Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по икономическа политика и туризъм
15/11/2016 първо гласуване
Д О К Л А Д
№ 653-01-53 от 16.11.2016 г.
Относно: законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерски съвет на 30 октомври 2016 г.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
Д О К Л А Д
Относно: законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерски съвет на 30 октомври 2016 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 15 ноември 2016 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2017 г., внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: от Министерство на финансите - Кирил Ананиев – заместник-министър, Добрин Пинджуров – директор на Дирекция „Бюджет“, Антон Гладнишки – директор на Дирекция „Икономическа и финансова политика“, Петя Кузева – директор на Дирекция „Държавен дълг“; от Министерство на икономиката - Божидар Лукарски – министър, Даниела Везиева и Любен Петров – заместник-министри, Емилия Янева – директор на Дирекция „Финанси и управление на собствеността“; от Министерство на туризма - Николина Ангелкова – министър и Силвия Бъчева – директор на Дирекция „Финанси и управление на собствеността“; представители на Асоциация на индустриалния капитал в България, Българска стопанска камара, Българска асоциация на тютюневата индустрия, Българска търговско-промишлена палата и Съюз за стопанска инициатива.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Кирил Ананиев.
Основните приоритети на държавния бюджет за 2017 г. са: подобряване на качеството на образованието; подобряване на функционирането на системата на здравеопазването; поддържане на модерни и боеспособни въоръжени сили; националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради и ускорено усвояване на средствата от фондовете на Европейския съюз.
Основен приоритет на провежданата фискална политика в средносрочен план е запазване на стабилността на публичните финанси. Очакванията за реалния растеж на БВП през 2017 г. са той да достигне 2.5 % и да се запази на относително стабилни нива от 2.7% през 2018 и 2019 г. Брутният вътрешен продукт се очаква да възлезе на 92 395 млн. лв. през 2017 г., като през 2016 г. е 88 874 млн. лв.
Очаква се средногодишната инфлация през 2017 г. да бъде 1.5%, а в периода 2018 г. – 2019 г. да се ускори до нива от 1.6% и 1.8%.
Продължава низходящия тренд в нивото на безработицата и понижение до 7.3% през 2017 г. при 8.1 % за 2016 г. Очакваното ниво на безработица е съответно 6.8% и 6.5% през 2018 г. и 2019 г.
Предвидено е увеличение на минималната работна заплата от 420 лв. през 2016 г. на 460 лв. през 2017 г.
Дефицитът по КФП за 2017 г. е в размер на 1.4% от БВП. Планираният дефицит по КФП за 2018 г. и 2019 г. е съответно 1.0% от БВП и 0.5% от БВП.
Дефицитът на начислена основа на сектор „Държавно управление“ за 2017 г. се очаква да бъде 0.7% от БВП, а целевото ниво на структурния дефицит за 2017 г. да е 0.5% от БВП.
Прогнозното нетно дългово финансиране за периода 2017 – 2019 г. се очаква да възлезе на около 25% от БВП към края на периода, като за 2017 г. не се предвижда емитиране на външен дълг.
Приходите, помощите и даренията по КФП за 2017 г. възлизат на 35 439.6 млн. лв., а разходите на 36 769.6 млн. лв. Общо разходите и вноската в бюджета на Европейския съюз като дял от БВП за 2017 г. са 39.8%, като се предвижда свиване - 38.2% от БВП през 2019 г.
Разходите по основните функции на КФП за 2017 г., като процент от общия размер на разходите по КФП за 2017 г., се разпределят както следва:
- социално осигуряване, подпомагане и грижи – 35.3%;
- икономически дейности и услуги – 16.5%;
- здравеопазване – 12.0%;
- отбрана и сигурност – 11.9%;
- образование – 9.6%;
- жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство и опазване на околната среда – 6.8%;
- общи държавни служби – 6.2%;
- почивно дело, култура, религиозни дейности – 1.8%.
По проектобюджета на Министерството на икономиката за 2017 г. заместник – министър Ананиев посочи, че са заложени приходи в размер на 25 000 хил. лв., като увеличението спрямо 2016 г. се дължи на по-високия размер на приходите, реализирани от Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, Патентно ведомство и др.
С предвидените разходи за 2017 г. в размер на 76 431.8 хил. лв. се осигуряват условия за повишаване на потенциала за икономически растеж, за подобряване на възможностите за участие в единния европейски пазар и пазарите на трети страни, както и за провеждането на ефективно външноикономическо сътрудничество.
През 2017 г. Министерството на икономиката ще изпълнява:
1. Политика „Устойчиво икономическо развитие“;
2. Политика „Ефективно външноикономическо сътрудничество“.
