Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по енергетика
12/01/2017
1. Разглеждане, обсъждане и гласуване на Проект за решение за подкрепа на продължаване на изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради и на действията на Министерския съвет на Република България за увеличаване на финансовия ресурс на 2 млрд. лв., № 602-03-17, внесен от Министерския съвет на 15 декември 2016 г.
2. Разни
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по енергетика
П Р О Т О К О Л
№ 32
На 12 януари 2017 г., четвъртък, се проведе заседание на Комисията по енергетиката при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане, обсъждане и гласуване на Проект за решение за подкрепа на продължаване на изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради и на действията на Министерския съвет на Република България за увеличаване на финансовия ресурс на 2 млрд. лв., № 602-03-17, внесен от Министерския съвет на 15 декември 2016 г.
2. Разни
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по енергетиката, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,10 ч. и ръководено от председателя на Комисията по енергетиката – господин Делян Добрев
* * *
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колеги, имаме кворум. Предлагам да започваме. (Шум и реплики.)
Гостите, може ли по-тихичко.
Благодаря Ви, колеги.
Днешният дневен ред е в две точки:
1. Разглеждане, обсъждане и гласуване на Проект за решение за подкрепа на продължаване на изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради и на действията на Министерския съвет на Република България за увеличаване на финансовия ресурс на 2 млрд. лв., № 602-03-17, внесен от Министерския съвет на 15 декември 2016 г.
2. Разни
Подлагам на гласуване дневния ред. Който е „за“, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се няма.
Дневният ред е единодушно приет.
Точка първа:
РАЗГЛЕЖДАНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПОДКРЕПА НА ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА ПРОГРАМА ЗА ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ НА МНОГОФАМИЛНИТЕ ЖИЛИЩНИ СГРАДИ И НА ДЕЙСТВИЯТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА УВЕЛИЧАВАНЕ НА ФИНАНСОВИЯ РЕСУРС НА 2 МЛРД. ЛВ., № 602-03-17, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 15 ДЕКЕМВРИ 2016 Г.
Присъстващ в днешното заседание от Министерството на регионалното развитие и благоустройството е господин Николай Нанков – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството. Направо му давам думата да ни представи Проекта за решение и впоследствие ще дам думата на народните представители. Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители членове на Комисията по енергетиката.
Имам един въпрос – в резюме, по-подробно да представя Програмата, как биха желали колегите народни представители?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ако обичате в резюме. Аз съм сигурен, че народните представители са чели Проекта за решение. Впоследствие вероятно ще имат въпроси, така че по-скоро на въпросите, ако има нещо неизяснено. Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря Ви.
На Вашето внимание е представен Проект на решение за подкрепа продължаване на изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради и на действията на Министерския съвет на Република България за увеличаване на финансовия ресурс. Понастоящем знаете, той е 1 млрд. лв. Увеличаването на финансовия ресурс, така както беше поет ангажимент при стартирането на програмата, е при наличие на сдружение на собствениците, при наличие на достатъчно допустим брой сгради – сега ще дам и статистика, информация, която е актуална към дата 10 януари 2017 г. – съответно да продължи нейното изпълнение и реализация.
Знаете, това е законовата процедура. На 15 декември 2016 г. беше прието решение на Министерския съвет, с което беше одобрен и утвърден доклад на министъра на регионалното развитие и благоустройството госпожа Лиляна Павлова. Докладът е за изпълнението понастоящем на Националната програма за енергийна ефективност.
Като втора точка от Проекта на решението на Министерския съвет, разбира се, следвайки правилата за финансово управление и контрол, за поемането на държавен дълг, програмата се реализира на база на заем, естествено, можем да коментираме и тях, да предложа на Народното събрание да подкрепи програмата, разбира се, като втора част, това което споменах като Проект на решение да бъде даден мандат на Министерския съвет за увеличаване на ресурса по Програмата.
Понастоящем към дата 10 януари 2017 г., за да придобият представа уважаемите народни представители за интереса към програмата, имаме регистрирани почти 6000 сдружения на собствениците. Това са допустими сгради – 5695, за да съм коректен. Те са с изявени необходимите процедури от страна на самите собственици да се сдружат, да се регистрират като сдружение на собствениците по Закона за управление на етажната собственост. Имаме подадени заявления за финансова подкрепа към общините в размер на 4685 от сдруженията на собствениците. Имаме сключени договори между общината и сдружението на собствениците в размер на 4020 броя към момента; 3800 от тях са вече със сключени договори между общини и сдружение на собствениците; 2022 са договорите – тристранните договори, между община, областен управител и ББР. Тоест сградите, по които понастоящем се работи.
Уважаемите народни представители, предполагам знаят, Програмата стартира през 2015 г. Приоритет в нейното начало се даде на големите сгради – да бъдат допустими тези с над 36 и повече апартамента; тези, които са строени по специален способ – така наречените „панелки“, едроплощен кофраж, пълзящия кофраж, пакетоповдигащи плочи – те бяха допустими.
Програмата претърпя в процес на развитие три основни промени, три надграждания, за да бъде облекчаван достъпът на все повече и повече български граждани за кандидатстване. Разбира се, отчитайки трудности в етапа на кандидатстване от сдружение на собствениците, допусна се прерастване от 2016 г. на сгради с по-малко от 36 апартамента, масивни такива, стига да са повече от 6 помещения за настаняване. Допусна се и възможността общината по своя мотивирана преценка да допуска одобрена сграда дори когато не са съгласни всички на 100% от живущите в нея собственици на жилищни помещения, тъй като това беше една от основните спънки. В повечето случаи се намира по един-двама от живущите, които, разбира се, процесът е доброволен, по собствена преценка, но не изявяваха желание да кандидатстват. Така че с една от промените от 2015 г. – 8 май, ПМС № 114 допусна възможността по преценка на общината, ако 5% от живущите в сградата не са съгласни, отново тя да продължи своята реализация, стига с необходимите дейности да постигне енергиен баланс минимално изискуем по настоящата Програма.
Ред други допълнения бяха направени с оглед облекчаване на кандидатстването, с оглед защита на държавния интерес. Знаете, бяха въведени референтни стойности, които на тримесечна база три пъти бяха актуализирани във връзка с пазарните тенденции в посока винаги „надолу“.
Понастоящем, като резултати от изпълнението им към днешна дата, освен цифрите, които изнесох преди няколко минути като брой сдружения, брой подписани договори, имаме реално обновени 203 сгради с ускорено въвеждане в експлоатация, със завършени строително-монтажни ремонтни дейности. Имаме 549 сгради, които понастоящем са в процес на реконструкция, в процес в кавички, искам да кажа саниране, и 368 сгради са с договори за инженеринг –проектирано строителство без започнати реални дейности по СМР, тоест към момента се проектира или се процедира издаването на строително разрешение на база на инвестиционния проект.
Виждаме, че над 1000 сгради са завършени, започнало е строителството или най-малко проектирането.
Трябва да отбележа, че от тези 2022 договора, които споменах, по 1921 от всичките сгради се работи понастоящем. Като казвам „работи“, ние приемаме, че са започнали дейности най-малкото по техническо или енергийно обследване – двете обследвания, с които стартира реалното изпълнение на Националната програма във всяка една от допустимите сгради с подписани тристранни договори.
Мисля, че не е нужно, може би ще стане въпрос в дискусията, да споменавам какви са ползите в социален, в екологичен, в икономически аспект от реализирането на Програмата. Две цифри –все пак сте Комисията по енергетиката: за всички 2022 сгради, одобрени с подписани тристранни договори. Това предвиждат енергийните обследвания, изготвени към тях, очакваните годишни намалявания на емисиите на парникови газове, спестяване на въглероден диоксид на годишна база ще в рамките на 319 килотона. Очакваната икономия на енергия в тези 2022 сгради с постигнати тристранни споразумения на годишна база е, че ще се реализират спестявания от почти 1 млн. 975 хил. 226 мегават/часа, икономии на годишна база.
Ако позволите, бих могъл да спра дотук.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Да. Благодаря Ви, господин Нанков.
Последното, което казахте, е най-важно за нашата Комисия, защото то показва ефекта откъм спестената електроенергия. В крайна сметка за това е Програмата. Това интересува нашата Комисия.
Тези 975 хил. 226 мегават/часа се равняват на около над 140 мегавата инсталирана мощност. Тоест ефектът е 145. Аз ги сметнах 145, но можем да поспорим, да се обединим около 140 мегавата. Знаете, това е повече от един малък блок на ТЕЦ-2, така че спестената електроенергия наистина е значително количество. Очакваните намаления, емисии и парникови газове също е значително. Самата енергия от близо 1 млн. мегават/часа, ако я превърнем в пари, умножена по крайната цена на електроенергията, това са спестявания от около 200 млн. лв. всяка година. Тоест 200 млн. лв. ще спестят на година домакинствата, които са участвали в Програмата и които са се възползвали от възможността да реализират мерки за енергийна ефективност в техните сгради.
Колеги, има ли въпроси? Колегите с червените вратовръзки дадоха заявка. (Смях и реплики.) Те били служебни тези вратовръзки. Дадоха заявка за въпроси.
Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Няколко по-конкретни числа, за да знаем все пак, да си направим по-добра експертна оценка на нещата.
