1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за старите столици на България, № 654-01-139, внесен от Димитър Делчев и група народни представители на 9 декември 2016 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за допълнение на Кодекса за застраховането, № 654-01-85, внесен от Делян Добрев и група народни представители на 7 юли 2016 г. -- за второ гласуване.
3. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 1


На 11 януари 2017 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:


Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.10 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на Комисията, и госпожа Даниела Савеклиева – заместник-председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имаме кворум. Откривам заседанието.
На всички честита Нова година и Рождество!
Може би това ще бъде предпоследното заседание на Комисията за това Народно събрание.
Дневният ред Ви е раздаден предварително. За протокола ще го изчета и да го гласуваме:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за старите столици на България, № 654-01-139, внесен от Димитър Делчев и група народни представители на 9 декември 2016 г. -- за първо гласуване. По този законопроект не сме водеща комисия.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за допълнение на Кодекса за застраховането, № 654-01-85, внесен от Делян Добрев и група народни представители на 7 юли 2016 г. -- за второ гласуване.
3. Разни.
От втора точка нататък заседанието ще го води госпожа Савеклиева, тъй като имам други ангажименти.
Колеги, имате ли други предложения по така предложения Ви дневен ред? Няма.
Моля, който е „за“ така прочетения дневен ред, да гласува.
Гласували: „за“ – 12, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред е приет.

Преминаваме към точка първа от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за старите столици на България, № 654-01-139, внесен от Димитър Делчев и група народни представители на 9 декември 2016 г.,за първо гласуване.
Наши гости са:
от Министерство на културата: Бони Петрунова – заместник-министър на културата и Людмила Харизанова – главен юрисконсулт в Дирекция „Правно обслужване и обществени поръчки“.
Наш гост по темата и мой добър приятел е професор Станилов.
По първа точка от дневния ред давам думата на вносителите.
Заповядайте, господин Делчев.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Законът за старите столици на България предвижда предоставяне на специална устройствена защита за популяризиране на селищата, които са били стари столици на България. Национални столици на българската държава. Това са Плиска, Велики Преслав, Велико Търново и Видин.
Законопроектът съвсем накратко предвижда, по подобие на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, по подобие на Закона за устройството и застрояване на столичната община, каквито са сходни специални закони, създаване на специален режим на тези четири населени места. Който специален режим предвижда органите от местната власт и от националната власт приоритетно да инвестират най-вече усилия, също така и средства, в рекламирането, запазването и развитието на тези четири населени места.
Защо сме се спрели точно върху тези градове? Лично ние считаме, че и Плиска, и Велики Преслав, и Велико Търново, и Видин са места, в които има много история, много култура, много български дух. Места които могат да възпитат млади български ученици и туристи във величието на българската нация и в това, което е било преди години в началото там откъдето е тръгнала българската държава. Считаме, че чрез инвестиране в рекламата на тези населени места, те могат да бъдат допълнително развити. Защото в момента има проблем, включително и с отвеждащите табели до, например, Плиска. Не са достатъчни туристическите табели кафяв тип, които са сложени и които да указват как точно се стига до Плиска. Много туристи не успяват да стигнат до това свещено за българите място понеже няма достатъчно добри указания до там.
Има проблеми и с инфраструктурата - недостатъчно добре поддържани пътища, занемарени тротоари. Въобще има много проблеми, които трябва да се решат.
Този закон предлага системата за решаването на тези проблеми в координация между местната власт и разбира се, централната власт с изготвянето на общински, областни и национални планове за развитието на тези населени места и с обсъждането им с местната общественост те да бъдат запазвани и развивани, като по този начин се запазва и се развива българската памет.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Виждам от вносителите и професор Вили Лилков. Имате ли нещо да допълните?
ВИЛИ ЛИЛКОВ: Само бих искал да допълня, че има становище на Националното сдружение на общините. Хубаво е и то да бъде прочетено, и да бъде поставено на вниманието на народните представители.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: При нас няма такова становище. Ние не сме водеща комисия.
Вчера законопроектът е гледан във водещата комисия и това предложение е отхвърлено.
ВИЛИ ЛИЛКОВ: Ако приемете, аз мога да донеса това становище или мога да кажа само това, че то е положително и подкрепящо законопроекта.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Едно допълнение, господин Делчев.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Законопроектът е подписан от представители на почти всички парламентарни групи - включително на ГЕРБ, Реформаторски блок, БСП, Патриотичния фронт и други.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Мнението на Министерството на културата. Госпожо Петрунова, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОНИ ПЕТРУНОВА: Благодаря.
Предполагам, че сте се запознали подробно със становището на министерството, което е отрицателно. За това ще бъда максимално кратка, като дам основните пунктове.
Както казах вчера и в Комисията по култура, ние сме абсолютно убедени, че вносителите са били водени от най-добри намерения, когато са изготвяли този законопроект. Той обаче има няколко много важни недостатъка.
Първо, изцяло се променя класификацията на недвижимите паметници на културата в България, въобще. Досега както знаете те се разделят на паметници от местно, национално и световно значение. Една от основните характеристики от най-висшата категория, това са така наречените „резервати“. Резерватът включва всички останки от стари цивилизации по българските земи, които се разполагат на една и съща територия. Изваждането само на старите столици вече довежда до формирането на един термин, който не е доста добре изчистен, не е прецизиран. Например, така както е посочено в текста на вносителите във Велико Търново - Момина крепост не е част от столиците. Това е античната крепост на Търново. В същото време Плиска и Преслав имат останки и от други епохи. Няма да продължавам по-нататък.
Другият недостатък на този термин „стари български столици“ е това, че не са обхванати всички стари български столици, като Велбъжд – Кюстендил, като Калиакра до Каварна. Спори се много за това къде се намира крепостта Карвуна и т.н. Тоест, ние вкарваме в една много сложна хипотеза цялото законодателство.
Втората точка, която е много важна, това е, че досега в Закона за културно наследство, въпреки че той е много критикуван, има разработена цяла система и начини, по които да се стопанисват всичките тези културни ценности. Това което е важно за този законопроект, е предвидена възможността да бъдат сключвани договори за дългогодишно стопанисване на същите тези паметници от страна на общините. Това е правено през годините, особено когато става въпрос за европейски проекти. За съжаление тази практика не е особено сполучлива, тъй като общините обикновено сключват договора и ограничават своето стопанисване върху паметника до момента, до който се изчерпят европейските средства. След това отново го връщат на държавата, респективно на Министерство на културата. Мога да Ви дам пример с Видин, който така три пъти връща Бабини Видини кули на държавата.
