Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по икономическа политика и туризъм
24/02/2016
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за държавните помощи, № 602-01-3, внесен от Министерския съвет на 20 януари 2016 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 602-01-8, внесен от Министерския съвет на 16 февруари 2016 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 5
На 24 февруари 2016 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за държавните помощи, № 602-01-3, внесен от Министерския съвет на 20 януари 2016 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 602-01-8, внесен от Министерския съвет на 16 февруари 2016 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.05 часа и ръководено от госпожа Полина Карастоянова – заместник-председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Добър ден, уважаеми колеги, уважаеми гости. Имаме необходимия кворум. Можем да започнем днешното редовно заседание.
Откривам редовното заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Както знаете, многоуважаемият председател на комисията господин Кънев участва в делегация. Затова днес моят ангажимент е да проведем заседанието.
Дневният ред, който предлагам на вашето внимание, включва три точки:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за държавните помощи, № 602-01-3, внесен от Министерския съвет на 20 януари 2016 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 602-01-8, внесен от Министерския съвет на 16 февруари 2016 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.
Колеги, имате ли други предложения по така предложения дневен ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
Гласували: "за" – 10, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.
Преминаваме към точка първа от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за държавните помощи, № 602-01-3, внесен от Министерския съвет на 20 януари 2016 г., за първо гласуване.
Позволете ми да ви представя и гостите по тази точка на днешното заседание:
от Министерството на финансите: господин Фейзи Бекир – заместник-министър на финансите, госпожа Маргарита Борисова – държавен експерт в Дирекция „Държавни помощи и реален сектор“ и господин Валери Вулев – държавен експерт в Дирекция „Държавни помощи и реален сектор“;
от Министерството на земеделието и храните: господин Румен Яначков – началник отдел в Дирекция „Държавни помощи и регулации“, госпожа Мария Ангелова – главен експерт в Дирекция „Държавни помощи и регулации“ и госпожа Диана Филева – главен юрисконсулт в Дирекция „Правно обслужване и обществени поръчки“.
Колеги, за оперативното провеждане на днешното заседание предлагам по първа точка от страна на вносителите да чуем има ли някакви съображения, мотиви.
Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ФЕЙЗИ БЕКИР: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Внесеният на 20 януари 2016 г. проект за нов Закон за държавните помощи има за предмет уредбата по предоставяне на държавни и на минимални помощи, процедурите, необходими за да се осигури спазването на чл. 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз, изпълнението на задълженията за докладване, събиране и обработване на данни и информация, възстановяване на неправомерна и несъвместима държавна помощ и оценка на държавните помощи, за които не е необходимо уведомяване, респективно решение от страна на Европейската комисия.
Проектът на закона за държавните помощи усъвършенства и прецизира националното законодателство по отношение на процедурите, наложени от изискванията на европейските регламенти и трайната практика на Съда на Европейския съюз и Европейската комисия в областта на държавните помощи.
Законопроектът е структуриран в девет глави. Ще се спра само на тези моменти, които представляват новост по отношение на действащия режим.
В Глава първа, освен че се урежда предметът, обхватът и съвместимостта за отчитане на разпоредбите на чл. 107 и чл. 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз, като новост, са включени основни принципи, които следва да се съобразяват при предоставянето на държавна помощ. Тези принципи са общовалидни и в контекста на европейското законодателство в областта на държавните помощи.
В Глава трета се урежда същността на понятието „администратор“ и се детайлизират отговорностите на предоставящите държавна и минимална помощ. Съдържанието не е изцяло ново, но е допълнено и прецизирано.
В Глава четвърта като нова се регламентира понятието за „получател на помощ“. Разпоредбите са ключови и предвид разликите в съдържанието на дефиницията за „предприятие“ по търговското право и счетоводното законодателство, и значението на понятието от гледна точка на правилата в областта на конкуренцията.
Съществена новост в проекта е включена в Глава шеста. Тя обхваща възстановяването на неправомерна и несъвместима държавна помощ, както и възстановяване на неправилно използвана помощ. Запазва се редът при изпълнение на решенията на Европейската комисия, като установените вземания подлежат на принудително събиране от органите на Националната агенция за приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Новост е и въвеждането на задължението за установяване на размера и лицата, получатели на неправомерна и несъвместима държавна помощ от страна на администратора в случаите, когато с решението на Европейската комисия те не са предварително определени.
Глава осма и Глава девета обхващат производството по оспорване на нарушения на националното законодателство и европейското право по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Във връзка с известие на Европейската комисия относно прилагането на законодателството за държавна помощ от националните съдилища и Регламент № 1589/2015 на Съвета от 13 юли 2015 г. за установяване на подробни правила за прилагането на чл. 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
Със законопроекта се предлага също съставянето на актове за установяване на нарушенията и наказателните постановления да се извършва от длъжностни лица на Агенцията за държавна финансова инспекция по реда на Закона за държавната финансова инспекция. По този начин се подобрява действащият контролен механизъм, чрез който се гарантира практическото правоприлагане на режима и се отделят контролните от методологическите функции на министъра на финансите и министъра на земеделието и храните.
Със законопроекта се дава възможност националният съд да потърси съдействие от Европейската комисия по дела, които разглежда - предоставяне на информация и документи, с които комисията разполага или изготвяне на становища относно прилагането на правилата за държавна помощ. Въвеждат се основни принципи в сферата на държавната и минималната помощ, съобразени с европейското законодателство по темата.
В допълнение, законопроектът има за цел да гарантира изпълнението на изискванията на Европейската комисия към България по предварителните условия в Споразумението за партньорство от 2014 – 2020 г. – да се гарантира достатъчен административен и управленски капацитет от страна на администраторите на помощи.
