1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, № 502-01-49, внесен от Министерския съвет на 12 юни 2015 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение за премахване на визовия режим за краткосрочно пребиваване (до 90 дни) в Република България за гражданите на Руската Федерация, № 554-02-40, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 24 март 2015 г.
3. Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 502-01-29, внесен от Министерския съвет на 21 април 2015 г. -- за второ гласуване.
4. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ



П Р О Т О К О Л
№ 17

На 24 юни 2015 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, № 502-01-49, внесен от Министерския съвет на 12 юни 2015 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение за премахване на визовия режим за краткосрочно пребиваване (до 90 дни) в Република България за гражданите на Руската Федерация, № 554-02-40, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 24 март 2015 г.
3. Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 502-01-29, внесен от Министерския съвет на 21 април 2015 г. -- за второ гласуване.
4. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.10 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Дневният ред ви е раздаден предварително. Предлагам първо да го гласуваме, той не е особено тежък. Предполагам, че в рамките на добрия тон, който нашата комисия го спазваме редовно, ще приключим сравнително бързо.
Той е следният:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, № 502-01-49, внесен от Министерския съвет на 12 юни 2015 г. -- за първо гласуване.
Предупреждавам, че по тази точка ние не сме водеща комисия.
2. Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение за премахване на визовия режим за краткосрочно пребиваване (до 90 дни) в Република България за гражданите на Руската Федерация, № 554-02-40, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 24 март 2015 г.
3. Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 502-01-29, внесен от Министерския съвет на 21 април 2015 г. -- за второ гласуване.
Тук сме водеща комисия.
4. Разни.
Имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували: "за" – 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.

Преминаваме към точка първа от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, № 502-01-49, внесен от Министерски съвет на 12 юни 2015 г.
По първа точка от дневния ред предлагам първо Министерството на финансите да вземе думата.
Но преди това за протокола трябва да представя гостите и те са:
от Министерство на финансите: Карина Караиванова – заместник-министър на финансите, Цветанка Михайлова – и.д. директор на Дирекция „Държавен дълг и финансови пазари“, Снежанка Колева – държавен експерт в Дирекция „Държавен дълги и финансови пазари“ и Росица Петкова – държавен експерт в Дирекция „Държавен дълг и финансови пазари“;
от Комисията за финансов надзор: Веселина Мандаджиева – началник отдел „Нормативна дейност“ в Дирекция „Правна“, Валентина Стефанова – началник отдел „Методология и жалби“ в дирекция „Правна“, Десислава Димитрова – главен експерт в отдел „ИППЦК“ в дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“ и Мирена Маринова – държавен експерт в отдел „Нормативна дейност“ в Дирекция „Правна“;
от Българска народна банка: Димитър Костов – подуправител на БНБ и Мирослава Димова – началник отдел „Правно обслужване към Дирекция „Правно обслужване и административна дейност“;
от Асоциация на банките в България: Ирина Марцева – главен секретар и Ирина Казанджиева – началник направление;
от Фонд за гарантиране на влоговете в банките: Боян Колев.
Заповядайте, госпожо заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАРИНА КАРАИВАНОВА: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, съвсем накратко само ще маркирам основните моменти в законопроекта.
Той въвежда правилата и процедурите свързани с възстановяването и преструктурирането на банки, инвестиционни посредници, както и други лица посочени в законопроекта. Като орган за преструктуриране на банки е определена Българската народна банка, а Комисията за финансов надзор като орган за преструктуриране на инвестиционни посредници.
В законопроекта са определени правилата, процедурите и изискванията по отношение на планирането и подготовката на възстановяването и преструктурирането.
Законопроектът предвижда органа за преструктуриране да извършва оценка на възможностите за преструктуриране, която може да доведе до изисквания за опростяване дейността на банката или инвестиционния посредник и структурата на групата от която институция е част.
Определените в законопроекта цели на преструктуриране-то са: осигуряване на непрекъснатост на критичните за банката и инвестиционния посредник функции; избягване на неблагоприятните последици за финансовата стабилност; защита на публичните средства чрез свеждане до минимум на зависимостта от извънредна публична финансова подкрепа.
В съответствие с предвидената в директивата възможност са въведени два допълнителни инструмента за преструктуриране – инструмент за държавна капиталова подкрепа и инструмент за временна държавна собственост.
Законопроектът предвижда създаване на Фонд за преструктуриране на банки, който се управлява от Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, аналогично се предвижда създаване на Фонд за преструктуриране на инвестиционните посредници, който се управлява от Управителния съвет на Фонда за компенсиране на инвеститорите и в който се събират вноски от инвестиционните посредници.
Това е накратко и мисля да спра до тук.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
От гостите по този закон? Господин Костов, нещо допълнително?
Имайте предвид, че нашата комисия четем абсолютно всичко от край до край. Колегите са запознати. Мотивите най-малко се четат внимателно. Така че ако имате нещо допълнително извън това, което е дадено в мотивите и официалните Ви становища.
ДИМИТЪР КОСТОВ (подуправител на Българска народна банка): Не, не бих си позволил да Ви губя времето. Знам, че сте се запознали със законопроекта и директивата. Ако има въпроси.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря.
Комисията за финансов надзор, имат ли нещо допълнително?
ВЕСЕЛИНА МАНДАДЖИЕВА (началник отдел „Нормативна дейност“ към Комисията за финансов надзор): Няма да добавим нищо.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Нямате нищо повече.
Асоциация на банките?
ИРИНА МАРЦЕВА (Главен секретар на Асоциацията на банките в България): Ние също сме запознати с проекта и нямаме бележки.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Нямате бележки.
Фонда за гарантиране на влоговете в банките!
БОЯН КОЛЕВ (представител на Фонда за гарантиране на влоговете в банките): И ние сме участвали при подготовката и нямаме бележки.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: До тук единодушие.
Колеги, народни представители, имате думата.
Има ли въпроси? Не виждам.
Моля пристъпваме към гласуване. Прекратявам дебатите и предлагам, който е съгласен с така предложения законопроект внесен от Министерския съвет, № 502-01-49 на първо четене да бъде приет, моля да гласува.
Гласували: "за" - 17, "против" и "въздържали се" - няма.
Законопроектът за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, № 502-01-49, внесен от Министерски съвет на 12 юни 2015 г. се приема за първо гласуване.
Благодаря на всички гости.

Преминаваме към точка втора от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение за премахване на визовия режим за краткосрочно пребиваване (до 90 дни) в Република България за гражданите на Руската Федерация, № 554-02-40, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 24 март 2015 г.
Не сме водеща комисия. Докладът ще се пише от Външната комисия.
По тази тема гости са ни:
от Министерство на външните работи: Раковски Лашев – директор на Дирекция „Консулски отношения“, не един път е бил наш гост;
от Министерство на вътрешните работи: Росица Грудева – главен юрисконсулт в Дирекция „Миграция“.
От вносителите давам думата на колегата Любомир Владимиров да ни представи проекта за решение, а след това Вие ще имате възможност да отговорите.
Заповядайте, господин Владимиров.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ: Благодаря Ви господин председател.
Уважаеми дами и господа, ще Ви запозная с мотивите към нашето предложение на Политическа партия „Атака“. Но бих казал преди това, че ние сме го направили на 24 март 2015 година. Мисля, че един срок преди започване на летния туристически сезон. Още тогава комисиите в Народното събрание и в пленарна зала трябваше да се разгледа това наше предложение. Но по-добре късно отколкото никога. Мисля, че то си е все още актуално предвид данните, които в момента изтичат от туроператорите по отношение заетостта на легловата база, заетостта изобщо по нашето Черноморие.
