ВРЕМЕННА КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ


П Р О Т О К О Л

№ 3

---

На 13 ноeмври 2014 г. /четвъртък/ от 14.30 часа в зала “Изток” на Народното събрание, се проведе заседание на Временната комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 9.40 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Добър ден на всички колеги и гости!
Имаме кворум. Откривам днешното заседание на Временната комисия по бюджет и финанси.
Предлагам заседанието да премине при следния дневен ред:
Д н е в е н р е д:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г., № 402-01-2, внесен от Министерски съвет на 28.10.2014 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г., № 402-01-5, внесен от Министерски съвет на 11.11.2014 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 402-01-6, внесен от Министерски съвет на 11.11.2014 г. и ЗИД на Закона за данък върху добавената стойност, № 454-01-2, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 17.10.2014 г.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 454-01-7, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г. и ЗИД на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 454-01-31, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 29.10.2014 г.
5. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 454-01-29, внесен от Георги Кадиев на 29.10.2014 г.
Имате ли предложения за допълнение или изменение на така предложения от мен дневен ред? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
Против? Няма Въздържали се? Един въздържал се.
Дневният ред е приет.
На нашето днешно заседание сме поканили министъра на финансите, господин Горанов. Двамата заместник министри – госпожа Карина Караиванова и Кирил Ананиев. Както и други колеги от Министерство на финансите, работещи по темата бюджет.
Тук са и представители на Дирекция “Данъчна политика” във връзка с данъчните закони. Освен това тук сме поканили и министъра на здравеопазването, господин Москов по точка първа.
Имаме представител на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, господин Боян Колев.
Госпожа Лидия Руменова – председател на Сметната палата.
Госпожа д-р Румяна Тодорова – председател на НЗОК
Д-р Динчо Генев – подуправител на НЗОК
Имаме гости представители на Булгартабак, на Българска търговска асоциация на производителите и организаторите на игрална индустрия.
Тук са работодателите и синдикатите.
Ако съм пропуснала някой, моля да бъда извинена, но в хода на дискусиите ще имате възможност да вземете отношение, да се представите.
Предлагам да преминем към първа точка на дневния ред.
Давам думата на министър Москов. Имате думата да ни представите Закона за изменение и допълнение на Закона за бюджета на НЗОК за 2014 г. Заповядайте.
ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря госпожо председател.
Колеги, ще бъда съвсем кратък. Ако трябва после да отговарям на допълнителни въпроси, относно проекта за закона за изменение и допълнение на Закона за бюджета на НЗОК за 2014 г. С проекта за закона за 2014 г. се осигуряват допълнително средства в размер на 100 млн. лева, за здравноосигурителни плащания за 2014 г. по чл.45 от Закона за здравното осигуряване.
Това ще гарантира квазифинансова стабилност на системата до края на годината и сигурност за осигуряване на лечение на пациентите и за работа по изпълнението на медицинската помощ. Средствата ще се разпределят както следва.
За здравно-осигурителни плащания за лекарствени продукти за домашно лечение и диетични храни за специализирани медицински цели 25 млн. лева.
За здравно-осигурителни плащания за медицински изделия прилагани в болничната медицинска помощ – 10 млн. лева.
За лекарствена терапия при злокачествени образования – 15 млн. лева.
За здравно-осигурителни плащания за болнична медицинска помощ – 50 млн. лева.
В края на това резюме да кажа, че за компенсиране на преразхода и за финансовата стабилност в системата за следващата година ще бъдат предприети поредица от мерки, по които вече екипа на Министерството работи. Те ще бъдат представени. Част от тях ще могат да дадат ефект още в бюджета за следващата година. Това е обща задача.
Благодаря госпожо председател.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви господин Москов.
Колеги имате думата за изказвания. Госпожа Румяна Тодорова желаете ли думата? Заповядайте.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, аз бих искала само да припомня, че в предишния Парламент Касата поиска актуализация от 328 млн., с което да компенсира дефицита. В резултат на което бяха гласувани само 225 млн. Така че тези 100 млн., които сега остават, ще бъдат абсолютно достатъчни за компенсиране на дефицита. Тоест, сметката която Касата беше направила към април месец 2014 г. се оказа абсолютно вярна. Тези пари ще бъдат абсолютно достатъчни, за да се покрият всички разходи в цялата система по здравеопазване. Като се покрият всички над лимитни дейности. Тоест Касата ще завърши без дефицит за следващата година.
Другото което искам да припомня, че от тези пари около 67 млн. са дефицит, покриване на дефицит от 2013 г.
Това е най-общо казано цифрите, които от юни месец, така както е записано в Закона за бюджета на Касата се коментират. До този момент Касата е успяла да задържи този дефицит, който се е оформил още от началото на годината.
Както каза и самия министър Москов, ние също предприемаме редица мерки това да се случи, както по отношение на контрола, така и по отношение на някои нормативни промени, които се случиха през годината, макар и доста малко.
Надяваме се наистина в следващата година мерките, за които пише Касата от октомври 2013 г. наистина да се случат. И да се овладее това непрекъснато нарастване на броя на хоспитализациите, на възникване на новите лечебни заведения и огромното разрастване на дейността на вече съществуващите лечебни заведения за болнична помощ, както и апелираме за ясна политика по отношение на лекарствата.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, имате думата за изказвания.
Може ли аз да задам един въпрос към госпожа Тодорова, ако ми позволите. Разбираме, че с тези 100 млн., които евентуално днес и евентуално пленарна зала, ако приеме, Касата ще може да приключи 2014 г. без задължения и без прехвърляне на неразплатени задължения за следващата година. Правилно ли съм разбрала?
РУМЯНА ТОДОРОВА: Да.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тоест 2015 г. ще започнете на чисто.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Да.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вторият ми въпрос е какви мерки предвиждате. И тези които сте предвиждали от м.октомври 2013 г. за ограничаване на бъдещи дефицити в Касата и кое е попречило тези мерки да се реализират? Защото за нас е важно, днес давайки тези пари, разбира се за сметка на допълнителен дефицит, бих казала за сметка на свръхдефциит за 2014 г., за нас е важно 2015 г. вие отново да не дойдете и да обосновете, че тези средства, които ще бъдат предвидени за Касата са ви малко и са нужни още пари.
Така че моят въпрос е, какви мерки предвиждате за 2015 г., така че да не се пораждат повече дефицити при положение, че ще тръгнете на чисто от 1 януари. И къде е пречката мерките, за които говорите досега, да не могат да се реализират, за да може да отстраним тази пречка занапред.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Благодаря ви госпожо председател. Аз смятам, че Касата сама в борбата с установяване на определени мерки няма да се справи. Тъй като ако продължаваме да търсим решение на проблема накрая на веригата, тогава когато се стигне до плащането само, ефект няма да има. Трябва да има мерки на входа на системата. Ние нямаме решен въпроса и въпроса, който Касата задава, всъщност е докога ще се разраства броя на лечебните заведения в България. Ще има ли здравна карта, която да очертае необходимостите от лечебни заведения и то най-вече в частта болнична помощ, където е най-големия преразход.
Абсолютно синхронизиране на законите, най-вече на Закона за здравното осигуряване и Закона за публичните финанси. Нещо което е изключително важно за нас, тъй като всички дела на Касата падат в съда, тъй като съда се опира повече на Закона за здравното осигуряване, а не на Закона за публичните финанси. Какво имам предвид?
Според Закона за здравното осигуряване Касата заплаща всичката извършена дейност и няма право да спре или да не заплати дейност, която реално е извършена. Гарантирам, че дейността е проверена и тя наистина е реално извършена.
В същото време Закона за публичните финанси казва, че Касата не може да поеме задължения над тези гласувани в Закона за бюджета на Касата. Няма начин как Касата да спре плащания, които вече са извършени от болницата.
Това което и с министър Москов вече сме обсъдили, а и с предишните министри, трябва да се направи преглед на наредбите, които се отнасят до пакетите, които Касата заплаща. Мисля, че след 15 години работа на Касата е крайно време тези пакети да бъдат преразгледани. Вече медицината, макар и в България е на съвсем друго технологично ниво. И голяма част от дейностите могат да бъдат прехвърлени от болниците в извън болничната помощ, където дейността е значително по-евтина.
За съжаление това не можа да се случи до момента, тъй като трябваше да се преговоря с различни институции за кратко време. Същите тези неща се отнасят и за Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Там Касата е абсолютно безсилна. Както цените на лекарствата, както и реинбурсния процент се определят от институции извън Касата. И ако говорим за Касата като един платец само, без да има думата нито като контролиращ орган, нито като участник в определяне поне на реинбурсния процент, това е класически пример. Това са две институции.
Позитивният списък и Съвета за реинбурсиране се определят на място извън Касата. Това което Касата успя с хиляди усилия да направи тази година е поне лекарствените продукти да влизат веднъж в годината, тогава когато се определя Закона за бюджета за следващата година. За съжаление трябва да кажа, че 40-та наредба падна в съда. Тоест, Министерството обжалва, разбира се решението на първа инстанция. Надяваме се да има успех по-нататък. Но ако това не се случи, това означава, че в 2015 г. непрекъснато ще нахлуват лекарства целогодишно, без Касата да може да направи какъвто и да е разчет, колко това ще струва.
В момента ние сме направили една много бърза рекапитулация, какво ни очаква в 2015 г. На базата на законодателството към този момент има значителна промяна на медицинските стандарти, което ще струва на Касата промяна, в смисъл понижаване на нивата и на критериите, което на Касата ще струва от порядъка на 80 млн. за следващата година.
Нахлуването на нови лекарства, говоря това са най-общи цифри, не сме изпадали в подробности. Лекарствата, които ще навлязат от 1 януари, най-вече в областта на онкологията ще струват от порядъка на 50 млн. отгоре, върху този бюджет, за тази година. Промените които се очакват в 40-та наредба ще струват от порядъка на 12 млн. лева. Ако в спешен порядък не се вземе решение, особено по отношение на стандартите, които пряко касаят финансовото състояние на Касата, аз смятам, че 2015 г. ще бъде още по-тежка.
Затова когато казвам, че проблемите не могат да бъдат решение само от Касата, всички трябва да участваме в този процес, още от първото ниво на веригата, от откриването на лечебните заведения, от разширяването на дейността. Има един текст в Закона за здравето, който казва, че ново лечебно заведение се разкрива там, където има необходимост. Каква необходимост има в София да има 80 лечебни заведения. И в същото време в редица вече областни градове, чийто брой се увеличава, остава само по една болница. Това са проблеми, които Касата и Министерството трябва да решат заедно, а не в битка по между си. И аз апелирам към министър Москов да работи в много тясно сътрудничество с Касата, защото цялата информация е в Касата. За да вземе той правилните решения трябва да се базира на информацията, на огромната информация, която има в Касата. Тя говори много.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви госпожо Тодорова. Бяхте изчерпателна. Аз от това, което казахте разбрах, че всъщност през последната година вие не сте работили в екип с Министерство на здравеопазването, респективно със Здравната комисия в Парламента, тогава когато касае законодателни решения. Резултатът е налице. Но като председател на Временната комисия и всички останали колеги членове на тази Комисия, ние поемаме сериозна отговорност сега. Ние ще гласуваме свръх дефицит за 2014 година на България и трябва да сме убедени, че това ще е еднократно и повече няма да се повтори. Което означава, че тук с господин Москов вие не само трябва да декларирате, а може би много скоро след месец, месец и половина трябва да дойдете и да ни представите вашите синхронизирани действия и предложения за промяна в нормативна уредба или други мерки.
В противен случай, ние отново като законотворци ще бъдем поставени в позицията да метем, след като е направен големия боклук. Аз имам амбицията това за 2015 г. да не се случва.
Заповядайте господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря.
Ние ще гласуваме въздържали се, не защото сме против осигуряването на средства на здравеопазването, а както беше казано известно на българското общество, здравеопазването се оказва една от най-неефективните системи. Ако погледнем числата от преди пет, шест години ще видим, че почти са удвоени разходите. Качеството дали е влошено или е същото, аз не мога да кажа, но не е по-добро при всички случаи.
Освен това правилно беше казано тук от колежката, ние се намираме в състояние, сега ще полагаме усилие да задържим дефицита в рамките на три процента с различни бюджетни техники. Това би било един лош сигнал.
Първо, по наши разчети още лятото можеше да се балансира Касата при промяна на плащанията й до края на годината, без тези 200 млн., които бяха гласувани. Но трябва да кажа донякъде и по политически причини и поради разбиране за здравеопазването гласувахме лятото тези допълнителни 200 млн. Но и самата председателка на Касата съвсем ясно каза, че ние в момента сме принудени да плащаме сметка за неща, които не сме поръчвали. Поради което ние смятаме, че ще бъде доста невъзпитателен сигнал, всеки път Здравната каса харчи колкото иска, а в края на годината слага сметката пред Парламента и той прави актуализации, толкова колкото им трябват, за да се разплатят.
Освен това защо точно Здравната каса ще завърши с разплащане на всичко в края на годината? Във всяка страна има плащания от ноември, декември, които стават януари и февруари. По каква причина точно Здравната каса е трябвало да се разплати до 31 декември. Това е нормален процес на разплащане.
Аз смятам, че трябва да преосмислим още веднъж и да бъде така добра не Здравната каса, а цялата здравна система да намери резерви, така както цялото българско общество сега търсим резерви да влезем под трите процента на бюджетен дефицит в брутния вътрешен продукт. И затова ние ще гласуваме въздържал се.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря господин Гечев. Позволете ми да ви направя една реплика. По принцип аз съм съгласна с вас, затова че не може постоянно да подписваме празния чек на здравеопазването. Но за мен е странно вашето изказване за това, че сега месец ноември и до средата на декември ние трябва да намерим резерви, за да не изпадне Касата в дефицит, след като цяла година такива резерви не са намерени. Доколкото си спомням управлението и на Министерството и на Касата до средата на годината беше в ръцете на вашата партия. Така че чека, който ще разпишем днес не е само на Касата, а той е и на управляващите.
Колкото до разплащанията, които трябва да останат за следващата година, аз моля госпожа Тодорова да ни обясни, има ли по закон разплащания, които трябва да се извършат следващата година, а ние сега ще ги извършим тази година?
РУМЯНА ТОДОРОВА: Няма такива плащания. Това за което говорим е дейността за тази година. По Закона за бюджета на Касата и според Закона за здравното осигуряване, ние заплащаме в текущия месец дейността за предходния месец. Така че декември месец ще бъде изплатен в януари, така както си върви от 15 години. За цифрите за които говорим е дейността за тази година и пак казвам, с това се покрива и надлимитната дейност. Изчистваме всички плащания в 2014 г., включително и към аптеки.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Може би господин Гечев не е разбрал, защото не вярвам той да апелира да задържим плащания, по които имаме падеж и да ги прехвърлим в следващ бюджет. Сигурна съм, че той не го иска това, в никакъв случай.
Господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Некоректно е да се твърди, тъй като чух господин Гечев да твърди, че накрая на годината са се появили някакви разходи и сега подписваме чека. Госпожа Тодорова беше съвсем ясна, че този недостиг на средства е ясен още от април месец. Това го твърдяхме и април и май и юни, когато искахме предишната актуализация. Така че това нещо се знаеше отдавна. И беше ясно, че ще стане. Но поради разни политически сметки при предишната актуализация на бюджета, не бе допуснато актуализиране в необходимия размер на средствата. Така че това което днес ще гласуваме е нещо, което се знаеше още от м.април. Но заради политически сметки не беше гласувано при предишната актуализация на бюджета.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Бойчев искахте думата.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Аз ще си позволя да задам един въпрос и към министър Москов, с ясното разбиране, че той е третия министър в рамките на една година и е съвсем в началото на мандата си. Но ние сме в една тежка ситуация и трябва да направим всичко възможно 2015 г. да не изглежда по този начин.
Само една корекция към господин Добрев. През 2013 г. когато поехме ангажимента за управление в страната, ситуацията в Здравната каса и в системата на здравеопазване не беше никак добра. Госпожа Тодорова може да каже, как трябваше да се намерят последните месеци средства, така че да бъдат разплатени всички извършени дейности.
Опитът в рамките на една година да се прехвърли отговорността за недъзите в системата на здравеопазването върху управлението на господин Орешарски, считам за доста некоректен.
Искам да припомня, че ние се въздържахме и може би в последния момент подкрепихме актуализацията с 225 млн., именно за това, защото считахме, че каквито и да е допълнителни средства за здравеопазването да бъдат обвързани с реформа в сектора и с нормативни промени. И припомням, че бяхме внесли Закона за здравето. Но разбира се, тази една година работа на Парламента вие добре знаете, до каква степен беше ефективна и колко пленарни заседания имаше. Така че отговорността в дадени случай за провеждането на законодателни реформи в системата на здравеопазването, според мен най-малкото трябва да бъде споделена като обща, че не е станала в последната една година.
Господин Москов бих искал да чуя и от вас, ако имате в момента стратегия за изход от това положение. Тъй като наистина проф. Гечев каза, ако направим съпоставка ще видим, че всяка година, ние увеличаваме средствата за здравеопазване. Между другото включително 2013 към 2014 г., искам да припомня, че средствата в бюджета бяха увеличени струва ми се поне с над 128 млн., без да броя тази актуализация с 225 млн. И ние сме влезнали в един абсолютно порочен кръг. И ако си направите една съпоставка ще видите какъв е темпа на нарастване на средствата за лекарства. Ще видите как нараства броя на хоспитализации.
Ние влизаме в един абсолютно омагьосан кръг, в който изключително категорично трябва да сложим според мен точка. Не може средствата за здравеопазване да растат с такива темпове, а в крайна сметка качеството на услугата, която се предоставя на българските граждани да няма осезаем ефект. Ръстът на средства за здравеопазване изпреварва много ръста на развитие на българската икономика. А това ми се струва, че няма как да бъде тенденция, която трябва да насърчаваме. И имаме според мен не повече от месец, месец и половина чисто нормативно да спрем тези неща. Искам да чуя от министър Москов ще бъде ли готов съвместно със Здравната каса да ги предложат тези промени, тъй като аз съм убеден, че ситуацията ще се повтори 2015 г. И тъй като става въпрос за пари за здраве, всеки един от нас с едни ли с други аргументи знаете, че винаги намираме основание и стигаме до подкрепа. Но така не правим услуга нито на българските граждани, нито на системата на здравеопазване, която струва ми се е пример за може би за системата най-неефективно изразходваща публичен ресурс.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Като слушах господин Бойчев, уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, бях силно провокиран да взема отношение. Той каза следното нещо, че няма законодателни мерки през тази година и отговорността трябва да бъде споделена. Имаше правителство на БСП по-голямата част от годината. В останалата част имаше служебен кабинет, който няма право на законодателна инициатива господин Бойчев. А той накрая дори завърши с изречението, че сега всичко това, което не е направено през 2014 г. трябва за последния месец законодателно да бъде прието от новото правителство. Това е класически начин за прехвърляне на отговорността и за бягство от отговорност. Освен това вашата позиция въздържали се на колегите от БСП, какво означава. Вие забъркахте кашата. Доведохте до този дефицит, а сега тези които са дошли те да платят сметката, а вие дори няма да подкрепите. И ще кажете, защо ги давате тези пари, които вие сте формирали като дефицит. Това е доста непочтена позиция, както и да го гледаме.
Така че аз ви призовавам да бъдем малко по-честни и да търсим заедно решения за един много сериозен проблем, който имаме в България, който 2015 г. наистина не трябва да се повтаря. Трябва да вземем всички мерки той да не се повтаря. И това трябва да бъдат наши общи усилия. За да се получат нещата, би трябвало разговора да бъде малко по-честен поне.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте реплика.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Тъй като може би господин Димитров не е имал възможност да следи по-отблизо работата на 42-то народно събрание. Такъв тип законодателни промени бяха внесени от нас господин Мартин Димитров. И ние тогава много ясно настоявахме в рамките на малкото оставащо време на работа на 42-то народно събрание, именно да направим обединение около такъв тип законодателни инициативи и Закона за здравето и тези здравни промени да бъдат част от тях. Не постигайки съгласие около този въпрос, затова казвам че отговорността трябва да бъде най-малкото споделена. Предходното Народно събрание работеше няколко месеца миналата година. Така че не казвам дали са били хубави, не казвам дали са били най-удачните, но ние тези закони сме ги внесли в Народното събрание.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да ги бяхте приели.
Друг колега за изказване. От гостите ако иска някой.
ВЛАДИСЛАВ ТОШЕВ: Госпожо председател, аз ще се върна пак на господин Бойчев. Една фраза се промъкна в неговото изказване, че ръста на икономиката не отговаря на парите за здравето. Това е такава глупост. Не трябва да обвързваме нито ръст на икономика с пари за здраве, нито каквото и да било. Много добре си спомням вашите изказвания, когато правихме последните комисии за актуализацията на Здравната каса и виждам как сега йезуитски се скривате пак в ъгъла, ние ще гласуваме въздържали се. Това значи против. Или сте за. Още тогава шефа на Здравната каса, който вие назначихте, министъра на финансите от вашето правителство поиска тази актуализация и вие не го подкрепихте, защото така вече ви беше изгодно ви обоснова, че тези пари са нужни. И ситуацията в България не се е променила за шест месеца или за четири месеца. Нищо не се е променило. На вас не ви отърва. Така сте свикнали да си говорите и да се опитвате да извлечете дивиденти от нещо, което не е така.
Така че по-добре малко замълчете. Дайте шанс на разумните идеи или говорете разумно. Правете разумни предложения, отколкото да се опитвате винаги да прехвърляте отговорността на някой друг. Защото когато вие сте управлявали не сте направили нищо.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, аз искам да върна дебата малко в професионалното русло, такава каквато е традицията на Бюджетната комисия. Ще имаме възможност от трибуната на Народното събрание да си отправяме политически реплики и дуплики. Наистина господин Жельо Бойчев започна тази тема и тя се разрасна.
Господин Цветан Симеонов иска думата.
ЦВЕТАН СИМЕОНОВ: Благодаря за възможността госпожо Стоянова да кажем и нашето становище. Аз ще се огранича с един, два въпроса. Публична тайна е, че има разминаване между записите за извършените действия, процедури и операции в здравеопазването и това, което действително се случва. Въпрос към всички, които отговарят и към Министерството и към Здравната каса. След като се изразходват такива сериозни средства, какви са контролните механизми за установяване съвпадение между записите и действително извършеното. И втори въпрос, ако има такива механизми, какви са резултатите от тяхното действие. И ако те не работят както трябва, какво се предлага за следващия период. Това е много важно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други колеги, които искат да се изкажат, да зададат въпроси. Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви госпожо председател.
Уважаеми колеги, господа министри, ДПС ще подкрепи тази актуализация на бюджета на Касата, с разбира се уточнението, че това се случва всяка година. Този сценарий го наблюдаваме абсолютно в края на всяка бюджетна година. Или актуализираме бюджета на Касата или прехвърляме тези разходи за следващата година. Обикновено избираме един от двата сценария. Сега виждам, че се спираме на сценария актуализация. Нашето становище е последователно от много години. Тази нереформирана система и монопола на една каса ще продължава да води до това. До непрекъснато наливане на средства, без някакъв сериозен ефект и резултат. Но с оглед на ситуацията, ние ще подкрепим тази актуализация.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря господин Цонев. Други желаещи за изказвания? Заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Госпожо председател, наистина е странно, че хора които са управлявали година и няколко месеца, днес заемат такава позиция. Аз имам два основни въпроса. Най-малко може да се хвърли някаква вина върху министър Москов, който в общи линии тепърва започва. Но както каза господин Цонев се е налагала в годините една практика или на прехвърляне на разходите за следващата година или актуализация на бюджета в настоящата година. От какво обаче идва този преразход е ясно. Липса на контрол по изразходване на средствата. Иначе казано средствата са в един общ варел, ако мога така да кажа. От там нататък започва голямото харчене на пари. Аз имам такъв въпрос, който касае предимно малките общини. Тъй като през последните години се закриха много здравни лечения в малките общини и големи групи от население практически останаха без достъп до здравна услуга.
