Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по енергетика
14/10/2016
1. Изслушване на министъра на енергетиката и министъра на труда и социалната политика относно ситуацията в „Мини Бобов дол“
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по енергетика
П Р О Т О К О Л
№ 28
На 14.10.2016 г. се проведе извънредно заседание на Комисията по енергетика при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Изслушване на министъра на енергетиката и министъра на труда и социалната политика относно ситуацията в „Мини Бобов дол“
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по енергетика, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,02 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Делян Добрев.
* * *
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Здравейте, колеги!
Предлагам да започваме днешната комисия. Имаме кворум.
Господин Цочев, като се подпише, ще имаме предостатъчен кворум.
Днешната извънредна комисия е с една точка:
ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ЕНЕРГЕТИКАТА И МИНИСТЪРА НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА ОТНОСНО СИТУАЦИЯТА В „МИНИ БОБОВ ДОЛ“.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против – няма, въздържали се – няма.
Дневният ред е приет единодушно.
Наши гости на заседанието са: от Министерството на енергетиката: госпожа Теменужка Петкова – министър на енергетиката, господин Жечо Станков – заместник-министър, господин Станислав Станков – директор на дирекция „Природни ресурси, концесии и контрол“, госпожа Веселина Кинанева – главен експерт в отдел „Концесии и разрешения“, дирекция „Природни ресурси, концесии и контрол“; от Министерството на труда и социалната политика: госпожа Зорница Русинова – министър на труда и социалната политика, госпожа Румяна Михайлова – изпълнителен директор на Главна инспекция по труда.
Наши гости са и представители на концесионера, синдикати, работодатели.
Добре дошли на всички!
Давам думата първо на министър Петкова да ни запознае с историята и предисторията на проблема, на който станахме свидетели в последните няколко дни.
Госпожо Петкова, заповядайте.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Наистина през последните дни стана много актуална темата, свързана с протестите на миньорите от рудник „Бабино“. Аз ще представя пред Вас информацията, с която Министерството на енергетиката разполага, и съобразно своите компетентности какви действия може да предприеме и предприема Министерството към този момент.
Историята, уважаеми дами и господа, започва в далечната 2005 г. с едно решение на Министерски съвет, което е от 9 февруари 2005 г. С това Решение Министерският съвет взима решение и предоставя концесия на „Мини Бобов дол“, което към този период от време е дружество със 100% държавно участие. Концесията е за период от време 35 години. В този договор за предоставяне на концесия има една много важна клауза, за която може би малко по-късно ще стане дума. Това е клаузата, от която става ясно, че този договор за концесия ще влезе в сила само тогава, когато се промени собствеността в капитала на „Мини Бобов дол“, тоест дружеството бъде приватизирано, или с него се извърши друга сделка. Това е условието, за да може да влезе концесията в сила, за да имаме действаща концесия.
От 2005 до 2007 г. този договор не е влязъл в сила поради това, че не са настъпили тези обстоятелства. Но през 2007 г. се взима друго решение на Министерски съвет, с което се казва, че тази концесия – дава се право на „Мини Бобов дол“ да прехвърли правата си по договора за концесия на „Ораново“. Подписва се Анекс № 1, който анекс е от 26 февруари 2007 г. Това е Допълнително споразумение № 1, с което всички права по концесионния договор на „Мини Бобов дол“ се прехвърлят на „Ораново“.
Тук това, което за мен лично е загадка и може би трябва да бъде обект и на друг преглед, и друг анализ, е как така без концесионният договор от 2005 г. да е влязъл в сила, без да са настъпили обстоятелствата, които са задължително условие за влизането в сила на този договор, е прехвърлена концесията и тя се счита за отдадена от 26 февруари 2007 г.? Това допълнение е подписано от господин Овчаров в качеството му на министър на икономиката и енергетиката. Впоследствие от тази дата започва реалната концесия на този рудник.
Важно е да се знае и това, че концесионерът „Ораново“, впоследствие се преименува в „Открит въгледобив Бобов дол“, което е и днешният концесионер на този участък „Бабино“, не е плащал концесионни такси за период от пет години. Позовава се на едно право, от което се ползват и други концесионери, разбира се, с мотив за недобър добив, недобри условия и не се плаща концесионна такса на държавата за период от пет години. Този период изтича през 2012 г., тъй като се счита, че този договор и тази концесия е в сила от 26 февруари 2007 г., когато с този Анекс № 1 се прехвърля концесията от държавното „Мини Бобов дол“ на частната компания „Ораново“, впоследствие „Открит въгледобив Бобов дол“.
Към настоящия момент отношенията на Министерството на енергетиката към този концесионер са както към всички останали. Ние регулярно извършваме проверки във връзка с изпълнението на този договор. Това, което мога да кажа, е, че към този момент концесионерът дължи плащания на Министерството на енергетиката, които възлизат в размер на 560 хил. лв., в това число главница и лихва. Тези суми към този момент не са издължени, така че Министерството на енергетиката ще предприеме необходимите действия това да се случи час по-скоро, защото ние имаме ангажименти към бюджета. Това са средства, които отиват в общините – 50% от тях, и е изключително важно те да постъпват наистина регулярно в бюджета.
През годините от 2012 г. до настоящия момент са плащани концесионните такси, в повечето случаи със закъснения. Съответно ние сме начислявали лихви, но към настоящия момент това е размерът на задължението на този концесионер.
По отношение на така настъпилите събития от последните дни с протестите на колегите миньори искам да отбележа следното. За Министерството на енергетиката и за правителството е много важна съдбата на всеки един миньор, тъй като те са наши колеги. Ние сме, така да се каже, в една лодка с всички тях. Тук са и колегите депутати от Комисията по енергетика, които знаят, че ние винаги сме работили много активно заедно и никога не сме правили разлика дали става въпрос за миньорите в държавните мини, или в частни такива, но тук има една много важна условност, която трябва да бъде ясна. Тук става въпрос за взаимоотношения в една частна фирма. Тук става въпрос за взаимоотношенията между работодател и работник в една частна фирма.
Господин Станков сутринта беше на една среща с колегите от „Бабино“ и съответно ръководството на „Открит въгледобив Бобов дол“. Там са поставени искания да се предприемат действия Министерството на енергетиката да предостави определен ресурс, след което ТЕЦ „Бобов дол“ да бъде включен на регулирания пазар. Искам да кажа, че подобна версия и подобна възможност – мисля, че за всеки е ясно, няма как да стане възможна, тъй като, пак казвам, тук става въпрос за една частна фирма, която частна фирма прави своите анализи, своите разчети, има своите приходи, своите разходи и съответно преценява дали това, което прави, е икономически изгодно и дали ѝ носи печалба, но държавата няма как да се намеси в такава една ситуация.
Може би държавата е трябвало да се намеси в далечната 2007 г., 26 февруари 2007 г., когато е подписан този Анекс № 1 и с който всъщност е даден стартът на този процес. Аз се запознах с тези архивни документи и смятам, че това наистина е важна тема и трябва да я анализираме.
Това е, уважаеми дами и господа народни представители, по отношение на нашите взаимоотношения с този концесионер. Благодаря Ви. Ако имате въпроси, съм готова да отговарям.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Министър, аз ще задам първия въпрос, за да разберем защо се стигна до тази ситуация. Вие споменахте нещо много интересно. Още в 2007 г. има записани странни клаузи в договора с Министерството – че той влиза в сила при разпоредителна сделка с акциите на дружеството, тоест още при сключването на този концесионен договор през 2007 г. е било ясно, че той се прави с определена цел. Информацията, която имаме, е, че първоначално договорът е бил сключен с държавата за 1 лев, с едно поставено лице, и известно време след това, няколко месеца може би, същият договор е препродаден, тоест извършена е тази разпоредителна сделка за сумата от 35 млн. евро. Вие имате ли при Вас такава информация, защото, ако това е вярно, то според мен това е достатъчно основание да се създаде в парламента анкетна комисия, която да провери тези факти и обстоятелства? Изглежда сякаш държавата, вместо да получи тези 35 млн. евро, ги е преотстъпила поради незнайно какви причини на някой друг, който се е облагодетелствал с въпросните 35 млн. евро.
Този въпрос има отношение към днешния дебат, защото явно той още от самото начало е поставил в затруднено положение дружеството, което е придобило съответните активи. Между другото, доколкото знам, тук някъде в залата има и представители на дружеството, което е закупило въпросната концесия, и все още управлява концесията, така че след това ще се радвам и от тях да получа повече информация.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Въпроса, който поставяте, е наистина много интересен и много важен. Той води след себе си редица други въпроси, които са изключително важни и изключително интересни.
В Министерството на енергетиката такива документи нямаме и не разполагаме с такива договори и с такива документи. Това, с което ние разполагаме, са тези договори – договорът от 2005 г., който не е влязъл в сила; Анекс № 1 от 26 февруари 2007 г., с който се прехвърлят правата на „Ораново“, впоследствие „Открит въгледобив Бобов дол“, и всъщност започва реалният старт на концесията. Всички концесионни права по договора на държавното тогава „Мини Бобов дол“ преминават на практика в правомощията на частната компания. Така че ние с такава информация в Министерството на енергетиката не разполагаме, но ако бъдем сезирани по надлежния ред, ще направим всичко необходимо, така че да предоставим цялата налична информация при нас на компетентните органи, за да може да стане достояние. Ако има подобни злоупотреби, те трябва да станат факт и да бъдат наясно за всички български граждани. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: А клаузата за разпоредителната сделка е включена 2007 г. преди да бъде даден старт на концесията, така ли?
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Клаузата за задължителната разпоредителна сделка, за да влезе договорът в сила, е в договора от 2005 г., и е казано, че този договор ще влезе в сила, когато държавното тогава „Мини Бобов дол“ се приватизира, или акции от неговия капитал преминат в собственост на частни лица по реда на друга сделка. Такава друга сделка не е извършена. Впоследствие дружеството през 2012 г. е обявено в несъстоятелност и на практика никога не се стига до тази задължителна клауза и опция, за да може концесията да стане факт и да бъде действаща. Но това не е попречило през 2007 г. концесионните права по този на практика невлязъл в сила договор да се прехвърлят на друга компания.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Тоест държавата не е получила пари.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Държавата не е получила пари нито през 2005 г., нито до 2012 г., когато всъщност за целия този петгодишен период от време този концесионер, който е встъпил в правата на „Мини Бобов дол“, не е плащал концесионно възнаграждение в срок от 5 години.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Добре.
