1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за концесиите, № 602-01-29, внесен от Министерски съвет на 09 юни 2016г. - за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на предложение за провеждане на национален референдум, № ПГ-539-01-11, внесено в Народното събрание от Инициативен комитет на 03.02.2016 г.

---

ПРОТОКОЛ
№ 24

На 30 юни 2016 г. от 14.00 часа в зала „Запад“ на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по енергетика.
Списък на присъстващите народни представители и гости се прилага. Заседанието се проведе при

ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за концесиите, № 602-01-29, внесен от Министерски съвет на 09 юни 2016г. - за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и приемане на предложение за провеждане на национален референдум, № ПГ-539-01-11, внесено в Народното събрание от Инициативен комитет на 03.02.2016 г.

* * *
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колеги, предлагам да започваме. Имаме кворум.
Днешният дневен ред е: точка първа – Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за концесиите, № 602-01-29, внесен от Министерски съвет на 09 юни 2016г. - за първо гласуване; втора точка - Представяне, обсъждане и приемане на предложение за провеждане на национален референдум, № ПГ-539-01-11, внесено в Народното събрание от Инициативен комитет на 03.02.2016 г. Предлагам да подложим на гласуване дневния ред. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: «за» - 10 гласа, «против» - няма, «въздържали се» - няма.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Дневният ред е приет.
Присъстващи по точка първа: от Министерски съвет – госпожа Мариета Немска, директор на дирекция „Икономическа и социална политика“, Николай Алексиев – от кабинета на Томислав Дончев.
По точка втора: от Министерството на икономиката госпожа Силвана Любенова, директор на дирекция „Техническа хармонизация и политики за потребителите“ и господин Бончо Бонев – началник на отдел „Техническа хармонизация, машини и електрическо оборудване, храни и хоризонтални въпроси“.


ПО ТОЧКА ПЪРВА - Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за концесиите, № 602-01-29, внесен от Министерски съвет на 09 юни 2016г. - за първо гласуване

ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Давам думата на вносителите.
Заповядайте.
МАРИЕТА НЕМСКА: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, представеният на вашето внимание законопроект е в изпълнение на ангажимента на Република България да въведе в националното си законодателство изискванията на Директива 2014/23 на Европейския съюз и на Европейския парламент за възлагане на договори за концесия, която влезе в сила на 18 април 2016 година.
Законопроектът е разработен в съответствие с предварително приета от Междуведомствена работна група концепция за възможните законодателни решения в областта на концесиите и публично-частното партньорство. Беше извършен анализ на действащото законодателство на силните и слаби страни бяха приети и Основните насоки, по които да се разработи новият Закон за концесиите.
В Междуведомствената работна група участваха широк кръг от експерти от държавната администрация, от Националното сдружение на общините, от неправителствени организации и дружествата с нестопанска цел. Законопроектът е подложен на широко обществено обсъждане, като освен съгласуването по Устройствения правилник и обявяването му на страницата за обществени консултации, е изпратен до всички кметове на общини по електронен път и сме се съобразили с бележките и предложенията, които са били целесъобразни да бъдат включени.
В конкретния случай се предлага изцяло нов закон, който по същество обединява действащата уредба за концесиите и публично-частното партньорство, като законът е нов, защото промените са многобройни и съществени. С новия закон се отменя ЗПЧП, тъй като съществена част от материята, която е уредена с него, попада в характеристиките на концесиите и в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1 от Закона за нормативните актове следва да бъде уредена с един, а не с два отделни закона.
Законопроектът е структуриран в девет глави, като материята е уредена в пълнота, без необходимост от допълнително приемане на Правилник за прилагането му, като единствено е предвидено приемането на две наредби ,с които да се доразвият финансово-икономическите елементи на концесията и редът за осъществяването на мониторинга, управлението и контрола. В Мотивите към законопроекта обстойно са представени аргументирани предложените законодателни решения. В него са дефинирани три основни вида концесии според техния предмет – концесия за строителство, концесия за услуги и концесия за ползване на държавна и общинска собственост.
В Концесията за строителство и за услуги са дефинирани като публично-частното партньорство, при което икономически оператор, концесионер изпълнява строителство или предоставя услуги по възлаган от публичен орган концедент.
С концесията за ползване публичен орган предоставя възмездно на икономически оператор правото да извършва определена стопанска дейност със субект, който е собственост на държавата или на община, без да възлага изпълнение на строителство или предоставяне и управление на услуги.
Законопроектът въвежда понятието европейски праг, който представлява сумата от 5 225 000 евро, който е определен като разграничителен критерий. Концесиите, които са на този праг и над него са определени като концесии с трансграничен интерес; под него са без трансграничен интерес. В концесиите с трансграничен интерес, в съответствие с директивата, се прилагат изискванията за публикуване на обявление за тях в Официален вестник на Европейския съюз.
Запазва се понятието концедент от познатото ни законодателство, като му се влага друго съдържание. Концеденти ще са министрите и кметовете на общини,е като основните важните решения за откриване на процедурата и за определяне на концесионер ще бъдат одобрявани от Министерския съвет, съответно от общинския съвет.
Специално внимание в законопроекта е отделено на финансово-икономическите елементи на концесията: стойност на концесията, начин за определяне на прогнозната стойност на концесията, оперативен риск, срок на концесията, икономически баланс, плащания от концесионера към концедента и от концедента към концесионера.
Важен отличителен белег на концесията е поемането на оперативния риск от концесионера. Той се носи винаги от него при концесия за строителство и при концесия за услуги и представлява риск от излагане на колебанията на пазара относно търсенето или предлагането на обекта на концесията или услугите.
Оперативният риск се счита за поет, когато при нормални условия на експлоатация с концесионния договор не е гарантирано на концесионера, че ще възвърне направените инвестиции и разходите по експлоатацията и услугите, предмет на концесията.
При концесия за строителство концесионерът също винаги поема и строителния риск.
Всяка една концесия е с определен краен срок и няма никъде в законопроекта текстове, които да обосновават, че ще бъдат предоставени безсрочни концесии. Срокът на концесията ще се определя предварително с обявлението за процедурата и ще е въз основа на финансово-икономическия анализ, изготвен от концедента и това ще бъде максималният срок, върху който ще се състезават участниците в процедурата, тоест този срок в самата процедура ще бъде намален, защото е предвидено да бъде задължителен критерий при определяне на спечелилия процедурата кандидат за концесионер.
След разисквания в публично обсъждане се прие още по-рестриктивно да бъде ограничен срокът на концесията, като за концесии, при които финансово-икономическият анализ и концедентът докаже, че са със срок на възвръщаемост над 50 години, то тогава обявлението трябва да бъде одобрено от Народното събрание.
За общинските концесии срок за концесията над 25 години се одобрява от общинския съвет а над 50 – също от Народното събрание.
Концесиите за ползване, които са по-скоро тези концесии, които към настоящия момента са познати в нашата практика, са ограничени със срок до 25 години.
Основните етапи за възлагане на концесиите са аналогични на етапите по действащия Закон за концесиите. Това са подготвителни действия, провеждане на процедура за определяне на концесионер и сключване на концесионен договор.
