Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Временна анкетна комисия за проверка и установяване на всички обстоятелства около сделката за продажбата на летище
"Божурище" през 2005 г., както и процедурата по обявяване на летището за паметник на културата през 2008 г. и 2010 г.
06/03/2014
ПРОТОКОЛ
№ 8
Днес, 6 март 2014 г. от 14.50 часа в зала „Огледална“ на Народното събрание се състоя редовно заседание на Временната комисия за проверка и установяване на всички обстоятелства около сделката за продажба на летище „Божурище”, както и процедурата по обявяването на летището за паметник на културата през 2008-2010 г. Списък с присъстващите народни представители и гости се прилага. Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на проект за решение на Народното събрание във връзка с дейността на Комисията.
***
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми дами и господа, седем човека присъстват. Имаме кворум. Можем да започнем заседанието на Временната анкетна комисия.
На миналото заседание на комисията приехме констатациите и доклада с направените промени. Има едно предложение обаче, което предлагам да се върнем да го прегласуваме само него – в точка 5.3. от господин Красимир Велчев. Става дума за абзаца от нотариалните актове на заменяемите имоти бе констатирана покупката на жилища на цени от 659 евро на квадратен метър за Пловдив и 637 евро на квадратен метър за София – цени, надхвърлящи горните граници, посочен в разпореждане № 6 на Министерски съвет. Предложението е в първата част числото 659 да се замени с числото? Велчев?
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Първо да обясним за какво става дума. Това е констатирано. Констатациите са, че за София са купени апартаменти, заплатени за 840 евро. Аз показах на председателя самите цени, а в Пловдив с купувани на 857.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Числото 659 се занемя с 840.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: В София са продавани по-евтино, отколкото в Пловдив.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Числото 659 е за град Пловдив.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Така е тук в доклада.
Заменяме числото 659 с числото 857, което касае Пловдив и числото 637 евро, което е за София, с числото 840.
Всичко останало се запазва. Съгласни ли сте да направим тази промяна? Който е съгласен, моля да гласува.
Гласуване: за – 7, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Благодаря Ви.
ПО ТОЧКА ПЪРВА
Обсъждане на проект за решение на Народното събрание във връзка с дейността на Комисията
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господа, постъпили са две предложения на база на приетия доклад и направените констатации.
Първото предложение, което съм направил аз като председател, е следното решение:
„1. Приема доклада на Временната анкетна комисия за проверка и установяване на всички обстоятелства около сделката за продажба на летище „Божурище”, както и процедурата по обявяването на летището за паметник на културата през 2008-2010 г.
2. Като отчита безспорно историческото значение на летище „Божурище“ и констатираните в доклада предложения, Народното събрание възлага на българското правителство да предприеме спешни мерки за съхраняване на историческата памет.
3. Предлага на българското правителство да създаде система за установяване на историческата, културна, урбанистична, обществена значимост на имотите, собственост на българската държава, което да предхожда предприемането на разпоредителни действия с цел да се запази национално-историческото наследство.
4. Докладът да бъде предоставен на Министерски съвет и на Прокуратурата с цел запознаване с констатираните факти и обстоятелства, касаещи сделката за замяна и процедурата по Закона за културното наследство.“
Второто предложение за решение.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: С Вас говорихме, тук в констатациите е пропуснат още един абзац. Нали Ви го показах? След точка 5.3. в констатациите на миналото заседание бяхме решили да прехвърлим…
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин Велчев, предлагате да се върнем назад към констатациите и имате още едно предложение?
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Не, да припомня само.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Добре.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Когато тази точка 5.3. в първия доклад беше на страница 8 и 9, тогава казахме това нещо да се пренесе в констатациите като отпадне тук една част – може би Вие сте си го отбелязали, ако имате стария доклад, но е пропуснат един абзац, който ако искате, ще Ви го прочета, който с Вас говорихме, че трябва да се включи като точка 5-4-, защото това е констатация.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: „Недоумение буди обстоятелството…“ – това ли беше?
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Точно това.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: „…но подкрепя изцяло основателността на горните съображения, че в диспозитива на точка 1 от Разпореждане 6 са определени четири държавни имота, първият от които е летището, а останалите…“ и тук говорихме да напишем номерата на имотите. – „имот № 000174 – летището и имоти…“, съответно с номерата…
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: В Наредба № 6 ги има. Като вземете наредбата, ги има.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: За да може да бъде точно за протокола.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Мислех, че ще е от 16.30 часа, затова не успях, но само Ви подсещам за това нещо. Наредба № 6 нямате ли я?
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Не, не всички документи са тук.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Чета, ако искате да записвате:
„Имот 000147 – летище“.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: „… и останалите три имота – земеделски земи“ и допълваме…
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: „… имот 000130 – точка „б“, 000027 – точка …“, точка „г.“ – 000024“.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Текстът е следният. Допълваме към точка 5.3.:
„Недоумение буди обстоятелството… но подкрепя изцяло основателността на горните съображения, че в диспозитива на точка 1 от разпореждане № 6 от 7 юни 2005 г. на Министерски съвет за замяна са определени общо четири имота, първият от които е имот 000174 – летището, а останалите три са земеделски земи, имоти: 000130, 000027 и 000024, на което са построени сгради и съоръжения със застроена площ над 4000 кв.м. плюс писта, е оценено за 9.80 лв. на квадратен метър, а за останалите три земеделски имота цената на квадратен метър е двойно по-висока, както следва: 17.50 лв. на кв.м., 17.70 лв. на кв.м. и 12.70 лв. на кв.м., 17.00 лв. на кв.м.“, тоест, имота, който е функционален комплекс. Предлагам Ви да сложим точката дотук защото „имотът, който е функционален комплекс летище“ – той не е обявен като летище.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Те ще си направят извода.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Точката да бъде до „17.00 на кв.м.“
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: За останалите имоти – както следва.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Наистина другите имоти са земеделска земя, защото няма никакво застрояване. Този има застрояване.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Като текст е малко объркано, защото съобщаваме имотите и след това казваме, че има построени и не става ясно къде са.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Това е работа на прокуратурата.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Имате думата. Да го добавим ли към точка 5.3.? Добавяме го. Който е съгласен, моля да гласува.
Гласуване: за – 7, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Връщаме се обратно към проекторешенията. Прочетох Ви първото предложение за проекторешение.
Второ предложение за проекторешение е на господин Павел Шопов със следното съдържание:
„Народното събрание приема доклада на Временната анкетна комисия за проверка и установяване на всички обстоятелства около сделката за продажба на летище „Божурище”, както и процедурата по обявяването на летището за паметник на културата през 2008-2010 г.
1. Комисията намира, че сключената сделка е изключително неизгодна и ощетява обществения и държавен интерес.
2. Комисията счита, че са допуснати редица правонарушения и престъпления при осъществяването на сделката и предоставя доклада на Главна прокуратура, Министерство на отбраната, Министерство на регионалното развитие за предявяване на искове за обявяване на сделката за нищожна и развалянето й, като евентуално ангажиране на наказателна отговорност на виновните длъжностни лица и оценители на имота.
3. Задължава Министерството на културата, съответно НИПК, да започнат и осъществява процедура за обявяване на летище „Божурище“ за паметник на културата.
4. Налага мораториум за проектиране и строителство на територията на цялото летище „Божурище“, като бъде наложена и забрана за събарянето и премахването на съществуващите сгради и подобрение за срок от пет години.
5. Задължава българското правителство да създаде система за установяване на историческа културна, урбанистична, обществена значимост на имотите, собственост на българската държава, което да предхожда предприемането на разпоредителни сделки с тях с цел да се съхранят стойностните обекти.“
Имате думата за коментари на двете предложения.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Аз считам, че моето предложение е по-адекватно на изводите, диспозитив, който е по-съответен на констатациите и в него има идея какво да се прави по-нататък. Указано е, че темата минава в Прокуратурата. Изключително важно според мен е, че тук предлагам мораториум, защото ако започне да се строи сега веднага, няма нищо, което да спре, което да препятства така наречената свещена крава, наречена чуждестранен инвеститор, за мен колонизатор и грабител.
Другото предложение е обтекаемо, беззъбо, бих го нарекъл, излизане от положението, бих казал и в него няма нищо конкретно, освен едни най-, най-общи пожелания.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: И във Вашето предложение, и в моето предложение няма нищо общо с инвеститора. Ние говорим за проверката.
ПАВЕЛ ШОПОВ: То касае така наречения купувач, собственик или инвеститор. Нашето решение Народното събрание може би за първи път ще каже: хайде да видим дали тази сделка е действителна, дали не е нищожна, дали не е за разваляне и с целия си авторитет Народното събрание ще хвърли казуса на Прокуратурата, която ще има стабилен гръб и възможността да хване господата оценители и да ги попита как този имот струва толкова и толкова.
На базата на другото решение считам, че нещата пожелателно ще си минат по реда през пленарна зала – един доклад, който е много добър, той е изпипан, той е с всички подробности, извадени са много факти, макар че за мене ние можехме и да изследваме този въпрос, дали тази цена на този имот от 2000 дка не е 200 милиона, защото на мен ми се струва, че е толкова, за сто апартамента в провинцията. Даже аз мога да Ви кажа и друго, че тези цени, които са дадени на апартаментите, общо взето се доближават. Не е цената в апартаментите, цената е в оценката на държавния имот. Не толкова на апартаментите, 600-700 евро. Тук става въпрос за 100 или 200 евро горе-долу. Става въпрос за земята. Тази земя е по 1 милион, нека си го кажем. Сега като влезе в чертите на града, ще видите как ще стане 1 милион, и толкова.
Да завърша, чисто технически, предлагам да си гласуваме тук двете решения – едното и другото и да предложим на залата тези две решения, да се съгласуват и залата да си каже думата, всички по съвест.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин председател. Първо, по решението, което е предложено от комисията, по основния материал. Предлагам тук в точка 2, където пише „българското правителство да предприеме спешни мерки за съхраняване на историческата памет“, да го засилим малко и да стане: „да предприеме спешно всички възможни мерки“.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Добре. В точка 2 на първото предложение след думите „да предприеме“ , „спешни“ да стане „спешно“ и да се добави „всички възможни мерки за съхраняване на историческата памет“.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Считам, че е задължително това, което трябва да направи българското правителство, за да се опита да съхрани.
