Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Временна анкетна комисия за проверка и установяване на всички факти и обстоятелства, довели до внезапното подаване на оставка от Христо Дамянов Бисеров от всички заемани постове в Народното събрание и политическата партия "Движение за права и свободи", в резултат на негови действия, след които са образувани наказателни производства за престъпления, свързани с изпиране на пари, подаване на декларации с невярно съдържание и други, както и потенциалното неправомерно изтичане на информация от българските служби за сигурност към "Боянските сараи", както и всички факти и обстоятелства, свързани с твърденията за скандална кореспонденция и среща между председателя на ГЕРБ Бойко Борисов и Бисер Миланов, известен като Петното
10/05/2014
Доклад за работата на Временната анкетна комисия за проверка и установяване на всички факти и обстоятелства, довели до внезапното подаване на оставка от Христо Дамянов Бисеров от всички заемани постове в Народното събрание и политическа партия „Движение за права и свободи“ в резултат на негови действия, след които са образувани наказателни производства за престъпления, свързани с изпиране на пари, подаване на декларации с невярно съдържание и други, както и потенциалното неправомерно изтичане на информация от българските служби за сигурност към „Боянските сараи“, както и всички факти и обстоятелства, свързани с твърденията за скандална кореспонденция и среща между председателя на ГЕРБ Бойко Борисов и Бисер Миланов, известен като „Петното“
Временната комисия беше създадена с решение на Народното събрание от 5 февруари 2014 г. със срок на действие от три месеца. Комисията се състои от 12 народни представители, на паритетен принцип – по трима народни представители от всяка парламентарна група.
Съставът на Комисията включва:
Председател - Сияна Фудулова
Членове: Атанас Пъдев, Ахмед Башев, Веселин Вучков, Деница Гаджева, Калина Балабанова, Кирчо Карагьозов, Любомир Владимиров, Снежана Дукова, Стефан Дедев, Хамид Хамид и Янко Янков.
Временната анкетна комисия е провела 10 заседания, на които са приети вътрешни правила за работата й, изготвена, обсъдена и приета е нейната работна програма, проведени са редица изслушвания и е приет докладът й.
На заседанията, проведени на 7.02.2014 г., 21.02.2014 г. и 26.02.2014 г., Комисията е приела вътрешните си правила, изготвила е и след проведено обсъждане е приела работната си програма.
В началото на заседанието, проведено на 21 март 2014 г. народните представители от ПП ГЕРБ заявиха, че прекратяват участието си в Комисията, тъй като според тях „тя се превръща в един орган, който се занимава със слухове и жълта преса“. От този момент народните представители Снежана Дукова, Веселин Вучков и Стефан Дедев не присъстваха на заседания на Комисията.
Предметът на дейност на Комисията, според решението на Народното събрание за създаването й, се определя в следните насоки:
1. Проверка и установяване на всички факти и обстоятелства, довели до внезапното подаване на оставка от Христо Дамянов Бисеров от всички заемани постове в Народното събрание и политическа партия „Движение за права и свободи“ в резултат на негови действия, след които са образувани наказателни производства за престъпления, свързани с изпиране на пари, подаване на декларации с невярно съдържание и други и проверка и установяване на всички факти и обстоятелства, довели до потенциалното неправомерно изтичане на информация от българските служби за сигурност към „Боянските сараи“
С писмо № ВАКБИС 453-60-10/13.03.2014 г. на заседанието на Комисията на 14 март 2014 г. бе поканен Христо Бисеров. Същият не се яви.
С писмо № ВАКБИС 453-60-32/1.04.2014 г. Комисията отправи повторна покана за участие в заседание на 8 април 2014 г., но Христо Бисеров отново не се яви.
С писмо № ВАКБИС 453-60-11/13.03.2014 г. на заседанието на Комисията на 14 март 2014 г. бе поканен Ивайло Главинков. Същият не се яви.
С писмо № ВАКБИС 453-60-31/1.04.2014 г. Комисията отправи повторна покана за участие в заседание на 8 април 2014 г., но Ивайло Главинков отново не се яви.
С писмо № ВАКБИС 453-60-3/28.02.2014 г. Комисията е поканила за изслушване председателя на ДАНС Владимир Писанчев. На заседание, проведено на 11 март 2014 г. същият е изслушан. Към него бяха зададени следните въпроси :
1. Постъпвала ли е информация в Държавна агенция "Национална сигурност“, включително и в бившата Главна дирекция “Борба с организираната престъпност“ на МВР, за нерегламентирани транзакции от страна на Христо Бисеров или членове на неговото семейство в България или в чужбина? Ако е постъпвала такава информация, кога във времето е станало това и в кое звено? /Веселин Вучков/.
2. Има ли данни за изтичане на информация по отношение на действия на Христо Бисеров, довели до оставка му от всички заемани постове. /Снежана Дукова/.
3. Разполага ли с данни ДАНС за сметки на Бисеров в Швейцария или в друга западна банка. /Стефан Дедев/.
На така поставените въпроси Владимир Писанчев, заяви, че не би могъл да предостави такава информация, тъй като в момента тече досъдебно производство и тези въпроси са само от компетентността на прокуратурата. Наред с това исканата информация е предмет на разследване и в тази връзка представлява следствена тайна.
По отношение на изтичането на информация той отговори, че в момента се извършва проверка. Според него тя е изключително сложна и обемна, и изисква много време, тъй като достъп да тази информация от 2013 г. насам, са имали много хора. Писанчев заяви, че се работи по няколко сигнала за изтичане на информация в различни посоки, но не би могъл да запознае членовете на Комисията с повече подробности.
Народните представители от ПП ГЕРБ изразиха несъгласие с отговорите, тъй като според тях те не навлизат в понятието „следствена тайна“, а желаят само да разберат дали служители са имали достъп до тази информация, колко са и кои са те.
Народният представител Атанас Пъдев зададе въпрос към Владимир Писанчев, касаещ втората част от обхвата на Комисията - изясняването на факти и обстоятелства, свързани с твърденията за скандална кореспонденция между председателя на ПП ГЕРБ Бойко Борисов и Бисер Миланов във връзка с това разполага ли ДАНС с информация дали има такава кореспонденция между двамата и ако да каква е тази информация. Писанчев заяви, че ДАНС няма отношение по този казус.
На въпроса на народният представител Янко Янков дали ДАНС в някакъв аспект се занимава с дейността на Бисер Миланов, Писанчев даде отрицателен отговор.
На същото заседание на Комисията /11.03.2014 г./ с писмо №ВАКБИС-453-60-2/28.02.2014 г. беше поканен и проф. д-р Валери Димитров. Същият не се яви. От Сметната палата бе получено писмо с изх. № 01-01-16/10.03.2014 г., с което Комисията бе уведомена, че за периода 2007 г. до 2013 г. Христо Бисеров е подал 8 бр. декларации. При извършените проверки по реда на чл. 7 от Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности в подадените декларации през този период не са констатирани несъответствия между декларираните факти и данните от външни регистри. За сведение на Комисията бяха изпратени заверени копия от декларациите и уведомлението на Бисеров за периода 2005 г. до 2013 г.
С писмо № ВАКБИС-453-60-8/11.03.2014 г. за изслушване беше поканен Тоньо Железчев, директор на дирекция „Публичен регистър“ към Сметната палата. Същият присъства на заседанието, проведено на 14 март 2014 г.
Народният представител Веселин Вучков попита Железчев задължени ли са българските депутати, както и други публични фигури да декларират в Сметната палата свои банкови сметки, открити в банки или банкови клонове, които оперират извън територията на страната, включително и в офшорни зони и ако са задължени, откога възниква това задължение?
Железчев разясни, че Законът за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности задължава лицата, които заемат публични длъжности да декларират своето имущество в страната и чужбина, но подчерта, че липсва механизъм, чрез който ако лицето не декларира свое имущество в чужбина, това може да бъде проверено. Същото важи и за банковите влогове и банковите клонове. При извършване на проверка служителите от дирекция „Публичен регистър“ на Сметната палата по закон нямат достъп до банкова тайна. Те не могат да проверят дали декларираните наличности в банките съответстват на това, което в действителност е в банките, поради юридическа пречка. Що се отнася до сметки в чужбина, Железчев заяви, че там пречката е и юридическа, и физическа. Сметната палата проверява само това, което е декларирано. Процедурата е точно описана в закона. Ако бъде констатирано несъответствие, лицето следва да бъде уведомено и да направи възражение. Окончателното заключение за несъответствие се обявява на сайта на Сметната палата и списък на лицата, за които е налице такова заключение се изпраща на Националната агенция по приходите за проверка или ревизия по реда на глава ХІV и ХV от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и на председателя на ДАНС. Железчев заяви, че Сметната палата не е разследващ орган и няма как да проверява произход на средства, тъй като това по закон не е нейно задължение.
Народният представител Янко Янков взе отношение като заяви, че Сметната палата е одитен орган, а не разследващ и ролята на декларациите, които се подават пред нея е обществото да е информирано хората, които се занимават с политика и заемат обществени длъжности какво имущество и пари притежават.
Въпреки описателният характер на тази част от предмета на дейност на Комисията, възникна известно затруднение при определянето какви точно факти и обстоятелства следва да се установят. Поради това по тълкувателен път се определиха следните групи факти и обстоятелства, които Комисията следваше да установи:
- фактите и обстоятелствата, довели до оставките на Христо Бисеров като народен представител и член на политическа партия Движение за права и свободи и
- фактите и обстоятелствата, довели до образуването на досъдебни производства за престъпленията изпиране на пари и подаване на декларация с невярно съдържание.
По същество обаче във връзка с фактите и обстоятелствата, съотносими и към двете групи, Комисията установи следните особености с юридически характер:
Според константната практика на Конституционния съд, подаването на оставка е индивидуално основание с персонален характер за прекратяване на мандат на народен представител (Решение на КС № 8/93 и Решение на КС № 13/2010 г.). То се изразява в едностранно изявление на народния представител, адресирано до Народното събрание и обективира желанието на народния представител мандатът му да бъде прекратен предсрочно. Подаването на оставка е свободно волеизявление, което е резултат от собствена преценка на лицето, което я подава (Решение на КС № 4/94 и Решение на КС № 14/2013 г.). Мотивите за такъв акт са без значение и затова не са част от формата за подаването на оставката (Решение на КС № 14/2013 г.). Те могат да са от всякакво естество и не подлежат на изброяване. Възможно е съображенията, поради които се подава оставка да не станат известни на Народното събрание и на обществото (Решение на КС № 4/94). Това е и причината поради която при приемане на решения за прекратяване на пълномощията на народен представител поради подадена оставка, с решението си НС само прекратява пълномощия и посочва основанието – подадена оставка. НС не обсъжда мотивите, довели до това волеизявление на народния представител. Логиката, която се следва е, че щом за да бъде избрано едно лице за народен представител е необходимо изрично неговото съгласие (изискване на Изборния кодекс), то същото лице е свободно да прецени до кога иска да изпълнява съответните функции. Проучването на практиката на Конституционния съд показва, че само в едни случай е извършена проверка – при оставката на г-жа Блага Димитрова като вицепрезидент. В решението си за прекратяване на пълномощията й КС изрично посочва, че „съдът е длъжен да установи доколко решението е резултат от свободно формирано волеизявление, а не резултат от въздействие върху волята. КС не е компетентен да обсъжда мотивите на акта за оставката” (Решение на КС № 11/93 г.). Тази проверка КС е извършил преди да се произнесе по прекратяването на пълномощията й като вицепрезидент.
Решението на НС за прекратяване на пълномощията на Христо Бисеров е прието на 7 ноември 2013 г. и въпросът за мотивите за подаване на оставката не е обсъждан. Временната комисия е създадена с решение, прието на 5 февруари 2014 г., т.е. тя следва да проверява факти и обстоятелства, свързани с поведение на лице, което към момента не е народен представител.