Господин Николов виждам, че поиска думата, заповядайте.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Госпожи министри, господин Председател! Аз в тази връзка, в която задавате Вие въпроса. Понеже снощи се прибрах от Истанбул от Световния енергиен съвет, конгрес, и попаднах изведнъж на тази ситуация, и сутринта ми попадна следният договор, който е сключен между „Балкан МК“ ЕООД от 26 юли 2007 г. и „Въгледобивна компания“ ЕООД. „Балкан МК“ всъщност е собственик на акциите на мина „Ораново“ тогава, наречената. И виждам т. 2, 3, към датата на подписване на настоящия договор купувачът заплаща на продавача сумата от 35 млн. евро по Ескроу сметка еди-къде си, в Корпоративна търговска банка.
Искам да попитам, госпожо Министър: знаете ли, защото това е приблизително 70 млн. лв., дали случайно въглищните запаси са се увеличили 70 милиона пъти от 2005 до 2007 г., та изведнъж сделката от горе-долу нула пари, един лев да кажем, е нараснала 70 млн. лв.? Защото всъщност се прехвърлят акции от 5 хил. лв. именно с тези 70 млн. лв. И това не мирише ли на корупция? Затова неслучайно премиерът каза, че тук трябва да се направи анкетна комисия, за да се види именно тогава, при тогавашния министър, заместник-министър, как така не са оценили, че тази мина е можело да я продаде държавата за 70 млн. лв., а фактически концесионерът, тоест собственикът на „Ораново“ ЕООД е придобил тези 70 млн. лв.?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Министър, ще Ви дам думата.
Аз имам един допълнителен въпрос към това, което каза господин Николов. През 2005 г. как е избрано точно въпросното лице? Как се казваше?
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Красимир Михайлов Христов.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Красимир Михайлов Христов – въпросното лице по какъв начин е придобило тези права срещу един лев? Имало ли е конкурсна процедура? Кой е решил да я продаде точно на господин Красимир Михайлов Христов и точно срещу един лев, а не срещу 70 млн. лв.? Виждаме, че впоследствие се появява някой друг частен стопанин, който иска да придобие акциите. Има ли конкурсна процедура? Защо един лев и как е избран господин Красимир Михайлов Христов от тогавашните министри и заместник-министри – 2005, 2007 г.? Как е защитен държавният интерес?
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин Председател.
Първо, на въпроса на господин Николов.
Господин Николов, това, с което аз разполагам като информация, и тук моите колеги, е, че няма увеличение на запасите, което да даде възможност за постигане на такава изключителна цена във връзка с тази мина. Тук наистина има нюанси и направо става въпрос според мен за някакви сделки, които могат да бъдат определени точно като корупционни.
Аз изразявам своето желание и моят екип да съдействаме на една такава анкетна комисия, ако бъде създадена, да предоставим цялата налична информация в Министерството на енергетиката. Ние сме анализирали цялата информация, която съществува в архивите на Министерството по отношение на този казус.
А по отношение на въпроса на господин Добрев, свързан с това как е станал изборът на господин Михайлов, в Министерството на енергетиката няма никаква информация по този въпрос.
РЕПЛИКА: Не е провеждана тръжна процедура?
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Няма данни да е провеждана такава тръжна процедура тогава.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Тоест от това, което Вие казвате, аз разбирам, че някак си е избран въпросният господин Христов. Някак си е определена цена от един лев, която цена явно при пазарни условия е 70 млн. лв. Държавата продава, предоставя тези права на господин Христов срещу един лев, след което той получава, прехвърляйки тези права без никаква друга промяна, защото няма как да се увеличат запасите – това за всички мисля, че е ясно, те са такива от хилядолетия, от момента, в който са се формирали. Тоест това, което той е купил за един лев, и е платил на държавата един лев, известно време след това го продава за 70 млн. лв. Така ли е?
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Да, така се оказва, но промяна в запасите няма, това е категорично.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Понеже гледам, че си задавате въпросите така един след друг, искам и аз да попитам нещо.
Първо, чисто да си изясним пак фактологията, защото е интересно като фактология. 2005 г. ме интересува с кого е сключена концесионната сделка като лице? Кой е представлявал тогава – същият този Красимир Михайлов Христов ли е бил? Ако може, да ми отговорите на този въпрос.
След това искам да разбера: кой е бил собственикът на „Ораново“, който е придобил правото на концесия през 2007 г. и е получил 35 млн. евро? Това е интересно да го науча, защото все пак да знаем как са се движили парите.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Тоест кой е получил парите и кой ги е платил, пита господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Питам с кой е сключен първоначалният концесионен договор?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Със сигурност не е държавата, господин Ерменков. Мисля, че това го уточнихме достатъчно ясно до момента.
Госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Ерменков, договорът, за който става въпрос 2005 г., е подписан с държавното тогава „Мини Бобов дол“, така че тогава то се представлява от държавата. Този договор никога не влиза в сила, защото има условие, за да влезе в сила. Условието е да бъде приватизирано дружеството „Мини Бобов дол“, или съответно да бъде извършена друга сделка, свързана с промяна на собствеността на акциите на това дружество. Това е условието, за да влезе в сила концесията. Това условие никога не се изпълнява. От 2005 до 2007 г. договорът не влиза в сила и няма никакви действия. През 2007…
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: И тук е само държавата? Няма нищо външно, частно наоколо, което да стои?
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Ами то нищо не е влязло в сила.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Държавата е до тук, добре. Тоест нямаме прехвърляне на един лев през 2005 г. от някъде на някъде?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков, ако може, да се изслушваме и да си даваме думата.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Аз си изяснявам въобще темата, защото…
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Да, въпросът на господин Ерменков е много хубав. Как господин Красимир Михайлов Христов се сдобива с правата? След като той е нямал права 2005 г., как изведнъж господин Красимир Михайлов Христов става собственик на тези акции, които впоследствие продава за 35 млн. евро?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: И на кого ги продава?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И на кого ги продава?
След като е било държавно 2005 г., имало е изискване за приватизация и така нататък, аз не чувам фирмата „Балкан МК“ ЕООД. Как „Балкан МК“ ЕООД е придобило правата, акциите, активите от държавното предприятие, на което е дадена концесията, за да може впоследствие тази фирма да продаде на „Въгледобивна компания“ ЕООД срещу 35 млн. евро въпросните акции и права?
Аз разбирам, че Вие се върнахте от командировка в Русия само преди няколко часа и е възможно да не разполагате с тази информация, но това са въпроси, които са от изключително значение, защото говорим за държавно предприятие, което трябва да се приватизира. Изведнъж едно частно предприятие – „Балкан МК“ ЕООД, с едноличен собственик на капитала Красимир Михайлов Христов (господин Николов ми предоставя договора и аз да го видя) продава права, които не знаем как е получил и срещу каква сума, за 35 млн. евро на собственика на компанията в момента. И ако нямате тези отговори, ще говорим и с колегите, но на мен ми се струва, че си заслужава да направим специална анкетна комисия, която да види защо 70-те милиона лева не са влезли в държавния бюджет, а са отишли в едно частно дружество, без значение кой е собственикът на капитала му.
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Благодаря Ви, господин Председател, за това, че така изчерпателно допълнихте моя въпрос.
Аз съм съгласен с Вас, че може би и в момента е хубаво тази тема да я оставим. Министерството да се подготви добре по нея и документално, и с всички тези неща, за да не ги измъчваме с въпроси, на които те в момента не биха могли да имат отговор. Още повече че според мен в момента темата за миналото е важна, но нека да се съсредоточим върху това какво правим сега и какво ще правим в бъдеще с тези хора, защото проблемът в мините наистина е доста трагичен. Аз напълно се солидаризирам с министър Петкова, че всички сме в една лодка. Това ни принуди вчера и нас, двамата члена на Комисията по енергетика, да отидем там не защото си правим предизборни кампании и други такива, а защото ни се обадиха хората от мините, че сутринта са им спрели въздуха долу за 10 минути, което според мен е равносилно на опит за убийство, но това е друга тема. Затова отидохме, а не за друго. Не сме слизали долу в мините и забоите.
Тъй като с частичното изплащане на тези пари ние не решаваме проблемите в момента, молбата ми е – и двете министерства са тук, един въпрос, който, предполагам, че няма начин да Ви затрудни: дали в момента и Министерството на енергетиката, и Министерството на труда и социалната политика имат идея, ако не са го направили досега, да разработят стратегии за развитието на, първо, отрасъл „Въгледобив“, тъй като Вие знаете, че там това са изчерпаеми източници, в някои от мините вече почти са на границата, какво правим с хората, които работят там? Министерството на труда и социалната политика смята ли да предприеме някакви мерки за предварителна преквалификация, алтернативен труд и така нататък на хора, които се очаква да бъдат изведени от мините и оставени без работа? Мисля, че това е въпросът, около който трябва в момента да се съсредоточим. Другото, когато имате готовност, както имате. Ако искате, правете анкетна комисия. Според мен това е по-скоро работа на прокуратурата. Ако имате такива данни, може да ги предадете и там, но нека да гледаме в момента какво правим със ситуацията и как ще излизаме от нея. Това ми е молбата.
Когато сте готови, винаги сме готови насреща и ние да дойдем, да се съберем и да Ви изслушаме. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков, зададохме въпроса за предисторията на цялата тази тема, защото се оказва, че държавата се тресе, хората са под земята за няколко стотин хиляди лева, а в същото време някой е получил 70 млн. лв., незнайно как, от същия този собственик, който дължи няколко стотин хиляди лева на работниците. Нали разбирате, че ако този собственик имаше 70 млн. лв., не ги беше дал на фирма „Балкан МК“ ЕООД, той нямаше да има проблем и да плати заплатите. Затова темата, предисторията на целия този проблем, е важна за това, което се случи последната една седмица. Ще дам възможност и на министрите, разбира се, да отговорят.
Господин Цочев обаче искаше думата преди това.
Господин Цочев.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи министри! Това, което каза Таско Ерменков, точно това щях да предложа. Въпросите са излишни. Очевидно няма достатъчно документация за сделката в Министерството на енергетиката. Виждам, че има указание за анкетна комисия. Като заработи парламентът, дайте да приемем тази анкетна комисия и в бързи срокове, в едномесечен срок да намерим истината в това.
Но сега е по-важно, госпожа Русинова е тук, какви мерки предприема Министерството на труда и социалната политика в момента, тоест прави ли се обследване на обстоятелствата за безопасност на труда? И Министерството на енергетиката също. Без да бягаме като държава от ангажимента към миньорите, да се вземат съответни мерки. И ние, Енергийната комисия, какво можем в законодателен план да приемем в парламента с цел да не се допускат? Не, след като се случи събитие, ние тогава да се събираме, а превантивно, както каза колегата Ерменков.
