Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по енергетика
16/11/2016
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерски съвет на 31.10.2016 г. – първо гласуване.
2. Разни- приемане на становище на Комисията по енергетика относно определение на Конституционния съд от 13 октомври 2016 г. по конституционно дело № 12/2016 г.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по енергетика
П Р О Т О К О Л
№ 29
На 16 ноември 2016 г., сряда, се проведе съвместно заседание на Комисията по енергетиката и Комисията за наблюдение на дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерски съвет на 31.10.2016 г. – първо гласуване.
2. Разни
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по енергетиката и на Комисията за наблюдение на дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 12,10 ч. и ръководено от председателя на Комисията по енергетиката – господин Делян Добрев, и от председателя на Комисията за наблюдение на дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране – господин Искрен Веселинов.
* * *
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Добър ден, колеги!
Предлагам да започваме днешното заседание.
Дневният ред е:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерски съвет на 31 октомври 2016 г. – за първо гласуване.
2. Разни.
- Приемане на становище на Комисията по енергетика относно определение на Конституционния съд от 13 октомври 2016 г. по Конституционно дело № 12 от 2016 г.
Подлагам на гласуване дневния ред.
За Комисията по енергетика – който е за, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията за наблюдение на дейността на КЕВР. Имаме необходимият кворум.
Дневният ред на заседанието включва само една точка:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерски съвет на 31 октомври 2016 г. – за първо гласуване.
Има ли предложения по дневния ред на Комисията?
Ако няма, който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Заповядайте, господин Добрев.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря.
Присъстващи на днешното съвместно заседание на двете комисии са:
- от Министерството на енергетиката: госпожа Теменужка Петкова – министър на енергетиката, господин Жечо Станков – заместник-министър, господин Николай Николов – заместник-министър, господин Станислав Станков – директор дирекция „Природни ресурси, концесии и контрол“, госпожа Веселина Кинанева – главен експерт в отдел „Концесии и разрешения“, дирекция „Природни ресурси, концесии и контрол“;
- от Министерството на финансите: госпожа Росица Велкова-Желева – началник-отдел в дирекция „Държавни разходи“, госпожа Вергиния Йончева – държавен експерт в дирекция „Държавни разходи“, господин Румен Тушев – държавен експерт в дирекция „Държавни помощи и реален сектор“;
- от Комисията за енергийно и водно регулиране: господин Иван Иванов – председател, госпожа Росица Тоткова – главен секретар, господин Юлиян Митев – директор на дирекция „Обща администрация“, и госпожа Евгения Сматракалева – главен счетоводител;
- от Агенция за ядрено регулиране: д-р Лъчезар Костов – председател на Агенцията, госпожа Светломира Харизанова – главен счетоводител.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2017 Г., № 602-01-64, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 31 ОКТОМВРИ 2016 Г. – ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
Давам думата на Министъра на енергетиката.
Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, ще направя съвсем кратко експозе, свързано с проекта на бюджет за 2017 г. на Министерството на енергетиката.
С настоящото експозе представям Проектобюджета на Министерството на енергетиката за 2017 г., чрез който Министерството ще разработи и осъществява правителствената политика за развитие на конкурентен и финансово стабилен енергиен пазар и интегрирането му в регионалните енергийни пазари и в общия енергиен пазар на Европейския съюз.
Министерството ще работи за ускорена реализация на приоритетните енергийни инфраструктурни проекти, свързани с развитието на адекватна национална, регионална и трансевропейска инфраструктура.
Предвидените в Законопроекта за държавния бюджет за 2017 г. приходи възлизат на 255 милиона лева при уточнен план за 2016 г. за същите в размер на 244 млн. 263 хил. лв., или предвидените за 2017 г. приходи са увеличени с 10 млн. 736 хил. лв., което се дължи предимно на предвиденото увеличение в Проекта на бюджет за 2017 г. на приходи от глоби, санкции, наказателни лихви със 7 млн. 256 хил. лв. и на приходите от вноски, съгласно Наредбата за реда за установяване, събиране, разходване и контрол на средствата във Фонд „Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения“ и Фонд „Радиоактивни отпадъци“ с 3 млн. 232 хил. лв.
За изпълнение на политиката в областта на устойчиво и конкурентоспособно енергийно развитие в Проекта на бюджет за 2017 г. са предвидени разходи в размер на 115 млн. 302 хил. лв. при утвърдени със Закона за държавния бюджет за 2016 г. 111 млн. 832 хил. лв.
Стратегическата цел на политиката на Министерството на енергетиката е създаване на условия за сигурна, ефективна и екологосъобразна енергетика. За постигането на стратегическата цел си поставяме три оперативни цели както следва: първо, гарантиране сигурност на доставките в конкуренти енергийни пазари; ефективност и екологосъобразно енергийно развитие; ефективно управление на енергийните ресурси.
