---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
ВРЕМЕННА КОМИСИЯ ЗА ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ
НА НОВ ИЗБОРЕН КОДЕКС



П Р О Т О К О Л

№ 10


На 04 март 2014 година (вторник) от 10.00 часа в сградата на пл. Народно събрание 2, зала Изток се проведе заседание на Временната комисия за обсъждане и приемане на нов изборен кодекс при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Указа и мотивите на Президента на Република България за връщане за ново обсъждане на разпоредби на Изборния кодекс, приет от Народното събрание на 21.02.2014 г.

Списъкът на присъствалите народни представители се прилага към протокола.

***

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Откривам заседанието на комисията.
Налични са 11 народни представители, има кворум. Имам уверение и от останалите депутати, че ще се включат в работата на комисията всеки момент, така че предлагам да започваме.
Днешното заседание на Временната комисия за обсъждане и приемане на нов Изборен кодекс се свиква от председателя на Народното събрание господин Михаил Миков, на основание чл. 78, т. 1 от Конституцията на Република България и в съответствие с парламентарния правилник чл. 27 и чл. 34. Според тези разпоредби председателят определя и дневния ред от днешното заседание. Той е посочил точката, която следва да бъде обсъдена, а именно:
1. Обсъждане на Указа и мотивите на Президента на Република България за връщане за ново обсъждане на разпоредби на Изборния кодекс, приет от Народното събрание на 21.02.2014 г.
Предлагам все пак формално да гласуваме този дневен ред, а също така да чуя дали някой от колегите няма предложения за допълнителни точки в днешното заседание.
Имате ли колеги нещо допълнително, което да предложите? Няма.
Предлагам да подложим на гласуване дневния ред на заседанието на комисията.
Който е съгласен с дневния ред, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Единодушно приемаме дневния ред така, както е определен от председателя на Парламента.
Уважаеми колеги, предполагам, че всички вече знаете, че с Указ № 31 от 28 февруари т.г. Президентът на Републиката върна за ново обсъждане Изборния кодекс, който беше приет от Народното събрание на 21 февруари 2014 година, като Президента е приложил и мотиви към своя указ.
Ще кажа накратко, без да изброявам подробно членовете и алинеите, че Президентът връща за ново обсъждане текстове, които са свързани със структурирането на Централната избирателна комисия. Текстове, които се отнасят до преференцията при избори за народни представители и при избори за общински съветници, текстове от машинното гласуване и по-точно от контролната разписка, която получават избирателите, упражнили своя вот машинно, както и текстове от преходните и допълнителните разпоредби, които се отнасят до Закона за пряко допитване до гражданите.
Има и една фактическа грешка, която е предмет на внимание на Президента. Тя е свързана с Методиката за разпределяне на мандатите при избори за народни представители и се отнася формално за един от текстовете – запазване на броя на изборните райони на 32, както това беше предвидено в първоначалния вариант на кодекса.
Няма да ви запознавам подробно с мотивите на Президента. Ще кажа, че все пак той казва и няколко добри думи за Изборния кодекс, като специално е акцентирал на новите моменти, на които Президента дава положителна оценка. Това е създаването на Обществен съвет към Централната избирателна комисия, по-широката публичност и прозрачност в работата на изборната администрация и на органите, които са свързани с осъществяването на изборния процес, обжалваемостта на актове на всички изборни комисии, въвеждането на явно гласуване при вземане на решенията в органите на изборната администрация, създаването на видеоархиви от заседанията, незабавното публикуване на пълните стенографски протоколи от заседанията на всяка изборна комисия, медийните пакети, които се предоставят на партиите, които да получават държавна субсидия в рамките на предизборната кампания, а също така и факта, че с Изборния кодекс се въвеждат изискванията на европейска директива от 2013 година, която визира провеждането на евроизборите в страните членки на Европейския съвет.
Президентът критикува, отпадането експериментално на електронното гласуване, отпадането на възможностите за активна регистрация като част от прецизиране на избирателните списъци, а също така и прилагането на преброителни комисии при частични местни избори в общини с до 30 000 души население.
Подробно неговите съображения относно преференцията, структурирането на ЦИК, машинното гласуване и Законът за референдумите предполагам, че ще бъдат обсъдени в изказванията на различните парламентарни групи, така че аз не смятам да се спирам на тях.
По-нататък и аз ще взема участие в днешния дебат, а сега предлагам да имате възможност да кажете своето мнение и позицията на парламентарните групи по ветото на Президента и по повторното обсъждане на върнатите текстове от Изборния кодекс.
Заповядайте, уважаеми колеги.
Ако искате да започна аз със становището на Коалиция за България.
Заповядайте, госпожо Цачева.
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз считам, че работата на днешната комисия е предопределена, след като имахме възможност да чуем изявленията Ви през почивните дни, че ветото ще бъде преодоляно, което означава, че каквато и да е позицията на различните парламентарни групи, вие аритметично сте сметнали гласовете за Пленарна зала, което обезсмисля нашата работа днес.
Това е, което имам да заявя.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА:
Аз ще заявя позицията на Коалиция за България по президентското вето. Няма съмнение, че депутатите от Коалиция за България ще гласуват повторно върнатия от Президента закон.
Смятаме, че мотивите на Президента са несъстоятелни.
Аз ще оставя политическите оценки за Пленарна зала и тук в рамките на Временната парламентарна комисия ще акцентирам върху чисто юридическите аргументи за отхвърляне на президентското вето по начина, по който те са предложени от Президента.
На първо място относно създаването на Централната избирателна комисия като държавен и независим професионален орган. Нека да кажа, че това е дългогодишно изискване на Венецианската комисия и на международните наблюдатели на изборите, които следиха изборите в България през последните години и на ОССЕ и на ПАСЕ. В свои становища, които бяха дадени по отношение на проведените президентски и местни избори през 2011 година по отношение на Изборния кодекс на ГЕРБ, специално се акцентира от представителите на Венецианската комисия и от наблюдателите от ОССЕ, че буди притеснение факта, че опозицията няма свое гарантирано място в ръководствата на изборните комисии, че няма гаранции за политически плурализъм между парламентарните партии в ръководствата на всички комисии, както и че би било добре Централната избирателна комисия да бъде независим държавен орган, в който да работят професионалисти, на пълен работен ден, които да посвещават цялото си време и усилия в работата на централната изборна администрация.
С новия Изборен кодекс ние сме отговорили именно на тези изисквания на Венецианската комисия и на ОССЕ, което впрочем беше отбелязано и в проекта за становище, изпратено ни от експертите на Венецианската комисия и където те отчитат като положителен факта, че опозицията има вече гарантирани места във всички изборни комисии. В това становище, а и в резултат на критиките в публичното пространство по отношение на първия вариант на кодекса, така както беше внесен в Парламента, ние направихме корекции между първо и второ гласуване и тези корекции са именно с цел да бъдат гарантирани правата на всички парламентарни партии, както по отношение излъчването на представители на Централната избирателна комисия, така и по отношение на излъчването на техни представители в ръководството на Централната избирателна комисия. Така че е гарантиран партийно-политическия плурализъм от една страна, а именно записан е ясен регламент, който дава право на всяка парламентарна комисия да има членове, определени на нейната тежест в Парламента, както и свой представител в ръководството на Централната избирателна комисия.
