1. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба през 2015 г. от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет, № 602-00-54, внесен от Министерски съвет на 29 август 2016 г.
2. Изслушване на Комисията за защита на потребителите относно резултати от извършени проверки от Комисията.
3. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ

ПОСТОЯННО ДЕЙСТВАЩА ПОДКОМИСИЯ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ НА ДЕЙНОСТТА В ОБЛАСТТА НА ЗАЩИТАТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ И ОГРАНИЧАВАНЕ НА МОНОПОЛИТЕ



П Р О Т О К О Л
№ 24

На 26 октомври 2016 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе съвместно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм и Постоянно действащата подкомисия за наблюдение на дейността в областта на защитата на потребителите и ограничаване на монополите.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба през 2015 г. от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет, № 602-00-54, внесен от Министерски съвет на 29 август 2016 г.
2. Изслушване на Комисията за защита на потребителите относно резултати от извършени проверки от Комисията.
3. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, на Постоянно действащата подкомисия за наблюдение на дейността в областта на защитата на потребителите и ограничаване на монополите, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.03 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на комисията и от госпожа Даниела Савеклиева – председател на Постоянно действащата подкомисия за наблюдение на дейността в областта на защитата на потребителите и ограничаване на монополите.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, започваме в режим на падащ кворум. Имаме кворум.
Дневният ред Ви е раздаден предварително:
1. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба през 2015 г. от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет, № 602-00-54, внесен от Министерски съвет на 29 август 2016 г.
2. Изслушване на Комисията за защита на потребителите относно резултати от извършени проверки от Комисията.
Както знаете, т. 2 е обединена точка между нашата комисия и подкомисията към нашата Комисия.
3. Разни.
Има ли други предложения по дневния ред? Няма.
Моля да гласуваме така предложения дневен ред.
Гласували: „за“ – 10, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред е приет.


По т. „Разни“: на 9 ноември – първият работен ден след изборите, ще имаме заседание. Няма да бъде съвместно заседание с Бюджетна комисия, зала „Изток“ е заета, те ще бъдат в зала „Запад“, но на 3 ноември, а ние ще го направим на 9 ноември с министрите, които са в субординация към нашата Комисия – госпожа Ангелкова, господин Лукарски и най-вероятно ще присъства заместник-министърът или министърът на финансите. Тъй като имаше вариант да направим заседанието на 3 ноември след заседанието на Бюджетната комисия, но решихме, че няма да можем да се организираме.

Преминаваме към точка първа от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на Доклад за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба през 2015 г. от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет, № 602-00-54, внесен от Министерски съвет на 29 август 2016 г.
По тази точка гости са: Аню Ангелов – съветник към политическия кабинет на министър-председателя и секретар на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките, Бенко Ламбев и Елена Бакова – държавни експерти;
от Министерството на икономиката: Десислава Дойчева – главен експерт в Дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“;
от Министерството на отбраната: Станимир Атанасов – държавен експерт в Дирекция „Планиране, програмиране и бюджет“.
Заповядайте, господин Ангелов.
АНЮ АНГЕЛОВ (съветник към политическия кабинет на министър-председателя и секретар на Междуведомствения съвет): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! В качеството си на секретар на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките ще Ви представя съвсем накратко приетия с Решение на Министерския съвет Доклад за дейността на Междуведомствения съвет по отношение изпълнението на Закона за експортния контрол.
Общо са проведени 11 заседания, тоест сме длъжни всеки месец да провеждаме заседание. Приети са общо 222 броя заявления през 2015 г., което в сравнение с 2008 г. е почти 2,5 пъти повече.
Към края на 2015 г. общо 198 фирми притежават различни лицензи за износ и внос на продукти, свързани с отбраната, за транспортиране, за регистрация за трансфер, за регистрация за брокерска дейност – общо.
В хода на работата на Междуведомствения съвет са отказани едни 5-годишни лицензи за износ и внос на такива продукти, два броя сертификати за получател, два броя сертификати за износ и внос на продукти, свързани с отбраната, възстановено е едно удостоверение за регистрация и са прекратени по заявление на притежателите общо пет удостоверения от различен тип и лицензи.
Бих искал да обърна внимание, че през отчетния период са спрени с решение на Междуведомствения съвет издадените лицензи и удостоверения за регистрация на две фирми – „Дунарит“ АД, гр. Русе, с основание недостатъчна икономическа сигурност, във връзка със собствеността на това дружество. Решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Второто решение е по отношение на ноторно известната фирма „Видекс“ АД, знаете – собственик на взривените складове в Горни Лом, в резултат на което загинаха 15 души, също е отнет лицензът за внос и износ. Приключи с уважаване на жалбата от петчленен състав от Висшия административен съвет и по този начин решението на Междуведомствения съвет е отменено.
Извършват се редовни проверки от Секретариата за съответствие между заведените данни и такива, каквито има в съответния Търговски регистър на Агенцията по вписванията. Има нарушения за неспазване на 14-дневния срок, но ние ги предупреждаваме с официални писма и вследствие на това те правят съответните промени.
В заключение, мога да кажа, че се подобрява ритмичността и се увеличава броят на проведените заседания, нараства като цяло броят на заявителите за издаване на документи по експортния контрол. Междуведомственият съвет насочва усилията си към последващ контрол за изпълнение на изискванията на Закона. На тази основа Ви предлагаме да приемете решение, с което да одобрите Доклада на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Колеги, имате доклада, раздаден Ви е отдавна, интересен е.
Имате думата за въпроси.
Господин Байрактаров, заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Ангелов, с изключително внимание съм изчел доклада, тъй като той е предхождан от приемане на поправки в един интересен закон, които касаят дейността на фирма „Видекс“. Точно, коректно – отразили сте, че сте отнели лиценза на фирма „Видекс“, но не знам защо в доклада няма нито една дума как така 120 хил. тона или бройки, защото никой до този момент не може да каже, гръцки мини се оказаха в складовете на Горни Лом, където, както сам казахте, загинаха 15 невинни души, и как така в този доклад няма нито една дума какво е правила Междуведомствената комисия, освен да отнема лиценза постфактум, а както чувам от Вас, Вие искате постфактум да осъществявате контрола, а за превантивния контрол в доклада няма нито една дума! Превантивният контрол фактически дава възможност да бъде спасяван живот. Много хубаво сте написали: продукти за отбранителната индустрия, но има един друг вид продукти, които касаят точно отнемането на лиценза на фирма „Видекс“ и това са продукти за утилизация и унищожаване, съгласно въведената Конвенция в Закона за касетъчните боеприпаси – да го кажа по-накратко, оттам нататък няма нито дума как се извършва вносът, износът, трансферът. Колегите може би са позабравили, но аз ще обясня каква е разликата между „внос“, „износ“ и „трансфер“, защото в този доклад няма нито една дума. Точно поради тази причина аз няма да гласувам за доклада, защото той е непълен и според мен не отразява другата действителност, която касае българското общество, най-малко в памет на загиналите жертви преди една година няма да го подкрепя, защото бяхте длъжен поне в доклада да дадете информация на народните представители как и защо се е стигнало до отнемането на тези лицензи. Много семпло е да кажете: „Вие знаете, че там загинаха 15 души“. Да, знаем. Аз знам, че преди това загинаха други хора в село Лозенец, в близост до Петолъчката, зная, че загинаха и други хора и там имаше едни други фирми, на които виждам, че лицензите им не са отнети – това е интересният въпрос, който не е засегнат в този доклад.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, други въпроси?
Господин Цочев.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Многоуважаеми господин Председател, уважаеми господин Ангелов! Слушах Ви внимателно. Не разбрах мотивите за отнемане на лиценза на „Дунарит“, Русе. Вие споменахте, че лицензът е отнет поради неустановена собственост и без обжалване. Само това чух. Бихте ли обяснили малко по-подробно? Аз съм избран в Ловеч, но съм номиниран в Русе. Тук има още трима депутати от Русе, вероятно и те се интересуват. Искаме да разберем малко по-подробно за „Дунарит“, Русе, защото се вдигна известен шум. След това си спомняте детайлите, няма смисъл да навлизам в тях.
Аз също съм бил председател на Комисията преди 22 години и знам как се процедира. Искаме малко по-подробна информация.
АНЮ АНГЕЛОВ (съветник към политическия кабинет на министър-председателя и секретар на Междуведомствения съвет): Ако няма други въпроси, ще отговоря.
По отношение на първия въпрос на господин Байрактаров, искам да кажа следното. Има съществена разлика по Закона за експортния контрол между задълженията на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките и Междуведомствената комисия по експортния контрол, която реално осъществява разрешението за всяка една сделка за внос или за износ. Наличието на лиценз не означава, че Междуведомствената комисия автоматично разрешава вноса или износа на каквито и да е средства, свързани с отбраната. От тази гледна точка всъщност спирането на лиценза беше осъществено на базата на доклад на Министерството на външните работи, с който се поставя под въпрос решението на Междуведомствената комисия, чийто председател, както Ви е известно, е министърът на икономиката господин Лукарски, за разрешения внос през 2008 г. В рамките на издаденото разрешение от Междуведомствената комисия и съответно те имат разрешение да боравят с такива продукти от служба КОС на МВР, този внос е бил осъществен и е започнала утилизацията на тези противопехотни гръцки мини. Въпросът беше поставен от Министерството на външните работи с оглед на това, че на практика оставаме в неизпълнение на Конвенцията за забрана на противопехотните мини, по която сме страна, подписали сме я и ратифицирали. В България нямаме противопехотни мини, а сега се оказа, че имаме в наличност гръцки мини, които са на наша територия. Вследствие на това беше изрично посочено, че трябва да им дадем възможност за удостоверение за трансфер на продуктите, за да може тези мини в резултат на дипломатически преговори между Министерство на външните работи на Гърция и Министерството на външните работи на България да бъдат върнати на гръцка територия. Тези преговори все още не са прекратени и се водят. Затова и тези 197 хил. броя мини все още са на българска територия.
Отново искам да посоча, че въз основа на това искане членовете на Междуведомствения съвет, все пак не забравяйте, че аз съм секретар, не съм съпредседател на Съвета и не определям решенията на Междуведомствения съвет, този лиценз им беше отнет. Защо е отменено решението на Междуведомствения съвет от Върховния административен съд си има съответни мотиви. Ние сме го изпълнили. От тази гледна точка фирма „Видекс“ АД в момента е преобразувана в две други фирми и една от новите фирми „Видекс инженеринг“ в момента е в процедура за получаване на лиценз за внос, износ и трансфер на продукти, свързани с отбраната. Не зная доколко свързвате доклада на Междуведомствения съвет с конкретната ситуация, създала се във фирма „Видекс“. Пак повтарям: Междуведомственият съвет няма прерогатив по отношение разрешаването или неразрешаването на всяка сделка.
По отношение на „Дунарит“ АД по искане на две институции, чиито представители са членове на Междуведомствения съвет, беше разгледана възможността да се осъществява икономическа сигурност на това предприятие, защото липсата на икономическа сигурност се основаваше на неяснотата върху собствеността. Първо, ако не се лъжа, това предприятие е държало хеч консултинг фирма, която впоследствие е заложила срещу дълг на „Дунарит“ към Корпоративна търговска банка. Това е фирма, която въобще не се занимава с производство на боеприпаси, това е фирмата на господин Мирольо, вследствие на което не беше ясно кой е собственикът. Появи се друг собственик, френски гражданин, който се оказа, че беше назначен за два дни за прокурист на тази фирма, тоест явяваше се собственик. Той имаше интервюта по телевизията, че ще изкупи дълга на „Дунарит“ и ще стане собственик. След два дни този човек вече го нямаше. При нас първо дойде съобщение, че той се назначава за прокурист, след това дойде изменението, че не се назначава. Всичко това създаде условия да спрем за определено време лиценза на „Дунарит“. Той изтече, но в момента фирма „Дунарит“ АД си има лиценз и продължава дейността си, както следва. В момента тази фирма е в процес на купуване от друга българска фирма. Мисля, че имаше решение на Комисията за защита на конкуренцията, която отначало отмени тази промяна в собствеността, след което Върховният административен съд отмени решението на Комисията и сега новият състав на Комисията даде разрешение за тази сделка. Предполагам, че на практика „Дунарит“ АД в най-скоро време ще смени собственика си. Следователно няма неяснота по отношение на собствеността към момента. Затова и на фирмата „Дунарит“ АД й беше издаден лиценз.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Уточняващ въпрос от господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин Председател.
Господин Ангелов, аз Ви благодаря за изключително точно дадените отговори. Искам да направим само едно уточнение, тъй като не зная дали колегите разбраха каква класика в момента Ви описа господин Аню Ангелов. Без да имам някакви упреци към него, с разбирането, че той е само секретар.
Господин Аню Ангелов Ви описа следната класика: отнемаме лиценза на фирма „Видекс“. Оставаме 190 и няколко хиляди противотанкови мини, на които разходът по тяхното съхранение, опазване, охрана и т.н. поема, ако не се лъжа, поправете ме, ако е така, господин Ангелов, държавата. След което фирмата „Видекс“ по неведоми пътища се явява под името на нови две фирми, тоест тя е избегнала разхода за зулумите, които ни е направила, прехвърлила го е да го плаща държавата и сега ще получи лиценз под името на новите две фирми. Така ли е, господин Ангелов – това е моят уточняващ въпрос. Плаща ли държавата разходите по опазването на тези мини?
АНЮ АНГЕЛОВ (съветник към политическия кабинет на министър-председателя и секретар на Междуведомствения съвет): Нека да уточня още веднъж. Не става въпрос за това, че тези мини стоят все още невърнати на Гърция.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Плаща ли държавата?!
АНЮ АНГЕЛОВ (съветник към политическия кабинет на министър-председателя и секретар на Междуведомствения съвет): Нека да говоря спокойно. Беше отнет лицензът за внос и износ, но беше нарочно издадено удостоверение за възможности за трансфер, тоест съответната фирма имаше възможност и доколкото знам, тя си прави съответни разходи по съхранението на тези средства в момента. В началото – не, не съм напълно сигурен, имаше, естествено, разходи на Министерството на вътрешните работи по отношение охраната на тези мини, но пак повтарям: те имаха възможност да прехвърлят обратно тези мини в Гърция с цел да се реши въпроса за изпълнението на Конвенцията от страна на България. За съжаление, резултатите от разговорите са все още на ниво преговори между двете външни министерства на Гърция и на България, като участва и Министерството на отбраната на Гърция, тъй като договорът на фирмата „Видекс“ е с фирма, наета от Министерството на отбраната на Гърция да реши въпроса с техните противопехотни мини. Затова Министерството на отбраната на Гърция участва в целия преговорен процес.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, други въпроси?
Гърците се отърваха от мините си, пратиха ги тук и не плащат…
АНЮ АНГЕЛОВ (съветник към политическия кабинет на министър-председателя и секретар на Междуведомствения съвет): Не са се отървали, независимо че са тук, те все още са тяхна собственост. Не са приети като собственост на фирма „Видекс“, следователно те все още са гръцка собственост, така че и двете страни са в нарушение на Конвенцията, независимо че тези мини се намират в България.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Да, с малката подробност, че са на наша територия!
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, други въпроси?
Ако няма, преминаваме към гласуване.
Моля да гласуваме Доклад за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба през 2015 г. от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет, № 602-00-54.
Гласували: „за“ – 8, „въздържали се“ – 3 и „против“ – няма.
Докладът за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба през 2015 г. от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет, е приет.
Благодаря на вносителите.

