---

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
42-РО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
ВРЕМЕННА КОМИСИЯ ЗА ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА НОВ ИЗБОРЕН КОДЕКС




ПРОТОКОЛ
№ 8

На 11 февруари 2014 г. (вторник) от 9.15 ч. в зала „Изток“ на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията за обсъждане и приемане на нов Изборен кодекс при следния

ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане и приемане за второ гласуване на проект на Изборен кодекс № 354-01-96, внесен от Мая Манолова и група народни представители - продължение.

Заседанието се излъчи в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.
Списъкът на присъствалите народни представители се прилага към протокола.
***
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Продължаваме с предложенията, които произтичат от становището на Венецианската комисия за подобряване на текстовете. Предполагам, че всички членове на парламентарната комисия са се започнали подробно със становището на Венецианската комисия. Допълнителния предложения? Можем да ги обсъдим, ако има разбиране от страна на народните представители. Както виждам, тук най-представителна е групата на медиите, обществената телевизия, АБРО, СЕМ. Господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Приемаме сериозно обстановката на Венецианската комисия по извършения мониторинг. Смятаме, че би следвало в този формат да положим максимално усилие каквото може на този етап да се съобрази и да бъде отразено. Може би е добре малко да редуцираме, да забавим скоростта, поне да си дадем до края на седмицата да изработим максимално адекватно каквото е възможно да се съобрази. Според нас всичко може да се съобрази, да кажем, от отрицателната част в становището на комисията.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Кирилов. Становището е на разположение от вчера сутринта на всички народни представители. Тези, които имат интерес от това, да направят предложения по препоръките на Венецианската комисия, предполагам, са се подготвили за днешното заседание. Останалите могат да правят съответно предложения и в зала. Аз разбирам, че вашата идея е да направите невъзможно приемането на кодекса, но това не е нашата идея.
Започваме с медиите.
Всъщност най-малко са забележките по отношение на медиите. Тук искам да Ви обърна внимание уважаеми господин Кирилов, че темата за медийните пакети е обсъдена от Венецианската комисия, получава изцяло положително становище, което може би поне ще ви накара да си преосмислите поведението по съответните текстове в кодекса, ако искате да докажете, че наистина сте искрени. Ние сме направили едно предложение, което касае медиите по отношение точка 58 от становището, именно, тази двусмислица по отношение на медийния мониторинг в рамките на кампанията да не се отнася само в случаите, в които договорите между участници в кампанията и съответно медии са сключени с посредник. Предлагаме една промяна в текста на чл. 180, ал. 1. Вие сте я видели в становището, което пред вас. Иначе като цяло становището в тази част е положително. Очаквам професионално мнение от страна на обществената телевизия, СЕМ и ЕБРО. Заповядайте колеги.
МЕХТИ МЕЛИКОВ: Здравейте. По отношение на договорите, те могат да се сключат директно с политическата сила, може и чрез посредник. Идеята е и може би трябва да се оправи това в текста, ако има нужда, да се отнася до всички хипотези на сключване на договори, така че като се оповестяват договорите, да няма липси. Това е.
Тоест, може би текстът да подлежи на някаква редакция. Не знам дали комисията има някакво предложение, да претърпи редакция, която със сигурност да включи и договорите, които се сключват директно между партиите и медиите и договорите, които по някакъв начин включват посредник – медия, агенция или друг посредник.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Да, точно такова предложение сме направили в чл. 180. ще ви го прочета. Ал. 1. „Доставчиците на медийни услуги са длъжни да обявяват на интернет страниците си информация за договорите, сключени с партиите, коалициите и инициативните комитети, регистрирали кандидати и/или с друг възложител във връзка с предизборната кампания, ако договорът е сключен с посредник.
Тук предлагаме да се добави думата „включително”. След „кампания”, да се добави думата „включително” и текстът ще звучи така: „… кандидати или с друг възложител във връзка с предизборната кампания, включително ако договорът е сключен с посредник”. Така че текстът обхваща всички хипотези.
Заповядайте господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря, госпожо председател. На мен ми се струва, че би била още по-добра редакция, ако просто след думата „кампания” се сложи точка. Постигаме същия ефект. Няма нужда „включително ако е с посредник”, пък ако не е с посредник… Във всички случаи договорът се публикува.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Ние смятаме, че е по-добре да я има думата включително, защото според медиите, всъщност за това и по този начин изглежда текстът, една голяма част от договорите се сключват с посредник и тогава отгоре текстът остава: „сключени с партиите, коалициите и инициативните комитети, регистрирали кандидати”. Какво мислите от медиите?
МЕХТИ МЕЛИКОВ: Принципно не възразяваме, защото ние имаме гледище как ще се прилага това но ако забележката на Венецианската комисия е с това, че при този текст ограничаваме само договорите с посредници, така им звучи на тях, който може би е така, ако изтрием частта с посредниците, може някой да си помисли, че отиваме при другата хипотеза, когато договорите са изключително и само директни между партиите и медиите. Предложението на комисията, което е, ако Ви разбрах правилно, включително и договорите с посредници, обхваща всички хипотези, мисля, че е най-сигурно от гледна точка на правоприлагане.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Добре, аз мисля, че всичко е ясно. Колеги, предлагам да прегласуваме този текст във връзка със становището на Венецианската комисия, който се отнася до медиите. Кои са за?
Гласуване: за – 8, против 4, въздържали се 0.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да стане ясно защо сме против. Ние от „Атака” винаги сме излагали нашите становища и мнения пред Венецианската комисия, когато нейни представители са идвали тук, чели сме докладите и сме имали предвид какво се е казвало от тях. Това е становище, обаче което аз не считам, че ние трябва да гласуваме буквално както го направихме, тъй като имало препоръки от Венецианската комисия, хайде, видите ли, да променим суверенната наша воля като народни представители и да се съобразим с височайшото мнение, становище, дошло отнякъде. Да, то може да бъде ценно, така, както за нас е ценно онова, което казва общественият съвет, тук присъстващите граждански организации и представители, но този императив, с който ние сами се вкарваме и влизаме в едно пълно емоционално неуважение, не, не го приемаме и винаги ще бъдем против такъв подход.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Шопов. Вашето отношение към Венецианската комисия ни е предварително известно, предлагам сега да не го коментираме. Колеги от медиите, смятате ли, че трябва да бъдат направени някакви други промени? Вие сте запознати със становището на Венецианската комисия в частта относно медиите.
БОЙКО ВАСИЛЕВ: Нашето мнение е, че няма нужда от други поправки. Видяхме тези текстове. Готови сме да дебатираме, ако има други мнения, но смятаме, че повечето от нещата изразяват някакъв тип загриженост, но малко или много, текстовете ги покриват. Току що приетите текстове ги покриват. Така че можем обаче да отговорим на въпроси и да влезем в някакъв диалог, ако това е необходимо.
Например, да дам пример. Препоръка 59 на Венецианската комисия. Става въпрос например, Венецианската комисия предлага да дефинираме скрита реклама. Не смятаме, че това е необходимо. Дефинирането на скрита реклама ще отвори кутията на Пандора. Всичко може да мине за скрита реклама по време на кампания, включително ако някой излезе в червени дрехи и каже че червеното е хубаво или модно, това също може да мине за скрита реклама. Ние имаме достатъчно текстове, които гарантират, че в предавания, различни от предизборните няма да се води предизборна пропаганда. Да се дефинира скрита реклама, според нас обаче, е рисковано.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Василев. Заповядайте, госпожо Лозенска.
АНТОАНЕТА ЛОЗЕНСКА Благодаря, госпожо Манолова. Уважаеми народни представители, чувствам се длъжна и аз да взема думата по отношение на предизборната кампания и мониторинга, който осъществява Съветът за електронни медии. Считаме, че така направеното предложение в изборния кодекс Съветът за електронни медии да осъществява специализирания мониторинг след сключване на споразумение между ЦИК и съответно Съвета за електронни медии, е достатъчен текст и ще се аргументирам защо. Ще бъда малко по-обстоятелствена; няма да отнемам много време.
Всъщност това споразумение, което е предвидено в проекта за Изборен кодекс, не е нов инструмент. То съществува като опит от 2011 г. във връзка с президентските избори, 2013 г., когато се подписа споразумение между СЕМ, ЦИК и АБРО, за да се компенсират някои законови дефицити, тоест, да се предвидят безплатни форми, разграничаване на платените форми в програмните доставчици на медийни услуги от другата част от програмата и категоричен ангажимент за спазване на принципите, заложени в Закона за радиото и телевизията и по-специално чл. 10.
Сега с новото изменение е предвидено да се сключва такова споразумение и по-детайлна уредба по отношение на това няма как да бъде направена в Изборния кодекс. За информация само ще ви кажа, че има регистрирани и лицензирани огромен брой програми, от които 81 ефирни аналогови радиопрограми, 30 кабелни програми, които се разпространяват по кабел, 149 регистрирани телевизионни програми, които се разпространяват по кабел и сателит.
Системата на Съвета за електронни медии, в която се осъществяват записите, има ограничен капацитет. Всичките тези програми не могат да влязат в системата поради техническия капацитет. С оглед на това едно предварително споразумение между регулаторния орган и Централната избирателна комисия по параметрите на наблюдението, обхвата на програмите самите програми като профил, е изключително важно, което ще дефинира отделните детайли.
Освен това, споразумението би могло да обхване и отделните текстове за спазване на Изборния кодекс, наличие на безплатни и платени форми , ясно разграничаване на платените форми от останалата част на програмата, неутрални разяснения от страна на ЦИК, реализиране правото на отговор. Всичко това вече е правено през 2013 г., но със съответните таблици, върху които са работили инспекторите, за да е видно точно какво наблюдение е правено, за да се направят изводите във връзка с предизборната кампания.
Отнех толкова време, за да изложа, че така записаният текст е кратък, ясен, а оттук нататък при всички избори, специално, разбира се значение има видът им, дали ще бъдат за народни представители, местни или общински избори, оттук нататък споразумението ще дефинира конкретните параметри между ЦИК и Съвета за електронни медии.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Лозенска. Да приемем, че възможните корекции са предложени и гласувани от комисията и частта, която се отнася до медийното отразяване на кампанията, е обсъдена. Надявам се, че в зала народните представители ще преосмислят отношението си към медийните пакети, защото видно от становището, и Венецианската комисия отразява положително тази промяна в изборните разпоредби.
Български Ви за участието.
Да преминаваме по-нататък.
Поканила съм за участие днес още господин Гетов, с който ще обсъдим текстовете по избирателните списъци, проф. Михаил Константинов и проф. Калинов, с които ще обсъдим забележките по отношение на методиките за разпределяне на мандатите, и по-късно ще се присъедини и господин Валери Димитров по отношение на забележките, които се отнасят да финансирането на кампанията. С кого ще започнем? С господин „Грао“, г-н Иван Гетов.
ИВАН ГЕТОВ: Благодаря, госпожо председател. По отношение на избирателните списъци, всички са се запознали с бележки на Венецианската комисия. Смело мога да твърдя, че тези неща, които са заложени тук в настоящия доклад, сме ги чели в доклада и за 2011 година, основно става въпрос за забранителните списъци, които според тях би трябвало да бъдат прецизирани.
Смело мога да кажа, че съгласно Конституцията ние имаме изисквания някои от нашите съграждани да не могат да гласуват, което поражда и необходимостта от такива списъци – забранителни или както искате ги наричайте, но това са списъците на лицата, които съгласно изискванията на Изборния кодекс и Конституцията на страната нямат право да изпълняват правото си на глас. В този смисъл ние сме се стремили с тези избирателни списъци да облекчим нашите избиратели, включени в тези списъци от гледна точка на възможностите и това е изрично отбелязано в доклада – възможностите да могат да оспорват или да коригират своето участие в тези списъци до деня на избора включително. Пак повтарям, тази възможност конкретно в чл. 39 и 40, която е заложена, е отбелязана като положителна крачка в доклада на ОССЕ.
По отношение на изискването на комисията, данните за избирателите да са разделени на областни и общински и разделени по категории избиратели и тази информация да бъде дадена – цитирам буквално текста, както е в доклада – то комисията нямаше как да знае предложението на парламентарната група на БСП, което беше направено последния ден преди първо и второ четене в комисия, чл. 19а, с който се задължава Централната избирателна комисия да изнася информация по отношение на броя на секциите, техния адрес и броя на избирателите във всяка една от секциите. Тоест, ние предаваме информацията не само до община и населено място, а до секция на населеното място. В това отношение прозрачността в изискванията по отношение на съдържанието на списъците и на всички гласоподаватели, разпределени в изборни секции е налице, според мен.
Всички знаем, тук те обръщат внимание на старата тема по отношение на разликата между броя на избирателите в избирателните списъци, броя на хората, живеещи в страната, съгласно последното преброяване през 2011 г., но, както имахме удоволствието да им обясним и при посещението си тук и както виждам от отразеното в доклада, те са разбрали на какво се дължи тази разлика. Знаем, че около 6 200 000 са хората, които, съгласно преброяването са над 18 години и имат право да бъдат включени в избирателните списъци. Нашите избирателни списъци до момента са били някъде около 7 милиона – 6,8 – 6,9 милиона, което се обяснява с двата милиона наши български граждани, съответно гласоподаватели, половината от тях, да кажем, хайде, около един милион да са над 18 години то виждате, че съвсем нормална е цифрата около 7 милиона да се съдържа в изборните списъци. Това е съгласно изискването всеки един от гласоподавателите, независимо къде се намира в деня на изборите, да има това право и да му бъде дадена възможността да бъде включен в изборните списъци, независимо дали той би желал да гласува в страната или в чужбина, ако заяви това изрично. Така че в това отношение ние нямаме някакви нови отрицателно залегнали текстове в настоящия изборен кодекс. Нещо повече, аз смело мога да кажа, че по отношение на изборните списъци са направени и някои положителни оценки относно големите възможности на едно лице да бъде включено като избирател на по-късен етап в изборния процес в деня на изборите или в случаите със съдебно наблюдение или участие, тоест, оценена е добре възможността да бъдат ревизирани и да бъдат обжалвани всякакви други решения по отношение на включването или изключването от избирателните списъци, което е толерирано от групата на ОССЕ и от Венецианската комисия.
Изрично е подчертано, че гражданите в България имат широки възможности да се регистрират за участие в изборите и да променят регистрацията си до самия ден на изборите чрез алтернативни средства. Тези повишени възможности за регистрация може да се считат за положителни. Считам, че това е един успех за новите текстове и новите раздели, залегнали в Изборния кодекс, така че това за мен е една крачка напред.
Вие всички знаете, че обсъждахме различни варианти по отношение на промяната на изборните списъци. Всички знаете, че се съобразихме с изискването, което, между другото, на две места е отбелязано в доклада, че резки промени и резки движения по отношение на правилата за изборите не би трябвало да се извършват година преди това. В този смисъл обсъждахме какво може да се направи по отношение на промяната в избирателните списъци и имайки предвид и методите на активна регистрация с различните й варианти и с господин професор Константинов, къде на шега, къде на истина, сме разсъждавали на тема и защо са необходими списъци въобще, но имайки предвид препоръката на Венецианската комисия по отношение на мерките, които трябва да се вземат в определени срокове преди изборите, се стигна до извода, че това, което трябва да се направи, е усъвършенстване на досегашния начин на изготвяне на списъците, което с новите текстове и с новите положения в раздела за изборни списъци смятам, че е постигнато.
Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Гетов. Аз също смятам, че оценката за подобренията, които са направени, е положителна, тъй като така или иначе всички лица, които са попаднали в така наречените забранителни списъци, ще могат да обжалват попадането си в тях, включително в самия изборен ден да бъдат заличени от забранителните списъци в случаите, в които отговарят на всички изисквания.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Която хипотеза се критикува в доклада. Тъй като вчера я дебатирахме повторно и с господин Карадайъ, моля действително да се обърни внимание на хипотезата заличаване от забранителния списък в последния момент, тоест в изборния ден.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги от ГЕРБ, искам да ви припомня ситуацията през 2011 г., когато в изборния ден десетки хиляди хора се оказаха неправилно, незаконно включени в забранителните списъци. Вие веднъж го причинихте на българските граждани, аз не мога да си позволя за втори път десетки хиляди българи да не могат да гласуват поради това, че незаконно са включени в тези списъци, ако разбирате за какво става дума. Да, ние за първи път сме сложили ясен регламент как едно лице може да попадне в този забранителен списък, нещо, което досега липсваше. Тоест трябва да е ясно основанието, поради което е включено в списъка и доказателства за това основание. Но въпреки това стават грешки, както се видя през изборите през 2011 г., над 100 000 души българи бяха обект на грешка и поради липсата на текст, който да дава възможност за реакция в изборния ден, тези стотици хиляди се щураха напред-назад по избирателните секции и общинските администрации, възмущаваха се. Беше очевидно, че неправилно са включени в забранителните списъци, но никой нищо не можеше да направи. Вие искате отново да се случи това.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожо председател, не спорим по принципа. Този спор е очевидно воден в края на 41-ото народно събрание. Текстът, който Вие възпроизвеждате в сегашната редакция, е действащ нормативен текст. Той е приет като редакция в действащия изборен кодекс, последните промени февруари месец 2013 година. Не спорим по тази необходимост. Спорим по защитата, тоест и Венецианската комисия изразява притеснения, вчера и ние изразихме притеснение. Да, прав е по принцип господин Карадайъ, че органът по чл. 23 е орган и по подготовката на списъците, включително би следвало и има логика той да бъде и органът, който реагира мигновено, спешно, извънредно в самия изборен ден. Но липсва защита. Нека да добавим защита.
Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Господин Карадайъ, заповядайте.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря Ви, госпожо председател. Току що чухме едно становище, че сме били прави, но няма да го пишем възможност, независимо дали сме прави или не сме прави. Така го разбирам, по презумпция, че органът, който съставя избирателните списъци, е добросъвестен в момента на тяхното съставяне, а в момента на корекция същият този орган предпоставяме, че има престъпни намерения. Такива бяха изказванията от вчера. Аз ще помоля и стенографите да избързат с всички стенограми от второто четене, защото все пак в зала народните представители трябва да са наясно кои текстове по какъв начин сме ги приемали тук на комисия.
Имам един въпрос към господин Гетов специално защото, както всички ние знаем, те пряко имат една основна задача относно отпечатването на избирателните списъци. Господин Гетов, ако по чл. 23 органът, който ще съставя избирателните списъци, са кметовете на общини, кметовете на кметства, кметовете на райони, кметският наместник, ако в чл. 39 корекцията до деня преди изборите ще се осъществява от всичките тези лица, а именно, кмета на община, кмета на район, кмета на кметство и кметския наместник, има ли някаква логика в чл. 40 единствена и само общината да издава удостоверението, че аз имам правото да бъда дописан в избирателния списък и имам правото да гласувам при условие - ще дам пример с моя избирателен район. Ако съм на 35 километра от общинския център и ако през ден има автобуси до общинския център, и аз до деня на изборите не съм направил тази справка. В деня на изборите, когато съм стигнал до секцията, законът формално да ми дава правото аз да упражня своя вот, но формално давайки право, технически да ме ограничава да мога да си го осъществя.
Благодаря ви. Като получа отговор на моя въпрос, ще направя и допълнителен коментар.
Благодаря Ви, госпожо председател.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз само искам да прочета цитат от становището на комисията: „Независимо от тази възможност, избирателните комисии не трябва да бъдат насилвани да правят тази интерпретация и проектът за кодекс трябва да посочва ясно какво доказва правото на глас, така че секционната избирателна комисия да администрира правилно гласуването. Препоръчва се в чл. 264 и чл. 255 да изложат ясно каква документация е необходима за установяване правото на глас.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Веднага се включвам. Благодаря Ви, че ми дадохте думата, госпожо Манолова.
Колеги, току що господин Кирилов прочете един много точен и ясен текст. Не е редно да се остави на субективния фактор избирателните комисии да преценяват дали аз имам избирателно право или не. Много точно е записано от Венецианската комисия. Обаче онези, които съставят избирателните списъци и онези, които се занимават с моето избирателно право, не са избирателните комисии, не е секционната избирателна комисия Тук говорим за органа, който съставя избирателните списъци – кмет на община, кмет на район, кмет на кметство, кметски наместник. Не ги смесвайте понятията, прочетете още веднъж теста, и аз ще го прочета.
Благодаря Ви.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не искам да повтарям описанието на хипотеза от вчера. Аз Ви питах вчера как кметският наместник установява наличието или отсъствието на това право. Две са стъпките, господин Карадайъ: въпросното свидетелство, което ще издаде кметския наместник на току що пристигнали автобус и зачитането от секционната избирателна комисия на издаденото от кметския наместник свидетелство за наличието на правото на глас на автобуса.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Ще вляза и в полета на вашата параноя, по-късно аз да получа отговорите.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ние го спорихме това вчера и не е необходимо да повтаряме дебата.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Кирилов. Заповядайте, господин Казак
ЧЕТИН КАЗАК: Понеже господин Кирилов тук цитира доклада, аз ви призовавам който има пред вас доклада, съвместния доклад на Венецианската комисия и на ОССЕ - много дебело трябва да се подчертае, съвместен доклад, не е нито само на Венецианската комисия, не нито само на ОССЕ – и да обърнем внимание на параграф 42 от доклада, последното изречение. След като прави пълен разбор на проблемите, свързани с т.нар. забранителни списъци, последното изречение се заявява: „ОССЕ и Венецианската комисия препоръчват да бъде разгледана възможността за ликвидиране на забранителните списъци”, за премахване на забранителните списъци.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е логично и има смисъл.
ЧЕТИН КАЗАК: Аз задавам следния въпрос. След като по-ясна и категорична препоръка от тази трудно може да се намери в доклада, ясна и категорична – препоръчват двете институции заедно съвместно – препоръчват да бъде разгледана възможността за премахване на забранителните списъци, защо ние се занимаваме с тях? За мен ние трябва да разгледаме сериозно тази препоръка и ограничавайки се само и единствено до конституционните ограничения за лица, изтърпяващи наказания лишаване от свобода и за тези, поставени под запрещение, да премахнем всички о станали ограничения и критерии за основания за попадане на български граждани в забранителни списъци.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако го предложите това, господин Казак, аз лично бих Ви подкрепил. Макар да не сме го обсъждали цялостно като позиция, но бих подкрепил такова предложение.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Като сме направили първата крачка, защо да не направим и следващите? Всеки да влиза вътре в СИК с едно удостоверение и да си гласува и да го записват. Да махнем списъците изобщо.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Това е предложение на господин Кирилов.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не. Бяхте навън, госпожо Манолова и не проследихте дебата.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Да, аз предполагам, че никой от присъстващите няма желание да се приключва този дебат, защо пък аз да имам? Ако искате, може да го приключим.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Имам само един въпрос, ако позволите.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Имате думата, господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря Ви, госпожо председател. Аз очаквам на предния ми въпрос да получа отговор, но имам още един въпрос към последното, казано от госпожа Цачева. Госпожо Цачева, какво правим ние с Изборния кодекс? Опитваме се да създадем кръг лица, които да не могат да гласуват, или да създадем максимално добри условия българските граждани да упражнят конституционните си права да могат да гласуват, да избират и да бъдат избирани.
Благодаря Ви.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Въпросът Ви е риторически. Отговорът е във втората част.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря.
ЧЕТИН КАЗАК: Искам само да напомня, че така наречените забранителни списъци бяха създадени с Кодекса Искра Фидосова. До този кодекс нямаше такива забранителни списъци. Нямаше забранителни списъци.
РЕПЛИКА: Господин Казак, всички изборни закони след 1990 година е имало изборни списъци.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Фидосова ги напълни със съдържание, включително и незаконно, в който стотици хиляди хора попаднаха там, без това да е в кодекса, с ваша помощ, защото вие го гласувахте. Над 100 000 бяха. Включително и бившият ви вътрешен министър не го отрече и не можа да обясни защо са там.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Защото той ги попълни.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Да, само че не можа да отговори защо и на какъв принцип. Но ако искате да си говорим за тоя момент, можем да си говорим, защото не знам това самочувствие откъде го черпите, след като оставихте десетки хиляди хора да не гласуват през 2011 година.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ако целта на занятието на тази комисия днес е да направим ретроспекция на изборите 2011 година, просто го обявете.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Проблемите със забранителните списъци тръгват оттогава.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: След това е имало промяна на голяма част от правилата.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Да, по наше настояване.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Добре, хубаво, признаваме, по ваша.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: И предвид безобразията…
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Аз съм готова да продължим.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Каквото е трябвало, сме направили, включително и сме дали отговор на въпросите с активната регистрация в края на кодекса.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Защо се повдига сега отново темата, след като сте го направили?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Защото има становище на Венецианската комисия, което добросъвестно обсъждам тук, включително с участието на институциите. Приключихме с медиите, сега обсъждаме списъците.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Аз предлагам да преминем към гласуване.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: След малко ще обсъдим методиките, после ще обсъдим финансирането.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: След това ще се върнем на точка 11, защото започваме препоръките отзад напред, а съществените, важните неща са в 11, 12, 34, 35, 44, 43, 45 и 46.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Това е Вашето мнение. Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожо председател, много съжалявам и се извинявам, че Ви разгневих. Приемам принципа, приемам наличието на разпоредбата. Единствено си позволихме да цитираме притеснението и на комисията и ОССЕ, процедурата по чл. 40 за получаване на свидетелство в деня на изборите без участието на съда предизвиква загриженост. Това ни беше молбата, да заменим кметския наместник със съда или друг обективен, стабилен способ, за да се удостовери това право. Да повторя отново: без участието на съда корекцията в деня на изборите предизвиква загриженост.
Чета чл. 44 от Препоръките.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Госпожо председател, може ли процедурно предложение по повод на воденето. Много ви моля, колеги, предлагам ви следното. Първо, да се взима думата през председателя и второ, който има да си обсъжда нещо и да си говори, господин Ципов, да излезе и да обсъжда и да си говори. Този допълнителен шум в залата и този начин на дуднене от сутринта не е много рентабилен. Много Ви моля, ако обичате, госпожо председател, някакъв ред във воденето на заседанието.
Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаема госпожо Буруджиева, когато депутатите, членове на комисията искат да се изказват, аз не мога да ги спра.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Но през Вас да се изказват.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Във връзка със забележката, която се отнася до възможността включително в изборния ден лицата, които са включени в забранителните списъци, да обжалват, тук очевидно не сме успели достатъчно ясно да обясним на комисията, че става дума за обърната тежест на доказване, тоест тези, които трябва да докажат, че лицето правилно е включено в забранителния списък, са представителите на общинската администрация, които посочват основанието, поради което лицето е включено в този списък.
Припомням, че с промените, които направихме по време на самото обсъждане на текстовете, например в чл. 40, приехме в ал. 4 следния текст: отказът на секционната избирателна комисия да извърши дописване е писмен, връчва се на заинтересованото лице, което може да се оспорва пред районната или общинската избирателна комисия, която се произнася по жалбата незабавно.
Решението не подлежи на обжалване - падна. Така че тази хипотеза се съдържа в текстовете на Кодекса, които бяха подобрявани между първо и второ четене.
Ако искате, във връзка с препоръките на комисията тук можем да добавим, че в случай на отказ на избирателната комисия гражданинът може да обжалва пред съда.
Нека на всичките в залата да им е ясно: Забележката на Венецианската комисия е за това, че в изборния ден няма съдебно обжалване. Тази забележка може да бъде поправена единствено ако бъде въведено такова обжалване, каквото и да означава това.
Освен това искам да ви обърна внимание и на нещо друго, с което може би трябваше да започна. Това становище е предварително. Това е много предварителен текст, който до момента на произнасяне на официалното становище може да бъде коригиран след възражения от страната, която е адресат на това становище. Тоест, тъй като в редица от текстовете има определени несъответствия, в други текстове има неразбиране, ние ще обясним подробно кои от забележките намираме за основателни, ще обясним подробно кои сме отстранили в кодекса и кои не сме отстранили по съображения, които също ще бъдат изложени честно. Приемането на това становище е предстоящо. То ще се случи в края на месец март. Това е предварителният драфт.
Заповядайте, госпожо Цачева.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, искам да припомня на колегите, че това, което коментирахте при обсъждането и гласуването на чл. 40 стана дебат по тази тема тук и също се обсъждаше как би могъл гражданин, който има отказ за гласуване, да оспори пред районната или общинската избирателна комисия. Чуха се тогава предложения и за съдебното обжалване, но се чуха и обратните тези, че дори да има дежурен състав на съда в деня и той да се произнася моментално, това е възможно, ако гражданинът не е правопрепятстван да положи гласа си да упражни вота си някъде в крайните часове. Така че просто ви припомням какво дебатирахме тук по чл. 40 и тази препоръка на Венецианската комисия е стояла на вниманието ни, когато сме обсъждали изключването от списъка на заличени лица в изборния ден.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Пред нас сега стои именно този въпрос, включваме ли препоръката в текстовете или не. Тя може да бъде включена по един начин, съдебен контрол или по друг начин – без съдебен контрол, като се ангажираме да го обясним на Венецианската комисия защо този текст не е включен. Тъй като знаете, че те нямат задължителен характер, част от тях предвид общото законодателството могат и да не са достатъчно ясни на експертите, нормално е да чуят нашето мнение по различните забележки.
Заповядайте, господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Едно формално обяснение на точка 45 от становището на Венецианската комисия във връзка с чл. 40, проведения вчерашен дебат, включително и днешния.
Там се твърди, че избирателните комисии не трябва да правят интерпретации и кодексът трябва да посочва ясно какво доказва правото на глас. Изречението мога да го цитирам точно, но – съдържанието, смисъла. Тоест, не избирателните комисии да преценяват, а Изборният кодекс да посочва ясно какво доказва правото на власт. Това се съдържа там. Оттам отивам в чл. 3, ал. 2. Какво доказвам? В чл. 40, ал. 2 сме предвидили с Изборния кодекс едно удостоверение. Казва се: това удостоверение се издава от общината в изборния ден. Тоест, вече не са избирателните комисии, не е секционната комисия. Тук става въпрос за администрацията. Това е формалното обяснение на чл. 45. Но другото – избирателят да бъде разкаран до общинския център и обратно в изборния ден, аз не го приемам като логика, след като има администрация по този кодекс, която е отговорна за всички списъци. Безспорен е фактът, че регистърът седи в общината, но кметът на кметството без да направи справка в общинския център, той няма как да издаде това удостоверение, защото той е длъжностно лице и по този начин би извършил престъпление. Недейте да предпоставяте извършването на престъпление. Аналогично, ако вървим по всички текстове, ние можем да предположим, че всички са престъпници и оттам нататък да не приемем никакъв Кодекс. Това е моята интерпретация, това е моята логика.
Благодаря Ви за търпението и вниманието.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Аз ще се обърна към господин Гетов. Според Вас, аз виждам логика в това, което казвате. Пред Вас ли са текстовете, господин Гетов?
ИВАН ГЕТОВ: Да.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Става дума за текста на чл. 40,
ал. 2 и предложението, което са направили колегите от ДПС – удостоверението, което да удостовери, че неправилно е включен в списъка на заличените лица, се издава от общината в изборния ден по образец, утвърден… Даже според мен текстът „от общината” включва кмета, включва администрацията на общината, на района или на съответното кметство. В зависимост от това, къде се намират съответните регистри, от които може да се направи
ИВАН ГЕТОВ: Няма проблем да бъде допълнен. Има се предвид, както и господин Карадайъ сам си отговори на въпроса, защото много добре знае за какво става дума, регистрите се съхраняват в общинския център, тоест пълната информация за всеки един гражданин, проектогласоподавател, се намира в общината. Тоест, кметският наместник в кметството няма тая възможност да направи пълна проверка, защото няма достъп до базата данни, но той е прав, че може да направи кореспонденция с общинския център, с общината, да получи информация, да даде удостоверение, но това е решение на законодателя в случая, така че възможно е да се направи тая проверка и в малките населени места.
ЯНКО ЯНКОВ: Уважаеми колеги, само искам да ви фокусирам вниманието върху израза „се издава от общината”. Това изобщо не означава общинската администрация. Съгласно Закона за местното управление и местната администрация, означава кмета на общината. Това е институция, която се представлява от кмета на общината или упълномощено от него лице. Така че тук всъщност предложението, което ние сме направили, е формално просто ясно се дефинира, че става въпрос за кмета на общината. Ние говорим за електронно гласуване. Във всяко кметство си има компютър. Освен това говорим за образец, който е утвърден от Централната избирателна комисия. Никой не може да издава какъвто и да е документ, за да бъде вписан в списъка на гласувалите. Той е по точен образец, попълнен ясно и точно със съответните данни, което може да го направи общинска администрация. По електронен път може да бъде изпратено в кметството. Кметът на кметството да го подпише да го подпечата, и въпросът приключва. Защо да не улесним гражданите по този начин? Ако го няма кмета на общината, има да чака човекът.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз ще опитам да отговоря на колегата Янков. Кой е ключовият въпрос? Този избирател вече е включен в заличителния списък, в забранителния списък. Има основание за това. Господин Гетов казва: цялата информация е в общинския център, не в района, не в кметството.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Чухме какво казва господин Гетов, защо трябва да го повторите.
