Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по енергетика
05/02/2015
1. Разглеждане и обсъждане на Законопроект за енергийната ефективност, № 503-01-7, внесен от Министерски съвет на 28 януари 2015 г.
2. Разглеждане и обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решение на Европейския съюз – 2015 г., № 502-00-5, внесен от Министерски съвет на 29 януари 2015 г.
3. Разни.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по енергетика
ПРОТОКОЛ
№5
На 5 февруари 2015 г. от 14.00 часа в зала „Запад“ на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по енергетика.
Списък на присъстващите народни представители и гости се прилага. Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД
1. Разглеждане и обсъждане на Законопроект за енергийната ефективност, № 503-01-7, внесен от Министерски съвет на 28 януари 2015 г.
2. Разглеждане и обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решение на Европейския съюз – 2015 г., № 502-00-5, внесен от Министерски съвет на 29 януари 2015 г.
3. Разни.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Добър ден, колеги. Имаме кворум. Откривам заседанието на комисията.
Дневният ред е следният: 1. Разглеждане и обсъждане на Законопроект енергийната ефективност, № 502-01-7, внесен от Министерски съвет на 28 януари 2014 г.; 2. Разглеждане и обсъждане на Годишна програма за участие на Република България 2020 г. процеса на вземане на решения на Европейския съюз, 2015 г., № 502-005, внесен от Министерски съвет на 29 януари 2015 г. 3. Разни.
Който е съгласен с дневния ред, моля да гласува.
Гласуване: за – 17 гласа, против няма, въздържали се няма.
Дневният ред е приет.
Присъстващи на днешното заседание са от Министерство на енергетиката: г-н Жечо Станков – заместник-министър, г-н Николай Налбантов – директор на дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие, г-жа Александрина Димитрова – началник на отдел в Дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развити, г-жа Валентина Илиева – държавен експерт в същата дирекция, г-н Завен Зангучян – старши юрисконсулт в дирекция „Правна“. От кабинета на министър-председателя по европейските фондове и икономическа политика госпожа Гергана Митрева – главен експерта, господин Стефан Илиев – парламентарен секретар, от кабинета на заместник министър-председателя по координация на европейските политики и социалните въпроси, съответно за точка 2 – госпожа Яна Дочева – съветник по външнополитически въпроси, от Министерство на икономиката – господин Лъчезар Борисов – началник на отдел „Управление и преструктуриране на държавното управление“, от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията – госпожа Христина Василева Янакиева – главен експерт в дирекция „Национална транспортна политика“, от Агенцията за устойчиво енергийно развитие – господин Ивайло Алексиев – изпълнителен директор, от Фонда за енергийна ефективност и възобновяеми източници – господин Димитър Дуков – изпълнителен директор.
ПО ТОЧКА ПЪРВА - Разглеждане и обсъждане на Законопроект за енергийната ефективност, № 503-01-7, внесен от Министерски съвет на 28 януари 2015 г.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По точка първа да ни представи законопроекта за енергийната ефективност ще дам думата на заместник-министър Станков и на неговия екип. Заповядайте.
ЖЕЧО СТАНКОВ: Благодаря Ви, господин Добрев. Уважаеми господин Добрев, уважаеми господа народни представители, позволете ми с няколко думи да ви представя главните акценти в Законопроекта за енергийна ефективност.
Новият Закон за енергийна ефективност е разработен във връзка с транспонирането на Директива 2012/27 на Европейския съюз относно енергийната ефективност. Главната цел, която има той, е постигането на националната цел, която е част от общата цел на Европейския съюз за 2020 година
Политиката по енергийна ефективност и хоризонтална политика, която е необходимо да бъде интегрирана във всички секторни политики, в тази връзка са въведени правомощия на министъра на регионалното развитие и благоустройството, на министъра на икономиката и на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията да провеждат секторни политики съответно със сгради, индустрия и транспорт. Със закон е регламентиран начинът, по който се определя националната цел за енергийна ефективност за 2020 г., като за подпомагане изпълнението на националната цел се въвежда и цел за повишаване енергийната ефективност при крайните потребители на енергия, която от своя страна ще се раздели като индивидуални цели между задължените лица. Като говорим за задължени лица, става въпрос за всички доставчици на горива и енергия на дребно, като изключение правят доставчиците на горива за транспорта.
В законопроекта е регламентирано и разработване на национални планове за действие по енергийна ефективност и национален план за подобряване на енергийната ефективност, свързано със сгради – държавна собственост. Въвежда се изискване и към предприятията, които не са малки или средни предприятия, да се подлагат периодично на енергийни обследвани, и то поне веднъж в рамките на четири години.
В Преходните и заключителни разпоредби на закона се предлагат промени във връзка с транспонирането на директивата, като даваме правомощия на мра на енергетиката, а именно, да извършва всеобхватна оценка на потенциала за насърчаване използването на високоефективно комбинирано производство на топлинна електрическа енергия и на ефективни районни отоплителни и охладителни системи. От друга страна, даваме също правомощия на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, която да изисква от операторите на преносните и разпределителни както електрически, така и газови мрежи да извършват увеличаване на тяхната енергийна ефективност чрез намаляване на технологичните разходи.
Изпълнението на новите изисквания, въведени с новия Закон за енергийната ефективност ще допринесе за повишаване на конкурентоспособността на икономиката, ще намалят емисиите на парниковите газове и ще доведат до подобряване на жизнения стандарт на гражданите.
Благодаря Ви, господин Добрев, за вниманието.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви. По точка първа от останалите поканени гости – кабинета на заместник министър-председателя по европейските фондове и икономическата политика някой иска ли да вземе отношение? Заповядайте.
СТЕФАН ИЛИЕВ /парламентарен секретар/: Накратко да ви представя нашето становище. Заместник министър-председателят приветства приемането на Закона за енергийна ефективност с оглед на това, да бъде транспонирана директивата 2012/27 и прекратена процедурата за нарушение по чл. 258 от Договора за функциониране на Европейския съюз за неизпълнение на задълженията на българската държава да транспонира в срок. Имаме коментари, които сме приложили към становището.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря. От Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, заповядайте.
КРИСТИНА ЯНАКИЕВА /главен експерт в дирекция „Национална транспортна политика“/: Ще представя пред вас становището на нашето министерство във връзка с проекта на този нов Закон за енергийна ефективност.
„Проектът на Закон за енергийна ефективност, разработен във връзка с транспонирането на приетата на 25 октомври 2012 година директива 2012/27 на Европейския съюз относно енергийната ефективност цели да допринесе за активното включване на страната ни в усилията на Европейския съюз за изпълнение на общата цел на общността за 2020 г., както и за постигане на националните цели за енергийна ефективност. Със законопроекта е регламентирано определянето на националната цел за енергийна ефективност за 2020 г.
За подпомагане на изпълнението на националната цел се въвежда и цел за повишаване на енергийната ефективност при крайното потребление на енергия. Разширява се кръгът от отговорни лица за провеждане на държавната политика по енергийна ефективност. Въвежда се задължение във всички отоплявани и/или охлаждани сгради – държавна собственост, ежегодно да се приемат мерки за подобряване на енергийните характеристики на поне 3% от общата им разгърната застроена площ. Регламентира се изискване всички големи предприятия да се подлагат на енергийно обследване поне веднъж на всеки четири години.
В предложения нов законопроект са предвидени текстове, с които се вменяват определени правомощия на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, свързани основно с дейности по разработване на национална стратегия по енергийна ефективност и национални планове за енергийна ефективност, както и с предоставяне на ежегодни отчети за тяхното изпълнение. Тези дейности Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията изпълнява и понастоящем. Участваме в междуведомствени работни групи за подготовка на цитираните документи, изготвяме и годишен отчет по изпълнение на плановете за енергийна ефективност. Само по отношение на предложението за самостоятелно или съвместно издаване на подзаконови нормативни актове, отнасящи се до енергийната ефективност, не сме имали до момента преки ангажименти.
По отношение на произтичащите от проекта на нов Закон за енергийна ефективност финансови отговорности е важно да се отбележи, че поради намаляване на утвърдените разходни тавани в приетата тригодишна бюджетна прогноза за периода 2015-2017 г. МТИТС не е предвидило финансов ресурс за изпълнение на задължението за подобряване на енергийните характеристики на 3% годишно от общата разгърната застроена площ на притежаваните сгради.
Във връзка с гореизложеното, бих искала да изразя становище в подкрепа на проекта на Закон за енергийна ефективност.
С уважение, Ивайло Московски.
Министър на транспорта.“
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви. От Агенцията за устойчиво енергийно развитие видях, че господин Ивайло Алексиев е тук. Заповядайте, господин Алексиев.
ИВАЙЛО АЛЕКСИЕВ /Агенция за устойчиво енергийно развитие/: Благодаря Ви, господин председател, уважаеми господа депутати, Агенцията за устойчиво енергийно развитие изразява следното становище по проекта на Закон за енергийна ефективност, внесен от Министерски съвет в Народно събрание, входящ № 502-01-7:
„Агенцията подкрепя разработването на нов Закон за енергийна ефективност. Считаме, че представеният законопроект въвежда изискванията на Директива 2012/27 ЕС от гледна точка на определянето на националната цел за енергийни спестявания, прилагането на схемата за задължения по енергийна ефективност и избора на задължените по тази схема лица, доразвива възприетите от прилагането на стария Закон за енергийна ефективност добри практики и предлага преразпределяне на дейности и задължения в съответствие с променящите се условия на пазара за енергийни услуги в България. В тази връзка Агенцията за устойчиво енергийно развитие подкрепя законопроекта.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря. От Фонда за енергийна ефективност и възобновяеми източници, заповядайте.
ДИМИТЪР ДУКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, Фонд „Енергийна ефективност“ подкрепя новия Закон за енергийната ефективност. Според нас той има важна задача да доразвие и хармонизира българското законодателство в областта на енергийната ефективност с новата Директива 2012/27 на Европейския съюз и с другите директиви.
Както е известно, Фонд „Енергийна ефективност“ е създаден със Закона за енергийната ефективност от 2004 г. и има задача да развива пазара на проекти за енергийна ефективност в България. Законът от 2008 г. запази с минимални промени нормативната база, регулираща дейността на фонда. Със Закона за енергията от възобновяеми източници от 2011 г. функциите на фонда бях разширени, като той беше преименуван на Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници“ и бяха въведени още два нови члена в управителния съвет.
Следва да отбележим, че нормативната рамка на дейността на фонда от 2004 г. беше създадена и съгласувана с изискванията на основните донори на фонда: Глобалния екологичен фонд на ООН чрез Световна банка, предоставил 10 млн. щатски долара и австрийското правителство, предоставило 1,5 млн. евро. Тези две дарения и понастоящем представляват около 86% от капитализацията на фонда.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ако може да дадете становище по законопроекта, защото Вие ни разказвате дейността на фонда, биографията на фонда, а ние я знаем достатъчно добре, само становище по законопроекта.