Политиката „Устойчиво икономическо развитие“ включва общо разходи в размер на 55 914.8 хил. лв. и се реализира чрез 9 програми.
Политиката „Ефективно външноикономическо сътрудничество“ включва общо разходи в размер на 13 517 хил. лв. и се реализира с програма „Реализация на експортния потенциал и участие в търговската политика на Европейския съюз“.
По програма „Администрация“ са предвидени разходи в размер на 7 000 хил. лв.
По проектобюджета на Министерството на туризма за 2017 г. са заложени приходи в размер на 8 607 хил. лв., като увеличението спрямо 2016 г. се дължи на по-високия размер на реализирани приходи от концесии и държавни такси.
Предвидените разходи за 2017 г. са в размер на 16 783.7 хил. лв.
През 2017 г. Министерството на туризма ще изпълнява политика в областта на устойчивото развитие на туризма, която възлиза на 14 473.5 хил. лв. и се реализира с две програми:
1. „Подобряване на политиките и регулациите в сектора на туризма“ с разходи в размер на 1 846.5 хил. лв.
2. „Развитие на националната туристическа реклама и международно сътрудничество в областта на туризма“ с разходи в размер на 12 627.0 хил. лв., от които за национална туристическа реклама – 10 763.5 хил. лв.
По програма „Администрация“ са предвидени разходи в размер на 2 310.2 хил. лв.
В хода на дискусията н. п. Димитър Байрактаров заяви, че няма да подкрепи бюджета за 2017 г. поради заложения макроикономически дисбаланс, липсата на държавна политика за справяне с бедността и увеличаването на разходите за персонал. Той допълни, че бюджетът на съдебната власт е в противоречие с направените изменения в Закона за съдебната власт и това ще възпрепятства ефективното изпълнение на предвидените в закона задължения. В заключение отбеляза, че е против емитирането на нов дълг от 1.9 млрд. лв., въпреки обещанието от Министерство на финансите, че при добро изпълнение на бюджета, това няма да се наложи. По отношение на бюджета на Министерство на туризма той изрази мнение, че средствата за международна реклама са крайно недостатъчни и допълни, че 15% от БВП са формирани именно от туризма.
Народният представител Жельо Бойчев също изрази несъгласие с бюджета за 2017 г. Според него липсва политика за справяне с големите социални неравенства и бедността, за преодоляване на големите регионални различия и демографската криза. По отношение на бюджета на Министерство на икономиката той заяви, че липсва политика в подкрепа на българския бизнес и привличане на инвестиции, а без това е трудно да има икономически растеж.
Народният представител Румен Христов заяви, че ще подкрепи законопроекта, но посочи, че по отношение на бизнеса не е добра политика запазването на досегашната рамка, особено по отношение на ангажимента на работодателите за социални плащания.
Народният представител Даниела Савеклиева изрази мнение, че държавният бюджет за 2017 г. е балансиран, консервативен и изпълним и заяви, че между двете гласувания на законопроекта е недопустимо да се правят изменения, които да застрашат баланса в бюджета.
Главният секретар на Българската търговско-промишлена палата Васил Тодоров се обяви в подкрепа на законопроекта. Той изрази резерви относно минималната работна заплата, осигурителните прагове и бюджетния дефицит.
В отговор на поставените от н. п. Димитър Байрактаров въпроси, заместник-министърът на финансите Кирил Ананиев посочи, че увеличение на разходите за персонал е предвидено в критичните сектори – образованието, например. По отношение на дълга той уточни, че сумата е 1.2 млрд. лв. и то като гаранция при влошена икономическа ситуация в международен план и осигуряване на усвояването на средствата от Европейския съюз. По отношение на бюджета на съдебната власт Кирил Ананиев заяви, че нямат различия с ВСС, с изключение на издръжката, но изрази надежда, че при оптимизиране на разходите ще се намери решение.
Министърът на икономиката Божидар Лукарски допълни, че увеличението на разходите за персонал в министерството е продиктувано от създаването на нова дирекция, с правомощия по контрола на язовирите, към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор.
Писмени становища по законопроекта са постъпили от Фискалния съвет, Българската стопанска камара, Асоциацията на индустриалния капитал в България и КНСБ.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати:
1. По законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2017 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2: без „ За”, „Против” – 5 и „Въздържали се” – 8 народни представители.
2. По законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2017 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и 2: „За” – 8, „Против” – 4 –ма и „Въздържали се” – един народен представител.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2017 г. със становището на Министерския съвет по чл. 1 и 2, № 602-01-64, внесен от Министерски съвет на 30 октомври 2016 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
ПЕТЪР КЪНЕВ
№ 653-01-53 от 16.11.2016 г.
