Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по енергетика
24/11/2016
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, № 602-01-72, внесен от Министерски съвет на 08 ноември 2016 г. – първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, №602-01-51, внесен от Министерски съвет на 19 септември 2016 г. - първо гласуване
3. Разни
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по енергетика
П Р О Т О К О Л
№ 30
На 24 ноември 2016 г., четвъртък, се проведе заседание на Комисията по енергетиката при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, № 602-01-72, внесен от Министерски съвет на 08 ноември 2016 г. – първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, №602-01-51, внесен от Министерски съвет на 19 септември 2016 г. - първо гласуване
3. Разни
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по енергетиката, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,19 ч. и ръководено от председателя на Комисията по енергетиката – господин Делян Добрев.
* * *
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Дневният ред за днес е следният:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, № 602-01-72, внесен от Министерски съвет на 08 ноември 2016 г. – първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, №602-01-51, внесен от Министерски съвет на 19 септември 2016 г. - първо гласуване
3. Разни
От миналата седмица отложихме една точка с писмо до председателя на Народното събрание. Тук е Ива Рупчева, като ще помоля преди да започнем дневния ред да ни разясни този казус от правна гледна точка.
Но преди това да гласуваме дневния ред. Против и въздържали се няма. Дневният ред е приет.
Наши гости днес за протокола са: от Министерството на енергетиката господин Николай Николов – заместник-министър, господин Николай Налбантов – директор на Дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво развитие“, госпожа Александрина Димитрова – началник на отдел дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“, госпожа Валентина Илиева – държавен експерт в Дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“.
От Министерството на регионалното развитие и благоустройството госпожа Виолета Ангелиева – директор на Дирекция „Технически правила и норми“, госпожа Гергана Благиева – директор на Дирекция „Жилищна политика“, госпожа Маргарита Томова – Държавен експерт в Дирекция „Технически правила и норми“.
От Държавната агенция за държавен резерв и военновременни запаси госпожа Росица Станкова – заместник главен директор на Главна дирекция „Държавни резерви, военновременни и задължителни запаси“, господин Румен Младенов – директор на Дирекция „Административно-правно обслужване и европейска координация“.
От Агенцията за устойчиво енергийно развитие господин Никола Цанков – главен секретар.
От Фонда за енергийна ефективност и възобновяеми източници господин Димитър Дуков – изпълнителен директор.
Давам думата на госпожа Рупчева – нашия референт, да ни обясни защо изпращаме писмо до председателя на Народното събрание.
ИВА РУПЧЕВА: В Комисията по енергетика е постъпило разпореждане на Председателя на Народното събрание, с което на Комисията е предоставено искането на народните представители и определението на Конституционния съд за консултиране на Народното събрание като заинтересована страна по Дело 12 от 2016 г. във връзка с оспорването на § 18 от ПЗР-тата на Зид на Закона за енергетиката. В случая съгласно чл. 91, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание водещата комисия – в случая Комисията по енергетика, може да вземе становище до Конституционния съд. В ролята на народните представители е да прецените дали да се произнесете със становище по същество, като в становището трябва да се изложат мотивите за приемането на разпоредбата от Народното събрание и да обосновете позицията на Народното събрание защо е приело тази норма.
Вторият вариант е Комисията да не вземе становище, като с писмото до председателя на Народното събрание каже, че народните представители предлагат да не се произнасят, да не дават становище до Конституционния съд, тъй като народните представители и самото Народно събрание е взело своето становище с факта за приемане на разпоредбата, с това, че тя не е нито отменена, нито изменена от Народното събрание впоследствие. Всеки народен представител има право на законодателна инициатива. Мотивите за приемането на оспорената разпоредба, знаете, се съдържат в стенографските дневници за първо и второ гласуване. Нормата е била още в Законопроекта за първо гласуване. Така че смятам, че Народното събрание е изразило по недвусмислен начин ясно и категорично своята воля защо иска тази разпоредба да бъде приета.
Затова предлагаме на народните представители да се обединят около становище да не се предоставя изрично становище на Народното събрание в подкрепа на разпоредбата на § 18.
Конституционният съд, между другото, разполага със всички стенографски протоколи. Проучва ги много внимателно по време на разглеждането на конституционното дело. Ако смятате, че имате да кажете нещо, което не е казано по време на обсъждането на § 18 в пленарната зала и в Комисията, има смисъл да давате такова становище. В противен случай смятам, че няма нужда Комисията да се произнася с такъв изричен акт.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Председател, позволявам си да взема думата, понеже инициативата за забавянето беше моя искахме да чуем правното становище. Да, съгласен съм с това, което се казва и наистина смятам, че след като Конституционният съд иска да проучи какви са нещата, той няма да се ограничи само с резултатите от гласуването – колко „за“ и колко „против“, а ще вземе становищата, които има по стенограмата.
В тази връзка съм съгласен с това, която което казва ръководителят на Правния отдел на Народното събрание. Мисля, че и моята молба е удовлетворена. Ще взема участие във Вашето предложение за решение.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Моля, гласувайте това решение.
Против и въздържали се няма.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ, № 602-01-72, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 8 НОЕМВРИ 2016 Г., за първо гласуване.
Давам думата на Министерството на енергетиката.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Предложените промени в Закона за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност се налагат от факта, че, както Вие добре знаете, през 2015 година Законът за енергийна ефективност беше изменян, но директивите 27 и 31 не бяха напълно транспонирани, вследствие на което е образувана процедура за нарушение срещу България и в случай на антидиректива има мотивирано становище в другата директива. В този смисъл промените, които се предлагат с настоящото изменение, са свързани изцяло с пълното транспониране на гореспоменатите две директиви. Разбира се, спешността на това идва по-скоро от възможността да бъде разпуснато Народното събрание през месец януари и респективно до образуването на ново България да изпадне в наказателна процедура. Това налага и спешността на този законопроект. Това е съвсем накратко, разбира се.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Може ли не чак толкова накратко?
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Добре, разбира се, защото другите комисии ни караха да бъде много кратки.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Все пак сме водеща комисия, поне да кажете нещо за промените.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Ще представя основните групи от предложените промени.
На първо място има предложените текстове във връзка със задължителното сертифициране на всички сгради в експлоатация, а не само на съществуващия текст, който е за обществени сгради. Сега говорим за всички сгради, каквото е изискването на директива 31 от 2010 г. Това е една от основните промени.
На второ място имаме промени в сроковете през 2015 година. Както казах, при тогавашния Законопроект за изменение на Закона бяха променени сроковете за разглеждане, по-скоро за преглед на водогрейни котли, в случая на сгради, които разполагат с такива. Сроковете с променени от тези, които са по директивата, тоест, сроковете ги връщаме такива, каквито са били предложени тогава и не са приети от Народното събрание – през 2015 година. Сега говорим за пълно транспониране на директивата. Отново директива 31. В друго изменение, което се предлага във връзка с изискванията при възлагане на обществени поръчки във връзка с енергийната ефективност и енергийните спестявания.
Имаме непълно транспониране отново. Едно от последните места, които се предлагат, е изменение в Преходните и заключителни разпоредби с изменения в Закона за енергетиката, свързани във връзка с издаването на сертификати от Комисията за енергийно и водно регулиране за високоефективното комбинирано производство, за реда и начина, което отново е свързано, само че тук вече говорим за директива 27, но отново е свързано с енергийната ефективност.
