1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение на Закона за енергията от възобновяеми източници, №654-01-74, внесен от Светлин Танчев и Георги Ковачев на 31 май 2016г. - за първо гласуване гласуване.
2 Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, №602-01-30, внесен от Министерски съвет на 10 юни 2016г. - за първо гласуване гласуване.
3. Представяне, обсъждане и приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г., №602-03-13, внесен от Министерски съвет на 27 май 2016г.
4. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по енергетика към министъра на енергетиката, по чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

---

ПРОТОКОЛ
№ 23

На 23 юни 2016 г. от 14.35 часа в зала „Запад“ на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по енергетика.
Списък на присъстващите народни представители и гости се прилага. Заседанието се проведе при

ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение на Закона за енергията от възобновяеми източници, №654-01-74, внесен от Светлин Танчев и Георги Ковачев на 31 май 2016г. - за първо гласуване гласуване.
2 Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, №602-01-30, внесен от Министерски съвет на 10 юни 2016г. - за първо гласуване гласуване.
3. Представяне, обсъждане и приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г., №602-03-13, внесен от Министерски съвет на 27 май 2016г.
4. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по енергетика към министъра на енергетиката, по чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
* * *
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Преди да гласуваме дневния ред, предлагам точка 2 да стане точка 1, тъй като Министерството на финансите трябва да отидат в Комисията по бюджет и финанси. Те вече са предрешили нашия избор, доколкото виждам, защото са тук. Правя процедурно предложение – точка 2 да стане точка 1. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: 16 гласа „за“, „против“ няма, „въздържали се“ няма.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Точка 2 става точка 1.
Да гласуваме дневния ред с направеното изменение. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: 16 гласа „за“, „против“ няма, „въздържали се“ няма.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Дневният ред е приет.
По новата точка 1 от Министерството на финансите – господин Фейзи Бекир – заместник-министър, госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика“, госпожа Ирена Христова – началник отдел на дирекция „Данъчна политика“, госпожа Искра Гърбелова – началник-отдел в дирекция „Данъчна политика“.
По точка втора – от Министерството на енергетиката: господин Николай Налбантов – директор на дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“, госпожа Александрина Димитрова – началник отдел на дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“, от Министерството на земеделието и храните: господин Васил Грудев – заместник-министър, Фонд „Земеделие“ – Десислава Трифонова – главен експерт, от Комисията за енергийно и водно регулиране: господин Иван Иванов – председател. .господин Стоил Манчев – юрист.
По точки 3 и 4 от Министерството на финансите има представител и на Национална агенция по приходите /по точка първа/, господин Васил Панов – директор на дирекция „Контрол“, господин Мирослав Туев – Мирослав Туев – началник на отдел „Методология на процеса и правни становища” в дирекция „Данъчно-осигурителна методология”.
По точки 3 и 4 от Министерството на енергетиката: госпожа Теменужка Петкова – министър на енергетиката, господин Жечо Станков – заместник-министър, господин Николай Николов – заместник-министър.


ПО ТОЧКА ПЪРВА - Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, №602-01-30, внесен от Министерски съвет на 10 юни 2016г. - за първо гласуване гласуване

ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Давам думата на вносителите. Заповядайте.
ФЕЙЗИ БЕКИР: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, проектът на закон за допълнение на Закона за данък върху добавената стойност е изготвен във връзка с предотвратяване на възможностите за злоупотреби чрез ефективна превенция и борба с данъчните измами в областта на данъка върху добавената стойност. Данъчните измами с ДДС са едни от най-сложните социално-икономически негативни изявления, които оказват изключително отрицателно въздействие върху икономиката на страната. Тези незаконни действия лишават бюджета от значителни по размер приходи, като едновременно с това оказват негативно влияние върху пазарната среда и конкуренцията, икономическото развитие и инвестициите, подкопавайки реалната икономическа дейност.
Със законопроекта се предлага механизъм, съгласно който при осъществяване на търговия с течни горива лицата задължително да предоставят обезпечени в пари държавни ценни книжа или безусловна и неотменяема банкова гаранция за срок от една година пред компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Режимът ще се прилага по отношение на търговците с течни горива, които са рискови, като следва да се отбележи, че най-рискови са вложителите в данъчните складове, както и лица, посредници в търговия с течни горива.
Данъчните измами с течни горива водят и до значителни загуби за държавния бюджет. Данните от изготвения от НА анализ на риска показват тенденция на нарастване на щетата за бюджета от този риск от 55 млн. лв. за 2013 г., 99 млн. за 2014 година. Оценката за размера на тази щета за 2015 г. възлиза на 109 млн. лв.
Не на последно място следва да се отбележи и влиянието на данъчните измами върху лоялните търговци, неучастващи в схеми за данъчни измами, което се проявява при цените на предлаганите от тях течни горива спрямо ценовите нива на горивата, предлагани от участниците в схемите за данъчни измами.
Със законопроекта се предлага Националната агенция за приходите да създаде и поддържа електронен публичен регистър, в който се ще вписват идентификационни данни за лицата, предоставили обезпечение, размера на обезпечението и срока на действие на обезпечението.
С цел осигуряване на ефективност на предлаганата мярка се предвижда както възможност да бъде прекратена регистрация по ДДС на лице, което не е предоставило в пълен размер обезпечение или не е предоставило обезпечение в срок, така и налагането на административно-наказателна санкция.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря. Думата имат народните представители, ако имат въпроси? Колеги? Господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря. Разбира се, че ние подкрепяме всякакви действия, които касаят измамите с ДДС и винаги ще подкрепяме правителството в тази дейност. Разбира се, предполагам, че предприемате тези действия, защото явно в сферата на горивата има доста измами, но също така сигурно има и доста лоялни хора. Но аз точно не разбирам, като съществува тази гаранция, първо, по тази гаранция се плащат лихви, съответно ще се натовари и крайната цена, тоест, за горивата. Ние уж се борим за по-ниски цени на горивата, но съществуването на тази гаранция ще има някакъв ефект и върху крайната цена, тоест, първият въпрос е кой ще плаща лихвата по тази банкова гаранция?
Предвижда ли се ДДС-то да е неоспоримо, когато някой направи сделка с човек, който показва тази гаранция? Ако този човек е показал гаранция и след това фирмата изчезва, вие пък влизате във фирмата, защото фирмата е изчезнала, но в крайна сметка човекът е бил добронамерен. Той е видял, че има банкова гаранция. Тоест, тя ще бъде ли някакво доказателство, или вие просто отново ще влизате на проверка, когато трябва наистина да се осъществи сделката с банковата гаранция? Благодаря. Мисля, че ме разбрахте.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Заповядайте, госпожо Петкова.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, бих искала само да уточня, за да няма притеснение по отношение на цената на горивата че новата мярка ще се отнася само за посредници, тоест от обхвата. Мярката няма да се отнася за лицензираните складодържатели, за бензиностанции, петролни бази, тоест, тези които предават данни по дистанционната връзка към НАП за наличните количества и съответно за реализираните доставки и продажби. Тази мярка се отнася само за рисковите лица, посредници, които всъщност създават фирми, за да организират схеми за данъчни измами и всъщност ако един коректен данъкоплатец си купи от тях гориво и примерно те изчезнат, след това той понася негативите, примерно да няма право на данъчен кредит за това, че този некоректен доставчик не е внесъл ДДС-то в бюджета. Затова в закона се предвижда да се направи публичен регистър за лицата за размера на обезпечението, за да може всяко лице, което търгува с такъв доставчик, да може да прецени дали той е предоставил обезпечение, за да не понася той негативите и от друга страна, бюджетът да има гаранция, че това ДДС, което се начисли, след това ще бъде платено, а ако не бъде платено, съответно ще бъде усвоена банковата гаранция.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Други въпроси? Господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря, господин председател. Аз имам един въпрос, да ми кажете банковата гаранция трябва да е върху каква стойност – върху оборот от предходната година, 100% от ДДС-то, така ли?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Върху предходния период и да покрива 100% месечния размер на ДДС.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Не целия размер, месечния размер?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Месечния размер, понеже е оборот.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател. Искам да попитам Министерството на финансите за следното. Разбирам желанието за борба с различни видове данъчни измами, но тези ваши мерки трябва да вървят паралелно с мерки, които да гарантират конкуренцията на пазара на горива. Не се ли притеснявате, че въвеждайки подобни мерки за посредници, това би намалило допълнително конкуренцията? Затова имам един много конкретен въпрос към вас. Можете ли да ми кажете в момента ако вносителят иска да вкара горива в България и те да минат през акцизен склад, какви са плащанията към акцизния склад и как те се отразяват за един литър гориво? Казано простичко, можете ли да ми кажете средно за България приблизително ако един по-малък вносител внася горива в България, колко се увеличава цената, минавайки през акцизен склад? Ако може общо да ми от говорите. Информацията вече не е данъчноосигурителна, защото няма индивидуализиращи данни, не касае конкретен търговец или конкретна компания. Така комисията ще може да си даде сметка дали има свободна конкуренция и доколко има в България и дали тези мерки, които иначе вие с добри мотиви предлагате, не биха имали ограничителен ефект върху пазара на горива в България?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Заповядайте.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря. По принцип ако се внася, примерно, има вътреобщностно придобиване от държава-членка и е под режим отложено плащане на акциз, на самото лице нищо няма да му коства, тъй като акцизът е под режим и съответно ДДС се начислява с протокол, а този режим е само за тези вътреобщностни придобивания. Примерно, за горива, които са освободени за потребление на територията на друга държава членка, акцизът е платен и вече той се движи не като акцизна стока под режим, тоест, не се контролира от Агенция „Митници“ и се оказва, че точно върху тази стока няма контрол и с нея се правят злоупотребите. Идеята е да се спрат злоупотребите, неплащането на ДДС /не на акциз/, а не всъщност да се създават някакви предпоставки, за да няма конкуренция. Тоест, когато се внася през данъчен склад, няма никакъв проблем. Ако лицето е рисково и прави такова вътреобщностно придобиване, за което е платен акцизът и съответно лицето е рисково, то ще дължи обезпечението за дължимия ДДС
ВАСИЛ ПАНОВ: Ако позволите, да допълня госпожа Петкова? Минавайки горивата през данъчния склад, тази процедура не оскъпява горивото. То е придобито в страна членка, примeрно, в Гърция, където най-често стават вътрешнообщностните придобивания. В данъчния склад единственото нещо, което би оскъпило образно казано, горивото, това е ако се плащат някакви такси на самия данъчен склад и евентуално /това е законово изискване/ вътре в данъчния склад става смесването с така наречения дизел, тоест, трябва да му се добавят определени компоненти, с които това гориво вече да излезе на пазара.
Това, за които ви каза госпожа Петкова и механизмът на данъчните измами специално в горивата, това става чрез така наречените посредници, тоест излизайки от данъчния склад, горивото при нашите наблюдения, проследявайки през електронната система за контрол на горивата се вижда много ясно, че горивото от данъчния склад директно постъпва в бензиностанцията. Само че в цялото това движение минава през ен на брой дружества, които ние даже сме си направили аритметиката така: Анализирайки дружества, които нямат служители – виждаме ги като някакви лица, които са със съмнително поведение, в момента цялата тази история се движи около 416, мисля, дружества посредници в горивата от данъчния склад до бензиностанциите. Прилагайки тази мярка и считайки, че едва ли дружество с един управител от малцинствата или под някакво запрещение, ще се намалят някъде около 280, тоест, над 160 дружества, мисля, автоматично ще отпаднат. Това е поредната мярка, която се опитваме да приложим. Знаете много добре, че преди години, когато въведохме нивомерните системи и тази система за контрол на горивата, автоматично отпаднаха над 300 дружества, които се занимаваха с търговия на горива. Сега с тази мярка ако се изчистят още, да кажем, 160-170 дружества, сами сте наясно, че колкото по-бързо отиде горивото от данъчния склад до бензиностанцията, пътят ще бъде съкратен значително, така че би следвало цената да се коригира.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Дуплика по Вашия въпрос. Първо, малко, даже много ме смущава това, което се казва, а именно, че данъчните складове не оскъпяват горивата. Ако данъчният склад събира такси за съхранение и друг вид такси и те са големи по размер, няма как да не се пренасят в цената на горивото впоследствие, особено ако се окаже – аз имам въпрос към Министерството на финансите, на който вие не отговаряте, а именно, кой е притежател на данъчните складове в България и дали има концентрация на собствеността? Този въпрос не се го изяснили. Последният отзвук по темата е от 2011 година и тогава показва наличие на някаква концентрация на собствеността в секторния анализ на КЗК. Казано простичко, за да внася горива в България, това означава, че ги намираш на по-конкурентни цени. Минавайки обаче през данъчния склад, ако таксите, които плащаш, водят до изравняване на цените или това, да стават по-скъпи, отколкото са на вътрешния пазар, това дестимулира конкуренцията. Най-важният въпрос обаче: това, че биха отпаднали допълнително 160 фирми мен не ме радва. Или ако идеята е концентрация на пазара до малко на брой търговци и това е целта на Министерството на финансите, това не е добра цел. Нашата цел трябва да бъде много конкуренция, тоест, да има повече фирми, разбира се, да спазват закона, да плащат данъци, да плащат акциз, да плащат ДДС. За да ги контролираме по-лесно, не трябва да ги правите по-малко. Тоест, аз ви разбрах горе-долу така: за да може по-лесно да ги контролираме, нека да останат по-малко, та да си опростим задачата. Нашата цел трябва да бъде да бъдат много фирмите, да се конкурират помежду си, за да се сваля цената на горивата. Вашата цел и целта на нашата комисия трябва да бъде гарантиране на много конкуренция, за да може цените да спадат и, разбира се, да контролираме събирането на данъците от страна на държавата.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Първо, продължавайки това, което господин Димитров каза във връзка с административно намаляване на бройката на фирмите, които ще участват, защото така разбрах, че това е целта на закона, поне по това, което им обясниха от Министерството на финансите. Искам да обърна внимание на мотивите, където ми казвате, че рискът нараства от 5 милиона през 2013 г. на 99 милиона през 2014 г. и на 109 милиона 2015 година. Питам всичко това в резултат на това ли е, че фирмите не са си свършили работата, или в резултат на това, че НАП не си е свършила работата, защото сигурно не само фирмите са тези, които са довели до този риск. Благодарение на тази мотивировка стигаме до извода, че най-лесният начин НАП да си свърши работата, е да му намалим броя на обектите, които ще контролира.