В Стратегията, която незнайно защо не е прита в парламента, има отделен раздел за мините и минната промишленост. Трябва да има Стратегия за развитие на този въгледобив, не само в тази мина, но и в „Мини Марица-изток“, и в останалите мини, които са останали в България. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Бойчев пожела думата и след това ще дам думата на министрите да отговарят.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Радвам се и Ви поздравявам за това, че свикахте и тази Комисия, предвид обстоятелства пред които сме изправени.
Аз също ще си позволя няколко думи за предисторията. Длъжни сме да направим така, че да не остане нито един факт скрит. Аз и нашата политическа сила ще подкрепим такъв тип действие. Имам само няколко опасения – да преценяваме в каква степен българския парламент може да го превърнем в разследващ орган, защото проблемите, за съжаление, в нашата страна са доста и скандалите са доста. Мога да Ви изредя още няколко скандала. Да не ги изреждам, защото се занимавам с тях и където мога, това, което правя, е примерно сигнализирам прокуратурата. Пак казвам, не възразявам, ако възприемете този подход, но все пак влизаме в една опасна спирала за всеки случай парламентът, предвид своите функции, да се превръща в разследващ орган.
Тук е изпълнителната власт, която би трябвало да има достъп до всички документи, и по много бърз начин, имайки предвид и професионалната биография на министър Петкова, моментално да сезира всичките институции. Тъй като от това, което чувам за момента, аз не мога да си направя връзка и цялата картина – кой на кого, по какъв начин се явява страна. Аз бях вчера там с господин Ерменков и други колеги. Разбрахме, че по това време, по което са сключвани тези договори, има и дело за несъстоятелност към мините. Предстояло е мините да бъдат обявени в несъстоятелност. Чух какви ли не други истории. Също, пак повтарям, държа всичко да се сложи и да се изясни.
Обаче молбата ми е следната. Тъй като виждам, че може би вървите към решение за комисия: ще държа в тази комисия освен 2005 г., освен 2007 г., която цитирате тук, като ще правим комисия, да сложим до сега. Зад цялото това нещо, което видях там, стои един голям въпрос – защо, кой и как е допуснал всичкото това нещо тези години да продължи да се случва, защото трябва да бъде обект на проверка?
И това са въпросите ми вече към двамата министри: все пак имаме концесионен договор, някой го е дал, но имаме, спазван ли е този концесионен договор? Вече казахте, че към него няма плащане, но все пак бих искал да разбера спазван ли е, спазвани ли са всичките ангажименти?
Към министъра на социалната политика – бих искал да попитам колко проверки на трудовото законодателство са правени там?
Беше изключително неудобно това, което чух от хората там, и разбирането, че това се случва в България. Аз просто цитирам хора. Едните ми казаха, че са били викани и са им били подавани четири празни листа, да се разписват на празни листа. Другите даваха примери за изработени средства, за дължими възнаграждения по ваучери, които не се изплащат ритмично, и редица нарушения, общо казано, на трудовите права на български граждани.
Затова молбата ми към Вас е да кажете, първо, назад във времето имало ли е проверки, какви са констатациите за тези проверки за това?
Наистина накрая – аз се радвам, пак казвам, че започваме и този разговор, голямото предизвикателство пред нас е да видим каква ще бъде перспективата за тези хора, защото там освен мините, в които бяха хората под земята, отритите мини, връзваме и ТЕЦ-а, с това са заети можи би над 5000 души. Ако сложим и семействата, и съпътстващите дейности, ако това производство спре, на този район му слагаме, образно казано, кръста. И тук ми се иска да седнем, да видим в крайна сметка какво може да се направи. Ясни са всички неща. Тъй като има очаквания, ако в момента се реши кризата, която беше с изплащане на заплатите и разсрочване изплащания на ваучерите, това, което видях там, буквално след няколко месеца ще бъдем изправени пред подобна ситуация. Затова е добре да седнат всички институции и да видим в крайна сметка на хората и въобще на този регион може ли да предложим някаква перспектива пред тях. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Бойчев, радвам се, че подкрепяте идеята да се разнищи този случай от 2005 г. до 2012 г., за да си изясним и ние къде са отишли и по какъв начин тези 70 млн. лв., и какво се е случило след това с въпросната концесия и с въпросните активи.
Не сме разследващ орган, но ние пък сме длъжни, когато установим нещо такова, все пак Народното събрание е място, където трябва да запознаем обществото с това, което се е случвало, и впоследствие изпълнителната власт, и ние включително като законодателна власт да сезираме компетентните органи за допълнителни проверки.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Председател, само една малка корекция – не до 2012, а до 2016 г.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Бойчев мисля, че каза „2012 г“. До 2016 – още по-добре.
Министър Петкова, заповядайте.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин Председател.
Аз искам само да обобщя, уважаеми дами и господа народни представители. Първо по отношение на това има ли потребност от създаване на такава анкетна комисия, аз лично смятам, че е налице такава потребност. Наистина, за да станат всички факти и всички обстоятелства ясни, трябва да се направи един много детайлен анализ на цялата ситуация – от нейното начало до настоящия момент.
По отношение на това какви сделки са се случвали в рамките на търговското дружество, което е концесионер, няма как Министерството на енергетиката да има такава информация. Това е информация, която може да бъде изискана съответно от Агенцията по вписванията, от данъчните служби, така че такава информация може да се събере концентрирано само в рамките на една анкетна комисия, която да разгледа в цялост целия този процес.
Министерството на енергетиката, аз лично ще участвам и ще съдействам с цялата необходима информация, с всичко това, което е необходимо, за да може този случай да стане ясен за цялото общество и да не се повтарят повече подобни неща, и да не стигаме до неприятните ситуации от тези дни за миньорите.
По отношение на Стратегията за минерално-суровинната индустрия, искам само да отбележа и да Ви припомня, че миналата година правителството прие Стратегия за развитие на минерално-суровинната индустрия в България и тя е с хоризонт до 2030 г. Там има специална глава, която регламентира целия този процес, свързан с визията на правителството. Но аз, разбира се, не бягам от един диалог. Ако е необходимо, тази Стратегия може да бъде допълнена, може да бъде коригирана по някакъв начин, ако Вие смятате, че е налице потребност за това, и ако това ще допринесе за развитието на отрасъла, за неговата устойчивост и за сигурността на хората, които работят в този отрасъл. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Министър Русинова, заповядайте.
МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, госпожо Петкова! Аз ще започна с последния въпрос на господин Бойчев, защото мисля, че това не е тема, която трябва да бъде оставена най-накрая. Считам, че тревожността ми като министър на труда и социалната политика е най-голяма заради това, че очевидно разпоредителни сделки от 2007 г., по които има много въпроси, и анкетни комисии няма как да променят съдбата на хората от региона и бъдещето им.
Какво сме направили до момента от гледна точка на проверки на Инспекцията по труда мога да Ви дам информация, можем и допълнително да изпратим информация към Комисията. За мен по-важно е, че през тази седмица беше подадено уведомление за масови съкращения към Агенцията по заетостта. Общият брой на работещите хора в „Бабино“ е 670 човека. Във вторник беше подадено уведомление за съкращаване на 650 човека.
От този момент нататък екипи на Агенцията по заетостта работят с ръководството на мината, заедно с работниците. И днес сутринта беше изпълнителният директор на Агенцията по заетостта плюс служители на бюрата по труда да подготвят с разяснителна кампания и с готовност как да помогнем на хората, за да могат бързо, при затваряне на мините и освобождаване от работа, да бъдат подпомогнати с намиране на възможности за реализация.
От тези 650 човека 158 са пенсионери, остават 492 човека – от тях 90 подлежат на пенсиониране, така че съвместно с проверките, които предстои да направим, ще процедираме в най-благоприятни за тях условия. Около 40 са младежите до 29 години, които имаме възможност в момента, с активните програми, които действат в Министерството на труда и социалната политика, да бъдат подкрепени с допълнителна квалификация, защото това са млади хора, които наистина могат да бъдат подпомогнати с квалификации и с умения и да започнат нова възможност за работа.
В момента на територията на двете бюра по труда – Кюстендил и Дупница, има общо около 372 свободни работни места. Някои от тях са технически специалности, инженерни специалности има, които са адекватни на квалификацията на хората, които работят в мините. Така че в рамките на следващия месец с всеки един от хората, които ще бъдат съкратени, посредниците ще работят, за да бъде изготвен индивидуален план и възможно най-бързо да бъдат подпомогнати хората, за да им се намери работа.
По отношение на нашите ангажименти като контролна агенция за спазване на правата на работниците, защото това са ангажиментите на министъра на труда и социалната политика. Още в самото начало, на 3 и 4 октомври, при индикации за стачни действия екип на Главната инспекция по труда отиде на проверка. В резултат на тази проверка са съставени осем акта и са установени нарушения. Шест от тях са за неизпълнени предписания за осигуряване на ваучери за безплатна храна на работниците при специфични условия за месеците от март до август – знаете, че това е едно от условията: работодателят да осигури безплатна храна на работещите в мините; едно нарушение за неизпълнение предписание да бъдат изведени работниците от рудника след завършване на смяна; и неизплатените обезщетения на работници при пенсиониране, както неизплатените заплати.
Още една проверка, веднага след като започнаха стачните действия на първата смяна, която остана под земята, стартира на 11 октомври. Това, което установихме, е, че работодателят не е предприел мерки за извеждане на работниците от рудника от първа смяна, не е осигурил по никакъв начин храна и безалкохолни напитки на стачкуващите в рудника, не е създал организация за работа на минно-спасителни служби в условия на стачка с цел осигуряване на ефективната дейност на екипите и съответно са издадени задължителни предписания на работодателя, които на следващия ден сме установили, че не са изпълнени. В момента има установен акт, изготвя се наказателно постановление в законоустановения срок. Стойността на акта може да е между 10 и 15 хил. лв., в зависимост от това какви точно ще бъдат установените нарушения.
Това не са единствените проверки, които са извършвани в рамките на тази година и на последните няколко години в тази мина. За тази година са извършени общо шест броя проверки. Тъй като минната индустрия е рискова, има извършени три периодични, тоест три регулярни проверки, останалите три са извършени на база самосезиране или съответно уведомяване по сигнали към нас. Издадени са осем акта, има вече издадени наказателни постановления на обща стойност 7300 лв. Част от сумите са платени.
