---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ

КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И
ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л

№ 6


На 16 декември 2014 г. /вторник/ от 11.00 часа в зала 134 на Народното събрание се проведе съвместно заседание на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието бе открито в 11.15 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията по бюджет и финанси.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *


/ Начало 11 часа и 15 минути /


ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум в Комисията по бюджет и финанси. Господин Кънев ме увери, че Комисията по икономическа политика и туризъм има кворум. Така че може да започнем съвместното заседание на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по икономическа политика и туризъм.
Предлагам съвместното ни заседание да премине при следния дневен ред.

Д н е в е н р е д:

1.Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за ратифициране Споразумението между Министерство на икономиката на Република България и Федералното Министерство на икономиката и енергетиката на Федерална република Германия за решаване по взаимно съгласие на щетата по казуса “Цемеко” ООД – София, България и на Споразумението между Министерство на икономиката на Република България и “Klosters Beteiligungsgesellschaft mbН” – Кемпен, Германия, № 402-02-8, внесен от Министерски съвет на 11.12.2014 г. – за първо четене.
Бюджетна комисия ще продължи с точка втора от своя дневен ред, а именно:
2. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 г., № 402-01-7, внесен от Министерския съвет на 01.12.2014 г. – второ четене.
Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2015 г., № 402-01-9, внесен от Министерския съвет на 01.12.2014 г. – второ четене.
Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2015 г., № 402-01-8, внесен от Министерски съвет на 01.12.2014 г. – второ четене.
Моля, колегите от Бюджетна комисия да гласуваме дневния ред по точка първа и втора.
Който е за, моля да гласува.
Против? Един против. Въздържали се? Няма.
Дневният ред е приет.
Заповядайте, господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Колегите от Комисията по икономическа политика и туризъм, моля който е съгласен с дневния ред по точка първа, да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА:
Господин Кънев, давам Ви думата да ръководите съвместната комисия точка първа.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Взимам думата. Тъй като нашата Комисия, не знам защо, е водеща по този казус. Искам да ви съобщя гостите ни:
Министерство на икономиката
Любен Петров – заместник-министър на икономиката
Весела Байрактарова – началник отдел “Европа”, Дирекция “Външноикономическа политика”
Маргарита Златанова – началник отдел “Нормативни актове”, Дирекция “Правна”.
Министерство на външните работи
Катя Тодорова – заместник-министър на външните работи
Министерство на финансите
Иван Кондов – директор на Дирекция “Съдебна защита”
Това са гостите ни.
Сега ще помоля господин Любен Петров, тъй като министъра е в чужбина, да изложи мотивите за предложената ратификация.
ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, със свое решение № 815 от 11 декември 2014 г., Министерски съвет предлага на Народното събрание приемане на Закон за ратифициране на Споразумението между Министерство на икономиката на Република България и Федералното Министерство на икономиката и енергетиката на Федерална република Германия, за решаване по взаимно съгласие на щетата по казуса “Цемеко” ООД – София, България и на Споразумението между Министерство на икономиката на Република България и “Klosters Beteiligungsgesellschaft mbН” – Кемпен, Германия.
Съгласно решение на Министерския съвет, протокол № 51 от 3 декември 2014 г., споразуменията бяха одобрени за подписване при условие за последващата ратификация.
Споразуменията са подписани на 5 декември 2014 г. в Берлин от германска страна и на 8 декември 2014 г. в София от българска страна.
Съществуващият проблем на германската компания Klosters оказва силно негативно влияние върху българо-германските търговско-икономически отношения и цялостния двустранен диалог.
Следва да се отчита, че Германия е един от нашите стратегически и важни политически и търговско-икономически партньори и следва да отдаваме приоритетно значение на развитието на двустранните ни отношения. Липсата на решение на този проблем, доведе до замразяването на издаването на инвестиционни гаранции от страна на германското правителство за проекти в България, което се отразява изключително неблагоприятно на привличането на чужди инвестиции.
България, забележете, е единствената държава в Европейския съюз, за която от 2009 г. насам, не се издават подобни гаранции. Казусът е свързан с нереализиран инвестиционен проект за изграждане на завод за производство на цимент от шлака от Кремиковци, който е обезпечен с инвестиционна гаранция на Федералното правителство.
През 2005 г. Klosters започва дялово участие в проектното дружество “Цемеко”. За това капиталовложение съществува инвестиционна гаранция на Федерална република Германия за обезпечаване от политически рискове. Предмет на дейност на проектното дружество е производство и продажба на строителни материали, а по специално така наречения шлаков цимент.
За построяването на производствения цех на терена на Кремиковци, “Цемеко” се е нуждаело от издаване на разрешение по ОВОЗ. След като фирмата не успява да получи разрешение по ОВОЗ до 2008 г., Компанията се изтегля от проекта и спира дейността си, като предстои ликвидация на дружеството. Германия признава наличието на гаранционен случай по линия на съществуващата за проекта инвестиционна гаранция и обезщетява Klosters - Федерална република Германия, а предявява към Република България регресни претенции, заради нарушение на договора за насърчаване на инвестициите, на стойност 4 млн. 186 704 евро., от които 3 млн. 316 973 евро главница и лихва 869 730 евро. За намиране на решение на проблема са ангажирани Министерство на икономиката, Министерство на околната среда и водите, Министерство на външните работи и Министерство на финансите. Като са проведени досега 4 съвместни експертни срещи, на които представители на двете страни обменят информация свързана с хронологията на казуса, правна оценка и анализ.
Споразумението между Федералното министерство на икономиката и енергетиката на Федерална република Германия и Министерство на икономиката на Република България, предвижда решаването на проблема по взаимно съгласие, под формата на съпричастност. Предвид факта, че към момента българската страна в рамките на провежданите срещи и преговори отхвърля юридическата основателност на предявените от германска страна регресни претенции.
Съгласно споразумението, България следва да заплати в полза на Германия 50 процента от предявената претенция. Или 2 млн. 93 352 евро, като заплащането следва да се извърши в срок до седем дни от влизането в сила на споразумението.
В Споразумението се съдържа клауза за влизането му в сила в деня на получаване от германската страна на съответно уведомление от българска страна, изпратено по дипломатически път, относно изпълнение на външно-правните процедури за влизането му в сила. Определящ е деня на получаване на уведомлението.
В случай, че уведомлението не бъде получено до 15 януари 2015 г., Споразумението не поражда права и задължения за двете страни. Съгласно Споразумението двете страни се договарят, да се въздържат от разпространение на неговото съдържание.
Споразумението с фирма “Klosters” предвижда отказ на Klosters от самостоятелно предявяване на допълнителни искания за обезщетение към Република България, във връзка с възникналата щета по казуса “Цемеко”. А Република България приема отказа.
Българската страна ще разчита на уважението на инвеститора към закона и следва да продължи да го придружава и подкрепя доброжелателно при всички процедури по предстоящата ликвидация на проектното дружество и изтеглянето на предметната инвестиция в България.
Споразумението влиза в сила, само след сключено правно действие споразумение между Федерална република Германия и Република България, за решаване по взаимно съгласие на щетата в казуса “Цемеко”. След извършване на плащането, българската страна ще бъде в правото си да изисква възстановяване на издаването на инвестиционни гаранции от Федералното правителство, за реализиране на проекти в България, което би се отразило позитивно върху развитието на българо-германските отношения.
Бързото решаване на казуса “Klosters” ще създаде реални предпоставки за подобряване на имиджа на България сред германските ни партньори, за запазване на положителните тенденции в двустранната търговия, привличането на нови инвестиции и разширяване на присъствието на германския бизнес в България.
Уважаеми дами и господа народни представители, на база на гореизложеното е отправено предложение Народното събрание на основание чл.85, ал.1, т.4 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон предложените споразумения.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Госпожа Тодорова, имате ли нещо да добавите?
КАТЯ ТОДОРОВА: Благодаря господин председател. Госпожо председател, уважаеми народни представители, дами и господа, бих добавила, че стратегическия приоритет, който се преследва с тези две споразумения, всъщност е деблокирането от германска страна на гаранциите за германски инвестиции в България. Към момента те са блокирани. Ако искаме да дойдат германски инвеститори, а съществува такъв интерес, следва въпроса да бъде решен и ще деблокира политиката на Германия към нас. Това е стратегическия приоритет тук.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Румен Гечев има думата.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаеми колеги, аз изслушах и се запознах тук с материалите. При цялото ми уважение към Федерална Република Германия, тук възникват въпроси, които са проблем на нашето управление и на Министерство на икономиката.
Дами и господа, какво става, ако правилно сме разбрали.
Частна фирма от Федерална Република Германия инвестира в България, очаква да инвестира след получаване на разрешение от ОВОЗ. Като всяка страна получава гаранция от немското правителство. Немското правителство питало ли е българското правителство, като дава гаранции. То автоматически задължава ли правителствата по света да дават съгаранции? Не.
Идва немската фирма в България. То е много простичко и не получава ОВОЗ съвместното предприятие. Ние правова държава ли сме или какво? Като не получава ОВОЗ една българска, пакистанска или немска фирма, тя не може да инвестира.
Защо вие ангажирате българската държава? Какво лоби ви е натискало, за да предлагате такова нещо? Тук не става дума дали левове са 5, 50 или 500. Ние трябва да имаме някакво самочувствие като българи. Българското правителство не поема ангажименти, когато друго правителство дава гаранции.
Освен това немското правителство е дало гаранции и политически риск. То се учи в училище. Какъв политически риск на една демократична страна членка на Европейския съюз? Тук не става дума за политически риск. Тук става дума, че инвестицията не е получила разрешение по българските и европейските закони ОВОЗ. Така че ние ще гласуваме категорично против. И аз лично ще се поинтересувам, как така е стигнал дотук този проблем изведнъж. Да ангажирате вие българското правителство постфактум, за решение на други правителства. И този аргумент, че видите ли, заради тези 2 млн. евро ще блокират инвестициите от Германия, не искам да го квалифицирам как на мен ми звучи. Но то е доста странно.
Нашата страна не може да бъде принудена или да бъде изнудвана от когото и да било. Ние сме суверенна държава. Така че ние ще гласуваме против.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Делян Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Гечев, по-добре да не навлизаме в тази тема, защото ако погледнем исторически как се е развивал този проект, не става въпрос за отказ от ОВОЗ. Става въпрос за мълчалив отказ в продължение на три години. Няма отговор никакъв. Има мълчалив отказ. Инвеститорът си е внесъл документите в Министерство на околната среда и водите през 2006 г. и до 2009 г. ни дума, ни вопъл. И от тази гледна точка немската страна твърди, че българската страна е неизрядна. И вие сами разбирате, че няма как три години, да се обясни, защо не е разгледан. Ако имаше отказ от ОВОЗ, това е съвсем различна история. Има отказ в последствие, но той е в края на 2009 г. Така че от 2006 до 2009 г. българската страна е вероятно неизрядна, неспазвайки собственото си законодателство и то свързано с една голяма инвестиция.
Така че ние сме на обратната позиция. Ще подкрепим тази ратификация, защото тя наистина е изстрадана. Постигнат е компромис и от двете страни. Ние заплащаме едва 50 процента от щетите, които са предизвикани от действия или бездействия на държавните институции. Нашата позиция е в посока подкрепа на ратификацията.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Жельо Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Аз благодаря за разясненията на заместник-министъра и на господин Добрев. Проф. Гечев, за Вас и за колегите, да кажа няколко думи. Става дума за един поет ангажимент от президента Росен Плевнелиев и от излъченото от него служебно правителство, което в момента Комисията и след това Парламента ще бъде поставен пред ситуация да ратифицира. Като забележете, вицепремиера и министъра на икономиката, тогава дори си позволяват да коментира, че не е нужна ратификация на Парламента.
Това което каза господин Добрев е част от фактологията по този случай. Но ако беше толкова ясна тази история във времето, когато господин Добрев беше министър на икономиката, той щеше да приключи този казус с немската държава.
С лека ръка един спор, определено има спор, но аз съм чул и друга гледна точка, че от немската компания са изисквани документи, че е била канена да присъства ОВОЗ и т.н. Един спор с лека ръка служебния министър на Президента Плевнелиев, с какви мотиви, всеки от нас може да гадае, беше предрешен и българската държава беше задължена с тези суми. В момента ние категорично няма как да приемем този подход. А това са поредните недоразумения на служебното правителство и трябва да бъдат плащани и те излизат една по една, от тук нататък. Може да видите в стенограмата на Министерски съвет, когато се обсъжда. Която дори цитира, че няма нужда дори от ратификация на Парламента. Но видите ли нашите добри отношение с Германия се изтъкват на преден план. Едва ли има някой в тази зала и българския Парламент, който да поставя под съмнение българо-германските отношения, икономически и търговски. По тази логика ние имаме спор с БДЖ, където имаме директно финансираща институция и тя е държавна. И колко години търсим въпрос на това нещо. И търсим решение. Така с лека ръка не мога да поема такъв тип задължения за страната. Така че категорично няма да го подкрепим това.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Николай Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, господин председател. Аз разгледах мълчаливия отказ от ОВОЗ и съм на мнение, че ние не трябва да го подкрепим това нещо. Защото ако е повече решаване на политически въпрос, той тогава е може би за Комисията по външна политика.
Но тук има и нещо друго, което предшества ОВОЗ. Мога да ви го прочета. През 2006 г. Комисията за защита на конкуренцията отказва, забранява споразумението между Кремиковци и “Klosters”. Тоест, те няма какво да извършат там. И след това е ОВОЗ. Тук ни се предлага в момента да вземем политическо решеине, за да видим евентуално,дали ще подобри чуждестранните инвестиции от немска страна към България, ако се съгласим да изплатим 4 млн. 100 000 лева или половината от сумата. Аз съм категорично против това.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, има ли други изказвания?
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Господин председател, уважаеми колеги, освен че не мога да приема това, което ни се поднася като решение на казуса “Цемеко”, не мога да приема и начина, по който той се прави, защото материалите към членовете на Комисията по икономическа политика се предоставиха току-що. Ако това се прави с цел да не сме добре запознати, нали знаете, че има и други начини да се запознаем.
Към материалите не е представено решението на българския съд по казуса, който третира проблема с даването или не издаването на ОВОЗ. Там много ясно е посочено в мотивите на съда, защо Министерство на околната среда и водите така е реагирало по този казус. Ако този материал беше представен тук, съм сигурна, че всички колеги щяха да гласуват против.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, други има ли?
Ако ми разрешите, тъй като тази точка не е водеща в дневния ред и знам, че напрежението покрай бюджета е доста по-сериозно. Няколко думи по конкретния казус. От 2005 г. аз съм или член на Икономическа или на Бюджетна комисия, но по-голямо чудо от това не съм виждал.
Истината е малко по-различна от това, което господин Добрев каза. Няма никакъв мълчалив отказ. Има решение на абсолютно всички държавни органи, включително и правосъдието на тричленка и петчленка и на КЗК, които отказват всякакви претенции на немската страна. Инвестиция няма направена. 2004 г. регистрират Дружество за производство на цимент и циментови тухли. Дружеството е съвместно с Кремиковци. Кремиковци е купено от индийците. Индийците отказват да продължат проекта. След което Кремиковци минава в несъстоятелност и цялата история приключва. След което немската фирма се оплаква на немското правителство и получава от тях пари. Немското правителство се опитва да си вземе част от парите.
Има решение на четири правителства. Нищо абсолютно не се е променило от 2009 г. насам. Най-изненадващо министър Щонов внася това предложение за изплащане на 50 процента от сумата плюс лихвите. Никаква логика.
Аз като човек от реалния бизнес, честно да ви кажа, много бих желал и аз да успея да свърша нещо такова. Не знам кой е готов преди едно официално посещение в една държава, да подарява 2 млн. евро.
