Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по икономическа политика и туризъм
17/06/2015
Д О К Л А Д
№ 553-01-45 от 24.06.2015 г.
за изслушване на Комисията за енергийно и водно регулиране във връзка с предстоящото увеличение цените на електроенертията и влиянието им върху развитието на икономиката
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА
Д О К Л А Д
за изслушване на Комисията за енергийно и водно регулиране във връзка с предстоящото увеличение цените на електроенертията и влиянието им върху развитието на икономиката
Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 17 юни 2015 г., изслуша по искане на народните представители Румен Христов и Мартин Димитров ръководството на Комисията за енергийно и водно регулиране.
На заседанието присъстваха: Божидар Лукарски – министър на икономиката; Антон Павлов и Николай Николов – заместник-министри на енергетиката; от Комисия за енергийно и водно регулиране: Иван Иванов – председател, Владко Владимиров, Александър Йорданов и Ремзи Осман – членове, Пламен Младеновски – началник отдел „Цени електроенергия“, Ивайло Александров – началник отдел „Цени топлоенергия“; Васил Велев – председател на АИКБ; Камен Колев – заместник-председател на БСК; Константин Стаменов – председател на Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори и член на КРИБ; представители на синдикални и други НПО.
Изложение по темата на изслушването направи г-н Иван Иванов.
Съгласно процедурата всяка година регулаторният период започва на 1 юли. Комисията за енергийно и водно регулиране подготвя материалите в продължение на месеци преди това въз основа на заявление от енергийните дружества и процедурата започва с изготвяне на доклад. След това има открито заседание с енергийните дружества и обществено обсъждане.
Тази година общественото обсъждане беше проведено на 10 юни, след което бяха депозирани в комисията предложения както от енергийните дружества, така и от различни обществени организации. Комисията трябва да излезе с решение относно цените на 29 юни. Това са цените за топлоенергията. А цените на електроенергията трябва да бъдат оповестени на 30 юни.
Ценовия модел, който наистина съвсем накратко трябва да представя, беше изготвен въз основа на три приоритета на комисията. Първият приоритет е намаляване на дисбалансите в енергетиката – става въпрос за електроенергетиката – и въвеждане на справедливост при определянето на тежестите и отговорностите в целия спектър от производителя до крайните потребители. Втората цел, която се преследва, е решение, което да приближи търговията с електроенергия към въвеждането на електро-енергийната борса. На 2 ноември тази година трябва да стартира електроенергийната борса в нейния първи сегмент „ден напред“. По-късно ще стартира и с търговски двустранни договори, и със сегмента „в рамките на деня“.
Третият елемент, който беше от много голямо значение, е решенията да позволят Националната електрическа компания като обществен доставчик да излезе от изключително тежката финансова криза.
По отношение намаляване на дисбалансите и въвеждане на справедливост по отношение на носенето на отговорност Комисията излезе с решение, с което постанови добавка „задължение към обществото“ в размер на 40 лв. Към момента тази добавка е 18,93 лв. за всички юридически лица, които са излезли на свободния пазар на електроенергия и около 52 – 53 лв. за едно физическо лице, защото това зависи от цената на електроенергията, за всички, които са на регулирания пазар. Това са битовите потребители и дребния бизнес, останал на ниско напрежение.
Този изключително голям дисбаланс, два пъти и половина по-висока добавка за дребния бизнес и битовите потребители фактически трябваше да бъде намален. Това, което направи комисията, е създаване на единна ставка за тази добавка от 40 лева.
В директивите на Европейския съюз има изрично записан текст, че енергоемките производства във всяка една от държавите-членки на Европейския съюз, не трябва да губят своята конкурентоспособност, поради което се допуска чрез националното законодателство и нормативните актове под формата на наредби да се извърши облекчение на добавката, свързана със зелена енергия, като тя може да бъде редуцирана на 15 процента от добавката, която е валидна в общия случай.
На сайта на Министерството на енергетиката е показан проектът на наредба, в която е третирано намаляването на добавката за енергоемките производства.
