ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
ВРЕМЕННА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОВЕРКА И УСТАНОВЯВАНЕ НА ВСИЧКИ ОБСТОЯТЕЛСТВА ОКОЛО СДЕЛКАТА ЗА ПРОДАЖБАТА НА ЛЕТИЩЕ „БОЖУРИЩЕ” ПРЕЗ 2005 г., КАКТО И ПРОЦЕДУРАТА ПО ОБЯВЯВАНЕ НА ЛЕТИЩЕТО ЗА ПАМЕТНИК НА КУЛТУРАТА
ПРЕЗ 2008 г. и 2010 г.


ПРОТОКОЛ № 4

---

Днес, 14 януари 2014 г., от 14.10 часа в зала №142 на Народното събрание се състоя редовно заседание на Временната анкетна комисия за проверка и установяване на всички обстоятелства около сделката за продажбата на летище "Божурище" през 2005 г., както и процедурата по обявяване на летището за паметник на културата през 2008 г. и 2010 г. Списък с присъстващите народни представители и гости се прилага. Заседанието се проведе при следния



ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на представители на Националния институт за недвижимо културно наследство към Министерството на културата и експертните съвети към Националния институт за недвижимо културно наследство относно процедурата по обявяване на летище „Божурище“ за паметник на културата през 2008 – 2010 г.

***
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Откривам заседанието на Временната анкетна комисия за проверка и установяване на всички обстоятелства около сделката за продажба на летище „Божурище“ през 2005 г., както и процедурата по обявяването на летището за паметник на културата през 2008-2010 г.
Предлагам ви в днешния дневен ред една точка: 1. Изслушване на представители на Националния институт за недвижимо културно наследство към Министерството на културата и експертните съвети към Националния институт за недвижимо културно наследство относно процедурата по обявяване на летище „Божурище“ за паметник на културата през 2008 – 2010 г.
За днешното изслушване са поканени директорът на Националния исторически музей професор Божидар Димитров, доц. д-р арх. Йорданка Кандулкова, която е директор на НИНКН през 2010-2011 г., арх. Даниела Джуркова – настоящ директор на НИНКН, арх. Димитрийка Добрева – главен инспектор в Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ на Министерството на културата, арх. Мария Каразлатева – експерт в НИНКН, и арх. Галя Стоянова – директор на НИНКН през 2009-2010 г. и 2011-2012 г. На днешното заседание присъства и представител на „Индустриален парк“ София – госпожа Десислава Николова, по нейно искане и съответно аз дадох съгласие.
Имате ли друго предложение за включване в дневния ред на днешното ни заседание? Няма. Моля, който е съгласен, да гласува.
Благодаря ви.
Гласуване: за – 6, против няма, въздържали се няма.
Преминаваме тогава към единствената ни точка от дневния ред.

ПО ТОЧКА ПЪРВА:
Изслушване на представители на Националния институт за недвижимо културно наследство към Министерството на културата и експертните съвети към Националния институт за недвижимо културно наследство относно процедурата по обявяване на летище „Божурище“ за паметник на културата през 2008 – 2010 г.

ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Съвсем накратко искам да ви представя какви са били процедурите по целия този въпрос от 2007 г. досега, за да можем след това вече да преминем и към вашите позиции и изказвания, ако нямате нищо против.
Каква е хронологията?
Най-напред предложението за даване на статут на паметник на културата на летище „Божурище“ е инициирано със заявление от Инициативен комитет за запазване и възстановяване на българските авиационни места и реликви с председател о.з. полковник Тома Ковачев, изпратено на 17 април 2007 г. до министъра на културата Стефан Данаилов, до директора на Националния институт за паметниците на културата, арх. Георги Угринов и до председателя на Националния съвет по опазване на паметниците на културата тогава - проф. Божидар Димитров. Писмото е постъпило на 21 и 23 април 2007 г. в отделните институти.
На 27 юни 2007 г. по искане на НИПК на становището е постъпило предложение на директора на Националния военноисторически музей Петко Йотов, че би било добре летището да се запази като най-старото летище у нас и едно от първите в Европа.
На 3 юли 2007 г. по искане на НИПК становище дава и директорът на Института по история на БАН Георги Марков, в което се потвърждава, че летище „Божурище“ е първото военно и гражданско летище в България, откъдето са извършвани полети по време на Балканската война и т.н.
На 19 ноември 2007 г. по искане на НИПК становище дава и Министерство на отбраната, подписано от заместник-министър Радослав Бозаджиев. В процеса на изпълнение на План за организиране, изграждане и модернизация на Въоръжените сили е отпаднала необходимостта от това летище за отбраната, а с разпореждане от 2005 г. Министерски съвет приема да бъде извършена замяна на държавния имот с жилище и т.н. Изказана е целесъобразността на сделката за задоволяване на жилищните нужди на военнослужещите и гражданските лица от Министерство на отбраната.
В становището на Министерство на отбраната по повод на искане на Инициативния комитет за обявяване на летището за паметник на културата е отбелязано, че за съхраняването на историята на българската авиация е създаден Музей на авиацията в Крумово, който е филиал на Националния военноисторически музей.
На 3 юли 2007 г. председателят на Централния съвет на Съюза на офицерите и сержантите от запаса, генерал-лейтенант от резерва Стоян Топалов, изпраща писмо до министър-председателя Сергей Станишев, в което се настоява сделката по замяна на имота да бъде спряна. На 10 юли 2007 г. началникът на отдел „Приемна“ на Министерския съвет - приема Соня Божикова. По искане на становище в отговор на НИПК изразява позиция, че след като бъдат получени всички вече поискани становища от НИПК, ще може да се произнесе относно евентуалното поставяне на летище „Божурище“ под защита на Закона за паметниците на културата и музеите.
Омбудсманът изпраща писмо до министъра на културата на 29 октомври 2007 г. с молба за съдействие да бъде запазено летище „Божурище“ като паметник на културата.
На 12 ноември 2007 г. Инициативният комитет за спасяване на летище „Божурище“, представляващ българската авиационна общественост с председател Тома Ковачев изпраща отворено писмо до президента Георги Първанов, до министър-председателя Сергей Станишев и до министъра на културата Стефан Данаилов пак с това искане. Към писмото е приложен и протокол от посещение на летището, проведено на 9 юли от междуведомствената група, в чийто състав са били включени включително и господин Божидар Димитров, Борислав Абрашев, полк. Петко Йотов, Георги Марков, кметът на община Божурище и т.н.
На 15 януари 2008 г. директорът на НИПК арх. Георги Угринов запознава заместник-министъра на културата Иван Токаджиев със становището си по повод писмо на Националния омбудсман Гиньо Ганев. Съвсем кратко ще кажа едно изречение, което пише на база на това становище, г-н Угринов: „Като отчитам историческата стойност на летището, считаме, че с премахване правото на разпореждане на Министерство на отбраната върху имота и финализираната замяна се предопределя невъзможността за запазване предназначението на терена като летище и съответно провеждане на процедура за обявяването му като паметник на културата“.
Към това заключение на НИПК е приложена и позицията на Министерството на културата в отговор на писмото на Омбудсмана. В нея министърът на културата Стефан Данаилов уведомява Омбудсмана Гиньо Ганев за разпоредената предварителна проверка на статута на летището с цел възможностите за започване процедура за обявяване на летището за паметник на културата, както и с получените становища от компетентните институции заедно със заключението на държавната институция по опазване на недвижимото културно-историческо наследство НИПК.
На 30 януари 2008 г. се провежда заседание на Националния съвет за опазване на недвижимите паметници на културата, където повечето от вас са присъствали на това заседание. На заседанието се провежда гласуване след дебата, където за обявяване на летище „Божурище“ за паметник на културата гласуват 22-а от членовете на съвета, против – 1, въздържал се – 1.
През 2010 г. Министерството на културата изпраща писмо до арх. Галя Стоянова – изпълняваща длъжността директор на Националния институт за недвижимо наследство. Писмото е във връзка с решението, което е взето от експертния съвет.
На 5 март 2010 г. главният директор на главна дирекция „ИОКН“, Инспекторат за опазване на културното наследство в Министерството на културата Щерю Ножаров изпаща ново писмо до арх. Галя Стоянова, изпълняваща длъжността директор на Националния институт за недвижимо културно наследство, с което разпорежда в 10-дневен срок да се изготви и внесе в Министерството на културата предварителна оценка и предложение за издаване на декларационен акт за летище "Божурище", бившето помещение за ръководство на полетите.
На 11 март новият директор на НИНКН доц. д-р арх. Йорданка Кандулкова връща отговора на главния директор, с който го уведомява за решението на Националния съвет за опазване на недвижимите паметници на културата, взети на заседанието на 30 януари 2008 г., като препоръчна на Министерството на културата летище "Божурище" да бъде обявено за паметник на културата от национално значение при строго фиксирани граници и охранителни зони. Второ, препоръчва теренът, на който е разположено летището, да бъде одържавен.
На 11 март 2010 г. арх. Йорданка Кандулкова издава заповед за свикване на комисия. на 16 април е проведено заседание на експертния съвет и на НИНКН, чийто председател е г-жа Кандулкова в качеството й на директор на НИНКН. След обсъждане са взети следните решения: „Предлага на министъра на културата да декларира исторически летищен комплекс „Божурище“ като групова урбанистична и историческа недвижима културна ценност комплекс, с предварителна категория национално значение с предварителни предписания за опазване и предлага на министъра на културата да декларира като недвижими културни ценности с предварителни предписания за опазване сградата на бившето казино, читалище „Христо Ботев“, която е извън терена и жилищната сграда на ул. „Асен Йорданов“ № 9, свързани с историческата среда на летищния комплекс.“ Решението е подписано от председателя и членовете на експертния съвет.