Второто, което ме интересува е тези 540 недовършени сгради кога смятате, че ще бъдат довършени? Финансовият ресурс, който Вие сте предвидили в предишния милиард до момента – изчерпан ли е изцяло? Останали ли са пари или трябват още пари, за да се довърши тази Програма? Кой от трите варианта в момента е същественият?
Да ни обясните, ако можете, ако сте в състояние, как са се движили цените на квадратен метър горе-долу ориентировъчно, експертно, при извършването на топлоизолацията на блоковете, защото думата „саниране“ е малко пресилена в дадения случай. Ние всъщност правим една топлоизолация, не правим саниране на блокове. Ако се интересувате ще Ви обясня каква е разликата. Каква е била цената на квадратен метър през 2015-2016 г., защото знам, че има някакво развитие? И правили ли сте сметка, ако продължаваме с тези темпове, колко време ще ни трябва, за да извършим топлоизолация на всички 70 259 многофамилни сгради? Какъв ще бъде финансовият ресурс, който смятате, че ще бъде необходим след толкова години, колкото Вие сега ще ни кажете, за извършването на тази дейност?
Това са ми въпросите, просто за да мога по-нататък ако имам някакви допълнителни въпроси или колегите, да може да им отговорите на тях.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Нанков?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Да отговарям конкретно, или да зададат колегите още въпроси. Как предпочитате?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ако искате, да, да се посъберат.
Господин Мартин Димитров има въпрос.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Може ли да Ви попитам Вашите разчети с разходваните близо 3 млрд. лв. в момента по „Белене“ колко сгради можеше да бъдат санирани? Колко блока? Една приблизителна оценка. Винаги алтернативната цена във всеки един икономически проект е много важно да бъде калкулирана. Така че дайте една приблизителна оценка, тъй като тези пари можеха да бъдат вложени в енергийна ефективност.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Други колеги?
Госпожо Ташева, заповядайте.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Аз разбрах, че Вие искате още 1 милиард допълнително, нали така?
Първо, трябва да Ви кажа, че докладът Ви е изключително неубедителен. Това е някаква белетристика. Някакви таблички, с някакви цифри. Затова настоявам Вашето Министерство да предостави адресите на всички тези сгради, Колко бяха – 441 по доклада, а Вие казвате, че са 540, в които са започнали строително-монтажни работи, нали така? Тук пише 119 са завършени, Вие казвате, че са 203. Значи 540 плюс 203, някъде около 743 адреса да предоставите, където ние да отидем и да проверим това така ли е. Например на принципа на случайната извадка.
Освен това, ние не разбираме как ги изчислявате тези величини. Как решихте, че непосредственият, забележете, социален ефект от Програмата се изразява в намаляване на разходите за отопление на домакинствата между 45 и 55%?
Веднага си личи, че е писано от някакъв филолог – 45 или 55? Каква методика използвахте? Моля да предоставите на Комисията методиката, по която Вие изчислявате, защото това, което сте написали, просто не е вярно.
Аз живея в саниран блок. И това не е никаква математика, тя не почива според мен на никаква автентична методика, това е пропаганда.
Ще гласувам „против“ приемането на този доклад. Макар че с интерес и аз бих задала въпроса на колегата Мартин Димитров. Сега, ако 1 милиард сте изхарчили досега, за 119 ли бяха довършените сгради, излиза по 8 млн. 450 хил. лв. на блок. Ами ние ще построим нов блок, вместо да ремонтираме стария на тия цени.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Ташева, нека да отговори зам.-министър Ненков, но това е заделеният ресурс. Част от тях са завършени, друга част е заделена и...
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Ами защо искат веднага? Значи те имат още пари. Милиардът не е изхарчен. Защо искат втори милиард?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Други въпроси имате ли, колеги? Няма други въпроси.
Господин Нанков, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря, господин Председател.
На първо място ще започна с финансовия аспект на Програмата, към който предполагах, че ще има въпроси. Една вметка – както е изложена Програмата, Министерството на регионалното развитие и благоустройството отговаря за всички аспекти на Програмата, но не и за финансовия. Все пак ние поддържаме регистър на Българската банка за развитие – ББР, която е участник в процеса като публична разплащателна агенция.
Това е препратка към един от въпросите на госпожа Ташева. Вижда се какви са в момента финансовите потоци. Една цифра към 31 декември 2016 г. – общата стойност на сумите, на разплатените суми, е 391 млн. 354 хил. лв. Разплатени са от Българската банка за развитие към общините по договори с техните контрагенти в изпълнение на отделните видове дейности – проектанти, фирми, които обследват конструктивни и енергийно, строители, авторски надзор, контроли, строителни надзори.
Общата стойност на сключените анекси от Българската банка за развитие – може би трябва да кажа няколко думи относно механизма за изпълнение на всяка една конкретна дейност. Целият процес е доста сложен. От административна гледна точка, не и от гледна точка на информативност, публичност и от гледна точка на транспорт, но административната има по-различен елемент на управление например на европейските средства от оперативните програми.
Мога да спомена, че анексите сключени към 31 декември от Българска банка за развитие по информация от 4 януари са на стойност 926 млн. лв. Това са анексите, които Българска банка за развитие е сключила с общините.
Какво представляват тези анекси? Ще спомена какъв е процесът, тоест какъв е начинът на кандидатстване за всяка една сграда: регистриране на сдружение са собствениците, кандидатстване в общината, общината одобрява заявлението, подава документите в ББР и сключват проект на споразумение между Българска банка за развитие, областна администрация и съответно със сдружението на собствениците. То е без финансова стойност. Финансова стойност имаме тогава, когато имаме извършена дейност по енергийно обследване. При провеждането на обществена поръчка е Анекс 1, а Анекс 2 – когато имаме проведена обществена поръчка за инженеринг, респективно за строително-монтажни и ремонтни дейности. Именно за тези анекси става въпрос. Подписаните анекси, тоест задължението на Българската банка за развитие към всички контрагенти към дата 4 януари е на стойност 926 млн. лв. Става дума колко са завършените. Това е анонс към един от въпросите на госпожа Ташева, тъй като докладът, който е на Вашето внимание, е към дата 15 ноември 2016 г., споменах, че данните, които изнасям пред уважаемите народни представители, е към дата 10 януари, тоест по-актуални. Програмата е динамична, в процес на развитие.
Обновените сгради са 203 – с приключили дейности и въведени в експлоатация; 249 са процес на СМР или с привършено СМР. Две трети от тях – господин Ерменков друго ще каже, тъй като и нашата информация е динамична и се променя всеки ден, всяка седмица, с приключени дейности, но предстои издаването и въвеждане в експлоатация с приемателна комисия, тоест с приключили дейности. Споменах, че 368 сгради са с избрани изпълнители за инженеринг или за СМР, които поради климатичните условия в момента просто не са стартирали.
Не трябва да забравяме, затова в началото в анонса споменах, че от всичките 2022 договора по 1921 от сградите се работи. Тоест има извършвани дейности и разходи. Това са сградите, които по някакъв начин са засегнати от строително-монтажни и ремонтни дейности. Остават грубо още 800 сгради, които не са на този етап или са на етап избор на изпълнител за инженеринг и за строително-монтажни дейности, но в тях вече има извършено техническо и енергийно обследване, което е разплатено понастоящем. Това са финансовите аспекти, които споменах като цифри, които са ни предоставили колегите от Българска банка за развитие.
Приблизително 400 милиона имаме разплатени към контрагенти и сключени анекси, тоест преките финансови задължения на Българска банка за развитие са малко над 900 милиона.
На следващия въпрос. Статистиката на господин Ерменков е приблизително точна за броя на панелните сгради. Знаете, Програмата дава възможност да кандидатстват част от кандидатствалите в този обем от 5695 регистрирани сдружения са не само панелни сгради. От 2016 г. са допустими и масивни такива – тухлени, с повече от шест апартамента. Разбира се, зависи много от сдружението на собствениците, тоест разширяваме обхвата на Програмата. Би трябвало да се разшири и за еднофамилните сгради.
Да приемем „сградата“ за едно доста субективно понятие. Ще кажа защо е доста субективно понятие. Сравнявайки с цените от 2013 г., към които господин Ерменков препрати, тогава Министерството изпълняваше една Програма – 2012, 2013, 2014 и 2015 г., финансирана с европейски средства за развитие на българските домове. Финансирана е по Програма „Регионално развитие“, внесена от 2013 г. Там допустими бяха и панелни, и тухлени, масивни сгради, но без ограничение да бъдат 36 и повече апартаменти, както стартира настоящата Програма.
Средно мога да кажа, че по Програма „Регионално развитие“ сградите бяха със 17 апартамента или 18 и РЗП малко над 1500 кв м. Понастоящем със сключените 2022 договора средното РЗП на сграда е почти 6500 кв м. Това са големите сгради. Броят на обитаваните апартаменти в тях са 74 средно. Имаме сгради с по 200 апартамента.
Броят на сградите –естествено, отначало хванахме най-големите – е малко субективно понятие. Мога да кажа, че почти 11 милиона кв м РЗП, което е малко по-обективно като измерим индикатор, или почти 150 хиляди български домакинства – собственици на апартаменти, са обхванати понастоящем от Програмата.
Факт е, че за да стигнем 100% – това, което задавате като въпрос, прогнозните разчети биха дали необходимост от ресурс в пъти по-голям. Разчетите, които сме направили, са доста субективни, тъй като част от апартаментите...
