1. Представяне, обсъждане и приемане на Проект за решение за преобразуване на частно висше училище – самостоятелен колеж с наименование „Колеж по икономика и администрация“ и със седалище Пловдив, в специализирано частно Висше училище по сигурност и икономика – Пловдив, № 502-03-1, внесен от Министерския съвет на 5 март 2015 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Проект за решение за преобразуване на частно висше училище – колеж с название „Международен колеж“ – Албена, със седалище Курортен комплекс „Албена“, община Балчик, в специализирано частно Висше училище по мениджмънт - Варна, № 502-03-3, внесен от Министерския съвет на 5 март 2015 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на Проект на решение за преобразуване на частно висше училище – самостоятелен колеж, с наименование „Европейски колеж по икономика и управление“ и със седалище Пловдив, в специализирано частно „Европейско висше училище по икономика и мениджмънт“ – Пловдив, № 502-03-4, внесен от Министерския съвет на 5 март 2015 г.
4. Представяне на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 г. от министъра на икономиката и насоките за кандидатстване по нея.
5. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм към министъра на икономиката, по чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
6. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 11


На 22 април 2015 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на Проект за решение за преобразуване на частно висше училище – самостоятелен колеж с наименование „Колеж по икономика и администрация“ и със седалище Пловдив, в специализирано частно Висше училище по сигурност и икономика – Пловдив, № 502-03-1, внесен от Министерския съвет на 5 март 2015 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Проект за решение за преобразуване на частно висше училище – колеж с название „Международен колеж“ – Албена, със седалище Курортен комплекс „Албена“, община Балчик, в специализирано частно Висше училище по мениджмънт - Варна, № 502-03-3, внесен от Министерския съвет на 5 март 2015 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на Проект на решение за преобразуване на частно висше училище – самостоятелен колеж, с наименование „Европейски колеж по икономика и управление“ и със седалище Пловдив, в специализирано частно „Европейско висше училище по икономика и мениджмънт“ – Пловдив, № 502-03-4, внесен от Министерския съвет на 5 март 2015 г.
4. Представяне на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 г. от министъра на икономиката и насоките за кандидатстване по нея.
5. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм към министъра на икономиката, по чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
6. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.10 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Има двама колеги, които се подписаха, защото им се наложи да си тръгнат. В момента сме 12 членове на комисията.
Откривам редовното заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Дневният ред ви е раздаден предварително. Искам да ви го представя, той е следният:
1. Представяне, обсъждане и приемане на Проект за решение за преобразуване на частно висше училище – самостоятелен колеж с наименование „Колеж по икономика и администрация“ и със седалище Пловдив, в специализирано частно Висше училище по сигурност и икономика – Пловдив, № 502-03-1, внесен от Министерския съвет на 5 март 2015 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Проект за решение за преобразуване на частно висше училище – колеж с название „Международен колеж“ – Албена, със седалище Курортен комплекс „Албена“, община Балчик, в специализирано частно Висше училище по мениджмънт - Варна, № 502-03-3, внесен от Министерския съвет на 5 март 2015 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на Проект на решение за преобразуване на частно висше училище – самостоятелен колеж, с наименование „Европейски колеж по икономика и управление“ и със седалище Пловдив, в специализирано частно „Европейско висше училище по икономика и мениджмънт“ – Пловдив, № 502-03-4, внесен от Министерския съвет на 5 март 2015 г.
4. Представяне на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 г. от министъра на икономиката и насоките за кандидатстване по нея.
5. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм към министъра на икономиката, по чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
6. Разни.
Колеги, имате ли други предложения за дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред е приет.

По дневния ред искам да ви представя гостите.
По точка първа, втора и трета от дневния ред гост, който ще ни представи и законопроектите, е проф. Тодор Танев, министър на образованието и науката.
По четвърта точка очакваме, те трябва да дойдат между 14.15 и 14.30 ч., Божидар Лукарски – министър на икономиката, Филип Кирев – началник на политическия кабинет, Ивелина Пенева – главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и Илия Караниколов – съветник на министъра.
Тук виждам гости от Асоциацията на индустриалния капитал – господин Васил Велев. Предполагам, че има и други гости. Добре дошли!
Господин министър, по точка първа, втора и трета имате думата. Само за информация на колегите ще кажа, че ние не сме водеща комисията. Гласуването мина през Комисията по образование и наука и там тези предложения на Министерския съвет бяха приети.
Господин министър, заповядайте. Ще Ви помоля накратко да представите проектите, тъй като ние четем много внимателно мотивите и сме запознати с проблема.
МИНСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Независимо, че ще изгубя 20 сек. от вашето време, искам да изкажа моята почит към икономистите. Аз съм политолог и знам колко е важно това да бъдем заедно. Уважавам ви като рационални хора. Но заедно с това, не знам защо, ми се струва, че освен рационални, вие сте и достатъчно интуитивни, защото иначе икономиката ще се превърне в нещо много по-просто.
Затова, ако ми разрешите, трите случая, които са доста еднакви, да ги представя едновременно.
Това са три колежа, които всеки на своето време, но преди години са били създадени на основата на Закона за висшето образование. Трите колежа имат необходимата акредитация от НАОА (Национална агенция за оценяване и акредитация), която е единственото условие за удовлетворяване, на по-нататъшни нива като Народното събрание, на тяхното желание да придобият по-високия статут, да се преобразуват от колежи в специализирани висши училища. И трите колежа доста преди нашите мандати са придобили това от НАОА.
Освен всичко, мога да кажа, че те имат нужния капацитет, те са големи, повечето отдавна работят. В тях има добър академичен състав. Нещо повече. Веднъж регистрирани като висши училища, те не увеличават броя на университетите, както се казва на общ език в България, тоест, 51 си остават 51 и тези си стоят там.
Прескачането с една степен нагоре им създава възможност – това е единствената разлика – освен бакалаври да обучават и магистърска степен за това, за което са профилирани. Това е новото.
Тъй като е преценено от съответните органи, че те имат такъв капацитет, след нашето – от министерството – проучване ние внесохме предложението в Министерския съвет, мина през парламентарната Комисия по образование и наука и сега в момента е тук в тази комисия.
Специфично за вашата комисия мога да кажа, че те са частни училища и това, което те правят, не засяга по никакъв начин бюджета на държавата.
Аз се радвам, че те отиват там. Те всъщност си остават там, където са, тъй като плановете за реформи в образованието, специално в професионалното образование, не предвиждат повече разрастването на колежите, които са създадени по Закона за висшето образование, тоест, прикритите университети. Ние имаме нужда от съвсем друг вид колежи. За тези, които са немскоезични, да кажа Фаххохшуле или Коммюнити колеж – няма значение, ние имаме нужда от нещо друго. Скоро ще обявим какво е то. Това вече се говори между специалистите достатъчно много. По-добре без тях.
Това е.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата за изказвания, препоръки, застъпничество.
Заповядайте, госпожо Карастоянова.
ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Многоуважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Ние от Коалиция „Патриотичен фронт“ с колегата ми господин Борис Ячев, ще подкрепим законопроекта и това, което предстои да бъде гласувано по точки първа, втора и трета от дневния ни ред. Призоваваме и вие да се присъедините с гласа си към тази подкрепа, защото считаме, че е справедливо, естествено, коректно да дадем възможност да се ситуират посочените учебни заведения със статута, който чрез нашето решение могат да получат и защото смятаме, че това е един израз и една възможност за подобряване на конкурентоспособността в средите на висшите учебни заведения.
Благодаря ви.
Надявам се да постигнем консенсус при това гласуване.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Цочев, заповядайте.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Аз предлагам да прекратим дискусиите и да преминем към гласуване.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, има такова предложение.
Но все пак има ли други желаещи за изказвания? Не виждам. Предлагам да преминем към гласуване.
Предлагам ви по първия проект на Министерския съвет – Проект за решение за преобразуване на частно висше училище – самостоятелен колеж, с наименование „Колеж по икономика и администрация“ и със седалище Пловдив, в специализирано частно Висше училище по сигурност и икономика – Пловдив, № 502-03-1, внесен от Министерския съвет на 5 март 2015 г., да гласуваме.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 16, "против" - няма, "въздържал се" - 1.
