Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по икономическа политика и туризъм
18/02/2015
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 502-01-14, внесен от Министерския съвет на 6 февруари 2015 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 554-01-24, внесен от Петър Кънев и група народни представители на 6 февруари 2015 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 6
На 18 февруари 2015 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 502-01-14, внесен от Министерския съвет на 6 февруари 2015 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 554-01-24, внесен от Петър Кънев и група народни представители на 6 февруари 2015 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.20 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Очакваме още колеги да дойдат. Знаете, че заседанието в пленарна зала закъсня.
Откривам редовното заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Дневният ред сте го получили предварително. Той е от две точки. Мисля, че няма нищо драматично в тях, защото и двете са за първо гласуване. Едната точка ни е и доста позната. Така че дневният ред е следният:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 502-01-14, внесен от Министерския съвет на 6 февруари 2015 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 554-01-24, внесен от Петър Кънев и група народни представители на 6 февруари 2015 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.
Има ли предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
Гласували: „за“ - 14, „против“ и „въздържали се“ – няма.
Предложеният дневен ред се приема единодушно.
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 502-01-14, внесен от Министерския съвет на 6 февруари 2015 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 554-01-24, внесен от Петър Кънев и група народни представители на 6 февруари 2015 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.
Преминаваме към точка първа от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 502-01-14, внесен от Министерския съвет на 6 февруари 2015 г., за първо гласуване.
Ще ви прочета гостите по тази точка.
От Министерство на икономиката: Любен Петров – заместник-министър на икономиката; Валентин Груев – директор на Дирекция „Индустриални отношения и управление на държавното участие“; Лъчезар Борисов – началник на отдел в Дирекция „Индустриални отношения и управление на държавното участие“ и Десислава Георгиева – началник на отдел в Дирекция „Техническа хармонизация и политика на потребителите“.
От Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол: Емил Караниколов – изпълнителен директор и Руси Статков – член на Надзорния съвет.
Имат думата вносителите на законопроекта.
Господин Петров, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Проектът на закона за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол е изготвен във връзка с констатирано нарушение на правото на Европейския съюз и получено мотивирано становище от Европейската комисия. Законопроектът предвижда цялостна отмяна на § 8 от Преходните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Уредената в § 8 на действащия закон възможност за налагане на законна ипотека при неизпълнени в срок задължения по приватизационни договори според Европейска комисия представлява специално държавно право, което е в противоречие с разпоредбите на Договора за функциониране на Европейския съюз.
Съобразно практиката на съда в Европейския съюз норми на националното право, което само държавата и публично-правни образувания могат да извлекат специални правомощия, по дефиниция са равностойни на ограничение на свободното движение на капитали по смисъла на чл. 63 от Договора за функциониране на Европейския съюз.
Необходимо е да се отбележи, че службите на Европейска комисия са запознати с проекта на закон за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол и очакват неговото приемане да се случи във възможно най-кратки срокове. На 9 февруари 2015 г. България изпрати допълнителна информация, с която увери Европейската комисия, че законопроектът е приет с Решение № 80 на Министерския съвет от 5 февруари 2015 г. и е внесен в 43-то Народно събрание.
С приемането на проекта за закон за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол констатираното от Европейска комисия нарушение ще бъде отстранено и се очаква да бъде прекратена стартиралата срещу България процедура за нарушение.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Петров.
Колеги, народни представители, имате думата.
Аз ще направя само няколко допълнения.
Ако си спомняте, на едно от последните заседания на Комисията по икономическа политика в предишното Народно събрание бяхме стигнали до второ четене по този законопроект. Законопроектът за изменение и допълнение е чисто евроинтеграция, имаме наложена наказателна мярка. Вече сме много извън сроковете. Доколко е законно – мисля, че спор няма по това, че е предложено и трябва да се приеме. Доколко това е морално, трудно може да се каже, защото Брюксел не се интересува от такива категории.
Знам, че тогава отложихме гледането с около месец, тъй като имаше някои претенции от страна на членове на нашата парламентарна група, макар че вносител беше нашето правителство тогава – министър Драгомир Стойнев и Яне Янев го защитаваха в залата.
Предполагам, че в пленарна зала също ще има дебати от колеги от няколко парламентарни групи, като се започне сигурно от приватизацията на „Кремиковци“ и БГА „Балкан“ и стигнем до поредните случаи – ще се направи един пълен преглед на целия период на приватизация. Но, така или иначе, това е внесено, длъжни сме да го разгледаме.
Аз ви предлагам, ако няма никакви други съображения, да преминем към гласуване.
Питам отново народните представители, колегите, има ли някой, който иска да вземе думата? Не виждам. Трети път питам.
Предлагам да гласуваме.
Моля, гласувайте.
Гласували: "За" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Законопроектът за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 502-01-14, внесен от Министерския съвет на 6 февруари 2015 г., се приема за първо гласуване.
Преминаваме към точка втора от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 554-01-24, внесен от Петър Кънев и група народни представители на 6 февруари 2015 г., за първо гласуване.
Гости по тази точка от дневния ред са:
От Министерството на труда и социалната политика: Калина Петкова – и.д. директор на Дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“ и Смела Нинева – началник отдел в Дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“;
от Асоциацията на индустриалния капитал в България: Ивелин Желязков;
от Българска стопанска камара: Снежанка Славчева – директор „Осигурителни отношения“.
По този законопроект имаме искани становища. Получили сме от всички, от които сме искали. Имаме становище от Министерството на труда и социалната политика, което е положително с някои предложения за работа между първо и второ четене, имаме от Министерството на икономиката, което днес ви е раздадено и е положително, имаме от Асоциацията на индустриалния капитал в България – положително, от Българска търговско-промишлена палата – положително, от Българска стопанска камара – положително, Конфедерация на независимите синдикати – отрицателно.
Както виждате, в становищата няма нищо ново и интересно. Ако ми дадете думата, бих представил като вносител заедно с колегите Корнелия Нинова и Жельо Бойчев законопроекта с няколко думи, за какво става въпрос.
Това е един законопроект, който ние бяхме подготвили и внесохме между другото, миналата година, преди изборите за Европейския парламент. Но предвид настъпващите избори и предвид доста други събития, които след това се случиха, се наложи да го изтеглим. Сега за втори път го внасяме в доста по-редуциран вариант.
Този законопроект касае основно няколко проблема на всички фирми в България по така наречената бизнессреда и някои други предложения, които касаят малките и средни предприятия, основно така наречените микропредприятия.