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Десетки пъти са.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Не са десетки пъти, по-скоро между седем и девет пъти; осем пъти по-голям ресурс. Тук трябва да кажем голямо „но“. В началото на Програмата и в първите две години може би половината от големите панелни блокове са кандидатствали било по одобрение с договорите от ББР или са кандидатствали в ББР и чакат съответно новия период.
Говорейки за бройки, пак повтарям 5695 броя. Апартаментите, които споменах са почти 150 хиляди участващи понастоящем, тоест 340 хиляди български граждани са засегнати в добрия смисъл на думата от Програмата.
По третия въпрос за варирането на цените ще дам обща цена и цена по разбивка, ако желаете. Цените са публични в сайта на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Утвърдени са и са качвани винаги на сайта.
Трябва да спомена и да изразя несъгласие, че само „топлоизолираме“. Европейската програма беше по-скоро насочена към обикновени дейности, свързани с подмяна на дограма и полагане на топлоизолация по стени в обитаваните жилищни сгради. По настоящата Програма си остават много от предимствата на Програмата, но с по-разширен набор от дейности. Те също са публични и са описани в техническите указания, приети с ПМС от февруари 2015 г., с което стартира настоящата Програма, то е ПМС № 18 от 2015 г.
Освен полагане на топлоизолация, освен монтаж, демонтаж на дограма, в немалка част от сградите се извършва и подмяна на отоплителната инсталация. Там където, разбира се, сдружението на собствениците заяви такова желание и се докаже, че икономически е изгодно – подмяна на енергийния източник.
Имаме топлоизолация и изолация на покрив, нещо което в предходната Програма знаете, не беше допустим разход. Имаме ремонти в общите части, в стълбищната клетка. Не само освежаване, подмяна на енергоефективно осветление, имаме изграждане – монтаж и демонтаж на нова защитна инсталации. Тоест, N на брой съпътстващи дейности, които надграждат да го наречем, обикновеното саниране и останалото у Вас впечатление, че се полага само топлоизолация.
Не на последно място трябва да спомена, че един от плюсовете на Програмата – тя беше критикувана от Вас и Ваши колеги – не може да опаковаме панелни сгради, при положение че техният жизнен цикъл е на своя край, и те са конструктивно неустойчиви, опасни за своите обитаващи. Затова именно извършваме това конструктивно обследване, по-скоро допуснахме като възможност, като допустима дейност и разход общините да извършват това конструктивно обследване, което да даде предписание, извършва се, разбира се, изготвяне на технически паспорт , предписание – е ли е необходимо конструктивно укрепване на сградата, също като допустима дейност и разход по настоящата Програма.
Така че в този аспект мисля, че Програмата трудно би могла да претърпи критика.
Господин Мартин Димитров с въпроса за трите милиарда за „Белене“ по разчети. Ами ако сметнем, че тези 555 сгради са основно сгради с над 32 апартамента, първоначално не споменах в анонса от 36 беше намалено на 32 минимално изискуем брой апартаменти, а впоследствие на шест. Ако сметнем апартаменти в допустими сгради за кандидатстване и ако приемем, че това са по-големите сгради, ние имаме финансиране за тези регистрирани сдружения. Тоест да покрием грубо като РЗП, а не като брой сгради – това са големите сгради. Има и панелни сгради с по 12, по 14. Това е масовият случай като брой сгради, но пък разбира се по-малко от гледна точка на спестени количества енергия и таргетиран брой обитаващи в тях. Може би едно 40% от панелния фонд бихме могли да покрием. Затова пак казвам, в момента не е правен пълен анализ. Отговарям на ангро на Вашия въпрос. Но всичките до момента български граждани, които са заявили интерес за участие по Програмата, тези, които ще се възползват от финансовия ресурс, той, знаете, е лимитиран, биха могли да се възползват от това, което Вие споменахте.
Госпожа Ташева, в част от въпросите на господин Ерменков се опитах да Ви отговоря.
Относно информация за адресите.
Вие сте интелигентна жена и следите явно развитието на Програмата, регистърът винаги е бил публичен. Българската банка за развитие поддържа регистър не само на тези сгради, в които понастоящем се извършва строително-монтажни и ремонтни дейности, поддържа регистър и на сградите, които са одобрени за кандидатстване и за финансиране със сключени договори. Поддържа регистър на сградите, които са подали на общинска администрация по адреси, разбира се, на сградите, които са заявили интерес към Програмата и са подали заявление. Тоест не представлява проблем да направим една разпечатка, дори от работните стаи на колегите, от техните парламентарни групи, тъй като регистърът е публичен и никога не е бил крит, или не знам как да се изразя.
Информация по адреси – както Вие искате, стои на сайта на Българска банка за развитие. Разбира се, ако желаете да Ви я предостави Министерството, с удоволствие ще Ви я предоставим.
Относно информацията – защо се разминава в това, което казах, и в това, което четете в доклада. Споменах защо – може да прочета цифрите от доклада на Министерски съвет с данни към 15 ноември 2016 г. Аз споменах – мисля, че е редно да Ви предоставя актуална информация и тя е от 10 януари. И това е общо взето като отговори на въпросите.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Само да добавя към отговора на госпожа Ташева. Ще помоля експерта от Комисията господин Иванов, от Българска банка за развитие да разпечати списък с всички сдружения, етапа, адресите, градовете, кога е подписан договорът, каква е сумата на блока и всичко това да бъде предоставено на госпожа Ташева. (Шум и реплики.)
Да, заповядайте, госпожо Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Тъй като има опасност да се удавим в един океан от адреси и така нататък, аз искам само адресите на сградите, които тук бяха 119 ли, а сега са 204. (Реплики от заместник-министър Николай Нанков.) Които са довършени и тези, които Вие отчитате, че са в строително-монтажни работи. Значи това са 740 и няколко адреса.
Не ме пращайте по сайтовете, господине. Вие сте дошли тук да се отчитате, нали така? Хайде да видим какво ще отчетете Вие. А дали ще си го вземете от сайта на Българската банка за развитие, или ще ходите по общини, това не е актуално, не е интересно.
И още нещо. Похвалихте се, че вече сте, разбира се, след съответните законодателни промени, които Вашето мнозинство гласува, дори и някои от собствениците на жилища да не са съгласни, сдружението в блока или във входа може да вземе решение да санира, ако, доколкото разбрах от Вашето изложение, несъгласните са по-малко или равно на 5% от живеещите. Така ли е, правилно ли съм разбрала?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Да, правилно е.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: И какво правите? Насила ли санирате жилищата им?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Нанков, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Да, благодаря.
Искам да кажа, че информацията е публична, а не да Ви препращам към който и да е сайт. Затова изразих желание и готовност информацията да Ви бъде изпратена от Министерството, която информация ще Ви бъде изпратена. Просто искам да предотвратя едно Ваше опасение, че някой крие някаква подобна информация. Тя е публична и е на сайта на Българска банка за развитие. Предполагам, че това го знаете.
Относно 5-те процента. Може да говорим малко пò в дълбочина, може конкретно да отговоря, както предпочитате. Никой не задължава никого на сила да участва в Програмата. Именно това беше основният принцип на доброволно участие. Именно доброволният принцип сблъска желаещите, които са по-голяма част, повечето от желаещите на дадена етажна собственост, в дадена жилищна сграда, даден блок, да не казвам да страдат, но да не могат да реализират своето намерение по настоящата Програма. И затова дадохме възможност, тъй като обикновено бяха един до двама собственици на подобни апартаменти, ако сметнем по-малко или равно на 5% от 36 от блока – това са две домакинства, които, ако не са съгласни, сградата да може да продължи. Никой не кара насила, никой не може да санира – да кажем какво разбираме под саниране – апартаментите и жилища на тези собственици, които не искат да участват в Програмата. Това споменах: стига сградата да получи енергиен клас С, записано в условията и указанията към Програмата, тези два апартамента, образно казано, биха могли и остават, имаме такива случаи, с неподменена например дограма. Тъй като само дограмата е собственост – това е по Закона за собствеността, Вие предполагам сте добре запозната с него, дограмата е собственост на самите собственици на апартаменти. Външната фасада и стълбищата по Закона за собствеността са общите части. Когато имаме решение на общото събрание, тази обща част – външни стени, знаете с решение по реда на Закона за етажната собственост с 50% плюс от собствениците притежатели на идеални части в дадената сграда, бива съответно саниран, тоест бива полагана топлоизолация.
Разбира се никой по никакъв начин, няма такива случаи понастоящем и не би трябвало да има недобросъвестни общински власти, да нахълтват – ако това са Вашите опасения, в жилищата на несъгласните и некандидатстващи в Програмата собственици на апартаменти в саниращата се по националната Програма сграда.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви за изчерпателните отговори.
Господин Аталай иска думата.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Господин Нанков съм го слушал много пъти и изведнъж допуснах, че е прихванал от госпожа Павлова – като хване думата и ни успива.
Фактите и данните, които ни казвате, в тази монотонност останаха назад. Затова сега ще Ви задам няколко въпрос, но предварително искам да кажа няколко думи във връзка с енергийната ефективност и санирането.
Проблемът, колеги, е проблем, който България трябваше да реши веднага след първите енергийни кризи. Затова от 2008 г. докато дойде ГЕРБ на власт, включително и когато дойдоха на власт, Движението за права и свободи всяка година искаме в рамките на около 50 милиона от министър-председателя да бъдат отделени и да започнем съответните процедури за започване санирането на жилищните сгради в България, което трябваше да е визия за развитие на част от енергийната система на България.
