ВРЕМЕННА КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ



П Р О Т О К О Л

№ 6

---

На 25 ноември 2014 г. /вторник/ от 11.00 часа в зала «Изток» на Народното събрание, се проведе заседание на Временната комисията по бюджет и финанси.

Заседанието бе открито в 11.20 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 11 часа и 20 минути /

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Добър ден уважаеми колеги, уважаеми гости!
Моля да започнем днешното заседание на Временната комисия по бюджет и финанси.
Предлагам ви заседанието да премине при следния дневен ред.

Д н е в е н р е д:
1. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за ратифициране на Изменението на Заемното споразумение “Проект за развитие на общинската инфраструктура” между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 402-02-4, внесен от Министерски съвет на 06.11.2014 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за ратифициране на Изменение на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за разработване и изпълнение на Стратегия за водоснабдяване и канализация между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 402-02-5, внесен от Министерски съвет на 6.11.2014 г.
3. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за ратифициране на Изменение № 2 към Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Агенция “Пътна инфраструктура” и Международната банка за възстановяване и развитие, № 402-02-3, внесен от Министерски съвет на 06.11.2014 г.
4. Представяне, обсъждане и приемане на ЗИД на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г., № 402-01-2, внесен от Министерски съвет на 28.10.2014 г. – второ четене.
5. Представяне, обсъждане и приемане на ЗИД на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г., № 402-01-5, внесен от Министерски съвет на 11.11.2014 г. – второ четене.
6. Представяне на доклад към проекта за бюджет за 2015 г. и актуализирана прогноза за периода 2016 – 2017 г. на Народното събрание по програми.
Поради това, че нямаме подкомисия, а тя по Правилник разглежда проекта за бюджета на Народното събрание, ще го разгледаме ние като Комисия, защото той трябва да върви преди приемането от Министерски съвет на бюджета на държавата за 2015 г.
Имате ли някакви предложения за изменение и допълнение на дневния ред? Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Дневният ред е приет.
По точки 1, 2 и 3 ще ни представят тези законопроекти госпожа Иванка Виденова – директор на Дирекция “Водоснабдяване и канализация” и господин Лазар Лазаров – председател на Управителния съвет на Агенция пътна инфраструктура.
По първа точка госпожа Виденова заповядайте.
ИВАНКА ВИДЕНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа, Министерство на регионалното развитие и благоустройството изпълнява проект за развитие на общинската инфраструктура, финансиран с държавен инвестиционен заем от Международната банка за възстановяване и развитие или казано по-кратко, Световна банка. В рамките на проекта са три компонента. Компонент 1 свързан с проектирането на язовири и пречиствателни станции за питейни води към тях.
Компонент 2 свързан с изготвянето на 51 регионални генерални планове за водоснабдяване и канализация на цялата страна.
Компонент 3 свързан със строителството на съответните язовири и пречиствателни станции за питейни води.
Към момента може да се отчете успешното изпълнение на компонент 2. Всичките 51 регионални генерални планове за водоснабдяване и канализация са готови.
По отношение на компонент 1 при проектирането на язовирите се отчете забавяне във връзка с изготвянето и процедирането на подробните устройствени планове. Това налага преструктурирането на Заемното споразумение и удължаването му с две години до 31 декември 2017 г., за да могат да бъдат изпълнени строително монтажните работи за язовири. По този начин Споразумението става за 70 млн. евро. Държавното съфинансиране става за 17 млн. евро.
На разположение съм за въпроси.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Колеги, имате думата за въпроси и изказвания по точка първа. Няма.
В такъв случай преминаваме към гласуване.
Гласуваме Законопроект за ратифициране на Изменението на Заемното споразумение “Проект за развитие на общинската инфраструктура” между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 402-02-4, внесен от Министерски съвет на 06.11.2014 г.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Двама въздържали се.
Законопроектът е приет.
По точка втора госпожа Виденова заповядайте.
ИВАНКА ВИДЕНОВА: Министерство на регионалното развитие и благоустройството се подпомага от Световна банка при изготвяне на стратегически документи, свързани с реформата в отрасъл водоснабдяване и канализация. През 2012 г. беше подписано Споразумение за консултантски услуги за изготвяне на Стратегия за водоснабдяване и канализация за периода 2014 – 2023 г. План за действие към нея и мерки за осъществяването му.
В рамките на това Споразумение, след приемането на Стратегията, консултантския екип на Световна банка следва да изготви в период от девет месеца три доклада за прилагане на плана на действие. Тъй като стратегията беше приета през м.май 2014 г., Споразумението изтичаше през август 2014 г., се наложи подписване на удължаването на Споразумението до 20 май 2015 г. В обхвата на удълженото Споразумение Световна банка ще разработи три доклада, които са свързани с предварителните условия при усвояването на средствата от еврофондовете за периода 2014 – 2020 година и ще подпомогне прилагането на стратегията и плана за действие към нея.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря колеги. Имате думата за въпроси и становища. Няма.
В такъв случай преминаваме към гласуване на Законопроекта за ратифициране на Изменение на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за разработване и изпълнение на Стратегия за водоснабдяване и канализация между Министерство на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 402-02-5, внесен от Министерски съвет на 6.11.2014 г.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Двама.
Законопроектът е приет.
Преминаваме към точка трета.
Господин Лазаров заповядайте.
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Агенция “Пътна инфраструктура” и Световна банка е сключено на 25 октомври 2012 г., въз основа на Меморандума за разбирателство със Световна банка за предоставяне на техническа помощ във връзка с изпълнението на структурните инструменти на Европейския съюз, подписан на 22 януари 2012 г.
Споразумението е ратифицирано със закон приет на 12 март 2013 г. След обнародването му в държавен вестник е влезнало в сила на 25 октомври 2012 г.
Дейностите по Споразумението се изпълняват в рамките на проект “Техническа помощ” за подобряване на ефективността на пътния сектор в Република България, финансиран по приоритет на Ос 5 от техническа помощ на Оперативна програма транспорт в периода 2007 – 2013 г., съгласно подписан договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.
Консултантските услуги в пътно-транспортния сектор включват следните дейности;
- Преглед на стратегията за пътния сектор;
- Разработване на стратегически план за Пътната агенция;
- Разработване на план за действие за пътна безопасност в периода 2013 – 2020 година;
- Изготвяне на средно срочна оперативна програма за пътища;
- Установяване на процеси за управление на пътните активи;
- Оказване на оперативна подкрепа на отделите на Агенция “Пътна инфраструктура” и изготвяне на айти стратегия на Агенция “Пътна инфраструктура”.
През февруари 2014 г. са предприети действия за удължаване срока на Споразумението до 26 октомври 2014 г., поради невъзможност голяма част от проектите, тъй като те се изпълняват след обявяването им на открити процедури и избор на изпълнителя, да могат да бъдат приключени в срок и това налага удължаването до 26 октомври. За съжаление към настоящия момент няколко от процедурите по така изброените дейности преди малко от мен, също не са успели да приключат в срока до 26 октомври, което налага удължаването с още осем месеца на Споразумението между Агенция “Пътна инфраструктура” и Световна банка.
Точно поради тази причина изменението на Споразумението за предоставяне на консултантки услуги между Агенция “Пътна инфраструктура” и Международната банка за възстановяване и развитие или Световна банка се предлага с цел удължаване срока за действие на Споразумението до 30 юни 2015 г., без да има икономически ефект, т.е. без увеличаване на цената по това споразумение.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря господин Лазаров.
Колеги, имате думата. Няма желаещи за изказване.
Преминаваме към гласуване на Законопроект за ратифициране на Изменение № 2 към Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Агенция “Пътна инфраструктура” и Международната банка за възстановяване и развитие, № 402-02-3, внесен от Министерски съвет на 06.11.2014 г.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.
Благодарим на гостите от Министерство на регионалното развитие.
Преминаваме към точка четвърта.
Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г., № 402-01-2, внесен от Министерски съвет на 28.10.2014 г. – второ четене.
Доклад относно второ гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г., № 402-01-2, внесен от Министерски съвет на 28.10.2014 г. – второ четене.
Гласуваме наименованието на Закона.
Закон за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г.
Работната група подкрепя предложението на вносителя за наименованието на закона.
Който е за, моля да гласува наименованието на закона.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Заглавието е прието.
Параграф 1.
По § 1 няма предложения между първо и второ четене. Има само правно-технически бележки, които са нанесени в окончателния вариант.
Работната група подкрепя по принцип предложението на вносителя по § 1 и предлага следната редакция на § 1.
