1. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 654-01-66, внесен от Делян Добрев и Валентин Николов на 17 май 2016 г. - за второ гласуване.
2. Разни.

---

ПРОТОКОЛ
№ 22

На 2 юни 2016 г. от 14.10 часа в зала „Запад“ на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по енергетика.
Списък на присъстващите народни представители и гости се прилага. Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД
1. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 654-01-66, внесен от Делян Добрев и Валентин Николов на 17 май 2016 г. - за второ гласуване.
2. Разни.

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости, предлагам да започваме. Имаме кворум
Обявявам дневният ред. Дневният ред е представен: точка първа - Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 654-01-66, внесен от Делян Добрев и Валентин Николов на 17 май 2016 г. - за второ гласуване.
Присъстващи в момента са от Министерството на енергетиката: господин Жечо Станков – заместник-министър и госпожа Гергана Пенева, главен юрисконсулт.
Предлагам ви този дневен ред. Ако има някакви други предложения, заповядайте. Господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Уважаеми господин Николов, всъщност ние току що ви раздадохме едно предложение пак за промяна на Закона за енергетиката, така че то ще стане от същата точка, но просто ще има и друго предложение.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Нов законопроект ли?
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Да.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Мисля, че процедурно не може да стане това, защото нов законопроект трябва да влезе като нов законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, като бъде входиран в Народното събрание, за да може да бъде разпределен и да може да се гледа. Вие може да предложите изменение към въпросния Закон за изменение и допълнение, и то ако отговаря на духа на внесените промени.
Благодаря Ви, господин Симеонов.
Други предложения има ли?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господин председател, поставям на вашето внимание и на вниманието на комисията един проект. Има хора, които са собственици на малки възобновяеми енергийни източници, които протестират във връзка с някакво изменение на закона, по-скоро в § 18 от Закона за енергетиката и имат желание да включим Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката в частта на § 18, който, ако не се лъжа и правилно съм информиран, вчера е бил входиран в Народното събрание и е разпределен за нашата комисия, като допълнителна точка по дневния ред за разглеждане на първо четене, стига да имате готовност за това.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Предлагате Законопроект за изменение и допълнение, който е входиран в Народното събрание, да бъде разгледан като допълнителна точка? Това мога да го подложа на гласуване, макар че нямаме готовност. Аз съм длъжен да го подложа на гласуване, защото той е входиран законопроект, така че аз съм длъжен да го подложа на гласуване, няма проблем от тази гледна точка. други предложения? Няма.
Предлагам предложението на господин Ерменков Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, входиран от господин Танчев и Георги Ковачев, макар че той не е разпечатан, не е и раздаден. Как ще го разгледаме? Аз съм длъжен да го подложа на гласуване.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин председател, ако го приемете това нещо, докато разглеждаме първа, втора точка, ще направим разпечатване.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Разбрах.
Господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Обратна процедура. Извинявам се, колеги, обаче малко преиначаваме нещата. първо имаме законопроект, който сме гледали на първо гласуване. Сега е влязъл на второ гласуване. Има конкретни предложения по самия законопроект. Сега почваме да внасяме законопроекти, които изобщо, първо, не сме ги виждали. Ние сме ги внесли по реда, направен в Правилника за дейността на Народното събрание. Господин Ерменков, ние дори не сме виждали законопроекта, внесен е вчера, в момента го няма в комисия, а другия законопроект, който го внася господин Симеонов, той е отделен законопроект, но все пак сме се събрали да гледаме конкретни точки. Не смятам, че е редно това, което го правим.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добре, аз така или иначе ще го подложа на гласуване. Ако комисията прецени, имаме обратно становище. Предлагам предложението на господин Ерменков да се включи като точка втора, ЗИД на първо четене, Закон за енергетиката. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: 4 гласа „за“, „против“ – няма, „въздържали се“ – 8 гласа.
Не се приема.
Заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Може би след като не приехте това предложение на господин Таско Ерменков, може би тези хора в точка „Разни“ да ги поканим да ги изслушаме, тъй като, така или иначе, са тука пред Народното събрание, да дойдат, да кажат, да обяснят. Смятам, че няма нищо лошо в това.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Тоест, да разбирам, господин Стойнев, че предлагате да има точка втора „Разни“?
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добре. Подлагам на гласуване предложението на господин Стойнев като точка втора да бъде точка „Разни“ и изслушване на това предложение. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: 11 гласа „за“, „против“ – няма, „въздържали се“ – 1 глас.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Предложението е прието.
Подлагам на гласуване дневния ред от точка 1, която е Закон за изменение и допълнение на второ четене на Закона за енергетиката, № 654-01-66 и точка втора „Разни“. Който е за, моля да гласува за дневния ред.
Благодаря.
Гласуване: 11 гласа „за“, „против“ – няма, „въздържали се“ – 1 глас.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Продължавам да гласувам както господин Ненков гласува.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: За протокола, господин Кирилов обявява своето намерение да гласува по законопроекта както господин Ненков.
Благодаря, господин Кирилов.

ПО ТОЧКА ПЪРВА - Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 654-01-66, внесен от Делян Добрев и Валентин Николов на 17 май 2016 г. - за второ гласуване.

ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване така предложения текст на вносителя. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: 11 гласа „за“, „против“ – 1 глас, „въздържали се“ – няма.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Предложение от народния представител Делян Добрев, Валентин Николов, Александър Ненков и Мартин Димитров. Създават се нови параграф – ще се номерира впоследствие. В чл. 30 се създава нова ал. 4.
Работната група подкрепя по принцип предложението по точка 1 и не го подкрепя по точка 2. Работната група предлага следната редакция: да се създаде нов § 1.
§ 1. В чл. 40 се създава ал. 4. „Комисията не регулира цените за продажба на топлинна енергия и не определя цени по чл. 33, ал. 1 на производители, които не осъществяват пренос и снабдяване с топлинна енергия на битови клиенти и които, съгласно одитираните годишни финансови отчети за някои от предходните три календарни години:
1. Имат общи годишни приходи над 5 млн. лв.;
2. Приходите им от продажби на електрическа енергия от комбинирано производство на топлинна електрическа енергия надвишават 35 на сто от общите годишни приходи.“
Отваряме дискусията. Господин Ерменков, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, това, което ще го кажа, искам само да му обърнете внимание и да разберете защо правя такова предложение. Има опасност – не казвам, че стопроцентово може да се осъществи, но има опасност ако приемем така текстовете, някои от големите оранжерии да попаднат в обсега на тази дейност, а в този сектор са заети над 10 000 човека. Да не се окаже, че ще направим някаква по-голяма беля. Затова ви предлагам да добавим една точка 3 към ал. 4 със съдържанието: „Не осъществява дейност в сектор селско стопанство“. Имам предвид, че това нещо може да го приемем по принцип, като възложим, от една страна, на експертите да съгласуват текста с Комисията за енергийно и водно регулиране и при условие, че не противоречи на други нормативни актове от Европейския съюз. мисля, че това е едно разумно предложение, защото ние в крайна сметка освен да се грижим за сектор енергетика, ние все пак трябва да не правим и резки движения в една област, която е традиционна за българската икономика, селското стопанство и най-вече оранжерийното производство.
Благодаря.в
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Ерменков.
Други изказвания? Аз като вносител искам да кажа само, че сме се опитали те да излязат от обхвата, но може би Вие искате да го прецизирате за всеки случай, да не би случайно някой да попадне.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Точно така.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Разбирам. Други изказвания? Господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Аз все пак искам да получа някаква информация на базата на какво е съставен този текст. В него има определено ограничителни параметри. Единият е годишни приходи над 5 милиона. Вторият е определяне, че електроенергията не трябва да превишава 35 на сто от общите годишни приходи, за което разбирам логиката. Защо обаче трябва да са 35, а не 25 или 40 също бих желал да науча.
Трето, създава се една абсолютна неравнопоставеност, която е нелогична и противоречи на духа на закона, който би трябвало да прилага норми, еднакви за абсолютно всички участници в енергийния пазар. В случая се създава разделяне между тези, които създават, произвеждат електроенергия от високоефективно комбинирано производство, паралелно със създаването на топлинна енергия, с други думи, топлофикациите. Те се отделят. За тях не важат тези ограничения, а за останалите важат. Аз питам защо.
