Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по икономическа политика и туризъм
16/09/2015 първо гласуване
Д О К Л А Д
№ 553-01-57 от 18 септември 2015 г.
Относно: законопроект за обществените поръчки, № 502-01-69, внесен от Министерски съвет на 12 август 2015 г.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
Д О К Л А Д
Относно: законопроект за обществените поръчки, № 502-01-69, внесен от Министерски съвет на 12 август 2015 г.
На свое редовно заседание, проведено на 16 септември 2015 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа законопроекта за обществените поръчки.
На заседанието присъстваха Томислав Дончев - заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика, Мариана Славкова и Георги Йончев – държавни експерти в дирекция „Икономическа и социална политика“ към Министерски съвет, Галя Манасиева – директор на Дирекция „Методология, анализ и контрол на обществените поръчки“ в Агенцията за обществени поръчки, представители на Асоциация на индустриалния капитал в България, Българска стопанска камара, КНСБ и Българска асоциация на микропредприятията.
Законопроектът беше представен от Томислав Дончев - заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика. Той изтъкна, че приемането на нов Закон за обществените поръчки е от съществено значение за изпълнението на ангажиментите на страната ни като член на Европейския съюз. В него са транспонирани изцяло всички изисквания на приложимите европейски директиви в областта и е представен балансиран национален модел за възлагането на поръчки на ниска стойност, както и адекватна система на обжалване и функционален контрол. Новата нормативна уредба ще допринесе за чувствително подобряване на вътрешната контролна среда при управлението и разходването на публичните средства. Очаква се с приемането на новия закон съществено да се подобри и усъвършенства функционирането на националната система за възлагане на обществени поръчки и да се създадат гаранции за избягване на пропуски в практиката по прилагането му.
В съдържателно отношение законът е рамков. Той включва основните принципи и правила при възлагането на обществените поръчки, като в правилник за прилагането му ще се развият по-детайлно техническите въпроси, свързани с прилагането на основните норми.
Основните принципи, върху които е изграден законопроектът са равнопоставеност и недопускане на дискриминация, взаимно признаване, пропорционалност, публичност и прозрачност.
Подходът при дефинирането на кръга на възложителите е променен, като те са обособени в две основни групи - секторни и публични, като разграничаването е в зависимост от реда, който ще са длъжни да прилагат.
Приложимият по закона ред е определен по една от основните характеристики на обществените поръчки - тяхната стойност. Поради това за законосъобразното възлагане от съществено значение е правилното определяне на прогнозната стойност. Стойностните прагове са съобразени с тези, определени в директивите, с изключение на прага за строителство, за който е предложена по-ниска стойност. Въпреки че в директивите прагът за обявяване на поръчки за строителство е близо 10 000 000 лв., за България е предложено той да бъде редуциран наполовина, а именно 5 000 000 лв.
Допуска се част от цялата поръчка, но не повече от 20 на сто от нея, да бъде извадена от общата прогнозна стойност на процедурата, когато възложителят сметне това за целесъобразно. В този случай ще е възможно тя да се възложи по реда, който съответства само на нейната стойност и който в повечето случаи ще е по-облекчен. При това положение за остатъчната стойност ще се прилага редът, предвиден за цялата поръчка.
По отношение на изискванията към кандидатите и участниците, като абсолютна забрана да участват в обществената поръчка се явява наличието на задължения по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, установено нарушение на принципа за равна конкуренция, представяне на документ с невярно съдържание или непредставен изискуем документ, свързан с доказване на липсата на основания за изключване на процедурата или за установяване на съответствие с критериите за подбор. Като основания за задължително отстраняване се явяват и установени нарушения, свързани с екологичното, трудовото или социалното законодателство при изпълнение на договор за обществена поръчка.
В законопроекта е отразен новият подход, възприет в европейското законодателство, винаги да се търси икономически най-изгодната оферта. Развита е концепцията за оценка, базирана върху разходната ефективност, посредством изследване на разходите за целия жизнен цикъл. Възможен подход е и да се комбинират показатели за оценка, така че да се търси оптималното съотношение качество-цена, като се проследяват качествените измерители, екологичните или социалните аспекти на поръчката. Съществена новост е, че вече ще е позволено на възложителите да включват като показател за оценка и професионалната компетентност на персонала.