ДИМИТЪР ДУКОВ: По принцип фондът напълно подкрепя проекта за нов Закон за енергийната ефективност. Имаме някои препоръки за промени в частта, която регламентира дейността на фонд „Енергийна ефективност“, за което ние сме изпратили писмена бележка. Следва ли да ги представя тук, или биха могли да бъдат гледани по-нататък?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря. Давам думата на народните представители за въпроси. Господин Цочев първи изяви желание. Заповядайте, господин Цочев.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин председател. По принцип ще подкрепя законопроекта, но има някои текстове, които не мога да ги подмина и ще ги цитирам, а между първо и второ четене ще се погрижа да го внеса с прецизиране. Им доста членове, които трябва да бъдат отразени.
В чл. 14, ал. 1 се въвежда Схема за задължения за енергийни спестявания, което да осигури постигането на обща кумулативна цел за спестена енергия при крайното потребление на енергия до 31 декември 2020 г., като ал. 4 предвижда общата кумулативна цел да се разпределя като индивидуални цели между отделните задължени лица - няма да ги изреждам – колко търговия с електрическа енергия, колко топлинна енергия, търговци с природен газ, течни горива и твърди горива.
Предложените текстове не кореспондират с дейностите, изпълнявани от крайните снабдители, доставчиците от последна инстанция и търговците, които продават енергия на крайни клиенти, тъй като мерките за повишаване на енергийна ефективност при преобразуването, преноса и/или разпределението на енергия следва да се изпълняват от преносните и разпределителни дружества. Предлагам текстовете да се прецизират с оглед привеждането им в съответствие с функционалните задължения на дружествата.
В чл. 15, ал. 5 от проекта на Закон за енергийна ефективност се предвижда, че задължените лица, крайните снабдители и доставчици от последна инстанция, търговци с издадена лицензия за дейност, търговия с електрическа енергия, които продават електрическа енергия на крайни клиенти повече от 85 гигаватчаса годишно, то по преносни предприятия и доставчици на топлинна енергия, които продават също повече от 75-годшно, крайни снабдители на търговци с природен газ, които продават на крайни клиенти повече от 8 милиона и т.н., - да не продължавам да ги изреждам – са длъжни да реализират ежегодно спестявания в следните размери… и по 1% годишно 2014 и 2015 г. и по 1,25% след това, до 2020 г. – 1,50%.
Стойностите, посочени по-горе, са изцяло пренесени от чл. 6, § 2 от Директива 27/2012 на Европейския съюз, чрез която на държавите-членки е предоставена възможност да разпределят на етапи изчисленото количество нови икономии.
Следва да се има предвид, че тези стойности при крайните клиенти не кореспондират с настоящата фактическа обстановка на достигнато ниско потребление на топлинна енергия в резултат на мерки, предприети от снабдителните дружества и ограничения, които са си наложили потребителите.
В същото време намаляването на топлинния товар в резултат на намаление на продажбите води до намаляване на високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия. Последното от своя страна е в противоречие с чл. 71, ал. 3 от проекта на Закона за енергийна ефективност, предвиждащ насърчаване на комбинирано производство.
Също така поставените индикативни цели не са съобразени с действителните възможности на България за въвеждане на мерки и механизми, чрез които да бъде постигната крайната цел на Европейския съюз, заложена в Стратегия „Европа 2020“. Те са свързани с намаляване на енергоемкостта на вектор енергетика, икономия, спестяване на различен вид енергия чрез въвеждане на мерки за енергийна ефективност на горивни инсталации, електрически, топлопреносни и газоснабдителни мрежи, включително сградния фонд на експлоатационни дружества и въвеждане на нови техники и технологии, използване на предприятия за производство, пренос, разпределение и доставка на електрическа и топлинна енергия, природен газ и горива.
Предложението им е стойностите, посочени в чл. 15, ал. 5 от проекта да бъдат съобразени с действителната фактическа обстановка.
В чл. 24, т. 4 се казва „Инструменти за насърчаване на промени в поведението на потребителите по енергия чрез информиране относно ползите от обследването за енергийна ефективност с прилагането на мерки за енергийна ефективност и въвеждането на интелигентни и змервателни уреди.
Следва да се има предвид, че интелигентните уреди са няколко пъти по-скъпи от обикновените измервателни уреди. За интелигентните системи смарт грид са необходими допълнителни инвестиции. Ползите от интелигентните системи са в национален мащаб, но не се усещат веднага и пряко от снабдителите и потребителите на енергия. Затова е необходимо да се обърне внимание на разработването на механизми за стимулирането на крайните снабдители за въвеждане на интелигентни системи. Към момента ДКЕВР не признава разходите за ЕРП-тата за въвеждане на интелигентни системи. Ние гледахме тази тема преди две седмици, когато изслушвахме ЕРП-тата.
В чл. 66, ал. 3, т. 1 и 2: За осигуряване проследимост на разходите за енергия и за постигнати нива на енергийни спестявания като резултат от изпълнението на енергийни услуги, лицата по чл. 67, ал. 2 предоставят с фактурите на крайните клиенти информация, описват се текуща и действителни цени на енергийна консумация по месеци, което, за съжаление обаче, не кореспондира с утвърдените от ДКЕВР общи условия за продажба на електрическа енергия, в които е разписано какво трябва да съдържа издаваната фактура за потребена от клиента електрическа енергия. Предложението ми е текстовете на чл. 66, ал. 3 да се прецизират.
Чл. 67, ал. 2 се предвижда задължените лица по чл. 14, ал. 4 да предоставят енергийна услуга или да правят вноски във Фонда „Енергийна ефективност и възобновяеми източници“ в размер на инвестициите, необходими за изпълнение на мерки за постигане на индивидуалните им цели. На основание на чл. 35, ал. 2, т. 5 от Закона за енергетика, енергийните предприятия имат право да предявяват искане за компенсиране на разходи, произтичащи от задължения, свързани с изпълнение на индивидуалните цели за енергийни спестявания, съгласно Закона за енергийна ефективност, което ще се отрази върху размера на цените. Следва да се отчете обстоятелството, че инвестиции за повишаване на енергийна ефективност при преобразуване, пренос и/или разпределение на енергия могат да изпълняват само преносните и разпределителни дружества.
В чл. 71, ал. 3 от този проект е: използване на неточна формулировка „неефективно използване на отпадната топлина“. Комбинираното производство на електрическа и топлинна енергия е едновременен процес на получаване на два вида енергия от един източник на първична енергия, гориво. Топлинната енергия от комбинирано производство не е отпаден продукт от производството на електроенергия. Централите за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия и гореща вода, се загрява в топлообменници на бойлери и уредби, където няма смесване на първичния топлоносител, кондензираща пара и нагряваната вода. Топлинната енергия се пренася от централите до абонатните станции в сградите на потребителите като гореща вода по затворена топлопреносна мрежа, състояща се от тръби за подаване и за връщане, така че, формулировката „ефективно използване на отпадната вода“ да бъде заменено с „ефективно използване на полезната топлина“.
В Допълнителните разпоредби на проекта да бъде дефинирано понятието „отпадна топлина“.
В Допълнителните разпоредби, § 1, т. 14 от предложения ни проект е дадено следното определение за краен клиент, а именно: „Краен клиент е всяко физическо или юридическо лице, което купува енергия за собствено потребление“. Определението, дадено в Закона за енергетика, краен клиент е „клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване“. Трябва да се синхронизират текстовете в двата закона.
В Допълнителните разпоредби, § 1, т. 21 от проекта на Закона за енергийна ефективност е дадено следното определение: „Основен ремонт е ремонт на сграда, който обхваща над 25% от площта на външните ограждащи елементи на сградата. В Закона за устройство на територията е дадено следното определение: „Основен ремонт на строеж е частично възстановяване и/или частична замяна на конструктивни елементи основни части и съоръжения, или инсталации на строежа, както и строително-монтажни работи, с които първоначално вложени, но износени материали, конструкции и конструктивни елементи се заменят с други видове или се извършват нови видове работа, с които се възстановява експлоатационната им годност, подобрява се или се удължава срокът на тяхната експлоатация“. Предложението е да се прецизира текстът, като се обхванат всички дейности, свързани с подобряване на енергийна ефективност на сградата.
Тук имам още доста предложения, които ще предложа на първо и второ четене, но няма да пропусна следното.
В раздел VІ „Мерки за защита на крайни клиенти“ на глава ІІІ на Закона за енергетика, проектът на Закона за енергийна ефективност предвижда наименованието на раздела да бъде променено на „Мерки за защита на потребителите на енергийни услуги. Действащите разпоредби на раздел VІ на глава ІІІ от Закона за енергетика регламентират мерките за защита на крайните клиенти при получаване на услуги от обществен интерес, каквито по смисъла на § 1, т. 66б от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетика са: транспортирането, доставката или снабдяването с енергия или природен газ с определено качество и по регулирана цена. От своя страна, според § 1, т. 41б от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетика, потребител на енергийни услуги е краен клиент, който купува енергия или природен газ от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес и/или ползвател на преносна или разпределителна мрежа за снабдяването с енергия от природен газ.
В проекта на Закона за енергийна ефективност понятието „енергийна услуга“ е дефинирано като „всяка услуга, която включва изпълнението на дейности и мерки, водещи до спестяване на енергия, материална изгода, полза или благо, получено от комбинации за доставка на енергия, енергийна ефективна технология или с действие, което може да обхваща експлоатацията, поддръжката и управлението, необходимо за предоставяне на услугата“.
Като се има предвид, че и Директива 27/12 на Европейския съюз въвежда задължение за намаляване на загубите при преобразуване, (подчертавам:) преноса и разпределението на електрическа и топлинна енергия и природен газ, следва да се има предвид, че никъде в законопроекта не е предвиден механизъм, посредством който да се регламентира начинът на оценка на първоначалното състояние на отделните енергийни обекти на електропреносната и електроразпеделителните мрежи, на топлопреносната мрежа, както и на газопреносните и газоразпределителни мрежи, а също така и механизма за препоръчване на икономически ефективни мерки за намаляване на тези загуби и начина за осъществяване на последваща оценка за състояние след изпълнение на тези мерки. Дори и да съществува възможност оценката в горепосочените случаи да се извършва по реда на специализирани методики, в законопроекта следва да бъдат заложени основните изисквания, на които тези методики трябва да отговарят, а не да се съдържа само уредба, предвиждаща приемането на наредба от министъра на енергетиката. Липсата на ясна уредба ще доведе до обективна невъзможност Агенцията за устойчиво енергийно развитие да издава удостоверение за енергийни спестявания на собствениците на горепосочените енергийни обекти или мрежи и съответно ще възпрепятства доказването на изпълнение на индивидуални цели за енергийни спестявания, определени на тези лица.