Мотиви: поради небалансираната външна политика на Република България спрямо Руската федерация, непремерените и нападателни изказвания от страна на различни политически държавни лица и санкциите на Европейския съюз срещу Русия, страната ни е изправена пред много сериозен отлив на руски туристи. Към месец март 2015 г. направените резервации за почивки на родното ни Черноморие от страна на руски граждани са със 70% по-малко спрямо изминалата 2014 година. Както стана известно и Руската федерация е забранила на свои служители от държавните и силовите структури, които наброяват 5 милиона семейства, да почиват в нашата страна. Бяха спрени и субсидираните екскурзии на руски ученици и пенсионери, наблюдава се и огромен отлив на почивките в детските лагери.
Спадът на руски туристи за летен сезон 2015 година представлява реална предпоставка за много сериозен удар по българския бизнес, сезонните работници и приходите в бюджета от страна на туристическия бранш и свързаните с него отрасли.
Според данни на туристическия бранш, публикувани в медиите, някои от хотелите по Черноморието остават изцяло празни и през настоящия сезон. Подобна криза с недостиг на туристи не е имало от повече от десетилетие, признават от туроператорските фирми. Руските туристи се пренасочват към страни като Турция, Египет и други дестинации.
Ето защо ние от Политическа партия „Атака“ предлагаме премахване на визовия режим за краткосрочно пребиваване (до 90 дни) в Република България за гражданите на Руската федерация с цел привличането на руски туристи в нашата страна. От АТАКА смятаме, че трябва да се съобразим с изискванията и нуждите на бранша.
Специалистите твърдят, че няма алтернатива, която да компенсира липсващите летовници от Русия. Единственият вариант, според тях, е премахването на визовия режим.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Гостите?
Темата не е нова, ние сме я обсъждали поне два пъти в тази зала. Получихме официални писма и от двете министерства.
Господин Лашев, заповядайте.
РАКОВСКИ ЛАШЕВ (директор на Дирекция „Консулски отношения“ към Министерство на външните работи): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, уважаеми дами и господа! Искам да Ви запозная със становището на Министерството на външните работи, по повод внесения от група народни представители на 24 март тази година, проект на решение на Народното събрание за премахване на визовия режим за краткосрочно пребиваване (до 90 дни) в Република България за гражданите на Руската федерация.
Визовият режим на Република България по отношение на краткосрочното пребиваване на гражданите на Руската федерация се определя от Регламент № 539/2001 г. на Европейския съюз за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите-членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване. Визовият режим също така по отношение на гражданите на Руската федерация се определя и от Споразумението между Европейската общност и Руската федерация относно улесняване на издаването на визи на гражданите на Европейския съюз и на Руската федерация.
От датата на присъединяване към Европейския съюз на Република България – 1 януари 2007 година – Регламент № 539/ 2001 г. е задължителен за Република България, доколкото е посочен в Приложение ІІ „Списък на достиженията на правото от Шенген, които са интегрирани в рамките на Европейския съюз и в актовете, които се основават на тях или по друг начин са свързани с тях, които разпоредби са задължителни и се прилагат в новите държави-членки, считано от датата на присъединяване към Договора за присъединяване“.
Освен това руската федерация е включена в Приложение І от Регламента, а според чл. 1, § 1 от същия регламент „гражданите на третите страни, които са изброени в списъка в приложение І, трябва да притежават визи при преминаване на външните граници на държавите-членки“.
Редът и условията за издаване на визи за краткосрочно пребиваване на гражданите на Руската федерация се уреждат със Споразумение между Европейската общност и Руската федерация относно улесняване на издаването на визи на гражданите на Европейския съюз и на Руската федерация, което има за цел да улесни на реципрочна основа издаването на визи на гражданите на Европейския съюз и Руската федерация за планиран престой до 90 дни на всеки период от 180 дни.
Също така по отношение на Република България е в сила и Протокол към споразумението относно държавите-членки, които не прилагат напълно достиженията на правото от Шенген, според който тези държави-членки, които са обвързани с достиженията на правото от Шенген, но все още не издават шенгенски визи, издават национални визи, които са валидни в границите на тяхната собствена територия, докато очакват съответното решение на Съвета за тази цел.
И в заключение бих искал да посоча, че предложеният проект за решение не е съобразен с Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, с обвързващите разпоредби на правото на Европейския съюз и с разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България.
Ако позволите, господин председател, само едно пояснение за сведение на членовете на уважаемата комисия. Тези оценки, които бяха направени през март 2015 г. и които са включени в мотивите за внасянето на този проект за решение бяха вероятно релевантни за март 2015 г. В момента положението е съвсем различно. Действително има известно намаление на броя на руските граждани, които подават заявления за туристическо пътуване за България. Но това намаление в никакъв случай не е такова, за което се говореше през месец март, значително по-малко е. Мога да Ви уверя, че най-малко визовият режим е препятствие за руските граждани да пътуват за България.
Смело мога да кажа, че визовият режим по никакъв начин не се отразява на техните пътувания за България. Намаляването на броя на желаещите да пътуват за България и да почиват на нашето Черноморие се дължи на други причини, които са извън компетентността на дейността на Министерство на външните работи и нашите дипломатически и консулски представителства.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз ви благодаря.
Имам коментар, но след това ще го направя.
Госпожо Грудева, имате ли нещо допълнително да споделите?
РОСИЦА ГРУДЕВА (Главен юрисконсулт в Дирекция „Миграция“ към Министерство на вътрешните работи): Благодаря, господин председател.
Дами и господа народни представители, бих искала да изразя становището на Министерството на вътрешните работи, което е аналогично с виждането на Министерство на външните работи. Визовата политика се определя от европейското законодателство и конкретно както посочи господин Лашев от Регламент № 539, който е задължителен за Република България. Считаме, че ако се приеме въпросният проект на решение, това ще доведе до нарушение на общностното законодателство.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз ви благодаря.
Аз имам една такава молба, тези термини „значително увеличение“ - „значително намаление“, ние сме Комисия по икономическа политика и ще приготвим едно писмо, вие просто ни наведохте на тази мисъл. Официално ще поискаме към 1 юли, колко визи са издадени на граждани, нека да го кажем директно, на бившия Съветски съюз, защото нас ни интересува тази зона, бившата зона на ОНД и колко са били същия период на миналата година. Това е много интересно. Молбата ми е тази. Писмото ще го получите още до края на тази седмица или началото на следващата. Защото разнопосочни са оценките и нека да стъпим на някакви цифри, ако не възразявате.
Заповядайте, господин Лашев.
РАКОВСКИ ЛАШЕВ (директор на Дирекция „Консулски отношения“ към Министерство на външните работи): Господин председател, позволете ми да Ви уверя, че Вие ще получите пълна информация, не само за цялото пространство на бившия Съветски съюз, а конкретно по отделните държави-членки. Ако е необходимо още днес можем да Ви представим тази информация.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Още по-добра идея. Вие ще получите писмото и ще разчитаме на вас.
Колеги, имате ли някакви други въпроси, предложения? Темата не е нова.
Драмата с руските туристи не е в тяхното количество, а в тяхното качество. Проблемът е в платежоспособността. Но оценки не даваме, оценките ще ги дадат в края на годината браншовиците. За съжаление на този етап те не са големи оптимисти. Така е било и винаги между другото.