По отношение на критиките за начина, по който се структурира Централната избирателна комисия т.е., че Парламентът ще избере ръководството на Централната избирателна комисия, сме си направили труда и за всички, които се интересуваха още по време на обсъжданията на Изборния кодекс и сме представили справки, сравнително правен анализ как се избират централните изборни органи в европейските страни.
Предлагам на вашето внимание такава информация и в тази връзка искам да кажа следното. В повечето от европейските страни при избора на органи, които са аналогични на нашата Централна избирателна комисия, решаващ глас имат, както националните парламенти, така и правителството. Никъде Президентът не е лице, което да назначава свои представители в централен изборен орган. Така е в Швеция например, където централният избирателен орган е постоянна агенция към правителството и членовете на този орган се назначават от правителството за срок от 4 години. Така е в Австрия, където част от членовете на Централната избирателна комисия се назначават от партиите, представени в Парламента, а друга част се назначават от министъра на правосъдието. Така е в Германия, където за провеждането на избори отговаря Федералната избирателна комисия и федерален упълномощен служител, които се назначават от федералното Министерство на вътрешните работи. В Унгария членовете на Националната избирателна комисия се избират от Парламента. В Словения Държавната избирателна комисия се избира от Народното събрание за срок от 4 години. В Португалия има Национална избирателна комисия, която е постоянно действащ орган, като част от членовете й се предлагат от парламентарно представените партии, а останалите се назначават от правителството. Няма европейска практика, която да предоставя такива правомощия на държавния глава и в този смисъл България не прави изключение.
Впрочем ние сме запазили правото на Парламента да назначава членовете на СИК и на ЦИК като една утвърдена демократична практика. Това фигурира и сега в разпоредбите на Изборния кодекс по предложение на парламентарните партии, в съответствие с тяхното пропорционално представителство в българския Парламент, то е в резултат на проведени парламентарни избори.
По отношение на изискванията за професионален опит на членовете на Централната избирателна комисия трябва да се каже, че за първи път се залагат такива изисквания и то в съпоставка с изискванията към членове на други държавни органи, тези изисквания никак не са ниски. Например изискване за 7 години професионален стаж за членовете на ЦИК и за 10 години професионален стаж за председателя на Централната избирателна комисия, като за него изискването е той да бъде юрист.
Според нас, и това беше част от дебата, и във Временната парламентарна комисия не е определящо условие вида на висшето образование на членовете на ЦИК по отношение на тяхната експертиза, свързана с организация на избори, защото и такива примери има много и от сегашния състав на ЦИК и от предишните състави на ЦИК и в изборни експерти част, от които се включиха и в дебатите по новия Изборен кодекс лица, които имат различно от юридическо или математическо образование, имат други специалности, но имат достатъчна експертиза в областта и на изборното законодателство, и в наблюдението на избори, и в провеждането на избори, което би ги направило наистина изключително полезни и важни членове на Централната избирателна комисия. Така че съвсем обосновано представителите на нашата парламентарна група ще отхвърлят ветото в тази му част.
По отношение на преференцията. Да се каже е добре, че Президентът връща преференцията само за местни избори и за избори за народни представители, но като цяло би следвало да се каже една добра дума и една положителна оценка изобщо за работата на Парламента по приемането на този мажоритарен елемент в Изборния кодекс, защото нека да бъдем честни, това е първото мнозинство, първият Парламент, който приема преференция за евроизборите с толкова нисък праг от 5 %. Досега действащата преференция, която сме видели на евроизбори е от 15 %. По отношение на избори за народни представители и за общински съветници това е първият Парламент, който въвежда преференциално гласуване.
Нормално е прагът да бъде различен, защото при евроизбори имаме многомандатен изборен район на територията на цялата страна, там се работи с много по-големи числа, докато при местните и при парламентарните избори, става дума в единия случай за 264 избора, толкова са общините в България, в другия случай за 31 многомандатни избирателни района. Всеки от вас има поглед с какви гласове влизат едни или други представители на партии. Има партии, които реализират мандати с 1000 и с 500 души в даден изборен район. Това би означавало, че преференцията ще действа в рамките на 50 – 70 гласа. Трябва да има и някаква справедливост в крайна сметка. Постепенно хората ще свикнат да гласуват преференциално и тогава по естествен начин и правилото, че бюлетините, които не са отбелязали преференции ще се броят като вот за първия в листата на практика ще се обезсмисли, защото ако всички гласуват с преференции по този начин няма да има никакъв бонус евентуално за водача на листата.
По отношение на машинното гласуване. Нека да кажа, че в тази си част ветото на Президента определено е неточно, защото в чл. 268, ал. 4 е казано ясно какво съдържа контролната разписка. Тя съдържа отразения от избирателя вот, така че тук няма никаква въпросителна и никаква двусмислица. Контролната разписка от машинното гласуване показва на избирателя начина, по който той е гласувал за партия и преференциално за даден кандидат.
Уважаеми колеги, във Временната парламентарна комисия, която се излъчваше онлайн и по БНТ 2, и по време на парламентарното заседание, бяха дадени достатъчни разяснения защо се правят корекции в тези текстове. Спомняте си, че обяснявах на неразбиращите депутати, които се забавляваха, че се променя на едно място „избирателят пуска” с „пуска се контролна разписка”. Това не е случайно. Това е, за да се даде възможност на Централната избирателна комисия да избере максимално добър вариант на машина, която да защитава тайната на вота, тъй като тайната на вота е един от принципите, на които трябва да отговаря машинното гласуване, респективно решението на ЦИК за избор на определена машина, като идеята беше, че е възможно с тях да се предотвратят всякакви възможни злоупотреби. Да бъде въведена машина, при която контролната разписка да не се пуска от избирателя, а да се пуска директно в съответната урна. Поради тази причина също така сме обяснили ясно, че видът на изборните кутии, в които ще се пускат контролните разписки от машинното гласуване ще се определи от Централната избирателна комисия именно с оглед на това как да бъде съхранена тайната на вота. Ако се премине на вариант, при който избирателят ще пуска сам контролната разписка, тогава разбира се тъй като това е правомощие на ЦИК, ЦИК ще определи вида на изборната кутия. А също така по отношение на контролните разписки важат правилата за хартиените бюлетини, т.е. контролната разписка ще се сгъва по начин, по който да не дава възможност да се види тайната на вота и тя ще се пуска не пред секционната избирателна комисия, а непосредствено след гласуването на избирателя. Тъй като все пак това е кодекс, а не инструкция или методическо указание, част от правомощията, за да бъде взето най-доброто техническо решение, са предоставени на Централната избирателна комисия, за която нямаме никакви съмнения, че ще го направи, както впрочем тя разписа и правилата за машинното гласуване, което експериментално беше въведено на изборите през 2009 година. Тук ми подсказват експертите, че тогава текстът, който регулираше машинното гласуване в изборния закон беше само един, това беше оставено като правомощие на ЦИК.
