Д О К Л А Д
№ 553-01-64 от 17.11.2015 г.

по Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерски съвет на 30.10.2015 г.

---

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ

Д О К Л А Д
по Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерски съвет на 30.10.2015 г.

Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено съвместно с Комисията по бюджет и финанси на 12 ноември 2015 г., разгледа и обсъди Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2016 г., внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: Владислав Горанов – министър на финансите, Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, Божидар Лукарски – министър на икономиката, Любен Петров – заместник-министър на икономиката, Николина Ангелкова – министър на туризма, Димитър Радев – управител на Българската народна банка; Цветан Цветков – председател на Сметната палата; представители на работодателски и синдикални организации и граждански сдружения.
Законопроектът бе представен от министър Владислав Горанов, който подчерта, че предложеният бюджет гарантира финансова стабилност и е предпоставка за добро управление. Разчетите по Бюджет 2016 са направени при отчитане на ревизираната рамка на Бюджет 2015.
В бюджета за следващата година са заложени следните параметри по консолидираната фискална програма, които са съобразени с променената макроикономическа среда и със заложените основни допускания:
Приходи – 33 017,5 млн.лв.(37,4% от БВП за 2016 г. с тенденция на лек спад до 37,1% от БВП за 2018 г.).
Разходи – 34 783,1 млн.лв. (39,4% от БВП за 2016 г. при тенденция за намаляване до 38,2% от БВП за 2018г.).
Актуализираната оценка за салдото по КФП за 2016 г. е дефицит в размер на 2% от БВП за 2016 г. или в номинално изражение -1 765,6 млн.лв. В средносрочен план е предвидено ежегодно намаляване на дефицита със стъпка от около 0,5 на сто, като планираният дефицит за 2017 и 2018 г. е съответно 1,4% и 1,0% от БВП.
Структурният дефицит ще бележи намаление до нивото на 1,6% от БВП.
Към 30 юни 2015 г. държавният дълг е в размер на 23 972,5 млн.лв., в т.ч. външен дълг 15 437,1 млн.лв. Предвижда се през следващия тригодишен период, при поемане но нови задължения, да се запази структурата на дълга.
Предвижда се до края на 2016 г. максималният размер на дълга да не надвишава 26,6 млрд.лв., като максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет по реда на Закона за държавния дълг, е 5,3 млрд.лв.
Съотношението държавен дълг към прогнозния БВП в края на периода се очаква да възлезе на 28,9%. Като основна предпоставка за нарастване на дълга се сочи потребността от средства за неговото рефинансиране, финансиране на бюджетните дефицити и поддържане нивото на фискалния резерв.
Прогнозата за реалния икономически растеж за 2016 г. е 2,1%, като за следващите две години се предвижда запазване на относително стабилни нива – 2,5% през 2017г. и 2,7% през 2018г. Високата база от 2015 г. ще се отрази в забавено нарастване на износа на стоки през 2016 г., което ще доведе и до известно забавяне във вноса по линия на експортно ориентираните отрасли. Притокът на преки чуждестранни инвестиции ще продължи постепенно да се възстановява, като размерът им ще възлиза на около 3-3,3% от БВП средногодишно за прогнозния период.
Очаква се икономическият растеж да доведе до намаляване на безработицата до 9,1% през 2016 г. и до 8,0% през 2018 г.
Предвижда се процесът на отрицателната инфлация да приключи и през 2016 г. средногодишната инфлация да бъде 0,5%, а през 2018 – 1,9%.
Минималният размер на фискалния резерв е определен на база необходимите средства на разположение към 31.12.2016 г., като е предвидено той да остане непроменен спрямо заложения в Закона за държавния бюджет за 2015 г. в размер на 4,5 млрд.лв. Към 30.09.2015 г. фискалният резерв е в размер на 10,1 млрд.лв.
Министър Божидар Лукарски определи двете основни политики на Министерство на икономиката за 2016 г.: „Устойчиво икономическо развитие и конкурентноспособност” и „Ефективно външноикономическо сътрудничество”. Очаква се изпълнението на тези политики да стане посредством повишаване на потенциала за икономически растеж и подобряване на възможностите за участие в единния европейски пазар и пазарите на трети страни, както и чрез утвърждаването на експорта като ключов фактор за икономически растеж. Общият размер на разходите, предвидени за реализиране на двете политики на Министерството на икономиката, е близо 72 млн.лв. В проектобюджета на министерството не са включени 6,2 млн.лв., необходими за изпълнението на новите функции на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, вменени със ЗИД на Закона за водите.
Министър Николина Ангелкова коментира, че изпълнението на основната политика на министерството, „Устойчиво развитие на туризма”, ще се постигне чрез развиването на диверсифициран туристически продукт, за позициониране на България като предпочитана целогодишна туристическа дестинация с ясно разпознаваема национална идентичност и съхранена култура и природа, както и чрез активизиране развитието на специализираните видове туризъм и повишаване на неговото качество и конкурентоспособност. Изпълнението на трите бюджетни програми ще се реализира с бюджет за 2016 г. в размер на 13,7 млн.лв.
