1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 602-01-14, внесен от Министерския съвет на 31 март 2016 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 602-01-17, внесен от Министерския съвет на 12 април 2016 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение за вземане на акт от Препоръка № 204 на Международната организация на труда относно прехода от неформална към формална икономика, приета на 104-тата сесия на Международната конференция на труда на 12 юни 2015 г. в Женева, № 602-03-6, внесен от Министерския съвет на 4 април 2016 г.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 654-01-57, внесен от Менда Стоянова и група народни представители на 20 април 2016 г. -- за първо гласуване.
5. Разни.
- представяне на информация от Министерството на икономиката и Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол във връзка с решение на комисията от 6 април 2016 г. относно „Булгартабак-Холдинг“ АД.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 10

На 27 април 2016 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 602-01-14, внесен от Министерския съвет на 31 март 2016 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 602-01-17, внесен от Министерския съвет на 12 април 2016 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение за вземане на акт от Препоръка № 204 на Международната организация на труда относно прехода от неформална към формална икономика, приета на 104-тата сесия на Международната конференция на труда на 12 юни 2015 г. в Женева, № 602-03-6, внесен от Министерския съвет на 4 април 2016 г.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 654-01-57, внесен от Менда Стоянова и група народни представители на 20 април 2016 г. -- за първо гласуване.
5. Разни.
- представяне на информация от Министерството на икономиката и Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол във връзка с решение на комисията от 6 април 2016 г. относно „Булгартабак-Холдинг“ АД.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.05 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Знаете ситуацията, че имаме почивка само до 15.00 ч. за провеждане на заседания на комисиите. Така че най-късно в 15.00 ч. трябва отново да сме в пленарна зала.
Дневният ред ви е раздаден предварително. Той има четири точки, като по нито една от тях не сме водеща комисия. Молбата ми е към вносителите – накратко да излагат мотивите, тъй като ние сме запознати с тях.
Дневният ред, който се предлага, е следният:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 602-01-14, внесен от Министерския съвет на 31 март 2016 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 602-01-17, внесен от Министерския съвет на 12 април 2016 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение за вземане на акт от Препоръка № 204 на Международната организация на труда относно прехода от неформална към формална икономика, приета на 104-тата сесия на Международната конференция на труда на 12 юни 2015 г. в Женева, № 602-03-6, внесен от Министерския съвет на 4 април 2016 г.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 654-01-57, внесен от Менда Стоянова и група народни представители на 20 април 2016 г. -- за първо гласуване.
5. Разни.
- представяне на информация от Министерството на икономиката и Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол във връзка с решение на комисията от 6 април 2016 г. относно „Булгартабак-Холдинг“ АД.
По т. 5 „Разни“ сте запознати, получили сте информацията от Министерството на икономиката и от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол във връзка с решение на комисията от 6 април 2016 г. относно „Булгартабак“. Като стигнем до тази точка, тогава ще коментираме. Имаме и гости по нея.
Имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
Гласували: "за" – 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.

Преминаваме към точка първа от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 602-01-14, внесен от Министерския съвет на 31 март 2016 г. – първо гласуване.
По точка първа от дневния ред искам да ви представя гостите:
от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията: господин Антон Гинев -– заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Красимир Калайджиев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и госпожа Светлана Чаушева – директор на Дирекция „Правна“ към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“;
от Министерство на икономиката: госпожа Ирина Станева – държавен експерт в Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“.
Господин Калайджиев, доколкото разбрах, Вие ще докладвате. Мотивите са ни раздадени. Чели сме ги внимателно. Ще Ви помоля само да щрихирате нещата.
Заповядайте, господин Калайджиев. Имате думата.
КРАСИМИР КАЛАЙДЖИЕВ (изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“): Благодаря Ви, господин председател! Ще се опитам съвсем накратко да кажа какво се изменя в Закона за движението по пътищата, тоест, какво е предложението.
Това са три основни групи.
Първата група е предвиждане на мерки на национално ниво по отношение прилагането на Регламент (ЕС) № 168/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета. Това е регламент, който се отнася за одобряване и надзора на пазара на дву-, три- и четириколесните превозни средства.
Регламентът има за цел:
Първо, да опрости досегашната правна рамка.
Второ, да се намалят вредните емисии от превозните средства от категория L.
Трето, да се увеличи общото равнище на безопасността.
Четвърто, да се осигури адаптиране към техническия прогрес.
Пето, да се укрепят правилата за надзор на пазара.
Какви са конкретните мерки?
Първо, определя се орган, който да оправомощава техническите служби да извършват изпитвания и оценка на съответствие на превозните средства с техническите изисквания. Регламентът изисква органът по одобряване типа на превозните средства да прави оценка на техническите служби.
Тъй като в момента органът в нашата държава е Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, респективно по този начин тя ще бъде и органът, който ще прави оценка на техническите служби, която оценка до момента се извършваше от Българската служба за акредитация.
На второ място, в проекта на закона са разписани основните правила за извършване на оценка на тези технически служби, като също така се дават и правилата по отношение на отказа и основанията за прекратяване. Посочва се съответно редът за оспорване на актовете. Към настоящия момент в закона липсва такъв ред.
Третият момент е, че със законопроекта се допълват новите подкатегории превозни средства от групата на превозните средства от категория L, като се препращат съответно към действащ друг регламент и директиви. Допълнително в проекта са предложени изменения в класификацията на превозните средства от категории М, N и О с цел привеждането им в съответствие с Регламент № 678/2011 г.