Възможността за използване само на открита процедура, каквато единствено е допустима съгласно действащия Закон за концесиите, е отчетено като една от причините за неефективно използване на института концесия в нашия стопански оборот и предвид възможностите, които предоставя директивата и практиката в другите европейски страни, са предвидени три възможни процедури: открита процедура, състезателна процедура с договаряне и състезателен диалог. Следва да се отбележи, че при двете процедури, които не са открита процедура, не се провеждат преговори някъде на тъмно и непублично, а след преговорите с всеки един участващ в тях тази информация я имат всички конкуренти и тя става публична и при постигането на най-добри условия относно технически и финансово-икономически показатели те служат за база над която след това се провежда състезание, тоест, всяка една от процедурите завършва накрая с открита процедура. Така че това ще създаде възможност да се подобрят самите условия и параметри за концесията.
Повишава се контролът на предоставените концесии, като се включва Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, предвид нейния опит и за да осъществява независим контрол както върху концесионерите, така и върху концедентите. Създават се условия за много по-голяма публичност и прозрачност на процеса, като е предвидено всяка една стъпка с всички документи да бъдат качени на Националния концесионен регистър, който ще бъде надграден като една административна информационна система, на която ще бъдат обявени обявлението с цялата документация по концесията, всеки един ще има напълно безплатен достъп до цялата документация. Всяко едно решение на комисиите за провеждане на процедури ще бъде също публикувано на страницата на Националния концесионен регистър. В тая връзка всеки един заинтересован ще може да следи във всеки един момента как върви процедурата по предоставяне на концесионни права.
В заключение искам само да кажа, че Законът за концесиите по никакъв начин не касае подземните богатства, така че проблемите, които има натрупани при предоставянето на права за подземни богатства, не са предмет на уреждане от този законопроект.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви. Това беше и моят единствен въпрос – каква е връзката на този законопроект със Закона за подземните богатства, но видях, че в Преходните и заключителните разпоредби вие сте направили единствено корекция, не отменяте Закона за подземните богатства.
Колеги, имате ли въпроси?
Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Искам да Ви попитам каква е логиката в този законопроект да се смени досегашният ред и концеденти да бъдат кметовете и индивидуалните министри. Редът досега беше друг. Не виждате ли рискове в това, да се увеличи броят на случаите, за които да има съмнение в самата процедура? Вие освен това във вашето изложение казахте, че в последствие решенията на концедентите – било то кметове или индивидуални министри – ще бъдат одобрявани от колективния орган – нещо такова чух от Вас. Може ли по-подробно да ни обясните как това ще стане и пак казвам: в тази промяна не виждате ли риск да има повече случа,и за които да съществуват съмнения в избора на концесионер?
Благодаря.
МАРИЕТА НЕМСКА: Предложението концедент да бъдат министрите и кметовете на общини е точно с цел да има ясна отговорност кой е провел процедурата и относно правилата, защото когато решението се вземе, много по-лесно е зад едно решение да застане Министерският съвет или общинският съвет. Все пак е колективен орган. Да, по предложение на министър е, но в конкретния случай всеки министър конкретно носи отговорността за всички действия, които е предприел. Одобряването е санкция, подобна на одобряването на разрешенията за търсене и проучване от Министерския съвет. Тоест, все пак държавата да е наясно с това, каква е била процедурата, какви са показателите, които са постигнати. Тя може да одобри, може да не одобри това, което е постигнал министърът с комисията, назначена от него, в която комисия могат да участват много експерти от различни министерства и ведомства, но в крайна сметка концесиите, така, както са структурирани, те са секторно ориентирани и министърът най-добре познава, тоест, това е начин за водене на политика в сектора, който той води. Затова се предвижда и Национална стратегия за концесиите, затова се предвижда да има и план за действие, годишен план за действие, за да е ясно предварително какви концесии ще се дават. В съвета, който ще приема националната стратегия и плана за действие участват всички ресорни заместник-министри. Тоест, всяка една стъпка ще бъде следена, ще бъде комуникирана между министрите, но в крайна сметка, отговорността следва да бъде изцяло на едно лице.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви. Други въпроси? Госпожа Ташева, заповядайте.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Уважаема госпожо, аз не можах да разбера нищо от Вашия отговор на въпроса на господин Мартин Димитров. Той Ви попита защо отделни кметове и индивидуални министри стават концеденти и Вие казахте: защото министърът – той така най-добре…, понеже това е начин за водене на политиката, която той води. Съжалявам, не сте готова да отговорите на такъв много важен въпрос.
Освен това, от тези приложения става ясно, че вие ще давате на концесия де що е останала някаква общинска и държавна собственост, включително пощите например, включително инфраструктури, които са ключови за националната сигурност на България и с тях ще се разпореждат едни изборни органи, например, общински съвети, които, искам да напомня на присъстващите на това заседание, че на някои места са 11 дущи – това са общинските съвети, примерно, в община Лъки, община Чавдар, или 13 души – община Кричим и прочее. Те са изборни. Техният мандат изтича след четири години, ако случайно някой не бъде отстранен от прокуратурата или не почине или сам не се откаже. Четири години! А те имат право да дават на концесии инфраструктурни обекти и услуги, които до този момента общината и държавата са длъжни да осигуряват за срок от 25 и над 25 години. Тук са предвидени срокове от над 50 години. Как се легитимира тази продажба на национален интерес? Ами – две трети от общинския съвет трябвало да гласуват! Много! От 11 души две трети – седем души, така ли – ще се разпореждат, примерно с инфраструктурата в граничните райони на България? Това е антибългарски закон. Той тъпче националния интерес.
Освен това, един друг въпрос искам да задам още. Чл. 30. „При концесиите за строителство и при концесиите за услуги се поддържа икономически баланс на концесията, който представлява равновесието между ползите за концесионера и концедента при поетите от тях рискове.“ Искам, първо, ако можете да дефинирате категорията икономически баланс.
В чл. 31, ал. 2 четем, че поетият от концесионера оперативен риск представлява риск от излагане на колебанията на пазара, тоест, риск от конкуренция относно търсенето или предлагането на обекта на концесия и/или на услугите. Рисковете, свързани с лошо управление, с неизпълнение на договорните задължения от икономическия оператор, както и с непреодолима сила, не се считат за оперативен риск. Тоест, лошото управление, неспазването на договора не е оперативен риск, той минава в графата „и други“.
В ал. 6 е уточнено, че всички останали рисков,е включително лошото управление на неспазването на договорите, се разпределят между концесионера и концедента с концесионния договор в зависимост от възможностите на всяка от страните по-добре да оцени, контролира и управлява съответния риск. Тук се отваря една широка порта за нахлуване на всякаква корупция, включително и трансгранична, защото си представят когато турските служби прочетат този договор, какви концесии ще си уредят в България. Ще гласувам против.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Заповядайте. По първия въпрос на госпожа Ташева, доколкото разбрах от Вашия отговор, когато концедентът не е Министерски съвет и общинският съвет, а е министър или кметът, то тогава прокуратурата може да търси отговорност от конкретното лице, докато в случаите на Министерски съвет и общински съвет е колективна безотговорност. Това така ли е?