Трябва да подчертая и да вземете под внимание при вашето гласуване и решение това, че вътре няма становище на финансовото министерство, тоест финансовата страна на целия този законопроект не е добре изяснена. Тъй като там откъдето ще се набират средства, повтарят се същите източници, които съществуват и към момента. Сами разбирате, че това ще доведе до голямо недоволство от страна на общините, които имат друг вид паметници – да кажем големи римски градове, праисторически обекти и т.н. Тоест, искам всички тези неща да бъдат взети под внимание.
Накрая искам да завърша само с това, че непрекъснато говорим за това, че взимаме пример от държави, които имат традиционно дълго отношение към своите паметници. Една от тези държави с положителен опит, това е Франция. Трябва да Ви кажа, че още при Наполеон има изработен закон, в който всички национални паметници за Франция се ръководят от тяхното Министерство на културата и се обгрижват от него, а всички останали паметници се обгрижват от съответните общини или местните структури. Така че децентрализация, но не на всяка цена и не за всичко.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Петрунова.
Колеги, народни представители?
Професор Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз се извинявам на Комисията по икономика, но за първи път присъствам на Ваше заседание. Тук на тази маса стоят хора, които уважавам и в известен смисъл имам приятелство с тях. Насреща стоят Делян, Мартин и т.н. Призовавам Ви да разберете за какво става дума и това, което аз ще кажа. Петдесет години, половин век, аз се занимавам с това, за което тук ще обсъждаме.
Този закон е направен с общи фрази и в него няма никаква конкретика. Вносителите на закона нямат финансова рамка. За какво става дума? Кой и как ще финансира е с общи фрази и какви са задълженията на двете страни, също е с общи фрази. Терминологически хората, които са работили този закон, трудно ще ги назова експерти, не могат да установят за какво става дума. Националните археологически резервати са изключителна държавна собственост, а в закона те са обявени като публична държавна собственост. Това е нон сенс юридически.
Минаваме към Министерството на регионалното развитие. Резерватът Плиска, който е направен, е в община Каспичан, така да се каже, куратора на Плиска. Изведнъж се оказва, че резерват Плиска от 550 дка, огромно пространство на вътрешния град, наистина е в каспичанска община. Да, обаче Голямата базилика с по-голямата част от външния град, 23 кв. км, една пета от София, половината се намира в община Нови пазар. Как ще го регулирате в този смисъл? Освен това територията на Голямата базилика е актувана като собственост на община Нови пазар, а не на Каспичан, което е антиконституционно. Конституцията казва, всички археологически резервати са изключителна държавна собственост. Тоест, хората които са го правили този закон, на които сте възложили, уважаеми колеги, да го правят, са изключително некомпетентни и са го сбъркали.
Трето, в този закон не се споменават Съюза на архитектите в България, Националния археологически институт, Националния институт за недвижимо наследство, ИКОМОС, ИКОМ, това са международните организации, които се занимават с опазване на културното наследство, движимо и недвижимо. Всички тези институции ги няма вътре.
Аз мога много да говоря по този въпрос, но накрая ще Ви кажа следното нещо, за да се направи такъв закон това е изключително сложно нещо. Всеки от тези Национални историческо-археологически резервати (НИАР), се намират в различна позиция. Плиска е в голо поле отдалечено на 3 км от най-близкото селище, отдалечено на не повече от 10 км от общината. Резерватът Преслав се намира в непосредствено съседство до общината. Отварям една скоба, тук се пледира в този закон да се даде за стопанисване резерватът на общините. Още в 90-те години един изключително енергичен кмет на община Преслав, Желез Железов, успя да накара Министерството на културата да възложи на преславската община стопанисването на резервата. Моля Ви, който има възможност лятото да отиде и да види за какво става дума.
Плисковският резерват, който се стопанисва от Регионален исторически музей Шумен е в много добро състояние, а Преславския не е. Разликата се вижда. Когато се възлага на общините трябва да се преценят техните финансови ресурси, техните възможности. По мои най-общи изчисления тези приходи, които идват от резервата са само половината от това, което трябва за издръжка на резервата. В този закон се иска следното, това е много любопитно, държавата дава пари за проучването без което не може, консервация и реставрация без която не може и поддръжката, която най-слабо е засегната, това е грешка, без която също не може, а общините късат билетчетата. Това не може да стане. Не може да се използва по този начин държавата. Разбирате ли. Това е фундаментална грешка. Много съжалявам, че вносителите не са дошли.
Аз се явявам тук не като депутат, а се явявам като експерт. Петдесет години, пак ще ви повторя, се занимавам само с това. Изключително с това. Вярвайте ми. Може да се направи такова законодателство, може да се изработи, но трябва да има консенсус. Трябва да се съберат експертите, да се седне и да се разбере, как ще бъде Плиска, която е в особено състояние, в друго особено състояние е Преслав и най-вече Велико Търново, където резерватът е в структурата на общината. Там е съвсем различна позиция и съвсем различно нещо. Например, ще Ви кажа накрая на словото си, че преди 5-6 години, мисля че беше, една комисия от Министерството на културата, от Националния институт за опазване на паметниците направи една експертна оценка. Крепостните стени във Велико Търново се отлепват от скалите към които са прикрепени и могат да паднат в река Янтра. Обаче общината, която някъде към милион и половина, два милиона от билетчета печели, чака държавата да даде парите, за да се направи това нещо. Това е много сложно. В законодателството, понеже всички сме народни представители, има два закона, които са изключително сложни и се изискват огромни усилия за да се направят както трябва. Това е Законът за академичното развитие, който сме обсъждали и Законът за културното наследство. В целия свят е това.
Накрая ще Ви кажа следното нещо, в Министерството на културата има един много дебел том Стратегия за културния туризъм на България, който е забравен. Той беше направен преди 10 години от експерти на италианската провинция Емилия -Романя, които тук бяха довели пет души професори от Емилия-Романя и изработиха това с консултации на български учени. Българските учени бяхме пет човека. Единият от тях бях аз. Тази стратегия е забравена. Министерството на културата изобщо не го интересува, а всичко това, което го обсъждаме е направено там. Просто това трябва да се извади и да започне да се спазва от министерството. Но понеже, независимо кои политически партии са на власт, държавата е на ръчно управление и няма стратегия за утрешния ден, работим само за днес, това не е направено. Това трябва да се направи.