Преминаваме към втора точка от дневния ред: изслушване на Комисията за защита на потребителите относно резултати от извършени проверки от Комисията.
Гост е Димитър Маргаритов – председател на Комисията. Има и други гости, които ще помоля да се представят, когато вземат думата.
Водещ на тази част от заседанието ще бъде колежката Савеклиева, тъй като е председател на Подкомисията, а заседанието е съвместно на двете комисии.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, многоуважаеми господин Председател.
Казвам „Добре дошъл“ на господин Димитър Маргаритов. Да му честитим именния ден, както и на нашите колеги Димитър Байрактаров и Димитър Бойчев! Да сте живи и здрави!
Честит празник!
Господин Маргаритов, тъй като този летен сезон бяхте изключително активни като Комисия, правихте изнесени приемни по курортите, а освен това и засилени проверки, с колегите бихме искали да чуем какви са резултатите от проверките. Имаше и репортажи, които сме наблюдавали по телевизията. Какво е Вашето мнение като съпоставка с 2015 г. за нивото на услугите, предлагани от туристическите организации?
ДИМИТЪР МАРГАРИТОВ (председател на Комисията за защита на потребителите): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги! Благодаря за поканата и за възможността да бъда изслушан от народните представители по тези действително важни въпроси.
Също така от скромната позиция на именник използвам случая да поздравя колегите, които днес празнуват имен ден и да им пожелая всичко най-добро!
Ще направя кратък доклад относно информацията и данните на нашата Комисия по повод осъществяваната контролна дейност върху качеството на туристическия продукт. Имам възможност и готовност да предоставя и в писмен вид тази информация на Вашето внимание. Доколкото е възможно, ще се постарая да отговоря и на всички въпроси, които възникнат допълнително.
Както е известно, нашата Комисия е основният контролен орган по отношение качеството на туристическия продукт и на услугите, свързани с туризма в Република България. В този смисъл проверките, които извършваме както по сигнали и жалби на потребители, така и в рамките на нашата кампания и на Програмата „Лято 2016 г.“, обхващат местата за настаняване, заведенията за хранене и развлечения, включително такива с нощен режим на работа, туроператори, търговски обекти, а през тази година имахме и по-специален акцент върху фитнес и СПА центрове. След малко в хода на изложението ще спомена и причините да насочим своето внимание и там.
Обхватът на проверките е свързан с категоризацията на туристическите обекти, със съответствието на предоставяните туристически услуги, със степента на категоризация на обекта, с наличието на основните реквизити, които задължително трябва да бъдат представени на вниманието на потребителите по виден, ясен и недвусмислен начин, основно за ценоразписите, листи и карт-менютата в заведенията, а също така качеството на алкохола, верността на предоставената чрез брошури, рекламни материали и други информация относно вида, наименованието и категорията на туристическия обект, и регистъра на туристите, който всеки икономически оператор, предоставящ услуги в местата за настаняване, трябва да води по утвърдения от министъра на туризма образец.
Малко статистика.
За периода от май до септември на територията на Черноморието сме извършили 4890 проверки, от които 2588 са в туристически обекти. Останалите са в търговски обекти. Ако трябва да направим условно разделение на Южно и Северно Черноморие, 1313 са проверките по Южното Черноморие, 1275 са проверките по Северното Черноморие. В резултат на тези проверки сме съставили 298 акта за установени нарушения, от които 129 за нарушения в туристически обекти. Отново с условното разделение на Южно и северно Черноморие, 72 акта по Южното Черноморие и 57 акта по Северното.
Тук е моментът да направя кратко отклонение и да кажа, че през тази година освен проверките в туристически обекти по Черноморието поставихме доста силен акцент и върху проверки в търговски обекти, тъй като забелязахме, че има една особеност, която се проявява от известно време, но през тази година беше доста осезаема, а именно, че има голяма група туристи, включително чуждестранни граждани, които поради това, че те самите или техни близки притежават недвижими имоти по Черноморието, осъществяват така наречения, ако мога да го нарека така, „туризъм в домашни условия“, тоест те не летуват, както е прието, в места за настаняване, и не се хранят в заведенията, където се предлага такава услуга, а си пазаруват в търговските обекти, както и останалите граждани, които живеят в районите на Черноморието. Ето защо поставихме акцент и върху проверки в търговските обекти. В нашата статистика, с изключение на тези цифри, които посочих, в общия брой проверки попадат и проверките в тези търговски обекти. Съответно там са установени различен тип нарушения.
Като казах „нарушения“, да спомена кои са основните такива. В заведенията за хранене и развлечения – липса на лист или карт-меню с цени и грамаж на предлаганите продукти или пък в самите менюта информацията е некоректна, на чужд език или има манипулация с цените, които се посочват в евро. По този начин, ако потребителят не обърне достатъчно сериозно внимание, може лесно да се заблуди, че става дума за много по-евтини стоки и услуги.
В местата за настаняване се срещат нарушения, свързани с това, че предоставяните услуги не отговарят на изискванията на определената категория, или пък че туристическият обект се рекламира като такъв с по-висока категория, отколкото в действителност притежава, или пък че има характеристика на къща за гости, а се рекламира като семеен хотел – тоест има несъответствия, които очевидно целят да привлекат вниманието на потребителя и да го накарат да пребивават в обекта, но впоследствие този обект не може да предостави очакваното и желаното от потребителя качество на туристическия продукт.
При туроператорите и турагентите: липса на реквизити в предоставената предварителна информация или в договорите за организирани туристически пътувания, както и липса на удостоверения за регистрация за извършване на тази дейност. Поради тези причини е наложена мярка временно затваряне на туристическия обект, какъвто в случая е офисът на туроператора.
Освен в тези случаи, още в 13 сме издали заповеди за „временно затваряне на туристически обекти“ – предимно заведения за хранене и развлечение, поради факта че нямат категоризация съгласно изискванията на Закона за туризма. От тях девет обекта са по Южното Черноморие и четири са по Северното.
Наред с това са констатирани и девет случая на нелоялни търговски практики, за които са издадени заповеди за забрана и съответно нарушителите са санкционирани. Като примери могат да бъдат посочени заблуждаващите послания, че обектът има по-висока категория, а всъщност това не е така. Търговецът обявява една цена за промоция при нощувки през уикенда, но предоставя услугата по-скъпо, тоест отново заблуждаваща информация. И в търговските обекти, където споменах, че бяхме по-внимателни, защото има група туристи, които разчитат оттам да си набавят необходимите им стоки, основно предлагането на нереални промоции и намаления или несъответствие на цените, посочени на щанда, и впоследствие маркираните цени на касовия апарат.
Имахме, както традиционно правим, вземания на проби и изпитване на тези проби по отношение качеството на алкохола. Имахме възможност да вземем 30 такива проби от различни видове напитки, предлагани основно в ол инклузив комплекси или в търговски обекти. Изпитването им в лабораторията на Националния институт за изследване на вино и спиртни напитки показа, че в 26 от случаите напитките съответстват на изискванията за физико-химични показатели, а в четири от случаите – по отношение на три вида водка и един вид джин, без напитките да са опасни за живота и здравето, са налице различни несъответствия. В два от случаите ставаше дума за типичния случай на разреден алкохол, тъй като напитките са били с по-нисък градус от изисквания за съответния вид алкохол, а в другите два случая е имало многократно завишени стойности по показатели обща киселинност и алдехиди, което без да е свързано с пряк риск за живота и здравето на потребителите, променя качеството на алкохола. Това са проблеми на самия производител и съответно санкцията е наложена там.
Ориентирам се към приключване.
За СПА центровете има нова наредба от 29 януари 2016 г., но в сила от месец август тази година, решихме да започнем кампания, при която се установи, че въпреки че доста от търговците, предоставящи такава услуга, са подали необходимите документи за издаване на сертификат съгласно новата наредба в Министерството на туризма, все още процесът леко се забавя. Поради посочената причина не сме санкционирали тези търговци, след като са ни доказали, че са подали документите. Мисля, че процесът скоро ще тръгне нормално. Ще използваме и зимния сезон, за да извършваме проверки по отношение привеждането дейността на СПА центровете в съответствие с изискванията на новата наредба.
Временните приемни бяха открити в курорта Бургас, в курортен комплекс „Слънчев бряг“, в Приморско, в Созопол, Царево, Варна, курортен комплекс „Албена“ и курортен комплекс „Златни пясъци“. Работеха от средата на юни до средата на септември във времето, когато имаше и най-активно присъствие на туристи по Черноморието. Мисля, че имат полезно действие. Не мога да кажа, че сме едни от най-търсените, но въпреки това сме получили около 100 жалби или пък желания за консултация, което за нас е оптимистично, без непременно съответният гражданин да е бил жертва на някакво нарушение, а просто консултация как би трябвало да постъпи, ако възникне примерна хипотеза дублиране на резервация, изгубен багаж, като сме давали такива консултации.
Особено важно в този смисъл е и сътрудничеството ни с Европейския потребителски център, това е Националното бюро за сътрудничество на територията на България, но такава мрежа има във всички държави – членки на Европейския съюз, плюс Исландия и Норвегия. Когато чуждестранни граждани са засегнати от някакъв тип нарушения, те се обръщат към Европейския потребителски център, дори да са вече на територията на държавата, от която идват, ние можем да окажем съдействие за връзка с търговеца, за проверка, която Комисия да извърши. Особено ценно според мен е съвместното ни сътрудничество и осъществяването на информационни турнета по Черноморието, в рамките на които с много млад, амбициозен екип бяха привлечени хора, раздадохме им различен тип информационни материали, имаше игри, викторини, свързани с Европейския съюз, и т.н. Мисля, че в рамките на информационната и превантивна дейност това е нещо, което даде добър резултат.
Накрая, ако позволите, да направя няколко извода от всичко това, което казах. Мога да кажа, че от наша гледна точка това беше успешен туристически сезон. Ръстът на туристите е безспорен, друг е въпросът, че част от причините, на които той се дължи, може би не са свързани изцяло с дейността на институциите, но смея да мисля все пак, че значителна част от подобренията, които наблюдаваме, са поради добрата координация между институциите и ефективния контрол.
Наблюдава се спад на нарушенията в сравнение с миналогодишния период, като ако през лято 2015 г. нарушения се констатират в около 10% от случаите, през настоящия сезон, без това да са окончателни данни, може би такива ще имаме до края на този месец, след няколко дни, но от това, което към момента имаме като статистика, около 6-7%, тоест има спад.
Същевременно се запазва положителната тенденция да намаляват случаите на предоставяне на туристическа услуга в некатегоризиран обект. Ако през миналите години този спад беше 50%, тоест доста рязък, сега в сравнение с миналата година: през лято 2015 – 15 обекта, лято 2016 – 13 обекта, които не са имали категоризация и е наложена съответна мярка.

