Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по икономическа политика и туризъм
23/09/2015
1. Представяне, обсъждане и приемане на проект за Кодекс за застраховането, № 502-01-75, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2015 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, № 502-01-70, внесен от Министерския съвет на 12 август 2015 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба за 2014 г., № 502-00-51, внесен от Министерския съвет на 16 юли 2015 г.
4. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 21
На 23 септември 2015 година, (сряда) от 16.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на проект за Кодекс за застраховането, № 502-01-75, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2015 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, № 502-01-70, внесен от Министерския съвет на 12 август 2015 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба за 2014 г., № 502-00-51, внесен от Министерския съвет на 16 юли 2015 г.
4. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 16.10 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам редовното заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Колеги, експедитивно, тъй като от 17.00 часа има други комисии и половината от членовете на нашата комисия трябва да присъстват.
ДНЕВНИЯТ РЕД е следният:
1. Представяне, обсъждане и приемане на проект за Кодекс за застраховането, № 502-01-75, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2015 г. – за първо гласуване. Ние сме водеща комисия, а по другите две точки не сме водещи.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, № 502-01-70, внесен от Министерския съвет на 12 август 2015 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба за 2014 г., № 502-00-51, внесен от Министерския съвет на 16 юли 2015 г.
4. Разни.
Имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
Гласували: "за" – 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема единодушно.
Има колеги, които са се подписали и са в съседната зала за комисия, но са дали своя глас.
Преминаваме към точка първа от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на проект за Кодекс за застраховането, № 502-01-75, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2015 г. – за първо гласуване.
Гости по тази точка са:
от Министерство на финансите: Карина Караиванова - заместник-министър на финансите, Цветанка Михайлова – и.д. директор на Дирекция „Държавен дълг и финансови пазари“, Милена Димитрова – държавен експерт в Дирекция „Държавен дълг и финансови пазари“;
от Комисия за финансов надзор: Ралица Агайн-Гури – заместник-председател, ръководещ управление „Застраховате-лен надзор“, Николай Петков – началник отдел „Надзорна политика и анализи“, Мариана Станиславова – държавен експерт в Дирекция „Правна“;
от Асоциация на българските застрахователи: Антоанета Димоларова и Константин Велев;
от Гаранционен фонд „Застраховане“: Борислав Михайлов и Стефан Стоилков;
от Българска асоциация на застрахователните брокери: Ивета Кунова – председател на УС и Кольо Делев – член на Консултативния съвет;
от Асоциация на застрахователните брокери в България: Васимир Радулов – секретар;
от Българска асоциация за лизинг: Атанас Ботев – съпредседател и Борислав Тодоров – съпредседател.
По първа точка от дневния ред давам думата на заместник-министър Карина Караиванова. Мотивите сми ги чели внимателно, доколкото могат 20 и няколко страници да се четат. Аз затова помолих Ралица Агайн да изготви за народните представители опорни точки, в рамките на три-четири страници, за да разберем все пак за какво става въпрос. Чели сме ги, знаем ги. Имате ли да добавите нещо към мотивите и въобще към целия законопроект?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАРИНА КАРАИВАНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа народни представители, мисля че сме били достатъчно изчерпателни, доколкото наистина можем да обхванем в няколко страници изцяло нов законопроект. С две думи само ще кажа, че неговата цел е въвеждане в българското законодателство на Директива „Платежоспособност ІІ“, но в допълнение на това, разбира се, се модернизира като цяло тази сфера.
Няма какво да добавя, освен ако представителите на Комисията за финансов надзор не искат да обърнат внимание на някои от специфичните детайли, върху които те са работили в продължение на няколко месеца.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте.
РАЛИЦА АГАЙН-ГУРИ (заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, този проект на Кодекс за застраховането обхваща промени не само във връзка с транспониране на европейското законодателство, но и промени в частта „Застрахователен договор“, които са свързани с установените в нашата практика проблеми при прилагането на застрахователния договор. В много случаи беше видно, че потребителите на застрахователни услуги не са достатъчно добре защитени и равнопоставени. Поради тази причина сме предложили множество изменения по разпространението на застрахователните продукти, изготвянето на общите условия, предявяването на претенции, разглеждането на претенции от страна на застрахователите. Така че да може потребителите да бъдат в значително по-висока степен информирани и равнопоставени в този договор.
Също така бих искала да бърна внимание на факта, че всички изменения бяха подготвени съвместно с Асоциацията на българските застрахователи в съвместна работна група, както и с Българска асоциация на застрахователните брокери, които също активно участваха в изготвянето на законопроекта. За нас е много радостен факта, че всички подобрения в нормативната уредба и значително по-високата защита на потребителите, беше въведена и предложена именно с усилията на Асоциацията на застрахователите и Асоциацията на застрахователните брокери.
Има някои разногласия, за които вероятно, вярвам че ще чуете, именно с Асоциацията на лизингодателите, където по отношение на сключването и изпълнението на застраховател-ните договори, техният интерес е засегнат. В смисъл, че сме предвидили сключването на застраховки да става след съгласие на потребителя, когато тези застраховки се заплащат от потребителите и също така, изплащането на обезщетения отново да става към потребителите. Вярвам, че ще намерим най-правилното решение за това интересите и на търговците, и на застрахователите, и на потребителите да бъдат защитени в еднакво добра и справедлива степен.
Благодаря Ви много.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Колеги, народни представители, имате думата.
Заповядайте, господин Цочев.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми гости, уважаеми колеги, проектът за Кодекс за застраховането е инициатива за съобразяване на националното ни законодателство с европейското чрез транспониране на разпоредбите на съответните директиви и като такава, аз считам, че трябва да бъде подкрепена на първо четене. Назрял е действително момент за синхронизиране на законодателството и в тази сфера.
В тази връзка предлаганите промени са положителни и детайлизирани, а това безспорно ще бъде в интерес на гражданите и организациите и ще подобри възможностите за защита правата им и за постигане на върховенството на закона.
Наред с прогресивните подобрения в режима обаче правят впечатление и някои други изменения, на които трябва да се обърне сериозно внимание. Аз по-сериозна експертиза съм дал в Правна комисия, но тук само ще визирам някои от тях.
По тази причина ще подкрепя на първо четене по принцип проекта за кодекс, но между първо и второ четене ще представя предложения в няколко насоки: първо, да отпадне чл. 381 от проекта, който противоречи на Конституцията, въвеждайки привилегия в полза на определена група длъжници – застрахователите. С предлаганата норма се създава привилегия в полза на застрахователите чрез въвеждането на временна забрана за принудително изпълнение, която временна забрана е без аналогия спрямо други субекти.
Вземането е признато със съдебно решение, а нормативният акт – закон отказва да зачете породената изпълнителна сила. Това, че незачитането може да се счете за „временно“, е без значение.
Тази разпоредба противоречи и на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи.