Ясен е случаят с „Видахим“, който стана скандално известен. Явно е, че за това се въртят нещата. Никакви не са ми и не ги познавам, нямам нищо против ако те, примерно, нямат друго производство, а само ток правят, нека да бъдат ограничени, обаче не виждам защо трябва да създаваме някакъв преференциален щадящ режим за топлофикациите. От гледна точка на закона няма никакво значение дали това са битови потребители или не. Законът за енергетиката третира фактически условията за дейност и създава съответните правила в енергетиката като цяло.
Излишно е да се разпростирам в обяснения, че енергетиката на България в момента е и продължава да бъде в тежко състояние. В тази връзка, след като бих желал да получа обяснения за 5-те милиона, за 35%, но бих препоръчал на всички уважаеми колеги да извадим текста за производителите на топлинна енергия. С други думи, да отпадне този текст на производители, които не осъществяват, примерно, са снабдявани с топлинна енергия, на битови клиенти. Това да отпадне и да си го сложим: като ще бъде норма, да бъде за всички. Иначе ставаме уязвими, ставаме изключително неубедителни, да не кажа подозрителни.
Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Симеонов.
Други изказвания? Господин Димитров. Аз като вносител после си запазвам правото да добавя нещо.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ние в последната година и повече се опитваме да запушим дупките в енергетиката и едно от добрите неща, които се виждат е, че по тези въпроси взимаме решенията с голямо мнозинство. Аз се надявам отново да бъде така.
По конкретните текстове на работната група. Аз съжалявам, че не дойде господин Симеонов. На работна група много дълго разсъждавахме и аз поставих въпроса на какви нива да бъдат фиксирани праговете. Ако вземем всички заводски централи в България - това е справка, която КЕВР с подготвили – и отнесем средния дял на преференциалните приходи от продажба на ток към общите продажби, се получава един процент 18 и нещо, средно, тоест, 35 е два пъти повече. Това е един от моделите за фиксиране на праг. Получаваш средния праг и единият подход е да фиксираш много близо до този среден процент, другият подход е да кажеш, че понеже са възможни вариации /както господин Ерменков каза, че се притеснява за определени предприятия/, да фиксираш коефициент два пъти по-висок от средния и да кажеш: всичко, което вече е два пъти над средното, започва да изглежда отклонение от някакво равновесно положение.
Както аз разбирам нещата, идеята на заводската централа е тя да обслужва завода. Това е идеята на заводската централа. Към нея има завод и работи за него, доставяйки му енергията, с която да функционира. Когато има централи, на които приходите са им изключително от продажба на ток на преференциални цени, това изглежда някак си нерационално, колеги, разбирате. Получава се 35, като средният коефициент от 18 се умножи по две. За да сме сигурни, че няма идеята да придобие обратния характер, в смисъл, да се окаже забранител. Това е един от моделите на решаване на такъв въпрос.
Защо 5 милиона? Решихме, че 5 милиона е праг на същественост. Все пак става въпрос за по-големи участници на пазара. В крайна сметка, уважаеми колеги, целта е следната. Аз съм съгласен с това, което каза господин Симеонов, че българската енергетика, макар и с всички мерки, които предприехме и всички наши усилия, нека да видят хората от малките фотоволтаични централи - сега имаме друга ситуация. Тоест, следвайки вашата логика, ако сега вземем това решение, трябва да дойдат тук на вашите места … заводските централи да задават същите въпроси, защото това правим в момента. Вие трябва да разберете, че за да не допуснем нарастване цената на тока за българските граждани и за българския бизнес, ги взимаме тия решения. Нямаме нищо против вас или против заводските централи, против който и да било – с вас не се познаваме, и с тях не се познаваме; просто трябва да вземем решения, които не позволяват нарастване на цената на тока по много причини, включително за да не пречим на икономическия растеж. Тоест, опитваме се да взимаме аргументирани, справедливи решения. Това искам да ви кажа.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Димитров.
Господин Недев.
ГЕОРГИ НЕДЕВ: Ще започна изказването си с това, че в България има национална политика за подкрепа на комбинирано производство на електро- и топлоенергия. Тази национална политика се базира на директива 2004/8 ЕС и тя е транспонирана в българското законодателство чрез Закона за енергетика и редица наредби покрай това. Това, което се предлага, да бъдат включени и топлофикациите, означава 100% от топлофикационните дружества да попаднат в обсега на това, което е идея на законопроекта. Тоест, абсолютно всички топлофикации ще произвеждат и няма да им се заплаща високоефективното производство. Това го няма никъде в Европа. Това ще бъде нарушение на задължението на България за стимулиране на високоефективното производство. За всички топлофикации бяха наложени редица рестрикции, и то правилно. Бяха взети мерки така, че да няма нарушение на законодателството и ако ние продължаваме в тази посока, нито една от топлофикациите няма да може да съществува. Аз и преди съм имал възможност да се изкажа и да кажа, че това ще бъде социален взрив. Това не е толкова просто. Плюс това, ние продължаваме по този начин да показваме на Европа, че погазваме директиви, закони във вид на директиви, които действат в целия Европейски съюз.
Смисълът на това, което предлагат вносителите, ако правилно аз го разбирам, е да се елиминират точно неправилни действия по отношение на това, че някои се възползват от възможността и по някакъв начин, необясним за мен, успяват да представят невисокоефективно производство като високоефективно такова. Това е единственият смисъл на предлагания законопроект и аз бих го подкрепил. Така че, категорично не съм съгласен топлофикационните дружества да бъдат включени, тъй като по този начин, повтарям, ние ще нарушим редица европейски директиви. Необяснимо е за мен това, просто не зная каква е логиката на това, което се казва – всички да бъдат еднакви, всички да бъдат под един знаменател и да оставим заводските централи да продължат в този смисъл да работят тогава.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: И аз да кажа като вносител, ще Ви дам възможност за реплика, господин Симеонов. Само да допълня и господин Димитров, дори и господин Недев – господин Димитров като съвносител защо има такива числа 5 милиона и 35 %. Аз ще го обясня по следния начин. ние взехме списъка, който ми беше предоставен от Комисията за енергийно и водно регулиране. В този списък са дадени всички заводски централи. Дадени са оборотите, дадени са и процентите, които представляват приходите от електрическа енергия към съответния оборот. С цел, което господин Ерменков защити, да изключим именно така наречените оранжерийните парници, фактически сме сложили точно тези числа, именно тези 35%, така че и 5 милиона – изключват именно тях. Заради това сме се спрели на този начин.
Относно топлофикациите, освен тази директива от 2004 година искам да ви кажа, че ако ние не насърчим по някакъв начин това производство, то в един момента може да се окаже, че всички ще се греят на въглища и няма да ви кажа, че и екологични норми няма да можем да постигнем – ние и без това сме едни от първите в Европа по прахова замърсяемост, да не кажа, социалното недоволство, което ще се породи от уволнението на много хора, и мога да кажа, че може да се застраши и енергийната сигурност. Мога да развия тая теза, но мисля, че не е нужно. Така че това слагам още като аргумент.
Заповядайте, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ако позволите, едно несъгласие, първо, с духа, в който текат тук диалозите в дискусията. Духът винаги е бил технократски. Аз държа, господин Недев, специално Вие да говорите с цифри, а да не говорите с общи приказки какво насърчава Европейската комисия, защото ако влезем в тая посока, влизаме в нашето предложение за нашия законопроект, който още не сме го внесли, но ще го внесем и следващия път ще го гледаме вероятно или по-следващия, в който изискваме спазването на насоките на Европейския съюз, които имат по-висша сила, отколкото директивите на Европейския съюз. Вие цитирате директива. Аз Ви казвам, че в момента ние сме даже в нарушение и ще го видите в законопроекта, който сме внесли, по отношение на неспазването на насока, че от 1 януари 2016 г. цената не трябва да се изплаща цялата, а трябва да се изплаща премия, а всички топлофикации, ВЕИ-та да се продават на свободния пазар, да си получат по 70 лева, колкото е цената и вече държавата, съответно НЕК, ще им изплати горницата, което много ще промени ситуацията във финансово отношение. Ето една насока, която не се спазва. Да не се отклоняваме.
