Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по икономическа политика и туризъм
14/09/2016
1. Представяне, обсъждане и приемане на Рамкова позиция на Република България относно предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на трудовата заетост, изискваща висока степен на умения, № 602-00-53, внесена от Министерския съвет на 22 август 2016 г., както и проекта на акта.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Двустранния договор между правителството на Република България и Секретариата на инициативата ЕВРИКА за участие в съвместната програма „Евростарс-2“, № 602-02-29, внесен от Министерския съвет на 1 август 2016 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението на нивото на обслужване между Европейската комисия, представена от генералния директор на Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ Ксавие Пратс Монне, от една страна, и Република България, представена от директора на Института по тютюна и тютюневите изделия Мария Къшева, от друга страна, за съхранение на данни за тютюневите изделия, нови тютюневи изделия и растителни изделия за пушене и на Споразумението за нивото на обслужване между Европейската комисия, представена от генералния директор на Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ Ксавие Пратс Монне, от една страна, и Република България, представена от министъра на икономиката Божидар Лукарски, от друга страна, за съхранение на данни за електронните цигари и контейнерите за многократно пълнене, № 602-02-31, внесен от Министерския съвет на 12 август 2016 г. -- за първо гласуване.
4. Представяне, обсъждане и приемане на Отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през 2015 г., № 604-00-4, внесен от Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол на 9 юни 2016 г.
5. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 21
На 14 септември 2016 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на Рамкова позиция на Република България относно предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на трудовата заетост, изискваща висока степен на умения, № 602-00-53, внесена от Министерския съвет на 22 август 2016 г., както и проекта на акта.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Двустранния договор между правителството на Република България и Секретариата на инициативата ЕВРИКА за участие в съвместната програма „Евростарс-2“, № 602-02-29, внесен от Министерския съвет на 1 август 2016 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението на нивото на обслужване между Европейската комисия, представена от генералния директор на Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ Ксавие Пратс Монне, от една страна, и Република България, представена от директора на Института по тютюна и тютюневите изделия Мария Къшева, от друга страна, за съхранение на данни за тютюневите изделия, нови тютюневи изделия и растителни изделия за пушене и на Споразумението за нивото на обслужване между Европейската комисия, представена от генералния директор на Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ Ксавие Пратс Монне, от една страна, и Република България, представена от министъра на икономиката Божидар Лукарски, от друга страна, за съхранение на данни за електронните цигари и контейнерите за многократно пълнене, № 602-02-31, внесен от Министерския съвет на 12 август 2016 г. -- за първо гласуване.
4. Представяне, обсъждане и приемане на Отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през 2015 г., № 604-00-4, внесен от Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол на 9 юни 2016 г.
5. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.10 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, започваме – имаме кворум. Дневният ред Ви е раздаден.
Искам да съобщя на членовете на нашата Комисия, че другата сряда, 21 септември, няма да имаме заседание. Като знам колко трудно се събираме в сряда, след което следват четири почивни дни, разбирате, че ще бъде доста трудно да се съберем и да изслушваме КЗК.
Дневният ред е следният:
1. Представяне, обсъждане и приемане на Рамкова позиция на Република България относно предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на трудовата заетост, изискваща висока степен на умения, № 602-00-53, внесена от Министерския съвет на 22 август 2016 г., както и проекта на акта.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Двустранния договор между правителството на Република България и Секретариата на инициативата ЕВРИКА за участие в съвместната програма „Евростарс-2“, № 602-02-29, внесен от Министерския съвет на 1 август 2016 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението на нивото на обслужване между Европейската комисия, представена от генералния директор на Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ Ксавие Пратс Монне, от една страна, и Република България, представена от директора на Института по тютюна и тютюневите изделия Мария Къшева, от друга страна, за съхранение на данни за тютюневите изделия, нови тютюневи изделия и растителни изделия за пушене и на Споразумението за нивото на обслужване между Европейската комисия, представена от генералния директор на Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ Ксавие Пратс Монне, от една страна, и Република България, представена от министъра на икономиката Божидар Лукарски, от друга страна, за съхранение на данни за електронните цигари и контейнерите за многократно пълнене, № 602-02-31, внесен от Министерския съвет на 12 август 2016 г. -- за първо гласуване.
4. Представяне, обсъждане и приемане на Отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през 2015 г., № 604-00-4, внесен от Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол на 9 юни 2016 г.
5. Разни.
Имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
Гласували: „за“ – 13, „въздържали се“ и „против“ – няма.
По точка първа от дневния ред Ви представям гостите:
от Министерството на труда и социалната политика: Ивайло Иванов – заместник-министър на труда и социалната политика, Христо Симеонов – началник отдел в Дирекция „Политика на пазара на труда и трудовата мобилност“ и Татяна Георгиева – главен експерт в Дирекция „Политика на пазара на труда и трудовата мобилност“;
от Министерството на външните работи: Елена Бобева – държавен експерт в отдел „Икономически и финансови въпроси на ЕС“ и Николай Зашев – главен юрисконсулт в отдел „Национален визов център“;
от Министерски съвет: Весела Кирова – Дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз“ и Мариана Василева от същата дирекция.
Предлагам да започнем с точка първа – Рамковата спогодба.
Вносителите имат думата. Много накратко. Изчели сме материалите, не сме водеща Комисия.
Имате думата, господин Иванов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАЙЛО ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Съвсем накратко ще представя предложенията, които има Министерството на труда по Директивата относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост – Директива за Синя карта.
По тази Директива основно се правят предложения за редица промени, които включват разширяване обхвата на Директивата, промени в минималния праг на заплатите, продължителността на трудовия договор и облекчаване на процедурите и мобилността в рамките на Европейския съюз.
Съгласно рамковата позиция Република България изразява принципна подкрепа за предложението, тъй като неговата крайна цел е подпомагане на икономическия растеж на Европейския съюз чрез подобряване на способността на Европейския съюз да привлича и задържа граждани на трети държави, притежаващи висока степен на знания и умения, както и чрез увеличаване на тяхната мобилност и движение между работните места в различни държави членки.
В същото време Република България има някои притеснения по конкретни текстове и затова са наложени две резерви и три проучвателни резерви по предложението.
Първата резерва, която налагаме – България налага резерва относно понятието „висока степен на професионални умения“, втората резерва е резерва относно размера на брутната годишна заплата и, разбира се, налагаме и три проучвателни резерви: България налага проучвателна резерва относно стандартния период на валидност на Синята карта на Европейския съюз, който да е поне 24 месеца.
Другата, относно понятието „признати работодатели“, България налага проучвателна резерва и иска по-детайлно проучване на въпроса и уточняване на понятието.
Третата резерва, която се предлага да се наложи, е относно равното третиране. България налага проучвателна процедура необходимо ли е допълнително проучване и анализ на нормативната база. Това е накратко.
Ако имате някакви въпроси, мога да отговоря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Рамковата спогодба е разпределена на четири комисии.
Водеща е Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Не за първи път обсъждаме рамкови спогодби при нас. Искам да Ви обърна внимание върху опорните точки, които са Ви раздадени, от Дирекция „Законодателна дейност и право на Европейския съюз“.
В IV (римско) „Позиция на Република България“, виждате, че Република България подкрепя по принцип разработването и в същото време счита, че в това предложение съществуват разпоредби, които трябва да бъдат доизяснени – дадени са пет точки.
В V (римско) „Спазване на принципа на субсидиарност и пропорционалност“ имаме, че предложението не съответства на принципа на субсидиарност, определен в член 5, параграф 3 от Договора за Европейския съюз и така нататък със съответните точки.
В заключението предложението за директива не съответства на принципа на субсидиарност и пропорционалност. Приемането на предложението за Директивата ще доведе до промени в действащото българско законодателство. Рамковата позиция на Министерския съвет съответства на интересите на Република България.
Имате ли да добавите нещо? Изказвания, предложения?
Не виждам.
Моля да гласуваме точка първа от дневния ред – Рамковата спогодба.