Хубаво е все пак, че този дебат се случва и сега във формат на Временната парламентарна комисия за тези, които не са го чули, да го чуят. Тези, които ще го прилагат съм сигурна, че ще извадят парламентарните стенограми, ако има някаква неяснота, но според нас текстовете са абсолютно разбираеми, понятни и недвусмислени за начина, по който трябва да се прилагат.
По отношение на критиките на Президента в Преходните разпоредби, които се отнасят до Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
Нека да кажем ясно. Изискването за представяне на подписките в структуриран електронен вид е с цел и възможността на гражданите да проверят дали са записани като подкрепящи една или друга подписка. Отварям една скоба, за да успокоя ГЕРБ, че това не се отнася до подписката, която беше стартирана за изборен референдум от Инициативен комитет. Тези текстове, изрично е написано в Преходните разпоредби, не се отнасят за тези подписки, които вече са стартирали към момента на приемането на кодекса, но според мен тази подписка е потвърждение затова, че такъв контрол трябва да бъде осъществяван. Впрочем ние сме го записали в текстовете на Изборния кодекс. Там всеки избирател има право, включително на безплатен телефонен номер да направи справка дали е включен като подкрепящ подписката на дадена партия за регистрация за избори. Необходимо е да има яснота, възможност за граждански контрол и честност по отношение на гражданите, дали в някакъв момент при регистрация на партиите за изборите или в други хипотези не се злоупотребява включително с техни лични данни. Това по никакъв начин няма да затрудни организаторите на референдума, това ще облекчи по-късно времето за проверка на подписките от страна на органите на ГРАО.
Накрая по отношение на явната фактическа грешка, която са открили президентските сътрудници. Да спомняте си в Пленарна зала Методиката за разпределяне на мандатите при избори за народни представители беше прецедирана в зала. Включително по отношение на този текст в зала беше направена корекция за броят на изборните райони от 32 на 31, тъй като идеята за 32 изборни района не беше подкрепена от народните представители в основното тяло на кодекса, така че и тази грешка да не беше поправена, от дебата в зала,от това, че е поправен същия текст на горния ред в методиката, това не би създало някакви особени проблеми при прилагането й от ЦИК. Сега по реда на явната фактическа грешка, има такъв ред в Парламентарния правилник за закони , които не са влезли в сила.
Ние ще поправим тази явна фактическа грешка, но искам да обърна внимание на президентските експерти, които са толкова критични към работата на Парламента, че самото президентско вето съдържа изключително сериозно разминаване между това, което беше обявено на сайта на Президента в петък като мотиви на ветото и това, което е изпратено по-късно в Парламента. Тази справка всъщност може да си направи всеки народен представител и тя не е маловажна. Тя е по отношение на върнатите текстове. Определено първоначалното президентско вето на определени членове е променяно в последствие, като е разширен неговия обхват. Така например по отношение на Централната избирателна комисия първоначално са върнати само някои текстове на чл. 47, даже буквално това, което пишеше на сайта в петък вечерта, т.е. това което е в първоначално внесените мотиви е чл. 47, ал. 1 и ал. 2, т. 1, докато сега се ветира целия чл. 47. Има нови препратки към нови текстове, които допълнително някак си са се появили, чл. 279, ал. 2, чл. 280, ал. 4, чл. 438, ал. 2, чл. 439, ал. 6.
Аз не бих обърнала внимание върху това, нямаме навик да се заяждаме на дребно, но предвид че с президентско вето се връща явна фактическа грешка, която има съвършено различен способ за отстраняване, използвам случая просто да го отбележа, пък вие си правете изводите доколко сериозно е разминаването в президентския указ в частта по отношение на върнатите текстове.
Това са нашите юридически аргументи.
Политическите аргументи имат своето място в Пленарна зала, мисля, че не им е тук мястото и поради тези причини Коалиция за България ще отхвърли ветото на Президента Плевнелиев като несъстоятелно.
Господин Янков, заповядайте.
Г-Н ЯНКО ЯНКОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми членове на Обществения съвет, до известна степен съм съгласен с това, което беше казано, че работата на нашата комисия днес е предопределена, но това в никакъв случай не е от някакво желание да се работи на инат в конкретния случай, а от това, че ние считаме, че през целия този период на заседанията на комисията съвсем съзнателно сме се отнасяли към материята. Присъствали сме на всички заседания и много отговорно сме гласували всеки един от текстовете в Изборния кодекс.
Определено искам да подчертая, че в мотивите на Президента има, макар и скромно, но положителна оценка в някои сериозни страни, които са в посока именно на обществения контрол на изборния процес в България. Това съвпада с нашето разбиране за повече демокрация, за повече възможности гражданите пряко да наблюдават и да имат възможност да контролират изборния процес като основа на конструиране на политическата система на страната и на всички останали политики, които произтичат от нея.
Що се отнася, уважаема госпожо председател, до текстовете които са върнати, до критиките и негативните оценки, ние считаме че има сериозно разминаване между това, което наистина заслужава критика в Изборния кодекс, текстове които пряко засягат правото на гражданите да упражняват активното си и пасивно избирателно право и открито противоречат на Конституцията на страната и това, което е записано в мотивите като критики, които в крайна сметка нямат чак такова съществено, фундаментално и важно отношение към изборния процес.
Освен това там има едно откровено подценяване на институциите, в случая конкретно Народното събрание, в условията на една парламентарна република, като именно се счита, че решенията, които взема Народното събрание по избор и конституирането на Централната избирателна комисия всъщност не са най-доброто, което обществото очаква и което примерно би могла да направи една президентска институция, ако тя пряко назначава членовете на ЦИК. Няма такива гаранции по никакъв начин, че Президентът, ако реши, може да наруши правата на равноотдалеченост, както се декларират, и те могат да бъдат реализирани, и това го виждаме в реалния политически живот в България по много поводи и по много причини. Примерно тези правомощия на Президента могат да бъдат реализирани конкретно в полза на определена политическа сила.
Навсякъде в световната практика, уважаеми колеги, конструирането на политическата система, на изборния процес като основа на това е въпрос на силно противоборство и всъщност гаранция за най-добрата формула в целия този процес е, когато имаме паритет. Органите, които вземат решения по тези въпроси да се конструират така, че всъщност в крайна сметка никой от политическите субекти да не може да доминира в тях и ние именно сме подходили по такъв начин. Има съчетаване на конституирането на Централната избирателна комисия с воля на Парламента и с указ на Президента. Това е всъщност нещо, което би трябвало да обедини институциите, не да ги противопоставя.
Освен това в мотивите на Президента, уважаеми колеги, никъде не е казано какво означава професионална квалификация и професионална оценка в правенето на изборите. Това да не е случайно изискване всички, които са членове на ЦИК се предлага да са били членове на ЦИК и да имат опит в изборното законодателство.