Въпросът, който искам да задам, е обезпечение по предлаганата алинея 2 на чл. 176в. Второто изречение: „При последващи доставки с място на изпълнение на територията на страната на течни горива... не се предоставя обезпечение от лицето, осъществило вътрешнообщностното придобиване или получило течните горива, освободени за потребление.“ Какво означава това? Ако имаме един посредник, както Вие казвате, той ще си плати съответната гаранция. Ако той продаде на друг посредник и този посредник продаде на краен потребител, какво става тогава? И втори посредник ли ще плаща гаранция, или няма да плаща гаранция? Ако ще плаща гаранция, колко ДДС-та гаранция се натрупват върху една сделка? Разбирате ли? Това е въпросът. И какво става с цената накрая? Това също много ме интересува, за да знаем какво правим. Идеята да спрем със злоупотребите е много добра, но нека тя да не се превръща в административен бич и начин на вдигане на цената поради това, че не е добре обмислен механизмът.
Благодаря.
Господин Бойчев. След това господин Николов.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Аз като колегите също съм смутен от тази законодателна инициатива. Определям я като поредното законодателно предложение на този състав на Министерски съвет, в което ясно се вижда, че когато имаме невъзможност да се справим с една или друг а задача, намираме най-лесния начин, да направим законова забрана. Това го правим за енти път с разпоредби в закона.
Второ, считам, че очевидно в сектора на горивата имаме проблем. Със сигурност обаче това, което предлагате, е антипазарно и работи против конкуренцията, защото вкарването на допълнителни бариери в сектора и регулациите в сектора е точно такъв тип посока. Не мисля, че това може да бъде подкрепено. Ако има някакъв проблем, има достатъчно правомощия в приходната агенция и всички контролни органи, с които разполагате, според мене, да контролира този пазар, този сектор, а не да го затваряме и да създаваме още пречки и възпрепятствания.
Говорим с колегите и бих искал да задам въпрос по § 1 от предложеното изменение на закона – чл. 176, т. 3. За тези, които са течни горива, освободени от потребление, вие слагате праг 25 хиляди лева. Това би трябвало да бъдат земеделските производители, които освободихме от акциза и другите. Бих искал да видя това правено ли е като някакъв разчет как ще се отрази на сектора?
Благодаря.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз искам да попитам следното нещо. Всички задължени лица, които търгуват с петролни продукти, трябва да поддържат 90-дневни запаси. Тези 90-дневни запаси, така или иначе, ограничават пазара, но поне не са задължителни за България. Те не могат ли да служат за обезщетение фактически на евентуални такива вземания, тоест по този начин да не ограничаваме допълнително конкуренцията, а така или иначе тези запаси трябва да се поддържат от самите търговци? Това е въпросът ми.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Министерството на финансите.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря, господин председател. Може би ние не обяснихме добре. Всъщност тези фирми, които цитираме, това са рискови фирми. Това не са фирми, които са нормални търговци на горива. Колегата, който каза, че тези 160 фирми ще отпаднат, това са рискови фирми, които са създадени, за да организират схеми за данъчни измами. Така че, ние за това говорим – за ограничаване на фирмите, които са създадени с цел данъчна измама. Ние не говорим за реални търговци. Неслучайно още като представихме закона, всъщност казахме, че фирмите, които са изключени да не предоставят обезпечение, това са лицензираните складодържатели и всички фирми, които имат търговски обекти, бензиностанции и петролни бази и складове, които подават данни по дистанционната връзка към НАП. Говорим за рисковите фирми, които са посредници, които нямат търговски обекти, нямат персонал, тоест, те са създадени само за да фактурират да префактурират фиктивно доставки и за да източват ДДС от бюджета. За тези фирми са предвидени обезпеченията. Тоест, ако той прави фиктивни доставки, той няма да предостави обезпечение, но няма да може да участва на пазара на горива фиктивно и да източва ДДС от бюджета. За тези фирми говорим. Обезпечението е с цел ако той иска да участва на пазара, бюджетът да може да си събере ДДС-то. Второто, което е важно – неговите контрагенти, които са коректни данъкоплатци, да не им бъде отказвано правото на данъчен кредит за това, че доставчикът – некоректен платец към бюджета, не е внесъл ДДС-то. За тези фирми говорим, не говорим нито за ограничаване на конкуренцията, нито за възможност за внасяне на горива, примерно, от други държави-членки на Европейския съюз. Ако той си е нормален вносител, има си склад – не говорим за данъчен склад, дори и горива, за които е платен акцизът и примерно горивата се внесат в един склад, който предава данни към НАП, той съответно няма да дължи обезпечение, тъй като за тези доставки има информация в НАП. Говорим за фиктивни посредници.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Може ли да ни кажете къде точно в закона го пише това – за кои се отнася и за кои не се отнася? И щом Вие знаете кои са тези проблемни фирми, защо не ги контролирате?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Докато госпожа Петкова търси конкретния текст, аз искам да обърна внимание на още един аргумент в мотивите за това, че тези фирми обикновено сключват договорите и извършват сделката в рамките на един ден, защото горивата са бързооборотна стока и нещата при тях се случват толкова бързо, че докато НАП реагира да хване някоя коректна фирма, се оказва, че всичко е пито - платено и на адреса се намира един ром, който не знае, че има фирма. В този смисъл госпожа Петкова много добре поясни, че не говорим за всички търговци по принцип, а говорим единствено за търговците, които нямат бензиностанция, нямат складова база, нямат лицензиран склад, нямат данъчен склад с отложено плащане на акциз, нямат нищо от въпросните , според мен, необходими условия, за да развиват една дейност по търговия с горива. В този смисъл ми се струва, че се въртим около едно и също нещо. Ще дам думата на госпожа Петкова да ви покаже конкретния текст, но не мисля, че става въпрос за ограничаване на конкуренцията по някакъв начин или зачеркване на 160 фирми, тъй като тези фирми се създават явно с идеята единствено да издадат една фактура и да изчезнат след това. Ако целта на тези фирми е да издадат една фактура, след това да изчезнат и да оставят едни дългове на държавата, всъщност, едни неплатени данъци на държавата, по-добре изобщо да ги няма. А ако са коректни търговци, вие сте прави, че тази застраховка ще дойде с цена и тази гаранция - било то банкова гаранция или нещо друго – ще има определена цена. Прави сте, че това е и допълнителна административна тежест върху фирмите., но аргументът за това, че сделките се сключват в рамките на един ден, тъй като това е много бързооборотна стока, ме кара да вярвам на НАП и на Министерството на финансите, че няма друг начин, по който да бъдат прекратени тези злоупотреби.
Госпожо Петкова!
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Само да посоча разпоредбата: чл. 176в, ал. 8. Това е на страница 2: „Лицензиран складодържател“, по смисъна на Закона за акцизите и данъчните складове е лице, което извършва доставки по чл. 24 и 26 от Закона за акцизите и данъчните складове и лице, което е изпълнило изискванията на чл. 118, ал. 6, се освобождават от задължението за предоставяне на обезпечение. „Изискванията по чл. 118, ал. 6 – това е да се предават данни за наличните количества горива от резервоарите и за доставките фискалните устройства по дистанционна връзка с НАП. Това е разпоредбата.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Добре, уважаеми колеги от Министерството на финансите, само че вижте какво се получава в крайна сметка, което съм убеден, че не е вашата цел. Фирмите, които имат складове, получават предимство спрямо тези, които нямат. В крайна сметка, не знам дали си давате сметка, но това е ефектът от вашия законопроект. Идва логичният въпрос: ние не знаем кой притежава тези данъчни складове. Аз ви питах, дори водим дело, по което Министерството на финансите е страна и вие не ни отговаряте. Ако се окаже на теория, че има концентрация на собствеността, със законопроекта, който Вие в момента внасяте, допълнително ще се ограничи конкуренцията на пазара на горива, което не е вероятно вашата цел. Но ние докато не знаем като комисия достатъчно конкуренция в самите акцизни складове – дали те са притежавани от достатъчен брой фирми, така че там да има свободен достъп, затова Ви питах неслучайно ако мине един вносител през акцизен склад, колко това му увеличава цената на горивата, и вие не ми отговаряте,, аз пак ще питам. Вероятно не сте готови, но като се видим по друг повод, ако може да ми помогнете с обобщен отговор на този въпрос, ще бъде полезно. Но крайният ефект в крайна сметка е, че тези, които имат акцизни складове, получават допълнително предимства спрямо всички останали, които нямат.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Петкова.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Само да уточня за изключението. Изключението се отнася, първо, за лицензирани складодържатели – данъчните складове. Второто е зареждането на въздухоплавателни средства и плавателни съдове – това, което е за износ. Третото е за лицата, които са изпълнили изискванията. Ние не сме написали в закона, че лицето трябва задължително да има склад или търговски обект, за да е освободено от обезпечението; говорим който е изпълнил изискването, да предава данни към НАП. Той може да е посредник и ако той си предава данни към НАП за доставките и за покупките и за продажбите, няма проблем. Въпросът е, казваме, че това са обикновено посредници, които нямат нищо, но те са посредници не като посредник, който да е в самата търговия, той е фиктивна фирма, която, примерно, участва в схема за ДДС. Ние не сме написали, че трябва да има складове. Ако той си извършва търговията, примерно и си подава данни към НАП, няма никакъв проблем, но ние казваме, че обикновено такива фирми са кухи фирми, които правят измамите. Който е коректен към бюджета, той си подава и данните към НАП.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Една дуплика.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Само ако имате нещо допълнително към дискусията, понеже се въртим около едно и също нещо.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Става въпрос за следното. Ние тук говорим, че страдат фирмите, които са лоялни и които купуват от посредник, който посредник ако не е внесъл ДДС, не може да му се освободи ДДС на крайния купувач. Питам тези фирми, които купуват от посредниците, те какво, не знаят, не могат, не са видели, че сделката е в един ден, нямат предпазен механизъм самите фирми, че да ги пазим по този начин ли? Според мене, в момента с този закон наистина се опитваме да ограничим броя на обектите, върху които се разпростира контролът на НАП като по-лесният начин за борба със злоупотребите в областта на течните горива, които наистина съществуват, вместо да търсим механизми за повишаване на отговорност при установени нарушения за увеличаване на контрола върху сделките и т.н. Иначе наистина аз и преди малко се пошегувах: дайте да ги напишем тези 160 фирми, които са в закона, за да знаем, че за тях се отнася.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Заповядайте, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Аз мислех да задам същия въпрос на господин Ерменков, който зададе въпрос, но малко да го разширя, ако позволите. Всъщност, тези 160 фирми, които явно на Вас са Ви известни, бих желал да ми отговорите те по една сделка ли са извършвани, или многократни сделки са извършвали, ако поне няколкократни са извършвали? Веднага възниква въпросът този, който продава на тези фирми, не знае ли, че продава на фалшива фирма? Този, който купува, също ли не знае, че купува от фалшива фирма? Какъв е техният интерес, за да участват те в този тристранен процес продавач – купувач - който продава след това?
Следващият въпрос: това на Вас известно ли Ви е било до момента? Все пак става въпрос за 109 млн. лв. това са много пари. Битките в парламента са за някакви си 10 милиона заплати на библиотекари, работници в музеи и какво ли още не, а тук става въпрос за едни 109 милиона. Това са огромни суми в бюджета. Всъщност за мен поне е ясно, че има едно безсилие на НАП да контролира тези процеси. Явно, че след като ги знаете, тези процеси са били известни. Не сте взели мерки, сега искате със закона да ги ограничите. По принцип подкрепям идеята, с която е създаден. Не виждам тук някакъв риск, какъвто виждат колегите за някаква свободна конкуренция, защото да си кажем истината: това са абсолютно посредници, това са фирми, които паразитират върху движението на горивата и върху пазара на горивата. Но все пак вие не сте ли ги знаели? Това са 109 милиона! За тези фирми някакви мерки взели ли сте? Написахте ли по едно писмо на тези, които им продават или на тези, които купуват, или до всички? Едно писмо написахте ли да ги уведомите тези фирма какви са, що са.
Оттам нататък явно се удря върху един раздел от пазара за горивата, който носи незаконни печалби на база на неплащане на данъци. Това е ясно. Аз обаче искам леко да разширя. Добре, тук, да речем, с този закон, живот и здраве, нещо ще понаправим. Надали ще се справим с проблема, но може би ще помогнем и вероятно ще бъде подкрепен този закон, така си мисля. По-нататък обаче какво става? Само това ли са нарушителите в пазара на горивата? Тук много важен е въпросът, който постави господин Димитров: има ли монопол върху собствеността на данъчните складове? На този въпрос трябва да получим отговор – има ли монопол? Да не стане така: в интерес на по–големите играчи в бранша ние удряме незаконните, а покрай тях ще изгорят и някои дребни търговци. На как да не изгорят – такива, които са почтени, сигурно ще изгорят и те. Обаче да видим какво става с по-големите участници в този пазар? Например, има ли онлайн или непрекъснато, на български казано, следене на контрола на движението на горивата в данъчните складове, ако може, да ми отговорите. Следи ли се това?
