Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по енергетика
11/02/2016
1.Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по енергетика към министъра на енергетиката, по чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
2.Разглеждане и обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2016г.), №602-00-7, внесена от Министерски съвет на 29.01.2016 г.
3.Разни.
ПРОТОКОЛ
№19
На 11 февруари 2016 г. от 14.05 часа в зала „Запад“ на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по енергетика.
Списък на присъстващите народни представители и гости се прилага. Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД
1. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по енергетика към министъра на енергетиката, по чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
2. Разглеждане и обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2016г.), №602-00-7, внесена от Министерски съвет на 29.01.2016 г.
3. Разни.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предлагам да започваме. Имаме кворум.
Добре дошли на министъра и на двамата заместник-министри. Благодаря, че ни удостоявате с присъствието на целия ръководен екип на министерството днес.
По дневния ред: Точка първа: Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по енергетика към министъра на енергетиката, по чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание; Втора: Разглеждане и обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2016г.), №602-00-7, внесена от Министерски съвет на 29.01.2016 г.; Точка трета: „разни“.
Днес гости, присъстващи на нашето заседание, са министърът на енергетиката госпожа Теменужка Петкова, господин Жечо Станков – зам-министър на енергетиката, господин Николай Николов – зам-министър на енергетиката; по точка втора: госпожа Венета Цветкова – началник отдел в дирекция „Енергийни проекти и международно сътрудничество“, от Министерски съвет, кабинета на заместник министър-председателя по координация на европейските политики и социалните въпроси господин Цветан Владиков - държавен експерт в дирекция по въпросите „Координация по въпросите на Европейския съюз“, госпожа Мария Петрова – младши експерт в дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз“.
Който е за предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласуване: „за“ – 13, „против“ няма, „въздържали се“ няма.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Дневният ред е приет.
Преди да започнем заседанието по точка 1, да ви запозная с една покана за участие в кръгла маса „Управление на радиоактивните отпадъци от АЕЦ – защо, кой, как“. Програмата е за вторник следващата седмица. Имате изпратена по имейлите. Отправена е покана към нас да участваме като членове на Комисията по енергетиката. Аз и мои колеги ще присъстваме на заседанието. Това се случва в Козлодуй, както ще видите в програмата. Изпратена е на имейлите на всички народни представители. Всички народни представители от Комисията по енергетиката да добре дошли да вземат участие в тази кръгла маса.
ПО ТОЧКА ПЪРВА - Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по енергетика към министъра на енергетиката, по чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Давам думата на народните представители да зададат въпроси към министъра на енергетиката. Заповядайте, колеги. Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаема госпожо министър, както на всички, които са присъстващи тук, е известно, се състоя дългоочакваното, многократно отлагано заседание на междуправителствена комисия между България и Русия и, доколкото сме информирани и от медии, и от ваши участия, по време на заседанието на комисията са обсъждани въпроси, свързани с областта на енергетиката. Мисля, че ние като народни представители в комисията по енергетиката сме заинтересовани точно какво се е обсъждало, какви са били проблемите, които са се повдигнали и какви действия, в общи линии, какво се очаква от това сътрудничество в областта на енергетиката.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо министър.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Ерменков, наистина на 28 януари тази година се състоя Петнадесетото заседание на Междуправителствената българо-руска комисия. Само отварям една скоба и казвам, че това заседание не е провеждано през последните пет години. да, било е дълго време отлагано, но за радост успахме да създадем необходимата организация и проведохме тази междуправителствена комисия
Естествено, една от най-важните теми беше свързана с областта на енергетиката и това е съвсем разбираемо, тъй като енергетиката е основен въпрос, който касае и двете страни. Знаете, че основният доставчик на енергийни ресурси на България към настоящия момент е Руската федерация; от друга страна, България е един много успешен транзитьор на руския природен газ. Така че съвсем нормално темата енергетика присъстваше в работата на междуправителствената комисия.
Може би е важно да отбележа това, че през месец октомври 2015 г. ние успяхме да проведем работната група към междуправителствената комисия. на тази работна група имахме възможност с нашите руски партньори да обсъдим всички въпроси от взаимен интерес. Същите тези теми бяха поставени и на междуправителствената комисия, но ние вече бяхме постигнали определени договорености по различните теми. И двете страни със задоволство отбелязаха добрите двустранни отношения по отношение на сигурността на доставките на природен газ до настоящия момент от руската страна, както и успешния транзит, който осъществява българската страна на руски природен газ.
Бяха поставени редица други въпроси, свързани с наши общи теми и общи въпроси. една от темите беше свързана с компанията „Южен поток България“. Знаете, че това е съвместна компания, където акционери с по 50% от капитала съответно са „Българският енергиен холдинг” и ГАЗПРОМ, от друга страна. На ниво междуправителствена комисия ние с удоволствие отбелязахме, че двамата акционери са проведи заседание, на което са взели единодушно решение за намаляване на разходите в тази компания. Известно е, че всички въпроси, свързани със съдбата на тази наша обща компания са изцяло в рамките на компетентността на двамата акционери. Има Устав, в който много ясно са определени съответно правата, задълженията на страните, как следва да се процедира, за да се вземат решения, свързани с бъдещето на проекта, с увеличаването или намаляването на капитала. Така че, всички други въпроси са в рамките на компетентността на двамата акционери. Но това, което ние отбелязахме във връзка с този проект е, че и двамата акционери са взели решение за намаляване на разходите, и то с пълно единодушие.
Разбира се, важна тема в нашия дебат беше и дискусията, свързана с концепцията, която българското правителство и „БУЛГАРТРАНСГАЗ“ разработиха във връзка с изграждането на газоразпределителния център „Балкан“ на територията на България. Ние запознахме нашите партньори от руска страна с тази концепция, тъй като като един от възможните източници на природен газ при реализацията на този проект ние разглеждаме, разбира се, и руския природен газ. Така че ние запознахме нашите руски партньори с тази наша концепция, както и това, че ние сме предоставили целия този проект и в момента работим съвместно с нашите колеги от Главна дирекция „Енергетика“ на Европейската комисия, тъй като този проект трябва изцяло да съответства на европейското законодателство, на всички изисквания на Третия либерализационен пакет. Така че за нас е много важно този проект да бъде обсъден и от правна, и от техническа гледна точка, така че той да съответства изцяло на европейското законодателство. Уведомихме нашите партньори, че този проект на практика влезе в списъка на проектите от общ интерес в рамките на Европейския съюз и се надяваме на бъдеща съвместна работа, ако, разбира се, има интерес от страна на нашите руски партньори.
Друга важна тема беше свързана с „АЕЦ Козлодуй“, с удължаването на живота на пети и шести блок. Знаете, че това е един наш основен приоритет. Двете страни отбелязаха със задоволство, че работата по удължаването на живота на пети и шести блок на „АЕЦ Козлодуй“ върви в рамките на сроковете, които са определени. Не е налице закъснение във връзка с този проект.
Друга важна тема беше свързана с дейността на Електроенергийния системен оператор на България и съответно на Руската федерация. Постигна се договореност за бъдещо съвместно сътрудничество по отношение обмяна на опит на експерти, съответно от двата оператора. Това, накратко, бяха основните теми, върху които концентрирахме своето внимание на междуправителствената комисия.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Втори въпрос, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Госпожо министър, във връзка с отговора, който дадохте и това, че сте обсъждали и така наречения газоразпределител „Балкан“, искам да задам един въпрос, който касае вече администрацията на министерството. Вие сте наясно, че за да се изграждат такива проекти, както и Вие подчертахте, които да не бъдат в нарушение нито на европейско, нито на българско законодателство, въпросът ми е следният. Дали сте предприели необходимите мерки за един правен анализ на това, как и по какъв начин ще се изгражда този разпределител, откъде и по какъв начин ще се докарва природен газ, по какви правила и дали българското законодателство изцяло покрива всички предизвикателства, които един такъв проект ще предизвика, в това число по преноса на газ най-вече, за да можем наистина когато го започнем, да не повтаряме някои вече направени грешки и да не настъпваме мотиката за втори път?