За съжаление обаче, статистиката, която мога да цитирам от 2007 г. насам, не е по-малко тревожна. Общо проверките, които са извършени във „Въгледобив Бобов дол“ ЕООД, са 256 за целия този период, като са констатирани 876 нарушения, дадени са 876 принудителни административни мерки. Част от тези нарушения са свързани със спиране на експлоатация на машини. Тоест по никакъв начин това, което установяват нашите проверки, не показва, че самият работодател е бил добросъвестен към обезпечаване на здравословните и безопасни условия на труд в предприятието, така че да създаде възможност за добро кариерно развитие и добри доходи на самите работещи в предприятията.
Цялата информация от гледна точка на наказателни постановления, които са издадени, може да бъде предоставена и съответно, ако имате повече въпроси, съм на разположение.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря.
Господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Госпожо Министър на енергетиката, госпожо Министър на труда и социалната политика! Аз също се присъединявам към апела и на опозицията, защото и господин Станков беше на този Световен енергиен конгрес, нещата пред въгледобивния отрасъл и топлоцентралите не стоят добре. Очаква се дори въглеродните емисии да нарастват. Това неминуемо ще породи проблем пред именно този голям отрасъл пред нас. Трябва да се направят програми, трябва да се мисли отсега, защото все повече ще ни връхлитат тези неща. Така че трябва да се помисли наистина една по-широка група да търси решение.
Искам да подкрепя и за евентуална парламентарна комисия във връзка с това, защото искам да обърна внимание. Парите от 70 млн. лв., или 35 млн. евро, са платени в Ескроу сметка за прехвърляне на акции, тоест пасиви и активи, ако има обявена несъстоятелност, си остават в „Ораново“ ЕООД – няма прехвърляне на пасиви по някакъв начин. Купува се от дружеството не чисто, а се купува с пасивите и активите. Седемдесет милиона лева отиват към собственика на акциите, което е „Балкан МК“. Това, бих казал, мирише на анкетна комисия.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Други народни представители или някой от гостите? (Реплика от народния представител Таско Ерменков.)
Господин Ерменков, давам Ви колкото пъти искате думата.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Аз няма да злоупотребявам с Вашата добрина, господин Председател.
Това, което искам да кажа, е, че анкетната комисия, която ще направим, сигурно ще се запознае с всички тези действия, но молбата ми ще бъде да не се ограничаваме само до разследване, защото самият факт, че от 2007 г. досега има 856 нарушения, които са установени, самият факт, че сега в последно време има осем ли бяха, колко бяха, нарушения, които сте установили, написани съответните предписания, неизпълнени предписания, наказателни постановления и така нататък, и така нататък. Няма друга държава в света, в която всичко това да се случва и този да работи там. Нали разбирате за какво говоря? Затова ще Ви помоля в анкетната комисия да си помислим освен това, което ще направим, и какви законодателни мерки са необходими, за да прекратим една такава порочна практика, която за мен е почти равносилна, нека да не звучи много високопарно, но отношение към работниците като към роби, тоест един робовладелски начин на експлоатиране на предприятие. Затова молбата ми наистина ще бъде това да бъде и част от предмета на тази комисия.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков, аз Ви разбирам, но си мисля, че никой от нас не е специалист в трудовото законодателство. Енергетици да се занимаваме с трудово законодателство, малко не ни е работа. По-скоро това, което предлагам, защото вероятно не е единствен случай в държавата, вероятно има много други недобросъвестни работодатели, по-скоро можем да сезираме Комисията по труда и социалната политика в парламента, където са хората, които разбират от трудово законодателство, които да разгледат този и други подобни казуси и евентуално да предприемат законодателна инициатива, ако такава се налага. Благодаря Ви.
Други колеги народни представители?
Заповядайте.
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители, мили дами министри!
За тези, които не ме познават, Евгений Иванов – изпълнителен директор на КРИБ.
Ние сме силно притеснени от факта, че стана закономерен циклизъм преди избори в особени мини да възникват индустриални конфликти, които водят до най-тежката форма на индустриален конфликт – стачка с угроза за живота на работниците, които участват в нея.
За съжаление, това се използва и днес го чух лично – сутринта рано започнаха призиви да субсидираме българския въгледобив, да помогнем на страдащите миньори. Разбрах, че и заместник-министър Станков днес е чул, че трябва да бъдат включени на регулирания пазар производители на ток, без да имат право на това. И накрая кой ще плати сметката? Пак ние дружно тук всички. Абсолютно всички! Но най-лошото е, че го плаща индустрията, и ако днес 400 души могат да останат без работа, след време могат тези, които са заети в нашата индустрия, те да останат без работа и тогава да затваряме държавата.
Изхождайки от това силно притеснение, искам да споделя с Вас. Ние имаме, това може би е оксиморон, но злощастен положителен опит с такива случаи и те са в нашия Управителен съвет – една фирма, „Минстрой“, успя да вдигне на крака Оловно-цинковия комбинат. Там ситуацията беше същата, а може би и по-лоша – неплащане на заплати, осигуровки, дългове към държавата. В момента функционира нормално, хората получават достойни заплати, върху тях се изплаща пълният размер на осигуровки, а не под масата, както става много често.
Също и друга наша фирма – КЦМ, тя пък осигури липсващите пенсии. Ако помните онзи кризисен момент с професионалните фондове, когато трябваше да се платят първите пенсии, и се оказа, че голяма част от миньорите нямат и един лев по партидите. Едни имат по 20-30 хиляди, а другите нямат нищо.
Упълномощен съм от нашия председател Кирил Домусчиев, той помоли дори името да спомена, че ние сме готови да окажем съдействие на държавата в лицето на Министерството на труда и социалната политика, ГИТ, и да окажем пълно съдействие за намиране на работа в наши предприятия на тези хора, стига да спрем най-сетне с тези вопли да субсидираме, да включваме на регулирания пазар и така нататък, тоест някой да плаща сметката за парите, които други получават.
Благодаря Ви, господин Председател. Това е нашето предложение.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря, господин Иванов.
Благодаря и на КРИБ, и на АИКБ, и на господин Стаменов от БФИЕК, че присъстват на днешното заседание и че заявяват готовност, ако има освободени хора, да помогнат в намирането на работа на тези хора. Това е наистина изключително ценно, за което Ви благодарим.
Господин Велев, заповядайте.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Тук всички си спомнят миналата година, когато се увеличи двойно добавката „задължение към обществото“, каква беше реакцията. Тя се увеличи на база на европейски политики, докато сега се предлага, в противоречие на европейските политики, да се субсидира добивът на въглища и продажбата на преференциални цени на тази база на електроенергия, което безспорно би увеличило задълженията към обществото. Но това не е допустимо и по законодателството на Европейския съюз, трябва да се има предвид. Просто да не тръгваме в грешна посока. Освен че е и абсолютно икономически необосновано да се поддържа едно губещо производство, за което да плащаме всички ние, при условие че в България има недостиг на работна ръка – това е факт, това не са празни фрази. На тези хора може да им се намери работа в печеливши предприятия. Чрез преквалификация, допълнително обучение може да им бъде предложена работа, да бъдат разместени.
Много хора емигрират от страната, а ние насърчаваме вътрешната миграция. Ако няма в региона работа, може да се намери в други региони. Ние също поемаме такъв ангажимент да предложим работни места, да предложим настаняване на тези хора в други региони, в предприятия, които са печеливши и които се задъхват от недостиг на работна ръка.
При една такава ситуация плащаме всички ние двойно и тройно, за да се поддържа губещо производство – това е двойка за всички нас. Аз се присъединявам също като страничен наблюдател към констатацията, че дойдат ли избори, в едни мини започват някакви неща да се случват и трябва да се сложи край на това нещо.
Чисто икономически проблемът има решение, което е много по-евтино за обществото, от това, което се предлага – да се субсидира едно губещо производство.
Само ще припомня, с „Кремиковци“ случаят беше с два порядъка по-тежък. Там ставаше дума за хиляди работници. Тук в най-лошия случай става дума за няколкостотин, по-скоро за няколко десетки.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Много Ви благодаря, господин Велев.
И аз чух призивите за субсидиране на въгледобива, или връщане на регулираните квоти за електроенергия, при положение че европейските правила не само не позволяват това, и както Вие казахте, това е изключително неефективно. Категорично поддържам Вашето мнение, Вашата теза, че вместо да се поддържат губещи предприятия, трябва да направим така, че за хората да е по-добре, като си намерят по-добра работа в печелившо предприятие, и за икономиката като цяло. Също така не мисля, че има тук колеги, дори и колегите от БСП не биха подкрепили едно такова субсидиране на въгледобива. Не това беше целта на техните изказвания, доколкото аз ги разбрах.
Господин Бойчев поиска думата.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Точно в тази посока, господин Председател, тъй като виждам, че се изразиха определени опасения. Не виждам нито един от членовете на Енергийната комисия, който би подкрепил такъв подход и тръгване в такъв път, а и видях, че и министър Петкова може би не разбра от части и нашето желание оттук нататък.
Няма как перспективата и бъдещето на този регион и хората там да бъде оставено само в ръцете на Министерството на енергетиката. Нашето желание би било да намерим устойчиво и трайно решение, а такъв тип решение не може да се търси пред трупане на още дефицити в енергетиката, тъй като това няма да бъде трайно. Аз се радвам, че представителите на бизнеса декларираха подкрепата и ми се струва, че от тяхна страна биха дошли добри предложения. За мен идеята е да се търси алтернативна заетост и възможност, тъй като в крайна сметка хората там, които видяхме, нямат вина за това, че десетилетия наред държавата е развивала минното производство и това производство. Сега, в момента, ситуацията най-вероятно няма да позволи то да продължи в същия обем на работа.
Тук ми се искаше всички заинтересовани институции, най-добре и с бизнеса, който би дал според мен най-устойчивите решения, да се опитаме да предложим такъв тип перспектива. По никакъв начин тя не трябва да се разглежда само като отговорност на енергетиката и прехвърляне на още дефицити, поне нашето разбиране е такова.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Бойчев.
Министър Русинова, заповядайте.
МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря много.
Аз също бих искала да благодаря на работодателите, тъй като работните места не се създават от Министерството на труда и социалната политика. Наистина в партньорството ни с работодателите можем да дадем възможност и да подпомогнем, и да обезпечим кадри, и да насочим кадри към съществуващи и работещи предприятия, защото няма нищо по-достойно българите да имат високи заплати и по този начин да имат високи доходи.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря и аз.
Други желаещи да вземат думата? Не виждам.
Благодаря на всички, че участваха в днешното изслушване.