Благодаря за вниманието!
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
От Министерството на земеделието и храните има ли нещо съществено колегите да добавят към това, което заместник-министърът вече изтъкна?
РУМЕН ЯНАЧКОВ (началник отдел в Дирекция „Държавни помощи и регулации“ към МЗХ): Не! Нямаме какво да добавим към изказването на заместник-министър Бекир.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Не! Няма. Благодаря ви.
Колеги, имате думата, ако бихте искали да вземете отношение.
Заповядайте, господин Христов.
РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо председател!
Комисията по земеделието и храните разгледа законопроекта. Имаше много сериозен дебат.
Благодаря за компетентните разяснения, които получихме от колегите от Министерството на финансите на въпроси, които задавахме.
В общи линии целта беше представена от заместник-министъра на финансите. Тя е ясна – да имаме възможност да определим по един точен начин лицата и размера на неправомерно получаваната помощ и възстановяването на тази помощ с цел възстановяване на пазарните взаимоотношения в отделни сектори, в отделни подотрасли.
Истината е, че отрасълът „земеделие“, който всички следим и вие познавате, освен това, което получава като помощ от Европейския съюз съгласно общата селскостопанска политика и програмата за развитие на селските региони за периода 2017 – 2020 г., ние даваме националните плащания. Освен това се получават понякога и неправомерни помощи, свързани с действия от страна на българските правителства. Примерно – случаят със заменките, които в този закон намират едно по-категорично и ясно решение. То отдавна се коментира. Сега се внася на един по-късен етап.
Ние имаме представители от Комисията по земеделието и храните – госпожа Ферихан Ахмедова е тук – но ние подкрепихме законопроекта по един категоричен начин.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Христов.
Колеги, има ли други изказвания? Не виждам.
По принцип ние не сме водеща комисия по този законопроект. Колегите от Комисията по бюджет и финанси са водещи.
Благодаря на господин Христов, защото всъщност мисля, че направи ясно за всички това, което е основен предмет на закона.
Ако няма други изказвания, предлагам да преминем към гласуване.
Колеги, моля, гласувайте законопроекта за държавните помощи, № 602-01-3, внесен от Министерския съвет на 20 януари 2016 г. – първо гласуване.
Гласували: "за" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Законопроектът за държавните помощи, № 602-01-3, внесен от Министерския съвет на 20 януари 2016 г., се приема на първо гласуване.
Благодаря ви.
Преминаваме към точка втора от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 602-01-8, внесен от Министерския съвет на 16 февруари 2016 г., за първо гласуване.
По точка втора от дневния ред гости на днешното заседание са:
от Министерството на финансите: господин Фейзи Бекир – заместник-министър на финансите, госпожа Цветанка Михайлова – и.д. директор на Дирекция „Държавен дълг и финансови пазари, госпожа Петя Никифорова - държавен експерт в Дирекция „Държавен дълг и финансови пазари и госпожа Анна Андонова - държавен експерт в Дирекция „Държавен дълг и финансови пазари;
от Комисията за финансов надзор: господин Владимир Савов – изпълняващ правомощията на заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, господин Александър Цветков – началник отдел „Правоприлагане“ в управление „Надзор на инвестиционната дейност“, господин Цветан Петров – началник отдел „Дистанционен надзор в управление „Надзор на инвестиционната дейност“, госпожа Веселина Мандаджиева – началник отдел „Нормативна дейност“ в Дирекция „Правна“ и госпожа Валентина Стефанова – началник отдел „Методология и жалби“ в Дирекция „Правна“;
от Асоциацията на индустриалния капитал: господин Ивелин Желязков, госпожа Данета Желева и проф. Христина Вучева;
от Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите в България: господин Николай Митанкин.
Заповядайте, колеги. Предполагам, че и от Комисията по финансов надзор ще искат да вземат отношение.
Господин заместник-министър, Вие ще направите ли от Ваша страна нещо като представяне на законопроекта? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ФЕЙЗИ БЕКИР: Благодаря Ви, госпожо председател!
Законопроектът въвежда разпоредбите на Директива 2013/50/ЕС за прозрачност по отношение на информацията за издателите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар:
за по-голяма прозрачност по отношение на емитентите на ценни книжа, се правят изменения в изискванията за разкриване на информация;
за по-голяма яснота, се урежда изрично правото на избор на държава – членка, по произход за емитенти от трета държава;
с цел намаляване на административната тежест за емитентите, те ще разкриват публично шестмесечни финансови отчети за дейността и тримесечни финансови уведомления. В същото време се предоставя възможност на емитентите, с цел разкриване на по-подробна информация, да продължат да публикуват тримесечни финансови отчети вместо финансовите уведомления;
хармонизира се режимът на разкриване на дялово участие за притежавани големи части от правата на глас, свързани с акции и с финансови инструменти със сходен икономически ефект, с което се повишава правната сигурност, подобрява се прозрачността и се намалява административната тежест за инвестициите с трансграничен характер.
Законопроектът въвежда и текстове от други директиви, както и осигурява възможност за прилагане на три регламента с пряко действие, съгласно които:
се премахват пречките пред трансгранично предоставяне на хармонизирани инвестиционни услуги по отношение на лицата, които управляват алтернативни инвестиционни фондове;
лицата, които управляват фондове за рисков капитал и фондове за социално предприемачество, ще подлежат на регистриране от Комисията за финансов надзор и за тях ще се води публичен регистър;
лицата, които управляват фондове с дългосрочни инвестиции, ще получават разрешението за управление на фонд от Комисията за финансов надзор.
