---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ





П Р О Т О К О Л

№


На 12 февруари 2015 година /четвъртък/ от 14.30 часа в зала 134 на Народното събрание, се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 14.30 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.


* * *

/ Начало 14 часа и 30 минути /


ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Предлагам днешното заседание да премине при следния дневен ред.

Д н е в е н р е д:

1. Законопроект за ратифициране на Договора за дилърство между Република България в качеството на Eмитент и Ситигруп Глобъл Маркетс Лимитид, Ейч Ес Би Си Банк Пи Ел Си, Сосиете Женерал и Уникредит Банк АГ в качеството на организатори и дилъри, относно Глобална средносрочна програма на Република България за издаване на облигации на стойност 8 000 000 000 евро, подписан на 6 февруари 2015 г., на Договора за агентство между Република България, в качеството на Eмитент и Ситибанк Н.А., клон Лондон, в качеството на Фискален агент, Платежен агент, Агент по замяната, Агент по прехвърлянето и Агент за изчисляване на Ситигруп Глобъл Маркетс Дойчланд АГ в качеството на Регистратор, Платежен агент и Агент по прехвърлянето, относно Глобална средносрочна програма на Република България, за издаване на облигации на стойност 8 000 000 000 евро, подписан на 6 февруари 2015 г. и на Акта за поемане на задължения от Република България в качеството на Емитент, относно Глобална средносрочна програма на Република България за издаване на облигации на стойност до 8 000 000 000 евро, подписан на 6 февруари 2015 г.
2. Изслушване на КФН по поставени актуални въпроси във връзка с проведената на 29 януари дискусия и представените от тях допълнителни справки.
3. Разни.
Имате ли предложения за промяна или допълнения по дневния ред? Заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, с оглед на факта, че към настоящия час се провежда и заседание на Комисията по Правни въпроси, на която с колегата Емил Димитров сме членове, декларираме към този момент начина, по който ще гласуваме. Подкрепяме проекта за дневен ред. Като по т.1 ще гласуваме въздържали се.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Господин Гечев, процедура.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Госпожо председател, ние считаме, че не би следвало въобще да разглеждаме тази точка, тъй като Конституцията ни забранява да възлагаме на когото и да било да взима какъвто и да било дълг, който не е одобрен от Парламента.
Никъде в никакъв закон и никакво обсъждане в Парламента на Република България такова число от 8 млрд. няма.
Второ, противоречи на Конституцията да се гласуват дългове за бъдещи години. Такава практика, доколкото ни е известно няма и в Сомалия. Всяка година се гласува дълга поотделно.
Следователно никой не е упълномощил Правителството да води каквито и да било разговори и да подписва най-малко договори на 6 февруари за бъдещи дългове за 2016 – 2017 г. Така че това противоречи на Конституцията и мисля, че си губим времето.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Гечев. Други възражения по дневния ред? Няма.
Подлагам на гласуване дневния ред.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Трима. Въздържали се? Няма.
Дневният ред е приет.
Освен колегите от Патриотичния фронт при мен има писмена молба от господин Владислав Николов, който е в невъзможност да участва в момента и заявява как ще гласува по дневния ред, гласува „за”.
РУМЕН ГЕЧЕВ: В същия случай, ние имаме заявка от нашия колега Търновалийски, който е болен и ми изпрати имейл.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ред с писмена молба. Имейлът не е документ. И хубаво беше да беше изпратен поне до Комисията.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Такава практика не е имало.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Гечев, признавам гласа на господин Търновалийски, така както вие ще гласувате. Все едно и той е гласувал.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Добре. Така може.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Щом това е важно за вашето спокойствие. Друг път да знаете, уважаеми колеги, че когато някой е възпрепятстван има писмен начин да го декларира. Всякакви други устни и други начини могат да се случат само на микрофон, както беше преди малко.
По точка първа господин Горанов, заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители, целта на подписаните договори е основаване на средносрочна програма за емитиране на дълг към международните капиталови пазари, като в тях се регламентират задълженията и взаимоотношенията между отделните страни, съответно бъдещето организиране, издаване на емисия на държавни ценни книжа в рамките на програмата. Средносрочната програма предоставя на Република България като емитент възможност за прилагането на гъвкавост при избор на структура на финансирането по отношение на пазари, инструменти, валути и срочност при съобразяване с пазарната ситуация за емитиране. Договорите с които се основава средносрочната програма поставят няколко ограничителни параметъра на дълговите инструменти, които могат да бъдат издавани по тази програма.
Максималният номинален размер на дълга, който може да бъде поет по програмата е 8 млрд. евро. Като общия обем на траншовете за всяка съответна година ще бъде ограничен, до лимита за поемане на държавен дълг в годишните закони за държавния бюджет на Република България.
Предвижда се също така, максималния матуритет на книжата, които ще се издават, да бъде до 30 години. За нуждите на ратификационния процес, каквато е наложилата се практика в годините, в документацията е посочен и максималния лихвен процент на облигациите в размер до 10 процента, което значително надхвърля текущите лихвени нива по българските облигации. Същото се прави с цел да не се дават насоки на пазара за лихвените нива по нови облигации. Фиксираните манимални стойности на параметрите на средносрочната програма предвидени в документацията, могат да бъдат променяни единствено след предварителна законова санкция на Народното събрание.
Предлагам още от сега да дадем думата на господин Гечев, за да не губим време на журналистите. Да си минем и през тази ритуална работа и да продължим.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Горанов, оценявам вашето чувство за хумор, но все пак в тази Комисия аз давам думата.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Чудесно е да имаме чувство за хумор при 16 млрд. заем, господин министър.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз давам думата, господин Гечев, в тази Комисия.
Уважаеми колеги, откривам дебатите по точка първа. Желаещи за изказвания? Заповядайте, господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря ви, госпожо председател. Аз имам няколко въпроса към министъра на финансите. Ясно, че ние няма да подкрепим такъв огромен дълг, поради редица съображения. Част от тях са и за това, за какво ще бъде използван дълга. Именно трите неща, които са записани в мотивите. Но от тук насетне възникват няколко въпроса. Защо използваме именно тези четири банки. Месец декември същите четири банки бяха използвани за мостовия заем. Още тогава, ако е сключено споразумение със същите четири банки, то това означава, че няма конкурс. Защо използваме Ейч Ес Би? На базата на последните събития, които се случват на международно ниво, тъй като примерно Баркли е далеч по-нагоре в класацията.
Другото което е, ако възприемем тук и с колегите коментирахме, че срока е 30 години. Може да очакваме, че тези облигации ще бъдат с купон от около 5 – 6 процент. Ако приложим и същата такса за комисионни, която бяхме платили м. декември, която плащаме и в момента, 0,4 процента, това означава, че тези четири банки ще вземат приблизително 64 млн. от такси и комисионни, заради самата емисия.
Първото което е, според мен далеч по-целесъобразно е, ако ще правим такава емисия на международните пазари е да имаме банки с високо реноме. В момента знаете, че последните две седмици Ейч Ес Би не е на най-високо ниво.
Другото което е начина за който се използва. Само взимането на дълг за финансирането на нов дълг, т.е. новия дълг да финансира стари задължения, за нас от Партия “Атака” не е целесъобразен. Ако ние взимаме дългове да инвестираме в реална икономика за изграждане даже и на производствени мощности, тук не говоря за социални плащания, би било много по-целесъобразно. Защото ние влизаме точно в една дългова спирала, където постоянно ще плащаме едни задължения или еврооблигациите, които са така нареченото преобразуване на външния дълг по времето на НДСВ, ще си го влачим още не знам колко години.
Другото, ако може да кажете, какви дългове точно ще плащаме 2015 – 2016 и 2017 година с тези падежи.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Господин Горанов.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Нека да оставим пространство на БСП и на Атака, да са раздалечени позициите им. Иначе, ако са върху една плоскост ще се объркаме в дебатите. За съжаление имам чувство, че има съзнателно неразбиране или се прави наистина евтин опит, да се прави политика с нещо, с което не бива да се прави политика. Толерантността на предишни опозиционни партии към процеса на поемане на дълг, винаги е била много по-висока именно в контекста на това, че върху точно тази тема не трябва да се говори непрофесионално. Върху точно тази тема не трябва да се демагогства. Но всеки има право, търсейки идентичност да използва всички методи за правене на политика, дори когато изглеждат неразумни.
Дълг България има не от вчера. И тя ако е коректна трябва да си го обслужва, за разлика от някои държави, които смятат, че дълга им не трябва да бъде обслужван.
Понеже се намираме в Бюджетната комисия ще обърна внимание, че всички разходи, които правителството прави се извършват през бюджета гласуван в тази Комисия. И в този смисъл, не само в мотивите, а и в годишните закони за държавния бюджет се посочва направлението на разходите. И това направление на разходите не може да бъде променяно с лека ръка от Правителството. Тоест, за какво ще се изразходва този дълг е посочено не само в мотивите на законопроекта. А вчера извадихме на страницата на Министерство на финансите и запознахме обществото с това, което ни предстои в следващите няколко години, свързано с покриването на бюджетния дефицит върху което, ако искате може да водим смислен дебат, трябва ли да има дефицит и какви мерки да предприемем за неговото ограничаване и плащането на стари дългове. Плащането на стари дългове, поради матуритета, с които в отделните години е поемано се е струпало и в следващите няколко години ние трябва да върнем 5 млрд. 994 млн. евро дълг. И едва ли колегите от БСП реферират към периода, когато си позволяваха да обявяват мораториум върху дълга, тъй като това не е правилно като позиция по отношение на една държава, членка на Европейския съюз, която претендира да бъде модерна.
В този смисъл позицията на Атака е разбираема, ако този дълг отиваше за финансиране на нещо различно от дефицита и вече поетия дълг. Аз съм съгласен напълно с това, че държавата трябва да започне да харчи толкова, колкото изкарва, за да не се трупат нови дългове. И това е усилие, което вероятно се споделя от всички членове на Бюджетната комисия. Затова и в тригодишната бюджетна прогноза, ние сме предвидили плавно ограничаване на размера на дълга.
Социалният експеримент проведен 2013 – 2014 г. доста ни отдалечи от тази цел, тъй като в края на 2012 г. бюджетното салдо беше отрицателно, но под половин процент от брутния вътрешен продукт. По една или друга причина желанието за повече разходи доведе до това, че дефицита се отвори доста сериозно и сега сме заплашени от процедура за свръхдефицит, която надявам се със съвместни усилия да избегнем.
Защо се прави по точно тази форма. Това не е иновация на българската държава. Прави се именно, за да избегнем несигурността в политическата среда, да проведем дебата по отношение на това, с кои банки работим веднъж. След което, което и да е Правителство да управлява в следващите няколко години, то да може в рамките на ограничението от Конституцията и Закона за държавния бюджет, да има възможност заедно с тези четири банки, да емитира държавен дълг.
От там нататък, темата с харченето на пари за фабрики е тема за държавно управление от преди доста години и модел на поведение от преди доста години. Сегашното правителство по-скоро е склонно да обсъжда темата за раздържавяване, отколкото темата за влагане на бюджетни средства в индустриализация от типа Цанков камък.