Оперативните цели ще се осъществят чрез изпълнение на следните бюджетни програми с посочените финансови средства за 2017 г.
Бюджетна програма „Ефективно функциониране на енергийните предприятия, инфраструктура и пазари“ при утвърдени разходи със Закона за държавния бюджет за 2016 г. 1 млн. и 2 хил. лв., Проектът за 2017 г. предвижда 1 млн. 75 хил. лв.
Бюджетна програма „Сигурност при енергоснабдяване и при управление на радиоактивни отпадъци и извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения“ – 107 млн. 901 хил. лв. при утвърден бюджет за 2016 г., и съгласно Проекта за 2017 г. – 110 млн. 952 хил. лв.
Бюджетна програма „Устойчиво енергийно развитие“ – 1 млн. 393 хил. лв. за 2016 г., утвърдени разходи със Закона за бюджета за 2016 г., и съгласно Проекта за 2017 г. – 1 млн. 642 хил. лв.
Бюджетна програма „Подобряване на процесите на концесиониране, управление на подземните богатства и геоложките изследвания“ – утвърдени разходи за 2016 г. със Закона за държавния бюджет 1 мл. 534 хил. лв., и Проект за 2017 г. – 1 млн. 632 хил. лв.
Или общо по политика „Устойчиво и конкурентоспособно енергийно развитие“ Проектът на бюджет за 2017 г. предвижда да бъдат извършени разходи в размер на 115 млн. 302 хил. лв.
Това, което искам да кажа, е, че с този бюджет, който надявам се да бъде гласуван в парламента, Министерството на енергетиката ще има възможност да осъществи политиката на правителството в сектор „Енергетика“ – политика, която смея да твърдя, че отразява всички приоритети на правителството, а мисля, че те не са само на настоящото правителство. Това ще бъдат и приоритетите, около които всички ние сме се обединили. Поне в рамките на Енергийната комисия винаги сме имали единна визия по отношение на това как трябва да се развива сектор „Енергетика“ и аз се надявам тази политика да продължи и за в бъдеще.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря, госпожо Министър.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Ще докладвам съвсем накратко това, което беше предложено от Комисията за енергийно и водно регулиране като бюджет на Комисията за 2017 г. и това, което е заложено в Законопроекта за държавния бюджет на Република България.
Поначало Комисията за енергийно и водно регулиране има за решаване три въпроса, които са свързани с бюджета.
Първо, осигуряване на необходимата численост на Комисията за осъществяване на всички възложени функции и дейности, които трябва да бъдат осъществени.
На второ място, това е размерът на работната заплата на състава на Комисията, имам предвид на администрацията на Комисията, с оглед експертите на Комисията да бъдат мотивирани да останат на работа именно в Комисията, а не да отиват в други дружества.
И на трето място, необходимост от сграда, която да позволи да се осъществява дейността на Комисията.
На тази база нашето предложение в приходната част за 2017 г. беше 14 млн. 405 хил. лв. Приходната част в Законопроекта за държавния бюджет е 16 млн. лв. – с около 1 млн. 600 хил. по-голяма стойност, но искам да отбележа, че при нас основното перо в приходната част са лицензионните такси. През изминалата една, даже две години, имаше наистина голям наплив на дружествата, които депозираха заявления и тези, които отговаряха на условията, получиха лицензии най-вече за търговия с електрическа енергия с допълнителни права на групи, в които да участват. Ако сме заложили по-ниска стойност в приходната част, то е защото считаме, че този брой, респективно лицензии и приходи, които ще получи Комисията, постепенно намаляват.
По отношение на разходната част – това, което Комисията беше заложила в своя проектобюджет, беше малко над 6 млн. лв. Това, което ни е отпуснато, е 5 млн. 535 хил. лв. Ще отбележа следното. В нашата разходна част по показател „Персонал“ ние бяхме заложили попълване състава на Комисията, както е разписан в Устройствения правилник на регулатора. И на второ място, повишение на заплатите на администрацията, тоест на експертите на Комисията, с 15%. В Законопроекта за държавния бюджет е отпусната сума, която ще позволи през следващата 2017 г. Комисията да попълни изцяло своя състав.
Искам веднага да отбележа, че това се дължи на усилията на членовете на двете комисии – Комисията по енергетика и Комисията за наблюдение дейността на КЕВР, които миналата година представителите от всичките 8 парламентарни групи се обединиха в предложение и настояване за повишаване бюджета на Комисията за енергийно и водно регулиране. По тази причина това намери частично отражение в миналогодишния бюджет, който е разходван тази година, но Министерството на финансите се е съобразило и 616 хил. лв. допълнително отпуска по перо „Персонал“, което напълно ще покрие нашите нужди за попълване персонала на Комисията.