На следващо място в чл. 493, ал. 1, т. 1 от проекта за Кодекс за застраховане е предвидена промяна на минималната застрахователна сума (лимита на отговорност) за неимуществени и имуществени вреди вследствие телесно увреждане или смърт по застраховката „Гражданска отговорност“ за МПС да е в размер на 10 000 000 лева за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите. Промяната в минималната застрахователна сума е дискусионна и вносителите следва да я защитят, защото в експертните среди се чуват други различни становища - да не бъде еднаква застрахователната премия.
Това е което имам да кажа. Има още неща, но между първо и второ четене ще бъдат дадени на работната група за да се отразят в доклада.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Имайте предвид, че трябва да ги дадете все пак в нашата комисия, тъй като ние сме водеща, а не Правна, предложенията Ви.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Ще ги предоставя в нашата комисия, но тъй като третират юридически проблем …
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Цочев.
Колегите, народни представители, или да дам думата на гостите?
Колеги, имаме становища, Вие сте ги видели, от Камерата на частните съдебни изпълнители, от Българска асоциация на застрахователните брокери, от Гаранционния фонд, от Асоциацията на българските застрахователи.
Заповядайте.
КОНСТАНТИН ВЕЛЕВ (Асоциация на българските застрахователи): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Както госпожа Агайн вече посочи Асоциацията на българските застрахователи участва в разработването на проекта. Действително ние имахме една съвместна работна група на която проектът беше обсъждан много детайлно. Асоциацията на българските застрахователи счита, че проектът е изключително важен за пазара, не само по отношение на въвеждането на Директивата „Платежоспособност ІІ“, където дори малко сме закъснели, но също така и по отношение на осъвременяването на уредбата на застрахователния договор и всички други свързани с нея, пък вече, защитни разпоредби касаещи правата на потребителите.
В този смисъл нашата асоциация изцяло подкрепя проекта, който е представен за Кодекс за застраховането. Ние стоим зад този проект.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Това и писмено сте го предали.
Колеги, гости, имате думата.
От лизингодателите, заповядайте.
БОРИСЛАВ ТОДОРОВ (съпредседател на Българска асоциация за лизинг): Борислав Тодоров се казвам, съпредседател на Българска асоциация за лизинг.
Както сме изразили в едно писмено становище изпратено до Комисия за финансов надзор и Министерство на финансите, нашата болка е чл. 385. Това е единственият член който касае договора за лизинг във връзка с договора „Застраховане“.
В общи линии ще откроя трите основни неща, които смятаме, че са нарушени или би имало риск да бъдат нарушени или накърнени. Едното е възможността лизингодателят да застрахова собственото си имущество. Искам да го подчертая, често се прави грешка, по силата на договора за лизинг лизингодателят е собственик за разлика от договора за кредит. При което нашето предложение е, вместо да се иска съгласие то да минем на режим съгласуване с лизингополучателя по отношение на сключване на застраховките по договора. Защото искам да отбележа на първо място за нас застраховките КАСКО, „Имущество“ и „Гражданска отговорност“ са обезпечения. По договорите за лизинг обикновено единственото обезпечение е самият актив от незастрахования актив. В 90 процента от случаите за нас означава липса на абсолютно обезпечение. Това е едното.
Второ, искам да отбележа, че в чл. 385 в сегашния му вариант, като предложение на комисията и на Министерството на финансите, се говори за „потребител на застрахователни услуги“. Според мен, рискуваме да изпаднем в грешно третиране на думата „потребител“. Потребителят има ясна дефиниция по нашето и по европейското законодателство. За това бихме искали да предложим думата „ползвател“ да бъде заменена с „потребител“. Защото в моментния вариант като ползвател от допълнителна защита по чл. 385 ще се ползват и юридическите лица лизингополучатели. Тоест, получава се така, че два търговски субекта - от една страна лизинговата компания, от друга страна дружество наш лизингополучател, ще получи допълнителна защита над лизинговата компания. Смятаме, че сме равнопоставени търговски субекти на пазара. Тоест, изобщо чл. 385, ал. 1 в този си вариант ако остане, да бъде покрит само до понятието „потребител“, съгласно нашето и европейското законодателство.
Основната ал. 2, която е най-притеснителна за нас, е именно изплащането на обезщетения. Смятам, че има сериозен риск там да се стигне до клиенти, които ще останат вечни длъжници на лизинговите компании, ако допуснем обезщетения-та да се изплащат директно на лизингополучателите. Не мисля, че това е и в полза и в подкрепа на самите ползватели на застрахователни услуги. Нашето желание най-малко е да бъде съобразена ал. 2 на този член с чл. 383, който касае банките. Образно казано до размера на кредита, до остатъчната стойност по кредита, обезщетението да се изплаща към кредитната институция и след погасяване на всичко дължимо от клиента остатъкът да отива при клиента, който и в момента е на практика с действащ договор между клиент и финансова институция. Но тук е решено да бъде предвидена подобна алинея. Пледираме поне да бъде смекчена до вида й в който е. Пак казвам, при кредита имуществото е собственост на кредитополучателя. Там имаме допустимост банката да получи до размера на остатъчната стойност финансовите средства. При нас ние сме собственик и категорично е записано, че всичко ще отиде за лизингополучателя, което апропо, както вече сме и споделяли, граничи някъде и на нарушенията на правото й на собственост гарантирано ни от Конституцията.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Ние с вас, ако си спомняте, правихме вече една работна среща. Присъствахте и Вие тук в Парламента, и госпожа Агайн беше, и се договорихме, че ще търсим един баланс на интересите от двете страни.
Второ, не виждам как до изборите законът ще влезне в зала. Тоест, имаме достатъчно време. Още повече ако днес го приемем, най-вероятно ще го приемем на първо четене, той най-рано ще влезе следващата седмица в зала. А по следващата седмица знаете, че излизаме в период на предизборна кампания. Достатъчно време има за да работим и по тази тема.
Други колеги?
Заповядайте.
ВАСИМИР РАДУЛОВ (секретар на Асоциацията на застрахователните брокери в България): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, Васимир Радулов, секретар на Управителния съвет на Асоциацията на застрахователните брокери в България.
Първо, благодаря за поканата и за активното присъствие на целия бранш. Смятам, че достатъчно важен е новият кодекс, за да има едно такова сериозно присъствие в зала на комисия.
От Асоциацията на застрахователните брокери в България на първо четене ние подкрепяме предложения от Комисията за финансов надзор и Министерство на финансите законопроект за нов Кодекс за застраховане. Имаме съответно и нашите бележки, но както и Вие господин Председател отбелязахте, мисля че имаме достатъчно време след това да направим работни срещи, да заявим нашите притеснения, които не са в такъв сериозен елемент, както колегите преди мен казаха.
С оглед на ограниченото време, благодаря за поканата и пак казвам, Асоциацията на застрахователните брокери в България подкрепя законопроекта на първо четене.
Мерси.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Други колеги? Ако няма да продължим напред.
Чака ни изключително тежък закон. Ние сега четвърти ден гледаме Закона за образованието, който е два пъти по-малък по обем от нашия – 500 страници ни е закона. При обработка в комисия трябва да бъдем много внимателни, какви предложения вкарваме, какво гласуваме и как движим закона, иначе може да се окаже, че една седмица само него ще гледаме в зала, ако се впуснем в множество поправки.