Спирам до тук. Разбира се, дебатите са отворени. Но исках да направя този коментар върху вашата позиция, колеги от Атака. Тя е разбираема.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Александров, реплика.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Господин министър, определено не исках да го правя на политика. Защото ако го правех на политика щях да започна като ГЕРБ 2014 г., където за 1 млрд. твърдяха, че ще го плащат внуците. И щях да кажа, че 1 млрд. ще го плащат внуците на 16-та степен. И щях да започна така изказването си.
Имам един доуточняващ въпрос. Тоест с този проект, който ни предлагате, вие давате насока за в бъдеще, всички бъдещи правителства на България, от тук нататък да работят именно с тези четири банки.
Благодаря ви.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: За да затворим и тази спекулативна тема. Когато БСП абдикира от властта миналата година и остави няколко месеца държавата на самоуправление или отговорността за нея да носи президента със служебно правителство, се оказа, че една банка, която в никакъв случай не може да бъде свързана с ГЕРБ и нейното ръководство, фалира. И някой трябваше да изплати на българските граждани вложенията вътре.
Първостепенна задача на екипа на Правителството и на Министерство на финансите беше да възстановим средствата на хората, така че те да получат максимално бърз достъп, след като месеци наред нямаха достъп до средствата си.
Проблемът беше, че нивото на фискален резерв към момента показваше, че вероятно ако бързо не се намери мостово финансиране, ще имаме проблеми в датите между 7 ноември, когато правителството беше избрано от Парламента, 4 декември, когато беше задължителния срок за започване изплащането на гарантираните вложения и 16 януари, когато падежираше емисията облигации, за които вие споменахте на Милен Велчев, което е преоформен дълг от времето на управлението на комунистическите правителства преди 1989 г.
Затова ние попитахме кои банки са готови да дадат мостово финансиране, за да помогнат в този труден момент на българската държава, за да си осигури ликвидност и да си разплати задълженията към собствените си граждани и то по един, смятам добре структуриран и организиран ред. Така че над 3 млрд. 400 млн. към снощи, да стигнат до техните реални собственици. Всичко това стана благодарение на тези четири банки, без много шум и без много пропаганда.
Тогава, когато канехме банки, за да ни дадат мостово финансиране, естествено ги попитахме, при какви условия дават това финансиране и всички се обединихме около темата, че правим мостово финансиране към облигация. Нещо което между другото и в момента в Гърция се опитват да направят.
Схемата се нарича брич до бонд. Всъщност брич заема от 1,5 млрд. евро взет в края на миналата година, с който изплатихме гарантираните влогове на българските граждани, падежира май месец тази година. Тоест, част от тези милиарди, които артистично артикулирате, са всъщност и тези пари, с които изплатихме на българските граждани вложенията в края на миналата година.
Аз бих приел упрека, че не се обяснявам денонощно по телевизии и радиа какво е наследството и докъде сме се докарали, а се опитвам без излишни популистки дебати, да осигуря финансова стабилност на държавата, гарантирайки нейната ликвидност. За да може тя да финансира дефицита си и да си покрива задълженията към кредиторите си, които тя така или иначе през годините е поела, пак със съгласието на Българския парламент.
Ще се опитам да дам едно сравнение, ако приемете такова сравнение. Когато отивате на дело, вие може да си избирате за всеки конкретен казус адвокат да ви представлява. А може да сключите и едно споразумение с адвокатска кантора, която винаги, когато вие ходите по дела, да ви представлява.
Приемете, че българската държава със съгласието на Българския парламент, това е безспорно и го пише в Закона за държавния бюджет, е наела и сключва договор с тези четири банки. А би могла да го разшири и сключва договор в рамките на една програма, която й осигурява максимална гъвкавост за финансиране в обозримия от мандата на правителството и от бюджетното планиране хоризонт до 2017 г.
Детайлната справка показва, че нивата за които говорим за достигане на държавен дълг над 60 процента от БВП са, пак казвам, отчаян опит да се извличат дивиденти там, където те не биха могли да бъдат извлечени.
Реално, ако се проследи статистиката, която сме представили, прогнозите за дефицит едва ли някой ги оспорва. Те биха могли да бъдат и по-ниски, разбира се и това ще са дебати в бюджетното планиране за 2016 – 2017 г.
Прогнозите за падежите, те дори не зависят от Българския парламент. Това са договори ратифицирани със закон, по които България отдавна е поела ангажимент. И когато им дойде времето, ние трябва да си ги платим тези сметки.
От там нататък през проста екстраполация на тези два показателя се вижда, че до 2017 г. нивото на дефицит ще достигне 31,3 на сто от брутния вътрешен продукт, далеч под катастрофичните прогнози, които са дълга. Далеч под катастрофичните прогнози, които не знам каква цел преследват в момента. Но да допуснем, че преследват политически цели.
Това е колега причината, поради която избрахме тези четири банки. Не ми е известно досега да е правен конкурс и не смятам, че е целесъобразно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Горанов.
Господин Гечев, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Горанов, ето нашите аргументи, поради които ние ще гласуваме категорично против. И още веднъж няма да е излишно да кажа, че съгласно действащата Конституция и законите на Република България, а и страните членки на Европейския съюз, господин Горанов отлично знае, като министър на финансите, че господин Горанов, вие не може да похарчите нито една стотинка, която не е в Закона за бюджета на държавата.
В Закона за бюджета на българската държава, който беше гласуван, пише ясно, че държавния дълг на Република България за 2015 г. е 8,1 млрд. лева. От които ви е разрешено да ползвате 6 млрд. 900 млн. лева външен дълг и 1 млрд. 200 млн. вътрешен дълг.
Всеки може да отвори Закона за бюджета и да види. Закон за бюджета за 2016 г. ще бъде гласуван господин Горанов тази есен, преди зимата. За 2017 г. в България, в Бангладеш, в Бразилия, в САЩ ще бъде гласуван към края на 2016 г. В САЩ е март месец. Там аз най-добре знам как е по понятни причини. Тя е изключение.
Така че от тази гледна точка няма практика по света. Кажете в коя страна има такова предварително одобряване на дългове за следващи години. Няма такава страна нито в Европейския съюз, нито извън нея. Не съм сигурен за така наречената Ислямска държава. Възможно е там да има такива трикове, но в цивилизования свят такова чудо няма.
С една дума, няма как Българския парламент по Конституция да гласува тези 8 милиарда. Вероятно беше езикова грешка на уважаваната председателка на Бюджетната комисия. Но колежке Стоянова, не е до 8 милиарда. Защо се притеснявате. В текста на Закона пише 8 милиарда, а не до. Нали така? Казахте до. И в дневния ред и в Закона, който е даден от госпожа Цачева пише 8 млрд. Тоест става дума за 8 млрд. евро, не до. Защото до може да бъдат 1 евро и 25 цента. Така че сумата е 8 милиарда.
Първото ни възражение е, че това противоречи на Конституцията и както казах съвсем сериозно: Ако се стигне до такова гласуване, каквито и да са резултатите, ние ще уведомим, ще сезираме Конституционния съд. В това няма никакви съмнения.
Второ, въпроса за основанието за този дълг. Казва се в мотивите на Правителството, вие говорите колега за някаква глобална средносрочна програма. Къде е тази програма, защото това е някаква тайна за българското общество. Кога, на коя дата е приета програмата? От кого? Тази програма колега трябва да бъде приета от Парламента на Република България, за да може вие да искате по нея да харчите. Такава програма, нито глобална, нито минимална, нито азиатска, нито европейска вие сте внасяли. Така че Българският парламент никога не е одобрявал повтарям, никаква глобална средносрочна програма. Така че вие нямате никакво юридическо основание да пишете за глобални програми, по никакъв начин.
Това което го има в закона, не в Закона за бюджета, а когато внесохте бюджета, каквато е традицията, правилно Правителството, както винаги имахте икономически прогнози. Нали така? Няма страна по света колеги, където се гласуват прогнози. Прогнозите Правителството се обосновава, защо са му такива, извинете, заложени показателите. Но не ми е известно парламент по света или българския, да гласуваме прогнози. Това би било уникално и не особено нормално. Поради което ние не сме гласували прогнози.
Ако отворим бюджета за 2015 г., там няма прогнози, а има конкретни числа, които почиват на прогнозите. Или се сбъдват или не, но прогнозите ги няма.
Десетте процента. Такъв процент няма. Ние си направихме труда да прегледаме подобни споразумения на седем, осем страни от Европейския съюз и извън него. Израел. Вие твърдите, че като казвате до десет процента. Тук пише колега, че същото се прави с цел, обърнете внимание, цитирам: “Да не се дават насоки на пазара за лихвените нива по новите облигации.”
Уважаеми колеги, кой ви е казал, че вие ще определяте насоките на пазара няколко трилиона долара, вие от Министерство на финансите ще бутате насоките на световния пазар. Много сте амбициозни. Това не почива на никаква статистика.
Обратното казваме ние. Като казвате десет процента, а досега няма страна, която да е заявила такъв процент.
Предишното правителство на България сключи договор за 3,05.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: При десет процента направихте и вие емисията. И когато гласувахме вашата емисия, тя пак беше при десет процента.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не е вярно твърдението ви, че като се каже десет процента, това ще ви намали лихвата. Напротив, това което няма да намали лихвата колега, че вие изведнъж, една сутрин не особено хубава, заявявате пред финансовия свят в момента, че страната която беше финансово стабилна, която имаше нисък дял на външния дълг и въобще на държавния дълг, брутния вътрешен продукт, ви изведнъж казвате, че следващите години малка България ще тегли 8 млрд. И как ще повлияе това на лихвата? Какъв сигнал ще има върху чуждите инвеститори? Тоест, ние не приемаме този мотив, ако става дума за него.
Освен това, като говорите за размера на дълга и го обяснявате с изплащане на стари дългове, уважаеми колега, елементарната сметка показва, че дълга който допълнително сте взели, заради КТБ, аз не искам в момента да се занимаваме с тази тема, защото това че нямате нищо общо с КТБ и как от 2 млрд. активите й са станали 6 млрд. и кой е наредил на държавните български фирми под строй да отидат в КТБ, да не го разискваме сега. То е разисквано. Но сумата колега е 850 млн. евро. Нали 2 млрд. са от Гаранционния фонд и 1 млрд. 700 млн. са от бюджета. Нали така? И ако вие казвате, че това ви е проблема 850 млн., добре, това е разбираемо. Никой не го оспорва. Но вие искате 8 млрд. евро, не 850 млн. Плюс те са заложени в бюджета за 2015 г.
С една дума този крупен заем от 8 млрд. евро, нечуван за период от три години, който ще доведе до удвояване на практика на дълга на Република България. Ако това се приеме, съвсем отговорно го казвам, според мен то няма да се приеме. Ще ви кажа, защо това ни води по пътеката на гръцкия сценарий.
