---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
ВРЕМЕННА КОМИСИЯ ЗА ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ
НА НОВ ИЗБОРЕН КОДЕКС



П Р О Т О К О Л

№ 3


На 04 февруари 2014 година (вторник) от 10.40 часа в сградата на пл. Народно събрание 2, зала Изток се проведе заседание на Временната комисия за обсъждане и приемане на нов Изборен кодекс при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане и приемане за второ гласуване на проект на Изборен кодекс, № 354-01-96, внесен от Мая Манолова и група народни представители.

Заседанието се излъчи в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.

Списъкът на присъствалите народни представители се прилага към протокола.

***

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Откривам заседанието на комисията.
Днешният дневен ред е: Обсъждане и приемане за второ гласуване на проект на Изборен кодекс, № 354-01-96, внесен от Мая Манолова и група народни представители.
Тъй като имаше въпроси от колегите докога ще работим, предложението ми е да стигнем до чл. 46 – Централна избирателна комисия и евентуално утре да продължим по-нататък. Мисля, че целта не е толкова амбициозна и днес можем да я постигнем.
Има ли възражения? Няма.
Започваме нашата работа.
Няма възражения по заглавието, Част първа, по Глава първа и по раздел І на кодекса.
Подлагам на гласуване първите текстове – заглавието на кодекса, Част първа, Глава Първа и на Раздел І.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
По чл. 1. Предмет на кодекса има едно предложение от народните представители Мустафа Карадайъ, Янко Янков, Четин Казак и Хамид Хамид.
Колеги, желаете ли да обосновете вашето предложение?
Заповядайте.
Г-Н МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Съгласно чл. 42, ал. 2 на Конституцията законът нарежа организацията и реда за провеждане на изборите. От тази гледна точка ние сме предложили в чл. 1, т. 1 думата „условията” да се замени с „организацията”.
ПРЕД. МАЯ МАНОЛОВА:
Има ли други желаещи да се изкажат.
Заповядайте, господин Казак.
Г-Н ЧЕТИН КАЗАК: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, знаете, че това е един принципен въпрос. Не може да има присвояване на законодателни правомощия от Народното събрание там, където Конституцията не делегира такива. Когато Конституцията е делегирала правомощия на Народното събрание да определя единствено и само организацията и реда, това означава, че Конституцията е дефинирала изчерпателно условията за уредбата на дадена материя. Такъв е случаят с чл. 42, където се уреждат условията за упражняване на активното избирателно право.
В чл. 42 Конституцията изчерпателно е изброила условията, на които трябва да отговаря всеки гражданин, за да има правото да упражнява активното избирателно право, а именно да е пълнолетен, да не е поставен под запрещение и да не изтърпява наказание лишаване от свобода. От тук нататък нови условия за упражняване на активното избирателно право със закон, пък било то и кодекс, не могат да се уреждат и Конституцията изрично го забранява, като отпраща единствено и само към организацията и реда за провеждането на тези избори. Така че ние продължаваме да считаме, че не може този кодекс и предишният също, да предвижда нови условия, т.е. да предвижда и урежда нови условия за упражняване на активното избирателно право и затова е недопустимо да има тази дума „условия” в чл. 1. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА:
Заповядайте, господин Кирилов.
Г-Н ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо председател.
Аз няма да коментирам принципните разсъждения на колегите относно чл. 42 от Конституцията. Искам да обостря вниманието, че тук иде реч за условието и реда за попълване на мандатите, т.е. касае се за приложим математически модел. Условията в математиката имат същото понятивно изражение, те казват предпоставки, ако можем така да го кажем. Така или иначе ние не спорим по това, че моделите за разпределение на мандатите са приложени вече и към кодекса.
Затова ще подкрепим иска такъв какъвто е като по-точен, без да подозираме, че тук има някаква колизия с конституционното правило.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Ако може и аз няколко думи да кажа в подкрепа на предложението на вносителя. Член 1, т. 1 казва условията и реда за произвеждане на изборите, а не условията за избиране на съответни кандидати в съответните избори. В понятието „условия за произвеждане” се включва и организацията по произвеждане на изборите и още много други неща, които са част от целия изборен процес.
Искам да обърна внимание, че в чл. 42 на Конституцията по отношение на евроизборите, които са добавени през 2005 година, текстът е не „организацията и реда се определят със закон”, а „…изборите за членове на Европейски парламент… се уреждат със закон”, т.е. да не се хващаме за конкретната дума в Конституцията, а да имаме предвид смисъла, който е вложен в това понятие. Аз апелирам да правим разлика между условия за избиране на народни представители например и условия за произвеждане на избори за народни представители. Освен това всички ние много добре знаем, че в Конституцията не са записани условията за пасивното и активното право при евроизбори, както и условията за пасивното право при местни избори, така че те трябва да бъдат дописани в изборния закон.
Вече към последен аргумент искам да ви върна към Решение № 4 от 2011 година, което е отменило частично израза „условията за избиране на народни представители и на президент и вицепрезидент”, но там термина, който е атакуван е „условията за избиране”, а тук говорим за условията за произвеждане на избори, а и там остават условията за избиране на евродепутати и за местни органи на власт, така че и аз ще подкрепя текста на вносителя за чл. 1.
Заповядайте, господин Казак.
Г-Н ЧЕТИН КАЗАК: Уважаема госпожо председател, обръщам изрично внимание, ако колегите разполагат с конституционния текст, чл. 42, ал. 2 гласи:
„Чл. 42. (2) Организацията и редът за произвеждане на избори и референдуми се определят със закон”.
Конституцията е ясна и категорична. Алинея 2 не касае нито условията за избиране, нито условията за избираемост, т.е. нито само за активното, нито за пасивното избирателно право. Алинея 2 касае изцяло произвеждането на избори и референдуми. Алинея 2 препраща към обикновения законодател единствено и само по отношение на организацията и реда, т.е. конституционния законодател е счел, че условията са изчерпателно дефинирани в самата Конституция и затова е недопустимо, с изключение на евроизборите, където наистина може би по време на приемането на сега действащата Конституция не е било предвидено, че ще има избори за Европейски парламент. Там наистина ал. 3 дава по-широки правомощия на обикновения законодател, но за всички останали избори, които са предвидени в нашата действаща Конституция, условията са дефинирани изчерпателно в Конституцията.
Ако желаете, може да се добави нова т. 4 в чл. 1, в която да се посочи, че единствено и само условията и реда за произвеждане на избори за Европейски парламент се дефинират от този кодекс, в съответствие с ал. 3 на чл. 42, но за другите видове избори Конституцията е категорична, че не може да има условия, дефинирани в закона, различни от тези в Конституцията. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Само ще напомня, че Решение № 4 по отношение на допълнителните позитивни изисквания към активното и пасивното избирателно право при местни избори и при евроизбори е приело, че те са допустими от конституционна гледна точка по причини, които са изложени в конституционното решение, всеки може да го прочете.
Ясни са тезите, мисля, че повече не е необходим дебат. Със сигурност той ще продължи в Пленарна зала, затова предлагам да го подложим на гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на колегите от ДПС за изменение на чл. 1.
Който го подкрепя, моля да гласува.
Гласували „за” – 4, против – 4 , въздържали се – 5.
Заповядайте, господин Ципов.
Г-Н КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, госпожо председател.
Искам да попитам не е ли необходимо в точка 3 накрая да се допълни: „при предсрочното им прекратяване”, защото обикновения случай за попълване на мандати е при предсрочно прекратяване, а не когато е изтекъл съответния мандат, тогава да се произвеждат избори.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: То се подразбира, кога в друга ситуация се попълват мандати.
Заповядайте, господин Карадайъ.
Г-Н МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Аз считам, че т. 3 във варианта, в който е предложен по вносител е така, поради простата причина, че аргументацията току що я чухме, само че господин Кирилов говореше за точка 1, но цялото му говорене се отнася за точка 3 и неговите аргументи важат в момента за точка 3, а иначе не важат и не бихме могли да ги приемем за точка 1.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Като приемаме, че говорим за едно и също, спорът е за редакцията.
Г-Н ЧЕТИН КАЗАК: Едно уточнение. Господин Ципов, освен попълване на мандати предсрочно прекратени, има и попълване на мандати, чието изпълнение е прекъснато поради временно изпълнение на длъжност, например министър. Там има прекъсване на мандат, няма прекратяване.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА:
Заповядайте, госпожо Атанасова.
Г-ЖА ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо председател. Всъщност аз считам, че в чл. 1, т. 1, така както я приехме, са ясни вече условията и редът за произвеждане на изборите в тази част и съгласно методиката за попълването на мандати, а точка 3 е ясно, че се отнася към условията и реда за попълване на мандати в хипотезите, когато те са предсрочно прекратени или е прекъснато изпълнението всъщност на мандата на народния представител, когато той заема друга длъжност. Мисля, че няма спор по този въпрос.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Предлагам да се обединим към това, че в текстовете, които са изписани се влага съдържанието, което току що беше изложено от различни народни представители.
Подлагам на гласуване чл. 1, предмет на кодекса.
Който е съгласен с текста, моля да гласува.
Гласували „за” – 9 , против – 4 , въздържали се – няма.
Приема се.
Продължаваме нататък.
Член. 2.
Има предложение на народните представители от ГЕРБ Цецка Цачева, Десислава Атанасова, Данаил Кирилов, Красимир Ципов, Димитър Лазаров, Емил Радев, Снежана Маджарова и Желязко Желязков.
Желае ли някой да обоснове предложението?
Заповядайте, господин Кирилов.
Г-Н ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми колеги, предложили сме да отпадне предложението да се провеждат избори за кметове на райони. Те касаят градовете с районно деление, т.е. големите градове в страната.
Предлагаме го от позиция на опита в следния смисъл:
Когато в една община има 24 района и съответно се проведат 24 отделни избора, в голяма степен се създава невъзможност да се осъществява управленската програма на избрания по същия ред, от същото население кмет на общината, включително и на колективния орган Общинския съвет.
Това предложение би имало смисъл тогава, когато се направи диференциация и децентрализация, дори и на районното ниво в големите градове. Бюджетът на големите общини е единен. Разпределението на функциите и плащанията се осъществява от политическия орган на общината, Общинския съвет. Той се изпълнява от кмета на общината.
Предлагаме да отпадне това предложение, тъй като то съществено затруднява осъществяването на управленските решения в големите градове. Трудно биха се осъществявали при вътрешно политическо противопоставяне сериозни инфраструктурни проекти в рамките на една община. Представете си да кажем част от Северната тангента примерно, която преминава през територията на четири района и всеки един от местните кметове по своеобразен различен или политически пречупен начин решава да изпълнява общата политика за осъществяване на проекта.
Виждаме в това предложение повече политика. Приемаме го като политическо предложение на управляващите в момента, но то не е добро за големите градове.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Господин Ципов, след това и аз искам да се изкажа.
Г-Н КРАСИМИР ЦИПОВ: Искам да допълня господин Кирилов в посоката, в която той говори и да кажа следното. Разбира се, би имало смисъл да бъдат избирани кметовете на райони, ако те наистина притежаваха някакви същински правомощия. Основното, което би било да бъдат дори и второстепенни разпоредители с бюджетни кредити. По този начин искам да допълня господин Кирилов. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Нека само да допълня, че това е последователна позиция на Коалиция за България и на БСП за прекия избор на районни кметове. То съществуваше в законодателството до ГЕРБ. ГЕРБ отмени прекия избор на районни кметове в предния Изборен кодекс, така че нека да е ясно, че това не е конюнктурно предложение, това е наша последователна и защитавана позиция във всички парламенти, независимо от конкретната конюнктура. Ние сме казали ясно. За нас връзката на хората с представителите на властта трябва да се прави непосредствено. Районният кмет, когато е избран от жителите например на кв. Люлин, който сигурно е по-голям от Кюстендил, Монтана и от Враца като население, хората имат право да го изберат. Със сигурност той по-добре познава проблемите, отколкото някой назначен от мнозинството в Общинския съвет, така че ние категорично ще отстояваме тази позиция. Следващата стъпка с децентрализацията и създаването на повече правомощия има своето място в съответните промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация, където това може да бъде направено. Ще ги направим на следваща фаза, слава богу местни избори ще има след две години, така че дотогава може да бъдат направени всички необходими промени.
Заповядайте, господин Шопов.
Г-Н ПАВЕЛ ШОПОВ: Аз мисля, че малко сега напразно кръстосваме шпаги по този проблем. Това не е въпрос и на Изборния кодекс. Това е въпрос на Закона за местното самоуправление, там е битката и там ще се прояви политическата воля при съответните изменения. Затова аз не отдавам някакво много голямо значение на този текст. Ако тук системата, по която бяха изброявани текстове по чл. 2 органите, които се избират беше записано вместо ”органи на държавна власт” и бяха обединени двете точки т. 5 и т. 6 щеше да бъде по-коректно, макар че това значеше, че и предишните точки трябваше да бъдат преформулирани по по-различен начин, не „избиране на народни представители”, можеше една друга формулировка да се даде и да се представи. Така че мисля, че сега е напразно да провеждаме този дебат, който е присъщ и необходим дебат, той е много стар дебат. Знаете кои са основните тези и на ГЕРБ и на БСП, ние имаме също позиция.
По въпроса за изборността на районните кметове в големите градове. Мисля, че така записан текстът е коректен и да отпадне думата също този въпрос ще се реши с изменение, пак повтарям на Закона за местното самоуправление.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря.
Госпожо Буруджиева.
Г-ЖА ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Една кратка реплика, колеги. Според мен няма как да се реши само със Закона за местното самоуправление, защото става въпрос дали да има избор или да няма избор. Това е абсурд да твърдим, че можем да решим това нещо.
По-скоро към колегите от ГЕРБ. Аз не разбирам, ако вие наистина имате желание да вкарвате мажоритарен елемент в изборите защо отказвате този мажоритарен елемент точно за местни избори и за местните органи. Ясно е, че на един кмет от голяма община, на големите градове е по-удобно да назначава, но все пак добре е гражданите да му кажат кого да назначава и с кого да работи, онзи който те биха предпочели и ако вие искате да премахнете мажоритарния характер на изборите за кмет и съответно за кметовете на райони, с какви очи ще искате да вкарвате мажоритарни избори за народни представители? Аз това не го разбирам.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Буруджиева.
Господин Кирилов.
Г-Н ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз по-скоро исках да уточня следното. ГЕРБ управлява в София от 2007 до 2011 година при условия на избрани народни кметове и тук не знам каква е толкова болката на БСП. Не повече от 2 района беше спечелила БСП тогава.
Ще използвам възможността да кажа каква е логиката.
Госпожо Буруджиева, назначаването на кметовете на райони също не става само по волята на кмета. То става с одобрението на Общинския съвет. Общинският съвет всъщност одобрява назначението на кметовете на райони. Да, не е пряко мажоритарно, но това пък гарантира екипната цялост при управлението на града.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, тезите са ясни. Дебатът ще продължи в Пленарна зала. Всичко, което е най-важно беше казано. Предлагам да гласуваме предложението.
Заповядайте, господин Янков.
Г-Н ЯНКО ЯНКОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, ние няма да подкрепим предложението и причината затова е, че всъщност тук основният въпрос е повече или по-малко демокрация. Смисълът на Изборния кодекс е максимално да разширим правото на гражданите да определят правилата на управление. Това, че те ще изберат примерно кмет на район, който не е синергичен по политическа принадлежност с кмета на общината не е проблем, защото този кмет на района трябва да работи така, че следващия път пак да бъде избран. А иначе, уважаеми колеги, послушни районни кметове, марионетки, които слушат какво им казват и изпълняват безропотно, такава практика има и толкова е сериозна тази практика, че ако направите анализ на местното самоуправление ще видите, че това е по-добре. По-добре е гражданите да имат думата и да си го изберат.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА:
Заповядайте, госпожо Атанасова.
Г-ЖА ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо председател.
Господин Янков, повече или по-малко демокрация, добре звучи като теза и като заявка, но не при условие, че в момента когато говорим за пряката демокрация и за възможността българският народ чрез пряката демокрация и референдум да изрази своя вот по важни теми относно гласуването.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Би трябвало да Ви обърна внимание да се придържаме към конкретния текст. Референдумите на се в чл. 2. Какво мисля аз и какво мисли ДПС за референдумите е друга тема. Референдумите предлагам да ги обсъдим след това.
Заповядайте госпожо Атанасова, но моля Ви по темата.
Г-ЖА ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По темата за мажоритарността при избора и то в случаите при избора на районен кмет.
Твърдението, че този вид избор ще даде възможност на българските граждани да гласуват мажоритарно при упражняването на вот за избор за кмет на район, безспорно е така и е вярно, но в хипотезата, в която имаме 24 районна кметове или по-малко, които се избират от Общинския съвет, който пък е избран и чрез проведени избори и при възможност за преференциален вот в последващите глави на този Изборен кодекс означава, че вотът на гражданите при избор за Общински съвет е ясен и те дават възможност на този Общински съвет да гласува за кмет на район. Този кмет на район наистина няма оперативна самостоятелност по отношение на бюджетни средства и разпореждането с тях.
В такъв случай каква е логиката и може би г-жа Дора Янкова като бивш кмет на община би могла да внесе малко повече яснота в познанията на колегата си госпожа Буруджиева.
Г-Н ЯНКО ЯНКОВ: Уважаема госпожо Атанасова, с уважение се отнасям към Вас. Вие някога били ли сте в местното самоуправление, имате ли представа изобщо как функционира?
Аз съм бил кмет на община, знам много добре правилата.
Ако искате да направим един референдум дали да се избират районните кметове или не, ще видите мнението на гражданите, че ще бъде 90 % да се избират, това Ви го гарантирам. Защо Вие ме убеждавате в нещо, което или не Ви е ясно или умишлено се мъчите да манипулирате и пренасяте казуса от едно място на друго.
Нека да дадем възможност да се избира, предложете подходящите кандидати, народа ще ги избере, няма никакъв проблем. Това е смисълът на този кодекс, повече демокрация. Както ви казах това е нашето разбиране, ние така ще гласуваме.
Аз мисля, че по никакъв начин не нарушаваме принципите и правилата.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря ви, господин Янков.
Очевидно няма как всички да сме на едно мнение. Тезите са ясни. Всяка една от парламентарните групи заяви своята теза.
Заповядайте, госпожо Янкова.
Г-ЖА ДОРА ЯНКОВА: Има различни модели на местно самоуправление. Има дори модели, при които общинските съвети избират големия кмет в света. Аз подкрепям колегата Янков и в момента текста. Кметовете на райони не са толкова с делегирани правомощия и големият кмет – столичния, варненския или пловдивския са носители на мажоритарността и са овластени да бъдат изпълнителната власт, но когато местната общност, региона даде власт на един, той е по силен в изказа си да отстоява проблемите на един район пред Общинския съвет и пред големия кмет. Тук не става въпрос за бламиране. Тук става въпрос за това, че в тази криза имаме нужда на консолидираме общностите около личности, около политики и все повече към това трябва да се стремим. Безспорно това е една от стъпките. Следващите стъпки в позиция децентрализация трябва да бъдат и овластени и паралелно с това може би след това трябва да вървим към областни управители да се избират. Защото ако приемем логиката Ви, че не харесвате избори за кметове на райони, тогава защо избираме кметове на кметства? Колегата Янков и аз имаме опит. Много повече консолидира един човек това, отколкото да бъде чиновник, иначе чиновника слуша големия кмет и тогава бихме могли да кръстим районните кметове изнесена администрация на централната администрация, а това че Общинският съвет ги избира е сделка. Съберат се, назначат определени хора, които ще слушат. Вместо да се остави големият кмет да извежда политиката, на местно ниво да има консолидиране и търсене на граждански ресурс, това ме попитахте, тук има много логика да бъде по този начин. Затова аз ще го подкрепя и в залата, дори ще се опитам и вашите колеги да ги убедя.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, госпожо Янкова.
Можем да ги кръстим и районни наместници, могат да се появят и други хрумки, но така или иначе тезите са ясни по същество.
Който подкрепя предложението на народните представители от ГЕРБ за отпадане изборността на кметовете на райони, моля да гласува.
Гласували „за” – 3, против – 8 , въздържали се – 3.
Не се приема.
