Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по икономическа политика и туризъм
16/09/2015
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за обществените поръчки, № 502-01-69, внесен от Министерския съвет на 12 август 2015 г. – за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на проект на решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по икономическа политика и туризъм, както и процедура за избор от Народното събрание.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за счетоводството, № 502-01-64, внесен от Министерския съвет на 29 юли 2015 г. – за първо гласуване.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави-членки, от една страна, и Република Ирак, от друга страна, № 502-02-22, внесен от Министерския съвет на 17 юли 2015 г. --за първо гласуване.
5. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 20
На 16 септември 2015 година, (сряда) от 16.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за обществените поръчки, № 502-01-69, внесен от Министерския съвет на 12 август 2015 г. – за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на проект на решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по икономическа политика и туризъм, както и процедура за избор от Народното събрание.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за счетоводството, № 502-01-64, внесен от Министерския съвет на 29 юли 2015 г. – за първо гласуване.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави-членки, от една страна, и Република Ирак, от друга страна, № 502-02-22, внесен от Министерския съвет на 17 юли 2015 г. --за първо гласуване.
5. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 16.15 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам редовното заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Дневният ред ви е раздаден предварително. Имаме промяна в дневния ред. Точка 1 остава за обсъждане като предложение. По нея ще докладва господин Томислав Дончев. Добре дошли!
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за обществените поръчки, № 502-01-69, внесен от Министерския съвет на 12 август 2015 г. – за първо гласуване.
Втората точка е:
2. Представяне, обсъждане и приемане на проект на решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по икономическа политика и туризъм, както и процедура за избор от Народното събрание.
Раздадени са ви документите.
Третата точка е така нареченият проект за индустриалната собственост. Проектът няма да го гледаме днес, тъй като госпожа Кунева, която е докладчик, е заета, а господин Лукарски изпрати писмо с молба за отлагане за следващото заседание, макар че следващото заседание ще е доста тежко, защото влиза за разглеждане Застрахователният кодекс.
По т. 3 – законопроекта за счетоводството, имаме два законопроекта. По единия тук е именячката – Людмила Петкова. Тя днес има имен ден. Честито! Тя е приготвила пак големи облекчения за българския бизнес. А следващият законопроект – на Вили Лилков, Петър Славов – е оттеглен. Тоест, него няма да гледаме.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за счетоводството, № 502-01-64, внесен от Министерския съвет на 29 юли 2015 г. – за първо гласуване.
Предполагам, че по последната точка, точка 5, както е в предварително раздадения дневен ред, ще минем бързо, тъй като е една ратификация:
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави -членки, от една страна, и Република Ирак, от друга страна, № 502-02-22, внесен от Министерския съвет на 17 юли 2015 г. --за първо гласуване.
5. Разни.
Имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
Гласували: "за" – 11, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.
Преминаваме към точка първа от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за обществените поръчки, № 502-01-69, внесен от Министерския съвет на 12 август 2015 г. – първо гласуване.
Искам само да предупредя, че ние не сме водеща комисия по Закона за обществените поръчки. Не сме водеща комисия и по Закона за счетоводството. Тоест, ще изслушаме всички съображения и мнения, но основната работа ще бъде в другите две комисии – Комисията по бюджет и финанси и Комисията по правни въпроси.
Да ви представя гостите по точка първа:
от Министерския съвет: господин Томислав Дончев – заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика, госпожа Добринка Михайлова – съветник; госпожа Мариана Славкова – държавен експерт в Дирекция „Икономическа и социална политика“; господин Георги Йончев – държавен експерт в Дирекция „Икономическа и социална политика“;
от Агенция за обществени поръчки: госпожа Галя Манасиева – директор на Дирекция „Методология, анализ и контрол на обществените поръчки“;
от Асоциацията на индустриалния капитал в България: господин Теодор Дечев;
от КНСБ – Николай Ненков – вицепрезидент на КНСБ и Малина Илиева.
Господин Дончев, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Дами и господа народни представители! Само в аванс да помоля, ако е възможно, разбира се, с представянето и въпросите и отговорите да се опитаме да се вместим в рамките на максимум половин час, доколкото трябва да разкъсам и себе си, и сърцето си между две комисии. А не искам някой да се оплаче, че съм обърнал повече внимание тази комисия.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Това Ви го обещавам твърдо.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Ще се опитам да бъда съвсем кратък, още повече, че текстът е на разположение на уважаемите народни представители. Става дума за изцяло нов Закон за обществените поръчки. Моля за едно уточнение. Не бива да се бърка с един друг текст, който е за изменение на стария закон, промяна, която е в съвсем друга посока.
Преди накратко да представя мотивите и основните разлики, логиката на този текст нека все пак да отговоря на въпроса „защо говорим за изцяло нов текст“.
Старият Закон за обществените поръчки, ако не ме лъже паметта, е на 10 или на 11 години, което не е обезателно проблем, но по-големият проблем е, че в рамките на съществуването му за този период той многократно е променян. Освен че отразява друга концептуална логика от преди десетилетие, вследствие множеството промени, в прав текст, това е мнението и на всички, които са отговорни да го прилагат, той е не само вътрешно неконсистентен, но до голяма степен може да се твърди, че е противоречив, доколкото в текстовете на закона са натрупани много детайли разпоредби, които регулират процеса, някои от тях в прав текст влизат в колизия по между си.
Отдавна е назряла необходимостта от разработването на изцяло нова нормативна уредба, която освен всичко друго, да отразява всички научени уроци в годините, следвайки основните императиви, когато говорим за възлагане чрез обществени поръчки, естествено принципите на честна конкуренция, прозрачност, най-добро качество на най-добра цена, наред с това, съобразявайки се с един друг императив – минимален административен товар.
Другата причина да говорим за изцяло нов текст е необходимостта на европейското законодателство в текста, който е на вашето внимание. Като цяло се транспонират пет директиви, от които две - № 2014/24 и № 2014/25 – са изцяло нови, които отразяват промените на европейско ниво, новата стратегическа логика, свързана с възлагането на обществени поръчки.
Първата голяма разлика от досега действащия закон с този, който е на вашето внимание, е, че той е рамков. Опитът е той да регулира процесите по принцип, а цялата динамична материя, която до момента е ставала основание за чести динамични промени – средно поне един път в годината – да бъде оставена в подзаконовата нормативна уредба. Законът трябва да уреди само различните участници в системата, принципите, основната логика на процесите, но не е техническите детайли.
За разлика от стария закон, където като начало подходът е бил да се следват два паралелни пътя за възлагане и съобразно европейските прагове, един по-сложен и един друг, който е уреден в отделна наредба, са така наречените малки обществени поръчки – това е част от елементарните натрупвания в стария закон. В този случай имаме единство на закона, тоест, имаме един ред, който се следва, изцяло описан в текстовете на закона.
Освен всичко друго имаме промяна на праговете, над които се използва по-сложният, суфистикиран, уреден детайлно в директивите начин за възлагане, като анализът ни показва, че плавно в годините стойността на обществените поръчки се е доближавал до средната стойност за същи артикули или за същия тип дейности в държавите-членки. Там, където се наблюдава изоставане, тоест, все още ценовата конюнктура в България е по-ниска, е строителството. Във всички останали случаи сме се опитали да се движим по логиката на европейските прагове, като специално за сектора строителство сме си позволили поради анализа на пазара и по-ниската ценова конюнктура да предложим по-нисък праг. Ако не ме лъже паметта, в директивата той е левовата равностойност на 10 млн. евро, а нашето предложение е за 5 млн. евро.
Няма да правя детайлно представяне на структурата на закона, само ще маркирам някои от иновациите. Освен че е много по-подреден, много по-ясен и много по-лесно всеки може да намери тази разпоредба, която би следвало да прилага в работата си, имаме няколко иновации. Създаваме легалната основа за електронните обществени поръчки. Тоест, освен да създадем техническата инфраструктура трябва да имаме и необходимата легална база, която е факт със закона. Извървян е този път, който е възможен в рамките на европейското законодателство за симплифициране на процеса, като много документи, които се използваха до момента, се заместват от единна декларация за обществени поръчки, което според мен създава допълнителни улеснения не само за този, който трябва да оценява офертите, но и за този, който кандидатства.
Направихме един опит, едно уточнение, за да привентирам въпроси в тази посока, да предвидим по-облекчен ред при процедурите под праговете. Тоест, като едноинстанционно производство. Впоследствие, при окончателната версия на закона това отпадна, доколкото имаше сериозни съображения от юристите, че един подобен механизъм влиза в колизия с другата нормативна уредба. Така че решихме да не рискуваме и да запазим по-консервативния подход.
И последно, в опита да бъда кратък, има някои иновации, които примерно биха гарантирали много по-бързо провеждане на самата процедура, защото освен всичко останало, едва ли някой би отрекъл, че времето също е фактор. Не можем да си позволим примерно една процедура за строителство да се изпълнява за седем месеца, а самото възлагане да отнема шест, както често се случва в практиката, особено, ако имаме случаи на обжалване.
В случаите на открита процедура, когато тя е базирана на най-ниска цена, има една възможност да се обръща редът за разглеждане на предложенията, което гарантира много по-бързо производство. Тоест, първо се отваря пликът с цената, от всичките оферти се вижда каква е тази с най-ниска цена. На въпросния кандидат се проверяват всички останали документи. Ако те съответстват на изискванията, ние автоматично имаме избран победител, без да е необходимо да се разглеждат всички останали оферти.
Въпреки ограничената приложимост на този модел можете да си дадете сметка, че това предполага вероятно три пъти по-бърза оценка от страна на комисията.
Маркирах само с уговорката, че съм пропуснал голяма част от новите и дори важни неща, но искам да имаме възможност да ми зададете въпроси, ако, разбира се, има такива.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря, господин заместник министър-председател.
Нашата комисия е известна с това, че ние четем много внимателно законите и сме подготвени за това представяне.
Колеги, виждате, че имаме писмени становища от Асоциацията на индустриалния капитал, от Българска търговско-промишлена палата, от Мобилтел, от ЧЕЗ. Току – що господин Ненков ми даде становище и от КНСБ. Двете работодателски организации много подробно са дали някои предложения. Те, разбира се, между първо и второ четене в другата комисия – в Комисията по правни въпроси – ще бъдат разглеждани. Но тази тема нас ни вълнува. Все пак това е Комисията по икономическа политика и туризъм.
Имате думата, дами и господа народни представители. Първо на вас давам думата за въпроси към вицепремиера.
Ако няма, да дадем думата на гостите.
Заповядайте, господин Стоянов.
ПЕТЪР СТОЯНОВ (председател на Българска асоциация на микропредприятията): Аз съм Петър Стоянов, Българска асоциация на микропредприятията.
