Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по бюджет и финанси
22/01/2015
1. Законопроект за предучилищното и училищното образование, № 454-01-51/21.11.2014 г., внесен от Милена Дамянова и група народни представители.
2. Законопроект за народната просвета, № 454-01-64 от 15.12.2014 г., внесен от Валери Жаблянов и група народни представители.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ
П Р О Т О К О Л
№
На 22 януари 2015 година /четвъртък/ от 14.30 часа в зала 134 на Народното събрание, се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 14.45 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *
/ Начало 14 часа и 45 минути /
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум и може да започнем днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Предлагам то да премине при следния дневен ред.
Д н е в е н р е д:
1. Законопроект за предучилищното и училищното образование, № 454-01-51/21.11.2014 г., внесен от Милена Дамянова и група народни представители.
2. Законопроект за народната просвета, № 454-01-64 от 15.12.2014 г., внесен от Валери Жаблянов и група народни представители.
Имате ли предложения за промяна в дневния ред?
Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Дневният ред е приет.
Предлагам да помолим вносителите да ни представят първо единия, после другия законопроект и заедно по двата да проведем дебат.
Има ли против така предложения вариант на разглеждане? Няма.
В такъв случай, кой ще ни представи законопроекта внесен от Милена Дамянова и група народни представители?
Госпожа Дуковаq заповядайте.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Уважаема госпожо председател, имам една молба. Представителите на Министерството да си прочетат становището, тъй като трябва да отидат в друга комисия, ако не възразявате това да стане. И след това ще продължа.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имате ли против да чуем първо становищата на министерството по двата законопроекта? Нямате против.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо председател, ние сме Бюджетна комисия и предлагам вносителите да концентрират своето изложение върху финансовите проблеми.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Подкрепям, че трябва да се съсредоточим върху финансовата част на двата законопроекта. Моля в тази посока да бъде и вашето становище, уважаема госпожо Кастрева. Заповядайте.
ВАНЯ КАСТРЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, за екипа на Министерство на образованието и науката и за цялото ни общество е повече от ясно, че е крайно наложително да се откликне на обществената потребност от осъвременяване на нормативната уредба в сферата на средното образование.
Ние всички вярваме, че вие като четвърти състав на Народното събрание, депозирайки още в началото дори два законопроекта за развитие на средното образование като закони, наистина сте припознали образованието като приоритет и ще направите всичко възможно в обществен консенсус да приемете един добър съвременен закон за развитието на средното образование. Защото средното ни образование, това е не само национална идентичност, това е национална сигурност и просперитет на държавата ни.
Бих искала да ви уверя, че Министерство на образованието и науката добре познава и двата законопроекта. Припознава ги като текстове, които се припокриват в един голям аспект от разписаните норми. Екипът на Министерство на образованието и науката познава в по-големи детайли и затова припознава законопроекта за предучилищно и училищно образование предвид обстоятелството, че той е внесен със законодателната инициатива на Министерски съвет още в 41-то Народно събрание.
В законопроекта за предучилищно и училищно образование, образованието е поставено като национален приоритет. Детето е наистина в центъра на образователната система с развитието на неговите интереси, потребности и въобще личностно развитие.
В законопроекта е изведена една политика, която е изключително съвременна и която залага на училищната автономия, разписана в различни нейни аспекти през създаването на учебни програми и учебно съдържание. Гарантирана е подреденост на системата, която намира своето изражение в различни аспекти през различните четири степени на училищно образование.
Освен това в законопроекта за предучилищно и училищно образование се усъвършенства системата на делегираните бюджети, въведена през 2008 г., с нови механизми на контрол. За първи път се въвежда институцията на Обществения съвет, като форма на граждански контрол за изразходване на публични финансови средства.
Естествено за нас е важно как ще бъде разписан закона, но още по-важно е как всичките тези елементи ще бъдат уредени и в държавните образователни стандарти.
Предвид изнесените аргументи Министерство на образованието подкрепя законопроекта за предучилищно и училищно образование и не подкрепя Закона за народната просвета.
Разбира се, искам да уточня още нещо, предвид наистина близките текстове, екипът на Министерството е готов със своите експертни предложения, които да усъвършенстват нормите разписани в закона, за да може вече да помогнем на Народното събрание да излезе с едни текстове, които да бъдат гъвкави, съвременни, модерни и да дадат широтата за развитието на сферата поне десетилетия напред.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имаме ли някакви въпроси към Министерството?
Заповядайте, господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, Реформаторският блок ще подкрепи законопроекта. Предвид на това, че сме Бюджетна комисия исках да кажа само две принципни бележки свързани с това.
Първото е, че законопроекта, струва ми се трябва да бъде допълнен с елементи на финансиране на качеството на средното образование, тъй като до момента фокуса е около съществуващия модел на финансиране, свързан с броя на учениците и нормативи за издръжка. Като се разчита повече на национални програми, които както знаете са с временен характер. Тъй като когато бюджета позволява, там средствата са повече, а когато бюджета не позволява средствата са по-малко.
Тоест това, което е направено във висшето образование, дали ще бъде рейтинг, дали ще бъде някаква друга система, би трябвало да залегне в модела на финансиране и то да бъде една възможност за увеличаване на финансирането въз основа на този стълб.
Второто, за което исках да взема думата най-вече е да се допълнят и да се представят допълнителни разчети, за влиянието на новия модел на образователната структура около ресурсите и преразпределение на ресурсите на системата и дали ще има такова. Знаете, че над 1000 училища са до осми клас. Когато те стават седми клас какво се случва с учителите? Респективно увеличаване на образованието до десети клас. Ще изисква ли нови ресурси? Колко да бъдат те? Тези допълнителни разчети следва да бъдат представени в Бюджетна комисия.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ще ми позволите само да допълня. След като отговорите на господин Танев, ако може да кажете няколко думи за така наречените ресурсни центрове, които сега ще се наричат по друг начин може би. Как са устроени те? Защото те са някакво различно звено, за да направим връзка и с неговото финансиране.
ВАНЯ КАСТРЕВА: Ако позволите госпожо председател, въпросите са насочени основно към вносителите на закона. Но бих искала да изразя становището на Министерство на образованието и науката.
Първо, с изключително уважение към вашата Комисия мога да кажа, че за нас вие наистина сте една много важна комисия, защото каквото и да е разписано в законопроекта или в закона, то трябва да бъде облечено и гарантирано чрез вашата подкрепа.
Това което аз мога да кажа от страна на Министерство на образованието, че ние имаме готовност със своя експертиза по отношение усъвършенстване формулата на делегирания бюджет, която да гарантира качеството. И през качеството на образованието да се стимулира развитието му. Но аз мисля, че в подробности тези въпроси са отправени основно към вносителите на закона. Но отново да гарантирам нашето намерение да съдействаме с всичко, за да могат текстовете да бъдат усъвършенствани и да изразим уважението си към всички вас, от които също в много голяма степен зависи какво ще бъде нашето образование.
Аз се връщам от една такава среща на между училищните звена. Смятам, че има решение и трябва да бъдат спокойни всички, че ще бъдат гарантирани всички права на децата ни.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Госпожо председател, уважаеми колеги, аз съм много улеснена първо от предложението на господин Имамов и второ от изложението на Министерството, с оглед на рестрикцията в изключително уважаваната от мен Комисия и много важна за нас. Разбира се, не основна, но много важна за този закон. И ще се побера в много малко изречения.
Колежката беше натоварена с това да представи пред вас именно финансовите разчети и как те са разположени в структурата на закона, какво точно се случва с тези неща.
Това което не каза госпожа Кастрева е, че този закон е изключително необходим. Да ви призова, както тя ви призова да подкрепите Закона за предучилищно и училищно образование, с оглед на това, че той наистина е изключително смислен, изключително детелюбив, изключително обърнат към учениците и към учителите, с оглед на това, че премахва идеологически прегради. Премахва функционалността и институционализацията на учебните заведения към момента и развива една изключително нова философия.
Искам да кажа, че това което Ваня Кастрева каза, че този закон има близки текстове със Закона за народната просвета, това е така. Но това е така, защото той беше внесен много късно с копи пейс по нашите текстове. Без обаче да смени философията, без да смени бариерите и преградите. Вие виждате от самото заглавие, че той е Закон за народната просвета.
Нещо ново, което този закон въвежда, това за което вие казахте, центрове за личностна подкрепа на децата, която ще бъде обща и допълнителна и която ще даде възможност наистина децата и като цяло ученици и като проблемни деца, които имат определени проблеми, да бъдат подкрепени в този закон.
Голямата автономия на училищата на второ място, за която тя каза, новата структура на училищата, новите училища. Предвиждат се обединени училища, които са до десети клас. Така както каза и колегата. Но там целта е не само да запази кадрите, а за да запази децата в регионите, където нямат възможност да пътуват.
Новата структура, това е което сигурно ще ви вълнува. Учениците ще бъдат до десети клас. От първи до седми клас едната структура, разделена на два етапа. Втората структура на два етапа, гимназиален етап.
Общо взето закона е много необходим, защото от 1991 г. досега, сега действащия закон е променян над 20 пъти. Наистина има изключителна необходимост. В този смисъл, това което вас ви вълнува. Няма да ви говоря за конкретиките по закона, новият начин на оценяване.
Квалификацията, която е заложена на учителите е по различен начин. Защото те трябва да бъдат модератори на този учебен процес и без учителя. Новият начин на смяна на учебните програми. Осемнадесетте стандарта, които са заложени и които ще бъдат направени и в детайли, това което колегата постави. Във финансовия стандарт ще бъде и подробно разписано финансирането във формулата, за да може да се знае. Новото е финансирането на частните училища и детски градини по този закон. Но те са само с част от стандарта. За това имаме сериозни аргументи. И ако вие наистина имате въпроси към това финансиране, ние сме готови да отговаряме.
Общо новите елементи, поне аз така както си ги бях извадила и записала, са някъде към 19, с които бих могла да ви за позная. Но в контекста на въпросите, ние ще може да отговаряме. Сега ще помоля Галя, финансовите въпроси, от които вие се вълнувате да отговори на господин Имамов. Нека тя да ги представи, така както ще бъде финансиран стандарта и за относителната финансова самостоятелност на училищата в България.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Дукова.
Господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Госпожо председател, извинявам се, тъй като от 15.00 часа има Здравна комисия и трябва да бъда и там, упълномощавам господин Гечев да гласува от мое име.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо председател, няма упълномощаване, а той трябваше да заяви как ще гласува по двата закона.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Приели сме малко по-свободен режим, особено когато не сме водеща комисия. Заповядайте.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, няма да ви отегчавам. Съвсем накратко нещата свързани с финансовата част в нашия законопроект. Аз няма да изпадам в детайли, но ще спра вниманието на четири важни неща, които искам да ги откроя в посоката, в която вървим.
