1. Предоставяне на информация относно резултат от извършена проверка от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол на „Булгартабак – Холдинг“ АД за спазване на приватизационния договор.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението относно Единния патентен съд, № 602-02-6, внесен от Министерския съвет на 12 март 2016 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за финансиране между Република България и Европейския инвестиционен фонд, на Споразумението между кредиторите относно Инициативата за малки и средни предприятия (МСП) между Република България, Европейския съюз, Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд и на Договора за залог между Република България като залогодател и Европейския инвестиционен фонд, като заложен кредитор, № 602-02-13, внесен от Министерския съвет на 28 март 2016 г. – за първо гласуване.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за участие на Република Хърватия в Европейското икономическо пространство (ЕИП), на трите свързани с него допълнителни протокола и на заключителния акт към споразумението, № 602-02-12, внесен от Министерския съвет на 28 март 2016 г. -- за първо гласуване.
5. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 654-01-34, внесен от Цвета Караянчева и група народни представители на 16 март 2016 г., и на законопроект за допълнение на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, № 654-01-39, внесен от Найден Зеленогорски и група народни представители на 23 март 2016 г. -- за първо гласуване.
6. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 7

На 6 април 2016 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Предоставяне на информация относно резултат от извършена проверка от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол на „Булгартабак – Холдинг“ АД за спазване на приватизационния договор.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението относно Единния патентен съд, № 602-02-6, внесен от Министерския съвет на 12 март 2016 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за финансиране между Република България и Европейския инвестиционен фонд, на Споразумението между кредиторите относно Инициативата за малки и средни предприятия (МСП) между Република България, Европейския съюз, Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд и на Договора за залог между Република България като залогодател и Европейския инвестиционен фонд, като заложен кредитор, № 602-02-13, внесен от Министерския съвет на 28 март 2016 г. – за първо гласуване.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за участие на Република Хърватия в Европейското икономическо пространство (ЕИП), на трите свързани с него допълнителни протокола и на заключителния акт към споразумението, № 602-02-12, внесен от Министерския съвет на 28 март 2016 г. -- за първо гласуване.
5. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 654-01-34, внесен от Цвета Караянчева и група народни представители на 16 март 2016 г., и на законопроект за допълнение на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, № 654-01-39, внесен от Найден Зеленогорски и група народни представители на 23 март 2016 г. -- за първо гласуване.
6. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.10 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Дневният ред ви е раздаден предварително. Знаете, че от миналата седмица имаме една извънредна точка в дневния ред, която е включена днес като точка първа:
1. Предоставяне на информация относно резултат от извършена проверка от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол на „Булгартабак – Холдинг“ АД за спазване на приватизационния договор.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението относно Единния патентен съд, № 602-02-6, внесен от Министерския съвет на 12 март 2016 г. -- за първо гласуване.
Тук не сме водеща комисия.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за финансиране между Република България и Европейския инвестиционен фонд, на Споразумението между кредиторите относно Инициативата за малки и средни предприятия (МСП) между Република България, Европейския съюз, Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд и на Договора за залог между Република България като залогодател и Европейския инвестиционен фонд, като заложен кредитор, № 602-02-13, внесен от Министерския съвет на 28 март 2016 г. – за първо гласуване.
По този законопроект ние сме водеща комисия.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за участие на Република Хърватия в Европейското икономическо пространство (ЕИП), на трите свързани с него допълнителни протокола и на заключителния акт към споразумението, № 602-02-12, внесен от Министерския съвет на 28 март 2016 г. -- за първо гласуване.
5. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 654-01-34, внесен от Цвета Караянчева и група народни представители на 16 март 2016 г., и на законопроект за допълнение на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, № 654-01-39, внесен от Найден Зеленогорски и група народни представители на 23 март 2016 г. -- за първо гласуване.
По тази точка ние не сме водеща комисия.
6. Разни.
Имате ли други предложения по дневния ред?
Заповядайте, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги, припомням, че последното заседание на комисията приключи с – не знам кой термин да използвам – по-скоро с решение да прекратим процедурата по изслушване на кандидатите за членове на Комисията за защита на конкуренцията.
Ние не можем да я прекратим, тъй като за това има решение на събранието. Излишно е да казвам колко важен е този регулаторен орган. Надявам се, че всички искат съставът на досегашния числен и персонален състав на комисията да бъде подменен или поне доскоро се надявах, че е така. Не виждам в дневния ред такъв тип точка, господин председател – да продължим процедурата, за която има решение от Народното събрание.
Така че правя предложение да си включим точка в нашия дневен ред на работа за изслушване кандидатурите за членове на Комисията за защита на конкуренцията така, както е решението на парламентарната зала.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, взимам думата по същата тема.
Днес заедно с колеги внесохме проекторешение тази процедура да бъде прекратена поради факта, че единственият кандидат за председател се отказа и не виждаме вариант тя да бъде продължена без нейното опорочаване.
Предложили сме и второ проекторешение за нова процедура, в която сроковете за номинации да бъдат по-дълги и да има граждански номинации, които, разбира се, да бъдат внасяни от народни представители, когато преценят, че съответният кандидат е подходящ. Тоест, надяваме се в една такава нова процедура да има повече конкуренция и повече кандидати. Надяваме се на положителното становище и отношение на цялата комисия и на пленарната зала, разбира се.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Да, тази сутрин е внесено в 10,00 ч. в деловодството на Народното събрание.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Господин председател, аз не знаех за това, тъй като поне управляващото мнозинство декларира, че бърза с избора на членове на Комисията за защита на конкуренцията. Днес сте го внесли. Аз още не съм го видял, но не за първи път това, което декларирате, се разминава с това, което реално правите. Колко време мина от гласуването на процедурата на Народното събрание за избор на членове на КЗК? А имате ли желание да приключим въобще процедурата, господин Димитров, или искате сегашният състав да продължи да си членува?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Това е въпрос, но се отклоняваме от дневния ред.
Много кратко Ви моля, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз ще бъда много кратък и само накратко ще Ви отклоня, колеги, от дневния ред, понеже виждам, че колегата Бойчев заслужава отговор на това, което казва.
Сегашният състав, както го наричате, господин Бойчев, дълго време беше в комисията, основно по време на Вашето управление и, ако бяха продължили вашите управления, сегашният състав нямаше да бъде поставен дори под въпрос. Сигурно щяхте да ги наградите на този етап от своето развитие.
Ако някой иска промяна, това сме ние. Аз не говоря от името на управляващото мнозинство в случая, говоря само от собствено име, но ще търся подкрепата на всички парламентарни групи за прекратяване на сегашната процедура и стартиране на нова.
Същественият порок на тази процедура, която искаме да прекратим, който Вие отказвате да чуете, е, че кандидатите бяха малко, при което не се получаваше необходимата висока конкуренция, за да се получи качество.
Така че благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз Ви благодаря. Приключваме този дебат.
Ние се намираме в две хипотези. Едната е по предложение на господин Мартин Димитров, подкрепена от комисията на миналото заседание - ние отложихме гледането на кандидатите.
Второ. Днес в 10.00 ч. има внесено предложение от група народни представители за прекратяване на тази процедура и пристъпване към нова процедура. Най-вероятно това предложение ще бъде прехвърлено и разпределено на нашата комисия, което означава, че в много кратък срок ние сме длъжни да го гледаме.
По тази точка – толкова.
По така прочетения ви дневен ред имате ли други предложения? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
Гласували: "за" – 17, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.

Преминаваме към точка първа от дневния ред: Предоставяне на информация относно резултат от извършена проверка от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол на „Булгартабак – Холдинг“ АД за спазване на приватизационния договор.
По точка първа от дневния ред искам да ви представя гостите:
от Министерството на икономиката: Божидар Лукарски – министър на икономиката и Валентин Груев – директор на Дирекция „Индустриални отношения и управление на държавното участие“;
от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол: Емил Караниколов – изпълнителен директор, Михаил Владов – член на Надзорния съвет и Руси Статков – член на Надзорния съвет;
от КНСБ: Валентин Никифоров – вицепрезидент на КНСБ, Никола Миленков – председател на Независимия синдикат на работниците в тютюневата промишленост, Даниел Пенков – юрист, Малина Гринко и Светозар Коев;
от КТ „Подкрепа“: Любка Георгиева – Конфедерален секретар на КТ „Подкрепа“ и Юли Манойлов – Синдиката на работещите в тютюневата промишленост.
По точка първа от дневния ред давам думата на господин Караниколов да си изпълни обещанието от миналата сряда и да чуем резултатите от извършената проверка в „Булгартабак“.
Имайте предвид, че материалите, които получихме в комисията, ние сме ги разпратили на всички наши членове на комисията. Тоест, те са запознати с протоколите. Можете да ги коментирате, но да знаете, че тази информация вече я има при нас.
Заповядайте, господин Караниколов.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми гости! Ще ви запозная накратко с констатациите, какво следва от тези констатации и какво е предприето във връзка с тези констатации.
Първото, което е констатирано при проверката на 1 април, е, че предприятието София БТ е прекратило производствена дейност, тоест, е спряло.
Второто, което е констатирано, е, че от осем производствени линии две са демонтирани и по твърдение на ръководството са преместени в Благоевград БТ.
Третото, което е констатирано от проверката, е, че от 310 предложения, направени към работниците и служителите, по искане на предприятието са представени 271 вече приети предложения за прекратяване на трудовите правоотношения.
По първата ни констатация следва да ви уведомя, че към момента това спиране означава, че дружеството влиза в хипотезата на чл. 4, т. 5.1 от приватизационния договор, а именно, че спирането не може да продължи повече от 12 месеца, както и че не могат да бъдат спрени други дружества от холдинга – не могат да спрат да работят. Защото в първата хипотеза – ако продължи повече от 12 месеца или пък сега спре друго предприятие - втоматично ще бъде наложена неустойка в размер на 100 млн. и 100 хил. евро, каквато е и неустойката по приватизационния договор.
По втората констатация съм длъжен да отбележа, че няма забрана по приватизационния договор за преместване на машини. Но имаше твърдения, че те са изнесени извън територията на Република България и бяхме длъжни да го проверим. Утре влизаме за проверка в Благоевград, за да проверим, че евентуално машините са там. Но при разговори със синдикалните организации те потвърдиха, че производствените линии – не машини, извинявам се – са налични в Благоевград БТ.
Оттук нататък какво е предприето? Съгласуване с Министерството на икономиката. След Общото събрание на Булгартабак, което беше на 31 март 2016 г., сме изпратили писмо, с което искаме среща с ръководството. Очакваме отговор.
Другото, и приватизираното дружество, тоест, Булгартабак, и купувачът по приватизационния договор са уведомени, че ако спирането продължи повече от 12 месеца или бъде спряно друго предприятие от холдинга, веднага ще им бъде начислена неустойка.
Това е към момента. Ако имате въпроси, сме готови да отговорим.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Караниколов.
Господин Лукарски, може би и Вие ще кажете няколко думи. Заповядайте.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Аз съм запознат също от господин Караниколов към днешна дата с направените констатации от проверката, както и за предприетите действия. Очакваме реакция от страна на дружеството-купувач и съответно това, което аз съм разпоредил към господин Караниколов, е регулярно да докладва до Министерството на икономиката, понеже всъщност единственият контролен орган, който може да указва някакви контролни функции към настоящия момент по отношение на Булгартабак е Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол по приватизационния договор, да докладва за състоянието на нещата.
Моето лично предложение, господин председател, е да се правят доклади и до тук стоящата Комисия по икономическа политика и туризъм от страна на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол по този казус.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря, господин министър.
Заповядайте, господин Караниколов.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Извинявам се, само едно допълнение да направя. Пропуснах го, а е важно.