Само за протокола искам да ви кажа, че дойдат ли избори, всички ние-политиците, започваме да дъвчем тази политическа дъвка – малки и средни предприятия – и непрекъснато се грижим за малкия и средния бизнес. Истината е, че след това действително трябва да се положат много сериозни усилия. Мисля, че това е първата стъпка, която днес правим в тази посока.
Между другото, преди малко имах разговори с колеги от ГЕРБ, които помолиха, ако можем, да изтеглим този законопроект, за да могат и те да внесат свой или заедно да го внесем. Но, тъй като ние, нашата парламентарна група все пак сме опозиция и се борим за някаква слава, решихме, че засега няма да го изтеглим. По-скоро ще изчакаме и вашата част, за да можем след това да движим двата законопроекта заедно, защото проблемите на българския бизнес, общо взето, нямат цвят. Цветът им идва преди избори, когато ги молят за някакви услуги.
Искам само няколко цифри да ви кажа – за какво става въпрос – и доколко важно е това, което в момента коментираме.
Последната информация, която получихме преди една седмица от Националния статистически институт, е, че в България в момента има 348 хиляди фирми със състав до 9 човека. Това са така наречените микро предприятия, в които работят 634 хиляди човека. Тоест, средно в една микрофирма в България при европейски стандарти до 9 човека работят 1,8 човека. Сами разбирате, че това е гръбнакът на семейния бизнес в България.
Оттук нататък няма да правя анализ колко са малките фирми. Знаете, че малката фирма е от 10 до 49 човека и това са 23 хиляди фирми, в които работят 470 хиляди човека. Тоест, отново сме някъде около 20 човека във фирма, а не 50 и т.н. Деветдесет и четири процента от всички български фирми са така наречените микрофирми.
Затова част от нещата, които вкарахме като промени в нашето предложение, касаят основно микро и малки фирми. Само две от предложенията касаят всички фирми в България. Това е премахването на графиците за отпуските, където, пак повтарям, между първо и второ четене трябва много внимателно да прецизираме нещата, така че да не изгорим юргана заради бълхата. Тоест, има проблеми, като в момента ние коментираме само графика. Но оттам нататък има и условия за ползването на работниците на отпуските. Тоест, трябва да гарантираме правата, че работодателят няма право да откаже отпуската на работника.
Тук да се обосновавам защо искам да го махнем, е напълно излишно. Не е тайна, че аз също съм работодател, бях такъв, в момента съм само акционер, но това е едно безумие, което се въведе преди години. По пет-шест пъти годишно се налага да пишем едни дълги списъци, да правим едни графици, които просто няма как да се спазват. Животът е много по-реален от графика. Да не ви говоря, че един график все пак е от десетина страници, да не ви говоря, че като го правиш пет пъти годишно, изсичаме една гора, колкото е новият лифт на Банско.
Имаме между първо и второ четене много деликатно да пипнем тези текстове.
Вторият текст касае пенсионирането. Също изглежда логично и морално да върнем това, което беше до 2010 г., ако се лъжа, поправете ме, защото по-нормално нещо от това, когато един човек е навършил стаж и възраст за пенсия, да има право работодателят да му предложи да се пенсионира, мисля, че няма по-добро нещо от това. Така е било, така и трябва да бъде.
Тук също има някои забележки и от работодателски организации, и от министерството, които трябва да ги доизкосурим.
Имаме постъпило предложение, между другото, от човека, който ме консултираше в миналия парламент. Това е проф. Мръчков, който също има някои предложения, които трябва да коментираме между първо и второ четене.
Обръщам се към всички колеги, моля за вашата подкрепа. Писмените становища сме получили от работодателските организации, получили сме писмено и от синдикатите. Ще дадем по-дълъг срок между първо и второ четене. Няма да бъде седмица или две, ще дадем, ако трябва, и три седмици. Ако трябва, ще говорим леко да сдържим влизането в пленарна залата законопроекта за първо четене, за да можете и вие от ГЕРБ да влезете в играта, както се казва. Но трябва да направим нещо добро. Казвам ви го като човек, който десетки години се занимава с реален бизнес. Българският бизнес сме го убили с недомислици.
Всичко това, казвам ви го откровено, е една хранителна среда за корупция. Казвам ви го много елементарно. А, между другото, дойде едно добро предложение миналия парламент да направим електронна книга – ревизионен дневник. Не бях виждал какво е това чудо. И понеже сме много голяма компания, понеже го чета и трябва да бъда подготвен, накарах една служителка от ТРЗ да ми го покаже това нещо. Честно да ви кажа, изумих се, като го видях. Със същата такава книга ние си заключвахме „калашниците“ в казармата. Дебела, твърда подвързия, обшита с канап и с восък. През 21 век това нещо е пълен абсурд да съществува.
След това поисках да видя какво предлагаме. Служителката ми донесе два кашона. Това е само от една фирма. Ние сме голяма компания, все пак. Можете да си представите фирма от двама човека, когато й дойде охраната по труда, ако въобще ходи, оказва се – ходи. Ние искахме и тази справка от министерството. Благодаря ви, получихме много добра справка, между другото.
Като дойде една такава ревизия в едно гаражче или автосервизче, където работят 1,8 човека и кажем: ами сега какво правим? Знаете, че има два варианта – или се плаща, за да се отиде към проверяващия, или му се дава един телефон и се казва: обади се на тази фирма, да ти оправи документите. Никому ненужни документи!
Аз съм задавал не един път въпроса: във фирма с 1,8 човека защо трябва да има Правилник за организация на работното време, защо трябва да има Правилник за организация на работната заплата. Това са семейни фирми. Защо трябва да има Правилник за вътрешния ред? Има много неща, които сигурно по европейски нормативи, където задължително мерим еди какво си, това е нужно. Но има неща, от които трябва да освободим бизнеса и да го оставим да работи.
Има много други въпроси. Стъпка по стъпка ще се опитваме с колегите от всички парламентарни групи да освобождаваме бизнеса. Имахме вече разговори с ръководството на Националния статистически институт, те идваха в комисията, говорихме и с колегите от Търговския регистър. Примерно една и съща справка се внася два пъти. Единия път я внасяме в статистиката за боклуците, за отпадъците. Втори път я внасяме месец март в Министерството на екологията и водите. Непрекъснато има дублажи на справки, което обърква бизнеса.
Ще започнем парче по парче, стъпка по стъпка. Знам, че ще има съпротива. Знам, че синдикатите ще са против. Това е съвсем нормално. Всеки си има една запазена територия и си я защитава. Но трябва нещо да направим, особено за микро-фирмите и малките фирми – това е задължително.