Погледнете статистиката за Гърция. В 2004 г. външния й дълг е 62 – 63 млрд. евро. 2008 г. дълга на Гърция е 504 млрд. евро. Тъй като има една тенденция обяснена, че когато има такова рязко покачване на дълга, на практика удвояване за няколко години, това води до ефекта на снежната топка, до трупане на лихви. Ние в момента, не е лесно и на вас господин Горанов, който и да е министър, ние плащаме лихви около 1 млрд. годишно. Така ли е? Щом като плащаме около 1 млрд. годишно, колко ще плащаме за в бъдеще и къде са разчетите?
Между впрочем, като казваме, че си губим времето и това противоречи на Конституцията, няма как да искате такъв главоломен дълг и сте написали тук общи приказки, че ще се използва за бюджетен дефицит за стари дългове и за фискални резерви. За какво да се използва, за олимпийски игри ли? Естествено, че за това се използва. Но вие сте длъжен господин министър, като влизате в Парламента и искате колосалните 8 млрд. евро. Къде са ви сметките? Искаме да видим парите до стотинка по години, каквито не ги виждаме. Вие откъде знаете колко ще плащаме 2016 и 2017 г. и какво ще е реалното състояние на бюджета? Не знаете. Как така ще давате, вие казвате гъвкавост на тези посредници, единия от които наистина е скандален и аз бих го избегнал. Но не това е основния проблем в момента. Съгласен съм.
Какво ще купувате по-рано вие? Сега казвате, ако лихвата е 3,05. Имате ли гаранция колко ще бъде след две години? Никой не може да каже. Ако познаете, то ще бъде случайно. Така че никаква гъвкавост не може да има.
Освен това има една друга страна на въпроса, че вие като сключили това споразумение незаконно, без да бъде утвърдено от Парламента, вие тези посредници сте ги избрали за три години. Тоест като сте си сложили подписа, тези посредници вие няма как да ги заобиколите следващите три години. Така че искаме не искаме, те ще търгуват дълга. Това пак е третостепенен въпрос в сравнение с огромната сума, която се иска. И все пак няма как да не се каже политически.
И за мен е много интересно, как колеги свързани в Парламента с така наречените протестни мрежи, които ореваха света тук на Парламента за половин милиард евро. То не беше ли за дълга, който платихме сега на 15 януари и беше повторено хиляда пъти в Парламента.
Ще ви издам една малка “тайна”. Вашите изказвания лични, които бяха много емоционални в Парламента, но те са запазени, за половин милиард евро и ще ги прочетем как звучат. На госпожа Стоянова, на други колеги. От сега се гответе. Ще ги прочетем и ще ги умножим по 16, за да видим как ще звучат при съвременната обстановка. Това е малко емоционално, за което може би накрая се извинявам.
Противоречи на Конституцията. Няма никакви разчети. Изключително опасно за българската икономика да се товари с 8 млрд. евро, - 16 млрд. лева за две, три години. Ние не може да позволим такъв ангажимент на българската държава. Така че това споразумение не трябва да влиза в сила. Направете си една цветна снимка за спомен с него. Сложете си я на стената и толкова.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Гечев. Всички тези успяхте да си кажете. Медиите ви заснеха. Смятам, че повече няма да има нужда да взимате думата.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Това аз решавам.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Напротив.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Няма напротив.
ПРЕДС МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Горанов, понеже станаха много пространни изказванията, да дадем думата на още двама народни представители, които са заявили, че искат да се изкажат.
Господин Ковачев, след това господин Цонев.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Благодаря, госпожо председател. Аз ще бъда съвсем кратък. По данни официално на Министерство на финансите, не знам защо колегите не са запознати с тях. През 2015 г. погашенията по държавен дълг са 6 млрд. 996 млн. 2016 г. – 11 млрд. 722 млн. Няма да преповтарям цифрите. Общо за периода в евро 5 млрд. 994 млн.
Аз ще избягам от популисткото говорене. От името на Парламентарната група на Български демократичен център ще ви кажа, че ние ще гласуваме за ратификацията. Но имам един въпрос към министъра.
Министерство на финансите пое конкретни ангажименти за ограничаване на дефицита. Моят въпрос е в следващите месец, два, какво точно ще предприемете като законодателна инициатива.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви, господин Ковачев.
Господин Цонев, заповядайте. След това господин министър ще ви дам думата и се надявам, че с това ще се изчерпят дебатите.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви, госпожо председател.
Господин министър, уважаеми колеги, наистина ще се опитам да повишим качеството на дебатите. Качеството на дебатите в тази Комисия се повишава, когато се изключват колкото се може повече политическите аргументи и се включват само професионалните, финансовите, икономическите и т.н. Аз това ще се опитам да направя.
Първо, искам да кажа, че Парламентарната група на Движението за права и свободи на свое нарочно заседание ще вземе решение как да гласува. Затова ние днес ще се въздържим. Причината за това е, че групата няма достатъчно информация относно вашите намерения и конкретиката на това, което предлагате и разчитаме на това заседание да ги придобием. Ние тримата представители на Движението за права и свободи в Бюджетната комисия ще докладваме на нашата парламентарна група и ще вземем решение. Толкова по въпроса за нашата позиция.
Искам първо да ви поздравя за това, че в началото на мандата заявихте желание, да ни поднесете цялостна политика по управление на дълга. Това е поне изпълнено обещание. Дали то е в правилната посока ще решим всички заедно след внимателен анализ. Но наистина е заявка за управление на дълга в една поне тригодишна перспектива, каквато е обикновената бюджетна перспектива.
И за да бъдат дебатите по-професионални, бих искал наистина да изключим политическите аргументи. Ще ви върна назад, искам всички колеги и аз самия да се върна и да си изясним, че не е важно коя партия какви аргументи ще намери срещу другите партии, кое управление срещу друго управление или мнозинство срещу друго мнозинство, а е важно, че от началото на кризата България бавно и постепенно открива пред себе си възможността за влизане в някаква дългова спирала. Тя в началото поради ниските нива на държавен дълг е плавна, но тя може да се изостри. И аз ще подкрепя думите си с аргументи и с факти.
2009 г. преди началото на кризата най-ниското ниво до което стигна дълга, като процент от брутния вътрешен продукт, ако не ме лъже паметта беше около 12,6. Това постигна страната ни.
Искам предварително да кажа, че не говоря за управления, коалиции, министър-председатели, правителства и т.н. Чисто професионално къде бяхме, как се движим и какви са опасностите.
В края на 2009 г. държавния дълг е 9 млрд. 670 млн. Това е някъде около 13 процента от брутния вътрешен продукт тогава. Да не ви отегчавам с други данни. Мога да бъда и по-конкретен и по-точен.
По това, което сега имаме като прогноза, вие казвате, че 2017 г. ще бъде 31,3 процента. Така чух. Нямам основание да се съмнявам в данните, които вашите експерти са ви предоставили. Това представлява от около 87 млрд. брутен вътрешен продукт прогнозируем през 2017 г. около 27,4 млрд. За осем години 17,4 млрд. всички ние, които управляваме страната ще повишим дълга. За мен и за моята партия, това е опасно явление и ние трябва да го разискваме като политици, а не като партийци.
Защото кризата си е криза, но ние трябва да намерим адекватен отговор, защо за осем години страната ще увеличи дълга си с 17,4 млрд. Да кажем 17 млрд. Това е точно 1,7 пъти. Тоест трябва да намерим адекватен отговор какво правим, независимо кой управлява. Значи трябва да харчим по-малко.
И сега ще ви напомня нещо, което направихме преди един месец, когато Правителството изнесе програмата си.
Ние казахме, че в нея липсват индикатори за реформи. Много харчим е едната страна на медала, вие знаете, а другата страна е нереформирани системи. Затова носим вина всички.
Ние се отнесохме с разбиране и с надежда към заявката на тази коалиция да направи реформи. Отчетохме, че в предишния мандат в рамките на година и два месеца, поради политическите условия ние не можахме кой знае какво да направим, въпреки че имахме желание. Но искаме да се случат тези реформи.
В тази програма преди 20 дни ние казахме, че няма индикатори за реформи. И извадихме един индикатор. Именно нарастване дълга и как той нараства, с какви темпове. Защото реформите имат и тази задача. И според нас това е универсален индикатор.
Днес чух или вчера от колегите от БСП, че те също припознаха това, което нашия председател след един наш сериозен анализ, след като излезе програмата, направи като анонс в предаването Панорама, че този индикатор ние ще го следим. За нас това е индикатор за реформи.
Тоест от това, което виждаме картината не е добра. Възможността да влезе страната в дългова спирала, каквото и да е темпото на тази спирала, оборота на въртене на дълга си е сериозно.
И затова трябват общи усилия, не само по управление на дълга, но и по оптимизиране на публичните разходи, което става с реформи, а не само със затягане на коланите, както вече се убедихме.
Затова ние от ДПС казваме така. Да, на стратегия за управление на дълга. Нека да я видим обаче в конкретика. Тук виждаме стратегия за начините по които ще се взема дълга. Не виждаме стратегия за начините по които ще се намалява. Не й е мястото в това споразумение, разбира се. В програмата също не виждаме. И затова извеждаме още веднъж този критерий. И се обръщаме към тези, които са най-речовити по отношение на реформите, тази част от коалицията. Реформи не се правят с думи. Има точни индикатори и ние ще ги следим и ще подкрепяме всяко ваше усилие, което би довело до намаляване темпото на задлъжняване на страната ни.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Цонев. Друг желаещ за изказване? Господин Исмаилов.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Благодаря, госпожо председател.
Разбира се в реда на мисли и на колегите, без да се връщаме назад за причините, защо се стигна до тук. Наистина съществуващи рискове от това да влезем в определена дългова спирала. По този подход за средносрочно по-смело управление на дълга, разбира се, отчитайки, че дългът е бреме, особено в нашите икономически по-южни ширини. Отчитайки с натрупване греховете и грешките в управлението и в много от секторите, които наистина трябва да бъдат реформирани. Смятаме, че това ще даде повече спокойствие и въздух от гледна точка на финансите на страната.
Това което, подкрепяме ние и имаме като ангажимент е наистина през дефицита да вървим към балансиран бюджет. Много сериозни мерки трябва да предприемем по отношение на подобряване на икономическия климат и на административната реформа и на тежко задлъжнелите сектори.
Ако като управляващи не успеем да придружим с тези действия това задлъжняване, наистина след две до три години ще бъде поставено под риск управлението на това правителство.
Така че подкрепяме с нашия глас като Реформаторски блок тези намерения. И ще работим заедно в тази посока.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Горанов, заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Аз благодаря на всичките народни представители за позициите. Продължавам да смятам, че в Бюджетна комисия трябва да се говори фактологично, а не с лозунги. Продължавам да смятам, че не сме нарушили от страна на правителството Конституцията нито за миг. Гледам като на небалансиран опита, която и да е партия да прави политика точно от това, по начина по който го прави.