МАРИЕТА НЕМСКА: Нещо такова, но по принцип когато се обжалва решение на даден министър, се защитава от самата администрация на конкретния министър. Концесията е инструмент за правене на политика. В правомощията на министъра е да предвиди той как ще си направи политиката, дали една магистрала ще я направи с обществена поръчка, дали ще бъде с европейски средства, дали ще бъде на концесия или комбинация между тези трите възможности. В този смисъл е била логиката концедент да бъдат министрите и да бъде свалено нивото, за да се улеснят самите министри при правене на политиката, какъвто всъщност е техният ангажимент. Това е логиката за сваляне на нивото. То не се сваля, защото в крайна сметка решенията накрая се одобряват от колективния орган, но цялата тази процедура, която е - етапът на подготвителни действия до приемане на решения за определяне на концесионер, се извършва под ръководството на самия министър, за което той съответно носи отговорността за правилното протичане и като организация и координация на работата е много по-лесно.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ако може на останалите въпроси на госпожа Ташева да отговорите дотолкова, доколкото е възможно и след това давам думата на господин Ерменков.
МАРИЕТА НЕМСКА: Относно икономическия баланс на концесията, този термин съществува и в действащия Закон за публично-частното партньорство. Това е равновесието между ползите и рисковете между концедент и концесионер, който се определя въз основа на финансово-икономически анализ и зависи при една определена норма на възвръщаемост за какъв срок и по какъв начин ще бъдат възвърнати вложените инвестиции. ако, да речем, се види, че след определен период от време пазарът се развива така, че прогнозираните приходи, които са за концесионера, са много по-големи от тези, които са прогнозирано първоначално във финансовия модел на концесията, то следва да се предоговорят и той да плаща по-голямо концесионно плащане. Това е логиката на икономическия баланс на концесията. На конкретните формули не им е мястото в закон. Те ще бъдат разписани в наредбата, която се предвижда да е за финансово-икономическите елементи на концесията към този законопроект.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Колко е максималният допустим срок по Вашия Закон за концесионирането? Тук срещам над 50 години. Но и 200 години са над 50 години. Колко? Има ли тава?
МАРИЕТА НЕМСКА: Много е трудно да сравним една детска градина с една магистрала, с един тунел, с една трамвайна спирка. Ние не можем да дадем отговор, примерно, 56 години е срокът на концесията. Срокът на концесията е резултативна величина от възвръщаемостта на вложените инвестиции и в съответствие с търсенето на обекта на строителство или на услугата. Не може да се даде един общ срок за всяка една концесия. Точно с този законопроект се опитваме да избегнем практиката - към настоящия момента при определен законов срок от 35 години всички финансово-икономически анализи се опитват да постигнат 35-годишния срок. Дори там, където няма 35-годишен срок, доказан с финансово-икономически анализ, пак се предоставят концесии със срок за 35 години, защото законопроект го допуска. Когато е определено, че срокът се доказва с финансово-икономически анализ, то е един от основните критерии, въз основа на които се определя концесионерът, това е предпоставка за неговото минимизиране. Тоест, всеки един кандидат за концесионер ще се постарае в неговата оферта да предложи максимално най-доброто, тоест, да е с максимално кратък срок.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Това противоречи на логиката. Така, както Ви слушам, аз още утре ще поискам на концесия магистрала „Черно море“ и колкото пъти ме извикат, толкова пъти ще доказвам, че не съм си възстановила инвестициите. Вие всъщност отваряте вратата за още казуси от типа дългосрочните договори с американските Марици. Защото тук става дума да се признават разходите. Нали така? Какво значи „финансово-икономически модел“? Аз мога да Ви изработя или да поръчам да изработят три финансово-икономически модела, включително и такива, които успешно да доказват противоположни тези.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Сега давам думата на господин Ерменков, после на господин Мартин Димитров, за да се съберат няколко въпроса и след това ще Ви дам думата да отговорите, защото иначе влизаме в режим на диалог. Господин Стойнев – след господин Димитров.

ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Само да уточня: концесиите не са ми силата в това, което ми е като подготовка - имал съм някакъв фактически опит, но има няколко въпроса, на които не можах да получа отговор. единият от въпросите беше повдигнат от госпожа Ташева и получи половинчат отговор от гледна точка на това, че ако се увеличат приходите на концесионера много над финансовите параметри, които са заложени в концесията във връзка с развитието на пазара, ще му се предоговори концесионната такса и тя ще бъде увеличена.
А какво правим в обратния случай, когато с развитието на пазара може да се окаже, че концесионерът докаже –дали ще е така или няма да е така, но – докаже, че неговите приходи не покриват и не съответстват на финансовия модел на концесията? Това е единият въпрос.
Другият въпрос, който също е свързан с това, което каза госпожа Ташева – все пак е хубаво да се сложи един разумен таван. Аз примерно, ще Ви дам примера с Великобритания, където 99 години е срокът, в който може да наемеш едно жилище максимум. Така че е хубаво да има някакъв таван, защото в противен случай наистина може да се каже, че сключваме една безсрочна концесия, докато се изплати. Съвсем теоретично го казвам това нещо, но би могло да се случи.
Последният въпрос, който имам, е: добре, Вие казвате, че министърът или съответният кмет ще бъде този, който ще отговаря по процедурата за обявяване, подготовка, провеждане на избор на съответния концесионер. Накрая, когато тази процедура бъде проведена, ако правилно съм Ви разбрал, колективният орган ще утвърди, одобри или ще вземе крайното решение. В този случай отговорността за правилността на процедурата я разбирам, че до момента на избора всичко би трябвало да носи отговорност министърът, но когато стане самият избор, утвърждаването, тази отговорност вече не се ли прехвърля пак върху колективния орган и какво се случва по-нататък, ако нещата не вървят както трябва?
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Един и същи въпрос от различни колеги се разисква. Това, което усещам, че всички ни притеснява, е прехвърлянето на процедурата върху индивидуален министър или върху кмета. Аз искам да дам един конкретен пример, за да разберем дали има някакви недоразумения, или сме Ви разбрали правилно. Трябва да бъде концесионирана магистрала „Черно море“. Но ако този закон бъде приет, това означава, че министърът на регионалното развитие няма нужда да търси решение на Министерски съвет, а един ден казва: Почваме процедура. Взима решение, започва процедура, избира. Явяват се различни фирми и една фирма печели. Тоест, това е решение само на министъра на регионалното развитие, което не е консултирано с никого; решава – прави го. Всеки един министър може да го направи. Съответно всички други могат да кажат: Аз нищо не знаех за тая работа, включително премиерът има възможност да каже във всеки един момента: никаква представа нямах, че този министър, в случая, който и да било, на регионалното развитие, е свършил тази работа. Презумпцията е, че днес са едни, утре са други министрите.
На последващ етап, когато вече е избран концесионерът, конкретната фирма Х, която се е явила заедно с други компании, дала е по-добра оферта и е спечелила, чак тогава отива министърът на регионалното развитие пред Министерски съвет и казва: Проведох процедура за концесия на магистрала „Черно море“, спечели фирмата Х и Министерски съвет може да утвърди, тоест да гласува „за“ или гласувайки „против“, да отмени цялата процедура, да каже: Не е трябвало за тази магистрала сега да бъде правена въобще такава процедура, тоест да намери някакъв порок в нея или да реши, че по отношение на цялостната процедура не е моментът и да я отмени цялостно. Така го разбирам аз. Или да утвърди цялостно съответно избора на фирмата Х, който е направен.