Първата от тях е тази, която може би е най-ясна, позната на всички вас, тъй като това е запазването на действащата система на делегираните бюджети и съответно нейното утвърждаване и развиване в посока на още по-голяма автономност и самостоятелност. С единствената идея, разбира се, следвайки принципа, парите следват ученика, да дадем възможност на всички учебни заведения да работят в една конкурентна среда и на базата на нея да успеят да имат необходимото финансиране.
Всички неща, които ги познаваме досега в сферата на образованието с единните разходни стандарти, съответно съобразени с всички особености, в които попада училището. Съответно определяне на формулата и разпределяне на тези пари. Ролята на общините като първостепенни разпоредители. Отделянето на необходимите резерви. Основните и постоянни компоненти, които Министерския съвет определя и т.н. Всички тези неща ще се запазват и ще се развиват.
Второто важно нещо, което трябва да се каже, това е нещо много важно, което беше споменато и от колегата от Реформаторския блок. За първи път се въвежда в нашия законопроект, освен средствата да бъдат разпределяни на учебните заведения на базата на броя на децата, да бъдат разпределяни и допълнително средства, според качеството на образование, което учебното заведение предоставя.
Искам да подчертая нещо много важно. Няма да бъдат наказвани и лишавани тези училища, в които се установи по-ниско качество на образование, а напротив ще има различен начин за стимулиране финансово на отличниците и на тези, които са показали по-слабо качество. Тези които се справят добре, ще бъдат финансирани, като ще бъде оставен избора на тях да преценят, в какъв приоритет да използват допълнителните средства. А тези при които е установена определена липса или не покриване на определени компетентности средствата, които ще им бъдат отпускани ще бъдат целеви, за покриване на тези дефицити, които са доказани при проверките, при съответното атестиране на учебните заведения.
Третото много важно нещо, за което госпожа Дукова спомена и което ние смятаме, че ще бъде наистина един от най-сериозните дебати и ще се проведе в тази посока, това е финансирането на частните училища. Със сигурност вие като Бюджетна комисия ще имате становище. На нас ще ни бъде интересно да чуем и да видим какви са вашите позиции. Но ние категорично предлагаме това да стане факт. Ако имате повече въпроси ще ги коментираме. Смятаме, че българските деца не са частни и държавни. И българските деца заслужават средствата, които държавата предоставя за услугата образование. За тази политическа цел, която си поставяме всички, децата ни да бъдат образовани. Начините и формите да излезем от ситуацията и от различните спорни моменти са в детайлите. И пак казвам, че ако искате може да ги обсъждаме и да ги коментираме.
Четвъртото важно нещо, което държа да споделя с вас, това е присъствието на обществените съвети. Защо го казвам тук. Защото в обществените съвети ще има представител на съответната местна власт. И именно там е новия модел и новия начин, новата мярка, която ние предлагаме за още по-сериозен контрол върху изразходване на средствата и не само върху тях. Но това ще акцентирам пред вас. Защото на всяко тримесечие, директорите на учебните заведения ще предоставят отчет и за изпълнението на бюджета в тези обществени съвети.
Представителите на местната власт, на родителското съсловие, на всички които ще участват в тези обществени съвети ще бъдат запознати и ще могат да контролират използването на средствата, баланса между това как делегирания бюджет се разпределя не само във Фонд “Работна заплата” в съответното учебно заведение, но и какви средства отделя ръководството на едно училище или детска градина за капиталови разходи. И ще могат да бъдат съобразени капиталовите програми на общините заедно със средствата, които може всяко училище да отдели за основни или текущи ремонти. Така че това е нов елемент в контрола и в начина на изразходване на средства. И ние смятаме, че той е много положителен.
И още неща могат да се кажат, но това са най-важните неща. И те дават посоката във финансирането, което предлагаме с нашия законопроект.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Аз искам да кажа, че за първи път уредбата по отношение на финансирането е систематизирана и подредена. Финансирането е в четири стълба. Който иска от вас ще ги прочете. Те са сериозно отбелязани в закона и регламентирани.
Да наблегнем на това, че наистина за първи път се поощрява качеството, като не само изоставащи, а и тези, които се развиват добре в подкрепа на изоставащите. Поощряване на тези, които се развиват добре. И системата на контрол и мониторинг на училищата, с оглед на изключителна прозрачност, с оглед на това да се изразходват правомерно средствата и с оглед на това, тристранното участие в управление на училището под мотото “Участвам и променям” да бъде съгласувано с общността. Защото училището става ключов елемент на общността. И да бъде съгласувано именно с общността. Тя да може да влияе и да регламентира така, както учениците и учителите и родителите могат да избират и други неща, като учебници например. За първи път е залегнало в закона.
Още веднъж аз искам да ви призова, наистина към подкрепа на този за мен закъснял закон, който тръгна от 41-то Народно събрание, който тръгна от осанна до разпни го. Не намери политическа воля в 42-то Народно събрание.
Днес според мен тръгва доста успешно. Подкрепен е от всички професионални общности. Да добавя това, много е важно за професионалното образование, че за първи път се въвежда дуалното образование. Една сериозна връзка с бизнеса.
И накрая ще кажа едно изречение. Вие давайте пари, ние знаем как да ги харчим. И ще има качествено образование.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз ви благодаря уважаеми колеги, но все пак ние като Бюджетна комисия много ви подкрепяме по образователната част. Но имаме ли, какъвто и да било разчет. Може и по-груб да е, който е направен, за да видим колко допълнително средства следва да бъдат заделени, вероятно от 2016 г., ако бъде приет закона, в няколкото амбициозни програми, които вие залагате. А именно, за усъвършенстване, както се изразихте на разходните стандарти с цел да се стимулира и качеството и Обществения съвет. И да ни обясните за тези ресурсни центрове, които сега ще се наричат по друг начин. И ще включват разни други услуги. Там колко пари ще се искат спрямо сегашното състояние. И как би се отразило това и в този трети елемент, за който говорим за така наречените, парите следват ученика. Как би се отразило това на бюджета.
Макар че би трябвало да има и разчет как ще се отрази на училищата, на родителите на децата и на бюджета накрая. Но поне на бюджета, ако имате някакъв разчет.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Само ще кажа следното. Добре е да ви кажа това, че единия разходен стандарт се увеличи на пръв поглед твърде малко един процент. Но един процент никак не е малко в контекста на това, което се случва в едно училище. Тъй като знаете, като във всяко едно предприятие, 80 процента от средствата, които постъпят в училище, отиват за работни заплати. Но все пак това не е никак малко увеличение.
Намаляваме целодневното обучение, за да направим някаква икономия. От 1 до ІV клас, знаете, в стария вариант беше до VІІ клас задължително. Сега то ще бъде до VІІ клас само по желание на родителите и по изключителна нужда и потребност от занимание на тези деца в допълнителното свободно време на талантите, на спортистите и т.н. Това е едното перо, което ние на практика орязваме.
На трето място искам да кажа, че тези центрове за подкрепа за личностно развитие преминават към общините. Не са необходими кой знае колко средства. Те ще се преобразуват. И помощните училища по същия начин, тъй като там се дава един гратисен период от пет години, в което това да се случва.
Веднага добавям, че финансирането на частните училища, което е голям проблем за колегите от Лява България, ще бъде от 2018 г.
Ще завърша само с това, че всеки един детайл по финансовите аспекти на закона е консултиран с Министерство на финансите и има неговото одобрение във времето. Нямаме проблем с това да не бъдат недофинансирани проблемите, например по качеството на образованието, по преобразуването на училищата, по по-големите средства за защитени и средищни училища.
Към момента, Галя разбира се, ще добави някои детайли, но към момента Министерство на финансите няма забележка по отношение на това, че някои от детайлите няма да бъдат дофинансирани в този срок от време. Това е информацията от днес.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Само да ми обясните за тези центрове за личностно развитие, както сега са формулирани в законопроекта. Колко струваха досега? Какви нови дейности ще имат? И като преминат към общините, ще има ли делегиране за тях от държавата или няма да има?
СНЕЖАНА ДУКОВА: Има делегирана дейност.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Госпожо председател, колеги, това е също един от моментите, които носят дебат и има различни мнения в обществото.
Първо, искам да ви кажа, че сега съществуващите ресурсни центрове и помощни училища ще бъдат преобразувани в центрове за личностна подкрепа и развитие.
Сега в момента помощните училища и ресурсните центрове също се издържат на базата на държавна делегирана дейност и имат стандарти. Тези средства по същия начин е предвидено и под формата на стандарт да бъдат отново финансирани в новите центрове, които ще се създадат. С една единствена разлика, че тези центрове ще бъдат общински. В момента помощните училища, една част от тях са общински, една част са държавни. Но и двете се финансират чрез единен разходен стандарт от държавата.
Ресурсните центрове в момента всички са държавни. Те също се финансират със стандарт. Дали собствеността ще бъде държавна или общинска, като преминат в общинско управление?
Реално като разходи ние смятаме, че това няма да доведе до повече разходи за бюджета на държавата. Защо го правим? Ресурсните центрове какво правят? Там работят специалисти, които работят с децата със специални образователни потребности. В момента тези центрове, всички колеги, които са назначени към тях са разпределени и ходят и обикалят по различните училища, където има направени групи с деца, които имат нужда от такова подпомагане и от работа с по-специфична педагогическа дейност.
Идеята на закона е това да събере цялата подкрепа на едно место. Да няма отделно помощен, отделно ресурсен център и отделно всеки един учител да ходи и да обикаля от училище в училище и да подпомага тези ресурсни деца. Във всяко училище ще има назначени голяма част от учителите, които работят в ресурсните центрове, ще бъдат прехвърлени в самите учебни заведения, където те ще са вече част от екипа, от колегията на съответното училище. И ще си работят с групите, които ще се правят от деца, имащи нужда от ресурсно подпомагане във всяко училище.
А този център, който ще остане, той ще полага грижи за вече изключително трудни и най-тежки, бих казала случаи на необходимост от подкрепа. Тоест ученици на които потребностите им изискват много по-индивидуална работа и които няма как да бъдат в масовото училище в тези учебни програми, които предлагаме.