Приятен уикенд!
(Закрито в 15,00 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Делян Добрев
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по енергетика
П Р О Т О К О Л
№ 28
На 14.10.2016 г. се проведе извънредно заседание на Комисията по енергетика при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Изслушване на министъра на енергетиката и министъра на труда и социалната политика относно ситуацията в „Мини Бобов дол“
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по енергетика, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,02 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Делян Добрев.
* * *
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Здравейте, колеги!
Предлагам да започваме днешната комисия. Имаме кворум.
Господин Цочев, като се подпише, ще имаме предостатъчен кворум.
Днешната извънредна комисия е с една точка:
ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ЕНЕРГЕТИКАТА И МИНИСТЪРА НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА ОТНОСНО СИТУАЦИЯТА В „МИНИ БОБОВ ДОЛ“.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против – няма, въздържали се – няма.
Дневният ред е приет единодушно.
Наши гости на заседанието са: от Министерството на енергетиката: госпожа Теменужка Петкова – министър на енергетиката, господин Жечо Станков – заместник-министър, господин Станислав Станков – директор на дирекция „Природни ресурси, концесии и контрол“, госпожа Веселина Кинанева – главен експерт в отдел „Концесии и разрешения“, дирекция „Природни ресурси, концесии и контрол“; от Министерството на труда и социалната политика: госпожа Зорница Русинова – министър на труда и социалната политика, госпожа Румяна Михайлова – изпълнителен директор на Главна инспекция по труда.
Наши гости са и представители на концесионера, синдикати, работодатели.
Добре дошли на всички!
Давам думата първо на министър Петкова да ни запознае с историята и предисторията на проблема, на който станахме свидетели в последните няколко дни.
Госпожо Петкова, заповядайте.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Наистина през последните дни стана много актуална темата, свързана с протестите на миньорите от рудник „Бабино“. Аз ще представя пред Вас информацията, с която Министерството на енергетиката разполага, и съобразно своите компетентности какви действия може да предприеме и предприема Министерството към този момент.
Историята, уважаеми дами и господа, започва в далечната 2005 г. с едно решение на Министерски съвет, което е от 9 февруари 2005 г. С това Решение Министерският съвет взима решение и предоставя концесия на „Мини Бобов дол“, което към този период от време е дружество със 100% държавно участие. Концесията е за период от време 35 години. В този договор за предоставяне на концесия има една много важна клауза, за която може би малко по-късно ще стане дума. Това е клаузата, от която става ясно, че този договор за концесия ще влезе в сила само тогава, когато се промени собствеността в капитала на „Мини Бобов дол“, тоест дружеството бъде приватизирано, или с него се извърши друга сделка. Това е условието, за да може да влезе концесията в сила, за да имаме действаща концесия.
От 2005 до 2007 г. този договор не е влязъл в сила поради това, че не са настъпили тези обстоятелства. Но през 2007 г. се взима друго решение на Министерски съвет, с което се казва, че тази концесия – дава се право на „Мини Бобов дол“ да прехвърли правата си по договора за концесия на „Ораново“. Подписва се Анекс № 1, който анекс е от 26 февруари 2007 г. Това е Допълнително споразумение № 1, с което всички права по концесионния договор на „Мини Бобов дол“ се прехвърлят на „Ораново“.
Тук това, което за мен лично е загадка и може би трябва да бъде обект и на друг преглед, и друг анализ, е как така без концесионният договор от 2005 г. да е влязъл в сила, без да са настъпили обстоятелствата, които са задължително условие за влизането в сила на този договор, е прехвърлена концесията и тя се счита за отдадена от 26 февруари 2007 г.? Това допълнение е подписано от господин Овчаров в качеството му на министър на икономиката и енергетиката. Впоследствие от тази дата започва реалната концесия на този рудник.
Важно е да се знае и това, че концесионерът „Ораново“, впоследствие се преименува в „Открит въгледобив Бобов дол“, което е и днешният концесионер на този участък „Бабино“, не е плащал концесионни такси за период от пет години. Позовава се на едно право, от което се ползват и други концесионери, разбира се, с мотив за недобър добив, недобри условия и не се плаща концесионна такса на държавата за период от пет години. Този период изтича през 2012 г., тъй като се счита, че този договор и тази концесия е в сила от 26 февруари 2007 г., когато с този Анекс № 1 се прехвърля концесията от държавното „Мини Бобов дол“ на частната компания „Ораново“, впоследствие „Открит въгледобив Бобов дол“.
Към настоящия момент отношенията на Министерството на енергетиката към този концесионер са както към всички останали. Ние регулярно извършваме проверки във връзка с изпълнението на този договор. Това, което мога да кажа, е, че към този момент концесионерът дължи плащания на Министерството на енергетиката, които възлизат в размер на 560 хил. лв., в това число главница и лихва. Тези суми към този момент не са издължени, така че Министерството на енергетиката ще предприеме необходимите действия това да се случи час по-скоро, защото ние имаме ангажименти към бюджета. Това са средства, които отиват в общините – 50% от тях, и е изключително важно те да постъпват наистина регулярно в бюджета.
През годините от 2012 г. до настоящия момент са плащани концесионните такси, в повечето случаи със закъснения. Съответно ние сме начислявали лихви, но към настоящия момент това е размерът на задължението на този концесионер.
По отношение на така настъпилите събития от последните дни с протестите на колегите миньори искам да отбележа следното. За Министерството на енергетиката и за правителството е много важна съдбата на всеки един миньор, тъй като те са наши колеги. Ние сме, така да се каже, в една лодка с всички тях. Тук са и колегите депутати от Комисията по енергетика, които знаят, че ние винаги сме работили много активно заедно и никога не сме правили разлика дали става въпрос за миньорите в държавните мини, или в частни такива, но тук има една много важна условност, която трябва да бъде ясна. Тук става въпрос за взаимоотношения в една частна фирма. Тук става въпрос за взаимоотношенията между работодател и работник в една частна фирма.
Господин Станков сутринта беше на една среща с колегите от „Бабино“ и съответно ръководството на „Открит въгледобив Бобов дол“. Там са поставени искания да се предприемат действия Министерството на енергетиката да предостави определен ресурс, след което ТЕЦ „Бобов дол“ да бъде включен на регулирания пазар. Искам да кажа, че подобна версия и подобна възможност – мисля, че за всеки е ясно, няма как да стане възможна, тъй като, пак казвам, тук става въпрос за една частна фирма, която частна фирма прави своите анализи, своите разчети, има своите приходи, своите разходи и съответно преценява дали това, което прави, е икономически изгодно и дали ѝ носи печалба, но държавата няма как да се намеси в такава една ситуация.
Може би държавата е трябвало да се намеси в далечната 2007 г., 26 февруари 2007 г., когато е подписан този Анекс № 1 и с който всъщност е даден стартът на този процес. Аз се запознах с тези архивни документи и смятам, че това наистина е важна тема и трябва да я анализираме.
Това е, уважаеми дами и господа народни представители, по отношение на нашите взаимоотношения с този концесионер. Благодаря Ви. Ако имате въпроси, съм готова да отговарям.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Министър, аз ще задам първия въпрос, за да разберем защо се стигна до тази ситуация. Вие споменахте нещо много интересно. Още в 2007 г. има записани странни клаузи в договора с Министерството – че той влиза в сила при разпоредителна сделка с акциите на дружеството, тоест още при сключването на този концесионен договор през 2007 г. е било ясно, че той се прави с определена цел. Информацията, която имаме, е, че първоначално договорът е бил сключен с държавата за 1 лев, с едно поставено лице, и известно време след това, няколко месеца може би, същият договор е препродаден, тоест извършена е тази разпоредителна сделка за сумата от 35 млн. евро. Вие имате ли при Вас такава информация, защото, ако това е вярно, то според мен това е достатъчно основание да се създаде в парламента анкетна комисия, която да провери тези факти и обстоятелства? Изглежда сякаш държавата, вместо да получи тези 35 млн. евро, ги е преотстъпила поради незнайно какви причини на някой друг, който се е облагодетелствал с въпросните 35 млн. евро.
Този въпрос има отношение към днешния дебат, защото явно той още от самото начало е поставил в затруднено положение дружеството, което е придобило съответните активи. Между другото, доколкото знам, тук някъде в залата има и представители на дружеството, което е закупило въпросната концесия, и все още управлява концесията, така че след това ще се радвам и от тях да получа повече информация.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Въпроса, който поставяте, е наистина много интересен и много важен. Той води след себе си редица други въпроси, които са изключително важни и изключително интересни.
В Министерството на енергетиката такива документи нямаме и не разполагаме с такива договори и с такива документи. Това, с което ние разполагаме, са тези договори – договорът от 2005 г., който не е влязъл в сила; Анекс № 1 от 26 февруари 2007 г., с който се прехвърлят правата на „Ораново“, впоследствие „Открит въгледобив Бобов дол“, и всъщност започва реалният старт на концесията. Всички концесионни права по договора на държавното тогава „Мини Бобов дол“ преминават на практика в правомощията на частната компания. Така че ние с такава информация в Министерството на енергетиката не разполагаме, но ако бъдем сезирани по надлежния ред, ще направим всичко необходимо, така че да предоставим цялата налична информация при нас на компетентните органи, за да може да стане достояние. Ако има подобни злоупотреби, те трябва да станат факт и да бъдат наясно за всички български граждани. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: А клаузата за разпоредителната сделка е включена 2007 г. преди да бъде даден старт на концесията, така ли?
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Клаузата за задължителната разпоредителна сделка, за да влезе договорът в сила, е в договора от 2005 г., и е казано, че този договор ще влезе в сила, когато държавното тогава „Мини Бобов дол“ се приватизира, или акции от неговия капитал преминат в собственост на частни лица по реда на друга сделка. Такава друга сделка не е извършена. Впоследствие дружеството през 2012 г. е обявено в несъстоятелност и на практика никога не се стига до тази задължителна клауза и опция, за да може концесията да стане факт и да бъде действаща. Но това не е попречило през 2007 г. концесионните права по този на практика невлязъл в сила договор да се прехвърлят на друга компания.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Тоест държавата не е получила пари.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Държавата не е получила пари нито през 2005 г., нито до 2012 г., когато всъщност за целия този петгодишен период от време този концесионер, който е встъпил в правата на „Мини Бобов дол“, не е плащал концесионно възнаграждение в срок от 5 години.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Добре.
