---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
ВРЕМЕННА КОМИСИЯ ЗА ИЗРАБОТВАНЕ НА ПРОЕКТ НА НОВ ИЗБОРЕН КОДЕКС

О Б Щ Е С Т В Е Н С Ъ В Е Т



П Р О Т О К О Л

№ 5


На 08 октомври 2013 година (вторник) от 14.10 часа в сградата на пл. Александър Батенберг І, зала 238 се проведе работно заседание на Обществения съвет към Временната комисия за изработване на проект на нов Изборен кодекс.
Заседанието бе открито и председателствано от г-н Владимир Брезоев – заместник-председател на Обществения съвет.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ:
Откривам заседанието на Обществения съвет. Основното, което искам да подчертая е, че ние поне на този етап сериозно ангажираме вниманието на членовете на комисията, особено на нейното ръководство и на експертното й тяло и това е една много добра предпоставка. Мисля, че сме с една или с две крачки преди тях и затова ви моля да си запазим тази инициатива, за да бъдем полезни и в крайна сметка да постигнем добри резултати.
Миналия път ви помолих да започнем с регистрацията на предизборните субекти, т.е. да продължим и днес да сложим началото с регистрацията и затова искам да се уточним с дневния ред, макар и съвсем формално.
Да започнем от там – от регистрацията на политическите партии.
Г-Н СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: В момента нямаме кворум.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Ние работим за една материя, която не я решаваме ние, решават я членовете на комисията. Хората все пак имат и преки задължения и е добре да го имаме предвид. Като започнем по същество да работим и нямаме кворум, няма да дадем официално становище. Ще дадем становище, в което се изразява мнението на хората, които са присъствали на поредното заседание на Обществения съвет.
Какви други предложения имате за разглеждане днес?
Г-Н АНГЕЛ ГАДЖЕВ: Доколкото си спомням на предното заседание уточнихме, че ще работим по глава Осма, стр. 66, новия вариант.
Г-Н СТОИЛ СТОИЛОВ: Като последна точка от дневния ред да разгледаме въпроса за известна позиция на Обществения съвет по отношение на временната комисия. Бих я определил като известен натиск от страна на Обществения съвет към временната комисия за изчистване максимално рано и отваряне на обществен дебат по предложените промени на изборното законодателство от страна на политическите партии. Подобна тактика, на която бяхме свидетели предния път, мен не ме удовлетворява.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Господин Стоилов, това мнение беше изразено ясно и там. Аз ви предлагам в края на заседанието да обсъдим как тактически да подходим, за да постигнем резултат.
Г-ЖА НИНА ГЕОРГИЕВА: Мисля, че е целесъобразно да започнем от въпроса кой избира и кого избираме, критерии за избор. Лица, които имат право да избират, защото не може да бъдат равнопоставени в своето основание за отговорност към българската държава лица, които нямат основно и средно образование. Средното образование се гарантира от държавата.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Тезата е ясна, поставяме я на гласуване.
Ако бъде прието вашето предложение, ще Ви помоля да кажете къде е систематичното място на това ваше предложение, тъй като в текста го няма.
Има направени три предложения: едното да започнем с глава Осма, второто на г-жа Георгиева да започнем с критерии, които очевидно тя ще ни представи и третото предложение на господин Стоилов в края на заседанието да направим един практически ход, с който да активизираме комисията.
Предлагам да включим в дневния ред точките по реда на тяхното предлагане, като започнем от глава Осма. Представители на партии, коалиции и инициативни комитети.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували „за” - 6, против - 1, въздържали се – няма.
Тази точка влиза в дневния ред.
Предложението на госпожа Георгиева да обсъдим критерии за избирател и за народен представител.
Който е съгласен тази точка да влезе в дневния ред, моля да гласува.
Гласували „за” – 4, против – 3, въздържали се – няма.
Точката влиза в дневния ред.
В каква последователност да разгледаме точките.
Г-ЖА НИНА ГЕОРГИЕВА: Точката може бързо да бъде изчистена, тъй като аз се осланям на нашите институти към БАН – Институт за държавата и правото и Институт по философия, които ще ни помогнат и при изготвянето на Етичен кодекс, който вече се знае, че ще бъде неизменна част от Изборния кодекс, тъй като един човек не може да измести цели институти.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Да разбирам, че Вашето предложение е да разгледаме тази точка с идеята да вземем решение да се обърнем по подходящ начин чрез комисията на Народното събрание към БАН, за да представят проект за Етичен кодекс.
Аз лично изразявам едно съображение че се страхувам за времето, доколко това ще бъде възможно, но ако нямате нищо против откривам дискусията по този въпрос.
Как и какво да поискаме, за да бъдем полезни на комисията в този аспект?
Господин Чеков има думата.
Г-Н БОЖИДАР ЧЕКОВ: Аз живея 45 години в най-демократичната държава в света Франция. Бил съм представител на избирателнаТА комисия на френския президент Жискар Дестен, три пъти съм бил заместник-председател на избирателната комисия в българското посолство и стигнах до заключението, че има огромни разлики между френската избирателна система и френската конституция и българската.
Преди две години основах сдружение „ДА” , чиято цел е изравняване, обединение на българските граждани в целия свят с един единствен избирателен закон, който да гарантира равнопоставеност на всички притежатели на български паспорти.
Преди две години организирахме с омбудсмана на Република България кръгла маса, посветена на избирателния закон и Конституцията. Преди една година сдружение „ДА” покани и доведе в София най-големия специалист по конституционно право проф. Касон в БТА, който сравни френската Конституция с българската и наблегна на въпроса за двойното гражданство.
С много хумор той се обърна към присъстващите и каза: „Най-известният англичанин е с двойно гражданство, кой е той – Уинстън Чърчил” и проф. Касон, който вече не е между живите ни завеща, ако вие българите имате някой Чърчил в чужбина, бързайте да го изберете.
Голямо удоволствие за мен е да ви видя днес тук събрани на темата, която много ме вълнува – за равнопоставеност на всички български граждани.
Първата забележка, която искам да направя за госпожата отсреща е следната. Един паспорт е документ, който означава пълноценни и пълноправни граждански избирателни права. България губи всички процеси в Страсбург за неспазване на гражданските права. Вие сте чували за Хартата за правата на човека. Всичко, което се прави като закон трябва да почива на Хартата за правата на човека
Разбирам госпожата, че в България има за съжаление все повече хора не толкова грамотни и това е една опасност, защото лесно се манипулират, но ако има избирателен закон, който да елиминира хора, които са неграмотни, слепи или недъгави, това е дискриминация и България ще бъде осъдена отново. Само това искам да ви кажа.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Ще дам думата на всички, които присъстват, но ви моля да работим по конкретни теми.
Ясно е, че ние сме тук да изразим мненията на много граждани и имаме за цел да прецизираме максимално техните мнения, за да се получат разпоредби, които ще свършат работа. Затова ви моля да правите конкретни предложения за текстове в закона. Благодаря.
Г-ЖА ТАНЯ ЦАНЕВА: Аз много внимателно слушах г-н Чеков и доколкото разбирам той е гост на Обществения съвет днес.
В случая явно това, за което говорите е промяната на чл. 65 от Конституцията. Дайте да назоваваме конкретно нещата.
Имам едно процедурно предложение. Ако ще обсъждаме тази тема, предлагам да й отделим половин час, за да не се получи както на предното ни заседание с гости, които бяха поканени от телевизията. Между другото и много манипулативно се взе становището по въпроса за отпадане правото на отговор.
Първо процедурно предложение – половин час за разглеждане на тази тема.