Ние също се запознахме със законопроекта. Нашите адмирации, защото крайно време беше, господин Дончев, да има такъв закон. Имаме няколко забележки, които са от съществен характер и ни притесняват. По-скоро тук бих отправил въпроса, отколкото да го излагам като становище в Комисията по правни въпроси. Вие като вносители евентуално бихте могли да ни отговорите.
Малко сме притеснени по детайлните разпоредби, които касаят така наречените „запазени лица“ в чл. 12, ал. 1, т. 1. Това са хората с преференции, които според нас, в общи линии, се явяват прекупвачи.
Иска ни се по някакъв начин в закона да се вмени контрол – точно какво са произвели. Защото, тъй като по закона е казано, че 30 процента, ако са инвалиди, имат право да кандидатстват, и всички останали участници просто не се допускат, а в същото време 80 процента от продукцията, която те предлагат, би трябвало да е произведена от тях. Съгласете се, че примерно една компютърна конфигурация не може да бъде произведена от незрящи хора.
По някакъв начин в член от закона да се вмени по-сериозен контрол.
Другото, което много ни притеснява и върху което според мен също трябва да се помисли, това е регистрирането на единия ден на дружество, което впоследствие под формата на дружество, което по задълженията за договорните взаимоотношения, може да кандидатства, отговаряйки на другите финансови условия, и на следващия ден печели поръчката, което също е често явление досега. Също искам да помоля да се прецизира и тук евентуално, за да не се получат евентуално колизии.
Малко ни притеснява и фактът, че в една обществена поръчка от 100 000 лв. могат да бъдат извадени 20 процента и да се започне изпълнението на поръчката, тоест, директно да се възложи срещу 20 000 лв., а останалите 80 000 лв. да бъдат възложени по по-горния праг.
Това са в най-общи линии, господин премиер, нашите забележки.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря.
Вие писмено нямате ли намерение да ги предадете?
ПЕТЪР СТОЯНОВ (председател на Българска асоциация на микропредприятията): Ще ги предадем писмено.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Дайте ги писмено, защото всичко друго са приказки.
Ще отговорите ли на въпросите, господин Дончев?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Само да отбележа, че до момента, още на етап разработване на законопроекта, процес, който отне не по-малко от шест или седем месеца, първо, беше извършена експертната работа от Агенцията по обществени поръчки, после всички ведомства в Министерския съвет сме обработили над 700 предложения, редакции и забележки и сме се опитали да инкорпорираме в текста всяко добро предложение, естествено, давайки си сметка, че много от предложенията бяха взаимно изключващи се, а и не бива да се допускат текстове, които противоречат на концептуалната логика, която следва законът.
Конкретно на въпросите. Между впрочем, някои от нормите, които цитирате към момента, директно идват от директивата – примерно въпросните 30 процента. Каквито и забележки да има по отношение на разпоредбата на чл. 12, аз претендирам, че той е много по-балансиран, отколкото това, което имаме към момента в чл. 16г, ако не ме лъже паметта. Защото след последните промени начина на възлагане на специализираните предприятия на хора с увреждания, категорично изкриви пазара. А най-лошото в цялата работа е не, че пазарът е изкривен, а че от това нямаха полза самите предприятия на хората с увреждания.
Тук сме се опитали да предложим един балансиран вариант, следвайки текста на директивата. Разбира се, между първо и второ четене, ако има разумни предложения, както винаги, сме на разположение да ги отразим.
Колкото до това, което предизвиква редовно коментари, опасността примерно новорегистрирано дружество да може да участва след месец или след година в обществена поръчка, уважаеми колеги, това е общата логика на либерализация на процеса, която идва от новите директиви.
Само за всички загрижени ще кажа, че това противоречи в някаква степен на логиката и на практиката до момента. Но само да ви напомня, че в момента изискванията към пазара на обществени поръчки е, че той е толкова либерален, че нито един възложител няма право да поставя каквито и да било крепостни изисквания. Давам ви конкретен пример.
В търг за строителство не можете да поискате кандидатът да има асфалтова база. Не може да поискате дори да има негова техника на разположение. Трябва веднага да добавите, че техниката може да бъде наета. Може да упоменете, че за изпълнението на поръчката са необходими 30 багера, но в никакъв случай не може да поискате кандидатът да ги притежава, защото това е вид крепостно ограничение на пазара, както твърдят експертите от Европейската комисия, с които много често сме обсъждали новите разпоредби на директивите, няма никаква гаранция – и в някаква степен са прави, не съвсем – няма никаква гаранция, че едно новорегистрирано дружество, което все още няма такива активи като едно, което съществува от 20 години, няма да ви изпълни поръчката с по-добро качество и на по-добра цена.
Тук, разбира се, бидейки съвършено откровен, се появява втори въпрос – по какъв начин защитаваме интереса на възложителя, когато той възложи някому, който се окаже негоден да го изпълни докрай, нещо, което се случва в практиката. Но мислейки в едната посока, ограничени от нормата на директивата, би следвало да мислим и в другата посока.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, има ли други въпроси?
Заповядайте, господин Ненков.
НИКОЛАЙ НЕНКОВ (вицепрезидент на КНСБ): Предварително се извинявам на господин Дончев, че малко ще се повторя от преди една седмица. На заседание на Комисията по правни въпроси имах изказване по същия въпрос. Но сега имам малко повече допълнителни аргументи и ще бъда много кратък.
Борбата срещу осигурителните измами и некоректните работодатели, които не изплащат работни заплати, ясно е, че трябва да продължава и в доста по-радикален вид. Един от инструментите е точно Законът за обществените поръчки. След известни усилия вкарахме текст, с който се отстраняват от процедурите кандидати, които не изпълняват задълженията си по внасяне на осигуровките.
Искаме да прехвърлим подобни условия и за работните заплати. Знаете, това е голям бич. Има фирми, където по една година има задържане на работни заплати. В този смисъл искаме в Закона за обществените поръчки да се вкарат освен осигуровките, да се вкарат и дължими суми по работните заплати.
Господин Дончев на заседанието на Комисията по правни въпроси цитира чл. 54, където похвално като условие за не задължително, а задължително отстраняване неспазването на трудовото и осигурителното законодателство, което е чудесно.
Единственият проблем е, че там пише „след съдебно решение“. Предполагам, че всички знаете, че трудовите дела траят средно между две и три години. Тоест, ако се чака съдебно решение, това значи много неизрядни работодатели могат пак да си кандидатстват без проблеми в търговете по Закона за обществените поръчки. Тоест, чл. 43 решава 50 на сто от проблема.
Възниква въпросът, как да се вземе информация за дължимите работни заплати. При осигуровките е доста по-лесно, защото има информация от НАП, докато при работните заплати господин Дончев беше абсолютно прав, че няма как да се тръгне по ТРЗ-та и т.н., за да се вземе тази информация.
Имаме едно лесно за реализация предложение. Поне една декларация да подписва кандидатът, че не дължи работни заплати и за неверни данни носи отговорност по чл. 313 – популярния изказ – от Наказателния кодекс. За нас това не е никакъв проблем да се вкара такъв текст. Тук спирам.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Ненчев.
Господин заместник министър-председател, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Съвсем кратък отговор ще дам с опасността да се повторя с нещо, по което съм говорил преди това.
От гледна точка на йерархия на приоритетите основната цел на Закона за обществените поръчки е да гарантира снабдяване, доставки, строителство, услуги, следвайки принципите, които изредих в началото – най-добро качество и възможно най-добра цена.
Разбира се, възможни са опити текстовете на закона, нормите да уреждат и други сфери. Примерно можем да мислим с всички произхождащи от това ограничения, как законът да подпомага малките и средните предприятия или примерно, как да отваря възможности на хората с увреждания на тема, която коментирахме преди малко.
В случая с всички произлизащи ограничения от това, което казах, може да коментираме как законът да има допълнителна функция по отношение на изсветляване на икономиката. Ние коментирахме миналия път разпоредбите на чл. 54. Там действително е записано, че става дума за влязъл в сила акт на компетентен орган. Тогава изказах съображение, че когато има наличен такъв акт, това си е императивно, едно от условията за отстраняване.
Притесненията си ми, каквито и други варианти да бъдат обсъждани, между впрочем, господин председател, една методическа бележка. Това е по-скоро дискусия за между първо и второ четене, доколкото касае една конкретна разпоредба. Единственото ми съображение е да не превръщаме Комисията по оценка в следствен орган или анкетна комисия, защото това е извън функциите като да изисква допълнителна информация от вътрешната документация на дадено предприятие. Тя, първо, няма капацитет за това, което е по-малкият проблем. По-големият проблем е, че при един недобронамерен възложител, който – колеги, понякога се случва – един подобен инструмент, даден в ръцете, може да бъде превърнат в опасно оръжие спрямо някой неудобен кандидат. Ако не ни харесва нещо в документацията от ТРЗ или счетоводството, да кажем, че той примерно не си е платил заплатите навреме, каквото и да означава това.
Приемам дебат по разпоредбите на чл. 54, но съобразявайки се с всичко, което казах допреди малко.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря, господин Дончев.
Заповядайте, господин Дечев.
ТЕОДОР ДЕЧЕВ (Асоциация на индустриалния капитал в България): Благодаря Ви, господин председател.
Асоциацията на индустриалния капитал е представила писмено становище, така че няма нито да го представяме, нито да питаме по всичките осем точки на становището. Но има един – два принципни въпроса, по които би било интересно да чуем позицията на господин Томислав Дончев.
Единият въпрос е по чл. 103. Ние смятаме, че е целесъобразно и полезно да се предвидят срокове за работата на комисиите, назначавани от възложителите. Ние сме направили конкретно предложение за колко дни за плик 1, за плик 2, за плик 3. Въпросът е: бихте ли подкрепили такова предложение, както и предложението при неспазване на тези срокове да има някакви санкции за членовете на комисиите, както и още един текст, който смятаме за важен, а именно да има изрична забрана за комисиите да изискват допълнителни документи от някои от участниците след приключване на протокола или протоколите по плик 1.
Има такава лоша практика, след като се отвори плик 1 и се направят протоколите, комисията започва да задава допълнителни въпроси към участниците, при което се оказва, че всъщност някой от участниците е имал допълнително време да си подготви офертата, най-общо взето казано. Това е единият въпрос.
Вторият въпрос е: смятате ли за целесъобразно – ние смятаме, че е – да се предвидят санкции за възложители, които определят нереалистично ниска прогнозна стойност на обществена поръчка, както и за такива, които утвърждават напълно некачествена и негодна документация, което води до прекратяване на процедурите. Примери, много. Ние можем да дадем такива.