Относно: законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерски съвет на 30 октомври 2016 г.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
Д О К Л А Д
Относно: законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерски съвет на 30 октомври 2016 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 15 ноември 2016 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2017 г., внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: от Министерство на финансите - Кирил Ананиев – заместник-министър, Добрин Пинджуров – директор на Дирекция „Бюджет“, Антон Гладнишки – директор на Дирекция „Икономическа и финансова политика“, Петя Кузева – директор на Дирекция „Държавен дълг“; от Министерство на икономиката - Божидар Лукарски – министър, Даниела Везиева и Любен Петров – заместник-министри, Емилия Янева – директор на Дирекция „Финанси и управление на собствеността“; от Министерство на туризма - Николина Ангелкова – министър и Силвия Бъчева – директор на Дирекция „Финанси и управление на собствеността“; представители на Асоциация на индустриалния капитал в България, Българска стопанска камара, Българска асоциация на тютюневата индустрия, Българска търговско-промишлена палата и Съюз за стопанска инициатива.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Кирил Ананиев.
Основните приоритети на държавния бюджет за 2017 г. са: подобряване на качеството на образованието; подобряване на функционирането на системата на здравеопазването; поддържане на модерни и боеспособни въоръжени сили; националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради и ускорено усвояване на средствата от фондовете на Европейския съюз.
Основен приоритет на провежданата фискална политика в средносрочен план е запазване на стабилността на публичните финанси. Очакванията за реалния растеж на БВП през 2017 г. са той да достигне 2.5 % и да се запази на относително стабилни нива от 2.7% през 2018 и 2019 г. Брутният вътрешен продукт се очаква да възлезе на 92 395 млн. лв. през 2017 г., като през 2016 г. е 88 874 млн. лв.
Очаква се средногодишната инфлация през 2017 г. да бъде 1.5%, а в периода 2018 г. – 2019 г. да се ускори до нива от 1.6% и 1.8%.
Продължава низходящия тренд в нивото на безработицата и понижение до 7.3% през 2017 г. при 8.1 % за 2016 г. Очакваното ниво на безработица е съответно 6.8% и 6.5% през 2018 г. и 2019 г.
Предвидено е увеличение на минималната работна заплата от 420 лв. през 2016 г. на 460 лв. през 2017 г.
Дефицитът по КФП за 2017 г. е в размер на 1.4% от БВП. Планираният дефицит по КФП за 2018 г. и 2019 г. е съответно 1.0% от БВП и 0.5% от БВП.
Дефицитът на начислена основа на сектор „Държавно управление“ за 2017 г. се очаква да бъде 0.7% от БВП, а целевото ниво на структурния дефицит за 2017 г. да е 0.5% от БВП.
Прогнозното нетно дългово финансиране за периода 2017 – 2019 г. се очаква да възлезе на около 25% от БВП към края на периода, като за 2017 г. не се предвижда емитиране на външен дълг.
Приходите, помощите и даренията по КФП за 2017 г. възлизат на 35 439.6 млн. лв., а разходите на 36 769.6 млн. лв. Общо разходите и вноската в бюджета на Европейския съюз като дял от БВП за 2017 г. са 39.8%, като се предвижда свиване - 38.2% от БВП през 2019 г.
Разходите по основните функции на КФП за 2017 г., като процент от общия размер на разходите по КФП за 2017 г., се разпределят както следва:
- социално осигуряване, подпомагане и грижи – 35.3%;
- икономически дейности и услуги – 16.5%;
- здравеопазване – 12.0%;
- отбрана и сигурност – 11.9%;
- образование – 9.6%;
- жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство и опазване на околната среда – 6.8%;
- общи държавни служби – 6.2%;
- почивно дело, култура, религиозни дейности – 1.8%.
По проектобюджета на Министерството на икономиката за 2017 г. заместник – министър Ананиев посочи, че са заложени приходи в размер на 25 000 хил. лв., като увеличението спрямо 2016 г. се дължи на по-високия размер на приходите, реализирани от Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, Патентно ведомство и др.
С предвидените разходи за 2017 г. в размер на 76 431.8 хил. лв. се осигуряват условия за повишаване на потенциала за икономически растеж, за подобряване на възможностите за участие в единния европейски пазар и пазарите на трети страни, както и за провеждането на ефективно външноикономическо сътрудничество.
През 2017 г. Министерството на икономиката ще изпълнява:
1. Политика „Устойчиво икономическо развитие“;
2. Политика „Ефективно външноикономическо сътрудничество“.