Спирам до тук. Оставям дебата за пленарна зала, тъй като предстои доста по-сериозен дебат по бюджета. Но пак ви казвам, един чисто търговски спор, минал през всички видове съдебни инстанции. Тройка на административен съд, петорка на административен съд. Приключило. Фирмата, между другото, 2008 г. започва да мърмори, а 2009 г. приключва с работата си в България. Тъй като самите инвеститори индийците, а след това и държавата нямат никакъв интерес да работят по този проект. Това мога да ви кажа засега, тъй като прочетох доста повече документи от това, което на вас ви е дадено и което ви е предоставено. Ако някои господа от народните представители иска повече информация, при мен са тук.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Въпросът е, че доколкото разбираме беше казано има и съдебни решения, които не са приложени тук. Това е повече от скандално. И наистина се обръщам към колегите от Министерство на икономиката.
Дами и господа, вие сте избрани да защитавате интересите в българското Министерство на икономиката, а не да сте търговски агенти, извинявайте на други министерства. И ако още веднъж дойдете със скрити документи от съда и ни карате да плащаме тук, тогава ще има друго искане към вас, персонално.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте.
ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, със сигурност мисля, че всички са запознати с казуса и със съдебните решения, така че това не е новина. Те са публични и не би трябвало да има нещо тайно.
Това което искам да кажа и да се обърна към всички вас. Министерство на икономиката така или иначе от съвсем скоро е само Министерство на икономиката и за нас е изключително важна бизнес средата на България. Ако този казус не бъде разрешен извън всички истории, които са били през годините през различни правителства и различни министерства и техните управляващи, България ще остане единствената държава в Европейския съюз, за която Германия не издава такива инвестиционни гаранции. Отговорността разбира се, ще е на народните представители. Ние сме длъжни да опитаме да защитим българо-германските отношения и изобщо цялостната среда в България.
Това което искам да кажа, Ако законопроекта се приеме, България ще заплати 2 млн. 93 000 евро и някакви по-дребни стотинки. Ако законопроекта не се приеме, какво се случва. Да, няма да платим нищо. Въпросът е, че срещу България ще бъдат заведени искове за цялата щета. Ще бъдат заведени в международни арбитражи. Очаква се негативния отзвук за инвестициите в България пред германските инвеститори да бъде огромен. Така че косвените щети, според нас за България ще бъдат много по-сериозни, отколкото преките, но решението, разбира се, ще бъде ваше и единствено ваше.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Мачът е свирен. Така че нещата са ясни. Ако немската страна искаше да завежда иск, те имаха достатъчно време от 2009 до 2014 г. да го заведат. Но след като има решение на Министерския съвет, нещата става доста по-различни.
Аз ви предлагам да оставим дебата за пленарна зала. Защото сега да ме убеждавате, че с тези 2 млн. евро ще потекат немските инвестиции към България. И последните пет години не са били сериозни инвестициите, заради тези 2 млн. евро., какво да кажем за мотрисите Сименс, тогава. Но това е друга тема.
Заповядайте.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Благодаря, господин председател. Да кажем, че подходим самокритично и са налице неизрядности на нашата администрация по случая. Но къде са гаранциите, че подобен случай не може да се повтори и пак от германска страна. В мен остава неудовлетворението, че ако този случай се разреши по този начин, може да се създаде подобна практика.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Имате ли нещо против да прекратим дебата и да минем към гласуване? Няма.
Моля от членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм, който е за ратификацията, моля да гласува.
Гласували 8 “за”.
Против? Четири против. Въздържали се? Трима въздържали се.
Приема се.
На колегите от Комисията по икономическа политика и туризъм благодаря за участието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Моля Комисията по бюджет и финанси да гласува.
Гласували 11 “за”
Който е против ратификацията, моля да гласува. Пет против.
Въздържали се? Двама въздържали се.
Ратификацията е приета.
Благодаря на колегите от Министерство на икономиката.


ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, моля да продължим Комисията по бюджет и финанси.
Трите точки за бюджетите второ четене, предлагам да започнем с бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Да продължим с бюджета за ДОО и след това да приключим с големия бюджет на държавата.
Започваме с бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
На нашата Бюджетна комисия по тази точка са представители на НЗОК. Госпожа Румяна Тодорова е тук.
Имаме представители на профсъюзите и работодателските организации. Естествено зам.-министър Ананиев е тук. Имаме и други гости.
Доклад
Относно: Второ гласуване на законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2015 г., № 402-01-9, внесен от Министерския съвет на 01.12.2014 г., приет на първо гласуване на 9 декември 2014 г.
З а к о н
за бюджета на Националната здравноосигурителна каса
за 2015 г.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Който е за, моля да гласува наименованието на закона.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Наименованието е прието с консенсус.
Чл.1.
Предложение на н.п.Емил Райнов.
В чл.1, ал.2 се правят следните промени.
Ред 1.1.3.3. Числото 120 000 се променя и става 140 000.
Ред 1.1.3.4. числото 70 000 се променя и става 90 000.
Ред 1.1.3.8. числото 1 282 916 се променя и става 1 242 916.
Работната група не подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Лютви Местан, Тунчер Кърджалиев, Алиосман Имамов, Петър Чобанов, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров
Няма да го чета. Всички имате доклада пред себе си.
Работната група не подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Стоян Димитров и група народни представители.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.1.
Имате я с по-тъмния шрифт пред вас.
Изказвания по чл.1. Господин Чобанов.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, философията на нашето предложение е, че ние предлагаме парите, които бяха отнети в процеса на съгласуване от Националната здравноосигурителна каса по предложение на министъра на здравеопазването, тези 80 000 млн., да бъдат върнати обратно в бюджета на Здравната каса. Като стигнем до големия бюджет сме посочили и източник на тези средства с увеличение на приходите, които ще обосновем. Като цяло има необходимост и предложението ни съдържа и конкретика, как трябва да бъдат разпределени.
Искам да обърна внимание на едно от нашите предложения. А именно миналата година при разговорите за бюджета на Касата, започнахме съвместно със Зъболекарския съюз една промяна като цяло във финансирането и продължаваме тази година с нашето предложение, това което беше започнато. И нашия съвет е тази реформа да не спира. Допълнително за дентална медицина са предвидени 56 млн., които са много необходими за програми в това отношение. Като ефекта от програмите е дългосрочен и ще доведе до подобряване на редица чисто медицински показатели.
Тоест, това е една истинска реформа в здравеопазването, която не е насочена само към фискална стабилизация или дисциплина по отношение на разходите. Но цели точно това, което е смисъла и трябва да бъде смисъл на реформа в здравеопазването, а именно чисто медицински критерии и показатели.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Чобанов. Други желаещи за изказване. Господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Колеги, това което ние предлагаме и е предложил д-р Райнов са едни вътрешни корекции. Като защитаваме това, което иска Зъболекарския съюз. Поне 20 млн. лева допълнително за дейности и програми свързани с денталната медицина. Те са се мотивирали и ние подкрепяме тяхното искане и ще го мотивираме допълнително в зала.
И също така 20 млн. за доболничната помощ. Общо 40 млн., с които намаляваме сумата предвидена за болнична помощ.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря господин Търновалийски. Вие казахте, че подкрепяте предложението на господин Чобанов за денталната помощ. Той иска 56 млн.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Ние искаме 20 млн., колкото иска Зъболекарския съюз.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Кой каквото иска сте го внесли. Благодаря.
Има ли други желаещи?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Немците като искат да им внасяме, защо за българите да не дадем. Няма никакъв проблем.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това е за Икономическа комисия. Ние не сме от там.
Други желаещи за изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме предложението на народния представител Емил Райнов, което работната група не подкрепя.
Който е за това предложение, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Предложение на н.п. Лютви Местан и група народни представители.
Работната група не подкрепя предложението.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 7 “за”.
Против? Няма. Въздържал се? Въздържали се 11.
Не се приема.
Предлагам на гласуване предложението на Стоян Димитров и група народни представители, което работната група подкрепя.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържал се? Въздържали се 5.
Приема се.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на чл.1, която е в по-тъмен шрифт пред вас.
Който е за окончателната редакция, моля да гласува.
Против? Шест против. Въздържали се? Един въздържал се.
Текстът е приет.
Преминаваме към чл.2, чл.3, чл.4 по вносител.
Който е за чл.чл.2, 3 и 4 по вносител, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 7.
Членове 2, 3 и 4 са приети.
Преходни и заключителни разпоредби.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържал се? Въздържали се 5.
Наименованието на подразделението е прието.
Параграф 1 от Преходните и заключителни разпоредби.
Предложение на н.п. Борислав Великов.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1.
Има ли изказвания? Няма.
Който е за § 1 в окончателната му редакция на работната група, моля да гласува.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 7.
Приема се.
Предложението на Борислав Великов се подкрепя от Комисията.
Параграф 2. По него има предложение на н.п. Стоян Димитров и група народни представители, което работната група подкрепя.
Това е генерал Стоян Димитров Тонев.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2.
Изказвания? Няма.
Който е за окончателната редакция на § 2, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържал се? Въздържали се 7.
Приема се.
Параграф 3 по вносител.
Който е за § 3 по вносител, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържал се? Въздържали се 7.
Приема се.
Параграф 4 също по вносител.
Който е за § 4 по вносител, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържал се? Въздържали се 7.
Приема се.
Параграф 5.
Предложение на н.п. Стоян Димитров Тонев и група народни представители, което работната група подкрепя и предлага следната редакция на § 5.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на § 5 по доклада.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържал се? Въздържали се 7.
Приема се.
Параграф 6 и § 7 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържал се? Въздържали се 7.
Параграфи 6 и 7 са приети.
Параграф 8 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържал се? Въздържали се 7.
Приема се.
Предложение за нов параграф от н.п. Стоян Димитров Тонев и група народни представители.
Изказвания? Господин Лъчезар Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми колеги, съвсем накратко с този параграф предлагаме за по-голяма оперативна дейност и възможност на ръководството на Здравната каса и по-точно на Надзорния съвет, да могат да взимат решения във връзка с непредвидени и неотложни разходи, с цел подобряване първичната извънболнична помощ и да могат да взимат решения, съответно написаните суми.
Считам, че с това ще се даде възможност за по-добра работа и за по-добро развитие на медицината, с оглед намаляване на приема на болни в болниците и с насочване акцент в доболничното лечение.
Благодаря.
ПРЕДС МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи за изказване? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на Стоян Димитров и група народни представители.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 6.
Приема се.
Параграф 9.
Предложение на н.п. Борислав Великов.
Предложение на н.п. Стоян Димитров и група народни представители.
Кой ще представи предложенията на господин Великов? Заповядайте, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Госпожо председател, тук има няколко точки. Най-същественото е, че освен чисто техническото преобразуване в досегашния текст, да стане точка 1 и в него точки 1,2 и 3, да станат букви “а, б, в”. Същественото е в чл.15, ал.1, т.5, който в момента изглежда така, че Надзорният, съвет осъществява контрол върху оперативната дейност на управителя по изпълнение на бюджета на националния рамков договор, а и по дейността на НЗОК, да се добави “и върху дейността на директорите на РЗОК, включително и за изпълнението на чл.44а”. Той е бил приет през 2010 г. по предложение на сегашния зам.-министър д-р Шарков. И който гласи, че набраните от здравноосигурителни вноски по този раздел приходи по бюджета на НЗОК, за съответната година се изразходват само за осъществяване на дейностите посочени в чл.24.
Разбира се, по-нататък в чл.24, аз предлагам също да има някои изменения. В смисъл, че предлагам да се отмени сегашната точка 4, която предвижда, да се изразходват средства от данъкоплатеца за издателска дейност. Смятам, че НЗОК чак такава издателска дейност едва ли има нужда да има. Но може би те ще обяснят.
След това предлагам т.5 да се видоизмени така, че да могат средствата да се изразходват най-вече за заплащане на медицинска помощ. и да не се изразходват за друго. В смисъл, т.5 да изглежда така: “Да се изразходват за инвестиционни разходи за нуждите на НЗОС, без придобиване на недвижимо имущество.”
Чл.71 и чл.72 също малки изменения във връзка с увеличаването на възможността на контрол, включително и предварителен контрол по смисъла на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор.
Надавам се, че краткото време е позволило на работната група и на Министерство и на НЗОК да вземат положително отношение към тези предложения.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Великов, благодаря Ви.
По отношение на предложението на н.п. Стоян Димитров Тонев, то е техническо. Изпусната е втората половина от изречението. Така че ако няма други изказвания, да преминем към гласуване.
Предлагам на гласуване предложението на Борислав Великов.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържал се? Въздържали се 7.
Приема се.
Предложението на Стоян Димитров Тонев.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържал се? Въздържали се 7.
Приема се.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на § 9, с току-що гласуваните допълнения на Борислав Великов и Стоян Тонев.
Който е за окончателната редакция, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържал се? Въздържали се 7.
Окончателната редакция е приета.
Параграф 10.
Има предложение на н.п. Георги Кючуков, Кирил Цочев, Марияна Тодорова и Михо Михов за изменение на § 10.
Има ли някой, който може да представи това предложение? Няма.
Други изказвания по тази тема? Няма.
Аз само искам да направя едно предложение в текста на вносителя. В последното изречение съюза “и”, да се замени с “или”, за да стане по-ясно чисто технически, че не могат да се сключат през 2015 г. договори или допълнителни споразумения. Става дума за нови дейности. Тоест остават си основните договори за дейности, за които има сключени договори през предходната година да действат. Защото имаше двусмислие.
Други изказвания. Няма.
В такъв случай първо подлагам предложението на н.п. Георги Кючуков, Кирил Цочев, Марияна Тодорова и Михо Михов.
Който е за, моля да гласува.
Гласували “за” няма.
Против? Гласували 11. Въздържали се? Въздържали се 7.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението направено по чл.78 в момента от Менда Стоянова, съюза “и” да се замени с “или” за яснота.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 7.
Приема се.
Сега подлагам на гласуване окончателната редакция на вносителя, с направеното и гласувано преди малко предложение на Менда Стоянова.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 7.
Приема се.
Предложение на н.п. Мая Манолова и Филип Попов и предложение само на н.п. Мая Манолова. Едно и също е.
Ако има кой да се изкаже по това предложение? Но понеже са с два отделни номера, трябва да ги гласуваме поотделно. Госпожа Манолова е дублирала.
В такъв случай подлагам на гласуване първото предложение на госпожа Мая Манолова и Филип Попов.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: За предложението на госпожа Манолова и Филип Попов, колеги тук става въпрос за лечебните заведения, които имат вече разрешение, да могат да включат нови дейности, тъй като една голяма част от тях имат и реализирани проекти и са пред пуск тези дейности. И смятам, че това е правилно и трябва да се случи.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз обаче мисля, че тук няма равнопоставеност между новите болници и новите дейности. Дали ще имаш нова болница с една дейност или стара болница с нови дейности, би трябвало да има равнопоставеност. Така че възразявам на това, което казвате, а колегите ще преценят.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Аз съм съгласен с Вас, за това, че трябва да има равнопоставеност. Тук казваме за болници, включително и държавни, които участват с европейско финансиране. Имат откриване на дейности. Така поне обясни госпожа Манолова.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Никой не им забранява да си ги осъществяват тези дейности. Тук говорим за договор с Касата, а не за това дали се осъществяват дейности или не. Дейностите се осъществяват задължително, дали са по европейско или по друго, щом имат лиценз от Министерство на здравеопазването, т.е. отговарят на определени условия. Но това дали ще сключат договор с Касата за финансиране и през касата. Това е текста, за който говорим.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Тогава идваме на вашия извод, че няма да бъдат равнопоставени с другите болници, които са в другите градове, по отношение на финансирането от Касата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли някой, който иска да вземе отношение по този казус.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Тъй като това е в сфера, в която не съм експерт по управление на медицински дейности, но въпроса ми е следния. Като забраняваме такова разширение, ние не ограничаваме ли конкуренцията между здравните заведения.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми господин Гечев, аз искам само да Ви припомня текста, че става дума за разрешаване, да се сключи договор с Националната здравноосигурителна каса за дейности, които ще получат лиценз след 31 декември 2014 г. В крайна сметка какъв е смисъла да приемаме този бюджет на касата, ако ние през 2015 г., без към днешна дата да знаем, кои ще са тези дейности, в какъв размер би трябвало да сключат договор с Касата или нови болници, тогава по-добре да не приемаме този бюджет на Касата. Тоест ние казваме, че този бюджет на Касата се отнася за онези дейности, които вече са факт. Нали разбирате, че тогава става безсмислено да има бюджет за 2015 г. на Националната здравноосигурителна каса. Защото на практика излиза, че може да се присъединят още много дейности и болници и този бюджет няма да стигне.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Госпожо председател, може ли един друг въпрос? А какво ще стане за 2016 г., бихте ли дали разяснения.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Като дойде 2016 г., ще видим какъв ще е текста господин Великов.