Законопроектът предвижда изменения, които не целят транспониране на актовете в законодателството на Европейския съюз, а усъвършенстване на регулацията, както например:
постигане на по-голяма яснота на резултати от одитните проверки на годишните финансови отчети на емитентите на финансови инструменти, допуснати до търговия на регулиран пазар, чрез допълнително конкретизиране на задълженията на одитора в одитната проверка.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
От Комисията по финансов надзор ще вземат ли отношение по законопроекта?
Заповядайте, господин Савов.
ВЛАДИМИР САВОВ (изпълняващ правомощията на заместник-председател на КФН, ръководещ управление „надзор на инвестиционната дейност“): Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами господа народни представители. Казвам се Владимир Савов и съм изпълняващ правомощията на заместник-председател на Комисията за финансов надзор, Управление „Надзор на инвестиционната дейност“ и член на Комисията за финансов надзор.
Господин заместник-министърът много синтезирано и кратко представи предложените промени. Мога само да се присъединя и да подчертая, че като регулатор Комисията за финансов надзор се стреми да намери един оптимален баланс между разкриването на информацията и защита на интересите на инвеститорите, какъвто е нейният основен мандат, и разбира се, поощряването на участието в капиталовия пазар от страна на повече емитенти.
В този смисъл известното облекчаване на доста строгите надзорни изисквания за разкриване на информацията и то е наистина малко облекчаване, намаляват в някаква степен административната тежест върху публичните дружества, като, разбира се, както мога да заявя и от своята практика и както е казал народът: насила хубост не става. Тези, които искат да бъдат прозрачни, да се ползват в пълна степен от възможностите за финансиране, които предоставя капиталовият пазар, за тях остава възможността в пълна степен и колкото може повече да разкриват информация пред инвеститорите.
Да споделя с вас едно наблюдение. От 360-те примерно публични дружества, които надзирава Комисията за финансов надзор и които са официално търгувани на Българска фондова борса, реално търговия произтича с може би 50 – 60 дружества. Останалите са дружества, които са възникнали в процеса на масовата приватизация и много от тях вече не съществуват или практически не съществуват или са в несъстоятелност и да бъдат товарени с тези тежки надзорни изисквания самите те и, от друга страна, надзорът да проследява, че те са съблюдавани на всяко тримесечие, е в някакъв смисъл даже излишно губене на административен и човешки ресурс, от който ние се стремим да направим системата практически по-ефективна с предлаганите изменения.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Савов.
Колеги, ние сме водеща комисия по този законопроект.
От Асоциацията на индустриалния капитал бихте ли искали да вземете отношение?
Заповядайте, госпожо Желева. Ще можете след това да внесете предложенията си. Всички народни представители ще се запознаят писмено.
ДАНЕТА ЖЕЛЕВА (Член на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България): Благодаря Ви, госпожо председател! Благодаря на всички присъстващи за това, че можем да изразим нашето становище тук.
Аз съм Данета Желева, член на Управителния съвет на Асоциация на индустриалния капитал.
Знаете, че нашата асоциация още със създаването си представлява интересите на почти всички публични компании в България. Ние приветстваме желанието на вносителите към едно облекчаване на административната тежест за тези компании.
Съвсем накратко ще се спра само на моментите, на които считаме, че трябва да се обърне по-специално внимание. Но ще внесем нашето писмено становище. Това са, накратко казано, три момента.
Първият е новият ангажимент, който се вменява на одиторите за декларациите, които са в новия чл. 5. Считаме, че това всъщност са задължения, които отсъстват от техния специален закон. До известна степен те влизат даже в разрез с изискванията на Директивата и считаме, че като цяло този текст трябва да отпадне, защото като цяло задълженията на одиторите не се покриват с тези, които им се вменяват в предложената промяна.
Вторият момент е едно прецизиране в текстовете, които касаят възможностите да бъде отнемано правото на глас на акционери за нарушения във връзка с неразкриване на дялово участие. Това е така наречената „временна забрана“. Това е изключително тежка мярка, имайки предвид, че това по някакъв начин е ограничение правото на собственост, и действително такива възможности са предвидени в правомощията на Българска народна банка, макар за много по-тежки правомощия.
Затова считаме, че тук поне трябва да се сложи срок – до отпадане, до отстраняване на нарушението или някаква процедура или предварително предупреждение, че ще бъде наложена тази мярка. Тоест, имаме желание да бъде прецизиран текстът.
Третият момент, на който искам да се спра, е във връзка с възможността да бъде предоставен достъп на Комисията по финансов надзор до данъчна и осигурителна информация на физически и юридически лица. Считаме, че в случай, когато такава информация е необходима, има предвидени органи по ДОПК, които могат да се снабдят с нея и съответно да я предоставят на комисията. Не считаме, че комисията на самостоятелно основание трябва да има право на такъв достъп.
Това са накратко нашите бележки.
Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Желева.
Колеги, имате думата за изказвания, ако бихте искали да вземете отношение.
Заповядайте, господин Савов.
ВЛАДИМИР САВОВ (изпълняващ правомощията на заместник-председател на КФН, ръководещ управление „надзор на инвестиционната дейност“): Благодаря Ви, госпожо председател! Благодаря за така зададените въпроси и уточнения.
Разбира се, ние ще ги разгледаме, когато те постъпят и ни бъдат изпратени от комисията за становище.