По принцип, както казах, ще подкрепя законопроекта, но ще има доста корекции, които не само аз, а и от отделните становища личат, трябва да бъде доста добре преработен и затова предлагам, за да не взимам втори път думата срокът между първо и второ четене да бъде три седмици, за да имаме време да се оформят всички тези предложения и да се направи един смислен и сериозен Закон за енергийна ефективност.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви, господин Цочев. За срока предлагам следното. Това подлежи на коментар, след като бъде приет законопроектът на първо четене, но предлагам да се вместим в двуседмичен срок, а не в триседмичен, защото имаме стартирана наказателна процедура, която в своята финална фаза от средата на миналата година, мотивирано становище ни е поискано още през месец ноември миналата година, ако не греша, така че сме на последния етап от наказателната процедура. Аз слушах внимателно Вашите коментари. Аз приемам повечето от тях. Държа обаче да обърна внимание, че някои от тях вече са коригиран в окончателния вариант, който е внесен от Министерство на енергетиката, дори по-голяма част, бих казал, от тези предложения са коригирани, но това, което не е и все още подлежи на прецизиране, можем да го направим в този двуседмичен срок.
Други народни представители?
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Приемам за срока.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Цочев го приема, така че ще предложим две седмици. Други народни представители? Не виждам. Министерство на енергетиката искате ли да кажете още нещо?
ЖЕЧО СТАНКОВ: Благодаря Ви, господин Добрев. По-скоро това, което Вие споменахте, че част от това, което беше изложено от господин Цочев, вече е коригирано в проектозакона, който сме предложили, по-специално, енергийната услуга е заместена с енергийна ефективна услуга, чл. 15, ал. 5, която споменавате, вече не съществува в проектозакона и т.н. Просто това искахме да добавим, че сме се съобразили със становището.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря. Една реплика само. Тя се отнася към нас, ръководството на Комисията по енергетика. Всичките становища се изсипаха вчера и днес и фактически човек и Господ да е, не може всичко да обхване. Благодаря. Извинявам се, че съм цитирал чл. 15, но го имаше в предишния вариант, с който аз разполагам и на тази база съм работил.
ЖЕЧО СТАНКОВ: моята цел беше да кажа, че нещата, които предполагате, са резонни. Съобразили сме се с тях.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви.
ЖЕЧО СТАНКОВ: Благодаря и аз.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз напълно приемам коментара, но всъщност, колеги, на 28 януари беше внесен, преди шест дни, Законопроектът в Народното събрание, разпределен и веднага поискахме становища. Просто отнема и на администрацията време да ги подготви. В същото време не го отложихме за следващо заседание на комисията просто защото тече наказателна процедура и е хубаво да бързаме.
На гостите ще дам възможност накрая да вземат отношение. Имате възможност да дадете вашето становище, ще ви дам възможност и на края на заседанието на комисията.
Подлагам на гласуване точка 1 на Законопроект за енергийната ефективност. Който е за, моля да гласува.
„За“ - 17 гласа, „против” няма, „въздържали се” няма.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Давам думата на гостите.
ОГНЯН ВИНАРОВ /Граждански контрол и движение за енергийна независимост“/: първото, което ще отбележа е, че съгласно Третия енергиен пакет – това е Директива 2009/72 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г., има текстове, които са фиксирани, са приети и транспонирани в нашето законодателство. Определението за енергийна ефективност гласи: „Енергийна ефективност или управление на търсенето означава глобален или комплексен подход, насочен към повлияване на количеството и времето на електропотребление, за да се намали потреблението на първична енергия и върховите натоварвания, като се даде предимство на инвестиции в мерки за енергийна ефективност или други мерки като договори за прекъснато снабдяване пред инвестиции за увеличаване на производствената мощност, ако първите са най-ефективната икономически важност. Това определение е прието и трябва да бъде като начало – така мисля аз, депутатите ще го преоцените.
Второ, тук има дадени определения на предмет и обхват. „Краен клиент – цитирам - означава клиент, купуващ електроенергия за собствено потребление“.
Следващият елемент, който липсва, както липсва и в Закона за ДКЕВР и в сегашния Закон за енергетиката, е размерът на санкциите. Тук няма никакви санкции, само пожелания. Пак ще стане да се събираме дали да е 20, дали да е 1 милион. Точно и ясно е казано в чл. 37, т. 3, буква „г.“, че правомощие на регулатора са не само да предоговори дългосрочните договори, което е малко отклонение, но да налага ефективни пропорционални и възпиращи санкции на електроенергийните предприятия и разпределителите.
Това включва правомощието да налага или да предлага налагането на санкции в размер до 10% от годишния оборот на оператора. И точка. Ние тук се събираме да умуваме върху това, когато го има в този регламент, или т.нар. Трети енергиен пакет, който три-четири години се коментира по кои ли не медии, а всъщност много от „експертите“ го нямат. Разпратил съм го до всички и раздадох и папки.
Чл. 46. Комитет. Комисията се подпомага от комитета. Това са неправителствени организации и експерти.
Последното, което чакам вече две-три седмици е, че умните електроенергийни системи и електромери са един от начините за постигане на енергийна ефективност. Много ви моля тези две писма да ги получим и да се даде ход за анализ, да се запише в доклада това, което е записано в тази директива, да се направи преоценка за икономическата ефективност. Тук може да се заложи, примерно, 2016 г. за тези енергоспестяващи системи.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря. Чухме вече едно становище. Господин Аталай, заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, господин председател. Господин Винаров, аз благодаря за директивите, които ни раздадохте в началото, но искам да Ви кажа, че Третият енергиен пакет е транспониран в нашето законодателство. Искам да Ви кажа, че няма друга страна, както България, да е транспонирала всичките директиви на Европейския съюз. няма такава страна. Изпълнението на тези директиви в рамките и възможностите на закона за България са факт. Благодаря Ви за изразителното четене да ни представите тази директива. Мисля, че всеки един народен представител, уважаващ себе си, се е запознал и я е чел и при транспонирането също сме се съобразявали с всичко това, което изисква Европейският съюз. Нищо ново не ни казахте – нито с до 10-те процента, нито с над 10-те процента. Затова господин Добрев е прав – когато неправителствените организации взимате думата, първо проследете дневния ред, вземете отношение по законопроекта, ако искате да ни бъдете полезни.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Аз благодаря на представителите на обществените организации. Вашето мнение е ценно, казвам го определено. Даже аз съм решил да направим една среща по този повод по всички въпроси, свързани с енергетиката. Но когато имаме дневен ред, ви умолявам – това и на господин Винаров му го казах преди заседанието: формулирайте ги в рамките в писмен вид на една-две страници и ни ги дайте на Комисията по енергетика. Така, както го изказвате тук – просто трибуна за изказване, след което просто няма ефективност. Напишете на една-две странички предложенията, които са съвсем целесъобразни, дайте ги, ще ги разгледаме и съответно ще ги включим в нашите решения. Това исках да кажа, а не на свободен разказ тук да се обяснява, да показваме всички колко сме професионалисти.
ОГНЯН ВИНАРОВ: Питам само допустимо ли е да не е от депутат, защото се казва, че ако не е внесено от депутат…
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Допустимо е. Ние ще го приемем.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Вие може да си внасяте становищата, но за да станат те предложения между първо и второ четене, трябва да бъдат припознати от народни представители. Знаете, че това е практиката. Всъщност това са правилата в Народното събрание.
Господин Жельо Бойчев поиска думата.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря, господин председател. От името на колегите от Парламентарната група на БСП – Лява България, ще представя нашата позиция. ние подкрепяме разработването и приемането на Закона за енергийна ефективност, освен изискванията за прилагане на директивата относно националните цели за енергийни спестявани, необходимостта от въвеждане на ефективна система за енергиен одит на сградите и промишлените системи, както и за енергийното сертифициране. Разбира се, трябва да преведем тези директиви.
Имаме обаче редица забележки към първоначалното четене на законопроекта. Буди недоумение за нас защо отпадна от първоначално предвиденото регламентиране и разработване на приемане на Закон за Камарата на консултантите по енергийна ефективност. Не го виждаме сега в последния вариант на предложения законопроект. Ще предложим между първо и второ четене да бъдат включени тези текстове, които да институционализират създаването на браншова професионална камара на консултантите по енергийна ефективност.
Имаме редица претенции за това, че следва доста по-ясно да бъдат разписани преразпределението на дейностите и задълженията в съответствие с променящите се условия в България на енергийните услуги. Не ни се иска да направим поредния формален законопроект в тази област и става въпрос за уреждане на обществени отношения по формирането и провеждането на тази политика за енергийна ефективност.
Аз няма да представям поне групирани в десет точки основните причини и забележки към законопроекта на първо четене. Ще се опитаме във времето между първо и второ четене да предложим достатъчно текстове, които да поправят неяснотите, объркването на определени функции и понятия, които виждаме в първоначално предложения законопроект. Затова молбата ми е, господин председател, да предвидите – ще настояваме за максимално дългия срок между първо и второ четене. Знаете, че материята е доста сложна и се нуждаем от експертна работа на представители на всички политически сили. Така че, с немалкото забележки, които имаме, но водени от разбирането, че се нуждаем от приемането на Закон за енергийната ефективност, ние го подкрепяме на първо четене.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви, господин Бойчев. Докато бяхте излезли за минута, ние коментирахме тази тема и се обединихме около решението да увеличим срока на две седмици, да не го правим на три седмици, защото имаме втора фаза наказателна процедура за нетранспониране на директиви. По отношение на конкретните Ви предложения, аз ще си кажа мнението като ги внесете, но камарата, която мислите да предложите ми се струва, че ще се превърне като камарата на занаятчиите, която после да махаме. Нека го обмислим още веднъж.
НИКОЛА ЦВЕТКОВ /Заместник-председател на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране в България/: Това е най-голямата съсловна организация в България – 13 000 членове в тази камара.
„Във връзка с Наредба № 7 и № 15 в нашата камара беше създадена една комисия, която работи от девет месеца по всичките тези предложения за изменение на въпросните закони и наредби /даже и Наредба № 16/.
На последната си комисия, която се състоя вчера в камарата, колегите ме натовариха да прочета една декларация, която е само една страничка. Надявам се, че ще ме изслушате.
