Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по икономическа политика и туризъм
29/04/2015
1. Обявяване на общ законопроект, изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание въз основа на приетите на първо гласуване на 22 април 2015 г. законопроекти за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 554-01-36, внесен от Кристиян Вигенин и група народни представители на 17 февруари 2015 г., № 502-01-21, внесен от Министерския съвет на 20 март 2015 г. и № 502-01-25, внесен от Министерския съвет на 7 април 2015 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 502-01-29, внесен от Министерския съвет на 21 април 2015 г. -- първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 502-01-26, внесен от Министерския съвет на 7 април 2015 г. -- първо гласуване.
4. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 12
На 29 април 2015 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обявяване на общ законопроект, изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание въз основа на приетите на първо гласуване на 22 април 2015 г. законопроекти за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 554-01-36, внесен от Кристиян Вигенин и група народни представители на 17 февруари 2015 г., № 502-01-21, внесен от Министерския съвет на 20 март 2015 г. и № 502-01-25, внесен от Министерския съвет на 7 април 2015 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 502-01-29, внесен от Министерския съвет на 21 април 2015 г. -- първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 502-01-26, внесен от Министерския съвет на 7 април 2015 г. -- първо гласуване.
4. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.10 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
ДНЕВНИЯТ РЕД ви е раздаден предварително. Той е следният:
1. Обявяване на общ законопроект, изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание въз основа на приетите на първо гласуване на 22 април 2015 г. законопроекти за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 554-01-36, внесен от Кристиян Вигенин и група народни представители на 17 февруари 2015 г., № 502-01-21, внесен от Министерския съвет на 20 март 2015 г. и № 502-01-25, внесен от Министерския съвет на 7 април 2015 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 502-01-29, внесен от Министерския съвет на 21 април 2015 г. -- първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 502-01-26, внесен от Министерския съвет на 7 април 2015 г. -- първо гласуване.
4. Разни.
По т. 2 от предлагания законопроект ние сме водеща комисия, а по т. 3 не сме водеща комисия, трета по значимост сме по този закон.
Има ли предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения ви дневен ред.
Гласували: "за" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.
Гости на днешното заседание по точка първа и втора от дневния ред са:
от Министерството на икономиката:
Министърът няма да може да дойде, обади се, че е ангажиран в момента с друга среща.
- Даниела Везиева – заместник-министър на икономиката; Емил Алексиев – началник на отдел в Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“; Цвета Караилиева – главен експерт в Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“ и Людмила Пеовска – младши експерт в Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“;
от Комисия за защита на потребителите:
- Димитър Маргаритов – председател; Константин Арабаджиев – член; Константин Райков – член;
от Асоциация на индустриалния капитал в България:
- Ивелин Желязков;
от Съюз Произведено в България:
- Пламен Грозданов – изпълнителен директор;
от Българска асоциация за лизинг:
- Борислав Тодоров – председател.
Преминаваме към точка първа от дневния ред: Обявяване на общ законопроект, изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание въз основа на приетите на първо гласуване на 22 април 2015 г. законопроекти за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 554-01-36, внесен от Кристиян Вигенин и група народни представители на 17 февруари 2015 г., № 502-01-21, внесен от Министерския съвет на 20 март 2015 г. и № 502-01-25, внесен от Министерския съвет на 7 април 2015 г.
Тази точка е чисто технологична. Знаете, че имаше няколко предложения. Всички те трябваше да бъдат обединени в едно общо предложение, за да влезе законопроектът в зала. Това е за връщане в така наречения забранителен списък на предприятия, които парламентът не разрешава да бъдат продавани изцяло или части от тях. Това по предложенията на Министерския съвет мина и през нашата комисия, мина и през пленарна зала.
Но, за да можем да продължим нататък обаче, трябва да обединим трите предложения. Получили сте материала. Най-вероятно, ако днес или утре сутринта подпиша предложението, ще го вкараме и веднага ще предложа в пленарна зала само тридневен срок за предложения между първо и второ четене, защото всъщност имаше пълен консенсус по взимането на това решение.
Така че ви предлагам следното: Има ли някой против да приемем общия законопроект, изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – законопроекти за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол?
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението се приема.
Преминаваме към точка втора от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 502-01-29, внесен от Министерския съвет на 21 април 2015 г. -- първо гласуване.
Гостите имат думата. Заповядайте, заместник-министър Везиева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА ВЕЗИЕВА: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Проектът на закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите цели да въведе в българското законодателство изискванията на Директива 2013/11 на Европейския съюз, на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. за алтернативно решаване на потребителски спорове и да създаде условия за прилагане на Регламент 524/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно онлайн решаване на потребителските спорове.
С предложения проект на закон се регламентира извънсъдебното разрешаване на потребителски спорове като е предвидено всички национални и трансгранични спорове между потребители и търговци, свързани с продажба на стоки или предоставяне на услуги, да могат да бъдат отнесени до органи за алтернативно решаване на спорове. Органите за алтернативно решаване на спорове могат да бъдат еднолични или колективни, публични или частни, а в зависимост от изхода на процедурата могат да предлагат решение, чието спазване има доброволен характер; налагат решение, което е задължително за спазване или само да събират страните по спора, за да им се помогне в намирането на правилното решение.
Едновременно с това се въвеждат и конкретни изисквания към самите органи за алтернативно решаване на спорове и техните процедурни правила за работа, на които трябва да отговарят. В тази връзка, подробно е разписано съдържанието на принципите за независимост, безпристрастност, експертност, прозрачност, ефективност, справедливост, свобода и законосъобразност, които трябва да се спазват, за да се осигури достъп на потребителите до извънсъдебното решаване на споровете.
Проектът на закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите определя министъра на икономиката да изпълнява функциите на компетентен орган по смисъла на Директива 2013/11/ЕС, като му предоставя правомощия да признава органите за алтернативно решаване на споровете, които отговарят на законовите изисквания и да ги включва в списък на признатите органи за алтернативно решаване на споровете на национално ниво, който списък се предоставя на Европейската комисия. Едновременно с това, министърът на икономиката следи дали органите за алтернативно решаване на споровете спазват задълженията, определени в Регламент № 524/2013 г. за онлайн разрешаване на спорове.
Проектът на закон също така определя Европейския потребителски център към Комисия за защита на потребителите да бъде контактна точка съгласно чл. 7 от Регламент № 524 относно разрешаване на онлайн споровете.
Един от основните елементи на проекта за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите е предоставянето на информация за съществуващи органи за алтернативно решаване на споровете. Проектът предвижда министърът на икономиката, органите за алтернативно решаване на спорове и Европейският потребителски център към Комисията за защита на потребителите да публикуват на своите интернет страници списъка на признатите органи за алтернативно решаване на спорове, електронна връзка към интернет страницата на Европейската комисия, на която е публикуван консолидираният списък на органите за алтернативно решаване на спорове в държавите-членки на Европейския съюз, както и да осигуряват електронна връзка към платформата за онлайн решаване на спорове. В проекта на закон са включени и задължения за търговците да предоставят информация на потребителите за органите за алтернативно решаване на спорове и дали и как ще ги използват, в случай на спор с потребители.
С предложения проект се доразвива и усъвършенства структурата, обхвата на действие и начина на работа на Помирителните комисии към Комисията за защита на потребителите, за да могат те да бъдат признати за органи за алтернативно разрешаване на спорове, в изпълнение на изискванията на Директива 2013/11/ЕС.