Колеги, имате ли някакви други предложения? Ако няма аз предлагам да преминем към гласуваме на проект за Кодекс за застраховането, № 502-01-75, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2015 г., за първо гласуване.
Който е „за“ приемането на първо гласуване, моля да гласува.
Гласували: "за" - 15, "против" и "въздържали се"- няма.
Проектът за Кодекс за застраховането, № 502-01-75, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2015 г., се приема на първо гласуване.
По втора точка от дневния ред -- Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, № 502-01-70, внесен от Министерския съвет на 12 август 2015 г. -- за първо гласуване.
По този законопроект не сме водеща комисия.
Гости по тази точка от Министерство на земеделието и храните са: Слави Кралев – директор на Дирекция „Пазарни мерки и организации на производители“, Илонка Александрова – главен експерт в Дирекция „Биологично земеделие и растениевъдство“, Нели Вълева – старши експерт в Дирекция „Биологично земеделие и растениевъдство“ и Юлия Илиева – младши експерт в Дирекция „Животновъдство“.
Давам думата на господин Румен Христов. Вие сте водещата комисия.
РУМЕН ХРИСТОВ: Господин председател, благодаря Ви.
Предвид на това, че ми се налага да изляза искам да кажа, че законопроектът беше разгледан от Комисията по земеделието и храните, която е водеща, и там единодушно с 15 гласа „за“, нула „против“ и нула „въздържали се“, сме подкрепили този законопроект. Пак повтарям, предвид на това, че ми се налага да изляза предлагам на Икономическата комисия да приеме законопроекта. Аз и колегата Мартин Димитров гласуваме „за“ неговото приемане.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз ви благодаря.
От вносителите? Имам предчувствие, че най-вероятно ще приемем закона, но имате ли да добавите нещо повече от това, което е записано в мотивите. Чели сме ги, знаем ги. Все пак накратко, имате ли нещо допълнително?
СЛАВИ КРАЛЕВ (директор на Дирекция „Пазарни мерки и организации на производители“): Не, нямаме какво друго да добавим.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Нямате.
Колегите, народни представители?
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Аз предлагам, уважаеми господин председател, да прекратим бурните дебати и да преминем към гласуване.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, изключително съм притеснен от тези бурни дебати, но …
Който е „за“ приемане на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, № 502-01-70, внесен от Министерския съвет на 12 август 2015 г., за първо гласуване, моля да гласува.
Гласували: "за" - 15, "против" и "въздържали се"- няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, № 502-01-70, внесен от Министерския съвет на 12 август 2015 г., се приема на първо гласуване.
По трета точка от дневния ред - Представяне, обсъждане и приемане на Доклад на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба за 2014 г., № 502-00-51, внесен от Министерския съвет на 16 юли 2015 г.
Наши гости по тази точка са:
от Министерство на икономиката: Любен Петров – заместник-министър на икономиката, Христо Атанасов – началник на отдел „Международно контролирана търговия“ и секретар на Междуведомствената комисия към министъра и икономиката, Явор Хаджийски – експерт в отдел „Международно контролирана търговия“;
от Министерство на външните работи: Ивайло Киров – дипломатически служител І степен, отдел „Контрол на въоръженията и неразпространение“;
от ДАНС: Данчо Желев и Борислав Божичков.
Колеги, от вносителите, имате думата, заповядайте.
ХРИСТО АТАНАСОВ (секретар на Междуведомствена-та комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката): Благодаря Ви господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги! На настоящото заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм предстои да бъде разгледан Годишният доклад за 2014 г. на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката. Тъй като Вие разполагате с пълния му текст, позволете ми да Ви представя накратко някои от основните моменти от неговото съдържание.
Годишният доклад за 2014 г. на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение (Междуведомствената комисия) е изготвен в изпълнение на разпоредбите на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба, както и в изпълнение на ангажиментите на Република България по силата на чл. 8, ал. 3 на Обща Позиция 2008/944 на Съвета на Европейския съюз, който определя общи правила за режим на контрол върху износа на военни технологии и оборудване, съгласно който всяка държава-членка публикува годишно национален доклад за своя износ на контролирани технологии и оборудване. Отчитайки факта, че страната ни публикува годишни доклади, съдържащи данни за износа на оръжие от 2005 г., неговото представяне е израз на последователната политика на прозрачност по отношение на експортния контрол на продуктите, свързани с отбраната и изделията с двойна употреба. Докладът е публикуван на официалната страница на Министерството на икономиката и на Междуведомствената комисия.
Междуведомствената комисия е органът, който разглежда на свои заседания постъпилите заявления за издаване на разрешения за външнотърговски сделки с продукти, свързани с отбраната, както и за участия в изложения, и с изделия и технологии с двойна употреба. Председател на комисията е министърът на икономиката и в нея участват представители на министерствата на външните работи, на вътрешните работи, на отбраната, на икономиката, и на Държавна агенция „Национална сигурност”.
Основните цели на експортния контрол в международен план са спазването на международните задължения, включително санкции и ограничения, наложени от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, от Европейския съюз и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), зачитането на международно-то хуманитарно право и правата на човека, поддържането на международния и регионалния мир, сигурност и стабилност, предотвратяването на използването на конвенционални оръжия от терористични и криминални групи и предотвратяването на нелегитимно разпространение на конвенционални оръжия и изделия и технологии с двойна употреба.
В доклада са представени целите и обхвата на националната система за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение на Република България, в т.ч. цялата нормативна база, контролни органи и списъци на контролираните продукти, свързани с отбраната, и на изделия с двойна употреба.
В Годишния доклад се съдържа информация за документите, регламентиращи политиките и действията в рамките на Европейския съюз в областта на експортния контрол: Обща Позиция 2008/944 на Съвета на ЕС, определяща общи правила за режим на контрол върху износа на военни технологии и оборудване, Директива 2009/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 година за опростяване на реда и условията за трансфер на продукти, свързани с отбраната, вътре в Общността и Регламент на Съвета на ЕС (EО) № 428/2009 за въвеждане на режим на Общността за контрол на износа, трансфера, брокерската дейност и транзита на изделия и технологии с двойна употреба с последвалите ги изменения и допълнения. В доклада е отразено и националното ни законодателство в областта на експортния контрол и направените промени през 2014 г.
В Годишния доклад за 2014 г. е отделено внимание на членството на страната ни в международните режими за експортен контрол - Васенаарската договореност, Австралийска-та група, Групата на ядрените доставчици, Режима за контрол на ракетните технологии, както и международните конвенции за забрана и неразпространение на оръжията за масово унищожение и произтичащите задължения на страната ни.
В съответствие с международните си ангажименти Република България ежегодно предоставя информация: на Съвета на Европейския съюз - за осъществения през предходна-та година износ на оръжия; по линия на Регистъра на ООН за конвенционалните оръжия - за осъществен износ, внос и трансфер по 7-те категории на Регистъра и за малки оръжия и леки въоръжения; по линия на ОССЕ - за осъществен износ и внос за и от страни-членки на ОССЕ на малки оръжия и леки въоръжения; за осъществения износ за страни, неучастващи във Васенаарската договореност, по 8-те категории оръжия съгласно Основополагащите елементи на режима (седемте категории по Регистъра на ООН за конвенционалните оръжия и на малки оръжия и леки въоръжения).