На 22 април 2010 г. министър Вежди Рашидов издава заповед за заседание на Специализирания експертен съвет по опазване на недвижимите културни ценности, което се е състояло на 10 май 2010 г. В точка 3 от дневния ред на специализирания експертен съвет: „приема предложението на НИНКН и предлага на министъра на културата да декларира обект Исторически летищен комплекс „Божурище“ като групова урбанистична и историческа недвижима културна ценност комплекс с предварителна категория от национално значение.
На 5 юли 2010 г. министърът на културата издава заповед, в която е записано, че се декларира този статут.
Смятам дотук да приключа. Има още няколко действия, които са след 12 декември 2013 г., но трябва и тях да ви ги съобщя, защото може би някои не са в течение, но на 12 декември след запитване и след решенията и обжалванията, които са извършени в българския съд до министъра на културата Петър Стоянович от парламентарна временна анкетна комисия за установяване на всички обстоятелства по процедурата по обявяване на летището е представено относно законовите основания за издаване на заповед, с която е даден статут на обекта, арх. Даниела Джуркова от НИНКН предоставя документи за определяне на статута на летище "Божурище" като групова урбанистична и историческа недвижима културна ценност комплекс.
На 4 октомври това й искане и представяне от Министерството на културата е описано, че на 4 октомври 2013 със заповед на заместник-министъра на културата Кръстева е разпоредено на Главния инспекторат в отдел „Недвижимо наследство“, главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“, в срок да 14 ноември 2013 г. да извърши проверка на документацията, свързана със статута на летище "Божурище" с предварителна категория национално значение като паметник на културата.
На 16 октомври е депозиран докладът от проверката. В доклада има шест констатации: деклариране на летище "Божурище" за групова урбанистична и историческа недвижима ценност комплекс стават три години, след като Индустриален парк София придобива имота.
Не е изпълнена препоръката на НСОНПК да се одържави имотът. Изискването за запазване на оригиналната функция на историческия комплекс не е състоятелна при положение, че имотът не е одържавен.
Четвърто, в предварителната оценка, която е по-скоро историческа справка, са описани несъществуващи по време на декларирането сгради, които са разположени извън параметрите на имот 147, който е основният имот на летището. Там има още два, които са земеделски имоти – 132 и 134, струва ми се.
Пето, поставените изисквания в точка Б от предписанията за опазване на сектор Първо военно и гражданско летище са неизпълними поради факта, че е запазена единствено сградата на Аерогарата – едноетажна постройка. Няма никакви архитектурни стойности останалите сгради. Липсват алейната мрежа и елементите от парковата среда.
Шесто, паметниците знаци от 1964 и 1995 г. и по данни от архива на НИНКН тези паметници нямат статут на културни ценности.
Спирам дотук, няма да се спирам на съдебните решения. Позволих си да направя тази ретроспекция на цялата процедура, за да припомня и на вас, а също и на уважаемите господа народни представители, за да ни бъде от полза за целия дебат. Това е направено по информацията и документите, които получихме както от Министерството на културата, така и от областния управител. Надявам се, че това ще ни даде възможност да се ориентираме в тази дълга, протяжна процедура, която, за съжаление, ще чуем от вас, май че е и недовършена в целия този процес, включително до обжалването пред съда.
Да преминем съответно към изслушването. Как да започнем? Може би хронологично по годините и по подписите? Господин професоре, да дадем думата най-напред на дамите. Първо ще искаме да чуем едно кратко експозе и след това ще има въпроси към всеки един. Имате думата.
ЙОРДАНКА КАНДУЛКОВА: Понастоящем съм преподавател в Университета по архитектура и геодезия (УАСГ). Пред вас съм в качеството си на човек, който е заемал длъжността директор на Института за недвижимо културно наследство в периода 8 март 2010 – 15 декември 2011 година. Част от тази процедура, която господин председателят изложи, е свързана с моето участие и под нея стои мой подпис.
Благодаря за ретроспекцията, която направихте. Тя е напълно коректна. Аз се бях подготвила за същата, защото тя очертава полето на обществената инициатива, която доведе до действие за деклариране на летищния комплекс „Божурище“ като недвижима културна ценност. Ако ми позволите обаче, ще дам две пояснения, леки уточнения в тази ретроспекция които са свързани вече с моето пряко участие в нея, тоест, след 8 март 2010 година.
Всъщност след решението на Националния съвет за опазване на паметници на културата към министъра на културата от 30 януари 2008 г. инициативата за предоставяне на статут се събужда едва през януари 2010 г. и тя е провокирана от предложение на новия собственик на имота „Индустриален парк София“, който внася в Министерството на културата писмо, обяснявайки своите намерения за организация на имота и предлагайки организация в част от терена на мемориална зона.
Това писмо от Министерството на културата е насочено към Института за недвижимо културно наследство за становище по това предложение и със задачата Институтът да предложи проект за заповед за комисия със задача подготовка на статут на недвижима културна ценност за летището и сградата на летището.
Всъщност 12 дни по-късно, на 8 март идва следващото писмо от министерството, в което вече се поставя 10-дневен срок на НИНКН, в който той да изготви предварителна оценка и предложение за деклариране на обекта като недвижима културна ценност. Това е денят, в който аз съм назначена като директор. Първият ми работен ден беше на 9 март и на 11 март излиза отговор от института, подписан от мен, в който отговор всъщност ние даваме информация за всичко онова, което се е случило до момента за решението на Националния съвет за опазване паметниците на културата от 2008 г. и за необходимите следващи действия, които ние ще извършим, за да се довърши всъщност или да се осъществи нова процедура за деклариране.
В същия ден издавам заповедта за комисия на място. Това са служители на института със задача проучване на място и изготвяне на предложение за класификация според научната и културна област, към която се отнася обекта, за определяне на граници, включително и на охранителна зона и временни режими за опазване на летище "Божурище" като недвижима културна ценност. Датата за провеждане на комисията е 18 март. Тя се провежда на място. Резултатите от работата на колегите, на самата комисия на място и от техните последващи проучвания са разгледани на експертен съвет на института, назначен с моя заповед от 16 април 2010 г. В съвета с включени експертите на института и са разгледани предложенията на този експертен състав. В резултат се взима решението за предложение към министъра на културата за деклариране на летищния комплекс като недвижима културна ценност.
На този съвет са разгледани и обсъдени предложенията за граници, предложенията за елементите, които се включват, за териториалния обхват, предварителните предписания както на груповата недвижима културна ценност, урбанистична и историческа - комплекс, летищен комплекс „Божурище“ – „Исторически летищен комплекс „Божурище“, така и на две единични недвижими културни ценности – сградата на бившето казино и жилищна сграда на ул. „Асен Йорданов“ № 9, които са разположени извън обхвата на груповата недвижима културна ценност.
На това заседание е разгледана предварителна оценка на Исторически летищен комплекс „Божурище“ като групова урбанистична и историческа културна ценност, изясняваща историческата значимост на комплекса във връзката му с важни за българската и европейската история събития и процеси.
Разгледана е историко-мемориалната значимост на комплекса във връзката му с паметните места и знаци на територията на обекта, в района край Божурище и Мемориала на загиналите воини край Сливница, значимостта, произтичаща от природните дадености и културния ландшафт, свързана с природния феномен на дългата въздушна вълна, уникална за нашето летище, с равнинния естествено дрениран терен, с традицията за устройство на военни терени в зоната, предвид близката конна база, която е част също от нашата военна история и изобщо отбранителна система.
Разгледана е урбанистичната значимост на обекта, свързана с ролята му на градообразуващ фактор за Божурище и на документ за развитието на инфраструктурните комуникационни системи в урбанистичната история на европейската модерна епоха от началото на 20 век. Това е един обект, с който ние се нареждаме наистина в челото на европейската култура в развитието на авиацията изобщо.
Изброени са единичните обекти, функционално свързани с летищния комплекс в периода 1912-1939 г., като е отбелязана различната степен на тяхната съхраненост днес. Някои от тях са съхранени цялостно, някои частично, а други са само следи в урбанистичната структура на комплекса, дори са подменени с нови съвременни обеми, но в логиката на старата устройствена композиция на комплекса.
В резултат на тази предварителна комплексна оценка всъщност се взе решението за предложение за деклариране на груповата недвижима културна ценност и се формулираха нейните граници. Освен това беше направено предложение за деклариране на единичните недвижими културни ценности.
Това решение на института е изпратено с мое писмо, подписано от мен, в Министерството на културата, в което ясно изрично е упоменато, че преписката съдържа предложение за деклариране, Приложение № 1 към протокола на експертния съвет, който също е изпратен.
Със следващо писмо от 30 април (това, за което току що споменахте, от 22 април), със следващо писмо от 30 април, една седмица по-късно отново изпращаме целия пакет документи – 35 приложение страници предложения за деклариране до министъра. Като казвам това, не мога да си обясня как са направени заключения, видно от решенията на съда, че предложението към министъра на културата не е направено от директора, а от някакъв отдел на института. Не мога да си обясня как е направено това заключение.
В резултат на това предложение със заповед на министъра на културата на 10 май 2010 г. се провежда заседание на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности към министъра на културата, който разглежда предложенията и приема предложенията на института. В продължение на това министърът издава заповед - всъщност се създава административният акт – заповед за деклариране на групова урбанистична и историческа културна ценност комплекс „Исторически летищен комплекс „Божурище“ с предварителна категория от национално значение.
Административният акт постъпва в Института за недвижимо културно наследство на 3 октомври, откогато е входящият номер в института и на 22 ноември институтът изпраща уведомление по чл. 59, ал. 1 от Закона за културното наследство за издадения декларационен акт до община Божурище и до Регионалния инспекторат Югозападен район на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ към Министерството на културата, каквито се неговите законови задължения.