Колко са госпожо председател на Здравната каса, новооткритите лечебни заведения в големите градове и каква бройка статистически пациенти обслужват те, ако имате такива данни. Защото се наблюдава едно закриване на болници в общините, поради простата причина, че те нямат финансов ресурс да ги издържат. Налагане на една система от изисквания, за да могат те да покрият изискванията за пътеки. И в същото време се откриват едни нови болници, които без проблем започват да ползват средства от Здравноосигурителната каса.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Имате думата.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Благодаря ви за въпроса. Аз мога да кажа колко са новите лечебни заведения. В началото на 2014 година те са шест, тези които сключиха договор с Касата. Доколкото разбирам чакат и нови лечебни заведения. Не мога да кажа колко. Чакат за разрешително, за лицензиране от Министерството. Две лечебни заведения, въпреки че са получили лиценз, Касата не сключи договор, защото при нашите последващи проверки установихме, че те не отговарят на изискванията за болнично лечебно заведение и сега сме в съда. Почти съм убедена, че ще загубим делото.
Не е проблема в новите лечебни заведения. Чудесно е, че има нови лечебни заведения. Въпросът е обаче какви лечебни заведения се разкриват и къде.
В началото на своето експозе аз казах, в София има над 80 болници. В Силистра има една. Равен ли е достъпа, така както е записано в Закона за здравното осигуряване? Равен достъп до медицинско обслужване. Тук Касата е безсилна. Законът казва: Касата сключва договор с всички, които отговарят на изискванията за лечебни заведения.
Говорим за пазарен механизъм в здравеопазването. Може ли да има чист пазарен механизъм в здравеопазването. Да, пазара търси печелившата ниша. Затова ако се огледаме, какви болници има на българския пазар. Болници които изпълняват скъпо струващи дейности, бързо оборотни. Знаете ги кои са.
Имаме ли частни болници по неврология? Няма. В момента мисля, че има една единствена частна болница, която има детско отделение. Това ли ни е демографската политика? Не искам да влизам в темата политика, защото не е работа на Касата.
По отношение на контрола. Целият контрол е иззет от Касата. В Касата контрол няма. Гарантирам го това. И го заявявам с цялото съзнание и с цялата отговорност на думите, които казвам. Не може субективния фактор да решава думата контрол. Крайно време е електронното здравеопазване да влезе. Не може служителите на Касата да проверяват едни хартии два или три месеца назад, когато пациента дори отдавна е забравил, че е бил в болницата. Електронна карта, електронно здравеопазване това което е амбицията и на д-р Москов за следващата година. Не са толкова сложни нещата. Могат да бъдат направени, стига да има воля и те да се стартират.
През 2009 г. беше създадена Агенция медицински одит. И аз си спомням тогава, че може би пак тук в тази зала или в другата, където е заседавала Здравна комисия, с министър Желев тогава влезнахме в много остър спор, какво точно ще направи Агенция медицински одит отнемайки две трети от контрола на Касата. Какво я интересува една Агенция, какво плаща Касата, за да направи качествен контрол. Само финансиращата институция може да обвърже качеството на работата, с това което заплаща.
Така че при така съществуващия контрол, дори и това е отнето на Касата. И затова четем по медиите, че служителите на Касата ходели и преглеждали дали има подписи и запетайки по листовете. То друго не остана. Как да попита нашия лекар, защо вие използвате този скъп медикамент, а не използвате другия по-евтиния, който е със същото действие? За мен това е контрола. И той рефлектира и върху финансовата страна и върху качеството.
Така че проблемите са много. Но пак ви казвам, състоянието, позицията в която Касата се намира в момента, тя не може да осъществява качествен контрол. А това й е една от основните функции, поне по закон. Така пише. Касата плаща и контролира. Защото тя трябва да защитава правата на пациента. Не виждам как ги защитаваме обаче.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, има ли други колеги с въпроси и изказвания? Господин Симеонов заповядайте.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Аз ще изкажа личното си мнение като човек, който не е финансист. Но от това което чух до момента имам въпрос не само към госпожа Тодорова, но и към останалите колеги. До каква степен е възможно част от тези задължения на Касата да бъдат отложени за следващата година, с плахата надежда, че нещо ще успеем да променим в нормативната база, дали законодателно, дали от гледна точка на наредбите на Министерството. Така че да разчитаме, че ще се реализират определени икономии или по-ефективно реализиране на средствата, които са средства на целия български народ. Това са пари на българските граждани.
Така че първият въпрос е такъв. Има ли възможност част от тези 100 млн. да бъдат разсрочени? Не чух точен отговор на това. Казахте, че декември месец сметките се плащат януари. Добре. Има ли някаква друга възможност, някакви други средства да бъдат отложени, така че да не бъде такава цифрата, която трябва сега да бъде гласувана.
Второто което ме интересува, естествено господин Москов е на три дни, той не може да ми отговори. Но госпожа Тодорова мисля, че може да даде насоки, тъй като познава много добре системата и работата на Касата. Какви са нейните виждания по отношение на осъществяването на по-добър контрол. Вие казвате, че две трети от контрола са иззети и за прехвърлени на Агенция за медицински одит. Но без този контрол, аз като практичен човек, не виждам какъв е смисъла всеки път да се наливат пари, а системата да бъде отворена и според вас до голяма степен безконтролна, ако правилно съм ви разбрал. В голяма степен безконтролна.
Ако господин Москов и вие в момента нямате някакви виждания за оздравяване на цялата система, то ние се превръщаме в едни безотговорни хора, които харчат, пръскат или подкрепят, гласуват за харченето на едни народни пари. Аз не искам да съм такъв човек.
Така че в тези две направления, ако може да ми бъде обяснено, какво мислим да правим. Може ли част от тези пари да бъдат отложени евентуално, защото съм сигурен, че може.
И второто, какъв ще бъде този контрол и как ще се реализира, защото виждам, че сте абсолютно на ясно много по-добре от всички нас за тази система на източване на Касата с едно доста нездравословно състезание, нечистоплътно бих казал състезание, съревнование между отделните лечебни заведения. Кой ще източи повече пари? Кой ще напише повече процедури, каквито не е извършил или каквито не е нужно. И съответно основния въпрос за цените на лекарствата. Тук сте абсолютно права.
Какво е вашето виждане? Вие да кажете какво се предлага? В коя посока ще работи Здравното министерство и Касата, за да може при следващото обсъждане на бюджета на Касата, което ще бъде сигурно скоро, все пак да имаме някаква надежда, че нещата ще се пооздравят.
Извинявам се, че леко се измествам от чисто финансовия въпрос, но аз за да взема решение да гласувам, аз трябва да съм убеден, че имам основание за това. И естествено виждате ли господин Москов някакви тенденции и някакви възможности за ускорено разбиване на този монопол и въвеждането на частни здравно-осигурителни каси? Имате ли го като идея господин Москов това?
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Госпожо Тодорова.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Първо по отношение на отлагане на плащанията. Това е нещо много опасно за лечебните заведения. Тази дейност е извършена. Тя е факт. Тя е проверена, че е извършена и трябва да бъде платена.
През 2010 г. по подобен механизъм са спрени плащания на лечебни заведения. Всички са завели дела. Една голяма част от делата се финализираха тази година и Касата заплати огромни средства. Освен че заплатихме цялата дейност, която тогава е спряна. Изплатихме и лихвите за тези четири години. Да не напомням, че това са от парите на здравно-осигурените.
Освен това, особено фирмите на които се дължат незаплатени лекарства от страна на болниците, започнаха да правят запори, не само за лекарства, но и за медицински изделия, което блокира работата на доста големи лечебни заведения и водещи клиники в страната.
На трето място, вече има няколко заплашителни писма към Касата, дори предложения от големи търговци на едро, които казват Касата да спре плащанията, докато болниците не си издължат задълженията към тях. Нещо което Касата разбира се, не може да направи.
Така че нещата са доста сериозни. Ако тези пари не се изчистят тази година и ги прехвърлим в следващата година, те ще влезнат като дефицит в следващия бюджет. И каквито и мерките да се вземат следващата година, а мерките не могат да бъдат мигновени, уверявам ви. Това е здравеопазване. Мерките ще дадат ефект поне след година.
Така че наистина нека 2015 г. да започне на чисто.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Москов, вие искате ли да кажете няколко думи.
ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря госпожо председател. Ще започна отзад напред. Не е въпрос на отношение. Господин Симеонов наистина това, което каза госпожа Тодорова е така. Това са части от въпросите на останалите колеги. Тази гимнастика, за която говореше господин Цонев, в последните три години има едни 300 млн., които се прехвърляха в следващите години. Решението на този кабинет и на това мнозинство, би трябвало да бъде да се изчисти и да се стартира с яснотата, че няма следствия на предишна политика натрупани задължения.
За мен беше изключително важно още в средата на тази година, когато се дискутираше в предишния Парламент идеята за актуализация на един или друг бюджет, това да бъде подусловие. Аз затова в средата на годината съм имал проблеми, с това бюджета да се актуализира от едно по същество не съществуващо вече мнозинство в Парламента, някакво ситуационно по бюджет, около пари. Около раздаване, както казвате господин Симеонов на пари на данъкоплатеца на някъде, без да се носи последващата отговорност, защото това мнозинство вече не съществуваше.
За мен винаги е било изключително важно, това което се случва сега. Едно ясно мнозинство, с ясни цели, с ясна програма да премине и през актуализацията на бюджет за 2014 г. и през проекта за бюджет за 2015 г. и да го защити. Защото това трябва да е израз на обща философия.
Има много истина в това, което казаха всички колеги – амбицията и ангажимента на Министерството и на кабинета. Защото кабинета внася този проект. Бюджетните разходи за здравеопазване за следващата година по никакъв начин да не надхвърлят това, което с евентуалното гласуване на днешната актуализация ще приемем като окончателна сметка за здравеопазването за 2014 г.
Затова Министерството и кабинета още в края на м.ноември ще внесе ясна програма за реформи, ясен календар за законодателни инициативи. И доколкото аз видях практически у всички политически сили желание да се случи това и констатация, че не се е случило досега и аз и колегите ми от Министерски съвет ще търсим активната подкрепа господин Бойчев, за това тези неща да се случат. Защото констатациите след това са пост фактум.
Едва ли е нужно, ако трябва да отговарям на конкретните ви въпроси, как и защо, това е доста специализиран разговор. Едва ли трябва да говоря в тази зала за механизми за финансова стабилност на, да кажем прогнозируемост на лекарствения пазар. Но това ще бъде част от обща концепция. Моля за разбиране. Не искам да изговорим на парче на базата на отделни въпроси. Отново казвам, ангажимента ми е към края на ноември Министерството и респективно кабинета ще представи цялостната си концепция, за това по какъв начин системата е финансово стабилна, финансово прогнозируема. И всички неща, за които отделните народни представители констатираха с тъга, че са така започват да се променят. 2015 година да бъде истинска трансформационна година за начина, по който се случва здравеопазването. Включително и като яснота на народните представители в Бюджетната комисия, защото нито един от вас, както нито един от екипа на Министерството, до голяма степен нито един от екипа на Касата, в момента не може да ви каже каква е ефективността от изразходваните пари.
Благодаря ви. Моля ви по конкретните въпроси към програмата за реформи в тази сфера, моля за двуседмична отсрочка. Ще влезем с пълен пакет и ще отговорим на всичките ви въпроси.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря господин Москов. Мога ли преди да дам думата да обобщя. Тъй като Закона за държавния бюджет, респективно бюджета на Касата и ДОО за 2015 г. ще влезнат в Народното събрание и вероятно в първите дни на декември. Можем ли ясно и категорично тук да кажем, че ние като Бюджетна комисия заедно с този закон ще гледаме и пакета от мерки, включващи законодателни промени или промени на подзаконовите актове с ясен календар, включително промени касаещи оптимизиране на контрола, прехвърлянето му там, където най-ефективно той може да се извършва и целия този пакет ще ни гарантира изпълнението на бюджета, който ще бъде заложен за 2015 година?
ПЕТЪР МОСКОВ: Категорично госпожа Стоянова с ясното съзнание какво казвам в момента.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Господин Александров искаше думата.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря ви госпожо председател.
Аз първо ще кажа, че ние от Партия “Атака” няма да го подкрепи тази актуализация. Не защото не подкрепяме здравеопазването, а защото не подкрепяме това, което се случва в Здравната каса. Действително това, което чухме и от госпожа Тодорова и от министър Москов, все повече засилва нашата аргументация, че нещо трябва да се промени. И трябва да се промени сега.
Към господин Москов в тази връзка имаме един въпрос. Дали той действително ще има желанието, волята да направи такава реформа, че здравеопазването от търговия да се превърне в социална дейност. Защото в момента действително е на търговски начала. Тоест това което казахте за болниците, които чакат са само в София, ако ги сметнем от 80 болници, 28 нови. Това са 35 процента увеличението, ако го приемем за една година е изключителен голям ръст, при положение, че Касата съществува от 15 години.
И действително и колегите от БСП казаха, че ние не може да продължаваме да плащаме цената. Тази цена ни излиза прекалено голяма на фона на това, че ние актуализираме един бюджет на една каса, която няма контрол върху него. Или ние даваме да наливаме с кофичката вода в един пясък, който не може после да проконтролира това, какво се е случило и докъде е стигнало неговото изпълнение.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря господин Александров. Господин Москов, мисля, че вие ясно и категорично казахте, че ще има пакет от законодателни промени, които ние тук ще обсъдим. Господин Александров, като една опозиция, която никога нищо не подкрепя. Така е удобно. Защото тогава не носиш никаква отговорност. Аз разбирам защо ще гласува против. Той просто забрави, че беше във властта със златния пръст преди няколко месеца.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Няма такова нещо.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Така че трябва да сподели отговорността и с нея.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Ако споделяте, че ГЕРБ сте гласували безпринципно последната една година и сте отхвърляли всичко, това е друго нещо.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Благодаря госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господа министри, дами и господа, наистина за нас е много трудно да подкрепим допълнителен ресурс за този сектор, за тази система. Знаейки, че като абсолютна стойност, една по-голяма част, поради обстоятелства, които се изнесоха тук, занижения контрол, една друга политика може би в миналото, ще изтече като вода в пясъка, не точно в пясъка, а в определени сметки, джобове и т.н.
Господин министър, нашата воля в предизборната кампания беше много ясно изразена за борба с мафията. Ние ще ви подкрепим. Но искаме да видим вашата решимост и конкретно да разобличите и да притиснете тази мафия до ъгъла. Защото всички знаем, че тя има пипала и там.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Има ли други колеги или да приключваме дебата? Господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: В момента сме в състояние на изконсумирана храна, обяд и неплатена сметка. Повече от ясно е, че тези пари трябва да се платят. Аз не съм удовлетворен от това, че госпожа Тодорова не ми отговори на въпроса, какви най-общо няколко направления, в които трябва да се работи, за да се постигне оздравяване на Касата. Дали ще бъде по преработката на клиничните пътеки, които са направени в момента като за някакви изключително скъпи, изискани клиники. Така са направени и са претоварени с разходи, според мен излишни. Дали ще бъде по някаква форма на контрол, за който ви запитах и не получих отговор. Дали по някакъв начин с това надписване виждате надписването на процедури и прочее. Не чух отговор. Но независимо от това, ние ще подкрепим бюджета просто, защото сметката трябва да бъде платена. И аз се обръщам към колегите от БСП и от Атака. Ако не подкрепим тези пари какво става господин Гечев? Пляскаме с ръце, че сме съборили правителството или съответно отиваме на избори. Какво става? Аз не съм финансист. Обяснете ми.
Всички се обединяваме и не гласуваме, защото действително не е обосновано това постоянно нарастване на разходите. И не съм съгласен това да продължава. Но как виждате вие, какво ще стане, ако Народното събрание не приеме тази актуализация на Касата? Какво става? Ако искате отговорете, ако искате недейте.
В заключение към господин Москов. Лично аз и нашата група няма да подкрепи декември месец бюджета за 2015 г., ако няма съпътстващия пакет от мерки и не ни убедите, че знаете по какъв начин да поставите под контрол тези разходи и да оздравите здравеопазването.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Сега ще дам думата на госпожа Тодорова да ви отговори съвсем кратко. Бих ви предложила нещо друго господин Симеонов. Ако искате от името на Бюджетна комисия да поискаме от госпожа Тодорова становище подробно. Тя сега няма да има време, а мисля че и доста време отделихме. Затова от гледна точка на Касата, от опита и експертизата, която притежават те, какви са необходимите мерки, които трябва да се вземат, за да се случи това, което тя апелира тук преди малко и което явно не е успяла да договори с бившия министър на здравеопазването.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Съгласен съм.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Съгласна ли сте госпожо Тодорова. Тогава да приключим дебата. Господин Москов, ако искате последна дума и да преминаваме към гласуване.
ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря госпожа Стоянова.
Господин Симеонов, аз отново преповтарям моя ангажимент и ще направя всичко възможно да убедя и вас и всяка една от групите, подкрепящи мнозинството и не само, в нуждата от приемане на такъв един календар.
Давате ли си сметка, че тук водим един разговор, в който всеки един от народните представител изразява своето недоволство или желание за промяна, но някак си фрагментирано, на парче. Когато говорим за промяна и когато говорим за реформа в може би най-политическото място – здравеопазването, защото касае всеки един българин, то трябва да бъде подчинено на ясни цели. И те не могат да бъдат нито дали частниците са добри или лоши. Нито дали 50 млн. повече или по-малко е основния проблем на здравеопазването.
Всяка една стъпка, всяко едно действие трябва да започне от фундамента. А фундамента е кои са целите на това, което вършим. Заради какво го вършим? Заради какво Касата ще бъде една или повече? Заради какво трябва да има определен тип лекарствена политика. Това какво са прости неща. И те са ясните здравни показатели на нацията - смъртност, раждаемост, детска смъртност, продължителност на живота, инвалидизация. Около това и целта да постигнем средно европейските нива на тези показатели може да бъде разписана цялата програма за реформи и ще бъда наистина с повишен интерес срещу някой, който каже нещо различно. Това означава да има концепция, това означава да има стратегия. А не да си размятаме цифри 400 ли били или 362 болниците. Да, много са болниците. Но тези болници са много, не просто защото някой е разбойник, а защото в годините не имало политика подчинена на това, което говоря. Здравето на хората да бъде целта.
Нека да не забравяме, че заради забрана за приватизация възникна успоредна на държавните, на общинските болници система, паралелна система на частни болници. Защото не е следвана цел. В някои случаи е следван по скоро пазарен или комерсиален признак, в други цел да се помогне нещо на парче някъде. Това не е начина да се работи колеги. И наистина много се надявам, че това мнозинство е разписало основните параметри на това, което ще правим в програмата си и че аз ще бъда достоен да го приложа.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря господин Москов. Аз бих предложила на заседанията на Комисията по здравеопазване, които ще обсъждат пакета от мерки, да бъде съвместно и с Бюджетна комисия, за да може наистина да видим, че тези мерки ще доведат до съответния бюджетен ефект.
Предлагам да приключим с дискусията и да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г., № 402-01-2, внесен от Министерски съвет на 28.10.2014 г.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Четирима въздържали се.
Законопроектът е приет.
Господин Москов благодаря.
Преминаваме към точка втора.
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г., № 402-01-5, внесен от Министерски съвет на 11.11.2014 г.
Давам думата на министър Горанов.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, колеги,
Първо да ви поздравя на първото заседание на Бюджетната комисия, на което аз присъствам в качеството си на министър на финансите. И да разчитам, че в Комисията, както винаги е било досега, ще се водят професионални дебати, без излишна емоция и без присъщата обикновено за политически дебат доза демагогия. Всеки един от вас може да разчита на помощта на екипа на Министерство на финансите за правилното разбиране на законопроектите, които внася Министерския съвет, касаещи Комисията. А така също и когато някой от вас има нужда от помощ за законодателна инициатива. Така че в Комисията да се гледат само качествени законопроекти, които отиват на една нормална модерна европейска държава. До тук с общия увод.
Обикновено се очаква вносителят да защитава законопроекта, който внася. На мен ми е трудно обаче да защитавам този законопроект за актуализация на бюджета за 2014 г., защото той не отразява нито едно от моите виждания за начина, по който трябва да се управляват публичните финанси. Този законопроект го внасяме само, за да отразим нашето виждане как трябва да се прави политика – честно, консервативно и пазейки държавата като коректен платец.
Ако нямахме идея, че натрупаните проблеми в отделните системи трябва да бъдат решени, трябва да бъдат финансирани. А защо са натрупани може да говорим дълго, ние нямаше да внесем такава актуализация. Чуват се предложения от различни страни. Порежете разходите, свалете дефицита бързо под 3 процента. Да, ние го искаме и ще го направим. Но сега държавата трябва да бъде коректен платец и да си разплати сметките.
Най-голямото неблагополучие по отношение на бюджета за 2014 г. очаквано идва от там, където всички го очакват. Приходната част на бюджета беше планирана твърде оптимистично. Тя можеше да се изпълни, но това изискваше изключително сериозни усилия, както от нормативна гледна точка, така и от гледна точка управление на приходните администрации. Това не се състоя. И резултатът е този. Над 1 млр. и 60 млн. по-малко приходи, отколкото министър Чобанов беше предложил.
В допълнение не можахте да овладеете колеги във вашето управление колеги, проблемите в здравеопазването и те ви застигнаха. Приехте закон за МВР финансово необезпечен. И въпреки упреците на опозицията тогава, че този закон е финансово необезпечен, той произведе действия и разду разходите в системата на МВР с близо 0,2 на сто от брутния вътрешен продукт. Какъв е възможния сценарий при нереформирани системи. Можеше да не внесем актуализация. Тогава държавата щеше да спре да плаща. Сега узаконовяме сметката, но не сметката на новото правителство. Свръх дефицита не е нашето виждане за фискалната позиция. Неизпълнението на приходите не е нашето виждане как трябва да работят приходните администрации. Но ние сме длъжни да узаконим случващото се през изминалата една година.
Затова аз няма да защитавам политики, защото в него няма политики, освен следното. Стъпка към намаляване на разходите там, където е възможно. Решаване на най-неотложните проблеми в отделни системи. И разбира се, текстове свързани с преодоляване на неблагополучията в банковата система от лятото.
Необходимо е осигуряването на нужното финансиране, така че държавата да гарантира, че в началото на декември всеки български гражданин, който е бил вложител в КТБ ще си получи достъп до средствата.
Разбира се, в преходните и заключителни разпоредби на закона има и текстове, които поправят някои несъвършенства на действащото законодателство и гарантират, че достъпа до средствата на вложителите в несъществуващата вече като банка КТБ, ще бъде гарантиран и те максимално бързо ще си получат средствата.
Понеже изпуснахме срока, заради политическия цикъл да внесем бюджета за 2015 г., това което ви заявявам е, че той ще бъде с дефицит под или равни на 3 на сто от брутния вътрешен продукт. Това е нашата политика.
Този законопроект, който в момента внасяме, за да изменим действащия финансов план не е нашата политика. Той е узаконяване на неблагополучията от едно управление, което не постигна целите си.
Готов съм да отговарям на всякакви въпроси в дебата.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря господин Горанов.
Колеги имате думата за изказвания, въпроси. Господин Гечев заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Използвам случая да поздравя нашия колега Горанов от бившата Бюджетна комисия, със заетия пост и да го уверя най-искрено, че ще направим всичко възможно, въпреки политическите различия, да работим заедно и да помагаме така, че България да има един добър бюджет за 2015 година.
Второ, разбира се, че по никакъв начин сега като водим дискусия, също бих желал да останем в рамките на професионализма. Макар че това в парламентите едва ли е възможно винаги да стане, но трябва да се опитаме да се придържаме към него. И да кажем, разбира се, че Министерство на финансите, сега почти сме средата на ноември и няма как то да променя политики до края на годината. Ние проявяваме пълно разбиране за това.
В същото време искаме да кажем и то беше отразено акуратно и в доклада на бившия министър на финансите от служебното правителство, господин Порожанов. Акуратно отразено и във вашия доклад за факторите, които са довели до неизпълнение на бюджетните приходи. Но искам да кажа и за българската общественост все пак, че ако сравним 2014 – 2013 г. Сега нямаме време, всички разполагате с числата, но ние имаме значително подобрение на приходите 2014 спрямо 2013 г., с изключение едно минимално намаление в акцизите по причини, които са отразени във вашия доклад. В това число и неудачна кадрова политика в Митниците, което не само, че няма как да не признаем, но ние го признаваме и казваме, че там трябва да настъпят сериозни кадрови и организационни промени. Иначе както виждате от числата, Националната агенция за приходите ще изпълни на сто процента и вероятно, дано да изпълни приходите.