Аз спирам дотук. Моето емоционално изказване приключва.
Давам думата на многоуважаемия колега Мартин Димитров. Заповядайте, колега Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Многоуважаеми господин председател, аз ще Ви подкрепя, защото опозицията, когато остави за малко демагогията, за която слушахме цял ден, и се захване с реална подкрепа за малкия бизнес, трябва да получи гласовете на хората, които искаме да реформираме и да променим България. Няма значение, че предложението в случая идва от народен представител, макар и председател на комисия, който е от опозиционна сила. Личи стремежът за подобряване на административната среда, особено за малките фирми. Не, че тези текстове нямат нужда от прецизиране, но всеки един от поставените въпроси като графика за отпуските, като пенсионирането, като намаляването на административната тежест точно за най-малките фирми, които не трябва да правят редица неща, които големите фирми трябва да правят.
Това с едно уточнение, господин Кънев. Стига сме се оправдавали с Европейския съюз. Не Европейският съюз налага тази допълнителна, бих казал, висока административна тежест. Много от нещата сами сме си ги направили и са направени в България и няма политическа воля да бъдат оправени. Крайно време е да решим всички тези въпроси и да не се оправдаваме, че някой ни ги е наложил, като направим за всички започва да става виновен вече Европейският съюз.
Така че аз ще Ви подкрепя, колега Кънев, с ясното убеждение, че реформаторската мярка няма значение от къде идва. Когато видим, че е такава, че не е плод на обикновена демагогия, трябва да гласуваме убедено „за“, ако искаме да променим България.
Но бих Ви препоръчал наистина срокът за предложения между първо и второ четене да бъде по-дълъг по няколко причини. Първо, тези добри намерения трябва да бъдат прецизирани въпреки положителните становище на няколко бизнесорганизации, има нужда от прецизиране и може би има нужда от разширяване. Има още няколко текста, които поне трябва да бъдат включени във вашия подход. Но като цяло намерението е добро и заслужава да бъде подкрепено.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, госпожо Карастоянова.
ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Многоуважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! Ние от Коалиция „Патриотичен фронт“ с моя колега господин Борис Ячев също ще подкрепим представения ни законопроект, защото виждаме в него още един нюанс, освен реформаторския поглед към подобно предложение, има и патриотичен аспект на това предложение. Това, разбира се, е само елегантен начин да продължа казаното от господин Димитров.
Оценяваме с господин Ячев изложеното от вносителя – господин Кънев, а именно, че самоцелното състезания между партийните формации, поне в тази комисия, по определени въпроси е добре да остава на заден план. Струва ни се, господин Кънев, че ако Вие дадете истинска възможност, а ние имаме готовност за такава с господин Ячев, да участваме активно в това прередактиране, разширяване, прецизиране между първо и второ четене по начин, по който да имаме възможност и ние да допринесем за оптимизирането на крайния вариант на този законопроект. Вярвам, че за всички нас, колеги, в тази комисия в 43-тото Народно събрание подкрепата, не консенсусна, дори бих казала, цялостна подкрепа на това предложение, ще даде много повече добавена стойност на отделните политики, които защитаваме, отколкото самият факт на първия вносител.
Така че ние ще търсим към края, към финала, към момента, в който можем да се поздравим в пленарна зала с приемане на този законопроект, едно признание, че Комисията по икономическа политика в това Народно събрание е постигнала нещо повече от добро решение. Постигнала е национално отговорно решение.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Карастоянова.
Господин Цочев, имате думата. Заповядайте.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Определено аз ще подкрепя законопроекта. Този законопроект е чудесен и е, така да се каже, с консенсусно взето решение в Комисията по икономическа политика. Сигурен съм, че в комисията ще бъде приет с консенсус с изключение на текстовете, които е дало Министерството на труда и социалната политика. Ще го оформим между първо и второ четене и ще внесем предложенията.
Ако няма някакви съществени изказвания, предлагам да минем към гласуване, тъй като този законопроект е чудесен.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Искате да кажете, че след Вашето изказване нищо по-съществено няма да чуем? На мен така ми прозвуча.
Колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Трудно ми е да се изказвам след господин Цочев, притеснявам се дали ще е съществено или не това, което ще кажа.
Благодаря Ви, господин председател, за дадената ми дума. Ние се колебахме дали да подкрепим законопроекта или да се въздържим. В крайна сметка решихме да го подкрепим с ясното съзнание, че между първо и второ четене ще предложим и ще настояваме – ще се опитаме да убедим всички, разбира се – да отпадне един от текстовете – този, който гласеше, че отпуската трябва да се ползва в годината и могат да се прехвърлят само десет дни, защото, доколкото виждам, по Вашия законопроект на първо четене това също отпада.
Ние не подкрепяме тази част на законопроекта. Но тъй като тя е една четвърт например от всички Ваши предложения, с всички останали предложения сме съгласни, затова с тази уговорка и ние ще подкрепим законопроекта на първо четене и Ви поздравяваме за инициативата.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз тук имам един въпрос. Готов съм на два варианта. Или изчакваме Вашия законопроект, което означава, че аз сега няма да подпиша нищо за влизане в пленарна зала, но поне до няколко дена трябва да внесете вашия законопроект, за да можем след това вече да мине през Комисията по икономическа политика и Вашият и двата законопроекта да вървят заедно. Вторият вариант е, между първо и второ четене вие добавяте, вкарвате предложения и вървим нататък, което мисля, че е по-разумното.
Аз съм съгласен с Вашата забележка за отпуските. Трябва да намерим баланса между труд и капитал. Не намерим ли баланса, ще водим една безкрайна битка. Становищата на работодателите са ясни. И аз съм част от тази страна. Но в същото време синдикатите също си имат своите интереси и трябва да намерим този баланс.
Аз затова много разчитам на министерството, на юристите на министерството, които да помогнат да направим така, че – пак повтарям – да не допуснем някоя беля, както спрях и моето предложение с отработването на почивните дни. Четири държави в Европа правят като нас – по едни безкрайни четири – пет – шестдневни отпуски, отработвания, като в някакви съботи някой работи, някой не работи и всичко приключва. След това се чудим защо сме бедни. Оказа се, че проблемът не е толкова прост юридически и трябва да го обмислим спокойно. Бях решил да го вкарвам в този законопроект, но го извадихме.
Една от атаките е за Закона за здравословни и безопасни условия на труд – там, където махаме едни текстове, които след това ги има в Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Решихме, че ако се наложи, и това ще го махнем. Да си остане само Кодекса на труда и ЗЗБУТ. Това не пречи. Така или иначе, в ЗЗБУТ го има, тоест, то трябва да се изпълнява.