Следващата мярка е фактически определяне на орган за надзор на пазара по регламента. По същество такъв орган и в момента има. Това е Комисия за защита на потребителите, която и понастоящем е компетентният орган за надзора на пазара. Новото е, че в законопроекта са предвидени видовете проверки, които Комисията следва да извършва при изпълнение на функциите си на компетентен орган за надзор на пазара със съответните механизми и правомощия за извършване на ефективен контрол.
Като пета мярка съответно в законопроекта се предвиждат ефективни, пропорционални и възпиращи санкции за нарушенията на регламента за лицата, които съответно ще извършват тази дейност.
Втората група е свързана с оптимизиране и извършване на държавния административен контрол върху дейността на лицата, които получават удостоверения за регистрация за извършване на първо и второ психологическо изследване.
В съществуващата в момента уредба водачите на превозните средства, с които се извършва превоз за собствена сметка, не са включени, тъй като по преценка тези водачи са абсолютно равностойни участници в движението, както и останалите водачи на тези превозни средства срещу заплащане. Именно поради тази причина се предлага да влезе и за тях изискването за професионална компетентност на водача, което е изискване съгласно европейското законодателство.
Със законопроекта се предлага да се допълнят и изменят административните разпоредби на Закона за движение по пътищата, като целта е да се ограничат фиктивните изследвания и да се подобри ефективността на контрола при психологическите изследвания.
Третата група е свързана с опростяване и улесняване на административните процедури и административното обслужване. Тук по същество се преминава към облекчаване на административните изисквания. Тоест, там, където тази информация е обществено достъпна, като при търговския регистър и т.н., съответно лицата, които ще кандидатстват за процедури, които са свързани с разрешение и т.н., за тях няма да се изисква тази информация, а съответно службите ще могат да си я изискват по служебен път.
Това е съвсем накратко.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Калайджиев.
Има ли въпроси от колегите – народни представители? Имате ли въпроси към вносителите?
Ако няма въпроси, преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 602-01-14, внесен от Министерския съвет на 31 март 2016 г., за първо гласуване.
Гласували: "за" - 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 602-01-14, внесен от Министерския съвет на 31 март 2016 г., се приема на първо гласуване.

Преминаваме към точка втора от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 602-01-17, внесен от Министерския съвет на 12 април 2016 г. – първо гласуване.
По точка втора от дневния ред гости на нашето заседание са:
от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията: господин Антон Гинев - заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията и госпожа Калина Димитрова – директор на Дирекция „Съобщения“.
Заповядайте, госпожо Димитрова. Имате думата.
КАЛИНА ДИМИТРОВА (директор на Дирекция „Съобщения“ към МТИТС): Добър ден. Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Предложеният проект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения произтича от приетия в края на 2015 г. Регламент № 2120, който изменя правилата за роуминга в Европейския съюз и въвежда за първи път единни мерки относно гарантиране на достъпа до отворен интернет в Европейския съюз.
Считано от 30 април 2016 г. се създава единен режим, гарантиращ достъпа до отворен интернет и неговата неутралност, като най-общо казано, мрежовата неутралност осигурява на всеки потребител, независимо в коя държава-членка на Европейския съюз се намира, да има достъп до цялото съдържание в интернет, без блокиране или каквото и да било ограничаване.
Считано от 30 април тази година таксите за роуминг на дребно, което включва национални цени и надценка, не могат да надвишават до 46 ст. с ДДС по отношение на изходящите гласови обаждания, до 30 ст. с ДДС по отношение на входящите гласови повиквания и респективно до 14 ст. с ДДС за SMS или това са текстовите съобщения, и накрая – до 48 ст. с ДДС за потребен мегабайт интернет.
От 15 юни 2017 г. вече всички потребители в Европейския съюз и българските потребители в това число ще плащат за ползването на роуминг услуги на национални цени, независимо в коя държава-членка на Европейския съюз ползват роуминг услуги, тоест, роуминг без надценки.
В проекта са определени санкции за доставчици, за които се установи, че блокират, забавят, променят, ограничават, упражняват намеса, влошават качеството или дискриминират специфично съдържание, приложение или услуги. Също така и за операторите, които нарушават изискванията за роуминга на базата на регулаторната практика като стремежът е да се осигури и да се постигне дисциплиниращ ефект.
Предложени са и някои изменения и допълнения, които имат за цел да синхронизират разпоредбите на Закона за електронните съобщения, касаещи радиосъоръженията и изискванията към тях при пускането им на пазара и използването им, произтичащи от Директива 2014/53 на Европейския съюз.
Също така са предложени и промени в чл. 271 от Закона за електронните съобщения във връзка с цитираната току-що Директива, с което се дава възможност на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, да отказват свързването към обществена електронна съобщителна мрежа на крайни електронни съобщителни устройства, ако те не съответстват на изискванията на Закона за техническите изисквания към продуктите. Като в тези случаи предприятията са длъжни да уведомят незабавно съответните контролни органи, а в случая това са предвидени да бъдат Комисията за регулиране на съобщенията и Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.
Това е съвсем накратко съдържанието на законопроекта.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, и аз, госпожо Димитрова.
Колеги, имате думата. Има ли въпроси към вносителите? Ако няма, предлагам да прекратим дебатите и да преминем към гласуване.