Проектът за решение за преобразуване на частно висше училище – самостоятелен колеж, с наименование „Колеж по икономика и администрация“ и със седалище Пловдив, в специализирано частно Висше училище по сигурност и икономика – Пловдив, № 502-03-1, внесен от Министерския съвет на 5 март 2015 г., се приема.
Благодаря.
По втория проект - Проект за решение за преобразуване на частно висше училище – колеж, с название „Международен колеж“ – Албена, със седалище Курортен комплекс „Албена“, община Балчик, в специализирано частно Висше училище по мениджмънт - Варна, № 502-03-3, внесен от Министерския съвет на 5 март 2015 г. – моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 16, "против" – няма, "въздържал се"- 1.
Проектът за решение за преобразуване на частно висше училище – колеж, с название „Международен колеж“ – Албена, със седалище Курортен комплекс „Албена“, община Балчик, в специализирано частно Висше училище по мениджмънт - Варна, № 502-03-3, внесен от Министерския съвет на 5 март 2015 г., се приема.

По третия проект - Проект на решение за преобразуване на частно висше училище – самостоятелен колеж, с наименование „Европейски колеж по икономика и управление“ и със седалище Пловдив, в специализирано частно „Европейско висше училище по икономика и мениджмънт“ – Пловдив, № 502-03-4, внесен от Министерския съвет на 5 март 2015 г., моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 16, "против"- няма, "въздържал се" - 1.
Проектът на решение за преобразуване на частно висше училище – самостоятелен колеж, с наименование „Европейски колеж по икономика и управление“ и със седалище Пловдив, в специализирано частно „Европейско висше училище по икономика и мениджмънт“ – Пловдив, № 502-03-4, внесен от Министерския съвет на 5 март 2015 г., се приема.
Господин министър, благодаря Ви за участието.

Преминаваме към четвърта точка от дневния ред: Представяне на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 г. от министъра на икономиката и насоките за кандидатстване по нея.
Господин Лукарски, имате думата да представите програмата.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Добър ден, господин председател, здравейте уважаеми дами и господа народни представители! Готови сме да ви представим програмата.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добре дошли. Ние вече изчетохме по тази точка кои ще са ни гостите и докладчиците. Следва представяне на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност – 2014 -2020 г.“ от министъра на икономиката и насоките за кандидатстване по нея.
Това беше едно предложение, което постъпи от колегите от Реформаторския блок миналия път. Приехме, че идеята е много разумна и добра. Ще Ви помоля накратко да започнем по тази тема. По тази тема гласуване няма да има. След нея ще минем на блицконтрола.
Заповядайте, господин министър Лукарски.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Благодаря Ви, господин председател!
Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 е основният програмен документ на национално ниво, очертаващ помощта за българския бизнес от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) за периода 2014-2020 г. в областта на иновациите, капацитета за растеж на малки и средни предприятия, енергийна и ресурсна ефективност.
Общият бюджет на ОПИК 2014-2020 е в размер на 1,39 млрд. евро, като финансирането от Европейския фонд за регионално развитие е близо 1,18 млрд. евро (85% от бюджета), а националното съфинансиране се равнява на 209 млн. евро (15% от бюджета).
Основни бенефициенти по ОПИК са малки и средни предприятия, като за част от мерките (Приоритетна ос 1 и Приоритетна ос 3, които след малко ще изчета, в частта енергийна ефективност) допустими бенефициенти са и големите предприятия. Предвидена е и подкрепа за клъстери, иновационна инфраструктура, агенции и ведомства, предоставящи услуги в полза на бизнеса.
Бюджетът на ОПИК е разпределен в следните приоритетни оси – изчитам ги и като приоритетни оси, и като финансиране:
Приоритетна ос 1 „Технологично развитие и иновации“ - 295.3 млн. евро или 21,24% от бюджета. Насочена е към стимулиране на иновационната активност в предприятията и включва подкрепа на дейности за:
- развитие на сътрудничеството за иновации между предприятията и между бизнеса и научните среди, включително интернационализация на иновационния процес;
- подкрепа за иновации в предприятията, включително разработване и внедряване на нови продукти, процеси и бизнес модели в предприятия;
- подкрепа за развитие на среда и инфраструктура за изследвания и иновации за нуждите на бизнеса.
По тази приоритетна ос ще се подкрепят дейности, попадащи изключително в тематичните области на Иновационната стратегия за интелигентна специализация, а именно мехатроника и чисти технологии; ИТ и информатика; индустрия за здравословен живот и биотехнологии; нови технологии в креативните и рекреативни индустрии и хоризонталните приоритети - ресурсната ефективност и ИТ приложенията.
Подкрепата чрез финансови инструменти също е ограничена до инвестиции, попадащи изключително в областите на интелигентна специализация. Планиран бюджет по финансовите инструменти - 60 млн. евро (30 млн. евро за дялов инструмент за инвестиции в технологичен трансфер и 30 млн. за дългови инструменти за иновации в предприятията - гаранции).
Типовете бенефициенти, които ще бъдат обект на подкрепа по ПО 1, са: предприятия или техни обединения, включително партньорства с научноизследователски организации (както юридически лица, така и други форми на партньорства); агенции, ведомства и организации на бизнеса и други юридически лица, които са свързани с предоставянето на услуги за подкрепа на Националната стратегия, иновации в бизнеса, офиси за технологичен трансфер и технологични центрове, клъстери.
Съгласно Индикативната годишна работна програма за 2015 г. месец септември е месецът, в който е предвидено стартирането на първата процедура за подкрепа на иновации в предприятията по тази ос с бюджет от 40 млн. евро.
По Приоритетна ос 2 „Предприемачество и капацитет за растеж на малки и средни предприятия“ – тук е предвиден най-сериозният бюджет - 697.5 млн. евро, което е повече от 50,17% от бюджета, и се предвижда подкрепа за:
По Инвестиционен приоритет 2.1 „Достъп до финансиране в подкрепа на предприемачеството, изразяващ се във:
- Финансови инструменти в подкрепа на предприемачеството;
- Подкрепа за предприемачески идеи, свързани с европейски и регионални предизвикателства (творчески и културни индустрии, нови продукти и услуги, свързани със застаряване на населението, полагане на грижи и здравеопазване, в т.ч. социално предприемачество), и други;
Типовете бенефициенти, които ще бъдат подкрепяни по Инвестиционен приоритет 2.1 са: стартиращи (новорегистрира-ни) и съществуващи предприятия в определените в Националната стратегия за насърчаване на малки и средни предприятия - сектори, както и предприятия, развиващи своята дейност в областта на културните и творческите индустрии, предприятия, развиващи нови продукти и услуги, свързани със застаряването на населението, полагане на грижи и здравеопазване, социално предприемачество и др.
По Инвестиционен приоритет 2.2 „Капацитет за растеж на малки и средни предприятия“ се предвиждат:
- Общи производствени инвестиции за подобряване на производствения капацитет;
- Подкрепа за специализирани услуги за малки и средни предприятия за развитие и укрепване на управленския капацитет;
- Подкрепа за растеж на предприятия чрез подобряване на качеството и чрез насърчаване на използването на информационни и комуникационни технологии и услуги;
- Подкрепа за дейности и услуги от пряка полза за развитието на бизнеса и експортния потенциал.
Типовете бенефициенти, които ще бъдат подкрепяни по Инвестиционен приоритет 2.2 по тази ос са: съществуващи микро, малки и средни предприятия, (по операциите, финансирани с безвъзмездна финансова помощ съгласно определените сектори в Националната стратегия за насърчаване на малки и средни предприятия 2014-2020 г.), асоциации на бизнеса, както и организации и институции, които са свързани с осъществяването на дейности и предоставянето на услуги в подкрепа на бизнеса и подобряване на бизнес-средата.