През 2014 г. Междуведомствената комисия е издала 506 разрешения за износ и трансфер на продукти свързани с отбраната от територията на Република България на стойност 827 884 778 евро. Реализиран е износ на продукти свързани с отбраната на обща стойност 403 638 180 евро. За внос и трансфер на продукти свързани с отбраната за територията на Република България са издадени 399 разрешения на стойност 306 015 664 евро. Общата стойност на реализирания внос и трансфер е 57 027 617 евро. През 2014 г. са издадени 42 разрешения за транзит и превоз на продукти свързани с отбраната през територията на Република България. За същия период Междуведомствената комисия е издала 7 разрешения за брокерска сделка с продукти свързани с отбраната.
През 2014 г. по издадени 20 разрешения за износ и трансфер на изделия и технологии с двойна употреба и по Генерално разрешение на Съюза за износ на обща стойност 6 562 745 евро е извършена реализация на обща стойност 5 839 196,00 евро. През 2014 г. са издадени 15 удостоверения за внос на стойност 80 120 674,00 евро, по които е извършена реализация на стойност 71 696 391,00 евро.
Докладът за дейността на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение беше приет на редовно заседание на Министерския съвет на 16 юли 2015 г.
Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Добре дошли на заместник-министър Любен Петров. По-късно ще ви дам думата, тъй като вече вносителите докладваха.
Министерство на външните работи.
ИВАЙЛО КИРОВ (дипломатически служител І степен, отдел „Контрол на въоръженията и неразпространение“): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Към така направения доклад от вносителите в Министерство на икономиката бих желал просто да направя някои допълнителни бележки от името на Министерството на външните работи, които ние сме изразили в едно писмо на министър Даниел Митов до министър Лукарски.
Освен някои технологични бележки, които имахме по доклада и които са отработвани в процеса във взаимодействие с колегите от Министерство на икономиката, бихме желали да обърнем внимание на два по-важни аспекта.
На първо място, за Министерство на външните работи става все по обезпокоителен профила на Република България като износител на въоръжена и специална продукция за определени държави. Съвсем накратко бих искал да Ви обърна внимание върху няколко държави, които ще бъдат интересни предполагам за всички вас.
Според данните от 2014 година най-голям дял в стойности е разрешения износ на отбранителни продукти за Ирак - над 164 мил. евро; Египет с над 51 мил. евро; Либия с над 12 мил. евро; Ангола с 97 мил. евро; Нигерия с над 100 мил. евро; Уганда над 12 мил. евро; Азърбайджан, Казахстан и Саудитска Арабия. Ние считаме, както вече отбелязах, че това са обезпокоителни тенденции за страната ни да бъде сред основните доставчици за дискусионни дестинации, според които голяма част от страните-членки прилагат политика на откази и въздържане.
Имаме някои предложения, които по-нататък ще направим в писмен вид. Но най-общо, да се възстанови една практика за годишен семинар на фирмите износители на оръжие на който да се запознават с проблемните дестинации. Да се извършат законодателни промени в Закона за експортния контрол насочен към пълен консенсус при взимане на решенията и някои други по-малки неща, които ще направим писмено.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Общо взето много деликатен е този износ, не виждам как ще изнасяме за Финландия и Норвегия, но е въпрос на гледна точка.
ДАНС, имате ли да добавите нещо?
ДАНЧО ЖЕЛЕВ (ДАНС): Благодаря Ви за поканата господин председател.
Този годишен доклад е много чудесен инструмент, който гарантира прозрачност, но за сметка на това от време на време ни създава проблеми по обясними причини.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, народни представители?
Господин Цочев, заповядайте.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги от Министерство на икономиката, външни работи и ДАНС! Беше ми любопитно да видя доклада, защото точно преди 21 години като министър аз съм ръководил тази дейност в две правителства. Искам да отправя апел към Министерство на икономиката. Тези кадри бяха същите кадри и преди 21 години и си вършат чудесно работата и скромно отчетоха дейностите си. Цифрите, разбира се, са занижени в сравнение с тогава. Пазарите са пределно ясни. Проблемите които създавате на ДАНС за регламентирани сделки и т.н., това са си постоянни проблеми. Естествено и това което Министерство на външните работи каза, вечните указания от външни работи по посока на Министерство на търговията тогава и Министерство на икономиката сега, които мисля, че може да бъдат приети като пожелание.
Аз приветствам доклада и считам, че можем да пристъпим към гласуване за неговото приемане и внасяне в зала за одобрение от Народното събрание.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Господин Петров, имате ли да добавите нещо?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Извинявам се, че закъснях, но поради промяна в графика.
Да, разбира се, Междуведомствената комисия, която работи към Министерство на икономиката се опитваме и аз съм убеден, че тези колеги, които и господин Цочев отчита, че достатъчно добре познава като съвсем млади специалисти вече са утвърдени колеги и достатъчно добре познават и българското, и европейското законодателство и всички ангажименти, които има България по отношение на различни световни организации. Към момента откакто аз съм в тази комисия, така или иначе винаги тече една специфична дискусия по отношение на едни държави, които и тук се споменаха. Както и уважаемият господин Председател на комисията каза, няма как скандинавските държави или Хонолулу да купува такова специфично оборудване от България. Има по дестинации и държави, които познават българското оборудване, познават българското оръжие, познават продуктите които се произвеждат от българската отбранителна индустрия. Това са едни традиционни наши пазари, които така или иначе през годините българската отбранителна индустрия е запазила. Надявам се, наистина по линия и на превъоръжаването на българската армия, от следващата година да се търси възможност българската отбранителна индустрия да може да работи и за българската армия. Защото е тъжно, че ние които имаме едни уникални продукти на нашата отбранителна индустрия те реално се ползват от други държави, а ги няма на въоръжение в Българската армия.
Надявам се и при гласуването на следващия бюджет наистина това нещо да бъде отчетено, за да може и Министерство на отбраната да бъде клиент на българската отбранителна индустрия.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Колеги, процедурата я знаете, гласуваме приемането на доклада, който след това евентуално по преценка на ръководството на парламента ще влезе в зала. Ще оставим всякакви политически дебати, за къде изнасяме, колко изнасяме и по какъв ред, за зала.
Предлагам Ви да преминем към гласуване.
Моля, който е „за“ приемането на Доклада на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба за 2014 г., № 502-00-51, внесен от Министерския съвет на 16 юли 2015 г., да гласува.
Гласували: "за" - 15, "против" и "въздържали се"- няма.
Докладът на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба за 2014 г., № 502-00-51, внесен от Министерския съвет на 16 юли 2015 г., се приема.
По точка „Разни“ – другата сряда ще имаме заседание.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
Благодаря на всички за участието в заседанието.