Изборният процес в образователната система на страната никъде не е оформен като професионален елемент. Напротив, има много професии, които биха могли успешно да действат в Централната избирателна комисия и ние именно това сме го направили като препоръка – математици, хора в информационните технологии, специалисти. Партиите трябва да преценят и когато ги изслушва Парламента трябва да прецени дали те са подходящи или не. Това е, уважаеми колеги, иначе ние сме посочили изискване от 7 години, което е високо изискване за професионален опит.
Що се отнася до активната регистрация, ние този въпрос сме го разглеждали, няма да се спирам на него, да го коментирам. По същия начин и за мажоритарния вот.
Ние считаме, че кодексът е напред в тази посока с мажоритарния елемент, който може да се реализира в условията на многомандатен район, което ще бъде сериозна полза за тези, които искат. Активната регистрация не е нужно да е задължение на гражданите. Институциите могат да направят обективни списъци – ГРАО и всички други, които имат ангажименти в тази посока. Това е работа на държавата.
Що се отнася до преференциите, уважаеми колеги, това е може би най-високата доза популизъм на президентското вето. Защо? Сега ще се аргументирам. Има ли възможност за преференции, има. Къде е разликата в нашето виждане и във виждането на Президента? Нашето виждане, което сме приели по предложение на моя колега Мустафа Карадайъ е, че всъщност всички хора, които са упражнили правото си на глас, но не са се възползвали от възможността за преференция, обективните аргументи са, че те не са съгласни, но не са го посочили. Е, какво е това? Тези, които не са съгласни, би трябвало да отбележат в съответната графа вида на преференцията, за кой искат да гласуват. Във всички листи борбата, колеги, е за водача на листата. Много правилно е според нашето разбиране хората, които не са посочили преференция, тяхното мнение да бъде отчетено като право водача на листата да бъде запазен, нищо друго.
Ако много хора искат да упражнят правото си на преференция и те го направят, тогава никой не може да се възползва от това право, тогава в крайна сметка нещата ще отидат в посока, че всички от листата се състезават при равни условия – 7 % и 5 %.
Уважаеми колеги, понеже тук има висока доза популизъм, аз ви предлагам да се замислим в една такава посока. Предложенията на партиите за президентските избори са за Президент и вицепрезидент. Това е една листа, защо там да няма преференции?
Защо хората да не си използват правото и да кажат, че партията неправилно е подредила листата за Президент и вицепрезидент и да изберат един от тях, защото примерно за Президент гласуват много повече избиратели, отколкото примерно са гласовете на партията в парламентарните избори. Нека тези хора да си упражнят правото на глас.
Мажоритарен вот какво значи, това е един вид листа, уважаеми колеги. Преференциалното гласуване, колеги, това е може би изкуството, което трябва да постигнем, да има баланс между тези, които са съгласни и тези, които искат да променят нещо. Да дадем възможност и на партиите да си носят своята отговорност, защото това е изключително сериозен и важен проблем.
Машинното гласуване е нещо, което вече беше коментирано от председателя на комисията. Аз смятам, че има достатъчно експертиза в България, модерни технологии. На този етап сме го приели и трябва да вървим в тази посока.
Що се отнася до електронното гласуване, уважаеми колеги, вижте какво се получава на практика. Президентското вето иска от нас да въведем електронното гласуване, а с други текстове ние забраняваме на огромна част от българските граждани да имат възможността да гласуват за европейските избори. Тези, които не живеят в страни членски на Европейския съюз нямат право да гласуват, а всъщност искаме електронното гласуване заради тях. Това не е ли парадокс? Защо тези хора да не могат да гласуват за представители на родната си страна в Европейския парламент? Защото имат настоящ адрес в Съединените щати, Канада, Австралия и др. Какво е това? Това си е чиста дискриминация, а искаме електронно гласуване. Абсолютен популизъм.
Нашата парламентарна група няма да подкрепи, госпожо председател, ветото на Президента. Ние ще търсим, както вече сме казали, възможност да сезираме Конституционния съд за тълкувателно решение на текстовете, които считаме че наистина нарушават правата на българските граждани. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА:
Колеги, изкушавам се и аз да направя едно разсъждение в продължение на атрактивната идея, която направихте за преференциално гласуване при президентски избори. Например идеята за президентския референдум, с която се предлага някои от народните представители да бъдат избирани мажоритарно, без да се уточни колко да са тези някои. Би могло например 239 да се избират пропорционално и 1 от народните представители да се избира мажоритарно и тогава още имаме Президент – прим, втори Президент в сянка или най-мажоритарен народен представител Ако ще правим такива разсъждения, имаме голямо поле за творчество, но нека да се опитаме да бъдем сериозни.
Заповядайте, господин Кирилов.
Г-Н ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо председател.
Аз ще се опитам да направя реплика на становището на господин Янков, защото и вие така подходихте, без разбира се да бъдем изчерпателни. Не мога да не коментирам мажоритарността и преференциалността и бих искал да сме наясно, стриктно да ги разграничаваме, да не правим логически манипулации.
Преференциалното гласуване в рамките, в рамките на пропорционална листа далеч не е мажоритарен вот. Да, има елементите на предпочитания, но това са предпочитания. Коя е ключовата разлика? Ключовата разлика е в това, че когато кандидатът е мажоритарен, той прави мажоритарна кампания, състезава се с други кандидати, които също са посочени мажоритарно.
Преференцията в пропорционална листа далеч не е равно и тъждествено на мажоритарния вид избор и тук ценя опита за логическо манипулиране и подменяне, но това е все пак някакъв бих казал по-ниско интензивен сурогат на чисто мажоритарния вот.
Пак без да бъда изчерпателен, ще си позволя, защото вие всички казвате много е хубаво това, че има Обществен съвет, много е хубаво, но Президентът правилно отчита кога възникна практиката на Обществения съвет. Тя възникна по времето на първите февруарски протести и след това беше възприета и от служебното правителство. Няма лошо в това опитът да се пренася, няма лошо и да се развива. Хубаво е, как да кажа, да ценим явлението, да не се опитваме да дърпаме и да присвояваме авторството. Хубаво е, че има такава форма на обществен граждански дебат, която трябва да се развива непременно.
За Централната избирателна комисия и за избора от Парламента. Струва ми се, че тук ключовият въпрос е защо. Защо след като досега винаги съставите на избирателните комисии, без значение кой от техния вид е плод на политически консултации пред един относително отдалечен и горе долу независим орган, защо в този момент ние казваме ръководството да се избира от Парламента. Защо изоставаме тази традиция? Тук мисля, че Президентът много правилно е дефинирал въпроса и съжалявам, че в дебатите ние не сме го поставили толкова ясно. Признавам, че не го поставихме толкова ясно този въпрос. Защо? Може в други държави други органи да го правят това, вероятно има такава традиция, но за България Парламента се възприема като най-политически конюктурната и зависима институция, която не бива да предопределя изборни правила или състави на избирателни комисии. Затова е бил изтеглен 24 – 25 години. Той не е избор. Господин Янков знае как текат политическите консултации при кметове и при областни управители. Да, може би не знам как е точно при Президента, но той може да знае. Аз не мога да претендирам, че съм бил на политически консултации при Президента и затова говоря за всички други видове консултации.