Втори въпрос: следи ли се непрекъснато движението и съответните сделки в бензиностанциите? Би трябвало да се следи по някакъв начин. Само че за мен е една огромна загадка защо когато пътувам, винаги в 12 часа всички бензиностанции спират да работят и спират да работят по 15 минути някъде, и в същото време апаратите тракат неистово: та-ка-та-ка – тракат, просто нещо правят там, в 12 часа! Оттам вече въпросът ми е такъв: не става ли въпрос за пренаписване на оборотите за деня, в което действие да участват точно големите вериги? Сигурен ли сте, че добре сте обхванали производителите на горива, включително и най-крупния – ЛУКОЙЛ по отношение на цялата верига, вкарване на горива и т.н.? Дълъг въпрос, дълъг разговор става. Не искам отговор на всички въпроси, но поне на основните, свързани с тези 160 да ми отговорите и по отношение на непрекъснатостта на информацията от данъчните складове и от бензиностанциите. Факт ли е или не е факт? Следите ли го, или не го следите? Да не стане утре да приемем някакъв закон и за тях! И каквото и да правим, каквито и закони да приемаме, като не се спазват, няма да има ефект.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Има резон във въпросите. Преди да дам думата за отговор, господин Аталай има също въпроси.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви. За да разберем каква е целта, защото явно не можахте да ни обясните, възниква следният въпрос: сега събирането на ДДС и проверяващите като почнат по веригата да проверяват фирмите, като стигнато да третата или четвъртата фирма, която не е платила ДДС, събирате от тези фирми, които са налични. За какво е необходимо тогава отново да се налагат на която и да е фирма да тегли от банката и да прави съответните вложения, един път? Втори път, как от 2013 г. досега са станали 109 милиона? Как не сте събрали тези пари от предишните фирми, които на вас са ви ясни? Оставете тази фирма, която е. Или тогава ще предложите ли да отпадне от закона търсенето на вина по веригата отзад към фирмите и държавата ще поеме задължение тези които не са си платили ДДС, вече да остане като загуба на държавата? Нещо не се връзва. Не ни става ясно. Кажете ни точно. Убеден съм, че всеки народен представител ще подкрепи, ако е в интерес на държавата.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Петкова.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря. Може би така ще отговоря първо на въпросите на господин Симеонов по отношение на контрола. Започвам от данъчните складове. Данъчните складове има средства за измерване на контрол във всички контролни точки – вход, изход, включително складиране и съхраняване на горивата. Информацията, когато излиза гориво от данъчния склад, се предоставя автоматично чрез системата за контрол върху горивата от Агенция „Митници“ към Националната агенция за приходите. Оттук нататък до краен потребител информация се по дава чрез дистанционна връзка на НАП с бензиностанции, петролни бази, посредници, като се засичат количествата горива, които са от внос и от лицензираните, данъчните складове до краен потребител. Информация от бензиностанциите НАП получава не само от фискалните устройства, но информация от резервоарите за съхранение на горива. Това е по отношение на акциза.
По отношение на ДДС е малко по-различен проблемът. Знаете, че в края на миналата година се приеха едни промени в Закона за акцизите и данъчните складове по отношение на лицата вложители, тъй като се оказва, че те са рискови по отношение на ДДС. Те не са рискови по отношение на акциз. Тоест, горивата са в данъчния склад. Напускат, примерно, данъчния склад акцизът се плаща, но докато са били в данъчния склад, те са сменили собствеността през няколко фирми и всъщност не се плаща ДДС за тези горива. Тази промяна, която е сега в Закона за Данък върху добавената стойност, е също по отношение на ДДС. По отношение на акциз няма проблем, тоест, няма риск, но ДДС са малко по-различни схемите, които се организират от лицата. Изключително бързо се реализират тези схеми и проблемът с ДДС измамите не е само на България. Той е на целия Европейски съюз. Не е само проблем по отношение на горивата, той е проблем по отношение на всички бързооборотни стоки. Измама с ДДС може да се направи с всичко – и с горива, и със зърнени и технически култури, и с плодове и зеленчуци. Тоест, тези фирми, които са 160, които се казват, днес са тези 160, но след една седмица са нови 160. Тези фирми се прехвърлят, примерно, на малоимотни граждани, правят се нови 160 фирми и се реализира измамата. Фирма се регистрира за един ден. Така че, това, което се констатират от НАП тези 109 милиона, които казвате, да, те се установяват, но те не могат да се съберат. Те са установени от НАП милионите, но когато се отиде да се съберат тези пари, няма от кой да се съберат, защото фирмата няма активи, няма пари.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: По една сделка ли има тази фирма?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Не, не по една сделка. Те са няколко, примерно и както казвате, тези лица, на които се отказва кредит, не знаят ли дали е коректен доставчикът им? Преходният им доставчик, който им продава, може да е коректен, но някъде по веригата назад може да не е коректен. Те не ползват проста схема – примерно, доставчикът не е коректен, получателят - минава се през верига от пет-шест фирми, за да може да се прикрие измамата. Когато се установи от НАП вече, не може да се събере, тя се установява, но няма пари. Идеята на предварителното обезпечение е бюджетът да гарантира, че ще събере парите и че няма да наказва коректните данъкоплатци. Затова е предложението в закона да се направи този електронен регистър и тези, фирми, които търгуват с горива, всеки, който е получател, да провери в регистъра /той ще бъде публичен/ дали неговият доставчик е коректен, за да не бъде той наказван след това да внася ДДС-то в бюджета за това, че доставчикът му не е бил коректен.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Симеонов, за допълнителен въпрос.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: В крайна сметка не ми отговорихте на въпроса продавачът не знае ли на кого продава и купувачът не знае ли от кого купува? От тая поредица от пет фирми едната е неизрядна. Вие казвате, че тези фирми са извършвали по няколко сделки. Нали не се заблуждаваме всички в тая зала, че в този пазар хората се познават, както и във всеки друг пазар. Те не са чак толкова много. Би трябвало да се знае. Изведнъж се появява нов играч, който явно предлага някакви по-изгодни условия, за да се направи сделка. След това той прави втора сделка – няма реакция. Трета сделка – няма реакция, четвърта сделка… Това ми е интересно на мен. Аз не чух отговор на това.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Той се отразява на един много по-късен етап. Примерно, да кажем, Вие закупувате гориво. Той може и да е бил коректен примерно и в един момент да не е коректен. Когато влезе примерно НАП на проверка, той тогава установява и отказва данъчния кредит. Казва: твоят доставчик не е коректен, на теб ти отказвам данъчния кредит. Така че една фирма може да е направила няколко доставки от този доставчик. То не става на момента, примерно, прави се доставката и НАП веднага установява. Напълно достатъчни са 45 дни, за да реализират схема за ДДС измама, даже и за по-кратки срокове може.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, аз мога да се обърна към членовете на Комисията по енергетика, за да вземем заедно едно решение и да поискаме от Министерството на финансите да ни върне справка и информация дали има концентрация на собствеността на акцизните складове в България, включително през свързани лица. Тъй като за да можем да гласуваме подобни законопроекти, да бъдем обективни и да знаем какво е състоянието на този пазар, е редно да притежаваме тази информация. Колегата Валери Симеонов преди малко постави директно въпроса към Министерството на финансите. Но виждате, че няма вероятно готовност в момента да се отговаря. Така че аз ви моля с гласуване да поискаме тази справка да ни бъде предоставена. Това е формално предложение.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ:
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Информация като условие за приемането на този законопроект.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Не като условие, по принцип.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Не като условие, а по-скоро като информация оттук нататък. Аз подкрепям господин Димитров и ще се надявам Министерството на финансите по възможно най-бързия начин да ни изпратите тази информация.
Други колеги? Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: За съжалени, господин председател, с всяко следващо обяснение възникват все повече и повече въпроси и аз задавам следващия въпрос. Днес имаме 160 фирми, които правят обороти над 25 хиляди лева на съответната база. Какво ще стане, ако същите тези 160 фирми станат 540 и започнат да работят под прага от 25 хиляди лева, но понеже предлагат малко по-добри условия, не попадат под удара на това, да внасят гаранции. Как ги ограничаваме тези фирми по този начин? Тоест, вместо да намалим бройката на хората, които ще се занимават с посредническа дейност, няма ли да стигнем точно до обратното, да ги увеличим, за да паднат под праговете изисквания?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Министерството на финансите предлагам, за последно, да дадете разяснение и да преминем към гласуване.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Тези 25 хиляди са една цистерна. Проблем е при данъчните измами е, че идеята е за много кратко време с една или две сделки да се реализира данъчна измама. Плавайки – на 10 хиляди, на 5 хиляди, това не е целта. Целта е с голямо количество за кратко време да се реализира измамата, и то да се направят милиони с една сделка, да се изтегли ДДС от бюджета, определено като праг, като минимален праг – 25 хиляди, под който вече не е рисково. Тоест, рискът е по-малък, с него се изисква повече време, за да може да се реализира измамата. Освен това, 25 е все пак за да не се ограничават и малките фирми.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви. Преминаваме към гласуване. Ще направя само последен коментар. Самият аз ще по дкрепя законопроекта, но се надявам най-малкото между първо и второ четене Министерството на финансите да помислите и да предложите допълнителни видове обезпечения, за да дадем колкото се може повече варианти на фирмите да изпълнят това свое задължение. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: 11 гласа „за“, „против“ – няма, „въздържали се“ – 6 гласа.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Законопроектът е приет в Комисията по енергетика. Благодаря ви.
Господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, поради факта, че имаме още една комисия, е много важно да присъстваме с госпожа Аврамова и с господин Киров. Моля нашият глас да бъде отчетен, докато господин Бойчев, на който му имаме доверие и знаем, че ще гласува правилно.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Добре. Господин Бойчев гласува с четири гласа.


ПО ТОЧКА ВТОРА - Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение на Закона за енергията от възобновяеми източници, №654-01-74, внесен от Светлин Танчев и Георги Ковачев на 31 май 2016г. - за първо гласуване гласуване

Ще дам думата първо на вносителя господин Танчев, да ни представи законопроекта, след което ще дам думата на Министерството на земеделието и храните, Министерството на енергетиката, КЕВР и всички останали, които са ни дали становища.
Господин Танчев.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Колеги народни представители, дами и господа, всички имате предложението, което съм направил за изменението, изчели сте и мотивите. Няма да влизам в детайлите, но искам да изложа тезата защо се стигна дотук и какво трябва да се направи оттук натам. В случая виждаме, че една малка част фирми, които представляват около 1% от мощността на енергетиката са до сериозно засегнати от промяната в цените, които засяга производството на тези мощности и те са изправени пред огромния риск да фалират. В крайна сметка, застрашава се изпълнението на целите на самата програма или мярка, по която са кандидатствали за това финансиране. В Регламент І№ 65 от 2011 г. изрично е оповестено, че задължението за възстановяване, посочено в § 1, не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентен орган или друг орган, или ако грешката не е била очевидна за бенефициента, какъвто е случаят в тяхната ситуация.
Това предложение, което съм направил, наистина и обмисляйки го, виждам, че е малко пресилено, но целта беше да се отвори диалог, да тръгнем да намерим правилно решение, което да защити интересите и на държавата, и на Програмата за развитие на селските райони, и в частност на тези хора, и то справедливо решение. Така че, това беше основната ми цел. Аз искам да изкажа и една възможност, че съм готов да изтегля така направеното предложение, ако намерим форма, в която да седнем и да постигнем някакъв наистина компромисен вариант, който да удовлетвори всички страни и да не застрашаваме по никакъв начин нито бюджета, нито бенефициентите, които се явяват по програмата, нито да рискуваме спиране на помощта или каквито и да било подобни неща. Ще завърша моето изложение с една фраза, че всяка демокрация, която не се позовава на закони, на правилните наредби, означава, че е тирания на големите, на масите върху малките, каквито те се явяват в този случай.
Благодаря ви за предоставената възможност и ви моля да намерим някакъв компромисен вариант.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Танчев, аз не разбрах изтегляте ли го, или не го изтегляте законопроекта. Ако го изтегляте, да не го разглеждаме; ако не го изтегляте, ще дам думата на министерствата за становище и след това на народните представители.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Аз искам поне да тръгнем с някаква дискусия, да се види, че сме готови да намерим някакво решение, защото тези хора твърдят, че никой не се опитва да вникне в проблематиката и те наистина са изправени пред фалит. Доколкото разбирам, в рамките на месец предстои КЕВР да вземе решение по ценовата политика и затова тръгнахме доста сериозно и с предложението, което правя в момента.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Господин Танчев, нали всички знаем, че става дума за фирмите, които са получавали евросубсидии и допълнително са били стимулирани с преференциални цени. Нали за тях става дума?
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Точно така, госпожо Ташева, 183,1%.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: За колко пари, ако обичате, става дума? Посочете сумата. Те разговаряха с до8ста от нас и бяха достатъчно откровена и посочиха сумата.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Експозицията, която е към бюджета ли колко би струвала? Мисля, че става въпрос за около 7 милиона годишно.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Защото аз чух 15. Тук, в становищата на българските институции…
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Десет милиона лева е.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Аз чух 15, тук срещам 12.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Вие сте чули 15, защото разликата към 2014 г. е 14,2 милиона. Към 2016 г. само 4 им се изплащат и разликата е 10 милиона, която ще натовари допълнително бюджета към днешна дата.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Освен това, те в неформални разговори посочиха и преференциалната цена, която искат чрез ценово решение на КЕВР да продължаваме да плащаме всички ние, примерно, НЕК – НЕК е държавна фирма. Имате ли представа каква сума искат? Колко лева на мегаватчас?