(Закрито в 16.50 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Петър Кънев
Стенограф:
Божидарка Бойчева
(Файлът съдържа 33 925 знака)
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, № 502-01-70, внесен от Министерския съвет на 12 август 2015 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба за 2014 г., № 502-00-51, внесен от Министерския съвет на 16 юли 2015 г.
4. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 21
На 23 септември 2015 година, (сряда) от 16.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на проект за Кодекс за застраховането, № 502-01-75, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2015 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, № 502-01-70, внесен от Министерския съвет на 12 август 2015 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба за 2014 г., № 502-00-51, внесен от Министерския съвет на 16 юли 2015 г.
4. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 16.10 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам редовното заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Колеги, експедитивно, тъй като от 17.00 часа има други комисии и половината от членовете на нашата комисия трябва да присъстват.
ДНЕВНИЯТ РЕД е следният:
1. Представяне, обсъждане и приемане на проект за Кодекс за застраховането, № 502-01-75, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2015 г. – за първо гласуване. Ние сме водеща комисия, а по другите две точки не сме водещи.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, № 502-01-70, внесен от Министерския съвет на 12 август 2015 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба за 2014 г., № 502-00-51, внесен от Министерския съвет на 16 юли 2015 г.
4. Разни.
Имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
Гласували: "за" – 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема единодушно.
Има колеги, които са се подписали и са в съседната зала за комисия, но са дали своя глас.
Преминаваме към точка първа от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на проект за Кодекс за застраховането, № 502-01-75, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2015 г. – за първо гласуване.
Гости по тази точка са:
от Министерство на финансите: Карина Караиванова - заместник-министър на финансите, Цветанка Михайлова – и.д. директор на Дирекция „Държавен дълг и финансови пазари“, Милена Димитрова – държавен експерт в Дирекция „Държавен дълг и финансови пазари“;
от Комисия за финансов надзор: Ралица Агайн-Гури – заместник-председател, ръководещ управление „Застраховате-лен надзор“, Николай Петков – началник отдел „Надзорна политика и анализи“, Мариана Станиславова – държавен експерт в Дирекция „Правна“;
от Асоциация на българските застрахователи: Антоанета Димоларова и Константин Велев;
от Гаранционен фонд „Застраховане“: Борислав Михайлов и Стефан Стоилков;
от Българска асоциация на застрахователните брокери: Ивета Кунова – председател на УС и Кольо Делев – член на Консултативния съвет;
от Асоциация на застрахователните брокери в България: Васимир Радулов – секретар;
от Българска асоциация за лизинг: Атанас Ботев – съпредседател и Борислав Тодоров – съпредседател.
По първа точка от дневния ред давам думата на заместник-министър Карина Караиванова. Мотивите сми ги чели внимателно, доколкото могат 20 и няколко страници да се четат. Аз затова помолих Ралица Агайн да изготви за народните представители опорни точки, в рамките на три-четири страници, за да разберем все пак за какво става въпрос. Чели сме ги, знаем ги. Имате ли да добавите нещо към мотивите и въобще към целия законопроект?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАРИНА КАРАИВАНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа народни представители, мисля че сме били достатъчно изчерпателни, доколкото наистина можем да обхванем в няколко страници изцяло нов законопроект. С две думи само ще кажа, че неговата цел е въвеждане в българското законодателство на Директива „Платежоспособност ІІ“, но в допълнение на това, разбира се, се модернизира като цяло тази сфера.
Няма какво да добавя, освен ако представителите на Комисията за финансов надзор не искат да обърнат внимание на някои от специфичните детайли, върху които те са работили в продължение на няколко месеца.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте.
РАЛИЦА АГАЙН-ГУРИ (заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, този проект на Кодекс за застраховането обхваща промени не само във връзка с транспониране на европейското законодателство, но и промени в частта „Застрахователен договор“, които са свързани с установените в нашата практика проблеми при прилагането на застрахователния договор. В много случаи беше видно, че потребителите на застрахователни услуги не са достатъчно добре защитени и равнопоставени. Поради тази причина сме предложили множество изменения по разпространението на застрахователните продукти, изготвянето на общите условия, предявяването на претенции, разглеждането на претенции от страна на застрахователите. Така че да може потребителите да бъдат в значително по-висока степен информирани и равнопоставени в този договор.
Също така бих искала да бърна внимание на факта, че всички изменения бяха подготвени съвместно с Асоциацията на българските застрахователи в съвместна работна група, както и с Българска асоциация на застрахователните брокери, които също активно участваха в изготвянето на законопроекта. За нас е много радостен факта, че всички подобрения в нормативната уредба и значително по-високата защита на потребителите, беше въведена и предложена именно с усилията на Асоциацията на застрахователите и Асоциацията на застрахователните брокери.
Има някои разногласия, за които вероятно, вярвам че ще чуете, именно с Асоциацията на лизингодателите, където по отношение на сключването и изпълнението на застраховател-ните договори, техният интерес е засегнат. В смисъл, че сме предвидили сключването на застраховки да става след съгласие на потребителя, когато тези застраховки се заплащат от потребителите и също така, изплащането на обезщетения отново да става към потребителите. Вярвам, че ще намерим най-правилното решение за това интересите и на търговците, и на застрахователите, и на потребителите да бъдат защитени в еднакво добра и справедлива степен.
Благодаря Ви много.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Колеги, народни представители, имате думата.
Заповядайте, господин Цочев.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми гости, уважаеми колеги, проектът за Кодекс за застраховането е инициатива за съобразяване на националното ни законодателство с европейското чрез транспониране на разпоредбите на съответните директиви и като такава, аз считам, че трябва да бъде подкрепена на първо четене. Назрял е действително момент за синхронизиране на законодателството и в тази сфера.
В тази връзка предлаганите промени са положителни и детайлизирани, а това безспорно ще бъде в интерес на гражданите и организациите и ще подобри възможностите за защита правата им и за постигане на върховенството на закона.
Наред с прогресивните подобрения в режима обаче правят впечатление и някои други изменения, на които трябва да се обърне сериозно внимание. Аз по-сериозна експертиза съм дал в Правна комисия, но тук само ще визирам някои от тях.
По тази причина ще подкрепя на първо четене по принцип проекта за кодекс, но между първо и второ четене ще представя предложения в няколко насоки: първо, да отпадне чл. 381 от проекта, който противоречи на Конституцията, въвеждайки привилегия в полза на определена група длъжници – застрахователите. С предлаганата норма се създава привилегия в полза на застрахователите чрез въвеждането на временна забрана за принудително изпълнение, която временна забрана е без аналогия спрямо други субекти.
Вземането е признато със съдебно решение, а нормативният акт – закон отказва да зачете породената изпълнителна сила. Това, че незачитането може да се счете за „временно“, е без значение.
Тази разпоредба противоречи и на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи.
На следващо място в чл. 493, ал. 1, т. 1 от проекта за Кодекс за застраховане е предвидена промяна на минималната застрахователна сума (лимита на отговорност) за неимуществени и имуществени вреди вследствие телесно увреждане или смърт по застраховката „Гражданска отговорност“ за МПС да е в размер на 10 000 000 лева за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите. Промяната в минималната застрахователна сума е дискусионна и вносителите следва да я защитят, защото в експертните среди се чуват други различни становища - да не бъде еднаква застрахователната премия.