Иначе наистина ви благодаря, но за съжаление само Бюджетна комисия има такова отношение към дефицита. Представителите на отделните политически партии трябва да заемат ясна позиция относно отделните сектори и разходните политики, за да не изпадаме в шизофренното състояние, представителите на партиите в Бюджетната комисия да застъпват теза за намаляване на разходите и балансиране на бюджета. А техни по-речовити колеги от същите партии в други комисии да заявяват други позиции.
Трупането на дефицит винаги ще трупа дълг. Ако някой ден започнем да управляваме потенциалните газови залежи, тогава може да си решим макар и временно този проблем. Но докато българската държава управлява бюджет с дефицит, тя ще трупа дълг. Не случайно реферирах към 2012 година, в която почти бяхме овладели тези процеси.
Още един път ви благодаря. Разчитам, че не само когато дойде есен и гледаме бюджета, ще държим сметка за дефицита. А и във всеки един законопроект, който се гледа в пленарна зала или в Бюджетната комисия, много внимателно ще преценяваме, дали не разхлабваме фискалната позиция, за да се връщаме към дебата за държавния дълг.
Благодаря.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Госпожо председател, прощавайте, пропуснах нещо, което държа да го кажа и е в контекста на това, за което говорихме. Направи впечатление, че ние от ДПС не отваряме темата за това трябва или не трябва, виновен, не виновен и т.н. Искаме да подчертаем професионалното и държавническо отношение, което трябва да имаме. Защото този дълг и дефицитите трябва да бъдат обяснявани коректно на хората. И в тази връзка ние от ДПС очакваме извинение. И аз отправям апел. Ще го отправя от трибуната на Парламента. Очакваме извинение от всички, които в онази лятна нощ след заседанието на Бюджетната комисия, която имах честта да ръководя, направиха онова, което нарекохме нощта на белия автобус, заради поемането на 1 милиард дълг в бюджета, който беше за погасяване, както и сега става. И ние очакваме извинение от Института за пазарна икономика и от Реформаторския блок и от всички онези, които тогава от телевизия в телевизия и от медия в медия говориха пълни глупости.
Ако ние сега последваме техния пример и започнем да говорим по този начин за тези равнища, които в момента се налага да поемаме, това би било скандално. Неправилно е. Няма да го направим. Не е държавническо и си е лъжа. И затова очакваме от тях извинение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи за изказване? Няма. В такъв случай закривам дебата и преминаваме към гласуване.
Гласуваме законопроект за ратифициране на договора за дилърство между Република България в качеството на Eмитент и Ситигруп Глобъл Маркетс Лимитид, Ейч Ес Би Си Банк Пи Ел Си, Сосиете Женерал и Уникредит Банк АГ в качеството на организатори и дилъри, относно Глобална средносрочна програма на Република България за издаване на облигации на стойност 8 000 000 000 евро, подписан на 6 февруари 2015 г., на Договора за агентство между Република България в качеството на Eмитент и Ситибанк Н.А., клон Лондон, в качеството на Фискален агент, Платежен агент, Агент по замяната, Агент по прехвърлянето и Агент за изчисляване на Ситигруп Глобъл Маркетс Дойчланд АГ в качеството на Регистратор, Платежен агент и Агент по прехвърлянето, относно Глобална средносрочна програма на Република България за издаване на облигации на стойност 8 000 000 000 евро, подписан на 6 февруари 2015 г. и на Акта за поемане на задължения от Република България в качеството на Емитент, относно Глобална средносрочна програма на Република България за издаване на облигации на стойност 8 000 000 000 евро, подписан на 6 февруари 2015 г.
Чл.1 Ратифицира договора за дилърство между Република България в качеството й на Емитент и Ситигруп Глобъл Маркетс Лимитид, Ейч Ес Би Си Банк Пи Ел Си, Сосиете Женерал и Уникредит Банк АГ в качеството на организатори и дилъри, относно Глобална средносрочна програма на Република България за издаване на облигации на стойност 8 000 000 000 евро, подписан на 6 февруари 2015 г., на Договора за агентство между Република България в качеството на Eмитент и Ситибанк Н.А., клон Лондон, в качеството на Фискален агент, Платежен агент, Агент по замяната, Агент по прехвърлянето и Агент за изчисляване на Ситигруп Глобъл Маркетс Дойчланд АГ в качеството на Регистратор, Платежен агент и Агент по прехвърлянето, относно Глобална средносрочна програма на Република България за издаване на облигации на стойност 8 000 000 000 евро, подписан на 6 февруари 2015 г. и на Акта за поемане на задължения от Република България в качеството на Емитент, относно Глобална средносрочна програма на Република България за издаване на облигации на стойност 8 000 000 000 евро, подписан на 6 февруари 2015 г.
Чл. 2. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в Държавен вестник.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 9 “за”.
Против? Четири против. Въздържали се? Пет въздържали се.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Госпожо председател, процедура. Аз не виждам защо четири човека бяха изброени против. Господин Търновалийски след като е болен, това означава, че е в болнични. Тоест, отсъства.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Специален имейл има. Никого не подвеждам. Гарантирам. Упълномощен съм.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако господин Търновалийски е в болнични с болничен лист, той не е на работа и няма как да участва дори и странично.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Разболял се е от грип и не може да дойде в момента.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Той е с болничен лист.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Госпожо председател, имам една молба. Да не правим циркове в края на заседанието. Няма нищо фатално. Ще се гледа в пленарна зала. Резултатът е 9 на 9. Това е.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Гечев, господин Търновалийски днес регистрирал ли се е в пленарна зала? Той е болен. Той не може да бъде на работа, за да има глас.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Госпожо Стоянова, протоколирали сме вашето решение на председател. Ще стане излишен скандала. Вашият глас автоматично отпада. Такива писма от отвъдния свят.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Моето решение на председател е правилно или не, в зависимост от това каква е конкретната ситуация. Ако господин Търновалийски е болен с болничен лист, той не може да бъде на работа и неговия глас не може да бъде зачетен.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Госпожо Стоянова, не правете компромис с авторитета на Комисията и със собствените си думи. Нищо няма да спечелите от това.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Законопроектът е приет.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не е приет. Девет на девет не е прието нищо.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Преминаваме към точка втора. Когато представите подобен документ от господин Търновалийски подписан, може да се зачете гласа му.
/ Депутатите от БСП напускат залата. /

По точка втора
Преминаваме към точка втора.
Един материал от Българската асоциация на дружествата с допълнително пенсионно осигуряване. Eдин материал от Комисията. Имате ли ги? Имате три материала.
Уважаеми колеги, връщам се две седмици назад, когато тук на тази Комисия слушахме Комисията за финансов надзор. Тогава основно темата беше по отношение на пенсионно осигурителните дружества и пенсионните фондове, проблеми по тях и евентуално необходимост от законодателни промени, за да преодолеем за в бъдеще подобни проблеми или несъответствия.
Тогава господин Мавродиев, съгласно протокола, ние поискахме от вас да ни подготвите предложения за законодателни промени по тези текстове, по тези теми, по които тогава идентифицирахме някакви промени. Така че първия ми въпрос към вас е имате ли готовност за тези законодателни промени или не. Докъде стигнахте там?
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Благодаря ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, в изпълнение на възлагането от Бюджетна комисия да подготвим тези промени от предишното заседание, активно се работи и в момента от нашия екип. В доста напреднал етап са промените в КСО, които ще регламентират нова дефиниция за сделките свързани лица, гаранционен фонд и редица други теми, които миналия път ние подробно отбелязахме, че са стари наши идеи още от 2012 г. Сега ще ги представим отново на вашето внимание. Предполагам, че до следващата седмица ще бъдем готови с напълно разработени такива законодателни промени, които да бъдат представени в завършен вид на всички вас в Бюджетна комисия.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз искам да ви задам още един въпрос. Вие ще имате ли готовност да ги презентирате на онази работна група в Министерство на труда и социалната политика, която всеки вторник се събира и кога?
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Ако това е вашето желание, разбира се, че ще ги презентираме и на тази работна група.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: А може ли да обявим от днес, че следващия четвъртък може да ги обсъждаме в Бюджетна комисия?
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Може да го потвърдим това. Ще бъдем готови за следващото заседание.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Второто, за което се разбрахме миналия път, това е знаете пред народни представители бяха отправени към вас въпроси от вестник “Капитал”, на който вие поехте ангажимент, по наше настояване да отговорите подробно. Имаме писмения ви отговор. Как да процедираме, уважаеми колеги? Да направи кратко резюме председателя на Комисията, преди да дискутираме по това.
И другото, което искам да кажа, че междувременно постъпиха въпроси от още две медии – Труд и ПИК, които са качени на сайта на Комисията. И които аз мисля пак да предоставим на Комисията за финансов надзор, за да получим следващия четвъртък отговори по тях и с това да приключим с въпросите на медиите пред нас. Това го казвам и по повод и на декларацията от пенсионно осигурителните дружества, които категорично смятат, че този шум в системата, който постоянно се вдига, пречи въобще на финансовата система, в частност на пенсионно осигурителната. Моето мнение също е такова. И аз още на миналата Комисия ясно и категорично заявих пред всички, че целта на нашата Комисия е да идентифицираме проблеми и законодателни решения по тях, които да дискутираме. А не да влизаме в тази драма, кой какво е свършил. Но така или иначе ние влезнахме и според мен трябва да го приключим. Надявам се другия четвъртък да приключим по тази драма.
Господин Мавродиев, искам вашето уверение, че следващия четвъртък ще имаме възможност да дискутираме с вас предложенията за законодателни промени и ще получим отговорите на въпросите на Труд и ПИК.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: След като това е желанието на уважаваната Бюджетна комисия, ние ще се справим до следващия четвъртък, както с отговорите на въпросите на Труд и на ПИК, така и със законодателните промени, за да ви представим съответния проект за изменение на КСО. Така че, да госпожо председател, ще бъдем готови до следващия четвъртък.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да резюмирате отговорите. Всички народни представители ще имат възможност, както и другите гости.
Между другото, аз след разправията с господин Гечев пропуснах да упомена, че тук освен Комисията за финансов надзор с нейния председател, зам.-председателите и членовете, присъстват представители на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване с нейния председател, както и изпълнителните директори на пенсионно осигурителните дружества. Няма да ги изброявам.
Имаме представител на Българска търговско промишлена палата и на три неправителствени организации – Движение за пълна заетост и ценова стабилност, Движение за защита на гражданите и държавата и Сдружение “Орлов мост – за промяна”.
Заповядайте, господин Мавродиев.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Благодаря ви госпожо председател.
Аз бих предложил на уважаемата Бюджетна комисия да започнем с отговор и веднъж завинаги да изясним пред всички вас и пред медиите и пред камерите, в крайна сметка какви са законовите правомощия и ангажименти на Комисията за финансов надзор по отношение на надзора на публичните компании, на инвестиционните посредници, на управляващите дружества, на съответно банките довереници и т.н. Тоест дейността, за която ние отговаряме като надзорници на небанковия сектор. И да изчерпим веднъж завинаги тази мистификация, наречена отговорности на Комисията за финансов надзор за фалита и за проблемите с КТБ.