По предложенията на господин Шопов, по принцип аз и колегите, когато сме си говорили в частен разговор, съм съгласен с голяма част от нещата от гледна точка на това, че едните имоти вероятно са подценявани, другите имоти вероятно са надценявани, заради което се получават и тези съмнения. Но все пак ние като парламентарна комисия не сме използвали оценителски методи, не сме изследвали цените. Затова не считам, че можем да правим такива констатации, като престъпление, занижаване на цените. Всеки между нас е може би убеден, но като не сме го правили, не знам дали е редно да го записваме като решение на Народното събрание. Мисля, че най-силното от работата на комисията и доклада имаме това, че този целят доклад ще отиде в Прокуратурата и по-скоро да искаме час по-скоро прокуратурата да се запознае и да вземе мерки, защото тя е тази, която може да възложи оценките и проверките и ако трябва тя вече да излезе с препоръка към Народното събрание за налагане на мораториум, или самата Прокуратура да наложи някаква възбрана.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Няма смисъл, Народното събрание не е това, което трябва да прави.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Не съм юрист, не знам точно кой може да налага. Но това е, което според мен би трябвало да направим, защото такива действия наистина на едно налагане на мораториум ще запази вероятно бъдещи строежи и проектирания. Доколкото знам, мораториумът в Студентски град е паднал в съда и може би общината или държавата ще търпят..., разбрах, че има няколко дела спечелени вече.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Щастлив ли сте относно легитимацията на собствеността?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Не съм убеден в легитимността на това решение да наложим мораториум. Иначе вътрешното убеждение на всеки един от нас е това.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Има още един мораториум по отношение на заменените имоти. Той действа три или пет години. Той скоро ще изтече.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Те са няколко, но да не се връщаме. Мисля, че тези дебати ги водихме. Благодаря Ви, господин Свиленски.
Господин Метин искаше думата.
МИТХАТ МЕТИН: Уважаеми господин председател, най-доброто, което можеше да постигне комисията в случая, е да се обединим около едно решение. За жалост обаче, с внесеното от колегата Шопов предложение аз не мога да се съглася.
На първо място, не мога да се съглася относно мораториума и не искам да влизам в развитие на тази теза. Да, действат няколко мораториума в момента в България, но от близкото минало сме свидетели на една инициатива за налагане на мораториум, която аз като политик и като гражданин на съвременното общество в момента не мога да подкрепя.
Съгласен съм, че познавайки отблизо работата на господин Шопов, той е добър парламентарист, съгласен съм, че тази формулировка на решение на Народното събрание съответства изцяло на дългосрочната политика на партията, която той представлява в комисията, но не мисля, че това е интересът в момента на България. не мисля, че е интересът на Народното събрание първо, ние да формулираме едни такива констатации, политически по своето естество, които на практика имат и силата на присъда. Не можем да си позволим с идеята, че по този начин ще вдигнем и рейтинга на Народното събрание, на практика ние да занижим този рейтинг поради което казвам, че ще гласувам предложението, внесено от председателя на комисията.
За мен също е много интересно да чуя позицията на колегите от ГЕРБ, тъй като те са вносители на искането за създаване на анкетна комисия. Нека те самите също да кажат внесеното от колегата предложение обслужва ли политическия интерес на обществото, кой точно интерес обслужва и смятат ли, че комисията всъщност си е свършила работата, защото това, което ще гласуваме тук от 1 до 6 на господин Шопов и от 1 до 4 на господин Мутафчиев, е политическият продукт от един близо тримесечен труд на комисията. В крайна сметка тази комисия ще излезе ли с едно мъдро решение и оттам какво ще предложи на Народното събрание? Интересно ми е да чуя колегите от ГЕРБ, като аз си спомням, че едно от заседанията, което водихме в тази зала, беше около близо шест часа. Съгласихме се около всички констатации, съгласихме се, че те водиха окопна война – окопна война, говоря, да не се връщаме текст по текст. Сега стигнахме до политическия продукт, до най-важното. Ясно е, че няколко посолства наблюдават работата на комисията, ясно е, че едно посолство е изключително заинтересовано от работата на комисията, кой как ще си носи политическия товар от решението и как ще гласува. Затова ми е интересно да чуя. Аз заявих как ще гласувам. Интересно ми е да чуя и колегите, защото те не са вносители на конкретно предложение.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин председател. Аз ще се опитам да изразя и принципно становище, както и да отговоря на въпросите, които адресира към нас колегата Метин.
Първо, ще започна по доклада заедно с предложения от председателя проект на решение. Аз мисля, че комисията не си свърши работата. Комисията не успя да постигне цялостност, всеобхватност, изчерпателност, включително не успя, без да говорим за разследване, разкриване и да използваме също такива, бих казал, неправилно процедурни понятия, но не можа да достигне до ключови моменти относно важните факти, касаещи сделката. Ние предложихме редакционно да бъдат отразени тези от тях, които за нас са най-очевидни, най-флагрантни, най-налагащи анализ обяснения и вземане на решение.
Доколкото успях в рамките на няколко минути да видя редакционно как са отразени предложенията ни от миналото шестчасово заседание, бих казал, че са отразени в минимална степен, без да апелирам към комисията, да тръгваме наново да гледаме текст по текст.
Защо смятам, че докладът не върши работа и няма смисъл?
Колегата Свиленски похвали доклада и мисля, че и господин Шопов като че ли каза подобно нещо. Докладът всъщност е опис, опис с фрагментарни цитати. Това наподобява малко като на съчиненията от трети клас, преразказ по картинка. Имаме едни документи, горе-долу групирани по процедури. Дали сме всичко, едва ли не създавайки впечатление, че е всичко. Дали сме тези документи с фрагменти от тях.
Аз се опитах на миналото заседание да аргументирам защо този подход не е подходящ и защо може да има манипулативен ефект. Защото цитираме изявления на участници в тая сделка. Да, участниците са имали такива аргументи, такива позиция, да кажем, били са вероятно убедени в това, което вършат към оня момент. Да, но надали това е смисълът на една комисия, която трябва да изследва и да анализира една толкова критична сделка.
За да не удължавам изказването си прекалено много, ще кажа и следното. Не мога да подкрепя проекта за решение на председателя, въпреки че, пак казвам, минимално в констативната част, само две или три от около 30-35 предложения, които бяхме направили, са пренесени в някаква степен. С този проект за решение всъщност ние затваряме дебата по този случай. Затваряме го, казвайки „да, приемаме доклада, това е била фактологията, ние я изчетохме и я възпроизведохме на вашето внимание“. Има някакъв проблем с историческата памет, но ние не можем да го решим. Затова вземете спешно, ако някой може да го реши, но и да не може да го реши, ние няма как да разберем.
Пращаме доклада на прокуратурата и на Министерски съвет. Пратен така докладът – на Министерски съвет, предполагам, с оглед културно-историческото наследство Министерски съвет вероятно любезно ще ни отдели едно изречение в писмо или друг вид писмено съобщение и ще каже: Господа депутати и уважаема временна комисия, има две съдебни решение, които Вие правилно сте ги възпроизвели, предполагаме, че случаят с това е решен. Да, за другото ще дадем едни методически указания, най-вероятно, ще възложим на министъра на регионалното развитие да вземе да уведоми всички ръководители на ведомства, които управляват държавните имоти, да направят така наречената инвентаризация, с оглед преценка по критерия културно-историческа стойност. Въпросът е какво ще направи прокуратурата в този случай.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Въпросът е какво ще направи и Министерският съвет.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз казах по моята представа как е.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Техни са правомощията, нека да видим.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Прокуратурата, предполагам, с уважение ще погледне, че получава доклад от Народното събрание, но така представен докладът, ще каже: Да, отделихме време, разпределихме го, включително на Върховна касационен прокурор. Той го изчете, запозна се с него в този внушителен обем от 88-92 страници, но при това положение не знаем за какво ни го изпратихте. Къде виждате Вие ангажиране на компетентността на Прокуратурата в този случай? Ако има такава комисия все още, моля, уточнете защо ни го изпращате.
Това ми се струва, че е една институционална практика на Прокуратурата като разследващ орган, който иска да има конкретно позоваване, ако не на самата причина, то поне на някакъв резултат, което се смята, че е обществено недопустимо или противоправно.
Аз ще подкрепя предложението на господин Шопов. Ще го подкрепя като най-силното предложение, в интерес на истината то е най-силното откъм логическа и откъм съдържателна страна. Ще го подкрепя, защото ние в двата случая не сме във вярната посока. Ще го подкрепя, защото то е по-близко и до нашите притеснения, до това, което не можахме да установим, до, пак казвам, флагрантните факти и обстоятелства, които сочат на сериозни проблеми със стойностите на престациите при тая замяна и с целесъобразността и законосъобразността при защита на държавния интерес. Няма да излагам аргументи, които не бих могъл да защитя пред Вас, но ще се опитам за пред зала да ги подготвя. Аз имам мнението, че при тази толкова значима сделка, при която се е наложило дори да се смени Правилникът за прилагане на Закона за държавната собственост само и само за да може тази сделка да се осъществи от някой, но без да се каля и ангажира Министерският съвет, мисля, че е сгрешен и компетентният орган, който да извърши сделката.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Това е записано в доклада. Нали го предложихте, приехме го и т.н.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, не е записано по този начин. Затова го казвам сега, евентуално за да влезе в стенограмата.
Подкрепям предложението на господин Шопов, като правя следните уточнения: ако се стигне до дебат за компромис по неговото предложение, аз бих бил склонен, и ако вносителят също е склонен, да отпаднат най-крайните понятия по Наказателния кодекс, защото действително не се чувствам нито в позиция, нито в компетентност точно тези квалификации да бъдат използвани. Давам пример. По отношение на точка 2 „комисията намира, че сключената сделка е изключително неизгодна и ощетяваща обществения и държавен интерес“, бих казал, че е възможен компромис, на база да остане „комисията намира, че сключената сделка ощетява обществения и държавен интерес“. По отношение на неизгодността, доколкото нямаме контролни оценки и доколкото не направихме процедура да сверим и да верифицираме цените и стойностите, не бих искал, защото тук ще имаме една контра, най-вероятно лица и субекти ще кажат – няма да кажа какво ще кажат, това си е вероятно техен подход за защита.