Сега – конкретно. Аз искам да знам искате ли да кажете Вие на всички нас, че топлофикациите произвеждат повече от 35% от общото количество от приходите фактически го формират чрез електрическа енергия – явно това искате да ни кажете. След като Вие казахте, че всички топлофикации трябва да спрат, от това следва, че те наистина получават приходи повече от 35% от общите си приходи. Добре, не мога да разбера откъде накъде ще поставяме някакви ограничения на заводските централи, топлофикациите ще ги слагаме в някакъв преференциален режим, след като не чух, извинявайте, никакви аргументи от Вас, никакви цифри не чух. Защо например действията биха били, както Вие ги определяте, като неправилни, неправилни действия едва ли не в нарушение на европейските директиви. Няма такова нещо. Всеки си съществува на свободния пазар на конкуренцията, доказвайки своето право да съществува чрез своята работа. Така е и във всяка фирма, така е във всеки бизнес Тези топлофикации нали са частни дружества. Вие разбирате ли какво предлагате сега? Да насърчаваме неефективността на топлофикациите, да насърчаваме прекалените разходи, които правят, да не се контролират и фактически единствената тенденция, в която да се развива енергетиката, е в увеличаване на разходите, без да има някакъв оздравителен ефект от нашите законодателни мерки, които се опитваме да правим. Аз не съм съгласен с това.
Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Симеонов. Може би господин Недев?
ГЕОРГИ НЕДЕВ: Да, длъжен съм да отговоря. Първо, не зная за какви цифри говорим. Това, че казах, че всички топлофикации попадат – да, действително те попадат, над 35%. Това е затова, защото през последните години във всички топлофикации в България – и частни, и държавни, господин Симеонов, има и държавни – се взеха редица мерки за повишаване на ефективността и това беше целта на преструктурирането и преоборудването, ако щете, на всички тези дружества. Пак повтарям, това са и държавни, и частни дружества. Тоест повишавайки ефективността на своето производство, те постигнаха високоефективно производство, което е много над 35% по съществуващите методики на определяне на това високоефективно комбинирано производство.
Ако ние днес вземем това решение, което Вие предлагате, това означава от 1 юли всички топлофикации да спрат. Това е едно. Сега е лято, може би ще го понесем, но зимата няма да е така.
Второ, аз съм напълно съгласен с Вас, че има насоки на Европейския съюз за начина на определяне на преференциите или държавната помощ за високоефективно комбинирано производство. Само че, господин Симеонов, аз виждам, че Вие днес внасяте допълнителен законопроект. На него ще му дойде времето и ние щи го разгледаме и може би Вашите предложения ще бъдат приети. Може да не е едно към едно. Да, целта на насоките 2014-2020 г. е да няма пряка държавна помощ в тоя й вид, в който съществува в България, а да има държавна помощ в някакъв друг вид, стимулирайки свободния пазар на електроенергия. Искам да Ви кажа, че много бързате с Вашето предложение да отрежем възможността на топлофикациите да работят от 1 юли. Съгласен съм, че трябва да настъпят промени в начина, по който се стимулира топлофикациите дружества, но категорично не съм съгласен това да става по начина, по който Вие предлагате, от новия регулаторен период. Нека приемем измененията, които предлагате в Закона за енергетиката и тогава вече тези топлофикации, щат – не щат, ще минат на един друг режим за стимулиране и за държавна помощ. В момента не сме готови да приемем Вашето предложение.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Недев. Други? Заповядайте, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря, господин председател. Аз имах въпроси, по които частично Вие и Мартин Димитров като вносител говорихте, но все пак искам да споделя няколко неща.
Първо, господин Димитров, радвам се на тези разсъждения, на един такъв изявен десен неолиберален икономист, за тези изключително „пазарни“ – в кавички – мерки, които предлагате няколко пъти. Казал съм Ви, че Ви пазим място и при нас – тези мерки са един път към Левицата. Това беше малко като за развеселение. Моята забележка, съжалявам, че господин Добрев го няма, но и към Вас, господин председателстващ, и към колегата Димитров. Първо, да си имаме малко повече уважение и доверие. Казвам го, тъй като считам, че представителите на БСП във всичките тези законодателни инициативи са имали една изключително последователна позиция и сме подкрепяли всички законодателни мерки, регулиращи сектора, така че да преодоляваме определени дефицити и натрупани решения. Затова за мен беше поне малко изненадваща появата на такъв тип текст в един законопроект, който на първо четене не отваряше тази тема. Знаете, че и колегата Ерменков е участвал в работната група, знаете, че е подкрепил тези предложения. В това няма нищо лошо, но Вие сте представители на това мнозинство, което съвсем скоро прие един законопроект за нормативните актове, който знаете, че касае една задължителна част към законодателните решения, да бъде и оценка на въздействието на тези решения.
Аз разбрах, че Вие сте били водени от експертна информация от комисията и затова молбата ми е следната. Казахте, че сте гледали списъка, обхвата на засегнатите предприятия. Малко повече все пак бих поискал информация какъв ще бъде ефектът като суми, какъв ще бъде ефектът от влизането на това решение. Искам да ви кажа, Вие знаете, че тези ограничения на и на ВЕИ-тата, и на високоефективното комбинирано производство, започнало още от времето – тук е и министър Стойнев – и сме вървели в тази посока, но някак си ми се иска когато правим тези крачки, да имаме възможност за един по-сериозен и обстоен анализ. Понякога, водени от най-добри намерения, маса пакости създаваме. Това ми е опасението, когато се появява такъв тип предложения, защото знаете, че ние дадохме възможност това производство да бъде ограничено, да бъде приведено в съответствие с изискванията на високоефективното производство, но се оказва, че това не работи. Просто беше добре да ни се каже: това не работи, тук срещаме затруднения, дайте да видим как да преодолеем това и виждате, че политическата воля е в това направление, в тази посока. Затова просто искам да изразя това, тъй като Комисията по енергетика мисля, че е работила в синхрон с тези неща, но нека да чуем малко повече аргументи.
Възникна ми един такъв въпрос: като сте гледали и праговете и обхвата на тази мярка, ние скоро обложихме тези производители с 5%. Тези 5%, така записан текстът, как ще си ги броим? – 35% от приходите от електроенергия, а ние 5% от тях ги облагаме. Това отчитаме ли го, по някакъв начин ще го прецизираме ли, или го оставяме така, както е записано? Просто исках да чуя.
Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Бойчев. Преди да дам думата на господин Димитров да обяви ефекта, само искам да кажа, че благодаря, да, абсолютно сте прав. Приемам го в духа на комисията, който досега е изграден. Приемам забележката Ви. Наистина, малко екстрено се получиха тук нещата във връзка с този закон. Категорично това не е за да обираме лаврите, а да изпратим някои кривици, които се оказа, че се появиха в Комисията за енергийно и водно регулиране. Това, което приехме като дух заедно с вас, с всички вас имам предвид, в един момент може да се окаже за този ефект, че поради обжалване ще се получи обратен ефект, за който господин Димитров ще каже. Господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря. Първо, и аз в едно изречение ще отговоря на шегата. Господин Бойчев отдавна пази място за Вас, но само за Вас от БСП, други не искат. Връщам се към технократския тон, защото винаги е бил такъв на тази комисия. съжаляваме, че не дойдохте на работната група. Имаше много дълга дискусия. Господин Николов беше, господин Добрев, господин Недев и господин Бойчев мисля, че беше. Аз зададох въпроса на КЕВР именно за ефекта. Това, което те ми казаха, цитирам по памет (което означава, че малка грешка е възможна), е около 43-44 млн. лева ефект от мярката, което знаете, че е съществен ефект. Основната мотивация, която имаше работната група да подкрепи тези мерки, са мерки, които затварят пробойни в енергетиката и тяхната важност е да не се допусне повишаване на тока - това веднага го разбирате.
