1. Обсъждане и приемане на проект за Кодекс за застраховането, № 502-01-75, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2015 г. -- за второ гласуване.
2. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 25

На 11 ноември 2015 година, (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане и приемане на проект за Кодекс за застраховането, № 502-01-75, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2015 г. -- за второ гласуване.
2. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.25 часа и ръководено от заместник-председателите на комисията госпожа Полина Карастоянова и госпожа Даниела Савеклиева.

* * *

ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Добър ден, уважаеми колеги, уважаеми гости! Имаме необходимия кворум.
Ще работим в условията на падащ кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Както сте информирани, днешният дневен ред, който е предложен, включва:
1. Обсъждане и приемане на проект за Кодекс за застраховането, № 502-01-75, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2015 г. -- за второ гласуване.
2. Разни.
Имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам. Благодаря.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
Гласували: "за" – 10, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.

Преминаваме към точка първа от дневния ред: Обсъждане и приемане на проект за Кодекс за застраховането, № 502-01-75, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2015 г. – второ гласуване.
Да ви съобщя, уважаеми колеги, че гости на днешното заседание са:
от Министерството на финансите: Фейзи Бекир – заместник-министър на финансите, Милена Димитрова – държавен експерт в Дирекция „Държавен дълг и финансови пазари“ и Румяна Герова – главен експерт в Дирекция „Държавен дълг и финансови пазари“;
от Комисията за финансов надзор: Ралица Агайн – Гури – заместник-председател, ръководещ управление „Застрахова-телен надзор“; Николай Петков – началник отдел „Надзорна политика и анализи“ и Мариана Станиславова – държавен експерт в Дирекция „Правна“;
от Асоциация на българските застрахователи: Данчо Данчев – председател на Управителния съвет, Константин Велев – член на Управителния съвет, Станислав Петков – член и Антоанета Димоларова – юридически консултант;
от Българска асоциация на застрахователните брокери: Ивета Кунова – председател на Управителния съвет и Кольо Делев – член на Консултативния съвет;
от Българска асоциация за лизинг: Атанас Ботев – съпредседател и Борислав Тодоров – съпредседател;
от КНСБ: Борис Георгиев и Георги Георгиев.
Добре дошли!
Тук са и представители на група от граждански организации, които имат отношение по проблематиката, която ще бъде предмет на днешното заседание.
Добре дошли на всички.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Започваме по доклада относно проект за Кодекс за застраховането, № 502-01-75, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2015 г., приет на първо гласуване на 7 октомври 2015 г.
Колеги, както ви е известно, работи до вчера специална работна група, която се съобрази с всички нюанси, текстове. Те са изгладени. Така че това, което е представено на вашето внимание, е един консенсусен и в широко професионално съгласие документ – текст-предложение, по което ще вървим.
И така, започваме с това, че работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона - Кодекс за застраховането.
Предлагам да гласуваме това наименование на закона.
Приема се единодушно.
Следващият текст е наименованието на Част първа.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на част първа – „Част първа „Общи положения“.
Моля, гласувайте това наименование на част първа.
Приема се единодушно.
„Глава първа „Предмет, цели и основни принципи“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
Моля, гласувайте това предложение на вносителя за наименованието на Глава първа.
Приема се единодушно.
„Предмет и приложно поле“ – чл. 1.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1.
Промените по чл. 1 са в съответствие с предложенията, направени в работната група. Промените са дадени в италик, пред вас са.
Ако няма по тях изказвания, моля да гласуваме.
Приемат се единодушно.
Благодаря ви.
„Цели. Член 2, чл. 3, чл. 4, чл. 5, чл. 6 и чл.7 са по вносител.
Няма постъпили предложения.
Има ли някакви изказвания? Няма.
Моля, гласувайте предложените текстове.
Приемат се единодушно.
„Език.“ Чл. 8, по чл. 9 има редакция на работната група.
Ако има допълнения, заповядайте. Няма.
Моля, гласувайте „Език.“ Член 8 и чл. 9 включително.
Приемат се единодушно.
Благодаря ви.
По чл. 10 и чл. 11 – „Реклама, Общи условия, тарифи и други документи, използвани в отношенията с ползвателите“ няма постъпили предложения. Тук не са правени корекции. Текстовете са по вносител.
Моля, гласувайте чл. 10 и чл. 11.
Против? Въздържали се? Няма. Благодаря ви.
Приемат се единодушно.
„Глава втора „Лица, които могат да извършват дейностите по този кодекс, и основни изисквания към тях.“
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора.
Моля, гласувайте наименованието на Глава втора.
Приема се единодушно.
Раздел I „Застрахователи и презастрахователи“.
Работната група подкрепя наименованието на раздела.
Моля, гласувайте наименованието на Раздел I.
Приема се единодушно. Благодаря ви.
„Застрахователи и презастрахователи, чл. 12“.
Няма постъпили предложения, текстът е по вносител.
Работната група подкрепя текста на вносителя по чл. 12.
Моля, гласувайте текста на чл. 12, предложен от вносителя.
Приема се единодушно.
„Европейско дружество. Европейско кооперативно дружество, чл. 13.“
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция.
По този член има редакция от работната група. Тя е в италик. Можете да я видите в текстовете. Отново е съгласувана в рамките на работната група.
Моля, гласувайте текста на чл. 13 в редакцията на работната група.
Приема се единодушно. Благодаря ви.
„Каптивен застраховател. Каптивен презастраховател, чл. 14. Тук текстът е по вносител.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 14.
Моля, гласувайте текста на чл. 14.
Приема се единодушно.
„Раздел II. Право на достъп на застрахователите и презастрахователите до единния пазар“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел ІІ.
„Право на достъп на застрахователите и презастрахователите, чл. 15 и чл. 16 – „Условия за ограничаване на достъпа до единния пазар“.
Тук текстовете са по вносител.
Моля, гласувайте наименованието на раздела, чл. 15 и чл. 16.
Приемат се единодушно. Благодаря ви.
Колеги, „Раздел III. Основни изисквания за застрахователите и презастрахователите.“
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел III.
Моля, гласувайте наименованието на раздела.
Приема се единодушно. Благодаря ви.
„Общи изисквания за застрахователите и презастрахователите, чл. 17.“
Има предложение от народните представители Никифоров, Михов, Цочев, подкрепено от работната група.
Предложенията, които са направени, са в текста на чл. 17, с който вие разполагате.
Първо гласуваме предложението по чл. 17.
Моля, гласувайте.
Приема се единодушно. Благодаря ви.
Сега подлагам на гласуване текста с редакцията по внесените предложения по чл. 17. Както знаете, те са в италик пред вас.
Моля, гласувайте.
Приема се единодушно.
„Фирма“, чл. 18, чл. 19 и чл. 20 са по вносител. Няма постъпили предложения.
Работната група подкрепя текстовете на вносителя за „Фирма“ - чл. 18, „Уставен капитал и акции“ - чл. 19 и „Учредители и член-кооператори“ - чл. 20.
Моля, гласувайте ан блок така предложените текстове на вносителя.
Приемат се единодушно.
„Вноски и плащания на член-кооператорите“ - чл. 21.
Тук, в чл. 21 имаме предложение от народните представители Никифоров, Михов и Цочев, което работната група не подкрепя. Има пропуск, че не е подкрепен текста на вносителя.
Комисията подкрепя текста на вносителя, но тук не е отразено в нашите материали, с които работим.
Първо ще гласуваме предложението на работната група.
Моля, гласувайте внесеното предложение, неподкрепено от работната група.
Моля, гласуваме предложението на Никифоров, Михов, Цочев още един път. Моля, който е „за“ направеното предложение, отново обръщам внимание, че то не е подкрепено от работната група
Няма „за“. „Против“ – 14. „Въздържали се“ – няма.
Предложението не се приема.
Сега гласуваме текста, който работната група подкрепя по чл. 21 по вносител.
Моля, гласувайте.
Подкрепя се единодушно.
Отиваме на „Раздел IV Други участници на застрахователния пазар.“
Работната група не подкрепя текста на вносителя за наименованието и предлага следната редакция на Раздел IV: „Схема със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск. Застрахователни посредници“.
Колеги, моля да гласуваме предложението на работната група.
Приема се единодушно.
„Схема със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск.“ - чл. 22.
Промените са в италик.
Моля да гласуваме предложението с редакциите, които са в италик, на чл. 22
Моля, гласувайте.
Приема се единодушно. Благодаря ви.
„Застрахователни посредници.“ – чл. 23. Това е по вносител.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 23.
Моля, гласувайте.
Приема се единодушно. Благодаря ви.
„Раздел V. Ограничения на дейността”.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието.
Моля, гласувайте.
Приема се единодушно. Благодаря ви.
От „Ограничения на дейността на застрахователите и презастрахователите“ - чл. 24 до чл. 27 предлагам ан блок гласуване по текстовете на вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Приемат се единодушно. Благодаря ви.
Колеги, „Част втора „Застраховане и презастраховане“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на част втора.
Моля, гласувайте наименованието на част втора.
Гласували: "за" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Приема се единодушно.
„Дял първи. „Започване и прекратяване на дейността“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Дял първи.
Моля, гласувайте, колеги.
Гласували: "за" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Приема се единодушно. Благодаря ви.
„Глава трета „Издаване и отнемане на лицензи на местни застрахователи и презастрахователи“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета.
Моля, гласувайте, колеги.
Гласували: "за" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Приема се единодушно. Благодаря ви.
„Раздел I „Издаване на лицензи“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Приема се единодушно. Благодаря ви.
„Лицензиране на дейност по застраховане или презастраховане“ - чл. 28“. Текстът е по вносител.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 28.
Моля, гласувайте чл. 28.
Гласували: "за" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Приема се единодушно. Благодаря ви.
„Лицензи - чл. 29“. Тук има редакция, която е в италик.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакцията на чл. 29, която е пред вас.
Моля, гласувайте чл. 29.
Гласували: "за" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Приема се единодушно. Благодаря ви.
„Допълнителни рискове“ - чл. 30, „Необходими документи за издаване на лиценз“ - чл. 31, „Документи за разширяване обхвата на лиценза“ - чл. 32, „Програма на дейността“ - чл. 33“ – текстовете са по вносител.