Гласували: „за“ – 13, „против“ и „въздържали се“ – няма.
Рамковата позиция на Република България относно предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на трудовата заетост, изискваща висока степен на умения, се приема с направените бележки.
Благодаря Ви за участието.
Благодаря и на гостите.
По точка втора: Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Двустранния договор между правителството на Република България и Секретариата на инициативата ЕВРИКА за участие в съвместната програма „Евростарс-2“, 602-02-29, внесен от Министерския съвет на 1 август 2016 г. – първо гласуване.
По тази точка гостите са:
от Министерството на икономиката: Любен Петров – заместник-министър на икономиката, Желяз Енев – директор на Дирекция „Икономическа политика за насърчаване“ и Станислав Ангелов – директор на Дирекция „Развитие на малките и средните предприятия“ в Изпълнителна агенция за насърчаване на малки и средни предприятия.
Давам думата на вносителите – заместник-министър Любен Петров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Добър ден, уважаеми господин Председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители, участието на България в програма „Евростарс-2“ е важен елемент от националната политика за подкрепа на иновациите и повишаване на конкурентоспособността на икономиката ни.
Програмата е усъвършенствано продължение на успешната и утвърдила се програма „Евростарс“, провеждана в рамките на инициативата ЕВРИКА.
„Евростарс-2“ е съвместна програма за подпомагане на научноизследователската и развойната дейност, осъществявана от малките и средните предприятия. В програмата членуват 34 държави, две държави-партньори, както и Европейският съюз на основание чл. 185 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
Програмата е публично финансирана с индикативен бюджет от 1 млрд. 148 млн. евра за периода 2014-2020 г., от които 287 млн. евро от Европейския съюз. България участва с бюджет от 500 хиляди евро годишно.
Програмата подкрепя предприятия на проектен принцип, като във всеки проект участие взимат най-малко двама участници от минимум две държави – членки на Програмата.
Проектите, които се финансират, са в полза на предприятията и крайният продукт от проекта следва да е на две години разстояние от момента на внедряването му в производството.
Програмата се администрира от Секретариата на международната инициатива ЕВРИКА със седалище в Брюксел, а от българска страна администрирането са извършва от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия.
Разходите, свързани с участието на България в инициативата ЕВРИКА и за националното финансиране на проекти, участващи в съвместната програма „Евростарс-2“, са за сметка на бюджета на Националния иновационен фонд.
Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия в качеството си на администрираща институция на НИФ е институцията от българска страна, която финансира българските участници в международните научноизследователски и развойни проекти по съвместната програма „Евростарс-2“.
Дейностите по програмата са в съответствие с целите и основополагащите принципи на „Хоризонт 2020“, а именно проектите трябва да бъдат иновативни, без тематично ограничение и да бъдат предназначени за граждански цели. Проектите следва да бъдат близо до пазара и да осъществяват сътрудничество на международно ниво.
Изпълнението на дейността по съвместната програма изцяло съответства на целите, приоритетите и очакваните резултати в Програмата на правителството за стабилно развитие на Република България в периода 2014 – 2018 г. Съответства на Националната програма за реформи на Република България в изпълнение на Стратегията „Европа 2020“ и Националната програма за развитие „България 2020“. Програмата е и в съответствие с приоритетите на иновационната Стратегия за интелигентна специализация на Република България 2014 – 2020 г.
Подписаният и ратифициран двустранен договор по „Евростарс-2“ ще позволи реинбурсиране от страна на Секретариата на инициативата ЕВРИКА на част от изплатените субсидии от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия на български участници в Проекта „Евростарс-2“ и най-вече – ефективно изпълнение от българска страна на дейностите по програмата в съответствие с целите и приоритетите, заложени в стратегическите документи за развитието на страната.
Очаквани резултати:
- ускоряване на развитието на технологиите и иновациите чрез подпомагане на научноизследователската и развойната дейност, осъществявана от българските малки и средни предприятия;
- транснационално сътрудничество в областта на научноизследователските и развойните дейности между малките и средните предприятия, големите компании, университети, научноизследователски организации;
- повишаване на конкурентоспособността, растежа и създаване на нови работни места;
- изпълнение на целите, заложени в Националната програма за развитие „България 2020“, Националната програма за реформи и Програма „Хоризонт 2020“.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Обикновено на ратификация не сме много активни, но съм длъжен да попитам.
Има ли някакви въпроси?
Предлагам да гласуваме приемането на точка втора от дневния ред: ратификацията на двустранния договор между правителството на Република България и Секретариата на инициативата Еврика.
Гласували: „за“ – 13, „против“ и „въздържали се“ – няма.
Законопроектът за ратифициране на Двустранния договор между правителството на Република България и Секретариата на инициативата ЕВРИКА за участие в съвместната програма „Евростарс-2“, внесен от Министерския съвет, се приема.
Точка втора от дневния ред е приета.
По точка трета, отново наши гости са: от Министерство на икономиката - Любен Петров – заместник-министър на икономиката, Нина Христова – държавен експерт в отдел „Търговски механизми“ и Светослава Малчева – главен експерт в отдел „Търговски механизми“, Дирекция „Външноикономическа политика“.
По точка трета отново давам думата на вносителите в лицето на Министерството на икономиката – господин Любен Петров, със смяна на придружаващия екип, доколкото виждам.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Законът за тютюна, тютюневите изделия и свързаните с тях въвежда изискване производителите, вносителите и лицата, които въвеждат на територията на страната от друга държава – членка на Европейския съюз, тютюневи изделия да представят на Института по тютюна и тютюневите изделия информация за съставките и емисиите на тези изделия, токсикологични данни, данни за обема на извършените продажби и други.
Подобна информация следва да бъде представена и на Министерството на икономиката, но по отношение на нови тютюневи изделия, електронни цигари и контейнери за многократно пълнене.
Съгласно Директива 2014/40 на Европейския съюз държавите-членки следва да съхраняват посочената информация в електронен вид и да осигуряват достъп на Европейската комисия и останалите държави членки до нея.
За целта държавите членки могат да използват предлаганите от Европейската комисия услуги за съхраняване на данни, при условие че всеки от определените на национално ниво компетентни органи подпише с нея споразумение за нивото на обслужване.
Споразуменията с Европейската комисия следва да определят сроковете и условията за използване на услугата по съхранение на данни, ролите и отговорностите на Комисията и Република България във връзка с функционирането и използването на базата за съхранение на данни, както и защитата на тези данни.
Европейската комисия следва да предостави услугите по съхранение и обем на данните в защитена среда, без да изисква заплащане, освен при съществена промяна на обстоятелствата.
И двете споразумения са със срок на действие пет години и след изтичане на този срок продължават автоматично за същия период освен ако една от страните по Споразумението не го прекрати. В случая става с едногодишно предизвестие до другата страна.
Споразуменията предвиждат и съдебно уреждане на спорове, поради което е необходимо същите да бъдат ратифицирани от Народното събрание със закон на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и т. 7 от Конституцията на Република България.
С Решение № 363 на Министерския съвет от тази година бе одобрено сключване и временно прилагане на споразумение за нивото на обслужване между Европейската комисия и Република България за съхранение на данни за тютюневите изделия, новите тютюневи изделия, електронните цигари и контейнерите за многократно пълнене, и растителните изделия за пушене.
Със същото решение Министерският съвет упълномощи при условията на последваща ратификация министърът на икономиката да подпише Споразумението от името на Република България относно съхранение на данни за електронни цигари и контейнери за многократно пълнене, а директорът на Института по тютюна и тютюневите изделия да подпише споразумение по отношение на съхранение на данни за тютюневи изделия, нови тютюневи изделия и растителни изделия за пушене.
Споразуменията бяха подписани на 20 май 2016 г.