Проверката на парламентарната практика показва, че Комисия със сходен предмет на дейност е имало в 36-то НС – Временна комисия за установяване и изясняване на всички факти и обстоятелства, свързани с подадената оставка от управителя на БНБ Тодор Вълчев. Видно от стенографския протокол от пленарното заседание на Народното събрание от 31 юли 1992 г., Комисията тогава е поканила на разговор г-н Вълчев, както и други лица (журналисти и представители на различни юридически лица) за установяване на фактите и обстоятелствата – предмет на дейността на Комисията. Тази дейност обаче е извършена преди произнасяне на Народното събрание по подадената от Вълчев оставка. Освен това, видно от доклада на същата Комисия, нейните констатации са били в насока дали твърденията, които са били изнесени в медиите и които са породили създаването на тази Комисия, са верни. Факт е, че до прекратяване на пълномощията на Тодор Вълчев като управител на Българската народна банка изобщо не се е стигнало.
По отношение на подадената оставка от Христо Бисеров от заемани позиции в ръководството на политическа партия, Комисията смята, че тази оставка има същият юридически характер - свободно волеизявление. Преценка по целесъобразност във всяка политическа партия е кои лица и за колко време ще заемат ръководни постове в нея. Поради това изследването на причините, довели до тази оставка, би било намеса във вътрешнопартийният живот на една политическа партия, което едва ли може да се приеме, че е от компетентността на Народното събрание дори и когато съответната политическа партия е парламентарно представена.
Предвид образуваното досъдебно производство, по което Христо Бисеров е привлечен като обвиняем, според Решение № 9/2011 г. на Конституционния съд, Народното събрание не можа да иска информация, която съставлява следствена тайна, тъй като „с оглед принципа на разделение на властите е недопустимо законодателната власт да присвоява управленски правомощия, които Конституцията не й е предоставила. ….Народното събрание не може да изземва функции на съдебната власт, защото се нарушава конституционно установения баланс между институциите чрез упражняване на функции, които Конституцията е възложила на съдебната власт”.
2. Проверка и установяване на всички факти и обстоятелства, свързани с твърденията за скандална кореспонденция и среща между председателя на ГЕРБ Бойко Борисов и Бисер Миланов, известен като „Петното“
Спазването на принципа на последователност в работата на Комисията, наложи преди да се пристъпи към осъществяване на действия по тази част от предмета на дейност, да се установи по безспорен начин дали има образувано наказателно производство във връзка с тези факти и обстоятелства. Информация по този въпрос беше поискана от Комисията с писмо изх. № ВАКБИС – 453-60-1/28.02.2014 г. и беше предоставена официално от главния прокурор с писмо вх. № ВАКБИС - 453-60-16/19.03.2014 г., както и от главния секретар на Министерството на вътрешните работи в рамките на неговото изслушване пред Комисията.
На заседание на Комисията председателят Сияна Фудулова уведоми народните представители, че в отговор по това запитване Върховната касационна прокуратура информира, че на 31.01.2014 г. в Софийска градска прокуратура са постъпили материали от Главна дирекция „Национална полиция“, заведени по подаден сигнал от Йордан Йорданов Бонев. Образувана е прокурорска преписка № 694/2014 г. по описа на Софийска градска прокуратура (СГП).
С постановление от същата дата, на Главна дирекция “Национална полиция“ е възложена проверка по реда на чл. 145, ал.1, т.3 от Закона за съдебната власт, с оглед изложените в сигнала на Бонев твърдения за извършено престъпление от общ характер. Към момента на получаване на отговора, проверката не беше приключила. С постановление от 14.03.2014 г. наблюдаващият прокурор от СГП е разпоредил допълнителни действия по възложената проверка, като е определил едномесечен срок за тяхното извършване.
Липсата на юридическа пречка даде възможността на Комисията да предприеме действия по установяване на фактите и обстоятелствата, свързани с твърденията за скандална кореспонденция и среща между председателя на ГЕРБ Бойко Борисов и Бисер Миланов, известен като „Петното”.
С писмо № ВАКБИС 453-60-13/17.03.2014 г. беше поканен за изслушване Светлозар Лазаров, главен секретар на МВР. На заседание, проведено на 21 март 2014 г. същият присъства. Към него бяха зададени следните въпроси:
1. Има ли данни в Министерство на вътрешните работи за проведена среща между Бойко Борисов, Бисер Миланов и Йордан Бонев на Коледа, в Банкя, в къщата на Борисов? /Атанас Пъдев/.
2. Разполага ли Министерството на вътрешните работи с данни за финансиране на протестите чрез Миланов от Борисов? /Атанас Пъдев/.
3. В информацията, с която МВР разполага по случая фигурира ли някъде името на лицето Върбан Маринов от гр. Русе? /Атанас Пъдев/.
Във връзка с поставените въпроси Лазаров запозна народните представители със следната информация:
На 4 февруари 2014 г. в Главна дирекция „Национална полиция“ е заведена преписка с жалбоподател Йордан Йорданов Бонев, председател на Национално движение „Свобода“. Преписката е докладвана на Върховна касационна прокуратура и е образувана прокурорска преписка за престъпление по чл.144, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК /закана за убийство/. По разпореждане на наблюдаващия прокурор от Софийска градска прокуратура е възложена допълнителна проверка, с цел установяване верността на посочените в сигнала твърдения. Снети са обяснения от лицата Йордан Бонев и Марио Генчев Петров, според които става ясно, че Бисер Миланов и Йордан Бонев са водили кореспонденция по Фейсбук, където е уредена среща с председателя на ПП ГЕРБ - Бойко Борисов.
Според данните, които са получени на 26 декември 2013 г. в гр.Банкя се е състояла среща между Йордан Бонев, Бисер Миланов и Бойко Борисов. Според твърденията, до гр. Банкя Бонев и Миланов са придружавани от лицата Марио Генчев Петров и Деян Тодоров Стефанов. На срещата са присъствали само Йордан Бонев и Бисер Миланов.
На 12 февруари 2014 г. е снето обяснение от Бисер Миланов, като същият потвърждава за горепосочената среща, състояла се в гр. Банкя, но заявява, че на по-късен етап ще даде подробности за нея.
Главният секретар не навлезе в конкретика за срещата, тъй като на този етап преписката е висяща, но заяви, че има данни за финансиране на протестите. Има твърдения, че лицата са получили сума от 15000 лв. Лазаров подчерта, че това са твърдения и прокуратурата е компетентният орган, който следва да прецени има ли данни за извършено престъпление.
В справката, с която МВР разполага по случая името Върбан Маринов не фигурира.
С писмо № ВАКБИС 453-60-14/17.03.2014 г. за изслушване на заседание беше поканен Йордан Бонев. Същият се яви на заседание на 21.03.2014 г. В създалата се дискусия на него му бяха зададени следните въпроси:
1. Може ли народните представители да получат повече информация относно лицата, твърдящи за дадена сума от 12 000 лева капаро от общо договорената от 500 000 лева, от Бойко Борисов на Бисер Миланов. Кои са хората, предоставили тази информация на Кристина Патрашкова?/Атанас Пъдев /.
2. Получил ли е Бисер Миланов плик с пари от лицето Върбан Маринов от гр. Русе и може ли народните представители да получат информация за това лице Маринов? /Атанас Пъдев/.
3. Йордан Бонев присъствал ли е на среща в гр. Банкя с Бойко Борисов? Какво се е случило на тази среща и колко е продължила?/Атанас Пъдев/.
4. Какво е накарало Бисер Миланов толкова видимо да промени позицията си от момента в който беше задържан?/Атанас Пъдев/.
5. Бяха ли коментирани начинът на поведение и действие по време на протестите, които трябваше да бъдат организирани?/Кирчо Карагьозов/.
6. По време на срещата споменавани ли са от страна на Борисов имената, ролята и мястото на други хора от обществено-политическия живот и пролича ли от къде той получава политическа подкрепа в България? /Атанас Пъдев/.
Думата бе дадена на Йордан Бонев, който информира народните представители за следното:
На 10 декември 2013 г. Бисер Миланов се среща с депутата Пламен Нунев в гр. Русе. Проведени се две срещи в хотел "Космополитен". Бонев твърди, че преди време собственик на този хотел е лицето Красимир Даков - съучредител на ГЕРБ в гр.Русе и бизнесмен, спонсориращ ПП ГЕРБ в гр. Русе. Кореспонденцията между Йордан Бонев и Бойко Борисов във Фейсбук е във връзка с проведената среща между Пламен Нунев и Бисер Миланов. Договорено е Бисер Миланов и Бойко Борисов да се видят. На 25.12.2013 г., Йордан Бонев води кореспондинция по Фейсбук с Бойко Борисов. Борисов му отговаря да си напише номера на телефона и същият ден в 17:30 ч. му се обажда като го кани на следващия ден – 26.12.2013 г. в 10:30 ч. в гр. Банкя да пият кафе.
За гр. Банкя в колата пътуват 4 човека - Йордан Бонев, Деян Стефанов, Бисер Миланов и още едно лице /на този етап Бонев не споменава неговото име, по-късно става ясно, че това е лицето Марио Генчев/. В 10:30 часа са били посрещнати от служител на Националната служба за охрана (НСО), който ги съветва да отидат от страничния вход на къщата. Бонев обяснява от къде точно минават и какво виждат, влизайки вътре. Борисов пита Бонев и Миланов какви искат да бъдат - постоянно протестиращи или да прераснат в политическа партия? Те заявяват, че желаят да бъдат политическа партия. Тогава Борисов им казва да организират протест за свалянето на кабинета. Поддръжници на Национално движение "Свобода", подплатени и от структурите на ГЕРБ, да създадат отряд, който да предизвика напрежение между граждани и полиция, да бъдат умишлено пуснати провокатори и да се нахлуе в сградата на парламента, където да се извършат действия по повреждане и унищожаване на имущество. Целта е била радикализиране на протестите и сваляне на правителството. Сумата, която Борисов е предложил за това е 500 000 лева. На същата среща е била договорена и втора среща на 14-15.01.2014 г, на която е трябвало да се предаде остатъка от договорената сума от 500 000 лв. Очаквало се е около тази дата ПП ГЕРБ да внесе вот на недоверие и отново да се стигне до сблъсъци и радикализиране на протеста. Тази втора среща не осъществена, поради това че на 15.01.2014 г. Бисер Миланов е бил задържан.
Бонев заявява, че на негов близък преди около две седмици са предлагани 1 милион лева за създаване на отряд за радикализиране и превземане на парламента с уговорката ако това бъде осъществено движение „Свобода“ може да измести партия Атака и да присъства в Народното събрание като националистическа партия. Парите са предлагани от приближен на Борисов.
В изложението си Бонев многократно потвърди за срещата си с Борисов, на която според него се е готвил план за сериозна дестабилизация на държавата чрез предизвикване на смяна на правителството. За целта на представителите на Национално движение „Свобода” са били дадени конкретни указания в тази насока.
Бонев говори и за лицето Върбан Маринов, по прякор Върбан Циганинът, известен в гр. Русе с рязането на тръбите на „Напоителни системи“, Русе. Бонев го определи като човек на Пламен Нунев. На 27.12.2013 г. Цветан Бонев, брат на Йордан Бонев, пътува с Върбан Маринов от гр. Русе до гр. София, с плик с 12 000лв., получени от Пламен Нунев по заповед на Бойко Борисов. Тези пари са били предназначени да се обиколят и активизират структурите. След това се е очаквала друга сума - към 100 000 лв. - за превоз на хора от провинцията до гр. София с цел пристигане в столицата и предизвикване на протест.
Йордан Бонев подчерта, че в момента Бисер Миланов и Йоанна Капранджиева, неговата приятелка са зависими от Бойко Борисов, тъй като същият е обещал да осигурили адвокатска защита на Миланов.
Бонев и Патрашкова заявиха, че разполагат със запис, на който на около седмата минута се казва как Върбан Маринов е отишъл при Капранджиева като представител на Борисов, който от своя страна предлага да осигури адвокатската защита на Бисер Миланов. Дискът бе предоставен на народните представители.
Бонев сподели пред народните представители, че се страхува за живота си, тъй като е получавал заплахи във Фейсбук, за което е информирал органите на МВР. Досега той не е търсен от Прокуратурата.
Относно смяната на позицията на Миланов след задържането му, Бонев заяви, че Миланов е подкупен и че задържането му е организирано от хора около Бойко Борисов.
