---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
ВРЕМЕННА КОМИСИЯ ЗА ИЗРАБОТВАНЕ НА ПРОЕКТ НА НОВ ИЗБОРЕН КОДЕКС





П Р О Т О К О Л

№ 11


На 10 октомври 2013 година (четвъртък) от 14.40 часа в зала Запад, пл. Народно събрание 2, се проведе редовно заседание на Временната комисия за изработване на проект на нов Изборен кодекс.

Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на текстове от проекта на нов Изборен кодекс;
2. Разни.

Заседанието на комисията бе открито в 14.40 часа и ръководено от госпожа Мая Манолова - председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители се прилага към протокола.
Заседанието бе излъчено в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.

***

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА:
Добър ден на всички! Имаме кворум.
Откривам заседанието.
Предварително ви е раздаден дневния ред, с който сте се запознали. Имате ли бележки по него? Няма.
Предлагам да го подложим на гласуване.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували „за” – 9 , против – няма, въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.
Предлагам ви следния подход по обсъждане на Изборния кодекс и финализиране на работата по изготвяне на проект на нов Изборен кодекс, тъй като припомням, че следващата седмица в четвъртък, на 17 октомври изтича 3-месечния срок, с който разполага комисията да изготви проект на Изборен кодекс.
Предлагам днес да обсъдим Изборния кодекс глава по глава, като съответно народните представители от различните парламентарни групи да заявят бележките и възраженията си по отделните глави. Тези от парламентарните групи, които нямат позиция, не искат да заявят в момента бележки, да имат възможност да го направят в 5-дневен срок, считано от днес, т.е. до понеделник. Да раздадат своите забележки, мнения, препоръки, несъгласия и предложения в комисията до понеделник, за да можем до четвъртък да сме готови с окончателното изготвяне на доклада за работата на Временната парламентарна комисия, като ние вече сме започнали работата по този доклад.
Предлагам в него да има три части.
Първата част да разкаже за работата на Временната парламентарна комисия, с проведените обсъждания и дебати.
Втората част да бъде за продукта, който ще представим на народните представители, а именно какво съдържа проекта на Изборен кодекс, кои са новите моменти, кои са спорните текстове и в третата част да изложим съображенията на парламентарните групи, които са представени във Временната парламентарна комисия.
Забележките, които заявите днес в това заседание на комисията или направите писмено до понеделник, да бъдат включени в третата част на този доклад, за да може народните представители в Пленарна зала да се ориентират затова какво е мнението на всяка една от парламентарните групи по проекта на Изборен кодекс.
Предлагам този вариант, защото от изявленията на членовете на комисията по време на предишното заседание на Парламентарната комисия и от заявените междувременно становища стана ясно, че едва ли ще има готовност проекта на Изборен кодекс да бъде предложен на Парламента в абсолютно единен вариант, подписан от четирите парламентарни групи. Всяка от тях има своите корекции и забележки, но три от парламентарните групи, а също и Общественият съвет заявиха, че той е добра база, върху която може да бъде извършено обсъждане от Парламента и да бъде приет окончателно в разумни срокове до края на тази календарна година.
Предлагам да изготвим доклад за нашата дейност и в крайна сметка да предоставим проекта на Изборен кодекс, заедно със забележките и мненията на всички парламентарни групи, на народното представителство и на отделните парламентарни групи за внасяне на този проект в Пленарна зала и вече за развиване на процедурата първо – второ обсъждане и гласуване и окончателно приемане.
Какво е вашето мнение по този подход?
Г-Н ФИЛИП ПОПОВ: Подкрепям и предлагам да преминем към същинската част от работата.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Коалиция за България приема подхода, политическа партия ГЕРБ приема подхода, ДПС приемат. Тогава предлагам да започваме. Пак повтарям, ако искате ще прегледаме последния вариант на кодекса по глави.
Тези от вас, които сега желаят да заявят своите мнения и забележки могат да го направят, а тези които по една или друга причина не успеят да го направят днес, могат да сторят това в срок до понеделник, като мненията на отделните народни представители и парламентарни групи ще бъдат надлежно записани в доклада за работата на комисията.
По този начин, ако наистина възприемем докрай този подход, следващия четвъртък ще бъде нашето последно заседание, ще приемем доклада и ще представим проекта на народните представители за евентуално иницииране на законодателна инициатива.
По този повод ще си позволя само още една вметка.
Този проект на Изборен кодекс може да бъде използван и от четирите парламентарни групи за внасяне в Парламента, като всяка може да направи такива корекции, които съответстват на нейното виждане за новите изборни правила, без да се налага да изписва 500 текста изцяло и отново.
Ние сме чули мнението на Обществения съвет.
Впрочем мнението на Обществения съвет ще бъде написано в третата част, заедно с мненията на парламентарните групи, така че народните представители да могат в синтезиран вид да се запознаят и с него в рамките на доклада, който ще представим за приключване работата на нашата комисия.
В момента, в който проектът на кодекс влезе в Парламента, започва процедура по обсъждане на първо четене по парламентарни комисии, в Пленарна зала, срок за предложения между първо и второ четене, обсъждане на второ четене в Парламентарна комисия и приемане от Пленарна зала. Във всички случаи в рамките на месец и половина ще се движи тази процедура.
Започваме обсъждането на Изборния кодекс.
Глава първа – ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ
Възприемаме едно от предложенията на Обществения съвет за допълване на чл. 3. Тук са отразени последните корекции, които казват, че гласуването е лично; всеки избирател има право на един глас за съответния вид избор – нещо, което не беше обявено във варианта на сайта по причина, че не беше уточнена окончателно в този проект системата за избор на народни представители.
Ако възприемехме смесената система, тогава ще трябваше да остане възможността при избор за народни представители, всеки народен представител да има по два гласа и затова не беше извадено в общата част, сега в момента е коригирано.
Сроковете в чл. 4 – насрочване на изборите са вече еднакви за всички видове избори 60 дни.
Възприехме този подход за разлика от предишния Изборен кодекс, който предвиждаше различни срокове по-дълги при двустепенната регистрация, която предлагаме да отпадне.
Да не изпадам в детайли какво ново съдържа тази глава. Да не изпадам в подробности и в следващите текстове. Може би ако нещо ви е направило впечатление или срещу нещо възразявате да го изразите.
Това, което се набива на очи е, че предлагаме изборите да са в един неработен ден за цялата страна.
В чл. 6, ал. 3 задължението на ЦИК е да се занимава с определянето на условията и реда за отпечатването, съхранението и разпространението на изборните книжа и на бюлетините.
Има ли бележки по тази глава? Тя е до чл. 7.
Г-Н ЧЕТИН КАЗАК: Уважаема госпожо председател само Ви обръщам внимание, че условията за провеждане на избори в България се определят от Конституцията. Конституцията е дала делегация на обикновения законодател да регламентира единствено организацията и реда за произвеждане на избори.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Аз не съм съгласна, защото това е така само по отношение на избори за народни представители.
Г-Н ЧЕТИН КАЗАК: В самата Конституция е посочено, че кметът може да бъде избран и от общинските съвети, но условията се дефинират в Конституцията. Имам предвид изискванията към кандидатите, за упражняване на активното и пасивното избирателно право.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Отразете го към бележките, които ще влязат в доклада. В момента очевидно няма да стигнем до консенсус по отношение да това да отпадне или не.
Г-Н ЧЕТИН КАЗАК: Съгласно Конституцията е позволено за евроизборите, тъй като там не се посочва изрично.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Приемаме бележката, ще бъде отразена в доклада.
Други бележки има ли по Глава първа. Аз даже предлагам да не коментираме, всеки да си каже бележката, която да бъде отразена, за да не навлизаме в дебати.
Глава втора. Изборни райони и избирателни секции.
Г-Н КРАСИМИР ЦИПОВ: Въпреки, че решихме да не правим коментари, аз не мога да не изразя едно мое лично мнение. Аз не смятам, че в Основните принципи именно на тази Глава първа, част първа няма да фигурират конкретни текстове затова какво е избирателно право. Един такъв подход е абсолютно неприемлив.
Затова искам да се отбележи в протокола, че има такава направена бележка по Основни принципи.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Искам само да обърна внимание, че в Основните положения е всичко, което е общо за всички видове избори.
Г-Н КРАСИМИР ЦИПОВ: Госпожо Манолова, все пак това е кодекс. Не може в общата част такъв основен принцип и то детайлно разписан, да не присъства в общата му част.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Добре, ще отбележим това възражение в доклада, с което изчерпваме коментарите по Глава първа.
Преминаваме към коментарите на Глава втора.
Глава втора.
Изборни райони и избирателни секции.
Тук искам само да ви обърна внимание на някои от новите моменти.
Във връзка с провеждане на обжалваемост на всички актове на избирателните комисии и на органите, които имат отношение към изборите, въвеждаме обжалваемост на областния управител.
Това е в чл. 8, ал. 4. пред съответния административен съд по повод неговата заповед за определяне на избирателните секции, нещо което до момента го нямаше. Прецизираме принципите за създаване на избирателни секции в населените места и сме предложили различни опции. За най-малките секции, именно тези които са в учебни заведения и специализирани домове, в други специализирани институции, като предлагаме да бъде възприет подхода за минимален брой избиратели, за да се осигури повече достъпност и възможности на български граждани да упражнят правото си на глас.
Тук са избирателните секции извън страната.
По настояване на част от българите в чужбина, представлявани от различни организации в този текст е останал чл. 13 ал. 3. Възможността на организациите на българските граждани в чужбина да подпомагат ръководителите на дипломатическите и консулските представителства във връзка с организацията на изборния процес в чужбина. Това е възможност, не е задължение и би могло те да бъдат ангажирани в тези процедури.
Опростили сме и сме скъсили процедурите по заявяване на желание на български граждани в чужбина да упражнят правото си на глас, което има отношение към създаването на избирателни секции. Като цяло режимът за образуване на секции в чужбина е облекчен.
Глава трета.
Организационно-техническа подготовка на изборите.
Тук въвеждаме активна роля на Централната избирателна комисия. Скъсяваме сроковете и прецизираме текстовете за подготовка и организация на изборите извън страната.
Г-Н ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Бих искал да изразим резерва по отношение на чл. 14, който възстановява стария, почти действащия в настоящия момент режим на заявяване на бъдещо участие на избирателите в изборите.
Тук бихме коментирали и бихме настоявали за друг ред, който да препятства възможността за манипулативно формиране на групи от такива заявления и преднамерено дислоциране на избирателни секции в някои от изборните райони при гласуване в чужбина и най-вече в република Турция.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Аз мисля, че едно от положителните неща в действащия изборен кодекс, което беше въведено в предния мандат е именно създаването на възможности на българите в чужбина и по електронен път да заявяват желанието си да гласуват, което в крайна сметка е основание за създаване на изборни секции.
Тук искам съвсем добросъвестно да ви кажа, че това е полезно най-вече за българите, които са в Европа, в Америка, в Австралия и на практика не се отнася за тези , които са в Турция, защото те там са концентрирани и възможността да подадат заявления 100 души е много лесна, докато подаването на заявления за избирателни секции е проблем за диаспорите във Франция, в Италия, в Испания, които са трудни за организиране. Поради това на тези места се стигна до това, че има по една или две секции, на огромни територии гласуват над 1000 души, по простата причина, че българите там не заявяват предварително желанието си да гласуват и това е трудно за организация.