Предвижда се прилагане на секторен подход за подкрепа съгласно Националната стратегия за насърчаване на малките и средни предприятия, а именно предприятия от ниско, средно и високотехнологични сектори и интензивни на знания и услуги сектори (компютри, оптика и електроника; текстил; автомобили и други превозни средства; метални изделия; машиностроене; информационни услуги; издателска дейност; печатарска промишленост и записани носители; производство на филми и ТВ продукции, звукозапис; научна и развойна дейност и др.).
Приоритетна ос 3 „Енергийна и ресурсна ефективност“ – стойността е 310.7 млн. евро или 22,35% от бюджета и е насочена към преодоляването на високата енергийна и ресурсна интензивност на българската икономика.
По Инвестиционен приоритет към тази ос 3.1 „Енергийни технологии и енергийна ефективност“ ще бъдат подкрепяни съществуващи предприятия (извън секторите на търговия и услуги) за проекти, целящо подобряването на енергийната ефективност на подкрепените предприятия, и институционална подкрепа за устойчиво енергийно развитие.
По Инвестиционен приоритет 3.2 „Ресурсна ефективност” ще бъдат подкрепяни само малки и средни предприятия от преработващата промишленост за демонстрационни инициативи за повишаване ефективното използване на ресурсите в предприятия и/или групи предприятия.
За дейностите, свързани с енергийна ефективност, се предвижда и подкрепа чрез финансови инструменти без секторни ограничения с планиран бюджет в размер на 40 млн. евро.
Съгласно Индикативната годишна работна програма за 2015 г. през месец декември е предвидено стартиране на първата процедура за енергийна ефективност в малки и средни предприятия с бюджет от 50 млн. евро.
Приоритетна ос 4 „Премахване на пречките в областта на сигурността на доставките на газ“ - 45 млн. евро (3,24% от бюджета). Касае се за подкрепа за изграждане на участъка на българска територия на междусистемна газова връзка между България и Сърбия - Фаза 2 на проект „Изграждане на шосейната газова връзка България-Сърбия“.
Бенефициент по тази Приоритетна ос 4 е само и единствено Министерството на енергетиката.
Приоритетна ос 5 „Техническа помощ“ – в размер на 41.7 млн. евро (3% от бюджета).
Спирам се съвсем набързо на стартиращата процедура – „Подобряване на производствения капацитет на малките и средни предприятия“, като в момента приключи и обсъждаме резултатите от публичното обсъждане. То приключи в понеделник.
Целта на процедурата е предоставяне на инвестиционна подкрепа на българските малки и средни предприятия за подобряване на производствените процеси – повишаване на производствения капацитет и засилване на експортния потенциал. А очакваните резултати са свързани с подобряване конкурентоспособността и пазарното присъствие на българските малки и средни предприятия чрез внедрени технологии за подобряване на производствения процес, намаляване на производствените разходи и съответно повишаване на добавената стойност.
Общият бюджет на процедурата е 150 млн. евро, като 85 процента от него са средства от Европейския съюз и 15 процента – национално съфинансиране, като той е разпределен по следния начин: 50 процента от бюджета или 75 млн. евро за високотехнологични и средно високотехнологични производства, 40 процента или 60 млн. евро – за нискотехнологични и средно нискотехнологични промишлени производства.
Това е съвсем в кратце, в телеграфен стил, но съм сигурен, че ще има въпроси от вас. Тук освен мен са и колегите от Дирекция „Европейски фондове по конкурентоспособност“. На всякакъв конкретен и по-общ въпрос сме готови да отговорим сега и в рамките на блицконтрола.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Колеги, имате думата. Отнася се и за колегите депутати, и за гостите. Темата е интересна. Темата отдавна я коментираме. Това е един огромен ресурс за малките и средни предприятия и основно за тях. Досега винаги сме имали проблеми с критериите и с оценките. В доста сложна ситуация е цялата ни икономика. Виждате ситуацията и в Европа. Сега е тук министърът, питайте!
Господин Христов, заповядайте.
РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Въпросът ми е свързан с бюджета за подобряване на производствения капацитет на малки и средни предприятия.
Имаме 50 процента от бюджета, заделен за високотехнологично и средно високотехнологично промишлено производство, най-общо казано, и в тематичното приоретизиране Вие давате отново тежест, възможност високотехнологични проекти да получат допълнително бонуси, иновационна стратегия за интелигентна специализация, мехатроника, чисти технологии и т.н.
Не стават ли твърде много приоритетите за високотехнологичните производства? Хубаво е да знаем, че докато не се научим да произвеждаме плугове, няма да започнем да произвеждаме „Мерцедеси“. Тоест, не се ли насочва твърде голям ресурс към тези високотехнологични производства? Какво точно имате предвид под тези високотехнологични производства?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин министър Лукарски, за отговор.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Сега първо да кажа за какво точкуване става въпрос. Става дума за едни четири точки в повече. Тези точки, бих казал, не са така структуроопределящи за съответната приоритетност на проекта.
И понеже Вие казахте за „Мерцедеси“, ще Ви изброя всъщност какво се има предвид под следните високо-технологични и средно високотехнологичните промишлени производства, понеже диапазонът е много широк не се касае само за такива конкретни примери като „мерцедеси“.
Тук наистина гамата е много широка и много от проектите биха могли да се възползват от тези четири точки и да попаднат в тази графа. Става дума, ще го изчета и със съответните кодове:
С20 – производство на химични продукти,
С21 – производство на лекарствени вещества и продукти,
С26 – производство на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти,
С27 – производство на електрически съоръжения,
С28 – производство на машини и оборудване с общо и специално предназначение,
С29 – производство на автомобили, ремаркета и полуремаркета,
С30 – производство на превозни средства без автомобили.
Виждате, че диапазонът е много широк. Така или иначе, не само по тази програма, както е одобрена, но и като цяло Европейската програма, включително и планът „ЮНКЕР“ са насочени към по-високотехнологични производства. Отчели сме го и ние по начин, по който да можем еквивалентно да отговорим и на европейските изисквания, и съответно на нашата си родна действителност.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Ячев.
БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Аз имам два много кратки въпроса, господин министър.
Може ли да кажете нещо повече за това изработени ли са критерии за оценка на ефекта от мерките по тази оперативна програма, защото тя има отделни сегменти и би трябвало след изпълнението на всеки един от етапите да има и някаква оценка от ефекта.
Доколкото разбрах, по-голямата част от тази програма ще бъде изпълнявана през Агенцията за малки и средни предприятия. Тя не е голяма агенция. Има ли необходимият административен капацитет?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин министър, за отговор.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Отговор на втория Ви въпрос: грешно Ви е впечатлението. Не е така. Изпълнението на проектите по ОПИК изобщо не е чрез Агенцията за малки и средни предприятия. Напротив, те са потенциален бенефициент и не са те органът, който ще бъде определящ, нито ще може да разполага или оценява проектите.
По отношение оценката от ефекта, ние, понеже сме в период на обществено обсъждане на критериите, оценката от ефекта е 30 процента от общото оценяване. Доста е балансирано. Някои консултанти и някои от тези хора, които ни пишат в интернет, намират, че оценката на ефекта от използването на грантовете тук, при нашето оценяване, е прекалено висок. Ще го обсъдим. Не мисля, че е така. Може би госпожа Пенева, която е заместник-директор в Дирекцията, може да ви даде повече разяснения по отношение оценяването на ефекта и да навлезе в повече конкретика.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, госпожо Пенева.
ИВЕЛИНА ПЕНЕВА (Главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“): Благодаря Ви, господин председател! Само да кажа, че управляващ орган по програмата е Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“, която е дирекция към Министерството на икономиката.
По отношение на критериите, разделили сме ги в няколко области в проекта на насоките за кандидатстване. Първата част включва критерии, които оценяват финансовото и икономическо състояние на участника към датата на кандидатстване за финансиране. Там е предвидено да се присъждат 28 точки. Тоест, равен брой, колкото точки се присъждат и в другата част, в която се оценяват четири показателя за оценка на ефекта от изпълнението на проекта. Търсили сме този баланс, с който да се установи една равнопоставеност между точките, които се дават за икономическото и финансово състояние на участника към момента и ефекта, който ще се постигне след изпълнението на този проект.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Доволен ли сте от отговора? Благодаря.