Да я чета ли? Вие я имате пред вас с по-тъмен шрифт е.
Имате думата за изказвания, въпроси по § 1. Няма.
В такъв случай гласуваме § 1 в редакцията на работната група.
Който е за, моля да гласува.
Против? Един против. Въздържали се? Трима.
Параграф 1 е приет.
Преходни и заключителни разпоредби.
Работната група подкрепя по принцип текста на предложението на вносителя за наименованието на подразделението и предлага следната редакция, заключителни разпоредби.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Наименованието е прието.
Параграф 2 и параграф 3 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Против? Един против. Въздържали се? Трима въздържали се.
Параграф 2 и параграф 3 са приети.
С това е приет законопроекта на второ четене.
Госпожо Тодорова нямахте причина да вземете дума. Но ако накрая искате да кажете нещо, ако не благодаря.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Благодаря ви госпожо председател. Аз ще се възползвам да взема думата дадена от вас, за да благодаря на Комисията от името на всички наши договорни партньори.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Докато не си е тръгнала госпожа Тодорова, помните, че вие повдигнахте въпроса, ние подкрепихме идеята да ни предостави план за контрола в здравната система в писмен вид, както и план за реформи, за да може да гледаме нейните предложения заедно с предложенията на министъра на здравеопазването. Така че с голям интерес и наистина с очакване към вас, госпожо Тодорова за писмени предложения.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря господин Димитров. Мисля, че на предходната комисия ние се разбрахме, че заедно с бюджет 2015 г. на Касата и на големия бюджет ще ни бъдат предоставени пакет от мерки, така че вие напомняте ли. Как да го приема това. Като напомняне.
Заповядайте госпожо Тодорова.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Само да обърна внимание, че министъра е този, който внася. Но ние работим вече по въпроса. Изпратили сме доста предложения. Аз съм изпратила и няколко анализа. Така че имаме доста опорни точки, върху които се работи. И мисля, че ще бъде финализирано обещаното.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря
Господин Ананиев заповядайте.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители. Искам само да информирам господин Димитров и всички останали, че вчера министъра на здравеопазването депозира в Министерство на финансите изменение на стратегията за преструктуриране на болничната помощ и на спешната помощ. Така че те ще бъдат гледани. И възможно е още утре на заседанието на Министерския съвет.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. В такъв случай преминаваме към точка пета
Представяне, обсъждане и приемане на ЗИД на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г., № 402-01-5, внесен от Министерски съвет на 11.11.2014 г. – второ четене.
По тази тема при нас е заместник-министър Кирил Ананиев, както и колеги от Министерство на финансите, директори, Дирекции “Държавно съкровище” - госпожа Костова, Дирекция “Бюджет” – господин Пинджуров, Дирекция “Държавни разходи” – господин Петров, госпожа Бойкова – Дирекция “Държавен дълг и финансови пазари”. Така че са на разположение за вашите въпроси и изказвания.
Доклад относно второ гласуване на ЗИД на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г., № 402-01-5, внесен от Министерски съвет на 11.11.2014 г. – второ четене.
Наименованието е Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на законопроекта.
Имате ли изказвания по наименованието?
Подлагам на гласуване заглавието.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Единодушно заглавието е прието.
Преминаваме към § 1.
По § 1 са постъпили предложения на народните представители Георги Кючуков, Иван Станков, Иван Иванов, Кирил Цочев, Марияна Тодорова, Михо Михов, Петър Кадиев, Росица Янакиева-Костадинова и Светослав Белемезов.
Да ви чета ли предложенията? Вие ги имате пред вас.
Работната група не подкрепя това предложение.
Предложение на н.п. Михаил Миков, Янаки Стоилов, Корнелия Нинова, Георги Търновалийски, Жельо Бойчев, Георги Гьоков, Стоян Мирчев, Красимир Янков, Атанас Мерджанов и група народни представители.
Работната група не подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Росица Янакиева, Светослав Белемезов и Георги Кючуков.
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя предложението на вносителя за § 1.
Започваме дискусиите. Заповядайте от името на вносителите, който иска да си представи предложенията. Имате думата.
По първото предложение има ли желаещи? Господин Цочев вие ще вземете ли думата? Заповядайте.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: На първо четене ние изразихме нашето частично задоволство от предложеното решение на Министерски съвет за частични и коледни надбавки на 1 млн. 234 000 пенсионери. Но считаме, че и останалата част от пенсионерите до 2 млн. 100 000 могат да получат и има резерви в бюджета в два параграфа в непредвидени разходи 275 млн. и има някъде буфери. Аз вече изразих становище. Струва ми се, че Временната бюджетна комисия може да приеме това предложени, да увеличи с 60 млн. чл.1, ал.7, т.2 и числото 50 млн. да стане 110 млн. Ние поддържаме това наше предложение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уточняваме, че искате това допълнително за коледни надбавки на пенсионери.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Коледни надбавки на всички пенсионери до 2 млн. 100 000. Това са всичките пенсионери в България. Настояваме за това.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви. Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Ще ми позволите аз да направя един коментар от името на работната група, която не е приела вашето предложение.
На първо място изплащането на допълнителни суми към пенсиите става чрез системата на Държавното обществено осигуряване, а не чрез Министерство на труда и социалната политика, където са социалните помощи и плащания, така че не е правилно адресирано и на това предложение въобще не му е мястото в увеличаване на разходите за Министерство на труда и социалната политика.
Второто, което искам да кажа е, че всички народни представители, които са били членове на Бюджетната комисия в предходни парламенти знаят, че когато се прави предложение за разходи по Закона за държавния бюджет, те трябва да бъдат съпътствани с предложение откъде ще бъдат осигурени тези разходи. Тоест трябва да има източник на тези разходи.
И ако вие наистина знаете къде има резерви е добре да посочите кое перо от останалите разходни пера трябва да бъде намалено, за сметка на което да бъде увеличена тази сума. Това също не е предложено от вас. Това са и мотивите на работната група да отхвърли това предложение.
Други желаещи?
Господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря госпожо председател.
Колеги, ние изразихме също нашето становище по отношение актуализацията на бюджета. Заявихме в зала, че такава явно е нужна вече, предвид информацията, с която разполагаме за изпълнение на приходите. Но категорично изразихме становище, че не подкрепяме тези параметри и особено влизането в свръх дефицит и поемането на огромни дългове.
По отношение на приходите и разходите и дефицита, който се прилага като следствие от това, започваме първо с приходите. Нашето предложение е да бъде редуцирано това намаление в приходната част от 1 млр. 61 млн. с 337 млн., от които 237 млн. в данък добавена стойност и 100 млн. в акцизи. По този начин дефицита ще отиде под 3 процента, 2,9. Има резерви за изпълнение на тези параметри в приходните администрации. Изпълнението на акцизите показва, че дори с тези темпове, на база на предходните два месеца, това ще бъде изпълнено. Малко повече напрежение ще има по отношение на данък добавена стойност. Но там също има ефекти, които все още не са отчетени. И които ще имат резултат точно в последното тримесечие и ние ги заявихме кои са.
По отношение на разходната част сме предложили увеличение на разходите за Фонд “Земеделие” от 70 на 90 млн., за да могат да бъдат покрити всички плащания към животновъдите до края на годината. За което апелира и министърката на земеделието в зала. Предоставяне на Министерство на културата до 4 млн. лева за сценични дейности разплащане, както и за културни институти, които са на делегирани бюджети. Това са предложения и на синдикатите, Министерство на образованието увеличени с 13 млн. лева за разплащане на заплати от 1 януари 2014 г. Това също е по предложение и на синдикатите и ние го подкрепяме. Смятаме, че при тези милиарди, които се разхвърлят трябва да бъдем честни към българските учители и да разплатим и тези задължения.
Подробно сме разписали какви са нашите предложения. Смятаме ги за логични, за напълно изпълними. И по този начин ще защитим и ще бъдем в рамките на допустимия бюджетен дефицит. Няма да има настройка на външните инвеститори, на банковите институции, с които ще работим и няма да губим доверието.
В крайна сметка тенденциите в изпълнение на приходите показват, че това е напълно изпълнимо. И ние като народни представители, като Парламент трябва да поставим едни много по-високи и изпълними цели на приходните администрации и да ги задължим те да ги изпълняват.