Тук сме приготвили и всеки един от вас има една презентация цветна, в която много добре в слайдове е показано, какви правомощия имаме, как сме ги осъществили. Какви са ефектите от осъществяването на тези правомощия. И съответно, мисля, че те ясно ще отговорят на въпросите, че няма ощетени интереси на инвеститорите, вследствие на нашата дейност. Няма плащания от Фонда за защита на интересите на инвеститорите. Нито лев не е излезнал в покриване щети на инвеститори от КТБ. Няма жалби, включително от инвеститори, които смятат, че техни права са били нарушени. Мисля че по количествени и качествени критерии, това показва едно нещо, че Комисията си е свършила абсолютно законосъобразно, но в пълен обем и отговорно своите функции по надзор на небанковия финансов сектор.
Всички проблеми в КТБ, аз многократно съм казвал и медийно, са извън нашето приложно поле на правомощия. Единствено в приложното поле на правомощия на Централната банка на БНБ по отношение на банков надзор.
И ако ми позволите ще започнем с тази кратка презентация. Бих предложил колегата ми Владимир Савов – член на Комисията, да представи, тъй като той отговаря в момента, като изпълняващ длъжността заместник-председател на Управлението за инвестиционен надзор, което осъществява всички тези функции.
Искам да подчертая, че тази функция досега не е извършвана от господин Савов, а е извършвана от предишните зам.-председатели. Последният зам.-председател, който в целия период на проблемите с КТБ се занимаваше с това да изпълнява своите законови правомощия, господин Николай Попов. Той подаде оставка в края на миналата година. Въпреки, че той в момента не е сред нас, аз искам да изразя нашата оценка, че той свърши добре и законово обосновано своята работа. Тоест в изпълнение на закона, доколкото такива са нашите наблюдения над неговата дейност, че е действано сериозно и законосъобразно.
Давам думата на колегата ми господин Савов. Сами разбирате, че за мен най-лесно би било, аз да прехвърля някакви несъществуващи отговорности на господин Попов, който подаде оставка. Аз многократно бях искал неговата оставка. Но няма да го направя, защото ние стоим зад работата, независимо колегите, които са тук на тази маса, така и на всички колеги, които са били част от екипа. И най-вече на множеството експерти, които са работили отговорно и законосъобразно по осъществяване надзора на капиталовите пазари.
Господин Савов ще направи презентация.
ВЛАДИМИР САВОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, за мен наистина е чест да представя пред вас, максимално кратко надявам се, но все пак обхватно, работата и дейността на Комисията за финансов надзор, по надзора на КТБ – АД.
Както каза господин Мавродиев, много се говореше по тази тема, много се спекулираше. И наистина навярно е дошъл момента да разкажем за правомощията, за законовите положения и най-важното за фактите по надзора на КТБ. Както казах ще се постарая да бъда максимално кратък. Но трябва да призная, че така или иначе надзора е една сложна и обхватна дейност. И за да го разкрия в неговата пълнота, все пак трябва да преминем една презентация около 20 слайда.
Най-важното, което трябва да заявим още веднъж и както каза господин Мавродиев, че по своя статут от гледна точка на финансовия надзор, на първо място КТБ бе, защото вече не е, с отнет лиценз е, кредитна институция, съгласно чл.2 от Закона за кредитните институции. И като такава тя е надзиравана от Българската народна банка.
Комисията по финансов надзор надзирава инвестиционните посредници, но в този случай КТБ, която също бе инвестиционен посредник бе такъв по силата на лиценза, също издаден от Българската народна банка. Защо се прави това? Защото се счита, че банките, за да изпълняват всеобхватно и пълно своята банкова дейност, трябва да могат да правят и всички други финансови операции. Защото те са най-големите финансови оператори, така да се каже. И затова в техния банков лиценз се включват или допълнително се издава лиценз по всички други съпътстващи дейности, сред които и инвестиционни дейности и услуги. Така в лиценза издаден от БНБ на Корпоративна търговска банка бе включена и дейност като инвестиционен посредник.
Освен това КТБ бе довереник на облигационери по чл.100 от Закона за публично предлагане на ценни книжа. Това е дейност регулирана и надзиравана от Комисията по финансов надзор. И освен това, тя бе както знаем и публично дружество по чл.110 от същия закон, също под надзора на Комисията за финансов надзор.
Да подчертая, че предвид статута и на кредитна институция, т.е. банка, по своята основна дейност КТБ бе дружество поднадзорно и е още дружество, поднадзорно на Българската народна банка. По закон Комисията за финансов надзор не регулира и не надзирава банковата дейност, а именно дейността по приемане на депозити и предоставяне на кредити. А другите дейности, които ние надзираваме, с тях ще ви запозная малко по-детайлно веднага.
На следващата страница, ако обърнете, първата секция на която бих искал да спра вашето внимание, качеството или функциите на КТБ като инвестиционен посредник.
Какви са общите законови положения по надзора на инвестиционни посредници? Както вече казах, една кредитна институция може да извършва такава дейност, единствено въз основа на издаден от БНБ лиценз.
Комисията за финансов надзор не издава и не отнема никакъв допълнителен лиценз на кредитни институции. Винаги лиценза се издава и отнема на кредитна институция от БНБ. С отнемането на лиценза в края на миналата година от страна на БНБ, автоматично отпадна и правото на КТБ да предоставя дейности и услуги като инвестиционен посредник.
Какви са разликите между надзора осъществяван върху инвестиционните посредници, в зависимост от това от кого е издаден лиценза. Разликите са доста големи. Комисията за финансов надзор издава лицензи на инвестиционни посредници, които извършват тази дейност по занятие. Тоест по своята същност само с това се занимават същински инвестиционни посредници. Към тях ние имаме големи правомощия и големи надзорни функции.
Що се отнася до банките. Тях ние може да ги надзираваме в качеството на инвестиционни посредници, единствено по инвестиционните услуги, които те предоставят. Основната надзорна функция на Комисията за финансов надзор по отношение на инвестиционните посредници е надзора на капиталова адекватност и ликвидност. Обаче банките са надзиравани по тези параметри от Българската народна банка със съответните наредби на БНБ. Тоест, по най-важните параметри по надзора на инвестиционните посредници, пак отговорност носи БНБ. А по отношение на банките инвестиционни посредници, по отношение на тяхната капиталова адекватност и ликвидност, Комисията за финансов надзор няма правомощия.
Там където имаме правомощия, това са дейностите по предоставяне на инвестиционни услуги и спазването на конкретни разпоредби, които много точно са изброени в § 3 от допълнителните разпоредби на Закона за пазарите на финансови инструменти. Най-важните от тях са изброени на следващия слайд 5. А те са: Комисията надзирава организацията на дейността по инвестиционните услуги, управлението на рисковете, отношенията са клиентите на банката в качеството й на инвестиционен посредник. Разкриването на информация във връзка със сключените сделки с финансови инструменти.
При съществени нарушения, но само по тази дейност на банката като инвестиционен посредник заместник-председателя ръководещ Управление “Надзор на инвестиционната дейност” може да наложи една единствена принудителна административна мярка за предотвратяване и отстраняване нарушения и вредите от него. Подчертавам една, защото съгласно закона, Комисията по финансов надзор може към същинските инвестиционни посредници да налага цели девет такива принудителни административни мерки. Както казах по отношение на банките инвестиционни посредници може да налагаме само една. Тоест, даже и по отношение на инвестиционната дейност на банките, правомощията на Комисията са също доста ограничени.
Кратка информация относно това какви действия бяха предприети в началото, по време и с приключването, ако мога така да кажа, на кризата с КТБ. Комисията за финансов надзор проведе огромен по обем дейност по защита на правата на инвеститорите и клиентите на КТБ като инвестиционен посредник. Изисква от Централен депозитар пълна информация за всички активи на клиенти, които се съхраняват по подсметката на КТБ в Централния депозитар. Обърна внимание на Централния депозитар, че независимо от установения от БНБ особен надзор, не съществува правна пречка тези клиенти да си прехвърлят средствата от под сметката на КТБ към друг инвестиционен посредник или по своя лична сметка. И още повече и много важно, изисква информация от всички инвестиционни посредници, относно инвестициите в депозити и акции на КТБ.
В резултат на това и в течение на времето, клиентите на КТБ започнаха да прехвърлят навреме и своевременно своите активи към други инвестиционни посредници. И трябва да се отбележи, че те не са част, тези активи на клиенти, клиентски активи не са част от масата на несъстоятелността на КТБ.
По повод паричните средства на клиентите, тук трябва да се каже следното. Независимо от това какви клиенти са на банка, клиентите на КТБ в качеството на инвестиционен посредник се съхраняват и са влогове по смисъла на Закона за гарантиране на влоговете. Ние нямаме информация за размера на тези влогове. Фонда за компенсиране на инвеститорите не е отговорен за тези парични средства. А те са защитени, както вече казах, изцяло по Закона за гарантиране на влоговете и банките, което също е функция под надзора на БНБ.
Слайд 8. Какво направихме след отнемането на лиценза на КТБ? От квесторите на Банката бе изискано да уредят отношенията с клиентите по повод на притежаваните активи от тях по подсметките на КТБ в Централния депозитар. Като ги уведомят, че имат право да поискат прехвърляне по сметката на друг инвестиционен посредник.
От Централния депозитар бе изискано да изпраща в КФН справка за активите на клиенти, които са прехвърляни всеки ден, когато настъпва такава операция и до окончателното прехвърляне на абсолютно всички активи на клиенти на Банката.
На БНБ бе обърнато внимание, че има задължения да уведоми Фонда за компенсиране на инвеститорите за взетото решение за отнемане на лиценза. А на Фонда за компенсиране на инвеститорите бе обърнато внимание, че има задължения да направи съобщение за решението на БНБ, като посочи срока в който клиентите могат да подават искания, който е едногодишен от датата на публикуване съобщението на Фонда.
Фондът може да кажем, че е изпълнил своето задължение на 25 ноември 2014 г. Тоест, тук извода от нас е, че Комисията е предприела активно всички мерки по защита на активите и интересните на клиентите в КТБ, в пълно съответствие със своите правомощия.
На следващия слайд има кратко обобщение на казаното до тук. Няма да го повторя, само ще повторя това, което каза господин Мавродиев, по повод КТБ като инвестиционен посредник. Предприели сме всички необходими мерки за защита интересите на клиентите. И най-важното сигнали и жалби от инвеститори, акционери и клиенти в КТБ не са регистрирани и няма искания за плащане на компенсации от Закона за гарантиране на инвеститорите.
На второ място ще ви запозная със статута на КТБ, като банка довереник на облигационерите и надзора в този аспект.
Какво представлява банката довереник? Това е една много силна защита учредена по чл.100, буква “ж” от Закона за публично предлагане на ценни книжа на правата на облигационерите. Банката довереник следи за финансовото състояние на емитента. Тя е длъжна да оценява неговите финансови отчети. При констатирано влошаване да изисква информация и доказателства за взетите мерки по елиминирането на тези негативни развития. А най-важното банката довереник може да следи за състоянието на обезпеченията по облигационните заеми. Така че тя наистина изпълнява една важна функция по защитата на облигационерите.