Казвам го съвсем добросъвестно, не оспорвам Вашето мнение.
Г-Н ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз съм напълно съгласен с Вашите аргументи затова, че има специфика в гласуването извън граница. Не искам да възпроизвеждаме аргументи и доказателства от трите ни искания до Конституционния съд, там сме ги описали.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, отразено е в протокола.
Г-Н МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Аз разбирам внушенията, които се опитват да правят една част от народните представители, те имат своите основания сигурно по техните си разбирания. Различните избори, които сме ги правили във времето показаха, че всеки един който се опитва с разни техники и процедурни хватки да прави ограничение на българските граждани, с което да си мисли, че служебно печели избори в общия случай има обратен ефект.
Напротив, основната философия, когато още от самото начало тръгнахме да си говорим за бъдещия Изборен кодекс е за максимално улеснение на българските граждани, да могат да гласуват, да избират, както и максимално улеснение на българските граждани да бъдат избирани.
Ако следваме тази философия в този вариант, би било редно да търсим текстове, които ще улеснят българските граждани.
Алтернативният модел е да търсим текстове за ограничаване на българските граждани. Важна е гледната точка и философията. Тъй като в момента вървим глава по глава, аз конкретно по текстовете няма да се спирам, но принципът за улесненията е по-добрия вариант. Ние помним какви бяха изборите, независимо че имаше ред ограничения по подаване на заявления, включително и за места за гласуване, включително ако визирате Турция, да и в Турция, включително и в Лондон, ако визираме Англия, включително и в Мадрид, ако визираме Испания. Да гледаме как с тези техники и ограничения световните медии, които отразяват българските избори показват една навалица от хора, които искат да гласуват, но нямат възможност да гласуват. Ако ги правим тези ограничения, това означава, че тези картини, които сме ги гледали в предишните избори, в изборния ден, които сме ги гледали и в България, а и по световните медии, ние предварително да заложим онова, което сме го виждали във времето. Ако това е философията в тази посока можем да разсъждаваме. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Карадайъ.
Уважаеми колеги, апелирам към всички вас да не навлизаме в дискусии по принцип.
Г-Н КРАСИМИР ЦИПОВ: Аз имам съвсем кратка реплика към г-н Карадайъ. Господин Карадайъ, най-голямото облекчение ще бъде, ако имаме възможност като държава да разкрием дипломатически консулски представителства в колкото се може повече градове, в която и да е било държава по света и служителите в тези дипломатически консулски представителства да си вършат работата. Това ще бъде най-голямото облекчение.
Това е основният проблем в тази ситуация. За съжаление към настоящия момент не може да се похвалим нито сега, нито в минал период за времето от 10 – 15 години, че промените които са били свързани с подаване на заявленията и разкриването на секциите не са произтичали от работата на служителите в тези дипломатически консулски представителства.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Всеки може да каже по нещо, нека все пак конкретно да коментираме, защото говорим в момента по принцип.
Г-Н ЧЕТИН КАЗАК: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз искам само да задам въпроса, какъв проблем е имало при подаването на заявлението, което да обуславя вашето искане по някакъв начин да се усложни този процес? Специално в Република Турция, ако сте направили преглед на броят гласували във всяка една секция, ще видите че броя гласували във всяка една секция далеч – далеч надхвърля броя на заявленията, т.е. всяка една секция, която е била образувана там е оправдала своето разкриване, а някои от тях дори са били твърде натоварени, т.е. трябвало е да се разкрият още секции, за да могат спокойно хората да гласуват, така че от това по възможно най-лесен начин да могат да се подават заявления, които да позволят разкриване на секции, имат интерес всички избиратели в чужбина, включително и тези в Испания, включително и тези в Лондон, които за пореден път видяхме, че и в Мадрид, и в Лондон отново имаше секции, в които са гласували далеч над 1 000 избиратели.
Г-Н ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожо Манолова, ще бъда максимално кратък, защото не искаме да влизаме в този дебат. Аргументите са четими и са на сайта на Конституционния съд, така че колегите могат да се уведомят по това. Искам да оспоря твърдението, че ние искаме някакво ограничаване, напротив искаме максимално свободно упражняване на това право.
Кои са двете притеснителни неща? Проблемите примерно в Турция, които се отличават, да кажем от тези в Лондон, Барселона или Мадрид. Ние проверихме хиляди заявления за откриване на избирателни секции и заявителите не гласуват в конкретните избирателни секции. Отделно в избирателните секции се вписват по около 700, 800 понякога и 1 000 лица, допълнително гласували. Тази диспропорция е странна и необяснима. В нея няма нито житейска, нито прагматична логика.
Г-Н МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Проблемът е такъв, ако аз заявя 30 – 40 дни преди това, че искам да гласувам в секция Х, близо до Анкара е логично след тези 30 дни да упражня това право.
Колегата е прав. Наистина, когато хората подават заявления, не знаят нито дали ще има секция, нито колко ще бъдат, нито къде ще бъдат. От тази гледна точка, тъй като заявленията единствено и само служат за разкриване на секции, това да го имаме предвид и да отбележим, че заявленията служат единствено и само за разкриване на секции, а не за съставяне на избирателни списъци, защото впоследствие ако има повече от една секция, избирателят не знае в кой списък са го включили и къде да се явява.
От тази гледна точка в населените места, където има повече от една секция никакъв предварителен списък не е редно да се прави, защото може чисто теоретично така да се получи, че нито един от предварително изписаните граждани в списъка да не се яви в секцията, в която е вписан, поради простата причина, че той няма от къде да знае къде е включен.
Още едно предложение. Броят на секциите в едно населено място да бъде горе долу аналогичен модел, който е изписан в чл. 16, ал. 1, т. 3 и тогава вече няма да има затруднения, грозни сцени, няма да има съмнения. Целият процес ще бъде прозрачен и ясен.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, аз съм предполагала, че всяка парламентарна група след като напише бележки по текстовете, те преди това ще бъдат прочетени, защото наистина заявленията, за които говорим имат една единствена роля – да послужат за основание за създаване на избирателни секции. В истинския смисъл на думата избирателни списъци на българите, живеещи в чужбина няма и няма как да има. Всъщност избирателният списък се съставя от всички българи, които отидат да гласуват в изборния ден.
Въпросът е наистина да бъдат създадени достатъчно секции, за да може хората да гласуват свободно и нормално и тук сме предложили различни възможности затова, които предполагам, че като прочетете внимателно, ще кажете кои приемате и кои не приемате.
Преминаваме към Глава четвърта.
Глава четвърта.
ИЗБИРАТЕЛНИ СПИСЪЦИ
Това е една глава, която е доста по-сериозна, тогава когато става дума за избирателни списъци за българските граждани, които живеят в България.
Това, което искам да заявя по отношение на тази глава е, че в Преходните и допълнителните разпоредби предлагаме започването на активна регистрация, която ще започне от следващите избори и ще бъде база за избирателните списъци.
Вие ще видите съответните текстове за активна регистрация.
Г-ЖА НИНА ГЕОРГИЕВА: Къде се съхранява информацията за броя на гласувалите?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Господин Гетов е тук и ще даде разяснения.
Г-Н ИВАН ГЕТОВ: Такава информация никога никому не е била необходима, т.е. броя на гласувалите поименно, имам предвид български гласоподаватели на последните избори. В проверката за нарушения, свързани с двойното гласуване се прави проверка само на всички онези хора, които са гласували и са дописани в избирателните списъци в деня на избора, сравнени с отпечатаните списъци за евентуално нарушаване на закона. Бройката на гласувалите трябва допълнително да бъде извлечена от всички тези списъци, които както вие казахте са в общинските служби за съхранение.
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ако може само да разясните, с Ваше разрешение господин председател, колко време технологично е необходимо, за да се извлекат тези данни, защото в противен случай рискуваме и след евроизборите отново до следващите избори да нямаме техническа възможност да бъде изготвен този регистър.
Г-Н ИВАН ГЕТОВ: Имайки предвид, че това ще бъде ръчен труд, да се прегледат около 7 млн. имена и само да се отчетат тези, които са гласували, да се отчетат подписите (досега това не е правено, пак искам да го кажа), предполагам, че някъде около 3 или 4 месеца ще отнеме този труд.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, искам да ви обърна внимание и на един друг аспект в създаването по този начин на изборен регистър, а той е, че ако запишем този текст в Изборния кодекс на българските граждани от тук и занапред ще им бъде ясно, че с факта на гласуване на изборите те стават част от един изборен регистър и ще получат теоретично информация затова кой е гласувал и кой не и директно ще може да се извлече от създаването на тези избирателни списъци, което според мен би било некоректно, ако го въведем със задна дата, т.е. да използваме информация против предварителното знание на българските граждани.
Впрочем на обществените обсъждания това беше поставено като проблем. Ето там седят двама души, и двамата са с опит в изборите, които мислят диаметрално противоположно по темата – господин Стоилов и госпожа Цанева. Единият смята, че няма никакъв проблем да използваме тези данни, другият смята, че това е некоректно, ако гражданите предварително не са информирани за една такава възможност. Както и да е, ще бъдат отбелязани вашите забележки или ако имате други предложения.
Така или иначе няма да стигнем до единно мнение по този въпрос. Ако имате още нещо да добавите.
Г-Н ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз искам само едно уточнение да направя, госпожо председател, тъй като отговарях за затварянето на всички изборни книжа в София в три пункта, т.е. това са книжата на над 1 500 секции. Искам да заявя, че избирателните списъци са в бомбоубежищата, в София там бяха затворени. Те се съхраняват по реда и от комисията, която е към областните управители, т.е. на практика списъците са достижими, т.е. биха могли да се използват, ако се възприеме тезата за едно ръчно въвеждане на данни.
Подкрепям обаче Вашата теза, че публиката, обществото, избирателите трябва да имат момент на узнаване, т.е. активна реакция да знаят, че от тук нататък поведението им е друго, т.е. би трябвало да афишират активно поведение. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: И аз ви благодаря.
Какви са другите нови моменти в тази глава. Много детайлно са дефинирани процедурите за съставяне на така наречените забранителни списъци, които създадоха много проблеми по време на президентските и на местните избори, като в тях вече ясно ще се изписва основанието, на което един избирател е включен в този списък, както и ясни възможности хората да бъдат изключени от забранителния списък, както до изборния ден, така и по време на самия изборен ден. Тежестта да докажем защо едно лице няма право да гласува ще бъде на съответната общинска администрация, където се съдържат съответните данни затова, защо един български гражданин има забрана да упражни правото си на глас, което е важно и предвид грешката тогава за хиляди български граждани, които не можаха да гласуват.
Тук сме въвели предложението на неправителствените организации. Всеки гражданин да може да прави справка за това дали фигурира в списък за гласуване в чужбина, в България, включително по-нататък специално за списъците в България въвеждаме възможността това да се прави на безплатен телефонен номер.
Нещо, което е важно по отношение на списъците по настоящ адрес. Въвеждаме възможността за улеснение на гражданите да правят такова искане по електронен път, включително и за жителите на малките населени места да имат подобно волеизявление пред съответния кметски наместник. Всеки от нас по време на избори се е сблъсквал с този проблем. Има в малките населени места проблем, даже да отиде в съответната община да чака на опашки, за да подава такова заявление, но може да го направи оперативно пред представителя на властта, който е най-близо до него.