Така че те няма да донесат необходимост от по-голямо финансиране нито от държавата, нито от общините. Но трябва да бъдат в общините, защото не може една община, която гласува и приема с решение на общински съвет своята училищна мрежа, която се грижи 90 процента за материалната база в тези училища или детски градини, да няма поглед и върху този елемент от работата в училището.
Не може една община да не е съобразена и да не работи по една общинска стратегия за подпомагане на тези деца, ако тя няма как да изпълни тази своя стратегия образователна или конкретно за деца, ако тя няма в системата си за управление и контакт тези ресурси, както ние сега ги залагаме.
Защото в този вариант, ако ресурсния център е държавна институция, общините нямат никакъв приоритет и нямат никакъв начин да контактуват и да работят заедно чисто административно. Те могат да си подпомагат дейността, на базата на добри контакти, но друго е когато всички тези звена са общински и има една обща координация между тях.
Затова ние смятаме, че преминаването на тези институции в момента в общински, ще бъде много по-полезно за работата в общинска администрация.
ДИМИТЪР ГЮРОВ: Аз имам един въпрос. Вие казахте, че Министерство на финансите одобрява, подкрепя законопроекта. Имаме ли някакво писмено становище на Министерство на финансите по тази тема?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Мисля, че е в ресорната комисия. Но мисля, че там не се говори точно за пари. Говори се за определени текстове и т.н. Никъде не се казва, че ще бъдат осигурени пари и никой не може да каже в какъв размер, ако трябва да бъда откровена.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Аз се извинявам, госпожо председател, предполагам, че не се говори за конкретни суми. Защото реално 2016 г., ако успеем следващата учебна година 2016 – 2017 г. да започне и да стартира учебната година по новия закон, реално няма да има кардинална промяна в бюджета и в средствата, които и сега се дават за образование. Аз съм убедена в това.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо председател, като допълнение на вашия въпрос, тази тема преди малко и вносителите засегнаха. Да предположим, че законът бъде приет. Септември вие трябва да го приложите. Бюджета е приет за тази година, включително и за образованието. Очевидно е, аз не вярвам да няма нужда от допълнителни финансови средства. Това е изключено.
При всички положения, тогава Министерство на финансите ще прави сметки и колко допълнително пари са необходими.
Само че искам да ви напомня, че в нашия Правилник аз мога да ви посоча поне два теста, които изрично забраняват или нареждат, когато се правят закони, да се даде ясна и точна информация за въздействието върху бюджета. Вие трябва да бъдете готови, когато обсъждаме този закон в пленарна зала, да дадете ясен отговор по този въпрос. Защото ако наистина стартира приложението на закона от следващата учебна година, със сигурност ще трябва да бъдат осигурени допълнителни средства, приет бюджет, който теоретично означава, че трябва да се прави актуализацията на бюджета или някакво вътрешно преструктуриране и да се намерят допълнителни средства, за да се приложат изискванията на закона.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да ви кажа ли какво ще стане? Министерство на финансите ще каже, че има закон. Ще се справят в рамките на сегашните стандарти. И те ще скочат на протест, че не могат да изпълнят целите на закона.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Колеги, говорим за бюджет 2016 – 2017 г.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Госпожо председател. Започват да си разговарят двама, трима души. Няма ли да вземем думата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Гечев, сега ще ви дам думата. Ако обичате, госпожо Дукова отговорете съвсем кратичко.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Господин професоре, аз мисля че вие искахте този отговор. И мисля, че беше правилно да отговорим веднага на господин Имамов. Ако вашите правила изискват друго, да слушаме само професори, добре. Няма проблем.
Искам да кажа, че господин Имамов има своето основание, както и госпожа Менда Стоянова. Но закона, аз искрено се надявам ще бъде приет. Но той сам по себе си води още куп нормативни документи, с които трябва да се справи Министерството. Най-малкото това са образователните стандарти, един от които е финансирането. Ние говорим за учебна 2016 – 2017 г. да влезе закона.
Второ, аз съм убедена, че тези стандарти, които са предвидени, договореното към момента, програмите които ще финансират българското средно образование, няма да надскочат бюджета и към момента, който е определен за българското образование. Дано да бъдат отделени повече средства от брутния вътрешен продукт в следващата година, което зависи от всички хора, които са тук. Но аз си казвам, че в този закон за следващата година всичко ще бъде предвидено, така както е записан. Защото следват много нормативни документи, които трябва все още да бъдат направени. Новите учебни програми, новите учебници по тези програми и т.н.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Нещата имат две страни. Не е въпроса в добро желание. Всички имаме деца и всички искаме образованието да е финансирано. Професията ми е такава, както и вашата. Три поколения са учители и преподаватели и с две ръце бих гласувал, ако нямахме отговорности за бюджета.
И затова ние няма какво да гласуваме, госпожо председател, като Комисия. Тъй като вие съвсем основателно казахте, даже дали има изисквания. Има такива или няма. Ние на практика и двата закона, като единия не предполага допълнителни ресурси. Той е по-приятелски към бюджета.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Напротив, не ги е записал в частта финансиране.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Да не дискутираме това. Който и да е дал проекта, независимо от коя партия, ние като членове на Бюджетната комисия, би трябвало да изискаме да видим сравнителната таблица със средствата. Тъй като не е случайно, че Министерство на финансите не е дало никакво одобрение по числа. Тъй като, като види числата, като ги сметне, то няма да се съгласи. Ще ви кажа защо.
Основната разлика в двете предложения. Едното казвате вие, е прехвърляне от държавата към общините на тези специализирани центрове и трябва да имаме. Това ще струва ли допълнителни средства или е преструктуриране на съществуващите средства?
Основната разлика, да използвам в проекта, който ние сме внесли и вашия проект, е съществена, принципна разлика, социална, икономическа и образователна. Това е дали държавния бюджет ще бъде ангажиран с частните училища. Това не е ляво или дясно. Тук няма да водим такъв спор. Тъй като и вие и ние сме проверили, колко страни в света, аз много обичам това сравнение, финансират частните училища. И ще видите, че са малко.
Много страни в които традиционно има десни управления, няма такъв филм. Защото България, госпожо председател и колеги е особен случай. В смисъл, че ние имаме силна социална поляризация, първо.
Второ ще се съгласим, че имаме недофинансирано образование във всички степени.
Трето, че имаме нисък дял на разходите за образование в брутния вътрешен продукт, за да бъда точен, най-ниски в Европейския съюз. И няма кой да ви обещае и няма как да стане от догодина, колкото и да искаме, това да се промени съществено. Тъй като при този нисък растеж от половин процент, както и да преразпределяте, всичките ни сфери са във финансов дефицит. Но ние няма как да отделим този допълнителен ресурс.
И затова и двата проекта като гледаме, ние трябва да имаме една табличка. Примерно, като искате вие да се финансират частните училища, срещу което ние сме против по ред социални, политически и други причини. Това е съвсем ясно. Ние сме различни. Няма нищо лошо. Ще дискутираме.
Но вие за да влезете в пленарна зала трябва да кажете колко ще струват тези частни училища на бюджета. 321 млн. лева ли ще бъдат, 1 млрд. и 100 или 112, за да може да преценим, освен другото, какъв ще бъде натиска върху бюджета. Тъй като бюджета пак ще го прави Министерство на финансите. А те никак не са склонни да увеличават тези разходи.
Тоест, аз предлагам следното. Гледаме текстовете. Има много добри текстове и в двата закона за подобрение на качеството. Да попитам, парите следват ученика. Ние имаме тук един проблем, който в разговори с кметове, сигурно и вие сте чули в цялата страна. Парите следват ученика.
Как ще разсечем ние в момента възела, че поради тази причина децата и българчетата и от малцинствата, някои не ходят на училище. Директорите им дават бележка, че ходят на училище, за да си получат социалните. Защото ако директора не даде бележка, ученика отпада, отпада и субсидията за училището. Този проблем, докога ние ще се крием, че съществува? Как го решавате вие във вашия закон този случай, парите следват ученика. Очевидно, че това трябва да се промени.
Иначе за стимулиране на добрите училища. За това да не наказваме, които са по-зле да им помагаме. Това е чудесно. Ще гласуваме с две ръце. Но в нашата Комисия става дума за пари, колеги. Ние нямаме таблица с пари. Нямаме въздействие върху бюджета. Поради което аз ви предлагам да поискаме от вносителите, ако обичат да направят тези таблици и тогава ние да се произнесем.
Аз твърдя, че в момента ние няма колеги върху какво да се произнесем.
Ние сме Бюджетна комисия. Тук трябва да има числа и трябва да има проценти в бюджета. Такива няма. Аз разбирам, че не е работа на специалисти по образование да правят тези отчети. Но в колектива трябва да се включат и едните и другите. Да бъдат така добри да включат финансисти, да съгласуват с Министерство на финансите като разчети и тогава да го внесат. Тъй като, нито ще влезе от м.септември. Беше казано, бюджетът е приет.
Нека да им дадем някакво разумно време, в което да дадат финансовите отчети и тогава ние да се произнесем.
С това завършвам. В момента ние няма върху какво да се произнесем като Бюджетна комисия, тъй като нямаме числа. Няма числа, няма решение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, госпожо председател.
Аз без да оспорвам, разбира се, реда по който е възприето да се преглеждат и да се разглеждат законите и да си давате становището Бюджетна комисия, аз смятам, че тук това което искаме като становище на Комисията по бюджет и финанси е принципа на финансиране на образованието, което виждаме в законопроекта.
Аз смятам, че това е един голям плюс за нашия законопроект и много голям минус за законопроекта на колегите. Защото в един закон трябва да е ясен принципа, по който ще се финансира една сфера, за която се отнася съответния закон.
Ние не сме толкова конкретни, но не сме точно по тази причина с цифрите, защото ние няма да обсъждаме днес или след два месеца какви средства ще бъдат необходими, за да приложим този бюджет. Когато е необходимо и когато започнем да работим и когато е факт този бюджет, който ще се изисква, аз смятам, че най-напред това ще бъде водеща комисия, която ще се гледа заедно с Комисията по образование.
Но ние няколко пъти казахме. Принципът на финансиране на образованието е важен и той трябва да бъде акцента за становището на всички комисии в момента. Така както е важен принципа, по който постигаме всички цели, които сме си заложили в този законопроект. Дали принципа на делегирания бюджет, дали начина по който ние ще подпомагаме не само парите следват ученика и движението на децата, защото вие сте прав, че има такова явление за което говорихте.
Но е важно да говорим и да коментираме за следващия много важен стълб, който се вкарва в законопроекта за финансиране на качеството на образование, за ролята на местните власти във финансирането и за всички допълнителни компоненти, които има в образованието. Това е според нас логиката на гледането на този закон към момента, предстоящ да се разгледа на първо четене и във вашата Комисия.