Колеги, имате думата. Гостите?
Заповядайте, господин Велев.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ (Председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България): Аз съм от Асоциацията на индустриалния капитал в България.
Искам още веднъж да декларирам, че това е програмата, която с най-голям интерес се очаква от бизнеса, от предприятията. Тя е и съвместен продукт. Ние участвахме активно в разработването й и е доведена до състояние, при което вече с нетърпение се очаква старта й. За нас е ясно, че най-доброто е враг на доброто и не всичко е съвършено, но в ход ще се следи и поправят допуснатите грешки.
Относно високотехнологичните и среднотехнологичните отрасли и сектори. Има иновативна стратегия за интелигентна специализация, което е необходимо условие за старт изобщо на програмата. Аз мога да потвърдя, че бяха вложени много усилия за приземяване на тези светли пориви към високите технологии, които безспорно ние приветстваме, но трябва да сме реалисти и максимално разширен е обхватът така, че да се включат значителни части от българската индустрия като възможност за кандидатстване в този сектор.
Относно начина за класиране, изобщо за критериите, оценка или по-скоро самооценка на бъдещия ефект, което е един вид обещание за ефект, за нас крие известни рискове. Това е нещо ново. Безспорно е много важно, но тук има голям субективизъм и е малко като на циганска сватба – обещание за подарък, но подаръкът не се прави веднага, подаръкът е за по-късно, но той може и да не дойде. И, като не дойде, тогава са предвидени пък санкции – обратно възстановяване на средства.
Колкото по-голямо е теглото на този критерии – в случая 30 процента – толкова по-голям ще бъде стремежът за реални прогнози и раздуване на обещания с бъдещ ефект и съответно след това грижи по възстановяване на средства поради нереализиран ефект и спорове, включително и съдебни, за обективни условия - криза, международна конюнктура и други – които са повлияли, за да не се случи този ефект.
Затова може би си струва да се прецени още веднъж дали да бъде с такова тегло този критерии.
Само телеграфно още на три момента бих искал да ангажирам вниманието ви.
По финансовите инструменти позицията на бизнеса и в частност на нашата асоциация е, че не трябва да има увеличаване на и без това големия им размер, а трябва да има стремеж за по-ефективното им използване. Имаме сериозни забележки за начина, по който досега това е правено.
Подкрепяме напълно усилията на Министерството на финансите и Министерството на икономиката да се изгражда собствен капацитет за управление на тези финансови инструменти, защото знаете, че досега това се извършваше от Европейския инвестиционен фонд, като тези средства лесно се отчитат, защото с преместването им от една сметка в друга се броят за усвоени. Но те още не са стигнали от миналия период до предприятията в много голяма степен. Не играят и ролята на средства, които да окажат подкрепа там, където без тях не би могло да се свърши работа. Така например евтините кредити заместват просто по-скъпи кредити на близки и приятели, а не стигат до малки и средни предприятия, които без тези пари не биха могли да вземат кредити.
Затова начина, по който те се управляват е много важен. Ние например поискахме информация за бенефициентите – многото предприятия, които са се облагодетелствали от финансовите инструменти. Такава не сме получили. Търсейки по места да видим ефекта от това, не констатираме това, което се отчита официално.
Тест, в тази насока такива препоръки си позволяваме да отправим, като пак повтарям, подкрепяме усилията за управлението и да се изгражда местен капацитет. Това беше задачата и при старта на миналия период. Да се направи така, че в този период да се управляват – тогава беше – от Банката за развитие, сега идеята е да се направи фонд на фондовете в Министерството на финансите. При всички случаи ефектът би бил по-добър, ако те се управляват местно и се контролират местно, макар и на старта да има известно пробоксуване.
Относно трите схеми за тази година. Те са безспорно най-чаканите за март, септември и декември. Трябва да се има предвид, че от старта на схемата до реалния старт на изпълнение на проекта, малко или много, времето, което ще отнеме, е от порядъка на шест месеца. Тоест, реално в рамките на тази година ще стартира само първата от тях и затова нашата молба е, ако позволява капацитетът, да се издърпат сроковете напред за втората и третата, които са през септември и декември месец съответно.
Завършвам с два проблема – единият е стар, другият е новопоявил се, които не са български, но България има грижата да ги решава. Това е за дефиницията за малки и средни предприятия. В момента дефиницията, която се ползва, е от една препоръка на Комисията от 6 май 2003 г., тоест, преди България и Румъния да станат членове на Европейския съюз, даже и преди останалите десет държави да станат членове.
Според тази дефиниция достатъчно условие едно предприятие да е голямо, е да има повече от 250 души персонал. Това е достатъчно условие. Може и по други причини да бъде голяма, но дори и само, ако има 250 души персонал, това вече го прави голямо.
Истината е тази, че поради ниската производителност у нас ¾ от нашите големи предприятия биха били малки и средни, ако се използва дефиницията, която я има в по-нови документи на комисията – от 2013 г., тоест, десет години по-млада дефиниция, която е в директивата относно годишните финансови отчети. Там е приета схемата две от три, тоест, трябва да са изпълнени най-малко две от три условия, за да бъде това предприятие голямо. Тогава даже и да има такъв персонал, понеже няма да има продажби за 50 млн. евра или баланс еди колко си милиона, това предприятие, което обективно е средно, не е никакво голямо, само защото има 300 души персонал, ще може също да бъде бенефициент по голяма част от схемите, по които сега не може. А истината е, че точно тези предприятия, такива междинни – с много персонал, но с не толкова много продажби – са най-подходящи за интервенция, защото те имат пазарните ниши, имат капацитета да усвояват тези средства и имат необходимостта от по-интензивно развито повишаване на производителността, от извършване на пробиви в европейски и в световен мащаб.
В това отношение България би имала за съюзник и Румъния в един такъв стремеж за използване на друга дефиниция – пак на Европейския съюз - за малки и средни предприятия.
Другият проблем, който е нов, който възниква сега, е за Югозападния район. Поради това, че София е включена в него, всъщност той попада в групата на райони в преход, в междинната категория и от там интензитетът на помощта не е максимално 70 процента, както е примерно за Варна, Бургас, Стара Загора и Пловдив, а това е 45 процента. Тоест, става така, че в Гоце Делчев, Сандански и Петрич максималният интензитет е 45 процента, от другата страна на границата – Комотини, Серес, Драма, Кавала е 60 процента, а във Варна и Пловдив е 70 процента, което очевидно е една несправедливост и ощетява тези области – Благоевград, Кюстендил, Перник, София област.
Сметките, които са направени от националната статистика, показват, че ако само София–град се извади и се образува седми район, всъщност това, което остава от Югозападния район, ще бъде на предпоследно място в България. Тоест, то е малко над Северозападния, най-изостанал район, но всъщност този, нуждаещ се от по-голям интензитет на подкрепа район в момента ще се ползва с най-малкия интензитет – по-малък, отколкото съседна Гърция. Това е и по аналогия със земеделските субсидии. Тоест, това са преки конкуренти.
Проблемът не може да се реши бързо и лесно, но го поставям на вашето внимание, защото има смисъл да се търси решение. Разбира се, като се търси това решение, не трябва да се избодат очи, вместо да се изписват вежди.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Велев.
Други колеги?
Заповядайте, господин Ненков.
НИКОЛАЙ НЕНКОВ (вицепрезидент на КНСБ): Благодаря Ви, господин председател! Имам няколко кратки въпроса. Аз понеже съм член на Комитета за наблюдение на оперативната програма.
Единият ми въпрос е свързан с връзката между оперативната програма и международни програми и други оперативни програми. Тоест, единият ми подвъпрос е: има ли някакъв опит за връзка между плана „ЮНКЕР“ и оперативната програма по разбираеми причини.
Другият ми въпрос отдавна сме коментирали – дали има връзка между самите оперативни програми. Например, Оперативна програма „Околна среда“ – „Промишлени предприятия“ – намаляване на емисии и опасност от закриване на работни места и т.н. Мисля, че не казвам нищо ново.