По отношение на точка 3, където е използван изразът „допуснати редица правонарушения и престъпления при осъществяване на сделката“, бих търсил такава редакция, която да е: „комисията счита, че докладът следва да бъде проверен от Главна прокуратура с оглед дали са налице правонарушения, представляващи престъпления“.
В никакъв случай според мен не би следвало като комисия в тая ситуация да правим компромис по отношение на обезпечителния ефект за времето, докато не се произнесе Прокуратурата поне, въпреки че приемам и срока така, както е предложен. Ако има дебат по срока, поне три години, ако ще е изразен по този начин.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Имате думата.
МИТХАТ МЕТИН: Аз не останах с ясното разбиране относно последното, което каза господин Кирилов. Тоест, Вие не бихте направил компромис точка 5 да отпадне, а държите точка 5 да остане в този срок – петгодишен.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Трябва да има обезпечителен механизъм, без значение как ще го кажем – дали ще го кажем „мораториум“, дали ще обезпечим административни мерки, които да имат ефекта на строителна забрана, преди това, бих казал, и забрана за одобрение на инвестиционни проекти, забрана за разрушение, защото е важно да нес е разруши, поне докато не завърши.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Аз съм съгласен с тези двете уточнения на господин Кирилов, така че ги приемам и нека да бъде изменено моето предложение.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Тогава ще Ви моля конкретно, за да знаем като гласуваме предложението какво гласуваме. Той каса с предположения – това трябва може би да отпадне, защото ако остане констатацията… Ще моля само за текстовете, за да може да се запише в протокола какво предлагате конкретно да се измени, господин Кирилов, като цитирате точката, за да може по-лесно да е после, за да няма спорове.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз мисля, че се записа, но ако трябва, ще го дам.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Конкретно, поправете го сега, за да мога да го прочета като промяна аз накрая. Господин Велчев, искате ли думата? Заповядайте.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, първо искам да започна – то не е условие, но аз мисля, че ще се съгласите, тъй като отсъства един от колегите, затова гласуването да бъде да решим, че неговият глас, независимо какъв е – „за“, „против“, въздържал се“, въпреки че не присъства, ще бъде зачетен в даденото гласуване, защото така в комисията в момента едва ли не всичко е предрешено.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Не виждам и по правилник, и по правила как може да го направим, когато го няма.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Аз се опитах, излязох навън, не ми дава връзка.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Иначе ние предрешаваме, вече решението е взето.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Не съм и говорил.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Не е взето, не сме гласували.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да, знам, ясно как ще се гласува, защото от самото начало се знае, че БСП и ДПС са на едно мнение.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин Велчев, кажете за какво става дума, предложение, по предложенията, които имаме. Нека да не влизаме в процедури, които са невъзможни по нашия правилник.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Когато четем в зала, значи няма да бъде зачетено гласуването на колегата? Тогава дайте да прекъснем да сме си в пълен състав и тогава да гласуваме. Сега само да предложим нещата, но гласуването да стане в ден, в който всички сме тук. Утре може да стане, само да се съберем да гласуваме, няма никакъв проблем, но иначе всичко е предрешено, пак Ви го казвам.
Добре, продължавам нататък. Ако не може това да стане, значи или тогава да се отложи гласуването за утре…
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Предлагате да отложим заседанието?
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Не, ние сега си го провеждаме. Ние затова сме седнали, всички да кажем своите съображения. Самото гласуване обаче, защото за какво заседаваме три месеца, ако единият накрая в решителен момент, когато се гласува, не знаем неговото мнение?
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин Велчев, влизаме в спорове, които мисля че… можем веднага да зададем въпроса колко човека се запознаха с информацията от хиляди страници, за да седнат да говорят днес и да дойдат да си дадат позицията? Получихме ли предложение от всички народни представители, които са членове на комисията какво да бъде включено към доклада и по тази логика трябва ли тогава да пишем доклад или да не пишем? Това дава отговори на много други неща.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Аз говоря за гласуването, господин председателят.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Включително и за гласуването.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Защо днес и Вие непрекъснато и в зала го правите – водят се дебатите и гласуванията се отлагат за следващия ден? Какво пречи и какво и защо налага веднага днес да гласуваме?
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Няма проблем, ще го решим, при нас става с гласуване на народните представители. Правите конкретно предложение.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Добре, затова правя това предложение.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Добре, ще го гласуваме, ако е процедурно, това ще го гласуваме и ако се приеме, ще се приеме.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Добре. Сега по повод на двете решения искам да попитам в това последно предложение, което Вие предлагате, случайно ли е изпуснато това, което беше предложено първоначално на миналото заседание. Точка 2 е изчезнала.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Коя точка 2?
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: „Докладът да бъде предоставен на главния прокурор на Република България, с оглед националната значимост на обекта,… отразени в настоящия доклад констатации за проверка на законосъобразността на предприети действия по двете процедури, включително и относно компетентността на отделни органи, субекти при подготовката и изпълнението на сделката.“
Ако ние дори и за това пропуснем да уведомим главния прокурор, аз не знам за какво сме се събирали, честно да Ви кажа.
По-нататък – надявам се, че даже и да го включите, трябва все пак да обясните защо сте го махнали.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Пренесено е долу – да се предостави. Ще Ви отговоря. Продължавайте.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: С цел запознаване. Едно е да вземат мерки, друго е с цел да запознаем. Добре.
Защо подкрепям предложението на господин Шопов? Още повече, няма да се впускам в подробности, защото колегата преди малко говори, стигна се до някакви споразумения за поправки в това предложение.
Основното, за което настоявам, както и господин Шопов, е следното. Ние бяхме предложили един текст, Вие казахте, че не сте съгласни. Но дори да не е за пет години мораториум, за мен е много важно да се наложи мораториум, докато нямаме становище от Министерството на културата и по-скоро от Министерския съвет и отговора на доклада от главния прокурор, защото по никакъв начин, колеги, ако ние не наложим този мораториум, и то, казвам, може да е за два месеца само. Това нищо не значи, няма толкова да забави сделката. Както ние искаме от Прокурора и от правителството спешни мерки – упоменато е – и от Министерството на културата, навсякъде се споменават спешни мерки. Като кажем спешни, значи, че до два месеца те спокойно могат да излязат с всички свои становища. Един мораториум за два месеца нито ще навреди на държавата, нито ще окажа такова влияние, след като седем-осем години се влачат всички тези неща и накрая – че щели да изчакат два месеца. Аз съм сигурен, че инвеститорите няма да започнат да строят, но нищо няма да им попречи да започнат да разчистват терена, защото с нищо няма да нарушат закона и ще бутнат всички сгради. След това вече става безпредметно всяко едно действие – било от страна на Министерството на културата, от Министерски съвет.
Прокуратурата – да, ще установи нередности, и толкоз! Ако ние се пазим от това, ние да не излезем с по-точни становища, смятате ли, че ако тази отговорност не може да поеме Народното събрание, тази отговорност ще бъде поета от някой министър? Това е абсурд. Това не може да стане. Затова най-висшият орган в държавата е Народното събрание. Точно затова идеята беше да се направи тази комисия в Народното събрание, защото то е най-висшият орган. Ако ние само пожелателно си излизаме с някакво решение, което е пожелателно за останалите и не казва нищо конкретно, значи цялото това действие ще бъде едно узаконяване на неща, които не отивам в крайни констатации, както господин Шопов е насипал „престъпления“, но най-меко казано, много съмнителни оценки, сделки и най-важното, нарушаване на министерски разпореждания, което е закононарушение.
Затова е много необходим този текст, който ние бяхме предложили. Пак ще Ви го прочета. Става дума за това решение, което беше предложено в предишния доклад. Аз се учудвам, че е редактирано по такъв начин, още по-смекчен, отколкото предишното наше решение, което ние отхвърлихме. Идеята беше, да не ги чета наново, Вие ги имате, аз ще ги прочета в зала, ако трябва, но точка 3, която ние предложихме (даже тя би трябвало да е четвърта, а четвърта точка да стане втора), и да гласи: „Налага мораториум относно промяна и застрояване на имота до приключване производството и становище по предходните две алинеи – 2 и 3.“ – в смисъл, че докато Главна прокуратура и Народното събрание…, но тук чета точка 4:
„Като отчита безспорното историческо значение на летище „Божурище“ и констатираните в доклада предложения, Народното събрание възлага на българското правителство да предприеме спешни мерки за съхраняване на историческата памет и предприемане на действия за установяване и защита на статута на имота като културна и историческа ценност.“
Вижте колко добре е казано. Какво пречи преди да чуем правителството и Главна прокуратура, без което ние не можем да взимаме и не можем да разрешаваме и да казваме: „Тази сделка е добра“ или „нормална“, или „не са нарушени държавни интереси“. Ние констатираме, че са нарушени държавните интереси. И това го е казала не ние, а нашата комисия го казва. Трябва ли да прочета становището на Военна окръжна прокуратура какво казва и как няма да зачетем становището на Военна окръжна прокуратура?
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз Ви предлагам да не се връщаме назад, защото знаете какво е становището на военна прокуратура в крайния му вариант – че правят проверка и казват, че няма установени престъпления, и го прекратяват.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Не, не вменявайте неща на Военна окръжна прокуратура това, което е казано от Софийска градска прокуратура.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Софийска градска е. Ако е имало нещо такова и вероятно ако има, то ще отиде в съда и ще бъде решено в съда. Нека и чрез нашето заседание да не се опитваме да променяме нещата. Имате ли нещо друго?
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Явно тук всичко е предварително решено. Аз ще си направя изводите, ще си искам някои неща в зала. Ще ги заявя там, защото това, което е написано като предложение на господин Шопов, е най-конкретното. Мисля, че това трябва да се подкрепи. Ние сме направили констатациите.