Предвид изложеното Министерският съвет предлага на Народното събрание да ратифицира със закон споразуменията на нивото на обслужване между Република България и Европейската комисия за съхранение на данни за тютюневи изделия, нови тютюневи изделия и растителни изделия за пушене, както и за съхранение на данни на електронни цигари и контейнери за многократно пълнене.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Имам един въпрос: от българска страна по първата част на тази ратификация Институтът по тютюна ли ще бъде отговорен за изпълнението?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Да.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Това ще налага ли допълнителни щатове, бройки, заплащане?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Доколкото знаем – не.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Не виждам желаещи.
Моля да гласуваме точка трета: Ратификация на Спогодбата във вида, в който е представена от вносителите.
Гласували: „за“ – 13, „против“ и „въздържали се“ – няма.
Законопроектът за ратифициране на Споразумението на нивото на обслужване между Европейската комисия, представена от генералния директор на Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ Ксавие Пратс Монне, от една страна, и Република България, представена от директора на Института по тютюна и тютюневите изделия Мария Къшева, от друга страна, за съхранение на данни за тютюневите изделия, нови тютюневи изделия и растителни изделия за пушене и на Споразумението за нивото на обслужване между Европейската комисия, представена от генералния директор на Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ Ксавие Пратс Монне, от една страна, и Република България, представена от министъра на икономиката Божидар Лукарски, от друга страна, за съхранение на данни за електронните цигари и контейнерите за многократно пълнене, внесен от Министерския съвет, се приема.
Господин Петров, благодаря Ви за участието.
Точка четвърта? Вносителят закъснява.
Ще я отложим щом няма представители. (Реплики)
МАРТИН ДИМИТРОВ: Да изчакаме няколко минути. (Господин Емил Караниколов – изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и приватизационен контрол влиза в залата.)
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, точка четвърта от дневния ред.
Заповядайте.
Предлагам направо да преминем към обсъждане – тази година за втори път правим среща, имам предвид по отчетите. Иначе покрай „Булгартабак“ и тютюните имахме няколко срещи.
Отчетът за първото полугодие на 2015 г. го гледахме и разбрахме защо има спад на приходите, разбрахме защо приходите са Ви доста по-малко от разходите.
Чели сме доклада Ви. Нашата Комисия е известна с това, че четем внимателно абсолютно всичко.
Ще ми се много кратко да брифирате все пак за второто полугодие на миналата година някакви крайни резултати. Интересно ми е първото полугодие на тази година като тенденция.
Имате максимум пет минути.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Благодаря Ви, господин Председател.
Извинявам се за закъснението! Няма да се повтаря.
Благодаря за разбирането.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Не е разбиране. Предупреждавам Ви.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Благодаря Ви.
Накратко, приходите за цялата календарна 2015 г. са 4 млн. 488 хил. лв. срещу разходи от 2 млн. 673 хил. лв., от които за заплати, осигуровки и обезщетения, тъй като имахме доста пенсионирани, са 1 млн. 940 хил. лв.
Длъжен съм да посоча, че за посочения период Агенцията работеше по 48 приватизационни сделки, което включва абсолютно всички пакети – мажоритарни, миноритарни, имоти частна и държавна собственост и обособени части.
Реално за този период бяха реализирани седем приватизационни сделки, три от тях са за имоти частна държавна собственост, две са за обособени части и две – за миноритарни пакети.
Накратко: приходите от дейността по приватизация са 532 хил. лв., а приходите от дейността „следприватизационен контрол“ са в размер на 3 млн. 800 хил. лв., тоест като цяло следприватизационният контрол върви доста по-добре. Длъжен съм обаче да коментирам два факта пред Вас.
Първият, за дейността ни по приватизация, а именно, че основните пакети от това, което трябваше да работим и ние работихме като приехме правен анализ, информационен меморандум и оценки, беше включването на дружествата в забранителния списък – АДИС (Агенция за дипломатически имоти в страната) и „Аудиовидео Орфей“, които влязоха в забранителния списък.
Друг проблем в следприватизационния контрол и оттук нататък вероятно често ще го коментираме в отчетите, а и в други случаи, е отмяната от месец март 2015 г. на така наречения „параграф 8“ от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, който даваше възможност на Агенцията, при неизпълнение от страна на купувача да бъдат блокирани активи на приватизираното дружество, което в момента е отменено. След влизане в сила от 12 май 2015 г. на тази отмяна всяко изпълнително производство на Агенцията е спирано, като се започва дело за това дали Агенцията правилно е направила възбрани върху тези активи. Това по принцип пречи за събираемостта.
Към момента имаме загубено дело и на трета инстанция, другото е спечелено на първите две инстанции. В момента чакаме допустимост на трета инстанция. Това е за 2015 г.
Относно информацията, която Ви интересува. Към 31 август, мога да Ви я дам, приходите на Агенцията са 3 млн. 400 хил. лв.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: 31 август 2016 г.?
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Точно така. Благодаря Ви.
Ако има въпроси.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: С колегата Христов искаме да Ви попитаме, чудехме се, нямаме пълната информация и вероятно Вие ще ни запознаете по-добре.
Една сделка, която стана доста скандална с дипломатическия клуб „Бояна“, кога е извадена от патримониума на АДИС?
Била ли е там и кой е отговарял за тази сделка? Явно е, че не сте Вие. Липсва в забранителния списък.
Каква е била Вашата отговорност по отношение на тази сделка? Имало ли е съгласувателна процедура? Отговорността изцяло Ваша ли е? Този имот изваден ли е и кога е изваден от АДИС?
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Благодаря Ви за въпроса, защото наистина има полемика.
Към момента, мисля, че по никакъв начин няма скандал и веднага ще обясня защо. Има полемика по тази тема, но тя е в частта относно купувачите.
Ако господин Председателят ми позволи, ще дам пълна информация по този казус. Мисля, че е интересно за всички.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Интересно е основно, за тези, които снимат в момента.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): За тях също, но мисля, че и за всички е интересно.
През 2015 г. дружеството АДИС беше включено в забранителния списък. Няма ограничение за продажба на обособени части от дружества, които са в забранителния списък, ако те изрично не са посочени в забранителния списък. Тоест, обособената част трябва да е описана, че е забранена за приватизация.
Давам пример, че същата хипотеза беше и с БДЖ „Товарни превози“. Там продавам дялове, но тъй като дяловете на „Товарни превози“ не са изрично описани в забранителния списък, няма правна пречка по Закона за приватизация и други закони за стартиране на процедура за приватизация.
Към отговора: продажба на обособени части от дружества, които дори са включени в забранителния списък, се извършва след решение на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Това, разбира се, трябва да бъде съгласувано с министъра на външните работи къде трябва да се върнат приходите от тази приватизация с оглед на това дружеството да не бъде декапитализирано. Имаме съгласуване с министъра на външните работи, че приходите от приватизацията на тези обособени части трябва да бъдат върнати в дружеството при евентуално успешна сделка. Това е направено.
Ако ми разрешите и малко информация за сделката. Говореше се, че сделката била скрита. Процедурата за оценка започна още на 14 април 2016 г., за което има процедури. Надзорният съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол е уведомен. Той знае за абсолютно всички действия, които се реализират от Агенцията.
След това. Съгласно Закона за приватизация обявяването на процедурата е отразено в два ежедневника една седмица преди излизането в Държавен вестник. Веднага, още когато излизат двата ежедневника, е качено на страницата на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Тоест, спазено е цялото изискване.
Журналисти, които са идвали в Агенцията, също са запознати, че предстои такава сделка. Позволявам си да кажа, че на самата сделка също присъстваше журналист – само той е искал – от Клуб „Z“. Тоест по никакъв начин не може да говорим за тайна сделка.
По въпроса: кой може да участва в процедура за приватизация и кой не може? Законът за приватизация е изключително ясен: всяко физическо и юридическо лице е с равни права в приватизационна процедура. Няма ограничения какви дружества могат да участват – изключвам офшорките, те са изключени от Закона за приватизация и не могат да участват в приватизационни процедури.
За конкретната процедура имаме три документации, от които всички са юридически лица – двама от участниците внесоха депозит по 1 200 хил. След като депозитите бяха внесени, не можем да говорим за несериозни компании.
