ОБЩЕСТВЕН СЪВЕТ

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
ВРЕМЕННА КОМИСИЯ ЗА ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ
НА НОВ ИЗБОРЕН КОДЕКС

ОБЩЕСТВЕН СЪВЕТ



П Р О Т О К О Л

№ 1


На 15 януари 2014 година (сряда) от 14.00 часа в сградата на Народното събрание, пл. „Княз Александър І” № 1, зала 238 се проведе заседание на Обществения съвет към Временната комисия за обсъждане и приемане на нов Изборен кодекс при следния

ДНЕНЕН РЕД:

1. Обсъждане и гласуване на първо четене проект на Изборен кодекс, № 354-01-96, внесен от Мая Манолова и група народни представители;
2. Обсъждане и гласуване на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 354-01-34, внесен от Андон Петров Андонов и група народни представители;
3. Разни.

Заседанието на Обществения съвет откри проф. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА – Председател на Обществения съвет.
ПРОФ. ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Добър ден, колеги. Започваме нашето първо заседание. Налага се и призовавам поради което към експедитивност, към дисциплина на обсъждането, която сами трябва да си наложим, предвид общите кратки срокове, които са очертани за предмета на работата на самата Временна комисия и на Обществения съвет към нея.
Конкретно за настоящото заседание припомням, че то беше насрочено на 13 януари 2014 година, понеделник, т.е. експресно и залата, която ни е предоставена днес за заседание можем да я ползваме до 16.00 часа, след което започва заседание на постоянна комисия.
За следващите заседания да се надяваме, че няма да имаме толкова стриктно ограничение.
На заседанието на 13 януари т.г., което беше всъщност заседание на Временната комисия за обсъждане и приемане на Изборен кодекс. На това заседание поканени представители, които се включихме в състава на Обществения съвет всъщност бяхме гости на заседанието на комисията. Тогава дневният ред на заседанието на комисията беше проект за нов изборен кодекс и също така беше обсъден и вече внесения от преди няколко месеца законопроект за изменение на действащия Изборен кодекс.
Заседанието приключи с насрочване на дневен ред на заседанието на временната комисия, което ще се състои в петък 17 януари 2014 година, а дневен ред на нашето заседание на Обществения съвет, което решихме да работи Обществения съвет изпреварващо, за да е полезен, имаме същия дневен ред, а именно:
1. Обсъждане на проекта за нов Изборен кодекс.
Проект, който е постъпил в Народното събрание, който е размножен, има го на сайта на Народното събрание и на сайта на Временната комисия, има го тук и сред нас.
Това е единият законопроект, който ще разглеждаме.
Другият, който също споменах, това е Законопроект за изменение на действащия Изборен кодекс, който е постъпил в Народното събрание още миналата година, разпределен е на три комисии. Водеща комисия е Правната комисия.
Това е нашият дневен ред – тези два законопроекта.
Преди обаче да пристъпим към тяхното разглеждане заслужава да обърнем внимание на писмото на наш колега Стефан Манов, който участваше и в предишния Обществен съвет, имате го всички това писмо, с което той предлага да се реализира една възможност за онлайн излъчване на заседанията на Обществения съвет.
Изпреварващо, неговото писмо беше отправено към Секретариата на Временната комисия, всъщност на чиято асистенция разчитаме и ние като Обществен съвет, предложенията на господин Манов, мисля, са намерили отклик и преди малко получих информация, че вече понастоящем е реализирана възможността и той може да ни гледа по скайп.
Тук присъства представител на Информационната служба на Народното събрание, който ще ни окаже съдействие. Предложението на господин Манов всъщност е намерило реакция и реализация. Вярваме, че той вече може да ни следи, и не само той, всеки който проявява интерес към нашата работа.
Господин Кисимов, заповядайте.
Г-Н ДИМИТЪР КИСИМОВ: Госпожо председател, преди да започне работата по същество на новия Обществен съвет, на мен ми се струва че е редно, ако Вие разбира се знаете и можете да вземете отношение и да ни кажете определено кое наложи съставянето на втори Обществен съвет с подмяна на някои от хората. Това първо.
Второ. Този нов Обществен съвет се гласува онзи ден и в края на обобщението от това, което се постигна с участието и на Временната комисия, с участието и на Обществения съвет – стари членове, нов Обществен съвет, обобщението което направи г-жа Манолова беше точно казано. Независимо, че се сформира нов Обществен съвет, за което обаче отново казвам не стана ясно кое налага съставянето на нов Обществен съвет. В края тя каза: независимо, че се прави нов Обществен съвет, в работата както на Обществения съвет, така и на Временната комисия, с участието на новия Обществен съвет могат да участват без да се налагат някакви формалности хора, които са членове на граждански структури и организации, изявяващи желание да работят.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Господин Кисимов, ще ме извините, но ще Ви прекъсна. Този въпрос беше категорично обсъден и решен на предишното заседание на Временната комисия.
По правилата, по които работи, припомням, Временната комисия, а те именно гласуваха на онова заседание такива правила, Временната комисия формира състава на Обществения съвет. Така че Вашият въпрос е за Временната комисия.
Ние сега сме се събрали да използваме ограниченото време, което имаме да свършим работа.
Заповядайте, господин Томалевски.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Благодаря Ви, че ми дадохте думата.
Искам да разсея съмнението на всички и да уточня, че създаването на този нов Обществен съвет е поискано като охранителна мярка от четирима, аз съм един от тях, и по искане на нас, на гражданите е създаден такъв Обществен съвет, и по-точно е създадена Временна комисия за обсъждане и приемане на нов Изборен кодекс. Нека някой да не се заблуждава, това е по наше искане.
Тази комисия за обсъждане и приемане на нов Изборен кодекс, както и Обществения съвет към нея са създадени по наша инициатива. Благодаря ви.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Колеги, нека вече по същество да говорим.
Заповядайте.
Г-Н БОЯН АТАНАСОВ: Казвам се Боян Атанасов.
Съвсем по същество. Поради причини, които сега не искам да обсъждам, в понеделник когато е било първото заседание на настоящия съвет не съм имал възможност да присъствам. Проблем ли е към цялата комисия заявяването ми за участие и включване в листата. С повечето от колегите, които са тук сме участвали в предишни съвети, с някои се познаваме.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Благодаря.
Казах вече, това е въпрос, който самата комисия решава, така че нека този въпрос да бъде отправен към комисията.
Заповядайте, моля да се представите.
Г-Н ГЕОРГИ НАЙДЕНОВ: Георги Найденов, Технически ренесанс.
Благодаря Ви, че ми дадохте възможност да изкажа мнението си. Мои колеги са предали на г-жа Мая Манолова проект за Изборен кодекс, моля да го имате предвид и това и че може да ползвате от него голяма част. В електронен вид ще го изпратя и на сътрудничката на г-жа Мая Манолова, за да съкратим усилията ви. Благодаря ви.
Г-Н ХАРАЛАМБИ АНЧЕВ: Аз, за да успокоя желаещите да участват в съвета, на предходното заседание госпожа Мая Манолова каза, че неговият състав е динамичен, т.е. той може да бъде допълван по всяко време при съответната мотивировка, желание на съответната комисия и т.н., така че адресата на тези искания е Временната комисия, която го създава този орган. Да не говорим, че слава Богу, новият Наказателен кодекс още не е приет, всички тук нас ни снимат, излъчва се онлайн, така че всеки може реално да участва, като прави съответните свои искания, предложения, корекции до съответните органи, било до съвета, било до Временната комисия. Благодаря.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Господин Хаджиев, заповядайте. Нека наистина това да бъде последното изказване и след това по същество.
Г-Н ПЕТЬО ХАДЖИЕВ: Искам да направя предложение за начина, по който да работи Обществения съвет.
Предлагам от името на 52 граждански организации, които това, аз казвам, не го правят като предложение, а го предлагат като искане.
Писмено да се заявяват недостатъците във всяка една точка от така изработения Изборен кодекс на отделен лист и писмено да се предлага решението, което да отстранява този недостатък. Всички получени предложения на следващото заседание да се гласуват поименно от участниците във Временната комисия и от Обществения съвет към нея.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Благодаря.