Второто ми предложение към членовете на Обществения съвет е нека да не превръщаме Обществения съвет в място за лобиране на определени теми, които някои хора ги интересуват. Благодаря ви.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Не се притеснявайте за това, което ще излезе от тук, както и онова, което е излязло до този момент. Това, което искам да внеса като технология, която вече се прилага на практика е обстоятелството, че членовете на Временната комисия за изработване на проект на нов Изборен кодекс чуват, за първи път са готови да чуят и всеки един от нас може да формулира експертно становище. Ще представяме консенсусни становища, но ще се изказваме и доизясняваме нещата, ако трябва и по няколко пъти.
Предлагам ви, за да завършим темата с дневния ред, следното:
Точка първа. Предложението на г-жа Георгиева само като начин на придвижване, да не го обсъждаме в дълбочина.
Точка втора. Глава Осма.
Точка трета. Предложението на г-н Стоилов за начин за оказване на ефективен натиск върху комисията.
Ако остане време след това, да разговаряме по принципни въпроси, които нямат конкретно изражение.
Аз лично се противопоставям, с много настоятелна молба, всички сме наясно с принципите. Принципите за равнопоставеност никой не ги оспорва, принципите за представителност на гражданите никой не ги оспорва, дайте да видим как ще ги материализираме, всичко друго ще остане в сферата на добрите пожелания.
Има ли някой, който да е против така формулирания дневен ред. Ако няма, да продължим да обсъждаме точките от дневния ред.
Откривам дискусията по първа точка.
Госпожо Георгиева, имате ли идея как да материализираме Вашето предложение.
Г-ЖА НИНА ГЕОРГИЕВА: Да не дискриминираме онези, които са работили върху личността ни, професори, академици и да не ги поставяме в ниво на неравнопоставеност спрямо отговорността ни за държавност, ефективност и справедливост. В края на системата ние трябва да възпроизведем, тъй като това е законодателният орган на българската държавност, ние сме длъжни да обезпечим и осигурим съответстващата целесъобразност и ефективност, за да е налична справедливостта. Ние трябва да възпроизведем справедливост.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Дайте идея как.
Г-ЖА НИНА ГЕОРГИЕВА: Справедливостта е ясно, че в крайна сметка като социален принос, един професор има много по-висок социален принос, отколкото един необразован.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Госпожо Георгиева, дадох ви думата, за да дадете визията си за това, как да материализираме вашата идея. Моля Ви, не ни представяйте аргументи, те са достатъчно ясни. Благодаря.
Г-ЖА НИНА ГЕОРГИЕВА: Част 1, глава 1, раздел 1. Мотиви, цели, предмет, обхват, принципи и критерии и държавност.
Г-Н СТОИЛ СТОИЛОВ: Госпожа Георгиева се изказва по този въпрос може би седми или осми път. За седми или осми път пред една и съща аудитория Вие повтаряте едно и също нещо.
Ние сме страна по Кодекса за икономически и граждански права, която е обвързващ юридически инструмент. Освен това сме подписали Хартата за правата на човека, която в международното право е със статут на обичайно право. От там нататък никакви принципи, никакви общи приказки ние тук не можем да развием според тези документи.
Г-ЖА НИНА ГЕОРГИЕВА: Аз не мога да се превръщам в изкупителна жертва, както и българският народ, затова че някой не е изисквал от себе си и дори няма и средно образование и в тази посока да отклонява българската държавност.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Госпожо Георгиева, сега ще задам ясно въпроса, има ли някой, който да не е разбрал идеята на г-жа Георгиева?
Ако всички сме я разбрали, още един път Ви моля да кажете имате ли визия как това нещо, което искате да се случи ще го материализираме, за да го вземем като решение и да бъде наше общо становище.
Г-ЖА НИНА ГЕОРГИЕВА: На миналото заседание стана реч за юристите, които са към комисията, нека да чуем и тяхното мнение, защото не може да се поставят в условия на дискриминация лица, които са с по две-три висши образования и в същото време ние да си въобразяваме, че избираме ефективна българска държавност с лица, които нямат елементарна правна грамотност.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Госпожо Георгиева, искам да Ви помоля да чуете следното решение на Обществения съвет:
Предлагам да възложим на г-жа Георгиева за следващото заседание на Обществения съвет да ни подготви конкретно предложение за решение за решаване на този казус. Да си направи съответните справки с юристи и да ни предложи конкретно решение. В противен случай няма да бъдем ефективни.
Ако това предложение се одобрява, много ви моля да го подкрепим с гласуване.
Г-ЖА НИНА ГЕОРГИЕВА: Споменавам още веднъж – осланям се на нивото на компетентност на българска държавност по отношение на институти към Българска академия на науките и ги посочих вече кои са.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ:
Който е съгласен да възложим на г-жа Георгиева за следващия път да ни посочи конкретно предложение за решаване и материализиране на този казус, моля да гласува.
Гласували „за” - 11, против – 1, въздържали се – няма.
Приема се.
Господин Стоилов, давам ви думата да обясните отрицателния си вот.
Г-Н СТОИЛ СТОИЛОВ: Обяснение за отрицателен вот. Аз съм против да възлагаме на някого да върши работа, с която да ни занимава на следващото заседание, която противоречи на поети от България правни ангажименти.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ:
Давам думата на г-н Цонев.
Г-Н ИВАЙЛО ЦОНЕВ: Наличието на образование или липсата на такова не може в никакъв случай да се свързва с даването или отнемането на гражданските и политически права. Това, че някой има две-три висши образования не означава, че по-малко или повече може да има принос в обществото. Колеги, човек без никакво образование може да бъде артист, музикант, поет и да има огромен принос в обществото и по този начин е немислимо този човек да не участва в гражданския живот.
Г-Н СТОИЛ СТОИЛОВ: Аз смятам категорично да закрием дискусията по нещата, които постави г-жа Георгиева.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Поставяте ме в малко деликатно положение, но аз още един път ви моля, тъй като ми се иска всеки да бъде чут по всеки въпрос, който смята че е значим, а очевидно г-жа Георгиева, след като толкова пъти ни занимава с този въпрос, смята че е такъв, нека за следващия път да ни занимае малко по-конкретно с него.
Госпожо Георгиева, аз предложих правила в началото, правилата не се приеха. Ако имаше правила, нямаше да вземате думата толкова пъти по един и същи въпрос.
Аз лично, ако продължаваме по този начин, ще бъда принуден да се откажа от воденето на заседанието и да си тръгна. Не искате ли да направите конкретно предложение?
Г-ЖА НИНА ГЕОРГИЕВА: Къде отиде решението да бъдат поканени съответните институти от БАН, нали се гласува.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Аз лично нямам спомен за такова решение.
Колеги, решението което взехме чрез гласуване с 1 глас „против” е следващия път да ни представите конкретно предложение. Направете си справка със сътрудниците тук, как може да Ви помогнат в това отношение.
Г-Н НИНА ГЕОРГИЕВА: Поканата ще бъде отправена от Обществения съвет, това е работа на Обществения съвет да обезпечи онова ниво на справедливост, което се цели чрез Изборния кодекс, поради което ще бъдат поканени съответните институти към БАН.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Можете ли неопределителния глагол „ще бъдат” да го направите в ясно определено, отговорно отношение. Кой ще ги покани, предложете.
Г-ЖА НИНА ГЕОРГИЕВА: Казах – Обществения съвет.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Общественият съвет е колективно тяло, много Ви моля да персонифицирате този ангажимент.
Г-ЖА НИНА ГЕОРГИЕВА: Секретарката, която е към Временната комисия за изготвяне на проект на нов Изборен кодекс.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Малко се затруднявам, но сега ще се опитам да вляза в руслото на човек, който рационално трябва да реагира на предложения, които са разнопосочни.