Излагам логика, госпожо председател, защото ще си говорим ей така.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Аз разбирам, че идеята е да не се приеме Кодексът. Разбирам, че това е идеята, да се повтаря едно и също.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Наистина се проявява параноя. Цитирам и се позовавам на господин Карадайъ. Вие с какво настроение на личността знаете той за какво мисли и за кого говори?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, предлагам да сложим ред. Народните представители по един въпрос да се изказват само веднъж.
Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова. Вземам думата по процедурен въпрос по отношение на реда в залата. Ние и не само ние като участници в тази комисия, но и всички, които са свидетели на това, което се случва, станахме свидетели на следното. В продължение на 15 минути Вие си говорите или по телефона, или с експертите към комисията, или с останалите колеги от комисията. Междувременно колеги повишават тон по време на дискусията, като аз считам, че всички сме се събудили достатъчно рано за да присъстваме тук и няма нужда от крясъци.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Кои колеги?
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Няма значение.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Има голямо значение.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: И господин Карадайъ в продължение на десет минути, може и по-малко да са, доста назидателно, дори с тропане по масата и повишаване на тон говореше, но Вие не сте чула, защото говорехте по телефона. Именно тогава и госпожа Буруджиева Ви прикани да се спазва редът в залата.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаема госпожо Атанасова, какво Ви е предложението?
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо Манолова, предложението ми е следното.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Някак си нямаме желание да чуем всичко, което сте правили тази сутрин, тук разказано пред комисията. Кажете како предлагате? Това може да го разкажете на приятелките си или на когото искате. Какво предлагате?
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо Манолова, разбирам, че сте да оста изнервена от дебата.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Отнемам Ви думата, след като нямате предложение. Кой иска да се изкаже, уважаеми колеги?
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Не ми отнемайте думата. Призова Ви госпожа Буруджиева да се държите на ниво. Наистина показвате махленско поведение, госпожо Манолова. Това, че прекъсвате народни представители, е видно за всички.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Отнемам Ви думата в момента. Не говорите по същество, не правите предложение, излагате разсъждения, натрупани от това, как Ви е преминала сутринта. Не ни интересува. Заповядайте, господин Стоилов.
СТОИЛ СТОИЛОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, както се изрази професор Константинов, поисках думата тук от името на простолюдието, въпросът с избирателните списъци за обществото е изключителен. (Няма квалификации, господин Карадайъ, това беше неудачен опит за шега). Въпросът с избирателните списъци е изключително важен от гледна точка на общественото доверие, така, както е написано и в доклада на комисията. Предлагам ви във всички текстове, които касаят избирателните списъци, да се въведе едноседмичен срок преди датата на избори, в които избирателните списъци да бъдат финализирани, включително с всички процедури – съдебни и други, на обжалване, и в деня на изборите да се дописват само лицата, навършили 18 години от датата на заключване на избирателните списъци до датата на гласуване.
Завърших.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря.
ИРИНА АБАДЖИЕВА: Може ли да ми дадете думата за нещо много съществено?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте.
ИРИНА АБАДЖИЕВА: Аз си позволявам да взема думата. Благодаря за тази възможност, но все пак наистина моля народните представители да уважават и нашето време, защото то е пробоно тук.
Това, което искам да кажа, благодаря, че ни предоставихте и на нас възможност да прочетем този доклад. В точка 41 е дадена една много разумна препоръка, която между другото кореспондира и улеснява това, за което говорите за списъците, а именно, къде се съдържа информация за реалните избиратели, които трябва да упражнят право на глас. В точка 2 първо е дадена препоръка, която все още казва, че според тях кодексът и от преди е била дадена, но все още не е изчистено – е да има точност на листа с избирателните списъци. Посочва се да се направи интегрална справка и чрез ГРАО, но и нещо друго исках да отбележа. Когато се направи преброяването 2011 година, се изнесоха данни в публичното пространство за огромно разминаване или т.нар. мъртви души в преброителния резултат и съществуващите по общините избирателни списъци. Може би това преброяване трябва да бъде отразено по някакъв начин в ГРАО и съответно да бъдат изчистени избирателните списъци. Сега е моментът да се добави и именно казано е, че се правят такива списъци, но как точно те се правят, въз основа на каква информация се съгласуват. При положение, че имаме механизъм, ако някой неправилно е изключен, да се включи, не е никакъв риск да се изчистят тези разлики в плюс, които са така наречени мъртви души, за да се повиши доверието, че всъщност не са гласувани несъществуващи хора.
Не може да се оправи, просто може да се добави в член. Ние нямаме законодателна инициатива, но вие, народните представители имате и затова го казваме.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря за мнението на гражданските организации. И двете предложения ги взехме за сведение, но сме на една съвършено друга фаза. Господин Стоилов, съжалявам, че не сте разбрали каква е философията. Предвид ситуациите в които изпадаха българските граждани досега, не можем да си позволим да не правим никакви промени в избирателните списъци десет дни преди това. Просто не е възможно справка 2011, справка – всичко, което се е случило до този момент. Какво предлагате? Пак да има хора, които не могат да гласуват незаконно? Това ли предлагате? Аз наистина очаквам по-сериозни предложения.
СТОИЛ СТОИЛОВ: Госпожо Манолова, практиката по света е да има един момент, в който да са изчерпани всички хипотези по корекция на избирателните списъци, а хората, които имат възражения по включване/изключване на лица в избирателните списъци, да са изчерпали тези възражения и да отидем на изборите с едни реалистични списъци. Това предлагам аз. Евентуално хората, които предстои да навършат 18 години към датата на изборния ден, могат да бъдат включени в избирателните списъци или да бъдат дописани.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Господин Стоилов, Вие познавате много добре ситуацията с гражданската регистрация в България. Смятате ли, че това е възможно, или си разсъждаваме по принцип? Практиката е – ние сме в България в момента в конкретната ситуация, която Вие познавате брилянтно. За какво си говорим? Аз зададох един въпрос, който за мен е важен и получихме отговор от господин Гетов. Възможно ли е тези справки в изборния ден да се правят от кметството, кметския наместник и съответно от районната администрация?
ИВАН ГЕТОВ: Да. Отговорът е: да, могат. Могат да го направят. Ще стане по-бавно, разбира се, защото информацията трябва да се обработи с общинския център, в който се съхраняват регистрите, но по принцип могат да го направят.
Колкото до предложението на господин Стоилов искам да кажа, че самата Венецианската комисия в доклада толерира тази възможност до последната възможност на изборния ден да могат да правят корекции. Текстът е ясен, забит е императивно.
ЧЕТИН КАЗАК: Тя дори настоява да има възможност за съдебно обжалване в изборния ден.
ИВАН ГЕТОВ: В самия ден, да.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, тогава предлагам да прегласувам текста на чл. 40, ал. 2, след като такава възможност да бъде направена подобна справка съществува. Наистина идеята е да бъдат улеснени хората да гласуват. Ясно е, че от едно кметство няма как да стигнеш до общинския център, ясно е, че ЦИК предварително трябва да изготви образци на тези удостоверения, да е ясно какви данни трябва да съдържат, да е ясно откъде може да се направи справката. Кметският наместник или кметът на населеното място е длъжностно лице и то носи наказателна отговорност за данни, които са несъответни в официален документ. Тук може би, или то се подразбира, че това удостоверение е официален документ? Нужно ли е? За да е препратката тук към чл. 313? Господин Ципов? Ако не разбирате, тогава очаквам да не се изказвате.
БОЙКА РАНГЕЛОВА: Госпожо Манолова, искам думата заради хората от редовия електорат.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаема госпожо, нещата са в една много напреднала фаза, текстовете на второ четене, няма как да Ви дам думата.
БОЙКА РАНГЕЛОВА: Казвам се Бойка Рангелова, член съм на СБЖ. Да, и става въпрос точно за две думички, сложени на неподходящо място. На единадесети юли аз поисках задължителното гласуване тук в пленарна зала на среща. Ще кажа как разглеждам аз това искане. То е двустранно. От една страна, мен да ме задължи евентуално да дойда да гласувам, от друга страна, това е задължението на държавата да осигури достъп до изборните урни на всички имащи право на глас. Ще ви кажа какво имам предвид. В момента тук се изпуска много съществено нещо. Около 3 милиона българи работят по света. Те са пръснати на различни места в едни огромни държави с едни огромни разстояния. На практика им е трудно да стигнат до посолството за един ден да гласуват и да се върнат. Поради тази причина много хора не упражняват своето иначе гарантирано от Конституцията право на глас. В тази връзка искам в този закон да се заложи текст, който да задължи държавата да осигури достъп до изборни урни на хората, които са в чужбина, защото се получава като: правото ми на лекарски достъп, да, имам право, плащам осигуровки, а когато отида при джипито, то ми казва: няма направление. Същото се получава и по време на избори. Да, имат право три милиона българи в чужбина, но те не могат да достигнат до изборната урна. По-добра организация да се направи на ниво външно министерство, за да имат достъп хората.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, подлагам на прегласуване текста на чл. 40, ал. 2 предложението, което е направено от господин Карадайъ и група народни представители, след като стана ясно и от ГРАО, че подобно информиране на съответното длъжностно лице, което ще издаде удостоверението е възможно. Естествено, че удостоверението е официален документ, то ще се издава по образец, утвърден от ЦИК и ясни реквизити. Ясно е какво трябва да съдържа. Необходимо е просто съответното лице да направи справка дали са налице такива данни или не.
Така че подлагам на прегласуване чл. 40, ал. 2.
Гласуване: за – 8, против 0, въздържали се 0.
Подлагам на прегласуване текста на чл. 40, ал. 4 – другата критика, която съдържа Венецианската комисия относно нашата процедура е липсата на съдебно обжалване в изборния ден. Ако искаме да сме пунктуални, можем да предвидим такова, защото така или иначе решихме, че общинската или районната комисия ще се произнасят незабавно и решението ще подлежи на обжалване. Тук въпросът е дали ще подлежи на обжалване пред ЦИК. Имат практика съдилищата да се произнасят бързо. Очевидно ще работят в неделния ден в рамките на изборите.
ЧЕТИН КАЗАК: Госпожо председател, пред кой съд ще се обжалва решението на общинската комисия? Или пред районни, или пред административния съд.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Според мен, пред районни съд. Който е най-близо. Административния съд…
Записваме процедура, че решението на РИК или ОИК може да се оспорва пред съответния районен съд, който се произнася незабавно.
ВЪПРОС: Това окончателно ли е?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Да, няма как да отиде жалба по нагоре. Който се произнася незабавно. Това е процедурата в изборния ден. Има ли съгласие по това? Подлагам го на гласуване.
Гласуване: за – 12, против 0, въздържали се 0.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Нещо друго имате ли по избирателните списъци?
Преминаваме нататък.
По отношение на списъците погледнете моля ви, уважаеми колеги, наименованието на раздел Х. Във връзка с всички промени, които направихме по текстовете, предлагам да коригираме наименованието на раздел Х, което е „Обжалване на отказ за заличаване на отказ за заличаване, вписване или дописване в избирателния списък“ да отпадне „заличаване“, защото такава хипотеза в чл. 45 по-нататък няма. Това са хипотези в чл. 39.
Имате ли възражения? Няма. Подлагам на гласуване редакционна промяна в наименованията на раздел Х да отпадне думата „заличаване“. Аналогично в чл. 45, ал. 1 също да отпадне думата „заличаване“, защото това систематично е уредено в предния раздел.
Гласуване: за – 12, против - 0, въздържали се - 0.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Да изчистим избирателните списъци, каквото сме видели. Уважаеми колеги, отворете на чл. 33. Наименованието е „Оспорване и вписване“. Понеже е пунктуална, ние така или иначе, според мен, гласувахме в кои случаи се говори за вписване, в кои случаи се говори за дописване в избирателните списъци. Дописване е в изборния ден, вписване е до изборния ден. Това е уеднаквената терминология. Но тъй като формално в този текст не сме го отразили, ако не възразявате, да направим съответните корекции в чл. 33, тоест става дума за дописване в наименованието в ал. 2 и това, което вчера сте решили – в ал. 2 „на условията на съответния вид избор“, за да не се препраща към членове от кодекса, които могат да претърпят промени в номерацията. Има ли някакви възражения?
Гласуване: за – 8, против - 0, въздържали се - 4.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Да чуем професорите, малко академичност в нашите спорове да внесете, моля. Заповядайте, господин Константинов.
ПРОФ. МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: Благодаря, госпожо председател.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Впрочем, уважаеми господин Карадайъ, тъй като и ти специалист по методики, макар да не си професор, предлагам направо, тъй като кодексът приключи до приложенията, а това са трите методики. Има и един отложен текст по предложение на господин Карадайъ, който се отнася до методиките – чл. 297, ал. 5, негово предложение. Нека да обсъдим с участието на двамата професори методиките, забележките на Венецианската комисия и предложението на господин Карадайъ и съответно да гласуваме приложенията след това, уважаеми колеги.
ПРОФ. МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: Снощи в 18.30 получих превода от забележките на Венецианската комисия с молба по 13-те точки, които засягат изборната система, това е раздел ІІІ от бележките на Венецианската комисия, да направя някакъв коментар. Тъй като досега се коментираше главно този документ, смятам, че може да се кажат няколко думи, още повече че от всичките забележки на Венецианската комисия една е читава и има смисъл да се отчете. Така че, съвсем накратко - един материал, който, между другото съм написал, не знам дали сте го получили, ще ви кажа какво съдържа той.
Става въпрос за точки о т. 14 до 26 включително или раздел ІІІ, наречен „Изборна система“. Започвам последователно.
Точки 14, 15 и 16 – забележки по същество няма. Едно от пожеланията вече е осъществено – преференциалният праг да се включи в основния документ, а не в приложенията.
В точка 17 основателно Венецианската комисия изтъква, че МИР-овете се различават много по големина. Тая разлика стига до пет пъти и препоръчват прерайониране. Това обаче не може да стане, известно е, поради местния шовинизъм. Любимия пример, който госпожа Манолова знае, това е, че логиката изисква Кюстендил и Благоевград да се обединят, но това е невъзможно.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Може Кюстендил и Перник.
ПРОФ. МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: Кюстендил и Перник не стига, защото са малки.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В Плевен ние сме си самодостатъчни, на нас не ни трябва. Освен това, не граничим с Монтана, това е голямото ни щастие.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Защото Благоевград имат колко листа? Дванадесет?
ПРОФ. МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: Десет.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Аз затова предложих алтернатива.
ПРОФ. МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: Прерайониране в момента няма да има, нека да продължим.
Точка 18. Забележки няма.
Точка 19, между впрочем, е единствената смислена точка в тяхната препоръка и се има предвид буквално следното: разпределението на мандатите по райони. Има едно допълнително изискване при нас, че район не може да има по-малко от четири мандата. В процедурата, която е предложена досега, се прави така: район, който има по-малко от четири мандата, му се дават четири мандата. Районите, които имат четири мандата, също се изключват и се получават четирите мандата и се прави преразпределение между районите, които имат пет и повече мандати.
Колегите правилно отбелязват, че чисто теоретично при преразпределението район с пет мандата можа да получи три мандата. Факт. Нарочно направих най-простия възможен пример, той е с четири партии само; възможно е. Затова има предложение към точка 2.3. към сегашната методика да се прибави точка 2.4., която съм дал в курсив.
В точка 2.4. се казва, че ако след точка 2.3. някой район е получил по-малко от четири мандата, процедурата се повтаря по точки 2.2. и 2.3. По тоя начин се гарантира, че всички райони в края на краищата получават поне четири мандата.
Веднага искам да ви кажа, че има много начини да се реализира идеята за минимум четири мандата. Може да се работи и с цени и т.н. У нас по традиция се работи с остатъци и затова сме приели тая схема с остатъци.
Продължавам нататък. В точка 20 аз лично смятам, че не е добре преведена, но там се изказва едно опасение, че методиката може да не сработи при определени условия. Гарантирам ви, че това не може да се случи при тази методика, която е в основния текст, защото там има един баланс, който се поддържа през цялото време. Тоест, тяхното опасение там не може да се случи.