Моля, гласувайте законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 602-01-17, внесен от Министерския съвет на 12 април 2016 г., за първо гласуване.
Гласували: "за" - 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 602-01-17, внесен от Министерския съвет на 12 април 2016 г., се приема на първо гласуване.
Преминаваме към точка трета от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на проект за решение за вземане на акт от Препоръка № 204 на Международната организация на труда относно прехода от неформална към формална икономика, приета на 104-тата сесия на Международната конференция на труда на 12 юни 2015 г. в Женева, № 602-03-6, внесен от Министерския съвет на 4 април 2016 г.
По тази точка от дневния ред гост на нашето заседание е: господин Гълъб Донев – заместник-министър на труда и социалната политика.
Господин Донев, имате думата накратко да ни представите проекта. След като е решение на конференция, е много важно. Чели сме документите, запознати сме.
Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Дами и господа народни представители! На 104-тата сесия на Международната конференция на труда, която се състоя в Женева през месец юни 2015 г., бе приета Препоръка на Международната организация на труда относно прехода от неформална към формална икономика – Препоръка № 204.
Съгласно Устава на Международната организация на труда всяка държава се задължава в едногодишен срок след закриването на сесията на Международната конференция на труда, на която са приети нови международни конвенции, протоколи или препоръки, да ги представи пред компетентния национален законодателен орган и да бъде взет акт от тази препоръка.
Препоръката няма правнообвързваща сила и не е предмет на ратификация от държавите-членки. Но държавите-членки, за да постигнат целта за създаване на качествени работни места във формалната икономика, следва да формулират или реализират национална политика за заетост в съответствие с Конвенция № 122 на Международната организация на труда относно политиката по заетостта и да направят пълна, достойна, ефективна и свободно избрана заетост с основна цел тяхното национално развитие, стратегия или план за развитие.
Също така държавите-членки следва да предприемат незабавни мерки за справяне с нездравословните и небезопасни работни места, да насърчават подобряването на трудовата безопасност и опазване на здравето.
По отношение на прехода към формална икономика микро- и малките предприятия, икономическите обекти, държавите-членки следва: да предприемат реформи за започване на бизнес, като намалят разходите за регистрация и продължителността на процедурата; да намалят разходите за привеждане в съответствие чрез въвеждане на опростена данъчна оценка, осигурителни вноски и разплащателни схеми; да насърчат достъпа до обществени поръчки съгласно националното законодателство; да подобрят достъпа до включващи финансови услуги, като кредитиране и капиталово финансиране, разплащателни и застрахователни услуги, спестявания, гаранционни схеми, специално разработени, за да отговорят на размера и потребностите на икономическите обекти, а също така да подобрят достъпа до обучение за предприемачи, развиване на уменията и специално приспособими услуги за бизнес и развитие; да подобряват достъпа до социално осигуряване.
В българското законодателство най-често понятието „недеклариран труд“ се свързва със случаите на работа без трудов договор, работа на непълнолетни лица без разрешение от Инспекцията по труда, дейност на предприятия, осигуряващи временна работа, без регистрация в Агенцията по заетостта, извършване на посредническа дейност от лица без регистрация – също в Агенцията по заетостта, или работа на чужденци, без да е спазен разрешителният режим.
Основните мерки, които са предприети и които съществуват в нашето законодателство за възпиране недекларирането на труд са: задължителна регистрация на трудовите договори, издаване на разрешение за работа на непълнолетни лица от Инспекцията по труда, въведен е разрешителен и регистрационен режим за работа на чужденци, както и при осъществяване на посредническа дейност и дейност от предприятия осигуряващи временна работа, увеличаване размера на санкциите за работа без уредени трудови правоотношения. Промените в трудовото законодателство от миналата година, са свързани с еднодневните трудови договори и т.н.
Това съвсем накратко е информацията по Препоръка № 204 на Международната организация на труда.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Донев.
Общо взето, това са нещата от мотивите едно към едно.
Колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Тук съм, за да Ви обърна внимание за някои неща, които за огромно съжаление, не фигурират в Препоръка № 204 на Международната организация на труда, но в България те няма и как да бъдат отчетени в тази препоръка поради една проста причина – че в България се заражда един нов феномен на сива, даже бих казал – черна – икономика и това е по отношение на работници и служители, които работят законно, със законно сключени трудови договори, но – обръщам внимание и подчертавам, те не получават законните си трудови възнаграждения. Тоест, ние сме създали един нов феномен поради простата причина, че съществува един Закон за гарантиране на вземания на работниците и служителите, който не работи.
Обръщам ви внимание, че през месец май 2015 г. аз и представители на още четири парламентарни групи – реформатори, БСП, колеги от БДЦ – внесохме законопроект, който показа, че този проблем ще ескалира и към днешна дата задълженията на такива некоректни работодатели вече наближават около 200 млн. лева. През миналата година те бяха 130 млн. лв., сега вече са около 200 млн. лева.
Тоест, моят апел към вас е, че е дошло време да защитим интересите на българските работници и служители, тъй като зараждаме феномен, който е опасен и превръща нашите съграждани не вече в незаконно работещи, а в законни ратаи, които работят ангария на некоректни работодатели.
Така че моят апел към вас е: ние ще внесем съвсем скоро отново такъв законопроект, да бъде разгледан и да бъде отчетен този наистина опасен феномен в българската икономика.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря за апела Ви, господин Байрактаров.
