ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
ВРЕМЕННА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОВЕРКА И УСТАНОВЯВАНЕ НА ВСИЧКИ ОБСТОЯТЕЛСТВА ОКОЛО СДЕЛКАТА ЗА ПРОДАЖБАТА НА ЛЕТИЩЕ „БОЖУРИЩЕ” ПРЕЗ 2005 г., КАКТО И ПРОЦЕДУРАТА ПО ОБЯВЯВАНЕ НА ЛЕТИЩЕТО ЗА ПАМЕТНИК НА КУЛТУРАТА ПРЕЗ 2008 г. и 2010 г.



ПРОТОКОЛ
№ 3

---

Днес, 19 декември 2013 г. от 16.00 часа в зала 142 на Народното събрание се състоя редовно заседание на Временната анкетна комисия за проверка и установяване на всички обстоятелства около сделката за продажбата на летище "Божурище" през 2005 г., както и процедурата по обявяване на летището за паметник на културата през 2008 г. и 2010 г. Списък с присъстващите народни представители и гости се прилага. Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на представители на: „Индустриален парк София“ АД
2. Изслушване на представители на: Инициативния комитет за спасяване на историческото летище „Божурище“
3. Разни.
***
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Преди да започнем с гласуване на дневния ред, искам да се извиня на всички присъстващи за закъснението, но наистина се наложи да удължим работното време и нямаше как ние като представители на Българския парламент да нарушим правилника, тъй като по време на заседание не могат да се правят комисии, но от уважение към времето, което отделихте вие и инвеститорите и Инициативният комитет, получихме разрешение това да го направим в 16.00 часа, за което благодаря и на народните представители, че бяха точни и не удължихме времето.
Уважаеми народни представители, предлагам ви следния дневен ред за днешното ни заседание. 11. Изслушване на представители на: „Индустриален парк София“ АД; 2. Изслушване на представители на: Инициативния комитет за спасяване на историческото летище „Божурище“; 3. Разни. Тоест, ще уточним някои неща за следващото заседание през януари 2014 година. Имате ли други предложения за дневен ред, за други точки към дневния ред? Няма. Моля, който е съгласен, да гласува предложения дневен ред.
Гласуване: за – 5, против няма, въздържали се няма.

ПО ТОЧКА ПЪРВА
Изслушване на представители на: „Индустриален парк
София“ АД;
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Тук са господин Георги Николов Атанасов – адвокат, пълномощно от фирмата да я представлява, Франческо Джакомин – председател на Съвета на директорите и Десислава Николова – упълномощен представител. Аз ви предлагам най-напред да започнем с вашата позиция. Знаете, че нашата комисия беше избрана от Народното събрание. Тя е Временната комисия за проверка и установяване на всички обстоятелства около сделката за продажба на летище „Божурище”, както и процедурата по обявяването на летището за паметник на културата през 2008-2010 година. Ще ви бъдем благодарни да чуем Вашата позиция по т.нар. казус „Божурище“ на кратко, за да можем след това да зададем и нашите въпроси. Така че имате думата. Кой ще започне най-напред?
ГЕОРГИ АТАНАСОВ: Уважаеми господин председателю, моля да ми разрешите аз да го направя, за да спестим време, защото ще говорим на български и ще говорим бързо и по същество. Първо, аз много благодаря от името на дружеството „Индустриален парк София“ затова, че сме поканени да се чуе становището на „Индустриален парк София“. Освен това искам да заявя становището на ръководството, на управлението на „Индустриален парк София“, че ние много разчитаме на обективността и спокойния и трезв тон, в който трябва да протекат обсъжданията, за да може да има едни спокойни и ясни изводи.
Трето, веднага трябва да заявя, че категорично дружеството отхвърля възможността поведението му в периода от 2005 г. до настоящия момент да бъде квалифицирано като източник на корупционни практики или като източник на отклонение от законосъобразността при провеждане на процедурата по продажба на имота.
Сега – три съдържателни бележки, които според мен би трябвало да внесат известна яснота по повод позицията ни.
Уважаеми господин председателю, аз чета с пунктуалност, каквато се полага, когато се явиш пред такава комисия, точния предмет на онова, което комисията прави и установявам, че тук има известна неяснота. През 2005 година няма сделка.
Второ, никога, в никакъв момент дружеството „Индустриален парк София“ не е купувало летище, не е участвало в процедура и не е сключвало сделка, свързана с летище. За да мога да съм конкретен и да изключим възможността от някакъв вид неяснота – летището е било ползвано като гражданско летище от „Воинтех“. От връщането на имота от „Воинтех“ на Министерство на отбраната то фактически няма статут нито на военно летище, нито на летателна площадка, нито на гражданско летище или летателна площадка. Нещо повече, слава Богу, Вие сте бивш министър на транспорта, което означава, че всичко това няма защо да бъде допълнително аргументирано, но от разпечатката, която има в „Уикипедия“ и до която всеки може да има достъп е видно, че то е престанало да бъде летище още преди 1998 г., когато IATA и IСAO – ние се присъединяваме през 1997 г. и поради простата причина, че, както всички виждат, няма присвоени индекси.
Второ, със сигурност към 2005 г. в резултат на промяна на статута на имота, в смисъл на промяна, която е извършила държавата през 2003 г., този имот, който се оказва според Министерство на отбраната излишен и който не се ползва като летище, защото отново подчертавам, няма статут нито на гражданско, нито на военно летище, нито на летателна площадка в който и да е вариант – е предложен за продажба като площ, която има земеделски характер и тук имам отново нещо, което държа да подчертая – дали една земя има качеството земеделска земя или някаква друга земя, не е въпрос на преценка на страните по договора. Това е въпрос на закон.
Както има легално понятие за летище и за летателна площадка, по същия начин има легално понятие за земеделска земя, за промишлена земя, за регулирана земя и т.н. Сделката е осъществена със земеделска земя, върху която има подобрения, които подобрения напълно не съответстват на инвестиционните цели на дружеството купувач, и то затова е участвало в процедурата и затова е купило големия имот, защото то е дошло в България, за да направи един мащабен инвестиционен проект. Първоначалните изгледи, намеренията, изгледите са били още през 2007 г. да се вложи на това място повече от 450-500 милиона евро.
Второ, в предмета на проверката, която се е извършила от анкетната комисия, е написано, че трябва да се установят обстоятелствата по процедурата по обявяване на летището за паметник на културата през 2008 и през 2010 година. Това е последното законово уточнение, което ще направя. Нито през 2008 г., нито през 2010 г. е имало процедура, не просто е проведена незаконосъобразно или не е провеждана процедура съобразно правилата, а не е имало процедура по обявяване на летището, тоест на онова, което някога е било летище „Божурище“ за паметник на културата. Както в Закона за защита на паметниците на културата, така и в Закона за културното наследство, защото двата режима са различни, но и в двата режима се прави разлика между деклариране на имот като резултат на предварително заявяване, че там може би ще се прави проверка и може би ще се установи съществуването или несъществуването на исторически стойности, и разлика с обявяване, след като е приключила тази процедура, приключила е проверката и се направи. Нито актът, който се третира, който в публичното пространство се развива теорията, че г-н Стефан Данаилов в качеството му на министър на културата или е обявил имота за паметник на културата, или го е декларирал като евентуален бъдещ паметник на културата. Нито едното е вярно, нито другото е вярно.
По времето, когато г-н Стефан Данаилов е бил министър на културата, Наредба №5 и Законът за защита на паметниците на културата са определили много стриктно кой има право да декларира, кой има право да обявява. Министър Данаилов не е можел да декларира, защото по онова време компетентен да декларира е бил Националният институт за паметниците на културата. Министърът по онова време е бил компетентен да обявява нещо за паметници на културата, но след като се изчерпи процедурата, която всъщност е спряла, ако въобще е започвала, защото ние не виждаме следи от започването й. Тя е спряла във фазата, в която един експертен съвет е предложил на министъра той да направи нещо, което след това никога не се е случвало. Аз гарантирам и казвам нещо, което мога да докажа с факти и с документи. Между другото, в делото във Върховния административен съд се намират абсолютно всички доказателства и оттам могат да се извлекат всички факти, които са свързани с тези процедури. Тези процедури, както е констатирала петчленката на Върховния административен съд, ако въобще са провеждани те са провеждани спорадично и представляват всъщност една имитация на процедура - квалификацията е моя.
При промяната на предназначението на имота и регулирането му, което постановява един процес от земеделска земя да се превърне в промишлена и да бъде променено предназначението й да бъде регулирана тази земя, представлява един процес, който е траел малко повече от година и половина. Такива са сроковете, в които такова нещо се случва в България, при тези процедури в ноември месец на 2008 г.
Същият Национален институт по паметниците на културата, първо, заявява, че там има следи евентуално от могила, която е с предкаменен произход и второ след това заявява, че няма нищо против да бъде проектирано и променено предназначението, а казва, че когато ще се строи, трябва да се внимава да не излезе археологическа разкопка.
Ако е вярно това, което се твърди в публичното пространство, че министър Данаилов през май месец 2008 г. е обявил летището за паметник на културата, какво е направил Националният институт за паметниците на културата през ноември същата година, казвайки, че там няма нищо, по този начин, давайки възможност на администрацията да осъществи докрай процедурата по ЗУТ?
Още две-три неща. Категорично дружеството отказва да играе ролята на лице, което се конфронтира поради интересите си с инициативния комитет, да не говорим, че аз лично много симпатизирам на каузата, която тези хора имат и съм симпатизирал през всичкото време. Проблемът обаче е, че в настоящата ситуация има три по мое мнение, абсолютно непреодолими юридически пречки, които по никакъв начин не могат да бъдат нито разрешени, нито дори завоалирани в рамките на производство по обявяването на този терен за паметник на културата.