Това са групите промени, които се предлагат с въпросния Закон за изменение и допълнение. Текстовете са разписани, разбира се, много по-детайлно, вероятно разполагате с тях, така че бихме могли да влезем в още подробности, но така са групирани измененията, каквито се предлагат.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: През 2015 година, когато приехме директивите, направихме някакви промени, които, предполагам, са били забелязани от Европейската комисия, но те бяха свързани със спецификата в България, защото, подлагайки всички сгради на сертифициране, това означава, че дори еднофамилните жилищни къщи ще трябва да си намерят фирма за енергийна ефективност, която да им начертае мерки, впоследствие да изпълнят определени мерки, после друга фирма, която да ги сертифицира. Това са големи разходи и голямо неудобство за българските домакинства. В тази връзка искам да попитам има ли срок, в който трябва да се направи това, защото ако срокът е примерно петгодишен, после може да го удължим, но ако срокът е едногодишен, ще е малко неприятно.
По отношение на втората промяна, доколкото си спомням за водогрейните котли ние също смекчихме малко директивата, така да се каже, включително променихме киловатите, доколкото си спомням, удължихме и сроковете. Сега отново трябва да се придържаме строго към директивата, така ли?
А в каква фаза е тази наказателна процедура от Европейската комисия – в мотивирано становище или в съдебна фаза, или в първоначална фаза на наказателната процедура?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов, за да не Ви ангажираме с едни и същи въпроси няколко пъти, извън сроковете за различните изгради, за тяхното сертифициране, исках да Ви попитам какви са предвидените санкции, ако в рамките на тези срокове не се случи сертифицирането и дали тези санкции са диверсифицирани за различните видове сгради?
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: На първо място в процедурата е мотивирано становище, в момента сме на този етап.
По отношение на сградите – за всички сгради се предвижда обследване и сертифициране, без да се предприемат допълнителни мерки за постигането на енергийна ефективност. Няма предвидени срокове и санкции.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, първо искам да изразя задоволство от общото направление на измененията и допълненията на Закона за енергийна ефективност, защото в крайна сметка те са направени за подобряване на работата и постигане този път не само на писмени, а на реални резултати по отношение на дейностите, свързани с енергийна ефективност.
Обаче имам няколко въпроса, които да обсъдим между първо и второ четене, защото ще го приемем на първо, но искам отсега да попитам за някои неясноти, които са в моето съзнание, предизвикани от този Закон.
Виждам, че правомощията на министъра на енергетиката се увеличават с разработването и актуализирането на програма за сградния фонд, грубо казано. Въпросът, които искам да задам, е свързан с ресурсното осигуряване, защото да прехвърлят да разработвате една система, която Ви е нова, която до голяма степен е откъсната от стандартите на строителството и така нататък, защото не Вие ги разработвате, а Министерството на регионалното развитие и благоустройството и да нямате ресурса било кадрови, било финансов, тоест и двата, всъщност ще бъде пожелателно написване на нещо в Закона, което няма да може да се организира.
Второто нещо, което ме притеснява тук, е, че сме записали нещо ново в правомощията на министъра – разработване и внасяне за приемане от Министерския съвет на национална програма за ускорена газификация. Силно се притеснявам, че този текст, така записан, имайки предвид независимостта на Комисията за енергийно и водно регулиране, няма да може да бъде действащ, ако не включим и Комисията за енергийно и водно регулиране в разработването на тези мерки, защото става въпрос за лицензионна дейност, за неща, които са свързани със стимулиране и така нататък и според мен би трябвало, казвам го като мнение, дали съм прав или можем да разберем от обсъждането, да включим под формата на или в преходните и заключителни разпоредби, или още тук, че това нещо се прави от взаимодействието с Комисията за енергийно и водно регулиране. Вие можете да си направите много планове, но ако те не отговарят на лицензионната дейност, на лицензионните договори и условия, може да не се получи никакъв резултат.
Още два дребни въпроса, които имам. В измененията сте записали, че „сградите за експлоатация подлежат“. Имате обществено обслужване в експлоатация застроена площ над 250 квадратни метра и сградите в експлоатация. Това означава ли всички сгради? Нямате ограничителна квадратура и за тези сгради, тоест всички сгради, които са в експлоатация. Няма значение, че са без срокове и санкции, все пак нека да не учим българина да заобикаля законите, защото няма срок и санкции. Нека да въведем все пак…
Не виждам защо сградите в експлоатация да не бъдат ограничени до 250 квадратни метра при условие, че цялата философия на европейската политика в енергийна ефективност е обществените сгради да дават пример. Другите сгради не би трябвало да бъдат в по-ниска квадратура, могат да бъдат в същата. Казвам пак едно такова становище.
И последното нещо, което сигурно ще предизвика най-много спорове, защото този диалог го водим от 2006 г., ако не се лъжа, и аз бях тогава шеф на тази агенция, в член 33 ал. 1, т. 3, когато става въпрос за така наречените „консултанти по енергийна ефективност“, дали вече не дойде времето да заличим следните специалисти от тази... (оживление.)
Казах, че ще влезем в този диалог, сега само го поставям като проблем. Искам мотивирам – дали не може вместо да караме след това средни специалисти правят контрол върху кадри с висше образование, защото това е дейността на консултанта по енергийна ефективност, и да правят забележки на конструктори, архитекти други, които са завършили висше образование, дали не е по-добре вместо средни специалисти да разширим обхвата и да напишем само инженерна дейност, без да специфицираме кои точно инженерни специалности са вътре. Защото те след това така или иначе минават обучение в съответните университети и биха могли да получат съответната допълнителна квалификация. Казвам го с ясното съзнание, че през 2006 година защитавах тезата да има и средни специалисти, но тогава просто кадрите бяха малко и нямаше как да намерим хора, които да вършат тази работа. Казвам, че темата е дискусионна и има плюсове, и минуси, но съм длъжен да я поставя.
Това бяха нашите забележки в общи линии. В общи линии ще подкрепим на първо четене Закона за изменение и допълнение на Закона за енергийна ефективност и се надяваме между първо и второ четене на тези въпроси, ако и сега има в готовност за отговор, да получим отговор и ако има необходимост, да направим съответните изменения в текстовете.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Последната дискусионна тема предлагам да я оставим за 34-то Народно събрание. От 2006 от 2016 г. не я решихме, сега в оставащия един месец на това Народно събрание ще направим особен пробив по тази тема.
А другият Ви въпрос е доста резонен – дали ще можем да ограничим останалите сгради по отношение на квадратурата. Мисля, че миналата година направихме точно това и точно това са забележките на Европейската комисия, че тя не позволява такова ограничение, но нека все пак чуем Министерството на енергетиката
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Надявам се да обхвана всички поставени от Вас въпроси.
На първо място по отношение на ресурса във връзка с новите задължения към министъра на енергетиката. Наистина ще е необходим допълнителен ресурс било то в Министерството на енергетиката или в Агенцията за устойчиво енергийно развитие. Така че такъв ресурс ще е необходими, да.
Към настоящия момент не, защото не знаем, нали все пак за да го предвидим, трябва да е гласуван и Законът.
По отношение на въпроса за газификацията.
Това е част от енергийната стратегия на България. Има такава програма. Тук говорим за актуализация на тази програма за газификация във връзка с постигането на енергийна ефективност. Предвид факта, че за всички тук не е тайна колко малко е проникването газификацията по отношение на населението, говорим за 3%, както знаете, и тази година направихме една програма, резултатите от нея за момента са много добри – за ускорена газификация. Друг е въпросът, че тук говорим за актуализирана стратегия и тя си е изцяло в правомощията, тя е изготвена навремето от Министерството на енергетиката, респективно по този начин говорим за актуализация. Разбира се, мнението на колегите от КЕВР е повече от ценно в случая, и, разбира се, че следва да бъде консултирано с тях.
Последния въпрос казахме, че няма да го дебатираме.