Иначе сте прав за това, че това са предложения, които би трябвало да бъдат внесени по друг ред и да има по-дълго обсъждане. Тук съм напълно съгласен с Вас. Но при мен винаги мотивацията е следната. Ако може да се вземе едно правилно решение, то да бъде взето. Общата ни цел трябва да бъде, и тя в случая не е нито дясна, нито лява, общата ни цел трябва да бъде да бъдат запушени пробойните в енергетиката, така че да се спре, доколкото ни стигат силите и възможностите, нарастването на цената на тока и за битовите потребители, и за бизнеса.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря. Други народни представители искат ли думата? Не. Министерството иска ли да каже нещо? Госпожа Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Ще кажа нещо странично, от процедурен характер. Вие изразихте съжаление, че не цялата Комисия по енергетика е присъствала на заседанието на работната група, нали така, господин Димитров? Нека и гостите да знаят, че съвещанието на работната група беше съобщено в понеделник вечерта - мога да ви покажа съобщенията, които получих, за вторник в 15 часа. В един сезон, когато празничният календар на държавата е особено интензивен, когато има празници на розата, чествания и т.н., народните представители са по регионите си, разговарят с кметове, вие точно тогава намерихте за необходимо да проведете работна среща. Как да дойдем ние от оня край на България? Аз бях казала на Вашата секретарка, след като получих съобщението, че не е това начинът да се работи по законите. Надявам се, че ще избягвате друг път да насрочвате заседания на работни групи, на комисията в почивни дни, и то в празнични дни, когато народните представители, 90% от тях поне, са ангажирани с общините и регионите, от които са избрани.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Абсолютно сте права, госпожо Ташева. Напълно споделям това, което казвате. Надявам се, че няма да се получи. За съжаление, форсмажорността тогава – до понеделник мисля, че беше срокът за подаване на промени – явно тогава са събрани и не е имало възможност по-рано да бъде обявена комисията, но това абсолютно не е извинение. Абсолютно го приемам това като правилна забележка.
Министерството иска ли думата? Заповядайте.
ЖЕЧО СТАНКОВ: Благодаря, господин председател. Действително по време на работната група се проведоха доста конструктивни дискусии. Въпреки че темата беше насочена повече към независимия регулатор, то министерството беше изискало и предварително информация за точния ефект – 43,6 милиона, ако трябва да бъдем по-конкретни, е сумата, която ще окаже влияние с приемането на този законопроект. Така че Министерството на енергетиката изразява своята подкрепа на законопроекта в този му вид.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря. По предложението на господин Ерменков само да кажете имате ли някакво отношение – "за" или „против“?
ЖЕЧО СТАНКОВ: Първо, по предложението на господин Симеонов, понеже действително в момента се запознаваме, даже юристката до мен го чете, ми е трудно веднага да взема отношение, понеже трябва да се запознаем в детайли.
За топлофикациите първата реакция и на експерта от министерството беше, че може да окаже влияние веднага върху ценовото решение на топлофикациите, именно, да оскъпи крайния продукт топлоенергия към крайните потребители, излизайки на свободния пазар, именно, на енергията, понеже веднага топлофикациите ще попаднат в тази хипотеза на закона.
На базата на предложението на господин Ерменков, ако не се лъжа, мисля, че има действително такива земеделски производители, които попадат. Това би се отразило негативно във всички случаи на тази продукция, която те произвеждат.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Предлагам да преминем към гласуване.
Господин Иванов.
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ /КРИБ/: Благодаря Ви. Благодаря на народните представители, които са тук. КРИБ, който представлявам, подкрепя така направените предложения за изменения в закона, защото ние виждаме в тях един пореден опит да се внесе ред в системата, предсказуемост, законност и заедно да запушим пробойните. Не е тайна, че от около година се мъчим да въведем ред в системата, да намалим дефицитите, да ги сведем до един баланс и може би един хубав ден да излезем и на печалба. Аз лично искам да ви благодаря, защото бидейки чест гост тука, точно в технократски дух сме намирали добри решения заедно всички. Надявам се, че и днес ще бъде така.
За да не бъде приеман всеки ден закон за изменение и допълнение на предишен закон, Intuitu personae, днес за „Видахим“, утре за друг, за нас е прекрасно, че най-сетне се предлага да има някакъв ясен законов праг. Под него всеки работи, над него ако работи, му се плаща, само че не по преференциални цени. Иначе няма да се учудя, ако утре нов или стар инвеститор реши да когенерира нещо животоспасяващо и под мотото „дай да спасим живота на застрашените“ 90% да прави ток на ония цени, а другото може и да не разберем кой е, чий живот е спасен. Така че, приветствам тази инициатива. Тук ако това не се случи, губещи ще бъдем всички. Искам да разсея мита, че това – от досега губещо, е само голямата индустрия. Губят всички икономически оператори, губят и домакинствата, а те са или наши работници, а всички са ваш електорат, независимо коя политическа сила ги припознава. Така че, защитавайки интересите, ще защитим интересите на всички.
За мен е хубаво, че това се случва в един много интересен ден. Вчера Германия, която навремето повлече крак и може би благодарение на тях тръгнахме и ние да присъединяваме и да включваме ВЕИ-та повече, отколкото трябва, реши, че и там трябва най-сетне да се сложи ред. Ще има праг за нови мощности за обем производство, но ще има и праг на присъединяване, защото и те отчетоха, че цената на тока е толкова висока, че вече не им харесва и че системата е задръстена. Така че, може би и ние най-сетне трябва да направим същото.
По отношение на цифрите, 35 – макар че ние бихме харесали повече цифрата 20, защото прилича на цифрата, която е отделена за ДДС – в крайна сметка резон. Но това го оставяме във ваши ръце да решите. Ние бихме живели и с 35%.
Последно, по отношение на оранжериите, действително има резон, но има и такива, които сме ги хващали заедно с другите работодатели, на които юли месец когенерациите работят на пълна мощност - една е, но другите заслужават действително внимание и бихме приветствали един такъв подход.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви, господин Иванов. Давам думата на другите работодателски организации.
БОЖИДАР ДАНЕВ: Благодаря Ви, господин Николов. Аз ще говоря по три точки, ако обичате.
Първо, искам да информирам уважаемите народни представители, че само 11 на сто от българските граждани ползват топлоенергия. Тоест, всички останали потребители на електроенергия субсидират ползвателите на топлоенергия. Това е факт – 11 на сто.
Втори момент. Неефективността на топлоподаването което е известно на всички, сравнете централите, които са на комбинирано, високоефективно на ЕОН или на „Солвей“, сравнете го с топлоцентралите – спира технологическия прогрес в тези централи, там не се инвестира. Чрез високата цена се покриват загубите. Докато ние ги поддържаме със субсидирана цена на електроенергията, никой няма да подобрява технологическото равнище на тези централи.
Третият момент, на който искам да обърна внимание на уважаемите народни представители, винаги тези числа, които са 35 или 15 на сто, всякакви неща, крият в себе си потенциални опасности. И аз ви моля уважаемите господа народни представители внимателно да го съобразят и със Закона за акцизите, защото всеки праг, тъй като акциз се плаща за единия вид енергия или за другия вид енергия, знаете. Така че, дайте да не създаваме колизии в законодателството и след това да се налага да пипаме Закона за акцизите.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Заповядайте, г-н Желязков.
ИВЕЛИН ЖЕЛЯЗКОВ /Асоциация на индустриалния капитал в България/: Тук съм, за да изразя мнението на нашата организация, което съвпада с това на колегите. Ние подкрепяме този проект. Искам да кажа само две неща на уважаемите народни представители.
Да, акцентът е, че става дума за високоефективно производство. Високоефективно, но за кого? За непазарни практики, за една малка част продавачи. За всички останали обаче, за голямата част – и за бизнеса, и за гражданите – това е антиефективно производство, то не е високоефективно.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви. Предлагам да минаваме към гласуване.
Предложението, което господин Ерменков направи и аз предлагам ако се приеме, юристите към комисията да изготвят подходящия текст под условие, предлагам да го подложим н гласуване. Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Гласуване: „За“ – 12 гласа, „против“ няма, „въздържали се“ – 2 гласа.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Предложението е прието.
Предлагам да гласуваме предложението на господин Симеонов. Господин Симеонов, имате ли конкретен текст?
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Да отпадне текстът „които не осъществяват пренос и снабдяване с топлинна енергия на битови клиенти“.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Това е ясно. Даже бих намалил процента - средния от 35 на 18%. Средният, като е 18%, защо да не остане 18%? Да се стимулира НЕК. Догодина всичките ще бъдат към 34-35, да знаете.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Предлагам го поради факта, че 35% беше предложено във връзка със земеделските производители. Щом се прие този текст, аз предлагам в зала да се изчисли вариантът и да се предложи в зала и наистина да се намали този процент. Аз съм за, но тук нямаме експертно становище. Затова ако трябваше, да се съберем комисията още веднъж. Това го оставяме като под условие, абсолютно съм съгласен с Вас, господин Симеонов.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Една процедура. За да не поставяме колегата Симеонов в подобно положение, само да изключим всички, господин Симеонов, ми се струва малко прибързано. Има логика във вашата посока на предложенията. Вие предлагате съвсем конкретен законопроект, който ще разглеждаме. Нека да не го подлагаме сега на гласуване.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ние за него не говорим въобще. Аз само по този текст.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Да, но нали тези отношения искаш да ги разпишем по-добре и във вашите предложения.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Само че шест месеца след това не можем да променим тези.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Няма такова ограничение.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ако се отхвърлят, а ако се приемат?