Г-Н ПАВЕЛ ШОПОВ: Ние поддържаме, че не е систематически мястото за този спор и за този дебат. Аз се учудвам защо е сложен този текст, при положение че сега действащия закон в тази насока, в тази връзка, урежда друго положение. Той някак си виси във въздуха.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Разбрахме вашата теза. Няма как да се избират районни кметове, ако не бъдат написани в Изборния кодекс, но така или иначе дебатите ще продължат, включително и по Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Сега подлагам на гласуване чл. 2 по вносител.
Който подкрепя текста, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – 3 , въздържали се – няма.
Приема се .
Преминаваме към чл. 3.
По чл. 3 предложение са направили народният представител Павел Шопов и народните представители Мустафа Карадайъ, Янко Янков, Четин Казак и Хамид Хамид.
По този член има и предложение на ГЕРБ.
Заповядайте господин Шопов, ако желаете да обосновете Вашето предложение.
Г-Н ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви.
Това предложение е една стара наша теза, още от 40-то Народно събрание, която е във връзка с нашето схващане против двойното гражданство. Така е в повечето страни от Европейския съюз. Това е също голяма теза. Той се е водил този спор много пъти в Народното събрание. Внасяли сме и законопроекти по него и пак ще внасяме. Нашето схващане е против двойното гражданство и по изключение, като много голям компромис двойно гражданство, което се допуска за български граждани, които могат да бъдат граждани на друга държава от Европейския съюз или изброени няколко държави, в които има големи български общности – в Македония, Сърбия, Украйна, Молдова и т.н.
Това е нашето виждане и ние го отстояваме и в новия Изборен кодекс. Това е едно наше заявление и изказана позиция срещу двойното гражданство. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Шопов.
Заповядайте, господин Карадайъ да обосновете вашето предложение.
Г-Н МУСТАФА КАРАДАЙЪ:
Първо по предложението на господин Шопов само едно изречение.
Аз разбирам, че това предложение е адресирано за промяна на Конституцията, защото все пак рамката е заложена в Конституцията и законът не може да излиза извън нея. В този дух са и нашите предложения, а именно:
В чл. 3, ал. 3 въпросът е уреден в чл. 10 на Конституцията, така мислим ние. Ал. 2 е ясна. Ал. 3 урежда въпроса кои имат право да избират и кои имат право да бъдат избирани в различните видове избори. Тук са пренесени основно конституционните текстове, а именно:
„(3) Право да избират народни представители, президент и вицепрезидент на републиката, членове на Европейския парламент от Република България имат българските граждани, които са навършили 18 години към изборния ден включително, не са поставени под запрещение и не изтърпяват наказание лишаване от свобода”, което е чл. 42, ал. 1 на Конституцията и нищо по-различно. Единствено и само текста на чл. 42, ал. 1 от Конституцията.
В ал. 4 е уредено изключението за небългарски граждани, но на държави членки на Европейския съюз, които имат право да избират членове на Европейския парламент от Република България.
В ал. 5 е уреден въпроса за местната власт, за общински съветници и кметове: „…български граждани, които са навършили 18 години към изборния ден включително, не са поставени под запрещение, не изтърпяват наказание лишаване от свобода и имат постоянен или настоящ адрес най-малко през последните 6 месеца в съответното населено място”.
На предишните избори е било така, а адресът единствено и само асоциира към съответната община, в която българският гражданин ще има право да гласува, т.е. в коя да е община.
Ал. 6 урежда въпроса за небългарски граждани.
”(6) Всеки гражданин на държава-членка на Европейския съюз, който не е български гражданин, има право да избира общински съветници и кметове…” по същия начин.
От там нататък в ал. 7 предлагаме въпроса за това кой може да бъде избиран за народен представител, а именно:
„(7) За народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство, навършил е 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода”.
Това е чл. 65, ал. 1 на Конституцията и нищо нито повече, нито по-малко.
В ал. 8 е уреден въпроса кой може да бъде избиран за президент.
„(8) За президент може да бъде избиран български гражданин по рождение, навършил 40 години, който отговаря на условията за избиране на народен представител и е живял последните пет години в страната”.
В ал. 9 е уреден въпроса кои имат право да бъдат избирани за членове на Европейския парламент от Република България, а именно „…български граждани, които са навършили 21 години към изборния ден включително, не са поставени под запрещение, не изтърпяват наказание лишаване от свобода”.
В ал. 10 е уреден въпроса кои не са български граждани, граждани на държавите членки на Европейския съюз имат правото да бъдат избирани за членове на Европейския парламент от Република България.
В ал. 11 е уреден въпроса кои български граждани имат правото да бъдат избирани за общински съветници и кметове, а именно:
„(11) …..български граждани, които са навършили 18 години към изборния ден включително, не са поставени под запрещение, не изтърпяват наказание лишаване от свобода и имат постоянен или настоящ адрес най-малко през последните 6 месеца в съответното населено място”.
В ал. 12 нашето предложение е да се уреди въпроса кои небългарски граждани, граждани на държави членки на Европейския съюз имат правото да бъдат избирани за общински съветници и кметове в нашите избори.
Това са съответните текстове. Това са предложенията, защото в чл. 3, както е по вносител, ако се разглежда въпроса кои могат да бъдат избирани и кои могат да избират, би трябвало да бъде обхванат целия диапазон, за всички избори, да е изведен съвсем от началото, за да може от там нататък единствено и само различията при провеждането на различните избори да се разглеждат в самия процес при произвеждането на изборите. А тук става въпрос за правата. Това е нашето предложение за всички алинеи на чл. 3.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Карадайъ.
Заповядайте господин Янков.
Г-Н ЯНКО ЯНКОВ: Благодаря, уважаемо госпожо председател. Ще бъда съвсем кратък.
Уважаеми колеги, чл. 3 е изключително важен. Тук са заложени принципите. Член 3 пряко кореспондира с Конституцията. Начина, по който е формиран от вносителя не дава яснота за тези принципи, а препраща към различни други части на кодекса.
Ние считаме, че основната задача на Изборния кодекс е кодифицирането, т.е. систематизирането на материята, която трябва да бъде ясна. Имаме сериозни критики по тези въпроси и от Венецианската комисия и от делегацията на ОСС.
Всъщност това, което сме направили като предложение има за задача и за цел съобразно Конституцията на едно място да стане ясно кои са основните принципи на Изборния кодекс. Защото уважаеми колеги, както е в момента материята, примерно едно и също понятие, както се дефинира в различните части на кодекса, в Преходни и заключителни разпоредби се тълкува по различен начин, примерно – живял през последните еди колко си месеца, което поставя в неравнопоставеност, нарушава основни правила, основни принципи, конституционни права.
Ние считаме, че по този начин, систематизирано в тази глава, става ясна философията по отношение на принципите на целия Изборен кодекс. Затова ви молим в интерес на европейския статут на България да подкрепите тези предложения. Те са в интерес на всички политически сили, на всички български граждани. Това е нашето разбиране и от политическа, и от правна гледна точка и като правна техника. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Янков.
Има ли желание още някой да обоснове вашите предложения? Не. Тогава давам думата на ГЕРБ да обосноват тяхното предложение по чл. 3.
Заповядайте, господин Кирилов.
Г-Н ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми колеги, в нашето предложение има два нови елемента, макар да е текстуално кратко. Те са доста съществени.
Първото е елемента на задължително упражняване на избирателното право, а второто е за смесената система.
Тъй като по-важното е задължителното упражняване на избирателното право, ще си позволя първо върху това да се концентрирам.
Вече в публичното пространство имахме възможност да изложим аргументи в тази посока. Сега започнахме дебата по чл. 45, относим към т. 1 и т. 3 от чл. 1.
Ние гледаме по следния начин на задължителността.
Има основни права, които са основни права на човека – правото на живот, правото на чест и т.н. Имаме и публични права.
В Конституцията, в чл. 41 всъщност изборното право е визирано като публично право. Това е правото на избор. Ние често смесваме правото на избор с гласуването. Правото на избор е гарантирано от Конституцията и по това мисля, че няма смисъл да спорим. Въпросът е дали неговото упражняване, дали гласуването следва да бъде в императивна форма. Няма да правя подробен анализ на теорията, защото убеден съм госпожа Буруджиева ги познава много по-добре от мен и ги преподава, но възприема се, че демокрацията и народният суверенитет изисква и задължението, и активността на този, който е поставен в тази политическо държавна система. Да, правото е гарантирано. Въпросът е дали можем да задържим субектът гражданин вече в публично правната му функция да упражнява това право.
Ние смятаме, че можем и по тази причина предлагаме задължителност при упражняването, като вие по-нататък, вие сигурно сте и видели, не го скрепяваме като санкция, т.е. не следваме пряката връзка задължение – неизпълнение – наказание.
Ние казваме. Гражданинът, който за нуждите на Конституцията и закона е дефиниран като избирател, е длъжен да си упражни избирателното право. Да, той може да не гласува за никой, но длъжен е да упражни активната си позиция спрямо държава, в която има демокрация като форма на държавно управление. Така че смятаме, че чл. 42 не е нарушен.
Знаем, че ще има дебати. Позволих си накратко да изложа тезата, без да бъда съвсем изчерпателен.
По отношение на смесената система. Вие знаете, че още в проекта за изменение и допълнение, който бяхме внесли през м. юли ние бяхме предложили възстановяване на правилото за мажоритарен елемент в пропорционалните избори и затова сме предложили, ако са 32 многомандатни избирателни района, 32-ма народни представители примерно да бъдат избирани по мажоритарен способ, 208 да бъдат чрез пропорционални листи.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Колеги, бяха представени трите предложения. Изказвания от парламентарните групи.
Заповядайте, господин Шопов.
Г-Н ПАВЕЛ ШОПОВ: Ясни са опитите на ДПС да торпилира и малкото възприет принцип, толкова колкото е, на отседналостта само по отношение на местните избори.
Аз ще бъда кратък. Тук няма смисъл да повтаряме стари тези, които години сме поддържали и те са ясни на широката общественост. Атака е изключително радикален поддръжник на тезата и за отседналостта, както и по отношение на тези други въпроси в чл. 3, които са относно правото да бъдат избирани, да избират лицата. В това отношение само това искам да напомня и да завърша. Постигнатото е било и е в резултат на големи усилия и консенсус на българските партии и никой не бива да си въобразява, че може да торпилира този резултат, който така е събран в чл. 3 по вносител. Апелирам към всички представители тук на българските партии. Можем да имаме каквито и да е противоречия помежду си и по закона, можем да бъдем най-остри във вижданията си личностно, партийно и как ли не още, но има неща, които нямаме право да прекрачваме и нямаме право по никакъв начин да торпилираме и да връщаме назад. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви.
Аз може би трябваше да заявя и позицията на Коалиция за България по трите предложения, след това да продължим с дебата последователно.
Ние няма да подкрепим предложението на Атака за въвеждане на препятствия пред гражданите с двойно гражданство да се кандидатират за членове на Европейския парламент и за органи на местна власт, а даже нещо повече като вносители сме разписали за първи път такава възможност в Изборния кодекс, лицата с двойно гражданство да бъдат избирани за евродепутати, за членове на Европейския парламент и в органите на местната власт.
По отношение на народните представители и президента има ясно разписани забрани в Конституцията, така че смятаме, че не е необходимо в Изборния кодекс те да бъдат повтаряни.
По отношение на предложението на ДПС, ние няма да го подкрепим. Мога да развия и подробни съображения защо по този начин вносителят е разписал чл. 3, т.е. разделили сме условията към избора на различните позиции – народни представители, органи на местна власт, евродепутати, президент и вицепрезидент на две части. В общата част са общите условия, а вече специфичните условия са в специалната част. В случая става дума за така наречения принцип на отседналост. Ние няма да подкрепим неговата промяна съобразно досега действащите правила и сме го написали ясно в текстовете на кодекса.
По отношение на предложението на ГЕРБ. Тук макар и наистина да е кратък текстът на чл. 3, прав е господин Кирилов, че се правят две глобални предложения от ГЕРБ.
Едното е за въвеждане на задължително гласуване, другото е за въвеждане на смесена система с 32 мажоритарно избрани народни представители.
Нашата позиция е ясна. Да се гласува на избори е право на българските граждани, което е закрепено в Конституцията. По никакъв начин не може да съществува задължително право. Тук споровете, изобщо по теорията на общественото право, предполагам, че ще се случат в Пленарна зала. Излишно е сега да развиваме абстрактни аргументи. Още по-малко ние бихме подкрепили предложението за стимулиране с административни ваучери на хората, които ще отидат да упражнят правото си на глас. По никакъв начин не приемаме подкупването на избиратели. Още по-малко можем да приемем предложението държавата да участва в съфинансирането на купуването на гласове. За нас това е абсурдно.
Ако бих развивала политически тези, бих казала, че от ГЕРБ друго и не може да се очаква, те така знаят да правят избори, но не го казвам, защото дебата е все още е в рамките на комисията, достатъчно на предварителна фаза.
По отношение на 32-та мажоритарно избирани кандидати. Не виждам защо трябва да повтаряме стари грешки и да се връщаме в това какво представляваха 31–ия мажоритарно избрани депутати през 2009 година и с какво те се отличиха в предния Парламент. Всички имат достатъчно дълга памет. Ако ще бъде възприета мажоритарна система, според мен стъпката е една. За съжаление не се стигна до нея в този Изборен кодекс. Това е немската система – 120 на 120 мажоритарно и пропорционално или някакво друго решение, което да съответства на световни или европейски практики. Признавам си, че вариантът с 31 мажоритарни, който беше приет в един преден Парламент и в който участва Коалиция за България не беше добър, в това се убедиха всички български граждани. Така че е излишно да правим опити да го реанимираме, макар че аз ви разбирам, смятате че би работил евентуално за ГЕРБ.
Предлагам да оставим тези сметки, защото казвам ви го от собствен опит, те никога не се сбъдват.
Нека да дадем думата на един гражданин с активна позиция поне по една от обсъжданите теми много кратко. След това ДПС ще продължи.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Уважаема госпожо Манолова, уважаеми господа депутати, имам усещането, че българската държава единствено и само присъства в тази зала и е представлявана единствено и само от вас. За съжаление обаче резултатите показват нещо съвсем друго и само искам да ви напомня, че 17 февруари е много скоро, едва след две седмици.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Моля Ви, по темата.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Вие казахте, че трябва да има по-малко или повече демокрация в този Изборен кодекс. Е, къде е демокрацията, след като забранявате на българите с двойно гражданство да се кандидатират за народни представители? Ще ви кажа само следното. В чл. 6 в Конституцията, за която говорите. Господин Карадайъ и господин Янков казаха, че поддържат текста в чл. 65, ал. 1 и забраната в този текст, че българи с двойно гражданство нямат право да се кандидатират за народни представители. Трябва да ви кажа, че наличието на двойно гражданство е лично право и определение и в чл. 6, ал. 1 това е регламентирано, ще ви цитирам и още други членове, ще ви покажа как това е разписано и в европейските държави. Възприет е навсякъде принципа на реципрочност, който има право да избира, има право да бъде избиран.
Аз не мога да разбера България къде се намира, не сме ли в Европа? Не са ли това предписанията на ОСС, на ПАСЕ, на Венецианската комисия? Колко още органи искате да ви изброя? Имаме гражданска инициатива за пряко участие на гражданите в държавното управление с председател д-р Константин Тренчев. Тук в тази зала бяхме преди една седмица и поискахме именно промяната в този текст. Какво се случва? Извинявам се, че съм емоционален, но просто не мога да възприема това отношение.
Говорим за демокрация. Това ли е демокрацията?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Ще Ви помоля да не се вълнувате. Предложенията затова да бъдат избирани лицата с двойно гражданство в случаите, в които това не се забранява от Конституцията, именно в органи за местна власт и за членове на Европейския парламент се съдържат в проекта за кодекс. Те ще бъдат взети предвид. Аз съм сигурна, че те ще бъдат и приети. А що ще отнася до текстовете, които са закрепени в Конституцията, вие достатъчно добре разбирате, че това е Временна комисия за обсъждане и приемане на нов Изборен кодекс, а не за промени в Конституцията.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Ние искаме парламентарен дебат по тази тема, искаме промени.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Това не е парламентарен дебат, това е гласуване на второ четене на проекта за Изборен кодекс.
Заповядайте, господин Карадайъ.
Г-Н МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Само две изречения, ако позволите.
Господин Томалевски, ние не предлагаме този текст. Ние, когато направихме нашето изложение по нашите предложения казахме, че сме се съобразили с чл. 65 от Конституцията. Ние не предлагаме промени в Конституцията, както примерно и в основния текст се предлага, а и в някои други предложения виждаме, че в закон се правят предложения за промяна на Конституцията. Напротив, ние предлагаме точно обратното. Конституционните текстове да влязат в закона.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Член 6 е част от Конституцията и наличието на двойно гражданство е лично право на всеки един гражданин. Нарушавате Конституцията по този начин.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Господин Томалевски, ще можете след заседанието да продължите разговорите.
Има ли други желаещи?
Заповядайте, господин Казак.
Г-Н ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, това е един от най-важните текстове, член 3 и аз мисля, че тук наистина трябва принципно да се разберем по един въпрос. Ще се опитваме ли да предлагаме противоконституционни текстове и да ги прокарваме или не? Когато знаем ясно и категорично, че Конституцията дали го искаме в момента или не, налага определени ограничения, това трябва да се приеме като даденост и всеки народен представител с минимална политическа правна култура трябва да осъзнае, че не може с предложения в обикновен закон, пък бил той кодекс, да дерогира, нарушава или предлага изменения там, където Конституцията не позволява подобно нещо. Това се отнася и за предложенията на г-н Павел Шопов. Това се отнася и за предложенията на ГЕРБ.
Уважаеми колеги, това трябва просто да си го избиете от ума, че можете със закон да превръщате едно конституционно право в задължение. А още повече, когато то е закрепено в глава първа, чл. 10:
„Чл. 10. Изборите, националните и местните се провеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право …”.
След това е развито в чл. 42, в глава втора, в която се казва господин Кирилов – „Основни права и задължения на гражданите”, не на хората. Този термин „публично” вие сте си го измислили, има права на човека, има права на гражданина.
Глава втора третира правата на гражданите, било то публични, било то частни, изберете си термина, но те са основни права на гражданите. Те са права. Когато Конституцията прецени, че е дадено право, може да бъде и задължение, тя го посочва изрично и аз ще ви дам такъв пример.
Например чл. 47 гласи:
„Чл. 47. Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата”.
Тук Конституцията е преценила, че това може да бъде едновременно и право и задължение, но Конституцията не е преценила, че избирателното право може да бъде задължение, уважаеми колеги, така че вие не можете да задължите българския гражданин да упражнява конституционното си право, ако не желае. Както не може да го задължите да упражнява, което и да е друго от неговите конституционни права. Още повече при наличието на чл. 57, ал. 1 от Конституцията, който гласи:
„Чл. 57 (1) Основните права на гражданите са неотменими…”
Не можете да отменяте, да променяте, да видоизменяте основни конституционни права, превръщайки ги в задължения.
Надявам се по този въпрос още от сега да се изясним и повече да не спорим, било то в Пленарна зала, било то по медиите за нещо, което е толкова ясно.
За смесената избирателна система. Госпожа Манолова каза. Видяхме до каква мажоритарност доведе това предложение за 31 многомандатни мажоритарни района. Никаква мажоритарност, само допълнителни мандати за най-голямата политическа сила и за ДПС разбира се, но ние не искаме да се възползваме от това допълнително предимство, както това се получи през 2009 година, за сметка на справедливото разпределение на мандатите съобразно реалната политическа представителност на политическите сили. Нямаме нужда от подобни подаяния.
Ние апелираме, ако ще има мажоритарност, тя наистина да бъде реална, а не измислена, не такава каквато вие предлагате и която доказа, че реално изборът се провежда изключително и само на партиен принцип, без капчица мажоритарен елемент в него.
Що се отнася до нашите предложения, уважаеми колеги, за сетен път искам да ви заявя, че ДПС не е против принципа на отседналост. ДПС е против това тази версия на този принцип, който се прокарва в български условия и който лишава по един дефинитивен, безапелационен начин определена група български граждани от конституционното им право да избират местни органи на власт, в крещящо нарушение на чл. 42, ал. 1, който гласи:
„Чл. 42 (1) Гражданите навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение, изтърпяващи наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитване до народа”.