Така че аз ви предлагам така да действаме, каквото имате между първо и второ четене, давайте да го обмислим. Има много неща за уточняваме. Ще се заинтересовам от главния секретар – утре ми напомнете – ще искам справка тези лампи имат ли сертификат, минали ли са в последните шест месеца обследването им, искам да го видя. Искам да знам има ли обследване в тази зала на влажността и на въздушните течения. Искам да знам. Искам да знам дали пожарогасителите на всеки три месеца минават през правилната фирма, която обикновено е на роднините на пожарникаря, който отговаря за обекта.
Побъркваме бизнеса с такива неща. Затова, докато големите се карат по дълговете, ние трябва да си гоним нещата и да решаваме, да помагаме.
Имаме ли други предложения?
Заповядайте, господин Цочев.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Това, което Вие предложихте, ние с Делян Добрев обменихме бързо едно изречение и се разбрахме. Предложението е да се приеме на първо четене и както направихме със Закона за енергетиката, на второ четене да има по-голям пакет с всички предложения. И така решаваме проблема.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Ще дадем по-дълъг период и няма да бързаме.
Заповядайте, госпожо Станева.
МАРИАНА СТАНЕВА (движение „Защита на гражданите и държавата“): Казвам се Мариана Станева и съм от Движение за защита на гражданите и държавата.
Напълно приветстваме и подкрепяме промените по отношение на чл. 173 и чл. 333 от Кодекса на труда. Но по отношение на измененията, касаещи чл. 136а, и чл. 138а изразяваме негативно становище, тъй като смятаме, че те са, от една страна, поставящи в дискриминационно положение фирмите, а, от друга страна, този текст на закона противоречи на принципите, които са заложени в Закона за малките и средни предприятия. Тъй като вместо да бъдат подкрепяни, част от тях с това изменение ще бъдат поставени в рискова ситуация и то по отношение не на развитието, а по отношение на цялостното им съществуване. В определени браншове този проблем ще стане много сериозен.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Честно да Ви кажа, нищо не разбрах от Вашето изказване. Не ми е ясно как, като освобождаваме малкия бизнес, му пречим да се развива нагоре.
Но дайте нещата писмено. Обещавам, че ще ги видим.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Кънев, мога ли да попитам? Госпожо Станева, дайте ни конкретен пример с проблем, без да изброяваме членове. Дайте конкретен житейски пример, за да си изясним какво Ви притеснява, защото не стана ясно.
МАРИАНА СТАНЕВА: Притеснява ни следното. Този проблем е най-сериозен например при фирмите, които работят на ишлеме. При тях се получава следният проблем. В определени периоди от годината те ангажират персонал. Но има едни промеждутъци от по няколко месеца, в които те няма с какво да ангажират този персонал. Отмяната на тези членове по отношение на тях ще ги принуди да освобождават този персонал, а не да намалят работното време. Това е проблемът, който се явява.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Кое точно от това, което изменя колегата Кънев, ще ги принуди да освобождават персонал. Кой текст точно?
МАРИАНА СТАНЕВА: Това е текстът на чл. 138а конкретно: „При намаляване на обема на работа работодателят може да установи за период до три месеца в една календарна година непълно работно време за работниците и служителите в предприятието или в негово звено.“
МАРТИН ДИМИТРОВ: Тоест, ако това отпадне, ще има затруднения за фирмите.
МАРИАНА СТАНЕВА: Да, специално за фирмите, които работят по този начин, ще бъдат поставени в риск.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Разбрах Ви, може и да сте права. Но, първо, говорим за микро и малки фирми. Фирма от двама човека, която работи на ишлеме, не съм видял досега. Второ, така или иначе бизнесът по някакъв начин трябва да решава този проблем и той го решава. Като няма работа, Вие да сте видели италианец или грък, от тези капиталисти по границата с цеховете, да ги държи на работа по цял ден и да им плаща?
МАРИАНА СТАНЕВА: Много фирми именно това правят – намаляват работното време.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Нека да го обсъдим. Ето, колегите от министерството са тук. Ако намерим разумен текст, ще го коментираме.
Има ли други колеги, които желаят да вземат думата?
Заповядайте, госпожо Ахмедова.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ние бихме подкрепили абсолютно всички предложения, които са направени така, че да се облекчи административния режим на фирмите и наистина да се работи по-добре. Но трябва да се намери баланса между интересите на работодателя и на работника, защото, ако залитнем само да облекчаване на бизнеса и не защитим интереса на работника, също ще се получи диспропорция.
Аз съм се подготвила да коментирам текст по текст, но тъй като сме на първо четене и принципно трябва да изразим позиция. На първо четене ние подкрепяме и ще направим много предложения по отношение на този законопроект, заради което се присъединявам към предложението на колегите за по-дълъг срок между първо и второ четене за предложения по законопроекта.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Надявам се, че в комисията на колегата Хасан Адемов също ще го подкрепите, тъй като тя ще е водеща.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Само една реплика. Ако поискате становището на тристранката, може и да ви подкрепят.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Имате думата, колеги.
Има ли още желаещи за изказвания? Ако няма, да преминем към гласуване.
Моля, гласувайте законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 554-01-24, внесен от Петър Кънев и група народни представители на 6 февруари 2015 г. за първо гласуване.
Гласували: "За" - 17, "против" и "въздържали се" - няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 554-01-24, внесен от Петър Кънев и група народни представители на 6 февруари 2015 г., се приема на първо гласуване.
Преминаваме към точка трета от дневния ред: Разни.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: В тази точка имам да направя съобщение. Следващата сряда ще имаме разширено заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм с трима министри. По предложение на министъра на туризма Николина Ангелкова, министърът на външните работи Даниел Митов и министърът на труда и социалната политика Ивайло Калфин – и тримата министри ще присъстват на заседанието. Каним и 12 браншови туристически съюза, ще бъдат поканени също работодателските организации и синдикатите, като темата е „Туристически сезон 2015 г. – бързи спешни мерки“, защото нещата не изглеждат много добре и трябва да седнем с браншовите съюзи и да видим с какво можем да бъдем полезни.
Така че за другата седмица това ще бъде дневният ред. Заседанието ще започне от 14,00 ч. Ще направим първо едно изслушване на тримата министри и след това ще имаме време да правим някакви промени, ако нещо зависи от нас.
Друго няма.