Въпросът е, че според мен лично трябва да се направи някаква връзка между оперативната програма „Конкурентоспособност“ и някои – не всички, разбира се – оперативни програми, което поне на мен ми липсва.
Друго. В тази програма не се вижда мястото на синдикатите – поне пряко, като пряк бенифициент. Има някаква отворена вратичка в 2.1. Ако може, колежката да ми разясни. В т. 2.1. има някаква ниша, където говорим за демография, здравеопазване, социални домове и т.н. Въпросът е по-конкретен. Ако сега не можете да отговорите, няма никакъв проблем.
Последният ми въпрос е следният. Понеже поне до скоро се говори само за иновации. В един момент ние си задаваме въпроса: извинявайте, но ние сме много назад от иновациите. А къде е традиционната техника и технологии?
Тоест, въпросът ми е в тази програма трябва ли да си само иновативен, за да можеш да спечелиш проект, или можеш с хубава, традиционна техника, която е на добро равнище, да спечелиш проект. Има и много статии по този въпрос. Аз неслучайно го задавам. Той беше и в миналата програма. Ние на космонавти ли ще се правим или ще изхождаме от нашето дередже? Надявам се, че разбирате въпроса ми.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Ненков.
Има думата колегата Стоянов. Заповядайте.
ПЕТЪР СТОЯНОВ (председател на Българската асоциация на микропредприятията): Добър ден на всички. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър, колеги! Казвам се Петър Стоянов и съм председател на Българската асоциация на микропредприятия. Аз съм фактически от другата страна на господин Велев, тоест, представлявам най-малките предприятия, които са в България, с между един и десет човека в тях, които са най-ощетени досега. Дано и в този период да не бъдат ощетени.
Безспорно на всички е ясно, че те представляват 92 процента от заетите в България. Но трябва наистина да се помисли в тази посока.
Конкретните ми питания са две.
Знаем какъв е капацитетът на микропредприятията, които се състоят от един, двама, трима, най-много пет човека. Как си обяснявате Вие те да попълват тези формуляри, които ще трябва да бъдат попълвани, и как след това ще отчитат проектите, когато консултантски организации допускат грешки и след това се налагат санкции? Това е един много сериозен проблем, който ще изникне пред моите колеги, когато се изправя пред тях.
Вторият, не по-малко сериозен проблем е следният. Ние все още чакаме лелеяните гаранции от гаранционните фондове там, където се налага самоучастие. Микропредприятията нямат пари и какво друго да заложат освен къщата, за да участват някъде с изискуемите средства за самоучастие. Като отидем в банките, те по стандартната схема си отпускат кредитиране, така, както си знаят за средните и големите предприятия.
Това са ми въпросите. Благодаря много.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Грозданов, имате думата. Заповядайте.
ПЛАМЕН ГРОЗДАНОВ (изпълнителен директор на Съюз Произведено в България): Аз ще бъда съвсем кратък. Просто искам да подкрепя това, което каза господин Велев относно критериите за малки и средни предприятия, тъй като тази програма е насочена основно към тях. Ние отдавна поставяме този въпрос. Този въпрос е изключително актуален сред нашите членове, защото наистина не можеш да сравняваш едно предприятие в България, което наричаме средно, и едно предприятие в Германия, което наричаме средно. Производителност на труда, технологични възможности и т.н. – те са несравними.
Просто ние лишаваме от възможност да ползват тази програма една огромна част от българските предприятия, които имат най-голям потенциал за развитие и които действително са доказали, че се развиват добре, трябва им още малко, за да могат, първо, да заемат по-добри позиции на вътрешния пазар, и, второ, за да могат да излязат на външни пазари.
Това, което предлага господин Велев, изцяло се подкрепя и от нас – два от три. Критериите са три, които се използват за определяне на предприятието. Това нещо ние просто трябва да го усвоим по някакъв начин.
Вторият въпрос е за самоучастието, който повдигна господин Стоянов преди малко. Ако не ме лъже паметта, самоучастието за микропредприятията беше равно на 200 хиляди лева нетни продажби за последните три години. И ако не се лъжа оборотът средно беше един милион. Просто трябва да се помисли дали не може да се намали малко тази сума.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Грозданов.
Заповядайте, господин министър, да отговорите на поставените в изказванията въпроси.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Аз ще се опитам накратко да отговоря на въпросите по реда на тяхното задаване.
Господин Велев, започвам с Вашите въпроси и Вашите забележки. По отношение на тежестта при оценяване на ефекта ние сме се стремели да постигнем максимална еластичност, познавайки добре еквилибристиките, които правят консултантски компании при изготвянето на проекти с целта само и само в началото, за да попадне техният проект в гамата на финансиране, да направят, както казах, какви ли не еквилибристики, за да получат максимален брой точки.
За да не се получи това и за да има максимална еластичност, ние сме заложили и финансова корекция, когато някой консултант, за да не се изхожда само от миналото и само от финансовото състояние на предприятието, идеята на програмите по принцип и естествено са за иновации и конкурентоспособност, е да има ефект от влагането на всяко едно евро европейска пара. Затова гоним и по-висока ефективност.
Ако съответния консултант пък залитне в ситуация да заложи нереалистично голяма ефективност, ще бъде „посечен“ – с извинение за израза – от по-сериозна финансова корекция.
Вярвайте, досега постигнатата и съдебна и изобщо практика както по Оперативна програма „Конкурентоспособност на български предприятия“, така и по другите оперативни програми, посочва, че голяма част от финансовите корекции, по-голямата част от финансовите корекции биват одобрявани както от сертифициращи, от управляващи органи, от Брюксел, включително и от съда. Не са и чак толкова много делата, да не кажа, че единици са делата, които се печелят от бенефициентите по отношение на финансовите корекции.
Затова сме ги предвидили в по-сериозен вариант в този период, за да няма залитане от страна на консултантите по отношение прекомерно завишени очаквания от ефективност на съответния проект.
По отношение финансовия инженеринг и финансовите инструменти – абсолютно подкрепям това, което казахте. Целта на правителството е изграждане на фондовете и изобщо менажирането на този финансов инженеринг постепенно да премине в български ръце. Ние сме изпратили в момента хора от Министерството на икономиката, които се обучават. Идеята и преди, и по времето на предишните правителства, на Българската банка за развитие е била точно това – финансовият инженеринг да бъде менажиран тук, в България.
Вярвайте обаче и вие сигурно като народни представители много добре го знаете – общо взето, който дава парите, поръчва музиката. Имаме страхотни битки с Европейския инвестиционен фонд и с Европейската инвестиционна банка, които естествено държат те да менажират този финансов инструмент. Както се казва, битката продължава. Абсолютно сме съгласни с това, което казахте.
По отношение на сроковете, искам само да ви обърна внимание, че стратегията е интелигентна стратегия и се отнася и е предварително условие за кандидатстване и за участие само по първата ос.
По отношение на това, което надълго и нашироко Вие се спряхте и което Вашият колега каза – за дефиницията, изобщо за легалното определение, тоест, това, което използваме като оправна точка за определението „малки и средни предприятия“ и по-точно – средни. Ние с Вас вчера си говорихме по този въпрос. Факт е, че голяма част от българските предприятия, които не попадат в дефиницията „средни“, не са и големи, защото те са с между 250 и 300 човека работници.
Кумулативният подход е много добър и теоретично би бил много добър, стига да нямахме обаче български закон, който прилагаме – Закона за малки и средни предприятия – който съвсем ясно и лимитативно ни казва дефинитивно какво са малки и средни предприятия.
Тук е мястото да отправите вашите послания към законодателната власт за промяна в този закон и за промяна на праговете, както по отношение на работната ръка, така и по отношение на обороти, износ и т.н., изобщо промяна на дефиницията, защото Законът за малки и средни предприятия е това, което ни връзва ръцете по отношение на оперативната програма.