Това, което остава, уважаеми госпожи и господа народни представители, са двете други наши претенции към бюджета, които се надявам, че в бъдеще време ще намерят своето решение.
На първо място, средства за повишаване заплатата на експертите в Комисията, защото средната работна заплата в Комисията е по-ниска, отколкото тази на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в съответната икономическа дейност, а именно производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива.
Няма да Ви отнемам много време, но ще Ви дам един пример. Ние наистина изграждаме качествени експерти. В същото време те ни напускат, поради ниската заплата, която получават. Само преди две седмици експерт на Комисията, юрист, ни напусна и на моя въпрос в разговора, който проведох с тази жена и предложение частично да намеря начин да бъде повишена в ранг, за да се повиши заплатата й, тя ми отговори: „Не е възможно, господин Иванов. Аз тук получавам 800 лв. и отивам в едно от големите частни дружества на 1800 лв. Освен това там ми дават допълнително социално осигуряване, допълнително здравно осигуряване, ваучери за храна и т.н.“
Това беше основната причина, поради която Комисията в своето предложение за бюджета, беше заложила 15-процентно увеличение на заплатите, защото иначе ние наистина създаваме качествени експерти, които след това се ползват от другите дружества и това води до определено текучество в нашия състав.
И последното, това впрочем вече е в процедура, е търсене и предоставяне на подходящата сграда за администрацията на Комисията, особено при увеличения състав. Считам, че по този въпрос мога да разчитам на съдействието на народните представители, когато влезе за разискване доклада на Междуведомствената група, която е създадена именно с тази цел – за удовлетворяване на нуждите от сграда както на Комисията за енергийно и водно регулиране, така и на няколко други централни ведомства.
В заключение, уважаеми колеги от Комисията, но преди всичко уважаеми госпожи и господа народни представители, ще отбележа, че така изготвеният бюджет, за моя приятна изненада, е предложен от Министерството на финансите по начин, че да удовлетвори нашите искания от миналата година за повишаване състава на Комисията до степен да изпълни всички задължения, които Вие й възложихте чрез закона за проверки, за инспекции на място, което не можехме да осъществим в досегашния състав.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря, господин Председател.
Господин Костов, заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР КОСТОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господа и дами народни представители, най-напред искам да благодаря на всички членове на Комисията по енергетиката, които миналата година между първо и второ четене единодушно ни подкрепиха в нашите искания за увеличаване на разходите за персонал.
Съвсем накратко ще се спра само върху бюджета, без да се разпростирам върху дейността на Агенцията, която е достатъчно добре позната и нееднократно представяна пред всички Вас.
В приходната част имаме завишение спрямо 2016 г. с 500 хил. лв. Общата сума възлиза на 8 млн. лв. Аналогично на колегите от Комисията по енергийно и водно регулиране това са такси за лицензии и разрешения, които издаваме на лицата, които използват източниците и ядрената енергия за производство на електричество и считаме, че в тази част ще можем да изпълним нашите задължения.
Що се отнася до разходната част, тя възлиза на 4 млн. 851 хил. лв., което е увеличение, спрямо миналата година със 723 хил. лв. Това увеличение се разпределя както следва: за издръжка и експертизи – 408 хил. лв.; 12 хил. лв. капиталови разходи; и персонал – 302 хил. лв.
Спрямо миналата година имаме увеличение на разходите за персонал на практика около 10%, тъй като в тази сума влиза една немалка част, предвидени за компенсации на хората, които ще се пенсионират. Това е една стъпка напред спрямо миналата година, но ние продължаваме да считаме, че за да можем да мотивираме реално хората, които работят при нас, едно увеличение от 10%, тоест с още около 150 хил. лв., за да можем да достигнем нивото на заплащане, което е било в Агенцията за ядрено регулиране към 1 юли 2012 г., ще бъде една добра стъпка и предпоставка, за да можем да мислим как да попълваме щата на Агенцията за ядрено регулиране.
Аз няма да повтарям господин Иванов. Съвършено аналогични са нашите проблеми. Ядрените технологии са високотехнологичен отрасъл, където навсякъде по света, включително и в България, е добре заплатен. Средната работна заплата при нас е много по-ниска от дружествата – както държавните, така и инженеринговите организации, които обслужват експертно тези дружества. В тази посока мога дълго да говоря, но няма да го направя. Ние сме имали нееднократни неформални срещи с ръководството на Комисията по енергетика. Получавали сме разбиране от тях.