В заключение, нещо, което го няма в становището, но то е не точно свързано със закона, а е принципен въпрос. Не само за съжаление в България, но дори и в Германия има икономически дейности, при които в огромна степен бизнесът зависи от обществени, общински и други такива поръчки. Факт е, че там са най-ниските осигурителни доходи. В България това се илюстрира от охранителния сектор, където в момента има 58 000 души по данни на НОИ и където средният осигурителен доход е 414 лв. Тоест, ако се изпълнят законите по средносрочната бюджетна прогноза минималната работна заплата да е 420 лв., ние ще можем да се поздравим с отрасъл, в който средният осигурителен доход е по-нисък от минималната заплата. Основната причина за това положение е, че този бизнес изцяло зависи от обществените поръчки. За никого не е тайна, че там се подготвят дежурни оферти, в които човек не се съобразява нито с минимална заплата, нито с нищо.
Какво е мнението на вицепремиера по въпроса, дали е възможно в някои отрасли да се прилагат конкурси за обществени поръчки чрез така наречения безвелуменио, както е примерно в Европа точно за охранителния сектор. Там има споразумение между браншовите работодателски организации и съответните европейски синдикати – мини Европа – в които обществените поръчки в охранителния сектор се извършват безвелуменио, тоест, там се определя най-добра цена, но тя не е винаги минималната, ако мога да се изразя така.
Това е един подробен въпросник, по който се установяват много факти, точкуват се и т.н.
Въпросът е, за Вашето принципно становище – дали смятате, че е целесъобразно.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колега, аз Ви прекъсвам не за друго, а защото след малко започва другата комисия. Второ, предупредихме, че ние не сме водеща комисия. Каквито и детайли да поставяте тук, общо взето, може да ги поставите от любопитство към господин Дончев, за да видите как ще ви отговори. Всички тези неща ще се решават във водещата комисия.
Така че, молбата ми е да подадете въпросите или предложенията писмено до водещата комисия или чрез нас до водещата комисия.
Имате ли някакви други съображения? Някакви други предложения, въпроси?
Аз предлагам, господин Дончев, може би Вие да отговорите на въпросите.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Ще се опитам да дам кратък отговор. Принципно каква ми е позицията? Принципно ми е положителна.
Но, уважаеми колеги, нека да не се опитваме чрез закона да регулираме процеси, които не е сигурно, че трябва да бъдат регулирани точно от този закон. Между впрочем, и сега възложителят има право да ползва различни модели на възлагане и не винаги процедурата „най-ниска цена“ е задължителна. Това е част от свободата на възложителя коя норма да ползва в зависимост от приоритетите, които има. Съвсем друг е въпросът примерно един конкретен частен казус за охранителната дейност – дали не е редно да има някакви минимални професионални стандарти на бранша, на гилдията и те да бъдат отразени някъде другаде. Не твърдя, че трябва да е обезателно в закона. Когато има една консолидирана позиция на представителите на този бранш, за нея е много по-лесно да намери своето законодателно отражение.
С риск да бъда многословен, давам ви пример със Строителната камара. По причина, че тя консолидира целия строителен бранш практически – който не е регистриран в камарата, не би следвало да може да работи на пазара – там нещата се получават лесно. За съжаление във всички останали браншове нещата се получават по-трудно, защото имаме не една, а често две – три асоциации, които винаги дават нюансирани искания и ние сме в трудната позиция да се чудим с кого да се съобразим.
По повод по-конкретния Ви коментар, обръщам внимание, че в чл. 103, ал. 4 е записано, че правилата за работа на комисията се уреждат с правилника за прилагане на закона, което отразява концепцията законът да е рамков.
Веднага маркирам едно предимство. Всички имаме интерес комисиите да работят с много по-висока динамика. Слагайки в началото едни срокове, ако те се окажат изпълними, изцяло по силата на комисията е и нищо не пречи след една година да променим правилника и да се опитаме примерно да ги редуцираме с ¼. Ако приемем подобен подход обаче в закона, носим риска в следващата година да се наложи да се променя, което едва ли е най-добрата практика.
Колкото до правилника, както всички нормативни текстове, които сме разработвали и стратегически такива, няма проблем те да бъдат на вашето внимание, за да можете не само да ги коментирате, но и да направите предложения, нищо, че не е документ, който минава през Народното събрание.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване - представяне, обсъждане и приемане на законопроект за обществените поръчки, № 502-01-69, внесен от Министерския съвет на 12 август 2015 г.
Имаме и делегирани гласове, тъй като и другите комисии започват работа. Ще ви моля да ги отчетете.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 12, "против"- няма, "въздържали се"- 2.
Законопроектът за обществените поръчки, № 502-01-69, внесен от Министерския съвет на 12 август 2015 г., се приема на първо гласуване.
Благодаря Ви, господин Дончев. Успех!
Преминаваме към точка втора от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на проект на решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по икономическа политика и туризъм, както и процедура за избор от Народното събрание.
Материалите са ви предоставени. Те са съгласувани от Комисията по правни въпроси. Процедурата не е нова, тя е известна. Тази година вече няколко пъти я практикувахме. Във времето аз съм песимист, че ще успеем всичко това да го гледаме в зала, особено след днешното решение за двуседмичната служебна отпуска – бих го казал командировките – защото, ако днес приемем това решение, това означава, че другата седмица ще влезе в дневния ред на парламента, след което тече едноседмичен срок за номинации. А ние от 9 октомври нататък влизаме в предизборна кампания.
Но, така или иначе, сме длъжни да го приемем.
Имате думат, колеги –народни представители.
Заповядайте, господин Димитров, Вие като инициатор на тази поправка.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Като хора, които сме свършили нещо положително, бих казал.
Колеги, обръщам се към всички вас със следното предложение. Предвид важността на Комисията за защита на конкуренцията, тя се занимава – знаете, не само със защита на конкуренцията, но също и с всички обществени поръчки и резултатите от досегашната работа не са особено добри, бих казал. Помните, че ви бях извадил статистика, че към юни месец Върховният административен съд например беше отменил всички решения на КЗК в областта на конкуренцията и 40 процента от решенията на КЗК в областта на обществените поръчки, което е недобра атестация според мен.
Много е важно да знаем какви хора ще изберем.
По тази причина в т. I, подточка 2 правя процедурно предложение за включване на следния допълнителен реквизит за изискванията към кандидатите. Те трябва да дадат писмено съгласие по образец – съгласие да бъде издигнат, подробна автобиография и т.н. Там предлагам да пише следното нещо: че „всеки кандидат попълва декларация за принадлежност (непринадлежност) към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.“
Това да бъде обикновена декларация, която всеки попълва собственоръчно. Защо това е важно? Ще бъде крайно неприятно, ако бъдат избрани едни хора и една седмица по-късно излязат медиите и кажат: ама всъщност вие сте избрали двама души от Държавна сигурност, без да знаем. Ще бъде крайно неприятно. Всеки един от нас би казал, че е важно тези хора да бъдат авторитетни, независими и т.н.
Декларацията, за която казвам, колеги, не означава, че ако някой посочи, че има принадлежност към Държавна сигурност, това не го спира от участие. Пак ще бъде номиниран. Примерно – от БСП давам за пример, защото са подходящи в тази ситуация, тоест, пак получава номинация, пак си участва. Но хората просто знаят кого избират, а не го научаваме това след избора. Тоест, това не е условие, с което спираш един кандидат да бъде избран, а максимална информираност на народните представители. Примерно, има депутати, които, като разберат, че има принадлежност, ще гласуват пък за него. И такива имаме в Народното събрание.
Така че молбата ми е да подкрепите тази корекция.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, аз ще направя един коментар. Ако сте получили предложението на Българския институт за правни инициативи, тяхното предложение е много хубаво, но то е като Вашето – непроцедурно и незаконно. Аз няма да подлагам Вашето предложение на гласуване, не за друго, а просто ще ви прочета текстовете.
Чета ви чл. 89, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
„Чл. 89. (1) Изборът на органи от Народното събрание да се извършва съгласно действащото законодателство.“
В случая Законът за защита на конкуренцията не предвижда като изискване кандидатите да попълват декларации за имотното състояние – това е тяхното предложение – и произхода на средства за придобиване на имущество.
В този смисъл предвиждането на такива декларации – процедура по избора – би противоречало на чл. 89, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
От информацията в тези декларации не биха могли да се направят изводи за професионалните и нравствени качества на кандидатите и т.н., и т.н.
Използването на такива декларации при избора на членове на Висшия съдебен съвет – това е тяхното предложение, да направим Copy – Paste на този избор – през 2012 г. е свързано с изрично изискване за тяхното попълване съгласно чл. 19а от Закона за съдебната власт, който не може да се използва по аналогия при провеждане на избор за председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията.
Нямаме основание това нещо да го гласуваме и да го приемаме. Вие си го предложете в пленарна зала, имате основание, но ние не можем да излезем извън алинеите и правилата на Закона за защита на конкуренцията. Иначе звучи красиво и интересно, медийно е много интересно.
Колеги, имате думата за други предложения, съображения.
Господин Бойчев, заповядайте.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Намираме се в хипотеза на изтичащ мандат, въпреки че законът е определил, ако няма избор до изтичането на мандата, че досегашният състав продължава. Правим за пореден път подбор на регулатор, важен регулатор. Правилата, общо взето, следват правилата, които са записани в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Това, което нямаме като срок тук – и миналия път го нямахме в такъв тип правила – от вкарването им в комисия и изслушването им в момента на постъпването на предложенията.
Аз просто правя един разговор на глас и с председателя на комисията, който каза, че предвид работата на събранието най-вероятно окончателното решение по персоналния състав ще остане за след 25 октомври. Но според мен, господин председател, не пречи да започнем тази процедура. Нали?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Ние вече я започнахме.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Зависи от решението в залата. След седемдневния срок от приемане на процедурните правила има седемдневен срок за постъпване на предложенията. Нали Вие можете да поемете ангажимент, след като постъпят тези предложения, те да бъдат качени на съответното място, което сме определили в правилника.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: То е записано, ако сте чели внимателно.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Пише, че не по-късно от три дни преди изслушването. Въпросът за мен е да бъдат качени достатъчно рано, за да може това, за което всички пледираме, да бъде подбран такъв състав, да отговарят на високи професионални и нравствени качества, да може да бъде направена тази предварителна проверка, за да бъде всеки убеден, включително и тези активни организации, които Ви пишат на вас, да имат възможност да проверят професионалната работа и компетенция на кандидатите, които са излъчени.
Казвам го, защото един път имахме спорове относно това и дали достатъчно време са били качени на сайта на Народното събрание и дали всички организации са се запознали. Помните това?