Убеден съм, че господин Таско Ерменков беше един от тези, които през цялото разговаряха с Агенцията по енергийна ефективност и също е наясно с много неща. Затова въпросите, които сега задава, си ги спомняме – обществото ги задава тези въпроси. Примерно: защо санирате само жилищните сгради на софиянци? Какво правят останалите? (Шум и реплики.) Защо санирате само на хора, които живеят в по-големи градове? Защо се дават средства само на една част от хората, а не и на друга част?
Вие нямате отговори и на въпроса, когато Ви обвиняват, че наистина се ориентирате повече, както каза и госпожа Ташева, че е пропаганда с цел печелене на избори и атаката, която върви през цялото време, че санирате само там, където знаете, че ще гласуват за ГЕРБ. (Реплики.) Това са неща, които се говорят. Колкото и да е смешно, сигурно има част истина. Сигурно с някои неща и Вие не сте съгласни.
Общо взето като Програма, като решение е полезно за България и е необходимо. Трябваше да се поеме тази отговорност с воля, с ударите. В края на краищата идва време да се отчитате какво правите и хората да знаят. Смятам, че не можем да зададем всички въпроси, които хората искат да знаят, но основното нещо е да се зададе въпросът: след като се направи оценката за енергийната ефективност, за клас С впоследствие какво правите, за да се контролират, мисля че в рамките на пет години, дали се достигат критериите, изискванията в клас С в тези санирани жилища?
След това: много е важно още когато от трибуната говорихме и обяснявахме на госпожа Павлова, че процесът е труден във връзка с дейностите, които трябваше да се извършат със санирането. Основната насока, с която трябваше да бъде постигната, е увеличаване на топлофикационната система или всъщност извеждане на топлопроводната система извън жилищните помещения на живеещите, за да може те да бъдат в общите части и да може оттам нататък „Топлофикация“ да може да работи наистина като едно нормално търговско предприятие.
Също така, включително всички други изисквания, защото хората остават с впечатлението, че Вие едва ли не само опаковате сградите, слагате изолацията, слагате синя боя или не знам какво. (Шум и реплики.) Процесът в момента не трябва да го опорочаваме. Процесът може да се опорочи с изкривяване на информацията, която Вие давате, или пък с натискане на санираните сгради да гласуват за БСП или за ДПС.
Мисля, че блоковете, които са приключени, би било добре не само народните представители, а да има една Програма, която да даде още информация на цялото население, вместо да слушаме колко от народните представители са идиоти, би било добре да гледаме примерно няколко санирани блокове.
Второто нещо, което трябва да стане, това е доверието на хората, за да може повече блокове да бъдат санирани. Тук ще спра с блоковете и ще Ви кажа, че много пъти сме коментирали с господин Добрев, идеята е оттук нататък да направим така, че да се обърнем към къщите, към малките населени места. Там също трябва да си санират къщите. Какво трябва да се направи? Може би от типа на Национална програма, което е необходимо, тези средства, които в момента ще ги определим, да отделите в рамките на около 200, двеста и няколко милиона и по определена схема, система – дали човекът самостоятелно ще си направи санирането, дали сам ще си намери фирмата, която ще му направи одита за клас С. Впоследствие дали ще бъде през програмата на Фонд „Земеделие“, или през определена национална програма, тези хора също би трябвало да получават полагащите им се 6666 лв., които в момента давате на всяко жилище, което се санира – дали е в София, или е в Перник.
Ако не търсим баланса, ако не направим така, че една част от хората, които в момента, мисля, че има определени политически сили, които вървят и обясняват, че пенсиите са много малки, и затова би трябвало тези пари да отидат в пенсиите. Аз бих казал, че пенсиите са много малки, но в едно жилище, ако живее един пенсионер, живеят и много други, които не са пенсионери – също и на тях би трябвало да им се дадат от тези 6666 лв.
Или моето предложение е: направете така, аз съм „за“. Следващите средства, които трябва да се отделят, добре че падате от власт, Вие няма да ги похарчите, ще ги изхарчат следващите, които идват. Дано да има такива средства, които са готови, отколкото да се прекрати Програмата.
Колкото и заместник-министърът да заплашваше, че ако не гласувате за Програмата, ще спрат саниранията. (Шум и реплики.)
Процесът с енергийната ефективност започна. Трябва да продължи. Смятам, че няма нито един народен представител, който да не е съгласен.
Има неща, които не са ясни на народните представители. Трябва да се разясни всичко това и на обществото, разбира се, защото дали са 6 или 666, или 7000 лв. – всеки лев би трябвало да бъде отчетен точно и ясно.
Ще се обърнем и към Банката за развитие да видим по какъв начин са изхарчени тези средства – за изолация, за извеждане на отоплителната инсталация в общите части, създаване на екологична среда. Сметките, уважаеми колеги, водят към 1000 – 1500 мегаватова мощност и те спокойно могат да бъдат спестени.
Програмата за енергийна ефективност е добра програма, дайте да не я опорочаваме. Не я ползвайте за предизборна цел. Нека да бъде приоритет – общонационален, където всички да дадем своя принос. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря и аз, господин Аталай, за конструктивното изказване.
Господин Стойнов и след това предлагам да преминем към гласуване.
ИВАН СТОЙНОВ: Господин Председател, уважаеми колеги! Представител съм на 26. многомандатен изборен район.
Първо искам да кажа, че ще подкрепя допълнителния милиард, който ни беше предложен. Ще се обоснова защо.
Представител съм на 26 изборен район – това е районът на Златица и Пирдоп. Това са две големи общини, има няколко по-малки. В тези населени места кметовете са изключително от БСП лява България. Изпълнението на тези програми, неслучайно го казвам, е много добро.
Във връзка с това, което каза госпожа Ташева, мога да й предложа да дойде в Златица.
Аз самият не очаквах, че извършеното саниране ще бъде толкова качествено направено с такива материали със срокове в границата на нормата. Даже мисля, че пропуснаха да дадат информация, че даже и гръмозащитната инсталация беше сменена на жилищните блокове – изолация на покрива, плюс покритието, плюс гръмозащитната инсталация, плюс десетсантиметров изолационен материал, плюс покритието, плюс дограмата. Просто жилищата в тези блокове станаха нещо красиво – цветово, като изпълнение, и хората са доволни.
В другото населено място – кметът на Златица не можа да се включи в тази Програма, и ми зададе въпроса да се поинтересувам дали ще бъдат отпуснати нови средства, за да може и Пирдоп да кандидатства.
Хората, на които е извършен ремонт на жилищата, са много доволни и санирането продължава в община Златица. Плътно заставам зад отпускането на тези средства, стига да се изразходват както трябва.
Колкото до контрола, мисля, че има органи, които да се занимават с контрола по изпълнението. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря, господин Стойнев.
Реплика, госпожо Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Много кратка реплика.
Често минавам през Пирдоп и Златица, продължавам да настоявам Министерството да предостави справка със сградите, които са санирани и тези, които са в процес на саниране. Това едно.
Второ, господин Аталай, спомням си едно възхищение, когато в България действаше Министерство на бедствията и авариите. То се ръководеше от Вашата партия.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Ташева, извинявайте, но недейте да...
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Не знам защо, когато изразяваме мнение – това е моето разбиране, трябва да се абстрахираме от това дали сина ми и брат ми имат строителна фирма. Така провокираме хората да си спомнят някои неща.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Добре, благодаря Ви.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Ако ми позволите, смятам, че този – казвам го за протокола – този отчет не е отчет. Той е неаргументиран, немотивиран и не би трябвало да иска правителството още 1 милиард – милиард върху милиарда, който не е отчетен.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Добре, благодаря Ви.
Министерството на регионалното развитие поема ангажимент да изпрати списък с подробна информация, дори ако имаше повече време това Народно събрание, можеше ние като Енергийна комисия всички да отидем и да проверим конкретни произволно избрани адреси. Ако ни стигне времето, въпреки снега, госпожо Ташева, може и Вие да ги посочите и да отидем на посочени от Вас адреси.
Господин Аталай е съвсем прав, че Програмата трябва да се разшири до всички жилищни сгради под шест апартамента. Надявам се това трябва да бъде основен приоритет на следващото Народно събрание и на следващия кабинет. Добра работа е свършена, но тя не е достатъчна. Не могат да остават жилищни сгради необхванати от Програмата, особено в малките населени места.
Моето лично мнение е, че допълнителните сгради, по-малките сгради, могат да бъдат финансирани от Програмата за развитие на селските райони, тъй като знаете, че в момента се финансират проекти за по четири-пет милиона за асфалтиране между две села. Далеч по-голям икономически и социален ефект би имало, ако тези средства в размер на 5 милиона се дадат например за саниране. Това означава 1000 къщи в селата, тоест всички къщи в двете села ще бъдат санирани с парите, които се дават за асфалтиране на пътя между двете села. Това е отклонение.
Предлагам да гласуваме. Който е „за“, моля да гласува.
За – 12, против – 1, въздържали се – 4.
Проектът за решение е приет. Благодаря Ви, колеги.
Точка първа е приета.
Точка втора:
РАЗНИ.
Колеги, има ли предложения, освен за посещението на санирани блокове? Няма други. (Шум и реплики.)