Веднага искам да ви кажа, че има такива разпределения на гласовете и такива дължини на листите, в които теоретично не може да се постигне разпределение, но не поради метода, а поради това, че той не съществува. Това е свързано и с точка 21. Там справедливо се указва, че при наличие на къси листи не се казва какво се прави. Въпросът е конституционен. Ние този въпрос сме го решили единствено за евроизборите, за да не губи България евродепутати, тоест представете си, че една евролиста пречели два мандата, но има един кандидат. Сега какво, да пратим 16 души ли в Брюксел? Не. Раздаваме всичките мандати и за това по този сме се разбрали още 2007 г., когато, включително с присъствие на някои от сегашните депутати тук, стана въпрос за това дали България да загуби евромандатите или не. Реши се да не ги губи.
В другите случаи, колеги, нищо не може да се направи. Като има къса листа, какво да правим? Примерно, една партия от чужбина си докарва за десет мандата гласове, а има само две имена в листата. Какво да правим с останалите осем? Нека Конституционният съд бъде запитан и да каже изискването за 240 депутати кога може да бъде нарушено. Защото не върви с гласовете на една партия да дадете мандати на друга партия.
Продължавам: точки 22 и 23 забележки няма.
Точка 24 на мен ми е много интересна. Там се казва, че срокът от една седмица между двата тура на президентските избори е къс и това действително може би е така, но то е фиксирано в Конституцията, моля да се прочете чл. 93, ал. 4. Там е казано: едноседмичен срок. Единствено може да се мисли за период между двата тура на изборите за кметски избори. Там може да е по-дълъг, защото не е конституционно уреден. Но точка 24 не може без промяна на Конституцията. Между впрочем, българската изборна практика е показала, че срок от една седмица не е толкова малък и в крайна сметка партиите си имат готовност както са се готвили за първи тур, така отиват и на втори тур. В тоя смисъл точка 24 остава без последствие.
Точка 25 – отново няма забележки.
В точка 26 отново се поставя вече въпросът, забележете, какво се прави, когато има къси листи за общински съветници. Смятам, че нищо не може да се направи. Една партия, като вземе много гласове, има къса листа, общинският съвет ще работи с по-малко хора. Не може, в крайна сметка, с гласовете на една партия да давате общински съветници на друга партия. Но, повтарям, както и за депутати, въпросът е конституционен.
Аз имам още една забележка, но смятам да я кажа като се върне госпожа Манолова, защото това е нейно предложение. Да, тя се върна. С една дума, за да резюмирам и за председателката на комисията, единствено точка 19 от забележките на комисията е смислена и сме направили съответно предложение за промяна, като се добави точка 2.4. към досегашната методика.
Още един важен въпрос. Току що видях, че има ново предложение. Доколкото знам, госпожа Манолова е вносител, за нов вариант на методиката. Няма лошо, разбира се. Ще кажа само две думи по този въпрос. В това ново предложение се предвижда пет пъти да се разписва методът на Хенри-Майер за петте различни случая. Смятам, че е по-рационално да се каже един път какъв е този метод, а не всеки път да се разписва. Веднага мога да изброя и петте случая, при които този метод е разписан.
Аз имам обаче едно по-важно възражение. Методиката от 2013 година произвежда много прилични резултати, когато може да ги произведе. Има два критични пункта и те многократно са дискутирани. Даже излязоха научни статии по въпроса. В началото на методиката може да се получи дисбаланс по цели части. Какво значи това? Една партия, получавайки мандати по районите, от цели части може да спечели повече мандати, отколкото има на национално ниво. Тази методика няма как да изчисти този случай, защото тя работи с останалите. Примерите са колкото искаме, аз казвам какво мисля, ти ще кажеш след малко.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Искам, госпожо председател, на всички да е ясно, извинявайте, господин професоре, ад хок ли ще задаваме въпроси?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Моля Ви се, ние не бързаме. Днес, утре, в други ден, събота, неделя, другия месец. Спокойно.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Ад хок въпроси няма да задаваме.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Изслушваме се ,разказваме кой какво е правил днес, вчера, утре. За никъде не бързаме, моля ви.
ПРОФ. МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: Една процедура за баланс по цели части е необходимо да предхожда разпределението по остатъци.
Има още един момент. Това е когато след като приключи процедурата по остатъците, няма откъде да раздавате мандати и да ги взимате и тогава пак трябва да има процедура. Това са две критични точки и е добре да се добавят. През 2013 г. те не се случиха, но чисто теоретично веднага може да се случат .примерите са колкото искаме.
Това ми е забележката. Нямам никакви претенции другаде. В единия случай има подробно изписване на метода на Дон, в другия случай отсъства. В крайна сметка става въпрос за едно и също нещо. С тези две допълнения.
Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте, професор Калинов. След това ще дам думата на господин Карадайъ.
ПРОФ. КРАСИМИР КАЛИНОВ: Първо, по Венецианската комисия и по ОССЕ забележките. С по-голямата част от нещата съм съгласен. Действително този пример при първоначалното разпределение с четири мандата минимум може да доведе до неприятности в много рядък брой случаи. Например един такъв случай е ако случайно във Видин, в Монтана и в Перник о станат по един избирател и те получат своите четири мандата, а другите до 240 трябва да се преразпределят, очевидно, че тогава някой от следващите ще получи по-малко от четири. Но с това изречение, което професор Константинов предложи, аз почти същото съм го написал. Считам, че въпросът се изчерпва. Според мен, най-съществената забележка на Венецианската комисия, за краткост, това е директната атака на метода, който използваме във всички наши избори. Това е методът на най-големия остатък, който, за съжаление, подмени метода на Дон през 2007 г., ако не ме лъже паметта след един скандал, за който обаче методът на Дон нямаше абсолютно никаква вина.
По тази линия не се мисли, защото методът на големия остатък е неудачен метод. Това теоретично е доказано, че особено когато има матрично разпределение, той може да даде неприятни парадокси, но тъй като в нашия закон е записано, че ние използваме метода на Херни-Майер, който е вариант на най-големите остатъци, ние сме длъжни да го приложим от начало до край. Това вече ме кара да премина конкретно към предложените две методики.
Първата методика е известна комбинация от методиката 2009 г. с един елемент, който почти никога няма да сработи – на методиката от 2013 г.
Методиката от 2013 г., така, както е представена тук, вече има добавени текстове, които до голяма степен я правят значително по-надеждна (100 % надеждна няма). Нещо повече, тя е много по-законосъобразна, отколкото първата методика просто защото тя следва закона от начало до край.
Първата методика, която е предложена, има един голям недостатък и ако Народното събрание приеме този недостатък, аз не бих възразил. Това е, че тя излиза от т.нар. квота, тя е непропорционална на трета стъпка. Тук нямам никакви съмнения. Аз съм направил експерименти с данните от 2013 г. с едната методика, с другата. Само ще ви кажа например, че партии, които имат квота 1.90, тоест би трябвало да взема от 1 до 2 места - не по-малко от 1 и не повече от 2, взимат три, а парадоксът е, че има по методиката от 2009 г. партия, която има квота 1.35, а би взела 3 места в един от софийските райони. Това са, според мен, много сериозни нарушения.
Разбира се, ако приложим метода на нечетния делител или метода в Вебстер, както предлага Венецианската комисия (тя не предлага точно този метод, но вариант на метода на Делитра), тогава разпределението става съвършено различно и много по-пропорционално, сиреч, по-справедливо. Така че ние сме изправени пред ситуацията да приемем, че забележката на Венецианската комисия е коректна, да приемем, че в момента няма как да я оправим и да продължим нататък, работейки в тая насока.
Само един пример ще ви дам. В Германия до 2010 г. използваха метода на най-големия остатък и след един разумен дебат през 2010 г., мисля, края, приеха метода на най-големия делител. Каква е разликата между двата метода? Аз ще ви кажа. Първо, методите на делителя са разработени математически доказани отначало докрай. Те се ползват в много, много страни. Затова когато стане въпрос за матрично разпределение, тест разпределение по партии и по райони, те имат много сериозна обосновка, макар че математически са по-трудно разбираеми. Но политиците в Германия, в Швейцария, в Италия, в Испания, че дори и в Мексико преглътнаха това, повярваха на математиците и в момента там се използват тези методи, които работят.
Докато методите на най-големия делител, цялата група методи, не е само Херни-Майер, те не са добре разработени. За тях навсякъде пише, че не е много ясно какво ще бъде поведението им при определени обстоятелства и ние всички го чувстваме това нещо върху нас.
По отношение на една друга забележка, че има варианти сумата от целите части да бъде по-голяма, отколкото е броят на мандатите, има такъв вариант, ако ние започнем разпределението по райони, но ако го почнем по партии, то това не може да се получи. Ако всеки вътре във всеки район за партиите разпределяме мандатите, няма как да се получи сумата да е по-голяма. Така че схемата и цялата идея на методиката 2013 г. е тази. В крайна сметка, аз само ви представям някои плюсове и някои минуси, защото считам, че втората методика следва просто закона. Да, няма съвършена методика. Аз мога да ви дам веднага теорема за съществуване, при която нито едно матрично разпределение, ако приемем термина бипропорционално, също бих го използвал, но той е повече свързан с методите на делителя, докато когато става въпрос за матрично разпределение, което стъпва върху метода на най-големия остатък, общоприетият термин е контролно закръгляване, но това са също подробности. Но просто трябва да се приеме в тези нови термини като тегло. Нещо повече, така, както е предложено в първата методика, теглата са доста спорни като подход и доста спекулативни, защото един и същи гласове участват веднъж, на втори етап да се определят целите части, целите мандати, и изведнъж на следващия етап същите гласове, които вече са получили мандат, участват в преразпределението на остатъчните мандати.
До какво води това? Това води до едно единствено нещо, че партии, които имат голямо натрупване на гласове в един изборен район, ще оберат повечето от мандатите. Тук няма никакво съмнение. Този метод би бил еквивалентен на метода на най-големия остатък, ако теглата не се определят по този начин, а се извадят вече използваните гласове и остатъчните мандати се преразпределят само на база на гласовете, които не са използвани.
Така че това е, което мога да кажа. За мен всички методики, първо, подлежат на развитие, второ, трябва да бъдат добре опробвани и трето, веднъж приети, трябва да бъдат стриктно следвани. Но ако трябва да избирам от двете методики, аз бих избрал втората.
ПРОФ. МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: Нещо съвсем кратко, ако може, защото очевидно не се разбираме. Първо се извинявам на всички за специалния разговор. Аз ще се о питам да не говоря специално.
Това, т.нар. първа методика е втората методика с две малки допълнения. Ако в началото има дисбаланс по цели части (ще го повторя), втората методика не тръгва. Такъв пример дадохме и във Върховния съд. Знаете, че Върховният съд каза: не работи, но голяма работа.
Това е една процедура за баланс по цели части, която е два ли ще се случи някога, нито би се случило миналата година, но за да бъде математически коректен алгоритъмът, тя е предвидена, за да може да влезем в този алгоритъм. Няма как втората методика да тръгне, ако не може да влезем в нея. И накрая втората методика, има един момент накрая, когато може да не продължи.
Това, което се предлага всъщност, е въпросната методика, разработена от професор Калинов миналата година, с промени в началото и края, които са евентуални, ако възникне тази много малко вероятна ситуация. Тоест, ние помагаме на тази методика да тръгне и да завърши, ако тя не е могла да го направи. Затова става въпрос. Иначе аз съм съгласен, че резултатът, произведен в 2013 г., е много приличен, както, между впрочем, би бил приличен и с методиката от 2009 г. Няколко пъти съм публикувал таблиците. Разликата е до един мандат във всеки район. Това е цялата история, с други думи, предложеното първоначално беше да тръгне тази методика и аз не виждам какво лошо има в това. А по-нататък продължава. Това е цялата история.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Думата има господин Карадайъ. Да чуем първо специалистите. После ние ще предложим решение.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря Ви, госпожо председател. Голяма чест за мен е, благодаря Ви и за комплиментите. Все пак ние да се възползваме от присъствието на професорите тук. Аз имам няколко въпроса, преди да направя коментар.
Доколкото разбрахме, поне това е твърдението на господин Константинов, че методиката, разписана във варианта и приложена 2013 г., невинаги дава резултат. Аз така го разбрах и според мене е така. Аз дори мисля, че бях нагодил и числа за изключение. В процеса на подготовка го смятахме.
Методиката от 2009 г. във всеки един от случаите дава ли краен резултат?
ПРОФ. МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: Дава. В случая, когато никоя методика не дава.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря Ви. Имах нужда от това, за да започнем моя коментар. Колеги, каква задача решаваме ние? Сигурно има много възможни варианти, много. Всеки един от тук присъстващите, а и неприсъстващи в литературата и в интернет ще намери много методики навсякъде. Каква е целта на нашата задача, поне според мене? Да направим такава методика, която да е възможно най-ясна за хората, с най-малко прескачания, да го кажа, или как да го кажа на народен език, изкуствени техники да дава краен резултат в общия случай, тоест винаги да дава краен резултат. Ако ние решаваме такава задача, оттам нататък аз съм съгласен с всичко. Всякакви методики можем да приемем, включително и методики, които невинаги дават краен резултат също можем да приемаме, включително можем да решаваме, примерно, трета стъпка с един вариант, ако не влезе в употреба - втори вариант, ако не влезе в употреба – трети вариант, докато стигнем до варианта, който решава в общия случай, ако вие не възразявате, защото в двете предложения горе-долу това се съдържа. Поне в основното предложение в Кодекса, без да имам каквито и да са други възражения, като е записано, защото във връзка с това бях направил предложение, в чл. 297 да бъде изписано само едно изречение, за да прецените дали това нещо улеснява хората, които пишат методики, или пък ги затруднява.
В чл. 297 съм предложил една нова алинея 5 заедно с група народни представители – преразпределението на мандатите да се извършва на базата цена на мандата. това е направеното предложение. Изхождал съм от предварително предложената методика, където в точка 9.1. е описан един вариант за преразпределение, която е единствена в раздел ІХ и следва раздел Х с точка 10.1, където се казва: ако процедурата по 9.1. не дава резултат, то ще прилагаме онова, което е описано по точка 10.1 и с оглед на улеснението да не прилагаме различни техники за едно и също нещо, съм предложил защо не решаваме задачата по начина 10.1, както е предложено, за да бъде един инструментът за решаването на задачата. А иначе можем да сложим и три варианта, безспорно. Аз съм съгласен, че можем да напълним с всякакви техники. Но лично според мен методиката не толкова трябва да е ясна за математиците, колкото трябва да е ясна за нематематиците. Тоест, математиците трябва да създадат такъв модел, че нематематиците да знаят какво се случва и в крайна сметка когато винаги дава краен резултат, много по-малко, минимизиран брой мандати като изключение да има пред гражданите, отколкото многото мандати с изключение и някой да каже: Някой тук се намесва в системата и прави глупости. Примерът – 2013 година. Мога да посоча няколко мандата със стотици гласове мандат, с хиляди гласове няма мандат.
Въпросът не е в обяснението. Ние математиците можем да си направим обяснението за нас си; въпросът е за пред гражданите много, много, много по-малко да се налага да се обяснява методиката.
Благодаря ви за търпението и вниманието. Мисля, че бях ясен.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Карадайъ. Заповядайте, професор Калинов. Уважаеми колеги, нека да чуем експертните мнения. Всички ще се изкажете, на второ четене сме. Извинявайте, обсъждаме от предния понеделник. Искате ли да ви кажа колко часа сме заседавали? Нормално е вече на финала и моето търпение да се е поизчерпило. По темата.
Който ще се изказва, по темата с разпределението на мандатите. Общи въпроси няма да се обсъждат. И това е процедура на второ четене! Това всичкото има вече някакви граници.
ПРОФ. КРАСИМИР КАЛИНОВ: Искам да кажа принципно нещо. Задачата има много решения. Има един чувал с решения и ние бъркаме и можем да вземем всяко едно от тези решения. Множество решения съществуват, ако въобще има решение задачата, разбира се. Въпросът е дали ние търсим някакво решение, разхвърляйки мандатите по тела, по цени, по каквото си искате в районите, или търсим решение, което да отговаря на принципа, който е заложен в пропорционалната изборна система. Това за мене е водещото. Иначе може да сложим каквото си искаме. Така че това е въпросът, чийто отговор трябва да се даде в кодекса. Ако ние искаме от начало докрай да следваме пропорционалната система, мандатите да не излизат от квотата, трябва да следваме втората методика. Ако искаме друг начин на решаване на задачата, трябва да следваме първата.
Това с получаването аз го казах вече веднъж. Получаването на брой мандати за дадена партия, които надвишават предварително определените, е възможно само ако се подходи по този неструктуриран първичен начин. Ако се подходи по начина, по който е описано във втората методика, това просто не може да се случи. Нещо повече, ако сравните методиката от 2013 г., ще видите, че към стария чл. 23 на методиката, мисля, са добавени две нови точки, които решават точно този проблем, който професор Константинов спомена.