За квадратурите нека моите колеги да вземат отношение
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Мисля, че квадратурата изискване за обществените сгради, така е по директивата. Тук става въпрос вече не само за сертифициране, а за прилагане на мерки, за подобряване на енергийната ефективност и за тях има санкции. Друг е въпросът колко се прилага в момента.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: За обществените сгради има изисквания не само за обследване, за всички над 250 квадрата и при тях ако не се изпълнят мерките, има санкция. Какъв е срока за обществените сгради?
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Мисля, че са без срок.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Мисля, че имаше срок.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Има срок за прилагане на мерки след 3 години след енергийния одит, след обследването.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин председател, знам, че няма изисквания към сградите, които не се използват за обществени цели. Именно от тази гледна точка, няма никакво притеснение, ако въведем ние по наше усмотрение някакво ограничение върху тези сгради, които не са за обществено ползване. Не можем по изискванията на Европейската комисия да ги направим 500 квадрата, но това, че Европейската комисия не е поставила някакви минимални условия за сградите в експлоатация въобще, които не са за обществено ползване, ни дава правото да направим никакви други изменения, ако решим, разбира се, това е въпрос на политическа воля.
Колкото до това какви са сроковете, те са описани в една от наредбите към ЗУТ, в които е описано какви сгради по кои категория и кога трябва да получат технически паспорти заедно с паспортите за енергийна ефективност и ги има като срокове от приемането на наредбата, но в момента ми е малко трудно да ги спомена точно какви са. Понеже се каза, че енергийният паспорт е част от техническия.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Разбрах предложението Ви, има логика в това, което казвате. Вероятно ще влезе на първо четене следващата седмица в петък. Предварително искам да Ви уведомя, че тъй като сме в края на 43-то Народно събрание, ще предложа съкратен срок от 3 дни, така че след следващия петък можем да направим и това предложение. Разбира се, преди това се надявам да получим становище от Министерството на енергетиката дали е допустима такава промяна, за да не се окаже, че В началото на 44 Народно събрание пак внасяме спешно за промени Закона за енергийната ефективност.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Нямам текстовете на тези директиви, доколкото си спомням, по памет ще говоря, там сградният фонд се разделяше на три типа: първичен, вторичен и третичен, като в първичния влизат обществени, държавни и така нататък сгради, във вторичния бяха бизнес сградите, в третичния – частните жилища. Фигурира ли някъде във Вашето предложение някакъв срок или изисквания към бизнес сградите, към всички тези почти еднообразни аквариуми от стъкло и стомана, които растат и кога ще можем като влезем в една такава зала, както изисква директивата, насреща на видно място да седи техническият паспорт или енергиен сертификат, не мога да го преведа сега на български. Къде са бизнес сградите?
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Директивата не прави такова разделение на сгради. Иначе по отношение на изискването за поставяне на видно място и в момента го има за всички сгради.
Във връзка с това, което каза господин Добрев преди това, се връщам на този въпрос, че, разбира се, че може да се получи становище от Министерството на енергетиката, но мисля, че с това, което предлага господин Ерменков, ще въведем ограничения, защото тук не говорим за всички сгради. Думата е „всички“, тоест изключвайки нещо по дефиниция, вече не са всички. Това ще бъде проблем. Но, разбира се, можем да дадем и мотивирано становище.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Не ми отговорихте. Вашият колега каза, че за обществените сгради има срокове и санкции. Нали така? Е моят въпрос е за бизнес сградите, например бизнес центровете. В каква категория попадат?
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: В директивата и в Закона има понятие „сгради за обществено обслужване“. Това не значи обществени или частни сгради. Една частна сграда може да попада в категорията „сграда за обществено обслужване“, ако се посещава от много хора. Тогава за нея се отнасят тези задължения. Един мол примерно, един информационен център, една частна бизнес сграда е сграда за обществено обслужване и за нея се отнасят тези задължения, тоест не се разграничават сградите по собственост, а по предназначение.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предлагам да гласуваме Законопроекта на първо четене с уговорката, че който има предложения, в съкратения срок ще ги предложи между първо и второ четене.
Против няма, въздържал се 1.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАПАСИТЕ ОТ НЕФТ И НЕФТОПРОДУКТИ, № 602-01-51, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 19 СЕПТЕМВРИ 2016 ГОДИНА.
Заповядайте да ни представите Законопроекта.
РОСИЦА СТАНКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както е известно, Законът за запасите от нефт и нефтопродукти провежда в националното законодателство изискванията на нормативен акт на Европейския съюз, попадащ в политиките за енергийна сигурност на Европейския съюз. Следователно е разглеждан, особено в последните години, като един от особено важните от гледна точка на сигурността на доставките предвид факта, че Европейският съюз все още отчета зависимост по отношение на доставките на нефт.
Към момента страната се явява единствената държава членка, която в ежемесечните статистически доклади към Главна дирекция Евростат към Европейската комисия отчита значително неизпълнение на задължението за поддържане на определените нива на запаси от нефт и нефтопродукти, които всяка държава-членка е длъжна да поддържа, имайки предвид, че директива 2009/119 е в сила от първи януари 2013 г. В предстоящата статистическа справка, в която България ще докладва достигнатите нива на запаси от нефт и нефтопродукти се очаква да бъдат докладвани около 81,36 дни обезпечение на среднодневния нетен внос в страната при задължения за поддържане на 90 дни обезпечение още от 1 януари 2013 година.
От друга страна, България е една от осемте държави-членки на ЕС, които не са членове на Международната агенция по енергетика, докато една от основните цели на директива 2009/119 е сближаване на системите на Европейския съюз с тази на Международната агенция по отношение поддържане на технологията и философията на поддържане на запаси от нефт и нефтопродукти. Предвид изложеното практиката по прилагане на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти и мониторинга спрямо страната предвид и значителното й неизпълнение бе преценено, че по отношение на някои разпоредби на Закона следва да бъдат предприети адекватни административни мерки с оглед срочно преодоляване на неизпълнението. В противен случай рискуваме да получим най-малко критики от страна на съответните органи на Европейската комисия за осъществяване на недостатъчен административен контрол, резултиращ в отчитането неизпълнение. Предвид изложеното Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ в качеството си и на централна структура за управление на запасите, съгласно чл. 7 от директивата, предприе мерки за изменение и допълнение на някои разпоредби на сега действащия Закон за запасите от нефт и нефтопродукти. Така например с изменението по § 1 се цели императивно налагане на задължението за създаване на определените по вид и количество запаси от задължените лица, независимо от факта дали впоследствие ще предприемат действия по обжалване. Тази разпоредба е свързана с предложението в § 5.
Въведените уточнения в § 3 и 4 са с оглед пълно съответствие на разпоредбите на директивата, като е доуточнено, че зареждането със реактивно гориво на гражданската авиация не се счита за износ. Същото е отчетено в практиката и потвърдено от националните законодателства в други държави членки на Европейския съюз изменение във връзка със сближаване на системата на Европейски съюз с тази на МАЕ.
По § 6 практиката по делегиране на определени нива на запаси за създаване и поддържане в други държави членки на Европейския съюз показва, че припокриването в месец април оказва негативно въздействие. В много случаи другите държави-членки, в които са делегирани такива количества, отправят запитване в кой месец да отчитат съответно създадените в полза на страната запаси – в месец април или в месец май, тъй като в директивата е указано, че делегациите следва да са валидни от първия ден на съответния календарен месец, е преценено, че въведената през 2003 г. Разпоредба за създаване на запасите до 30-и април следва да бъде променена на 1 май.
Във връзка с необходимостта от гарантиране на адекватен административен контрол, както и регламентирането в чл. 21 от Директивата за вземане на всички необходими мерки за осигуряване прилагането на ефективни съразмерни и възпиращи санкции, е регламентираното в § 7, 8, 9 и 10.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: С този законопроект имаме ли наказателна процедура, обуславя ли нещо спешност на приемане на тези норми или няма? Защото работната програма на НС ще бъде изключително натоварена до края на годината и трябва да знаем в каква ситуация се намираме и да знаем дали трябва да бъдат направени усилия, за да бъде разгледан в пленарната зала.