Този орган, без значение кой е той, той е регистратор на волята на партиите и да кажем медиатор, който се опитва да съгласи партиите да се откажа от най-крайните позиции и да постигнат съгласие на някаква база и на някаква основа. Какво лошо има в това и защо го запазваме този институт за РИК и СИК, но в един момент казваме – Президентът не, и то за ръководство.
Пак ще си повторя аргумента от трибуната, той не е в мотивите. Така записан текстът и прочетен, означава че Президентът не прави политически консултации, а прави публично обсъждане на кандидатурите, т.е. прави подобната процедура на тази, която я прави Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Госпожа Буруджиева, за реплика, а Вие за дуплика на репликите.
Г-ЖА ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Само няколко думи по повод на традицията, господин Кирилов. Аз винаги съм се радвала, когато един човек, нарушаващ традицията след това започва да обяснява какво означава и колко е важна една традиция и ще ви дам само един пример по повод на това, че нашият Президент в момента е Президентът, който може да бъде определен като част от онази реклама: „Традициите вече не са каквото бяха”. Оставам настрана всички други действия на Президента, които нарушиха всички традиции на президентската институция, създавани от 20 години насам, само ще се позова на страница 5, където той цитира, че Президентът трябва да бъде равноотдалечен, което е чудесно, че е прочетено и в неговия речник, само че е достатъчно да се погледне неговата „равна” отдалеченост относно Изборния кодекс 2012 година и Изборния кодекс 2013 година. Питам се, дали не сме пред един нов човек, който е пред нас и който тогава допусна да има един изборен кодекс, директно съдържащ крайни възможности за манипулации, подправяне и фалшифициране на вота и предизвикал желанието на хората, настойчивото желание за промяна на тези правила. В този смисъл, Президентът дали не се събужда от някакъв лош сън или е просто пред лицето на един аватар. На същия този господин Плевнелиев, който нямаше никаква критика през 2012 година към Изборния кодекс, до такава степен отхвърлян от цялото общество и кога беше той равноотдалечен? Дали сега е равноотдалечен, предлагайки преброителните комисии, директно казвайки, че Централната избирателна комисия ще бъде лишена от експертиза, слагайки етикети и най-важното, говорейки за някаква устойчивост, която ние би трябвало да свържем единствено с президентската институция, което за мен е крайно непонятно, защото през цялото време той се базира в мотивите си за някаква устойчивост, която не била постигната.
Въобще няма да споменавам факта, че беше две години министър на регионалното развитие, ГРАО беше на негово подчинение, всички светли идеи затова как да се направят списъците можеха да бъдат реализирани. Сега ние имаме нашите идеи как да се направят и смятаме, че те са достатъчно добри. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте, господин Янков, за реплика, след това всички ще може да се изкажат.
Г-Н ЯНКО ЯНКОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми, господин Кирилов, искам да поясня още веднъж нещо, което казах, защото мисля, че не сте ме разбрали.
Става въпрос за мажоритарен вот не в пропорционална листа, това което казахте, а в многомандатен район, съвсем коренно различни неща.
Ние с този кодекс, който приехме облекчихме условията. Много малка група граждани да могат да доминират кандидат, с малък финансов ресурс като депозит и да участват на истинска конкурентна основа с партиите. Примерно, ако всички многомандатни райони в страната, ако се оформят като едномандатни такива за мажоритарен кандидат, ще спечели този, който е представител на най-мощната партия, трябват му над 20 000 гласа. В многомандатен район, като мажоритарен кандидат, той с 3 000 гласа може да стане народен представител, дори с по-малко. Аз ви казах, примерно ние във Видин с 436 гласа имаме народен представител. Ако има мажоритарен кандидат, който е по-добър и по-уважаван от хората, с 500 гласа той ще влезе в Парламента. Това е истинско оценяване на мажоритарния елемент. Това исках да кажа.
Що се отнася до структурирането на Централната избирателна комисия. Да, Парламентът е най-политизираната институция, но това е еманация на демокрацията. Демокрацията е политика, политическо противопоставяне и движение напред. Въпросът е това противопоставяне дали е конкурентно политическо противопоставяне или е антагонистично до голяма степен, както за съжаление става в България много често.
Аз ви разбирам, от 8 години съм в Парламента и знаете ли какво означава след консултации с Президента. Който ти каже Президентът, него ще предложиш, за да бъде назначен. Направете една справка, уважаеми колеги. За всички години на демокрацията, ето тук са и представители на Обществения съвет и медиите, вижте когато Президентът е назначавал председателите на ЦИК, направете съпоставка между политическата сила, от която той е номиниран за Президент и миналото, професионалния път на хората, които са председатели на Централната избирателна комисия. Това какво е, надпартийност, равноотдалеченост, няма такъв филм. Дайте да не заблуждаваме гражданите на България.
Затова, уважаеми колеги, търси се един паритет. Председателят и ръководството сами какво могат да направят, решенията се вземат колективно, има паритет. Мислим, че тази формула е по-добра. Трябва да има ясно поемане на отговорност от институциите и Парламентът трябва да си поеме своята отговорност какви хора предлага. Затова става въпрос колеги, не за друго. Мислим, че ще имаме крачка напред в тази посока. Благодаря.
Г-Н ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Позволете само да отбележа, че настоящият президент не е назначавал ЦИК.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте, господин Попов.
Г-Н ФИЛИП ПОПОВ: Аз наистина очаквах от ветото на Президента да предложи, да види нещо, което ние тук в комисията и в Народното събрание не сме успели да видим, да предложи нещо ново, нещо допълнително, нещо което да улесни гласуването, да го направи по-прозрачно и демократично. За мое съжаление обаче, наистина внимателно изчетох мотивите, но не успях да видя нищо такова.
Президентът в това вето, неговите експерти, не са допринесли с нищо ново. Сякаш той е наложил вето на едни очаквания, на едни нагласи, на едни негови очаквания може би.
Това, което той категорично споменава в своите мотиви за устойчивост, аз считам, че ние в Изборния кодекс, особено по точките, които той е атакувал, Изборния кодекс е устойчив - по отношение на Централната избирателна комисия, по отношение гарантиране тайната на избора.
Трудно е да се коментира самото вето, защото то е толкова объркано и немотивирано юридически, ако щете и политически объркано. Аз пак ще спомена, но Президентът два дни след като имаше направени предложения от колегите от ГЕРБ, той ги преповтори същите, след като ги виждаме тук и в мотивите. Това е равноотдалеченост на президентската институция, която би следвало наистина да е равноотдалечена от всички политически субекти в България, пък и в света.