Какво изисква Законът за приватизация от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол?
Първо, задължително се изискват два вида декларации – едната декларация за произход на средствата, която трябва да се внесе в Агенцията, преди въобще сделката да бъде внесена в Надзорния съвет на Агенцията.
Другата декларация е по Закона за мерките срещу изпиране на пари. Това са задължителни декларации. Имаме четири хипотези за това откъде може да има средства и съответно различни действия.
Първата хипотеза: лични средства. Втора хипотеза: заем от физическо лице. Трета хипотеза: заем от юридическо лице, различно от банка. Четвърта хипотеза: кредит от банка.
При първите три хипотези Агенцията за приватизация е длъжна незабавно да изпрати информацията на Националната агенция по приходите, за да извършат проверка дали парите са легални и дали са платени данъци върху тях.
Ако има допълнителни въпроси, ще отговоря.
Благодаря Ви.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Кънев, виждам, че и Вие имате въпроси, но преди Вас, ако мога да задам въпрос.
Първо, искам да Ви попитам: от хората в Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, които е трябвало да одобрят тази сделка, всички ли са гласували „за“, или е имало някой „въздържал се“ и „против“? Това ми е интересно.
Второ, ако сметнем цената на квадратен метър за този имот, колко излиза? Каква цена на квадратен метър е получена от страна на Агенцията?
Гледах телевизионно предаване по една от телевизиите, която беше издирила купувачите. Те се оказаха доста млади хора. Признавам, че бях смутен от телевизионното предаване.
Отговорете ми на тези два конкретни въпроса: всички ли са гласували „за“ от страна на Агенцията за приватизация? Колко на квадрат е оценен имотът?
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Първо, искам да кажа, че все още нямаме сделка. В момента още сме на процедура на обявяване на купувач. След като бъде обявен купувач и бъде връчена процедурата на съответните участници – те имат 20 дневен срок, в който да входират тези декларации в Агенцията. След входирането на тези декларации се подготвя документацията и чак тогава се внася в Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Тогава вече има гласуване. Но трябва да знаем произхода на средствата и декларацията по Закона за мерките срещу изпиране на пари. Преди това няма как да има сделка. Затова все още никой не е гласувал сделката.
За дипломатическия клуб мога да кажа следното: по едни документи същият е 7 200 хил. лв., по други документи – 6 800 хил., а по Акта за държавна собственост – 6 700 хил. лв.
Агенцията е направила оценка по най-голямата част, тоест по 7 200 хил. лв. Оценката е над 5 млн. 200 хил., мисля, че ще може да си го изчислите. В момента не мога точно да посоча сумата.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колко е крайната цена? 8 млн. ли беше?
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Осем милиона и половина без ДДС, обръщам внимание. В Агенцията за приватизация не е както в други – да се изчислява дали се дължи ДДС на цялото, колко е за земята, колко е за сградите. Съгласно, извинявам се, ако сгреша точния член, чл. 45, ал. 7 от Закона за данък добавена стойност при услуга продавачът може да наложи ДДС на цялата стойност. Това правим в Агенцията за приватизация – на цялата стойност слагаме ДДС.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Това, което е гледал Мартин Димитров, го гледах и аз.
Въпросът не беше в цената. Цената никак не е ниска, тя е над 1200 лв. на квадрат.
Въпросът е: как е възможно прекалено млади хора и хора общо взето с почти нищо зад гърба им да си разрешат тази сума? Явно тя не е тяхна. Въобще, ако стои коректен купувач отзад, за какъвто се говори, на кого е нужно да се крие? Това беше цялата история.
Аз имам по-сериозни въпроси. За обекти с отпаднало предназначение – това, за което говорихте, че има предприятия или фирми, които са в забранителния списък, но има възможност, ако изрично не са описани тези обекти, да бъдат продавани. Това означава ли, че болниците могат – всички болници са обрасли с огромно количество обекти с отпаднало предназначение, но те твърдят, че не могат нищо да продават, защото са в забранителния списък.
В подобна ситуация са огромно количество обекти в образованието – пионерски лагери, детски санаториуми, какво ли не, които също са в списъка. Плащат се безумни пари за охрана и там нищо не се прави. Защо? Защото били в списъка. Означава ли това, че без да променяме закона, може да се продава?
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Първо, искам да кажа, че има изрична забрана за приватизация на лечебни заведения. За обособените части от лечебните заведения има различни текстове – чл. 10, който дава възможност след решение на Министерския съвет самите лечебни заведения да си провеждат процедури. И ако проверите решенията на Министерския съвет през времето от началото на тази година има две или три и е дадено съгласие за продажба на обособени части от лечебни заведения, но те не се извършват от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Там има нещо друго – след продажбата, не мога да коментирам този текст, 20% от продажната цена се дава на Агенцията за приватизация. Ние го връщаме в бюджета, докато другата част вероятно остава в самото лечебно заведение.
Пример за 2015 г. мога да дам, приходите от приватизация реално са 662 хил. лв., но ние отчитаме 532 хил., защото другите са точно такива 20% от приватизация на обособени части от лечебни заведения, които ние не отчитаме като наша дейност.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Още един въпрос: кой определя къде да отидат приходите – в търговското дружество или в Сребърния фонд?
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Законът за приватизация е ясен – извън лечебните заведения, където е казано, че 80% остават в дружеството, 20% се дават на Агенцията, за да ги вкара в Сребърния фонд.
Приходите от всяка приватизационна сделка влизат в така наречения „Сребърен фонд“. При обособените части и дяловете е дадено възможност на Агенцията, след съгласуване с ресорния министър, да се вземе решение приходите като цяло или част от приходите да се върнат съответно в дружеството.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Кой определя коя е обособената част?
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Параграф 1 от Закона за приватизация точно и ясно е посочил кое е обособена част. Това изключва жилища, апартаменти…
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Не кое, а кой? Вие, Министерският съвет или съответното търговско дружество?
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Агенцията за приватизация, но съгласно § 1 от Закона за приватизация, който точно и ясно е разграничил кое е обособена част, тоест стопанска или административна сграда, която самостоятелно може да осъществява дейност и вътре са посочени цехове, складове…
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Мартине, научихме нещо ново. Тази вратичка не сме я знаели.
Заповядайте.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: И аз имам въпрос: в Доклада се споменава, че имате и продажба на съсобственост. Кога продавате Вие и кога областните управители са в правото да продават?
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Когато ведомства като нас или администрация е в съсобственост, то възлага процедурата на областния управител. Няма как ведомството да прекрати съсобственост. Областният управител е единственият орган, който прави процедурата по прекратяване на съсобственост. Когато има съсобственост и има заявление от съсобственика за прекратяване на съсобственост, ние изпращаме доклада на областния управител с мнение „да“ или „не“.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Сделката, която нашумя – царските конюшни, Вие сте дали съгласието областният управител да я продаде.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): По сделката с царските конюшни Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол няма никакво отношение. Ние нямаме собственост. Имаме съсобственост, която се породи по силата на решение на съда, което развали приватизационен договор за обособена част и съдът реши, че не трябва да го връща на министерство, което вече не съществува, а на продавача – Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.
Реално придобихме една кръчма в Силистра, която е в съсобственост, но там има проблем. Съсобственикът е бил и собственик на другата половина. Докато е бил собственик е теглил кредити и в момента имаме съсобственост върху имот, който дължи на банка 600 хил. лв.
По темата с царските конюшни няма как да коментирам. Не съм виждал никакви документи, а не е и работа на Агенцията за приватизация.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, предлагам да преминем към гласуване.
Моля да гласуваме отчета на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол за 2015 г.
Гласували: „за“ – 13, „против“ и „въздържали се“ – няма.
Отчетът за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през 2015 г., внесен от Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, се приема.
Приключваме с дневния ред.
Решаваме, че другата сряда няма да правим заседание. Притеснявам се, че ще се съберем трима членове, отсреща ще има 30, и ще станем за смях.
Следващото заседание е на 28 септември.