Мисля, че всички сме наясно, че нашата работа до голяма степен се определя от правилата на законодателния процес, в която рамка ние се вграждаме сега, ние се вписваме. Така че нашата работа, вече казахме, тя има смисъл, ако бъде изпреварваща, ако подаваме нашите мнения, становища на народните представители преди те да са взели решение по конкретните разпоредби. Така че това ще бъде отразено разбира се и усилията ни ще бъдат към това по всеки текст да подаваме становище и мнение, но нека да сме наясно, че на заседанието в петък, съгласно дневния ред, както е обявен, комисията ще разглежда и вероятно ще приеме решение за подкрепа на доклада за първо четене в Пленарна зала, а това означава гласуване на законопроекта в цялост и по принцип. Така че оптималната цел на нашето днешно заседание е да можем ние да излезем със становище по двата законопроекта в цялост - проекта за нов Изборен кодекс и по изменителния законопроект към действащия закон. Задача с повишена трудност, но сме задължени просто да се впишем в правилата на законодателния процес. А правилата, какво предвиждат, че в такава хипотеза тя има уредба в правилника на Народното събрание, дори и това е утвърдена практика в българско парламентарно право, водещата комисия, в случая това е Временната комисия, разглежда едновременно всички законопроекти, които уреждат една и съща материя. Така че влизаме в тази хипотеза на чл. 77 от правилника, само че тук има една трудност, която трябва да преодолеем.
Единият проект е за цялостно нов акт, а другият проект е изменение към действащ акт. Цялостно новият акт в проекта, в заключителна разпоредба, отменя действащия акт. Така че разглеждаме ги паралелно, но трябва да вземем становище по въпроса, че като два формални проекта е трудно да подкрепим Народното събрание да приеме и двата проекта. Това от формална гледна точка, но от съдържателна гледна точка мисля, че няма проблеми, няма трудност предложения, които са в изменителния законопроект, ако не са намерили място в проекта за нов Изборен кодекс да не бъдат загубени, а да препоръчаме да бъдат, ако има подкрепа и воля от народните представители, да бъдат подкрепени и да намерят място в проекта за големия акт. Така че имаме пътека, имаме изход от това положение, още повече че, сигурна съм, почти всички, ако не всички са успели да прочетат и двата законопроекта и при този прочит лично аз правя констатацията, че основни положения от изменителния законопроект вече се съдържат в проекта за нов Изборен кодекс.
Имам предвид облекчени условия за регистриране и участие на независими кандидати; методиките да бъдат част от действащото право, да бъдат част от закона и от кодекса, а не отделно; промяна в правомощията, относно избирателните списъци, засилен контрол; повече правомощия на Централната избирателна комисия; медийни пакети, каквито има в проекта за нов кодекс.
Има и различия, които се установяват още на пръв прочит, а именно че изменителният закон предлага смесена изборна система. Съдържа и предложения относно изборната бариера в пропорционалната част на изборната система и още някои различия, но както посочих има и редица основни положения, които вече се съдържат в проекта за нов кодекс.
И така, уважаеми колеги, имате думата първо по принципния въпрос, но вероятно отговорът ще изкристализира вероятно в края на заседанието. Как да подкрепим или да не подкрепим двата проекта? Как да излезем от положението? Аз вече споделих моето виждане, че самият правилник съдържа изход от това положение, в смисъл че никое от съдържащите се предложения да не бъдат загубени, а да намерят място в нашето становище.
Имате думата по единия законопроект и по другия законопроект.
Професор Константинов имате думата, след това господин Гетов.
Проф. МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Аз ще мина направо по същество, като ще се спра на първия постъпил законопроект, това е законопроект на ГЕРБ, той мисля, че е още от миналата година, и по-специално на тази част от него, която съдържа предложение за промяна в изборната система.
Аз се чувствам специалист по изборните системи и затова ще избягвам да говоря за такива неща, като агитация в предизборния ден, различни такива други неща. Ще говоря само за математическите проблеми на изборните системи.
Предлага се смесена изборна система, която повтаря изборната система от 2009 година. Тази система има няколко много съществени недостатъци. Освен, че е механично смесена изборна система, тя допуска изборни райони, които се различават повече от 5 пъти по размер. Двадесет и трети или 24-ти Софийски изборен район мисля, че е 5 пъти по-голям от район Видин, т.е. в единия случай зад един избран кандидат ще стоят да кажем повече от 50 000 избиратели, а в другия случай ще стоят 250 000 души. Това е фундаментален порок на мажоритарните системи и се приема със „скърцане на зъби” само в такива държави, където е трайна традиция, каквато е например Великобритания, въпреки че и там хората много пищят от това нещо.
Освен това нещо елементарно, на което всички бяхме свидетели през 2009 година. Партията, която има малък превес над другите, през 2009 г. това беше ГЕРБ, получава практически всички мажоритарни мандати, с изключение на регионално специализираните, където ги прибра ДПС.
От 31 района, които се предлагат, отсега ви казвам, 25 -26 района ще си прибере ГЕРБ и 5 ще отидат за ДПС. Може разбира се в отделни райони и БСП да се докопа до мандат, но ще бъде крайно учудващо.
Казвам го това, не защото искам един или друг да победи, а защото искам да има справедливост.
Така предлаганата система допуска в най-лошия вид недостатъците на смесените и на мажоритарните системи. Плюс това разбирам да не го бяхме правили. Ние го направихме през 2009 година, всички видяха колко е ужасно и сега предлагаме същото. Аз съм категорично против такава система.
Второто нещо, което искам да ви кажа във връзка с изборните системи.
Предлага се намаляване на прага от 4 % на 3 %. Това е чисто политически въпрос. Знаем, че намаляването на прага увеличава по принцип броя на участниците, повече партии получават шанс да влязат в Парламента, макар че има и парадоксални ефекти. Когато всеки решава, че може да участва сам, съответно не прескача и по-ниската бариера.
Този въпрос не искам да го обсъждам. Искам само да кажа, че българската изборна традиция е за 4 процентов праг, променена на седем, даже осем парламентарни избора, ако вземем пропорционалната част от изборите за Велико Народно събрание.
Няма смисъл да го обсъждаме това положение, колеги.
Знам категоричното становище на всички български политици без изключение. Те няма да бутнат прага, т.е. всяко обсъждане на прага има чисто академичен характер.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Господин Гетов.
Г-Н ИВАН ГЕТОВ: Благодаря, госпожо председател.
Моето изказване е в духа на професор Константинов.
Всички знаем какъв е законопроектът, за който става дума, какви са слабостите, той ги изтъкна и в детайли може да говори за тези неща. Там знаем, че акцентът е върху гласуването по интернет, което по една или друга причина не може да се реализира.
Ние с повечето от вас, които работехме в Обществения съвет и във Временната комисия, която беше преди новата година, работехме върху един проект, с който всички се съгласихме, че е една добра база за работа и за умуване в комисиите, в които предстои да бъде разгледан. Имам предвид, че ще се разглежда и в Правната комисия този законопроект, т.е. няма логика да работим върху други проекти, които тепърва да започват от началото на тази година. Пак казвам, ние доста време отделихме на този проект и смятам, че с наши усилия стана един добър проект, който всички признахме в края на миналата година.
Затова в духа на Вашето предложение, госпожо председател, аз предлагам да се съсредоточим върху същността и кой каквото би могъл да допълни върху проекта, който вече сме приели. Да продължим да работим по текстовете, ако е необходимо да се добави нещо, пак с условието, че може да се вземе нещо положително, от който и да е друг законопроект или предложение в този дух. Благодаря.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Благодаря.
Очертава се от изказванията на двамата колеги становище, че предложението за смесена система във вида, в който се предлага е неприемливо и с редица недостатъци и другото предложение. Всъщност по законопроекта за изменение това са двата главни въпроса, където е разликата спрямо проекта за нов Изборен кодекс, а именно тази смесена система от 2009 година и другото предложения за праг 3 % за партии и коалиции.
Това са двата принципни въпроса, по които има различия.