Казах за ползите от временните приемни.
Наблюдаваме и някои добри практики от страна на търговците, които при проблеми с настаняването осигуряват настаняване в друг туристически обект от същата категория или пък предлагат различен тип компенсация на своите клиенти, ако всъщност се е констатирало, че услугата не отговаря на предварително обявените изисквания.
За да не изглежда всичко съвсем розово, моите лични наблюдения показаха, че може би поради някои типични особености на българския характер, но в края на сезона се наблюдаваше едно отпускане. Точно тогава бяха и случаите, които бяха отразени в медиите – занижаване на качеството в ол инклузив комплексите, непредлагане на елементарни услуги, включително недобра грижа за хигиената. Разбира се, ние веднага извършихме проверки и във всички тези обекти бяха констатирани несъответствия, съответно са наложени и санкции.
Завършвайки, надявам се да успеем да констатираме това и през идващия зимен сезон, трябва да се стремим всячески да запазим това, което сме постигнали. То се дължи до голяма степен и на грижата на институциите, на отговорното поведение, но и на някои външни благоприятни за нас фактори. Ако това сега се е случило, трябва да си даваме сметка, че няма винаги да е така, тоест всичко зависи от усилията на играчите на терена. Надявам се търговците да разберат това и че ще посрещнем и изпратим през следващите месеци един не по-малко успешен зимен сезон.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, господин Маргаритов.
Тъй като споменахте, че имате и в писмен вид целия доклад, ще Ви помоля да го предадете на Секретариата и да бъде изпратен до всички колеги от Комисията.
Уважаеми колеги, въпроси към господин Маргаритов?
Господин Байрактаров.

ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Господин Маргаритов, честит имен ден!
Едва ли е тайна за Вас, че срещу Вас стои в момента един от най-големите защитници на Комисията за защита на потребителите. Като човек, който е положил страшно много усилия тази Комисия да има капацитет, да могат да заработят и секторните комисии, включително да има и бюджет за 2017 г., днес ще трябва да Ви върна на релсите на друга част от Вашите проверки, която мисля, че е по-важна.
Поздравления за всичко това, което сте свършили по Черноморието. Друг е въпросът колко от тези 298 акта са обжалвани и колко от тях са влезли в сила. Сега нека не задълбаваме, защото трябва да разгледаме нещо по-сериозно и по-важно.
През 2015 г. с колегата Борис Ячев дойдохме при Вас и поставихме много сериозно въпроса относно работата и измамите, които се осъществяват от мобилните оператори. Лично аз се ангажирах да събера преписка и да докажем една от формите на измами, вследствие на което, събирайки цялата административна преписка и документация, Вие излязохте с официален резултат, цитирам по памет, че съответният мобилен оператор е извършил изключително агресивна и нелоялна търговска практика.
За какво идеше реч? Това важи за всички мобилни оператори: ако Вие искате да прекратите Вашия договор, който вече е изтекъл, се оказва, че не можете да го направите, цялата информация продължава да върви на конвейер и след три месеца пристига при съответната колекторска фирма. Оттам започва тормоз върху Вас, че Вие дължите съответна сума. Това го доказахме по безспорен начин. Единственото, което не разбрах, е с колко беше наказан въпросният мобилен оператор. Наблюдавайки Вашите действия, дори мислех, че тази Комисия хвърля повече пари по медии и участия по медии, не че е нещо лошо, но когато хвалбите са лишени от резултати, просто се вбесявам, тъй като от август 2015 г. до август 2016 г. съм затрупан със сигнали точно от същия род. Наложи се на 26 август отново да започна тази процедура, за да видя как си е свършила работата Комисията. Сега публично Ви предавам поредния сигнал към поредния мобилен оператор.
За какво иде реч, колеги? Подаваш заявление, ето го заявлението, както са Общите условия на оператора, да се откажеш от договор, който ти е изтекъл, но се оказва, че ти си вечен роб на този мобилен оператор. Няма да говоря за унижението, на което те поставят някои служители на този оператор, включително късайки официални документи пред Вас, само и само да бъдат унищожени доказателства – това просто трудно се обяснява. Въпросът е, че всичко си продължава по стария начин. Като минат три месеца, Вие съответно знаете, че сте прекратили договора, не дължите нищо, но получавате едно интересно обаждане, обикновено около 21.00 часа, от любезен оператор от колекторска фирма, който Ви казва: „Дължите еди-колко си лева, ако не дойдете да ги платите, утре ще дойде съдия изпълнител“. Представете си какво коства на обикновения човек едно такова обаждане. Няма да влизам в подробности какво ги правят хората в арбитражните съдилища и т.н.
За една година, ние, уважаеми господин Маргаритов, сме на изходна позиция в тази посока. Слушах Ваши обяснения как Комисията се е разбрала с някой оператор, като се сключи договор, след 2-3 месеца да можете да се отказвате от него. Не Ви прави чест да заблуждавате хората. Искам да видя и да ми представите документ с юридическа стойност, така че два месеца, след като хората са сключили договор, да могат да го прекъснат, без да плащат вноски. Искам да го видя, защото през Народно събрание такъв закон не е минал. Надявам се да успеем със съвместни усилия да направим, защото такова нещо няма! В конкретния случай Вие се явявате като фактор – държавен орган, заблуждаващ хората, което не е редно.
Съжалявам, че днес съм толкова критичен, но имам основания, защото съм положил много усилия и ще продължа да ги полагам тази Комисия да работи, както трябва, защото хората разчитат единствено и само на нея.
Когато обаче нашите усилия практически са усилия, хвърлени в канала, как да бъда радостен и щастлив?! Имам събрани 3700 писма. Ако искате, ще Ви ги представя, огромен чувал. Как утре да се изправя пред хората и да им кажа: ние работим, правим нещо, след като хората са мачкани ежедневно от някакви си, дошли от не знам къде мобилни оператори, които ни мачкат и правят, каквото си искат!
Следващ сигнал, който пак проверявам. Можете ли да ми кажете по какви разценки роуминг разговор от 7 секунди в Европейския съюз струва 5,75 лв.? Има ли според Вас такъв ценоразпис? Разговор от 7 секунди?! Справка – моите сметки, които съм правил и умишлено съм засичал на секунди, за да мога да Ви докажа тези мои твърдения: 7 секунди, 11 секунди, 119 секунди – 5,75 лв. Да Ви е честито! При получено съобщение от съответния мобилен оператор, че входящият и изходящ разговор е 0,04 лв. на минута. Ако смятате, че това е справяне, трябва да кажа, че тези 298 акта, без да омаловажавам Вашата работа по Българското Черноморие, са просто капка в океана, според това, което правят мобилните оператори. Мога да похваля само Комисията за защита на конкуренцията, че тресна 5,5 млн. на единия мобилен оператор.
Аз обаче държа да ми дадете писмен отговор с колко е санкциониран онзи мобилен оператор, чиито нарушения категорично доказахме. Сега Ви предавам нов аналогичен сигнал и държа да получа отговор с колко ще бъде санкциониран този оператор. Сигурен съм, че и другият прави същите работи. Ето, заповядайте. (Предава на господин Маргаритов документи в папка.)

ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Господин Маргаритов, имате думата.
ДИМИТЪР МАРГАРИТОВ (председател на Комисията за защита на потребителите): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Байрактаров, уважаеми госпожи и господа народни представители! Действително проблемът с телекомуникационните оператори е най-тежкият проблем в нашата дейност и съм го казвал неведнъж и навсякъде, където съм имал възможност да участвам. Казвам „имал съм възможност да участвам“, защото Комисията за защита на потребителите, въпреки безспорните усилия, включително и на народните представители, да бъде подкрепена финансово, няма възможност да разходва средства за информационни и медийни кампании. Това, което правим, и публичността на нашата дейност – това могат да го потвърдят тук всички представители на медиите, е въпрос на интерес от самите медии по отношение на нашата дейност. Благодаря, че има такъв интерес и се надявам, че това е интересно за потребителите.
Конкретно, да, това е най-тежкият сектор – имаме най-много жалби. Около 40% от 25-те хил. жалби и сигнали, които получаваме годишно, касаят дейността на мобилните оператори. Това означава около 10 000 жалби и сигнали на годишна база.
Работим изключително активно и не го казвам в оправдателен режим. Ще дам конкретни примери, от които искам да стане ясно, че сме положили ефективни усилия да се стигне до решение на едни от най-тежките проблеми.
На първо място, съдебните споразумения, които сме постигнали с два от трите мобилни оператора за предсрочно прекратяване на срочни договори, ще Ви ги предоставя, те са факт, потвърдени са от съда, абсолютно официални документи… (Шум и реплики.) Аз мога да кажа операторите: МТел и Виваком. Постановката е, че такъв срочен договор, може да е едногодишен или двугодишен, може да бъде прекратен предсрочно при заплащане на максимум три такси под формата на неустойка.
Искам да кажа, че сме проучвали европейската и световна практика и почти никъде няма възможност, независимо че потребителят е по-защитен, отколкото в нормалния търговски оборот, за такова предсрочно прекратяване – пак обръщам внимание – на срочните договори. Да, има конкретни случаи, в които служители в определени офиси на тези мобилни оператори се опитват да заблудят потребителите, че това не е така, че няма такива споразумения, че те трябва да си платят всичко, но на всеки такъв конкретен сигнал, който получим, ние реагираме. Имам смелостта да кажа, че във всички случаи успяваме да постигнем благоприятно развитие за потребителя според споразумението, което имаме с оператора.
Всеки сигнал ще бъде разгледан и всичко, което произтича от него, когато е в нарушение на тези документи, ще бъде като санкция за мобилния оператор.
Санкциите, които налагаме за нелоялни търговски практики, могат да достигнат до 30 хил. лв. при първоначален случай на извършено нарушение и до 50 хил. лв. при повторно извършено нарушение – такъв е законът, това са максимумите. Можем да коментираме във всяка посока дали това е правилно и как би могло да бъде променено, ако стигнем до извода, че не е правилно.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Със закона.
ДИМИТЪР МАРГАРИТОВ (председател на Комисията за защита на потребителите): Освен това имаме няколко съществени пробива за нелоялни търговски практики по отношение на мобилни оператори, изразяващи се в следното: така наречените „непоискани SMS-и“, включително с предварително изпълнение на заповедта за забраната, преди няколко дни, за да потвърди предварителното изпълнение.
В случай, че имате повече от един договор с мобилен оператор и когато сте неизряден по един от тези договори, Ви се спира услугата по останалите, макар там да сте изряден. Нелоялна търговска практика – от два месеца потвърдена от съда.
Таксуване на интернет на килобайт. Според условията на договора всяко влизане в интернет обаче през мобилния телефон започва от един мегабайт таксуване – нелоялна търговска практика, потвърдена от съда.
Пак казвам: може да се правят опити за спекулации и злоупотреби от конкретни служители на тези оператори, но това, което засяга потребителската общност, е факт, скрепен със санкция. Друг е въпросът доколко тя е тежка. Ще Ви дам писмен отговор на въпроса каква е конкретната санкция в този случай, но ние обикновено налагаме максимума. Понеже в по-големия брой случаи се стига до обжалване, за съжаление, нерядко се случва така, че съдът намалява санкцията, която сме наложили. Най-важното, разбира се, е нелоялната търговска практика да бъде забранена и тя да не засяга по-широк кръг потребители занапред.
Що се отнася до таксуването на роуминг услугата или въобще начина, по който се таксува предоставяната телекомуникационна услуга, само ще припомня, че контролна функция дали това се извършва в съответствие със закона и с тарифите, които са приети, има Комисията за регулиране на съобщенията, към която ние нееднократно сме отправяли апели да бъде достатъчно активна, за да можем в съвместно сътрудничество да препятстваме осъществяването на тези основни нарушения, които Вие споменахте и за които също Ви предоставям конкретна информация по отношение на свършеното от нас през последния период.
Завършвам, казвайки, че проблемът действително е сериозен и тежък, но ние се отнасяме с необходимото внимание, полагаме съществени улисия и резултатите са видими. Ще продължим да го правим и занапред, за да бъдем по-ефективни, надявам се, със съдействието на всички останали институции.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Господин Маргаритов, аз нямам съмнение, че Вие полагате много усилия. В същото време разбирате, че самият аз съм страшно ядосан, защото знам колко усилия и Вие, и ние полагаме, защото ми се налагаше да се превръщам в разследващ орган, за да доказвам тези нарушения, което не е привично.
Има нещо, което очаквам наистина от Вас и за което сме говорили.
Не е нужно Вие да правите каквито и да било споразумения. Нужно е Вашата експертиза да бъде насочена към законодателни промени. Аз също съм натоварил моите юристи да работят, защото въпросът по прекратяване на договорите можем да го решим законодателно – на първо място.
На второ място, примера, който Ви дадох, също може да бъде решен законодателно, като се задължат въпросните оператори да имат публичен регистър на подадените заявления, защото един от големите проблеми, който спъва и Вашата работа и хората не могат да докажат нарушенията, е, че всички мобилни оператори не разполагат с деловодна система. Пред Вас вече е заявлението, но няма да можете да намерите на него входящ номер. В офиса на който и да е от тези оператори не можете да отидете и по нормалния ред да внесете някаква жалба, документ, заявление и то да бъде прието по надлежния ред с входящ номер, вследствие на което да може да търсите отговорност за съответния вид кореспонденция. По този начин нито Вие, нито съответният човек може да докаже нарушението. Ако си спомняте, наложи се експресно да викам екип на Комисията за защита на потребителите, за да докажем на място некоректната практика, иначе нямате шанс да я докажете – за това става въпрос. И тук трябва да насочим съвместно усилията си, а не да чакаме. Една година мина и се вижда, че колкото и усилия да полагаме, крайният потребител продължава да бъде ощетяван и мачкан.
За роуминга неслучайно Ви зададох въпроса. Зная, че не е във Вашата компетенция, но тъй като съм тръгнал отново по процедурата и нещата само се прехвърлят – това е от компетенцията на еди-кой си, това е от компетенцията на друг и т.н., просто затварям веригата. Иначе, зная, че КРС са отговорни за това нещо, но там ще се занимаваме отделно. На това исках да Ви обърна внимание.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Господин Маргаритов.
ДИМИТЪР МАРГАРИТОВ (председател на Комисията за защита на потребителите): Аз благодаря и приемам с огромна радост протегнатата ръка за извършването на законодателни промени. В този период ние междувременно сме работили и имаме някои предложения, които са придобили съвсем завършен вид. Ще Ви ги предоставим и сме насреща във всеки момент, за да можем да направим нещо още по-добро като законодателна рамка.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Колеги, имате ли други въпроси.
Господин Бойчев.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Честит празник и от мен!
Направи ми впечатление малкият процент констатирани нарушения въз основа на направените проверки – дано да е така, да няма някаква друга причина, че са само 6-7%.
Въпросът ми е следният: имате ли анализ точно какви нарушения са спрели да се извършват от тези 10% от 2015 г.?
И втори въпрос: след като констатирате нарушение и издадете акт, съответно по надлежния ред – постановление, правите ли последваща проверка на обектите, където са констатирани нарушенията, дали са спрели да ги извършват?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Заповядайте.
ДИМИТЪР МАРГАРИТОВ (председател на Комисията за защита на потребителите): Благодаря.
Уважаеми господин Бойчев, уважаеми госпожи и господа народни представители! Нарушението в областта на контрола върху качеството на туристическия продукт, което рязко е намаляло през последните години, е предоставянето на услугите в некатегоризиран обект. Това е безспорно и цифрите показват, че е намаляло с около 50% и трайно продължава да намалява.
Относно другите нарушения, не бих казал, че има някое, което толкова типично да се откроява като по-рядко срещащо се, но като цяло нарушенията намаляват, включително несъответствието на категоризацията, както и административните нарушения, които нямат толкова съществена тежест, но все пак представляват проблем, непредставяне на информацията на видно място за ценоразписите, различни нарушения с менютата. Надявам се, че наистина става въпрос за превенция и контрол, които работят в някаква динамика. Фактът, че и Министерството на туризма се отнася достатъчно отговорно към функциите си, също допринася. Според мен това е причината за общия спад, пак казвам, с изключение на некатегоризираните обекти, да мога да отлича нарушение, което да е намаляло много сериозно. По-скоро като цяло броят намалява.
Относно въпроса за това дали се извършват последващи проверки, да, наша трайна практика е в началото на всеки активен сезон, дали бил летен или зимен, ние започваме първо с проверки в обекти, в които сме констатирали нарушение през предходния сезон, включително и там, където е имало налагане на мярка временно затваряне, за да създадем картината дали продължава нарушението, дали се повтаря, след това, разбира се, контролът върви последователно към обекти, в които не е било констатирано нарушение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Господин Георгиев, Вие искахте думата.
ЕМИЛ ГЕОРГИЕВ (изпълнителен секретар на Федерацията на потребителите): Добър ден на всички.
Госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз отговарям за дейността на Федерацията от близо една година. Мога да кажа, че поддържаме добри отношения с Комисията за защита на потребителите, с персонала на господин Маргаритов, на когото също честитя имения ден, както и на другите димитровци.
Ако приемем за факт, че Комисията за защита на потребителите полага особени усилия да работи добре, мисля, че това е редно не само в областта на туризма, а и във всички други области на предоставяне на обществени услуги. Известна е на всички зловещата сага с „Топлофикация – София“. Мисля, че там трябва да се полагат по-големи усилия в контролната дейност при прилагането на чл. 62 от Закона за защита на потребителите, който е транспониран от Директива 83 на Европейската комисия.
Ако Вие, уважаеми дами и господа народни представители, не сте наясно, „Топлофикация – София“ е вкарала над 400, ако трябва да съм точен, 440 хил. софийски потребители в един филм на ужасите. Без да съм пророк, смятам, че в скоро време ще избухнат протести на хората и те ще излязат на улицата.
Господин Байрактаров излезе, съгласен съм с него за това, което каза за мобилните оператори. Ако при него обаче има 3000 жалби, във Федерацията на потребителите има над 12 хил. жалби на ужилени потребители.
Съветвам Ви, уважаеми господа народни представители, да заповядате във Федерацията на потребителите на „Женския пазар“. Всеки ден ние се срещаме с около 20 до 50 потребители. Някои от тези хора са готови да сложат край на живота си.
Ние изградихме Обществен съвет с експерти, които присъстват и тук, и ще внесем предложение за законодателни промени както в Закона за енергетиката, така и в Наказателния кодекс – не само за топлофикацията, но и за енергетиката – за кражбите на ток.
Трябва да се засили контролната дейност – такава е препоръката ми към Комисията за защита на потребителите.
Скоро, преди месец, имаше заседание на Върховния касационен съд във връзка със сградната инсталация и предложения на омбудсмана. Бяхме изслушани и ние, и представители на Комисията. Трябва да Ви кажа, че останах втрещен, когато главният юрист на Комисията за защита на потребителите каза, че проблемът за „Топлофикация“-та не ги вълнува и че те ще се съобразят с мнението на пленарния състав на Върховния касационен съд.
Получаваме огромен брой жалби и по това, което каза господин Байрактаров, който сега влиза, за жалбите по отношение дейността на мобилните оператори. Ще Ви бъда безкрайно задължен, ако ни поканите, когато изслушвате Комисията за регулиране на съобщенията. Ние препращаме сигналите към Комисията за защита на потребителите. Убеден съм, че те много коректно ги препращат към другата комисия, но оттам – ни вопъл, ни стон! (Шум и реплики.) Ако трябва да се търси отговорност, мисля, че в случая трябва да има по-голяма координация между двете комисии, но изглежда топката е в полето на другата Комисия.
Искам да повторя, че внимание трябва да се обърне не само в областта на туризма, но и върху всички сфери на предоставяне на обществени услуги.
Задава се сериозна сага и със „Софийска вода“. Там също започват да пристигат жалби. В скоро време ще имаме среща с ръководството на „Софийска вода“, но се надявам, че ще се засили и контролната дейност на Комисията за защита на потребителите, а и от Ваша страна (към народните представители) да се приемат сигнали.
Благодаря много.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Имам едно предложение, ако разрешите.
КРС чисто административно не подлежи на контрол в нашата Комисия. Ние обаче имаме подкомисия, която има задача да контролира монополите в публичния сектор. Нищо не пречи да ги извикаме, ще дойдат.
За целта можете ли да направите, господин Маргаритов, един обобщен доклад от няколко страници: постъпили при Вас теми, касаещи подчинени на КРС структури (чисто законодателно), какво следва и какви са Вашите предложения. Трябва да имаме по-сериозна подготовка.
За същото бих помолил и господин Георгиев.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Искам да кажа, че още през април или май месец по сигнал на граждани съм сигнализирал председателя на Комисията по транспорт, в чийто ресор е Комисията за регулиране на съобщенията, с молба да ги извика, за да можем още тогава да започнем някаква комуникация. За съжаление, моето искане с официално писмо не беше уважено. Тук, в Комисията по икономика и туризъм, ще направим всичко възможно да ги извикаме, защото има много неща, на които трябва да отговарят.
ЕМИЛ ГЕОРГИЕВ (изпълнителен секретар на Федерацията на потребителите): Ако позволите, покана към господин Байрактаров, защото бяхте извън залата. Казах така: ако при Вас има 3000 жалби, в сферата на дейността на „Топлофикация“ имаме над 12 хил. жалби. Каня Ви да дойдете и да видите за какъв филм на ужасите става въпрос.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Като ги съберем с моите, ще стане още по-голям … (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Думата има господин Ячев.
БОРИС ЯЧЕВ: Ще върна малко дебата от сферата на туризма в сферата на реалния живот, защото човек е турист и почиващ един месец, а през останалите месеци има отношения с парно, вода, мобилни оператори, банки и т.н.
Когато започна Вашият мандат като ръководство на Комисията, господин Маргаритов, получихте не само сериозното доверие на нашата Икономическа комисия, но се натоварихте и с доста сериозни очаквания в обществото – че Комисията ще работи бързо, експедитивно, прозрачно. Ние, като народни представители, поне аз и колегата Байрактаров, сме препоръчвали на хора, които са идвали на приемни при нас с конкретни жалби за натиск от страна на монополисти, предоставящи различен тип услуги, да сезират Комисията за защита на потребителите и те са го правили.
Факт е обаче, че започнаха да валят жалби в обратна посока. Много от хората, които са пускали сигнали до Комисията за защита на потребителите, се оплакват, че в продължение на доста голям срок от време – месеци, половин година, липсва обратна връзка, тоест липсва връзка дали се работи по тези сигнали, дали въобще някой обръща внимание на тези сигнали, дали има констатация за нарушение и въобще дали гражданинът да очаква някакво развитие, или не. В повечето случаи хората са сезирали Комисията за защита на потребителите и има ситуации, в които те обясняват на съответния монополист, че очакват резултат от Комисията за защита на потребителите. Няколко са случаите, включително при мен, в моя приемна, при които хората вече са осъдени от съответните мобилни оператори, а още няма движение по техните сигнали.
В тази връзка искам да попитам имате ли някаква статистика за какъв период от време сигнал, получен по надлежния ред при Вас, се обработва, работи се по него и съответният гражданин – подател на сигнала, се уведомява, че има или няма наличие на нарушения, събрани са или се събират доказателства, има развитие по неговия казус или няма. Зная, че става дума за много – вие казахте за над 40 хил. сигнала, но как хората да са сигурни, че по това, което подават като сигнал, Комисията работи?
И две предложения или препоръки. Казахте, че имате доста законодателни идеи. Бих Ви препоръчал, вместо да се лутате или да търсите съответна парламентарна група или политическа сила, която да стане вносител на тези законодателни инициативи, ако имате такива, да се обърнете към тази Подкомисия, което е не толкова за контрол и наблюдение работата на КЗК и КЗП, по-скоро тя може да бъде не Ваш наблюдаващ, а Ваш партниращ орган. Тук има депутати от всички парламентарни групи и ако бъдат обсъдени тези законодателни идеи, можем да бъдем съвносители и гаранция, че подобна законодателна промяна ще мине.
Още нещо, госпожо Председател. Предлагам срещите с двете комисии, които наблюдаваме като Подкомисия, да бъдат по-регулярни – да речем на всеки три или четири месеца да имаме заседание (иначе се натрупва много информация) и тези комисии да бъдат канени на изслушване, да се дебатират проблеми, да се дава някакъв отчет – в този дух, да има регулярност на тези изслушвания.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Само да спомена, че не сме канили КЗК поради скорошната смяна на ръководството. Слушахме ги миналия път. Задължително заседанията ще бъдат и по-често.
Господин Маргаритов, заповядайте да отговорите на въпроса на господин Ячев.
ДИМИТЪР МАРГАРИТОВ (председател на Комисията за защита на потребителите): Благодаря, госпожо Председател.