Работната група подкрепя текстовете на вносителя за чл. 30, 31, 32 и 33 включително.
Колеги, моля, гласувайте текстовете от чл. 30 до чл. 33 включително.
Гласували: "за" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Приемат се единодушно.
„Издаване и отказ за издаване на лиценз.“ - чл. 34.
Тук има редакция.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага съответните редакции в чл. 34, които са пред вас в италик.
Изказвания има ли тук, колеги? Няма. Благодаря ви.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Приема се единодушно. Благодаря.
„Основание за отказ.“ - чл. 35.
И тук има редакция, която е отразена.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага съответната редакция в чл. 35.
Има ли изказвания, колеги? Няма. Благодаря ви.
Моля, гласувайте чл. 35 с направената редакция.
Гласували: "за" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Приема се единодушно. Благодаря.
„Вписване в търговския регистър.“ - чл. 36.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 36.
Моля, гласувайте текста на вносителя за чл. 36.
Гласували: "за" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Приема се единодушно. Благодаря.
„Раздел II. Промяна на правото на достъп на застраховател до единния пазар“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел ІІ.
Моля, гласувайте наименованието на раздела.
Гласували: "за" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Приема се единодушно. Благодаря ви.
„Статут на застрахователя.“ - чл. 37.
Редакцията, която виждате, е в италик.
Гласуваме чл. 37.
Работната група подкрепя по принцип текста и съответната редакция е пред вас.
Моля, гласуваме чл. 37.
Гласували: "за" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Приема се единодушно. Благодаря ви.
Отиваме на „Доброволна промяна в статута на застрахователя.“ - чл. 38.“
По чл. 38 има редакция.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакцията, която е пред вас в италик, на чл. 38.
Има ли изказвания? Няма. Благодаря ви.
Колеги, моля да гласуваме чл. 38 с направената редакция.
Гласували: "за" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Приема се единодушно. Благодаря ви.
„Задължителна промяна в статута на застрахователя.“ - чл. 39.“ Тук също има промяна, която е отразена.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 39, която е пред вас.
Моля да гласуваме предложения текст на работната група.
Гласували: "за" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Приема се единодушно. Благодаря ви.
„Раздел III. Отнемане на лицензи“.
Гласуваме наименованието на раздела.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел III.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Приема се единодушно. Благодаря ви.
„Отнемане на лиценз.“ - чл. 40.
Тук има предложение от народния представител Димитър Танев и група народни представители, което не е подкрепено от работната група. Правим редакция на чл. 40.
Вносителите искат ли да обосноват предложението си? Заповядайте, господин Танев, да вземете отношение.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз няма да се спирам на цялото предложение, ще обърна внимание само на две точки от нашето предложение, които са свързани с възможността комисията да отнема лиценз на застраховател, когато са допуснати следните две нарушения. Ние считаме, че когато е налице основанието за прекратяване на акционерното дружество по чл. 252, ал. 1, т. 4 от Търговския закон, както и когато лицето престане да отговаря на условията за издаване на лиценз, ние считаме, че тук не може да има колебание и комисията трябва да отнеме лиценза на застрахователното дружество. Докато виждам в редакцията, която вие сте предложили, че това е една възможност, тоест, то може и то не може.
Ние считаме, че когато тези нарушения са допуснати, то трябва да има отнемане на лиценза.
Това е накратко предложението ни. Няма да се спирам по останалите. Аз мисля, че част от тях са включени в редактираното предложение.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Танев.
Моля вносителите да вземат отношение. Заповядайте.
РАЛИЦА АГАЙН-ГУРИ (заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор): Благодаря Ви, госпожо председател!
Както господин Танев е предложил, тези две разпоредби всъщност са и в сега действащото законодателство, така, както са предложени от него, и до момента комисията ги е прилагала по този начин, както той е предложил. Налице са обаче практически сложности в прилагането на тези текстове и именно заради това е предложено да не представлява автоматично задължение за отнемането на лиценз, а възможности комисията да преценява обстоятелствата.
Ще ви дам примери. Единият случай е основанието по Търговския закон, в което се казва, че нетната стойност на имуществото на дружеството не може да бъде по-малка от регистрирания му капитал. Много често възниква практически казус, при който застраховател, който отговаря на всички изисквания за платежоспособност и има вписан капитал, многократно над изискванията за платежоспособност, поради текуща загуба има чиста стойност на имуществото, която е по-малка от неговия вписан капитал. Например има вписан капитал 10 млн. лв., неговите изисквания за платежоспособност са 7 млн. лв., тоест, неговият вписан капитал е над изискванията по закон за платежоспособност, но в същото време поради текуща загуба в размер на 100 000 лв. вече има нетна стойност на имуществото 9 900 000 лв., а не 10 000 000 лв., колкото е вписаният му капитал.
При това положение очевидно не е икономически разумно да се отнема лиценза на застраховател. Тоест, трябва да има възможност за преценка на обстоятелствата. Ако, разбира се, капиталът е по-нисък от вписания, тоест, нетната стойност на имуществото, собственият капитал е по-нисък от вписания и това води до рискове за финансовото състояние на застрахователя, разбира се, това трябва да може да бъде основание за отнемане на лиценза.
Същото например е и другото изискване, което предлагате да остане в задължителните условия, лицето да отговаря на условията за издаване на лиценз. Пак отново ще ви дам един пример от практиката. Едно от условията за издаване на лиценз например е да има чуждестранен кореспондент за извършване на дейност по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Прекратява се договорът. Временно няма в продължение на седмица или две такъв договор. Ако бъде в задължителните условия, това може да стане причина регулаторът да отнеме лиценза, независимо, че такъв договор ще се поднови или ще се сключи нов и ще се представи.
Поради тази причина ние смятаме, че не трябва да има автоматизъм в решението, а обстоятелствата трябва да се преценяват според случая, така че да се избегнат рисковете за системата и за застрахованите лица.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател!
Според мен така изложените аргументи показват много сериозен субективен подход и една възможност заради – бих казал – дребни процедурни пропуски ние да пропуснем нещо много сериозно. А то за много сериозни нарушения, когато направи един застраховател, да не може да му бъде отнет лиценза, аргументирайки се с нещо съвсем дребно.
Ако наистина има такива детайли, нека да бъдат подробно разписани кога това е изключение. Но не може при положение, че лицето престане да отговаря на условията за издаване на лиценз, ние да търсим някакво субективно решение и някакви казуси, които текущо да решаваме. За мен това е принципен въпрос. Той или отговаря, или не отговаря. Ако има нещо, за което считате, че е маловажно, нека да го допишем. Но не може това да е принцип.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Танев.
Колеги? Предвид факта, че очевидно казусът е сериозен, аз бих искала още един път да ви припомня, че по предложението на господин Танев, което е направено, работната група не е дала подкрепа. Тоест, предложението не е подкрепено от работната група, но много бих искала вносителят още един път да потвърди, че предложеният от работната група текст е в съответствие с текста и на вносителя, и потвърждава характера на предложението и философията и смисъла, за да сме сигурни, че сме в правилна посока.
Благодаря ви.
РАЛИЦА АГАЙН-ГУРИ (заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор): Благодаря Ви, госпожо председател!
Ние като вносител подкрепяме предложението на работната група.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания има ли? Няма.
В този случай да пристъпим към гласуване. Първо ще гласуваме предложението, внесено от колегата господин Танев, което не е подкрепено от работната група.
Моля, гласувайте
Гласували: "за" - 3, "против"- няма, "въздържали се" - 12.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте по принцип текста на вносителя за чл. 40 със съответните редакции, който е на вашето внимание.
Гласували: "за" - 12, "против" – няма, "въздържали се"- 4.
Текстът на комисията за чл. 40 се приема.
РУМЕН ХРИСТОВ: Аз се извинявам, госпожо председател, обаче в пленарна зала, като влезе този текст, по принцип би следвало след всяко гласуване да има колко са гласували „за“, колко – „против“ и колко „въздържали се“.
Хубаво е да го минаваме бързо, но …
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Така правим.
РУМЕН ХРИСТОВ: Е, как така правим? Не правим!
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Така правим. След всеки член обявяваме колко са гласовете „за“ и „против“ и до този момент протоколът върви много стриктно, господин Христов. Нито един глас няма да се загуби. В отсъствието на многоуважаемия председател на нашата комисия няма да допуснем да се загуби нито един глас в хода на нашата работа. Бъдете сигурен.
РУМЕН ХРИСТОВ: Права сте, госпожо председател, но сега за пръв път попитахте дали има „въздържали се“ и „против“. Иначе всички се брояха като гласували „за“.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Дотук всички бяха „за“ всъщност. Това е истината и затова така съобщавахме накратко информацията.
Абсолютно в пълен синхрон сме. Корекцията е направена.
Ще внесем свежа струя в заседанието. Моята колежка госпожа Савеклиева ще продължи оттук нататък да води заседанието. Благодаря ви още веднъж.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Карастоянова.
Продължаваме с чл. 41 „Задължения на застрахователя или на презастрахователя след отнемане на лиценза“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 41, като предлага в ал. 1 думите „и 3“ да отпаднат.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Кой го предлага, госпожо председател?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Работната група.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не знам практиката, но когато няма предложения на народните представители, редакциите на работната група се гласуват ан блок.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Цонев.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 41.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 42 и предлага в ал. 1 думите „и 3“ да отпаднат.
Моля, гласувайте текста на работната група за чл. 41 и чл. 42.
Гласували: "за" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстовете на комисията за чл. 41 и чл. 42 се приемат.
„Уведомяване на компетентните органи на другите държави-членки при отнемане на лиценз на застраховател или на презастраховател“, чл. 43.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 43, която е пред вас.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте текста на работната група за чл. 43.
Гласували: "за" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на работната група за чл. 43 се приема.
Минаваме на „Глава четвърта – Извършване на дейност в друга държава-членка от местен застраховател или презастраховател. Извършване на дейност в Република България от застраховател или презастраховател от друга държава-членка“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта.
„Раздел I. Извършване на дейност в друга държава-членка от местен застраховател“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I.