Убедена съм, че процедурата, която сме извървели, е верният път. Вероятно ще се породи въпросът тази процедура, която е осъществена в условията на частна собственост върху имота, дали е законосъобразна. Моят отговор е: да. И предишният Закон за паметниците на културата и музеите, който е действал до 2009 г., и настоящият Закон за културното наследство не ограничават формите на собственост върху недвижимите културни ценности. Ограничителни са предписанията, които се създават. Да, това е ограничение за частния собственик. Да, това е тежест върху имота. За съжаление, Законът за културното наследство все още е рестрективен. Той изисква от собственика, все още не дава на собственика, каквато според мен трябва да бъде философията на този закон, но това е съдбата на всички собственици на недвижими културни ценности. Изразявам съжаление, че в целия този процес държавата се е освободила от собствеността върху този обект и респективно от отговорността за неговото опазване.
Разсъждавах и над въпроса защо толкова късно се поражда инициатива за опазване на летището – въпрос, който всеки гражданин може би ще си зададе и е редно да можем да отговорим.
Летището е било в собствеността и в управлението на Министерство на отбраната. Това е субектът, който персонифицира нашето общество в тази област. Хората, които са били свързани с него, чийто живот е бил свързан с него, са очаквали или са били сигурни в това, че държавата чрез Министерство на отбраната ще упражни своята грижа и почит към този обект. В световната история обаче културното наследство започва да се опазва не само когато се осъзнава ценността на едни обекти, а когато се появи заплаха за тяхното унищожаване. В конкретния случай нещата са се сбъднали по същата формула. Докато авиационната общност е била сигурна, че е налична държавна грижа за обекта, не са се търсили други форми за неговата защита, макар че са осъзнавали ценността на обекта, историческата значимост на обекта. Всъщност инициативата възниква когато се появява заплаха от унищожаване и може би именно заради това инициативата на авиаторите е стартирала през 2007 г., когато вече е имало информация за осъществената замяна, за промяната на собственост и за ползване на земята, различно от автентичната функция. Това е моето обяснение. Ако имате въпроси, на разположение съм да отговоря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Благодаря Ви. Аз предлагам и госпожа Стоянова, тъй като това е една цяла процедура, да не повтаряме пак, ако имате нещо Вие да допълните и госпожа Каразлатева също да каже няколко думи, тъй като Вие също сте от началото на процедурата в този проблем. Имате думата. След това да преминем към въпросите.
ГАЛЯ СТОЯНОВА: От Националния институт за недвижимо културно наследство съм. Аз действително познавам процедурата от самото й начало, още от 2007 година. Доколкото прочетох материалите и по работата на анкетната комисия, и материалите от съдебното дело разбирам, че възникна въпросът за това какво се е случило в 2008 година, това процедура по нормативен акт ли е, или е едно предложение за започване на процедура. Мнението на институцията, тъй като то е изразено в официалните писма е, че 2008 г. ние нямаме реализирана процедура, тъй като нямаме искане от заинтересувано лице, каквито са разпоредбите тогава на действащата Наредба № 5 за процедурата по обявяване на паметниците на културата. Освен това, в този момент ние нямаме и изискванията на съответната наредба за изготвяне на предварителна оценка, въз основа на резултатите от която НИПК тогава декларира паметниците на културата. Но на този СОПК, председателстван от професор Божидар Димитров, ние внесохме предложението на Инициативния комитет. Тъй като този факт нас ни притесняваше, ние бяхме вече поискали становища от съответните заинтересувани институции – говорим за Института за история на София към БАН, говорим за военноисторическия музей. Бяхме получили техните положителни становища. Бяхме получили становището от Министерство на отбраната. Имахме сериозното настояване от Инициативния комитет. Предложението на Инициативни комитет се внесе на заседание на СОПК тогава.
Вие познавате добре протокола на СОПК. Виждате различните становища, които са изразили членовете на СОПК.
Основният въпрос – това, което и арх. Кандулкова сподели, е защо не е направено по-рано предложението за деклариране. Това притесняваше някои от членовете на СОПК, но общото предложение беше, че стойността на летищния комплекс действително отговаря на критериите той да бъде защитен като културна ценност и съответно решенията на СОПК са както вие ги прочетохте: СОПК препоръчва на министъра на културата летище "Божурище" да бъде обявено за паметник на културата от национално значение при строго фиксирани граници и охранителна зона.
Второто решение обаче, е също е важно, е: СОПК препоръчва теренът, на който е разположено летището, да бъде одържавен.
Следващият период в института не постъпи предложение или искане от страна на Министерството на културата за предприемане на тази процедура. Това, което беше по-тревожно за нас, тъй като вие познавате и нашата позиция, която ние сме докладвали, е, че с промяната на предназначението на имота е загубена и един вид възможността за функцията летище, а ние декларираме предложението да се декларира летище. Притеснението ни беше какво се случва със собствеността, дали са предприети някакви стъпки в посока одържавяване на имота - така, както е предложението на СОПК. Но в този период, както казах, ние нямаме такова искане, нямаме и такава информация. Оттук нататък вече архитект Кандулкова докладва това, което се случва 2010 г., но то се случва при нов закон – Закона за културното наследство, където се дефинира вече възможността всяко физическо и юридическо лице да прави предложение за поставяне под защитата на закона като декларирани обекти недвижими имоти да бъдат защитени като недвижими културни ценности. Именно по реда на тази разпоредба в института постъпи предложението от главния директор на Главна дирекция „Инспекторат“ в Министерството на културата да предприемем такава процедура, и то в един много кратък указан срок.
Това е засега. Може би ще отговоря и на други въпроси, които ще ни бъдат зададени.
МАРИЯ КАРАЗЛАТЕВА: Аз съм в началото на тази процедура като главен експерт в Министерството на културата на мен ми беше възложено да отговоря на въпроса дали летището представлява такава ценност и такъв интерес, какъвто беше постъпило като материал от предоставен от неправителствени организации – повече от 34, които бяха потвърдили в писмени становища, не само просто в подписи и регистрация, съгласието си и подкрепата си летището да бъде паметник на културата. Това несъмнено е така и даже аз изпитвам в много голяма степен неудобство днес ние да говорим в един толкова продължителен период от време за едни очевидни неща. Това в една цивилизована страна сигурно щеше да бъде много по-бърз и ефикасен отговорът и да се реши в полза на държавата и обществото. Снощи имаше едно интервю с госпожа Фандъкова и тя изтъкна като най-съществен момент в представяне на историята на София разкритото археологическо наследство. Това е така, но София не е застанала само на това археологическо наследство пред лицето на света. Тя е била в елита на модерната епоха и това е много важното, че българската история и култура неслучайно е поставена на тези основи, достига и до първенство в модерната епоха. Ние какво ще представяме в третото хилядолетие като национално регионално, европейско и световно наследство? Трябва да си дадем сметка и от загубата на историческото летище „Враждебна“, където България загуби също един бележит паметник, едни от първите сгради в мрежата на пощенската авиация и товарната авиация. Това са световни мрежи и летищата са пар екселанс световно наследство в този смисъл. И ние да се откажем с лека ръка от такива паметници аз мисля, че има някакъв сериозен или интелектуален недостатък, или пряко поставен интерес.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Но не е цивилизационен, след като имаме такова културно наследство.
МАРИЯ КАРАЗЛАТЕВА: Това е цивилизацията, приемствеността и точно експонирането на тази приемственост и обяснението, защото историята дава обяснение на процесите и явленията, които са днес. Това е смисълът на опазването на културното наследство. Иначе за какво ще се поучаваме от музейното експониране? Затова аз трудно ще приема факта да се оспорва експертизата в това отношение. Може да се оспорват други неща, но като ценност това е безспорна ценност. Тя отговаря на всички критерии – и международни, и национални, и в законодателството дадени нормативи за паметник на културата. Това наистина е паметник, не е недвижима ценност, а е паметник. Като наследство той съдържа много по-широк обхват, отколкото самата територия. Въпросите, свързани с територията, са само един аспект от това наследство.
Госпожа Стоянова, в допълнение ли искате да кажете нещо? Моля да бъдете кратка, за да дадем думата и на професор Димитров като председател на експертния съвет тогава.
ГАЛЯ СТОЯНОВА: Изразявам крайното си съжаление за това, че когато са текли съдебните процедура и заседания, изобщо не е поискано становище от Националния институт за недвижимо културно наследство, ние не сме били изобщо уведомени.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: За кои процедури става дума?
ГАЛЯ СТОЯНОВА: Говоря за делото за решението на Върховния съд да бъде отменен актът на министър. Именно ние, тези, които сме направили предложенията, ние бихме могли да защитим в пълна степен в едно такова дело основанията и съдържанието на документите, и нормативните основания, и регламента на тази заповед, но това не е поискано от нас. В момента ние няма да връщаме нещата към делото, просто, го изразявам като съжаление.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Благодаря Ви.
ЙОРДАНКА КАНДУЛКОВА: Вие изчетохте протокола от проверката на Главна дирекция „Инспекторат“ в института. Не сме ги виждали, не ги познаваме нито в института, така че ако има разпечатка. Не успяхме да запишем.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Госпожа Стоянова като експерт към комисията ще ви ги предостави.
БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Винаги когато поглеждам към Вас, потръпвам, защото на табелката е написано „Петър Мутафчиев“, а това е един от най-големите български историци, по-голям, според мен, и от Златарски, и от Ников. Аз от него съм се учил да пиша. Няколко неща искам да кажа. Първо, действително през 2008 г., в качеството си на председател на СОПК, взехме не решение – СОПК не взема решения, СОПК е съвещателен орган. Тя предлага решение на министъра на културата, а той ако иска, ще ги изпълни, ако той не иска, няма да ги изпълни. Както виждате, две години той не е предприел неслучайно колежката Стоянова си зададе въпроса начало ли е било това на процедурата. За мен е начало. Не е казано, че на другия ден министърът веднага трябва да тръгне да я осъществява.
Заслужава ли си (аз използвам понятието музей) това място да бъде музей? Според мен, да. Действително, както казаха колежките досега, то отговаря на особено развълнуваното и патетично слово на г-жа Каразлатева, то отговаря на всички данни, които има. Мога да кажа, тъй като разбрах, че италианци стоят зад покупката на този терен, че това летище го правим заради италианците. Ние малко се надскачваме, когато казваме, че за първи път използваме самолета като бойно средство през Балканската война. Първи го използват италианците – една година по-рано в т.нар. Триполитанска война, пак с Османска Турция. Ние като виждаме, че самолетът може да бъде много ефективен и психологически, и от разузнавателна гледна точка, веднага правим „Божурище“, купуваме самолети, и то толкова много – Каразлатева понеже говореше патетично, за разлика от мене, не каза, че ние наистина стоим на върховете, но не каза как. В началото на Първата световна война имаме повече самолети от Великите сили поотделно, тоест ние наистина развиваме едно такова нещо.
Станало е частта собственост, наистина. Правилно казаха колежките, потвърждавам, че няма никакъв проблем да бъдат и частна собственост паметниците на културата. Ние имаме около 40 000 – малко повече или малко по-малко – паметници на културата. Преобладаващата част от тях са частна собственост. Това са всички къщи в Созопол, в Несебър, в Мелник, в Боженци, в Копривщица, в Златоград и където искате още и много други. Има и куриози – военното министерство притежава терени, по средата на които има една хубава, голяма старинна крепост, тоест военното министерство има и старинни крепости. Ще приведа за пример, че само в моя район Созопол има четири – Атия – на върха има крепост, Акра, Червенка, Гордовиза, Свети Кирик и много други. Онзи ден зрител по телевизията ми се обади, разтревожен, че военното министерство продава терен в село Каменар, Варненско. В средата на терена имало крепост. Да, има и собственост е военното министерство. Сега като купи терена, ще стане на частник.
Целият въпрос, според мен, е да се съчетаят интересите на частника и на държавата. Аз мога да кажа само едно – че мога да направя там музей. Питаха ме министерството в присъствието на италианците – те щели да го платят. Аз в рамките на моя шеговит тон, който поддържам понякога, казах: „Вие сте виновни да направим това летище, сега ще плащате.“ Да направим един музей. Самолети има. Има го и най-стария самолет в България. Във връзки съм с видни хора, които направиха Албатроса, втория самолет, така че – това мога да направя аз. Другото не знам какво може да се направи. Решавайте. При всички случаи трябва да се намери някакъв модус вивенди – и частният собственик да е доволен, и държавата да е доволна, че е опазила под някаква форма в определени граници летище. Но да се свали статута – разбрах, че статутът е непоклатим. Непоклатим е статутът на паметник на културата на това летище и много трудно може да се махне. Обикновено махаме статут на паметник на културата ако го изринат с булдозери и го няма, ако е изгорял. Даже на Найо Тицин плевнята като изгоря, възстановихме статута и го накарахме да я възстанови. Найо си запалил в Боженци плевнята. Идва при нас и казва: махайте статута, да може да си строя къща. Ние го накарахме да си възстанови плевнята. Така че трябва да се мисли и ако е възможно, на стари години аз вече не съм по кавгите, ако може така, со кротце, со благо, със съвсем малко кьотек да се намери някакъв модус вивенди. Аз казах: мога да направя един музей на летище "Божурище" в сградата, която е оцеляла. Имаме самолети, още ще намерим, ако трябва и т.н.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Благодаря Ви, професор Димитров. Това наистина е най-разумното решение, до което може да се достигне, но ми се струва, че има много други неща преди това, които трябва да бъдат ясно установени, включително и искането за това, да се запази като летище. Предложение за музей има от страна на инвеститорите, което мисля, че търпи промяна или корекция от тяхна страна, ако има допълнителни предложения. Но въпросът е все пак ние да си свършим работата като парламентаристи – това, което българското народно събрание ни е поставило като задача, да установим по отношение на статута спазени ли са всички правила, да установим процедурите имало ли е нарушение по тях и съответно да дадем препоръки на българското правителство, защото това е, което ние като народни представители можем да направим.
Предлагам ви да преминем към въпроси и след това вече ако има нещо допълнително, което вие да кажете също и след това ще се обърнем и към новото ръководство на института и към инспектората.
Уважаеми господа народни представители, имате думата за въпроси.
Господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа представители на НИПК и на музеите, искам първо да благодаря наистина и на арх. Кандулкова, и на арх. Стоянова и на арх. Каразлатева. Благодаря ви много, защото при мен също я нямах тази информация за всичко това, което сте направили. Виждам, че сте направили много или, бих казал, почти всичко, което би трябвало да се направи. След всичкото това нещо, цялата хронология, за която и господин Мутафчиев преди това говори, за цялата тази българска общественост, която желае това нещо да се запази и вашето становище, аз мисля, че правилно съм разбрал и тъй като процедурата е да задавам въпрос – нали продължавате да смятате, че това с нищо досега или решението на ВАС с нищо не обезсмисля този паметник и той си остава паметник на културата и когато говорим не става дума за дадена сграда, защото виждам, че в последно време собствениците, бих казал, умишлено са започнали разрушаването както на сградата на аерогарата, така и хангара на ЛУФТХАНЗА, който е една от историческите ценности, на който вече вратите ги няма. Ние бяхме там. Това са по три тона врати, които се отваряха от сам човек, а сега ги няма. Да кажа, че са ги откраднали циганите, не е вярно, защото всичко това става с механизация.
Използвам случая, че и професор Димитров каза нещо за музея. Ако греша, ще ме поправите. Тук става дума за групова урбанистична и историческа ценност, което значи, че това е цялото летище. Не става дума за една сградичка. Летището е история. Там са загинали хора, летци, да не говорим за Списаревски, който е, бих казал, всепризнат, и в Америка го признават за герой, а ние тук не знаем за тези неща. Наистина, не говорим да сме националисти в грубия смисъл на думата, аз говоря за родолюбци и мисля, че когато има историческо наследство, това отличава нацията от племето, защото иначе се превръщаме в племе.
Едно потвърждение. Това значи ли, че след като има решение на ВАС за недовършена процедура, някой – не говоря, че сте вие – просто някой не си е свършил работата – това значи ли, че това вече не представлява паметник на културата?
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Имате думата.
ЙОРДАНКА КАНДУЛКОВА: Имате предвид, че когато е отменена заповедта на министъра, дали има статут? Отмяната на заповедта, за съжаление, отнема статута, но не отнема ценността. То носи в себе си културната ценност. Просто признанието за нея и защитата на закона е отнета на обекта, но ценността не може да е отнета.
ГАЛЯ СТОЯНОВА: Това, което може да се направи: в момента в Закона за културното наследство съществува възможност да се премине направо към акт за обявяване, или наречено определяне на статут на културна ценност, тоест за обекти, за които в достатъчна степен е направено изучаване на тяхната стойност, така наречената заключителна комплексна оценка, би могло без акта на деклариране, който е временният акт, да се пристъпи към акт за даване на статут на културна ценност. Това е по реда на чл. 64 от Закона за културното наследство. Тоест, НИНКН да предложи на министъра направо да бъде определен статут на обекта като недвижима културна ценност след заключителна оценка обаче, която в момента ние все още не сме направили, тоест, да се пристъпи към заключителна оценка, въз основа на резултатите от нея да се направи предложение без декларационен акт направо да се определи статут на недвижима културна ценност на обекта.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Други въпроси?
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин председател. Аз ще се опитам да дефинирам два въпроса, като вторият е по-скоро въпрос с проекция с молба за разсъждение.
По първия въпрос аз и в предходни заседания питах колеги от Министерството на културата, имаме ли сигурност, че в Националния институт за паметниците на културата исторически назад във времето преди 2005 година не е имало документ, справка, установяване, какъвто ще да е друг документ, в който да се сочи характер на този комплекс по един или друг начин – като паметник на културата, като културна ценност и как бихме могли да удостоверим това? Тук ще направя една скоба – доколко Институтът за паметниците на културата има поглед и обхваща тези от тях, които имат - най-разказвателно ще го кажа – военен характер или военна характеристика, или военно ползване. Къде да търсим документ за такъв статут? Възможно ли е примерно във военните архиви да се съдържа такава квалификация, защото този имот до края на миналия век е стопанисван и ползван само от Министерство на отбраната и от военизирани структури. Това е първият ми въпрос.
Вторият въпрос е малко по-сложен и аз съм сигурен, че вие ще кажете, че правната квалификация на вида собственост не е наша и не е ваша област. Обаче ваша е характеристиката и определянето на качеството на имота. Затова ще го кажа малко по-разказвателно. Ако този имот, който е бил на военните, е имал статут на паметник на културата, историческа ценност с еди какво си значение, той до 2005 г. като държавен имот, докато се продаде или замени, той трябваше да има характер на публична държавна собственост и по тогавашния специален закон, и по тогавашния общ Закон за държавната собственост. Ако това е вярно, този имот не би могъл да се продаде нито от министъра на отбраната, нито от областния управител на Софийска област, тоест, би било налице една много сериозна грешка в продавача.