Закривам заседанието.
(Закрито в 14.50 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Петър Кънев
Стенограф:
Стефка Аличкова
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Двустранния договор между правителството на Република България и Секретариата на инициативата ЕВРИКА за участие в съвместната програма „Евростарс-2“, № 602-02-29, внесен от Министерския съвет на 1 август 2016 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението на нивото на обслужване между Европейската комисия, представена от генералния директор на Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ Ксавие Пратс Монне, от една страна, и Република България, представена от директора на Института по тютюна и тютюневите изделия Мария Къшева, от друга страна, за съхранение на данни за тютюневите изделия, нови тютюневи изделия и растителни изделия за пушене и на Споразумението за нивото на обслужване между Европейската комисия, представена от генералния директор на Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ Ксавие Пратс Монне, от една страна, и Република България, представена от министъра на икономиката Божидар Лукарски, от друга страна, за съхранение на данни за електронните цигари и контейнерите за многократно пълнене, № 602-02-31, внесен от Министерския съвет на 12 август 2016 г. -- за първо гласуване.
4. Представяне, обсъждане и приемане на Отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през 2015 г., № 604-00-4, внесен от Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол на 9 юни 2016 г.
5. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 21
На 14 септември 2016 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на Рамкова позиция на Република България относно предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на трудовата заетост, изискваща висока степен на умения, № 602-00-53, внесена от Министерския съвет на 22 август 2016 г., както и проекта на акта.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Двустранния договор между правителството на Република България и Секретариата на инициативата ЕВРИКА за участие в съвместната програма „Евростарс-2“, № 602-02-29, внесен от Министерския съвет на 1 август 2016 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението на нивото на обслужване между Европейската комисия, представена от генералния директор на Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ Ксавие Пратс Монне, от една страна, и Република България, представена от директора на Института по тютюна и тютюневите изделия Мария Къшева, от друга страна, за съхранение на данни за тютюневите изделия, нови тютюневи изделия и растителни изделия за пушене и на Споразумението за нивото на обслужване между Европейската комисия, представена от генералния директор на Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ Ксавие Пратс Монне, от една страна, и Република България, представена от министъра на икономиката Божидар Лукарски, от друга страна, за съхранение на данни за електронните цигари и контейнерите за многократно пълнене, № 602-02-31, внесен от Министерския съвет на 12 август 2016 г. -- за първо гласуване.
4. Представяне, обсъждане и приемане на Отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през 2015 г., № 604-00-4, внесен от Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол на 9 юни 2016 г.
5. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.10 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, започваме – имаме кворум. Дневният ред Ви е раздаден.
Искам да съобщя на членовете на нашата Комисия, че другата сряда, 21 септември, няма да имаме заседание. Като знам колко трудно се събираме в сряда, след което следват четири почивни дни, разбирате, че ще бъде доста трудно да се съберем и да изслушваме КЗК.
Дневният ред е следният:
1. Представяне, обсъждане и приемане на Рамкова позиция на Република България относно предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на трудовата заетост, изискваща висока степен на умения, № 602-00-53, внесена от Министерския съвет на 22 август 2016 г., както и проекта на акта.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Двустранния договор между правителството на Република България и Секретариата на инициативата ЕВРИКА за участие в съвместната програма „Евростарс-2“, № 602-02-29, внесен от Министерския съвет на 1 август 2016 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Споразумението на нивото на обслужване между Европейската комисия, представена от генералния директор на Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ Ксавие Пратс Монне, от една страна, и Република България, представена от директора на Института по тютюна и тютюневите изделия Мария Къшева, от друга страна, за съхранение на данни за тютюневите изделия, нови тютюневи изделия и растителни изделия за пушене и на Споразумението за нивото на обслужване между Европейската комисия, представена от генералния директор на Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ Ксавие Пратс Монне, от една страна, и Република България, представена от министъра на икономиката Божидар Лукарски, от друга страна, за съхранение на данни за електронните цигари и контейнерите за многократно пълнене, № 602-02-31, внесен от Министерския съвет на 12 август 2016 г. -- за първо гласуване.
4. Представяне, обсъждане и приемане на Отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през 2015 г., № 604-00-4, внесен от Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол на 9 юни 2016 г.
5. Разни.
Имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
Гласували: „за“ – 13, „въздържали се“ и „против“ – няма.
По точка първа от дневния ред Ви представям гостите:
от Министерството на труда и социалната политика: Ивайло Иванов – заместник-министър на труда и социалната политика, Христо Симеонов – началник отдел в Дирекция „Политика на пазара на труда и трудовата мобилност“ и Татяна Георгиева – главен експерт в Дирекция „Политика на пазара на труда и трудовата мобилност“;
от Министерството на външните работи: Елена Бобева – държавен експерт в отдел „Икономически и финансови въпроси на ЕС“ и Николай Зашев – главен юрисконсулт в отдел „Национален визов център“;
от Министерски съвет: Весела Кирова – Дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз“ и Мариана Василева от същата дирекция.
Предлагам да започнем с точка първа – Рамковата спогодба.
Вносителите имат думата. Много накратко. Изчели сме материалите, не сме водеща Комисия.
Имате думата, господин Иванов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАЙЛО ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Съвсем накратко ще представя предложенията, които има Министерството на труда по Директивата относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост – Директива за Синя карта.
По тази Директива основно се правят предложения за редица промени, които включват разширяване обхвата на Директивата, промени в минималния праг на заплатите, продължителността на трудовия договор и облекчаване на процедурите и мобилността в рамките на Европейския съюз.
Съгласно рамковата позиция Република България изразява принципна подкрепа за предложението, тъй като неговата крайна цел е подпомагане на икономическия растеж на Европейския съюз чрез подобряване на способността на Европейския съюз да привлича и задържа граждани на трети държави, притежаващи висока степен на знания и умения, както и чрез увеличаване на тяхната мобилност и движение между работните места в различни държави членки.
В същото време Република България има някои притеснения по конкретни текстове и затова са наложени две резерви и три проучвателни резерви по предложението.
Първата резерва, която налагаме – България налага резерва относно понятието „висока степен на професионални умения“, втората резерва е резерва относно размера на брутната годишна заплата и, разбира се, налагаме и три проучвателни резерви: България налага проучвателна резерва относно стандартния период на валидност на Синята карта на Европейския съюз, който да е поне 24 месеца.
Другата, относно понятието „признати работодатели“, България налага проучвателна резерва и иска по-детайлно проучване на въпроса и уточняване на понятието.
Третата резерва, която се предлага да се наложи, е относно равното третиране. България налага проучвателна процедура необходимо ли е допълнително проучване и анализ на нормативната база. Това е накратко.
Ако имате някакви въпроси, мога да отговоря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Рамковата спогодба е разпределена на четири комисии.
Водеща е Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Не за първи път обсъждаме рамкови спогодби при нас. Искам да Ви обърна внимание върху опорните точки, които са Ви раздадени, от Дирекция „Законодателна дейност и право на Европейския съюз“.
В IV (римско) „Позиция на Република България“, виждате, че Република България подкрепя по принцип разработването и в същото време счита, че в това предложение съществуват разпоредби, които трябва да бъдат доизяснени – дадени са пет точки.
В V (римско) „Спазване на принципа на субсидиарност и пропорционалност“ имаме, че предложението не съответства на принципа на субсидиарност, определен в член 5, параграф 3 от Договора за Европейския съюз и така нататък със съответните точки.
В заключението предложението за директива не съответства на принципа на субсидиарност и пропорционалност. Приемането на предложението за Директивата ще доведе до промени в действащото българско законодателство. Рамковата позиция на Министерския съвет съответства на интересите на Република България.
Имате ли да добавите нещо? Изказвания, предложения?
Не виждам.
Моля да гласуваме точка първа от дневния ред – Рамковата спогодба.
Гласували: „за“ – 13, „против“ и „въздържали се“ – няма.
Рамковата позиция на Република България относно предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на трудовата заетост, изискваща висока степен на умения, се приема с направените бележки.