Но така или иначе е била твърде амбициозна приходната част. Това е добре за всяко правителство, летвата от Парламента да бъде слагана по-високо. Вярна е и вашата констатация, че това можеше да бъде изпълнено. То не е изпълнено по две причини.
Тук имам една молба към вас за дискусиите в пленарна зала. Аз помолих господин Порожанов да направи факторен анализ от екипа на Министерството, тъй като вие разполагате с достатъчен ресурс. И да кажем от факторите, които сте описали и които ние подкрепяме като акуратно изложени. Но примерно с колко са намалели бюджетните приходи, в резултат на намалението на цените на петрола? С колко са намалели приходите в бюджета, в резултат на намалението на вноса от трети страни? Не пише точно с колко.
Така че по този начин ние ще можем да направим оценка на факторния анализ, на причините на намалението на приходите, които се държат на обективни и на субективни фактори.
Освен това нещо, което искаме да помогнем, ние искаме от новия министър на финансите да положите още усилия, екипа на Министерството в разговори с Гаранционния фонд и с Централната банка, мисля че не сме изчерпали резервите да търсим средства за доплащането в Гаранционния фонд. Защото ние трябва да изпълним закона. И ако са изчерпани всички други възможности, а според нас те още не са, разбира се, че тук няма място за дискусия. Ние трябва да изпълним закона и ние ще подкрепим актуализацията, която е необходима за изплащането на тези средства.
Вчера внесохме едно предложение, с което не знам дали сте се запознали, което ще бъде обсъдено. Става дума да се потърсят възможности от 4 млр. резерв в банково управление, не в емисионно, в банково управление, което на взаимна основа да даде на Гаранционния фонд, а не на бюджета, средства за допълването на необходимите ресурси за изплащането на задължителните влогове. Няма какво да губим в случая. Но ако тази възможност може да бъде използвана, тя би облекчила разходите на Министерство на финансите и в това число и вземането на допълнителен дълг.
В същото време искам да кажа, че сякаш и в обществото като някаква гилотина, едва ли не се издигат трите процента бюджетен дефицит в брутния вътрешен продукт. Нека да припомня за колегите, които не се занимават, а и за обществеността, че и доста развити страни са минавали тази граница. Даже спомням си, че първите две страни, които нарушиха трите процента бяха Франция и Германия преди години. Да не говорим за страните от Южна Европа и други, а и Великобритания, която надхвърли 10 процента бюджетен дефицит от брутния вътрешен продукт. Но това са страни с друга икономическа структура, които могат да си позволят и по-голям натиск върху бюджета за някакъв краткосрочен период.
Аз не казвам, че ние с лека ръка трябва да минаваме тези три процента. Но искам да кажа, не че това е толкова фатално. Но нека се опитаме заедно наистина да потърсим всички възможни резерви, за да не излезем от трите процента. Не заради самото число, а защото по-добре ще бъде да се опитаме да потърсим тези вътрешни резерви.
Така че нашата позиция е ясна. Ние категорично ще подкрепим мерките, които трябва да вземе правителството, за да се гарантират влоговете на гражданите, съгласно българския и европейския закон. Нашата препоръка е да направим още опити с Централната банка и Гаранционния фонд, за да потърсим източници, които да не натоварват допълнително държавния дълг и бюджета.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря господин Гечев. Обикновено вие казвате, че ще подкрепите или няма да подкрепите. Не можах да се ориентирам. Да, ще изчакате дискусията. Благодаря.
Ще дам думата и на другите колеги или да отговори господин Горанов на поставените въпроси. Като ще ви моля господин Горанов, тъй като дискусията за Касата доста напредна, да не се преповтаряте в онези части, които са описани подробно в мотивите на Министерство на финансите. Там е направен много сериозен анализ на приходите по фактори, по видове. Така че моля да се съсредоточи на отговорите на другите въпроси на господин Гечев, а той ще си прочете мотивите за зала.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Приемаме, че всички народни представители могат да четат и се съсредоточаваме върху политическия коментар.
Господин Гечев благодаря ви. Ние ще ви представим факторен анализ. Обаче за да ни помогнете в това, ако някъде си пазите по факторния анализ на нарастването на приходите с 2 млр. в 2014 г. спрямо 2013 г., той ще е една добра основа да видим кое не се е случило и кое от допусканията на база, които вие предвидихте 2 млр. повече в 2014 г. спрямо 2013 г. се е объркало. Така че 1 млр. 61 млн. да очакваме да не дойдат.
Разбира се, с ваша помощ ще намерим истината. Но винаги би било по-лесно, ако тръгнем от там, откъдето идва проблема.
Аз знам, че вие вероятно не го пазите този анализ. Но когато започнем да водим в пленарна зала дебата, със сигурност ще трябва да тръгнем от началото на проблема, за да стигнем до истината. И ако имаме ясна опора по факторно, кое ни даде основание да увеличим с 2 млр. приходите от 2013 в 2014 г., лесно ще разберем кой от факторите не се е състоял, за да сме на това изпълнение.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имаше други въпроси или да ги обобщим и тогава да продължим.
Господин Димитров заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаема госпожа председател, уважаеми дами и господа, за нас от Реформаторския блок е ясно, че ще подкрепим тази актуализация. Но я възприемаме като изключение. Тоест, този свръх дефицит в никакъв случай не трябва да се повтаря през следващата 2015 г. и нещо повече господин министър. Ако догодина просто заложите максимален дефицит от 3 процента, но няма буфери, риска остава. Искаме да има гаранции, че догодина няма този дефицит от 3 процента да бъде прескочен. И това не е самоцел господин Гечев.
Държави като България, които се борят за своя просперитет, за икономическо развитие, контролирания дефицит е важен фактор за привличане на инвеститори. И ако догодина допуснем нов дефицит над 3 процента, това означава сигурна процедура по свръх дефицит от страна на Европейската комисия, което ще бъде много лош сигнал за всички нас и много лош сигнал към всякакъв вид вътрешни и външни инвеститори. Това не трябва да го допускаме. И не трябва да си играем с това по никакъв начин. И да се успокояваме, че Великобритания имала дефицит в дадена година. Извинявайте, нека да сме на ясно къде е България.
Да сме на ясно Гърция след 10 години на поредни дефицити докъде стигна. И че този риск го има и за нас. Но ако сме достатъчно умни и далновидни и догодина поставим бюджетния дефицит под контрол, това ще бъде много важен и стабилизиращ фактор за България. И аз се надявам, депутатите от Бюджетната комисия почти единодушно да подкрепят една такава цел и да работим всички заедно за нея.
Сега за постигането на тази цел обаче, ние от Реформаторския блок поставяме едно важно условие. Ние сме против всякакъв вид данъчни увеличения. Тоест намаляване на дефицита, контролиран дефицит, но никакви увеличения на данъци за постигането на тази цел.
Говорейки за факторен анализ, ние поставяме господин Горанов към вас един въпрос, на който се надяваме в зала да получим конкретен отговор. А именно какъв е ефекта от това, че мнозинството, което управлява в началото на тази година, отмени контрола върху акцизните стоки. Намали контрола при използването на измервателни уреди, които вече бяха монтирани. Тоест имаше вече монтирани измервателни уреди. Инвестицията вече беше направена. И в един момент миналото правителство, без ясни мотиви, обяснявайки, че така облекчава българския бизнес, съществено намали контрола. При направени вече инвестиции от страна на бизнеса. Така че за Реформаторския блок не е ясно, какво е това облекчение. Кого точно са облекчили? Защо контрола беше намален? И какъв е ефекта за бюджета? Ние ще ви питаме в зала и ще настояваме за отговор, какъв е ефекта за бюджета. И ще настояваме вие да поемете ангажимент сега и още по-важно в зала, този контрол да бъде възстановен. Искаме неговото възстановяване, защото има драстично спадане на приходите от акцизни стоки.
И този подобрен контрол, който беше въведен, никога не му се даде шанс, дори една година ефективно да работи, за да видим какви са неговите резултати. Той нито за момент не получи шанс да работи поне една цяла година, за да може да оценим по-доброто контролиране на акцизните стоки до какви повишени приходи води в бюджета. Така че ние настояваме тук за решителност. И факторния анализ да не пропусне този въпрос, защото не би било честно, говорейки за мерки за подобряване на събираемостта през следващата година.
И на последно място, но не по важност. Колеги, ние ако не привлечем инвестиции догодина, няма как да ускорим растежа. А това е пряко свързано с финансовата стабилност. Въпросите не могат да бъдат разделяни. Финансова стабилност и инвестиции трябва да бъде модела на бюджет 2015. Тогава ще го подкрепим категорично.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря господин Димитров. Аз ще ви дам думата. Само искам да кажа, че аз ви подкрепям в това, че трябва да има фискална консолидация следващата и в по следващите години и ние вероятно това ще изискаме да го видим в тригодишната прогноза.
Вие казахте, че настоявате тази консолидация да се случва при не увеличение на данъци. Но аз ви питам, а може би и при намаление на данъци или подкрепяте намаление на данъци и финансова консолидация. Това е моята реплика към вас малко провокативно, за да сме на ясно. Тъй като данъчната система, такава каквато е осигурява необходимите приходи за тази консолидация.
Последната част от въпроса ви, мисля че неправилно я насочвате към господин Горанов. Той може само да ви каже какво смята да прави в бъдеще. Тя е по скоро насочена към бившия финансов министър, който имаме удоволствието да е в нашата Бюджетна комисия и може да си проведем дискусията съвсем спокойно тук.
Господин Горанов, желаете ли да отговорите или по-късно или господин Чобанов.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Аз ще коментирам само това, което каза господин Димитров по отношение на данъците. В документа около който се обединиха партиите подкрепящи сегашното правителство, категорично е записано, че се запазва данъчната система и че няма тема, нека да се чуе от сега, че от Министерския съвет до вас няма никога да достигне такава тема за промяна на данъци в посока увеличение.
Приемам аргументите ви и сме на едно мнение и няма как да бъде друго, защо трябва да се направи консолидацията още в следващата година. Но тя не трябва да бъде консолидация на хартия. Радвам се, че министър Москов е много решителен в това, да овладее харчовете в здравната система, да не се разрастват с тези темпове, с които това се случваше досега. Звучи твърде амбициозно. Аз ще бъда най-щастливия човек, ако той успее. И ще му помагам с всички сили.
Но бюджета сам по себе си във финансов план, който ако не е разчетен спрямо действителните нужди си остава на хартия. Ако не овладеем разходите в здравната система чрез структурни мерки, ние или ще намалим достъпа до здравеопазване и ще бъдем упреквани, че сме отнели права на гражданите или отново ще поставим риск, бюджета за следващата година.
Няма как да не си припомним, че докато с едната ръка си говорихме как трябва да подобряваме ефективността на разходите, с другата ръка променяхме законите в грешната посока.
В тази Комисия, която ще разглежда бюджетите и данъчните закони, вие ще видите законопроект за 2015 г. под три процента с обяснение за съответните структурни мерки, които гарантират, че това ще се случи и данъчни закони, които няма да водят до увеличение на който и да е данък в следващата година.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря господин Горанов. Позволете ми да ви направя една реплика. Вие говорите за данъчни закони, които ще гарантират следващия бюджет и казвате, че тези данъчни закони, които вие ще внесете няма да предвиждат увеличение. Едновременно с това, казвате че през 2014 г. в управлението на бившата тройна коалиция има промени в данъчните закони, които намаляват приходите. Не смятате ли, че са нужни законодателни промени, които да възстановят данъчната система такава, каквато беше 2013 – 2012 г., когато бюджетния дефицит намаляваше постепенно и сериозно и приходите за необходимите разходи за този дефицит се осигуряваха от тази данъчна система?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Тези изменения госпожо Стоянова бяха достижение на волята на тогавашния екип на Министерство на финансите и вашата воля. Така че естествено, че ще подкрепим всяко ваше предложение, което възстановява достиженията на данъчната система от първия мандат на Бойко Борисов.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви. Господин Търновлийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВAЛИЙСКИ: Благодаря госпожо председател.
Господин министър, колеги, задачата на всеки финансов министър е да балансира между исканията на министерствата и възможностите на рамката, без да бъде увеличаван дефицита и да бъде поеман нов дълг. Явно това като задача е много трудно през тази година да бъде решено, да има правилно решение.
Господин Горанов коментираме, че приходите са нереално заложени, за да могат да бъдат осигурени повече разходи. Което означава, че има разходи, които също трябва да бъдат намалени, за да бъде изпълнено и изискването на фискалните правила на Закона за публичните финанси. Вие тук поставихте задача на господин Гечев. Да се вземе факторния анализ от началото на миналата година. Смятам, че екипа с който работите има факторния анализ при съставянето на бюджета и той много добре знае и е хубаво вие да ни кажете, кои са били факторите, за да има планирани 2 млр. повече приходи. И аз след малко ще спомена някои от тях и ще ви попитам какво се случи.
По отношение на приходите, оперативната информация, която споделяте в сайта на Министерство на финансите. Ние не разполагаме с нея. Вие казвате, че 78,7 е изпълнението на данъчните приходи при 80 процента през миналата година. Една бърза сметка, която направих.
Според мен излиза, че в м.октомври имаме повече данъчни приходи спрямо септември месец около 400 млн. в повече. На какво се дължи това, ако е така? И дали това не е точно от заложените законодателни промени, които очаквахме ние да се случат. Говорим за обратното начисляване на данък добавена стойност, за зърнените и техническите култури, които ефекти трябваше да бъдат наистина септември, октомври до края на годината. Също така от законодателните промени по отношение на формирането на фискалния контрол в Национална агенция за приходите. И мерките за подобряване на събираемостта, защото те също бяха част от планираните по-големи очаквани приходи през 2014 г. Така добре ще бъде, за да може да бъдем наистина експертни и да говорим конкретно. Да имаме разчета на приходните администрации за очакваното изпълнение на приходите, техния разчет по видове приходи към края на годината. И разбира се, оценка на ефектите от тези мерки, които споменах и те бяха заложени в бюджет 2014 г.
Към средата на годината очакваното неизпълнение на данъчните приходите беше 500 млн. Направиха се промени в ръководството на приходните агенции. Направиха се промени основно в ръководството. И това което беше казано юни месец от Политическа партия “ГЕРБ” и от новите управляващи в тези ведомства, 1 млр. неизпълнение на приходите, така си остава и до края на годината.
Някакви мерки за тези месеци не бяха ли изпълнени и какъв е ефекта от това?
Също така имам един въпрос, на който искам да ми отговорите. Ще има ли актуализация на тригодишната бюджетна прогноза по отношение на дефицита. Смятам, че това е наложително и трябва да го видим какъв е разчета.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Други колеги. Реплика Диана Йорданова.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Колега, имам един въпрос към вас, преди да ви отговори министъра. Тъй като споменахте, че е необходимо да бъдат съкратени някои разходи. Кои точно разходи могат да бъдат съкратени? Тези които се дължат по приети от вас вече закони. Тоест, 130 млн. приблизително да не бъдат приведени на Министерство на вътрешните работи и да оставите служителите от Министерството и съответно пожарната без заплати. Да оставите уязвимите групи без социални плащания? Защото към Министерство на труда и социалната политика трябва да се извърши трансфер от 50 млн. Или да не се изплатят гарантираните влогове на хората, които са имали спестявания в КТБ? Кой от всичките тези разходи, според вас може да бъде съкратен?
Благодаря.
ГЕОРГИ ТЪРНОВAЛИЙСКИ: Смятам, че не трябва да ви отговарям на този въпрос. Отговорите трябва да ги дава министъра, но явно ще трябва да кажа защо питам. Нека да уточним. Ще дам един пример. Министерство на правосъдието в размер до 5 млн. лева. Тук включват ли се едни 600 000, които станаха скандални, например?
Общи суми. Министерство на външните работи 3 млн. лева. Всички знаят в тази зала за какво става въпрос. Така че аз нямам пълния разчет на разходите по видове разбит, за да мога да ви отговоря на този въпрос колежке. Какви плащания са правени? Какви плащания допълнително е направило служебното правителство. Съгласен съм, че това което е заложено по закон за Министерство на вътрешните работи трябва да бъде платено. Но всичко останало е едно искане и натиск от Министерството, което винаги го е имало. И господин Горанов никога не е бил съгласен с това, че щом искат министерствата трябва да се дава. Особено в това тежко положение, в което покриването на всички искания на министерствата, означава дефицит и означава поемане на дълг, който всички ние ще плащаме.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Един уточняващ въпрос колега. Явно на вас ви е ясно, но на голяма част от колегите не е ясно за какво става въпрос? Какви са тези 600 000, които били някакви скандални. Бихте ли пояснили.
Благодаря.
ГЕОРГИ ТЪРНОВAЛИЙСКИ: Нямам намерение да обяснявам.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не може така без доказателства.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Хвърляте във въздуха някаква цифра.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Димитров има думата.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господин министър, колеги от Министерство на финансите, всички разговори, които до момента чух за славното минало и светлото бъдеще дълбоко не ме интересуват. Дошъл съм да дебатирам по актуализацията на бюджета. Тук е дошъл господин министъра с неговия екип, хора които познавам. С някои работя от 18 години. Виждам, че бюджета който са предложили за актуализация е в рамките на разумното и възможното. Не на детските мечти, не на необходимото, което хората искат. Има едни 5 процента буфер и вече извършени разходи, които ние трябва да платим. По независещи от нас причини са извършени разходите. Как се пълни един бюджет. Печатане на пари. Може да пуснем печатницата и да тръгне. Но няма как. Има Валутен борд.
Второ, осигуряване на допълнително външно финансиране, заеми и т.н.
Трето, намаляване на разходите. Или преразпределяне на мизерията. Вие смятате ли, че този екип, който е отсреща, доскоро имаше и зам.-министър одитор, ако е могло нещо да спестят, ако е могло нещо да намалят, да икономисат и да направят не са го направили. Ще чакат нас ние да им го кажем, за да го свършат.
Тоест намаляването на разходите, търсенето на вътрешните резерви и служебното правителство и предходното, а и настоящето от няколко дни са щели да го извършат.
Остава четвъртата възможност, увеличаване на приходите. Тоест промяна на данъчната основа, някаква събираемост НАП и Агенция “Митници”. Кое от изброените, според вас, защото за мен в рамките на десет дни може да се случи. Защото ние сега веднага, неотложно трябва да осигурим кешови разплащания. Неотложно трябва да осигурим актуализацията на бюджета, за да преминем бюджета за следващата година. Каквото и да си говорим, става дума за пари.
Връщаме се на точка 2. Търсим допълнително финансиране. Кой и как? Разбира се, че финансовия министър, по реда и начина по който това се прави. Очаквам, искам предложения спешни. Ако трябва да се търси нашата подкрепа. Аз лично ще дам подкрепата за този бюджет, защото сметката вече е извършена. Хората чакат. Ние може да си дебатираме още една година. И чакам спешни мерки, за да може да излезем от състоянието и да видя колко ще ни струва.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Госпожо председател, аз не съм член на тази Комисия и поради тази причина няма да гласувам. Искам да продължа въпроса на колегата Търновлийски. Наистина през средата на годината, предвиденото намаление на приходите беше 500 млн. Сега е 1млр. 62 млн. Като доколкото разбирам тези сметки са правени спрямо данните към края на август. Вече би трябвало да имате и данните за септември и октомври. Бихте ли пояснили, дали очаквате наистина да остане същото неизпълнение на приходите? Какви мерки се взимат наистина в тази посока? Защото имам усещането, че вие в момента просто констатирате болестта и не предлагате абсолютно никакво лекарство. А за 2015 г. най-вероятно ще предложите възможно най-неподходящото лекарство и това е сливането на двете агенции. На което аз лично съм голям противник. И мисля, че имаме сериозни спорове. Но така или иначе това е за 2015 г. Моля да обясните за приходите за 2014 г.
И да се върнем на въпроса за данъците, тъй като той е изключително важен, макар и може би малко предварителен. Ако разбирам правилно госпожа Менда Стоянова, най-вероятно ще премахнете това, което беше въведено в Закона за данъците на физическите лица, а именно възстановяването на сумата за платени данъци от лица на минимална заплата. Правилно ли разбирам госпожо Стоянова? Правилно ли разбирам, че се отказвате от идеята, която имате в предизборната програма на ГЕРБ, да дадете право на общините да увеличат до 2 процента данъците на физическите лица община по община.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Позволете ми една реплика по последното ви изказване. Ние подписахме с четири партии програма за управлението. И в публичните финанси на тази програма са записани отговорите на вашия въпрос за спазване на данъчната система такава, каквато беше. И също така по отношение на сливането на НАП и Митници. Там е записано, че след анализ на дейността на двете агенции и подготовка на стъпки, които биха довели до оценка на положителното и отрицателното влияние ще се премине евентуално към подобно сливане. Така че този въпрос ще го дебатираме следващата година.
Заповядайте господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Госпожо председател, аз мисля, че преди да преминем по дебата по същество, тъй като там имам няколко конкретни въпроса е редно днес да поставим няколко по-важни насоки и пред обществото и пред господин министъра на финансите. Всъщност аз имам към него един основен въпрос, който е довел и до това сериозно неизпълнение на приходната част.
Уважаеми господин министър, вие изработвате ли нова прогноза за развитие на икономиката, касаеща приходната част на бюджета? Тъй като едно от задълженията на Министерство на финансите е да изработва такава тригодишна прогноза и анализ. И се надявам, че категорично ще се откажете от прогнозата дадена от вашия предшественик. Най-малкото той като кадър на Нефтената компания, би следвало да знае, че ще има такъв срив в цените на петрола. Ако не е знаел, носи една сериозна отговорност за грешно заложени показатели.
Вторият ми въпрос към вас господин министър. Тъй като последния бюджет, който аз съм разглеждал доста подробно е лишен от всякаква философия по събиране на приходи. Лично аз се надявам вие да изградите една ясна и разбираема философия на приходната част на бюджета, защото така наречения план започва именно от приходната част. А от там нататък се разпределя това, което имаме.
Имам и друг основен въпрос, който е важно да се каже днес. И той е как и по какъв начин вие ще реагирате. Тъй като е ясно, че този бюджет и тази актуализация, аз го казах и в пленарна зала, ние нямаме шанс да реагираме. Поне просто трябва да я приемем, за да можете вие да работите и обществото да не страда.
Аз ви питам, как и по какъв начин ще реагирате по отношение структурата на бюджета. Защото структурата на бюджета от години наред, основно перо в нея е именно приходите от данък върху добавена стойност. И когато го задавам този въпрос, аз имам предвид нещо много ясно и конкретно. Ще пострада ли отново бизнеса от едни нетипични практики по не изплащане на данък добавена стойност? Защото това е изключително важно, за да можем ние да привличаме чужди инвестиции. Най-важното да може бизнеса да работи и да генерира приходи за бюджета.
Благодаря ви.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: И прихващането на корпоративния данък също.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря ви. Доста въпроси се натрупаха. Министър Горанов заповядайте за отговор.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Благодаря ви господин Главчев.
Всички добри достижения в данъчното законодателството, касаещо събираемостта, доколкото си спомням, дори сме ги подкрепяли. Бидейки в опозиция събирахме достатъчно аргументи да подкрепяме неприемливото за нас тогава управление, когато касаеше подобряване на събираемостта и увеличаване на законовите възможности за събиране на приходи. И в този смисъл господин Търновлийски, нещата за които говорихте, че дават ефекти. Да, дават. Ние също ги подкрепяме. И ще ги поддържаме. Те бяха част от малкото добри неща, които направихте.
Не възстановяването на данък добавена стойност, което беше порочна практика в предходни мандати е едно от малкото хубави неща, които направихте, не се заигравахте с това. Тази политика ще продължи. Ние няма да отречем нито едно добро ваше достижение. В този смисъл няма причина да изпитвате ревност към една или друга мярка. Всичките добри неща, които сте направили, аз лично като министър от парламентарната трибуна ще ги верифицирам и ще им кажа положителните ефекти.