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Смятам, че е под 500.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: На мен ми казаха 560, сега е станала под 500.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Аз смятам, че компромисният вариант би бил да се прилагат цените по чл. 31, ал. 8, действащи към датата на въвеждане в експлоатация по смисъла на Закона за устройството на територията.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колеги,е позволихме ви да водите диалог, но ми се струва, че някак си водим тук пазарлък за цени. Госпожо Ташева, ако може, да си кажете тезата. Аз разбирам накъде водят Вашите въпроси, но все пак нека аз да давам думата.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Господин председател, аз исках само да спестя време на комисията. Както Вие самият казахте, не става ясно изтеглят ли законопроекта, не го ли изтеглят и за какви компромиси става дума. Ние имаме становища, от които е ясно, че ако бихме приели този законопроект, за да удовлетворим интересите на една малка група предприемачи, ние влизаме в нарушение на определени принципи, които са разписани и артикулирани от Европейската комисия. Защо тогава продължаваме да обсъждаме? Исках просто вносителят да каже за какъв компромис или пазарлък става дума, в крайна сметка. Това беше моята цел, да спестя време и заобикалка.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви. Вносителите първо може би, защото почнахме по същество, или господин Цочев? Заповядайте.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Нямам намерение да водя диалог. Четирите становища на министерствата и на КЕВР са отрицателни. Особено е интересно това на Министерството на земеделието и храните за срока на откупуване на по-голяма част от тези, на които вече е изтекъл, тоест, инвестициите по бизнес план, но няма да навлизам в това. Когато започна протестът срещу § 18 и неговото отменяне на 273 – малки фотоволтаични централи и протестите, които бяха, искам да им кажа /те са тук част от тях/, не знам на кой са представители, защото аз се подлъгах и приех техни представители и същите представители ги прие уважаемият от мене господин Валери Симеонов и госпожа Ташева и БСП „Лява България“. Така се получи, че казах, че ние сме в енергийната комисия разумна комисия, професионалисти и сме скромни, да намерим компромисно решение, така че част от тях, които са действително по–малки, са засегнати от този § 18, но в никакъв случай да не счита, че § 18 може да бъде отменен.
Получих едно предложение вчера, което бях любезен да изпратя на многоуважавания от мен господин Иван Иванов. Той ми върна телефонен разговор и каза: условието е приемливо, така, както го дават с малки изключения, но юридически неиздържано, което беше направено от моя юрист.
След това изведнъж започна един голям шум от останалата част на тези 273 с искане да подпишем до Конституционния съд за отмяна на § 18, след това изцяло да падне § 18 и да се стигне до старото ниво – 699 лева на мегаватчас. Уважаеми колеги, представители не знам на кого, защото вие нямате ваша асоциация, вие идвате поотделно. И 27 групи по 10 човека да дойдат и 27 предложения да направят, няма да ги гледаме. Има едно предложение, което е сравнително приемливо.в Седнете, обсъдете го и вижте дали ви удовлетворява. Тогава нашата енергийна комисия, която е разумна комисия, недейте да поръчвате статии по медиите, поръчкови статии, защото това не е подходът. Това ви го казах и на площада, два пъти излязох при вас. Свирките и виковете не са най-добрият модел за диалог с разумни депутати каквито сме ние тук в тази енергийна комисия. Вземете го това предложение, ето, то се намира пред мене. Не съм аз вносител. Вносители ще бъдем почти всички парламентарни групи, защото ние се разбираме, когато е разумно предложението. Благодаря на господин Танчев, защото той не е специалист в материята, но така внесено, това предложение ние ще го гласуваме против на базата на тези четири отрицателни становища на министерствата. Това означава, че три месеца ние нямаме право да приемем друга промяна в Закона ЗЕВИ. Така че, помислете. Казвам: разумът е при нас, но вие седнете и се разберете, защото с табелка посетители аз вчера се видях в чудо. Най-различни групи и групировки идват при мене и всеки ми казва нещо разнопосочно. Тоест, обединете се в предложението, което ще дадете – разумно предложение, на базата на това предложение, което го има тук и ние ще решим кои от парламентарните групи ще бъдем вносители.
Благодаря, господин председател.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря, господин Цочев Ще дам думата на министерствата. Министерството на земеделието и храните, господин Груев, заповядайте.
ВАСИЛ ГРУЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости, сами разбирате, че Министерството на земеделието и храните няма как да има пряко касателство, свързано с определянето на цена за какъвто и да било вид носители, но в мотивите към законопроекта така, както е представен, е посочено изрично, бе субектите, към които е насочено изменението, са бенефициенти по две от мерките от старата Програма за развитие на селските райони. Наистина, сагата с диалога с Европейската комисия, предложените в първоначален вариант санкции, които бяха наложени официално на България в размер на 28 млн. евро, е на база на констатирани два факта от Европейската комисия, въпреки че диалогът продължи няколко години. Европейската комисия констатира две неща. На първо място има нарушаване на правилата за държавна помощ чрез надвишаване на допустимия аванс за финансиране на тези инвестиции от 200 хиляди евро за период от три календарни години. На второ място, наличието на двойно финансиране за една и съща инвестиция, а именно, финансирането на изграждането на обекта, от една страна, и преференциалната цена за изкупуването на електрическата енергия, от друга страна.
След като направиха съответните екстраполации в периода за функциониране на съответните инсталации, колеги от Европейската комисия излязоха с официално становище за налагане на глоба в размер на 28 млн. евро.
След последното изменение на ЗЕВИ новите цени бяха предоставени на колегите от Европейската комисия с цел изготвяне на различна екстраполация и преизчисляване на санкцията, наложена на страната. В резултат на това ние получихме наистина едно сериозно намаление на наложената санкция и в този момент предложението на комисията е за 4,7 млн. евро, като това е и една от санкциите, която остава да бъде наложена по старата Програма за развитие на селските райони.
По-важното нещо обаче, към което следва да се стремим в дебата, е свързано със съществуването на тези инвестиции и периода на мониторинг, който е заложен по самата програма, за да бъдат инвестициите допустими и за да не подлежат те на възстановяване от самите бенефициенти.
Искам сам за ваша информация да ви изнеса следните няколко факти. Държавен фонд „Земеделие“ е финансирал по съответните две мерки от програмата общо 327 проекти. Това са 327 различни бенефициенти по програмата. от тях на 39 бенефициенти срокът за мониторинг, който е 5-годишен, изтече през 2015 г. и, забележете, за 208 от тях този период на мониторинг изтече през настоящата година. Тоест, в момента, в който ние говорим, ние имаме 76% от инвестициите, които са вече с изминал мониторинг, тоест те са усвоили средствата, изпълнили са целите на програмата с поддържането на инвестициите в периода на мониторинга. Предоставихме също така и една обобщена справка за периода на откупуване на инвестицията така, както са предложени по бизнес планове в съответните проекти.
Целите на тези две справки са не да вземаме страна в ценообразуването на съответната инвестиция, а за да могат народните представители да заемат информирано решение и има нещо, което следва да бъде ясно на всички в залата. То е изрично посочено от Европейската комисия. С писмо на Главна дирекция „Земеделие“ през 2016 г. колегите изразяват становище, че, цитирам: „Ако Законът за енергия от възобновяеми източници бъде изменен по начин, който променя намаляването на преференциалните цени или ако бъде отменен, Европейската комисия ще преразгледа позицията си, ще преизчисли финансовата корекция и ще инициира налагането на втора допълнителна финансова корекция. Министерството на земеделието и храните счита, че с предложено за изменение на § 11 така, както е предложено, колегите от Европейската комисия ще изпълнят така посочените от тях стъпки и евентуално бихме били изложени на нова допълнителна финансова корекция. Ако се стига до взимане на подобно решение, аз бих дал нашето становище, а то е да влезем в първоначален диалог с Европейската комисия, да видим какво би могло да бъде новото предложение, каква би била новата санкция от страна на Европейската комисия, за да имаме всички карти на масата, за да може да се вземе едно обосновано решение. Но за нас няма съмнение, че така предложените текстове ще доведат до налагане на нова допълнителна финансова корекция.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Господин председател, считам, че народните представители не са информирани за това становище на Европейската комисия и искаме да получим това писмо със становището, както каза господин Грудев, да се запознаем с него.
Благодаря.в
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: То е цитирано в становището на Министерството на земеделието и храните. Разбрах какво искате. Министерството на земеделието и храните, може ли да предоставите писмото? Може и да не е сега – становището на Комисията?
ВАСИЛ ГРУДЕВ: Да, разбира се, писмото е при нас, може да бъде разпечатано и да бъде предоставено на колегите.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Давам думата на Министерството на енергетиката, господин Налбантов.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Благодаря, господин председател. Дами и господа народни представители, аз съвсем накратко ще представя нашето становище. Няма да се впускам в подробности, които са разписани, свързани с предисторията, наложените промени, какво е постигнато. Общо взето, това което, се предлага в измененията на § 18, е Комисията за енергийно и водно регулиране за този вид обекти да определи преференциални цени, които да отчитат разходите, одобрени от управляващия орган по оперативната програма. По това предложение имаме следното становище.
Методите и принципите за определяне на преференциалните цени за ВЕИ, са разписани в Закона за енергията от възобновяеми източници в чл. 32, а общите принципи на регулиране на цените са в Закона за енергетиката. С това предложение ще се стигне до нарушение на някои основни принципи.
Първо, принципът на равнопоставеност. Комисията определя преференциални цени по групи производители. Те са на база на средно претеглени разходи. С това предложение се предлага за определена категория производители за това, че са получавали безвъзмездна помощ, тоест, били са бенефициенти на една оперативна програма, да се определят цени по различни критерии. Още повече, доколкото разбира,м тук става въпрос за индивидуални цени. Това води до нарушение на принципа на равнопоставеност между отделните видове производители.
Другото, с което мислим, че ще бъде на рушен основен принцип, това е принципът при определяне на цените, изобщо при упражняване на регулаторните правомощия на комисията да се балансират интересите между енергийните дружества и потребителите. Много добре знаем, че като определя преференциални цени, комисията се съобразя и с това, кой ще плаща тези цени. В крайна сметка, те се плащат от крайния потребител и комисията се съобразява при определяне на допустимите разходи.
Трети основен принцип, който ще се наруши, според нас, това е принципът на независимостта на комисията на база та разписаните правила и принципи в закона Комисията за енергийно и водно регулиране сама определя правилата и методите на регулиране чрез подзаконовите нормативни актове, които приемем, в това число и допустимите разходи на ценообразуване. Тук се предлага комисията да се съобразява с разходи, които са одобрени от управляващия орган по една оперативна програма.
Така че, това според нас са основните принципи, които ще бъдат нарушени, което е причина да определим като неприемлив предложения текст.
Освен това, искаме да обърне внимание на нещо друго. Колегите от Министерството на земеделието и храните много добре обясниха, че първоначалният проблем, който възникна и който доведе до § 18 миналата година, беше отчетеното двойно подпомагане за тези производители, от една страна, субсидиите по оперативната програма, от втора страна, преференциалната цена. Тоест, имаме свръхподпомагане при съвместяване на две схеми за държавна помощ. Нека да се има предвид, че схемата за подпомагане чрез задължително изкупуване по преференциални цени, съгласно Закона за енергията от ВЕИ, е схема за държавна помощ. Тази схема за държавна помощ, по ясни за всички обстоятелства, не искам да повтарям, е обект на оценка от Европейската комисия. В момента Европейската комисия вече е пред финализиране на решението си по тази схема. От това решение зависи решението за одобрение на една друга схема за облекчение на енергоемката индустрия във връзка с подпомагането на възобновяеми източници и комисията ще одобри схемата с параметрите, при които тя в момента действа, тоест, с всички цени, които са приети от комисията и които се прилагат в момента на база на тези цени, комисията оценява размера на държавната помощ.
Ако вие като законодатели приемете едно такова изменение в закона, ако комисията трябва да приеме такива цени, то се изменят параметрите на тази схема за държавна помощ и тя трябва да бъде разглеждана отново от комисията, така че ние ще забавим всички процеси. Това са нашите основни мотиви, поради които ние предлагаме законопроектът да не бъде одобрен.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Иван Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми народни представители, проектът за изменение на Закона за енергията от възобновяеми източници, така, както е представен, е базисно неприложим от Комисията за енергийно и водно регулиране, защото в тези промени е заложен принцип, който противоречи на закона, а именно, определяне на индивидуални преференциални цени за всеки от визираните производители на възобновяеми енергия със съфинансиране по национална или по европейска програма. Приемането на такъв подход би означавало да се влезе в пряко противоречие с действащия Закон за енергията от възобновяеми източници, който преди 2012 г. с промени, публикувани в брой 29 на „Държавен вестник“, постанови категорично, че за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници цените се определят по групи производители.
Хипотетично, ако се приеме този подход, първо ще създаде неравнопоставеност между производителите на електрическа енергия, защото за една група ще бъдат определяни цени на базата на индивидуална оценка на инвестиционните им разходи, а за други – на базата на групово прогнозно определяне на инвестициите разходи.
На второ място, тези, за които няма да бъде валидна тази промяна, а това са всички останали производители на електрическа енергия от възобновяеми източници, ще са в правото си да претендират и за тях да бъдат определени инвестициите разходи на индивидуален принцип, а това, което направи миналата година Агенцията за държавна финансова инспекция, показа, че една част от най-големите производители на електрическа енергия от възобновяеми източници са имали инвестиции разходи по-високи от групово определените, което означава, че на тях ще трябва да се доплаща за направени инвестиции разходи. Това очевидно е един абсурд, който не трябва да се случи.
Към всичко това искам да добавя, че в проекта за закон се предвижда преференциалните цени да се определят към датата за подаване на заявление за подпомагане, което е поне две-три години по-рано от датата на въвеждане на съответната мощност в експлоатация, когато цените бяха значително по-високи, което създава едно друга недопустимо преимущество на тези, които биха се възползвали от тази промяна, ако такава промяна бъде гласувана. Така, както е прието, Комисията за енергийно и водно регулиране в своето становище прави финансова оценка. Ние не можем да направим директна финансова оценка на предложение – такова, каквото е направено по причина, че там се иска индивидуално определяне на инвестиционни разходи, но сме заявили, че ако за тези производители бяха останали цените, които бяха действащи до 24 юли миналата година и приемането на § 18, това би довело до това, че 12 млн. лв. ще се увеличи некомпенсираният разходи за Националната електрическа компания като обществен доставчик. Това, от своя страна, ще доведе до 35 стотинки увеличаване на добавката задължения към обществото. В един момент, когато Комисията за енергийно и водно регулиране полага всички усилия, съвместени с промени в закона и взети решения от изпълнителната власт да се достигне до намаляване на добавката задължения към обществото, това би контрапродуктивно за българското общество.
Господин председателю, ако ми позволите, тъй като господин Цочев каза за друг проект за промяна на закона, бих желал да направя кратък коментар. Вчерашния ден действително господин Кирил Цочев ни изпрати един проект на закон, който се различава от този, който в момента е представен за разглеждане в комисията, в който този фундаментален недостатък за определяне на индивидуални цени не съществува. По тази причина аз казах на господин Цочев, че тука няма нещо, което би спънало прилагането на тази промяна, но искам да бъда чут ясно за три проблема, пред които комисията се изправя и трябва да ги реши.