Благодаря Ви за участието.
Благодаря и на гостите.
По точка втора: Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Двустранния договор между правителството на Република България и Секретариата на инициативата ЕВРИКА за участие в съвместната програма „Евростарс-2“, 602-02-29, внесен от Министерския съвет на 1 август 2016 г. – първо гласуване.
По тази точка гостите са:
от Министерството на икономиката: Любен Петров – заместник-министър на икономиката, Желяз Енев – директор на Дирекция „Икономическа политика за насърчаване“ и Станислав Ангелов – директор на Дирекция „Развитие на малките и средните предприятия“ в Изпълнителна агенция за насърчаване на малки и средни предприятия.
Давам думата на вносителите – заместник-министър Любен Петров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Добър ден, уважаеми господин Председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители, участието на България в програма „Евростарс-2“ е важен елемент от националната политика за подкрепа на иновациите и повишаване на конкурентоспособността на икономиката ни.
Програмата е усъвършенствано продължение на успешната и утвърдила се програма „Евростарс“, провеждана в рамките на инициативата ЕВРИКА.
„Евростарс-2“ е съвместна програма за подпомагане на научноизследователската и развойната дейност, осъществявана от малките и средните предприятия. В програмата членуват 34 държави, две държави-партньори, както и Европейският съюз на основание чл. 185 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
Програмата е публично финансирана с индикативен бюджет от 1 млрд. 148 млн. евра за периода 2014-2020 г., от които 287 млн. евро от Европейския съюз. България участва с бюджет от 500 хиляди евро годишно.
Програмата подкрепя предприятия на проектен принцип, като във всеки проект участие взимат най-малко двама участници от минимум две държави – членки на Програмата.
Проектите, които се финансират, са в полза на предприятията и крайният продукт от проекта следва да е на две години разстояние от момента на внедряването му в производството.
Програмата се администрира от Секретариата на международната инициатива ЕВРИКА със седалище в Брюксел, а от българска страна администрирането са извършва от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия.
Разходите, свързани с участието на България в инициативата ЕВРИКА и за националното финансиране на проекти, участващи в съвместната програма „Евростарс-2“, са за сметка на бюджета на Националния иновационен фонд.
Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия в качеството си на администрираща институция на НИФ е институцията от българска страна, която финансира българските участници в международните научноизследователски и развойни проекти по съвместната програма „Евростарс-2“.
Дейностите по програмата са в съответствие с целите и основополагащите принципи на „Хоризонт 2020“, а именно проектите трябва да бъдат иновативни, без тематично ограничение и да бъдат предназначени за граждански цели. Проектите следва да бъдат близо до пазара и да осъществяват сътрудничество на международно ниво.
Изпълнението на дейността по съвместната програма изцяло съответства на целите, приоритетите и очакваните резултати в Програмата на правителството за стабилно развитие на Република България в периода 2014 – 2018 г. Съответства на Националната програма за реформи на Република България в изпълнение на Стратегията „Европа 2020“ и Националната програма за развитие „България 2020“. Програмата е и в съответствие с приоритетите на иновационната Стратегия за интелигентна специализация на Република България 2014 – 2020 г.
Подписаният и ратифициран двустранен договор по „Евростарс-2“ ще позволи реинбурсиране от страна на Секретариата на инициативата ЕВРИКА на част от изплатените субсидии от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия на български участници в Проекта „Евростарс-2“ и най-вече – ефективно изпълнение от българска страна на дейностите по програмата в съответствие с целите и приоритетите, заложени в стратегическите документи за развитието на страната.
Очаквани резултати:
- ускоряване на развитието на технологиите и иновациите чрез подпомагане на научноизследователската и развойната дейност, осъществявана от българските малки и средни предприятия;
- транснационално сътрудничество в областта на научноизследователските и развойните дейности между малките и средните предприятия, големите компании, университети, научноизследователски организации;
- повишаване на конкурентоспособността, растежа и създаване на нови работни места;
- изпълнение на целите, заложени в Националната програма за развитие „България 2020“, Националната програма за реформи и Програма „Хоризонт 2020“.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Обикновено на ратификация не сме много активни, но съм длъжен да попитам.
Има ли някакви въпроси?
Предлагам да гласуваме приемането на точка втора от дневния ред: ратификацията на двустранния договор между правителството на Република България и Секретариата на инициативата Еврика.
Гласували: „за“ – 13, „против“ и „въздържали се“ – няма.
Законопроектът за ратифициране на Двустранния договор между правителството на Република България и Секретариата на инициативата ЕВРИКА за участие в съвместната програма „Евростарс-2“, внесен от Министерския съвет, се приема.
Точка втора от дневния ред е приета.
По точка трета, отново наши гости са: от Министерство на икономиката - Любен Петров – заместник-министър на икономиката, Нина Христова – държавен експерт в отдел „Търговски механизми“ и Светослава Малчева – главен експерт в отдел „Търговски механизми“, Дирекция „Външноикономическа политика“.
По точка трета отново давам думата на вносителите в лицето на Министерството на икономиката – господин Любен Петров, със смяна на придружаващия екип, доколкото виждам.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Законът за тютюна, тютюневите изделия и свързаните с тях въвежда изискване производителите, вносителите и лицата, които въвеждат на територията на страната от друга държава – членка на Европейския съюз, тютюневи изделия да представят на Института по тютюна и тютюневите изделия информация за съставките и емисиите на тези изделия, токсикологични данни, данни за обема на извършените продажби и други.
Подобна информация следва да бъде представена и на Министерството на икономиката, но по отношение на нови тютюневи изделия, електронни цигари и контейнери за многократно пълнене.
Съгласно Директива 2014/40 на Европейския съюз държавите-членки следва да съхраняват посочената информация в електронен вид и да осигуряват достъп на Европейската комисия и останалите държави членки до нея.
За целта държавите членки могат да използват предлаганите от Европейската комисия услуги за съхраняване на данни, при условие че всеки от определените на национално ниво компетентни органи подпише с нея споразумение за нивото на обслужване.
Споразуменията с Европейската комисия следва да определят сроковете и условията за използване на услугата по съхранение на данни, ролите и отговорностите на Комисията и Република България във връзка с функционирането и използването на базата за съхранение на данни, както и защитата на тези данни.
Европейската комисия следва да предостави услугите по съхранение и обем на данните в защитена среда, без да изисква заплащане, освен при съществена промяна на обстоятелствата.
И двете споразумения са със срок на действие пет години и след изтичане на този срок продължават автоматично за същия период освен ако една от страните по Споразумението не го прекрати. В случая става с едногодишно предизвестие до другата страна.
Споразуменията предвиждат и съдебно уреждане на спорове, поради което е необходимо същите да бъдат ратифицирани от Народното събрание със закон на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и т. 7 от Конституцията на Република България.
С Решение № 363 на Министерския съвет от тази година бе одобрено сключване и временно прилагане на споразумение за нивото на обслужване между Европейската комисия и Република България за съхранение на данни за тютюневите изделия, новите тютюневи изделия, електронните цигари и контейнерите за многократно пълнене, и растителните изделия за пушене.
Със същото решение Министерският съвет упълномощи при условията на последваща ратификация министърът на икономиката да подпише Споразумението от името на Република България относно съхранение на данни за електронни цигари и контейнери за многократно пълнене, а директорът на Института по тютюна и тютюневите изделия да подпише споразумение по отношение на съхранение на данни за тютюневи изделия, нови тютюневи изделия и растителни изделия за пушене.
Споразуменията бяха подписани на 20 май 2016 г.
Предвид изложеното Министерският съвет предлага на Народното събрание да ратифицира със закон споразуменията на нивото на обслужване между Република България и Европейската комисия за съхранение на данни за тютюневи изделия, нови тютюневи изделия и растителни изделия за пушене, както и за съхранение на данни на електронни цигари и контейнери за многократно пълнене.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Имам един въпрос: от българска страна по първата част на тази ратификация Институтът по тютюна ли ще бъде отговорен за изпълнението?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Да.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Това ще налага ли допълнителни щатове, бройки, заплащане?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Доколкото знаем – не.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Не виждам желаещи.