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Защото има неща, които бихме искали да подкрепим, но не така бланкетно всичко.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Аталай, заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Това, което се разглежда в момента за високоефективното комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, надвишаващи 35 на сто от общите им приходи, след предложението на господин Симеонов да изключим земеделските производители, всъщност за 18-те процента, бих предложил наистина в тази насока 35-те процента да отпаднат, и то да вземем решението от тука вече. Цялостната идея е ведно с 35-те процента да дадем възможност на земеделските производители да се възползват от високоефективното комбинирано производство.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Все пак, да не стане на ангро и в един момент да се получи някакъв проблем, затова ако искате, нека да го оставим това като отворен въпрос.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Решаваме ли да премахнем кръстосаното субсидиране, или не решаваме? Това е основният въпрос. Ако решаваме да се премахне, защото дотука кръстосаното субсидиране явно съзнателно беше наложено дотука. Ако ще го махнем това нещо, значи философията е съвсем друга, дайте да го премахнем и да приключим с този въпрос. Даже имате защита това, което сте предложили за оранжериите, да остане.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз предлагам солономоновско решение, мисля. Да оставим въпроса с процентите. Аз съм съгласен да ги разискваме и да ги намалим или да ги премахнем, но все пак нека да ги о гледаме чисто експертно и да вземем допълнително решение, може би малко преди гласуването на второ четене. Във връзка с кръстосаното субсидиране, не съм погледнал целия закон, господин Симеонов, но всъщност това е част от духа на това кръстосано субсидиране, което аз лично подкрепям и също може да погледнем да видим текстовете, така че мисля, че там е редът да говорим за това кръстосано субсидиране. Така че предлагам да гласуваме. Предложението на господин Симеонов, ако държи на него?
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Да.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Той държи на него, и да оставим въпроса с конкретните проценти за допълнително уточняване.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, във връзка с това се обръщам към Министерството на енергетиката и към Комисията за енергийно и водно регулиране, които нямат представител на това заседание да ни върнат една експертна оценка какъв би бил ефектът, ако тези 35% ги намалим на 20%, каквато идея имаше и господин Симеонов, и ние сме мислили също какво би станало. Нека и този сценарий да го имаме оттук нататък, за да може да преценим и ако трябва, в зала, може да направим и още едно заседание на комисията, кой е най-добрият вариант от гледна точка на затваряне на пробойните в енергетиката.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Колеги, две изречение по повод на топлофикационните дружества. Да, вярно е, че само 11% от населението на България са централно топлофицирани, но те – част от тях нямат друг шанс в момента, защото живеят в блокове, които са централно топлофицирани и нямат друг вариант. Това, че навремето тази система е била изградена така не означава, че днес те трябва да пострадат заради решения, които ние ще вземем заради кръстосаното субсидиране. Все пак ние защитаваме не само тези, които са извън топлофикациите, а и тези, които са от топлофикациите. Трябва да направим една комплексна оценка. Тук, между другото, се солидаризирам с това, което каза господин Бойчев, че тази тема е достатъчно сложна и дълбока, за да я решаваме ад хок сега в момента. Предлагам наистина в едно много бързо следващо заседание да разгледаме въпроса с топлофикациите, за да можем наистина да въведем и там някакъв ред, защото знаем сега как стоят нещата.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз предлагам да прекратим дискусиите. Предлагам да се гласува предложението на господин Симеонов за отпадане на високоефективното производство на топлофикационните дружества. Нали така?
МАРТИН ДИМИТРОВ: При тези критерии.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Да.
Който е за, моля да гласува.
Гласуване: „за“ – 3 гласа, „против“ – 1 глас, „въздържал се“ – 12 гласа.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Не се приема.
Мисля, че има консолидация във връзка с това, процентът да се разгледа допълнително, да не го гласуваме това, а на експертно ниво да изчакаме резултати. Сега предлагам да се гласува новият § 1 в едно с предложението на господин Ерменков, което вече гласувахме, което е под условие. Моля да гласувате § 1, което предлага работната група, плюс предложението, което гласувахме на господин Ерменков – под условие. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: „за“ - 14, „против“ – няма, „въздържали се“ – 2 гласа.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Предложение на народните представители Таско Ерменков, Жельо Бойчев и Драгомир Стойнев. В § 1, т. 1 се правят следните изменения и допълнения… Работната група не подкрепя предложението. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 1, който става § 2. Всъщност § 2 е заключителна разпоредба. Моля вносителите за изказване – заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин председател, уважаеми колеги, съвсем накратко, тъй като по време на обсъжданията и в комисия на първо четене, и в зала на първо четене имахме достатъчно време обстойно да изразим нашите основания за това, което правим като предложение. Аз ще го обобщя в едно изречение. Искаме равнопоставеност между държавната и частната собственост в областта на т.нар. транспортиране на енергия, защото за това става въпрос, нищо повече. Това е предложението ни. Ваше право е да го приемете или да го отхвърлите.
Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Ерменков. Дискусията е отворена, заповядайте. Някой иска ли да се изкаже по предложенията? Няма.
Искам да кажа аргументи, които казах и на първо четене. Аз лично се притеснявам, че ще бъдат нарушени, първо, Законът за насърчаване на инвестициите, второ, междуправителствените споразумения в тази връзка и може да бъде заведен арбитраж срещу нас именно поради приемането на този текст. Иначе аз лично, чисто морално, го подкрепям.
Госпожа Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Необходимо е да подкрепим този текст, защото без него ние фактически дискриминираме единия вид собственост в полза на другия. На миналото заседание господин Кирилов спомена, че ЕРП-тата, защото за тях става дума, щели да сезират арбитражен съд за нарушения на, цитирам, международна конвенция за инвестиции и т.н. Оказа се, че такъв документ няма. проверих. Има конвенция от 1957 година, подписана в Ню Йорк. Мисля, че България се е присъединила към нея 1961 година и нищо в нейния текст /аз не съм международен юрист, но помолих да ми разтълкуват/, нищо в нейния текст не предвижда България да бъде осъдена, ако някое от ЕРП-тата реши да се оплаче, позовавайки се на тази конвенция. Тоест, нека да не цитираме несъществуващи международни документи, както и безсмислени аргументи. Няма никакво основание ЕРП-тата да бъдат пощадени или, както колегата Тасков много удачно се изрази, няма никакво основание да щадим услугата електроразпределение, а да товарим услугата пренос. Става ясно на целия народ, на цялото общество, че ние фактически угодничим законодателно пред ЕРП-тата, защото са чужди и частни и предпочитаме да доим собствената си енергетика, да тъпчем собствения си интерес. Аз мисля, че „други аргументи“, освен тази конвенция в Ню Йорк от 1957 година, не биха могли да се изтъкнат и тъй като този аргумент е невалиден, призовавам народните представители да приемат предложенията.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо Ташева. Без да претендирам въобще за правилност на моите юридически изложения, може би не трябва да ги правя, но ние сме членове на Световната търговска организация. Мисля, че в споразуменията, които сме подписали там, има такава точка – има Закон за насърчаване на инвестициите, има и двустранни споразумения с държавите във връзка с насърчаване на инвестициите. Това ме притеснява. Не знам тази конвенция, наистина сте права, но ако искате, първо да чуем министерството, може да дадат повече аргументи. После да Ви дам думата?
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Реплика. Законът е за насърчаване чл. инвестициите. Законът не е за насърчаване на чуждите инвеститори и ограбване с по 17 или 13 милиона годишно на българските инвеститори, защото и те са инвеститори. Нали така? Имаме, мисля, чл. 19 от Конституцията, който казва, че икономическият живот в България протича в условията на равнопоставеност и се базира на свободната стопанска инициатива. Никой не им е обещавал, че ние ще си тъпчем Конституцията и законите, за да могат те да трупат спекулативни печалби. Такава норма не съществува.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Тук съм напълно съгласен с Вас, госпожо Ташева. Давам думата на господин заместник-министъра, господин Жечо Станков. Заповядайте.