Бих могъл да кажа само, че изискванията, които се въвеждат, да, те не произтичат от Директивата за заверка на одиторските декларации, но в никакъв случай не противоречат на международните одиторски стандарти, които разрешават одиторите да изпълняват и други допълнителни заверки или проверки, които се предвиждат от националното законодателство, а не само такива, залегнали в самите стандарти.
Ако се запознаем по-детайлно с предлаганите изисквания, ще видим, че може би не са всъщност толкова големи утежненията, които се възлагат на одиторите, съответно на публичните дружества.
По отношение на временната забрана за упражняване на права, тя, разбира се, затова е и временна. Винаги ще има срок до отстраняване на съответния проблем. Такова законово положение съществува всъщност и сега и наистина целта му е по-скоро да го прецизираме, отколкото нещо ново.
Трето, за достъпа до данъчна информация. Вероятно рядко ще бъдат случаите, когато комисията ще трябва да прибягва до такава информация, но те наистина възникват от време на време и в сегашната ни практика и ние се обръщаме към съответните компетентни органи със съответното искане. Само че се получава така, че тъй като Комисията за финансов надзор не е вписана като институция, имаща права по ДОПК, органът, към който се обръщаме, изисква от съответното лице съгласие тази информация да бъде предоставена на комисията, което често не бива давано и предоставяно и съответно ние не можем да я ползваме.
Това е всъщност и целта Комисията за финансов надзор наред с много други държавни органи и институции при изпълняване на своите строго регламентирани правомощия и при необходимост – като например едно от нещата е определяне размера на санкции и глоби – да има достъп и до данъчната информация на съответното лице.
Това е мотивацията ни.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Савов.
Колегите народни представители, биха ли искали да вземат отношение по предложения законопроект? Ще Ви помоля само, ако имате нещо съществено да добавите, защото не бих искала тук да продължаваме до безкрай дискусията. Стана ясно, че когато Вашите предложения постъпят, ще бъдат представени на вниманието и на колегите – народни представители, и на вносителите и след това ще имаме възможност да ги обсъдим.
Заповядайте, господин Митанкин.
НИКОЛАЙ МИТАНКИН (член на Управителния съвет на Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите в България): Казвам се Николай Митанкин и съм член на Управителния съвет на Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите в България.
Първо, искам да кажа, че ние винаги участваме активно в обсъжданията на промените в нашия закон. В случая искам да подчертая, че отдавна не бяхме получавали, а сега получихме, от страна на водещи държавни органи изключително внимание. Специално искам да благодаря и на господин Славов, и на заместник-министър Караиванова, защото нашата цел, представлявайки неправителствените организации, е ние да бъдем чути от държавата.
Независимо от това някои различия останаха. Тук искам да обърна внимание на законодателите, на господата народни представители, че в мотивите, в Пети раздел на мотивите – „Други изменения“, както беше подчертано, тези три въпроса не се опират на съответствие с директиви, а в мотивите е посочен текст, който въвежда в заблуждение народните представители. Това въвежда в заблуждение. Тук пише: „Не се въвеждат реално нови задължения за обхват на одитните проверки“, което не е вярно. С промяната единствено се предвижда одиторът да декларира резултатите от извършената проверка.
Текстът е такъв, че одиторът или подписва тази декларация – той няма право да промени нито една запетая, или предприятието няма заверен годишен финансов отчет. За да подпише тази декларация – съжалявам, че проф. Вучева не можа да дойде, тя е възрастна жена, но тя щеше да ви каже – одиторът ще трябва да получи достъп до всички дъщерни предприятия, независимо къде са те, включително и в Нова Зеландия, както каза и заместник-министърът.
Така че по въпроса ние искаме да подчертаем, че тук имаме рязко увеличаване на разходите. Това е увеличаване на административната тежест.
И отново ще ви върна към мотивите. Тук е написано – признава се – от вносителите, че това се налага предвид възникнали през последната година въпроси относно качеството и обема на одитните проверки. Значи се оказва, че ние искаме да направим одиторите надзорници. Да освободим надзорните органи от техните функции, признавайки, че те не могат да ги осъществяват, и с това изречение очевидно се визира случая в една банка. Там одиторите го отнесоха.
И още едно съвсем кратко изречение. По въпроса за допуска на Комисията за финансов надзор в множеството – като изобщо не са много органите, които са посочени в ДОПК, господа народни представители, вие си помислете само КФН ли е финансов надзор? А БНБ? Той също е финансов надзорник. Тоест, вие ще допуснете ли КФН да има допуск, а БНБ да няма допуск? Излиза така, че ние малко разпарчетосваме правното пространство – който се сети, да иска допуск.
Затова, ако комисията е затруднена по начина, по който господин Савов съобщи, че те се опитват да го направят, да го вкараме в закона така, че органите, които са посочени в ДОПК, да им оказват съдействие. Но при това положение ние ще имаме и контролен орган.
Основният мотив – пазим се от корупция отвсякъде – ще бъде спазен.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Митанкин.
Колеги, има ли други изказвания? Няма.
В такъв случай предлагам да пристъпим към гласуване на законопроекта.
Моля, гласувайте законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 602-01-8, внесен от Министерския съвет на 16 февруари 2016 г. на първо гласуване.
Гласували: "за" - 14, "против"- няма, "въздържали се" - 1.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 602-01-8, внесен от Министерския съвет на 16 февруари 2016 г., се приема на първо гласуване.
Колеги, благодаря ви..
Преминаваме към точка трета от дневния ред: Разни.
Колеги, по тази точка „Разни“ има ли от колегите народни представители някакви въпроси, които да поставят? Не виждам.
Благодаря Ви, колеги.