Моля да гласуваме точка трета: Ратификация на Спогодбата във вида, в който е представена от вносителите.
Гласували: „за“ – 13, „против“ и „въздържали се“ – няма.
Законопроектът за ратифициране на Споразумението на нивото на обслужване между Европейската комисия, представена от генералния директор на Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ Ксавие Пратс Монне, от една страна, и Република България, представена от директора на Института по тютюна и тютюневите изделия Мария Къшева, от друга страна, за съхранение на данни за тютюневите изделия, нови тютюневи изделия и растителни изделия за пушене и на Споразумението за нивото на обслужване между Европейската комисия, представена от генералния директор на Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ Ксавие Пратс Монне, от една страна, и Република България, представена от министъра на икономиката Божидар Лукарски, от друга страна, за съхранение на данни за електронните цигари и контейнерите за многократно пълнене, внесен от Министерския съвет, се приема.
Господин Петров, благодаря Ви за участието.
Точка четвърта? Вносителят закъснява.
Ще я отложим щом няма представители. (Реплики)
МАРТИН ДИМИТРОВ: Да изчакаме няколко минути. (Господин Емил Караниколов – изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и приватизационен контрол влиза в залата.)
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, точка четвърта от дневния ред.
Заповядайте.
Предлагам направо да преминем към обсъждане – тази година за втори път правим среща, имам предвид по отчетите. Иначе покрай „Булгартабак“ и тютюните имахме няколко срещи.
Отчетът за първото полугодие на 2015 г. го гледахме и разбрахме защо има спад на приходите, разбрахме защо приходите са Ви доста по-малко от разходите.
Чели сме доклада Ви. Нашата Комисия е известна с това, че четем внимателно абсолютно всичко.
Ще ми се много кратко да брифирате все пак за второто полугодие на миналата година някакви крайни резултати. Интересно ми е първото полугодие на тази година като тенденция.
Имате максимум пет минути.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Благодаря Ви, господин Председател.
Извинявам се за закъснението! Няма да се повтаря.
Благодаря за разбирането.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Не е разбиране. Предупреждавам Ви.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Благодаря Ви.
Накратко, приходите за цялата календарна 2015 г. са 4 млн. 488 хил. лв. срещу разходи от 2 млн. 673 хил. лв., от които за заплати, осигуровки и обезщетения, тъй като имахме доста пенсионирани, са 1 млн. 940 хил. лв.
Длъжен съм да посоча, че за посочения период Агенцията работеше по 48 приватизационни сделки, което включва абсолютно всички пакети – мажоритарни, миноритарни, имоти частна и държавна собственост и обособени части.
Реално за този период бяха реализирани седем приватизационни сделки, три от тях са за имоти частна държавна собственост, две са за обособени части и две – за миноритарни пакети.
Накратко: приходите от дейността по приватизация са 532 хил. лв., а приходите от дейността „следприватизационен контрол“ са в размер на 3 млн. 800 хил. лв., тоест като цяло следприватизационният контрол върви доста по-добре. Длъжен съм обаче да коментирам два факта пред Вас.
Първият, за дейността ни по приватизация, а именно, че основните пакети от това, което трябваше да работим и ние работихме като приехме правен анализ, информационен меморандум и оценки, беше включването на дружествата в забранителния списък – АДИС (Агенция за дипломатически имоти в страната) и „Аудиовидео Орфей“, които влязоха в забранителния списък.
Друг проблем в следприватизационния контрол и оттук нататък вероятно често ще го коментираме в отчетите, а и в други случаи, е отмяната от месец март 2015 г. на така наречения „параграф 8“ от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, който даваше възможност на Агенцията, при неизпълнение от страна на купувача да бъдат блокирани активи на приватизираното дружество, което в момента е отменено. След влизане в сила от 12 май 2015 г. на тази отмяна всяко изпълнително производство на Агенцията е спирано, като се започва дело за това дали Агенцията правилно е направила възбрани върху тези активи. Това по принцип пречи за събираемостта.
Към момента имаме загубено дело и на трета инстанция, другото е спечелено на първите две инстанции. В момента чакаме допустимост на трета инстанция. Това е за 2015 г.
Относно информацията, която Ви интересува. Към 31 август, мога да Ви я дам, приходите на Агенцията са 3 млн. 400 хил. лв.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: 31 август 2016 г.?
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Точно така. Благодаря Ви.
Ако има въпроси.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: С колегата Христов искаме да Ви попитаме, чудехме се, нямаме пълната информация и вероятно Вие ще ни запознаете по-добре.
Една сделка, която стана доста скандална с дипломатическия клуб „Бояна“, кога е извадена от патримониума на АДИС?
Била ли е там и кой е отговарял за тази сделка? Явно е, че не сте Вие. Липсва в забранителния списък.
Каква е била Вашата отговорност по отношение на тази сделка? Имало ли е съгласувателна процедура? Отговорността изцяло Ваша ли е? Този имот изваден ли е и кога е изваден от АДИС?
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Благодаря Ви за въпроса, защото наистина има полемика.
Към момента, мисля, че по никакъв начин няма скандал и веднага ще обясня защо. Има полемика по тази тема, но тя е в частта относно купувачите.
Ако господин Председателят ми позволи, ще дам пълна информация по този казус. Мисля, че е интересно за всички.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Интересно е основно, за тези, които снимат в момента.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): За тях също, но мисля, че и за всички е интересно.
През 2015 г. дружеството АДИС беше включено в забранителния списък. Няма ограничение за продажба на обособени части от дружества, които са в забранителния списък, ако те изрично не са посочени в забранителния списък. Тоест, обособената част трябва да е описана, че е забранена за приватизация.
Давам пример, че същата хипотеза беше и с БДЖ „Товарни превози“. Там продавам дялове, но тъй като дяловете на „Товарни превози“ не са изрично описани в забранителния списък, няма правна пречка по Закона за приватизация и други закони за стартиране на процедура за приватизация.
Към отговора: продажба на обособени части от дружества, които дори са включени в забранителния списък, се извършва след решение на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Това, разбира се, трябва да бъде съгласувано с министъра на външните работи къде трябва да се върнат приходите от тази приватизация с оглед на това дружеството да не бъде декапитализирано. Имаме съгласуване с министъра на външните работи, че приходите от приватизацията на тези обособени части трябва да бъдат върнати в дружеството при евентуално успешна сделка. Това е направено.
Ако ми разрешите и малко информация за сделката. Говореше се, че сделката била скрита. Процедурата за оценка започна още на 14 април 2016 г., за което има процедури. Надзорният съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол е уведомен. Той знае за абсолютно всички действия, които се реализират от Агенцията.
След това. Съгласно Закона за приватизация обявяването на процедурата е отразено в два ежедневника една седмица преди излизането в Държавен вестник. Веднага, още когато излизат двата ежедневника, е качено на страницата на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Тоест, спазено е цялото изискване.
Журналисти, които са идвали в Агенцията, също са запознати, че предстои такава сделка. Позволявам си да кажа, че на самата сделка също присъстваше журналист – само той е искал – от Клуб „Z“. Тоест по никакъв начин не може да говорим за тайна сделка.
По въпроса: кой може да участва в процедура за приватизация и кой не може? Законът за приватизация е изключително ясен: всяко физическо и юридическо лице е с равни права в приватизационна процедура. Няма ограничения какви дружества могат да участват – изключвам офшорките, те са изключени от Закона за приватизация и не могат да участват в приватизационни процедури.
За конкретната процедура имаме три документации, от които всички са юридически лица – двама от участниците внесоха депозит по 1 200 хил. След като депозитите бяха внесени, не можем да говорим за несериозни компании.
Какво изисква Законът за приватизация от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол?