Други изказвания и въпроси по темата.
Който е за предложението на госпожа Мая Манолова от този бюджет на Касата, да се финансират нови дейности, които ще получат лиценз след началото на 2015 г. и чийто размер не знаем, моля да гласува.
Гласували 3 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 15.
Предложението не е прието.
Формално подлагам на гласуване и второто предложение на Мая Манолова, което е същото, но тъй като имало отделен номер, трябва да го гласуваме.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 3 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 15.
Предложението не е прието.
Позволете ми още един път да подложа на гласуване окончателната редакция на § 10 по вносител, в която съюза между договори и допълнителни споразумения “и” е заменен с “или”.
Който е за окончателната редакция, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържал се? Въздържали се 7.
Приема се.
Параграф 11 и § 12 по вносител.
Който е за § 11 и § 12 по вносител, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържал се? Въздържали се 7.
Параграфите са приети.
С това Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2015 г. е приет от Бюджетната комисия.
Благодаря ви.

Продължаваме по следващата точка трета.
Уважаеми колеги, продължаваме с доклад второ гласуване на законопроекта за бюджет на Държавното обществено осигуряване за 2015 г. № 402-01-8, внесен от Министерски съвет на 1.12.2014 г., приет на първо гласуване на 9.12.2014 г.
Закон
за бюджета на Държавното обществено осигуряване
за 2015 година
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Който е за наименованието, моля да гласува.
Гласували 17 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържал се 1.
Заглавието е прието.
Чл.1.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл.1.
Има предложение на н.п. Михаил Миков и група народни представители, което работната група не подкрепя.
Моля, дебати по чл.1.
Госпожа Корнелия Нинова, заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря.
Уважаеми колеги, предлагаме в чл.1 да се завиши приходната част от приходи и трансфери. И аргумента ни е следния. В следващите текстове ще видите, че предлагаме увеличение на максималния осигурителен праг, доход на 3000 лв. Тоест, хората с по-високи доходи, да се осигуряват на по-висока сума. Вследствие на тази разлика в осигурителния праг, ще влезнат допълнителни приходи 123 млн. лева. С което предлагаме в чл.1 да се завиши приходната част.
Смятаме, че по този начин частично решаваме един от въпросите за дефицита в НОИ. И тъй като в следващи текстове сме предложили и допълнителни разходи, които да се правят през бюджета на НОИ, тук се аргументираме с източник на приходи. Откъде да дойдат тези пари, за да отидат за увеличаване на средствата за отглеждане на дете между 1 и 2 години, парите за деца с увреждания и т.н.
Тоест професионално и коректно сме посочили източник на приходи, за да аргументираме след това пред вас и допълнителните разходи, които предлагаме.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Изказвания? Няма.
Тогава преминаваме към гласуване.
Който е за предложението на н.п. Михаил Миков и група народни представители, моля да гласува.
Гласували 4 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 12.
Текстът не е приет.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл.1.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Пет против. Въздържали се? Въздържал се 1.
Текстът на чл.1 по вносител е приет.
Чл.2.
Предложение на н.п. Михаил Миков и група народни представители по чл.2.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Аргументът ни е същия колеги. Предлагайки завишаване на максималния осигурителен доход, то се отразява частично във Фонд “Пенсии”.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: По-нататък всички вървят по това предложение.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Тази обща сума, която предлагаме като допълнителен приход, след това е разбита по отделните фондове, затова ако ви прави впечатление са различни числата. Това да не ви изненадва. Имате колеги общата сума отгоре 6 млрд. 249 703. Иначе по разбивката е техническа грешка.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други изказвания по чл.2?
Заповядайте, господин Чобанов.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря. Аз по принцип имам въпрос към вносителите, тъй като знаем, че бяха направени през уикенда промени в пенсионната система. И тези промени ще бъдат гласувани. Само стажа да се увеличава, а не възрастта за пенсиониране. Това по някакъв начин отразява ли се на бюджета на ДОО? И кога ще видим това предложение разписано. Тоест, какво ще му е влиянието върху разходите на системата?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: В момента няма влияние върху приходите на системата. Сега сме на чл.2.
Има ли други изказвания по чл.2? Няма.
Гласуваме предложението на н.п. Михаил Миков и група народни представители за изменение на чл.2.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 4 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се останалите.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на чл.2 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Четирима против. Въздържали се? Въздържали се останалите.
Текстът е приет.
Чл.3 е по вносител.
Чл.4 също е по вносител.
Чл.3 и чл.4 по вносител. Изказвания? Няма.
Който е за чл.3 и чл.4 по вносител, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Четирима против. Въздържали се? Въздържали се трима.
Чл.3 и чл.4 са приети.
Чл.5. По него има предложения на н.п. Михаил Миков и група народни представители, което вече госпожа Корнелия Нинова ни представи.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Да, тук част от увеличението на приходната част, която след това е отразена в нашето предложение за увеличаване обезщетението за отглеждане на дете между една и две години, да следва ръста на минималната работна заплата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Михаил Миков и група народни представители.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 4 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се останалите.
Текстът не е приет.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл.5.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Четирима против. Въздържали се? Въздържали се трима.
Чл.5 е приет.
Чл.6 Отново предложение на н.п. Михаил Миков, което ни беше представено.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Михаил Миков и група народни представители за чл.6.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 4 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се останалите.
Текстът не е приет.
Гласуваме чл.6 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Четирима против. Въздържали се? Въздържали се трима.
Чл.6 по вносител е приет.
Чл.7 е по вносител. Така че гласуваме направо чл.7 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Четирима против. Въздържали се? Въздържали се трима.
Текстът е приет.
Чл.8.
Тук има предложения на н.п. Валери Симеонов и група народни представители.
На Лютви Местан и група народни представители.
На Менда Стоянова.
На Михаил Миков и група народни представители
На Румен Йончев и на група народни представители.
Имате думата за изказване.
Господин Чобанов.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа. Ние от самото начало сме последователни по този въпрос и предлагаме, да не бъде вдиган осигурителния доход при земеделските производители на 420 лева., а да бъде запазен на 240. Не считаме, че вдигането му ще има позитивни ефекти върху бюджета, а напротив - ще увеличи броя на производителите, които ще преминат в сивия сектор.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Други изказвания? Господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Моето питане е, по време на дебатите, когато се увеличаваше от 240 на 420 се каза, че близо 8 млн. ще са допълнителните приходи. Това как ще се отрази на приходната част? Защото сега даже да го намалим на 300, което предполагам, че ще се приеме. Какво ще бъде измерението, вие планирали ли сте го при първите текстове. Защото най-вероятно, ако не сте го планирали, то има някакъв буфер и да намерим и другите и да започнем да увеличаваме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожа Корнелия Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Колеги, ние правим в чл.8 две предложения. Едното е да се увеличи максималния осигурителен доход от 2600 на 3000 лв. Вече говорих по този въпрос. Това е предложение хората с по-високи доходи да внасят по-големи осигурителни вноски. И то гарантира допълнителни приходи от над 120 млн. в бюджета на НОИ, което частично решава въпроса с дефицита. Но освен това, ние срещу този допълнителен приход сме предложили и допълнителни разходи, не за цялата сума разбира се, но сме аргументирали допълнителните разходи.
Второто ни предложеине е да се запази осигурителния доход на земеделските производители на 240 лева.
Аргументи. Повечето от дребните земеделски производители не могат да си позволят, да плащат допълнително около 65 – 70 лева се получава на месец, такава осигуровка. Това гарантира, че част от тях няма да се осигуряват. От тук следва по-малко приходи в бюджета на НОИ като осигуровки. По-малко осигурени лица, които трябва държавата по някакъв начин да поеме и здравно обслужване и т.н., което сами разбирате не е разумно.
Още един аргумент. Практиката в предишни години, когато се увеличаваше осигурителния праг показа, че част от тези осигуряващи се лица минаха в сивия сектор. Имаме го този опит. Така че предлагаме да се запази на 240 лв.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Димитров.
РЕПЛИКА: Уважаема госпожо Нинова, ако това което казвате като принцип е вярно и следваме същия подход, завишаването на максималния осигурителен доход на 3000 ще произведе същия ефект. Много хора ще минат в сивата икономика точно по тази причина, защото ще се опитат да избягват осигуряването.
От друга страна увеличаването, макар и с 60 лева на осигурителния доход на земеделските производители е стъпка в правилната посока, най-малкото, защото тези хора след това ще получават малко по-голяма пенсия. Ако останат на 240 ще получават ниски пенсии и ще получават социалната пенсия. И се завъртаме в един омагьосан кръг, в който бъдещи пенсионери непрекъснато казват, че пенсиите са малки. За да са по-високи пенсиите трябва да е малко по-висок и осигурителния доход.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Аз само ще добавя нещо към госпожа Нинова и тяхното предложение на колегите от БСП “Лява България”. Може би това е най-добрият вариант от така предложените. Поради простата причина, че действително ще има отлив от осигуряващите се от тавана, който е от 2600 на 3000. Но ще бъде компенсирано за сметка на по-бедните, които са земеделските производители, които така или иначе получават минимални пенсии. И ще получават минимални пенсии, даже и да го увеличим на 300 лева, както е предложението на по-голямата част.
От гледна точка на приходите в бюджета, смятам, че действително е по-добрия вариант, защото при орязването от първичния вариант, който беше заложен в ДОО, това е най-правилния подход, който предлагат колегите от БСП “Лява България”, поне според мен. Защото останалите също режете приходи, но никъде не казвате, как ще бъдат компенсирани. Докато тук имаме и процес на компенсиране на тези приходи.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Добър адвокат сте на госпожа Нинова. Заповядайте господин Димитров.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Към колегата, който казва, че при по-висок осигурителен доход ще се получават по-ниски пенсии, моят аргумент е, че няма да внасят вноски. Тоест, те няма да имат право на никаква пенсия. Ще получават вероятно социална. Затова казвам, че те ще предпочетат да не плащат вноски, защото нямат тези пари. Става въпрос за най-бедните хора, на които месечния доход е толкова нисък. Докато тези с 3000 лева праг е вече съвсем друго. Да не говорим, че при земеделските производители е самоосигуряване. Те могат и да не го правят. Въпрос на контрол е обаче, когато вдигнем прага на 3000, дали се реализира това.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Като съвносител с господин Валери Симеонов и Красимир Каракачанов смятаме, че трябва да се повиши от 240 на 300 лв., защото е все пак стъпка. Аргументите, че земеделските производители на този етап не могат да си позволят осигуровки в по-голям размер, не кореспондира с желанието на всички тези земеделци да получават минимално. А в този случай, ако не направим тази стъпка, те би трябвало да получат социална. В противен случай всички останали ще трябва да поемем тази разлика, която считам, че не е редно. Така че тази стъпка от 240 на 300 я считаме за оправдана и крачка в правилната посока.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Господин Гечев, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Мисля, че не са много основателни предположенията, че ако се вдигне осигурителния праг на 3000 лева ще минат в сивия сектор. Тъй като уважаеми колеги, кой получава заплата 3000 лева и нагоре. Това е висшия управленски персонал в държавните учреждения и в частни фирми. Нали не си представяме, че една голяма банка ще мине в сивия сектор или депутат, понеже ще плаща върху 3000 лв.
Така че тези очаквания, че ще минат високо платени управленци в сивия сектор, противоречат на икономическата логика.
Второ, социалният подход е много важен. Вместо да натоварим малко повече хората с високи доходи, които са най-ненатоварени в Европейския съюз, четири, пет пъти под средните европейски нива, ние ще товарим сега и търсим последно, земеделските производители. От които толкова много зависи и селското стопанство и преработвателната промишленост. Така че икономически и социално е по-правилно да вдигнем прага на 3000 лева, отколкото да се прицелваме в дребните земеделски производители.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте.
ИВАН БОЙКОВ – КРИБ
Само финансовата логика тук не работи. Господин Гечев, АйТи сектора е много мобилен. Там заплатите са над 3000 лева категорично. Той къде ще отиде? Да си плаща данъците тук или ще отиде в чужбина да работи. Има и обратна логика. Но рязкото повишаване на този праг, с цел да се реши социален въпрос, не е икономически оправдано. Трябва много внимателно да се анализират всички сектори в системата и тогава да се правят такива резки стъпки. Вие говорите за банкери и депутати. Оставате банкерите и депутатите. Висшият мениджмънт има също доста гъвкава позиция в тази посока. Да не разбутваме системата неоправдано. Няма да постигнете ефект.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Господин Горов.
ДИМИТЪР ГОРОВ: Аз само искам да направя едно уточнение. Осигурителните вноски извън България са значително по-високи от тези, които са в България. Така че, ако АйТи специалистите решат да отидат да си плащат осигуровките в Германия, ви гарантирам, че ще им скъсат главите от плащания. Така че да говорим, че виждате ли АйТи специалистите ще избягат от България и ще отидат да работят в Германия, нали смятате, че това не е сериозно в момента. Те ще плащат значително по-големи плащания в чужбина.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Дуплика, заповядайте.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: В Германия ще получат срещу тези осигуровки сериозни пенсии, уважаеми господин депутат. И това е разликата. Тук не им давате такъв шанс. А там ще получават големи пенсии. И знаете, че имаме споразумение в Европейския съюз и хората, които работят в чужбина си получават пенсии.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви.
Други желаещи за изказване?
СТЕФАН ГЕНОВ: По отношение на предложението, което е направено от колегата Румен Йончев, иска се диференциран подход, съобразно класификацията на видовете земеделски стопанства, съгласно един регламент от 2008 г. Но това предложение беше направено преди парламентарния контрол, в който министър Танева заяви, че твърдо подкрепя запазването на 240 лв. минимален осигурителен праг. И аз си мислех, че това нещо ще бъде облечено и в позиция на управляващата коалиция.
Не подкрепям предложението на господин Димитров за 300 лева, защото всичко до 320 не покрива минималната пенсия, така че дали ще е 300, 260 или 240, все тази общо взето.
Смятам, че това което каза министъра в Народното събрание в петък беше разумно и считам, че би трябвало това да е позицията на управляващите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Освен аз да изразя позицията на управляващите по тази тема и да преминем към гласуване.
Първо, категорично смятаме, че не може да има минимален осигурителен праг, който не може да осигурява минимална пенсия. Към настоящия момент всеки един човек, който има възраст и стаж получава пенсия и най-малко получава 154.50 ст. пенсия минимална. За да получи тази пенсия актюерските разчети показват, че ако се осигурява през целия си стаж, за жените осигурителния доход върху който се осигуряват трябва да бъде 408, а за мъжете 378.
Виждате, че когато говорим за земеделските производители, те са далеч под този праг, което означава едно единствено нещо. Получавайки минимална пенсия, първо те я получават за сметка на фонда “Пенсии”, който се пълни от всички останали. Тоест за сметка на всички останали.
И второ, те също са недоволни от тази своя минимална пенсия.
Ако те престанат да се осигуряват, каквато тук реплика имаше, това означава, че те нямат да имат право въобще на пенсия и в този случай, вероятно някои от тях ще имат право на социална пенсия, която е 113 лв. Тоест с 40 лева само по-малка от минималната пенсия, която отново се плаща за сметка на всички останали. Така че чистата икономическа логика показва, че тук трябва да имаме увеличаване на минималния осигурителен праг и той трябва да бъде най-малко на 400 лв. средно между мъжете и жените. Това е сметката.