Проблемът обаче е, че оценките които сте направили, за да докарате 2 млр. повече са били твърде оптимистични. Има повече приходи спрямо 2013 г., но не е достатъчно.
В този смисъл разчитам на вашата подкрепа, макар и в опозиция, макар и с политически различия, по отношение на всички мерки, които биха продължили вашата политика за подобряване на събираемостта.
А моя задача е така да анализирам възможностите за тези приходи, че да не поставям на колене Парламента и Министерския съвет в 2015 г., те да не се изпълняват.
Моят упрек към вас е, че твърде оптимистично сте планирали приходите, а не че не сте положили усилия да ги съберете. В този смисъл ще подкрепим и всяка опозиционна инициатива, която води в тази посока.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Реплика заповядайте.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря господин Горанов. Само не получих отговор, за това което попитах конкретно или ако мога да получа допълнително информация ще бъда благодарен. Оперативната информация, която имате за м.октомври. Изпълнение на данъчни приходи 78 – 77, а предходната година изпълнението е било 80 процента. Не е голяма разликата. Моите изчисления, нямам претенции да съм точен е, че има едно сериозно увеличение в приходите през октомври месец. И ако това е тенденцията, която очакваме, октомври, ноември, декември за три месеца, може да бъде наваксано изоставането в приходите, разбира се не 1 млр., но все пак трябва да бъде направен анализ и да знаем това дали е така.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Аз ще съм най-доволен в тази зала, ако това се случи. Но не мога да ви го обещая. Сметките които се правят от същите тези експерти, които работиха и за вашия екип показват тези данни.
Ако дойдат повече приходи отколкото сега ви показваме в тази актуализация, те ще отидат за сметка на намаление на дефицита. И ако успеем да намалим дефицита под 3,7 много е вероятно дефицита на начислена основа да падне под 3,5 на сто от брутния вътрешен продукт. И тогава аз ще имам аргументи да водя разговори с Европейската комисия за защита на България или за не стартиране на процедура по свръх дефицит.
Аз обаче предпочитам да ви представя коректна прогноза, според данните с които разполагам. Ако тя излезе некоректна в полза на фиска, аз ще ви се извиня и ще бъда щастлив.
Не искам обаче обратното да става. Да притискам системите, да не разплащам в края на годината, за да мога да постигна фискалната цел на поредната актуализация на бюджета.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Уважаеми господин министър, не получихме отговор с господин Симеонов на нашите въпроси, относно философията, която ще заложите по събиране на приходите за бюджета. Той не е случаен този въпрос. Ако трябва да ви помогна още малко. 50 000 фирми с участие на граждани от Руската федерация има регистрирани в България. Но внесените данъци от тези фирми, бих казал, да не казвам тежката дума, че се равняват на нула цяло и нещо са нищожни.
И от тази гледна точка ви зададохме този въпрос с господин Симеонов, относно структурата на бюджета. Защото ако това нещо продължава така, всякакви приходи, които бъдат планирани, те просто няма да бъдат изпълнявани.
Освен всичко, не случайно зададох въпроса на вашия предшественик, че е кадър на нефтената рафинерия. Аз искам да ви попитам, вие как ще осигурите контрол върху нефтеното пристанище Росенец, което беше отдадено на концесия и се превърна държава в държавата. А именно от там влизат огромните количества суров петрол и други нефтени продукти. Това касае приходите от акцизи. Почти мога да кажа, че няма никакъв контрол и никой не знае какво влиза и какво губи държавния бюджет.
И аз искам днес тук да чуя ясни и конкретни отговори. Ако не сте още готов ще ви разбера, но поне да го кажете.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: По отношение на въпроса ви свързан с данъка върху добавената стойност, аз мисля че отговорих. В никакъв случай няма да си позволим с действия и бездействия да се заиграваме с не възстановения данъчен кредит. Ще продължим утвърдената през предходната година и половина практика, максимално бързо да се възстановява данъчния кредит. Разбира се, без НАП да става разграден двор.
Така както го правят сега, ако това ви удовлетворява, аз ви гарантирам, че ще продължат да го правят и за в бъдеще.
Що касае въпросите, които поставихте, аз не разбирам всеки един от тях. Но мога да ви уверя, че всички мерки за подобряване на контрола по отношение на контрабандата и всички мерки по отношение на контрола върху избягването на плащането на корпоративен данък ще бъдат предприети и съм готов, всеки един момент, в който вие имате информация, че някъде се случва нещо нередно, да дойдете при мен и аз ще бъда човека, който максимално бързо ще вземе мерки в тази посока.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ще се опитам да уточним две неща. Първо стигаме до заключението, че не са изпълнени бюджетните приходи с амбициозните увеличения от 2 млр. От самия доклад на колегата финансов министър на стр.4, действително като питах за факторен анализ, Министерство на финансите е направило първа крачка. Ние искахме такъв анализ и са дадени числата. Но колегата отлично знае като професионалист, че факторния анализ, примерно като намаляват приходите от вноса на суров петрол ще трябва да обясним, защо намалява вноса на суров петрол. Дали е в резултат на повишена ефективност, което едва ли е случая или е поради други причини, които ние трябва да знаем при формирането на бюджет 2015 г. Това имам предвид.
А от доклада на господин министъра има отговор на въпроса, който е категоричен, уважаеми колеги. Казвам го и за журналистите, защото е важно обществеността да знае. 670 млн. е ефекта от по-малките постъпления от вноса. Дадени са и числата, основния фактор на промените в цената на суровия петрол 104,5 долара средно месечно юли, 97 долара септември, 83,4 долара ноември.
Дами и господа, нито ДПС, нито БСП, нито ГЕРБ определят цените на бренда. Така че моля ви да не заиграваме политически.
Второ, тъй като всички четем прогнозите на световните институции, обикновено прогнозите не се сбъдват. Няма световна институция, която да е познала движението на петрола точно и на долара. Следователно от вноса намаление от трети страни от Украйна, промяната на цените на петрола, ние имаме близо 1 млр. по-малко от това, което колегите от Министерство на финансите и на икономиката са предвидили същите експерти.
И аз не само, че не ги обвинявам колегите от финанси и икономиката. Те използват софтуерни модели на прогнози, които използва Германия и Франция. Вярвайте, че е така. Защото всички знаем какво използват колегите. Това че е сбъркана прогнозата на цените на суровия петрол, поскъпването, промяната на курса на еврото и намаление на вноса, не е нито на ГЕРБ, нито на БСП. Това е важно да го уточним, когато говорим за бюджета. След няколко месеца господин Горанов, също ще трябва да се яви догодина и да каже, защо прогнозите му не са се сбъднали.
Така че има обективни фактори, които ние не бива да политизираме.
От една страна господин Горанов каза, че консолидацията на бюджета за 2015 г., това е важно като заявка, той разбира, че дефицита ще бъде около 3 процента.
Господин Горанов, това не е проблем. В случая изразявам лично мнение. По-добре е бюджетния дефицит, това е политиката и на европейските страни, да се движи близо, може да не е 3 процента. По-важното и вие сигурно ще се съгласите с това, къде ще отидат допълнителните разходи. Дали ще отидат в не реформирани сфери. И аз съм доволен от това, което казвате, че вие искате да реформирате сфери, в това число и здравеопазването. Което би било много добре, но нека да видим точно каква е реформата.
Но от сега ви казвам, че следващите години вие няма как да не промените данъчната система колега. Може да си го запишете това. Няма как да не промените данъците, а да се увеличат бюджетните разходи. Защото няма как, в една държава общото ниво на разходите расте по ред причини.
Ако вие имате растеж какъвто беше 2005, 2006, 2007 г. от добра международна конюнктура и вътрешна – 5 - 6 процента, натиска няма да бъде голям върху бюджета. Но не е такъв случая.
Тоест или ще промените данъците или може да не ги промените. Запишете го. Ще увеличите държавния дълг, което политически също не е приемливо. Друг изход няма. Не е измислено в макробаланса.
Така че моята препоръка е не се заричайте. Никой не ви кара от сега да поемате ангажименти, че никога няма да променяме, Още повече, че всички развити страни в Европа, ние ще говорим за данъка, провеждат диференцирана фискална политика. Не вие сте приели този закон. Но с това ще заключа.
Колега, ние сме в паричен съвет. В България нямаме парична политика. Няма фискална политика. Ще помоля да се преосмисли тази позиция, тъй като иначе отиваме към увеличение на държавния дълг, което също не е приемливо.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви. Мисля, че за всички стана ясно.
Господин Исмаилов искаше думата.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Колегите от БСП явно не разбират какво се е случило и какво им се е случило. Проблемът не е с приходите на проваления бюджет. Господин министъра много коректно и тактично говори за оптимизъм при прогнозиране, планиране и т.н. Тук проблема е с разходите колеги. За да можеха да бъдат направени големи неконтролирани и не изчислени от гледна точка на икономическата ефективност и целесъобразност разходи и то предизборно бяха завишени от колегите, които стоят отсреща и много мълчат днес изненадващо. Приходите. Това е шейната на която колеги от БСП бяхте качени. И резултатите са ясни.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Симеонов искахте реплика.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Естествено, че трябва да се насочим към увеличаване на приходите. Аз не знам защо господин Гечев го игнорира този път за оздравяване на бюджета. Най-важното е това, да се увеличат приходите. И най-лесния и бърз начин, според мен за увеличаване на приходите е стягането на дисциплината в митниците. И отиваме пак от там, откъдето тръгнахме.
Каква политика виждате в това, че приходите от акциз от суровия петрол намаляват и се позовавате на световните цени и т.н. Какво общо има между цената на руския петрол и арабския петрол, при положение, че виждате каква е цената на горивата на България. Те не са мръднали.
Сега накрая ще ви кажа направо. Как ще се увеличават приходите от акциз на суров петрол, като той не се мери. Господин Димитров преди малко ви го каза. Като нямаш мерене на вход в Росенец, как ще се повишават приходите от акциз. Естествено, че ще приемаме такива приходи, каквито се декларират от Лукойл. За това става въпрос.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Петър Чобанов иска думата за изказване и после господин Димитров.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря ви госпожо председател.
Уважаеми господин министър, също приемете моите поздравления в тази наистина предизвикателна ситуация. Желая ви успех. Аплодирам принципите, които ясно изведохте и които ще следвате, а именно държавата да е коректен платец. Да се търси бърза фискална консолидация под 3 процента. И ако приходите се окажат по-малко надценени, т.е. е по-добро изпълнението от предложеното в актуализацията, то да се използва за намаление на дефицита.
От там нататък, тъй като е естествено в подобна дискусия да стане въпрос за това, откъде тръгнахме, как стигнахме до тази ситуация и каква е личната отговорност. Тук мога да кажа, че и преди лятото, когато бяха последните дни на предишния Парламент, аз поех своята експертна отговорност. И бях достатъчно коректен да кажа, че приходите няма да се изпълнят, което намери израз във внесеното предложение за актуализация на бюджета.
Знаете, че там беше предложено едно намаление на приходите с 500 млн. лева.
Освен това предложената актуализация тогава съхраняваше и наличните буфери в разходите, което при едно евентуално в развитие, по-голямо неизпълнение на приходите можеше да бъде използвано.
Освен това тази актуализация предвиждаше и увеличаване на тавана на дълга, което щеше да даде възможност по-плавно този дълг да бъде взет от било националните, било международните пазари, така че да не се налага в последния месец на годината, да разчитаме да се набави дълг в много големи размери.
Също желая успех в това отношение. Сигурен съм, че с екипа, с който разполагате ще се постигне оптимума, който е възможен по отношение на бавенето на дълга.
Освен това също коректно бях изпратил писмо до вътрешна комисия, ако не се лъжа, в което беше посочено, че промените в Закона за МВР не са финансово обезпечени. Прави сте, не са финансово обезпечени и това допълнително натоварва необходимостта от актуализация. Това е една обективна необходимост.
Естествено, като добър професионалист, за което също благодаря и което е хубаво за цялата държава като цяло, вие признавате някои от добрите мерки по отношение на фиска. Вие също ги подкрепяхте в качеството ви на депутат от опозицията. Радвам се, че принципа за възстановяване на време на ДДС е изведен и ще бъде съблюдаван. Той е много важен и той дава резултати в момента. Тъй като както беше посочено, профила на приходите тази година предвиждаше, през втората половина на година те да се увеличават. И това е факт. Тъй като салдото за възстановяване на данъка върху добавената стойност намалява и поради факта, че той се възстановява на време. И вече във втората половина на годината се съпоставя с месеца от предходната година, в който е възстановяван повече данък добавена стойност, тъй като е трябвало да бъде наваксано това изоставане. Тоест, тези обективни обстоятелства се отчитат и както казах аз, поемам своята отговорност.
Разбира се, не мога да поема отговорност за месеците, които последваха по време на управлението на служебния кабинет и държа това да се чуе в тази зала, тъй като то е част от експертния дебат. Тогава бяха преразпределени допълнителни разходи, които можем да обсъдим и да видим колко от тях са наистина необходими и колко са били ефективни. Тези разходи са в размер над 1 млр. лева, в които включваме коректно 750 млн., които са за европейски средства. Надявам се те да бъдат възстановени до края на годината. И това е единия ми въпрос господин министър, дали очаквате това възстановяване и какво би се случило, ако това не стане. Тоест изправени ли сме пред угрозата да имаме последваща актуализация или ще съумеем да се справим с текущата, ако тези средства не бъдат възстановени.
По останалите разходи има такива, които касаят дефицита на начислена основа. Има такива които касаят и двата дефицита, включително и на касова основа. И те могат да бъдат обсъждани. Така че в това отношение няма как да поема допълнителна отговорност.
По отношение на факта за промени в данъчната система, които водят до намаляване на приходите, може би имате предвид и връщането, т.е. ваучерите за горива на земеделски производители, които бяха договорени като възможна държавна помощ по време на предходното ви управление, но не беше използвана тази възможност. И ние просто я приложихме на практика.
Другият ми въпрос е ще продължи ли тази практика през следващата година или тя ще бъде отменена.
И по отношение на предложената актуализация, ако не се лъжа § 7 касае промени, които се отнасят до Закона за Сметната палата, дали мястото им е наистина в Закона за актуализация на държавния бюджет, който касае конкретна година. Там се предлага вменяване на допълнителни функции за Сметната палата. Искам да попитам, дали те са бюджетно обезпечени?
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря господин Чобанов.
Мартин Димитров има думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, колеги, господин министър,
Аз много търпеливо слушах дебата и вашите отговори господин Горанов, но в едно отношение искам специално да се обърна към вас, защото е доста важно. Вие казахте, за да може догодина да постигнем фискална консолидация, включително дефицит под 3 процента е изключително важно в системата на здравеопазването да бъдат ограничени неефективните разходи. Нещо за което министър Москов пое ангажимент тук и даде срокове, с които ще внесе такава програма. Смятате ли, че това е достатъчно?
Не смятате ли, че и други министри, като министъра на вътрешните работи например трябва подобно на господин Москов да поеме ангажименти за намаляване на неефективни разходи, като например неефективна администрация. Нещо което ако не се случи рисковете за бюджет 2015 ще останат. Смятате ли, че единствено министър Москов е необходимо да внесе и предложи такива мерки. а вие като министър на финансите, който има най-големия интерес и трябва да бъде двигател на този вид реформи, трябва да се обърнете с наша помощ, аз съм готов да ви съдействам, а вярвам, че и други колеги също и други министри. Като на първо място това трябва да бъде министъра на вътрешните работи. Той да предложи своите мерки за по-голяма ефективност на разходите.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Господин Добрев искаше преди това.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря госпожо председател. Аз съжалявам, че ще върна темата малко назад, но сега успях да взема думата. Темата е разликата в приходите от ДДС и акцизи. Господин Гечев започна тази тема, но преглътна много бързо въпроса за разликата в количествата. Мотивите които ние виждаме на стр.4 четем, че има спад на количествата с 16,5 процента. Този спад може да се дължи на две неща. Едното от тях е наистина да има спад на потреблението, някаква промяна в конюнктурата, което е твърде малко вероятно, тъй като спад в потреблението от 16,5 процента е нещо уникално.
От друга страна обаче, нещо което е много по-вероятно е то да се дължи на лош контрол. Доколкото имаме информация Наредба 3, всъщност питам дали е така, бе отменена. Измервателните уреди не работеха в последната една година. И предполагам, че ефекта от това, че не работеха измервателните уреди, бе занижен контрола и отменена Наредба 3, доведе до 16,5 процента по-малко количество, което се отразява в 167.3 млн. лева ДДС, само до м.септември. До края на годината този спад в количеството е над 200 млн. най-вероятно. И сравнено с ефекта от понижаването на цената на суровия петрол и на увеличението на щатския долар, което е само 26,8 процента. Всъщност проблема ни е в количествата, а не в ниската цена на петрола и във увеличаващия се долар. Всъщност увеличаващия се долар дори помага.
Моят въпрос към министъра е Наредба 3 работи ли, така както работеше 2009 – 2013 година. Ако не, Министерство на финансите планира ли да въведе отново Наредба 3, измервателните уреди, за да може да следим реалните количества на акцизни стоки.
Благодаря.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Колегата Добрев основателно поставя този въпрос. За контролните уреди в момента не мога да ви кажа, но числата са следните. Трябва да имате предвид, че Нефтохим беше близо четири месеца в ремонт колега. Може да не сте знаели. Бил е в ремонт четири месеца. От там имаше сметки на Министерство на финансите, поне 130 млн. са намалели приходите. Възможно е да има и влияние на контролните уреди, но основната причина като сметнете четири месеца, една трета от годината, всъщност даже са събрани малко повече. Сигурно е могло още повече да се съберат, но не е това причината.
Нефтохим беше в ремонт и не работи. Намалява вноса на суров петрол. Намалява продажбите на вътрешния пазар и износ и от там намалява.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Годишен ремонт има всяка година. Аз искам да добавя към въпроса, господин министър на господин Добрев, освен за Наредбата за измервателните уреди, какво е положението с обмена на информация в тази посока между НАП и Митници. В края на нашето управление имаше тестов период, в който работеше тази връзка. Както и бяха възложени на програмистите доработване на програмата за касовите апарати, така че да може тя да осигурява информация на митниците за количествата продадени петролни продукти в бензиностанциите и по този начин да се затвори веригата.
Това случи ли се или беше спряно? И какви са вашите намерения това да бъде възстановено?
Господин Байрактаров и вие добавете.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Само да допълня с едно изречение колегата Добрев. Аз искам да допълня и прилагането на наредба N 18, която също касае обвързването на търговските обекти директно с НАП, именно касовите апарати. И да ви насоча, господин министър, тук вероятно ще трябва да се правят и законодателни промени. Една огромна част от така наречените сини зони, зелени зони на общините, практически фискално не са обвързани с НАП. Никой не може да им следи реално приходите, което да облекчи Републиканския бюджет.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: За паркирането зелени зони.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Да, за това говорим.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Горанов натрупаха се въпроси, надявам се, че сте ги записали. Започнете от последните.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Ще започна от последния, който касае сините и зелени зони. Аз получавам тази информация в приходната част на бюджетите на общините. В този смисъл не допускам, че общините крият данъци. Ако вие имате такива данни, споделете ги.
По отношение на Наредба 3 може би не всички неща, които работеха в Наредба 3 бяха правилно дозирани спрямо целите на събирането на приходи и разходите и усилията, които трябва да направят данъчно задължените лица. Със сигурност обаче и това, което се направи с промените в Закона за акциза и данъчните складове отиде в другата крайност и лиши приходната администрация от възможност за контрол.
И ако упреците в първия мандат на ГЕРБ бяха, че мачкаме бизнеса, то упреците към колегите в опозиция трябва да бъде – разградихте двора.
Ние ще променим закона и ще върнем инструментариума за контрол върху акциз и ДДС, така че държавата да има сили, да се пребори за своето. Защото тя го събира не за да вреди на бизнеса, а за да финансира всички тези обществени потребности, заради които сме създали това общество.
В този смисъл госпожо председател, внесли сме пакет от данъчни закони, но сме готови заедно с ваша помощ, на Комисията да предвидим всякакви допълнителни изменения, които да дадат инструментариум в ръцете на НАП и Агенция “Митници”, в това число и с промени, които са на ниво министър Наредба 3 и наредба N 18, за която се спомена. Но Наредба 3 е обезглавена с промени в закона. Без промяна в закона, аз нямам правомощия да гарантирам инструментариум на Агенция “Митници” и ще разчитам на помощ в това отношение.
Сметната палата подсказва господин Ананиев. Промените които са предвидени в закона свързани със Сметната палата, някои от тях са концептуални. Някои от тях са по скоро технически.
Когато се прави в предишния мандат Закона за Сметната палата, не се чуха някои рационални аргументи, че няма логика, колкото и независима от правителството да е Сметната палата, тя да образува своя бюджет, дори по-свободно или по-независимо от конституционно закрепената като независимост съдебна власт.
Аз уважавам независимостта на Сметната палата в нейните констатации и във възможността тя да извършва проверка на ефективността на разходите на Правителството, в законосъобразността на разходите, които Правителството и неговите органи правят, но не мога да приема, че Сметната палата ще бъде по-независима от независимата съдебна власт.
Логиката на предложените изменения е, че и Сметната палата, както и Народното събрание, както и общините, както и независимата съдебна власт се возят в една обща фискална лодка наречена консолидирана фискална програма. И никой няма право да си позволява да има претенции да е извън рамката. Това е това предложение. И вероятно колегите от Сметната палата ревниво ще претендират, че по този начин се намесваме в тяхната независимост.
Аз не споделям, че това е намеса в независимостта, бюджета на Сметната палата да бъде подчинен на общата фискална рамка.
Господин Ананиев ще допълни за условно казано техническата част на промените.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря господин министър.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чобанов, аз се радвам, че като бивш министър на финансите вие не поставяте въпроса по съдържателната част на нашето предложение за Сметната палата, защото добре сте запознат със Закона за публичните финанси, както и с Конституцията, които в крайна сметка са ни били мотивиращите фактори, за да запишем този текст. Предполагам, вас ви притеснява само това, дали може със законопроект за държавния бюджет, да се направи това предложение. И затова ще ви прочета чл.81 от Закона за публичните финанси, където както каза и министъра, чисто технически е решен този въпрос.
Със законопроекта за държавния бюджет, Министерския съвет може да предлага изменени допълнения в други закони, само когато те са свързани със съставянето изпълнението и отчитането на консолидираната фискална програма. Ние се намираме в навечерието на разработването на бюджета за 2015 г. и трябва да приведем състоянието на бюджета на Сметната палата към изискванията, практиките, които са записани, процедурите, които са записани в Закона за публичните финанси. Сега е момента, за да може да приложим всички тези неща в законопроекта за 2015 г.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Една реплика искаше министър Чобанов, след това вие ще направите реплика и ще продължим с изказването на госпожа Руменова.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря ви госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми господин Ананиев, да моя въпрос по скоро беше, виждам че се вменяват допълнителни функции на Сметната палата, относно тяхното бюджетно обезпечаване.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Доколкото ми е известно наредбите по принцип са поднормативни законови документи, актове. Те не са закони. Ако действително е така, както казвате, че трябва да се промени закона, за да се поправи Наредба № 3 и да се въведе отново измерването на горивата, мен ме интересува колко време ще ви е необходимо, може ли да очакваме декември месец да входирате такова искане, такава промяна на закона. Това ме интересува, защото не вярвам да е нещо сложно да се изготви това.
Второ, подавам ви сигнал в момента, понеже питате как става тази работа. В Бургас синята зона, така наречените банкомати, фактически не са фискални устройства, не са свързани с НАП. Сега ми подсказва господин Байрактаров, че в Стара Загора е същата работа. И там парите се събират в края на деня в торби и се носят там, където трябва да се отчетат. Това за ваша информация. Не знам как е в София. Имам удоволствието на парламентарния паркинг да паркирам. Може би господин Чобанов знае, да каже.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Позволете ми само да допълня вашето изказване господин Симеонов. В изказването на господин Горанов, аз разбрах, че той е готов да подкрепи между първо и второ четене на данъчните закони, както и да инициира, той няма вече такова право, но чрез народни представители, които поддържат тази политика, промени, които ще гарантират подобряване на този контрол за който говорихме. Възстановяване на онези поражения в данъчната система, които бяха нанесени, пробойни.