Господин Николов виждам, че поиска думата, заповядайте.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Госпожи министри, господин Председател! Аз в тази връзка, в която задавате Вие въпроса. Понеже снощи се прибрах от Истанбул от Световния енергиен съвет, конгрес, и попаднах изведнъж на тази ситуация, и сутринта ми попадна следният договор, който е сключен между „Балкан МК“ ЕООД от 26 юли 2007 г. и „Въгледобивна компания“ ЕООД. „Балкан МК“ всъщност е собственик на акциите на мина „Ораново“ тогава, наречената. И виждам т. 2, 3, към датата на подписване на настоящия договор купувачът заплаща на продавача сумата от 35 млн. евро по Ескроу сметка еди-къде си, в Корпоративна търговска банка.
Искам да попитам, госпожо Министър: знаете ли, защото това е приблизително 70 млн. лв., дали случайно въглищните запаси са се увеличили 70 милиона пъти от 2005 до 2007 г., та изведнъж сделката от горе-долу нула пари, един лев да кажем, е нараснала 70 млн. лв.? Защото всъщност се прехвърлят акции от 5 хил. лв. именно с тези 70 млн. лв. И това не мирише ли на корупция? Затова неслучайно премиерът каза, че тук трябва да се направи анкетна комисия, за да се види именно тогава, при тогавашния министър, заместник-министър, как така не са оценили, че тази мина е можело да я продаде държавата за 70 млн. лв., а фактически концесионерът, тоест собственикът на „Ораново“ ЕООД е придобил тези 70 млн. лв.?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Министър, ще Ви дам думата.
Аз имам един допълнителен въпрос към това, което каза господин Николов. През 2005 г. как е избрано точно въпросното лице? Как се казваше?
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Красимир Михайлов Христов.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Красимир Михайлов Христов – въпросното лице по какъв начин е придобило тези права срещу един лев? Имало ли е конкурсна процедура? Кой е решил да я продаде точно на господин Красимир Михайлов Христов и точно срещу един лев, а не срещу 70 млн. лв.? Виждаме, че впоследствие се появява някой друг частен стопанин, който иска да придобие акциите. Има ли конкурсна процедура? Защо един лев и как е избран господин Красимир Михайлов Христов от тогавашните министри и заместник-министри – 2005, 2007 г.? Как е защитен държавният интерес?
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин Председател.
Първо, на въпроса на господин Николов.
Господин Николов, това, с което аз разполагам като информация, и тук моите колеги, е, че няма увеличение на запасите, което да даде възможност за постигане на такава изключителна цена във връзка с тази мина. Тук наистина има нюанси и направо става въпрос според мен за някакви сделки, които могат да бъдат определени точно като корупционни.
Аз изразявам своето желание и моят екип да съдействаме на една такава анкетна комисия, ако бъде създадена, да предоставим цялата налична информация в Министерството на енергетиката. Ние сме анализирали цялата информация, която съществува в архивите на Министерството по отношение на този казус.
А по отношение на въпроса на господин Добрев, свързан с това как е станал изборът на господин Михайлов, в Министерството на енергетиката няма никаква информация по този въпрос.
РЕПЛИКА: Не е провеждана тръжна процедура?
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Няма данни да е провеждана такава тръжна процедура тогава.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Тоест от това, което Вие казвате, аз разбирам, че някак си е избран въпросният господин Христов. Някак си е определена цена от един лев, която цена явно при пазарни условия е 70 млн. лв. Държавата продава, предоставя тези права на господин Христов срещу един лев, след което той получава, прехвърляйки тези права без никаква друга промяна, защото няма как да се увеличат запасите – това за всички мисля, че е ясно, те са такива от хилядолетия, от момента, в който са се формирали. Тоест това, което той е купил за един лев, и е платил на държавата един лев, известно време след това го продава за 70 млн. лв. Така ли е?
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Да, така се оказва, но промяна в запасите няма, това е категорично.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Понеже гледам, че си задавате въпросите така един след друг, искам и аз да попитам нещо.
Първо, чисто да си изясним пак фактологията, защото е интересно като фактология. 2005 г. ме интересува с кого е сключена концесионната сделка като лице? Кой е представлявал тогава – същият този Красимир Михайлов Христов ли е бил? Ако може, да ми отговорите на този въпрос.
След това искам да разбера: кой е бил собственикът на „Ораново“, който е придобил правото на концесия през 2007 г. и е получил 35 млн. евро? Това е интересно да го науча, защото все пак да знаем как са се движили парите.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Тоест кой е получил парите и кой ги е платил, пита господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Питам с кой е сключен първоначалният концесионен договор?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Със сигурност не е държавата, господин Ерменков. Мисля, че това го уточнихме достатъчно ясно до момента.
Госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Ерменков, договорът, за който става въпрос 2005 г., е подписан с държавното тогава „Мини Бобов дол“, така че тогава то се представлява от държавата. Този договор никога не влиза в сила, защото има условие, за да влезе в сила. Условието е да бъде приватизирано дружеството „Мини Бобов дол“, или съответно да бъде извършена друга сделка, свързана с промяна на собствеността на акциите на това дружество. Това е условието, за да влезе в сила концесията. Това условие никога не се изпълнява. От 2005 до 2007 г. договорът не влиза в сила и няма никакви действия. През 2007…
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: И тук е само държавата? Няма нищо външно, частно наоколо, което да стои?
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Ами то нищо не е влязло в сила.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Държавата е до тук, добре. Тоест нямаме прехвърляне на един лев през 2005 г. от някъде на някъде?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков, ако може, да се изслушваме и да си даваме думата.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Аз си изяснявам въобще темата, защото…
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Да, въпросът на господин Ерменков е много хубав. Как господин Красимир Михайлов Христов се сдобива с правата? След като той е нямал права 2005 г., как изведнъж господин Красимир Михайлов Христов става собственик на тези акции, които впоследствие продава за 35 млн. евро?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: И на кого ги продава?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И на кого ги продава?
След като е било държавно 2005 г., имало е изискване за приватизация и така нататък, аз не чувам фирмата „Балкан МК“ ЕООД. Как „Балкан МК“ ЕООД е придобило правата, акциите, активите от държавното предприятие, на което е дадена концесията, за да може впоследствие тази фирма да продаде на „Въгледобивна компания“ ЕООД срещу 35 млн. евро въпросните акции и права?
Аз разбирам, че Вие се върнахте от командировка в Русия само преди няколко часа и е възможно да не разполагате с тази информация, но това са въпроси, които са от изключително значение, защото говорим за държавно предприятие, което трябва да се приватизира. Изведнъж едно частно предприятие – „Балкан МК“ ЕООД, с едноличен собственик на капитала Красимир Михайлов Христов (господин Николов ми предоставя договора и аз да го видя) продава права, които не знаем как е получил и срещу каква сума, за 35 млн. евро на собственика на компанията в момента. И ако нямате тези отговори, ще говорим и с колегите, но на мен ми се струва, че си заслужава да направим специална анкетна комисия, която да види защо 70-те милиона лева не са влезли в държавния бюджет, а са отишли в едно частно дружество, без значение кой е собственикът на капитала му.
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Благодаря Ви, господин Председател, за това, че така изчерпателно допълнихте моя въпрос.
Аз съм съгласен с Вас, че може би и в момента е хубаво тази тема да я оставим. Министерството да се подготви добре по нея и документално, и с всички тези неща, за да не ги измъчваме с въпроси, на които те в момента не биха могли да имат отговор. Още повече че според мен в момента темата за миналото е важна, но нека да се съсредоточим върху това какво правим сега и какво ще правим в бъдеще с тези хора, защото проблемът в мините наистина е доста трагичен. Аз напълно се солидаризирам с министър Петкова, че всички сме в една лодка. Това ни принуди вчера и нас, двамата члена на Комисията по енергетика, да отидем там не защото си правим предизборни кампании и други такива, а защото ни се обадиха хората от мините, че сутринта са им спрели въздуха долу за 10 минути, което според мен е равносилно на опит за убийство, но това е друга тема. Затова отидохме, а не за друго. Не сме слизали долу в мините и забоите.
Тъй като с частичното изплащане на тези пари ние не решаваме проблемите в момента, молбата ми е – и двете министерства са тук, един въпрос, който, предполагам, че няма начин да Ви затрудни: дали в момента и Министерството на енергетиката, и Министерството на труда и социалната политика имат идея, ако не са го направили досега, да разработят стратегии за развитието на, първо, отрасъл „Въгледобив“, тъй като Вие знаете, че там това са изчерпаеми източници, в някои от мините вече почти са на границата, какво правим с хората, които работят там? Министерството на труда и социалната политика смята ли да предприеме някакви мерки за предварителна преквалификация, алтернативен труд и така нататък на хора, които се очаква да бъдат изведени от мините и оставени без работа? Мисля, че това е въпросът, около който трябва в момента да се съсредоточим. Другото, когато имате готовност, както имате. Ако искате, правете анкетна комисия. Според мен това е по-скоро работа на прокуратурата. Ако имате такива данни, може да ги предадете и там, но нека да гледаме в момента какво правим със ситуацията и как ще излизаме от нея. Това ми е молбата.
Когато сте готови, винаги сме готови насреща и ние да дойдем, да се съберем и да Ви изслушаме. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков, зададохме въпроса за предисторията на цялата тази тема, защото се оказва, че държавата се тресе, хората са под земята за няколко стотин хиляди лева, а в същото време някой е получил 70 млн. лв., незнайно как, от същия този собственик, който дължи няколко стотин хиляди лева на работниците. Нали разбирате, че ако този собственик имаше 70 млн. лв., не ги беше дал на фирма „Балкан МК“ ЕООД, той нямаше да има проблем и да плати заплатите. Затова темата, предисторията на целия този проблем, е важна за това, което се случи последната една седмица. Ще дам възможност и на министрите, разбира се, да отговорят.
Господин Цочев обаче искаше думата преди това.
Господин Цочев.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи министри! Това, което каза Таско Ерменков, точно това щях да предложа. Въпросите са излишни. Очевидно няма достатъчно документация за сделката в Министерството на енергетиката. Виждам, че има указание за анкетна комисия. Като заработи парламентът, дайте да приемем тази анкетна комисия и в бързи срокове, в едномесечен срок да намерим истината в това.
Но сега е по-важно, госпожа Русинова е тук, какви мерки предприема Министерството на труда и социалната политика в момента, тоест прави ли се обследване на обстоятелствата за безопасност на труда? И Министерството на енергетиката също. Без да бягаме като държава от ангажимента към миньорите, да се вземат съответни мерки. И ние, Енергийната комисия, какво можем в законодателен план да приемем в парламента с цел да не се допускат? Не, след като се случи събитие, ние тогава да се събираме, а превантивно, както каза колегата Ерменков.