Но тъй като години наред прага на земеделските производители е държан прекалено нисък 240 лв., един такъв скок до 400 лв., наистина е много сериозен и би натоварил сериозно тези хора, които знаете не са с високи доходи през фирмите си и т.н. Затова предложението, което съм направила аз и моите колеги, което ще защитим тук на тази Комисия и в зала е, да направим разумен скок от 240 на 300 лева с ясното съзнание, че през следващата бюджетна година трябва този праг да достигне минималния, който е необходим за минимална работна заплата.
Колкото до предложението на господин Михаил Миков и група народни представители за повишаване на максималния осигурителен доход от 2400, който е в момента, на 3000 лева, ние считаме, че това не е целесъобразна мярка по няколко причини.
Първо, всички вие трябва да знаете, че едно такова рязко увеличаване на максималния праг, при всички случаи ще бъде за сметка на увеличаване на сивия сектор. Но за мен е по-важно друго. Ще бъде за сметка на една от най-високо, бързо развиващите се технологични професии в България АйТи сектора.
Само през последната година имаме ръст над 10 процента в този сектор. А вие всички знаете, че това не са заводи трайно закрепени за земята. Това са едни лаптопи, които много лесно се взимат в ръка и отиват там, където им се предлагат по-благоприятни условия. Това е и сектора, който ангажира млади хора, високо образовани млади хора, да останат в България, за да внасят осигуровки за всички нас, нашите родители и за нас в следващите години.
Така че много лесно е популистки да кажеш, че става дума за висшия мениджмънт на банките или депутатите. Но тук трябва да видим какъв е икономическия удар и върху кои сектори е той.
Второ, не трябва да забравяте, че повишаването тавана за осигуровките е пряко свързан с повишаване на максималната пенсия, която при така предложения таван от 3000, би станала 1050 лв. и може би трябва да помислим и за ножицата, която се отваря между минималната пенсия от 154 лв. и 1050 лв. И това как изглежда на фона на социалните вопли на Коалиция за България.
Така че бих казала, че ние няма да подкрепим предложението на господин Михаил Миков и група народни представители, нито на господин Местан и група народни представители.
Колкото до предложението на БДЦ, смятам, че то се приближава повече до икономическата логика, но твърде много усложнява начина, по който следва да се извършва това. С подаване на декларации, с класифициране на стопанствата, с контрол за това кой в какъв клас стопанство попада. И не би било оправдано разходите, които ще направят и земеделските производители и администрацията за едно такова усложняване. А справедливост отново няма да се постигне.
Така че не бихме подкрепили и това предложение.
Благодаря ви.
Има ли други, които желаят да се изкажат по тази тема или вече изчерпахме всички гледни точки? Няма желаещи.
В такъв случай преминаваме към гласуване.
Първо гласуваме предложението на Лютви Местан, Хасан Адемов, Алиосман Имамов.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 5 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Предложението не е прието.
Предложение на н.п. Менда Стоянова за 300 лева.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Четирима. Въздържали се? Останалите.
Предложението е прието.
Ако искате може да подложим на гласуване поотделно двете точки, госпожо Нинова. Да.
Подлагам на гласуване предложението на господин Михаил Миков и група народни представители. Първо по т.3 от 420 да остане на 240 лв.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 6 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване и предложението в частта на т.4 от 2600 на 3000 лв. максималния осигурителен праг.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 4 “за”.
Против? Против 11. Въздържали се? Трима.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Румен Йончев, Христо Тодоров и Чавдар Пейчев за минималния по клас стопанство.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 1 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на чл.8 по вносител заедно с гласуваното преди малко предложение на Менда Стоянова с приетото предложение за минимален осигурителен праг от 300 лева.
Който е за окончателната редакция, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Трима. Въздържали се? Останалите.
Предложението е прието.
Параграф 9 е по вносител за минималната пенсия.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Четирима. Въздържали се? Трима.
Предложението е прието.
Чл.10.
Предложение на н.п. Михаил Миков, което работната група не подкрепя.
Госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Предлагаме увеличение на обезщетението за безработица от 7,20 на 9,70. Вие отхвърлихте нашето предложение за допълнителна приходна част. Но аз съм длъжна да си защитя предложенията по разходната част. Може тях да приемете, ако приемете, че са разумни. Мисля че увеличението с тази сума на обезщетението за безработица е аргументирано и разумно в ситуацията, в която се намира държавата и ръста на безработицата.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други изказвания.
Госпожа Гонева, заповядайте.
АСЯ ГОНЕВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз разбирам, че числата в началото на закона вече са гласувани. Бих желала да кажа, че за шеста поредна година остава в това ниво размера на обезщетението за безработица. И за жалост, то по никакъв начин не покрива принципния текст на закона, който казва, че 60 на сто от възнаграждението поне трябва да бъде обезщетението за безработица. В този смисъл много бих искала да помоля, ако народното представителство вижда възможност да приеме този текст и в последствие, да се прегласуват и коригират числата. Не съм много на ясно с вашите правила или може би автоматично, тук подсказват. Но ако наистина е възможно това, ние бихме били много удовлетворени. И считам, че това е една изключително важна мярка.
Вярно е, че България не е ратифицирала тази част на 102-ра конвенция, но си струва да се направи това финансово усилие, в името на защитата на лицата, които ще загубят работното си място през 2015 г.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Имате ли разчет за това, колко би струвало на разходната част на бюджета това усилие? 34 милиона.
Има ли други изказвания? Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване предложението на Михаил Миков и група народни представители.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 8 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 11. Текстът не е приет.
Сега подлагам на гласуване § 10 по вносител.
Който е за § 10 по вносител, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Против шест. Въздържали се? Двама.
Текстът на вносителя е приет.
Благодаря.
Продължаваме с § 11 и предложение на н.п. Лютви Местан и група народни представители, което работната група не подкрепя.
Предложение на Михаил Миков и група народни представители, което работната група не подкрепя.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 11.
Изказвания? Госпожо Нинова, заповядайте.
Предлагаме обезщетението за отглеждане на дете между една и две години, да следва ръста на минималната работна заплата.
Преди години те бяха обвързани дори и законово. Когато расте минималната заплата расте и обезщетението за отглеждане на дете.
Господин Дянков отвърза тези социални плащания от ръста на минималната работна заплата. Но въпреки това, миналата година, въпреки че не бяхме законово задължени като расте минималната заплата, да расте и майчинството, го направихме в бюджета за 2014 г. Тогава на две стъпки се увеличи минималната работна заплата от 270 на 340 лв. и обезщетението за дете последва също това увеличение.
Колеги, мисля че е абсолютно излишно да ви убеждаваме, че едно дете не може да се гледа с тези пари, които сме заложили. И че дори и стъпката, която ви предлагаме не е достатъчна, за да се отглежда така едно дете.
Знам аргумента, който е популистки и вероятно някой от вас ще изкаже, че по този начин стимулираме раждаемост в групи, които някои от вас не приемат, че е нормално това да се случва. Да ги стимулираме по този начин.
Искам да отбележа, че обезщетение за отглеждане на дете между една и две години, получават само онези жени майки, които 18 месеца преди това са се осигурявали. Тоест аргумента, който очаквам някой да изтъкне, тук не важи. Единственият смислен аргумент е да помогнем на майките да отглеждат по-прилично децата си, макар че и тази сума, която предлагаме не стига.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вашият популистически сарказъм господин Гечев ни е известен и не може да ни изненадате.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Госпожо Стоянова, може ли само едно изречение. То е като реплика към вас. Популизъм е когато говориш нещо и не го правиш, имайки възможност да го свършиш. А ние сме доказали, включително и миналата година, че увеличавахме майчинството с ръста на минималната работна заплата. Моля ви това не е популизъм още повече, че бях аргументирала, откъде да дойдат парите за това.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Чобанов, заповядайте.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, нашето предложение е сходно по характер и предвижда двустъпково увеличение на паричното обезщетение. Достатъчно аргументи бяха изложени тук. Смятаме, че трябва да направим стъпката в тази посока. И при разглеждането на големия бюджет, както обясних са разчетени допълнителни приходи, които да покрият това увеличение. Така че мисля, че може да направим своя жест към майките с деца.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Александров заповядайте.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Да, аз съм по-склонен да подкрепя предложението по-скоро на колегите от БСП, тъй като се въвежда един принцип, който да е обвързан с минималната работна заплата. Тъй като на колегите от ДПС, предложението ще важи само за 2015 г. А при изработването на 2016 г. смятам, че ще е същия текста. Но имам и конкретен въпрос. Какво му е финансовото изражение? Тоест, колко пари ще бъдат необходими?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тринадесет милиона.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Аз смятам, че действително поне, ако се борим с демографията и цялостно със ситуацията, тези 13 млн. могат да бъдат намерени и осигурени.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други желаещи за изказване?
Позволете ми аз също да кажа моето становище по темата.
Уважаеми господин Гечев, уважаема госпожо Нинова, аз не съм против майките и повишаването на парите за отглеждане на дете. Само че всяко нещо в един такъв бюджет трябва да бъде икономически обосновано. Няма лошо с това, различни социални плащания, каквото е това, да бъдат обвързани с минималната работна заплата, ако минималната работна заплата в България се определяше на база на ръста на производителността на труда. И тя беше обвързана с растежа на икономиката и възможностите на икономиката.
За съжаление през последните години минималната работна заплата расте и продължава да расте на един административен принцип, административен силов принцип, който по никакъв начин не е обвързан с растежа на производителността и растежа на икономиката. А всички социални плащания, техния размер зависи именно от вноските, които постъпват в бюджета, било на ДОО, било на Републиката, тъй като самите вие знаете, че бюджета на ДОО, 53 процента се финансира от централния бюджет от данъци, а не от осигуровки. Смятам, че без да има такава връзка и такава икономическа логика, всичко останало наистина е популизъм.
Благодаря.
Има ли други желаещи? Господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря ви.
Категорично възразявам, госпожо председател на такова тълкуване. Истината е, ние след малко ще започнем вероятно и обсъждането на големия бюджет, че вие не можете да осигурите растеж на брутния вътрешен продукт и затова не може да повишите социалните. Вие казвате на българския народ, че сваляте растежа от 2 процента на 0,8. Казвате, че няма постъпления. Не искате хората с високи доходи да имат по-голям принос. Да не цитирам тук 185 страни членки на ООН, така е в целия свят. И изведнъж отивате на риторика на комунизъм. Тоест, лошо е когато растяха доходите на българите миналата година и растежа гонеше два процента. А сега е добре, когато вие необяснимо защо сваляте растежа и замразявате доходите.
Нека да кажем на българските граждани, вие предлагате замразяване на всички социални плащания. Защото сте некадърни и не можете да качите растежа над половината от два процента. Това е. Остава ви се два процента растеж. Вие сега ни предлагате замразяване на плащанията. Какво очаквате, да ръкопляскаме на замразяване на социалните плащания ли?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Гечев. По-спокойно. Заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Госпожо Стоянова, аз оспорвам това, което казахте с друг аргумент, различен от колегата Гечев. Ние предложихме увеличаване на максималния осигурителен доход. Вследствие на което, във Фонд “Общо заболяване и майчинство, където се изплаща обезщетението, щяха да влезнат в повече 12 милиона и нещо. И предлагаме тази допълнителна вноска да осигури тези 12 млн., които по Фонд “Общо заболяване и майчинство” биха отишли за отглеждане на дете. Тоест, аргумента ви, че няма източник на пари не е приемлив за нас. Ние казваме откъде да дойдат тези пари. Не проявяваме популизъм. Наистина в зала вероятно ще говорим с политически аргументи. Аз тук ви давам смислен юридически, финансов, икономически какъвто искате аргумент. А политиката по отношение на децата и майките, наистина е толкова изостанала, че дори и с това минимално увеличение, което предлагаме, няма как да помогнем на семействата и да решаваме част от демографската криза.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други изказвания? Заповядайте.
ВЛАДИМИР ТОШКОВ: Моето беше по-скоро реплика към господин Гечев. Госпожа Нинова, реплика или изказване е? Но все пак искам да взема отношение по неговото изказване. Господин Гечев преди месец толкова добре бяхме. И за един месец така се е променила финансово-икономическата обстановка в България, че вие говорите за чудеса в момента. Така че този ръст с тези ваши завишени приходи, ни доведоха до вземането на тези кредити. Вие много добре го знаете. Защото вашите прогнози такива оптимистично направени, не се случиха. И затова ние усилихме два пъти бюджета на България в рамките на една година. И в момента вие точно да говорите за ръст, че ние сме го занижили. Не ние сме дали това, което е реално. Това което ще се случи, за да не правим прогнози, които няма да се случат в България.
Така че обстановката е такава, каквато е. И нашите прогнози са реални. И това по отношение на вашето изказване, няма нищо общо с майките.
Ръстът ние нарочно сме го направили такъв нисък. А това е ръста и това е реалния и което очакваме да се случи в България тази година, която идва.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Само кратка реплика. В пленарна зала ще обсъждаме. Но естествено е, че трябва да реагирам. Защото прогнозите на които почиват нашите предложения са прогнози, колега, на Европейската комисия, а не на Иван Иванов.
Второ, да се оправдавате с това, че завишените приходи даже и да е вярно, че са с 1 млрд. по-малко, да ви припомня ли, че до края на годината вие теглите 4 млрд. и половина в заем и още 10 млрд. стават 15 млрд. А вие обяснявате с 1 млрд.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Мисля, че всеки успя да изложи своята позиция. Затова моля да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Лютви Местан, Хасан Адемов и Алиосман Имамов.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 5 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се останалите.
Текстът не е приет.
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Михаил Миков.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 5 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се останалите.
Текстът не е приет.
Подлагам на гласуване окончателния текст по вносител.
Гласували 11 “за”.
Против? Четирима против. Въздържали се? Останалите.
Текстът е приет.
Чл.12 по вносител. Чл.13, чл.14 по вносител.
Изказвания? Няма.
Гласуваме чл.12, чл.13 и чл.14 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Четирима против . Въздържали се? Трима.
Текстовете са приети.
Гласуваме чл.15 по вносител и наименованието на Преходни и заключителни разпоредби.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Четирима против . Въздържали се? Трима.
Текстовете са приети.
Параграф 1, § 2 по вносител.
Гласуваме § 1 и § 2 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Четирима против . Въздържали се? Трима.
Параграфите са приети.
Параграф 3.
Има предложения постъпили по § 3.
Предложеине на народния представител Борислав Борисов, което работната група не подкрепя.
Предложение на н.п. Валери Симеонов, Емил Димитров и Каракачанов, което работната група подкрепя по принцип.
Предложение на Велизар Енчев, което работната група не подкрепя.
Предложение на н.п. Лютви Местан, Хасан Адемов и Алиосман Имамов, което работната група не подкрепя.
Предложение на н.п. Марияна Тодорова, което работната група не подкрепя.
Предложение на н.п. Менда Стоянова и група народни представители, което работната група подкрепя.
Предложение на н.п. Михаил Миков и група народни представители, което работната група не подкрепя.
Предложение на Стефан Кенов, което работната група не подкрепя.
Това е по параграф 3.
Преди да преминем към дебатите, към предложението, което съм направила, аз и колегите Ангелова и Главчев. На основание чл.80, ал.4, на т.2 от Правилника имам технически корекции в ал.4, където се добавя ново изречение.
В ал.4 се добавя ново изречение. “До тази дата лицата подлежат на задължително осигуряване във Фонд “Пенсии” с увеличена осигурителна вноска, в размера на осигурителната вноска за универсален пенсионен фонд.”
Това е за да е ясно, че който избере да отиде в НОИ, вноската му става плюс пет.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: В ал.4 на т.4б.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: В чл.117, ал.4, т.30 се добавя “във Фонд “Пенсии”. Това е редакционно.
В точка 31а, в ал.1, накрая се добавя във Фонд “Пенсии”.
В т.в се добавя и ал.8.