След общественото обсъждане на наредбата могат да настъпят промени, които Комисията за енергийно и водно регулиране ще отчете, защото това е наше задължение.
Относно намаляването на дисбалансите: До 30 юни за покриване на технологичните загуби трите електроразпределителни дружества и Електроенергийният системен оператор получаваха енергия от НЕК, но всъщност, произведена от АЕЦ „Козлодуй“ на цена от 30 лв. за мегават час. Със започване на новия регулаторен период върху тази енергия ще бъдат начислявани 40 лв. – това е добавката „задължение към обществото“, което означава, че всяко едно от електро-разпределителните дружества, както и Електроенергийният системен оператор ще заплащат по 70 лв. за всеки мегават час, който те получават за компенсиране на техните екологични загуби.
Ценовото решение трябва да приближи пазарът на електроенергия до въвеждането на електроенергийната борса, защото на борсата всички производители, които предлагат електроенергия, при реализация на договор за покупка на тази енергия, върху закупената енергия ще се начислява именно добавката „задължение към обществото“. Тази добавка се заплаща и във всички случаи, когато се закупува електроенергия от съседна на България страна, защото в момента, когато енергията влезе в националната електропреносна или електроенергийна система, тя се облага веднага с добавката „задължение към обществото“. А добавката „задължение към обществото“ има такъв размер, защото тя трябва да покрие преференциалните цени на три сегмента от българското електропроизводство. С най-голяма тежест е сегментът, който се дължи на производството на енергия от възобновяемите енергийни източници на преференциални цени, следва сегментът на топлофикационните и заводски централи, които чрез когенерацията произвеждат високоефективна електроенергия, произвеждана по комбиниран начин. След това са двете приватизирани централи в Маришкия басейн, като AS „Марица – Изток 1“ е с по-голям дял в тази добавка и накрая е „Контур Глобал - Марица – Изток 3“.
Именно тези производители на енергия по преференциални цени налагат въвеждането на тази добавка, при което реализирането на електроенергията на борсата на пазарни цени трябва впоследствие чрез добавката да се достигне до договорената преференциална цена. Касае се единствено за преференциални цени в договори, които са валидни и са свързани с тези три сегмента.
Финансовото оздравяване на НЕК се дължи на няколко сегмента. Те са свързани с това, че на 6 март беше публикувано поредното изменение на Закона за енергетиката. Но то имаше много съществено значение за начало на реформи в българската енергетика. До 1 април тази година от заводските и топлофикационните централи се изкупуваше практически цялото произведено количество електроенергия. Бяха определяни две цени – преференциална и индивидуална цена за всяка една от топлофикациите или от заводските централи. Но в повечето случаи разликата между двете цени, достатъчно високи като преференциални цени, беше само 1 ст.
С промяната в закона общественият доставчик НЕК редуцира своите задължения до изкупуване само на високоефективната електроенергия, произведена по комбиниран начин. За да бъде тази електроенергия високоефективна, първо, наистина трябва да съпътства производството на топлинна енергия, и второ, високоефективността изисква да се отговори на следващото условие, а то е, че използваният първичен енергиен ресурс за производство по комбиниран начин трябва да бъде поне с 10 процента като количество по-малко от това, което би било използвано за производството на двата вида енергия – електрическа и топлинна, отделно една от друга.
По такъв начин цялото останало количество електроенергия, което или е комбинирано, но не е високоефективно или дори не е и комбинирано, тези централи трябва да реализират на свободния пазар на цените, които са борсови. От въвеждането на тази мярка чрез самото решение фактически се намаляват сумите, които НЕК изплащаше към заводски топлофикационни централи със 130 млн. лева. Втората мярка, която е особено важна, е чрез въвеждането именно на добавката „задължение към обществото“.
Въведена добавката „задължение към обществото“ в нейния първоначален обхват, би довело до постъпления в НЕК на 160 млн. лева от добавката върху технологичните загуби, 120 млн. от трите електро-разпределителни дружества и около 40 млн. от Електроенергийния системен оператор.
Като цяло от продажбата на енергия от страна на НЕК се очаква повишаване на постъпленията в НЕК с 346 млн. лева.