Тази философия и логика, впрочем, изцяло е застъпена в новия закон. Какво казва новият закон? Новият закон казва: Ако един имот е държавен и ако е паметник на културата, той е публична държавна собственост и се разпорежда само от министъра на културата. Тоест в тези случаи имаме една ексклузивна, да кажем, компетентност, на министъра на културата. Аз затова си позволих да бъда толкова обстоятелствен и ви моля: подредете тези правни мисли съобразно вашата квалификация.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Ще ви моля наистина да бъдем малко по-кратки въпросите и да няма допълнителни тези. Да се опитаме да запазим безпристрастността, това исках да кажа.
ГАЛЯ СТОЯНОВА: Аз мога да дам кратки пояснения, като ще започна от втория въпрос по отношение на собствеността.
Съгласно действащия в момента Закон за културното наследство, публична собственост са единствено резерватите и археологическите обекти. Действително Вие сте прав, че в един определен период и това бяха, мисля, деветдесетте години, Законът за собствеността даваше характер на публична собственост на паметници на културата от национално значение, но този член отпадна и той отпадна, мисля, даже с решение на Конституционния съд през 1996 година. Това е по единия въпрос.
Първият въпрос – ако има статут на публична държавна собственост – всякаква собственост могат да бъдат имотите на недвижимите културни ценности. По първия въпрос, който Вие зададохте – дали в архива на НИНКН могат да се съдържат някакви данни. Аз познавам досието на обекта много добре. Нямам такива данни. Такива данни аз видях на заключението на проверката, но пак трябва да погледна – войнишките паметници. Ако на територията на летищния комплекс има войнишки паметник, издигнат в чест на загинали в Балканската война и в Отечествената война летци, той има статут на войнишки паметник по реда на Закона за културното наследство. Тоест, в територията на комплекса вероятно има такива защитени обекти, но това са войнишки паметници, отделни мемориални обекти.
ЙОРДАНКА КАНДУЛКОВА: Необходимо ли е пояснение по процедура деклариране и процедура даване на статут – това, за което говори арх. Стоянова? Стана ли ясно?
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не е лошо да обясните.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Да, обяснете го.
ЙОРДАНКА КАНДУЛКОВА: Всъщност правната защита на обектите на недвижимото културно наследство като културни ценности се осъществява на два етапа. Най-напред това е временна защита – т.нар. деклариране, което се случва с тази предварителна комплексна оценка на обектите и затова се дават предварителни режими, тоест граници на самия обект, на охранителна зона, ако такава е необходима и се посочи, и предварителни предписания. Това се случва за един период от време, което позволява на институцията, в случая Национален институт за недвижимо културно наследство, да извърши окончателната оценка и да мотивира всичко от предварителната си визия и като граници, и като предписания, и като елементи, и като охранителна зона. Тогава вече се прави предложение към министъра на културата за даване на статут, което е окончателното решение, безсрочно.
Трябва да кажа, че в периода на 2010 г. Законът за културното наследство задължаваше двустъпалност на процедурата, тоест не можеше да се премине директно към даване на статут, дори и да има пълноценно проучване на обекта, без да е минало през деклариране. Затова и статутът за летищния комплекс „Божурище“ стартира с процедура за деклариране. С промените на закона от юли месец 2011 г. вече е възможно да се предприеме директно процедура даване на статут, ако проучванията са достатъчно пространно и задълбочени, за да мотивират нещата. Това е, което препоръча арх. Стоянова.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Благодаря Ви. Други въпроси, господа народни представители? Господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Аз искам да заявя само това, че това е едната нишка и едната линия на разсъждение - като културен обект и паметник на културата, но ние като че ли се увличаме и пренебрегваме другата възможна линия, която за мен е по-съществената, по-защитимата като държавен интерес. Понеже колегата е юрист, добре ме разбира. Неговите въпроси бяха в тази връзка. Тук аз няма да се съглася с позицията на професор Димитров и една негова идея. Идеите и ние ще ги взимаме и решенията, разбира се, но той като че ли е готов на някакъв компромис, стига нещичко да се позапази като паметник на културата.
БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Не съм казал такива нещо, зле сте ме разбрали.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Не е никакъв компромис, това е пладнешка кражба.
БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Един музей не означава само една сграда, той може да бъде и комплекс.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Линията оттук нататък не е толкова да разсъждаваме, вие си действайте, разбира се, по вашата линия, да защитите този държавен интерес, но линията е нищожност на сделката, търсене на наказателна отговорност евентуално от така наречените вещи лица, които са дали равностойност на сто апартамента за 2000 декара земя и постройките, сума ти съоръжения на нея. Оттам нататък е главният прокурор, който ще трябва да сезираме в тая връзка, производство от страна на МО за разваляне на сделката и за обявяването й по-точно за нищожна, защото по 26-ти и следващите има такава неравностойност, тоест, падат се два апартамента в Карнобат, Стара Загора или някъде сигурно по на 40-50 кв.м., които са кой знае в какво състояние, те са подбирани да струват евтино, за два декара земя със съответните подобрения, постройки и съоръжения. Така че казвам това не като въпрос,
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Моля конкретно за въпрос, а това ще го разсъждаваме на следващо заседание, когато ще обсъждаме и доклада.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Нямам въпрос, това е линията оттук нататък, непримиримо връщане в патримониума на държавата на тази обект. Дано това да бъде началото и на други такива случаи, с които да възвърнем справедливостта. Ясно ми е нежеланието на МО – има там едни апартаменти, които дават под наем, какво ги интересува тази държавна собственост, но трябва да имат съзнанието да се задейства в тая насока.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Благодаря Ви, господин Шопов.
Ще отговорите ли на въпроса?
ДИМИТРИЙКА ДОБРЕВА: По отношение на въпросите на господин Кирилов искам да направя просто едно разсъждение, че в момента, когато имотът е бил продаван от държавата всъщност чрез Министерство на народната отбрана, ако летище „Божурище“ имаше тежестта на недвижима културна ценност, дали щяха да намерят купувач за този имот? Аз не мога да отговоря на въпроса защо трябва да се продава.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Ще ми разрешите аз да задам няколко въпроса. Нека да започнем от това, че през 2008 г. се взема решение , в което е в сила продажба, потвърдено от Министерски съвет, замяната за апартаменти и земеделска земя в три имота, на който в един от имотите се намира пистата и съоръженията на летище „Божурище“. Разбира се, експертният съвет е този, който е направил предложение до министерството и е било необходимо да се изиска от министерството до националния институт предложение за обявяването на паметник на културата в процедурата, когато е съществувала по този, както ние казваме, по-стар закон.
За съжаление, сега имаме и едно становище на инспектората, се което вие се запознахте и аз ще започна с това, включително и в момента се прави предложение от вас - виждате ли, Министерството на културата може в този момент може веднага да го обяви като паметник на културата с постоянен статут. Считате ли, след като има и становище на инспектората по този въпрос, където са констатирани пет конкретни основания, за да се оспори обявяването на летище "Божурище" за паметник на културата, че това е възможно и как би устояло, включително на една съдебна процедура? Защото ако аз съм заинтересованото лице, което счита, че това не трябва да се допусне, ще използвам позицията на Министерството на културата и по този начин отново ще поискам отмяна на решението. Това е първият ми въпрос. След това ще ви задам и другия въпрос.
ЙОРДАНКА КАНДУЛКОВА: Явно и двете сме подготвени за отговор. Според мен, най-напред би трябвало да се прегледа това становище и да се прецени неговата състоятелност. От това, което чух, аз изразявам съмнение за неговата мотивираност и състоятелност. Това становище не е предоставено в института. Вчера бях в института. Може би колегите, настоящият директор ще каже, но аз сега го чух за първи път. Мисля, че можем и на момента да го коментираме.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Ще моля да вземем мнението на всички.
БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Те не са го чели.
ЙОРДАНКА КАНДУЛКОВА: Сега го чухме от вас.
БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Никой не го знае.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Нали го предоставих, аз го прочетох. Може ли да ви го прочета пак?
БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Да.
ЙОРДАНКА КАНДУЛКОВА: Може би да го имаме на хартия, защото аз опитах да запиша, но не можах.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз ще ви го прочета. На 16 октомври 2013 г. докладът завършва със следните констатации. Това е проверката на г-жа Добрева, която вие сте направили съответно по разпореждане на заместник-министъра и това е докладвано на министъра, в което се казва:
„Декларирането на летище "Божурище" за групова урбанистична историческа недвижима ценност комплекс става три години след като „Индустриален парк София“ АД придобива имота.
Второ, не е изпълнена препоръката на НСОНПК да се одържави имотът.
Трето, изискването за запазване на оригиналната функция на исторически комплекс не е състоятелна при положение, че имотът не е одържавен.
Четвърто, в предварителната оценка, която е по-скоро историческа справка, са описани несъществуващи по времето на декларирането сгради, които са разположени извън параметрите на имот или парцел 147.
Пето, поставените изисквания в точка Б от предписанията за опазване на сектор Първо военно и гражданско летище са неизпълними поради факта, че е запазена единствено сградата на аерогарата, едноетажните постройки нямат никаква архитектурна стойност, липсва алейната мрежа, елементите от парковата среда.
Шесто, паметните знаци от 1964 и 1995 г. по данни от Архива на НИНКН, тези паметници нямат статут на културни ценности.“ Това е проверка на Инспектората по процедурата за обявяване на паметник на културата на летище "Божурище". Така че моят въпрос е: Считате ли, че след тази констатация на инспектората може да се върви към една процедура за обявяване на постоянен паметник на културата като урбанистична територия и т.н. и че това няма да е отново едно условие, в което подобно обявяване да бъде атакувано във Върховния административен съд и съответно да бъде отменено отново от съда, тъй като в момента нямаме статут след съдебното решение на паметник на културата?