„Право на установяване и свобода на предоставяне на услуги“, чл. 44;
„Извършване на дейност при условията на правото на установяване“, чл. 45;
„Извършване на дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги“, чл. 46. Тук има препратка, комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 46, като предлага в ал. 3 и 4 думите „информация по ал. 2“ да се заменят с „информацията по ал. 1“, а в ал. 5 думите „ал. 2“ да се заменят с „ал. 1“.
По чл. 47 работната група подкрепя текста на вносителя.
„Раздел II. Извършване на дейност в Република България от застраховател от друга държава-членка“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел ІІ.
По чл. 48, чл. 49, чл. 50, чл. 51, Раздел III, чл. 52, чл. 53 няма промени, текстовете са по вносител.
В цялата Глава четвърта по вносител има една препратка.
Вносителите имат ли нещо да кажат във връзка с нея?
Моля, гласуваме от чл. 44 до чл. 53 включително, заедно с наименованията на разделите.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстовете от чл. 44 до чл. 53 включително се приемат.
„Глава пета. Извършване на дейност в трета държава от местен застраховател или презастраховател. Извършване на дейност в Република България от застраховател или презастраховател от трета държава“.
„Раздел I. Извършване на дейност в трета държава от местен застраховател.“
Член 54 по вносител.
Член 55 по вносител.
„Раздел ІІ. Извършване на дейност в Република България от застраховател от трета държава“ по вносител.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава пета и на раздел I, както и на чл. 54, 55 и раздел II.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстовете на вносителя за наименование на Глава пета, раздел І и раздел ІІ, и на чл. 54 и чл. 55 се приемат.
„Условия за извършване на дейност“, чл. 56.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 56.
Моля, гласувайте текста на вносителя за чл. 56.
Гласували: "за" – 16, „против“ и „въздържали се“ – няма.
Текстът на вносителя за чл. 56 се приема.
Минаваме на чл. 57. Тук имаше техническа грешка, в смисъл, че не беше раздаден текста. Имате допълнително раздаден текст на чл. 57 „Издаване на лиценз“, който е по вносител. А текстът, който е в болд в целия доклад, това е на работната група, която подкрепя по принцип текста на вносителя и прави следните редакции, които виждате пред вас.
Има ли изказвания? Вносителите имат ли нещо да кажат по редакциите на работната група за чл. 57?
РАЛИЦА АГАЙН-ГУРИ (заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор): Подкрепяме редакцията на чл. 57.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания? Няма.
Моля, гласувайте така предложения от работната група текст на вносителя с корекциите на работната група.
Гласували: "за" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на работната група за чл. 57 се приема.
Минаваме на чл. 58 „Отказ за издаване на лиценз“, който е по вносител, чл. 59 „Вписване в търговския регистър“ – по вносител, чл. 60 „Изисквания към дейността“ – по вносител, чл. 61 „Капиталово изискване за платежоспособност и минимално капиталово изискване“ – по вносител, чл. 62 „Предимства за застрахователи от трети държави“ – по вносител, и чл. 63 „Отнемане на лиценз“ – по вносител.
Работната група подкрепя текстовете на вносителя от чл. 58 до чл. 63 включително.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте текстовете на вносителя от чл. 58 до чл. 63 включително.
Гласували: „за“ – 16, „против“ и „въздържали се“ – няма.
Текстовете на вносителя за членове от 58 до чл. 63 включително се приемат.
Преминаваме на Раздел III „Извършване на дейност в трета държава от местен презастраховател. Извършване на дейност в Република България от презастраховател от трета държава“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел III.
Член 64. „Дейност на местен презастраховател в трета държава“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 64.
Член 65. „Дейност на презастраховател от трета държава в Република България чрез клон по Търговския закон“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 65.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте текстовете на вносителя за чл. 64 и чл. 65.
Гласували: "за" – 16, „против“ и „въздържали се“ – няма.
Текстовете на вносителя за чл. 64 и чл. 65 се приемат.
Член 66. „Предоставяне на услуги в Република България от презастраховател със седалище в трета държава.“
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция в чл. 66. Пред вас е и промяната, която предлага работната група.
От вносителите имате ли нещо да допълните?
РАЛИЦА АГАЙН-ГУРИ (заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор): Не.
Подкрепяме изменението, то е редакционно.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания? Няма.
Моля, гласувайте така предложения текст по принцип подкрепен от работната група с предложената редакция.
Гласували: "за" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за чл. 66 се приема.
„Раздел IV. Предоставяне на информация на Европейската комисия“.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на раздел IV: „Предоставяне на информация“.
Член 67. „Информация, която се предоставя на Европейската комисия“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 67.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте наименованието на раздел IV, предложено от работната група и текста на вносителя за чл. 67.
Гласували: "за" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Наименованието на работната група за раздел IV и текстът на вносителя за чл. 67 се приемат.
Дял втори „Изисквания към управлението и дейността на застрахователи или презастрахователи“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Дял втори.“
Глава шеста „Квалифицирани участия“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шеста.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте наименованието на Дял втори и Глава шеста, предложени от вносителя.
Гласували: "за" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за наименованието на Дял втори и Глава шеста, се приема.
Преминаваме към чл. 68 „Придобивания“.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 68. Виждате пред вас редакционните предложения.
Вносителите имат ли нещо да кажат по редакционните промени на работната група?
РАЛИЦА АГАЙН-ГУРИ (заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор): Не.
Подкрепяме предложението на работната група.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
От колегите някой нещо да има да коментира по чл. 68 „Придобивания“?
Тук ми подават колегите, че на второ четене на законопроекта, не изслушваме гости.
От колегите няма желаещи за изказвания.
Моля, гласувайте текста на чл. 68 с корекцията на работната група.
Гласували: "за" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за чл. 68 се приема.
Член 69. „Информация в случай на придобиване или увеличаване на квалифицирано участие.“
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 69.
Има ли изказвания, колеги? Няма.
Моля, гласувайте текста на вносителя за чл. 69.
Гласували: "за" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за чл. 69 се приема.
Член 70. „Придобиване на квалифицирано участие от финансови предприятия“.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 70. Той е пред вас в доклада на работната група.
Има ли изказвания? Вносителите? Всичко е наред.
Моля, гласувайте по принцип текста на вносителя за чл. 70 заедно с предложените корекции на работната група.
Гласували: "за" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за чл. 70 се приема.
Член 71. „Процедура по уведомяване“ – по вносител, чл. 72 „Правомощия на надзорния орган при квалифицирани участия“ – по вносител, чл. 73 „Придобиване на неквалифицирано участие“ – по вносител и чл. 74 „Отчитане на квалифицираното участие“, Глава седма „Система на управление“.
Заповядайте, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: В чл. 71, след като е разписан редът, по който преминава процедурата, в ал. 2 пише, че „заместник-председателят може до изтичането на 50 работни дни от датата на уведомяване на заявителя …, да поиска допълнителни документи“. В същото време в ал. 4 пише, че заместник-председателят или издава забрана, или си спазва принципа на мълчаливо съгласие.
Въпросът тук е свързан с ал. 2 и ал. 4 – какво се случва, ако заместник-председателят иска непрестанно допълнителна информация извън изрично определената, при положение, че в този случай няма забрана, а в същото време няма и мълчаливо съгласие, защото непрекъснато се искат документи.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Добрев.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Може ли да допълня въпроса?
Аз съм съгласен с колегата Добрев, ние сега обсъждахме казуса и не само с него. Но, забележете, текстът на ал. 2 на чл. 71: „(2) Заместник-председателят може до изтичането на 50 работни дни от датата на уведомяване на заявителя за приемане на заявлението, след като са били предоставени всички документи по чл. 69, да поиска допълнителна информация…“, като са били предоставени всички документи по чл. 69. Тоест, изискват се едни документи по закон, всички те са предоставени, а той може да иска някакви други документи.
Колеги, когато в един законопроект или в един закон запишем, че има всички условия, а после кажем: да де, но на тези хора, които са регулатор, те ще могат да искат и други неща, това може да доведе до резултати, които ние не искаме.
Затова ви предлагам, ако не получим убедително обяснение от представителя на регулатора, може ал. 2 въобще да отпадне.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Вносителите?
Заповядайте, госпожо Агайн.
РАЛИЦА АГАЙН-ГУРИ (заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор): Благодаря Ви, госпожо председател!
Първо, искам да кажа, че тези текстове са напълно идентични с текстовете на чл. 16 в сега действащия Кодекс за застраховането и са въведени през 2007 г. във връзка с транспониране на Директива 2007/44. Това е директива, която е въведена от Европейската комисия с приложение спрямо трите финансови сектора – застраховане, банки и инвестиционни посредници – с цел да уеднакви изцяло режима на одобряване на участие, заявления за участия в капитала на тези лица.
По тази Директива 2007/44 има общи насоки на трите европейски органа за надзор. Тя допълнително се претранспонира и в Директива 2009/138, която е „Платежоспособност 2“.
В момента е налице процедура по одобряване в Европейския орган по застраховането и пенсионно осигуряване на нови насоки по въпросната директива. В тези насоки няма съществени отклонения от приетите вече и прилагани от трите европейски органа за надзор насоки за прилагането на директивата.
Смисълът на Директивата е не да се издаде разрешение по придобиването, а да има право органът на забрана, в случай, че са налице обстоятелства, които водят до извода, че придобиването може да доведе до рискове или пък не е в съответствие с изискванията на закона. Тоест, регулаторът не се произнася с решение да одобри, а има право да забрани. Това е режимът. Ако няма произнасяне от страна на регулатора, тогава сделката, разбира се, е разрешена.
Смисълът на тази Директива е да се приеме … Целта на тази Директива е именно да се облекчи режимът на придобиванията в Европейския съюз, тъй като до онзи момент практиката на регулаторите показва, че са налице случаи, при които регулаторът необосновано бави своето произнасяне и съответно големи сделки в рамките на Европейския съюз не могат да се случат поради липса на произнасяне от страна на регулаторите. Именно поради тази причина режимът е забранителен, а не разрешителен. Ако един регулатор не се произнесе в съответния срок, който му е даден по закон, който е единен за целия Европейски съюз, сделката се счита за разрешена, тоест, не разрешена, а сделката може да бъде извършена без необходимо допълнително произнасяне от страна на регулатора.