Следващото перо, което ще позволи на НЕК да излезе от финансовата криза, е обстоятелството, че тази година България реализира добра печалба от търговия с парникови емисии и всеки от вас може да види на сайта на европейския пазар на емисии, че България досега е продала емисии за над 50 млн. евро и се очаква общо за годината да достигне малко над 110 млн. евро. Изчисленията показват, че 226 млн. лева ще постъпят в НЕК. Като се сумират спестените средства на НЕК, се оказва, че при изпълнение на ценовия модел в този му вид, около две седмици преди окончателното решение, със 702 млн. лева трябва да се намали текущият дефицит на НЕК. Като имате предвид, че миналата година той беше 644 млн. лева при такъв ценови модел НЕК ще излезе на печалба. Това беше третият от приоритетите на комисията при разглеждане на ценовия модел.
В проведените разисквания бяха зададени въпроси от народни представители. Кирил Цочев постави въпроса за начина на определяне на тези цени – по методика или на база представени разходи от електроразпределителните дружества и при двустранни разговори с тях.
Румен Христов постави въпроса за някакви разчети по какъв начин това увеличение се отразява върху бизнеса и най-вече върху малкия и средния бизнес?
Корнелия Нинова: Правен ли е финансов анализ как това увеличение ще се отрази на цените на крайните продукти, на стоките, които се произвеждат и услугите, които се предлагат от бизнеса? С колко ще се оскъпи животът на обикновения българин и на потребителя вследствие на това увеличение?
Таско Ерменков: Дали в Комисията са стигнали до идеята, че такса „задължение към обществото“ ще бъде разделена на „такса задължение към обществото, породена от високоефективно производство“ и такса, породена от възобновяеми източници и такава, породена от американските централи. Защото в наредбата, както е написано тук, допустимостта за намаляване на разходите върху индустрията е само по отношение на задължения, които са възникнали по разходи от възобновяеми източници. Какво правим с другите, които правят допълнителните компоненти, американски централи и високоефективно производство?
Желю Бойчев: Изпълнява ли НЕК новите изисквания на закона, относно така нареченото високоефективно комбинирано производство на електрическа енергия. Изпълняват ли се ограниченията да се изкупува само такъв тип електроенергия? Коректно ли е очакването, че оттам икономията трябва да бъде 130 млн. лв., с оглед на една от водещите цели, които изведохте като преодоляване на дефицитите.
Заложените приходи от продажба на емисии в размер на 226 млн. дали ще бъдат реализирани? Дали ще се преодолее с тези мерки дефицита, който има пред Националната компания
Георги Божинов: Има ли обективни механизми и критерии, по които да бъде изчислен размерът на тези загуби? Има ли надеждни инструменти за проверка на заявените загуби? Познава ли се структурата на тези загуби? Интересите, за да се поддържат високи, и механизмите, с които се поддържат високи и се притиска българският бизнес по този начин?
Васил Велев, АИКБ - изрази тревогата на бизнеса от увеличаването на добавката, което ще увеличи според него цената на тока с 19,5%. За присъединените към средно напрежение увеличението е 18%, а за присъединените към ниско напрежение – между 13 и 15%.
Константин Стаменов, КРИБ - Защо няма оценка на въздействието върху решението на комисията как ще се отрази това на икономиката и не да си говорим празни приказки, а да се стъпи на икономически анализ? Политика от 2006 г. насам е да се товари индустрията с по-високи цени на електроенергията, за да може да има по-евтини цени за населението. Ние не сме против населението. Ние искаме да се изцедят всички резерви в системата на енергетиката – чрез реформи и износът на ток да поеме и своя дял.
Румен Радев, АИКБ – уведоми аудиторията, че холдинг „Загора“ е пуснал уведомление за масово уволнение на 340 човека от четирите основни фабрики в холдинга за сметка на очакваната увеличена цена на електроенергията с около 20 процента. Очаква това да се случи скоро и в останалата част от българските работодатели, които са засегнати директно по простата причина, че трудно може да се прави съкращаване на производство на продукти.