Това е което имам да кажа. Има още неща, но между първо и второ четене ще бъдат дадени на работната група за да се отразят в доклада.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Имайте предвид, че трябва да ги дадете все пак в нашата комисия, тъй като ние сме водеща, а не Правна, предложенията Ви.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Ще ги предоставя в нашата комисия, но тъй като третират юридически проблем …
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Цочев.
Колегите, народни представители, или да дам думата на гостите?
Колеги, имаме становища, Вие сте ги видели, от Камерата на частните съдебни изпълнители, от Българска асоциация на застрахователните брокери, от Гаранционния фонд, от Асоциацията на българските застрахователи.
Заповядайте.
КОНСТАНТИН ВЕЛЕВ (Асоциация на българските застрахователи): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Както госпожа Агайн вече посочи Асоциацията на българските застрахователи участва в разработването на проекта. Действително ние имахме една съвместна работна група на която проектът беше обсъждан много детайлно. Асоциацията на българските застрахователи счита, че проектът е изключително важен за пазара, не само по отношение на въвеждането на Директивата „Платежоспособност ІІ“, където дори малко сме закъснели, но също така и по отношение на осъвременяването на уредбата на застрахователния договор и всички други свързани с нея, пък вече, защитни разпоредби касаещи правата на потребителите.
В този смисъл нашата асоциация изцяло подкрепя проекта, който е представен за Кодекс за застраховането. Ние стоим зад този проект.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Това и писмено сте го предали.
Колеги, гости, имате думата.
От лизингодателите, заповядайте.
БОРИСЛАВ ТОДОРОВ (съпредседател на Българска асоциация за лизинг): Борислав Тодоров се казвам, съпредседател на Българска асоциация за лизинг.
Както сме изразили в едно писмено становище изпратено до Комисия за финансов надзор и Министерство на финансите, нашата болка е чл. 385. Това е единственият член който касае договора за лизинг във връзка с договора „Застраховане“.
В общи линии ще откроя трите основни неща, които смятаме, че са нарушени или би имало риск да бъдат нарушени или накърнени. Едното е възможността лизингодателят да застрахова собственото си имущество. Искам да го подчертая, често се прави грешка, по силата на договора за лизинг лизингодателят е собственик за разлика от договора за кредит. При което нашето предложение е, вместо да се иска съгласие то да минем на режим съгласуване с лизингополучателя по отношение на сключване на застраховките по договора. Защото искам да отбележа на първо място за нас застраховките КАСКО, „Имущество“ и „Гражданска отговорност“ са обезпечения. По договорите за лизинг обикновено единственото обезпечение е самият актив от незастрахования актив. В 90 процента от случаите за нас означава липса на абсолютно обезпечение. Това е едното.
Второ, искам да отбележа, че в чл. 385 в сегашния му вариант, като предложение на комисията и на Министерството на финансите, се говори за „потребител на застрахователни услуги“. Според мен, рискуваме да изпаднем в грешно третиране на думата „потребител“. Потребителят има ясна дефиниция по нашето и по европейското законодателство. За това бихме искали да предложим думата „ползвател“ да бъде заменена с „потребител“. Защото в моментния вариант като ползвател от допълнителна защита по чл. 385 ще се ползват и юридическите лица лизингополучатели. Тоест, получава се така, че два търговски субекта - от една страна лизинговата компания, от друга страна дружество наш лизингополучател, ще получи допълнителна защита над лизинговата компания. Смятаме, че сме равнопоставени търговски субекти на пазара. Тоест, изобщо чл. 385, ал. 1 в този си вариант ако остане, да бъде покрит само до понятието „потребител“, съгласно нашето и европейското законодателство.
Основната ал. 2, която е най-притеснителна за нас, е именно изплащането на обезщетения. Смятам, че има сериозен риск там да се стигне до клиенти, които ще останат вечни длъжници на лизинговите компании, ако допуснем обезщетения-та да се изплащат директно на лизингополучателите. Не мисля, че това е и в полза и в подкрепа на самите ползватели на застрахователни услуги. Нашето желание най-малко е да бъде съобразена ал. 2 на този член с чл. 383, който касае банките. Образно казано до размера на кредита, до остатъчната стойност по кредита, обезщетението да се изплаща към кредитната институция и след погасяване на всичко дължимо от клиента остатъкът да отива при клиента, който и в момента е на практика с действащ договор между клиент и финансова институция. Но тук е решено да бъде предвидена подобна алинея. Пледираме поне да бъде смекчена до вида й в който е. Пак казвам, при кредита имуществото е собственост на кредитополучателя. Там имаме допустимост банката да получи до размера на остатъчната стойност финансовите средства. При нас ние сме собственик и категорично е записано, че всичко ще отиде за лизингополучателя, което апропо, както вече сме и споделяли, граничи някъде и на нарушенията на правото й на собственост гарантирано ни от Конституцията.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Ние с вас, ако си спомняте, правихме вече една работна среща. Присъствахте и Вие тук в Парламента, и госпожа Агайн беше, и се договорихме, че ще търсим един баланс на интересите от двете страни.
Второ, не виждам как до изборите законът ще влезне в зала. Тоест, имаме достатъчно време. Още повече ако днес го приемем, най-вероятно ще го приемем на първо четене, той най-рано ще влезе следващата седмица в зала. А по следващата седмица знаете, че излизаме в период на предизборна кампания. Достатъчно време има за да работим и по тази тема.
Други колеги?
Заповядайте.
ВАСИМИР РАДУЛОВ (секретар на Асоциацията на застрахователните брокери в България): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, Васимир Радулов, секретар на Управителния съвет на Асоциацията на застрахователните брокери в България.
Първо, благодаря за поканата и за активното присъствие на целия бранш. Смятам, че достатъчно важен е новият кодекс, за да има едно такова сериозно присъствие в зала на комисия.
От Асоциацията на застрахователните брокери в България на първо четене ние подкрепяме предложения от Комисията за финансов надзор и Министерство на финансите законопроект за нов Кодекс за застраховане. Имаме съответно и нашите бележки, но както и Вие господин Председател отбелязахте, мисля че имаме достатъчно време след това да направим работни срещи, да заявим нашите притеснения, които не са в такъв сериозен елемент, както колегите преди мен казаха.
С оглед на ограниченото време, благодаря за поканата и пак казвам, Асоциацията на застрахователните брокери в България подкрепя законопроекта на първо четене.
Мерси.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Други колеги? Ако няма да продължим напред.
Чака ни изключително тежък закон. Ние сега четвърти ден гледаме Закона за образованието, който е два пъти по-малък по обем от нашия – 500 страници ни е закона. При обработка в комисия трябва да бъдем много внимателни, какви предложения вкарваме, какво гласуваме и как движим закона, иначе може да се окаже, че една седмица само него ще гледаме в зала, ако се впуснем в множество поправки.