Ако обърнете внимание на декларационния акт на министъра на културата Рашидов ще видите, че всъщност в него не се говори за недвижим паметник на културата, а съдържателно той означава поддържане на дейността на летище и запазване на характера на този имот като летище, за да може да бъде ползван за различни цели, свързани с парашутизъм, полети и всичко останало, което е встрани от това и запазването на трите паметника и двете сгради.
Много важно е, че от всички сгради, които са обявени като елементи на груповата историческа недвижима ценност, от всички сгради – те са 16, има само сграда и половина, които се намират в терена, който е обявен като граница. Всички останали са вън от терена.
Това са границите (показва на документа), които са декларирани с отменения акт, а с жълто са посочени сградите, които представляват, според документа, уж част от груповата ценност.
Вторият проблем е, че с декларационния акт и с опита на терена да бъде сложен статут на недвижима културна ценност, всъщност министърът на културата прави нещо, което той не би имал никаква компетентност да направи, а именно, задължава частния собственик на имота, който, подчертавам, няма качеството на летище по смисъла на закона, първо да го сертифицира като летище и второ, да поддържа дейността по обслужването на това летище.
Уважаеми господин председателю, разликата между собственик на летище и летищен оператор няма да я обсъждаме тук, но с абсолютна сигурност мога да кажа, мога да го докажа, позовавайки се на закона, че министърът на културата нито има право да каже на „Индустриален парк София“: „направете летище“, нито има право да каже „поддържайте летище“, нито има право да каже „поддържайте летателна дейност на летището“, защото просто това е дейност, която е подвластна на агенцията и на министъра на транспорта. Министърът на културата в никаква процедура по Закона за културното наследство не може да направи каквото и да било, свързано с това, ние да бъдем задължени да поддържаме летателна дейност или парашутна дейност на това място.
Трето, за това, че отсъства всякаква процедура, която да е провеждана както 208 година, така и 2010 година, истинска процедура, а не имитация, е достатъчно да обърнете внимание на обстоятелството, че към декларационния акт има приложение, по което са очертани границите на заявяване, който е извлечение от картата на поземлената собственост – става дума за картата на земеделските земи от 2003 г., забележете: 30 януари 2008 г. е протоколът, върху който се е подписал министър Данаилов, че одобрява предложението, което му е направил Експертният съвет. На 30 януари 2008 г. този имот не е собственост на държавата. Този имот е собственост на „Индустриален парк София“. Този имот вече е в процедура по промяна на предназначението и предназначението му е наполовина променено и само единадесет месеца по-късно то е регулирано.
Затова, че границите на имота нямат нищо общо с паметниците на културата, защото ние признаваме и в никакъв случай не можем да оспорим това, че там има паметници не на културата, а има паметници исторически – има паметник на парашутистите има паметник на загиналите авиатори. Кой оспорва това и кой може да го оспори? Но възможността тези два паметника да се свържат с декларирана територия от 1045 дка, при това при условие, че самата тази територия представлява почти двойно увеличената територия на онова, което е представлявало т.нар. историческо летище към времето, за което се претендира да има историческо значение в 1913, в 1917, в 1927 година. Извинете, аз имам при себе си, и в делото го има, експертиза, която казва, че първоначално това летище е било отъпкана пръст, каквато е била такава практиката, защото такива са били самолетите и че това летище е имало обща площ от 18 дка или 21 дка и нещо, а през 1980 година с бетонирането на 80 дка - изведнъж се е оказаха историческа ценност! Моля за извинение, но възможността да бъде направена една действителна процедура с наше участие и оценка на експерти, която да допусне, че съществува елемент какъвто и да е – урбанистичен, исторически, археологически, архитектурен, какъвто и да е, от онези, които позволяват да бъде обявено нещо за културна ценност, според мен е напълно изключена.
Аз мисля, че дори да се отчужди сега имотът и да се направи каквото иска държавата да прави с него, когато го отчужди, това нещо пак не може да стане летище поради това, че отстоянията, които са от населеното място и предназначението, за което би следвало да се направи това – отделен е въпросът за разходите са такива, че най-вероятно е изключено технически да бъде допустимо и да бъде разрешено.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Да не влизаме в тая тематика, това не е в момента в предмета на комисията.
Първо ще приключим с изслушването на инвеститора, а след това ще започнем с инициативния комитет. Ще моля за търпение. Сега ще помоля за въпроси. но искам с няколко думи да представите идеята, във връзка с която сте предложили на Министерството на културата създаване на Музей на авиацията, който да предоставите на държавата, с няколко думи за какво става дума, за да стане ясно на всички. След това ще преминем към въпроси, на които ще моля да се отговаря точно и по-кратичко за да можем да изслушаме всички на днешното заседание.
ГЕОРГИ АТАНАСОВ: Когато през октомври 2009 г. изведнъж се оказа, че ние получаваме скица, върху която пише, че има предложение за отчуждаване на имота, ние потърсихме причината за подобно съдържание на скицата, защото по силата на тази скица не можехме да продължим по-нататък процедурата по проектиране и издаване на виза за проектиране. Тогава се оказа, че става дума за това, че тогава италианците, както ги нарича публиката в момента и както сатанизират инвеститорите (между другото, хубаво е да се каже кои италианци, защото да не би да се окаже, че става дума за цялата Италия или за всички италиански граждани), така че „Индустриален парк София“ установява за първи път, че съществува тема, свързана с летището като историческа ценност и за да направи максималното, което по негово мнение може да се направи в такава ситуация, той казва: добре, ще извадим всички самолети, които се намират в хангарите, които са историческа ценност, ще ги сложим тук в един музей, който е на входа на парка, ще обособим парка, ще го направим туристически музей, който държавата ще курира и ще излага на експозиционната площ всички неща, които има на летището на Божурище, ще сложи историята, и това е. Това е предложението. То е направено, както забелязвате, или декември 2009 г. или януари 2010 година.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Благодаря Ви. Преминаваме към въпроси. Желае ли някой да зададе въпрос? Господин Метин. Въпрос и позиция едновременно, не е проблем.
МИТХАТ МЕТИН: Първо благодаря за отделеното време и най-вече на председателя, тъй като успя да направи това заседание работно за всички, тъй като днес имахме много натоварен пленарен ден.
Това, което мен лично ме притеснява – и това е, разбира се, моя персонална позиция – нямам нищо против и разбира се, трябва да се уважават абсолютно всички мнения в една демократична страна, за каквато България има претенции да бъде. Ясно е, че в този казус има две страни. Ясно е, че от една страна – това са мои констатации, има инвеститорски интерес, представляван от съответна задгранична компания. Ясно е, че този интерес е за създаване на работна ръка, за инвестиции в размер около 450-500 милиона лева, нещо, което само по себе си в тези години на икономическа и финансова рецесия е похвално.
Ясно е, че този регион вследствие на инвестицията на италианската компания ще бъде обособен като високо технологичен регион, какъвто ще бъде вследствие на един друг икономически проект в лицето на подобен род инвестиция, направена отново от задгранична компания. Ясно е, че от другата страна стоят едни достойни хора, които искат военната и историческата памет в държавата да бъде уважена и да бъде зачетена.
За мен обаче е неясно как под формата на държавни процедури трябва да бъде ощетен един задграничен инвеститор, ползвайки и поставяйки на преден план една благородна задача и идея, каквато е във ваше лице. За мен огромният въпрос е: няма ли начин в тази комисия да има сближаване на цели и да има сближаване на идеи, така щото италианската компания да внесе инвестициите в България и така, щото историческата и военната памет на нашата авиация и на нашата армия да бъде защитена по достойнство? От тази гледна точка на мен ми е малко – нека така да го кажа: Не можем да се крием зад ливади зад земеделска земя, зад писти във формата на някакви процедури – държавни, по отчуждаване, под формата на някакви процедури по замяна, защото инвеститорът идва при нас и казва: извинявайте, аз не съм купил летище, аз не съм заменил летище, аз съм заменил земеделска земя. И парламентът не е виновен за това нещо.
Вие идвате и казвате, кой направи тази светиня от летище на земеделска земя? А пред нас стои въпросът как инвестицията да бъде защитена, защото знаете, че гонейки италианската инвестиция, ние по някакъв начин си даваме сигнал най-малкото пред италианската държава и благородно ще кажем: Да, изгонихме италианците заради инициативен комитет от този този, този и този. Кой печели от цялата работа? Аз лично мисля, че нито инициативният комитет печели, не мисля, че и парламентът печели, не мисля, че и Министерски съвет печели, не мисля, че италианската компания печели, защото италианската компания ще отиде в Констанца, да кажем, или в Букурещ, ще вземе един подобен проект, ще ни го презентира след две години и ще каже: да, оттатък в Букурещ работят 2000 човека, можеха същият брой служители да бъдат наети в София. Това е моята позиция. Така ми се струва, че когато правим тези изслушвания, много бих искал да даваме и някакви предложения за разрешаване на казуса, защото е малко тежка позицията на нашия председател на анкетната комисия да оцени и да създаде протокол след месец – месец и половина. Какво ще предложи той на председателя на парламента, какво ще предложи той на Народно събрание, какво решение по справедливост да съгласува? Защото Народно събрание гласува не само по текстове и по алинеи, по законосъобразност; то гласува и по целесъобразност.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Благодаря Ви, господин Метин. Аз го приемам това като една позиция, но същевременно и призив за нашата бъдеща работа. Ще ви моля, нека спазим анкетния характер на комисията и да преминем към въпроси и отговори. След това – да изслушаме инициативния комитет и след това да бъдем със своите становища, които да бъдат записани в протокола. За да бъдем по-делови, пледирам към народните представители ако сте съгласни да спазим това правило и да вървим в тази посока.