МАРИЯ КАРАЗЛАТЕВА: Аз мисля, че това просто не е институционално. Това аз го възприемам по-скоро като индивидуално мнение, защото вие виждате в протежение на колко години ние разсъждаваме върху културноисторическите ценности, а с това, което аз чувам сега, направо се дава основание да бъдат унищожени малкото останали автентични неща. Ето, сега научавам от господин Велчев, че е разрушен хангарът на ЛУФТХАНЗА.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Махнати са вратите.
МАРИЯ КАРАЗЛАТЕВА: Това е всъщност една техника, която работи сто години.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Ако това е станало по време на предварителния статут, някой направил ли е проверка, че има такова нарушение, съответно да бъде санкциониран този, който е забавил ….
ДИМИТРИЙКА ДОБРЕВА: Във връзка с вратите на харгара искам да кажа, че никой не знае когато е извършван актът на деклариране със заповед на министъра имало ли ги е тези врати, нямало ли ги е.
МАРИЯ КАРАЗЛАТЕВА: Има снимки.
ДИМИТРИЙКА ДОБРЕВА: Никъде нямаме информация по отношение на състоянието.
МАРИЯ КАРАЗЛАТЕВА: Те са в документацията. Не е проблем.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Да говорим основно за статута, което е нашата задача, а след това ще говорим за другите. Има описание.
МАРИЯ КАРАЗЛАТЕВА: Аз исках да наблегна точно върху това, че ние сме на път да подменим автентичните елементи дори и само като врати или нещо, което се счита за абсолютна ценност в културното наследство, със сега изработени неща, да завъртим аерогарата по някакъв друг начин.
БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Добре, като са ги откраднали, какво да правим? Утре вестниците ще гръмнат.
МАРИЯ КАРАЗЛАТЕВА: Ако така ще си пазим културното наследство, просто ние сме на път да го загубим - това искам да кажа, за критериите за културно наследство, за автентичност, в това число и функционална автентичност, летището не е било друго нещо, за да връщаме функция. Сега всъщност по оперативните програми на Европейския съюз се търсиха терени за атракции, тоест, привнесени функции, за да може да се изрази нематериалното културно наследство и да се представи в пълнота културното наследство. Тук имаме обект, който съдържа всичко, и то в автентичен вид, включително и функции и това съответства на всички, подчертавам, международно признати критерии за култура, за паметник и културна ценност изобщо. Това е, което аз имам да кажа.
ЙОРДАНКА КАНДУЛКОВА: По точка 1 декларирането, че е извършено три години след промяна на собствеността, не виждам никаква пречка. Както казах, Законът за културното наследство освен за археологическите ценности и за другите недвижими културни ценности, изобщо не ограничава формата на собственост.
Не е изпълнена препоръката за одържавяване – отговорът е същият. Одържавен или не, това не пречи да се наложи статут на недвижима културна ценност. Това може да бъде само във връзка с удобството, гаранциите за използването, но законът налага своята защита и за едните, и за другите.
Точка трета – изискването за запазване на оригиналната функция на исторически комплекс действащо летище с допускане на социализация и адаптация на съставните му елементи за функция, съответстваща на културната, научната стойност и обществена значимост на научния комплекс не е състоятелно при положение, че имотът не е одържавен. Нека да разшифровам смисъла на това предписание. Допуска се социализация, тоест допуска се съвременно използване така, че обектът отново да се възроди като обществено значим, да се възроди връзката между културната ценност и обществото, той да бъде необходим на обществото и обществото да има своята функция в него.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: На база на отговора на първите два въпроса – това може ли да стане и законът задължава ли социализирането на един паметник на културата собственикът да го направи така, както се вижда? Задължава ли собственика като частна собственост съответно да възстанови летището? Аз мисля, че не. Тук влизаме в противоречие на първите две точки и на третата точка, тоест не можем да вървим по една и съща последователност. Ако ще социализираме един паметник на културата и това не го желае собственикът на културната ценност, то тогава държавата е длъжна да извърши това одържавяване. Така отричането на първата част не комуникира с третия въпрос, на който отговаряте по същия начин. Тази социализация не може да стане по друг начин, с изключително на това, че съответно трябва да се извърши национализация. Във вашата препоръка имаше ли препоръка за социализация?
ЙОРДАНКА КАНДУЛКОВА: Това е цитат от нашите предписания, тоест ние казваме, че се допуска социализация и адаптация. Адаптацията значи приспособяване на обекта към съвременността, като летище, но ако то не отговаря на съвременните изисквания за летателни функции, то може да бъде адаптирано като обект за учебни цели, за демонстрации, за авиомоделизъм. Въпросът е, че автентичната функция трябва да остане четима.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Имам още един въпрос. Обяснете ни защо в решението, което вие предложихте, че трябва да бъде обявено за паметник на културата, в заповедта сте поискали да бъде национализиран обектът?
ЙОРДАНКА КАНДУЛКОВА: В заповедта няма такова нещо.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: В препоръката до министъра.
ЙОРДАНКА КАНДУЛКОВА: То е в решенията на съвета, то е препоръка.
ГАЛЯ СТОЯНОВА: Ние сме поискали такава препоръка и ние сме изказали – това, което казах аз в самото начало, защото действително функцията летище е трудно осъществима от съответния вид собственост в момента. Това са били нашите съмнения доколко може тази оригинална функция да бъде изпълнена при този нов собственик, който има съвсем други инвестиционни намерения.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Съгласен съм. За да ни стане ясно, тук има едно разковниче, което трябва да го изчистим днес. Вие казвате така: нашето решение, препоръката към министъра, включително заповедта, която сме му предложили като един предварителен акт за обявяването на паметник на културата, е този обект да бъде социализиран и адаптиран, тоест, той да работи като летище. Ясно ми е, че това не може да стане при частната собственост и че примерно този инвеститор желае точно да прави летище, защото той иска да прави, примерно, складови бази и т.н. и някакъв друг център, в който да събира бизнес и т.н. Затова вие казвате: за да се постигне нашата цел, трябва да се одържави. Държите ли на тази своя позиция, че това като идея, като паметник на културата, който трябва да бъде съответно и действащ като летище, че трябва да се извърши това одържавяване? Ако нещата са комплексни и вървят ръка за ръка, то тогава тяхната констатация е правилна констатация, тоест, че това не може да се изпълни. Ако кажем, че е паметник на културата, който трябва да бъде запазен като сграден фонд и да не се използва като летище, то тогава можем да кажем, че не е необходима национализация на територията. За това говоря и ще ви моля да ни помогнете на народните представители да ни стане какво конкретно точно със заповедта на министъра сте целели.
ГАЛЯ СТОЯНОВА: Със заповедта на министъра сме целели запазване на функцията, тоест функцията летище да присъства в комплекса, защото това е летище, то не може да бъде нищо друго.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Значи одържавяването е било част от цялата тази процедура.
ГАЛЯ СТОЯНОВА: Оттам насетне, все пак има дълга практика, когато може би има и такава възможност със самите собственици да се постигне някакъв компромис, но в случая май това не е възможно, тъй като те купуват имота с други инвестиционни намерения и ние не сме наясно със сделката на продажба.
ЙОРДАНКА КАНДУЛКОВА: Но по принцип е възможно частно летище, възможно е това да се осъществи в условията на частно ползване, на частно притежаване.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Имам още един въпрос. През 2007 г. за първи път вие като институция се занимавате с този проблем, тогава пристига предложението от Инициативния комитет от г-н Тома Ковачев. Тогава съответно има и становище от Петко Йотов като директор на Военноисторическия музей.
БОЖИДАР ДИМИТРОВ: И от собственика.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Да. Защо чак 2010 година институтът предлага на министъра да се издаде такава заповед? Какви бяха причините и пречките в целия този период?
ГАЛЯ СТОЯНОВА: Аз започнах с това моето изказване в самото начало. Първо, 2008 г., както казах, ние не внасяме предложение в СОПК (Съвета за опазване на паметниците на културата). НИПК тогава не прави предложение. НИПК внася подписката на инициативния комитет в тази подписка за едно предварително обсъждане, в ситуация, в която е собствеността вече е друга, ситуация на този силен обществен интерес от страна на инициативния комитет за даване на статут на обекта – какво правим ние с това предложение. Оттам насетне излиза предложението на собственика.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Това е така. Аз питам: по закона - понеже аз съм политик, не трябва да знам всичко по процедурата – вие като НИПК имате ли право да предлагате на министъра без той да е поискал от вас да подготвите, примерно, един предварителен статут и т.н., да предлагате на министъра да започнете конкретни действия, обявяването на територия, на сграда за национален парк?
ГАЛЯ СТОЯНОВА: Тогава действаше Наредба № 5 от 1998 г., която дефинираше процедурата по деклариране и обявяване на паметниците на културата. В тази наредба е записано, има регламент, че предложения за деклариране могат да правят всички заинтересовани лица.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: И НИПК е заинтересовано лице, когато става дума за паметник на културата, така ли да го разбирам?
ГАЛЯ СТОЯНОВА: Това вече пак е юридически казус. В тази наредба не присъства допълнителна разпоредба за заинтересованите лица, но заинтересовано лице, по смисъла на АПК и Закона за устройство са собственици, ползватели, концесионери и лица с предоставени права на ползване и управление. Пак казвам, че това не присъства като обяснение в Наредба № 5, но такъв е текстът в наредбата.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Тоест, НИПК никога не е предлагало на министерството и няма право да предлага?