Купувачът и приватизираното дружество са уведомени, че Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол ще извършва проверки, за да видят дали се спазват всички тези изисквания, без да ги уведомява. Тя ще ги уведомява в деня на проверката и за резултатите ще бъде уведомяван и министърът на икономиката. Ако Вие разрешите, съответно – и Вашата комисия.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз ви предлагам така да продължим. Да дадем думата на народните представители, да чуем и нашите гости от КНСБ и КТ „Подкрепа“.
НИКОЛА МИЛЕНКОВ (председател на Независимия синдикат на работниците в тютюневата промишленост): Благодарим Ви, че ни поканихте в Комисията по икономическа политика. Казвам се Никола Миленков и съм председател на Независимия синдикат на работниците в тютюневата промишленост.
Нашите искания бяха отправени към народните представители, към министър-председателя на Република България, също към господин Лукарски – министър на икономиката и се обърнахме, към Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.
Уважаеми народни представители, Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол са хората, които трябва да въздействат на мажоритарния собственик. Ако е възможно и ако се разбере най-после кой е той, да ни свържете с него, за да си кажем нашите искания. Защото причините, които неговите представители в лицето на борда на директорите казват, че им е развален медийният имидж и това е причината за спиране на пазара и производството в София БТ – АД. Това е фабриката за производство на цигари и ще бъдат освободени 400 човека, което впоследствие ще доведе до минимум още 400 - 500 човека, съкратени в системата на Булгартабак. Те са започнали вече да съкращават хора в „Булгартабак – Холдинг“ в София, започнали са да съкращават хора в „Юрий Гагарин“ в Пловдив и вие сте хората, които можете да окажете влияние върху собственика. С неговите платени съобщения той лъже цялата общественост в България. В платеното съобщение те казват вчера, че машини не са изнесени. Господин Караниколов, а и от протокола, който на нас ни е предоставен, показа, че машините са изнесени в Благоевград БТ.
Работниците и служителите не бяха допускани до фабриката. Бюрото по труда направи проверка и установи – също сме предоставили протокол – че има нарушение на трудовото законодателство в Булгартабак – Холдинг.
Ние затова се обръщаме с молба към вас и не смятаме да прекратим действията си, защото най-важният фактор и най-важният ресурс за нас и в една държава, това са хората. Не може едно предприятие, което е печелившо и което е работило до момента без спиране на три смени, при непрекъснат процес на работа, изведнъж да бъде спряно и да спрат постъпленията в България. Да останат стотици хора без работа. Това са висококвалифицирани работници и служители.
Затова се обърнахме към Вас и ще продължим нашите действия и всичко, което е разрешено от закона, ние ще го продължаваме. Продължаваме да искаме среща с министър-председателя. Предоставили сме необходимите документи в неговия кабинет и чакаме отговор и от там.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Миленков.
От КТ „Подкрепа“, заповядайте, господин Манойлов.
ЮЛИ МАНОЙЛОВ (председател на Национален синдикат на работещите в тютюневата промишленост, КТ „Подкрепа“): Благодаря Ви, господин председател. Аз съм Юли Манойлов, председател на Национален синдикат „Тютюнева промишленост“ – Подкрепа.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми представители на Министерството на икономиката и Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол!
Ние предизвикахме този обществен протест, който в крайна сметка достигна и до тази зала най-вече затова, защото всички вие тук като органи на държавното управление по силата на демократичните процеси сте тук по наша воля и ние няма към кого друг да се обърнем. Вие сте тези, които можете да защитите честта, достойнството и работните места на няколко стотин български граждани.
Няма да повтарям моя колега Миленков, а ще ви кажа само, че ако представлява за вас интерес, тук в нашата група е и представител на фирма, заинтересована от производството и продукцията на българската фирма „Булгартабак“, която е готова със законни документи, с гаранции от съответните държави да започне бизнес отношения с групата „Булгартабак“ и да осигури работа на тези работници, които утре ще бъдат на улицата и които ще натежат на нашата система. Утре в Бюрото по труда ще видите за какво става дума.
Ние сме против това, че една група, ненаправила нищо за четири години, приела един бизнес наготово, не успя да развие нищо, напротив – съсипа го, ние сме против това да не бъде взето отношение, за да могат да се развиват нещата в тютюневия бизнес в България нормално, защото той формира голяма част от бюджета на тази страна.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви и аз, господин Манойлов
Господин Караниколов, заповядайте.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Благодаря Ви, господин председател! Без да искам да противореча, само искам да дам малко яснота в нещата.
По първото. Собственик на акциите на „Булгартабак – Холдинг“ е купувачът по приватизационния договор „БТ Инвест – Австрия“. Съгласно приватизационния договор Агенцията не може да има отношение към никой друг субект освен тези – купувача и приватизираното дружество. Даже купувачът има забрана да прехвърля акции, нещо, което следим постоянно в търговския регистър.
Искам да повторя и да потвърдя, че констатациите на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол са, че две от осемте налични производствени линии в София БТ са демонтирани, тоест, останали са шест. Но това не е нарушение на приватизационния договор.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви и аз, господин Караниколов.
Заповядайте, господин Никифоров.
ВАЛЕНТИН НИКИФОРОВ (вицепрезидент на КНСБ): Казвам се Никифоров и съм вицепрезидент на КНСБ.
Уважаеми народни представители, тук, в тази сграда се коват законите на Република България. Мисля, че вие имате правото на контрол дали се изпълняват. Вие разполагате в папките с документи.
В първата заповед от 1 април мениджърският екип написа: „Спирам дейността в дружеството, считано от 01.04.2016 г. за неопределено време“. Това е Заповед № 1020-4100-294 от 21.03.2016 г. След протестите на хората, които са отвън, и на 1 април пред самата сграда, в която те не са допускани, има нова заповед № 1020-4100-300 от 31.03.2016 г., в която пише: „Продължавам обявения ПРЕСТОЙ на машините и съоръженията в София БТ за определен срок: от 01.04.2016 г. до 31.05.2016 г.“ Но това е за машините и съоръженията. А хората? С правата, с евродирективата за информиране и консултиране – ние не знам в коя държава сме и в кой Европейски съюз.
Преди да се предприемат такива действия на тези хора – вие виждате, никой не ги кара да идват – те са на улицата, пратени в къщи, недопускани във фирмата и това Инспекцията по труда с последния констативен протокол го е направила. Ето го, отзад можете да прочетете какво е написано: „Нарушение на Кодекса на труда….“
Ние разбираме, че за нас е тайна приватизационният договор. Няма как да го вземем. Обърнали сме се към Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол с искане все пак. Но за вас не би трябвало да е тайна, кой какво е поел. Ангажиментът на купувача – на „БТ Инвестмънт – Виена“ – една пощенска кутия – е до 2021 г. да запази предмета на дейност и т.н., нещо, което всъщност е един лист, с който господин Караниколов има ангажимент да ни дава. А всички други ангажименти – пазари, дейност, това, че София БТ внася над 300 млн. лв. в бюджета на Република България, че на тези работници, които са отвън, в момента им дават платеното съобщение, което тече по метрото, по други медии, където им казват: „Днес, от 24.03.2016 г. се връчват ….“. Приемаш за седем дни да бъдеш съкратен по чл. 331 и ще получиш шест, осем, десет заплати в зависимост от трудовия стаж, което синдикатите са договорили за нормални намаления на персонала, а не ликвидация. На тази база хората подписват, защото другото е да минат по Кодекса на труда. И тук има една спекулация – доброзорно напускане. Ние тук, на 5 км от Парламента, ако не можем да отидем, не знам какво ще стане, ако е в Тутракан, в някое друго населено място, където трябва да охраняваме правата на българските граждани.
Говоря го доста емоционално, защото някой трябваше да направи два листа икономически анализ, в който да каже: да, няма пазари, ситуацията е такава. За много предприятия знаете ние какво сме предлагали.
Колегата Юли Манойлов спомена, тук е адвокат Пенков. Той е написал нарочно писмо до господин Лукарски, което е препратено от кабинета на министър-председателя, в което се казва: ние сме готови за покупка, 100 млн. долара, еди какво си. Това е август месец миналата година. Има и последващ контрол, има един куп други неща, които трябва да се направят.
Нали разбирате кое ще се случи? На 10 май 412 човека ще получат заповедите на Овча купел за това да напуснат и да отидат да се регистрират в Бюрото по труда. Имайте предвид, ако погледнете, 60 процента от хората отвън, това е високотехнологично производство, това са млади хора, инженери, специалисти.
Решението е тук, решението е ваше. Това, което и днес колегите заявяват, никой на тази жега не ги кара да чакат отвън. Никой не ги мобилизира. Хората правят сметка: ще взема 10 – 12 хиляди лева. Аз ще ги взема, примерно, за 15 месеца. А след това? Ще ходи в търговията, в услугите, в някои други места.
Тук има една игра. Машините са тук, пък не са тук, пък кой произвежда, пък какво произвежда. Ами поискайте приватизационния договор и да видим този купувач, когато е купил през месец септември 2011 г. Булгартабак–Холдинг, какво е приел, а не с такива едни странни листчета.
Ние не виним Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, купувачът трябва да се съгласи. Направили сме искане. Кой е собственикът на Виенското дружество? Поискали сме Комисията за финансов надзор да попита, защото там би трябвало, ако някой сменя акциите и купува, да знае кой е той.
Извинете, аз няма да говоря повече, но нали разбирате, че ние като представители на тези хора, защото КНСБ има над 230 човека синдикални членове, колегите са над 100 и нещо, тоест, 300 и нещо човека членуват в синдикатите и казват: нашите адвокати искаме да ни защитават. Ние сме тук пред вас без никакви измислици, които се тиражират в платени съобщения. Пред вас сме, искаме да има закони в държавата. Да се направи икономически анализ, да ви се представи на вас, на министър Лукарски, да дойде този собственик, защото мениджърският екип, ако ми кажете в момента кой изпълнителен директор издава тези заповеди, вижте регистъра. Няма такъв.
В събранието на акционерите видяхме, че са двама индийци, които влязоха в борда на директорите. Какво правят тези хора тук? Ето, отворете папката и вижте, прочетете ги. Даже малко ми е трудно имената да споменавам. Българи от трето, четвърто поколение.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви и аз, господин Никифоров.
Пропуснах да спомена, че гости са ни и членове на Комисията по земеделие и храните – господин проф. Иван Станков, заместник-председател, госпожа Ахмедова, която е член и на нашата комисия.
Колеги, народни представители, имате думата.
Господин Караниколов, предполагам, че искате думата за отговор?
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Не, само за малко яснота искам думата, господин председател.
Наистина има заповед за престой. Но Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол категорично констатира, че е спряла дейността, защото дейността трябва да е производство и търговия. Мисля, че нямаме спор. Категорично е спряна дейността и това е констатирано. В хипотезата сме, че това може да продължи не повече от 12 месеца.
Другото важно е следното. Вие сте получили копие също от това, че сме поискали съгласно Закона за достъп до обществена информация и съгласно чл. 8 от приватизационния договор съгласие на купувача да представим договора.
Другите въпроси, които поставихте, мисля, че се отнасят към други институции.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Караниколов.
Господа народни представители, заповядайте.
Господин Бойчев, заповядайте.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Аз имам няколко въпроса, за да видя дали съм разбрал правилно това, което господин Караниколов докладва.
„Констатирали сме спиране на дейността“, което по смисъла на Вашата проверка е нарушение, тъй като не се извършва производствена и търговска дейност в дружеството. Ако разсъждавам чисто хипотетично, господин Караниколов, те нямат право по приватизационен договор повече от 12 месеца да спират някое от дъщерните си дружества. Ако примерно те на 11-ия месец отворят завода и след това пак го затворят за поредния престой от 12 месеца, това ще бъде ли нарушение на приватизационния договор. Такъв тип правни процедури, ако започнат да се разиграват, ще бъде ли нарушение?