Прецизирали сме текстовете за подвижната избирателна кутия, за улеснение отново на гражданите – електронно, по пощата и по друг начин подадено заявление, защото наистина е притеснителен фактът, че реално на последните избори, на Референдума, имаше изключително малко хора, които са подали заявление за такова гласуване, което го свързваме и със затруднението да го подават изрично, а искането беше много далеч преди изборния ден, когато още хората не са се настроили на вълна, че предстои вот.
Това е. Обжалвания на всички действия пред съд, които са свързани със списъците.
Ако искате да преминем към следващата глава – Избирателни комисии, даже да я разделим на две и по-точно да кажете забележките си по новите моменти в структуриране и правомощията на Централната избирателна комисия.
Глава пета.
ИЗБИРАТЕЛНИ КОМИСИИ.
Предлагаме за първи път Централната избирателна комисия да е постоянно действащ орган, който да се избира от Парламента.
В зависимост от това дали парламентарните групи ще имат право да правят предложения, би могло наистина да се помисли върху предложението на господин Лазаров – председателя, заместник-председателя и секретаря да са предложени от различни парламентарни групи, което обаче е леко в противоречие с искането за безпартийност, аполитичност и безпристрастност .
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, в тази връзка самото избиране на представителите на Централната избирателна комисия от Народното събрание в най-голяма степен предопределя политически момент на този избор, защото няма как при наличието на парламентарно представени партии, които ще извършат този избор, да се постигне консенсус, още повече като се държи сметка и за мнението на извънпарламентарно представените партии. Така че мен много ме притеснява предложението членовете на Централната избирателна комисия да бъдат избирани от Народното събрание.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Имаме една правна справка затова как се избират централните избирателни комисии от основния орган, който се занимава с организацията на изборите в европейските държави. Ако искате ще ви я предоставим, но това е стандартната практика навсякъде в Европа. Избира ги законодателният орган, но има и изключения. Някъде в избора участва съответно президент, правителство.
Тук наистина според мен е добре да се постигне консенсус между парламентарните партии предварително, така че бъдещата ЦИК да не бъде натоварена с подозрения.
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Отчитайки взаимоотношенията в Парламента, отсега предопределяме взаимоотношенията между членовете на ЦИК, така че как ще работят тези хора занапред, на мен лично не ми е ясно.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Аз имам един много непосредствен поглед върху това как работеше досега ЦИК, макар че отношенията не бяха чак такива. Тези, които са следили работата на ЦИК могат да разкажат чудеса какво се случваше там, но сега ние затова правим законодателни промени, за да може на това да се сложи точка и затова тук оставаме отворена тази тема.
Ние ще направим наше предложение, но абсолютно сме готови да се вслушаме в предложенията и на останалите групи, включително и това на политическа партия ГЕРБ, защото наистина идеята е да изберем ЦИК, която да се ползва с доверие поне от основните политически сили, а се надявам после и с личностите, които ще са там тя да си завоюва доверие сред българските граждани, защото това ще зависи единствено и само от това какво ще правят нейните членове.
Въвеждаме пълна прозрачност, с участие освен на наблюдатели и на представители на партии, на застъпници и на медии на всички заседания на Централната избирателна комисия, може би това ще затрудни работата, но доверието е по-важно. Те ще работят при условия на пълна откритост и прозрачност. Ще се обжалват абсолютно всички техни актове. Оставили сме опция евентуално да въведем и мандатност, т.е. жребии при разминаване на мандатите на членовете – една част от тях да не получат пълен мандат, за да има движение и обновяване. Ротация в техния състав.
Също така предвиждаме освен пълна прозрачност, това е чл. 54 от текстовете.
Предвиждаме създаването на Обществен съвет, който да работи към ЦИК и който детайлно да следи нейната работа, а също така и обучително звено, което да се заеме с повишаване на професионалната компетентност на РИК, ОИК и СИК.
Също така едно от новите правомощия на ЦИК, в т. 9 на чл. 57 – да води публичен регистър на избирателите, с възможности всеки да прави справка в този регистър.
Други нови моменти са т. 23 във връзка с дебатите по медийното отразяване на предизборната кампания, ново правомощие и ангажимент на ЦИК за специализиран мониторинг по отношение на това как се спазват правилата на Изборния кодекс от медиите.
Нещо друго, което е важен ангажимент на ЦИК в т. 25 – да се произнася по всички жалби, по всички сигнали. Тук даваме възможност на наблюдателите също да подават сигнали и жалби в Централната избирателна комисия.
Г-Н ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Предварително се извинявам, че въпросът може да прозвучи не правно, а може би и малко глупаво, но искам да изясните какво точно влагаме в понятието „независим държавен орган”. Към момента и настоящата комисия тя също е държавен орган. Да, колективен орган, юридическо лице, има бюджет. Каза се тук, че по препоръките на Венецианската комисия ще трябва да направи администрацията, т.е. допустимо е да има администрация. Какво съдържание можем да вложим в държавен орган?
Първо си помислих, че може би това ще е нещо като несменяемост на членовете или по-голяма статичност на членовете, но вие ме оборихте в представянето. Казахте, че предвиждате мандатност.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Ще имаме постоянно действаща Централна избирателна комисия, с всички изисквания към нейните членове, които са към останалите държавни органи. Тя сега не е постоянно действаща, това не е основно занятие на нейните членове. Част от тях работят доколкото знам в различни министерства, агенции, адвокатура.
Г-Н ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако е това да го кажем изрично. Това е единственият ангажимент на членовете на ЦИК.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Това също е написано в чл. 50, с всички изисквания към членовете на държавен орган.
Г-Н ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това малко плаши, да ви кажа аз. Сливането на държавата с изборния процес малко плаши и ако нямаме ясен и точен отговор какво точно влагаме, ще е по-трудно обяснението, иначе е въпрос на понятие – дали ще го наречем държавен, изборен.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Просто казано постоянна професионална Централна избирателна комисия. Хора, които са посветили цялото си време предвид по-сериозните ангажименти, които ще има Централната избирателна комисия, включително по отношение поддържането на регистъра на избирателите, включително по отношение на обучението, което ще се извършва перманентно. Включително по отношение работата по създаването на постоянни изборни книжа, организацията на изборите. Защото извинявайте, но винаги ми е било чудно, това аз също ще го кажа неформално, как тези хора, които са натоварени с толкова сериозни ангажименти успяват да ги вместят в извън работно време, защото техният ден е ангажиран, всеки един от тях упражнява труд на друго място.
Г-Н ЧЕТИН КАЗАК: Уважаема госпожо председател, уважаеми колега, първо откривам един пропуск в изискванията за кандидатите за членове на ЦИК. Мисля, че трябва да имат образование юрист, специалист по информационни технологии, информатика, право, пропуснали сте математика. Професор Константинов няма да може да се кандидатира.
Второ, тази точка 25, чл. 57, ал. 1, на която обърнахте внимание, така написана ми се струва доста проблематична – за правомощията на ЦИК.
„25. разглежда всички жалби и сигнали за нарушения на изборния процес, включително срещу решения и действия на районните и общинските избирателни комисии и секционните избирателни комисии извън страната…”.
Аз мисля, че трябва все пак да има някакво ограничение. Не може ЦИК да разглежда всички жалби, независимо от къде идват, трябва да има някаква изключителна компетентност и на другите по-нисшестоящи избирателни комисии, поне първо инстанционно, иначе всеки ще залива ЦИК с всевъзможни жалби паралелно с обжалването им пред по-висшите комисии, пред районния съд и т.н.
Така написано ми се струва доста хаотично.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Текстът е коректен. Има си инстанционно производство по отношение на жалбите срещу нарушения в изборния процес. За действия на СИК обжалването е пред РИК И ОИК, срещу РИК и ОИК е в ЦИК, а за секциите в чужбина те нямат РИК или ОИК и отиват направо в ЦИК.
По-скоро тук проблемът е, че трябва да се произнася и по сигнали, обаче като се има предвид, че до момента ЦИК беше оставила повече от половината от жалбите изобщо без всякакво разглеждане, мисля че трябва да им се вмени такова задължение, за да се понапрегнат малко повече.
Решенията на РИК и ОИК, когато не са окончателни се обжалват пред ЦИК, а също така действията на РИК и ОИК се обжалват също пред ЦИК.
Г-Н ЧЕТИН КАЗАК: Извън тях също могат да се подават жалби пред ЦИК, като се вземе предвид термина „изключително”.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Да, например за нарушения в медийното отразяване на кампанията от националните медии, те ще се жалват пред ЦИК.
Г-Н ЧЕТИН КАЗАК: Някой може да каже: „Аз мога да напиша жалба за нарушение на изборния процес”. Това ще каже жалбоподателя.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Ще ги обмислим тези текстове, за да са коректни.
Що се отнася до професионалния характер на ЦИК не знам, аз се колебая. Какви са плюсовете и минусите от един такъв избор, защото реално между изборите аз не знам с какво толкова ще се занимават членовете на ЦИК, ще бъдат ограничени да упражняват друга професия? Те ще ходят на работа и какво ще правят между изборите.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Така е в Европа. Освен това най-големите забележки в изборния процес и една огромна част от атаките са срещу ЦИК, срещу непрозрачност, вземане на субективни решения. Просто ако някой започваше с излъчването на сигнали, че нещо с изборите не е наред, евентуално се започваше с действията на ЦИК и с неразбориите между нея и неправителствените организации, наблюдателите, кандидатите, политическите сили и това е една от основните препоръки на всички доклади на международни наблюдатели.
Следващите части от тази глава са свързани с районните избирателни комисии, общинските избирателни комисии и секционните избирателни комисии.
Ако искате схематично да обърна внимание на някои от новите моменти, защото тук има доста нови моменти.
Първо да кажа, че принципът за пълна публичност и прозрачност и присъствие на наблюдатели, застъпници, представители на партии е проведен докрай. Всичко е публично, всичко се качва на сайта, онлайн излъчване от работата на районните избирателни комисии и общинските избирателни комисии, незабавно публикуване на всички протоколи и присъствие на всички медии и наблюдатели, които искат да се информират директно на заседанията на тези комисии. Преценяваме документите, които трябва да се представят за регистрация на кандидати пред тях.
Въвеждаме ясно изискването председателят, заместник председателят и секретарят да са от различни политически сили, което беше една от нескончаемите тези за дебат при приемането на предишния Изборен кодекс. Макар че тогава бяхме опозиция имахме 40 депутати, сега когато можем да влияем върху крайните решения продължаваме да настояваме независимо в чии интерес е, да има пълен плурализъм между различните политически сили по отношение на участието им в комисиите.
Прецизираме забраните и несъвместимостите за лица, които да бъдат членове на районните избирателни комисии, съответно на общинските избирателни комисии. Прецизираме правомощията.
Създаваме и тук ангажименти да се произнасят по всички жалби и сигнали, които са постъпили. Да водят публичен регистър на жалбите и на сигналите и общинските избирателни комисии.
Г-Н ЧЕТИН КАЗАК: Тук трябва ли да се повтаря на всяко ниво избирателна комисия за съвместимостите, не може ли общо да бъде.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Защото те са различни. За общинските са различни от районните.
Г-Н ЧЕТИН КАЗАК: Да се добави: „наред с ограниченията по чл…. не може да бъде ….”. Защото звучи смешно, за секционната избирателна комисия чета: „…съдия в Конституционния съд”.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: За общинските избирателни комисии те са свързани с представители на местните власти.
Добре, може да се мисли.
Обжалваемост на абсолютно всички решения.