По отношение на това, което казахте за частните училища. Искам без да влизам в детайлен спор с вас, в никакъв случай. Но искам да ви кажа, не е вярно и вие сте подведен вероятно или са ви подвели, че са много малко страните, които го прилагат. Това не е вярно. Имаме цяло проучване, което ще обосновем и ще покажем пред колегите и в зала, в колко много от държавите се прилага този подход по различен начин.
Това е моята позиция.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Мисля, че ни е ясно колеги.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Колеги, имам една молба. Друг път като внасяте закон, колкото по-малко говорите, толкова по-голям е шанса да мине.
Ще ви кажа като човек, който е завършил учителска правоспособност 1984 г. и никога не е практикувал народни танци. Да ви кажа какъв е случая. Като мен един човек, който случайно минава. Какво представляват помощните училища. Някой решил и някъде създал. В населеното място, където живее, има такова. Седят по гарата и предлагат какво ли не ученичките. Ходят и ги събират по съседните гари. Майката решила, изоставила го е там, докато порасне, за да го върне и него на магистралата. Местният кмет не е виновен за тези деца, че някой ги е събрал.
В момента като му прехвърлим отговорността, той да се грижи и за тях. Те не могат да говорят, а ние им даваме дипломи. Ще станат осми клас и нарочно ги бавят, за да не закриват паралелки. В един момент му дават документ, лична карта, защитени жилища. В момента ние с това се опитваме да спасяваме щата на разни хора по тези училища, да не ги закрият. И да прехвърлим цялата отговорност на кметовете. А те дори не знаят какво ще им се случи. Не виждам и становище на Националното сдружение на общините.
Ясно е, че ще направим по вашите думи, една нова Магнаурска школа и аз ще я подкрепя. Вие какви основи слагате на образованието? Но държавата в момента плаща на тези учители и тя се разпорежда с директори и т.н. Като ги приемат местните кметове, такова пренареждане на директори и на щатове ще стане, че няма докъде.
Но след като този процес мине, някой ще трябва да плати сметката. И тази сметка в момента я няма. В момента ние поръчваме и обядваме, а догодина ще дойде сервитьора, за да каже колко ще струва. След осми клас какво правим? С тези преподаватели какво правим?
Аз ще го подкрепя, но този закон обременява местната власт със задължения на централната. Държавата бяга от проблема и го хвърля на тях. Ще прехвърляме професионални гимназии. Изобщо някой решил в момента да направи една инициатива и ще я направи. И аз ще я подкрепя. Но искам да знам и какво ще ми струва. Засега нямам тази яснота. Дано догодина да я има и дано ние да не сме направили лоша услуга на управлението. Когато се окаже, че вече приехте закона и сега ще платите сметката.
Парите следва да следват ученика, защото той не е по-малко българин, по-малко бъдещ данъкоплатец и по-малко дете на България, независимо в кое учебно заведение учи. Защото едни трябва да получат повече, а други по-малко. По това има разминаване с моите хора, но аз смятам, че парите трябва да следват ученика.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Благодаря, госпожо председател. Доста въпроси имам, но ще акцентирам главно върху тези обществени съвети. Това че парите следват ученика действително е много забавно. Те действително ги следват. Аз като родител и не само аз, но по принцип родителите, които искат децата им да се образоват, влагат средства в това нещо, включително и в държавните училища.
Това че вие сте консултирали с министъра на финансите и сте получили неговото одобрение преди, председателя на Бюджетната комисия го поздравявам затова нещо, че сте го направили. Но аз мисля, че реда трябва да бъде обратния. Защо ви го казвам.
Помислете върху този законопроект и този обществен съвет.
В момента влизайки, независимо дали общинско или частно училище, но първото нещо с което ме посрещат е да даваме пари. Това е истината.
Освен всичко останало, ние правим и ремонтите, пак за наша сметка. Аз ще ви дам връзката с парите. Правим обществен съвет на нечетен брой членове. Каква ще бъде връзката между този обществен съвет и атестацията на самото ръководно тяло на градините и училищата? Това предвидено ли е при вас?
Имате две опорни точки. Говорим за практически неща. Ние влагаме средства. Мога да ви дам лично случая със себе си. Това го правим всичките масово. И в същия момент, ние нямаме никакво въздействие върху качественото образование в училищата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Дукова, ако може да отговорите кратичко.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Първо да отговоря на професора. Господин професоре, няма човек, който да защити и да каже мотивите на вашия закон е достатъчно показателно за това, че този закон е преписан от нашия закон. Няма глава финансиране. Там няма дори това.
Колежката каза за принципа. Важен е принципа, защото вие не може да ми кажете един закон, освен Закона за бюджета, който да дава разчети и точни цифри. Това да не е някаква национална програма, за това колко, за това колко.
Тук не съм съгласна с вас.
Ние приемаме закона, освен като принципи на финансиране и като философия. Защото той изцяло сменя парадигмата на българското образование, което вече отдавна не е народно.
Второ, за частните училища ще ви кажа само това. Освен това, че те ще се финансират 2018 г., тогава евентуално ще започне процеса по закон. Ще ви кажа, че най-социалната държава в Европейския съюз – Франция, където управляват социалистите, от 50 години финансират частното образование на сто процента. Само това като пример е достатъчно.
Това, което вашето беше контрапункт, на това което вие самия казахте. Хем не искате родителите да участват, хем сте против обществените съвети. Никога никой не би могъл да задължи родителя да финансира по някакъв начин материална база, обучение или каквото и да било, без той да е съгласен да направи това.
Накрая ще ви кажа за отпадащите ученици, тъй като имаше и такъв въпрос. Разбира се, че парите ще трябва да следват ученика. Това не е проблем на сегрегация или проблем на определени деца, които отпадат от училище. Това е проблем, който решава нашия закон с неговата философия. Да няма такива отпадащи ученици. Приключвам. Ще отговаряме в зала повече.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Както се оказва обикновено, истината е по средата. Със сигурност ще трябват малко допълнителни пари, защото включването на частните училища при всички случаи е необходимо. Но нека да кажем, че все пак в частните училища, ако не се лъжа, до момента има до 10 000 деца. Така ли е?
СНЕЖАНА ДУКОВА: Като средства искат да им кажа - 9 млн. и 800 000 ще бъде финансирането на частните училища, които са 162 на брой.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Това исках да кажа, че 10 млн. е ориентировъчно стойността, която ще трябва да бъде, което представлява по-малко от процент от разходите, които отиват за средно образование.
Разбира се, другата промяна която ще изисква допълнително финансиране е да се направи една оценка, когато децата от 8-ми клас ги задължим да завършат до 10-ти клас. Колко са тези, които са отпаднали и евентуално какво финансиране ще има?
Според мен, нека да се съсредоточим върху това. Да направим някакви разчети и да не спорим, че не трябват. Според мен парите не са чак толкова много. Плюс това те не са необходими за тазгодишния бюджет. И предполагам, че няма да има проблеми, когато гледаме средносрочната бюджетна прогноза, да видим колко са тези пари и със сигурност те ще могат да влезнат в разчетите. И всичко останало, което касае прехвърляне на държавни отговорности към общините, това става с прехвърляне на парите, които и в момента са предвидени по разходи и стандарти. Тоест, тази структурна програма не иска пари. Но за тези две неща, които споменах, предложете ги. Да видим колко са и да видим, дали могат да бъдат осигурени.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Мисля, че всичко се изясни.
ДИМИТЪР ГОРОВ: Под формата на реплика ще използвам само тази форма. Сега може и да са 10 млн. парите, които са необходими при сегашната ситуация и при сегашните училища, които са частни. В момента, в който това нещо стане ясно, че ще бъде финансирано ви гарантирам, че ситуацията ще бъде като в Здравната каса. Държавните училища ще бъдат тежко засегнати от това, което ще направят в частните училища. И те ще се увеличат многократно. И бъдете убедени, парите няма да бъдат 9 млн. От сега мога да се подпиша под това нещо. И след време ще видите, че съм бил абсолютно прав.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Дебатът по тази тема, вероятно ще се води между първо и второ четене, защото той наистина е сериозен.
Аз предлагам да приключим дебата по този законопроект.
Има ли по другия законопроект някой, който иска да вземе отношение по законопроекта за народната просвета? Няма.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Аз започнах да обсъждам и ще ви кажа каква е разликата. Като стана дума за принципи на финансирането, тъй като ние по тази част се изказваме. Нашият закон касае държавните училища, държавните детски градини, които се съфинансират от бюджета. Тук няма нищо ново. Тъй като вие предлагате нова философия и за това искаме допълнителни разчети. Тъй като в нашия проектозакон, ние не предлагаме нови източници на финансиране. Остава си държавата.
Освен това другата разлика, тъй като стана дума за опита на други страни. Сега нямаме време да разискваме. Аз ви уверявам, че познавам опита на доста страни, тъй като там съм преподавал и там децата ми са учили и в САЩ и в Западна Европа. Каква е разликата?
Разликата от една страна е във финансирането. Някъде има и на частни училища. Само че трябва да кажем, че частните училища са малко в тези страни. Не само в средното образование. Със сигурност знаете, в страни като Дания или Германия. Германия доскоро нямаше и повече от три, четири частни университета. Със сигурност знаете, че в Дания в момента и висшето образование е безплатно. Тоест бюджетът финансира изцяло. Но там няма частни университети. И ако има 300 училища, това е важно. И винаги когато правим нещо трябва да сравняваме. Поради това в нашия проект ние не предлагаме тук допълнителни разходи и ангажименти на бюджета. Това е голямата разлика. Разликата е в принципа за частните училища в държавния бюджет.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това е по отношение на частните училища. По отношение на другите текстове за качество, за средищни училища, за ресурсни учители, там няма нужда от финансова обосновка.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Това не е работа на нашата Комисия. Няма какво да дискутираме тук.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз предлагам да гласуваме.
Първо подлагам на гласуване Законопроекта за предучилищното и училищното образование, № 454-01-51/21.11.2014 г., внесен от Милена Дамянова и група народни представители.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Трима против. Въздържали се? Двама въздържали се.
Законопроектът е приет.
Подлагам на гласуване Законопроекта за народната просвета, № 454-01-64 от 15.12.2014 г., внесен от Валери Жаблянов и група народни представители.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 3 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите въздържали се.
Законопроектът не е приет.
С това приключихме темата на днешната Бюджетна комисия.
Благодаря ви.
Закривам заседанието.