Това е записано в ал. 6 в проекта на Кодекса за застраховането, където е казано, че „ако заместник-председателят не издаде забрана в срока по ал. 4, лицето има право да придобие заявеното от него участие.“ Това изрично е записано, за да няма злоупотреба със сроковете и с искането на документи от страна на регулаторите. И пак казвам, това е валидно за всички държави, членки на Европейския съюз.
Искам да обърна внимание, че този режим е необходим и е важно да бъде еднакъв за целия Европейски съюз, тъй като има големи застрахователни групи, които извършват дейност едновременно на територията на много държави-членки и, когато при тях се случва придобиване, което е косвено, някъде нагоре по веригата се случва това придобиване, едновременно в един и същи срок всички европейски регулатори трябва да се произнесат по единни правила и единни критерии, за да може да се случи придобиването в рамките на групата.
По отношение на искането на документи, в насоките на трите европейски органа е записано кое е минималното количество документи, които регулаторите трябва да изискват. Това минимално количество документи е изложено в чл. 68 от проекта. В него подробно, за да няма злоупотреба с право или пък пропуски от страна на регулатора, са записани изрично, изброително, всички документи, които следва заявителят да представи при стартирането на производството.
Впоследствие обаче е възможно да се установи, че в тези документи има пропуски. Не всички документи. Както в момента се изисква бележка – това е отпаднало вече – за платена такса „смет“. Не всички документи са като бележка за платена такса „смет“, която или я има, или я няма. Някои документи трябва да се преценяват. Например програмата за дейността. Поради тази причина регулаторът има право да иска още веднъж документи. Това изрично е записано в насоките на трите европейски органа. Регулаторът трябва да има възможност да прецени по същество условията, при които трябва да се извърши едно придобиване и съответно регулаторът трябва да не може да носи отговорност за решението, което е взел.
Това са изискванията. Пак искам да кажа, че те са абсолютно хармонизирани изцяло в Директива 2007/44/ЕО, на която в преамбюла е записано, че е с максимална степен на хармонизация. Тоест, не се допуска никакво отклонение, нито към завишаване, нито към намаляване на изискванията. По тази директива има официално приети насоки на трите европейски органа за надзор по отношение на банки, застраховане и ценни книжа и тези насоки са въведени в предложения ви текст.
Само искам да добавя, че, разбира се, са съгласувани изцяло с Асоциацията на застрахователите, на която има представители тук.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Агайн.
Има думата господин Делян Добрев. Заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз ще започна отзад напред. Не можах да разбера как така ще преценявате документ. Кой е точно документът, който ще преценявате и в какъв смисъл ще го преценявате? Този документ е документ, официален документ. Каквото пише на него, това е. Може да имате съмнение дали документът е оригинален или фалшив, но не знам как ще прецените съдържанието на документа, ако това имате предвид.
Но по това което аз Ви питах, всъщност Вие не ми отговорихте. Защото, представете си хипотезата, в която имате 50 работни дни. На 20-ия работен ден изпращате искане за допълнителна информация и започва да тече 20-дневен срок, 20 работни дни, в които срокът от 50 работни дни не тече. Получавате тази информация, чакате още пет дни и пращате второ писмо и срокът продължава да тече пак за още 20 работни дни. После – трето искане за още допълнителна информация, четвърто искане за още допълнителна информация и можем да съберем пет-шест такива по 20 дни, защото не пише, че искането за допълнителна информация например е еднократно, писмено и посочва необходимата информация. Тоест, заместник-председателят може да поиска N-ен на брой пъти документация и съгласно ал. 2 всеки път се спира срокът за 20 работни дни.
Това така ли е или не е така?
Ако искането за информация е само еднократно, то тогава да запишем „искането за допълнителна информация е еднократно, писмено и посочва необходимата информация“. Тогава поне ще знаем в какъв краен срок в крайна сметка трябва да получим мълчаливо съгласие или забрана.
Пак искам да попитам, как така се преценяват документите? Кой е този документ, който ще се прецени по отношение на неговото съдържание?
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Заповядайте, госпожо Агайн.
РАЛИЦА АГАЙН-ГУРИ (заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор): Благодаря на господин Добрев.
Искането на документи е еднократно. Това е предвидено в Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол и така се прилага. Разбира се, няма пречка да се запише и тук. Никога не се е прилагало по различен начин. Всъщност от директивата и насоките на трите европейски органа става напълно ясно, че е еднократно спирането на срока само за 20 дни. В различен случай изобщо не спира срокът, който е предвиден в закона.
Така че няма пречка, разбира се, да бъде записано, както предлагате, че искането на допълнителна информация се изпраща еднократно.
По отношение на документите, които могат да се преценяват. Един от критериите за преценка на квалифицираното участие е по отношение на представената програма за дейността от страна на заявителя. Съответно трябва да бъде преценено дали заявителят е достатъчно финансово стабилен, включително във връзка с обема на предвижданата дейност на застрахователя, който иска да придобие. Така например не е едно и също дали една фирма, която има 100 000 лв. капитал иска да придобие застраховател с капитал от 40 млн. лв. и 200 млн. лв. активи – нали така? С малък капитал трудно може да се придобие един голям застраховател. А така не е едно и също, ако заявителят, макар и да има капитал в момента, предвижда застрахователят да развива по един много агресивен начин дейност, която ще доведе до загуби в дейността и съответно той трябва да бъде в състояние да подкрепи тези загуби, ако такива се предвиждат. Това е практиката във всички регулатори по отношение на всички финансови институции. Същото се прилага и по отношение на банките. Всеки един заявител трябва да бъде преценяван в светлината на дейността, която ще се извършва от придобиваната финансова компания.
Това е категоричното изискване на насоките на европейските органи за надзор. В противен случай се създават рискове и поради тази причина изобщо съществува режим на одобряване на акционерите. Акционерът трябва да бъде в състояние да подкрепя застрахователя или банката, която притежава, по всяко време. Трябва да може да подкрепя дейността по начин, по който ако се види, че политиката, която е провеждана е неразумна, довела е до рискове, довела е до загуби, акционерът трябва да бъде в състояние да подкрепи тези загуби така, че да не се стига до крайната надзорна мярка – отнемане на лиценз и поемане на обезщетяване от страна на фондове за гарантиране на влогове или на вземания от застраховани лица на компенсационни схеми.
Също така друга причина да съществува такъв режим на одобряване на акционерите е да се преценява тяхната репутация. Изрично в правилата, в насоките на трите европейски органа е записано, че следва внимателно да се прецени репутацията на заявителя. Защото един заявител, който е с лоша репутация, ясно е от неговата история, че не е имал поведение, което да гарантира стабилност на управляваните от него компании, влизал е в спорове, включително съдебни и е съден, в такъв случай този заявител може да доведе до рискове в управлението на компанията така, че активите да бъдат източени, да не се управлява добре финансово и в крайна сметка отново да се стигне до отнемане на лиценз при положение, че нищо не е останало вече от активите на застрахователя и от банката.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Агайн.
Господин Добрев, имате думата. Заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Последно само да се обадя, защото още повече ме притеснихте, да Ви кажа честно.
С пази оценка на репутацията – това не Ви ли се струва малко субективно? Оценка на репутацията?!? Кой е с добра репутация и кой не е с добра репутация? За един може да са писани негативни статии в един вестник, за друг в три вестника или в седем. Има ли някакъв обективен критерий, по който ние да преценяваме кой е с добра репутация и кой с недобра?
По отношение на капитала, вие дадохте примери. Примерът не е лош. Само че тук пак ми се струва, че има субективизъм. Ако решенията за това какви изисквания се поставят е еднолично от заместник-председателя, в някои казуси той може да прецени, че 20 млн. лв. капитал е достатъчен, в други казуси да изисква 80 или 280 млн. лв. капитал.
Притеснява ме този субективизъм при положение, че са толкова разтегливи понятията, включително дали някой е влизал в съдени спорове или не е влизал. Това също е доста смущаващо, някак си. Така че кое е добра репутация, кое не е добра репутация, кой определя капитала точно колко да е… Разбирате ли какви са ни притесненията?
Иначе благодаря за подкрепата за това да се запише, че еднократно ще се искат тези документи и впоследствие ще се преценява дали ще се издава забрана или изтича срокът, което означава мълчаливо съгласие.
Аз правя предложение в ал. 2, изречение второ: „Искането за допълнителна информация е…“ да добавим думата „еднократно, писмено и посочва необходимата информация“.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Добрев.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Категорично подкрепям предложението на колегата Добрев, поне да става въпрос за еднократно искане. Това позоваване на друг закон, от който ставало ясно, че е еднократно, не го приемам.
Аз бих предложил и цялата идея за допълнителна информация извън изрично изброената да отхвърлим. Но не виждам мнозинство в тази комисия. Затова поне да се запише „еднократно“.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Заповядайте, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Последното изречение тогава трябва да отпадне. Вие казахте, че само веднъж се иска информация. Последното изречение на ал. 2 пише: „Последващи искания за допълнителна информация не спират срока за произнасяне“. Тоест, едното от двете не е вярно. Те не спират 20-те дни, но означава, че още веднъж може да искаме информация и още веднъж искаме информация.
Предлагам еднократно да се иска и последното изречение да отпадне.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Агайн.
РАЛИЦА АГАЙН-ГУРИ (заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор): Моля ви да не отпада последното изречение, тъй като то е защита за заявителите по силата на директивите и отпадането на това изречение може да доведе, първо, до проблеми с отчитането на транспонирането на директивата, което не е целта, и, второ, влошава положението на заявителите. Нека да се запише, че е еднократно, но изрично да остане текста, че последващи искания, дори, когато са направени такива, независимо, че сме казали, че може да се иска еднократно, изрично да се предвиди, че не спира срокът за произнасяне.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Не може да е хем еднократно, хем да има и последващи искания. Как се случва така, че искаш десет пъти документи и това е в полза на заявителя? По-добре да ги поискаш веднъж, да ги получиш и да решиш приемаш или не приемаш. Ако издадеш забрана, то тогава заявителят ще има право да си търси правата по друг ред. Но не може постоянно да имаш искания, искания.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Господин Цонев, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател!