Първият от тези проблеми е, че за да се произнесе комисията по новия проект, трябва да ни бъде изпратен за становище и експертите на комисията да направят отново финансова оценка, защото очевидно ще бъде по-малка стойността на този некомпенсиран разход, но ние трябва да заявим пред народните представители каква е неговата стойност и те да направят преценка. Също и с колко стотинки ще се увеличи добавката задължения към обществото. Това е първият въпрос.
Вторият, който за мен е изключително важен, е въпросът, който господин Грудев от Министерството на земеделието и храните засегна. Ние не можем да правим промяна в преференциалните цени за тази група производители, които са имали съфинансиране преди предварителното съгласие на Европейската комисия, защото в противен случай ще започне отново искане за сериозно увеличаване на финансовата санкция. Нека напомним: 28 милиона, тя намаля на 4,7 милиона, но увеличаването на преференциалните цени ще доведе до увеличаване на тази санкция, тоест, пропорционално. Аз считам, че трябва да се по лучи такова съгласие, тъй като това се изисква по правилата на Европейския съюз.
Третото е, че Комисията за енергийно и водно регулиране излиза с годишно ценово решение. Следващия четвъртък на 30 юни ние излизаме с решение, което трябва да бъде валидно от 1 юли тази година до 30 юни следващата година. В закона, първо, тази промяна под никаква форма не може да влезе в нашето ценово решение, повече от очевидно. До следващия четвъртък не може дори на първо четене да се разгледа.
Второ, което е важно, законът дава възможност в срок не по-малък от три месеца да се извърши корекция на ценовото решение, само че има ограничителни условия. Те са разписани в чл. 31а в Закона за енергетиката и в разписаните там текстове отсъства ясен аргумент в полза на междинно променяне не по-рано от 1 октомври на нашето ценово решение. Комисията, ползвайки добрата практика на регулаторите в Европейския съюз, се стреми да установи едногодишен период на своите решения, защото това е свързано със стабилност на цените, с планове, които индустрията и битовите потребители правят. Ние сме разговаряли с председателя на комисията господин Добрев и се противопоставяхме на всякакви междинни – било по-късно обявяване на ценовото ни решение, било промени на решението през три месеца. Знаех, че някой от вас ще каже, че ние сме правили тези промени през изминалия едногодишен период. Правили сме ги, когато промяната в цената на природния газ е съществена. Така е записано: „съществена промяна на ценообразуващ елемент“, когато промяната беше повече от 5 и повече процента. Когато към 1 януари промяната беше само 2,3%, комисията не се произнесе със свое ново ценово решение. Така че това са трите съществени промени, които ви моля да имате предвид, уважаеми народните представители, когато се произнасяте с решение по бъдещ законопроект.
ТЕОДОР ДЕЧЕВ /АИК/: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин председател на Комисията за енергийно и водно регулиране, за протокола: Теодор Дечев, Асоциация на индустриалния капитал. Аз няма да повтарям нищо от казаното до момента.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Има ред в комисията, когато след становищата се изказват депутатите, а след това се изказват всички останали, поне така смятам, че трябва да бъде, извинявайте.
ТЕОДОР ДЕЧЕВ: Извинявайте, не знаех. В Икономическата комисия е точно обратното.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков, мисля, че аз съм председател на комисията и аз решавам на кого да давам думата, а Вие я взехте без да я поискате дори. Като попитах кой иска думата, не вдигнахте ръка, а сега се противопоставяте. Господин Дечев, моля да продължите.
ТЕОДОР ДЕЧЕВ: Все пак заслужава да се кажат две добри думи за това, което е направил господин Танчев.. Едното е, безспорно, че е добре, че някой се е загрижил за малкия бизнес. Това е добре и е позитивно и е благородно. Другото е, че безспорно това не е някаква политическа спекулация, която да му донесе няаккви изборни дивиденти. Става въпрос за маргинална група в българското предприемачество от около 300 души. Но с това, така да се каже, се изчерпват добрите новини. Аз няма да повтарям абсолютно нищо от казаното до момента като аргументи и против, още повече че, предполагам, след мен ще говорят господин Стаменов и госпожа Паунова, които много по-добре ще обяснят нормативните проблеми и бизнес проблемите, свързани с това. Искам само да отправя един апел към господин Танчев. Господин Танчев, може би сега е моментът наистина да оттеглите законопроекта – говоря, чисто политически и тактически – за да не се получава този влак във времето от три месеца, в който нищо да не се прави и да приемете това, което предложи господин Цочев. Иначе, разберете ни правилно, тук не става дума за диктатура на тълпата и за това, че мнозинството иска да смачка една малка групичка предприемачи. Преди почти 38 български лв. размер на ценовата добавка увеличаването с 35 стотинки на същата тая ценова добавка за цялата целокупна българска индустрия е неприемливо. Тук не става дума за някакъв предприемачески егоизъм. Става дума за това, че просто достатъчно аргументи сме говорили през целия този период, господин Иван Иванов е пряко потърпевш от тази дискусия. Няма как индустрията да се присъедини и да приеме и да благодари. Аз изпитвам огромен респект към всички, които се занимават с производство на енергия от възобновяеми енергийни източници, но съжалявам, господа, колеги, всичко това, което става, е резултат на една изначално недообмислена политика, която е с най-добри намерения – нали пътят към ада е осеян все с такива намерения – с най-добри намерения доведе до сегашната бъркотия. Но просто в този миг мисля, че е тактически разумно а ко искате да продължите да помагате на хората, които седят зад нас, да оттеглите законопроекта и да търсите някакво друго решение, което ние ще наблюдаваме внимателно с интерес, ако можем, дори ще помагаме.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря. Сега ще дам думата на народните представители по предложението на господин Ерменков. Да чуем народните представители, господин Ерменков предложи така и след това ще дам думата отново на представителите на различните съсловни организации. Господин Ерменков, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги и представители на заинтересованите от всякаква гледна точка субекти по отношение на този закон, това, което искам да ви кажа е, че ние наистина имаме един проблем. Имаме проблем – дори да са маргинална част, но са 300 живи хора минимум, 300 собственика на нещо, което са направили по законите на Република България с бизнес планове към момента, когато са ги въвеждали тези бизнес планове и без да нарушат нито една точка от закона на Република България. Дотук мисля, че нямаме никакви противоречия с това, което казвам.
След това някъде по средата на един процес на упражняване на тяхната дейност според закона ние сменяме правилата на играта, сменяме законите и въвеждаме ограничения, които нямат под себе си никаква логическа база. Да напомня: когато Комисията за енергийно и водно регулиране е определяла цените през периодите, в които са се въвеждали съответните инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници, независимо от вида дали са фотоволтаици, вятър или каквото и да е било, се е съобразявала с нивото на инвестициите, които са правени към това време. Към времето, когато част от тези инвестиции са направени, не е имало изискване да се декларира съответното кофинансиране от европейски или други програми, а хората са си правили бизнес плановете въз основа на съществуващото законодателство, още веднъж повтарям. И изведнъж, без да има каквато и да е логика - и, между другото, ако извадите стенограмите, ще видите, че и тогава го поставих въпроса – ние въвеждаме две ограничения, едното от които е, да кажем законосъобразно. Ограничението е това, че финансирането на проекти по помощи не се брои за собствена инвестиция и следователно няма как да влезе в разходната част. Следователно тази част от финансирането трябва да бъде извадена като част от преференциалната цена. Така ли е? Нали няма грешка в моята логика? Но изведнъж въвеждаме едно второ ограничение, което аз лично и тогава ви обърнах внимание, няма как да бъде въведено и за цени, които са определени към момента на въвеждането на експлоатация ние да ги променим от ход и да кажем: няма да са тези цени, а ще бъдат едни други цени, които на нас днес ни харесват – цените от момента, в който ще влезе този закон в сила. Няма икономическа логика в това нещо. Няма, защото това означава, че ти освен че правилно вземаш отношение по това, че кофинансирането от европейски програми е вид помощ и не трябва да се дублира помощта с преференциални цени, едновременно с това намаляваш и базата, върху която се вземат тези цени, без да вземаш предвид, че тези цени са определени по време, когато инвестициите са били много по-големи като стойност, отколкото към момента на влизането на закона в сила. Затова аз не знам как вие мислите и какво ще се случи в близките три месеца, но аз не искам на моята съвест да лежат фалирали предприятия – казвам го съвсем сериозно. Затова ви предлагам да приемем закона на първо четене и като ви казвам какво предложение ще внесе парламентарната група на БСП „Лява България“ между първо и второ четене, за да стане ясно за какво говорим. А то ще бъде следното: без да избягаме много от сегашния параграф 18, ще предложим следните текстове.
Ал. 1. За производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергийни обекти, които са изградени със средства на национална или европейска схема за подпомагане и по отношение на които заявления за подпомагане са постъпили преди влизане в сила на Закона за енергията от възобновяеми източници, се прилагат цените по чл. 31, ал. 8, действащи към датата на въвеждане в експлоатация по смисъла на Закона за устройство на територията на енергийни обекти.“
Тоест, параграф 18 си остава, процентът, който е необходимо за компенсиране на държавната помощ, се запазва, принципът си остава същият. Единственото нещо, което правим, е, че връщаме икономическия смисъл на цялото това упражнение. Към момента на въвеждането в експлоатация са определени инвестиции. Тази е цената, която тази инвестиция покрива, от тази цена намаляваме надолу частта, която е свързана с европейско подпомагане. По-нататък вече следват другите алинеи: 1, 2, 3, които са тука, но смисълът на това, което ви предлагаме, е ясен: връщаме икономиката в закона. Иначе, пак ви казвам, няма логика. Да, намаляваме с процента европейско финансиране и държавна помощ, но признаваме, че към момента на определянето на цените Комисията за енергийно и водно регулиране си е свършила правилно работата и е определила правилни цени. Ако не ги е определила правилни към този момент, не са виновни хората, които са сключвали договорите на тези цени. Така че ви призовавам не за нещо друго – нямаме време! – имаме възможност днес да приемем закона, в четвъртък да го гледаме на второ четене и винаги има възможност, за мен отлагането във времето не решава проблемите, защото след три месеца няма да има смисъл да говорим на тая тема, според мене, а който има морала да се съгласи, че един проблем се решава, след като унищожиш носителя на проблема, нека да гласува против предложения законопроект.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Една реплика, господин Ерменков. Тук технократският дух изчезна, според мен, малко популизмът започна да навлиза в нашата комисия с Вашето изказване, уважаеми господин Ерменков, но, честно казано, забегнахте малко. Първо, честно казано КЕВР не определя цени от въздуха. Там в Закона за възобновяемите източници пише че трябва да има възвръщаемост, не цени, а възвръщаемост, определена възвръщаемост. В началото когато са определяли цените, възвръщаемостта е избягала много повече, защото не са отчетени европейските средства, а те не се отчетени, защото комисията не е имала данни, че точно тези проекти са били по европейски средства. Значи всъщност е нарушен законът. Нарушен е всъщност закона, защото тази възвръщаемост е била многократно по-голяма, отколкото законът е определил.
Относно това, че на второ четене може да се гледа в четвъртък, знаем, че това е абсурдно, няма как да стане. Аз не обвинявам никого, казвам, че е нарушен законът.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ако може дуплика, господин Ерменков и след това да преминем към другите народни представители.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Дупликата е в следното, господин Николов. Аз още един път повтарям: точно това предлагаме: икономически възвръщане на нещата, когато е приета цената на инвестицията, не е бил взет наистина предвид вариантът, че има субсидиране. В момента предлага м: цената е тази, която е била тогава, когато не е бил приет, моментът на субсидиране и от тази цена се изважда онази част, която е субсидираната част, примерно, ако 75% е построено със средства на Европейския съюз, 75% от произведената електроенергия не се заплаща с преференциални цени, но останалите 25% се плащат по цените, по които е определено от КЕВР към момента на въвеждане на експлоатация. Това е икономическата логика, няма друга логика, тук няма политика. просто без да влизаме в допълнителни рестриктивни мерки, възстановяваме нещо, което, според мен, в бързината сме го сбъркали доста силно. Ще помоля господин Грудев да прочете точно текста на писмото, което той цитира, за да видя къде пише, че комисията е изразила становище, че ако Законът за енергията от възобновяемите източници бъде изменен по начин, който променя намаляването на преференциални цени или ако бъде отменен, ще преразгледа позицията си и ще преизчисли финансовата корекция. Къде в това писмо имаме споменат Законът за енергия от възобновяеми източници, неговото изменение или намаляване на преференциални цени?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Грудев, заповядайте.
ВАСИЛ ГРУДЕВ: Благодаря Ви. По една случайност, понеже такъв ни е вариантът на писмото, то е подчертано и мисля, че и във вашите копия се вижда, цитирам:
„Главна дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ ще трябва да преразгледа настоящата позиция /говорим за позицията, с която се намалява санкцията от 28 на 4,7/ и да се върне поне отчасти към финансовата корекция, посочена в наше писмо /там говорим за 28 милиона/. Ако настъпи такава ситуация, Главна дирекция…“
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Каква ситуация?
ВАСИЛ ГРУДЕВ: Която е цитирана.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Мисля, че абсолютно на всички е ясно какво гласи текстът. От това по-ясно не знам как може да бъде и Министерството на земеделието и храните го е преписало дословно. В становището на Министерството на земеделието и храните дословно е цитирано писмото. Така че ако ще се караме да четем писма, всички можем да четем и мисля, че губим излишно времето на цялата комисия и на всички присъстващи тук.
Господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин Добрев. Аз подкрепям моя колега Добрев, защото това писмо няма точно това предвид, както ни е написано тук и е хубаво, че изискахме именно оригинала. Но, колеги, кой е виновен за тази ситуация, първо? В никакъв случай не са тези хора. Ние сега се опитваме едва ли не да стоварим цялата вина върху тях, да ги изкараме едни злодеи, които, виждате ли, ще вдигнат цената задължения към обществото, която ще пречи на българския бизнес, а може би те ще са виновни и за бъдещото увеличаване на енергията. Защото, господин Иванов, когато Вие пък намалявате цената на "НЕК" като обществен доставчик при положение, че няколко години е вдигана, вдигана и Вие изведнъж започнете да я намалявате, много ясно е, че и приходите към "НЕК" ще намалеят. Но това е друг въпрос.
Уважаеми дами и господа, през 2010 – 2011 г. тези хора отиват в Държавен фонд „Земеделие“ и те имат вече договори за изкупуване с преференциални цени и кандидатстват. Така ли е? Защо тогава Държавен фонд „Земеделие“ им отпуска тази субсидия, като се нарушава законът? Защо? Тук ни се казва, че е нарушен законът. Те си отиват и си кандидатстват. Държавен фонд „Земеделие“ им отпуска до 200 000 евро. Кажете ми каква вина носят тези хора? Още повече, 2011 година, господин Добрев знае – вие сте част от хората, които внасят измененията – и заявявате, че вече при подадени документи и кандидатстване промените не важат и това е в еди кой си параграф. Казвате го тук на господин Семерджиев и в зала. Тези хора Ви вярват, Вие сте законодател, и изведнъж искаме тези хора сега да ги обвиним и да им кажем: „Не, вие едва ли не тежите на системата и дайте да ви отрежем отвсякъде!“ Просто те нямат никаква вина. Първата вина е в Държавен фонд „Земеделие“ и това трябва да е ясно. Тогава ако ще има някакви корекции, да бъдат там, защо трябва да им го стоварим ние върху тях? Ако така ще правим за всеки инвеститор и това е стилът, просто не го разбирам.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря. Няма да Ви отговарям, няма да изразявам никаква позиция по тази тема и по този законопроект днес, тъй като според всичките тези хора, които стоят там, аз съм универсалният виновник за някакви цени, проблеми, които те имат и т.н. Така че, аз няма да взимам отношение и няма да Ви отговоря дори на Вашата реплика.
Господин Жельо Бойчев поиска думата. Заповядайте.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Аз ще си позволя да продължа разсъжданията на колегата Ерменков и на Драгомир Стойнев.
Първо, ние трябва да си дадем ясна сметка, че има съвсем реална ситуация, с реални хора и реални проекти и за тази ситуация наистина вината ни е там – а вината е във всичките институции, една голяма част от които стоят тук на масата. Аз разполагам със стенограмата от тази комисия, когато се е приемало това законодателно решение и Вие правилно, господин Добрев, не трябва да взимате отношение, защото там няма нужда да припомням какво сте казали на 29 март.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Бойчев, казах Ви, че няма да взимам отношение, но ще го направя, тъй като с това, че преглъщате някои факти, тук заблуждавате останалите колеги. Предложението това да не касае внесените вече предложения в Държавен фонд „Земеделие“ бе предложение на Правна комисия, според които ако важи и за тях, ще има ретроактивност. Какво се получи обаче впоследствие? Получи се така, че заради този текст – да няма ретроактивност и да няма позволим внесените вече предложения, те се одобриха от фонда след една-две години, реализираха се след три години и Европейската комисия предложи да наложи санкция по програмата в размер на 28 млн. евро. Така че каквото и да прочетете, аз Ви казвам какви са фактите и защо е направено това предложение – за да няма ретроактивност тогава, което обаче се оказа, че с най-добри намерения е направена грешка.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Да и за пореден път като законодател сме създали, да кажа, нормативен хаос. Големият проблем тук не е в преференциалните цени, а в помощта, която е отпуснал Държавен фонд „Земеделие“. Проблемът не е в преференциалната цена, защото едната гледна точка е преференциалната цена. Не може ли да търсим проблема в помощта, която е отпуснал Държавен фонд „Земеделие“? Става въпрос за нещо друго, господин Добрев – че в момента Държавен фонд „Земеделие“ добре му идва да оправдае оттук нататък своите пропуски в досегашното действие на програмата, където наистина колегите казаха – знаете, че неразделна част от проектните предложения за всеки един от тези инвестиционни обекти са и договорите, и преференциалните цени, и целият модел – и финансов, и какъвто искате. Детайлна информация се изисква за тези проекти. Всичкото не е било укрито, всичкото е било видимо в момента и наистина това писмо, което тук разнасяте, по никакъв начин не касае това, че решението на този проблем трябва да стане само и единствено чрез премахване на преференциалните цени с изменение на Закона за енергията от възобновяеми източници. Това оспорват колегите, защото това не се казва в това писмо. Това писмо дава възможност на Държавен фонд „Земеделие“ да коригира и дава възможност на българската държава да коригира тази получила се ситуация. Затова аз не виждам логиката в това, когато пропуснеш нещо, да понесеш отговорността и да прехвърлиш целия риск на страната, която няма вина за това. Затова моята молба е всички да се опитаме да намерим решение на този въпрос по някакъв начин, да не се правим, че той не съществува, колкото и да изглежда пренебрежимо малко, че са само 300 обекта, но в крайна сметка, ние сме и 23 мегавата, прекалено малко. Но и в крайна сметка заради принципите на върховенството на закона сме длъжни да го направим и заради това, че по същество това уронва авторитета на всички институции, включително и на Народното събрание, включително на Държавен фонд „Земеделие“, включително на комисията, които работят по тези неща. Наистина, очевидна несправедливост се е получила в момента. Затова колегата Ерменков се опитва да направи едно решение, което ще изведе тези инвестиционни разходи, които са субсидирани от модела, в който се ценообразува. Това е нашето предложение. Ако някой има по-друго предложение, нека да го направи, но нека да намерим решение на въпроса.
Иначе вие може да затворите тази тема, да не приемете законопроекта на господин Танчев, няма да има друг тип законодателна система, но това няма да реши този проблем. На господин Иванов ще му е много лесно, защото няма да има един дерт на главата още, но пак казвам: не е справедливо, господин Иванов и затова търсим някакъв тип решение върху това. В крайна сметка, не казвам кой го е забъркал този проблем, но този проблем е бил забъркан ето тук, със законодателните промени, които правим понякога доста прибързано. И сега в момента сме в ситуация часове наред да обсъждаме нещо и да търсим изход от това, с пълното разбиране, че не трябва да ощетим и държавата.
Завърших.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, извинявам се, че взимам отново думата, но искам ясно да заявя на господата народни представители и на госпожа Ташева, че следващия четвъртък на 30 юни по закон ние излизаме с ценово решение. Аз лично не виждам физическата възможност на Народното събрание при един законопроект, който се гледа на първо четене днес, следващия четвъртък вече да има финализиран текст, който трябва да е публикуван в Държавен фонд „Земеделие“, за да бъде за нас законов акт. Отделно, ние трябва да направим след това изчисления, за които се изисква известно време.
Оттам насетне всяко наше произнасяне с промяна в ценовото решение извън закона е незаконно, ние не можем да вършим неща, които противоречат на закона. и аз обясних каква е законовата норма. Решението е: в рамките на една година трябва да има силно изменение на ценообразуващия елемент, защото иначе наше решение ще падне веднага в съда.
Понеже господин Стойнев леко хвърли камък в моята градина, искам да кажа, че цената на "НЕК" е определена по един абсолютно прозрачен начин и сметката е съвсем проста: 70 лева прогнозна цена на тока на свободния пазара и 36 лв. цена задължения към обществото, сумата от двете дава цената на "НЕК". Аз няма как по друг начин отнякъде да увелича цената на "НЕК". Сумата от тези два компонента е 106 лева. Затова цената на "НЕК" е 106 лева. Миналата година беше 115 лв., защото с 3 лв. беше по-висока цената на свободния пазар, 73 лева, беше по-висока първоначално с 2,5 лева, даже с 3 лева цената задължения към обществото и премахнахме едно кросубсидиране, което съществуваше между добавката задължения към обществото и цената на обществения доставчик и тогава се даваше 115 лв. Но това, че аз така сменям цената, господин Стойнев, повярвайте ми, че съвсем професионално си вършим работата в комисията.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви, господин Иванов. Доколкото знам, Вие имате участие и в друга комисия, така че ако трябва да тръгвате, ще Ви разберем.
ИВАН ИВАНОВ: Именно, по-голямата част от народните представители имат участие в друга комисия.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията е тук, така че ще чака ние да свършим. Госпожа Ташева има думата.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Господин Иванов, аз не разбрах защо адресирахте своята реплика към мен.
ИВАН ИВАНОВ: Към господин Стойнев беше, затова.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Цитирахте господин Стойнев, мен. Аз категорично не приемам аргументите на колегите от ляво. Даже съм шокирана, че господин Жельо Бойчев ни предупреждава, за да не кажа, че ни заплашва, с ерозиране на авторитета на институциите, които са представени в тази зала. Ако българският парламент има най-ниска степен на уважение или довери, то е, господин Бойчев, тъкмо заради поръчковото законодателство, което е позволило ето тези противоречия. Ако ние днес се блъскаме, то е защото прокуратурата на времето не си е свършила работата. Слава Богу, тя днес тук е сред представените институции не присъства. Те не били задължени да декларират, че получават до 75% - произволен процент – финансиране от Евросъюза, защото законът не е предвидил, дал им е възможност да го премълчат. Да, но вие имате инструкции на Еврокомисията, която забранява или задължава най-малкото тези, които получават евросубсидии, за да строят фотоволтаици и въртоци, да декларират реалната инвестиция, която правят.
Аз искам да напомня, господин председателю, че буквално преди броени дни в тази зала Вие и заместник-председателят ни убеждавахте, че трябва да вземем 13 милиона лева от една просперираща българска фирма, та да налеем в оня фонд, та белким дано успеем да запазим тока за потребителите такъв, какъвто е или някъде там, а сега тук идват хора, които 10-15 милиона въобще не ги имат за пари и казват: „Какво толкова ще ви се увеличи токът!?“ Чакайте, аз мисля, господин Танчев, че Вие сгрешихте, че не послушахте съвета на господин Кирил Цочев просто да го оттеглите този законопроект, който за мен е поръчков и ако го оставите между първо и второ четене аз смятам, че обществото ще реагира. Нищо, че Вие ще продължавате, примерно, да публикувате такива едни статии, като последната Ви в седмичника „Галерия“ – не Вие точно, а хората, които са заинтересовани. Всички го четем. Вие ли я пуснахте? О, личи си. Веднага си пролича. И Държавен фонд „Земеделие“ реши, че вие ще бъдете подпомагани 75% с еврофондове и върху тях – преференциални цени. И понеже Вие сте се възползвали от този корупционен механизъм, който буквално ограбва българския потребител, знаете ли – не ми сочете с пръст, не е прилично да сочиш хора с пръст – и понеже Вие сте се възползвали от това, сега вие, горките, искате да продължавате тази благодат да тече!
Аз съм възмутена от Вашите искания. Вие случайно да сте чували, че 2013 г. шест души се заляха с бензин и се подпалиха, защото не могат да си плащат тока!? България е наказана, санкционирана е от Еврокомисията заради свръхфинансиране. Думата е свръхфинансиране и тя е отразена в негативните становища на четирите институции, които са посочени тук и Вие продължавате да настоявате, че сте ограбени и ощетени!
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви, госпожо Ташева. Давам думата на господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ще се постарая да бъда максимално прагматичен, практичен от гледна точка на това, което можем да направим като комисия. От една страна, каквото и решение да приемем, има риск то да донесе още 26 милиона санкция от Европейската комисия. Затова, на първо място трябва да си изясним какво точно се има предвид с текста „ако на българските власти им се наложи дори частично да изменят или да отменят предприетите мерки“. Тъй като всичко е в аспекта на земеделие и развитие на селските райони, аз смятам, че тук става въпрос за евентуално промяна в позицията за процентното подпомагане. Аз така мисля, логично мисля, че е така. В тази връзка смятам, че комисията съответно Народното събрание, не трябва да взима решение, да вземе върху плещите си, риска да натоварим държавния бюджет с още 26 милиона. Това не трябва да се допуска. Първо трябва да си изясним това ли имат предвид Европейската комисия или не. С други думи, трябва да се поиска допълнително обяснение за разяснение това ли имат предвид, защото, от друга страна, те не би трябвало да имат отношение конкретно към цената на тока. Те би трябвало да имат по отношение на спазването на процентното съотношение, пропорцията. Това е първото, което трябва да направим, според мен и предлагам така да се постъпи.
Второ, ясно е, че ако господин Танчев иска да направи нещо добро, най-доброто е да изтегли предложението. В тоя момент ако гласуваме, просто няма да получите подкрепа. На мен не ми харесва това, да натоваря бюджета с 26 милиона и още 10 милиона годишно, така че нека първо да си изясним тази ситуация, второ, да си изтеглите законопроекта. Трето, впоследствие когато получим отговор, може да съм голям оптимист, но мисля, че тогава ще има основание КЕВР да преразгледа частично само в този дял на енергетиката цените. Може вече да се тълкува дари е сериозна промяна; мисля, че е сериозна, макар и за малка група хора. Мисля, че може да се продължи правото на комисията междинно да промени цена сам за тях, така си мисля аз.