/ Закрито в 15 часа и 45 минути /
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/ Менда Стоянова /
2. Законопроект за народната просвета, № 454-01-64 от 15.12.2014 г., внесен от Валери Жаблянов и група народни представители.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ
П Р О Т О К О Л
№
На 22 януари 2015 година /четвъртък/ от 14.30 часа в зала 134 на Народното събрание, се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 14.45 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *
/ Начало 14 часа и 45 минути /
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум и може да започнем днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Предлагам то да премине при следния дневен ред.
Д н е в е н р е д:
1. Законопроект за предучилищното и училищното образование, № 454-01-51/21.11.2014 г., внесен от Милена Дамянова и група народни представители.
2. Законопроект за народната просвета, № 454-01-64 от 15.12.2014 г., внесен от Валери Жаблянов и група народни представители.
Имате ли предложения за промяна в дневния ред?
Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Дневният ред е приет.
Предлагам да помолим вносителите да ни представят първо единия, после другия законопроект и заедно по двата да проведем дебат.
Има ли против така предложения вариант на разглеждане? Няма.
В такъв случай, кой ще ни представи законопроекта внесен от Милена Дамянова и група народни представители?
Госпожа Дуковаq заповядайте.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Уважаема госпожо председател, имам една молба. Представителите на Министерството да си прочетат становището, тъй като трябва да отидат в друга комисия, ако не възразявате това да стане. И след това ще продължа.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имате ли против да чуем първо становищата на министерството по двата законопроекта? Нямате против.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо председател, ние сме Бюджетна комисия и предлагам вносителите да концентрират своето изложение върху финансовите проблеми.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Подкрепям, че трябва да се съсредоточим върху финансовата част на двата законопроекта. Моля в тази посока да бъде и вашето становище, уважаема госпожо Кастрева. Заповядайте.
ВАНЯ КАСТРЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, за екипа на Министерство на образованието и науката и за цялото ни общество е повече от ясно, че е крайно наложително да се откликне на обществената потребност от осъвременяване на нормативната уредба в сферата на средното образование.
Ние всички вярваме, че вие като четвърти състав на Народното събрание, депозирайки още в началото дори два законопроекта за развитие на средното образование като закони, наистина сте припознали образованието като приоритет и ще направите всичко възможно в обществен консенсус да приемете един добър съвременен закон за развитието на средното образование. Защото средното ни образование, това е не само национална идентичност, това е национална сигурност и просперитет на държавата ни.
Бих искала да ви уверя, че Министерство на образованието и науката добре познава и двата законопроекта. Припознава ги като текстове, които се припокриват в един голям аспект от разписаните норми. Екипът на Министерство на образованието и науката познава в по-големи детайли и затова припознава законопроекта за предучилищно и училищно образование предвид обстоятелството, че той е внесен със законодателната инициатива на Министерски съвет още в 41-то Народно събрание.
В законопроекта за предучилищно и училищно образование, образованието е поставено като национален приоритет. Детето е наистина в центъра на образователната система с развитието на неговите интереси, потребности и въобще личностно развитие.
В законопроекта е изведена една политика, която е изключително съвременна и която залага на училищната автономия, разписана в различни нейни аспекти през създаването на учебни програми и учебно съдържание. Гарантирана е подреденост на системата, която намира своето изражение в различни аспекти през различните четири степени на училищно образование.
Освен това в законопроекта за предучилищно и училищно образование се усъвършенства системата на делегираните бюджети, въведена през 2008 г., с нови механизми на контрол. За първи път се въвежда институцията на Обществения съвет, като форма на граждански контрол за изразходване на публични финансови средства.
Естествено за нас е важно как ще бъде разписан закона, но още по-важно е как всичките тези елементи ще бъдат уредени и в държавните образователни стандарти.
Предвид изнесените аргументи Министерство на образованието подкрепя законопроекта за предучилищно и училищно образование и не подкрепя Закона за народната просвета.
Разбира се, искам да уточня още нещо, предвид наистина близките текстове, екипът на Министерството е готов със своите експертни предложения, които да усъвършенстват нормите разписани в закона, за да може вече да помогнем на Народното събрание да излезе с едни текстове, които да бъдат гъвкави, съвременни, модерни и да дадат широтата за развитието на сферата поне десетилетия напред.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имаме ли някакви въпроси към Министерството?
Заповядайте, господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, Реформаторският блок ще подкрепи законопроекта. Предвид на това, че сме Бюджетна комисия исках да кажа само две принципни бележки свързани с това.
Първото е, че законопроекта, струва ми се трябва да бъде допълнен с елементи на финансиране на качеството на средното образование, тъй като до момента фокуса е около съществуващия модел на финансиране, свързан с броя на учениците и нормативи за издръжка. Като се разчита повече на национални програми, които както знаете са с временен характер. Тъй като когато бюджета позволява, там средствата са повече, а когато бюджета не позволява средствата са по-малко.
Тоест това, което е направено във висшето образование, дали ще бъде рейтинг, дали ще бъде някаква друга система, би трябвало да залегне в модела на финансиране и то да бъде една възможност за увеличаване на финансирането въз основа на този стълб.
Второто, за което исках да взема думата най-вече е да се допълнят и да се представят допълнителни разчети, за влиянието на новия модел на образователната структура около ресурсите и преразпределение на ресурсите на системата и дали ще има такова. Знаете, че над 1000 училища са до осми клас. Когато те стават седми клас какво се случва с учителите? Респективно увеличаване на образованието до десети клас. Ще изисква ли нови ресурси? Колко да бъдат те? Тези допълнителни разчети следва да бъдат представени в Бюджетна комисия.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ще ми позволите само да допълня. След като отговорите на господин Танев, ако може да кажете няколко думи за така наречените ресурсни центрове, които сега ще се наричат по друг начин може би. Как са устроени те? Защото те са някакво различно звено, за да направим връзка и с неговото финансиране.
ВАНЯ КАСТРЕВА: Ако позволите госпожо председател, въпросите са насочени основно към вносителите на закона. Но бих искала да изразя становището на Министерство на образованието и науката.
Първо, с изключително уважение към вашата Комисия мога да кажа, че за нас вие наистина сте една много важна комисия, защото каквото и да е разписано в законопроекта или в закона, то трябва да бъде облечено и гарантирано чрез вашата подкрепа.
Това което аз мога да кажа от страна на Министерство на образованието, че ние имаме готовност със своя експертиза по отношение усъвършенстване формулата на делегирания бюджет, която да гарантира качеството. И през качеството на образованието да се стимулира развитието му. Но аз мисля, че в подробности тези въпроси са отправени основно към вносителите на закона. Но отново да гарантирам нашето намерение да съдействаме с всичко, за да могат текстовете да бъдат усъвършенствани и да изразим уважението си към всички вас, от които също в много голяма степен зависи какво ще бъде нашето образование.
Аз се връщам от една такава среща на между училищните звена. Смятам, че има решение и трябва да бъдат спокойни всички, че ще бъдат гарантирани всички права на децата ни.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Госпожо председател, уважаеми колеги, аз съм много улеснена първо от предложението на господин Имамов и второ от изложението на Министерството, с оглед на рестрикцията в изключително уважаваната от мен Комисия и много важна за нас. Разбира се, не основна, но много важна за този закон. И ще се побера в много малко изречения.
Колежката беше натоварена с това да представи пред вас именно финансовите разчети и как те са разположени в структурата на закона, какво точно се случва с тези неща.
Това което не каза госпожа Кастрева е, че този закон е изключително необходим. Да ви призова, както тя ви призова да подкрепите Закона за предучилищно и училищно образование, с оглед на това, че той наистина е изключително смислен, изключително детелюбив, изключително обърнат към учениците и към учителите, с оглед на това, че премахва идеологически прегради. Премахва функционалността и институционализацията на учебните заведения към момента и развива една изключително нова философия.
Искам да кажа, че това което Ваня Кастрева каза, че този закон има близки текстове със Закона за народната просвета, това е така. Но това е така, защото той беше внесен много късно с копи пейс по нашите текстове. Без обаче да смени философията, без да смени бариерите и преградите. Вие виждате от самото заглавие, че той е Закон за народната просвета.
Нещо ново, което този закон въвежда, това за което вие казахте, центрове за личностна подкрепа на децата, която ще бъде обща и допълнителна и която ще даде възможност наистина децата и като цяло ученици и като проблемни деца, които имат определени проблеми, да бъдат подкрепени в този закон.
Голямата автономия на училищата на второ място, за която тя каза, новата структура на училищата, новите училища. Предвиждат се обединени училища, които са до десети клас. Така както каза и колегата. Но там целта е не само да запази кадрите, а за да запази децата в регионите, където нямат възможност да пътуват.
Новата структура, това е което сигурно ще ви вълнува. Учениците ще бъдат до десети клас. От първи до седми клас едната структура, разделена на два етапа. Втората структура на два етапа, гимназиален етап.
Общо взето закона е много необходим, защото от 1991 г. досега, сега действащия закон е променян над 20 пъти. Наистина има изключителна необходимост. В този смисъл, това което вас ви вълнува. Няма да ви говоря за конкретиките по закона, новият начин на оценяване.
Квалификацията, която е заложена на учителите е по различен начин. Защото те трябва да бъдат модератори на този учебен процес и без учителя. Новият начин на смяна на учебните програми. Осемнадесетте стандарта, които са заложени и които ще бъдат направени и в детайли, това което колегата постави. Във финансовия стандарт ще бъде и подробно разписано финансирането във формулата, за да може да се знае. Новото е финансирането на частните училища и детски градини по този закон. Но те са само с част от стандарта. За това имаме сериозни аргументи. И ако вие наистина имате въпроси към това финансиране, ние сме готови да отговаряме.
Общо новите елементи, поне аз така както си ги бях извадила и записала, са някъде към 19, с които бих могла да ви за позная. Но в контекста на въпросите, ние ще може да отговаряме. Сега ще помоля Галя, финансовите въпроси, от които вие се вълнувате да отговори на господин Имамов. Нека тя да ги представи, така както ще бъде финансиран стандарта и за относителната финансова самостоятелност на училищата в България.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Дукова.
Господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Госпожо председател, извинявам се, тъй като от 15.00 часа има Здравна комисия и трябва да бъда и там, упълномощавам господин Гечев да гласува от мое име.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо председател, няма упълномощаване, а той трябваше да заяви как ще гласува по двата закона.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Приели сме малко по-свободен режим, особено когато не сме водеща комисия. Заповядайте.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, няма да ви отегчавам. Съвсем накратко нещата свързани с финансовата част в нашия законопроект. Аз няма да изпадам в детайли, но ще спра вниманието на четири важни неща, които искам да ги откроя в посоката, в която вървим.