Другите основни положения, които са в изменителния закон до голяма степен, почти 100 % са инкорпорирани принципно в проекта за нов кодекс. Така че това до голяма степен предопределя вече и по-нататък нашето обсъждане.
Други мнения. Господин Джуров не сме го чули.
Г-Н ХРИСТО ДЖУРОВ: Говори се за демократични, честни, справедливи избори. Професор Константинов правилно каза, че това което се е използвало по време на предишните избори води до редица грешки и се получава така, че в един район с 470 гласа избират мандат, в друг район с 23 000 или 18 000 гласа.
Подготвил съм методики.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Господин Джуров, моля ви по конкретния проект, по вида на смесената изборна система. Ето, този въпрос обсъждаме.
Г-Н ХРИСТО ДЖУРОВ: Това засяга изборната система, защото черешката на тортата на тази изборна система е определяне мандатите накрая. Тези мандати се определят нечестно, несправедливо и именно в методиките, които съм изготвил се избира всеки един народен представител с един и същи брой гласове.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Благодарим Ви за методиките. Ще ги разгледаме, вече говорихме затова. Това, което сте представили е много интересно, още повече сте дали Ваш вариант на методиките, което е рядко и което със сигурност ще бъде предмет на обсъждане при нас и в самата комисия, когато стигнат до методиките. Сега сме само по изменителния законопроект и по проекта. Благодаря Ви.
Господин Томалевски.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Ще бъда кратък.
Смятам, че законът за изменение на Изборния кодекс не е правен в съгласие и с присъствието на такава широка представителност на гражданските организации, така че хубаво е да се концентрираме върху новия Изборен кодекс и върху неговото разглеждане, защото всички си спомняме, че тук присъстващите се познаваме именно при неговото изготвяне.
Ще допълня обаче, че в Закона за изменение на Изборния кодекс, който е на ГЕРБ има едно много хубаво предложение, това е за онлайн гласуване. И в този ред на мисли онлайн гласуването не се съдържа в новия Изборен кодекс.
Още едно допълнение ще направя. Знаем, че между първо и второ четене не могат да бъдат поправките. Ето защо вчера Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения прие и ще предложи на съответната комисия в Парламента, парламентарен дебат по четири точки, които са наложителни за новия Изборен кодекс и които не намериха място.
Едната е създаването на самостоятелен изборен район в чужбина.
Втората е да има дебат по пасивното избирателно право, касае чл. 65, ал. 1.
Третата е чл. 150 – самостоятелна жалба за сезиране на Конституционния съд.
Все пак ще има парламентарен дебат и ако получи подкрепа това, което сме предложили ще има конкретна промяна в текста. Това исках да допълня. Благодаря Ви.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Вашето предложение е да се концентрираме върху проекта за нов Изборен кодекс, но по въпроса за района – гласуване в чужбина, 32-ри район, той какво ще включва?
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Това е 33-ти изборен район. Господин Константинов ще ви каже за тежестта на вота, той знае много добре как стоят нещата.
Район 32 е район Варна – разделен е на две.
Става въпрос за самостоятелен избирателен район в чужбина – район 33-ти, където има пряк избирателен вот, а не допълващ, както е в момента. Като конституционалист Вие много добре знаете, че вотът трябва да бъде на практика еднакъв, да има една тежест.
Господин Константинов ще ви каже, че единият вот има 90 % тежест или 75 %, другият 100 % тежест, което е нарушение на Конституцията. Още повече това е прието от комисията и сме го предложили вчера.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Следователно записваме като предложение – създаване на район за отчитане гласовете, които се подават извън страната.
Г-ЖА ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Здравейте. Ивилина Алексиева, Институт за модерна политика.
Конкретно по поставения въпрос. Считам, че постигнахме консенсус по отношение на това кой проект да гледаме. Бих искала да дам само още един аргумент защо да гледаме изцяло проекта за нов Изборен кодекс, а не изменителния законопроект.
Изменителният законопроект е частичен. Той предвижда промени единствено при произвеждане на избори за Народно събрание.
В този смисъл значително по-разумно е и с оглед предстоящите европейски избори за Европейски парламент ние да разглеждаме новия Изборен кодекс и предлагам да преминем директно към тази точка, с цел оперативност. Благодаря ви.
Г-Н ДАНЧО СТОЯНОВ: Данчо Стоянов, Техрен.
Аз мисля, че всичко което сте направили не отговаря на Конституцията на България. Това е официалният договор, който е формирал обществото ни. Колкото и да е несъвършена тази Конституция, с оглед заровените в нея две кучета…
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Господине, приканвам Ви най-учтиво да говорите по същество, по проектите. Сега не обсъждаме Конституцията.
Г-Н ДАНЧО СТОЯНОВ: Да, но на нея се базира изборният закон. Извинявайте, но в чл. 11 е записано за функциите на партиите и от там управление на страната, какви са задачите.
Моля да прочетете чл. 11, ал. 3, изречение първо.
В кой Избирателен кодекс досега, и с вашите предложения, вие реализирахте състава на този чл. 11, ал. 3. Каква е санкцията на партията, ако тя не реализира основната си функция да формира политическото общество в гражданите.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Благодаря Ви. Ще Ви изслушаме, когато стигнем до текстовете за издигане на кандидати. Основният субект, който номинира кандидати са политическите партии. Нека сега да говорим по основни положения.
Г-Н ДАНЧО СТОЯНОВ: Това е основно положение. Каква е санкцията на партиите, ако те не си изпълнят дълга си по този основен договор към гражданите?
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Има Закон за политическите партии, ние сега не го обсъждаме.
Моля Ви да се съсредоточите, ако не да преминем нататък, тъй като дневния ни ред наистина е много натоварен.
Г-ЖА ИРИНА АБАДЖИЕВА: Адвокат Ирина Абаджиева, Инициативен родителски комитет.
Аз имам един принципен въпрос. Нека да откроим процедурните въпроси от тези по същество и по-скоро искам да си изясня, в момента ние очевидно, всеки може да направи елементарното пресмятане, че предложението на ГЕРБ за промени едва ли ще намери съответното мнозинство, но от друга страна ние трябва да го разгледаме и ако го разгледаме в духа с какво подкрепя този Обществен съвет с предложение да бъде включено в Изборния кодекс, то нашето завършително становище може ли да бъде обръщане към някой, който има законодателна инициатива за подобни изменения. Но това би следвало да се случи между първо и второ четене в изменение на Изборния кодекс. Ние сега би трябвало да се произнесем само като цяло доколкото разбирам, т.е. ние в каква процедура точно ще се движим в момента, за да си организираме изказванията.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Процедурата на чл. 77 от Правилника на Народното събрание, съгласно който комисията разглежда паралелно двата проекта, но както вече казах от формална гледна точка те са взаимно изключващи се, защото единия е по изменение на действащ закон – кодекса, който се отменя от новия. Това, за което Вие говорите, положенията които вече са инкорпорирани в проекта за новия кодекс, които не са, за тях стана дума, бихме могли, разполагаме с изменителния законопроект да го отворим на страницата на мотивите. Там са изложени основните положения. Аз ги прочетох внимателно и си отбелязах кои от тях са съвместими с проекта за нов кодекс и кои не, така че можем да процедираме по този начин, за да разграничим двата законопроекта. Но както вече казах това, което е съвместимо, а не е потребна законодателна инициатива, а просто един народен представител е достатъчен да направи писмено предложение между първо и второ четене на проекта за нов Изборен кодекс, т.е. тези предложения, които ги няма, не са включени в текста на новия кодекс, проекта, да бъдат включени.
Драги колеги, можем и така да процедираме, но нека да приключим с обсъждането по първия законопроект, за да можем да се концентрираме върху проекта за нов Изборен кодекс.
Ето, постъпило е предложение от госпожа Абаджиева за гласуване по основните положения, които се съдържат в първия законопроект.
Ако нямате законопроекта, мога да ги прочета. Може принципно да възприемем едно такова становище че тези основни положения, които са съвместими с другия проект, те няма да бъдат загубени, или се съдържат или ще бъдат добавени от народен представител и да се съсредоточим върху другия, но трябва да имаме становище по първия. Не можем да го изоставим без становище.
