1. Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 602-01-8, внесен от Министерски съвет на 16 февруари 2016 г. -- за второ гласуване.
2. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ





П Р О Т О К О Л
№ 11

На 11 май 2016 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 602-01-8, внесен от Министерски съвет на 16 февруари 2016 г. -- за второ гласуване.
2. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.30 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Извинения към гостите за закъснението. Вината не е наша, имахме удължаване работата на парламента – гласуване в зала.
ДНЕВНИЯТ РЕД ви е раздаден предварително. Той е следният:
1. Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 602-01-8, внесен от Министерски съвет на 16 февруари 2016 г. -- за второ гласуване.
2. Разни.
Има ли предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения ви дневен ред.
Гласували: "за" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.

Гости на днешното заседание по точка първа от дневния ред са:
от Министерството на финансите: Фейзи Бекир – заместник-министър на финансите, Цветанка Михайлова – директор на Дирекция „Регулация на финансовите пазари“, Анна Андонова – държавен експерт в Дирекция „Регулация на финансовите пазари“ и Петя Никифорова – главен експерт в Дирекция „Регулация на финансовите пазари“;
от Министерство на икономиката: Лъчезар Борисов – началник на отдел в Дирекция „Индустриални отношения и управление на държавното участие“;
от Министерство на енергетиката: Светлана Маринова – началник на отдел в Дирекция „Правно-нормативна дейност, административно обслужване и човешки ресурси“;
от Комисията за финансов надзор: Владимир Савов – изпълняващ правомощията на заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, Александър Цветков – началник отдел „Правоприлагане“ в Дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“, Цветан Петров – началник отдел „Дистанционен надзор“ в Дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“, Веселина Мандаджиева – началник отдел „Нормативна дейност“, Дирекция „Правна“ и Валентина Стефанова – началник отдел „Методология и жалби“, Дирекция „Правна“;
от Асоциация на индустриалния капитал в България: Васил Велев – председател.

Преминаваме към точка първа от дневния ред: Обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 602-01-8, внесен от Министерски съвет на 16 февруари 2016 г. - второ гласуване.
Писмените материали са ви раздадени. Има доста корекции, които са по доклад на комисията. Знаете много добре, че за второ четене всички поправки, които са редакционни, не се четат.
Започваме със заглавието: „Закон за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Моля, гласувайте така предложеното заглавие на закона.
Гласували: "за" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Заглавието на закона се приема.
По параграф 1.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 1.
По параграф 2.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 2.
По параграф 3.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 3.
По параграф 4.
Работната група подкрепя текста на вносителя за §4.
По параграф 5.
По § 5 имаме редакционна поправка и предложение на работната група за редакция на § 5. Имате го пред вас.
„§ 5. В чл. 92д се правят следните изменения:
1. В ал. 1, 2 и 3 думите „изпращащата държава” се заменят с „държавата членка по произход”.
2. В ал. 4 думата „изпращащата” се заменя с „държавата членка по произход”.“
По параграф 6.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 6.
По параграф 7.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 7.
По първите седем параграфа от господа народните представители има ли някакви предложения? Изказвания? Не виждам.
Моля, гласувайте текстовете от § 1 до § 7 включително.
Гласували: "за" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстовете на вносителя за параграфи от 1 до 7 включително с редакционната корекция в § 5 се приемат.
По параграф 8.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 8 и предлага следната редакция:
„§ 8. В чл. 100ж, ал. 1, т. 1 след думите „отчети на емитента” се добавя „и уведомленията по чл. 100о¹, когато е приложимо.”
По параграф 9.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 9 и предлага следната редакция на § 9:
„§ 9. В чл. 100к се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „изпращаща държава“ се заменят с „държава членка по произход“.
2. В ал. 2:
а) в т. 1:
аа) в текста преди буква „а“ думите „изпращаща държава“ се заменят с „държава членка по произход“;
бб) в буква „а“ подбуква „бб“ се изменя така:
„бб) за емитент, регистриран в трета държава - държавата членка, избрана от емитента между държавите членки, в които неговите ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар; изборът на държавата членка по произход остава валиден, освен когато емитентът е избрал нова държава членка по произход съгласно буква „в” и е разкрил публично този избор в съответствие с ал. 3;“
вв) буква „б“ се изменя така:
„б) извън случаите по буква „а" - държавата членка, в която е седалището на емитента или в която неговите ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар, по избор на емитента; емитентът може да посочи само една държава членка по произход, като изборът му е валиден за период, не по-малък от три години, освен ако ценните книжа вече не са допуснати до търговия на регулиран пазар в Република България или в друга държава членка или когато в рамките на този тригодишен срок емитентът попадне в приложното поле на букви „а” или „в”;“
гг) създава се буква „в“:
„в) за емитент, чиито ценни книжа вече не са допуснати до търговия на регулиран пазар в държава членка по произход, определена съгласно буква „а”, подбуква „бб” или буква „б”, но са допуснати до търговия в една или повече други държави членки - държавата членка, в която е седалището на емитента или в която неговите ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар, по избор на емитента.“
б) в т. 2 думите „изпращащата държава“ се заменят с „държавата членка по произход“;
3. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Емитентът разкрива публично своята държава членка по произход съгласно ал. 2, т. 1, букви „а”-„в” при условията и по реда на чл. 100т и 100ф.“
4. Създават се ал. 4 и 5:
„(4) Eмитентът уведомява комисията за своята държава членка по произход, когато седалището му е на територията на Република България, компетентния орган на държавата членка по произход, както и компетентните органи на всяка приемаща държава.
(5) Когато емитентът не разкрие публично своята държава членка по произход, определена съгласно ал. 2, т. 1, буква „а”, подбуква „бб” или буква „б”, в срок три месеца от датата, на която ценните книжа на емитента за първи път са допуснати до търговия на регулиран пазар, държава членка по произход е държавата членка, в която ценните книжа на емитента са допуснати до търговия на регулиран пазар. Когато ценните книжа на емитента са допуснати до търговия на регулирани пазари, намиращи се на територията на или извършващи дейност в повече от една държава членка, тези държави членки са държави членки по произход на емитента, докато емитентът не избере само една държава членка по произход, съгласно ал. 2, т. 1, букви „а”-„в”, и не разкрие публично това.”
По тези два параграфа, тъй като има редакционни поправки, имате ли някакви предложения? Няма.
Моля, гласувайте текстовете на комисията за § 8 и § 9.
Гласували: "за" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстовете на комисията за § 8 и § 9 се приемат.
По параграф 10.
По параграф 10 имаме предложение на работната група, подкрепен е по принцип текстът на вносителя.
„§ 10. В чл. 100м се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите „оповестяване на“ се заменят с „разкриване на уведомленията по чл. 100о¹ и“.
2. В ал. 3, в изречение второ думите „данни във” се заменят с „данни в уведомленията и”.“
По параграф 11.
По параграф 11 отново имаме предложение на работната група:
„§ 11. В чл. 100н се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 цифрата „5” се заменя с „10”.
2. В ал. 4, т. 3 се изменя така:
„3. декларация от одитора, заверил годишния финансов отчет за дейността на дружество емитент на ценни книжа, с посочване на неговите имена и адрес за кореспонденция, удостоверяваща, че:
а) финансовият отчет, съставен съгласно приложимите счетоводни стандарти, отразява вярно и честно информацията за активите и пасивите, финансовото състояние и печалбата или загубата на емитента;
б) информацията, отнасяща се до сделките със свързани лица, е надлежно оповестена и разкрита съгласно приложимите счетоводни стандарти;
в) информацията, отнасяща се до съществените сделки за публичното дружество за съответния отчетен период, е надлежно разкрита в приложенията към финансовия отчет;”
3. Алинея 7 се изменя така:
„(7) Годишният доклад за дейността трябва да включва освен информацията по Закона за счетоводството и:
1. декларация за корпоративно управление;
2. друга информация, определена с наредба.”
4. Създават се ал. 8, 9, 10, 11 и 12:
„(8) Декларацията за корпоративно управление съдържа:
1. информация дали емитентът спазва по целесъобразност:
а) кодекса за корпоративно управление, определен от заместник-председателя, или
б) друг кодекс за корпоративно управление;
в) информация относно практиките на корпоративно управление, които се прилагат от емитента в допълнение на кодекса по буква „а” или буква „б”;
2. обяснение от страна на емитента кои части на кодекса за корпоративно управление по т. 1, буква „а” или буква „б” не спазва и какви са основанията за това, съответно когато емитентът е решил да не се позовава на никое от правилата на кодекса за корпоративно управление - основания за това;
3. описание на основните характеристики на системите за вътрешен контрол и управление на риска на емитента във връзка с процеса на финансово отчитане;
4. информацията по член 10, параграф 1, букви „в“, „г“, „е“, „з“ и „и“ от Директива 2004/25/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно предложенията за поглъщане;
5. състава и функционирането на административните, управителните и надзорните органи и техните комитети, както и
6. описание на политиката на многообразие, прилагана по отношение на административните, управителните и надзорните органи на емитента във връзка с аспекти като възраст, пол или образование и професионален опит, целите на тази политика на многообразие, начинът на приложението й и резултатите през отчетния период; когато не се прилага такава политика, декларацията съдържа обяснение относно причините за това.
(9) Кодексът за корпоративно управление по ал. 8, т. 1, буква „а” се публикува на интернет страницата на комисията. Когато емитентът е приел да спазва друг кодекс по ал. 8, т. 1, буква „б“, в декларацията за корпоративно управление се посочва къде са обществено достъпни съответните текстове. В случаите по ал. 8, т. 1, буква „в” емитентът разкрива публично подробности относно своите практики на корпоративно управление.
(10) Регистрираният одитор, който извършва независим финансов одит на годишни и консолидирани финансови отчети, в одиторския доклад задължително изразява мнение по ал. 8, т. 3 и 4 и проверява дали е представена информацията по ал. 8, т. 1, 2, 5 и 6.