Бонев разказа за проведен разговор преди седмица /заседанието на Комисията е проведено на 21.03.2014 г./ между Миланов и друго лице, на което Бонев не назова фамилията /Стефка/, на който Миланов казва :"Аз съм с Бойко, като изляза ще ги разбия тези", "Ще ме пуснат. Ще ме пуснат".
Бонев твърди, че с цел връщане във властта Борисов прави всичко възможно, за да бъдат дескридитирани партиите Атака, БСП и ДПС, било чрез атакуване на правителството по медиите или чрез създаване на сблъсъци и протести.
Бонев призна, че финансовият мотив и страхът от Миланов кара хората от обкръжението му да извършват подобни действия. Средите, от които Миланов подбира своя кръг са най-вече хора от криминалния контингент - наркопласьори, наркотрафиканти.
Бонев разказа, че на срещата Борисов им е дал точни инструкции каква линия на поведение да следват по време на протестите, с цел радикализирането им и разказа следното: „Излизаме със знамената на Национално движение "Свобода". Изведнъж, този протест след един час набъбва от структури на ГЕРБ и други подкупени лица, набъбва и се започва хвърляне на димки, хвърляне на бомби - примерно пиратки, блъскане на полицаите......,дърпане на решетки, сблъсък, полицаят идва примерно да счупи главата на дадения гражданин, да скочат, меле да стане и същевременно .... да се влезе в парламента и да падне кабинета. Те се опитваха много пъти да го направят това нещо - сблъсъка между гражданите и полицията..........“. Според него Миланов винаги е готов да участва във всякакви протести, което говори за липса на позиция и убеждения у него.
Бонев разказа, че на срещата Борисов е изразил своето отношение към редица лица от политическия живот в държавата (Сергей Станишев, Георги Първанов, Волен Сидеров, Николай Бареков, Ахмед Доган, Росен Плевнелиев и Ваньо Танов). На въпрос на Миланов към Борисов: "С президента как си?" той отговаря: "Той е мой човек, няма проблеми с него, каквото му кажа - прави. Обаче съм го оставил да комуникира с Реформаторския блок, защото там си има някаква негова линия, обаче ме слуша, да",...... "Президентът не е проблем, служебен кабинет ще наредим, ще Ви направим партия и така. Ще наредим служебния кабинет. Президентът не е проблем".
Бонев заяви, че след европейските избори ПП ГЕРБ ще се опита да атакува кабинета и да започнат отново протести, на които да се нахлуе и превземе сградата на Народното събрание : „ .....искат да превземат сградата, да влязат, да чупят, да рушат. Медиите да го снимат това нещо.............“.
Според Бонев е съществувала договорка Миланов да бъде освободен, но договорката се е променила, след като Миланов е признал за срещата си с Борисов.
В заключение Бонев нарече протестите една огромна манипулация, в която се инвестират много пари.
Йордан Бонев беше поканен за повторно изслушване с писмо изх. № ВАКБИС - 453-60-36/1.04.2014 г., по време на което той отново потвърди същите факти и обстоятелства.
С писмо № ВАКБИС 453-60-15/17.03.2014 г. за изслушване на заседание беше поканена Кристина Патрашкова. Същата се яви на заседание на 21.03.2014 г. Тя разказа, че е разбрала за проведената среща между Бонев, Миланов и Борисов, след задържането на Миланов. Тя самата заяви, че първоначално не е вярвала, че такава среща се е осъществила. След това е влязла във връзка с Йордан Бонев, който е разказал всичко това, което е изложил пред народните представители на Комисията току-що. Бонев е потвърдил тяхната предварителна информация и е влязъл в детайли около срещата, включително и какво точно представлява домът на Борисов, детайли от интериора. След съпоставка с хора, които са му гостували се е оказало, че всичко разказано от него е вярно.
Патрашкова предостави на Комисията диск със запис, от който става ясно, че Борисов чрез посредник е предложил адвокат за Бисер Миланов на приятелката му Йоана Капранджиева, което според нея определено говори за зависимост и обвързаност.
Патрашкова обърна внимание, че са правени многократни опити по официален ред да интервюират и Бисер Миланов, за да чуят и неговата гледна точка, но това е било отказвано с мотив, че ще се попречи на разследването. Тя поясни, че е подавала молба до Районната прокуратура, за да направи интервю с Миланов, но веднага е получила отказ.
Патрашкова изрази недоумение, че Миланов разполага с телефон и дава интервюта доста често. Тя нарече това абсурдно и заяви, че Миланов звъни в редакции и заплашва колеги, казвайки, че когато излезе от затвора всички, които са се занимавали с него ще получат някакво наказание. Патрашкова призна, че изпитва притеснение от този факт. Според нея, като журналисти те са си свършили работата и са намерили потвърждение от много хора за случилото се. Тя призна, че не допуска и Йордан Бонев да я заблуждава, а напротив самият той е готов да даде веднага показания ако такива му бъдат поискани от компетентните органи.
Патрашкова уточни, че първоначално, както Бисер Миланов, така и Бойко Борисов категорично са отрекли, че са се срещали, дори и че са се познавали. В последствие обаче официално Бисер Миланов казва, че са били на тази среща, но пари не е получавал, нито са му предлагани, но все пак потвърждава, че среща е имало. Не става обаче ясно за какво точно е била тя.
Патрашкова обясни, че нито МВР, нито Прокуратурата са търсили нея или сътрудници от нейната медия за изнесената информация.
В същото време, Комисията следва да отбележи фактът, че докато провежда заседания в рамките на тримесечния си срок на действие Бисер Миланов все пак е интервюиран от затвора. Съдията от Софийския районен съд Станимир Миров е разписал разрешения той да дава интервюта за медиите от затвора. Според Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража срещи на обвиняеми и подсъдими с медии се допускат след писмено разрешение на прокурор или съдия. Обвиняемите и подсъдимите могат да бъдат интервюирани и фотографирани само ако изразят изрично писмено съгласие. Исканията на три национални телевизии за срещи с подсъдимия Миланов са били уважени и разрешени на 31.03.2014 г. от съдия Миров. По реда на закона, след разпореждане на съда е поискано и изричното писмено съгласие на лицето за среща с представителите на медиите.
В края на заседанието, проведено на 21.03.2014 г. народният представител Атанас Пъдев направи предложение Комисията да се запознае с фактологията, свързана с подадените жалби от Йордан Бонев към институциите. За тази цел Комисията изпрати писмо до СГП с изх.№ ВАКБИС-453-60-22/24.03.2014 г. До момента няма изпратен отговор от СГП до Комисията.
С писмо изх. № ВАКБИС - 453-60-21/21.03.2014 г. Комисията отправи покана за изслушване към Бисер Миланов. Тъй като към този момент Миланов беше с мярка за неотклонение „задържане под стража” с отделно писмо до министъра на правосъдието (изх. № ВАКБИС - 453-60-19/21.03.2014 г.) Комисията отправи молба за съдействие относно предаването на поканата на Миланов. Едновременно с това с отделно писмо до главния прокурор (изх. № ВАКБИС - 453-60-20/21.03.2014 г.) Комисията отправи и молба за съдействие в случай, че Миланов приеме поканата за явяване за изслушване.
Бисер Миланов беше изслушан на заседанието на Комисията на 25 март 2014 г. В началото на изложението си той разказа на народните представители, че Йордан Бонев го е уведомил, че се е свързал с Бойко Борисов чрез съобщение в социална мрежа и му е оставил телефон за връзка. В резултат на това Бойко Борисов се е обадил на Йордан Бонев и са уговорили среща за 26 декември 2013 г. в дома на Борисов в Банкя. На поставения му от народния представител Янко Янков въпрос, Бисер Миланов отговори, че той е поискал срещата с Борисов, защото е искал да разбере от него много неща и най-вече дали Борисов е знаел какво причинява на България, да го попита дали върви срещу българските интереси и т.н. Във връзка с въпрос на народния представител Сияна Фудулова, Миланов изтъкна същите причини и за срещите си с Пламен Нунев.
От значение за Бисер Миланов е било и да каже на Борисов какво е причинил на семейството му по времето, когато е бил главен секретар на МВР. На въпроса на народния представител Атанас Пъдев, Миланов отговори, че в автомобила, с който са отишли на срещата на 26 декември, са били той, Йордан Бонев, Деян Стефанов и Марио Генчев, но на самата среща са присъствали само той и Йордан Бонев. Според Бисер Миланов те са били посрещнати пред дома на Борисов от охраната на НСО, която ги е упътила къде да паркират автомобила и в кое помещение на къщата да влязат. На въпрос от народния представител Атанас Пъдев, Миланов отговори, че срещата е продължила кратко – около час и малко – два часа. Бойко Борисов ги е посрещнал с думите „Свалихте ме от власт, хайде сега елате да пием по едно кафе.” По време на разговора с него е обяснявал как трудно се управлява една държава, за бюджета, за магистралите и т.н.
На въпроса на народния представител Калина Балабанова, Бисер Миланов отговори, че Борисов не е искал нищо от него, включително не е искал да се радикализират протестите. Според Миланов твърденията на Йордан Бонев в обратната насока, включително и това, че са давани пари за финансиране на протестите от Борисов, са резултат от желанието на Йордан Бонев да му помогне. Според Миланов, Йордан Бонев и Цветан Бонев са ходили при него в затвора и са му предлагали да подпише декларация, че Борисов му е дал 500 000 лв., като срещу това е щял да бъде освободен, но той е отказал да го направи.
Според Бисер Миланов по време на срещата Борисов се е поинтересувал дали Национално движение „Свобода” ще прави партия или ще продължат да протестират, а на въпроса на народния представител Сияна Фудулова отговори, че не е водил разговор с Борисов за образуване на партия. На въпроси на народните представители Хамид Хамид, Атанас Пъдев и Калина Балбанова, Миланов отрече по време на срещата да са обсъждани Волен Сидеров, Сергей Станишев, Георги Първанов и Росен Плевнелиев, но потвърди, че е имало изразено мнение от страна на Борисов за Ахмед Доган.
На въпроса на народния представител Хамид Хамид за причините, поради които Борисов е предлагал осигуряването на адвокатска защита, Бисер Миланов отговори, че такова предложение не му е отправяно и че никой не го е уведомявал за такова предложение. Според него адвокатът му е получил 500 лева от Йордан Бонев или Марио Генчев. Наред с това, Миланов уведоми народните представители, че адвокатът му отказва да говори с него и че се замисля за неговата смяна.
В хода на изслушването му Миланов заяви, че „не съм предател като Бонев” и че „Бойко трябва да се гордее с мен и трябва да разбере какъв човек съм”.
На въпроса на Сияна Фудулова за отношенията с Върбан Маринов, Миланов отговори, че са приятели от много години и че Върбанов е бил единственият човек, който след излизането на Миланов от затвора, му е дал 500 лв. на заем. Според Миланов именно Върбан Маринов е извършвал действията по уведомление на общината за протестите с различна тематика, организирани от Национално движение „Свобода”.
Като запозна подробно народните представители от Комисията с протестната дейност на Национално движение „Свобода”, Бисер Миланов акцентира, че финансирането им е било осигурено от Николай Бареков. Комуникацията между тях е започнала през 2013 г. при посещение на Бареков в гр. Русе. Впоследствие по покана на Бареков членове на движението са дошли в гр. София, за да вземат участие в протест, организиран от движение „България без цензура”. Според Миланов, Бареков е заплатил пътните разноски на участниците в този протест. Това сътрудничество е продължило в рамките на същата година чрез поредица от срещи между Бареков и Миланов и чрез активно участие на членове на движението и в последващи протести. Според Бисер Миланов, Бареков му е предоставял периодично парични суми, чиято обща стойност възлиза на около 50 000 – 60 000 лв. Предназначението на финансирането е било да се укрепи и развива Национално движение „Свобода”. Затова парите били използвани за осигуряването на ежедневната издръжка на хората, с които Миланов е живял, включително за наемането на недвижим имот в гр. София, и са били изразходвани през лятото на 2013 г. Проведените между двамата срещи били повече от 10, а средствата са предоставяни на траншове в различни размери. Според Миланов комуникацията им с Бареков се прекратява след изявление на последния, че Миланов е начупил колите на определени медии с бухалки. Миланов изрази мнение, че Бареков е бил притеснен от евентуална среща между Миланов и Бойко Борисов.