Имате думата, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми господин Джакумини, уважаеми колеги и приятели от инициативния комитет, искам само да направя една вметка по речта на адвоката. Искам да ви кажа, че винаги сме се отнасяли с голямо уважение към инвеститорите и това, което вие казахте презрително „тези италианци“, по никакъв начин никой от нас, нито от хората, които познавам, не са се отнасяли и не са се обръщали така. Първо, в самото начало в предишния мандат аз съм разговарял и с посланика на Италия, и с представители на инвеститорите и тогава още им казах, че с особено уважение дори и господата, които седят срещу мен, се отнасят към Италия, защото Италия е държава, където много държат на историческата памет и на историческите ценности, първо. Второ, българската авиация е тръгнала да се развива съвместно с италианската фирма „Капрони“, така че ако има някакви основи в България за авиацията, това е благодарение и на Италия и на италианските ни приятели и колеги. Така че по никакъв повод аз не съм си позволявал, а не съм чувал и хора, които са от авиацията, да говорят „някакви си италианци“. Това – едно.
Второ, с голямо уважение се отнасям към инвеститорите и затова винаги сме искали нещо да направим така – ако е възможност, има българска приказка „И вълкът сит, и агнето цяло“, но не да избягваме и да не искаме да разговаряме, а точно обратното. Защото тези хора всичките стоят тук, защото за тях това е светиня. Не знам, вие може да си броите един камък, два камъка, едно паметниче, две паметничета. Това е светиня, това е люлката на авиацията. Оттам е започнала нашата авиация. Да не ви казвам колко пилоти са загинали. Ако прочетете историята, ще видите, че няма смисъл да спорим за археологически разкопки. Това искам да ви поясня, че аз лично се отнасям с огромно уважение, защото съм човек от бизнеса преди всичко, дошъл в политиката и знам какво е да инвестираш някъде, знам какво е да ти помагат там, където си отишъл да ти помогнат да инвестираш, а друго е, когато тук се поставя – и вие отидохте в друга плоскост, за съжаление.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Въпрос или позиция, колеги? Ако са въпроси, ще Ви дам думата, ако са позиции, ще Ви помоля позициите да ги запазим накрая.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: На предходното заседание и аз призовах в тая посока: уважаеми господин председател, използвам случая, че имаме възможност да изслушаме и двете страни и респективно да опитаме да досъберем каквото може като доказателства в конкретния случай. Аз не искам да влизам в дебат по отношение на приложението на новия Закон за културното наследство, но тъй като не мисля ,че сме събрали достатъчно данни за статута на обект – няма да го наричам нито имот, нито летище, нито комплекс – оперативно ще го наричам засега само обект. Лично за мен остава неясен статутът на имота от към тази му характеристика – културна ценност или културно наследство при действието на предходния закон – Закона за паметниците на културата и музеите, който е действал до 2009 година, който при прехода на двата закона – това го казвам повече за колегите неюристи, паметниците на културата по стария закон, макар и да не са декларирани запазват характера си и спрямо действието на новия закон, тъй като за мен това е един въпрос, който би следвало да изследваме и от правна страна. Моето питане е следното: към момента на подготовка на сделката, към момента, в който вие сте сключвали меморандум за разбирателство или меморандум – може би не съм много точен – с Министерство на отбраната, извършвана ли е проверка тогава в регистрите на НИПК, събирани ли са доказателства в каквато ще да е посока по отношение на движими/недвижими културни ценности по отношение на този имот?
Благодаря.
ГЕОРГИ АТАНАСОВ: Благодаря за въпроса. Никога не е бил регистриран, никога не е съществувал в никой регистър – нито на НИПК, нито на министерството, нито този, който всъщност има единственото правно значение публикуване в „Държавен вестник“ и към момента на подготовката, защото сега вече в делото аз установих това, когато те са сключвали сделката, защото аз не съм участвал в тази процедура, когато е сключвана сделката, сигурно са проверили всичко, защото двете кантори, които са се занимавали с това, са изключително професионални и уважавани, там никой не би могъл да пропусне такова нещо. Не е имало данни, че е съществувала такава ситуация.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин Кирилов, други въпроси имате ли?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин председател. Аз в духа на това, което призовахте с оглед на предмета на комисията, а именно, установяване на фактите около сключването на сделката, а не бъдещето и какви намерения имат инвеститорите, това може би ще е добре, ако ние можем да намерим пресечни точки, но това е един друг етап може би от комисията – имам два въпроса. Във Вашето изказване Вие казахте, че сте спечелили процедурата по продажба. При спечелване на процедурата по продажба на имота процедурата каква е била, за да се спечели? Това е единият ми въпрос. Когато е придобиван този имот, не сте ли видели, че там има писта? През цялото време казвате, че това е земеделска земя? Ако аз отивам да си закупя земеделска земя и видя, че на тая земеделска земя има летище, все ми се струва, че ще попитам какво купувам. Някак си не ми се струва сериозно да ни се обяснява, че е заменена земеделска земя при положение, че видимо не е земеделска земя. Или ако е имало земеделска земя, какви култури е имало посяти на тази земя?
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Адвокат Атанасов, имате думата.
ГЕОРГИ АТАНАСОВ: Започвам от втория въпрос. Не си спомням кой член, според мен чл. 24 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, който урежда какво се случва със земите, които се намират във военни обекти. Освен това, в Закона за Въоръжените сили също не си спомням конкретния текст, но има текст, и то не един, а са няколко текстове, които уреждат статута на земеделските земи, които се намират на разположение на ползване от Министерство на отбраната, които земеделски земи, когато Министерство на отбраната престане да ги ползва, си влизат в картата на възстановената собственост. Всъщност този имот още от 1998 г. е в картата на земеделската собственост, защото още тогава Министерство на отбраната е спряло да го ползва според предназначението му за летище, а може би дори по-рано е спряло, но това аз не се наемам да твърдя, защото това не е моя работа.
На първия въпрос, в земеделските земи, особено тези, които са в Министерство на отбраната, защото те са с големи площи, има построени всякакви работи. Ние купуваме обаче имот, в който на 1045 дка да направим не да летим на 1045 дка, а да направим парк, в който да има бизнес за 450 милиона евро. Никой не си е представял, че ще купи летище, за да го направим атракцион и да откъсваме билетчето като излизаме на входа, когато хората кацат и излитат.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: След като вие казвате, че не знаете, че купувате летище, искам да Ви питам как купувахте апартаменти, като никъде в документите не виждам, в самите условия никъде не пише каква квадратура трябва да имат апартаментите, примерно, защото би трябвало като се заменя нещо за нещо, условието да е: ние заменяме примерно, еди каква си площ жилищна за еди какви си земеделски земи. Вие как купувахте апартаментите, с кого се договаряхте и къде имаше условието колко квадрата да бъдат тези апартаменти?
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Имате думата да отговорите.
ГЕОРГИ АТАНАСОВ: Ако си бяхте направили труда да проверите какво пише точно в доклада към решението на Министерския съвет, което казва да се заменят със 106 апартаменти, щяхте да видите, че там има определено: на тази територия трябва да бъдат не повече от толкова евро, което означава цена, трябва да бъдат толкова апартаменти и трябва да бъдат с такава квадратура. По този начин са купувани.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Благодаря Ви. Господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин председател и се извинявам, че повтарям искането за въпрос. Адвокат Атанасов откри всъщност дебата по тема, която ние въобще не сме изследвали в подготовката на заседанията и в кореспонденцията, а това е статутът на претенциите на земеделските земи, като отнесени към войсковия имот. Вярно е това, което казвате за нормата в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи но ние нямаме информация за това, в поземлена комисия на Божурище какви заявления на претендентите за реституция са постъпвали. Вижте каква е дилемата: ако е отпаднало войсковото предназначение на този имот и имаме 10 или 15 реституционни претенции, то те е следвало да бъдат удовлетворени, а не имотът…
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Адвокат Атанасов, ще Ви помоля да отговорите на всички въпроси, не само на неговия.
ГЕОРГИ АТАНАСОВ: Отговарям на господин народния представител Данаил Кирилов, че е имало удостоверение от общинската поземлена комисия преди сделката, че няма никакви реституционни претенции, и то не е могло да има, защото е било дълго време в една много по-голяма част държавен имот.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Ще ви помоля да го приложите към материалите. Аз имам няколко въпроса. Сделката е извършена – апартаменти срещу земеделски земи.
ГЕОРГИ АТАНАСОВ: Срещу 1045 дка имот – поземлен, № 000147 по картата на възстановената собственост.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Примерно, Вие сте поискали подробен устройствен план преди заседанието на съвета, който е предложил на министъра на културата да го обяви като паметник още преди това решение през 2008 година.
ГЕОРГИ АТАНАСОВ: Ние сме предприели всички действия по процедурата, първо, уважаеми господин председателю, по замяна на предназначението на земята от земеделска за изваждане от поземления фонд и прехвърлянето й и тази процедура е била почти завършена към януари месец 2008 година. Освен това са били направени, естествено, всички постъпки, които по ЗУТ се правят, за да може да се регулира територията.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: А като поделение тя не е ли била в регулацията?
ГЕОРГИ АТАНАСОВ: Не, то е било част от земеделската земя на землището. Затова се казва „землище село Гурмазово“.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Още един въпрос имам към Вас. От ПУП кога точно успяхте да се сдобиете с това?