(11) Изискванията на ал. 8, т. 1, 2, 5 и 6 не се прилагат за емитенти, издали само ценни книжа, различни от акции, допуснати до търговия на регулиран пазар, освен ако такива емитенти са издали акции, които се търгуват на многостранна система за търговия.
(12) Изискванията на ал. 8, т. 6 не се прилагат за малките и средните предприятия.”
Нека спрем до тук.
По тези два параграфа - § 10 и § 11 – има ли някакви предложения от народните представители? Не виждам.
Моля, гласувайте текста на комисията за § 10 и § 11.
Гласували: "за" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстовете на комисията за § 10 и § 11 се приемат.
По параграф 12.
По § 12 работната група подкрепя текста на вносителя.
По параграф 13.
По § 13 работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
„§ 13. Създава се чл. 100о¹:
„Чл. 100о¹. (1) Емитентът е длъжен да разкрива публично уведомление за финансовото си състояние в срок до 30 дни от края на първо, трето и четвърто тримесечие.
(2) Емитентът, който изготвя консолидиран годишен финансов отчет, е длъжен да разкрива публично уведомление на консолидирана основа за финансовото си състояние в срок до 60 дни от края на първо, трето и четвърто тримесечие.
(3) Емитентът е длъжен да осигури уведомленията по ал. 1 и 2 да останат на разположение на обществеността за период, не по-кратък от 5 години.
(4) Уведомленията по ал. 1 и 2 съдържат:
1. справки по образец, определен от заместник-председателя;
2. пояснителни бележки;
3. друга информация, определена с наредба.
(5) Пояснителните бележки по ал. 4, т. 2 съдържат най-малко информация за важни събития, настъпили през съответното тримесечие и с натрупване от началото на финансовата година до края на съответното тримесечие, и за тяхното влияние върху резултатите в справките по т. 1, както и описание на основните рискове и несигурности, пред които е изправен емитентът през останалата част от финансовата година, сделки със свързани и/или заинтересовани лица, както и информация за нововъзникнали съществени вземания и/или задължения за съответния отчетен период.
(6) Уведомленията по ал. 1 и 2 се подписват от лицето, което представлява емитента.
(7) Изискванията на ал. 1-6 не се прилагат, в случай че емитентът разкрива публично тримесечни финансови отчети за дейността си, в срок до 30 дни от края на първо, трето и четвърто тримесечие, със съответното съдържание по чл. 100o, ал. 4 и при съответното прилагане на чл. 100o, ал. 2, 5, 6 и 7. В този случай емитентът осигурява тримесечният финансов отчет и тримесечният консолидиран финансов отчет за дейността да останат на разположение на обществеността за период, не по-кратък от 5 години.”
По параграф 14.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 14 и предлага следната редакция:
„§ 14. В чл. 100р се правят следните допълнения:
1. В ал. 1, т. 1 след думите „Европейската централна банка” се добавя „Европейския инструмент за финансова стабилност“ (ЕИФС), създаден с Рамковото споразумение за ЕИФС, и всеки друг механизъм, създаден с цел запазване на финансовата стабилност на Европейския паричен съюз чрез осигуряване на временна финансова помощ на държавите членки, чиято парична единица е еврото”.
2. В ал. 3 накрая се добавя „докато дългът по тях не бъде погасен“.“
По параграф 15.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 15.
По § 12, § 13, § 14 и § 15 има ли някакви предложения от народните представители? Не виждам.
Моля, гласувайте § 12, § 13, § 14 и § 15 ан блок.
Текстовете на § 12, § 13, § 14 и § 15 се приемат.
По параграф 16.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 16 и предлага следната редакция на § 16:
„§ 16. В чл. 100т, ал. 2 в изречение първо думите „изпращащата държава” се заменят с „държавата членка по произход”, а в изречение второ след думата „Съвета“ се добавя „от 15 декември 2004 г.“ и след думите „регулиран пазар, и“ се добавя „за“.“
По параграф 17.
По § 17 нямаме никакви предложения. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 17.
По параграф 18.
Виждате редакционната поправка на работната група:
„§ 18. В чл. 100ф се правят следните изменения:
1. В ал. 1, 2 и 3 думите „изпращащата държава” се заменят с „държавата членка по произход”.
2. В ал. 5 думите „изпращащата и приемащите държави членки” се заменят с „държавата членка по произход и приемащите държави“.“
По тези три параграфа - § 16, § 17 и § 18 - имате ли някакви предложения? Не виждам.
Моля, гласувайте текстовете на вносителя за § 16, § 17 и § 18 с редакционните поправки на работната група в § 16 и § 18.
Гласували: "за" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстовете на вносителя за § 16, § 17 и § 18 с редакционните поправки на работната група в § 16 и § 18 се приемат.
Колеги, работим в този по-ускорен режим, тъй като има две деликатни предложения – предложения, по които комисията не е взела решение, тъй като са предложения на народни представители и на вносителя. Затова избързвам там, където нямаме никакви други предложения, да ги гласуваме, за да стигнем до тях.
По параграф 19.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 19 и предлага следната редакция на § 19:
„§ 19. В глава шеста „а“ се създава раздел IIа с чл. 100ф¹ - 100ф³:
„Раздел IIа
Разкриване на информация за плащанията към органите на изпълнителната власт в Република България, към национален, регионален или местен орган на държава членка или трета държава, както и към контролирани от тях лица.
Чл. 100ф¹. Задължението за разкриване на информация за плащанията към органите на изпълнителната власт в Република България, към национален, регионален или местен орган на държава членка или трета държава или към други лица, контролирани от такива органи, се отнася до емитент, чиято дейност е:
1. свързана с проучване, търсене, откриване, разработване на находища и добив на минерали, нефт, природен газ или други суровини, попадаща в обхвата на икономическите дейности съгласно приложение I, раздел В, позиции 05-08 на Регламент (ЕО) № 1893/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за установяване на статистическа класификация на икономическите дейности NACE Rev. 2 и за изменение на Регламент (ЕИО) № 3037/90 на Съвета, както и на някои ЕО регламенти относно специфичните статистически области, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1893/2006“;
2. дърводобив съгласно приложение I, раздел А, позиция 02, група 02.2 на Регламент (ЕО) № 1893/2006 г.
Чл. 100ф². (1) Емитентът по чл. 100ф¹ е длъжен да разкрива публично изготвения годишен доклад за плащанията в срок до 150 дни от завършването на финансовата година.
(2) Емитент по чл. 100ф¹, който изготвя консолидиран годишен финансов отчет, е длъжен да разкрива публично изготвения годишен консолидиран доклад за плащанията в срок до 180 дни от завършването на финансовата година.
(3) Емитентът по чл. 100ф¹ е длъжен да осигури годишният доклад за плащанията и годишният консолидиран доклад за плащанията да останат на разположение на обществеността за период, не по-кратък от 10 години.
Чл. 100ф³. Съдържанието и обхватът на годишния доклад за плащанията, както и приложимите дефиниции се определят със Закона за счетоводството.”
По параграфи от 20 до 23.
По тези параграфи няма предложения. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 20, § 21, § 22 и § 23.
По параграфи от 19 до 23 включително народните представители имат ли някакви допълнителни предложения? Не виждам.
Моля, гласувайте текстовете на вносителя за § 19, § 20, § 21, § 22 и § 23 с редакционната поправка в § 19.
Гласували: "за" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстовете на вносителя за § 19, § 20, § 21, § 22 и § 23 с редакционната поправка в § 19 се приемат.
Преминаваме на § 24.
Работната група предлага да се създаде нов § 24. Текстът е пред вас:
„§ 24. В чл. 126б, ал. 4 думата „тримесечен“ се заменя с „шестмесечен“, а след думата „дейността“ се добавя „и уведомление за финансово състояние или тримесечен финансов отчет“.“
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 24 и предлага следната редакция на § 24, който става § 25:
„§ 25. В чл. 145 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 5 :
а) в текста преди т. 1 след думите “сто от“ се добавя „броя на“;
б) т. 1 се изменя така:
„1. е получил лиценз за извършване на дейност като инвестиционен посредник съгласно Закона за пазарите на финансови инструменти, приложимото право на друга държава членка и притежава начален капитал съгласно чл. 8, ал. 1 от Закона за пазарите на финансови инструменти;”.
2. Създават се ал. 6 и 7:
„(6) Алинея 1 не се прилага за правата на глас или правата на глас, свързани с акции, държани в търговския портфейл по смисъла на чл. 102 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ, L 176/1 от 27 юни 2013 г.), на кредитна институция или инвестиционен посредник, при условие че:
1. правата на глас, държани в търговския портфейл, не надхвърлят 5 на сто от броя на гласовете в общото събрание на дружеството, и
2. правата на глас, свързани с акции, държани в търговския портфейл, не се упражняват или използват по друг начин за намеса в управлението на дружеството.
(7) Алинея 1 не се прилага за права на глас, свързани с акции, придобити за целите на стабилизиране в съответствие с Регламент (ЕО) № 2273/2003 на Комисията от 22 декември 2003 г. за прилагане на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изключенията относно програмите за обратно изкупуване и стабилизирането на финансови инструменти при условие че правата на глас, свързани с тези акции, не се упражняват или използват по друг начин за намеса в управлението на дружеството.”
По параграф 25.
В § 25 има редакционна поправка, който всъщност ще стане вече § 26.
„§ 26. В чл. 146 се правят следните изменения:
1. В ал. 3:
а) в текста преди т. 1 думите „чл. 3 от Директива 93/22/ЕИО на Съвета относно инвестиционните услуги в областта на ценните книжа“ се заменят със „Закона за пазарите на финансови инструменти или приложимото право на друга държава членка”, а думата „индивидуален“ се заличава;
б) в т. 1 думата „индивидуален“ се заличава;
в) в т. 2 думите „индивидуалния портфейл“ се заменят с „портфейла“.