Това са моите три предложения.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря. Господин Танчев поиска думата.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви още веднъж, господин председателстващ. Само няколко финални думи, преди да завърша. Прав сте, господин Цочев, аз не разбирам от енергетика. Но това, от което разбирам, е финансиране, бизнес, банкиране и т.н. и знам какво е и каква е отговорността, когато си един добросъвестен стопанин и тръгнеш да правиш нещо и поемаш рисковете да носиш кредити и да плащаш осигуровки и въобще да ръководиш един бизнес, от една страна и си правиш някакви сметки. Аз тук по никакъв начин не искам да защитавам никого в частност и да кажа правилно ли е, неправилно ли е, алтернативните източници и въобще същността на този проблем. Но ако погледнем и повечето справки на „Стандарт енд Пурс“ и на „Мудис“ виждаме, че първите абзаци с риск мениджмънт, управление на риска в България. Това е най-голямото бреме, което ни тежи. Когато държавата в техния случай между 2013 и 2014 година седем пъти променя различни такси, вкарване, изкарване и т.н. и променя правилата едностранно, нарушаваме тези принципи на предвидимост на това, да си направиш някаква сметка и да кандидатстваш – дали за някаква помощ пред банка, друг управляващ орган или нещо от сорта – и това е моята основна цел: да има някаква нормалност. Никой няма да се възпротиви, че всеки има право да прави бизнес и да изкарва някаква печалба за своята работа, разбира се – дали ще работи за някой или ще прави собствения си бизнес. Това е залегнало в основата на това, което аз искам да направя, защото тук не става въпрос само за 300 фирми, тук става въпрос за прецедента и какъв е сигналът към другите. Затова аз господин Добрев, съм наистина склонен да изтегля своето предложение и това, което господин Ерменков направи като някакъв компромисен вариант, няма ли възможност да изтегля своето предложение и да го вкараме това като някакво предложение от гледна точка че нямаме времето и това ми е въпросът, не разбирам технологията на това нещо и затова питам. Стремим се да вземем най-правилното решение. Иначе съм напълно склонен ако това е някакъв компромисен вариант, да оттегля своето предложение.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Танчев, по процедура ако оттеглите сега предложението, трябва да подпишете и да внесете в деловодството новия законопроект, който трябва да бъде разпределен от госпожа Тачева на комисията. Аз поемам ангажимент в момента, в който госпожа Цачева го разпредели, да го гледаме по най-бързия възможен начин, както виждате, че се случи и с това Ваше предложение - гледаме го на първото възможно заседание. Така че чисто процедурно такава е възможността
Преди да го направя, може ли само да Ви помоля да чуем и бенефициентите?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Да, разбира се, заповядайте.
Господин Танчев, разбирам, че ще го изтеглите след това, защото ще загубим кворум. Давам думата, разбира се.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Дайте ми само две минути, ако може тогава, само да го стиковаме. Искам да го изтегля, но искам да го стиковам с тях все пак. Изтеглям го, но…
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Изправихте се пред ситуацията. Да ви кажа каква е реалната ситуация. Ако в момента законът се гласува и не бъде приет, три месеца няма да може да се разглежда подобен закон. Ако го оттеглите, както Ви каза председателят на комисията – предполагам, че няма да се отметне от това, което каза – е, че по принцип в рамките на един месец един наново внесен законопроект ще може да бъде разгледан и на първо, и на второ четене. Така че така стоят нещата чисто принципно. Вие си решавате.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: В такъв случай, господин председател, ясна е процедурата, изтеглям своето предложение, за да може да си вършите служебните задължения, но все пак ви моля да изслушаме и бенефициентите.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Да, разбира се, заповядайте.
Колегите тук много настойчиво ме молят да обърна внимание на Министерството на земеделието и храните да изяснят казуса, който се получи с това, какво означава промяна в законодателството и как тя е свързана с налагане на втора санкция. Молбата на комисията е за да можем ние да преценим как да гласуваме друго предложение, не това, следващия законопроект, ние трябва да имаме ясен отговор от Европейската комисия – ако променим един текст с друг даден текст, като ще ви дадем текста, който колегите ще предложат предварително, ще бъде ли наложена санкция и в какъв размер?
Благодаря.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Тук ще си позволя да премина в доста по-експертната част от дискусията. Когато дискутирахме с колегите от Европейската комисия нашата инициатива за отваряне и преразглеждане на вече наложена санкция от 28 млн. евро, колегите от комисията казаха следното нещо: „Бихме се съгласили да стартираме вече затворена процедура, само че нали не си представяте, че ако следващата година вие отново измените параметрите по това нещо, което ние в момента гледаме, ние ще останем със старото решение; напротив, ще променим наложената финансова корекция. И за да бъда още по-точен, във формулата, по която те изчислиха финансовата корекция от 28 милиона, впоследствие намалена на 4,7 милиона, има една единствена променлива, която може да изигра различно влияние върху санкцията и това е цената. На базата на цената, която ще бъде определена от Комисията за енергийно и водно регулиране и тази цена ще бъде екстраполирана в рамките на периода за задължително изкупуване или действие на съответните паркове, колегите от Европейската комисия смятат потенциалната щета за двойно финансиране и тук не говорим за недопустимост на нещо, което е извършено като разход, финансирайки самия проект, а говорим за наслагване на различни кумули, които водят до двойно финансиране и недопустима държавна помощ. Тоест, съвсем простичко, ако цената бъде изменена, новите параметри на цената ще бъдат насложени в една таблица и една формула, която използват колегите от комисията и, разбира се, ако цената отиде нагоре, санкцията ще бъде по-голяма; ако цената не се промени съответно едва ли ще има такава санкция. Но това е процес, който бихме могли да стартираме, след като имаме даден параметър. Ако ние знаем колко би се променила цената, може да го комуникираме с колегите от Европейската комисия и те да кажат по тяхната формула какво се получава като сметка.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Точно това ни е молбата: ние да ви дадем текста, вие да го изпратите и те по тяхната формула да кажат: „Ако вие направите това, ние ще ви глобим с толкова милиона“.
Благодаря.
Ето го текста, господин Ерменков Ви го дава направо.
Заповядайте прекъснах Ви многократно, за което се извинявам.
ВЯРА ИЛИЕВА: Част от тези 274 бенефициенти съм. Искам да използвам възможността, че господин Грудев е тук. Ние успяхме да се сдобием също с част от кореспонденцията, макар и доста трудно. Господин Грудев многократно е обещавал да ни даде кореспонденцията, по която работи с Брюксел и многократно нищо не се е случвало по въпроса. Но така или иначе, ние получихме едно писмо, в което Европейската комисия глобява Държавен фонд „Земеделие“ с въпросните 28 милиона. Зачитам от въпросното писмо:
Европейската комисия пита защо е незаконно финансирането по линия на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, а не преференциалната цена?“ И си отговаря на въпроса: „При подаване на заявлението за подпомагане трябва да бъде приложен бизнес план. В този бизнес план се описват очакваните приходи, включително продажбите по преференциални цени. Заявлението за плащане трябва да съдържа договора, подписан между бенефициента и доставчика на електроенергия, тоест изкупуващия електроенергия. В резултат на това когато Разплащателна агенция избира бенефициентите и определя размера на помощта, която следва да бъде предоставена по Програмата за развитие на селските райони, Разплащателната агенция е запозната със съществуването и размера на допълнителното икономическо предимство от публичен характер. Тук никъде не се говори за двойно финансиране. Това е допълнителен източник на финансиране. Има голяма разлика между понятията.
Следователно без всякакво съмнение именно финансовата подкрепа предоставена по Програмата за развитие на селските райони трябва да се намали или отмени, за да се вземе под внимание този допълнителен източник на финансиране.
Какво искам да кажа с това? Искам да кажа, че в момента вие решавате проблем, който не е ваш. Това е проблем на Държавен фонд „Земеделие“. Той не е дори и наш, на бенефициентите. Като стартира своето изявление господин Танчев, той стартира с чл. 5 от Регламент 65 от 2011 г., който касае правилата, по които Държавен фонд „Земеделие“ трябва да изпълнява Програмата за развитие на селските райони. В този регламент се казва, че задължението за възстановяване не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентния орган или друг орган и ако грешката не е била очевидна за бенефициера, имайки предвид приемането на § 11 в Закона за възобновяемите енергийни източници – 2011 г., за който някога от колегите повдигнаха въпроса, тогава ние сме категоризирани като заварено положение и ние нямаме никаква вина, мисля, че с това всички се съгласиха, че нямаме вина за това, което се е случило, в момента Държавен фонд „Земеделие“ прехвърля към нас чрез вас глоба – финансова корекция, която е стандартна процедура в Европейската комисия и такива финансови корекции има по почти всички мерки на Програмата за развитие на селс7ките райони. Тоест, лошото управление на Програмата за развитие на селските район е прехвърлено към нас.
В тази връзка в България като правова държава би трябвало да се спазва законодателството и си има Закон за държавните помощи. Ако ние имаме надвзета държавна помощ, нека парламентът да остави органите, и това не са Държавен фонд „Земеделие“, не е Министерството на енергетиката. Има Министерството на финансите, в което е единственият отдел в България, който се занимава с държавни помощи. Нека оттам ако има някакъв проблем и ние сме виновни за нещо, да излязат със становище виновни ли сме или не и в какъв размер сме виновни. Ние нямаме претенции – не искам да се връщам на темата за цени, колко, дали тежим на КЕВР, дали тежим на енергетиката. За мен и за голяма част от колегите проблемът е прехвърлен към нас поради липса на компетенции в държавната администрация и ние ще плащаме за грешките на държавата.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви.
Господин Груев. След това господин Стаменов и прекратяваме дискусията.
ВАСИЛ ГРУЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Абсолютно съм съгласен с Вас, че никъде не се говори за грешка, допусната от страна на бенефициента. Ако беше така, следваше ние да изискваме сумите, които сте получили за подпомагането. Аз не знам дали народните представители са наясно, но тези 327 проекти са получили общо подпомагане в размер на 111 млн. лв. по програмата. В нито един момент нито фонд „Земеделие“, нито Министерството на земеделието и храните не се е обърнало към някой от вас да каже: „Вие сте направили грешка следва това финансиране да бъде възстановено на държавата“. Така че, въобще не говорим за допуснати грешки. Говорим за потенциално натрупване на подпомагането чрез нерегламентирана държавна помощ.
Нещо повече, във всички дискусии, които ние сме водили с вас, наша основна грижа е било как да направим така, че тези инвестиции да останат жизнеспособни, за да не се наложи впоследствие вие и държавата да възстановяваме средства на базата на неспазен мониторинг. Аз ви казах, че ние изменихме съответните процедури, за да не преразглеждаме наново жизнеспособността на бизнес плана, който вие сте предоставили със самото кандидатстване. Затова грешка от страна на бенефициента няма. В нито един момент държавен орган в лицето на фонд „Земеделие“ или на министерството не се е обърнал към някой от вас да каже „Имаме недопустимо финансиране, следва да възстановите тези средства“.
КОНСТАНТИН СТАМЕНОВ: Изказвам се от името на КРИБ. Това, което искам да ви кажа е, че тече в момента нотификационна процедура за цените за възобновяемите енергийни източници и тя е към своя край. Тази процедура започна през 2013 година. Заедно с това тече и процедура за нотификация, Наредба за облекчаване на енергоинтензивната индустрия от заплащане на зелена енергия. Това, което аз съм сигурен, че не си давате сметка е, че ако ни натоварите с тези 12 милиона или колкото ще да са, и съответно се увеличи санкцията за България, тази санкция следва България да я плати от бюджета, но трябва да си я поиска от вас за тези пари, които сте получили. Тези 12 милиона трябва да ги платим ние, потребителите. Нали така? Трябва да ги извадим, за да удовлетворим някакъв каприз, който после ще се върне като санкция на държавата! Категорично сме против.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря.
Приключихме с точка 2. Благодаря на всички участници в дискусията.


ПО ТОЧКА ТРЕТА - Представяне, обсъждане и приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г., № 602-03-13, внесен от Министерски съвет на 27 май 2016 г.

ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ще дам думата на министъра на енергетиката. Госпожо Петкова, ще Ви помоля да бъдете много кратка, тъй като се уморихме доста от дебата по предходните точки, да се опитаме да бъдем съвсем експедитивни.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, аз наистина ще бъда съвсем кратка. Знаете, запознати сте със съдържанието на доклада, свързана с националната сигурност. Темата енергетиката присъства много осезателно в този доклад затова, защото връзката между националната сигурност и енергийната сигурност е много тясна и няма как да не бъде така, тъй като енергетиката, както всички знаем, е един от най-важните структуроопределящи отрасли, отрасъл, който касае всеки един от нас и като гражданин, и като бизнес. Това, което се съдържа в доклада по отношение на сектор енергетика, е свързано на първо място с идентифициране на рисковете. От друга страна, са изложени много ясно действията, които правителството е предприело през изминалата 2015 година е не на последно място са посочени основната визия и стъпките, които ще бъдат предприети в следващите периоди.
Какви са основните рискове? Ние и друг път сме имали възможност да коментираме тези рискове, но първият риск, който е идентифициран, е свързан със зависимостта на България само от един източник за доставка на енергийни ресурси поне на този етап. Друг риск, който е идентифициран, е свързан с междуфирмената задлъжнялост и финансовото дестабилизиране на сектора, което, както всички знаем, води до проблеми, които са свързани чисто технологично със състоянието на сектора. Като риск е изведено и състоянието на енергийната ни мрежа на Електроенергийния системен оператор от гледна точка на това, на което станахме свидетели през миналата година. Зимата на 2015 година беше необичайно тежка и сурова и знаем какво предизвика тя. Обилните снеговалежи тогава доведоха до оставянето без електрическо захранване на над 1179 населени места, така че много важно място и като съществен риск е отбелязано и поддръжката, модернизацията, рехабилитацията на нашата енергийна система.
Какво е предприето като мерки през изминалата година? Вие знаете, че по отношение на покриване на първия риск правителството предприе поредица от мерки, които са свързани с един от основните й приоритети в областта на енергетиката, а именно, диверсификацията на източниците и маршрути за доставки на природен газ. Знаете, че един от най-сериозните проблеми на България в тази посока е липсата на междусистемна свързаност на България със съседните на нас страни. Ето защо ние сме концентрирали голяма част от своите усилия именно в изграждане на тази инфраструктура, на тези междусистемни връзки, които ще ни дадат възможност да диверсифицираме източниците и маршрути за доставка на природен газ. Това са интерконекторите: с Гърция интерконектора, с Румъния, със Сърбия, с Турция. Така че по всеки един от тези проекти ние работихме много активно през изминалата година и сега продължаваме в тази посока.