ГЕОРГИ АТАНАСОВ: След цялата процедура по промяна на предназначението, минаването през всички етапи на проектиране и изработване на подробен устройствен план, подробният устройствен план е приет, мисля, ноември месец 2009 г., влязъл е в сила декември месец 2009 година.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Имали ли са пречка инвеститорите от някоя от институциите затова, че с писмо или уведомление да е забранявано реализацията на инвестицията на тази територия? Говоря – в период 2006 – 2013 г.
ГЕОРГИ АТАНАСОВ: Уважаеми господин председателю, отговарям веднага. За първи път от тази скица, която ще ви представя и която е от 10.11.2009 г., за първи път се появява видим белег – обективирано изявление, в което пише: „Съгласно Протокол № 1 от заседание на НСОНПК, заповед № еди кой си на министъра на културата, състояло се на 30 януари 2008 г., се препоръчва, първо, летище „Божурище“ да бъде обявено за паметник на културата, второ, теренът, на който е летището, да бъде одържавен“.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Тази скица е издадена от кого?
ГЕОРГИ АТАНАСОВ: Тази скица е издадена от община Божурище под изходящ номер 1098/10.11.2009 г.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Може ли тази скица да се приеме като документ, който примерно забранява инвестиционни дейности на терена? Задавам Ви тези въпроси, защото те са важни за нас. Извинявайте, че толкова делово го правя, за да не говорим дълго време.
ГЕОГИ АТАНАСОВ: Аз се борих в продължение на една година през Административния съд, за да може да се отмени добавката и да бъде издадена скицата съобразно законно установените правила и съдържание. Нямах съдебен резултат, защото междувременно се промени Законът за устройство на територията и това премина само на административно обжалване. Не съм постигнал скица, в която да няма това съдържание, а с това съдържание кметство община Божурище отказа да издава виза за проектиране.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Как е издала община Божурище подробен устройствен план, след като го има това условие?
ГЕОРГИ АТАНАСОВ: Когато подробният устройствен план е одобрен, нямам представа дали е имало писмото или не; според мен го е имало. Но това писмо не може да бъде основание за париране на провеждане на процедурата по ЗУТ. Към онзи момент няма нито деклариран имот, нито обявен паметник на културата, нито каквото и да било друго, освен това писмо на Министерството на културата и протокола на експертния съвет. Нищо друго няма.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Значи Вие единствено от това, че в скицата е писано, че има подобен протокол в Министерството на културата, без да е приключила процедурата като паметник на културата, не сте искали разрешение за строителство за инвестиция там, защото сте имали определени притеснения, а не че законът и процедурите в Министерството на културата са създавали пречки.
ГЕОРГИ АТАНАСОВ: Те не са били обективно състояние да създават пречки.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Тоест, Вие сте можели да инвестирате когато искате след одобряването на подробния устройствен план и регулация?
ГЕОРГИ АТАНАСОВ: Не. Ние можем да инвестираме не когато искаме след одобряване на подробния устройствен план, а одобряването на подробния устройствен план е законова предпоставка, за да започнем ние да получим виза за проектиране и да започнем да проектираме архитектурен и работен проект на парка. Това второто не се е състояло, защото община Божурище от този момент нататък е спряла да се държи като дружелюбна администрация и ние имаме поискано, според мен, не по-късно от средата на 2010 г. искане за виза за проектиране, която изрично е отказана.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Имате ли писмо и бихте ли ни предоставили писмо от община Божурище, че имате отказ за това, че ви отказват виза?
ГЕОРГИ АТАНАСОВ: Да, но не съм в състояние в момента да го предоставя. Ще го предоставя на комисията просто като се снабдя с документа. Имам го в кантората.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Тоест, Вие сте поискали виза за проектиране, общината е отказала на основание на протокола или заповедта – ако е било след 2010 година – на основание заповедта на министъра на културата Вежди Рашидов?
ГЕОРГИ АТАНАСОВ: По памет, това е така.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Ще Ви моля, защото това е важно за комисията и за изводите, които ние ще си направим. Така че ще Ви помоля ако имате такъв документ, да го представите. Ние ще го изискаме и по служебен път от общинска администрация Божурище. Защо Ви задавах тези въпроси? Тук ще си позволя малко волността да поговорим по-свободно. Защото Вие сам казахте, че с актовете и на двамата министри летище „Божурище“ или обектът, ако искате, както и да го наречем, не е добил статута на паметник на културата.
ГЕОРГИ АТАНАСОВ: Не, уважаеми господин председателю. Той законосъобразно не я е придобил, но с акта на министър Рашидов от месец юли 2010 г. има формален акт на деклариране на имота. Оттам нататък нищо не може да се прави в посока на осъществяване на инвестицията. Този формален акт е обявен. Друг е въпросът, че на нас не ни е съобщен. Трети е въпросът, че е изпратен официално едва ноември месец на общината.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Да оставим това. Говорим по същество на самата процедура.
ГЕОРГИ АТАНАСОВ: За общината е съществувала абсолютна забрана след 02.11.2009 г. да прави каквото и да било, без изричното съгласие и предварително одобрение на министъра на културата.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз ще помоля да се изиска информация от общината - общината била ли е уведомена, имало ли е забрана от страна на Министерството на културата по отношение на издаване на разрешение за строителство. Ще помоля госпожа Стоянова и госпожа Николова да го направят.
Други въпроси засега аз нямам. Господин Свиленски?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Аз имам един въпрос, тъй като започнахте темата за апартаментите и решенията на Министерски съвет. Именно в това тяхно решение, сега го нямам пред мене, но там е записано, че апартаментите в София не бива да бъдат по-скъпи от 520 евро на квадратен метър. Апартаментите обаче, които са заменени в „Младост“, са 750 евро на квадратен метър. Тоест, според вас не е ли нарушено решението на Министерски съвет, с което е стартирала цялата процедура изначално. Това е първият въпрос.
Второ, като виждам скицата, въпреки че според Вас от много години това не е летище, а е земеделска земя, и тук в скицата пише „Летище „Божурище“ три пъти. Защо в документи, подписани и от кмета, и от министъра на културата, за това нещо се говори като летище?
ГЕОРГИ АТАНАСОВ: Отзад напред: говори се като за летище, защото летището е функционалната форма на ползване на земята като основна форма на ползване, което го пише в Закона за устройството на територията и това няма никакво отношение към статута на сертифицирано летище по Закона за гражданското въздухоплаване.
Второ, нямам представа дали има апартаменти, които са купувани на 700 евро или не, но според мен това не може да има никакво отношение към валидността на сделката, защото Министерският съвет е приел, че това се е случило. Оценката е такава, каквато са я направили не страните по сделката, а Министерство на отбраната и очевидно са приели. Не виждам какво би могло да се отрази както на съдържанието на сделката, така и на правата на страните по нея.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Благодаря Ви. Има ли други въпроси? Ако няма, да дадем думата на инициативния комитет.


ПО ОТОЧКА ВТОРА:
Изслушване на представители на: Инициативния комитет за спасяване на историческото летище „Божурище“

ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Ще помоля господин Ангел Георгиев да представи или генерал Бонев? Генерал Бонев има думата да представи инициативния комитет. Ще Ви моля да представите и позицията си в един порядък от двадесетина минути, по-кратко, за да можем да си задаваме въпроси.
БОРИС БОНЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми членове на анкетната комисия, уважаеми господа представители на инвеститора, ще бъда откровен, тъй като малко се измества центъра на тежестта или на някои истини. Тук имаше декларации, че не се приема това или онова обвинение. Аз ще говоря и от свое име, но без да забравям кого представлявам. Представлявам българската авиационна общественост. Ние сме гражданска структура, обществена структура, ние не сме овластени и, за съжаление, и аз в началото трябва да кажа, че никога не сме мислили да обявяваме който и да е инвеститор, специално уважаемите представители на фирмата. Даже имаше други фирми преди тях, които се спрягаха. Казвам го това неслучайно. Ние имаме въпроси към хора, които ги няма тук. Защо да си говорим инициативният комитет и инвеститорите? Ние не сме противници. Ние имаме прости въпроси. Наистина, господин адвокат Атанасов, при цялото ми уважение към него, той не е длъжен да знае историята на авиацията и на България, защото той фиксира 1927 година. Ние ще му предоставим достатъчно данни какво е летище „Божурище“.
Трябва да кажа, че за това какво е летище „Божурище“ са изписани томове. Едва ли има инстанция в България, която да не е занимавана с документи, митинги, телевизионни предавания. Честно ще ви кажа: никой в България не очакваше, че ще се посегне на тази светиня на България - аз не преувеличавам, каквато е летище „Божурище“. Аз и сега за тези минути не мога и не искам, просто не е възможно, защото за аероклубове, за други летища, за други случаи някак си стана по-традиционно, но когато се получи това известие, че това е съдбата на „Божурище“, никой не очакваше. Затова аз не виня който и да е инвеститор, той си има свои интереси, но въпросите са такива: тези господа, които решиха, че може да правят заменка, винаги, между другото, летището е било под егидата на Министерство на войната или на отбраната, при всички времена, като най-надеждният случай. Казвам го неслучайно, защото тук части от историята изчезват.