Първо, задължително се изискват два вида декларации – едната декларация за произход на средствата, която трябва да се внесе в Агенцията, преди въобще сделката да бъде внесена в Надзорния съвет на Агенцията.
Другата декларация е по Закона за мерките срещу изпиране на пари. Това са задължителни декларации. Имаме четири хипотези за това откъде може да има средства и съответно различни действия.
Първата хипотеза: лични средства. Втора хипотеза: заем от физическо лице. Трета хипотеза: заем от юридическо лице, различно от банка. Четвърта хипотеза: кредит от банка.
При първите три хипотези Агенцията за приватизация е длъжна незабавно да изпрати информацията на Националната агенция по приходите, за да извършат проверка дали парите са легални и дали са платени данъци върху тях.
Ако има допълнителни въпроси, ще отговоря.
Благодаря Ви.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Кънев, виждам, че и Вие имате въпроси, но преди Вас, ако мога да задам въпрос.
Първо, искам да Ви попитам: от хората в Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, които е трябвало да одобрят тази сделка, всички ли са гласували „за“, или е имало някой „въздържал се“ и „против“? Това ми е интересно.
Второ, ако сметнем цената на квадратен метър за този имот, колко излиза? Каква цена на квадратен метър е получена от страна на Агенцията?
Гледах телевизионно предаване по една от телевизиите, която беше издирила купувачите. Те се оказаха доста млади хора. Признавам, че бях смутен от телевизионното предаване.
Отговорете ми на тези два конкретни въпроса: всички ли са гласували „за“ от страна на Агенцията за приватизация? Колко на квадрат е оценен имотът?
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Първо, искам да кажа, че все още нямаме сделка. В момента още сме на процедура на обявяване на купувач. След като бъде обявен купувач и бъде връчена процедурата на съответните участници – те имат 20 дневен срок, в който да входират тези декларации в Агенцията. След входирането на тези декларации се подготвя документацията и чак тогава се внася в Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Тогава вече има гласуване. Но трябва да знаем произхода на средствата и декларацията по Закона за мерките срещу изпиране на пари. Преди това няма как да има сделка. Затова все още никой не е гласувал сделката.
За дипломатическия клуб мога да кажа следното: по едни документи същият е 7 200 хил. лв., по други документи – 6 800 хил., а по Акта за държавна собственост – 6 700 хил. лв.
Агенцията е направила оценка по най-голямата част, тоест по 7 200 хил. лв. Оценката е над 5 млн. 200 хил., мисля, че ще може да си го изчислите. В момента не мога точно да посоча сумата.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колко е крайната цена? 8 млн. ли беше?
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Осем милиона и половина без ДДС, обръщам внимание. В Агенцията за приватизация не е както в други – да се изчислява дали се дължи ДДС на цялото, колко е за земята, колко е за сградите. Съгласно, извинявам се, ако сгреша точния член, чл. 45, ал. 7 от Закона за данък добавена стойност при услуга продавачът може да наложи ДДС на цялата стойност. Това правим в Агенцията за приватизация – на цялата стойност слагаме ДДС.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Това, което е гледал Мартин Димитров, го гледах и аз.
Въпросът не беше в цената. Цената никак не е ниска, тя е над 1200 лв. на квадрат.
Въпросът е: как е възможно прекалено млади хора и хора общо взето с почти нищо зад гърба им да си разрешат тази сума? Явно тя не е тяхна. Въобще, ако стои коректен купувач отзад, за какъвто се говори, на кого е нужно да се крие? Това беше цялата история.
Аз имам по-сериозни въпроси. За обекти с отпаднало предназначение – това, за което говорихте, че има предприятия или фирми, които са в забранителния списък, но има възможност, ако изрично не са описани тези обекти, да бъдат продавани. Това означава ли, че болниците могат – всички болници са обрасли с огромно количество обекти с отпаднало предназначение, но те твърдят, че не могат нищо да продават, защото са в забранителния списък.
В подобна ситуация са огромно количество обекти в образованието – пионерски лагери, детски санаториуми, какво ли не, които също са в списъка. Плащат се безумни пари за охрана и там нищо не се прави. Защо? Защото били в списъка. Означава ли това, че без да променяме закона, може да се продава?
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Първо, искам да кажа, че има изрична забрана за приватизация на лечебни заведения. За обособените части от лечебните заведения има различни текстове – чл. 10, който дава възможност след решение на Министерския съвет самите лечебни заведения да си провеждат процедури. И ако проверите решенията на Министерския съвет през времето от началото на тази година има две или три и е дадено съгласие за продажба на обособени части от лечебни заведения, но те не се извършват от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Там има нещо друго – след продажбата, не мога да коментирам този текст, 20% от продажната цена се дава на Агенцията за приватизация. Ние го връщаме в бюджета, докато другата част вероятно остава в самото лечебно заведение.
Пример за 2015 г. мога да дам, приходите от приватизация реално са 662 хил. лв., но ние отчитаме 532 хил., защото другите са точно такива 20% от приватизация на обособени части от лечебни заведения, които ние не отчитаме като наша дейност.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Още един въпрос: кой определя къде да отидат приходите – в търговското дружество или в Сребърния фонд?
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Законът за приватизация е ясен – извън лечебните заведения, където е казано, че 80% остават в дружеството, 20% се дават на Агенцията, за да ги вкара в Сребърния фонд.
Приходите от всяка приватизационна сделка влизат в така наречения „Сребърен фонд“. При обособените части и дяловете е дадено възможност на Агенцията, след съгласуване с ресорния министър, да се вземе решение приходите като цяло или част от приходите да се върнат съответно в дружеството.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Кой определя коя е обособената част?
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Параграф 1 от Закона за приватизация точно и ясно е посочил кое е обособена част. Това изключва жилища, апартаменти…
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Не кое, а кой? Вие, Министерският съвет или съответното търговско дружество?
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Агенцията за приватизация, но съгласно § 1 от Закона за приватизация, който точно и ясно е разграничил кое е обособена част, тоест стопанска или административна сграда, която самостоятелно може да осъществява дейност и вътре са посочени цехове, складове…
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Мартине, научихме нещо ново. Тази вратичка не сме я знаели.
Заповядайте.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: И аз имам въпрос: в Доклада се споменава, че имате и продажба на съсобственост. Кога продавате Вие и кога областните управители са в правото да продават?
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Когато ведомства като нас или администрация е в съсобственост, то възлага процедурата на областния управител. Няма как ведомството да прекрати съсобственост. Областният управител е единственият орган, който прави процедурата по прекратяване на съсобственост. Когато има съсобственост и има заявление от съсобственика за прекратяване на съсобственост, ние изпращаме доклада на областния управител с мнение „да“ или „не“.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Сделката, която нашумя – царските конюшни, Вие сте дали съгласието областният управител да я продаде.
ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ (изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): По сделката с царските конюшни Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол няма никакво отношение. Ние нямаме собственост. Имаме съсобственост, която се породи по силата на решение на съда, което развали приватизационен договор за обособена част и съдът реши, че не трябва да го връща на министерство, което вече не съществува, а на продавача – Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.
Реално придобихме една кръчма в Силистра, която е в съсобственост, но там има проблем. Съсобственикът е бил и собственик на другата половина. Докато е бил собственик е теглил кредити и в момента имаме съсобственост върху имот, който дължи на банка 600 хил. лв.
По темата с царските конюшни няма как да коментирам. Не съм виждал никакви документи, а не е и работа на Агенцията за приватизация.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, предлагам да преминем към гласуване.
Моля да гласуваме отчета на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол за 2015 г.
Гласували: „за“ – 13, „против“ и „въздържали се“ – няма.
Отчетът за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през 2015 г., внесен от Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, се приема.
Приключваме с дневния ред.
Решаваме, че другата сряда няма да правим заседание. Притеснявам се, че ще се съберем трима членове, отсреща ще има 30, и ще станем за смях.
Следващото заседание е на 28 септември.
Закривам заседанието.
(Закрито в 14.50 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Петър Кънев
Стенограф:
Стефка Аличкова