Във връзка с въпроси на народните представители Атанас Пъдев и Сияна Фудулова, Миланов изказа предположение, че нанесеният му в затвора побой може да е бил реакция срещу неговото обаждане в определена телевизия или може да е насочен към ограничаването на неговите изявления във връзка със срещата му с Бойко Борисов. Той обясни и, че може да се обажда по телефона от затвора, като използва такъв с карта.
За заседанието на Комисията на 25 март 2014 г. бяха поканени за изслушване и служители от Националната служба за охрана (НСО) (писмо изх. № ВАКБИС - 453-60-18/21.03.2014 г.), които са изпълнявали функции по охрана на къщата на Бойко Борисов в Банкя в деня на провеждане на срещата. На поканата се отзоваха подполковник Иван Стоянов (ръководител на екипа), майор Николай Ферменджиев, капитан Добромир Станев, старши лейтенант Светослав Станчев, старшина Николай Нестеров и сержант Радослав Зашев.
Доколкото предназначението на тяхното изслушване беше да се установят факти и обстоятелства, съдържащи се в изложенията на други лица, изслушани от Комисията, това наложи да се отправят въпроси за изясняване на начина, по който се осъществява по принцип охраната на лица и обекти от НСО. Тъй като правилата, съдържащи се в тези разяснения са относими към всички случаи на охрана, осъществявана от НСО, те не биха могли да бъдат част от съдържанието на този доклад. Но тъй като членовете на Комисията прецениха, че част от изнесените факти и обстоятелства от служителите на НСО във връзка с осъществяването на охраната на лица и обекти будят недоумение, то те ще бъдат предоставени за обсъждане на специализираната постоянна комисия на Народното събрание.
Във връзка с предмета на дейност на Комисията на служителите на НСО бяха зададени въпросите колко и кои лица са били на срещата с Борисов, проведена на 26 декември 2013 г. в 10:30 ч. и познават ли Бисер Миланов /Атанас Пъдев/. В отговор на тези въпроси подполковник Стоянов и капитан Добромир Станев отрекоха да познават Бисер Миланов. Те увериха народните представители, че не си спомнят лицата, участвали в тази среща, като се аргументираха с невъзможността да запомнят лицата на всички посетители на Борисов в дома му, тъй като там той провеждал срещи с много хора. Сержант Радослав Зашев каза, че е виждал Миланов по телевизията, но не го е виждал на живо.
При изслушването на служителите на НСО стана ясно, че подполковник Стоянов е в охраната на Бойко Борисов още от времето, когато последният е станал кмет на гр. София.
С писмо № ВАКБИС 453-60-35/1.04.2014 г. за изслушване на заседание беше поканен Цветан Бонев. Същият се яви на заседание на 8.04.2014 г.
С писмо № ВАКБИС 453-60-34/1.04.2014 г. за изслушване на заседание беше поканен Марио Генчев. Същият не се яви.
С писмо № ВАКБИС 453-60-33/1.04.2014 г. за изслушване на заседание беше поканен Деян Стефанов. Същият се яви на заседание на 8.04.2014 г.
Към тримата господа Комисията беше отправила покани и преди това, но поради краткия срок от изпращане на поканата до провеждане на заседанието, поканите не са били получени навреме.
На заседание на Комисията, проведено на 8 април 2014 г. беше изслушан Цветан Бонев. В първоначалното си изложение пред Комисията той информира народните представители, че на 27 декември, в 10:00 часа е получил обаждане от Бисер Миланов по телефона, който го е уведомил, че Върбан Маринов го очаква в бар „Журево“ в гр. Русе. Тъй като самият Цветан Бонев е бил в Русе, той е отишъл на определеното място и се срещнал с Върбан Маринов, а последният му е казал, че ще го откара до София. След пристигането им в София, Върбан Маринов е оставил Цветан Бонев на Централната автогара и му е казал, че трябва да се срещне с Бисер Миланов. На въпроса на народния представител Атанас Пъдев, Цветан Бонев уточни, че пътуването се е осъществило с личния автомобил на Върбан Маринов, че се запознал с него точно същия ден и не го е познавал преди това. Знаел е, „че е близък до политическа партия ГЕРБ от социалните мрежи и от общественото мнение на хората. Не твърдя, но в общественото мнение се говореше, че той изпълнява поръчки на ГЕРБ като е купувал и е помагал за изборите през 2009 година. ……... В общественото пространство се мълви, че е близък на Пламен Нунев.“.
На въпросите на народните представители Янко Янков, Атанас Пъдев и Сияна Фудулова, Цветан Бонев уточни и, че е дошъл да живее в София през м. Март, за да участва в протестите, които Национално движение „Свобода“ организира, тъй като той самият е член на това движение. Живеел е с Бисер Миланов и тъй като не учи и не работи, Бисер Миланов го е издържал. Взел е участие във всички протести и според него „има спуснати лица, които контролират протеста и енергията на определена група от хора, които наистина са излезли с чисто сърце и достойнство и по този начин се получава едно объркване между всеки един. Дават се финансови средства на определени лица и по този начин се злоупотребява с чистите хора.“ В допълнение Цветан Бонев посочи, че „информация има, че такива пари са давани от различни политически сили, но аз лично не съм видял. Това се твърди от хора, които дали са взели, дали са видели, вече остава загадка. Но като цяло, смея да си мисля, че наистина е така“.
Според Цветан Бонев, Бисер Миланов го осведомил за срещата им с Бойко Борисов след пристигането на Цветан Бонев в София, но му е дал информация за това, какво са обсъждали на тази среща. Според Цветан Бонев „преди това нямахме пари, в един момент след срещата с Върбан Маринов получихме инвестиция“. На въпроса на народния представител Калина Балабанова той уточни, че размерът на получените средства е 12 000 лева. На въпроса на народния представител Атанас Пъдев, Цветан Бонев отговори, че той лично не е видял парите, но информацията му е, че Върбан Маринов ги е предал на Бисер Миланов, „същия ден, в уречената среща – 5 без 15 е часът на срещата, или по-точно 17 ч.“.
Във връзка с изказванията му в медиите, че Бисер Миланов лъже Цветан Бонев посочи, че Бисер Миланов изрича лъжи „по повод къщата, която стана така медийно известна, като твърди, че Йордан Бонев всъщност е плащал, а не беше така. Истината е, че той се грижеше за финансовия въпрос относно наема на въпросната къща, която така нашумя. Отделно, той в началото твърдеше, че не се е срещал с Бойко Борисов и аз поради тази причина съм се изразил, че всъщност тези думи, които изрича са лъжа.“
На същото заседание на Комисията изслуша и Деян Стефанов. Във връзка с въпросите, поставени от народния представител Атанас Пъдев, Деян Стефанов разказа, че срещата е била на 26 декември. В 08:30 сутринта са тръгнали той, Марио Генчев, който е карал колата на Бисер Миланов, Бисер Миланов и Йордан Бонев. С пристигането им в Банкя са спрели да попитат как да се ориентират до къщата на Бойко Борисов и възрастен човек ги е ориентирал. При пристигането им до къщата се е появил охранител, който ги е упътил от къде да влязат, а впоследствие друг охранител им е казал да изчакат. Около двадесет минути по-късно Бисер Миланов и Йордан Бонев са влезли в къщата, а той и Марио Генчев са останали да чакат в колата. Според Деян Стефанов, срещата е продължила между 2 часа и половина и 3 часа.
На въпрос на народния представител Сияна Фудулова, Деян Стефанов обясни, че след срещата Бисер Миланов е бил „доста превъзбуден“ и не е коментирал нищо конкретно, тъй като „по принцип Бисер не обича да коментира пред нас.“. В отговор на въпрос на народния представител Янко Янков, Деян Стефанов допълни, че Бисер Миланов „не дава обяснения на никой, в последния момент се казва какво трябва да се прави.“. Според него, Бисер Миланов е очаквал нещо и най-вероятно това са били финанси, тъй като към този момент „бяхме закъсали яко“. На въпросите на народните представители Янко Янков и Сияна Фудулова, Деян Стефанов уточни, че финансирането им е било необходимо за протестите, в които и той самият участва от м. Октомври 2013 г. Според него разрешения за тези протести са се взимали от Бисер Миланов и Йордан Бонев. На въпросите от народния представител Атанас Пъдев, Деян Стефанов отговори, че не е задавал въпроси от къде се получават финансите, но е бил с Бисер Миланов, когато последният е отишъл да вземе парите от Върбан Маринов на срещата на 27 декември на Централната автогара в гр. София. Самият Деян Стефанов не е видял предаването на парите, тъй като „двамата се отделиха, влязоха навътре в автогарата, ние ги чакахме до джипа и се върнаха. Но е нормално да си помисля, че е взел пари, защото след като нямахме пари на следващия ден празнувахме“.
На въпроса на народния представител Атанас Пъдев, Деян Стефанов обясни, че е изказал мнение, че Бисер Миланов лъже, поради отричането, че е имал среща с Бойко Борисов.
За изслушване в Комисията бяха поканени и Бойко Борисов /писмо изх. № ВАКБИС - 453-60-25/26.03.2014 г. и писмо изх. № ВАКБИС - 453-60-37/02.04.2014 г./ Пламен Нунев /писмо изх. № ВАКБИС - 453-60-26/26.03.2014 г. и писмо изх. № ВАКБИС - 453-60-38/02.04.2014 г./ и Николай Бареков /писмо изх. № ВАКБИС - 453-60-39/09.04.2014 г./, които не се отзоваха на поканата. Николай Бареков изпрати до Комисията изявление, с което предлага изслушването му да бъде осъществено в присъствието и на други лица, които имат отношение към случая.
В хода на изслушванията в Комисията бяха съобщени и факти и обстоятелства, за които се прецени, че следва да станат достояние на народните представители, макар да са извън предмета на дейност на Комисията, определен с решението на Народното събрание. Според Йордан Бонев, идеята на протестите, които се проведоха през лятото на 2013 г. е била да се сформира колектив, който да ги радикализира. Информацията за автобуса, които беше използван за извеждане на хората от сградата на Народното събрание по време на протеста пред нея, е била известна на определени лица два дни предварително. Те са били инструктирани „точно и ясно как да лягат, как да стават, как е плащано на пи ар агенции да отразяват това събитие, да се предизвикат някои радикализирани примери. Точно такъв сценарий предстоеше и при нас, с автобуса. Момчето ни каза: „Дадоха ни по 100 лева, бяхме 100 човека от моя квартал, ходихме, казаха ни: „Лягайте, почвайте, вадете павета““.
Въз основа на проведените изслушвания и предоставената информация Комисията установи, че среща между Бойко Борисов и Бисер Миланов е имало. Тя се е провела на 26 декември 2013 г. в дома на Борисов в Банкя.
Предвид съдържанието на представената информация Комисията предлага на Народното събрание да изпрати доклада на Прокуратурата на Република България в качеството й на компетентен орган по преценката за наличието на „достатъчно данни” по смисъла на Наказателно-процесуалния кодекс.
Предвид съдържанието на представената информация Комисията предлага на Народното събрание да изпрати доклада по компетентност и на заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи.
След проведеното обсъждане с 9 гласа „за”, 0 гласа „против” и 0 гласа „въздържал се”, Комисията предлага на Народното събрание следния проект на решение:
ПРОЕКТ!
РЕШЕНИЕ
по Доклада на Временната анкетна комисия за проверка и установяване на всички факти и обстоятелства, довели до внезапното подаване на оставка от Христо Дамянов Бисеров от всички заемани постове в Народното събрание и политическа партия „Движение за права и свободи“ в резултат на негови действия, след които са образувани наказателни производства за престъпления, свързани с изпиране на пари, подаване на декларации с невярно съдържание и други, както и потенциалното неправомерно изтичане на информация от българските служби за сигурност към „Боянските сараи“, както и всички факти и обстоятелства, свързани с твърденията за скандална кореспонденция и среща между председателя на ГЕРБ Бойко Борисов и Бисер Миланов, известен като „Петното“
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
1. Приема доклада на Временната анкетна комисия за проверка и установяване на всички факти и обстоятелства, довели до внезапното подаване на оставка от Христо Дамянов Бисеров от всички заемани постове в Народното събрание и политическа партия „Движение за права и свободи“ в резултат на негови действия, след които са образувани наказателни производства за престъпления, свързани с изпиране на пари, подаване на декларации с невярно съдържание и други, както и потенциалното неправомерно изтичане на информация от българските служби за сигурност към „Боянските сараи“, както и всички факти и обстоятелства, свързани с твърденията за скандална кореспонденция и среща между председателя на ГЕРБ Бойко Борисов и Бисер Миланов, известен като „Петното“.