Иначе най-лесното е това, което е направено. Намаляваме приходите, намаляваме и разходите. Отиваме на един свръх дефицит. И резултатите виждаме докъде достигат. И опасността да влезем в една спирала от дефицити и дългове е много голяма.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Искам да добавя с пояснение, защото не бях сред вносителите, поради това, че бях в командировка. Искам да добавя нещо, което е важно. Както виждате, ние предлагаме нещо разумно. От една страна подкрепяме всякакви усилия на правителството за намаляване на разходите. Но считаме, че твърде песимистична е оценката по отношение на приходите.
Наистина по наше искане бяха предоставени анализи, макар и не пълни, но достатъчно информационно осигурени за това, какви са отделните фактори, които водят до намаление на бюджетните приходи. И ние виждаме резерви в това, че все пак навлизаме в търговски период. И друг път сме казвали, в почти всички страни, особено християнски, около 30 на сто от търговския оборот се случва в месеците около Коледа. Така че това е подценено и ние винаги сме очаквали при всеки бюджет и в България е било така, в края на годината има завишение на постъпленията от ДДС и акцизи и по вносни стоки и по местното производство. Това първо.
Второ, по отношение на затягането на режима на Митниците и подобряване работата на Националната агенция на приходите, която до момента се движи към леко преизпълнение на плана. Да се надяваме, че това ще бъде реализирано до края на годината.
Освен това отдавна приключи през пролетта ремонта на Нефтохим, който беше почти четири месеца. Работи на пълни обороти фирмата. Тя носи около 40 на сто от приходите от акцизи идващи от преработка на суров петрол. Тоест, това са обективни фактори, които ни карат да мислим, че може да бъдем умерени оптимисти по отношение на приходите.
По отношение на разходите, ние направихме едно предложение законово, което ще бъде разгледано, свързано с това, че при определени условия държавата може да се ангажира по-малко откъм държавния бюджет, по отношение на гаранционния фонд във връзка с плащанията, които предстоят по Корпоративна търговска банка.
Нашите съображения още веднъж настояваме да бъдат разгледани много внимателно от Министерство на финансите, тъй като с не големи законови промени, ние може да икономисаме от държавния дълг, допълнително който да се тегли и да облекчим и да предотвратим евентуално влизане в дългова спирала, тъй като има резерви. Тези резерви са в Гаранционния фонд. Те са свързани с премиите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това е по другата точка.
РУМЕН ГЕЧЕВ: То е свързано. Ще го продължим. Но то е също свързано с държавния дълг. И с натоварването, ако не на този бюджет, ще бъде на следващия бюджет.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: За § 1 говорим сега. Свързано ли е с параграф 1?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Свързано е икономически. Ще продължим след малко.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не е свързано.
Заповядайте господин Ненков – КНСБ.
НИКОЛАЙ НЕНКОВ: Макар че не е припознато нашето предложение в тази насока, но искам да напомня, че има недофинансиране на Агенцията по горите в размер на 3 млн. 760 000 лева. И фактически нито лев не е даден в повече, което ще удари силно най-вече охраната на горите. Това го имахме в нашите предложения. Не знам дали е възможно в последствие в пленарна зала, но напомням, включително и на вас господин Ананиев за този сериозен недостиг – 3 млн. 760 000 лева, което да се включи като плюс в бюджета на Министерство на земеделието и храните.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Как да разбирам. Вие правите предложение тук между първо и второ четене да увеличим. Досега такова предложение от народен представител не е постъпвало.
НИКОЛАЙ НЕНКОВ: Аз технически не знам как може да стане това, защото не съм депутат и не мога да бъда вносител. Но напомням, че това е сериозен проблем за издръжката на Агенцията по горите. Ако има някаква техника, ще ви помоля да я изпълните.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи от народните представители да се изкажат. Заповядайте господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Госпожо Стоянова знаете, че за второ четене, когато се дават предложения, мотиви не се записват. Но аз отново бих искал да се върна с няколко думи по нашето предложение, като разчитам, че народните представители ще ме подкрепят и ще подкрепят нас.
Първо действително около нова година резултатите с приходната част са съвсем различни.
Второ, правихме един анализ миналата година второ полугодие, приходната част е била с 600 млн. по-висока от първо полугодие.
Трето, това което предлагаме само тези 337 млн. Виждате, че ние много логично, много колегиално не пипаме нищо от разходната част. Това което е предложено от правителството, тъй като си даваме ясна сметка, че по време на служебния кабинет всичко това вече беше изплатено и изхарчено. Но считаме, че тези 330 млн., които са около 1 процент от целия бюджет могат да ни разрешат, да се доближим до мечтаните три процента маастрихски критерии. И затова още един път апелирам, логично е, нормално е приходната част не зле се развива. Тя по скоро си върви в посока резултатите от анализите на Правителството на Орешарски, на Петър Чобанов, това което внасяше първия вариант за актуализация между 500 и 600 млн. Даже и да има някакво преизпълнение, тези пари няма да се изгубят. Затова предлагам още един път да подкрепите нашето предложение. Мисля че е разумно.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи. Господин Цочев във връзка с предложението на група народни представители. Няма.
Позволете ми тогава аз да взема думата. Да взема думата първо по предложението на Михаил Миков и група народни представители, по отношение на приходната част на бюджета. Аз подкрепям това, че наистина до края на годината следва да се направи всичко възможно и максимално резервите в приходната част да бъдат използвани, така че приходите в бюджета да бъдат повече.
В никакъв случай обаче не подкрепям това да бъде записано в допълнение на приходната част на бюджет 2014 и съответно част от него да бъде използвано за увеличаване на разходите. Защото всъщност това е в противоречие на изказването на господин Кънев, който апелира за приближаване към три процентни дефицит. Ако ние господин Кънев не пипаме разходните тавани, всеки лев допълнителен приход ще дойде в намаление на този дефицит.
И затова аз няма да подкрепя разходите, които предлага вашата парламентарна група, както и предложението на госпожа Янакиева и група народни представители. Затова защото всяко увеличаване на разходите означава допълнителен дефицит.
Колкото до приходите не искам да бъда песимист. Но не смятам, че вашия оптимизъм, следва да намери място в корекция на приходите в Закона за държавния бюджет. Ако погледнем данните такива, каквито са към месец октомври, ще видим, че на практика приходите от ДДС са в размер на 6 млр. 219 млн., което е 80 процента от актуализираната приходна част. И смятам, че доста напрегнато е тези 100 млн. повече, които вие предлагате, да се запишат в тези приходи. Същото важи и за акциза, който се изпълнява към 30 октомври на 83 процента.
Но аз пак ви казвам, приходните агенции ще работят за допълнителни приходи. Нека всеки лев, който дойде по отчет да намали дефицита.
Но тук не бива да забравяме и още нещо. Ако ние сега включим тези приходи, доста оптимистични според мен и намалим дефицита с тази сума, рискуваме едно неизпълнение в резултат на допълнително неизпълнение на салдото по европейските средства.
Знаете че когато разглеждахме на първо четене бюджет 2014, Правителството предвижда един дефицит от европейските средства около 200 млн. Но това допускаме на касова основа. Това допускане беше вярно и ще бъде вярно, ако до края на годината България получи 700 млн. по оперативните програми. Ние нямаме още такава увереност и яснота.
И затова аз ви предлагам да не залагате на популизма, а на реализма. Не търсете допълнителни разходи. Нека всеки лев допълнителен приход да намали дефицита.
Колкото до отделните разходи, позволете ми и тях да коментирам. 20 млн. допълнително за Фонд “Земеделие”. Става дума за ДДС на общините по оперативната програма, което ДДС вие искате да бъде включено тук. Но трябва да ви кажа, че то на практика няма да бъде използвано до края на годината, тъй като отчетите по тези програми от общините ще продължат и през следващата година. И това бяха мотивите още при внасянето на проекта, настоящото ръководство на Министерство на финансите и Правителството да намали сумата от 90 на 70, именно заради това ДДС.
Колкото по отношение на Министерство на образованието и науката много е приятно да кажеш, че даваш допълнителни пари за този приоритет. Но аз не разбрах какво имате предвид там? За какво точно няма да достигнат парите в Министерство на образованието и науката. За какви заплати няма да достигнат, аз не разбрах, за да се налага да бъдат дадени още 13 млн. Ако може да поясните все пак.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Искам преди колегата да ви отговори, още нещо да споделя. Имайте предвид, вие го знаете много добре, от 4 декември започва изплащането на влоговете на КТБ. Практиката с предишната ситуация, изтеглянето от Първа инвестиционна банка показа, че около 10 процента от тези пари не се връщат след това в банките. Аз определено считам, че един определен процент и то не по-малък от 5 – 10 процента, ще влезнат в потребление в периода преди нова година. Давам ви го като поредната точка, по която ние разчитаме действително, че ще има по-сериозно потребление от това, което е заложено в проектобюджета.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз уважавам вашите мотиви, но ми се струва това гледане на боб, къде ще отидат парите, дали в бурканбанк или в магазините не можем да го заложим в бюджет 2014.