Божидар Лукарски подкрепи изказванията на работодателските организации и коментира, че няма как увеличението на тока за бизнеса да не се отрази върху нарастването на цените на стоките за бита.
На поставените въпроси отговориха г-н Иван Иванов и г-н Пламен Младеновски.
Направено е ясно разграничение на влиянието на всеки един от тези фактори, на тези сегменти върху добавката „задължение към обществото“. В същото време европейското законодателство предвижда облекчаване на добавката само в сегмента „възобновяеми енергийни източници“. По този начин максималното облекчение, което ще бъде направено, е свързано с добавката, която е за когенерации и за двете централи в Маришкия басейн в пълен обем и 15 процента от добавката, която е за възобновяемите енергийни източници. Ефектът от това означава намаляване на обща добавка от 40 лв. на около 20 лева.
По отношение на това как ще се отразят евентуални промени в цената на електроенергията. Убеден съм, че промените в цената на електроенергията за битовите потребители няма да се отразят, защото промяната в цената на електроенергията е съвсем малка, под 2 процента, които отговарят точно на инфлационния индекс в средносрочната тригодишна прогноза. По отношение на цените за стоки и услуги-не следва да се отразят. Когато преди година и половина на два пъти стойността на електроенергията намаля с по 5 процента, българските потребители не почувстваха намаляване на цената нито на стоките, нито на услугите. Неслучайно европейските документи предвиждат редуциране на добавката за енергоемките производства, такива, в които цената на електроенергията в цената на крайния продукт е над 10 процента. В европейското законодателство не се говори за сферата на услугите.
На следващо място, за голямо съжаление в България енергийната ефективност е на много ниско ниво. По енергоемкост на производството последните две страни са Сърбия и България. Истински българските производства априори имат висок процент енергоемкост. В металургията 40 процента от цената на произвеждания продукт се формира от цената на електроенергията. Истинско намаление може да се получи само при въвеждане на енергоефективни технологии, енергоспестяване така, както всъщност е направено в страните от Европейския съюз.
В хипотетичния случай, ако цената на добавката „задължение към обществото“ остане в следващия период 19 лв., колкото беше и в изтичащия регулаторен период, това отваря една финансова дупка от 385 млн. лв. Тази дупка може да бъде поета по два начина. Единият е НЕК, който, мъчейки се да го извадим от финансовия колапс, да му сложим още 285 млн. текущ дефицит за този следващ период, или българските потребители. Изчисленията показват, че това би означавало 17 процента увеличаване на цената за регулирания пазар, тоест, за битовите потребители. Естествено, когато се прави някаква диференциация, няма да са 285 млн., но при всички положения ще е една сума, която трябва да бъде покрита. С американските централи и ВЕИ има действащи договори.
Цените са определяни по методика, която в доклада е подробно описана с формули и разчети, като е приложен общ подход към абсолютно всички предприятия. На база на този общ подход са коригирани почти всички групи разходи, които е са заявени и крайният резултат е равнопоставен, недискриминационен и цените са направени по начин, който да е напълно прозрачен.
Дали ще се изпълни това спестяване на 130 млн. лв., зависи от НЕК, но в много по-голяма степен зависи от ЕСО. ЕСО имат съвсем ясни документи каква е високоефективната енергия, която е заложена за всяка една топлофикационна и заводска централа. Не трябва да допуснат в мрежата да постъпи енергия извън тези граници, които са заложени.
България до момента е продала за над 50 млн. евро емисии, които означава преди да изтече изцяло шестмесечието има над 100 млн. лв. постъпления, които са целеви и не могат да бъдат използвани от бюджета по никакъв друг начин.
Всички одитни доклади за Комисията за енергийно и водно регулиране могат да бъдат предоставени на Комисията по икономическа политика и туризъм.
В този си първи ценови модел КЕВР не може да изчисти всички дисбаланси и да изведе и премахне всички бели петна. Но е направена сериозна стъпка. Тя е наистина реформаторска и е справедлива.