Поставям на гласуване предложението на г-жа Георгиева.
Госпожо Георгиева, имате думата, формулирайте кого да поканим.
Г-ЖА НИНА ГЕОРГИЕВА: Нека самите институции да излязат със собствените си решения, тъй като те усвояват държавен бюджет, не аз.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Много ви моля, тъй като дискусията е безплодна, предлагам да прекратим разискванията по първа точка.
Преминаваме към обсъждане на Глава Осем – Представители на партии, коалиции и инициативни комитети.
Тъй като аз съм инициатора на това предложение, дайте ми възможност да изразя личното становище и мотиви по този въпрос.
Членове на Обществения съвет са в многогодишна словесна борба, която водихме в рамките на една, бих казал на моменти агресивна дискусия. Около 400 периодично ангажирани експерти, студенти, преподаватели по политология, социология, философи, политици с опит и т.н. стигнахме до извода, който беше многократно прецизиран, че гражданите трябва да имат възможност да издигат свои кандидати във всички многомандатни избирателни райони в рамките на нашия пропорционален избор, който се е наложил през последните години. За целта ние формулирахме едно понятие, на което не дължим като название сто процентово, но го артикулирам точно тук в глава Осма, за да ви дам мотивите, които ни карат да правим акцент на предизборните субекти.
Национални инициативни комитети ги кръстихме ние или инициативни комитети, които имат възможности и пълномощия подобно на партиите и коалиции от партии да регистрират свои кандидатски листи навсякъде, където това е необходимо.
Разликата между тях и партиите е в това, че партиите действат постоянно като политически субекти, регистрирани по Закона за политическите партии. Тези предизборни субекти ще бъдат регистрирани по този изборен кодекс, който ние правим и ще имат своето действие само по време на изборите и предизборната кампания. Те имат за цел да издигат кандидати на граждани, като облекчават максимално, в съответствие с препоръките на Венецианската комисия, максимално минимизират трудностите пред гражданите да издигат свои кандидати, т.е. да номинират, да ги превръщат в свои кандидати. Да го правят по един мажоритарен принцип, който се доказва в широкото гражданско поле и да могат след това евентуално да ги изберат по време на процеса.
Съществената разлика между политическите партии, които подчертах е тази, че националните инициативни комитети които ще имат пълномощия наравно с партиите, се саморазпускат след конституиране на Народното събрание, което означава че техните народни представители дават независими народни представители. Тези независими народни представители нямат забрана да се групират по някакъв признак и този признак може да бъде преимуществено професионалния, т.е. тогава всички народни представители, които се занимават примерно с образование ще се ориентират към една група, която ще се занимава преимуществено професионално и ако искате даже пристрастно с проблемите на образованието и т.н. за всички останали дейности. Идеята е народните представители да зависят от своята съвест и убеждение и тъй като Парламентът е трибуна, те ще бъдат постоянно на гражданския контрол със своите лични изяви, няма да бъдат гарнирани от политическите партии.
Това са накратко нещата, които ни карат да екстраполираме като равноправен предизборен субект в рамките на една привидно и формално пропорционална система, но с много силен мажоритарен ефект и характер, тъй като тези хора ще бъдат избирани мажоритарно, т.е. благодарение на своите качества, не на принадлежността си към определена формация. Формацията не се създава самоцелно, а се създава инициативен комитет, който да издига мажоритарно такива кандидати.
Правя този акцент, защото това нещо е осмислено дълбоко. Миналия път обясних, няма да го повтарям, за да не предизвикам негативизъм, подобно на това, което изрази господин Стоилов по повод на друго, но мажоритарността се проявява в три аспекта: в номинацията, в превръщането на номинирания в кандидат – това е изборен процес, в провеждането на една кампания, в която се проявява мажоритарност и то надделява в една конкурентна борба, която е равностойна, тъй като ние направихме една препратка, която се дискутираше миналия път от медиите. Тя е именно, че държавата ще бъде изцяло отговорна за финансиране на кампанията на предизборните субекти. Веднъж регистрирани, те стават равноправни и държавата ги финансира, т.е. държавата осигурява финансовото информиране на българските граждани, за да направят своя съзнателен избор, медиите осигуряват материалното поле и своята методология, за да се случи това нещо. Ето по един такъв начин се ангажират и медиите като граждани и държавата като политически субект на гражданите. Партиите разбира се нищо не губят, от тях не се отнемат никакви права, само се придават права на гражданите, които се изравняват с партиите.
Завършвам с тази лична обосновка – привилегироваността на партиите приключва и се стига до равнопоставеността на гражданите, един път регистрирани като кандидати за народни представители примерно или за какъвто и да е избор в този Изборен кодекс, те стават равноправни участници в тези избори.
Благодаря ви, че ме изслушахте внимателно, тъй като аз изразявам едно мнение, което е много широко, което е много обосновано. Готов съм на всякакви въпроси да отговарям, но ви моля да отидем към този ракурс – да намерим систематично място на това, което ми подсказва тук госпожа Икономова, то е онова което е направено като механична извадка, има известна идейност да отиде някъде но това нещо в никакъв случай не материализира това, което аз сега се опитах да го изразя.
Това е една много трудна материя. Готови сме да отделим повече време, макар че аз трябва да ви кажа, че всички тези минути, които посвещавам на това са от много трудното ми ежедневие, но това е друг въпрос.
Предлагам ви да намерим систематично място на тези текстове. Аз съм дал едно предложение да съставим един нов член 133а и още един път го повтарям пред вас. Този член 133а легитимира появата на тези инициативни комитети. Завърших по същество, имате думата.
Заповядайте, господин Цонев.
Г-Н ИВАЙЛО ЦОНЕВ: Първо по това, което казахте след избирането на основната част на Парламента тези граждански организации да бъдат разпускани, което означава че те не подлежат на никаква политическа отговорност от тук нататък. Какви са гаранциите на практика, че веднъж избрани независими кандидати в Парламента, няма да бъдат приобщени от една или друга политическа група под една форма за финансово стимулиране, за да защитават интересите на една или друга група или партия в Парламента, при условие че на практика те не подлежат на никаква отговорност и отчетност пред никой? Освен това каква е гаранцията, че при такава политическа обстановка няма българското политическо пространство да бъде изпълнено със стотици или хиляди такива граждански формации, които неофициално са създадени от политическите партии, които съществуват и по този начин ще са допълнителен инструмент на политическите партии за набиране на свои кандидати, които ужким ще бъдат независими, а също така и политическите партии притежават достатъчен финансов ресурс да си го позволят това нещо. По този начин буквално стотиците подобни организации, неофициално или неформално съставени от партии, биха могли да претопят неколкото действително полезни и истински граждански формации, които има, понеже те нямат този ресурс.
Г-Н СТОИЛ СТОИЛОВ: Господин Брезоев, аз за първи път ще взема отношение по същество за Вашето предложение.
Сдружаването на гражданите е международен стандарт за така наречените свободни и демократични избори. Правото на сдружаване за формиране на политическо представителство е залегнало у всички международни инструменти и тъй като това право се признава за едно от основните права, преди всичко на партиите и на специално законодателство за съществуването на партии и по същество представлява допълнителна защита на правото на гражданите да се сдружават и да бъдат представени в управлението на страната.