Господин Търновалийски:
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря.
По отношение на 13 милиона за образованието. Това са 13 милиона за изплащане на увеличените от 1 януари 2014 г. минимални работни заплати в образованието на не педагогически персонал в училища, детски градини и извън училищните звена. Това по отношение на разходите, това което явно не се е разбрало за какво.
По отношение на приходите. гледайки постъпленията по месеци госпожо Стоянова, абсолютно реално изпълнимо е това, което предлагаме по отношение на акцизите. 417 млн. м.септември. 383 млн. в м.октомври. По 394 млн. ноември и декември и достигаме това, което ние предлагаме. Това е напълно реално.
По отношение на данък добавена стойност вие сама казвате, ето вече имаме увеличение за октомври месец. Данни с които ние не разполагаме, които поискахме от служебния министър. Той обеща, че ще ни бъдат предоставени.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: На сайта на Министерство на финансите има.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: За октомври месец.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да има предварителни данни.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ:
Не съм ги видял. Така че виждаме едно значително увеличение в постъпленията в данък добавена стойност.
Подкрепям това, което казваме, че напълно разумно е тези допълнителни приходи или това, което ние казваме 237 млн. могат да бъдат изпълнени. И то на база на тенденциите, които има, на база на постъпленията от предходните месеци, увеличени. Спрямо първото шестмесечие имаме 590 млн. лева постъпления от ДДС средно месечно. И вече за септември 728, за октомври са 700 млн. Така че едно значително увеличение в приходите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Танев заповядайте.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, Реформаторският блок няма да подкрепи предложението. Първо, защото ние не подкрепяме допълнително разходи. Считаме, че това което беше прието на първо четене е достатъчно и не подкрепяме нови разходи.
Второ, по отношение на приходите, мисля, че този дебат е излишен, тъй като бюджета се изпълнява на касова основа. Съответно дефицита се изчислява на касова основа. Тоест, ако приходните агенции бъдат напрегнати и увеличат своите приходи, то това е добре дошло за дефицита, добре дошло за бюджета. Въпросът е да не ги харчим тези пари и аз смятам, че няма основание да се притесняваме от това, тъй като не предвиждаме допълнително разходи.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Позволете ми, аз също понеже зададох въпрос към господин Търновалийски. Господин Търновалийски, аз много уважавам вашата експертиза в частта на приходите. И това е добре, което вие правите като прогноза. Не знам дали ще се изпълни. Дано да се изпълни. Но мисля, че днес гледаме бюджет. Когато говорим за приходите трябва да ги гледаме само като един елемент от Закона за държавния бюджет, тъй като те са източник на разходи и в крайна сметка на дефицит. И в тази връзка, аз още един път ще кажа, че не подкрепям това, да се увеличават приходите, за да се търсят източници за разходи. Ако такива приходи дойдат, те просто ще дойдат да намалят свръх дефицита, който се предвижда по този бюджет.
Колкото по отношение на разходите за образование, аз искам на вас и на цялата аудитория да кажа ясно и категорично, че със Закона за държавния бюджет 2014 г. вашето правителство, господин Търновалийски, увеличи разходния стандарт с 1,3 процента и даде 20 млн. лева повече в Министерство на образованието за увеличения разходен стандарт, който основно включва заплатите и на не педагогическия персонал.
И трябва да кажа и още нещо, че служебното правителство с едно постановление даде още едни 4 млн. лева, което също увеличи с 0,8 разходния стандарт. Тоест там са дадени целево един път през бюджета и втори път чрез преразпределение с постановление на служебното правителство, което вие толкова много критикувате, че правело преразпределения, именно за разходния стандарт, който включва заплати. И аз не знам на какво основание считате, че са необходими още 13 млн. лева в тази посока. Вярно, че синдикатите имат подобно предложение. Явно искате да подкрепите тяхното предложение.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Искам да кажа нещо категорично ясно да стане. Защото излезна така, че видите ли БСП и Лява България предлагат някакви огромни разходи и си измисля приходи. Това съвсем не е така.
Предложението за увеличение в разходите е само за 37 млн., докато в приходната част ние предлагаме 337 млн. повече приходи да съберат администрациите. Така че нека да казваме нещата ясно. Тези 337 млн. могат да бъдат събрани. А 37 млн. разходи обяснихме за какво са. В крайна сметка вие сте мнозинство, почти ни е ясно, че няма да го подкрепите, но смятам, че за тези разходи можеше.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ние не сме общински съвет Пловдив. Ние тук дискутираме защо и как. Аз ви дадох и още един аргумент върху който вие не разсъждавахте. В крайна сметка имаме риск от допълнителен дефицит в европейските средства. И нищо лошо няма да покрием този риск с едни увеличени приходи, а не да го затваряме сега. Това е което искам да кажа.
Господин Ананиев.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря госпожо председател. По отношение на приходите искам да кажа, че ние имаме макар и оперативни данни за изпълнението към този момент и през м.ноември. И в общи линии прогнозата, която сме предложили с актуализацията се потвърждава. Но дори и да стъпим на данните за м.октомври, с които вие разполагате, макар че и те не са окончателно уточнени, ще видите, че с предложението се предлага последните два месеца да реализират ДДС с 451 млн. лева повече, отколкото за същия период на миналата година. Като от януари до октомври тази година, ние сме реализирали само 113 млн. лева. За десет месеца ние сме реализирали само 113 млн. лв. повече ДДС, а се предлагат 450 млн. само за последните два месеца.
Картината с акциза е същата. До октомври месеца ние имаме събираемост на акцизите същата, както за десетте месеца на миналата година. Ноември месец показва същата тенденция.
Вие предлагате със 100 млн. да завишим акциза, което според нас няма да се случи. Беше казано, че декември месец е силен месец. Да декември месец е силен месец, но приходите от декември идват в януари, а не в декември. Това си е живата истина. Всичките коледни тържества, подаръци, харчове, ДДС и акциза ще дойдат през януари месец, а не през декември.
Дори и да приемем вашето предложение, което казахте, 330 млн. лева, това е 0,4 процента от брутния вътрешен продукт. От 3,7 като свалим 0,4 от брутния вътрешен продукт, ще отидем отново на 3,3 и пак няма да влезем във фискалните правила, за които говорите.
По отношение на разходите, освен тези направления, за които говори госпожа Стоянова има още няколко неща, които искам аз да спомена.
Първо, за животновъдите са осигурени средствата. 60 млн. лева ги има в актуализацията на държавния бюджет за 2014 г. Дори и за ДДС, което също е свързано с Фонд “Земеделие” по проектите от програмата за развитие на селските райони, тези пари са заделени в резерва от 77 млн. лева. Те не са предоставени директно по бюджета във фонда, тъй като на базата на конкретните проекти и стойности, реализация, ние ще предвидим тези средства по линията на изпълнението на бюджета до края на годината.
Също така имаше едно предложение да се дадат 12 млн., ако не се лъжа за осигуряване на целодневна организация на учебния процес в средищните училища. Тази програма в момента се изпълнява като елемент от оперативна програма човешки ресурси, в които са заделени 12 млн. лева. И ако ние ги предоставим ще стане дублиране на този разход. И затова няма смисъл да бъде предоставени от държавния бюджет допълнително тази сума.
Това съм си записал като въпроси поне досега. Ако някой съм изпуснал може да го зададете.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Димитров, след това господин Ненков – КНСБ.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря госпожо председател.
Аз разсъждавайки над предложението, което Левицата даде, съм силно притеснен, ние да не подценяваме в някаква степен огромния успех, който предстои митническата администрация да извърши и да вкара едни огромни приходи. Защото актуализирания бюджет се чудим дали него ще изпълни. А имаше един друг, който не изпълниха. Когато дойде господин Ваньо Танов каза се, че не е важно котката дали е черна или бяла, а да лови мишки. Тя хвана три мишки в правителството, сега и нас ли хващаме, че няма да може да изпълним бюджета.
Единственото ми условие, за да не подкрепя Левицата е само това, че ще притиснат фирмите да внесат авансово ДДС тази година, за да се покажем много големи разкриватели и ще блокираме бюджета за следващата година.