Няма как да подкрепя такива мотиви, защото те наистина са трудно разбираеми. Явно в последния момент наистина са формирани и сякаш от 100 кладенци вода са търсили в Президентството, за да наложат някакво вето просто заради самото вето, но пак повтарям това е много сериозен инструмент на Президента в една парламентарна република и по този начин, както се използва, той е много лек и се обезсмисли. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, има ли други желаещи да се изкажат?
Заповядайте, господин Шопов.
Г-Н ПАВЕЛ ШОПОВ: Тук на няколко пъти ветото беше характеризирано като популистко, само че за мен то може да е популистко, но има друго едно по-съществено качество. Едно вето на Президента трябва да бъде по-обективно. Това вето е част от един по-голям план, да не се приеме Изборният кодекс и предстоящите избори да минат по стария кодекс. Този план се разгръща вече няколко месеца и аха, да успее, защото кодексът се прие миналата седмица в последния момент. Тук общо взето си играем и се надпреварваме с едни срокове, в които ако нещо може да се скъса, да се счупи и да вървим по старите правила. То е просто изсмукано от пръстите, то е вето заради самото вето и аз изобщо няма да се спирам на тези няколко текста върху които и тук мисля, че е излишно, ние се подведохме да водим дебат. Този дебат е съвършено излишен, защото всички тези текстове са вкарани във ветото, за да има повод за него.
За нас от Атака по-големият въпрос е по кой кодекс да се върви – по Фидософския кодекс или по този. Да вървим по Фидософския кодекс означава да санкционираме, да утвърдим няколко поредни избора на тотални фалшификации и да узаконим едно нелегитимно управление, което още тече в момента на ниво региони, на местни органи на държавната власт и на Президент, който както винаги сме казвали е избран с измама, защото виждаме какво значи Президент, избран с измама в този конкретен случай. Той налага вето, защото така му е наредено, защото така му е обяснено, че това вето е част от пъзела, част от поредицата от мерки. Включително негово дело е искането за безсмислен референдум.
В никакъв случай не можем да се съгласим, че досегашният Изборен кодекс, с възможностите си за фалшификации и манипулации, е по-добър от новия и за нас това е едно от съществените неща в новия изборен закон и правила.
Другото важно за нас е, че с новия кодекс се прекъсват и прекратяват възможностите за тези фалшификации, може би не съвсем, но тези възможности бяха толкова големи и така се осъществяваха, че резултата на последните избори е 10 % по-висок за ГЕРБ от онзи, който би получил без фалшификации и щеше да бъде 20 % по-голям, ако не бяха хванати бюлетините в Костинброд, защото в Костинброд бяха хванати някъде половината от бюлетините, другата половина бяха изпратени по места и те работиха.
За нас много важно е, че в новия кодекс се запазват правилата на отседналостта, макар и много крехка, макар и за много кратък срок – само 6 месеца, макар и за два от видовете избори. Другият въпрос е за така наречения майчин език, за което обаче трябва да благодарим на всички политически сили, включително и на ГЕРБ, на БСП и на цялата българска общественост и гражданско общество, които застанаха зад тази кауза. Така че въпросът е не в тези точки и не в тези текстове, които Президентът връща, а въпросът е кой кодекс е по-добър предишния или сегашния за едни честни и неманипулирани избори.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Шопов.
Колеги, има ли още народни представители, които желаят да вземат думата?
Заповядайте, господин Ципов.
Г-Н КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, госпожо председател.
Нашата парламентарна група ще подкрепи ветото на Президента и предполагам, че това наше изявление не е изненада.
Искам да се спра по тази дискусия, която в момента върви на два основни въпроса, които са предмет и на ветото на Президента.
Единият въпрос е избора на Централната избирателна комисия. През последните осем месеца чувахме заявки от страна на управляващото мнозинство колко бързо и колко коректно ще бъде приет този нов Изборен кодекс. За кого обаче коректно, уважаеми дами и господа, уважаеми гости? С този избор на Централната избирателна комисия какво ще се случи? В ръководството на Централната избирателна комисия ще има мнозинство, управляващото мнозинство на БСП и ДПС, подкрепяно от Атака. Това трябва да стане ясно на абсолютно всички. Това ръководство на Централната избирателна комисия ще води заседанията на този орган и ще определя правилата за машинното гласуване. Чухме през последните няколко месеца колко лошо било електронното дистанционно гласуване, колко хубаво било машинното гласуване.
Уважаеми дами и господа, няма човек в тази страна, който да няма опасения за какъвто и да било вид гласуване. Много добре знаете, че машинното гласуване също може да произведе порочен избор и това може да се случи чрез манипулиране на софтуера на машините. Обществена тайна е, че към настоящия момент се знае кои ще бъдат фирмите, които ще правят този софтуер.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Моля да не информирате.
Г-Н КРАСИМИР ЦИПОВ: Не, няма да информирам, госпожо Манолова, ще информирам, когато му дойде времето.
Чухме преди малко множество внушения какво се е случило преди, какво ще се случва сега и т.н.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: След като сте казали А, кажете и Б, иначе ще Ви кажа, че лъжете.
Г-Н КРАСИМИР ЦИПОВ: Няма да ви кажа, ще разберете много скоро. Защо ще разберете много скоро? Защото към настоящия момент отново 5 минути преди 12.00 часа ние приемаме сериозни промени на изборните правила в Република България, в противоречие с препоръките на Венецианската комисия и на ПАСЕ, в противоречие с Кодекса за добри изборни практики. Това е същественото, уважаеми дами и господа. Вие от управляващото мнозинство излъгахте българските граждани два пъти. Първо, че в края на м. октомври, че ще бъде приет този така наречен Изборен кодекс и втори път в края на миналата година. Сега сме в началото на м. март, все още няма приет Изборен кодекс. Това трябва да стане ясно на абсолютно всички в това българско общество. Отново не е даже в 12.00 часа без 5, в 12.00 без 3 секунди ние ще приемаме промени в изборните правила. В случая това са едни съществени промени, които по мое скромно мнение отново ще доведат до хаос, такъв какъвто наблюдавахме през последните 20 и няколко години.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, има ли други желаещи за изказвания?
Няма желаещи за реплики, нито за изказвания.
Господин Карадайъ, за обобщение.
Г-Н МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Последното, с което приключи изказването си господин Ципов би трябвало да ни накара много сериозно да се замислим и всеки един от нас сам за себе си да си отговори на въпрос, доколко е отговорен пред всички онези, които очакват от нас да сме техните представители. Защото, когато тръгнем да правим някои внушения би трябвало да стигнем докрай, ако има какво да говорим, а ако ще говорим глупости, тези неща пък трябва да са ясни пред хората. И ако има какво да казвате тук, тъй като аз нямам такава информация, ще Ви помоля пред камерите, пред медиите, пред цялата общественост, нека всичко това, което има да казвате да го кажете, за да може навреме ние като народни представители, медиите от своя страна като хора, които би трябвало да са посредниците от една страна да се прозрачни процесите, които се вършат от друга страна и обществеността да е информирана, да си понесете отговорността и да кажете това, което има да кажете. Ако вие сега не го кажете, значи аз ще го считам, че вие лъжете и се опитвате да правите внушения пред целия български народ, защото чрез камерите вие се опитвате да създавате внушение пред целия народ. А иначе доколкото за хаоса през последните 25 години, колеги, ние видяхме последните 25 години, могат да бъдат проверени всички избори, които са се провеждали 25 години на територията на Република България и могат да бъдат проверени. Аз призовавам медиите да направят един сравнителен анализ кога е имало хаос при произвеждане на избори в България.