Искам само да се опитам да внеса някаква яснота, така както аз го виждам, по искането за допълнителна информация. Правилно колегата Добрев отбеляза – че ако са няколко, биха могли да удължат срока.
Последното изречение наистина категорично е в полза на заявителя, защото каквото и искане да бъде отправено, то не спира срока за произнасяне. А срокът за произнасяне е ясен и е преклузивен. Толкова дни след това!
Тоест, ако това изречение отпадне, толкова дни след еди какво си те са задължени да се произнесат – просто няма да са задължени да се произнесат. Това, което искате - да отпадне последното изречение – е добре за комисията и зле за заявителите. Това твърдя аз. Ако сте съгласни, о’кей.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Господин Димитров, имате думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз предлагам редакция, която да реши този спор и последното изречение да има следния смисъл:
„Еднократното искане за допълнителна информация не спира срока за произнасяне.“
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Заповядайте, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: В случая, в който има еднократно искане за допълнителна информация, срокът спира да тече за 20 работни дни. Заявителят предоставя информацията. На базата на тази информация в съответния срок от 50 работни дни плюс 20 работни дни комисията се произнася със забрана или с мълчаливо съгласие.
Представете си хипотеза, при която има последващо искане за допълнителна информация на 69-ия ден и заявителят не може в еднодневния срок да предостави информацията и на следващия ден получава забрана.
Според мен комисията трябва да работи толкова дни, колкото й са необходими от тези 50. Например, да работи 40 дни, ако иска, от тези 50 работни дни и да направи изчерпателен списък с документи, които трябва да предостави заявителят, да спре срокът за 20 дни и да даде възможност на заявителя да предостави тази информация. И впоследствие ще има достатъчно срок за да наложи забрана или да не направи нищо, което в случая означава мълчаливо съгласие.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Госпожо Агайн, искахте думата преди малко? Заповядайте.
РАЛИЦА АГАЙН-ГУРИ (заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор): Аз само искам да поясня, защото ми се стори, че това, което господин Димитров предлага, е да няма 20-дневен срок, тоест, да не спира срокът за 20 дни, което не е в полза на заявителите.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Колеги, предлагам да отложим текста за по-следващ етап, докато уточним чисто правно.
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Вижте, текстът, както е предложен от вносителя, е бил много кохерентен. Последното изречение е сложено тук, за да не позволи да се сбъдне хипотезата да се иска допълнителна информация, с цел отлагане на решението на произнасянето. Тоест, опасенията на колегите, че може да се иска информация веднъж, два, три, пет, шест пъти и това да отложи срока за произнасяне, се погасяват с това последно изречение.
Откъде дойде колизията? От факта, че приемаме да сложим, че искането е еднократно и тогава наистина последното изречение започва да изглежда глупаво. Но така, както е даден текстът, последното изречение погасява опасенията на колегите и не е нужно да се слага еднократно поради простата причина, че има срок за произнасяне. Срокът за произнасяне не може да бъде спрян по никакъв начин, дори и от исканията за допълнителна информация или на пояснения към документи – това също е информация – да се две, три или пет. Има срок, той е преклузивен. На еди кой си ден те трябва да се произнесат мотивирано. И това нещо също се обжалва, ако има някаква грешка или субективизъм.
Освен всичко друго мисля, че е в абсолютен унисон с европейската практика и директива. И друг път сме имали желанието да подобрим редакционно определени текстове, а те всъщност са транспониране на определени директиви. Както преди малко колегите, по повод на това, че текстът е бил действащ и досега, казаха – толкова по-зле. Не е толкова по-зле, защото през 2007 г., когато транспонирахме всичко, цялото европейско законодателство, за да ни приемат в Европейския съюз, в началото имахме червена зона за застраховането заради някои текстове. Тогава пак госпожа Агайн беше подпредседател точно отговарящ за застраховането. Аз си спомням, че бях председател на комисията и в рамките на няколко месеца успяхме да транспонираме изцяло и пълно всички текстове.
Така че толкова по-зле – не е вярна констатация. Толкова по-добре, защото, ако бяха грешни текстовете на действащото законодателство, включително и този, за който казахте „и толкова по-зле, че досега така е действал“, просто нямаше да ни приемат. Щяхме да си стоим така, докато го направим както трябва.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Господин Добрев, заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Последно само няколко изречения.
Подкрепям отлагането на текста, за да го прецизираме. Предлагам да подложите на гласуване процедурното предложение.
Но искам също така да добавя, че текстът в ал. 2 не е достатъчно ясен, защото, господин Цонев, спираме срока за 20 дни след първото искане и после на 68-ия ден има второ искане, на което заявителят не може да реагира, и на 70-ия ден ние недобросъвестно му издаваме заповед за отказ или каквото се прави там – уведомление за отказ.
Така че в тази хипотеза при положение, че в последния възможен момент ти поискат допълнителна информация, ти няма как да я предоставиш. И чухме тук и от Вас, и от Комисията по финансов надзор N-ен на брой пъти „Директива“. Това наистина е ключова дума в парламентарната практика. Като се каже „директива“, никой да не задава никакви въпроси.
Нищо против нямам да се спази директивата и едва ли точно това е искано от директивата. По-скоро едно прецизиране на текста би дало по-големи гаранции на заявителя за това, че някой няма да се отнесе недобросъвестно към него.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Колеги, има процедурно предложение за отлагане на чл. 71.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували: "за" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Приема се единодушно.
Преминаваме към чл. 72 „Правомощия на надзорния орган при квалифицирани участия“;
чл. 73 „Придобиване на неквалифицирано участие“;
чл. 74 „Отчитане на квалифицираното участие“;
Глава седма „Система на управление“;
Раздел I „Управление, структура и организация на дейността на застрахователя и презастрахователя“;
чл. 75 „Отговорност на управителните и контролните органи на застрахователя или презастрахователя“;
чл. 76 „Система на управление. Общи изисквания“;
чл. 77 „Устройство на системата на управление“;
чл. 78 „Функции в системата на управление“;
Раздел II „Изисквания за квалификация и надеждност“;
чл. 79 „Лица, които участват в управлението на застрахователя или презастрахователя, и лица, изпълняващи други ключови функции“;
чл. 80 „Изисквания за професионална квалификация и надеждност“. Като в чл. 80 има само една препратка по редакция на работната група – в ал. 3 думите „ал. 6“ да се заменят с „ал. 10“.
Член 81 „Независими членове“;
чл. 82 „Изисквания към управителните и контролните органи на застрахователен холдинг и финансов холдинг със смесена дейност“;
чл. 83 „Професионален опит“;
чл. 84 „Преценка на професионалната квалификация и опит“;
чл. 85 „Изисквания за лицата на ръководни длъжности“;
Раздел III“ Управление на риска“;
чл. 86 „Основни принципи“;
чл. 87 „Правила за управление на риска във връзка с прилагането на изравнителна корекция и корекция за променливост“;
чл. 88 „Преценка за целесъобразността на външните оценки на кредитния рейтинг“;
чл. 89 „Функция по управление на риска“м
чл. 90 „Собствена оценка на риска и платежо-способността“;
чл. 91 „Надзор върху презастраховането с ограничено прехвърляне на риск“;
Раздел IV „Вътрешен контрол. Вътрешен одит“;
чл. 92 „Система за вътрешен контрол“;
чл. 93 „Функция за съответствие“;
чл. 94 „Задължения на функцията за съответствие“;
чл. 95 „Функция по вътрешен одит“;
чл. 96 „Задължения на функцията по вътрешен одит“;
Раздел V „Актюерска функция“;
чл. 97 „Отговорен актюер“;
чл. 98 „Отнемане на правоспособност на отговорен актюер“;
чл. 99 „Допълнителни изисквания към отговорния актюер“
и чл. 100 „Основни задължения на актюерската функция“.
До тук. Изказвания има ли? Няма.
Моля, гласувайте текстовете на вносителя за членове от 72 до чл. 100 включително с наименованията на главите и разделите.
Гласували: "за" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстовете на вносителя за членове от чл. 72 до чл. 100 включително с наименованията на главите и разделите се приемат.
Сега ще продължи колегата Карастоянова да води заседанието.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Савеклиева.
Уважаеми колеги, преминаваме към Раздел VI „Външни одитори“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименование на Раздел VI.
Моля, гласувайте наименованието на раздела.
Гласували: "за" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за наименование на Раздел VI се приема.
Член 101 „Одит и заверка на годишния финансов отчет“.
Тук имаме предложение от колеги народни представители. Предложението е на колегата Димитър Танев и група народни представители.
Заповядайте, господин Димитров. Вие сте от групата народни представители.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, аз знам, че сигурно сте уморени и сте имали тежък ден, обаче искам да ви питам всички вас каква е логиката КФН предварително да одобрява одитора на застрахователя.
Това изискване за нас създава прекомерна тежест, тъй като одиторите подлежат на лицензиране и са ограничен брой. Затова подобна административна преценка не би трябвало да съществува. Вижте какъв е текстът на ал. 3: „Всеки застраховател, съответно презастраховател, съгласува предварително със заместник-председателя избора на одитор“. Тоест, аз съм застрахователна компания. Искам да си избера одитор измежду лицензираните одитори и трябва предварително да питам КФН дали този, когото съм избрал, е подходящ. Те могат да ми кажат: става, не става. Ако примерно аз съм избрал фирмата „Х“, те казват: не, по-добре е „У“, а най-добре е „Z“ да си изберете.
Такъв подход е хубаво да ни го обясни Комисията за финансов надзор, но аз не се сещам дали бих приел, каквото и да било обяснение.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Госпожо Агайн, заповядайте.
РАЛИЦА АГАЙН-ГУРИ (заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор): Благодаря Ви, госпожо председател!
Този режим е заимстван от Закона за банките, където се прилага. Предлагаме го с цел облекчаване на сегашния режим. При сегашния режим комисията одобрява списък с одитори, които могат да одитират застраховател. Представят документи, професионален опит и т.н. – това е една сравнително тежка процедура.