От информацията, която сте ни дали от извършената проверка, казвате, че са връчени заповедите на 310 броя персонал от дружеството. Бих искал да направите коментар относно приватизационното задължение на новия собственик. Нямам представа за какъв период от време беше и как е записано по договора – ние не знаем договора – това нарушение ли е на част от ангажиментите за съхранение на персонала при закупуването на дружеството? Защото 310 души е доста сериозна цифра.
Аз съм изключително и притеснен от информацията - която нямам представа дали синдикатите я дадоха – от миналата среща предвид на това, че самият капацитет само на фабриката в Благоевград надвишава с три или четири пъти българския пазар. Тоест, надвишава капацитета на българския пазар. Ако следваме логиката на изявление на ръководството на Булгартабак, това според мен би довело и до още по-драстично редуциране на състава. Бих искал да знам какви ангажименти има поети към хората при приватизацията на това дружество?
Миналия път на срещата стана ясно, че се търси разговор – доколкото разбрах – мисля, че от ваша страна, от страна на синдикатите, не знам – от министерството, за разговор със собственика или с представител на собственика. Не разбрах в момента дали е осъществена такъв тип среща, имаме ли изявление на някой от собствениците на дружеството.
А иначе, за съжаление, това, което виждаме, потвърждава правотата на нашата политическа позиция на БСП за начина, по който беше приватизиран „Булгартабак“. Но това не ни прави по никакъв начин щастливи толкова години след това.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Бойчев.
Други желаещи за изказвания?
Господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Имам въпрос може би към господин Караниколов.
Член 4, т. 4 – седалище на дружеството. Интересува ме този ангажимент в договора, който е десетгодишен: „Купувачът се задължава за срок от 10 години след приключване да осигури дружеството и неговите дъщерни дружества да запазят седалището си на територията на Република България“.
Текстът е написан общо и неясно. Какво според Вас включва този ангажимент за 10 години? Да имат седалище на територията на Република България, да имат седалище там, където са имали дъщерно дружество или нещо друго? Как го разбирате Вие? Какво означава този десетгодишен ангажимент? Означава ли на практика запазване на дейността, каквато би трябвало да е целта в един приватизационен договор или означава запазване на седалището? Защото, ако е запазване на седалището, това означава, че те могат да си оставят един малък офис навсякъде и дейността да бъде прекратена и това не би било нарушаване на приватизационния договор. Ако Вие обаче разбирате този текст като юрист, че означава запазване на дейността, е друго и касае срока от 10 години.
Към Министерството на икономиката също така имам един въпрос. Крайно време е да се измисли процедура и начин да установим кой е действителният собственик на Булгартабак. Хората от синдикатите са прави. В крайна сметка няма лошо да има всякакъв вид капитали в България. Ние трябва да сме отворени за инвестиции. Обаче, извинявайте, тук слуховете идват вече твърде в повече. Да се измисли процедура, ако трябва, направете една проверка от Министерството на икономиката, инициирайте и си дайте някакъв срок, но трябва да се изясни кой стои зад тези компании. Нещата не могат да продължават по този начин.
Имайте предвид, че тази ситуация сега вероятно ще отмине, но ще дойде следващата и пак ще бъде поставен въпросът, пак ще дойдат тези хора, пак ще се съберем така и пак ще дойдат синдикатите и ще кажат при следващия казус, който ще настъпи в даден момент, тоест, отново ще попитат кой е собственикът на Булгартабак. Това до безкрайност не може да бъде отлагано. Трябва да се изясни кои са тези хора.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви и аз, господин Димитров.
Колеги, има ли други желаещи за изказвания?
Може би Вие ще отговорите, господин Караниколов, докато мислят колегите.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Благодаря Ви за въпросите. Първо, нека да сме ясни. Към момента не е нарушение спирането. Такова би било, ако продължи повече от 12 месеца – извинявам се, че се повтарям – или в момента спре още едно дружество. Дванадесет месеца могат да бъдат за всяко едно дружество.
Тоест, ако в момента въпросното дружество не работи 11 месеца и ако се наложи то отново да затвори, ще има един месец. Другите дружества, които към момента на приватизация бяха общо четири, при тях е същото. Всяко може да затваря за не повече от 12 месеца, но не едновременно. Сега, ако спре някое друго дружество, ще бъде нарушение.
Ясен ли съм или да се опитам да го обясня още един път?
(Реплика извън микрофоните)
Могат да затворят само за един месец. Всяко едно дружество си има 12 месеца.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Не, въпросът е по-различен. Не говорим за дружество, а за това дружество в Софийския завод.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Всяко дъщерно дружество… Извинявам се, че Ви прекъснах.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Софийското дружество не работи 11 месеца и 29 дни, на 30-ия ден от 12-ия месец започва работа и след три дни затваря отново. Има ли право?
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Може да затвори само за един ден.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Тоест, сумарно има право на една година да затвори.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): За десетгодишния период всяко едно дружество може да затваря за 12 месеца.
Малко история ще ви дам. Този текст беше поискан, когато сключвахме приватизационния договор, защото, ако нямаше такива текстове, във всеки един случай, да кажем, не дай си Боже, при авария, при ремонт, при модернизация Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол трябваше още в първия ден да наложи неустойка. Разбира се, че за десетгодишен период е допустимо да има около една година за всяко дружество, през което време може да преустанови дейност – точно казано по приватизационния договор. Думата е „преустанови“.
Още един път повтарям. Към момента това не е нарушение.
Ако приемем, че в Благоевград БТ могат да се произведат необходимите късове цигари, това не означава, че трябва да се затворят другите дружества, защото е задължение на купувача да не ги затваря. Ако ги затвори, неустойката влиза веднага в сила, независимо какъв е обемът на другите дружества. Никъде в приватизационния договор не е казано и разбирате, че просто конюнктурата на пазара е такава, че не можем да искаме обем. Тоест, ако тук си правил 100 кутии, и следващите десет години да правиш сто кутии.
За персонала. За персонала съм длъжен да кажа, че срокът беше да се запази средносписъчен, не поименен, а средносписъчен и фонд „Работна заплата“ на нивата към 2010 г. Това задължение изтече декември 2014 година. След тази дата дружеството може да прави съкращения.
Извинявам се, ако съм пропуснал някой от въпросите.
Относно седалището. Идеята на този текст беше, че не може да се сменя седалището на дружеството или на някое от дъщерните – да е на територията на друга държава. Идеята беше да се плащат данъците на територията на Република България. Написано е „на територията на Република България“. Това включва и холдинга, и дъщерните дружества.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Караниколов.
Господин Лукарски, заповядайте.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
По отношение на въпроса на господин Димитров. Уважаеми господин Димитров, предлагам да бъдем съвсем коректни. Имате предвид да се установи кой е собственикът на купувача, собственикът на собственика, така да го кажем. Да измислим начин?! Дайте идеи, да го измислим заедно, защото към момента Министерството на икономиката няма такива правови възможности. Предмет на законодателна инициатива, в това число и Ваша, е да измислим начин. Действително съм съгласен, че ситуацията с офшорките, както виждаме и в световен мащаб, не е най-розовата. Действително, ако ние измислим някакъв начин за контрол и установяване на истинските собственици – в конкретния случай на купувача – по законодателен път, нов, пак подчертавам, ще бъдем наистина пионери в световното законодателство.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Цочев, заповядайте.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Многоуважаеми господин председател, многоуважаеми господин министър, уважаеми гости! Това, което искам да помоля аудиторията, е следното:
Първо, искам да благодаря на моите колеги, 17 на брой депутати - това е твърде голямо мнозинство, което се намира в тази зала. Благодаря и на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, че е извършила съответния контрол. Обаче ми се иска по всички въпроси и отговори от страните, които представляват работниците, министерството, Агенцията и ние, депутатите да излизаме с конкретни предложения какво искаме. Да излезем от тази зала с конкретни решения. Какво искат синдикатите – точно! Не по принцип: искаме вие да решите проблема. Примерно законово, каквото трябва, ние, депутатите ще го решим. Обаче да ни се предложи какво законово, а не така да се хвърля във въздуха, защото ние не можем да поемем отговорността за един частен търговски приватизационен договор. Но контролът трябва да се упражни от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, респективно от министерството.
Трябва да се види по какъв начин да стане ясно кой е този собственик. Да установим легитимността на собственика. Не може да бъде фантом, трябва да се стигне до него.
Аз после пак ще се изкажа, защото съм бил принципал на това дружество точно преди 22 години като вицепремиер и ми е мъчно да виждам, че това е станало. Но искам да излезем с конкретни решения от тази зала. Тоест, не само да има обвинения към едните или към другите страни, а просто да има решение. Това ви моля: като взимате думата, предлагайте какво искате най-вече от Народното събрание и от депутатите от Народното събрание.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Госпожо Ахмедова, заповядайте.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Искам да се изкажа по-скоро в качеството си на заместник-председател на Комисията по земеделие и храни. Но преди това да върна малко въпроса назад.
Господин Цочев, същите въпроси предния път ги зададох и аз към синдикатите. Отговорът беше, че се иска от народните представители да упражнят правото си на парламентарен контрол. Мисля, че днес го правим. Оттук нататък, ако има някакви други действия, с които можем да допринесем за решаване на казуса, всички декларираме, че сме готови за това.
По темата, по която искам да запитам. Тъй като в момента проблемът с тези 300 човека наистина е голям, те остават на улицата, но същевременно трябва да изясним и фактическата обстановка, че все пак те получават обезщетение от около 15 хиляди лева и имат някакъв полезен ход.
Защо го казвам? Защото хиляди земеделски производители, тютюнопроизводители остават без този полезен ход. От това, че се затваря фабриката, намалява обемът, съответно се намалява изискването за изкупуване, съответно не се произвежда, съответно тютюнопроизводителите остават без поминък и без никакво обезщетение, забележете, с нула.
Още повече, че новият Закон за тютюна изисква, за да можеш да започнеш да произвеждаш, да имаш предварително сключен договор с изкупвача. Нямайки такъв договор, те не могат да изкупуват.
В тази връзка искам да формулирам следния въпрос към господин Караниколов. До сега Булгартабак изпълнявало ли е задълженията си по приватизационния договор по отношение на изкупуването на суровини? Направили ли сте анализ след тези действия как ще се отрази точно в този раздел на приватизационния договор намаляването на обема и производството на тютюн?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Ахмедова.
Заповядайте, господин Караниколов.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря Ви, госпожо Ахмедова.
По приватизационния договор имаше задължения да изкупят 25 хил. тона български тютюн. Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол е направила проверка и през Министерството на земеделието и храните. Вече са изкупени над 26 хил. тона. Този контрол вече изтича. Това беше последната година. Самите синдикални организации потвърдиха, че при приватизационен договор, при който се иска 5 хил. тона тютюн, дружеството София БТ само на годишна база – извинявам се – е работило с 6 хил. тона. Към момента вече няма такъв контрол. Изпълнен e.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: От КНСБ, доколкото виждам, юристът искаше думата. Заповядайте, господин Пенков.
ДАНИЕЛ ПЕНКОВ (адвокат към КНСБ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Аз съм адвокат Даниел Пенков. Адвокат съм на търговско дружество, което е депозирало в Булгартабак Холдинг АД от юни миналата година писма за намерения, с което ние искаме да изкупуваме продукцията на Булгартабак Холдинг.
Четири месеца нямах отговор от самото дружество и след това бях принуден да се обърна към министър-председателя на Република България Бойко Борисов. В писмото, което изпратих до него, подробно описах цялата фактическа обстановка, която се е създала с Булгартабак и предстоящия срив, който се получи. Това е писмо от 24 август 2015 г. В това писмо съм му писал, че предстои спиране на Булгартабак Холдинг, на неговата дейност. Също така това ще бъде срив и с тютюнопроизводителите.