ПАВЕЛ ШОПОВ: В зала можем да променяме и срока – от пет години, три или „до…“.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Ще ми разрешите ли да кажа и аз няколко думи? Уважаеми господа, нека най-напред да се придържаме и да се върнем там, каква задача ни поставя Народното събрание по искане на ГЕРБ? Да направим проверка и да установим всички обстоятелства около сделката за продажба на летище „Божурище“ до 2005 г. както и процедурата, тоест, проверка и установяване на обстоятелствата по обявяване на летището за паметник на културата. Мога да приема упрека, независимо че упрекът към доклада е упрек към всички нас. Докладът е резултат от това. Не мога да възприема упрека, че комисията не си е свършила работа и че докладът не е по същество това, което трябваше да бъде. Напротив, ние сме събрали максимално, говоря, всички и мисля, че миналия път дебатирахме дали да остане „всички документи“, които са, но ние събрахме максимално това, което можахме от различни представители на българската държава, включително изслушахме и инвеститорите, за да можем да добием представа по какъв начин се е осъществила тази сделка и при какви обстоятелства. Мисля, че именно в тази посока ние сме си свършили работата. Събрали сме документи, включително сме стигнали до конкретни констатации, които подкрепихме всички ние.
Не мога да приема, че една малка част от това, което е предложил от господин Кирилов, е прието. Напротив, 90% от това, до което стигнахме по консенсус, 100% даже е вътре в доклада и в констатациите.
Да, има две различни предложения. Въпросът е когато Ви предложих това решение, да спазим наистина правомощията на българския парламент. Аз мисля, че констатациите са тези, които са крайната цел на работата на нашата комисия. Ние обаче си позволяваме да дадем конкретно решение. Достатъчно е само една дума да има: „Народното събрание приема доклада с направените констатации“. И това е напълно достатъчно за задачата, която на нас ни е дадена.
Но ние си позволяваме да кажем още нещо друго – че трябва да го дадем на Министерски съвет и на Прокуратурата да се запознаят с тези констатации и да си изпълнят ангажиментите, защото Народното събрание не е това, което трябва да замени функциите на изпълнителна, на съдебна и т.н. власт. Вървейки в тази плоскост, ние вървим към една друга система на управление на държавата. Някой търси, че в Народното събрание може да се решава всеки един въпрос. Не, не може да стане така. Но ние можем да кажем нашето мнение. Ние в констатациите сме казали: Ние имаме съмнения и по отношение на сделката, и по отношение на цените, и по отношение на оценките и аз мисля, че това е напълно достатъчно, включително с няколкото цитирани примера, съответно на Прокуратурата да счете и да направи една проверка.
Така че това касае и въпроса за мораториума, това касае и някои от предложенията на господин Шопов, към който се отнасям с най-голямо уважение, които са свързани и с конкретни обвинения. Не мисля, че трябва в никакъв случай да си позволяваме като Народно събрание включително да даваме констатации за извършени престъпления. Нека това го направи Прокуратурата и съответно съдът, ако се стигне до това.
Имаше няколко предложения за промени.
Едното предложение за промяна на внесения от мен проект е на господин Свиленски.
Второто предложение е по отношение на промяна на проекта на господин Шопов. Беше зададен въпрос от господин Велчев защо е променено. Там виждате, че има и за Министерски съвет, включихме го в един текст, защото миналия път Вие казахте, че не сте съгласни с това решение.
Самият факт, че ние предоставяме на Прокуратурата, е напълно достатъчен.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Прочетете го какво пише.
МИТХАТ МЕТИН: Уважаеми колега, Вие не можете да вмените на Прокурора точно каква проверка да извърши и какъв да е обхватът.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Така ли - само „вижте, запознайте се“?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Ние не го обвиняваме.
МИТХАТ МЕТИН: Обхватът на неговата проверка може да бъде от „а“ до „я“.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Ние изпращаме при него сигнал.
МИТХАТ МЕТИН: Цялата папка изпращаме. Всички документи, събрани.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Такова е моето вътрешно убеждение. Аз съм сигурен, че вътре има престъпление и го заявявам: „Господин Прокурор…“.
МИТХАТ МЕТИН: Цялата преписка от комисията отива там. Те решават какво правят и как правят. Ние не можем да му кажем: „Тук има престъпление по член 272“.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Но можем да му кажем: „според нас има“.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Колеги, ние сме най-висшият орган в държавата, първо. Второ, само ще Ви прочета предишното предложение – с какво и на кого заповядваме. Много внимателно ще го прочета: едното е да се запознае, другото е „докладът да бъде представен на Главния прокурор на Република България, с оглед националната значимост на обекта“, – което ние сме констатирали, отразени в настоящия доклад констатации, „и за проверка на законосъобразността“.
Ако ние не можем да му кажем на Главния прокурор: „Вижте дали е законна тази сделка, ние какъв парламент сме, ние какво правим тук? Кажете ми. И защо това е отменено и е някак – „вижте го там, ако има нещо кажете“!
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: „Запознайте се“.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: И те ще кажат: „Добре, запознахме се“.
МИТХАТ МЕТИН: Считате, че има извършено престъпление, или казвате „няма извършено престъпление“.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Кажете ми какво противоречи – точка 2 – какво лошо сме казали, та трябва да го променим? Какво лошо?
МИТХАТ МЕТИН: Нищо лошо не сте казал, въпросът е, че тук се стига до разместване на основен принцип за разделението на властите.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Кое?
МИТХАТ МЕТИН: Законодателната власт не може.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Ето така ще ни отговорят, както Вие ми отговаряте. Аз Ви питам в тази точка 2 какво нередно има и с какво сме превишили правата, както е написано? С кое? Единствено казваме „за проверка“. Нали Прокуратурата е за проверка. Тя за какво е?
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Тази точка е предложена от Вас. Нищо не пречи да я предложите пак. Какъв е проблемът?
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Нали трябва всички да се убедим какво правим?
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Разбира се. Аз затова Ви казвам: Прокуратурата е длъжна когато й се дадат едни констатации, тя когато счете и види…
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Толкова манипулирани решения са тук.
МИТХАТ МЕТИН: Тя не работи по решенията; тя работи по констатациите.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Аз искам да се запише, че се манипулира. Манипулирани са.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Записва се. Ще помоля само да не манипулираме комисията.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Не, ние сме вътре, как ще манипулираме комисията?
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Да оставим емоциите назад, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: То не може без емоции. Как без емоции? Аз не се държа невъзпитано.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Да приключа мисълта си и аз. Още нещо искам да кажа за мораториума. Спомняте си това, което се случи в пленарна зала и аз тук като позиция на ГЕРБ искам да попитам последователни ли сме в тази посока. Когато предложиха да се намесят пряко в една сделка, която касае „Кремиковци“ от „Атака“, Вие казвате, че това не е допустимо. Сега говорим да поставим мораториум пряко на една сделка. Кога сме прави? Когато говорим за „Кремиковци“, или когато говорим в момента? Нека да оставим институциите, които имат право на това, а и съдът, и Прокуратурата може да изиска от съда съответно да се спре строителство. Не е работа на Парламента и Вие знаете, че има такова конституционно решение по отношение на налагането на мораториум. Не е отменено. Има и аз ще Ви го предоставя. Не можем ние да си позволяваме като институция да решаваме конкретни действия по конкретни сделки. Това е недопустимо за един парламент. Ние сме казали, че имаме съмнения, и то конкретно по кои въпроси когато е осъществена тази сделка. Оттук нататък предоставяме доклада на Прокуратурата, на Министерски съвет, ние имаме правото да кажем на Министерски съвет какво точно да направим и казваме, че трябва да направи система, че трябва да предприеме действия за запазване на историческата памет на „Божурище“. Смятам, че това са наистина допустимите за Народното събрание решения.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Излагаме нашето вътрешно убеждение и нашето вътрешно убеждение също е част от този доклад.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Разбира се, то е в констатациите.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Моето вътрешно убеждение е, че там има допуснати престъпления, и то тежки престъпления.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Но като убеждение не можем да го поставим като решение на Народното събрание, разбирате ли?
ПАВЕЛ ШОПОВ: За мен като бъдат ударени оценителите, като се види, че те са давали оценки по 9.27 лева, а там квадратният метър е струвал 1000! Оттам нататък е ясно какво става.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Предлагам Ви да вървим към гласуване.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Аз съм чист пред съвестта си. Да мислят тези, на които им оказва влияние евентуално.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин Велчев, ще Ви направя забележка, наистина. Аз също съм чист пред съвестта си и мисля, че в тази комисия няма някой, на който да му е оказано влияние. Това, че не съвпада с Вашето мнение не значи, че някой е под влияние на някого, защото и Вашето поведение може да се твърди, че е под влияние на някакъв интерес. Затова ще Ви моля, нека да престанем да водим подобни спорове, защото също идваха и казваха, че не може да има членове, които имали конфликт на интереси, тъй като са ползвали това летище. Но никога ние не сме възразили за това. Така че ще Ви моля наистина да запазим спокойствие.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Ползвали? Всички авиатори са ползвали това летище. Значи никой няма право от тях да поставя въпроса, защото всички са летели на това летище?
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин Велчев, моля Ви, запазете спокойствие.
Предложенията, които прави господин Кирилов и които бяха приети от господин Шопов по отношение на неговото предложение за решение на Народното събрание: „Комисията намира, че сключената сделка ощетява обществения и държавен интерес“ – така да стане точка 2, като отпадне „изключително неизгодна“.
Точка 3 да бъде променено по следния начин: „Комисията счита, че докладът на Главна прокуратура, Министерство на отбраната и Министерство на регионалното развитие за предявяване на искове за обявяване на сделката за нищожна и развалянето й, като евентуално ангажиране на отговорността на виновните лица и оценителите на имота.“
ПАВЕЛ ШОПОВ: Използвам думата „евентуално“.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Добре, двете промени, и Ви предлагам да вървим към гласуване. Съгласни ли сте?
Има предложение да отложим гласуването за утре. Добре. Който е съгласен да отложим гласуването за утре, моля да гласува.
Гласуване: за – 3, против няма, въздържали се - 4.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Аз няма да гласувам.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Вървим към гласуване. Ще започна с предложението на господин Шопов. Който е съгласен с направеното предложение на господин Шопов, да гласува.
Гласуване: за – 2, против няма, въздържали се 4.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Гласуваме предложението, което е направено от мен с промяната на господин Свиленски. Който е съгласен, моля да гласува.
Гласуване: за – 4, против 2, въздържали се няма.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Поради изчерпване на дневния ред закривам днешното заседание.