Това, което Вие предлагате, означава на практика част от гражданите да упражнят своите права в други субекти, които не се подчиняват на законовата регулация за политическите партии. Това нещо за мен представлява известна опасност. Ако Вие бяхте предложили, както на английски език се казва „партийно подобни” организации, т.е. да се създаде някаква организация, която да отговори на Закона за политическите партии за финансиране, източници на финансиране, отчетност, регистрация на устав, което да гарантира че в тези организации са реализирани демократични принципи, аз бих разсъждавал на тази тема.
Според Вашето предложение няма никаква гаранция, че един национален обществен съвет ще функционира като политическа партия, ще защитава правата на гражданите, ще излъчва кандидати по същия механизъм. Затова считам за необосновано решаването и създаването на такива съвети. Смятам, че това което в момента е заложено като възможност за издигане на независими кандидати и други е по-доброто решение.
Благодаря.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Благодаря, други съображения. Господин Гаджев, заповядайте.
Г-Н АНГЕЛ ГАДЖЕВ: Аз не виждам защо трябва да се плашим от възможността гражданите да избират.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Аз ще помоля да се изкажат само тези, които имат критични въпроси по тази тема. Разбирам, че Вие подкрепяте това.
Проф. ПЕТЬО ХАДЖИЕВ: За инициативните комитети не става ясно дали само в този избирателен район, в който са създадени могат да предлагат кандидати или в цялата страна.
Г-Н ДИМИТЪР КИСИМОВ: В продължение на това, което каза проф. Хаджиев би трябвало да се уточни инициативни комитети и национални, разлика има между инициативен комитет и национален инициативен комитет, за да стане ясно.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Ще се опитам да отговоря оптимално кратко на зададените въпроси. Да започнем отзад напред, тъй като въпросът е много конкретен.
В тялото на закона, който ни се предлага има заложени три изборни субекта – партии, коалиции от партии, инициативни комитети на граждани. Тези инициативни комитети на граждани не са тези инициативни комитети на граждани, за които аз говоря. Ние предлагахме национални инициативни комитети или инициативни комитети, които имат пълномощията на партиите или коалициите от партии само в периода на предизборната дейност, т.е. те могат да издигат кандидати във всички многомандатни райони. В един район издигат само инициативните комитети на гражданите. Ние не оспорваме инициативни комитети на гражданите. Ние издигаме един нов субект, и тук ще помоля господин Гаджев, господин Стоилов да слушат внимателно не за друго, защото аз пиша една книга със заглавие: „Не на партийната държава”, да на партиите, не на държавата управлявана от партии. Това нещо го правя в продължение на 20 години.
Много ще ви моля да ме изслушате, но трябва за кратко време да дам някои елементарни аргументи.
Бих използвал едно клише, то звучи така: Повярвайте ми. Не ми вярвайте, осмислете това, което ще се опитам да ви дам като аргументи.
Не ми вярвайте до момента, в който не се убедите, господин Стоилов, защото когато ние сме обсъждали от 2007 година до 2013 година едни и същи въпроси, а колко въпроси е имало такива, един професор, няма да спестя името му, Георги Янков, който ме представяше на една научна конференция: „Сега ще дам думата на д-р Владимир Брезоев по претенциозния доклад „Не на партийната държава”. Наложи се да проуча специално въпроса за претенцията и да му напиша, че претенции може да имат абсолютно всички към партиите, тъй като партиите са ни експлоатирали достатъчно дълго в световната история.
За да не говоря много дълго, ще ви кажа следното по конкретните въпроси.
Г-Н СТОИЛ СТОИЛОВ: Да пристъпим към някаква процедура.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Нивото на тази материя, която в момента обсъждаме, за да се материализира примерно в чл. 133а, който ние сме предложили, трябва да се материализира убедително.
Започвам да говоря по конкретните неща.
Политическата отговорност, господин Цонев е имагинерно понятие, за разлика от наказателната отговорност. Политическата отговорност не се носи. Ако не искате сега да ви дам аргументи, прочетете и ще видите, че политическа отговорност не се носи по друг начин, освен когато суверенът не ти дава повече властта, което означава, че този който сме го избрали в Народното събрание и е използвал Народното събрание като трибуна се е появил пред суверена, суверена е преценил дали той трябва да носи политическа отговорност или не.
Що се отнася до тази отговорност, която Вие приписвате на политическите партии, трябва да ви кажа, че тази отговорност, по същия начин партията като колективен субект и народните партии като индивидуален субект, носят тази отговорност като присъстват или не присъстват в Народното събрание. Това се е случвало в България достатъчно често.
Вие поставяте няколко понятия, които няма как да ви ги обясня напълно, ще ви представя само аргументите. Раздробеност в Народното събрание не може да се получи, тъй като най-малкото кратно за избор на народен представител, ще помоля тук специалистите да ме подкрепят, е около 20 000 средно претеглена норма.
Твърдя убедено, категорично, готов съм да аргументирам многократно ако поискате, че няма човек, който да бъде избран с 20 000 гласа и той да бъде носител на раздробеност, на разнопосочност в българския Парламент. Ще си позволя един кратък пример.
Ако този Парламент имаше възможността да не бъде толкова концентриран партийно, защото повече от него имахме Парламент само през 1989 година, когато беше една партия в Парламента, сега са четири, досега не е имало толкова малко партии в Парламента, ако този Парламент имаше възможност да приюти 10, 12 или 15 партии нямаше да е това положение.
Г-Н СТОИЛ СТОИЛОВ: Господин Брезоев, може ли да гласуваме вече. Имате предложение, дайте да го гласуваме
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Тъй като възникнаха въпроси, дайте ми възможност да отговоря.
Има думата Станислав Косаков.
Г-Н СТАНИСЛАВ КОСАКОВ: Представлявам три сдружения. Председател на Разковниче, заместник-председател на Сдружение за защита на гражданите и Федерация на свободните граждани.
Аз участвах с г-н Владимир Брезоев в тези дискусии, които от 2007 година ги започнахме и напоследък преди да заседава този Парламент и преди да се учреди тази комисия, ние провеждахме над 30 сдружения и категорично подкрепяме една формулировка за създаването на нов изборен субект. Каква е философията? Ако ние променим всички технически и всякакви други неща, които се променят засега и не тръгнем към тази промяна, това означава, че ние ще продължим да живеем и да работим с една избирателна система, която е подчинена на българската Конституция от 1991 година и тя е тотално партизирана. В момента в света се осъществяват процеси, свързани с участието на гражданите във всички видове власти и влизане на гражданите в управлението. Ако не се даде възможност на гражданите да имат самостоятелен субект, означава това, което господин Стоилов предлага. Конституцията казва, че гражданските сдружения не могат да извършват политическа дейност. По какъв закон да бъдат регистрирани тези субекти, тъй като има Закон за политическите партии, който е направен изцяло в интерес на политическите партии.
За мен онова, което трябва да се случи с този Изборен кодекс е отваряне на абсолютно всякакви възможности, равнопоставеност в пари, във финанси, в медии, равнопоставеност като субекти, в пропаганда, в агитация.
Г-Н СТОИЛ СТОИЛОВ: Господин Брезоев, ако искате да ангажирате Обществения съвет с предложение, което да бъде прието, дайте да го гласуваме.
Г-ЖА ГАЛИНА АСЕНОВА: Аз съм представител на Института за социална интеграция, ние сме ваши гости.
Искам да Ви помоля, относно Вашето предложение да дефинирате защо го предлагате точно в раздела, който е свързан с регистрацията на партии на така предложения проект. Този нов член 133а следва именно регистрацията на партиите, при положение че сам казахте, че има и други два субекта – коалиции и инициативни комитети. В такъв случай със създаването на такъв нов субект какво се случва с така предложения вариант за регистрация на инициативни комитети?