Аз много бих искал бюджета за следващата година, приходите да не бъдат много по-различни от тази година и то не актуализираните. Защото сега ние наистина не може да се разпростираме извън чергата. Но от друга страна не искам да заробваме и следващата година. Но в никакъв случай тези славни обещания за огромни приходи и успехи не искам да ги пропуснем и да излезе, че ние не се доверяваме в известна степен на свършеното в Агенцията.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Димитров заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря госпожо председател.
Уважаеми колеги от БСП, това предложение не трябва да се подкрепи и то не защото сте опозиция в момента, а защото ако след неизпълнението на гласувания бюджет за тази година, не изпълним и неговата актуализация, сигнала към инвеститорите ще бъде много лош. А в крайна сметка бюджета е политика. Сами го знаете това. И в случая вие какво предлагате.
Първо, дори да се приеме вашето предложение, аз се учудвам, че само господин Ананиев реагира по тази тема. Дефицитът пак не пада под 3 процента. Тоест, това което сте предложили не сваля дефицита под 3 процента. А го сваля на 3,3. Тоест първо не го сваля под 3 процента и второ, ако не се изпълни ще бъде втората бюджетна прогноза за тази година или приет бюджет за тази година, която не се изпълнява и то в рамките на един и същи период. И сигнала към международните инвеститори ще бъде наистина много лош.
Тоест аз ви препоръчвам, да не си позволяваме такъв експеримент. Няма значение кой управлява и кой е опозиция. Това ще бъде много лош сигнал към всички възможни финансови участници, които се интересуват от това, което става в България.
И на следващо място дори да има някакво преизпълнение. Аз очаквам да има такова. Не в размерите, които вие сте предложили, в много по-малък мащаб. Други буфери в бюджета няма. тоест буферите наистина са изчерпани, особено с тази коледна добавка, която беше дадена и която ние също подкрепяме, разбираме трудното положението на българските пенсионери. Подкрепяме тази мярка от Реформаторския блок. Но тъй като няма буфери, а вече при това положение да се приеме вашето предложение за увеличаване на приходите с 337 млн. лева започва да изгледа като експеримент наистина. И предвид общото положение на държавата, наистина започва да изглежда като една мярка, която е ясно, че няма да бъде изпълнена.
Приходите от ДДС досега нарастват с 0,5 процента средно годишно спрямо миналата година. Такъв е ръста. И изведнъж да очакваме по-голям ръст, някак си не изглежда изпълнимо. А и факта, че има само месец и нещо до края на годината е допълнителен аргумент да не подкрепим вашето предложение.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Реплика. Заповядайте.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз благодаря на Мартин Димитров за изказването. Разбирам, че той подкрепя нашето предложение. Приемаме неговия анонс обаче, за преизпълнение на приходите, разбира се. Тъй като предчувствам, че няма да бъде прието нашето предложение, това което се преизпълни да бъде един буфер, а да не бъде изхарчено. Приемам това предложение на господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо председател, аз нарочно не влезнах господин Кънев в този тон на закачки. И вие много добре разбрахте, че никой от нас не подкрепя и не може да подкрепи вашето предложение. Но ако има някакво преизпълнение, то да не бъде харчено освен за европейските програми, би трябвало да е вид консенсусна позиция на Бюджетната комисия на Парламента. Тоест, ако можем през малко по-добро изпълнение и добрата работа, надявам се на Министерство на финансите, на приходните администрации да има леко снижаване на дефицита към края на годината, нека това да бъде една приятна изненада и послание към финансовите пазари в България. Но не бива да го залагаме този риск. Този риск не бива да бъде поеман. Иначе да няма допълнителни разходи, извън тези, които сме гласували госпожо Стоянова, се надявам да бъде разумната позиция и на Министерство на финансите и на Бюджетната комисия.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ако позволите само едно изречение като обобщение. Това и за гостите и за журналистите да е ясно. Значи 4 млр. които са отишли в някои джобове, ние бързо намираме средства. Много бързо цялата държава, някои хора намират. А 20 млн. за образованието на България са проблем. Иначе другите доводи може да ги обсъждаме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Съжалявам господин Гечев, но вашето обобщение е абсолютно некоректно. Затова за журналистите аз искам да направя след вас едно изречение, с което да кажа, че въпросните милиони за образованието са дадени господин Гечев. 20 млн. повече в бюджет 2014 плюс още 4 млн. с постановление на служебното правителство. Така че не спекулирайте с това. А колкото до милиардите на КТБ те не намират място в разходната част на бюджета и не влияят върху дефицита на държавата, а само върху размера на дълга. Това е за журналистите.
Господин Ненков заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: А лихвите кой ги плаща? Бюджетът ги плаща.
НИКОЛАЙ НЕНКОВ: Имах разговори с госпожа Такева, която е председател на Синдиката на българските учители. Имам числата от нея. Преди един час проведох разговори с ръководен кадър в Министерството на образованието. Числата горе долу се потвърдиха. Както виждате 13-те милиона за минималната работна заплата на не педагогическия персонал фигурират не само в предложението на БСП, а в предложението и на група депутати от АБВ.
И отделно забравя се едно перо, има недофинансиране, според колегите за последното тримесечие за целодневната организация на учебния процес. Съжалявам, че не съм учител и съжалявам, че госпожа Такева не е в България, но наистина потвърдиха, че има недофинансиране на целодневната организация.
Така че дори и да не говорим за едни други суми от 19 млн. лева, което е 5-те процента от бюджетите. Тези 13 плюс 12, както е предложението на АБВ звучат много добре. За да свърша извън образованието, никой не споменава, че не се приема предложението за увеличаване на бюджета на Министерство на културата. Аз мисля, че и преди съм казвал, тук се получи един парадокс на проекта за актуализация на Близнашки. Имаше плюс 4 млн. и сега изведнъж тук изчезнаха. И синдикатите и ръководството са убедени, че тези 4 млн. са важни. Въпросът е поставен и на премиера. Не знам резултата. Казвам ви, че това не е някаква измислица. Всички са солидарни около това число.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Позволете ми преди да дам думата на господин Бойчев да ви репликирам.
Първо, искам да кажа, че въпросните `13 млн за които вие говорите, за увеличение необходимо за изплащане на минималните работни заплати на непедагогическия персонал по предварителни оценки струва 6 млн. И то се включва в тези 20 млн. допълнително плюс тези 4 млн. дадени от служебното правителство.
Колкото до целодневната организация, през цялата 2014 г. целодневната организация на учениците в средищните училища се осъществява чрез финансиране от оперативна програма развитие на човешките ресурси. Така че аз не виждам никаква причина държавния бюджет в края на годината да отделя допълнително средства, когато те са предвидени в тази оперативна програма и се изплащат от тях.
Господин Ананиев заповядайте.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Дами и господа народни представители, искам да успокоя културата, че пари за тях има и то точно по механизма, който е предвиден за субсидиране на броя на продадените билети в съответните културни институти. Но понеже става въпрос за конкретни изчисления на база на конкретен брой продадени билети и предварително не може да се определи точната сума, която трябва за Министерство на културата, на този етап средствата са в тези 77 млн. лева, които ги виждате в последната точка.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Тъй като беше поставена част от логиката на нашето предложение под съмнение от господин Ананиев и от господин Димитров, аз ще се опитам само да напомня, че гледаме националния бюджет в момента. И предложението за тези допълнителни приходи е така сметнато, че националния бюджет да бъде в рамката на 3 процента дефицит. Относно дефицита по сметката за средствата от Европейския съюз на Националния фонд, ние сме се водили от изказването на премиера Борисов пред всички народни представители, че очакваме до края на годината възстановяване на тези 800 млн. лева. Така че молбата ми е да не смесваме двете теми, които нямат общо едната с другата и никой в момента не може да каже какъв ще бъде дефицита по сметката на средствата на Националния фонд.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Едната тема е свързана с другата. Както вие не знаете колко ще са дефицитите по средствата от европейските пари, толкова знаете колко ще бъдат и приходите. Но сега си правим PR пред камерите. Винаги когато има камери се получава това. Утре ще имате възможност по време на дебата в зала да ни го разкажете по-подробно.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
В такъв случай да преминем към гласуване на § 1.
Гласуваме предложението на народните представители Георги Кючуков, Иван Станков, Иван Иванов, Кирил Цочев, Марияна Тодорова, Петър Кадиев, Росица Янакиева и Светослав Белемезов.
Работната група не подкрепя това предложение.
Който е за това предложение, моля да гласува.
Гласували 5 “за”.
Против? Двама против. Въздържали се? Седем въздържали се.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на народните представители Михаил Миков и група народни представители.