Закривам Комисията. Благодаря на всички.
(Закрито в 15,15 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ЕНЕРГЕТИКА:
Делян Добрев
2. Разни
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по енергетика
П Р О Т О К О Л
№ 32
На 12 януари 2017 г., четвъртък, се проведе заседание на Комисията по енергетиката при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане, обсъждане и гласуване на Проект за решение за подкрепа на продължаване на изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради и на действията на Министерския съвет на Република България за увеличаване на финансовия ресурс на 2 млрд. лв., № 602-03-17, внесен от Министерския съвет на 15 декември 2016 г.
2. Разни
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по енергетиката, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,10 ч. и ръководено от председателя на Комисията по енергетиката – господин Делян Добрев
* * *
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колеги, имаме кворум. Предлагам да започваме. (Шум и реплики.)
Гостите, може ли по-тихичко.
Благодаря Ви, колеги.
Днешният дневен ред е в две точки:
1. Разглеждане, обсъждане и гласуване на Проект за решение за подкрепа на продължаване на изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради и на действията на Министерския съвет на Република България за увеличаване на финансовия ресурс на 2 млрд. лв., № 602-03-17, внесен от Министерския съвет на 15 декември 2016 г.
2. Разни
Подлагам на гласуване дневния ред. Който е „за“, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се няма.
Дневният ред е единодушно приет.
Точка първа:
РАЗГЛЕЖДАНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПОДКРЕПА НА ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА ПРОГРАМА ЗА ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ НА МНОГОФАМИЛНИТЕ ЖИЛИЩНИ СГРАДИ И НА ДЕЙСТВИЯТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА УВЕЛИЧАВАНЕ НА ФИНАНСОВИЯ РЕСУРС НА 2 МЛРД. ЛВ., № 602-03-17, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 15 ДЕКЕМВРИ 2016 Г.
Присъстващ в днешното заседание от Министерството на регионалното развитие и благоустройството е господин Николай Нанков – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството. Направо му давам думата да ни представи Проекта за решение и впоследствие ще дам думата на народните представители. Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители членове на Комисията по енергетиката.
Имам един въпрос – в резюме, по-подробно да представя Програмата, как биха желали колегите народни представители?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ако обичате в резюме. Аз съм сигурен, че народните представители са чели Проекта за решение. Впоследствие вероятно ще имат въпроси, така че по-скоро на въпросите, ако има нещо неизяснено. Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря Ви.
На Вашето внимание е представен Проект на решение за подкрепа продължаване на изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради и на действията на Министерския съвет на Република България за увеличаване на финансовия ресурс. Понастоящем знаете, той е 1 млрд. лв. Увеличаването на финансовия ресурс, така както беше поет ангажимент при стартирането на програмата, е при наличие на сдружение на собствениците, при наличие на достатъчно допустим брой сгради – сега ще дам и статистика, информация, която е актуална към дата 10 януари 2017 г. – съответно да продължи нейното изпълнение и реализация.
Знаете, това е законовата процедура. На 15 декември 2016 г. беше прието решение на Министерския съвет, с което беше одобрен и утвърден доклад на министъра на регионалното развитие и благоустройството госпожа Лиляна Павлова. Докладът е за изпълнението понастоящем на Националната програма за енергийна ефективност.
Като втора точка от Проекта на решението на Министерския съвет, разбира се, следвайки правилата за финансово управление и контрол, за поемането на държавен дълг, програмата се реализира на база на заем, естествено, можем да коментираме и тях, да предложа на Народното събрание да подкрепи програмата, разбира се, като втора част, това което споменах като Проект на решение да бъде даден мандат на Министерския съвет за увеличаване на ресурса по Програмата.
Понастоящем към дата 10 януари 2017 г., за да придобият представа уважаемите народни представители за интереса към програмата, имаме регистрирани почти 6000 сдружения на собствениците. Това са допустими сгради – 5695, за да съм коректен. Те са с изявени необходимите процедури от страна на самите собственици да се сдружат, да се регистрират като сдружение на собствениците по Закона за управление на етажната собственост. Имаме подадени заявления за финансова подкрепа към общините в размер на 4685 от сдруженията на собствениците. Имаме сключени договори между общината и сдружението на собствениците в размер на 4020 броя към момента; 3800 от тях са вече със сключени договори между общини и сдружение на собствениците; 2022 са договорите – тристранните договори, между община, областен управител и ББР. Тоест сградите, по които понастоящем се работи.
Уважаемите народни представители, предполагам знаят, Програмата стартира през 2015 г. Приоритет в нейното начало се даде на големите сгради – да бъдат допустими тези с над 36 и повече апартамента; тези, които са строени по специален способ – така наречените „панелки“, едроплощен кофраж, пълзящия кофраж, пакетоповдигащи плочи – те бяха допустими.
Програмата претърпя в процес на развитие три основни промени, три надграждания, за да бъде облекчаван достъпът на все повече и повече български граждани за кандидатстване. Разбира се, отчитайки трудности в етапа на кандидатстване от сдружение на собствениците, допусна се прерастване от 2016 г. на сгради с по-малко от 36 апартамента, масивни такива, стига да са повече от 6 помещения за настаняване. Допусна се и възможността общината по своя мотивирана преценка да допуска одобрена сграда дори когато не са съгласни всички на 100% от живущите в нея собственици на жилищни помещения, тъй като това беше една от основните спънки. В повечето случаи се намира по един-двама от живущите, които, разбира се, процесът е доброволен, по собствена преценка, но не изявяваха желание да кандидатстват. Така че с една от промените от 2015 г. – 8 май, ПМС № 114 допусна възможността по преценка на общината, ако 5% от живущите в сградата не са съгласни, отново тя да продължи своята реализация, стига с необходимите дейности да постигне енергиен баланс минимално изискуем по настоящата Програма.
Ред други допълнения бяха направени с оглед облекчаване на кандидатстването, с оглед защита на държавния интерес. Знаете, бяха въведени референтни стойности, които на тримесечна база три пъти бяха актуализирани във връзка с пазарните тенденции в посока винаги „надолу“.
Понастоящем, като резултати от изпълнението им към днешна дата, освен цифрите, които изнесох преди няколко минути като брой сдружения, брой подписани договори, имаме реално обновени 203 сгради с ускорено въвеждане в експлоатация, със завършени строително-монтажни ремонтни дейности. Имаме 549 сгради, които понастоящем са в процес на реконструкция, в процес в кавички, искам да кажа саниране, и 368 сгради са с договори за инженеринг –проектирано строителство без започнати реални дейности по СМР, тоест към момента се проектира или се процедира издаването на строително разрешение на база на инвестиционния проект.
Виждаме, че над 1000 сгради са завършени, започнало е строителството или най-малко проектирането.
Трябва да отбележа, че от тези 2022 договора, които споменах, по 1921 от всичките сгради се работи понастоящем. Като казвам „работи“, ние приемаме, че са започнали дейности най-малкото по техническо или енергийно обследване – двете обследвания, с които стартира реалното изпълнение на Националната програма във всяка една от допустимите сгради с подписани тристранни договори.
Мисля, че не е нужно, може би ще стане въпрос в дискусията, да споменавам какви са ползите в социален, в екологичен, в икономически аспект от реализирането на Програмата. Две цифри –все пак сте Комисията по енергетиката: за всички 2022 сгради, одобрени с подписани тристранни договори. Това предвиждат енергийните обследвания, изготвени към тях, очакваните годишни намалявания на емисиите на парникови газове, спестяване на въглероден диоксид на годишна база ще в рамките на 319 килотона. Очакваната икономия на енергия в тези 2022 сгради с постигнати тристранни споразумения на годишна база е, че ще се реализират спестявания от почти 1 млн. 975 хил. 226 мегават/часа, икономии на годишна база.
Ако позволите, бих могъл да спра дотук.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Да. Благодаря Ви, господин Нанков.
Последното, което казахте, е най-важно за нашата Комисия, защото то показва ефекта откъм спестената електроенергия. В крайна сметка за това е Програмата. Това интересува нашата Комисия.
Тези 975 хил. 226 мегават/часа се равняват на около над 140 мегавата инсталирана мощност. Тоест ефектът е 145. Аз ги сметнах 145, но можем да поспорим, да се обединим около 140 мегавата. Знаете, това е повече от един малък блок на ТЕЦ-2, така че спестената електроенергия наистина е значително количество. Очакваните намаления, емисии и парникови газове също е значително. Самата енергия от близо 1 млн. мегават/часа, ако я превърнем в пари, умножена по крайната цена на електроенергията, това са спестявания от около 200 млн. лв. всяка година. Тоест 200 млн. лв. ще спестят на година домакинствата, които са участвали в Програмата и които са се възползвали от възможността да реализират мерки за енергийна ефективност в техните сгради.
Колеги, има ли въпроси? Колегите с червените вратовръзки дадоха заявка. (Смях и реплики.) Те били служебни тези вратовръзки. Дадоха заявка за въпроси.
Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Няколко по-конкретни числа, за да знаем все пак, да си направим по-добра експертна оценка на нещата.
Второто, което ме интересува е тези 540 недовършени сгради кога смятате, че ще бъдат довършени? Финансовият ресурс, който Вие сте предвидили в предишния милиард до момента – изчерпан ли е изцяло? Останали ли са пари или трябват още пари, за да се довърши тази Програма? Кой от трите варианта в момента е същественият?