В ал.6, след чл.4б се добавя “във Фонд “Пенсии”.
В ал.8 след думата “сумите” се добавя по ал.6.
В т.32 се добавя думата “изменения”.
Това са абсолютно редакционни поправки.
Отварям дебата по § 3.
Имате думата за изказвания.
Има ли желаещи за изказвания или преминаваме към гласуване.
Госпожа Нинова, заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Предлагаме да се замрази стажа и възрастта за пенсиониране през 2015 г., такава каквато е сега и да не се повишава с 4 месеца всяка година. Защото това не решава проблема с дефицита в НОИ. А напротив, ограничава права на между 15 и 20 000 души да се пенсионират догодина.
Смятам, че неправилно подхождате, като решавате въпроса само изхода на системата и режете правата на тези, които могат да се пенсионират. А по същество тук и в големия бюджет не предлагаме на входа решение, където да се осигурят повече приходи в НОИ.
Освен това решението е взето на парче. Предстои ни може би сериозен разговор по пенсионната реформа, в която всички аргументи и всички елементи на тази пенсионна реформа да бъдат обсъдени в цялост, а не всяка поотделно. И затова предлагаме да се замрази догодина стажа и възрастта за пенсиониране.
Колега, не ми правете физиономии. Знам, ще кажете че Европа ни натиска. Европа се пенсионира по-рано от България с около три, четири години, а живеят 7 години по-дълго от българите, защото продължителността на живота е по-голяма и живеят по-добре.
Другото ми предложение касае ранното пенсиониране. Има много хора в България, които са в предпенсионна възраст, но са безработни. Не ги искат на работа, защото са възрастни вече. Не могат и да се пенсионират, защото са млади и не са навършили необходимата възраст и стаж.
Предлагаме тези хора да се пенсионират по-рано две години, ако не им стига или възраст или стаж и пенсията да е с 0,4 процента по-ниска. Което не носи финансови негативи на бюджета на НОИ. Тъй като тази пенсия ще се получава по-ниска до края на живота и това не натоварва дефицита в Националния осигурителен институт.
Това са нашите две предложения.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Нинова.
Господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз не съм изненадан от предложението, което направиха БСП за замразяване на пенсионната възраст. Всъщност това е още една година, в която имаме замразяване на пенсионната възраст. Всъщност имаме замразяване на реформата.
Няма как да подкрепим замразяване на реформата, защото ние не казваме какво се случва с пенсионната система. Ние знаем, че тази година дефицита в бюджета на пенсионната система надхвърля 5 млрд., които са покрити от други данъци. Всъщност това е поредната година, в която има дефицит в системата и той ежегодно се увеличава.
Всъщност ние не казваме какво се случва с тази система. Как тя ще се развива в условията на демографска криза, в условията на застаряващо население. Докога ние ще продължаваме да наливаме средства от други данъци, за да запълваме бюджета и дупката в тази система. Ние не решаваме проблема, както с ранното пенсиониране, така не решаваме проблема с инвалидните пенсии, така и въобще с времето за пенсиониране и за пенсионната възраст.
На практика ние за поредна година се отказваме от реформи в този сектор. Знаете, че има една позиция, има меморандум, който е подписан, както от синдикатите, така и от правителството. Ние имаме едно пожелание, което евентуално би се случило на 31 март. Ние считаме, че не трябва да има пожелание, а да има реални действия, да има реални реформи.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи за изказване. Господин Пламен Димитров.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Благодаря. Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, благодаря за възможността да заявя позицията на Конфедерацията на независимите синдикати по тези доста взривоопасни и бих казал, много чувствителни въпроси, които § 3 във всичките предложения от всички народни представители третира.
В самото начало искам да благодаря на всички парламентарни групи, а именно на парламентарната група на БДЦ, на Патриотичния фронт, на ГЕРБ и на БСП, които подкрепиха и внесоха наши предложения в този параграф след нашите срещи, които направихме в началото на миналата седмица. Затова понеже разбрах, че се коментира целия параграф по всички предложения, ми се струва редно да кажа няколко думи в тази посока и да настоявам да обърнете внимание на част от предложенията, които както разбирам работната група не подкрепя.
Първо, искам да информирам още веднъж, макар че е известно, че след внесените предложения тук има основание и двата синдиката постигнаха меморандум за разбирателство с министър-председателя по текстове, които стоят тук в момента на вашето внимание. А именно замразяване възрастта за пенсиониране по чл.68 на следващата година. И внасянето на допълнителни текстове, които дават възможност за избор на осигуряване в универсалните пенсионни фондове.
Освен това искам да кажа, че съгласие е постигнато в този меморандум и по един текст, който липсва. Затова ние сме направили предложение и благодаря на народния представител Стефан Кенов от БДЦ, че е направил тези предложения. А именно правото на избор за работещите в условията на ранно пенсиониране при универсалните пенсионни фондове. Тоест споменавам това, за да припомня, че това е елемент от Меморандума, който договорихме с министър-председателя, но липсва в предложенията на народните представители от ГЕРБ и другите партии, които подкрепят правителството.
Вярно е, че има и вариант да бъде разглеждано в тази работна група, която започна да работи при вицепремиера Калфин и пое ангажимент и социалните партньори поеха ангажимент, да приключим работа до края на м.март и там да бъде разписана тази промяна. Но според нас това би могло да бъде направено и сега, тъй като имате пред вас текста в предложението на господин Стефан Кенов в чл.4, предложения за нови алинеи 2, 3 и 4, които де факто на стр.35 дават възможност за избор на осигурените лица в универсалните фондове по аналогия на това, което се предлага от народните представители Менда Стоянова, Светлана Ангелова и Димитър Главчев и останалите за универсалните пенсионни фондове.
Тоест в името на една консистентност на решенията, смятаме че би могло и е редно, това да бъде подкрепено още сега. Както казах, то стои в договореностите с министър-председателя на двата синдиката, ако това има значение, естествено за народните представители.
В нашите предложения, които виждаме внесени от господин Кенов по § 3, за което благодаря още веднъж, обръщам внимание, че няма друго предложение или поне аз не видях от другите народни представители, за промени в чл.69 и чл.69а, които също са предмет на общо съгласие. И тук дори и бизнеса мисля, че има еднакво мнение с нас и с правителството, че трябва най-накрая всички категории работещи в България, в това число и тези във военизираните ведомства, да имат пенсионна възраст. Това третира нашето предложение внесено от БДЦ в т.4 в чл.69 и в т.5 чл.69а, да се въведе, не по-рано от навършване на 50 годишна възраст за работещите във военизираните ведомства.
Припомням ви, че миньорите, които работят под земята се пенсионират на 52 години и 8 месеца. Така че смятаме за напълно логична и резонна минимална възраст, която след това да бъде диференцирана следващата година с нови ограничения, ако се реши, че не всички в тези ведомства са в такива рискови условия. Някои от тях имат по-малко рискови условия и могат да не са в режим на толкова ранно пенсиониране.
Припомням само, че ефективната пенсионна възраст, за която ни критикува Комисията, че е ниска. Наистина 56 години и 2 месеца, основно се образува и това се получава, заради многото инвалидни пенсии, но и заради много ранната възраст на пенсиониране 49 – 50 години на работещите в тези ведомства.
Уважаема госпожо председател, във всички предложения споменах вече, за което благодаря, са отразени нашите предложения за замразяване на пенсионната възраст. Настояваме да бъдат подкрепени с максимално широк консенсус.
Апелираме към всички народни представители, от всички парламентарни групи, в първите месеци на следващата година, да подкрепят с участие в тази работна група, което беше заявено, че ще бъде отворена за всички партии, от самото начало от 1 януари, която да формулира наистина един цялостен подход за промени в пенсионната система. И до края на март да договорим, доколкото е възможно един национален консенсус за следващите 15 – 20 и повече години.
Благодаря.
ДИМИТЪР БРАНКОВ – зам.-председател на Българска стопанска камара
Искам да подчертая, че позицията, която ще се опитам накратко да изложа, е съгласувана и с нашите колеги от Българска търговско-промишлена палата и с Асоциацията на индустриалния капитал. Не сме имали време с колегите от КРИБ, да сондираме тяхното становище по така внесените промени.
Трите организации изцяло и категорично се обявяваме против внесените предложения, даващи така нареченото право на избор на осигурените лица, в универсален пенсионен фонд да избират осигуряване само и респективно право на пенсия, само от Фонд “Пенсии” към Държавното обществено осигуряване.
Следващото предложение, което върви по-нататък. То е свързано, затова ще си позволя да не поискам втори път думата. Касае текста по отношение инкриминиране, така нареченото укриване на задължения към осигурителната система.
И още един трети въпрос. Възнагражденията на членовете на Надзорния съвет на НОИ, които са оригинални предложения по вносител.
Държа да подчертая, госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, това за вас е известно очевидно. Но така наречения Меморандум, с който е постигната обща позиция между министър-председателя и нашите колеги от синдикатите, за него ние научихме от средствата за масова информация.
За нас това представлява, длъжен съм да го подчертая, категорично отстъпление от принципите на социалния диалог. От необходимостта радикални промени в пенсионно осигурителната система, да бъдат обсъждани в два органа.
Първо, от Националния съвет за тристранно сътрудничество, под формата на процедура за консултиране със социалните партньори.
Неглижиране Националния съвет за тристранно сътрудничество за обсъждане, подчертавам, на радикални промени в пенсионно осигурителния модел. Добър или лош, сбъркан ли е през 2000 година е отделна тема.
Второ, подчертавам, че в чл.36 на Кодекса за социално осигуряване, ал.1, т.4 се предвижда императивно, всички проекти на нормативни актове по държавното обществено осигуряване, преди внасянето им за приемане от съответния държавен орган, да бъдат утвърждавани от Надзорния съвет на НОИ.
Текстът е императивен. Касае всички държавни органи, в това число 43-то народно събрание.
Не коментирам текста удачен ли е или не е удачен от правна гледна точка, ако щете съобразяване с Конституцията. Но това е текста, който категорично ние считаме, че при радикални промени, поне при тези радикални промени, които се предлагат, този текст чл. 36, ал.1 т. 4 на КСО, следва да бъде спазен.
Няма да влизам в икономическа аргументация, какво ще се случи с това предложение и с активите на пенсионно осигурителните дружества, съответно на универсалните фондове. Какво това означава за капиталовия пазар. Защото за да се прехвърлят в ефективни парични средства, те трябва да се осребрят съответните активи преди това. И до какво би довело това за капиталовия пазар в България. Аз се спирам до тук с тази аргументация.
Две думи само по отношение на § 4 на инкриминирането. Но само ще си позволя с ваше разрешение госпожо председател. Многократно сме излагали аргументи в подкрепа на позицията, за необходимостта от солидарна отговорност на осигурителя и на осигурено лице при такъв тип недеклариран труд, респективно отклонявано плащано задължение за осигурителни вноски. Държа да подчертая, че няколко колеги, органи, включително Прокуратура, включително Адвокатски съвет изразиха негативно становище в миналото Народно събрание, съответната парламентарна комисия по този текст. Той беше отхвърлен практически с доста голямо мнозинство тогава.
И последен въпрос. Длъжен съм като член на Надзорния съвет на НОИ да подчертая, че може би някой би ме заподозрял в някакъв конфликт на интереси, заемайки тази позиция. Но държим да подчертаем, мисля че тук ще имаме общо становище със синдикатите, че възнагражденията и в този Съвет и липсващите възнаграждения в Надзорния съвет на Здравноосигурителната каса, представляват характера, който има полагания труд е приравнен към трудовото правоотношение. Тъй като става дума за изборни длъжности.
Аз в качеството си на член на Надзорния съвет на НОИ, съм избран от ръководен орган на Стопанска камара, съгласно изискванията на Кодекса и това е приравнено трудово отношение. Респективно дължимо е такова възнаграждение и за правителствената квота. Дължимо е такова възнаграждение и за Надзорния съвет на Здравноосигурителната каса. И ако някой, пак казвам, отново би ме заподозрял в личен интерес. Имаме изявления, макар и неофициални, на представители на изпълнителната власт, за намерение за одържавяване на държавното обществено осигуряване, респективно Надзорния съвет на НОИ, да мине на пряко подчинение на Министерство на труда и социалната политика.
Подчертавам, това са изявления макар и неофициални, но очевидно намерението е този орган да не си върши работата. Надзорният съвет на Националния осигурителни институт, само припомням на вас, уважаеми дами и господа народни представители, изпълнява ролята и на Общо събрание на Едноличното акционерно дружество “Профилактика, рехабилитация и отдих”, което знаете активите на всички санаториуми бивши, са в това дружество. И Надзорния съвет, съгласно Кодекса за социално осигуряване, се разпорежда с това имущество. Респективно това трябва да бъде респектабилен орган, орган съответно надарен със съответните правомощия. И от тази гледна точка не подкрепяме това предложение.
Държа да подчертая, че то беше внесено от министъра на финансите след Националния съвет за тристранно сътрудничество в Министерски съвет. Това предложение не е минало и през НСТС.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи за изказвания.
ИВАН БОЙКОВ: Ние по принцип в КРИБ подкрепяме тези предложения. Няма да говоря по формата, по която се получиха, как се създадоха. Но по тези предложения, ние имаме диалог в продължение на много години. Това не е нещо ново, написано на коляно от една среща.
Имаме малко колебание по отношение на универсалните фондове и Националния осигурителен институт. Би трябвало да има малко по-сериозен анализ. Къде са тези 8 милиарда, 7 милиарда и нещо? Къде се намират? Как се управляват? Какво се случва? Не знам дали знаете, но там горе долу към 170 млн. на година отиват за издръжка на администрацията. Дали си правите сметка. Това са парите на хората, които влагат парите си там. Горе долу тази сума ми казаха. Аз не мога да я потвърдя. Тук трябва да се направи много сериозен анализ, какво се случва в системата.
От вчера забелязвате рязка полемика по всички възможни канали и медии. Това е защото се засягат огромни икономически интереси. На база на пенсионните фондове съществува и работи Фондовата борса. Там са вложени пари в активи на предприятия, които са листвани на борсата.
Така че въпроса е дискусионен. Моята информация е, че в четири държави в Европа е била въведена такава система. Това са Словения, Унгария, България, Полша и Чехия. И те вървят към ликвидиране на тази система. Може би трябва да се видят съображенията там, но имайте предвид, че хората които се осигуряват в тази система, ще получат някаква добавка към пенсията след 40 години. Горе долу натам отиват нещата. И тук много внимателен анализ трябва да се направи, какво се случва в тази ситуация, в цялата система.
Колкото до замразяването на възрастта за тази година, следващата година тя може да бъде оправдана само с едно. Цялостен преглед и цялостна реформа в пенсионното дело, във всичко. Не на парче, възраст, осигурителни вноски. Цялата система трябва да се преразгледа и да се види, какво се случва за 20 години напред. Защото не може да правим бизнес в непредсказуема среда. Част от бизнеса, именно и тази система влиза вътре. Това е социално взаимоотношение.
По другите въпроси за минимална възраст за пенсиониране на хора и втора категория труд, сме съгласни и винаги сме го поддържали този въпрос.По отношение на криминализирането и невнасянето на осигурителните вноски, бих добавил само когато е умишлено това невнасяне. Тук става въпрос за укриване.
Подкрепяме по принцип тези предложения.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики има ли към изказването? Заповядайте, господин Бранков.
ДИМИТЪР БРАНКОВ: Само едно допълнение, по-скоро един апел към всички народни представители и към колегите от синдикатите и към колегите от КРИБ. Предлагаме в духа на това, което до момента беше договаряно с вицепремиера господин Калфин, тези текстове да бъдат оставени, доколкото засягат радикално пенсионно осигурителната система, не са обсъждани, не е имало обществен дебат по тях. Не е имало експертен дебат по тях. Оставам настрана социалните партньори. Те също не са ги дебатирали, подчертавам още веднъж. Аз го споменах. Да бъдат оставени в пакета до 31 март, така че да бъде взето решение, което да удовлетвори цялото общество, а не просто Стопанска камара.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Бранков. Вие се повтаряте. Това беше във вашето основно изказване.