(Настоящият доклад е изготвен на основание чл. 110, ал. 3 от ПОДНС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР КЪНЕВ
№ 553-01-45 от 24.06.2015 г.
за изслушване на Комисията за енергийно и водно регулиране във връзка с предстоящото увеличение цените на електроенертията и влиянието им върху развитието на икономиката
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА
Д О К Л А Д
за изслушване на Комисията за енергийно и водно регулиране във връзка с предстоящото увеличение цените на електроенертията и влиянието им върху развитието на икономиката
Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 17 юни 2015 г., изслуша по искане на народните представители Румен Христов и Мартин Димитров ръководството на Комисията за енергийно и водно регулиране.
На заседанието присъстваха: Божидар Лукарски – министър на икономиката; Антон Павлов и Николай Николов – заместник-министри на енергетиката; от Комисия за енергийно и водно регулиране: Иван Иванов – председател, Владко Владимиров, Александър Йорданов и Ремзи Осман – членове, Пламен Младеновски – началник отдел „Цени електроенергия“, Ивайло Александров – началник отдел „Цени топлоенергия“; Васил Велев – председател на АИКБ; Камен Колев – заместник-председател на БСК; Константин Стаменов – председател на Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори и член на КРИБ; представители на синдикални и други НПО.
Изложение по темата на изслушването направи г-н Иван Иванов.
Съгласно процедурата всяка година регулаторният период започва на 1 юли. Комисията за енергийно и водно регулиране подготвя материалите в продължение на месеци преди това въз основа на заявление от енергийните дружества и процедурата започва с изготвяне на доклад. След това има открито заседание с енергийните дружества и обществено обсъждане.
Тази година общественото обсъждане беше проведено на 10 юни, след което бяха депозирани в комисията предложения както от енергийните дружества, така и от различни обществени организации. Комисията трябва да излезе с решение относно цените на 29 юни. Това са цените за топлоенергията. А цените на електроенергията трябва да бъдат оповестени на 30 юни.
Ценовия модел, който наистина съвсем накратко трябва да представя, беше изготвен въз основа на три приоритета на комисията. Първият приоритет е намаляване на дисбалансите в енергетиката – става въпрос за електроенергетиката – и въвеждане на справедливост при определянето на тежестите и отговорностите в целия спектър от производителя до крайните потребители. Втората цел, която се преследва, е решение, което да приближи търговията с електроенергия към въвеждането на електро-енергийната борса. На 2 ноември тази година трябва да стартира електроенергийната борса в нейния първи сегмент „ден напред“. По-късно ще стартира и с търговски двустранни договори, и със сегмента „в рамките на деня“.
Третият елемент, който беше от много голямо значение, е решенията да позволят Националната електрическа компания като обществен доставчик да излезе от изключително тежката финансова криза.
По отношение намаляване на дисбалансите и въвеждане на справедливост по отношение на носенето на отговорност Комисията излезе с решение, с което постанови добавка „задължение към обществото“ в размер на 40 лв. Към момента тази добавка е 18,93 лв. за всички юридически лица, които са излезли на свободния пазар на електроенергия и около 52 – 53 лв. за едно физическо лице, защото това зависи от цената на електроенергията, за всички, които са на регулирания пазар. Това са битовите потребители и дребния бизнес, останал на ниско напрежение.
Този изключително голям дисбаланс, два пъти и половина по-висока добавка за дребния бизнес и битовите потребители фактически трябваше да бъде намален. Това, което направи комисията, е създаване на единна ставка за тази добавка от 40 лева.
В директивите на Европейския съюз има изрично записан текст, че енергоемките производства във всяка една от държавите-членки на Европейския съюз, не трябва да губят своята конкурентоспособност, поради което се допуска чрез националното законодателство и нормативните актове под формата на наредби да се извърши облекчение на добавката, свързана със зелена енергия, като тя може да бъде редуцирана на 15 процента от добавката, която е валидна в общия случай.
На сайта на Министерството на енергетиката е показан проектът на наредба, в която е третирано намаляването на добавката за енергоемките производства.
След общественото обсъждане на наредбата могат да настъпят промени, които Комисията за енергийно и водно регулиране ще отчете, защото това е наше задължение.