Предвидено е освен сега действащите общи помирителни комисии да бъдат създадени и секторни такива, които да разглеждат спорове, свързани с гаранционна отговорност, право на регламентация на стоки и на рекламации или услуги, неправни клаузи в договорите, нелоялни търговски практики и други. Секторните помирителни комисии ще разглеждат спорове между потребители и търговци в областта на енергетиката, водоснабдителните и канализационни услуги, електронните съобщения, пощенските услуги, транспорта и финансовия сектор.
Направените промени засягат обхвата на действие на общите и секторни помирителни комисии и техния състав, определяне на председателите, заместник-председателите и членовете, както и начина на работа, участието на страните по спорове и завършека на самата процедура.
С проекта на закон е предвидено министърът на икономиката да определя със заповед седалището и района на действие на общите и на секторните помирителни комисии. От друга страна, председателят на Комисията за защита на потребителите ще одобрява със заповед списък на председателите, заместник-председателите и останалите членове на общи и секторни помирителни комисии, които ще действат за постигане на споразумения между потребители и търговци.
Важен момент е включването като задължително условие потребителите да са подали жалба за разрешаване на спор към съответния търговец и след това да могат да сезират самата помирителна комисия. Също така с проекта се запазва доброволният принцип на участието на търговеца или упълномощен от него представите и когато потребител сезира помирителната комисия с искане за разглеждане на спор, търговецът ще преценява дали да участва в процедурата или не.
След приемане на закона, министърът на икономиката следва да изготви и да утвърди правилник за прилагане дейността на помирителните комисии към Комисията за защита на потребителите, където подробно ще бъдат разписани правилата им за работа и ще бъдат нотифицирани пред Европейската комисия като органи за алтернативно решаване на спорове.
Следва да се отбележи, че са направени изменения в нормативната уредба и по отношение на Помирителната комисия за платежни спорове към Комисията за защита на потребителите, уредена в Глава осем на Закона за платежните услуги и платежните системи.
В заключение подчертаваме, че разпоредбите на Директива 2013/11/ЕС трябва да бъдат въведени в националното ни законодателство не по-късно от 9 юли тази година.
С предложените изменения и допълнения на Закона за защита на потребителите се постига и съответствие с европейското право и се създават условия за подобряване на достъпа на потребителите до алтернативни способи за решаване на спорове и повишаване нивото на потребителска защита чрез осигуряването на прости, ефикасни, бързи и евтини начини за разрешаване на национални трансгранични спорове, възникнали между потребители и търговци.
Благодаря ви!
Готови сме да отговаряме на всякакви въпроси, ако има такива.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря, госпожо заместник-министър.
Имат думата представителите на Комисията за защита на потребителите. Само ще Ви помоля, мотивите сме ги чели внимателно всички, не ги повтаряйте.
ДИМИТЪР МАРГАРИТОВ (председател на Комисията за защита на потребителите): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Комисията за защита на потребителите, както разбрахме от експозето на заместник-министър Везиева, ще има функции по отношение най-вече на секторните помирителни комисии и, разбира се, ще продължи да осъществява функциите си по отношение дейността на общите помирителни комисии. Мисля, че това, което беше направено като представяне, дава достатъчно ясна картина на това, което се предвижда да се случи.
Мога само да кажа, че ние подкрепяме законопроекта във вида, в който той е внесен в Народното събрание. И в случай че бъде приет, Комисията за защита на потребителите ще предприеме активни действия, каквото всъщност се и вменява с част от законовите текстове, за това да се опитаме и, надявам се, да успеем да превърнем най-вече секторните помирителни комисии в един ефективно действащ орган за алтернативно решаване на спорове, както и, разбира се, посредством Европейския потребителски център, който е към Комисията за защита на потребителите, да превърнем тази алтернативна мярка – онлайн решаването на спорове – в привлекателна и атрактивна за потребителите при възникването на трансгранични потребителски спорове.
Разбира се, на разположение сме да отговаряме и на въпроси, които възникнат.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Маргаритов.
Колеги, имате думата.
Заповядайте!
БОРИС ЯЧЕВ: Имам въпрос към Комисията за защита на потребителите.
Създаването на тези секторни комисии свързано ли е с нарастване на вашия административен капацитет? Имате ли в момента такава възможност? Ще трябва ли да има увеличение на администрацията? Подготвени ли сте за това нещо? Има ли бюджет предвиден?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин Маргаритов, да отговорите на поставения въпрос.
ДИМИТЪР МАРГАРИТОВ (председател на Комисията за защита на потребителите): На този етап няма промяна в сегашния статут на комисията както като щат, така и като бюджет. Така че най-вероятно поне в началото ние ще започнем да работим с наличния капацитет, разбира се, изследвайки възможностите да привличаме и съответните компетентни лица като външни сътрудници. Но ние сме решени да анализираме дейността в първите месеци след стартиране функционирането на тези комисии и да предложим съответни конкретни мерки, ако констатираме, че се налага значително увеличаване на административния капацитет и на разходите по отношение функционирането на комисиите. Сега обаче стартираме с това, което имаме към момента.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Маргаритов.
Заповядайте, госпожо заместник-министър. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА ВЕЗИЕВА: Само да допълня нещо към отговора на господин Маргаритов. На практика секторните помирителни комисии се определят като състави най-вече от регулаторните и надзорни органи, тоест, от ДКЕВР, от банковия надзор и т.н. Така че това няма да доведе в никакъв случай до разширяване щата на комисията. Ще има представители, но на практика няма да доведе до увеличаване на структурата.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър.
Колеги, има ли други въпроси?
Ако разрешите, аз също имам страшно много въпроси. Въобще ще ви предложа между първо и второ четене, мине ли този законопроект през пленарна зала, а най-вероятно ще мине през пленарна зала на първо гласуване, ще искаме две до три седмици срок за предложения за второ четене.
Доколкото разбирам от мотивите, които са 11 страници, има две основни неща, които са свързани с евроинтеграцията. Едното са групите за алтернативно решаване на спорове, а второто са помирителните комисии.
Аз лично като председател на нашата комисия, където много държим на цифрите, ви гарантирам, че няма да гледаме този законопроект на второ четене, без да видим финансовата обосновка. Страшно много се притеснявам. Този оптимизъм на колегата от Комисията за защита на потребителите ми е много приятен, чудесен е, но имайте предвид, че дори и да наемете външни консултанти, ще трябва да плащате. Вече никой не работи за хубавите очи на новия шеф на КЗП.
Така че трябва да знаем в алтернативните органи за спорове – АРС, както им казвате, добре, няма да са към министерството, ще бъдат към Комисията за защита на потребителите или към някои от другите регулаторни органи. Но и на тях трябва да се плаща. На всички трябва да се плаща. Аз се притеснявам, че в един момент ще трябват сериозни средства и щатни бройки. Притеснявам се да не се окаже, че ние отново папагалски действаме на предложения от Брюксел.
Ще подкрепим този законопроект, ще го гласуваме, ще го направим, но трябва да знаем какво ще ни струва всичко това.
За помирителните комисии по места, доколкото разбирам, вие - Комисията за защита на потребителите - досега имахте структури навсякъде по страната. Сега към тях създавате и помирителни комисии. Така ли е? Ако е така, това пак струва нещо.