2. Докладът на Временната анкетна комисия да се предостави на главния прокурор на Република България.
3. Докладът на Временната анкетна комисия да се предостави на заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи.
Решението е прието от 42-ото Народно събрание на.....................2014 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Сияна Фудулова
Временната комисия беше създадена с решение на Народното събрание от 5 февруари 2014 г. със срок на действие от три месеца. Комисията се състои от 12 народни представители, на паритетен принцип – по трима народни представители от всяка парламентарна група.
Съставът на Комисията включва:
Председател - Сияна Фудулова
Членове: Атанас Пъдев, Ахмед Башев, Веселин Вучков, Деница Гаджева, Калина Балабанова, Кирчо Карагьозов, Любомир Владимиров, Снежана Дукова, Стефан Дедев, Хамид Хамид и Янко Янков.
Временната анкетна комисия е провела 10 заседания, на които са приети вътрешни правила за работата й, изготвена, обсъдена и приета е нейната работна програма, проведени са редица изслушвания и е приет докладът й.
На заседанията, проведени на 7.02.2014 г., 21.02.2014 г. и 26.02.2014 г., Комисията е приела вътрешните си правила, изготвила е и след проведено обсъждане е приела работната си програма.
В началото на заседанието, проведено на 21 март 2014 г. народните представители от ПП ГЕРБ заявиха, че прекратяват участието си в Комисията, тъй като според тях „тя се превръща в един орган, който се занимава със слухове и жълта преса“. От този момент народните представители Снежана Дукова, Веселин Вучков и Стефан Дедев не присъстваха на заседания на Комисията.
Предметът на дейност на Комисията, според решението на Народното събрание за създаването й, се определя в следните насоки:
1. Проверка и установяване на всички факти и обстоятелства, довели до внезапното подаване на оставка от Христо Дамянов Бисеров от всички заемани постове в Народното събрание и политическа партия „Движение за права и свободи“ в резултат на негови действия, след които са образувани наказателни производства за престъпления, свързани с изпиране на пари, подаване на декларации с невярно съдържание и други и проверка и установяване на всички факти и обстоятелства, довели до потенциалното неправомерно изтичане на информация от българските служби за сигурност към „Боянските сараи“
С писмо № ВАКБИС 453-60-10/13.03.2014 г. на заседанието на Комисията на 14 март 2014 г. бе поканен Христо Бисеров. Същият не се яви.
С писмо № ВАКБИС 453-60-32/1.04.2014 г. Комисията отправи повторна покана за участие в заседание на 8 април 2014 г., но Христо Бисеров отново не се яви.
С писмо № ВАКБИС 453-60-11/13.03.2014 г. на заседанието на Комисията на 14 март 2014 г. бе поканен Ивайло Главинков. Същият не се яви.
С писмо № ВАКБИС 453-60-31/1.04.2014 г. Комисията отправи повторна покана за участие в заседание на 8 април 2014 г., но Ивайло Главинков отново не се яви.
С писмо № ВАКБИС 453-60-3/28.02.2014 г. Комисията е поканила за изслушване председателя на ДАНС Владимир Писанчев. На заседание, проведено на 11 март 2014 г. същият е изслушан. Към него бяха зададени следните въпроси :
1. Постъпвала ли е информация в Държавна агенция "Национална сигурност“, включително и в бившата Главна дирекция “Борба с организираната престъпност“ на МВР, за нерегламентирани транзакции от страна на Христо Бисеров или членове на неговото семейство в България или в чужбина? Ако е постъпвала такава информация, кога във времето е станало това и в кое звено? /Веселин Вучков/.
2. Има ли данни за изтичане на информация по отношение на действия на Христо Бисеров, довели до оставка му от всички заемани постове. /Снежана Дукова/.
3. Разполага ли с данни ДАНС за сметки на Бисеров в Швейцария или в друга западна банка. /Стефан Дедев/.
На така поставените въпроси Владимир Писанчев, заяви, че не би могъл да предостави такава информация, тъй като в момента тече досъдебно производство и тези въпроси са само от компетентността на прокуратурата. Наред с това исканата информация е предмет на разследване и в тази връзка представлява следствена тайна.
По отношение на изтичането на информация той отговори, че в момента се извършва проверка. Според него тя е изключително сложна и обемна, и изисква много време, тъй като достъп да тази информация от 2013 г. насам, са имали много хора. Писанчев заяви, че се работи по няколко сигнала за изтичане на информация в различни посоки, но не би могъл да запознае членовете на Комисията с повече подробности.
Народните представители от ПП ГЕРБ изразиха несъгласие с отговорите, тъй като според тях те не навлизат в понятието „следствена тайна“, а желаят само да разберат дали служители са имали достъп до тази информация, колко са и кои са те.
Народният представител Атанас Пъдев зададе въпрос към Владимир Писанчев, касаещ втората част от обхвата на Комисията - изясняването на факти и обстоятелства, свързани с твърденията за скандална кореспонденция между председателя на ПП ГЕРБ Бойко Борисов и Бисер Миланов във връзка с това разполага ли ДАНС с информация дали има такава кореспонденция между двамата и ако да каква е тази информация. Писанчев заяви, че ДАНС няма отношение по този казус.
На въпроса на народният представител Янко Янков дали ДАНС в някакъв аспект се занимава с дейността на Бисер Миланов, Писанчев даде отрицателен отговор.
На същото заседание на Комисията /11.03.2014 г./ с писмо №ВАКБИС-453-60-2/28.02.2014 г. беше поканен и проф. д-р Валери Димитров. Същият не се яви. От Сметната палата бе получено писмо с изх. № 01-01-16/10.03.2014 г., с което Комисията бе уведомена, че за периода 2007 г. до 2013 г. Христо Бисеров е подал 8 бр. декларации. При извършените проверки по реда на чл. 7 от Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности в подадените декларации през този период не са констатирани несъответствия между декларираните факти и данните от външни регистри. За сведение на Комисията бяха изпратени заверени копия от декларациите и уведомлението на Бисеров за периода 2005 г. до 2013 г.
С писмо № ВАКБИС-453-60-8/11.03.2014 г. за изслушване беше поканен Тоньо Железчев, директор на дирекция „Публичен регистър“ към Сметната палата. Същият присъства на заседанието, проведено на 14 март 2014 г.
Народният представител Веселин Вучков попита Железчев задължени ли са българските депутати, както и други публични фигури да декларират в Сметната палата свои банкови сметки, открити в банки или банкови клонове, които оперират извън територията на страната, включително и в офшорни зони и ако са задължени, откога възниква това задължение?
Железчев разясни, че Законът за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности задължава лицата, които заемат публични длъжности да декларират своето имущество в страната и чужбина, но подчерта, че липсва механизъм, чрез който ако лицето не декларира свое имущество в чужбина, това може да бъде проверено. Същото важи и за банковите влогове и банковите клонове. При извършване на проверка служителите от дирекция „Публичен регистър“ на Сметната палата по закон нямат достъп до банкова тайна. Те не могат да проверят дали декларираните наличности в банките съответстват на това, което в действителност е в банките, поради юридическа пречка. Що се отнася до сметки в чужбина, Железчев заяви, че там пречката е и юридическа, и физическа. Сметната палата проверява само това, което е декларирано. Процедурата е точно описана в закона. Ако бъде констатирано несъответствие, лицето следва да бъде уведомено и да направи възражение. Окончателното заключение за несъответствие се обявява на сайта на Сметната палата и списък на лицата, за които е налице такова заключение се изпраща на Националната агенция по приходите за проверка или ревизия по реда на глава ХІV и ХV от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и на председателя на ДАНС. Железчев заяви, че Сметната палата не е разследващ орган и няма как да проверява произход на средства, тъй като това по закон не е нейно задължение.
Народният представител Янко Янков взе отношение като заяви, че Сметната палата е одитен орган, а не разследващ и ролята на декларациите, които се подават пред нея е обществото да е информирано хората, които се занимават с политика и заемат обществени длъжности какво имущество и пари притежават.
Въпреки описателният характер на тази част от предмета на дейност на Комисията, възникна известно затруднение при определянето какви точно факти и обстоятелства следва да се установят. Поради това по тълкувателен път се определиха следните групи факти и обстоятелства, които Комисията следваше да установи:
- фактите и обстоятелствата, довели до оставките на Христо Бисеров като народен представител и член на политическа партия Движение за права и свободи и
- фактите и обстоятелствата, довели до образуването на досъдебни производства за престъпленията изпиране на пари и подаване на декларация с невярно съдържание.
По същество обаче във връзка с фактите и обстоятелствата, съотносими и към двете групи, Комисията установи следните особености с юридически характер:
Според константната практика на Конституционния съд, подаването на оставка е индивидуално основание с персонален характер за прекратяване на мандат на народен представител (Решение на КС № 8/93 и Решение на КС № 13/2010 г.). То се изразява в едностранно изявление на народния представител, адресирано до Народното събрание и обективира желанието на народния представител мандатът му да бъде прекратен предсрочно. Подаването на оставка е свободно волеизявление, което е резултат от собствена преценка на лицето, което я подава (Решение на КС № 4/94 и Решение на КС № 14/2013 г.). Мотивите за такъв акт са без значение и затова не са част от формата за подаването на оставката (Решение на КС № 14/2013 г.). Те могат да са от всякакво естество и не подлежат на изброяване. Възможно е съображенията, поради които се подава оставка да не станат известни на Народното събрание и на обществото (Решение на КС № 4/94). Това е и причината поради която при приемане на решения за прекратяване на пълномощията на народен представител поради подадена оставка, с решението си НС само прекратява пълномощия и посочва основанието – подадена оставка. НС не обсъжда мотивите, довели до това волеизявление на народния представител. Логиката, която се следва е, че щом за да бъде избрано едно лице за народен представител е необходимо изрично неговото съгласие (изискване на Изборния кодекс), то същото лице е свободно да прецени до кога иска да изпълнява съответните функции. Проучването на практиката на Конституционния съд показва, че само в едни случай е извършена проверка – при оставката на г-жа Блага Димитрова като вицепрезидент. В решението си за прекратяване на пълномощията й КС изрично посочва, че „съдът е длъжен да установи доколко решението е резултат от свободно формирано волеизявление, а не резултат от въздействие върху волята. КС не е компетентен да обсъжда мотивите на акта за оставката” (Решение на КС № 11/93 г.). Тази проверка КС е извършил преди да се произнесе по прекратяването на пълномощията й като вицепрезидент.
Решението на НС за прекратяване на пълномощията на Христо Бисеров е прието на 7 ноември 2013 г. и въпросът за мотивите за подаване на оставката не е обсъждан. Временната комисия е създадена с решение, прието на 5 февруари 2014 г., т.е. тя следва да проверява факти и обстоятелства, свързани с поведение на лице, което към момента не е народен представител.
Проверката на парламентарната практика показва, че Комисия със сходен предмет на дейност е имало в 36-то НС – Временна комисия за установяване и изясняване на всички факти и обстоятелства, свързани с подадената оставка от управителя на БНБ Тодор Вълчев. Видно от стенографския протокол от пленарното заседание на Народното събрание от 31 юли 1992 г., Комисията тогава е поканила на разговор г-н Вълчев, както и други лица (журналисти и представители на различни юридически лица) за установяване на фактите и обстоятелствата – предмет на дейността на Комисията. Тази дейност обаче е извършена преди произнасяне на Народното събрание по подадената от Вълчев оставка. Освен това, видно от доклада на същата Комисия, нейните констатации са били в насока дали твърденията, които са били изнесени в медиите и които са породили създаването на тази Комисия, са верни. Факт е, че до прекратяване на пълномощията на Тодор Вълчев като управител на Българската народна банка изобщо не се е стигнало.