ГАЛЯ СТОЯНОВА: НИПК предлага по определени териториални програми, министърът на културата работи по териториални годишни програми и за 2008 г. ние сме изпълнявали такива териториални програми.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Тоест вие сте имали инициатива за определени обекти да стават паметници на културата и територии?
ГАЛЯ СТОЯНОВА: Да, за определени територии.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: В този смисъл защо тогава, независимо че в 2008 г., след като съветът, г-н Димитров като председател, са предложили на министъра, министърът е одобрил с подпис отгоре техния протокол. Този протокол е пристигнал при вас, даже вие сте предлагали …. Защо не е продължена процедурата от вас вие да предложите още тогава, през 2007 г. в самото начало да бъде паметник на културата, а чак в 2008 г.?
ГАЛЯ СТОЯНОВА: Тогава към 2008 г. НИПК, с друг директор тогава, сме изразили официалната позиция, че с промяната на собствеността е загубена възможността за запазване на функцията летище.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Това исках да чуя, че има разлика. Кое промени вашето становище за 2010 година?
ГАЛЯ СТОЯНОВА: Към 2010 г. има нов Закон за културното наследство. В този закон вече присъства друга процедура по отношение на регламента за правене на предложение за деклариране на обекти като недвижими културни ценности. По реда на закона тогава всяко физическо и юридическо лице може да прави предложение за деклариране. Разпоредбата вече е друга, дава се възможност, така да се каже.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Това е така, за всяко юридическо лице. Но вие като Институт по паметници на културата през 2007 г., когато директор е Угринов, изразявате позиция, че това не може да стане, тъй като е проверена собствеността.
ГАЛЯ СТОЯНОВА: Че не може да бъде функцията, че е трудно запазването на функцията.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: В 2010 г. се променя законът за това, кой може да предлага за паметници на културата. Вие ползвате това и казвате: Сега няма никакво значение каква е собствеността, дайте да обявим летището за паметник на културата.
ГАЛЯ СТОЯНОВА: Пристигна доста ултимативно писмо от Министерството на културата с поставен ни срок от 10 дни за изпълнение на процедурата по деклариране, тоест ние сме орган на министъра на културата. В този момент вече с променения закон актът на деклариране се издава и от министъра на културата. Със стария Закон за паметниците на културата и музеите директорът можеше да декларира, а с новия закон вече актът на деклариране е от страна на министъра.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Поддържате ли все още вие позицията, че това трябва да бъде музей – действащо летище и мислите ли, че това нещо е осъществимо при тази ситуация? Като служители мислите ли, че това нещо може да се осъществи в момента и държавата има включително този ресурс? Вие казвате: Ние сме подчинени на министъра, министърът ни изпрати едно писмо, в което той ултимативно ни каза, че ние трябва да го предложим за еди какво си и ние си изпълнихме ангажимента.
Има определени съмнения дали е било точно така, но една национализация, която е единственият път, по който може това да стане, изхождайки от намерението на инвеститора, тъй като той е предложил по какъв начин може да запази паметника, имате предложение, което е и до министъра, предоставено е на министъра и на заместник-министъра, държите ли, че така трябва да бъде, така трябва да функционира, като паметник на културата, или има и други пътища за това да бъде запазено като национална ценност?
ГАЛЯ СТОЯНОВА: Нямам никакви съмнения в момента да изразя своето лично становище, че ако трябва да бъде паметник на културата, то трябва да бъде така, както ние сме го предложили.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз предлагам да преминем към госпожа Джуркова и госпожа Добрева. Ако имате нещо да допълните към всичко това, защото към тях също имаме много въпроси.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин председател, отговорът на този въпрос не стана ясен.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Те поддържат позицията да бъде действащо летище.
МАРИЯ КАРАЗЛАТЕВА: В оригиналната функция.
ЙОРДАНКА КАНДУЛКОВА: Да, защото иначе няма смисъл.
МАРИЯ КАРАЗЛАТЕВА: Може ли да илюстрирам това, какъв казус искат да се наложи за социализация? Това е все едно да кажем, че в Народния театър, който е национален паметник на културата, частта сцена не е паметник на културата. Ето това е казусът, според мен, илюстрация на това, ако не се запази оригиналната функция, това ще последва.
ЙОРДАНКА КАНДУЛКОВА: Има и друга илюстрация. Ако разкопаем една антична баня, т.нар. терми и те днес не могат да бъдат баня, важно е обаче тази функция да бъде четивна, ние ги правим експонат. Тоест ако летището няма параметрите и характеристиките да отговори на съвременните летателни изисквания и т.н., то трябва неговите възможности да се съобразят с тези изисквания, автентичната функция да остане четима и да се използва за демонстрационни или други дейности, свързани с автентичната. Но не можем да кажем, че имаме паметник, ако унищожим писта, ако унищожим летателно поле и направим музей в единия ъгъл на имота.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Затова е определено като територия.
ЙОРДАНКА КАНДУЛКОВА: Затова е като територия и е важно предназначението за летище, атрибутите на летището да бъдат съхранени и да бъдат експонирани.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Сега да чуем и официалната позиция в момента и на инспектората, след това ще ви дам думата за заключение. Първо - инспекторатът по това, което се е случило – г-жа Добрева.
ДИМИТРИЙКА ДОБРЕВА: Искам да обърна внимание върху това писмо, което е получено от Министерството на културата през 2010 г., с което арх. Стоянова започна – разпореждането в срок от десет дена да се изготви предварителната оценка. Десет дена е изключително невъзможен срок за изготвяне на оценка на един урбанистичен исторически комплекс. Това го подчертавам.
Второ, летище "Божурище" не е само УПИ 147, така ли е?
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: По 135 и 146.
ДИМИТРИЙКА ДОБРЕВА: Не, това е по декларационния акт. Летище „Божурище“ е градообразуващ фактор, урбанистичен фактор. Така че летище "Божурище" е било в съвсем други граници исторически.
Второ, съществуващите писти в момента във вида, в който съществуват, са нови писти. Когато е било строено летището по стари архивни снимки, самолетите са кацали, естествено, съответно в подравнен терен, но писти не се виждат.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Имало е писта, но пистата е била калена писта, специална, грунт и т.н.
ДИМИТРИЙКА ДОБРЕВА: Да, тя си е била, но не във вида, когато летището е декларирано за паметник на културата.
По отношение на нашата проверка, след като се запознахме подробно с предварителната оценка от акта за деклариране, аз съм дългогодишен служител на Националния институт за паметници на културата, без да съм експерт в декларирането и изучаването на паметниците, смятам, че моята преценка и преценката на другите колеги, с които разглеждахме материалите, и така сме го написали в нашия доклад от проверката, за мен това е една историческа справка. Не е предварителна оценка, такава, каквато би трябвало мен примерно да ме убеди, че това летище заслужава сградите и това, което съществува в момента, заслужава да бъде декларирано за паметник на културата. Не казвам, че няма качества. Начинът, по който е изготвено, това, което съдържа предварителната оценка, за мен не е качествена работа. Летището може би сигурно има качества, но с тази предварителна оценка нещата не са доказани и не са убедителни. Това е, което искам да кажа и за мен най-големият проблем е и целия този разговор го водим по повод това, което е основата на всичко, това е, че държавата се е освободила от летище "Божурище". Оттам нататък проблемите са за всички нас, за вас и за нас като експерти.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Затова, че държавата навреме не реши въпроса ще запази ли летище "Божурище" и като действащо, и като паметник със сериозна историческа значимост за България. Това е така и това трябваше да стане още в началото.
БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Бих добавил, че не може да оценяваме летището по архитектурните достойнства. Във военен паметник не бива да очакваме чудеса на световната архитектура. Те са такива, каквито са – функционални, нямат архитектурни достойнства. Те имат други достойнства. От тези сгради са излитали хора, които са умирали в небето над България, спасявали са софиянци и може би и вашите родители, не знам.
ГАЛЯ СТОЯНОВА: Нека да отбележа, че е деклариран не архитектуран паметник, а урбанистичен и исторически. Така че ние тук за архитектурни достойнства не говорим.
БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Имаше една точка там, че сградите нямали архитектурни достойнства.
ГАЛЯ СТОЯНОВА: Това е в забележката.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Имам един въпрос. Тъй като вие сте изпълняващ длъжността директор на инспектората, бихте ли ми казали споделяме ли това, което съдът реши, че има процедурни нарушения и затова беше отменена заповедта на министъра? Вие сте запознати с решението, нека да не го цитираме.
ДИМИТРИЙКА ДОБРЕВА: Аз не съм запозната подробно, защото не съм юрист, така че не мога да Ви отговоря.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Благодаря Ви. Имате думата. Госпожа Джуркова, директор на НИНКН.
ДАНИЕЛА ДЖУРКОВА: Относно процедурното спазване?
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Относно процедурното спазване мога да Ви задам един предварителен въпрос: как виждате нещата Вие лично, оттук накъде?
ДАНИЕЛА ДЖУРКОВА: Понеже се запознах с този казус много наскоро, когато всъщност бяха поискани материалите за работа на вашата комисия, след изказванията лично виждам нещата така: за да може изобщо да се говори за стартиране на процедура, която да бъде коректна юридически, издържана и да не може да бъде оборена толкова лесно в съда, би трябвало да се направи една сериозна заключителна оценка, ако изобщо ще се предлага отново този паметник да бъде обявен като паметник на културата и като паметник на урбанизма и като паметник на историята на България. Както казаха колегите, той не е само в историята на България, а е и част от световната история, понеже летищата са част от световната история.
След тази заключителна оценка, разгледана много внимателно от всички експерти, тогава може да бъде решено какво точно, как ще се запази, как ще участва като градообразуващ фактор отново в градоустройството на града, как изобщо ще бъде адаптиран към градоустройството на града. Тук основната ценност на тоя паметник от това, което аз чух, е градообразуващият му фактор и частта му от световната мрежа като функция на летище и като врата към другите държави на практика.