Относно намаляването на дисбалансите: До 30 юни за покриване на технологичните загуби трите електроразпределителни дружества и Електроенергийният системен оператор получаваха енергия от НЕК, но всъщност, произведена от АЕЦ „Козлодуй“ на цена от 30 лв. за мегават час. Със започване на новия регулаторен период върху тази енергия ще бъдат начислявани 40 лв. – това е добавката „задължение към обществото“, което означава, че всяко едно от електро-разпределителните дружества, както и Електроенергийният системен оператор ще заплащат по 70 лв. за всеки мегават час, който те получават за компенсиране на техните екологични загуби.
Ценовото решение трябва да приближи пазарът на електроенергия до въвеждането на електроенергийната борса, защото на борсата всички производители, които предлагат електроенергия, при реализация на договор за покупка на тази енергия, върху закупената енергия ще се начислява именно добавката „задължение към обществото“. Тази добавка се заплаща и във всички случаи, когато се закупува електроенергия от съседна на България страна, защото в момента, когато енергията влезе в националната електропреносна или електроенергийна система, тя се облага веднага с добавката „задължение към обществото“. А добавката „задължение към обществото“ има такъв размер, защото тя трябва да покрие преференциалните цени на три сегмента от българското електропроизводство. С най-голяма тежест е сегментът, който се дължи на производството на енергия от възобновяемите енергийни източници на преференциални цени, следва сегментът на топлофикационните и заводски централи, които чрез когенерацията произвеждат високоефективна електроенергия, произвеждана по комбиниран начин. След това са двете приватизирани централи в Маришкия басейн, като AS „Марица – Изток 1“ е с по-голям дял в тази добавка и накрая е „Контур Глобал - Марица – Изток 3“.
Именно тези производители на енергия по преференциални цени налагат въвеждането на тази добавка, при което реализирането на електроенергията на борсата на пазарни цени трябва впоследствие чрез добавката да се достигне до договорената преференциална цена. Касае се единствено за преференциални цени в договори, които са валидни и са свързани с тези три сегмента.
Финансовото оздравяване на НЕК се дължи на няколко сегмента. Те са свързани с това, че на 6 март беше публикувано поредното изменение на Закона за енергетиката. Но то имаше много съществено значение за начало на реформи в българската енергетика. До 1 април тази година от заводските и топлофикационните централи се изкупуваше практически цялото произведено количество електроенергия. Бяха определяни две цени – преференциална и индивидуална цена за всяка една от топлофикациите или от заводските централи. Но в повечето случаи разликата между двете цени, достатъчно високи като преференциални цени, беше само 1 ст.
С промяната в закона общественият доставчик НЕК редуцира своите задължения до изкупуване само на високоефективната електроенергия, произведена по комбиниран начин. За да бъде тази електроенергия високоефективна, първо, наистина трябва да съпътства производството на топлинна енергия, и второ, високоефективността изисква да се отговори на следващото условие, а то е, че използваният първичен енергиен ресурс за производство по комбиниран начин трябва да бъде поне с 10 процента като количество по-малко от това, което би било използвано за производството на двата вида енергия – електрическа и топлинна, отделно една от друга.
По такъв начин цялото останало количество електроенергия, което или е комбинирано, но не е високоефективно или дори не е и комбинирано, тези централи трябва да реализират на свободния пазар на цените, които са борсови. От въвеждането на тази мярка чрез самото решение фактически се намаляват сумите, които НЕК изплащаше към заводски топлофикационни централи със 130 млн. лева. Втората мярка, която е особено важна, е чрез въвеждането именно на добавката „задължение към обществото“.
Въведена добавката „задължение към обществото“ в нейния първоначален обхват, би довело до постъпления в НЕК на 160 млн. лева от добавката върху технологичните загуби, 120 млн. от трите електро-разпределителни дружества и около 40 млн. от Електроенергийния системен оператор.
Като цяло от продажбата на енергия от страна на НЕК се очаква повишаване на постъпленията в НЕК с 346 млн. лева.