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Заповядайте, госпожо министър.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Ерменков, много актуален и много съществен въпрос. В отговора по отношение на първия въпрос аз имах възможност да споделя, че ние сме предоставили нашата концепция за изграждане на този газоразпределителен център на нашите партньори от Главна дирекция „Енергетиката“ на Европейската комисия, като анализът, който извършваме в момента е правен и технически анализ. По отношение на това, което е свързано с правния анализ, нашата основна цел е именно тази: този проект и тази концепция да бъде разгледана от гледна точка на спазване на европейското законодателство за Третия либеризационен пакет, така че да не допускаме някои пропуски или някои несъответствия както при предишни проекти. По отношение на нашето национално законодателство, то изцяло е транспонирано от европейското законодателство и съответства на европейското законодателство. Така че аз не виждам пречка от тази гледна точка. Ако, разбира се, е налице необходимост от някакви допълнителни законодателни промени, които Европейската комисия би препоръчала, ние, разбира се, сме готови за дискусия, така че всичко това, което ще се случи с този проект, трябва да бъде изцяло в съответствие с европейското законодателство.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Заповядайте, за реплика.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Една реплика правя към това. Аз съм напълно съгласен с това, че трябва да отговаряме изцяло на европейското законодателство. В същото време обаче смятам, че в каквото и да бъда обвиняван - което ще кажа сега, смятам, че в българското законодателство има пропуски, които няма да позволят такъв проект, основно, що се касае ако ще докарваме и румънски, и руски газ през шелфа на България, да бъде покрит изцяло правно този въпрос. Затова ви обръщам внимание под формата на реплика: проверете как стоят нещата. Вижте дали не е необходимо наистина да се излезе с някаква законодателна инициатива. Уведомете Европейския съюз за това нещо. Разбирате ме какво искам да ви кажа – за да не влизам в по-големи подробности.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря и аз. Други желаещи? Господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател. Уважаема госпожо министър, и аз имам към Вас два въпроса. Първият въпрос, който е по-важен, според мен касае изграждането на интерконектора България – Румъния. Чух, че е избрана фирма изпълнител, но моля да ни запознаете по-подробно какви са срокове за построяването на този интерконектор и дали до края на годината, живот и здраве, той ще бъде готов най-накрая? Многократно съм Ви обръщал внимание, че ако в сегашния парламента тази задача не бъде изпълнена, има опасност в друга конфигурация подобни проекти въобще да не се реализират, както беше характерно за предишното правителство. Те строяха, но в крайна сметка нищо не биваше построено. Така че се надявам от твърд ангажимент от Ваша страна до края на този година поне този интерконектор да бъде напълно завършен.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо министър.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми господин Димитров, много актуален въпрос. Радвам се, че ще мога да споделя с Вас и да потвърдя това, което и Вие споделихте, че вече е избран изпълнител. Знаете, че имаше една обществена поръчка, която ние стартирахме, общо взето, в началото на мандата. Беше избран изпълнител, но впоследствие не можа да се стигне до сключване на договор, тъй като имаше определени несъответствия с подизпълнителя, който основният изпълнител беше посочил. След това веднага стартирахме нова обществена поръчка. За радост, тя приключи и вчера възложителят „БУЛГАРТРАНСГАЗ“ излезе с решение. Съгласно това решение за изпълнител е избрана австрийската компания „Хабал“. Това е една от най-големите компании в Европа. Условията, при които е избрана тази компания, са срок за изпълнение на интерконектора България – Румъния в рамките на 119 дни от датата на сключване на договора и стойността съответно на тази поръчка е 4 577 000 евро. Така че, това са параметрите на процедурата. При тези условия е избран този изпълнител.
Така, както предвижда нормативно установения ред, има срок за обжалване 10-дневен и ако в този срок не постъпят жалби, веднага ще бъде пристъпено към сключване на договора. Така че, надявам се първият интерконектор за България да бъде факт втората половина на 2016 година.
Всичко онова, което зависеше от нас като правителство, като ръководство на „Булгартрансгаз“, уверявам Ви, че е направено и процедурата наистина беше успешна и успяхме да изберем, надявам се, добър изпълнител – по това, което виждаме и като референции, и като история на тази компания. Така че да се надяваме, че съвсем скоро ще можем да се поздравим наистина с първия интерконектор, който е реалната възможност за диверсификация на източниците и маршрути за доставка на природен газ.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, госпожо министър. Господин Димитров има втори въпрос, но първо ще дам думата на господин Недев, който видях, че иска да зададе въпрос.
ГЕОРГИ НЕДЕВ: Уважаема госпожо министър, уважаеми господа заместник-министри, колеги, в края на миналата година в Париж беше проведена конференция за климата на Организацията на Обединените нации. Там 195 държави участнички изготвиха заедно документ, който все още не е ратифициран, но, така или иначе, той поражда редица ангажименти на страните, които участваха и не само, и конкретно за европейските страни ангажиментите, които там са приети, са доста амбициозни. Въпросът ми е следният. Възнамерява ли Министерството на енергетиката да предприеме изпреварващи действия по отношение на въздействието върху енергетиката на тези решения от конференцията, като инициира преразглеждане на Енергийната стратегия на България до 2030 година?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Недев. Въпросът Ви е много хубав, но – уточнение от моя страна: ако може, доколкото аз съм запознат, няма конкретни ангажименти на държавите по отношение след конференцията в Париж; по-скоро има подписан документ.
ГЕОРГИ НЕДЕВ: Няма конкретни ангажименти за отделните държави, но Европа пое ангажимент за определен период да намали до 40% въглеродните емисии, което неминуемо ще породи ангажименти на държавите-членки. В настоящия момент ние отчитаме, че сме изпълнили целта до 2020 г., а именно, намаляване с 20% на въглеродните емисии. Това е факт с ВЕИ-тата и с другите мерки за енергийна ефективност това е факт. Но оттам нататък до 2030 година трябва да стигнем едни 40% намаляване, което категорично означава, че ние трябва да преразгледаме - като Европейския съюз, става дума, а не като отделна държава България - но във всички случаи като част от Европейския съюз България няма как да не се включи в това, да намали въглеродните си емисии до тези 40%, за които става дума.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря. Госпожо министър.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми господин Недев, въпросът, който поставяте, наистина е много актуален. Решението, което беше взето в Париж, се определя като историческо. Както и Вие сам споделихте, България като страна членка на Европейския съюз е длъжна да се съобрази с поставените изисквания и с поставените параметри. Част от решенията в Париж се определят като обвързващи; други са, така да се каже, с пожелателен характер. Но така или иначе това решение, което беше взето в Париж, неминуемо ще доведе до необходимост от диалог и от дебат по тази тема. Това, което ще се случи в България, ще бъде и в резултат на дискусиите, които тепърва предстои да бъдат проведени в рамките на Европейския съюз. Така че, неизбежно може би ще се стигне до необходимост от разглеждане или допълване на определени въпроси в нашата Енергийна съвет, която е до 2020 година. Ако това стане факт, разбира се, стане и необходимост, ние ще привлечем максимално широк кръг лица, така че този въпрос да бъде решен, наистина, с пълен консенсус. Разчитаме изключително много и на подкрепата на Българския парламента, на вас – така, както винаги сме могли да разчитаме. Така че, ако има такава тема, и ще има такава тема, тя ще бъде поставена на широко обсъждане, преди да бъдат в0зети каквито и да било правнообвързващи решения за България.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря. Други колеги? Господин Симеонов, заповядайте. По два въпроса на парламентарна група,па.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Госпожо министър, имате ли представа, а би трябвало да имате представа, въпреки че сме още февруари месец, от какъв порядък са икономиите в резултат на законодателните промени и в резултат на промяната на режима на работа между НЕК и ТЕЦ 1 и ТЕЦ 3?
До настоящия момент имате ли престава от какъв порядък са икономиите, защото би трябвало да има икономии, спрямо 2014 година (2015 спрямо 2014 година)?
Благодаря. Ако може, да получим отговор.
Вторият въпрос е по отношение на истерията, която се разви в края на есента миналата година за намаление едва ли не под санитарния минимум обем на наличните водни ресурси по язовирите и каскадите на ВЕЦ-овете към НЕК? Какво стана? Фактически не е спирал токът. Ще спира ли занапред? И какво е състоянието на запълняемостта на водните обеми? Това са въпросите.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря. Госпожо министър, заповядайте.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Симеонов, въпросът, свързан със състоянието на Националната електрическа компания в резултат и на законодателните промени, които с подкрепата на всички вас са станаха факт и в резултат на реформите, които бяха извършени в сектора, мога да кажа, че вече дават своите първи резултати. Аз ще кажа само няколко числа.