Понеже ставаше дума за промяна в Закона за акцизите, за да може тя да даде правно основание и да не може да бъде атакувана наредба № 3, защото тя беше доста време по съдилищата по едно време, ние като народни представители с вас ще инициираме с помощта на Министерство на финансите по предложение на Агенция “Митници”, между първо и второ четене подобни промени и аз ви каня в работната група, за да работим по тях. По тези промени, които ще гарантират не само наредба 3, а и други контролни механизми, както и по онези промени, които ще възстановят пробойните в данъчните закони, които бяха нанесени през предходната година, които се отразяват директно върху приходите и ще се отразяват и за 2015 година.
Ще приключим темата промени на Сметната палата и ще се върнем отново към вас.
Заповядайте госпожо Руменова.
ЛИДИЯ РУМЕНОВА: Благодаря госпожо председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин министър, благодаря за дадената ми възможност да присъствам на дебатите по Закона за изменение на държавния бюджет. Както всички знаете Сметната палата е орган създаден с Конституцията. На когото с Конституцията е възложено да изпълнява контрола върху изпълнението на държавния бюджет. В този смисъл за мен беше много важно да изслушам и да продължавам да слушам дебатите, защото Сметната палата се намира в процес на годишно планиране и съображенията и изказванията, които са направени тук и ще бъдат направени ще бъдат от полза при годишното планиране.
Искам да се върна на § 7 от предложения законопроект за изменение на Закона за държавния бюджет.
Не мога да се съглася, че бюджетния процес в Сметната палата е бил съвършено по-независим от този на съдебната власт. Независимостта на бюджета на върховните одитни институции е основен принцип, който се спазва във всички страни на Европейския съюз и във всички останали страни, защото финансовата й независимост е основен белег.
Сметната палата винаги е конструирала бюджета си и е изпълнявала бюджета си в съответствие със законовите разпоредби, които са действали към съответните моменти. Никога не сме имали инциденти. Да не говорим, че през всичките тези години тя е била изключително дисциплиниран финансов и бюджетен субект. Така че не мога да приема оценката за съвършената безнадзорност върху бюджета на Сметната палата.
Тъй като финансовата независимост и на бюджета на Сметната палата е основен въпрос, с приемането на Закона за публичните финанси Сметната палата прецени, че е необходимо да се синхронизират разпоредбите на Закона за Сметната палата и Закона за публичните финанси. Изцяло подкрепям това, което каза господин министъра. И предварително сме провели разговори с експертите от Финансовото министерство в тази посока, да се направят промени в Закона за публичните финанси, където съвсем отчетливо и ясно да бъде регламентиран бюджетния процес, ако така мога да се изразя, на Сметната палата.
Това на което искам да обърна внимание, че § 7, всички вие досега говорехте за цифри и това е нормално, защото законопроекта, който се разглежда е законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет. Това е за 2014 г. това е един строго определен предмет на регламентация на този закон. С включването на § 7 са нарушени разпоредбите в Закона за нормативните актове, защото този § 7 съдържа две категории разпоредби.
Първата категория са промени в компетентността на Сметната палата. Въвеждане на нови субекти на одити, въвеждане на друг видове одити. Разбирам и подкрепям тази необходимост. Но това не е начина, по който може да стане. Просто Закона за изменение на Закона за държавния бюджет може да изменя само тази част, която се отнася за бюджета. Не може да се отнася за промени в компетенциите. Също така не може да предписва и бюджетна процедура, след като имаме специализиран закон за публичните финанси. Където по реда на изменението на този закон, ние имаме и допълнителни предложения. И тъй като приветствам това, което каза господин Горанов за качествените законопроекти, ако това баеше съгласувано с нас, ние можехме да внесем един наистина качествен законопроект.
В подкрепа на моето твърдение, че този параграф трябва да отпадне от проекта за закон, вие сами ще намерите във вашата собствена дейност. Защото при преглед на законите за изменение и допълнение на законите за държавните бюджети на много години назад, в нито един от тези закони, не се съдържат разпоредби за промяна на компетентност, за разширяване, за разписване на процедури и други. Всички изменения в законите за различните разпоредители с бюджет на различни министерства, което се прави с всеки закон за изменение на бюджета, засягат чисто бюджета и само бюджета.
Така че аз тук по скоро очаквах да намеря, тъй като както знаете с приемането на Закона за Сметната палата през тази година в обсега на одитната й дейност се включиха и общините с бюджет до 10 млн. лева, което досега беше извън тяхната компетентност, с което дейността на Сметната палата се увеличи с около 60 процента. Одитираните обекти се увеличиха, които са на цялата територия на страната. Аз очаквах, че може да има нещо в този смисъл. Някакъв намек за корекции или друго нещо в самия бюджет. Ние не сме искали никога увеличение на бюджета и не го искаме и сега. Искахме да разполагаме в рамките на утвърдения ни бюджет, но ще се справим с всички предизвикателства, които са пред нас.
Така че лично аз смятам, а и фазата в която се намира законопроекта е напълно обосновано този абзац да отпадне. Третираната в него материя, която по същество аз поддържам, а имам и допълнителни предложения за подобряване на регламентите, да бъде направена с изменение на съответните закони и Закона специално за публичните финанси. Защото ако разпишем една ясна процедура в Закона за публичните финанси, на всички ще е ясно Сметната палата как прави бюджета си и как го изразходва.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря госпожо Руменова. Аз мисля дебата за Сметната палата да го приключим до тук. Благодаря за становището ви.
Господин Глосов иска думата и господин Бранков иска думата.
СВЕТОСЛАВ ГЛОСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми депутати, господин министър, аз ще се върна в началото на вашето изказване. Вие казахте нещо много хубаво, че държавата трябва да си плаща сметките. Държавата трябва да си върне реномето на добър плащач, тъй като мисля, че това е загубено. Това доверие е загубено като такова. Ще ми позволите да спомена някои факти относно състоянието на задълженията на държавата и общините към бизнеса.
В един частен случай или това е сектор строителство, задълженията на държавата към бизнеса са близо 1 млр.
В края на предишния парламент, ние реагирахме с едно отворено писмо до всички парламентарни групи, както и до ръководството на Народното събрание. За съжаление от тогава досега нищо не се е променило. Може би всяка втора компания има забавени плащания към своите доставчици и подизпълнители. Всяка седма компания и строителна фирма, мисля че това е и в другия бизнес има забавени плащания към своя персонал.
Неразплащането на извършените работи води и до невъзможността за възстановяване на тези средства от Европейската комисия. Идва края на годината, дали ще оставим хората пак със забавени заплати и да не получат нищо.
Обръщам се към всички тук присъстващи, когато коментират корекциите в закона за изменение и допълнение на закона за държавния бюджет, да се съобразят със задълженията на държавата към бизнеса като цяло.
Проблемът е много сериозен и води до социално напрежение, което мисля, че не е добре за държавата.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Господин Бранков заповядайте.
ДИМИТЪР БРАНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, позволявам си да ангажирам вашето време, не за да припомня наши стари позиции, между другото общи с всички бих казал социални партньори. Стопанска камара не подкрепи макрорамката и заложените разчети за приходи в Закона за бюджет за 2014 г. Тогава си позволихме включително да посочим число за ръст на брутния вътрешен продукт от 1,2 процента. Предстои да видим дали сме се доближили до тази прогноза.
Същевременно посочихме, че разходната част е напрегната по разбираеми причини, по отношение на приключването на програмния период, разплащане с изпълнители основно по проекти с европейско финансиране.
Същевременно при разглеждането на проекта за актуализация на бюджета за 2014 г. в НСТС на служебното правителство, категорично заявихме позиция и ще припомня, че това беше обща позиция на социалните партньори, че не подкрепяме дефицит на начислена основа по-висок от три процента. И считаме, че служебното правителство не направи всичко възможно за контрол върху разходите, за контрол върху исканията на съответните първостепенни разпоредители с бюджетни средства.
Второ, една обща позиция на Стопанска камара. Тя не е просто на ръководството, на Управителния съвет, тя е позиция на Общото събрание на Стопанска камара и е свързана с нашето разбиране за тавана за дефицит от 3 процента. Аз само отварям скоба. Това е очевидно, че влизаме в противоречие със Закона за публичните финанси с това предложение. Но нашата принципна позиция е, че това не е просто един абстрактен макроикономически въпрос, спазването на тавана за три процентния дефицит на начислена основа. Всичко над този таван отдалечава страната от перспективата за членство в еврозоната и в подготвителния механизъм ИРЕМ-2. За съжаление не видяхме много категорични позиции по време на предизборната кампания за някаква времева рамка. И ние пледираме и призоваваме всички вас и мнозинството и малцинството, разбира се и Министерски съвет за яснота по този въпрос. Той е важен за българския бизнес и за всички българин съм сигурен.
Позициониране на времева рамка, която да играе ролята, така да се каже, на основен на входящ индикатор на дългосрочното бюджетно планиране, включително и за 2015 и за следващите години.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, мисля че доста дълго време дебатираме и предлагам да се ориентираме към приключване. Последно обещах на господин Байрактаров едно изречение и предлагам да преминем към гласуване.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря ви госпожо председател.
Аз конкретно искам да заостря вниманието и на Комисията и на медиите и на гражданите върху два текста, които за мен са смущаващи. Тези два текста, уважаеми господин министър касаят изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете на стр.9. В чл.4 ал.3 е записан един текст, който лично мен ме смущава. И аз ще ви моля да дадете разяснение. Този текст касае гарантираните влогове от 196 000 лева. Но с неговата промяна практически се отваря една врата и аз оставям с убеждението, че това е лобиски текст, който касае изплащане на суми, далеч над 196000 лева от така наречените гарантирани.
Текстът е следния: Разпоредбата на ал.1 не се прилага спрямо лица придобили права по влог в резултат на извършени или съобщения на квесторите, ликвидаторите и т.н.
Смущението ми идва и от това, че в чл.5 ал.3 се прави едно изменение, което дава възможност юридически да бъде избегнато основанието за действие на закон от датата на неговото приемане. Иначе казано, промяната в чл.5 дава възможност закона да действа със задна дата, или от 20 юни, когато КТБ е била поставена в състояние на особен надзор.
И третото ми притеснение, което аз ще го изразя и при гласуването в пленарна зала, че се изземва контролната функция на Народното събрание. Като тази функция в общи линии се прехвърля върху Министерски съвет.
Моят въпрос е защо се налага тази промяна? Каква е тежестта като финанси, която ще произлезе от нея в актуализацията на бюджета. Защото този въпрос го повдигнах и в пленарна зала и се оказа, че съм бил прав със заложените промени. Аз нямам намерение, а считам, че и българския народ няма намерение да плаща не премерените рискове на определена група хора. Защото това нещо може да се случи само за хора, които са били предварително информирани как да реагират по време на тези пет месеца.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Въпросът е важен. Досега не го дискутирахме. Господин Горанов заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Аз искам да тръгна от принципното разбиране, защото много се спекулира от това, че изплащането на гарантираните влогове няма да мине през разходната част на бюджета. Механизмът на изплащане на гарантираните влогове е ясен и е описан в закона.
Правителството ще помогне заемообразно на Фонда за гарантиране на влоговете, за да се гарантира, че няма никакъв риск от забавяне на изплащането на гарантираните влогове. В този смисъл и в този аспект е и предложението Министерския съвет, който по Конституция изпълнява държавния бюджет, без да влиза в Народното събрание, при наличие на обстоятелства да може да подкрепи Фонда за гарантиране на влоговете.
Ние не оспорваме върховенството на законодателната власт. Само че кое няма да е ясно, за да се налага да се води този дебат в Парламента.
След по-малко от 20 дни трябва да е започнало изплащането на гарантираните влогове. Ако този текст не стои, ние ще трябва отново да влезем в Парламента и да кажем: Господа народни представители, Фонда за гарантиране на влоговете има недостиг. Факт, който още сега ние всички знаем. Ще разрешите ли на българското правителство да помогне да налеем ликвидност във Фонда за гарантиране на влоговете, за да изплатим гарантираната част. Няма пречка да не се промени този текст в закона. Аз настоях, защото аз съм силно притеснен за графика. И разчитам на вашата подкрепа в много бързи темпове да приемем актуализацията на бюджета и най-важните изменения в Закона за гарантиране на влоговете, като не настоявам Министерския съвет да вземе това решение. Нека го вземе Парламента. Но има риск да загубим време.
Това ми е отговора по отношение на промяната в чл.18, ал.4, т.2 думите “Народно събрание” да се заменят с “Министерския съвет”.
Заради притесненията ви за евентуален лобизъм и за да няма никакви технически съмнения в тази посока, ще си позволя да дам думата на експерт от Министерство на финансите да ви обясни технически философията на изменението.
ЦВЕТАНКА МИХАЙЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа депутати, измененията които се предлагат във връзка със Закона за гарантиране на влоговете в банките са технически и както каза министъра, те касаят единствено улесняване процедурата по изплащане във връзка с казуса КТБ.
Повдигнатият въпрос относно чл.4, ал.3, в който се казва, че разпоредбата на ал.1 не се прилага спрямо лица придобили права по влог, в резултат на извършени или събрани, съобщени на квесторите или синдиците, разпоредителни действия. Или след вземане на решенията на Българската народна банка. По този въпрос трябва да бъде отстранена неяснотата, относно третирането на всички разпоредителни действия извършени в процеса на специалния надзор.
Ние сме далеч от мисълта да считаме тези сделки за недействителни или нищожни, тъй като закона не ни позволява да ги третираме по този начин. Спецификата, която е свързана с нашето предложение е по отношение на тези разпоредителни действия, да стане ясно, че преобретателя или новия кредитор, който в резултат на разпоредителното действие е придобил това вземане, не следва да се третира като депозант. Качеството депозант се придобива единствено, когато новия кредитор е бил страна по сделка с банката. Такава сделка не е възможно да се направи по силата на чл.119 от Закона за кредитните институции, тъй като на банката са забранени всякакви действия, включително влизане в договорни отношения.
В този аспект отношенията между прехвърлителя или стария депозант и този, който е придобил вземане са чисто гражданско правни отношения. И новия преобретател всъщност има права на вземане към банката, но той ще се подреди в общия ред на кредиторите в рамките на процеса по несъстоятелност. Тоест ние не отнемаме никакви права или не създаваме нови задължения или не отменяме такива. Те съществуват и по сега действащото законодателство, но не са казани по този ясен и категоричен начин. Дори за нас по наше виждане, ние внасяме една допълнителна защита на преобретателя или на новия кредитор, тъй като той изначално ще бъде на ясно, че не става депозант. И на него не му се дължи защитата по чл.4, ал.1, каквато се дължи на останалите депозанти. Това е идеята на изменението.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: По просто обяснено, лобираме в полза на Гаранционния фонд. Вие сте прав, че ние лобираме в полза на Гаранционния фонд, така че той да бъде защитен от това да е изплатил не основателно влог на някого.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз мисля, че и следващи ви текст е лобиски, пак в тази посока за фонда, където това дали един гарантиран депозит е бил при преференциални лихвени условия или не, следва да се определя към датата на сключване на този депозит, а не към датата на отнемане на лиценза на банката, тъй като всички знаем, че в този период, всички депозити станаха еднакви по лихва. Така че имате два лобиски текста в името на фиска.
Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Горанов, вие не ми отговорихте за другите министри, които ще правят икономия, но аз ще ви питам пак в зала, така че там ще има възможност да продължим този разговор по този конкретен въпрос, който е много важен. Ние го подкрепяме като съдържание. Защото разбрахме, че в голям мащаб са правени цесии и прихващания до момента. Само че има следния проблем.
Ще има ли съдебни дела, защото хората, които са ги правили до момента ще твърдят, че един такъв текст не може да действа със задна дата. Това е въпроса, който отправям към вас.
Вие казвате така, за да е ясно и на колегите. Цесиите и прихващанията, които са правени в условия на особен надзор няма да бъдат признати. Казвате това просто нещо с много сложни думи.
Въпросът обаче, може ли със задна дата да забраним подобни разпоредителни сделки? Иначе аз ви подкрепям. Защото ние като Комисия, госпожо Стоянова и въобще като Парламент трябва да се обединим в защита на фонда за гарантиране на влоговете. Тук съм съгласен. И да вземем всички действия, той да събере максимално много средства. Това трябва да бъде общата цел на Българския парламент. Тук би трябвало всички да бъдем на едно и също мнение.
Въпросът е, ако това се прави със задна дата, защото това са сделки, които вече са се случили, как да бъдат направени промените така, че при евентуални съдебни дела, държавата да ги спечели? Това ми е въпроса към вас.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Горанов отговорете и да приключваме.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Бързам да отговоря, понеже материята не е чисто финансово-бюджетна, затова и може би трудно се разбираме. Ние не оспорваме действителността на прехвърлителните сделки. Те са си граждански оборот. Но те не са сделки свързани с влагането на средства. Те не са търговската сделка влог. И ние не казваме, че този който е направил цесия и е купил едно вземане не го притежава. Ние казваме, че той не е направил влог. Ние казваме, че той не е направил влог в банка и няма право на обезщетение, защото няма влог. Той има вземане от едно търговско предприятие в особен режим и ще си участва с това вземане, докъдето стигне в един процес на евентуална бъдеща несъстоятелност. Но за съжаление, подсказват колегите, на последно място. Ние не оспорваме действителността на сделките. Ние нямаме претенции към това, дали те са се състояли или не. Ние не оспорваме дали тези лица, които са направили такава сделка имат вземане от банката. Ние само казваме, че те не са направили банков влог и казваме, че нямат право да имат претенции към Фонда за гарантиране на влоговете. Тежък лобизъм в полза на Фонда.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви госпожо председател. Исках само една реплика или добавка към това, което каза господин министъра и колегата Димитров. Аз също приветствам тази поправка. Колегата Байрактаров, който излезе не беше разбрал посоката. Надяваме се, че сега разбра.
Само ще ви върна при първото заседание, когато изслушвахме БНБ. Тогава се постави пред квестора въпроса за тези цесии и прихващания от други участници в това заседание, които искаха те да бъдат забранени. На това заседание аз изказах мнението, че всъщност цесиите и прихващанията са търговски сделки, но при тях се получава и всъщност неприятния момент е, че те по този начин, ако бъдат третирани като влогове, те изпреварват поредността на съответния кредитор на банката. Даже аз тогава се изразих, че това е несправедливо.
Това което вие правите сега, този текст праща тези, които са направили такива прихващания ги праща там, където им е мястото, на опашката след държавата, след фонда и т.н. при усвояване масата на несъстоятелността, при реализирането им. Така че правилно е това и ние го подкрепяме.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Предлагам да се ориентираме вече към приключване. Последно някой да не се почувства ощетен, че не е успял да изрази мнението си.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г., № 402-01-5, внесен от Министерски съвет на 11.11.2014 г.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Пет въздържали се.
Законопроектът е приет.
Преминаваме към следващите точки.
Преминаваме към точка трета
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 402-01-6, внесен от Министерски съвет на 11.11.2014 г. и ЗИД на Закона за данък върху добавената стойност, № 454-01-2, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 17.10.2014 г.
И двата закона ще ги гледаме едновременно, тъй като по предмет са едни и същи.
Господин Горанов ако обичате бързичко да представите законопроекта, а след това ще дам думата и на вносителите на втория законопроект да го представят и да започнем дискусията.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Госпожо председател, госпожи и господа народни представители ще ви изложа не промените, а принципите.
Законопроектите целят няколко основни неща.
Първо, промени свързани с нова уредба в европейското законодателство.
Промени свързани с новия режим на държавните помощи 2014 – 2020 година.
Промени свързани с графика за установяване на нов размер на акциза върху тютюна за периода 2016 – 2017 и 2018 години.
Промени свързани с даване възможност за подобряване на административното обслужване в НАП.
Запознати сте с мотивите. Вероятно между първо и второ гласуване ще търсим вашата подкрепа за допълнителни решения. Но понеже няколко пъти вече имахме възможност да коментираме, че предложените изменения са основно технически и са в резултат на увеличаване на връзката между нашите материални и процесуални данъчни закони с постиженията на европейското право. И с оглед да спестим време на този дебат, мисля представянето да спре до тук.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви. Господин Александров заповядайте.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря госпожо председател.
Първо искам да изразя, че има допусната явно техническа грешка в нашия параграф 1, където думите “месни” трябва да бъдат четени като “местни”. Да се добави буквата “т” на три места.
Нашият законопроект е продиктуван от това, че искаме да въведем нулева данъчна ставка за определена група продукти. Като това също ни се позволява и чрез европейските регламенти или по-специално директивата за ДДС, която е в Европейски съюз, която влиза в сила от 31 декември 2015 година.
Към момента в Европейския съюз редица държави упражняват преференции върху определени групи продукти в ДДС. Като за пример мога да дам Малта, която упражнява точно именно нулева ставка, Нидерландия – 6 процента, Люксембург – 3 процента. Или тоест далеч по-богати от нас страни упражняват далеч по-ниски ставки, най вече примерно при хранителните продукти.
Целта ни е до една известна степен да постигнем едно облекчение в това, което плаща като краен потребител населението ни, тъй като ни е пределно ясно, че не винаги и не задължително премахването на данъчната ставка от 20 процента би довело до понижаване на цената на дадения продукт към крайния потребител. Но все пак това ще бъде една достатъчно добра аргументация за понижаването на въпросните цени. Тъй като и към момента около 50 процента и над 50 процента от населението ни живее на прага или под прага на бедността. И това са изключително необходими мерки, поне според нас.
Разбирам, че ще има най-вероятно дебат в тази посока, че това нещо ще увеличи тежестта върху бюджета или по скоро ще бъде предпоставка за това, да не се събират данъци в частта ДДС в бюджета, но те могат да бъдат компенсирани именно от други места. тъй като и до преди малко обсъждахме приходите от ДДС от вноса. И натиска който оказва петрола на световните пазари. Все пак аз очаквам следващата седмица, като излезе справката за безработицата в САЩ и като спрат да се презапасяват с петролни продукти, малко или много да намалят натиска си върху Русия, който ще повлияе благоприятно при събирането на ДДС от нашата администрация.
Благодаря ви.
ПРЕД. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Уважаеми колеги, обикновено когато имаме законопроекти от народни представители, ние изискваме становището от Министерство на финансите. Имаме такова становище. Но то не е размножено, раздадено и не е качено на сайта, защото дойде късно снощи. Нямаше време. Ще го размножим и ще ви го дадем за зала. Но сега ще помоля директор Дирекция “Данъчна политика”, госпожа Петкова да ни каже становището по този законопроект, защото в крайна сметка, когато разглеждаме един законопроект, ние трябва да имаме и някаква оценка на въздействието на този законопроект по всички посоки, не само от гледна точка на държавния бюджет, а от гледна точка на всички, които могат да бъдат засегнати от него. Това е изискване на Правилника на работа на Народното събрание. И аз ще помоля народните представители в бъдеще, когато правят предложения от народен представител, да се съобразяват и да прилагат към това оценка на въздействието.
Заповядайте госпожо Петкова.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, накратко ще ви запозная със становището на Министерство на финансите по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
Със законопроекта се предлага въвеждане на нулева ставка за местните стоки, месни хранителни стоки, лекарства и учебници.
Основният недостатък на законопроекта е, че всъщност, ако се въведе нулева ставка за стоките, които са местно производство, това е в нарушение на основните принципи на договора за функциониране на Европейския съюз. Това е дискриминационна мярка. И при въвеждането на такава разпоредба ще бъде открита процедура по нарушенията от Европейската комисия за дискриминация и не еднакво третиране на стоките местно производство и стоките производство от друга държава членка или трета страна.
Вторият основен недостатък е всъщност възможността за въвеждане на нова намалена ставка. Вие знаете имаме стандартна ставка 20 процента, 9 процента намалена ставка за туристическите услуги и нулева ставка само за тези стоки, които са изрично посочени в закона.
ДДС директивата дава възможност за намалена ставка на определени групи стоки. Това са хранителните продукти и лекарствата, но не дава възможност за нулева ставка. Намалената ставка по директивата е не по-малко от пет процента.
По отношение на учебниците, това което се предлага в законопроекта, бих искала само да уведомя вносителя, че учебниците, съгласно Закона за данък върху добавената стойност са освободени от ДДС. Те са не с нулева ставка за облагаеми доставки, а освободени от ДДС.