Разработена е материята, свързана с различните техники и инструменти за комбинирани и електронни поръчки. Сред тях на първо място е прилагането на рамкови споразумения, като една от най-удачните възможности за съществено оптимизиране на възлагателния процес. Рамковите споразумения дават възможност на един възложител да сключва договори с повече от един изпълнител. Така се редуцира съществено броят
на процедурите, които трябва да се проведат, за да се постигне даден резултат. В законопроекта е разписана и рамката за използване на електронният търг като друга електронизирана възможност за възлагане на обществени поръчки, и е уредено представянето на офертите чрез електронни каталози.
Подробно е разписана материята, свързана с механизмите за отстраняване на нарушения в хода на процедурата, сред които основно място заема редът за обжалване на поръчките. Предвиденият ред по същество не се отличава принципно от действащия, доколкото по отношение на тази материя няма промяна в приложимото европейско законодателство, а практиката показва, че изградената система функционира стабилно. Предвид това са направени предложения с цел ускоряване на производството и предотвратяване на случаи на злоупотреба с правото на обжалване.
Разширени са контролните правомощия на Агенцията за обществени поръчки. Предвижда се предварителният контрол да бъде разширен основно върху прилагането на най-съществените изключения от закона, върху най-честите случаи на изменение на договорите, както и върху техническите спецификации за проверяваните поръчки с евросредства. Извън тези видове контрол, обявяваните поръчки ще бъдат подложени на контрол на случаен принцип, така че за всяка процедура да е налице определена вероятност да бъде проверявана. Така ще се постигне предварително контролно въздействие в различна степен по отношение на всички процедури.
В свои писмени становища от Асоциацията на индустриалния капитал в България и Българската стопанска камара подкрепят предложения законопроект и правят бележки по конкретни текстове от него, с оглед по-доброто му прилагане.
Вицепрезидентът на КНСБ Николай Ненков изрази мнение, че е добре да бъде намерен механизъм, по който работодателите, с дължими суми по работни заплати, също да не могат да участват в обществени поръчки.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “За” – 12, без “Против” и „Въздържали се“ – двама народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за обществените поръчки, № 502-01-69, внесен от Министерски съвет на 12 август 2015 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
ПЕТЪР КЪНЕВ
№ 553-01-57 от 18 септември 2015 г.
Относно: законопроект за обществените поръчки, № 502-01-69, внесен от Министерски съвет на 12 август 2015 г.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
Д О К Л А Д
Относно: законопроект за обществените поръчки, № 502-01-69, внесен от Министерски съвет на 12 август 2015 г.
На свое редовно заседание, проведено на 16 септември 2015 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа законопроекта за обществените поръчки.
На заседанието присъстваха Томислав Дончев - заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика, Мариана Славкова и Георги Йончев – държавни експерти в дирекция „Икономическа и социална политика“ към Министерски съвет, Галя Манасиева – директор на Дирекция „Методология, анализ и контрол на обществените поръчки“ в Агенцията за обществени поръчки, представители на Асоциация на индустриалния капитал в България, Българска стопанска камара, КНСБ и Българска асоциация на микропредприятията.
Законопроектът беше представен от Томислав Дончев - заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика. Той изтъкна, че приемането на нов Закон за обществените поръчки е от съществено значение за изпълнението на ангажиментите на страната ни като член на Европейския съюз. В него са транспонирани изцяло всички изисквания на приложимите европейски директиви в областта и е представен балансиран национален модел за възлагането на поръчки на ниска стойност, както и адекватна система на обжалване и функционален контрол. Новата нормативна уредба ще допринесе за чувствително подобряване на вътрешната контролна среда при управлението и разходването на публичните средства. Очаква се с приемането на новия закон съществено да се подобри и усъвършенства функционирането на националната система за възлагане на обществени поръчки и да се създадат гаранции за избягване на пропуски в практиката по прилагането му.
В съдържателно отношение законът е рамков. Той включва основните принципи и правила при възлагането на обществените поръчки, като в правилник за прилагането му ще се развият по-детайлно техническите въпроси, свързани с прилагането на основните норми.
Основните принципи, върху които е изграден законопроектът са равнопоставеност и недопускане на дискриминация, взаимно признаване, пропорционалност, публичност и прозрачност.