/Край на заседанието – 15.40 часа./
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
ВРЕМЕННАТА
АНКЕТНА КОМИСИЯ:
/П.Мутафчиев/
Стенограф:
Файлът съдържа 44 078 знаци.
№ 8
Днес, 6 март 2014 г. от 14.50 часа в зала „Огледална“ на Народното събрание се състоя редовно заседание на Временната комисия за проверка и установяване на всички обстоятелства около сделката за продажба на летище „Божурище”, както и процедурата по обявяването на летището за паметник на културата през 2008-2010 г. Списък с присъстващите народни представители и гости се прилага. Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на проект за решение на Народното събрание във връзка с дейността на Комисията.
***
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми дами и господа, седем човека присъстват. Имаме кворум. Можем да започнем заседанието на Временната анкетна комисия.
На миналото заседание на комисията приехме констатациите и доклада с направените промени. Има едно предложение обаче, което предлагам да се върнем да го прегласуваме само него – в точка 5.3. от господин Красимир Велчев. Става дума за абзаца от нотариалните актове на заменяемите имоти бе констатирана покупката на жилища на цени от 659 евро на квадратен метър за Пловдив и 637 евро на квадратен метър за София – цени, надхвърлящи горните граници, посочен в разпореждане № 6 на Министерски съвет. Предложението е в първата част числото 659 да се замени с числото? Велчев?
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Първо да обясним за какво става дума. Това е констатирано. Констатациите са, че за София са купени апартаменти, заплатени за 840 евро. Аз показах на председателя самите цени, а в Пловдив с купувани на 857.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Числото 659 се занемя с 840.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: В София са продавани по-евтино, отколкото в Пловдив.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Числото 659 е за град Пловдив.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Така е тук в доклада.
Заменяме числото 659 с числото 857, което касае Пловдив и числото 637 евро, което е за София, с числото 840.
Всичко останало се запазва. Съгласни ли сте да направим тази промяна? Който е съгласен, моля да гласува.
Гласуване: за – 7, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Благодаря Ви.
ПО ТОЧКА ПЪРВА
Обсъждане на проект за решение на Народното събрание във връзка с дейността на Комисията
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаеми господа, постъпили са две предложения на база на приетия доклад и направените констатации.
Първото предложение, което съм направил аз като председател, е следното решение:
„1. Приема доклада на Временната анкетна комисия за проверка и установяване на всички обстоятелства около сделката за продажба на летище „Божурище”, както и процедурата по обявяването на летището за паметник на културата през 2008-2010 г.
2. Като отчита безспорно историческото значение на летище „Божурище“ и констатираните в доклада предложения, Народното събрание възлага на българското правителство да предприеме спешни мерки за съхраняване на историческата памет.
3. Предлага на българското правителство да създаде система за установяване на историческата, културна, урбанистична, обществена значимост на имотите, собственост на българската държава, което да предхожда предприемането на разпоредителни действия с цел да се запази национално-историческото наследство.
4. Докладът да бъде предоставен на Министерски съвет и на Прокуратурата с цел запознаване с констатираните факти и обстоятелства, касаещи сделката за замяна и процедурата по Закона за културното наследство.“
Второто предложение за решение.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: С Вас говорихме, тук в констатациите е пропуснат още един абзац. Нали Ви го показах? След точка 5.3. в констатациите на миналото заседание бяхме решили да прехвърлим…
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин Велчев, предлагате да се върнем назад към констатациите и имате още едно предложение?
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Не, да припомня само.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Добре.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Когато тази точка 5.3. в първия доклад беше на страница 8 и 9, тогава казахме това нещо да се пренесе в констатациите като отпадне тук една част – може би Вие сте си го отбелязали, ако имате стария доклад, но е пропуснат един абзац, който ако искате, ще Ви го прочета, който с Вас говорихме, че трябва да се включи като точка 5-4-, защото това е констатация.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: „Недоумение буди обстоятелството…“ – това ли беше?
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Точно това.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: „…но подкрепя изцяло основателността на горните съображения, че в диспозитива на точка 1 от Разпореждане 6 са определени четири държавни имота, първият от които е летището, а останалите…“ и тук говорихме да напишем номерата на имотите. – „имот № 000174 – летището и имоти…“, съответно с номерата…
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: В Наредба № 6 ги има. Като вземете наредбата, ги има.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: За да може да бъде точно за протокола.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Мислех, че ще е от 16.30 часа, затова не успях, но само Ви подсещам за това нещо. Наредба № 6 нямате ли я?
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Не, не всички документи са тук.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Чета, ако искате да записвате:
„Имот 000147 – летище“.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: „… и останалите три имота – земеделски земи“ и допълваме…
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: „… имот 000130 – точка „б“, 000027 – точка …“, точка „г.“ – 000024“.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Текстът е следният. Допълваме към точка 5.3.:
„Недоумение буди обстоятелството… но подкрепя изцяло основателността на горните съображения, че в диспозитива на точка 1 от разпореждане № 6 от 7 юни 2005 г. на Министерски съвет за замяна са определени общо четири имота, първият от които е имот 000174 – летището, а останалите три са земеделски земи, имоти: 000130, 000027 и 000024, на което са построени сгради и съоръжения със застроена площ над 4000 кв.м. плюс писта, е оценено за 9.80 лв. на квадратен метър, а за останалите три земеделски имота цената на квадратен метър е двойно по-висока, както следва: 17.50 лв. на кв.м., 17.70 лв. на кв.м. и 12.70 лв. на кв.м., 17.00 лв. на кв.м.“, тоест, имота, който е функционален комплекс. Предлагам Ви да сложим точката дотук защото „имотът, който е функционален комплекс летище“ – той не е обявен като летище.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Те ще си направят извода.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Точката да бъде до „17.00 на кв.м.“
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: За останалите имоти – както следва.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Наистина другите имоти са земеделска земя, защото няма никакво застрояване. Този има застрояване.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Като текст е малко объркано, защото съобщаваме имотите и след това казваме, че има построени и не става ясно къде са.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Това е работа на прокуратурата.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Имате думата. Да го добавим ли към точка 5.3.? Добавяме го. Който е съгласен, моля да гласува.
Гласуване: за – 7, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Връщаме се обратно към проекторешенията. Прочетох Ви първото предложение за проекторешение.
Второ предложение за проекторешение е на господин Павел Шопов със следното съдържание:
„Народното събрание приема доклада на Временната анкетна комисия за проверка и установяване на всички обстоятелства около сделката за продажба на летище „Божурище”, както и процедурата по обявяването на летището за паметник на културата през 2008-2010 г.
1. Комисията намира, че сключената сделка е изключително неизгодна и ощетява обществения и държавен интерес.
2. Комисията счита, че са допуснати редица правонарушения и престъпления при осъществяването на сделката и предоставя доклада на Главна прокуратура, Министерство на отбраната, Министерство на регионалното развитие за предявяване на искове за обявяване на сделката за нищожна и развалянето й, като евентуално ангажиране на наказателна отговорност на виновните длъжностни лица и оценители на имота.
3. Задължава Министерството на културата, съответно НИПК, да започнат и осъществява процедура за обявяване на летище „Божурище“ за паметник на културата.
4. Налага мораториум за проектиране и строителство на територията на цялото летище „Божурище“, като бъде наложена и забрана за събарянето и премахването на съществуващите сгради и подобрение за срок от пет години.
5. Задължава българското правителство да създаде система за установяване на историческа културна, урбанистична, обществена значимост на имотите, собственост на българската държава, което да предхожда предприемането на разпоредителни сделки с тях с цел да се съхранят стойностните обекти.“
Имате думата за коментари на двете предложения.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Аз считам, че моето предложение е по-адекватно на изводите, диспозитив, който е по-съответен на констатациите и в него има идея какво да се прави по-нататък. Указано е, че темата минава в Прокуратурата. Изключително важно според мен е, че тук предлагам мораториум, защото ако започне да се строи сега веднага, няма нищо, което да спре, което да препятства така наречената свещена крава, наречена чуждестранен инвеститор, за мен колонизатор и грабител.
Другото предложение е обтекаемо, беззъбо, бих го нарекъл, излизане от положението, бих казал и в него няма нищо конкретно, освен едни най-, най-общи пожелания.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: И във Вашето предложение, и в моето предложение няма нищо общо с инвеститора. Ние говорим за проверката.
ПАВЕЛ ШОПОВ: То касае така наречения купувач, собственик или инвеститор. Нашето решение Народното събрание може би за първи път ще каже: хайде да видим дали тази сделка е действителна, дали не е нищожна, дали не е за разваляне и с целия си авторитет Народното събрание ще хвърли казуса на Прокуратурата, която ще има стабилен гръб и възможността да хване господата оценители и да ги попита как този имот струва толкова и толкова.
На базата на другото решение считам, че нещата пожелателно ще си минат по реда през пленарна зала – един доклад, който е много добър, той е изпипан, той е с всички подробности, извадени са много факти, макар че за мене ние можехме и да изследваме този въпрос, дали тази цена на този имот от 2000 дка не е 200 милиона, защото на мен ми се струва, че е толкова, за сто апартамента в провинцията. Даже аз мога да Ви кажа и друго, че тези цени, които са дадени на апартаментите, общо взето се доближават. Не е цената в апартаментите, цената е в оценката на държавния имот. Не толкова на апартаментите, 600-700 евро. Тук става въпрос за 100 или 200 евро горе-долу. Става въпрос за земята. Тази земя е по 1 милион, нека си го кажем. Сега като влезе в чертите на града, ще видите как ще стане 1 милион, и толкова.
Да завърша, чисто технически, предлагам да си гласуваме тук двете решения – едното и другото и да предложим на залата тези две решения, да се съгласуват и залата да си каже думата, всички по съвест.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин председател. Първо, по решението, което е предложено от комисията, по основния материал. Предлагам тук в точка 2, където пише „българското правителство да предприеме спешни мерки за съхраняване на историческата памет“, да го засилим малко и да стане: „да предприеме спешно всички възможни мерки“.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Добре. В точка 2 на първото предложение след думите „да предприеме“ , „спешни“ да стане „спешно“ и да се добави „всички възможни мерки за съхраняване на историческата памет“.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Считам, че е задължително това, което трябва да направи българското правителство, за да се опита да съхрани.