Колегата Добрев зададе един много хубав въпрос: дали има наказателна отговорност. Няма, защото когато в крайна сметка има колективно решение, отново колективен орган ще утвърждава или съответно отменя цялата процедура. Има единствено по-ясна политическа отговорност, защото е ясно кой я е правил концесията и по чия инициатива е избрана фирмата, тоест, за наказателната отговорност да си го изясним: такава няма.
Това, което мен ме притеснява, е, че когато всичко това стартира не с решение на Министерски съвет или съответно на общинския съвет, ще се получат много случаи, в които общинският съвет, а защо не и други министри да казват: Аз нищо общо нямам с цялата тази работа, не знам, не съм информиран, не подкрепям, какво правят тия хора? Все пак, в общинския съвет, а и в Министерски съвет често са представени различни партии, което е форма на взаимен контрол, тоест, едни са от една партия, други – от друга. Особено в общинския съвет това винаги е така.Когато се стартира с решение на общинския съвет, има шанс и вероятност ако някой е видял неточности, недоразумения, не е съгласен, да си каже от самото начало, да алармира общественото мнение, да има повече контрол върху цялата процедура. Мен това ме притеснява.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря, господин Добрев. От начало ни бе обявено, че според този законопроект предметът на дейност е за строителство за услуги за ползване на държавна и общинска собственост. Вие специално подчертахте, че това не третира подземните богатства. Аз питам: Защо? В крайна сметка, подземните богатства според Конституцията са изключително държавна собственост и е съвсем нормално именно да погледнем и този законопроект – Законът за подземните богатства или да бъде включен тук, защото, уважаеми дами и господа, ние там имаме наистина доста пропуски, които считам, че трябва да бъдат изчистени, като: условията и редът за изменение на концесионния договор, условията и редът за осъществяването на контрол, условията и редът за прекратяване на концесионни договори, които касаят подземните богатства. Аз не смятам, че там всичко е решено, а считам, че там наистина трябва да имаме едни допълнителни действия и законодателни инициативи и считам, че именно с този законопроект е хубаво да решим и тези проблеми. Така че когато се говори за ползване на държавна и общинска собственост – тук е господин Кирилов, който е председател на Правната комисия, - подземните богатства са изключително държавна собственост. Затова не приемаме този довод, че тях ги гледаме с отделен законопроект. Напротив, тяхното място е тук.
Но нещо, което малко ме притеснява – аз се обръщам към управляващото дясно реформаторско правителство. Вие сте хора, които заявявате, че по-малко административна тежест, повече улеснения за бизнеса. Оставям настрана, че въвеждаме нови данъци и такси, но погледнете чл. 36:Органите, които имат функции по стратегическото развитие на планирането, мониторинга, управлението и контрола в областта на концесиите са: първо, Министерски съвет, второ, координационният съвет по концесиите, трето, министри, съобразно отрасловата им компетентност, четвърто, министърът на финансите, пето, общинските съвети, шесто, кметовете на общини, седмо, дирекцията от специализираната администрация на Министерския съвет, определена със заповед на министър-председателя, осмо, Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, девето, Сметната палата, десето, Агенция за държавна финансова инспекция, единадесето, Комисията за защита на конкуренцията. Тук вече, колеги, като добавим и НАП, и МВР, и ДАНС, разбирате, че това става наистина едно размиване на функциите и контролът става изцяло неефективен. Не знам как Вие с вашето реформаторско мислене, както го обявявате по медиите, ето, сега тук ще покажете, че това не може да има толкова много органи и да се размива контролът и още повече, това да бъде в тежест на бизнеса. Така че, ние няма как да подкрепим законопроекта, защото и преди сме доказали, че се работи именно за намаляване тежестите на бизнеса и сме го доказали, така че няма как този законопроект да бъде подкрепен от нас. Но ще чакаме, разбира се, и отговора от Министерски съвет, госпожа Немска.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Да задам само един въпрос. Директивата, която имплементираме, тя не касаеше ли обществените поръчки – една обща директива, или е различна директива? Знам, че имаше връзка между двете? Разбирате ли въпроса ми?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Преди да Ви дам думата, ще взема и аз становище по единия от въпросите, които засегна господин Стойнев. Той беше министър и знае, че Законът за подземните богатства работи добре, може малко бавно, но работи добре. Там са разписани ясни срокове за колко години могат да се дават концесиите. Там са записани концесионни възнаграждения, които бяха увеличавани в годините и сегашният им размер не е малък, особено за нефта и газа – до 30%. Така че ако този законопроект касаеше и подземните богатства, то аз самият щях да съм против. Така че, според мен, точно обратната теза трябва да е – че в подземните богатства си има строго определени правила и ред, които работят дълги години и не би следвало те сега да стават част от един такъв Законопроект за концесиите.
Заповядайте за отговор по въпросите.
МАРИЕТА НЕМСКА: Благодаря. Ако мога да продължа за подземните богатства, не по реда на задаване на въпросите. Подземните богатства са изключени от приложното поле на Закона за концесиите. Предвид на това, че в самата директива, която транспонираме, подземните богатства са изключение. Ние имахме дълги разговори, включително записване до експертите от Европейската комисия, много срещи с представители на бранша на Българската стопанска камара и включително въз основа на отговора на Европейската комисия сме изключили подземните богатства. Те не са в приложното поле на тази директива, която се транспонира. Това, че ние включихме в Закона за концесиите концесии за ползване, е по-скоро в съответствие с Конституцията на Република България предвид на това, че тя изисква под концесионен режим да бъдат дадени редица обекти за ползване – публична, държавна и общинска собственост. В тая връзка това касае минералните води, плажовете и други обекти – публична собственост, но Законът за подземните е специалният закон, който урежда тая материя, тоест, директивата не се отнася за подземните богатства. Има други директиви, които са транспонирани със Закона за подземните богатства и другите специални закони. Ако той се нуждае от усъвършенстване, колегите от енергетиката, предполагам, ще предприемат действия в тази насока.
Относно икономическия баланс на концесията, да, в едната насока е така. Икономическият баланс на концесията може да бъде нарушен и в ущърб на концесионера, да, безспорно. Но трябва винаги да се има предвид и това е залегнало в закона и в концесионните договори след това, че той поема оперативния риск. Тоест, ако е въз основа на негово лошо управление или е въз основа на предвиждан по някакъв начин един трафик на магистралата а той се окаже по-малък, защо ще се окаже по-малък – това е друг въпрос – дали от неговото лошо управление и лошо поддържане на магистралата, или просто от някакво стечение на обстоятелствата, тогава нямаме компенсация за концесионера да се увеличи, тоест, да му се увеличат плащанията. По-скоро при възникване на непреодолима сила, когато се получи някакво нарушаване на икономическия баланс, при някакво законодателно решение, примерно, с оглед социално приемлива цена на някаква услуга се намалят определени плащания към концесионера, които той първоначално е заложил в своя модел, тогава би могло да се върви към предоговаряне и в негова полза.
Да продължа за срока – на въпроса на госпожа Ташева, която каза, че може през два месеца да се прави анализ и да излиза различен срок. Това се пави еднократно при първоначалния анализ и изготвяне на обосновката на концесията. Този срок, който се определи за максимален срок на концесията, този срок, който се получава въз основа на финансово-икономическия модел, той заляга в решението за откриване на процедура като максимален срок. Тоест, концесията не може да бъде след три години предоговорена да се удължи. Напротив, сегашният закон допуска удължаване на срока. Представеният на вашето внимание законопроект не допуска.