Като адвокат на дружеството, което желае изрично да закупува стока от Булгартабак Холдинг, предложението ни за закупуване на тяхната стока е за 100 млн. долара годишно. Но до този момент никой не се обърна към нас, за да проведем официално разговор.
От Министерския съвет ми изпратиха писмо, с което ни уведомиха, че преписката са я изпратили до министъра на икономиката. От този момент нататък никой не ме е потърсил от Министерството на икономиката. Лично аз водих разговори, за да потърся човек, с когото ще работя. Но на това нещо не ми беше отговорено.
Искам да ви запозная и с една друга порочна практика на Булгартабак. Досега две – три години Булгартабак …..
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Сега Ви моля следното. Нали разбирате, че няма как в парламента Комисията по икономическата политика да вземе отношение по търговско предложение от една фирма към друга фирма. Сами разбирате, че това не е наша работа. Това е нонсенс.
Ако имате такъв въпрос, тук е министър Лукарски, тук са представители на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, обърнете се към тях. Ако имате предложение за законодателни промени, дайте ги. Но Ви моля оттук нататък всичко да ни представяте писмено, защото второ заседание правим по едни и същи теми, по едни и същи въпроси, с едни и същи лозунги. Дайте нещо писмено, за да го разгледаме.
ДАНИЕЛ ПЕНКОВ (адвокат към КНСБ): Всичко е писмено.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Това, което казвате, ние го имаме. Има го Вашето предложение и ние го имаме. То ни е размножено от синдикатите, дадено ни е. Но кажете как да реагираме на Вашето искане за 100 млн. долара договор с Булгартабак?
Честно да Ви кажа, обърнете се към министъра. Той е тук. Направете си среща, коментирайте го.
ВАЛЕНТИН НИКИФОРОВ (вицепрезидент на КНСБ): Извинявайте, но ако имаме договора за приватизация, бихме направили предложения. На базата на какво да правим предложения? На мъглата предложение?!? Който държи договора и знае клаузите, нека бъде любезен да направи предложенията, за да намерим реалния собственик на Виенското дружество, което притежава 79,83 процента от Булгартабак Холдинг и да видим лицето на този собственик и да водим преговори. Ние няма как да ви правим предложение върху нещо, за което не знаем кой го е сключил, какво е писано. Имаме една страничка, с която и Вие разполагате.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Господин министър Лукарски, заповядайте.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Да отговоря на адвокат Пенков. Както сега във Вашето предложение, за което Вие казвате, че депозирате в момента в Народното събрание, по същия начин и в писмото, което сте написали през месец август и което сме препратили по компетентност до три адресата, включително единият е Булгартабак, за съжаление, както народните представители, така и Министерството на икономиката, и Вие като юрист би трябвало много добре да го знаете, нямат възможност да влияят върху мениджмънта на едно сто процента частно дружество. Ако беше държавно и аз бях поне малко принципал или държах някакви акции като представител на държавата, можех да въздействам върху политиката. Но аз нямам нито правната възможност, нито каквато и да е друга да въздействам върху едно сто процента частно дружество – къде да продава, на кого да продава, на кои пазари, с кои фирми и кои да са му дистрибутори.
Оставяме настрана факта, че ако може да се месим по такъв начин и в държавните дружества, щеше да се приеме като лобизъм. Но това е за държавните. А когато имаме сто процента частна собственост, за съжаление както народните представители, така и която и да е държавна институция, включително и Министерството на икономиката, не може да се меси в мениджмънта. Решенията, които взимат, си ги взимат собствениците по един или друг начин и ние не можем да им повлияем да търгуват с Вас, чрез Вас и т.н.
Що се отнася и до други неща, които сте повдигнали във Вашето писмо, които са свързани със сигнали за контрабандни канали, ние сме подали съответната информация до съответното ведомство, което се занимава с контрабандата, а именно Агенция „Митници“. Това е.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Цонев, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, уважаеми представители на синдикалните организации! Като изразявам, разбира се, нашата пълна съпричастност към работещите, към трудностите, които имат, като изразявам и своята съпричастност към Вашите усилия да съхраните техните работни места, искам все пак да се върнем към предмета на това заседание и към онова, което наистина можем ефективно да направим като Комисия по икономическата политика и туризъм.
Очевидно, имаме приватизационен договор. Очевидно е, че онова, което парламентът може да направи, е контрол над изпълнителната власт, над органите, които контролират изпълненията на приватизационните договори и очевидно, че този контрол се осъществява пред вашите очи и уши.
Оттук нататък другото, което можем да направим, и колегите вече го казаха, ако има някакви законодателни инициативи, с които можем да бъдем от полза, ние сме отворени да ги чуем. Но искам да бъдем почтени към всички вас и да не вкарваме в заблуждение хората, че Комисията по икономическа политика и туризъм, а и самото Народно събрание може да бъдат страна или да контролират търговски взаимоотношения или търговски политики на което и да било частно дружество, независимо дали то се казва Булгартабак или Нефтохим – Лукойл, или което и да било то. На територията на Република България действат стотици, хиляди, стотици хиляди дори дружества и от ранга на Булгартабак са поне 30 – 40. Поне – говоря като обеми, като брой заети лица и т.н., и т.н.
Отнасям се с изключителна загриженост и внимание към всяко дружество, а Булгартабак не е кое да е дружество. Но какво можем да направим? Това е целта на днешното събиране и аз смятам, че извън парламентарния контрол и, ако е нарушен договорът, изискване към изпълнителната власт да приложи всички необходими и предвидени от закона санкции, мерки и т.н., ние не можем да направим друго, освен да имаме някаква законодателна инициатива по някои от казусите, който би могъл да помогне, да кажем, да се запазят работните места или да се развие, или да има някоя яснота и т.н.
Държа да ви уверя, че стотици са предприятията в България, в това число на много големи международно известни компании – застрахователни, банки и т.н. – чиято крайна собственост не е ясна. Такава е за съжаление световната икономическа практика и добре, че се получиха тези събития от преди един – два дни, та да бъдат оценени и нашите усилия – на българския парламент – от преди година, година и половина, да се опитаме да ограничим дейността на компаниите с неясни собственици – офшорните компании и подобните на тях.
Но Булгартабак не е единствената компания, в която крайният собственик не е ясно кой е. Не искам да споменавам други имена, защото нямам право в тези условия, които в момента са създадени като негативно отношение към офшорните практики. Може би ще накърня доброто име на много големи компании, повярвайте ми – и в застрахователния, и в банковия, и в петролния и т.н. бизнес.
Но аз съм съпричастен към усилията да намерим път, да видим кой е този собственик. Ако той е физическо лице, може би той, като се яви пред вас, ще отвори фабриката или може би ще нареди на мениджърите да отворят фабриката, или може би той не е наредил на мениджърите да я затворят. Не знам. Защото неистовото усилие, което се полага, за да се види кой е крайният собственик, аз го разбирам само в контекста на Вашите изконни права да защитавате хората, които са Ваши членове. Аз мисля, че тук имаме еднакво виждане.
Извън това не виждам никакво друго основание. Но това основание е достатъчно. Може да се яви някой голям инвестиционен фонд. Случаи зад офшорни компании да стоят големи инвестиционни фондове има. Може би този фонд ще дойде, ще откликне на Вашите искания и т.н. Целият въпрос се свежда до това какво полезно можем да направим ние заедно тук с вас. В рамките на тази полезност не можете да намирате действия по отношение на търговски договори, по отношение на практики, по отношение на каквото и да било, което излиза извън компетентността на Народното събрание, освен, разбира се, да получите нашата съпричастност и нашето изискване към изпълнителната власт да изпълнява стриктно всички поети ангажименти. Това виждаме, че се прави и вие самите казахте, че това наистина се извършва в срокове, добре и се докладва тук пред вас.
Смятам, че ще бъде добре да имаме яснота по тези въпроси – с какво точно може да се помогне.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Господин Караниколов, миналия път, ако си спомням, на предишното заседание, когато за пръв път Ви изслушахме, ако не бъркам, Вие бяхте казал, че сте пратил писма първо до собственика - за среща с него, и второ, с искане от собственика да се разсекрети договорът. Така ли е това и има ли някакъв резултат? Чакате ли някакъв резултат и в какви срокове?
Заповядайте, господин Караниколов.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Изпратили сме писмо. За първото писмо има обратна разписка, че е получено. За второто – още не. Нямаме отговор. Веднага ще Ви уведомя при отговор и ще им пуснем още едно напомнително писмо.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И още един въпрос, който много ме впечатли – отговорът на синдикатите миналия път. Господин Никифоров, някой от Вашите хора мисля, че го каза, че капацитетът на фабриката в Благоевград е три пъти по-голям от потреблението на цигари в България. Така ли е?
ЮЛИ МАНОЙЛОВ (председател на Национален синдикат на работещите в тютюневата промишленост, КТ „Подкрепа“): Четири пъти!
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Капацитетът на фабриката в Благоевград е четири пъти – само на тази фабрика – по-голям от потреблението на цигари в България?
ЮЛИ МАНОЙЛОВ (председател на Национален синдикат на работещите в тютюневата промишленост, КТ „Подкрепа“): От потреблението на български цигари в България. Тоест, делът на българските цигари, които в момента се продават в България.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Колеги, има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Цочев?
КИРИЛ ЦОЧЕВ: В чисто оперативен план се обръщам към профсъюзите. Дайте да направим един график. В какъв смисъл? В двуседмичен срок какво искате от Агенцията, какво искате от министерствата, какво искате от парламента. И пак да се съберем тук и да упражним пак някакъв контрол. Но аз в момента не виждам, че излизаме с решение, защото парламентът не може да вземе това решение – под стража да доведе новия собственик. Няма как да стане.
Затова ви моля, защото Вие сте заинтересованата страна. Кажете какво може законово да се направи. Анализ примерно на приватизационния договор! Агенцията има ли възможност? Аз не виждам без цифрите вътре в него каква голяма търговска тайна има и да не може да се направи един икономически анализ – това, което искат профсъюзите.
РЕПЛИКА: Това предшества подписването на договор!
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Да, би трябвало да го има. Да, това предшества подписването на договора. Но в този смисъл да вървим, иначе виждате, че разговорът се затваря. Излизате навън и какво ще кажете на тези хора навън? Онези там, горе, не взеха никакво решение. Ама как да вземем решението? На каква база да го вземем?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Никифоров, току-що отвън се чуват възгласи: „Чакаме, чакаме!“ Какво чакате?
Молбата ми е да видим заедно какво можем да решим.
ВАЛЕНТИН НИКИФОРОВ (вицепрезидент на КНСБ): Определете един срок, в който Министерството на икономиката и Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол да предприемат действия. Ние от първия ден сме против тази приватизация, от първия ден, и правихме протестни акции. Да не се връщаме назад. Но до момента, пет години е неясно кой кой е, къде е и какво и що прави.
Не искаме да се връщаме назад. От Благоевград БТ се изнесе един цял цех и 170 човека отидоха в Пловдив, след което ги съкратиха. В момента имат само 4 човека. Един цял бранш изчезва от икономиката на България и ние стоим и гледаме. Да не говорим тези високопарни неща, че има груби нарушения на Кодекса на труда и на евродирективи. Дайте да ги констатираме. Дайте един срок вие като Комисия по икономическа политика. Нека министър Лукарски и господин Караниколов предприемат тези действия. Какво толкова е тайна след пет години приватизационният договор? Да видим клаузите какви ангажименти са поети, седалище, могат ли да се местят, не могат ли да се местят.
Аз задавам един въпрос към господин Караниколов. След 11 месеца и 29 дни трябва някой да установи дейността на София БТ. Това е високотехнологично производство. Вътре електротехниците всички са електроинженери. Не можеш да отидеш с една гумена лента и да го залепиш. Няма как да се възстанови. Тогава ще констатираме, че предприятието го няма. Половината от нас няма да ги има тук.