В заключение само мога да кажа, че единственият начин да попълваме свободните щатни бройки е с хора, които се пенсионират от държавните дружества, а те не са чак толкова много. Нашата средна работна заплата е много по-ниска от заплатата, която дават за начинаещ физик във водещите болници в България, където много съвременна техника, най-вече ускорителна, се внедри в последните години. Гладът за кадри в тази сфера е много голям. И тук като законотворци аз обръщам Вашето внимание – да имате предвид това както по отношение подготовката на кадри в областта на ядрените технологии, така и нивото на заплащане в регулатора, защото без компетентен и стабилен регулатор трудно ще можем да развиваме целия този отрасъл.
В заключение бих помолил, ако има възможност между първо и второ четене, да направите предложения за увеличаване на разходите за персонал с още 150 хил. лв., като това може дори да бъде направено в рамките на утвърдените разходни тавани за 2017 г.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря, господин Костов.
Колеги, въпроси към двамата председатели на комисии, или към Министъра? – Не виждам.
Предлагам да гласуваме по първа точка.
Комисията по енергетиката – който е за, моля да гласува.
За – 7, против – няма, въздържали се – 7.
Не е приет бюджетът на първо четене от Комисията по енергетика.
Господин Веселинов, заповядайте.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Добрев.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерски съвет на 31 октомври 2016 г.
Който подкрепя бюджета в този му вид, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – 6.
Комисията подкрепя бюджета, което ще бъде оформено в нашия доклад.
Уважаеми колеги, поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието на Комисията за наблюдение дейността на КЕВР.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ЗА НАБЛЮДЕНИЕ
ДЕЙНОСТТА НА КЕВР:
Искрен Веселинов
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаеми колеги, Комисията по енергетика имаме още една точка:
РАЗНИ.
Колеги, тази точка е по казуса с жалбата, подадена до Конституционния съд, във връзка с § 18, свързан с малките фотоволтаици. Жалбата е основно от колеги от БСП и от други народни представители.
Конституционният съд е изискал становище от Комисията по енергетика по този въпрос. Ние, като комисия, няма как да се произнесем със становище, затова от Правна дирекция ни предлагат едно писмо, което да отправим към председателя на Народното събрание, за да бъде конституирано евентуално Народното събрание като страна, администрацията на Народното събрание, а не Комисията по енергетика.
В тази връзка искам да Ви прочета предложението, което ни дават като писмо до председателя от Правната комисия, за да вземем решение и да го изпратя до госпожа Цачева.
„Относно определение на Конституционния съд от 13 октомври 2016 г. по Конституционно дело № 12 от 2016 г.
Уважаема госпожо Цачева,
Във връзка с Ваше разпореждане № 650-01-331 от 14 октомври 2016 г. Комисията по енергетика изразява мнение, че Народното събрание, а не Комисията, е страна по конституционното дело и тя няма правомощие да внася становища пред Конституционния съд.
Народното събрание е изразило своето становище по оспорваната разпоредба с акта на нейното приемане. Мотивите на Народното събрание за приемане на § 18 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 56, се съдържат в стенографските протоколи на Народното събрание, които Конституционният съд проучва. Съгласно чл. 90, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, председателят на Народното събрание подписва становището на Народното събрание и го изпраща на Конституционния съд.
Парламентарната комисия има характер на помощен орган на Народното събрание, съгласно чл. 79, ал. 2 от Конституцията на Република България. Тя не замества Народното събрание, а само подпомага неговата дейност, поради което нейното становище не може да обвърже Народното събрание. Окончателното решение следва да се вземе от Народното събрание, което на практика означава Народното събрание да се произнесе повторно по вече приет свой акт.“
Това е предложение на Ива, тя е писала текста, дори на нас да ни звучи не съвсем ясно. Ако искате що го отложим за следващото заседание, да дойде Ива да обясни.
По принцип аз също съм на мнение, че ние като Комисия не можем да вземем становище. Ние вече сме гласували веднъж този текст.
Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Председател, солидаризирам се с Вашето мнение да отложим решението по тази точка, като помолим от Правния отдел да дойдат тук да ни разкажат как стоят нещата, прецеденти в това отношение, какво е положението, за да сме наясно с правната страна на въпроса.
Звучи логично това, което казвате, но искам все пак да чуя и Правния отдел какво ще ни каже.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Добре, господин Ерменков, съгласен съм с Вас.
Не виждам други колеги да имат становище по този въпрос. Отлагаме за следващото заседание през следващата седмица. Продължаваме да работим, продължаваме напред. Нали така?
Закривам заседанието на Комисията по енергетика.
Благодаря Ви, колеги.