Работната група не подкрепя това предложение.
Който е за това предложение, моля да гласува.
Гласували 4 “за”.
Против? Един против. Въздържали се? Девет въздържали се.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на народните представители Росица Янакиева, Светослав Белемезов и Георги Кючуков.
Работната група не подкрепя това предложение.
Който е за това предложение, моля да гласува.
Гласували 5 “за”.
Против? Няма против. Въздържали се? Останалите.
Предложението не се приема.
Накрая гласуваме предложението на вносителя за § 1.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 9 “за”.
Против? Четирима против. Въздържали се? Трима въздържали се.
Предложението на вносителя за § 1 е прието.
Преминаваме към § 2.
Предложение на народния представител Михаил Миков и група народни представители.
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 2.
Изказвания? Заповядайте.
Вносителят господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Да продължа това, което започнах с едно изречение. Ние се опитваме да помогнем и на правителството и на българската държава с търсенето на други източници на финансиране на недостига на средства на Гаранционния фонд. Многократно сме обяснявали и още веднъж ще кажа аргумент. Единият допълнителен източник, това са премиите, които могат да се изискват предварително и по действащо законодателство, разбира се, което е европейска практика.
Тук искам да направя едно пояснение. Аргументите, че това ще повлияе върху лихвата не е задължително, уважаеми колеги. Така както има два варианта при търговската отстъпка. Да намалее търговската отстъпка и да си остане цената същата. Тоест, съгласни сме, че това може да повлияе върху печалбата за акционерите в банките. Това е така.
Второ, разбира се, за да балансираме икономическите интереси, тъй като абсолютно нормално е в условията на пазарна икономика, акционерите да получат една достатъчна печалба, за да им стоят инвестициите в България. Тогава при една добра координация между Централната банка, тъй като това е нейно решение и Правителството и Парламента, ние може да компенсираме банките с нещо, което се прави по целия свят, уважаеми колеги. Това е намаляването на задължителните резерви, които ще освободят ресурс на банките и ще могат да компенсират евентуално по-големите премии.
Другият източник, който може да бъде алтернатива или заедно с промени в премиите, пак казвам алтернатива или в комбинация с премиите, това са средствата, които са на банково управление. Нека да подчертая нещо изключително важно.
По никакъв начин ние не поставяме под съмнение Паричния съвет, тъй като по статистика и на Централната банка, Закона за паричния съвет, минимум при най-песимистичния вариант при 10 млр. лева в обръщение, плюс М1 и М2 текущи сметки, имаме поне 40 процента презастраховане по Закона за Паричен съвет. Тоест, българската държава има достатъчно резерви, в това число и частта на банково управление, за да се разплати, да даде на заем на Гаранционния фонд, за да не се товари държавния дълг.
И ние питаме, защо след като България разполага със свободни средства в този резерв от банково управление сложени в резерва, ние да не се възползваме да товарим българската държава с нов дълг. Може ли някой да ми каже за какво е резерва? За какво е този резерв? За да се използва в критична ситуация, без по никакъв начин да се пипа законовата, далеч над 100 процента гаранция за Паричния съвет. И затова ние ви предлагаме такова решение, което да не позволи увеличаване на дълга с такива значими средства, които се измерват в милиарди.
Освен това беше казано, ние четохме писмото на Централната банка, че те не са съгласни. Те си пазят този свръх резерв. Но в крайна сметка банковата система и Централната банка са допуснали този проблем. Ние имаме свръх резерви, които може да използваме. Така че абсолютно логично е. Тези пари не са на Централната банка. Те са на българския народ. Предлагаме те да бъдат използвани.
Ще отворя една скоба. Имаше едва ли не, не бих казал заплахи. Ще видите какво ще стане. Централната европейска банка е в ужас. Какво става към момента? Някаква реакция на Централната банка на Европа има ли? Няма. И най-вероятно и да има, тя ще бъде друг вариант. Наша работа на българите и на Парламента е какво ще правим с нашия излишен резерв. Ако искаме ще го използваме за това, ако искаме ще го използваме за нещо друго. Ние не искаме пари от Европейската Централна банка, нито искаме 180 млр., както поиска Гърция и ги получи за опрощаване на държавни дългове. Така че ние решаваме как да използваме нашите държавни пари свръх резерв. Това предлагаме ние. Да не теглим нов заем, а да използваме част от свръх резерва, за да се разплатим с Гаранционния фонд. Да дадем парите на заем. Да се разплатим с гаранционните депозити и след това парите да се върнат по съответния ред. Те се дават на заем. Те не се подаряват на Гаранционния фонд. Да се върнат обратно в резерва. И затова ние твърдим, даваме разчети, че това е разумно. Приемливо е и със съответните промени ние ще намалим държавния дълг. Няма да има нужда да теглим такива допълнителни средства. Това бих казал, по един съвсем разбираем начин, защо искаме да ползваме една малка част от свръх резерва на българската държава.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Други желаещи за изказване по тази тема.
Господин Димитров, аз съжалявам, че тук няма представители на БНБ. Може би беше редно да поканим.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз бих препоръчал госпожо председател, утре на дебата може би да поканите подуправителя на БНБ, който отговаря пряко за Валутния борд, ако желае да вземе отношение по темата. Но аз бих казал само няколко неща.
Колеги, свръх резервите се използват за това, защото знаете, че валутното покритие на Паричния съвет варира, защото то е в ценни книжа. Тоест стойността се покачва, понякога спада и целта на свръх резерва е при спад да има покритие, така че Валутния борд във всеки един момент, във всяка една ситуация да бъде защитен. Голяма част от него е в инвестиционно злато. Също това го знаете, без всякакво съмнение, много добре.
Аз не бих подкрепил такава мярка, защото тя може да бъде изтълкувана от финансовите пазари и от външните инвеститори, които са ни много важни. Ако искаме България да тръгне да расте, ни трябва нови инвестиции. Тук не се лъжете.
Може да бъде изтълкувана като намаляване сигурността на Валутния борд. Може да бъде изтълкувано така. По тази причина никога не бих препоръчал предприемането на такива действия.
Колеги от БСП, бих ви предложил следното нещо. Защо заедно не помислим в следната посока. Ако държавата предостави заем на Фонда за гарантиране на влоговете. Варианта е след това да бъде дадена банкова гаранция на Фонда за гарантиране на влоговете. И ако тестваме пазарите и видим, че Фонда сам може да изтегли с държавна гаранция при добри условия заем, да върне заема, който му е дала държавата. И така въпроса, който и вие поставяте и който има известно основание, в смисъл че тук ангажимента трябва да бъде на Фонда и на банките, да бъде по-голям от ангажимента на държавата. Това е тема, по която и ние от Реформаторския блок многократно сме взимали думата. Но да се мисли по този въпрос, без да се поставя валутния борд под какъвто и да било риск.
Не случайно през всичките тези години никой не е пипал свръх резервите на БНБ. Не са били по-глупави хората, които са разсъждавали по възможните източници на допълнително финансиране.
Между другото бих поискал и становище на Европейската централна банка по тази тема, преди да пристъпим напред, тъй като потенциалните рискове са доста по-големи от взимането на 2 млр. допълнителен дълг. Така да го кажем по най-честния начин.
Колкото до самия фонд за гарантиране на влоговете, пак ви казвам. честната позиция е следната. Нека да тестваме при държавна гаранция при какви условия може да вземат заем следващата година. И ако се окаже, че може и условията са благоприятни, могат да вземат заем. Връщат парите, които бюджета им е дал. И някак си въпроса с държавния заем даден на Фонда се решава по един доста разумен начин. Това бих ви предложил, като възможност, при която трябва да се тества, дали е реализуема при благоприятни условия.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Господин Димитров аз подкрепям вашето становище затова, че не може да посягаме на тези пари, рискувайки сигнала, който даваме на международните финансови пазари и въобще за стабилността на Борда и на финансовата стабилност на държавата. Не е нужно да отупваме и последния ъгъл на брашнения чувал, господа от БСП.