Но основното което е, че всъщност, ако се приеме тази промяна най-голям е ефекта за бюджета. При оценка направена по така изготвените предложения, загубата за бюджета е 1 млр и 200. От който 1 млр. е от хранителните продукти и 125 млн. лекарствата. Което поставя автоматично въпроса, как ще бъде компенсирана тази загуба за бюджета. тъй като хранителните продукти представляват около 15 процента от общите приходи от ДДС. Това може да бъде компенсирано или само с увеличаване на стандартната ставка от 20 на 24 процента. Или с увеличаване ставката на преките данъци, например корпоративен данък от 10 на 19 процента, за да се компенсира този 1 млр. и 200.
Другите недостатъци, които по принципа са свързани с въвеждането на намалени ставки е, че се увеличава административната тежест и разходите за бизнеса, тъй като те трябва да водят по-подробно счетоводство. Разходите на администрацията за контрол. И по принцип това, което е основното се поставя въпроса за цялостната данъчна политика на държавата. тъй като дългогодишната политика на страната е за ниски данъчни ставки на преките данъци и съответно единни ставки за косвените данъци. Тоест за да се спази неутралитета на самия данък.
Това е накратко становището.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря госпожо Петкова.
Уважаеми колеги, откривам дискусията.
ПЕТЪР ГАНЕВ – Институт за пазарна икономика
Взимам отношение, тъй като миналата година предложихме и дискутирахме в Бюджетна комисия въвеждането на календара, следвайки целта за 2018 г. Така че сега приветстваме, че такъв календар всъщност е приет с три стъпки – 2016, 2017 и 2018 години. Сравнително постепенни стъпки, така че това е едно хубаво нещо, евентуално да се избяга от сценария 2010 г. с много голям скок в нелегална търговия и шок върху цената.
Има само два момента, които могат да бъдат дискутирани. Единият е кога да започне увеличението. Тоест дали да се пропусне 2015 следващата година и да има само три стъпки. Личното ми мнение е, че по-балансирано е да се започне от следващата година. Разбира се, има го и контрааргумента, че нелегалната търговия малко е скочила в началото на тази година. Но това е няколко месеца преди подаването на оставката. Не знаем дали към средата и края на годината, всъщност нещата не са овладени от служебния кабинет.
Така че единия въпрос е дали този календар да не започне от 2015 г., което вече е и политическо решение.
И другият въпрос е самата структура на акциза. Това което се предлага е да не се пипа специфичния компонент. А да се увеличи адвалорния компонент. Съответно и минималния акциз да се увеличи.
Практиката в Европа по скоро показва другия подход. Последните четири години всяка една страна в Европа си покачи специфичния елемент, което е нормално когато следваш номинална цел по скоро да покачваш номиналния компонент. И повече от половината страни всъщност намалиха адвалорния. Другото важно е, че към момента ние нямаме ефективен минимален акциз. Или казано най-просто. Най-евтините цигари, ако им приложиш акцизната структура, специфичен и адвалорен, то акцизната тежест става над минималния акциз. Тоест, минималния е защитен, но той към момента не е ефективен, тъй като няма нужда от него. Самата структура успява да е над този праг.
Ако се приложи календара така, както е разписан през 2016 г. ще имаме на практика ефективен минимален акциз, тъй като най-евтините цигари няма да ги хване структурата да стигнат този минимален праг. Тоест, това е може би още един аргумент, дали да не се погледне към по-балансирана промяна в структурата или насочена към специфичния или комбинирано, което е по един процентен пункт покачване над адвалорния и съответно малка стъпка в специфичния компонент. Но пак идеята за календара е хубава. Беше важно да се случи. Въпросът е в структурата и дали да започне от 2015 или от 2016 г.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Ние дискутирахме срока. И с оглед на това, че наистина през 2014 година имаме ръст в контрабандата на цигари, която за съжаление не е овладяна и всички знаем, че едно увеличение на акциза ще даде тласък на това. Решихме, че е по-добре да дадем възможност Агенция “Митници” както чрез законодателните промени, които евентуално ще приемем, както се разбрахме между първо и второ четене, за да гарантираме ефективността на контрола. Да й дадем една година време да стабилизира тази своя контролна дейност и тогава да я натоварим с това да контролира отново ръста на сивата икономика, която се очаква при едно повишаване на акциза и затова така се спряхме на една 2016, а не 2015 г.
Колкото по отношение на структурата, процент от цената и на къс цигари, за да говоря по-популярно, вместо термините, които професионално използвате, ще помоля госпожа Петкова да каже две думи по тази тема. Защо отиваме към увеличаване на адволорния компонент, което означава увеличаване на тежестта в структурата на акциза на процента върху цената. Намаляване на структурата в частта къс натурална единица. Какво като плюсове и минуси ще доведе това? Както и какво ще е въздействието върху цените на различните видове цигари, класове цигари, ценови нива.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря госпожо председател. По принцип предложението включва увеличаване на пропорционалния акциз запазване на специфичния акциз. Знаете до 2009 г. съотношението беше 50 лева за 1000 къса, плюс около 40 процента, доколкото си спомням. 2009 г. е променено съотношението специфичен пропорционален акциз. Предложението което е направено, ще ви кажа как ще се отрази на цените на цигарите като поетапно увеличение. Цигарите от най-ниската ценова категория съответно ще се увеличат с по 20 ст. като цена от 2016, 2017, 2018 г. Цигарите от среден клас, които са около 5 – 5,50, в момента примерно Малборо ще се увеличи 30 ст. от 2016 г., 20 ст – 2017 г., 20 ст. от 2018. Най-високо ще бъде увеличението при най-високия ценови клас над 6 – 6,50, като Давидов и други. Или 30 ст. поетапно увеличение за трите години.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Говорим за ценови клас. Стимулираме ниските ценови категории.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Нисък и среден клас.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Основно ниски ценови категории. Има ли коментар по темата?
ПЕТЪР ГАНЕВ: Да не забравим, че решението е на компаниите. Тоест не се предава автоматично. А особено когато говорим за адвалорен компонент в още по-голяма степен е решение на компанията. Специфичния по се предава върху цената. При адвалорен самите компании могат да разпределят по различен начин покачването на цените, включително от следващата година.
И отново казвам за ниския клас. При тази структура, през 2016 г. ще има ефективен минимален акциз. Тоест, и най-евтините цигари пак ще поскъпнат. Тъй като структурата, ако я приложиш към най-евтините цигари няма да ги хване и ще трябва да приложим минималния акциз, който също е записан в закона.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Господин Ненков, Бранков.
НИКОЛАЙ НЕНКОВ: Благодаря госпожо председател.
Няколко изречения по подоходното облагане на физическите лица. Едното е въпрос, който зададе и господин Кадиев, дали се запазва възстановяването на платения данък общ доход за ниско платените категории работещи. Това е като въпрос.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Сега разглеждаме ДДС. Следващата точка е физическите лица.
НИКОЛАЙ НЕНКОВ: Понеже е за ДДС, аз затова го поставям.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Говорим за Министерски съвет за този законопроект.
НИКОЛАЙ НЕНКОВ: Въпросът ми е ясен. Господин Кадиев също го зададе. Става въпрос за възстановяването на платения данък от работещите до нивото на минималната работна заплата. Дали се запазва тази опция в Закона за 2015 г.
И другият ми въпрос е свързан не с конкретни текстове, а по скоро с политики по неща, които много сме ги дебатирали, обаче не смеем да ги направим. Те са няколко кратки подвъпроса. Дали някога ще се въведе данъка върху финансовите транзакции. Това е първия въпрос.
Вторият, мисли ли се да се въведе най-после семейното подоходно облагане.
И последния ми въпрос е мисли ли се някога по време на мандата, да се въведе прогресивно подоходно облагане.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Позволете ми аз да отговоря на вашия въпрос. В тези предложения, които е направило Министерство на финансите, във всички законопроекти са отразени изключително и само изискванията на европейското законодателство. Няма абсолютно никакви текстове по отношение на политика.
Господин Горанов го няма, за да каже защо няма. Но аз ще ви отговоря, че прекалено кратко беше времето, откакто той е министър, за да може на готов закон да вкара политика.
Затова направихме и анонса, че между първо и второ четене работна група от депутати с помощта на Министерство на финансите би могла да направи такива предложения, които да дадат и политика в данъчното облагане.
В тази връзка по вашия първи въпрос, да по този законопроект остава въпросния минимален необлагаем праг. По останалите въпроси трябва да ви кажа, че ако прочетете нашата програмна декларация, аз препоръчвам да я четете, защото тя е много важен документ и обединява позициите на четирите партии, които осигуряват мнозинството в Парламента. Там е казано първо, че се запазва данъчната система. Но идеята е тази, която беше преди 2014 г., която гарантираше приходите такива, каквито осигуряваха дефицита и неговото намаляване във всичките й аспекти. Не само като данъчна тежест, а и като възможност за контрол и като възможност за стимулиране на доброволното плащане и т.н.
Другото което е записано в тази програма е, че ние ще проведем дебат, анализ на цялостната данъчна система. А в четирите партии подкрепящи правителството има различни виждания, именно и за подоходно облагане и за не облагаем минимум и за семейно подоходно облагане. Ние сме се разбрали, че това може да се случи, но трябва да бъде чрез промяна на цялостната данъчна система. Не може да пипаме на парче, защото тогава ще развалим приходите.
Тоест, ако ние преминем към примерно,не облагаем минимум и това ни се струва еди колко си минус приходи трябва да намерим данък, с който ще го компенсираме. Затова този въпрос ще бъде дискусионен и ще работим по него, така както сме се разбрали и записали в програмата.
Колкото до финансовите транзаакции имаме точка в програмната декларация, че ще работим по въвеждането на облагане на финансовите транзакции, съобразено обаче с конкурентоспособността на българската финансова система. В смисъл това, че ако повечето европейски държави не са въвели подобен данък, това би направило неконкурентна нашата система и би довело до отлив от България към онези страни, където не е приложен този данък. Фактът че Европейския съюз не постигна съгласие да има обща директива, на която да се подчиняват всички европейски държави с такъв данък, поставя въпроса на дискусия.
Тъй като по-рано сме правили подобни анализи и госпожа Петкова знае, преди няколко години, когато започна дискусията в Европейския парламент, те разбира се вече не са актуални и бихме могли да ги подновим и да ги направим. Но това ще бъде елемент също на една следваща крачка. Но е записано в програмата специално за финансовите транзакции. Това е което мога да ви отговоря.
Господин Бранков.
ДИМИТЪР БРАНКОВ: Благодаря уважаема госпожо Стоянова.
Уважаеми народни представители, по законопроекта на Министерски съвет преходните и заключителни разпоредби и § 46 в мотивите и в първото изречение на мотивите към законопроекта ни беше казано вече, може би два пъти или три пъти, става дума за пакет промени и законодателни промени, въвеждащи и хармонизиращи европейското законодателство. В този смисъл не бих казал, че сме учудени, но все пак очаквахме да видим промени въвеждащи европейския принцип, замърсителя плаща в Закона за местните данъци и такси. И съвсем накратко искам да спомена, тъй като и вчера имахме дискусия на експертно ниво по този въпрос.
През следващата година въвеждането на този принцип означава на първо място приемане от Народното събрание на ред и основи за начисляване и за определяне на такса битови отпадъци.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Бранков, местните данъци няма да ги разглеждаме днес.
ДИМИТЪР БРАНКОВ: В преходните и заключителни разпоредби § 46 точно това прави. Моля само една минутка да ми предоставите. Без определяне в Закона за местните данъци и такси на реда и алтернативни основи за такса битови отпадъци, искам да подчертая, че за пореден път Народното събрание влиза в противоречие с Конституцията на Република България, която изисква реда и основите на местните, на държавните такси да се определя със закон, а не с решеине на общинските съвети.
Второ, има готовност и госпожа Петкова, бих казала е нейна заслугата в това число. Може би също така и на господин Чобанов. Има готовност като технически текст. Знаете, че беше обсъждан този въпрос в работна група към Министерство на финансите. Този законопроект мина през Националния съвет за тристранно сътрудничество, където срещна подкрепата на работодатели и на синдикати. За съжаление беше оттеглен от разглеждане на заседание на Правителството на господин Орешарски. Аз лично не знам какви са причините.
Искам още нещо да спомена. Вчера беше макар и неофициално беше дадено съгласие точно за този подход от Националното сдружение на общините в Република България. Тоест, сега в сегашната сесия на Парламента, преди нова година да бъдат внесени промени в Закона за местните данъци и такси, които да регламентират алтернативни основи на таксите.
Ще си позволя да призова всички вас да използвате възможността на Правилника между първо и второ четене да бъдат внесени съответни промени, които правно да обезпечат и да дадат възможност на общините, ако не от 2015-та, то от 2016 година да бъдат наясно още преди нова година, с това какво ще правят през 2016 . Тоест преди провеждането на местните избори.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
ЦАНКА КЕМАЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми служители на Министерство на финансите, изказвам се първо в качеството си на председател на Българската асоциация на тютюневата индустрия. Тъй като нашата Асоциация доста активно работи с Министерство на финансите по анализа на акцизното законодателство. И сме провеждали редица срещи, на които сме предоставяли коментирани вече наши виждания за промени в Закона за акцизите и данъчните складове.
За съжаление последно това нещо сме направили през м.септември. като сме ги входирали отново до служебния министър на финансите. Не виждаме обаче отново нищо от тях отразено в настоящия проект за изменение и допълнение на Закона за ДДС, който препраща към изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове.
И тъй като този проект не беше качен за публично обсъждане на сайта на финансите. Тоест нямаше го това техническо време, както каза и госпожа Петкова. Надявам се, че ще бъде възможно между първо и второ четене да си входираме отново предложенията и сме винаги готови на дискусии по тях, ако вие счетете за необходимо.
Цялата индустрия се е обединила и върху предвидимостта на промените в акцизната структура и увеличението на акцизите и достигането на нивата 90 евро на 1000 къса през 2018 година. Ние винаги сме настоявали това да бъде на равни стъпки, започвайки от 2015 г.
Съгласни сме, че има ръст на контрабандата. Приветстваме намеренията на Парламента и Правителството да се справя с нея. Но тъй като предложените стъпки не са равин. И както каза и господина от Института за пазарна икономика, вдигането на минималния акциз рязко през 2016 година. Вместо очакваното разделено на три 28 се пада някъде около 9 лева минимален акциз акциз. Той първата година е вдигнат с 13 лева. Затова трябва да се направят едни математически модели, които ние правим всяка от компаниите. И смятам, че това което е било като намерение, да се стимулира по-ниския ценови сегмент се изкривява от минималния акциз.
Като представител на Булгартабак ви казвам, че ние в момента правим анализи и смятаме на първо четене, че това няма да е така, както госпожа Петкова счита, че е било първоначалното намерение. Затова надявам се, че в началото на другата седмица ще сме готови и всяка компания с виждане по този въпрос. Както вие сама казахте, ще направим оценка на въздействието. Най-късно до вторник, сряда мисля, че ще имаме готви данни. Защото смятаме, че този минимален акциз изкривява намеренията и модела.
Благодаря ви.
ВЕРЖИНИЯ ДЖЕВЕЛЕКОВА – Филип морис България
Благодаря ви госпожо Стоянова за това, че ни давате думата.
Уважаеми народни представители и представители на Министерство на финансите, искам да кажа три неща. Благодарим на Министерство на финансите и на това Правителство, че ни чу след два, три или четири изреждания на правителства, че ние се радваме и приветстваме въвеждането на данъчен календар в акцизното законодателство. И ще се гордеем и ще се хвалим пред Европа за това.
Второто нещо, което искам да кажа е, макар че нашите послания бяха за стартиране на увеличението на акцизите от 2015 г. да е по-постепенно и по-бавно. Разбираме и подкрепяме становището на господин Горанов, който беше изразен като аргумент за стартирането на увеличението през 2016 г., за да се даде възможност на правоприлагащите органи, Агенция “Митници” и МВР, наистина да положат необходимите мерки за справяне с незаконната търговия, която в момента, поне към средата на годината данни, които сме представили миналата седмица пред МВР и Агенция “Митници” са около 20 процента. Страхуваме се, че това е доста висок процент. Има пълната подкрепа на компаниите и на нашата инициатива за борба с незаконната търговия, в която сме пет компании и осигуряваме такива данни.
Третото нещо, което искам да кажа е относно структурата на акциза. Вие знаете нашето становище, че повишаване на адвалорния компонент в структурата, без да се повишава специфичния компонент, означава, че приходите от акцизи ще зависят до по-голяма степен от ценовите решения на самите компании.
През 2009 г. това беше променено след задълбочена оценка на въздействието. Трябва да се минимизира възможността решенията за цени в самите компании да въздействат в по-голяма степен на приходите. И затова беше последвана европейската тенденция, да се увеличава повече специфичния и да се дава по-голяма тежест на специфичните и на минималните акцизи.
В конкретния случай не говорим за драстично увеличение, защото сме ставали свидетели и на подобни предложения през 2012 г., за което може би всички помним. Но бихме подкрепили по-балансирано съотношение между двете компоненти в структурата.
През този период една, две седмици до второ четене всяка от компаниите вероятно ще внесе своите предложения и ще ви помолим, тъй като няма възможност за публично обсъждане, да ги вземете предвид на второ четене при обсъждането.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви. Само трябва да ви кажа, че никакви една, две седмици нямаме. Ако ще правите каквито и да било предложения, това трябва да се случи най-късно понеделник, вторник следващата седмица. А колкото до второ четене може да заповядате пак на второто четене. Това е ваша възможност. Благодаря.
Госпожа Петкова може би да отговори на някои въпроси, както и аз бих казала по отношение на контрола, когато се увеличава компонентата на адвалорния акциз в структурата. Това как влияе по отношение на контрола? Дали няма да влоши контрола?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Бих искала само да добавя, че всъщност така предложената структура на акциза е направена на базата на анализ, който е изготвен от Агенция “Митници”, като е търсен баланса не само по отношение да се запази, т.е. да не се създава конкурентно предимство за една или друга ценова категория цигари. Но също и ефекта върху приходите от акциз, който ще окаже.
Само бих искала да ви запозная и като информация да ви предоставя. От 28 държави членки, всъщност 14 държави членки имат по-нисък специфичен акциз, отколкото България. Тоест България по отношение съотношение и специфичен пропорционален акциз е някъде, като средно положение заема от държавите членки. Ако е необходимо съответно този анализ изготвен от Агенция “Митници” ще бъде предоставен или поне информация, да бъдат запознати народните представители.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Чобанов.
ПЕТЪР ЧАБАНОВ: Благодаря ви госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми експерти от Министерство на финансите, тук беше почти отговорено на някои от моите въпроси. Единият от тях беше, обсъждани ли са промените, които се предлагат и най вече касаят акцизите с браншовите организации. Доколкото разбрах поради липсата на достатъчно време, това не е така. И доколкото разбрах, те са повлияни в много голяма степен и са изготвени на базата на виждания на Агенция “Митници”.
Продължавам да смятам и да се солидаризирам с част от изказаните мнения, че 2015 г., още тогава трябва да започне увеличението на акцизите. Тъй като скока който се получава между 2015 и 2016 г. също би създал предпоставки за контрабанда. Да се надяваме наистина, че до тогава контролните механизми ща са изрядни. Това ще бъде избегнато. Но все пак подобна рязка промяна е по-добре да бъде изгладена във времето.
Ние говорихме и за нов закон за акцизите и данъчните складове, който да е някак си малко по-подреден и по европейски от насипния вид, който продължаваме да имаме в този закон, но явно това предстои да се случи вероятно през следващата година.
Аз все пак мисля, че се въвеждат важни изменения и сега със Закона за акцизите и данъчните складове и се чудя, дали наистина мястото му е като преходни и заключителни разпоредби в Закона за ДДС. Тъй като той си е самостоятелен закон и можеше да бъде внесен като такъв. Който да даде възможност за дефиниране по-точно на позициите. Примерно подкрепа на чисто европейските изисквания, които се въвеждат със Закона за ДДС. Но известна дискусия по отношение на това, какво се случва със Закона за акцизите и данъчните складове, което в процеса на гласуване ще се отрази и на резултата от това гласуване.
По отношение на конкретните въпроси касаещи най вече промените в Закона за акцизите. Тук има една промяна, която може би е редакционна, но може би не е и затова искам малко повече пояснения по нея. И тя касае солидарната отговорност по отношение на акцизите. Какво налага тази промяна в текста и ефективно какво означава това. Тоест това редакционна промяна ли е, само пояснителна ли е или има и значение по отношение на данъчно задължените лица?
Освен това прави впечатление, че с редица членове на Закона за акцизите и данъчните складове се увеличават срокове в процеса на издаване на лицензи. Тези срокове, например чл.49 въвежда се ал.5 до ал.7, която касае подобно увеличаване на сроковете. Това увеличаване на сроковете как се възприема от бранша? Дали е поискано от тях и дали ни дава възможност все пак на органа, който издава лиценза, той да го удължи на практика и по този начин да забави влизането на нови участници на пазара.
Тоест може ли да се използва в посока ограничаване на конкуренцията, а не само в посоката да облекчи наистина бизнеса.
Освен това в чл.93, ал.8, пак от Закона за акцизите и данъчните складове се въвежда издаване на сертификат. Това европейска практика ли е? Представлява ли нов административен режим. И има ли оценка на въздействието тази допълнителна тежест върху бизнеса, ако е такава? Колко ще струва? Как ще се отрази на самия бизнес?
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожа Петкова.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Бих искала по принцип да кажа, че Закона за данък върху добавената стойност е качен на интернет страницата на Министерство на финансите и на портала за обществена консултация, може би преди няколко дни. Така че всъщност, ако има някакви предложения по него, съответно ще бъдат разгледани и ще бъдат представени на работната група, която ще бъде между първо и второ четене и ще разгледа предложенията за промени.
По отношение на промените, които спомена господин Чобанов, за сроковете, всъщност може би той не е разбрал, че тези срокове, които се дават, това са срокове и възможност за лицата, когато са подали документи, да им се издаде лиценз. И всъщност Агенция “Митници” е поискала от някакъв друг орган информация, да се предостави или да се потвърди. Лицето не може да поиска, т.е. лицето което иска издаването на лиценза, да може да поиска спиране на производството, докато се получи информация от този орган и след това да се издаде лиценза. Защото в момента какво се получава.
Тъй като няма такава правна възможност, след изтичането на срока, Агенция “Митници” трябва да прекрати производството, тъй като не е получила информация примерно от някой друг държавен орган и трябва да се започне отново производство по издаване на лиценз. Това не е разпоредба, с която да се дава възможност или да се ограничава достъпа на икономически оператори.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Реплика.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Ако се прилага абсолютно добросъвестно съм абсолютно съгласен. Това е така. Въпросът е това не дава ли възможност на други държавни органи, да забавят своята реакция. Тоест не е ли по-добре да ги задължим, те да реагират по-бързо, отколкото да даваме възможност този срок да се увеличава и по този начин да забавяме навлизането на оператора на пазара. Това имах предвид в изказването си. Дали това не създава възможност за ограничаване на конкуренцията.
Освен това не беше отговорено на въпроса, дали е само редакционна промяната по отношение на солидарната отговорност и по отношение на въвеждането на сертификат в чл.93, ал.8.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Това е нормална административна процедура, която съществува и в други закони. Нямаше такъв ред в Закона за акцизите и данъчните складове. И всъщност Агенция “Митници” трябваше да прекратяват производствата и да започнат ново производство по издаване на лиценз.
По отношение на солидарната отговорност, това е редакционна. А по отношение на сертификата, ако ми посочите в кой член от закона е, ще ви отговорим на въпроса.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Чл.93, ал.8.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Това е действаща разпоредба, която е в Правилника за прилагане на закона и е прехвърлена в закона, тъй като е редно такава разпоредба да бъде в закона, а не в подзаконов нормативен акт.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 402-01-6, внесен от Министерски съвет на 11.11.2014 г.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Трима въздържали се.
Законопроектът е приет.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 454-01-2, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 17.10.2014 г.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 1 “за”.
Против? Против 11. Въздържали се? Трима въздържали се.
Законопроектът не е приет.