Може да кажем, че КТБ е била довереник по четири емитента на облигации – Ален мак, Агро Финанс АДСИЦ, НУРТС България и Ризърф кепитъл АДСИЦ. След отнемането на лиценза от БНБ в съответствие със закона, КТБ повече не може да изпълнява тези функции на банка довереник, но до периода на отнемането на лиценза, те са били изпълнявани законосъобразно и по тях не са постъпвали никакви сигнали и оплаквания.
Какво става след това? Накратко ще кажа за четирите дружества. Ален мак е отдавна в несъстоятелност. Може, така да се каже, да не говорим за него. Агро Финанс АДСИЦ е уведомил Комисията за финансов надзор, че Съвета на директорите е взел решение за предсрочно погасяване на цялата главница на облигационния заем в размер на 5 млн. евро. И това ще стане вече в съвсем скоро време, със седмото по ред лихвено плащане. НУРТС – България също е уведомил Комисията, че е предприел необходим мерки за избор на банка, като е обявил конкурс. И общото събрание на облигационерите ще бъде буквално след няколко дни, на което ще бъде избрана нова банка довереник. Ризърф кепитъл вече е прекратил договора с КТБ и е определил нова банка довереник на облигационерите Инвестбанк.
Така че емитентите или вече са предприели необходимите мерки под надзора на Комисията за финансов надзор или в много скоро време ще ги предприемат и ще имат вече нови банки довереници.
КТБ има дъщерно дружество, КТБ Асет мениджмънт, в което държи 51 процента. Това е управляващо дружество по Закона за колективните инвестиционни схеми. За това дъщерно дружество може да кажем, че то е наистина лицензирано напълно от Комисията за финансов надзор. Лицензът е издаден през 2008 г. и то може да извършва услуги по управление на активи в съответствие със същия закон.
От Комисията за финансов надзор КТБ Асет мениджмънт има разрешение да управлява три договорни фонда. Те са пред вас. Фонд “Акции”, Балансиран и Фонд “Паричен пазар”.
Няма да се спирам подробно на правомощията, спрямо управляващите дружества. Може би само да подчертая, че първо Комисията следи, дали управляващите дружества спазват инвестиционната си декларация, т.е., дали техните активи са в лимитите, които те сами са си определили, след като ние сме ги одобрили. Примерно за разлика от пенсионните дружества, не ги показват на всекидневна база в какво инвестират.
И едно важно изискване на закона, такива управляващи дружества нямат право да извършват абсолютно никаква друга дейност, освен тази която е в техния лиценз. Тоест, управление на активи. Те нито могат да дават заеми, а още по-малко могат да взимат пари на заем. И може да кажем, че КТБ Асет мениджмънт не е получавала никакви кредити от КТБ.
Конкретно по проверката, която сме извършили по КТБ Асет мениджмънт. Първо, банката депозитар на управляващото дружество никога не е била КТБ, а е била АЕ Юробанк – България. Не са инвестирани към 20 юни, датата на въвеждане на специален надзор, не са инвестирани парични средства в депозити на КТБ. Няма неизпълнени поръчки за обратно изкупуване на дялове, което означава, че дружеството е ликвидно и изпълнява задълженията си към своите инвеститори.
И може би най-важното, за последния отчетен период, нетната стойност на активите, на всеки един от договорните фондове управлявани от КТБ Асет мениджмънт се е повишила с няколко процента, от почти 4 до 1,5. Но така или иначе инвеститорите в тези договорни фондове са спечелил пари и са в по-добро финансово положение, отколкото преди шест месеца. Не са извършвани нарушения на инвестиционните ограничения. Имало е само едно на 30 юни миналата година. То е било техническо. Комисията е уведомена веднага в срок. Договорният фонд също е елиминирал това нарушение, като е предприел съответните продажби на пазара, за да влезе отново в своите инвестиционни ограничения.
Последният елемент или аспект по надзора на КТБ, с който бих искал да ви запозная е, статута на КТБ като публично дружество.
На първо място, какво означава една банка или фирма да е публично дружество. Това значи, че акциите й се търгуват на борсата. КТБ е публично дружество от 2007 г. Първата емисия на акции. И през 2012 г. е имало едно увеличение на капитала, също с емисия на акции.
Тук искам да разсея едно заблуждение, което се тиражира в медиите, като се говори за увеличение на капитала на КТБ, което наистина е имало място, с подчинен срочен дълг. Такова увеличение на капитала не е същинско увеличение на акционерния капитал. Банката по този начин получава така наречения капитал от втори ред емитирайки дълг, който е подчинен по отношение на другия дълг на банката, защото е малко по-неблагоприятен. И такъв дълг се признава за капитал за целите на капиталовата адекватност, съгласно базелските стандарти, най-общо казано. Такова емитиране на подчинен срочен дълг по никакъв начин няма отношение към Комисията за финансов надзор. То е било одобрено, разгледано и одобрение по него е получено от Българската народна банка, тогава когато това е станало.
По отношение на увеличението на капитала с акции. Това вече е нещо, което наистина има много пряко отношение към Комисията по финансов надзор. За всяко такова увеличение на капитала или за разместване на нови акции, всяко публично дружество в България и КТБ също е направила това, трябва да представи одобрен от Комисията за финансов надзор проспект на емисията.
Законодателството по проспектите на ценни книжа като цяло е изключително строго. Това е европейско законодателство, което е изцяло и напълно транспонирано в българското законодателство в Закона за публично предлагане на ценни книжа. И то по никакъв начин не може да бъде нито смекчено, нито заобиколено. Изискванията към съдържанието на проспектите, към тяхната форма са залегнали също в регламенти и директиви на европейската общност. Няма да ги прочитам всичките. Но при разглеждането на такива проспекти, Комисията за финансов надзор ги следва неотклонно.
Трябва да отбележа също, че Комисията не носи отговорност за верността на съдържащите се в проспектите данни, но извършва проверка на тези данни и дали те или представените документи са непълни или нередовни. Или са необходими някакви допълнения, допълнителни информации и разкриване на информация.
Основната цел на проспекта е инвеститора, който потенциално ще купи дадените ценни книжа, ще инвестира в тях, да е напълно запознат най-вече с рисковете за това публично дружество, неговата стопанска дейност, средата в която оперира, свързани лица, задлъжнялост, финансово състояние и т.н. Всички тези неща са много детайлно изписани в законодателството и в съответните наредби. И няма начин едно публично дружество в Европейския съюз да получи одобрение за листване на ценни книжа, акции и облигации на борсата, без да има такъв одобрен проспект. Съответно КТБ на времето 2007 г. и после 2013 г. е преминала такава процедура изцяло.
Как и в какви аспекти Комисията за финансов надзор надзирава публичните дружества?
На първо място, след като вече са публични и след одобрението на проспекта, следим за своевременното разкриване на регулирана информация. Но тук не се носи отговорност за верността на отчетите. За това носят отговорност одиторите на дружеството.
Комисията следи за законосъобразното провеждане на общи събрания, съгласно чл.115 ал.1 от ЗППЦК. И следи дали сделките с активи са в съответствие с чл.114 от същия закон, който предвижда предварително одобрение от страна на акционерите на сделки с голяма стойност или с участието на заинтересовани лица.
Сега сме на слайд 16. Разкриването на информацията пред регулатора става чрез годишни и тримесечни отчети. КТБ е предоставяла такива отчети винаги в срок до първото тримесечие на 2014 г. В тези отчети, трябва да подчертаем отново, за кой ли път, че основата банковата дейност на КТБ се контролира от Управление “Банков надзор” на БНБ. И към Комисията от БНБ не са постъпвали за целия този период никакви сигнали или индикации поставящи под съмнение достоверността на информацията във финансовите отчети на КТБ. Тоест БНБ като основен надзорник по банковата дейност, по кредитирането и приемането на депозити не е сигнализирала за нередности.
Наличностите на всички клиенти по сметки в банки, така както и техните кредити получени от банки са банкова тайна. Комисията за финансов надзор няма правомощия за достъп до банковата тайна на клиенти. Тоест в отчетите, които е публикувала КТБ, естествено е присъствал законния, нормативно изискуемия обем информация, съгласно ЗППЦК и Наредба № 2. но естествено не е била разкривана банкова тайна.
Относно ролята на одитора. При всички финансови отчети и във всички случаи до първото тримесечие на 2014 г. одиторските отчети са били заверени от Кей Пи Ем Джи – България. И тази организация е потвърдила вярното и честно представяне на финансовата информация в съответствие с международните счетоводни стандарти.
Тук трябва да кажа следното, че преди Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори да установи неизпълнение на задълженията на одитора с влязъл в сила акт, Комисията за финансов надзор няма правомощия да оспори одиторския доклад и констатациите в него.
По повод общите събрания на КТБ няма да се спирам в подробности. Те са провеждани ежегодно. И при провеждането им не са допуснати никакви нарушения.
На стр.20 по отношение на спазването на чл.114 от ЗППЦК, който предвижда специален ред за предварително одобрение на сделки с голяма стойност или с участието на заинтересовани лица. Трябва да се каже, че ако такова одобрение не е било получено, ако разпоредбите на този член не са били спазени, такива сделки извършени в нарушение се считат за нищожни.
За какво се прилагат тези разпоредби. Лимитите са следните. Сделки, които по своята стойност са повече от една трета от активите на дружеството, съгласно последния отчет или когато се касае за сделки със заинтересовани лица, два процента от стойността на активите. Това е една много важна нормативна уредба, която дава много голяма защита именно на миноритарните акционери от сделки, които могат потенциално да уронят техния интерес в публичното дружество.
Към края на 2013 г. КТБ е притежавала дялови участия в 22 търговски дружества. Контролира едно управляващо дружество, както вече казах и притежава около 50 процента в трите договорни фонда, за които вече стана дума.
Трябва да се подчертае, че предоставянето на кредити и привличането на депозити е обичайна търговска дейност на банката. И когато в сделките не участват заинтересовани лица, такава дейност е въобще изключена от приложното поле на чл.114. С това ние не се занимаваме.
Не е установено и участието на сделки, говорим естествено за предоставянето на кредити, на заинтересовани лица над законовите прагове. Тези два процента за които стана дума, на база регулярно предоставената информация в Комисията.
След поставянето на Банката под особен надзор, неколкократно сме изискали от наша страна от БНБ и от назначените от нея квестори, за такива сделки в нарушение на чл.114 и такава информация също не е получена.
Какво предприе заместник-председателя господин Попов, след поставянето на КТБ под особен надзор. С цел защита на инвеститорите и с цел избягване извършване на манипулации с акциите, с решение от 20 юни с практически принудителна административна мярка, Българска фондова борса бе задължена незабавно да спре търговията с акциите с КТБ. Отначало за няколко дни, но после както си спомняте, периода беше много активен от гледна точка на медийни публикации, действия, изявления на различни държавни органи, мениджмънта, акционерите и т.н. И яснота относно финансовото състояние на банката, практически беше невъзможно да бъде установена.