Дайте вие някакъв срок. Ние се опитваме чрез натиск да направим нещо. Ние на хората какво ще им кажем? Вземете парите и бягайте! Имате по-големи обезщетения. Ако има кажем: недейте, не напускайте, ще минат по Кодекса на труда по два месеца обезщетенията и ще ругаят синдикатите. Нашите адвокати върху какво да работят?
Ето, констатирано е от Инспекцията по труда. И какво от това? На 1 април всички бяха там и не ги допускаха вътре във фирмата. Написано е! И какво от това? Има хора над закона. Има мениджъри над закона. Те са готови да платят 7 млн. лв. за обезщетения и заплати само и само да махнат тези 400 човека. Какво им пречат?
Така че, ако вие от парламента не можете ли да дадете срок на министър Лукарски? Аз затова благодаря на адвокат Пенков, защото от август месец е имало възможност да се действа по тези поставени проблеми и когато някой идва и казва: извинявайте, но ние сме го написали….. Ами, когато стана кризата, Меркел защо извика сто процента частните фирми – „Форд“ и други – и направиха програма как автомобило-строенето да остане и икономиката да расте. Ние какво правим? Кой да го направи? Министър Лукарски! Има министър на икономиката. И е нормално да се предприемат тези действия, защото другото е 400 човека да си отидат, 6 800 души от Кремиковци, от „Плама“ – Плевен, от ОЦК – Кърджали. Всички тези, един по един искате ли да ги изброя?
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Никифоров.
Господин Караниколов, заповядайте.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Благодаря Ви, господин председател.
Искам да е ясно, че след приватизацията до преди един месец дружеството работеше изключително добре и се увеличаваха и оборотите, и късовете цигари, които правеха. Мисля, че това и вие можете да го потвърдите. Тоест, по никакъв начин от ваша страна не сте искали или не сте ни уведомявали за някакви нередности. След приватизацията дотук, преди един месец, дружеството вървеше изключително добре и това може да се докаже и от приходите, които има от дейността му, съответно и от акцизите, които са платени.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Бих искал да добавя нещо. Аз съм правил справка и за данъците. Платените данъци също са повече, което доказва, че има повече дейност за последните пет години.
Другото, което бих искал да кажа, е, че ако основният проблем, който вие искате да поставите пред нас, е собствеността върху дружеството – кой е крайният собственик – нашите действия – пак ви предупреждавам – трябва да бъдат върху няколкостотин български компании, не само върху една, тъй като законодателство не се прави за една, нито за две, нито за три.
Няма да казвам – пак повтарям – други компании, за да не накърня доброто име и защото нямам право, но знам много, защото сме правили такива изследвания и сме наясно с тази проблематика. Целият въпрос се свежда до това, че обичайната търговска практика – аз не знам какъв е конкретният случай в Булгартабак – но обичайната търговска практика е този, който е собственик на едно търговско дружество, да е информиран за действията на мениджмънта, който той е избрал и той е оторизирал. Тоест, ако мениджмънтът предприема такива действия, не може да реши определен тип проблеми, не виждам как собственикът ще ги реши, след както мениджмънтът, който е избран и оторизиран от собственика, не ги решава. Той затова е мениджмънт. Затова получават големи, да не кажа колосални заплати и бонуси в по-големите компании в България и по света.
От тази гледна точка аз пак казвам за нашия контрол. Нашите функции са върху контрола и върху законодателството и то контрол върху едно приватизирано дружество. Ако срокът на договора изтече, ние няма да имаме в парламента никакъв контрол в това дружество и в което и да било дружество. Никакъв, както нямаме и върху търговските дружества изобщо в страната. Те си съществуват съобразно закона.
Основателен обаче е въпросът, който поставяте за трудовото законодателство. Аз смятам, че вие тези въпроси трябва да ги отнесете по съответния ред. Ако някой е нарушил колективния трудов договор или въобще трудовото законодателство, веднага да се предприемат действия и аз съм убеден, че вие ще ги предприемете. Но не е тук мястото просто, защото ние нито сме съд, нито сме борса, нито по някакъв начин можем да решим такъв въпрос. Можем да бъдем съпричастни и пак ви казвам – ако имате законодателни предложения, да ги обсъдим и да се опитаме да ги приложим. Няма с какво друго решение да излезем.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Трябва да кажа, че господин Цонев общо взето ми взе говоренето. Аз нямам нищо против да ми възложите някакъв срок за проверка на това, за което говори господин Никифоров – за нарушение на Кодекса на труда. И те имат доста мастити адвокати и знаят, че за съжаление, каквото и да прави Министерството на икономиката, не то е органът, който констатира такива нарушения. Има си Инспекция по труда, има си съдилища. Там е мястото, където могат да се правят заключения по отношение на Кодекса на труда, независимо това дали ни харесва или не. Такъв е законът и за съжаление Министерството на икономиката може би някога, преди 10 ноември 1989 г., е било орган, който е казвал дали има нарушения или няма. Но към настоящия момент нарушения на трудовото законодателство не могат да бъдат санкционирани или констатирани от Министерството на икономиката.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Има думата Корнелия Нинова. Заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Уважаеми колеги и гости! Освен „Чакаме“ отвън хората преди малко викаха и „Мафия!“. Обаче викаха тази дума, обърнати към Народното събрание и отново Народното събрание като институция ще понесе негативите, защото сега, като си излязат оттук синдикатите, отвън ще кажат: тия, депутатите нищо не правят, не си заслужават заплатите и живеят на гърба на народа и не решават проблемите.
Ние тук си прехвърляме сега отговорността, защото има разделение на властите в тази държава. Но защо не кажем директно и да препоръчаме на колегите от Булгартабак къде трябва да отидат. Кой продаде Булгартабак при тези условия? Той си има име и се казва Бойко Борисов. И тогава, когато го продаваше, и сега, когато имате проблем, е министър-председател на държавата. Значи адресатът на вашите очаквания и искани, без ние да се отказваме от това да ви помогнем, е Министерският съвет и Бойко Борисов.
Второ. Нека да не ги подвеждаме в това, че ние ще променим някакви закони. Уважаеми колеги от Булгартабак, ние ще ги променим както искате, но те ще важат занапред, от датата, от която ги приемем, занапред. Те няма да обхващат вашия казус и вашия проблем. Не можем да го решим със задна дата. Нямайте и тези свръхочаквания към парламента. Да, нашата работа е да правим добри закони и ние ще си свършим тази работа, но те няма да обхванат случая, който е от години назад. Не могат да го обхванат.
Правя едно предложение. Да възложим на министъра на икономиката да направи анализ и да внесе в нашата комисия информация какъв е финансовият ефект като финансова загуба за държавата България от това, което се случва. Колко по-малко акциз ще влезе, колко по-малко ДДС, колко по-малко осигуровки за тези хора в НОИ и в Националната здравноосигурителна каса, колко по-малко от тютюн - купен, преработен, продаден под формата на цигари или нарязан тютюн? Да им възложим да направят финансов анализ на загубата от ситуацията и някакви предложения за компенсация, нещо за политиката на държавата, на бюджета и т.н.
Защото очевидно това ще се отрази и на бюджета на България в някаква степен, каквато и да е тя.
Имам последно един въпрос към Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Чия е собствеността на марките в момента? Има ли задължение по приватизационния договор да се запази собствеността върху марките?
Благодаря.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Не, такъв ангажимент няма.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: За реплика има думата господин Цонев. Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Моите почитания, колежке Нинова, но този анализ не върши никаква работа поради простата причина, че трябва да направим тогава анализ и да кажем колко е загубата за държавата от дейността, примерно, на Лукойл, тъй като в момента са много ниски цените на петрола и акцизът, и ДДС, и всичко, което е на база суров петрол, пада като постъпления.
Тоест, има неща, които трябва да се кажат. Никой не си затваря предприятие ей така, защото му е хрумнало. Очевидно икономическата ситуация го налага. Кой затваря печеливша дейност? Някой луд, ненормален ли? Кой ще направи това нещо? Кой си коли кокошката, която му снася златни яйца? Явно някакви условия в страната и в света постоянно диктуват затваряне на производства, постоянно има реорганизации, постоянно има свиване или разширяване. Това е нормална икономическа дейност. Ние не можем да влезем в тази дейност от гледна точка на плановете на собствениците. Един такъв анализ на нас за какво ще ни послужи? Ако това е държавно предприятие, о, кей. Но то е частно предприятие. Ние какво ще направим с този анализ? Каквото ще направим с анализа, да кажем, свива ли се спиртната индустрия или нефтената. Това са частни сектори. В момента, в който сме решили да приватизираме едно предприятие или един сектор, ние вече влизаме в тази хипотеза, че собственикът си определя политиката.
Виждаме от приватизационния договор, от частите, които ни показвате от него, а те са твърде малко, че все пак има някаква защита. Тук виждам за определени години запазване на персонал, което е абсолютно непазарен принцип. Той е чисто социален. Значи държавата си е свършила работа. Виждаме запазване на невъзможност да бъдат затворени дружества, да се сменят седалища, да се плащат данъци другаде, да кажем в някой данъчен рай, което значи, че от малкото, което виждаме от приватизационния договор, че има и социални моменти в него, има и фискална защита в него. Но ние да отидем отвъд това и да искаме: дайте да видим има ли икономическа изгода или неизгода?
Правилно ме разберете. Това не може да бъде направено за нашите нужди, за нуждите на Комисията по икономическа политика. Не ни върши никаква работа.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Има думата госпожо Полина Карастоянова.
ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Намирам, че позициите, които бяха изразени до този момент, дават една ясна картина за ситуацията по казуса в развитие.
Министърът направи едно разумно предложение – да подготви и да представи на комисията един своеобразен преглед-анализ на трудовото законодателство и да стане ясно, ако има нарушения в него, дали могат да бъдат предприети някакви мерки.
Прави ми също така впечатление, че в писмото, което сте адресирали, липсва вицепремиерът по социалните политики и труда Ивайло Калфин, който всъщност ресорно отговаря именно по въпросите, които могат да бъдат предмет на един такъв анализ.
Обръщаме се към Вас с настояване и той да бъде включен във Вашето писмо, така че да имаме три седмици по-късно – правя предложение, господин председател, след три седмици да имаме възможността отново в Комисията да бъдем запознати подробно установени ли са някакви такива възможности за изясняване на проблеми, свързани с трудовото законодателство.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Последно за изказване има думата госпожа Ахмедова.
Преди това за едно изречение поиска думата госпожа Георгиева.
ЛЮБКА ГЕОРГИЕВА (конфедерален секретар на КТ „Подкрепа“): Казвам се Любка Георгиева и съм конфедерален секретар на КТ „Подкрепа“.
Слушах внимателно през цялото време, защото онова, което ние искаме от вас, го казахме и миналия път. Вие се опитахте тук в рамките на едно невероятно говорене да ни убедите как ние неправилно сме адресирали, тоест, не разбираме какво означава законодателна власт. Господин Цонев употреби маса думи, за да ме убеди, че тогава, когато на територията на Република България нещо се казва частна собственост, за него едва ли не не важат общите закони, които уреждат взаимоотношенията.
Колкото до това къде ние и какво сме адресирали, естествено, че сме наясно. Нарушенията на Кодекса на труда естествено сме ги отпратили натам. Но вие нали сами разбирате от онова, което се опитваме да ви кажем, че сме в абсолютна безизходица и не искайте аз да ви давам предложения за промени в българското законодателство. Аз съм гласувала и съм ви пратила тук, надявайки се и вие ме убеждавате, когато ви избираме, че вие имате идеи как да управлявате държавата.