ДИМИТЪР МАРГАРИТОВ (председател на Комисията за защита на потребителите): Не, не е така.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА ВЕЗИЕВА: Не, не е така.
ДИМИТЪР МАРГАРИТОВ(председател на Комисията за защита на потребителите): Само секторни!
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добре, чудесно. Само секторни! Ще Ви дам думата и ще отговорите, но имайте предвид, че между първо и второ четене тези неща искам да ги изчистим, още повече, доколкото разбирам, този законопроект трябва да започне да действа от 9 юли 2015 г.
Заповядайте, госпожо заместник-министър Везиева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА ВЕЗИЕВА: Благодаря Ви, господин председател!
Първо, да кажа за финансовата обосновка. Аз съжалявам, ако не сме я приложили. Има такава направена по отношение на въвеждането на закона – колко струва и всичко това, за което говорите. Ще я предоставим. Съжалявам, че и аз в момента не я нося със себе си, за да ви цитирам числата, но ще я предоставим на комисията.
По отношение на щатовете. Към регионалните щатове на Комисията за защита на потребителите към момента има структуриран състав, който няма да се увеличи, тъй като тези комисии продължават да действат като общи такива – общи помирителни комисии. А секторните се създават тогава, когато има конкретен спор, свързан с тези сектори – енергетика, транспорт и съобщения, водоснабдяване и канализация, като за тях, да, ще се плащат някакви средства, но те няма да са щатни места.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добре, имате финансова обосновка. Очакваме да я получим.
Колеги, имате думата за други въпроси.
Ако няма, аз предлагам, който е съгласен да приемем законопроекта от Министерския съвет във вида, в който ни е предложен, да гласува.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 502-01-29, внесен от Министерския съвет на 21 април 2015 г., се приема за първо гласуване.
Колеги, преминаваме към точка трета от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 502-01-26, внесен от Министерския съвет на 7 април 2015 г. -- първо гласуване.
Предупредихме, че не сме водеща комисия, но явно интересът по този закон е по-голям, отколкото по предишния. Имаме и доста гости, а именно:
от Министерството на околната среда и водите:
- Павел Гуджеров – заместник-министър на околната среда и водите и Асен Личев – директор на Дирекция „Управление на водите“;
от Държавна агенция за метрологичен и технически надзор:
- Стефан Цанков – председател;
от Асоциация на производителите на безалкохолни напитки в България:
- Жана Величкова, Евдокия Манева и Румяна Георгиева.
Давам думата на заместник-министъра на околната среда и водите. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Както добре знам, Вашето искане е да не се четат дословно мотивите понеже всички със сигурност сте ги чели.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Много внимателно са изчетени. Така че, ако имате да добавите нещо към тях, допълнете го.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ: Само може да се каже, че ще обобщя мотивите.
Предложеният на вашето внимание законопроект касае два ключови сектора. Единият е осигуряване на безопасност и защита на населението на Република България. Вторият касае предварителните условности или така наречените ексанте условия за функциониране на оперативните програми, като тук се засяга Оперативна програма „Околна среда“, Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ и Програма за развитие на селските райони.
В законопроекта се регламентира контролът по изпълнение на мерките за поддържане на язовирните стени и съоръжения към тях, като контролът е възложен на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Регламентират се задълженията на собствениците на язовири. Също така е преодолян един вакуум в законодателството, който съществуваше, във връзка със състава на комисиите, които се сформират към областните управители, които извършват така наречените пролетни и есенни проверки по хидротехническите съоръжения и язовирната стена.
Там съществуваше казуса, че когато има направени от тях предписания, така или иначе трудно впоследствие се упражнява контрол върху направените предписания. В случая това вече е преодоляно. Предписанията по компетентност ще се съблюдават от Държавна агенция метрологичен и технически надзор и от Басейновата дирекция по райони за басейно-направление.
Важно да се спомене е, че се установява единен координационен механизъм, който да интегрира политиката по води в секторните политики по министерства, като в този координационен съвет са включени всички ведомства, имащи някакво отношение към водите – Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на земеделието и храните, Министерството на транспорта информационните технологии и съобщенията, включително и Националното сдружение на общините в Република България – да не ги изброявам всичките.
По повод ексанте условията споменахме. Най-притеснителното в случая, което често се появява като коментар, е необходимостта да бъдат разглеждани издадените разрешителни за водовземане, водоползване на всеки срок за актуализиране на плановете за управление на речните басейни.
Съвсем в стегнат формат това е, което имам да ви представя. Готови сме да отговаряме на ваши въпроси.
Господин Личев може би, ако има някакви допълнения, господин Цанков – също, моля да им дадете възможност да го направят.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин Личев.
АСЕН ЛИЧЕВ (директор на Дирекция „Управление на водите“): Само едно нещо искам да допълня, ако ми разрешите.
Господин председател, дами и дами и господа народни представители, понеже казахте, че обичате числата, ще ви кажа, че този закон се явява на трето място по икономическа значимост - след закона за държавния бюджет и външния дълг, защото приемането му в Народното събрание осигурява 5,26 млрд. лв. по трите програми и заедно с държавното съфинансиране.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин Цанков.
СТЕФАН ЦАНКОВ (председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор): Това е нова дейност за Държавната агенция. Тепърва предстои са създадем капацитет, но имаме достатъчно опит с други съоръжения с повишена опасност, които, така или иначе, са включени в други закони и са основна наша дейност.
След приемане на закона очакваме и, разбира се, финансовата обосновка, която сме предложили, да започнем да я прилагаме. Надяваме се още от октомври месец да започне подготвителната работа.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
От колегите народни представители има ли питания, въпроси към гостите? Ако не, първо, да дадем думата на останалите ни гости и след това пак ще имате думата за въпроси.
Заповядайте, госпожо Георгиева.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (парламентарен секретар на КРИБ): Благодаря Ви, господин председател!
Добър ден, казвам се Румяна Георгиева и съм парламентарен секретар на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искала да привлека вниманието на комисията към важен проблем, който засяга бизнеса с бутилирането на вода. Проблемът според нас е изключително важен. Ние нееднократно сме го поставяли на вниманието на народните представители съвместно с браншовата Камара за безалкохолни напитки, която е наш колективен член и всъщност представлява фирмите от този сектор.
Проблемът, който бихме искали да поставим за пореден път, става дума за уреждане на принципа „едно находище – един бутилировач“, „едно находище – едно търговско наименование“, както и въвеждане на дефиниция за находище за минерална вода и находище за изворна вода – проблем, който сме поставяли и в Комисията по околна среда, виждайки господин Божинов като председател тогава на комисията, принцип, който е уреден в закона, но е уреден единствено за минералните води. Отсъства дефиниция за изворните води. Затова очакваме това да се случи.
Но бих искала все пак по същество конкретно по нашите предложения, ако може, специалистът да отговори – това е госпожа Жана Величкова, която е изпълнителен директор на браншовата организация и наш колективен член, с които позиции ние сме съгласни.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, госпожо Величкова.
ЖАНА ВЕЛИЧКОВА (изпълнителен директор на Асоциация на производителите на безалкохолни напитки в България): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин заместник-министър. Благодаря за представянето, което направиха нашите партньори от КРИБ. Бих искала наистина да акцентирам в малко повече детайли, но ще бъда кратка, върху проблема.
Напълно в целите е и настоящата законодателна инициатива, а именно отстраняване на някои дефекти в транспониране на европейското законодателство и интегриране на политиката по управление на води с политиките в отраслите във водния сектор, какъвто е бутилираната вода.
Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България за пореден път апелира за намиране на трайно и устойчиво решение и постановяване на принципа „едно находище – един битилировач, едно търговско наименование“ за изворните води, така, както е залегнал в момента в закона за минералните води.
Ние спазваме европейски директиви. Европейската директива не третира двете категории води по различен начин, защото става въпрос за води, които се предлагат на пазара в натуралния си вид, без да бъдат допълнително обработени. Липсата на такъв принцип дава възможност за предоставяне на оторизация за множествена експлоатация, която поставя под риск инвестициите, не дава възможност да бъдат изпълнени европейските директиви и за съжаление вече имаме две практики на издадени разрешителни за множествена експлоатация, които са генерирали ефективно нарушение на европейското законодателство, за което са инициирани и жалби в Европейската комисия.
Апелираме към вас и вашата подкрепа. Знаем, че имаме ангажимент на народни представители във водещата комисия да подкрепят бизнеса с внасяне на допълнителни кратки предложения между първо и второ четене. Но тъй като въпросът изключително много засяга бизнес средата, отправяме апел към Комисията по икономическа политика и туризъм за подкрепа.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви и аз, госпожо Величкова.
Колеги, имате думата.
Господин Гуджеров, ако трябва да бъда по-конкретен, какво ще правим с Горна баня и с Девин – това е въпросът ми.
Заповядайте, господин заместник-министър Гуджеров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Имахме този дебат и в Комисията по околна среда и водите. Първо, искам да изкажа моето уважение към уважаемите дами.
Това, което аз искам да кажа, е, че тази материя се урежда по принцип в Закона за храните. Съжалявам, че не мога да цитирам закона по памет, но мисля, че беше чл. 2, ал. 4 или чл. 4, ал. 2, където се казва, че бутилираната минерална и изворна вода по смисъла на Закона за храните е храна.
Другото, което искам да кажа – съвсем в началото започнах с няколко уводни думи за това колко важни са двете насоки, които регламентира този законопроект. От една страна, сигурността, от друга страна, ексенте условията, като господин Личев обясни колко важни са те.
Не смятам, че именно сега е мястото, нито това е законът, където трябва да се уреждат тези икономически отношения. Може би в заключение уважаемият господин Иванов, председателят на Комисията по околна среда и водите, отправи от българския парламент запитване за това каква е практиката в останалите европейски държави. Оказа се, че това не е утвърдена практика – едно находище – един бутилировач – един концесионер. Предполагам, че може да представи официалната справка на българския парламент и на вашето внимание.
С това ще приключа.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви и аз, господин заместник-министър.
Господин Божинов, очакваме да вземете думата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Аз няма да направя изказване, с което да предреша въпроса, но дори и да се приеме това предложение, то ще важи занапред. И двата случая, които са известни, ще останат сигурно така, както са действащите разрешителни. И в този цикъл от промени, които вие предвиждате, може да се направи нещо.
Така че двата случая няма да могат да бъдат решени сега. Това е моето най-общо разбиране по въпроса, доколкото си спомням дебата от преди години, когато правехме изменението на закона.
Това е засега.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз също нямам какво повече да добавя. Преди това имахме разговор с вас. Не сме водеща комисия по този законопроект. Явно в този вид ще бъде приет законопроектът в комисията и в пленарна зала на първо четене.
Между първо и второ четене вече вие трябва да прецените народни представители, които имат право да внасят предложения, да го направят. Но те ще се разглеждат във водещата комисия, а не в Комисията по икономическа политика и туризъм.
Колеги, имате ли други мнения, съображения?
Заповядайте, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Искам да попитам и аз вносителите, ако може, това за заварените случаи така ли е наистина? Дадените вече разрешения няма да бъдат повлияни и единствено за извори, за които няма дадени разрешения, за тях ще може да се дават разрешителни на няколко фирми за един извор? Това е единият ми въпрос.
Вторият въпрос е следният. Това няма ли да обезсърчи компаниите да инвестират в сондажи и в бутилиращи предприятия, при положение, че те нямат гаранция, че марката, в която инвестират и която развиват с реклами и с какво ли не още, защото знаем, че в крайна сметка една вода така се налага – с реклама. Има нови води, които станаха доста популярни благодарение на това, че имат много активна маркетингова политика.
Ако стане така, че да няма гаранция, че изворът ще бъде ползван само от този инвеститор, то тогава не знам кой инвеститор изобщо ще се заеме да инвестира.
Последният ми въпрос е следният. При положение, че има колкото си искаш извори, грубо казано, в България, какво налага ние да делим един и същи извор с колкото си искат кандидати до достигането на дебита на извора, примерно?
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Добрев.
Заповядайте, господин заместник-министър, да отговорите на въпроса на господин Добрев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Първо, по принцип парламентът е законодателният орган и това, което е издадено към момента като разрешителни, мисля, че са устойчиви административни актове, които не знам дали могат да бъдат повлияни с приемането им сега. То трябва да се приеме закон със задна дата, едва ли не, за да може да повлияе нещо, случило се в миналото.
Колкото до практиката – това, което попитахте – дали би имали влияние, дали се налага да бъдат делени извори до достигане на дебита им, главното, което аз исках да кажа, е, че не съм „за“ или „против“ утвърждаването на това като принцип. Просто според мен мнението е, че не е мястото в Закона за водите и не е моментът точно сега, разглеждайки тези толкова важни теми.
Не изказвам мнение дали е добре, дали не е добре.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Господин Божинов, заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Това е законът, който урежда реда за даване на разрешителните. Даже сега в новото изменение – аз вчера се върнах и не съм се запознал най-точно – но вие там давате един период, в който, ако има достатъчно основание, може да се преразглеждат разрешителните.
Но, така или иначе, този закон регламентира кои са органите, кои са правомощията, какви са условията. Така че, ако ще се прави нещо, мястото му е тук. Така мисля аз.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Тоест, не тук, а в този закон? Благодаря.
Колеги, има ли някакви други съображения? Това е много стар въпрос, ние го разискваме вече в трети или четвърти парламент.
Аз ви предлагам, ако няма други мнения и съображения, виждам по питащия ви поглед, че искате ние да застанем плътно зад вас, но пак ви казвам, не сме водеща комисия.
Предлагам да минем към гласуване.
Моля, гласувайте законопроекта във вида, в който ни е подаден на първо четене.
Гласували: "за" - 12, "против"- няма, "въздържали се" - 4.
Господин Кирил Цочев помоли да гласуваме от негово име по същия начин, както гласуваме и ние – „въздържал се“.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за водите, № 502-01-36, внесен от Министерския съвет на 7 април 2015 г., се приема за първо четене.
Преминаваме към точка четвърта от дневния ред: Разни.
Първо, следващата сряда няма да имаме заседание по понятни причини – не е работен ден.
По-следващата сряда, на 13 май, най-вероятно ще имаме само една точка от дневния ред – блиц контрол на министъра на туризма, ако не излезе нещо супер спешно и важно.
Но по същото време в зала „Изток“ ще има една много интересна среща, чийто организатор е Комисията по външна политика. Тя ще бъде за трансатлантическата спогодба Европа – Съединени Американски щати с участието на няколко министри и гости от Брюксел.
Всички ние сме поканени на тази среща.
Има ли други въпроси, колеги?