С проекта на Кодекс за застраховането отпада изцяло процедурата за одобрителен режим на одиторите. Съгласувателния режим е предвиден само във връзка с изискванията на ал. 4, срещу която вие не възразявате, в която се казва, че (4). „Не може да бъде одитор лице, ако то или регистрираните одитори в него, които ще извършат заверката:
1. не са спазили изискванията на този кодекс и на нормативните актове по прилагането му, на Закона за независимия финансов одит или на пряко приложимите разпоредби на законодателството на Европейския съюз и това е установено с влязъл в сила акт, или
2. са с отнета правоспособност като одитор или отнето право да извършват независим финансов одит на финансови отчети ….., или
3. са заверили неверен отчет на застраховател или презастраховател …“.
С поставените изисквания към одиторите не е изцяло режимът напълно свободен. Знаете, че одитори с нарушения могат да действат. Наложени са им наказания, включително има случаи, в които има временно отнемане на правоспособност и след това одиторът се връща и продължава да заверява застрахователя. Комисията за контрол на одиторите му е наложила мярка шест месеца отнемане на правоспособност и същото лице продължава да си заверява отчети на застраховател – смятате ли, че това е редно? Смятате ли, че лице, което е достигнало до толкова тежка мярка да му отнемат временно правоспособност, трябва да заверява отчета на финансова институция? Според нас – не!
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Агайн.
Господин Добрев, имате думата. Заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Съгласен съм с колегата Мартин Димитров и примера с БНБ не ни убеди. Мисля, че това не е добър пример. А тази практика да записваме предварително одобрени или да правим списък на лицензираните одитори не е съвсем правилна. По тази логика и ние в Закона за енергетиката ще запишем КЕВР да одобрява одиторите на всички фирми, които имат някакви преференциални цени или лицензионна дейност. Тогава пък да вземем да закрием тази комисия за публичен надзор над регистрираните одитори.
Имаме комисия, която разглежда работата на одиторите – одобрява, не одобрява, отнема, дава лицензи, глобява, санкционира. От друга страна ние във всяка една комисия – надзорен орган, правим втора проверка, за да одобряваме или не одобряваме определени одитори.
Много хубаво сте направили, че в ал. 4 сте написали забраните. След като ги има забраните, ако някой си позволи въпреки забраната да наеме такъв одитор, то би следвало в Преходните и заключителни разпоредби накрая да има солени санкции. Може да бъде включително отнемане на лиценза на този застраховател, ако си го позволи. Но предварително да одобряваш одитора или да правиш списъци – казвам ви, ще го направим и в Закона за енергетиката, ще го направим където се сетим още. Можем да го направим, защото навсякъде има риск от недобросъвестно поведение на одиторите. По тази логика пък можем да закрием и Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори направо, защото тя тогава не знам какво ще прави.
Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Добрев.
Колеги, има ли други изказвания?
Господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател!
Госпожо председател, варианта, в който има списък, който КФН е одобрила и застрахователите избират между тях, дори е по-добър вариант. Защото има списък, това са одобрените одитори, и всяка компания си избира един от тях. Това е много по-честен подход.
Вариантът, който тук е записан и който работната група, в която не знам кой влиза, но са го одобрили, е за всеки избор на одитор от страна на застрахователна компания да отиваш да питаш комисията. Избираш си фирмата и питаш. И то не комисията – тук ме поправя колегата Добрев и е прав – а заместник-председателя, който отговаря за застрахователния надзор. Всяка фирма за това, което направи като избор, отива и пита: този може ли? И съответно заместник-председателят казва: този може, този не може.
Такъв подход не е добър, уважаеми колеги. Или да се върнем към варианта, в който има списък и си избираш от този списък, който е добър вариант, или въобще да отпадне ал. 3 и да остане това, което каза колегата Добрев – ако някой застраховател избере одитор, който не отговаря на изискванията на ал. 4, да понесе санкции, включително отнемане на лиценза, ако трябва.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател!
Аз също си мисля, госпожо Агайн, че е по-добре да остане сегашният режим с шортлиста, защото той все пак ви дава възможност да контролирате като цяло компаниите, които биха могли да злоупотребят. Да, той е по-тежък. В момента колегите не разсъждават по тази тема. Той е по-тежък, защото пък тогава налагате на застрахователите един определен кръг от одитори. А в този случай могат да изберат – говоря принципно – извън този кръг, ако няма такъв кръг и да го съгласуват с вас.
Оттук разбирам, че колегите наблягат върху това, че съгласуването може да бъде много субективно от страна на заместник-председателя.
Затова е по-добре да остане старият режим, според мен.
Но тук бих искал да кажа, че третият вариант, който колегата Добрев предложи – със санкции – не мисля, че в случая е много удачен, защото по принцип има регулация на този вид контрол от страна на съответните регулатори. Мен лично примерът с БНБ ме убеждава, не ме разубеждава, защото Законът за БНБ не го е правил банков надзор, а го правиха експерти, гласуваха го народни представители и в него не се предвиждат занижени санкции за злоупотреби, каквито се случиха. Законът за БНБ е чудесен закон. В него наистина се предвижда одобряване на одитора от страна на банкови регулатори и аз съм убеден, че ако тук, в зала влезе нов закон за БНБ, това пак ще го има вътре, защото това е добро нещо за регулация. Там режимът не е със списък, там режимът се одобрява от подуправителя – такъв, какъвто тук го предлагат в момента. Там режимът е такъв. Нали вие заимствахте този текст от БНБ, не стария? В Закона за БНБ е този текст: одиторът се съгласува с подуправителя.
Това го казах в смисъл, че винаги трябва да има такъв контрол върху одиторите, които одитират финансовите институции.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Цонев.
Госпожо Агайн, Вие имате ли нещо да добавите по този въпрос?
РАЛИЦА АГАЙН-ГУРИ (заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор): Само да допълня текста на ал. 5, който е предложен. В него е записано, че „ако в срок 14 дни от датата на искането за съгласуване заместник-председателят не е направил възражение, се приема, че предложението за избор на одитор е съгласувано“.
Тоест, тук отново режимът е изрична забрана. Трябва да има изрична забрана от страна на заместник-председателя, която съответно ще подлежи на обжалване по съдебен ред.
Във всеки един случай, във всяко едно решение има свобода за съдебен контрол върху решенията. Но във всички случаи, каквото и да решите – дали ще има списък на одитори, дали просто ще отпадне това изискване за съгласуване – ясно е и ви моля да не махате механизма за по-високи критерии към одиторите за застраховател. Застрахователят е сложна финансова институция. Одиторите трябва да разполагат с капацитет да могат да проверят застрахователя. Не може всеки, който може да одитира една бакалница, да бъде пуснат в застраховател. Ние това искаме, да има по-високи критерии към одиторите, които сме записали. Не може одитор, на който му е отнета правоспособност, да одитира след това финансова институция, за която риск да носи цялата държава.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Агайн.
Господин Добрев, заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Правя процедура за отлагане на чл. 101. Няма нужда да ни убеждавате в текста на ал. 4. Ние вече го подкрепихме и казахме, че дори ви насърчаваме да дадете още по-високи критерии, за да сме още по-сигурни, че избраният одитор ще свърши работата както трябва. По текста на ал. 4 никой не спори. Точно обратното. Похвалихме ви.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Добрев.
Колеги, има ли други изказвания или да преминем към гласуване? Постъпило е процедурно предложение, което господин Добрев направи – да отложим гласуването по чл. 101.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували: "за" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Процедурното предложение за отлагане гласуването на чл. 101 се приема единодушно.
Колеги, преминаваме към чл. 102 „Задължения на одиторите“ и чл. 103 „Отговорност на одиторите“.
Работната група подкрепя текстовете на вносителя за чл. 102 и чл. 103.
Предлагам да ги гласуваме ан блок. Моля, гласувайте.
Гласували : "за" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстовете на вносителя за чл. 102 и чл. 103 се приемат.
Преминаваме към „Раздел VII „Организация на дейността по уреждане на застрахователни претенции“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел VII.
Член 104 „Вътрешни правила“;
чл. 105 „Забрана за отчитане на пола като фактор при определяне на застрахователното обезщетение или сума“;
чл. 106 „Завеждане на застрахователни претенции. Доказателства“;
чл. 107 „Съдействие от държавни органи и трети лица“.
От чл. 104 до чл. 107 няма редакции.
Работната група подкрепя текстовете на вносителя за чл. 104, чл. 105, чл. 106 и чл. 107.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте ан блок наименованието на раздела и текстовете на вносителя за чл. 104, чл. 105, чл. 106 и чл. 107.
Гласували: "за" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстовете на вносителя за наименование на Раздел VII и чл. 104, чл. 105, чл. 106 и чл. 107 се приемат.
Преминаваме към чл. 108 „ Заключение на застрахователя. Срокове за произнасяне и изпълнение“.
Тук има предложение от народния представител Димитър Танев и група народни представители.
Господин Димитров, имате думата за изказване.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател!
Аз бих попитал следното. Тук не ми беше ясно какво става и защо се увеличават застраховките, примерно, по така наречените „доверени сервизи“. Те вече ще бъдат застраховани за сума от порядъка на 1 млн. лв. – така го разбираме ние. Опасяваме се, че това може да доведе до ограничаване на конкуренцията, защото не всички сервизи могат да покрият и да направят такива застраховки. Може да се окаже, че по-малко доверени сервизи ще оперират, да речем, на територията на един град.
По-скоро искаме разяснение, за да видим дали да поддържаме тази позиция – кое налага толкова голямо увеличаване, пет пъти според нас, на изискваните застраховки от въпросните доверени сервизи. Знаете какво е доверен сервиз, колеги. Като сключите застраховка над определена сума, застрахователят поема ангажимента да отстрани щетата в негов доверен сервиз или сервиз, с който той работи, тоест, това не е негов, но е доверен, и ви я връща напълно възстановена.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте, госпожо Агайн.
РАЛИЦА АГАЙН-ГУРИ (заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор): Благодаря Ви, госпожо председател.
Всъщност не се увеличава, а се въвежда изискването за застраховка – да Ви допълня, господин Димитров. Предложението, „включително с лимитите“, е на Асоциацията на застрахователите, от страна на Асоциацията на сервизите, чието име, съжалявам, не мога да повторя, защото беше доста дълго, също сами предложиха въвеждането на изискване на застраховка за професионална отговорност.