Г-Н СТОИЛ СТОИЛОВ: По законопроекта за изменение мисля, че сме на едно мнение. Предложението за смесена система противоречи на международния стандарт по избирателно право.
Вторият въпрос е за интернет гласуването, нещо което може по-нататък да го обсъждаме.
Г-Н ИВАН ГЕТОВ: Нека приемам с консенсус или чрез гласуване, че отхвърляме Законопроекта за промяна на Изборния кодекс и да се съсредоточаваме върху проекта за такъв и да продължаваме по-нататък, защото ни остана по-малко от един час.
Г-Н СВЕТОЗАР СЪЕВ: Светозар Съев се казвам. Аз единодушно подкрепям мнението на всички колеги, че предложеният проект от ГЕРБ е като кръпка, не е добър. Няма спор по този въпрос. Има някои елементи, които представляват обществен интерес и те са се опитали чисто популистки да внесат някакви елементи, но аз предлагам като вземаме решения да кажем, че просто техния проект е непълен и ние предлагаме елементи от него да се влеят в основният, който е в пълнота, тъй като в края на краищата ние трябва да се опитаме част от депутатите на ГЕРБ да ги привлечем за нашата кауза, нали така, а не да се конфронтираме с тях. Да се помъчим да ги приобщим и заедно да направим един нов, по-добър Изборен кодекс.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Благодаря.
Нашият стремеж е да подпомагаме цялото Народно събрание.
Г-Н ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Госпожо Друмева, искам конкретно да кажа шест пункта, които би трябвало да ги имаме предвид после при обсъждането на новия проект.
Аз също се присъединявам към мнението, че проектът за изменение и допълнение на ГЕРБ не може да се гледа едновременно с новия законопроект, който е внесен от госпожа Мая Манолова и група народни представители, тъй като са несъвместими като цяло. Но има шест пункта, които аз съм си направил труда да селектирам, които искам да поставя на вашето внимание, за да ги имаме предвид после при обсъждането на другия законопроект.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Като започнем по другия законопроект, Вие ще ги кажете.
Г-Н ВЛАДИМИР БРАЗОЕВ: Сега анонсирам, че става дума затова, че ще припомня шест пункта, които се съдържат в този законопроект, тъй като имам и наши, на граждански организации отделно да артикулирам. Благодаря.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Общественият съвет подкрепя единодушно становището, че законопроектът за изменение и допълнение на действащия Изборен кодекс не би могъл да се гледа в законодателния процес паралелно с проект за нов Изборен кодекс.
Второ. Отчитаме, че редица основни положения, които се съдържат в този изменителен законопроект са включени по принцип, в едър план в съдържанието на проекта за Изборен кодекс.
Трето. Основни положения от изменителния закон, които са съвместими по принцип с основните положения на проекта за нов Изборен кодекс ще бъдат взети предвид, няма да бъдат загубени и ще се впишат по установения ред по-нататък в законодателния процес.
С това вярвам формирахме едно ясно становище по първия законопроект.
Пристъпваме към проекта за нов Изборен кодекс. Вече отбелязахме в няколко изказвания, че в него за наше удовлетворение са отчетени, съдържат се редица предложения, които бяха направени от предишния Обществен съвет. Има и такива, които липсват в съдържанието на проекта и затова е и нашия нов Обществен съвет и работата, която се стараем да извършваме.
Целта ни е да се концентрираме по общите положения. Наистина да отчетем кои от нашите предложения, предложения на граждански организации и на експерти вече са отразени в съдържанието, кое е новото в проекта за Изборен кодекс. Вече беше споменато – методиките, които вече са част от тялото на Изборния кодекс, една много сериозна стъпка, която е направена и която е извоювана с общите усилия на обществото, на граждански организации и експерти.
Има положение за обучително звено към Централната избирателна комисия, т.е. нещо като училище за избори, също много положително.
Обществен съвет към Централната избирателна комисия.
Медийни пакети, вече с много ценна помощ, която предишния Обществен съвет получи в лицето на специалисти. Така че има какво да обсъдим и в крайна сметка да приключим с едно ясно становище по основни положения, такива каквито са вътре в текста и каквито не са включени и каквито считаме, че трябва да бъдат включени.
Имате думата.
Г-Н ДАНИЕЛ ПЕЙЧЕВ: Даниел Пейчев, Българска асоциация по изборни системи.
Вие предполагам имате едно листче пред Вас, в което ние сме изказали едно становище с колегите от Българска асоциация по изборни системи. Нещата, които ни притесняват са първо прекалено големия праг за преференциален вот при партийните листи.
Аз направих един експеримент с партийните листи от изборите за Европейски парламент, където също имаше възможност да се избира, въпреки че те са национални. От всички избирателни райони, които разгледахме единствено някои избирателни райони, някои кандидати преминават тази бариера от 7 % и това най-често са поставените под № 1 в листите, което означава, че този праг на практика е безсмислен, защото той единствено ще затвърди водачите в дадените партийни листи.
Другото нещо, което ни притеснява е прекаленото занижаване на изискванията за регистрация на партии, коалиции, независими кандидати, въпреки че това до голяма степен отговаря на обществените искания, но бариерата в предложенията в новия Изборен кодекс не се променя. Тя си остава 4%, което просто означава, че ще имаме повече кандидати и най-вероятно това ще доведе до размиване на вота за по-малките партии, които имат шанс да влязат в Парламента.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Тук не е много ясно. Вие може би коментирате прага за разпределяне на мандатите или подкрепата на партиите, което казахте преди малко. Имам предвид подписките с подкрепящите гласове, които са по-малко в новия Изборен кодекс. Двете неща са различни.
Г-Н ДАНИЕЛ ПЕЙЧЕВ: Облекченията са относно събраните подписи и относно паричния депозит. Първо коментирах за преференциите.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Да, за преференциите е ясно, но за другото считате, че 2 500 – респективно 5 000 са със снизени изисквания, по-рано бяха 7 000, сега понастоящем са 7 000.
Г-ДАНИЕЛ ПЕЙЧЕВ: Другото нещо, което също искам да отбележа е въвеждане на номерация на бюлетините., което според нас до голяма степен ще доведе до по-лесна манипулация на така наречените изборни брокери, които ще могат да манипулират гласоподавателите и по някакъв начин да им внушават, че те ще знаят как ще гласуват. Това е нещото, което ни притеснява.
Г-Н СТОИЛ СТОИЛОВ: Първо по отношение на преференцията 7 %. Трябва на всички да е ясно, че този тип единична доброволна преференция, която се предлага е акт на политически консенсус между партиите. Тя няма никаква друга логика, освен тази че политическите партии решават част от трошичките на масата да бъдат дадени на електората, който да получи евентуалната възможност заедно преференциално гласуване.
На другия край, ако си го представим това като една линия, се намира задължителната преференция, която аз бих нарекъл условно държавнически подход, т.е. тези които са на власт решават, че политическите партии да, ще издигат кандидати, да ще формират листа, но електората е този, който ще каже кои от хората включени в листата да бъдат номинирани за заемане на мандатите, които евентуално партията като такава ще ги включи.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Вашето предложение е за задължителна преференция, една преференция.
Г-Н СТОИЛ СТОИЛОВ: За една задължителна преференция, т.е. както го формулира проф. Димитров персонифицирано пропорционално гласуване.
Няма праг, то тогава се обезсмисля прага, кой каквато преференция получи размества се и влиза вътре, т.е. с това се получават избори матрьошка. Един път гласуваш за партията и втори път в партията има един втори мажоритарен и вътрешно партийни избори за партийния електорат, които разместват листата.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Имате ли аргументи за предизборната кампания. За какво ще бъде предизборната кампания и отделните участници.
Г-Н СТОИЛ СТОИЛОВ: Това е работа на политическите партии.
По втория въпрос. Няма да го коментирам, тъй като съм съгласен с този анализ.