2. В ал. 4 думата „индивидуален“ се заличава.
3. В ал. 5, в изречение първо думата „индивидуален“ се заличава, а думите „т. 3 от раздел "А" на приложението към Директива 93/22/ЕИО на Съвета относно инвестиционните услуги в областта на ценните книжа” се заменят с „т. 4 от раздел "А" на приложение I на Директива 2004/39/EО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно пазарите на финансови инструменти, за изменение на Директиви 85/611/ЕИО и 93/6/ЕИО на Съвета и Директива 2000/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 93/22/ЕИО на Съвета“.“
По параграф 26.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 26 и той най-вероятно ще стане § 27.
„§ 27. В чл. 148а се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Задължението за уведомяване по чл. 145, ал. 1 се отнася и за лицата, които притежават пряко или непряко:
1. финансови инструменти, които съгласно писмен договор дават на лицата, които ги притежават на датата на падежа, безусловно право да придобият акции или право на преценка по отношение на правото си да придобият акции с право на глас, които са издадени от дружеството, чиито акции са допуснати до търговия на регулиран пазар;
2. финансови инструменти, които не са включени в т. 1, но са свързани с посочените в т. 1 акции и имат икономически ефект, сходен с ефекта на финансовите инструменти, посочени в т. 1, независимо дали предоставят право за сетълмент чрез доставка на базовите ценни книжа.“
2. Създават се нова ал. 2 и ал. 3, 4 и 5:
„(2) Уведомлението по ал. 1 включва разбивка по видове финансови инструменти по ал. 1, като се разграничават финансовите инструменти, даващи право на сетълмент чрез доставка на базовите ценни книжа, и финансовите инструменти, даващи право на паричен сетълмент.
(3) Правата на глас се изчисляват въз основа на номиналната стойност на базовите акции на финансовия инструмент, освен когато финансовият инструмент гарантира единствено паричен сетълмент, при което правата на глас се изчисляват въз основа, коригирана спрямо коефициента „делта“, като се умножи номиналната стойност на базовите акции по коефициента „делта“ на инструмента. За целите на уведомяването по ал. 1, лицата, притежатели на финансови инструменти, сумират всички финансови инструменти, свързани със същото дружество, издало базовите акции. При изчисляване на правата на глас се вземат предвид само дългите позиции. Дългите позиции не се нетират с къси позиции, свързани със същото дружество, издало базовите акции.
(4) За финансови инструменти по смисъла на ал. 1, ако отговарят на някое от условията, се смятат:
1. ценни книжа;
2. опции;
3. фючърси;
4. суапове;
5. форуърдни лихвени договори;
6. договори за разлики;
7. други договори или споразумения със сходен икономически ефект, за които може да бъде извършен сетълмент чрез доставка на базовите ценни книжа или паричен сетълмент;
8. други инструменти, определени с решение на заместник-председателя.
(5) Изискванията на ал. 1-4 не се прилагат в случаите по чл. 145, ал. 4-6 и по чл. 146, ал. 2-4.“
3. Досегашната ал. 2 става ал. 6 и в нея думите „Видовете финансови инструменти по ал. 1, редът“ се заменят с „Редът“.“
По параграф 27.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 27, който ще стане § 28.
По параграф 28.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 28, който ще стане § 29.
По параграф 29.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 29, който ще стане § 30.
Спираме дотук – от новия § 24, § 24 на вносителя, който става § 25, до § 30 има ли някакви предложения от народните представители? Не виждам.
Моля, гласувайте текста на работната група за нов § 24, текста на вносителя за § 24, който става § 25, заедно с редакционната поправка на работната група, текста на вносителя за § 25 заедно с редакционната поправка, който става § 26, текста на вносителя за § 26 заедно с редакционната поправка, който става § 27, текста на вносителя за § 27, който става § 28, текста на вносителя за § 28, който става § 29 и текста на вносителя за § 29, който става § 30.
Гласували: "за" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на работната група за нов § 24, текстът на вносителя за § 24, който става § 25, заедно с редакционната поправка на работната група, текстът на вносителя за § 25 заедно с редакционната поправка, който става § 26, текстът на вносителя за § 26 заедно с редакционната поправка, който става § 27, текстът на вносителя за § 27, който става § 28, текстът на вносителя за § 28, който става § 29 и текстът на вносителя за § 29, който става § 30, се приемат.
Преминаваме на § 30.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 30 и предлага следната редакция за § 30, който става § 31:
„§ 31. Създава се нов чл. 148ж:
„Чл. 148ж. (1) Задължението за уведомяване, по чл. 145, 146 и 148а, се прилага за лицето, неперсонифицираното дружество или тръста, когато правата на глас, държани пряко или непряко от лицето, неперсонифицираното дружество или от тръста съгласно чл. 145 и 146, сумирани с правата на глас, свързани с финансовите инструменти, притежавани пряко или непряко съгласно чл. 148а, достигнат, надхвърлят или спаднат под 5 на сто или число, кратно на 5 на сто, от броя на гласовете в общото събрание на дружеството, съгласно чл. 145, ал. 1.
(2) Уведомлението по ал. 1 включва разбивка на правата на глас, свързани с акции, държани съгласно чл. 145 и 146, и на правата на глас, свързани с финансови инструменти по чл. 148а.
(3) За правата на глас, свързани с финансови инструменти, за които вече е подадено уведомление по чл. 148а, се подава ново уведомление, ако лицето, неперсонифицираното дружество или тръстът е придобило базовите акции и в резултат на придобиването им общият брой права на глас, свързани с акции, издадени от същото дружество, достигнат или надхвърлят 5 на сто или число, кратно на 5 на сто, от броя на гласовете в общото събрание на дружеството, съгласно член 145, ал. 1.”
По параграф 31.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 32.
По параграф 32.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 33.
По параграф 33.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 33, който става § 34.
„§ 34. Създават се чл. 212а и чл. 212б:
„Чл. 212а. (1) Когато установи, че емитент не е изпълнил задължението си да разкрие публично в законоустановения срок информацията по чл. 100н, 100о, чл. 100с, ал. 1, чл. 100ф² и чл. 111а, заместник-председателят може да:
1. информира обществеността, че емитентът не спазва задълженията си, както и
2. задължи емитента в определен срок да предприеме конкретни мерки, необходими за предотвратяване и отстраняване на нарушенията, на вредните последици от тях или на опасността за интересите на инвеститорите.
(2) Когато установи, че физическо или юридическо лице не е изпълнило в законоустановения срок задължението си за разкриване на дялово участие по чл. 145, 146, 148, 148а и 148ж, заместник-председателят може да:
1. информира обществеността, че лицето не спазва задълженията си;
2. наложи временна забрана за упражняването на право на глас от тези лица в общото събрание на публичното дружество;
3. задължи лицето в определен срок да предприеме конкретни мерки, необходими за предотвратяване и отстраняване на нарушенията, на вредните последици от тях или на опасността за интересите на инвеститорите.
(3) Принудителна административна мярка по ал. 1, т. 2 може да бъде прилагана и на управителните и контролните органи на юридическото лице или на лицето с управителна власт при неперсонифицираното дружество.
(4) Принудителни административни мерки по ал. 2, т. 2 и 3 могат да бъдат прилагани и на управителните и контролните органи на юридическото лице.
(5) Комисията може да оповестява приложената принудителна административна мярка, освен ако това би застрашило сериозно стабилността на финансовите пазари или би причинило прекомерни вреди на лицата, за които тази информация се отнася.
Чл. 212б. При прилагане на административните мерки по чл. 212а, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 и 3 заместник-председателят отчита всички обстоятелства, които са от значение, включително, когато е приложимо - посочените в чл. 222а.”
За параграфи от 30, който става § 31, до § 33, който става § 34, има ли изказвания, предложения? Не виждам.
Моля, гласувайте текстовете на вносителя за § 30 с редакционната поправка, който става § 31, § 31, който става § 32, § 32, който става § 33, и § 33 с редакционната поправка, който става § 34.
Гласували: "за" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстовете на вносителя за § 30 с редакционната поправка, който става § 31, § 31, който става § 32, § 32, който става § 33 и § 33 с редакционната поправка, който става § 34, се приемат.
По параграф 34.
По § 34, който става § 35, работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
„§ 35. В чл. 213 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 2 и 3 се изменят така:
„(2) Уведомяванията и съобщаванията в производството по ал. 1 се извършват по реда на чл. 61, ал. 2 от Административно-процесуалния кодекс.
(3) Когато уведомяванията и съобщаванията в производството по ал. 1 не бъдат приети по реда на ал. 2, те се смятат за извършени с поставянето им на специално определено за целта място в сградата на комисията или чрез публикуването им на интернет страницата на комисията. Последните две обстоятелства се удостоверяват с протокол, съставен от длъжностни лица, определени със заповед на заместник-председателя, а в случаите по чл. 212, ал. 1, т. 5, 6 и 7 - от длъжностни лица, определени със заповед на председателя на комисията.“
2. В ал. 4 след думите „чл. 212, ал. 1, т. 1 - 4, 8 и 9“ се добавя „и чл. 212а“.“
По параграф 35.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 36.
По параграф 36.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 36, който става § 37:
„§ 37. Създава се чл. 221а:
„Чл. 221а. (1) Емитент - физическо лице или член на управителен или контролен орган на емитент юридическо лице, или лицето с управителна власт при емитент - неперсонифицирано дружество, който не изпълни задължението по чл. 100н, 100о, чл. 100с, ал. 1, чл. 100ф² и чл. 111а, както и физическо лице или член на управителен или контролен орган на юридическо лице или лице с управителна власт при неперсонифицирано дружество или тръст, което не изпълни задължението по чл. 145, 146, 148, 148а и 148ж, се наказва с глоба в размер от 3000 до 4 000 000 лв. или до двойния размер на реализираната печалба или избегнатата загуба в резултат на нарушението, когато размерът им може да бъде определен, като се прилага по-голямата стойност.