Благодаря ви за участието.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
(Закрито в 14.50 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Петър Кънев
Стенограф:
Божидарка Бойчева
(Файлът съдържа 29 851 знака)
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 554-01-24, внесен от Петър Кънев и група народни представители на 6 февруари 2015 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 6
На 18 февруари 2015 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 502-01-14, внесен от Министерския съвет на 6 февруари 2015 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 554-01-24, внесен от Петър Кънев и група народни представители на 6 февруари 2015 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.20 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Очакваме още колеги да дойдат. Знаете, че заседанието в пленарна зала закъсня.
Откривам редовното заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Дневният ред сте го получили предварително. Той е от две точки. Мисля, че няма нищо драматично в тях, защото и двете са за първо гласуване. Едната точка ни е и доста позната. Така че дневният ред е следният:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 502-01-14, внесен от Министерския съвет на 6 февруари 2015 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 554-01-24, внесен от Петър Кънев и група народни представители на 6 февруари 2015 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.
Има ли предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
Гласували: „за“ - 14, „против“ и „въздържали се“ – няма.
Предложеният дневен ред се приема единодушно.
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 502-01-14, внесен от Министерския съвет на 6 февруари 2015 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 554-01-24, внесен от Петър Кънев и група народни представители на 6 февруари 2015 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.
Преминаваме към точка първа от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 502-01-14, внесен от Министерския съвет на 6 февруари 2015 г., за първо гласуване.
Ще ви прочета гостите по тази точка.
От Министерство на икономиката: Любен Петров – заместник-министър на икономиката; Валентин Груев – директор на Дирекция „Индустриални отношения и управление на държавното участие“; Лъчезар Борисов – началник на отдел в Дирекция „Индустриални отношения и управление на държавното участие“ и Десислава Георгиева – началник на отдел в Дирекция „Техническа хармонизация и политика на потребителите“.
От Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол: Емил Караниколов – изпълнителен директор и Руси Статков – член на Надзорния съвет.
Имат думата вносителите на законопроекта.
Господин Петров, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Проектът на закона за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол е изготвен във връзка с констатирано нарушение на правото на Европейския съюз и получено мотивирано становище от Европейската комисия. Законопроектът предвижда цялостна отмяна на § 8 от Преходните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Уредената в § 8 на действащия закон възможност за налагане на законна ипотека при неизпълнени в срок задължения по приватизационни договори според Европейска комисия представлява специално държавно право, което е в противоречие с разпоредбите на Договора за функциониране на Европейския съюз.
Съобразно практиката на съда в Европейския съюз норми на националното право, което само държавата и публично-правни образувания могат да извлекат специални правомощия, по дефиниция са равностойни на ограничение на свободното движение на капитали по смисъла на чл. 63 от Договора за функциониране на Европейския съюз.
Необходимо е да се отбележи, че службите на Европейска комисия са запознати с проекта на закон за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол и очакват неговото приемане да се случи във възможно най-кратки срокове. На 9 февруари 2015 г. България изпрати допълнителна информация, с която увери Европейската комисия, че законопроектът е приет с Решение № 80 на Министерския съвет от 5 февруари 2015 г. и е внесен в 43-то Народно събрание.
С приемането на проекта за закон за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол констатираното от Европейска комисия нарушение ще бъде отстранено и се очаква да бъде прекратена стартиралата срещу България процедура за нарушение.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Петров.
Колеги, народни представители, имате думата.
Аз ще направя само няколко допълнения.
Ако си спомняте, на едно от последните заседания на Комисията по икономическа политика в предишното Народно събрание бяхме стигнали до второ четене по този законопроект. Законопроектът за изменение и допълнение е чисто евроинтеграция, имаме наложена наказателна мярка. Вече сме много извън сроковете. Доколко е законно – мисля, че спор няма по това, че е предложено и трябва да се приеме. Доколко това е морално, трудно може да се каже, защото Брюксел не се интересува от такива категории.
Знам, че тогава отложихме гледането с около месец, тъй като имаше някои претенции от страна на членове на нашата парламентарна група, макар че вносител беше нашето правителство тогава – министър Драгомир Стойнев и Яне Янев го защитаваха в залата.
Предполагам, че в пленарна зала също ще има дебати от колеги от няколко парламентарни групи, като се започне сигурно от приватизацията на „Кремиковци“ и БГА „Балкан“ и стигнем до поредните случаи – ще се направи един пълен преглед на целия период на приватизация. Но, така или иначе, това е внесено, длъжни сме да го разгледаме.
Аз ви предлагам, ако няма никакви други съображения, да преминем към гласуване.
Питам отново народните представители, колегите, има ли някой, който иска да вземе думата? Не виждам. Трети път питам.
Предлагам да гласуваме.
Моля, гласувайте.
Гласували: "За" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Законопроектът за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 502-01-14, внесен от Министерския съвет на 6 февруари 2015 г., се приема за първо гласуване.
Преминаваме към точка втора от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 554-01-24, внесен от Петър Кънев и група народни представители на 6 февруари 2015 г., за първо гласуване.
Гости по тази точка от дневния ред са:
От Министерството на труда и социалната политика: Калина Петкова – и.д. директор на Дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“ и Смела Нинева – началник отдел в Дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“;
от Асоциацията на индустриалния капитал в България: Ивелин Желязков;
от Българска стопанска камара: Снежанка Славчева – директор „Осигурителни отношения“.
По този законопроект имаме искани становища. Получили сме от всички, от които сме искали. Имаме становище от Министерството на труда и социалната политика, което е положително с някои предложения за работа между първо и второ четене, имаме от Министерството на икономиката, което днес ви е раздадено и е положително, имаме от Асоциацията на индустриалния капитал в България – положително, от Българска търговско-промишлена палата – положително, от Българска стопанска камара – положително, Конфедерация на независимите синдикати – отрицателно.
Както виждате, в становищата няма нищо ново и интересно. Ако ми дадете думата, бих представил като вносител заедно с колегите Корнелия Нинова и Жельо Бойчев законопроекта с няколко думи, за какво става въпрос.
Това е един законопроект, който ние бяхме подготвили и внесохме между другото, миналата година, преди изборите за Европейския парламент. Но предвид настъпващите избори и предвид доста други събития, които след това се случиха, се наложи да го изтеглим. Сега за втори път го внасяме в доста по-редуциран вариант.
Този законопроект касае основно няколко проблема на всички фирми в България по така наречената бизнессреда и някои други предложения, които касаят малките и средни предприятия, основно така наречените микропредприятия.