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Само едно допълнение, понеже съм доста вътре в темата. Когато пишете такова писмо за броя на визите, ще Ви помоля, ако може да включите в текста на това писмо и броя на визовите пунктове на територията на бившите съветски републики, където се издават тези визи, защото това е един от проблемите всъщност.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Байрактаров, ще Ви дадат отговора на министерството. Има ги вътре всички пунктове и те са изредени. Има го при нас писмото и ще Ви дадем едно копие сега като закрием заседанието.
Колеги, ако нямате други предложения, питания, въпроси, да го гласуваме решението.
Предлагам, който е „за“ приемането на проекта за решение внесен от Волен Сидеров и група народни представители, моля да гласува.
Гласували: "за" - 1, "против" - няма и "въздържали се" - 16.
Проектът за решение за премахване на визовия режим за краткосрочно пребиваване (до 90 дни) в Република България за гражданите на Руската Федерация, № 554-02-40, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 24 март 2015 г. не се приема.
Информацията за визите е доста интересна, дойде ли ще бъде изпратена до всички членове на комисията и Вие, господин Байрактаров, ще я получите и гостите от телевизия Алфа, които днес както винаги са тук.

Преминаваме към точка трета от дневния ред: Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 502-01-29, внесен от Министерски съвет на 21 април 2015 г. -- за второ гласуване.
По тази точка наши гости са:
от Министерство на икономиката: Даниела Везиева – заместник-министър на икономиката, Емил Алексиев – началник на отдел в Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“, Цвета Караилиева – главен експерт в Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“ и Людмила Пеовска – младши експерт в Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“;
от Комисия за защита на потребителите: Димитър Маргаритов – председател, Константин Арабаджиев – член и Константин Райков – член.
Това е второ четене на законопроекта.
По закона имаме в самото начало по първи параграф три предложения направени от народния представител Димитър Байрактаров и група народни представители. И по трите предложения имаме да чуем думата на господин Байрактаров. По първото и второто от тях те имат нова редакция и ще помоля да бъде обяснена от колегите, а третото до колкото съм информиран те го оттеглят.
Ако приключим с тези две предложения с едно гласуване, мисля че оттам нататък ще върви много бързо гласуването, защото нямаме нито едно предложение. Разчитам на нормална работа.
Давам думата на господин Байрактаров или на някой от вашите колеги, който иска да добави. Ще искаме да чуем и мнението на Министерството на икономика, за да се ориентираме как да гласуваме.
Заповядайте, колега.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател. Ще спазя духа на делово работене.
Веднага ще пристъпя към корекциите на основание чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за дейността на Народното събрание, за да не Ви губя времето.
Ние предлагаме с колегата Христиан Митев в § 1 да се допълни така:
„В чл. 143, точка 18 става точка 19 и се създава нова точка 18 със следното съдържание: „т. 18. Не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора;“.
Става въпрос, колеги, че тук допълваме една нова част в списъка на неравноправните клаузи. Има решение вече и на Комисията за защита на потребителите. Просто го съобразяваме този текст и с това решение. С експертите, няма да крия, на министерството сме го коментирали. Текстът се приема много добре.
Следващ текст …
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Не, не изчакайте текст по текст, защото …
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Това е за точка 18.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ:Така трябва да бъде. Искам да се ориентираме, защото ще трябва да ги гласуваме тези текстове.
Какво е мнението на министерството? Подкрепя ли министерството предложението на колегите?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА ВЕЗИЕВА: Да, това е текст, който заедно е работен с нашите експерти. Подкрепяме го.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Точка 19 към това предложение я оттегляме.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Точка 19 е оттеглена.
Гласуваме предложението в новата редакция на вносителите.
Колеги, ако няма други изказвания, предлагам който е „за“ така предложената редакция от колегите Байрактаров и група народни представители да гласува.
Гласували: "за" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Следващата Ви редакция. Но преди това трябва да гласуваме наименованието на закона.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Моля, гласувайте наименованието на закона – „Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите“.
Гласували: "за" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Наименованието на закона се приема.
Съжалявам грешката е моя, приема се единодушно.
Колеги, предлагам да гласуваме текста на вносителя заедно с предложената редакция.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Новото предложение с новата редакция, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Новото предложение е:
„Създава се нов § 1а със следното съдържание:
Създава нов чл. 143а със следното съдържание:
Чл. 143а. Исковете по тази глава се разглеждат по реда на глава двадесет и пета на Гражданския процесуален кодекс.“
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Коментар от министерството.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДАНИЕЛА ВЕЗИЕВА: Ние го подкрепяме, защото става въпрос за индивидуалните искове. Подкрепяме го.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте.
РОСИЦА БАШЛИЕВА (Законодателен референт от Дирекция „Законодателна дейност“): Една бележка.
Ако гласувате, трябва да знаете, че систематично ще бъде отразен като § 4, защото там му е систематичното място, в текста който се предлага, а другите ще бъдат преномерирани след това.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Съгласен съм.
Колежката все пак е човекът, който казва кое как да наредим. Това е правното управление на Парламента.
Предлагам да гласуваме новата редакция на колегите вносители за новия параграф.
Моля, който е „за“ да гласува.
Гласували: "за" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Господин Байрактаров, докладвайте по следващото Ваше предложение.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин председател.
Следващият текст за създаване на нов параграф 1б го оттегляме с вносителя Христиан Митев.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Оттеглено.
Продължаваме нататък, а вие номерацията ще си я оправите след това. Сега продължаваме нормално.
Параграф 2.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 2.
Параграф 3.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 3.
Параграф 4.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 4.
Параграф 5.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 5.
По тези четири параграфа, няма никакви допълнителни предложения. Народните представители имат ли някакви предложения, изказвания? Не виждам.
Моля, който е „за“, амблок приемането от § 2, § 3, § 4 и § 5 включително, да гласува.
Гласували: "За" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстовете на вносителя за параграфи 2, 3, 4 и 5 се приемат.
Параграф 6.
По § 6 има предложение от народните представители Даниела Савеклиева и Теодора Георгиева.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
„ § 6. В глава девета се създава нов раздел II с чл. 181а-181ц:
„Раздел II
Алтернативно решаване на потребителски спорове
Чл. 181а. (1) Разпоредбите на този раздел уреждат изискванията към процедурите за алтернативно решаване на национални и трансгранични спорове, свързани със задължения, произтичащи от договори за продажба или за предоставяне на услуги между търговец, установен на територията на Европейския съюз, и потребител, пребиваващ на територията на Европейския съюз, осъществявани от орган за алтернативно решаване на потребителски спорове и завършващи с предлагане на решение, налагане на решение или събиране на страните по спора, с цел подпомагане намирането на решение по взаимно съгласие.
(2) Орган за алтернативно решаване на потребителски спорове (орган за АРС) е всеки орган, независимо от неговото наименование, който е установен, осъществява постоянно дейност по алтернативно решаване на потребителски спорове и е включен в списъка по чл. 181п. Органите за АРС могат да бъдат еднолични или колегиални.
(3) Орган за АРС е установен, ако се администрира от:
1. физическо лице - на мястото, където осъществява дейност по алтернативно решаване на потребителски спорове;
2. юридическо лице или сдружение на физически или юридически лица - на мястото, където осъществяват дейност по алтернативно решаване на потребителски спорове или където е тяхното седалище по устав;
3. орган на държавна власт или друга публична институция – на мястото, където е тяхното седалище.