Това може наистина да стане след едно много сериозно и задълбочено проучване. Изобщо урбанизмът не е нещо, което може да бъде решено за десет дена как точно ще стане и съдбата на града и на неговата история, кое ще се запази и кое няма да се запази и как ще се развива градът, не може да бъде решено за десет дена.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тогава ще станат складове.
ДАНИЕЛА ДЖУРКОВА: Значи би трябвало да се направи една наистина сериозна оценка, да се работи и с общината, да се види какво те предвиждат, как е предвидено в общия устройствен план, защото в цялата тази документация би следвало да бъде променено след решението абсолютно всичко, за да може наистина да не бъде оспорвано повече това нещо. Само декларирайки и давайки му временен статут без да има решение на абсолютно всички последващи органи след това – и община, и всичките планове, които се изготвят, ние затова в момента го обсъждаме ще го бъде ли това летище или няма да го бъде и какви интереси има към него. Безспорно, историята е нещо, което трябва да се съхранява. Но когато се работи градоустройство, няма как да се каже „умираме на римската епоха и повече нищо в тоя град няма да се случи“. Градът живее, той е жива тъкан и трябва много внимателно да се види как ще се опази тая ценност, за да не бъде отново атакувана и да не се налага отново да се образуват такива комисии при следващото правителство и при следващите актове на министъра и да се оспорят. Това може да тече много дълго време, и то да изчезне тази структура да бъде погълната от града. Заключителната оценка за мен е основното нещо.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаема госпожо Джуркова, аз нещо не разбрах от Вашето изказване. Или погрешно съм разбрал, че Вие смятате, че трябва общината да реши дали ще има летище, дали ще има паметник на културата, което е пълен абсурд.
Второ, отсега ви казвам, че летището изобщо не засяга територията на града, нито пречи. То е в една част, където подходите за …. са абсолютно чисти и няма никакъв спор, че това летище може да остане летище, даже може да бъде и удължено.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Това не е работа на Министерството на културата.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Защо смятате, че това нещо трябва да се реши от архитектите, които нямат нищо общо с културата, или трябва да го реши човек, който отговаря за територията и за градоустройството дали ще има паметник на културата или няма да има. Така ли да го разбирам, защото Вие така казахте, че общината трябва да реши.
ДАНИЕЛА ДЖУРКОВА: Не, аз не съм казала такова нещо, съжалявам, ако сте ме разбрали по този начин. Аз казах, че, първо, трябва да се направи една сериозна оценка, крайна оценка, защото тази оценка, на която е базирано декларирането, не е окончателна. Тя е предварителна. За да се обяви паметникът като такъв в „Държавен вестник“, би следвало да се изготви окончателна оценка.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: От кого?
ДАНИЕЛА ДЖУРКОВА: От НИНКН в случая и изобщо.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Дори да се продължи с процедурата за обявяване, пак трябва да се направи окончателна оценка, така че тази процедура, господин Велчев, няма как да я прескочим и при всяко едно действие.
ДАНИЕЛА ДЖУРКОВА: При тази окончателна оценка да бъде съобразено абсолютно цялото развитие, всичките неща, които бяха казани дотук – че това е градообразуващ фактор, как е градообразуващ, какъв е. Попълват се различните документи, оценява се. Затова е окончателната оценка.
След окончателната оценка това нещо като бъде обнародвано, вече започва неговата стойност да бъде регистрирана от всички хора, които се занимават с архитектура, защото Министерството на културата не се занимава, то само разглежда УПИ и всякакви такива актове, които оформят структурата на града, но не се занимава с тяхното изготвяне, следи само за опазването на вече паметниците на културата.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Благодаря. Ще кажа само един факт. Не знам дали въобще Министерството на културата тогава ви е уведомило и ви е изискана такава информация, но в заповедта пише, че се забраняват всякакви регулационни промени 2010 година. Явно това е с цел за да се запази като регулация летище. Знаете ли, че през ноември месец 2008 г. е издадена съвсем различна регулация, която изцяло е премахнала летището и там няма летище, има складова база, по новата регулация. Включително по тази регулация, сградата на аерогарата, на старата приемна сграда на летището трябва да бъде съборена и на нейно място има улици. Това е регулация от 2008 г. и ние в 2010 г. казваме: „няма да пипате регулацията“. Но тя не е регулация на летище, тя е регулация, която е изискана от инвеститора и е дадена от общината, за съжаление.
МАРИЯ КАРАЗЛАТЕВА: В Закона за устройството на територията точно проучванията, свързани със специалния Закон за културното наследство имат рестрективно действие, тоест, ще се коригира регулационният план, а не обратното.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз ви го давам като пример, защото вие говорихте за държавността, за цивилизацията и т.н. Липсват много неща. Аз мисля, че от този разговор стана ясно едно – че взаимодействието между институциите трябва да бъде перфектно, че трябва да знаем какво целим и като целим нещо, да знаем как да го постигаме, защото всичко това, което днес говорим и това, че сме събрали, са именно, неразбориите в тази посока.
МАРИЯ КАРАЗЛАТЕВА: Може би законодателството, промените в закона трябва да конкретизират тези неща.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Не законодателството. Колкото по-малко се пипа законодателството, толкова по-малко неразбории има и е време и ние като народни представители да си даваме сметка за това, не да приемаме закони – по пет закона на седмица или по седем, които се променят всяка година, а да ги оставим да бъдат едно трайно законодателство, с което и вие да си вършите нормално работата, а не да чакате новия закон, за да решим някакъв частен казус.
Благодаря Ви. Имате ли други въпроси?
ЙОРДАНКА КАНДУЛКОВА: Ще ми позволите ли да вметна една реплика по изказването на арх. Добрева. Моето уважение към нейната експертност, ние се познаваме в професионалните кръгове, с изключение на младата колежка, от по 30 и няколко години работим заедно, заедно сме пораснали в тази област в професията. Не може с лека ръка да се отхвърли една научна оценка, която е приета от експертния съвет на института, от хора с утвърдени възможности - ето ги, тук седем човека са работили, която е приета от специализирания експертен съвет, най-висшият експертен орган към Министерството на културата, в което да не изреждам научните степени на хората. Моите уважения и към арх. Добрева, и към арх. Генов, който го е изготвил, но те не могат да не знаят, че когато се коментират архитектурни и други обекти в средата на един паметник с оглед извеждане на неговата културна ценност, мога да не бъдат в самия обект, мога да бъдат в ареала му, защото трябва да очертаят културния контекст, в който той присъства в съвремието. Така че тук в това становище има много пунктове, които аз бих оспорила и предполагам, че колегите ще го направят, но то не им е било предоставено.
Безспорно, тази оценка е предварителна, безспорно, трябва да се направи окончателна, безспорно е, че дори и предварителната не може да бъде изведена за десет дни. Точно затова имаше тази ретроспекция на цялата история на възникване на инициативата и арх. Каразлатева неслучайно се е занимавала с подготовката на тази предварителна оценка, защото тя в предишните си функции в Министерството на културата е извършвала проучвания по обекта. Точно това позволи на института тогава да отреагира в рамките на тази кратки срокове.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Желае ли някой от народните представители да вземе думата за заключение или някой от гостите?
БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Моят въпрос е следният. Този човек, който се интересува от летището да направи склад – разбираемо, в близост до огромен консумативен център като София, на международния път от Европа за Азия, не може ли да му дадем най-простото решение, да му даде държавата 2000 дка или 1000 дка край магистралата, сигурно има държавна земя, не може да няма, и въпросът да приключи.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Сто апартамента са, взели са ги. Това е нищожната сделка, професоре.
БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Ще инвестира, ще строи складове, български работници ще работят там и т.н.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Професоре, прав сте, че трябва да се търси решението, след като цялата тази процедура започва при една приключила сделка. Не коментирам справедлива или несправедлива, оставям го в заключение да седнем да говорим, да спорим и да уточним доклада. Но това, разбира се, в края на краищата трябва да бъде и действие на самата изпълнителна власт. Има такива възможности, тъй като там има и прехвърляне към Министерството на икономиката на едно цяло поделение, което е в близост до този регион, но това трябва да стане, безспорно, и със съгласието на собственика на земята, така че тази част да бъде съответно запазена.
Още нещо искам да кажа, не го казвам предубедено, но ние трябва да стигнем до тези изводи тогава, когато наистина проучим позициите, всичко това, което е станало до настоящия момент в различните институции, да направим анализа и да можем ясно да дадем своите препоръки към изпълнителната власт ще вървят ли в тази посока или не. Най-малкото е сега примерно да ги попитам: като тръгнем към нова комплексна оценка, трябва ли заповед на министъра, или друг трябва да поеме инициативата и т.н. Това са последствията.
БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Ще се влачи години и няма да се реши.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: За съжаление, той вече се влачи четвърта година, спира се една инвестиция, руши се една историческа забележителност в България, която наистина можеше по този начин да бъде решена, но за съжаление невинаги се взимат от държавата най-правилните решения.
Благодаря ви още веднъж за отзивчивостта. Аз мисля, от името на всички народни представители – членове на комисията, че ни бяха от полза. Благодаря ви за това, че ни отговорихте коректно и точно на въпросите, които ви задаваме. Извинявайте, ако сме били по-прибързани или груби. Желая ви успех! Дай Боже ние като комисия да успеем да си свършим работата в полза на България. Всичко най-добро!
Благодаря ви.
/Закрито – в 16.10 часа./



ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА ВАК:
/Петър Мутафчиев/


Стенограф:
Файлът съдържа 82 811 знаци.