Но, тъй като го няма като записан срок, при един ангажимент от Ваша страна аз мисля, че това ще бъде достатъчно, за да имаме нужното време всички да се запознаем с тези кандидатури.
Това е моят коментар. Аз се надявам в самия разговор при подбора на кандидатите да направим и малко по-съдържателен разговор и за самата дейност на комисията, тъй като някак си концентрираме нейното внимание само, когато избираме състава й. Народното събрание се оказа, че дори не дебатира и по годишните доклади на Комисията за защита на конкуренцията, а по същество те формират икономическата среда в България. Правят се едни сравнителни анализи, които се оказва, че по никакъв начин не водят до никаква промяна нито в нормативната, в законодателната и въобще всяка среда в България и става малко безсмислено всичко това, което го има заложено като високи очаквания и разписани задължения в закона. Пример за това са горивата. Виждате, че секторният анализ, който е изготвен през 2011 г., по същество не е допринесъл за никаква промяна и в момента отново излизаме от положението, като комисията възлага за пореден път да се направи такъв анализ, което за мен е безсмислено и от управленска гледна точка израз на пълно безсилие. В дадения случай лъжем българите, лъжем избирателя въобще, че някой нещо работи в такъв тип важни сектори, към които в крайна сметка всеки гражданин има отношение към тях, сектори, в които знаете, че има и монополно положение или доминация на едно или друго предприятие. А въобще не коментирам значението на тази комисия в дейността относно възлагането на обществените поръчки.
Така че на мен ми се иска, приключвайки с тази процедура, да имаме един състав и една много по-активна и публична работа и резултатна най-важно в работата на Комисията за защита на конкуренцията.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, народни представите-ли, имате ли някакви други съображения? Ако няма, аз предлагам да преминем към гласуване.
Моля, гласувайте така предложения проект на решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по икономическа политика и туризъм, както и процедура за избор от Народното събрание.
Гласували: "за" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Проектът на решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по икономическа политика и туризъм, както и процедура за избор от Народното събрание, се приема.
Колеги, аз ви обясних, че е получено специално писмо по точката за индустриалната собственост от министър Лукарски. Тази точка я отлагаме за следващата седмица, ако стигнем до нея, защото Законът за застраховането е изключително дълъг, труден и сложен.
Заповядайте, господин Цочев.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Уважаеми колеги, тъй като имам още две комисии, делегирам правата си на Петър Кънев, като неговият глас се умножава по две. Тоест, напълно му вярвам, че няма да използва моя глас за обратно гласуване.
Благодаря ви.
Преминаваме към трета точка от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за счетоводството, № 502-01-64, внесен от Министерския съвет на 29 юли 2015 г. – за първо гласуване.
Следващият законопроект, който виждате, че го има в дневния ред, е оттеглен от колегите Вили Лилков, Петър Славов и Настимир Ананиев.
Госпожо Петкова, това, което предлагате е добро. Казвам Ви го като човек, излязъл от реалния бизнес. Отдавна, помните, че от година и нещо си говорим, че е крайно време да се облекчи счетоводната отчетност, особено на микрофирмите и малките фирми.
Преди година и половина Вие казахте, че работите по една европейска директива. Това нещо, според мен, най-накрая стана.
Чели сме мотивите. Така че, ако нещо ще трябва да кажете допълнително, извън мотивите, много накратко го кажете. Няма смисъл да ни ги четете, както обикновено се процедира.
Искам само да кажа, че гости по тази точка са:
от Министерството на финансите: господин Фейзи Бекир – заместник-министър на финансите, Людмила Петкова - директор на Дирекция „Данъчна политика“ и Наталия Чернева – началник на отдел в Дирекция „Данъчна политика“;
от Института за дипломирани експерт-счетоводители: Бойко Костов – председател и Велин Филипов – заместник-председател;
от Асоциацията на специализираните счетоводни предприятия: Мадлена Леви–Примо - председател на УС и Катя Крънчева – заместник-председател на УС.
Моля Ви накратко. Повтарям, не сме водеща комисия. Който има конкретни предложения или директно да ги отнесе към Комисията по бюджет и финанси, или чрез нас – пак за там.
Имате думата.
Заповядайте, господин Бекир.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ФЕЙЗИ БЕКИР: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Аз ще ви представя кратко резюме на проекта за нов Закон за счетоводството.
Проектът е изготвен във връзка с въвеждане в националното счетоводно законодателство на разпоредбите на Директива 2013/34/ на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. Новият закон за счетоводството цели намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса, създаване на ясни правила и процедури по отношение на счетоводната отчетност на предприятията.
Законопроектът е структуриран в девет глави, които са в ясна и логическа последователност и в съответствие със счетоводния процес.
В националното счетоводно законодателство се предлагат разпоредби, свързани със забраната за осчетоводяване на фиктивни и привидни сделки във връзка с изискванията за ефективна борба с воденето на фалшиво счетоводство съгласно Конвенцията за борба с подкупването на чужди длъжностни лица l международните търговски сделки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, по която Република България е страна от 1999 г.
За първи път отчетността на предприятията в България ще се базира на големината на предприятията, а не според правната им форма. За целта се въвежда единна за целия Европейски съюз категоризация на предприятията. За микро, малките и средните предприятия са предоставени редица облекчения, свързани със съставянето на годишните финансови отчети.
Също така с проекта се въвежда изцяло нов подход по отношение правенето на световната база. Само големите предприятия и предприятията от обществен интерес ще прилагат международните счетоводни стандарти, а всички останали – националните.
Има изцяло нови изисквания за целия Европейския съюз и изготвянето на доклад за пращането към правителствата и нефинансовата декларация.
Така предприятията за добив на нефт, газ и минерални ресурси и дървесина ще трябва да разкриват информация за проектите, по които работят, и сумите, които се плащат на държавните и общинските институции по съответните проекти.
Основна цел на нефинансовата декларация е разкриване на информация по отношение на социални въпроси, които са свързани с работниците, служителите на предприятията, зачитане на човешките права, превенцията и борба с корупцията и т.н.
Докладите за пращане към правителството и нефинансовата декларация ще се изготвят само от големите предприятия. В съответствие с изискванията на директивата държавите-членки да определят пропорционални, възпиращи и ефективни санкции за неспазване на закона. Предложени са по-високи размери на глоби и имуществени санкции в сравнение със сега действащите.
Дадени са легални дефиниции на ползваните понятия и са предложени необходимите промени в други нормативни актове, свързани с разпоредбите на новия Закон за счетоводството.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря, господин Бекир.
Имаме допълнителни становища от Асоциацията на специализираните счетоводни предприятия, които по принцип подкрепят законопроекта. Асоциацията на индустриалния капитал също по принцип подкрепя проекта.
Колеги, имате думата за въпроси, становища, предложения. Ако са по конкретни членове и параграфи, пак повтарям, да се отнесат към другата комисия или чрез нас към нея.
Имате думата.
Заповядайте, господин Костов
БОЙКО КОСТОВ (председател на Института за дипломирани експерт счетоводители): Само искам да кажа едно изречение. Институтът на дипломираните експерт-счетоводите-ли също по принцип подкрепя законопроекта и официалното ни становище е входирано в Комисията по бюджет и финанси за евентуална промяна на конкретни текстове между първо и второ четене.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Има ли други желаещи за изказвания? Ако няма, предлагам да преминем към гласуване.
Моля, гласувайте законопроекта за счетоводството, № 502-01-64, внесен от Министерския съвет на 29 юли 2015 г.
Гласували: "за" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Законопроектът за счетоводството, № 502-01-64, внесен от Министерския съвет на 29 юли 2015 г., се приема на първо гласуване.
Благодаря на гостите.
Преминаваме към точка четвърта от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави-членки, от една страна, и Република Ирак, от друга страна, № 502-02-22, внесен от Министерския съвет на 17 юли 2015 г. – за първо гласуване.
Гости по тази точка са:
от Министерството на външните работи: господин Румен Александров – заместник-министър на външните работи и Милена Петрова – старши дипломатически служител, II степен, Дирекция „Близък Изток и Африка“.
Чели сме мотивите. Имате ли да добавите нещо допълнително към тях?
Заповядайте, господин заместник-министър Александров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Съвсем накратко ще кажа няколко думи. Това споразумение между Европейския съюз и Ирак представлява първите договорни отношения между Съюза и Ирак. От наша гледна точка, освен ползите за страната и за Европейския съюз, които са търговско-икономически, ратифицирането на споразумението има изключително голямо значение и от гледна точка на стабилизирането на Ирак. Знаете, че през последните две години значителна част от територията на страната е под контрола на терористичната организация „Ислямска държава“.
Между впрочем, в резултат на това има и рязко намаление на нашия стокообмен. За ваше сведение от 258 млн. щатски долара през 2012 г., изцяло състоящи се от нашия износ към Ирак, за 2014 г. той е паднал на 50 млн. долара. Сумата не е съвсем показателна, защото индикациите са, че значителна част от износа ни за Ирак минава по съображения за сигурност през някои държави от Персийския залив. Но, така или иначе, с оглед на тежката ситуация по отношение на сигурността там, отношенията ни са силно затруднени.
Така че това е посланието, което искам да отправя към народните представители – да подкрепят законопроекта не само заради конкретните ползи за страната в търговско-икономическата област, но и с оглед цялостната ситуация в региона, включително и по отношение на причините за тази драматична ситуация с миграционната бежанска криза.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз, доколкото разбирам, всички държави, членки на Европейския съюз, са подписали това споразумение?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН АЛЕКСАНДРОВ: Не, подписани са, но не са ратифицирани. Но това е процес, който в момента тече.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Ясно.
Колеги, имате ли някакви въпроси? Ако няма, аз предлагам да преминем към гласуване.
Моля, гласувайте законопроекта за ратифициране на Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави-членки, от една страна, и Република Ирак, от друга страна, № 502-02-22, внесен от Министерския съвет на 17 юли 2015 г.
Гласували: "за" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Законопроектът за ратифициране на Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави-членки, от една страна, и Република Ирак, от друга страна, № 502-02-22, внесен от Министерския съвет на 17 юли 2015 г., се приема на първо гласуване.
Т. 5 Разни.
По т. Разни искам само да съобщя следното. Провалиха ни се три заседания, знаете, заради удължаване на работното време. Оттук нататък имаме две работни заседания. Няма да ги пропускаме, обещавам ви, защото имаме доста законопроекти, по които не сме водеща комисия. Другата сряда твърдо от 16,00 ч. най-вероятно пак ще имаме заседание и по-другата сряда категорично пак от16,00 ч. в същата зала.
Има ли някакви други въпроси? Няма.