Колеги, имате ли някакви други предложения? Ако няма аз предлагам да преминем към гласуваме на проект за Кодекс за застраховането, № 502-01-75, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2015 г., за първо гласуване.
Който е „за“ приемането на първо гласуване, моля да гласува.
Гласували: "за" - 15, "против" и "въздържали се"- няма.
Проектът за Кодекс за застраховането, № 502-01-75, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2015 г., се приема на първо гласуване.
По втора точка от дневния ред -- Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, № 502-01-70, внесен от Министерския съвет на 12 август 2015 г. -- за първо гласуване.
По този законопроект не сме водеща комисия.
Гости по тази точка от Министерство на земеделието и храните са: Слави Кралев – директор на Дирекция „Пазарни мерки и организации на производители“, Илонка Александрова – главен експерт в Дирекция „Биологично земеделие и растениевъдство“, Нели Вълева – старши експерт в Дирекция „Биологично земеделие и растениевъдство“ и Юлия Илиева – младши експерт в Дирекция „Животновъдство“.
Давам думата на господин Румен Христов. Вие сте водещата комисия.
РУМЕН ХРИСТОВ: Господин председател, благодаря Ви.
Предвид на това, че ми се налага да изляза искам да кажа, че законопроектът беше разгледан от Комисията по земеделието и храните, която е водеща, и там единодушно с 15 гласа „за“, нула „против“ и нула „въздържали се“, сме подкрепили този законопроект. Пак повтарям, предвид на това, че ми се налага да изляза предлагам на Икономическата комисия да приеме законопроекта. Аз и колегата Мартин Димитров гласуваме „за“ неговото приемане.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз ви благодаря.
От вносителите? Имам предчувствие, че най-вероятно ще приемем закона, но имате ли да добавите нещо повече от това, което е записано в мотивите. Чели сме ги, знаем ги. Все пак накратко, имате ли нещо допълнително?
СЛАВИ КРАЛЕВ (директор на Дирекция „Пазарни мерки и организации на производители“): Не, нямаме какво друго да добавим.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Нямате.
Колегите, народни представители?
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Аз предлагам, уважаеми господин председател, да прекратим бурните дебати и да преминем към гласуване.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, изключително съм притеснен от тези бурни дебати, но …
Който е „за“ приемане на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, № 502-01-70, внесен от Министерския съвет на 12 август 2015 г., за първо гласуване, моля да гласува.
Гласували: "за" - 15, "против" и "въздържали се"- няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, № 502-01-70, внесен от Министерския съвет на 12 август 2015 г., се приема на първо гласуване.
По трета точка от дневния ред - Представяне, обсъждане и приемане на Доклад на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба за 2014 г., № 502-00-51, внесен от Министерския съвет на 16 юли 2015 г.
Наши гости по тази точка са:
от Министерство на икономиката: Любен Петров – заместник-министър на икономиката, Христо Атанасов – началник на отдел „Международно контролирана търговия“ и секретар на Междуведомствената комисия към министъра и икономиката, Явор Хаджийски – експерт в отдел „Международно контролирана търговия“;
от Министерство на външните работи: Ивайло Киров – дипломатически служител І степен, отдел „Контрол на въоръженията и неразпространение“;
от ДАНС: Данчо Желев и Борислав Божичков.
Колеги, от вносителите, имате думата, заповядайте.
ХРИСТО АТАНАСОВ (секретар на Междуведомствена-та комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката): Благодаря Ви господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги! На настоящото заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм предстои да бъде разгледан Годишният доклад за 2014 г. на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката. Тъй като Вие разполагате с пълния му текст, позволете ми да Ви представя накратко някои от основните моменти от неговото съдържание.
Годишният доклад за 2014 г. на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение (Междуведомствената комисия) е изготвен в изпълнение на разпоредбите на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба, както и в изпълнение на ангажиментите на Република България по силата на чл. 8, ал. 3 на Обща Позиция 2008/944 на Съвета на Европейския съюз, който определя общи правила за режим на контрол върху износа на военни технологии и оборудване, съгласно който всяка държава-членка публикува годишно национален доклад за своя износ на контролирани технологии и оборудване. Отчитайки факта, че страната ни публикува годишни доклади, съдържащи данни за износа на оръжие от 2005 г., неговото представяне е израз на последователната политика на прозрачност по отношение на експортния контрол на продуктите, свързани с отбраната и изделията с двойна употреба. Докладът е публикуван на официалната страница на Министерството на икономиката и на Междуведомствената комисия.
Междуведомствената комисия е органът, който разглежда на свои заседания постъпилите заявления за издаване на разрешения за външнотърговски сделки с продукти, свързани с отбраната, както и за участия в изложения, и с изделия и технологии с двойна употреба. Председател на комисията е министърът на икономиката и в нея участват представители на министерствата на външните работи, на вътрешните работи, на отбраната, на икономиката, и на Държавна агенция „Национална сигурност”.
Основните цели на експортния контрол в международен план са спазването на международните задължения, включително санкции и ограничения, наложени от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, от Европейския съюз и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), зачитането на международно-то хуманитарно право и правата на човека, поддържането на международния и регионалния мир, сигурност и стабилност, предотвратяването на използването на конвенционални оръжия от терористични и криминални групи и предотвратяването на нелегитимно разпространение на конвенционални оръжия и изделия и технологии с двойна употреба.
В доклада са представени целите и обхвата на националната система за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение на Република България, в т.ч. цялата нормативна база, контролни органи и списъци на контролираните продукти, свързани с отбраната, и на изделия с двойна употреба.
В Годишния доклад се съдържа информация за документите, регламентиращи политиките и действията в рамките на Европейския съюз в областта на експортния контрол: Обща Позиция 2008/944 на Съвета на ЕС, определяща общи правила за режим на контрол върху износа на военни технологии и оборудване, Директива 2009/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 година за опростяване на реда и условията за трансфер на продукти, свързани с отбраната, вътре в Общността и Регламент на Съвета на ЕС (EО) № 428/2009 за въвеждане на режим на Общността за контрол на износа, трансфера, брокерската дейност и транзита на изделия и технологии с двойна употреба с последвалите ги изменения и допълнения. В доклада е отразено и националното ни законодателство в областта на експортния контрол и направените промени през 2014 г.
В Годишния доклад за 2014 г. е отделено внимание на членството на страната ни в международните режими за експортен контрол - Васенаарската договореност, Австралийска-та група, Групата на ядрените доставчици, Режима за контрол на ракетните технологии, както и международните конвенции за забрана и неразпространение на оръжията за масово унищожение и произтичащите задължения на страната ни.
В съответствие с международните си ангажименти Република България ежегодно предоставя информация: на Съвета на Европейския съюз - за осъществения през предходна-та година износ на оръжия; по линия на Регистъра на ООН за конвенционалните оръжия - за осъществен износ, внос и трансфер по 7-те категории на Регистъра и за малки оръжия и леки въоръжения; по линия на ОССЕ - за осъществен износ и внос за и от страни-членки на ОССЕ на малки оръжия и леки въоръжения; за осъществения износ за страни, неучастващи във Васенаарската договореност, по 8-те категории оръжия съгласно Основополагащите елементи на режима (седемте категории по Регистъра на ООН за конвенционалните оръжия и на малки оръжия и леки въоръжения).