(Закрито в 12,35 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ЕНЕРГЕТИКА:
Делян Добрев
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерски съвет на 31.10.2016 г. – първо гласуване.
2. Разни- приемане на становище на Комисията по енергетика относно определение на Конституционния съд от 13 октомври 2016 г. по конституционно дело № 12/2016 г.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по енергетика
П Р О Т О К О Л
№ 29
На 16 ноември 2016 г., сряда, се проведе съвместно заседание на Комисията по енергетиката и Комисията за наблюдение на дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерски съвет на 31.10.2016 г. – първо гласуване.
2. Разни
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по енергетиката и на Комисията за наблюдение на дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 12,10 ч. и ръководено от председателя на Комисията по енергетиката – господин Делян Добрев, и от председателя на Комисията за наблюдение на дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране – господин Искрен Веселинов.
* * *
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Добър ден, колеги!
Предлагам да започваме днешното заседание.
Дневният ред е:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерски съвет на 31 октомври 2016 г. – за първо гласуване.
2. Разни.
- Приемане на становище на Комисията по енергетика относно определение на Конституционния съд от 13 октомври 2016 г. по Конституционно дело № 12 от 2016 г.
Подлагам на гласуване дневния ред.
За Комисията по енергетика – който е за, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията за наблюдение на дейността на КЕВР. Имаме необходимият кворум.
Дневният ред на заседанието включва само една точка:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерски съвет на 31 октомври 2016 г. – за първо гласуване.
Има ли предложения по дневния ред на Комисията?
Ако няма, който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Заповядайте, господин Добрев.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря.
Присъстващи на днешното съвместно заседание на двете комисии са:
- от Министерството на енергетиката: госпожа Теменужка Петкова – министър на енергетиката, господин Жечо Станков – заместник-министър, господин Николай Николов – заместник-министър, господин Станислав Станков – директор дирекция „Природни ресурси, концесии и контрол“, госпожа Веселина Кинанева – главен експерт в отдел „Концесии и разрешения“, дирекция „Природни ресурси, концесии и контрол“;
- от Министерството на финансите: госпожа Росица Велкова-Желева – началник-отдел в дирекция „Държавни разходи“, госпожа Вергиния Йончева – държавен експерт в дирекция „Държавни разходи“, господин Румен Тушев – държавен експерт в дирекция „Държавни помощи и реален сектор“;
- от Комисията за енергийно и водно регулиране: господин Иван Иванов – председател, госпожа Росица Тоткова – главен секретар, господин Юлиян Митев – директор на дирекция „Обща администрация“, и госпожа Евгения Сматракалева – главен счетоводител;
- от Агенция за ядрено регулиране: д-р Лъчезар Костов – председател на Агенцията, госпожа Светломира Харизанова – главен счетоводител.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2017 Г., № 602-01-64, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 31 ОКТОМВРИ 2016 Г. – ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
Давам думата на Министъра на енергетиката.
Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, ще направя съвсем кратко експозе, свързано с проекта на бюджет за 2017 г. на Министерството на енергетиката.
С настоящото експозе представям Проектобюджета на Министерството на енергетиката за 2017 г., чрез който Министерството ще разработи и осъществява правителствената политика за развитие на конкурентен и финансово стабилен енергиен пазар и интегрирането му в регионалните енергийни пазари и в общия енергиен пазар на Европейския съюз.
Министерството ще работи за ускорена реализация на приоритетните енергийни инфраструктурни проекти, свързани с развитието на адекватна национална, регионална и трансевропейска инфраструктура.
Предвидените в Законопроекта за държавния бюджет за 2017 г. приходи възлизат на 255 милиона лева при уточнен план за 2016 г. за същите в размер на 244 млн. 263 хил. лв., или предвидените за 2017 г. приходи са увеличени с 10 млн. 736 хил. лв., което се дължи предимно на предвиденото увеличение в Проекта на бюджет за 2017 г. на приходи от глоби, санкции, наказателни лихви със 7 млн. 256 хил. лв. и на приходите от вноски, съгласно Наредбата за реда за установяване, събиране, разходване и контрол на средствата във Фонд „Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения“ и Фонд „Радиоактивни отпадъци“ с 3 млн. 232 хил. лв.
За изпълнение на политиката в областта на устойчиво и конкурентоспособно енергийно развитие в Проекта на бюджет за 2017 г. са предвидени разходи в размер на 115 млн. 302 хил. лв. при утвърдени със Закона за държавния бюджет за 2016 г. 111 млн. 832 хил. лв.
Стратегическата цел на политиката на Министерството на енергетиката е създаване на условия за сигурна, ефективна и екологосъобразна енергетика. За постигането на стратегическата цел си поставяме три оперативни цели както следва: първо, гарантиране сигурност на доставките в конкуренти енергийни пазари; ефективност и екологосъобразно енергийно развитие; ефективно управление на енергийните ресурси.