РОСИЦА СТАНКОВА: Към момента нямаме наказателна процедура, но страната от 2013 г. е под непрекъснат засилващ се мониторинг предвид факта, че ние сме единствената държава членка, която не си е изпълнила ангажимента по Европейския нормативен акт. Когато започне такова разглеждане, първо се започва от осъществявания административен контрол. Повярвайте ни, в правомощията на Агенция „Държавен резерв“ са използвани всички възможни мерки, тоест към момента правим всички възможни усилия само и само да избегнем процедура по неизпълнение спрямо страната, тъй като тогава глобите и санкциите са на ден, на тон неизпълнение.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Глобите и санкциите са такива, но след стартиране на каквато и да е наказателна процедура има два пъти по 2 месеца, после има доста други срокове, които Европейската комисия дава, после има дело срещу страната и едва тогава идват санкциите. Така че те не са непосредствени и няма да започнат да текат от януари месец.
Имам и няколко конкретни въпроса. В началото казахте, че не съхраняваме достатъчно количество нефт и нефтопродукти, съхраняваме по-малко дни, отколкото е изискването. Ако с този Законопроект задължим Държавната агенция да изпълнява стриктно изискванията по отношение на запасите, какъв ще бъде финансовият ефект върху държавния бюджет? Спомням си, че в държавния бюджет се залагаха над 100 млн. лв. за подмяна на горивото и така нататък. Какъв е финансовият ефект от това, имате ли някакви калкулации? Предвиден ли е в бюджета за следващата година?
РОСИЦА СТАНКОВА: Тези изменения и допълнения са насочени по-скоро към задължените лица, които към момента са 48 и по никакъв начин не могат да бъдат открити. Тоест ангажиментът в момента е да им наложим и още една мярка, само и само да си изпълнят ангажимента. Само едно задължено лице, достатъчно известно, не си изпълнява ангажимента, а ако беше, 4,2 дни щяха да бъдат налице. От общото неизпълнение, което страната показва към момента, 5 дни са за сметка на бизнеса. Държавната агенция изпълнява ангажимента си в рамките на утвърдения й бюджет. Разбира се, това се случва много бавно, тъй като 18-19 милиона изобщо за цялата Агенция, която изпълнява 3 закона, очевидно са достатъчно малко, но, така или иначе, усилия се полагат.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Понеже споменахте едно задължено лице, което не изпълнява, дайте примери за такива – поне 2-3, които не си изпълняват задълженията? Не се притеснявайте.
РОСИЦА СТАНКОВА: С имена мога ли…
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Да, с имена можете, даже настоявам с имена, ако може!
РОСИЦА СТАНКОВА: Четвърта или пета година се водят непрекъснати съдебни дела с дружество „Инса Ойл“, достатъчно известно е, има възможности, отказва напълно да изпълни ангажиментите си.
РУМЕН МЛАДЕНОВ: Едно от основните неща, които са залегнали в този Закон, това е точно тази ускорена процедура, която по аналогия със Закона за обществените поръчки, който също разглежда сам по себе си твърде важни обществени процеси, налага съкратена процедура по обжалване на индивидуалните административни актове на председателя, с които се определят нивата. Това, което се случваше и продължава да се случва с дружеството „Инса Ойл“, което каза колежката Станкова, е обстоятелството, че след като се обжалва разпореждането за определянето на нивата, съдът постановява спиране на изпълнението на акта и имаше случаи, в които се насрочва делото да се гледа след 7-8 месеца, правят се експертизи и когато съдът се произнесе в наша полза, защото разпорежданията са коректни, едногодишният срок, в който той е трябвало да създаде и да поддържа този запас, вече е изтекъл и на практика тези 4 дни неизпълнение увисват във въздуха. Затова това е едно от основните неща, които сме предвидили в Законопроекта.
И ако ми позволите да добавя, вярно е, че една такава процедура може би няма да приключи в рамките на няколко месеца наказателна процедура спрямо страната ни, но практически този Закон с измененията си започва да се прилага в края на март, началото на април, когато излизат новите разпореждания. Нашата цел е, ако може това да се случи още в пролетта на 2017 г. В противен случай нещата ще се отложат с повече от 1 година, считано от сега. Отиваме чак към март-април 2018 г., а дотогава твърде възможно е и да започне такава процедура.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Вие знаете, че колегите от Държавния резерв споменаха, че ние като държава, която зависим много, почти 100% от вноса на течни горива и природен газ, сме длъжни да поддържаме едни нива, които да ни дадат възможност за нормално функциониране на жизненоважни за държавата стратегически обекти. Когато част от тези задължения не са изпълнени, представете си една криза – съвсем реална, утре няма да идва газ в България, защото нещо са се скарали пак Украйна и Русия, и ние нямаме съответните достатъчно количества запаси и се получава колапс икономиката. Затова мисля, че този закон не би трябвало да предизвика кой знае какви големи диспути в парламента и бихме могли в рамките на половин час първо четене и 20 мин. второ да го приемем, тъй като колегите са прави, ако тръгнем да го отлагаме, по-рано от април месец догодина няма как да го приемем, което означава, че от 1 май 2018 г. едва ще бъдат задължени да изпълняват задълженията си. Казвам го чисто във времеви план.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Разбирам, обаче имам уточняващ въпрос. Газът няма отношение към този Законопроект, защото…
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Газът няма, но спирането на газа.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И спирането няма, защото този Законопроект не налага резерви от газ, налага резерви само от нефт.
РУМЕН МЛАДЕНОВ: Рефлектира върху мазута обаче.
РОСИЦА СТАНКОВА: Когато беше газовата криза, от газ се превключваше на котелно гориво, на мазут. Но така или иначе, тези запаси се разглеждат като стратегически за общността и всяка една държава членка, създавайки нейното си задължение, е част от стратегическите запаси от нефт и нефтопродукти на общността. Затова толкова сериозно се разглежда темата.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Виждате, че нашата комисия задълбочено изследва повечето въпроси преди да вземе окончателно решение. Затова бих поискал от Вас, за да мога да гласувам спокойно Законопроекта на второ четене, преди това да ни предоставите една справка за последните три години примерно, за всяка една компания какви резерви е трябвало да поддържа и какви е поддържала поименно, каква част от тях са били в България, каква част в Европейския съюз и коя компания не е изпълнила разпорежданията на директора на Вашата институция, за да добием представа като комисия съвсем информирано, защото Вие иначе ни споменахте откъслечна информация. Виждате, че ние сме хора, които искаме да знаем всичко преди да гласуваме. Тоест докато не видя всичко това, не бих гласувал предоставения Законопроект. Не ми е достатъчно само да ми споменете една фирма. Искам да ги видя всичките, искам да видя всяка една компания къде си държи запасите и дали изпълнява разпорежданията на Вашия директор и след това да видя какъв е мащабът на проблема.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Може да изпратите становището до Комисията по енергетика и ние съответно ще го разпространим до всички членове на Комисията.
Колеги, имате ли други въпроси? Не виждам.
РЕПЛИКА: Съгласни сме.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предлагам да преминем към гласуване.
РОСИЦА СТАНКОВА: Имаме регистри за 5 години назад.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Моля, гласувайте.
Против няма, въздържал се господин Мартин Димитров, понеже няма необходимата информация.
Благодаря Ви, колеги. И втора точка е приета.
По трета точка Разни – няма разни, не виждам. Благодаря.
Закривам заседанието.