„Напоследък се засилва тенденция всякакви организации да осъществяват обучения, разбира се, срещу солидно заплащане на специалисти, които вече са завършили акредитирани висши учебни заведения, включително инженерно-технически науки и са придобили съответната образователно-квалификационна степен. Достига се до следния парадокс: чрез съответните свои лобита тези обучаващи организации закрепват в нормативни документи своето право задължително да извършат своята дейност. Някои от тях достигат до поставянето като задължително изискване да извършват през няколко години пак срещу добро заплащане и в случай, че не се издължат, следва ново обучение, което отново струва хиляди левове. Съвсем естествено това е в пълно противоречие с новите принципи на висшето обществен у нас, както и в Европейския съюз. Крещящ пример за това вмъкване в Закона за енергийната ефективност от 2004 г. са фирмите, да са регистрирани в АУЕ, да има по трима специалисти – архитект, строителен инженер, електроинженер... - специалисти, придобили в курсове професионална квалификация енергийна ефективност. Кажете ми как за една седмица един архитект ще стане политехник или един топлотехник ще стане архитект. Десетки фирми изпратиха срещу солидно заплащане свои специалисти за завършване на курсовете. Изглежда в този период дейността на обучителите затихва и в момента сме се запознали с нови инвеститори в предлаганите в Закона за енергийната ефективност, именно, въвеждане на изисквания отделните специалисти след проведено обучение отново периодично през няколко години – през три, пет – те се въртят тези неща – да полагат отново такива изпити. Ако е постигнат резултат - нов курс и после нови изпити. Това го няма въведено даже за инженер-конструкторите, от които зависи дали тази сграда ще стои или няма да стои. Аз не съм чул някой архитект или конструктор да се е явявал на изпит, след като си е получил дипломата от висшето учебно заведение, че той може да проектира сграда.
Неправомерни са промените в Закона за енергийна ефективност в чл. 23. Тук ще прескоча малко - ал. 7 – с тази нейна незаконосъобразност се прехвърля валидността на удостоверението за регистрация в АУЕР към валидност за удостоверение за професионална квалификация, издавани от учебните заведения, след което не би следвало да има срок на валидност, след като се издава от университет по Закона за висшето образование. Тази трактовка допълнително се доразвива в Наредба № RD-16/301 от 10 март 2014 г. Разбира се, това изцяло противоречи на Закона за висшето образование – чл. 43, ал. 3, че обучението за повишаване на квалификация не е основание за придобиване на образователна степен или специалност. Това е безпрецедентен случай в нашето, а и в европейското законодателство.
Тези изисквания са в противоречие със заявената от АУЕР политика за откритост и прилагане на изискванията за енергийна ефективност от фирми и граждани.
Посоченото, съвсем естествено, създава предпоставки за корупция и защитава само и единствено различните корпоративни интереси, а това води да намаляване на авторитета на държавните институции и подрива увереността на обществото в правомерността на създаваните нормативни документи, което е недопустимо.
Стефан Кенарев.“
Това ще ви го изпратим където кажете, официално.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви. Комисията са тук, може да го оставите направо на тях.
Сега не мога да Ви го оставя, защото не е официален документ. то е от вчера, не е подписано даже. Бях натоварен само да го прочета. Ще го изпратим официално.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Добре. Заповядайте.
ОГНЯН АТАНАСОВ: Председател съм на Сдружение „Пауталия на бъдещето“. Бих искал да допълня нещо към това, което каза инженер Цветков. То е именно, че аз съм съгласен, че трябва да има някакви курсове. Това нещо се случва на пет години с изменение на европейското законодателство и е нормално човек да държим изпит върху нормативна база, но не е нормално физиката, термодинамиката и топлотехниката да се менят на пет години, да ходим да учим едни и същи неща. Това нещо е направено, за да се взимат едни пари.
Другото, на което искам да обърна внимание е, че има хора, които са със средно образование и са изкарали този курс, дали са едни пари, имат удостоверение. Сега с този закон се ограничава тяхното право на труд, защото изискването е вече да имат висше образование. Трябва да има нещо, което да позволява на хората, които са със заварено положение със средно образование, но те са експерти в тази област, със стаж повече от 20-30 години, веднъж са акредитирани и не им се позволява. Трябва да се помисли да им се даде възможност да продължат да упражняват професията си и правото на труд. Това са двете неща, които исках да допълня.
Разбрах, че има представител на Министерството на икономиката. За мен този режим, който се получава, не е вече регистрационен, а е строго надзорен. Той се явява като административна тежест. Затова като говорите за намаляване на административната тежест, моля да хвърлите поглед в този закон на три члена, в които просто трябва да се премахне това за изпита: това са чл. 44, ал. 6, чл. 60, ал. 6 и § 17, ал. 2 и 3 – за да се даде право на тези фирми да работят. Регистрирани са 400 фирми, направете сметка – имат минимум по трима специалисти, на пет години да ги караме да учат едно и също и да плащат по 2000 лева близо курсове – за какви пари става въпрос и за какво натоварване. За мен това е административна тежест.
Благодаря Ви, че ми дадохте възможност да се изкажа.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Добре, ще дадете предложение между първо и второ четене.
ПО ТОЧКА ВТОРА – Разглеждане и обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решение на Европейския съюз – 2015 г., № 502-00-5, внесен от Министерски съвет на 29 януари 2015 г.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Давам думата на госпожа Яна Дочева – съветник по външно-икономическите въпроси.
ЯНА ДОЧЕВА: От кабинета на вицепремиера Меглена Кунева съм. Благодаря, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, съвсем накратко след тази дискусия ще ви представя Годишната програма за участието на България в процеса на взимане на решения. Тя се приема от Министерски съвет всяка година до 31 януари, като основанията са: чл. 105, ал. 1-4 от Конституцията на България, както и Постановление № 85 за координация по въпросите на ЕС.
След приемането на Годишната програма от Министерския съвет има седемдневен срок, в който тя се изпраща до Народното събрание. Тази година той отново е спазен.
Годишната програма като цяло е стратегически документ и има доста по-общ характер в този смисъл. Нейната основна цел е да осигури основа за изготвяне на българските позиции при обсъждането на приоритетни за държавата въпроси в дневния ред на съюза. Съобразена е с работната програма на Европейската комисия, както и с приоритетите на Тройното председателство Италия – Латвия – Люксембург, както и с програмата на Латвийското председателство през настоящата година.(
Приоритетните теми и позиции, включени в програмата, са разработени и обсъдени в рамките на Координационния механизъм по европейските въпроси, както и с Постоянното ни представителство към ЕС. Ще ви обърна внимание на още един документ, който има доста по-кратък времеви хоризонт, който беше приет вчера на заседанието на Министерския съвет. Това е т.нар. Шестмесечна програма на Съвета по европейските въпроси с приоритетите на България по време на Латвийско председателство. Смятам, че този документ е доста по-оперативен по своя характер, съдържа конкретни приоритети и досиета, които може би биха могли да бъдат полезни на Народното събрание при подготовката на неговата Годишна работна програма по въпросите на Европейския съюз. Тази Шестмесечна програма, за която говоря, ще ви бъде изпратена допълнително и предоставена на вашето внимание.
Връщайки се на Годишната програма за 2015 г. мога да заявя, че българската страна ще се насочи към няколко високоприоритетни за страната области. Това ще бъде насърчаването на растежа и заетостта. Тук акцент ще бъде, разбира се, планът Юнкер, присъединяването ни към Шенгенското пространство, солидарното управление на миграцията, разбира се Европейският енергиен съюз, което може би представлява интерес за вас – Единният цифров пазар и разширяването на ЕС.
По отношение на Европейския енергиен съюз България подкрепя още от самото начало поетапното изграждане на такъв енергиен съюз, като смятаме, че това ще засили ролята на енергийната политика в контекста на цялостното икономическо развитие на съюза, както и ще даде възможност за общи действия за защита на енергийната независимост на ЕС. Основен приоритет за България, разбира се, са диверсификацията на маршрутите и източниците на доставка. Успоредно с това ще запазим и приоритетността на енергийната ефективност, още повече след приемането на рамката на съюза за климата и енергетиката до 2030 г. през изминалата година и заложените нови цели. Очакваме представянето на стратегическата рамка по енергийния съюз да се случи последно, по моя информация, 25 февруари, след което да се надяваме, че вече ще има и малко повече яснота относно това колективно закупуване на газ. Знаете за дебата на европейско ниво. Държавите от Западна Европа смятат, че това ще наруши принципите на свободния пазар и конкуренцията, докато за такива държави като нас може би колективното закупуване на газ ще бъде точно обратно и ще бъде полезно, но ще видим как ще протече дебатът.
По отношение на вътрешния енергиен пазар и енергийната сигурност, българската страна ще се стреми към задълбочаване на регионалната интеграция и сътрудничество. Ще целим премахване на физическите и търговските бариери за енергийни доставки между съседните страни. От съществено значение ще бъде засилване ролята, правата и осведомеността на потребителите, като ще се целим да ги направим по-активни участници на пазара. Основен акцент ще бъдат, разбира се, уязвимите потребители.
По отношение на насърчаването на растежа и заетостта, България ще продължи да следва политиката, която си е начертала с оглед на Стратегия „Европа 2020“ и след извършването на междинния преглед на стратегията в началото на годината и при необходимост ще актуализираме нашите национални цели, които ще бъдат заложени в Националната програма за реформа за 2015 г. Тази национална програма за реформа, съгласно изискванията на Европейския семестър, ще бъде изпратена до средата на април на Комисията.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви за представянето. Нас всъщност ни интересуваше само част „Енергетика“, която е страница 22 в документа. Ако колегите народни представители имат желание за въпроси, отношение? Не виждам.
Подлагам на гласуване Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз, 2015 г. Който е за, моля да гласува.
„За“ - 16 гласа, „против” 1, „въздържали се” няма.
Приета е годишната програма.
ПО ТОЧКА ТРЕТА – „Разни“
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Заповядайте, господин Винаров.
ОГНЯН ВИНАРОВ: Тук във вътрешния единен пазар на Европейския парламент, който документ притежавам – чл. 194 от него е казано, че в заключенията – 2011 – Европейският съвет очерта целта за завършване на вътрешния енергиен пазар до 2014 г. и изграждане на междусистемни връзки, за да може до 2015 г. да се сложи край на всякаква изолираност на държавите-членки от европейските мрежи за газ и електроенергия. Не чух какво се прави на високо държавно ниво, за гарантиране на тези няколкократно отлагани междусистемни връзки по отношение на природен газ, както и в затворената енергийна европейска система за електроенергия, пръстените за електроенергия.
Благодаря.
ЦВЕТАН ВЛАДИКОВ: От Дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз“ съм – Министерски съвет. Това, което се случва на европейско ниво: в момента има едно забавяне с оглед на финансирането на газовите връзки. Тоест, това нещо е извън компетенциите за една самостоятелна държава. Това, което прави българската държава, е на всяко едно ниво – от най-ниското ниво на работна група към Съвета, в това число и на формални и неформални заседания на Съвети на министрите на енергетиката, в това число и на европейски съвети, когато се разглежда темата енергетика, е непрекъснато да заявява, че приоритет на държавата, в това число и приоритет на Европейския съюз е сигурността на доставките, изграждането на нова структура, с оглед да не се повтаря газовата криза, която се случи през 2009 година. Но решението трябва да се вземе общо на ниво Европейски съюз.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви.
Закривам заседанието.