Г-Н СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Искам да знам кой кани гостите и експертите на заседанията, защото ние сме поставени в ситуация да не знаем кой идва и в качеството си на какъв.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Точен отговор не мога да дам, но мога да дам едно становище. Смятам определено, че названието обществен дава възможност на тази работна форма да бъде посещавана от всякакви граждани, те да ни бъдат полезни, стига да не ни пречат.
Предлагам да не формализираме толкова нещата.
Госпожо Бачева, заповядайте. Давам Ви думата с удоволствие, защото Вие сте човек, от който аз се опитвам да вземам личен пример.
Г-ЖА ЙОРДАНКА БАЧЕВА: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, на миналото заседание на Обществения съвет ни бяха раздадени материали за глава Осем от проекта на Изборен кодекс. Не искам никой да обидя, всеки път се мъча по-конструктивно, по-професионално и експертно да работя, но явно не може да се работи така. В продължение на един час ние в момента влизаме в някакъв диалог, без по същество. Ако трябва и се обединим около факта, че сме съгласни да има национални инициативни комитети, нека да бъде гласувано и ако вземем решение, да възложим на временната комисия всичко, което е свързано с образуването, финансирането, контрола, разпускане, всичко това което ни е предложено в тази част от проекта за национални и инициативни комитети, да бъде разработено или ако имаме ние такова предложение, нека в имейлите да си разпространим, да стигнем до становище, да го изпратим до временната комисия и да приключим.
По същество нека да гласуваме дали ще искаме от временната комисия да има национални инициативни комитети и от там насетне, както се създават партии и коалиции, така трябва да бъде по същата структура примерно създаването, организирането, финансирането, контрола и всичко друго, което касае изборите за народни представители.
Считам, че тук сме се събрали като представители на гражданските сдружения, но все пак трябва да има някаква компетентност и от това, което се пише в стенограмата да не ни е срам като излезем на улицата.
Това е моето предложение.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Благодаря.
Това, което аз се опитвам да изведа от мотивировката, която дадохте е да отидем към конкретно гласуване на идеята да има ли такива комитети и след това експертно да се осигури това нещо.
Г-ЖА НЕЛИ ИКОНОМОВА: Това предложение за националните инициативни комитети като текстове и навсякъде, структурното им място във всички глави и членове на Изборния кодекс ние сме го дали. Наименование, регистрация на национални инициативни комитети, как могат да участват в избори. Тепърва да се разработва нещо ново е абсолютно безсмислено. Ако дебатирате върху тези текстове, така както са дадени и ги отхвърлите и дадете някакво друго становище, да, нямам против тези национални инициативни комитети да бъдат по друг начин кръстени или по друг начин Обществения съвет да реши да участват, но тогава в такъв случай ще ви помоля, уважаеми дами и господа, да разгледате мястото на тези национални инициативни комитети във всяка една глава и във всеки един отделен член и да дадете съответните предложения. Не може да се изразява само чисто експертно мнение в случая. Не може само с един член 133а да уредите изцяло мястото в този кодекс на националните инициативни комитети, защото в този случай се губи принципът на равнопоставеност на всички участници там. Трябва да има регистрация, трябва да решите как ще се регистрират. ЦИК е компетентният орган, след като ще бъдат многомандатни райони, регистрацията трябва да бъде в ЦИК. Как ще бъдат заличавани, ще има ли депозити, няма ли да има и т.н., иначе изцяло нарушавате принципа за равнопоставеност. Няма как да бъде уредено в един член.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Ясна е тезата.
Ако искате, да отидем към приключване на тази част от дискусията.
Заповядайте, госпожо Цанева.
Г-ЖА ТАНЯ ЦАНЕВА: Преди да минем към приключване, аз за себе си не съм си изяснила честно казано, що е туй национален инициативен комитет. Какво имате предвид? Това са граждански структури, граждански сдружения. Какво точно значи национален инициативен комитет?
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Ясен е въпроса. Трябва да отговоря на тези въпроси, за да може да дам аргумент за приемане или отхвърляне на тази теза.
Госпожата ми зададе въпроса защо, когато говорим за регистрация въвеждаме това понятие. Няма как един несъществуващ субект, нерегистриран субект да бъде обсъждан по-нататък.
Очевидно, че трябва да дам пояснение на някои въпроси.
Този член 133а, за който ние говорим, че искаме да го въведем е членът, който ситуира националните инициативни комитети като такива. Разбира се, че той има препратки към болшинството от текстовете, които са свързани с регистрацията, с проявленията, с предизборната кампания, ако искате с парламентарната дейност. Всичко това ние сме го дали в един проект за изменение и допълнение на първоначалния вариант за избор на народни представители. Това съм го артикулирал многократно, но очевидно се налага да го кажа. Това нещо може да се види, има го в сайта на комисията.
Тъй като отиваме към вземане на становище по един проблем, който съм задължен пред стотиците хора, които сме го обсъждали 6 – 7 години, аз съм длъжен да го артикулирам, това е концентрирания въпрос на моя живот през последните 10 години и съм длъжен да го кажа не за друго, а защото като честен човек трябва да кажа на другите – това е изхода.
Ние, уважаема госпожо, имаме три вида субекти в този закон – единият е партии, другият е коалиция от партии и третият е инициативен комитет за граждани. Сега ние предлагаме, един път го казах сега пак ще го повторя, да не отдаваме никакви права на предизборните субекти и да добавим права на един субект, който субект ще стане четвърти предизборен субект и нищо повече. Той се прави само по Изборния кодекс, господин Стоилов.
Госпожо Цанева, сега ще ви прочета текста на този член 133а: „133а. Националният инициативен комитет (НИК) е организация на граждани, която се създава за участие в избори за народни представители на територията на цялата страна. Регистрира се в ЦИК в съответствие с чл. ….. (съответния член, по който се регистрират партиите), като представя в ЦИК решение за създаването на Национален инициативен комитет, удостоверено с имената, ЕГН, постоянния адрес и подписите на не по-малко от 10 граждани, които са учредители на Националния инициативен комитет и от 5 граждани, които са с постоянно местожителство на територията на всеки многомандатен избирателен район, в който Националния инициативен комитет ще регистрира кандидатска листа. Този Национален инициативен комитет се разпуска до 10 дни след конструирането на Народното събрание.”
Това е текстът на чл. 133а, който ние предлагаме, искаме да помолим, както специалистите са разхвърляли произтичащите ангажименти към другите членове, да се направи това нещо в закона, тъй като те са го разхвърляли в едно отделно тяло, да го интегрираме в този закон, ако се вземе решение и комисията разбира се го направи.
Молбата ми е нека всеки един от вас да ми напише, нека да ме пита, нека да ме разпъне на кръст по всички моменти, които има като контра пунктове по предложенията, които правим.
Искам да ви помоля да вникнете в тази материя, защото тя решава философията на този законопроект, прави го различен – дава права на гражданите и ги изравнява с партиите и коалициите.
Г-Н СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Вие говорите за чл.133а – раздел Партии.
Имаме в раздел Пет, където пише – Регистриране на инициативен комитет. Там трябва да се отнесе Националния инициативен комитет. Нещо повече, защо трябва партиите да ги бъркаме. Има тук чл. 151, ал. 3 за издигане на всички кандидати и т.н. Аз не виждам къде е мястото на чл. 133а при политическите партии.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Очевидно тези въпроси доизясняват нещата. Нека да оттегля номерацията на чл. 133а. Още един път ще ви помоля да вникнете в съдържанието на тази досегашна номерация, правя го с удоволствие. Това искам да го посоча на г-н Николов, за да вникне в същността. Нищо общо няма като същност инициативният комитет за издигане на един гражданин и инициативният комитет за издигане на много граждани. По-скоро този инициативен комитет за издигане на много граждани се родее с партиите и коалициите по своята същност. Затова неговото систематично място според мен е там.