Аз лично съм разговарял с господин Сакскобургготски, и то продължително време, тъй като имаме снимки на неговия разплакан баща, а зад гърба му пише на борда на самолета „Княз Симеон Търновски“. Това е 1937 г., извън 1927 година. Тоест, това е нещо, което само ако го изредя, ще видите, че то не е… за какво говорим? Каква земеделска земя? Каква писта? То е одухотворено място. И тук, ако последният от нашите почетни председатели – ето, той на 96 години, летецът изтребител, героят от защита на София, кавалер на ордена за храброст, полковник от авиацията Петър Манолев остана за цял живот инвалид. Той се подписа. И той отлетя. Ние сме поели това нещо като наш дълг. То ни е завещано. Аз затова се връщам на началото, с което започнах. Тези господа, които са решили, че това ще направим, даже не заменка – тук да не влизам в хронология.
Ние имаме хронологии. Мога да ви кажа кога и как се е получило, но ако вземете даже 1999 г. аз имам документ – не е имало никакви сделки. Ето, от Министерството на културата имаме официален документ, през 1999 година точно от Националния институт за паметниците на културата бе разгледано предложение от инициативен комитет за даване статут на паметник на културата. Това е изведен от министерството документ. Много преди да се започнат разговорите с когото и да било. Но то си беше публична държавна собственост. Тук идваха от Германия.
Аз трябва да ви кажа, че ако започнем в самата история, може да е било и така е било – землището на село Гурмазово е имало само божури, но край летището се създава това селище, освен конната база. През 1906 година тук летят с балони, 1912-1913 г. – това са исторически години за българската авиация – започват полети. Тук в 1915 г. за първи път български самолет, конструиран от великия българин, наречен велик не от българи – Асен Йорданов, прави своя пръв самолет и той го има в неговата книга, която е христоматия по летенето. Той е учител на света, и пише: „Божурище 1915 г. Българското военно министерство обявява тази дата 10 август за начало на българското самолетостроене.“ Извинете, но това го има заедно с неговия златен барелеф на летище „Ла Гуардия“ в Ню Йорк. Тук казвате „отдалеченост от летището“. Летище „Ла Гуардия“ функционира не с такъв трафик и там имат зала на славата. Там е Асен Йорданов. Тоест, аз мога да изброявам много. Тук има много първи неща. Първи парашутни скокове, държавна аеропланна работилница, направена с помощта на Германия, Бросимхайн работилницата, тук е Херман Винтер. Извинете, но тук има италиански летци, италиански самолети. Ние сме били в такова сътрудничество, че ние и не можем да помислим да имаме някаква конфронтация с тях. Тук от 1930 година след Ньойския договор, когато е било забранено на България да има бойна авиация, забележете, то е било също пред ликвидиране. Но нашите летци, които ги има на пощенски картички във Франция – Симеон Петров има такава картичка, за първи път каца в света без двигател, Луи Блерио, помогнали са и държавата и местното население са спасили летище „Божурище“ от ликвидация.
След това, когато аеропланната работилница се връща в Казанлък, там е нашето сътрудничество с фирма „Капрони“. Казвам го това, без да се старая да изброявам всички данни, но точно в този период, когато ние нямахме право да имаме бойна авиация, не сме имали право, 1930 година е построена тази аерогара, в която вие може би сте ходили и сте я видели, която е оставена на произвола на съдбата. Това е истина. Летището беше летище до 2005 г. Там се провеждаха полети. Извинете, но аз бих попитал, защото тук си говорим за документи: в нашата страна има оторизиран орган към Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и той се нарича Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“. Те нямат никакви известия някой да ги е питал. А летището си беше законно. „Воинтех“, собственост, кой какво е правил, това е друг въпрос. Мога да ви прочета как е спирана сделката, от коя прокуратура, как е продължила. В 2006 г. едва се взима това решение.
Ние сме водили разговори и когато става въпрос, че летище „Божурище“ не само е историческо летище, паметник на културата с национално значение за България, то е и паметник на културата до голяма степен историческо за Европа, а тук „Луфтханза“ – те дойдоха при нас.
„Сигна“ – това е бившето име на „Еър Франс“. Това е базовото летище за полети към Близкия изток и по-нататък. Точно там е историята на гражданската авиация. Там има такива самолети Хинденбург, които не са кацали на друго място – този осеммоторния, Фокеву 200 на Фюрера. Имаме срещи нашият държавен глава, салютирайки със сабята, посреща Херман Гьоринг. Това го има в Германия, ние не можем да го скрием. Тук може да ви покажа снимки точно на италианските колеги.
Не говоря за това, че през 1927 г. точно по този повод, преди да се направи аерогарата, когато ви казах, че с военната авиация имахме забрани, през 1927 г. са първите полети на гражданската авиация в България. Това е – Бунават, ето, имаме копие, обявено е полети с немски самолети Юнкерс София – Русе – Варна и обратно, колко струва за пътници, за поща, за багаж, за всичко. Забележете кой открива летището – това всичко го има. Има не за един музей, има повече, отколкото е нужно. Българската общественост е там, както се казва, елитът на България. тогава министър на железниците и на транспорта, който открива тази транспортна въздушна линия, първи на Балканите, известният Кимон Георгиев, подполковник от запаса, който знаете кога стана премиер – 1944 година. Не само това, открива го. Ще Ви кажа и за други дати. Кавалерийският офицер ген. Владимир Стойчев, който ни е разказвал спомени и ние помним и Отечествената война, той е единственият от този кръг и от тази война, който беше чуждестранен генерал в строя на 21 юни 1945 година – това е парадът на победата. Ние трябва да знаем своята история. И той е бил в тази 1934 година на 19 май. Говорим за история.
През 1927 година кой е бил кмет, който е прерязал лентата. Кметовете прерязват ленти. Това е ген. Владимир Вазов – говори ви фамилията кой е. Това са изказванията на тези, които откриват линията, да не говорим, че Ер Франс главният пилот е Христо Лазаров – наш инструктор. Връщайки се към тези години, през Втората световна война това е базово военно летище, защото през 1937 г., изпреварвайки отмяната на забраната, цар Борис ІІІ връчва бойните знамена на Военновъздушните сили. Не е дочакал, син му се е родил и това му е дало тласък. Тоест, това е свята история, но тя не е само българска. Сега, когато имаме шанса, че сме в Европа, изведнъж като кажем, че всичко това не е било и тези, които ни го завещаха да го пазим, даже и по-нататък – тези, които бранеха София ние не само ги помним живи, те написаха и книга – и Списаревски, и Стоян Стоянов. Ето, последният и той си отиде. Няма да ви чета какво ни е написал. Това са доблестни хора, които, извинете, на 9 септември първата жертва в антихитлеристката коалиция е подпоручик Марин Цветков с МЕ 109, атакувайки летището на Ниш и там е погребан и не му знаем и на него подробностите. Всичко това е свързано с „Божурище“.
След това говорим, че има паметници. Да, те наистина с военни, войнишки паметници. Те имат особен статут, господин Атанасов знае. Ние никъде не сме се оплаквали. Просто човешки искаме да се разберем за какво става дума. Аз съжалявам, че ние за първи път с Вас се виждаме. Ние сме молили няколко пъти да се срещнем с инвеститора. Но това, което се прави е светотатство, честно ви казвам и няма кой да го защити. Полковник Калъпчиев, чийто паметник и гроб е там, аз знам кога загина. Аз съм служил с този човек. Това не е до 1927 г., това е 60-те години. А десетките хиляди обучени там безмоторни летци, моторни летци – всички тях ги приемахме във Висшето военновъздушно училище, като почти готови с първоначално обучение летци. А българският парашутизъм! Няма да ви показвам, да не ви отегчавам, но има една папка с всички граждански организации, които са се подписали с подпис и печат, тоест говорим за обществен отзвук и мнение. Излязохме, тогава беше поредната гарнитура в Министерство на отбраната, предаване частен случай – не, невидими сили си движат нещо, смениха собствеността. Срещахме се в парламентарна комисия по отбрана в парламента. Каза ни се: това е бизнес. Питаме: Защо е бизнес? С това бизнес не може. Не можаха да ни отговорят.
В Президентството, казаха ми: въпросът е политически. Кое му е политическото, за да развалим летището? Инвестицията приветстваме но да развалиш нещо, за да направиш друго, нямаш здрав разум и кой ще спечели от това?
Колкото до индустриализацията, аз не се съмнявам, че ще бъде нещо полезно, но у нас в България това индустриализиране стигна дотам, че ние преди четвърт век - ето, и списание „Аеро“ който иска, за пръв път и аз съм публикувал – ние стигнахме в България с високи технологии до Марс и Фобос, признание на НАСА, Европейската космическа агенция ГЛАВКОСМОС. Ние сега нямаме този потенциал. Хората не вярват. Но нека да повярват, не сме против .
Ние получаваме информация, министърът на отбраната е отговорно лице. Ние сме в напреднала фаза с господата от „Индустриал парк“ за замяна на летището като територия те да бъдат възмездени – сигурно е така и те са в правото си да искат възмездяване. И сме в напреднала фаза. Кому да вярваш? Излезе, че напредналата фаза – аз не искам пак да показвам документи, ето становище на община „Божурище“, подписал се е председателят на общинския съвет, кметът на общината. Те са готови. Поддържат това, за което ние пледираме действащо летище. Ето ви протокола на работната група. Това са най-маститите български историци, представители на институти, хора от архитектурата, архитекти. Аз си спомням колко дни обикаляхме там, за да се вземе решение. Извинете, но това е единствената оторизирана държавна комисия, която гласува единодушно – ето, подписали са се всички: архитект Борислав Абаджиев беше начело на работната група. Тези подписи по-нататък се стигна оформяне, така да се каже, на летището, че ще бъде паметник на културата.