Секционните избирателни комисии. Те са публични, в тях участват и представители на непарламентарно представените партии, извънпарламентарните партии. Техни представители могат да попаднат в РИК и в ОИК.
Тук обсъждаме нещо, което сигурно ще бъде предмет на дебат или поне така беше при Изборния кодекс. Предвид въвеждането на преференциалното гласуване и необходимостта СИК да броят по-дълго бюлетини и протоколи, включително и ако се въведе машинното гласуване, да не въведем заплащане поне за два дни на членовете на СИК. Хората да могат спокойно и следващия ден да посветят на избори. Това е в края на чл. 98 в двата му варианта.
Г-Н СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: За техническо обезпечение на броенето може да се направи с машинки със скенери, те ще го броят много по-бързо, отколкото човека.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: По отношение на машинното гласуване по-нататък ще стане дума, но се отправи едно искане. Аз се срещнах и с новия заместник посланик на САЩ с молба да изпратят всички варианти на машини, които имат, защото там във всеки щат се гласува различно, включително имат скенери. Само че това са едни скъпи удоволствия и в крайна сметка атаката ще бъде срещу комисията и Парламента.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Вземете ги от Румъния, те също гласуват машинно. Може да ги вземете под наем.
Г-Н СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Моята идея беше самите бюлетини да се сканират, това става за секунди. Може да се разпознае ръкописен текст, чавки, хиксове. Това е техническо осигуряване на изборите.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Обикновеният скенер според мен това не може да го прави.
Г-Н ЧЕТИН КАЗАК: Не може да стане толкова лесно, защото всяка бюлетина първо се гледа дали е действителна.
Г-Н СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Прави се кодировка какъв знак трябва да разпознае и то го разпознава.
Г-Н ЧЕТИН КАЗАК: Знаете, че има хиляди варианти при изписването, трепне ти ръката, изкривиш една от линиите и т.н. Ако машината каже: „Това е недействителна бюлетина, не я приемайте”.
Г-Н СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Тогава може човешкото око да отиде и да погледне.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Много ви моля, дебати провеждаме четири месеца, тази тема няма край.
Глава шеста.
НАБЛЮДАТЕЛИ.
За първи път сме създали такава глава, в която е описан целия процес – от регистрирането на наблюдателите, през техните правомощия, включително и това как ще се легитимират.
Това, което е ново по отношение на досегашната уредба е, че предлагаме наблюдателите да се регистрират и да действат в периода между два избори, а не в рамките на предизборната кампания и провеждането на изборите, за да могат да следят целия процес, включително и по подготовката на следващи избори, съставяне на изборен регистър и всичко, с което ще се занимават съответните изборни органи.
С правомощия. Този път спорове от сорта да присъстват ли наблюдатели при вкарването на данните в информационно обслужване или да не присъстват, надявам се това повече никога да не се случи в Пленарна зала. Имат пълна възможност да присъстват където, както и колкото искат, защото това е един от начините да има повече доверие в изборния процес.
Такива спорове се надявам повече да няма.
Г-Н ЧЕТИН КАЗАК: Уважаема госпожо председател, колкото и да съм съгласен с Вас, че не трябва да има подобни спорове, мисля че това нещо лесно може да се постигне, като се посочи изрично, че във всеки един етап процедурата е открита, публична и може да присъстват съответни наблюдатели и неправителствени организации, които се интересуват, но да се запише че наблюдателите се регистрират до следващите избори ми се струва абсолютен нонсенс.
Първо какво ще правят четири години тези регистрирани лица. Защо трябва да стоят в някакъв регистър като наблюдатели, когато след приключване и обявяване на изборите те повече нямат работа.
Второ междувременно в този период от 4 години настъпват толкова много нови обстоятелства. Наблюдателят може да почине, да замине за чужбина, може да се скара с ръководството на неправителствената организация за която е работил и редица други неща. Той ще продължи да фигурира в този регистър като наблюдател на неправителствената организация Х, след което стават спорове. Неправителствената организация казва: „Този човек вече не го искаме, кой го е оставил там”. Нищо не пречи за всеки вид избор да се регистрират наблюдателите, които неправителствената организация желае и които са актуални към момента и те да си работят.
Вторият вариант, който е предложен ми се струва най-добрия.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Този спор ще продължи.
Г-ЖА ТАНЯ ЦАНЕВА: Това има смисъл в случай, че регистрацията на организацията стои постоянна. Един конкретен случай. Имаме частични избори. За всяко едно село, в което ние даваме наблюдателите регистрирани в ЦИК, за всеки един наблюдател ни се прави нова регистрация, т.е. регистрацията за този избор, това най-вече важи за местните избори, които имат и частични, тази регистрация на съответната структура, на съответното сдружение да стои, а вече наблюдатели се подават нови, които също се проверяват.
Г-Н ЧЕТИН КАЗАК: Просто това трябва да се изпише. Аз съм съгласен да има една регистрация на организациите, но не и на конкретните лица, които да фигурират там в някакви регистри
Г-Н СТОИЛ СТОИЛОВ: Продължавам остро да възразявам за текста, който е останал за наличие на партийни застъпници плюс партийни пълномощници в избирателните секции.
Миналия път поисках и голяма част от колегите се съгласиха – един партийно упълномощен представител в секция, дали ще го кръстим застъпник, марсианец, пълномощник. Един. Това е форма за купуване на гласове от партиите, които имат много пари.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Не мога да се съглася и ще дам конкретен пример. В Кюстендилска община има 110 секции, 110 застъпника, 110 наблюдатели. С 220 души не се решават изборите. Проблемът с покупката на гласове беше, когато имаше неограничен брой, когато можеше да регистрираш по 50, по 10, по колкото искаш.
Г-Н СТОИЛ СТОИЛОВ: Каква е разликата между застъпник и пълномощник? Какви са функционалните разлики, които те реализират в една избирателна секция?
Аз ви предложих вариант – 2 застъпници, или 2 пълномощници – единия вътре, другия вън. Иначе се създава голямо насищане в секциите с хора от едни и същи партии и се оказва натиск върху избирателите по този начин.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Законови средства срещу недобросъвестно поведение на практика няма, защото правилата се пишат за хора и партии, които добросъвестно ще ги изпълняват. Разбира се, че са възможни злоупотреби, всеки от нас се е натъквал на тях, но така или иначе режимът е достатъчно ограничителен.
Посветили сме цяла глава, следващата е Застъпници, с ясни правила, тук сме си позволили да ги отвържем от секциите. Това беше един от основните спорове при приемането на предния Изборен кодекс и най-вече заради малките партии, които не могат да си позволят да имат застъпници и пълномощници във всички секции. Тогава поне да има възможност техните застъпници да обслужват няколко секции. Например знаете как са дислоцирани в едно училище – по 5-6. Да могат примерно двама застъпника да наблюдават какво се случва в различните секции, така че сме облекчили малките партии. Написали сме ясно какви са правомощията на застъпниците.
Глава осма.
ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ПАРТИИ, КОАЛИЦИИ И ИНИЦИАТИВНИ КОМИТЕТИ.
Тази глава Представители на партии, коалиции и инициативни комитети е от три члена. Засега не предвиждаме да отпадне тази възможност, след като те са ограничени до броя на избирателните секции, не смятаме, че би могло да стане основа и форма за попълване на гласове, защото ако една партия е решила да попълва гласове, тя ще ги кръсти симпатизанти, доброволци, съратници, сподвижници, съмишленици.
Г-Н ЧЕТИН КАЗАК: Ако това ви е проблемът може да се запише, че в един и същи момент не може да присъства вътре и застъпника и представителя на партията.
Г-Н СТОИЛ СТОИЛОВ: Не може при броенето една партия да бъде представена от застъпници, симпатизанти и наблюдатели, а друга партия да се чуди единствения застъпник в коя от тези 5 секции да отиде.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Ще опишем това възражение, продължаваме нататък.
Глава девета.
РЕГИСТРИРАНЕ НА ПАРТИИ, КОАЛИЦИИ И ИНИЦИАТИВНИ КОМИТЕТИ.
Само няколко от новите моменти. Въвеждаме едностепенна система за регистрация, а не както беше досега - първо партиите после коалициите от партии, с цел улеснение участниците в процеса. Скъсяваме сроковете. Те започват 60 дни преди изборния ден за абсолютно всички видове избори. Намаляваме депозита. Предлагаме инициативните комитети изобщо да участват без депозит. Намаляваме броя на подписите и като цяло облекчаваме процедурата и по отношение на изискуемите документи, по отношение на депозита, на подписите и изобщо на цялата процедура.
Създаваме възможност гражданите да могат да проверят дали фигурират в някои от списъците, подкрепящи определена партия и определен кандидат.
Създаваме възможност партия да поиска сама да бъде заличена, ако настъпи някаква промяна в нейните намерения да участва активно в изборите.
Няма да изреждам по-нататък текстовете, за да не губя време.
Само да вметна, тук ги няма колегите от другите парламентарни групи, но по отношение на регистрацията на инициативни комитети, защото в основното тяло на Изборния кодекс, в основния проект не включваме възможността за национални инициативни комитети, които да регистрират листи в цялата страна. Смятаме, че това противоречи на Конституцията и заобикаля изобщо създаването на партии. Един инициативен комитет от 10 – 15 души на практика се явява с правомощията на партия, която носи съответни ангажименти, подлежи на контрол, има изисквания към нейната дейност. Облекчени са максимално условията за създаване на партия.
Ако някой иска да участва в изборите в цялата страна, елементарно е, в рамките на един месец буквално да се справи с регистрацията на една партия, но просто обръщам внимание за тези, които биха желали да направят такива предложения , ние сме ги написали, те са на сайта на комисията като вариант за съществуване на Национален инициативен комитет с граждански листи. Този от депутатите, който реши нещо такова да предложи сме му го разработили детайлно, във всички текстове на кодекса за негово максимално улеснение и за парламентарна група, която би подкрепила такава идея.
Направили сме го, защото част от гражданските организации настояват затова. Тъй като ние не сме съгласни с него няма да го внесем, но пък сме го разработили, така че ако някой иска да го внесе да може да го направи без излишни усилия.
Глава десета.
КАНДИДАТИ.
Тук сигурно една от темите, които ще предизвикат интерес е имунитетът на кандидатите. Това е чл. 160 от кодекса, предложили сме го в два варианта – да има и да няма имунитет.
На практика се оказа, че от европейските страни само в три кандидатите имат имунитет, това са Литва, Португалия и Унгария. В тези три страни все пак съществува възможност, има орган който да може, образно казано, да свали имунитета на кандидата. Затова предлагаме в текста на чл. 160, ако остане имунитетът на депутатите, ал. 5 Централната избирателна комисия да има възможност да се произнесе по този имунитет.
Г-Н СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Основните искания на нашия протест бяха да отпадне този кандидат депутатски имунитет.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Компромисният вариант е все пак да има орган, който да се произнесе по свалянето на имунитета. Сега не искам да припомням факти от последната кампания през месец май, когато Главният прокурор искаше да повдигне обвинение срещу един кандидат за народен представител, но трябваше да изчака той да стане депутат, да бъде избран, за да поиска разрешение от Парламента да му се свали имунитета. Така че има такъв прецедент. В краен случай, ако остане имунитета, ЦИК да има право да сваля този имунитет. Да има все пак орган, който да бъде сезиран и който да се произнесе, защото иначе абсолютно остава недосегаем съответния кандидат.
Глава единадесета.