По предложенията на господин Шопов, по принцип аз и колегите, когато сме си говорили в частен разговор, съм съгласен с голяма част от нещата от гледна точка на това, че едните имоти вероятно са подценявани, другите имоти вероятно са надценявани, заради което се получават и тези съмнения. Но все пак ние като парламентарна комисия не сме използвали оценителски методи, не сме изследвали цените. Затова не считам, че можем да правим такива констатации, като престъпление, занижаване на цените. Всеки между нас е може би убеден, но като не сме го правили, не знам дали е редно да го записваме като решение на Народното събрание. Мисля, че най-силното от работата на комисията и доклада имаме това, че този целят доклад ще отиде в Прокуратурата и по-скоро да искаме час по-скоро прокуратурата да се запознае и да вземе мерки, защото тя е тази, която може да възложи оценките и проверките и ако трябва тя вече да излезе с препоръка към Народното събрание за налагане на мораториум, или самата Прокуратура да наложи някаква възбрана.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Няма смисъл, Народното събрание не е това, което трябва да прави.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Не съм юрист, не знам точно кой може да налага. Но това е, което според мен би трябвало да направим, защото такива действия наистина на едно налагане на мораториум ще запази вероятно бъдещи строежи и проектирания. Доколкото знам, мораториумът в Студентски град е паднал в съда и може би общината или държавата ще търпят..., разбрах, че има няколко дела спечелени вече.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Щастлив ли сте относно легитимацията на собствеността?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Не съм убеден в легитимността на това решение да наложим мораториум. Иначе вътрешното убеждение на всеки един от нас е това.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Има още един мораториум по отношение на заменените имоти. Той действа три или пет години. Той скоро ще изтече.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Те са няколко, но да не се връщаме. Мисля, че тези дебати ги водихме. Благодаря Ви, господин Свиленски.
Господин Метин искаше думата.
МИТХАТ МЕТИН: Уважаеми господин председател, най-доброто, което можеше да постигне комисията в случая, е да се обединим около едно решение. За жалост обаче, с внесеното от колегата Шопов предложение аз не мога да се съглася.
На първо място, не мога да се съглася относно мораториума и не искам да влизам в развитие на тази теза. Да, действат няколко мораториума в момента в България, но от близкото минало сме свидетели на една инициатива за налагане на мораториум, която аз като политик и като гражданин на съвременното общество в момента не мога да подкрепя.
Съгласен съм, че познавайки отблизо работата на господин Шопов, той е добър парламентарист, съгласен съм, че тази формулировка на решение на Народното събрание съответства изцяло на дългосрочната политика на партията, която той представлява в комисията, но не мисля, че това е интересът в момента на България. не мисля, че е интересът на Народното събрание първо, ние да формулираме едни такива констатации, политически по своето естество, които на практика имат и силата на присъда. Не можем да си позволим с идеята, че по този начин ще вдигнем и рейтинга на Народното събрание, на практика ние да занижим този рейтинг поради което казвам, че ще гласувам предложението, внесено от председателя на комисията.
За мен също е много интересно да чуя позицията на колегите от ГЕРБ, тъй като те са вносители на искането за създаване на анкетна комисия. Нека те самите също да кажат внесеното от колегата предложение обслужва ли политическия интерес на обществото, кой точно интерес обслужва и смятат ли, че комисията всъщност си е свършила работата, защото това, което ще гласуваме тук от 1 до 6 на господин Шопов и от 1 до 4 на господин Мутафчиев, е политическият продукт от един близо тримесечен труд на комисията. В крайна сметка тази комисия ще излезе ли с едно мъдро решение и оттам какво ще предложи на Народното събрание? Интересно ми е да чуя колегите от ГЕРБ, като аз си спомням, че едно от заседанията, което водихме в тази зала, беше около близо шест часа. Съгласихме се около всички констатации, съгласихме се, че те водиха окопна война – окопна война, говоря, да не се връщаме текст по текст. Сега стигнахме до политическия продукт, до най-важното. Ясно е, че няколко посолства наблюдават работата на комисията, ясно е, че едно посолство е изключително заинтересовано от работата на комисията, кой как ще си носи политическия товар от решението и как ще гласува. Затова ми е интересно да чуя. Аз заявих как ще гласувам. Интересно ми е да чуя и колегите, защото те не са вносители на конкретно предложение.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин председател. Аз ще се опитам да изразя и принципно становище, както и да отговоря на въпросите, които адресира към нас колегата Метин.
Първо, ще започна по доклада заедно с предложения от председателя проект на решение. Аз мисля, че комисията не си свърши работата. Комисията не успя да постигне цялостност, всеобхватност, изчерпателност, включително не успя, без да говорим за разследване, разкриване и да използваме също такива, бих казал, неправилно процедурни понятия, но не можа да достигне до ключови моменти относно важните факти, касаещи сделката. Ние предложихме редакционно да бъдат отразени тези от тях, които за нас са най-очевидни, най-флагрантни, най-налагащи анализ обяснения и вземане на решение.
Доколкото успях в рамките на няколко минути да видя редакционно как са отразени предложенията ни от миналото шестчасово заседание, бих казал, че са отразени в минимална степен, без да апелирам към комисията, да тръгваме наново да гледаме текст по текст.
Защо смятам, че докладът не върши работа и няма смисъл?
Колегата Свиленски похвали доклада и мисля, че и господин Шопов като че ли каза подобно нещо. Докладът всъщност е опис, опис с фрагментарни цитати. Това наподобява малко като на съчиненията от трети клас, преразказ по картинка. Имаме едни документи, горе-долу групирани по процедури. Дали сме всичко, едва ли не създавайки впечатление, че е всичко. Дали сме тези документи с фрагменти от тях.
Аз се опитах на миналото заседание да аргументирам защо този подход не е подходящ и защо може да има манипулативен ефект. Защото цитираме изявления на участници в тая сделка. Да, участниците са имали такива аргументи, такива позиция, да кажем, били са вероятно убедени в това, което вършат към оня момент. Да, но надали това е смисълът на една комисия, която трябва да изследва и да анализира една толкова критична сделка.
За да не удължавам изказването си прекалено много, ще кажа и следното. Не мога да подкрепя проекта за решение на председателя, въпреки че, пак казвам, минимално в констативната част, само две или три от около 30-35 предложения, които бяхме направили, са пренесени в някаква степен. С този проект за решение всъщност ние затваряме дебата по този случай. Затваряме го, казвайки „да, приемаме доклада, това е била фактологията, ние я изчетохме и я възпроизведохме на вашето внимание“. Има някакъв проблем с историческата памет, но ние не можем да го решим. Затова вземете спешно, ако някой може да го реши, но и да не може да го реши, ние няма как да разберем.
Пращаме доклада на прокуратурата и на Министерски съвет. Пратен така докладът – на Министерски съвет, предполагам, с оглед културно-историческото наследство Министерски съвет вероятно любезно ще ни отдели едно изречение в писмо или друг вид писмено съобщение и ще каже: Господа депутати и уважаема временна комисия, има две съдебни решение, които Вие правилно сте ги възпроизвели, предполагаме, че случаят с това е решен. Да, за другото ще дадем едни методически указания, най-вероятно, ще възложим на министъра на регионалното развитие да вземе да уведоми всички ръководители на ведомства, които управляват държавните имоти, да направят така наречената инвентаризация, с оглед преценка по критерия културно-историческа стойност. Въпросът е какво ще направи прокуратурата в този случай.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Въпросът е какво ще направи и Министерският съвет.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз казах по моята представа как е.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Техни са правомощията, нека да видим.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Прокуратурата, предполагам, с уважение ще погледне, че получава доклад от Народното събрание, но така представен докладът, ще каже: Да, отделихме време, разпределихме го, включително на Върховна касационен прокурор. Той го изчете, запозна се с него в този внушителен обем от 88-92 страници, но при това положение не знаем за какво ни го изпратихте. Къде виждате Вие ангажиране на компетентността на Прокуратурата в този случай? Ако има такава комисия все още, моля, уточнете защо ни го изпращате.
Това ми се струва, че е една институционална практика на Прокуратурата като разследващ орган, който иска да има конкретно позоваване, ако не на самата причина, то поне на някакъв резултат, което се смята, че е обществено недопустимо или противоправно.
Аз ще подкрепя предложението на господин Шопов. Ще го подкрепя като най-силното предложение, в интерес на истината то е най-силното откъм логическа и откъм съдържателна страна. Ще го подкрепя, защото ние в двата случая не сме във вярната посока. Ще го подкрепя, защото то е по-близко и до нашите притеснения, до това, което не можахме да установим, до, пак казвам, флагрантните факти и обстоятелства, които сочат на сериозни проблеми със стойностите на престациите при тая замяна и с целесъобразността и законосъобразността при защита на държавния интерес. Няма да излагам аргументи, които не бих могъл да защитя пред Вас, но ще се опитам за пред зала да ги подготвя. Аз имам мнението, че при тази толкова значима сделка, при която се е наложило дори да се смени Правилникът за прилагане на Закона за държавната собственост само и само за да може тази сделка да се осъществи от някой, но без да се каля и ангажира Министерският съвет, мисля, че е сгрешен и компетентният орган, който да извърши сделката.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Това е записано в доклада. Нали го предложихте, приехме го и т.н.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, не е записано по този начин. Затова го казвам сега, евентуално за да влезе в стенограмата.
Подкрепям предложението на господин Шопов, като правя следните уточнения: ако се стигне до дебат за компромис по неговото предложение, аз бих бил склонен, и ако вносителят също е склонен, да отпаднат най-крайните понятия по Наказателния кодекс, защото действително не се чувствам нито в позиция, нито в компетентност точно тези квалификации да бъдат използвани. Давам пример. По отношение на точка 2 „комисията намира, че сключената сделка е изключително неизгодна и ощетяваща обществения и държавен интерес“, бих казал, че е възможен компромис, на база да остане „комисията намира, че сключената сделка ощетява обществения и държавен интерес“. По отношение на неизгодността, доколкото нямаме контролни оценки и доколкото не направихме процедура да сверим и да верифицираме цените и стойностите, не бих искал, защото тук ще имаме една контра, най-вероятно лица и субекти ще кажат – няма да кажа какво ще кажат, това си е вероятно техен подход за защита.