Какво се получи? Предишното правителство – говорили сме със министър Стефан Данаилов, не знам защо той утвърди протокола, но следващият министър пък подписа заповедта. Извинете, ние не сме компетентни лица, това е изпълнителната власт. И сега се получава някакъв абсурд, че българската изпълнителна власт или не може, не е компетентна да оформи такъв документ, такава заповед, която да удовлетвори изискванията, така, както чувам, другото не смея да кажа – че не е искал. Извинете, но попадаме в много тежка ситуация и затова ви казвам, нека да ни извинят и чуждестранните инвеститори, кой е против тях.
Там всичко беше обиколено, и тази сграда на Върховния главнокомандващ, от която наблюдава маневрите, и кортежа на летците – абсолютно всичко. но навсякъде се избягва тази дума летище, тя пари, тя боли, защото, да кажем: девета категория земеделска земя – не става това. Така не бива. По-нататък исках да кажа, че в края на краищата вместо да се замени което се очакваше, ние всяка година се молехме на 2 юни, знаете защо, да ни бъде разрешено – там има една фирма, която си гледа работата, да изгони младежите, погледнете, там има, на „Частен случай“ записахме как децата полетяха. Тук говори господин кметът, който не е от авиацията, аз шестдесет години съм а авиацията и космонавтиката – новите Ултралайти не бръмчат, но децата полетяха, защото ги пуснаха. Летище „Божурище“ е едно от четирите с най-добри климатични условия в света, най-доброто. След него са „Снежка“, „Грюнал“ и в Калифорния. Защо да го ликвидираме, по какви причини? Обяснете ми. Някой да каже: ето, то трябва да бъде ликвидирано по някакви причини. Не ми говорете, че е близко. Парадът на победата, ако сте гледали в Москва, поради годишнината 78 самолета и вертолета от различен ранг прелетяха на Червения площад. Те излетяха от „Тушино“ – то е в населено място. Ние такива самолети не планираме, никакъв такъв трафик. Това са най-леките самолети и вертолети и това, което обучавахме децата да правят на хвърчила. Хвърчилата, които продават, са китайски. Там правехме парад на хвърчилата. Защо не? А тези модел клубове, които закрихме и все чувам, че ще ги възстановяваме. Ние ликвидираме главата, това е централният Аероклуб, това е „Божурище“.
Честно ви казвам, аз недоумявам защо с такава стръв се действа или не се обръща внимание да се спре, да не се ликвидира нещо, което е светиня и нека да се строи, кой кому пречи?
Това, което исках да кажа, направи ми впечатление господин Атанасов и аз не мога да не му вярвам, че той не е бил по време на сделката, били са други фирми, които се предполага, че са се отнесли сериозно. Ние ги уважаваме, и ние сме сериозно отнесени към този въпрос. Затова споменах институциите у нас, които се занимават с оторизиране на т.нар. CAA агенции. Те се тук, ние и с тях сме се срещали. Нас никой не ни е питал, тъкмо обратното и за нас беше изненада. Имаше и други срещи. След това беше изненада, че се смени алгоритъмът от замяна на територия на невалидна заповед. Извинете ме, с цялата си отговорност ще ви кажа: проблемът не е административно-процедурен, той е дълбоко човешки и ако заповедта не е читава, кой има за това вина?
Аз съм готов, за да не удължавам времето, да отговоря на всякакви въпроси от името на колегите от авиацията, ето, от Русе са подготвили до вас, питаха да го изпратят ли, от Варна, от Бургас, от Узунджово – Хасковско, от Пловдив. Това са центрове на авиацията. Никой не вярва, че заедно с отлитане в небитието на тези, които си заминават, и летището ще отиде. И ние ще си отидем, но децата на Паметника на 16 октомври се облякоха в дрешки и питат какво става с летището. Какво ще им отговорят и утрешните, които дойдат? Не искам, това не е заиграване, извинете ме, това е откровение. Приемете го както искате. Да, може да се вземе всякакво решение, да се разоре, да се ликвидира, да се направи някакъв музеен кът с табелката „Тук беше историческото летище „Божурище“. Не сме съгласни. Вземете „Темпелхоф“ летището в центъра на Берлин. Кметството на Берлин проведе референдум и го обяви за паметник, не земеделска земя, паметник на културата и там не може никой да пипне. Вземете „Бурже“ – то има 100 000 полета, освен че най-мощното авио шоу Лидер в Европа и света се прави в „Бурже“. Там е такова населено място, и на никой не пречи. Защо? Защото децата не искали да им бръмчат. Директорката ако питате, децата идваха на 2 юни и се радват. Не може, аз затова ви казах: съвестно ми е пред господата, които защитават своя кауза и със свое право, да говоря за тези, които ги няма, тези, които сме и които утре ще дойдат и ще ни попитат нас и Вас, господин председателю: „Какво направихте с „Божурище“?“ Ще ни бъде трудно да отговаряме.
Аз засега завършвам, но на въпросите от ваша страна и от страна на всички съм готов да отговоря толкова, колкото мога.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Благодаря Ви, господин генерал.
Ще ми позволите да представя присъстващите: г-н Ангел Георгиев, г-н Ангел Миланов, г-жа Мая Спасова, ген. Борис Бонев, който направи експозето, г-н Тома Ковачев, г-н Валентин Бетов, г-н Георги Машев и г-н Любомир Тодоров. На заседанието ни присъстваше преди малко и парламентарният секретар на Министерството на културата Екатерина Русева.
Благодаря Ви, господин генерал, за експозето. Господа народни представители имате думата за въпроси. Искам с най-голямо уважение към всички присъстващи, но понякога въпросите са и провокиращи. Ще ни извините, не го приемайте като отношение, а като стремеж, включително за това да си свършим добре работата, може някои въпроси да ви се сторят, че се връщаме назад и че ние ги знаем, но ви питаме. Може би ще има и такива въпроси. Така че приемете всички тези наши питания, които имаме към вас като един начин, по който да стигнем наистина до най-правилното решение на българския парламент спрямо казуса, който беше поставен пред нас.
Имате думата за въпроси към Инициативния комитет. Г-н Велчев няма въпроси. Господин Метин? Няма.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: За това, което каза господин адвоката, ако се стигне до някакво решение на въпроса и това летище бъде запазено, то може ли да възстанови дейност, или, както чухме, оттук нататък не може да бъде летище – като специалисти?
БОРИС БОНЕВ: Аз говоря като професионалист, не като юрист. Ние имаме наш юрист. Не мога да не вярвам в това, което чувам тук и на съда. Но летището до 2005 г. действаше. Когато едно летище си затвори вратата с катинар и никой не е пускан вътре, то стигна до днешния вид, в който го видяхте. Не искам да говоря за това, това също е обидно. Ние всички заедно го допуснахме това нещо. Питат ме какво ще стане, кога ще стане. Нека да се отвори летището. Имахме и такива идеи, ако се срещнем – дали фирмата има интереси, има ли други. Ако те знаеха всичко, може би щяха да имат и друго решение в началото, но там не попитаха други хора. Можеха да ни попитат това, което правим е ли паметник. Незнанието не е оправдание. Ние сме за това. Не искам да ви показвам какви отговори имаме. Така не може. Така че летището е готово. После, то не е в центъра на София или в центъра на което и да е населено място.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз мисля, че въпросът беше конкретен. Формата и начинът, по който да функционира летището, примерно, приемаме, че не собственост на никой, имаме едно летище в момента, което е спряло да функционира. По какъв начин вие като инициативен комитет казвате: Това трябва да бъде паметник на културата, но действащ паметник на културата, тоест да се извършват и други функции там. Как виждате това функциониране? Кой ще бъде този, който ще поеме това? Пак казвам, абстрахирайки се, затова казвам, все едно, че е все още държавна собственост, тъй като тук имаме казус, който е много важен и вина за това няма страната. Те са намерили, предложили са да закупят нещо, те са закупили терен, за който ясно са казали какво смятат да правят. Така че тях не можем да ги виним. Няма спор между вас и тях.
БОРИС БОНЕВ: На този въпрос аз отговарям така: Ако още пет години е затворено, с всяка година то все повече се отдалечава. Защото то се руши. Влезте в хангара – има автентични снимки от онези години и времена. От 2005 година колко години са минали? Там никой не може да влезе. Нас ни пускат до сирените в 12 часа и аз даже два-три пъти разреших на младежите, защото те летят навсякъде, пускат си радиоуправляеми модели ракети, не се караме с пазачите, защото и той си гледа работата, но да ги изгоним, да не пречат. Кому пречим? Ако се разблокира летището, както ние очаквахме, че Министерство на отбраната или държавата е предоставила нещо, което да удовлетвори инвеститора, буквално за месеци минимално, ние сме в преговорите с BDL – това е „Бундесфербанде Дойче Луфтодрауфат Индустри“ – това е Асоциацията на немската авиационна индустрия. Да изброявам ли и други, които са готови да инвестират, защото това е тяхна ценност, а ние не можем да се оправим тук сами. Как да се оправим? Но стигна се дотам, че слабото място излезе тази заповед, за която ще се пошегувам – ако бяха казали че трябва да я направим, щяхме да изучим документите и да кажем „Ето това е документ“. Не е наша работа. Така че това може да се възстанови почти веднага, отчитайки състоянието на летището, да се започне поетапно, защото ние нямаме такова летище. Тук ме пита един господин как, какви вертолетчета ще качат? Те ще пречат на движението.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Не говорим за това, ние видяхме, че пистата е в перфектно състояние, благодаря, че ни допуснахте да влезем.
БОРИС БОНЕВ: Не само това, кръжоците за авио и ракетомоделизъм почти веднага са готови децата.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Не ставаше дума за това, ставаше дума за формата под която това летище можеше, примерно, да заработи, ако е държавно. Кой ще е този, който ще го стопанисва, ако е държавна собственост, в този смисъл.