Аз съветвам, не мога да ви призова за нищо, тези които ще останат в следващия парламент, аз дали ще бъда или няма да бъда-няма значение, да се съсредоточат върху фундаменталните неща по отношение на културното наследство. То не може да бъде работено на парче. Не може Националният резерват да стане общински резерват. Това е абсурд. И Преславският резерват който е даден на общината е свидетелство за това.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, многоуважаеми господин Председател.
Честита Нова година на всички гости и колеги! С пожелание най-вече за здраве!
Аз изцяло ще подкрепя изказването на професор Станилов, колкото и да е неприятно на колегите вносители. Да, шестнадесет души, по двама човека почти от всяка парламентарна група са се подписали като вносители на законопроекта. Изключително съм убеден, че е правен с добри намерения, но за огромно съжаление в него липсва специализираната експертиза. Това, за което говореше професор Станилов. Той Ви даде един много хубав пример с резервата в град Преслав. Преди две години специално по този повод правих цяло телевизионно предаване, за да се види до какво чудо е довело стопанисването на общината в тази насока. Може би за да ви стане по-ясно мога да Ви покажа, ако искате, снимки от един друг по-емблематичен град с по-сериозна туристическа история – например град Венеция. В момента, ако не знаете колеги, град Венеция е поставен пред една сериозна катастрофа. Защото години наред се черпи от приходите от тези паметници на културата, само че идва един момент, когато трябва да вложиш, защото тези паметници на културата имат нужда от поддръжка. Само преди няколко седмици бях във Венеция и си направих труда, точно по отношение на този закон да разпитам, как стоят нещата, да направя снимки. Има кули, които са далеч по наклонени от амортизацията, от например наклонената кула в Пиза. Само че би следвало да Ви е ясно, че там никой не се наема да инвестира и да хвърля средства по поддръжка. За информация мога да Ви кажа, че така известният Мост на въздишките една трета от него е реставрирана, като реставрацията продължава вече 6 години. Много са причините - трудно транспорт влиза там, уличките са по 60-80 см, практически няма улички, по морски път обикновено се правят доставките. Проблемът започва, тъй като в последните четири години, доколкото ме запознаха от тяхната община, ако мога така да се изразя, има изселване, напускане на живеещите във Венеция. Някъде около от 180 хил., по памет цитиран, в момента са останали около 67 хил. живеещи. Нали разбирате за какво става въпрос.
Опитайте се да си представите нашите мощни финансово български общини, как биха си осигурили финансиране за поддържане, даже ще ви дам един по нестандартен пример, именно на крепостта Цепина. Може би някои от вас даже не знаят и къде се намира. Но ще ви кажа един пример, че тя по официални данни и неофициални данни е също столица на Деспот Слав. По онова време е паднала последна под турско робство. Въпреки, че в историята са описани две-три крепости след нея, че са уж паднали, но това е последната паднала крепост. Можем да поспорим по този въпрос, като потомък на историк, който е писал няколко български истории, гарантирам, че тя е последната с официални документи. (Реплики) Както и да е, няма значение.
Мисълта ми е друга, например богатата община Ракитово как ще поддържа крепостта Цепина, която е … просто абсурд. Няма да влизам в подробности, че наистина липсват дефиниции, определения. Изобщо даже не е помислено и то не е помислено от липса на експертиза от хората, които са правили закона за тези сложни казуси, че някои от тези паметници на културата попадат не просто в две общини, някои от тях дори попадат на територията на три общини, ако не ме лъже паметта, има и в четири общини. Как ще бъдат регулирани отношенията не ми е ясно и как ще става това.
Наистина има нужда от такъв закон, но той трябва да бъде плод на много задълбочена експертиза и то прецизна експертиза, която наистина да прецизира всеки един момент, всяко едно последващо действие до което ще доведе този закон. В противен случай, колеги, рискуваме да направим една огромна беля по отношение на нашето културно наследство, която вероятно след това няма и да можем да поправим.
Това е моето мнение, аз в никакъв случай не съм най-великия, даже изобщо не съм експерт, в сравнение с експертизата на професор Станилов съм едно джудже в тази област. Но като един любител и човек, който се интересува и потомък на историци съм си направил труда да се поинтересувам, защото това е важно.
Аз лично ще се въздържа от приемането на този законопроект.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Нека да чуем Делян Добрев и след това ще Ви дам думата за реплики.
Колега Добрев, заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз имах въпроси, които се изясниха след изказването на професор Станилов и на колегата Байрактаров.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колега, Делчев, заповядайте.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, първо искам да направя едно много важно уточнение, което беше засегнато и от колегата Станилов, и от господин Байрактаров и което съдържа неточност в прочитането, разбирането на законопроекта. С този законопроект не се предвижда промяна на статута на собственост на определените в него културни наследства или резерват. Не се предвижда. Никъде не се казва, че държавният резерват става от една собственост в друга – от изключителна в публична собственост. Никъде. В същото време законопроектът не предвижда, че управлението на културните наследства минава от едни ръце в други. Той предвижда такава възможност по предложение да се вземе решение от Министерство на културата, да се прехвърли на определена община, но това е само възможност. Възможност която и в момента съществува. Единственото нещо, което законопроектът прави, е, да изведе историческите столици на България, като тук подчертавам водили сме се от принципа на това да вкараме в обхвата на закона само тези населени места, които са били столици на цялата българска държава. Да има, Велбъжд, има други крепости които са били моментни регионални столици, но тук говорим за столиците на българската държава.
Целта на законопроекта е да уреди взаимоотношението между различните органи, защото и в момента има различни задължения по различните законопроекти по отношение на опазването и по отношение на развитието на тези културни ценности. Пак казвам, нито целта е да се отменя Закона за културното наследство, няма такова нещо, нито целта е по някакъв начин да се променя Закона за държавната собственост или Закона за общинската собственост. Целта е по подобие, и абсолютно се следва същия принцип, на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие да се направи един специален закон, който да каже, българската държава, народните представители поставят акцент върху първата българска столица.