Чл. 181б. Разпоредбите на този раздел не се прилагат за:
1. процедури пред органи за решаване на спорове, в които физическите лица, отговарящи или участващи в решаването на спорове, са наети или получават възнаграждение изцяло от определен търговец;
2. процедури за разглеждане на жалби на потребители по правила, разработени от търговеца;
3. услуги от общ интерес, предоставяни от държавата или от името на държавата, които нямат икономически характер;
4. спорове между търговци;
5. директни преговори между потребител и търговец за решаване на спор между тях;
6. образувани съдебни производства, в хода на които е започнало доброволно уреждане на спора;
7. процедури, започнати от търговец срещу потребител;
8. здравни услуги, предоставяни от здравни специалисти на пациенти с оглед оценка, поддържане или възстановяване на тяхното здравословно състояние, включително предписването, изпълнението на медицински предписания и предоставянето на лекарствени продукти и медицински изделия;
9. държавни висши училища или държавни училища след завършено средно образование.
Чл. 181в. (1) Орган за АРС разглежда възникнали национални спорове между потребители и търговци, свързани със задължения, произтичащи от сключени, включително и онлайн, договори за продажба, или за предоставяне на услуги, в това число за продажба на цифрово съдържание или предоставянето му срещу заплащане.
(2) Орган за АРС разглежда и възникнали трансгранични спорове между потребители и търговци във връзка със задължения, произтичащи от сключени договори за онлайн продажби или услуги, чрез използване на платформа за онлайн решаване на спорове съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 524/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година относно онлайн решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (Регламент за ОРС за потребители) (ОВ,L165/1от 18 юни 2013 г.), наричан по-нататък Регламент (ЕС) № 524/2013.
(3) Национален спор е всеки спор, възникнал във връзка с договор за продажба или за предоставяне на услуги, при който в момента, когато потребителят поръчва стоките или услугите, пребивава в същата държава - членка на Европейския съюз, в която е установен търговецът.
(4) Трансграничен спор е всеки спор, възникнал във връзка с договор за продажба или за предоставяне на услуги, при който в момента, когато потребителят поръчва стоките или услугите, пребивава в държава - членка на Европейския съюз, различна от тази, в която е установен търговецът.
(5) Търговец е установен, ако е:
1. физическо лице – на мястото, където осъществява дейността си;
2. дружество, друго юридическо лице или сдружение на физически или юридически лица - на мястото, където се намира седалището, централното управление или където осъществява дейността си, включително чрез клон, представителство или друга структура.
Чл. 181г. (1) Орган за АРС гарантира, че неговата процедура за алтернативно решаване на потребителски спорове (процедура за АРС) е достъпна за потребителите и те могат да отнасят до него спор срещу търговец, установен на територията на страната, когато спорът попада в обхвата на тази процедура.
(2) Орган за АРС разглежда спорове между потребители и търговци при спазване на изискванията към процедурата за АРС и принципите на експертност, независимост, безпристрастност, прозрачност, ефективност, справедливост, свобода и законосъобразност.
(3) Орган за АРС трябва да:
1. има процедурни правила за работа, които отговарят на изискванията на този раздел;
2. поддържа актуализирана интернет страница, която предоставя на страните лесен достъп до информация относно процедурата за АРС и която позволява на потребителите да подадат жалби и необходимите към тях документи онлайн;
3. предоставя на страните по тяхно искане информацията по т. 2 относно процедурата за АРС на траен носител;
4. предоставя възможност на потребителя да подаде жалба на мястото, където е установен, по пощенски път, по факс или друг начин(офлайн),когато е приложимо;
5. предоставя възможност за обмен на информация между страните чрез електронни средства или, когато е приложимо, по пощенски път;
6. разглежда национални и трансгранични спорове, попадащи в обхвата на чл. 2, параграф 1 на Регламент № 524/ 2013;
7. гарантира, че при обработка на личните данни спазва изискванията на Закона за защита на личните данни.
(4) Орган за АРС изготвя процедурни правила за работа, с които определя процедурата за АРС, както и окончателния акт, с който завършва – с предлагане на решение, налагане на решение или събиране на страните по спора, с цел подпомагане намирането на решение по взаимно съгласие.
(5) Орган за АРС може да откаже да разгледа спор на потребител срещу търговец, когато в неговите процедурни правила за работа са предвидени някои от следните основания:
1. потребителят не е опитал да разреши спора директно с търговеца;
2. спорът е незначителен или неоснователен;
3. спорът се разглежда или е бил разгледан от друг орган за АРС, от органите на досъдебното производство или от съда;
4. жалбата е с по-ниска или с по-висока стойност от предварително определен долен и/или горен паричен праг;
5. потребителят не е подал жалба до орган за АРС в предварително определен срок, който не може да бъде по-кратък от една година, считано от датата, на която потребителят е изпратил жалбата си до търговеца;
6. разглеждането на спора ще затрудни сериозно работата на органа за АРС поради фактическата му и правна сложност.
(6) Когато орган за АРС откаже да разгледа спор въз основа на някое от основанията по ал. 5, предвидени в неговите процедурни правила за работа, той трябва да даде мотивирано обяснение на двете страни за причините за отказа не по-късно от три седмици от получаване на жалбата.
(7) Основанията за отказ по ал. 5, предвидени в процедурните правила за работа на органа за АРС, не трябва да възпрепятстват потребителя от достъп до процедура за АРС, включително в случаите на трансгранични спорове.
(8) Когато орган за АРС предварително е определил в процедурните си правила за работа долен и/или горен паричен праг, под и/или над чиято стойност не разглежда жалби на потребители, определените прагове не трябва да възпрепятстват достъпа до процедура за АРС.
Чл. 181д. (1) Физическите лица, които участват в разглеждане на спорове в процедура за АРС са независими, безпристрастни и притежават необходимите експертни знания.
(2) Физическите лица по ал. 1 трябва да:
1. притежават необходими знания и умения в областта на извънсъдебното или съдебното решаване на потребителски спорове, както и общи познания по право;
2. бъдат назначавани за достатъчно дълъг срок, за да се гарантира независимостта на техните действия и да не могат да бъдат освобождавани от длъжност без основателна причина;
3. не получават указания от страните по спора или от техните представители;
4. получават възнаграждение, което не зависи от резултата на процедурата за АРС;
5. предоставят на органа за АРС без необосновано забавяне информация за всички обстоятелства, които могат да засегнат или могат да бъдат възприети като засягащи тяхната независимост и безпристрастност или които водят до конфликт на интереси с някоя от страните по спора, който решават.
(3) Физическите лица по ал. 1 са длъжни да предоставят информацията по ал. 2, т. 5 по всяко време в хода на процедурата по АРС с изключение на случаите, когато органът за АРС е едноличен.
(4) За гарантиране независимостта и безпристрастността на физическите лица, за които е налице обстоятелство по ал. 2, т. 5, органът за АРС е длъжен да включи в процедурните си правила за работа едно или няколко от следните изисквания:
1. физическото лице се заменя от друго физическо лице, което да проведе процедурата за АРС;
2. физическото лице се въздържа от участие в процедурата за АРС и при възможност предлага на страните да отнесат спора към друг компетентен орган за АРС;
3. физическото лице продължава участието в процедурата за АРС, ако страните по спора не са възразили, след като са били уведомени за обстоятелствата и за правото си на възражение.
(5) Когато органът за АРС е едноличен, се прилага само ал. 4, т. 2 и 3.