Господин Бойчев поиска думата преди това. След това господин Александров, след това господин Чобанов.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Аз госпожо председател имам въпрос към вносителите във ваше лице. Тъй като не виждам вицепремиера Калфин, предполагам, че министъра на финансите, тъй като публично беше огласено, че той присъства на тази среща, ми се иска най-малкото да получим повече информация.
Първото заявление от ваша страна беше, че ще замразим пенсионната реформа и тя ще бъде предмет на обсъждане и срока беше 31 март следващата година. Нещо което знаете, че ние направихме миналата година, с оглед постигане на съгласие по толкова важен въпрос за страната и за милиони хора. Смущаващото е, че след едно нощно заседание бяха анонсирани и в момента сме свидетели, думата не знам дали е радикални, но са значими промени в начини на функциониране на пенсионната реформа. И бихме искали да чуем достатъчно аргументи в тази посока. Какви са очакванията ви?
Аз разбирам, че тези 8 млрд., които са в универсалните пенсионни фондове, ми се иска малко да поговорим и за тях, тъй като не бих искал да бъдем свидетели на спекулации, че видите ли някой иска да ги национализира и да ги прехвърля в общия бюджет на Националния осигурителен институт. След ситуацията в КТБ сме наясно, че регулацията на тези пенсионни фондове трябва да бъде също прегледана много добре. Наясно сме и кой я прави тази регулация. Но най-малкото Комисията по бюджет и финанси би трябвало колегите преди да гласуват това предложение, да са на ясно, какво накара управляващите да променят своята позиция за замразяване на пенсионната реформа. Да направят едно обществено обсъждане по коментиране на този процес. И да го изтеглят няколко месеца по-рано, буквално в последния момент с преходните параграфи върху това.
На мен ми се налага да отговарям на непрекъснати въпроси, какво следва оттук нататък, когато си прехвърлиш партидата в общия фонд. Там нямат индивидуални партиди. В крайна сметка, какъв ще е ефекта върху осигурителната система на страната от това решение.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Понеже няма и финансова обосновка, тъй като е внесено в последния момент. Правени ли са разчети, как това би се отразило на бюджета на Националния осигурителен институт, ако се приеме от 1 януари и започне прехвърлянето по желание, разбира се на вноски там. Как това би променило бюджета на ДОО и от там големия бюджет. Използвам, че тук е министъра на финансите и може би в Министерството са правени такива разчети.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Само една дума по повод изказването на господин Бойчев.
Господин Бойчев, искам да ви кажа две неща.
Първо, моля думата национализация да не се използва, защото това е абсолютна спекулация. Става дума по-скоро за демокрация. Даване на възможност за избор на всяко едно лице, къде да отиват вноските му за допълнително, задължително пенсионно осигуряване не единствено и само в частния пенсионен фонд.
И второто, Бюджетната комисия ще направи специално заседание, на което ще изслушаме зам.-председателя на КФН, който отговаря за пенсионно осигурителните дружества. Но това ще се случи след ваканцията, когато ще бъдат готови и отчетите за 2014 г. на тези пенсионно осигурителни дружества. Така че на това изслушване ще имаме възможност, да се запознаем с това, кои са фондовете, какви са им активите.? Колко разходи правят? Каква част от вноските отиват за разходи и каква част се капитализира и в какви инструменти и всичко останало, което ще им даде възможност евентуално, да поискаме и направим промени в съответните закони.
Така че нека сега да се съсредоточим само върху това, което е внесено. А другото ще го коментираме много обстойно след Нова година.
Господин Александров, заповядайте.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря ви, госпожо председател. Аз поисках думата, за да кажа, че това е сериозен дебат, на който не му е мястото в Преходни и заключителни разпоредби, в последния момент.
Като цяло всичките мерки, които се предприемат и в цялата пенсионна система е доста по-сериозен дебата. Защото постоянно сме свикнали да казваме, до 31 март ще ги приемем, ще ги коментираме. Аз доколкото разбирам, не знам дали ви разбирам правилно, но ще приемем някакъв текст, за който след това ще дойде председателя на КФН да ни обяснява, този текст за тези дружества какво точно става с тях и т.н. Аз питам, а вие ще го доуточните.
Защото действително в пенсионната система е доста широк дебата. И трябва да се дебатира месеци подред. Ще ме извинявате много, но още с влизането в Народно събрание първия ден, въведохме такива текстове. Аз мога да ви покажа, текста с това, което сега абсолютно всички колеги сте записали. Имахме период от месец и половина да го дебатираме. А не да го дебатираме в неделя, за да може в неделя вечерта да го напишем и понеделник да го вкараме на работна група. Нали разбирате какъв сигнал е това като цяло. Имаме цял Кодекс за социално осигуряване. Ние в момента в неделя вечерта правим нещо, което в понеделник да се гледа на работна група и във вторник да дойде на Комисия. Ако така се работи, бизнеса да ме поправи и да каже. Това е правилния модел, дайте да работим по този начин и за вноски и за всичко. Крайно време е тези неща да ги изчистим. А не да ги чистим, когато дойде време за бюджет.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Александров. Господин Чобанов.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, признавам си, че първоначално като прочетох информацията за предложението, бях доста скептичен. И в мен възникнаха подобни въпроси, дали не копираме ситуацията в Унгария, където знаем, че директно бяха национализирани на практика допълнителните пенсионни фондове. И като цяло мисля, че днешния дебат е много полезен точно в тази посока, след като се запознахме с предложението, да формираме своето мнение. И мисля, че на тази маса сме се събрали достатъчно компетентни професионалисти, които може да вземем едно аргументирано мнение, но трябва и вносителите да ме подпомогнат в този процес.
Аз доколкото си спомням, при въвеждането на този модел в края на 90-те, той наистина беше въведен в още три или четири европейски държави. Доколкото следя развитието там, то наистина в чистия си вид, в който беше въведен тогава остана само България. Ако греша ме поправете.
Така че може ли да споделите, ако сте проучвали този международен опит, какво точно се случи. Тъй като имам спомен, че в Чехия и Полша, доколкото не бъркам, там също се предложи подобен вариант, който да имаме право на избор. Тоест, наистина това е една по-демократична, по-либерална позиция, да не задължаваме никой да избира частния пенсионен фонд. Да има право на избор, дали да е на частен или на държавен пенсионен фонд.
Признавам си, че ако беше предложението в стил Унгария, категорично щях да възразя и да не го подкрепя. Сега мисля, че с една допълнителна дискусия може да стигнем и до едно по-разумно и обосновано становище. Затова апелирам вносителите, за още малко аргументи в тази посока.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи. Заповядайте.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Благодаря, госпожо председател.
Колегата Танев вече спомена, защо не можем да подкрепим спирането на пенсионната реформа. Искам да кажа нещо по въпроса, за така наречения избор на осигуряване. Не се съмнявам в добрите намерения на колегите от ГЕРБ, които са вносителите на едно такова подобно предложение, тъй като очевидно пари в общественото осигуряване няма. И трябва да се търсят начини, да се покрива този дефицит. Но това, което ни притеснява в случая е, че очевидно не става дума за избор.
Става дума за едни доста императивни разпоредби, които за мен са на границата и на противоконституционността. И тук бих препоръчал на колегите, да си погледнат още веднъж решение 7 на Конституционния съд, където доста подробно е дадена границата на регулацията, която държавата може да прави в това отношение. Опасявам се, че тук се минава отвъд тази граница, а не се съмнявам, че от БСП ще атакуват тази разпоредба в Конституционния съд и вероятно ще се стигне до същия резултат, както преди.
Другото на което искам да обърна внимание, че за мен е силно притеснително това, че индивидуалните партиди, които всъщност са смисъла на този втори стълб в пенсионната реформа, т.е. капиталовия принцип и натрупването по партидата на всяко лице на определени суми, които буквално работят за него с годините и с управлението и трупат капитал и лихви за него. В един момент отиват, с извинение за израза, в тази бездънна яма Фонд “Пенсии” и не става ясно, какво се случва с тях и къде те отиват. Те очевидно няма да отиват по партида на това лице, а те ще отидат в общия фонд и ще се ползват за плащане на пенсиите на всички пенсионери. Което на практика означава, че неговите средства по неговата партида няма да отиват за него.
Убеден съм, че не е това целта на това предложение. Цялата работа малко ми прилича на една трудна ситуация в една фирма, в която служителите дълги години са спестявали пари по едни депозити. В един момент фирмата закъсва. Идва шефа и казва: “Да, сега понеже няма пари, ще ви събера спестяванията. Ще ги ползвам за известно време за заплати, а в един момент евентуално ще ви ги възстановим.” Проблемът е, че този момент може и да не настъпи. Очевидно хората нямат доверие само в това нещо и не го приемат според мен.
Апелирам всичките тези неща, да ги имаме предвид, за да не създадем един сериозен проблем на цялата пенсионна система, защото това на практика по начина по който е предложено, за мен изглежда, че втория стълб почти се премахва, да не кажа изцяло. Това е моят апел.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Една реплика, ако ми позволите.
Първо, искам категорично да ви опровергая, че това е противоконституционно. Точно ако всички се запознаят с решението на Конституционния съд от преди две години, ще разберат, че няма нищо противоконституционно. Да дадеш право на избор на един човек, къде да влага парите си и по какъв начин да носи риска и ползите от тях, не може да бъде противоконституционно. По скоро противоконституционно е, когато някой задължава някого императивно.
В случая това право на избор означава, че всеки един човек трябва да е достатъчно информиран за това, какво дава и какво очаква да получи и какви са ползите от това. И тук е мястото на частните пенсионни фондове, които да убедят всеки един, какви ще са ползите от това, човек да се осигурява по капиталова партида в тези фондове.
Ако тук попитам присъстващите, знаете ли, уважаеми дами и господа, в кой пенсионен фонд отиват вашите 5 процента, мисля че половината от вас няма да знаят къде отиват, нито знаят колко пари са натрупани по партидата му или каква доходност има по нея. Мисля, че сега с текста на този закон, всеки един ще трябва да се запознае с това, за да вземе информирано решение.
Искам само да добавя, че това разбира се за тези, които не са в детайли на Кодекса за социалното осигуряване, допълнителната пенсия ще бъде получавана от този универсален пенсионен фонд, когато човек се пенсионира. Той ще получава и основна пенсия от НОИ. Но нейния размер ще бъде по-малък. Той ще бъде коригиран с коефициент спрямо останалите, които са в НОИ. Ще бъде коригиран с коефициент, който отразява съотношението между вноските му в НОИ, в солидарния стълб и в пенсионния капиталов стълб.
Да се говори за премахване на капиталовия стълб, бих казала, меко казано е некоректно. Защото той ще продължи да съществува. Нещо повече, ние имаме амбицията, аз казах м.януари, да разгледаме подробно, както действията на КФН, така и на всеки един пенсионен фонд. За да се види как стоят нещата там, включително и да се инициират промени в закона, които да гарантират, че хората които ще останат в капиталовия стълб, ще имат защита за своите пари. Но един да има ползите, а друг да носи риска и това е държавата и солидарния модел, смятам че не е редно императивно да бъде определено. Така че моля да не спекулирате с Конституционния съд и с национализация. Тези две думи, само се опитвате да плашите с тях.
Благодаря.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Съвсем кратко като дуплика ще си позволя, госпожо Стоянова, все пак Конституционния съд е този, който се произнася за противоконституционност. Аз мога да направя предположения като юрист, вие също може да направите предположения. Но нека да изчакаме решението.
Само искам да ви обърна внимание на още едно нещо и с това приключвам. Текстът: “В случай, че лицето не подаде заявление за осигуряване в универсален пенсионен фонд, в срок по ал.1, осигуряването е само във Фонд “Пенсии”. Това прилича ли ви на избор? Това за мен е императивна разпоредба. Не подава заявление за универсален фонд и отива във Фонд “Пенсии.” Има право на еднократен избор. Ако не съм доволен примерно от Фонд “Пенсии” след това не мога да си сменя Фонда “Пенсии” с универсален фонд. Тук е липсата на избор и това е нещо, което вероятно конституционните съдии ще ви кажат, че регулацията тук минава отвъд и свободната стопанска инициатива и правото на собственост и всички тези неща, които ги пише в Конституцията. Това е, което се опитвам да кажа.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Без да знам, за разлика от вас, какво ще ни кажат конституционните съдии, бих казала, че правото на избор си е право на избор и изобщо не е императивна разпоредбата. Една година, всеки един започващ работа има право да избере. И ако той не изрази ясно и категорично своята воля, че желае да отиде в пенсионен фонд хикс, универсален пенсионен фонд хикс, той остава в солидарния фонд “Пенсии” на НОИ. Какво е императивното тук? А в момента какво се случва, уважаеми колега?
В момента 50 процента от всички, които се осигуряват в универсален пенсионен фонд са служебно разпределени, защото те не са заявили волята си, в кой пенсионен фонд се осигуряват. А това на какво ви прилича?
Затова смятам, че тук по-скоро вашата теза защитава някакви други позиции, но не и позицията на свободен избор на всеки един човек. Неговите пари къде да отиват. Какъв риск да понесе той и какви ползи очаква да получи в единия или в другия случай.
Други желаещи за изказване? Заповядайте.
СТЕФАН КЕНОВ – Български демократичен център.
По принцип това, което сме предложили за професионалните фондове, го обясни господин Пламен Димитров. Други неща, които искаме като добавка, са връщане на 18-те месеца за преизчисляване на майчинството, вместо приетите на първо четене 24 месеца. Защото така или иначе никой не даде разумно обяснение, защо трябва да се покачи този срок. Единственото, което се вижда е намаляване на майчинството като стойност.
По отношение на пенсионната реформа. Ние смятаме, че не е редно като народни представители, които имахме страховете на господин Чобанов от тази сутрин, които явно той е имал. Много страшни приказки за национализация, както каза колегата от Реформаторския блок. Много неща се изписаха.
Доколкото разбираме, този меморандум, който е постигнат не е подписан. Няма нищо на хартия. Няма нищо подписано. Затова апелираме за по-голяма прозрачност, за провеждане наистина на една голяма кръгла маса, на която да бъдат поканени, както работодателите, така и синдикатите, но и всички партии, които са представени в Парламента, за да си вземем становището. Защото в крайна сметка, дявола е в детайлите.
Ако влезнат текстове, които да принудят хората да избират в рамките на една година, както се говори или се създадат някакви други ограничения. Да, ние сме за либерализация на избора. Нека всеки да има избор. Но не примерно НОИ да е с малко повече правомощия и служебно да ти насочват парите към държавата.
Аз като гражданин бих предпочел НОИ, но в крайна сметка всеки е свободен да решава. Нека да има равен достъп и равен старт за всички.
Много настояваме, колкото се може по-скоро да се проведе една кръгла маса. Дали ще се успее до края на м.март, аз съм доста скептичен. Но ние имаме нужда от цялостна пенсионна реформа. Нещо за което да се разберем следващите седем или десет години, че няма да бъде променена. Партиите, които са в този Парламент го подкрепят и каквото и да се случи в следващото управление, няма да се променят тези неща.
Да се говори за увеличение на пенсиите, да се говори за увеличение на минимални осигурителни прагове, но това нещо да се закрепи един път завинаги.
Друга бележка, която исках да направя. По отношение на това, което сме предложили. Ние искаме удължение на срока по § 4. Така че не е никакъв проблем, сега да си ги приемем тези предложения и в крайна сметка, когато се постигне някакво споразумение на тази кръгла маса, те да бъдат променени. Но оттеглянето на предложенията, сега не е решение на проблема. И аз не бих искал да оттеглям част от предложенията си, поне на този етап.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Други желаещи? Господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря ви.