В Стратегията, която незнайно защо не е прита в парламента, има отделен раздел за мините и минната промишленост. Трябва да има Стратегия за развитие на този въгледобив, не само в тази мина, но и в „Мини Марица-изток“, и в останалите мини, които са останали в България. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Бойчев пожела думата и след това ще дам думата на министрите да отговарят.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Радвам се и Ви поздравявам за това, че свикахте и тази Комисия, предвид обстоятелства пред които сме изправени.
Аз също ще си позволя няколко думи за предисторията. Длъжни сме да направим така, че да не остане нито един факт скрит. Аз и нашата политическа сила ще подкрепим такъв тип действие. Имам само няколко опасения – да преценяваме в каква степен българския парламент може да го превърнем в разследващ орган, защото проблемите, за съжаление, в нашата страна са доста и скандалите са доста. Мога да Ви изредя още няколко скандала. Да не ги изреждам, защото се занимавам с тях и където мога, това, което правя, е примерно сигнализирам прокуратурата. Пак казвам, не възразявам, ако възприемете този подход, но все пак влизаме в една опасна спирала за всеки случай парламентът, предвид своите функции, да се превръща в разследващ орган.
Тук е изпълнителната власт, която би трябвало да има достъп до всички документи, и по много бърз начин, имайки предвид и професионалната биография на министър Петкова, моментално да сезира всичките институции. Тъй като от това, което чувам за момента, аз не мога да си направя връзка и цялата картина – кой на кого, по какъв начин се явява страна. Аз бях вчера там с господин Ерменков и други колеги. Разбрахме, че по това време, по което са сключвани тези договори, има и дело за несъстоятелност към мините. Предстояло е мините да бъдат обявени в несъстоятелност. Чух какви ли не други истории. Също, пак повтарям, държа всичко да се сложи и да се изясни.
Обаче молбата ми е следната. Тъй като виждам, че може би вървите към решение за комисия: ще държа в тази комисия освен 2005 г., освен 2007 г., която цитирате тук, като ще правим комисия, да сложим до сега. Зад цялото това нещо, което видях там, стои един голям въпрос – защо, кой и как е допуснал всичкото това нещо тези години да продължи да се случва, защото трябва да бъде обект на проверка?
И това са въпросите ми вече към двамата министри: все пак имаме концесионен договор, някой го е дал, но имаме, спазван ли е този концесионен договор? Вече казахте, че към него няма плащане, но все пак бих искал да разбера спазван ли е, спазвани ли са всичките ангажименти?
Към министъра на социалната политика – бих искал да попитам колко проверки на трудовото законодателство са правени там?
Беше изключително неудобно това, което чух от хората там, и разбирането, че това се случва в България. Аз просто цитирам хора. Едните ми казаха, че са били викани и са им били подавани четири празни листа, да се разписват на празни листа. Другите даваха примери за изработени средства, за дължими възнаграждения по ваучери, които не се изплащат ритмично, и редица нарушения, общо казано, на трудовите права на български граждани.
Затова молбата ми към Вас е да кажете, първо, назад във времето имало ли е проверки, какви са констатациите за тези проверки за това?
Наистина накрая – аз се радвам, пак казвам, че започваме и този разговор, голямото предизвикателство пред нас е да видим каква ще бъде перспективата за тези хора, защото там освен мините, в които бяха хората под земята, отритите мини, връзваме и ТЕЦ-а, с това са заети можи би над 5000 души. Ако сложим и семействата, и съпътстващите дейности, ако това производство спре, на този район му слагаме, образно казано, кръста. И тук ми се иска да седнем, да видим в крайна сметка какво може да се направи. Ясни са всички неща. Тъй като има очаквания, ако в момента се реши кризата, която беше с изплащане на заплатите и разсрочване изплащания на ваучерите, това, което видях там, буквално след няколко месеца ще бъдем изправени пред подобна ситуация. Затова е добре да седнат всички институции и да видим в крайна сметка на хората и въобще на този регион може ли да предложим някаква перспектива пред тях. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Бойчев, радвам се, че подкрепяте идеята да се разнищи този случай от 2005 г. до 2012 г., за да си изясним и ние къде са отишли и по какъв начин тези 70 млн. лв., и какво се е случило след това с въпросната концесия и с въпросните активи.
Не сме разследващ орган, но ние пък сме длъжни, когато установим нещо такова, все пак Народното събрание е място, където трябва да запознаем обществото с това, което се е случвало, и впоследствие изпълнителната власт, и ние включително като законодателна власт да сезираме компетентните органи за допълнителни проверки.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Председател, само една малка корекция – не до 2012, а до 2016 г.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Бойчев мисля, че каза „2012 г“. До 2016 – още по-добре.
Министър Петкова, заповядайте.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин Председател.
Аз искам само да обобщя, уважаеми дами и господа народни представители. Първо по отношение на това има ли потребност от създаване на такава анкетна комисия, аз лично смятам, че е налице такава потребност. Наистина, за да станат всички факти и всички обстоятелства ясни, трябва да се направи един много детайлен анализ на цялата ситуация – от нейното начало до настоящия момент.
По отношение на това какви сделки са се случвали в рамките на търговското дружество, което е концесионер, няма как Министерството на енергетиката да има такава информация. Това е информация, която може да бъде изискана съответно от Агенцията по вписванията, от данъчните служби, така че такава информация може да се събере концентрирано само в рамките на една анкетна комисия, която да разгледа в цялост целия този процес.
Министерството на енергетиката, аз лично ще участвам и ще съдействам с цялата необходима информация, с всичко това, което е необходимо, за да може този случай да стане ясен за цялото общество и да не се повтарят повече подобни неща, и да не стигаме до неприятните ситуации от тези дни за миньорите.
По отношение на Стратегията за минерално-суровинната индустрия, искам само да отбележа и да Ви припомня, че миналата година правителството прие Стратегия за развитие на минерално-суровинната индустрия в България и тя е с хоризонт до 2030 г. Там има специална глава, която регламентира целия този процес, свързан с визията на правителството. Но аз, разбира се, не бягам от един диалог. Ако е необходимо, тази Стратегия може да бъде допълнена, може да бъде коригирана по някакъв начин, ако Вие смятате, че е налице потребност за това, и ако това ще допринесе за развитието на отрасъла, за неговата устойчивост и за сигурността на хората, които работят в този отрасъл. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Министър Русинова, заповядайте.
МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, госпожо Петкова! Аз ще започна с последния въпрос на господин Бойчев, защото мисля, че това не е тема, която трябва да бъде оставена най-накрая. Считам, че тревожността ми като министър на труда и социалната политика е най-голяма заради това, че очевидно разпоредителни сделки от 2007 г., по които има много въпроси, и анкетни комисии няма как да променят съдбата на хората от региона и бъдещето им.
Какво сме направили до момента от гледна точка на проверки на Инспекцията по труда мога да Ви дам информация, можем и допълнително да изпратим информация към Комисията. За мен по-важно е, че през тази седмица беше подадено уведомление за масови съкращения към Агенцията по заетостта. Общият брой на работещите хора в „Бабино“ е 670 човека. Във вторник беше подадено уведомление за съкращаване на 650 човека.
От този момент нататък екипи на Агенцията по заетостта работят с ръководството на мината, заедно с работниците. И днес сутринта беше изпълнителният директор на Агенцията по заетостта плюс служители на бюрата по труда да подготвят с разяснителна кампания и с готовност как да помогнем на хората, за да могат бързо, при затваряне на мините и освобождаване от работа, да бъдат подпомогнати с намиране на възможности за реализация.
От тези 650 човека 158 са пенсионери, остават 492 човека – от тях 90 подлежат на пенсиониране, така че съвместно с проверките, които предстои да направим, ще процедираме в най-благоприятни за тях условия. Около 40 са младежите до 29 години, които имаме възможност в момента, с активните програми, които действат в Министерството на труда и социалната политика, да бъдат подкрепени с допълнителна квалификация, защото това са млади хора, които наистина могат да бъдат подпомогнати с квалификации и с умения и да започнат нова възможност за работа.
В момента на територията на двете бюра по труда – Кюстендил и Дупница, има общо около 372 свободни работни места. Някои от тях са технически специалности, инженерни специалности има, които са адекватни на квалификацията на хората, които работят в мините. Така че в рамките на следващия месец с всеки един от хората, които ще бъдат съкратени, посредниците ще работят, за да бъде изготвен индивидуален план и възможно най-бързо да бъдат подпомогнати хората, за да им се намери работа.
По отношение на нашите ангажименти като контролна агенция за спазване на правата на работниците, защото това са ангажиментите на министъра на труда и социалната политика. Още в самото начало, на 3 и 4 октомври, при индикации за стачни действия екип на Главната инспекция по труда отиде на проверка. В резултат на тази проверка са съставени осем акта и са установени нарушения. Шест от тях са за неизпълнени предписания за осигуряване на ваучери за безплатна храна на работниците при специфични условия за месеците от март до август – знаете, че това е едно от условията: работодателят да осигури безплатна храна на работещите в мините; едно нарушение за неизпълнение предписание да бъдат изведени работниците от рудника след завършване на смяна; и неизплатените обезщетения на работници при пенсиониране, както неизплатените заплати.
Още една проверка, веднага след като започнаха стачните действия на първата смяна, която остана под земята, стартира на 11 октомври. Това, което установихме, е, че работодателят не е предприел мерки за извеждане на работниците от рудника от първа смяна, не е осигурил по никакъв начин храна и безалкохолни напитки на стачкуващите в рудника, не е създал организация за работа на минно-спасителни служби в условия на стачка с цел осигуряване на ефективната дейност на екипите и съответно са издадени задължителни предписания на работодателя, които на следващия ден сме установили, че не са изпълнени. В момента има установен акт, изготвя се наказателно постановление в законоустановения срок. Стойността на акта може да е между 10 и 15 хил. лв., в зависимост от това какви точно ще бъдат установените нарушения.
Това не са единствените проверки, които са извършвани в рамките на тази година и на последните няколко години в тази мина. За тази година са извършени общо шест броя проверки. Тъй като минната индустрия е рискова, има извършени три периодични, тоест три регулярни проверки, останалите три са извършени на база самосезиране или съответно уведомяване по сигнали към нас. Издадени са осем акта, има вече издадени наказателни постановления на обща стойност 7300 лв. Част от сумите са платени.