(2) За нарушения по ал. 1 на юридическо лице се налага имуществена санкция в размер:
1. от 5000 до 20 000 000 лв. или до 5 % от общия годишен оборот в съответствие с последния изготвен годишен финансов отчет, приет от управителния орган, или
2. до двойния размер на реализираната печалба или избегнатата загуба в резултат на нарушението, когато размерът им може да бъде определен, като се прилага по-голямата стойност.
(3) В случаите по ал. 2, т. 1, когато юридическото лице е предприятие майка или дъщерно дружество на предприятие майка, което трябва да изготви консолидиран финансов отчет съгласно приложимите счетоводни стандарти, за съответен общ оборот се приема общият годишен оборот или съответстващият вид доход по съответните счетоводни директиви съгласно последния изготвен консолидиран годишен финансов отчет, приет от управителния орган на първостепенното предприятие майка.
(4) Комисията може да оповестява наложеното наказание, освен ако това би застрашило сериозно стабилността на финансовите пазари или би причинило прекомерни вреди на лицата, за които тази информация се отнася.”
По параграф 37.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 38.
По параграфи от 34 до 37, който ще стане § 38, има ли предложения за изменения и допълнения?
Господин Добрев, заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин председател, бих искал да взема отношение по § 36, който става § 37.
Тук в текста на чл. 221а и в ал. 1, и в ал. 2 имаме санкции за публичните дружества по един списък от нарушения, който варира от най-малкото нарушение до сравнително голямо нарушение, като размерът на санкциите, забележете, е от 3 000 лв. до 4 000 000 лв. в ал. 1 или до двойния размер на реализираната печалба, която не е ясно колко е, може да бъде и в много голям размер. А в същото време в ал. 2 санкциите са от 5 000 до 20 000 000 лв.
Това ми се струва, че е прекалено за българския капиталов пазар и Българската фондова борса, където вероятно над 50 процента от дружествата нямат пазарна капиталазицаия от 20 000 000 лв., дори и 4 000 000 лв., за да бъдат прилагани санкции в такъв размер.
Така че според мен вносителите тук вероятно ще кажат: това е по директива. Само че, нали разбирате, че тези директиви не могат да се прилагат директно във всяка една държава. В Германия е възможно 20 000 000 лв. или 10 000 000 евро да са нищожна санкция, докато в България това вероятно ще прескочи пазарната капитализация на повече от половината дружества на Българска фондова борса.
В този смисъл аз съм категорично против да приемаме в този вид тези санкции, защото те означават или възможности за нерегламентирани договорки дали да бъде санкцията 3 000 лв. или да бъде 20 000 000 лв., така ще го кажа, за да не звучи много грубо, или застрашават в буквалния смисъл на думата изчезването на много от дружествата на Българската фондова борса. Не стига, че тя е с мизерен дневен оборот, а една такава заплаха вероятно ще принуди много от дружествата да направят обратно изкупуване на акциите и да се делистнат от Българска фондова борса.
Според мен този чл. 221 е изключително вреден и ние трябва да намерим начин, по който са го синхронизираме с българската реалност.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин председател, колеги, аз ще подкрепя господин Делян Добрев и ще ви предложа следния подход. Да поискаме изрично становище от засегнати страни - асоциации – по тази тема и да отложим текста, защото хората, като разберат, че могат да получат глоба до 20 млн. лв. или 5 процента от оборота, наистина ще постигнем ефект да насърчим хора и дружества да избягат от Българската фондова борса, което не е целта, вярвам, нито на тази комисия, нито на ресорния регулатор.
Така че най-удачният вариант според мен е отлагане на текста и получаване на становище от асоциациите, които са пряко засегнати в бизнеса.
Между другото, колеги, исках да ви обърна внимание, че в традициите на работа на Комисията по икономическа политика и туризъм и колегата Добрев вероятно ще ме подкрепи, ако си спомни, беше между минималния и максималния размер на глобата разликата да бъде до четири пъти. Години наред разсъждавахме по този начин.
Ако това е невъзможно поради големия обсег на нарушенията, които се санкционират, може би те да бъдат разделени. Но представете си санкциониращ орган, който идва при вас и пита: сега каква глоба да ви налагам: 5 000 лв. или 20 000 000 лв.? Потенциалът за корупция – аз ще използвам по-силната дума – е голям и ви предлагам сериозно да се отнесем към темата като икономическа комисия и включително да помислим дали е възможно да разделим случаите, които са обект на санкциониране така, че разликата между минималния и максималния праг да бъде наистина 3 – 4 пъти, а да не бъде – в случая говорим – за стотици пъти разлики, което за съжаление води до корупция – лошата традиция на българското прилагане на подобни санкциониращи механизми.
Имам формално предложение към комисията.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Вашето предложение е да отложим работата по този текст и да поискаме становище.
Други колеги желаят ли да вземат отношение?
От КРИБ, заповядайте, госпожо Георгиева.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (парламентарен секретар на Конфедерация на работодателите и индустриалците в България): Казвам се Румяна Георгиева и съм парламентарен секретар на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България.
От страна на КРИБ ние сме внесли надлежно писмо по този § 36, като сме изразили несъгласие с така предлагания размер на глобата и имуществената санкция. Като считаме, че необосновано е завишена или в изключително висок размер е определена санкцията, като не е съобразена нито с финансовото състояние на емитентите, нито с икономическата ситуация в страната.
Смятаме, че тежестта на санкциите във всички случаи трябва да бъде съобразена с размера на самото нарушение и изключително широката граница в предложения текст на законопроекта според нас създава възможност за голям субективизъм при преценка на глобата.
В рамките на това сме предложили и конкретен текст за чл. 221а, ал. 1 и ал. 2, като там сме предложили санкциите да бъдат – в ал. 1 – от 3 000 до 30 000 лв., и в ал. 2 – от 5 000 до 50 000 лв., което горе-долу отговаря на това, което народният представител Мартин Димитров каза като съотношение не повече от четири пъти.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Има думата господин Васил Велев. Заповядайте, господин Велев.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ (председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България): Благодаря Ви, господин председател! Ние благодарим на народните представители, които забелязаха този текст. Наистина при българския капиталов пазар, при който дневните обороти на фондовата борса са от порядъка на стотици хиляди лева – около 200 000 лв. е дневният оборот на борсата – тези глоби се прилагат за неразкриване на информация. Каква е тази информация, която ще доведе до такава щета, че да се глоби с 20 000 000 лв., при условие че оборотът на всички компании е 200 000 лв. Нали разбирате, че става дума за нещо съвсем несъразмерно и очевидно и големият диапазон трябва да се преразгледа. За пазари, където оборотите са с милиарди, може би има смисъл, но абсолютно неадекватно звучи за българската действителност и създава предпоставки за сериозни проблеми.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Имат думата вносителите.
Заповядайте, господин Савов.
ВЛАДИМИР САВОВ (изпълняващ правомощията на заместник-председател на Комисията за финансов надзор): Благодаря Ви, господин председател! Казвам се Владимир Савов и съм член на Комисията за финансов надзор.
Бих искал да взема отношение по така направените забележки от народните представители и от представителите на асоциациите.
Комисията за финансов надзор си дава може би най-остра и ясна представа за положението на българския капиталов пазар. Аз съм първият, който ще се съгласи с това, че оборотите му са мизерни, че наистина тежестите за участниците в българския капиталов пазар – както публични дружества, така и професионални участници – са големи и наистина тези цифри, които се залагат в законопроекта, изглеждат и не изглеждат, а са – можем да го кажем това – несъизмерими с оборотите, с размерите, с капитализацията, които имаме към днешен ден.
Казвайки това обаче, както и сме го заявявали много пъти досега, наистина и както и господин Добрев отбеляза, става дума за изисквания на директива с максимална хармонизация, в която са заложени именно тези максимални размери на санкциите.
Подходът при създаване на законопроекта беше именно да се въведат и минимални прагове, които отсъстват в директивата, за да се види първо от какви нива се тръгва, за да има и някакво съответствие към българската действителност, както се казва.
На второ място, ако обърнете на следващата страница представения пред вас доклад, ще видите, че се създава чл. 222а – това е § 38 – където е казано, че при определянето на вида и размера на тези административни наказания заместник-председателят на комисията трябва да отчита всички обстоятелства, които са от значение, включително – и се изреждат: тежестта, степента на отговорност и на трето място – финансовото състояние на отговорното физическо или юридическо лице, неговия общ финансов оборот или доходи, размера на получената печалба, точка четвърта – избегната загуба и размери на загубите, претърпени от трети лица и т.н., и т.н.
Така че това е подходът, който е възприет в законопроекта, за да се сложи някаква обективна рамка и тя, както виждаме, се състои от доста голям на брой изисквания, с които трябва да бъде съобразена санкцията. А ясно е, че ако не бъде съобразена, тя ще бъде атакуема пред съда и може много лесно да падне, още повече, че българските съдилища в нашата практика също много добре познават спецификата на българския финансов сектор и по принцип – пак изхождайки от нашата практика – имат практика да намаляват по-високите санкции към по-ниски.
Не на последно място в този чл. 222а се създава и ал. 2, по която Комисията за финансов надзор да има право на данъчно-осигурителна информация именно с тези цели, за да може да се определят санкциите на някакъв по-обективен принцип.
Това е, което мога да кажа относно мотивите. Съгласен съм. Наистина праговете са много високи. Високите граници са изключително високи, те всъщност са неприложими за българския капиталов и финансов пазар, но това са изискванията на директива с максимална формализация.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: От вносителите някой иска ли думата? Имате ли нещо да добавите?
Ние сме в две хипотези. Едната е да отложим този параграф. Второто е да има някакви нови предложения.