Ще помоля, ако представителите на Асоциацията на застрахователите имат желание, да вземат думата.
Само искам да допълня, че повечето застраховки „Гражданска отговорност“ – които са предвидени в кодекса, са предвидени с доста високи лимити. Така например застраховката „Професионална отговорност на застрахователен брокер“, тоест, на застрахователен посредник е с минимална застрахователна сума 2,249 млн. лв. за всяко събитие и 3,360 млн. лв. за всички събития за една година. Това са лимити, които са предвидени в европейските директиви и цената на застраховките не е извънредно висока. Всеки брокер има около 500 брокера и всеки брокер е в състояние да си позволи да си купи застраховка, но това е необходима защита за лицата, които работят с тях. Тоест, те получават една услуга, която е гарантирана. В тази връзка лимитите са високи.
Бих помолила господин Велев от Асоциацията на застрахователите да вземе думата
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Агайн.
Ако това ще внесе допълнително качество, не възразявам.
Господин Добрев, Вие сега ли искате думата или след пояснението?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз имам само още един допълнителен въпрос към същата ал. 8: „Минималната застрахователна сума е 1 000 000 лв. за всяко застрахователно събитие …“. Говорим за отстраняване на вреди по моторни превозни средства. Става въпрос за автомобили. Нали така? Автомобил, който струва 1 млн. лв. Какво толкова можеш да направиш калпаво, че да трябва да платиш 1 млн. лв. В същото време тези 5 млн. лв. за всички застрахователни събития за една година означава, че колкото и автомобили да оправиш не както трябва и да те съдят, рискът е ограничен в рамките на тези 5 млн. лв. Така ли е?
Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Добрев.
Заповядайте, господин Велев.
КОНСТАНТИН ВЕЛЕВ (член на УС на Асоциацията на българските застрахователи): Благодаря Ви, госпожо председател. Ако мога и аз по този текст малко допълнителна информация да ви дам.
Така наречените „доверени сервизи“, са всъщност сервизите, с които застрахователите имат сключени договори да се отстраняват щети по моторни превозни средства в тях. Опитваме се застрахователите все пак да имаме и някакво ниво на контрол по отношение на качеството на ремонтите в тези сервизи, но това невинаги се получава, защото в крайна сметка това са самостоятелни търговски субекти, просто в договорни отношения с нас.
Може и действително да ви се вижда висока тази застрахователна сума, но има, както знаете, доста скъпи моторни превозни средства, има и моторни превозни средства, за които в момента едва ли точно за тях се сещате, като например скъпа селскостопанска техника, има комбайни, които струват по 600 – 700 хиляди лева, когато са в ново състояние. Имаме редица случаи в гилдията на изчезнали дори, ако щете, моторни превозни средства от територията на автосервизите, за които след това никой не може да каже как така автомобилът е напуснал сервиза и защо той не се намира там.
Някой трябва да носи отговорност по отношение на крайния клиент за ремонти, които не са направени както трябва, за вреди, които са причинени вследствие на въпросните ремонти, включително и за такива случаи. Защото има оплаквания, примерно, от клиенти за ремонтни работи, които не са извършени качествено и впоследствие става следващо пътно-транспортно произшествие със същия този автомобил, при което могат да настъпят и много сериозни други вреди. Не говорим само за оправяне на тенекиите, могат да настъпят и неимуществени вреди вследствие на един некачествен ремонт и следващо пътно-транспортно произшествие.
Така че това е смисълът за въвеждането на въпросната застраховка, за да има определена гаранция, като най-вече за потребителите на застрахователните услуги, защото те нормално идват при застрахователя и искат застрахователят съответно да оправи нещата по някакъв начин със сервиза. Но сервизът е този, който носи отговорност за действията по ремонта, които е извършил по моторното превозно средство.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Велев.
Господин Добрев, заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Доколкото аз Ви разбирам, ние в случая не защитаваме потребителя, ние защитаваме застрахователя. Застрахователят сключва договор с един сервиз, който не си върши работата както трябва. Връщат ми моя автомобил, който не е ремонтиран, както трябва, аз го връщам на застрахователя и казвам: мен не ме интересува, защото ангажиментът беше ваш да ми оправите автомобила, както трябва. Ето, вземете си го, оправете ми го както трябва.
Затова въвеждаме тези застраховки „Гражданска отговорност“ за доверените сервизи, за да може самият застраховател да отиде при доверения сервиз и да каже: на базата на твоята полица аз ще си взема съответното обезщетение.
Тоест, ние защитаваме застрахователя, а не крайния потребител. Аз така го разбирам.
КОНСТАНТИН ВЕЛЕВ (член на УС на Асоциацията на българските застрахователи): Не, не е това.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Моля да изчакате, господин Велев, господин Добрев да се изкаже.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ако ще защитаваме застрахователя за договор, който той е избрал да сключи с N-ен на брой сервизи, които има в държавата, това не е ли част от техните свободни договорни права? Като не си върши работата този доверен сервиз, застрахователят ще сключи договор с друг доверен сервиз, както и в този договор, който те сключват между застрахователя и сервиза, могат да си поставят взаимно каквито си искат условия. Застрахователят може да каже: да, аз ще сключа договор с теб, обаче ти трябва да имаш 1 млн. лв. застраховка за индивидуално събитие и 5 млн. лв. за цялата година, иначе няма да сключа договор с теб.
Каква е логиката ние в закона да регламентираме отношения между застрахователя и неговия доверен сервиз?
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Добрев.
Господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз съм съгласен с тезата на колегата Добрев. Така разбирам нещата, но ще я допълня.
Ако сега гласуваме този текст, това би оскъпило вероятно и застраховките. Защото ако станат по-малко доверените сервизи, които да отговарят на тези условия, примерно броят им бъде намален наполовина, ако това се окаже скъпо да сключат тези застраховки, това ще увеличи застрахователната сума на крайния потребител – премия, която трябва да плащат по съответните застраховки, което е допълнителен аргумент, ако въобще въвеждаме подобни застраховки, те да бъдат с по-ниско покритие.
Ние сме предложили вместо 1 млн. лв., да бъде 200 000 лв. и вместо 5 млн. лв. да бъде 1 млн. лв. на годишна база. Видяхте, че от самата Асоциация на застрахователите, като ни дадоха примери, не казаха нещо, което да струва 1 млн. лева. Казаха, че има много скъпи еди какви си неща и други, но не можаха да дадат пример с нещо, което да струва самостоятелно 1 млн. лева.
А между другото, колеги, нали разбирате за какво става въпрос? Става въпрос, ремонтът да е толкова некачествено направен, че човекът, който е направил застраховката, да претендира за щети на такава стойност. За това става въпрос.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин Велев, ще направите ли пояснение?
КОНСТАНТИН ВЕЛЕВ (член на УС на Асоциацията на българските застрахователи): Да, ще направя едно пояснение, защото може би не съм разбран достатъчно добре.
Смисълът на тази застраховка е в крайна сметка да бъдат действително гарантирани правата на потребителя на застрахователната услуга, не на застрахователя. Ако се стигне до плащане по тази застраховка, ще се плаща на потребителя, няма да се плаща на застрахователя.
Застрахователят в един град работи с много сервизи - не е един, не са два. Не казва на лицето: отиваш в еди кой си сервиз. Застрахователят казва на лицето, такава е технологията, имам договори с ето този лист със сервизи, подобно на листа за одиторите, за който преди малко говорихме. Имам списък с тези сервизи на територията на София. Избери при кого да ти дам писмо, за да се възложи ремонта. Лицето избира някой от тези, обикновено този, който му е най-близко до мястото, където живее или по някакви други признаци. Избира съответния сервиз и застрахователят го насочва там. Ако впоследствие – некачественият ремонт е най-малкото, което може да се претендира, но пак казвам – има случаи, в които, и е имало такива случаи през годините, в които вследствие на некачествен ремонт става следващо ПТП. Затова за следващо ПТП също се носят съответни отговорности и може да има и сериозни вреди, не само имуществени.
Отстраняването на тези вреди всъщност се осигурява от въпросната застраховка. Защото застрахователят не плаща на лицето втори път за втория ремонт. Той отива в съответния сервиз и, ако ремонтът не е качествен, след това ще може да претендира този сервиз да му направи следващ ремонт, качествен, за негова сметка или съответно да поиска плащане на щетите от застрахователя на сервиза, защото това може да не е същият застраховател, който го е изпратил. Може да бъде друг. Но гаранцията е към лицето, не е към застрахователя. Застрахователят няма какво да претендира от сервиза.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Велев.
Заповядайте, господин Бойчев.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател!
Аз едно не мога да разбера. Договорните отношения са между застраховател и доверен сервиз. Не са между застрахован. Застрахованият има договорни отношения със застрахователя. Застрахователят си носи отговорността дали този ремонт ще бъде качествен или некачествен. А вие прехвърляте отговорността върху сервиза. Аз така го разбирам.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Нещо не се разбираме напълно. Аз съм лице, което има договор с Вашата застрахователна компания. Избирам си един от вашите доверени сервизи. Ако ремонтът не бъде качествено направен, аз имам право на претенции към Вас, защото Вие не сте изпълнили договора, който имам, да бъде отстранена щетата при настъпване на застрахователно събитие. Нали така?
Тоест, тази застраховка ви трябва на вас, а не на мен, защото ако го няма сервиза, аз ще претендирам пред вас за обезщетение. Ако има тази застраховка, тогава ще мога да претендирам въз основа на нея – даже не съм сигурен, че ще трябва да направя това аз, може би вие, но както и да е – въз основа на тази застраховка за обезщетение за недобре свършения ремонт. Но, ако нея я няма в момента и вие не сте ми оправили добре автомобила, аз ще претендирам пред вас, че не си изпълнявате застрахователния договор. Ако вие не ми изплатите обезщетение, имам право да пусна жалба и към Комисията за финансов надзор, и т.н.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Господин Димитров, колеги, тъй като очевидно сме в трета ситуация, подобна, която има нужда от допълнителна дискусия, от допълнително мислене, бихте ли направили процедурно предложение, господин Димитров, и този член да бъде преразгледан допълнително. Да формулираме едно по-консенсусно предложение.