Затова с последващи решения търговията беше спряна практически до 26 ноември 2014 г. Тоест, след като лиценза на банката беше отнет и след като беше получен вече новия одиторски доклад с известните на обществеността загуби от кредитната дейност на Банката. Тогава забраната за търговия беше вдигната. Инвеститорите имаха пълна възможност да си съставят мнение относно инвестиционната привлекателност или непривлекателност в този случай, на финансовия инструмент акции на Корпоративна търговска банка.
С това приключвам. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Савов, много ви благодаря. Бяхте изключително изчерпателен. За съжаление колегите, които основно поставиха въпроса, относно КТБ, а именно колегите от БСП и от Реформаторския блок ги няма, за да чуят вашата презентация. Тук не сме детска градина, за да се сърдим и да излизаме.
Така че съжалявам, че ги няма, за да чуят и да си зададат въпросите. Вероятно за това ще инициират и са инициирали и друга комисия, в която може би ще бъде по-интересно да задават същите въпроси и да слушат същите презентации.
Моля тези презентации да ни ги дадете на технически носител, за да ги качим на сайта на Комисията и да могат да бъдат използвани от всички, които желаят по тази тема да получат информация. Съжалявам, че други гости слушат друго, но това ни е темата. В крайна сметка темата на това заседание е отговорите на въпросите на вестник “Капитал”, единия от които беше и този за КТБ и той много обстойно беше обяснен.
Имаме ли въпроси по тази тема от тук присъстващите народни представители?
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Може ли, госпожо председател. Исках да кажа, че имаше още няколко въпроса касаещи нашите функции за надзорник на капиталовите пазари, които може би съвсем набързо бихме могли да представим, за да бъде пълна картината, касаещи дейността на няколко емитенти, които са свързани с групата КТБ. Тоест, компании които са емитирали облигационни емисии, заеми и т.н. Защото се поставяха много пъти въпроси например за една емисия, която е листвана на ирландската борса и т.н. Нека набързо само с по три изречения да го представим, за да затворим тази тема.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това го има във вашия материал, отговори на въпросите, които са предоставени на народните представители. И ако искате да го презентирате трябва да е изключително кратко.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Много набързо само с няколко изречения, ако позволите. По тази ирландска облигационна емисия ни се преписваха отговорности, а тя е одобрена от Ирландската централна банка, която в случая изпълнява дейности по надзора. Затова е важно да се разсеят няколко лъжи и мита.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Лошото е, че тези които живо се интересуваха ги няма.
Господин Цонев, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви, госпожо председател. Тъй като наистина стават странни неща напоследък в Комисията и се готвят и други комисии. Няма лошо да има такива комисии, когато има нужда. Въпреки че нямаме практика да припокриваме дейността на постоянна комисия с такава анкетна.
Господин Кадиев, тежко обвинение към Бюджетна комисия. Аз като член на Комисията не го приемам, но като нейни член и бивш председател направо ви казвам, че не е сериозно това. Но бих искал да коментирам това, което вие казахте. По-точно да се опитам да дам моята гледна точка, защото тук очевидно става въпрос и за загуба на време и да си обясним защо.
Очевидно е, че и за медии и за анализатори и за част от колегите е по-важно да зададеш въпроси, а не да чуеш отговори. Защото понякога отговорите съдържат и един друг отговор, защо се задават въпросите. Защото всичко има история в нашата страна. И както казваше един бивш министър-председател – толкова е малка страната, че всички сме братовчеди.
Тук има хора, които знаят цялата история и от създаването на пенсионните дружества и от преди това и от приемането на законодателството и кой къде и какво е правил и т .н. Моето мнение и убеден съм, че това е мнението и на ДПС е, че онова което правим, не допринася за подобряване на финансовата стабилност, въпреки че се прави под тази маска и под това мото.
В момента и пенсионната система има нужда от тишина, от активни действия, от реформи, от законодателство, а не от задаване на въпроси, които целят овладяване на регулатори. Ако някой смята, че може да си свърши по-добре работата в един независим регулатор, да напише една концепция до Бюджетна комисия на Народното събрание, да го видим. И ако трябва да помолим регулаторите да си подадат оставката и той да дойде.
Ние не виждаме, кои са тези, които в тази обстановка ще свършат по-добре работата. Както виждате не ги виждаме, за съжаление.
Въпросът е доста сериозен. И единия регулатор чака и системата и т.н. Аз лично намирам, че това не е в посока, която върши работа по заздравяване на тези системи. Напротив, обратното. Няма да влезна в подробности с факти, защото те пак ще бъдат факти в посока разобличаване на определени намерения, но като цяло клатене на финансовата система.
Иначе мога да влезна в много сериозни подробности, уверявам ви. И за въпросите на една медия и на нейните собственици и за въпросите на други медии сега и на техните собственици. И за това което става в пенсионните дружества. И за размяната на писма и за всичко. Това не е в посока, която българското общество очаква от нас, да заздравим системите.
Знам какво ще последва във въпросните медии. Но ако съм се боял от това, нямаше 25 години да съм в политиката.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Цонев. Аз наистина подкрепям, че трябва да има тишина и спокойствие и да не се всява излишен смут във финансовата система. Но така или иначе въпросите са поставени. Вие сам знаете, че е сериозно подкрепена инициативата за една специализирана комисия. Аз категорично държа, именно тук, където е мястото в Бюджетната комисия, да отговорим на тези въпроси. Който иска да чуе отговора, който иска да не го чуе. Защото в противен случай означава, че ще бъде вярно това, което току-що господин Кадиев подхвърли, че се налага специална комисия, защото Бюжетната комисия не си гледала работата.
Аз твърдя, че като председател на тази Комисия, се стремя Бюджетната комисия да си гледа работата. Затова ще помоля за търпение. Нека да изслушаме това, което днес още преди две седмици сме се разбрали, че ще бъде тема на нашата Комисия. Фондовете смятам, че следващия четвъртък ще ви бъде по-полезно и интересно, когато ще говорим за законодателните предложения. Но аз държа да изпълним това, което поехме като ангажимент на 29 януари. Предава се онлайн в интернет. Има и други медии. За да сме си свършили коректно работата. А който иска да ползва материалите от тази наша работа, да ги ползва.
Други мнения? Господин Мавродиев ще помоля по-стегнато.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Благодаря, госпожо председател. Ще бъдем доста стегнати и бързи, за да не губим ценно време на народните представители.
Тъй като току-що се обсъждаше тази инициатива за анкетна комисия. Аз само няколко думи в тази посока искам да кажа и след това ще оставя моите колеги да представят отговорите на останалите въпроси.
За мен е малко странно искане на чрезвичайни комисии, конвенти и други форми на оценка на дейността на независими органи, каквито са Централната банка и финансовия регулатор КФН. Навсякъде в Европа тези органи подлежат на надзор по строги регламенти от европейските регулатори – ЕЦБ, ЕСМА и ОПА. Двата регулатора, единия за капиталовите пазари, а другия за пенсионно осигуряване и застраховане. И това е в сила от 1 януари 2011 г.
Не случайно в множество директиви и регламенти е посочено, че финансовите регулатори трябва да бъдат свободни от политически натиск и от каквато и да е корпоративна или политическа намеса в тяхната работа и най-вече в изпълнение на функциите им. Тоест това е надзорната дейност.
Няма да ви изброявам всичките директиви. Вие ги имате в материалите раздадени. Но искам да подчертая, че една от малкото проверявани за дейността си от европейския орган за пенсионно осигуряване и застраховане, държави членки е България. Тази проверка започна през октомври миналата година и приключи съвсем наскоро с доклад, от който ще ви цитирам само едно изречение.
“Въз основа на предоставената информация, проверяващия екип от EIOPA счита, че като цяло резултата от проверката и оценката е положителен. И подчертава, че КФН спазва по най-добрия начин всички европейски системи за надзор.”
Съответно КФН е била обект на още шест проверки от европейските регулатори през последните години заедно с други регулатори на държави членки, някои от които продължават и в момента.
Няма проверка, в която КФН да е била проверена от европейските институции и да се е оказало, че ние не спазваме най-високи стандарти за надзорна дейност.
С това бих искал да подчертая, че мисля, че след като има независима оценка от органите, на които са им дадени тези функции на европейско ниво, мисля че това е оценката какво е качеството на надзора в пенсионния сектор, в застрахователния и в капиталовите пазари, даден от Европейската комисия чрез тези три органа – ЕЦБ, ЕСМА и ОПА.
Разбира се, ние не се страхуваме или притесняваме от проверки. Ако Българския парламент е суверен и ако реши да има такава анкетна комисия, ще съдействаме напълно и ще даваме детайли за нашата дейност.
Възникват само въпросите. По какви критерии политическия орган ще оценява една техническа, професионална надзорна институция? По какъв начин той ще провери една огромна по обем дейност при положение, че капацитетът за това се изгражда в специализирани институции като централните банки и надзорите. Ако смятате, че това е необходимо, разбира се, ние ще работим и ще съдействаме на тази комисия. Нямаме притеснения от нищо. Смятаме, че сме вършили добре своята работа. И това са резултатите от тези пиревюз от европейските институции, които имат правомощия да правят такива проверки. Не виждам кой друг може да се появи, който да каже, че КФН не е вършила работа, при положение, че вече европейските институции създадени от Европейската комисия, от Европейския парламент са направили такива проверки и са казали противното.
Разбира се, това е кратко запознаване с темата проверки. За да бъде ясно, че тази дейност вече се е случила.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Заповядайте.
ВЛАДИМИР САВОВ: Благодаря, госпожо председател.
Най-важните моменти от нашите отговори на въпросите зададени от вестник “Капитал”. По първия въпрос има ли внесено писмо? Да, има вече, стана ясно. Какво да подчертаем, че за тези дружества, които са визирани в писмото, общата стойност притежаваните в пенсионните фондове в споменатите публични дружества, към края на миналата година е 0,71 процента от активите на всички пенсионни фондове. Видно е, че говорим за някаква изключително малка част от техните портфейли, които се изследват за възможна манипулация.
Ако проверката тече, тя наистина ще заеме време. Защото ако отворите на стр.4, в така предложените отговори, има една таблица. Това са осемте публични дружества. Виждате колко сделки са извършени с тях, какъв е изтъргувания обем акции и най-вече колко са акционерите във всяко едно от тези дружества. Теоретично всеки един от тези акционери може да сключи сделка, която потенциално да манипулира, така да кажем, цената на акциите на тези дружества. За да бъдат открити реално такива сделки, ако разбира се, такива са съществували, трябва да бъде пресят огромен обем информация, с която в момента се занимаваме. Както е написано, проверката към момента не е приключила. Не можем да разкрием допълнителна информация по нея, тъй като естествено, тя би могла да я възпрепятства. Такива проверки са стандартни. На следващата страница има една таблица с издадените наказателни постановления и съставените актове за административни нарушения, над 50 в 2012 г., в 2013 г. са 20 и няколко. И също над 20 през 2014 г. Тоест, такива проверки извършваме за пазарни манипулации постоянно.
Вторият въпрос е кратък. Може да се прочете.