Така че ще ви помоля, ние ще си изпълняваме нашите задължения. Откровено ви казвам, да, в безизходица сме. Затова търсим помощ откъдето бихме могли и капчица да намерим. Няма да кажем на хората, че вие не си заслужавате заплатите. Ние ще кажем, че се опитваме заедно с вас да търсим някакъв вариант работните им места да бъдат запазени, защото другото е абсолютен цинизъм, да говорим колко те ще получат обезщетение. В рамките на едни задължения за колко време биха ги похарчили тези 15 хил. лева, ако ги получат евентуално?
Вярно е, че закъсняхме с реакцията. Вярно е и това, което и вие ни казвате. Да, до един месец нямаше никакви симптоми, но и другото е истина. Тогава, когато проблемът е при нас, нека да се опитаме да намерим някакво решение. Не можем да си прехвърляме проблемите в изпълнителна, законодателна власт, синдикати. Затова сме тук.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
Последно има думата госпожа Ахмедова.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Благодаря Ви, господин председател. Точно в контекста, в който приключи госпожа Георгиева, аз имам конкретно предложение към министър Лукарски.
Но преди да си формулирам предложението пред всички вас искам да цитирам чл. 2 от Закон за тютюна и тютюневите изделия, за да прозвучи точно как е записано там:
„Чл. 2. Държавната политика в областта на тютюна и тютюневите изделия се ръководи и осъществява от Министерския съвет.
(1) Министърът на земеделието и храните провежда държавната политика и упражнява контрол в областта на производството и промишлената обработка на тютюн.
(2) Министърът на икономиката провежда държавната политика и упражнява контрол в областта на тютюневите изделия.“
В тази връзка ще помоля господин Лукарски за следващото заседание на Министерския съвет, тъй като орган, който провежда държавната политика в областта на тютюна и тютюневите изделия по закон е Министерският съвет, да направи предложение на следващото заседание на Министерския съвет в дневния ред да включат точка, в която да обсъдят положението с Булгартабак и тютюна и тютюневото производство, и да излязат с конкретни предложения или решения, тъй като те са органът, който упражнява държавната политика в тази област.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря, госпожо Ахмедова.
Преди да закрия дебата по точка първа от дневния ред, искам да се уточним за следното. В триседмичен срок ще искаме господин министър Лукарски и господин Караниколов да докладват в Комисията по икономическа политика и туризъм първо, нарушения по Кодекса на труда, и второ, текущо развитие на ситуацията покрай разсекретяването на договора, среща със собствениците и всичко, свързано с казуса „Булгартабак – София“.
Закривам дебата по точка първа.

Продължаваме с точка втора от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението относно Единния патентен съд, № 602-02-6, внесен от Министерския съвет на 12 март 2016 г. – първо гласуване.
По точка втора от дневния ред гости са:
от Министерството на икономиката: Божидар Лукарски – министър на икономиката, Силвана Любенова – директор на Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“ и Десислава Георгиева – началник на отдел в Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“;
от Патентно ведомство: Камен Веселинов – председател на Патентно ведомство и Мариана Рашева-Цвяткова – директор на Дирекция „Правна“.
Господин министър, по тази точка, тъй като ние не сме водеща комисия и тъй като ние много внимателно си четем мотивите, ще Ви помоля имате ли да добавите нещо допълнително извън това, което е написано в мотивите. Може би и председателят на Патентното ведомство ще вземе думата. Виждаме го тук.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Аз нямам какво да добавя, господин председател.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин проф. Веселинов? Заповядайте.
КАМЕН ВЕСЕЛИНОВ (председател на Патентно ведомство): Благодаря Ви, господин председател.
Нищо драматично не бих добавил. Имаше и други комисии, на които беше разпределен законопроектът. Изказаха се известни съмнения. Изказаха се съмнения, че се променя структурата на българската съдебна система, че се създават органи. Няма такова нещо. Органите, които се създават, не са в българската съдебна система, те са в европейската съдебна система. Създава се европейски съд, който ще се занимава с единния европейски патент.
Има известен финансов аспект, свързан с бюджета, който обаче не е драматичен за една държава. През първата година след влизане в сила на споразумението България ще дължи около 15 000 евро за издръжка на този съд. На база на различни показатели, минаващи през брутния вътрешен продукт, през броя на случаите, в които се атакуват такива патенти от българска страна и подобни неща, на нас се падат 0,15 процента от издръжката на този съд. Тоест, през първата година ще има разход около 15 000 евро, през втората година – 9 000 евро и така намалява нататък.
Не са драматични разходите. Това е основното.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Имам един конкретен въпрос. Това е нов съд, Патентен съд. Досега каква е била практиката? Къде са се гледали тези спорове?
КАМЕН ВЕСЕЛИНОВ (председател на Патентно ведомство): Досега съществуваха европейски патенти, които могат да се заявят в Европейското патентно ведомство, а заявителят посочва, ако му бъде издаден такъв патент, в кои държави иска да бъде валиден този патент и от Европейското патентно ведомство документацията се препраща на съответните държави, където се иска валидност, валидират се там патентите и започва по национален ред закрилата и съответно плащането на такси в съответните държави. Съответно валидираните патенти са подсъдни в съответната държава по националното законодателство.
Общият европейски патент ще бъде валиден в целия Европейски съюз, засега без две държави – без Испания и Полша, които не подписаха това споразумение. Ще се плаща една такса, а не във всички държави поотделно, както беше досега, и тази такса е значително по-малка отколкото сумата от 25-те такси, които се плащаха досега.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, има ли други въпроси към вносителите? Не виждам.
Предлагам по точка втора от дневния ред да преминем към гласуване.
Моля, гласувайте така предложения законопроект.
Гласували: "за" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Законопроектът за ратифициране на Споразумението относно Единния патентен съд, № 602-02-6, внесен от Министерския съвет на 12 март 2016 г., се приема на първо гласуване.

Преминаваме към точка трета от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за финансиране между Република България и Европейския инвестиционен фонд, на Споразумението между кредиторите относно Инициативата за малки и средни предприятия (МСП) между Република България, Европейския съюз, Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд и на Договора за залог между Република България като залогодател и Европейския инвестиционен фонд, като заложен кредитор, № 602-02-13, внесен от Министерския съвет на 28 март 2016 г. – първо гласуване.
По тази точка сме водеща комисия.
Гостите по тази точка са:
от Министерството на икономиката: Божидар Лукарски – министър на икономиката, Ивелина Пенева – главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и Калин Маринов – заместник-главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“.
Господин министър, може би няколко думи все пак ще кажете, за да ни информирате.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Става дума за новата Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“, която е съвместна инициатива на Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка, изготвена в отговор на Заключенията на Европейския съвет от 27 и 28 юни 2013 г.
Идеята на тази програма е бързо увеличение на кредитирането на малки и средни предприятия, предвид тяхното значение за растежа на икономиката и за създаване на нови работни места. В България, 75 процента от заетите лица работят в малки и средни предприятия и създават 60 процента от добавената стойност.
Достъпът до финансиране на малки и средни предприятия продължава да бъде предизвикателство в нашата действителност и въпреки добрата ликвидност на банките към момента, те все още поставят високи изисквания и проявяват несигурност при отпускането на кредити, особено за малки и средни предприятия.
Един от начините за справяне с тези моменти е използването на финансовите инструменти. Именно такъв е Оперативната програма „Инициатива за малки и средни предприятия“. Тя представлява финансов инструмент за неограничени гаранции за покриване на кредитния риск по заеми, лизингови плащания или гаранции за малки и средни предприятия, без таван в портфейла. Това не е безвъзмездна финансова помощ, дължа да подчертая. Финансовият инструмент стъпва върху положителния опит от изпълнението на подобен вид инструменти през предишния програмен период в рамките на Инициативата „JEREMIE“ по Оперативна програма „Конкурентоспособност“.
Бюджетът на програмата към настоящия момент е 102 млн. евро от Европейския фонд за регионално развитие. По програмата не се изисква национално съфинансиране. Много е важно да се подчертае, че такова не е предвидено. Деветдесет процента от средствата се изплащат веднага от Европейската комисия, а останалите 10 процента – при договарянето на всички средства с финансовите посредници.
В допълнение на приноса по линията на тази оперативна програма за изпълнението на инструмента са привлечени финансови ресурси и по линия на Европейския съюз по програмата „Хоризонт 2020“, Европейска инвестиционна банка и Европейски инвестиционен фонд.
Очаква се чрез инструмента да бъдат гарантирани нови заеми, отпуснати от банките, чиято стойност да набъбне поне до 600 млн. евро. По време на преговорите за таксите бе постигнато обвързане част от таксите, която се изплаща на Европейския инвестиционен фонд за управлението на инструмента, да бъде обвързана с постигането на заложените нива на ливъридж.
Гаранциите се предоставят от Европейския инвестиционен фонд, тоест, доста по-висок гарант, като се покриват за разлика от преди в програмата „JEREMIE“, където стигаха до 25 процента, сега са до 60 процента от загубата на всеки кредит, без лимит на покритието на ниво „портфейл“, както вече отбелязах.
Другото, което мога да добавя, е, че сроковете, които са свързани с изпълнението за България, са период на поемане на задължение от страна на България спрямо Европейския инвестиционен фонд за изплащане на приноса от Оперативната програма е 31 декември 2016 г. Период на прилагане, през който Европейският инвестиционен фонд може да договори приноса по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“, е пак 31 декември 2016 г. Период, по време на който финансовите посредници имат право да отпуснат и включат ново дългово финансиране по съответното оперативно споразумение, е 31 декември 2019 г. Срокът може да бъде променен от Съвета на инвеститорите, но не може да бъде по-дълъг от 31 декември 2023 г.
Във връзка с тези срокове молбата ми е към Народното събрание – това беше и препоръката и молбата от Европейския инвестиционен фонд и от Европейската комисия – да бъде ратифицирана от Народното събрание тази оперативна програма колкото се може по-бързо, за да могат да разчитат на това финансиране малките и средни предприятия, които действително очакват това финансиране. Голяма част от въпросите са свързани именно с възможността за сроковете, в които може да се използва.
Това е от мен. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, има ли въпроси по този законопроект? Ако няма, закривам дебатите. Предлагам да преминем към гласуване.
Моля, гласувайте законопроекта.
Гласували: "за" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Законопроектът за ратифициране на Споразумението за финансиране между Република България и Европейския инвестиционен фонд, на Споразумението между кредиторите относно Инициативата за малки и средни предприятия (МСП) между Република България, Европейския съюз, Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд и на Договора за залог между Република България като залогодател и Европейския инвестиционен фонд, като заложен кредитор, № 602-02-13, внесен от Министерския съвет на 28 март 2016 г., се приема на първо гласуване.

Преминаваме към точка четвърта от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението за участие на Република Хърватия в Европейското икономическо пространство (ЕИП), на трите свързани с него допълнителни протокола и на заключителния акт към споразумението, № 602-02-12, внесен от Министерския съвет на 28 март 2016 г. -- първо гласуване.
Гостите по тази точка са:
от Министерство на икономиката: Божидар Лукарски – министър на икономиката и Дияна Найденова – директор на Дирекция „Външноикономическа политика“.
По тази точка, доколкото знам, също сме водеща комисия. Това си е ратификация.
Вносителите имат думата. Заповядайте, накратко. Чели сме мотивите.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Няма какво да добавя към мотивите. Наистина става дума за чиста ратификация. Ако има въпроси, сме готови да отговорим на тях.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, има ли въпроси, изказвания? Не виждам.
Предлагам да преминем към гласуване по точка четвърта от дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Законопроектът за ратифициране на Споразумението за участие на Република Хърватия в Европейското икономическо пространство (ЕИП), на трите свързани с него допълнителни протокола и на заключителния акт към споразумението, № 602-02-12, внесен от Министерския съвет на 28 март 2016 г., се приема на първо гласуване.