Оперативните цели ще се осъществят чрез изпълнение на следните бюджетни програми с посочените финансови средства за 2017 г.
Бюджетна програма „Ефективно функциониране на енергийните предприятия, инфраструктура и пазари“ при утвърдени разходи със Закона за държавния бюджет за 2016 г. 1 млн. и 2 хил. лв., Проектът за 2017 г. предвижда 1 млн. 75 хил. лв.
Бюджетна програма „Сигурност при енергоснабдяване и при управление на радиоактивни отпадъци и извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения“ – 107 млн. 901 хил. лв. при утвърден бюджет за 2016 г., и съгласно Проекта за 2017 г. – 110 млн. 952 хил. лв.
Бюджетна програма „Устойчиво енергийно развитие“ – 1 млн. 393 хил. лв. за 2016 г., утвърдени разходи със Закона за бюджета за 2016 г., и съгласно Проекта за 2017 г. – 1 млн. 642 хил. лв.
Бюджетна програма „Подобряване на процесите на концесиониране, управление на подземните богатства и геоложките изследвания“ – утвърдени разходи за 2016 г. със Закона за държавния бюджет 1 мл. 534 хил. лв., и Проект за 2017 г. – 1 млн. 632 хил. лв.
Или общо по политика „Устойчиво и конкурентоспособно енергийно развитие“ Проектът на бюджет за 2017 г. предвижда да бъдат извършени разходи в размер на 115 млн. 302 хил. лв.
Това, което искам да кажа, е, че с този бюджет, който надявам се да бъде гласуван в парламента, Министерството на енергетиката ще има възможност да осъществи политиката на правителството в сектор „Енергетика“ – политика, която смея да твърдя, че отразява всички приоритети на правителството, а мисля, че те не са само на настоящото правителство. Това ще бъдат и приоритетите, около които всички ние сме се обединили. Поне в рамките на Енергийната комисия винаги сме имали единна визия по отношение на това как трябва да се развива сектор „Енергетика“ и аз се надявам тази политика да продължи и за в бъдеще.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря, госпожо Министър.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Ще докладвам съвсем накратко това, което беше предложено от Комисията за енергийно и водно регулиране като бюджет на Комисията за 2017 г. и това, което е заложено в Законопроекта за държавния бюджет на Република България.
Поначало Комисията за енергийно и водно регулиране има за решаване три въпроса, които са свързани с бюджета.
Първо, осигуряване на необходимата численост на Комисията за осъществяване на всички възложени функции и дейности, които трябва да бъдат осъществени.
На второ място, това е размерът на работната заплата на състава на Комисията, имам предвид на администрацията на Комисията, с оглед експертите на Комисията да бъдат мотивирани да останат на работа именно в Комисията, а не да отиват в други дружества.
И на трето място, необходимост от сграда, която да позволи да се осъществява дейността на Комисията.
На тази база нашето предложение в приходната част за 2017 г. беше 14 млн. 405 хил. лв. Приходната част в Законопроекта за държавния бюджет е 16 млн. лв. – с около 1 млн. 600 хил. по-голяма стойност, но искам да отбележа, че при нас основното перо в приходната част са лицензионните такси. През изминалата една, даже две години, имаше наистина голям наплив на дружествата, които депозираха заявления и тези, които отговаряха на условията, получиха лицензии най-вече за търговия с електрическа енергия с допълнителни права на групи, в които да участват. Ако сме заложили по-ниска стойност в приходната част, то е защото считаме, че този брой, респективно лицензии и приходи, които ще получи Комисията, постепенно намаляват.
По отношение на разходната част – това, което Комисията беше заложила в своя проектобюджет, беше малко над 6 млн. лв. Това, което ни е отпуснато, е 5 млн. 535 хил. лв. Ще отбележа следното. В нашата разходна част по показател „Персонал“ ние бяхме заложили попълване състава на Комисията, както е разписан в Устройствения правилник на регулатора. И на второ място, повишение на заплатите на администрацията, тоест на експертите на Комисията, с 15%. В Законопроекта за държавния бюджет е отпусната сума, която ще позволи през следващата 2017 г. Комисията да попълни изцяло своя състав.
Искам веднага да отбележа, че това се дължи на усилията на членовете на двете комисии – Комисията по енергетика и Комисията за наблюдение дейността на КЕВР, които миналата година представителите от всичките 8 парламентарни групи се обединиха в предложение и настояване за повишаване бюджета на Комисията за енергийно и водно регулиране. По тази причина това намери частично отражение в миналогодишния бюджет, който е разходван тази година, но Министерството на финансите се е съобразило и 616 хил. лв. допълнително отпуска по перо „Персонал“, което напълно ще покрие нашите нужди за попълване персонала на Комисията.