Друга много важна задача е модернизацията и рехабилитацията на транзитната ни мрежа. Знаете, че много сериозни усилия положихме в модернизацията на четири компресорни станции: Ихтиман, Странджа, Лозенец и Петрич. Тези компресорни станции имат много важно значение в цялата газопреносна система на страната. Знаете, че газопреносната система се състои не само от магистрални газопроводи; много важна нейна част са точно тези компресорни станции, които имат много важната роля да осигуряват необходимото налягане, което да гарантира транзита. Така че, приключихме модернизацията на първия етап от нашата транзитна мрежа и сега предстои нейното продължаване.
По отношение на междуфирмената задлъжнялост и финансовите проблеми и финансовия дисбаланс в сектора знаете, че бяха предприети много сериозни промени в законодателството по отношение на енергетиката. С ваша помощ, с вашата подкрепа беше променен Законът за енергетиката и през месец март и през месец юли 2015 година станаха много важни промени, насочени към свиване на дефицита в системата. Използвам случая да благодаря на всички вас за подкрепата, която оказахте и наистина тези мерки, които предприехме, дадоха своите първи резултати. Друга много важна наша задача и наш приоритет с цел да се минимизират рисковете, свързани с енергийната сигурност, е процесът по пълна либерализация на пазара. Знаете, че един от основните проблеми, който съществуваше до настоящия момент, беше свързан именно с това, че енергийният сектор не беше поставен и не работеше в пазарна среда. Сега с либерализирането на пазара този проблем ще отпадне на практика. За да покрием този риск, ние имахме сключен договор със Световната банка. Този договор вече е към своя финал Предстои съвсем скоро да имаме този доклад на Световната банка за модела за пълна либерализация и ще го докладваме в комисия и ще обсъдим, разбира се всички тези много важни теми с вас.
Това са основните рискове и основните мерки, които са предприети в сектор енергетика, за да бъдат те минимизирани и оттук нататък ние ще продължим със същата скорост да работим в тази посока.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря. Колеги, въпроси по тази точка? Предлагам да преминем към гласуване.
Който е за, моля да гласува.
Гласуване: „за“ – 9 гласа, „против“ – няма, „въздържали се“ – 3 гласа.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Точка трета е приета.
Преминаваме към точка четвърта.


ПО ТОЧКА ЧЕТВЪРТА - Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по енергетика към министъра на енергетиката, по чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Заповядайте, колеги!
Господин Жельо Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Да използваме присъствието на министъра и процедурата, която дава Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание. Госпожо министър, първо бих се радвал, ако получа малко повече информация от достоверен източници, какъвто сте Вие, относно арбитражната процедура, която приключи. За да няма спекулации и съмнения, бих искал все пак да стане ясно откога влиза в сила това решение на Арбитражния съд, дали наистина има дневна санкция и какъв е нейният размер, по който трябва да бъде изпълнено задължението от българската страна. Може би към момента важният въпрос, въпреки твърденията на правителството и на колегите за големия успех, който е постигнала българската държава с реализирането на края на тази арбитражна процедура /това, разбира се, в кавички, защото аз не мога да се присъединя към такъв вид реторика/, е: ще обжалвате ли ще това решение и кога изтича, имаме ли срок, в който трябва да се вземе решение да се обжалва?
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Бойчев, наистина много актуален и много важен въпрос не само за сектор енергетика; за цялата държава е много важен този въпрос, за всички нас като българи е изключително важна тази тема и аз благодаря за това, че поставяте този въпрос в този формат.
На всеки един от въпросите Ви ще отговоря, разбира се, защото те са много важни и защото трябва да търсим общо решение на този въпрос. Както вече беше пояснено, още в деня, в който ние получихме информация, Националната електрическа компания получи информация по електронна поща за решението на Арбитража и то беше изпратено по имейл, веднага на другия ден реагирахме и дадохме пресконференция, в която пояснихме какво всъщност показва първият прочит на арбитражното решение. Искам само да отбележа, че арбитражното решение представлява няколкостотин страници, които са доста сериозно четиво. Към тях има, разбира се, и доста приложения, които са свързани с аргументите на Арбитража. Съгласно процедурата, която е предвидена, Националната електрическа компания, “Атомстройекспорт” разполагат с 30-дневен срок, за да преценят дали ще обжалват решението или ще се пристъпи към неговото изпълнение или към друга форма на комуникация. Този срок е 30-дневен от датата на получаване, тоест, от 15 юни. Такава е датата, която се счита за дата на връчване на арбитражното решение. Двете страни имат едномесечен срок, за да се запознаят с делото, да видят дали има някакви чисто аритметични, технически или други правни тези, с които двете страни съответно не са съгласни или имат някакви претенции.След това съществува опция това решение на Арбитража да се обжалва в съда в Швейцария, ако съответно има претенции от едната или от другата страна. Към настоящия аз не мога да отговоря на въпроса какво ще правим с това решение просто защото то в момента е предмет на сериозен анализ от адвокатите и на двете страни, така че не мога да кажа със сигурност. Нека да изтече срокът. Но това, което аз мога да кажа като наш прочит на решението е, че според нас това решение на Арбитража е обективно решение. Какво съдържа то?
На първо място, от това решение стават ясни няколко основни моменти в това производство и в този арбитраж. Както знаете, искът на нашите партньори от “Атомстройекспорт” беше за близо 1,2 млрд евро. Този 1,2 млрд. евро е разделен в рамките на 7 отделни искове срещу един насрещен иск на Националната електрическа компания. Тези искове, както вече споменах, са близо 1,2 млрд. По отношение на решението на Арбитража той е присъдил следното: от тези 1,2 милиарда евро малко под половината всъщност от иска е признал на “Атомстройекспорт”, като Арбитражът е признал единствено и само три иска на “Атомстройекспорт” които са свързани с допълнение № 5, което е подписано на 5 ноември 2008 г. и допълнение № 5 е свързано с поръчването на оборудването с дълъг цикъл на производство. Това допълнение № 5 е на стойност 673 млн. евро и Арбитражът го разглежда като единственият документ в това дело, който може да се приеме като ключов документ за Арбитража и платеният аванс непосредствено след неговото сключване е в размер на 84 млн. евро в полза на „Атостройекспорт“.
По отношение на останалите искове на „Атостройекспорт“, които са свързани с претенцията за ескалация на цената, с претенцията за пропуснати ползи, за неустойки във връзка с прекратяването на проекта, претенция по отношение на дейности, които са извършени извън обема на договора и на споразумението и претенции, които са във връзка с необходимост от извършване на демобилизация пак във връзка с прекратяването на проекта. Арбитражът ги е отхвърлил като неоснователни всичките тези искове, като основана теза на Арбитаржа всъщност е, че няма договор между страните, който да урежда тази претенция на „Атостройекспорт“. Арбитражът казва: „Има едно допълнение № 5, което допълнение урежда тези взаимоотношения, от които става ясно, че НЕК си е поръчал това оборудване. Това, което си е поръчал, Абритражът е присъдил, че трябва да се плати. Стойността на иска, който е уважен на практика, реално погледнато, е 550 841 000 евро. Тази сума е намалена със 74 млн. евро, която представлява неусвоеният аванс, който НЕК е превел и съответно „Атостройекспорт“ не е оползотворил, така да се каже, и приспада уважена част от насрещния иск на НЕК, която е 880 000 евро. Така че, чистата сума на иска е 550 841 000 евро.
По отношение на това, как ние гледаме на това дело, аз вече споменах: за нас това решение е обективно решение и то ясно показва какви са действията, които са довели до това, този арбитраж да стане възможен и след като през 2008 г. ние сме подписали това допълнение № 5 и сме поръчали това оборудване с дълъг цикъл на производство на стойност 673 млн. евро, очевидно ще трябва да го платим. Това е.
Арбитражът в своето решение поставя и някакви параметри по отношение на евентуален изход от този арбитраж по отношение на оборудването защото всичко е около това оборудване.
За решенията, които се представят в Арбитража, опциите са няколко. На първо място, Арбитражът казва: „Националната електрическа компания може да плати това оборудване и да стане собственик на оборудването, може да го предостави на руската страна за обратно изкупуване, може заедно с „Атостройекспорт“ да бъде продадено на трета страна заедно с конструктора. Това са трите възможни опции, които съществуват в кориците на Арбитража. Това е по отношение на Арбитража. Много се надявам наистина на национално отговорно поведение от всички нас, за да можем час по-скоро да решим този въпрос, който е изключително важен за цялото ни общество и съм сигурна, че ще бъде така.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря, госпожо министър. За уточняващ въпрос – господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Уточняващият ми въпрос е следният. Все пак може би пропуснахте: има ли нещо за дневна санкция относно срока, до който трябва да бъдат разплатени средствата към руската страна? Аз се радвам от начина, по който завършихте и се надявам разговорите оттук нататък за изхода на тази ситуация да бъдат вече без емоции, защото прекалено много емоции имаше в говоренето относно АЕЦ „Белене“ и да отчетат икономическите реалности и интереси на нашата страна, защото виждам че сега с лека ръка се хвърлят едни варианти като едва ли не единствени, като едва ли не възможни. Аз мисля, че ръководеното от Вас министерство трябва да направи така, че абсолютно всички варианти да бъдат сложени и да бъде п отърсен вариант за реализация, да не се зачертава нито един от тях. Това е отговорността към поколенията, отговорността, който носим предвид огромните средства, които са и заровени, и като оборудване, и - да не казвам – и като временни материални активи придобити там.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Бойчев. Госпожо министър?
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Бойчев, аз се извинявам, може би пропуснах: това, което е предвидено в решението на Арбитража е, че съответно в решението на Националната електрическа компания законната лихва, съгласно българското законодателство, до издължаването на пълния размер на дължимата сума. Така че, да, тече законната лихва, съгласно нашето национално законодателство.
По отношение на липсата на емоции, когато става въпрос за проекта АЕЦ „Белене“, аз съм напълно съгласна, трябва да избягваме всякакви такива емоции и всякакви опити да се политизира този въпрос, защото наистина става въпрос за едно много важно, отговорно решение, което ние всички трябва да вземем.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря. Други въпроси? Не виждам.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Госпожо министър, ще се възползвам наистина от правото си на въпрос, касаещ именно енергийната революция, която Вие заявихте, че предстои на България за големите очаквания, което е много хубаво. Аз ще се радвам, защото ако след десет години ние намерим в Черно море, ще може да бъде експлоатиран, но в медийното пространство много често се говори за инициативата на премиера, който за момента е по-скоро като един медиен проект – газовият хъб „Балкан“. И за да не остава впечатлението у хората, че това е медиен проект, може би и Вие да ни запознаете с технически, финансови параметри, къде точно очаквате да бъде ситуиран този проект, откъде и какви ще са източниците именно на природен газ, накъде ние ще транспортираме тази газ - така че наистина да разберем, че наистина се работи сериозно за този проект, а не е просто един проект, който да отклонява вниманието на българските граждани, че, виждате ли, се върши нещо, което при положение, че ГЕРБ доста сериозно се хвалеха, особено госпожа Румяна Бъчварова, че е партия, която е спряла три енергийни проекта и тя го заявява с гордост. Така че, наистина, да ни обясните за този проект.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря. Госпожо министър?
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Стойнев, наистина, и този въпрос е важен и актуален. Много се говори по тази тема и аз искам да Ви уверя, че не се говори без основание. Знаете, че още миналата година, зимата на 2015 г., когато ние лансирахме и представихме за първи път тази наша идея сред обществото, имаше много скептици по отношение на това – възможно ли е това да се случи в България, възможно ли е този проект да бъде реализиран. Но няколко месеца по-късно, през ноември 2015 г. основните проекти, които биха направили възможен този така наречен газоразпределителен център и този хъб, бяха признати като проекти от общ интерес в рамките на Европейския съюз. Мисля, че това е повод всички ние да се зарадваме на една такава новина.
Нещо повече, веднага след това ние направихме съвместна работна група с Главна дирекция „Енергетика“ на Европейската комисия, като тази работна група, която тя все още не е приключила своята работа, имаше за цел да разгледа наистина този наш проект от всички гледни точки. На първо място - като технически параметри; на второ място - като проект, който трябва изцяло да съответства на европейското законодателство, на Третия либерализационен пакет; и на трето място, като някакъв финансов модел, така да се каже, на този проект, защото ясно е, че един такъв проект трябва да бъде икономически обоснован, да бъде жизнеспособен, така да се каже за да има бъдеще. В рамките на тази работна група ние сме представили нашата концепция, на този етап са разгледани отделни варианти, свързани с маршрутите, с трасетата за такъв един проект, разглеждаме различни източници за доставка на природен газ, като един от източниците е руският газ. Ние това сме го коментирали с нашите партньори от Европейската комисия.
Като друг възможен източник разглеждаме и съответно интерконектора Гърция-България, който се надявам с общи усилия да стимулираме да върви напред и да бъде реализиран наистина в рамките на сроковете, които сме начертали. Като един такъв потенциален източник вазглеждаме и румънския природен газ. Знаете, че сега предстои да финализираме интерконектора с Румъния. Така че това също е една опция. Като опция за източник на природен газ разглеждаме и местния добив. Знаете, че трите компании Рапсол, Тотал и ОМV работят на блок „Хан Аспарух“. Очакваме скоро да имаме информация за това, какво по казват проучванията. Така че, това е нашата концепция.
Надявам се, че може би през месец септември да бъде проведено едно събитие, което ще даде наистина отговор на всички тези въпроси. към настоящия момент все още не сме финализирали всички тези наистина важни аспекти от този проект, но работим заедно с колегите от Европейската комисия. Вие знаете, че съвсем наскоро тук беше и комисарят по енергетика господин Каниете и той много ясно заяви, че концепцията за газоразпределителния център на територията на България ще бъде факт и има бъдеще такъв един проект.
Благодаря.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря и аз.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Стойнев, други въпроси? Господин Жельо Бойчев? Няма други въпроси. Останалите колеги не виждам да изявяват желание за въпроси.
Благодаря Ви, госпожо министър, господа заместник министри за участието в днешния блиц контрол.
Закривам заседанието на комисията.
/Заседанието на комисията беше закрито в 17.00 часа./



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ЕНЕРГЕТИКА:
/Делян Добрев/