Желая ви приятна работа.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
(Закрито в 14.40 часа)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ:
Полина Карастоянова
Стенограф:
Божидарка Бойчева
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 602-01-8, внесен от Министерския съвет на 16 февруари 2016 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 5
На 24 февруари 2016 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за държавните помощи, № 602-01-3, внесен от Министерския съвет на 20 януари 2016 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 602-01-8, внесен от Министерския съвет на 16 февруари 2016 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.05 часа и ръководено от госпожа Полина Карастоянова – заместник-председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Добър ден, уважаеми колеги, уважаеми гости. Имаме необходимия кворум. Можем да започнем днешното редовно заседание.
Откривам редовното заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Както знаете, многоуважаемият председател на комисията господин Кънев участва в делегация. Затова днес моят ангажимент е да проведем заседанието.
Дневният ред, който предлагам на вашето внимание, включва три точки:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за държавните помощи, № 602-01-3, внесен от Министерския съвет на 20 януари 2016 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 602-01-8, внесен от Министерския съвет на 16 февруари 2016 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.
Колеги, имате ли други предложения по така предложения дневен ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
Гласували: "за" – 10, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.
Преминаваме към точка първа от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за държавните помощи, № 602-01-3, внесен от Министерския съвет на 20 януари 2016 г., за първо гласуване.
Позволете ми да ви представя и гостите по тази точка на днешното заседание:
от Министерството на финансите: господин Фейзи Бекир – заместник-министър на финансите, госпожа Маргарита Борисова – държавен експерт в Дирекция „Държавни помощи и реален сектор“ и господин Валери Вулев – държавен експерт в Дирекция „Държавни помощи и реален сектор“;
от Министерството на земеделието и храните: господин Румен Яначков – началник отдел в Дирекция „Държавни помощи и регулации“, госпожа Мария Ангелова – главен експерт в Дирекция „Държавни помощи и регулации“ и госпожа Диана Филева – главен юрисконсулт в Дирекция „Правно обслужване и обществени поръчки“.
Колеги, за оперативното провеждане на днешното заседание предлагам по първа точка от страна на вносителите да чуем има ли някакви съображения, мотиви.
Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ФЕЙЗИ БЕКИР: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Внесеният на 20 януари 2016 г. проект за нов Закон за държавните помощи има за предмет уредбата по предоставяне на държавни и на минимални помощи, процедурите, необходими за да се осигури спазването на чл. 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз, изпълнението на задълженията за докладване, събиране и обработване на данни и информация, възстановяване на неправомерна и несъвместима държавна помощ и оценка на държавните помощи, за които не е необходимо уведомяване, респективно решение от страна на Европейската комисия.
Проектът на закона за държавните помощи усъвършенства и прецизира националното законодателство по отношение на процедурите, наложени от изискванията на европейските регламенти и трайната практика на Съда на Европейския съюз и Европейската комисия в областта на държавните помощи.
Законопроектът е структуриран в девет глави. Ще се спра само на тези моменти, които представляват новост по отношение на действащия режим.
В Глава първа, освен че се урежда предметът, обхватът и съвместимостта за отчитане на разпоредбите на чл. 107 и чл. 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз, като новост, са включени основни принципи, които следва да се съобразяват при предоставянето на държавна помощ. Тези принципи са общовалидни и в контекста на европейското законодателство в областта на държавните помощи.
В Глава трета се урежда същността на понятието „администратор“ и се детайлизират отговорностите на предоставящите държавна и минимална помощ. Съдържанието не е изцяло ново, но е допълнено и прецизирано.
В Глава четвърта като нова се регламентира понятието за „получател на помощ“. Разпоредбите са ключови и предвид разликите в съдържанието на дефиницията за „предприятие“ по търговското право и счетоводното законодателство, и значението на понятието от гледна точка на правилата в областта на конкуренцията.
Съществена новост в проекта е включена в Глава шеста. Тя обхваща възстановяването на неправомерна и несъвместима държавна помощ, както и възстановяване на неправилно използвана помощ. Запазва се редът при изпълнение на решенията на Европейската комисия, като установените вземания подлежат на принудително събиране от органите на Националната агенция за приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Новост е и въвеждането на задължението за установяване на размера и лицата, получатели на неправомерна и несъвместима държавна помощ от страна на администратора в случаите, когато с решението на Европейската комисия те не са предварително определени.
Глава осма и Глава девета обхващат производството по оспорване на нарушения на националното законодателство и европейското право по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Във връзка с известие на Европейската комисия относно прилагането на законодателството за държавна помощ от националните съдилища и Регламент № 1589/2015 на Съвета от 13 юли 2015 г. за установяване на подробни правила за прилагането на чл. 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
Със законопроекта се предлага също съставянето на актове за установяване на нарушенията и наказателните постановления да се извършва от длъжностни лица на Агенцията за държавна финансова инспекция по реда на Закона за държавната финансова инспекция. По този начин се подобрява действащият контролен механизъм, чрез който се гарантира практическото правоприлагане на режима и се отделят контролните от методологическите функции на министъра на финансите и министъра на земеделието и храните.
Със законопроекта се дава възможност националният съд да потърси съдействие от Европейската комисия по дела, които разглежда - предоставяне на информация и документи, с които комисията разполага или изготвяне на становища относно прилагането на правилата за държавна помощ. Въвеждат се основни принципи в сферата на държавната и минималната помощ, съобразени с европейското законодателство по темата.
В допълнение, законопроектът има за цел да гарантира изпълнението на изискванията на Европейската комисия към България по предварителните условия в Споразумението за партньорство от 2014 – 2020 г. – да се гарантира достатъчен административен и управленски капацитет от страна на администраторите на помощи.