Господин Станилов засегна Плиска. Да, наистина Плиска се намира в община Каспичан. Град Плиска се намира в община Каспичан. Община Каспичан няма огромен интерес да развива историческите ценности на територията на град Плиска. Община Каспичан има ограничен бюджет. Тя използва своя ограничен бюджет за град Каспичан. Плиска остава встрани. Затова целият Плиска е буренясал. Затова ние искаме да изведем на преден план Плиска. Искаме държавата да обърне специално внимание на Плиска. Затова законът казва, че приоритетно ще се рекламират градове като Плиска, като Велики Преслав, като Велико Търново. Ще се изгражда приоритетно инфраструктура в тези населени места. Ще се поставят важните указателни табелки. Тези неща за които Вие говорите до голяма степен не се съдържат в този закон.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Една реплика на господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, господин Председател. Аз ще бъда съвсем кратък в репликата си.
Пак повтарям, колега Делчев, убеден съм и сигурно няма човек който да не е убеден в добрата мисъл и замисъл на този закон. Само че този закон, за съжаление, пак в един такъв период трябва да го гледаме, в който Народното събрание приключва своя мандат. Тоест, дори днес да го приемем този закон, на него ще му е необходим поне максималния срок между първо и второ четене, за да бъде вложена необходимата експертиза и то на едни много високи обороти да работи тази експертиза, за да може той наистина да стане добър закон. В противен случай ние рискуваме да направим едно чудовище от добрия замисъл и да нанесем огромна беля и вреда на българската култура, въобще на българските ценности, с които разполага държавата.
Вие сам казахте, не, не че няма интерес община Каспичан да ползва тези културни ценности, тя няма възможност. И като възможност се превръща в един консуматор, който да прибере каквото му дава тази културна историческа ценност без обаче да влага, защото няма възможност да вложи, да го поддържа, да го маркетира, въобще да го презентира и т.н., за да донесе дори повече доходи. Всъщност ние трябва да започнем от там. И когато казаха от Министерството на културата за онези държави с традициите, ние трябва да се научим първо да маркетираме, да разпространяваме и след това да поддържаме и чак тогава накрая да прибираме плодовете. Ние това все още не го умеем за огромно съжаление.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Професор Станилов, поиска думата, а след това ще дам думата и на вас.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Накрая само да кажа няколко думи.
Първо, резервата Плиска се управлява от Регионалния исторически музей в Шумен и се управлява сравнително добре по сравнение с Велики Преслав. Това първо. Което е държавна институция, занимава се държавата с това.
Искам да кажа на всички колеги, народни представители, които са тук и които може би и част от тях ще бъдат в следващото Народно събрание, че ние в този мандат със заместник-министър Бони Петрунова и със заместник-кмета на София по културата и образованието работихме един закон по финансиране на културното наследство извън бюджета. Аз имах съгласието на министър-председателя и на министъра на финансите, че този законопроект, че тази идея е много добра и трябваше да я разработим. Само че ГЕРБ напуснаха, както се казва, властта и сега отиваме на извънредни избори. Това може би щеше да стане и ако е възможно може да стане в следващия мандат. Без да се осигури финансиране извън бюджета по специален закон …, сега ще ви кажа:
В Австрия, всеки чужденец който влиза в Австрия на митницата плаща 2 евро културно наследство на Австрия и с това Австрия поддържа всички тези огромно количество по сравнение с нашите културни паметници. Аз отивам в Ротердам. Там в хотела ми дават една такса от 14 евро, начисляват ми я на денонощие и след това ми дават едно картонче на което пише, кметът на Ротердам Ви благодари, че Вие внесохте такса поддържане културното наследство на Ротердам. Това у нас не се прави, никой не го възприема, не го усещат просто, а това трябва да се направи.
Ако ние искаме да имаме културно наследство и културен туризъм в истинския смисъл защитен, ние трябва да реформираме Министерството на културата. Трябва да се получи както е в Италия, макар че не е така формулирано, казва се Министерството на туризма и културното наследство и агенция по изкуствата. Съвсем различни позиции са събрани в нашето Министерство на културата. Агенцията по изкуствата курира изкуствата – художници, чертожници, поети, писатели и т.н., всичко останало и културното наследство отделно отива, като в Италия, към Министерството на туризма, което има общ бюджет и където туризмът е длъжен да издържа това, от което той печели. Само че това го казах на министър-председателя Бойко Борисов в специална среща и той каза, работете го в Парламента, говорете с всички народни представители, това може и да стане, интересно е. Но за това вече няма време.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Не ни връщайте към болната тема за прекратения мандат.
Колега Делчев, имате една минута заключително слово.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Аз благодаря за тази минута. Просто исках да отговоря на колегата Байрактаров. Съгласявам се с него, че е въпрос на отношение на държавата и на приоритизиране на подобни важни исторически символи на България. Това сме се опитали да направим в този законопроект, колега Байрактаров, да създадем планове и на национално, и на областно, и на общинско ниво, с които да се предвиди приоритизирането, извеждането на преден план на тези четири стари столици.
По отношение на приемането му е въпрос на работа на народните представители между първо и второ четене, колко бързо ще се случи. Но сега това гласуване е по принцип. Това гласуване казва дали искаме тези исторически столици да получат специално внимание, специален статут, както Черноморското крайбрежие пред градовете от вътрешността на страната или неискаме. Повярвайте ми, голяма грешка с този закон няма как да направим, защото този закон не съдържа тези разпоредби, които говорят за промяна от държавна собственост в публична, в друг вид държавна собственост - изключителна, публична и т.н.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, госпожо Петрунова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОНИ ПЕТРУНОВА: Само към вносителите. Понеже казвате, че абсолютно нищо не се променя. Обърнете внимание на чл. 13, който въвеждате, „Специализираното структурно звено за управление на историческото селище се създава към общинската администрация ….“. Нямам повече какво да кажа.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Колеги, искам да прекъсна творческия Ви плам и устрем и да Ви кажа, че вероятността този законопроект да мине до края на сесията е нулева. На 27 януари е последното заседание на нашия Парламент. Няколко дни преди това, да Ви информирам просто, на 19 януари, четвъртък, заклеване на новия президент.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Много се извинявам, но това е по отношение на общинските планове и по отношение на управлението …
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Делчев, дебата приключи.
Колеги, предлагам да преминем към гласуване на този законопроект, а вече залата ще каже какво правим по-нататък и най-вече ръководството.
Моля, който е „за“ законопроекта за старите столици на България, № 654-01-139, внесен от Димитър Делчев и група народни представители на 9 декември 2016 г., да бъде приет във вида на първо четене, да гласува.