Благодаря ви за участието.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
(Закрито в 17.05 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Петър Кънев
Стенограф:
Божидарка Бойчева
(Файлът съдържа 53 300 знака)
2. Представяне, обсъждане и приемане на проект на решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по икономическа политика и туризъм, както и процедура за избор от Народното събрание.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за счетоводството, № 502-01-64, внесен от Министерския съвет на 29 юли 2015 г. – за първо гласуване.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави-членки, от една страна, и Република Ирак, от друга страна, № 502-02-22, внесен от Министерския съвет на 17 юли 2015 г. --за първо гласуване.
5. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 20
На 16 септември 2015 година, (сряда) от 16.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за обществените поръчки, № 502-01-69, внесен от Министерския съвет на 12 август 2015 г. – за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на проект на решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по икономическа политика и туризъм, както и процедура за избор от Народното събрание.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за счетоводството, № 502-01-64, внесен от Министерския съвет на 29 юли 2015 г. – за първо гласуване.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави-членки, от една страна, и Република Ирак, от друга страна, № 502-02-22, внесен от Министерския съвет на 17 юли 2015 г. --за първо гласуване.
5. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 16.15 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам редовното заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Дневният ред ви е раздаден предварително. Имаме промяна в дневния ред. Точка 1 остава за обсъждане като предложение. По нея ще докладва господин Томислав Дончев. Добре дошли!
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за обществените поръчки, № 502-01-69, внесен от Министерския съвет на 12 август 2015 г. – за първо гласуване.
Втората точка е:
2. Представяне, обсъждане и приемане на проект на решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по икономическа политика и туризъм, както и процедура за избор от Народното събрание.
Раздадени са ви документите.
Третата точка е така нареченият проект за индустриалната собственост. Проектът няма да го гледаме днес, тъй като госпожа Кунева, която е докладчик, е заета, а господин Лукарски изпрати писмо с молба за отлагане за следващото заседание, макар че следващото заседание ще е доста тежко, защото влиза за разглеждане Застрахователният кодекс.
По т. 3 – законопроекта за счетоводството, имаме два законопроекта. По единия тук е именячката – Людмила Петкова. Тя днес има имен ден. Честито! Тя е приготвила пак големи облекчения за българския бизнес. А следващият законопроект – на Вили Лилков, Петър Славов – е оттеглен. Тоест, него няма да гледаме.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за счетоводството, № 502-01-64, внесен от Министерския съвет на 29 юли 2015 г. – за първо гласуване.
Предполагам, че по последната точка, точка 5, както е в предварително раздадения дневен ред, ще минем бързо, тъй като е една ратификация:
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави -членки, от една страна, и Република Ирак, от друга страна, № 502-02-22, внесен от Министерския съвет на 17 юли 2015 г. --за първо гласуване.
5. Разни.
Имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
Гласували: "за" – 11, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.
Преминаваме към точка първа от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за обществените поръчки, № 502-01-69, внесен от Министерския съвет на 12 август 2015 г. – първо гласуване.
Искам само да предупредя, че ние не сме водеща комисия по Закона за обществените поръчки. Не сме водеща комисия и по Закона за счетоводството. Тоест, ще изслушаме всички съображения и мнения, но основната работа ще бъде в другите две комисии – Комисията по бюджет и финанси и Комисията по правни въпроси.
Да ви представя гостите по точка първа:
от Министерския съвет: господин Томислав Дончев – заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика, госпожа Добринка Михайлова – съветник; госпожа Мариана Славкова – държавен експерт в Дирекция „Икономическа и социална политика“; господин Георги Йончев – държавен експерт в Дирекция „Икономическа и социална политика“;
от Агенция за обществени поръчки: госпожа Галя Манасиева – директор на Дирекция „Методология, анализ и контрол на обществените поръчки“;
от Асоциацията на индустриалния капитал в България: господин Теодор Дечев;
от КНСБ – Николай Ненков – вицепрезидент на КНСБ и Малина Илиева.
Господин Дончев, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Дами и господа народни представители! Само в аванс да помоля, ако е възможно, разбира се, с представянето и въпросите и отговорите да се опитаме да се вместим в рамките на максимум половин час, доколкото трябва да разкъсам и себе си, и сърцето си между две комисии. А не искам някой да се оплаче, че съм обърнал повече внимание тази комисия.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Това Ви го обещавам твърдо.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Ще се опитам да бъда съвсем кратък, още повече, че текстът е на разположение на уважаемите народни представители. Става дума за изцяло нов Закон за обществените поръчки. Моля за едно уточнение. Не бива да се бърка с един друг текст, който е за изменение на стария закон, промяна, която е в съвсем друга посока.
Преди накратко да представя мотивите и основните разлики, логиката на този текст нека все пак да отговоря на въпроса „защо говорим за изцяло нов текст“.
Старият Закон за обществените поръчки, ако не ме лъже паметта, е на 10 или на 11 години, което не е обезателно проблем, но по-големият проблем е, че в рамките на съществуването му за този период той многократно е променян. Освен че отразява друга концептуална логика от преди десетилетие, вследствие множеството промени, в прав текст, това е мнението и на всички, които са отговорни да го прилагат, той е не само вътрешно неконсистентен, но до голяма степен може да се твърди, че е противоречив, доколкото в текстовете на закона са натрупани много детайли разпоредби, които регулират процеса, някои от тях в прав текст влизат в колизия по между си.
Отдавна е назряла необходимостта от разработването на изцяло нова нормативна уредба, която освен всичко друго, да отразява всички научени уроци в годините, следвайки основните императиви, когато говорим за възлагане чрез обществени поръчки, естествено принципите на честна конкуренция, прозрачност, най-добро качество на най-добра цена, наред с това, съобразявайки се с един друг императив – минимален административен товар.
Другата причина да говорим за изцяло нов текст е необходимостта на европейското законодателство в текста, който е на вашето внимание. Като цяло се транспонират пет директиви, от които две - № 2014/24 и № 2014/25 – са изцяло нови, които отразяват промените на европейско ниво, новата стратегическа логика, свързана с възлагането на обществени поръчки.
Първата голяма разлика от досега действащия закон с този, който е на вашето внимание, е, че той е рамков. Опитът е той да регулира процесите по принцип, а цялата динамична материя, която до момента е ставала основание за чести динамични промени – средно поне един път в годината – да бъде оставена в подзаконовата нормативна уредба. Законът трябва да уреди само различните участници в системата, принципите, основната логика на процесите, но не е техническите детайли.
За разлика от стария закон, където като начало подходът е бил да се следват два паралелни пътя за възлагане и съобразно европейските прагове, един по-сложен и един друг, който е уреден в отделна наредба, са така наречените малки обществени поръчки – това е част от елементарните натрупвания в стария закон. В този случай имаме единство на закона, тоест, имаме един ред, който се следва, изцяло описан в текстовете на закона.
Освен всичко друго имаме промяна на праговете, над които се използва по-сложният, суфистикиран, уреден детайлно в директивите начин за възлагане, като анализът ни показва, че плавно в годините стойността на обществените поръчки се е доближавал до средната стойност за същи артикули или за същия тип дейности в държавите-членки. Там, където се наблюдава изоставане, тоест, все още ценовата конюнктура в България е по-ниска, е строителството. Във всички останали случаи сме се опитали да се движим по логиката на европейските прагове, като специално за сектора строителство сме си позволили поради анализа на пазара и по-ниската ценова конюнктура да предложим по-нисък праг. Ако не ме лъже паметта, в директивата той е левовата равностойност на 10 млн. евро, а нашето предложение е за 5 млн. евро.
Няма да правя детайлно представяне на структурата на закона, само ще маркирам някои от иновациите. Освен че е много по-подреден, много по-ясен и много по-лесно всеки може да намери тази разпоредба, която би следвало да прилага в работата си, имаме няколко иновации. Създаваме легалната основа за електронните обществени поръчки. Тоест, освен да създадем техническата инфраструктура трябва да имаме и необходимата легална база, която е факт със закона. Извървян е този път, който е възможен в рамките на европейското законодателство за симплифициране на процеса, като много документи, които се използваха до момента, се заместват от единна декларация за обществени поръчки, което според мен създава допълнителни улеснения не само за този, който трябва да оценява офертите, но и за този, който кандидатства.
Направихме един опит, едно уточнение, за да привентирам въпроси в тази посока, да предвидим по-облекчен ред при процедурите под праговете. Тоест, като едноинстанционно производство. Впоследствие, при окончателната версия на закона това отпадна, доколкото имаше сериозни съображения от юристите, че един подобен механизъм влиза в колизия с другата нормативна уредба. Така че решихме да не рискуваме и да запазим по-консервативния подход.
И последно, в опита да бъда кратък, има някои иновации, които примерно биха гарантирали много по-бързо провеждане на самата процедура, защото освен всичко останало, едва ли някой би отрекъл, че времето също е фактор. Не можем да си позволим примерно една процедура за строителство да се изпълнява за седем месеца, а самото възлагане да отнема шест, както често се случва в практиката, особено, ако имаме случаи на обжалване.
В случаите на открита процедура, когато тя е базирана на най-ниска цена, има една възможност да се обръща редът за разглеждане на предложенията, което гарантира много по-бързо производство. Тоест, първо се отваря пликът с цената, от всичките оферти се вижда каква е тази с най-ниска цена. На въпросния кандидат се проверяват всички останали документи. Ако те съответстват на изискванията, ние автоматично имаме избран победител, без да е необходимо да се разглеждат всички останали оферти.
Въпреки ограничената приложимост на този модел можете да си дадете сметка, че това предполага вероятно три пъти по-бърза оценка от страна на комисията.
Маркирах само с уговорката, че съм пропуснал голяма част от новите и дори важни неща, но искам да имаме възможност да ми зададете въпроси, ако, разбира се, има такива.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря, господин заместник министър-председател.
Нашата комисия е известна с това, че ние четем много внимателно законите и сме подготвени за това представяне.
Колеги, виждате, че имаме писмени становища от Асоциацията на индустриалния капитал, от Българска търговско-промишлена палата, от Мобилтел, от ЧЕЗ. Току – що господин Ненков ми даде становище и от КНСБ. Двете работодателски организации много подробно са дали някои предложения. Те, разбира се, между първо и второ четене в другата комисия – в Комисията по правни въпроси – ще бъдат разглеждани. Но тази тема нас ни вълнува. Все пак това е Комисията по икономическа политика и туризъм.
Имате думата, дами и господа народни представители. Първо на вас давам думата за въпроси към вицепремиера.
Ако няма, да дадем думата на гостите.
Заповядайте, господин Стоянов.
ПЕТЪР СТОЯНОВ (председател на Българска асоциация на микропредприятията): Аз съм Петър Стоянов, Българска асоциация на микропредприятията.