Политиката „Устойчиво икономическо развитие“ включва общо разходи в размер на 55 914.8 хил. лв. и се реализира чрез 9 програми.
Политиката „Ефективно външноикономическо сътрудничество“ включва общо разходи в размер на 13 517 хил. лв. и се реализира с програма „Реализация на експортния потенциал и участие в търговската политика на Европейския съюз“.
По програма „Администрация“ са предвидени разходи в размер на 7 000 хил. лв.
По проектобюджета на Министерството на туризма за 2017 г. са заложени приходи в размер на 8 607 хил. лв., като увеличението спрямо 2016 г. се дължи на по-високия размер на реализирани приходи от концесии и държавни такси.
Предвидените разходи за 2017 г. са в размер на 16 783.7 хил. лв.
През 2017 г. Министерството на туризма ще изпълнява политика в областта на устойчивото развитие на туризма, която възлиза на 14 473.5 хил. лв. и се реализира с две програми:
1. „Подобряване на политиките и регулациите в сектора на туризма“ с разходи в размер на 1 846.5 хил. лв.
2. „Развитие на националната туристическа реклама и международно сътрудничество в областта на туризма“ с разходи в размер на 12 627.0 хил. лв., от които за национална туристическа реклама – 10 763.5 хил. лв.
По програма „Администрация“ са предвидени разходи в размер на 2 310.2 хил. лв.
В хода на дискусията н. п. Димитър Байрактаров заяви, че няма да подкрепи бюджета за 2017 г. поради заложения макроикономически дисбаланс, липсата на държавна политика за справяне с бедността и увеличаването на разходите за персонал. Той допълни, че бюджетът на съдебната власт е в противоречие с направените изменения в Закона за съдебната власт и това ще възпрепятства ефективното изпълнение на предвидените в закона задължения. В заключение отбеляза, че е против емитирането на нов дълг от 1.9 млрд. лв., въпреки обещанието от Министерство на финансите, че при добро изпълнение на бюджета, това няма да се наложи. По отношение на бюджета на Министерство на туризма той изрази мнение, че средствата за международна реклама са крайно недостатъчни и допълни, че 15% от БВП са формирани именно от туризма.
Народният представител Жельо Бойчев също изрази несъгласие с бюджета за 2017 г. Според него липсва политика за справяне с големите социални неравенства и бедността, за преодоляване на големите регионални различия и демографската криза. По отношение на бюджета на Министерство на икономиката той заяви, че липсва политика в подкрепа на българския бизнес и привличане на инвестиции, а без това е трудно да има икономически растеж.
Народният представител Румен Христов заяви, че ще подкрепи законопроекта, но посочи, че по отношение на бизнеса не е добра политика запазването на досегашната рамка, особено по отношение на ангажимента на работодателите за социални плащания.
Народният представител Даниела Савеклиева изрази мнение, че държавният бюджет за 2017 г. е балансиран, консервативен и изпълним и заяви, че между двете гласувания на законопроекта е недопустимо да се правят изменения, които да застрашат баланса в бюджета.
Главният секретар на Българската търговско-промишлена палата Васил Тодоров се обяви в подкрепа на законопроекта. Той изрази резерви относно минималната работна заплата, осигурителните прагове и бюджетния дефицит.
В отговор на поставените от н. п. Димитър Байрактаров въпроси, заместник-министърът на финансите Кирил Ананиев посочи, че увеличение на разходите за персонал е предвидено в критичните сектори – образованието, например. По отношение на дълга той уточни, че сумата е 1.2 млрд. лв. и то като гаранция при влошена икономическа ситуация в международен план и осигуряване на усвояването на средствата от Европейския съюз. По отношение на бюджета на съдебната власт Кирил Ананиев заяви, че нямат различия с ВСС, с изключение на издръжката, но изрази надежда, че при оптимизиране на разходите ще се намери решение.
Министърът на икономиката Божидар Лукарски допълни, че увеличението на разходите за персонал в министерството е продиктувано от създаването на нова дирекция, с правомощия по контрола на язовирите, към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор.
Писмени становища по законопроекта са постъпили от Фискалния съвет, Българската стопанска камара, Асоциацията на индустриалния капитал в България и КНСБ.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати:
1. По законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2017 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2: без „ За”, „Против” – 5 и „Въздържали се” – 8 народни представители.
2. По законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2017 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и 2: „За” – 8, „Против” – 4 –ма и „Въздържали се” – един народен представител.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2017 г. със становището на Министерския съвет по чл. 1 и 2, № 602-01-64, внесен от Министерски съвет на 30 октомври 2016 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
ПЕТЪР КЪНЕВ