В своята позиция Асоциацията на индустриалния капитал в България счита, че са завишени очакванията за ръст на БВП през 2016 г. с 2% и следва да се придържаме към по-скромни очаквания – ръст между 1,3 и 1,5%. Не се споделя високото ниво на преразпределение на БВП. Балансирането на Бюджет 2016 е постижима цел, като резервите тук са в повишаване събираемостта на приходите и в оптимизиране на разходите като цяло и в частност на държавната администрация. В тази връзка следва при планиране на приходната част на бюджета да се приложи реалистичен подход, тъй като това е ключ към намаляване на бюджетния дефицит. АИКБ не подкрепя увеличение на разходите за секторите „Вътрешен ред и сигурност” и „Отбрана” и в същото време настоява за увеличаване на средствата по Националния план за действие по заетостта” и за сектор „Образование”. Апелира се за спешна реформа в медицинската експертиза и експертизата на работоспособността с цел намаляване изтичането на средства от НОИ.
Конфедерацията на независимите синдикати в България оценява като приемлива заложената трайна тенденция за ръст на БВП в средносрочен период, но смята, че темпът на нарастване не е достатъчен за възстановяване на заетостта и пазара на труда. Одобряват се намаляването на дефицита, преодоляването на дефлационните процеси, увеличаването на минималната работна заплата, намеренията за намаляване на безработицата и увеличаването на заетостта.
Същевременно за КНСБ категорично неприемливи са: спада на разходите като процент към БВП; недофинансирането на приоритетни сфери като образование и здравеопазване; липсата на мерки за възраждане на българската индустрия; замразяването на разходите в редица държавни сектори; ограничаването на социалните придобивки; замразяването на гарантирания минимален доход и минималното обезщетение за безработица; липсата на бюджетни мерки за посрещане на разходите за увеличаване на електроенергията.
Поради изложените причини КНСБ не подкрепя проекта на Закон за държавния бюджет за 2016 г.
Българската търговско-промишлена палата в своята позиция по Бюджет 2016 подкрепя определени параметри и изразява резерви към други. Подкрепа получават поддържането на ниските данъчни ставки; усилията за бюджетен дефицит в рамките на 2% от БВП; регионалното развитие и развитието на транспортната инфраструктура; усилията за започване на реформи в сектор „Сигурност”. В същото време се счита, че приемането на нов държавен дълг в размер на 5,3 млрд.лв. е лош сигнал към инвеститорите. Бизнесът очаква преразпределителната функция на държавата да се ограничи до 35%; таксите за услугите, в т.ч. таксите за битови услуги, да се ограничат в рамките на необходимите разходи за тяхното предоставяне; да бъдат предвидени допълнителни средства за Българска академия на науките за научни изследвания и внедряване на иновации. Не се приема административното налагане на увеличаването на минималната работна заплата и минималните осигурителни прагове. Отчитайки по-добрите параметри на проектобюджета за 2016 г., спрямо този за 2015 г., Българската търговско-промишлена палата подкрепя проекта на бюджета за 2016 г.
Представителите на синдикалните организации в МВР поискаха отпадането на параграфи от 9 до 16 в Преходните и заключителните разпоредби на проектозакона.
В последвалата дискусия представителите на коалиция „БСП лява България” декларираха неподкрепа на законопроекта. Основанията: намаление на разходите като процент от БВП; отсъствие на приоритети и инвестиционна програма; замразяване на всички социални плащания номинално и като дял от БВП; относително намаляване на дела от БВП във всички направления; залага се на увеличаване на дълга вместо на увеличаване на приходите; несъществен ръст на приходите, дължащ се главно на косвените данъци. Като недопустима се отчита актуализацията на Бюджет 2015 в Преходните и заключителните разпоредби на проекта на Закон за държавния бюджет за 2016 г.
Представителите на ДПС отхвърлят актуализацията на бюджета за 2015 г. поради очакващия се дефицит в размер на 3,3% и вероятността от наказателна процедура за свръхдефицит. Не се подкрепя и проектобюджета за 2016 г. поради две основни групи причини. Концептуални – финансовата стабилност не може да се постигне без икономически растеж; липсват основни реформи; фискалните дефицити остават без реални мерки – в енергетиката и транспорта. Като методологически причини се сочат ревизирането на бюджет 2015 през Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта за бюджета за 2016 г., както и промяната по този начин на над други 10 закона.
Представителите на Реформаторския блок подкрепят законопроекта. Счита се, че заложеният икономически растеж е реален, както и заложените приходи и разходи. Отчита се крачка назад при провеждането на административната реформа. Настоява се за по-големи резултати в пенсионната реформа и по специално при отпускането на т.нар. инвалидни пенсии. Не се подкрепя въвеждането на „данък уикенд” и ”данък градина”, както и увеличаването на цената на винетките, защото бюджетният ефект от тях е малък. Препоръката е удържане на бюджетния дефицит през 2016 г. в рамките на заложените 2%.
На поставени въпроси отговор бе даден от министър Горанов.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, което приключи при следните резултати:
1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2016 г., с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2: „За” – няма, „Въздържали се” – 13 народни представители, „Против” – 5 народни представители.
2. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2016 г., със становище на Министерския съвет по проекта на бюджет на съдебната власт за 2016 г. по чл. 1 и чл. 2: „За” – 12 народни представители, „Въздържали се” – 1 народен представител и „Против” – 5 народни представители.
Въз основа на горното гласуване Комисията по икономическа политика и туризъм
предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Закона за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86, внесен от Министерски съвет на 30.10.2015 г., със становището на Министерския съвет по проекта на бюджет на съдебната власт по чл. 1 и чл. 2.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР КЪНЕВ