БОРИС БОНЕВ: Разбира се, то се прави сериозно и с банките, които ще участват и с тези държавни организации и частни структури от Европа и с един бизнес план поетапно.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: То е собственост, например, на Министерство на отбраната.
БОРИС БОНЕВ: Да, ако то беше така, аз ви казах: в НАСА два пъти бяхме и американците от САЩ – техният музей е в центъра на Вашингтон и там музеят не е самолети под небето, както е в Крумово а това са на аудиовизуални средства. от всяка възраст човек може да изучи своята си страна и световната авиация и космонавтика. Ние към това трябва да отидем, тук и с Италия, и с всички страни от Европа. Аз защо понякога казвам: съжалявам, че когато ние се открихме за Европа и имаме този шанс, изведнъж излезе, че нещо, което не знаем, ще го загубим и го загубваме. Ето, ние сме против това, ние не можем да бъдем „за“ доколкото ни се чува гласът.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Благодаря Ви, господин генерал.
ЛЮБОМИР ТОДОРОВ: Аз мисля, че съм единственият представител на инженерно-авиационната служба и точно конкретно по въпроса, на едно летище за да съществува, му трябва писта за излитане и кацане, съответно дренажна система, която може да осигурява нормалната работа на полосата, хангар и ръководство. Това е от техническа гледна точка. Другите неща са консумативи като трафопости, авиационна техника, тоест, допълнителна техника която осигурява нормалната работа на полетите.
Главните неща – пистата за излитане и кацане е абсолютно в перфектно състояние. Дренажната система, която поддържа полосата, е също в перфектно състояние. Хангарите скоро, преди може би месец съм бил, на 98% са функциониращи. Така че от техническа гледна точка това летище е абсолютно коректно и може да изпълнява функциите си.
Тук има колеги авиатори и могат да кажат и от летателна гледна точка.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Въпросът не беше в този смисъл. Въпросът е как виждаме функционирането на един такъв паметник, ползващ се паметник на културата, тоест хем да е паметник, хем същевременно да се извършват дейности, където да привличаме младите хора към авиацията – това, което вие поставяте като идея. Това беше смисълът, как вие го виждате и примерно как ще се инвестира в една такава посока като дейност на държавата, на Министерство на отбраната, или съответно един такъв терен, който е държавен - пак казвам, абстрахирайки се от ситуацията, в която се намираме, защото тя е много по-сложна от това, което сега в момента коментираме – по какъв начин го виждаме като реализация? Винаги е добре да се прави предложение, но трябва да се знае как ще стигнем до реализацията му.
Да започнем с въпросите от по-раншните времена, съгласни ли сте?
БОРИС БОНЕВ: Няма проблем с възстановяването на летището, то така и беше записано, че то е исторически паметник и действащ… Обучава младежите и има музей. Това може да стане поетапно, това е сериозно нещо, аз не мога да изляза с инвестиционен проект.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Не говоря за инвестиционен проект, аз само като идея исках.
Благодаря Ви. Сега да минем към конкретните въпроси и да се върнем малко назад.
Кога беше създаден като време инициативният комитет за обявяването на летище „Божурище“ за паметник на културата?
БОРИС БОНЕВ: За първи път през 1994 г. се събрахме с участието на колеги от Германия, които се зарадваха, като видяха летище „Божурище“. Имаше всички авиационни шоута, както се нарича, въздушни демонстрации, цяла София се събираше там. Там с Авиатика проведохме, бяха и представители от Германия. Те ни предоставиха исторически документи да участваме заедно. През 1998 г. се събрахме – това е първият сбор на Инициативния комитет. Никой не мислеше, че ще се стигне до днешния ден и в 1999 г. постъпи наше искане – архитект Каразлатева го е документирала в Министерството на културата. Ако тези хора, които в последно заседание сменят публична в частна, да бяха попитали от това нещо ще излезе ли. Аз вече го казах, да не се повтарям.
В 2005 г., ако вземете развитието на всичко, защото това е сделка, която е спирана, тръгвана, от едно правителство, второ правителство, министър Близнаков продължава и в края на годината 2006 се подписва този документ, че има сделка, която нататък ние не сме тръгнали по сделките.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: В 1994 година е първоначалното заседание, в което се сформира Инициативният комитет и е направено предложение.
БОРИС БОНЕВ: Точно така, оттогава е началото, да се направи това, за което говорим.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Информирано ли е било Министерство на отбраната, че има такава инициатива от ваша страна до Министерството на културата?
БОРИС БОНЕВ: Многократно. Имаме документ.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Имате ли отговори, които са давани?
БОРИС БОНЕВ: И отговорите пазим и трябва да ви кажа, че отговорите освен министерствата, имаме писма, писани до правителството, до премиера, до председателя на Народното събрание и до държавния глава. От някои имаме отговори, но отговорите са връщане до тези, които трябва да вземат мерки, което трудно после ще продължим комуникацията. Други не ни отговаряха.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: В 2005 г. вие отново инициирали ли сте писмо до Министерство на отбраната, когато е предложена сделката и се чу, че такава сделка ще има?
БОРИС БОНЕВ: Разбира се.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: имате ли отговор за това? Какъв е отговорът?
БОРИС БОНЕВ: Отговор ние директно не получихме. Тогава отидохме в парламента, поискахме среща с премиера, който беше към момента. Дойде председателят на Комисията по отбрана, с него проведохме продължителен разговор и ние изложихме същата позиция, каквато и днес. Но вие разбирате, няма да коментирам смяната на хора, правителства и т.н. – това не означава приемственост, тоест през всички тези години, които са представлявали българската държава, ние сме ги държали в течение алармирали сме чрез масмедиите, обществеността. Казаха за 2 юни не, защото трябваше да прекопаем тези гробове там и да почистим тревата и с помощта на тези дечица от училище „Христо Топракчиев“ – знаете изгорелия край Одрин български летец, един от пионерите, носи името му, средно училище е и самият герб на Божурище си има самолет. Ние не сме го слагали. Уважаемият господин Аспарухов стана кмет след всичко това, което беше обявено. Преди него написаха, че всички са за. Ние не сме прескочили никого. И той идва на 2 юни при нас. Не е казал, че е против. Но това, което четем – аз тук давам коефициент, да ме извинят господата журналисти, всеки си слага нещо, което не е съвсем така, но може да мине. Ние сме на отговорно място пред вас и говорим това, което трябва.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Да продължим в тази хронология. Връщаме се към 1979 година. Казвате, че тогава има предложение. Ваше ли е това предложение, или на Министерство на отбраната също да бъде обявено за паметник на културата? Има ли някакво решение, което да е вземано от Министерството на културата?
БОРИС БОНЕВ: не само това. Това е един сложен период, в който тогавашните овластени от висок ранг хора решиха, да не говоря кой беше начело на тези структури. Това е управление за предказармена подготовка – Вакавлиев, „Воинтех“. Това бяха много структури, защото то започна от Народен съюз за спорт и техника след 9 септември. Ние сме участвал в този низ от трансформации – ДОСО, след това ОСО и т.н. Те ликвидираха всичко. Имаше даже предложения – аз тук мога да говоря с конкретни имена – да се запази част от тази база, защото клубовете у нас не бяха вредни, не бяха излишни.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Конкретно да кажем имаше ли някакво последствие в тази посока 1999 г.? Само предложение? Предложението от вас ли беше?
БОРИС БОНЕВ: От авиационната общественост. Кой ни е питал да закрият „Воинтех“?
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Последното Министерство на отбраната, ако покажа отговора на лицето, което изпраща – не министъра на отбраната, че ние реактивна авиация и писти не планираме да развиваме в „Божурище“. Това е обидно. ГД ГВА казват, че това не е летище. Те са, които сертифицират.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Те вина за това нямат.
БОРИС БОНЕВ: Не може да има, след като ГД ГВА казват, няма такова нещо. Не може да не питаш професионалистите, защото знаеш какво ще кажат, да понесат отговорност и тези хора. Защото сега ще говорим какво ще направим. Аз това исках най-отговорно да ви кажа. Ще напишете от тези окръзи, но има хора, които те трябва да отговарят, тях ги няма.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз ще помоля госпожа Стоянова, подгответе едно писмо да поискаме преписката между Инициативния комитет и Министерство на отбраната, включително министерството от предходните, защото това е важен елемент от доклад, който трябва да представим, защото нашата задача е да анализираме всичко това и съответно да докладваме в Народното събрание за всички обстоятелства. За 2005 г., когато е предложена замяната, никой не е говорил за темата, че, виждате ли, има предложение това да се запази като паметник на културата. Аз също като министър – тази тема е обсъждана и в правителството на Сергей Станишев. Никой дотогава не ни каза, че такова нещо въобще съществува като предложение – и до културата.
Госпожа Стоянова, ще Ви помоля да подготвите писмо за това.
МАЯ СПАСОВА: В този период бях общински съветник в община Божурище до 2011 година. До 2010 г. никой от общинските съветници не знаеше, че тече такава процедура. Мисля, че до 2010 г. всичко се извърши много тихомълком и изведнъж казаха, че летището било заменено за някакви апартаменти. В този смисъл общински съвет град Божурище не е осведомяван писмено, че тече такава процедура за този имот. Тогава започнаха едни граждански движения, протести, защото все пак летището е символ на община Божурище. Това – като вметка.