Алинея 1 категорично поставя знак за равенство по отношение правото да избират на българските граждани, когато те го упражняват, както по отношение на национални органи, така и на местни органи. Версията, която се прокарва от няколко години в България на така наречения принцип на отседналост, вместо да се ограничи само и единствено да посочи къде българския гражданин да упражнява правото си на глас на местни избори, а именно, там където е неговата трайна обвързаност, трайната му връзка със съответната община или населено място, води де факто до пълно лишаване на гражданите от право да избират, което е противоконституционно и рано или късно това нещо ще е констатирано. Това трябва да бъде признато и от Конституционния съд в момент, в който Конституционният съд ще бъде в състояние да надмогне политическия натиск или пък да се освободи от някои трайни обществени политически навици, за които спомена г-н Павел Шопов.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Нека да не навлизаме в тази плоскост.
Г-Н ЧЕТИН КАЗАК: Последното нещо, което искам да кажа. Никога не е имало политически консенсус, господин Шопов, по този въпрос, понеже консенсус означава пълно съгласие. Никога не е имало пълно съгласие, защото ДПС никога не е приемало лишаването на български граждани от основни конституционни права. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА:
Уважаеми колеги, чуха се обстойно тезите на всички политически сили.
Заповядайте, господин Янков.
Г-Н ЯНКО ЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, искам само да обърна внимание на следното. Специално по тезата, която се опитва да внуши господин Шопов, защото нашето заседание се излъчва по интернет, че ДПС се мъчи да торпилира системата на отседналост. Това изобщо не е вярно и господинът от гражданския сектор, който се изказа, явно не е разбрал изобщо нашите предложения. Точно обратни са нашите предложения, защото нека да си го кажем съвсем откровено. Начинът, по който е формулирано понятието „живял през последните 6 месеца” е насочено единствено и само срещу българските граждани с двойно гражданство.
Уважаеми господин Шопов, направете един анализ и ще видите колко избори са манипулирани в резултат на вътрешния туризъм, на това колко хора са пренасочени от един регион в друг. Защото в момента един човек, който има постоянен адрес някъде в Силистра примерно, а живее в Кюстендил и не се е прибирал 20 години, по начина по който е дефинирано „живял през последните 6 месеца”, той може да отиде и да гласува, а този който има настоящ адрес в Одрин или друг град тук на границата и се прибира всеки месец, има имот, този човек не може да отиде и да гласува. Защо да не може да гласува? Там му е имотът, плаща данъците, грижи се за този имот. Иска кметът, който бъде избран да му има доверие.
Това, което искаме да кажем за мажоритарния избор.
Уважаеми колеги от ГЕРБ, основният въпрос е въпросът за отговорността. Като го избереш един народен представител, пред кой носи той отговорност? Партийните кандидати носят отговорност пред партията и знаят, че утре няма да бъдат депутати. Вкарваме политически брокери в Парламента, които гласуват, както си искат. Какво му е убеждението на него, с каква политика влиза в Парламента? Това е основният момент. Тези хора имат самочувствието, че са независими, защото нищо не зависи от тях и към една или друга политическа сила се присъединяват, в резултат на определени комерсиални действия.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Янков.
Заповядайте, госпожо Цачева, за реплика.
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика по втората част на изказването на господин Янков. Няма как това да са независими народни представители, защото мажоритарно избраните, така както ние го предлагаме, връщам ви назад 2009 година, идентични са правилата, е да се излъчват от партиите и коалициите. Просто в един избирателен район, едномандатният кандидат, това е мажоритарният, е излъчен от партия и коалиция. Той не е независим, за разлика от онези народни представители, които се излъчват от инициативни комитети, регистрират се като такива и опитват да преодолеят квотата на съответния избирателен район, за да попаднат в Народното събрание. Така че нямаме брокери в парламента чрез смесената мажоритарна система.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА:
Заповядайте, госпожо Атанасова.
Г-ЖА ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Янков, човек трудно може да се ориентира в тезите Ви, защото преди малко, когато коментирахме чл. 2, при изборите за кмет на район, Вие твърдяхте, че трябва да има мажоритарен вот на избирателя. Сега в момента коментираме смесената избирателна система и мажоритарния вот на избирателя, вие сте против. Ясно е, че през 2009 година правилата за избор за народни представители са гласувани от вас и от Коалиция за България и тезата за 32 мажоритарно избрани народни представители е на Коалиция за България и ДПС, които тогава управляваха в мандата на тройната коалиция, мисля че за всички е ясно. В момента това някаква шизофрения ли е, да твърдите колко е важен мажоритарния вот при изборите за кмет на район, а е маловажен при изборите за народни представители, които имат най-високата степен на представителна власт, защото са законодателния орган на държавата. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА:
Заповядайте господин Янков за дуплика, след това господин Казак.
Г-Н ЯНКО ЯНКОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, няма да влизам в медицинската терминология, защото ние тук водим съвсем друг дебат. Начина, по който предлагате мажоритарния избор не е повече демокрация.
Партиите имат основна задача да си предлагат листи, за които избирателят да гласува, с които партиите носят отговорност пред избирателите. Повече демокрация, възможност за издигане на независими кандидати, има механизъм. Да, ние не сме против него, но това не е мажоритарен избор, както вие го разбирате и явно вие нямате представа какво значи действително мажоритарен избор.
Аз ще ви извадя на Пленарна зала говореното на комисията, на която беше председател госпожа Фидосова, ще ви извадя позицията на ГЕРБ, ще видите действащия Изборен кодекс в момента, тогава го приехте.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Това отпадна при госпожа Фидосова. Аргументите на ГЕРБ бяха обратните. Вие го отменихте след това.
Г-Н ЯНКО ЯНКОВ: Ние направихме експеримент през 2009 година. Видя се, че този експеримент не усъвършенства политическата система на България, напротив. Може би ще дойде това време, когато действително демокрацията в България, начина по който се провеждат изборите, всичко онова свързано с финансиране, с организация, с мотивацията на качествени хора да се издигат за мажоритарни кандидати, тогава ще дойде това време. През 2009 година показа, че експериментът пак казвам, не усъвършенства политическата система на страната, защо да го правим тогава?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Янков.
Заповядайте, господин Казак. Отказвате се.
Колеги, има ли още някой какво да каже по чл. 3, за да няма след това оплаквания, че някой не се е изказал.
Заповядайте, господин Карадайъ.
Г-Н МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Колеги, систематизирането в чл. 3 на правото гражданите, които да избират и да бъдат избирани, решава и другия въпрос в един и същи закон да има 5 – 6 различни дефиниции на един и същи термин, термина „живял”, т.е. всякаква форма на редакция може да има, но систематичното му място за правата и за принципите мисля, че е в чл. 3. Уреждането на този въпрос на едно и също място, а не в различни членове, пръснати в Изборния кодекс и още в началото, в чл. 3 да се започне с препращане към някакви членове на Изборния кодекс и като се стигне до тези членове, пък те да препращат обратно в началото. Това е нещо, което се вижда и което е факт в предложението. Само това исках да отбележа. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Карадайъ.
Заповядайте, госпожо Цачева.
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Аз ще започна от там, където свърши господин Карадайъ. Досега ние бяхме убеждавани, че този проект внесен от народни представители на левицата всъщност бил проектът на Временната комисия за изготвяне на проект на нов Изборен кодекс.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Госпожо Цачева, на второ четене сме. Моля Ви по чл. 3.
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Само за да направя връзката с това, което каза г-н Карадайъ. По същество с неговото изказване се опровергава структурата на новия проект за Изборен кодекс, тъй като разбирам, че той не приема в общата част, така както систематично е определен чл. 3 с препратките в специалната част за различните видове избори.
Това е изключително принципен въпрос. Ние сме на второ четене, вярно е, но това предложение, което са направили колегите от ДПС на повече от 3 страници, не мисля, че като редакция, като систематика, ако вървим по новата структура на Изборния кодекс, му е тук мястото. Така че вие какво поддържате, колеги? Кодекс с обща и специална част или започваме сега да се връщаме. Това са текстове в голяма част „копи пейст” голяма част от този кодекс, който явно ще го споменаваме до края.
Нали имахте членове във Временната комисия, нали подкрепихте доклада, защо там не казахте – не по този начин на структурата, сега ни бавите колеги, не можем да вървим напред.
Имаме една структура на обща и специална част. Вие ни предлагате текстове, които по съдържание трябва да се намират в специалната част.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Цачева.
Изцяло споделям Вашия призив да не бавим излишно приемането на кодекса.
Заповядайте, господин Казак.
Г-Н ЧЕТИН КАЗАК:
Госпожо Цачева, Временната комисия и нейният проект беше приет под условие, че той ще служи като добра база за упражняване на законодателна инициатива. Това е, което сме приели, никой не е казал, че ние подкрепяме напълно и изцяло онзи проект във всичките му части и в цялостната му конструкция така, както е представен. Не случайно ние не внесохме наш проект. Единствената група, която внесе проект на нов Изборен кодекс е Коалиция за България.
Ние считаме, че е добре да се структурират по материи в глава втора отделните видове избори, но основните права, основните начала по отношение на това кой има право да избира на съответните видове избори трябва да бъдат изведени там, където им е мястото. Всичко останало, което е специфично във връзка с организацията и реда за произвеждане на съответния вид избори трябва да си остане в съответните раздели и глави, посветени на съответните видове избори. Това е нашата принципна позиция и тук няма никакво противоречие.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА:
Уважаеми колеги, има ли други народни представители, които искат да се изкажат? Няма други народни представители, които искат да се изкажат, така че подлагам на гласуване предложенията по реда на тяхното постъпване.
Първо е предложението на народния представител Павел Шопов.
Колеги, който подкрепя това предложение, моля да гласува за.
Гласували „за” – 3, против – 6, въздържали се – 5.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Карадайъ, Казак, Янков и Хамид.
Колеги, който подкрепя това предложение, моля да гласува за.
Гласували „за” – 4, против – 3, въздържали се – 8.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Цецка Цачева и група.
Колеги, който подкрепя това предложение, моля да гласува за.
Гласували „за” – 4, против – 4, въздържали се – 6.
Предложението не се приема.
Пояснявам, че господин Ципов е заявил, че гласува като госпожа Атанасова, господин Павел Шопов и господин Чуколов като господин Петров и госпожа Буруджиева като господин Попов.
По този начин броя гласовете на парламентарните групи.
Подлагам на гласуване основния текст на член 3, както е по вносител.
Колеги, който подкрепя това предложение, моля да гласува за.
Гласували „за” – 7, против – няма, въздържали се – 8.
Текстът на чл. 3 не се приема.
Продължаваме нататък.
Раздел ІІ.
Първо трябва да обсъдим и гласуваме наименованието на раздел ІІ.
Има ли някакви предложения по него. Няма.
Който е съгласен с наименованието на Раздел ІІ, моля да гласува за.
Гласували „за” – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Колегите от ДПС ме връщат към чл. 3 и неговото наименование. Може би беше по-коректно да подложим на гласуване отделните алинеи на текста.
Ние сме в процедура на второ гласуване в комисия и няма никакъв проблем да се върнем назад, ако някъде са допуснати грешки, те да бъдат отстранени.
Г-ЖА ДОРА ЯНКОВА: Госпожо председател, за процедура.
Тъй като по чл. 3 от принципите нито едно от предложенията, нито на вносителя, нито на отделните групи не получи подкрепа, предлагам от всички ръководители на групите да се формира една контактна група и след като приключи дискусията да се направи дискусия за общоприемливо предложение.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Госпожо Янкова, от проведения дебат е ясно, че няма как да се постигне консенсус между четирите групи.
Г-ЖА ДОРА ЯНКОВА: При подготовката на самия кодекс да намерите време по един от представителите на групите да се съберат и да намерите решение.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Да, това ще го направим, но тъй като ние сме си поставили не особено амбициозната задача да стигнем до чл. 46, която се оказва доста амбициозна в процеса на работа, тези консултации със сигурност няма да се състоят днес.
Преминаваме към чл. 4.
Има предложение на народния представител Павел Шопов и предложение на народните представители от ГЕРБ.
Желаете ли да ги обосновавате?
Г-Н ПАВЕЛ ШОПОВ: Не, излишно е. Предложили сме по-големи срокове чисто технологично, те са били и по-големи, с оглед да има повече време, за да могат да се обработят различните елементи и етапи от изборния процес. Това е.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Шопов.
Госпожо Цачева, колеги от ГЕРБ?
Заповядайте, госпожо Атанасова.
Г-ЖА ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Всъщност нашето предложение е в синхрон с предложението на господин Шопов в частта относно сроковете. Ние също сме поискали удължаване на срока на 75 дни за подготовка на изборите.
По отношение на останалите промени ще гласуваме, за да не губим времето на комисията да влизаме в дебат по другото предложение.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, да кажа и аз няколко думи по предложението на вносителя. Всъщност ние сме възпроизвели действащата практика. Винаги избори са се насрочвали 60 дни преди изборния ден и това не е създавало никакви проблеми, още повече при условията на постоянно действаща ЦИК, каквато беше въведена и тази практика ще продължи.
Изнасянето на сроковете преди 60-ия ден, тъй като 60-дневния срок е записан и в Конституцията по отношение на някои видове избори, създава противоречие между сроковете при предсрочни и сроковете при редовни избори. Смятаме, че 60 дни преди изборния ден е нормално да стартира цялата процедура, с издаване съответно на указ на президента или решение на Народното събрание, когато става дума за президентски избори, така че ние ще подкрепим текста на вносителя.
Заповядайте, господин Карадайъ.
Г-Н МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Колеги, казваме „не по-късно от 60 дни”, което не пречи да бъдат и 75 дни по-рано и 120 по-рано, така че нека крайният срок да си остане така, както е в някои от текстовете в Конституцията и това е конкретния и краен срок – 60 дни, но нищо не пречи да бъдат насрочвани и по-рано при този запис, който го има в закона.
Аз така го разбирам и затова ще подкрепим предложението на вносителя, защото не е редно да поставяме допълнителни ограничения извън конституционния срок. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Карадайъ. Тезите са ясни.
Заповядайте, господин Казак.
Г-Н ЧЕТИН КАЗАК: Само искам да обърна внимание на колегите от ГЕРБ, че с това тяхно предложение рискуват да бламират инициативата на президента за референдум заедно с евроизборите. Просто ви обръщам внимание, ако наистина искате да подкрепите тази инициатива на президента, трябва да си оттеглите предложението.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Господин Казак, нека по същество, да не навлизаме в актуалната политическа конюнктура. Със сигурност има много какво да се каже, със сигурност и ще се каже, но нека да не е в този формат.
Мисля, че тезите са ясни.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Павел Шопов.
Който подкрепя предложението на народния представител Павел Шопов, моля да гласува.
Гласували „за” – 3, против – няма, въздържали се – 12.
Предложението не се приема.
Който подкрепя предложението на народния представител Цецка Цачева и група народни представители, моля да гласува за.
Гласували „за” – 7, против – няма, въздържали се – 8.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя по чл. 4 – насрочване на изборите.
Който подкрепя текста на вносителя, моля да гласува за.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – 4.
Приема се.
Колеги, по чл. 5 няма направени предложения.
Подлагам на гласуване текста на чл. 5
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 16, против – 1, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към чл. 6.
Тук има предложения на народните представители Цецка Цачева и група.
Предложения има и от Мая Манолова и група народни представители.
Колеги, желае ли някой да обоснове предложението?
Заповядайте, госпожо Атанасова.
Г-ЖА ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо председател, нашето предложение е по отношение на необходимостта от изменяне на изборните книжа. Безспорно е, че понякога дори и при технически грешки се налага такова изменение в изборните книжа, но ние предлагаме то да се извършва не по-късно от 10 дни след нарочване на съответния вид избор. Така ще се даде възможност на всички, които участват в съответния вид избор да имат равен достъп до изборните книжа и да подготвят изборните книжа дори и за представяне пред Централната избирателна комисия. Тук няма политика в това предложение и мисля, че е разумно и следва да бъде подкрепено от колегите. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, може би и аз трябва да обоснова предложението на вносителя. Необвързването със срок на изработването на изборните книжа е поради факта, че със създаването на постоянно действаща Централна избирателна комисия е нормално тя да подготви изборните книжа за всички видове избори, което в една голяма част от случаите ще се случва далеч преди насрочването на съответния вид избор.
Що се отнася до отпадането на възможността да бъдат изменени изборните книжа, аз не чух сериозен аргумент, защото винаги е възможно да бъдат допуснати грешки.
Фактът, че предлагате да отпадне възможността да бъдат изменени, според мен няма обяснение. Нашето предложение е изцяло правно - техническо. По-коректно е да кажем, че ЦИК съгласувано с Министерски съвет ще отговаря за изработването, доставката и съхранението на изборните книжа. Разпространението е ангажимент на други органи според кодекса.
Заповядайте, госпожо Цачева.
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Във връзка с нашето предложение, защо предлагаме да отпадне „ … и при необходимост ги изменя”.
Първо, защото ако има непълнота или грешка, ние влизаме в хипотезата на ал. 4, която е коректно разписана.
„(4) В случай, че се установи непълнота или техническа грешка в изборните книжа Централната избирателна комисия извършва поправка….”.
Ако оставим текста „ и при необходимост ги изменя”, без да посочим при какви хипотези, не считате ли, че даваме изключително широки права на ЦИК винаги да преценят или когато преценят, че има такава необходимост, да изменят изборните книжа. Промяната може да бъде допустима само в отделни хипотези и винаги, когато законодателството има възможност за промяна, за изменение или се визират конкретните хипотези или се отива към общия случай на непълнота и грешка, но и двете едновременно, алинея 1 по този начин, в тълкуване и контекста на алинея 4, ми се струва, че не е добра редакция.
Пак казвам, няма политика в това нещо.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаема госпожо Цачева, отново казвам, че тук принципната разлика между нашите разсъждения е, че ние изхождаме от това, че ЦИК е постоянно действащ орган и тя ще изготви достатъчно рано преди насрочването на съответните избори изборните книжа, ще ги обяви.
Необходимостта би могла да бъде свързана включително и с промяната в закон.
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да изброим тогава в какви случаи биха могли да ги изменят.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Аз бих се съгласила, че можем да сложим например: ”… и при необходимост ги изменя в срок до 10 дни след насрочването на изборите”. Срока, който вие сте предложили.
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не е много ясно. Излиза, че ЦИК във всеки един момент, когато реши, може да промени книжата, нямаме стабилност на изборните книжа.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Затова казвам да ги фиксираме със срок до 10 дни след насрочването на съответния вид избори.
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не е срокът критерия. Критерият е възможността на ЦИК.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаема госпожо Цачева, изборните книжа не са някакво литературно творение на ЦИК.
Изборните книжа са ясно описани в закона. Те не могат да бъдат предмет на литературно творчество. Ясно е, че изменението при необходимост на изборните книжа е в съответствие със закона, не защото на някой нещо му е хрумнало.
Госпожо Цачева, изборните книжа се изготвят преди насрочване на изборите. Вие предлагате те да се изготвят до 10 дни след насрочването на изборите. Добре, да дадем тази възможност: „до 10 дни след насрочване на изборите”.
Ние предлагаме те да се изготвят достатъчно рано преди изборите и да се променят до 10 дни след насрочване на изборите.
Вие предлагате те изобщо да се изготвят до 10 дни след насрочване на изборите.
Г-ЖА ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Не, не е така.
Дефиницията на чл. 6 е следната:
„Чл. 6. (1) Централната избирателна комисия утвърждава образците на изборните книжа …”. Тук нямаме спор.
Предложението, което ние правим е да отпадне текста „и при необходимост ги изменя”, тъй като тази необходимост е в ал. 4, записана във вашето предложение, госпожо Манолова:
„(4) В случай, че се установи непълнота или техническа грешка…”. Във второто изречение сме предвидили хипотеза, че: „Образците на изборните книжа и техните изменения се обнародват в „Държавен вестник” не по-късно от 10 дни след насрочване на съответния вид избор”. Имаме ли спор по ал. 1?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Госпожо Атанасова, според нашата идея, която е заложена в проекта ще има постоянно действаща ЦИК, която в срок до 3 месеца след нейното структуриране ще изготви образците на всички изборни книжа. Те ще са готови например за местните избори една година по-рано, за президентските 2 години по-рано, за следващите парламентарни избори 3 години по-рано. И тук аз се присъединявам към вас, необходимостта от промени да я вържем с предложения от вас срок: „и при необходимост ги изменя в срок до 10 дни след насрочването на изборите”.