Гласували: „за“ – 4, „въздържали се“ - 10 и „против“ – няма.
Законопроектът за старите столици на България, № 654-01-139, внесен от Димитър Делчев и група народни представители на 9 декември 2016 г., не се приема за първо гласуване.
Благодаря Ви.

Преминаваме към точка втора от дневния ред: Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за допълнение на Кодекса за застраховането, № 654-01-85, внесен от Делян Добрев и група народни представители на 7 юли 2016 г., за второ гласуване.
По тази точка от дневния ред продължава госпожа Савеклиева.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви многоуважаеми господин председател! Тежко е след Вас да се води заседание.
По тази точка наши гости са:
от Министерство на вътрешните работи: Тихомир Тодоров – инспектор в „Пътна полиция“ към Главна дирекция „Национална полиция“ ;
от Комисия по финансов надзор: Николай Петков – началник отдел „Надзорна политика и анализи“;
от Асоциация на българските застрахователи: Светла Несторова – председател на Управителния съвет, Коста Чолаков – член на Управителния съвет и адв. Христо Христов – Юридически консултант;
от Гаранционен фонд Застраховане: Стефан Стоилков – изпълнителен директор.
Има и присъствие от граждански организации.
Моля гостите, които са тук, заповядайте на масата.
Уважаеми колеги, тази седмица имаше работна група за гледане на Закона на второ четене, но тъй като нямаше присъствие на вносителите, тук, в залата, ще гледаме текстовете един по един. На места има чисто правно-технически промени, които също ще Ви изчета и ще ги гласуваме.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Ние с колегите проведохме работна група. Аз бях упълномощен от вносителя да го представлявам. Така ли е, колега Добрев?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Да, така е.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Просто за информация, извинявайте, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви много, многоуважаеми Заместник-председател!
Преди да започнем гласуването на текстовете, има ли желаещи да се изкажат от гостите?
Заповядайте.
КОСТА ЧОЛАКОВ (член на Асоциацията на българските застрахователи, председател на Комисията по автомобилно застраховане): Уважаема госпожо Председател, господа народни представители! Ние депозирахме нашето становище от името на Асоциацията на застрахователите в Народното събрание. Аз ще акцентирам само върху няколко неща. Ние сме против този законопроект. Считаме, че с него се създава една привилегирована категория от собственици на моторни превозни средства, на които давате възможност с него да сключват краткосрочна застраховка „Гражданска отговорност“. Според нас това не е редно, защото има и други категории, които също може би биха искали да сключат такава застраховка. Примерно един пенсионер на село, който взема 200 лв. пенсия и иска да си кара автомобила само шест месеца през годината, с какво той е в невъзможност да го прави, а на мотористите със скъпи екипировки, не в особено слабо социално състояние, им давате тази възможност да го правят?
Също така, специално за мотористите искам да наблегна на няколко статистики, които са от Гаранционния фонд на българските застрахователи. И към днешна дата около 76% от тези собственици не са сключили застраховка „Гражданска отговорност“ и разбирате, че когато те направят пътнотранспортно произшествие, се плаща от Гаранционния фонд, тоест от всички останали граждани, които внасят вноски в Гаранционния фонд.
Другото, което искам да акцентирам, е, че по този начин, вкарвайки тези промени в закона, Вие лишавате от възможност органите на МВР да дерегистрират тези автомобили в периода, в който те нямат застраховка. Вие сте го посочили и в мотивите като една от основните причини, заради които искате да направите тази промяна, тоест да няма толкова много дерегистрации в края и в началото на годината, което считаме, че е нередно. Но даже и да искате да ги дерегистрирате, според нас няма правно основание, след като им давате тази възможност да си сключват краткосрочна застраховка. За периода, в който те няма да имат тази застраховка, Вие нямате според нас право да ги дерегистрирате.
И не на последно място, според нас този законопроект противоречи на Консолидираната моторна директива.
Поради всички тези причини Асоциацията на българските застрахователи категорично се противопоставя на тази промяна. Считаме, че ако се прави някаква краткосрочна застраховка, тя трябва да бъде добре обмислена и да бъде съобразена с всички тези аргументи, които аз изложих.
Благодаря Ви за вниманието. Надявам се наистина да не приемете този законопроект.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Чолаков.
Господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, госпожо Председател!
Чисто процедурно взимам думата. Искам само на гостите и на организациите, които са депозирали становища, да им кажа, че сме много добре запознати със становищата. Това е законопроект на второ четене, тоест ние вече разглеждаме всеки текст по текст, както е редно, така че ще Ви моля, за да не губим време, иначе аз споделям казаното от колегите от Асоциацията на застрахователите в частта, че се създава една неравнопоставеност. Даже съм го изкоментирал това коректно и с колегите вносители. Те абсолютно са съгласни с мен, че ние трябва да разширим този обхват, както сам казахте, да има възможност и дядо Иван, който ползва москвича или жигулата обикновено също сезонно. Само че като разумни хора, въпреки че аз не съм вносител, все пак сме си дали сметка, че е добре да видим как ще действа тази поправка в един по-тесен периметър.
Освен това би следвало Вие да знаете, а и всички останали, които са дали становища, че има много сериозен проблем по отношение прилагане Кодекса за застраховането, който кореспондира с Наредба № I-45. За този проблем аз обърнах внимание на всички колеги народни представители още на първо четене, при приемане на Кодекса, и това е, когато се снема служебно регистрацията. След това направихме едно допълнение – вслушаха се колегите в моите думи, че не е нужно да се ходи и да се подават заявления, тоест въведохме и служебно регистриране. Само че се оказа, че това е много сериозен проблем за колегите от системата на Министерството на вътрешните работи. Практически те много лесно извършват служебната дерегистрация, но се оказа, че много трудно извършват служебната регистрация, да не кажа – не я извършват, тоест нарушават същия този Кодекс.
Затова ние преценихме и мисля, че Вие ще проявите разбиране, че е добре да се подходи в един по-тесен периметър. Знам, че за застрахователя и презумпцията на задължителната „Гражданска застраховка“ е да се обхване един период от 12 месеца, а пък в същото време здравата логика, която сме следвали и тя беше подкрепена и по отношение на винетките, е, че в крайна сметка не може гражданинът да бъде принуждаван. Не може гражданинът да бъде принуждаван, защото аз ще Ви задам един друг казус, който в момента е налице и е действащ.