Уважаеми господин Ячев, уважаеми госпожи и господа народни представители! По отношение на статистиката, с която разполагаме каква е успеваемостта в нашата дейност, съвсем смело мога да кажа, че в над 70% от случаите удовлетворяваме исканията на потребителите.
От гледна точка на това колко от тези 25 хил. жалби са били просрочени за нашето произнасяне, което по закон трябва да е едномесечно, мога да дам такава статистика, но по мои наблюдения, тъй като документооборотът до голяма степен минава през мен, това са по-скоро единични случаи. Ще дам подробна информация в рамките на три дни.
Винаги, когато извършим проверка, установим нарушение, санкционираме съответния търговец, потребителите са уведомени, защото имаме такова задължение по закон. В единични случаи сложността на конкретния казус предполага извършване на по-задълбочена проверка или изтичане на определен период от време, в който е необходимо да съберем достатъчно документи, за да докажем наличие примерно на нелоялна търговска практика, когато обективно има фактическа сложност. Ние обаче даваме информация на потребителите, че ни е необходим по-дълъг период за нормално професионално изработване на отговора.
В по-минали периоди, естествено, сме изпитвали затруднения с административния капацитет. В момента обаче имаме подсилване, за което благодарим на всички ангажирани институции, които се отнасят положително към нашата дейност. Сега в никакъв случай не можем да се оправдаваме с липсата на административен капацитет.
Приемам с огромно облекчение подадената от Вас ръка за дейността на Подкомисията и за представянето на нашите законодателни идеи, както сполучливо ги нарече господин Байрактаров. Ние сме буквално на финалната права с три такива предложения, които ще изпратим в рамките до средата на следващия месец на вниманието на Подкомисията. Имаме готовност по всяко време да се явим тук и в състав с експерти, за да участваме в процеса на обсъждане и дай Боже, в успешно оптимизиране на нормативната уредба.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, господин Маргаритов.
Още при встъпването в длъжност на сегашното ново ръководство на Комисията, която представлявате, цялата наша Комисия и тогава декларира същото – че сме насреща както за идеи, така и за законодателни промени. Това все още важи и ще продължи да важи, разбира се.
Госпожа Ахмедова искаше да зададе въпрос.
Заповядайте.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Уважаеми господин Маргаритов, искам да насоча вниманието Ви към един проблем, който все още не е налице, но сега му е времето да го поставя, за да не стане след това постфактум да обсъждаме неща, които са обърнали каруцата.
Става въпрос за Законопроекта за храните и хранителните вериги. В него е предвидена възможност интернет търговци да предоставят храни на потребителите. Като контролни органи са посочени Агенцията по безопасност на храните и Вашата Комисия за защита на потребителите. Според мен в тези текстове има много големи рискове по отношение на потребителите, поради факта че интернет търговецът би могъл да се регистрира както в България, така и извън България. Контролът над този тип търговия е много сложен въпрос.
Моят конкретен въпрос е следният: Вие имате ли административен капацитет за това предизвикателство? Имате ли становище по законопроекта? Какво мислите да предприемете?
Благодаря Ви.


ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Заповядайте, господин Маргаритов за отговор.
ДИМИТЪР МАРГАРИТОВ (председател на Комисията за защита на потребителите): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Ахмедова, уважаеми госпожи и господа народни представители! Знаете, че законопроектът е изработен от работна група под ръководството на Министерството на земеделието и храните. Впоследствие е съгласуван и с нашата Комисия, въпреки че нямахме представител в тази работна група, което от моя гледна точка беше слабост в нейната дейност, тъй като определено имаме какво да кажем както по отношение на интернет търговията, така и по отношение на други въпроси, които пряко се засягат и уреждат с този закон.
По отношение на онлайн търговията мога да кажа следното, дори когато става въпрос за храни. Ние основно контролираме коректността, верността на информацията, наличието на онези законови реквизити, които позволяват на потребителя да се информира достатъчно ясно, точно за това какъв е предлаганият продукт, какви са разходите, които трябва да бъдат направени за неговото закупуване, доставка и т.н., както и правото на отказ от дадената стока, когато потребителят прецени, че тя не е това, което е искал да си купи, без да е необходимо да има дефекти или други утежняващи обстоятелства. В този смисъл ние не сме се противопоставили на възможността в интернет да се търгуват хранителни продукти. Смятам, че от гледна точка на тези наши контролни функции ще успеем да се справим и с осъществяването на контрола на пазара за онлайн предлагането на хранителни продукти.
Разбира се, тук, както и при търговията в търговски обекти, най-съществената функция – по отношение на качеството, произхода на предлаганите храни има Българската агенция по безопасност на храните, така че по-скоро, ако имат някакво притеснение, те биха го изразили в своето становище по законопроекта.
В заключение да кажа, че специално този раздел от законопроекта, доколкото ми е известно, почти буквално въвежда изискванията на европейска директива – става въпрос за процес, който смятам, че в Европа е разработен и на този етап не ми е известно да има проблеми. Това не означава, че не трябва да бъдем бдителни и дори по-бдителни, отколкото в търговията с конвенционални продукти, защото тук пряко са засегнати животът и здравето на гражданите.
Имаме доста добра координация с БАБХ. Ние работим съвместно, включително при проверките през туристическия сезон, включително и тогава, когато от неправителствения сектор сме имали различен тип сигнали или проучвания, които са навявали на съмнения, особено относно качеството на сирената, впоследствие и по отношение и на оцета имаше нещо, което сега разработваме. Мисля и силно се надявам, че при добра координация на неправителствения сектор и държавните институции няма да се създадат сериозни рискове.
Интернет търговията е навсякъде и виждаме, че навлиза все по-широко. Статистиката показва, че през последните две години, може би сега се забавя малко темпът, но то е и нормално, с около 30-35% нарастват потребителите, които използват този начин на търговия. Същевременно самите търговци показват през последните периоди, за които имаме наблюдение и статистика, като че ли едно ограмотяване, по-добро познаване на правилата. Ще продължим да работим в тази посока, за да може наблюдението на този пазар да не ни създава допълнителни тревоги.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Заповядайте, госпожо Ахмедова.

ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Уточняващ конкретен въпрос. Моите притеснения са по отношение идентификацията на интернет доставчика, защото трябва да насочите Вашите контролни функции към тях. Ако Вие днес твърдите: „Да, имаме административен капацитет и механизъм да се справим с този проблем“, аз ще следя този процес и след година-две, ако наистина се справите с него, публично бих могла да Ви похваля. Ако обаче не сте сигурни в това, още сега на ниво законопроект трябва да започнете да работите в тази посока, защото ако не можете да идентифицирате доставчика, който би могъл да се регистрира къде ли не, към кого ще насочите контролната си функция? В това е разковничето на този текст и затова трябва да сте много внимателни.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Господин Байрактаров – само реплика. Надявам се да бъде кратка.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Тъй като отивам в друга комисия, моята реплика е към всички членове на Комисията. Сами виждате колко са големи очакванията към Комисията за защита на потребителите, колко отговорности всъщност има тази Комисия.
Има обаче един съществен проблем, който кореспондира с въпроса на госпожа Ахмедова – много хубав, аз го зададох преди 2-3 седмици, абсолютно точен въпрос!
Вижте, има един проблем, който господин Маргаритов няма да Ви го каже, най-малкото не е редно той да го направи, но съм длъжен да го кажа. Това е единствената Комисия, която не е независим орган, както например е Комисията за регулиране на съобщенията, както е Комисията за финансов надзор, да не изреждам други. Тоест Комисията за защита на потребителите, от която толкова много очакваме всички, няма как да има този капацитет, уважаеми колеги, поради простата причина, че тя се води колегиален орган към Министерството на икономиката, второстепенен или третостепенен разпоредител с бюджетни средства, тоест господин Маргаритов с цялата си енергия, създал един нелош екип, дори да иска да го разширява като капацитет, като възможности, като потенциал, той няма как да го направи. Следователно първата законодателна промяна, тук се обръщам към Вас, господин Маргаритов, защото тук искам Вашата експертна помощ за промяна – тази Комисия трябва да бъде независим орган, първостепенен разпоредител с бюджетни средства, ако искаме тя да работи, както трябва. В противен случай, колкото и да се напъват хората в тази Комисия, представете си тази Комисия с ограничените й средства как ще се справи с един мобилен оператор, който има по 2-3 млрд. оборот, разполага с мастити юридически кантори, на които само разходите по издръжка на офисите са повече от бюджета на Комисията. Колеги, давам Ви пример, за да разберете. Затова съм ги подкрепял през цялото време, защото знам какво правят, както се казва, с ограничения им ресурс. Затова моите поздравления за всичко!
Ние ще продължим да бъдем критични, но аз ще направя всичко възможно още тази година да променим Закона за защита на потребителите, и в частност нещата, касаещи Комисията. Трябва да бъдете независим орган, първостепенен разпоредител с бюджетни средства, за да могат наистина българските граждани и потребители да имат защита. Тук се обръщам и към колегите: съвместно и бързо да мислим по тези въпроси.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Ще дам думата на гражданите, като моля изказванията да са в рамките на две минути, както и отговорите.
Заповядайте, господин Маргаритов.
ДИМИТЪР МАРГАРИТОВ (председател на Комисията за защита на потребителите): Благодаря, госпожо Председател.