По отношение на точка 3, където е използван изразът „допуснати редица правонарушения и престъпления при осъществяване на сделката“, бих търсил такава редакция, която да е: „комисията счита, че докладът следва да бъде проверен от Главна прокуратура с оглед дали са налице правонарушения, представляващи престъпления“.
В никакъв случай според мен не би следвало като комисия в тая ситуация да правим компромис по отношение на обезпечителния ефект за времето, докато не се произнесе Прокуратурата поне, въпреки че приемам и срока така, както е предложен. Ако има дебат по срока, поне три години, ако ще е изразен по този начин.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Имате думата.
МИТХАТ МЕТИН: Аз не останах с ясното разбиране относно последното, което каза господин Кирилов. Тоест, Вие не бихте направил компромис точка 5 да отпадне, а държите точка 5 да остане в този срок – петгодишен.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Трябва да има обезпечителен механизъм, без значение как ще го кажем – дали ще го кажем „мораториум“, дали ще обезпечим административни мерки, които да имат ефекта на строителна забрана, преди това, бих казал, и забрана за одобрение на инвестиционни проекти, забрана за разрушение, защото е важно да нес е разруши, поне докато не завърши.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Аз съм съгласен с тези двете уточнения на господин Кирилов, така че ги приемам и нека да бъде изменено моето предложение.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Тогава ще Ви моля конкретно, за да знаем като гласуваме предложението какво гласуваме. Той каса с предположения – това трябва може би да отпадне, защото ако остане констатацията… Ще моля само за текстовете, за да може да се запише в протокола какво предлагате конкретно да се измени, господин Кирилов, като цитирате точката, за да може по-лесно да е после, за да няма спорове.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз мисля, че се записа, но ако трябва, ще го дам.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Конкретно, поправете го сега, за да мога да го прочета като промяна аз накрая. Господин Велчев, искате ли думата? Заповядайте.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, първо искам да започна – то не е условие, но аз мисля, че ще се съгласите, тъй като отсъства един от колегите, затова гласуването да бъде да решим, че неговият глас, независимо какъв е – „за“, „против“, въздържал се“, въпреки че не присъства, ще бъде зачетен в даденото гласуване, защото така в комисията в момента едва ли не всичко е предрешено.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Не виждам и по правилник, и по правила как може да го направим, когато го няма.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Аз се опитах, излязох навън, не ми дава връзка.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Иначе ние предрешаваме, вече решението е взето.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Не съм и говорил.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Не е взето, не сме гласували.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да, знам, ясно как ще се гласува, защото от самото начало се знае, че БСП и ДПС са на едно мнение.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин Велчев, кажете за какво става дума, предложение, по предложенията, които имаме. Нека да не влизаме в процедури, които са невъзможни по нашия правилник.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Когато четем в зала, значи няма да бъде зачетено гласуването на колегата? Тогава дайте да прекъснем да сме си в пълен състав и тогава да гласуваме. Сега само да предложим нещата, но гласуването да стане в ден, в който всички сме тук. Утре може да стане, само да се съберем да гласуваме, няма никакъв проблем, но иначе всичко е предрешено, пак Ви го казвам.
Добре, продължавам нататък. Ако не може това да стане, значи или тогава да се отложи гласуването за утре…
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Предлагате да отложим заседанието?
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Не, ние сега си го провеждаме. Ние затова сме седнали, всички да кажем своите съображения. Самото гласуване обаче, защото за какво заседаваме три месеца, ако единият накрая в решителен момент, когато се гласува, не знаем неговото мнение?
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин Велчев, влизаме в спорове, които мисля че… можем веднага да зададем въпроса колко човека се запознаха с информацията от хиляди страници, за да седнат да говорят днес и да дойдат да си дадат позицията? Получихме ли предложение от всички народни представители, които са членове на комисията какво да бъде включено към доклада и по тази логика трябва ли тогава да пишем доклад или да не пишем? Това дава отговори на много други неща.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Аз говоря за гласуването, господин председателят.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Включително и за гласуването.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Защо днес и Вие непрекъснато и в зала го правите – водят се дебатите и гласуванията се отлагат за следващия ден? Какво пречи и какво и защо налага веднага днес да гласуваме?
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Няма проблем, ще го решим, при нас става с гласуване на народните представители. Правите конкретно предложение.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Добре, затова правя това предложение.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Добре, ще го гласуваме, ако е процедурно, това ще го гласуваме и ако се приеме, ще се приеме.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Добре. Сега по повод на двете решения искам да попитам в това последно предложение, което Вие предлагате, случайно ли е изпуснато това, което беше предложено първоначално на миналото заседание. Точка 2 е изчезнала.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Коя точка 2?
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: „Докладът да бъде предоставен на главния прокурор на Република България, с оглед националната значимост на обекта,… отразени в настоящия доклад констатации за проверка на законосъобразността на предприети действия по двете процедури, включително и относно компетентността на отделни органи, субекти при подготовката и изпълнението на сделката.“
Ако ние дори и за това пропуснем да уведомим главния прокурор, аз не знам за какво сме се събирали, честно да Ви кажа.
По-нататък – надявам се, че даже и да го включите, трябва все пак да обясните защо сте го махнали.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Пренесено е долу – да се предостави. Ще Ви отговоря. Продължавайте.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: С цел запознаване. Едно е да вземат мерки, друго е с цел да запознаем. Добре.
Защо подкрепям предложението на господин Шопов? Още повече, няма да се впускам в подробности, защото колегата преди малко говори, стигна се до някакви споразумения за поправки в това предложение.
Основното, за което настоявам, както и господин Шопов, е следното. Ние бяхме предложили един текст, Вие казахте, че не сте съгласни. Но дори да не е за пет години мораториум, за мен е много важно да се наложи мораториум, докато нямаме становище от Министерството на културата и по-скоро от Министерския съвет и отговора на доклада от главния прокурор, защото по никакъв начин, колеги, ако ние не наложим този мораториум, и то, казвам, може да е за два месеца само. Това нищо не значи, няма толкова да забави сделката. Както ние искаме от Прокурора и от правителството спешни мерки – упоменато е – и от Министерството на културата, навсякъде се споменават спешни мерки. Като кажем спешни, значи, че до два месеца те спокойно могат да излязат с всички свои становища. Един мораториум за два месеца нито ще навреди на държавата, нито ще окажа такова влияние, след като седем-осем години се влачат всички тези неща и накрая – че щели да изчакат два месеца. Аз съм сигурен, че инвеститорите няма да започнат да строят, но нищо няма да им попречи да започнат да разчистват терена, защото с нищо няма да нарушат закона и ще бутнат всички сгради. След това вече става безпредметно всяко едно действие – било от страна на Министерството на културата, от Министерски съвет.
Прокуратурата – да, ще установи нередности, и толкоз! Ако ние се пазим от това, ние да не излезем с по-точни становища, смятате ли, че ако тази отговорност не може да поеме Народното събрание, тази отговорност ще бъде поета от някой министър? Това е абсурд. Това не може да стане. Затова най-висшият орган в държавата е Народното събрание. Точно затова идеята беше да се направи тази комисия в Народното събрание, защото то е най-висшият орган. Ако ние само пожелателно си излизаме с някакво решение, което е пожелателно за останалите и не казва нищо конкретно, значи цялото това действие ще бъде едно узаконяване на неща, които не отивам в крайни констатации, както господин Шопов е насипал „престъпления“, но най-меко казано, много съмнителни оценки, сделки и най-важното, нарушаване на министерски разпореждания, което е закононарушение.
Затова е много необходим този текст, който ние бяхме предложили. Пак ще Ви го прочета. Става дума за това решение, което беше предложено в предишния доклад. Аз се учудвам, че е редактирано по такъв начин, още по-смекчен, отколкото предишното наше решение, което ние отхвърлихме. Идеята беше, да не ги чета наново, Вие ги имате, аз ще ги прочета в зала, ако трябва, но точка 3, която ние предложихме (даже тя би трябвало да е четвърта, а четвърта точка да стане втора), и да гласи: „Налага мораториум относно промяна и застрояване на имота до приключване производството и становище по предходните две алинеи – 2 и 3.“ – в смисъл, че докато Главна прокуратура и Народното събрание…, но тук чета точка 4:
„Като отчита безспорното историческо значение на летище „Божурище“ и констатираните в доклада предложения, Народното събрание възлага на българското правителство да предприеме спешни мерки за съхраняване на историческата памет и предприемане на действия за установяване и защита на статута на имота като културна и историческа ценност.“
Вижте колко добре е казано. Какво пречи преди да чуем правителството и Главна прокуратура, без което ние не можем да взимаме и не можем да разрешаваме и да казваме: „Тази сделка е добра“ или „нормална“, или „не са нарушени държавни интереси“. Ние констатираме, че са нарушени държавните интереси. И това го е казала не ние, а нашата комисия го казва. Трябва ли да прочета становището на Военна окръжна прокуратура какво казва и как няма да зачетем становището на Военна окръжна прокуратура?
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Аз Ви предлагам да не се връщаме назад, защото знаете какво е становището на военна прокуратура в крайния му вариант – че правят проверка и казват, че няма установени престъпления, и го прекратяват.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Не, не вменявайте неща на Военна окръжна прокуратура това, което е казано от Софийска градска прокуратура.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Софийска градска е. Ако е имало нещо такова и вероятно ако има, то ще отиде в съда и ще бъде решено в съда. Нека и чрез нашето заседание да не се опитваме да променяме нещата. Имате ли нещо друго?
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Явно тук всичко е предварително решено. Аз ще си направя изводите, ще си искам някои неща в зала. Ще ги заявя там, защото това, което е написано като предложение на господин Шопов, е най-конкретното. Мисля, че това трябва да се подкрепи. Ние сме направили констатациите.