(6) Когато органът за АРС е колегиален, броят на физическите лица, представляващи интересите на потребителите и на търговците, трябва да е равен.
(7) Физическите лица, участващи в състава на колегиален орган за АРС, получават възнаграждение от страната, от която са наети и чиито интереси представляват.
(8) Когато физическите лица са наети или получават възнаграждение изцяло от професионална организация или от сдружение на търговци, в което членува търговецът-страна по спор, съответната организация или сдружение на търговци трябва да разполага с отделен бюджет, който е предназначен за участието на физическите лица в работата на органа за АРС и е достатъчен за изпълнението на техните задачи.
(9) Разпоредбата на ал. 8 не се прилага в случаите, когато физическите лица участват в колегиален орган за АРС, съставен от равен брой представители на професионална организация или сдружение на търговци, от които са наети или от които получават възнаграждение, и представители на сдружения на потребителите.
Чл. 181е. Орган за АРС е длъжен да спазва принципа на прозрачност, като публикува на интернет страницата си и предоставя на траен носител при поискване, или чрез други подходящи средства публичен достъп до ясна и лесно разбираема информация относно:
1. данните за контакт, включително пощенски адрес и адрес на електронна поща;
2. признаването му за орган за АРС от министъра на икономиката и включването в списъка по чл. 181п;
3. физическите лица, които ръководят или участват в процедурата за АРС, начина и срока на тяхното назначаване;
4. членството в други мрежи от органи за АРС, улесняващи трансграничното решаване на спорове, когато е приложимо;
5. споровете, които e компетентен да разглежда, включително паричните прагове, ако такива са предвидени в процедурните правила за работа;
6. процедурните правила за работа, окончателният акт, с който завършва процедурата за АРС и основанията на които може да откаже разглеждане на спор съгласно чл. 181г, ал. 5;
7. езиците, на които могат да бъдат подавани жалби до органа за АРС и на които се провежда процедурата;
8. източниците на право, които може да използва за решаването на спора (като правни норми, кодекси за поведение, принципи за справедливост, безпристрастност);
9. изискванията, които страните трябва да изпълнят, преди спорът да бъде разгледан,ако има такива, включително изискването потребителят да е опитал да разреши спора директно с търговеца;
10. наличието на възможност за страните да се оттеглят от процедурата за АРС;
11. разходите за страните по спора, ако има такива, включително правилата за разпределяне на тези разходи в края на процедурата за АРС;
12. средната продължителност на процедурата за АРС;
13. правните последици от изхода на процедурата за АРС, и когато е приложимо, санкциите за неизпълнение на решение, което има задължителен характер за страните по спора;
14. изпълнителната сила на решението, постигнато в рамките на процедурата за АРС, ако има такава.
Чл. 181ж. (1) Орган за АРС изготвя годишен доклад за дейността си по алтернативно решаване на потребителски спорове, който се публикува на неговата интернет страница, предоставя се на траен носител при поискване или чрез други подходящи средства, за да се осигури публичен достъп до него.
(2) Годишният доклад за дейността по ал. 1 включва следната информация по отношение на националните и трансгранични спорове:
1. брой на получените жалби и предмета на споровете, за които се отнасят;
2. системни или значителни проблеми, които възникват често и водят до спорове между потребители и търговци; тази информация може да съдържа и препоръки за предотвратяване или решаване на такива проблеми, с цел повишаване на професионалните стандарти на търговците и улесняване обменът на информация и добри практики;
3. процентно изражение на споровете, които органът за АРС е отказал да разгледа, и процентния дял на отделните основания за направените откази по чл. 181г, ал. 5;
4. процентен дял на прекратените процедури за АРС, и причините за тяхното прекратяване, ако са известни;
5. средна продължителност на процедурата за АРС;
6. степен на изпълнение на решенията от процедурата за АРС, ако е известна;
7. сътрудничество на органа за АРС в рамките на мрежите от органи за АРС, улесняващи трансграничното решаване на спорове, когато е приложимо.
Чл. 181з. Процедурните правила за работа на органите за АРС трябва да са ефективни и да отговарят на следните изисквания:
1. процедурата за АРС да е лесно достъпна, включително и онлайн, за двете страни по спора, независимо къде се намират;
2. страните да имат достъп до процедурата за АРС, без да са длъжни да използват услугите на адвокат или юрист; процедурата не трябва да лишава страните от правото им да търсят независимо становище или да бъдат представлявани или подпомагани от трето лице на всеки етап на процедурата;
3. процедурата за АРС да е безплатна или достъпът до нея да е свързан с незначителни разходи за потребителите;
4. когато орган за АРС е сезиран с жалба на потребител, да уведомява страните по спора веднага след като е получил всички документи във връзка с жалбата;
5. резултатът от процедурата за АРС да се оповестява най-късно в срок 90 календарни дни, считано от датата, на която органът за АРС е получил всички документи по жалбата; при спорове с фактическа и правна сложност органът за АРС, може по своя преценка да удължи този срок, като за това уведомява страните и определя срока, който ще бъде необходим за решаване на спора.
Чл. 181и. (1) Процедурните правила за работа на органите за АРС трябва да са справедливи и да гарантират, че страните по спора:
1. разполагат с възможност да изразят позицията си в разумен срок, получават от органа за АРС всички доводи, доказателства, документи и факти, които са представени от другата страна, евентуалните изявления и становища на експерти, както и да предоставят своите коментари по тях;
2. са информирани, че не са длъжни да използват услугите на адвокат или на юрист, но че могат да потърсят независимо становище или да бъдат представлявани или подпомагани от трето лице на всеки етап от процедурата;
3. са уведомени за резултата от процедурата за АРС в писмена форма или на траен носител и са получили мотивите, на които се основава решението;
4. разполагат с възможност да се оттеглят на всеки етап от процедурата, ако не са удовлетворени от резултатите или от начина на протичане на процедурата,както и да получат информация за това свое право, преди да започне процедурата; когато е предвидено задължително участие на търговеца в процедурата, изискванията по изречение първо се прилагат само за потребителя;
5. преди да приемат или да изпълнят предлаганото решение са уведомени, че:
а) могат да приемат, откажат или изпълнят решението;
б) участието в процедурата за АРС не изключва възможността за защита по съдебен ред;
в) решението може да се различава от решение, постановено от съд;
6. преди да приемат или да изпълнят предлаганото решение са информирани за неговите правни последици;
7. разполагат с разумен срок за размисъл, преди да приемат предлаганото решение или споразумението по взаимно съгласие.
(2) Изискванията на ал. 1, т. 4-7 се прилагат само за процедура за АРС, при която спорът се решава чрез предлагане на решение.
(3) Изискванията на ал. 1, т. 4-7 се прилагат само за потребителя, когато съгласно процедурните правила за работа на органа за АРС предлаганото решение става задължително за търговеца, след приемането му от потребителя.
Чл. 181к. (1) Органите за АРС трябва да спазват принципа на свобода и да не лишават потребителя от възможността за защита по съдебен ред.
(2) В процедури, при които орган за АРС решава спор между потребител и търговец чрез налагане на решение, решението има задължителна сила, ако страните предварително са били уведомени за задължителния му характер и са заявили изрично съгласието си. Изричното съгласие на търговеца не се изисква, ако съгласно процедурните правила за работа е предвидено, че решенията са задължителни за търговеца.