Благодаря Ви, господин министър Лукарски.

Преминаваме към точка пета от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 654-01-34, внесен от Цвета Караянчева и група народни представители на 16 март 2016 г., и на законопроект за допълнение на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, № 654-01-39, внесен от Найден Зеленогорски и група народни представители на 23 март 2016 г. -- първо гласуване.
Гости на нашето заседание по тази точка са:
от Министерство на регионалното развитие и благоустройството: Мирослава Владимирова – директор на Дирекция „Концесии“;
от Министерство на туризма: Александър Манолев – заместник-министър на туризма, Албена Михайлова – главен секретар и Екатерина Дацова – директор на Дирекция „Правна“;
от Министерство на земеделието и храните: Стилян Митев – директор на Дирекция „Поземлени отношения и комасация“, Стоил Дудулов – началник отдел в Дирекция „Поземлени отношения и комасация“, инж. Тони Кръстев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите, Валентин Чамбов – директор на Дирекция в Изпълнителна агенция по горите и Даниела Ангелова – директор на Дирекция в Изпълнителна агенция по горите;
от граждански организации: Димитър Канариев – Национална асоциация „Българско Черноморие“, Ваня Бижева – Български център за устойчивост и екологичен инженеринг, Филип Цанов – Природата за хората и регионите и Славейко Стайков – Национална коалиция „За да останат хора в България“.
Господин Зеленогорски ми обеща, че най-късно в 15.15 ч. ще бъде тук. Той е на заседание на друга комисия. Сега е 15,30 часа
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, господин Зеленогорски ми изпрати SMS, че закъснява. Аз не съм сред вносителите на законопроекта обаче, което ни поставя в ситуация служебно Вие може би да го представите.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Не, аз нямам намерение да го представя. Този път Ви давам думата Вие да го представите, ако желаете.
По този законопроект не сме водеща комисия. Вече имам някои писмени предложения от неправителствени организации. Молбата ми е всичко, което касае предложения за поправки между първо и второ четене, да се отнася към водещата комисия или към отделни народни представители.
Запознати сме с материалите и с предложенията. Мотивите сме ги чели. Има ли въпроси от народните представители или изказвания от гостите? Имаме достатъчно гости и достатъчно различни мнения по законопроекта. Който желае да се изкаже, заповядайте, имате възможност.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Бих помолил, господин председател, предвид сложността на материята, по която имаше сериозни обществени дебати и напрежение, да чуем становището на гостите дали този законопроект решава проблема според тях, тъй като независимо, че мои колеги са вносители, аз не съм го подписал, тъй като имам своите съмнения.
По тази причина е важно гостите, които са от отделните министерства или неправителствени организации, да вземат думата, да чуем тяхното становище, бележки, резерви, дали това е правилният път или има друго, по-добро решение на обществения казус, който на всички нас е добре известен.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Има въпроси към гостите ни.
Заповядайте, господин заместник-министър. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР МАНОЛЕВ: Министерството на туризма подкрепя предложението на госпожа Цвета Караянчева и група народни представители, като нашите мотиви са, че така направено предложението, е част от новия модел за управление на плажовете, който Министерството на туризма изготвя в момента.
Тъй като темата предизвика широк обществен интерес, беше проведено обществено обсъждане, след което се създаде работна група в Министерството на туризма с представители на различни заинтересовани страни. Тази работна група трябва да разработи и предложи ясни и приемливи правила за къмпингуване.
В тази връзка министърът на туризма пое ангажимент тези правила да бъдат създадени и разписани именно в Закона за туризма.
Така че, общо взето, Министерството на туризма подкрепя законопроекта, като по този начин отпада забраната за къмпингуване, което предизвика обществения интерес, докато се разпишат ясни правила и това да стане именно в Закона за туризма.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Тоест, по законопроекта, внесе от Цвета Караянчева и група народни представители Вие го подкрепяте?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР МАНОЛЕВ: Да, точно така.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: А по другия законопроект?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР МАНОЛЕВ: Другия законопроект не го подкрепяме, тъй като той касае, първо, територията на цялата страна, а не само Черноморското крайбрежие, което пък от своя страна ние считаме, че излиза извън предметния обхват на действащия Закон за устройство на Черноморското крайбрежие.
Освен това къмпингуването и към настоящия момент е регламентирано в Закона за туризма и ние считаме, че там трябва да бъде направена промяната.
Също така има предвидена наредба, която трябва да бъде изготвена между четирима министри. Нашето становище е, че основните правила и регулации за къмпингуване на територията на цялата страна, в това число и извън категоризираните къмпинги, следва да бъде предмет на закон, а не на подзаконов нормативен акт.
Министерството на туризма не подкрепя така направеното предложение със законопроекта на Найден Зеленогорски и група народни представители.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Сега да дадем думата на гостите.
Заповядайте, господин Канариев.
ДИМИТЪР КАНАРИЕВ (Национална асоциация „Българско Черноморие): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин заместник-министър! Казвам се Димитър Канариев, Национална асоциация „Българско Черноморие“.
Становището на нашата асоциация, която има достатъчно широка представителна извадка на различните социални групи, живеещи и работещи по Черноморието, е да остане в сила т. 9 от ал. 2 на чл. 10, в която е предвидена регулация, забраняваща къмпингуването и паркирането само в зона „А“.
Бих искал да напомня, че обществените брожения бяха предизвикани от законопроекта за туризма, където се предвиждаше забрана на своеволното къмпингуване на цялата територия на страната. Тук говорим само за така важните плажове, които са природен ресурс. Има становище на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което казва, че не може да се окупират плажовете и върху тях да се изграждат преместваеми обекти като колиби, каравани и т.н. Достъпът до тях трябва да бъде свободен за всички туристи и за всички граждани.
На следващо място, законодателят е предвидил в последното изменение на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие създаването на плажове за природосъобразен туризъм. Практиката до момента през последните над десет години, а ако отпадне и тази забрана в т. 9, ще продължи да бъде и в бъдеще, торпилира идеята на законодателя и добрите му намерения за създаването на тези плажове и опазване на биологичното разнообразие и екосистемите.
Тоест, ако не само тези три плажа, ами над 20 – ние сме картирали по наш собствен проект – които са превръщани на катуни и малки градчета, без никакви хигиенни норми, с палене на огньове, до всяка палатка – септични ями и т.н. Но темата с екологичните последствия от своеволното къмпингуване достатъчно беше дискутирана напоследък.
Искам да обърна внимание на други моменти. Законът предвижда и вменява императивно задължение на общините да вземат от останалите обичайни плажове, които са дадени на концесия или под наем, да заделят 50 процента от приходите си общините, за да осигурят санитарно-хигиенни действия по поддръжка, водно спасяване и сметоизвозване.
Да оставим настрана, че теренът не навсякъде е подходящ за извършване на тези дейности. Но практиката до момента по данни на община Бяла е, че от достъпните места на Карадере извозва 160 тона боклук на сезон. Плаж „Корал“ – 130 тона. Тоест, имаме наличие на една несправедлива норма, която задължава местните общности да плащат или може би да се формира някакъв фонд с държавна субсидия, която да подпомага общините за това нещо. По формулата, която е зададена в закона, община Бяла разполага само с 20 000 лв. за идния летен сезон. Това е крайно недостатъчно. С какво да се платят за няколкокилометров плаж заплатите и осигуровките на спасителите, с какво ще се прави сметоизвозването?
На следващо място, е защитата на частната собственост.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Имам въпрос към Вас. Вие днес ми изпратихте цялото това изложение. Имам го. Много професионално, много добре е направено. Изпратили ли сте го на всички наши членове на комисията? Защото да го повтаряме сега, няма никакъв смисъл. Ние го имаме.
ДИМИТЪР КАНАРИЕВ (Национална асоциация „Българско Черноморие): Изпратили сме го на e-mail на народните представители от Комисията по икономическа политика и туризъм.
Само ще посоча акцентите, без да отнемам излишно от Вашето време.
За запазването на частната собственост има икономически показатели на Световната банка. България участва в такива класации. Какво даваме на останалите икономически субекти като сигнал, как ще очакваме направа на тези къмпинги дори и при една нова регулация в Закона за туризма, за която ние, от гражданското общество ще бъдем активна страна и също ще направим предложения така, щото да вървим в градивна посока.
На следващо място, апелирам към Вас да прецените въпроса за националната сигурност. Къде е толкова проблемът в зона „А“ – плажа с дюните и 100 метра зад тях – да остане в сила тази забрана? Ако стане нещо, кой ще носи отговорност? Собственикът, който с жандармерия ли трябва да си влезе във владение на собствеността? Тези хора са агресивни и са много. Какъв ще бъде отзвукът за нашия туристически продукт?
Това е, което имам да кажа. Надяваме се да остане тази забрана в сила, за да можем да имаме един по-добър туристически продукт.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз пак Ви казвам, че много професионално и добре ви е направено предложението. Дайте го в писмен вид във водещата комисия. Комисията по регионално развитие и благоустройство са водещата комисия. Дайте ги там или, ако имате желание някой от народните представители да ги внася, ще водите разговори с тях.
ДИМИТЪР КАНАРИЕВ (Национална асоциация „Българско Черноморие): Да, ще ги изпратим на водещата комисия.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин Иванов.
ПЛАМЕН ИВАНОВ (управител на къмпинг „Златна рибка“): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Казвам се Пламен Иванов и девета година управлявам един от малкото останали къмпинги по Южното ни Черноморие – „Златна рибка“.
Откакто стъпих във владение на този къмпинг, с всяка измината година – да не изпадам в детайли какво се случва – видно от факта, че миналата година са ни посетили чужденци от 40 националности, трябва да говори за какво става въпрос.
Моята икономическа стратегия е съвсем друга. Но моята молба е, тъй като с министър Ангелкова – съжалявам, че я няма – може би беше преди година от последната ни среща с нея в община Созопол, където бях поканен, какво се случи? Нищо!
Аз съм сигурен, че тя далеч сама не може да реши този проблем, защото по принцип самият термин „биокъмпингуване“ няма никаква логика. Защото то е или къмпингуване, което предполага някаква категоризационна дейност, някакъв режим на контрол в зависимост от услугите, които предлага и т.н., и т.н., получава съответната звезда, или не е.
Там, където няма ред, какво има? Беззаконие и анархия. Аз съм съгласен, че българският народ е обеднял до болка. По тази проста причина моите цени са направо смешни. Те не могат да бъдат тема на този коментар, но молбата ми е, тъй като това е един много сериозен проблем, да не се политизира в никакъв случай по простата причина, че съм пряк наблюдател, пряк свидетел съм на това как се експлоатира горска територия, на първа линия в изключителна зона, без никакви категоризации, в скандална заменка и т.н., което предполага липса на контрол, липса на касови апарати, баджове, осигуровки, договори е т.н. Затова според мен тези четири министерства – Министерството на земеделието и храните, Министерството на околната среда и водите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на туризма – трябва да излязат с едно общо становище в тази посока. Как се отдават плажовете на концесия и има ясни правила какво може да има там, какво не може да има, каква схема на разположение да има. Минава съответната комисия, съгласува се, гледа се, одобрява се. Да. Но в неурбанизираните територии, които нямат никакъв статут, освен че са горски територии, да се толерира, влизайки в сила на тези два законопроекта, това е просто престъпление, да не казвам безхаберие. Защото аз се учудих още на предишното заседание, когато се председателстваше от господин Зеленогорски, нямаше нито един собственик – нито на къмпинг „Градина“, нито на някой от по-известните, дори, ако искате, къпинги или нещо от този сорт. Понеже тогава също беше ограничено времето, не исках да влизам в детайли, за да ги попитам: кой от тях е ходил, регистрирал се е и да види за какво става въпрос, какви условия се предлагат, за да гласуваме нещо, което оттук влязло, оттам излязло. Никой не беше поканен.