Колеги, народни представители, имате ли въпроси към вносителите? Не виждам.
Моля, гласувайте проекта за решение за вземане на акт от Препоръка № 204 на Международната организация на труда относно прехода от неформална към формална икономика, приета на 104-тата сесия на Международната конференция на труда на 12 юни 2015 г. в Женева, № 602-03-6, внесен от Министерския съвет на 4 април 2016 г.
Гласували: "за" - 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Проектът за решение за вземане на акт от Препоръка № 204 на Международната организация на труда относно прехода от неформална към формална икономика, приета на 104-тата сесия на Международната конференция на труда на 12 юни 2015 г. в Женева, № 602-03-6, внесен от Министерския съвет на 4 април 2016 г., се приема.
Благодаря Ви, господин заместник-министър.

Преминаваме към точка четвърта от дневния ред. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 654-01-57, внесен от Менда Стоянова и група народни представители на 20 април 2016 г. – за първо гласуване.
По тази точка от дневния ред днес гости са:
от Министерството на финансите: госпожа Людмила Петкова – директор на Дирекция „Данъчна политика“, госпожа Десислава Трифонова – главен експерт в Дирекция „Данъчна политика“ и госпожа Татяна Накова – главен експерт в Дирекция „Данъчна политика“;
от Министерството на икономиката: господин Константин Марков – директор на Дирекция „Регистриране, лицензиране и контрол“ и госпожа Цвета Димитрова – държавен инспектор в Дирекция „Регистриране, лицензиране и контрол“;
от Националната винаро-лозарска камара: господин Радослав Радев – председател и господин Мирослав Каракашев – експерт към камарата.
Предполагам, че това ще е най-интересната точка от дневния ред. Затова и имаме и повече гости.
Заповядайте, госпожо Савеклиева, като вносител на законопроекта.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Всички сте чели мотивите и сте ги получили заедно със законопроекта. Ще отбележа само основните акценти в промените, които предлагаме.
Първо, предлагаме регистрацията, декларирането и заплащането на акциза, както и административният контрол, свързан с установяване на задължения за акциз и установяването на административни нарушения да преминат от Агенция "Митници“ към органите на местната власт, а това са кметовете на общините, където се намира съответният специализиран малък обект за дестилиране на етилов алкохол.
Вторият момент е в това, че предлагаме да се прецизира определението за „специализиран малък обект за дестилиране“ и да се приведе в съответствие с европейското законодателство, като към определението в закона се добави, че „СМОД“ е обект, в който се произвежда не повече от 10 хектолитра чист алкохол на година.
Освен това с проекта на закон предлагаме дължимият акциз за произведения етилов алкохол да се внася по сметка на общините по местонахождението на обекта и да се създаде един регистрационен режим за лицата, които внасят, въвеждат на територията на страната, произвеждат, продават, предоставят или предлагат съоръжения и/или оборудване за производство на етилов алкохол, дестилация и спиртни напитки, като режимът е максимално облекчен. Не се предвиждат конкретни изисквания за тези лица, за да се впишат в регистъра, а просто да подадат заявление за вписване в публичния регистър, като по този начин няма да се утежнява допълнително административно и тяхната работа.
Общо взето, това е, което имам да кажа.
Благодаря
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Савеклиева.
Госпожо Петкова, имате ли нещо да добавите? Заповядайте.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА (директор на Дирекция „Данъчна политика към Министерството на финансите): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители! Всъщност вие сте получили становището на Министерството на финансите. Министерството изцяло подкрепя законопроекта. Подобна практика за администрирането на акциза от общините съществуваше до 2006 г., когато акцизът се администрираше от Националната агенция за приходите. След това, като премина към Агенция "Митници", съответно и акцизът за специализираните малки обекти за дестилиране беше поет от Агенция "Митници".
Това, което искам да отбележа, е, че по отношение на нелегалното производство на етилов алкохол Агенция "Митници" запазва функциите си по осъществяване на контрол. Освен общините Агенция "Митници" ще осъществява също контрол по отношение на нелегалното производство.
Благодаря.
Ако има някакви въпроси, сме на разположение.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря, госпожо Петкова.
Колеги, имате думата.
Министерството на икономиката?
Заповядайте, господин Марков.
КОНСТАНТИН МАРКОВ (директор на Дирекция „Регистриране, лицензиране и контрол“ към Министерство на икономиката): Благодаря Ви, господин председател!
Принципното становище на Министерството на икономиката е, че с предложените в проекта режими се въвеждат правила и изисквания, които биха имали не особено висока ефективност за подобряване контрола върху малките производители.
Приемането на измененията би довело до повишаване на риска от увеличаване на сивия сектор в бранша, занижаване на контрола върху производството на алкохол и оттам – застрашаване здравето на хората.
Текстът на предложения чл. 142а, ал. 1 от проекта – „Лицата, извършващи дейност със съоръжения и/или оборудване за производство на етилов алкохол, дестилати и спиртни напитки….“ – предполага повторна регистрация на фирмите, които и без това са регистрирани по чл. 132 от Закона за виното и спиртните напитки. Самото производство налага те да извършват дейност с такива съоръжения и затова дългогодишна практика е производителите да търгуват помежду си с бъчви, филтри, резервоари и друго оборудване, които не са им необходими в даден момент. Натоварването им с още един регистрационен режим само ще затрудни бизнеса им и няма да доведе до положителни резултати, още повече че не са уточнени механизмите за контрол по такава регистрация.