Господин Добрев, заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: След като в директивата максималната санкция е 4 000 000 и 20 000 000 лв., тя вероятно като максимална може за различните държави – членки, да бъде съобразена с местната специфика и да бъде определена по-ниска максимална санкция. Нали така? Или не съм прав?
ЦВЕТАНКА МИХАЙЛОВА (директор на Дирекция „Регулация на финансовите пазари“ към Министерство на финансите): Ако разрешите, това е минимумът на максимума. Така че ние няма как да слезем под този размер. По-скоро може да се увеличава санкцията, но не може да се слезе под този размер. Това беше дилемата не само на колегите от КФН, но ние съзнаваме по същия начин сложността на въпроса, несъответствието. Но на европейско ниво се водят дебати и заедно с България сме изразявали възражения и с други държави с нашите размери на капиталовия пазар. Но за съжаление се подхожда по този въпрос не само по отношение на небанковия сектор, в банковия сектор са съизмерими санкциите. Към този момент, ако ние не се съобразим с това изискване, сме уязвими да попаднем под процедура за нарушение на европейското право. Знаете къде завършва тази процедура – в съда на Европейския съюз.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин председател, на мен чл. 222а въобще не ми звучи убедително. По-скоро – обратното. Той регламентира реда, по който субективно да се преценява кого ще глобим 3 000 лв. и кого – 20 000 000 лв. Защото какво означава, че се съобразяваме с финансовото състояние на физическото лице или със степента на отговорност на физическото лице или тежестта и продължителността на нарушението?
Всичко това са субективни преценки, които в един случай могат да бъдат едни, а в друг случай могат да бъдат други.
Така че аз правя и второ предложение. Чухме предложението на господин Мартин Димитров. Моето предложение е санкциите, както предложиха от КРИБ, да бъдат от 3 000 до 30 000 лв. и от 5 000 до 50 000 лв., като тук поставям една скоба. Бих искал да чуя от вносителите дали те приемат това предложение или алтернативен вариант – предложението на господин Мартин Димитров – отлагаме, за да ни дадат предложения, но предложения, съобразени с българската реалност.
Аз наистина не виждам как ние в един закон в Република България ще запишем 4 000 000 и 20 000 000 лв. санкции, но видите ли, няма да ги налагаме, защото сме задължени и ще ги пишем, но няма да ги налагаме. Това „няма да ги налагаме“, ние можем да не ги наложим, а след нас ще дойде някой, който ще ги наложи.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Как предпочитате? Вносителите все пак какво мислят?
ЦВЕТАНКА МИХАЙЛОВА (директор на Дирекция „Регулация на финансовите пазари“ към Министерство на финансите): В първия случай ще бъдем в нарушение и ще бъдем уязвими при нотифициране на текст, който не съответства на текста на директивата. А иначе, при положение, че се отложи гласуването на този текст, текстовете са от директивата. Аз не знам какво може да се предложи по-близо до абсолютното изискване в директивата.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Добре, но при този процес на нотифициране ще имаме забележки от комисията, които ще ни посочват, че трябва да отстраним определени несъответствия. Нали така? Тоест, ние ще имаме вариант, ако това не бъде прието от Европейската комисия, да го коригираме впоследствие, без за страната да има опасност от претърпяване на каквито и да са вреди.
Това така ли е? Ако е така, аз си запазвам предложението за от 3 до 30 000 лв. и от 5 000 до 50 000 лв.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, аз предлагам първо да гласуваме текста на § 34, който става 35, и текста на § 35, който става § 36.
Моля, гласувайте тези два текста.
Гласували: "за" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстовете на § 34, който става § 35, и § 35, който става § 36, се приемат.
Сега минаваме към дебатните параграфи - § 36, който става § 37, и § 37, който става § 38.
Тук имаме две предложения. Едното е на господин Делян Добрев – да приемем предложението на КРИБ. Второто предложение е на господин Мартин Димитров – да отложим гласуването на тези два текста. Предлагам и двата параграфа да отложим за следващото заседание, следващата сряда ще имаме заседание. Малко вероятно е законът, ако днес го приемем, да влезе в дневния ред за следващата седмица, защото знаете, че имаме много по-сериозни неща.
Така че това са двете предложения. По реда на постъпването първото беше на господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин председател, понеже най-важното е хората да знаят, че текстове, които се гласуват от тази комисия, са разумно определени и претеглени, се присъединявам към предложението на КРИБ и на господин Делян Добрев за намаление на санкциите от 3 000 до 30 000 лв. и от 5 000 до 50 000 лв. И дори и да ги отложим, не виждам каква нова информация биха могли да ни дадат вносителите.
Предлагам да гласуваме първо това предложение. Ако то не бъде прието, тогава да гласуваме предложението за отлагане.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Първо предложение е предложението, което направи господин Делян Добрев.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували: "за" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението се приема.
По второто предложение няма да гласуваме.
Сега предлагам да гласуваме текста с редакцията на § 36, който става § 37.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за § 36, който става § 37, се приема.
По § 37, който става § 38, господин Добрев, имате ли някакви предложения, корекции, да отлагаме или да го гласуваме?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Не, при положение, че максималният размер на санкцията е разумен – в случая 30 000 и 50 000 лв., както гласувахме в чл. 221а, аз нямам притеснение по отношение на чл. 222а, защото дори и да има субективна част, тя не е в такива размери, каквито се предлагаше първоначално от вносителя.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Тоест, подкрепяте текста на § 37, който става § 38?
Моля, гласувайте приемането на параграфа във вида, в който е подаден.
Гласували: "за" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за § 37, който стана § 38, се приема.
По параграф 38.
По § 38, който става § 39, текстът е пред вас.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 38, който става § 39:
§ 39. В глава двадесет и първа се създават чл. 222а и чл. 222б:
„Чл. 222а. (1) При определянето на вида и размера на административните наказания по чл. 221а заместник-председателят отчита всички обстоятелства, които са от значение, включително, когато е приложимо:
1. тежестта и продължителността на нарушението;
2. степента на отговорност на физическото лице или на юридическото лице, или на неперсонифицираното дружество;
3. финансовото състояние на физическото лице или на юридическото лице, определено според общия финансов оборот на юридическото лице или годишния доход на физическото лице;
4. размера на реализираната печалба или избегнатата загуба от физическото или юридическото лице, или от неперсонифицираното дружество, доколкото може да бъде определен;
5. размера на загубите, претърпени от трети лица в резултат на нарушението, доколкото може да бъде определен;
6. степента на съдействие, което физическото или юридическото лице или неперсонифицираното дружество оказва на заместник-председателя или комисията;
7. предходни нарушения на физическото или юридическото лице или на неперсонифицираното дружество.
(2) За целите на ал. 1 заместник-председателят има право на достъп до данъчна и осигурителна информация.
Чл. 222б. Лице, което в едномесечен срок от влизането в сила на наказателно постановление не плати наложената му имуществена санкция, дължи лихва в размер на законната лихва за периода от датата, следваща датата на изтичане на едномесечния срок, до датата на плащането.”
Имате ли някакви други предложения по този параграф? Няма.
Моля, гласувайте текста на вносителя за § 39 с редакционната поправка.
Гласували: "за" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за § 38, който става § 39, се приема.
По параграф 39.
По § 39 има предложение от народните представители Д. Добрев, Ал. Ненков и В. Николов.
„В § 39 относно допълнителните разпоредби се прави следното допълнение:
„Създава се т. 4:
4. Създава се § 1д:
„§ 1д. (1) Разпоредбите на глава шеста „а“ за разкриване на информация се прилагат и за лицата, чиято дейност се регулира по Закона за енергетиката и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги от Комисията за енергийно и водно регулиране, държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон и търговските дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала.
(2) Алинея 1 не се прилага за предприятия, които отговарят на два от следните критерии:
1. средна численост на персонала за годината - до 10 човека;
2. балансова стойност на активите към 31 декември - до 700 000 лв.;
3. нетни приходи от продажби за годината - до 300 000 лв.“
Работната група подкрепя / не подкрепя предложението, тоест, тук ние нямаме решение. Моля за мнението на вносителите.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
От името на вносителите аз ще представя нашето предложение. То е свързано с особения фокус на обществото към сектор „енергетика“ и в липсата на достатъчно информация, за което постоянно сме упреквани от страна и на бизнеса, и в обществото, за това, което се случва в енергетиката.
С този текст принуждаваме дружествата-лицензиенти в енергетиката да оповестяват информация така, както правят публичните компании на всеки три месеца с цел по-голяма прозрачност.
Според мен това предложение е изцяло в унисон с очакванията на обществото. Няма да натовари в кой знае колко голяма степен Комисията по финансов надзор, защото освен публикуването не се изискват някакви конкретни действия от страна на комисията, свързани с оповестяването на тази информация.
В този смисъл мисля, че предложението би трябвало да срещне подкрепа от народните представители.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, това е един от въпросните моменти в днешния дебат. Имаме отрицателни становища от КФН и от Министерството на финансите по предложението на народните представители. Молбата ми е все пак да чуем и народните представители, и представителите на Министерството на енергетиката, КФН и Министерството на икономиката, които са тук.
Заповядайте, господин заместник-министър Бекир.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ФЕЙЗИ БЕКИР: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, ние сме предоставили писменото становище на Министерството на финансите, което е отрицателно, но тук се отнася повече за дружества, които са в системата на енергетиката и би било добре да чуем и становището на Министерството на енергетиката. По принцип за нас е по-важно да не се засегнат финансовите пазари и зависи от Комисията за финансов надзор дали имат такъв капацитет, ресурси да включат това и да могат да се справят и с тази допълнителна задача.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Да чуем първо Министерството на енергетиката. Заповядайте.