Ако нямате, благодаря ви за активното участие в това заседание и изключително активното ви участие в дебатите.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
(Закрито в 14.50 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Петър Кънев
Стенограф:
Божидарка Бойчева
(Файлът съдържа 37 000 знака)
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 502-01-29, внесен от Министерския съвет на 21 април 2015 г. -- първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 502-01-26, внесен от Министерския съвет на 7 април 2015 г. -- първо гласуване.
4. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 12
На 29 април 2015 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обявяване на общ законопроект, изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание въз основа на приетите на първо гласуване на 22 април 2015 г. законопроекти за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 554-01-36, внесен от Кристиян Вигенин и група народни представители на 17 февруари 2015 г., № 502-01-21, внесен от Министерския съвет на 20 март 2015 г. и № 502-01-25, внесен от Министерския съвет на 7 април 2015 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 502-01-29, внесен от Министерския съвет на 21 април 2015 г. -- първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 502-01-26, внесен от Министерския съвет на 7 април 2015 г. -- първо гласуване.
4. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.10 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
ДНЕВНИЯТ РЕД ви е раздаден предварително. Той е следният:
1. Обявяване на общ законопроект, изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание въз основа на приетите на първо гласуване на 22 април 2015 г. законопроекти за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 554-01-36, внесен от Кристиян Вигенин и група народни представители на 17 февруари 2015 г., № 502-01-21, внесен от Министерския съвет на 20 март 2015 г. и № 502-01-25, внесен от Министерския съвет на 7 април 2015 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 502-01-29, внесен от Министерския съвет на 21 април 2015 г. -- първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 502-01-26, внесен от Министерския съвет на 7 април 2015 г. -- първо гласуване.
4. Разни.
По т. 2 от предлагания законопроект ние сме водеща комисия, а по т. 3 не сме водеща комисия, трета по значимост сме по този закон.
Има ли предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения ви дневен ред.
Гласували: "за" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.
Гости на днешното заседание по точка първа и втора от дневния ред са:
от Министерството на икономиката:
Министърът няма да може да дойде, обади се, че е ангажиран в момента с друга среща.
- Даниела Везиева – заместник-министър на икономиката; Емил Алексиев – началник на отдел в Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“; Цвета Караилиева – главен експерт в Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“ и Людмила Пеовска – младши експерт в Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“;
от Комисия за защита на потребителите:
- Димитър Маргаритов – председател; Константин Арабаджиев – член; Константин Райков – член;
от Асоциация на индустриалния капитал в България:
- Ивелин Желязков;
от Съюз Произведено в България:
- Пламен Грозданов – изпълнителен директор;
от Българска асоциация за лизинг:
- Борислав Тодоров – председател.
Преминаваме към точка първа от дневния ред: Обявяване на общ законопроект, изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание въз основа на приетите на първо гласуване на 22 април 2015 г. законопроекти за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 554-01-36, внесен от Кристиян Вигенин и група народни представители на 17 февруари 2015 г., № 502-01-21, внесен от Министерския съвет на 20 март 2015 г. и № 502-01-25, внесен от Министерския съвет на 7 април 2015 г.
Тази точка е чисто технологична. Знаете, че имаше няколко предложения. Всички те трябваше да бъдат обединени в едно общо предложение, за да влезе законопроектът в зала. Това е за връщане в така наречения забранителен списък на предприятия, които парламентът не разрешава да бъдат продавани изцяло или части от тях. Това по предложенията на Министерския съвет мина и през нашата комисия, мина и през пленарна зала.
Но, за да можем да продължим нататък обаче, трябва да обединим трите предложения. Получили сте материала. Най-вероятно, ако днес или утре сутринта подпиша предложението, ще го вкараме и веднага ще предложа в пленарна зала само тридневен срок за предложения между първо и второ четене, защото всъщност имаше пълен консенсус по взимането на това решение.
Така че ви предлагам следното: Има ли някой против да приемем общия законопроект, изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – законопроекти за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол?
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението се приема.
Преминаваме към точка втора от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 502-01-29, внесен от Министерския съвет на 21 април 2015 г. -- първо гласуване.
Гостите имат думата. Заповядайте, заместник-министър Везиева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА ВЕЗИЕВА: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Проектът на закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите цели да въведе в българското законодателство изискванията на Директива 2013/11 на Европейския съюз, на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. за алтернативно решаване на потребителски спорове и да създаде условия за прилагане на Регламент 524/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно онлайн решаване на потребителските спорове.
С предложения проект на закон се регламентира извънсъдебното разрешаване на потребителски спорове като е предвидено всички национални и трансгранични спорове между потребители и търговци, свързани с продажба на стоки или предоставяне на услуги, да могат да бъдат отнесени до органи за алтернативно решаване на спорове. Органите за алтернативно решаване на спорове могат да бъдат еднолични или колективни, публични или частни, а в зависимост от изхода на процедурата могат да предлагат решение, чието спазване има доброволен характер; налагат решение, което е задължително за спазване или само да събират страните по спора, за да им се помогне в намирането на правилното решение.
Едновременно с това се въвеждат и конкретни изисквания към самите органи за алтернативно решаване на спорове и техните процедурни правила за работа, на които трябва да отговарят. В тази връзка, подробно е разписано съдържанието на принципите за независимост, безпристрастност, експертност, прозрачност, ефективност, справедливост, свобода и законосъобразност, които трябва да се спазват, за да се осигури достъп на потребителите до извънсъдебното решаване на споровете.
Проектът на закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите определя министъра на икономиката да изпълнява функциите на компетентен орган по смисъла на Директива 2013/11/ЕС, като му предоставя правомощия да признава органите за алтернативно решаване на споровете, които отговарят на законовите изисквания и да ги включва в списък на признатите органи за алтернативно решаване на споровете на национално ниво, който списък се предоставя на Европейската комисия. Едновременно с това, министърът на икономиката следи дали органите за алтернативно решаване на споровете спазват задълженията, определени в Регламент № 524/2013 г. за онлайн разрешаване на спорове.
Проектът на закон също така определя Европейския потребителски център към Комисия за защита на потребителите да бъде контактна точка съгласно чл. 7 от Регламент № 524 относно разрешаване на онлайн споровете.
Един от основните елементи на проекта за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите е предоставянето на информация за съществуващи органи за алтернативно решаване на споровете. Проектът предвижда министърът на икономиката, органите за алтернативно решаване на спорове и Европейският потребителски център към Комисията за защита на потребителите да публикуват на своите интернет страници списъка на признатите органи за алтернативно решаване на спорове, електронна връзка към интернет страницата на Европейската комисия, на която е публикуван консолидираният списък на органите за алтернативно решаване на спорове в държавите-членки на Европейския съюз, както и да осигуряват електронна връзка към платформата за онлайн решаване на спорове. В проекта на закон са включени и задължения за търговците да предоставят информация на потребителите за органите за алтернативно решаване на спорове и дали и как ще ги използват, в случай на спор с потребители.
С предложения проект се доразвива и усъвършенства структурата, обхвата на действие и начина на работа на Помирителните комисии към Комисията за защита на потребителите, за да могат те да бъдат признати за органи за алтернативно разрешаване на спорове, в изпълнение на изискванията на Директива 2013/11/ЕС.