Първата от тях е тази, която може би е най-ясна, позната на всички вас, тъй като това е запазването на действащата система на делегираните бюджети и съответно нейното утвърждаване и развиване в посока на още по-голяма автономност и самостоятелност. С единствената идея, разбира се, следвайки принципа, парите следват ученика, да дадем възможност на всички учебни заведения да работят в една конкурентна среда и на базата на нея да успеят да имат необходимото финансиране.
Всички неща, които ги познаваме досега в сферата на образованието с единните разходни стандарти, съответно съобразени с всички особености, в които попада училището. Съответно определяне на формулата и разпределяне на тези пари. Ролята на общините като първостепенни разпоредители. Отделянето на необходимите резерви. Основните и постоянни компоненти, които Министерския съвет определя и т.н. Всички тези неща ще се запазват и ще се развиват.
Второто важно нещо, което трябва да се каже, това е нещо много важно, което беше споменато и от колегата от Реформаторския блок. За първи път се въвежда в нашия законопроект, освен средствата да бъдат разпределяни на учебните заведения на базата на броя на децата, да бъдат разпределяни и допълнително средства, според качеството на образование, което учебното заведение предоставя.
Искам да подчертая нещо много важно. Няма да бъдат наказвани и лишавани тези училища, в които се установи по-ниско качество на образование, а напротив ще има различен начин за стимулиране финансово на отличниците и на тези, които са показали по-слабо качество. Тези които се справят добре, ще бъдат финансирани, като ще бъде оставен избора на тях да преценят, в какъв приоритет да използват допълнителните средства. А тези при които е установена определена липса или не покриване на определени компетентности средствата, които ще им бъдат отпускани ще бъдат целеви, за покриване на тези дефицити, които са доказани при проверките, при съответното атестиране на учебните заведения.
Третото много важно нещо, за което госпожа Дукова спомена и което ние смятаме, че ще бъде наистина един от най-сериозните дебати и ще се проведе в тази посока, това е финансирането на частните училища. Със сигурност вие като Бюджетна комисия ще имате становище. На нас ще ни бъде интересно да чуем и да видим какви са вашите позиции. Но ние категорично предлагаме това да стане факт. Ако имате повече въпроси ще ги коментираме. Смятаме, че българските деца не са частни и държавни. И българските деца заслужават средствата, които държавата предоставя за услугата образование. За тази политическа цел, която си поставяме всички, децата ни да бъдат образовани. Начините и формите да излезем от ситуацията и от различните спорни моменти са в детайлите. И пак казвам, че ако искате може да ги обсъждаме и да ги коментираме.
Четвъртото важно нещо, което държа да споделя с вас, това е присъствието на обществените съвети. Защо го казвам тук. Защото в обществените съвети ще има представител на съответната местна власт. И именно там е новия модел и новия начин, новата мярка, която ние предлагаме за още по-сериозен контрол върху изразходване на средствата и не само върху тях. Но това ще акцентирам пред вас. Защото на всяко тримесечие, директорите на учебните заведения ще предоставят отчет и за изпълнението на бюджета в тези обществени съвети.
Представителите на местната власт, на родителското съсловие, на всички които ще участват в тези обществени съвети ще бъдат запознати и ще могат да контролират използването на средствата, баланса между това как делегирания бюджет се разпределя не само във Фонд “Работна заплата” в съответното учебно заведение, но и какви средства отделя ръководството на едно училище или детска градина за капиталови разходи. И ще могат да бъдат съобразени капиталовите програми на общините заедно със средствата, които може всяко училище да отдели за основни или текущи ремонти. Така че това е нов елемент в контрола и в начина на изразходване на средства. И ние смятаме, че той е много положителен.
И още неща могат да се кажат, но това са най-важните неща. И те дават посоката във финансирането, което предлагаме с нашия законопроект.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Аз искам да кажа, че за първи път уредбата по отношение на финансирането е систематизирана и подредена. Финансирането е в четири стълба. Който иска от вас ще ги прочете. Те са сериозно отбелязани в закона и регламентирани.
Да наблегнем на това, че наистина за първи път се поощрява качеството, като не само изоставащи, а и тези, които се развиват добре в подкрепа на изоставащите. Поощряване на тези, които се развиват добре. И системата на контрол и мониторинг на училищата, с оглед на изключителна прозрачност, с оглед на това да се изразходват правомерно средствата и с оглед на това, тристранното участие в управление на училището под мотото “Участвам и променям” да бъде съгласувано с общността. Защото училището става ключов елемент на общността. И да бъде съгласувано именно с общността. Тя да може да влияе и да регламентира така, както учениците и учителите и родителите могат да избират и други неща, като учебници например. За първи път е залегнало в закона.
Още веднъж аз искам да ви призова, наистина към подкрепа на този за мен закъснял закон, който тръгна от 41-то Народно събрание, който тръгна от осанна до разпни го. Не намери политическа воля в 42-то Народно събрание.
Днес според мен тръгва доста успешно. Подкрепен е от всички професионални общности. Да добавя това, много е важно за професионалното образование, че за първи път се въвежда дуалното образование. Една сериозна връзка с бизнеса.
И накрая ще кажа едно изречение. Вие давайте пари, ние знаем как да ги харчим. И ще има качествено образование.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз ви благодаря уважаеми колеги, но все пак ние като Бюджетна комисия много ви подкрепяме по образователната част. Но имаме ли, какъвто и да било разчет. Може и по-груб да е, който е направен, за да видим колко допълнително средства следва да бъдат заделени, вероятно от 2016 г., ако бъде приет закона, в няколкото амбициозни програми, които вие залагате. А именно, за усъвършенстване, както се изразихте на разходните стандарти с цел да се стимулира и качеството и Обществения съвет. И да ни обясните за тези ресурсни центрове, които сега ще се наричат по друг начин. И ще включват разни други услуги. Там колко пари ще се искат спрямо сегашното състояние. И как би се отразило това и в този трети елемент, за който говорим за така наречените, парите следват ученика. Как би се отразило това на бюджета.
Макар че би трябвало да има и разчет как ще се отрази на училищата, на родителите на децата и на бюджета накрая. Но поне на бюджета, ако имате някакъв разчет.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Само ще кажа следното. Добре е да ви кажа това, че единия разходен стандарт се увеличи на пръв поглед твърде малко един процент. Но един процент никак не е малко в контекста на това, което се случва в едно училище. Тъй като знаете, като във всяко едно предприятие, 80 процента от средствата, които постъпят в училище, отиват за работни заплати. Но все пак това не е никак малко увеличение.
Намаляваме целодневното обучение, за да направим някаква икономия. От 1 до ІV клас, знаете, в стария вариант беше до VІІ клас задължително. Сега то ще бъде до VІІ клас само по желание на родителите и по изключителна нужда и потребност от занимание на тези деца в допълнителното свободно време на талантите, на спортистите и т.н. Това е едното перо, което ние на практика орязваме.
На трето място искам да кажа, че тези центрове за подкрепа за личностно развитие преминават към общините. Не са необходими кой знае колко средства. Те ще се преобразуват. И помощните училища по същия начин, тъй като там се дава един гратисен период от пет години, в което това да се случва.
Веднага добавям, че финансирането на частните училища, което е голям проблем за колегите от Лява България, ще бъде от 2018 г.
Ще завърша само с това, че всеки един детайл по финансовите аспекти на закона е консултиран с Министерство на финансите и има неговото одобрение във времето. Нямаме проблем с това да не бъдат недофинансирани проблемите, например по качеството на образованието, по преобразуването на училищата, по по-големите средства за защитени и средищни училища.
Към момента, Галя разбира се, ще добави някои детайли, но към момента Министерство на финансите няма забележка по отношение на това, че някои от детайлите няма да бъдат дофинансирани в този срок от време. Това е информацията от днес.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Само да ми обясните за тези центрове за личностно развитие, както сега са формулирани в законопроекта. Колко струваха досега? Какви нови дейности ще имат? И като преминат към общините, ще има ли делегиране за тях от държавата или няма да има?
СНЕЖАНА ДУКОВА: Има делегирана дейност.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Госпожо председател, колеги, това е също един от моментите, които носят дебат и има различни мнения в обществото.
Първо, искам да ви кажа, че сега съществуващите ресурсни центрове и помощни училища ще бъдат преобразувани в центрове за личностна подкрепа и развитие.
Сега в момента помощните училища и ресурсните центрове също се издържат на базата на държавна делегирана дейност и имат стандарти. Тези средства по същия начин е предвидено и под формата на стандарт да бъдат отново финансирани в новите центрове, които ще се създадат. С една единствена разлика, че тези центрове ще бъдат общински. В момента помощните училища, една част от тях са общински, една част са държавни. Но и двете се финансират чрез единен разходен стандарт от държавата.
Ресурсните центрове в момента всички са държавни. Те също се финансират със стандарт. Дали собствеността ще бъде държавна или общинска, като преминат в общинско управление?
Реално като разходи ние смятаме, че това няма да доведе до повече разходи за бюджета на държавата. Защо го правим? Ресурсните центрове какво правят? Там работят специалисти, които работят с децата със специални образователни потребности. В момента тези центрове, всички колеги, които са назначени към тях са разпределени и ходят и обикалят по различните училища, където има направени групи с деца, които имат нужда от такова подпомагане и от работа с по-специфична педагогическа дейност.
Идеята на закона е това да събере цялата подкрепа на едно место. Да няма отделно помощен, отделно ресурсен център и отделно всеки един учител да ходи и да обикаля от училище в училище и да подпомага тези ресурсни деца. Във всяко училище ще има назначени голяма част от учителите, които работят в ресурсните центрове, ще бъдат прехвърлени в самите учебни заведения, където те ще са вече част от екипа, от колегията на съответното училище. И ще си работят с групите, които ще се правят от деца, имащи нужда от ресурсно подпомагане във всяко училище.
А този център, който ще остане, той ще полага грижи за вече изключително трудни и най-тежки, бих казала случаи на необходимост от подкрепа. Тоест ученици на които потребностите им изискват много по-индивидуална работа и които няма как да бъдат в масовото училище в тези учебни програми, които предлагаме.
Така че те няма да донесат необходимост от по-голямо финансиране нито от държавата, нито от общините. Но трябва да бъдат в общините, защото не може една община, която гласува и приема с решение на общински съвет своята училищна мрежа, която се грижи 90 процента за материалната база в тези училища или детски градини, да няма поглед и върху този елемент от работата в училището.