Да ни обясните, ако можете, ако сте в състояние, как са се движили цените на квадратен метър горе-долу ориентировъчно, експертно, при извършването на топлоизолацията на блоковете, защото думата „саниране“ е малко пресилена в дадения случай. Ние всъщност правим една топлоизолация, не правим саниране на блокове. Ако се интересувате ще Ви обясня каква е разликата. Каква е била цената на квадратен метър през 2015-2016 г., защото знам, че има някакво развитие? И правили ли сте сметка, ако продължаваме с тези темпове, колко време ще ни трябва, за да извършим топлоизолация на всички 70 259 многофамилни сгради? Какъв ще бъде финансовият ресурс, който смятате, че ще бъде необходим след толкова години, колкото Вие сега ще ни кажете, за извършването на тази дейност?
Това са ми въпросите, просто за да мога по-нататък ако имам някакви допълнителни въпроси или колегите, да може да им отговорите на тях.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Нанков?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Да отговарям конкретно, или да зададат колегите още въпроси. Как предпочитате?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ако искате, да, да се посъберат.
Господин Мартин Димитров има въпрос.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Може ли да Ви попитам Вашите разчети с разходваните близо 3 млрд. лв. в момента по „Белене“ колко сгради можеше да бъдат санирани? Колко блока? Една приблизителна оценка. Винаги алтернативната цена във всеки един икономически проект е много важно да бъде калкулирана. Така че дайте една приблизителна оценка, тъй като тези пари можеха да бъдат вложени в енергийна ефективност.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Други колеги?
Госпожо Ташева, заповядайте.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Аз разбрах, че Вие искате още 1 милиард допълнително, нали така?
Първо, трябва да Ви кажа, че докладът Ви е изключително неубедителен. Това е някаква белетристика. Някакви таблички, с някакви цифри. Затова настоявам Вашето Министерство да предостави адресите на всички тези сгради, Колко бяха – 441 по доклада, а Вие казвате, че са 540, в които са започнали строително-монтажни работи, нали така? Тук пише 119 са завършени, Вие казвате, че са 203. Значи 540 плюс 203, някъде около 743 адреса да предоставите, където ние да отидем и да проверим това така ли е. Например на принципа на случайната извадка.
Освен това, ние не разбираме как ги изчислявате тези величини. Как решихте, че непосредственият, забележете, социален ефект от Програмата се изразява в намаляване на разходите за отопление на домакинствата между 45 и 55%?
Веднага си личи, че е писано от някакъв филолог – 45 или 55? Каква методика използвахте? Моля да предоставите на Комисията методиката, по която Вие изчислявате, защото това, което сте написали, просто не е вярно.
Аз живея в саниран блок. И това не е никаква математика, тя не почива според мен на никаква автентична методика, това е пропаганда.
Ще гласувам „против“ приемането на този доклад. Макар че с интерес и аз бих задала въпроса на колегата Мартин Димитров. Сега, ако 1 милиард сте изхарчили досега, за 119 ли бяха довършените сгради, излиза по 8 млн. 450 хил. лв. на блок. Ами ние ще построим нов блок, вместо да ремонтираме стария на тия цени.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Ташева, нека да отговори зам.-министър Ненков, но това е заделеният ресурс. Част от тях са завършени, друга част е заделена и...
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Ами защо искат веднага? Значи те имат още пари. Милиардът не е изхарчен. Защо искат втори милиард?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Други въпроси имате ли, колеги? Няма други въпроси.
Господин Нанков, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря, господин Председател.
На първо място ще започна с финансовия аспект на Програмата, към който предполагах, че ще има въпроси. Една вметка – както е изложена Програмата, Министерството на регионалното развитие и благоустройството отговаря за всички аспекти на Програмата, но не и за финансовия. Все пак ние поддържаме регистър на Българската банка за развитие – ББР, която е участник в процеса като публична разплащателна агенция.
Това е препратка към един от въпросите на госпожа Ташева. Вижда се какви са в момента финансовите потоци. Една цифра към 31 декември 2016 г. – общата стойност на сумите, на разплатените суми, е 391 млн. 354 хил. лв. Разплатени са от Българската банка за развитие към общините по договори с техните контрагенти в изпълнение на отделните видове дейности – проектанти, фирми, които обследват конструктивни и енергийно, строители, авторски надзор, контроли, строителни надзори.
Общата стойност на сключените анекси от Българската банка за развитие – може би трябва да кажа няколко думи относно механизма за изпълнение на всяка една конкретна дейност. Целият процес е доста сложен. От административна гледна точка, не и от гледна точка на информативност, публичност и от гледна точка на транспорт, но административната има по-различен елемент на управление например на европейските средства от оперативните програми.
Мога да спомена, че анексите сключени към 31 декември от Българска банка за развитие по информация от 4 януари са на стойност 926 млн. лв. Това са анексите, които Българска банка за развитие е сключила с общините.
Какво представляват тези анекси? Ще спомена какъв е процесът, тоест какъв е начинът на кандидатстване за всяка една сграда: регистриране на сдружение са собствениците, кандидатстване в общината, общината одобрява заявлението, подава документите в ББР и сключват проект на споразумение между Българска банка за развитие, областна администрация и съответно със сдружението на собствениците. То е без финансова стойност. Финансова стойност имаме тогава, когато имаме извършена дейност по енергийно обследване. При провеждането на обществена поръчка е Анекс 1, а Анекс 2 – когато имаме проведена обществена поръчка за инженеринг, респективно за строително-монтажни и ремонтни дейности. Именно за тези анекси става въпрос. Подписаните анекси, тоест задължението на Българската банка за развитие към всички контрагенти към дата 4 януари е на стойност 926 млн. лв. Става дума колко са завършените. Това е анонс към един от въпросите на госпожа Ташева, тъй като докладът, който е на Вашето внимание, е към дата 15 ноември 2016 г., споменах, че данните, които изнасям пред уважаемите народни представители, е към дата 10 януари, тоест по-актуални. Програмата е динамична, в процес на развитие.
Обновените сгради са 203 – с приключили дейности и въведени в експлоатация; 249 са процес на СМР или с привършено СМР. Две трети от тях – господин Ерменков друго ще каже, тъй като и нашата информация е динамична и се променя всеки ден, всяка седмица, с приключени дейности, но предстои издаването и въвеждане в експлоатация с приемателна комисия, тоест с приключили дейности. Споменах, че 368 сгради са с избрани изпълнители за инженеринг или за СМР, които поради климатичните условия в момента просто не са стартирали.
Не трябва да забравяме, затова в началото в анонса споменах, че от всичките 2022 договора по 1921 от сградите се работи. Тоест има извършвани дейности и разходи. Това са сградите, които по някакъв начин са засегнати от строително-монтажни и ремонтни дейности. Остават грубо още 800 сгради, които не са на този етап или са на етап избор на изпълнител за инженеринг и за строително-монтажни дейности, но в тях вече има извършено техническо и енергийно обследване, което е разплатено понастоящем. Това са финансовите аспекти, които споменах като цифри, които са ни предоставили колегите от Българска банка за развитие.
Приблизително 400 милиона имаме разплатени към контрагенти и сключени анекси, тоест преките финансови задължения на Българска банка за развитие са малко над 900 милиона.
На следващия въпрос. Статистиката на господин Ерменков е приблизително точна за броя на панелните сгради. Знаете, Програмата дава възможност да кандидатстват част от кандидатствалите в този обем от 5695 регистрирани сдружения са не само панелни сгради. От 2016 г. са допустими и масивни такива – тухлени, с повече от шест апартамента. Разбира се, зависи много от сдружението на собствениците, тоест разширяваме обхвата на Програмата. Би трябвало да се разшири и за еднофамилните сгради.
Да приемем „сградата“ за едно доста субективно понятие. Ще кажа защо е доста субективно понятие. Сравнявайки с цените от 2013 г., към които господин Ерменков препрати, тогава Министерството изпълняваше една Програма – 2012, 2013, 2014 и 2015 г., финансирана с европейски средства за развитие на българските домове. Финансирана е по Програма „Регионално развитие“, внесена от 2013 г. Там допустими бяха и панелни, и тухлени, масивни сгради, но без ограничение да бъдат 36 и повече апартаменти, както стартира настоящата Програма.
Средно мога да кажа, че по Програма „Регионално развитие“ сградите бяха със 17 апартамента или 18 и РЗП малко над 1500 кв м. Понастоящем със сключените 2022 договора средното РЗП на сграда е почти 6500 кв м. Това са големите сгради. Броят на обитаваните апартаменти в тях са 74 средно. Имаме сгради с по 200 апартамента.
Броят на сградите –естествено, отначало хванахме най-големите – е малко субективно понятие. Мога да кажа, че почти 11 милиона кв м РЗП, което е малко по-обективно като измерим индикатор, или почти 150 хиляди български домакинства – собственици на апартаменти, са обхванати понастоящем от Програмата.
Факт е, че за да стигнем 100% – това, което задавате като въпрос, прогнозните разчети биха дали необходимост от ресурс в пъти по-голям. Разчетите, които сме направили, са доста субективни, тъй като част от апартаментите...
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Десетки пъти са.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Не са десетки пъти, по-скоро между седем и девет пъти; осем пъти по-голям ресурс. Тук трябва да кажем голямо „но“. В началото на Програмата и в първите две години може би половината от големите панелни блокове са кандидатствали било по одобрение с договорите от ББР или са кандидатствали в ББР и чакат съответно новия период.