През 2014 г. Междуведомствената комисия е издала 506 разрешения за износ и трансфер на продукти свързани с отбраната от територията на Република България на стойност 827 884 778 евро. Реализиран е износ на продукти свързани с отбраната на обща стойност 403 638 180 евро. За внос и трансфер на продукти свързани с отбраната за територията на Република България са издадени 399 разрешения на стойност 306 015 664 евро. Общата стойност на реализирания внос и трансфер е 57 027 617 евро. През 2014 г. са издадени 42 разрешения за транзит и превоз на продукти свързани с отбраната през територията на Република България. За същия период Междуведомствената комисия е издала 7 разрешения за брокерска сделка с продукти свързани с отбраната.
През 2014 г. по издадени 20 разрешения за износ и трансфер на изделия и технологии с двойна употреба и по Генерално разрешение на Съюза за износ на обща стойност 6 562 745 евро е извършена реализация на обща стойност 5 839 196,00 евро. През 2014 г. са издадени 15 удостоверения за внос на стойност 80 120 674,00 евро, по които е извършена реализация на стойност 71 696 391,00 евро.
Докладът за дейността на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение беше приет на редовно заседание на Министерския съвет на 16 юли 2015 г.
Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Добре дошли на заместник-министър Любен Петров. По-късно ще ви дам думата, тъй като вече вносителите докладваха.
Министерство на външните работи.
ИВАЙЛО КИРОВ (дипломатически служител І степен, отдел „Контрол на въоръженията и неразпространение“): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Към така направения доклад от вносителите в Министерство на икономиката бих желал просто да направя някои допълнителни бележки от името на Министерството на външните работи, които ние сме изразили в едно писмо на министър Даниел Митов до министър Лукарски.
Освен някои технологични бележки, които имахме по доклада и които са отработвани в процеса във взаимодействие с колегите от Министерство на икономиката, бихме желали да обърнем внимание на два по-важни аспекта.
На първо място, за Министерство на външните работи става все по обезпокоителен профила на Република България като износител на въоръжена и специална продукция за определени държави. Съвсем накратко бих искал да Ви обърна внимание върху няколко държави, които ще бъдат интересни предполагам за всички вас.
Според данните от 2014 година най-голям дял в стойности е разрешения износ на отбранителни продукти за Ирак - над 164 мил. евро; Египет с над 51 мил. евро; Либия с над 12 мил. евро; Ангола с 97 мил. евро; Нигерия с над 100 мил. евро; Уганда над 12 мил. евро; Азърбайджан, Казахстан и Саудитска Арабия. Ние считаме, както вече отбелязах, че това са обезпокоителни тенденции за страната ни да бъде сред основните доставчици за дискусионни дестинации, според които голяма част от страните-членки прилагат политика на откази и въздържане.
Имаме някои предложения, които по-нататък ще направим в писмен вид. Но най-общо, да се възстанови една практика за годишен семинар на фирмите износители на оръжие на който да се запознават с проблемните дестинации. Да се извършат законодателни промени в Закона за експортния контрол насочен към пълен консенсус при взимане на решенията и някои други по-малки неща, които ще направим писмено.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Общо взето много деликатен е този износ, не виждам как ще изнасяме за Финландия и Норвегия, но е въпрос на гледна точка.
ДАНС, имате ли да добавите нещо?
ДАНЧО ЖЕЛЕВ (ДАНС): Благодаря Ви за поканата господин председател.
Този годишен доклад е много чудесен инструмент, който гарантира прозрачност, но за сметка на това от време на време ни създава проблеми по обясними причини.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, народни представители?
Господин Цочев, заповядайте.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги от Министерство на икономиката, външни работи и ДАНС! Беше ми любопитно да видя доклада, защото точно преди 21 години като министър аз съм ръководил тази дейност в две правителства. Искам да отправя апел към Министерство на икономиката. Тези кадри бяха същите кадри и преди 21 години и си вършат чудесно работата и скромно отчетоха дейностите си. Цифрите, разбира се, са занижени в сравнение с тогава. Пазарите са пределно ясни. Проблемите които създавате на ДАНС за регламентирани сделки и т.н., това са си постоянни проблеми. Естествено и това което Министерство на външните работи каза, вечните указания от външни работи по посока на Министерство на търговията тогава и Министерство на икономиката сега, които мисля, че може да бъдат приети като пожелание.
Аз приветствам доклада и считам, че можем да пристъпим към гласуване за неговото приемане и внасяне в зала за одобрение от Народното събрание.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Господин Петров, имате ли да добавите нещо?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Извинявам се, че закъснях, но поради промяна в графика.
Да, разбира се, Междуведомствената комисия, която работи към Министерство на икономиката се опитваме и аз съм убеден, че тези колеги, които и господин Цочев отчита, че достатъчно добре познава като съвсем млади специалисти вече са утвърдени колеги и достатъчно добре познават и българското, и европейското законодателство и всички ангажименти, които има България по отношение на различни световни организации. Към момента откакто аз съм в тази комисия, така или иначе винаги тече една специфична дискусия по отношение на едни държави, които и тук се споменаха. Както и уважаемият господин Председател на комисията каза, няма как скандинавските държави или Хонолулу да купува такова специфично оборудване от България. Има по дестинации и държави, които познават българското оборудване, познават българското оръжие, познават продуктите които се произвеждат от българската отбранителна индустрия. Това са едни традиционни наши пазари, които така или иначе през годините българската отбранителна индустрия е запазила. Надявам се, наистина по линия и на превъоръжаването на българската армия, от следващата година да се търси възможност българската отбранителна индустрия да може да работи и за българската армия. Защото е тъжно, че ние които имаме едни уникални продукти на нашата отбранителна индустрия те реално се ползват от други държави, а ги няма на въоръжение в Българската армия.
Надявам се и при гласуването на следващия бюджет наистина това нещо да бъде отчетено, за да може и Министерство на отбраната да бъде клиент на българската отбранителна индустрия.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Колеги, процедурата я знаете, гласуваме приемането на доклада, който след това евентуално по преценка на ръководството на парламента ще влезе в зала. Ще оставим всякакви политически дебати, за къде изнасяме, колко изнасяме и по какъв ред, за зала.
Предлагам Ви да преминем към гласуване.
Моля, който е „за“ приемането на Доклада на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба за 2014 г., № 502-00-51, внесен от Министерския съвет на 16 юли 2015 г., да гласува.
Гласували: "за" - 15, "против" и "въздържали се"- няма.
Докладът на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба за 2014 г., № 502-00-51, внесен от Министерския съвет на 16 юли 2015 г., се приема.
По точка „Разни“ – другата сряда ще имаме заседание.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
Благодаря на всички за участието в заседанието.
(Закрито в 16.50 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Петър Кънев
Стенограф:
Божидарка Бойчева
(Файлът съдържа 33 925 знака)