СВЕТЛАНА МАРИНОВА (началник на отдел в Дирекция „Индустриални отношения и управление на държавното участие“): Възложено ми е от страна на министъра на енергетиката да изразя становище в подкрепа на направеното от господин Делян Добрев и депутати предложение, като подходящо за осигуряване на максимална публичност и прозрачност предвид значението на сектора, стратегическата важност на дейността на лицензиантите и очакванията на обществото към такава публичност по отношение на дейността на дружествата в енергетиката.
В допълнение такава публичност е осигурена вече на подзаконово ниво в държавните предприятия и търговски дружества с над 50 процента държавно участие, така че извеждането на този принцип на високо законово ниво осигурява максимална прозрачност и равнопоставеност както на държавните, така и на частните дружества, заети в сектора.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Имат думата представителите на КФН.
ВЛАДИМИР САВОВ (изпълняващ правомощията на заместник-председател на Комисията за финансов надзор): Благодаря Ви, господин председател! Нашето становище, което вече сме депозирали в комисията, продължава да е отрицателно. Първо, както е записан текстът, не става дума само за публикуване на финансови отчети, а е написано „разпоредбите на Глава шеста“. Това е цялата глава шеста, където са вменени и много други неща.
Второ, искаме да зададем уточняващ въпрос: знаем ли за какъв брой юридически лица става дума. Ние се опитахме да зададем този въпрос при обсъждане в работната група и не получихме конкретен отговор. Нашите скромни преценки са, че може би става дума за десетки, ако не стотици дружества. И от тази гледна точка Комисията за финансов надзор на днешния ден, с днешния си капацитет не може да обработи такова допълнително доста значително натоварване. Само ще ви дам пример за отдела и управлението, което прилага разпоредбите и надзора по Закона за публично предлагане на ценни книжа, се състои – грубо казано – от десетина души. Тези хора следят за около 300 и нещо публични дружества в България.
Изглежда, ако се приемат тези разпоредби, тяхното натоварване даже само за публикуването, но то никога не е само за публикуване, защото трябва да се следи дали са публикувани тези финансови отчети и, ако не, да им се изискат или да се сигнализира или да се наложат някакви санкции.
Числеността на този отдел трябва да нарасне поне двойно, нещо, за което нямаме нито осигурено финансиране, нито е предвидено в нашия бюджет. Отделно вече можем да стъпим във философски разсъждения за това какви са задачите на Комисията за финансов надзор съгласно закона, а именно защита правата на осигурените лица, инвеститорите и потребителите на финансови услуги и осигуряване на прозрачността и стабилността на финансовите пазари, добавяйки практически още толкова поднадзорни лица към сега съществуващите, очевидно този фокус по някакъв естествен начин ще се размие и измести.
Това са забележките, които имаме и които вече сме предоставили. Разбира се, решението принадлежи на народните представители.
Благодаря много.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Добрев, заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин председател, аз, първо, искам да се извиня за това, че не присъствах на заседанието на работната група, за да не водим този дебат тук, в комисията, но бях в чужбина, така че имах основателна причина.
Второ, не приемам аргументите на Комисията по финансов надзор за това, че са прекалено натоварени и не могат да следят дали „N“ на брой дружества – дали са 10 или 100, според мен не е от такова голямо значение – при положение, че само следиш дали са си подали отчета и го публикуваш на интернет-платформата. Но сега вече стана ясно и споменахме, че оборотите на Българска фондова борса са няколко стотин хиляди лева на ден. Нови емитенти няма, нови пенсионни дружества няма, аз не виждам къде е тази прекомерна натовареност от страна на Комисията по финансов надзор при положение, че българският капиталов пазар е в летаргия за съжаление.
В този смисъл продължавам да поддържам предложението, което сме направили. Не мисля, че то ще затрудни значително работата на Комисията по финансов надзор, тъй като освен публикуването на тази информация комисията няма други ангажименти към тези допълнителни дружества.
Разбрах, че по време на заседанието на работната група се е споменало и за липсата на компютри, сървъри, на които да бъдат публикувани тези финансови отчети, това също мисля, че не заслужава да бъде коментирано в Комисия по икономическа политика. Един компютър струва 1000 лв., един сървър струва няколко хиляди лева. Едва ли Комисията по финансов надзор е закъсала до няколко хиляди лева.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Да разбирам ли, че ние трябва да ги купим?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Надявам се, че – не, но ако трябва, членовете на комисията можем да съберем пари за един допълнителен сървър. (Смее се.)
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, има ли други народни представители, които искат да вземат думата?
Ние сме в хипотеза на две предложения – приема – не приема. Аз ви предупредих и в самото начало.
Аз предлагам по § 39 първо да гласуваме предложението на народните представител Делян Добрев, Ненков, Николов.
Заповядайте за една бърза реплика, господин Велев.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ (председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България): Всъщност предприятията, които разкриват информация в държавните дружества, тя е частична и е много малка част спрямо тази, която разкриват публичните компании, включително в енергетиката. В същото време от тяхната дейност се ползват или в някаква степен финансират и зависят всички български граждани за разлика от публичните компании, където става дума за някакъв ограничен кръг – няколко стотин или няколко хиляди акционера. Държавната помощ, която се оказва чрез дългосрочни договори с преференциални цени за цената на електроенергията, я плащат всички български граждани. Освен това тези предприятия са монополисти. Няма от кого да скриват информация за разлика от тези, които продават на световните пазари и се конкурират с всички и разкриват тази информация.
Тоест, има много голям наистина обществен интерес за разкриване на информация от тези дружества. Ние няма да сме пионери като държава в тази област. Има такива практики в редица страни и в Европейския съюз, и извън него.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз, доколкото разбирам, Вие подкрепяте предложението на вносителите? Така ли да разбирам?
ВАСИЛ ВЕЛЕВ (председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България): Много силно. Освен тримесечните отчети има и друга инцидентна информация, която е подробно описана. Но става дума за информация в Глава шеста.
А даже и с намалените глоби, които се предложиха – до 30 000 и до 50 000 лв., КФН може да се превърне в приходна агенция и да не става дума за пари за сървъри и компютри, ако изпълнява функциите си и следи за разкриване на тази информация.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, в режим на гласуване сме.
Моля, гласувайте предложението на Добрев, Ненков, Николов.
Гласували: "за" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението на народните представители Добрев, Ненков и Николов се приема.
В този вариант ще трябва да преработите текста на § 39, който става § 40 във варианта с предложението на вносителите.
Сега предлагам да гласуваме общия текст на параграфа така, както ще бъде обработен заедно с вносителите.
Моля, гласувайте.
Гласували: "за" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на § 39, който става § 40 се приема.
По параграф 40.
Работната група предлага да се създаде нов § 41:
„§ 41. В преходните и заключителни разпоредби, в § 16, ал. 2, т. 5 се отменя.“
Има ли други предложения? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението за създаване на нов § 41.
Гласували: "за" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на новия § 41 се приема.
Преминаваме към Преходни и заключителни разпоредби.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
В § 40, който става § 42, имаме редакционни поправки:
„§ 42. В Закона за Комисията за финансов надзор (обн., ДВ, бр. 8 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 31, 67 и 112 от 2003 г., бр. 85 от 2004 г., бр. 39, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 56, 59 и 84 от 2006 г., бр. 52, 97 и 109 от 2007 г., бр. 67 от 2008 г., бр. 24 и 42 от 2009 г., бр. 43 и 97 от 2010 г., бр. 77 от 2011 г., бр. 21, 38, 60, 102 и 103 от 2012 г., бр. 15 и 109 от 2013 г. и бр. 34, 62 и 102 от 2015 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 1, ал. 2, т. 1 след думите „лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове” се добавя „включително лицата, които управляват фондове за рисков капитал, фондове за социално предприемачество или фондове за дългосрочни инвестиции”.
2. В чл. 12, ал. 1:
а) създават се нова т. 10 и т. 11, 12 и 13:
„10. е компетентен орган по прилагането на Регламент (ЕС) № 345/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 г. относно европейските фондове за рисков капитал (ОВ, L 115/1 от 25 април 2013 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 345/2013”;
11. е компетентен орган по прилагането на Регламент (ЕС) № 346/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 г. относно европейските фондове за социално предприемачество (ОВ, L 115/18 от 25 април 2013 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 346/2013”;
12. е компетентен орган по прилагането на Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за подобряване на сетълмента на ценни книжа в Европейския съюз и за централните депозитари на ценни книжа, както и за изменение на директиви 98/26/ЕО и 2014/65/ЕС и Регламент (ЕС) № 236/2012 (ОВ, L 257/1 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 909/2014”;
13. е компетентен орган по прилагането на Регламент (ЕС) 2015/760 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 г. относно Европейски фондове за дългосрочни инвестиции (OB, L 123/98 от 19 май 2015 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2015/760”.”
б) досегашната т. 10 става т. 14.
3. В чл. 13:
а) в ал. 1 се създават нови т. 14, 15 и 16:
„14. по предложение на ресорния заместник-председател упражнява правомощията и предприема мерки във връзка с прилагането на Регламент (ЕС) № 345/2013 и на Регламент (ЕС) № 346/2013;
15. по предложение на ресорния заместник-председател издава, отказва да издаде и отнема предвидените в Регламент (ЕС) 2015/760 разрешения, както и упражнява други правомощия и предприема мерки във връзка с неговото прилагане;
16. по предложение на ресорния заместник-председател издава, отказва да издаде и отнема предвидените в Регламент (ЕС) № 909/2014 лицензии и одобрения и упражнява правомощията по чл. 13, 14, 15 от Регламент (ЕС) № 909/2014;”;
б) в ал. 2 накрая се добавя „Регламент (ЕС) № 345/2013, Регламент (ЕС) № 346/2013, Регламент (ЕС) № 909/2014“ и Регламент (ЕС) 2015/760;
в) в ал. 7 думите „т. 3” се заменят с „т. 1 и 3”.