Аз твърдя, че хаос имаше през 2011 година. Имаше хаос, когато Централната избирателна комисия бяха ГЕРБ, Атака и Синята коалиция, имаха 2/3 сумарно. Нека да си носим отговорността пред думите, защото при това мнозинство в ЦИК, при този закон, който се прие от ГЕРБ тогава, ние гледахме по контейнерите оригинални изборни книжа и материали. За първи и единствен път след 1990 година чухме една думичка служебни секционни протоколи, защото оригиналните изборни книжа бяха по контейнерите и ги виждахме чрез камерите и най-вероятно затова се налагаше да има служебни секционни протоколи. Затова, когато правим внушения, нека да ползваме и факти и аз предлагам медиите да направят един анализ. Аз призовавам гражданският сектор да седне и да направи една справка и един анализ, всичко е по медиите, всичко е публично. Да се види кога е имало хаос.
Да продължа по същество, затова за което сме се събрали.
Колеги, за Централната избирателна комисия. Считам, че безпредметно е да го коментираме, дори нещо повече. В частни разговори ви казвах и ви дадох примери с това, което се е случвало в България и как в нашите избори по един или друг начин са влизали нови технологии и дори на тези млади, чаровни, симпатични около 30-годишни, които са много добри и ги виждаме в световен план, говоря за ИТ специалистите в България, подготовката е много добра. За съжаление такива добри специалисти няма да съумеят дори при този закон да бъдат членове на ЦИК, за да видят цялостната организация и провеждане на избори, защото достатъчно е веднъж да влязат и да го преживеят, за да предложат за следващи избори, при яснота на изборния процес, да предложим съвременните възможности, последно поколение ИТ технологии, защото аз съм преподавал информатика и аз знам, че това е нещо, което много бързо се променя във времето, и аз знам, че новите поколения, които идват след нас, те са по-подготвени дори от своите си преподаватели, но е и нормално, защото това е една сфера, която много бързо се променя. За съжаление ние не ги чухме тези аргументи и записахме в този Изборен кодекс 7 години опит. Как ще го има този опит един човек на 28 – 30 години е друга работа? Искам да дам пример, че има едни млади хора, които са големи специалисти и никой не може да го отрече, четем по медиите какво са направили в световен план.
Доколкото за Венецианската комисия и ПАСЕ, колеги ще разпечатам стенограми и от заседанията на тази комисия, включително и от залата в Народното събрание, където се твърди и се казва, когато се четат препоръки на Венецианската комисия и ПАСЕ за приемане в комисия тук, впоследствие и в Пленарна зала: да прави сте колеги, но няма да гласуваме. От тази гледна точка нека да не се позоваваме на тях, защото вие твърдите, че няма да гласувате съответните препоръки на Венецианската комисия. Това беше за Централната избирателна комисия.
За вида образование няма да коментирам.
Преференциите. Ние от трибуната на Народното събрание казахме, че дали ще бъдат 5 , дали ще бъдат 7 или 13 %, за всички избори да са еднакви.
Считаме, че връщането на преференциите в изборния процес, защото ги имаше в изборните закони и ГЕРБ ги премахна, това е още една крачка в добрата посока, поне да получим във времето достатъчно добрия опит, защото това което го гледаме навън не винаги като щампа може да се прилага навсякъде по един и същи начин. Ние трябва да си имаме и нашия си опит и считаме, че е добра крачка.
За машинното гласуване, госпожо председател, считам че това, което чета е пълен популизъм или неразбиране на това, което се пише и това, което ще се извършва. Поне аз оставам с такова впечатление.
А иначе, тъй като съм пак по темата, конкретно тук пред медиите призовавам господин Ципов, ако има нещо да казва, да каже за да знаем и ние, иначе от друга страна да, при машинното гласуване е точно и ясно, че се запазва тайната на вота и затова този път може би вносителите на кодекса изписаха и част от процедурата за гласуване в кодекса. Би било редно, и ние в комисия го казахме, да се остави технологията ЦИК да я определя, но и с вашите гласове се прие част от технологията да влезе в този Изборен кодекс.
А доколкото за електронните и структурираните текстове и коментарите, колеги считам че има според мен и малък пропуск. Такива неща не са ли предвидени и при избирателните списъци, там, когато ще се регистрират и партиите да са в структуриран електронен вид. Аз поне имам такива спомени. Можем да се консултираме и с кодекса, който сме го приели. Ако наистина това е проблем, би било редно Президентът в цялост и еднакво да гледа към всички тези текстове. Аз поне така разбирам ролята на Президента, равноотдалечен, еднакво да отсъжда и еднакво да гледа различните текстове. Считам, че господин Росен Плевнелиев е сляп и глух, когато става въпрос за съзнателно нарушаване на Конституцията според нас и няма и коментар в тази посока.
От тази гледна точка господин Шопов, ако вие сте прав, че все пак това е своеобразен план, за да може да се заиграва със сроковете, за да се прилага онзи изборен кодекс, чиито резултати ги видяхме от медиите, то значи за спазването на Конституцията на Република България е сляп и глух, а има достатъчно голямо въображение в преследването на частно партийните интереси.
Колеги, нека по всеки един от въпросите да подходим много сериозно. По отношение на начина на назначаването на Централната избирателна комисия има достатъчно опит и практика досега. Сега за първи път се дава един ход поне тези, които ще бъдат ръководство да са минали през по-широк кръг хора и през едно сито.
Тук пред мен е едно становище, по което имам бележки.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Това становище е неофициално. Уважаеми колеги, обръщам се към всички, които искат да се включат в процеса на изготвянето на становището след приключване на заседанието на комисията да дойдат в моя кабинет, за да представят своите бележки и заедно да го подготвим.
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Карадайъ, тъй като Вие повдигнахте въпроса за доклада на комисията, аз не случайно в началото казах, че вече са безсмислени тези дебати, има готов доклад, в който е оставено място само за „народните представители от парламентарната група на ГЕРБ „подкрепиха/изказаха…” това се е очаквало от комисията и съжалявам, повторното Ви изложение вероятно няма да влезе.
Аз ще отправя една реплика. Вие нееднократно призовахте и се обявихте против внушение. Подкрепям тази Ваша теза, но няма как да не реагирам, когато Вие самият правите подобни внушения. Вие казахте, че с гласуването и на ГЕРБ, в Пленарна зала е обезсмислена преференцията в листите пропорционални за избори за народни представители и за общински съветници.