Предвидено е освен сега действащите общи помирителни комисии да бъдат създадени и секторни такива, които да разглеждат спорове, свързани с гаранционна отговорност, право на регламентация на стоки и на рекламации или услуги, неправни клаузи в договорите, нелоялни търговски практики и други. Секторните помирителни комисии ще разглеждат спорове между потребители и търговци в областта на енергетиката, водоснабдителните и канализационни услуги, електронните съобщения, пощенските услуги, транспорта и финансовия сектор.
Направените промени засягат обхвата на действие на общите и секторни помирителни комисии и техния състав, определяне на председателите, заместник-председателите и членовете, както и начина на работа, участието на страните по спорове и завършека на самата процедура.
С проекта на закон е предвидено министърът на икономиката да определя със заповед седалището и района на действие на общите и на секторните помирителни комисии. От друга страна, председателят на Комисията за защита на потребителите ще одобрява със заповед списък на председателите, заместник-председателите и останалите членове на общи и секторни помирителни комисии, които ще действат за постигане на споразумения между потребители и търговци.
Важен момент е включването като задължително условие потребителите да са подали жалба за разрешаване на спор към съответния търговец и след това да могат да сезират самата помирителна комисия. Също така с проекта се запазва доброволният принцип на участието на търговеца или упълномощен от него представите и когато потребител сезира помирителната комисия с искане за разглеждане на спор, търговецът ще преценява дали да участва в процедурата или не.
След приемане на закона, министърът на икономиката следва да изготви и да утвърди правилник за прилагане дейността на помирителните комисии към Комисията за защита на потребителите, където подробно ще бъдат разписани правилата им за работа и ще бъдат нотифицирани пред Европейската комисия като органи за алтернативно решаване на спорове.
Следва да се отбележи, че са направени изменения в нормативната уредба и по отношение на Помирителната комисия за платежни спорове към Комисията за защита на потребителите, уредена в Глава осем на Закона за платежните услуги и платежните системи.
В заключение подчертаваме, че разпоредбите на Директива 2013/11/ЕС трябва да бъдат въведени в националното ни законодателство не по-късно от 9 юли тази година.
С предложените изменения и допълнения на Закона за защита на потребителите се постига и съответствие с европейското право и се създават условия за подобряване на достъпа на потребителите до алтернативни способи за решаване на спорове и повишаване нивото на потребителска защита чрез осигуряването на прости, ефикасни, бързи и евтини начини за разрешаване на национални трансгранични спорове, възникнали между потребители и търговци.
Благодаря ви!
Готови сме да отговаряме на всякакви въпроси, ако има такива.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря, госпожо заместник-министър.
Имат думата представителите на Комисията за защита на потребителите. Само ще Ви помоля, мотивите сме ги чели внимателно всички, не ги повтаряйте.
ДИМИТЪР МАРГАРИТОВ (председател на Комисията за защита на потребителите): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Комисията за защита на потребителите, както разбрахме от експозето на заместник-министър Везиева, ще има функции по отношение най-вече на секторните помирителни комисии и, разбира се, ще продължи да осъществява функциите си по отношение дейността на общите помирителни комисии. Мисля, че това, което беше направено като представяне, дава достатъчно ясна картина на това, което се предвижда да се случи.
Мога само да кажа, че ние подкрепяме законопроекта във вида, в който той е внесен в Народното събрание. И в случай че бъде приет, Комисията за защита на потребителите ще предприеме активни действия, каквото всъщност се и вменява с част от законовите текстове, за това да се опитаме и, надявам се, да успеем да превърнем най-вече секторните помирителни комисии в един ефективно действащ орган за алтернативно решаване на спорове, както и, разбира се, посредством Европейския потребителски център, който е към Комисията за защита на потребителите, да превърнем тази алтернативна мярка – онлайн решаването на спорове – в привлекателна и атрактивна за потребителите при възникването на трансгранични потребителски спорове.
Разбира се, на разположение сме да отговаряме и на въпроси, които възникнат.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Маргаритов.
Колеги, имате думата.
Заповядайте!
БОРИС ЯЧЕВ: Имам въпрос към Комисията за защита на потребителите.
Създаването на тези секторни комисии свързано ли е с нарастване на вашия административен капацитет? Имате ли в момента такава възможност? Ще трябва ли да има увеличение на администрацията? Подготвени ли сте за това нещо? Има ли бюджет предвиден?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин Маргаритов, да отговорите на поставения въпрос.
ДИМИТЪР МАРГАРИТОВ (председател на Комисията за защита на потребителите): На този етап няма промяна в сегашния статут на комисията както като щат, така и като бюджет. Така че най-вероятно поне в началото ние ще започнем да работим с наличния капацитет, разбира се, изследвайки възможностите да привличаме и съответните компетентни лица като външни сътрудници. Но ние сме решени да анализираме дейността в първите месеци след стартиране функционирането на тези комисии и да предложим съответни конкретни мерки, ако констатираме, че се налага значително увеличаване на административния капацитет и на разходите по отношение функционирането на комисиите. Сега обаче стартираме с това, което имаме към момента.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Маргаритов.
Заповядайте, госпожо заместник-министър. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА ВЕЗИЕВА: Само да допълня нещо към отговора на господин Маргаритов. На практика секторните помирителни комисии се определят като състави най-вече от регулаторните и надзорни органи, тоест, от ДКЕВР, от банковия надзор и т.н. Така че това няма да доведе в никакъв случай до разширяване щата на комисията. Ще има представители, но на практика няма да доведе до увеличаване на структурата.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър.
Колеги, има ли други въпроси?
Ако разрешите, аз също имам страшно много въпроси. Въобще ще ви предложа между първо и второ четене, мине ли този законопроект през пленарна зала, а най-вероятно ще мине през пленарна зала на първо гласуване, ще искаме две до три седмици срок за предложения за второ четене.
Доколкото разбирам от мотивите, които са 11 страници, има две основни неща, които са свързани с евроинтеграцията. Едното са групите за алтернативно решаване на спорове, а второто са помирителните комисии.
Аз лично като председател на нашата комисия, където много държим на цифрите, ви гарантирам, че няма да гледаме този законопроект на второ четене, без да видим финансовата обосновка. Страшно много се притеснявам. Този оптимизъм на колегата от Комисията за защита на потребителите ми е много приятен, чудесен е, но имайте предвид, че дори и да наемете външни консултанти, ще трябва да плащате. Вече никой не работи за хубавите очи на новия шеф на КЗП.
Така че трябва да знаем в алтернативните органи за спорове – АРС, както им казвате, добре, няма да са към министерството, ще бъдат към Комисията за защита на потребителите или към някои от другите регулаторни органи. Но и на тях трябва да се плаща. На всички трябва да се плаща. Аз се притеснявам, че в един момент ще трябват сериозни средства и щатни бройки. Притеснявам се да не се окаже, че ние отново папагалски действаме на предложения от Брюксел.
Ще подкрепим този законопроект, ще го гласуваме, ще го направим, но трябва да знаем какво ще ни струва всичко това.
За помирителните комисии по места, доколкото разбирам, вие - Комисията за защита на потребителите - досега имахте структури навсякъде по страната. Сега към тях създавате и помирителни комисии. Така ли е? Ако е така, това пак струва нещо.
ДИМИТЪР МАРГАРИТОВ (председател на Комисията за защита на потребителите): Не, не е така.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА ВЕЗИЕВА: Не, не е така.
ДИМИТЪР МАРГАРИТОВ(председател на Комисията за защита на потребителите): Само секторни!