Вие предлагате целите книжа да са ясни до 10 дни след насрочването на изборите. Аз предлагам промените в тях да са в същия срок.
Заповядайте , господин Карадайъ.
Г-Н МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Колеги, досега слушах дебата и се опитах да се ориентирам и в стария Изборен кодекс, и в новия Изборен кодекс, поради простата причина, че по памет от участие в различни ЦИК си спомням, че 55-ия ден преди изборите беше крайния срок за утвърждаване от президента на изборните книжа от предишни избори и веднага обнародването му, даже се е налагало извънреден брой да има.
За съжаление обаче и в предишния Изборен кодекс и в сегашното предложение не успях да намеря тези срокове, не казвам, че ги няма, просто не мога да ги намеря. Мога да цитирам от последния закон сроковете – 55 дни преди изборния ден, мисля че беше чл. 5, ал. 3 от последния закон от 2009 година.
От тази гледна точка аз не виждам нищо лошо да сложим краен срок, до който изборните книжа да са обнародвани, а колко преди това постоянната ЦИК ще го направи, това е проблем на ЦИК да си организира работата и да го направи по-рано. Ние да сложим един краен срок, до който да ги обнародва. Срокът преди е бил 55 дни преди изборния ден, сега в момента се предлага 50 дни преди изборния ден. Не съм убеден, че в срока между 50-ия и 55-ия ден няма да има други срокове вътре в Изборния кодекс, за които да се налагат изборни книжа в документооборота за изборите. От тази гледна точка не смея да дам конкретен срок, защото наистина не съм обърнал внимание за всички срокове и не съм убеден, че 50 дни преди изборите е точния срок и няма да противоречи с друг текст, но принципно не виждам никаква пречка да има краен срок за обнародването на изборните книжа и материали.
Ако вие сте проследили всички текстове и сте убедени, че 50 дни преди изборния ден, т.е. десетия ден не нарушава други текстове, които имат нужда от изборни книжа, бихме приели и 10 дни да е този срок. По-скоро, ако го направим 55 дни, някак си ще бъдем по-сигурни, че с другите текстове няма да влезем в колизия.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Едно уточнение, господин Карадайъ. Разликата с новите правила, които предлагаме в Изборния кодекс е, че на постоянно действащата ЦИК ние й даваме 3-месечен срок да подготви всички изборни книжа, за всички видове избори и затова идеята ми е да мислим до какъв срок могат да бъдат правени промени в изборните книжа, ако това се налага и съм съгласна с вас, че това може да стане и по предложенията на ГЕРБ – до 50 дни преди изборния ден.
Г-Н МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Аз не засегнах темата за промените. Колеги, пак ще го кажа от практиката. Независимо какво ще възложим на ЦИК, един ден може да се промени конкретен текст на закон и те ще трябва да променят и съответни изборни книжа, може да има технически грешки, и най-малкото, което е заради датата и годината, когато се отива от едни избори към други. Може да има и по-добра идея за усъвършенстване на някои изборни книжа, така че да не им казваме на ЦИК кога точно да променят изборни книжа.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА:
Заповядайте, госпожо Атанасова.
Г-ЖА ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаеми господин Карадайъ, в друга хипотеза сме. В ал. 4 е описан случая, в който при непълнота и или техническа грешка в изборните книжа ЦИК ги променя и ние не спорим затова.
Предлагаме обаче в ал. 1 ЦИК да не може по всяко време да си променя изборните книжа, защото това ангажира абсолютно всички участници в изборите. Това е всъщност спора. Спорът е по отношение на това, че Централната избирателна комисия веднъж вече утвърдила образците на изборни книжа, тя ги публикува в „Държавен вестник”. Сега дали ще бъде в 10-дневен срок този, който ние сме предложили или не, е една тема. По-същественото е, че предлагаме да няма възможност ЦИК във всеки един момент да изменя изборните книжа тъй като всички, които участват в избори, ако дадем тази възможност, въпреки че тя е постоянно действащ орган, преди датата на избора може ли да измени изборните книжа по някакъв начин.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Затова е посочен срок – до 50 или 55 дни преди изборния ден, за да е ясно докога.
Г-ЖА ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Различни са хипотезите, т.е. според нас така ще бъде много по-лесно и за самата ЦИК. При непълнота и грешка в ал. 4 има срокове, има и възможности Централната избирателна комисия кога и как обнародва поправката в „Държавен вестник”. Незабавно я обнародва, за да могат всички участници и политически субекти да се запознаят с нея, но не може да даваме възможност на Централната избирателна комисия да няма стабилност на актовете, на изборните книжа и постоянно да го прави.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Госпожо Атанасова, ние се съгласихме с вас, защо повтаряме едно и също.
Съгласихме се да има срок, в който могат да се правят тези промени – до 55 дни преди изборния ден. А освен това кое според Вас улеснява избирателите – ЦИК да ги напише и обнародва изборните книжа още сега, или да чакаме изборите следващата и по следващата година. При постоянно действаща ЦИК книжата ще бъдат готови в 3-месечен срок след създаването на ЦИК.
Имаше предложение от гражданските организации книжата даже да са част от кодекса, така че идеята е достатъчно рано да са готови и това достатъчно рано ще бъде в 3 – месечен срок след образуването на ЦИК.
Г-Н ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожо председател, принципно и бързо да Ви възразя.
Струва ми се, че идеята сега ЦИК да е готова с всички образци е грешна и нецелесъобразна, обмислете го. Досега ЦИК винаги разполага и всички, които участват в избори разполагат с наличните от последния от същия вид изборни книжа. Да се направят отсега книжата, това съдържа риска в последния момент, когато му дойде времето, да се изпусне възможността да се направи правилна верификация и актуализация. Тъй като аз и очевидно господин Карадайъ сме бягали по хронограма и сме се опитвали да съобразяваме и указанията на ЦИК, съм склонен да приема неговата резерва за 55-ия ден. Нека действително да не е 10 дни, а да е 5 дни. Тук ще подчертая и още нещо. Седемдесет и петият ден, който предложихме да бъде задължителен минимум целеше точно без значение, че вече е професионална така да я нарека и постоянна ЦИК, но да даде малко въздух в иначе напрегнатата хронограма на изборния процес. Винаги стават грешки. Пожелавам ви да не ви се налага да изменяте изборни книжа и формата на бюлетина в течение на хронограмата.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Кирилов. Тогава формулирам предложение.
Г-Н МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Аз разбирам идеята на колегите за ал. 1 и ал. 4, но в ал. 4 е казано: само в случаите на непълнота и грешка. Почти винаги всяка ЦИК е поправяла изборни книжа, поради техническа грешка и т.н. Другото е, че може по законодателни промени да се получи необходимост от промяна на изборна книга и те в тази ситуация трябва да влязат и да си направят промените в изборните книжа.
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Аз споделям това разбиране, господин Карадайъ. Дайте тогава да допълним текста и да запишем: ”и при необходимост ги изменя не по-късно от 55 дни…”. Да запишем, че се изменят само при промяна в законодателството.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Госпожо Цачева, Вие предлагате те изобщо да бъдат сътворени до 55 дни преди изборния ден без всякакви условности. Ние предлагаме да са готови две години по-рано и само да могат да се променят 55 дни преди изборния ден. Наистина не ви разбирам.
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Нямам различие с това, което току що казахте, държа обаче да има условие не от към срок. Кога ЦИК може по необходимост да изменя, това което каза господин Карадайъ, когато има промяна в закона.
Моето основно възражение в тази алинея е изречение първо на ал. 1. Не може да оставим ЦИК по никакъв начин, когато те преценят, по необходимост да изменят и след това да обнародват в „Държавен вестник”.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, предлагам да направим конкретни предложения. Излишно е повече да повтаряме едно и също още повече, че очевидно не се разбираме.
Конкретното ми предложение е следното:
„Чл. 6 (1) Централната избирателна комисия утвърждава изборните книжа за всеки вид избор и при необходимост ги изменя не по-късно от 55 дни преди изборния ден…”
Г-ЖА ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо Манолова, това означава, че не може да ги измени по-късно от 55 дни. Ако се наложи да ги измени на 40-ия ден?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Това е в хипотезата на ал. 4.
Г-Н МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Колеги, може ли конкретно предложение? В общия случай казваме: „не по-късно от 55 дни” и нека да го сложим в изречение второ: „Обнародва не по-късно от 55 дни”, т.е. приема ги и ги обнародва и вече от там нататък идват случаите кога и какво може да изменя, безспорно като е позволено да може да изменя, то е изключение от общия случай и те са задължени пак да обнародват измененията.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Карадайъ. Съгласна съм с Вас, макар че според закона става ясно, че след като изготвят до 3 месеца след създаването на ЦИК те ще ги и обнародват, за да са публично известни на българските граждани достатъчно рано преди изборите не 55 дни преди изборния ден, а една година и 55 дни преди изборния ден. Но както и да е, отказвам се да влизам повече в спорове. След като мислите, че това е по-демократично нека да го напишем така. Съгласни ли сте с предложението на г-н Карадайъ?
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Аз само не разбрах, как формулирахте необходимостта от промяна?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА:
Текстът е следния:
„Чл. 6 (1) Централната избирателна комисия утвърждава образците на изборните книжа за всеки вид избор и при необходимост ги изменя. Образците на изборните книжа и техните изменения се обнародват в „Държавен вестник” не по-късно от 55 дни преди изборния ден”.
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Второто изречение е ОК.
В първото изречение „и при необходимост ги изменя”, както каза господин Карадайъ - в случай на промяна на закона.
Г-Н МУСТАФА КАРАДАЙ: Това е само един пример.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Може да има и други хипотези.
Предлагам да гласуваме, мисля, че всички разбраха за какво става дума.
Г-ЖА ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо Манолова, бихте ли обяснили хипотезата в ал. 4, която е:
„(4) В случай, че се установи непълнота или техническа грешка в изборните книжа, Централната избирателна комисия извършва поправка не по-късно от 5 дни от установяването й. Централната избирателна комисия обнародва незабавно поправката в „Държавен вестник”.
Ако тази техническа грешка или непълнота се установи в срок от 3 дни преди провеждането на изборите и ЦИК ги обнародва в срок от 5 дни, по кои изборни книжа ще се проведат изборите?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Госпожо Атанасова, ако 3 дни преди изборите се установи грешка, веднага я установяват и веднага я обнародват.
Г-ЖА ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Да запишем тогава: „при промяна на закона”, да има различна хипотеза, това което предложихме.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Госпожо Атанасова, чухме Вашето становище, становището на ДПС, становището на Атака.
Мнението може да бъде изразено и чрез гласуване.
Първо възможно ли е обединение около предложението на господин Карадайъ?
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Той дава решение на първото изречение.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Ще подложа на гласуване последователно всички предложения.
Първо подлагам на гласуване предложението на ГЕРБ по точка 1.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 4, против – 8, въздържали се – 3.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване точка 2 от предложението на ГЕРБ.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 4, против – 7, въздържали се – 4.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване редакционното предложение на господин Карадайъ.
Първото изречение остава, както е записано в текста.
Второто изречение придобива следното съдържание:
„Чл. 6 (1) … Образците на изборните книжа и техните изменения се обнародват в „Държавен вестник” не по-късно от 55 дни преди изборния ден”.
Който подкрепя предложението на г-н Карадайъ, моля да гласува за.
Гласували „за” – 15, против – няма, въздържали се – няма..
Предложението се приема.
Сега подлагам на гласуване предложението на Коалиция за България с правно редакционно съдържание за чл. 6, ал. 3 по отношение на правомощията на ЦИК и Министерски съвет.
Който подкрепя предложението, моля да гласува за.
Гласували „за” – 8, против – няма, въздържали се – 7.
Предложението се приема.
Сега подлагам на гласуване целия текст на чл. 6, заедно с редакционното предложение на г-н Карадайъ, предложението на Коалиция за България.
Който подкрепя предложението, моля да гласува за.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – 4.
Предложението се приема.
Преминаваме към Глава втора.
По наименованието на главата, наименованието на раздела и член 7 не са направени никакви предложения, така че го подлагам на гласуване.
Който подкрепя наименованието на Глава втора, раздел І и чл. 7, моля да гласува за.
Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приемат се.
Член 8.
По чл. 8 са постъпили предложения от народните представители от ДПС и от народните представители от ГЕРБ.
Желаете ли, уважаеми колеги, да ги обосновете?
Заповядайте, господин Карадайъ.
Г-Н МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Идеята на нашите предложения ще изложа, за да е ясна и от там нататък конкретните текстове можем да ги видим и да ги редактираме.
Идеята за промяната в сроковете, да бъдат назначени общинските или районните избирателни комисии в тези срокове, в които ще бъдат обявени секциите от кметовете на общини, за да може целият процес, свързан с изборите да може да се обжалва в общински, съответно районни избирателни комисии, Централна избирателна комисия и Върховен административен съд. Защото досега изборите и практиката показва, че когато ги няма общинските и районните избирателни комисии, кметовете са обявили секциите впоследствие, когато биват назначавани общинските и районните избирателни комисии, те не могат нищо да направят по въпроса и да коригират евентуално някои действия на кметовете, които не са добри за гражданите.
От друга страна тези заповеди на кметовете гражданите не ги следят и обикновено никой не ги обжалва. Обикновено фактът се установява, когато биват назначавани общинските и районните избирателни комисии, защото жалбите стигат към тях. И от тази гледна точка нещо, което сме го установили от практиката, имаме идея да го изпишем в закона така, както хората го разбират и се опитват да го прилагат на практика.
От тази гледна точка изтегляме сроковете, за да могат да бъдат назначими общински, съответно районни избирателни комисии и обжалванията да не са областен управител и съответен съд в района, а да бъдат общински или районни избирателни комисии и ЦИК.
Това са предложенията и по този начин сме ги изписали, ако е нужно да ги изчетем и да ги видим в съответните алинеи.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте, господин Кирилов.
Г-Н ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз за първи път виждам предложението, което дискутираме сега и на първо чуване то ми изглежда логично и обосновано. Има смисъл в това регионите да разглеждат жалбите по отношение образуване на секциите и това не е работа на областните управители.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Има точно обратното мнение в предишната ситуация, казвам от дебатите в комисията.
Ако може и аз да кажа едно изречение, след това ще дам думата и на специалиста. По принцип има логика в това, което казва господин Карадайъ. Според мен наистина 55 дни са много рано. Част от политическите сили, другите заинтересовани, спокойно могат да проспят това важно действие, обаче господин Карадайъ, тъй като заповедта на кмета все пак е административен акт, не съм сигурна, че той може да се обжалва пред изборната администрация.
Заповядайте, господин Гетов.
Ако е необходимо ще отложим текста, за да направим съответната справка.
Г-Н ИВАН ГЕТОВ: Благодаря, госпожо Манолова.
Не случайно изречение второ касае и ГРАО, тъй като тук кореспондира срок от 55 дни на кметовете, директно с подготовката за печат на предварителните списъци, които се знае, че на 40-ия ден вече трябва да са обявени по местата, определени затова, също със заповед на кмета.
Технологичният срок за отпечатването на списъците е не по-малко от 10 дни и в срока между 55-ия и 50-ия става обработка на изборния масив и именно ,ако се съберат тези срокове, вече влизаме в дисонанс в тези срокове и с невъзможност за отпечатването в 40-дневния срок. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, искате ли да отложим този текст?
Колеги, предлагам да отложим разглеждането на чл. 8, за да се обмислят сроковете. В случая според мен има проблем и с формата на акта, който издава кмета и с допустимостта да бъде обжалвано.
Обявявам почивка до 13.30 часа.



С Л Е Д П О Ч И В К А Т А
/Начало 13.30 часа/

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА:
Преминаваме към обсъждане на чл. 9, тъй като преди почивката отложихме разглеждането на чл. 8.
По чл. 9 има предложение от народните представители от ДПС.
Колеги, искате ли да обосновете вашето предложение?
Заповядайте, господин Карадайъ.
Г-Н МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря Ви, госпожо председател.
В ал. 5 на чл. 9 сме посочили изменения. Идеята е освен по населени места, където има повече от една секция, т.е. в градовете, да се съблюдават образуването на секции и по квартали, освен общо на територията на населеното място, за да има улеснение за самите граждани и този текст да бъде добавен в ал. 5.
В ал. 7 терминът „живял”, т.е. многобройните дефиниции на понятието „живял”, да си влезе в съответното място, поради простата причина, че в тези социални заведения, които са изброени в ал. 7, когато се образува секция, право да имат да гласуват онези граждани, става въпрос за избори на общински съветници и кметове тези, които се асоциират със съответното населено място – общината или съответното кметство.
Това са двете предложения.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Карадайъ.
Ако може една вметка. Всъщност има проблем при дефиницията на понятието „квартал”. Така или иначе в устройствените закони такава дефиниция няма, затова и дебатите при обсъждането и приемането на кодекса в предния Парламент зациклиха и не го въведохме. От друга страна има много „за” и „против” съобразяването и с кварталите по отношение включително и на ромските квартали. В крайна сметка нека да оставим това на преценката или на съответните кметове, областни управители, в крайна сметка и на Административния съд в случаите, в които се прецени, че прекалено се препятства възможността на гражданите да гласуват.
Имате ли желание да вземете отношение, ясен е проблема?
Ако не, предлагам да го подложим на гласуване.
Който подкрепя предложението на колегите от ДПС, моля да гласува за.
Гласували „за” - 4, против – няма, въздържали се – 11.
Не се подкрепя предложението.
По следващия чл. 10, който се отнася до избирателите с увредено зрение и са затруднени в придвижването няма направени предложения.
Предлагам да го гласуваме текста на чл. 9.
Който е съгласен, моля да гласува за.
Гласували „за” - 11, против – няма, въздържали се – 4.
Приема се.
Сега подлагам на гласуване чл. 10
Който е съгласен, моля да гласува за.
Гласували „за” - 15, против – няма, въздържали се –няма.
Приема се.
Преминаваме към Раздел ІІІ. Избирателни секции извън страната.
По чл. 11 има направено предложение от народните представители от ГЕРБ.
Колеги, кой ще обоснове предложението?
Заповядайте, госпожо Атанасова.
Г-ЖА ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Нашето предложение е свързано с въвеждането на гласуването чрез електронно подадени бюлетини по интернет. Тъй като за първи път в Раздел ІІІ се говори за начина на гласуване и в избирателните секции извън страната, ние сме предвидили електронно подаване на бюлетини именно за българските граждани, които живеят извън страната.
Предлагаме в ал. 1, както да се определят условията и реда за образуване на избирателни секции извън страната от Централната избирателна комисия, както и условията и реда за организацията на гласуването на българските граждани, така да бъдат определени и реда и организацията за гласуване чрез електронно подадени бюлетини по интернет.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря ви, госпожо Атанасова.
Уважаеми колеги, от Коалиция за България не подкрепяме идеята за въвеждане на електронно гласуване. Основният ни аргумент е, че дистанционното електронно гласуване не дава абсолютно никакви гаранции за запазване на тайната на вота. Всъщност, ако проследим и следващите текстове, няма надеждни гаранции включително и затова, че гражданинът, който е заявил желание да гласува по интернет, е наистина истинският гражданин. Нито пък има някакви гаранции затова кой ще гласува със съответния идентификационен номер, който е даден от ЦИК. В този смисъл има и решение на Конституционния съд. Отмененият текст на § 11 с решение на Конституционния съд е буквално възпроизведен в сега действащия Изборен кодекс и единствено факта, че приемаме изцяло нов Изборен кодекс и отменяме стария не ни даде достатъчно основание да атакуваме за противоконституционност и сега записания текст. Там също няма абсолютно никакви гаранции за тайната на гласуването. В този смисъл едно към едно е повторен отмененият конституционен текст.
Аз в момента заявих позицията на Коалиция за България.
Заповядайте от ДПС да заявите вашата позиция.