Към настоящия момент Националната електрическа компания към 31 декември 2015 година по първоначални счетоводни данни, тъй като годишните финансови отчети все още не са факт – така, както предвижда Законът за счетоводството, но категорично мога да кажа, че резултатите са доста оптимистични. Ако към 31 декември 2014 г. Националната електрическа компания реализира загуба в размер на 586 милиона, сега в резултат на тези промени, които с ваша помощ бяха направени – законодателни промени, промени в областта на енергетиката, доведоха до редуциране на тази загуба и към настоящия момент Националната електрическа компания ще приключи 2015 г. със загуба в размер на 218 милиона. Това са близо 360 милиона, с които сме свили загубата в рамките на тези 12 месеца.
Другото, което е много по-важно, това е положителният финансов резултат, който ще реализира НЕК от много години насам от регулаторна дейност. Това е нещо, което за първи път става факт. Това стана възможно благодарение на реформите, на промените в закона, благодарение на ценовото решение на КЕВР от 1 август 2015 година, което допринесе изключително много за стабилизиране на Националната електрическа компания, респ. и на целя сектор.
Националната електрическа компания бележи намаление и по отношение на задълженията си към производителите на електрическа енергия. Намалението не е в големи размери, но показва тенденцията за стабилизиране на Националната електрическа компания, което всъщност е добрата новина.
По отношение на ТЕЦ 1 и ТЕЦ 3 – какви икономии са реализирани от тези централи, трудно ми е сега в момента да ви кажа някакви конкретни числа, но определено има намаление, защото, както на всички е известно, когато тези централи се товарят и те работят, ние плащаме по-малко. Така че, политиката, която Националната електрическа компания възприе по отношение на тези централи и необходимостта от електрическа енергия, разбира се, даде възможност НЕК да плаща доста по-малки суми към тези две централи в сравнение с други периоди, в които всъщност ние плащаме за разполагаемост и плащаме много повече. Така че, това е. Това е по отношение на двете американски централи.
Много сериозен положителен ефект има и по отношение на топлоелектрическите централи, които не произвеждат по високоефективен и комбиниран начин. Знаете, че там НЕК само за 2014 година реализира отрицателен финансов резултат само от тази дейност в размер на 231 милиона. Този дефицит, тази загуба вече я няма.
Другото много важно постижение, което успяхме да постигнем в резултат и на законодателните промени, е свързано с ограничаването на производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници. Знаете, че ограничението до размера на нетното специфично производство, което беше наложено, изигра много положителна роля, а също даде възможност НЕК да намали своите разходи за изкупуване на енергия от възобновяеми енергийни източници и, разбира се, мога да кажа, че въвеждането на тази цена за излишък над тези 1250 часа даде възможност и всъщност прокара пътеката на това, производителите на енергия от възобновяеми енергийни източници да се насочат към борсата и да излязат на свободния пазар, което също смятам, че е положителна тенденция.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря. Господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Нямате разбивка откъде долу-горе от такъв порядък са икономиите. Фактически, само една забележка, която си разменихме тук с господин Добрев – надали има по-малко разходи за ТЕЦ Марица Изток 1 и 3. Вероятно са същите суми, или по-големи, но срещу тях имаме повече произведена електроенергия, което вече определя една по-висока ефективност като цяло на тези договорни отношения на работата на НЕК.
Вторият въпрос е по отношение на тази истерия, която медиите раздухаха, че нямаме вода, че ще има режим на тока. Сега да видим какво стана. Има ли го този проблем, или го няма и имаме ли някаква реализация от ВЕЦ-овете, защото ако всичко, което беше изнесено в лошите сценарии, излизаше, че едва ли не не само няма да има ток, няма да има и приходи съответно. Аз мисля, че там също има някакви промени. Ако може да ни информирате, ако имате информация.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо министър.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Симеонов, наистина, в края на миналата година имаше известно напрежение по темата, свързана със състоянието на язовирите и апокалиптичните варианти за недостиг на енергия, произвеждана от водноелектрическите централи, режим на тока и т.н. За радост, както и всички видяхме, до такъв сценарий не се стигна. Към настоящия момент имаше в един период от време известно колебание в количествата в язовирите, но така или иначе, този момент беше преодолян, не се стигна до някакви кризисни ситуации и към настоящия момент ситуацията е съвсем нормална, спокойна и няма никакви основания за притеснения в тази посока. НЕК работи съвсем нормално, ритмично, водноелектрическите централи на НЕК – също, така че проблем с тази тема няма.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Допълнителен въпрос, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Имате ли представя какъв е процентът на запълняемост?
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Към настоящия момент не мога да Ви кажа точния процент на запълняемост, но всеки момент, след малко ще мога да ви кажа конкретно такава информация, за да не подведа комисията.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Просто е добре да се успокои обществото, ако трябва, да направите съответното съобщение, защото лошите новини продължават да имат своето тайно въздействие. Добре е да се каже, че в началото на пролетта, когато се очакват допълнителни големи количества вода, язовирите са колко –аз имам информация за около 60%, Вие сив проверете, добре би било да знаем.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Малко над 60% е моята информация, но след малко ще разполагам с (точна информация. След малко ще уведомя комисията.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря. Други народни представители? Господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател. Уважаема госпожо министър, едно от трите енергоразпределителни дружества е пратило едно писмо до група фирми, че с дата 22.10.2015 г. временно преустановява регистрацията на свободния пазар на електрическа енергия на обекти, присъединени на ниско напрежение с представена мощност под 100 киловата, или казано по друг начин, ограничава излизането на свободни пазар. Понеже това е с дата 22.10.2015 г., аз се надявам в момента да не е актуално, въпреки че ме сезираха група граждани и Ви моля да направите проверка дали са въведени такива ограничения за излизане на свободния пазар на фири до 100 киловата, което в условията на либерализация не би трябвало да съществува. Така че аз ще Ви дам това писмо с надеждата информацията просто да е остаряла и такъв проблем в момента да не съществува. Но ако съществува, ще бъде необходимо да бъдат предприети някои коригиращи действия, може би чрез компетентния регулатор. Така че сега ще Ви го предоставя.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо министър, заповядайте.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Димитров, тази тема наистина е от компетентността на колегите от Комисията за енергийно и водно регулиране, но аз мога да дам информация за това, с което аз разполагам като данни. Смятам, че не съм запозната с писмото, но сега ще го прегледам подробно. Но това, което аз знам като категорична информация към настоящия момент, тъй като писмото е от октомври 2015 година, към настоящия момент и трите електроразпределителни предприятия имаха ангажимент да представят своите стандартни товарови профили. Те са ги предоставили на Комисията за енергийно и водно регулиране в края на 2015 година, мисля че беше през декември. Сега през месец февруари предстои да бъде направена работна среща между КЕВР и трите електроразпределителни предприятия за уточняване точно на тези товарови профили. Така че мисля, че има движение в тази посока и то е положително развитие. Но аз, разбира се, поемам ангажимента да проверя конкретния случай и да Ви докладвам-
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря. Други колеги народни представители? Господин Николов, заповядайте.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: госпожо министър, преди ден-два прочетох едно интервю на председателя на КЕВР господин Иванов, в което казва, че цената на свободния пазар – говорим специално за домакинствата, цената на електроенергията, която плащат, няма да бъде много по-висока и ако не искат, може да останат в цената, която ще даде регулираният пазар. Така че мисълта ми е има ли такова предвиждане, да се регулира пазарът, да кажем, следващата година? Тоест, ще има ли регулиран пазар или няма да има? Доколкото знам, намеренията бяха да няма такъв.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Заповядайте госпожо министър.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Николов, отново много актуален въпрос. Този въпрос е свързан, разбира се, и с реализацията на един основните приоритетите на правителството, а именно, въвеждането на пълната либерализация на електроенергийния пазар. Знаете, че това е тема, която е много важна и успешното приключване на този процес е изключително важно за всички нас, защото либерализацията, пълната либерализация на електроенергийния пазар ще постави всички нас в качествено нова ситуация – и производители, и търговци, и потребители. Така че, във връзка с това е и нашият стремеж този процес да приключи успешно и без някакви сътресения за българските потребители и за българската индустрия. Знаете, че сключихме договор със Световната банка през месец септември 2015 г., като целта на този договор е да се разработи именно моделът за пълна либерализация на електроенергийния пазар.