Само за протокола искам да ви кажа, че дойдат ли избори, всички ние-политиците, започваме да дъвчем тази политическа дъвка – малки и средни предприятия – и непрекъснато се грижим за малкия и средния бизнес. Истината е, че след това действително трябва да се положат много сериозни усилия. Мисля, че това е първата стъпка, която днес правим в тази посока.
Между другото, преди малко имах разговори с колеги от ГЕРБ, които помолиха, ако можем, да изтеглим този законопроект, за да могат и те да внесат свой или заедно да го внесем. Но, тъй като ние, нашата парламентарна група все пак сме опозиция и се борим за някаква слава, решихме, че засега няма да го изтеглим. По-скоро ще изчакаме и вашата част, за да можем след това да движим двата законопроекта заедно, защото проблемите на българския бизнес, общо взето, нямат цвят. Цветът им идва преди избори, когато ги молят за някакви услуги.
Искам само няколко цифри да ви кажа – за какво става въпрос – и доколко важно е това, което в момента коментираме.
Последната информация, която получихме преди една седмица от Националния статистически институт, е, че в България в момента има 348 хиляди фирми със състав до 9 човека. Това са така наречените микро предприятия, в които работят 634 хиляди човека. Тоест, средно в една микрофирма в България при европейски стандарти до 9 човека работят 1,8 човека. Сами разбирате, че това е гръбнакът на семейния бизнес в България.
Оттук нататък няма да правя анализ колко са малките фирми. Знаете, че малката фирма е от 10 до 49 човека и това са 23 хиляди фирми, в които работят 470 хиляди човека. Тоест, отново сме някъде около 20 човека във фирма, а не 50 и т.н. Деветдесет и четири процента от всички български фирми са така наречените микрофирми.
Затова част от нещата, които вкарахме като промени в нашето предложение, касаят основно микро и малки фирми. Само две от предложенията касаят всички фирми в България. Това е премахването на графиците за отпуските, където, пак повтарям, между първо и второ четене трябва много внимателно да прецизираме нещата, така че да не изгорим юргана заради бълхата. Тоест, има проблеми, като в момента ние коментираме само графика. Но оттам нататък има и условия за ползването на работниците на отпуските. Тоест, трябва да гарантираме правата, че работодателят няма право да откаже отпуската на работника.
Тук да се обосновавам защо искам да го махнем, е напълно излишно. Не е тайна, че аз също съм работодател, бях такъв, в момента съм само акционер, но това е едно безумие, което се въведе преди години. По пет-шест пъти годишно се налага да пишем едни дълги списъци, да правим едни графици, които просто няма как да се спазват. Животът е много по-реален от графика. Да не ви говоря, че един график все пак е от десетина страници, да не ви говоря, че като го правиш пет пъти годишно, изсичаме една гора, колкото е новият лифт на Банско.
Имаме между първо и второ четене много деликатно да пипнем тези текстове.
Вторият текст касае пенсионирането. Също изглежда логично и морално да върнем това, което беше до 2010 г., ако се лъжа, поправете ме, защото по-нормално нещо от това, когато един човек е навършил стаж и възраст за пенсия, да има право работодателят да му предложи да се пенсионира, мисля, че няма по-добро нещо от това. Така е било, така и трябва да бъде.
Тук също има някои забележки и от работодателски организации, и от министерството, които трябва да ги доизкосурим.
Имаме постъпило предложение, между другото, от човека, който ме консултираше в миналия парламент. Това е проф. Мръчков, който също има някои предложения, които трябва да коментираме между първо и второ четене.
Обръщам се към всички колеги, моля за вашата подкрепа. Писмените становища сме получили от работодателските организации, получили сме писмено и от синдикатите. Ще дадем по-дълъг срок между първо и второ четене. Няма да бъде седмица или две, ще дадем, ако трябва, и три седмици. Ако трябва, ще говорим леко да сдържим влизането в пленарна залата законопроекта за първо четене, за да можете и вие от ГЕРБ да влезете в играта, както се казва. Но трябва да направим нещо добро. Казвам ви го като човек, който десетки години се занимава с реален бизнес. Българският бизнес сме го убили с недомислици.
Всичко това, казвам ви го откровено, е една хранителна среда за корупция. Казвам ви го много елементарно. А, между другото, дойде едно добро предложение миналия парламент да направим електронна книга – ревизионен дневник. Не бях виждал какво е това чудо. И понеже сме много голяма компания, понеже го чета и трябва да бъда подготвен, накарах една служителка от ТРЗ да ми го покаже това нещо. Честно да ви кажа, изумих се, като го видях. Със същата такава книга ние си заключвахме „калашниците“ в казармата. Дебела, твърда подвързия, обшита с канап и с восък. През 21 век това нещо е пълен абсурд да съществува.
След това поисках да видя какво предлагаме. Служителката ми донесе два кашона. Това е само от една фирма. Ние сме голяма компания, все пак. Можете да си представите фирма от двама човека, когато й дойде охраната по труда, ако въобще ходи, оказва се – ходи. Ние искахме и тази справка от министерството. Благодаря ви, получихме много добра справка, между другото.
Като дойде една такава ревизия в едно гаражче или автосервизче, където работят 1,8 човека и кажем: ами сега какво правим? Знаете, че има два варианта – или се плаща, за да се отиде към проверяващия, или му се дава един телефон и се казва: обади се на тази фирма, да ти оправи документите. Никому ненужни документи!
Аз съм задавал не един път въпроса: във фирма с 1,8 човека защо трябва да има Правилник за организация на работното време, защо трябва да има Правилник за организация на работната заплата. Това са семейни фирми. Защо трябва да има Правилник за вътрешния ред? Има много неща, които сигурно по европейски нормативи, където задължително мерим еди какво си, това е нужно. Но има неща, от които трябва да освободим бизнеса и да го оставим да работи.
Има много други въпроси. Стъпка по стъпка ще се опитваме с колегите от всички парламентарни групи да освобождаваме бизнеса. Имахме вече разговори с ръководството на Националния статистически институт, те идваха в комисията, говорихме и с колегите от Търговския регистър. Примерно една и съща справка се внася два пъти. Единия път я внасяме в статистиката за боклуците, за отпадъците. Втори път я внасяме месец март в Министерството на екологията и водите. Непрекъснато има дублажи на справки, което обърква бизнеса.
Ще започнем парче по парче, стъпка по стъпка. Знам, че ще има съпротива. Знам, че синдикатите ще са против. Това е съвсем нормално. Всеки си има една запазена територия и си я защитава. Но трябва нещо да направим, особено за микро-фирмите и малките фирми – това е задължително.
Аз спирам дотук. Моето емоционално изказване приключва.