По отношение на подадената оставка от Христо Бисеров от заемани позиции в ръководството на политическа партия, Комисията смята, че тази оставка има същият юридически характер - свободно волеизявление. Преценка по целесъобразност във всяка политическа партия е кои лица и за колко време ще заемат ръководни постове в нея. Поради това изследването на причините, довели до тази оставка, би било намеса във вътрешнопартийният живот на една политическа партия, което едва ли може да се приеме, че е от компетентността на Народното събрание дори и когато съответната политическа партия е парламентарно представена.
Предвид образуваното досъдебно производство, по което Христо Бисеров е привлечен като обвиняем, според Решение № 9/2011 г. на Конституционния съд, Народното събрание не можа да иска информация, която съставлява следствена тайна, тъй като „с оглед принципа на разделение на властите е недопустимо законодателната власт да присвоява управленски правомощия, които Конституцията не й е предоставила. ….Народното събрание не може да изземва функции на съдебната власт, защото се нарушава конституционно установения баланс между институциите чрез упражняване на функции, които Конституцията е възложила на съдебната власт”.
2. Проверка и установяване на всички факти и обстоятелства, свързани с твърденията за скандална кореспонденция и среща между председателя на ГЕРБ Бойко Борисов и Бисер Миланов, известен като „Петното“
Спазването на принципа на последователност в работата на Комисията, наложи преди да се пристъпи към осъществяване на действия по тази част от предмета на дейност, да се установи по безспорен начин дали има образувано наказателно производство във връзка с тези факти и обстоятелства. Информация по този въпрос беше поискана от Комисията с писмо изх. № ВАКБИС – 453-60-1/28.02.2014 г. и беше предоставена официално от главния прокурор с писмо вх. № ВАКБИС - 453-60-16/19.03.2014 г., както и от главния секретар на Министерството на вътрешните работи в рамките на неговото изслушване пред Комисията.
На заседание на Комисията председателят Сияна Фудулова уведоми народните представители, че в отговор по това запитване Върховната касационна прокуратура информира, че на 31.01.2014 г. в Софийска градска прокуратура са постъпили материали от Главна дирекция „Национална полиция“, заведени по подаден сигнал от Йордан Йорданов Бонев. Образувана е прокурорска преписка № 694/2014 г. по описа на Софийска градска прокуратура (СГП).
С постановление от същата дата, на Главна дирекция “Национална полиция“ е възложена проверка по реда на чл. 145, ал.1, т.3 от Закона за съдебната власт, с оглед изложените в сигнала на Бонев твърдения за извършено престъпление от общ характер. Към момента на получаване на отговора, проверката не беше приключила. С постановление от 14.03.2014 г. наблюдаващият прокурор от СГП е разпоредил допълнителни действия по възложената проверка, като е определил едномесечен срок за тяхното извършване.
Липсата на юридическа пречка даде възможността на Комисията да предприеме действия по установяване на фактите и обстоятелствата, свързани с твърденията за скандална кореспонденция и среща между председателя на ГЕРБ Бойко Борисов и Бисер Миланов, известен като „Петното”.
С писмо № ВАКБИС 453-60-13/17.03.2014 г. беше поканен за изслушване Светлозар Лазаров, главен секретар на МВР. На заседание, проведено на 21 март 2014 г. същият присъства. Към него бяха зададени следните въпроси:
1. Има ли данни в Министерство на вътрешните работи за проведена среща между Бойко Борисов, Бисер Миланов и Йордан Бонев на Коледа, в Банкя, в къщата на Борисов? /Атанас Пъдев/.
2. Разполага ли Министерството на вътрешните работи с данни за финансиране на протестите чрез Миланов от Борисов? /Атанас Пъдев/.
3. В информацията, с която МВР разполага по случая фигурира ли някъде името на лицето Върбан Маринов от гр. Русе? /Атанас Пъдев/.
Във връзка с поставените въпроси Лазаров запозна народните представители със следната информация:
На 4 февруари 2014 г. в Главна дирекция „Национална полиция“ е заведена преписка с жалбоподател Йордан Йорданов Бонев, председател на Национално движение „Свобода“. Преписката е докладвана на Върховна касационна прокуратура и е образувана прокурорска преписка за престъпление по чл.144, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК /закана за убийство/. По разпореждане на наблюдаващия прокурор от Софийска градска прокуратура е възложена допълнителна проверка, с цел установяване верността на посочените в сигнала твърдения. Снети са обяснения от лицата Йордан Бонев и Марио Генчев Петров, според които става ясно, че Бисер Миланов и Йордан Бонев са водили кореспонденция по Фейсбук, където е уредена среща с председателя на ПП ГЕРБ - Бойко Борисов.
Според данните, които са получени на 26 декември 2013 г. в гр.Банкя се е състояла среща между Йордан Бонев, Бисер Миланов и Бойко Борисов. Според твърденията, до гр. Банкя Бонев и Миланов са придружавани от лицата Марио Генчев Петров и Деян Тодоров Стефанов. На срещата са присъствали само Йордан Бонев и Бисер Миланов.
На 12 февруари 2014 г. е снето обяснение от Бисер Миланов, като същият потвърждава за горепосочената среща, състояла се в гр. Банкя, но заявява, че на по-късен етап ще даде подробности за нея.
Главният секретар не навлезе в конкретика за срещата, тъй като на този етап преписката е висяща, но заяви, че има данни за финансиране на протестите. Има твърдения, че лицата са получили сума от 15000 лв. Лазаров подчерта, че това са твърдения и прокуратурата е компетентният орган, който следва да прецени има ли данни за извършено престъпление.
В справката, с която МВР разполага по случая името Върбан Маринов не фигурира.
С писмо № ВАКБИС 453-60-14/17.03.2014 г. за изслушване на заседание беше поканен Йордан Бонев. Същият се яви на заседание на 21.03.2014 г. В създалата се дискусия на него му бяха зададени следните въпроси:
1. Може ли народните представители да получат повече информация относно лицата, твърдящи за дадена сума от 12 000 лева капаро от общо договорената от 500 000 лева, от Бойко Борисов на Бисер Миланов. Кои са хората, предоставили тази информация на Кристина Патрашкова?/Атанас Пъдев /.
2. Получил ли е Бисер Миланов плик с пари от лицето Върбан Маринов от гр. Русе и може ли народните представители да получат информация за това лице Маринов? /Атанас Пъдев/.
3. Йордан Бонев присъствал ли е на среща в гр. Банкя с Бойко Борисов? Какво се е случило на тази среща и колко е продължила?/Атанас Пъдев/.
4. Какво е накарало Бисер Миланов толкова видимо да промени позицията си от момента в който беше задържан?/Атанас Пъдев/.
5. Бяха ли коментирани начинът на поведение и действие по време на протестите, които трябваше да бъдат организирани?/Кирчо Карагьозов/.
6. По време на срещата споменавани ли са от страна на Борисов имената, ролята и мястото на други хора от обществено-политическия живот и пролича ли от къде той получава политическа подкрепа в България? /Атанас Пъдев/.
Думата бе дадена на Йордан Бонев, който информира народните представители за следното:
На 10 декември 2013 г. Бисер Миланов се среща с депутата Пламен Нунев в гр. Русе. Проведени се две срещи в хотел "Космополитен". Бонев твърди, че преди време собственик на този хотел е лицето Красимир Даков - съучредител на ГЕРБ в гр.Русе и бизнесмен, спонсориращ ПП ГЕРБ в гр. Русе. Кореспонденцията между Йордан Бонев и Бойко Борисов във Фейсбук е във връзка с проведената среща между Пламен Нунев и Бисер Миланов. Договорено е Бисер Миланов и Бойко Борисов да се видят. На 25.12.2013 г., Йордан Бонев води кореспондинция по Фейсбук с Бойко Борисов. Борисов му отговаря да си напише номера на телефона и същият ден в 17:30 ч. му се обажда като го кани на следващия ден – 26.12.2013 г. в 10:30 ч. в гр. Банкя да пият кафе.
За гр. Банкя в колата пътуват 4 човека - Йордан Бонев, Деян Стефанов, Бисер Миланов и още едно лице /на този етап Бонев не споменава неговото име, по-късно става ясно, че това е лицето Марио Генчев/. В 10:30 часа са били посрещнати от служител на Националната служба за охрана (НСО), който ги съветва да отидат от страничния вход на къщата. Бонев обяснява от къде точно минават и какво виждат, влизайки вътре. Борисов пита Бонев и Миланов какви искат да бъдат - постоянно протестиращи или да прераснат в политическа партия? Те заявяват, че желаят да бъдат политическа партия. Тогава Борисов им казва да организират протест за свалянето на кабинета. Поддръжници на Национално движение "Свобода", подплатени и от структурите на ГЕРБ, да създадат отряд, който да предизвика напрежение между граждани и полиция, да бъдат умишлено пуснати провокатори и да се нахлуе в сградата на парламента, където да се извършат действия по повреждане и унищожаване на имущество. Целта е била радикализиране на протестите и сваляне на правителството. Сумата, която Борисов е предложил за това е 500 000 лева. На същата среща е била договорена и втора среща на 14-15.01.2014 г, на която е трябвало да се предаде остатъка от договорената сума от 500 000 лв. Очаквало се е около тази дата ПП ГЕРБ да внесе вот на недоверие и отново да се стигне до сблъсъци и радикализиране на протеста. Тази втора среща не осъществена, поради това че на 15.01.2014 г. Бисер Миланов е бил задържан.
Бонев заявява, че на негов близък преди около две седмици са предлагани 1 милион лева за създаване на отряд за радикализиране и превземане на парламента с уговорката ако това бъде осъществено движение „Свобода“ може да измести партия Атака и да присъства в Народното събрание като националистическа партия. Парите са предлагани от приближен на Борисов.
В изложението си Бонев многократно потвърди за срещата си с Борисов, на която според него се е готвил план за сериозна дестабилизация на държавата чрез предизвикване на смяна на правителството. За целта на представителите на Национално движение „Свобода” са били дадени конкретни указания в тази насока.
Бонев говори и за лицето Върбан Маринов, по прякор Върбан Циганинът, известен в гр. Русе с рязането на тръбите на „Напоителни системи“, Русе. Бонев го определи като човек на Пламен Нунев. На 27.12.2013 г. Цветан Бонев, брат на Йордан Бонев, пътува с Върбан Маринов от гр. Русе до гр. София, с плик с 12 000лв., получени от Пламен Нунев по заповед на Бойко Борисов. Тези пари са били предназначени да се обиколят и активизират структурите. След това се е очаквала друга сума - към 100 000 лв. - за превоз на хора от провинцията до гр. София с цел пристигане в столицата и предизвикване на протест.
Йордан Бонев подчерта, че в момента Бисер Миланов и Йоанна Капранджиева, неговата приятелка са зависими от Бойко Борисов, тъй като същият е обещал да осигурили адвокатска защита на Миланов.
Бонев и Патрашкова заявиха, че разполагат със запис, на който на около седмата минута се казва как Върбан Маринов е отишъл при Капранджиева като представител на Борисов, който от своя страна предлага да осигури адвокатската защита на Бисер Миланов. Дискът бе предоставен на народните представители.
Бонев сподели пред народните представители, че се страхува за живота си, тъй като е получавал заплахи във Фейсбук, за което е информирал органите на МВР. Досега той не е търсен от Прокуратурата.
Относно смяната на позицията на Миланов след задържането му, Бонев заяви, че Миланов е подкупен и че задържането му е организирано от хора около Бойко Борисов.
Бонев разказа за проведен разговор преди седмица /заседанието на Комисията е проведено на 21.03.2014 г./ между Миланов и друго лице, на което Бонев не назова фамилията /Стефка/, на който Миланов казва :"Аз съм с Бойко, като изляза ще ги разбия тези", "Ще ме пуснат. Ще ме пуснат".
Бонев твърди, че с цел връщане във властта Борисов прави всичко възможно, за да бъдат дескридитирани партиите Атака, БСП и ДПС, било чрез атакуване на правителството по медиите или чрез създаване на сблъсъци и протести.
Бонев призна, че финансовият мотив и страхът от Миланов кара хората от обкръжението му да извършват подобни действия. Средите, от които Миланов подбира своя кръг са най-вече хора от криминалния контингент - наркопласьори, наркотрафиканти.