През месец декември ние получихме междинния доклад на Световната банка, по който имаше, разбира се, доста детайли които трябва да бъдат уточнени. Към настоящия момент ние водим активна кореспонденция с експертите на Световната банка. Смея да твърдя, че голяма част от въпросите са изяснени и са изчистени като теми. Очакваме до края на месец март да ни бъде представен и финалният вариант на този модел за пълна либерализация на пазара, включително компенсаторния механизъм и всички други детайли от този процес.
Това, което Световната банка препоръчва към настоящия момент, отчитайки докладите, които са известни на всички и са в рамките на Европейския съюз, доклади на ЕВРОСТАТ, свързани с енергийната бедност, тези доклади сочат, че България е една от страните членки на Европейския съюз, в която една голяма част от гражданите могат да бъдат определени като енергийно бедни. Именно в тази връзка Световната банка препоръчва – това е нейната основна препоръка до този момент – процесът по пълна либерализация да се случи плавно, така че да няма резки сътресения за битовите потребители. Нещо повече, ние в тази връзка направихме една съвместна работна група с главна дирекция „Енергетика“ на Европейската комисия. Основната цел на тази работна група е свързана с това, да бъде разработен механизъм за защита на инвазивните потребители, като на първо място дадем дефиниция на това, кой е уязвим потребител, след което трябва да изработим критерии за това, как ще ги идентифицираме тези хора, за да не се получи така, че лица, които не попадат в тази категория, реално ще се ползват от помощите, които ще получават тези хора. И на трето място, най-важният момент, свързан с механизмите за защита на тези уязвими потребители. Така че, работим в тази посока и колегите от Комисията за енергийно и водно регулиране също са в тази работна група, колегите от Министерството на труда и социалната политика също, Агенцията за социално подпомагане. Така че ние ще се постараем и ще се реши всъщност как да се процедира едва след като е ясен този модел и едва след като сме изяснили какви ще бъдат механизмите за защита на уязвимите потребители.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря. Други колеги народни представители? Заповядайте, госпожо министър.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Господин Симеонов, последната информация, която току що получихме, е средното завирение на язовирите е 76% спрямо 91% за миналата година по това време. Тоест, ситуацията е напълно спокойна и всички трябва да бъдем спокойни за състоянието на язовирите.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря на министъра и на нейния екип за участието им в днешния блиц контрол.
Господин Винаров, обещах Ви не като въпрос, а под формата на съобщение, така да се каже.
ИВАН ВИНАРОВ: Въпросът ми е първо, кога Енергийната стратегия ще бъде представена?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Винаров, Вие казахте, че по друга тема искате да говорите.
ИВАН ВИНАРОВ: Това ми е въпросът. Вторият е, че намерихме банка, която да осигури тези 650 милиона евро, но тя има две условия. Първо, не е нужна държавна гаранция, но да финансира средствата да попаднат в банка, не подобна на такава като КТБ и първата е или в БНБ, а втората – единствената първокласна европейска и световна банка – ИНГ БАНК. Надявам се да го уточните.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви, господин Винаров, да не правим реклама на банки в Народното събрание все пак.
Преминаваме към
ТОЧКА ВТОРА - Разглеждане и обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2016г.), №602-00-7, внесена от Министерски съвет на 29.01.2016 г
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: От вносителите кой желае да представи Годишната програма? Заповядайте.
ЦВЕТАН ВЛАДИКОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители – Цветан Владиков – дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз“ в администрацията на Министерския съвет.
Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз се приема от Министерски съвет в изпълнение на чл. 105 от Конституцията на Република България и чл. 1, ал. 1, т. 1 от Постановление № 85 на Министерския съвет от 2007 година.
Приоритетните теми и позиции, включени в програмата, са разработени и обсъдени в рамките на координационен механизъм по европейски въпроси и са съгласувани с Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз. Проектът на програма е одобрен от Съвета по европейски въпроси на 18 януари и приет от Министерски съвет на 20 януари тази година.
Годишната програма е съобразена с работната програма на Европейската комисия за 2016 г., с приоритетите на тройката председателства на Съвета ЕС – Нидерландско, Словашко и Малтийско – и програмата на Нидерландското председателство на Съвета на ЕС – 1 януари – 30 юли 2016 година.
По-конкретно, през 2016 г. България планира да насочи усилията си към няколко високоприоритетни за страната и Съюза области, като насърчаване на икономическия растеж и заетост, политика в областта на миграцията и сигурността, ефективен енергиен съюз и политика в областта на климата, единен цифров пазар и разширяване на Европейския съюз.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Владиков, ако може, само частта за енергетиката, ако имате нещо конкретно да ни кажете. Програмата всички народни представители са я чели.
Благодаря.
ЦВЕТАН ВЛАДИКОВ: В част „Енергиен съюз“ България подкрепя изграждането на Европейския енергиен съюз. Активно ще участваме в дискусиите при представяне на инициативите по изведените основни направления на обновената стратегическа рамка, гарантиране сигурността на енергийните доставки, интегриране на енергийните пазари, повишаване на енергийната ефективност, преход към нисковъглеродна икономика и развитие на енергийните технологии.
Очаква се на 16 февруари 2016 г. Европейската комисия да публикува т.нар. зимен енергиен пакет. Основните документи в пакета ще са свързани със сигурността на газовите доставки. В контекста на предстоящата ревизия и регламента за сигурността на газовите доставки от особена важност за България е повишаването на капацитета на ЕС за справяне с газови кризи посредством превенция и координиран отговор, включващ засилено регионално сътрудничество и солидарност при прекъсване на доставките, както и обезпечаване на функциониращ вътрешен газов пазар.
България ще участва ефективно и при разглеждането на предложението за изменение на решение за създаване на механизъм за обмен на информация във връзка с междуправителствените споразумения между държавите-членки и трети държави в областта на енергетиката.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви. Кратко и ясно беше. Колеги, имате ли въпроси? Предлагам да подложим на обсъждане тази тема. Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Доколкото съм запознат, това е повече за информация, отколкото за нещо друго. Чувам, но ми се иска да дам само една препоръка на колегите, когато ще участват в дискусиите – тук така е записано – да обърнат едно внимание на един факт, който в Европейския съюз леко се замазва, и не само там, но понеже говорим за Европейския съюз – това е фактът за т.нар. въглеродна миграция. Тоест, след като нямаме глобално решение за това, (тоест, и енергийна ефективност, и нисковъглеродна икономика – те двете са свързани помежду си), че няма да има глобално съгласие от всички страни, в това число и най-големите замърсители за доброволно ограничаване на емисиите, естествено е, че тези, които произвеждат енергийно неефективно, съответно, високовъглеродно продукцията си, са много по-евтини. За съжаление, в България като структура на икономиката преобладават енергоемките производства на продукти за по-нататъшна обработка, които до голяма степен са борсови продукти и които като отидат на пазарите в Европа, никой не се интересува дали те са били нисковъглеродно и енергийноефективно произведени; питат ги каква е цената. Затова може би ще бъде удачно за да защитим нашата икономика, да защитим нашите производители, най-вече работните места, за да няма такива съкращения, да се повдигне въпросът за въвеждането на т.нар. въглероден стандарт в крайния продукт, което означава, че не е само производството на стомана и по някакъв друг начин медни продукти, полуфабрикати и т.н., да се следи само какво е тяхното производство, а там, където се сглобяват, никой да не се интересува от какво се сглобяват, дали са дошли от Китай съответните части или са дошли от европейските страни, защото по този начин въвеждането на въглеродния стандарт, от една страна, е в съответствие с В ВТО, няма дискриминация, просто въвежда се граница, над която се плащат съответните добавки за това, че има повече въглерод. Разбирате ме какво искам да кажа, да не навлизам по-нататък да досаждам, но мисля, че това е изключително важно за България, имайки предвид структурата на нейната икономика.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков изрази позиция, становище. Други народни представители? Не виждам.
Предлагам да преминем към гласуване. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: „за“ – 14, „против“ няма, „въздържали се“ няма.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Годишната програма е приета.
ПО ТОЧКА ТРЕТА – „РАЗНИ“
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Имате на имейлите си покана за участие в кръгла маса в Козлодуй на тема „Управление на радиоактивните отпадъци от АЕЦ – защо, кой, как“. Който има възможност, е добре да присъства.
Благодаря ви, колеги. Това беше точка „Разни“.
Предлагам да приключваме.