(Закрито 15,05 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ЕНЕРГЕТИКА:
Делян Добрев
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, № 602-01-72, внесен от Министерски съвет на 08 ноември 2016 г. – първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, №602-01-51, внесен от Министерски съвет на 19 септември 2016 г. - първо гласуване
3. Разни
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по енергетика
П Р О Т О К О Л
№ 30
На 24 ноември 2016 г., четвъртък, се проведе заседание на Комисията по енергетиката при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, № 602-01-72, внесен от Министерски съвет на 08 ноември 2016 г. – първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, №602-01-51, внесен от Министерски съвет на 19 септември 2016 г. - първо гласуване
3. Разни
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по енергетиката, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,19 ч. и ръководено от председателя на Комисията по енергетиката – господин Делян Добрев.
* * *
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Дневният ред за днес е следният:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, № 602-01-72, внесен от Министерски съвет на 08 ноември 2016 г. – първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, №602-01-51, внесен от Министерски съвет на 19 септември 2016 г. - първо гласуване
3. Разни
От миналата седмица отложихме една точка с писмо до председателя на Народното събрание. Тук е Ива Рупчева, като ще помоля преди да започнем дневния ред да ни разясни този казус от правна гледна точка.
Но преди това да гласуваме дневния ред. Против и въздържали се няма. Дневният ред е приет.
Наши гости днес за протокола са: от Министерството на енергетиката господин Николай Николов – заместник-министър, господин Николай Налбантов – директор на Дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво развитие“, госпожа Александрина Димитрова – началник на отдел дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“, госпожа Валентина Илиева – държавен експерт в Дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“.
От Министерството на регионалното развитие и благоустройството госпожа Виолета Ангелиева – директор на Дирекция „Технически правила и норми“, госпожа Гергана Благиева – директор на Дирекция „Жилищна политика“, госпожа Маргарита Томова – Държавен експерт в Дирекция „Технически правила и норми“.
От Държавната агенция за държавен резерв и военновременни запаси госпожа Росица Станкова – заместник главен директор на Главна дирекция „Държавни резерви, военновременни и задължителни запаси“, господин Румен Младенов – директор на Дирекция „Административно-правно обслужване и европейска координация“.
От Агенцията за устойчиво енергийно развитие господин Никола Цанков – главен секретар.
От Фонда за енергийна ефективност и възобновяеми източници господин Димитър Дуков – изпълнителен директор.
Давам думата на госпожа Рупчева – нашия референт, да ни обясни защо изпращаме писмо до председателя на Народното събрание.
ИВА РУПЧЕВА: В Комисията по енергетика е постъпило разпореждане на Председателя на Народното събрание, с което на Комисията е предоставено искането на народните представители и определението на Конституционния съд за консултиране на Народното събрание като заинтересована страна по Дело 12 от 2016 г. във връзка с оспорването на § 18 от ПЗР-тата на Зид на Закона за енергетиката. В случая съгласно чл. 91, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание водещата комисия – в случая Комисията по енергетика, може да вземе становище до Конституционния съд. В ролята на народните представители е да прецените дали да се произнесете със становище по същество, като в становището трябва да се изложат мотивите за приемането на разпоредбата от Народното събрание и да обосновете позицията на Народното събрание защо е приело тази норма.
Вторият вариант е Комисията да не вземе становище, като с писмото до председателя на Народното събрание каже, че народните представители предлагат да не се произнасят, да не дават становище до Конституционния съд, тъй като народните представители и самото Народно събрание е взело своето становище с факта за приемане на разпоредбата, с това, че тя не е нито отменена, нито изменена от Народното събрание впоследствие. Всеки народен представител има право на законодателна инициатива. Мотивите за приемането на оспорената разпоредба, знаете, се съдържат в стенографските дневници за първо и второ гласуване. Нормата е била още в Законопроекта за първо гласуване. Така че смятам, че Народното събрание е изразило по недвусмислен начин ясно и категорично своята воля защо иска тази разпоредба да бъде приета.
Затова предлагаме на народните представители да се обединят около становище да не се предоставя изрично становище на Народното събрание в подкрепа на разпоредбата на § 18.
Конституционният съд, между другото, разполага със всички стенографски протоколи. Проучва ги много внимателно по време на разглеждането на конституционното дело. Ако смятате, че имате да кажете нещо, което не е казано по време на обсъждането на § 18 в пленарната зала и в Комисията, има смисъл да давате такова становище. В противен случай смятам, че няма нужда Комисията да се произнася с такъв изричен акт.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Председател, позволявам си да взема думата, понеже инициативата за забавянето беше моя искахме да чуем правното становище. Да, съгласен съм с това, което се казва и наистина смятам, че след като Конституционният съд иска да проучи какви са нещата, той няма да се ограничи само с резултатите от гласуването – колко „за“ и колко „против“, а ще вземе становищата, които има по стенограмата.
В тази връзка съм съгласен с това, която което казва ръководителят на Правния отдел на Народното събрание. Мисля, че и моята молба е удовлетворена. Ще взема участие във Вашето предложение за решение.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Моля, гласувайте това решение.
Против и въздържали се няма.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ, № 602-01-72, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 8 НОЕМВРИ 2016 Г., за първо гласуване.
Давам думата на Министерството на енергетиката.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Предложените промени в Закона за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност се налагат от факта, че, както Вие добре знаете, през 2015 година Законът за енергийна ефективност беше изменян, но директивите 27 и 31 не бяха напълно транспонирани, вследствие на което е образувана процедура за нарушение срещу България и в случай на антидиректива има мотивирано становище в другата директива. В този смисъл промените, които се предлагат с настоящото изменение, са свързани изцяло с пълното транспониране на гореспоменатите две директиви. Разбира се, спешността на това идва по-скоро от възможността да бъде разпуснато Народното събрание през месец януари и респективно до образуването на ново България да изпадне в наказателна процедура. Това налага и спешността на този законопроект. Това е съвсем накратко, разбира се.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Може ли не чак толкова накратко?
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Добре, разбира се, защото другите комисии ни караха да бъде много кратки.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Все пак сме водеща комисия, поне да кажете нещо за промените.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Ще представя основните групи от предложените промени.
На първо място има предложените текстове във връзка със задължителното сертифициране на всички сгради в експлоатация, а не само на съществуващия текст, който е за обществени сгради. Сега говорим за всички сгради, каквото е изискването на директива 31 от 2010 г. Това е една от основните промени.
На второ място имаме промени в сроковете през 2015 година. Както казах, при тогавашния Законопроект за изменение на Закона бяха променени сроковете за разглеждане, по-скоро за преглед на водогрейни котли, в случая на сгради, които разполагат с такива. Сроковете с променени от тези, които са по директивата, тоест, сроковете ги връщаме такива, каквито са били предложени тогава и не са приети от Народното събрание – през 2015 година. Сега говорим за пълно транспониране на директивата. Отново директива 31. В друго изменение, което се предлага във връзка с изискванията при възлагане на обществени поръчки във връзка с енергийната ефективност и енергийните спестявания.
Имаме непълно транспониране отново. Едно от последните места, които се предлагат, е изменение в Преходните и заключителни разпоредби с изменения в Закона за енергетиката, свързани във връзка с издаването на сертификати от Комисията за енергийно и водно регулиране за високоефективното комбинирано производство, за реда и начина, което отново е свързано, само че тук вече говорим за директива 27, но отново е свързано с енергийната ефективност.