Бонев разказа, че на срещата Борисов им е дал точни инструкции каква линия на поведение да следват по време на протестите, с цел радикализирането им и разказа следното: „Излизаме със знамената на Национално движение "Свобода". Изведнъж, този протест след един час набъбва от структури на ГЕРБ и други подкупени лица, набъбва и се започва хвърляне на димки, хвърляне на бомби - примерно пиратки, блъскане на полицаите......,дърпане на решетки, сблъсък, полицаят идва примерно да счупи главата на дадения гражданин, да скочат, меле да стане и същевременно .... да се влезе в парламента и да падне кабинета. Те се опитваха много пъти да го направят това нещо - сблъсъка между гражданите и полицията..........“. Според него Миланов винаги е готов да участва във всякакви протести, което говори за липса на позиция и убеждения у него.
Бонев разказа, че на срещата Борисов е изразил своето отношение към редица лица от политическия живот в държавата (Сергей Станишев, Георги Първанов, Волен Сидеров, Николай Бареков, Ахмед Доган, Росен Плевнелиев и Ваньо Танов). На въпрос на Миланов към Борисов: "С президента как си?" той отговаря: "Той е мой човек, няма проблеми с него, каквото му кажа - прави. Обаче съм го оставил да комуникира с Реформаторския блок, защото там си има някаква негова линия, обаче ме слуша, да",...... "Президентът не е проблем, служебен кабинет ще наредим, ще Ви направим партия и така. Ще наредим служебния кабинет. Президентът не е проблем".
Бонев заяви, че след европейските избори ПП ГЕРБ ще се опита да атакува кабинета и да започнат отново протести, на които да се нахлуе и превземе сградата на Народното събрание : „ .....искат да превземат сградата, да влязат, да чупят, да рушат. Медиите да го снимат това нещо.............“.
Според Бонев е съществувала договорка Миланов да бъде освободен, но договорката се е променила, след като Миланов е признал за срещата си с Борисов.
В заключение Бонев нарече протестите една огромна манипулация, в която се инвестират много пари.
Йордан Бонев беше поканен за повторно изслушване с писмо изх. № ВАКБИС - 453-60-36/1.04.2014 г., по време на което той отново потвърди същите факти и обстоятелства.
С писмо № ВАКБИС 453-60-15/17.03.2014 г. за изслушване на заседание беше поканена Кристина Патрашкова. Същата се яви на заседание на 21.03.2014 г. Тя разказа, че е разбрала за проведената среща между Бонев, Миланов и Борисов, след задържането на Миланов. Тя самата заяви, че първоначално не е вярвала, че такава среща се е осъществила. След това е влязла във връзка с Йордан Бонев, който е разказал всичко това, което е изложил пред народните представители на Комисията току-що. Бонев е потвърдил тяхната предварителна информация и е влязъл в детайли около срещата, включително и какво точно представлява домът на Борисов, детайли от интериора. След съпоставка с хора, които са му гостували се е оказало, че всичко разказано от него е вярно.
Патрашкова предостави на Комисията диск със запис, от който става ясно, че Борисов чрез посредник е предложил адвокат за Бисер Миланов на приятелката му Йоана Капранджиева, което според нея определено говори за зависимост и обвързаност.
Патрашкова обърна внимание, че са правени многократни опити по официален ред да интервюират и Бисер Миланов, за да чуят и неговата гледна точка, но това е било отказвано с мотив, че ще се попречи на разследването. Тя поясни, че е подавала молба до Районната прокуратура, за да направи интервю с Миланов, но веднага е получила отказ.
Патрашкова изрази недоумение, че Миланов разполага с телефон и дава интервюта доста често. Тя нарече това абсурдно и заяви, че Миланов звъни в редакции и заплашва колеги, казвайки, че когато излезе от затвора всички, които са се занимавали с него ще получат някакво наказание. Патрашкова призна, че изпитва притеснение от този факт. Според нея, като журналисти те са си свършили работата и са намерили потвърждение от много хора за случилото се. Тя призна, че не допуска и Йордан Бонев да я заблуждава, а напротив самият той е готов да даде веднага показания ако такива му бъдат поискани от компетентните органи.
Патрашкова уточни, че първоначално, както Бисер Миланов, така и Бойко Борисов категорично са отрекли, че са се срещали, дори и че са се познавали. В последствие обаче официално Бисер Миланов казва, че са били на тази среща, но пари не е получавал, нито са му предлагани, но все пак потвърждава, че среща е имало. Не става обаче ясно за какво точно е била тя.
Патрашкова обясни, че нито МВР, нито Прокуратурата са търсили нея или сътрудници от нейната медия за изнесената информация.
В същото време, Комисията следва да отбележи фактът, че докато провежда заседания в рамките на тримесечния си срок на действие Бисер Миланов все пак е интервюиран от затвора. Съдията от Софийския районен съд Станимир Миров е разписал разрешения той да дава интервюта за медиите от затвора. Според Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража срещи на обвиняеми и подсъдими с медии се допускат след писмено разрешение на прокурор или съдия. Обвиняемите и подсъдимите могат да бъдат интервюирани и фотографирани само ако изразят изрично писмено съгласие. Исканията на три национални телевизии за срещи с подсъдимия Миланов са били уважени и разрешени на 31.03.2014 г. от съдия Миров. По реда на закона, след разпореждане на съда е поискано и изричното писмено съгласие на лицето за среща с представителите на медиите.
В края на заседанието, проведено на 21.03.2014 г. народният представител Атанас Пъдев направи предложение Комисията да се запознае с фактологията, свързана с подадените жалби от Йордан Бонев към институциите. За тази цел Комисията изпрати писмо до СГП с изх.№ ВАКБИС-453-60-22/24.03.2014 г. До момента няма изпратен отговор от СГП до Комисията.
С писмо изх. № ВАКБИС - 453-60-21/21.03.2014 г. Комисията отправи покана за изслушване към Бисер Миланов. Тъй като към този момент Миланов беше с мярка за неотклонение „задържане под стража” с отделно писмо до министъра на правосъдието (изх. № ВАКБИС - 453-60-19/21.03.2014 г.) Комисията отправи молба за съдействие относно предаването на поканата на Миланов. Едновременно с това с отделно писмо до главния прокурор (изх. № ВАКБИС - 453-60-20/21.03.2014 г.) Комисията отправи и молба за съдействие в случай, че Миланов приеме поканата за явяване за изслушване.
Бисер Миланов беше изслушан на заседанието на Комисията на 25 март 2014 г. В началото на изложението си той разказа на народните представители, че Йордан Бонев го е уведомил, че се е свързал с Бойко Борисов чрез съобщение в социална мрежа и му е оставил телефон за връзка. В резултат на това Бойко Борисов се е обадил на Йордан Бонев и са уговорили среща за 26 декември 2013 г. в дома на Борисов в Банкя. На поставения му от народния представител Янко Янков въпрос, Бисер Миланов отговори, че той е поискал срещата с Борисов, защото е искал да разбере от него много неща и най-вече дали Борисов е знаел какво причинява на България, да го попита дали върви срещу българските интереси и т.н. Във връзка с въпрос на народния представител Сияна Фудулова, Миланов изтъкна същите причини и за срещите си с Пламен Нунев.
От значение за Бисер Миланов е било и да каже на Борисов какво е причинил на семейството му по времето, когато е бил главен секретар на МВР. На въпроса на народния представител Атанас Пъдев, Миланов отговори, че в автомобила, с който са отишли на срещата на 26 декември, са били той, Йордан Бонев, Деян Стефанов и Марио Генчев, но на самата среща са присъствали само той и Йордан Бонев. Според Бисер Миланов те са били посрещнати пред дома на Борисов от охраната на НСО, която ги е упътила къде да паркират автомобила и в кое помещение на къщата да влязат. На въпрос от народния представител Атанас Пъдев, Миланов отговори, че срещата е продължила кратко – около час и малко – два часа. Бойко Борисов ги е посрещнал с думите „Свалихте ме от власт, хайде сега елате да пием по едно кафе.” По време на разговора с него е обяснявал как трудно се управлява една държава, за бюджета, за магистралите и т.н.
На въпроса на народния представител Калина Балабанова, Бисер Миланов отговори, че Борисов не е искал нищо от него, включително не е искал да се радикализират протестите. Според Миланов твърденията на Йордан Бонев в обратната насока, включително и това, че са давани пари за финансиране на протестите от Борисов, са резултат от желанието на Йордан Бонев да му помогне. Според Миланов, Йордан Бонев и Цветан Бонев са ходили при него в затвора и са му предлагали да подпише декларация, че Борисов му е дал 500 000 лв., като срещу това е щял да бъде освободен, но той е отказал да го направи.
Според Бисер Миланов по време на срещата Борисов се е поинтересувал дали Национално движение „Свобода” ще прави партия или ще продължат да протестират, а на въпроса на народния представител Сияна Фудулова отговори, че не е водил разговор с Борисов за образуване на партия. На въпроси на народните представители Хамид Хамид, Атанас Пъдев и Калина Балбанова, Миланов отрече по време на срещата да са обсъждани Волен Сидеров, Сергей Станишев, Георги Първанов и Росен Плевнелиев, но потвърди, че е имало изразено мнение от страна на Борисов за Ахмед Доган.
На въпроса на народния представител Хамид Хамид за причините, поради които Борисов е предлагал осигуряването на адвокатска защита, Бисер Миланов отговори, че такова предложение не му е отправяно и че никой не го е уведомявал за такова предложение. Според него адвокатът му е получил 500 лева от Йордан Бонев или Марио Генчев. Наред с това, Миланов уведоми народните представители, че адвокатът му отказва да говори с него и че се замисля за неговата смяна.
В хода на изслушването му Миланов заяви, че „не съм предател като Бонев” и че „Бойко трябва да се гордее с мен и трябва да разбере какъв човек съм”.
На въпроса на Сияна Фудулова за отношенията с Върбан Маринов, Миланов отговори, че са приятели от много години и че Върбанов е бил единственият човек, който след излизането на Миланов от затвора, му е дал 500 лв. на заем. Според Миланов именно Върбан Маринов е извършвал действията по уведомление на общината за протестите с различна тематика, организирани от Национално движение „Свобода”.
Като запозна подробно народните представители от Комисията с протестната дейност на Национално движение „Свобода”, Бисер Миланов акцентира, че финансирането им е било осигурено от Николай Бареков. Комуникацията между тях е започнала през 2013 г. при посещение на Бареков в гр. Русе. Впоследствие по покана на Бареков членове на движението са дошли в гр. София, за да вземат участие в протест, организиран от движение „България без цензура”. Според Миланов, Бареков е заплатил пътните разноски на участниците в този протест. Това сътрудничество е продължило в рамките на същата година чрез поредица от срещи между Бареков и Миланов и чрез активно участие на членове на движението и в последващи протести. Според Бисер Миланов, Бареков му е предоставял периодично парични суми, чиято обща стойност възлиза на около 50 000 – 60 000 лв. Предназначението на финансирането е било да се укрепи и развива Национално движение „Свобода”. Затова парите били използвани за осигуряването на ежедневната издръжка на хората, с които Миланов е живял, включително за наемането на недвижим имот в гр. София, и са били изразходвани през лятото на 2013 г. Проведените между двамата срещи били повече от 10, а средствата са предоставяни на траншове в различни размери. Според Миланов комуникацията им с Бареков се прекратява след изявление на последния, че Миланов е начупил колите на определени медии с бухалки. Миланов изрази мнение, че Бареков е бил притеснен от евентуална среща между Миланов и Бойко Борисов.
Във връзка с въпроси на народните представители Атанас Пъдев и Сияна Фудулова, Миланов изказа предположение, че нанесеният му в затвора побой може да е бил реакция срещу неговото обаждане в определена телевизия или може да е насочен към ограничаването на неговите изявления във връзка със срещата му с Бойко Борисов. Той обясни и, че може да се обажда по телефона от затвора, като използва такъв с карта.
За заседанието на Комисията на 25 март 2014 г. бяха поканени за изслушване и служители от Националната служба за охрана (НСО) (писмо изх. № ВАКБИС - 453-60-18/21.03.2014 г.), които са изпълнявали функции по охрана на къщата на Бойко Борисов в Банкя в деня на провеждане на срещата. На поканата се отзоваха подполковник Иван Стоянов (ръководител на екипа), майор Николай Ферменджиев, капитан Добромир Станев, старши лейтенант Светослав Станчев, старшина Николай Нестеров и сержант Радослав Зашев.