ЖЕЧО СТАНКОВ: Във връзка конкретно с документите, които бяха цитирани, това, върху което са стъпвали в момента дружествата, са били договорите между Република България и Република Австрия за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, ратифициран със закон от 38-ото народно събрание и същият с Чешката република, отново ратифициран от 38-ото народно събрание. Така че, тези два документа са основанието, за което е ставало въпрос през цялото време.
Като допълнение бих искал също да спомена, че Министерството на енергетиката в насока развитие на битовата газификация работи доста усилено, така че газоразпределителните дружества на териториите на общините, които имат лиценз, получен от Комисията за енергийно и водно регулиране, също до някаква степен разглеждайки и техните защитени бизнес модели, ще навредим на техните инвестиции, доколкото направеният анализ за Електросистемния оператор и за „Булгартрансгаз“, дори и след направените вноски, това няма да се отрази на тяхната инвестиционна програма. Тя ще бъде изпълнявана в пълния си размер.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Много Ви благодаря. Други народни представители? Не виждам. Преминаваме към гласуване.
Първо предлагам на гласуване неподкрепените от групата предложения на господин Таско Ерменков, господин Жельо Бойчев и господин Драгомир Стойнев за изменение на т. 1 на § 1. Който е за предложението на тримата народни представители, моля да гласува.
Гласуване: „за“ – 6 гласа, „против“ – няма, „въздържали се“ – 7 гласа.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Димитров, Вие ще прецените дали ще влезе. Става дума за предложението на господин Ерменков, господин Бойчев и господин Стойнев за облагане на електроразпределителните дружества.
МАРТИН ДИМИТРОВ: По принцип съм за това облагане, но много юристи казаха, че има опасност България да бъде осъдена, което ме кара да гласувам „въздържал се“ на този етап. Но ако видя юридическа обосновка, че България няма да бъде осъдена при внасяне на такъв текст, ще го подкрепя.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Димитров. Да разбирам ли, че сте „въздържал се“?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Да, гласувам „въздържал се“.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Получава се 7 на 6 гласа и предложението не е прието.
Предлагам да гласуваме предложението на работната група за § 2, заключителна разпоредба. Има ли изказвания по предложения текст? Няма. който е за, моля да гласува.
Гласуване: „за“ - 14 гласа, „против“ – няма, „въздържали се“ – 2 гласа.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Пропуснал съм, че § 2 става § 1 поради неприемането на това предложение. Ще помоля да гласуваме предложението § 1 по вносител /което става § 2/ да се приеме. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: „за“ - 8 гласа, „против“ – 4 гласа, „въздържали се“ – 2 гласа.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря. Предложението е прието.
Работната група предлага да се създаде § 3.
§ 3. Започнатите до влизането в сила на този закон производства за регулиране на цените за продажба на топлинна енергия и за определяне на цени по чл. 33, ал. 1, се прекратяват при наличие на условията по чл. 30, ал. 4.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Тоест, няма преференциални цени.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Точно така. Моля да гласувате § 3. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: „за“ – 12 гласа, „против“ – няма, „въздържали се“ – 2 гласа.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 4. Моля да гласуваме предложението на работната група. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: „за“ – 11 гласа, „против“ – няма, „въздържали се“ – 3 гласа.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Предложение на народния представител Делян Добрев, Валентин Николов, Александър Ненков и Мартин Димитров. Работната група подкрепя по принцип текста на предложението. Работната група предлага да се създаде § 5.
„§ 5. Законът за ограничаване изменението на климата се представят следните изменения:
1. В чл. 57, ал. 1 в текста преди точка 1, думите „71 на 100“ се заличават.
2. Чл. 58 се отменя.“
Има ли предложения по този текст? Няма. Гласуваме предложението на работната група. Който е за § 5, моля да гласува.
Гласуване: „за“ – 14 гласа, „против“ – няма, „въздържали се“ – няма.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Законът е приет единодушно. Благодарим много. Благодарим и на министерството. Ако искат, може да останат за изслушването.



ПО ТОЧКА ВТОРА - Разни
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Заповядайте, давам ви думата. Кой ще говори? Може да изложите своите аргументи.
МИРОСЛАВ ТОШКИН: Здравейте. Представител съм на Инициативния комитет на малките производители, които бяха засегнати с § 18. Засегнатите фирми са 273 – малки компании с обща инсталирана мощност 23,47 мегавата. Общото производство, което ние ще произведем за 2016 г., е 32 393 мегавата, или 0,08% от общото производство на електроенергия в България. Ние сме тук, защото след промяната с гласуването на § 18 преди десет месеца комисията, улисана в спасяването на НЕК, мисля, че залитна със съкращаването на цените на субсидираните по европейските програми централи. Ние не отричаме факта, че централите са получили субсидия, но искам да кажа, че дори тези централи да бяха получили 100% субсидия, цената, която беше определена с § 18, не може да покрие оперативните разходи. това са слънчеви централи, те произвеждат от слънчевата светлина, но искам да кажа, че киловатчас произведена електроенергия от тях, не е с нулева себестойност. За съжаление, цената, която беше определена, беше препратена с решението на § 18 и представлява цена, която не покрива оперативните разходи и оперативната себестойност, вследствие на което тези 273 централи произвеждат 32 000 мегаватчаса електроенергия, като формират оперативна загуба. Един вид, малките частни дружества субсидират голямото държавно дружество, което е силно затруднено и ние знаем, ние признаваме, разбираме и следим обществения дебат и политическия процес и желанието на комисията да спаси, да помогне и да излезе от това тежко положение, но искам да кажа, че това са съдбите на български граждани, български данъкоплатци, малки и средни предприятия и микропредприятия по районите и нищо повече. Ние не сме участници в големия процес.
Имам още много други аргументи, които мога да изтъкна, но това, което са основните ни искания, са: моля да се направи корекция на § 18 и да се върне за преразглеждане цената, която е дадена след субсидията, цена, която отразява получената субсидия, някаква работна цена, тъй като 273-те централи са 273 частни случаи. Макар че всички те са фотоволтаични централи, те имат различни оперативни разходи, всички тях ги обединява фактът, че имат високи фиксирани разходи, повече от 80% са присъединени на средно напрежение и трябва да покриват и поддръжките на присъединителните съоръжения. Въпросът е чисто икономически и експертен и нашата молба е: моля ви да пренасочите въпроса и да го дадете в ръцете на органа, който е овластен – КЕВР, да направи правилните изчисления и да получим една такава нормална цена, която да покрива оперативните разходи за единица произведена електроенергия и да покрива нормативно признатата възвръщаемост на инвестирания капитал от страна на бенефициентите. Говорим за инвестицията минус субсидията. Имаме някакво самоучастие, което, нормативно признато, има възвръщаемост. Това е нашето оперативно искане.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви. Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Аз винаги съм казвал, че когато бързаме да приемаме закони, за да спасяваме положението, някой път с мръсната вода изхвърляме и бебето от коритото и горе-долу мисля, че в дадения случай постъпихме почти по същия начин - ако си спомняте тогава и дебатите, които водихме. Наистина, според мен, изхождайки от основния принцип на Комисията за енергийно и водно регулиране за определяне цената на електрическия ток като разходоориентирана – знаете, че това е основният принцип при образуване на цената – хубаво би било, жалко, че тук господин Димитров го няма тук, който мина на обсъждането на първо четене на законопроекта, който току що приехме на второ четене – спомена, че той нямал нищо против това, но ако му били дадени съответните разчети в парламента и ние да вземем съответното решение въз основа на тези разчети. Мисля, че парламентът не е мястото, където се взимат ценови решения. Ние можем да определим принципите, по които тези ценови решения трябва да бъдат взети. Ние сме ги определили в един достатъчно нормален начин, ако до докоригираме малко, а именно, че там, където се дава европейска помощ, това не трябва да се признава за инвестиция, а оттам нататък всичко друго, което се вкарва като инвестиция, да бъде признато. Не сме ние хората, които ще трябва да определим каква част е инвестицията, която е по европейското финансиране, каква е онази част, която е собствено инвестиция.
В тази връзка аз също смятам, че бихме могли да работим по една тема, която колегите от сектора тук предлагат – да възложим на компетентния орган, който се занимава с ценообразуване, който се нарича Комисия за енергийно и водно регулиране, да определя цената за изкупуване на електроенергия, генерирана от тези централи и спазвайки именно тези основни правила, които се наричат разходоориентирана цена.