Г-Н ЧЕТИН КАЗАК: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, ние също считаме, че тайната на вота е едно от основните конституционни изисквания за упражняването на активно избирателно право, както казах и в предходно изказване, то е закрепено и в чл. 10 на Конституцията, където са основните начала за избирателното право:
„Чл. 10. Изборите, националните и местни референдуми се произвеждат въз основа на общо равно и пряко избирателно право с тайно гласуване”.
До момента, в който няма категорични гаранции срещу възможността да се наруши тайната на вота чрез електронно гласуване, където няма категорични доказателства, че няма да има подмяна на вота на избирателя или този вот ще бъде контролиран или пък, че няма да бъде даден от самото лице, което трябва да гласува по електронен път, ние не можем да подкрепим подобно предложение. Още повече, че то поставя и други проблеми, свързани с това как ще се гарантира, че лицето гласува от чужбина или от страната, възможността чрез софтуерни атаки да се саботира въобще гласуването по електронен път и т.н. Докато нямаме сигурни гаранции, категорични, ние не можем да подкрепим подобно предложение.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте от Атака.
Г-Н ПЕТЪР ПЕТРОВ: Ние от Атака също не подкрепяме електронното гласуване. Считам, че електронното гласуване е най-сигурния начин да се контролира вота на избирателите и няма да подкрепим това предложение.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Кирилов.
Г-Н ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, няма как да не възразим на твърденията в смисъл нарушаване тайната на вота и ще посоча следния аргумент.
Изискванията, които ние сме посочили по отношение на съществените технологични елементи на организация на електронното гласуване са абсолютно същите, които четем по отношение на машинното гласуване. Това са 18 изисквания, които както и да ги модифицираме, да те представляват една изключително трудна и малко дори бих казал фантазна задача за разработчиците на софтуер и на платформи, но приемаме, че това са изискванията.
Те като задание, защото в даден момент някой ще възложи процедура или за машините и за техния софтуер или и за изработването на платформата за електронно гласуване, т.е. те са едни и същи. Освен всичко друго като сравним гласуването в контролирано място с електронни машини и дистанционното гласуване, разликата е само дистанцията. Смеем да твърдим, че нашият екип успя да достигне до технически способ, такъв който да създаде възможност за максимална верификация по отношение на предоставяне на кода за достъп и по този начин да се спазят изискванията към наличието и проверката на избирателни права на лицето, което би заявило, че ще гласува по интернет.
Да, по-сложно е гласуването по интернет, защото предварителната работа по това установяване на наличието на правата на лицето е по-дълга и изисква повече фактически действия, но пък решава казуса със дистанцията и с нашите сънародници, които са в чужбина, впрочем не само във всички европейски и неевропейски държави, а голяма част от българите, които живеят в съседната ни Република Турция, т.е. съобразяваме, че и те са в кръга на лицата, които биха имали възможността на този избор да гласуват с хартиена бюлетина или да гласуват електронно.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Ако може една реплика към господин Кирилов.
Разликата между машинното и електронното гласуване е именно в дистанцията.
В единия случай избирателят е в секционната избирателна комисия и там са му осигурени всички условия да гласува тайно, т.е. да може да гласува без да бъде направляван, изнудван, купуван, натискан, от когото и да било. Това е смисълът да се гласува в изборни помещения в тъмни стаички.
В малко държави има гласуване по пощата, може би това е следващата крачка – да въведем гласуване по пощата за всички избиратели и тогава да се чудим за купуване на гласове и контрол на вота.
Освен това според правилата, които са разписани, аз ви казвам направете си експеримент. Би ли ми попречило нещо да поискам от името на Цецка Цачева писмено до ЦИК да гласувам електронно от Франкфурт, да получа на съответен адрес съответния код и в изборния ден или преди него, тъй като електронното гласуване допуска преди това, да упражня вот от името на Цецка Цачева и в момента, в който тя се яви в секцията по постоянен адрес в България да установи, че вече е упражнила правото си на глас от Франкфурт.
Ще направим след това специален експеримент дали е възможно това да се случи на практика и какви са гаранциите срещу това.
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, под формата на лично обяснение. Сигурно е възможно да го направите, защото Вашата партия разполага с личните данни, GSM номерата и ЕГН на избирателите от 2009 година.
Да се върнем на електронното гласуване. Преди това господин Данаил Кирилов иска дуплика, аз след това ще взема думата за изказване.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте, господин Кирилов, за дуплика след това ще дам думата на госпожа Цачева за изказване.
Г-Н ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По примера, който дадохте, госпожо председател, давам следния контра пример.
Сигурността е същата като тази при машината за гласуване, да изчезне или по време на нейното пренасяне от секционната избирателна комисия до районната избирателна комисия, паметта й да бъде поставена във фризер, както да кажем правят с паметта на фискалните апарати. Това е сигурността и съотношението в сигурността.
По другия пример. Тук аз не съм госпожа Цачева, но ще си позволя да репликирам случая Франкфурт. Да това е критична хипотеза, но защитата по нея е отражението в избирателния списък.
Ако госпожа Цачева бездейства и няма колизия с това, че в списъка й е отбелязано електронно заявено гласуване, да вероятно съществува такъв риск и нас ни притеснява това не по-малко, но ни притеснява и хипотезата манипулация на машина разбира се.
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, безспорно темата е достатъчно сериозна. Приемайки алтернативни способи за гласуване извън трайно установената практика на бюлетините, освен подкрепа на машинното гласуване, при което също има въпроси и възможности за пробив в устройството, за хакване на софтуер, има решение на германски съд по тази тема и т.н. Не е това целта в момента да говорим привържениците на единия вид с аргументи само „против” и обратно.
Искаме ли да дадем възможност на голяма част от българските граждани, които живеят извън границите на държавата за по-лесен достъп до упражняване правото им на глас? Защото, ако не подкрепим електронно гласуване по начина, по който го предлагаме, тогава би трябвало да мислим за самостоятелен район в чужбина. Това са равноправни български граждани, които имат право на глас, но от начина, по който във всички времена и мандати Министерство на външните работи провежда изборите, голяма част от нашите сънародници са затруднени да упражнят правото си на глас. Какво ни пречи като народни представители да изпреварваме, а то не е и толкова да изпреварваме, защото очакванията на българските избиратели и на не малка част от българското общество са ясни, да търсим нови способи за гласуване. Да, вярно е, въпрос на софтуер, на техническо усъвършенстване, но аз съм убедена, че след като технологиите толкова са напреднали, не е невъзможно да се търси вариант за защита тайната на вота. Защото тайната на вота сме свидетели как се преодолява и при гласуване с бюлетини, и при машинното гласуване също е възможно. Няма способ, който да гарантира на 100 процента тайната на вота. Всичко останало означава популизъм или просто да не виждаме фактите такива, каквито са. Но само заради това, че е трудно и изисква усилия на държавата, не считаме, че е редно да се отхвърля вариант за електронно гласуване.
Затова ние предлагаме за българите извън границата, живеещи извън границите на страната, да се въведе. Имаме опит в гласуването по вашите изборни правила от 2009 година. Има такъв опит. Опитали сме се съвсем добронамерено със силите, които имаме, без да има доктори на техническите науки и академици в тази сфера между нас, но ползвайки опита на достатъчно компетентни специалисти в тази сфера, да предложим вариант.
Молбата ни е, не го отхвърляйте с лека ръка, защото рано или късно това е посоката на развитие на обществото. Ще стигнем и до електронното управление, и до електронното правителство и до електронното гласуване и тогава да не се случи така, че по-младите които са тук на тази маса и тогава още са в тези кулоари, да се срамуват от изказванията, които са направили днес. Това е посоката на развитие, нека да положим усилия, нека да го дадем като алтернативна възможност. Ако държавата не успее да разработи софтуер, ако има други процедурни пречки, поради което не може да се проведе на първите избори, тогава ще остане варианта с бюлетините. От какво се притесняваме или притеснението, което беше изказано от колегата, че това щяло да позволи контролиране на вота. Обратното е вярно. Страхувате се, че няма да можете да контролирате вота по познатите ви до момента способи. Това е истината.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Ще ползвам една възможност за реплика преди да ви дам думата за изказвания.
Уважаеми колеги, няма съвършено изборно законодателство. Промените в изборните правила във всяка държава на определен етап се правят с една цел – да преодолеят най-големите дефекти и се съобразяват с най-големите дефекти.
Има ли спор в момента, че най-големият проблем на изборите в България е купуването на гласова и контролирането на вота. Има ли някой, който да мисли че това не е проблем?
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Аз считам, че това действително е голям проблем.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Сега правим ли промени в този кодекс, които да запушват пробойните, които са се видели на различни избори? Според вносителите на този проект правим именно това по много начини. Ще дам един конкретен пример с това, че вече бюлетините ще се печатат под контрола на Министерство на финансите и ЦИК по реда, по който се печатат ценните книжа, ще бъдат номерирани. Ще видим как това ще сработи на изборите. Нещо повече, включително предлагаме криминализиране печатането на бюлетини извън правилата и в количества, които са над предвидените в закона размери и държането на такива.
Електронното гласуване наистина е бъдещето. В една Естония, в която контрол на вота и купуване на гласове са понятия, които са необясними за естонците и в която има електронно гласуване, разбира се. Когато в България проблемът с контролирането на вота и купуването на гласове не стои по този начин, аз нямам никакво съмнение, че ще се гласува масово електронно, но в момента това е начин, който улеснява тези, които контролират вота и мисля, че това не се дължи от някакви допълнителни аргументи, някакви допълнителни защити. По този начин ние максимално улесняваме купувачите и търговците на гласове. Сега те имат проблем да водят избирателите до секциите, да се притесняват ще гласуват ли правилно, да разнасят бюлетини извън изборните помещения, да ги раздават и пр. Тогава просто ще е необходимо, тъй като електронното гласуване е един-два дни преди изборите, в един момент един работодател да си събере работниците и пред неговия поглед да гласуват по определен начин или нещо друго – да им събере кодовете. Има и други многобройни хипотези, които могат да бъдат развивани.
Това са нашите съображения. Това беше реплика.
Реплика от господин Хамид.
Г-Н ХАМИД ХАМИД: Аз една малка реплика само. Госпожо Цачева, аз не споделям аргумента, че има достатъчно съвременни методи за защита на електронното гласуване. Имам предвид защита на сървърите. Ще ви посоча само няколко примера. Сървърите на ЦРУ и на Пентагона трябва да са най-защитените в смета, пък момчета на 15 – 16 години ги разбиват през две-три седмици и точат всичката информация от там. Така че не сме достигнали ниво на развитие на Пентагона, а камо ли да направим нещо по-защитено. Това са ми опасенията, от манипулация на вече събраната информация. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА:
Заповядайте господин Попов за реплика.
Г-Н ФИЛИП ПОПОВ: Аз съм съгласен с опита за въвеждане на електронно гласуване. Той сам по себе си отговаря на действителността ,на бъдещето. Това е все едно да питаме дали сме съгласни с използването на интернет. Само че електронното гласуване считам, че трябва да бъде вкарано в рамките на тайната на вота и за да се защити тайната на вота до настоящия момент няма измислена, поне аз не знам такава система, която да гарантира по такъв начин тайната на вота, чрез електронното гласуване по какъв начин е гарантирана, както каза и колегата в контролираното място в секционната избирателна комисия.
С проекта за нов Изборен кодекс ние сме предложили практически на всички нива на изборния процес да присъстват наблюдатели именно за да се гарантира прозрачността, да се гарантират основните конституционни права и задължения на избирателя, на суверена. Наблюдателят обаче, аз не мога да си представя как ще участва в един електронен вариант на гласуване. Къде ще отиде този наблюдател да контролира как се гласува, дали няма оказан натиск върху съответния избирател.
След това не приемам да се делят българските граждани на тези, които са в чужбина и тези, които не са в чужбина, защото на тези, които са в чужбина, ако им се даде възможност и право да гласуват електронно, те по-българи ли са от останалите граждани? Защо трябва да се въвежда такава разделителна линия? Аз разбирам, че това цели улесняване на гласуването, само че пак повтарям то не трябва да е за сметка на тайната на вота. Има и чл. 10 на Конституцията, който гласи : „…въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване”.
Нека да се придържаме към това. Аз пак казвам, подкрепям инициативата. Тя между другото беше подета и от президента Плевнелиев за електронното гласуване, само че той така опитва да се измъкне чрез един референдум в много „подходящ” момент.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Господин Попов, да не се отклоняваме.
Г-Н ФИЛИП ПОПОВ: Аз поради тези причини не мога да подкрепя предложението.
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Искам да се обърна към тримата колеги. Споделяме притесненията ви за възможност за пробив в софтуера, всичко това, което и господин Хамид го подчерта, но господин Попов, няма наблюдатели в тъмната стаичка, мястото където гласоподавателят гласува машинно. Там също са възможни хипотези за подобен пробив. Там също са възможни хакери 16 – 17 – 18 годишни, с лаптопа си в коридора да хакнат системата, каквито примери има достатъчно, на високо ниво подадени. Така че по темата за сигурността ние споделяме вашите притеснения, но това не означава, че ние трябва да не търсим варианти за гарантиране на тази сигурност, защото и хартиените бюлетини не създават достатъчно такава гаранция. Трябва ли да прибягвам към любимия пример на господин Димитров от Обществения съвет. Трябва ли да се връщаме на гласуване с пускане на вода, палене на огньове и т.н.
Г-Н ФИЛИП ПОПОВ: Конституционният съд в Германия също счита, че електронното гласуване не защитава тайната на вота. Те не пускат мъниста, нито пада вода, нито палят огньове. Пак казвам, няма идеален изборен кодекс или идеално законодателство. Това е невъзможно, защото той е един последващ обществените отношения, който и закон да е и той урежда вече възникнали обществени отношения. В по-голяма степен се гарантира, че с хартиена бюлетина, чрез машина за гласуване в съответна секционна избирателна комисия, под наблюдението на членовете на СИК, на наблюдатели, на застъпници, по-малка е вероятността за манипулации, значително по-малка, отколкото при електронното гласуване. Не съм против електронното гласуване.
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Манипулацията се извършва и при интернет гласуването и при машинното гласуване с хакване на софтуера на машините. Начинът, по който може да бъде хакната системата в единия случай, може да се приложи и в другия случай.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаема госпожо Цачева, машинното гласуване е съпроводено с хартиен отрязък, който удостоверява пред избирателя, че гласът му е отчетен правилно, който се пуска в съответната урна.
Машинно се гласува в много държави, така че опит в тази посока има.
Заповядайте, господин Карадайъ.
Г-Н МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Технологиите са напреднали. Сравнението с машинното гласуване е само един дребен нюанс. Аз трябва да подчертая, че опитът който имаме от 2009 година, най-вероятно такъв ще бъде и сега предполагам като приложение. Съответните машини не работят в мрежа, нямат никаква връзка, те работят сами за себе си. От тази гледна точка няма как да бъдат атакувани отвън, когато не са свързани с нищо навън, но както и да е.
По-скоро моето изказване е в друга посока Да наистина ние и човечеството ще вървим в тази посока. Може би има една гаранция, която е електронният подпис, който в някои от държавите е въведен в над 60 – 70 % от гражданите и това е някаква форма на гаранция. Да, за тайната на вота при всички случаи технологично може да е изпълнимо. Да, резултатът може да не бъде манипулиран технологично, но липсата на гаранции вече е липса на доверие. Дори и най-идеалната система да бъде изградена, когато гаранциите ги няма, няма го и доверието. А когато няма доверие на участниците в изборите и на самите граждани, по-добре е да не прилагаме такава технология докато се изгради доверието в такава технология.
От тази гледна точка считам, че самото доверие в резултата, самото доверие в тайната на вота и на участниците, и на гражданите е много по-важно, от каквато и да е реализация, на каквото и да е гласуване. И тъй като в момента считам, че такова доверие и при гражданите и при участниците в изборите няма, по-добре е този вариант, наистина да мислим върху него, наистина да мислим за технология, наистина да работим за спечелване на доверието първо от гражданите и след това от участниците в изборите, но тъй като днес го няма, днес да не се занимаваме с такъв вид гласуване.
Това е моето предложение.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, чуха се тезите, три от парламентарните групи са против, една е за. Мисля, че дебата по тази тема приключи.
Заповядайте, госпожо Атанасова.
Г-ЖА ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо председател, колеги. Безспорно споделяме притесненията на всички относно сигурността на вота при всички видове гласуване и с хартиена бюлетина, и машинно гласуваме, и чрез електронно подадени бюлетини. Когато говорим за тайната на вота, трябва да е ясно, че е много по-трудно да има контролиран вот и той да е приложен върху избирател, който живее някъде на около 300 км от избирателна секция или от дипломатическа служба.
Когато говорим за тайната на вота в другите хипотези, безспорно е, че обществото ни се е сблъсквало с манипулиране на вота, купен вот и контролиран вот. При машинното гласуване също има такива възможности и е резонно да си отговорим на въпроса, ако в една секция, където гласуват 100 избиратели само двама от тях или един от тях гласува машинно, то каква ще бъде тайната на вота, след като се отвори избирателната кутия? Никой не я гарантира, защото този избирател е само един и всички, които присъстват в Секционната избирателна комисия, представители на политически партии наблюдатели, застъпници знаят кой точно избирател е гласувал по този начин вследствие отбелязването в избирателния списък.
Тук бих искала да коментирам и темата с това дали при машинното гласуване наистина има сигурност на въведените данни в електронната избирателна кутия. Господин Хамид говори затова. Тъй като данните от гласуването се съхраняват и в електронен вид, информацията, която се прехвърля чрез криптиране на данни е чрез комуникационни връзки, при всички положения отново има някакъв процент риск за манипулиране на вота с примера, който дадохте на Пентагона, НАТО и т.н. тук също може да се приложи при машинното гласуване.
Отделен е примерът за контролиране на вота при другите хипотези и различното отбелязване при хартиените бюлетини, дали знакът да е Х или да е знак V и тази възможност дали също може да послужи за контролиране на вота.
Не знам дали сте обърнали внимание, че предложението по отношение на електронното гласуване от чужбина, първо дава още една възможност на българските граждани живеещи извън България да упражнят правото си на глас, извън секциите, така както се образуват по правилата на Изборния кодекс.
Електронното гласуване чрез електронно подадена бюлетина наистина защитава гласоподавателя и дано всички да са прочели механизма, който сме разработили. Централната избирателна комисия първо прави проверка дали избирателят има това право, каквато проверка се прави за избирателите, които ще гласуват в секциите. Освен това на всеки избирател, който е посочил настоящ адрес в чужбина се изпраща плик с кода, който криптиран от машина на принципа на дебитните или кредитните карти в запечатан плик, т.е. тайната на този код е защитена и той би могъл да достигне до избирателя в чужбина на настоящия адрес. Още нещо много важно. Гласовете на тези български граждани в чужбина се прибавят, гласувалите електронно, към гласовете по постоянния им адрес тук в България.
Аз мисля, че е достатъчна гаранция затова, че тези гласове ще бъдат зачетени, а не просто ще отидат в нищото.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Госпожо Атанасова, говорехте вече 10 минути. Давам думата на господин Шопов за процедура.
Г-Н ПАВЕЛ ШОПОВ: Уважаеми колеги, имам в тази насока лични съображения, аргументи, виждания, които мога надълго и нашироко да изложа и мисля, че бихте ги оценили. Само че ще се лиша от тази възможност и от това да внеса своя скромен принос в този забележителен дебат.
Затова ще направя едно процедурно предложение, което е възможно за второ четене, а то е да прекратим този блестящ дебат, който водим от дълго време насам.
Моля да подложите това мое процедурно предложение на гласуване и евентуално след това, ако бъде прието да преминем към гласуване на текста.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Шопов.
Преди това ще проверя кои от народните представители все още искат да се изкажат. Не се налага да прекратяваме дебата, защото просто всички, които искаха да се изкажат се изказаха.
Уважаеми колеги, предлагам след като чухме всички аргументи, които могат да бъдат изложени по темата, да подложим на гласуване предложението на колегите от ГЕРБ по чл. 11.
Подлагам на гласуване предложението на г-жа Цачева и група народни представители.
Които го подкрепят, моля да гласуват за.
Гласували „за” - 4, против – 3, въздържали се – 8.
Не се приема.