Не може една община да не е съобразена и да не работи по една общинска стратегия за подпомагане на тези деца, ако тя няма как да изпълни тази своя стратегия образователна или конкретно за деца, ако тя няма в системата си за управление и контакт тези ресурси, както ние сега ги залагаме.
Защото в този вариант, ако ресурсния център е държавна институция, общините нямат никакъв приоритет и нямат никакъв начин да контактуват и да работят заедно чисто административно. Те могат да си подпомагат дейността, на базата на добри контакти, но друго е когато всички тези звена са общински и има една обща координация между тях.
Затова ние смятаме, че преминаването на тези институции в момента в общински, ще бъде много по-полезно за работата в общинска администрация.
ДИМИТЪР ГЮРОВ: Аз имам един въпрос. Вие казахте, че Министерство на финансите одобрява, подкрепя законопроекта. Имаме ли някакво писмено становище на Министерство на финансите по тази тема?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Мисля, че е в ресорната комисия. Но мисля, че там не се говори точно за пари. Говори се за определени текстове и т.н. Никъде не се казва, че ще бъдат осигурени пари и никой не може да каже в какъв размер, ако трябва да бъда откровена.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Аз се извинявам, госпожо председател, предполагам, че не се говори за конкретни суми. Защото реално 2016 г., ако успеем следващата учебна година 2016 – 2017 г. да започне и да стартира учебната година по новия закон, реално няма да има кардинална промяна в бюджета и в средствата, които и сега се дават за образование. Аз съм убедена в това.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо председател, като допълнение на вашия въпрос, тази тема преди малко и вносителите засегнаха. Да предположим, че законът бъде приет. Септември вие трябва да го приложите. Бюджета е приет за тази година, включително и за образованието. Очевидно е, аз не вярвам да няма нужда от допълнителни финансови средства. Това е изключено.
При всички положения, тогава Министерство на финансите ще прави сметки и колко допълнително пари са необходими.
Само че искам да ви напомня, че в нашия Правилник аз мога да ви посоча поне два теста, които изрично забраняват или нареждат, когато се правят закони, да се даде ясна и точна информация за въздействието върху бюджета. Вие трябва да бъдете готови, когато обсъждаме този закон в пленарна зала, да дадете ясен отговор по този въпрос. Защото ако наистина стартира приложението на закона от следващата учебна година, със сигурност ще трябва да бъдат осигурени допълнителни средства, приет бюджет, който теоретично означава, че трябва да се прави актуализацията на бюджета или някакво вътрешно преструктуриране и да се намерят допълнителни средства, за да се приложат изискванията на закона.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да ви кажа ли какво ще стане? Министерство на финансите ще каже, че има закон. Ще се справят в рамките на сегашните стандарти. И те ще скочат на протест, че не могат да изпълнят целите на закона.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Колеги, говорим за бюджет 2016 – 2017 г.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Госпожо председател. Започват да си разговарят двама, трима души. Няма ли да вземем думата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Гечев, сега ще ви дам думата. Ако обичате, госпожо Дукова отговорете съвсем кратичко.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Господин професоре, аз мисля че вие искахте този отговор. И мисля, че беше правилно да отговорим веднага на господин Имамов. Ако вашите правила изискват друго, да слушаме само професори, добре. Няма проблем.
Искам да кажа, че господин Имамов има своето основание, както и госпожа Менда Стоянова. Но закона, аз искрено се надявам ще бъде приет. Но той сам по себе си води още куп нормативни документи, с които трябва да се справи Министерството. Най-малкото това са образователните стандарти, един от които е финансирането. Ние говорим за учебна 2016 – 2017 г. да влезе закона.
Второ, аз съм убедена, че тези стандарти, които са предвидени, договореното към момента, програмите които ще финансират българското средно образование, няма да надскочат бюджета и към момента, който е определен за българското образование. Дано да бъдат отделени повече средства от брутния вътрешен продукт в следващата година, което зависи от всички хора, които са тук. Но аз си казвам, че в този закон за следващата година всичко ще бъде предвидено, така както е записан. Защото следват много нормативни документи, които трябва все още да бъдат направени. Новите учебни програми, новите учебници по тези програми и т.н.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Нещата имат две страни. Не е въпроса в добро желание. Всички имаме деца и всички искаме образованието да е финансирано. Професията ми е такава, както и вашата. Три поколения са учители и преподаватели и с две ръце бих гласувал, ако нямахме отговорности за бюджета.
И затова ние няма какво да гласуваме, госпожо председател, като Комисия. Тъй като вие съвсем основателно казахте, даже дали има изисквания. Има такива или няма. Ние на практика и двата закона, като единия не предполага допълнителни ресурси. Той е по-приятелски към бюджета.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Напротив, не ги е записал в частта финансиране.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Да не дискутираме това. Който и да е дал проекта, независимо от коя партия, ние като членове на Бюджетната комисия, би трябвало да изискаме да видим сравнителната таблица със средствата. Тъй като не е случайно, че Министерство на финансите не е дало никакво одобрение по числа. Тъй като, като види числата, като ги сметне, то няма да се съгласи. Ще ви кажа защо.
Основната разлика в двете предложения. Едното казвате вие, е прехвърляне от държавата към общините на тези специализирани центрове и трябва да имаме. Това ще струва ли допълнителни средства или е преструктуриране на съществуващите средства?
Основната разлика, да използвам в проекта, който ние сме внесли и вашия проект, е съществена, принципна разлика, социална, икономическа и образователна. Това е дали държавния бюджет ще бъде ангажиран с частните училища. Това не е ляво или дясно. Тук няма да водим такъв спор. Тъй като и вие и ние сме проверили, колко страни в света, аз много обичам това сравнение, финансират частните училища. И ще видите, че са малко.
Много страни в които традиционно има десни управления, няма такъв филм. Защото България, госпожо председател и колеги е особен случай. В смисъл, че ние имаме силна социална поляризация, първо.
Второ ще се съгласим, че имаме недофинансирано образование във всички степени.
Трето, че имаме нисък дял на разходите за образование в брутния вътрешен продукт, за да бъда точен, най-ниски в Европейския съюз. И няма кой да ви обещае и няма как да стане от догодина, колкото и да искаме, това да се промени съществено. Тъй като при този нисък растеж от половин процент, както и да преразпределяте, всичките ни сфери са във финансов дефицит. Но ние няма как да отделим този допълнителен ресурс.
И затова и двата проекта като гледаме, ние трябва да имаме една табличка. Примерно, като искате вие да се финансират частните училища, срещу което ние сме против по ред социални, политически и други причини. Това е съвсем ясно. Ние сме различни. Няма нищо лошо. Ще дискутираме.
Но вие за да влезете в пленарна зала трябва да кажете колко ще струват тези частни училища на бюджета. 321 млн. лева ли ще бъдат, 1 млрд. и 100 или 112, за да може да преценим, освен другото, какъв ще бъде натиска върху бюджета. Тъй като бюджета пак ще го прави Министерство на финансите. А те никак не са склонни да увеличават тези разходи.
Тоест, аз предлагам следното. Гледаме текстовете. Има много добри текстове и в двата закона за подобрение на качеството. Да попитам, парите следват ученика. Ние имаме тук един проблем, който в разговори с кметове, сигурно и вие сте чули в цялата страна. Парите следват ученика.
Как ще разсечем ние в момента възела, че поради тази причина децата и българчетата и от малцинствата, някои не ходят на училище. Директорите им дават бележка, че ходят на училище, за да си получат социалните. Защото ако директора не даде бележка, ученика отпада, отпада и субсидията за училището. Този проблем, докога ние ще се крием, че съществува? Как го решавате вие във вашия закон този случай, парите следват ученика. Очевидно, че това трябва да се промени.
Иначе за стимулиране на добрите училища. За това да не наказваме, които са по-зле да им помагаме. Това е чудесно. Ще гласуваме с две ръце. Но в нашата Комисия става дума за пари, колеги. Ние нямаме таблица с пари. Нямаме въздействие върху бюджета. Поради което аз ви предлагам да поискаме от вносителите, ако обичат да направят тези таблици и тогава ние да се произнесем.
Аз твърдя, че в момента ние няма колеги върху какво да се произнесем.
Ние сме Бюджетна комисия. Тук трябва да има числа и трябва да има проценти в бюджета. Такива няма. Аз разбирам, че не е работа на специалисти по образование да правят тези отчети. Но в колектива трябва да се включат и едните и другите. Да бъдат така добри да включат финансисти, да съгласуват с Министерство на финансите като разчети и тогава да го внесат. Тъй като, нито ще влезе от м.септември. Беше казано, бюджетът е приет.
Нека да им дадем някакво разумно време, в което да дадат финансовите отчети и тогава ние да се произнесем.
С това завършвам. В момента ние няма върху какво да се произнесем като Бюджетна комисия, тъй като нямаме числа. Няма числа, няма решение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, госпожо председател.
Аз без да оспорвам, разбира се, реда по който е възприето да се преглеждат и да се разглеждат законите и да си давате становището Бюджетна комисия, аз смятам, че тук това което искаме като становище на Комисията по бюджет и финанси е принципа на финансиране на образованието, което виждаме в законопроекта.
Аз смятам, че това е един голям плюс за нашия законопроект и много голям минус за законопроекта на колегите. Защото в един закон трябва да е ясен принципа, по който ще се финансира една сфера, за която се отнася съответния закон.
Ние не сме толкова конкретни, но не сме точно по тази причина с цифрите, защото ние няма да обсъждаме днес или след два месеца какви средства ще бъдат необходими, за да приложим този бюджет. Когато е необходимо и когато започнем да работим и когато е факт този бюджет, който ще се изисква, аз смятам, че най-напред това ще бъде водеща комисия, която ще се гледа заедно с Комисията по образование.
Но ние няколко пъти казахме. Принципът на финансиране на образованието е важен и той трябва да бъде акцента за становището на всички комисии в момента. Така както е важен принципа, по който постигаме всички цели, които сме си заложили в този законопроект. Дали принципа на делегирания бюджет, дали начина по който ние ще подпомагаме не само парите следват ученика и движението на децата, защото вие сте прав, че има такова явление за което говорихте.
Но е важно да говорим и да коментираме за следващия много важен стълб, който се вкарва в законопроекта за финансиране на качеството на образование, за ролята на местните власти във финансирането и за всички допълнителни компоненти, които има в образованието. Това е според нас логиката на гледането на този закон към момента, предстоящ да се разгледа на първо четене и във вашата Комисия.