Благодаря за вниманието!
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
От Министерството на земеделието и храните има ли нещо съществено колегите да добавят към това, което заместник-министърът вече изтъкна?
РУМЕН ЯНАЧКОВ (началник отдел в Дирекция „Държавни помощи и регулации“ към МЗХ): Не! Нямаме какво да добавим към изказването на заместник-министър Бекир.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Не! Няма. Благодаря ви.
Колеги, имате думата, ако бихте искали да вземете отношение.
Заповядайте, господин Христов.
РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо председател!
Комисията по земеделието и храните разгледа законопроекта. Имаше много сериозен дебат.
Благодаря за компетентните разяснения, които получихме от колегите от Министерството на финансите на въпроси, които задавахме.
В общи линии целта беше представена от заместник-министъра на финансите. Тя е ясна – да имаме възможност да определим по един точен начин лицата и размера на неправомерно получаваната помощ и възстановяването на тази помощ с цел възстановяване на пазарните взаимоотношения в отделни сектори, в отделни подотрасли.
Истината е, че отрасълът „земеделие“, който всички следим и вие познавате, освен това, което получава като помощ от Европейския съюз съгласно общата селскостопанска политика и програмата за развитие на селските региони за периода 2017 – 2020 г., ние даваме националните плащания. Освен това се получават понякога и неправомерни помощи, свързани с действия от страна на българските правителства. Примерно – случаят със заменките, които в този закон намират едно по-категорично и ясно решение. То отдавна се коментира. Сега се внася на един по-късен етап.
Ние имаме представители от Комисията по земеделието и храните – госпожа Ферихан Ахмедова е тук – но ние подкрепихме законопроекта по един категоричен начин.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Христов.
Колеги, има ли други изказвания? Не виждам.
По принцип ние не сме водеща комисия по този законопроект. Колегите от Комисията по бюджет и финанси са водещи.
Благодаря на господин Христов, защото всъщност мисля, че направи ясно за всички това, което е основен предмет на закона.
Ако няма други изказвания, предлагам да преминем към гласуване.
Колеги, моля, гласувайте законопроекта за държавните помощи, № 602-01-3, внесен от Министерския съвет на 20 януари 2016 г. – първо гласуване.
Гласували: "за" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Законопроектът за държавните помощи, № 602-01-3, внесен от Министерския съвет на 20 януари 2016 г., се приема на първо гласуване.
Благодаря ви.
Преминаваме към точка втора от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 602-01-8, внесен от Министерския съвет на 16 февруари 2016 г., за първо гласуване.
По точка втора от дневния ред гости на днешното заседание са:
от Министерството на финансите: господин Фейзи Бекир – заместник-министър на финансите, госпожа Цветанка Михайлова – и.д. директор на Дирекция „Държавен дълг и финансови пазари, госпожа Петя Никифорова - държавен експерт в Дирекция „Държавен дълг и финансови пазари и госпожа Анна Андонова - държавен експерт в Дирекция „Държавен дълг и финансови пазари;
от Комисията за финансов надзор: господин Владимир Савов – изпълняващ правомощията на заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, господин Александър Цветков – началник отдел „Правоприлагане“ в управление „Надзор на инвестиционната дейност“, господин Цветан Петров – началник отдел „Дистанционен надзор в управление „Надзор на инвестиционната дейност“, госпожа Веселина Мандаджиева – началник отдел „Нормативна дейност“ в Дирекция „Правна“ и госпожа Валентина Стефанова – началник отдел „Методология и жалби“ в Дирекция „Правна“;
от Асоциацията на индустриалния капитал: господин Ивелин Желязков, госпожа Данета Желева и проф. Христина Вучева;
от Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите в България: господин Николай Митанкин.
Заповядайте, колеги. Предполагам, че и от Комисията по финансов надзор ще искат да вземат отношение.
Господин заместник-министър, Вие ще направите ли от Ваша страна нещо като представяне на законопроекта? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ФЕЙЗИ БЕКИР: Благодаря Ви, госпожо председател!
Законопроектът въвежда разпоредбите на Директива 2013/50/ЕС за прозрачност по отношение на информацията за издателите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар:
за по-голяма прозрачност по отношение на емитентите на ценни книжа, се правят изменения в изискванията за разкриване на информация;
за по-голяма яснота, се урежда изрично правото на избор на държава – членка, по произход за емитенти от трета държава;
с цел намаляване на административната тежест за емитентите, те ще разкриват публично шестмесечни финансови отчети за дейността и тримесечни финансови уведомления. В същото време се предоставя възможност на емитентите, с цел разкриване на по-подробна информация, да продължат да публикуват тримесечни финансови отчети вместо финансовите уведомления;
хармонизира се режимът на разкриване на дялово участие за притежавани големи части от правата на глас, свързани с акции и с финансови инструменти със сходен икономически ефект, с което се повишава правната сигурност, подобрява се прозрачността и се намалява административната тежест за инвестициите с трансграничен характер.
Законопроектът въвежда и текстове от други директиви, както и осигурява възможност за прилагане на три регламента с пряко действие, съгласно които:
се премахват пречките пред трансгранично предоставяне на хармонизирани инвестиционни услуги по отношение на лицата, които управляват алтернативни инвестиционни фондове;
лицата, които управляват фондове за рисков капитал и фондове за социално предприемачество, ще подлежат на регистриране от Комисията за финансов надзор и за тях ще се води публичен регистър;
лицата, които управляват фондове с дългосрочни инвестиции, ще получават разрешението за управление на фонд от Комисията за финансов надзор.