Това са групите промени, които се предлагат с въпросния Закон за изменение и допълнение. Текстовете са разписани, разбира се, много по-детайлно, вероятно разполагате с тях, така че бихме могли да влезем в още подробности, но така са групирани измененията, каквито се предлагат.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: През 2015 година, когато приехме директивите, направихме някакви промени, които, предполагам, са били забелязани от Европейската комисия, но те бяха свързани със спецификата в България, защото, подлагайки всички сгради на сертифициране, това означава, че дори еднофамилните жилищни къщи ще трябва да си намерят фирма за енергийна ефективност, която да им начертае мерки, впоследствие да изпълнят определени мерки, после друга фирма, която да ги сертифицира. Това са големи разходи и голямо неудобство за българските домакинства. В тази връзка искам да попитам има ли срок, в който трябва да се направи това, защото ако срокът е примерно петгодишен, после може да го удължим, но ако срокът е едногодишен, ще е малко неприятно.
По отношение на втората промяна, доколкото си спомням за водогрейните котли ние също смекчихме малко директивата, така да се каже, включително променихме киловатите, доколкото си спомням, удължихме и сроковете. Сега отново трябва да се придържаме строго към директивата, така ли?
А в каква фаза е тази наказателна процедура от Европейската комисия – в мотивирано становище или в съдебна фаза, или в първоначална фаза на наказателната процедура?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Николов, за да не Ви ангажираме с едни и същи въпроси няколко пъти, извън сроковете за различните изгради, за тяхното сертифициране, исках да Ви попитам какви са предвидените санкции, ако в рамките на тези срокове не се случи сертифицирането и дали тези санкции са диверсифицирани за различните видове сгради?
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: На първо място в процедурата е мотивирано становище, в момента сме на този етап.
По отношение на сградите – за всички сгради се предвижда обследване и сертифициране, без да се предприемат допълнителни мерки за постигането на енергийна ефективност. Няма предвидени срокове и санкции.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, първо искам да изразя задоволство от общото направление на измененията и допълненията на Закона за енергийна ефективност, защото в крайна сметка те са направени за подобряване на работата и постигане този път не само на писмени, а на реални резултати по отношение на дейностите, свързани с енергийна ефективност.
Обаче имам няколко въпроса, които да обсъдим между първо и второ четене, защото ще го приемем на първо, но искам отсега да попитам за някои неясноти, които са в моето съзнание, предизвикани от този Закон.
Виждам, че правомощията на министъра на енергетиката се увеличават с разработването и актуализирането на програма за сградния фонд, грубо казано. Въпросът, които искам да задам, е свързан с ресурсното осигуряване, защото да прехвърлят да разработвате една система, която Ви е нова, която до голяма степен е откъсната от стандартите на строителството и така нататък, защото не Вие ги разработвате, а Министерството на регионалното развитие и благоустройството и да нямате ресурса било кадрови, било финансов, тоест и двата, всъщност ще бъде пожелателно написване на нещо в Закона, което няма да може да се организира.
Второто нещо, което ме притеснява тук, е, че сме записали нещо ново в правомощията на министъра – разработване и внасяне за приемане от Министерския съвет на национална програма за ускорена газификация. Силно се притеснявам, че този текст, така записан, имайки предвид независимостта на Комисията за енергийно и водно регулиране, няма да може да бъде действащ, ако не включим и Комисията за енергийно и водно регулиране в разработването на тези мерки, защото става въпрос за лицензионна дейност, за неща, които са свързани със стимулиране и така нататък и според мен би трябвало, казвам го като мнение, дали съм прав или можем да разберем от обсъждането, да включим под формата на или в преходните и заключителни разпоредби, или още тук, че това нещо се прави от взаимодействието с Комисията за енергийно и водно регулиране. Вие можете да си направите много планове, но ако те не отговарят на лицензионната дейност, на лицензионните договори и условия, може да не се получи никакъв резултат.
Още два дребни въпроса, които имам. В измененията сте записали, че „сградите за експлоатация подлежат“. Имате обществено обслужване в експлоатация застроена площ над 250 квадратни метра и сградите в експлоатация. Това означава ли всички сгради? Нямате ограничителна квадратура и за тези сгради, тоест всички сгради, които са в експлоатация. Няма значение, че са без срокове и санкции, все пак нека да не учим българина да заобикаля законите, защото няма срок и санкции. Нека да въведем все пак…
Не виждам защо сградите в експлоатация да не бъдат ограничени до 250 квадратни метра при условие, че цялата философия на европейската политика в енергийна ефективност е обществените сгради да дават пример. Другите сгради не би трябвало да бъдат в по-ниска квадратура, могат да бъдат в същата. Казвам пак едно такова становище.
И последното нещо, което сигурно ще предизвика най-много спорове, защото този диалог го водим от 2006 г., ако не се лъжа, и аз бях тогава шеф на тази агенция, в член 33 ал. 1, т. 3, когато става въпрос за така наречените „консултанти по енергийна ефективност“, дали вече не дойде времето да заличим следните специалисти от тази... (оживление.)
Казах, че ще влезем в този диалог, сега само го поставям като проблем. Искам мотивирам – дали не може вместо да караме след това средни специалисти правят контрол върху кадри с висше образование, защото това е дейността на консултанта по енергийна ефективност, и да правят забележки на конструктори, архитекти други, които са завършили висше образование, дали не е по-добре вместо средни специалисти да разширим обхвата и да напишем само инженерна дейност, без да специфицираме кои точно инженерни специалности са вътре. Защото те след това така или иначе минават обучение в съответните университети и биха могли да получат съответната допълнителна квалификация. Казвам го с ясното съзнание, че през 2006 година защитавах тезата да има и средни специалисти, но тогава просто кадрите бяха малко и нямаше как да намерим хора, които да вършат тази работа. Казвам, че темата е дискусионна и има плюсове, и минуси, но съм длъжен да я поставя.
Това бяха нашите забележки в общи линии. В общи линии ще подкрепим на първо четене Закона за изменение и допълнение на Закона за енергийна ефективност и се надяваме между първо и второ четене на тези въпроси, ако и сега има в готовност за отговор, да получим отговор и ако има необходимост, да направим съответните изменения в текстовете.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Последната дискусионна тема предлагам да я оставим за 34-то Народно събрание. От 2006 от 2016 г. не я решихме, сега в оставащия един месец на това Народно събрание ще направим особен пробив по тази тема.
А другият Ви въпрос е доста резонен – дали ще можем да ограничим останалите сгради по отношение на квадратурата. Мисля, че миналата година направихме точно това и точно това са забележките на Европейската комисия, че тя не позволява такова ограничение, но нека все пак чуем Министерството на енергетиката
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Надявам се да обхвана всички поставени от Вас въпроси.
На първо място по отношение на ресурса във връзка с новите задължения към министъра на енергетиката. Наистина ще е необходим допълнителен ресурс било то в Министерството на енергетиката или в Агенцията за устойчиво енергийно развитие. Така че такъв ресурс ще е необходими, да.
Към настоящия момент не, защото не знаем, нали все пак за да го предвидим, трябва да е гласуван и Законът.
По отношение на въпроса за газификацията.
Това е част от енергийната стратегия на България. Има такава програма. Тук говорим за актуализация на тази програма за газификация във връзка с постигането на енергийна ефективност. Предвид факта, че за всички тук не е тайна колко малко е проникването газификацията по отношение на населението, говорим за 3%, както знаете, и тази година направихме една програма, резултатите от нея за момента са много добри – за ускорена газификация. Друг е въпросът, че тук говорим за актуализирана стратегия и тя си е изцяло в правомощията, тя е изготвена навремето от Министерството на енергетиката, респективно по този начин говорим за актуализация. Разбира се, мнението на колегите от КЕВР е повече от ценно в случая, и, разбира се, че следва да бъде консултирано с тях.
Последния въпрос казахме, че няма да го дебатираме.