В тази връзка понеже споменахте Европейската централна банка, аз трябва да кажа, че господин Гечев беше внесъл законопроект в тази посока, самостоятелен законопроект, който ние не сме гледали на Комисия, защото сме го изпратили за становище, именно на ЕЦБ. Така както изискват договореностите ни с Европейския съюз, тогава когато се предприемат законодателни промени, касаещи банковото законодателство, те да бъдат съгласувани с ЕЦБ. И затова това, което господин Гечев сега прави, т.е. между първо и второ четене вкарва този законопроект практически. По-нататък ще го видим в преходните и заключителни разпоредби. Нали не бъркам господин Гечев. Не бива да подкрепяме, докато не изчистим въпроса и изпълним договореностите си към Европейския съюз и Европейската централна банка. Така че в малкото оставащо време до 4 декември, когато трябва да започне изплащането на влоговете, мисля че това, което е предложило правителството в този момент е най-разумния, най-реалистичния и най-точния вариант. Днес сме 25 ноември, доколкото имам спомен, така че мисля, че ни остават четири, пет работни дни, за да си правим експерименти, които ни предлага господин Гечев. Така че ви призовавам да гласувате в подкрепа на предложението на Правителството.
Има ли други желаещи за изказвания? Няма.
В такъв случай преминаваме към гласуване на § 2.
Първо подлагам на гласуване предложението на господин Михаил Миков и група народни представители, което ни беше представено от господин Гечев.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 4 “за”.
Против? Осем против. Въздържали се? Трима.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на вносителя за § 2.
Който е за, моля да гласува.
Против? Четирима против. Въздържали се? Трима.
Предложението на Правителството за § 2 е прието.
Параграф 3.
Предложение на н.п. Михаил Миков и група народни представители.
То е същото по същество. Така че предлагам да не губим време в дебати.
Подлагам на гласуване предложението на господин Миков и група народни представители.
Който е за, моля да гласува.
Против? Четирима против. Въздържали се? Трима.
Гласуваме предложението на вносителя за § 3.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 11 “за” .
Против? Четирима против. Въздържало се? Трима въздържали се.
Преминаваме към § 4.
Предложение на н.п. Михаил Миков и група народни представители.
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 4.
Това е същото.
Преминаваме директно към гласуване.
Гласуваме предложението на н.п. Михаил Миков и група народни представители.
Гласували 4 “за”.
Против? Осем против. Въздържали се? Трима.
Предложението не е прието.
Обратно гласуваме предложението на вносителя.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Четирима против. Въздържали се? Трима.
Параграф 4 е приет.
Параграф 5.
Няма предложения по § 5. Гласуваме текста на вносителя, който е подкрепен от работната група.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Четирима против. Въздържали се? Трима.
Предложението е прието.
Преходни и заключителни разпоредби.
Гласуваме наименованието на Преходни и заключителни разпоредби.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 18 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Наименованието е прието.
Параграф 6.
Няма предложение по § 6.
Гласуваме текста на вносителя за § 6.
Гласували 18 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Параграф 6 е приет.
Параграф 7.
Предложение на н.п. Михаил Миков и група народни представители, параграф 7 да отпадне.
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 7.
Изказвания по § 7. Няма.
Гласуваме предложението на н.п. Михаил Миков и група народни представители, параграф 7 да отпадне.
Гласували 4 “за”.
Против? Против 11. Въздържали се? Трима.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на вносителя за § 7.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Четирима против. Въздържали се? Трима.
Предложението е прието.
Параграф 8.
Предложение на н.п. Михаил Миков
Работната група не подкрепя предложението.
Има предложение на н.п. Славчо Атанасов.
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 8.
Предложението на господин Михаил Миков и група народни представители е същото, което господин Гечев ни представи преди малко. Така че предлагам да не повтаряме. И евентуално господин Атанасов да представи своето предложение.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо Стоянова, колеги народни представители от Бюджетната комисия. Мотивировката всеки от вас я има. Така че няма смисъл да изразявам нашето становище по този случай. Всеки има своята логика. Комисията не подкрепя нашето предложение. Драма няма. В края на краищата всеки с гласуването ще реши този въпрос.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Драма има в смисъл такъв, че вие сте направили предложение, което ние обсъдихме, че за 2014 г. просто няма как да бъде изпълнено. Тъй като няма време Народното събрание отново да гласува решение, с което да бъдат предоставени средствата на Фонда, тъй като 4 декември е следващата година. Но нямате предложение, в което да може да запазим текста, който е сега. А само за 2014 г. да направим изключение. Ако имате такава идея, ние сме готови да я обсъдим.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Напротив вашето предложение беше добро. За 2014 г. да направим изключение. Защото в последствие знаете трябва да променяме и закона. Така мисля, че ще се обединим около това предложение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Искате ли малко да отложим тази точка, тъй като съм възложила на юристите да помислят някакъв вариант. Но това което ни предлагат не е това, което трябва да бъде. И да го гласуваме накрая. Отлагам гласуването на § 8.
Продължаваме нататък с § 9.
Предложение на н.п. Менда Стоянова, Радан Кънев, Емил Димитров, Мартин Димитров, Борислав Великов, Даниел Кирилов, Десислава Атанасова, Диана Йорданова, Красимир Велчев, Димитър Главчев, Димитър Танев.
Това са текстовете по Закона за банковата несъстоятелност.
И предложение на н.п. Михаил Миков и група народни представители.
Работната група подкрепя предложението на Менда Стоянова и група народни представители и не подкрепя предложението на Михаил Миков и група народни представители.
Откривам дебатите по темата.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ние ще ви подкрепим във вашето предложение, тъй като считаме, че то е предложение касаещо цесиите, което защитава държавния интерес.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Прихващанията. Нека да бъдем коректни.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Щом защитава държавния интерес БСП гласува за.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Оттегляте това, което тук е направено.
Има ли нужда от дебат по тази тема, защото тя се води вече няколко дни по медиите. Мисля, че всичко се изясни.
Тогава преминаваме към гласуване.
Първо гласуваме предложението на Менда Стоянова и група народни представители.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Пълно единодушие.
Приема се.
Гласуваме текста на Михаил Миков и група народни представители.
Не се приема от работната група.
Гласували 3 “за”.
Против? Няма. Останалите въздържали се.
Не се приема.
В такъв случай подлагам на гласуване окончателната редакция на текста на вносителя, подкрепен по принцип и подкрепения от вас текст на народните представители Менда Стоянова и група народни представители, която е пред вас.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Единодушно се приема § 9.
Параграф 10.
Няма предложения по § 10. Той е свързан с изплащането на парите на гарантираните вложители.
Който е за § 10 по вносител, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Сега имаме предложение на н.п. Славчо Атанасов и Христиан Митев за нов параграф.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Оттеглям предложението.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Оттегляте го, защото е свързано с това, което отложихме. Оттеглено е. Няма да гласуваме това предложение.
Господин Атанасов. Това ваше предложение за нов параграф, касаещо чл.18, ал.4, т.2 за гарантиране на влоговете, в момента го оттегляте. След малко ще се върнем на § 8 и там ще се разберем какво правим.
Предложение за нов параграф на н.п. Менда Стоянова, Данаил Кирилов и Диана Йорданова.
Да го представя накратко, ако има нужда. Става въпрос за една промяна в Закона за административните нарушения и наказания, където в чл.34, ал.2, освен всички останали административни органи, които налагат наказания и чиято давност за наказания е пет години, добавяме “за нарушение на Закона за независимия финансов одит”.
Тоест, в момента проверките, които извършва Комисията за одит на независимите одитори, за надзор над независимите одитори има давност една година, както всички останали нарушения, за разлика от всички други финансови нарушения, които имат давност две, три и пет години. Тъй като самата Комисия е малка и извършвайки своите одити, тя ги извършва горе долу на три години един път. Това обезсмисля нейната работа и затова предлагаме, тя да бъде включена в чл.34 ал.2 на Закона, т.е. да има петгодишна давност.
Има ли коментари по темата? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Менда Стоянова и група народни представители за нов параграф.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се с единодушие.
Накрая подлагам новия § 11 в окончателния му вариант на работната група.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се с единодушие § 11.
Сега се връщаме на § 8, преди последния параграф.
Сега господин Атанасов не може да го направим. Няма как да го направим. Да запишем, че текста за Министерски съвет действа до края на тази година, а от догодина да действа стария текст. Защото ние като го запишем сега, то няма стар текст. Така че ви предлагам в бюджет 2015 да го запишем. В такъв случай оттегляте вашето предложение по § 8.
Подлагаме на гласуване в такъв случай § 8.
По § 8 подлагаме на гласуване предложението на Михаил Миков и група народни представители.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 4 “за”.
Против? Против 11. Въздържали се? Трима.
Не се приема.
След това подлагам на гласуване окончателната редакция на § 8 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Против 4. Въздържали се? Трима.
Приема се.
Параграф последен 11, който става § 12 за влизането в сила на Закона.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се с единодушие.
С това законопроекта на второ четене е приет.
Следващата точка шеста.