Уважаеми господин Байрактаров, уважаеми госпожи и господа народни представители! Бях поставен току що в доста деликатна ситуация – сами разбирате. Аз няма да взема пряко отношение по това предложение. Мога обаче да кажа с две думи какви са нашите основни насоки на разсъждения по отношение на законодателните идеи, които ще Ви предложим.
Първо, считаме, че следва да има законодателно гарантиран, по-сериозен ангажимент на национално признатите неправителствени организации по отношение на работата със сигналите и жалбите на потребителите и тяхното правилно адресиране към съответните контролни органи.
Второ, считам, че трябва да бъдат уредени някои технически моменти, включително броене на срокове и т.н., за да не падат нашите актове в съда.
Трето, което по някакъв начин все пак е свързано с предложението на господин Байрактаров, смятам, че санкциите, които по закон в момента можем да налагаме, са значително ниски и по никакъв начин не стимулират икономическите оператори, особено тези, които имат монополно или почти монополно положение, да се съобразяват с нашите заповеди за нелоялни търговски практики. В такъв смисъл ще бъдат нашите предложения.
По отношение на предложението на господин Байрактаров, естествено, когато то бъде направено, ако ни бъде дадена възможност, ще вземем становище.
Благодаря.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Надявам се да не сте против него?!
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Ассими.
МАРИЯ АССИМИ (Обществен съвет за защита на гражданите): Добър ден на всички народни представители! На именниците: да са живи и здрави, много здраве и много помощ на потребителите.
Слушах много внимателно господин Маргаритов и забележките, които имате към туристическия сектор. Приемете, че много голям процент от българските граждани не ползват туристически услуги, защото знаете, че сме под санитарния минимум на доходи.
По-важен е въпросът за монополите, имам предвид „Топлофикация – София“.
Искам да ме чуе господина. Лоша практика има за защита на потребителите, когато има жалба, затова не се изпращат жалби. В момента, в който изпратите жалба… (Народният представител Димитър Байрактаров разговаря с Димитър Маргаритов.)
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Ще Ви прекъсна за малко, докато господин Маргаритов се върне, за да Ви чуе.
МАРИЯ АССИМИ (Обществен съвет за защита на гражданите): Искам да направя забележка и дано господин Маргаритов си вземе бележка: защо няма толкова жалби от монополите, говоря за „Софийска вода“, „Топлофикация“ и за тока. Защото в момента, в който пратите жалба до Комисията за защита на потребителите, те я препращат. Вие се оплаквате примерно от Министерство на енергетиката, а те я препращат там за сведение и за консултация. И това е нашият спор с госпожа Алчинова. От човека, от институцията, от която ти се жалваш, жалбата се препраща именно там, вместо да Ви се помогне.
Две институции има в България, които трябва да защитят потребителя – омбудсмана и Комисията за защита на потребителите.
Подкрепям господин Георгиев и господин Маргаритов. Аз Ви търсих по телефона няколко пъти, но не ми отговорихте. След 29 септември във ВКС аз съм не разочарована, а съжалявам, че съм българка от това, което чух от Вашия юрисконсулт. Когато бяхме на срещата с Вас, той се обърна и каза, че има 300 закона в България и той няма да ги изучава всички. Говорим за „Топлофикация – София“. Говорим за чл. 62. Говорим за цените в заведенията. Това е Вашият Закон за защита на потребителя, чл. 147, чл. 147а. Знаете какъв е проблемът – че никой няма договор с „Топлофикация“. Фирмите за дялово разпределение не сключват договори със сграда – етажна собственост. Господин Маргаритов е запознат, добър диалог имахме до момента, в който подчинените му започнаха да ни подхвърлят като баяти гевреци. Те дори не ни допускат там, а ние сме потребители.
Съгласна съм с господин Байрактаров, че Комисията трябва да бъде независима институция, защото в момента нищо не зависи от тях – в прав текст Ви го казвам. Абсолютно нищо, въпреки вниманието и възпитанието на господин Маргаритов. Стигало се е до спор да убеждаваш инженер, който се опитва да обърне физическите закони на обратно, да ти казва, че ти си със сини очи – това са ни разговорите. Юристът ни казва: „Няма да помагаме за „Топлофикация“.
Голям проблем е, господин Маргаритов, но никой от Вас не се е поинтересувал. 200 хил. дела има от „Топлофикация – София“. Те са монополисти, нямат договори, господин Маргаритов знае и господин Георгиев знае. Ние се борим, хабим време. Знаете ли какво чух от една дама, че тук сме идвали, за да слушаме от любопитство. Тук не сме платени, нито когато ходим при тях.
Трябва да се гордеете, че показваме, че има гражданско общество. Тук сме образовани, интелигентни хора, но получаваме такива удари.
Приемете, че съм социална слаба. Не ме интересува какво е на морето. Аз не мога да стигна до Перник, а да ходя до „Слънчев бряг“! Не го знам какво представлява. Социално слаба съм. След като съм се докарала дотук и народните представители да нямат уважение към нас – те половината си тръгнаха, с цялото ми уважение към всички Вас, да знаете, голям е проблемът с монополистите – и „Софийска вода, и „Топлофикация – София“.
Много добър тон на разговорите имахме с господин Маргаритов, но неговите подчинени го изолираха от нас и нещата тръгнаха назад. Да ми се каже, че има 300 закона и че те няма да се занимават – тази приказка…
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Госпожо Ассими, моля да оставите възможност и за другите да се изкажат.
Благодаря Ви.
МАРИЯ АССИМИ (Обществен съвет за защита на гражданите): Не исках на именния ден на господин Маргаритов да го тревожа, но съм разочарована и обидена от колегите му, от подчинените му.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Ако има още въпроси, после ще ги обобщим.
Заповядайте да ги зададете и след това ще отговори господин Маргаритов.
Само да поясня, че тъй като продължихме заседанието с Подкомисията, не всички колеги от голямата Комисия са включени в Подкомисията, но има от всяка парламентарна група, затова сме по-малко в момента.
Заповядайте.
Проф. ПЕТЬО ХАДЖИЕВ (Движение „Защита на гражданите и държавата): Нямам въпрос. (Шум и реплики.) Искам да взема отношение по разглежданите въпроси.
Цялата тази история е произлязла от неправилно направените закони. Нищо не може да направи нито господин Маргаритов, нито неговата Комисия. Той няма нито права, нито средства, нито възможности. Единственото, което може да му помогне, е да провежда някакви творчески властови иновации, за които не зная дали ще им стигнат силите и възможностите, например масовото включване на гражданското общество в тези проверки.
Искам да Ви дам пример как се действа в напредналите демократични държави. Бях свидетел в Съединените щати как един човек си изпусна яйцето в един супермаркет и една по-възрастна жена се подхлъзна, падна и се натърти. Тя заведе дело. Съдът осъди този магазин на 400 хил. долара – толкова струваше натъртването на тази жена.
Тук чувам, че мобилните оператори не давали входящ номер, ако това беше в САЩ, съдът щеше сигурно да ги осъди на 1 милиард.
Обръщам се към господин Маргаритов, обръщам се и към Вас – народните представители: да дадете възможност не той да се мъчи с ограничените си възможности и галещите като перце наказания, които може да издава, а да се даде възможност Комисията да завежда дела по всеки конкретен случай и съдът да определя санкциите, а не законът, който в случая се оказва, че не е борещ се срещу корупцията, а защищаващ корупцията.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви много.
Други изказвания или въпроси имате ли?
Заповядайте.
Д-Р РАЙЧО ВЕЛКОВ (Обществен съвет „Равни пред закона“): Добър ден на всички! Честит имен ден, господин Маргаритов!
Искам да поставя въпрос, доколкото е и в компетенциите на господин Маргаритов. Той е по отношение на банковия произвол, на който сме подложени вероятно абсолютно всички.
Какво би могло да се направи, при положение че човек или фирма, която е просрочила своите задължения, банката му блокира абсолютно цялото имущество чрез частен съдебен изпълнител, всички банкови сметки и какво може да направи той оттук натам? Какви са неговите възможности, за да продължи да възстановява кредита, който е изтеглил, при положение че всички банкови сметки, цялото имущество, включително и производствените му мощности са блокирани?! Какво друго може да направи, освен да влезе в сивия сектор?! Какъв е изходът? Какво бихте предложили: как да се процедира в тези случаи? Дали банката не е над държавата в цялата тази ситуация?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Има ли други въпроси? Няма.
Господин Маргаритов, Вие сте, да обобщите.
ДИМИТЪР МАРГАРИТОВ (председател на Комисията за защита на потребителите): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги! От една страна, се лаская от мисълта, че май най-тежките проблеми на държавата се оказа, че лежат на моите плещи, но все пак това е изцяло в сферата на хумора. Сега – сериозно. Не бих желал, отговаряйки на госпожа Ассими, да персонализирам нещата. Аз смятам, че все още нашата институция е тази, която най-топло Ви е посрещала и занапред ще бъде така. (Реплики от госпожа Мария Ассими.)
Ние търсим механизми за решаване на натрупалите се с години проблеми, свързани с „Топлофикация“, но очевидно за всички трябва да е ясно, ако на някой не му е ясно, че тези неща не се решават за ден-два, още повече от една институция, още повече пък от институцията Комисия за защита на потребителите.
Изразявам готовността си диалогът ни да продължи. Ако за момента той е спрял, се е дължало на чисто технически причини. Можете да разчитате на нас, но не забравяйте, че когато един въпрос е отнесен до съда, не че ние не сме изразили становище, тук ще си позволя да не се съглася с отношението Ви към нашите служители, а трябва да оставим на съда, като институция, на която Конституцията и законът дава това право и задължение, да се произнесе, за да можем след това да работим в съответствие с изискванията на закона и на съдебните решения.
По отношение на това, което господин Хаджиев спомена – за възможността ние да сезираме съда, а той да определя санкциите, господин Хаджиев, то е така и сега, защото никога не би могло да се търси отговорност и да се налага санкция, без тя да е закрепена, поне като някакви граници, в закон. Въпросът е доколко тези санкции, които ние към момента по закон имаме възможност да налагаме, са справедливи и съразмерни на извършените нарушения и на нанесените вреди – въпрос, който, както стана ясно, смятаме да предложим за обсъждане в Подкомисията.
По отношение на поставения от господин Райчо Велков въпрос за банките, въпросът за телекомуникационните оператори, както и за останалите полумонополисти са почти идентични. Тук става въпрос за принуда, която поради едни или други съображения потребителите няма как да отхвърлят. В този смисъл, когато ние гледаме техните общи условия и констатираме несправедливи, неравноправни клаузи, даваме препоръки и ако те не бъдат отстранени, се завеждат колективни искове в съда. Ако съвсем конкретно имате някакъв казус, моля да се свържете с мен, за да можем да го разгледаме като жалба, като сигнал, да се направи проверка. Ние сме гледали общите условия на всички банки, ако обаче някъде нещо е пропуснато по наша вина, да вземем спешни мерки, за да не се стига до такива непреодолими ситуации, които очевидно биха противоречали и на закона. В общи линии това е от мен. Още веднъж: благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Много Ви благодаря и аз. Със сигурност ще имаме редовни заседания на комисията и подкомисията, за които своевременно всички Вие също ще разберете.
Благодаря за участието, господин Маргаритов.
Благодаря и на колегите.


Мисля, че приключихме дневния ред за днес.
Желая на всички приятен ден и весел празник!

(Закрито в 15,40 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:

Петър Кънев

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПОСТОЯННО ДЕЙСТВАЩАТА ПОДКОМИСИЯ КЪМ КОМИСИЯТА ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ

Даниела Савеклиева

Стенограф:
Вержиния Петрова
(Файлът съдържа 78 124 знака)