/Закрито – в 15.10 часа./
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ЕНЕРГЕТИКА:
/Делян Добрев/
2. Разглеждане и обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решение на Европейския съюз – 2015 г., № 502-00-5, внесен от Министерски съвет на 29 януари 2015 г.
3. Разни.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по енергетика
ПРОТОКОЛ
№5
На 5 февруари 2015 г. от 14.00 часа в зала „Запад“ на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по енергетика.
Списък на присъстващите народни представители и гости се прилага. Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД
1. Разглеждане и обсъждане на Законопроект за енергийната ефективност, № 503-01-7, внесен от Министерски съвет на 28 януари 2015 г.
2. Разглеждане и обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решение на Европейския съюз – 2015 г., № 502-00-5, внесен от Министерски съвет на 29 януари 2015 г.
3. Разни.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Добър ден, колеги. Имаме кворум. Откривам заседанието на комисията.
Дневният ред е следният: 1. Разглеждане и обсъждане на Законопроект енергийната ефективност, № 502-01-7, внесен от Министерски съвет на 28 януари 2014 г.; 2. Разглеждане и обсъждане на Годишна програма за участие на Република България 2020 г. процеса на вземане на решения на Европейския съюз, 2015 г., № 502-005, внесен от Министерски съвет на 29 януари 2015 г. 3. Разни.
Който е съгласен с дневния ред, моля да гласува.
Гласуване: за – 17 гласа, против няма, въздържали се няма.
Дневният ред е приет.
Присъстващи на днешното заседание са от Министерство на енергетиката: г-н Жечо Станков – заместник-министър, г-н Николай Налбантов – директор на дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие, г-жа Александрина Димитрова – началник на отдел в Дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развити, г-жа Валентина Илиева – държавен експерт в същата дирекция, г-н Завен Зангучян – старши юрисконсулт в дирекция „Правна“. От кабинета на министър-председателя по европейските фондове и икономическа политика госпожа Гергана Митрева – главен експерта, господин Стефан Илиев – парламентарен секретар, от кабинета на заместник министър-председателя по координация на европейските политики и социалните въпроси, съответно за точка 2 – госпожа Яна Дочева – съветник по външнополитически въпроси, от Министерство на икономиката – господин Лъчезар Борисов – началник на отдел „Управление и преструктуриране на държавното управление“, от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията – госпожа Христина Василева Янакиева – главен експерт в дирекция „Национална транспортна политика“, от Агенцията за устойчиво енергийно развитие – господин Ивайло Алексиев – изпълнителен директор, от Фонда за енергийна ефективност и възобновяеми източници – господин Димитър Дуков – изпълнителен директор.
ПО ТОЧКА ПЪРВА - Разглеждане и обсъждане на Законопроект за енергийната ефективност, № 503-01-7, внесен от Министерски съвет на 28 януари 2015 г.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По точка първа да ни представи законопроекта за енергийната ефективност ще дам думата на заместник-министър Станков и на неговия екип. Заповядайте.
ЖЕЧО СТАНКОВ: Благодаря Ви, господин Добрев. Уважаеми господин Добрев, уважаеми господа народни представители, позволете ми с няколко думи да ви представя главните акценти в Законопроекта за енергийна ефективност.
Новият Закон за енергийна ефективност е разработен във връзка с транспонирането на Директива 2012/27 на Европейския съюз относно енергийната ефективност. Главната цел, която има той, е постигането на националната цел, която е част от общата цел на Европейския съюз за 2020 година
Политиката по енергийна ефективност и хоризонтална политика, която е необходимо да бъде интегрирана във всички секторни политики, в тази връзка са въведени правомощия на министъра на регионалното развитие и благоустройството, на министъра на икономиката и на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията да провеждат секторни политики съответно със сгради, индустрия и транспорт. Със закон е регламентиран начинът, по който се определя националната цел за енергийна ефективност за 2020 г., като за подпомагане изпълнението на националната цел се въвежда и цел за повишаване енергийната ефективност при крайните потребители на енергия, която от своя страна ще се раздели като индивидуални цели между задължените лица. Като говорим за задължени лица, става въпрос за всички доставчици на горива и енергия на дребно, като изключение правят доставчиците на горива за транспорта.
В законопроекта е регламентирано и разработване на национални планове за действие по енергийна ефективност и национален план за подобряване на енергийната ефективност, свързано със сгради – държавна собственост. Въвежда се изискване и към предприятията, които не са малки или средни предприятия, да се подлагат периодично на енергийни обследвани, и то поне веднъж в рамките на четири години.
В Преходните и заключителни разпоредби на закона се предлагат промени във връзка с транспонирането на директивата, като даваме правомощия на мра на енергетиката, а именно, да извършва всеобхватна оценка на потенциала за насърчаване използването на високоефективно комбинирано производство на топлинна електрическа енергия и на ефективни районни отоплителни и охладителни системи. От друга страна, даваме също правомощия на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, която да изисква от операторите на преносните и разпределителни както електрически, така и газови мрежи да извършват увеличаване на тяхната енергийна ефективност чрез намаляване на технологичните разходи.
Изпълнението на новите изисквания, въведени с новия Закон за енергийната ефективност ще допринесе за повишаване на конкурентоспособността на икономиката, ще намалят емисиите на парниковите газове и ще доведат до подобряване на жизнения стандарт на гражданите.
Благодаря Ви, господин Добрев, за вниманието.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви. По точка първа от останалите поканени гости – кабинета на заместник министър-председателя по европейските фондове и икономическата политика някой иска ли да вземе отношение? Заповядайте.
СТЕФАН ИЛИЕВ /парламентарен секретар/: Накратко да ви представя нашето становище. Заместник министър-председателят приветства приемането на Закона за енергийна ефективност с оглед на това, да бъде транспонирана директивата 2012/27 и прекратена процедурата за нарушение по чл. 258 от Договора за функциониране на Европейския съюз за неизпълнение на задълженията на българската държава да транспонира в срок. Имаме коментари, които сме приложили към становището.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря. От Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, заповядайте.
КРИСТИНА ЯНАКИЕВА /главен експерт в дирекция „Национална транспортна политика“/: Ще представя пред вас становището на нашето министерство във връзка с проекта на този нов Закон за енергийна ефективност.
„Проектът на Закон за енергийна ефективност, разработен във връзка с транспонирането на приетата на 25 октомври 2012 година директива 2012/27 на Европейския съюз относно енергийната ефективност цели да допринесе за активното включване на страната ни в усилията на Европейския съюз за изпълнение на общата цел на общността за 2020 г., както и за постигане на националните цели за енергийна ефективност. Със законопроекта е регламентирано определянето на националната цел за енергийна ефективност за 2020 г.
За подпомагане на изпълнението на националната цел се въвежда и цел за повишаване на енергийната ефективност при крайното потребление на енергия. Разширява се кръгът от отговорни лица за провеждане на държавната политика по енергийна ефективност. Въвежда се задължение във всички отоплявани и/или охлаждани сгради – държавна собственост, ежегодно да се приемат мерки за подобряване на енергийните характеристики на поне 3% от общата им разгърната застроена площ. Регламентира се изискване всички големи предприятия да се подлагат на енергийно обследване поне веднъж на всеки четири години.
В предложения нов законопроект са предвидени текстове, с които се вменяват определени правомощия на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, свързани основно с дейности по разработване на национална стратегия по енергийна ефективност и национални планове за енергийна ефективност, както и с предоставяне на ежегодни отчети за тяхното изпълнение. Тези дейности Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията изпълнява и понастоящем. Участваме в междуведомствени работни групи за подготовка на цитираните документи, изготвяме и годишен отчет по изпълнение на плановете за енергийна ефективност. Само по отношение на предложението за самостоятелно или съвместно издаване на подзаконови нормативни актове, отнасящи се до енергийната ефективност, не сме имали до момента преки ангажименти.
По отношение на произтичащите от проекта на нов Закон за енергийна ефективност финансови отговорности е важно да се отбележи, че поради намаляване на утвърдените разходни тавани в приетата тригодишна бюджетна прогноза за периода 2015-2017 г. МТИТС не е предвидило финансов ресурс за изпълнение на задължението за подобряване на енергийните характеристики на 3% годишно от общата разгърната застроена площ на притежаваните сгради.
Във връзка с гореизложеното, бих искала да изразя становище в подкрепа на проекта на Закон за енергийна ефективност.
С уважение, Ивайло Московски.
Министър на транспорта.“
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви. От Агенцията за устойчиво енергийно развитие видях, че господин Ивайло Алексиев е тук. Заповядайте, господин Алексиев.
ИВАЙЛО АЛЕКСИЕВ /Агенция за устойчиво енергийно развитие/: Благодаря Ви, господин председател, уважаеми господа депутати, Агенцията за устойчиво енергийно развитие изразява следното становище по проекта на Закон за енергийна ефективност, внесен от Министерски съвет в Народно събрание, входящ № 502-01-7:
„Агенцията подкрепя разработването на нов Закон за енергийна ефективност. Считаме, че представеният законопроект въвежда изискванията на Директива 2012/27 ЕС от гледна точка на определянето на националната цел за енергийни спестявания, прилагането на схемата за задължения по енергийна ефективност и избора на задължените по тази схема лица, доразвива възприетите от прилагането на стария Закон за енергийна ефективност добри практики и предлага преразпределяне на дейности и задължения в съответствие с променящите се условия на пазара за енергийни услуги в България. В тази връзка Агенцията за устойчиво енергийно развитие подкрепя законопроекта.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря. От Фонда за енергийна ефективност и възобновяеми източници, заповядайте.
ДИМИТЪР ДУКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, Фонд „Енергийна ефективност“ подкрепя новия Закон за енергийната ефективност. Според нас той има важна задача да доразвие и хармонизира българското законодателство в областта на енергийната ефективност с новата Директива 2012/27 на Европейския съюз и с другите директиви.
Както е известно, Фонд „Енергийна ефективност“ е създаден със Закона за енергийната ефективност от 2004 г. и има задача да развива пазара на проекти за енергийна ефективност в България. Законът от 2008 г. запази с минимални промени нормативната база, регулираща дейността на фонда. Със Закона за енергията от възобновяеми източници от 2011 г. функциите на фонда бях разширени, като той беше преименуван на Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници“ и бяха въведени още два нови члена в управителния съвет.
Следва да отбележим, че нормативната рамка на дейността на фонда от 2004 г. беше създадена и съгласувана с изискванията на основните донори на фонда: Глобалния екологичен фонд на ООН чрез Световна банка, предоставил 10 млн. щатски долара и австрийското правителство, предоставило 1,5 млн. евро. Тези две дарения и понастоящем представляват около 86% от капитализацията на фонда.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ако може да дадете становище по законопроекта, защото Вие ни разказвате дейността на фонда, биографията на фонда, а ние я знаем достатъчно добре, само становище по законопроекта.