В момента се учудвам, защото съм единственият човек, който представлява може би тази общност, която не е малка. А туризмът е един от водещите отрасли на икономиката ни. Така че за мен това просто не е сериозно.
Наистина в резюме аз съм категорично против влизането в сила на този параграф 1, който е срамен, безотговорен и въобще не знам как да го определя по простата причина, че т. 9 трябва да остане там, още по-малко, докато влезе какъвто и да било закон с ясни правила, за да се уточни кое какво е, що е и защо е, а не да се отменя тази забрана, докато, видите ли, решим да измислим някакъв закон. Помислете си, дори от гледна точка на един работодател, тъй като лятото събирам, горе – долу, по 40 човека персонал. Всеки един човек, всеки един мой служител е осигурен и няма 2 часа, 3 часа, 4 часа. Всеки е нахранен, има подслон, има това, има онова с 20 лв. укладка. Да не ви обяснявам какви са режийните – ток, вода, безплатни wi-fi, да не говорим, че правя неща, за които дори хората се чудят. Но хората ги виждат тези неща и ги оценяват. Затова аз се радвам и показателно е посещението на над 40 националности чужденци.
Това е моето резюме. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря, господин Иванов.
Други от гостите искат ли думата?
Заповядайте, господин Цанов.
ФИЛИП ЦАНОВ (Гражданска организация „Природата за хората и регионите“): Аз съм от гражданска организация „Природата за хората и регионите“.
Този проблем има три аспекта. Ще се опитам да се спра накратко и на трите. Единият е екологичен, вторият е икономически и третият е политически.
Екологичният проблем е ясен – замърсяване от Дуранкулак до Резово. След малко ще Ви покажа нагледно какво се случва.
Още през 1998 г. тогавашният законодател е преценил, че в защитените територии, които тогава са били 5 – 6 процента от страната, е забранено – това е съгласно Закона за защитените територии, чл. 21, ал. 13 и чл. 31, ал. 6 – в природо-национални паркове и други защитени местности бивакуването с изключение на определените за това места.
Всичко това е направено с цел опазване на околната среда. Паленето на огън също е много важно, защото по сведение на господин Костов от Агенцията по горите над 200 хил. хектара годишно се унищожават от пожари. Замърсяването с битови и химически отпадъци – също. Затова тогава законодателят със съгласието и под натиска най-вече на „зелени“ неправителствени организации е приел тези ограничения.
Нашето предложение, което е депозирано пред Комисията по регионално развитие и благоустройство в писмен вид, ще го депозираме и при вас, е в зоните от „Натура 2000“, където се разшири мрежата от защитените зони в страната с „Натура“ с още 34 процента. В тези зони съвсем резонно, за да са адаптирани и двата закона един към друг – Законът за туризма и Законът за защитените територии – да се забрани бивакуването с изключение на определените за това места и в зоните от „Натура 2000“. Тоест, в най-ценните от екологична гледна точка места да се забрани замърсяването. Това е нашето предложение по отношение на екологичната проблематика.
Другият е икономическият въпрос. Аз съм си направил труда да извадя някои данни. Това са „Дюни“ (показва снимка.). Тази кола, всички знаят, струва 200 000 лв. Заедно с караваните този човек не дава 1 ст. Колата е заровена до главините в дюните, които са защитени територии, за които имаше десетки протести. Това е цяло лято на морето. Една стотинка този човек не е дал, за да почива там. Общините плащат, както каза колегата, за неговото сметосъбиране, за всички разходи, които са свързани с тези територии.
Ето, показвам ви още снимки, за да видите какво е по тези места, за които се дебатира в момента. Това е Карадере, „Корал“. Ето ви плажа на „Корал“ какво представлява. Има цели огромни конструкции. Това е огромен град с около 3 000 човека без канализация, без тоалетна и никой не плаща 1 ст. Ето, това са тоалетните на тези места. Виждате пластмасовите бутилки, фекалиите са в почвата. Такива на плажа на „Карадере“ преброихме миналото лято 140.
Това е снимка също в „Дюни“ – защитени територии.
С този текст, който се гласи да се приеме, цялото това нещо отново ще бъде свидетелство. След като се даде такава публичност на цялата тази тема, аз предполагам, че колкото и грозно да звучи, че тълпи от хора ще си кажат: кой ще ми забрани? Явно е разрешено. Ще стане ад, особено на местата, където няма концесии. Това са може би стотици плажове, най-малкото са десетки, където няма концесионери, които не се охраняват. Това ще са тълпи от хора, които ще си опънат палатките и никой не може да ги спре.
Третият проблем е политическият, както казах. Всичко това са много лобистки промени, които се предлагат. Те се правят за дадена политическа сила, която е Партия „Зелените“. Тези промени са за нейните няколко хиляди активисти, които са свикнали така да летуват, без 1 ст. да дадат. Тази партия не е представена в Парламента, защото резултатите й са много скромни – 0,5 процента или 17 – 18 000 гласа. Но затова пък са много шумни.
Нашето огромно притеснение е, че тези промени, които се подкрепят от Министерството на туризма, са на базата на един популизъм, който няма никаква екологична и икономическа основа. Само ще ни сложи отново на страната на беззаконието и утре, обещавам ви утре, някой ще дойде и ще си опъне палатката тук, в градинката пред Народното събрание и ще каже: как, бе, аз имам право да си опъна палатката, където ща.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Цанов.
Други от гостите искат ли думата? Колегите?
Заповядайте, господин Бойчев.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Многоуважаеми господин председател, колеги! Аз имам един въпрос по законопроекта, който са внесли колегите Цвета Караянчева и група народни представители – делегират се права и се регламентира този казус, който е доста сериозен. Видяхме, че много широки дебати има по това къмпингуване да се регламентира в Закона за туризма.
Въпросът ми е към Министерството на туризма. По ваши разчети кога имате виждане да влезе този законопроект при нас в комисията и съответно в пленарна зала?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин заместник-министър, за отговор.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР МАНОЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
След проведеното обществено обсъждане, което беше на 20 март тази година, беше взето решение то да бъде удължено с три месеца, така че да имат възможност повече заинтересовани страни да дадат мнение и предложения, което вече се случва. Тези предложения се обработват в работната група, която е създадена към Министерството на туризма.
Така че до средата на месец юни това трябва да приключи и да бъдат изчистени всички предложения и варианти и да бъдат подготвени за разглеждане в парламентарните комисии.
Така направеното от госпожа Цвета Караянчева и група народни представители предложение обаче – ние и затова и го подкрепяме – всъщност предлага да отпадне точката, забраняваща къмпингуването в момента. А самото регулиране на къмпингуването да стане с влизането в сила на Закона за туризма.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Това последното, което казахте, не Ви разбрах. Текстовете са пред мен. Какъв режим ще действа до приемането на Закона за туризма?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АЛЕКСАНДЪР МАНОЛЕВ: Старият закон ще действа.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Бойчев, заповядайте.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Господин председател, уважаеми колеги, да си призная, аз се загубих в този дебат с палатките. Първо, господин председател, ме притесняват няколко неща. Ние не сме водеща комисия. Представителите на Министерството на туризма заявиха, че има работна група, която би трябвало да постигне определен резултат предвид многото разнопосочни дебати, които се проведоха след приемането на тази законодателна промяна.
От това, което видях обаче, аз съм смутен. Мисля, че тази работна група не е свършила нищо. Изключително силно впечатление ми направи изказването на представителя, който май е единственият, който има концесия на такъв тип обект или е собственик на такъв тип къмпинг. За мен е необяснимо да се прави законодателна промяна без хората, които явно работят това – да бъдат участници в този разговор.
Това, което господин Филип Цанов изнесе тук като информация, също е изключително смущаващо и си признавам, че аз ще се въздържа, господин председател. Струва ми се, че в момента създадохме едно объркване. Не е нужно да потъваме повече в тази тема.
Тук според мен има много несвършена работа преди да се пристъпи към законодателно уреждане на този въпрос. Иначе мисля, че не е сериозно нито един от колегите да взима страна, без да сме изследвали много сериозно всичките последици от предлаганото законодателно решение.
Така че аз ще се въздържа и моята молба към всички – към представителите на държавните институции, да проведат един по-интензивен диалог с всички страни и тук да се предлагат решения, които в голяма степен са най-малкото съгласувани и да са по-устойчиви в момента. Иначе ставаме заложници на това, което видяхте в последните месеци – днес така, утре – иначе. Не е редно такъв тип институция като Народното събрание да се поставя в такова положение.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Бойчев.
Заповядайте, господин Ячев.
БОРИС ЯЧЕВ: Аз разбирам деликатната ситуация, в която са и представителите на министерството, и колегите от ГЕРБ да обръщаш позицията в рамките на две седмици и да защитаваш енергично една позиция, срещу която да гласуваш само преди един много кратък период от време.
Аз също ще се въздържа от подкрепа на внесения законопроект от госпожа Цвета Караянчева и група народни представители по много причини.
Основната. Тогава, когато се разглеждаше специално тази точка от законопроекта, ние от Патриотичния фронт направихме някои разумни предложения, включително и предложения за дефиниране на понятието „къмпингуване“. За съжаление тогава този дебат в зала не беше приет, не беше развит в посока, която да удовлетвори частично и онези хора, които протестираха преди десет – петнадесет дни.
Едно подобно преобръщане на позицията на 180 градуса в толкова кратък период от време, поставяне в особена ситуация и самото министерство, защото аз си спомням дебата, когато разглеждахме този законопроект, и позицията на министъра на туризма беше точно обратната. Да, това трябва да бъде позиция и това трябва да бъде законово уредено, за да може да се решат проблемите с така нареченото „биокъмпингуване“.
Така че едно подобно извъртане на позицията за мен е безпринципно и ще се въздържа от подкрепа.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз предлагам все пак да преминем към гласуване. На вас ви е ясна ситуацията. Тя е такава, че има две предложения. Във водещата комисия предложението на Цвета Караянчева и група народни представители е прието с 8 гласа „за“, 1 „въздържал се“ и 4 „против“. При нас според мен ще бъде доста по-различно гласуването, като гледам настроенията.
Предложението на колегата Зеленогорски и група народни представители е отхвърлено от водещата комисия, като мотивите и за двата законопроекта са били, че ще изчакаме всичко това да се регулира в Закона за туризма.
Като гледам как министерството отлага сроковете, аз не съм много оптимист, че ние ще успеем в тази лятна сесия да разгледаме Закона за туризма. Дай, Боже, това да стане, но, ако вие до края на юни ще го дадете, теоретично няма как да мине до края на лятната сесия.
Доколкото разбирам, а и господин Бойчев го коментира, остава старият режим за летния сезон, ако това се приеме в пленарна зала.
Аз предлагам да преминем към гласуване.
Имаме два законопроекта.
Първият законопроект е на Цвета Караянчева и група народни представители.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували: "за" - 8, "против"- 2 "въздържали се" - 6.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 654-01-34, внесен от Цвета Караянчева и група народни представители на 16 март 2016 г., не се приема на първо гласуване.

Подлагам на гласуване законопроекта на Найден Зеленогорски и група народни представители.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували: "за" - няма, "против" - 2, "въздържали се" - 14.
Законопроектът за допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 654-01-39, внесен от Найден Зеленогорски и група народни представители на 23 март 2016 г., не се приема на първо гласуване.

Преминаваме към точка шеста от дневния ред: Разни.
Колеги, по тази точка имате ли някакви предложения? Не виждам.


Най-вероятно следващата сряда ще имаме заседание, за което ще бъдете уведомени своевременно.
Благодаря ви за участието.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.

(Закрито в 16.00 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:

Петър Кънев


Стенограф:
Божидарка Бойчева