С Т А Н О В И Щ Е
№ 653-01-39 от 21.07.2016 г.

Относно: Рамковата позицията на Република България относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно сътрудничеството между националните органи, отговарящи за прилагане на законодателството за защита на потребителите, вх. № 602-00-48, внесена от Министерски съвет на 8 юли 2016 г., както и проекта на акта

---

Р Е П У Б Л И К А БЪ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ

ЧРЕЗ
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА


ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ
И КОНТРОЛ НА
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ
Г-Н СВЕТЛИН ТАНЧЕВ


С Т А Н О В И Щ Е

Относно: Рамковата позицията на Република България относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно сътрудничеството между националните органи, отговарящи за прилагане на законодателството за защита на потребителите, вх. № 602-00-48, внесена от Министерски съвет на 8 юли 2016 г., както и проекта на акта

На свое редовно заседание, проведено на 20 юли 2016 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Рамковата позицията на Република България относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно сътрудничеството между националните органи, отговарящи за прилагане на законодателството за защита на потребителите.
На заседанието присъстваха Емил Алексиев – началник на отдел „Политика за потребителите“ в Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“ в Министерство на икономиката, Радослава Павлова – държавен експерт в Дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз“ в Министерски съвет, Димитър Маргаритов – председател на Комисията за защита на потребителите и Константин Арабаджиев – член на комисията. Рамковата позицията беше представена от Емил Алексиев.
Република България подкрепя предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагането на законодателството за защита на потребителите. С него се цели изготвяне на по-ефективни механизми за сътрудничество между националните органи, отговарящи за прилагане на законодателството на Европейския съюз за защита на потребителите; гарантиране на правната сигурност на Единния пазар чрез последователно прилагане на ключовите постижения на законодателството на Европейския съюз; подобряване на защитата на икономическите интереси на потребителите.
С приемането на регламента ще се наложи да бъдат извършени някои изменения в Закона за защита на потребителите. Необходимо е да се посочат компетентните органи за защита на потребителите, които отговарят за прилагане на законодателството, включено в приложението на регламента. Също така трябва да се определи и компетентен орган за единна служба за връзка, който следва да бъде Комисията за защита на потребителите. При необходимост и след извършване на анализ може да се извършват и промени в други секторни закони, които имат отношение към защитата на потребителите, с цел обезпечаване изпълнение на задълженията по регламента от българската страна.
Новото законодателно предложение ще доведе до административни разходи, така че компетентните органи на държавите-членки да могат да се възползват от взаимното признаване на доказателствата/резултатите от разследванията и за изпълнение на минималните правомощия за сътрудничество в трансграничен контекст. Също така ще е необходимо да се осигури допълнителен финансов ресурс за обезпечаване изпълнението на задълженията по регламента, във връзка с правомощията по разследване и прилагане на законодателството. Това ще доведе до необходимост от увеличаване на бюджета на националните органи, най-вече на Комисията за защита на потребителите, която ще изпълнява функцията едновременно на компетентен орган по прилагане на голяма част от законодателството, включено в регламента и на единна служба за връзка.
Предложението за регламент не съответства на принципа на субсидиарност, определен в член 5, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, тъй като мотивацията на Европейската комисия е недостатъчна, не са посочени достатъчно количествени и качествени показатели (в т.ч. доказателства, че разходите са съразмерни с очаквания резултат), въз основа на които да се определи, че предложените мерки ще бъдат постигнати по-добре на ниво Европейски съюз и по специално за:
1. определеният 5- годишен срок на давност за налагане на санкции от преустановяване на нарушението - чл. 4 от предложението;
2. определените минимални правомощия за разследване - чл. 8 от предложението - букви „е“, „ж“, „з“, „и“, „к“, „н“ ,„о“ (в частта „разпорежда на търговеца възстановяване на облагите, получени в резултат на нарушенията) и буква „п“ (в частта за публикуването на самоличността на търговеца);
3. правомощието на Европейската комисия да приема актове за изпълнение, в които да определя условията за изпълнение и упражняване на минималните правомощия - чл. 10 от предложението;
4. гарантирането на обезщетяване на потребителите при предприемането на мерки от името на другите компетентни органи - чл. 18 от предложението;
5. преценката за започване на общи действия – чл. 21 от предложението;
6. изискването компетентните органи да гарантират, че засегнатият търговец редовно докладва на Европейската комисия за напредъка по изпълнението на ангажиментите – чл. 24 от предложението;
7. Европейската комисия, като координатор по чл. 21 да има правомощията по чл. 8 – чл. 29, параграф 2 от предложението.
8. правомощието на Европейската комисия да приема актове за изпълнение, в които да определя подробностите на изпълнението на правото на защита на търговците при координирани и общи действия – чл. 31 от предложението.
9. задължителното участие в механизма за предупреждение на други субекти и правомощието на Европейската комисия да приема актове за изпълнение, в които да определя подробностите на определянето и участието на тези субекти – чл. 35 от предложението;
10. възможността да се използва като доказателство всяка информация, документи, констатации, декларации, заверени с оригинала копия или изпратени сведения, вкл. без допълнителни формални изисквания когато са изготвени от друг компетентен орган – чл. 42 от предложението.
Предложението за регламент не съответства на принципа на пропорционалност, определен в чл. 5, параграф 4 от Договора за Европейския съюз, тъй като предложените мерки надхвърлят необходимото за постигане на желаната цел и ще доведат до допълнителна административна и финансова тежест.
След представяне и обсъждане на Рамковата позицията на Република България относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно сътрудничеството между националните органи, отговарящи за прилагане на законодателството за защита на потребителите се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „За” – 13, без „Против” и „Въздържал се” – 1 народен представител.
В резултат на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм подкрепя Рамковата позицията на Република България относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно сътрудничеството между националните органи, отговарящи за прилагане на законодателството за защита на потребителите, вх. № 602-00-48, внесена от Министерски съвет на 8 юли 2016 г., както и проекта на акта.




ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:

ПЕТЪР КЪНЕВ