Един български гражданин, притежаващ моторно превозно средство или пътно средство, става данъчно задължен, когато регистрира това пътно превозно средство съгласно Наредба № I-45. В момента обаче, когато се дерегистрира това превозно средство, никой не снема неговата данъчна задълженост, каквото е задължението на органите на МВР да информират съответните общини, тъй като това е местен данък, и те да спират данъчните задължения на тези хора. Тоест, тук има един нонсенс от гледна точка на Кодекса, на наредба и на една инструкция, която е изготвила Националната агенция за приходите, ако не ме лъже паметта. Затова нека да въведем една справедливост, която да обхваща по-тясна група, а аз се надявам, че впоследствие ще успеем тази справедливост да я разширим и да важи, за да няма привилегировани и непривилегировани групи, така както казахте Вие, и аз споделям това нещо.
По отношение на работата на работната група, на която имах честта да участвам с колегите, би следвало да обърна внимание на вносителите, че ще се наложат някои технически поправки на текстовете, за да не влизаме в излишен дебат, колеги. Тъй като те са наложителни, свързани са с директивата, която касае тези поправки, и за да не изпаднем в едни нови определения, сме се потрудили с колегите да изработим тези текстове. Това го казвам с цел да има едно по-бързо вървене.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, господин Байрактаров.
Господин Добрев, като вносител, заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Подкрепям казаното от господин Байрактаров. Предлагам след малко да преминем към гласуване на текстовете.
За яснота обаче искам да поясня на представителите на застрахователите, че не знам какво точно е написано в мотивите, как точно е написано, но явно не се разбира достатъчно добре или е написано неправилно. Въвеждането на по-кратка от 12-месечна застраховка „Гражданска отговорност“ не означава, че няма да се прекратява дерегистрацията. Дерегистрацията е в съвсем отделен текст в закона.
И да допълня господин Байрактаров. Тогава коригирахме текста между първо и второ четене при гласуване на Кодекса и въведохме понятието „автоматична регистрация“, наистина и по негово предложение, като автоматичната дерегистрация е под условие, че МВР въведе автоматична регистрация. Тоест МВР не можеше или не може да започне дерегистрация, преди да е готова автоматичната регистрация.
В дебата тогава се оказа, че е много лесна тази автоматична регистрация. Не знам защо не могат да го правят, тъй като Гаранционният фонд генерира един уникален номер, който се записва на всяка застраховка в реално време. Ако електронните системи на МВР и на Гаранционния фонд са свързани в момента, в който се генерира този номер, или в момента на издаване на застрахователната полица, в същия този момент МВР ще върне отново регистрацията на моторното превозно средство.
Госпожо Савеклиева, обявихте, че има представител на Министерството на вътрешните работи. Има ли наистина някой?
Този дебат се води преди около една година и тогава твърдяхте, че Ви трябват около 3 до 6 месеца най-много, за да свържете двете системи и да започне да работи автоматичната дерегистрация заедно с автоматичната регистрация. Бихте ли ни казали това вече случва ли се, защото е основният проблем за Гаранционния фонд и за бранша като цяло? Не може 76% от моторите да нямат застраховка. Ако работеше вече автоматичната дерегистрация и автоматичната регистрация, би трябвало този процент да намалее. Ако все още не е проработила тази система, не са свързани софтуерите, не го правите практически, имате ли представа кога ще започне това да се случва, защото е в интерес на защита на Гаранционния фонд, където се генерират средства от всички добросъвестни граждани и фирми, които се застраховат?
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Заповядайте.
ТИХОМИР ТОДОРОВ (инспектор в „Пътна полиция“ към Главна дирекция „Националната полиция“): Първо искам да кажа, че към настоящия момент по изпратени данни от Гаранционния фонд са прекратени регистрациите на около 150 хиляди превозни средства, които не са били сключили „Гражданска отговорност“. Само на една малка част – около 1000, доколкото ми е известно по груби данни, е възстановена такава регистрация, въз основа че е сключена „Гражданска отговорност“ по реда, предвиден от Наредба № I-45.
Другото, което аз поне разбрах, че ще се води по параграфите, искам да изясня на цялата аудитория по отношение на това какво правим с предложенията, които са направени в параграфите, и ще започна от § 1.
Превозните средства за целите на тяхното типово одобрение са разделени на определени категории. Това са категории „М“, „N“ и „О“. В категория „М“ влизат леките автомобили и автобусите, „N“ са товарните, а категория „О“ са ремаркетата. Това приложение, което е направено към настоящия момент – да се вкарат някакви, казвам, измислени определения за част от тези превозни средства, реално влизат в текстовете, които съществуват в чл. 481, ал. 1. Защото това, което е предложено за кемпер, реално…
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Това е коригирано.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Коригирали сме чисто правно-технически всички, а и в становищата ги имаме.
Господин Добрев, допълнителен въпрос имаше към Вас.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Какво значи: възстановени са на 1000 моторни превозни средства по Наредба № I-45? Тази Наредба № I-45 автоматично ли ги възстановява, или човекът пак трябва да отиде с един куп документи, да виси по опашки, за да си възстанови регистрацията? Защото по закон това трябваше да се случва автоматично. Генерираният номер в Гаранционния фонд отива в МВР, без човекът да ходи и да разбира дори, в момента, в който си направи застраховка, му се възстановява регистрацията.
ТИХОМИР ТОДОРОВ (инспектор в „Пътна полиция“ към Главна дирекция „Националната полиция“): Отговарям веднага. Текстът е „служебно“, няма „автоматично“, доколкото си спомням. Няма дума в закона „автоматично“. Да, служебно е извършено.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Случва ли се?
ТИХОМИР ТОДОРОВ (инспектор в „Пътна полиция“ към Главна дирекция „Националната полиция“): Да, служебна регистрация, но не е автоматично.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Но не отива човекът в КАТ, за да каже…
ТИХОМИР ТОДОРОВ (инспектор в „Пътна полиция“ към Главна дирекция „Националната полиция“): По реда на Наредба № I-45 се извършва самото възстановяване на регистрацията. (Реплики.)
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: По кой член? Защото я знам наизуст Наредбата. Имате чл. 18, в т. 2 е регламентирана служебна дерегистрация. Никъде нямате в Наредба № I-45, да бъдем точни с името на Наредбата, от 30 май 2006 г., която, пак казвам, знам наизуст.