ПАВЕЛ ШОПОВ: В зала можем да променяме и срока – от пет години, три или „до…“.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Ще ми разрешите ли да кажа и аз няколко думи? Уважаеми господа, нека най-напред да се придържаме и да се върнем там, каква задача ни поставя Народното събрание по искане на ГЕРБ? Да направим проверка и да установим всички обстоятелства около сделката за продажба на летище „Божурище“ до 2005 г. както и процедурата, тоест, проверка и установяване на обстоятелствата по обявяване на летището за паметник на културата. Мога да приема упрека, независимо че упрекът към доклада е упрек към всички нас. Докладът е резултат от това. Не мога да възприема упрека, че комисията не си е свършила работа и че докладът не е по същество това, което трябваше да бъде. Напротив, ние сме събрали максимално, говоря, всички и мисля, че миналия път дебатирахме дали да остане „всички документи“, които са, но ние събрахме максимално това, което можахме от различни представители на българската държава, включително изслушахме и инвеститорите, за да можем да добием представа по какъв начин се е осъществила тази сделка и при какви обстоятелства. Мисля, че именно в тази посока ние сме си свършили работата. Събрали сме документи, включително сме стигнали до конкретни констатации, които подкрепихме всички ние.
Не мога да приема, че една малка част от това, което е предложил от господин Кирилов, е прието. Напротив, 90% от това, до което стигнахме по консенсус, 100% даже е вътре в доклада и в констатациите.
Да, има две различни предложения. Въпросът е когато Ви предложих това решение, да спазим наистина правомощията на българския парламент. Аз мисля, че констатациите са тези, които са крайната цел на работата на нашата комисия. Ние обаче си позволяваме да дадем конкретно решение. Достатъчно е само една дума да има: „Народното събрание приема доклада с направените констатации“. И това е напълно достатъчно за задачата, която на нас ни е дадена.
Но ние си позволяваме да кажем още нещо друго – че трябва да го дадем на Министерски съвет и на Прокуратурата да се запознаят с тези констатации и да си изпълнят ангажиментите, защото Народното събрание не е това, което трябва да замени функциите на изпълнителна, на съдебна и т.н. власт. Вървейки в тази плоскост, ние вървим към една друга система на управление на държавата. Някой търси, че в Народното събрание може да се решава всеки един въпрос. Не, не може да стане така. Но ние можем да кажем нашето мнение. Ние в констатациите сме казали: Ние имаме съмнения и по отношение на сделката, и по отношение на цените, и по отношение на оценките и аз мисля, че това е напълно достатъчно, включително с няколкото цитирани примера, съответно на Прокуратурата да счете и да направи една проверка.
Така че това касае и въпроса за мораториума, това касае и някои от предложенията на господин Шопов, към който се отнасям с най-голямо уважение, които са свързани и с конкретни обвинения. Не мисля, че трябва в никакъв случай да си позволяваме като Народно събрание включително да даваме констатации за извършени престъпления. Нека това го направи Прокуратурата и съответно съдът, ако се стигне до това.
Имаше няколко предложения за промени.
Едното предложение за промяна на внесения от мен проект е на господин Свиленски.
Второто предложение е по отношение на промяна на проекта на господин Шопов. Беше зададен въпрос от господин Велчев защо е променено. Там виждате, че има и за Министерски съвет, включихме го в един текст, защото миналия път Вие казахте, че не сте съгласни с това решение.
Самият факт, че ние предоставяме на Прокуратурата, е напълно достатъчен.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Прочетете го какво пише.
МИТХАТ МЕТИН: Уважаеми колега, Вие не можете да вмените на Прокурора точно каква проверка да извърши и какъв да е обхватът.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Така ли - само „вижте, запознайте се“?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Ние не го обвиняваме.
МИТХАТ МЕТИН: Обхватът на неговата проверка може да бъде от „а“ до „я“.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Ние изпращаме при него сигнал.
МИТХАТ МЕТИН: Цялата папка изпращаме. Всички документи, събрани.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Такова е моето вътрешно убеждение. Аз съм сигурен, че вътре има престъпление и го заявявам: „Господин Прокурор…“.
МИТХАТ МЕТИН: Цялата преписка от комисията отива там. Те решават какво правят и как правят. Ние не можем да му кажем: „Тук има престъпление по член 272“.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Но можем да му кажем: „според нас има“.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Колеги, ние сме най-висшият орган в държавата, първо. Второ, само ще Ви прочета предишното предложение – с какво и на кого заповядваме. Много внимателно ще го прочета: едното е да се запознае, другото е „докладът да бъде представен на Главния прокурор на Република България, с оглед националната значимост на обекта“, – което ние сме констатирали, отразени в настоящия доклад констатации, „и за проверка на законосъобразността“.
Ако ние не можем да му кажем на Главния прокурор: „Вижте дали е законна тази сделка, ние какъв парламент сме, ние какво правим тук? Кажете ми. И защо това е отменено и е някак – „вижте го там, ако има нещо кажете“!
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: „Запознайте се“.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: И те ще кажат: „Добре, запознахме се“.
МИТХАТ МЕТИН: Считате, че има извършено престъпление, или казвате „няма извършено престъпление“.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Кажете ми какво противоречи – точка 2 – какво лошо сме казали, та трябва да го променим? Какво лошо?
МИТХАТ МЕТИН: Нищо лошо не сте казал, въпросът е, че тук се стига до разместване на основен принцип за разделението на властите.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Кое?
МИТХАТ МЕТИН: Законодателната власт не може.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Ето така ще ни отговорят, както Вие ми отговаряте. Аз Ви питам в тази точка 2 какво нередно има и с какво сме превишили правата, както е написано? С кое? Единствено казваме „за проверка“. Нали Прокуратурата е за проверка. Тя за какво е?
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Тази точка е предложена от Вас. Нищо не пречи да я предложите пак. Какъв е проблемът?
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Нали трябва всички да се убедим какво правим?
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Разбира се. Аз затова Ви казвам: Прокуратурата е длъжна когато й се дадат едни констатации, тя когато счете и види…
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Толкова манипулирани решения са тук.
МИТХАТ МЕТИН: Тя не работи по решенията; тя работи по констатациите.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Аз искам да се запише, че се манипулира. Манипулирани са.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Записва се. Ще помоля само да не манипулираме комисията.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Не, ние сме вътре, как ще манипулираме комисията?
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Да оставим емоциите назад, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: То не може без емоции. Как без емоции? Аз не се държа невъзпитано.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Да приключа мисълта си и аз. Още нещо искам да кажа за мораториума. Спомняте си това, което се случи в пленарна зала и аз тук като позиция на ГЕРБ искам да попитам последователни ли сме в тази посока. Когато предложиха да се намесят пряко в една сделка, която касае „Кремиковци“ от „Атака“, Вие казвате, че това не е допустимо. Сега говорим да поставим мораториум пряко на една сделка. Кога сме прави? Когато говорим за „Кремиковци“, или когато говорим в момента? Нека да оставим институциите, които имат право на това, а и съдът, и Прокуратурата може да изиска от съда съответно да се спре строителство. Не е работа на Парламента и Вие знаете, че има такова конституционно решение по отношение на налагането на мораториум. Не е отменено. Има и аз ще Ви го предоставя. Не можем ние да си позволяваме като институция да решаваме конкретни действия по конкретни сделки. Това е недопустимо за един парламент. Ние сме казали, че имаме съмнения, и то конкретно по кои въпроси когато е осъществена тази сделка. Оттук нататък предоставяме доклада на Прокуратурата, на Министерски съвет, ние имаме правото да кажем на Министерски съвет какво точно да направим и казваме, че трябва да направи система, че трябва да предприеме действия за запазване на историческата памет на „Божурище“. Смятам, че това са наистина допустимите за Народното събрание решения.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Излагаме нашето вътрешно убеждение и нашето вътрешно убеждение също е част от този доклад.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Разбира се, то е в констатациите.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Моето вътрешно убеждение е, че там има допуснати престъпления, и то тежки престъпления.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Но като убеждение не можем да го поставим като решение на Народното събрание, разбирате ли?
ПАВЕЛ ШОПОВ: За мен като бъдат ударени оценителите, като се види, че те са давали оценки по 9.27 лева, а там квадратният метър е струвал 1000! Оттам нататък е ясно какво става.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Предлагам Ви да вървим към гласуване.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Аз съм чист пред съвестта си. Да мислят тези, на които им оказва влияние евентуално.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин Велчев, ще Ви направя забележка, наистина. Аз също съм чист пред съвестта си и мисля, че в тази комисия няма някой, на който да му е оказано влияние. Това, че не съвпада с Вашето мнение не значи, че някой е под влияние на някого, защото и Вашето поведение може да се твърди, че е под влияние на някакъв интерес. Затова ще Ви моля, нека да престанем да водим подобни спорове, защото също идваха и казваха, че не може да има членове, които имали конфликт на интереси, тъй като са ползвали това летище. Но никога ние не сме възразили за това. Така че ще Ви моля наистина да запазим спокойствие.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Ползвали? Всички авиатори са ползвали това летище. Значи никой няма право от тях да поставя въпроса, защото всички са летели на това летище?
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин Велчев, моля Ви, запазете спокойствие.
Предложенията, които прави господин Кирилов и които бяха приети от господин Шопов по отношение на неговото предложение за решение на Народното събрание: „Комисията намира, че сключената сделка ощетява обществения и държавен интерес“ – така да стане точка 2, като отпадне „изключително неизгодна“.
Точка 3 да бъде променено по следния начин: „Комисията счита, че докладът на Главна прокуратура, Министерство на отбраната и Министерство на регионалното развитие за предявяване на искове за обявяване на сделката за нищожна и развалянето й, като евентуално ангажиране на отговорността на виновните лица и оценителите на имота.“
ПАВЕЛ ШОПОВ: Използвам думата „евентуално“.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Добре, двете промени, и Ви предлагам да вървим към гласуване. Съгласни ли сте?
Има предложение да отложим гласуването за утре. Добре. Който е съгласен да отложим гласуването за утре, моля да гласува.
Гласуване: за – 3, против няма, въздържали се - 4.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Аз няма да гласувам.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Вървим към гласуване. Ще започна с предложението на господин Шопов. Който е съгласен с направеното предложение на господин Шопов, да гласува.
Гласуване: за – 2, против няма, въздържали се 4.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Гласуваме предложението, което е направено от мен с промяната на господин Свиленски. Който е съгласен, моля да гласува.
Гласуване: за – 4, против 2, въздържали се няма.
ПРЕДС. ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Поради изчерпване на дневния ред закривам днешното заседание.
/Край на заседанието – 15.40 часа./
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
ВРЕМЕННАТА
АНКЕТНА КОМИСИЯ:
/П.Мутафчиев/
Стенограф:
Файлът съдържа 44 078 знаци.