При положение, че се постави като конкурсно условие срокът, който се оферира от спечелилия конкурса кандидат, това е срокът на концесията. Не може след три месеца да си направим нов модел и да кажем: Трябват ни още 50 години.
Да продължа със сле9дващите въпроси, които бяха зададени. По повод примера с магистрала „Черно море“, стъпките не са такива. Имаме двуетапно решение на Министерския съвет, съответно общинския съвет за одобряване на решения на министър, съответно кмет. Първото решение за откриване на процедура, решавайки някой министър на регионалното развитие да прави магистрала „Черно море“, първата стъпка е: това трябва да бъде залегнало в стратегията, която се одобрява от Министерски съвет. Тоест, Министерски съвет ще знае, има резон в това нещо, както и в плана за действие, защото ако се предвижда плащане от страна държавата, тези суми трябва да бъдат предвидени и в Закона за държавния бюджет. Тоест, не може някой днес да реши утре да направи концесия. Това трябва да е планирано най-малко с оглед осигуряване на средствата, които ще бъдат необходими за следващите плащания, които ще има ангажимент публичният партньор.
Когато вече имаме яснота за стратегията и за плана за действие, се започват подготвителни действия, които се ръководят от министъра. Там се правят правен, финансово-икономически, технически анализ, всички възможни анализи, които са необходими, може би предпроектни проучвания, може би самото проектиране. Зависи публичният орган до каква степен на яснота относно елементите на концесията ще иска да стигне.
След това въз основа на обосновката на концесия се изготвя обявление за откриване на процедура, където са фиксирани всички основни показатели, тоест, обектът на концесията, предметът на концесията, правата и задълженията на концесионера, критериите за оценка на офертите. Този документ се приема с решение на Министерския съвет, респективно на общинския съвет. Министерският съвет одобрява тези показатели, тоест на най-ранен етап той няма да е ни при чем в тези основни показатели. След това министърът провежда процедурата и когато има избор на концесионер с мотивиран доклад, с проект на решение за одобряване на концесионера и на постигнатите в конкурса условия. Това е относно етапите.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви. Колеги, предлагам един последен тур на въпроси и отговори, тъй като доста въпроси зададохме. Госпожо Ташева, Вие искате ли думата?
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Благодаря Ви, господин председателю. Искам само да уточня, че никога не съм казвала, че след три месеца…, Вие не сте чули, че на всеки три месеца концесионерът международните да променя информацията за своите разходи, макар че той може да го прави, естествено. Казах, че мога да поръчам да ми изработят три финансово-икономически модела които да звучат еднакво убедително, дори и ако защитават противоположни тези, примерно, че възвръщаемост може да има за десет години и възвръщаемост може да има само ако концесията е над 35 години. Това исках да кажа.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви, госпожо Ташева. Господин Кирилов и след това ще преминем към гласуване.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря ,господин председател. Аз нямам толкова въпроси, всъщност искам да изразя главно становище. Изцяло подкрепям предложения законопроект и смятам, че той е една сериозна разработка, в която имаме успешен опит да се приложат положителни практики и разпоредби от европейското законодателство. Смятам, че беше крайно време да се стигне до това. Хубаво е, че и в конкретния случай сроковете са ни притиснали, и то са ни притиснали много сериозно и сме в закъснение. Но сме в закъснение, защото малко повече време отделихме на Закона за обществените поръчки. Когато се прави не що толкова много, няма как да няма много въпроси. Но това, което е радва, е, че към момента мисля, че и отговорите са достатъчно обосновани и са един сериозен повод да търсим и да развиваме процедури.
Ще си позволя само малко конкретика за това, което поставя като въпрос госпожа Ташева. Да, може да са три, може да са и пет финансово-икономическите анализи, но това, което госпожата директор от Министерския съвет се опитва да обясни е, че това ние състезателното, конкурсният критерий и условие. Да, вероятно може да има анализ и за пет години, и за десет години възвръщаемост, из а петнадесет години. Но когато се явяват пет или десет субекта, те, образно казано, ще са в ситуация да дадат най-доброто от себе си, тоест, ще предложат най-добрата норма на възвръщаемост спрямо срока и с това ще спечелят. Това, според мен, е, бих казал, оригиналното ново решение в концепцията еластичен срок. Да, изцяло подкрепям аргументите от натрупаната практика по изпълнението на концесионните договори и образуваните концесионни процедури. Да, ако подходим по досегашния подход, всеки ще търси тавана на концесията, ако това фиксират, но нека всъщност това да ни е състезателното условие. Нека таваните да бъдат там, където вече действително имаме една дългосрочност и тази дългосрочност трябва да се скрепи действително с една тежка, авторитетна воля на ролята на органите, които взимат решение. Тук ще се върна на чл. 35 или 36 –за органите. Много са. Но това е правилно. Нека всичко се вижда, нека всичко се знае. Нека договорът да се гледа поне от три институции. Ако има риск, неизгодни клаузи, органите, както Вие справедливо обяснихте, са си същите. Те имат само функционално пресичане на компетенциите, оригиналното по органите, Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Там имаме известна малко по-голяма специфика, но и това е хубаво. Нека повече очи гледат по-надълбоко, по-справедливо, по-честно. Няма как да се скрие нещо, особено като е по-дългосрочно. Не се размиват. Грубо казано, ако някъде има далавера и тя се прикрие в едното ведомство, другото ще изпищи. Тоест, имаме по-сериозни предпоставки, включително и за един антикорупционен ефект.
Тук беше важна репликата за планирането. Уви, в стария закон, който още е факт, за публично-частно партньорство това създаде известен проблем във времето. Но това правило би следвало да остане и действително там е мястото на Министерски съвет, на плановото равнище. Няма нищо лошо в това, министрите да имат оперативните функции по изпълнението на концесията.
Тук ще кажа няколко думи по отговорността. Ако гледаме формално, да, Министерски съвет е колективен орган. Да, трудно може да се ангажира персонална отговорност, но наказателната отговорност винаги е за министъра в тоя случай така, както е разписано. Тоест, аз бих твърдял, че в тоя случай ние имаме дори по-голяма персонализация по отношение на наказателната отговорност.
Само няколко думи за ресурсите. Вчера в Правната комисия не можахме да влезем в този детайл, но той е много интересен. Вярно е това, което госпожа директорът от Министерски съвет казва за подземните богатства на ниво директива. Аз си мисля, че там има още един друг аргумент. Вярно е, че богатствата са изключително държавна собственост и по нашата Конституция и законодателство винаги трябва да са с концесия. Обаче погледнете тук философията на определяне на видовете концесии, тоест, на обхвата на концесиите и помислете, защото може би това е важно за енергийната комисия. Какъв е смисълът ресурсите, които са потребими и поземлените богатства са потребими, когато вече е разрешен добивът, и минералните води. Вчера в Правна комисия имаше остра реакция на Асоциация за минерални води. Но и минералните води в известна степен не – те са си изцяло потребими, просто се взима ресурсът, да, строи някакво предприятие за преработка и бутилиране, но интересът на държавата тук е в ресурса. Може би ако трябва да домисляме принципно или концептуално, това е на тази база: доколко да останат тук ресурсите.