ДИМИТЪР ДУКОВ: По принцип фондът напълно подкрепя проекта за нов Закон за енергийната ефективност. Имаме някои препоръки за промени в частта, която регламентира дейността на фонд „Енергийна ефективност“, за което ние сме изпратили писмена бележка. Следва ли да ги представя тук, или биха могли да бъдат гледани по-нататък?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря. Давам думата на народните представители за въпроси. Господин Цочев първи изяви желание. Заповядайте, господин Цочев.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин председател. По принцип ще подкрепя законопроекта, но има някои текстове, които не мога да ги подмина и ще ги цитирам, а между първо и второ четене ще се погрижа да го внеса с прецизиране. Им доста членове, които трябва да бъдат отразени.
В чл. 14, ал. 1 се въвежда Схема за задължения за енергийни спестявания, което да осигури постигането на обща кумулативна цел за спестена енергия при крайното потребление на енергия до 31 декември 2020 г., като ал. 4 предвижда общата кумулативна цел да се разпределя като индивидуални цели между отделните задължени лица - няма да ги изреждам – колко търговия с електрическа енергия, колко топлинна енергия, търговци с природен газ, течни горива и твърди горива.
Предложените текстове не кореспондират с дейностите, изпълнявани от крайните снабдители, доставчиците от последна инстанция и търговците, които продават енергия на крайни клиенти, тъй като мерките за повишаване на енергийна ефективност при преобразуването, преноса и/или разпределението на енергия следва да се изпълняват от преносните и разпределителни дружества. Предлагам текстовете да се прецизират с оглед привеждането им в съответствие с функционалните задължения на дружествата.
В чл. 15, ал. 5 от проекта на Закон за енергийна ефективност се предвижда, че задължените лица, крайните снабдители и доставчици от последна инстанция, търговци с издадена лицензия за дейност, търговия с електрическа енергия, които продават електрическа енергия на крайни клиенти повече от 85 гигаватчаса годишно, то по преносни предприятия и доставчици на топлинна енергия, които продават също повече от 75-годшно, крайни снабдители на търговци с природен газ, които продават на крайни клиенти повече от 8 милиона и т.н., - да не продължавам да ги изреждам – са длъжни да реализират ежегодно спестявания в следните размери… и по 1% годишно 2014 и 2015 г. и по 1,25% след това, до 2020 г. – 1,50%.
Стойностите, посочени по-горе, са изцяло пренесени от чл. 6, § 2 от Директива 27/2012 на Европейския съюз, чрез която на държавите-членки е предоставена възможност да разпределят на етапи изчисленото количество нови икономии.
Следва да се има предвид, че тези стойности при крайните клиенти не кореспондират с настоящата фактическа обстановка на достигнато ниско потребление на топлинна енергия в резултат на мерки, предприети от снабдителните дружества и ограничения, които са си наложили потребителите.
В същото време намаляването на топлинния товар в резултат на намаление на продажбите води до намаляване на високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия. Последното от своя страна е в противоречие с чл. 71, ал. 3 от проекта на Закона за енергийна ефективност, предвиждащ насърчаване на комбинирано производство.
Също така поставените индикативни цели не са съобразени с действителните възможности на България за въвеждане на мерки и механизми, чрез които да бъде постигната крайната цел на Европейския съюз, заложена в Стратегия „Европа 2020“. Те са свързани с намаляване на енергоемкостта на вектор енергетика, икономия, спестяване на различен вид енергия чрез въвеждане на мерки за енергийна ефективност на горивни инсталации, електрически, топлопреносни и газоснабдителни мрежи, включително сградния фонд на експлоатационни дружества и въвеждане на нови техники и технологии, използване на предприятия за производство, пренос, разпределение и доставка на електрическа и топлинна енергия, природен газ и горива.
Предложението им е стойностите, посочени в чл. 15, ал. 5 от проекта да бъдат съобразени с действителната фактическа обстановка.
В чл. 24, т. 4 се казва „Инструменти за насърчаване на промени в поведението на потребителите по енергия чрез информиране относно ползите от обследването за енергийна ефективност с прилагането на мерки за енергийна ефективност и въвеждането на интелигентни и змервателни уреди.
Следва да се има предвид, че интелигентните уреди са няколко пъти по-скъпи от обикновените измервателни уреди. За интелигентните системи смарт грид са необходими допълнителни инвестиции. Ползите от интелигентните системи са в национален мащаб, но не се усещат веднага и пряко от снабдителите и потребителите на енергия. Затова е необходимо да се обърне внимание на разработването на механизми за стимулирането на крайните снабдители за въвеждане на интелигентни системи. Към момента ДКЕВР не признава разходите за ЕРП-тата за въвеждане на интелигентни системи. Ние гледахме тази тема преди две седмици, когато изслушвахме ЕРП-тата.
В чл. 66, ал. 3, т. 1 и 2: За осигуряване проследимост на разходите за енергия и за постигнати нива на енергийни спестявания като резултат от изпълнението на енергийни услуги, лицата по чл. 67, ал. 2 предоставят с фактурите на крайните клиенти информация, описват се текуща и действителни цени на енергийна консумация по месеци, което, за съжаление обаче, не кореспондира с утвърдените от ДКЕВР общи условия за продажба на електрическа енергия, в които е разписано какво трябва да съдържа издаваната фактура за потребена от клиента електрическа енергия. Предложението ми е текстовете на чл. 66, ал. 3 да се прецизират.
Чл. 67, ал. 2 се предвижда задължените лица по чл. 14, ал. 4 да предоставят енергийна услуга или да правят вноски във Фонда „Енергийна ефективност и възобновяеми източници“ в размер на инвестициите, необходими за изпълнение на мерки за постигане на индивидуалните им цели. На основание на чл. 35, ал. 2, т. 5 от Закона за енергетика, енергийните предприятия имат право да предявяват искане за компенсиране на разходи, произтичащи от задължения, свързани с изпълнение на индивидуалните цели за енергийни спестявания, съгласно Закона за енергийна ефективност, което ще се отрази върху размера на цените. Следва да се отчете обстоятелството, че инвестиции за повишаване на енергийна ефективност при преобразуване, пренос и/или разпределение на енергия могат да изпълняват само преносните и разпределителни дружества.
В чл. 71, ал. 3 от този проект е: използване на неточна формулировка „неефективно използване на отпадната топлина“. Комбинираното производство на електрическа и топлинна енергия е едновременен процес на получаване на два вида енергия от един източник на първична енергия, гориво. Топлинната енергия от комбинирано производство не е отпаден продукт от производството на електроенергия. Централите за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия и гореща вода, се загрява в топлообменници на бойлери и уредби, където няма смесване на първичния топлоносител, кондензираща пара и нагряваната вода. Топлинната енергия се пренася от централите до абонатните станции в сградите на потребителите като гореща вода по затворена топлопреносна мрежа, състояща се от тръби за подаване и за връщане, така че, формулировката „ефективно използване на отпадната вода“ да бъде заменено с „ефективно използване на полезната топлина“.
В Допълнителните разпоредби на проекта да бъде дефинирано понятието „отпадна топлина“.
В Допълнителните разпоредби, § 1, т. 14 от предложения ни проект е дадено следното определение за краен клиент, а именно: „Краен клиент е всяко физическо или юридическо лице, което купува енергия за собствено потребление“. Определението, дадено в Закона за енергетика, краен клиент е „клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване“. Трябва да се синхронизират текстовете в двата закона.
В Допълнителните разпоредби, § 1, т. 21 от проекта на Закона за енергийна ефективност е дадено следното определение: „Основен ремонт е ремонт на сграда, който обхваща над 25% от площта на външните ограждащи елементи на сградата. В Закона за устройство на територията е дадено следното определение: „Основен ремонт на строеж е частично възстановяване и/или частична замяна на конструктивни елементи основни части и съоръжения, или инсталации на строежа, както и строително-монтажни работи, с които първоначално вложени, но износени материали, конструкции и конструктивни елементи се заменят с други видове или се извършват нови видове работа, с които се възстановява експлоатационната им годност, подобрява се или се удължава срокът на тяхната експлоатация“. Предложението е да се прецизира текстът, като се обхванат всички дейности, свързани с подобряване на енергийна ефективност на сградата.
Тук имам още доста предложения, които ще предложа на първо и второ четене, но няма да пропусна следното.
В раздел VІ „Мерки за защита на крайни клиенти“ на глава ІІІ на Закона за енергетика, проектът на Закона за енергийна ефективност предвижда наименованието на раздела да бъде променено на „Мерки за защита на потребителите на енергийни услуги. Действащите разпоредби на раздел VІ на глава ІІІ от Закона за енергетика регламентират мерките за защита на крайните клиенти при получаване на услуги от обществен интерес, каквито по смисъла на § 1, т. 66б от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетика са: транспортирането, доставката или снабдяването с енергия или природен газ с определено качество и по регулирана цена. От своя страна, според § 1, т. 41б от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетика, потребител на енергийни услуги е краен клиент, който купува енергия или природен газ от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес и/или ползвател на преносна или разпределителна мрежа за снабдяването с енергия от природен газ.
В проекта на Закона за енергийна ефективност понятието „енергийна услуга“ е дефинирано като „всяка услуга, която включва изпълнението на дейности и мерки, водещи до спестяване на енергия, материална изгода, полза или благо, получено от комбинации за доставка на енергия, енергийна ефективна технология или с действие, което може да обхваща експлоатацията, поддръжката и управлението, необходимо за предоставяне на услугата“.
Като се има предвид, че и Директива 27/12 на Европейския съюз въвежда задължение за намаляване на загубите при преобразуване, (подчертавам:) преноса и разпределението на електрическа и топлинна енергия и природен газ, следва да се има предвид, че никъде в законопроекта не е предвиден механизъм, посредством който да се регламентира начинът на оценка на първоначалното състояние на отделните енергийни обекти на електропреносната и електроразпеделителните мрежи, на топлопреносната мрежа, както и на газопреносните и газоразпределителни мрежи, а също така и механизма за препоръчване на икономически ефективни мерки за намаляване на тези загуби и начина за осъществяване на последваща оценка за състояние след изпълнение на тези мерки. Дори и да съществува възможност оценката в горепосочените случаи да се извършва по реда на специализирани методики, в законопроекта следва да бъдат заложени основните изисквания, на които тези методики трябва да отговарят, а не да се съдържа само уредба, предвиждаща приемането на наредба от министъра на енергетиката. Липсата на ясна уредба ще доведе до обективна невъзможност Агенцията за устойчиво енергийно развитие да издава удостоверение за енергийни спестявания на собствениците на горепосочените енергийни обекти или мрежи и съответно ще възпрепятства доказването на изпълнение на индивидуални цели за енергийни спестявания, определени на тези лица.