ФИНАНСИРАНЕ, СВЪРЗАНО С ПРЕДИЗБОРНАТА КАМПАНИЯ.
Следващата глава единадесета е свързана с финансирането.
Г-ЖА НИНА ГЕОРГИЕВА: Тъй като до този момент не присъства текстът за критерии за избори, обръщам внимание тъй като сме на глава кандидати – условия и критерии, на които отговарят лицата, за да бъдат кандидати. Основание за представителност. Ето тук е записано неприкосновеност на кандидатите. Значи ние избираме някой негодник и на всичкото отгоре му осигуряваме и неприкосновеност.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря.
По отношение на финансирането на кампанията. Намалили сме допустимите финансови средства, които да похарчат различните участници в изборите.
В чл. 165 са дадени различните варианти.
Вариант І е сега съществуващият вариант.
Вариант ІІ е този, който предлагаме да бъде въведен, като тук сме добавили и хипотезите за Велико народно събрание.
Не искам да изпадам в детайли. Това със сигурност ще се гледа „под лупа”, кагато бъде внесен проекта.
Г-Н ЧЕТИН КАЗАК: За мен е неприемливо разграничаването между партия и коалиция по отношение на допустимостта на финансирането. Не може с цел да се получи по-висока степен на допустимо финансиране да поощряваме да се образуват коалиции. Не може една партия, която иска да се яви самостоятелно да има един таван, а друга партия просто да вдигне тавана двойно като се коалира с някаква друга по-малка партия. Трябва да има равнопоставеност между партиите и коалициите специално по отношение на финансирането.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Не случайно сме дали два варианта, които да обсъждаме. Единият вариант – за партиите и коалициите допустимия размер е един, така че са възможни и двете решения.
Глава дванадесета.
ПРАВИЛА ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ПРЕДИЗБОРНАТА КАМПАНИЯ.
Правила за провеждане на предизборната кампания, член 175. Тук сме допуснали една опция, тя беше предложена от проф. Друмева за намаляване на предизборната кампания на 20 дни.
Лично моето мнение и на Коалиция за България е самоцелни промени по изборните правила да не правим, т.е. това което се е утвърдило като изборна практика през последните повече от 20 години и не е дало дефекти да не бъде променяно. Хората са свикнали с 30-дневна кампания. Още повече, ако се гласува преференциално хубаво е да се знае кои са кандидатите, да имат възможност за повече срещи, но така или иначе сме дали опция и за едното и за другото.
Тук въвеждаме медийните пакети. Няма пак да се връщам на тях, всеки знае каква е идеята.
Тук въвеждаме и ясни правила за медийното отразяване на кампанията, включително по отношение на това какви са харчовете на партиите за отделните медии. В чл. 180 въвеждаме задължения за изрично обявяване на съдържанието на сключените договори за медийно отразяване на различните участници в изборите.
Предизборна агитация. Новите правила за обществените медии, за частните медии. Безплатно отразяване в обществените медии. Премахване на хрониките. Премахваме разделението на партиите – парламентарни и извънпарламентарни, с цел осигуряване на равнопоставеност. Записана е възможност частните медии също да отразяват безплатно кандидатите. Изобщо идеята за равнопоставеност на отделните кандидати сме се опитали да я напишем в тази глава.
Глава тринадесета.
СОЦИОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ.
Тази глава се отнася до социологическите агенции. Тук остава основният спор дали право да провеждат социологически проучвания имат само социологическите агенции или и други субекти. Затова сме го оставили във варианти. Има аргументи „за” има и „против”, и за едното, и за другото. А също така и традиционният спорен въпрос дали да се огласяват резултати от допитвания до края на изборния ден.
Мнението на Коалиция за България е да не променяме самоцелно някои правила, тъй като обявяването на резултати от социологически проучвания биха могли да бъдат манипулативни и могат да повлияят в изборния ден на избирателите.
Г-Н ЧЕТИН КАЗАК: Тази равнопоставеност между парламентарните и извънпарламентарните партии звучи добре и явно огромната част от партиите, сигурно и неправителствените организации ратуват затова. Но все пак аз призовавам наистина по този въпрос все пак да се поиска и становището на националната телевизия и на националното радио, защото аз не мога да си представя вариант, при който всички партии и коалиции ще постигнат споразумение за времетраенето за участие и то равноправно участие и ще имат възможност националното радио и националната телевизия да го осигурят на 100 процента на практика. По това нещо все пак трябва да поискаме становище, защото хубаво сте го записали, но на практика как ще стане не ми е ясно.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Коментирано е, те си казаха становището, има различни варианти. Единият е наистина това да стане и с оглед осигуряването на лекторска свобода на съответната медия. Тя може да прецени как да групира представителите на различните кандидати.
Процесите се регулират. До момента не е имало възражения и аз не мисля, че ще възникнат такива, още повече че традиционно се появяват едни субекти, които са извън Парламента, но са достатъчно значими, като започнем от НДСВ, минем през Атака, минем през ГЕРБ.
Г-Н ЧЕТИН КАЗАК: Досега все пак имаше някакво разграничение между парламентарни и извънпарламентарни партии.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Това също е предмет на дебат, ще го обсъждаме. Няма някакво мнение, което да се ползва с пълна подкрепа, така че ще дебатираме.
Медиите имат възможност да преценят какъв да е критерия.
Глава четиринадесета.
ГЛАСУВАНЕ.
Тук има достатъчно нови моменти, които обаче трябва и аз да призная, че по отношение на машинното гласуване не са достатъчно доизкусурени най-вече, защото все още няма яснота дали това, което сме заложили в кодекса има технически възможности български фирми да го произведат и това, което очакваме да ни бъде изпратено като мостри от държави, към които сме се обърнали ще се случи. Така че тези въпроси тепърва ще се коментират.
Предложили сме един вариант, който беше предложен от четирите фирми, които присъстваха на общественото обсъждане, а именно най-общо казано машинното гласуване да има два модула.
Първият модул за идентификация на избирателя.
Вторият модул за упражняване правото му на глас.
Нашето мнение е, че това трябва да става по един абсолютно лесен и достъпен за всеки български гражданин начин, независимо от неговото ниво на образованост и възможности да работи с компютри и с машини, задължително разписка, с която да може избирателят да установи, че вотът му е бил правилно отчетен и след това възможности за съпоставяне на данните от машините с хартиените отрязъци за проведеното машинно гласуване.
Първоначално предложението е машини да бъдат въведени за гласуване във всички населени места, които имат над 20 000 избиратели, т.е. машинното гласуване да съществува паралелно с гласуването с хартиени бюлетини.
Такава е и препоръката впрочем на съда в Страсбург. Сериозни промени в изборното законодателство да не се правят в предстоящи избори. Да имат възможност гражданите да се адаптират към новите неща.
Въвеждането на машини безспорно е една новост, с която хората ще трябва да свикнат.
По отношение на хартиените бюлетини, това което се предлага е интегрална бюлетина, като категорично настояваме бюлетините този път да имат серийни номера, да бъдат на кочани, за да се предотврати изобщо възможността за тяхното разпространение извън изборните помещения и допечатване, доработване, както и отпечатването на бюлетините да става под контрола на Министерство на финансите и на печатницата на Българската национална банка предвид осуетяване на подобни случаи, както този в Костинброд, на следващи избори.
Признавам, че тази глава от Изборния кодекс е най-несъвършена, най-вече поради това, че окончателният вид на машините не е ясен.
Тук очакваме предложения и мнения на парламентарните групи.
Г-Н ЧЕТИН КАЗАК: Първо трябва да изясним какво трябва да правят тези машини.
Член 213, ал. 1, т. 3. Там е казано, че машината трябва да гарантира, че само избиратели, които имат активно избирателно право и са идентифицирани от системата може да гласуват.
Това е доста оспорвано. За мен машината не трябва да идентифицира избирателите. Защо трябва машината да идентифицира избирателите. Избирателят трябва да се идентифицира, т.е. да идентифицира своята самоличност пред комисията.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Защото те имат два модула. Единият модул е при комисията, слагаш си личната карта, тя те разпознава.
Г-Н ЧЕТИН КАЗАК: Тук има опасност от разкриване тайната на вота. Как може машината да съхранява информация за теб.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Те са две машини. Първата те допуска до участие, а на втората отиваш да гласуваш.
Така ще се прекрати субективизмът и на секционната комисия. Както казах няма окончателно решение, може да направите предложения
Г-Н ЧЕТИН КАЗАК: Машината трябва да ти помогне само да упражниш правото си на вот анонимно, така както хартиен е вота с хартиена бюлетина и никой след това няма възможност да провери неговата бюлетина дали е отчетена правилно или не. Как така ще имаш някакъв отрязък, който ще ти дава възможност след това да провериш дали ти е отчетен правилно вота или не? Ти можеш да поискаш вота да ти се идентифицира лично.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Не, господин Казак. Натискаш № 5 – ДПС излиза ти отдолу една бележка „Гласувал за ДПС”, пускаш я в урната, абсолютно анонимна ти е бележката, а иначе натискаш № 5, машината отчита № 3 – БСП и ти си мислиш, че си гласувал за ДПС.
Просто в момента ти виждаш, че си гласувал за № 5 ДПС, гласът ти е отчетен, това ти е хартиената бележка, пускаш я в специалната урна към машината.
В Германия Конституционният съд отмени машинното гласуване точно с този аргумент, че не може да бъде направено повторно броене, че не може да бъде установена точността на преброяването на гласовете. Когато има хартиена следа, която не свързва вота с определен избирател, може да се направи повторно броене, да се направи ако има някакъв проблем в софтуера или някакви съмнения, това да бъде безспорно установено.
Ние това сме го обсъждали надълго и нашироко в няколко дебата, не сме стигнали до краен резултат. Готови сме да чуем и други предложения, да внесем машини от Америка, от съседна Румъния и т.н. Наистина трябва окончателното решение да не буди подозрение у нито един български гражданин.
Техническите корекции, които предлагаме, имат сериозни последици след себе си, макар да изглеждат така. Връщаме времето за гласуване такова, каквото е било на всички избори, а именно до 19.00 часа, защото избори в тъмната част на денонощието винаги предизвикват съмнения. Освен със знака „Х” връщаме възможността да се гласува и с „чавка”, защото и практиката показва, че най-много недействителни бюлетини има заради това, че някои по инерция си гласуват с „чавка”, както се е гласувало от години, така че да намалим броя на недействителните бюлетини.
По отношение на гласуването. Тук вече на техническите новости няма да ви обръщам внимание. Това, което беше важно е кочаните и серийните номера на бюлетините. Съпоставката, че е гласувал избирателят с тази бюлетина, която му е дадена от избирателната комисия и след това отстраняване на номера, с цел да се съхрани тайната на вота. Тук задължение за нараняване на печатите, поне от двама от членовете на комисиите. Облекчения при гласуването на избиратели с увреждания. Да не им искаме в случаите, когато гласуват в секция на І-ви етаж удостоверение от ТЕЛК и специално придружител. По-ясни правила за гласуване с подвижна избирателна кутия.
ЧАСТ ВТОРА.
ВИДОВЕ ИЗБОРИ.
Продължава нашата работа до окончателното обсъждане на главите от Изборния кодекс.
Отново повтарям. Приемам забележки до понеделник, до сряда изготвяме доклада, раздавам го предварително на членовете на комисията, всеки да има готовност с какво е съгласен и с какво не и другия четвъртък ще го приемем окончателно.
ЧАСТ ВТОРА.