ТИХОМИР ТОДОРОВ (инспектор в „Пътна полиция“ към Главна дирекция „Националната полиция“): От 2000 г.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: 30 май 2006 г. е приета Наредбата.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Тук основният въпрос е, трябва ли човекът да ходи, или не ходи?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Аз съм си направил труда да извърша проверка, тъй като Вие твърдяхте 2015 г., че Ви са необходими 2 – 3 месеца да заработи системата двупосочно както служебно отрегистрирани при подадени данни от Гаранционния фонд, така и при служебно регистриране при сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Данните, които ми бяха дадени, са не 150 хиляди отрегистрирани, бяха ми дадени данни за едно доста по-ниско число. Не мога сега точно да си го спомня, че не са пред мен записките, които съм си правил, но оттам следваше въпросът: тези хора, които вече са сключили договора, моята информация е, че те ходят, обикалят, стоят на опашки, подават заявления, тоест Вие не извършвате, не прилагате закона така, както ние сме го приели.
Само да подчертая, че Наредбата е подзаконов акт и в момента искам да отговорите коректно и честно. Идват ли хората по така нареченото „служебно регистриране“ на място да подават отново заявления за тяхната регистрация, да Ви представят копие от сключената полица – нов договор за застраховка „Гражданска отговорност“, и чак тогава да получават така наречената уж служебна регистрация, която изобщо не е вече служебна, защото като ме разкарате Вие мен? Сега, да кажем, аз съм примерен гражданин, още на 4 – 5 януари съм си платил цялата „Гражданска отговорност“, макар че ми изтича, мисля, че другата седмица, но ако съм забравил, какво правим?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Само и допълващ въпрос на господин Добрев и ще отговорите конкретно по зададените въпроси.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз благодаря на правистите, снабдиха ме с Наредбата. Тук има чл. 21, който казва, че собственикът трябва физически да отиде по реда на еди-кой си член, за да си възстанови регистрацията, но в същото време има една ал. 3, за да бъда изцяло прецизен, която казва, че възстановяването на регистрация може да се извърши, първо, служебно при предоставени данни от Гаранционния фонд. Това така ли се случва – на тези 1000 души са предоставени данни от Гаранционния фонд и Вие сте им възстановили по този ред – чл. 21, ал. 3, т. 1, регистрациите, или отново човекът трябва да отиде там и да се реди по опашки?
ТИХОМИР ТОДОРОВ (инспектор в „Пътна полиция“ към Главна дирекция „Националната полиция“): Бях изключително коректен към Вас и отговорих, че е извършен по сега действащия ред в Наредба № I-45.
Само че нека да разгледаме законодателството и подзаконовата нормативна база като цяло. Не знам доколко сте запознати, в Комисията по финансов надзор се изготви нова Наредба № 54, която отмени старата Наредба № 991. Тя регламентира реда за обмен на информация между Гаранционния фонд и МВР. Тя е приета на 30 декември 2016 г. В нея се предвижда автоматизиран обмен, тоест Наредбата е действаща от 10 дни. (Реплика.) Колегата каза, че все още не е публикувана, но е изготвена такава. В нея има срокове, от които ще се обменя информация между двете системи на МВР.
Поставяте ме в неудобна позиция, с тон, неподходящ, защото вината не е в мен. Аз Ви казвам какъв е редът, така че надявам се за коректност.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Извинявайте, господин Тодоров. Мисля, че никой не е проявил неуважение, но в крайна сметка като законодатели имаме право да знаем докъде стига изпълнението на вече приет Закон и подзаконови нормативни уредби, който действа вече от една година.
Господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Тодоров, с уважителен тон към Вас. Казвате ни, че в момента, ако аз забавя сключването на „Гражданска отговорност“ по различни причини, автомобилът ми ще бъде служебно дерегистриран веднага. Вие ще получите тази информация от Гаранционния фонд и на това основание моят автомобил ще бъде дерегистриран. Ако след това аз разбера този мой пропуск и сключа „Гражданска отговорност“, излиза, че до влизане в сила на тази нова наредба, която е от 30 декември 2016 г., аз трябва да дойда в КАТ и да Ви покажа „Гражданската отговорност“, за да се случи регистрацията, тоест терминът „служебна регистрация“ или „служебно възстановяване на регистрацията“ в момента означава, че трябва да дойда в КАТ с новата застраховка.
Искам да Ви кажа като човек, който беше част от хората, които предложихме служебната регистрация, след като има служебна дерегистрация, ние си го представяхме автоматично. Представяхме си го, че никой няма да идва в КАТ – това беше нашата идея. Аз го предложих на Делян Добрев, после заедно го защитихме, така че такъв е духът на Закона и това беше идеята на Закона.
Мина повече от година и се обръщам към Вас – хубаво е, че сте тук, наистина въпроса да го решим по един разумен начин. Няма смисъл служебно да ти отнемат регистрацията, но за възстановяването трябва да отидеш там, на място. И Вие нямате полза да имате нужда от досег с гражданите. Защо Ви е това? Това Ви отнема административния капацитет, губите си времето. Трябва да става наистина автоматично по служебен ред. Няма нужда да виждате гражданите. Така пише в Закона. А нито една наредба не може да изменя текста на закона. Сам знаете, че едно е подзаконов. Той затова е подзаконов, защото е под закона, не може да изменя закона.
ТИХОМИР ТОДОРОВ (инспектор в „Пътна полиция“ към Главна дирекция „Националната полиция“): Да, разбирам Ви напълно и това наистина е така. Въпросът е, че за да се направи автоматизиран обмен, трябва да се опише процедурата и редът. Тази наредба, която казах, 54 е от три ведомства – от Комисията по финансов надзор, Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта. Работната група, която заседава дълго… (Реплики.) Казах: приета, но не е публикувана. Да, ще се направи автоматизиран обмен, но това нещо в закона не е определено, в смисъл там не е разписан този процес, не бяха свързани системите. Ще се свържат, просто към настоящия момент такива са фактите и аз ги излагам пред Вас.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Господин Тодоров, с „да“ или „не“: има ли връзка – служебна, директна, между Гаранционния фонд и МВР? Само това питат всички колеги до момента. Има ли двупосочна връзка между системите на Гаранционния фонд и МВР за регистрация и дерегистрация?