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добре, чудесно. Само секторни! Ще Ви дам думата и ще отговорите, но имайте предвид, че между първо и второ четене тези неща искам да ги изчистим, още повече, доколкото разбирам, този законопроект трябва да започне да действа от 9 юли 2015 г.
Заповядайте, госпожо заместник-министър Везиева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА ВЕЗИЕВА: Благодаря Ви, господин председател!
Първо, да кажа за финансовата обосновка. Аз съжалявам, ако не сме я приложили. Има такава направена по отношение на въвеждането на закона – колко струва и всичко това, за което говорите. Ще я предоставим. Съжалявам, че и аз в момента не я нося със себе си, за да ви цитирам числата, но ще я предоставим на комисията.
По отношение на щатовете. Към регионалните щатове на Комисията за защита на потребителите към момента има структуриран състав, който няма да се увеличи, тъй като тези комисии продължават да действат като общи такива – общи помирителни комисии. А секторните се създават тогава, когато има конкретен спор, свързан с тези сектори – енергетика, транспорт и съобщения, водоснабдяване и канализация, като за тях, да, ще се плащат някакви средства, но те няма да са щатни места.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добре, имате финансова обосновка. Очакваме да я получим.
Колеги, имате думата за други въпроси.
Ако няма, аз предлагам, който е съгласен да приемем законопроекта от Министерския съвет във вида, в който ни е предложен, да гласува.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 502-01-29, внесен от Министерския съвет на 21 април 2015 г., се приема за първо гласуване.
Колеги, преминаваме към точка трета от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 502-01-26, внесен от Министерския съвет на 7 април 2015 г. -- първо гласуване.
Предупредихме, че не сме водеща комисия, но явно интересът по този закон е по-голям, отколкото по предишния. Имаме и доста гости, а именно:
от Министерството на околната среда и водите:
- Павел Гуджеров – заместник-министър на околната среда и водите и Асен Личев – директор на Дирекция „Управление на водите“;
от Държавна агенция за метрологичен и технически надзор:
- Стефан Цанков – председател;
от Асоциация на производителите на безалкохолни напитки в България:
- Жана Величкова, Евдокия Манева и Румяна Георгиева.
Давам думата на заместник-министъра на околната среда и водите. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Както добре знам, Вашето искане е да не се четат дословно мотивите понеже всички със сигурност сте ги чели.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Много внимателно са изчетени. Така че, ако имате да добавите нещо към тях, допълнете го.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ: Само може да се каже, че ще обобщя мотивите.
Предложеният на вашето внимание законопроект касае два ключови сектора. Единият е осигуряване на безопасност и защита на населението на Република България. Вторият касае предварителните условности или така наречените ексанте условия за функциониране на оперативните програми, като тук се засяга Оперативна програма „Околна среда“, Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ и Програма за развитие на селските райони.
В законопроекта се регламентира контролът по изпълнение на мерките за поддържане на язовирните стени и съоръжения към тях, като контролът е възложен на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Регламентират се задълженията на собствениците на язовири. Също така е преодолян един вакуум в законодателството, който съществуваше, във връзка със състава на комисиите, които се сформират към областните управители, които извършват така наречените пролетни и есенни проверки по хидротехническите съоръжения и язовирната стена.
Там съществуваше казуса, че когато има направени от тях предписания, така или иначе трудно впоследствие се упражнява контрол върху направените предписания. В случая това вече е преодоляно. Предписанията по компетентност ще се съблюдават от Държавна агенция метрологичен и технически надзор и от Басейновата дирекция по райони за басейно-направление.
Важно да се спомене е, че се установява единен координационен механизъм, който да интегрира политиката по води в секторните политики по министерства, като в този координационен съвет са включени всички ведомства, имащи някакво отношение към водите – Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на земеделието и храните, Министерството на транспорта информационните технологии и съобщенията, включително и Националното сдружение на общините в Република България – да не ги изброявам всичките.
По повод ексанте условията споменахме. Най-притеснителното в случая, което често се появява като коментар, е необходимостта да бъдат разглеждани издадените разрешителни за водовземане, водоползване на всеки срок за актуализиране на плановете за управление на речните басейни.
Съвсем в стегнат формат това е, което имам да ви представя. Готови сме да отговаряме на ваши въпроси.
Господин Личев може би, ако има някакви допълнения, господин Цанков – също, моля да им дадете възможност да го направят.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин Личев.
АСЕН ЛИЧЕВ (директор на Дирекция „Управление на водите“): Само едно нещо искам да допълня, ако ми разрешите.
Господин председател, дами и дами и господа народни представители, понеже казахте, че обичате числата, ще ви кажа, че този закон се явява на трето място по икономическа значимост - след закона за държавния бюджет и външния дълг, защото приемането му в Народното събрание осигурява 5,26 млрд. лв. по трите програми и заедно с държавното съфинансиране.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин Цанков.
СТЕФАН ЦАНКОВ (председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор): Това е нова дейност за Държавната агенция. Тепърва предстои са създадем капацитет, но имаме достатъчно опит с други съоръжения с повишена опасност, които, така или иначе, са включени в други закони и са основна наша дейност.
След приемане на закона очакваме и, разбира се, финансовата обосновка, която сме предложили, да започнем да я прилагаме. Надяваме се още от октомври месец да започне подготвителната работа.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
От колегите народни представители има ли питания, въпроси към гостите? Ако не, първо, да дадем думата на останалите ни гости и след това пак ще имате думата за въпроси.
Заповядайте, госпожо Георгиева.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (парламентарен секретар на КРИБ): Благодаря Ви, господин председател!
Добър ден, казвам се Румяна Георгиева и съм парламентарен секретар на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искала да привлека вниманието на комисията към важен проблем, който засяга бизнеса с бутилирането на вода. Проблемът според нас е изключително важен. Ние нееднократно сме го поставяли на вниманието на народните представители съвместно с браншовата Камара за безалкохолни напитки, която е наш колективен член и всъщност представлява фирмите от този сектор.
Проблемът, който бихме искали да поставим за пореден път, става дума за уреждане на принципа „едно находище – един бутилировач“, „едно находище – едно търговско наименование“, както и въвеждане на дефиниция за находище за минерална вода и находище за изворна вода – проблем, който сме поставяли и в Комисията по околна среда, виждайки господин Божинов като председател тогава на комисията, принцип, който е уреден в закона, но е уреден единствено за минералните води. Отсъства дефиниция за изворните води. Затова очакваме това да се случи.
Но бих искала все пак по същество конкретно по нашите предложения, ако може, специалистът да отговори – това е госпожа Жана Величкова, която е изпълнителен директор на браншовата организация и наш колективен член, с които позиции ние сме съгласни.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, госпожо Величкова.
ЖАНА ВЕЛИЧКОВА (изпълнителен директор на Асоциация на производителите на безалкохолни напитки в България): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин заместник-министър. Благодаря за представянето, което направиха нашите партньори от КРИБ. Бих искала наистина да акцентирам в малко повече детайли, но ще бъда кратка, върху проблема.
Напълно в целите е и настоящата законодателна инициатива, а именно отстраняване на някои дефекти в транспониране на европейското законодателство и интегриране на политиката по управление на води с политиките в отраслите във водния сектор, какъвто е бутилираната вода.
Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България за пореден път апелира за намиране на трайно и устойчиво решение и постановяване на принципа „едно находище – един битилировач, едно търговско наименование“ за изворните води, така, както е залегнал в момента в закона за минералните води.