Оттеглих предложението за номерация и съм готов да го сложа там, където поискате.
Има ли още мнения по този въпрос или да отидем към формализиране на дискусията. Заповядайте.
Г-Н ДИМИТЪР КИСИМОВ: Аз искам да попитам този материал, който ни беше даден Национални инициативни комитети, защо да не го гласуваме. Какво правим с него? Приемаме ли го това нещо, тук съответно е отбелязано кой текст трябва да отпадне.
Това, което каза Светослав Николов за отпадането на чл. 133а е вярно, аз го подкрепям, не му е мястото там сред партиите, но това ще ни облекчи, ако ние вземем решение по този материал.
Приемаме ли този материал, който ни е раздаден или не.
Г-Н АНГЕЛ ГАДЖЕВ: Предложението е чл. 127, ал. 4 да стане ал. 5 и ал. 4 да стане – национални инициативни комитети.
От там нататък по същество нещата се променят.
Член 129, т. 3 – предложени са ни варианти, да остане вариант 2.
Във връзка с това да отпадне т. 5 на чл. 153, ал. 3.
Пак повтарям, първо да се обединим около идеята чл. 127, ал. 3 „(3) Създаване на национални инициативни комитети”, да стане точка 4, а т. 5 – за инициативните комитети.
Чл. 129, ал. 1, т. 5 – предлагам вариант 2. Те са два варианта – единият е да се дават средства от инициативни комитети, втория е да не се заплащат средства.
Във връзка с това чл. 153, ал. 3, т. 5 да отпадне.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Господин Гаджев, имам такава молба. Тъй като навлизаме в една конкретика, която може да доведе до лавина от конкретни визии на всеки един поотделно, а мисля, че не сме готови, предлагам ви да формулираме едно решение:
Общественият съвет изразява становище, че равнопоставеността на гражданите ще бъде гарантирана с въвеждането в закона, с въвеждането на още един предизборен субект, който дава възможност на гражданите да регистрират свои кандидати във всички многомандатни избирателни райони.
Това да бъде смисълът на становището, което дава Обществения съвет.
Отправя молба до експертите на комисията, аз моля да ми поръчате, заедно с тези експерти да намерим систематичното място и да материализираме тази норма в това, което те са направили.
Те са направили достатъчно много, но аз вземам конкретика от това, което се случва за чл. 127. В чл. 127 трябва да си изключителен творец, за да стигнеш до извода, че става въпрос за инициативни комитети, които ще регистрират кандидати във всички многомандатни избирателни райони.
Г-Н СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ:
Алинея 4. „Национални инициативни комитети за издигане на независими кандидати или на независими кандидатски листи в повече от един изборен район може да се създават и участват само в избори за народни представители”.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Да повторя още един път нашето становище. Ние заедно с експертите да не интегрираме в тялото, да не го качваме на сайта, а да го вкараме в това тяло.
Г-ЖА НЕЛИ ИКОНОМОВА: Всичко това е вкарано в тялото на проекта за Изборен кодекс.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Общественият съвет подлага на гласуване следното предложение за решение:
Общественият съвет предлага на комисията да отчете подходящо становището на Обществения съвет да се създаде нов предизборен субект, който да намери израз аналогично в тялото на това, което експертите вече са формулирали в отделен документ.
Г-ЖА ТАНЯ ЦАНЕВА: Искам да кажа, че експертите са го направили това нещо, то е разбито. Въпросът е , че ние членовете на Обществения съвет доколкото разбирам не сме всички единни по това да има такъв субект. Нека да помислим по този субект, нека да си разменим мнения. Не е въпросът само да участваш в предизборна кампания. Това са структури да се направят, това са финансиране, след изборите не може този субект след 10 дни да се заличи. Кой носи отговорност? Не искам сега да изброявам всичко. Проблемът не е, че не е посочено къде да бъде, проблемът е, че ние не сме стигнали до единно становище да има ли такъв четвърти субект.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ:
Поставям за гласуване следното предложение:
Тези от членовете на Обществения съвет, които смятат, че е разумно да предложим на комисията да конституира в закона един нов предизборен субект в смисъла, който досега дискутирахме, моля да гласуват.
Г-ЖА АНТОАНЕТА ЛОЗЕНСКА: Считам, че така формулираното решение не е коректно и обвързва всички членове на Обществения съвет.
Вие имате едно предложение, от временната комисия ни е дадено друго предложение. Аз съм сигурна, че в момента никой от нас не знае какво гласува.
Мисля, че ще се съгласите с мен. Трябва да има идея в нас, искаме ли такива комитети или не искаме и след това да се гласува за целия материал, а не просто думи. Разумно е това, което предложи г-жа Таня Цанева.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Бихте ли го повторили, защото аз не можах да разбера какво е разумното предложение.
Г-ЖА АНТОАНЕТА ЛОЗЕНСКА: Разумното предложение е да се помисли и да се прецени има ли нужда от такъв субект, за да може всеки сам за себе си да заеме някакво поведение.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Още един път Ви моля, ако сте в състояние да прецизирате текст, кажете го.
Г-ЖА АНТОАНЕТА ЛОЗЕНСКА: Не съм в състояние да прецизирам текст, защото не съм в състояние да разбера какво гласувам.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Госпожи и господа, разбирам, че всички хора сме различни като способности и възможности, но не принизявайте до такава степен тези специалисти в сферата на политологията, социологията и философията, които няколко години са се ангажирали с разработването на предложението да доведат до промяната на философията на изборите, да искате да ги настигнете за 5 минути или за 10 минути. Аз разбирам, че провокирам настроения. Моля да изтърпите още 30 секунди формулирането на предложение, което този път ще повтарям дума по дума и ще ви моля прекъснете ме веднага и дайте вашето предложение за по-добро прецизиране.
Общественият съвет предлага на Временната комисия за изработване на проект на нов Изборен кодекс да конституира в изборния кодекс нов предизборен субект, който да има право да регистрира кандидатски листи във всички многомандатни избирателни райони.
Всички свързани с него препратки към останалите членове и други закони да бъдат прецизирани от експертите на комисията.
Аз лично също се ангажирам с тази помощ, като смятам, че имаме достатъчно материал във вид на конкретни разпоредби в нашия Закон за изменение и допълнение, който сме предоставили и който е публично достояние, за да може в крайна сметка, ако се даде това становище сега, да може да се получи интегриране на това тяло в голямото тяло и да се отиде към един разумен законопроект.
Има ли нещо, с което да съм предизвикал вашето недоволство?
Г-Н СТОИЛ СТОИЛОВ: Предлагам да формираме предложение, искаме или не искаме създаването на национални инициативни комитети и да гласуваме.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Заповядайте, госпожо Икономова.
Г-ЖА НЕЛИ ИКОНОМОВА: Както казахте в началото, господин председател, при откриване на днешното заседание, че решение ще вземете в случай, че има кворум. Тук присъстват и гости и аз не мога да преценя, имате ли кворум или нямате кворум. Моля изяснете този въпрос, за да вземате решения съобразно правилата за работа.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Общественият съвет се състои от 26 члена, след като към него се присъединиха двама представители на медиите. Присъстват в момента 12 члена на комисията.
Тъй като нямаме кворум, аз ви моля нека тези, който сме тук да завършим по някакъв начин тази част от дискусията и да формализираме това, когато имаме кворум, но да дадем едно мнение на комисията на следващото й заседание, едно мнение което отразява по някакъв начин тази дискусия.