Уважаеми колеги, подлагам да гласуване и заглавието на Раздел ІІІ.
Които го подкрепят, моля да гласуват за.
Гласували „за” - 15, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към член 12.
Госпожа Цачева и група народни представители са направили предложение.
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ние гласувахме за 55 дневен срок.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Цачева.
Колеги, подлагам на гласуване чл. 12 от кодекса.
Които го подкрепят, моля да гласуват за.
Гласували „за” - 15, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към чл. 13.
Има предложение на ГЕРБ. Желаете ли да го обосновете? Мисля, че и то е свързано със сроковете по електронното гласуване.
Г-ЖА ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо Манолова, може в Пленарна зала колегите от останалите парламентарни групи да размислят по отношение на електронното гласуване на избирателите в чужбина. Затова не го оттегляме. Нека да остане.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Не се оттегля.
Подлагам го на гласуване, предложението на ГЕРБ по чл. 13 и това по чл. 12, тъй като и то е свързано със сроковете.
Който подкрепя предложението на ГЕРБ по чл. 12 и чл. 13, моля да гласува за.
Гласували „за” - 4, против – 3, въздържали се – 8.
Не се приема.
Заповядайте, господин Карадайъ.
Г-Н МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Една принципна забележка.
Колеги, според мен цифрата е знак, а поредица от цифри е число. От тази гледна точка там, където става въпрос за поредица от цифри да пишем число.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Карадайъ.
Преминаваме към предложенията по чл. 13.
Подлагам на гласуване предложението на ГЕРБ за чл. 13.
Гласували „за” - 4, против – 3, въздържали се – 11.
Не се приема.
Подлагам на гласуване текстът на чл. 13.
Който го подкрепя, моля да гласуват за.
Гласували „за” - 11, против – няма, въздържали се – 4.
Приема се.
Преминаваме към чл. 14. Има предложения на колегите от ГЕРБ.
Предложения има също така и от колегите от ДПС.
Желаете ли да обосновете своите предложения?
Заповядайте, господин Карадайъ.
Г-Н МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря Ви, госпожо председател.
В чл. 14, т. 2 има едни ограничения за конкретен вид избор, за образуване на избирателни секции, което ограничение е единствено и само в предложението за Изборен кодекс или изборни закони. Такова ограничение нито има в Конституцията, нито в директива 1/ЕО/2013 година, нито в коя да е директива.
От тази гледна точка предлагаме такъв тип ограничения да отпаднат като правило, като принцип в целия кодекс и конкретно в този случай предлагаме след точката и запетаята думите „при избори за членове на Европейския парламент от Република България такива секции се образуват само в държави-членки на Европейския съюз” да отпаднат.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Карадайъ.
Колеги, желаете ли да обосновете вашите предложения?
Заповядайте, госпожо Атанасова в рамките на 5 минути.
Г-ЖА ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Нашето предложение е свързано отново с даване на по-големи възможности при формирането на избирателни секции извън страната. Числото „250” избиратели, които са гласували през последните 5 години да се замени със „100” избиратели.
Считаме, че така наистина след като отпадне възможността за електронно подадена бюлетина, поне можем да дадем възможност на българските граждани извън България да гласуват в много повече разкрити секции. Свидетели сме били при най-различни управления на това как българските граждани извън страната имат затруднения с гласуването, образуват се километрични опашки и в рамките на изборния ден не могат да упражнят правото си на глас. Затова предлагаме тази възможност в хипотезата на чл. 14, т. 3.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Да заявя становището на Коалиция за България.
Уважаеми колеги, тези от вас, които познават добре действащия кодекс, кодексът, изработен в предишното управление, много добре знаят, че там имаше една единствена възможност за образуване на избирателни секции в чужбина, а именно след подаване на 100 заявления, при това с рестрикции, във всеки плик да се съдържа само едно заявление и при усложнения. В момента сме либерализирали максимално режима за създаване на изборни секции в чужбина. Впрочем тези предложения, които сега ги е направил вносителят, ние ги обосновавахме в Пленарна зала много активно, можете да си извадите стенограмите от пленарните заседания, където сме се борили за всяко едно предложение, така че за нас е последователна позиция да бъде дадена възможност на нашите сънародници в чужбина по-лесно да упражнят правото си на глас и да ги няма тези ситуации, когато в Мадрид гласували над 1000 души и в Лондон над 1 500 души. Затова тези от вас, които са прочели текстовете виждат, че режимът е максимално облекчен. Вместо 100 заявления за създаване на секция, сме сложили изискването 40 избиратели да подадат заявление. Паднало е ограничението в един плик да се съдържа заявление само от един избирател, т.е. едно семейство може в един плик да изпрати до съответното консулство или до ЦИК заявление, че иска на конкретното място да се направи секция.
Дали сме конкретна възможност в т. 4 на ръководителите на дипломатическите и консулските представителства, абстрахирайки се даже от броя на заявленията, имайки предвид какво е състоянието на българската диаспора, да създадат секция достатъчен брой там, където няма нито едно заявление.
Текстът на т. 3 също е написан за първи път и сме сложили числото 250 избиратели по предложение на българите в чужбина. То е ориентировъчно и е една допълнителна възможност. Забележете, за 5 години една диаспора, която е имала 250 избиратели е ОК, със сигурност има още до 100. Вече така или иначе, ако самият консул или представителство не е преценило, че там има интерес към това гласуване, наистина рискуваме да създадем секции и на места, в които просто няма българска диаспора, позовавайки се на минал опит.
Ако има 250 или над 100 българи, те могат да подадат 40 заявления. Впрочем сроковете, които вие пипате в предните текстове, те са едно от препятствията затова българските граждани в чужбина да могат спокойно и в достатъчен срок да подадат заявления. Вие се опитвате да върнете старите срокове според мен - 30 дни преди изборите, 20 дни преди изборите. Удължавате ги, това са толкова дни преди изборния ден. Ние сме им дали възможност максимално време до изборите, те да чуят, че има избори и да се ориентират, че трябва да подадат заявление, да видят какви са условията и да могат да го направят. Така че всичко, което сме могли да направим, за да ги стимулираме и да им дадем възможност да поискат много секции във всяка една страна, в която живеят включително в едно населено място сме го направили. Това е наша последователна позиция, която сме отстоявали предния Парламент. Ще ви изпратим парламентарните стенограми, това се отнася и за по предния Парламент.
Заповядайте, господин Казак.
Г-Н ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз приветствам желанието на колегите от ГЕРБ да улеснят максимално гласуването на българските граждани в чужбина, да се улесни максимално възможността за разкриване на нови секции и ми се струва, че бихме могли да подкрепим тяхното предложение в първата му част специално.
Искам само като допълнение на аргументацията, която господин Карадайъ направи в своето предложение, да обърна внимание, че в днешния Европейски съюз всеки гражданин на държава членка на Европейския съюз е и гражданин на Европейския съюз. Независимо къде се намира, всеки български гражданин е и европейски гражданин, както всеки германски гражданин също е гражданин на Европейския съюз.
От тази гледна точка е недопустимо да се ограничават правата на европейските граждани да гласуват за членове на Европейския парламент, като се забранява да се разкриват секции в страни, които не са членки на Европейския съюз, тъй като по този начин ние единствено ограничаваме правата на собствените си граждани. Ако съответната държава разрешава разкриването на подобни секции и дава право на българската държава да организира избори на нейна територия и ако има подадени заявления, т.е. изявено желание на български граждани да гласуват на този вид избори, аз не виждам никаква основателна причина да се ограничава. Никаква обективна, нормативна, правна и всякаква друга причина аз не виждам за подобно ограничение.
Ако продължаваме да робуваме на някакви ирационални страхове, едва ли не чрез подобни забрани, ограничения ще уязвим, ще отслабим някого и т.н., аз мисля, че вече достатъчно години минаха, достатъчно избори проведохме и се убедихме, че това по никакъв начин нито отслабва, нито уязвява някои от политическите сили, но просто правим недопустим компромис с правата на българските граждани.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Казак.
Заповядайте, господин Хамид.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз правя процедурно предложение. Предложението на народните представители от ГЕРБ да съдържа по същество две отделни предложения и предлагам те да се гласуват поотделно. Едното ще го подкрепя, защото ми се струва, че самото число 100 е много по-либерално от числото 250, а другото ще се въздържа да подкрепя.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Господин Хамид, ще се съобразя с Вашето предложение.
Няма други желаещи да се изкажат, така че подлагам на гласуване предложението на господин Карадайъ и група народни представители.
Който е съгласен, моля да гласува за.
Гласували „за” – 4, против –няма, въздържали се – 11.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на депутатите от ГЕРБ по начина, по който предлага господин Хамид. Аз ще се присъединя към тяхното предложение, ще струва малко по-скъпо на държавата, но може да има защо.
Подлагам на гласуване първото предложение.
Който е съгласен, моля да гласува за.
Гласували „за” – 11, против –няма, въздържали се – 3
Предложението не се приема.
По отношение на втората част на предложението, подлагам го на гласуване – промяната на срока.
Който е съгласен, моля да гласува за.
Гласували „за” – 4, против –няма, въздържали се – 11.
Предложението не се приема.
По член 15 не са направени предложения.
Подлагам на гласуване член 15.
Който е съгласен, моля да гласува за.
Гласували „за” – 13, против –няма, въздържали се – 1.
Приема се.
Подлагам на гласуване и основния текст на чл. 14, тъй като не го подложих на гласуване.
Който е съгласен, моля да гласува за.
Гласували „за” – 8, против –няма, въздържали се – 7.
Приема се.
Член 16.
Колеги, има предложения от народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители, от народния представител Цецка Цачева и група народни представители и Мая Манолова и група народни представители.
Кой желае да обоснове предложенията?
Нашето предложение е правно-техническо. Има неточност в цитирането на определени членове.
Заповядайте господин Карадайъ да обосновете своето предложение.
Г-Н МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря Ви, госпожо председател.
В чл. 16, ал. 1 изредените съответни членове 243, 307 и чл. 350 предлагаме да бъдат заменени с чл. 3, където са изписани съответните текстове като принципи. В случай, че чл. 3 го няма, самите текстове са ясни, те са съответни и биха могли да бъдат изписани.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Карадайъ. Разбрах Ви, предложението Ви е коректно.
Госпожо Цачева, искате ли да обосновете Вашето предложение.
То е отхвърлено вече в предишни текстове. Вие не го оттегляте, но няма смисъл да го гласуваме, тъй като вече го гласувахме и се отхвърли. Става дума за електронно подадените бюлетини. Електронното гласуване беше отхвърлено като възможност.
Г-ЖА ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Ще го обосновем в Пленарна зала.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, госпожо Атанасова.
Ще го направите, ако бъде прието на второто гласуване.
Предложенията са ясни.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители.
Който е съгласен, моля да гласува за.
Гласували „за” – 4, против –няма, въздържали се – 11.
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложенията на Мая Манолова и група народни представители. Те са правно-технически и са за коректно изписани членове, нищо друго не се съдържа в тях.
Който е съгласен, моля да гласува за.
Гласували „за” – 7, против –4, въздържали се – 4.
Предложението не е прието. В основния текст остават некоректно написаните членове.
Подлагам на гласуване предложенията на госпожа Цачева и група народни представители.
Който е съгласен, моля да гласува за.
Гласували „за” – 4, против –няма, въздържали се – 11.
Предложенията не се приемат.
Сега подлагам на гласуване чл. 16 – Ред за подаване на заявления за образуване на избирателни секции извън страната.
Който е съгласен, моля да гласува за.
Гласували „за” – 11, против –няма, въздържали се – 4.
Приема се.
Предлагам ви да преразгледаме нашето предложение по чл. 16, тъй като наистина има технически грешки.
Г-Н МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Госпожо председател, ако решим да преразгледаме предложенията, наистина има резон да преразгледаме нашите предложения, по простата причина, че това решава всякакви технически въпроси, тъй като този въпрос като е уреден в чл. 3, то отпадат всякакви други технически корекции. Тъй като въпросът е принципен или влизат съответните текстове от чл. 3 или чл. 3, ако го има то се цитира чл. 3 и отпада възможността от корекции вече на останалите текстове.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Карадайъ. Очевидно и госпожа Цачева иска да се върнем към член 3, но това предлагам да се случи друг път.
Член 17. Има предложение на народните представители от ДПС, предложение от Коалиция за България и от народните представители от ГЕРБ.
Моля, колеги, всеки да обоснове своите предложения по реда, по който са постъпили.
Заповядайте господин Карадайъ.
Г-Н МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря, госпожо председател.
В чл. 17, в ал. 4 правим предложение всички тези цитирани членове – чл. 243, чл. 307, чл. 350 да бъдат заменени със съответните изисквания, които са в чл. 3, ако няма чл. 3 със съответните текстове, които са предложени за чл. 3.
Предлагам да прочета текста на ал. 4.
„(4) Централната избирателна комисия проверява дали лицата по чл. 16, ал. 1 отговарят на изискванията по чл. 3…”, т.е. имат избирателни права.
Ако искате да го заменим с чл. 42, ал. 1 на Конституцията, също съм съгласен. Тук става въпрос за принципни неща.
От там нататък това, което сме го направили като предложение съответните различни членове, които уреждат този въпрос в основното предложение като принципи сме го извели в чл. 3. Нашето предложение е или съответните текстове от чл. 3 или цитираме чл. 2, ако го има. Това е по ал. 4.
По алинея 5 аз бих предложил и представителят на ГРАО да си каже мнението. Ще кажа каква е била нашата идея за редакция на ал. 5, а именно: като има специализиран орган в държавата, който може да извършва проверките на българските граждани в лицето на ГРАО, според нас отпада необходимостта да има достъп на Централната избирателна комисия до данните в националния регистър, след като има институция, чиято отговорност е това и те поддържат и регистъра. От тази гледна точка нашата идея е да се изпрати съответната информация за извършване на проверка от ГРАО, а Централната избирателна комисия да получи информация от ГРАО за резултата от проверката.
Това е била нашата идея за предложението. Нека все пак да чуем и ГРАО.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте, господин Гетов.
Г-Н ИВАН ГЕТОВ: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Искам да напомня, че чл. 17 преповтаря чл. 44 от същия кодекс. Всички парламентарни групи преди една година се съгласиха, че трябва да се създаде възможност за електронно подаване на заявленията. В последните избори беше проигран този въпрос. Електронни заявления се подадоха. Централната избирателна комисия правеше верификация на данните в реално време, което беше и целта и смело мога да кажа, че в това отношение проблеми не са констатирани. Няма жалби от хора с констатирани неверни или неточни данни по отношение на електронните заявления, които са подавали в Централната избирателна комисия.
Идеята е Министерство на външните работи да концентрира цялата информация на всички желаещи да гласуват зад граница от всички държави, плюс информацията от Централната избирателна комисия, а не данните да се събират в ЦИК, да се предават на ГРАО, ГРАО да ги връща на ЦИК и тя от своя страна на Министерство на външните работи. Казвам, че процесът е проигран, доказал е своята ефективност, така че смятам, че една подобна промяна няма логика, не е наложителна. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Вие подкрепяте предложението на вносителя.
Предложенията, които сме внесли ние ги коментирахме многократно с вас, с ГРАО и всички други институции и това е причината да ги напишем по този начин. Сега разбира се можем да обърнем всичко наопаки, няма никакъв проблем.
Заповядайте, господин Карадайъ.
Г-Н МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Нямаме идея да обръщаме нищо наопаки, госпожо председател, напротив всичко да влезе в едни нормални рамки.
Аз задавам един такъв въпрос. В ЦИК съответен гражданин, който е подал заявление, примерно по едни или други причини, да речем, условно не отговаря на изискванията и съответния гражданин като се жалва, ЦИК какво прави? Тя се обръща пак към ГРАО. Няма друг кой да каже в нашата държава това. От тази гледна точка вместо за всеки частен случай ЦИК и ГРАО да си комуникират, общия списък се получава от ГРАО, ГРАО си извършва проверката и предоставя информация за резултата от проверката на ЦИК. Това е предложението, а не за всеки частен случай ЦИК да се обръща към ГРАО.
Г-Н ИВАН ГЕТОВ: Точно с достъпа, който се предоставя на ЦИК се ликвидира тази възможност за всеки частен случай да се обръща ЦИК към ГРАО. ЦИК в момента прави проверката и отговаря на всички жалби, на всички бележки по отношение на верификацията на данните.
Заповядайте.
Г-ЖА РУМЯНА ДЕЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Румяна Дечева от Европейско общество за защита на човешките права. Понеже в следващи разпоредби на законопроекта става дума за активна регистрация, много пъти в Обществения съвет говорихме за публичен регистър на избирателите по местоживеене. Как тези разпоредби, които в момента дискутирате се връзват със следващите? Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Разбира се, че всички текстове държат сметка един за друг, съобразени са сроковете, органите, институциите, затова е толкова сложно, когато става дума за изборен процес, на който брънка по брънка да се правят промени, без това да не рефлектира върху всичко останало. Затова активната регистрация е заложена в преходните разпоредби. Тя предлага един режим, който ще се прилага в бъдеще време.
Впрочем чакаме и становище от Венецианската комисия. В комисията също имате забележки към този текст. Ако колегите народни представители имат, аз не съм оптимист в това, че ще намерим подкрепа сред депутатите от различните парламентарни групи, като виждам какво се случва до този момент. Така или иначе активната регистрация е съобразена с текстовете от кодекса, в случай, че бъде приета.
Аз мисля, че предложението на ГЕРБ е ясно, то се отнася до електронното гласуване.
Нашето предложение е изцяло правно-техническо, така че няма да го обосновавам, не се налага.
Г-Н ИВАН ГЕТОВ: Аз пак ще повторя, че в момента практиката е такава, каквато е разписана и в предложението на основния текст. Не е прецедент предоставянето на достъп на Централната избирателна комисия, която да работи именно и в тази насока по отношение на бъдещите си ангажименти.
Практиката пак казвам е положителна. Тя не е показала дефекти, напротив ефективно беше изпълнена задачата за миналите избори. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА:
Подлагам на гласуване предложението на господин Карадайъ и група народни представители.
Който е съгласен, моля да гласува за.
Гласували „за” – 4, против –4, въздържали се – 8.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на Коалиция за България. То е правно-техническо и коригира съответни членове.
Който е съгласен, моля да гласува за.
Гласували „за” – 8, против –няма, въздържали се – 11.
Предложението не се приема.
Г-ЖА ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА:
Предлагам да подложите на гласуване и нашето предложение.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: След като е отхвърлено електронното гласуване няма как да го гласуваме във всеки текст.
Специално за Вас ще подложа на гласуване отхвърлен текст.
Член 16а не съществува в корпуса на водещата комисия, ако искате да го гласуваме всеки път.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване предложението на госпожа Атанасова, не искам да споря повече с нея.
Който е съгласен, моля да гласува за.
Гласували „за” – 4, останалите са против, защото това няма как изобщо да бъде гласувано.
Подлагам на гласуване текста на чл. 17 – публикуване на заявленията и проверка на данните.
Който е съгласен, моля да гласува за.
Гласували „за” – 12, против –няма, въздържали се – 4.
Приема се.
Глава ІІІ.
По наименованието на Глава ІІІ.
Няма направени предложения по наименованието.
Който е съгласен, моля да гласува за.
Гласували „за” – 16, против –няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към чл. 18 и наименованието на раздел І. Подготовка на изборите и обезпечаване.
Има предложение от ДПС, на депутати от БСП и на депутати от ГЕРБ.
По реда на тяхното постъпване първи е г-н Карадайъ.
Г-Н МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Ние правим разграничение и разделяне бюджета на ЦИК и конкретна план сметка за избори. Тъй като в конкретния случай става въпрос за план сметка за провеждане на избори, в тази план-сметка влизат поне 5 – 6 министерства и идеята Централната избирателна комисия да прави предложение за план сметка от името и вместо различни ведомства и министерства ние считаме, че няма как да стане. От тази гледна точка ние предлагаме план сметката да бъде съгласувана с ЦИК, а да не е по предложение на ЦИК.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря на господин Карадайъ.
Предложението, което е въплътено в текста на вносителя е по предложение на граждански организации, с оглед на обстоятелството, че ЦИК става постоянно действащ орган, т.е. би следвало да разполага с достатъчен капацитет, за да направи обосновано и мотивирано предложение. Тук спорът не е толкова съществен. Бихме могли да постигнем консенсус по него.