За Комисията по енергетика е важно приложението, където са енергийните услуги и доставки, да го нарека така неточно, защото още не сме свикнали с лексиката на новия закон. Това е важно за Комисията по енергетика. Важни са и по повдигнатите въпроси и транзитните разпоредби на § 4.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Кирилов.
Госпожа Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Аз смятам, че едно от нещата, които трябва да бъдат поправени непременно, са противоречията например в глава 3, чл. 49, ал. 2 е казано, че за осигуряване спазването на принципите на прозрачност и на равнопоставеност при организиране и провеждане на процедурата за определяне на концесионер се спазват принципите по чл. 4, тоест, равнопоставеност, недискриминация и т.н. Малко по-нататък, не мога да намеря сега в момента текста, се казва, че всеки концесионер може да поиска ограничаване на публичната информация или съхраняването й като търговска тайна. Тук има противоречие. По-нататък при разискванията и в пленарна зала ще го уточня.
Второ, концесиите се делят на такива с трансграничен интерес и концесии без трансграничен интерес. Директно ви питам: има ли натиск, давление отвън да приемете този закон и по него да концесионирате преносната мрежа на „Булгартрансгаз“? Нека да отговори с „да“ или „не“
МАРИЕТА НЕМСКА: Не, разбира се.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин Добрев. Аз искам само да похваля господин Кирилов, защото за първи път чувам такава блестяща подкрепа за развитието на администрацията и на бюрокрацията, да има повече хора, които очи да гледат за дадено нещо, да имат повече работа и затова създаваме един координационен съвет и вкарваме още повече агенции – Агенцията по приватизация и приватизационен контрол. Наистина, добър сте, господин Кирилов.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Стойнев. Изказахте се положително към изказването на господин Кирилов. Предполагам, че ще подкрепите законопроекта.
Господин Метин.
МИТХАТ МЕТИН: Конкретен въпрос към Министерски съвет. Правили ли сте анализ как новият закон ще се отрази на концесионерите на плажовете, да кажем, тъй като ето сега те слагат максималната такса – говоря за концесионерите на плажовете. Обществото се сблъсква с думата концесии единствено, да кажем, на първо четене, к огато става въпрос за почивка, за лятна почивка. Казват: концесионерът на еди кой си плаж злоупотребява с правата, които са му дадени и казва: концесионната такса, която ми изисква държавата, е много висока и затова за да мога да си покрия задълженията към държавата, съм принуден на чадър, на това, на онова…
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Разбрахме въпроса.
МАРИЕТА НЕМСКА: Анализ е правен по принцип предложеният на вашето внимание закон е общият закон, който въвежда правилата. Отдаването на концесии на плажове е по реда на Закона за устройство на черноморското крайбрежие. Но с този закон нещата ще добият доста по-ясни и по-добри за ползвателите параметри предвид на това, че срокът, плащането на концесиите и плащането от страна на потребителите ще бъдат обвързани в конкурсната процедура и ще се цели, тоест, може да бъде поставено като условие, като конкурсен критерий цената на шезлонг, чадър и други услуги да бъде минимална. Но тогава може би ще трябва срокът да е малко по-дълъг, защото те са едно срещу друго.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви.
Преминаваме към гласуване. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: 6 гласа „за“, против“ – 1 глас, „въздържали се“ – 5 гласа.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Законопроектът не е приет.
Благодаря Ви.
МИТХАТ МЕТИН: Мога ли да взема отношение по гласуването, господин председател?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Може да поискате прегласуване и да подкрепите, примерно.
МИТХАТ МЕТИН: Няма да се иска прегласуване. За моите колеги от БСП гласувах въздържал се, тъй като днес колегата Чавдар Георгиев в зала каза, че Движение за права и свободи е част от управляващото мнозинство. Понеже не сме част, заради това, ето, да видите опозиционния характер на Движението за права и свободи.


ПО ТОЧКА ВТОРА: Представяне, обсъждане и приемане на предложение за провеждане на национален референдум, № ПГ-539-01-11, внесено в Народното събрание от Инициативен комитет на 03.02.2016 г.

ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По точка втора, колеги, моля Ви в рамките на пет минути да ни запознаете с инициативата за референдум и след това ще дадем думата народните представители и на Министерството на икономиката, ако искат да вземат отношение.
Благодаря.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, от името на Инициативния комитет за провеждане на национален референдум бих искал да изложа нашите аргументи във връзка със становище на министъра на икономиката, с изходящ номер 02-0069 от 22.06.2016 г. относно точка 1 от предложение № ПГ 53-90-111 от 03.02.2016 г. за провеждане на национален референдум. В становището на министъра на икономиката са изразени съображения, че въвеждането на регулация по силата на която държавни органи или институции да имат правото и/или задължението да следят и/или регулират процеса на ценообразуване в предприятията за производство и търговия на стоки и услуги, в това число и течни горива, на територията на Република България би било в противоречие с правилата на конкуренция и с принципите на пазарната икономика.
Във връзка с изложеното в становището обръщам внимание, че подобни ограничения са въведени в различни сфери на стопанския живот, които са от съществено значение за обществения интерес. Като примери могат да бъдат посочени:
На първо място, дейността и функциите на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, определени в Наредбата за условията и правилата за реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти. Този съвет утвърждава и регистрира цените на лекарствените продукти, включва продукти в позитивния лекарствен списък, осъществява контрол върху продажбата на лекарствени продукти с утвърдени цени, а също така поддържа и публичните регистри на пределните цени на лекарствените продукти, отпускани по лекарско предписание и на максималните продажни цени на лекарствените продукти, отпускани без лекарско предписание.
Второ, определяне на максимална цена за избор на екип в лечебно заведение. Съгласно чл. 31 от Наредбата за осъществяването правото на достъп до медицинска помощ, лечебните заведения определят цената за избор на лекар или екип за конкретна дейност по чл. 28, като цената за избор на лекар не може да надвишава 500 лева, а за избор на екип – 900 лева.
На трето място, пазарът на електрическа енергия и ВиК услуги, където действат регулирани цени, определяни от Комисията за енергийно и водно регулиране.
Четвърто, наличието на фиксирани цени на тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност и тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители.
Пето, определяне от страна на общинските съвети на минимални и максимални цени за таксиметров превоз на пътници за един километър пробег, валидни 0з територията на съответната община, съгласно чл. 24а, ал. 11 от Закона за автомобилните превози.
В цитираните случаи свободната конкуренция и принципите на пазарната икономика са ограничени по социални съображения. Доколкото се касае за стоки и услуги от първа необходимост, без които гражданите не могат да живеят нормално из които няма реална алтернатива, законодателят е счел, че е обществено оправдано тяхното свободно ценообразуване да бъде ограничено, за да се възпрепятства възможността лицата, които предоставят тези стоки и услуги, да извършат пазарни злоупотреби, възползвайки се от своето господстващо положение.
Считаме, че ситуацията с пазара на горивата е сходна и същите социални съображения важат в пълна степен и за тяхното ценообразуване. В съвременните социални и икономически условия цената на почти всички стоки и услуги пряко зависи от цената на горивата.