Основното оборудване на малките обекти са дестилационните казани….
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колега, искам да ви кажа, че ние това го имаме, раздадено ни е. Вие го четете едно към едно. Няма смисъл от това. По-скоро, ако имате да добавите още нещо, продължете.
КОНСТАНТИН МАРКОВ (директор на Дирекция „Регистриране, лицензиране и контрол“ към Министерство на икономиката): Предложенията….
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Предложенията ги има тук, дали сте ги. Разкажете ги. Няма проблем. Те са, за да може между първо и второ четене да ги вкараме във водещата комисия.
КОНСТАНТИН МАРКОВ (директор на Дирекция „Регистриране, лицензиране и контрол“ към Министерство на икономиката): Основното е за това оборудване, тъй като е нелогично да се стига до…. Предложението е да отпадне текстът, да се регистрират само производителите и търговците на съоръжения, тоест - казани.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Това становище нали сте го дали на водещата комисия? Да. Добре.
Госпожо Петкова, искахте нещо да добавите.
Заповядайте.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА (директор на Дирекция „Данъчна политика към Министерството на финансите): Аз по принцип исках да отбележа защо е важен този регистър на съоръжения и оборудване. По принцип в Комитета по акцизите към Европейската комисия отбелязват, че една от основните мерки за борба с нелегалното производство на акцизни стоки, както по отношение на спиртни напитки, така и на тютюневи изделия, е осъществяване на контрол върху съоръженията, с които се произвеждат тези акцизни стоки. Тоест, въвеждането на регистър, от който да се знае кои са производители, вносители на тези съоръжения за производство на етилов алкохол, дава възможност за един по-ефективен контрол върху самото производство и недопускане на нелегално производство.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Ячев.
БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Многоуважаеми господин председател, започвам с изразяване на едно учудване защо в момента гледаме само този законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, след като на 3 декември…..
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Не ни е разпределен друг!
БОРИС ЯЧЕВ: Има два предходни законопроекта, които са в една посока. Единият законопроект е внесен от господин Валери Симеонов и група народни представители, а другият е от колегата Мартин Димитров и група народни представители. Ние в момента разглеждаме един законопроект, внесен много скоростно, на пожар, който според мен категорично не разрешава проблемите, които се натрупаха с последните изменения в Закона за акцизите и данъчните складове. Напротив, задълбочава ги или е един плах опит поне частично да се разрешат част от нещата, които бяха забъркани в Комисията по бюджет и финанси.
Категорично не мога да подкрепя този законопроект, ще гласувам „въздържал се“.
Искам да предложа процедура по отлагане гледането на този законопроект, защото според мен трите законопроекта трябва да вървят заедно в комплект. Те разрешават отделни страни на проблема, свързан с акцизите и данъчните складове.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, искам само да добавя, че не ние решаваме какво ще гледаме, а какво ни е разпределено на нас от председателя на Народното събрание.
Заповядайте, господин Димитров. Имате думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Многоуважаеми господин председател, хубаво казвате, че не Вие решавате какво ще гледаме, а какво ни е разпределено. Но добре е да спазваме и правилника на парламента, в който е казано, че когато група законопроекти уреждат една и съща материя, те се гледат заедно, уважаеми господин председател! А това, че не са разпределени на Комисията по икономическа политика и туризъм, е пропуск в работата на председателството на Народното събрание, но е категорично нарушение на правилника и аз се присъединявам към колегите от Патриотичния фронт. Редно е трите законопроекта да бъдат гледани заедно, ако не желаете грубо да бъде нарушен Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Молбата ми е следната. Госпожа Цачева има приемен ден, да отидете при нея, да ви приеме и да си кажете претенциите. Ние гледаме само това, което ни е разпределено.
Господин Байрактаров, очаквах Ви. Заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз ще бъда експедитивен във Вашия стил. Но все пак е редно, след като има процедурно предложение да бъде отложено разглеждането на точката, то трябва да бъде прогласувано.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Ще го направим.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Радвам се, че тук сме на едно мнение.
Освен всичко, искам да заявя, че този законопроект може да бъде приложен и разгледан, особено ще се касае и от становището на Министерството на финансите, само, ако бъде разглеждан заедно със законопроектите на господин Валери Симеонов и група народни представители и на колегата Петър Славов и Мартин Димитров, тъй като, ако бъде разглеждан този законопроект отделно, това означава, че всъщност няма да има материя, която да бъде уредена с този законопроект. Защото, както знаете, до момента до 1 юли или шест месеца от годината на една огромна част от казаните, които са регистрирани, практически им е забранено да работят, другата част просто ще трябва да бъдат затворени поради простата причина, че не отговарят на изискванията за обем, който беше приет.
Затова е редно тези три законопроекта да бъдат разглеждани заедно, за да бъде максимално добре уредена материята.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, има процедурно предложение за отлагане на точката от дневния ред.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували: "за" - 4, "против"- няма, "въздържали се" - 8.
Процедурното предложение за отлагане на точката не се приема.
Продължаваме работата по точката от дневния ред. Има ли други гости или народни представители, които искат да вземат отношение?
Заповядайте, господин Радев.
РАДОСЛАВ РАДЕВ (председател на Националната винаро-лозарска камара): Благодаря Ви, господин председател! Казвам се Радослав Радев и съм председател на Националната лозаро-винарска камара.