Заповядайте, госпожо Буруджиева.
Г-ЖА ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Съвсем накратко ще кажа по нашето предложение. Припомням на колегите за диспутите и клиповете. Включваме ги по обществените медии.
Заповядайте, госпожо Атанасова.
Г-ЖА ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо председател.
Предложението ни касае промяна в организационно техническата подготовка и обезпечаване на изборите, като се включват и средствата, необходими за електронното гласуване и за издаване на поименните ваучери.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Двете предложения бяха отхвърлени, но ще ги гласуваме отново.
Уважаеми колеги, ще подложа на гласуване предложенията по реда на постъпването.
Всъщност ние се съгласяваме с предложението на господин Карадайъ. Ако има съгласие от всички парламентарни групи да го приемем с консенсус.
Подлагам на гласуване предложението на господин Карадайъ и група народни представители.
Който е съгласен, моля да гласува за.
Гласували „за” – 7, против –няма, въздържали се – 8.
Предложението не се приема.
Предложението на госпожа Буруджиева и група народни представители, отнася се до безплатните форуми в обществените медии.
Г-Н МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Ако диспутите бъдат безплатни, тогава самата организация на провеждането на диспутите – 40, 50, 60, а в едни избори имаше и над 80 участници, как ще ги организира не мога да си представя.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Господин Карадайъ, мислили сме по всички тези въпроси. Те са намерили своето отражение, включително с предложения между първо и второ четене. Тъй като наистина сроковете бяха скъсени, предлагам това да не го обсъждаме.
Г-Н ХАМИД ХАМИД: Аз предлагам да раздели пак гласуването, защото по единия текст подкрепяме, по другия не.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, винаги диспутите са били безплатни. В много от медиите са безплатни, включително и в частните.
Заповядайте, госпожо Атанасова.
Г-ЖА ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо председател.
Тъй като няма предвиден ред, че са еднократни, предполагам, че ще се съгласите с нас формите по чл. 193 и чл. 195 да бъдат еднократни и безплатни.
Това е важно, за да знаем каква ще бъде план сметката и съответно бюджета, който ще одобрява ЦИК и Министерски съвет. Ако те ще бъдат еднократни и безплатни клипове, така както е записано от вносителите е до 40 секунди, не пише дали ще бъдат еднократни или всеки ден ще се излъчват.
Мисля, че е важно това уточнение, надявам се госпожа Буруджиева да отговори.
Г-ЖА ТАТЯНА БУРУЖДИЕВА: За план-сметката е важно. Да разбира се, ние нямаме намерение изцяло да загробваме бюджета на националните радио и телевизия с постоянно излъчване, както на диспути, така и на клипове. Това е за представянето и за закриването.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, текстовете на чл. 193 и чл. 195 ще бъдат предмет на последващ дебат. Каквото решим, това ще приемем. Въпросът е, че медиите трябва да бъдат възмездени за това, което ние решим да въведат безплатно. Това е смисълът на този текст.
Г-ЖА ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: В крайна сметка в дискусията по другите текстове ние ще решаваме кое ще е безплатно и кое ще е платено, но тук решаваме въпроса дали ще има платено и добавяме все пак тези два члена да се имат предвид там и каквото решим в тях да бъде платено, да се заложи в тази план сметка. Това е смисълът на нашето предложение тук.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Буруджиева. Мисля, че всичко е ясно.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Мартин Захариев, Татяна Буруджиева и Антон Кутев по чл. 18, ал. 2.
Който е съгласен, моля да гласува за.
Гласували „за” – 12, против –няма, въздържали се – 4.
Приема се.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Цецка Цачева и група народни представители по чл. 18 и трите алинеи – електронното гласуване, ваучерите за административни услуги.
Който го подкрепя, моля да гласува за.
Гласували „за” – 4, против – 8, въздържали се – 4.
Не се приема.
По чл. 19 няма направени предложения.
Подлагам на гласуване чл. 19.
Който е съгласен, моля да гласува за.
Гласували „за” – 16, против –няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Раздел ІІ.
Подготовка и организация на изборите извън страната.
Има направено предложение от народния представител Цецка Цачева и група народни представители от ГЕРБ.
Също така има направено предложение за нов член 20а.
Моля колеги, кой ще представи предложенията?
Всъщност те се отнасят и двете до електронното гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на ГЕРБ по чл. 20.
Който е съгласен, моля да гласува за.
Гласували „за” – 4, против – 8, въздържали се – 4.
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на ГЕРБ за създаване на нов член 20а.
Който е съгласен, моля да гласува за.
Гласували „за” – 4, против – 4, въздържали се – 8.
Не се приема.
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел ІІ.
Който е съгласен, моля да гласува за.
Гласували „за” – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване основния текст на чл. 20 по вносител.
Който е съгласен, моля да гласува за.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – 4.
Приема се.
Тук ми напомнят, че не съм подложила на гласуване основния текст на чл. 18 по вносител.
Който е съгласен, моля да гласува за.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – 4.
Приема се.
Преминаваме към чл. 21.
Има направени предложения от ДПС и от Коалиция за България.
Господин Карадайъ , заповядайте.
Г-Н МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря Ви, госпожо председател.
В чл. 21, ал. 1 ние предлагаме срока от 45 дни да бъде заменен с 55 дни.
В първата част на изречението, преди запетайката има една дума „незабавно”.
„(1) Ръководителите на дипломатическите и консулските представителства на Република България незабавно, но не по-късно от 45 дни преди изборния ден, трябва да поискат съгласието на приемащата държава за …”. Ако е 15 дни малко не звучи като „незабавно”. Още повече имаме практика и от предишни избори, в които някои от нашите дипломатически представители поради дългия срок забравяха понякога да изпращат такива уведомления. Когато срокът е по-кратък, то стои на вниманието и своевременно ще е ясно кои от приемащите държави дават съгласие или не дават съгласие, за да се организира и останалия процес във връзка с организацията на изборите.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Господин Карадайъ, Вие изцяло ни убедихте.
Предложението, което сме направили от Коалиция за България мисля, че е достатъчно понятно, разбираемо и консенсусно, за да има нужда от специални дебати.
Подлагам на гласуване предложението на ДПС.
Който е съгласен, моля да гласува за.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – 4.
Приема се.
Подлагам на гласуване предложението на Коалиция за България, което се отнася до искане на съгласие за разкриване на секция в съответната държава.
Който е съгласен, моля да гласува за.
Гласували „за” – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване основния текст на чл. 21.
Който е съгласен, моля да гласува за.
Гласували „за” – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към член 22, по който няма направени предложения. За първи път даваме възможност на организациите на българите в чужбина да подпомагат работата на дипломатическите и консулските представителства за разкриване на секции, за тяхното материално техническо обезпечение. Мисля, че това е една добра крачка напред за осигуряване на взаимодействие с нашите сънародници в чужбина по цялостната добра организация на изборния процес.
Няма възражения.
Подлагам на гласуване текста на чл. 22.
Който е съгласен, моля да гласува за.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – 4.
Приема се.
Преминаваме към Глава четвърта.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава четвърта - Списъци, Раздел І – Избирателни списъци, по чл. 23 няма направени предложения.
Който е съгласен, моля да гласува за.
Гласували „за” – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Приемат се.
Преминавам към член 24.
Има направено предложение от народни представители от ГЕРБ.
Желаете ли да обосновете своето предложение?
Госпожо Цачева, заповядайте.
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Тук става дума, ако остане това изречение второ, трябва да имаме легално определение за предварителен списък и по-скоро искаме разяснение какво се има предвид с въвеждането на това понятие предварителен списък.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте, господин Гетов. Част от текстовете са по предложение на институциите и на ГРАО.
Г-Н ИВАН ГЕТОВ: Всички знаем, че в процеса на изборите са два списъците, които са публично известни – предварителните списъци, които 40 дни преди изборите се обявяват на определени места и списъците за гласуване, които се предоставят на секционните избирателни комисии един ден преди гласуването. Освен, че те аналогично трябва да бъдат разделени двата списъка, което не беше направено в досегашните текстове, трябва да обърна внимание, че и съдържанието на списъците е различно. В предварителните списъци се съдържат всички онези хора, които ще гласуват с подвижна избирателна урна всички онези, които са в болнични заведения, които са в социални заведения, старчески домове, плавателните съдове, в местата за задържане, докато тези всички списъци, които се изготвят от съответните ръководители на заведения и се предоставят на кметствата се заличават от списъците за избора, които се предоставят на СИК. За да не се допускат грешки, когато се употребява общия термин изборни списъци и да се цитират цифри затова, че не е ясно за кои става дума, тогава се налага и тази терминологическа диференциация, за да се борави с два коректни термина, като се споменават цифри, да се знае за кои списъци точно става дума.
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Аз Ви благодаря за това уточнение. Наистина, то е смислено и така трябва да бъде, но в такъв случай трябва в § 1 да имаме легална дефиниция за избирателен списък и предварителен списък, за да няма объркване, иначе ще подкрепим текста.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, можете да направите такова предложение като стигнем до Преходните разпоредби. Господин Гетов може да участва, ако преценим, че това се налага, така или иначе ще го изясним допълнително в експертно технически порядък.
В такъв случай вие си оттегляте предложението?
По чл. 25, чл. 26 и чл. 27 не са направени предложения, ще подложа и тях на гласуване.
Г-Н КРАСИМИР ЦИПОВ: По чл. 25 имам едно предложение.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА:
Подлагам на гласуване чл. 24.
Който е съгласен, моля да гласува за.
Гласували „за” – 16, против –няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към чл. 25.
Господин Ципов, имате думата.
Г-Н КРАСИМИР ЦИПОВ: Ще взема отношение по чл. 25. Понеже в няколко члена нататък има разпоредба, свързана с това, че избирателите се ползват от разпоредбата на § 9а от Преходните и заключителни разпоредби. Искам да направя предложение да не записваме тук „ползващи се от разпоредбата на § 9а”, защото това касае българските граждани, навършили 70-годишна възраст и те имат право да подменят стария си документ за самоличност.
Искам да предложа да се запише:
„(5) Избирателите, които не са подменили документите си за самоличност в съответствие с разпоредбата на § 9а и които нямат постоянен адрес да се включат в избирателния списък по отразения в личния им (зелен) паспорт”.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: То е ясно.
Г-Н КРАСИМИР ЦИПОВ: Не е ясно, госпожо Манолова, защото в разпоредбата на § 9а от Закона за българските лични документи дава възможност на българските граждани, които са навършили 70-годишна възраст да си изкарат нов личен документ.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Тук е записано:
„(5) Избирателите, ползващи се от разпоредбата на § 9а…”.
Г-Н КРАСИМИР ЦИПОВ: Тези, които са ползвали възможността да подменят стария си документ за самоличност с нов, разбира се, че ще бъдат включени по адреса, посочен в личната им карта, а не в стария им зелен паспорт.
Чисто терминологично уточнение: вместо „ползващи се от разпоредбата”, да запишем „които не са подменили документа си за самоличност в съответствие с § 9а”.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Да не спорим за такива технически детайли. Да приемем предложението на господин Ципов, така или иначе става дума за едно и също.
Подлагам на гласуване чл. 25 с редакцията, предложена от господин Ципов, член 26, член 27. Навсякъде, където има подобно позоваване на § 9а приемаме , че с консенсус сме го подменили.
Подлагам на гласуване чл. 25, чл. 26 и чл. 27.
Който е съгласен, моля да гласува за.
Гласували „за” – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Приемат се.
По чл. 28 има едно предложение от Коалиция за България направено на няколко места.
Искам да обясня какъв е неговия смисъл. Тук правим едно разграничаване между термините „вписва” и „дописва”.
Вписването в избирателните списъци е до изборния ден, когато поради някакви причини избирателят не е вписан, установил е това и се вписва до започване на изборния ден.
Дописването се прави в самия изборен ден, когато вече окончателно са предадени избирателните списъци в секционната избирателна комисия и това се прави по съответните правила, които са разписани в кодекса.
Предложението е чисто редакционно.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува за.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – 4.
Предложенията на Коалиция за България по чл. 28, чл. 29 и чл. 30, в трите члена ал. 3 се приемат с 12 гласа „за”, без против и 4 гласа „въздържали се”.
Подлагам на гласуване, член 28, чл. 29 и чл. 30.
Който е съгласен, моля да гласува за.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – 4.
Приемат се.
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел ІІ.
Който е съгласен, моля да гласува за.
Гласували „за” – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към Раздел ІІІ.
Член 31.
Има предложение от колегите от ДПС.
Моля господин Карадайъ да го обосновете.
Г-Н МУСТАФА КАРАДАЙЪ:
Благодаря Ви, госпожо председател.
Нашето предложение е във връзка с чл. 17 и тези предложения, които ги бяхме направили са именно затова, че съответните дипломатически, консулски представителства, както е записано в проекта на предложението изготвят и подписват списъци. Тези списъци след проверката ги получават от Министерство на външните работи. Член 17 отпадна и аз не знам точно как ще се навържат, за да може те да утвърдят, получените списъци след извършване на проверка. Това е резонното, проверката се извършва тук в България, те получават готовите списъци след извършената проверка и те ги утвърждават и ги публикуват. Това е смисълът, който ние сме го предложили и затова сме цитирали чл. 17 и съответните алинеи. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Карадайъ.
Господин Гетов.
Г-Н ИВАН ГЕТОВ: Тук искам да обърна внимание, че не става дума за получаване на списъци. Министерство на външните работи обобщава данните, които получава от всички държави и от ЦИК при проверката и тази информация, не под формата на списъци, а под формата на имена, които са декларирали, че гласуват, се представя на нашите задгранични представителства, както и на нас, за да бъдат заличени съответните имена от избирателните списъци за гласуване в страната. Тук не става дума за списъци, които се предоставят на консулите, които само да подпишат, а те самите извършват на базата на получената информация от Министерство на външните работи. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Нека да се съгласим с експерта.
Подлагам на гласуване предложението на ДПС.
Който е съгласен, моля да гласува за.
Гласували „за” – 4, против – няма, въздържали се - 12.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване основния текст на чл. 31 и заглавието на Раздел ІІІ.
Който е съгласен, моля да гласува за.
Гласували „за” – 16, против – няма, въздържали се - няма.
Приема се.
Преминаваме към чл. 32.
По него няма направени предложения. Има ли възражения по него? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 32.
Който е съгласен, моля да гласува за.
Гласували „за” – 16, против – няма, въздържали се - няма.
Приема се.
Преминаваме към чл. 33.
По него има направени предложения от трите парламентарни групи. Нека да започнем с най-лесното, то е на Коалиция за България.
Правим разграничението между „вписва” и „дописва” в избирателните списъци – едното е до изборния ден, другото по време на изборния ден. Предложението е ясно.
Моля Ви господин Карадайъ да представите предложението.
Г-Н МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Предложението е следното: В чл. 33, ал. 2 думите „чл. 243, ал. 1, чл. 307 или чл. 350, ал. 1” се заменят с „чл. 3”.
Идеята е ясна.
В тази връзка искам да направя едно процедурно предложение.
Предложението на народния представител Мая Манолова и група народни представители според мен би следвало да се раздели.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: „Вписва” в едни хипотези ще го има, „дописва” в други. Аз разбирам мисълта на господин Карадайъ.
Колеги от ГЕРБ?
Г-Н КРАСИМИР ЦИПОВ: Предложението е съвсем кратко.
Ние предлагаме намаляване на срока, в който лицата могат да оспорват невписването и намаляване на срока, в който трябва да се произнесе Върховния административен съд.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Започвам по реда на постъпването.
Първо е предложението на ДПС, което подлагам на гласуване.
Който е съгласен, моля да гласува за.
Гласували „за” – 4, против – 4, въздържали се - 8.
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на Коалиция за България.
Който е съгласен, моля да гласува за.
Гласували „за” – 8, против – няма, въздържали се - 8.
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на ГЕРБ.
Който е съгласен, моля да гласува за.
Гласували „за” – 8, против – няма, въздържали се - 8.
Не се приема.
Подлагам на гласуване основния текст на чл. 33.
Който е съгласен, моля да гласува за.
Гласували „за” – 12, против – 5, въздържали се - 4.
Приема се .
Преминаваме към Раздел ІV.
Удостоверения за гласуване на друго място.
Член 34.
Няма направени предложения.
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел ІV и основния текст на чл. 34.
Който е съгласен, моля да гласува за.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се - 4.
Приема се.
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА:
Госпожо Манолова, предлагам да отмените това гласуване, тъй като имаше предложение да отиде на мястото на ал. 5 систематично.
Да се отмени това гласуване.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА:
Първо подлагам предложението на Коалиция за България за подреждане, с оглед изискванията за систематичност на алинеите на чл. 34 и чл. 35, които се отнасят за удостоверенията за гласуване на друго място.
По същество тук съществени промени от действащия режим няма. Остават ограничения за издаване на удостоверения за гласуване на друго място. Тук добавяме членовете на Централната избирателна комисия, това е новото, които могат да гласуват с удостоверение на друго място.
Подлагам на гласуване първо предложенията на Коалиция за България.
Който е съгласен, моля да гласува за.
Гласували „за” – 16, против – няма, въздържали се - няма.
Приемат се.
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел ІV, член 34 и чл. 35.
Който е съгласен, моля да гласува за.
Гласували „за” – 16, против – няма, въздържали се - няма.
Приема се.
Преминаваме към Раздел V.
Вписване в избирателния списък по настоящ адрес.
По чл. 36 има предложения на ГЕРБ, които се отнасят до режима за заявяване на искането за гласуване по настоящ адрес.
Има предложение на Коалиция за България.
Уважаеми колеги, смисълът изобщо на промените в новия Изборен кодекс в тази част е, че наистина създаваме облекчение на гражданите да заявят гласуване по настоящ адрес, като разширяваме кръга от органи, пред които гражданите могат да поискат вписване.
Освен кметът на общината, това вече да може да извършва кмета на района, на кметство или съответния кметски наместник, особено за тези, които живеят в отдалечените и малки села. Много е по-лесно да поискат през кметския наместник да бъдат вписани в списъка по настоящ адрес, отколкото да стигнат до общинския център. Някъде наистина е проблем, особено за възрастните хора.
Също така създаваме една възможност на тези, които работят с интернет да правят същото чрез електронно заявление на интернет страницата на съответната община, като тук корекцията, която правим е с цел прецизиране на текста, т.е. да е ясно, че в случая това не изисква наличие на електронен подпис или някакви други защити. Просто една възможност на гражданина да поиска вписване в списъка по настоящ адрес и по електронен път.
Това е нашето предложение.
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Нашето предложение е в ал. 1 на чл. 36 думите „района, кметството или до кметския наместник” да бъдат заличени.
Аргументите ни са следните. Каква е гаранцията, че след като гражданите са заявили на три места, това нещо ще стигне до общината. Тук е полезно да чуем и експертното мнение на представителят на ГРАО. Моля за повече пояснение.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте, господин Гетов.
От практиката, която всеки един има, тук става въпрос затова кой може освен избирателя да отнесе в общината, където се изготвят списъците молбата на гражданина да бъде включен в списъка по настоящ адрес. Изхождали сме и в този текст, и във всички промени в кодекса от едно – да улесним българските граждани да гласуват. Понякога за хората е жизнено важно да заявят гласуването си по настоящ адрес, защото е невъзможно гласуването им по постоянен адрес.
Г-Н ИВАН ГЕТОВ: Опасявам се, че това не е в прерогативите на ГРАО. ГРАО има задължението да получи тази информация и да я отрази в избирателните списъци. На практика досега ние нямаме проблем с това нещо. За първи път се дава възможност за електронно подаване на заявления. Досега винаги са се подавали лично или чрез пълномощник, така че ако има някакви проблеми, те ще бъдат в този аспект, защото не всяка община, предполагам в малките населени места, може да има интернет страница, т.е. технически може да имат някакъв проблем, но тогава ще се възползват от възможността лично да си подадат заявлението. Това са решими проблеми.
По отношение на предоставянето на информация към ГРАО досега не е имало проблем.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, само един допълнителен аргумент. Даваме възможност на нашите сънародници в чужбина да подават заявленията си за гласуване по електронен път, от което следва създаване на избирателна секция.