Това, което остава, уважаеми госпожи и господа народни представители, са двете други наши претенции към бюджета, които се надявам, че в бъдеще време ще намерят своето решение.
На първо място, средства за повишаване заплатата на експертите в Комисията, защото средната работна заплата в Комисията е по-ниска, отколкото тази на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в съответната икономическа дейност, а именно производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива.
Няма да Ви отнемам много време, но ще Ви дам един пример. Ние наистина изграждаме качествени експерти. В същото време те ни напускат, поради ниската заплата, която получават. Само преди две седмици експерт на Комисията, юрист, ни напусна и на моя въпрос в разговора, който проведох с тази жена и предложение частично да намеря начин да бъде повишена в ранг, за да се повиши заплатата й, тя ми отговори: „Не е възможно, господин Иванов. Аз тук получавам 800 лв. и отивам в едно от големите частни дружества на 1800 лв. Освен това там ми дават допълнително социално осигуряване, допълнително здравно осигуряване, ваучери за храна и т.н.“
Това беше основната причина, поради която Комисията в своето предложение за бюджета, беше заложила 15-процентно увеличение на заплатите, защото иначе ние наистина създаваме качествени експерти, които след това се ползват от другите дружества и това води до определено текучество в нашия състав.
И последното, това впрочем вече е в процедура, е търсене и предоставяне на подходящата сграда за администрацията на Комисията, особено при увеличения състав. Считам, че по този въпрос мога да разчитам на съдействието на народните представители, когато влезе за разискване доклада на Междуведомствената група, която е създадена именно с тази цел – за удовлетворяване на нуждите от сграда както на Комисията за енергийно и водно регулиране, така и на няколко други централни ведомства.
В заключение, уважаеми колеги от Комисията, но преди всичко уважаеми госпожи и господа народни представители, ще отбележа, че така изготвеният бюджет, за моя приятна изненада, е предложен от Министерството на финансите по начин, че да удовлетвори нашите искания от миналата година за повишаване състава на Комисията до степен да изпълни всички задължения, които Вие й възложихте чрез закона за проверки, за инспекции на място, което не можехме да осъществим в досегашния състав.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря, господин Председател.
Господин Костов, заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР КОСТОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господа и дами народни представители, най-напред искам да благодаря на всички членове на Комисията по енергетиката, които миналата година между първо и второ четене единодушно ни подкрепиха в нашите искания за увеличаване на разходите за персонал.
Съвсем накратко ще се спра само върху бюджета, без да се разпростирам върху дейността на Агенцията, която е достатъчно добре позната и нееднократно представяна пред всички Вас.
В приходната част имаме завишение спрямо 2016 г. с 500 хил. лв. Общата сума възлиза на 8 млн. лв. Аналогично на колегите от Комисията по енергийно и водно регулиране това са такси за лицензии и разрешения, които издаваме на лицата, които използват източниците и ядрената енергия за производство на електричество и считаме, че в тази част ще можем да изпълним нашите задължения.
Що се отнася до разходната част, тя възлиза на 4 млн. 851 хил. лв., което е увеличение, спрямо миналата година със 723 хил. лв. Това увеличение се разпределя както следва: за издръжка и експертизи – 408 хил. лв.; 12 хил. лв. капиталови разходи; и персонал – 302 хил. лв.
Спрямо миналата година имаме увеличение на разходите за персонал на практика около 10%, тъй като в тази сума влиза една немалка част, предвидени за компенсации на хората, които ще се пенсионират. Това е една стъпка напред спрямо миналата година, но ние продължаваме да считаме, че за да можем да мотивираме реално хората, които работят при нас, едно увеличение от 10%, тоест с още около 150 хил. лв., за да можем да достигнем нивото на заплащане, което е било в Агенцията за ядрено регулиране към 1 юли 2012 г., ще бъде една добра стъпка и предпоставка, за да можем да мислим как да попълваме щата на Агенцията за ядрено регулиране.
Аз няма да повтарям господин Иванов. Съвършено аналогични са нашите проблеми. Ядрените технологии са високотехнологичен отрасъл, където навсякъде по света, включително и в България, е добре заплатен. Средната работна заплата при нас е много по-ниска от дружествата – както държавните, така и инженеринговите организации, които обслужват експертно тези дружества. В тази посока мога дълго да говоря, но няма да го направя. Ние сме имали нееднократни неформални срещи с ръководството на Комисията по енергетика. Получавали сме разбиране от тях.