ВИДОВЕ ИЗБОРИ.
Първата глава е посветена на изборите за народни представители.
Тук сме включили и изборите за Велико Народно събрание, защото съгласно изискванията на Конституцията те трябва да се произвеждат по един и същи ред. Системата, която предлагаме е пропорционална с преференции. Ето тук в отделните видове избори съвсем коректно сме описали изискванията, на които трябва да отговарят кандидатите, нещо на което обърнаха внимание и господин Ципов в началото на дебата и госпожа Георгиева и естествено е те да бъдат в специалната част, защото изискванията и към кандидатите и към хората, които гласуват са различни за различните видове избори.
Г-Н ЧЕТИН КАЗАК: Тук само една принципна ремарка.
Колебая се дали не е по-добре да се препише конституционния текст, вместо да се препраща към Конституцията. Така ще бъде по-лесно за тези, които боравят с Изборния кодекс. Максимално да се избегнат препратките към конкретни текстове на друг нормативен акт.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Експертите твърдят, че в едно от решенията на Конституционния съд има произнасяне точно по този въпрос че текстовете на Конституцията не следва да се изписват изрично в други закони. Признавам си, че не смогнах да го погледна решението, така че за следващия път ще прочетем съответното конституционно решение.
В проекта на кодекс предлагаме преференцията да бъде по желание на гражданина. Според мен този дебат тепърва предстои за задължителната преференция, но според мен тя е на ръба на конституционалността, защото упражняването на правото на глас е право, а не е задължение и по какъв начин да бъде задължен даден избирател да гласува преференциално. Все пак съгласете се, че не всички познават кандидатите от една листа. Тогава как ще ги преценяват – по име, по снимка, по възраст по цвят на косата.
Всеки има мнение. Това се внася от парламентарните групи, всеки ще си заяви какъв праг предпочита. Ако питате за моето лично мнение, аз мога да го кажа, мисля че 5 % е добре.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Госпожа Друмева изрази едно мнение, което категорично не е мнение на Обществения съвет за преференциален праг от 5 %. Повечето от колеги са за нулев праг или 2 %. В противен случай тотално се обезсмисля преференцията.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Тъй като използваме Кюстендил за нагледен пример да кажа как ще действа за БСП преференцията. На последните избори имаме малко повече от 23 000 гласа за, закръгляме ги на 20 000 – 5% на 20 000 гласували за БСП е 1000 души. Сега съгласете се, че ако някой ме иска в листата първа, защото там е къса от 4 кандидати, 1000 души могат да изразят такова предпочитание от избирателите на БСП, 5 % са 1000 души, това е абсолютно постижим праг. Другото е несериозно, 200 гласа да пренареждат листата, в рамките на общо 20 000 души
Г-Н ЧЕТИН КАЗАК: Аз искам да изкажа нашата принципна позиция. За нас нисък праг означава подмяна на вота на мнозинството. При условие, че преференцията не е задължителна не може 200 човека да подменят вота на другите 10 000 или 20 000 човека.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Аз предлагам този дебат да не го почваме сега. Със сигурност на него ще бъдат посветени часове и в Правната комисия, която ще гледа кодекса и в зала, и в медиите. Ще има преференция със сигурност.
Това е, което можем да напишем в проекта за кодекс.
Г-ЖА НИНА ГЕОРГИЕВА: Госпожо Манолова, при така изписания текст българската Конституция не гарантира ефективността и целесъобразността на съответния избор, който може да направи българина, особено пък за Велико народно събрание. Той направо се взривява отвътре, защото може да бъде избран по силата на Конституцията, която Н брой пъти е променяна, един талибан добре облечен.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Теоретично може да бъде избран всеки български гражданин, който отговаря на конституционните изисквания или да има двойно гражданство например, за да се кандидатира за депутат.
Бюлетини за гласуване, чл. 261. Текстовете са безспорни.
Стигаме отново до гласуването, което е вече за конкретния избор за народни представители. Тук важат въпросителните, които тепърва ще получат своя отговор, най-вече по отношение на машинното гласуване.
Признавам, че текстовете които съдържа проектът по отношение на машинното гласуване са несъвършени, тъй като няма окончателно решение какви да бъдат машините, както и отчитането на резултатите от машинното гласуване. Написали сме, че то ще се случва в районните избирателни комисии. На практика това трябва да стане в секционните избирателни комисии. Машините, независимо какви са, да имат функцията в края на деня да представят резултата от машинното гласуване, т.е. брой избиратели, колко за всяка партия са гласували, какви са резултатите от преференциалното гласуване. Това тепърва ще бъде отразено в проекта, тъй като текстовете, както ви обърнах внимание, не са коректни. Те са свързани именно с преброяването на гласовете от машинното гласуване, което тепърва ще се коригира.
Радвам се, че не е тук господин Бисеров точно на тази част, защото той има един много сериозен аргумент, една много сериозна забележка, на която тепърва ще търсим отговор, а именно как ще се съчетае преференциалното гласуване с интегралните бюлетини, така че да е максимално просто за избирателя да упражни и вота за партия и преференциалния вот. Тук също има различни възможни решения, по които тепърва ще мислим. Ние с техническите решения не сме се занимавали. Има различни възможности, като например една от тях е гласуването за партии да бъде с интегрална бюлетина, преференциалното гласуване да е с отделни бюлетини, но всеки от гражданите, който иска да гласува с интегрална да може да го направи, затова трябва да има и пликове в бюлетините. Възможно е също така бюлетината да бъде във вид на книжка и съответната страница за партия да бъде откъсната от нея. Тук са възможни различни решения, ако това което печатниците ще предложат като интегрална бюлетина не е удовлетворително като сложност.
Просто обръщам внимание, така че очаквам и предложение от ДПС. Това е сложно, тепърва ще се мисли по него. Признавам, че нямаме окончателно, оптимално, най-добро и единствено възможно решение.
Г-Н МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Тук като говорим за техническата реализация и изпълнение на бюлетините от една страна, все пак както знаем този въпрос тепърва ще се решава, кои български граждани ще имат право да гласуват и кои няма да гласуват. От тази гледна точка пък има още един принцип за тайната на вота, така че като решаваме техническия въпрос, свързан с бюлетините, и не само с бюлетините, а и с всеки един друг въпрос, който седи за решаване би трябвало да съблюдаваме процеса и момента за тайната на вота, защото според мен тайната на вота включва дори и гласуването и негласуването на българския избирател. Той сам решава дали да гласува или не. Това също е един фактор, който трябва да съблюдаваме.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Докато вие разсъждавате по тези вечни въпроси, да ви върна към конкретиката, а именно в чл. 283 и след това в чл. 287, ал. 7 предлагаме два варианта на комисиите, които ще приемат изборните книжа. Дали това да става с нарочна комисия, създадена от представители на всички политически сили или такава със заповед на кмета.
Предлагам да остане старият ред. Мисля, че той вдъхва повече доверие, когато книжата и чувалите с бюлетини се съхраняват от такива нарочни комисии, като връщаме и съхраняването на тези книжа в общинските администрации, макар че сега областните управители не са всички назначени от ГЕРБ. Аз мисля, че това не е основание да си променяме позицията, така че нека книжата да са там, където настоявахме и приемахме, както е при предишния кодекс и където има утвърдени практики затова.
Връщаме се към утвърдената практика, а не към последния експеримент.
Член 288, чл. 289 имат нужда от сериозна преработка. Това е машинното гласуване с отчитането на резултатите, което ще коригираме за следващия път. Ако приемем, че този проект ще бъде част от доклада на комисията тези текстове ще бъдат коригирани.
Остават ксерокопията от протоколите, за да може да получи всяка политическа партия, всеки наблюдател, всеки застъпник, които искат да правят паралелно броене или просто да разполагат с коректните данни.
В чл. 297 сме описали, че методиката за определяне на мандатите на изборните партии и коалиции ще бъде част от кодекса, ще се намира в приложенията. До момента, понеже проф. Константинов не е готов с предложена от него методика, може би това което ще предложим на народните представители е избор между последните две методики, едната с автор проф. Калинов, която работеше на последните избори през месец май 2013 г., другата методика от 2009 г. на проф. Михаил Константинов, и двете имат своите плюсове и минуси. Важно е обаче те да бъдат подложени на обсъждане като част от Изборния кодекс, а не просто после да станат продукт от дейността на ЦИК, която да бъде приета без дебат и без да се чуе мнението на гражданските организации и на участниците в изборите.
Г-ЖА НИНА ГЕОРГИЕВА: Аз искам да взема думата, защото пропускаме важни моменти. Да се върнем на основните принципи, защото говорим за законодателен орган, който трябва да произвежда справедливост и да възпроизвежда национална сигурност. В системата ние трябва да имаме справедливост и национална сигурност, а основният принцип както знаем е, че гражданинът има освен права и задължения. Той ако не иска да участва със своя глас – гласувал, въздържал се или против, но това задължение му е вменено в българската държавност още преди 1944 година и са изнасяни позорни списъци на лица, които не са гласували със съответната обществена санкция.
В тази посока аз отново повтарям едно мое предложение, което съм направила отдавна. Гласуването е задължително и е за лица, които не са само биология на 18 години, а имат и съответния социален разум със своята социална отговорност и обвързаност към държавата си. Всяко едно лице да осъзнава своята отговорност като произвеждащ национална сигурност.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте, господин Карадайъ.
Г-Н МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря Ви, госпожо председател. Аз напълно приемам Вашите препоръки, само че имам една огромна молба към Вас. Евентуално методиката на г-н Константинов да ни предоставите, за да може все пак по Ваша препоръка и по Ваша идея да ги съпоставим. Да имаме предвид и тази методика.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Да, тя трябва да бъде готова и предложена до четвъртък другата седмица.
Аз казах, че ако не получа негово предложение, ще предложа два варианта за методика. Единият е този от 2009 г., другият е този от 2013 година. Двете методики са по метода на Хенри Майер, и двете имат своите плюсове и минуси, аз лично считам, че тази която действаше сега през месец май 2013 г. на последните парламентарни избори беше разбираема, понятна и в крайна сметка можеше човек да си направи една сметка за разпределението на мандатите във всеки един избирателен район и сам, без да му се обясняват по сложен начин неразбираеми неща
Г-Н МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Извинявам се колеги, че минавам в диалог. Все пак от медиите това, което го знаем и от публичното пространство, доколкото аз имам представа идеални методики няма. Една методика би било редно да я оценяваме във вариант такъв, колко са най-малкото мандати в крайна сметка като резултат от тази методика, които подлежат на обяснение допълнително или са изключения. От тази гледна точка според мен би било редно да се сравняват всевъзможните методики, които биха могли да се приложат.
В този вариант видяхме, че през 2013 г. в сравнение с 2009 година мандатите, които подлежаха на обяснение са в пъти повече. Иначе все пак това е един от критериите, сигурно има и други критерии.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Господин Карадайъ, Вие сте математик. Много Ви моля вместо да участвате в този дебат по принцип, седнете и направете конкретно предложение.
Имате време една седмица, очаквам от Вас методика до другия вторник след обяд.
Г-Н ЧЕТИН КАЗАК: Аз ще поставя един принципен юридически въпрос.
Член 149, ал. 1 от Конституцията. За правомощията на Конституционния съд. Точка 7 гласи:
„7. Конституционният съд се произнася по спорове за законността на избор на народен представител”.
Алинея 2 на чл. 149 от Конституцията гласи:
„(2) Със закон не могат да се дават или отнемат правомощията на Конституционния съд”.