4. В чл. 15, ал. 1:
а) в т. 1 след думите “т. 5, 6, 8 – 12“ се добавя „т. 14 – 16“;
б) в т. 2 думите „и Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране” се заменят със „Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране и Регламент (ЕС) № 909/2014”;
в) в т. 6 и 7 след думите „Регламент (ЕС) № 575/2013”се добавя „Регламент (ЕС) № 345/2013, Регламент (ЕС) № 346/ 2013, Регламент (ЕС) № 909/2014, Регламент (ЕС) 2015/760“;
г) създава се нова т. 12:
„12. разглежда и се произнася по жалбите по чл. 33, параграф 3, чл. 49, параграф 4, чл. 52, параграф 2 и чл. 53, параграф 3 от Регламент № 909/2014 в 30-дневен срок от тяхното постъпване по ред, определен с правилника на комисията;”
д) досегашните т. 12, 13 и 14 стават съответно т. 13, 14 и 15;
е) досегашната т. 15 става т. 16 и в нея след думите „Регламент (ЕС) № 236/2012” се добавя „Регламент (ЕС) № 345/2013, Регламент (ЕС) № 346/2013, Регламент № 909/2014, Регламент (ЕС) 2015/760“.
5. В чл. 18:
а) в ал. 1, т. 1 и 6 след думите „Регламент (ЕС) № 575/ 2013” се добавя „Регламент (ЕС) № 345/2013, Регламент (ЕС) № 346/2013, Регламент № 909/2014, Регламент (ЕС) 2015/760“;
б) в ал. 3 след думите „Регламент (ЕС) № 575/2013” се добавя „Регламент (ЕС) № 345/2013, Регламент (ЕС) № 346/ 2013, Регламент № 909/2014, Регламент (ЕС) 2015/760“;
в) в ал. 6 се създава изречение второ: „Във връзка с упражняване на правомощията си по налагане на административни наказания комисията и нейните органи имат право на достъп до данъчна и осигурителна информация при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.“.
6. В чл. 19, ал. 2, т. 1 след думите „Регламент (ЕС) № 236/ 2012 се добавя „Регламент (ЕС) № 345/2013, Регламент (ЕС) № 346/2013, Регламент № 909/2014, Регламент (ЕС) 2015/760“.
7. В чл. 25 се създава ал. 11:
„(11) Комисията прилага изискванията на ал. 7 и при изпълнение на задълженията си по чл. 3а от Закона за мерките срещу изпирането на пари и по чл. 9а от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма.”
8. В чл. 27, ал. 1:
а) в т. 1 след думите „Кодекса за социално осигуряване” се добавя „Регламент (ЕС) № 909/2014 и Регламент (ЕС) 2015/760”;
б) в. т. 10 накрая се добавя „Регламент (ЕС) № 909/2014 и Регламент (ЕС) 2015/760“.
9. В чл. 30, ал. 1:
а) в т. 7 накрая се добавя „включително лицата, които управляват фондове за рисков капитал, фондове за социално предприемачество или фондове за дългосрочни инвестиции”;
б) точка 15 се отменя.“
По § 41, който става § 43, отново имаме редакционни корекции:
„§ 43. В Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране (обн., ДВ, бр. 77 от 2011 г.; изм. и доп., бр. 21 от 2012 г., бр. 109 от 2013 г., бр. 27 от 2014 г. и бр. 22 и 34 от 2015 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 4, ал. 4, в изречение второ думите „акции или” се заличават.
2. Създава се чл. 32а:
„Чл. 32а. Не се допуска принудително изпълнение и учредяване на обезпечения върху паричните средства и финансовите инструменти на колективна инвестиционна схема за задължения на управляващото дружество или на депозитаря.”
3. В чл. 86, ал. 3 думите „чл. 24, ал. 1-3, 7 и 8“ се заменят с „чл. 24, ал. 1-4, чл. 24а, ал. 1, чл. 24б, чл. 24г“.
4. В чл. 197 се създават ал. 8, 9, 10, 11, 12 и 13:
„(8) Лицата, които управляват фондове за рисков капитал или фондове за социално предприемачество и желаят да използват обозначението ЕuVECA или съответно EuSEF за управлявани от тях алтернативни инвестиционни схеми, осъществяват дейността при спазване изискванията на този закон и на Регламент (ЕС) № 345/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 г. относно европейските фондове за рисков капитал (ОВ, L 115/1 от 25 април 2013 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 345/2013“ и на Регламент (ЕС) № 346/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 г. относно европейските фондове за социално предприемачество (ОВ, L 115/18 от 25 април 2013 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 346/2013“.
(9) Лицата по ал. 8 се регистрират от комисията съгласно чл. 14 от Регламент (ЕС) № 345/2013, съответно чл. 15 от Регламент (ЕС) № 346/2013.
(10) Лицата, които управляват фондовете за дългосрочни инвестиции, осъществяват дейността си при спазване изискванията на този закон и на Регламент (ЕС) 2015/760 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 г. относно Европейски фондове за дългосрочни инвестиции (OB, L 123/98 от 19 май 2015 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2015/760“.
(11) Лицата по ал. 10 получават разрешение за извършване на дейност от комисията при спазване изискванията на чл. 5 и 6 от Регламент (ЕС) 2015/760.“
(12) Вписването на лицата по ал. 8 и 10 в регистъра по чл. 30, ал. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор се извършва по ред, определен с наредба.
5. В чл. 244, ал. 1 след думите „фонд, установен в друга държава членка” се добавя „и да предоставя услугите, определени в чл. 198, ал. 5”.
6. В чл. 264, ал. 1 след думите „на актовете по прилагането му” се добавя „на приложимите актове на Европейския съюз ”.
7. В чл. 265, ал. 2, 3 и 4 се изменят така:
„(2) Уведомяванията и съобщаванията в производството по ал. 1 се извършват по реда на чл. 61, ал. 2 от Административно-процесуалния кодекс.
(3) Когато уведомяванията и съобщаванията в производството по ал. 1 не бъдат приети по реда на ал. 2, те се смятат за извършени с поставянето им на специално определено за целта място в сградата на комисията или чрез публикуването им на интернет страницата на комисията. Последните две обстоятелства се удостоверяват с протокол, съставен от длъжностни лица, определени със заповед на заместник-председателя, а в случаите по чл. 264, ал. 1, т. 5 и 6 - определени със заповед на председателя на комисията.
(4) Принудителните административни мерки по чл. 264, ал. 1, т. 1-4, 7 и 8 се прилагат с писмено мотивирано решение на заместник-председателя, а принудителните административни мерки по чл. 264, ал. 1, т. 5 и 6 - с писмено мотивирано решение на комисията, което се съобщава на заинтересованото лице в 7-дневен срок от постановяването му по реда на ал. 2 и 3.”
8. В чл. 273:
а) в ал. 1 се създават т. 4, 5 и 6:
„4. Регламент (ЕС) № 345/2013 се наказва с глоба в размер от 10 000 до 20 000 лв.;
5. Регламент (ЕС) № 346/2013 се наказва с глоба в размер от 10 000 до 20 000 лв.;
6. Регламент (ЕС) 2015/760 се наказва с глоба в размер от 10 000 до 20 000 лв.”;
б) в ал. 2 се създават т. 4, 5 и 6:
„4. за нарушения по ал. 1, т. 4 - от 20 000 до 40 000 лв;
5. за нарушения по ал. 1, т. 5 - от 20 000 до 40 000 лв.;
6. за нарушения по ал. 1, т. 6 – от 20 000 до 40 000 лв.”
в) в ал. 5 се създават т. 4, 5 и 6:
„4. за нарушения по ал. 1, т. 4 - от 20 000 до 40 000 лв., а при повторно нарушение - от 40 000 до 100 000 лв.;
5. за нарушения по ал. 1, т. 5 - от 20 000 до 40 000 лв., а при повторно нарушение - от 40 000 до 100 000 лв.;
6. за нарушения по ал. 1, т. 6 – от 20 000 до 40 000 лв., а при повторно нарушение – от 40 000 до 100 000 лв.”
9. Създава се чл. 274а:
„Чл. 274а. Лице, което в едномесечен срок от влизането в сила на наказателно постановление не плати наложената му имуществена санкция, дължи лихва в размер на законната лихва за периода от датата, следваща датата на изтичане на едномесечния срок, до датата на плащането.”
10. В допълнителните разпоредби:
а) в § 1:
аа) т. 18, буква „в” се създава подбуква „жж”:
„жж) държава членка, различна от държавата членка по произход, в която лице, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, със седалище държава членка, предоставя услугите, определени в чл. 198, ал. 5.”
бб) в т. 23 накрая се добавя „по смисъла на т. 1“.
б) създава се § 2а:
„§ 2а. Законът предвижда мерки по прилагане на:
1. Регламент (ЕС) № 345/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 г. относно европейските фондове за рисков капитал.
2. Регламент (ЕС) № 346/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 г. относно европейските фондове за социално предприемачество..
3. Регламент (ЕС) 2015/760 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 г. относно Европейски фондове за дългосрочни инвестиции.“
По текста на вносителя за наименование на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“, плюс § 40, който става § 42, § 41, който става § 43, и § 42, който става § 44, имат ли народните представители някакви въпроси, становища? Не виждам.
Моля, гласувайте текста на вносителя за наименование на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“, плюс § 40, който става § 42, § 41, който става § 43, и § 42, който става § 44.
Гласували: "за" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за наименование на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“, плюс § 40, който става § 42, § 41, който става § 43, и § 42, който става § 44, се приемат.
Сега следват предложения на Добрев, Ненков и Николов за нови параграфи. Тук отново сме в хипотезата подкрепя/не подкрепя. Ще помоля отново представители на вносителите да вземат отношение.