Същевременно повечето граждани използват личен или обществен транспорт, задвижвани, естествено, от течни горива или газове, за да стигнат от дома до своите работни места. В този смисъл цената на горивата има пряко отношение към упражняването на правото на труд на всички граждани. Ето защо считаме, че следва да бъдат предприети съответните законодателни и административни мерки, за да бъде ограничена възможността на търговците на горива да се възползват от своето господстващо положение или от договорки помежду си, определяйки за предлаганите от тях стоки цени, които съществено надвишават пазарните цени.
С оглед изразената о т. министъра на икономиката позиция, го каним в рамките на обсъждането на предложението за провеждане на национален референдум да актуализира своето становище по точка 1 от предложението за провеждане на референдум или ако според него все още въвеждането на регулация на пазара на горива противоречи на принципите на пазарната икономика, да изрази пред парламентарните комисии своето становище и по цитираните примери за ограничаване на свободната конкуренция и принципите на пазарната икономика и предприеме стъпки за привеждането им в законосъобразен вид.
Молим при изготвянето на становището на парламентарните комисии и на министъра на икономиката да се вземат предвид и разпоредбите на Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 13.06.2012 г. относно роуминга в обществени мобилни съобщителни мрежи в рамките на съюза. Според неговия преамбюл, точка 9, създаването на европейско социално образователно културно и предприемаческо пространство, основаващо се на мобилността на хората и на цифровите данни, следва да улесни комуникацията между хората с цел изграждане на същинска Европа за гражданите.
Според европейския законодател колкото е по-широка употребата на даден продукт, в конкретния случай мобилни устройства с връзка към интернет, толкова по-голямо е икономическото му значение. Смятаме, че в още по-голяма степен същото важи и за пазара на горива, с оглед безспорното им определяне като стоки от първа необходимост. Считаме, че въвеждането на регулация на цената, при която търговците могат да продават горива, ще доведе до облекчаване на финансовата тежест върху крайния потребител за сметка на печалбата на търговците, което от своя страна кореспондира с точка 6 от Преамбюла на Регламента, а именно, че за да се насърчи развитието на този пазар, цените за пренос на данни не следва да възпрепятства растежа, и в точка 5 – високите цени на роуминга представляват пречка пред усилията на съюза да се развие като икономически основана на знанието и за съвета на вътрешен пазар с 500 милиона потребители.
Целесъобразно би било въвеждането на регулация на цените на пазара на горива, тъй като поради липсата на конкуренция намаленията при цените на едно често не намират отражение при цените на дребно за клиентите. Това е точка 4 от Преамбюла на Регламента.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Някои от нещата ги има в мотивите. Аз мисля, че ние също се запознахме достатъчно добре с мотивите и мисля да дам думата на народните представители, ако имат въпроси към вас. Колеги, имате ли въпроси? Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Аз искам първо да си изясним един чисто правен въпрос, тъй като, за съжаление на вносителите, не са събрани необходимият брой гласове, които правят този референдум задължителен. Правилно ли съм информиран, или не съм информиран правилно? Според мене това показват числата. Питам ние сега в този контекст имаме възможността, както беше на предишния референдум, който обсъждахме да го приемем целия като въпроси, или ще бъде въпроси по въпроси? Това е чисто процедурният ми въпрос, за да знам какво правим оттук нататък. Жалко, че го няма господин Кирилов да ни даде разяснение по въпроса.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Чисто процедурно, подписите са 310 000. Чисто процедурно, ние гласуваме
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: С последните поправки са 397.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Коректни са 310.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Има допълнение.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Чисто процедурно, ние приемаме или не приемаме точката така, както правим всяка една друга точка в тази комисия.
Господин Метин.
МИТХАТ МЕТИН: Въпросът на Таско Ерменков беше въпрос ще го гледаме ли, или като цяло ще го гледаме?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Това исках да попитам.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Правите ли процедура? Аз предлагам да гласуваме всички въпроси заедно. Ако направите процедура да гласуваме въпрос по въпрос, ще го гласуваме въпрос по въпрос.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Правите процедурно предложение, господин Ерменков, за отделяне на точка 1 от останалите точки и гласуване само на точка 1 отделно.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Да, отделно.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Който е за, моля да гласува.
Гласуване: „за“ – 13 гласа, „против“ – няма, „въздържали се“ – няма.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Колеги, аз освен всичко друго, си спомням, че имаме право по-нататък в обсъждането в зала и за преформулиране на въпроса. По принцип въпросът, който е зададен, има наистина обществено значение и ние всички знаем за проверките миналата година за картелни споразумения и съмненията за това, че цените на горивата не се формират по най-прозрачен начин и т.н. Мен ме смущава втората част на въпроса, защото нали разбирате, че в референдум не може да поставяме въпроса за гарантиране на по-ниски цени. Дали ще бъдат по-ниски или по-високи цените и т.н., е въпрос на регулацията. Нямаме нищо против регулацията и ще подкрепим този въпрос именно в тази му част, но по-нататък ако бъде внесен и бъде подкрепен за обсъждане в пленарна зала, ще пледираме втората част от въпроса така, че да се гарантират по-ниски цени в бензиностанциите да отпадне. Това исках да кажа само.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви. Други колеги народни представители? Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, първият въпрос, който касае пазара на горивата, действително не е формулиран по най-логичния начин. Аз бих го формулирал: подкрепяте ли да се предприемат мерки за гарантиране на повече конкуренция или на работеща конкуренция на пазара на горива. Това е въпросът. Дали има достатъчно конкуренция на пазара на горива. Това е истинският въпрос. И ако въпросът е така зададен, аз го подкрепям и и ако ще бъде зададен по този начин, аз го подкрепям без всякакви колебания, защото дълго време в България цените на горивата без данъците, както обръщах многократно внимание, бяха над средноевропейските. В този смисъл е логично този въпрос да бъде гласуван разделно от останалите и ще го подкрепя с идеята за подобна редакция. Не можем да запишем текста, който е такъв в момента, а на въпроса на БСП – вие сте заедно, колеги, с ГЕРБ и с ДПС, вчера се е видяло от гласуването на КЗК, да си знаете с кого сте заедно. Това е за вас. Сега се връщам пак сериозно на темата. Не ми се иска именно този въпрос за цените на горивата да потъне с останалите. Той е различен от останалите въпроси и заслужава по него да бъде проведен и референдум. Така че ще подкрепя този въпрос с предложената редакция да бъдат предприети мерки за гарантиране на повече конкуренция на пазара на горива.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Димитров.
Госпожа Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Аз ще помоля дамите и господата, които защитават тази кауза, да ми обясните някои неща. Вторият въпрос е подкрепяте ли да се премахне ограничението едно лице да може да открие не повече от четири аптеки на територията на страната, за да стане пазарът по-конкурентен и да се намалят цените в аптеките. Ние всички знаем, че господин Марешки има доста аптеки, нали така? Колко аптеки има господин Марешки?
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Не мога да отговоря, не ги знам точно колко са.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Ако ми позволите само аз да задавам въпросите. Госпожо Ташева, зададохте ли своите въпроси?
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Моля Ви, извинете ме, господин председателю, само от порядъка 100, 200 примерно?