По този начин мисля, че от една страна, ние ще решим въпроса принципно, от друга страна, ще внесем някаква справедливост, защото наистина ако си получил европейски пари, няма как върху тях да търсиш някакви допълнителни привилегии като цена, и ще решим въпроса така и евентуално за бъдещи централи, които да бъдат изграждани, ако бъдат изграждани такива.
Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Ерменков. Някой друг иска ли думата? Госпожа Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Господин Тошкин, 273 са собствениците, или малките фотоволтаични централи?
МИРОСЛАВ ТОШКИН: Да.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Да речем, че това са 273 домакинства. Знаете ли колко е бройката на енергийно бедните в България? – 1 100 000. Те са станали енергийно бедни заради вашите преференциални цени - това не може да го отричате – за най-различни видове и основания за преференциални цени и дългосрочни договори и т.н., но вашият бизнес е един от основните фактори, за да бъдат сведени в 21 век над 1 милион българи до енергийна бедност. Ние тепърва ще искаме от министъра на енергетиката да даде дефиниция на това. Очакваме всякакви словесни перверзии, те да бъдат наречени енергийно провокирани, енергийно чувствителни и т.н., за да се скрие фактът, че хиляди домакинства например в момента не могат да си плащат тока. Идете в кипърските общежития в Люлин 1 и вижте как от 7-8 години хора живеят на свещи И: газови котлони – българи, не говоря за роми, 100-процентови българи. И сега вие искате от парламента да ви направи разходоориентирана цена и да ви гарантира справедлива възвръщаемост на инвестицията. Колко процента сте решили, че ще е справедливо за вас?
МИРОСЛАВ ТОШКИН: Не го решаваме ни, решава го КЕВР.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Това – първо. Второ, категорично не съм съгласна да се изхожда от разходоориентираната цена, защото ние бяхме свидетели – тук работи и временна комисия – колко лесно вие умеете да раздувате разходите за едно производство, в което вие нищо не влагате. Слънцето пече, ефектът си върви. Не се пляскайте по челото. Дайте сметка какви разходи имате, за да ви покажем ние как с облитане на фотоволтаичния парк с вертолет или консултантски договор на член на Надзорния съвет за 1 милион лева се раздуват разходи. Аз предлагам по-малко да театралничите тук, а да дадете точни сметки, които са проверяеми.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо Ташева. Господин Димитров иска да вземе думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз ви предлагам да се върнем на технократския конструктивен тон. Аз се виждах с един от вас – вчера разговаряхме и вие ми дадохте една папка със сметки. Нещата изглеждат така: за последната година и половина това, което направихме, а и преди това – не искам да отричам никакви усилия, които са полагани – ние съществено намалихме разходите в енергетиката. Ако тук дойдат хората от заводските централи, ще кажат същото. Ето, днес взехме решения, сигурно ще чакат отвън други хора от заводски централи другата седмица. И като ни видят, няма да са доволни от нас отново. Ако дойдат ТЕЦ-овете, на тях им сложихме измервателни уреди и могат да получават високата цена само за високоефективно производство и те ни видят, и те няма да са доволни. Ако ни срещнат хора, които бяха тръгнали да правят ВЕИ-та, а ние затворихме вратата за нови ВЕИ-та, и те няма да са доволни в момента. Оставили сме само малките. Могат, но на пазарни цени, затворихме вратата за преференциални цени. Ако дойдат и така наречените американски централи – и те не са доволни, защото пък за тях беше предоговорена цената разполагаемост от сегашното правителство. Затова ви предлагам следното много конкретно нещо. Вие разбирате – няма как да не ни разбирате, че нашата цел е НЕК да е на печалба, държавното дружество и другата ни цел е цената на тока за потребителите и за бизнеса да не се увеличава. Няма как това да не го разбирате. Обаче аз ви предлагам вашите конкретни сметки да ги дадете на Министерството на енергетиката и да поискаме от тях едно компетентно становище, балансирано по тази тема. Тоест, да им дадете всички видове сметки, които имате, те имат сериозна експертиза. Искам да ни върнат обратно по вашите случаи, които да бъдат представителни – а гледайте да ни дадете обективни данни, защото ако не са обективни, те ще ви хванат – да ни върнат едно обективно становище, за да може комисията да прецени какво да направи оттук нататък. Тоест, вие трябва да ни убедите с факти и с обстоятелства, без емоции, че сме постъпили или някой е взел едно несправедливо спрямо вас решение. Но пак ви казвам: имайте предвид, че ние сме водени също така от стабилизиране цената на тока, не искаме нейното поскъпване, и от стабилизиране на НЕК. Това го разбрахте, всеки път ви го казвам. Но дайте максимално факти на Министерството на енергетиката и нека те в един относително кратък срок да ни върнат едно балансирано становище по тях, дали наистина тези хора, както твърдят, са на тежка загуба и всички фалират. Това твърдят в момента. И имаме нужда от технократско становище.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Преди да дам думата на господин Ерменков, само искам да напомня, колеги, че ще го гледаме този закон, запазете аргументите си за тогава. Сега беше изслушване.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Реплика на господин Димитров. Бях тук в стила на закачките на господин Бойчев. Господин Димитров, държавата и политиката се правят наистина от министерството, но експертите по цените в Комисията за енергийно и водно регулиране. Затова аз предлагам наистина – това е необходимо да се направи, но да отидат с тези свои разчети в Комисията за енергийно и водно регулиране, за да получим един път експертното мнение на Комисията за енергийно и водно регулиране. Ако ще ходят до министерството, там трябва да отидат като принципал на НЕК и да изкажат своето мнение въз основа на сметките, които те ще направят в КЕВР, какво ще бъде отношението и влиянието на едно такова решение върху финансовата стабилност на НЕК. В крайна сметка, както Вие казахте, нашата цел е не да убием сектора, а да стабилизираме НЕК. Но в същото време стабилизирането на НЕК не трябва да се превръща в самоцел и да се постига на всякаква цена.
Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря. Господин Станков, разбира се, ние ще ви искаме, така че вие ще го дадете, но ако искате да кажете нещо?
ЖЕЧО СТАНКОВ: Да, аз във всички случаи просто исках да добавя следното. От страна на Министерството на енергетиката във всички случаи ще предоставим такива становища. Много важно е да споменем, че действително, що се отнася до сметки, цени, определяне на възвръщаемост, компетентният орган е Комисията за енергийно и водно регулиране, но това не пречи от документите, които получим от колегите, това, което сметнем за необходимо, да препратим по компетентност, но действително комисията е най-компетентната в случая, която може да направи правилните сметки.
Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Най-компетентно е Народното събрание, преди да отиде в КЕВР, за решение. Ако имате още допълнителни аргументи, а не да повторите същите тези, ви даваме думата.
ХРИСТО АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, получава се неразбиране. Става въпрос за 273 малки централи. Общата им инсталирана мощност е само 23 мегавата. Това означава, че на едно домакинство няма да усети промяна в цената - представителите на работодателските организации, които вече не са тук. За цялата една година на едно нормално бедно или богато българско домакинство ще има разлика в цената, в годишната сметка не повече от една стотинка. Говорим за 1800 работни места, за 270 бедстващи български семейства, български, отново подчертавам, млади семейства в повечето случаи с деца, които ще си загубят апартаментите, за да не се вдигне на някой с една стотинка и в повечето случаи по-малко от една стотинка сметката за година. И аз това мога да ви го докажа с цифри, стига да имате желание. Разбира се, от вашите партии, както и от всички останали партии съм съгласен да покажа сметките на базата на един конкретен пример, на нашата фирма, както и на съвкупността от всички тези 273 фирми.
Що се отнася до другия въпрос, ние сме си свършили домашното вече, получили сме становище от КЕВР и там много ясно е показано какви са числата. Там в прав текст пише: „Сметките на домакинствата няма да се променят.“ Всеки от вас, който има желание, разбира се, ще получи копие на това писмо, което можете да изискате и по служебен ред от КЕВР. Но то е налично и сметката е налична. Тя казва ясно и категорично: няма да се променят сметките за домакинствата от това, че тези малки централи ще получат парите, с които просто могат да оцелеят и семействата няма да загубят апартаментите си.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви. Бъдете сигурни, че ще го изискаме. Аз мисля, че чухме достатъчно. Господин Ерменков иска да добави нещо.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Единственият аргумент, който пропуснах, понеже съм запознат с този материал, вече няколко пъти се срещат и с Вас и затова може би съм малко по-подготвен от присъстващите поне от гледна точка на аргументацията, която имате. Аз казвам само аргументите, които пропуснаха да кажат – че има опасност, която трябва наистина да бъде прецизирана и уточнена дали съществува реално, но има наистина такъв риск за санкции за това, че поради наша политика ние не сме осигурили устойчивост на едни европейски помощи. Казвам, че това е малко под въпрос, но съществува също тако хипотеза.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Христов, председателят на Комисията по земеделие опроверга това, но законопроектът е внесен, ние ще изискаме експертните становища.