(3) Когато потребител и търговец, сключат споразумение за решаване на спорове от орган за АРС, преди да е възникнал спор между тях, и това споразумение лишава потребителя от възможността за защита по съдебен ред, това споразумение не обвързва потребителя.
Чл. 181л. Орган за АРС, който решава спор между потребител и търговец чрез налагане на решение, спазва принципа на законосъобразност, като в случаите, когато:
1. няма противоречие на закони, решението не трябва да лишава потребителя от възможността за защита по съдебен ред, ако не е бил предварително уведомен за задължителния му характер и не е заявил изрично съгласието си съгласно правото на държавата - членка на Европейския съюз, на чиято територия обичайно пребивават потребителят и търговецът;
2. има противоречие на закони и е приложимо националното право, определено в съответствие с чл. 6, параграф 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) (ОВ,L 177/6 от 4 юли 2008 г.), решението не трябва да лишава потребителя от защитата, предоставена му от разпоредби на правото на държавата-членка на Европейския съюз, на чиято територия обичайно пребивава и които не могат да бъдат отменени чрез споразумение;
3. има противоречие на закони и е приложимо националното право, определено в съответствие с чл. 5, ал. 1 и 3 от Конвенцията относно приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на 19 юни 1980 г., съставена в Рим на 19 юни 1980 г.(ратифицирана със закон – обн., ДВ, бр.24 от 2007 г.), решението не трябва да лишава потребителя от защитата, предоставена му от разпоредбите на правото на държавата-членка на Европейския съюз, на чиято територия обичайно пребивава и които не могат да бъдат отменени чрез споразумение.
Чл. 181м. Когато страните използват процедура за АРС, която не предвижда налагане на решение, давностните срокове за защита по съдебен ред не текат докато процедурата не приключи.
Чл. 181н. (1) Търговците предоставят на потребителите информация за органите за АРС, в чийто обхват на дейност попадат, и за органите за АРС, към които са поели ангажимент да участват или са длъжни да използват. Информацията включва адреса на интернет страницата на съответните органи за АРС.
(2) Информацията по ал. 1 се предоставя по ясен, разбираем и леснодостъпен начин на интернет страницата на търговеца, когато има такава, и, когато е приложимо, в общите условия на договора за продажба или в договора за предоставяне на услуги, предлагани от търговеца.
(3) Когато спорът е отнесен за разглеждане от потребителя директно към търговеца и същият не е бил решен между тях, търговецът е длъжен да предостави на потребителя на хартиен или на друг траен носител информацията по ал. 1, като посочи дали ще използва съответните органи за АРС.
(4) Търговците, които сключват договори за онлайн продажби или услуги, както и местата за онлайн търговия, установени в рамките на Европейския съюз, поставят на интернет страниците си електронна връзка към платформата за онлайн решаване на спорове (платформа за ОРС), която е леснодостъпна за потребителите.
(5) Търговците, които сключват договори за онлайн продажби или услуги, посочват електронните си адреси за връзка с тях.
(6) Търговците, които сключват договори за онлайн продажби или услуги и които са поели ангажимент да участват или са длъжни да използват един или повече органи за АРС за разрешаване на спорове с потребителите, информират потребителите за съществуването на платформата за ОРС и за възможността да я използват за разрешаване на засягащите ги спорове. Те публикуват на интернет страницата си електронна връзка към платформата за ОРС, а ако предложението за сключване на договор за продажба или предоставяне на услуга е направено чрез електронна поща - посочват тази връзка в самото съобщение. Когато е приложимо, информацията се предоставя и в общите условия на договорите за онлайн продажби или услуги.
(7) Когато търговец посочва орган за АРС в държава - членка на Европейския съюз, различна от мястото, където е установен, спорът се решава в съответствие с процедурните правила за работа на този орган. Търговецът е длъжен да предостави на потребителя информация за този орган в съответствие с ал. 1 и 3.
Чл. 181о. (1) Министърът на икономиката е компетентен орган по признаване на органи за АРС, отговарящи на изискванията на този раздел и включването им в списъка по чл. 181п.
(2) Министърът на икономиката осъществява контрол за спазване изискванията на Регламент (ЕС) № 524/2013.
(3) Комисията за защита на потребителите осъществява дейност по алтернативно решаване на потребителски спорове чрез помирителни комисии и оказва съдействие и предоставя информация за начина, по който потребителите могат да сезират помирителните комисии или други органи за АРС.
(4) Европейският потребителски център към Комисията за защита на потребителите е контактна точка съгласно чл. 7 от Регламент (ЕС) № 524/2013 и съдейства на потребителите да получат достъп до орган за АРС в друга държава - членка на Европейския съюз, компетентен да разгледа трансграничния спор, свързан със задължения, произтичащи от договори за продажба или за предоставяне на услуги.
(5) Европейският потребителски център към Комисията за защита на потребителите оказва съдействие и предоставя информация на потребителите съгласно изискванията на чл. 7, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 524/2013.
(6) Европейският потребителски център към Комисията за защита на потребителите предоставя на всеки две години на министъра на икономиката и на Европейската комисия доклад по чл. 7, параграф 2, буква „б” от Регламент (ЕС) № 524/2013.
Чл. 181п. Министърът на икономиката одобрява със заповед, списък на органите, признати за органи за АРС на територията на Република България.
Чл. 181р. (1) Орган, който отговаря на изискванията на този раздел, желае да бъде признат за орган за АРС и включен в списъка по чл. 181п, подава до министъра на икономиката писмено заявление, съдържащо следната информация:
1. наименование на органа, данни за контакт и адрес на неговата интернет страница;
2. правноорганизационна форма (удостоверение за регистрация, актуално състояние или други документи), начин на финансиране, включително информация за физическите лица, които отговарят или участват в процедура за АРС (автобиография и диплома за завършено образование), тяхното възнаграждение, срокът, за който са назначени, и от кого са наети;
3. процедурни правила за работа на органа за АРС;
4. размер на таксите за страните по спора, ако има такива;
5. средна продължителност на процедурата за АРС;
6. езици, на които потребителите могат да подават жалби и на които се провежда процедурата за АРС;
7. предмет на споровете, които попадат в обхвата на процедурата за АРС;
8. основания, на които органът може да откаже да разглежда спор, съгласно чл. 181г, ал. 5;
9. дали отговаря на условията и на изискванията за орган за АРС по този раздел.
(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат декларация за информацията по т. 7, мотивирана декларация за информацията по т. 9, както и други документи, съдържащи информацията по ал. 1, които се подписват от лицата, представляващи органа.
Чл. 181с. (1) Министърът на икономиката в двумесечен срок считано от датата на подаване на заявлението и документите по чл. 181р, ал. 1 и 2 преценява дали органът, който желае да бъде признат за орган за АРС, отговаря на условията и на изискванията на този раздел и го уведомява за решението си.
(2) При извършване на преценка по ал. 1 се взема предвид и спазването на изискванията на чл. 181г, ал. 7 и 8.
(3) Когато се установят нередовности в предоставената информация и/или в документите по чл. 181р, ал. 1 и 2, министърът на икономиката дава указания за отстраняването им или изисква допълнителна информация в 14-дневен срок.
(4) Ако нередовностите не бъдат отстранени в определения от министъра на икономиката срок, заявлението се оставя без разглеждане.