По отношение на това, което казахте за частните училища. Искам без да влизам в детайлен спор с вас, в никакъв случай. Но искам да ви кажа, не е вярно и вие сте подведен вероятно или са ви подвели, че са много малко страните, които го прилагат. Това не е вярно. Имаме цяло проучване, което ще обосновем и ще покажем пред колегите и в зала, в колко много от държавите се прилага този подход по различен начин.
Това е моята позиция.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Мисля, че ни е ясно колеги.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Колеги, имам една молба. Друг път като внасяте закон, колкото по-малко говорите, толкова по-голям е шанса да мине.
Ще ви кажа като човек, който е завършил учителска правоспособност 1984 г. и никога не е практикувал народни танци. Да ви кажа какъв е случая. Като мен един човек, който случайно минава. Какво представляват помощните училища. Някой решил и някъде създал. В населеното място, където живее, има такова. Седят по гарата и предлагат какво ли не ученичките. Ходят и ги събират по съседните гари. Майката решила, изоставила го е там, докато порасне, за да го върне и него на магистралата. Местният кмет не е виновен за тези деца, че някой ги е събрал.
В момента като му прехвърлим отговорността, той да се грижи и за тях. Те не могат да говорят, а ние им даваме дипломи. Ще станат осми клас и нарочно ги бавят, за да не закриват паралелки. В един момент му дават документ, лична карта, защитени жилища. В момента ние с това се опитваме да спасяваме щата на разни хора по тези училища, да не ги закрият. И да прехвърлим цялата отговорност на кметовете. А те дори не знаят какво ще им се случи. Не виждам и становище на Националното сдружение на общините.
Ясно е, че ще направим по вашите думи, една нова Магнаурска школа и аз ще я подкрепя. Вие какви основи слагате на образованието? Но държавата в момента плаща на тези учители и тя се разпорежда с директори и т.н. Като ги приемат местните кметове, такова пренареждане на директори и на щатове ще стане, че няма докъде.
Но след като този процес мине, някой ще трябва да плати сметката. И тази сметка в момента я няма. В момента ние поръчваме и обядваме, а догодина ще дойде сервитьора, за да каже колко ще струва. След осми клас какво правим? С тези преподаватели какво правим?
Аз ще го подкрепя, но този закон обременява местната власт със задължения на централната. Държавата бяга от проблема и го хвърля на тях. Ще прехвърляме професионални гимназии. Изобщо някой решил в момента да направи една инициатива и ще я направи. И аз ще я подкрепя. Но искам да знам и какво ще ми струва. Засега нямам тази яснота. Дано догодина да я има и дано ние да не сме направили лоша услуга на управлението. Когато се окаже, че вече приехте закона и сега ще платите сметката.
Парите следва да следват ученика, защото той не е по-малко българин, по-малко бъдещ данъкоплатец и по-малко дете на България, независимо в кое учебно заведение учи. Защото едни трябва да получат повече, а други по-малко. По това има разминаване с моите хора, но аз смятам, че парите трябва да следват ученика.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Благодаря, госпожо председател. Доста въпроси имам, но ще акцентирам главно върху тези обществени съвети. Това че парите следват ученика действително е много забавно. Те действително ги следват. Аз като родител и не само аз, но по принцип родителите, които искат децата им да се образоват, влагат средства в това нещо, включително и в държавните училища.
Това че вие сте консултирали с министъра на финансите и сте получили неговото одобрение преди, председателя на Бюджетната комисия го поздравявам затова нещо, че сте го направили. Но аз мисля, че реда трябва да бъде обратния. Защо ви го казвам.
Помислете върху този законопроект и този обществен съвет.
В момента влизайки, независимо дали общинско или частно училище, но първото нещо с което ме посрещат е да даваме пари. Това е истината.
Освен всичко останало, ние правим и ремонтите, пак за наша сметка. Аз ще ви дам връзката с парите. Правим обществен съвет на нечетен брой членове. Каква ще бъде връзката между този обществен съвет и атестацията на самото ръководно тяло на градините и училищата? Това предвидено ли е при вас?
Имате две опорни точки. Говорим за практически неща. Ние влагаме средства. Мога да ви дам лично случая със себе си. Това го правим всичките масово. И в същия момент, ние нямаме никакво въздействие върху качественото образование в училищата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Дукова, ако може да отговорите кратичко.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Първо да отговоря на професора. Господин професоре, няма човек, който да защити и да каже мотивите на вашия закон е достатъчно показателно за това, че този закон е преписан от нашия закон. Няма глава финансиране. Там няма дори това.
Колежката каза за принципа. Важен е принципа, защото вие не може да ми кажете един закон, освен Закона за бюджета, който да дава разчети и точни цифри. Това да не е някаква национална програма, за това колко, за това колко.
Тук не съм съгласна с вас.
Ние приемаме закона, освен като принципи на финансиране и като философия. Защото той изцяло сменя парадигмата на българското образование, което вече отдавна не е народно.
Второ, за частните училища ще ви кажа само това. Освен това, че те ще се финансират 2018 г., тогава евентуално ще започне процеса по закон. Ще ви кажа, че най-социалната държава в Европейския съюз – Франция, където управляват социалистите, от 50 години финансират частното образование на сто процента. Само това като пример е достатъчно.
Това, което вашето беше контрапункт, на това което вие самия казахте. Хем не искате родителите да участват, хем сте против обществените съвети. Никога никой не би могъл да задължи родителя да финансира по някакъв начин материална база, обучение или каквото и да било, без той да е съгласен да направи това.
Накрая ще ви кажа за отпадащите ученици, тъй като имаше и такъв въпрос. Разбира се, че парите ще трябва да следват ученика. Това не е проблем на сегрегация или проблем на определени деца, които отпадат от училище. Това е проблем, който решава нашия закон с неговата философия. Да няма такива отпадащи ученици. Приключвам. Ще отговаряме в зала повече.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Както се оказва обикновено, истината е по средата. Със сигурност ще трябват малко допълнителни пари, защото включването на частните училища при всички случаи е необходимо. Но нека да кажем, че все пак в частните училища, ако не се лъжа, до момента има до 10 000 деца. Така ли е?
СНЕЖАНА ДУКОВА: Като средства искат да им кажа - 9 млн. и 800 000 ще бъде финансирането на частните училища, които са 162 на брой.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Това исках да кажа, че 10 млн. е ориентировъчно стойността, която ще трябва да бъде, което представлява по-малко от процент от разходите, които отиват за средно образование.
Разбира се, другата промяна която ще изисква допълнително финансиране е да се направи една оценка, когато децата от 8-ми клас ги задължим да завършат до 10-ти клас. Колко са тези, които са отпаднали и евентуално какво финансиране ще има?
Според мен, нека да се съсредоточим върху това. Да направим някакви разчети и да не спорим, че не трябват. Според мен парите не са чак толкова много. Плюс това те не са необходими за тазгодишния бюджет. И предполагам, че няма да има проблеми, когато гледаме средносрочната бюджетна прогноза, да видим колко са тези пари и със сигурност те ще могат да влезнат в разчетите. И всичко останало, което касае прехвърляне на държавни отговорности към общините, това става с прехвърляне на парите, които и в момента са предвидени по разходи и стандарти. Тоест, тази структурна програма не иска пари. Но за тези две неща, които споменах, предложете ги. Да видим колко са и да видим, дали могат да бъдат осигурени.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Мисля, че всичко се изясни.
ДИМИТЪР ГОРОВ: Под формата на реплика ще използвам само тази форма. Сега може и да са 10 млн. парите, които са необходими при сегашната ситуация и при сегашните училища, които са частни. В момента, в който това нещо стане ясно, че ще бъде финансирано ви гарантирам, че ситуацията ще бъде като в Здравната каса. Държавните училища ще бъдат тежко засегнати от това, което ще направят в частните училища. И те ще се увеличат многократно. И бъдете убедени, парите няма да бъдат 9 млн. От сега мога да се подпиша под това нещо. И след време ще видите, че съм бил абсолютно прав.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Дебатът по тази тема, вероятно ще се води между първо и второ четене, защото той наистина е сериозен.
Аз предлагам да приключим дебата по този законопроект.
Има ли по другия законопроект някой, който иска да вземе отношение по законопроекта за народната просвета? Няма.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Аз започнах да обсъждам и ще ви кажа каква е разликата. Като стана дума за принципи на финансирането, тъй като ние по тази част се изказваме. Нашият закон касае държавните училища, държавните детски градини, които се съфинансират от бюджета. Тук няма нищо ново. Тъй като вие предлагате нова философия и за това искаме допълнителни разчети. Тъй като в нашия проектозакон, ние не предлагаме нови източници на финансиране. Остава си държавата.
Освен това другата разлика, тъй като стана дума за опита на други страни. Сега нямаме време да разискваме. Аз ви уверявам, че познавам опита на доста страни, тъй като там съм преподавал и там децата ми са учили и в САЩ и в Западна Европа. Каква е разликата?
Разликата от една страна е във финансирането. Някъде има и на частни училища. Само че трябва да кажем, че частните училища са малко в тези страни. Не само в средното образование. Със сигурност знаете, в страни като Дания или Германия. Германия доскоро нямаше и повече от три, четири частни университета. Със сигурност знаете, че в Дания в момента и висшето образование е безплатно. Тоест бюджетът финансира изцяло. Но там няма частни университети. И ако има 300 училища, това е важно. И винаги когато правим нещо трябва да сравняваме. Поради това в нашия проект ние не предлагаме тук допълнителни разходи и ангажименти на бюджета. Това е голямата разлика. Разликата е в принципа за частните училища в държавния бюджет.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това е по отношение на частните училища. По отношение на другите текстове за качество, за средищни училища, за ресурсни учители, там няма нужда от финансова обосновка.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Това не е работа на нашата Комисия. Няма какво да дискутираме тук.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз предлагам да гласуваме.
Първо подлагам на гласуване Законопроекта за предучилищното и училищното образование, № 454-01-51/21.11.2014 г., внесен от Милена Дамянова и група народни представители.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Трима против. Въздържали се? Двама въздържали се.
Законопроектът е приет.
Подлагам на гласуване Законопроекта за народната просвета, № 454-01-64 от 15.12.2014 г., внесен от Валери Жаблянов и група народни представители.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 3 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите въздържали се.
Законопроектът не е приет.
С това приключихме темата на днешната Бюджетна комисия.
Благодаря ви.
Закривам заседанието.
/ Закрито в 15 часа и 45 минути /
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/ Менда Стоянова /