По номерацията на бюлетините. Имам опита от три първи избора след тежки граждански конфликти в Камбоджа, Босна и Косово. Искам да ви кажа, че номерацията на бюлетините е ключов елемент във формиране на общественото доверие и в приемане на последващите резултати от избора. Има различни техники. Аз съм сигурен, че проф. Константинов ги знае по-добре от мен. Това с двойната номерация на кочана и на бюлетината, това е единична номерация на кочана и контролна номерация на бюлетината, която се къса преди да влезе бюлетината. Има различни техники и зова е ролята на гражданското обучение, което Централната избирателна комисия трябва да прави чрез медиите, да убеди електората, да се сблъска с пропагандата на партийните брокери, че това нововъведение е положително и формира обществено доверие и няма да наруши тайната на вота.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Какво е Вашето предложение?
Г-Н СТОИЛ СТОИЛОВ: Да остане номерацията на бюлетините категорично в новия проект.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Да не отпада.
Г-Н СТОИЛ СТОИЛОВ:
По отношение на избирателните списъци аз изказах становище миналия път. Считам за жизнено важно в българския изборен процес да се постави началото на реалистичен избирателен списък. Моето предложение беше последните два избора да дават основа на проекто избирателен регистър. Сега виждам, че има предложение от сега нататък да стане. Приемам и този вариант. В никакъв случай не бива да се продължава с този списък на населението, с който се работи в момента.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: В новия проект има доста уредба по този въпрос. Всъщност по последния пункт становището Ви е, че се подкрепя много по-подробната и съдържателна уредба, която е разписана в проекта.
Г-Н СТОИЛ СТОИЛОВ: Да, точно така.
Г-Н СВЕТОЗАР СЪЕВ: Аз искам по същия въпрос да взема отношение. Действително задължителната преференция е нещо много хубаво, но ние мисля, че се борихме месеци наред и това не можа да стане, да убедим политическите партии, че това е полезно за обществото и за тях.
Действително това е хубаво да се опита, но ако не успеем да постигнем това, аз предлагам да се обърне сериозно внимание на този праг. Например в проекта на ГЕРБ е записано 5 %, в проекта на г-жа Мая Манолова е 7 %, и при 5 % и при 7 % се обезсмисля преференцията, но има и още един проблем. Има избирателни секции и райони, които примерно избират 13 депутати и има такива, които избират 4. Значи не е едно и също 5 % на единия гласове и 5 % на другия. Би трябвало, ако има някаква такава процентна бариера, тя да бъде върху някакъв относителен брой гласове, т.е. да се отнасят гласовете към броя на мандатите, които се избират в тази секция, защото нали се съгласявате, че съотношението ще бъде 1 : 3.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Конкретно предложение имате ли? Помислете по-нататък като стигнем до материята за преференциите да го представите.
Ние можем да помислим, но Вие направо дайте формулата.
Г-СВЕТОЗАР СЪЕВ: Ще ви представя формулата.
Искам да споделя още едно предложение. Аз мисля, че ние дискутирахме много проблема за активната регистрация и т.н. Аз мисля, че пак трябва да се върнем на този проблем. Дали този проблем ще помогне или няма да попречи на изборния процес.
Имам предвид изборните списъци.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Ние трябва да сме чели проекта, за да го обсъждаме.
Г-Н СВЕТОЗАР СЪЕВ: Аз искам да допълня едно нещо, че с цел избягване на изборните манипулации е редно да направим предложение за промени в Наказателния кодекс. Има едно престъпление, което според мен е престъпление срещу демокрацията. Това е престъплението да се подправят избирателни списъци и да се пускат бюлетини, което се прави на някои места.
Нека това деяние да бъде криминализирано и то да бъде криминализирано като влезе в Наказателния кодекс със санкция между 5 и 10 години.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Знаете, че предстои обсъждане на нов Наказателен кодекс.
Г-Н СВЕТОЗАР СЪЕВ: Да го внесем като предложение към Изборния кодекс, за да бъде като допълнение на Наказателния кодекс, защото разбирате ли, това е едно деяние, което в момента не се санкционира. Дори и да установим, че някъде някоя изборна секция се е продала, допълнили са изборните списъци с лица, които не са участвали, пуснали са бюлетини и т.н., ние можем да анулираме резултатите от тази секция, но по същество не можем да накажем тези, които са изпълнителите на деянието.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Благодаря Ви.
Г-Н ПРОЙЧО КАРАИВАНОВ: Пройчо Караиванов се казвам, Българско сдружение за честни избори и граждански права – национална асоциация.
Аз мисля, че всеки един от нас тук може да каже през тези години къде какво става. Искам да подкрепя господина, където говори за Косово. Аз лично съм бил супервайзер в ОНСИ в гр. Вълчедръм и там наистина говорих с всички секционни комисии и за първи път видях, че наистина има такова номериране на бюлетини. Трябва да ви кажа, че в този град, където има 8 000 човека избиратели и минаваха в секции по 1 500 човека, минаваха много бързо. Ние в 9.00 часа вече бяхме приключили работата в секциите в гр. Вълчедръм с гласуванията. Така че искам само да кажа, че подкрепяме това действие за номерацията. Тя само облекчава, а не натоварва.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Предлагам да се концентрираме върху въпросите, които разискваме в момента.
Господин Томалевски, заповядайте.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Благодаря Ви, ще бъда кратък. От Асоциацията за изборни системи са направили един много хубав синтез, естествено не съм съгласен с всички точки, но мисля, че може да ни бъде като база за разглеждане.
Може би няма да ви звучи хубаво, но ще кажа: Хубава работа, ама българска.
Тези системи, които са пропорционални системи със задължителна преференция са скандинавски модел. Защо трябва да правим някакви български иновации, когато просто трябва да видим как се практикува това нещо там. Има нулев праг и задължителна преференция, това е начинът, всичко друго се обезсмисля.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Ние още не сме взели становище. Изразено е мнение за задължителна преференция. Много от нас вероятно не го подкрепят, така че едно становище, изказано мнение не значи, че то се подкрепя.
Заповядайте госпожо.
Г-ЖА РУМЯНА ДЕЧЕВА: Благодаря Ви много.
Ще се опитам набързо да изкажа мнение, което касае общите глави и общите положения, ще изложа някаква обща рамка, няма да се изказвам по глави.
Първо ние сме за активна регистрация. Господин Ивайло Цонев във формата на предишния Обществен съвет неколкократно вероятно се е изказвал, но ние вярваме в активна регистрация, която започва от нулата, а не въз основа на някои вече гласували в предишни избори избиратели. Защото заложените проблеми и порочни практики при гласуването, включително чисто български практики, като изборния туризъм например, в смисъл български в рамките на Европейския съюз, те ще рефлектират в следващите избирателни списъци и ние даваме възможност за повторяемост на негативните практики, вместо решаване.
В този смисъл понеже няколко пъти стана дума за Босна, в момента държавата Гвинея Бисау, която се ръководи до голяма степен от обучавани в България хора, започва активна регистрация и през м. март ще имат избори. Безплатна, без хора.
Аз не казвам, че ние трябва да слезем на нивото на Гвинея Бисау, но има начини да се направи активна регистрация и да се „отвърже” задължително списъка на избирателите от друг закон, свързан със съвсем различни нужди на страната, какъвто е Закона за ГРАО и Закона за регистрацията.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: По този въпрос само да се намеся. Има уредба, вярно че тя е сложена в Преходните разпоредби, § 10.
Г-ЖА РУМЯНА ДЕЧЕВА: Но тя е свързана с гласувалите вече на следващите избори, т.е. онези което направят макар и за последно изборен туризъм, те влизат като гласоподаватели.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Вашето предложение е съвсем отначало.
Г-ЖА РУМЯНА ДЕЧЕВА: Да.
Пропорционална система със задължителни преференции и то броят на преференциите трябва да бъде пропорционален на броя на мандатите, които се разпределят. Районите с 4 мандата биха могли да вървят на две преференции от листите, с два плика, районите като 24-ти район например в София с един дълъг поменик. Това ще даде възможност за по-голям брой преференции и съответно в по-дългите листи, което разбира се е компромис между това районите в България да се изравнят някой ден.
Стана дума за МИР в чужбина. Ние продължаваме да настояваме и за МИР Европейски съюз. Онези наши сънародници, които живеят в рамките на Европейския съюз те се ползват с по-различни права, както всички знаем по смисъла на европейското право в сравнение с нашите сънародници, които живеят в Канада, САЩ, Турция, Австралия или където и да било другаде. Това дава възможност и за изчистване на едни други отношения, когато става дума и за подписване на декларации. Сега идват европейски избори.