Представяне на доклад към проекта за бюджет за 2015 г. и актуализирана прогноза за периода 2016 – 2017 г. на Народното събрание по програми.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Заповядайте господин Славчев и госпожа Цонкова.
Имате думата.
БОЙКА ЦОНКОВА: Уважаеми народни представители, позволете ми в краткост да ви запозная с проекта на бюджет на Народното събрание за 2015 г. и актуализираната бюджетна прогноза за периода 2016 – 2017 г. на Народното събрание. Те са разработени в съответствие с решенията на Министерски съвет за бюджетната процедура и за одобряване на средносрочната бюджетна прогноза, както и с указанията на Министъра на финансите за подготовката и представянето на проектобюджета на първостепенните разпоредители с бюджет за 2015 г. и прогноза 2016 – 2017 г.
Планираните за периода 2015 – 2017 г. консолидирани бюджетни разходи са обвързани със стратегическите цели и приоритети по основните функционални области и програми, които Народно събрание изпълнява.
Консолидираните приходи на Народното събрание се предвижда да бъдат в размер на 1 млн. 580 000 лв. за 2015 г. Като има едно минимално увеличение от 20 000 лева спрямо предходната година. За всяка от годините през периода 2015 – 2017 година, за изпълнение на конституционно определените функции на Народното събрание, ние планираме разходи в размер на 53 млн. лева, които са съобразени с препоръчителните тавани на разходите по бюджета на Народното събрание за този период, съгласно решението на Министерски съвет 215 от 2014 г.
Позволете ми да ви запозная с основните параметри по разходната част.
Текущи разходи – 50 млн. 403 000. В това число персонал – 31 млн. 161 007.
Издръжка – 19 млн. 241,3.
Капиталови разходи – 2 млн. 097.
Като резерва остава 500 000 непроменен.
Разликата на проекта 215 спрямо Закона за държавния бюджет 2015 г. е в едно преструктуриране и в намаление на капиталовите разходи с 1 млн. 960 за сметка на увеличението в текущите разходи. Тази промяна е свързана с нормативно определени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание разходи, които формират отделните показатели, които ние разработваме и разчетите, които включваме в нашия бюджет.
Бих могла и още малко да уточня отделните пера в персонала за заплати и възнаграждения.
Планираме 25 млн. 013,3.
За други възнаграждения – 2 млн. 049.4.
Осигурителни вноски – 4 млн. 099.0.
В частта за издръжка по § 10 – 18 млн. 432.
За данъци, такси и административни санкции – 486 000.
Членски внос 323,3.
Тези консолидирани разходи са разпределени и по второстепенни разпоредители. Знаете в система на Народно събрание има седем второстепенни разпоредители с бюджетни кредити, които осъществяват в голямата си част спомагателни функции.
Благодаря за вниманието. Ако имате въпроси, моля.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря госпожо Цонкова.
Колеги, имате думата за изказвания и въпроси.
Господин Гечев заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря ви.
На стр.8 където са дадени различните второстепенни разпоредители с бюджет, икономически и социален съвет, държавен вестник, не знам дали на друго място е предвидено, но може би тук трябва. не виждам предвидени разходи за Фискален съвет. Ако си спомняте, ние гласувахме на първо четене, Закона за фискалния съвет. Фискалният съвет е задължение на България по ангажимента ни като страна членка на Европейския съюз. И ако бъде гласуван този Фискален съвет, разходите не са толкова големи. Тъй като доколкото си спомням, там се предвиждаше един сътрудник и петима членове на Съвета. Но все пак въпроса ми към вас е, това технически пропуск ли е. И ако е трябва да бъде включен за парламентарна зала. Липсва Фискален съвет. Това е въпроса.
БОЙКА ЦОНКОВА: Господин Гечев в този разчет не е включен Фискалния съвет. Ние бяхме правили разчети в предходна разработка за 2014 г. Ще се съобразим и за пленарна зала. Може да направим разработката. Но това на което искам да обърна внимание, че тогава ние бихме нарушили препоръчителния таван от 53 млн. Защото наистина резерви няма. До минимум сме оптимизирали разходите. Инвестиционната ни програма, капиталови разходи е наистина много минимизирана. Някъде около 300 или 400 000 мисля, че бяха, не повече. Но не мога в момента да твърдя. Това е от миналата година. Но ще го вземем предвид, ако народното представителство сега приеме това предложение.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Каква е да ни изясните функцията на този Фискален съвет? В смисъл, какво разчитаме ние на него.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Може би аз да ви отговоря, защото те няма как да ви обяснят. Това е изискване на Европейския съюз.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Фискален съвет по отношение на Народното събрание въобще.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Да.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Искате да го плащаме през бюджета на Народното събрание.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Разходите няма да са големи, защото са пет души и една секретарка. Не е голяма сумата. Но трябва да го заложим. Аз си помислих, че не е заложено. Тъй като не сме приели закона в Парламента. Това е причината. Но да го имаме предвид, защото ние така или иначе трябва да го приемем този закон. Ние сме се забавили. Мисля, че са останали две, три страни, които не са приели.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма как да го предвидят в Закона за бюджета на Народното събрание, ако няма основание за това.
Други въпроси? Господин Чобанов.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря ви госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа, аз съм на ясно, че следващата година ще е доста трудна от фискална гледна точка. Но все пак трябва да помислим, дали сме съгласни всички с това намаление на капиталовите разходи за сметка на текущите. Тъй като това не е много добър пример, който може да следваме. В смисъл да увеличаваме текущи разходи, за сметка на капиталови, средно срочно някак си не ми звучи добре. И трябва да помислим и в това отношение. Всички ли сме съгласни? Има ли други възможности? И как процедираме, тъй като се наблюдава едно колебание като цяло на отделни разходни пера, което не изглежда устойчиво във времето. И някак си не е много лесно за обосноваване.
БОЙКА ЦОНКОВА: Това което мога да отговоря на господин Чобанов е така предложения бюджет, подчертавам са оптимизирани и отложени в 2016 – 2017 г., не така спешни капиталови разходи, съобразявайки се с тежката ситуация в страната. Като изграждането на телевизионното студио, което беше планирано, че е най-важния разход, който би могъл да бъде за Народното събрание. Също някои от текущите ремонти, които Дирекцията по компетентност прецени, че биха могли да бъдат отложени в следващата година. Това имах предвид.
Отлагането във времето в една година не би повлияло и не застрашава, но аз приветствам и разчитам на разбирането и защитата от страна на народното представителство, по отношение на следващи наши разработки и защитата им в частта за капиталови разходи.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Когато говорим за капиталови разходи, господин Чобанов, може би вие имате предвид една по-сериозна сума във връзка с реконструкцията на зала “София”. Хубаво е тази тема да я дискутираме. Ние мисля че я дискутирахме миналата година, когато разглеждахме бюджета на Народното събрание. От няколко години се събират пари, така да се каже, за една такава реконструкция. И наистина за мен тя е важна. Но понеже Народното събрание, последното за което дава обяснение, защо прави едни или други инвестиции. Сумата е доста сериозна и тя не може да се побере в рамките на един такъв бюджет. А трябва да има целево финансиране и явно при ситуация на свръх дефицит и това няма да се случи. Когато имахме възможност пропиляхме парите. Мисля, че предходното Народно събрание ги даде за коледни добавки. От три години събирани пари за зала “София”. Така че сега трябва да започнем отново в тази посока. Това е друга тема. Защото никой не се интересува от това, какви капитални вложения са нужни на Народното събрание, освен компютрите, които се купуват на народните представители и ремонтите, които се правят.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Тогава да гласуваме така представени ни проект за бюджет на Народното събрание за 2015 г. и актуализираната прогноза за 2016 – 2017 г. по програми.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Само един въпрос. Утре ли ще бъде разглеждане в зала?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, първа точка Закона за хазарта. След като го приехме с консенсусна комисия, надявам се, че няма да имаме утре много дебати в зала. Първа точка Закона за хазарта, за да може да върви с останалите данъчни закони по графика. След това ще имаме двата бюджета на НЗОК и държавния бюджет. Така че да приключим с 2014 г., тъй като до края на седмицата очакваме да дойде бюджета 2015 г. И трябва да влезем в графика.
С изчерпване на дневния ред закривам днешната Комисия по бюджет и финанси.
Благодаря ви.

/ Закрита в 13 часа 05 минути /

Стенограф: Силвия Михайлова
Файлът съдържа 74 897 знака



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВРЕМЕННАТА
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/Менда Стоянова/