Следващото перо, което ще позволи на НЕК да излезе от финансовата криза, е обстоятелството, че тази година България реализира добра печалба от търговия с парникови емисии и всеки от вас може да види на сайта на европейския пазар на емисии, че България досега е продала емисии за над 50 млн. евро и се очаква общо за годината да достигне малко над 110 млн. евро. Изчисленията показват, че 226 млн. лева ще постъпят в НЕК. Като се сумират спестените средства на НЕК, се оказва, че при изпълнение на ценовия модел в този му вид, около две седмици преди окончателното решение, със 702 млн. лева трябва да се намали текущият дефицит на НЕК. Като имате предвид, че миналата година той беше 644 млн. лева при такъв ценови модел НЕК ще излезе на печалба. Това беше третият от приоритетите на комисията при разглеждане на ценовия модел.
В проведените разисквания бяха зададени въпроси от народни представители. Кирил Цочев постави въпроса за начина на определяне на тези цени – по методика или на база представени разходи от електроразпределителните дружества и при двустранни разговори с тях.
Румен Христов постави въпроса за някакви разчети по какъв начин това увеличение се отразява върху бизнеса и най-вече върху малкия и средния бизнес?
Корнелия Нинова: Правен ли е финансов анализ как това увеличение ще се отрази на цените на крайните продукти, на стоките, които се произвеждат и услугите, които се предлагат от бизнеса? С колко ще се оскъпи животът на обикновения българин и на потребителя вследствие на това увеличение?
Таско Ерменков: Дали в Комисията са стигнали до идеята, че такса „задължение към обществото“ ще бъде разделена на „такса задължение към обществото, породена от високоефективно производство“ и такса, породена от възобновяеми източници и такава, породена от американските централи. Защото в наредбата, както е написано тук, допустимостта за намаляване на разходите върху индустрията е само по отношение на задължения, които са възникнали по разходи от възобновяеми източници. Какво правим с другите, които правят допълнителните компоненти, американски централи и високоефективно производство?
Желю Бойчев: Изпълнява ли НЕК новите изисквания на закона, относно така нареченото високоефективно комбинирано производство на електрическа енергия. Изпълняват ли се ограниченията да се изкупува само такъв тип електроенергия? Коректно ли е очакването, че оттам икономията трябва да бъде 130 млн. лв., с оглед на една от водещите цели, които изведохте като преодоляване на дефицитите.
Заложените приходи от продажба на емисии в размер на 226 млн. дали ще бъдат реализирани? Дали ще се преодолее с тези мерки дефицита, който има пред Националната компания
Георги Божинов: Има ли обективни механизми и критерии, по които да бъде изчислен размерът на тези загуби? Има ли надеждни инструменти за проверка на заявените загуби? Познава ли се структурата на тези загуби? Интересите, за да се поддържат високи, и механизмите, с които се поддържат високи и се притиска българският бизнес по този начин?
Васил Велев, АИКБ - изрази тревогата на бизнеса от увеличаването на добавката, което ще увеличи според него цената на тока с 19,5%. За присъединените към средно напрежение увеличението е 18%, а за присъединените към ниско напрежение – между 13 и 15%.
Константин Стаменов, КРИБ - Защо няма оценка на въздействието върху решението на комисията как ще се отрази това на икономиката и не да си говорим празни приказки, а да се стъпи на икономически анализ? Политика от 2006 г. насам е да се товари индустрията с по-високи цени на електроенергията, за да може да има по-евтини цени за населението. Ние не сме против населението. Ние искаме да се изцедят всички резерви в системата на енергетиката – чрез реформи и износът на ток да поеме и своя дял.
Румен Радев, АИКБ – уведоми аудиторията, че холдинг „Загора“ е пуснал уведомление за масово уволнение на 340 човека от четирите основни фабрики в холдинга за сметка на очакваната увеличена цена на електроенергията с около 20 процента. Очаква това да се случи скоро и в останалата част от българските работодатели, които са засегнати директно по простата причина, че трудно може да се прави съкращаване на производство на продукти.