Това, с което обаче съм съгласен абсолютно 100% с господин Карадайъ – гражданите трябва да могат да проверят резултатите от изборите. Как е направено това, да речем, в една Германия?
Има поместен свободен софтуер на сайта на един университет, където всеки може да си вкара данните, да използва различни методи, да проиграе нещата и да получи отговор на своите въпроси. Там гражданите също не разбират математика. Тук не съм съгласен. Не можеш ти оптимизационни методи, сложни математически методи да ги доведеш до знанието на гражданите, някои от които се оказва, че са функционално неграмотни, тоест, знаят азбуката, но не могат да четат. Това просто не е възможно. Няма как това да стане. Но това, което казвам, например, може да се задължи, ако щете, ЦИК, ако щете, този, който ще брои, да направи такъв софтуер и да го качи на сайта си, където могат да се проверят тези резултати по един елементарен начин. Този спор върви в момента в Италия и Испания и те точно така решават този въпрос, защото математиката е сложна, не е достъпна за всеки. Съжалявам, но това са фактите.
Освен това, бих искал да обърна внимание на едно друго нещо, което е свързано с парламентарните избори с въпроса, който разглеждаме, би могло при определени обстоятелства да предизвика доста неприятности. Това е ако имаме партии които нямат издигнати кандидати във всички МИР-ове, а за тях се гласува в чужбина.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми професор Калинов, със сигурност математиците можете да продължите този разговор помежду си и след това.
ПРОФ. КРАСИМИР КАЛИНОВ: Това е към Вас. Когато в чужбина гласува партия, която няма покрити всички МИР-ове, това води до доста сериозни математически проблеми след това .Следователно би трябвало да се сложи в кодекса някакво такова ограничение, според мен. Това не е към математиката; към математиката е, но е индиректно към математиката. Така че, общо взето, моята теза е, че трябва да спазваме технологията, която сме заложили от начало до край. Е, разбира се, като вземем всички мерки нещата да се получат.
Математиката казва така: колкото повече са партиите, които участват, колкото повече са районите, които се разпределят, толкова по-устойчив е процесът, така че аз нямам никакви съмнения, че каквато и методика да се приложи, тя ще проработи за българските парламентарни избори.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Това, което разбрах до този момент, е, че евентуално има хипотези в методиките, крайни хипотези, в които може методиката да има проблем. Затова предлагам. Математиците кажете нужно ли е и след петте приложения да добави един текст за неуредените въпроси ЦИК приема решение, за да е ясно, че сме гарантирани.
Що се отнася до другото предложение за това, да имат възможност гражданите да проверяват как действат методиките, наистина може в рамките на разяснителната кампания, би било интересно хора, които наистина се интересуват, да имат възможност да си проиграят хипотетично варианта.
ПРОФ. МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: Аз го имам готов.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Професор Константинов ще го подари на ЦИК.
ПРОФ. МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: Всички методики имам програмирани, който иска, ще му го дам.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Да, това би било интересно наистина. Заповядайте, господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря Ви, госпожо председател. Ще започна от последното, което тълкувахте. Идеята не е да има някакъв софтуер, на база на който всеки да пусне едни числа и да получи един резултат, и да не знае как е получено. Моите уважения към професорите, те разбраха, считам, малко по-различно задачата. Те разбраха, че идеята е гражданите да ги направим математици. Такова нещо няма и не е задължително и не всеки иска да става математик, а и не всеки може да бъде и не е необходимо.
Въпросът обаче е друг, че по-голямата част от гражданите могат да смятат. Когато се пише методика и се изписват едни изчислителни процедури, те да са ясни до широката публика, до онези граждани, които могат да смятат. А иначе софтуер безспорно, всеки може да предостави. Въпросът е в яснотата и доверието в процеса. Това е първото.
Второ, това, което Вие казахте, свежда нещата горе-долу до една друга задача в смисъл такъв, че , колеги, ако пишем в Изборния кодекс неща, които ще ги препращаме по време на състезанието някой друг да ги коригира, конкретно в случая ЦИК, по-добре тогава да оставим ЦИК да си прави методика. Да не го пишем в закон.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Добре правите ли предложение да махнем методиките?
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Като приложение, ако това е идеята, да, правя такова предложение. Ако това е идеята, да оставим по време на състезанието някой да коригира правила, по-честната игра, според мен, колеги, е: правилата са ясни преди състезанието и на база на правилата от преди състезанието произвеждаме какъвто и да е резултат – независимо какъв е – добър или лош.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Да отхвърлим методиката… Така или иначе, дали ЦИК ще я приеме методиката, или ще е написана в кодекса, методиката става факт достатъчно рано преди изборите. А ако има някакви крайни случаи, те възникват и в двете хипотези, дали ЦИК я е приела 15 дена преди изборния ден, или е написана в кодекса.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Само не чухме господин Константинов за идеята. Доколкото разбирам, Вие предлагате тази методика с точки 9 и 10, нали?
ПРОФ. МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: Да. Нека да го кажа така: добрите страни на методика 2013 са съчетани с начален и краен етап, които гарантират, че методиката работи толкова добре, колкото методиката 2009 г., защото, нека да бъдем честни, 2009 г. работи във всички случаи, в които изобщо задачата има решение. Тя никъде не се дъни. Тя така беше измислена 2009 г., да не се дъни. Вярно, криви резултати дава понякога, но дава резултат.
Методика 2013 гърми в два теоретични случая. Факт. Така, както е публикувана. Но това вече ще се публикува и в научно списание и е медицински факт.
Методика 2013 г. обаче има хубави свойства и за да ги запазим, ние добавихме два момента, които я се реализират я не. Това е цялата история. Затова моето предложение беше да запазим добрите районни свойства на методика 2013, като я спасим от това да се издъни, а тя ще се издъни при сегашното положение с тия поправки тогава, когато задачата няма решение. Толкова. Това е толкова просто. в тоя смисъл тя е малко по-добра от 2009, но пък 2009 е като танк, нея нищо не може да я спре. Ние добавяме пробивната мощна 2009 с по-финото разпределение от 2013 г., ако ми бъде позволено така поетично да го опиша. Затова моето предложение беше именно такова – да запазим 2013 с две поправки. Това, което каза професор Калинов не съм го проверявал – дали стартовият момент е осигурен, но във всеки случай финалният не е осигурен. Финалният момент на 2013 е факт, няма какво да запълните и затова сме предложили още един момент, да завърши, но както и да е, хайде стига сме говорили. Ако не станат тия спорове, аз предлагам следното. Ако ни възложите тая задача, ще се съберем тримата и някакво такова нещо, което работи ще предложим в крайна сметка. Това не е толкова фатално.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря, че получих отговора. Аз това очаквах. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Да, това би било добре. Да кажа мнението си на гражданин по вашите разсъждения, че е хубаво гражданите да могат да си обяснят как се формират мандатите. В този смисъл, и това беше моята молба, тъй като, естествено, не сме писали и аз, и Ива методиките. Това беше моята молба и към професор Константинов, ако може да адаптира разбираемостта на методиката от 2013 г. към това, че тази през 2009 не забиваше, защото, нека си го кажем честно, методиката от 2013 беше по-ясна за гражданите. Колко мандата получаваш при колко гласове. А по региони? Беше по-ясна. Това е моето мнение на гражданин, без да съм специалист по математика.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Аз съм съгласен с Вашето твърдение да възложим на експертите да сравнят текстовете между 2009 и 2013 г. на двете методики, не изчислителните процедури, текстовете.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Господин Томалевски.
БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Благодаря Ви, госпожо Манолова. Не мога да не взема участие. По-скоро вчера бях поискал тази възможност. Оказа се, че днес мога да го направя. По повод методиките не мога да се съглася с текста, който е разписан в методиката. Цитирам го: подадените гласове от чужбина за партиите и коалициите не участват при разпределението на мандатите в МИР. Въпросът ми е към експертите, които са юристи. Това не е математически въпрос. Така разписаният текст противоречи на Конституцията, чл. 10, противоречи и на чл. 3 от този Изборен кодекс. Понеже цитирахте вече Венецианската комисия, аз се сдобих по някакъв начин с доклада. В точка 28, която реферира ясно и точно за правата на българските граждани…
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Хайде да се уважаваме един друг, господин Томалевски, спрете до тук….
БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Може ли да чуете моята теза? Каква е мотивацията на тези хора, които са в чужбина? Да ходят и да гласуват когато техният глас няма пряк избирателен характер. Мисля, че това, което питам и което казвам, е достатъчно добре аргументирано. Благодаря Ви. Аз съм предложил МИР в чужбина, това е начинът.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Господин Томалевски, излишно е аз да Ви давам отговор. Вие сам си отговорихте. Така или иначе, няма текст, предложен от която и да е парламентарна група, да бъде създаван МИР в чужбина.
БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Да, но този е противоконституционен във вида, в който е написан.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Спора можем да го продължим един, два, три, четири часа, до другия понеделник. Тезите са ясни. Разбирам Вашата теза, Вие знаете моята теза. Това е написано в Конституцията.
БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Нека да я спазим. Не може да имаме два различни вота – единия с пряк избирателен характер, другия с допълващ. Разбирате ли, безумие е да мислим по тоя начин. Ето, имате експерти юристи, те ще Ви го кажат същото, ще Ви го потвърдят.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: кой текст цитирате, уважаеми господин Томалевски?
БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Първо, цитирам чл. 10 от Конституцията.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: От методиката.
БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Цитирам текста подадените гласове или точката е 4.5.2., от основния текст. Това е определянето на мандати. За определяне на резултатите от гласуването и разпределянето на мандатите при избори за народни представители. Това имам предвид.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Нека Ви обясни математикът. Това е математически модел.
БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Не говорим за математически, ние говорим за чисто спъване на Конституцията и правото на глас.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Много Ви моля, чухме Вашия въпрос. Искате ли отговор, или не искате отговор? Ако искате отговор, сега ще Ви го обясни някой от професорите. Страница 315, точка 4.5.2 от методиката. Професор Калинов, обяснете я на господин Томалевски. И Вие не злоупотребявайте повече с моето търпение. Знаем Вашата теза.
ПРОФ. КРАСИМИР КАЛИНОВ: Аз само така ще отговоря. Да, това вадене на гласовете от чужбина след това при преразпределението е голям проблем. Но бихте ли ми казали след като те гласуват само за партия, а не за листа, как да ги разпределим? Правени са експерименти - ето един от хората, които е правил експерименти, другият съм аз, ето го третия - тези да се концентрират в няколко района. В кои райони? Правени са експерименти да се разхвърлят пропорционално по всички райони. Пак е неудачно. Как искате да се реши въпросът? Да се заложи в кодекса как да се реши.
БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Господин Калинов, благодаря Ви. Вие цитирахте точно това, което искам да кажа и аз – трябва да има МИР в чужбина, за да се определят гласовете там. Не може да има различен вот, единият да е бланкетен, другият да има пряк избирателен характер.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми експерти, тъй като споровете са по методиката, която е в Приложение 1, тази, която разпределя мандатите при избори за народни представители, поне по останалите методики има ли някакви спорове? Има ли някакви спорове по методики 2, 3, 4 и 5?
ПРОФ. МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: Ако ми позволите, не е нужно да се разписва пет пъти методът на Херни Майер, а да се каже,, че има такъв метод и се прилага.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Идеята и настояването от предишни препоръки, включително на Венецианската комисия, включително на ОССЕ, включително на гражданите беше да има ясна методика за всеки вид избори. Това иска гражданското общество. Това сме написали.
ПРОФ. МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: Добре, може би не ме чухте. Да не се разписва пет пъти същият текст, да се каже, че се прилага методът и той да се даде един път.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Казвам Ви, че хората искаха да видят методиката ясно, да могат да си я проиграят в конкретния случай. Питам Ви има ли някакви неясноти. Иначе разбрах, че искаме да махнем методиките и ЦИК да ги пише. Това го разбрах още преди половин час.
БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Не получих отговор.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Получихте го много ясно.
БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Професор Калинов Ви дава математическо обяснение, аз искам житейския подход.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Аз Ви обяснявам юридическото решение – няма предложение за МИР в чужбина в кодекса, няма направено от нито един народен представител от 240. Това е отговорът.
БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Време е да го направите Вие.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: В момента не може по съображения, които съм Ви обяснила.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване методиките, които според експертите не създават проблеми за всички останали избори, без изборите за народни представители. Има ли някакви възражения? Няма възражения.
Гласуване: за – 16, против - 0, въздържали се - 0.
Говорим за методиките извън народните представители.
ПРОФ. МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: Освен това, махнете го, защото е тавтология - те са гласове за партии и коалиции на независими кандидати. Те са действителни.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Това е за гражданите, не е за математиците. За гражданите е. Написано е за гражданите да могат да разберат, да вземат една методика, не да четат всичките. Една методика, която е например за евроизбори, да я прочетат и да се ориентират. Затова сме ги сложили тук.
ПРОФ. МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: Думата действителен е излишна. Той е глас за партия. Той може и да е недействителен. Няма значение.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Тук вече спорът е юридически, така предлагам да не го водим.
Приехме с 16 гласа за всичките методики без тази при изборите за народни представители. Може ли експертите да предложат вариант между двата?
ПРОФ. МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: За кога?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: За вчера.
ПРОФ. МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: Кога ще го гледат в зала?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Тъй като това са последните текстове, няма проблем да влязат в отделна част от доклада.
ПРОФ. МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: Дайте някакъв срок. Утре, в други ден.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Днес до края на деня.
От мен – аз съм свободен, когато искате. Да седнем, да кажем, някъде в 14 часа при някого или долу?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Методиката през 2013 г. е по-разбираема. Просто я направете така, че да не забива.
ПРОФ. МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: Да.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря за сравнението. След като си заминат, ще поискам уточнение с кое е по-разбираемо, защото аз очаквам сравнението на експертите.
ПРОФ. МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: Да, тук си прав.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Ако въпросът е чисто политически, очевидно математиците няма как да ни решат този въпрос. Тогава да ги подложа на гласуване двете методики.
Те така или иначе са факт, моля Ви, до края на деня ако измислите трети вариант…
ПРОФ. КРАСИМИР КАЛИНОВ: Втората методика – всичко това, което професор Константинов каза, е отчетено и е направено. Тя не е точно същата, както е 2013. И лично аз не се наемам да я напиша по-ясно вече от това, което съм написал. Просто дотука.
ПРОФ. МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ: Добре, да се видим малко по-късно.
ПРОФ. КРАСИМИР КАЛИНОВ: Добре, ще се видим.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Така или иначе, приехме останалите. Благодаря ви, уважаеми професори. Благодаря Ви, уважаеми господин Карадайъ, по експертната тема.
Уважаеми колеги, сега предлагам да обсъдим следващите точки от становището и така ще стигнем и до чл. 476, който се отнася до господин Валери Димитров, който се появи на заседанието.
Следващите предложения, които сме ви раздали са направени по някоя от бележките на Венецианската комисия. част от тях са свързани със сроковете. Част от тях са свързани с обжалванията. Част от тях са свързани с наблюдателите. Тези, които се отнасят до финансирането на кампанията, са в точка 5 от становището. Моля, погледнете чл. 8, ал. 4. Това е един от сроковете, които са критикувани и в становището. Предлагаме в чл. 8, ал. 4 думите „7-дневен“ да се заменят с „3-дневен“. Моля, господин Карадайъ, погледнете и Вие текста.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Имам ли думата? Благодаря Ви, госпожо председател. Както разбирам, в чл. 8, ал. 4 просто може да отпаднат всякакви срокове и заповедта на кмета може да остане необжалваема. Това поне показва практиката досега.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря. Една от забележките за обжалваемостта на всички актове не виждам защо точно сега ще правим крачка назад, освен ако нарочно не искаме да си вкарваме топки във вратата.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Ако имам думата, едно разяснение. Благодаря Ви, госпожо председател. Житейският опит и практика, това, което го говорим последните няколко дена е, че гражданите обикновено обжалват тези актове и се жалват от различните адреси и места на секциите пред съответните избирателни комисии, които обикновено се назначават след този срок, който е описан в чл. 8, ал. 4. От тази гледна точка, тъй като житейският опит и практика показва, че никога не е задействан този срок, оттам нататък каквото и решение да намерим, когато няма житейската логика да се следва, а ще налагаме модел, какъвто и да е срокът, аз не бих възразил. А иначе по-разумното решение е това, което се е случвало във времето, това, което като опит го имаме и от провеждане на избори, тези актове да бъдат обжалвани пред съответните избирателни комисии. Такова предложение ние сме направили и до днес не сме го оттеглили.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Тоест, ти настояваш тук да върнем текста?