По принцип, както казах, ще подкрепя законопроекта, но ще има доста корекции, които не само аз, а и от отделните становища личат, трябва да бъде доста добре преработен и затова предлагам, за да не взимам втори път думата срокът между първо и второ четене да бъде три седмици, за да имаме време да се оформят всички тези предложения и да се направи един смислен и сериозен Закон за енергийна ефективност.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви, господин Цочев. За срока предлагам следното. Това подлежи на коментар, след като бъде приет законопроектът на първо четене, но предлагам да се вместим в двуседмичен срок, а не в триседмичен, защото имаме стартирана наказателна процедура, която в своята финална фаза от средата на миналата година, мотивирано становище ни е поискано още през месец ноември миналата година, ако не греша, така че сме на последния етап от наказателната процедура. Аз слушах внимателно Вашите коментари. Аз приемам повечето от тях. Държа обаче да обърна внимание, че някои от тях вече са коригиран в окончателния вариант, който е внесен от Министерство на енергетиката, дори по-голяма част, бих казал, от тези предложения са коригирани, но това, което не е и все още подлежи на прецизиране, можем да го направим в този двуседмичен срок.
Други народни представители?
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Приемам за срока.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Цочев го приема, така че ще предложим две седмици. Други народни представители? Не виждам. Министерство на енергетиката искате ли да кажете още нещо?
ЖЕЧО СТАНКОВ: Благодаря Ви, господин Добрев. По-скоро това, което Вие споменахте, че част от това, което беше изложено от господин Цочев, вече е коригирано в проектозакона, който сме предложили, по-специално, енергийната услуга е заместена с енергийна ефективна услуга, чл. 15, ал. 5, която споменавате, вече не съществува в проектозакона и т.н. Просто това искахме да добавим, че сме се съобразили със становището.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря. Една реплика само. Тя се отнася към нас, ръководството на Комисията по енергетика. Всичките становища се изсипаха вчера и днес и фактически човек и Господ да е, не може всичко да обхване. Благодаря. Извинявам се, че съм цитирал чл. 15, но го имаше в предишния вариант, с който аз разполагам и на тази база съм работил.
ЖЕЧО СТАНКОВ: моята цел беше да кажа, че нещата, които предполагате, са резонни. Съобразили сме се с тях.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви.
ЖЕЧО СТАНКОВ: Благодаря и аз.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз напълно приемам коментара, но всъщност, колеги, на 28 януари беше внесен, преди шест дни, Законопроектът в Народното събрание, разпределен и веднага поискахме становища. Просто отнема и на администрацията време да ги подготви. В същото време не го отложихме за следващо заседание на комисията просто защото тече наказателна процедура и е хубаво да бързаме.
На гостите ще дам възможност накрая да вземат отношение. Имате възможност да дадете вашето становище, ще ви дам възможност и на края на заседанието на комисията.
Подлагам на гласуване точка 1 на Законопроект за енергийната ефективност. Който е за, моля да гласува.
„За“ - 17 гласа, „против” няма, „въздържали се” няма.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Давам думата на гостите.
ОГНЯН ВИНАРОВ /Граждански контрол и движение за енергийна независимост“/: първото, което ще отбележа е, че съгласно Третия енергиен пакет – това е Директива 2009/72 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г., има текстове, които са фиксирани, са приети и транспонирани в нашето законодателство. Определението за енергийна ефективност гласи: „Енергийна ефективност или управление на търсенето означава глобален или комплексен подход, насочен към повлияване на количеството и времето на електропотребление, за да се намали потреблението на първична енергия и върховите натоварвания, като се даде предимство на инвестиции в мерки за енергийна ефективност или други мерки като договори за прекъснато снабдяване пред инвестиции за увеличаване на производствената мощност, ако първите са най-ефективната икономически важност. Това определение е прието и трябва да бъде като начало – така мисля аз, депутатите ще го преоцените.
Второ, тук има дадени определения на предмет и обхват. „Краен клиент – цитирам - означава клиент, купуващ електроенергия за собствено потребление“.
Следващият елемент, който липсва, както липсва и в Закона за ДКЕВР и в сегашния Закон за енергетиката, е размерът на санкциите. Тук няма никакви санкции, само пожелания. Пак ще стане да се събираме дали да е 20, дали да е 1 милион. Точно и ясно е казано в чл. 37, т. 3, буква „г.“, че правомощие на регулатора са не само да предоговори дългосрочните договори, което е малко отклонение, но да налага ефективни пропорционални и възпиращи санкции на електроенергийните предприятия и разпределителите.
Това включва правомощието да налага или да предлага налагането на санкции в размер до 10% от годишния оборот на оператора. И точка. Ние тук се събираме да умуваме върху това, когато го има в този регламент, или т.нар. Трети енергиен пакет, който три-четири години се коментира по кои ли не медии, а всъщност много от „експертите“ го нямат. Разпратил съм го до всички и раздадох и папки.
Чл. 46. Комитет. Комисията се подпомага от комитета. Това са неправителствени организации и експерти.
Последното, което чакам вече две-три седмици е, че умните електроенергийни системи и електромери са един от начините за постигане на енергийна ефективност. Много ви моля тези две писма да ги получим и да се даде ход за анализ, да се запише в доклада това, което е записано в тази директива, да се направи преоценка за икономическата ефективност. Тук може да се заложи, примерно, 2016 г. за тези енергоспестяващи системи.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря. Чухме вече едно становище. Господин Аталай, заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, господин председател. Господин Винаров, аз благодаря за директивите, които ни раздадохте в началото, но искам да Ви кажа, че Третият енергиен пакет е транспониран в нашето законодателство. Искам да Ви кажа, че няма друга страна, както България, да е транспонирала всичките директиви на Европейския съюз. няма такава страна. Изпълнението на тези директиви в рамките и възможностите на закона за България са факт. Благодаря Ви за изразителното четене да ни представите тази директива. Мисля, че всеки един народен представител, уважаващ себе си, се е запознал и я е чел и при транспонирането също сме се съобразявали с всичко това, което изисква Европейският съюз. Нищо ново не ни казахте – нито с до 10-те процента, нито с над 10-те процента. Затова господин Добрев е прав – когато неправителствените организации взимате думата, първо проследете дневния ред, вземете отношение по законопроекта, ако искате да ни бъдете полезни.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Аз благодаря на представителите на обществените организации. Вашето мнение е ценно, казвам го определено. Даже аз съм решил да направим една среща по този повод по всички въпроси, свързани с енергетиката. Но когато имаме дневен ред, ви умолявам – това и на господин Винаров му го казах преди заседанието: формулирайте ги в рамките в писмен вид на една-две страници и ни ги дайте на Комисията по енергетика. Така, както го изказвате тук – просто трибуна за изказване, след което просто няма ефективност. Напишете на една-две странички предложенията, които са съвсем целесъобразни, дайте ги, ще ги разгледаме и съответно ще ги включим в нашите решения. Това исках да кажа, а не на свободен разказ тук да се обяснява, да показваме всички колко сме професионалисти.
ОГНЯН ВИНАРОВ: Питам само допустимо ли е да не е от депутат, защото се казва, че ако не е внесено от депутат…
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Допустимо е. Ние ще го приемем.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Вие може да си внасяте становищата, но за да станат те предложения между първо и второ четене, трябва да бъдат припознати от народни представители. Знаете, че това е практиката. Всъщност това са правилата в Народното събрание.
Господин Жельо Бойчев поиска думата.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря, господин председател. От името на колегите от Парламентарната група на БСП – Лява България, ще представя нашата позиция. ние подкрепяме разработването и приемането на Закона за енергийна ефективност, освен изискванията за прилагане на директивата относно националните цели за енергийни спестявани, необходимостта от въвеждане на ефективна система за енергиен одит на сградите и промишлените системи, както и за енергийното сертифициране. Разбира се, трябва да преведем тези директиви.
Имаме обаче редица забележки към първоначалното четене на законопроекта. Буди недоумение за нас защо отпадна от първоначално предвиденото регламентиране и разработване на приемане на Закон за Камарата на консултантите по енергийна ефективност. Не го виждаме сега в последния вариант на предложения законопроект. Ще предложим между първо и второ четене да бъдат включени тези текстове, които да институционализират създаването на браншова професионална камара на консултантите по енергийна ефективност.
Имаме редица претенции за това, че следва доста по-ясно да бъдат разписани преразпределението на дейностите и задълженията в съответствие с променящите се условия в България на енергийните услуги. Не ни се иска да направим поредния формален законопроект в тази област и става въпрос за уреждане на обществени отношения по формирането и провеждането на тази политика за енергийна ефективност.
Аз няма да представям поне групирани в десет точки основните причини и забележки към законопроекта на първо четене. Ще се опитаме във времето между първо и второ четене да предложим достатъчно текстове, които да поправят неяснотите, объркването на определени функции и понятия, които виждаме в първоначално предложения законопроект. Затова молбата ми е, господин председател, да предвидите – ще настояваме за максимално дългия срок между първо и второ четене. Знаете, че материята е доста сложна и се нуждаем от експертна работа на представители на всички политически сили. Така че, с немалкото забележки, които имаме, но водени от разбирането, че се нуждаем от приемането на Закон за енергийната ефективност, ние го подкрепяме на първо четене.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви, господин Бойчев. Докато бяхте излезли за минута, ние коментирахме тази тема и се обединихме около решението да увеличим срока на две седмици, да не го правим на три седмици, защото имаме втора фаза наказателна процедура за нетранспониране на директиви. По отношение на конкретните Ви предложения, аз ще си кажа мнението като ги внесете, но камарата, която мислите да предложите ми се струва, че ще се превърне като камарата на занаятчиите, която после да махаме. Нека го обмислим още веднъж.
НИКОЛА ЦВЕТКОВ /Заместник-председател на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране в България/: Това е най-голямата съсловна организация в България – 13 000 членове в тази камара.
„Във връзка с Наредба № 7 и № 15 в нашата камара беше създадена една комисия, която работи от девет месеца по всичките тези предложения за изменение на въпросните закони и наредби /даже и Наредба № 16/.
На последната си комисия, която се състоя вчера в камарата, колегите ме натовариха да прочета една декларация, която е само една страничка. Надявам се, че ще ме изслушате.