Нашето становище по предложения законопроект е, че като цяло считаме, че той доразвива и конкретизира промените, които вече бяха направени и които дават добри резултати, което може да се види от събраните акцизи през периода от действието на този текст до сега.
Единственото ни опасение е свързано с крачката назад, която се прави по отношение на периода, през който работят специализираните малки обекти за дестилация. Те, както знаете, работят свободно шест месеца от годината, шест месеца от годината работят на уведомителен режим. Не е забранено да работят, но работят с едно просто уведомление до Агенция "Митници".
Така че считаме, че това ще бъде лош знак, ако парламентът направи крачка назад. Просто ще бъде лош сигнал към легалния бизнес.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Радев.
Има ли други, които желаят да вземат думата?
Господин Цонев, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Малко яснота да внеса. Тези три законопроекта, два от които сега отсъстват, бяха гледани в Комисията по бюджет и финанси, която е водеща по тези законопроекти, и почти стигнахме до консенсус там. Казвам „почти“, защото не приехме двата законопроекта – на колегите Димитров и на Валери Симеонов – но се обединихме около това, че различието между тези два законопроекта и законопроекта на госпожа Менда Стоянова, е само в обема на казаните, ако мога така да се изразя, както ги наричаме. Тук става въпрос за обема на казаните във връзка с годишното производство, ако трябва да бъдем точни. Но се разбрахме, че дори и аз като един от хората, които подписвам законопроекта на госпожа Стоянова, за да решим три други проблема, сме на едно общо мнение, че между първо и второ четене ще намерим решение на проблема с обема на казаните така че да не ги затваряме, но пък да има контрол. Нали така беше? Така беше.
Така че не знам защо не са разпределени тези законопроекти на Комисията по икономическа политика и туризъм, но смятам, че можем да гледаме този законопроект. Във водещата комисия са гледани и трите законопроекта и ще продължат напред като обсъждане.
Просто исках тази информация да ви я дам.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Колеги, има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Каракашев.
МИРОСЛАВ КАРАКАШЕВ (експерт към Националната винаро-лозарска камара): Благодаря Ви, господин председател! Казвам се Мирослав Каракашев и съм експерт към Националната лозаро-винарска камара.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Само ще направя допълнение по отношение на позицията на Националната лозаро-винарска камарата спрямо законопроекта.
Изцяло подкрепяме някои елементи от този законопроект, които касаят прецизиране на дефиницията що е то „специализиран малък обект за дестилиране“, а също така и по отношение на допълнителните изисквания, свързани с регистрацията на специализираните малки обекти за дестилиране.
Основният и концептуален проблем, който обаче ни притеснява в този законопроект, е свързан с изцяло прехвърлянето на администрирането на акцизи и производство на акцизни стоки в полза на органите на местното самоуправление.
Съображенията ми са следните. Първо, акцизите представляват републикански данък. Колкото и да е, по принцип акцизите във всички държави по света и производството на акцизни стоки представлява или държавен монопол, или се осъществява под пълен контрол на държавата и то в лицето на органите на централната администрация.
Другото нещо, което ни притеснява, е свързано с капацитета действително общините да администрират този допълнителен данък за тях. Защото трябва да уточним, че става въпрос за селски общини, където са позиционирани тези специализирани малки обекти за дестилиране.
Тук не визирам големи общини като София – град, Пловдив, Варна и Бургас, където администрацията има необходимия капацитет да администрира местни данъци и такси. Говорим за селски общини, където капацитет няма. Тук има и колеги от Министерството на финансите, които са запознати с процента на събираемост на публични вземания от местни данъци и такси в общини от селските райони. Ако София, примерно, може да се похвали със събираемост 80 процента на приходите си, което пак не отговаря на високите стандарти, които изискват навсякъде по света 90 и над това процента, в селски общини процентът на събираемост е 30 – 40 на сто.
Изцяло прехвърлянето на администрирането на контрола, регистрацията и събирането на акциз – републикански данък – на органите за местно самоуправление създава определени притеснения у нас.
Тук сме извадили една справка.
БОРИС ЯЧЕВ: Господин председател, прекъсвам, но извинявайте, търговска организация говори от името на Министерството на финансите?!? Чухме позицията на Министерството на финансите. Така че…
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Нека все пак да му дадем думата. Имаме възможност. Ще Ви помоля накратко.
МИРОСЛАВ КАРАКАШЕВ (експерт към Националната винаро-лозарска камара): Приключвам.
Извадили сме една справка на базата на публична информация, от която възниква следният въпрос. Има една община Търговище, малък областен център с оглед на население, община Малко Търново, община Бобов дол. Примерно в община Търговище има един субект, притежаващ към началото на годината 13 специализирани малки обекта за дестилиране, една кооперация. Същата тази кооперация притежава 20 заведения и магазин, където се предлага и сервира алкохол, предполагаме, до голяма степен произведен от специализираните малки обекти на въпросния субект. Тоест, един субект притежава 13 специализирани малки обекта за дестилиране и още в до 20 населени места – хоремаци, пивници и селски заведения. Как един кмет на малка община ще осъществява контрол?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Каракашев.
За реплика има думата господин Байрактаров. В тази комисия аз давам думата.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Първо, да Ви припомня, че сте пръв между равни и се дръжте малко по-почтително към народен представител, защото се опитахте преди малко да дадете думата на една търговска организация, която ….