Проблемът е там, че ние нямаме в нашия закон разпоредби, които да лимитират участието на един български гражданин само в един избор например за Европейски парламент.
За независимите кандидати. С възможността за задраскване от бюлетината и дописване, се дава възможност по-малко хора да имат желание да бъдат независими.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Благодаря Ви, но това са по-конкретни въпроси, които ще поставите и ще обсъдим, когато гледаме текст по текст.
Господин Анчев.
Г-Н ХАРАЛАМБИ АНЧЕВ: Благодаря.
Искам да се върна върху преференцията, по-скоро на абсолютната преференция, за която говореха колегите. Изцяло я споделям, нулев праг, но ако се позоваваме на това, че тя съществува в някои скандинавски страни, Полша и на други места, трябва да имаме предвид и цивилизационния праг на нашето общество, включително партиите, които за добро или за лошо са съществен елемент от него.
Ако изцяло премахнем дискрецията партията да посочи кой според нея трябва да влезе в Парламента, мисля че изцяло ще демотивираме и ще обезсмислим позицията си.
Към момента аз смятам, че така по-прозаично, но по-прагматично е да заложим на това да бъде намален рязко този праг, така че наистина да се постигне за момента и уви ми се струва в обозримо бъдеще това, това което ще е положителното при нови избори самите партии, те вътре да бъдат мотивирани да си направят едно вътрешно състезание, за да могат наистина да противопоставят личности, дори да не са от същите партии или от техните партии. Имаме го това, пред очите са ни примерите. Те действително да бъдат правилните хора, които ще влязат в Парламента.
Конкретното предложение е за по-нисък праг на преференция.
Искам само едно да кажа. Тъй като говорихме тук за въвеждането на промени в наказателно правната уредба на нарушенията на изборните права. Предстои да се обсъжда нов Наказателен кодекс, скептичен съм затова дали ще бъде приет. В него липсват някои разпоредби, които към момента действат.
Правно технически можем в Преходните разпоредби да предложим промени в Наказателния кодекс, с уверение, този който може спокойно да го направи. Примерно имаме нов кодекс, ако ще се провеждат изборите по действащия да засилим, да намалим или да включим съответните състави в действащия Наказателен кодекс. Благодаря.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Благодаря.
Господин Джуров, по законопроекта.
Г-Н ХРИСТО ДЖУРОВ: Във връзка с тези преференции. Всяка преференция в отделен район фактически отговаря на различно количество гласове.
Моето предложение е следното: национална избирателна квота. Ще се получи някъде около 14 000 – 15 000 души един мандат. Колко процента на национална преференциална квота ние трябва да заложим? При 15 000 е 1 500 преференции.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Какво имате предвид? Преференцията е към листа, която се издига в район.
Г-Н ХРИСТО ДЖУРОВ: Точно така. Районните квоти. Районните квоти в различните райони са различни.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Нека този въпрос да го обсъждаме по-късно, текст по текст.
Г-Н ХРИСТО ДЖУРОВ: Една национална избирателна квота е константа за цялата страна.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Ще я имаме сега на европейските избори.
Г-Н ХРИСТО ДЖУРОВ: Ще я имаме, обаче преференцията е еднаква за всички райони, за всички участници в листите, които се представят.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Този въпрос нека да го обсъждаме, когато стигнем до разглеждането текст по текст.
Господин Славчев.
Г-Н АНГЕЛ СЛАВЧЕВ: Здравейте, Ангел Славчев, Сдружение Граждански контрол.
Относно номерацията на бюлетините. Ние също го подкрепяме, за мен е много важно самата технология обаче на тази номерация. Примерно дали номера ще е надупчен или ще бъде отпечатан, с цел манипулацията дали може да бъде осъществена т.е., ако е напечатана с мастило може да бъде по някакъв начин манипулирана, но това са някакви поднормативни рамки, които трябва да гледаме.
Подкрепям напълно задължителната преференция с нулев праг, изобщо пред нас не седи коментар, предлагали сме го.
Нещо, което е много важно за нас. Чл. 9 на проекта – условия за образуване на секции.
Нашето предложение е в една избирателна секция да се включват до 500 избиратели, тъй като технологично няма как 1000 човека да бъдат обслужени за 12 часа в изборния ден.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Да, това е едно интересно ново предложение, запазете го при разглеждане на материята за секциите, тъй като секции ще има, въпросът е дали 1000, дали 500, може да има и други предложения.
Г-Н АНГЕЛ СЛАВЧЕВ: Следващото ни предложение е да поставим на сериозно обсъждане тези медийни пакети. Така описани 40 000 лева за Инициативен комитет и за партия, т.е. един вид да им се дават безвъзмездно и след това да се отчитат, според мен много лесно ще бъдат манипулирани. Тук трябва много внимателно да се обсъди, тези пари как ще бъдат разходвани, защото съм сигурен, че ще има злоупотреби. Никъде не е записано ваучери в законопроекта, простете ако съм го подминал, но това трябва да бъде подложено на много добро, детайлизирано обсъждане, защото това което решим тук ние се вижда от обществото и зависи много какво ще кажем.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Ако по-широко формулирате предложението, което касае медийните пакети. Спомням си, че в предишния Обществен съвет имаше продължително обсъждане въобще за медийното отразяване и за потребността от по-лесен достъп и безплатно съответно отразяване, така че тези медийни пакети повече или по-малко са в отговор на тези стремления, но Вашето становище е за повече яснота и контрол.
Г-Н АНГЕЛ СЛАВЧЕВ: Да, подкрепяме това за участие в държавните медии, но съм скептичен относно тези 40 000 лева, които ще се дадат на всяка една партия, коалиция или независим кандидат, която не получава субсидия. Да, това е възможно за малките, новите партии, за инициативни комитети, но как ще бъдат разходвани тези 40 000 лева, дали няма да се злоупотреби с тях. Все пак това са пари на данъкоплатците и трябва да има контрол.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Господин Брезоев преди беше заявил шестте точки. Да го чуем.
Г-Н ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Уважаеми госпожи и господа, участници в тази много важна дискусия, аз бих искал, но ще ви моля да отчетете обстоятелството, че не мога да бъда съвсем кратък, тъй като имам да поставя редица принципни въпроси.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Все пак Ви молим, всички се постараха да бъдат много прецизни.
Г-Н ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: Госпожо Друмева, аз съм си отделил от онова заседание досега цялото време, за да се подготвя, тъй като искам да има някакво значение. Тъй като декларирам, че предишният Обществен съвет завърши с много хубави, много работещи идеи, които бяха отчетени само тогава, когато бяха попътни с интересите на политическите партии, които формираха този проект за нов Изборен кодекс. Затова ви моля да ме изслушате.
Ще ви запозная с експертните становища на много хора, консултирал съм ги, така че аз ще го направя в рамките на 2-3 минути, но знам, че тук всеки е желаещ да се изкаже и затова ви моля да изслушате конкретни неща.
Този разговор започна на 18 юни 2013 година.
Искам да припомня, че започна в зала Изток с небивал ентусиазъм и продължи с метафората: „Тупане на топката” до днешния ден, когато имаме един продукт, който продукт твърдя категорично, с ясна артикулация. Партиен, от гледна точка на партийните интереси. Партиен по произход. Граждански по параван.
Аз искам да го изкажа ясно, защото се надявам, че много хора ще го слушат и ние в България можем да постигнем някакви успехи, ако назоваваме нещата с истинските им имена.
Не може да бъде годен този продукт, но това е мое лично мнение. Искам тук да отворя една скоба, госпожо Друмева, обръщам се към Вас като към председател. Дали този път Общественият съвет ще може да изразява общото становище чрез един определен от Вас човек и допълнително всеки един да изразява, когато има лично мнение, каквато беше практиката в миналия Обществен съвет. Ако да, да знаем как, ако не да Ви моля после конкретно, по конкретните текстове, по които съм се подготвил да направя тези предложения, защото искам да се чуят, те са полезни.