За квадратурите нека моите колеги да вземат отношение
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Мисля, че квадратурата изискване за обществените сгради, така е по директивата. Тук става въпрос вече не само за сертифициране, а за прилагане на мерки, за подобряване на енергийната ефективност и за тях има санкции. Друг е въпросът колко се прилага в момента.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: За обществените сгради има изисквания не само за обследване, за всички над 250 квадрата и при тях ако не се изпълнят мерките, има санкция. Какъв е срока за обществените сгради?
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Мисля, че са без срок.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Мисля, че имаше срок.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Има срок за прилагане на мерки след 3 години след енергийния одит, след обследването.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин председател, знам, че няма изисквания към сградите, които не се използват за обществени цели. Именно от тази гледна точка, няма никакво притеснение, ако въведем ние по наше усмотрение някакво ограничение върху тези сгради, които не са за обществено ползване. Не можем по изискванията на Европейската комисия да ги направим 500 квадрата, но това, че Европейската комисия не е поставила някакви минимални условия за сградите в експлоатация въобще, които не са за обществено ползване, ни дава правото да направим никакви други изменения, ако решим, разбира се, това е въпрос на политическа воля.
Колкото до това какви са сроковете, те са описани в една от наредбите към ЗУТ, в които е описано какви сгради по кои категория и кога трябва да получат технически паспорти заедно с паспортите за енергийна ефективност и ги има като срокове от приемането на наредбата, но в момента ми е малко трудно да ги спомена точно какви са. Понеже се каза, че енергийният паспорт е част от техническия.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Разбрах предложението Ви, има логика в това, което казвате. Вероятно ще влезе на първо четене следващата седмица в петък. Предварително искам да Ви уведомя, че тъй като сме в края на 43-то Народно събрание, ще предложа съкратен срок от 3 дни, така че след следващия петък можем да направим и това предложение. Разбира се, преди това се надявам да получим становище от Министерството на енергетиката дали е допустима такава промяна, за да не се окаже, че В началото на 44 Народно събрание пак внасяме спешно за промени Закона за енергийната ефективност.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Нямам текстовете на тези директиви, доколкото си спомням, по памет ще говоря, там сградният фонд се разделяше на три типа: първичен, вторичен и третичен, като в първичния влизат обществени, държавни и така нататък сгради, във вторичния бяха бизнес сградите, в третичния – частните жилища. Фигурира ли някъде във Вашето предложение някакъв срок или изисквания към бизнес сградите, към всички тези почти еднообразни аквариуми от стъкло и стомана, които растат и кога ще можем като влезем в една такава зала, както изисква директивата, насреща на видно място да седи техническият паспорт или енергиен сертификат, не мога да го преведа сега на български. Къде са бизнес сградите?
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Директивата не прави такова разделение на сгради. Иначе по отношение на изискването за поставяне на видно място и в момента го има за всички сгради.
Във връзка с това, което каза господин Добрев преди това, се връщам на този въпрос, че, разбира се, че може да се получи становище от Министерството на енергетиката, но мисля, че с това, което предлага господин Ерменков, ще въведем ограничения, защото тук не говорим за всички сгради. Думата е „всички“, тоест изключвайки нещо по дефиниция, вече не са всички. Това ще бъде проблем. Но, разбира се, можем да дадем и мотивирано становище.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Не ми отговорихте. Вашият колега каза, че за обществените сгради има срокове и санкции. Нали така? Е моят въпрос е за бизнес сградите, например бизнес центровете. В каква категория попадат?
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: В директивата и в Закона има понятие „сгради за обществено обслужване“. Това не значи обществени или частни сгради. Една частна сграда може да попада в категорията „сграда за обществено обслужване“, ако се посещава от много хора. Тогава за нея се отнасят тези задължения. Един мол примерно, един информационен център, една частна бизнес сграда е сграда за обществено обслужване и за нея се отнасят тези задължения, тоест не се разграничават сградите по собственост, а по предназначение.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предлагам да гласуваме Законопроекта на първо четене с уговорката, че който има предложения, в съкратения срок ще ги предложи между първо и второ четене.
Против няма, въздържал се 1.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАПАСИТЕ ОТ НЕФТ И НЕФТОПРОДУКТИ, № 602-01-51, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 19 СЕПТЕМВРИ 2016 ГОДИНА.
Заповядайте да ни представите Законопроекта.
РОСИЦА СТАНКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както е известно, Законът за запасите от нефт и нефтопродукти провежда в националното законодателство изискванията на нормативен акт на Европейския съюз, попадащ в политиките за енергийна сигурност на Европейския съюз. Следователно е разглеждан, особено в последните години, като един от особено важните от гледна точка на сигурността на доставките предвид факта, че Европейският съюз все още отчета зависимост по отношение на доставките на нефт.
Към момента страната се явява единствената държава членка, която в ежемесечните статистически доклади към Главна дирекция Евростат към Европейската комисия отчита значително неизпълнение на задължението за поддържане на определените нива на запаси от нефт и нефтопродукти, които всяка държава-членка е длъжна да поддържа, имайки предвид, че директива 2009/119 е в сила от първи януари 2013 г. В предстоящата статистическа справка, в която България ще докладва достигнатите нива на запаси от нефт и нефтопродукти се очаква да бъдат докладвани около 81,36 дни обезпечение на среднодневния нетен внос в страната при задължения за поддържане на 90 дни обезпечение още от 1 януари 2013 година.
От друга страна, България е една от осемте държави-членки на ЕС, които не са членове на Международната агенция по енергетика, докато една от основните цели на директива 2009/119 е сближаване на системите на Европейския съюз с тази на Международната агенция по отношение поддържане на технологията и философията на поддържане на запаси от нефт и нефтопродукти. Предвид изложеното практиката по прилагане на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти и мониторинга спрямо страната предвид и значителното й неизпълнение бе преценено, че по отношение на някои разпоредби на Закона следва да бъдат предприети адекватни административни мерки с оглед срочно преодоляване на неизпълнението. В противен случай рискуваме да получим най-малко критики от страна на съответните органи на Европейската комисия за осъществяване на недостатъчен административен контрол, резултиращ в отчитането неизпълнение. Предвид изложеното Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ в качеството си и на централна структура за управление на запасите, съгласно чл. 7 от директивата, предприе мерки за изменение и допълнение на някои разпоредби на сега действащия Закон за запасите от нефт и нефтопродукти. Така например с изменението по § 1 се цели императивно налагане на задължението за създаване на определените по вид и количество запаси от задължените лица, независимо от факта дали впоследствие ще предприемат действия по обжалване. Тази разпоредба е свързана с предложението в § 5.
Въведените уточнения в § 3 и 4 са с оглед пълно съответствие на разпоредбите на директивата, като е доуточнено, че зареждането със реактивно гориво на гражданската авиация не се счита за износ. Същото е отчетено в практиката и потвърдено от националните законодателства в други държави членки на Европейския съюз изменение във връзка със сближаване на системата на Европейски съюз с тази на МАЕ.
По § 6 практиката по делегиране на определени нива на запаси за създаване и поддържане в други държави членки на Европейския съюз показва, че припокриването в месец април оказва негативно въздействие. В много случаи другите държави-членки, в които са делегирани такива количества, отправят запитване в кой месец да отчитат съответно създадените в полза на страната запаси – в месец април или в месец май, тъй като в директивата е указано, че делегациите следва да са валидни от първия ден на съответния календарен месец, е преценено, че въведената през 2003 г. Разпоредба за създаване на запасите до 30-и април следва да бъде променена на 1 май.
Във връзка с необходимостта от гарантиране на адекватен административен контрол, както и регламентирането в чл. 21 от Директивата за вземане на всички необходими мерки за осигуряване прилагането на ефективни съразмерни и възпиращи санкции, е регламентираното в § 7, 8, 9 и 10.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: С този законопроект имаме ли наказателна процедура, обуславя ли нещо спешност на приемане на тези норми или няма? Защото работната програма на НС ще бъде изключително натоварена до края на годината и трябва да знаем в каква ситуация се намираме и да знаем дали трябва да бъдат направени усилия, за да бъде разгледан в пленарната зала.