Ако сте о, кей с това, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо председател, има два варианта. Имаме предложение сумите да са по-ниски. Другият вариант е да отложим текста и да го помислим.
Нека да го отложим и да помислим. Така Ви предлагам.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Господин Димитров направи процедурно предложение така, както възприехме една добра практика и по предните два казуса – да отложим чл. 108, да го обсъдим допълнително и да формулираме едно по-приемливо предложение на следващо заседание на комисията.
Колеги, моля, гласувайте това процедурно предложение на господин Димитров.
Гласували: "за" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Процедурното предложение на господин Димитров се приема.
Преминаваме към чл. 109 „Особености при големи рискове“.
Колеги, тук текстът на вносителя се подкрепя от работната група.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте текста на вносителя за чл. 109.
Гласували: "за" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за чл. 109 се приема.
Преминаваме към Раздел VIII „Прехвърляне на дейност от застраховател или презастраховател на трети лица“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел VIII.
Моля, гласувайте текста на вносителя за наименованието на Раздел VIII.
Гласували: "за" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за наименованието на Раздел VIII се приема.
Преминаваме към чл. 110 „Определение“;
чл. 111 „Извършване на прехвърлените дейности. Контрол. Държавен надзор.“. Тук има само една препратка, която е в текста пред вас.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 111, като предлага в чл. 6 думите „ал. 4“ да се заменят с „ал. 5“.
По чл. 112 „Проверки в доставчик на услуги в друга държава-членка“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 112.
Глава осма „Отчетност“,
Раздел I „Документооборот и информационна система“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименование на Глава осма и Раздел I.
По чл. 113 „Документооборот и организация на счетоводната отчетност“ и по чл. 114 „Информационна система“, работната група подкрепя текстовете на вносителя.
По Раздел II „Общи финансови изисквания“, работната група подкрепя текста на вносителя за наименование на раздела.
По чл. 115 „Общи положения“;
чл. 116 „Застрахователни и презастраховетлни премии“;
чл. 117 „Преизчисляване на финансови показатели за надзорни цели“, няма постъпили предложения.
Работната група подкрепя текстовете на вносителя за чл. 115, чл. 116 и чл. 117.
Предлагам да гласуваме ан блок дотук от чл. 110 до чл. 117 включително, наименованието на Глава осма, раздел І и раздел ІІ.
Заповядайте, господин Димитров, за процедура.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо председател, имам процедурно предложение.
Моля, извадете чл. 117 от гласуването, тъй като по него ще има въпроси, предложения и т.н.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Колеги, подлагам на гласуване от чл. 110 до чл. 116 включително с изчетените глави и раздели.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстовете на вносителя за членове от чл. 110 до чл. 116 включително с изчетените глави и раздели се приемат.
Член 117 „Преизчисляване на финансови показатели за надзорни цели“.
Господин Димитров, тук ли искате да вземете отношение?
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Ако позволите, госпожо председател, отново съм обезпокоен, тъй като, ако прочетете текста, тук се дават пълномощия на заместник-председателя за целите на осъществяване на застрахователен надзор да преоцени или преизчисли всеки от показателите, които са: активи, пасиви, капиталови изисквания, технически резерви и т.н.
Нищо лично към сегашното ръководство на КФН. Проблемът ми е, дали на един човек трябва да се дават такива правомощия или на цялата комисия? Това е първият ми въпрос.
Вторият въпрос е, дали въобще трябва да има такива правомощия? Тоест, предлагам ви ние да разсъждаваме в следните две възможни посоки. Ако ще даваме такива правомощия, те да бъдат поне за цялата комисия.
Няма да ви връщам към казуса КТБ, но според мен един човек не трябва да има толкова голяма власт, който и да бил той.
Вторият ми въпрос е, дали въобще трябва да има такива правомощия предвид факта, че подобни изчисления се правят от специализирани одитори, актюерска, счетоводна одиторска дейност и т.н. Най-малкото, ако нямаме съгласие по другото, ви предлагам да отложим този текст.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Господин Димитров, разбирам, че правите процедурно предложение или да изчакаме да чуем аргументите на вносителя? Благодаря Ви.
Госпожо Агайн, заповядайте.
РАЛИЦА АГАЙН-ГУРИ (заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор): Благодаря Ви, госпожо председател!
Аз веднага бих подкрепила предложението на господин Димитров това да бъде правомощие на комисията. Действително някои от правомощията са прекалено тежки за един човек сам да ги прилага. Винаги това увеличава натиска, ако мога така да се изразя. Когато решението е на колективен орган, това е облекчение за заместник-председателя.
По отношение на текста само да поясня, че това е текстът на сегашния чл. 64 от Кодекса за застраховането, който е въведен през 2007 г. във връзка с транспониране на директива. Само че в момента се затруднявам, не съм подготвена с конкретния текст на директивата. Целта е съвсем ясна. Когато един застраховател неправилно отчита финансовото си състояние, надценил е своите активи или е подценил своите пасиви, в резултат на което отчита по-голям капитал от този, с който действително разполага, това да може да се отчете от регулатора и застрахователят да бъде задължен да довнесе необходимия му капитал, без да го чакат той сам да си представи финансовия отчет така, както регулаторът го изисква. Това не се прилага от всички регулатори. Но един пример, с който да илюстрирам положението: през тази година в Румъния Румънският финансов регулатор (ASF) заедно с Европейската комисия (EIOPA) проведоха проверка на балансите на всички застрахователни компании и по отношение на немалко от тях откриха, че активите са били надценени, а пасивите – подценени. Съответно преизчислиха и публикуваха в доклад какви са реалистичните стойности на активите и пасивите. И с решение на румънския регулатор съответните акционери на застрахователите бяха задължени да довнесат необходимия капитал. Това е нормалната регулаторна практика, която се прилага в целия Европейски съюз.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Агайн.
Господин Цонев, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател!
Според мен този текст е абсолютно задължителен. Такова право е condition sine qua non за всеки финансов регулатор. Ще кажа на колегите, че ако няма такъв текст, не виждам как ще бъдат преоценени финансовите активи след AQR-тест на банките. Няма как. Никой няма правото да го направи. А когато регулаторът на база на едни документи, на база на показатели, на база на всичко това, което е изброено – нормативни актове и т.н. – и на база на тези стрестестове – в случая давам този пример, защото предстоят такива стрестестове в небанковите финансови институции – пенсионните дружества и застраховате-лите и т.н., както и банките – регулаторът абсолютно задължително трябва да има правото да преоценява активите, ако те са надценени или ако има други разминавания със съответните нормативни документи.
Тук страхът, логичния страх от това, че с определено правомощие може да се злоупотреби, не бива да отива в отнемане на правомощието или неговото модифициране. То е абсолютно задължително. Затова употребих термина, че според мен е condition sine qua non за всеки финансов регулатор.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Цонев.
Заповядайте, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз също имам притеснение по този текст. Разбирам и колегата Цонев. Може би да помислим.
Предлагам процедурно предложение, да отложим и този текст и да помислим дали да оставим тези правомощия еднолично на заместник-председателя или в комисията – КФН, в смисъл в колективния орган на комисията, заедно с останалите членове на комисията.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Добрев.
Не можем да оставим двама колеги от комисията в напрежение и в страх. Имаме процедура за отлагане на този член.
Колеги, моля, гласувайте процедурното предложение за отлагане текста на чл. 117.
Гласували: "за" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Процедурното предложение за отлагане на чл. 117 се приема.
Член 118 „Видове резерви“.
По този текст има предложена редакция. Промените са в италик. По принцип се подкрепя текста на вносителя. Корекциите са пред вас.
Има ли изказвания? Не виждам.
Моля, гласувайте текста на чл. 118 с направените корекции от работната група.
Гласували: "за" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за чл. 118 се приема.
Член 119 „Видове технически резерви“.
От чл. 119 до чл. 124 няма постъпили предложения за редакции и предложения. Работната група подкрепя текстовете на вносителя за членове от чл. 119 до чл. 124 включително.
Предлагам да гласуваме ан блок текстовете на вносителя от чл. 119 до чл. 124 включително.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстовете на вносителя от чл. 119 до чл. 124 включително се приемат.
Преминаваме към Раздел III „Годишен финансов отчет и периодични отчети“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименование на Раздел III.
Моля, гласувайте наименованието на Раздел III.
Гласували: "за" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за наименование на Раздел III се приема.
Член 125 „Годишни и периодични отчети на застрахователи и презастрахователи“.
Тук има предложение на колегите Севеклиева, Георгиева и Попова, които са подкрепени от работната група.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага съответните редакции в съответствие с подкрепените текстове в чл. 125.
Моля, гласувайте текста на комисията за чл. 125.
Гласували: "за" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за чл. 125 се приема.
Член 126 „Срокове, заверка и представяне на отчетите“.
Тук текстът на вносителя се подкрепя от работната група.
Моля, гласувайте текста на вносителя за чл. 126.
Гласували: "за" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за чл. 126 се приема.
Раздел IV „Предоставяне на информация пред надзора. Публично оповестяване“.
Член 127 „Информация, предоставяна за надзорни цели“.
По текста за наименование на Раздел IV и текста на вносителя за чл. 127 няма постъпили предложения.
Работната група подкрепя текстовете на вносителя за наименование на Раздел IV и на чл. 127.
Моля, колеги, гласувайте текстовете на вносителя за наименование на Раздел IV и на чл. 127.
Гласували: "за" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстовете на вносителя за наименование на Раздел IV и на чл. 127 се приемат.
Благодаря ви.

По точка втора от дневния ред – т. Разни:
Колеги, да ви напомня, че утре от 14,30 ч. имаме съвместно заседание с Комисията по бюджет и финанси и да ви помоля, ако сте останали с приятни впечатления от работата на госпожа Савеклиева и моя принос, да съобщите това на многоуважаемия председател на нашата комисия господин Петър Кънев. Той истински ни липсваше днес. Неговото място остава не заето.
Благодаря ви още веднъж.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.

(Закрито в 16.15 часа)


ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА КОМИСИЯТА ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ:

Полина Карастоянова

Даниела Савеклиева


Стенограф:
Божидарка Бойчева
(Файлът съдържа 93 363 знака)