Давам думата на многоуважаемия колега Мартин Димитров. Заповядайте, колега Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Многоуважаеми господин председател, аз ще Ви подкрепя, защото опозицията, когато остави за малко демагогията, за която слушахме цял ден, и се захване с реална подкрепа за малкия бизнес, трябва да получи гласовете на хората, които искаме да реформираме и да променим България. Няма значение, че предложението в случая идва от народен представител, макар и председател на комисия, който е от опозиционна сила. Личи стремежът за подобряване на административната среда, особено за малките фирми. Не, че тези текстове нямат нужда от прецизиране, но всеки един от поставените въпроси като графика за отпуските, като пенсионирането, като намаляването на административната тежест точно за най-малките фирми, които не трябва да правят редица неща, които големите фирми трябва да правят.
Това с едно уточнение, господин Кънев. Стига сме се оправдавали с Европейския съюз. Не Европейският съюз налага тази допълнителна, бих казал, висока административна тежест. Много от нещата сами сме си ги направили и са направени в България и няма политическа воля да бъдат оправени. Крайно време е да решим всички тези въпроси и да не се оправдаваме, че някой ни ги е наложил, като направим за всички започва да става виновен вече Европейският съюз.
Така че аз ще Ви подкрепя, колега Кънев, с ясното убеждение, че реформаторската мярка няма значение от къде идва. Когато видим, че е такава, че не е плод на обикновена демагогия, трябва да гласуваме убедено „за“, ако искаме да променим България.
Но бих Ви препоръчал наистина срокът за предложения между първо и второ четене да бъде по-дълъг по няколко причини. Първо, тези добри намерения трябва да бъдат прецизирани въпреки положителните становище на няколко бизнесорганизации, има нужда от прецизиране и може би има нужда от разширяване. Има още няколко текста, които поне трябва да бъдат включени във вашия подход. Но като цяло намерението е добро и заслужава да бъде подкрепено.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, госпожо Карастоянова.
ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Многоуважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! Ние от Коалиция „Патриотичен фронт“ с моя колега господин Борис Ячев също ще подкрепим представения ни законопроект, защото виждаме в него още един нюанс, освен реформаторския поглед към подобно предложение, има и патриотичен аспект на това предложение. Това, разбира се, е само елегантен начин да продължа казаното от господин Димитров.
Оценяваме с господин Ячев изложеното от вносителя – господин Кънев, а именно, че самоцелното състезания между партийните формации, поне в тази комисия, по определени въпроси е добре да остава на заден план. Струва ни се, господин Кънев, че ако Вие дадете истинска възможност, а ние имаме готовност за такава с господин Ячев, да участваме активно в това прередактиране, разширяване, прецизиране между първо и второ четене по начин, по който да имаме възможност и ние да допринесем за оптимизирането на крайния вариант на този законопроект. Вярвам, че за всички нас, колеги, в тази комисия в 43-тото Народно събрание подкрепата, не консенсусна, дори бих казала, цялостна подкрепа на това предложение, ще даде много повече добавена стойност на отделните политики, които защитаваме, отколкото самият факт на първия вносител.
Така че ние ще търсим към края, към финала, към момента, в който можем да се поздравим в пленарна зала с приемане на този законопроект, едно признание, че Комисията по икономическа политика в това Народно събрание е постигнала нещо повече от добро решение. Постигнала е национално отговорно решение.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Карастоянова.
Господин Цочев, имате думата. Заповядайте.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Определено аз ще подкрепя законопроекта. Този законопроект е чудесен и е, така да се каже, с консенсусно взето решение в Комисията по икономическа политика. Сигурен съм, че в комисията ще бъде приет с консенсус с изключение на текстовете, които е дало Министерството на труда и социалната политика. Ще го оформим между първо и второ четене и ще внесем предложенията.
Ако няма някакви съществени изказвания, предлагам да минем към гласуване, тъй като този законопроект е чудесен.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Искате да кажете, че след Вашето изказване нищо по-съществено няма да чуем? На мен така ми прозвуча.
Колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Трудно ми е да се изказвам след господин Цочев, притеснявам се дали ще е съществено или не това, което ще кажа.
Благодаря Ви, господин председател, за дадената ми дума. Ние се колебахме дали да подкрепим законопроекта или да се въздържим. В крайна сметка решихме да го подкрепим с ясното съзнание, че между първо и второ четене ще предложим и ще настояваме – ще се опитаме да убедим всички, разбира се – да отпадне един от текстовете – този, който гласеше, че отпуската трябва да се ползва в годината и могат да се прехвърлят само десет дни, защото, доколкото виждам, по Вашия законопроект на първо четене това също отпада.
Ние не подкрепяме тази част на законопроекта. Но тъй като тя е една четвърт например от всички Ваши предложения, с всички останали предложения сме съгласни, затова с тази уговорка и ние ще подкрепим законопроекта на първо четене и Ви поздравяваме за инициативата.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз тук имам един въпрос. Готов съм на два варианта. Или изчакваме Вашия законопроект, което означава, че аз сега няма да подпиша нищо за влизане в пленарна зала, но поне до няколко дена трябва да внесете вашия законопроект, за да можем след това вече да мине през Комисията по икономическа политика и Вашият и двата законопроекта да вървят заедно. Вторият вариант е, между първо и второ четене вие добавяте, вкарвате предложения и вървим нататък, което мисля, че е по-разумното.
Аз съм съгласен с Вашата забележка за отпуските. Трябва да намерим баланса между труд и капитал. Не намерим ли баланса, ще водим една безкрайна битка. Становищата на работодателите са ясни. И аз съм част от тази страна. Но в същото време синдикатите също си имат своите интереси и трябва да намерим този баланс.
Аз затова много разчитам на министерството, на юристите на министерството, които да помогнат да направим така, че – пак повтарям – да не допуснем някоя беля, както спрях и моето предложение с отработването на почивните дни. Четири държави в Европа правят като нас – по едни безкрайни четири – пет – шестдневни отпуски, отработвания, като в някакви съботи някой работи, някой не работи и всичко приключва. След това се чудим защо сме бедни. Оказа се, че проблемът не е толкова прост юридически и трябва да го обмислим спокойно. Бях решил да го вкарвам в този законопроект, но го извадихме.
Една от атаките е за Закона за здравословни и безопасни условия на труд – там, където махаме едни текстове, които след това ги има в Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Решихме, че ако се наложи, и това ще го махнем. Да си остане само Кодекса на труда и ЗЗБУТ. Това не пречи. Така или иначе, в ЗЗБУТ го има, тоест, то трябва да се изпълнява.