Затова нека да кажа три принципни въпроса.
Госпожа Мая Манолова, когато даде старт на тези дискусии с гражданските организации в качеството си на председател на Комисията за взаимодействие с гражданските организации и движения, подчерта че ние няма да бъдем фон.
Това, което се случи, се оказа точно това. Ние бяхме не само фон, но и параван, твърдя го отговорно. Не е вярно. Още от първото заседание сме заявили, че искаме законопроект за изменение и допълнение от името на много граждански организации, за да може да се направят съществени промени за кратко време.
Отиде се към един проект цял, който загуби много време и факт е, че от м. юни досега са минали много месеци.
Новият Изборен кодекс ще улесни всички фази на изборния процес. Това заяви госпожа Манолова вчера в интервю.
Да, този кодекс е много по-добър от стария, който е действащ в момента, който не е отменен. Той улеснява организационно и технически и тук трябва да призная, че той отчете максимално всички организационно - технически предложения. Не мога да си кривя душата. Улесни много регистрацията, улесни много работата на наблюдателите.
Както виждате сега дискусията тръгна и се концентрира върху това, което се артикулира първо, т.е. преференциалната листа. Принципен въпрос. Това е преференциална, но партийна листа. Моля ви да обърнем внимание на този факт. Ние целяхме и гражданите искаха промени на Изборния кодекс в посока той да осигури възможност на гражданите да присъстват в Парламента, тъй като повтарям, в този Парламент присъстват 38 процента от гражданите на България чрез четири партии.
Ако искате да ви дам статистически данни. Избирателите са над 6 милиона, а партиите са над 400. Присъстват четири партии, присъстват 38 % . Невероятно, но продължава да е така.
Продължавам нататък. Три пункта ще дам, госпожо Друмева, за да съм конкретен.
Запазиха се монополните привилегии на партиите.
Първо. Чрез монополното право да кандидатират свои представители във всички 31 многомандатни избирателни райони, което означава образно казано 31 пъти по-големи възможности за акумулиране на гласове и всеки средно статистически запознат с технологията на изборите знае, че това е така. Защо си затваряме очите и докога ще го позволяваме ние, представителите на гражданите?
Второ. Чрез парите на олигарски и на всички други, които получават пари по няколко канала, ако трябва после ще ги дам, чрез своите назначени представители във всички държавни органи, които работят не тайно, а явно за своите партии. Чрез своите представители в средствата за масова информация, които присъстват и тук и отстояват партийната линия вместо гражданската.
Трето. Чрез узурпиране на всички гласове, на всички които не са достигнали 4 процентния праг. Принципно предложение, което съм артикулирал няколко пъти, не от свое лично име. Да падне този праг. Искам да кажа, че тук трябва да се даде значимото, без значение какви са мотивите. Дали са многото конюнктури на госпожа Цачева и народни представители, но те също предлагат да се намали изборния праг на 3 %. Какви са мотивите им не коментирам? Аз съм ярко против партийните позиции, но казвам че даже там има нещо такова ценно.
По-нататък. Няма нищо, което да е свързано с намаляване на привилегиите на партиите по същество, нищо, една дума, никъде. Прегледах абсолютно целия закон, текст по текст. Ще се включа после. Аз ще се включа навсякъде, госпожо Друмева, където Вие кажете, да не бъркам работата и да сме конструктивни.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Не а,з където кажа, а където бъде обсъждането текст по текст.
Г-Н ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ:
Трите законопроекта, които трябваше да се гледат или които бяха основа на нашите дискусии – действащия законопроект с цел да го отречем, законопроектът който беше продукт на работата на този Обществен съвет в миналия му формат и на Временната комисия и законопроекта за изменение и допълнение, който се коментираше днес, си приличат по едно единствено нещо. Имат една обща характерна партийна черта. Те не работят за гражданското представителство. Затова става въпрос.
По-нататък две думи и завършвам, госпожо Друмева. Ще Ви моля после да ми дадете думата, действително имам конкретни предложения. Единствено различие в тези законопроекти е в структурата. Аз много се питах, тъй като Мая Манолова я познавам от студентка и се питах защо приема тази форма. Знаете ли какво направих? Сравних двата законопроекта – действащия и този. Различна структура, едно и също съдържание, разхвърляно така, да не го хванеш. Благодаря ви.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Благодаря господин Брезоев.
Изказахте Ваше мнение.
Колеги, очертаха се вече конкретни предложения, които да отбележим в нашето становище.
Мисля, че по преференциите вече можем да пристъпим към търсене на сближаваща позиция или да отчетем различията.
Първо да отчетем крачка напред, която се съдържа в проекта, че преференции се предвиждат не само за европейските избори, а преференции и за изборите за Народно събрание и изборите за общински съветници. Това, ако ви е направило впечатление.
Така че по преференциите подкрепяме тази разширена уредба и изказваме становище. Тук имаше предложение за по-нисък праг. За нулев праг считам, че няма общо становище.
Становището, което се изразява и което считам, че се споделя широко за следното.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ от залата: За нулев праг.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Добре, да гласуваме.
За кои избори? За всички?
Поставям на гласуване – преференции за всички видове избори, които се провеждат по пропорционална система, при тях да няма въобще праг.
Г-Н СТОИЛ СТОИЛОВ: Имаме два въпроса.
Първото гласуване трябва да бъде доброволна или задължителна преференция и ако надделее, даже и да не надделее, втората хипотеза – при доброволна преференция какъв праг искаме?
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Да подходим така. Логично, има систематика.
Предложението на господин Стоилов. Една преференция, никой не предлага две или повече преференции.
Гласуваме за задължителна преференция или факултативна, свободна. В залата присъстват 22 члена на Обществения съвет. Моля да гласуват само членовете на Обществения съвет по списък.
Който е за задължителна, моля да гласува.
Гласували „за” – 14.
Останалите не подкрепят това предложение.
Ние ще дадем бройката, а вече комисията ще направи преценка. Тук не формираме някакво решаващо мнозинство, даваме бройката на комисията, тя ще прецени нашите виждания и бройка.
Гласували са 14 члена на Обществения съвет за задължителната преференция.
По-нисък праг.
Ние казахме, че това не е решаващо мнозинство, още повече, че съставът на Обществения съвет е динамичен.
Колеги, да изясним. Надделява мнението за задължителна преференция. Така да го представим.
Следващият въпрос дали да има праг?
Г-Н СТОИЛ СТОИЛОВ: Мнението на Съвета е 14 към 8 за задължителна преференция.
Можем да формираме второ становище, което да казва: ако тази преференция не бъде приета и Парламентарната комисия настоява за факултативна преференция, то мнението на Съвета е за праг, не по-висок от …
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Колеги, моля за внимание.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ: Предлагам праг 3 %.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: По-нисък праг.
Г-Н СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Граждански комитет Равни пред закона. Ние сме предлагали на предишни заседания праг от 2 %.

ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Господин Стоилов, може ли да кажете предложението.
Г-Н СТОИЛ СТОИЛОВ: Предложението на Обществения съвет е за задължителна преференция. Общественият съвет настоява прагът на доброволната преференция да е не по-висок от 3 %.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Има ли някой против? Няма. Това се приема.
Заповядайте, професор Константинов.
Проф. МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: Уважаеми колеги, ние приключихме и то по един много разумен начин нашето предложение за преференциите, друг е въпросът доколко то ще мине.
Искам обаче да ви кажа какво следва от нашите действия.
Нещо, на което съм обръщал внимание на депутатите и като им кажа за какво става въпрос, ми казват: „Само затова не ми говори”. Да разгледаме случая с преференциите за общинските избори в Софийска община. Там има 61 кандидати. Дори да нямате право на удвоена листа, както е сегашното предложение, дори да имате право да дадете 61 кандидати, при минимум 50 партии, аз казвам че ще са 100 при тези изисквания, получавате между 3 000 и 6 000 имена, слушайте ме внимателно, върху бюлетината, нека са 5 000 имена. Някой може ли да си представи 5 000 имена върху един лист, който на всичкото от горе ще го късаме от един кочан, където има номера. Така че много е добре, когато съчетаваме 4 – 5 прекрасно добри принципа, да видим, че резултата е много ужасен.