Преминаваме към следващата точка четвърта.
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физически лица, № 454-01-7, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г. и ЗИД на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 454-01-31, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 29.10.2014 г.
За кратко представяне давам думата на господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря госпожо председател. Идеята на нашия законопроект е за отмяна на плоския данък и въвеждането на прогресивна данъчна ставка. Това е една наша много стара идея. Целта ни е да коригираме тази социална несправедливост, която се въведе с плоския данък по времето на тройната коалиция от министър на финансите Пламен Орешарски тогава и не премахването й по време на 42-то народно събрание.
Това сме го внасяли и друг път. Не смятаме, че аргумент ще бъде, както сме описали в мотивите, събираемостта на задълженията, тъй като все пак приходните агенции са именно за това, да могат да събират вземанията.
Действително прочетох становището на Министерски съвет. Има определени корекции, които са описани предимно по предложения проект на закон, такъв какъвто е във вида на колегите от БСП. Но тези неща могат да бъдат коригирани между първо и второ четене, за да може да добие по-съвършен вид.
За нас не е справедливо държавата да се явява под формата на мащеха и да може да взима по равно и от бедни и от богати. При положение, че единия трябва да се лиши от храната си, а другия трябва да се лиши от лукса си. Именно и поради тази причина и в условията на финансови кризи и все повече може да наблюдаваме това от 2008 г. Редица държави въведоха именно по-високи данъчни ставки за по-богатата част от населението. Пределно е ясно, че тук съществува тази опасност по-богатата част от населението да започне да се опитва да крие данъци, с цел да може да не ги плаща. Но пак ви казвам това е работа на Приходната агенция, да може да го предотвратява и да може да хваща такива закононарушители.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Другият законопроект кой ще го представи от Коалиция за България. Вносителите ги няма и няма кой да го представи. Който го е чел знае за какво става дума.
Госпожо Петкова моля накратко становището на Министерство на финансите по двата законопроекта, тъй като те са сходни. Да го направите общо. Като основно по двата законопроекта искаме оценка на въздействието върху бюджета.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря госпожо председател. По принцип ще кажа общите неща, които са за двата законопроекта и съответно разликите. Тъй като при единия законопроект имаме предложение за въвеждане прогресивно данъчно облагане в комбинация с данъчно облекчение за деца.
Всъщност становището на Министерство на финансите е, че не подкрепя въвеждането на прогресивно данъчно облагане, което да замени пропорционалния данък. До 31 декември 2007 г. знаете, че беше в сила режим на прогресивно данъчно облагане доходите на физическите лица.
От 1 януари беше заменена системата, т.е. модела и се въведе пропорционален данък от 10 процента. И бих искала да припомня основните мотиви за въвеждането на плоския данък.
Стимулиране на икономическия растеж инвестициите, заетостта и спестяванията. Подобряване на събираемостта на данъците на доходите на физическите лица и увеличаване на бюджетните приходи. Намаляване дела на укритите доходи и данъци. Елиминиране на възможностите за отклонение от данъчно облагане. Опростяване на данъчната система. Намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса. Намаляване на разходите на приходните администрации за администриране на данъка. И елиминиране на двойното данъчно облагане.
Като доказателство за целите, които са били поставени, действително една част от поставените цели, въвеждането на плоския данък е изпълнил.
2006 приходите от данъци върху доходите на физическите лица в държавния бюджет са 1 млр. 300.
2013 г. приходите са 2 млр. 300. Като прогнозата за изпълнението на приходите за 2014 г. е 2 млр. 600. Тоест виждате за един период от седем години имаме ръст на приходите сто процента от този данък.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ние им раздадохме становището.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Основната разлика при единия и другия законопроект е, че всъщност със законопроекта, който е внесен от народния представител Михаил Миков и група народни представители се предлага въвеждане на прогресивна скала заедно с данъчно облекчение за деца. Всъщност това облекчение, което беше въведено миналата година чл.22б, то е за 12 минимални месечни работни заплати, то остава в действие, тъй като в законопроекта не се предвижда и се поставя въпроса. Тоест прогресивна скала с едно данъчно облекчение и с още едно облекчение, което пак е овързано с минималната работна заплата.
Освен това по начина по който е структуриран закона, комбинация на прогресивна скала с данъчно облекчение не са поставени никакви условия за ползване на данъчното облекчение. Тоест как ще се ползва това облекчение.
Въпреки че е предложено прогресивно данъчно облагане, по законопроекта внесен от народния представител Михаил Миков загубата за бюджета е 811 млн., в това число 772 млн. ефект от необлагаемия минимум и 38,5 млн. от данъчното облекчение за деца.
И ще обясня защо се получава отрицателен ефект, въпреки въвеждането на прогресивно облагане. Тоест, етажите по скалата са нисък размер и не могат да компенсират необлагаемия минимум, който ще се ползва от 632 000 лица. Предложената скала е нула процента. Следващата е 10, 12, 15 т.е. следващите етажи третия и четвъртия не могат да компенсират въвеждането на необлагаем минимум.
Тоест, за да може да има компенсация за бюджета трябва да бъде много по-голям размера на ставката по горните етажи. Например както е предложението по другия законопроект, но това означава 30, 40, 50 процента ставка.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря ви.
Уважаеми колеги, допусната е неточност в подадената скала. Извинявам се от името на моите колеги. Веднага ще ви кажа, че вносителите с най-добри намерения и ние поддържаме духа на замисъла за прогресивния данък. Но по никакъв начин ние няма да допуснем промяната в скалата да води до намаление на бюджетните приходи. Това ви го заявявам категорично. Тоест станало е някакво недоразумение, за което се извинявам. Ще бъде предложен нов вариант. Не знам утре или в понеделник, дали ще се оттегли проекта, дали ще се добави. Това вече юристите ще кажат.
Колегите от Министерство на финансите са абсолютно прави. Смисълът на прогресивния данък е не само социален, той е да осигури по-големи приходи в бюджета, така както се прави във всички страни.
Искам изрично да подчертая, може би за това не са дошли колегите, които са го предложили. Малко са проявили по-голяма инициатива, без да си направят сметките, което не бива да се повтаря и няма да се повтори.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Понеже вие нямате правомощия да го оттеглите, сега ще го гласуваме.
Заповядайте господин Чобанов.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря госпожо председател. Всичко е ясно, но все пак да го повторим. Разбира се, съпоставката между двата вида данък плоския така наречен и прогресивния е и въпрос на икономическа философия и икономическо развитие. Смятам че на етапа на икономическо развитие, в който се намираме продължава да е валидно твърдението, че плоския данък е по-добър.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Бяхме колеги в предходните парламенти и знаете нашата позиция по отношение на плоския данък. Но ние сме категорично за запазване на плоския данък, защото това е данък, който стимулира работещите, инициативните, по-високо образованите, хората които дърпат икономиката и обществото напред.
Второ, стимулират доброволното плащане на данъците и неукриването им. Фактите го доказват това, което изнесе госпожа Петкова като статистика. Това е един от най-стабилните данъчни приходи, които стабилно, постепенно всяка година вървят нагоре.
Колкото по отношение на справедливостта, за която се пледира при едно подоходно облагане, може да водим дискусия, къде е границата на тази справедливост. Но още един път искам да подчертая, че ние в програмната си декларация, която е подкрепена от четирите партии, подкрепящи правителството сме записали, че ще започнем дискусия и анализ за цялостна промяна. Защото промяната на един данък не може да бъде конюнктурна. Ако се прави промяна, тя трябва да бъде в цялостната данъчна система.
В момента данъчната система дава превес на косвените данъци, които са един сигурен приходоизточник. За мен това е справедливо, защото който потребява повече внася и повече чрез косвения данък и стимулира, както казах чрез плоското данъчно облагане, както бизнеса така и работещите физически лица.
Тъй като има дискусионен елемент, ако говорим за промяна на определени данъци трябва да говорим за цялостната промяна във философията на данъчната система. И това не е сега на дневен ред. Поради което ние няма да подкрепим нито единия, нито други законопроект.
Благодаря.
Ако има други, които желаят да се изкажат, ако не да преминем към гласуване.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физически лица, № 454-01-7, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г.
Който е за, моля да гласува.
Гласувал 1 “за”.
Против? Против 11. Въздържали се? Въздържали се 4.
Законопроектът не е приет.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 454-01-31, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 29.10.2014 г.
Който е за, моля да гласува.
Гласували “за” няма.
Против? Против 12. Въздържали се? Въздържали се 4.
Законопроектът не е приет.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Преминаваме към последната точка.
Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 454-01-29, внесен от Георги Кадиев на 29.10.2014 г.
Господин Кадиев заповядайте.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря госпожо председател.
Уважаеми колеги, това всъщност е законопроект, който беше внесен на 12 март 2014 г., след като направихме промени в Закона за хазарта. Спомняте си бяха въведени два вида ставки за он лайн, за оф лайн хазарт, различни ставки. И в работата си в пленарна зала пропуснахме облагането на лотарийните игри. Целта на този законопроект е да попълни тази празнина. Към момента те се облагат единствено с корпоративен данък и загубата за държавния бюджет е това, че са пропуснати от облагане от порядъка на около 2 млн. лева.
Другата цел на този законопроект е да попълни една празнина, която остана по така наречените мерки за отговорен хазарт. Таксите които се събират за отговорен хазарт. И тогава остана едно задължение на Комисията по хазарта, която да изготви наредба за прилагане на мерките по отговорен хазарт, която наредба и до този момент не е предложена и не е влезнала в сила.
Законопроектът както казах беше предложен на 12 март. Няколко месеца преседя в Комисия по бюджет и финанси с аргумента, че няма становище на Министерство на финансите. Становище на Министерство на финансите дойде някъде може би юли месец. Становището общо взето беше неофициално. То завършваше с думите, че предстои официално становище. Когато бъде направен подробен и пълен анализ на всички мерки и т.н. Официално становище и до момента няма. И тъй като ние през цялото време говорим за повишена събираемост и за повече приходи в бюджета и за справедливост на данъчното облагане, аз предложих на вашето внимание същия законопроект, но в 43-тото народно събрание.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Министерство на финансите имате ли становище? Макар че не сте го дали писмено, знам че нямаше време.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Ние нямаме официално становище.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ще ни го представите официалното становище, съгласно Устройствения правилник. Кажете какво ви е предварителното.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Аз мога да кажа за официалното становище на Министерство на финансите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Официалното становище на Министерство на финансите не е от сега. То е от преди няколко месеца. И вероятно ще бъде същото или не. Може ли да ни потвърдите, че становището сега ще бъде същото, като това което искате да ни прочетете.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: В становището предишното, което е прието от Министерския съвет в много голяма част ще бъде същото. По скоро не като разлика в становището, а ще има по две основни теми предложения. В много голяма част от законопроекта, Министерство на финансите не го подкрепя. Тъй като считаме, че с него не се решават проблеми, а даже се създават още по-големи неясноти и неточности. Но това което по принцип считаме, че трябва да бъде решено, това е за режима за социално отговорно поведение и режима за облагане на хазартната дейност. По принцип ние ще предложим два възможни варианта по първия режим и съответно три варианта по втория режим. Основният проблем с мерките за социално отговорно поведение е, че по начина по който е законовата разпоредба съществува празнота в закона и не може да бъде издадена наредба от министъра на финансите, тъй като в закона не е определен компетентния орган и процесуалния ред, по който ще се изразходват тези средства, набраните средства от организаторите на хазартни игри за дейности по социално отговорен хазарт. За лечение на хазартно зависими. За предпазване на млади хора от хазарт и т.н.
Основното което е, проблем е, че за 2014 г. са набрани средства в размер на 2 млн., които, ако до края на годината не се изразходват, съответно те по бюджетните процедури, съгласно указанията за бюджета трябва да бъдат централизирани. И поставя въпроса тези средства как ще бъдат изразходвани. Тоест, ако се прави промяна трябва да се изготви една преходна разпоредба. Но основното с което трябва по принцип разпоредбите да са съобразени са Закона за публичните финанси и Закона за обществените поръчки. Тъй като тези вноски, които постъпват по сметка на Държавната комисия по хазарта са публични държавни вземания. И като такива трябва да се изразходват, съобразно двата закона.
По отношение на втория въпрос свързан с режима на облагане на хазартната дейност. Всъщност мога да ви кажа, че при сега действащия режим всяка хазартна игра се облага по различен начин. Няма една с една хазартна игра, която да се облага по еднакъв начин. Една част от игрите се облагат само с корпоративен данък.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Съжалявам, че ще ви прекъсна. Това е принципно становище за начина по който въобще функционира закона. И вие имате намерение да правите предложение в тази посока. Тоест трябва да направим един много сериозен ремонт, според вашите думи на Закона за уеднаквяване на начина на облагане. Така ли?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Да, трябва по принципа да се направи и по двете. Имам предвид за мерките за социално отговорен хазарт трябва да се направи, тъй като започват да постъпват запитвания от не правителствени организации, които питат къде са парите, които са платили организаторите на хазартни игри. Искат да участват в такива проекти.
По отношение на втория въпрос, действително съществува разлика в облагането. Може и да се остави в този вид. Може по принцип да се помисли и за изцяло нов подход.
В европейската практика съществуват три основни начина на облагане на хазартната дейност. Едното е с данък върху приходите, като съответно примерно за един вид хазартни игри е данък върху приходите, за другите са данък върху разликата между залози и изплатени печалби.
Други държави са изцяло с данък върху разликата между залозите и изплатените печалби. Великобритания има акциз. И новото което въвежда е, че всъщност да се облага нов принцип на облагане, да не е при мястото на доставката, а при мястото на потребление. Тоест, например, ако участник в хазартна игра е местно лице за България, независимо, че залага на сайт, който примерно сървара е във Великобритания, а се облага в България. Но този принцип може да бъде въведен единствено, ако е косвено облагането. Тоест, ако е акциз. При другите данъци, както са преките данъци, трудно може да бъде въведен принципа на мястото на потреблението.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако ми позволите да кажа аз какво разбрах от всичко това.
Първо, разбрах, че със Закона който предлага господин Кадиев в частта му на § 6, той се опитва да запуши една пробойна, която има в настоящия закон и лотарийните игри бинго, кено и други разновидности в момента не се облагат. Правилно ли разбирам господин Кадиев? Тоест с този параграф 6, вие запълвате дупката в закона, която за последната година по предварителни данни, струва на бюджета 5 млн.
Това което предлага госпожа Петкова е да започнем отново дискусията за това, по какъв начин трябва да се облага хазарта в България. На залог или на залог минус изплатена печалба. Или един друг вариант с акциз, като косвен данък като Великобритания и т.н.
И третата тема, която разбирам, че е важна и по която има несъгласие, това е по отношение на социалния хазарт, тъй като текстовете, които господин Кадиев е предложил не са достатъчно прецизни и трябва да се допълнят, за да може наистина парите събрани в Комисията да бъдат изразходвани по предназначението на закона.
При това положение моето мнение е, че ние трябва да подкрепим предложението на господин Кадиев сега, за да запушим пробойната за онези игри, които в момента не се облагат. И това е несправедливо и пречи на фиска.
Между първо и второ четене може би трябва да поработим с господин Кадиев и Министерство на финансите за намиране на оптималния вариант за изразходване на средствата за социален хазарт през Комисията за хазарта, ако е необходимо да допълним нещо в закона, за да имат основание да издадат наредба.
Темата за това как ще се облага хазарта я оставаме отворена. Моля, Министерство на финансите чрез Министерски съвет като си изработи нов закон или подход, да ни го предложи.
Това разбирам аз и това е моето мнение.
Който има желание да се изкаже. Нека да каже първо господин Кадиев. Заповядайте.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря госпожо председател. Аз първо ви предлагам, колкото по-малко внимание се обръща на становището на Министерство на финансите, толкова по-добре за този закон.
И за колегите, които за първи път са в Парламента ще припомня какво всъщност беше предложено миналата година. Това беше да се намали ставката от 15 процента от оборота на 4 процента от оборота. За он лайн и оф лайн хазарта, това което направихме в последния момент е успяхме да запазим старата ставка за оф лайн хазарта. Да, не е справедливо. Да една и съща дейност е обложена по два различни начина. Но това беше начина да се спасят над 50 млн. лева в бюджета. И сега се оплаква Министерство на финансите от това, че имало различни ставки, при положение, че ние сме им спасили 50 млн. От които 50 млн. 35 млн. бяха на евро футбол. Защото те щяха да минат от 15 на 4 процента. И 20 млн. бяха на спортния тотализатор и на други дружества. Според мен е абсолютно безсмислено.
Освен това аз чувам тук госпожа Петкова да говори трябва, може. От 12 март до ден днешен 13 ноември са осем месеца. Какво прави Министерство на финансите? Няма нито едно становище. Като има законодателни промени и като този законопроект поражда повече проблеми според вас, отколкото решава, вкарайте вие законопроекта.
Аз видях току що становището на Асоциацията на хазартните компании. Извинявам се, ако не произнасям правилно името, но там пише, че приходите от он лайн хазарт са 800 000 лева. Ние щяхме да загубим 55 млн. за какво? За да получим 800 000. Това ли беше целта на онзи законопроект. И тогава поръчка ли се изпълняваше, към кого се изпълняваше и какво се правеше.
И ако имате някакви предложения давайте ги по-бързо. Пишете закон. Не се оправдавайте с този законопроект. Той може да е всякакъв, но все пак се опитва да реши някакви проблеми.
Вместо това искам да ви цитирам края на писмото, което получих от Министерство на финансите, което е от юли месец.
В заключение следва да се отбележи, че е в процес на изготвяне, анализ, оценка на въздействието, както и действащите режими на Закона за хазарта, които са предпоставка за изразяване на окончателно становище. Окончателно становище няма. И 55 млн. щяха да бъдат загубени. Това е резултата от окончателните становища и приказките.
Затова колкото по-малко внимание се обръща на становището на Министерство на финансите, толкова по-добре. Да сядаме да си го направим този закон.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз съжалявам, че господин Горанов излезе.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Нека да ги чуе. Той ги знае тези неща. Беше народен представител.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Не съм запознат с темата, затова предпочитам да не взимам отношение. Много бих искал да се занимавам с въпроси свързани с повишаване благосъстоянието на хората, с демографска политика, но някой трябва да пълни и бюджета. Да кажа, че първата ми работа в Народното събрание е да се занимавам с хазарта, цигари, алкохол, горива и акцизи е трудно. Но трябва да се напълни. Дайте ми някакъв ясен отговор.
В момента облагаме виртуалния хазарт. За сметка на реалния хазарт ли го правим? Гоним реалния хазарт за сметка на виртуалния? Ние се опитваме да обложим нещо, което сме пропуснали да обложим до този момент. Дайте ми отговор. Аз ще ви подкрепя. Но дайте ми ясен отговор, за да знам какво точно правим. Не гоним ли вече действащи служители, работни места и приходи от страната за сметка на други. Не създаваме ли благоприятни условия. С две думи ми отговорете. Няма сега да правим дискусии и да се обучаваме. Аз ще повярвам на вашите думи и на думите на председателя. Дайте отговор.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: До миналата година нямаше никакво облагане на он лайн хазарта, тъй като нямаше издаден нито един лиценз на он лайн оператор в България и те плащаха нула.
Издадените лицензи за оф лайн хазарт плащаха 15 процента от оборота. В един момент беше решено да направим ставката по-ниска, за да може да бъде 2, 3, 4 процента, за да може да привлечем он лайн операторите. Имаше световно първенство по футбол и те щяха да се регистрират. Чакахме 40 лиценза.
В последния момент, за да не рискуваме все пак загуба на прекалено много приходи от оф лайн операторите, докато дойдат он лайн операторите, казахме временно ще запазим старата ставка от 15 процента за оф лайн. Ще въведем нова ставка от 4 процента за он лайн. И когато видим как вървят нещата, тогава ще ги изравним. Защото наистина има логика да са изравнени. Това наистина е една и съща дейност. В единия случай по интернет, а в другия случай не по интернет. И хубаво, че го направихме, защото това нещо спести поне 30 млн., а вероятно и повече. Между 30 и 50 млн. на бюджет.
Ако бяхме минали на 4 процента за всички, както беше предложението тогава, в момента вместо приходи очаквани от 100 млн. от хазарт, доколкото видях са 88 млн. до края на октомври, щяхме да имаме една десета то тях.
И в цялата тази шумотевица тогава, пропуснахме лотарията. В същност ние с днешния законопроект не променяме нищо по другите ставки, а добавяме лотарията кено и бинго, които бяха пропуснати и не плащаха никакъв данък, освен корпоративния данък на дружествата, които ги притежават. Това е.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предлагам да дадем думата. Имаме гости от хазартните асоциации. Моля заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ТУМПАРОВ – Българска асоциация за развлекателни и хазартни игри
Добър ден уважаеми дами и господа, искам да кажа във връзка с предложението на господин Кадиев. Той в последното си изказване преди секунди каза, че било решено, вие бяхте там госпожо Стоянова, било решено да се даде въздух и да се види какво ще бъде въздействието и какви данъци ще се съберат от он лайн хазартните оператори. Затова ставката е станала различна. За една година вие всички сте получили нашето становище. За една година разликата е 100 пъти в полза на надземните хазартни оператори. Става въпрос за сто пъти. Това е абсолютно дискриминационно облагане за един и същи вид игра предлагани по един и същи начин.
Ако продължи това облагане. Примерът е показал, че за една година лицензираните он лайн хазартни оператори са платили 100 пъти по-малко данъци от наземните. Лицензираните он лайн оператори не разкриват работни места. Те не плащат други данъци, освен прекия данък. Данък общ доход, обществено осигуряване, здравно осигуряване и т.н. С различието в този данък се поставя в абсолютно неравностойно положение за операции за работа, наземните хазартни оператори. И тогава го казахме още преди една година.
Приходите ще спадат. Те няма да се увеличават. Защото парите заминават зад граница. Още тогава ние казахме така. Когато един он лайн хазартен оператор лицензиран в офшорна зона, плаща данък 0,5 процента върху целия си оборот, как очакваме той да плати в България 20 процента на разликата между постъпления от залози и печалби. Няма да ги плащат. Какъвто и контрол да се наложи, това са виртуални залагания. Но те са едни и същи. Какъвто и контрол да се приложи няма да може да се хване. Затова в истинските държави са сложени едни и същи ставки. И да има една реална конкуренция, база, с която да се конкурират.
Мога само да кажа във връзка с общественото обслужване, което каза госпожа Стоянова и се спомена госпожа Петкова за Англия.
Закона за хазарта, аз съм вътре в тази дейност от 36 години и от 20 години участвам почти всяка година в промени в Закона за хазарта. Интересен е за всяко правителство, най-вероятно. В Англия Закона за хазарта се променя задължително не по-късно от три години след приемане на промените. И минимум две години има обществено обсъждане. Правят се анализи. Те са го взели като сериозен бизнес. Той е необходим бизнес, защото ако не е легален, ще бъде нелегален. И хората сериозно се отнасят.
Нашето становище е против различното данъчно облагане. Може да се съгласим с другите предложения на господин Кадиев. Против различното данъчно облагане на наземния и он лайн хазарт. И ще внесем становището още в утрешния ден, предложение по закона.
Имам молба, тези 25 000 работни места са реални. Он лайн хазарта пречи не само на Еврофутбол, който е един от най-големите данъкоплатци в последните четири години в България. като сложим и Омви и Лукойл и т.н. Ако е лично отношение това е може би по друг повод. Он лайн хазарта ще попречи и на наземния хазарт в казина, в игрални зали и в бинго зали. Защото те в своите сайтове имат същия вид хазарт. И той вече пречи.