Говорейки за бройки, пак повтарям 5695 броя. Апартаментите, които споменах са почти 150 хиляди участващи понастоящем, тоест 340 хиляди български граждани са засегнати в добрия смисъл на думата от Програмата.
По третия въпрос за варирането на цените ще дам обща цена и цена по разбивка, ако желаете. Цените са публични в сайта на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Утвърдени са и са качвани винаги на сайта.
Трябва да спомена и да изразя несъгласие, че само „топлоизолираме“. Европейската програма беше по-скоро насочена към обикновени дейности, свързани с подмяна на дограма и полагане на топлоизолация по стени в обитаваните жилищни сгради. По настоящата Програма си остават много от предимствата на Програмата, но с по-разширен набор от дейности. Те също са публични и са описани в техническите указания, приети с ПМС от февруари 2015 г., с което стартира настоящата Програма, то е ПМС № 18 от 2015 г.
Освен полагане на топлоизолация, освен монтаж, демонтаж на дограма, в немалка част от сградите се извършва и подмяна на отоплителната инсталация. Там където, разбира се, сдружението на собствениците заяви такова желание и се докаже, че икономически е изгодно – подмяна на енергийния източник.
Имаме топлоизолация и изолация на покрив, нещо което в предходната Програма знаете, не беше допустим разход. Имаме ремонти в общите части, в стълбищната клетка. Не само освежаване, подмяна на енергоефективно осветление, имаме изграждане – монтаж и демонтаж на нова защитна инсталации. Тоест, N на брой съпътстващи дейности, които надграждат да го наречем, обикновеното саниране и останалото у Вас впечатление, че се полага само топлоизолация.
Не на последно място трябва да спомена, че един от плюсовете на Програмата – тя беше критикувана от Вас и Ваши колеги – не може да опаковаме панелни сгради, при положение че техният жизнен цикъл е на своя край, и те са конструктивно неустойчиви, опасни за своите обитаващи. Затова именно извършваме това конструктивно обследване, по-скоро допуснахме като възможност, като допустима дейност и разход общините да извършват това конструктивно обследване, което да даде предписание, извършва се, разбира се, изготвяне на технически паспорт , предписание – е ли е необходимо конструктивно укрепване на сградата, също като допустима дейност и разход по настоящата Програма.
Така че в този аспект мисля, че Програмата трудно би могла да претърпи критика.
Господин Мартин Димитров с въпроса за трите милиарда за „Белене“ по разчети. Ами ако сметнем, че тези 555 сгради са основно сгради с над 32 апартамента, първоначално не споменах в анонса от 36 беше намалено на 32 минимално изискуем брой апартаменти, а впоследствие на шест. Ако сметнем апартаменти в допустими сгради за кандидатстване и ако приемем, че това са по-големите сгради, ние имаме финансиране за тези регистрирани сдружения. Тоест да покрием грубо като РЗП, а не като брой сгради – това са големите сгради. Има и панелни сгради с по 12, по 14. Това е масовият случай като брой сгради, но пък разбира се по-малко от гледна точка на спестени количества енергия и таргетиран брой обитаващи в тях. Може би едно 40% от панелния фонд бихме могли да покрием. Затова пак казвам, в момента не е правен пълен анализ. Отговарям на ангро на Вашия въпрос. Но всичките до момента български граждани, които са заявили интерес за участие по Програмата, тези, които ще се възползват от финансовия ресурс, той, знаете, е лимитиран, биха могли да се възползват от това, което Вие споменахте.
Госпожа Ташева, в част от въпросите на господин Ерменков се опитах да Ви отговоря.
Относно информация за адресите.
Вие сте интелигентна жена и следите явно развитието на Програмата, регистърът винаги е бил публичен. Българската банка за развитие поддържа регистър не само на тези сгради, в които понастоящем се извършва строително-монтажни и ремонтни дейности, поддържа регистър и на сградите, които са одобрени за кандидатстване и за финансиране със сключени договори. Поддържа регистър на сградите, които са подали на общинска администрация по адреси, разбира се, на сградите, които са заявили интерес към Програмата и са подали заявление. Тоест не представлява проблем да направим една разпечатка, дори от работните стаи на колегите, от техните парламентарни групи, тъй като регистърът е публичен и никога не е бил крит, или не знам как да се изразя.
Информация по адреси – както Вие искате, стои на сайта на Българска банка за развитие. Разбира се, ако желаете да Ви я предостави Министерството, с удоволствие ще Ви я предоставим.
Относно информацията – защо се разминава в това, което казах, и в това, което четете в доклада. Споменах защо – може да прочета цифрите от доклада на Министерски съвет с данни към 15 ноември 2016 г. Аз споменах – мисля, че е редно да Ви предоставя актуална информация и тя е от 10 януари. И това е общо взето като отговори на въпросите.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Само да добавя към отговора на госпожа Ташева. Ще помоля експерта от Комисията господин Иванов, от Българска банка за развитие да разпечати списък с всички сдружения, етапа, адресите, градовете, кога е подписан договорът, каква е сумата на блока и всичко това да бъде предоставено на госпожа Ташева. (Шум и реплики.)
Да, заповядайте, госпожо Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Тъй като има опасност да се удавим в един океан от адреси и така нататък, аз искам само адресите на сградите, които тук бяха 119 ли, а сега са 204. (Реплики от заместник-министър Николай Нанков.) Които са довършени и тези, които Вие отчитате, че са в строително-монтажни работи. Значи това са 740 и няколко адреса.
Не ме пращайте по сайтовете, господине. Вие сте дошли тук да се отчитате, нали така? Хайде да видим какво ще отчетете Вие. А дали ще си го вземете от сайта на Българската банка за развитие, или ще ходите по общини, това не е актуално, не е интересно.
И още нещо. Похвалихте се, че вече сте, разбира се, след съответните законодателни промени, които Вашето мнозинство гласува, дори и някои от собствениците на жилища да не са съгласни, сдружението в блока или във входа може да вземе решение да санира, ако, доколкото разбрах от Вашето изложение, несъгласните са по-малко или равно на 5% от живеещите. Така ли е, правилно ли съм разбрала?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Да, правилно е.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: И какво правите? Насила ли санирате жилищата им?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Нанков, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Да, благодаря.
Искам да кажа, че информацията е публична, а не да Ви препращам към който и да е сайт. Затова изразих желание и готовност информацията да Ви бъде изпратена от Министерството, която информация ще Ви бъде изпратена. Просто искам да предотвратя едно Ваше опасение, че някой крие някаква подобна информация. Тя е публична и е на сайта на Българска банка за развитие. Предполагам, че това го знаете.
Относно 5-те процента. Може да говорим малко пò в дълбочина, може конкретно да отговоря, както предпочитате. Никой не задължава никого на сила да участва в Програмата. Именно това беше основният принцип на доброволно участие. Именно доброволният принцип сблъска желаещите, които са по-голяма част, повечето от желаещите на дадена етажна собственост, в дадена жилищна сграда, даден блок, да не казвам да страдат, но да не могат да реализират своето намерение по настоящата Програма. И затова дадохме възможност, тъй като обикновено бяха един до двама собственици на подобни апартаменти, ако сметнем по-малко или равно на 5% от 36 от блока – това са две домакинства, които, ако не са съгласни, сградата да може да продължи. Никой не кара насила, никой не може да санира – да кажем какво разбираме под саниране – апартаментите и жилища на тези собственици, които не искат да участват в Програмата. Това споменах: стига сградата да получи енергиен клас С, записано в условията и указанията към Програмата, тези два апартамента, образно казано, биха могли и остават, имаме такива случаи, с неподменена например дограма. Тъй като само дограмата е собственост – това е по Закона за собствеността, Вие предполагам сте добре запозната с него, дограмата е собственост на самите собственици на апартаменти. Външната фасада и стълбищата по Закона за собствеността са общите части. Когато имаме решение на общото събрание, тази обща част – външни стени, знаете с решение по реда на Закона за етажната собственост с 50% плюс от собствениците притежатели на идеални части в дадената сграда, бива съответно саниран, тоест бива полагана топлоизолация.
Разбира се никой по никакъв начин, няма такива случаи понастоящем и не би трябвало да има недобросъвестни общински власти, да нахълтват – ако това са Вашите опасения, в жилищата на несъгласните и некандидатстващи в Програмата собственици на апартаменти в саниращата се по националната Програма сграда.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви за изчерпателните отговори.
Господин Аталай иска думата.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Господин Нанков съм го слушал много пъти и изведнъж допуснах, че е прихванал от госпожа Павлова – като хване думата и ни успива.
Фактите и данните, които ни казвате, в тази монотонност останаха назад. Затова сега ще Ви задам няколко въпрос, но предварително искам да кажа няколко думи във връзка с енергийната ефективност и санирането.
Проблемът, колеги, е проблем, който България трябваше да реши веднага след първите енергийни кризи. Затова от 2008 г. докато дойде ГЕРБ на власт, включително и когато дойдоха на власт, Движението за права и свободи всяка година искаме в рамките на около 50 милиона от министър-председателя да бъдат отделени и да започнем съответните процедури за започване санирането на жилищните сгради в България, което трябваше да е визия за развитие на част от енергийната система на България.