Конституцията ясно, изчерпателно и изрично е посочила, че пред Конституционния съд може да се обжалват само законността на избор на народен представител.
Кажете ми защо вие сте възприели противоконституционния запис на предходния кодекс на госпожа Фидосова и освен обжалването на избора на народен представител, вие сте записали „…могат да оспорят законността на изборите за народни представители”.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Предмет на този спор беше и конституционната жалба на ГЕРБ по отношение на изборите през месец май. Има вратичка ако се приеме за меродавен специалния текст, иначе може да се оспори избора на всички 240 народни представители. Така или иначе оспорването на изборите би се състояло и при условията на чл. 65 от Конституцията и при условията на специалните текстове във връзка с правомощията на Конституционния съд.
Г-Н ЧЕТИН КАЗАК: За мен недопустимо е да се тълкува Конституцията по начин, по който да се допусне, че тя има вътрешно противоречие. Конституционните текстове трябва да се четат в тяхната цялост, съвкупност и съгласуваност.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Вече има произнасяне на самия Конституционен съд по повод жалбата на ГЕРБ. Те допуснаха до разглеждане жалбата, но приеха че е неоснователна, така че теоретично може, но дали в крайна сметка ще се стигне до обявяване незаконност на изборите, можем само да гадаем в бъдеще време.
Ние сме на Раздел ХІІ. Оспорване на резултатите от изборите.
Предишния раздел. Действия при предсрочно прекратяване на пълномощията сме ги дали във варианти. От тях могат да се възползват народните представители при внасяне на проект, но за да не изпаднем тук отново в конституционни спорове, предлагам текстовете да останат съобразно съществуващата до момента практика, но ако има лица които са избрани, но не желаят да встъпят, да го правят по досегашния ред чрез подаване на оставка и завъртане на въртележката по линия на ЦИК. Да не навлизаме в нови сложни спирали от отношения. Имам предвид чл. 303 в различните му варианти на ал. 1 и ал. 2.
Г-Н МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Колеги, по отношение прекратяване на пълномощия на народни представители и общински съветници, т.е. там където участваме на пропорционални избори, времето е показало едно непълно разграничаване на листа - кандидат и обявен – избран от изборите. Там се крие една неточност, която може да се изчисти, поне с текст да бъде изписано. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: И аз Ви благодаря, господин Карадайъ.
Преминаваме към следващият Раздел ХІ. Оспорване на резултатите от изборите.
Тук също сме дали два варианта по отношение на това дали по отношение на органите, предвидени в Конституцията като единствено оправомощени да сезират Конституционния съд са длъжни при постъпило искане от различни субекти, дали са длъжни да сезират Конституционния съд или ще го направят по собствена преценка, както и дали могат да го направят на собствено основание.
Това са вариантите на чл. 305. Предложението е да се спрем на вариант І, в който те да не бъдат задължени да сезират Конституционния съд, например искането „няма мотиви”.
Г-Н ЧЕТИН КАЗАК: Другите варианти превръщат конституционно установените органи, които имат право да сезират Конституционния съд в пощенски кутии, т.е. заобикаля се конституционното ограничение на органите, които имат право да сезират Конституционния съд по този начин.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: В чл. 306, нещо което сме си позволили, е пак да дадем 30-дневен срок на Конституционния съд за разглеждане и произнасяне по искане, свързано с резултатите от изборите, защото разточването му във времето би довело до допълнителни неблагоприятни последици.
Това е допустимо, предвид и факта, че има Закон за Конституционния съд.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Госпожо Манолова, извинявайте че вземам думата, но България е единствената държава в Европа, в която гражданите нямат право на защита пред Конституционния съд. Имаме чл. 150, какво оспорваме.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Господин Томалевски, това е част от бъдещ конституционен дебат. Ние през Изборния кодекс не можем да променяме Конституцията.
Глава шестнадесета.
ИЗБОРИ ЗА ПРЕЗИДЕНТ И ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКАТА.
Тук всички нови моменти, които важат за изборите за народни представители и за Велико Народно събрание са написани изрично. Машинното гласуване ще бъде същото като при народни представители, партийните бюлетини също – с номера, интегрални.
Подобренията в текстовете за машинното гласуване и за броене на резултатите. Текстовете се нуждаят от корекции, които ще бъдат направени съобразно корекциите в частта Избор на народни представители.
Не стана дума за Деня на размисъл. Той разбира се е регламентиран по-напред в кодекса, не му обърнахме внимание. Дали сме два варианта – със или без ден за размисъл. Европа познава и едната и другата практика, повечето държави нямат ден за размисъл. Но мнението на Коалиция за България, на моята парламентарна група е, че тъй като хората са свикнали така или иначе с тези правила за предизборната кампания, денят за размисъл трябва да остане, тъй като отразява една практика, която при ясна дефиниция за това що е то предизборна агитация, която е забранена не би следвало да създава проблеми.
Г-Н ЧЕТИН КАЗАК: Госпожо председател, нашата позиция е, че денят за размисъл доказа през всичките тези години, че се използва единствено и само за неговото нарушаване или на дебнене на партиите помежду им дали се нарушава или не се нарушава забраната за агитация. Абсолютно безсмислен е този ден за размисъл.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Това едва ли е най-важния дебат, но така или иначе предполагам, че 3 или 4 часа ще му посветим в Пленарна зала.
Г-ЖА НИНА ГЕОРГИЕВА: Госпожо Манолова, искам да обърна внимание на уважаваната комисия, че тук става въпрос за президент и вицепрезидент, не може да избираме негодници. Гаранция затова ще бъде един Етичен кодекс, аз това го предложих още на първото заседание. Етичен кодекс за народен представител, който има основание вече да бъде избран, ако отговаря на изискванията на Етичния кодекс и който да бъде избран вече за президент и вицепрезидент. Това е предложение, което съм направила още на първото заседание, когато в зала Изток се обсъждаха тези параметри и просто повтарям само основанията си затова.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря.
По отношение на оспорването на президентските избори – същите правила, в същите варианти. Възприемаме мнението на господин Казак.
Преминаваме към следващата глава.
Глава седемнадесета.
ИЗБОРИ ЗА ЧЛЕНОВЕ НА ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ.
Сега тук имам новина за господин Томалевски. В чл. 351 е посочен един текст в болт „нямат гражданство в държава извън Европейския съюз”. Нашето предложение е да отпадне това изискване. Предполагам, че ще има буря от другите граждански организации, но няма конституционна забрана, която да важи по отношение на европейските избори, по отношение на местните избори. Тук правото да бъдат избирани само тези, които нямат гражданство в държава извън Европейския съюз трябва да бъде заменено с правото да могат да бъдат избирани всички български граждани, независимо от това какво второ гражданство имат.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Необходимо е да има дебат по отмяната на чл. 65, ал. 1, защото това е част от него. Този архаизъм беше и в противоречие на европейските документи и Европейската харта за човешки права, така че Вие го знаете, господин Казак го знае. България винаги е била критикувана от Венецианската комисия и това е именно препоръката на Венецианската комисия и е променен този чл. 351 и чл. 357. Забележете, пак по препоръка на Венецианската комисия трябва да бъде отменен текстът на чл. 65, ал. 1 от Конституцията „…и няма друго гражданство”.
Г-Н МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Във връзка с коментара по чл. 351, аз считам и не виждам форми на ограничение примерно чл. 350 да бъде по-различен да речем от чл. 243 или от чл. 307.
Ако някой ми посочи някакво основание и някакво ограничение ще се съобразя, но принципно би било редно да сме последователни и да вървим в тази последователност по аналогия както е в чл. 243 и чл. 307, още повече че в момента след този коментар по чл. 351 нещата още повече се изясняват.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Аз не мога да се съглася с Вас, че изискванията към активното и пасивното избирателно право във всички случаи са идентични, но предлагам да не започваме с този спор. Ще имаме възможност да го водим в Пленарна зала, в момента просто е ясно, че сме на различно мнение.
Изборни райони. Избирателни списъци. Тук особеностите са свързани с това, че има единна национална листа на различните партии и коалиции, които участват в изборите за Европарламент, като реално гласуването се извършва в изборни райони, които съответстват на изборните райони за парламентарни избори. Във връзка с въвеждане на 32-ри изборен район във Варна тази корекция следва да бъде отразена в частта, която се отнася до евроизбори.
По отношение на избирателните списъци правилата са специални, и тук е отговорът на зададения от Вас въпрос господин Карадайъ, можете да го видите развит в чл. 361 и чл. 362, в чл. 360, чл. 359 – кой има право да гласува и как се правят списъците.
Бюлетините за гласуване. Начина на гласуване.
Правилата предлагаме да важат, както за избори за национален парламент, а именно пропорционално гласуване с преференции, прага да бъде съответен на прага при националните избори.
Машинно гласуване паралелно с гласуването с хартиени бюлетини, номериране на бюлетините с цел избягване на злоупотреби и машинации по време на изборите.
Тук предстои да бъдат отразени корекциите по отношение на начина на гласуване и преброяването на гласовете в резултат на машинното гласуване.
Г-ЖА НИНА ГЕОРГИЕВА: Госпожо Манолова, бих искала на обърна внимание на текста на чл. 359, който според мен е в конфликт на интереси с българската държавност, защото в него се казва „…декларация от гражданин от друга държава членка”. Изборите се провеждат на територията на Република България и всяко едно лице носи отговорност за избора, който предлага и реализира. В тази посока той не може да поеме отговорността, на който и да е избирател за декларацията на лице, което е от друга държава членка. Не може да му бъде вменявана такава отговорност. Затова именно предлагам да присъства текст към този раздел и съответния член да има принос за българска държавност лицето, което е избирано за представител в европейски парламент. Ние избираме от нашата територия онези лица, които са ни познати с тяхната дейност и по един или друг начин знаем затова, че имат принос към българската държавност да бъдат по безспорен начин основание да присъстват в списъците и на предложенията.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Ще ви помоля за по-кратки изказвания. Разбрахме какво е Вашето предложение.
Съобразили сме се с европейските директиви в случая, затова допускаме възможността и на граждани, които имат гражданство на страни членки на Европейския съюз да упражнят правото си на глас на евроизборите и в България.
Глава осемнадесета.
ИЗБОРИ ЗА ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИЦИ И КМЕТОВЕ
Както вече сте установили, предлагаме правилата за така наречената отседналост да останат такива, каквито бяха по време на последните местни избори в действащия досега Изборен кодекс.
Специално за господин Томалевски предлагаме болтвания текст в чл. 397 да отпадне, така че да могат да се кандидатират за общински съветници и кметове лица, които имат гражданство независимо дали е и на страна членка на Европейския съюз или на друга такава.
Предлагаме избор на районни кметове в градовете с районно деление.
Във връзка с тези изменения предлагаме съответно съставяне на избирателните списъци, регистриране на кандидатските листи и корекции в правилата, свързани с подписките за издигане на независими кандидати, както за кметове, така и за общински съветници.
За първи път предлагаме и в изборите за общински съветници да има преференциално гласуване, т.е. гражданите да могат да пренареждат и листите за общински съветници. Гласуването да бъде машинно, паралелно с такова с хартиени бюлетини, с номера на бюлетините, с присъствие на наблюдатели, застъпници и представители на партии на всички фази на процеса. С ясни правила, при които се съставят забранителните списъци, които създадоха много бели по време на изборите през 2011 година и не само тогава, а и на всички произведени по-късно частични избори, например какъвто е случая с избор на кмет на Варна, където отново имаше десетки сигнали за граждани, които неправомерно са включени в забранителните списъци.