Ние също се запознахме със законопроекта. Нашите адмирации, защото крайно време беше, господин Дончев, да има такъв закон. Имаме няколко забележки, които са от съществен характер и ни притесняват. По-скоро тук бих отправил въпроса, отколкото да го излагам като становище в Комисията по правни въпроси. Вие като вносители евентуално бихте могли да ни отговорите.
Малко сме притеснени по детайлните разпоредби, които касаят така наречените „запазени лица“ в чл. 12, ал. 1, т. 1. Това са хората с преференции, които според нас, в общи линии, се явяват прекупвачи.
Иска ни се по някакъв начин в закона да се вмени контрол – точно какво са произвели. Защото, тъй като по закона е казано, че 30 процента, ако са инвалиди, имат право да кандидатстват, и всички останали участници просто не се допускат, а в същото време 80 процента от продукцията, която те предлагат, би трябвало да е произведена от тях. Съгласете се, че примерно една компютърна конфигурация не може да бъде произведена от незрящи хора.
По някакъв начин в член от закона да се вмени по-сериозен контрол.
Другото, което много ни притеснява и върху което според мен също трябва да се помисли, това е регистрирането на единия ден на дружество, което впоследствие под формата на дружество, което по задълженията за договорните взаимоотношения, може да кандидатства, отговаряйки на другите финансови условия, и на следващия ден печели поръчката, което също е често явление досега. Също искам да помоля да се прецизира и тук евентуално, за да не се получат евентуално колизии.
Малко ни притеснява и фактът, че в една обществена поръчка от 100 000 лв. могат да бъдат извадени 20 процента и да се започне изпълнението на поръчката, тоест, директно да се възложи срещу 20 000 лв., а останалите 80 000 лв. да бъдат възложени по по-горния праг.
Това са в най-общи линии, господин премиер, нашите забележки.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря.
Вие писмено нямате ли намерение да ги предадете?
ПЕТЪР СТОЯНОВ (председател на Българска асоциация на микропредприятията): Ще ги предадем писмено.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Дайте ги писмено, защото всичко друго са приказки.
Ще отговорите ли на въпросите, господин Дончев?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Само да отбележа, че до момента, още на етап разработване на законопроекта, процес, който отне не по-малко от шест или седем месеца, първо, беше извършена експертната работа от Агенцията по обществени поръчки, после всички ведомства в Министерския съвет сме обработили над 700 предложения, редакции и забележки и сме се опитали да инкорпорираме в текста всяко добро предложение, естествено, давайки си сметка, че много от предложенията бяха взаимно изключващи се, а и не бива да се допускат текстове, които противоречат на концептуалната логика, която следва законът.
Конкретно на въпросите. Между впрочем, някои от нормите, които цитирате към момента, директно идват от директивата – примерно въпросните 30 процента. Каквито и забележки да има по отношение на разпоредбата на чл. 12, аз претендирам, че той е много по-балансиран, отколкото това, което имаме към момента в чл. 16г, ако не ме лъже паметта. Защото след последните промени начина на възлагане на специализираните предприятия на хора с увреждания, категорично изкриви пазара. А най-лошото в цялата работа е не, че пазарът е изкривен, а че от това нямаха полза самите предприятия на хората с увреждания.
Тук сме се опитали да предложим един балансиран вариант, следвайки текста на директивата. Разбира се, между първо и второ четене, ако има разумни предложения, както винаги, сме на разположение да ги отразим.
Колкото до това, което предизвиква редовно коментари, опасността примерно новорегистрирано дружество да може да участва след месец или след година в обществена поръчка, уважаеми колеги, това е общата логика на либерализация на процеса, която идва от новите директиви.
Само за всички загрижени ще кажа, че това противоречи в някаква степен на логиката и на практиката до момента. Но само да ви напомня, че в момента изискванията към пазара на обществени поръчки е, че той е толкова либерален, че нито един възложител няма право да поставя каквито и да било крепостни изисквания. Давам ви конкретен пример.
В търг за строителство не можете да поискате кандидатът да има асфалтова база. Не може да поискате дори да има негова техника на разположение. Трябва веднага да добавите, че техниката може да бъде наета. Може да упоменете, че за изпълнението на поръчката са необходими 30 багера, но в никакъв случай не може да поискате кандидатът да ги притежава, защото това е вид крепостно ограничение на пазара, както твърдят експертите от Европейската комисия, с които много често сме обсъждали новите разпоредби на директивите, няма никаква гаранция – и в някаква степен са прави, не съвсем – няма никаква гаранция, че едно новорегистрирано дружество, което все още няма такива активи като едно, което съществува от 20 години, няма да ви изпълни поръчката с по-добро качество и на по-добра цена.
Тук, разбира се, бидейки съвършено откровен, се появява втори въпрос – по какъв начин защитаваме интереса на възложителя, когато той възложи някому, който се окаже негоден да го изпълни докрай, нещо, което се случва в практиката. Но мислейки в едната посока, ограничени от нормата на директивата, би следвало да мислим и в другата посока.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, има ли други въпроси?
Заповядайте, господин Ненков.
НИКОЛАЙ НЕНКОВ (вицепрезидент на КНСБ): Предварително се извинявам на господин Дончев, че малко ще се повторя от преди една седмица. На заседание на Комисията по правни въпроси имах изказване по същия въпрос. Но сега имам малко повече допълнителни аргументи и ще бъда много кратък.
Борбата срещу осигурителните измами и некоректните работодатели, които не изплащат работни заплати, ясно е, че трябва да продължава и в доста по-радикален вид. Един от инструментите е точно Законът за обществените поръчки. След известни усилия вкарахме текст, с който се отстраняват от процедурите кандидати, които не изпълняват задълженията си по внасяне на осигуровките.
Искаме да прехвърлим подобни условия и за работните заплати. Знаете, това е голям бич. Има фирми, където по една година има задържане на работни заплати. В този смисъл искаме в Закона за обществените поръчки да се вкарат освен осигуровките, да се вкарат и дължими суми по работните заплати.
Господин Дончев на заседанието на Комисията по правни въпроси цитира чл. 54, където похвално като условие за не задължително, а задължително отстраняване неспазването на трудовото и осигурителното законодателство, което е чудесно.
Единственият проблем е, че там пише „след съдебно решение“. Предполагам, че всички знаете, че трудовите дела траят средно между две и три години. Тоест, ако се чака съдебно решение, това значи много неизрядни работодатели могат пак да си кандидатстват без проблеми в търговете по Закона за обществените поръчки. Тоест, чл. 43 решава 50 на сто от проблема.
Възниква въпросът, как да се вземе информация за дължимите работни заплати. При осигуровките е доста по-лесно, защото има информация от НАП, докато при работните заплати господин Дончев беше абсолютно прав, че няма как да се тръгне по ТРЗ-та и т.н., за да се вземе тази информация.
Имаме едно лесно за реализация предложение. Поне една декларация да подписва кандидатът, че не дължи работни заплати и за неверни данни носи отговорност по чл. 313 – популярния изказ – от Наказателния кодекс. За нас това не е никакъв проблем да се вкара такъв текст. Тук спирам.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Ненчев.
Господин заместник министър-председател, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Съвсем кратък отговор ще дам с опасността да се повторя с нещо, по което съм говорил преди това.
От гледна точка на йерархия на приоритетите основната цел на Закона за обществените поръчки е да гарантира снабдяване, доставки, строителство, услуги, следвайки принципите, които изредих в началото – най-добро качество и възможно най-добра цена.
Разбира се, възможни са опити текстовете на закона, нормите да уреждат и други сфери. Примерно можем да мислим с всички произхождащи от това ограничения, как законът да подпомага малките и средните предприятия или примерно, как да отваря възможности на хората с увреждания на тема, която коментирахме преди малко.
В случая с всички произлизащи ограничения от това, което казах, може да коментираме как законът да има допълнителна функция по отношение на изсветляване на икономиката. Ние коментирахме миналия път разпоредбите на чл. 54. Там действително е записано, че става дума за влязъл в сила акт на компетентен орган. Тогава изказах съображение, че когато има наличен такъв акт, това си е императивно, едно от условията за отстраняване.
Притесненията си ми, каквито и други варианти да бъдат обсъждани, между впрочем, господин председател, една методическа бележка. Това е по-скоро дискусия за между първо и второ четене, доколкото касае една конкретна разпоредба. Единственото ми съображение е да не превръщаме Комисията по оценка в следствен орган или анкетна комисия, защото това е извън функциите като да изисква допълнителна информация от вътрешната документация на дадено предприятие. Тя, първо, няма капацитет за това, което е по-малкият проблем. По-големият проблем е, че при един недобронамерен възложител, който – колеги, понякога се случва – един подобен инструмент, даден в ръцете, може да бъде превърнат в опасно оръжие спрямо някой неудобен кандидат. Ако не ни харесва нещо в документацията от ТРЗ или счетоводството, да кажем, че той примерно не си е платил заплатите навреме, каквото и да означава това.
Приемам дебат по разпоредбите на чл. 54, но съобразявайки се с всичко, което казах допреди малко.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря, господин Дончев.
Заповядайте, господин Дечев.
ТЕОДОР ДЕЧЕВ (Асоциация на индустриалния капитал в България): Благодаря Ви, господин председател.
Асоциацията на индустриалния капитал е представила писмено становище, така че няма нито да го представяме, нито да питаме по всичките осем точки на становището. Но има един – два принципни въпроса, по които би било интересно да чуем позицията на господин Томислав Дончев.
Единият въпрос е по чл. 103. Ние смятаме, че е целесъобразно и полезно да се предвидят срокове за работата на комисиите, назначавани от възложителите. Ние сме направили конкретно предложение за колко дни за плик 1, за плик 2, за плик 3. Въпросът е: бихте ли подкрепили такова предложение, както и предложението при неспазване на тези срокове да има някакви санкции за членовете на комисиите, както и още един текст, който смятаме за важен, а именно да има изрична забрана за комисиите да изискват допълнителни документи от някои от участниците след приключване на протокола или протоколите по плик 1.
Има такава лоша практика, след като се отвори плик 1 и се направят протоколите, комисията започва да задава допълнителни въпроси към участниците, при което се оказва, че всъщност някой от участниците е имал допълнително време да си подготви офертата, най-общо взето казано. Това е единият въпрос.
Вторият въпрос е: смятате ли за целесъобразно – ние смятаме, че е – да се предвидят санкции за възложители, които определят нереалистично ниска прогнозна стойност на обществена поръчка, както и за такива, които утвърждават напълно некачествена и негодна документация, което води до прекратяване на процедурите. Примери, много. Ние можем да дадем такива.