Госпожо Цачева, винаги българските граждани живеещи в чужбина са заявявали желанието си да гласуват по електронен път.
Идеята е максимално да облекчим хората да гласуват. Има възрастни хора, които не могат да отидат лично до общината.
Г-ЖА ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Единственото ново предложение е по електронен път да има такава заявка. Другите неща и досега са правени.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Досега кметските наместници го вършеха това, макар да не им е вменено като ангажимент.
Г-Н МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Винаги кметът на кметството и кметският наместник са участвали в този процес, където се налага и от тази гледна точка не виждам причина да ги отдалечим от процеса и да задължим гражданите да ходят до общинския център.
Нека да си останат в закона текстовете.
Г-ЖА ДОРА ЯНКОВА: Според мен трябва да се гласува повече доверие на местната власт, защото тя е част и от единната държавна администрация. Това са отговорни хора, да не се съмняваме в това. Мисля, че ще улесним хората и това е едно добро решение.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Предлагам да прекратим дебатите и да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на Коалиция за България.
Който го подкрепя, моля да гласува за.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се - 4.
Предложението се приема.
Сега подлагам на гласуване предложението на ГЕРБ.
Който е съгласен, моля да гласува за.
Гласували „за” – 4, против – 8, въздържали се - 4.
Предложението не се приема.
Сега подлагам на гласуване основния текст на чл. 36 и наименованието на Раздел V, с предложението на Коалиция за България.
Който е съгласен с чл. 36, моля да гласува за.
Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел V.
Който е съгласен, моля да гласува за.
Гласували „за” – 16, против – няма, въздържали се - няма.
Приема се.

Преминаваме към Раздел VІ.
Член 37. По чл. 37 има ли някакви възражения по облекчаването на граждани да гласуват?
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел VІ и чл. 37.
Който е съгласен, моля да гласува за.
Гласували „за” – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По чл. 38 има предложения на господин Карадайъ и група народни представители и на госпожа Цачева и група народни представители.
Заповядайте, господин Карадайъ.
Г-Н МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря Ви, госпожо председател.
В конкретния случай в чл. 38, ал. 2, т. 7 и т. 8 са извън полето и на Конституцията и на директива 01/ЕО/2013 и в тази връзка те би следвало да отпаднат, защото просто няма такъв ред и няма такова право, което може да дава законът да коригира Конституцията.
В тази връзка те може би са пренесени от едни други закони.
Затова нашето предложение е в ал. 2 т. 7 и т. 8 да отпаднат. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: По предложението на ГЕРБ предлагам да чуем господин Гетов.
Г-Н ИВАН ГЕТОВ: Искам да уточня, че забранителните списъци, за които в момента говорим, се изготвят по секции и се предоставят заедно със списъка за гласуване, така че там са записани всички онези хора, които са от съответната секция и няма нужда от уточняване на адреса.
Целта на забранителния списък по-скоро е причината за включването им, които са упоменати като елемент на списъка. Имам предвид различните видове причини, освен номенклатурата на хората, които трябва да бъдат включени. Така че от тази гледна точка не е наложително да се поставя адрес.
Г-ЖА ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо председател.
В случай, че се приеме да има такъв текст, който да се добави, няма по никакъв начин да възпрепятства ГРАО при съставянето на списъците.
Г-Н ИВАН ГЕТОВ: Естествено, че ще възпрепятства. Всеки нов допълнителен компонент в списъка усложнява печатането. Това е софтуер, който трябва да бъде изготвен, след това да бъде разпечатан, да не говорим за разходите. Не е необходимо, няма да бъде ползван от никой този постоянен адрес. Всеки знае секцията, в която отива. Секциите се отпечатват по постоянния адрес в най-общият случай, така че списъците се изготвени по секции.
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Тук става дума за друго. Не става реч в самия списък да се вписва в забранителната му част постоянния адрес, а просто методиката на изготвянето на този списък и Вие казвате, че той е пак по секции.
Г-Н ИВАН ГЕТОВ: Да, точно така.
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Пак е по постоянен адрес. Какво ще затрудни, ако се допълни и се конкретизира?
Г-Н ИВАН ГЕТОВ: Никой няма да го ползва този атрибут. Аз ви обясних, всичко се прави в програмни продукти, трябва да се направи нова програма.
Г-ЖА ДОРА ЯНКОВА: Един въпрос към господин Гетов.
В доклада на ОСС и Венецианската комисия е записано, че именно т. 8 касае, че 400 000 човека незнайно по какъв начин, формирани в едни забранителни списъци, след това голямото съмнение, че тези забранителни списъци бяха отворени и след това се случиха недобри неща за страната. Кой ще определи тези списъци?
Това се правеше под ръководството на г-н Цветанов. Вие участвате ли в този процес? Кварталните отговорници тръгнаха още през лятото да ходят от къща в къща да питат кой къде е. Как го контролирате този процес, защото имаше много заинтересовани да поискат местоживеенето в чужбина и да се отворят избирателните списъци и да види манипулацията?
Тук тези два члена са изключително опасни. Аз лично ги натоварвам с голям негатив. Искам да попитам държавната администрация прозрачността, откритостта има ли гаранцията затова?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Нека и за да ви отговоря. Този път самият процес на създаване на списъка на заличените лица и на лицата в забранителните списъци е изцяло съобразен с проблемите на последните избори. По преди действащия кодекс хората се включваха в тези списъци, без в тях изобщо да бъде упоменато основанието въз основа, на което те се включват.
Сега е ясно на какво основание всеки един е включен в този списък. При това всеки гражданин, който е включен в този забранителен списък може да бъде изваден от него до изборния ден по един начин, включително и в изборния ден с удостоверение от съответната община, като доказателствената тежест изцяло е обърната в полза на гражданина, т.е.. и в изборния ден общината ще трябва да докаже, че по някое от основанията за заличаване гражданинът не отговаря, т.е. взели сме абсолютно всички мерки да няма нито едно лице, което без основание да бъде включено в тези списъци, включително и възможност за реакция и в изборния ден.
Проблемът при ГЕРБ беше, че ако попаднеш в този списък, ти изобщо не можеш да излезеш, каквито и доказателства да вадиш, не само на първия, но и на втория тур. Ти вадиш доказателства, че неправилно си включен, но така или иначе те те гледат, разбират те, но нищо не правят.
Г-ЖА ДОРА ЯНКОВА: Ти си отпечатваш една карта, даваш я на друго лице, живееш в Барселона, гласуваш си в България.
Г-Н МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Ако може аз да допълня въпроса. В духа на въпроса на госпожа Янкова искам малко да го разширя. Тя зададе въпроса кой ги включваше в забранителните списъци и аз доколкото разбрах основно иде реч за изборите 2011 година. Аз разширявам въпроса и казвам кои лица са били включени в тези забранителни списъци през 2011 година, т.е. кои са лицата и как са били включени? Този въпрос би било редно да бъде изяснен, защото всички помним 2011 година как се правеха изборите и стотици хиляди български граждани, които бяха в България и години наред не са напускали страната не можеха нито да гласуват, нито да се кандидатират. Това беше 2011 година, съвсем скоро. Затова този въпрос би било редно да бъде изяснен.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Предлагам ви да прочетете чл. 39. Разписано е много ясно. Първо очевидно е, че ако не отговаряш на изискванията за гласуване на европейски и на местни избори, няма да фигурираш в списъка, тъй като нямаш настоящ адрес.
В чл. 39 е описано ясно в различните периоди на изборния процес как са защитени твоите права.
Уважаеми колеги, давам възможност да прегледате и следващите текстове, които са важни за този текст и които са изключвани от списъка на заличените лица в предизборния ден, възможностите за защита на гражданина, ако неправилно е заличен да потърси своите права.
Следващия член 40, в самия изборен ден. Мисля, че двата текста са достатъчно ясни и защитават гражданина, като прехвърлят доказателствената тежест за наличие на някои от условията за забрана на гласуване на администрацията.
Заповядайте , господин Карадайъ.
Г-Н МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Колеги, искам само да си представим ситуацията на чл. 40, ал. 1, което е в деня на изборите. Гражданинът Х, който и да е той, дори някой от нас, в ситуацията на 2011 година правене на избори, е застанал в ситуацията, има право да гласува в изборния ден и е вписан в списъка на заличените имена и как ще гласува? Някой някъде без моето знание мен ме е заличил и то неправомерно и аз трябва да тръгна да издирвам разни удостоверения от някъде, т.е. ние допускаме вариант на изключението някой неправомерно мен да ме е заличи, пък после мен ме натоварвате със задълженията аз да издирвам удостоверение и да гласувам с разни удостоверения.
Г-ЖА ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Карадайъ, ГРАО и госпожа Терзиева ви е заличила, не някой някъде, а точно те.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Защо госпожа Павлова не пое отговорност за 2011 година?
Г-Н ИВАН ГЕТОВ: В тази връзка искам да кажа, че зад всеки един от критериите на хората, които трябва да влязат в списъка стоят документи. Съгласно чл. 38, ал. 1 ние сме задължени да отпечатаме списъка.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Госпожо Атанасова, винаги ГРАО са отпечатвали списъците.
Г-ЖА ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Карадайъ пита кой е заличил избирателя и аз му отговарям, че съгласно чл. 38, ал. 1 това е ГРАО и МРР.
Г-Н ИВАН ГЕТОВ: В тази връзка аз искам да ви кажа, че ГРАО е изпълнителят, но зад всеки един от заличените, който е включен в забранителния списък стои документ, за който не може да отговори ГРАО. Аз не мога за удостоверението за ограничение, за поставяне под запрещение, да имам представа дали е автентично или не е. При мен идва това сведение и аз го отразявам, така че отговорността е на издаващия документа.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Господин Карадайъ, нека да Ви припомня, че през 2011 година, когато десетки хиляди граждани бяха лишени от правото да гласуват без абсолютно всякакво основание, съществуваше един текст, който даваше възможност на МВР да заличава автоматично тези, които са напуснали страната 55 дни преди изборния ден и след това да ги включва. Съобразно това МВР така ги прочисти, че в резултат на погрешна информация бяха извадени не тези хора, които трябваше да бъдат извадени.
Това в момента е поправено.
Предлагам да се върнем към конкретните текстове.
Започвам да подлагам на гласуване предложенията по реда, по който са направени.
Първо. Предложението на господин Карадайъ и група народни представители.
Подлагам на гласуване това предложение.
Г-Н МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Предложението, което е направено е да отпаднат т. 7 и т. 8, а не да отпаднат тези, които са поставени под запрещение, което е т. 1. Тези, които изтърпяват наказание лишаване от свобода е т. 2, да не ги чета всички останали точки, до точки 7 и 8, които видяхме 2011 година какви аномалии създадоха. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА:
Който е съгласен с предложението на господин Карадайъ за отпадане на т. 7 и т. 8 , моля да гласува за.
Гласували „за” – 4, против – няма, въздържали се – 12.
Не се приема.
Сега подлагам на гласуване предложението на госпожа Цачева и група народни представители.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува за.
Гласували „за” – 8, против – няма, въздържали се – 8.
Предложението не се приема.
Сега подлагам на гласуване основния текст на чл. 38.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува за.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – 4.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване заглавието на Раздел ІІ.
Списък на заличените лица.
Който е съгласен, моля да гласува за.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – 4.
Приема се.
Преминаваме към чл. 39.
Предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители.
Заповядайте, господин Карадайъ да аргументирате предложението.
Г-Н МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря.
Нашето предложение е по чл. 39, ал. 2. Тъй като в чл. 39 е предвидено изключване от списъка на заличените лица преди изборния ден, ние предлагаме в ал. 2 след думата „може” да се добави „да се запознае с причината за включването му в списъка и..”, след което следва текста „да поиска да бъде заличен от списъка”.
Аз ако бъда включен в този списък, както през 2011 година, да имам правото да се запозная защо съм включен в този списък.
Това е предложението, гражданинът да може да се запознае и вече от там нататък текстът продължава „… и да поиска да бъде заличен от списъка”.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Господин Карадайъ, подкрепям вашето предложение, може това да затрудни администрацията, но е в интерес на гражданите. Тук ме поправят „да се запознае с основанието”.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува за.
Гласували „за” – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване чл. 39 с предложението на народния представтиел Мустафа Карадайъ и група.
Който е съгласен, моля да гласува за.
Гласували „за” – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към чл. 40.
Има предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители.
Заповядайте, господин Карадайъ да обосновете предложението.
Г-Н МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря Ви, госпожо председател.
В чл. 40, ал. 2 е записано:
„(2) Удостоверението се издава от общината в изборния ден по образец, утвърден от Централната избирателна комисия…”.
Ние предлагаме думата „общината” да бъде заменена с „кмета на общината, района, кметството или от кметския наместник”.
Това са нормативно определените институции, които могат да боравят. Кой е в общината – кмета на общината, кмета на район, кмета на кметство и кметския наместник, те могат да издадат това удостоверение. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Имайте предвид, че тук, тъй като те са длъжностни лица, те ще носят наказателна отговорност при издаване на удостоверение с неверни данни.
Господин Карадайъ, удостоверението от общината всъщност предполага правомощията, които кмета е дал на администрацията да издава такива удостоверения. Ясно е, че съответните представители на администрацията ще работят в изборния ден, те трябва да разполагат със съответните регистри, за да могат да направят съответните справки.
Г-Н МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Именно от тази гледна точка официално оторизираните институции и лица в момента ги изписваме, защото и тяхна е отговорността по принцип за поддържане на регистъра. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, аз предлагам да отложим този текст, тъй като на мен ми се иска да подкрепя предложението на господин Карадайъ, голям проблем беше лишаването на хора от правото им да гласуват. От друга страна може би имаме нужда от някаква допълнителна справка затова дали тези текстове ще бъдат реално работещи и дали кметския наместник изобщо ще може да издаде такова удостоверение.
Аз ви предлагам да отложим чл. 40, защото е достатъчно важно за хората.
Вие се съгласихте, че отлагаме член 40.
Преминаваме към Раздел VІІІ.
Наименованието на Раздел VІІІ. Член 41.
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По отношение на избирателните списъци и предварителните списъци. Уточнихме се, че ще се опитаме да направим по § 1 евентуално дефиниция и за двата, така че нека да остане формално, ако не постигнем съгласие за тези дефиниции, но на практика ще го оттеглим.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: По предложението на депутатите от ГЕРБ - 4 „за”, 12 се въздържат.
По наименованието на Раздел VІІІ, член 41, член 42, наименованието на раздел ІХ, чл. 43, чл. 44, по всички тях няма направени предложения, предлагам да ги подложим на гласуване амблок.
Който е съгласен с направеното предложение, моля да гласува за.
Гласували „16”, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към Раздел Х.
По наименованието няма предложения.
Има предложения по чл. 45 на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители.
Моля да обосновете вашето предложение.
Заповядайте, господин Карадайъ.
Г-Н МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря Ви, госпожо председател.
От практиката знаем, че е много по-лесно, когато се яви гражданин в изборния ден, в секцията и Секционната избирателна комисия откаже ей така, устно, да го допише в избирателния списък и да гласува, след това този гражданин много трудно може да се жалва. Изборният ден приключва, докато гражданинът звъни или си търси правата в съответната администрация или пък в съответната избирателна комисия – общинска или районна.
От тази гледна точка е нашето предложение, че отказа на Секционната избирателна комисия да извърши дописването на избирател в изборния ден да се оформя в писмена форма, за да може гражданинът след това да си търси и да си защити правата, иначе когато я няма писмената форма и игра на „развален телефон” дори до Централната избирателна комисия като се обади гражданинът и какво се получава. От Централната избирателна комисия се дават едни указания на секционната да речем, секционната не ги изпълнява. Какво прави Централната избирателна комисия? Обажда се на районната избирателна комисия и ги праща, условно казвам, на 80 км. да ходят в съответната Секционна избирателна комисия за извършване на проверка на постъпил сигнал. Когато има писмената форма на отказа, тогава гражданинът безспорно може да обжалва пред общинска и районна избирателна комисия, както и в Централната избирателна комисия, за да може да се вземат съответни решения. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, тук хипотезите са две.
Алинея 1 е до изборния ден и тук предлагам редакционно израза „дописване” да отпадне.
„Чл. 45 (1) Отказа за заличаване или вписване в избирателния списък се съобщава на заявителя….”.
Има ли възражения срещу моята редакция? Да е ясно, че става дума за действие, което е до изборния ден. Там само се вписват, дописването става в изборния ден.
Няма възражения. Моята редакция се приема.
Алинея 2 се отнася до изборния ден, когато отказа на секционната избирателна комисия да допише избирател, който не е в списъка може да се оспори.
„(2) Отказа на секционната избирателна комисия да извърши дописване на избирател в изборния ден може да се оспорва пред районната избирателна комисия, съответно общинската избирателна комисия, която се произнася по жалбата незабавно …”.
Г-Н МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Отказът да бъде в писмена форма, за да може да се обжалва.
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо председател, има резон в това предложение поне за мен. Когато се отказва, друго е да се ангажират писмено, с подписи членовете на секционната избирателна комисия, за да може да се видят мотивите на този отказ и това да служи като основа на съответната общинска или районна избирателна комисия, ако се обжалва пред тях.
В противен случай, когато там отиде проверка на място, това може да стане понякога и от разстояние, особено ако е от районната избирателна комисия, може да се случи и така, че на практика няма аргументи, но само са се разкарвали членовете на РИК, а те имат достатъчно работа в този ден. Така че писменото оформяне на отказа мисля, че е добро предложение.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Добре, по отношение на писмения отказ да приемем, че има консенсус. Аз имам едно притеснение, особено в натоварените секции в изборния ден кога ще имат време да отказват на всеки писмено, но се съгласих.
По отношение на втората част. Защо искате да отпадне изразът „решението не подлежи на обжалване”. Ясно е, че няма как да се жали пред съд. Това е в изборния ден.
Г-Н МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Гражданинът не отива в съда да се жалва, той отива в избирателните комисии. Това го знаем от практиката.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Искате да заменим Административния съд с общинска или районна избирателна комисия.
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В изборния ден сме. Действието се разиграва в 17.15 часа. Секционната комисия отказва, съставя писмен отказ. Човекът се жалва в районната избирателна комисия. Примерно районната избирателна комисия потвърждава. Изтича изборният ден, той на практика не може да гласува. Какво може да търси след това?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Госпожо Цачева, има и друга хипотеза. Часът е 8.30 сутринта. Отказват ми да ме включат. Жаля пред РИК. РИК се произнася до 11.00 часа, тъй като те тогава заседават непрекъснато, обжалвам пред ЦИК. ЦИК се произнася в 16.00 часа.
Господин Карадайъ предлага да не въвеждаме изрична забрана, а вече всеки според житейската целесъобразност ще прецени дали да обжалва.
Подлагам на гласуване предложението на господин Карадайъ в цялост – за писмено и за възможност за обжалване.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува за.
Гласували „за” – 15, против – няма, въздържали се – 1.
Предложението се приема.
Г-ЖА ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Имам едно предложение по този казус. Ако ще даваме разпоредба да е писмено, ние трябва категорично да задължим СИК да го направи. Ако не дадат писмено отказ, човекът си гласува, защото нали разбирате какво ще се случи. СИК ще каже: „Не можем сега да ви напишем”, РИК ще каже: „ Имате ли писмен отказ” и той ще се разхожда между СИК и РИК. Ако не дадат писмен отказ, човекът да има право да си гласува.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: След като има такова задължение, те са длъжни да спазват закона, те са длъжностни лица.
Г-ЖА ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Длъжни са, но според мен трябва да гарантираме на хората защитата.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА:
Подлагам на гласуване наименованието на раздела и основния текст.
Който е съгласен , моля да гласува за.
Гласували „за” – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
С това днешната средно амбициозна програма беше изпълнена.
Заседание на комисията ще се проведе утре в 14.30 часа.
Закривам заседанието.
Край на заседанието 16.10 ч.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВРЕМЕННАТА
КОМИСИЯ ЗА ОБСЪЖДАНЕ И
ПРИЕМАНЕ НА НОВ ИЗБОРЕН
КОДЕКС:
(Мая Манолова )

СТЕНОГРАФ:
(Траянка Стоянова)