„Напоследък се засилва тенденция всякакви организации да осъществяват обучения, разбира се, срещу солидно заплащане на специалисти, които вече са завършили акредитирани висши учебни заведения, включително инженерно-технически науки и са придобили съответната образователно-квалификационна степен. Достига се до следния парадокс: чрез съответните свои лобита тези обучаващи организации закрепват в нормативни документи своето право задължително да извършат своята дейност. Някои от тях достигат до поставянето като задължително изискване да извършват през няколко години пак срещу добро заплащане и в случай, че не се издължат, следва ново обучение, което отново струва хиляди левове. Съвсем естествено това е в пълно противоречие с новите принципи на висшето обществен у нас, както и в Европейския съюз. Крещящ пример за това вмъкване в Закона за енергийната ефективност от 2004 г. са фирмите, да са регистрирани в АУЕ, да има по трима специалисти – архитект, строителен инженер, електроинженер... - специалисти, придобили в курсове професионална квалификация енергийна ефективност. Кажете ми как за една седмица един архитект ще стане политехник или един топлотехник ще стане архитект. Десетки фирми изпратиха срещу солидно заплащане свои специалисти за завършване на курсовете. Изглежда в този период дейността на обучителите затихва и в момента сме се запознали с нови инвеститори в предлаганите в Закона за енергийната ефективност, именно, въвеждане на изисквания отделните специалисти след проведено обучение отново периодично през няколко години – през три, пет – те се въртят тези неща – да полагат отново такива изпити. Ако е постигнат резултат - нов курс и после нови изпити. Това го няма въведено даже за инженер-конструкторите, от които зависи дали тази сграда ще стои или няма да стои. Аз не съм чул някой архитект или конструктор да се е явявал на изпит, след като си е получил дипломата от висшето учебно заведение, че той може да проектира сграда.
Неправомерни са промените в Закона за енергийна ефективност в чл. 23. Тук ще прескоча малко - ал. 7 – с тази нейна незаконосъобразност се прехвърля валидността на удостоверението за регистрация в АУЕР към валидност за удостоверение за професионална квалификация, издавани от учебните заведения, след което не би следвало да има срок на валидност, след като се издава от университет по Закона за висшето образование. Тази трактовка допълнително се доразвива в Наредба № RD-16/301 от 10 март 2014 г. Разбира се, това изцяло противоречи на Закона за висшето образование – чл. 43, ал. 3, че обучението за повишаване на квалификация не е основание за придобиване на образователна степен или специалност. Това е безпрецедентен случай в нашето, а и в европейското законодателство.
Тези изисквания са в противоречие със заявената от АУЕР политика за откритост и прилагане на изискванията за енергийна ефективност от фирми и граждани.
Посоченото, съвсем естествено, създава предпоставки за корупция и защитава само и единствено различните корпоративни интереси, а това води да намаляване на авторитета на държавните институции и подрива увереността на обществото в правомерността на създаваните нормативни документи, което е недопустимо.
Стефан Кенарев.“
Това ще ви го изпратим където кажете, официално.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви. Комисията са тук, може да го оставите направо на тях.
Сега не мога да Ви го оставя, защото не е официален документ. то е от вчера, не е подписано даже. Бях натоварен само да го прочета. Ще го изпратим официално.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Добре. Заповядайте.
ОГНЯН АТАНАСОВ: Председател съм на Сдружение „Пауталия на бъдещето“. Бих искал да допълня нещо към това, което каза инженер Цветков. То е именно, че аз съм съгласен, че трябва да има някакви курсове. Това нещо се случва на пет години с изменение на европейското законодателство и е нормално човек да държим изпит върху нормативна база, но не е нормално физиката, термодинамиката и топлотехниката да се менят на пет години, да ходим да учим едни и същи неща. Това нещо е направено, за да се взимат едни пари.
Другото, на което искам да обърна внимание е, че има хора, които са със средно образование и са изкарали този курс, дали са едни пари, имат удостоверение. Сега с този закон се ограничава тяхното право на труд, защото изискването е вече да имат висше образование. Трябва да има нещо, което да позволява на хората, които са със заварено положение със средно образование, но те са експерти в тази област, със стаж повече от 20-30 години, веднъж са акредитирани и не им се позволява. Трябва да се помисли да им се даде възможност да продължат да упражняват професията си и правото на труд. Това са двете неща, които исках да допълня.
Разбрах, че има представител на Министерството на икономиката. За мен този режим, който се получава, не е вече регистрационен, а е строго надзорен. Той се явява като административна тежест. Затова като говорите за намаляване на административната тежест, моля да хвърлите поглед в този закон на три члена, в които просто трябва да се премахне това за изпита: това са чл. 44, ал. 6, чл. 60, ал. 6 и § 17, ал. 2 и 3 – за да се даде право на тези фирми да работят. Регистрирани са 400 фирми, направете сметка – имат минимум по трима специалисти, на пет години да ги караме да учат едно и също и да плащат по 2000 лева близо курсове – за какви пари става въпрос и за какво натоварване. За мен това е административна тежест.
Благодаря Ви, че ми дадохте възможност да се изкажа.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Добре, ще дадете предложение между първо и второ четене.
ПО ТОЧКА ВТОРА – Разглеждане и обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решение на Европейския съюз – 2015 г., № 502-00-5, внесен от Министерски съвет на 29 януари 2015 г.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Давам думата на госпожа Яна Дочева – съветник по външно-икономическите въпроси.
ЯНА ДОЧЕВА: От кабинета на вицепремиера Меглена Кунева съм. Благодаря, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, съвсем накратко след тази дискусия ще ви представя Годишната програма за участието на България в процеса на взимане на решения. Тя се приема от Министерски съвет всяка година до 31 януари, като основанията са: чл. 105, ал. 1-4 от Конституцията на България, както и Постановление № 85 за координация по въпросите на ЕС.
След приемането на Годишната програма от Министерския съвет има седемдневен срок, в който тя се изпраща до Народното събрание. Тази година той отново е спазен.
Годишната програма като цяло е стратегически документ и има доста по-общ характер в този смисъл. Нейната основна цел е да осигури основа за изготвяне на българските позиции при обсъждането на приоритетни за държавата въпроси в дневния ред на съюза. Съобразена е с работната програма на Европейската комисия, както и с приоритетите на Тройното председателство Италия – Латвия – Люксембург, както и с програмата на Латвийското председателство през настоящата година.(
Приоритетните теми и позиции, включени в програмата, са разработени и обсъдени в рамките на Координационния механизъм по европейските въпроси, както и с Постоянното ни представителство към ЕС. Ще ви обърна внимание на още един документ, който има доста по-кратък времеви хоризонт, който беше приет вчера на заседанието на Министерския съвет. Това е т.нар. Шестмесечна програма на Съвета по европейските въпроси с приоритетите на България по време на Латвийско председателство. Смятам, че този документ е доста по-оперативен по своя характер, съдържа конкретни приоритети и досиета, които може би биха могли да бъдат полезни на Народното събрание при подготовката на неговата Годишна работна програма по въпросите на Европейския съюз. Тази Шестмесечна програма, за която говоря, ще ви бъде изпратена допълнително и предоставена на вашето внимание.
Връщайки се на Годишната програма за 2015 г. мога да заявя, че българската страна ще се насочи към няколко високоприоритетни за страната области. Това ще бъде насърчаването на растежа и заетостта. Тук акцент ще бъде, разбира се, планът Юнкер, присъединяването ни към Шенгенското пространство, солидарното управление на миграцията, разбира се Европейският енергиен съюз, което може би представлява интерес за вас – Единният цифров пазар и разширяването на ЕС.
По отношение на Европейския енергиен съюз България подкрепя още от самото начало поетапното изграждане на такъв енергиен съюз, като смятаме, че това ще засили ролята на енергийната политика в контекста на цялостното икономическо развитие на съюза, както и ще даде възможност за общи действия за защита на енергийната независимост на ЕС. Основен приоритет за България, разбира се, са диверсификацията на маршрутите и източниците на доставка. Успоредно с това ще запазим и приоритетността на енергийната ефективност, още повече след приемането на рамката на съюза за климата и енергетиката до 2030 г. през изминалата година и заложените нови цели. Очакваме представянето на стратегическата рамка по енергийния съюз да се случи последно, по моя информация, 25 февруари, след което да се надяваме, че вече ще има и малко повече яснота относно това колективно закупуване на газ. Знаете за дебата на европейско ниво. Държавите от Западна Европа смятат, че това ще наруши принципите на свободния пазар и конкуренцията, докато за такива държави като нас може би колективното закупуване на газ ще бъде точно обратно и ще бъде полезно, но ще видим как ще протече дебатът.
По отношение на вътрешния енергиен пазар и енергийната сигурност, българската страна ще се стреми към задълбочаване на регионалната интеграция и сътрудничество. Ще целим премахване на физическите и търговските бариери за енергийни доставки между съседните страни. От съществено значение ще бъде засилване ролята, правата и осведомеността на потребителите, като ще се целим да ги направим по-активни участници на пазара. Основен акцент ще бъдат, разбира се, уязвимите потребители.
По отношение на насърчаването на растежа и заетостта, България ще продължи да следва политиката, която си е начертала с оглед на Стратегия „Европа 2020“ и след извършването на междинния преглед на стратегията в началото на годината и при необходимост ще актуализираме нашите национални цели, които ще бъдат заложени в Националната програма за реформа за 2015 г. Тази национална програма за реформа, съгласно изискванията на Европейския семестър, ще бъде изпратена до средата на април на Комисията.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви за представянето. Нас всъщност ни интересуваше само част „Енергетика“, която е страница 22 в документа. Ако колегите народни представители имат желание за въпроси, отношение? Не виждам.
Подлагам на гласуване Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз, 2015 г. Който е за, моля да гласува.
„За“ - 16 гласа, „против” 1, „въздържали се” няма.
Приета е годишната програма.
ПО ТОЧКА ТРЕТА – „Разни“
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Заповядайте, господин Винаров.
ОГНЯН ВИНАРОВ: Тук във вътрешния единен пазар на Европейския парламент, който документ притежавам – чл. 194 от него е казано, че в заключенията – 2011 – Европейският съвет очерта целта за завършване на вътрешния енергиен пазар до 2014 г. и изграждане на междусистемни връзки, за да може до 2015 г. да се сложи край на всякаква изолираност на държавите-членки от европейските мрежи за газ и електроенергия. Не чух какво се прави на високо държавно ниво, за гарантиране на тези няколкократно отлагани междусистемни връзки по отношение на природен газ, както и в затворената енергийна европейска система за електроенергия, пръстените за електроенергия.
Благодаря.
ЦВЕТАН ВЛАДИКОВ: От Дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз“ съм – Министерски съвет. Това, което се случва на европейско ниво: в момента има едно забавяне с оглед на финансирането на газовите връзки. Тоест, това нещо е извън компетенциите за една самостоятелна държава. Това, което прави българската държава, е на всяко едно ниво – от най-ниското ниво на работна група към Съвета, в това число и на формални и неформални заседания на Съвети на министрите на енергетиката, в това число и на европейски съвети, когато се разглежда темата енергетика, е непрекъснато да заявява, че приоритет на държавата, в това число и приоритет на Европейския съюз е сигурността на доставките, изграждането на нова структура, с оглед да не се повтаря газовата криза, която се случи през 2009 година. Но решението трябва да се вземе общо на ниво Европейски съюз.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви.
Закривам заседанието.
/Закрито – в 15.10 часа./
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ЕНЕРГЕТИКА:
/Делян Добрев/