/Закрито – в 14.55 часа./
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ЕНЕРГЕТИКА:
/Делян Добрев/
2.Разглеждане и обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2016г.), №602-00-7, внесена от Министерски съвет на 29.01.2016 г.
3.Разни.
ПРОТОКОЛ
№19
На 11 февруари 2016 г. от 14.05 часа в зала „Запад“ на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по енергетика.
Списък на присъстващите народни представители и гости се прилага. Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД
1. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по енергетика към министъра на енергетиката, по чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
2. Разглеждане и обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2016г.), №602-00-7, внесена от Министерски съвет на 29.01.2016 г.
3. Разни.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предлагам да започваме. Имаме кворум.
Добре дошли на министъра и на двамата заместник-министри. Благодаря, че ни удостоявате с присъствието на целия ръководен екип на министерството днес.
По дневния ред: Точка първа: Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по енергетика към министъра на енергетиката, по чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание; Втора: Разглеждане и обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2016г.), №602-00-7, внесена от Министерски съвет на 29.01.2016 г.; Точка трета: „разни“.
Днес гости, присъстващи на нашето заседание, са министърът на енергетиката госпожа Теменужка Петкова, господин Жечо Станков – зам-министър на енергетиката, господин Николай Николов – зам-министър на енергетиката; по точка втора: госпожа Венета Цветкова – началник отдел в дирекция „Енергийни проекти и международно сътрудничество“, от Министерски съвет, кабинета на заместник министър-председателя по координация на европейските политики и социалните въпроси господин Цветан Владиков - държавен експерт в дирекция по въпросите „Координация по въпросите на Европейския съюз“, госпожа Мария Петрова – младши експерт в дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз“.
Който е за предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласуване: „за“ – 13, „против“ няма, „въздържали се“ няма.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Дневният ред е приет.
Преди да започнем заседанието по точка 1, да ви запозная с една покана за участие в кръгла маса „Управление на радиоактивните отпадъци от АЕЦ – защо, кой, как“. Програмата е за вторник следващата седмица. Имате изпратена по имейлите. Отправена е покана към нас да участваме като членове на Комисията по енергетиката. Аз и мои колеги ще присъстваме на заседанието. Това се случва в Козлодуй, както ще видите в програмата. Изпратена е на имейлите на всички народни представители. Всички народни представители от Комисията по енергетиката да добре дошли да вземат участие в тази кръгла маса.
ПО ТОЧКА ПЪРВА - Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по енергетика към министъра на енергетиката, по чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Давам думата на народните представители да зададат въпроси към министъра на енергетиката. Заповядайте, колеги. Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаема госпожо министър, както на всички, които са присъстващи тук, е известно, се състоя дългоочакваното, многократно отлагано заседание на междуправителствена комисия между България и Русия и, доколкото сме информирани и от медии, и от ваши участия, по време на заседанието на комисията са обсъждани въпроси, свързани с областта на енергетиката. Мисля, че ние като народни представители в комисията по енергетиката сме заинтересовани точно какво се е обсъждало, какви са били проблемите, които са се повдигнали и какви действия, в общи линии, какво се очаква от това сътрудничество в областта на енергетиката.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо министър.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Ерменков, наистина на 28 януари тази година се състоя Петнадесетото заседание на Междуправителствената българо-руска комисия. Само отварям една скоба и казвам, че това заседание не е провеждано през последните пет години. да, било е дълго време отлагано, но за радост успахме да създадем необходимата организация и проведохме тази междуправителствена комисия
Естествено, една от най-важните теми беше свързана с областта на енергетиката и това е съвсем разбираемо, тъй като енергетиката е основен въпрос, който касае и двете страни. Знаете, че основният доставчик на енергийни ресурси на България към настоящия момент е Руската федерация; от друга страна, България е един много успешен транзитьор на руския природен газ. Така че съвсем нормално темата енергетика присъстваше в работата на междуправителствената комисия.
Може би е важно да отбележа това, че през месец октомври 2015 г. ние успяхме да проведем работната група към междуправителствената комисия. на тази работна група имахме възможност с нашите руски партньори да обсъдим всички въпроси от взаимен интерес. Същите тези теми бяха поставени и на междуправителствената комисия, но ние вече бяхме постигнали определени договорености по различните теми. И двете страни със задоволство отбелязаха добрите двустранни отношения по отношение на сигурността на доставките на природен газ до настоящия момент от руската страна, както и успешния транзит, който осъществява българската страна на руски природен газ.
Бяха поставени редица други въпроси, свързани с наши общи теми и общи въпроси. една от темите беше свързана с компанията „Южен поток България“. Знаете, че това е съвместна компания, където акционери с по 50% от капитала съответно са „Българският енергиен холдинг” и ГАЗПРОМ, от друга страна. На ниво междуправителствена комисия ние с удоволствие отбелязахме, че двамата акционери са проведи заседание, на което са взели единодушно решение за намаляване на разходите в тази компания. Известно е, че всички въпроси, свързани със съдбата на тази наша обща компания са изцяло в рамките на компетентността на двамата акционери. Има Устав, в който много ясно са определени съответно правата, задълженията на страните, как следва да се процедира, за да се вземат решения, свързани с бъдещето на проекта, с увеличаването или намаляването на капитала. Така че, всички други въпроси са в рамките на компетентността на двамата акционери. Но това, което ние отбелязахме във връзка с този проект е, че и двамата акционери са взели решение за намаляване на разходите, и то с пълно единодушие.
Разбира се, важна тема в нашия дебат беше и дискусията, свързана с концепцията, която българското правителство и „БУЛГАРТРАНСГАЗ“ разработиха във връзка с изграждането на газоразпределителния център „Балкан“ на територията на България. Ние запознахме нашите партньори от руска страна с тази концепция, тъй като като един от възможните източници на природен газ при реализацията на този проект ние разглеждаме, разбира се, и руския природен газ. Така че ние запознахме нашите руски партньори с тази наша концепция, както и това, че ние сме предоставили целия този проект и в момента работим съвместно с нашите колеги от Главна дирекция „Енергетика“ на Европейската комисия, тъй като този проект трябва изцяло да съответства на европейското законодателство, на всички изисквания на Третия либерализационен пакет. Така че за нас е много важно този проект да бъде обсъден и от правна, и от техническа гледна точка, така че той да съответства изцяло на европейското законодателство. Уведомихме нашите партньори, че този проект на практика влезе в списъка на проектите от общ интерес в рамките на Европейския съюз и се надяваме на бъдеща съвместна работа, ако, разбира се, има интерес от страна на нашите руски партньори.
Друга важна тема беше свързана с „АЕЦ Козлодуй“, с удължаването на живота на пети и шести блок. Знаете, че това е един наш основен приоритет. Двете страни отбелязаха със задоволство, че работата по удължаването на живота на пети и шести блок на „АЕЦ Козлодуй“ върви в рамките на сроковете, които са определени. Не е налице закъснение във връзка с този проект.
Друга важна тема беше свързана с дейността на Електроенергийния системен оператор на България и съответно на Руската федерация. Постигна се договореност за бъдещо съвместно сътрудничество по отношение обмяна на опит на експерти, съответно от двата оператора. Това, накратко, бяха основните теми, върху които концентрирахме своето внимание на междуправителствената комисия.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Втори въпрос, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Госпожо министър, във връзка с отговора, който дадохте и това, че сте обсъждали и така наречения газоразпределител „Балкан“, искам да задам един въпрос, който касае вече администрацията на министерството. Вие сте наясно, че за да се изграждат такива проекти, както и Вие подчертахте, които да не бъдат в нарушение нито на европейско, нито на българско законодателство, въпросът ми е следният. Дали сте предприели необходимите мерки за един правен анализ на това, как и по какъв начин ще се изгражда този разпределител, откъде и по какъв начин ще се докарва природен газ, по какви правила и дали българското законодателство изцяло покрива всички предизвикателства, които един такъв проект ще предизвика, в това число по преноса на газ най-вече, за да можем наистина когато го започнем, да не повтаряме някои вече направени грешки и да не настъпваме мотиката за втори път?