За съжаление обаче, статистиката, която мога да цитирам от 2007 г. насам, не е по-малко тревожна. Общо проверките, които са извършени във „Въгледобив Бобов дол“ ЕООД, са 256 за целия този период, като са констатирани 876 нарушения, дадени са 876 принудителни административни мерки. Част от тези нарушения са свързани със спиране на експлоатация на машини. Тоест по никакъв начин това, което установяват нашите проверки, не показва, че самият работодател е бил добросъвестен към обезпечаване на здравословните и безопасни условия на труд в предприятието, така че да създаде възможност за добро кариерно развитие и добри доходи на самите работещи в предприятията.
Цялата информация от гледна точка на наказателни постановления, които са издадени, може да бъде предоставена и съответно, ако имате повече въпроси, съм на разположение.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря.
Господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Госпожо Министър на енергетиката, госпожо Министър на труда и социалната политика! Аз също се присъединявам към апела и на опозицията, защото и господин Станков беше на този Световен енергиен конгрес, нещата пред въгледобивния отрасъл и топлоцентралите не стоят добре. Очаква се дори въглеродните емисии да нарастват. Това неминуемо ще породи проблем пред именно този голям отрасъл пред нас. Трябва да се направят програми, трябва да се мисли отсега, защото все повече ще ни връхлитат тези неща. Така че трябва да се помисли наистина една по-широка група да търси решение.
Искам да подкрепя и за евентуална парламентарна комисия във връзка с това, защото искам да обърна внимание. Парите от 70 млн. лв., или 35 млн. евро, са платени в Ескроу сметка за прехвърляне на акции, тоест пасиви и активи, ако има обявена несъстоятелност, си остават в „Ораново“ ЕООД – няма прехвърляне на пасиви по някакъв начин. Купува се от дружеството не чисто, а се купува с пасивите и активите. Седемдесет милиона лева отиват към собственика на акциите, което е „Балкан МК“. Това, бих казал, мирише на анкетна комисия.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Други народни представители или някой от гостите? (Реплика от народния представител Таско Ерменков.)
Господин Ерменков, давам Ви колкото пъти искате думата.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Аз няма да злоупотребявам с Вашата добрина, господин Председател.
Това, което искам да кажа, е, че анкетната комисия, която ще направим, сигурно ще се запознае с всички тези действия, но молбата ми ще бъде да не се ограничаваме само до разследване, защото самият факт, че от 2007 г. досега има 856 нарушения, които са установени, самият факт, че сега в последно време има осем ли бяха, колко бяха, нарушения, които сте установили, написани съответните предписания, неизпълнени предписания, наказателни постановления и така нататък, и така нататък. Няма друга държава в света, в която всичко това да се случва и този да работи там. Нали разбирате за какво говоря? Затова ще Ви помоля в анкетната комисия да си помислим освен това, което ще направим, и какви законодателни мерки са необходими, за да прекратим една такава порочна практика, която за мен е почти равносилна, нека да не звучи много високопарно, но отношение към работниците като към роби, тоест един робовладелски начин на експлоатиране на предприятие. Затова молбата ми наистина ще бъде това да бъде и част от предмета на тази комисия.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков, аз Ви разбирам, но си мисля, че никой от нас не е специалист в трудовото законодателство. Енергетици да се занимаваме с трудово законодателство, малко не ни е работа. По-скоро това, което предлагам, защото вероятно не е единствен случай в държавата, вероятно има много други недобросъвестни работодатели, по-скоро можем да сезираме Комисията по труда и социалната политика в парламента, където са хората, които разбират от трудово законодателство, които да разгледат този и други подобни казуси и евентуално да предприемат законодателна инициатива, ако такава се налага. Благодаря Ви.
Други колеги народни представители?
Заповядайте.
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители, мили дами министри!
За тези, които не ме познават, Евгений Иванов – изпълнителен директор на КРИБ.
Ние сме силно притеснени от факта, че стана закономерен циклизъм преди избори в особени мини да възникват индустриални конфликти, които водят до най-тежката форма на индустриален конфликт – стачка с угроза за живота на работниците, които участват в нея.
За съжаление, това се използва и днес го чух лично – сутринта рано започнаха призиви да субсидираме българския въгледобив, да помогнем на страдащите миньори. Разбрах, че и заместник-министър Станков днес е чул, че трябва да бъдат включени на регулирания пазар производители на ток, без да имат право на това. И накрая кой ще плати сметката? Пак ние дружно тук всички. Абсолютно всички! Но най-лошото е, че го плаща индустрията, и ако днес 400 души могат да останат без работа, след време могат тези, които са заети в нашата индустрия, те да останат без работа и тогава да затваряме държавата.
Изхождайки от това силно притеснение, искам да споделя с Вас. Ние имаме, това може би е оксиморон, но злощастен положителен опит с такива случаи и те са в нашия Управителен съвет – една фирма, „Минстрой“, успя да вдигне на крака Оловно-цинковия комбинат. Там ситуацията беше същата, а може би и по-лоша – неплащане на заплати, осигуровки, дългове към държавата. В момента функционира нормално, хората получават достойни заплати, върху тях се изплаща пълният размер на осигуровки, а не под масата, както става много често.
Също и друга наша фирма – КЦМ, тя пък осигури липсващите пенсии. Ако помните онзи кризисен момент с професионалните фондове, когато трябваше да се платят първите пенсии, и се оказа, че голяма част от миньорите нямат и един лев по партидите. Едни имат по 20-30 хиляди, а другите нямат нищо.
Упълномощен съм от нашия председател Кирил Домусчиев, той помоли дори името да спомена, че ние сме готови да окажем съдействие на държавата в лицето на Министерството на труда и социалната политика, ГИТ, и да окажем пълно съдействие за намиране на работа в наши предприятия на тези хора, стига да спрем най-сетне с тези вопли да субсидираме, да включваме на регулирания пазар и така нататък, тоест някой да плаща сметката за парите, които други получават.
Благодаря Ви, господин Председател. Това е нашето предложение.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря, господин Иванов.
Благодаря и на КРИБ, и на АИКБ, и на господин Стаменов от БФИЕК, че присъстват на днешното заседание и че заявяват готовност, ако има освободени хора, да помогнат в намирането на работа на тези хора. Това е наистина изключително ценно, за което Ви благодарим.
Господин Велев, заповядайте.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Тук всички си спомнят миналата година, когато се увеличи двойно добавката „задължение към обществото“, каква беше реакцията. Тя се увеличи на база на европейски политики, докато сега се предлага, в противоречие на европейските политики, да се субсидира добивът на въглища и продажбата на преференциални цени на тази база на електроенергия, което безспорно би увеличило задълженията към обществото. Но това не е допустимо и по законодателството на Европейския съюз, трябва да се има предвид. Просто да не тръгваме в грешна посока. Освен че е и абсолютно икономически необосновано да се поддържа едно губещо производство, за което да плащаме всички ние, при условие че в България има недостиг на работна ръка – това е факт, това не са празни фрази. На тези хора може да им се намери работа в печеливши предприятия. Чрез преквалификация, допълнително обучение може да им бъде предложена работа, да бъдат разместени.
Много хора емигрират от страната, а ние насърчаваме вътрешната миграция. Ако няма в региона работа, може да се намери в други региони. Ние също поемаме такъв ангажимент да предложим работни места, да предложим настаняване на тези хора в други региони, в предприятия, които са печеливши и които се задъхват от недостиг на работна ръка.
При една такава ситуация плащаме всички ние двойно и тройно, за да се поддържа губещо производство – това е двойка за всички нас. Аз се присъединявам също като страничен наблюдател към констатацията, че дойдат ли избори, в едни мини започват някакви неща да се случват и трябва да се сложи край на това нещо.
Чисто икономически проблемът има решение, което е много по-евтино за обществото, от това, което се предлага – да се субсидира едно губещо производство.
Само ще припомня, с „Кремиковци“ случаят беше с два порядъка по-тежък. Там ставаше дума за хиляди работници. Тук в най-лошия случай става дума за няколкостотин, по-скоро за няколко десетки.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Много Ви благодаря, господин Велев.
И аз чух призивите за субсидиране на въгледобива, или връщане на регулираните квоти за електроенергия, при положение че европейските правила не само не позволяват това, и както Вие казахте, това е изключително неефективно. Категорично поддържам Вашето мнение, Вашата теза, че вместо да се поддържат губещи предприятия, трябва да направим така, че за хората да е по-добре, като си намерят по-добра работа в печелившо предприятие, и за икономиката като цяло. Също така не мисля, че има тук колеги, дори и колегите от БСП не биха подкрепили едно такова субсидиране на въгледобива. Не това беше целта на техните изказвания, доколкото аз ги разбрах.
Господин Бойчев поиска думата.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Точно в тази посока, господин Председател, тъй като виждам, че се изразиха определени опасения. Не виждам нито един от членовете на Енергийната комисия, който би подкрепил такъв подход и тръгване в такъв път, а и видях, че и министър Петкова може би не разбра от части и нашето желание оттук нататък.
Няма как перспективата и бъдещето на този регион и хората там да бъде оставено само в ръцете на Министерството на енергетиката. Нашето желание би било да намерим устойчиво и трайно решение, а такъв тип решение не може да се търси пред трупане на още дефицити в енергетиката, тъй като това няма да бъде трайно. Аз се радвам, че представителите на бизнеса декларираха подкрепата и ми се струва, че от тяхна страна биха дошли добри предложения. За мен идеята е да се търси алтернативна заетост и възможност, тъй като в крайна сметка хората там, които видяхме, нямат вина за това, че десетилетия наред държавата е развивала минното производство и това производство. Сега, в момента, ситуацията най-вероятно няма да позволи то да продължи в същия обем на работа.
Тук ми се искаше всички заинтересовани институции, най-добре и с бизнеса, който би дал според мен най-устойчивите решения, да се опитаме да предложим такъв тип перспектива. По никакъв начин тя не трябва да се разглежда само като отговорност на енергетиката и прехвърляне на още дефицити, поне нашето разбиране е такова.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Бойчев.
Министър Русинова, заповядайте.
МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря много.
Аз също бих искала да благодаря на работодателите, тъй като работните места не се създават от Министерството на труда и социалната политика. Наистина в партньорството ни с работодателите можем да дадем възможност и да подпомогнем, и да обезпечим кадри, и да насочим кадри към съществуващи и работещи предприятия, защото няма нищо по-достойно българите да имат високи заплати и по този начин да имат високи доходи.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря и аз.
Други желаещи да вземат думата? Не виждам.
Благодаря на всички, че участваха в днешното изслушване.
Приятен уикенд!
(Закрито в 15,00 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Делян Добрев