Предлагаме ясни правила. Забранителният списък за гласуване да съдържа основание, поради което се забранява на гражданина да упражни правото си на глас и той да има възможност, както до изборния ден, така и в самия изборен ден да бъде дописан в истинския списък и да бъде заличен от забранителния, като тежестта на доказване за наличие на обстоятелство, което не му дава възможност да гласува на изборите да бъде на съответната общинска администрация.
Предлагаме да бъдат опростени протоколите, в които се отразяват резултатите от изборите в секционните избирателни комисии.
Прецизираме процедурите по обжалваемост на изборите.
Разписваме по-ясни правила за частични и нови избори като предлагаме и улеснения за партиите, които са участвали в основните избори, да важат регистрациите, които са направили по отношение на редовния избор.
Това са новите моменти.
Г-Н МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Само една вметка да направя. Все пак да имаме предвид въпросните бележки. Аз искам да свържа чл. 397 и чл. 396. Принципът е ясен, общо взето дори граждани на Европейския съюз, които не са български граждани ще можем да ги избираме, което означава, че всеки български гражданин ще има правото да избира, след като изборите са в България. Аз така разбирам общо взето принципа и философията, или греша. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Мисля, че текстът е пределно ясен, за да провеждаме излишни дебати по него.
Заповядайте, господин Казак.
Г-Н ЧЕТИН КАЗАК: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз мисля, че тези текстове не са безспорни. Така или иначе има конституционен текст, чл. 42, ал. 1, която гласи: „(1) Гражданите навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение, изтърпяващи наказание лишаване от свобода имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа”. Това е недвусмисленият текст на Конституцията, която дава равно избирателно право на всички български граждани да гласуват, както за избор на държавни органи, каквото е Народното събрание, президент и вицепрезидент, така и за местни органи. Никакви ограничения други Конституцията не допуска, които да доведат до окончателно лишаване на български гражданин от правото му да гласува извън изчерпателно изброените в чл. 42, ал. 1. Всяко добавяне на изискване ограничително, което да лиши определен български гражданин е противоконституционно и затова текстовете на чл. 396 и чл. 397, специално чл. 396 по отношение на активното избирателно право, гледани съвкупно с допълнителните разпоредби на кодекса, трябва да дават право на всеки български гражданин да участва в изборите за местна власт.
Тези текстове трябва да се ограничат единствено и само в това да посочат кой има право да участва в изборите за местна власт, там където му е постоянната регистрация, мястото с което той е трайно свързан. Текстовете на чл. 396 и допълнителните в тяхната съвкупност не трябва да лишават българските граждани от конституционното им право на глас.
Окончателно, и аз изразявам съжаление, че новият проект на Изборен кодекс, изготвен под ръководството на госпожа Мая Манолова копира 1: 1 Изборния кодекс на госпожа Фидосова в тази му част. Благодаря.
Г-ЖА НИНА ГЕОРГИЕВА: Трябва да ви кажа, че е много некомфортно да отправям забележки към юристи, просто ме взривява. Затова само напомням и задавам въпроса, какъв е смисълът на нашето обсъждане, след като аз няколко пъти вече съм направила тези предложения и сега пак се стига до някакви, които не могат да се наречат лица, а по-скоро същества, както се изрази Вивиан Рединг, които са навършили 18 години, но осемнайсетте им години не са социални. Ние имаме основанието да изискваме от себе си да бъдем социално ангажирани личности в правовата ни държава, която творим повече от 1 000 години, изведнъж се сервират текстове за същества, навършили 18 години, по какво си личи че са ги навършили – с противоправно, с противообществено поведение, асоциална същност.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Госпожо Георгиева, тези възражения ги чухме.
Г-ЖА НИНА ГЕОРГИЕВА: Още веднъж повтарям онова, което вече казах, тъй като чухте в общи линии и мотивите, да се изиска мнението и становището на Институт Държавата и правото към Българска академия на науките, както по отношение на тези текстове, с които са ни вменени отговорност и държавност, която ние трябва да възпроизвеждаме и за Етичния кодекс, който трябва да бъде изготвен съответно с института към БАН.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Много ви моля, вземайте думата по веднъж и за нещо, което не е споменато до този момент.
Заповядайте, господин Стоилов.
Г-Н СТОИЛ СТОИЛОВ: Господин Казак, аз наистина съм впечатлен от това, което казахте преди малко, но за съжаление Вие пропускате да споменете пред тази уважавана аудитория, че и според Комитета по човешките права, който тълкува декларацията за правата на човека и според Венецианската комисия, държавите имат право да налагат допълнителни условия върху правото на гласуване на недискриминационна основа.
На това се дължи факта, че има доста разнообразна практика в света по отношение на гласуването на така наречения външен електорат. Аз мисля, че в България сме приели възможно най-мекия вариант на изискванията за отседналост, който засяга само местните избори. Ако се отиде в практиката на Ирландия и на други страни, ще видите, че там изискването за отседналост е разпространено върху изборите на законодателни органи и то има изключително дълбоки методически обяснения.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов. Тези дебати вече сме ги водили, ще ги водим пак, те ще се случат и в Пленарна зала, в комисия, в медиите.
Много ви моля, нека да не утежняваме дебата, всеки има мнение, позициите са ясни, всеки има своите основания.
В крайна сметка окончателният вариант ще бъде решен в Пленарна зала.
Г-Н ЧЕТИН КАЗАК: Едно изречение. Има различни световни и европейски практики, уважаеми господин Стоилов, но в България има Конституция.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА:
ЧАСТ ТРЕТА
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Тук сме се опитали да прецизираме съставите за административни нарушения, да прецизираме съответно наказанията.
Огромният проблем на тази част, който ние всички много добре знаем е, че самата система на административно наказване в условията на изборния процес е ниско ефективна и слабоработеща, предвид и това кои са актовете за установяване на административни нарушения, кой издава наказателните постановления, но това са възможностите, които съществуват.
В рамките на възможностите сме написали според нас едни значително подобрени текстове.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Тази част е много важна, защото тук са основните понятия, с които борави Изборният кодекс.
Ще започна отзад напред с основните понятия.
Прецизираме понятието агитация, което е свързано с деня за размисъл, написано е коректно, така че да не създава проблеми, превратно тълкуване, да не се злоупотребява с предизборна агитация в деня за размисъл.
Прецизираме понятието публичен административен ресурс, така че да се забрани на властимащите на местно и на национално ниво да злоупотребяват с публичния ресурс, с който разполагат.
Има и други подобрения в основните понятия, с които борави Изборния кодекс.
В глава ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ има няколко важни неща.
Г-Н МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Колеги, правим в един и същи закон, на едно и също понятие „живял”, не знам как е дефинирано в тълковния речник, но поне в един и същи закон да има една и съща дефиниция на понятието. Друг е въпросът, че няма нужда от него, защото в единия текст дефинираме „живял” означава едно по различен начин, в другия текст дефинираме „живял” по друг начин.
Преходни и заключителни разпоредби, § 10. Тайната на вота е част от Конституцията. Правото да участвам в изборите и да избирам и да не участвам е мое право, защото нямаме задължителни избори и тук с този текст трябва да сме много внимателни точно как ще бъде, с оглед опазване на тайната на вота. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря на господин Карадайъ.
В Преходни и заключителни разпоредби в § 10 са разписани текстовете, които да послужат за основа за създаване на изборен регистър на избирателите на принципа на активната регистрация. Разбира се текстовете могат да бъдат подобрени.
§ 11 третира експерименталното машинно гласуване, което ще се състои на следващите избори. Другите текстове са свързани с новия начин на структуриране на Централната избирателна комисия и нейния състав.
Важен е § 18. Там връщаме възможността жителите на малките населени места да избират своя кмет в такива места с над 100 избиратели, а не както е сега с над 350. Това е изключително важно за хората, които живеят в отдалечените райони и в малките населени места.
Промените в Закона за радиото и телевизията, са свързани с ангажимента и на СЕМ да осъществява медиен мониторинг за спазването на правилата в предизборната кампания от електронните медии.
Промени в Закона за политическите партии и в Наказателния кодекс, в който предлагаме да влязат и текстовете, които бяха отхвърлени при приемането на предишния изборен кодекс и които санкционират купуването на гласове по време на Референдум.
Г-Н ЧЕТИН КАЗАК: Госпожо председател, принципна забележка в продължение на това, което каза господин Карадайъ. Идентифицирането за първи път и съставянето на списък на гражданите, които са гласували на последните избори, поименен списък и създаването на такъв регистър ми се струва една първа крачка към нещо, което създава потенциална опасност за преобразуването на избирателното право като такова в избирателно задължение.
Това може да послужи като първа крачка към други разпоредби, които да обвържат вече реалното упражняване на правото на глас с други права или задължения, което ми се струва опасна тенденция.
В българската Конституция избирателното право е право, то не е задължение и когато вие започнете да идентифицирате хората, трайно да ги идентифицирате в регистър, в списък публично за хората, които са гласували и които са гласували на предходни избори и т.н., вие създавате предпоставки след това да се използва срещу тях по усмотрение на бъдещ законодател или на друг административен орган.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Не сте съвсем прав. Да, ще служат за база гласувалите на следващите национални избори, но веднага към тях ще се присъединят и хората, които не са гласували на последните избори, но искат да фигурират в избирателните списъци и те ще имат възможност да подават заявления в рамките да кажем от европейските или президентските избори до следващите национални избори. Така че в този интервал от време сигурно ще се регистрират маса хора, които не фигурират в базата на списъка, направен чрез активна регистрация и по този начин няма да може с категоричност да се установи дали едно лице е гласувало на изборите или просто е заявило желание да бъде включено в изборния регистър. Теоретично в момента тези списъци така или иначе се използват например, когато се проверява двойното гласуване и в различни други хипотези. С този регистър на първата фаза ще боравят само членовете на ЦИК.
Г-Н ЧЕТИН КАЗАК: Госпожо Манолова, може би Вие не ме разбрахте докрай. С тази разпоредба вие създавате за първи път национален регистър на хора, упражнили конституционното си право на глас, противопоставяйки го на всички останали български граждани. Това създава потенциална предпоставка след това бъдещ законодател или друг административен орган да борави с това разделение на гражданите по тази категория и да каже например: имат право да правят това само онези, които са гласували на последните два избора, т.е. да се използва този аргумент в посока близка до тази, за която госпожата непрекъснато апелира.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Това дава заявка за един интересен дебат и в комисия и в Пленарна зала по отношение на активната регистрация и регистъра на избирателите, което предлагам да не развиваме тук в този формат.
Това е проектът за кодекс.
Отново, уважаеми колеги ви казвам, че до понеделник 18.00 часа парламентарните групи могат писмено да заявят своите възражения, бележки и предложения по проекта за Изборен кодекс. Те ще бъдат включени в доклада, който ще бъде изготвен до сряда. В сряда ще ви го раздам и в четвъртък с готовност да приемем окончателно доклада с проекта за кодекс, за да може в рамките на срока комисията да приключи своята работа.
Много ще ви моля следващият четвъртък да отделите 2 часа от времето си от 14.30 до 16.30 часа за приемане на доклада.
Закривам заседанието.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА:
(Мая Манолова )

СТЕНОГРАФ
(Траянка Стоянова)