Подходът при дефинирането на кръга на възложителите е променен, като те са обособени в две основни групи - секторни и публични, като разграничаването е в зависимост от реда, който ще са длъжни да прилагат.
Приложимият по закона ред е определен по една от основните характеристики на обществените поръчки - тяхната стойност. Поради това за законосъобразното възлагане от съществено значение е правилното определяне на прогнозната стойност. Стойностните прагове са съобразени с тези, определени в директивите, с изключение на прага за строителство, за който е предложена по-ниска стойност. Въпреки че в директивите прагът за обявяване на поръчки за строителство е близо 10 000 000 лв., за България е предложено той да бъде редуциран наполовина, а именно 5 000 000 лв.
Допуска се част от цялата поръчка, но не повече от 20 на сто от нея, да бъде извадена от общата прогнозна стойност на процедурата, когато възложителят сметне това за целесъобразно. В този случай ще е възможно тя да се възложи по реда, който съответства само на нейната стойност и който в повечето случаи ще е по-облекчен. При това положение за остатъчната стойност ще се прилага редът, предвиден за цялата поръчка.
По отношение на изискванията към кандидатите и участниците, като абсолютна забрана да участват в обществената поръчка се явява наличието на задължения по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, установено нарушение на принципа за равна конкуренция, представяне на документ с невярно съдържание или непредставен изискуем документ, свързан с доказване на липсата на основания за изключване на процедурата или за установяване на съответствие с критериите за подбор. Като основания за задължително отстраняване се явяват и установени нарушения, свързани с екологичното, трудовото или социалното законодателство при изпълнение на договор за обществена поръчка.
В законопроекта е отразен новият подход, възприет в европейското законодателство, винаги да се търси икономически най-изгодната оферта. Развита е концепцията за оценка, базирана върху разходната ефективност, посредством изследване на разходите за целия жизнен цикъл. Възможен подход е и да се комбинират показатели за оценка, така че да се търси оптималното съотношение качество-цена, като се проследяват качествените измерители, екологичните или социалните аспекти на поръчката. Съществена новост е, че вече ще е позволено на възложителите да включват като показател за оценка и професионалната компетентност на персонала.
Разработена е материята, свързана с различните техники и инструменти за комбинирани и електронни поръчки. Сред тях на първо място е прилагането на рамкови споразумения, като една от най-удачните възможности за съществено оптимизиране на възлагателния процес. Рамковите споразумения дават възможност на един възложител да сключва договори с повече от един изпълнител. Така се редуцира съществено броят
на процедурите, които трябва да се проведат, за да се постигне даден резултат. В законопроекта е разписана и рамката за използване на електронният търг като друга електронизирана възможност за възлагане на обществени поръчки, и е уредено представянето на офертите чрез електронни каталози.
Подробно е разписана материята, свързана с механизмите за отстраняване на нарушения в хода на процедурата, сред които основно място заема редът за обжалване на поръчките. Предвиденият ред по същество не се отличава принципно от действащия, доколкото по отношение на тази материя няма промяна в приложимото европейско законодателство, а практиката показва, че изградената система функционира стабилно. Предвид това са направени предложения с цел ускоряване на производството и предотвратяване на случаи на злоупотреба с правото на обжалване.
Разширени са контролните правомощия на Агенцията за обществени поръчки. Предвижда се предварителният контрол да бъде разширен основно върху прилагането на най-съществените изключения от закона, върху най-честите случаи на изменение на договорите, както и върху техническите спецификации за проверяваните поръчки с евросредства. Извън тези видове контрол, обявяваните поръчки ще бъдат подложени на контрол на случаен принцип, така че за всяка процедура да е налице определена вероятност да бъде проверявана. Така ще се постигне предварително контролно въздействие в различна степен по отношение на всички процедури.
В свои писмени становища от Асоциацията на индустриалния капитал в България и Българската стопанска камара подкрепят предложения законопроект и правят бележки по конкретни текстове от него, с оглед по-доброто му прилагане.
Вицепрезидентът на КНСБ Николай Ненков изрази мнение, че е добре да бъде намерен механизъм, по който работодателите, с дължими суми по работни заплати, също да не могат да участват в обществени поръчки.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “За” – 12, без “Против” и „Въздържали се“ – двама народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за обществените поръчки, № 502-01-69, внесен от Министерски съвет на 12 август 2015 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
ПЕТЪР КЪНЕВ