Уважаеми колеги, ние ще гласуваме въздържал се, поради следната причина. Не приемаме в последния момент да получаваме и в момента текстове, по толкова важен въпрос и доста хора се изказаха на тази тема. Аз мисля, че не е сериозно за българската държава, да правим промени в пенсионното осигуряване за милиарди, буквално на крак. Текстове се внасяха преди 15, 20 минути. Мисля, че трябва да има някакво елементарно уважение към членовете на Комисията.
Даже мисля, госпожо председател, че ние имаме проблем в Правилника. Аз ще се учудя, ако има страна по света, където се внасят документи за гласуване по време на самото заседание, без да е възможно ние да се допитаме. Не сме универсални. Все пак тук членовете на Бюджетната комисия имаме нужда да се консултираме с експерти в тази сфера.
Затова ние ще гласуваме въздържал се. И ще използваме следващите дни, да направим допълнителни разчети. Защото тук става дума за милиарди. И не е сериозно, ние днес да взимаме такива решения, каквото и да е то.
Освен това ни се струва и това ще бъде развито в пленарна зала, че някак си странно изглежда, сега да се търсят източници. Това много ми прилича на Здравната каса. Търсим пари, понеже не създаваме условия да ги произведем. Взимаме готовите пари 1 млрд. и половина и както казвахте, сменяме табелката. Тук също е смяна на табелката. Взимате от едните фондове. Давате на министъра на финансите. Всеки министър на финансите ще се зарадва от такава крупна сума. Защото елементарната сметка показва, вие дадохте това число, че около 50 процента не са заявили. От 8 млрд., колега министър на финансите прави 4 млрд. Да не са 4 млрд., 2,5 млрд. да ви влезнат в касата на държавата. Тя е на държавата, не във вашата каса, пей сърце на народа, на НОИ.
Така че тук виждам политически мотив за осигуряването на лесни пари, така да могат да се осъществят определени инициативи. Но за да гласуваме такова нещо, ние трябва да си направим добре сметката, защото тук става дума за стотици хиляди съдби, с прехвърлянето на тази сума от около 4 млрд. Така че ще се въздържим днес. Ще помислим. Ще се консултираме. И до залата ще преценим, каква ще ни е позицията.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Гечев, само искам да направя две уточнения. Първо, в момента не се внасят текстове по същество. Това е много важно. Това са текстове по същество, които са внесени по Правилника между първо и второ четене.
И второ тази сума от 4 млрд., която цитирате, моля медиите да обърнете внимание, не я цитирайте, защото тя просто не отговаря на нито една от цифрите, които коментирахме тук. Господин Гечев не знам откъде я намери.
Госпожа Гонева.
АСЯ ГОНЕВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, взимам думата за да направя няколко уточнения, свързани с дебата, който касае капиталовия стълб. Втората част на задължителната пенсионна система.
Хубаво е да се знае, че поначало не е имало, няма и се надявам никога да няма опция, хората да избират в България само капиталови схеми. Така че факта, че сега се прави опит, да се въведе избор на хората, които са във втория стълб, не означава, че трябва задължително да се въвежда опция, която никога не е била приемана. И ако някога Банката и Фонда ни наложиха едни решения, които сега се опитваме по някакъв начин да ги подобрим, то този опит на Банката и Фонда, да превърнат първата пенсия в някаква минимална сумичка, която да се раздава по милост от държавата на всеки гражданин, всеки сам да се бори за своето осигуряване в капиталови схеми. Това беше категорично отхвърлено, тогава от всички работещи и от всички политици по онова време.
Другото, което искам да кажа, че правото на избор, което се въвежда, няма как, госпожо Нинова, да бъде изчислено и да се каже какво това ще струва, защото става дума за поведенчески решения. Какво ще реши моя президент, който е осигурен в УПФ, в един от действащите фондове. Той сам ще реши, когато го реши и ако вземе такова решение.
Също така бих искала да кажа, че господин Гечев също се подведе смятайки, че от това, което беше пояснено от госпожа Стоянова за служебното разпределение. Това означава, че има едни пари, които никъде ги няма сега, индивидуализирани и те ще отидат, видите ли във Фонд “Пенсии” на държавно обществено осигуряване”. Служебното разпределение го прави държавната институция, която събира вноските в капиталовите схеми и ги поднася на тепсия на частните пенсионни фондове.
В същите частни пенсионни фондове, сега осигурените лица в 2000 година със закона, малко по-късно практически, също със закона бяха задължени да отидат, без да им се даде право на избор. И на всичкото отгоре с едни средства, които бяха извадени от солидарната система, която сега често, не знам защо се нарича някаква бездънна яма или бездънна дупка или пропаднала система. Тя е толкова пропаднала, че всички хора се възмущават и идват тук пред вас на площада, тогава когато някой се опитва да им дръпне черджето, към тази пропаднала система.
Така че не бива, ми се струва, поне в тази зала и поне от хора, които решават нашите съдби, да се чуват приказки, които може да приличат на господин Каролев, но аз откакто го познавам, той все е на държавна цицка и на общинска цицка. Ще ме извините за откровението. Но иначе той щял да си осигури старините в банка. Може би в КТБ ги е осигурил, не знам.
Но ние в КНСБ няма никога да допуснем българските граждани, работниците и служителите да гарантират старините си в банките. Затова са осигурителните системи. Те затова са задължителни, защото в крайна сметка винаги държавата носи отговорност и по международни актове и по Конституцията на България.
Тук много беше от един от депутатите споменавано въпросното решение, с тогава термина национализация, който не се подкрепя много от аргументите в решението. Има го това решение. В случая не може да реферираме към него, защото говорим наистина за индивидуален избор на лицата.
Тъй като съм взела думата, бих искала да апелирам, че за нас този индивидуален избор е много по-важен в професионалните пенсионни фондове, за които вече е ясно, че хората драпат за солидарната система, дето изпитва много трудности. Защото е ясно, че само солидарността може да решава проблемите ни. И не случайно съществува поговорката, сама ръка и в морето не може да се умие.
Нека да помним, че в капиталовите сметки, индивидуални или не, когато аз съм три години отпуск по майчинство няма вноски. И не защото работодателят ми е безсъвестен, а защото за този период не получавам заплата. Същото се отнася и когато съм болна. И във всички периоди, в които аз не съм на работа и не мога да внасям осигурителни вноски.
Затова са допълнителни тези капиталови схеми, защото те могат и трябва да допълват една стабилна, една солидарна пенсия, която да гарантира социалната еднородност на обществото.
Много неща могат да бъдат казани. Силно се надявам, че в рамките на тези три месеца, по които сме поели ангажимент съвместно да работим, желаещите депутати от всички политически сили, ще дойдат да работят заедно с нас, за да може наистина да направим така, че вие информирано в последствие да вземете най-добрите решения.
И последно, госпожо председател, тъй като съм взела думата, бих искала да помоля в § 3 сте в момента, да обърна внимание на т.32. Има два текста, които касаят четвъртинката социална пенсия за инвалидност.
Дотолкова, доколкото вече е поет един сериозен ангажимент, че в рамките до края на м.март, ние ще се опитаме и се надявам да успеем, да дадем едно комплексно решение по всички въпроси, които касаят пенсионната реформа. Защото това плащане, за което говорим, не е единствено неконтрибутивно плащане, което се плаща през Националния осигурителен институт. Има и други и те трябва да отидат наистина там, където им е мястото в социалното подпомагане. Да бъдат разположени по законите, които гарантират социалното подпомагане. Аз мисля, че няма да бъде голяма трагедия, да вземете решение да се отложи това решение, дотогава докато бъде подготвен този комплексен пакет от мерки.
Благодаря ви. Малко по-дълго говорих, но ми се струва, че беше важно да поясним някои неща.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Гонева. Заповядайте
КРАСИМИР КОЦЕВ – председател на Съюза на инвалидите в България
Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, членове на Бюджетната комисия, господин министър, господин заместник-министър, искам да взема отношение по т.25, касаеща чл.101, ал.3, където сте записали, че в т.3а, изречение второ се заличава.
Аз разбирам мотивите на вносителя. Тъй като става въпрос за една четвъртинка от социалната инвалидна пенсия равна на 30 лева, за която действително няма осигурителни вноски. Тоест, тя има някакъв социален характер.
Обаче искам да ви кажа, че зачертавате само четвъртинката от социално-инвалидната пенсия на хората с увреждания. А всички останали плащания, които имат социален характер, без да имат осигуровки ги оставяте в бюджета на държавното обществено осигуряване. И ви моля, коригирайте НОИ, за това, че се опитал да дискриминира българските хора с увреждания. И то забележете, става въпрос за хората с най-тежки увреждания, над 71 процента загубена работоспособност.
Ние вече сме говорили по този въпрос и с КНСБ и с Подкрепа и с Министерство на труда и социалната политика. Имаме разбирането, че трябва да се търси друго решение. Министър Горанов знае, че 2011 г. имаше едно такова друго решение. Тези суми се прехвърлиха към Фонд “Социално подпомагане”, но в последствие не се реализираха и отново бяха възстановени в КСО, чл.101.
Ето защо ви моля, наистина не гласувайте т.25, в частта й подточка “б”, ал.3 за задраскване на изречение второ. Нека да остане така. А през тези три месеца, аз съм сигурен, че работната група ще намери правилното решение на този въпрос.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Други желаещи за изказване? Господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Като един мъж, не мога да не се включа по въпроса с цицките. Цял живот съм бил държавен служител – ревизор, директор Агенция “Митници”, главен секретар, ето сега депутат и някой е взел част от моите пари за пенсиониране и ги е изпратил, без да ме пита, в частен фонд. А от шест месеца наблюдавам частни търговски финансови институции какво правят. Позволете ми да си ги върна там, където аз бих искал, поне еднократно. Във времето би могъл срока да се удължи. Тоест ние в момента да вземе едно решение, аз да се върна на държавния биберон искам.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи за изказване? Заповядайте.
ВЕСКА СЪБЕВА – зам.-председател на Национален съвет за интеграция на хората с увреждания към Министерски съвет и председател на Асоциация на родители на деца с епилепсия
Във връзка с изказването на господин Коцев, бих искала да поясня за всички, които може би не знаем, че тази пенсия, която получават хората с увреждания над 71 процента е 121 лв. Тези 25 процента, които са от социалната инвалидна пенсия са 29 – 30 лева. Моля ви обърнете внимание, че прага на бедността е 286 лв.
Бих помолила да помислите, как тези хора оцеляват. И ако се отнемат и тези 30 лева, те ще останат на 121 лв., да се грижат за лекарствата си, да се грижат за семействата си, да се грижат за всички останали необходимости на всяко едно нормално семейство.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз само искам да попитам, дали стана ясно на всички, че в крайна сметка, това за което вие говорите се отнася за тези, които тепърва ще получават такива четвъртинки. А не за тези, които вече към момента имат. Естествено тези, които към момента имат и имат телково решение със срок.
КРАСИМИР КОЦЕВ: Госпожо председател, това е така, но само за една малка част от хората с увреждания. Само за онези, които имат пожизнено телково решение, които са от порядъка на не повече от 20 процента. По българското законодателство и по наредбата за оценка на работоспособността, ТЕЛК започна в последните пет, шест години да издава решения за една, за две и тук там за три години. Това означава, че всеки, който се яви на ТЕЛК за преосвидителстване, след 1 януари 2015 г., ще загуби тези суми. И понеже общия размер на сумата е 87 млн. и половина, ако приемем че 20 процента са хората с пожизнено телково решение, може да си представите, че сумата става още по-малка.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, аз точно това казах, че на практика тези, на които им изтича срока на телковото решение и се явят на ново телково решение, което може да бъде 2015, 2016 или 2017 г. и т.н. Но вие категорично също се съгласихте, че мястото на тези пари не е в пенсионната система. Категорично. Защото всяко едно подобно социално плащане от пенсионната система, ощетява целия солидарен стълб на пенсионната система.
Вие също сте съгласни, че това решение трябва да намери място в цялостната промяна на пенсионната система, такава каквато партньорите са поели ангажимент да се направи до 31 март. Така че аз не виждам драма в това, за което говорим. Тези които получават към момента няма да бъдат засегнати. А тези които ще получават, ще намерят своето решение до 31 март.
КРАСИМИР КОЦЕВ: Ако вие днес го приемете, още от 1 януари те го губят, всички които ще минават на преосвидетелстване. Затова молбата и на КНСБ и нашата беше, оставете го така. За тези три месеца в бюджета това ще е една съвсем малка сума, докато се намери трайното решение. Защото в момента, ако това остане е дискриминация по отношение на хората с увреждания. Тъй като вие оставате в бюджета на НОИ, оставяте всички останали социални плащания. Тоест, тези които нямат осигурителни вноски. А отнемате само тези. Това е въпроса, че се явява чиста пряка дискриминация. Затова молбата е такава. Те да си останат, докато намери решението експертната група. Да, разбира се, ние сме съгласни, че трябва да се търси. Нека да отиде в социалното подпомагане, тъй като характера му е такъв. Но не да се отнема директно. Защото наистина инвалидните пенсии са изключително ниски. И често пъти те дори не стигат за медикаментозното лечение, които имат тези хора. А те никъде не са заложени.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи за изказвания по § 3. Мисля че изчерпахме всичко и може да преминем към гласуване.
Заповядайте.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря ви, госпожо председател. Уважаеми господин министър, аз все пак предлагам да се вслушаме в аргументите на представителите на организациите на хора с увреждания. Не случайно и нашето предложение е такова за § 3, т.25б да отпадне. Така че предлагам да се вслушаме в тези разумни аргументи и да го подкрепим.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Преминаваме към гласуване.
Първо е предложението на н.п. Борислав Борисов, което никой не аргументира, но което също се отнася до професионалния пенсионен фонд и начина, по който да се избира и плаща от него, което по общо съгласие, включително и от изказванията на представителите на профсъюзите стана ясно, че ще бъде елемент от цялостния пакет, който ще се изработи до 31 март. Така че подлагам на гласуване това предложение.
Който е за, моля да гласува.
Гласували “за” няма.
Против? Няма. Въздържали се? Всички.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на Валери Симеонов и група народни представители, което се подкрепя по принцип от Комисията. Няма да го гласуваме.
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Велизар Енчев, което никой не можа да ни представи. Тук ставаше дума за някакъв ергенски данък.
Който е за предложението на господин Енчев, моля да гласува.
Гласували “за” няма.
Против? Няма. Въздържали се? Всички се въздържат. Защото не знаем за какво става дума.
Предложението не се приема.
Предложение на н.п. Лютви Местан, Хасан Адемов и Алиосман Имамов.
Подлагам на гласуване предложението.
Предложение на н.п. Лютви Местан и група народни представители в § 3, т.9 и т.31г, да отпаднат.
Който е за, моля да гласува.
Гласували “за” четирима.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване в § 3, т.25б да отпаднат.
Който е за, моля да гласува.
Гласували “за” осем.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на Марияна Тодорова, което също не знаем какво е или поне не ни го представиха.
Който е за, моля да гласува.
Гласували “за” няма.
Против? Няма. Въздържали се? Всички.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на Менда Стоянова и група народни представители. Тъй като тук от Реформаторския блок имаше предложение, да не отпада увеличението с четири месеца.
Подлагам на гласуване т.4б, ал.2. Отделно ще я подложа на гласуване.
Първо подлагам на гласуване т.4, буква б.б, която казва, че се създава ал.2 и цялата ал.2.
Който е за тази точка, по моето предложение, моля да гласува.
Това е да отпаднат четирите месеца.
Против? Няма. Въздържали се? Двама.
Останалите са “за”.
Така че текстът е приет.
Сега подлагам на гласуване останалия текст от предложението на Менда Стоянова и група народни представители, касаещо свободния избор на осигурените лица, дали да продължат да се осигуряват задължително в частен пенсионен фонд или да изберат да се върнат в солидарната система на НОИ.
Който е за свободния избор, моля да гласува.
Гласували “за” десет.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се останалите.
Предложението се приема. Свободният избор се прие.
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Михаил Миков и група народни представители.
Който е за, моля да гласува.
Гласували “за” пет.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Предложението не се приема.
Предложение на н.п. Стефан Кенов.