Чл. 181т. (1) Списъкът по чл. 181п съдържа следната информация:
1. наименование, данни за контакт и адрес на интернет страниците на съответните органи за АРС;
2. размер на таксите за страните по спора, събирани от съответните органи за АРС, ако има такива;
3. езици, на които потребителите могат да подават жалби и на които се провежда процедурата за АРС на съответните органи за АРС;
4. предмет на споровете, които попадат в обхвата на процедурата за АРС на съответните органи за АРС;
5. спорове, които попадат в обхвата на съответните органи за АРС, включително секторите на икономика и техните дейности;
6. дали е необходимо физическо присъствие на страните или на техни представители, когато е приложимо, както и дали процедурата за АРС се провежда или може да бъде проведена в устна или писмена форма;
7. задължителен или незадължителен характер на резултата от процедурата за АРС на съответния орган;
8. основания, на които съответните органи за АРС могат да откажат да разгледат спор, съгласно чл. 181г, ал. 5.
(2) Министърът на икономиката предоставя на Европейската комисия списъка на признатите органи за АРС, както и информацията по ал. 1.
(3) При промяна в информацията по чл. 181р, ал. 1, т. 1-8 органът за АРС уведомява незабавно министъра на икономиката за настъпилите промени.
(4) При настъпване на обстоятелствата по ал. 3 министърът на икономиката актуализира списъка на признатите органи за АРС и го предоставя на Европейската комисия заедно с актуална информация по ал. 1.
(5) Когато министърът на икономиката установи, че орган за АРС, включен в списъка по чл. 181п престане да отговаря на изискванията на този раздел или на изискванията на Регламент (ЕС) № 524/2013 го уведомява за установените несъответствия и дава указания за тяхното отстраняване в определен срок.
(6) Когато орган за АРС, включен в списъка по чл. 181п не изпълни в срок указанията по ал. 5, министърът на икономиката в тримесечен срок го заличава от списъка на признатите органи за АРС и предоставя актуализирания списък на Европейската комисия.
(7) Министърът на икономиката по всяко време може да изисква от орган за АРС да предоставя актуална информация по чл. 181р.
Чл. 181у. Орган за АРС е длъжен на всеки две години, считано от датата на признаването и включването му в списъка по чл. 181п да изготвя и предоставя на министъра на икономиката доклад за извършваната дейност, който включва следната информация:
1. брой на получените жалби и предмета на споровете, за които се отнасят;
2. процентен дял на прекратените процедури за АРС и причините за тяхното прекратяване;
3. средна продължителност на процедурите за АРС за разглеждане на спорове;
4. процентно изражение на изпълнение на решенията от процедура за АРС, ако това е известно;
5. системни или значителни проблеми, които възникват често и водят до спорове между потребители и търговци; тази информация може да съдържа и препоръки за предотвратяване или решаване на такива проблеми;
6. оценка за ефективността на сътрудничеството в рамките на мрежите от органи за АРС, улесняващи решаването на трансгранични спорове, когато е приложимо;
7. оценка за ефективността на процедурата за АРС и възможните начини за подобряване на нейното функциониране;
8. обучение на физическите лица, отговарящи или участващи в процедура за АРС, по програма по чл. 181ф, ал. 8, когато е приложимо.
Чл. 181ф. (1) Министърът на икономиката изготвя и предоставя на Европейската комисия доклад за развитието и функционирането на органите за АРС, който съдържа:
1. най-добрите практики на органите за АРС;
2. пропуските, които затрудняват функционирането на органите за АРС, по отношение на националните и трансгранични спорове, чрез статистически данни когато е приложимо;
3. препоръките за подобряване на функционирането и ефективността на органите за АРС, когато е приложимо.
(2) Министърът на икономиката публикува на интернет страницата на министерството:
1. доклада по ал. 1;
2. списъка по чл. 181п;
3. електронна връзка към интернет страницата на Европейската комисия, на която е публикуван списък на признатите органи за АРС на държавите-членки на Европейския съюз;
4. електронна връзка към платформата за ОРС.
(3) Министърът на икономиката осигурява публичен достъп до списъка по ал. 2, т. 3 и на траен носител.
(4) Органите за АРС и Европейският потребителски център към Комисията за защита на потребителите публикуват на своите интернет страници електронна връзка към интернет страницата на Европейската комисия, на която е публикуван списъка на признатите органи за АРС на държавите - членки на Европейския съюз, и осигуряват електронна връзка към платформата за ОРС. Когато е възможно, те осигуряват публичен достъп до списъка на признатите органи и на траен носител.
(5) Комисията за защита на потребителите насърчава сдруженията на потребителите и на търговците да публикуват на своите интернет страници електронна връзка към интернет страницата на Европейската комисия, на която е публикуван списъка на признатите органи за АРС на държавите - членки на Европейския съюз, да предоставят публичен достъп до него и да осигуряват електронна връзка към платформата за ОРС.
(6) Комисията за защита на потребителите насърчава сдруженията на потребителите и на търговците да повишават осведомеността си за органите за АРС и процедурните им правила за работа и насърчава тяхното използване от потребителите и търговците.
(7) Комисията за защита на потребителите насърчава органите за АРС да обучават физическите лица, отговарящи или участващи в процедура за АРС, както и да повишават експертните си знания и квалификация.
(8) Комисията за защита на потребителите следи за качеството и консултира програмите за обучение на органите за АРС, когато обучават физическите лица, отговарящи или участващи в процедура за АРС.
Чл. 181х. (1) Орган за АРС обменя опит и си сътрудничи с други органи за АРС, включително и с органи за АРС на други държави - членки на Европейския съюз, при решаване на трансгранични спорове. Орган за АРС редовно обменя и информация за най-добрите практики при разглеждане на трансгранични и национални потребителски спорове.
(2) Комисията за защита на потребителите насърчава органите за АРС да се присъединят към мрежа от органи за алтернативно решаване на трансгранични потребителски спорове в конкретни сектори на икономиката, когато е изградена такава мрежа в рамките на Европейския съюз.
Чл.181ц. (1) Министърът на икономиката насърчава сътрудничеството между органите за АРС, Комисията за защита на потребителите и другите държавни органи, които отговарят за прилагане на законодателството за защита на потребителите.
(2) Сътрудничеството по ал. 1 включва:
1. взаимен обмен на информация за най-добри практики в някои сектори на икономиката, за които потребителите многократно са подавали жалби;
2. предоставяне от страна на Комисията за защита на потребителите и другите държавни органи, които отговарят за прилагане на законодателството за защита на потребителите на техническа експертиза и информация, необходима на органите за АРС, когато разполагат с такава.
(3) При осъществяване на сътрудничеството и обмена на информация по ал. 2 Комисията за защита на потребителите и другите държавни органи, които отговарят за прилагане на законодателството за защита на потребителите, спазват изискванията на Закона за защита на личните данни.
(4) Комисията за защита на потребителите, другите държавни органи, които отговарят за прилагане на законодателството за защита на потребителите и органите за АРС спазват изискванията за опазване на служебната, производствената или търговска тайна, както и не разгласяват други сведения, станали им известни при или по повод изпълнение на техните задължения.”
Имате ли предложения, изказвания, съображения от народните представители по § 6?
Ако няма, предлагам който е „за“ приемането на § 6 във варианта подкрепен от работната група и предложен от работната група моля, да гласува.
Гласували: "за" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на § 6 се приема.
Параграф 7.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 7.
Параграф 8.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 8.
Параграф 9.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 9.
Параграф 10.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 10.
За параграфи от 7 до 10 включително, има ли изказвания, предложения, съображения? Не виждам.
Моля, който е „за“ да гласува.