В заключение само мога да кажа, че единственият начин да попълваме свободните щатни бройки е с хора, които се пенсионират от държавните дружества, а те не са чак толкова много. Нашата средна работна заплата е много по-ниска от заплатата, която дават за начинаещ физик във водещите болници в България, където много съвременна техника, най-вече ускорителна, се внедри в последните години. Гладът за кадри в тази сфера е много голям. И тук като законотворци аз обръщам Вашето внимание – да имате предвид това както по отношение подготовката на кадри в областта на ядрените технологии, така и нивото на заплащане в регулатора, защото без компетентен и стабилен регулатор трудно ще можем да развиваме целия този отрасъл.
В заключение бих помолил, ако има възможност между първо и второ четене, да направите предложения за увеличаване на разходите за персонал с още 150 хил. лв., като това може дори да бъде направено в рамките на утвърдените разходни тавани за 2017 г.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря, господин Костов.
Колеги, въпроси към двамата председатели на комисии, или към Министъра? – Не виждам.
Предлагам да гласуваме по първа точка.
Комисията по енергетиката – който е за, моля да гласува.
За – 7, против – няма, въздържали се – 7.
Не е приет бюджетът на първо четене от Комисията по енергетика.
Господин Веселинов, заповядайте.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Добрев.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерски съвет на 31 октомври 2016 г.
Който подкрепя бюджета в този му вид, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – 6.
Комисията подкрепя бюджета, което ще бъде оформено в нашия доклад.
Уважаеми колеги, поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието на Комисията за наблюдение дейността на КЕВР.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ЗА НАБЛЮДЕНИЕ
ДЕЙНОСТТА НА КЕВР:
Искрен Веселинов
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаеми колеги, Комисията по енергетика имаме още една точка:
РАЗНИ.
Колеги, тази точка е по казуса с жалбата, подадена до Конституционния съд, във връзка с § 18, свързан с малките фотоволтаици. Жалбата е основно от колеги от БСП и от други народни представители.
Конституционният съд е изискал становище от Комисията по енергетика по този въпрос. Ние, като комисия, няма как да се произнесем със становище, затова от Правна дирекция ни предлагат едно писмо, което да отправим към председателя на Народното събрание, за да бъде конституирано евентуално Народното събрание като страна, администрацията на Народното събрание, а не Комисията по енергетика.
В тази връзка искам да Ви прочета предложението, което ни дават като писмо до председателя от Правната комисия, за да вземем решение и да го изпратя до госпожа Цачева.
„Относно определение на Конституционния съд от 13 октомври 2016 г. по Конституционно дело № 12 от 2016 г.
Уважаема госпожо Цачева,
Във връзка с Ваше разпореждане № 650-01-331 от 14 октомври 2016 г. Комисията по енергетика изразява мнение, че Народното събрание, а не Комисията, е страна по конституционното дело и тя няма правомощие да внася становища пред Конституционния съд.
Народното събрание е изразило своето становище по оспорваната разпоредба с акта на нейното приемане. Мотивите на Народното събрание за приемане на § 18 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 56, се съдържат в стенографските протоколи на Народното събрание, които Конституционният съд проучва. Съгласно чл. 90, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, председателят на Народното събрание подписва становището на Народното събрание и го изпраща на Конституционния съд.
Парламентарната комисия има характер на помощен орган на Народното събрание, съгласно чл. 79, ал. 2 от Конституцията на Република България. Тя не замества Народното събрание, а само подпомага неговата дейност, поради което нейното становище не може да обвърже Народното събрание. Окончателното решение следва да се вземе от Народното събрание, което на практика означава Народното събрание да се произнесе повторно по вече приет свой акт.“
Това е предложение на Ива, тя е писала текста, дори на нас да ни звучи не съвсем ясно. Ако искате що го отложим за следващото заседание, да дойде Ива да обясни.
По принцип аз също съм на мнение, че ние като Комисия не можем да вземем становище. Ние вече сме гласували веднъж този текст.
Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Председател, солидаризирам се с Вашето мнение да отложим решението по тази точка, като помолим от Правния отдел да дойдат тук да ни разкажат как стоят нещата, прецеденти в това отношение, какво е положението, за да сме наясно с правната страна на въпроса.
Звучи логично това, което казвате, но искам все пак да чуя и Правния отдел какво ще ни каже.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Добре, господин Ерменков, съгласен съм с Вас.
Не виждам други колеги да имат становище по този въпрос. Отлагаме за следващото заседание през следващата седмица. Продължаваме да работим, продължаваме напред. Нали така?
Закривам заседанието на Комисията по енергетика.
Благодаря Ви, колеги.
(Закрито в 12,35 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ЕНЕРГЕТИКА:
Делян Добрев