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Ние не сме си оттеглили предложението.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Нали заради РИК и ОИК съкратихме сроковете? Защо не го гласувахте вчера при обсъжданията?
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Колеги, аз вчера не можах да разбера каква беше връзката с поведението и с изказванията вчера на някои членове на комисията поради простата причина, че в петък имаше едни тълкувания, които принципно бяха приети и бяха останали, че евентуално в ситуация на преразглеждане те ще бъдат поставени по този начин, защото сроковете са съобразени и ги видяхме, до края минаха. Само че на вчерашното заседание чухме едни изказвания в подкрепа на направеното предложение и като се стигна до ситуация за гласуване, всеки народен представител е свободен да гласува по начин по какъвто си иска, дори независимо от начина, по който се е изказвал и на вчерашното заседание, и на петъчното заседание, така че аз не знам защо и как, на база какво народните представители са гласували по този начин.
Благодаря Ви за търпението.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: В контекста и на забележката на Венецианската комисия тогава предлагам освен сроковете, да прегласуваме и Вашето предложение. Аз лично ще го подкрепя, защото и без това съкратихме всички срокове по назначаването на РИК и ОИК, стиковахме ги с цел РИК да се направят по-рано, за да може да се жали заповедта на кмета. Нали това беше целта на всичките упражнения. Така че подлагам на прегласуване и предложението на Мустафа Карадайъ и група народни представители за финализиране на тази процедура по обжалване заповедта на кмета с определяне на секциите. В крайна сметка, това е в интерес на гражданите. Разбираема и понятна процедура.
Подлагам на прегласуване, първо, изменението в срока от 7 на 3.
Гласуване: за – 12, против - 0, въздържали се - 0.
Подлагам предложението на господин Карадайъ, направено в чл. 8, т. „б.б“. Предложенията са вързани – предложението по чл. 8. Който го подкрепя?
Гласуване: за – 12, против - 0, въздържали се - 0.
Така че моля експертите да приведат текстовете в съответствие с гласуването. Ако има някаква редакция на предложенията по чл. 8, да бъде отразена.
Следващото предложение по т. 74 от становището е по чл. 72 от Кодекса. Това е във връзка с критиката, че въпреки разширяването на обхвата на обжалваемите актове на избирателните комисии все още има такива, които не подлежат на гласуване. Ние сме съгласни. Изобщо логиката на писане на Изборния кодекс е била абсолютно всички актове на всички комисии да подлежат на контрол. Така че думите „не подлежи на обжалване“…
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Навсякъде в Изборния кодекс да отпаднат.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Не чак навсякъде. В чл. 72, ал. 1, т. 20, в чл. 87, ал. 1, т. 22 и в чл. 57, ал. 1, т. 25. Това е по отношение на необжалваемостта. В тази връзка в чл. 58, ал. 1, в чл. 73, ал. 1, в чл. 88, ал. 1, тоест, това, което предложи господин Карадайъ, с изключение на изрично посочените, които не подлежат на обжалване. Всичко се обжалва без това, което е изрично посочено в кодекса. Нали е правилно?
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Кое е изрично посочено? То няма.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Останаха три текста. Тоест, по принцип Вашето предложение е прието в редакцията, която предлагат експертите.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Тоест, всичко подлежи на обжалване?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Общо казано, да.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Кой подкрепя предложението?
Гласуване: за – 12, против - 0, въздържали се - 0.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: По точка 78 от становището моля, погледнете чл. 111, ал. 1. Всъщност един от първоначалните варианти на този текст, още преди да бъде вкаран в парламента, да бъде внесен, фиксираше именно възможността наблюдателите да извършват своята дейност не само в периода на изборите, а от избори до следващи избори, за да могат да проследят и процеса на обявяване на резултатите, обжалване и всичко, което следва едни избори. В този смисъл имаме забележка от комисията. Предлагам да я отстраним, като в текста на чл. 111, ал. 1 правим точно такова предложение. Вие го имате пред вас, а именно, думите „обявяването на резултатите от изборите“ се заменя с думите „до насрочването на следващите избори от същия вид“. Така наблюдателите ще могат да функционират, докато счетат за необходимо.
В това, което сме ви раздали, имате ли този лист с предложенията, господин Карадайъ?
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Да, но те са изкарани избирателно някои от точките, а ние и по други точки имаме идеи и бележки. Затова нека да продължим.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Добре, нека да минем тези точки. Следващата се отнася до господин Валери Димитров, ще приключим с него и след това всичко друго, което искате да обсъдите, ще го обсъждаме.
Подлагам на гласуване текста, който се отнася до наблюдателите, обжалване, оспорване.
Гласуване: за – 12, против - 0, въздържали се - 0.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: По точка 56 във връзка с препоръките на становището, увеличаваме санкциите по начина, по който те са завишени за някои други състави. Моля, предоставете на господин Димитров един екземпляр от предложенията, които обсъждаме, защото се отнасят за него.
ПРОФ. ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Аз имам предложенията.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Слушаме Ви с Вашето становище по забележките и освен това, с предложение, което правим за повишаване на административно-наказателните санкции за нарушения, които се отнасят до финансирането на кампанията.
ПРОФ. ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Първото, с което искам да започна, е предложение за чл. 172, ал. 6, цитирам текста, че Сметната палата извършва проверка за съответствие. Нека да кажа, ние правим и в момента одити по изборния кодекс, така че коректният термин е „одит за съответствие“. Затова предлагам да бъде не „проверка за съответствие“, а „одит за съответствие“, защото ние правим нашия контрол, нашите проверки носят наименованието „одити“.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Тъй като това мисля, че не предизвиква възражения у присъстващите, предлагам направо да го гласуваме.
ПРОФ. ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Добре.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Гласуваме.
Гласуване: за – 12, против - 0, въздържали се - 0.
ПРОФ. ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Това беше важно. Искам да обърна внимание, уважаеми дами и господа народни представители, тук в точка 55 от становището на Венецианската комисия. има определени бележки, като се казва „проектозаконът не регулира механизмите на Сметната палат за проверка точността на отчетите“. Ето това, което гласувахте преди малко, за това става въпрос. Механизмът на нашата работа вече при действието на Изборния кодекс, който е сега действащият, от 2011 година, този механизъм беше тестван при три избора, тоест президентски избори през 2011 г., местни избори през 2011 г. и парламентарни избори през 2013 година. Ние извършваме одит на съответствието именно по Изборния кодекс, като всички наши одити са публикувани на интернет страницата на Сметната палата в съответната част. Това е Единният регистър по Изборния кодекс.
В този смисъл ние правим проверка за точността на отчетите, така че твърдението на Венецианската комисия според мен е неточно. Ние правим одит върху точността на отчетите. Ако позволите, госпожо председател, мога да ви кажа няколко числа, които да дадат представа за това как сме прилагали Изборния кодекс и какво сме правили досега.
Направени са 113 одита за изборите през 2011 година. Това са президентските и местните избори. За изборите за Народно събрание, които бяха проведени миналата година на 12 май, има 31 участника, а одитните доклади съответно са връчени на всички участници в изборите. В момента тече срок за възражения и в началото на март одитният доклад за тези избори ще бъде публикуван на нашата интернет страница. Веднага искам да ви кажа и по отношение на административното наказване, което беше въведено, знаете, през 2011 г. със санкциите за нарушаване на правилата, съдържащи се в Изборния кодекс. За изборите през 2011 г. – общо президентски и местни, бяха съставени 523 акта, а за изборите за Народно събрание – 71 акта, като сме съставили актове за административни нарушения за непредставяне на информация в единния регистър по изборния кодекс, за непредставени банкови сметки – 17 акта, за непосочени лица, които отговарят за приходите и разходите на партиите – също 17 акта, за непредставени в срок отчети – 4 акта и даже има един акт за юридическо лице, което е финансирало предизборна кампания, което е забранено от закона. има и за това, че някои от участниците в изборите са извършвали разходи в брой, което също е забранено от закона, не по банков път. Там има 11 акта.
В този смисъл смятам, че механизмът, който беше въведен и който ще продължава да действа и при новия Изборен кодекс, механизмът на одитиране на отчетите, представени от участниците във всички видове избори, работи, той вече е тестван, има единен регистър по Изборния кодекс, така че в тази насока смятам, че е трудно да се прави такава квалификация, че не е ясен механизмът за проверка на точността на отчетите. Освен това искам да обърна внимание че тук проектът за Изборен кодекс предвижда, разбира се, това, което трябва да бъде, че за неуредените въпроси се предвижда Законът за политическите партии, а ние по Закона за политическите партии правим всяка година одит за съответствие на финансите и имуществото на политическите партии. Тези одити ежегодно се публикуват също на интернет страницата. Така че тук механизмът е ясен. Става дума наистина за проверка на точността на отчетите.
След това искам да обърна внимание, че тук се говори за това, че на Сметната палата й трябват повече ресурси. Една цяла дирекция в Сметната палата, дирекция „Специфични одити“, която е около 60 човека, е ангажирана с одити по Изборния кодекс. Това е една наистина изключително натоварваща дейност, така че смятам, че ресурсите са достатъчно, достатъчен брой одитори са ангажирани в тази дейност и смятам, че наистина ние удостоверяваме автентичността на отчетените разходи спрямо действителните разходи. Така че не мога да приема този извод, че остава нереализирана препоръката доколко има контрол върху точността на отчетите. Контролът върху точността на отчетите е факт и това се вижда по нашите одитни доклади. Всички тези одитни доклади, за които говорих, без доклада за изборите, който предстои да бъде окончателно приет, са публикувани на нашата интернет страница. Вижте само: 113 одитни доклада само за изборите през 2011 г., най-вече местните избори, където има огромен брой участници в изборите.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин Димитров, във връзка с промяната, която направихме, ще погледнете ли чл. 180? Там навсякъде терминът, който се използва, е проверка.
ПРОФ. ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има обаче една проверка, госпожо председател, която не е одит, а става дума за друго. Става дума за члена банков превод и проверка. Финансиране на стойност над 1000 лева се извършва по банков път. Става дума, че тук става въпрос наистина за проверка – може да бъде проверка за съответствие за размер на дарение или предоставени от съответната кампания средства и размера на доходите, тъй като проверката става чрез Националната агитация по приходите. Това не е одит. Тук терминът проверка е коректен, категорично, докато там, когато правим проверка на отчетите на участниците, които се представят след приключване на изборите в едномесечен срок след приключване на изборите, тази проверка наистина е одит. Но тук е само проверка чрез органите на Националната агитация по приходите. Така че терминът е коректен.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Разбрахме Ви. Уважаеми професоре, кажете какво е Вашето мнение по предложенията за увеличаване на санкциите, веднъж и второ, дали смятате, че са нужни други промени в текстовете?
ПРОФ. ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Аз сега виждам тук това становище.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, моля ви, погледнете и вие санкциите, които предлагаме в изпълнение на препоръките.
ПРОФ. ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Госпожо председател, административно наказващата практика показва следното. Имаме вече известна практика.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Но моля Ви, в контекста на препоръките.
ПРОФ. ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Да, в контекста на препоръките тук се казва, че изглеждат непропорционални на нарушенията.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Тоест, много ниски, това имат предвид, това е смисълът.
ПРОФ. ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Моето мнение е, че са непропорционално високи. Моето мнение е това. може да има таван, но в рамките на този таван трябва да се съобразява размерът на санкцията, защото мнението ми е, че сега действащият кодекс наложи прекалено високи санкции за всякакъв вид административни нарушения. Най-добре е да се диференцират съобразно вида на нарушението.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин Димитров, аз изцяло споделям Вашето мнение, но по принцип наказателно-административният уклон за нарушения по Изборния кодекс е за завишаване на санкциите. След като приехме санкция от 15 000 лева за плакати извън рамките на предизборната кампания по настояване на опозицията и по настояване на гражданите, които си мислят, че партиите, които имат ресурс, ще лепят плакати една година по-рано, аз просто се уморих да споря и се съгласихме и с това. Но така или иначе, залитането е огромно още от кодекса на ГЕРБ. Така че след като сложихме 15 000 за плакат, мисля, че 15 000 за непредставен отчет е съразмерно.
ПРОФ. ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Разбира се. Аз само говоря за това, че тези санкции са високи, това е мое лично мнение, но те ще се прилагат. Тогава правя предложение за корекция по предложението, което се направили, а именно, да остане долната граница така, както е сега в текста и да се увеличи горната: от 3000 до 15 000, от 2000 до 10 000.
Чл. 476 е нарушаване на общия размер на финансирането. Нормално е тук санкцията да е до 15 000, тоест, ако си похарчил повече пари, отколкото имаш право. От 3000 до 15 000, защото ако сега инициативен комитет го е нарушил, няма да сложим 5000. Предполагам, че и наказващият орган няма да му сложи.
Следващия текст – чл. 477.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: От 2000 до 10 000 да го направим, в зависимост от степента на нарушението. Ако кандидат за селски кмет го е направил и става дума за 20 лева, които не ги е похарчил по надлежния ред, извинявайте, от 3000 е прекомерно. Нека си стои долната граница.
Чл. 478. Санкцията тук е адекватна на тази в Закона за политическите партии. Оставяме от 5 до 10 хиляди.
По чл. 479? Да го сложим от 3000 до 10 000.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Извинявам се, че се намесвам.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: А когато става дума за селски?
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: За селски или не за селски, ще спазват закона. Какво значи това, няма да представят отчет? Нали разбирате, че ние стимулираме…
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Добре, предлагаме от 2000 до
10 000. Увеличаваме го с 5000. Досега границата беше 5000.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Не може да има просто финансова санкция, че не си представил отчет. За да не представи отчет, значи той е крал и е манипулирал и т.н.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, увеличихме всички санкции в предложението. Имате ли възражения? Заповядайте, господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря Ви, госпожо председател. Аз подкрепям направените предложения от Вас. Особено когато определяме санкции, нека да изхождаме и от тази позиция – има едната крайност на партии и коалиции, които дори получават държавни субсидии – за тях санкциите да са достатъчно ясни и со лени, но от друга страна, колеги, един кметски наместник, един кмет на кметство нали си представяме, че 15 000…
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: За селата – село от 300 души, те се събрали трима да го издигнат…
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Извинявайте, госпожо председател, за тези хора 15 000 лева – това е животът им, целият им живот.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Те не могат да го изкарат пет години.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Някои от тези хора никога няма да ги видят тези пари.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Това е житейската практика.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ:Така че нека да изхождаме по един справедлив начин и от живота. От тази гледна точка аз подкрепям Вашето предложение горните граници да са високи, но и долните граници да са ниски.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Карадайъ. Изцяло споделям Вашето мнение. Заповядайте, госпожо Буруджиева.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Подкрепяйки това предложение, много Ви моля, все пак да се върнем към чл. 479. Тук става въпрос и за отчитането на медийните пакети. След като минималният медиен пакет е 5000 лева и той може и да го е откраднал и затова да не е отчел, аз категорично твърдя, че тук трябва да е от 5000 лева нагоре наказанието. Как няма да се дава отчет за изборите?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Ние правихме корекции за медийните пакети. Пари вече няма да се дават. Ще се плаща директно на медията. Нали променихме целия механизъм. Разбира се, той не е приет.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: При всички положения, много ви моля, няма какво да се убеждаваме, че може да стане в съгласие с редица медии. Имаме и непроменен Закон за собствеността на медиите и т.н. Така че след като получават под една или друга форма 5000 лева, оттук нататък почва наказанията. Още повече че аз съм категорична: тук не трябва да има марш и този човек повече не може да бъде допускан до избори. Как няма да се отчита? Ние искаме от всички граждани да си попълнят декларации и въобще да се отчитат за доходите си, няма да искаме и няма да наказваме и ще бъде наказанието с някакви си 2000 лева, те и 5000 са малко, че не се е отчел пред Сметната палата. Или имаме принцип, че искаме гражданите да се отчитат и да спазват законите, или не. Тук става въпрос за отчета, а не за нещо сбъркано или за 20 лева фактура нещо сбъркано.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, става дума и за хипотезата инициативен комитет издига кандидат за кмет на село Х от 500 души. Хората просто за да спазват изискванията, обикновени хора, чието възнаграждение…
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Какво пречи да се отчетат?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Част от тях изобщо хал хабер си нямат, че трябва да се отчетат. Казвам какви са хипотезите и в момента, в който затова, че си просрочил срок, получаваш санкция от 5000, те не могат да я изкарат цяла година. Това са житейските ситуации, с които аз съм се сблъсквала.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Да се научат, че се отчита.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Хубаво.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Попълва се отчет както се попълва протокол…
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Добре. Заповядайте, господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря Ви, госпожо председател. Бяхте казали.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Нека обаче да го гласуваме.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Да, да го гласуваме, за да може да продължим, защото имам десетина предложения тук във връзка с Венецианската комисия.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Добре. Уважаеми колеги,в подлагам на гласуване санкциите така, както ги коригирахме по чл. 476, чл. 477, чл. 478 и чл. 479 след напасване на всички предложения и мнения, които се чуха в зала, подлагам на гласуване.