БОРИС БОНЕВ: Не е проблем, но нашата реакция идваше пост фактум, тъй като без да ни питат, те предприемат действия. Ние протестираме, но нас не не питат преди да приемат решение, което бих искал да кажа защо – трудно ще се отговори. Ето, протокол № 52 от заседание на Министерския съвет на 21 декември 2006 г. Тук е написано кой е участвал и в точка 68 – доклад относно предложение за продължаване на действията на замяна. Това е спирано многократно.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Вие сте предлагали замяна, така ли? Да отидем към тази тема.
БОРИС БОНЕВ: Кой е питал да стане частна държавна собственост. Това е в последното заседание на господин Сакскобургготски по време на неговото правителство. Пише: „частна държавна собственост, намираща се в Божурище“. Нито дума за летище няма. И „предоставен за управление на Министерство на отбраната с недвижими имоти – жилища, собственост на индустриален парк“ АД. Докладчик – министър Валентин Близнаков.“
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Това решение го имаме в комисията, разполагаме с него.
БОРИС БОНЕВ: Вие едва ли сте имали пълната информация. Това беше вече последното, което преля чашата и ние решихме, че трябва да спасяваме. Преди това беше „Инициативен комитет какво ще правим, както Вие справедливо питате. Това беше вече Рубиконът, че трябва да се спасява нещо, което не ни питат.
Иначе имаше други – израелски фирми и т.н. Аз откъде да знам? Това не е наша работа. Това е бизнес, който наистина се движи по своите си закони и всеки със своите претенции.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Един въпрос. Предлагана ли е замяна, примерно, на земята от страна на държавни институции и при какви условия след сключване на сделката, която вие сте имали?
ГЕОРГИ АТАНАСОВ: Уважаеми господин председател, има водени разговори, които са неофициални. Държавата, представлявана от някой, който може да поеме ангажимент, включително от министър или заместник-министър, не е правила предложение, не са обсъждали такива предложения. Обсъждани са на работно ниво, няма нито един документ, с който на инвеститора да е предложено: отидете, намерете това, оценете го и направете така и така.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Официално никой не е предлагал сделка за това, да се направи замяна с други имоти на имота, на който в момента Вие сте собственици?
ГЕОРГИ АТАНАСОВ: Уважаеми господин председателю, да, официално никой не е правил такова нещо. Нещо повече, аз мисля, че основната причина това да не се прави официално беше в обстоятелството, че замени в този период по причина на изменение в законодателството бяха забранени.
Правиха се усилия да се измени законът за културното наследство и да се даде възможност когато става дума за културно наследство, тогава да се допуска замяна. Но всичко това, както Вие добре знаете, в административен законодателен процес потъва и никога ние не сме получили официално предложение, към което да стои нещо, включително не просто не стои, а през всичкото време докато ние се опитвахме да решим проблемите си в съда, се обсъждаха някакви такива – един път се споменаваше някаква възможност за съседно място, друг път се споменаваше за друго землище, трети път – трето. Някакви съвсем, съвсем технически варианти с лица, които не могат нито да представляват държавата, нито да ангажират с нещо публично…
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Тоест, водени са неофициални разговори.
ГЕОРГИ АТАНАСОВ: С един съветник.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Бихте ли ни казали кои са лицата все пак, които са идвали с такива предложения до вас?
ГЕОРГИ АТАНАСОВ: Един съветник на министър-председателя, Чолаков. Поне десет пъти е говорил.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: И са предлагани заменки на тази земя.
ГЕОРГИ АТАНАСОВ: Да.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Вие по принцип сте давали съгласие, казали сте, че сте склонни към подобен вариант?
ГЕОРГИ АТАНАСОВ: Нееднократно ние сме казвали че такова нещо би могло да се направи, когато нещата са адекватни и когато са удовлетворени насреща интересите.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Благодаря Ви.
БОРИС БОНЕВ: Доста голям период е, буди размисъл този интервал от време дали е имало преговори.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз мисля, че г-н Атанасов отговори и на този въпрос. Аз попитах и защо не се е инвестирало тогава, какви са били причините.
БОРИС БОНЕВ: От 2008 до 2012 г., решението на съда е тази година. Това са четири години. Те можеха спокойно по-рано да атакуват. Ние очаквахме, че това нещо е прието. Изведнъж със закъснение е и атаката във Върховния съд, че е неправомерна заповедта. Четири години не са малко.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Разбирам Ви, господин генерал, но нека да не влизаме в юридическата част и в съда. Аз не мисля, че е със закъснение, след като е допуснато делото и искът.
ГЕОГИ АТАНАСОВ: Извинете, г-н генерал, мисля, че е станало недоразумение. Ние не сме атакували заповедта на министър Данаилов, защото тя е апокрифна, тя никога не е излизала, а ние сме атакували заповедта на министър Рашидов за декларационния акт и това е, което е отменено, защото друга заповед всъщност няма.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин генерал, ще Ви моля, нека да не влизаме във взаимно спорове. Господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Тъй като сега разбрах, че госпожата е била в общината съветник, тъй като по повод от онзи ден отговор и запитване към кмета искам да Ви попитам: имате ли вие - разбрах, че е направена някаква листа за допитване, подписка за защита на летище „Божурище“?
ГЕОРГИ МАШЕВ: Пред мен е подписката – 2010 г. от Инициативния комитет. Тук има над 7000 подписа, които са 50% от община „Божурище и околностите. Ето я тук, оригинала. Ксерокопието го представих, мисля, през 2011 г. в кабинета на зам-министър Чобанов, министър на културата. Това при мен е оригиналът. Инициативният комитет държим да се приложи към делото на Временната комисия за изясняване на случая.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Ние ще приложим всички документи, които ни предоставите.
ГЕОРГИ МАШЕВ: В първата страница тук са в 2010 г., мисля, общинските съветници – всичките са подписали тази подписка за спасяване на историческото летище „Божурище“.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Има ли решение на общинския съвет още когато е изключено от функцията на военно летище, че съответно тази дейност не трябва да продължи? Има ли подобно решение? Нямате представа.
ГЕОРГИ МАШЕВ: Нямам. Нещо друго искам да покажа. Това е една фланелка от деца, които децата на Божурище са направили. Ето я. Застроиха игрището на Божурище и заради това така са го написали децата. Игрище на Божурище няма. Ето, това е от децата на Божурище.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Да, имате ли да добавите нещо и от Инициативния комитет, и от инвеститора? Ако няма, благодаря ви. Закривам точка първа.


ПО ТОЧКА ТРЕТА:
Разни

ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Останахме четирима. Уважаеми господа, предлагам на следващото заседание да поканим тогавашния директор на Националния институт по паметниците на културата и да изискаме допълнителната информация от Министерство на отбраната, включително за кореспонденцията, която са имали, защо не е уведомен Министерски съвет, когато е вземано съответно решението, зам-министър Чобанов. Това е първото заседание, януари месец, което ще проведем.
Искам да ви информирам и за това, че ще го направим вторник преди сесията, началото на зимната сесия на Народното събрание. Съгласни ли сте така да бъде? Пак в 15.00 часа, както го направихме и миналия вторник? Съгласни сте. И членове на комисията, като ще помоля обаче да не бъдат всички, а една част от тях, които са били с различни позиции. Ще ги уточним със сътрудниците. Добре, и Божидар Димитров.
АНГЕЛ МИЛАНОВ: Понеже 15 години съм работил и в Министерство на транспорта, там също има много голяма кореспонденция между летище „Божурище“ и ДВИ – тогава администрацията се казваше Държавна въздухоплавателна инспекция. Аз също съм изпращал много писма към летище „Божурище“ и от „Божурище“ към мен – така е било тогава. Има кореспонденция, която свидетелства за летището. Аз съм роден и в „Божурище“. Сега – да, но от г-н Атанасов останах с впечатление,чл. е има спор това летище ли е, земеделска земя ли е. Аз съм роден в Божурище.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Няма спор. На тях са им продали земеделска земя и те са си купили земеделска земя. Как така те са купили и е станало земеделска земя е другият въпрос. Така че аз не искам да спорим с тях. Така че не можем да упрекваме инвеститорите затова, че казват: там няма летище. Това, че има писта и т.н, е другият въпрос. Аз даже мисля, че ако решат да инвестират върху пистата, това ще им е доста по-трудно, защото ще има доста инвестиции, за да може да се подготвят.
ГЕОРГИ МАШЕВ: Господин председател, има ли смисъл тази подписка да второто заседание на комисията да се увеличи, ако продължи това нещо?
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Мнението на гражданите в Божурище и вашето мнение като Инициативен комитет ние го знаем. Дайте я тази подписка. Ние ще я приложим, но да създаваме обществено напрежение, най-малко аз не мога да бъда нито инициаторът, нито подкрепящият на подобно нещо, нали разбирате. За мен трябва да е спокойна обстановката. Ние като парламентарна комисия да си свършим работата, да уведомим Народното събрание и да предложим конкретни решения по този казус, които да са съобразени със законите и интересите на България и на бизнеса в България.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Само да поясня. Този въпрос го зададох, защото онзи ден кметът на Божурище каза, че благодари на всички, които участвахме, защото вече жителите на Божурище дишали свободно, защото са ги отървали от шума на самолетите и били много щастливи и благодари от името на жителите на Божурище.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин Велчев, аз Ви предлагам, затова винаги ме е страх да слагам точка „Разни” и ви обещавам, че вече няма да има точка „Разни“, тъй като всеки ползва случая, за да каже това, което може, и това, което не бива. Така че, благодаря Ви. Нека да не коментираме господин кмета. Благодаря на всички за участието и желая приятни коледни и новогодишни празници! Ще се видим след Нова година.
Благодаря ви.
/Закрито – в 17.30 часа./


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Петър Мутафчиев/


Стенограф:
Файлът съдържа 80 025 знаци.