ТИХОМИР ТОДОРОВ (инспектор в „Пътна полиция“ към Главна дирекция „Националната полиция“): Не съм IТ специалист. Но и господин Стоилков от Гаранционния фонд е тук, нека да каже. Аз, доколкото знам…
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Искам да дефинираме проблема, господин Тодоров, тъй като има няколко нюанса, които искам и колегите да разберат. Аз знам, че Вие имате двупосочна връзка с Гаранционния фонд. След като има в едната посока, няма проблеми да има и в другата посока. Това не е някакъв сложен процес. Това искаме да изясним тук. Неслучайно, когато поставих този въпрос, аз съм го изследвал, правил съм журналистически разследвания, сега да не влизам в подробности, предавания съм правил. Служебната дерегистрация, знаете, че касае различни моменти до въвеждането и изменението на Кодекса за застраховането. Още тогава си личеше, че МВР има проблем и поставихте едни 200 хиляди български граждани и то, за съжаление, пенсионери, затова че не са си отрегистрирали автомобилите, а Вие трябваше служебно. Не казвам: Вие лично, а институцията МВР да им ги отрегистрира примерно затова, че техните регистрационни табели не отговарят на европейския стандарт. Те имаха жълти, черни някой от тях, знаете казуса. Хората бяха натоварени с данъци, защото Вие имахте по старата Наредба № I-45 задължение служебно да информирате общините за снемане на МПС от регистрация, тоест човекът не е данъчно задължен. Само че стана проблем – тези възрастни хора да ги гонят частни съдебни изпълнители и да плащат едни несъществуващи данъци. Аз правих тогава проверки, навсякъде в картоните и в досиетата на тези хора стоеше срещу МПС-то, че то е служебно дерегистрирано. Това беше първият проблем.
Бях сигурен, че този проблем ще се появи и тук. За съжаление, той се появява, защото автоматизираната връзка, за която Вие говорите, наистина не е нещо просто, изобщо не е просто. Но мога да Ви дам пример, ако не знаете, как се осъществяваше автоматизираната връзка между МВР тогава и общините в тази посока. Тя се осъществяваше в пренос на флашка. Сваляше служителят на КАТ, грубо казано, информацията за дерегистрираните служебно моторни превозни средства и намираше свободно време някой ден да отиде да ги занесе в служба „Местни данъци и такси“ на съответната община, за да могат те да ги свалят на компютъра и да започнат да изкарват хората, които са служебно дерегистрирани. Това беше автоматизираната връзка. И много се притеснявам тази автоматизирана връзка, след приемането на Наредба № 54, да не се повтори по същия начин.
Тук правилно Ви казва колежката Савеклиева, Кодексът за застраховането е приет в края на 2015 г. Той действа вече една цяла, пълна календарна година. Затова исках Вие да ми дадете точен и ясен отговор: тези 1000 души на място ли дойдоха да подадат заявление и да покажат застраховка? За да Ви улесня – ако аз днес си купя автомобил, за да мога да го регистрирам, първото нещо, което трябва да направя преди всякакви действия, е да сключа застраховка „Гражданска отговорност“. Така ли е, колеги? Ето, за това говорим и затова искам да ми отговорите честно и почтено, за да можем да го решаваме този проблем. Тези 1000 души, ако нямате информация, кажете: „Нямаме, не знаем дали са идвали на място, или уж служебно сме ги регистрирали.“
Защото възниква въпросът: а другите 149 хиляди? Някак си няма да ме убедите, че за една година при снети 149 хиляди, всичките са се отказали да си карат МПС-то. Ако са се отказали, Вие съобщихте ли в общините тези хора да не плащат данъци, каквото също е Ваше задължение, че те са отрегистрирани? Потърсихте ли ги за табели, защото те вече стават обект на престъпление, стават обект – и мисля, че тук Фондът ще ме подкрепи, на възможност за източване на Фонда? Така ли е, колеги от Фонда? Тоест виждаме, че има някакви много сериозни пробойни. Затова Ви задаваме тези въпроси, не че някой иска да се заяжда с Вас и обвинява Вас лично. Колегите в парламента знаете ли колко сме спорили и сме си казвали и тежки думи, но в крайна сметка това ни е работата.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Колеги, все пак сме на второ четене и аз предлагам директно да преминем към текстовете и вече ако има нещо, да коментираме. Достатъчно мисля, че чухме различните мнения, Вашето също.
Минаваме към второ гласуване на законопроект за допълнение на Кодекса за застраховането, № 654-01-85, внесен от Делян Александров Добрев и група народни представители на 7 юли 2016 г., приет на първо гласуване на 15 декември 2016 г.
„Закон за допълнение на Кодекса за застраховането“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Гласуваме.
Гласували: „за“ – 13, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Заглавието е прието.
Параграф 1.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 481, ал. 1, изречение първо накрая се добавя „включително къмпинг-ремаркетата“, а в изречение второ накрая се добавя „включително къмпинг-автомобилите“.“
Гласуваме.
Гласували: „за“ – 12, „въздържали се“ - 1 и „против“ – няма.
Параграф 1 е приет.
Параграф 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 489, ал. 4 се създават т. 4 и 5:
„4. при сключване на застраховка на моторни превозни средства категории L1 – L5 е съгласно чл. 149, ал. 1, т. 1, букви „а“ – „к“ от Закона за движението по пътищата;
5. при сключване на застраховка на къмпинг-ремаркета или къмпинг-автомобили.“
Изказвания, колеги? Няма.
Гласуваме.
Гласували: „за“ – 12, „въздържали се“ - 1 и „против“ – няма.
Параграф 2 е приет.
Параграф 3.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В § 1 от Допълнителните разпоредби се създават т. 53 и 54:
„53. „Къмпинг-автомобил“ е превозно средство със специално предназначение от категория М, чиито характеристи-ки са определени в приложение 1, част А, т. 5, подточка 5.1 от Наредба № 60 от 24 април 2009 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета;
54. „Къмпинг-ремарке“ е превозно средство със специално предназначение от категория О, чиито характеристики са определени в приложение 1, част А, т. 5, подточка 5.6 от Наредба № 60 от 24 април 2009 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.“
Изказвания? Няма.
Гласуваме параграф 3.
Гласували: „за“ – 12, „въздържали се“ - 1 и „против“ – няма.
Параграф 3 е приет.
С това законопроектът за допълнение на Кодекса за застраховането, внесен от Делян Добрев и група народни представители, е приет за второ четене.

Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.

(Закрито в 15.15 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:

Петър Кънев

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ:

Даниела Савеклиева
Стенограф:
Валентина Меченова