Гласуване: за – 12, против - 0, въздържали се - 0.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: В 479 написахме от 2000 до 10000.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Аз исках от 5000 до 10 000. Въобще не ми е добре от 2000 до 10 000.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Добре, остава и това предложение, което може да го защитавате в зала или пред група.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Мога, да.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Така че гласуването е:
Гласуване: за – 11, против няма, въздържали се 1.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, разбира се, не сме приключили и с гласуването по основния текст.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Госпожо председател, преди да започнем да разглеждаме тези предложения във връзка със становището на Венецианската комисия по проект, Вие казахте: освен писаните, които са тук, ако има други предложения, след като приключим със списъка, ще ги разглеждаме. Аз имам готовност да докладвам.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Другите предложения са в доклада.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Не, във връзка със становището на Венецианската комисия става въпрос.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Аз предлагам първо да минем доклада и след това да ги доразгледаме.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Ако сте съгласен?Аз ви питам в момента коя практика да възприемем – дали да приключим с доклада, защото останаха десет текста. И едното, и другото е десет текста. Откъдето и да започнем, ще трябва да разгледаме и едното, и другото. Давайте с Венецианската комисия. Ние нашите предложения ги изчерпихме. По становището или по кодекса? Кое да гледаме?
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: По становището на Венецианската комисия ли вървим?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Да по становището ли да гледаме текстовете, или по членовете на кодекса?
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Мога ли да имам думата? Аз съм по становището. За съжаление, не съм им намерил местата в членовете. Мога да го докладвам по становището.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Да, но трябва да ги гледаме горе-долу конкретно кое къде отива.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Да. Имам ли думата да докладвам?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Да.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: По точка 21 от становището на Венецианската комисия. Предлагам да се съобразим с препоръката на Венецианската комисия да изпишем, че избираме 240 народни представители, както е съгласно чл. 63и чл. 64 от Конституцията. Ако ги изчетем заедно, звучи по следния начин: Народното събрание се състои от 240 народни представители, които се избират за срок от четири години. Така че нека да изпишем, че при изборите избираме 240 народни представители, тоест, ако някоя партия и коалиция е предложила по-малко кандидати, тя няма как да заеме всичките полагащи й се места. Местата се разпределят между останалите участници, които имат кандидати, но 240 избираме, когато произвеждаме избори. Това е препоръката. Аз така разбирам. Иначе последното изречение, което е в препоръката, ако има идея да не са 240 при такива хипотези това изрично да се изпише в кодекса, така го пишат. Това е едното. Осмислете го. Не го подлагам на гласуване. Осмислете го. Аз си направих моето предложение. Надявам се експертите да са го отразили.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Нека някой се ангажира да напие предложенията на господин Карадайъ. Аз не знам дали можете да се справите, но така или иначе, те трябва да се формулират, за да се приемат. Не може да ги приемаме по принцип ей така. Къде да го сложим, в кой текст, да го видя написано. Става дума за разпределяне на мандати.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Госпожо председател, ще ми е нужно малко време, защото снощи получихме доклада на Венецианската комисия.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Нямам нищо против, затова Ви предлагам, нека да приключим с доклада, формулирайте ги.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Не, нека да продължим с текстовете, пък ще им намерим местата. Има неща, които сигурно няма да бъдат приети.
В точка 28 това, което господин Томалевски (къде е?)… Въпреки всичко съм длъжен да го кажа, в точка 28 от доклада има препоръка да се избират и български граждани с двойно гражданство, включително и да избират, което по един или друг начин не е отразено в Конституцията. Все пак това нещо трябва да се има предвид, защото не за първи път е препоръка от ОССЕ и от Венецианската комисия.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Ние сме го отразили. За евроизбори и за местни избори лица с двойно гражданство могат да бъдат избирани. Тук какво визирате, за да Ви разберат експертите, ако ще пишат текстовете?
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Тук не визират конкретен избор. За всички избори става въпрос. Да имаме предвид. Конституцията не го позволява в момента, но да го имаме предвид.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Какво предлагате? Става дума за конкретни текстове. Предлагате да напишем текст, че за президент може да бъде избирано и лице с двойно гражданство? Това ли предлагате? За да знам.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Не, не бих предложил да нарушаваме Конституцията. Когато ще разглеждате промени в Конституцията, да имате предвид точка 28 от препоръките.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: За чл. 21 ще пишем ли текст по кодекса, или да го имаме предвид?
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Не, напротив, по точка 21 предлагам в кодекса да има текст, че се избират. Ще ви прочета изречението. „Народното събрание се състои от 240 народни представители, които се избират за срок от четири закони.“ Тоест, когато произвеждаме избори, избираме 240 народни представители. Прочетох Конституцията и така предлагам да бъде изписано.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Текста тепърва ще го обсъждаме.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Да, осмислете го. Аз направих предложение.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Принципът е да не преписваме конституционни текстове. Има и такова официално становище.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Но преди малко, когато се разглеждаха методики, професорите надълго и широко разясниха този момент и те не бяха досадни.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Вие за методиката ли говорите, или за текст в кодекса?
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Текст в кодекса.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Критиката е по отношение на методиката. Точка 21 от становището е по отношение на методиката.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: При липсващ текст в кодекса методиката няма как да прави нещо друго.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Продължавайте нататък. Точка 28 е за сведение, а другото е за текст?
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Да.
В точка 63. На някои от местата в Изборния кодекс са забелязали, че ползваме понятието кампания. Те предлагат да бъде агитация. Аз правя предложение принципно навсякъде пише кампания или агитация, да пише „предизборна агитация“.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Ние го направихме. Подкрепям го, но да се коригира и в кодекса, ако някъде е останало. По-нататък?
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: В точка 67 Венецианската комисия прави една хипотеза, която не би било редно да се пренебрегва. Според нашия проект на кодекс избирателите се лишават от правото на глас, когато номерата не им съвпадат и се обявява недействителен гласът и изобщо не се пуска бюлетина в урната. Само че комисията допуска, че на избирателя може да се даде такава бюлетина преди гласуването от член на комисията. Прочетете чл. 67.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Прочели сме го, разбирам за какво говорите. Какво предлагате? Според мен това е невъзможно, но да чуя Вашето мнение.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Повторно гласуване, когато избирателят излезе и каже: „Извинявайте, аз сгреших“, има правото веднъж да повтори упражнението.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Пишем: гласува втори път. Добре, разбрах.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Продължавам. Колеги, точка 75 мисля, че и тя е важна. Когато ЦИК не успее да вземе решение, тъй като решенията се взимат при две трети мнозинство, да има вариант да бъде обжалвано това нещо.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: В разумен срок може би. Когато ЦИК не се произнесе в разумен срок…
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Ако е минало гласуване и не са успели да съберат две трети да вземат решение, това нещо да може да се обжалва, да се брои, че е отказ.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Това е текст от кодекса.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Ако Вие твърдите, че това нещо го има, защото те са го забелязали в чл. 58…
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Тук става въпрос за следното. Ако не се събере мнозинство от две трети при обсъждането на даден въпрос или на дадена жалба, се приема, че е налице отказ. Подлежи на обжалване. По-скоро тук идеята е когато по една жалба или сигнал няма произнасяне в разумен срок. Тук това е един вид мълчалив отказ.
От друга страна ние сме предвидили, че ЦИК са длъжни да направят процедура и правила за разглеждане на всички жалби, че вече разглеждат всички жалби и че са длъжни да се произнесат в срок от 24 часа.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Да седнете и да помислите дали трябва някаква редакция в този дух. Господин Карадайъ го казва, точка. Той обръща внимание. Ако текстът е чист…
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Колеги, не твърдя, че не е предвиден. Обръщам внимание, че такава хипотеза има. Ако е предвидено в кодекса, ще ми посочите къде е. Те цитират чл. 58. Не съм го проверил, защото от снощи сме получили доклада и сега го разглеждаме.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Нека да е до края на седмицата срок да разгледаме.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Имам още едно. Колеги, досега бяхме на точка 75. Сега отиваме на точка 77. Както поне от десетина години във всички доклади влиза една препоръка, в момента и нея я има. В препоръката се казва, че в кодекса е предвидено, че изборната кампания трябва да се води само на български език, като отнема възможността на малцинствата да подпомагат ефективното си участие в обществените дела чрез изборните процеси. ОССЕ и Венецианската комисия отново препоръчват тази разпоредба да бъде разгледана. Аз предлагам, колеги,е да бъде разгледана. Нещо повече, в основния текст на предизборен кодекс считам, че имаме едно добро предложение и приемливо предложение, което да не нарушава и досега действащия текст, от друга страна, да влизаме и в препоръките, а от трета страна, да не нарушава и правата на граждани, които не са български граждани, но граждани на държави членки на Европейския съюз.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Господин Шопов, господин Карадайъ иска само да бъде разгледана. Нека да се изкаже до края по текстовете.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, това е част от разглеждането.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Не точно сега в момента, а по принцип да бъде разгледана.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Ние тази теза я знаем много отдавна, от много години. ясно е. Решително се противопоставяме.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Нека да я довърши до края. Той предлага да бъде разгледана. Ще бъде разгледана. Нека да довърши до края на доклада още какво има предвид, за да можем да пишем докато разглеждаме три часа. Някой да седне да пише текстовете.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Колеги, аз успях да стигна тук до сроковете. Оттам нататък не съм чел препоръките. Тоест, от чл. 79 нататък ако имате вие бележки, аз не съм успял да ги разгледам.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: От чл. 78 приключва на 85. Повече няма нищо. Сроковете сме ги коригирали с решение. Това е. Всъщност Вие сте успели да стигнете до края. Сроковете преди малко ги оправихме.
Уважаеми колеги, ще вземем предвид всичко това, което каза господин Карадайъ, ще му търсим решение с текстове в следващия един час. Нека сега да довършим доклада.
ЧЕТИН КАЗАК: Едно уточнение. Преводът на доклада е много лош. Искам да ви обърна внимание. Явно е превеждан или от некомпетентно лице, или лицето много е бързало. Терминът, който е използван в оригинала на препоръка 77, накрая, е „то би ревюд“, което не се превежда „разгледана“, а преразгледана, най-малко, тоест, променена. Не просто да бъде разгледана и обсъдена, а да бъде променена.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: В същото време не става въпрос изобщо за езици, а става въпрос само за майчини езици, така че Вашият аргумент за превода, понеже ще дойде Мартин Шулц и т. да му превеждаме, също трябва да отпадне. Така че вземете си помислете за текстове, които да предложите и за други аргументи.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, искам да обърна внимание на всички, включително грешката очевидно е и моя. В момента ние обсъждаме едно предварително становище на Венецианската комисия. предварително становище, което не е много редно. Ние сме се извинили и сме обяснили на комисията, че предвид интереса и на гражданското общество и на партиите, на медиите и на посланиците сме си позволили да го дискутираме и в предварителния му вид, най-вече предвид възможността част от забележките да бъдат отразени в окончателните текстове, тоест да бъде полезно. Това изобщо не е окончателното становище. Преводът може би не е точен, сигурно не е точен, да, не е точен, но въпросът е, пак подчертавам дебело, това е предварително становище, което окончателно ще бъде прието в края на месец март. По всеки текст ние ще дадем обяснение. Там, където не сме съгласни, ще възразим. Нормален работен процес е.
Заповядайте, господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря Ви, госпожо председател. Все пак ние седем месеца слушахме граждански организации, граждани, експерти, специалисти, професионалисти и всякакви хора, които даваха предложения и препоръки в една друга временна комисия за проект за нов Изборен кодекс и онази комисия си свърши работата. Сега в момента тази временна комисия има за задача да изработи нов Изборен кодекс, който да предложи в пленарна зала. И пак слушаме и граждани, и всякакви организации. При такива организации като ОССЕ и Венецианската комисия единствено и само можем да бъде благодарни, че преди влизане в зала на текста сме получили тяхно становище и проблемът е единствено и само наш, дали ще се съобразим с техните препоръки.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, моля Ви, нека после се обясняваме. Чухме предложенията на господин Карадайъ. Ще се опитаме да ги напишем в текстове, защото в момента нямаме готовност да ги гласуваме, тъй като не са формулирани като конкретни текстове. Очевидно става ясно, че ние днес няма да приключим работа и става все по-ясно, че всички срокове за Изборен кодекс, за неговото приемане в комисия и след това в пленарна зала отиват някъде, не знам къде. Очевидно няма да се разберем още за член 3, очевидно обсъждането в пленарна зала ще повтори всичко това, което се случва тук. Така че аз каквото мога ще направя по отношение на текстовете. Ако приемем хипотетично, че по някакво чудо се вместим в сроковете, изчакаме президентското вето, преодолеем го, това всичкото да работи за следващите избори.
Заповядайте.
ЯНКО ЯНКОВ: Става въпрос, уважаема госпожо председател, за времето за заседание на комисията. Ако трябва, да работим и цяла нощ. Няма никакъв проблем. Какъв е проблемът да насрочим заседание. Щом имаме срок кога да влезе, ако трябва, да работим през нощта. Има ли някакъв проблем? Няма.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Въпросът е, че всички си тръгват след един час.
ЯНКО ЯНКОВ: Само да довърша. От това, как ще аргументираме това предложение, зависи как ще бъде вписано като правна техника. За това искаме малко време. Не е вярно, че става въпрос за майчиния език. Това изобщо не е вярно. Кой се опитва да го внушава? Предложението сме го правили ние.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Нали не обсъждаме в момента това?
ЯНКО ЯНКОВ: Недейте дава квалификации за ОССЕ за препоръките, че били несъстоятелни и некачествени.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Последна точка..
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Татяна, моля те, това не го коментирай сега.
ЯНКО ЯНКОВ: От нашето отношение към тях, госпожо, зависи отношението на Европа към нас, не можете ли да разберете това нещо?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Излезте отвън се разберете.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Недейте да обяснявате какво е отношението на Европа по тоя въпрос.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Искате ли да прекъснем и това изобщо да не го гледаме? Моля ви се, прекратете и двамата!
Сега какво желаете? Да направим дебат за майчиния език ли? Ако искате, може да започваме.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Аз мога да започна и ще бъда пределно ясен и прям. Тук всички сме турени в Капалъ Чаршия. Тая песен всички я знаем, даже не на нов глас, от години я слушаме. Използва се конюнктурно момента. Ще го дебатираме, естествено. Кой води заседанието?
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Има ли възражения да направим една почивка до 12.30 часа?
/Почивка от 11.55 до 12.35 часа. След почивката заседанието не се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание./

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, да обсъдим текстовете от кодекса, след което може би днес след пленарното заседание, като формулираме текстове по предложенията на господин Карадайъ, да обсъдим и тези предложения и да ги гласуваме, за да имаме някаква готовност евентуално кодексът да влезе в четвъртък в пленарна зала.
Остават текстовете по списък, по които няма окончателно произнасяне и ли са направени някакви предложения за промени.
По чл. 228 във връзка с промените, които направихме в начина на гласуване, включително и че ще се гласува и преференциално, предлагаме в ал. 1 след думите „да се види”, текстът „отбелязаното маркиране за партия, коалиция или инициативен комитет4 да се замени с „начина на гласуване”, за да е ясно, че и показването на преференцията ще води до недействителност на бюлетината. Има ли възражения по този текст? Тук сме писали „отбелязано маркиране за партия, коалиция или инициативен комитет”, че освен него, и показване на преференциалния вот ще означава същото. За да е ясно кое разгъване на бюлетината, в смисъл, ако се е видяло. Колеги?
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Подкрепям направеното от Вас предложение.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Предлагам да гласуване направеното предложение.
Гласуване: за – 12, против 0, въздържали се 0.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Приехме моето предложение, начина на гласуване.
Чл. 249. Този текст – с районите, в зала, очевидно ще се решава в пленарна зала.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Трябва да се гласува. Ние трябва да го гласуваме.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Тогава да гласуваме предложението по вносител, като правя уговорката, че в зала, ГЕРБ искаха да предложат вместо 32, 31 райони, ще могат да го направят, че предложението ще бъде допустимо и ще се гласува в зала. Съгласни ли сте с тази уговорка?