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Ако позволи господин председателят, моята функция тук не е да давам каквато и да било информация във връзка с аптеките на господи на Марешки.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Добре. На мен така ми се струва, че първият и вторият въпрос се бият като че ли. С първия въпрос вие като че ли искате да осигурите едно широко поле за конкуренция, а с втория въпрос – да ограничите ли? Нима господин Марешки иска да остане само с четири аптеки? Така ли да разбирам въпроса? Нещо тук не ми е ясно.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Мога ли да отговоря?
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: И се надява хората да кажат: „Не подкрепяме“ на референдума?
Да се премахне ограничението, точно така е, но това ограничение защо досега не важи за него на територията на страната? Ако имаше такова ограничение, той досега трябваше да има само четири аптеки, не повече. А той има повече аптеки. Тогава това ограничение не е валидно и не действа. Хората срещу какво ще гласуват? Това е много объркващо.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Стойнев.
ИВАН СТОЙНОВ: Тъй като е малко в моята област, аз ще взема отношение. Смятам ,че не е зададен коректно въпросът – както първият, така и вторият въпрос и си заставам зад думите, защото е много заблуждаващ самият въпрос. Просто човек трябва да седне да мисли какъв е въпросът. А въпросът трябва да бъде максимално ясно зададен, когато се поставя на референдум, както е и първият въпрос.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви, господин Стойнов.
Други колеги имат ли желание да вземат думата? Господин Метин – процедура.
МИТХАТ МЕТИН: Тъй като не сме водеща комисия, всички наши парламентарни групи имат ясно изразена позиция, предлагам да минем към гласуване както е предложено - заедно, поотделно, без никакво значение. Аз лично заявявам, че гласуваме против.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз не виждам да има други желания за изказващи се.
СВЕТОСЛАВ БЕНЧЕВ /Българска петролна и газова асоциация/: Уважаеми дами и господа народни представители, ние ви призоваваме да не подкрепите такъв въпрос, защото единствено свободният пазар и конкуренцията, както каза и господин Димитров, ни дават възможност ние да работим адекватно, да предлагаме конкурентни услуги, да предлагаме качествени услуги, да предлагаме премиум горива и да работим по европейски тертип. Ако вие въведете или народът реши да въведе регулирани цени, всичко това ще се ограничи. Ще има отлив на инвестиции, ще има отлив на качеството на горивата, всички най-лоши неща ще ни се случат със сигурност. Затова ви призоваваме да не подкрепите въпроса поне по този начин със сигурност.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря. Реплика от господин Таско Ерменков, от господин Мартин Димитров.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Да успокоим тук колегите от Българската петролна и газова асоциация. Не става въпрос за въвеждане на регулирани, фиксирани или каквито и да било цени. Аз мисля, че от самото начало казах, че въпросът не е формулиран както трябва, но това не пречи да бъде преформулиран в зала. От тази гледна точка ние ще го подкрепим като въпрос, но ще предложим вътре в зала да има съответните корекции, които, както и господин Димитров го постави като въпрос, не да въвеждаме тарифи горива, ако така мога да се изразя, а да въведем пазарни принципи, които да са гарантирани, че са пазарни ,защото наистина в момента има големи съмнения по отношение на това, дали няма наистина изкривяване на пазарните цени. Вие го знаете много добре, защото няма как бензиностанции с различен брой техника, брой на бензиностанции, количества продадени горива да поддържат едни и същи цени. Това е антипазарно. Затова въпросът беше ние да подкрепим един такъв въпрос.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Господин Димитров, ако може много набързо.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз ще бъда съвсем кратък. Този въпрос трябва да бъде редактиран в посока на премахване на пречките пред конкуренцията. Ще ви дам конкретен пример и въпрос съответно към Вашата асоциация, на който знам, че Вие няма да ми отговорите. Въпросът е следният. Затова го зададохме към Министерството на финансите. Ще видим те дали ще ни отговорят.
Може ли да ми кажете месец юни 2016 г. средно за който град си изберете с колко се оскъпяват горивата като минат през данъчния склад – бензинът, дизелът. Може ли да ми отговорите на този въпрос ако не сега, то писмено когато намерите за добре? Тоест, целта е премахване на пречките пред конкуренцията. Например, неи трябва да знаем като Комисия по енергетика като минават горивата през данъчния склад, с колко те се оскъпяват. Защо питам? Защото ако е голям процент от стойността, ще се окаже така, че ако данъчните складове много оскъпяват горивата, това би означавало, че се дестимулира въобще идеята за внос в редица случаи. Така че, по тази причина ще подкрепя първия въпрос със съответната редакция, именно: премахване на пречките пред конкуренцията.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожа Любенова.
СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: Благодаря. Аз само накратко бих искала също да кажа, че когато подготвяхме нашето становище, ние също имахме колебание дали правилно разбираме въпроса така, както е формулиран, защото една регулация на сектора на горивата невинаги означава, че трябва да се регулират непременно цените, и то чрез някакви пределни нива или нещо подобно. Така че, затова сме и малко по-общи в отговора.
Тук бих искала да допълня, че примерите, които са изредени в писмото на Инициативния комитет за определяне на максимални или минимални цени в дадени сектори, са несравними със ситуацията на пазара на горива. Лекарствените продукти са особени продукти. Те са свързани със социалната и със здравната система на държавата и това е признато на европейско ниво. В тази връзка регулацията на цените в сектора на здравеопазването е приета като нормална практика, която не засяга толкова конкуренцията, тъй като е възприета във връзка със защита на други обществени интереси. В тази връзка, дори има европейска директива, която дава основни…
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Добре, благодаря Ви, разбрахме тезата на Министерството на икономиката.
СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: Искам да кажа само, че определянето на минимални и максимални цени за горивата би било противоречие на договора за функциониране на Европейския съюз. Тоест, въпросът за референдума трябва да се формулира по такъв начин, че да не се създадат очаквания за предприемане на мерки, които ще бъдат в нарушение на правилата.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Заповядайте.
СВЕТОСЛАВ БЕНЧЕВ: Да отговоря на господин Ерменков: цените на горивата отдавна не са еднакви в различните градове в страната. От няколко години има регионални пазари със сериозни разлики в цените в градовете, което е напълно нормално. А на господин Димитров ще му кажа само, ако ми позволите: да, наистина не мога да ви дам такива данни. Вие знаете, че Законът за защита на конкуренцията ни забранява да държим като асоциация такива данни. Ние предпочитаме да нямаме такава информация. Само да допълня: изискването горивата да минават през данъчни складове е изискване на европейска директива и няма как, когато правим вътрешна обща доставка.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Преминаваме към гласуване. Който е за първа точка от референдума, както гласувахме по процедура, моля да гласува.
Гласуване: „за“ – 4 гласа, „против“ – 6 гласа, „въздържали се“ – 2 гласа.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Точка първа не се приема, според резултата от гласуването.
По останалите точки от втора до пета – който е за, моля да гласува.
Гласуване: „за“ – няма, „против“ – 1 глас, „въздържали се“ – 11 гласа.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията по енергетика не подкрепя въпросите за референдума.
Благодаря Ви, колеги.
Нямаме точка „Разни“. Приключихме заседанието.
/Заседанието на комисията беше закрито в 15.25 часа./


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ЕНЕРГЕТИКА:
/Делян Добрев/