В заключение, нещо, което го няма в становището, но то е не точно свързано със закона, а е принципен въпрос. Не само за съжаление в България, но дори и в Германия има икономически дейности, при които в огромна степен бизнесът зависи от обществени, общински и други такива поръчки. Факт е, че там са най-ниските осигурителни доходи. В България това се илюстрира от охранителния сектор, където в момента има 58 000 души по данни на НОИ и където средният осигурителен доход е 414 лв. Тоест, ако се изпълнят законите по средносрочната бюджетна прогноза минималната работна заплата да е 420 лв., ние ще можем да се поздравим с отрасъл, в който средният осигурителен доход е по-нисък от минималната заплата. Основната причина за това положение е, че този бизнес изцяло зависи от обществените поръчки. За никого не е тайна, че там се подготвят дежурни оферти, в които човек не се съобразява нито с минимална заплата, нито с нищо.
Какво е мнението на вицепремиера по въпроса, дали е възможно в някои отрасли да се прилагат конкурси за обществени поръчки чрез така наречения безвелуменио, както е примерно в Европа точно за охранителния сектор. Там има споразумение между браншовите работодателски организации и съответните европейски синдикати – мини Европа – в които обществените поръчки в охранителния сектор се извършват безвелуменио, тоест, там се определя най-добра цена, но тя не е винаги минималната, ако мога да се изразя така.
Това е един подробен въпросник, по който се установяват много факти, точкуват се и т.н.
Въпросът е, за Вашето принципно становище – дали смятате, че е целесъобразно.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колега, аз Ви прекъсвам не за друго, а защото след малко започва другата комисия. Второ, предупредихме, че ние не сме водеща комисия. Каквито и детайли да поставяте тук, общо взето, може да ги поставите от любопитство към господин Дончев, за да видите как ще ви отговори. Всички тези неща ще се решават във водещата комисия.
Така че, молбата ми е да подадете въпросите или предложенията писмено до водещата комисия или чрез нас до водещата комисия.
Имате ли някакви други съображения? Някакви други предложения, въпроси?
Аз предлагам, господин Дончев, може би Вие да отговорите на въпросите.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Ще се опитам да дам кратък отговор. Принципно каква ми е позицията? Принципно ми е положителна.
Но, уважаеми колеги, нека да не се опитваме чрез закона да регулираме процеси, които не е сигурно, че трябва да бъдат регулирани точно от този закон. Между впрочем, и сега възложителят има право да ползва различни модели на възлагане и не винаги процедурата „най-ниска цена“ е задължителна. Това е част от свободата на възложителя коя норма да ползва в зависимост от приоритетите, които има. Съвсем друг е въпросът примерно един конкретен частен казус за охранителната дейност – дали не е редно да има някакви минимални професионални стандарти на бранша, на гилдията и те да бъдат отразени някъде другаде. Не твърдя, че трябва да е обезателно в закона. Когато има една консолидирана позиция на представителите на този бранш, за нея е много по-лесно да намери своето законодателно отражение.
С риск да бъда многословен, давам ви пример със Строителната камара. По причина, че тя консолидира целия строителен бранш практически – който не е регистриран в камарата, не би следвало да може да работи на пазара – там нещата се получават лесно. За съжаление във всички останали браншове нещата се получават по-трудно, защото имаме не една, а често две – три асоциации, които винаги дават нюансирани искания и ние сме в трудната позиция да се чудим с кого да се съобразим.
По повод по-конкретния Ви коментар, обръщам внимание, че в чл. 103, ал. 4 е записано, че правилата за работа на комисията се уреждат с правилника за прилагане на закона, което отразява концепцията законът да е рамков.
Веднага маркирам едно предимство. Всички имаме интерес комисиите да работят с много по-висока динамика. Слагайки в началото едни срокове, ако те се окажат изпълними, изцяло по силата на комисията е и нищо не пречи след една година да променим правилника и да се опитаме примерно да ги редуцираме с ¼. Ако приемем подобен подход обаче в закона, носим риска в следващата година да се наложи да се променя, което едва ли е най-добрата практика.
Колкото до правилника, както всички нормативни текстове, които сме разработвали и стратегически такива, няма проблем те да бъдат на вашето внимание, за да можете не само да ги коментирате, но и да направите предложения, нищо, че не е документ, който минава през Народното събрание.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване - представяне, обсъждане и приемане на законопроект за обществените поръчки, № 502-01-69, внесен от Министерския съвет на 12 август 2015 г.
Имаме и делегирани гласове, тъй като и другите комисии започват работа. Ще ви моля да ги отчетете.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 12, "против"- няма, "въздържали се"- 2.
Законопроектът за обществените поръчки, № 502-01-69, внесен от Министерския съвет на 12 август 2015 г., се приема на първо гласуване.
Благодаря Ви, господин Дончев. Успех!
Преминаваме към точка втора от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на проект на решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по икономическа политика и туризъм, както и процедура за избор от Народното събрание.
Материалите са ви предоставени. Те са съгласувани от Комисията по правни въпроси. Процедурата не е нова, тя е известна. Тази година вече няколко пъти я практикувахме. Във времето аз съм песимист, че ще успеем всичко това да го гледаме в зала, особено след днешното решение за двуседмичната служебна отпуска – бих го казал командировките – защото, ако днес приемем това решение, това означава, че другата седмица ще влезе в дневния ред на парламента, след което тече едноседмичен срок за номинации. А ние от 9 октомври нататък влизаме в предизборна кампания.
Но, така или иначе, сме длъжни да го приемем.
Имате думат, колеги –народни представители.
Заповядайте, господин Димитров, Вие като инициатор на тази поправка.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Като хора, които сме свършили нещо положително, бих казал.
Колеги, обръщам се към всички вас със следното предложение. Предвид важността на Комисията за защита на конкуренцията, тя се занимава – знаете, не само със защита на конкуренцията, но също и с всички обществени поръчки и резултатите от досегашната работа не са особено добри, бих казал. Помните, че ви бях извадил статистика, че към юни месец Върховният административен съд например беше отменил всички решения на КЗК в областта на конкуренцията и 40 процента от решенията на КЗК в областта на обществените поръчки, което е недобра атестация според мен.
Много е важно да знаем какви хора ще изберем.
По тази причина в т. I, подточка 2 правя процедурно предложение за включване на следния допълнителен реквизит за изискванията към кандидатите. Те трябва да дадат писмено съгласие по образец – съгласие да бъде издигнат, подробна автобиография и т.н. Там предлагам да пише следното нещо: че „всеки кандидат попълва декларация за принадлежност (непринадлежност) към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.“
Това да бъде обикновена декларация, която всеки попълва собственоръчно. Защо това е важно? Ще бъде крайно неприятно, ако бъдат избрани едни хора и една седмица по-късно излязат медиите и кажат: ама всъщност вие сте избрали двама души от Държавна сигурност, без да знаем. Ще бъде крайно неприятно. Всеки един от нас би казал, че е важно тези хора да бъдат авторитетни, независими и т.н.
Декларацията, за която казвам, колеги, не означава, че ако някой посочи, че има принадлежност към Държавна сигурност, това не го спира от участие. Пак ще бъде номиниран. Примерно – от БСП давам за пример, защото са подходящи в тази ситуация, тоест, пак получава номинация, пак си участва. Но хората просто знаят кого избират, а не го научаваме това след избора. Тоест, това не е условие, с което спираш един кандидат да бъде избран, а максимална информираност на народните представители. Примерно, има депутати, които, като разберат, че има принадлежност, ще гласуват пък за него. И такива имаме в Народното събрание.
Така че молбата ми е да подкрепите тази корекция.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, аз ще направя един коментар. Ако сте получили предложението на Българския институт за правни инициативи, тяхното предложение е много хубаво, но то е като Вашето – непроцедурно и незаконно. Аз няма да подлагам Вашето предложение на гласуване, не за друго, а просто ще ви прочета текстовете.
Чета ви чл. 89, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
„Чл. 89. (1) Изборът на органи от Народното събрание да се извършва съгласно действащото законодателство.“
В случая Законът за защита на конкуренцията не предвижда като изискване кандидатите да попълват декларации за имотното състояние – това е тяхното предложение – и произхода на средства за придобиване на имущество.
В този смисъл предвиждането на такива декларации – процедура по избора – би противоречало на чл. 89, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
От информацията в тези декларации не биха могли да се направят изводи за професионалните и нравствени качества на кандидатите и т.н., и т.н.
Използването на такива декларации при избора на членове на Висшия съдебен съвет – това е тяхното предложение, да направим Copy – Paste на този избор – през 2012 г. е свързано с изрично изискване за тяхното попълване съгласно чл. 19а от Закона за съдебната власт, който не може да се използва по аналогия при провеждане на избор за председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията.
Нямаме основание това нещо да го гласуваме и да го приемаме. Вие си го предложете в пленарна зала, имате основание, но ние не можем да излезем извън алинеите и правилата на Закона за защита на конкуренцията. Иначе звучи красиво и интересно, медийно е много интересно.
Колеги, имате думата за други предложения, съображения.
Господин Бойчев, заповядайте.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Намираме се в хипотеза на изтичащ мандат, въпреки че законът е определил, ако няма избор до изтичането на мандата, че досегашният състав продължава. Правим за пореден път подбор на регулатор, важен регулатор. Правилата, общо взето, следват правилата, които са записани в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Това, което нямаме като срок тук – и миналия път го нямахме в такъв тип правила – от вкарването им в комисия и изслушването им в момента на постъпването на предложенията.
Аз просто правя един разговор на глас и с председателя на комисията, който каза, че предвид работата на събранието най-вероятно окончателното решение по персоналния състав ще остане за след 25 октомври. Но според мен, господин председател, не пречи да започнем тази процедура. Нали?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Ние вече я започнахме.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Зависи от решението в залата. След седемдневния срок от приемане на процедурните правила има седемдневен срок за постъпване на предложенията. Нали Вие можете да поемете ангажимент, след като постъпят тези предложения, те да бъдат качени на съответното място, което сме определили в правилника.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: То е записано, ако сте чели внимателно.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Пише, че не по-късно от три дни преди изслушването. Въпросът за мен е да бъдат качени достатъчно рано, за да може това, за което всички пледираме, да бъде подбран такъв състав, да отговарят на високи професионални и нравствени качества, да може да бъде направена тази предварителна проверка, за да бъде всеки убеден, включително и тези активни организации, които Ви пишат на вас, да имат възможност да проверят професионалната работа и компетенция на кандидатите, които са излъчени.
Казвам го, защото един път имахме спорове относно това и дали достатъчно време са били качени на сайта на Народното събрание и дали всички организации са се запознали. Помните това?
Но, тъй като го няма като записан срок, при един ангажимент от Ваша страна аз мисля, че това ще бъде достатъчно, за да имаме нужното време всички да се запознаем с тези кандидатури.