За Югозападния район – един доста обсъждан въпрос, от който дори излизат едни популистки изказвания. Истината е, че ние направихме максималното да завишим с това, което ни позволява Брюксел, 25-те процента за Югозападния район като интензитет, като за малки предприятия сме го увеличили с 20 пункта, а за средните – с 10. Съзнаваме, че това е много небалансирано спрямо регионите на Гърция, които посочихте, и региона Северозападна България. Но, първо, нищо не може да се направи – понеже Вие питахте не може ли да се реши този въпрос въобще. За съжаление не може, защото този въпрос е трябвало, когато е решаван, когато е било времето, когато са изработвани насоките за регионална помощ за периода 2014 – 2020 г., когато са приемани от Европейска комисия съгласно картата за регионалните помощи, а именно става дума за края на юли месец 2014 г. Образно казано, тогава ние сме проспали възможността за реакция и сега всичко, което правим, е постфактум.
Държа да отбележа, че естествено, както вие добре съзнавате, причината да се получи такъв дисбаланс е София да присъства в този район – в Югозападния район. Първо, съгласно тази карта на Европейския съюз и съгласно европейската доктрина най-малкият регион административна регионална единица, с която борави Европейската комисия, е район на планиране. Това е една от причините чисто легално да не можем да извадим София извън скоба.
Другата причина е чисто практическа. София поради високото си икономическо развитие отива в графа, в която не би могла да получи каквото и да било европейско финансиране, ако я извадим извън скобата на Югозападния регион. Преведено на по-прост език, няма да има пари за метро, най-грубо казано като пример.
Минавам към въпросите на господин Ненков – за връзката между ОПИК и Плана Юнкер. Господин Ненков, връзката е по-скоро теоретическа. Както оперативната програма, така и планът Юнкер имат идеята с 1 вложено евро да постигнат някакъв ефект на мултипликация, който да бъде в областта на иновациите, развойната дейност и високотехнологичните производства. Общо взето дотук спира приликата, защото реално оперативната програма е грантова схема, а планът Юнкер не е. Планът Юнкер е нещо съвсем по-различно, където не се дават безвъзмездно пари, а се предвижда инвестиционна дейност, инвестиционна стратегия.
Има връзка с други програми и това е програмата, която е към Министерството на образованието и науката – не знам дали колегата Танев е отговарял на този въпрос. В Оперативна програма „Наука, образование и интелигентен растеж“ има пресечни точки точно по отношение на иновациите.
Дали синдикатите могат да бъдат бенефициенти. Разбирам, може би трябва да направим една специална пресконференция, на която аз да се извиня на всички, които не могат да бъдат бенефициенти по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“. Депутатите също не могат да бъдат бенефициенти, за което се извинявам. Но в кръга на шегата Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ си има своя поанта и това са малките и средни предприятия.
В този ред на мисли за съжаление ще трябва да ви разочаровам. Няма как да стане.
По отношение на високотехнологичните производства и дали сме дотолкова цъфнали и вързали. Аз отговорих в началото. Да, може и традиционни производства с традиционна техника да участват с техни проекти по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“. Разбира се, понеже тежестта на програмата е насочена към по-високотехнологичните, те няма да се възползват от точкуването на тези плюс четири точки, за които говорих и отговорих на въпроса на господин Христов.
По отношение на въпросите на господин Стоянов, свързани с микропредприятията. Помислили сме и това е едно от нещата, които обсъждахме вчера особено по отношение на микропредприятията и начина на кандидатстване, а именно само по електронен път. Даваме си сметка какво значи едно микропредприятие от трима, четирима, петима човека как ще събират електронни подписи и да подават молби. Затова ние предвиждаме промяна по отношение на критериите и насоките за кандидатстване в тази част, за да може да се кандидатства алтернативно - и с подаване на документите на хартиен носител, тоест, да може да си ги подписват и няма нужда теоретично пет човека да има електронен подпис.
По отношение на самоучастието на микропредприятията ще дам думата на господин Караниколов малко да се разпростре по отношение на участието на банките.
Само ще отговоря на Вашия въпрос за 200-те хиляди лева. Абсолютно прав сте. В получения бекъп от това, което ние публикувахме за обществено обсъждане, това беше една от забележките. Ние вече сме взели решение да намалим този праг.
Господин председател, моля да дадете думата на господин Караниколов, съветник на министъра, да отговори на тези въпроси.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин Караниколов.
ИЛИЯ КАРАНИКОЛОВ (Съветник на министъра на икономиката): Аз бих взел отношение по два въпроса.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо, интензитетът на подкрепа за микропредприятията касае картата за държавни помощи, която е одобрена и съгласувана. Така че съфинансирането, което следва да бъде предоставено от микропредприятията, не може да бъде по-малко от това, което е допустимо съгласно интензитета на подкрепа.
Относно въпроса, касаещ попълването на бизнесплана – доколко това е в капацитета и във възможностите на микропредприятията. Към настоящия момент разглеждаме възможността да е в 15 таблици в електронен формат, от които две се попълваха автоматизирано, тоест, не следва да бъдат попълвани под никаква форма. Те се извеждат от предходните таблици. Седем се попълват с исторически данни – баланс, опериране и други данни, които са необходими за изчисляване на първите критерии, касаещи историческото развитие на компаниите. Единствено шест таблици остава да се попълват съгласно техните прогнози за развитие, когато придобият дадения актив – дали ще изнасят, дали ще правят износ или ще увеличават капацитета на производството съгласно заложените цели на програмата.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, ако ми разрешите, няколко думи искам да кажа, за да приключим с тази точка, а след това ще минем към блицконтрола. Имаме консенсус, че ще бъде само по един въпрос на парламентарна група, тъй като тази тема достатъчно дълго я обсъждахме.
Предварително беше даден един лист с доста въпроси от господин Румен Христов. Но се разбрахме и аз ще ви кажа, че голяма част от темите, които господин Христов ми даде, бяха вече споделени и коментирани.
Един въпрос, който касае и него, и всички нас, разбира се – по Раздел 2 „Капацитет на кандидата в инвестиционните проекти и управление, инвестиционната дейност на кандидата през 2012, 2013 и 2014 г.“. Не става ясно дали, ако кандидатът е реализирал инвестиции в някоя от посочените три години със средства от програмите в предишния срок, ще получи точки. Тоест, зачита ли се или не се зачита това?
Можете да не ми отговаряте. Аз, честно да Ви кажа, не Ви задавам въпрос. Искам да Ви разкажа някои неща, които стоят като въпроси.
Действително мисля, че допълнително сериозно внимание трябва да обърнете – вие нямате и много време, вчера ви изтече срокът на общественото обсъждане за подаване на предложения, вие до края на месеца имате няколко дни – трябва много внимателно да прецизирате, аз съм доволен и ние всички сме доволни, че с работодателските организации сте работили сериозно. Явно със синдикатите не сте работили, защото няма отделен раздел за тях, виждам.
Молбата ми е да се прегледат внимателно всички предложения, защото това действително е програмата, която всички нас страшно ни вълнува. Вие помните, аз съм председател на Съюза на печатарската индустрия и медии. Канихме ви, какъв огромен интерес имаше и всички само от това се интересуват – тази програма, защото се касае за добри, хубави грантови схеми.
Имам няколко допълнителни предложения. Първо, от 2007 г. коментираме историята за малките и средни предприятия. Дайте едно предложение, защото аз не обичам депутатите да имат законодателна инициатива. Правим грешки, когато тръгнем сами. Дайте предложението. Аз Ви гарантирам, че ще намерим баланса, за да определим действително прага кое е малко, кое е микро, кое е средно предприятие, ако това е в рамките на европейското законодателство. Но ние сме насреща. Тази тема действително стои открита и я коментираме вече няколко години.
Второ, за Югозападния регион. Да, така е, аз го знам. Опитвахме се и преди да го променим. Но това е и една от причините да мразят София, разбира се.
Трето, искам сега да Ви разкажа вече не като председател на Комисията по икономическа политика и туризъм, а да Ви разкажа като човек, който е подписал хиляди страници от Вашите програми – казвам „Вашите“ не, разбира се, от сега – като работодател, където полудява буквално българският бизнес и се развинтват ръцете да се подписват.