Божидар Лукарски подкрепи изказванията на работодателските организации и коментира, че няма как увеличението на тока за бизнеса да не се отрази върху нарастването на цените на стоките за бита.
На поставените въпроси отговориха г-н Иван Иванов и г-н Пламен Младеновски.
Направено е ясно разграничение на влиянието на всеки един от тези фактори, на тези сегменти върху добавката „задължение към обществото“. В същото време европейското законодателство предвижда облекчаване на добавката само в сегмента „възобновяеми енергийни източници“. По този начин максималното облекчение, което ще бъде направено, е свързано с добавката, която е за когенерации и за двете централи в Маришкия басейн в пълен обем и 15 процента от добавката, която е за възобновяемите енергийни източници. Ефектът от това означава намаляване на обща добавка от 40 лв. на около 20 лева.
По отношение на това как ще се отразят евентуални промени в цената на електроенергията. Убеден съм, че промените в цената на електроенергията за битовите потребители няма да се отразят, защото промяната в цената на електроенергията е съвсем малка, под 2 процента, които отговарят точно на инфлационния индекс в средносрочната тригодишна прогноза. По отношение на цените за стоки и услуги-не следва да се отразят. Когато преди година и половина на два пъти стойността на електроенергията намаля с по 5 процента, българските потребители не почувстваха намаляване на цената нито на стоките, нито на услугите. Неслучайно европейските документи предвиждат редуциране на добавката за енергоемките производства, такива, в които цената на електроенергията в цената на крайния продукт е над 10 процента. В европейското законодателство не се говори за сферата на услугите.
На следващо място, за голямо съжаление в България енергийната ефективност е на много ниско ниво. По енергоемкост на производството последните две страни са Сърбия и България. Истински българските производства априори имат висок процент енергоемкост. В металургията 40 процента от цената на произвеждания продукт се формира от цената на електроенергията. Истинско намаление може да се получи само при въвеждане на енергоефективни технологии, енергоспестяване така, както всъщност е направено в страните от Европейския съюз.
В хипотетичния случай, ако цената на добавката „задължение към обществото“ остане в следващия период 19 лв., колкото беше и в изтичащия регулаторен период, това отваря една финансова дупка от 385 млн. лв. Тази дупка може да бъде поета по два начина. Единият е НЕК, който, мъчейки се да го извадим от финансовия колапс, да му сложим още 285 млн. текущ дефицит за този следващ период, или българските потребители. Изчисленията показват, че това би означавало 17 процента увеличаване на цената за регулирания пазар, тоест, за битовите потребители. Естествено, когато се прави някаква диференциация, няма да са 285 млн., но при всички положения ще е една сума, която трябва да бъде покрита. С американските централи и ВЕИ има действащи договори.
Цените са определяни по методика, която в доклада е подробно описана с формули и разчети, като е приложен общ подход към абсолютно всички предприятия. На база на този общ подход са коригирани почти всички групи разходи, които е са заявени и крайният резултат е равнопоставен, недискриминационен и цените са направени по начин, който да е напълно прозрачен.
Дали ще се изпълни това спестяване на 130 млн. лв., зависи от НЕК, но в много по-голяма степен зависи от ЕСО. ЕСО имат съвсем ясни документи каква е високоефективната енергия, която е заложена за всяка една топлофикационна и заводска централа. Не трябва да допуснат в мрежата да постъпи енергия извън тези граници, които са заложени.
България до момента е продала за над 50 млн. евро емисии, които означава преди да изтече изцяло шестмесечието има над 100 млн. лв. постъпления, които са целеви и не могат да бъдат използвани от бюджета по никакъв друг начин.
Всички одитни доклади за Комисията за енергийно и водно регулиране могат да бъдат предоставени на Комисията по икономическа политика и туризъм.
В този си първи ценови модел КЕВР не може да изчисти всички дисбаланси и да изведе и премахне всички бели петна. Но е направена сериозна стъпка. Тя е наистина реформаторска и е справедлива.
(Настоящият доклад е изготвен на основание чл. 110, ал. 3 от ПОДНС)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР КЪНЕВ