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Байрактаров….
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Момент, не ме прекъсвайте.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Прекъсвам Ви, имате три минути за изказване.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Напълно са ми достатъчни.
Първо, допуснахте един търговски субект да цитира невярна информация по отношение на местни данъци и такси. Абсолютно невярно е твърдението, че в селските общини събираемостта е 40 процента. Точно обратното поради простата причина, че местните данъци и такси са много по-ниски и поради още по-простата причина, че там живеят най-редовните данъкоплатци. Това е едно.
Второ, въпросният господин си позволи да отправя внушения за незаконни действия на субекти, които по никакъв начин не са незаконни. Един субект може да притежава всякакъв вид обекти, които му разрешава законът, да ги управлява и да си плаща съответните данъци. Така че внушенията, които се прокарват днес тук, са поредно доказателство и за това, че двата други законопроекта не са внесени, че се обслужва поредният лобистки интерес на определени организации в ущърб на дребния, на средния бизнес и на хората, които произвеждат собствени плодове и лозя, само и само да бъдат унищожени.
Това е истината. Това подсказва и Вашето поведение, между другото.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Байрактаров, за истината.
Заповядайте, госпожо Карастоянова.
ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви!
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Бих искала само да внеса едно уточнение, тъй като в тази комисия няма практика да се държат политически речи, а да се говори професионално и експертно. Бих искала просто да ви напомня, че единствените две представителни организации, уредени със закон в българското законодателство, са Националната лозаро-винарска камара и Българската строителна камара със съответните правомощия и функции.
Така че е абсолютно невярно внушението, че говорещите експерти представляват търговска организация.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Карастоянова.
Господин Цонев, заповядайте, имате думата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Да внесем малко по-спокоен тон, предлагам аз. Да кажа само, че … не разбрах от коя организация е колегата, който се изказа.
МИРОСЛАВ КАРАКАШЕВ (експерт към Националната винаро-лозарска камара): От Националната лозаро-винарска камара.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Чудесно, просто не слушах, четях нещо друго. По-точно не чух представянето, но слушах експозето. Погрешна Ви е представата за малките общини, колега. Всяка община – голяма или малка – има отдел в администрацията си, който се нарича „Местни данъци и такси“, където работят професионалисти, които имат много добър капацитет.
Така че пренасочването на контрола и събирането към тези общини е добър ход от гледна точка на това, че говорим за малки обекти, които са пръснати на територията предимно на малки общини и контролът от страна на Агенция "Митници" е твърде недостатъчен като обхват. Затова е по-добре да бъдат насочени към контрола на малките общини, толкова повече, че те познават и на терен по-добре нещата, а и фактът, че ще увеличат и собствените си приходи по този начин, също е в полза на общините.
Така че това не е дискутабилен въпрос по законопроекта според мен.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Господин Димитров, имате думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми колеги, в законопроекта, предложен от Менда Стоянова и група народни представители, има сериозни положителни моменти. Има и такива, които са обект на критика.
Това, по което аз протестирах в началото на заседанието, е, че не се гледат всички законопроекти, които уреждат дадена материя. След като има такъв прецедент, какъвто между другото, господин председател, докато аз бях председател на тази комисия, не съм допускал. Но знам, че БСП винаги е нещо по-различно.
Все пак искам да ви върна към няколко важни въпроса. Първо, прехвърлянето на отговорността по контрола в общините е един правилен ход. Нека не си правим илюзии и да си кажем истината, че Агенция "Митници" няма капацитета да обикаля страната и да проверява малки производители и казано простичко – селски казани. Или, ако има възможност да извършва такъв контрол, то той е ограничен. Да си го кажем директно. Тук колегата Цонев беше абсолютно прав.
Има и нещо друго. Когато, да речем, даден кмет и дадена администрация не събира достатъчно качествено и активно подобни приходи, това ще предизвика в съответната община дебат, защото винаги не стигат парите за дадени местни разходи и хората ще потърсят сметка и ще изберат друг кмет. Ще го има и този контрол на местно ниво.
Освен това от Министерството на финансите правилно отбелязаха, но не бяха чути от ваша страна, някои от колегите не им обърнаха внимание, че по отношение на нелегалното производство Агенция "Митници" ще продължи да има компетентност и ще продължи да осъществява контрол, което за мен е един добър подход.
Тоест, за мен остава един важен нерешен въпрос и той е, какъв да бъде капацитетът, обемът на казана, както беше казано, и общият годишен капацитет на производство?
Аз вярвам в конкуренцията и е важно във всичко, което правим, не да помагаме да се усилва монополът в дадена сфера, а да има повече конкуренция. Това беше и проблемът на предишното законодателство по този повод.
Така че ще дам един глас „за“ законопроекта на госпожа Стоянова и група народни представители с ясното условие, че между първо и второ четене лично аз ще работя за това да има повече конкуренция, а не да се приемат текстове, които да помагат на големите да стават по-големи, а малките да изчезват.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви и аз, господин Димитров.
Има думата господин Жельо Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Аз първо, не защото с колегата Кънев сме в една парламентарна група, но наистина не е коректно към председателя на комисията да бъдат отправяни упреци, дали ще търсим по такъв начин решение на този въпрос. Тук сме съхранявали според мен коректен тон в каквито и да е дискусии и не виждам основание да има прекалено много емоция.