Доколкото предназначението на тяхното изслушване беше да се установят факти и обстоятелства, съдържащи се в изложенията на други лица, изслушани от Комисията, това наложи да се отправят въпроси за изясняване на начина, по който се осъществява по принцип охраната на лица и обекти от НСО. Тъй като правилата, съдържащи се в тези разяснения са относими към всички случаи на охрана, осъществявана от НСО, те не биха могли да бъдат част от съдържанието на този доклад. Но тъй като членовете на Комисията прецениха, че част от изнесените факти и обстоятелства от служителите на НСО във връзка с осъществяването на охраната на лица и обекти будят недоумение, то те ще бъдат предоставени за обсъждане на специализираната постоянна комисия на Народното събрание.
Във връзка с предмета на дейност на Комисията на служителите на НСО бяха зададени въпросите колко и кои лица са били на срещата с Борисов, проведена на 26 декември 2013 г. в 10:30 ч. и познават ли Бисер Миланов /Атанас Пъдев/. В отговор на тези въпроси подполковник Стоянов и капитан Добромир Станев отрекоха да познават Бисер Миланов. Те увериха народните представители, че не си спомнят лицата, участвали в тази среща, като се аргументираха с невъзможността да запомнят лицата на всички посетители на Борисов в дома му, тъй като там той провеждал срещи с много хора. Сержант Радослав Зашев каза, че е виждал Миланов по телевизията, но не го е виждал на живо.
При изслушването на служителите на НСО стана ясно, че подполковник Стоянов е в охраната на Бойко Борисов още от времето, когато последният е станал кмет на гр. София.
С писмо № ВАКБИС 453-60-35/1.04.2014 г. за изслушване на заседание беше поканен Цветан Бонев. Същият се яви на заседание на 8.04.2014 г.
С писмо № ВАКБИС 453-60-34/1.04.2014 г. за изслушване на заседание беше поканен Марио Генчев. Същият не се яви.
С писмо № ВАКБИС 453-60-33/1.04.2014 г. за изслушване на заседание беше поканен Деян Стефанов. Същият се яви на заседание на 8.04.2014 г.
Към тримата господа Комисията беше отправила покани и преди това, но поради краткия срок от изпращане на поканата до провеждане на заседанието, поканите не са били получени навреме.
На заседание на Комисията, проведено на 8 април 2014 г. беше изслушан Цветан Бонев. В първоначалното си изложение пред Комисията той информира народните представители, че на 27 декември, в 10:00 часа е получил обаждане от Бисер Миланов по телефона, който го е уведомил, че Върбан Маринов го очаква в бар „Журево“ в гр. Русе. Тъй като самият Цветан Бонев е бил в Русе, той е отишъл на определеното място и се срещнал с Върбан Маринов, а последният му е казал, че ще го откара до София. След пристигането им в София, Върбан Маринов е оставил Цветан Бонев на Централната автогара и му е казал, че трябва да се срещне с Бисер Миланов. На въпроса на народния представител Атанас Пъдев, Цветан Бонев уточни, че пътуването се е осъществило с личния автомобил на Върбан Маринов, че се запознал с него точно същия ден и не го е познавал преди това. Знаел е, „че е близък до политическа партия ГЕРБ от социалните мрежи и от общественото мнение на хората. Не твърдя, но в общественото мнение се говореше, че той изпълнява поръчки на ГЕРБ като е купувал и е помагал за изборите през 2009 година. ……... В общественото пространство се мълви, че е близък на Пламен Нунев.“.
На въпросите на народните представители Янко Янков, Атанас Пъдев и Сияна Фудулова, Цветан Бонев уточни и, че е дошъл да живее в София през м. Март, за да участва в протестите, които Национално движение „Свобода“ организира, тъй като той самият е член на това движение. Живеел е с Бисер Миланов и тъй като не учи и не работи, Бисер Миланов го е издържал. Взел е участие във всички протести и според него „има спуснати лица, които контролират протеста и енергията на определена група от хора, които наистина са излезли с чисто сърце и достойнство и по този начин се получава едно объркване между всеки един. Дават се финансови средства на определени лица и по този начин се злоупотребява с чистите хора.“ В допълнение Цветан Бонев посочи, че „информация има, че такива пари са давани от различни политически сили, но аз лично не съм видял. Това се твърди от хора, които дали са взели, дали са видели, вече остава загадка. Но като цяло, смея да си мисля, че наистина е така“.
Според Цветан Бонев, Бисер Миланов го осведомил за срещата им с Бойко Борисов след пристигането на Цветан Бонев в София, но му е дал информация за това, какво са обсъждали на тази среща. Според Цветан Бонев „преди това нямахме пари, в един момент след срещата с Върбан Маринов получихме инвестиция“. На въпроса на народния представител Калина Балабанова той уточни, че размерът на получените средства е 12 000 лева. На въпроса на народния представител Атанас Пъдев, Цветан Бонев отговори, че той лично не е видял парите, но информацията му е, че Върбан Маринов ги е предал на Бисер Миланов, „същия ден, в уречената среща – 5 без 15 е часът на срещата, или по-точно 17 ч.“.
Във връзка с изказванията му в медиите, че Бисер Миланов лъже Цветан Бонев посочи, че Бисер Миланов изрича лъжи „по повод къщата, която стана така медийно известна, като твърди, че Йордан Бонев всъщност е плащал, а не беше така. Истината е, че той се грижеше за финансовия въпрос относно наема на въпросната къща, която така нашумя. Отделно, той в началото твърдеше, че не се е срещал с Бойко Борисов и аз поради тази причина съм се изразил, че всъщност тези думи, които изрича са лъжа.“
На същото заседание на Комисията изслуша и Деян Стефанов. Във връзка с въпросите, поставени от народния представител Атанас Пъдев, Деян Стефанов разказа, че срещата е била на 26 декември. В 08:30 сутринта са тръгнали той, Марио Генчев, който е карал колата на Бисер Миланов, Бисер Миланов и Йордан Бонев. С пристигането им в Банкя са спрели да попитат как да се ориентират до къщата на Бойко Борисов и възрастен човек ги е ориентирал. При пристигането им до къщата се е появил охранител, който ги е упътил от къде да влязат, а впоследствие друг охранител им е казал да изчакат. Около двадесет минути по-късно Бисер Миланов и Йордан Бонев са влезли в къщата, а той и Марио Генчев са останали да чакат в колата. Според Деян Стефанов, срещата е продължила между 2 часа и половина и 3 часа.
На въпрос на народния представител Сияна Фудулова, Деян Стефанов обясни, че след срещата Бисер Миланов е бил „доста превъзбуден“ и не е коментирал нищо конкретно, тъй като „по принцип Бисер не обича да коментира пред нас.“. В отговор на въпрос на народния представител Янко Янков, Деян Стефанов допълни, че Бисер Миланов „не дава обяснения на никой, в последния момент се казва какво трябва да се прави.“. Според него, Бисер Миланов е очаквал нещо и най-вероятно това са били финанси, тъй като към този момент „бяхме закъсали яко“. На въпросите на народните представители Янко Янков и Сияна Фудулова, Деян Стефанов уточни, че финансирането им е било необходимо за протестите, в които и той самият участва от м. Октомври 2013 г. Според него разрешения за тези протести са се взимали от Бисер Миланов и Йордан Бонев. На въпросите от народния представител Атанас Пъдев, Деян Стефанов отговори, че не е задавал въпроси от къде се получават финансите, но е бил с Бисер Миланов, когато последният е отишъл да вземе парите от Върбан Маринов на срещата на 27 декември на Централната автогара в гр. София. Самият Деян Стефанов не е видял предаването на парите, тъй като „двамата се отделиха, влязоха навътре в автогарата, ние ги чакахме до джипа и се върнаха. Но е нормално да си помисля, че е взел пари, защото след като нямахме пари на следващия ден празнувахме“.
На въпроса на народния представител Атанас Пъдев, Деян Стефанов обясни, че е изказал мнение, че Бисер Миланов лъже, поради отричането, че е имал среща с Бойко Борисов.
За изслушване в Комисията бяха поканени и Бойко Борисов /писмо изх. № ВАКБИС - 453-60-25/26.03.2014 г. и писмо изх. № ВАКБИС - 453-60-37/02.04.2014 г./ Пламен Нунев /писмо изх. № ВАКБИС - 453-60-26/26.03.2014 г. и писмо изх. № ВАКБИС - 453-60-38/02.04.2014 г./ и Николай Бареков /писмо изх. № ВАКБИС - 453-60-39/09.04.2014 г./, които не се отзоваха на поканата. Николай Бареков изпрати до Комисията изявление, с което предлага изслушването му да бъде осъществено в присъствието и на други лица, които имат отношение към случая.
В хода на изслушванията в Комисията бяха съобщени и факти и обстоятелства, за които се прецени, че следва да станат достояние на народните представители, макар да са извън предмета на дейност на Комисията, определен с решението на Народното събрание. Според Йордан Бонев, идеята на протестите, които се проведоха през лятото на 2013 г. е била да се сформира колектив, който да ги радикализира. Информацията за автобуса, които беше използван за извеждане на хората от сградата на Народното събрание по време на протеста пред нея, е била известна на определени лица два дни предварително. Те са били инструктирани „точно и ясно как да лягат, как да стават, как е плащано на пи ар агенции да отразяват това събитие, да се предизвикат някои радикализирани примери. Точно такъв сценарий предстоеше и при нас, с автобуса. Момчето ни каза: „Дадоха ни по 100 лева, бяхме 100 човека от моя квартал, ходихме, казаха ни: „Лягайте, почвайте, вадете павета““.
Въз основа на проведените изслушвания и предоставената информация Комисията установи, че среща между Бойко Борисов и Бисер Миланов е имало. Тя се е провела на 26 декември 2013 г. в дома на Борисов в Банкя.
Предвид съдържанието на представената информация Комисията предлага на Народното събрание да изпрати доклада на Прокуратурата на Република България в качеството й на компетентен орган по преценката за наличието на „достатъчно данни” по смисъла на Наказателно-процесуалния кодекс.
Предвид съдържанието на представената информация Комисията предлага на Народното събрание да изпрати доклада по компетентност и на заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи.
След проведеното обсъждане с 9 гласа „за”, 0 гласа „против” и 0 гласа „въздържал се”, Комисията предлага на Народното събрание следния проект на решение:
ПРОЕКТ!
РЕШЕНИЕ
по Доклада на Временната анкетна комисия за проверка и установяване на всички факти и обстоятелства, довели до внезапното подаване на оставка от Христо Дамянов Бисеров от всички заемани постове в Народното събрание и политическа партия „Движение за права и свободи“ в резултат на негови действия, след които са образувани наказателни производства за престъпления, свързани с изпиране на пари, подаване на декларации с невярно съдържание и други, както и потенциалното неправомерно изтичане на информация от българските служби за сигурност към „Боянските сараи“, както и всички факти и обстоятелства, свързани с твърденията за скандална кореспонденция и среща между председателя на ГЕРБ Бойко Борисов и Бисер Миланов, известен като „Петното“
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
1. Приема доклада на Временната анкетна комисия за проверка и установяване на всички факти и обстоятелства, довели до внезапното подаване на оставка от Христо Дамянов Бисеров от всички заемани постове в Народното събрание и политическа партия „Движение за права и свободи“ в резултат на негови действия, след които са образувани наказателни производства за престъпления, свързани с изпиране на пари, подаване на декларации с невярно съдържание и други, както и потенциалното неправомерно изтичане на информация от българските служби за сигурност към „Боянските сараи“, както и всички факти и обстоятелства, свързани с твърденията за скандална кореспонденция и среща между председателя на ГЕРБ Бойко Борисов и Бисер Миланов, известен като „Петното“.
2. Докладът на Временната анкетна комисия да се предостави на главния прокурор на Република България.
3. Докладът на Временната анкетна комисия да се предостави на заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи.
Решението е прието от 42-ото Народно събрание на.....................2014 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Сияна Фудулова
2014