Гласували: "За" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстовете на вносителя за параграфи 7, 8, 9 и 10 се приемат.
По § 11 има предложение от народните представители Даниела Савеклиева и Теодора Георгиева. Подкрепени от работната група.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 11:
§ 11. Създава се чл. 183б:
„Чл. 183б. (1) Общите и секторните помирителни комисии включват и заместник-председатели, които изпълняват правомощията на председателите в тяхно отсъствие, при отстраняването им поради конфликт на интереси или несъвместимост или в случаите, когато им е възложено образуване на помирителни производства по постъпили заявления.
(2) Заместник-председателите трябва да отговарят на изискванията на чл. 183, ал. 2, когато помирителните комисии са общи, или на изискванията на чл. 183а, ал. 3, когато помирителните комисии са секторни.
(3) Броят на заместник-председателите се определя от председателя на Комисията за защита на потребителите, когато помирителните комисии са общи, и от съответните надзорни или регулаторни органи, когато помирителните комисии са секторни, в зависимост от предмета на спора.“
Имате ли някакви предложения по § 11? Не виждам.
Моля, който е „за“ приемането на § 11 в този вид да гласува.
Гласували: "за" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът за § 11 се приема.
По § 12 отново имаме предложение от народните представители Даниела Савеклиева и Теодора Георгиева. Отново е подкрепено от работната група.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12:
§ 12. Създава се чл. 183в:
„Чл. 183в. (1) Председателят на Комисията за защита на потребителите включва в списъка по чл. 182, ал. 8 най-малко по трима представители на:
а) Комисията за защита на потребителите (за секторните помирителни комисии);
б) сдруженията на потребителите;
в) сдруженията на търговците, браншовите организации или камарата на търговците от съответния сектор.
(2) Разходите за възнаграждения на членовете, предложени за участие в общите и в секторните помирителни комисии по този раздел се поемат от Комисията за защита на потребителите, съответния регулаторен или надзорен орган, сдруженията на потребителите и сдруженията на търговците, браншовите организации или камарата на търговците, които са ги определили.”
Имате ли предложения по § 12? Не виждам.
Моля, който е „за“ така предложената Ви редакция да гласува.
Гласували: "за" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът за § 12 се приема.
Параграф 13.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 13.
Параграф 14.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 14.
Параграф 15.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 15.
Параграф 16.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 16.
Параграф 17.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 17.
Параграф 18.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 18.
Параграф 19.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 19.
Параграф 20.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 20.
Параграф 21.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 21.
Параграф 22.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 22.
Параграф 23.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 23.
Параграф 24.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 24.
От параграфи 13 до 24 включително има ли някакви предложения от народните представители? Не виждам.
Моля, който е „за“ приемането на параграфи от 13 до 24 включително, да гласува.
Гласували: "За" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстовете на вносителя за параграфи 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23 и 24 се приемат.
Параграф 25.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 25.
Моля, който е „за“ приемането на § 25, който е по вносител, да гласува.
Гласували: "за" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за § 25 се приема.
По § 26 имаме предложение от народните представители Даниела Савеклиева и Теодора Георгиева. Те са подкрепени.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26:
„§ 26. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се § 12б, 12в, 12г, 12д, 12е и 12ж:
„§ 12б. При противоречие между разпоредбите на глава девета, раздел II и правото на Европейския съюз или на българското законодателство, въвеждащо изисквания на правото на Европейския съюз, които съдържат специални изисквания относно извънсъдебното решаване на спорове на потребители срещу търговци, се прилагат разпоредбите на този закон, освен ако в глава девета, раздел II на този закон е предвидено друго.
§ 12в. При противоречие между разпоредбите на глава девета, раздел II и друг закон, който съдържа специални изисквания относно извънсъдебно решаване на спорове на потребители срещу търговци и който не въвежда изисквания на правото на Европейския съюз, се прилага този закон, освен ако в глава девета, раздел II на този закон не е предвидено друго.
§ 12г. Разпоредбите на глава девета, раздел II не накърняват разпоредбите на Закона за медиацията, въвеждащ изискванията на Директива 2008/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси (ОВ, L 136/3 от 24 май 2008 г.).
§ 12д. Разпоредбите на глава девета, раздел II се прилагат при спазване изискванията на делегираните актове и актовете за изпълнение, приети от Европейката комисия по Регламент (ЕС) № 524/2013.
§ 12е. Разпоредбата на чл. 181н на този закон не възпрепятства задълженията за предоставяне на информация на потребителите относно извънсъдебните процедури за защита, които се съдържат в правото на Европейския съюз и се прилагат в допълнение.
§ 12ж. Разпоредбата на чл. 181м не засяга разпоредбите относно давностните срокове в международните споразумения, по които държавите -членки на Европейския съюз, са страни.”
2. В § 13 се създават т. 44 и т. 45:
„44. „Обичайно пребиваване” е понятието в съответствие с Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. относно приложимото право към договорни задължения (Рим I);
45. „Процедура за алтернативно решаване на потребителски спорове“ е процедура за извънсъдебно решаване на потребителски спорове, отговаряща на изискванията на този закон и осъществявана от орган за алтернативно решаване на потребителски спорове.“
3. В § 13а се създава т. 13:
„13. Директива 2013/11/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. за алтернативно решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (EO) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (Директива за АРС за потребители).”“
Имате ли предложения по § 26? Той е чисто технологичен. Не виждам.
Моля, който е „за“ така предложения текст на § 26 да гласува.
Гласували: "за" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът за § 26 се приема.
Преходни и заключителни разпоредби.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
По наименованието не виждам никакви други съображения освен приемането му.
Моля, който е „за“ да гласува.
Гласували: "за" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“ се приема.
Параграф 27.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 27.
Параграф 28.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 28.
Параграф 29.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 29.
Параграф 30.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 30.
По параграфи 27, 28, 29 и 30 имате ли някакви предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“ така предложените текстове да гласува.
Гласували: "За" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстовете на вносителя за параграфи 27, 28, 29 и 30 се приемат.
Има предложение на народните представители Даниела Савеклиева и Тодора Георгиева за създаването на нови параграфи 31 и 32.
Работната група подкрепя предложението и предлага да се създадат § 31 и § 32.
„§ 31. В Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (обн., ДВ, бр. 105 от 2006 г., изм. и доп., бр. 23 и бр. 82 от 2009 г., бр. 61 от 2014 г. и бр. 14 от 2015 г.) в чл. 21, ал. 2 думите „чл. 182-184” се заменят с „глава девета, раздел III”.§ 32. В Закона за електронната търговия (обн., ДВ, бр. 51 от 2006 г. изм. и доп., бр. 105 от 2006 г., бр. 41 от 2007 г., бр. 82 от 2009 г., бр. 77 и 105 от 2011 г.) в чл. 22 думите „раздел III“ се заменят с „раздел IV“.“
Имате ли предложения и допълнения към направените от народните представители предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“ да гласува.
Гласували: "За" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстовете за параграфи 31 и 32 се приемат.

С това законът за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 502-01-29, внесен от Министерски съвет на 21 април 2015 г. е приет за второ гласуване.

Благодаря Ви за работата, която бе изключително тежка и натоварена.
Благодаря и на вносителите.
До следващата сряда, когато ще се видим отново тук.
Колеги, поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.


(Закрито в 14.40 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:

Петър Кънев


Стенограф:
Божидарка Бойчева
(Файлът съдържа 67 974 знака)