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Заповядайте, госпожо министър.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Ерменков, много актуален и много съществен въпрос. В отговора по отношение на първия въпрос аз имах възможност да споделя, че ние сме предоставили нашата концепция за изграждане на този газоразпределителен център на нашите партньори от Главна дирекция „Енергетиката“ на Европейската комисия, като анализът, който извършваме в момента е правен и технически анализ. По отношение на това, което е свързано с правния анализ, нашата основна цел е именно тази: този проект и тази концепция да бъде разгледана от гледна точка на спазване на европейското законодателство за Третия либеризационен пакет, така че да не допускаме някои пропуски или някои несъответствия както при предишни проекти. По отношение на нашето национално законодателство, то изцяло е транспонирано от европейското законодателство и съответства на европейското законодателство. Така че аз не виждам пречка от тази гледна точка. Ако, разбира се, е налице необходимост от някакви допълнителни законодателни промени, които Европейската комисия би препоръчала, ние, разбира се, сме готови за дискусия, така че всичко това, което ще се случи с този проект, трябва да бъде изцяло в съответствие с европейското законодателство.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Заповядайте, за реплика.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Една реплика правя към това. Аз съм напълно съгласен с това, че трябва да отговаряме изцяло на европейското законодателство. В същото време обаче смятам, че в каквото и да бъда обвиняван - което ще кажа сега, смятам, че в българското законодателство има пропуски, които няма да позволят такъв проект, основно, що се касае ако ще докарваме и румънски, и руски газ през шелфа на България, да бъде покрит изцяло правно този въпрос. Затова ви обръщам внимание под формата на реплика: проверете как стоят нещата. Вижте дали не е необходимо наистина да се излезе с някаква законодателна инициатива. Уведомете Европейския съюз за това нещо. Разбирате ме какво искам да ви кажа – за да не влизам в по-големи подробности.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря и аз. Други желаещи? Господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател. Уважаема госпожо министър, и аз имам към Вас два въпроса. Първият въпрос, който е по-важен, според мен касае изграждането на интерконектора България – Румъния. Чух, че е избрана фирма изпълнител, но моля да ни запознаете по-подробно какви са срокове за построяването на този интерконектор и дали до края на годината, живот и здраве, той ще бъде готов най-накрая? Многократно съм Ви обръщал внимание, че ако в сегашния парламента тази задача не бъде изпълнена, има опасност в друга конфигурация подобни проекти въобще да не се реализират, както беше характерно за предишното правителство. Те строяха, но в крайна сметка нищо не биваше построено. Така че се надявам от твърд ангажимент от Ваша страна до края на този година поне този интерконектор да бъде напълно завършен.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо министър.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми господин Димитров, много актуален въпрос. Радвам се, че ще мога да споделя с Вас и да потвърдя това, което и Вие споделихте, че вече е избран изпълнител. Знаете, че имаше една обществена поръчка, която ние стартирахме, общо взето, в началото на мандата. Беше избран изпълнител, но впоследствие не можа да се стигне до сключване на договор, тъй като имаше определени несъответствия с подизпълнителя, който основният изпълнител беше посочил. След това веднага стартирахме нова обществена поръчка. За радост, тя приключи и вчера възложителят „БУЛГАРТРАНСГАЗ“ излезе с решение. Съгласно това решение за изпълнител е избрана австрийската компания „Хабал“. Това е една от най-големите компании в Европа. Условията, при които е избрана тази компания, са срок за изпълнение на интерконектора България – Румъния в рамките на 119 дни от датата на сключване на договора и стойността съответно на тази поръчка е 4 577 000 евро. Така че, това са параметрите на процедурата. При тези условия е избран този изпълнител.
Така, както предвижда нормативно установения ред, има срок за обжалване 10-дневен и ако в този срок не постъпят жалби, веднага ще бъде пристъпено към сключване на договора. Така че, надявам се първият интерконектор за България да бъде факт втората половина на 2016 година.
Всичко онова, което зависеше от нас като правителство, като ръководство на „Булгартрансгаз“, уверявам Ви, че е направено и процедурата наистина беше успешна и успяхме да изберем, надявам се, добър изпълнител – по това, което виждаме и като референции, и като история на тази компания. Така че да се надяваме, че съвсем скоро ще можем да се поздравим наистина с първия интерконектор, който е реалната възможност за диверсификация на източниците и маршрути за доставка на природен газ.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, госпожо министър. Господин Димитров има втори въпрос, но първо ще дам думата на господин Недев, който видях, че иска да зададе въпрос.
ГЕОРГИ НЕДЕВ: Уважаема госпожо министър, уважаеми господа заместник-министри, колеги, в края на миналата година в Париж беше проведена конференция за климата на Организацията на Обединените нации. Там 195 държави участнички изготвиха заедно документ, който все още не е ратифициран, но, така или иначе, той поражда редица ангажименти на страните, които участваха и не само, и конкретно за европейските страни ангажиментите, които там са приети, са доста амбициозни. Въпросът ми е следният. Възнамерява ли Министерството на енергетиката да предприеме изпреварващи действия по отношение на въздействието върху енергетиката на тези решения от конференцията, като инициира преразглеждане на Енергийната стратегия на България до 2030 година?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Недев. Въпросът Ви е много хубав, но – уточнение от моя страна: ако може, доколкото аз съм запознат, няма конкретни ангажименти на държавите по отношение след конференцията в Париж; по-скоро има подписан документ.
ГЕОРГИ НЕДЕВ: Няма конкретни ангажименти за отделните държави, но Европа пое ангажимент за определен период да намали до 40% въглеродните емисии, което неминуемо ще породи ангажименти на държавите-членки. В настоящия момент ние отчитаме, че сме изпълнили целта до 2020 г., а именно, намаляване с 20% на въглеродните емисии. Това е факт с ВЕИ-тата и с другите мерки за енергийна ефективност това е факт. Но оттам нататък до 2030 година трябва да стигнем едни 40% намаляване, което категорично означава, че ние трябва да преразгледаме - като Европейския съюз, става дума, а не като отделна държава България - но във всички случаи като част от Европейския съюз България няма как да не се включи в това, да намали въглеродните си емисии до тези 40%, за които става дума.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря. Госпожо министър.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми господин Недев, въпросът, който поставяте, наистина е много актуален. Решението, което беше взето в Париж, се определя като историческо. Както и Вие сам споделихте, България като страна членка на Европейския съюз е длъжна да се съобрази с поставените изисквания и с поставените параметри. Част от решенията в Париж се определят като обвързващи; други са, така да се каже, с пожелателен характер. Но така или иначе това решение, което беше взето в Париж, неминуемо ще доведе до необходимост от диалог и от дебат по тази тема. Това, което ще се случи в България, ще бъде и в резултат на дискусиите, които тепърва предстои да бъдат проведени в рамките на Европейския съюз. Така че, неизбежно може би ще се стигне до необходимост от разглеждане или допълване на определени въпроси в нашата Енергийна съвет, която е до 2020 година. Ако това стане факт, разбира се, стане и необходимост, ние ще привлечем максимално широк кръг лица, така че този въпрос да бъде решен, наистина, с пълен консенсус. Разчитаме изключително много и на подкрепата на Българския парламента, на вас – така, както винаги сме могли да разчитаме. Така че, ако има такава тема, и ще има такава тема, тя ще бъде поставена на широко обсъждане, преди да бъдат в0зети каквито и да било правнообвързващи решения за България.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря. Други колеги? Господин Симеонов, заповядайте. По два въпроса на парламентарна група,па.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Госпожо министър, имате ли представа, а би трябвало да имате представа, въпреки че сме още февруари месец, от какъв порядък са икономиите в резултат на законодателните промени и в резултат на промяната на режима на работа между НЕК и ТЕЦ 1 и ТЕЦ 3?
До настоящия момент имате ли престава от какъв порядък са икономиите, защото би трябвало да има икономии, спрямо 2014 година (2015 спрямо 2014 година)?
Благодаря. Ако може, да получим отговор.
Вторият въпрос е по отношение на истерията, която се разви в края на есента миналата година за намаление едва ли не под санитарния минимум обем на наличните водни ресурси по язовирите и каскадите на ВЕЦ-овете към НЕК? Какво стана? Фактически не е спирал токът. Ще спира ли занапред? И какво е състоянието на запълняемостта на водните обеми? Това са въпросите.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря. Госпожо министър, заповядайте.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Симеонов, въпросът, свързан със състоянието на Националната електрическа компания в резултат и на законодателните промени, които с подкрепата на всички вас са станаха факт и в резултат на реформите, които бяха извършени в сектора, мога да кажа, че вече дават своите първи резултати. Аз ще кажа само няколко числа.