Законопроектът предвижда изменения, които не целят транспониране на актовете в законодателството на Европейския съюз, а усъвършенстване на регулацията, както например:
постигане на по-голяма яснота на резултати от одитните проверки на годишните финансови отчети на емитентите на финансови инструменти, допуснати до търговия на регулиран пазар, чрез допълнително конкретизиране на задълженията на одитора в одитната проверка.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
От Комисията по финансов надзор ще вземат ли отношение по законопроекта?
Заповядайте, господин Савов.
ВЛАДИМИР САВОВ (изпълняващ правомощията на заместник-председател на КФН, ръководещ управление „надзор на инвестиционната дейност“): Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами господа народни представители. Казвам се Владимир Савов и съм изпълняващ правомощията на заместник-председател на Комисията за финансов надзор, Управление „Надзор на инвестиционната дейност“ и член на Комисията за финансов надзор.
Господин заместник-министърът много синтезирано и кратко представи предложените промени. Мога само да се присъединя и да подчертая, че като регулатор Комисията за финансов надзор се стреми да намери един оптимален баланс между разкриването на информацията и защита на интересите на инвеститорите, какъвто е нейният основен мандат, и разбира се, поощряването на участието в капиталовия пазар от страна на повече емитенти.
В този смисъл известното облекчаване на доста строгите надзорни изисквания за разкриване на информацията и то е наистина малко облекчаване, намаляват в някаква степен административната тежест върху публичните дружества, като, разбира се, както мога да заявя и от своята практика и както е казал народът: насила хубост не става. Тези, които искат да бъдат прозрачни, да се ползват в пълна степен от възможностите за финансиране, които предоставя капиталовият пазар, за тях остава възможността в пълна степен и колкото може повече да разкриват информация пред инвеститорите.
Да споделя с вас едно наблюдение. От 360-те примерно публични дружества, които надзирава Комисията за финансов надзор и които са официално търгувани на Българска фондова борса, реално търговия произтича с може би 50 – 60 дружества. Останалите са дружества, които са възникнали в процеса на масовата приватизация и много от тях вече не съществуват или практически не съществуват или са в несъстоятелност и да бъдат товарени с тези тежки надзорни изисквания самите те и, от друга страна, надзорът да проследява, че те са съблюдавани на всяко тримесечие, е в някакъв смисъл даже излишно губене на административен и човешки ресурс, от който ние се стремим да направим системата практически по-ефективна с предлаганите изменения.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Савов.
Колеги, ние сме водеща комисия по този законопроект.
От Асоциацията на индустриалния капитал бихте ли искали да вземете отношение?
Заповядайте, госпожо Желева. Ще можете след това да внесете предложенията си. Всички народни представители ще се запознаят писмено.
ДАНЕТА ЖЕЛЕВА (Член на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България): Благодаря Ви, госпожо председател! Благодаря на всички присъстващи за това, че можем да изразим нашето становище тук.
Аз съм Данета Желева, член на Управителния съвет на Асоциация на индустриалния капитал.
Знаете, че нашата асоциация още със създаването си представлява интересите на почти всички публични компании в България. Ние приветстваме желанието на вносителите към едно облекчаване на административната тежест за тези компании.
Съвсем накратко ще се спра само на моментите, на които считаме, че трябва да се обърне по-специално внимание. Но ще внесем нашето писмено становище. Това са, накратко казано, три момента.
Първият е новият ангажимент, който се вменява на одиторите за декларациите, които са в новия чл. 5. Считаме, че това всъщност са задължения, които отсъстват от техния специален закон. До известна степен те влизат даже в разрез с изискванията на Директивата и считаме, че като цяло този текст трябва да отпадне, защото като цяло задълженията на одиторите не се покриват с тези, които им се вменяват в предложената промяна.
Вторият момент е едно прецизиране в текстовете, които касаят възможностите да бъде отнемано правото на глас на акционери за нарушения във връзка с неразкриване на дялово участие. Това е така наречената „временна забрана“. Това е изключително тежка мярка, имайки предвид, че това по някакъв начин е ограничение правото на собственост, и действително такива възможности са предвидени в правомощията на Българска народна банка, макар за много по-тежки правомощия.
Затова считаме, че тук поне трябва да се сложи срок – до отпадане, до отстраняване на нарушението или някаква процедура или предварително предупреждение, че ще бъде наложена тази мярка. Тоест, имаме желание да бъде прецизиран текстът.
Третият момент, на който искам да се спра, е във връзка с възможността да бъде предоставен достъп на Комисията по финансов надзор до данъчна и осигурителна информация на физически и юридически лица. Считаме, че в случай, когато такава информация е необходима, има предвидени органи по ДОПК, които могат да се снабдят с нея и съответно да я предоставят на комисията. Не считаме, че комисията на самостоятелно основание трябва да има право на такъв достъп.
Това са накратко нашите бележки.
Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Желева.
Колеги, имате думата за изказвания, ако бихте искали да вземете отношение.
Заповядайте, господин Савов.
ВЛАДИМИР САВОВ (изпълняващ правомощията на заместник-председател на КФН, ръководещ управление „надзор на инвестиционната дейност“): Благодаря Ви, госпожо председател! Благодаря за така зададените въпроси и уточнения.
Разбира се, ние ще ги разгледаме, когато те постъпят и ни бъдат изпратени от комисията за становище.
Бих могъл да кажа само, че изискванията, които се въвеждат, да, те не произтичат от Директивата за заверка на одиторските декларации, но в никакъв случай не противоречат на международните одиторски стандарти, които разрешават одиторите да изпълняват и други допълнителни заверки или проверки, които се предвиждат от националното законодателство, а не само такива, залегнали в самите стандарти.