Г-Н СТОИЛ СТОИЛОВ: На миналото заседание на временната комисия Вие застъпихте тази теза, тогава казахте, че това е Ваша теза, а не на Обществения съвет. Нека да останем на тази позиция, на която сме били. Тъй като в момента нямаме кворум, вие не може да ангажирате колективно мнение и от тук нататък разговорът по тази тема би представлявал загуба на време.
Г-Н АНГЕЛ ГАДЖЕВ: Предлагам на членовете на Обществения съвет тази дискусия да се прехвърли по имейлите, така както имаме дискусия по становището, което предложи господин Томалевски и на следващото заседание да имаме готовност и по двете становища да гласуваме. Благодаря.
Г-ЖА НИНА ГЕОРГИЕВА: Аз имам едно предложение. Когато излизаме с решение, тогава да се съобразяваме с кворума, но когато излизаме с предложение към обществеността, можем да бъдем и в по-редуциран състав, за да не се прекъсва дейността на така сформирания Обществен съвет.
Г-Н СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Ние не можем да вземаме решение, тъй като сме консултативен орган. Аз изказах моите опасения на заседанието на комисията в четвъртък, че тези двама човека от обществените медии могат да ни саботират кворума и се оказа, че е така. Тях ги интересува само глава 12.
Моето предложение е, Временната комисия за изработване на проект на нов Изборен кодекс да си ревизира решението за представителите на тези две обществени медии да участват в Обществения съвет, а само да ги викаме като експерти по глава 12, нищо повече.
Г-ЖА НИНА ГЕОРГИЕВА: Предлагам заседанията на Обществения съвет да се излъчват по Българското национално радио и Българската национална телевизия.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Може да нямаме кворум, може да имаме различни мнения, но това което искам да подчертая със задоволство е, че онова становище, което изразих пред комисията тогава, господин Стоилов, и което ти подчерта, че е мое лично становище, това становище намери малко по-голяма публичност, тъй като това становище никога не е било мое лично само, това е експертно становище и нашата роля винаги съм я оценявал като роля, която трябва да даде аргументи.
Госпожо Георгиева, отговарям на Вашия въпрос доколкото това ми е възможно. Едва ли е възможно да отидем на директно излъчване по Българското национално радио или телевизия. Това заседание се излъчва онлайн и всеки, който проявява интерес може да го види, също така има и стенограма.
Аз лично изразявам лично удовлетворение от тази дискусия, защото мисля, че всеки един от нас отиде малко по-напред в осмислянето на идеята за равнопоставеност на гражданите и предоставяне тяхната възможност да издигат кандидати. Аз съм убеден, че всеки един от вас ще осмисли тази теза, защото тя не е теза, която се приема или не се приема изведнъж. Тя е теза, която трябва да се осмисли достатъчно добре, но за да ви бъде по-лесно, когато осмисляте това, давам един последен аргумент.
Инициативните комитети на граждани, които издигат един независим кандидат в един многомандатен избирателен район като строеж, като идея, като законодателно съответствие са абсолютно същите с тези, които ние предлагаме да се конституират.
Давам ви го като един допълнителен аргумент, за да мислите в тази посока.
Закривам тази дискусия с предложението на господин Гаджев, но много моля да изразим мнение по него. Тази дискусия всеки да я продължи така, както намери за добре.
Следващия път в комисията да ми дадете правото да помоля да бъде дадена думата на Светослав Николов да изрази мнение относно кворума.
Закривам темата, ще я обсъждаме когато имаме кворум.
Отиваме към разглеждане на точката за оказване на ефективен натиск върху комисията.
Господин Стоилов, имате думата.
Г-Н СТОИЛ СТОИЛОВ: Уважаеми колеги, част от вас бяха на последните две заседания на Временната комисия по изработване на проект на нов Изборен кодекс, аз също бях там и у мен се създаде впечатление, че тази комисия не работи ефективно. На последната среща ние чухме разгърнато изложение на председателя на комисията г-жа Мая Манолова, което сигурно е нейна работа, но останалите депутати от политическите партии на практика не се ангажираха със становище по изборния кодекс.
Господин Карадайъ каза: „Браво, машаала, ашколсун, направили сте една добра основа”. Господата от Атака казаха: „Ние имаме мнение, ама ще ви го кажем друг път”. Господата от ГЕРБ казаха: „Ние не искаме нов Изборен кодекс и нашата група няма да играе с децата от другата група в тази детска градина”.
Това е прочитът, който аз като гражданин правя на последното заседание на Временната комисия по изработване на проект на нов Изборен кодекс.
Моето предложение към Обществения съвет е, да формулираме едно искане към временната комисия политическите партии максимално бързо да вземат становище по предложените текстове, тези становища да бъдат качени на сайта на комисията и да започне дискусия по тях. Тактическото изчакване, което партиите правят да започнат дискусия едва ли не в Пленарна зала, лишава обществото от време за дебатиране на тези промени. Не изключвам варианта при определено развитие на политическата обстановка в страната, да се отиде на предсрочни избори в такива съкратени срокове, че голяма част от добрите идеи, които има тук в този материал, да не намерят място, така както стана с оставката, която подаде политическа партия ГЕРБ и постави на практика обществото пред свършен факт с предишния Изборен кодекс. При това аз знам много добре, че в предишния Парламент половин година преди изборите лично и чрез офиса на Президентството голяма част от тези предложения, които сега ги има тук в този текст им бяха предоставени. Те не се съобразиха с тях. За да не изпаднем в такова положение, моля нашият Обществен съвет да се консолидира около такъв натиск върху временната комисия.
Г-Н АНГЕЛ ГАДЖЕВ: Това, което каза господин Стоилов, отчасти подкрепя това становище, което се опитвам да предложа на Обществения съвет на комисията от четири заседания. Затова предлагам господин Стоилов да изрази в писмен вид, той е блестящ лингвист, едно становище до комисията, което по същество следващия път да гласуваме, заедно със становището, което предлагам аз и становището, което предлага господин Брезоев. Аз съм за това, което каза господин Стоилов.
Г-ЖА НИНА ГЕОРГИЕВА: Аз по принцип държа на детайлния прочит и бих искала по съответните становища да си поемат отговорността за всяка дума и за всяка инициатива. Аз се въздържам от словоизлиянието на господин Стоилов да се формират текстове, които да бъдат гласувани едва ли не анблок, всичко за единица време.
Г-Н БИСЕР СМИЛЕНСКИ: Подкрепям предложението на господин Стоилов. Аз се запознах с изказването от стенограмата и впечатлението ми е абсолютно същото, даже нещо повече. В едно от изказванията на г-жа Манолова се изрази мнението, че се готвят да внесат два-три или повече изборни кодекса, всъщност те не могат да бъдат повече от броя на парламентарните групи. Всяка парламентарна група според текстовете, които е подготвила, да ги внесат за гласуване.
Всичко отива натам, че ще се загубим в мъглата на добрите намерения и общи формулировки, накрая ще отидем много далеч от това, за което се говори вече на трето заседание тук.
Затова искам да предложа Общественият съвет да не губи ангажимента си към Изборния кодекс след закриването на временната комисия. Да получим статут на наблюдатели по време на заседанията, на които ще се гласуват текстовете в Пленарна зала, защото партиите лесно ще си измият ръцете. Ние даже едва ли ще получим обща представа затова какво точно се е гласувало в залата.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Мисля, че има подкрепа на тази теза, че трябва да се активизира работата на комисията, тя е ясна и еднозначна.
Що се отнася до присъствието ни в Пленарна зала, то е ясно, миналия път това беше артикулирано. Ние може да присъстваме в залата на балкона и да наблюдаваме, в това отношение пречка няма.