Това е моят коментар. Аз се надявам в самия разговор при подбора на кандидатите да направим и малко по-съдържателен разговор и за самата дейност на комисията, тъй като някак си концентрираме нейното внимание само, когато избираме състава й. Народното събрание се оказа, че дори не дебатира и по годишните доклади на Комисията за защита на конкуренцията, а по същество те формират икономическата среда в България. Правят се едни сравнителни анализи, които се оказва, че по никакъв начин не водят до никаква промяна нито в нормативната, в законодателната и въобще всяка среда в България и става малко безсмислено всичко това, което го има заложено като високи очаквания и разписани задължения в закона. Пример за това са горивата. Виждате, че секторният анализ, който е изготвен през 2011 г., по същество не е допринесъл за никаква промяна и в момента отново излизаме от положението, като комисията възлага за пореден път да се направи такъв анализ, което за мен е безсмислено и от управленска гледна точка израз на пълно безсилие. В дадения случай лъжем българите, лъжем избирателя въобще, че някой нещо работи в такъв тип важни сектори, към които в крайна сметка всеки гражданин има отношение към тях, сектори, в които знаете, че има и монополно положение или доминация на едно или друго предприятие. А въобще не коментирам значението на тази комисия в дейността относно възлагането на обществените поръчки.
Така че на мен ми се иска, приключвайки с тази процедура, да имаме един състав и една много по-активна и публична работа и резултатна най-важно в работата на Комисията за защита на конкуренцията.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, народни представите-ли, имате ли някакви други съображения? Ако няма, аз предлагам да преминем към гласуване.
Моля, гласувайте така предложения проект на решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по икономическа политика и туризъм, както и процедура за избор от Народното събрание.
Гласували: "за" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Проектът на решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по икономическа политика и туризъм, както и процедура за избор от Народното събрание, се приема.
Колеги, аз ви обясних, че е получено специално писмо по точката за индустриалната собственост от министър Лукарски. Тази точка я отлагаме за следващата седмица, ако стигнем до нея, защото Законът за застраховането е изключително дълъг, труден и сложен.
Заповядайте, господин Цочев.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Уважаеми колеги, тъй като имам още две комисии, делегирам правата си на Петър Кънев, като неговият глас се умножава по две. Тоест, напълно му вярвам, че няма да използва моя глас за обратно гласуване.
Благодаря ви.
Преминаваме към трета точка от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за счетоводството, № 502-01-64, внесен от Министерския съвет на 29 юли 2015 г. – за първо гласуване.
Следващият законопроект, който виждате, че го има в дневния ред, е оттеглен от колегите Вили Лилков, Петър Славов и Настимир Ананиев.
Госпожо Петкова, това, което предлагате е добро. Казвам Ви го като човек, излязъл от реалния бизнес. Отдавна, помните, че от година и нещо си говорим, че е крайно време да се облекчи счетоводната отчетност, особено на микрофирмите и малките фирми.
Преди година и половина Вие казахте, че работите по една европейска директива. Това нещо, според мен, най-накрая стана.
Чели сме мотивите. Така че, ако нещо ще трябва да кажете допълнително, извън мотивите, много накратко го кажете. Няма смисъл да ни ги четете, както обикновено се процедира.
Искам само да кажа, че гости по тази точка са:
от Министерството на финансите: господин Фейзи Бекир – заместник-министър на финансите, Людмила Петкова - директор на Дирекция „Данъчна политика“ и Наталия Чернева – началник на отдел в Дирекция „Данъчна политика“;
от Института за дипломирани експерт-счетоводители: Бойко Костов – председател и Велин Филипов – заместник-председател;
от Асоциацията на специализираните счетоводни предприятия: Мадлена Леви–Примо - председател на УС и Катя Крънчева – заместник-председател на УС.
Моля Ви накратко. Повтарям, не сме водеща комисия. Който има конкретни предложения или директно да ги отнесе към Комисията по бюджет и финанси, или чрез нас – пак за там.
Имате думата.
Заповядайте, господин Бекир.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ФЕЙЗИ БЕКИР: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Аз ще ви представя кратко резюме на проекта за нов Закон за счетоводството.
Проектът е изготвен във връзка с въвеждане в националното счетоводно законодателство на разпоредбите на Директива 2013/34/ на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. Новият закон за счетоводството цели намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса, създаване на ясни правила и процедури по отношение на счетоводната отчетност на предприятията.
Законопроектът е структуриран в девет глави, които са в ясна и логическа последователност и в съответствие със счетоводния процес.
В националното счетоводно законодателство се предлагат разпоредби, свързани със забраната за осчетоводяване на фиктивни и привидни сделки във връзка с изискванията за ефективна борба с воденето на фалшиво счетоводство съгласно Конвенцията за борба с подкупването на чужди длъжностни лица l международните търговски сделки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, по която Република България е страна от 1999 г.
За първи път отчетността на предприятията в България ще се базира на големината на предприятията, а не според правната им форма. За целта се въвежда единна за целия Европейски съюз категоризация на предприятията. За микро, малките и средните предприятия са предоставени редица облекчения, свързани със съставянето на годишните финансови отчети.
Също така с проекта се въвежда изцяло нов подход по отношение правенето на световната база. Само големите предприятия и предприятията от обществен интерес ще прилагат международните счетоводни стандарти, а всички останали – националните.
Има изцяло нови изисквания за целия Европейския съюз и изготвянето на доклад за пращането към правителствата и нефинансовата декларация.
Така предприятията за добив на нефт, газ и минерални ресурси и дървесина ще трябва да разкриват информация за проектите, по които работят, и сумите, които се плащат на държавните и общинските институции по съответните проекти.
Основна цел на нефинансовата декларация е разкриване на информация по отношение на социални въпроси, които са свързани с работниците, служителите на предприятията, зачитане на човешките права, превенцията и борба с корупцията и т.н.
Докладите за пращане към правителството и нефинансовата декларация ще се изготвят само от големите предприятия. В съответствие с изискванията на директивата държавите-членки да определят пропорционални, възпиращи и ефективни санкции за неспазване на закона. Предложени са по-високи размери на глоби и имуществени санкции в сравнение със сега действащите.
Дадени са легални дефиниции на ползваните понятия и са предложени необходимите промени в други нормативни актове, свързани с разпоредбите на новия Закон за счетоводството.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря, господин Бекир.
Имаме допълнителни становища от Асоциацията на специализираните счетоводни предприятия, които по принцип подкрепят законопроекта. Асоциацията на индустриалния капитал също по принцип подкрепя проекта.
Колеги, имате думата за въпроси, становища, предложения. Ако са по конкретни членове и параграфи, пак повтарям, да се отнесат към другата комисия или чрез нас към нея.
Имате думата.
Заповядайте, господин Костов
БОЙКО КОСТОВ (председател на Института за дипломирани експерт счетоводители): Само искам да кажа едно изречение. Институтът на дипломираните експерт-счетоводите-ли също по принцип подкрепя законопроекта и официалното ни становище е входирано в Комисията по бюджет и финанси за евентуална промяна на конкретни текстове между първо и второ четене.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Има ли други желаещи за изказвания? Ако няма, предлагам да преминем към гласуване.
Моля, гласувайте законопроекта за счетоводството, № 502-01-64, внесен от Министерския съвет на 29 юли 2015 г.
Гласували: "за" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Законопроектът за счетоводството, № 502-01-64, внесен от Министерския съвет на 29 юли 2015 г., се приема на първо гласуване.
Благодаря на гостите.
Преминаваме към точка четвърта от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави-членки, от една страна, и Република Ирак, от друга страна, № 502-02-22, внесен от Министерския съвет на 17 юли 2015 г. – за първо гласуване.
Гости по тази точка са:
от Министерството на външните работи: господин Румен Александров – заместник-министър на външните работи и Милена Петрова – старши дипломатически служител, II степен, Дирекция „Близък Изток и Африка“.
Чели сме мотивите. Имате ли да добавите нещо допълнително към тях?
Заповядайте, господин заместник-министър Александров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Съвсем накратко ще кажа няколко думи. Това споразумение между Европейския съюз и Ирак представлява първите договорни отношения между Съюза и Ирак. От наша гледна точка, освен ползите за страната и за Европейския съюз, които са търговско-икономически, ратифицирането на споразумението има изключително голямо значение и от гледна точка на стабилизирането на Ирак. Знаете, че през последните две години значителна част от територията на страната е под контрола на терористичната организация „Ислямска държава“.
Между впрочем, в резултат на това има и рязко намаление на нашия стокообмен. За ваше сведение от 258 млн. щатски долара през 2012 г., изцяло състоящи се от нашия износ към Ирак, за 2014 г. той е паднал на 50 млн. долара. Сумата не е съвсем показателна, защото индикациите са, че значителна част от износа ни за Ирак минава по съображения за сигурност през някои държави от Персийския залив. Но, така или иначе, с оглед на тежката ситуация по отношение на сигурността там, отношенията ни са силно затруднени.
Така че това е посланието, което искам да отправя към народните представители – да подкрепят законопроекта не само заради конкретните ползи за страната в търговско-икономическата област, но и с оглед цялостната ситуация в региона, включително и по отношение на причините за тази драматична ситуация с миграционната бежанска криза.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз, доколкото разбирам, всички държави, членки на Европейския съюз, са подписали това споразумение?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН АЛЕКСАНДРОВ: Не, подписани са, но не са ратифицирани. Но това е процес, който в момента тече.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Ясно.
Колеги, имате ли някакви въпроси? Ако няма, аз предлагам да преминем към гласуване.
Моля, гласувайте законопроекта за ратифициране на Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави-членки, от една страна, и Република Ирак, от друга страна, № 502-02-22, внесен от Министерския съвет на 17 юли 2015 г.
Гласували: "за" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Законопроектът за ратифициране на Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави-членки, от една страна, и Република Ирак, от друга страна, № 502-02-22, внесен от Министерския съвет на 17 юли 2015 г., се приема на първо гласуване.
Т. 5 Разни.
По т. Разни искам само да съобщя следното. Провалиха ни се три заседания, знаете, заради удължаване на работното време. Оттук нататък имаме две работни заседания. Няма да ги пропускаме, обещавам ви, защото имаме доста законопроекти, по които не сме водеща комисия. Другата сряда твърдо от 16,00 ч. най-вероятно пак ще имаме заседание и по-другата сряда категорично пак от16,00 ч. в същата зала.
Има ли някакви други въпроси? Няма.
Благодаря ви за участието.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
(Закрито в 17.05 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Петър Кънев
Стенограф:
Божидарка Бойчева
(Файлът съдържа 53 300 знака)