Да, има електронно подаване на документи. Но искам да Ви кажа, че документооборотът е уникално голям. Опитайте се, направете го, задължаваме Ви, ако един работодател един път си подаде един документ или този документ го има в централните регистри, не го карайте по 4 – 5 пъти, когато си отчита етапите, да го подава.
Сега ще Ви кажа един уникален случай с една програма, в която една от фирмите, в която аз съм съдружник, участваше – най-модерната електронна пушка в Източна Европа. Има две такива – в България и в Япония. Две фирми в света само ги произвеждат – „Тошиба“ и „Анген“ – изключително нещо. Не стига, че искате свидетелство за съдимост непрекъснато, макар че това би трябвало централизирано да си го решите, ами имате и една точка – свидетелство за съдимост на доставчиците. Трима японци щяха да се направят харакири, защото да искаш от японеца свидетелство за съдимост, а то при тях се казва „свидетелство за доброволно поведение“, ще ви го разкажа след това. Отказаха ни категорично.
От фирмата – доставчик – най-голямата в Европа – категорично ни отказаха. Има неща, които просто ги разчистете, защото те губят страшно много време на бизнеса. Имам предвид точно документооборота. Примерно искат ни специални регистри, от Швейцария да ни изпратят официален документ, нотариално заверен, че в Швейцария по закон изпълнителният директор или търговският директор има право да подписва. Той също беше доставчик. По нашия закон само изпълнителният директор може да подписва, а при тях това може да бъде икономически, търговски или някой друг.
Вижте тези детайли, защото те губят на бизнеса страшно много време. Или примерно най-елементарното – чакаме писмо. Обикновено писмото от Вас на хартиен носител пристига между шестия и осмия ден. Нормално, няма проблеми в това отношение. Но, като го имате това, пуснете го по електронната поща веднага да дойде, а вече ще си чакаме другото. Това са няколко изгубени дни. Ако Ви покажа какви кашони с документи, аз честно да Ви кажа, Ви се чудя и на Вас, да не говорим за Министерството на земеделието – господин Христов ще каже там – какви огромни площи са необходими за съхраняване на документи за всичко онова, което минава през вас.
Това ми е молбата. Тя е свързана с хартиения документооборот и въобще документите, които изискате. Онова, което може да вземете от централни търговски регистри, бръкнете оттам и си ги вземете. Спирам дотук.
Аз искам да Ви благодаря.
Имате думата, разбира се, да отговорите.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Абсолютно резонни бележки направихте, господин Кънев. Ние сме ги обсъждали не в такъв детайл, разбира се, с Вас. Ще ги отчетем.
Това, което ние всъщност се опитваме да направим, това, което с началника на кабинета господин Кирев сме си говорили, е да направим пряка връзка с НАП и НОИ и действително да не изискваме тези документи. Отделно, че за първи път – това е доста пионерско от наша страна – бяхме задали в насоките за кандидатстване само и единствено кандидатстване по електронен път. Трябва да ви кажем обаче, че все пак се запази – както и отговорих на предишни въпроси – бумащината поради причина, че системата ИСУН, която до този момент би трябва да приема електронното подаване, не е тествана с такъв огромен брой, какъвто очакваме брой проекти и не знаем дали системата няма да „забие“ и да ограничим чисто технически подаването на документите в някакъв момент. Особено и така хипотетично сме отигравали ситуация, ако един консултант реши да подаде в един момент в 17,00 без 5 - 20 проекта и системата „забие“, проектите, които вече е подал, ще минат, но няма да остане време за другите, които е предвидил. Да не навлизам в повече подробности.
Що се отнася до това, което Вие казахте, че не Ви е ясно за предишните три години дали се отчитат средствата, които е получил даден кандидат като грант, отчитат се и влизат. Но от друга страна погледнато, ние много сме мислили по това, че се създава една порочна практика от предишната програма „Конкурентоспособност“ е имало една фирма, която е била бенефициент по цели осем проекта. Сега максимумът е ограничен. Има определено точкуване и фирмите, които не са правили проекти по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, ще получат повече точки. Тези, които са реализирали един проект – по-малко, а тези, които са реализирали два и повече - още по-малко и съответно това ще се отрази сериозно при бонус точките и при точкуването за тези фирми, които не са участвали. Тоест, тези фирми, които досега не са били бенефициенти, определено имат по-сериозната възможност да получат повече точки, респективно да станат бенефициенти. Това е идеята на програмите, а не едни и същи да подновяват своята производствена база, а да се достига до по-широк кръг от бенефициенти.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Христов, заповядайте.
РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Господин Министър, става дума за гранта, както говорихме преди малко. Какъв е проблемът да го изключите и той да кандидатства само със собствените си инвестиции или привлечените от банки инвестиции?
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Проблемът, господин Христов, е чисто технически, от една страна.
Второ, забравяме мултипликационния ефект. Защото естествено, че респективно някой, който е получил единица грант, ще има по-голям мултипликационен ефект и съответно ще има така или иначе по-висока стойност, ще има по-сериозни инвестиции и реализирани такива от някой, който не е получавал. Затова решихме да преминем към по-прагматичния начин – брой проекти и съответно по-малко точкуване.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря ви, господин министър.
Аз имам едно друго предложение сега. Тъй като в 15,30 ч. трябва да бъда в болницата за един преглед, колежката Савеклиева ще продължи с блицконтрола. Имам предложение този път да бъде по един въпрос от парламентарна група.
Съгласни ли сте, колеги? Ако не възразявате, предоставям думата на моята заместничка госпожа Савеклиева да продължи заседанието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин председател!
Продължаваме със следващата точка – точка пета - от дневния ред: Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм към министъра на икономиката, по чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Мисля, че повечето колеги загубиха интерес. Между другото, и предишната точка беше доста обстоятелствена, имаше въпроси.
Аз ще се възползвам от възможността да задам един въпрос и той е свързан с „НИТИ“ – Казанлък, и неговата приватизация. Това излезе последно и по медиите и оттам всъщност повечето имаме информацията. Доколкото знам, самото предприятие е на печалба, в много добро финансово състояние. Кое налага неговата продажба?
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Благодаря Ви, госпожо председател! Нека малко да разсея нещата, които за съжаление Ваши колеги лансират в публичното пространство, защото – така да кажа – не отговарят на действителността.
Първо, действително „НИТИ“ е на печалба – 168 000 лв., не милиони и милиарди, както се твърди. За първи път е на печалба благодарение на добрия мениджмънт от страна на Министерството на икономиката, подчертавам, от страна на Министерството на икономиката и при предишните правителства, за да не бъда манипулативен по отношение на политиката.
За „НИТИ“ се е погрижил още господин Стойнов, и след това господин Щонов, за да се стигне до тази превратност „НИТИ“ да е на такъв плюс тази година. Плюсът не е голям и в крайна сметка към „НИТИ“ ще видим дали има интерес.
Идеята е, че като приватизираме предприятия, които са фалирали – защо ги продаваме за 1 лев. Като приватизираме предприятия, които са на малка печалба – защо предприятия, които са на печалба, приватизираме. В крайна сметка нали идеята е да влиза нещо в този бюджет. „НИТИ“ е идеален случай.
А тук е мястото да кажа защо е била намалена многократно цената. Цената, първо, не е намалена многократно. Когато 2008 – 2009 г. „НИТИ“ е пускан за първи път за продажба, цената е била малко над 6 млн. лева. Не е имало никакъв инвестиционен интерес. Впоследствие в 2010 г. цената е намалена на 4,5 млн. лева. Мисля, че тук пред мен са всички данни. Аз обаче ги знам горе-долу наизуст, защото познавам добре ситуацията в „НИТИ“. И тогава не е имало интерес. Между тогавашната и сегашната приватизация се случва нещо много важно, а именно едно дело, което води „Арсенал“ – Казанлък, за терените на „НИТИ“. Всъщност земя в размер на близо 120 000 кв.м е спечелена от „Арсенал“ – Казанлък.