Изказвам се като народен представител, който, първо, не е подкрепил тази поправка, когато беше предложена за гласуване в залата. Няма да подкрепя този законопроект и в момента по няколко съображения.
Първо, наистина считам, че подходът да се правят данъчни промени вече стана рецидив от страна на Министерството на финансите, а и не само в данъчната сфера, непрекъснато да ни заливат с промени и то в текущата година включително и непрекъснато да се изправяме в ситуации, в които трябва да ходим да се обясняваме. Това, от една страна.
Второ, да гледаме законопроект, който е внесен на 20 април и в момента да го гледаме, което изземва част от функциите на Агенция "Митници" и ги прехвърля на общините, аз, първо, бих искал да видя едно становище на Националното сдружение на общините в Република България, ако има такова, тъй като ние непрекъснато прехвърляме някакви ангажименти на общините и не ги питаме. Защото, общо взето, им прехвърляме ангажименти…..
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз подписах писмо, изпратихме го до Националното сдружение на общините в Република България, но не отговориха.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Добре, но виждам, че една седмица е минала, господин председател. Затова не виждам основание да се прибързва по тази тема, още повече стана голяма национална дискусия и мисля, че като законодателен орган Народното събрание трябва да намери този баланс, в който наистина да защити интереса на фиска, да ограничим нелегалното производство, да се опитаме да съберем акциза, който е дължим и, ако ме убедите, че това ще стане по-добре през общините, аз бих подкрепил такъв тип мярка. Но същевременно не бих искал и това да изглежда като законодателство, което пък обслужва големи корпоративни структури – от тази гледна точка. Същевременно трябва да дадем възможност наистина тази българска традиция да бъде съхранена. Аз мисля, че това е преобладаващият разум в Народното събрание сред колегите и затова не мисля, че прибързаното обсъждане само на едно предложение, без да бъдат гледани другите, ще доведе до правилно решение. Не мисля, че след като го направихме един път като законодателна промяна и създадохме този проблем, дали ще го направим сега за една седмица или за повече, като виждам, че в Комисията по бюджет и финанси се ориентират към решение. Затова моята молба е по-скоро да свалим емоциите, ако трябва, да се седне във формат на обсъждане на вносителите, различни браншове и групите. Виждам, че има сближаване на позициите, но законодателят да не бъде поставян в едно такова положение тук на арбитър. Защото аз сега в момента ще помоля колегите от Националната лозаро-винарска камара да ми дадат тези справки, ще помоля да взема и другите неща, да изчетем всичко по тази тема, за да не изпаднем в ситуация отново да приемем едно решение, което да ревизираме пак. Не е сериозно.
В момента гледаме един Изборен кодекс, който не знаем как ще приключи, защото накрая с Преходните разпоредби ще направим промени на това, което сме приели. Ние просто ставаме абсолютно нелепи като законодателен орган, ако променяме едни решения, които сме взели, през един месец.
Затова аз ще се въздържа в момента с ясната идея, че трябва да намерим такъв тип решение, което да бъде устойчиво.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Желев.
Господин Кадиев, заповядайте.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Искам да изкажа обратно мнение на колегата Мартин Димитров. За мен прехвърлянето на тази функция към кметовете е грешка поради един прост факт. Кметовете, независимо дали имат капацитет или нямат, което е много спорно, в края на краищата се избират от същите тези хора, от които трябва да вземат акциз. Аз говорих с няколко кмета на относително малки общини и нито един от тях няма желание да се занимава с това нещо. Да отидеш ти на някой човек, който ти е избирател, сварил е 10 литра и да му вземеш 44 лв., няма кмет, който да поиска да направи това нещо.
Моята лична прогноза е, че приходите рязко ще спаднат. Факт е, че Агенция "Митници" събира малко поради една проста причина. Когато събирате 4,5 млрд. лв. акциз от други стоки, когато събирате 4 млрд. лв. данък добавена стойност, 150 млн. лв. мита, да се занимавате с 1 или 2 млн. лева и да хвърлите толкова много усилие да обикаляте хиляди казани, те просто не го правят и няма и да го правят.
Така че решението може би не е Агенция "Митници", но със сигурност не е и кметствата.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Кадиев.
Колеги, приключваме с дебатите, защото в 15,00 часа, каквото и решение да вземем, след няколко минути те ще са невалидни. Приключваме с дебата.
Така или иначе, имаме внесен законопроект. Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 654-01-57, внесен от Менда Стоянова и група народни представители на 20 април 2016 г., за първо гласуване.
Гласували: "за" - 11, "против" – няма, "въздържали се" - 4.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 654-01-57, внесен от Менда Стоянова и група народни представители на 20 април 2016 г., се приема на първо гласуване.
Благодаря на гостите за участието.

Преминаваме към точка пета от дневния ред: Разни.
Тъй като по тази точка няма да имаме гласуване, можем да закъснеем с няколко минути. Колеги, успяхте ли да прочетете отчета на министър Лукарски и на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол по темата за „Булгартабак“?
Господин Караниколов, заповядайте. Да видим дали някой от колегите има някакви въпроси.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Прочетохме го, няма нужда да ни го разясняват.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате ли въпроси към господин Караниколов? Не виждам.
Трети път се занимаваме с темата. Имате ли или нямате? Няма.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието на Комисията по икономическа политика и туризъм.

(Закрито в 15.00 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:

Петър Кънев



Стенограф:
Божидарка Бойчева