СТЕФАН КЕНОВ: Трябваше да се намалят 24 календарни месеца на 18, както беше. Ако е възможно за майчинството да гласувате отделно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Кенов, разбирам, че сте внесли предложението на КНСБ 1:1, може би господин Пламен Димитров ще ни каже, да гласуваме ли нещо поотделно тук, което е във връзка с това, че ще правим по-цялостна промяна до 31 март. Трябва ли сега да го гласуваме това, в т.1, чл.4.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, ако наистина има съгласие, да се следва същия принцип в ранното пенсиониране и фондовете, които гарантират ранното пенсиониране, а именно свободния избор, както вие казахте, струва ми се логично да вървим в същия подход. Още повече, това е част от споразумението, за което говорих преди малко. Аз не виждам никакъв проблем, ако реши народното представителство и да отложи текста за тези два, три месеца. Ваше е решението, в края на краищата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Димитров, аз лично смятам, че такъв свободен избор трябва да се даде и на хората от първа и втора категория от професионалните пенсионни фондове. Още повече, че там вече е ясно четвърта година, че те не могат да плащат нормални пенсии, пета година. Но единственото ми притеснение е дали са достатъчно прецизни текстовете и дали не трябва някакви препратки други да се направят, които не са отразени тук и да не объркаме работата по тази тема.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Мога да кажа, че нашите експерти са консултирали част от самите текстове с колегите от НОИ, но не мога да твърдя, че са супер прецизни. В края на краищата има специалисти от НОИ, които трябва да се произнесат.
Редакционни бележки могат да бъдат направени и преди зала, ако има общо съгласие да се приеме този текст. Или може би господин Петков да вземе отношение, дали има забележки НОИ.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тук понеже всичко е в едно предложение трябва да е ясно първо,, кои са точките, които касаят точно свободния избор за професионалния пенсионен фонд.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Може би по-лесното решение е да не утежняваме сега, а до края на март да вземем това решение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз съм за и сега. Ако искате да отложим малко гласуването и експертите да ни кажат, кои от това предложение са точките.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Зависи от готовността на колегите от НОИ, дали могат да реагират. Ако реагират сега, по-добре сега. Ако не може да реагираме, да ги отложим.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Явно не може да се случи това, което искахме да се случи. Означава, че може да приемем некоректни текстове. Затова няма да ги отделяме.
Подлагам на гласуване цялото предложение на господин Кенов, с изключение на т.3, чл.49, ал.1, което ще предложа на гласуване след това.
Гласуваме цялото предложение, с изключение на т.3.
Който е за това предложение, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Всички въздържали се.
Предложението не се приема.
Сега гласуваме т.3.
Който е за, моля да гласува.
Гласували “за” седем.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се останалите.
Предложението не се приема.
Изчерпахме всички предложения.
Сега гласуваме окончателната редакция на § 3 по вносител, плюс всички приети до момента предложения, както и техническите корекции по предложението на Менда Стоянова, които са пред вас.
Който е за окончателната редакция, моля да гласува.
Гласували “за” 11.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се останалите.
Параграф 3 в окончателната му редакция е приет.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Един въпрос, тъй като не го коментирахте. Аз го аргументирах в първоначалното представяне. По чл.69 и чл.69а, в предложението на господин Кенов го отхвърлихте, без да го коментирате. А то беше предмет на съгласие в нашия разговор и мисля, че всички заявиха, че подкрепят необходимостта, да се търси въвеждане на възраст за всички категории работещи, в това число и работодателите.
Не разбрах, по принцип сте за и ще го гледаме после или сте против, тъй като отново казвам, в друг формат бяхте за.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Целият проблем е, че аз попитах, кои от точките искате да се гласуват по отделно от общото предложение. Такова предложение за отделно гласуване постъпи само по точка 3.
Господин Кенов, искате ли други точки да се гласуват поотделно, за да върна гласуването обратно или не.
Каквото вие пожелаете, това може да направи Комисията. Ако вие не го пожелаете, няма как да го направим.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не желаете.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Възможно ли е все пак да бъде гласувано отделно, господин Кенов или не е възможно четвърта и пета точка от вашето предложение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вие не може да правите предложения, господин Димитров.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Към господин Кенов се обърнах. Аз знам, че не мога да правя предложения.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, ще го решаваме в зала. Приключихме гласуването по § 3.
Преминаваме към § 4.
То е по вносител с редакция на комисията, която имате технически характер.
Който е за § 4 в редакцията на Комисията, моля да гласува.
Гласували “за” 11.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се осем.
Предложението е прието.
След това имаме предложение на н.п. Светлана Ангелова и група народни представители за изменение в Наказателния кодекс, което Комисията подкрепя.
Има предложение на н.п. Стефан Кенов, което частично и по принцип Комисията подкрепя, но ще го подложа на гласуване по отделно, защото знам точно за какво става дума.
Това е по нов параграф.
Госпожа Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги, гости, нашето предложение за промени в Наказателния кодекс е свързано с криминализиране на укриване на задължителните осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и здравното осигуряване. Искам да подчертая, че тук става въпрос за укриване на задължителни осигурителни вноски и здравни осигуровки, а не за неизплащането на декларирани от работодателя и самоосигуряващите се лица, осигурителни вноски към бюджета. Тази мярка има за цел две неща.
Първо, повишаване на приходите в системата на общественото осигуряване.
Второ, гарантиране изпълнението на конституционните права на гражданите за социално и здравно осигуряване.
Това е и предложението на КНСБ.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Ангелова. Господин Кенов.
СТЕФАН КЕНОВ: Да допълня госпожа Ангелова. Тук се касае за изпълнителното деяние и избегне установяване или плащане, като изчерпателно се изброяват пет хипотези, при които това нещо да се осъществи.
Първо, обяви осигурителен доход в по-малък размер от действителния за осигуреното лице.
Второ, не подаде декларация.
Трето, потвърди неистина или затаи истина в подадена декларация.
Четвърто, състави или използва документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ, при упражняване на стопанска дейност, при водене на счетоводство и при представяне на информация пред органите по приходите.
Пето, унищожи или укрие в законоустановените срокове счетоводни документи, счетоводни регистри или ведомости за заплати.
Тук не се касае за хора, които нямат възможност да плащат в момента осигуровки, не могат да ги внесат в момента. Тук става въпрос за престъпления и нарушения на общоприетите норми, в които се цели избягване изобщо на внасяне на осигуровки.
Така че доводите на част от бизнеса, че това примерно ще ги натовари, това ще натовари сивия сектор. Крайно време е сивия сектор да бъде изваден на светло. А не хората, които редовно си плащат осигуровките, те винаги да плащат сметката и всяко увеличение да пада върху хората, които реално така или иначе в момента си внасят осигуровките и данъците.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Кенов, виждате, че наистина имаме воля да криминализираме измамите в осигуряването. Но вашия текст за който вие пледирате, включва в наказателна отговорност и неплащането на задължителни осигурителни вноски, което не винаги и почти не винаги е в резултат на измама, а в много от случаите е в резултат на други причини работодателя да не може навреме да си плати вноските.
Ние считаме, че най-строгото наказание, търсене на наказателна отговорност трябва да го има, но само за измами, за умишлено укриване на осигурителни вноски. И в този смисъл, мисля че нашият текст е по-прецизен и по-коректен към белия бизнес, който в един или в друг случай може да изпадне в ситуация, да не може да си плати декларираните и правилно установени от него вноски.
Така че ви призовавам да се присъедините към текста, който ние предлагаме.
Колкото до вашето предложение в Данъчно осигурително процесуалния кодекс да бъде създадена нова алинея, в която да се запише, че е десет годишен давностния срок на публичните вземания, за задължителни здравни осигурителни вноски. В настоящия член 171, който важи за всички публични вземания, окончателния давностен срок също е десет години. Има петгодишен давностен срок по ал.1, но той се спира при определени обстоятелства, а това е изрично изброени в следващите членове, включително и тогава, когато или се прекъсва, тогава когато органите по приходите са предприели съответните действия.
Не считам, че задължителните осигурителни вноски трябва да са на режим различен от всички останали публични вземания. Затова имаме и данъчно осигурителен процесуален кодекс, който изравнява тези вноски с всички други публични вземания. Считам, че и сегашния режим е достатъчно добър, когато приходните администрации работят, да използват максималния десетгодишен срок за събиране на тези вноски.
Има ли други изказвания? Госпожа Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, госпожо председател.
Искам само да съобщя за една техническа грешка, която е допусната и да бъде поправена в окончателния доклад за второ четене в зала. Става въпрос в Преходните и заключителни разпоредби се създава § 4а и § 4б, вместо 15а и 15б. Да бъде поправено на 4а и 4б.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това не е проблем. Това при преномерацията ще намери своето място.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: В НК.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо председател. Имам определени резерви по начина, по който се прави тази промяна в Наказателния кодекс. Едно е да правим промени в Кодекса за социално осигуряване пряко свързани с бюджета, друго е да въвеждаме наказателна отговорност с въвеждането на определени състави, като избягваме процедурата по първо четене, второ четене. Лично моето мнение е, че тези текстове беше хубаво да минат през Правна комисия като водеща комисия. Да се гледат, какъвто е реда, да се гледат и останалите.
Конкретно по така предложения текст. Лично мен ме притеснява редакцията на ал.5, която заличава отговорността за подбудителство и помагачество.
Уважаеми колеги, какво правим в хипотезата на съучастие в престъпление, когато работника или служителя отива при работодателя и му казва: “Уважаеми господине, искам да ме осигурявате на по-нисък праг. Искам да си получавам останалите пари кеш.”
Ние заличаваме неговата отговорност, обаче отговорността на работодателя остава
Формите на изпълнително деяние. Колеги, повечето ако ги видите от т.2 надолу. Това са документни престъпления, които и сега са криминализирани. Ние подаваме декларация. Затаяваме истина в подадена декларация и използваме документи с невярно съдържание. Всички тези хипотези ги имаме, пред орган на власт.
И накрая интересния въпрос с дееца, който ще изпълнява това изпълнително деяние, което сме записали в 255б. Кой ще е той? Управителят на дружеството хикс. Главният счетоводител ли ще е? Кой ще е? Касиерът ли?
Още един аргумент в посока за това, че тези текстове трябва да се помислят малко повече. Като идея са добри. Но в този вид ми се струва, че много избързваме.
Следващ момент, процесуално си представете, колко време ще продължи едно наказателно производство по тези текстове. Да не си мислите, че това ще е по линията на бързите производства. Няма да е. Минимум пет години с всички експертизи, които ще бъдат поискани от защитата при всички положения.
Много ми е интересно, много ще се радвам да ми обясните на тези текстове, каква е практическата полза за работника, с изключение на ал.1, когато той внесе в бюджета заедно с лихвите осигурителните вноски. Едно лице, което ще се ползва от правото на защита, тук говорихме за социална държава. Тук принцип е правовата държава. Дали ще се признае за виновно? Как си мислите? Един работодател, нали ще се ползва докрай от защитата си и най-вероятно няма да ги внесе.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Абсолютно по същия начин, просто режима се уеднаквява. За данъците по същия начин.
ХРИСТИЯН МИТЕВ: И все пак остава въпроса за съучастието.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ние пишем Наказателен кодекс в Наказателния кодекс. Раздел ІІІ. Съучастници в извършване на умишлено престъпление, а това е умишлено престъпление, са извършител, подбудител и помагач. Извършител е този, който участва в самото изпълнение. Подбудител е този, който умишлено е склонил другиго да извърши престъпление. Подал му е декларация, въвел го е в заблуждение. Помагач е този, който умишлено е улеснил извършването на престъплението чрез съвети, разяснения и т.н. Чл.21. Всички съучастници се наказват с наказанието, предвидено за извършеното престъпление, като се вземе предвид характера и степента на тяхното участие. А ние тук автоматично, включително и за подбудителство и помагачество изключваме. Ние пишем кодекс в Кодекса. Съучастие само от един. Само от извършителя. Останалите каквото и да направят са невинни.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Съучастието е оставено, само работника се изключва от него. И помагачеството е оставено.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: При всяка крачка двамата не участват.
РЕПЛИКА: Ако има счетоводител вътре и той не ги внесе.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Това не е защитен свидетел. Пишем кодекс в Кодекса.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи да се изкажат. Госпожа Гонева.
АСЯ ГОНЕВА: Благодаря, госпожо председател. Понеже виждам, че народните представители много се тревожат за това, че в този нормативен състав работниците са освободени от отговорност. Аз искам да чуя поне един пример, в който един работодател под натиска на работника си, може да вземе решение.
И второто, на което искам да обърна внимание, къде е моя достъп до парите, с които разполага Пламен Димитров, когато ми плаща заплатата. Удържа ми данъците и вноските и ги привежда в Агенцията, която ги събира. За да искате от мен да нося отговорност, при положение, че закона не ме задължава това да правя аз. Това е неговото задължение.
И когато той се кредитира за сметка на моите права, не виждам защо аз трябва да нося отговорност като негов работник. Как може да подозирате работниците в подбудителство, за нещо което е абсурдно въобще да го твърдим. Само който никога не е бил наемен работник, само той може да твърди, че аз мога да принудя моя работодател, да ми даде такава заплата и да наруши по такъв начин закона, какъвто на мен ми е изгодно.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Тогава изключете последния текст. Подбудителството и помагачеството да си седят и нека Прокуратурата да реши, да видим дали няма да се навържат всичките наведнъж.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Мисля, че се изясни. Преминаваме към гласуване.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Благодаря. Искам само да припомня и да апелирам към всички народни представители, че на срещите, които направихме с ръководствата на парламентарните групи, господин Димитров, в това число и с ръководството на парламентарната група на Патриотичния фронт, ние получихме изричното съгласие на господин Валери Симеонов, затова че Патриотичния фронт ще подкрепи криминализирането на укриването и неплащането на вноски. Аз силно се надявам, че това което беше казано там и след това пред медиите от неговите уста, ще намери материален израз днес във вашето гласуване. Като благодаря предварително за това. И апелирам наистина, да се придържаме към реалните норми, които са сътворени. Само апелирам. Мисля, че имам право да апелирам. Не ви давам инструкции. Вие сте народни представители.
Всичко това, което тук се коментира не е коментирано от днес. Понеже имаше притеснение, че сега за първи път се започва. Напротив, текстове се коментират в три народни събрания. Законопроекти са внасяни от конкретни народни представители от БСП, от ГЕРБ и от други. При това от ръководители на Законодателната комисия. Председатели в различните парламенти. И текстовете са тези. Така че нека да не се опитваме да спекулираме. Текстът не е прецизен. Трябва да го видят юристи. Гледали са го пет години от всички парламентарни групи водещи.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване текста на народния представител Светлана Ангелова и група народни представители.
Който е за този текст, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Един против. Въздържали се? Шест въздържали се.
Текстът е приет.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Стефан Кенов, първо по т.1 във връзка с ДОПК. Тъй като по т.2 за Наказателния кодекс е по принцип подкрепено и току що гласувахме окончателния текст.
Който е за предложението на н.п. Кенов по т.1, касаещо Данъчно осигурителния процесуален кодекс, моля да гласува.
Гласували “за” няма.
Против? Няма против. Въздържали се? Всички.
Текстът не е приет.
Ние гласувахме окончателната редакция на този текст.
Уважаеми колеги, има предложение на работната група за нови параграфи, които произтичат от отмяната на ал.2 на чл.4 и създаването на нова ал.11, чл.5 на КСО, които са пред вас.
Първият параграф касае Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж, а втория Закона за здравното осигуряване.
Който е за тези два параграфа, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма против. Въздържали се? Останалите въздържали се.
Текстовете са приети.
Последно § 5 и § 6 по вносител.
Който е за, моля да гласува за § 5 и § 6 за влизането в сила на Закона.
Гласували 17 “за”.
Против? Няма против. Въздържали се? Няма въздържали се.
Параграфи 5 и 6 са приети.
С това приехме и Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2015 г.
Обявявам почивка 15 минути.
/14 часа и 40 минути /