Към настоящата дата, за разлика от 2010 г., има спечелено дело от „Арсенал“ и тези близо 120 000 км.м са извадени от капитала на „НИТИ“. Тоест, „НИТИ“ е намалил значително своите дълготрайни материални активи, своя капитал, в резултат на което стигаме до това, че към днешна дата „НИТИ“ има само и единствено сгради. Както полигонът в Змеево, така и бившият язовир „Копринка“, които са били заведени в капитала на дружеството „НИТИ“, към настоящия момент вече не са там.
Пак държа да отбележа, че 3,6 млн. лева е обявената начална цена, под която няма да се приемат оферти. От тази цена ще вървим нагоре и това, което за съжаление ще трябва да се потупам в гърдите и да кажа като лична моя заслуга е, че благодарение на моята лична намеса като човек, който се е занимавал горе-долу с такива неща, сме заложили три изключително важни момента в приватизацията на „НИТИ“, които трябва да успокоят както общественото мнение, така и – аз говорих вчера с хора от дружеството и ги успокоих – че този, който приватизира дружеството, се задължава да поддържа средно-списъчната численост на персонала, каквато е към месец декември 2014 г.
Иначе казано, няма да има съкращения, уволнения и освобождаване на работници. Да има общ размер на инвестициите за срок от две години. Естествено да се спазва – тук успокоявам и синдикатите – Колективния трудов договор, специално изискване, което е заложено в проектодоговора, да не се променя предмета на дейност и това, което е новост – съответните кандидат купувачи няма да могат да се явят като такива, без да минат на проверка през ДАНС. Тоест, няма да допускаме случайни фирми, които се занимават, примерно, с хлебна промишленост, най-грубо казано, да приватизират такова дружество.
Това е, което мога да кажа съвсем накратко. Иначе имам една писмена обосновка, която съм готов да предоставя на всеки народен представител, който проявява интерес.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин министър.
Колеги, има ли други въпроси?
Господин Бойчев, имате думата.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател!
Господин министър, тъй като сме в началото на една нова сесия, ще се опитам да не нарушавам доброто настроение.
Изслушахме една добра презентация за една важна програма за бизнеса, каквато е Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“. Но държа да Ви кажа, че с особен интерес следим Вашите действия, особено в кадрови план. Давате ни доста работа. Искам да Ви информирам, че сега се опитваме да обобщим всички „постижения“, които направихте в кадрови план за няколкото месеца, в които ръководите министерството. Ще имаме разговори по тази тема.
Днес ще представя само един случай, тъй като непрекъснато се обръщат към нас под една или друга форма хора, тъй като то в голяма степен касае значими сектори от българския бизнес. Става въпрос за кадровата смяна, която сте извършили месец февруари в Изпълнителна агенция „Българска служба по акредитация“.
Разбира се, Ваше право е да правите кадровите назначения и да провеждате кадрова политика в ресора, за който носите отговорност. Но, когато се касае за служби, които имат пряко отношение и европейска регулация и ние сме страна по общностното право, имаме ангажименти в това отношение, знаете, че трябва да бъдем доста по-внимателни, още повече че години наред имахме забележки и проблеми в тази сфера. Мисля, че миналата година те бяха изчистени.
Моята информация е, че към месец декември е приключил извънредният одит, който е бил направен по европейска линия на дейността на нашата агенция. Цялата надзорна проверка, доколкото поне имам информацията, с която аз разполагам, е, че тази извънредна надзорна проверка е завършила без забележки и една част от пропуските, е била коригирана и България е била възстановена. А знаете, че процедурите по акредитация, валидация, верификация са много важни за редица бизнеси в България и просто пряко ги касаят като дейност.
Така че бих искал да чуя с какви аргументи все пак е извършена тази смяна. Чисто административно аз не я коментирам. Там, доколкото разбирам, имало заповед за освобождаване на стария, назначили сте нова директорка. Да Ви кажа, че следим внимателно тези неща, тъй като пък сигналът, който получихме, е че веднага с реализирането на тази кадрова промяна започват да бъдат подписвани редица преписки по сертификация и акредитация, които досега са били отказвани с основателни причини.
Съжалявам, че в първия ден от новата сесия в работата на Народното събрание се налага да поднеса това, но съм длъжен да кажа, че следим Вашата дейност и ще продължаваме да го правим.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Бойчев.
Заповядайте, господин министър Лукарски, за отговор на поставения Ви въпрос.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Благодаря Ви за въпроса, господин Бойчев. Благодаря Ви за конкретния въпрос.
Не твърдя, че всичките ни персонални назначения са безгрешни. Няма безгрешни хора. Готов съм да комуникирам с Вас всяка смяна. Между другото, понеже още съм на темата „НИТИ“, да Ви кажа, че там хората от Българската социалистическа партия, които са назначени, си вършат добре работата и не съм ги сменял.
Но за Българска служба по акредитация стоя с 200 процента за смяната. Ще Ви кажа защо. Проверката през месец декември беше вследствие на лошия мениджмънт на бившия директор и по-точно казано на бившия главен секретар, който всъщност управляваше, когото аз имам честта да познавам още от Класическата гимназия и още оттам всеки може да каже за него най-различни неща, но ще спра дотук.
Той всъщност управляваше Българската служба за акредитация, в резултат на което дейността на Българската служба за акредитация юли месец беше замразена от европейските сертифициращи органи със заплаха изобщо да ни бъдат отнети правата да издаваме всякакви сертификати по ИСО за бъдещ период, което щеше да спре да имаме български сертифициращ орган в рамките на две – три години, докато минем наново цялата процедура пред европейски сертифициращи органи.
Направихме невъзможното, за да може проверката през декември да завърши добре и то направихме невъзможното не заради изпълнителния директор и неговия главен секретар, който реално изпълняваше длъжността на директор, а въпреки тях. Благодарение на това, че те бяха пратени в доброволна отпуска и ги нямаше на проверката, тя завърши добре. Лично от европейските сертифициращи органи имаше препоръка тези хора да бъдат махнати, защото не работят добре.
Поради тази причина всъщност е имало и замразяване на издаваните преписки-сертификати, а не че са били отказвани основателно. Просто не сме имали право шест месеца – между юни и декември месец – изобщо да ги издаваме, защото е течала процедурата по проверка, която можеше да завърши с отнемане лиценза на Българската служба по акредитация.
За тези хора имаме препоръки и от Европейския съюз – пак Ви казвам – и благодарение, че те не бяха там по време на проверката, включително и чисто физически бяха помолени да не участват, проверката мина добре.
Пак казвам, не съм непогрешим при кадровите си назначения, но в този конкретен случай, понеже познавам и главния секретар доста отдавна и като капацитет, и като адвокат, и т.н., мога да застана абсолютно твърдо зад тези си промени.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: За уточняващ въпрос ли, господин Бойчев? Заповядайте.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Не, нямам уточняващ въпрос. Искам само да благодаря за отговора. Аз нямам честта да познавам тези хора, дори не съм ги виждал. Знаете, че наше задължение е, когато постъпи такъв тип сигнал, аз видях, че предишният директор, когото Вие сте махнал, е бил съвсем отскоро. Може би ще Ви пусна един въпрос в писмен порядък, за да се изчисти този случай и Вие да отговорите по всички въпроси, които имат, за да не се създава такъв тип смущения в цели сектори. Мисля, че така е коректно да се изясняват, да се изчистват такъв тип проблеми.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Само да допълня конкретно за Българска служба за акредитация. Законът за акредитацията е такъв, че тези постове – специално поста на изпълнителен директор – не може да се заеме от когото и да е. Можем да говорим за всякакви назначения – партийни, непартийни и т.н. – но тук законът ни връзва ръцете и може да бъде назначен само и единствено тесен професионалист. Включително и предишният директор е бил човек, който отговаря на тези изисквания, но, пак казвам, той беше воден за носа и буквално управляван от лицето главен секретар, който пък не отговаря на изисквания на закона.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин министър.
Колеги, други въпроси имате ли? Не виждам.
Благодаря Ви, господин министър.
Благодаря и на всички, които взеха участие в днешното заседание на комисията.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.

(Закрито в 15.30 часа)



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:

Петър Кънев



Стенограф:
Божидарка Бойчева
(Файлът съдържа 71 440 знака)