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Господин Карадайъ предлага да гласуваме.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Коректно е направеното предложение на госпожа Мая Манолова, тъй като колегите в момента ги няма, но те направиха в зала такова предложение и би трябвало да бъде отчетено в доклада.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: То се отчита само ако бъде прието, тъй като е устно. Могат да го направят в зала, не е проблем - устно или писмено, ще го направят, ще го обсъдим и ще го гласуваме.Подлагам на гласуване единственото постъпило предложение.
Гласуване: за – 8, против 0, въздържали се 4.
Приемаме текста на вносителя.
Подлагам на гласуване и предложението на ГЕРБ, което е за удължаване на сроковете.
Гласуване: за – 0, против 0, въздържали се – 12.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Следващия текст е ч 261. Предложението на ГЕРБ се отнася до възможността да не се гласува със знак „V”, а само с „Х”. Бяхме гласували подобни предложения. Предлагам да ги подложим отново на гласуване.
Гласуване: за – 0, против 12, въздържали се – 0..
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Предложенията, които сме направили от Коалиция за България ги оттегляме предвид факта, че след обсъждания в комисия беше приет друг вид на интегралната бюлетина с преференции. Основния текст сме гласували.
По чл. 297. Господин Карадайъ? Настоявате ли да гласуваме Вашето предложение?
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря Ви, госпожо председател. Тое направено, не е оттеглено.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Добре, с уговорката, че окончателното решение ще се вземе в зала, когато имаме становище. То е: Преразпределение на мандати се извършва по цена на мандати. Като гласуваме методиката, ще отразим това предложение.
Гласуване: за – 4, против 0, въздържали се 8.
За преференциално гласуване. Ясно е, че всеки тук си поддържа неговата версия.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Ние сме оттеглили направеното предложение и в двата варианта, кой да е от двата, ако се приеме. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Ситуацията е ясна, предложението на ДПС не се приема. Предложението на Коалиция за България не се подкрепя. Предложението на ГЕРБ не се подкрепя. Ситуацията остава каквато е.
Чл. 371. Основният текст беше гласуван. Тъй като обсъдихме вида на гласуване. Подлагам на гласуване предложението на ГЕРБ, което е за изключване на знака „V”.
Гласуване: за – 0, против 12, въздържали се 0.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Оттегляме предложението на народните представители от Коалиция за България, тъй като то придоби друга редакция в интегралната бюлетина с преференции.
Чл. 421.
Тъй като не бяхме изготвили коректно доклада за бюлетините и затова сме гласували основните текстове, но не сме гласували формално предложенията. Подлагам на гласуване предложението на ГЕРБ, което се отнася до знака „V”.
Гласуване: за – 0, против 0, въздържали се 12.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Предложението на Коалиция за България го оттегляме.
Чл. 423. Тук трябва да приведем в съответствие текста с решението на комисията вчера за народните представители. В бюлетината не се изписва номерът, не се оставя празен ред така, както вчера сте го решили в мое отсъствие. Така че подлагам на гласуване оставането в доклада на ал. 3.
Гласуване: за – 12, против 0, въздържали се 0.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Чл. 427. Тук предложенията не са гласували. Основният текст е гласуван. Подлагам на гласуване предложението на ГЕРБ по отношение на знака „V”. Другото е гласувано в основния текст и ще се отбележи тази част от предложението на ГЕРБ, която е приета по принцип.
Гласуване: за – 0, против 0, въздържали се – 12.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Параграф 11. Това е в Допълнителните разпоредби. Уважаеми колеги, според становището на Венецианската комисия и според опита на всички европейски държави, които са въвеждали машинно гласуване е ясно, че то трябва да става поетапно. Аз поддържам моето предложение за това, първите избори, на които ще се прилагат машини, това да бъде изцяло експериментално. Това, което бих предложила, е да не ангажираме Централната избирателна комисия да го провежда в един от изборните райони, той да не се определя с жребий и да увеличим броя на експеримента, тоест да заложим в до 200 секции, като оставим начина, по който ще се определят тези 200 секции на ЦИК.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Да заложим на ЦИК, че това трябва да бъдат големи секции.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Тъй като е експериментално, нека пробват и в малките как се справят хората, в малките села. Тук тайната на вота няма да бъде застрашена, защото гласуването е експериментално и резултатът няма да се отчита, за крайния, а така ще се види и как хората по селата се справят с машините, а вече ЦИК дали ще определи до 100, до 200 – да сложим до 200 с опция…
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Искате да кажете двоен вот? Един път с хартиен носител…
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Да, те ще гласуват с хартиен носител, което се отчита на всички избиратели. Машинното гласуването е по желание за тези, които желаят след това да гласуват като наистина с машини, но без този глас да се отчита, за всички, които желаят. Експериментът ще се следи по начин и по правила, които ще определи ЦИК, за да бъдат направени съответно изводите. Според кодекса сме предложили в местните избори, които ще се проведат през следващата година, вече гласуването да се зачита реално. Впрочем, и практиката в европейските държави е за това, експериментът да се прилага в реална среда първо на местни избори и с оглед на това, че ако има някакъв проблем, то, както се казва, едни избори в една община могат да бъдат и повторени, ако има наистина някакъв сериозен проблем с машинното гласуване. Надявам се, разбира се, това да не се случи, но във всички европейски държави, в които са въвеждали машинно гласуването, експериментът е бил в течение на няколко години и първата реална ситуация е с местни избори.
Заповядайте, господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Само с едно уточнение, госпожо председател. Благодаря Ви. Няма да е за първи път експериментът с машинно гласуване, а ще е за втори път и първия път, когато имаше експеримент с машинно гласуване, тогава реално се брояха гласовете от машинното гласуване, само че тогава беше в по-ограничен кръг, в девет секции беше експериментът с машинното гласуване, реално се отчитаха и се брояха гласовете тогава, тъй като сега в момента увеличаваме броя на секциите и разширяваме експеримента и става много голям, до 200 секции, приемам да не се зачитат реално гласовете, за да се проведе експериментът. Така че след този експеримент наистина може да се мине да се зачитат на местни избори машинните гласувания.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Карадайъ. Тогава правя редакция в моето предложение. Така числото „100” да се замени с числото „200” и точката да се сложи в „до 200 избирателни секции.” И точка. Останалата част до края на ал. 1 се заличава. Оставяме на ЦИК да прецени по какъв начин да определи секциите.
Същият текст „Машинното гласуване се произвежда в до 200 секции.”, точка и текстът до края на параграфа се заличава. Вече говоря за параграф 11а, когато за първи път ще бъде реално електронното гласуване – да бъде в до 200 секции по преценка на ЦИК, след като се отчетат, разбира се, резултатите от първия експеримент, който ще стане сага на тези избори.
Мисля, че е ясно за всички, че ако до местните избори има частични местни избори, не се отнася за тях. Тоест, първият реален експеримент ще бъде на местните избори през 2015 година. Промените и в § 11, и в § 11а подлагам на гласуване.
Гласуване: за – 12, против 0, въздържали се 0.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Параграф 12. Ще ви го предложа на вниманието след малко, като ви предложа промени, които се отнасят за ЦИК.
Тук също предлагам да не се произнасяме, а да обсъдим конкретните хипотези, които са в предложението на господин Карадайъ, така че, така или иначе, днес и по другите му предложения ще се събираме, нека го оставим и това предложение. Днес ще се съберем след 19 часа да подложим на гласуване предложенията, които направихте, с които не сме готови с коректни текстове, опитахме се сега да ги напишем, но така или иначе, по-добре да бъдат изчистени.
Предлагам да се върнем към Централната избирателна комисия. Текстът е чл. 47.
Очевидно приемането на кодекса ще стане в едни по-разляти срокове, отколкото всички се надявахме и предвид засилващите се очаквания кодексът специално в този и в други текстове да получи вето за да може да бъде реализирана изобщо процедурата по избор на нова Централна избирателна комисия, предлагам следните промени.
В основния текст по вносител на чл. 47 е казано, че членовете на ЦИК ще се избират след проведена публична процедура. Нека да оставим публичната процедура, начина на нейното провеждане на преценката на Народното събрание и на народните представители, с оглед на сроковете, с които разполагаме, защото всеки, който може да събира и да изважда, сроковете определено няма да са достатъчни за цялата процедура, която сме изписали тук императивно. В случай, че се справим с кодекса в разумен срок, в случай, че той бъде публикуван и е в сила в разумен срок, нищо не пречи публичната процедура да бъде именно тази, която е написана тук и е предложена от мен. Аз държан тази процедура, но ако се забави приемането на кодекса, има последващи актове на вето, отхвърляне на вето и прочее. В едни съкратени срокове няма как да се извърти решение на Народното събрание за започване на процедурата, подаване на предложения от граждански организации, обсъждане в правна комисия, финализиране, влизане обратно в пленарна зала, тоест, видът на публичната процедура да бъде определен в зависимост от сроковете, с които разполагаме. В тази връзка предлагам следните промени
В чл. 47, ал. 1, „Членовете на Централната избирателна комисия се избират след проведена публична процедура.” Точка. Тук мисля, че беше коректно да добавим „съответно назначават”, защото и тези, които ще бъдат предложени за назначаване, ще се случат след публична процедура. Така че, „Членовете на Централната избирателна комисия се избират, съответно назначават…” (всъщност това е точка „б” на моето предложение), значи точка „б” остава. Предлагам алинея 2 да отпадне. И изречението в ал. 1 „след процедура, приета от Народното събрание” да отпадне. Реално тя може да бъде приета и от Правната комисия, тъй като нормално е там да се изслушват кандидатите.
След това предлагам и точка „в” от моето предложение да отпадне, което разписва тази процедура, а точка 4 от моето предложение да стане ал. 2, която да изглежда по следния начин: „След провеждане на процедурата по чл. 47, ал. 1, парламентарно представените партии и коалиции правят предложение до Народното събрание за избор на председател, заместник-председател и секретар” и втория текст: „парламентарно представените партии и коалиции, както и партиите и коалициите, които имат членове на ЕП, но не са парламентарно представени, правят предложение до Президента на републиката за назначаване”.
Това са конкретните текстове. Идеята е видът на процедурата да бъде съобразен и със сроковете, с които разполагаме, включително дали решението за нейното откриване ще се взема от Правната комисия или от Народното събрание. То е чисто формално, но просто изисква време.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря, госпожо председател. Защо ми се струва на мен, че за всички членове на Централната избирателна комисия, ако процедурата мине през Народното събрание и след това за издаване на указ при президента, малко по-унифицираният модел ще бъде по-ясен, тоест да не ги разделяме. Не знам как Ви се струва.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Аз Ви разбирам, но така или иначе, има претенции от страна на Президента, че желае да участва в тази процедура, тъй като досега е назначавал ЦИК, вярно, по предложение на парламентарните партии, нека да остане, за да не си създаваме допълнителни главоболия излишно. Така че, уважаеми колеги, подлагам на гласуване моето предложение.
Гласуване: за – 12, против 0, въздържали се 0.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Във връзка с други възражения по текстовете, колеги, смятате ли, че в чл. 50 алинея 4 трябва да отпадне?
И едно безспорно предложение, според мен, в ал. 3, т. 3, а в моето предложение и предложението на Коалиция за България сме посочили изключението „да бъде наето по трудово или служебно правоотношение лице, което е член на ЦИК, сме добавили: „освен като преподавател” по наше предложение – „във висше училище”. Предлагам добавката „във висше училище” да отпадне; освен като преподавател, доколкото ми посочиха, че може да е преподавател и в друг вид заведение – БАН. Все пак ако търсим експертиза, хора с експертиза, се очаква, че или в… Така че в тази част „във висше училище” си оттеглям предложенията, ако вие не възразявате. Тъй като то е прието, го подлагам на гласуване.
Гласуване: за – 12, против 0, въздържали се 0.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Остава предложението по алинея 4, тоест има една забрана членовете на ЦИК да са заети по друго трудово или служебно правоотношение. Направихме изключение в случаите, в които са преподаватели. Ал. 4 изобщо им забранява да извършват друга платена дейност. Моето предложение е да отпадне извънтрудово. Може би някаква дейност на хонорар, не знам.
ФИЛИП ПОПОВ: Като платена дейност и народните представители, част от тях могат да извършват, примерно адвокатите, и друга дейност. Защо трябва да се забранява на членовете на ЦИК да извършват такава дейност или да са брокери, да имат някакви странични доходи, разбира се, когато няма конфликт на интереси с основната им дейност като членове на ЦИК. Но преценете.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Аз също предлагам да отпадне, като, разбира се, забраната по точка 3, че имат забрана да са наети по други трудови или служебни отношения, остава.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Аз не виждам защо да отпадне, когато тук е дадено: преподавателска или научна или упражняване на авторски или сродни права. Те са платена администрация, постоянно действаща.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Това не е точно администрация.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Ако искат да са в такова нещо, както се казва, ще се лишат от някои други неща.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Какво мислите, колеги?
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Според нас, принципът трябва да е еднакъв за всички членове на комисията. Дали ще бъдат адвокати и на адвокатите ще им позволим, а пък на другите защо няма да им позволим, някак си не върви. Или отпада цялата алинея, или остава. Тоест, да не разширяваме кръга, да не изреждаме определен кръг.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Моето предложение е да отпадне алинея 4, тоест, дейност извън трудово или служебно правоотношение може да бъде извършвана, но затова го подлагам на обсъждане, за да чуя вашето мнение.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Да, приемаме го, стига да е еднакъв за всички членове на ЦИК какъвто и да е текстът.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Какво мислите, колега?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Може да отпадне.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Добре, така или иначе, дебатът ще продължи в зала по този текст. Подлагам го на гласуване.
Гласуване: за – 11, против 0, въздържали се 1.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Въпросът не е безспорен. Така или иначе, текстът е наличен. Тук даже гласуването не е от толкова съществено значение, защото в зала могат да се правят текстове за отпадане, а също може да се възстановява и текст от вносителя с гласуване. По-големият проблем е когато тук правим устни предложения – необходимо е да се гласуват, за да ги има в текста, както беше случаят с хипотезата, която аз ви предложих за публичната процедура. Има ги предложенията и така, както са направени, има ги и предложенията така, както ги направих устно. Така че в зала ще се вземе крайното решение. Засега текстът отпада с 11 гласа „за” и 1 „въздържал се”, като окончателното решение ще се вземе в зала.
Един друг текст, който оставям да помислите за днес до 19 часа, защото, честно казано, аз не можах да му измисля решение.
След детайлния преглед на всички текстове тази нощ се оказа, че тук-там имаме въпроси на които нямаме отговор. Това е § 13. Това е жребият по отношение на членовете на ЦИК.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Имам мнение.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Аз нямам. Този текст беше предложен от вносителите и след обсъждания при хипотезата, че ЦИК е наистина абсолютно независим и професионален орган. Както виждате, освен критиката на ГЕРБ, имаме и критиката от Венецианската комисия, трябва да го призная. И двете бяха отстранени между първо и второ четене с това, че се даде възможност на опозицията да има квота в ЦИК. Ако има жребий, тъй като в ЦИК влизат и членове на Европейския парламент, дават свои предложения, хипотезата във всички случаи след изборите за Европейски парламент ще се промени, тоест тези, които сега имат, не е ясно дали после ще имат и дали нови няма да имат. Освен това, какво ще бъде парламентарното съотношение при възможни избори също не е ясно. Тук мисълта ми е не дали да има жребий, а по какъв начин да се проведе, така че да стане възможно попълването на състава на ЦИК.
Ако искате, мислете днес до 19 часа.
Теглят си жребий предложените от една, но примерно, както ние сме заявили, ще направим половината от предложенията от граждански организации. Сигурно трябва да ги разделим и тях. Да ви помоля всеки да помисли по тоя текст до 19 часа.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Госпожа Буруджиева е права, няма нужда от жребий.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Ще си играем на жребий.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: След мандата се променя…
ПАВЕЛ ШОПОВ: И това се записва.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, наистина ситуацията не е толкова проста. Ние в малките часове на нощта я обсъждахме, не я измислихме. Моля, помислете и вие този следобед. След пленарното заседание насрочвам заседание на комисията тук, в тази зала. Не мога да фиксирам началния час, защото не знам какво ще се случи в зала. Моля, следете залата и всички, които проявяват интерес след заседанието, десет минути след края на пленарното заседание тук, в зала „Изток” продължаваме окончателно, за да имаме някаква готовност от четвъртък да започнем да обсъждаме кодекса в пленарна зала.
/Край на заседанието – 13.30 часа./



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВРЕМЕННАТА
КОМИСИЯ ЗА ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ
НА НОВ ИЗБОРЕН КОДЕКС:


Мая Манолова


Стенограф:
Юлия Димитрова