Към настоящия момент Националната електрическа компания към 31 декември 2015 година по първоначални счетоводни данни, тъй като годишните финансови отчети все още не са факт – така, както предвижда Законът за счетоводството, но категорично мога да кажа, че резултатите са доста оптимистични. Ако към 31 декември 2014 г. Националната електрическа компания реализира загуба в размер на 586 милиона, сега в резултат на тези промени, които с ваша помощ бяха направени – законодателни промени, промени в областта на енергетиката, доведоха до редуциране на тази загуба и към настоящия момент Националната електрическа компания ще приключи 2015 г. със загуба в размер на 218 милиона. Това са близо 360 милиона, с които сме свили загубата в рамките на тези 12 месеца.
Другото, което е много по-важно, това е положителният финансов резултат, който ще реализира НЕК от много години насам от регулаторна дейност. Това е нещо, което за първи път става факт. Това стана възможно благодарение на реформите, на промените в закона, благодарение на ценовото решение на КЕВР от 1 август 2015 година, което допринесе изключително много за стабилизиране на Националната електрическа компания, респ. и на целя сектор.
Националната електрическа компания бележи намаление и по отношение на задълженията си към производителите на електрическа енергия. Намалението не е в големи размери, но показва тенденцията за стабилизиране на Националната електрическа компания, което всъщност е добрата новина.
По отношение на ТЕЦ 1 и ТЕЦ 3 – какви икономии са реализирани от тези централи, трудно ми е сега в момента да ви кажа някакви конкретни числа, но определено има намаление, защото, както на всички е известно, когато тези централи се товарят и те работят, ние плащаме по-малко. Така че, политиката, която Националната електрическа компания възприе по отношение на тези централи и необходимостта от електрическа енергия, разбира се, даде възможност НЕК да плаща доста по-малки суми към тези две централи в сравнение с други периоди, в които всъщност ние плащаме за разполагаемост и плащаме много повече. Така че, това е. Това е по отношение на двете американски централи.
Много сериозен положителен ефект има и по отношение на топлоелектрическите централи, които не произвеждат по високоефективен и комбиниран начин. Знаете, че там НЕК само за 2014 година реализира отрицателен финансов резултат само от тази дейност в размер на 231 милиона. Този дефицит, тази загуба вече я няма.
Другото много важно постижение, което успяхме да постигнем в резултат и на законодателните промени, е свързано с ограничаването на производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници. Знаете, че ограничението до размера на нетното специфично производство, което беше наложено, изигра много положителна роля, а също даде възможност НЕК да намали своите разходи за изкупуване на енергия от възобновяеми енергийни източници и, разбира се, мога да кажа, че въвеждането на тази цена за излишък над тези 1250 часа даде възможност и всъщност прокара пътеката на това, производителите на енергия от възобновяеми енергийни източници да се насочат към борсата и да излязат на свободния пазар, което също смятам, че е положителна тенденция.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря. Господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Нямате разбивка откъде долу-горе от такъв порядък са икономиите. Фактически, само една забележка, която си разменихме тук с господин Добрев – надали има по-малко разходи за ТЕЦ Марица Изток 1 и 3. Вероятно са същите суми, или по-големи, но срещу тях имаме повече произведена електроенергия, което вече определя една по-висока ефективност като цяло на тези договорни отношения на работата на НЕК.
Вторият въпрос е по отношение на тази истерия, която медиите раздухаха, че нямаме вода, че ще има режим на тока. Сега да видим какво стана. Има ли го този проблем, или го няма и имаме ли някаква реализация от ВЕЦ-овете, защото ако всичко, което беше изнесено в лошите сценарии, излизаше, че едва ли не не само няма да има ток, няма да има и приходи съответно. Аз мисля, че там също има някакви промени. Ако може да ни информирате, ако имате информация.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо министър.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Симеонов, наистина, в края на миналата година имаше известно напрежение по темата, свързана със състоянието на язовирите и апокалиптичните варианти за недостиг на енергия, произвеждана от водноелектрическите централи, режим на тока и т.н. За радост, както и всички видяхме, до такъв сценарий не се стигна. Към настоящия момент имаше в един период от време известно колебание в количествата в язовирите, но така или иначе, този момент беше преодолян, не се стигна до някакви кризисни ситуации и към настоящия момент ситуацията е съвсем нормална, спокойна и няма никакви основания за притеснения в тази посока. НЕК работи съвсем нормално, ритмично, водноелектрическите централи на НЕК – също, така че проблем с тази тема няма.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Допълнителен въпрос, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Имате ли представя какъв е процентът на запълняемост?
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Към настоящия момент не мога да Ви кажа точния процент на запълняемост, но всеки момент, след малко ще мога да ви кажа конкретно такава информация, за да не подведа комисията.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Просто е добре да се успокои обществото, ако трябва, да направите съответното съобщение, защото лошите новини продължават да имат своето тайно въздействие. Добре е да се каже, че в началото на пролетта, когато се очакват допълнителни големи количества вода, язовирите са колко –аз имам информация за около 60%, Вие сив проверете, добре би било да знаем.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Малко над 60% е моята информация, но след малко ще разполагам с (точна информация. След малко ще уведомя комисията.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря. Други народни представители? Господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател. Уважаема госпожо министър, едно от трите енергоразпределителни дружества е пратило едно писмо до група фирми, че с дата 22.10.2015 г. временно преустановява регистрацията на свободния пазар на електрическа енергия на обекти, присъединени на ниско напрежение с представена мощност под 100 киловата, или казано по друг начин, ограничава излизането на свободни пазар. Понеже това е с дата 22.10.2015 г., аз се надявам в момента да не е актуално, въпреки че ме сезираха група граждани и Ви моля да направите проверка дали са въведени такива ограничения за излизане на свободния пазар на фири до 100 киловата, което в условията на либерализация не би трябвало да съществува. Така че аз ще Ви дам това писмо с надеждата информацията просто да е остаряла и такъв проблем в момента да не съществува. Но ако съществува, ще бъде необходимо да бъдат предприети някои коригиращи действия, може би чрез компетентния регулатор. Така че сега ще Ви го предоставя.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо министър, заповядайте.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Димитров, тази тема наистина е от компетентността на колегите от Комисията за енергийно и водно регулиране, но аз мога да дам информация за това, с което аз разполагам като данни. Смятам, че не съм запозната с писмото, но сега ще го прегледам подробно. Но това, което аз знам като категорична информация към настоящия момент, тъй като писмото е от октомври 2015 година, към настоящия момент и трите електроразпределителни предприятия имаха ангажимент да представят своите стандартни товарови профили. Те са ги предоставили на Комисията за енергийно и водно регулиране в края на 2015 година, мисля че беше през декември. Сега през месец февруари предстои да бъде направена работна среща между КЕВР и трите електроразпределителни предприятия за уточняване точно на тези товарови профили. Така че мисля, че има движение в тази посока и то е положително развитие. Но аз, разбира се, поемам ангажимента да проверя конкретния случай и да Ви докладвам-
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря. Други колеги народни представители? Господин Николов, заповядайте.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: госпожо министър, преди ден-два прочетох едно интервю на председателя на КЕВР господин Иванов, в което казва, че цената на свободния пазар – говорим специално за домакинствата, цената на електроенергията, която плащат, няма да бъде много по-висока и ако не искат, може да останат в цената, която ще даде регулираният пазар. Така че мисълта ми е има ли такова предвиждане, да се регулира пазарът, да кажем, следващата година? Тоест, ще има ли регулиран пазар или няма да има? Доколкото знам, намеренията бяха да няма такъв.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Заповядайте госпожо министър.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Николов, отново много актуален въпрос. Този въпрос е свързан, разбира се, и с реализацията на един основните приоритетите на правителството, а именно, въвеждането на пълната либерализация на електроенергийния пазар. Знаете, че това е тема, която е много важна и успешното приключване на този процес е изключително важно за всички нас, защото либерализацията, пълната либерализация на електроенергийния пазар ще постави всички нас в качествено нова ситуация – и производители, и търговци, и потребители. Така че, във връзка с това е и нашият стремеж този процес да приключи успешно и без някакви сътресения за българските потребители и за българската индустрия. Знаете, че сключихме договор със Световната банка през месец септември 2015 г., като целта на този договор е да се разработи именно моделът за пълна либерализация на електроенергийния пазар.