Така че аз ви предлагам така да действаме, каквото имате между първо и второ четене, давайте да го обмислим. Има много неща за уточняваме. Ще се заинтересовам от главния секретар – утре ми напомнете – ще искам справка тези лампи имат ли сертификат, минали ли са в последните шест месеца обследването им, искам да го видя. Искам да знам има ли обследване в тази зала на влажността и на въздушните течения. Искам да знам. Искам да знам дали пожарогасителите на всеки три месеца минават през правилната фирма, която обикновено е на роднините на пожарникаря, който отговаря за обекта.
Побъркваме бизнеса с такива неща. Затова, докато големите се карат по дълговете, ние трябва да си гоним нещата и да решаваме, да помагаме.
Имаме ли други предложения?
Заповядайте, господин Цочев.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Това, което Вие предложихте, ние с Делян Добрев обменихме бързо едно изречение и се разбрахме. Предложението е да се приеме на първо четене и както направихме със Закона за енергетиката, на второ четене да има по-голям пакет с всички предложения. И така решаваме проблема.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Ще дадем по-дълъг период и няма да бързаме.
Заповядайте, госпожо Станева.
МАРИАНА СТАНЕВА (движение „Защита на гражданите и държавата“): Казвам се Мариана Станева и съм от Движение за защита на гражданите и държавата.
Напълно приветстваме и подкрепяме промените по отношение на чл. 173 и чл. 333 от Кодекса на труда. Но по отношение на измененията, касаещи чл. 136а, и чл. 138а изразяваме негативно становище, тъй като смятаме, че те са, от една страна, поставящи в дискриминационно положение фирмите, а, от друга страна, този текст на закона противоречи на принципите, които са заложени в Закона за малките и средни предприятия. Тъй като вместо да бъдат подкрепяни, част от тях с това изменение ще бъдат поставени в рискова ситуация и то по отношение не на развитието, а по отношение на цялостното им съществуване. В определени браншове този проблем ще стане много сериозен.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Честно да Ви кажа, нищо не разбрах от Вашето изказване. Не ми е ясно как, като освобождаваме малкия бизнес, му пречим да се развива нагоре.
Но дайте нещата писмено. Обещавам, че ще ги видим.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Кънев, мога ли да попитам? Госпожо Станева, дайте ни конкретен пример с проблем, без да изброяваме членове. Дайте конкретен житейски пример, за да си изясним какво Ви притеснява, защото не стана ясно.
МАРИАНА СТАНЕВА: Притеснява ни следното. Този проблем е най-сериозен например при фирмите, които работят на ишлеме. При тях се получава следният проблем. В определени периоди от годината те ангажират персонал. Но има едни промеждутъци от по няколко месеца, в които те няма с какво да ангажират този персонал. Отмяната на тези членове по отношение на тях ще ги принуди да освобождават този персонал, а не да намалят работното време. Това е проблемът, който се явява.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Кое точно от това, което изменя колегата Кънев, ще ги принуди да освобождават персонал. Кой текст точно?
МАРИАНА СТАНЕВА: Това е текстът на чл. 138а конкретно: „При намаляване на обема на работа работодателят може да установи за период до три месеца в една календарна година непълно работно време за работниците и служителите в предприятието или в негово звено.“
МАРТИН ДИМИТРОВ: Тоест, ако това отпадне, ще има затруднения за фирмите.
МАРИАНА СТАНЕВА: Да, специално за фирмите, които работят по този начин, ще бъдат поставени в риск.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Разбрах Ви, може и да сте права. Но, първо, говорим за микро и малки фирми. Фирма от двама човека, която работи на ишлеме, не съм видял досега. Второ, така или иначе бизнесът по някакъв начин трябва да решава този проблем и той го решава. Като няма работа, Вие да сте видели италианец или грък, от тези капиталисти по границата с цеховете, да ги държи на работа по цял ден и да им плаща?
МАРИАНА СТАНЕВА: Много фирми именно това правят – намаляват работното време.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Нека да го обсъдим. Ето, колегите от министерството са тук. Ако намерим разумен текст, ще го коментираме.
Има ли други колеги, които желаят да вземат думата?
Заповядайте, госпожо Ахмедова.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ние бихме подкрепили абсолютно всички предложения, които са направени така, че да се облекчи административния режим на фирмите и наистина да се работи по-добре. Но трябва да се намери баланса между интересите на работодателя и на работника, защото, ако залитнем само да облекчаване на бизнеса и не защитим интереса на работника, също ще се получи диспропорция.
Аз съм се подготвила да коментирам текст по текст, но тъй като сме на първо четене и принципно трябва да изразим позиция. На първо четене ние подкрепяме и ще направим много предложения по отношение на този законопроект, заради което се присъединявам към предложението на колегите за по-дълъг срок между първо и второ четене за предложения по законопроекта.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Надявам се, че в комисията на колегата Хасан Адемов също ще го подкрепите, тъй като тя ще е водеща.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Само една реплика. Ако поискате становището на тристранката, може и да ви подкрепят.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Имате думата, колеги.
Има ли още желаещи за изказвания? Ако няма, да преминем към гласуване.
Моля, гласувайте законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 554-01-24, внесен от Петър Кънев и група народни представители на 6 февруари 2015 г. за първо гласуване.
Гласували: "За" - 17, "против" и "въздържали се" - няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 554-01-24, внесен от Петър Кънев и група народни представители на 6 февруари 2015 г., се приема на първо гласуване.
Преминаваме към точка трета от дневния ред: Разни.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: В тази точка имам да направя съобщение. Следващата сряда ще имаме разширено заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм с трима министри. По предложение на министъра на туризма Николина Ангелкова, министърът на външните работи Даниел Митов и министърът на труда и социалната политика Ивайло Калфин – и тримата министри ще присъстват на заседанието. Каним и 12 браншови туристически съюза, ще бъдат поканени също работодателските организации и синдикатите, като темата е „Туристически сезон 2015 г. – бързи спешни мерки“, защото нещата не изглеждат много добре и трябва да седнем с браншовите съюзи и да видим с какво можем да бъдем полезни.
Така че за другата седмица това ще бъде дневният ред. Заседанието ще започне от 14,00 ч. Ще направим първо едно изслушване на тримата министри и след това ще имаме време да правим някакви промени, ако нещо зависи от нас.
Друго няма.
Благодаря ви за участието.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
(Закрито в 14.50 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Петър Кънев
Стенограф:
Божидарка Бойчева
(Файлът съдържа 29 851 знака)