Ние спазваме европейски директиви. Европейската директива не третира двете категории води по различен начин, защото става въпрос за води, които се предлагат на пазара в натуралния си вид, без да бъдат допълнително обработени. Липсата на такъв принцип дава възможност за предоставяне на оторизация за множествена експлоатация, която поставя под риск инвестициите, не дава възможност да бъдат изпълнени европейските директиви и за съжаление вече имаме две практики на издадени разрешителни за множествена експлоатация, които са генерирали ефективно нарушение на европейското законодателство, за което са инициирани и жалби в Европейската комисия.
Апелираме към вас и вашата подкрепа. Знаем, че имаме ангажимент на народни представители във водещата комисия да подкрепят бизнеса с внасяне на допълнителни кратки предложения между първо и второ четене. Но тъй като въпросът изключително много засяга бизнес средата, отправяме апел към Комисията по икономическа политика и туризъм за подкрепа.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви и аз, госпожо Величкова.
Колеги, имате думата.
Господин Гуджеров, ако трябва да бъда по-конкретен, какво ще правим с Горна баня и с Девин – това е въпросът ми.
Заповядайте, господин заместник-министър Гуджеров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Имахме този дебат и в Комисията по околна среда и водите. Първо, искам да изкажа моето уважение към уважаемите дами.
Това, което аз искам да кажа, е, че тази материя се урежда по принцип в Закона за храните. Съжалявам, че не мога да цитирам закона по памет, но мисля, че беше чл. 2, ал. 4 или чл. 4, ал. 2, където се казва, че бутилираната минерална и изворна вода по смисъла на Закона за храните е храна.
Другото, което искам да кажа – съвсем в началото започнах с няколко уводни думи за това колко важни са двете насоки, които регламентира този законопроект. От една страна, сигурността, от друга страна, ексенте условията, като господин Личев обясни колко важни са те.
Не смятам, че именно сега е мястото, нито това е законът, където трябва да се уреждат тези икономически отношения. Може би в заключение уважаемият господин Иванов, председателят на Комисията по околна среда и водите, отправи от българския парламент запитване за това каква е практиката в останалите европейски държави. Оказа се, че това не е утвърдена практика – едно находище – един бутилировач – един концесионер. Предполагам, че може да представи официалната справка на българския парламент и на вашето внимание.
С това ще приключа.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви и аз, господин заместник-министър.
Господин Божинов, очакваме да вземете думата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Аз няма да направя изказване, с което да предреша въпроса, но дори и да се приеме това предложение, то ще важи занапред. И двата случая, които са известни, ще останат сигурно така, както са действащите разрешителни. И в този цикъл от промени, които вие предвиждате, може да се направи нещо.
Така че двата случая няма да могат да бъдат решени сега. Това е моето най-общо разбиране по въпроса, доколкото си спомням дебата от преди години, когато правехме изменението на закона.
Това е засега.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз също нямам какво повече да добавя. Преди това имахме разговор с вас. Не сме водеща комисия по този законопроект. Явно в този вид ще бъде приет законопроектът в комисията и в пленарна зала на първо четене.
Между първо и второ четене вече вие трябва да прецените народни представители, които имат право да внасят предложения, да го направят. Но те ще се разглеждат във водещата комисия, а не в Комисията по икономическа политика и туризъм.
Колеги, имате ли други мнения, съображения?
Заповядайте, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Искам да попитам и аз вносителите, ако може, това за заварените случаи така ли е наистина? Дадените вече разрешения няма да бъдат повлияни и единствено за извори, за които няма дадени разрешения, за тях ще може да се дават разрешителни на няколко фирми за един извор? Това е единият ми въпрос.
Вторият въпрос е следният. Това няма ли да обезсърчи компаниите да инвестират в сондажи и в бутилиращи предприятия, при положение, че те нямат гаранция, че марката, в която инвестират и която развиват с реклами и с какво ли не още, защото знаем, че в крайна сметка една вода така се налага – с реклама. Има нови води, които станаха доста популярни благодарение на това, че имат много активна маркетингова политика.
Ако стане така, че да няма гаранция, че изворът ще бъде ползван само от този инвеститор, то тогава не знам кой инвеститор изобщо ще се заеме да инвестира.
Последният ми въпрос е следният. При положение, че има колкото си искаш извори, грубо казано, в България, какво налага ние да делим един и същи извор с колкото си искат кандидати до достигането на дебита на извора, примерно?
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Добрев.
Заповядайте, господин заместник-министър, да отговорите на въпроса на господин Добрев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Първо, по принцип парламентът е законодателният орган и това, което е издадено към момента като разрешителни, мисля, че са устойчиви административни актове, които не знам дали могат да бъдат повлияни с приемането им сега. То трябва да се приеме закон със задна дата, едва ли не, за да може да повлияе нещо, случило се в миналото.
Колкото до практиката – това, което попитахте – дали би имали влияние, дали се налага да бъдат делени извори до достигане на дебита им, главното, което аз исках да кажа, е, че не съм „за“ или „против“ утвърждаването на това като принцип. Просто според мен мнението е, че не е мястото в Закона за водите и не е моментът точно сега, разглеждайки тези толкова важни теми.
Не изказвам мнение дали е добре, дали не е добре.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Господин Божинов, заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Това е законът, който урежда реда за даване на разрешителните. Даже сега в новото изменение – аз вчера се върнах и не съм се запознал най-точно – но вие там давате един период, в който, ако има достатъчно основание, може да се преразглеждат разрешителните.
Но, така или иначе, този закон регламентира кои са органите, кои са правомощията, какви са условията. Така че, ако ще се прави нещо, мястото му е тук. Така мисля аз.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Тоест, не тук, а в този закон? Благодаря.
Колеги, има ли някакви други съображения? Това е много стар въпрос, ние го разискваме вече в трети или четвърти парламент.
Аз ви предлагам, ако няма други мнения и съображения, виждам по питащия ви поглед, че искате ние да застанем плътно зад вас, но пак ви казвам, не сме водеща комисия.
Предлагам да минем към гласуване.
Моля, гласувайте законопроекта във вида, в който ни е подаден на първо четене.
Гласували: "за" - 12, "против"- няма, "въздържали се" - 4.
Господин Кирил Цочев помоли да гласуваме от негово име по същия начин, както гласуваме и ние – „въздържал се“.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за водите, № 502-01-36, внесен от Министерския съвет на 7 април 2015 г., се приема за първо четене.
Преминаваме към точка четвърта от дневния ред: Разни.
Първо, следващата сряда няма да имаме заседание по понятни причини – не е работен ден.
По-следващата сряда, на 13 май, най-вероятно ще имаме само една точка от дневния ред – блиц контрол на министъра на туризма, ако не излезе нещо супер спешно и важно.
Но по същото време в зала „Изток“ ще има една много интересна среща, чийто организатор е Комисията по външна политика. Тя ще бъде за трансатлантическата спогодба Европа – Съединени Американски щати с участието на няколко министри и гости от Брюксел.
Всички ние сме поканени на тази среща.
Има ли други въпроси, колеги?
Ако нямате, благодаря ви за активното участие в това заседание и изключително активното ви участие в дебатите.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
(Закрито в 14.50 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Петър Кънев
Стенограф:
Божидарка Бойчева
(Файлът съдържа 37 000 знака)