През месец декември ние получихме междинния доклад на Световната банка, по който имаше, разбира се, доста детайли които трябва да бъдат уточнени. Към настоящия момент ние водим активна кореспонденция с експертите на Световната банка. Смея да твърдя, че голяма част от въпросите са изяснени и са изчистени като теми. Очакваме до края на месец март да ни бъде представен и финалният вариант на този модел за пълна либерализация на пазара, включително компенсаторния механизъм и всички други детайли от този процес.
Това, което Световната банка препоръчва към настоящия момент, отчитайки докладите, които са известни на всички и са в рамките на Европейския съюз, доклади на ЕВРОСТАТ, свързани с енергийната бедност, тези доклади сочат, че България е една от страните членки на Европейския съюз, в която една голяма част от гражданите могат да бъдат определени като енергийно бедни. Именно в тази връзка Световната банка препоръчва – това е нейната основна препоръка до този момент – процесът по пълна либерализация да се случи плавно, така че да няма резки сътресения за битовите потребители. Нещо повече, ние в тази връзка направихме една съвместна работна група с главна дирекция „Енергетика“ на Европейската комисия. Основната цел на тази работна група е свързана с това, да бъде разработен механизъм за защита на инвазивните потребители, като на първо място дадем дефиниция на това, кой е уязвим потребител, след което трябва да изработим критерии за това, как ще ги идентифицираме тези хора, за да не се получи така, че лица, които не попадат в тази категория, реално ще се ползват от помощите, които ще получават тези хора. И на трето място, най-важният момент, свързан с механизмите за защита на тези уязвими потребители. Така че, работим в тази посока и колегите от Комисията за енергийно и водно регулиране също са в тази работна група, колегите от Министерството на труда и социалната политика също, Агенцията за социално подпомагане. Така че ние ще се постараем и ще се реши всъщност как да се процедира едва след като е ясен този модел и едва след като сме изяснили какви ще бъдат механизмите за защита на уязвимите потребители.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря. Други колеги народни представители? Заповядайте, госпожо министър.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Господин Симеонов, последната информация, която току що получихме, е средното завирение на язовирите е 76% спрямо 91% за миналата година по това време. Тоест, ситуацията е напълно спокойна и всички трябва да бъдем спокойни за състоянието на язовирите.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря на министъра и на нейния екип за участието им в днешния блиц контрол.
Господин Винаров, обещах Ви не като въпрос, а под формата на съобщение, така да се каже.
ИВАН ВИНАРОВ: Въпросът ми е първо, кога Енергийната стратегия ще бъде представена?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Винаров, Вие казахте, че по друга тема искате да говорите.
ИВАН ВИНАРОВ: Това ми е въпросът. Вторият е, че намерихме банка, която да осигури тези 650 милиона евро, но тя има две условия. Първо, не е нужна държавна гаранция, но да финансира средствата да попаднат в банка, не подобна на такава като КТБ и първата е или в БНБ, а втората – единствената първокласна европейска и световна банка – ИНГ БАНК. Надявам се да го уточните.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви, господин Винаров, да не правим реклама на банки в Народното събрание все пак.
Преминаваме към
ТОЧКА ВТОРА - Разглеждане и обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2016г.), №602-00-7, внесена от Министерски съвет на 29.01.2016 г
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: От вносителите кой желае да представи Годишната програма? Заповядайте.
ЦВЕТАН ВЛАДИКОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители – Цветан Владиков – дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз“ в администрацията на Министерския съвет.
Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз се приема от Министерски съвет в изпълнение на чл. 105 от Конституцията на Република България и чл. 1, ал. 1, т. 1 от Постановление № 85 на Министерския съвет от 2007 година.
Приоритетните теми и позиции, включени в програмата, са разработени и обсъдени в рамките на координационен механизъм по европейски въпроси и са съгласувани с Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз. Проектът на програма е одобрен от Съвета по европейски въпроси на 18 януари и приет от Министерски съвет на 20 януари тази година.
Годишната програма е съобразена с работната програма на Европейската комисия за 2016 г., с приоритетите на тройката председателства на Съвета ЕС – Нидерландско, Словашко и Малтийско – и програмата на Нидерландското председателство на Съвета на ЕС – 1 януари – 30 юли 2016 година.
По-конкретно, през 2016 г. България планира да насочи усилията си към няколко високоприоритетни за страната и Съюза области, като насърчаване на икономическия растеж и заетост, политика в областта на миграцията и сигурността, ефективен енергиен съюз и политика в областта на климата, единен цифров пазар и разширяване на Европейския съюз.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Владиков, ако може, само частта за енергетиката, ако имате нещо конкретно да ни кажете. Програмата всички народни представители са я чели.
Благодаря.
ЦВЕТАН ВЛАДИКОВ: В част „Енергиен съюз“ България подкрепя изграждането на Европейския енергиен съюз. Активно ще участваме в дискусиите при представяне на инициативите по изведените основни направления на обновената стратегическа рамка, гарантиране сигурността на енергийните доставки, интегриране на енергийните пазари, повишаване на енергийната ефективност, преход към нисковъглеродна икономика и развитие на енергийните технологии.
Очаква се на 16 февруари 2016 г. Европейската комисия да публикува т.нар. зимен енергиен пакет. Основните документи в пакета ще са свързани със сигурността на газовите доставки. В контекста на предстоящата ревизия и регламента за сигурността на газовите доставки от особена важност за България е повишаването на капацитета на ЕС за справяне с газови кризи посредством превенция и координиран отговор, включващ засилено регионално сътрудничество и солидарност при прекъсване на доставките, както и обезпечаване на функциониращ вътрешен газов пазар.
България ще участва ефективно и при разглеждането на предложението за изменение на решение за създаване на механизъм за обмен на информация във връзка с междуправителствените споразумения между държавите-членки и трети държави в областта на енергетиката.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви. Кратко и ясно беше. Колеги, имате ли въпроси? Предлагам да подложим на обсъждане тази тема. Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Доколкото съм запознат, това е повече за информация, отколкото за нещо друго. Чувам, но ми се иска да дам само една препоръка на колегите, когато ще участват в дискусиите – тук така е записано – да обърнат едно внимание на един факт, който в Европейския съюз леко се замазва, и не само там, но понеже говорим за Европейския съюз – това е фактът за т.нар. въглеродна миграция. Тоест, след като нямаме глобално решение за това, (тоест, и енергийна ефективност, и нисковъглеродна икономика – те двете са свързани помежду си), че няма да има глобално съгласие от всички страни, в това число и най-големите замърсители за доброволно ограничаване на емисиите, естествено е, че тези, които произвеждат енергийно неефективно, съответно, високовъглеродно продукцията си, са много по-евтини. За съжаление, в България като структура на икономиката преобладават енергоемките производства на продукти за по-нататъшна обработка, които до голяма степен са борсови продукти и които като отидат на пазарите в Европа, никой не се интересува дали те са били нисковъглеродно и енергийноефективно произведени; питат ги каква е цената. Затова може би ще бъде удачно за да защитим нашата икономика, да защитим нашите производители, най-вече работните места, за да няма такива съкращения, да се повдигне въпросът за въвеждането на т.нар. въглероден стандарт в крайния продукт, което означава, че не е само производството на стомана и по някакъв друг начин медни продукти, полуфабрикати и т.н., да се следи само какво е тяхното производство, а там, където се сглобяват, никой да не се интересува от какво се сглобяват, дали са дошли от Китай съответните части или са дошли от европейските страни, защото по този начин въвеждането на въглеродния стандарт, от една страна, е в съответствие с В ВТО, няма дискриминация, просто въвежда се граница, над която се плащат съответните добавки за това, че има повече въглерод. Разбирате ме какво искам да кажа, да не навлизам по-нататък да досаждам, но мисля, че това е изключително важно за България, имайки предвид структурата на нейната икономика.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков изрази позиция, становище. Други народни представители? Не виждам.
Предлагам да преминем към гласуване. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: „за“ – 14, „против“ няма, „въздържали се“ няма.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Годишната програма е приета.
ПО ТОЧКА ТРЕТА – „РАЗНИ“
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Имате на имейлите си покана за участие в кръгла маса в Козлодуй на тема „Управление на радиоактивните отпадъци от АЕЦ – защо, кой, как“. Който има възможност, е добре да присъства.
Благодаря ви, колеги. Това беше точка „Разни“.
Предлагам да приключваме.
/Закрито – в 14.55 часа./
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ЕНЕРГЕТИКА:
/Делян Добрев/