РАМАДАН АТАЛАЙ: И аз се опитах да се запозная с предложенията на колегите. Има определени неща, които в стремежа си наистина да направим така, че НЕК да бъде спряно, при НЕК дупката да не се увеличава от загубите, да сме пропуснали определени подробности, особено ви подкрепям от гледна точка на това: махаме европейската субсидия и онази част, която вие сте инвестирали. Ние като народни представители да възложим на Комисията за енергийно и водно регулиране да направят едно ценообразуване и да излязат с едно решение. Тогава да установим с колко ще се увеличи задължението към обществото или с колко хората ще трябва да бръкнат в джоба си да платят за тези инвестиции, които вие сте направили. Доказва се дали са направили или не, ние не можем да го кажем това нещо. Комисията пак ще каже.
След като установим вече, че наистина има основание Комисията за енергийно и водно регулиране, след като направи разчетите, че може по някакъв начин да се пристъпи към по-нататъшно действие към вашите инвестиции, или нямаме такова основание, и да приключим с всичко това. Сега вие да протестирате, а ние тук да се направим, че не ви виждаме, не става, защото по принцип, колеги, философията, която е приложена и в този закон, бирническият подход събиране от всеки един, който по една или друга причина е участник в производство, пренос на електроенергия в България, е престъпник и затова би трябвало да бъдат събрани от него някакви такси, и Вашата философия, колега, където предлагате да включите и други предприятия, които пренасят – като идея, като философия вие сте прави, но като социалисти, като хора, които би трябвало реално да помислят за енергетиката и за всичко това вие трябваше или ние трябва да помислим какво правим с такса пренос на електросабдяването. Ако бяхме пипнали там цената, за да може на тези работодатели да им се намали и на тях цената, да се намали цената и на тези производители, тогава щеше да имаме много по-малка цена, която трябваше да платим към обществото и нямаше да има нужда бирнически да им събираме парите. Но тъй като тази философия, която в момента предлагат колегите, те си му берат гайлето, те ще си носят политическата отговорност, тъй като тези пари трябва да дойдат във фонда, аз и за това ги подкрепям. Но вътрешно съм убеден, че не са прави.
Оттук нататък, колеги от министерството, ако искате да спасите Националната електрическа компания, борете се да прехвърлим всичко онова, което ще се плати към фонда и от фонда да се минават вече всички разплащания към задължения към обществото. И тогава вече хората няма да ни плюят, че ние фалираме НЕК или НЕК правят някакви други неща. Това е основната философия, в която трябва да върви всеки един наш законопроект оттук нататък, а аз ще бъда така достатъчно реален, реалист и на второ чете на този законопроект ще го изкажа от трибуната, дано оттук нататък да седнем като народни представители и като хора, които имаме дял в законотворчеството, да подредим всичко по този начин, за да може да кажем, че сме полезни на хората.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Аталай. По принцип, така или иначе, фондът ще е тази стъпка, която беше необходима, за да минем към либерализация и към това, което говорите като модел.
Госпожа Ташева поиска думата.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Аз с удивление установявам, че тук информация, идваща от обществото, се подава селективно, господин председателстващ. Не е никакъв проблем предложението, което е внесъл господин Тошкин, да бъде дадено на секретарката на комисията и тя да го разнесе по кутиите ни. Вие на кои от нас дадохте, господине, тази папка и на кои не я дадохте? Защото виждам, че господин Таско Ерменков е получил информацията, господин Мартин Димитров е получил информацията, а всички останали сме в неведение.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз я взех от Таско Ерменков.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Госпожа Ташева, аз не знам дали е пуснато.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Тогава на какво се позовавате? Вие не сте информирали комисията.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Госпожо Ташева, ако бяхте излезли преди две седмици да се видите с протестиращите отвън, щяха да Ви дадат и на Вас папка. Аз излязох, дадоха ми.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Последни думи и мисля да приключваме заседанието. Ще имаме достатъчно време да изказваме аргументи. Слушам ви.
КРАСИМИР БЕЙКОВ: Благодаря за вниманието. Искам да цитирам само няколко цифри за всички хора, които така и не са запознати в детайли. Една централа, средно нашите централи са 70-80 киловатчаса – за месец април централа 75 киловатчаса генерира произведена електроенергия 12 мегаватчаса. Дванадесет мегаватчаса при цена 106 лв., приходът е 1300 лева на месец. С 1300 лв. на месец тази фирма трябва да си плати 5% такса фонд „СЕС“, такса достъп, такса баланс, всички останали разходи – заплати, осигуровки, данъци, поддръжки и т.н. Кажете ми как може това да се случи, а за кредити и лихви не може и да говорим. Това са цифрите.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Едно изречение, господин Николов.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Важното е след един разговор да е ясно какво следва. Чухте аргументите на колегите народни представители. Виждате – срещу вас са представителите на Министерството на енергетиката. Разберете се, вземете техните координати, представете им всичките аргументи, които имате. Те ще ги дадат и на КЕВР за становища. Да имаме едно обобщено становище дали информацията, която ни давате, е правдоподобна според КЕВР и Министерството на енергетиката, за да може ние да взимаме обективни решения. Тоест, представете им всички видове данни. КЕВР е независим орган, ние не можем да им кажем какво да правят, но се надяваме да получим становище и от тях, което е напълно логично и от Министерството на енергетиката, за да имаме накрая обективна информация.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Аталай, заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Няма да се съглася с господин Димитров. Ние сме комисия и ние не се месим във взимането на решенията на Комисията за енергийно и водно регулиране, но можем да им предложим като комисия да ни дадат на нас този разчет, който е необходимо, за да можем да отговорим на хората. Мисля, че те затова са тук и ни най-малко очакват от нас днес да извадим и да кажем: Изменихме закона и да продължаваме. Още веднъж ви казвам, колеги: това е една малка част от цялата тая брънка, която почнахме. Ние със сертифицирането на когенерацията ако бяхме приключили, днес не беше необходимо да приемаме тези параграфи и членове, които ги взехме, но изпълнителната власт и Комисията за енергийно и водно регулиране изобщо не си мръдна пръста за сертифицирането на когенерациите, и отидоха още 100 милиона. И „Видахим“ и другите си ги прибраха в джоба. И то не само тази година. По същия начин продължаваме и с онези когенерации, които произвеждат или въз основа на това дали произвеждат лекарства или не произвеждат, на задните години някои са взимали по 134-135 милиона. За тях нямаме отговор. Сега колегите и другите, които ще дойдат, вече и те разбраха, че с натиск тази работа няма да стане. Отваряме картите слагаме ги на масата. Съответните институции, които са компетентни, смятат, дават на Народното събрание, правим законите. И вие сте за това. Но педи две—години, когато ви говорех: Направете така, че да не се опитвате да печелите на гърба на хората, сложете си нещата, картите на масата, всеки да знае колко печелите и какво правите и за како правите, вие тогава искахте да печелите много. Затова днес недоверието между нас все още така продължава.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Точно така, в предложението в Закона за енергетиката /ЗЕВИ имам предвид/ 2010 година имаше текст, в който се казва, че всички трябва да обявят, че се изгражда с европейски средства.
Изслушахме ви. Мисля, че чухме достатъчно аргументи. Заповядайте.
КРАСИМИР БЕЙКОВ: Искам само да обобщя всичко това, което ние искаме – точно това, което и господин Аталай и господин Ерменков казаха – да инициираме законодателна промяна, парламентът да упълномощи КЕВР да определи цени, които цени да могат да се покрият нашите разходи да може да съществуваме. Нищо повече.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Това го разбрахме. Законодателната промяна е факт, вече сме дали възможност тя да тръгне по съответния ред в Народното събрание, очакваме съответно компетентни становища. Когато влезе в Комисията по енергетика, ще ви поканим, както сега ви поканихме да ви изслушаме.
Закривам заседанието.
Благодаря ви.
/Заседанието беше закрито – в 15.45 часа./


ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА ПО
ЕНЕРГЕТИКА:
/Валентин Николов/