Убеден съм, че господин Таско Ерменков беше един от тези, които през цялото разговаряха с Агенцията по енергийна ефективност и също е наясно с много неща. Затова въпросите, които сега задава, си ги спомняме – обществото ги задава тези въпроси. Примерно: защо санирате само жилищните сгради на софиянци? Какво правят останалите? (Шум и реплики.) Защо санирате само на хора, които живеят в по-големи градове? Защо се дават средства само на една част от хората, а не и на друга част?
Вие нямате отговори и на въпроса, когато Ви обвиняват, че наистина се ориентирате повече, както каза и госпожа Ташева, че е пропаганда с цел печелене на избори и атаката, която върви през цялото време, че санирате само там, където знаете, че ще гласуват за ГЕРБ. (Реплики.) Това са неща, които се говорят. Колкото и да е смешно, сигурно има част истина. Сигурно с някои неща и Вие не сте съгласни.
Общо взето като Програма, като решение е полезно за България и е необходимо. Трябваше да се поеме тази отговорност с воля, с ударите. В края на краищата идва време да се отчитате какво правите и хората да знаят. Смятам, че не можем да зададем всички въпроси, които хората искат да знаят, но основното нещо е да се зададе въпросът: след като се направи оценката за енергийната ефективност, за клас С впоследствие какво правите, за да се контролират, мисля че в рамките на пет години, дали се достигат критериите, изискванията в клас С в тези санирани жилища?
След това: много е важно още когато от трибуната говорихме и обяснявахме на госпожа Павлова, че процесът е труден във връзка с дейностите, които трябваше да се извършат със санирането. Основната насока, с която трябваше да бъде постигната, е увеличаване на топлофикационната система или всъщност извеждане на топлопроводната система извън жилищните помещения на живеещите, за да може те да бъдат в общите части и да може оттам нататък „Топлофикация“ да може да работи наистина като едно нормално търговско предприятие.
Също така, включително всички други изисквания, защото хората остават с впечатлението, че Вие едва ли не само опаковате сградите, слагате изолацията, слагате синя боя или не знам какво. (Шум и реплики.) Процесът в момента не трябва да го опорочаваме. Процесът може да се опорочи с изкривяване на информацията, която Вие давате, или пък с натискане на санираните сгради да гласуват за БСП или за ДПС.
Мисля, че блоковете, които са приключени, би било добре не само народните представители, а да има една Програма, която да даде още информация на цялото население, вместо да слушаме колко от народните представители са идиоти, би било добре да гледаме примерно няколко санирани блокове.
Второто нещо, което трябва да стане, това е доверието на хората, за да може повече блокове да бъдат санирани. Тук ще спра с блоковете и ще Ви кажа, че много пъти сме коментирали с господин Добрев, идеята е оттук нататък да направим така, че да се обърнем към къщите, към малките населени места. Там също трябва да си санират къщите. Какво трябва да се направи? Може би от типа на Национална програма, което е необходимо, тези средства, които в момента ще ги определим, да отделите в рамките на около 200, двеста и няколко милиона и по определена схема, система – дали човекът самостоятелно ще си направи санирането, дали сам ще си намери фирмата, която ще му направи одита за клас С. Впоследствие дали ще бъде през програмата на Фонд „Земеделие“, или през определена национална програма, тези хора също би трябвало да получават полагащите им се 6666 лв., които в момента давате на всяко жилище, което се санира – дали е в София, или е в Перник.
Ако не търсим баланса, ако не направим така, че една част от хората, които в момента, мисля, че има определени политически сили, които вървят и обясняват, че пенсиите са много малки, и затова би трябвало тези пари да отидат в пенсиите. Аз бих казал, че пенсиите са много малки, но в едно жилище, ако живее един пенсионер, живеят и много други, които не са пенсионери – също и на тях би трябвало да им се дадат от тези 6666 лв.
Или моето предложение е: направете така, аз съм „за“. Следващите средства, които трябва да се отделят, добре че падате от власт, Вие няма да ги похарчите, ще ги изхарчат следващите, които идват. Дано да има такива средства, които са готови, отколкото да се прекрати Програмата.
Колкото и заместник-министърът да заплашваше, че ако не гласувате за Програмата, ще спрат саниранията. (Шум и реплики.)
Процесът с енергийната ефективност започна. Трябва да продължи. Смятам, че няма нито един народен представител, който да не е съгласен.
Има неща, които не са ясни на народните представители. Трябва да се разясни всичко това и на обществото, разбира се, защото дали са 6 или 666, или 7000 лв. – всеки лев би трябвало да бъде отчетен точно и ясно.
Ще се обърнем и към Банката за развитие да видим по какъв начин са изхарчени тези средства – за изолация, за извеждане на отоплителната инсталация в общите части, създаване на екологична среда. Сметките, уважаеми колеги, водят към 1000 – 1500 мегаватова мощност и те спокойно могат да бъдат спестени.
Програмата за енергийна ефективност е добра програма, дайте да не я опорочаваме. Не я ползвайте за предизборна цел. Нека да бъде приоритет – общонационален, където всички да дадем своя принос. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря и аз, господин Аталай, за конструктивното изказване.
Господин Стойнов и след това предлагам да преминем към гласуване.
ИВАН СТОЙНОВ: Господин Председател, уважаеми колеги! Представител съм на 26. многомандатен изборен район.
Първо искам да кажа, че ще подкрепя допълнителния милиард, който ни беше предложен. Ще се обоснова защо.
Представител съм на 26 изборен район – това е районът на Златица и Пирдоп. Това са две големи общини, има няколко по-малки. В тези населени места кметовете са изключително от БСП лява България. Изпълнението на тези програми, неслучайно го казвам, е много добро.
Във връзка с това, което каза госпожа Ташева, мога да й предложа да дойде в Златица.
Аз самият не очаквах, че извършеното саниране ще бъде толкова качествено направено с такива материали със срокове в границата на нормата. Даже мисля, че пропуснаха да дадат информация, че даже и гръмозащитната инсталация беше сменена на жилищните блокове – изолация на покрива, плюс покритието, плюс гръмозащитната инсталация, плюс десетсантиметров изолационен материал, плюс покритието, плюс дограмата. Просто жилищата в тези блокове станаха нещо красиво – цветово, като изпълнение, и хората са доволни.
В другото населено място – кметът на Златица не можа да се включи в тази Програма, и ми зададе въпроса да се поинтересувам дали ще бъдат отпуснати нови средства, за да може и Пирдоп да кандидатства.
Хората, на които е извършен ремонт на жилищата, са много доволни и санирането продължава в община Златица. Плътно заставам зад отпускането на тези средства, стига да се изразходват както трябва.
Колкото до контрола, мисля, че има органи, които да се занимават с контрола по изпълнението. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря, господин Стойнев.
Реплика, госпожо Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Много кратка реплика.
Често минавам през Пирдоп и Златица, продължавам да настоявам Министерството да предостави справка със сградите, които са санирани и тези, които са в процес на саниране. Това едно.
Второ, господин Аталай, спомням си едно възхищение, когато в България действаше Министерство на бедствията и авариите. То се ръководеше от Вашата партия.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Ташева, извинявайте, но недейте да...
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Не знам защо, когато изразяваме мнение – това е моето разбиране, трябва да се абстрахираме от това дали сина ми и брат ми имат строителна фирма. Така провокираме хората да си спомнят някои неща.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Добре, благодаря Ви.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Ако ми позволите, смятам, че този – казвам го за протокола – този отчет не е отчет. Той е неаргументиран, немотивиран и не би трябвало да иска правителството още 1 милиард – милиард върху милиарда, който не е отчетен.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Добре, благодаря Ви.
Министерството на регионалното развитие поема ангажимент да изпрати списък с подробна информация, дори ако имаше повече време това Народно събрание, можеше ние като Енергийна комисия всички да отидем и да проверим конкретни произволно избрани адреси. Ако ни стигне времето, въпреки снега, госпожо Ташева, може и Вие да ги посочите и да отидем на посочени от Вас адреси.
Господин Аталай е съвсем прав, че Програмата трябва да се разшири до всички жилищни сгради под шест апартамента. Надявам се това трябва да бъде основен приоритет на следващото Народно събрание и на следващия кабинет. Добра работа е свършена, но тя не е достатъчна. Не могат да остават жилищни сгради необхванати от Програмата, особено в малките населени места.
Моето лично мнение е, че допълнителните сгради, по-малките сгради, могат да бъдат финансирани от Програмата за развитие на селските райони, тъй като знаете, че в момента се финансират проекти за по четири-пет милиона за асфалтиране между две села. Далеч по-голям икономически и социален ефект би имало, ако тези средства в размер на 5 милиона се дадат например за саниране. Това означава 1000 къщи в селата, тоест всички къщи в двете села ще бъдат санирани с парите, които се дават за асфалтиране на пътя между двете села. Това е отклонение.
Предлагам да гласуваме. Който е „за“, моля да гласува.
За – 12, против – 1, въздържали се – 4.
Проектът за решение е приет. Благодаря Ви, колеги.
Точка първа е приета.
Точка втора:
РАЗНИ.
Колеги, има ли предложения, освен за посещението на санирани блокове? Няма други. (Шум и реплики.)
Закривам Комисията. Благодаря на всички.
(Закрито в 15,15 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ЕНЕРГЕТИКА:
Делян Добрев