Искам да припомня на всички колеги народни представители, на медиите и на членовете на Обществения съвет, че по една изключително недопустима процедура, в нарушение на правилника, Вие бяхте този, който в Пленарна зала, извън доклада за второ четене на тази комисия предложихте нещо, което нямаше как да имаме ясновидски способности, за да знаем, че вие ще го направите в зала.
Г-Н МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Аз ще помоля да се извади стенограмата от моето изказване за преференциите.
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това бяха думите с Вашето гласуване. Това го заявихте изрично с Вашето гласуване.
Вие сте този, персонално, който направи искане в Пленарна зала, защото явно това са били договорките между управляващите, веднъж по отношение на непопълнената преференция да се отчита на името на водача в пропорционалните листи за народни представители и общински съветници и втори път това се случи, да мисля, че господин Казак го направи в Преходните и заключителни разпоредби, за отпадане на активната регистрация за списъците. Това са предложения, които не са направени по съответния ред, нито тук са коментирани, в зала под формата на редакционна бележка, се стигна до приемането на тези текстове. Няма как да убедите хората, че това се е случило с гласовете на ГЕРБ. ГЕРБ има ясно направено предложение за 5 процентна преференция. Благодарим на залата, че се прие по отношение на евровота, и само там, това наше предложение, а по отношение на останалите избори с пропорционални листи и за народни представители, и за общински съветници, нашето предложение беше отхвърлено.
От тук насетне носете отговорността си, така както неведнъж беше заявено тук, за онова което в крайна сметка ще излезе разписано като текстове в Изборния кодекс и да видим неговото действие как ще заработи занапред.
По отношение на квалификациите, които се изказаха към държавния глава, оставям го на Вашата съвест. В стенограмата ще се види какво сте казали. Аз го оставям на съвестта на всеки народен представител, дали е допустимо в отсъствието на държавния гласа да се лепят етикети, да му се правят характеристики, и да слушаме какво ли не.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, има ли други реплики към господин Карадайъ?
Заповядайте, господин Карадайъ, виждам че искате да направите дуплика.
Г-Н МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Госпожа Цачева се опита да ми сложи думи в устата, които не съм ги изрекъл, това може да се провери и от стенограмата. Камерите записват в момента, и от там може да се провери. Явно това е модел и манталитет на всички вас. Аз мислех, че само господин Ципов го прави днес, но явно това е модел на поведение. Това, че предлагахме еднакъв да бъде процентът е така, но другото внушение, което пък впоследствие се опитвате да го правите, не е така. Аз искам сътрудниците към комисията да проверят в деловодството на коя дата е вкарано предложението, където има ясно изписани текстове. Тези текстове ги има и в доклада. А затова, че имахте достатъчно добър ориентир, защото го имаше и в доклада, за да се изсулите от залата, това всички го разбраха. Защо? Защото след направената пресконференция от господин Местан, след направените призиви на господин Местан, включително и към ГЕРБ, следваше същото предложение за местни избори, където ГЕРБ пак излязоха от залата. Ние бяхме последователни и от тази гледна точка ние не се крием като вас зад някакви внушения. Ние сме хора, които ако има какво да говорят, го предлагаме, отстояваме със своите си аргументи и не се оправдаваме, да прави сте, но няма да го гласуваме. И от тази гледна точка наистина сте права, госпожо Цачева, че това дето е предопределено, и да ползвам Вашия термин, е обезсмислено заседанието, и то е ясно от мотивите към ветото. От мотивите на ветото аз считам, че то е предопределено и е ясно и може би господин Шопов даде най-точната оценка – заиграване със сроковете, за да върви по стария Изборен кодекс.
Това е дупликата ми към вас. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, тъй като времето напредна изключително много, фактически имаме по-малко от един час, за да изготвим становището и да го внесем в Пленарна зала, съответно да бъде размножено, така или иначе разполагате с нашия работен вариант, ако искате нека да го направим заедно, за да не ми възлагате на мен тази отговорност. Другите колеги, ако имате корекции, нека да го направим в движение, защото наистина няма да имаме възможност да изготвим навреме становището.
Г-Н ЧЕТИН КАЗАК: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, знаете много добре, че докладът има информативен характер, той мотивира решенията, но той не е част от решенията. Този доклад не се обнародва. В момента имаме една чернова и който желае може да направи своите предложения за допълнение. По принцип, както знаете, когато една комисия обсъжда на първо четене законопроекти, изготвя подобни доклади, които обобщават мненията, изразени в комисията, така че аз предлагам да преминем към гласуване.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Има ли още желаещи за изказване? Не виждам. Приканвам всички, които искат да се включат в писането на доклада, да дойдат в моя кабинет веднага след приключване на заседанието.
Заповядайте, господин Томалевски.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Знаете нашето критично отношение към стария и новия Изборен кодекс, но откровено казано очаквах доста повече от ветото на Президента. Интересно ми е как му е избягнала липсата на многомандатен район в чужбина, а в същото време е забелязал, че има 32-ри район. И нещо, което е още по-интересно. Никъде не виждам коментар по Методиката на разпределянето на мандати, а именно мандатите подадени от чужбина. На всички вас ви е ясно като депутати, че има определени нарушения на конкретни
Второ. Въпросът с преференцията. От самото начало казах и искам да споделя нашето мнение, че все пак това е някакъв български вариант с преференция. Преференцията или е нулева, с нулев праг, или е задължителна. Това което се възприе като 5 % в никакъв случай не определя нищо. Нещо повече. Аз бих апелирал следното. Тъй като господин Плевнелиев е завършил в Германия, би трябвало да възприеме немския подход. Не знам дали знаете, че в петък в Германия тотално отпадна прага от 5 %, който е за евровота. Аз мисля, че това е един добър пример.
Да коментираме електронното гласуване само като факт или като панацея, без да конкретизираме лишаването на група български граждани от пасивно избирателно право, което в никакъв случай не е артикулирано в това вето и което по принцип е написано в доклада на Венецианската комисия, за мен това вето би следвало да бъде доста по-обширно, доста по-прецизно, ако това е наистина неговата цел. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА:
Уважаеми колеги, подлагам на повторно гласуване Изборния кодекс, приет на 21 февруари 2014 година, върнат за ново обсъждане с президентски Указ от 28 февруари 2014 година.
Моля, който подкрепя Изборния кодекс, да гласува.
Гласували „за” – 12, против – 4, въздържали се –няма.
Изборният кодекс е приет повторно след гласуване във Временната комисия за обсъждане и гласуване на нов Изборен кодекс.

Закривам заседанието.

Край на заседанието 11.30 часа.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВРЕМЕННАТА
КОМИСИЯ ЗА ОБСЪЖДАНЕ И
ПРИЕМАНЕ НА НОВ ИЗБОРЕН
КОДЕКС:


Мая Манолова



СТЕНОГРАФ:
Траянка Стоянова