РОСИЦА СТАНКОВА: Към момента нямаме наказателна процедура, но страната от 2013 г. е под непрекъснат засилващ се мониторинг предвид факта, че ние сме единствената държава членка, която не си е изпълнила ангажимента по Европейския нормативен акт. Когато започне такова разглеждане, първо се започва от осъществявания административен контрол. Повярвайте ни, в правомощията на Агенция „Държавен резерв“ са използвани всички възможни мерки, тоест към момента правим всички възможни усилия само и само да избегнем процедура по неизпълнение спрямо страната, тъй като тогава глобите и санкциите са на ден, на тон неизпълнение.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Глобите и санкциите са такива, но след стартиране на каквато и да е наказателна процедура има два пъти по 2 месеца, после има доста други срокове, които Европейската комисия дава, после има дело срещу страната и едва тогава идват санкциите. Така че те не са непосредствени и няма да започнат да текат от януари месец.
Имам и няколко конкретни въпроса. В началото казахте, че не съхраняваме достатъчно количество нефт и нефтопродукти, съхраняваме по-малко дни, отколкото е изискването. Ако с този Законопроект задължим Държавната агенция да изпълнява стриктно изискванията по отношение на запасите, какъв ще бъде финансовият ефект върху държавния бюджет? Спомням си, че в държавния бюджет се залагаха над 100 млн. лв. за подмяна на горивото и така нататък. Какъв е финансовият ефект от това, имате ли някакви калкулации? Предвиден ли е в бюджета за следващата година?
РОСИЦА СТАНКОВА: Тези изменения и допълнения са насочени по-скоро към задължените лица, които към момента са 48 и по никакъв начин не могат да бъдат открити. Тоест ангажиментът в момента е да им наложим и още една мярка, само и само да си изпълнят ангажимента. Само едно задължено лице, достатъчно известно, не си изпълнява ангажимента, а ако беше, 4,2 дни щяха да бъдат налице. От общото неизпълнение, което страната показва към момента, 5 дни са за сметка на бизнеса. Държавната агенция изпълнява ангажимента си в рамките на утвърдения й бюджет. Разбира се, това се случва много бавно, тъй като 18-19 милиона изобщо за цялата Агенция, която изпълнява 3 закона, очевидно са достатъчно малко, но, така или иначе, усилия се полагат.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Понеже споменахте едно задължено лице, което не изпълнява, дайте примери за такива – поне 2-3, които не си изпълняват задълженията? Не се притеснявайте.
РОСИЦА СТАНКОВА: С имена мога ли…
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Да, с имена можете, даже настоявам с имена, ако може!
РОСИЦА СТАНКОВА: Четвърта или пета година се водят непрекъснати съдебни дела с дружество „Инса Ойл“, достатъчно известно е, има възможности, отказва напълно да изпълни ангажиментите си.
РУМЕН МЛАДЕНОВ: Едно от основните неща, които са залегнали в този Закон, това е точно тази ускорена процедура, която по аналогия със Закона за обществените поръчки, който също разглежда сам по себе си твърде важни обществени процеси, налага съкратена процедура по обжалване на индивидуалните административни актове на председателя, с които се определят нивата. Това, което се случваше и продължава да се случва с дружеството „Инса Ойл“, което каза колежката Станкова, е обстоятелството, че след като се обжалва разпореждането за определянето на нивата, съдът постановява спиране на изпълнението на акта и имаше случаи, в които се насрочва делото да се гледа след 7-8 месеца, правят се експертизи и когато съдът се произнесе в наша полза, защото разпорежданията са коректни, едногодишният срок, в който той е трябвало да създаде и да поддържа този запас, вече е изтекъл и на практика тези 4 дни неизпълнение увисват във въздуха. Затова това е едно от основните неща, които сме предвидили в Законопроекта.
И ако ми позволите да добавя, вярно е, че една такава процедура може би няма да приключи в рамките на няколко месеца наказателна процедура спрямо страната ни, но практически този Закон с измененията си започва да се прилага в края на март, началото на април, когато излизат новите разпореждания. Нашата цел е, ако може това да се случи още в пролетта на 2017 г. В противен случай нещата ще се отложат с повече от 1 година, считано от сега. Отиваме чак към март-април 2018 г., а дотогава твърде възможно е и да започне такава процедура.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Вие знаете, че колегите от Държавния резерв споменаха, че ние като държава, която зависим много, почти 100% от вноса на течни горива и природен газ, сме длъжни да поддържаме едни нива, които да ни дадат възможност за нормално функциониране на жизненоважни за държавата стратегически обекти. Когато част от тези задължения не са изпълнени, представете си една криза – съвсем реална, утре няма да идва газ в България, защото нещо са се скарали пак Украйна и Русия, и ние нямаме съответните достатъчно количества запаси и се получава колапс икономиката. Затова мисля, че този закон не би трябвало да предизвика кой знае какви големи диспути в парламента и бихме могли в рамките на половин час първо четене и 20 мин. второ да го приемем, тъй като колегите са прави, ако тръгнем да го отлагаме, по-рано от април месец догодина няма как да го приемем, което означава, че от 1 май 2018 г. едва ще бъдат задължени да изпълняват задълженията си. Казвам го чисто във времеви план.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Разбирам, обаче имам уточняващ въпрос. Газът няма отношение към този Законопроект, защото…
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Газът няма, но спирането на газа.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И спирането няма, защото този Законопроект не налага резерви от газ, налага резерви само от нефт.
РУМЕН МЛАДЕНОВ: Рефлектира върху мазута обаче.
РОСИЦА СТАНКОВА: Когато беше газовата криза, от газ се превключваше на котелно гориво, на мазут. Но така или иначе, тези запаси се разглеждат като стратегически за общността и всяка една държава членка, създавайки нейното си задължение, е част от стратегическите запаси от нефт и нефтопродукти на общността. Затова толкова сериозно се разглежда темата.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Виждате, че нашата комисия задълбочено изследва повечето въпроси преди да вземе окончателно решение. Затова бих поискал от Вас, за да мога да гласувам спокойно Законопроекта на второ четене, преди това да ни предоставите една справка за последните три години примерно, за всяка една компания какви резерви е трябвало да поддържа и какви е поддържала поименно, каква част от тях са били в България, каква част в Европейския съюз и коя компания не е изпълнила разпорежданията на директора на Вашата институция, за да добием представа като комисия съвсем информирано, защото Вие иначе ни споменахте откъслечна информация. Виждате, че ние сме хора, които искаме да знаем всичко преди да гласуваме. Тоест докато не видя всичко това, не бих гласувал предоставения Законопроект. Не ми е достатъчно само да ми споменете една фирма. Искам да ги видя всичките, искам да видя всяка една компания къде си държи запасите и дали изпълнява разпорежданията на Вашия директор и след това да видя какъв е мащабът на проблема.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Може да изпратите становището до Комисията по енергетика и ние съответно ще го разпространим до всички членове на Комисията.
Колеги, имате ли други въпроси? Не виждам.
РЕПЛИКА: Съгласни сме.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предлагам да преминем към гласуване.
РОСИЦА СТАНКОВА: Имаме регистри за 5 години назад.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Моля, гласувайте.
Против няма, въздържал се господин Мартин Димитров, понеже няма необходимата информация.
Благодаря Ви, колеги. И втора точка е приета.
По трета точка Разни – няма разни, не виждам. Благодаря.
Закривам заседанието.
(Закрито 15,05 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ЕНЕРГЕТИКА:
Делян Добрев