Ако се запознаем по-детайлно с предлаганите изисквания, ще видим, че може би не са всъщност толкова големи утежненията, които се възлагат на одиторите, съответно на публичните дружества.
По отношение на временната забрана за упражняване на права, тя, разбира се, затова е и временна. Винаги ще има срок до отстраняване на съответния проблем. Такова законово положение съществува всъщност и сега и наистина целта му е по-скоро да го прецизираме, отколкото нещо ново.
Трето, за достъпа до данъчна информация. Вероятно рядко ще бъдат случаите, когато комисията ще трябва да прибягва до такава информация, но те наистина възникват от време на време и в сегашната ни практика и ние се обръщаме към съответните компетентни органи със съответното искане. Само че се получава така, че тъй като Комисията за финансов надзор не е вписана като институция, имаща права по ДОПК, органът, към който се обръщаме, изисква от съответното лице съгласие тази информация да бъде предоставена на комисията, което често не бива давано и предоставяно и съответно ние не можем да я ползваме.
Това е всъщност и целта Комисията за финансов надзор наред с много други държавни органи и институции при изпълняване на своите строго регламентирани правомощия и при необходимост – като например едно от нещата е определяне размера на санкции и глоби – да има достъп и до данъчната информация на съответното лице.
Това е мотивацията ни.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Савов.
Колегите народни представители, биха ли искали да вземат отношение по предложения законопроект? Ще Ви помоля само, ако имате нещо съществено да добавите, защото не бих искала тук да продължаваме до безкрай дискусията. Стана ясно, че когато Вашите предложения постъпят, ще бъдат представени на вниманието и на колегите – народни представители, и на вносителите и след това ще имаме възможност да ги обсъдим.
Заповядайте, господин Митанкин.
НИКОЛАЙ МИТАНКИН (член на Управителния съвет на Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите в България): Казвам се Николай Митанкин и съм член на Управителния съвет на Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите в България.
Първо, искам да кажа, че ние винаги участваме активно в обсъжданията на промените в нашия закон. В случая искам да подчертая, че отдавна не бяхме получавали, а сега получихме, от страна на водещи държавни органи изключително внимание. Специално искам да благодаря и на господин Славов, и на заместник-министър Караиванова, защото нашата цел, представлявайки неправителствените организации, е ние да бъдем чути от държавата.
Независимо от това някои различия останаха. Тук искам да обърна внимание на законодателите, на господата народни представители, че в мотивите, в Пети раздел на мотивите – „Други изменения“, както беше подчертано, тези три въпроса не се опират на съответствие с директиви, а в мотивите е посочен текст, който въвежда в заблуждение народните представители. Това въвежда в заблуждение. Тук пише: „Не се въвеждат реално нови задължения за обхват на одитните проверки“, което не е вярно. С промяната единствено се предвижда одиторът да декларира резултатите от извършената проверка.
Текстът е такъв, че одиторът или подписва тази декларация – той няма право да промени нито една запетая, или предприятието няма заверен годишен финансов отчет. За да подпише тази декларация – съжалявам, че проф. Вучева не можа да дойде, тя е възрастна жена, но тя щеше да ви каже – одиторът ще трябва да получи достъп до всички дъщерни предприятия, независимо къде са те, включително и в Нова Зеландия, както каза и заместник-министърът.
Така че по въпроса ние искаме да подчертаем, че тук имаме рязко увеличаване на разходите. Това е увеличаване на административната тежест.
И отново ще ви върна към мотивите. Тук е написано – признава се – от вносителите, че това се налага предвид възникнали през последната година въпроси относно качеството и обема на одитните проверки. Значи се оказва, че ние искаме да направим одиторите надзорници. Да освободим надзорните органи от техните функции, признавайки, че те не могат да ги осъществяват, и с това изречение очевидно се визира случая в една банка. Там одиторите го отнесоха.
И още едно съвсем кратко изречение. По въпроса за допуска на Комисията за финансов надзор в множеството – като изобщо не са много органите, които са посочени в ДОПК, господа народни представители, вие си помислете само КФН ли е финансов надзор? А БНБ? Той също е финансов надзорник. Тоест, вие ще допуснете ли КФН да има допуск, а БНБ да няма допуск? Излиза така, че ние малко разпарчетосваме правното пространство – който се сети, да иска допуск.
Затова, ако комисията е затруднена по начина, по който господин Савов съобщи, че те се опитват да го направят, да го вкараме в закона така, че органите, които са посочени в ДОПК, да им оказват съдействие. Но при това положение ние ще имаме и контролен орган.
Основният мотив – пазим се от корупция отвсякъде – ще бъде спазен.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Митанкин.
Колеги, има ли други изказвания? Няма.
В такъв случай предлагам да пристъпим към гласуване на законопроекта.
Моля, гласувайте законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 602-01-8, внесен от Министерския съвет на 16 февруари 2016 г. на първо гласуване.
Гласували: "за" - 14, "против"- няма, "въздържали се" - 1.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 602-01-8, внесен от Министерския съвет на 16 февруари 2016 г., се приема на първо гласуване.
Колеги, благодаря ви..
Преминаваме към точка трета от дневния ред: Разни.
Колеги, по тази точка „Разни“ има ли от колегите народни представители някакви въпроси, които да поставят? Не виждам.
Благодаря Ви, колеги.
Желая ви приятна работа.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
(Закрито в 14.40 часа)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ:
Полина Карастоянова
Стенограф:
Божидарка Бойчева