Преди да се лицензират тези он лайн хазартни оператори имаше една справка на ГДБОБ тогава, в която се казва, че над 1 млр. лева изтичат в он лайн сайтове нелегални, не лицензирани извън България. Също няма да се промени. Същото нещо се случва и сега. С тази разлика, че техния лиценз, лицензирането им на територията на Република България им дава възможност да рекламират свободно и да изтичат по-големи средства. Тези големи средства ще намаляват приходите от така наречени наземен хазарт. Те вече ги намаляват. Ще видите, че и тази година, до края на годината приходите от наземния хазарт ще бъдат намалени. Но сто пъти разлика е много. Дори от вноските за отговорен хазарт 2 млн. са три пъти повече от 800 000 лева.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Наземният хазарт по настоящия закон се облага по същия начин, по който се облагаше и преди това, преди приемането на закона, с който се узакони он лайн хазарта. Така ли е? Значи вие нямате промяна в облагането си през последните години. Но въвеждайки законен он лайн хазарт и след промените от миналата година за намаляване на облагането на он лайн хазарт, та дано дойдат тук и се лицензират световните хазартни оператори. Вие сте поставени в неравностойно положение с тях. Тоест, вие пледирате за намаляване на вашия хазартен данък или за увеличаване на техния. Това е първото, което не разбрах.. И вие ще ми отговорите.
Второто е, по какъв начин ние може да го решим сега при един действащ закон, в който констатираме пропуски, които господин Кадиев предлага да запушим за държавната лотария, тото и кено. И това не са ли два различни въпроса? Дали не е редно сега да запушим, каквото има да запушваме до края на годината, а Министерство на финансите да поеме ангажимента и да ни представи изцяло проект, който да е съобразен с всичките тези подробности в облагането и конкуренцията между различните видове хазартни игри.
АЛЕКСАНДЪР ТУМПАРОВ: По първия въпрос. Не се променя данъка. Ние бяхме против още миналата година, когато се зададе тази разлика. Ние сме за единна ставка, за да няма неравностойно положение. Пледираме, ние ще внесем и предложение. След като се прави промяна в Закона за хазарта, би могло да се промени, това е отговор и на част от втория въпрос, да се промени и да се уеднакви еднакъв начин и ставка за облагане и на двата хазарта. Те са един и същ хазарт. На двете форми на предлагане на тази услуга. А тази една година за която тук се случва да се отложи, ще доведе до минимум 30 – 40 процента намаляване на приходите от наземния хазарт. И това ви го гарантирам, защото това вече рефлектира върху нас. Ние знаем по нашите приходи.
Ако се направи добър анализ до другата седмица ще видите, че Министерство на финансите ще ви отговори, че приходите за периода до края на м.септември, както ние имаме тук данни, вече от наземния хазарт. Имам предвид спортни залози, лотарии и т.н. Слагам лотариите и те не са обложени. Тези приходи вече са по-малко от тези от миналата година. И това се дължи единствено и само на факта, че с различното данъчно облагане на наземния хазарт се пречи да предложи по-добри условия на участниците в игрите. И участниците в игрите избират он лайн легален и нелегален. Те продължават да залагат и в нелегалните сайтове.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вие пледирате за единна ставка, но нагоре или надолу?
АЛЕКСАНДЪР ТУМПАРОВ: Основната ставка, която е приета в Европа е на база реалния оборот. Реалният оборот е разликата между постъпилите залози и изплатените печалби.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ставка.
АЛЕКСАНДЪР ТУМПАРОВ: Като 20 процента е една прилична ставка. Даже е висока. Говоря за Европа. Тя е доста висока. В момента тези 15 процента, с които се облага наземния хазарт, такъв данък няма в света. В различните провинции е различен. Защо тогава се пледираше за 20 процента върху разликата от постъпили залози и изплатени печалби за он лайн хазарт. А не се сложиха и те на 15 процента върху постъпилите залози. Защо не стана така, не мога да разбера. Тогава ще сме в равностойни условия и ще влезнат повече пари и от наземния и от он лайн хазарта ще влезнат повече пари при този данък.
Нашата Асоциация има сведение, че лобито на он лайн хазартните оператори е доста силово вече и в България. И затова се е получила такава различна ставка на облагане. Разликата не се вижда. Няма за какво. Миналата година се каза, че ще им се даде глътка въздух една година. Тази една година показа, че има сто пъти разлика в платените данъци. Ако това е глътката въздух, какво ще стане след една година. След една година ще има он лайн хазарт, който е много трудно да се контролира, много трудно се събират приходите. Може да запитате господата от Комисията по хазарта. Те не могат дори да кореспондират с тези организатори на тези игри.
Ние сме дали многократни жалби за това, че те не спазват закона. На нас ни се отговаря от Комисията по хазарта, че няма с кой да се кореспондира. А Закона за хазарта предвижда по принцип да е абсолютно ясен субекта, който упражнява тази дейност. Защото става въпрос за пране на пари. Пари, финансиране и т.н.
И преди една година ние казахме, че ние сме тук, виждате ни, а те са някъде там, където никой не ги вижда.
Мога да ви кажа, че размножаването на документите, младите хора, които помогнаха вчера да се размножават документите, които ви представихме днес бяха изумени от това, че се предлагат подобни неща и че ставката не се променя. При положение, че вече една година преди това е казано, че ще се даде една година глътка въздух и тогава ще се мисли за единна ставка. Тези хора са наши служители. Три момичета снимаха това нещо.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз искам да ви репликирам, защото в момента нищо ново не се предлага. Така че в момента нищо ново не се предлага. Министерство на финансите не ни предлагат нищо ново. Ние оставаме на сегашния закон. Това което прави Кадиев е да запуши една дупка. Нищо друго не прави. Ако вие искате промяна на сегашния закон беше редно Министерство на финансите да ни го даде. Ние сега между първо и второ четене може ли да правим цялостна промяна на сегашния закон.
АЛЕКСАНДЪР ТУМПАРОВ: Не е цялостна. Това е в един чл.30. Един единствен член 30.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Но е въпрос на дебат. Защото примерно преди това вие ни обвинявате в лобизъм на он лайн операторите.
АЛЕКСАНДЪР ТУМПАРОВ: Не ви обвинявам.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Когато те въобще не се регистрираха пак си играят на он лайн хазарт, но в нелегални сайтове. Аз наистина не мога да разбера. В момента ние сме поставени пред въпроса. Да отхвърлим или да приемем закона на господин Кадиев? Ако ние отхвърлим закона на господин Кадиев е най-лесното. Нямаме проблем. Оставаме да си работим по стария закон и бингото, кеното и лотарията продължават да не плащат. Ако ние приемем закона на господин Кадиев, вие ни обвинявате, че приемаме нещо ужасяващо. Аз мисля, че той просто запушва една дупка.
И ако между първо и второ четене, което за съжаление е много малък срок от пет, шест дни, ние може да направим промяна, която да промени философията на сега действащия закон, нека да го направим. Обаче досега Министерство на финансите, толкова много месеци, защо не ни подготви такъв вариант? Това което говори госпожа Петкова в момента за Великобритания, на мен например на първо четене като един лаик, много ми харесва, защото ще се облагат онези български граждани, които играят, независимо къде се намират. Само че може ли да го приложим това между първо и второ четене. Какво да правим тогава?
Другият вариант е да вдигнем ставката на он лайн операторите и тогава да ги изгоним примерно. Добре, ще ги изгоним. Няма никакъв проблем. Трябва да намерим някакво решение. Само че аз не знам това решение между първо и второ четене може ли да го намерим. Това е моя въпрос.
Второто, категорично отказвам, ако гласувам за закона на господин Кадиев да бъда обвинена в това, че правя ужасяващи неща. Не, само запушвам една дупка на досегашния закон.
БОРИС БЕКЯРОВ: Досега аз съм свидетел на работата по Закона за хазарта от 1999 г., когато той се появи. От преди това, откакто започна да се работи по него. Непрекъснато се подготвят някакви стройни документи с предложение за закон, след което се взимат някакви решения да се промени една част от него. В резултат на което се получават такива неща, за които сега говорим тук. И все пак се тръгва в тази посока, според мен.
Очевидно е, че 15 процента е ужасно висок данък върху постъпленията от всяка гледна точка и европейски практики и световни и всякакви други. Очевидно е, че 800 000 лева са смешни пари. Този 1 млр. за който говорим, той не е намалял. Той се е увеличил, защото в момента има реална реклама. И тук трябва да си зададем въпроса, защо са толкова малко парите от интернет хазарта. Отговорът е очевиден. Те не плащат. Това пречи на оф лайн хазарта. На оф лайн хазарта започват да му падат постъпленията, защото се получава това падане на постъпленията в бюджета.
Така че ако става дума за стратегия, стратегията според мен е очевидна. Трябва да се изравни данъка. Това което всички го казаха тук и той да бъде по-нисък, в порядъка на 3, 4, 5 процента.
АЛЕКСАНДЪР ТУМПАРОВ: Тук става въпрос за промяна на една единствена алинея. В предложението на господин Кадиев са предложени доста членове и алинеи за промяна. Ако се промени една единствена алинея в чл.30 и се обединят две алинеи и двата он лайн и оф лайн хазарта се обложат с еднаква ставка, това е единствената промяна, която ще ни постави в равноправни условия за работа с тях. Абсолютно равноправни. Иначе сме дискриминирани. Нашият сектор е дискриминиран.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вие ни препоръчвате да гласуваме за Закона на господин Кадиев и между първо и второ четене да предприемем някакви промени в него.
АЛЕКСАНДЪР ТУМПАРОВ: Ако това е единствени изход, ние ще внесем още утре в деловодството на Народното събрание ще внесем наше предложение. Става въпрос за промяна в една единствена алинея в чл.30. Уеднаквяване на ставката. Тези които говорим за он лайн хазарта, там има два различни начина на облагане за спортни залагания, за случайни събития и т.н. Те са свързани и не са с различна основа.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Едното е на разликата.
АЛЕКСАНДЪР ТУМПАРОВ: Имам предвид данъчната основа.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Значи не може да се уеднакви само ставката. Трябва да се уеднакви и данъчната основа.
АЛЕКСАНДЪР ТУМПАРОВ: Да, данъчната основа.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Коя трябва да бъде данъчната основа според вас, залог или залог минус печалба?
АЛЕКСАНДЪР ТУМПАРОВ: Залог минус печалба.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Отново трябва да правим сметки.
АЛЕКСАНДЪР ТУМПАРОВ: Залог минус печалба ще видите, че няма да има проблем. Направете го върху залог. Уеднаквете го.
АНГЕЛ АНГЕЛОВ – Българска асоциация за развлекателни игри
Само искам да обърна внимание, че освен спорната алинея, промяната предложена от господин Кадиев въвежда двойно данъчно облагане. Тя въвежда отменения текст, който игралните зали и игралните казина, които плащат акциз на практика по ЗКПО, в момента ще плащат и допълнително 20 процента данък за турнирите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това и в момента е така. Не го въвежда господин Кадиев.
АНГЕЛ АНГЕЛОВ: В момента не е така. В момента е 15 процента върху оборота, а в ал.5, която господин Кадиев предлага да се отмени има изключение, че тези които плащат данък по ЗКПО не плащат държавната такса. В момента той отменя ал.5 и по този начин те ще плащат държавна такса.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Събирате пари за участие в турнир, които не ги облагате по никакъв начин. Нали това правите?
АНГЕЛ АНГЕЛОВ: Облагат се, тъй като се пускат в масата и те се вписват в разрешението и се плаща три месечен акциз. От маса която се плаща на игрално място.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Давам думата на господин Делян Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря госпожо председател. Аз ще подкрепя закона на господин Кадиев, защото е изключително несериозно от Министерство на финансите една година да твърдят, това било официалното, това било неофициалното становище. И ние официално така и да не сме получили. И тази драма с хазарта се разиграва не за първи път. Миналата година беше същата работа. Стане ли въпрос за хазарта и се започва едно кършене на ръце и ние нямаме от Министерство на финансите ясен отговор, за това какво трябва да направим.
От друга страна прочетох становището на колегите с наземния хазарт и съм напълно съгласен, че с различната ставка за он лайн хазарта се създава нелоялна конкуренция за този бизнес, който е много по-лесно да се хване и да се принуди да си плати данъците. Както трябва да го прави всеки един. Очевидно обаче он лайн хазарта, ако наистина е с обем 1 млр. не плаща, защото няма как от 1 млр. оборот да получиш 800 000 приходи от данък.
Така че аз считам, че между първо и второ четене ние трябва да приемем промяна в посока уеднаквяване на ставката, но не съм съгласен за намаляване на ставката на всички. А по скоро увеличаване на ставката за он лайн хазарта, с цел да се премахне тази нелоялна конкуренция. Защото ако ние не го направим, наземния хазарт догодина предприемачите са достатъчно инициативни и креативни, догодина този наземен хазарт ще стане он лайн хазарт. И приходите от наземния хазарт ще намаляват не само, защото имат нелоялна конкуренция и техния бизнес е затруднен и т.н., а със сигурност ще намерят и механизми, с които да направят наземния хазарт он лайн хазарт.
От тази гледна точка, според мен е добре да го приемем този законопроект на първо четене. Ако Министерство на финансите има някакви сериозни аргументи, мисли че има по-добър закон за хазарта, това донякъде ще ги принуди те най-накрая да дадат становище и да дадат по-добри предложения, ако имат такива. Но и между първо и второ четене да променим ставката за он лайн хазарта, така че да не създаваме нелоялна конкуренция. доколкото виждам, не знам дали това е така. Но според становището на наземните оператори, по този начин се нарушава дори конституцията. Не съм юрист. Това е въпрос, който Правна комисия ще уточни.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: И аз благодаря госпожо председател.
На пръв поглед наистина звучи така че е нелоялна конкуренция, че нарушаваме Конституцията. И наистина е така. Но нека да видим практиката каква е? Има ли представител на Комисията по хазарта тук? Ето един от проблемите. Комисията по хазарта я няма. Тя трябваше да изготви наредбата за отговорния хазарт. А няма никой. Тя трябва да даде информация за приходите. Няма никой. Тя трябва да следи какво се случва в комуникацията. Няма никой. Към момента по моя информация лиценз за он лайн хазарт са получили седем фирми. От тези седем, четири са на Еврофутбол и една е Спортния тотализатор. Каква нелоялна конкуренция? Еврофутбол он лайн се конкурира нелоялно с Еврофутбол оф лайн. За това ли говорим? Едната е Евробет, другата е Ефбет Малта, третата е Еврофутбол ООД и четвъртата е Национална лотария ООД. Това всичко е на Еврофутбол.
Единствените две чужди компании, които имат лиценз за он лайн хазарт са Покерстарс и Бетфер. Това е което аз знам. И Комисията по хазарта трябваше да дойде да ни ги каже тези неща. Колко лиценза има за он лайн, колко от тях са работещи? Колко има подадени заявления, но не издадени лицензи. Защото има оплаквания, че са подадени заявления и умишлено ги бавят. Отново като част от някаква конкурентна борба. Искат им този документ, онзи документ.
Отделно Комисията по хазарта наистина по никакъв начин в момента не може да следи он лайн залаганията. Тя нищо не прави. По контрола е абсолютно нищо. И затова има 880 000. И не могат и да направят. И в този смисъл една от задачите, която аз съм абсолютно съгласен, че трябва да има еднаква ставка. опасявам се обаче, че ще стигнем до идеята еднаквата ставка да бъде 15 процента от оборота. Защото никой не иска да загуби пари. Като искаме всичко да е равно и справедливо, тогава да бъде всичко на 15 процента от оборота.
Благодаря ви.
АЛЕКСАНДЪР ТУМПАРОВ: Отново ще направя едно уточнение. Явно проблема е Еврофутбол.
Националната лотария е съвсем различна фирма и със съвсем различна дейност от Еврофутбол. Тя няма нищо общо. Евробет е съвсем различна фирма. Те са с различна наземна дейност.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Свързани лица ли са тези фирми или не. Националната лотария, Евробет и Еврофутбол и Евбет Малта.
АЛЕКСАНДЪР ТУМПАРОВ: Ефбет Малта е офшорна регистрирана, която е получила Ефбет в България.
Господин Добрев каза следното нещо, което е много правилно. Проявихме абсолютна лоялност към държавата България. В рамките на една година можехме да прехвърлим целия си наземен оборот в Ефбет Малта и не го направихме. Ефбет Малта се развива в конкурентна среда на база 20 процента от разликата. Еврофутбол страда. Еврофутбол има 1000 пункта и е разкрил над 5000 работни места. Работи вече 21 година. Това че е българска фирма и че има свързани лица. Да свързани са лицата и в много други дейности има свързани лица, които работят. Това е един бизнес, в който трябва да имаш много добър опит и свързаните лица правят фирми, които работят и се ръководят от тях. Няма нищо лошо в това, че са свързани лица.
Процентите на Ефбет мога да ви кажа, 35 процента от тези 800 000 лева са внесени от Ефбет с минимални обороти. Един Покерстарс един Бетфер, които декларираха тук още в предишни становища миналата година, че имат много милиардни обороти и са платили другите 65 процента. Това са фактите.
И още 30 компании да дойдат те нямат намерение да плащат.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз предлагам да дадем думата накратко на госпожа Петкова и след това аз ще ви направя едно предложение, за да приключим дискусията.
Нямаме за кога да го отлагаме, защото данъчните закони трябва да се приемат преди Закона за бюджета, технологично. Поради което аз ще ви предложа да подкрепим закона на господин Кадиев, защото това е шанса да има между първо и второ четене възможност да вземем каквото и да било решение. И следващата седмица да поканим Комисията по хазарта. Нека всеки от парламентарните групи си направи собствена консултация, за да има мнение. Да поканим Комисията по хазарта, включително и колегите от хазартните оператори като работна група да го направим. Да проведем наново дискусии и да видим какви промени евентуално между първо и второ четене може да приемем.
Това ви го предлагам като най-разумно, защото аз продължавам да не знам какво трябва да направя.
Госпожо Петкова нещо ще ни кажете ли?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря госпожо председател.
Становище по законопроекта на господин Кадиев е изпратено до Народното събрание на 1 юли 2014 г. Становище по новия закон, който е внесъл не е изготвено, тъй като трябва да бъде през Министерски съвет. В становището, това което казаха и от бранша, всъщност действително с разликата между двата режима, освен че е налице дискриминация се създава възможност за отклонение от данъчно облагане и данъчен арбитраж. И ще ви го дам като пример.
Въпреки промяната, т.е. запазване облагането на хазартните оператори, т.е. за хазартните игри организирани оф лайн и съвсем малко фирми. Фирми, които организират игри он лайн в приходите се наблюдава спад с 14 млн. към 30 септември 2014 г. в сравнение с 30 септември 2013 г. Приходите към 30 септември 2014 г. са 80 млн., към 30 септември 2013 г. са 91 млн. Като ръст има само при алтернативния данък, който е за хазартните съоръжения, т.е. за игрите в игрално казино и игралните автомати. Тоест от всички други хазартни игри се наблюдава спад. И спадът е 14 млн., въпреки запазения режим. То е защото като има два режима на облагане се създава възможност, да се ползва съответно неправомерно или т.е. по-благоприятния режим.
Следващото нещо, което бих искала да кажа, че приходите от бинго са 800 000. Просто за информация да го знаете. Това че не се облагат. Те не се облагат с алтернативен данък или с държавна такса, но те се облагат с корпоративен данък. 800 000 е разликата.
Последното което бих искала да кажа, Министерство на финансите има готовност какъвто режим се вземе като решение, т.е. да подпомогнем с изписването на разпоредбите, независимо дали ще бъде данък върху залозите или данък върху разликата между залози и изплатени печалби или акцизи. Но само последна информация ви давам. Германия 2012 г., когато са правили промяна в режима си на облагане на хазартната дейност, са оценили три варианта.
Четири процента данък върху залозите. Осем процента данък върху залозите и 20 процента на разликата между залози и изплатена печалба. Те са въвели 20 процента на разликата. Но при 8 процента данък върху залозите са установили, че сивия сектор се увеличава на 80 процента. Може да направите сметка при 15 процента данък върху залозите, горе долу колко е.
Благодаря.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Единствено което не разбрах, ако бяхме оставили ставката, която беше предложена оригинално, колко щяха да бъдат загубите тогава. Защото предложението беше 20 процента от разликата между приходи и изплатени печалби. Тогава разликата нямаше да е 14 млн., а щеше да е 84 млн.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, пак ви правя това предложение. Ако искаме нещо да се случи там, трябва да подкрепим закона на господин Кадиев. Ако се разберем между първо и второ четене за промяна, така че да се уеднаквят двата режима и двете ставки на он лайн и оф лайн хазарта, ще го направим. Ако не ще остане това, което е в момента. И като остане това, което е в момента няма да решим нито въпроса на наземните оператори, а някои наземни оператори може да ни почерпят.
Госпожа Петкова.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Би могло и да се допълни, както беше в Закона за местните данъци и такси. Тоест да се даде един преходен период. Например Министерски съвет съвместно с Комисията да подготви проект на облагане на закона за хазарта, ако съответно това устройва.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, това също е вариант. Понеже тук господата от хазартния бизнес решиха, че това ще се отложи в неизвестно бъдеще. Но ние бихме могли да го запишем наистина като решение. Защото времето между първо и второ четене е много кратко.
Второ, ние не сме най-големите специалисти по хазарта. Има по-големи специалисти, както в Министерство на финансите, така и при вас. Но това ще го вземем като решение между първо и второ четене.
Има ли други, които искат да се изкажат?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не съм специалист по хазарта. Имам и особено мнение. Но нека да уточним. В момента ще гласуваме това, което е предложил колегата Кадиев. То не е обсъждано в парламентарната ни група. Но ако вие всички казвате, като хора, които са работили в тази сфера и финансите, че всъщност ние ще гласуваме какво в момента. Ще покрием нещо, което до момента не е плащало данък. Така ли е? Какво чакаме тогава? Няма риск за бюджета. Просто въвеждаме нещо, което може да донесе пари. Да гласуваме. Цял час говорим.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Говорим си защото представителите на бранша са тук, за да ни кажат, че този начин на облагане не е добър. Това са два различни въпроса.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Ако го отхвърлим законопроекта и това, което те искат няма никакъв шанс да се случи, защото ще си остане старото положение. Ако отхвърлим законопроекта нито ще се случи това, което те искат, нито ще се запуши дупката.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Бих искала да чуя вашето становище по това, което каза госпожа Петкова. Тъй като не сме най-големите специалисти по хазарта, дали да приемем само поправката на господин Кадиев и да възложим на Министерство на финансите и Министерски съвет в най-кратки срокове да изработи подходящ вариант, ако този не е подходящ. Като ни го докаже с цифри. И тогава да коментираме. Иначе влизаме в един филм, който не е наш. Не го познаваме този филм.
Искам да чуя вашето мнение по това, което току що казах.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Ако искате моето мнение госпожо Стоянова, аз лично съм против. Практиката показва, че за съжаление това, което е дошло от Министерство на финансите не е било това, което трябва.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Пак ще го обсъждаме.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: В този смисъл, аз лично съм загубил всякакво доверие там и към Комисията за хазарта. И ще бъда изключително внимателен към всичко, което те предлагат. Предпочитам ние да си направим закон, отколкото те да ми го правят. Защото видях какво направиха миналата година.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има вариант господин Кадиев да сформираме една работна група от различните парламентарни сили, които познават този бранш. И тя да работи заедно с колегите от Министерство на финансите по тези промени, за които говорим. За да сме сигурни, че ще бъдем в кухнята и след това ще може да го приемем или не. Такъв компромисен вариант, ако приемате, аз съм съгласна.
ГЕРОГИ КАДИЕВ: Аз не съм фиксиран върху тази тема. Дори не бих и участвал в тази работна група. Нямам никакъв личен интерес. Единственото, което искам е да има някакво справедливо облагане и наистина да има някакви приходи в бюджета. Защото за съжаление това което видях миналата година носи един огромен риск от загуба на приходи. И в момента всички обясняват. Правили арбитраж между двете ставки. А ако ги нямаше тези две ставки щеше да е пет пъти по-лошо от това, което е в момента.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Искам само да помоля за протокола и в доклада да се запише, че се обединяваме от общото мнение, Министерство на финансите, Министерски съвет да предложи в най-кратки срокове законопроект, който да решава проблемите в тази област, подкрепен с детайлен анализ на оценката на въздействието не само финансов, а въобще. И тогава преминаваме към гласуване
Подлагам на гласуване законопроекта на закона за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 454-01-29, внесен от Георги Стоянов Кадиев на 29.10.2014 г.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Един против. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Закривам заседанието.

/ Закрито в 14 часа и 30 минути /




ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВРЕМЕННАТА
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И
ФИНАНСИ:
/Менда Стоянова/



Стенограф: Силвия Михайлова
Файлът съдържа 213 248 знака.