Що се отнася до участието ни в заседанията на временната комисия, те са с отворен характер, можем да го направим, всеки според своите преценки и възможности.
Имаше едно предложение да се направи официално становище от господин Гаджев, да го изготви господин Стоилов.
Имаше друго предложение, което аз не разбрах добре.
Г-Н СТОИЛ СТОИЛОВ: Общественият съвет настоява пред политическите партии максимално бързо да публикуват становищата на парламентарните групи по предложения от временната комисия текст.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Да добавим още едно изречение: Временната комисия много бързо да заработи конкретно по текстовете, за да има смисъл това нещо.
Г-ЖА ТАНЯ ЦАНЕВА: Аз изцяло подкрепям предложението на господин Стоилов, но сега по повод на това, тези които са подкрепили. Моля ви, нека да са коректни нещата, защото предишното становище на господин Мехти Меликов беше подписано от всички членове на Обществения съвет. Аз лично гласувах против, имаше и други които гласуваха против.
Нека да сме коректни, когато има становище подкрепено от определени членове, то наистина нека да фигурират техните имена, а не на целия Обществен съвет.
Второ. Поддържам идеята ние като обществен съвет да си работим по този даден ни текст, който имаме за проект. Аз се запознах и с един проект на г-жа Цецка Цачева. Няма проблем и него да съпоставяме и да го гледаме, той не е нещо съществено, поне по мое мнение. Да продължим работата си по кодекса.
Имам една молба. Също така нека на следващи заседания, тъй като не вървим член по член, да обърнем внимание на тези текстове ( не мога да ви посоча в коя глава са) по отношение на това, кое е валидна бюлетина, кое не е валидна бюлетина, защото вярвайте ми колкото и хубав кодекс да бъде изработен, точно там стават манипулациите.
В този смисъл предлагам да отпадне гордостта на госпожа Фидосова, тогава чл. 180 и сега в този кодекс е чл. 228 – забрана за показване за кого се гласува.
Изборният кодекс изрично е казал, че гласуването е лично и тайно. Този член се въведе, за да може през 2011 година хиляди бюлетини да бъдат направени невалидни по този член.
Много ви моля, нека да мислим и затова, защото те всъщност са много важни моменти в изборния процес.
Г-Н СТОИЛ СТОИЛОВ: За съжаление, за мен това е последно участие в Обществения съвет, аз до месец декември ще бъда извън страната, но категорично искам да подкрепя това, което каза г-жа Цанева. Много ви моля, всички които имат опит в провеждане на изборния ден от гледна точка на процедурата на гласуване, осигуряване на сигурността, технологиите, да вземат отношение, защото дяволът се крие в детайлите.
Аз качих на сайта на комисията едно становище, там има няколко неща по тази тема. Имам молба към г-жа Икономова двете предложения, които съм направил до Изборния борд и до Централната избирателна комисия и които по мое мнение трябва да влязат задължително в методическите указания за работа на ЦИК и на районните избирателни комисии да се вземат предвид, част от тях са за закона. Както виждам, те са включени тук, част от тях са за комисиите, но ако хората, които имат опит не вземат отношение по тях и в закона не залегнат всички тези технически средства за премахване на изборните измами, ние няма да свършим достатъчно полезна работа.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Аз имам такава молба, нека да признаем на комисията освен съгласието, че тя се бави и няма становище на отделните партии, че тя изработи и втори вариант, което е достойно да се отчете най-малкото.
Въпреки, че ние нямаме кворум, казвам го заради нашите гости, които днес присъстват, нашите заседания имат за цел да бъдат чути мненията на гражданите. Ние сме тук като представители на гражданите, които се опитваме да прецизираме професионално нещата, сигурно проявяваме и известни пристрастия към материята и предметността, която познаваме по-добре, имам предвид г-жа Таня Цанева и г-н Стоил Стоилов, но аз още един път искам да ви помоля като Обществен съвет да не се формализираме, ако гражданите бъдат чути, ако не се отиде към провокиране на нови протести, аз ще направя една широка крачка напред, ако направим експертно това което си говорим, ще имаме резултати.
Аз ви уверявам, че днешната дискусия в това отношение много ме удовлетворява и се надявам да бъдем чути.
Благодаря на всички за участието.
Закривам дискусията. Имате ли други въпроси.
Г-Н ИВАЙЛО ЦОНЕВ: Напълно се съгласувам с това, което каза господин Стоилов, да се опитаме да стимулираме парламентарните групи да излязат с тяхно становище по предложения проект.
Също така е добре следващия път да приемем едно становище, с което да изразим желанието си да чуем отделните депутати, представители на политическите партии по отношение на тяхното мнение за нашите забележки и препоръки, с които сме излезли до момента и които сме оформили в официални становища, понеже до момента не сме чули никакво мнение по тях, в частност визирам направените на предишно заседание четири или пет предложения, които бяха много съществени и фундаментални – оформянето на гласуването в чужбина, активното прерайониране, изборния регистър, онлайн гласуването, въвеждането на машинното гласуване. Това са значителни, фундаментални забележки.
В същото време чух по медиите коментари, че Общественият съвет приема така предложения кодекс, смята че това е една много добра база за развитие, което малко ме смути. Може да се каже, че това е една добра база, но това вече не е черновата, която ни беше предложена в началото, след седмица ще стане официален проект за изборен закон, т.е. на практика това вече не е база, а закон който ще подлежи на обсъждане, така че наистина ние трябва да чуем мнение по тези фундаментални препоръки. Нашето мнение не може да бъде толкова позитивно, ако нито една от тези препоръки не бъде приета.
Г-Н АНГЕЛ ГАДЖЕВ: Преди два дни внесох на пощите ви едно становище, което сме изработили с г-н Томалевски. Бяхме предложили варианти с аргументи от френската Конституция, аргументирани становища на конституционни съдии и други документи, които би трябвало да разгледате, а това становище в последната си редакция съм ви го изпратил вчера, днес го имате и на хартиен носител.
Моля всички членове на Обществения съвет, които са се запознали с последното становище и аргументите, които имаме, да се разпишат, че го одобряват. При всички положения съм казал, че Изборният кодекс е едно добро начало за едно бъдещо развитие на равнопоставеност на изборния процес. Знаете, че това може да се случи само с промяна на тези членове от Конституцията и на Закона за политическите партии, което предлагаме. Благодаря ви.
Г-Н СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Ние нямаме никакво време, нито комисията, затова подкрепям предложението на господин Стоилов, но трябва да предложим да си удължат срока поне с още един месец, защото след като те дадат становища, ние трябва да ги разгледаме и да дадем нашите становища.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР БРАЗОЕВ: Колеги, завършваме, още един път искам да помоля господин Стоилов да не изрази само собствено мнение там, а да го изложи на базата на една дискусия, която се е състояла по тази тема.
Искам накрая да кажа още нещо, като взема повод от думите на Ивайло Цонев. Такъв е по същество законодателният процес, технологията е такава, че ние ще имаме възможност всички да се произнасяме по всеки текст, присъствайки на заседанията на временната комисия и аз ви моля да проявите активност, тъй като общите становища ние много трудно ще ги постигнем и още по-трудно ще ги формализираме, тъй като нямаме кворум всеки път.
Ако няма други въпроси, да се ориентираме към приключване на заседанието на Обществения съвет.
Закривам заседанието.



ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОБЩЕСТВЕНИЯ СЪВЕТ
И ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ ЗАСЕДАНИЕТО:
(Владимир Брезоев )


СТЕНОГРАФ:
(Траянка Стоянова)