Първият принцип – ниски изисквания, всеки участва.
Вторият принцип - преференции, идеално, мажоритарен елемент.
Трети принцип. Вече започнах да ги забравям, няма значение. Всеки принцип е много добър, резултатът е двуметрова бюлетина. Няма как тя да бъде по-малка от 2 метра.
Представете си как ще изглежда бюлетината. Тя ще изглежда, колкото са големите рула, които излизат от печатницата . Може ли да си го представите това нещо?
Другият хубав принцип е интегралната бюлетина, защото ако не е интегрална, а обикновена, горе долу ще се оправим, но интегрална – става кошмар.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Какво е Вашето предложение?
Проф. МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: Моето предложение е, че там където, ако оставим принципа за преференциите, да не е интегрална бюлетината и пак да се къса от кочана. Не може да има 5 000 имена върху една бюлетина.
Баба Гинка от Гинци ще може да ги види със сигурност, но аз не мога да ги видя, вие не може да ги видите. Да не говорим после комисиите как ще броят.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Да има отделни бюлетини?
Проф. МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: Ако има преференции, то да има отделни бюлетини. Веднага ви давам пример. Евро изборите. Вече два пъти правим евро избори с преференции, много добре работят, не разместват нищо, но си работят.
Какви са бюлетините? Отделни. Да сте виждали интегрална бюлетина за евро избори, където са само 17 мандата. При 61 в София.
Да дойдат изборите и да видим, че не можем да ги направим. Тогава ли да ги повдигнем тези въпроси? Повдигаме ги сега, така че или едното или другото. Две хубави неща дават нула. Благодаря ви.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Тогава колеги към нашето предложение, тъй като повечето виждания са за задължителна преференция и за нисък праг, ако не е задължителна, трябва да добавим, ако споделим и се присъединим към изложеното от проф. Константинов, да добавим и въпроса за бюлетините. Най-малкото да го поставим като въпрос, което води след себе си въпроса за вида на бюлетините.
Номерацията на бюлетините. Изразяваме мнение, че номерацията на бюлетините трябва да остане така, както е по действащото право.
Следващо предложение. Подкрепяме цялостната уредба в проекта досежно избирателните списъци, завишения контрол, ангажиментите на Централната избирателна комисия, т.е. за подобряване на цялата уредба за списъците.
Следващото предложение, колеги.
В заключителните разпоредби на новия кодекс да се предвидят текстове, изменящи действащия Наказателния кодекс.
Г-ЖА ИРИНА АБАДЖИЕВА: Нека да подложим на гласуване предложението, което вече се чу, надявам се, че ще се отрази, за падане по-скоро на основния праг от 4 %. Смятам, че той има по-голямо отражение в резултатите, отколкото преференциалният, който много надълго обсъдихме. Тъй като това е и част от предложенията на изменението на кодекса, които ние коментираме в момента, нека изрично да гласуваме дали приемаме нещо, което всъщност не съвпада между двата проекта, а е различно, т.е. да се съсредоточим не върху съвпаденията, които вие откривате между двата проекта, а върху различията. Специално мен лично ме вълнува този въпрос и аз го поставям. Ако не е записано като предложение за гласуване, моля да бъде записано. Да бъде свален прагът от 4 % поне на 3 %. Моето мнение е, че може би и по надолу, но поне на 3 %.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Това е Ваше предложение, което Вие сега правите в рамките на обсъждане на проекта за нов кодекс. Ние с другия законопроект приключихме.
Г-ЖА ИРИНА АБАДЖИЕВА: Тъй като Вие казахте, че той се интегрира в една голяма част, бихме могли да го обсъдим.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Вие го правите и като предложение.
Госпожа Абаджиева прави предложение относно прага за разпределяне на мандатите.
Колеги, нека да чуем вашите мнения, но вече времето ни е ограничено на 10 минути.
След това трябва да формулираме едно изречение за финал.
Предложението е направено, аз бих го поставила направо на гласуване, защото нямаме време.
Подкрепяме ли предложение за по-нисък праг на национално ниво за разпределяне на мандати, партии и коалиции?
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували „за” – 15.
ГРАЖДАНИН: Госпожо Друмева, искам да кажа, че кодексът е много мек спрямо наказанията. Да се обърне внимание на това. Без значение какви са преференциите. Двадесет и три години аз чакам, по време на изборите, които сме ги наблюдавали да дойде един такъв кодекс, който наистина да обърне нещата до такава степен, че тези хора които правят каквото и да било, да бъдат най-строго санкционирани.
Г-Н БОЯН АТАНАСОВ: Понеже напоследък се концентрирахте предимно върху техническата част, малко съм разочарован, но всъщност не съм и толкава изненадан, че въпреки първоначалните намерения на управляващи партии в кодекса да залегнат и няколко варианта като философия, като избор на избирателна система, пък и нееднозначно заявеното от хората според последните социологически изследвания, а не само сега, желание да гласуват мажоритарно, последните са около 70 %, това отново отсъства като вариант, който да го обсъждаме.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Колега, Вие предлагате мажоритарна система. Просто нямаме време да го обсъдим, съжалявам.
Г-Н БОЯН АТАНАСОВ: Аз винаги съм бил застъпник на това. Имаше уверение, че и този вариант ще го има. Въпреки това виждаме, че ни се предлагат някакви засилени мажоритарни елементи.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Вашето предложение е за мажоритарна система?
Госпожо Алексиева, заповядайте.
Г-ЖА ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Госпожо Друмева, тъй като наистина нямаме време, предлагам да се ориентираме към приключване и в тази връзка бих искала да кажа няколко неща.
Струва ми се, че от тази дискусия стигаме до едно становище, което би следвало да бъде предоставено на комисията, че ние по принцип подкрепяме този проект.
Отвъд това обаче, когато мотивираме защо подкрепяме проекта, ние изредихме определени позиции за принципа на равнопоставеност в предизборната кампания, Централната избирателна комисия. Ще ми се да запишем също така и разписаните права на наблюдателите, значително разширени, в сравнение с действащите до този момент, създаващи възможност за реален контрол. Ще ми се да акцентираме и върху контрола върху предаване и приемане на бюлетините.
Това го допълвам като мотивация, защо го подкрепяме и специално изразявам и нашата позиция, защо Института подкрепя този проект. Благодаря.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Има думата господин Анчев и след това ви моля да формулираме заключителните слова, с които ще дадем нашето становище.
Г-Н ХАРАЛАМБИ АНЧЕВ: Предпоследният текст, § 28 на Допълнителните разпоредби урежда точно промени в действащия сега Наказателен кодекс. Повтарям, ако някой смята, че можем нещо допълнително да направим, а то е добре да се направи. Нека да обърнем внимание на това, защото вече един път приет като Избирателен кодекс от управляващите, които и да са, в което и да е Народно събрание, това или следващите, ще има все пак някакъв ангажимент да не пипат тази важна материя. Има го, цял раздел е, § 28. Може там да се направят някои промени, които да засилят наказателно правната защита за чистотата на изборите. Благодаря.
Г-Н ДАНЧО СТОЯНОВ: Уважаеми господа, с колегата тук сме разочаровани от това, което стана днес в залата. Въобще никой досега не отчете отрицателния вот. Може да питате и професор Константинов. Отрицателният вот не се разпределя пропорционално. Във всички системи, както виждам и сега е залегнало. Затова ние предлагаме смесена избирателна система със засилен мажоритарен елемент, с възможност за наказателен вот на партиите, когато те не са си изпълнили конституционната функция.
ПРЕДС. проф. ДРУМЕВА: Благодаря Ви.
Колеги, становището е ясно, то е принципно и в него ще бъдат отбелязани предложенията, по които проведохме гласуване.
Благодаря ви за участието в заседанието.
Следващото заседание ще се проведе в сряда, 14.00 часа. Ритъмът е такъв, изпреварващ, спрямо заседаването на комисията.
Ще получите съобщение от Секретариата.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
ОБЩЕСТВЕНИЯ СЪВЕТ:

проф.Емилия Друмева

СТЕНОГРАФ
Траянка Стоянова