„Създават се § 49 и 50:
§ 49. В Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти (обн., ДВ, бр. 84 от 2006 г.; изм., бр. 52 от 2007 г. и бр. 21 от 2012 г.) в допълнителните разпоредби се създава § 1б:
„§ 1б. (1) Разпоредбите на глава трета за разкриване на информация се прилагат и за лицата, чиято дейност се регулира по Закона за енергетиката и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги от Комисията за енергийно и водно регулиране, държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон и търговските дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала.
(2) Алинея 1 не се прилага за предприятия, които отговарят на два от следните критерии:
1. средна численост на персонала за годината - до 10 човека;
2. балансова стойност на активите към 31 декември - до 700 000 лв.;
3. нетни приходи от продажби за годината - до 300 000 лв.“
§ 50. В Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. 107 от 2003 г.; изм., бр. 18 от 2004 г., бр. 18 и 95 от 2005 г., бр. 30, 65 и 74 от 2006 г., бр. 49, 55 и 59 от 2007 г., бр. 36, 43 и 98 от 2008 г., бр. 35, 41, 42, 82 и 103 от 2009 г., бр. 54 и 97 от 2010 г., бр. 35 и 47 от 2011 г., бр. 38, 54 и 82 от 2012 г., бр. 15, 20, 23, 59 и 66 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 14, 17, 35, 48 и 56 от 2015 г.) в чл. 221 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) На енергийно предприятие, което не изпълнява задължението по чл. 84, ал. 6, т. 2, се налага имуществена санкция от 20 000 до 50 000 лв.“
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея след думата „нарушение“ се добавя „по ал. 1 и 2“, а накрая се добавя „и 2“.“
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По същество аргументите вече бяха изложени от мен. На този етап нямам какво да добавя.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: От народните представители има ли желание за изказване, за предложения? От гостите?
Заповядайте, господин Савов.
ВЛАДИМИР САВОВ (изпълняващ правомощията на заместник-председател на Комисията за финансов надзор): Благодаря Ви, господин председател!
Тук в така направените предложения се говори за разкриване на вътрешна информация по Закона за предотвратяване на пазарни злоупотреби. Такава вътрешна информация е релевантна само за дружествата, търгуващи се на борсата. Поради това не виждаме приложимостта към енергийните, водните и останалите дружества, изброени в предложението.
С тази уговорка пак бих казал, че няма директна приложимост. Ако можем за разкриването на финансова информация и отчети да спорим относно натовареността, има ли капацитет или няма, тук просто е несъотносимо.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Добрев, заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Имате ли конкретно предложение за редакция, ако смятате, че така предложеният текст не е на правилното място, защото логиката на този текст е да има санкции за това, ако някой не подаде необходимата информация. Санкциите, както виждате, са в съответствие с останалата част от закона. Тоест, те са между 20 000 и 50 000 лева.
Мисълта ми е, ако смятате, че не им е точно тук мястото, в този член, имате ли предложение? Аз и не разбрах защо не им е мястото тук при положение, че в т. 2, ако забелязвате, ние сме добавили в ал. 1 и ал. 2 и накрая се добави „и 2“.
Тоест, според мен текстът е коректен. Но, ако смятате, че не е коректен, защо?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Савов, за отговор.
ВЛАДИМИР САВОВ (изпълняващ правомощията на заместник-председател на Комисията за финансов надзор): Просто защото в Закона за пазарите на финансови инструменти има дефиниция какво е това вътрешна информация и вътрешната информация е нещо, по което някой може да изтъргува някоя акция, притежавайки тази информация, в своя изгода и в ущърб на другите пазарни участници. Вътрешната информация по този начин в закона, който е посочен – Закона за пазарните финансови инструменти – се отнася само към борсово търгувани дружества. Това е нашият коментар, че просто не е свързано. Тази информация е свързана само с разкриване въз основа на този закон за борсово търгувани дружества, много от които или почти всички всъщност вече от предвидените вече не са, както знаем.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин Велев.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ (председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България): Всъщност има изброени примерни обстоятелства, които представляват вътрешна информация. Списъкът е от 33 такива събития. Например съществени загуби и причини за тях или задължение, което е съществено за дружеството, или вземане, или прекратяване или намаляване на взаимоотношения с клиент 10 процента от приходите, или сключване на изпълнение на съществени договори, или разпореждане с активи на дружеството в голям размер, съдебно или арбитражно дело – 10 на сто от капитала.
Това са все събития и други до 33 на брой, които характеризират финансовото състояние на дружеството, въз основа на което емитентите, по-скоро търговците с акции правят изчисление за цената на акциите.
В случая това е абсолютно приложимо отново, защото дава информация на обществеността за финансовото състояние, за перспективите, за възможностите на едно такова дружество, без да емитира и продава акции. Тези факти, ако се разкриват на обществеността, от това само ще се спечели. Никой не виждам как ще изгуби. А обществеността оттам ще знае за дружествата, които получават държавна помощ, които са монополисти, какви сделки със свързани лица извършват, какви активи продават, какви дружества учредяват, продават дялове, какви залози правят на дялови участия и т.н.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Савов иска да отговори. Заповядайте, господин Савов.
ВЛАДИМИР САВОВ (изпълняващ правомощията на заместник-председател на Комисията за финансов надзор): Благодаря Ви, господин председател! Не да отговоря, а ако ми позволите, само да прочета дефиницията на „вътрешна информация“ съгласно Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти. Това е чл. 4.
„Вътрешна информация“ е конкретна информация, която не е публично огласена, отнасяща се пряко или непряко до един или повече емитенти на финансови инструменти, или на един или повече финансови инструменти, ако публичното й огласяване може да окаже съществено влияние върху цената на тези финансови инструменти или цената на свързани с тях дериватни финансови инструменти.“
Това е смисълът на закона. Става дума за търгуване на финансови инструменти. Да не говорим, че според същия закон тя трябва да бъде разкрита в срок от един ден от нейното възникване именно, защото се визира пазара на акции и на ценни книжа, където тази информация е критична и трябва много бързо да бъде разкрита, за да стане публично достъпна до всички.
За едни непублични дружества, както се съгласихме, че повечето от визираните дружества са, това изискване в еднодневен срок да разкриват, също става едно непосилно – бих казал – бреме и пак несъотносимо към тяхната същност на непублични дружества.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря.
Колеги, това ни е последният спорен текст. От народните представители имаме ли нещо допълнително да се изложи? Имаме последен шанс и в пленарна зала, разбира се, да направим промени, няма нищо страшно.
Заповядайте, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин председател, аз, доколкото разбирам, забележките на Комисията по финансов надзор са, че този текст не е отнесен на систематичното му място, както се изразяваме в парламента, а реферира към разкриване на вътрешна информация, което не би било редно, тъй като тези дружества не са публични.
В този смисъл, тъй като на едно място вече записахме „разкриване на информация“, предлагам, за да не бавим целия закон само заради този член, предлагам да отпадне първата част на нашето предложение. Тоест, да отпадне § 49, но да остане § 50, за да има санкция по вече гласуваното предложение за налагане на имуществена санкция от 20 000 до 50 000 лв.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Савов, последно Ви давам думата. Има предложение на вносителите – имам предвид вносители-народни представители - § 49 да отпадне, а § 50 да остане.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ФЕЙЗИ БЕКИР: Да, ние подкрепяме това предложение.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Министерството на финансите подкрепят предложението.
Очакваме мнението на Комисията за финансов надзор.
ВЛАДИМИР САВОВ (изпълняващ правомощията на заместник-председател на Комисията за финансов надзор): Да отпадне § 49? Да направим уточнението.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Да, да отпадне § 49, а да остане § 50. Министерството на енергетиката ще вземе ли отношение за санкциите?
СВЕТЛАНА МАРИНОВА (началник на отдел в Дирекция „Индустриални отношения и управление на държавното участие“): По § 50 твърдо подкрепяме народните представители да остане.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз предлагам да преминем към гласуване.
Моля, гласувайте предложението на вносителите-народни представители Добрев, Ненков и Николов, оттегляйки предложението за § 49, да остане само предложението за § 50.
Гласували: "за" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението се приема.
И тук ще има преномерация. Оттук нататък ни остават няколко параграфа, по които няма никакви разногласия.
Моля, гласувайте като цяло § 45 с предложението.
Гласували: "за" – 15, „против“ и „въздържали се“ – няма.
Предложението за § 45 с изменението се приема.
По параграф 43.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 43.
Моля, гласувайте текста на вносителя за § 43.
Гласували: "за" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за § 43 се приема.
По параграф 44.
Работната група не подкрепя текста на вносителя за § 44.
По параграф 45.
Работната група не подкрепя текста на вносителя за § 45
По параграф 46.
Работната група не подкрепя текста на вносителя за § 46.
По тези три параграфа имате ли други предложения? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на работната група за отхвърляне на § 44, § 45 и § 46.
Гласували: "за" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстовете на вносителя за § 44, § 45 и § 46 се отхвърлят.
Последните параграфи, които се предлагат, са § 47, който ще получи нова номер след преномерацията, и § 48, който също ще бъде преномериран.
Има ли предложения по тези два параграфа? Не виждам.
Моля, гласувайте текстовете на вносителя за § 47 и § 48, които ще получат нови номера след преномерацията.
Гласували: "за" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстовете на вносителя за § 47 и § 48 се приемат.
По този закон благодаря на всички за участието. Ако все пак нещо трябва допълнително в зала да дооправяме, има време.

Преминаваме към точка втора от дневния ред: Разни.
Тук ще кажа, че следващата сряда най-вероятно няма да имаме заседание, по-скоро по-следващата сряда ще имаме. Но ще бъдете уведомени своевременно.
Има ли други въпроси, колеги?
Ако нямате, благодаря ви за активното участие в това заседание и изключително активното ви участие в дебатите.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.

(Закрито в 15.30 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:

Петър Кънев


Стенограф:
Божидарка Бойчева
(Файлът съдържа 95 000 знака)