По третия въпрос, господин Мавродиев разказа накратко какво се е случвало.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ: Съвсем накратко по четвърти въпрос. По отношение на сделките свързани лица. Няма да се спирам. Детайлните хипотези са изброени изчерпателно. Съответно забраните за инвестиции в пенсионно дружество или свързаните с него лица, в това число банката попечител, инвестиционния посредник, свързаните с тях лица и т.н. Няма да ви занимавам с детайли.
Съвсем накратко по отношение на наказателните постановления, които са издадени. Спрямо така визираните сделки със свързани лица. От 2006 до 2014 г. са издадени общо 44 броя наказателни постановления. От 2003 до 2005 г. не са констатирани. По-надолу виждате разбивката по години. Това което мога да ви кажа е, че за последните четири години близо половината от тези нарушения са в мандата на сегашната комисия. С това мисля, че отговарям и на манипулациите, които се появиха в някои медии за занижен надзор, по отношение на така наречените сделки свързани лица на пенсионните дружества. Такива са фактите. Толкова по точка четири.
Точка пет по отношение на портфейлите, няма да се спирам. Срокът е 31 март, в който пенсионните дружества трябва да си публикуват портфейлите по сега действащото законодателство.
По отношение на разкриване на действителен собственик т.6. Разкрити са действителните собственици, тогава когато съответната промяна влезе в сила, по отношение на Закона за Комисията за финансов надзор от 8 юни 2010 г. Всеки може да погледне на сайта и да види на практика реалните собственици на пенсионните дружества.
По отношение на т.7, въпроса който визира Пенсионно дружество “Утре”. Към настоящия момент дружеството няма дейност, така че по отношение на конфликта на интереси ще проверим, ще установим, ако се касае за такъв случай, ще уведомим Комисията. Към момента дружеството няма дейност.
По отношение на въпросите на журналистите, ще помоля господин Савов да вземем думата. Това е на стр.12.
ВЛАДИМИР САВОВ: Втората секция въпроси от вестник “Капитал” бяха относно наказателните постановления, издадени в техен адрес, които както те казват, практически отричат правото на журналиста да разследва незаконни практики.
По първия въпрос, какво може да кажем. Ще разследва ли Комисията изнесена информация? Тук отговора е кратък. Ако има нарушения на закона, ако има свидетелство или доказателства за пазарни манипулации, съгласно директивата за пазарни злоупотреби и Закона за предотвратяване на пазарни злоупотреби, българския. Да, Комисията ще разследва такива нарушения. Тези нарушения се считат за особено опасни и тежки в Европейския съюз, в други развити пазарни държави и санкциите за тях са наистина много тежки. Вече в Европейския съюз те се и криминализират, което също ще се случи и в България от 2016 г. До толкова оценява европейския законодател, че това са едни особено вредни и тежки нарушения за обществеността и за пазарната система.
Така че, ако има такива нарушения, ние ще ги разследваме и ги разследваме.
Вторият въпрос, огласили ли сме публично насоките? Да, те са огласени. На уебсайта на Комисията са. Всеки може да се запознае с тях.
Трети въпрос, наясно ли е ръководството на Комисията, че за журналисти правилата са смекчени, така да се каже с чл.10 от европейската конвенция по правилата на човека и чл.11 от Хартата. Да, разбира се, Комисията е наясно с тези положения в Хартата и Конвенцията за правата на човека. Но пак казвам , манипулациите на пазара за финансови инструменти са нарушения с висока степен на обществена опасност. И свободата на словото не означава, както знаем слободия. Има някои неща, които се считат за опасни за националната сигурност или за икономическата сигурност. Такива ограничения са причината, такова законодателство да бъде създавано и да съществува и да става все по-строго, както вече казах.
Мога да отбележа, че от юни месец насам в Комисията са постъпили над 200 сигнала за евентуални нарушения по тази линия за кредитни институции. Те са изпратени по компетентност до Българска народна банка, изпратени са до ДАНС. Визират различни банки. Напоследък ПИП, преди това Корпоративна търговска банка, от която започнаха проверките. Към момента са съставени шест акта за установяване на административно нарушение за манипулиране на пазара за финансови инструменти. По четири от тях са издадени наказателни постановления, а по останалите две предстои произнасянето на административно наказващия орган.
В някои от тях още не са приключили, а други както знаем се обжалват пред съд.
Бих искал да отбележа, че този въпрос от Комисията беше изследван доста детайлно, както по отношение размера на санкциите, така и по отношение на надзорните практики. Ние се обърнахме към нашите колеги, комисии или други надзорни органи в Европейския съюз, със запитване относно това, как те практикуват надзора по предотвратяването на пазарни злоупотреби. Получихме отговори достатъчно изчерпателни. Изводът е, че нашата практика не се различава съществено от никоя друга, като са налагани на стойност десетки и стотици хиляди евро, налагани от надзорните органи във Франция, Германия, Австрия, Унгария, Полша и други. Имате приложение към така разпечатаните отговори. Да, бих казал, може би този пример е интересен.
Във Франция надзорния орган АМФ е издала 29 решения с нарушение на обща стойност над 20 млн. евро. От тях има три санкции за публикациите в медиите. Едната е срещу журналист за 75 000 евро. Другата е също друг журналист, който е глобен със значителната сума от 2,2 млн. евро. След обжалване тази санкция е снижена от съда до 600 000 евро. Както може да кажем, остава в особено голям размер. Тоест надзорните органи в европейските държави прилагат сходни, а често и много по-големи санкции. Всъщност санкциите по българското законодателство са едни от най-ниските в Европа.
Не е за първи път, когато Комисията за финансов надзор глобява журналист. През 2006 г. е публикувана невярна информация от Йордан Кокинов, участник във форума на интернет страницата Инвестор БГ. Констатирано е нарушение за извършване на манипулативни действия. И той е бил глобен в размер на 20 000 лева, като наказателното постановление е издадено от Димана Ранкова по това време, заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ Управление “Надзор на инвестиционната дейност”. Като санкцията е потвърдена от Административния съд на гр. София.
Както вече казах може да видите на стр.16, от следващата година трябва да бъдат приложени и в България вече влезнали в сила промени в европейското законодателство, регламент и директива, които многократно увеличават санкциите за пазарни манипулации до милиони евро и с лишаване от свобода, не по-малко от четири години за такива нарушения.
Третата секция въпроси в голямата си част касаят Корпоративна търговска банка. За много от тях вече разказах.
По облигационните емисии на свързаните дружества с Корпоративна търговска банка, такива като Хелтен уелнес, Технологичен център, Институт по микроелектроника и НУРС – България, по техните облигационни заеми няма просрочия по действащите погасителни планове, които са приети от облигационерите. Тоест и там интереса на инвеститорите не е пострадал.
Вторият въпрос беше за проспектите. За тях вече говорихме.
Много пъти също се тиражираше в пресата. Има въпрос. Вярно ли е, че дни преди затварянето на КТБ 2014 г.,но вече при разразилата се депозитна паника, самата КТБ е купувала собствените си облигации и други облигации на свързаните с нея дружества?
Краткият отговор на този въпрос е, че собствени облигации на КТБ няма. Тя не е емитирала собствени облигации и няма как да си е купувала собствени облигации. Може би тук наистина се визира едно дружество Нордън лайтс – България Би Ви. То е регистрирано в Кралство Холандия. И по своята същност е дружество със специална цел, създадено за привличане на облигационни заеми и секюритизиране на такива.
Емисията, която то е издало, практически представлява секюритизиран дълг към ВТБ капитал, който от своя страна е предоставил кредит на КТБ. Тоест никаква пряка връзка не съществува между КТБ и облигациите на Нордън лайтс – България. Тези облигации, проспекта за тях е одобрен от Централната банка на Ирландия, която е надзорния орган в Ирландия и по пазарите на ценни книжа. Там няма отделна комисия, както е в България и в други страни. И тези ценни книжа са листнати на ирландската фондова борса, също напълно в изпълнение на разпоредбите на европейското законодателство. Една публична компания в Европейския съюз може да избере, къде да листва своите ценни книжа. Стига да има разбира се, инвеститорски интерес. В този случай Комисията за финансов надзор няма никакви правомощия по тази емисия листната в Ирландия.
Благодаря за вниманието.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Ако ми позволите само накратко още три изречения. По третия въпрос искам да подчертая още нещо, защото ми се струва важно. По трети въпрос, който касае писмото на четирите пенсионни дружества. Миналият път му се отдаде някакво огромно внимание от страна на господин Кадиев и други представители на опозицията. Аз и тогава го подчертах. Това е обичайна практика за нормална комуникация между бизнеса, тоест в случая пенсионните фондове и нас като регулатор. Тази практика помага, както на КФН да подобрява своята работа, така и помага и на дружествата също да правят по-законосъобразно и по по-добър начин инвестирането на средствата в полза на обществения интерес.
Когато се говори за такова писмо извадено от контекста, включително с директни лъжи, уж мними цитати от това писмо, което както казах е направено след среща с мен и по моя молба, от страна на фондовете. Тоест тук няма някаква конспирация. Мисля че показва ясната цел на организаторите на такава кампания. Кампанията е дискредитиране на регулатора. Кампанията е търсене на структурни промени на един орган, който върши отговорно своята работа, само защото определени поднадзорни лица не харесват тежката надзорна дейност и множеството актове, които са били направени от нас в изпълнение на законовите ни правомощия. И всички тези актове, споменатите недоволни надзорни лица биха могли да обжалват в съда, съгласно действащото законодателство на България, както правят всички останали 3000 поднадзорни лица на Комисията. Това е абсолютен прецедент, да се занимаваме с конкретна група поднадзорни лица, само защото те са собственици на медийна група. Нещо което аз го намирам за особено скандално и за непозволен натиск върху една държавна институция, водещ до тежки вреди на финансовата система.
Винаги сме готови да бъдем прозрачни и го правим непрекъснато, както и в момента на тези изслушвания. Но мисля, че институциите трябва да бъдат оставени да работят. Не трябва да бъдат подлагани на подобен тип лъжи и манипулации тенденциозно и кампанийно. И с това да се занимава многоуважавания от нас Български парламент, да правим изслушвания и да отговаряме на тези лъжи. Както видяхте повечето въпроси са тенденциозни, манипулативни и получиха ясен отговор в противоположната посока на внушенията.
Надявам се, че след днешното образователно мероприятие, колегите от вестник “Капитал” най-накрая ще научат по какъв начин да интерпретират законите и темите свързани с българския капиталов пазар. Ако трябва ще организираме специален курс, готов съм.
По повод на темата за така наречената анкетна комисия, която според мен, аз преди малко изясних. Защото господин Кадиев говори за някакви чадъри върху нас, тъй като аз съм член на ГЕРБ и бивш депутат от ГЕРБ. Едва ли EIOPA e правила чадъри над нас.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Бюджетната комисия прави каквото трябва. Интересът на лицата, които повдигнаха този дебат явно е много голям, защото те изобщо не присъстват тук. Включително и тези, на чиито въпроси отговаряме в момента, за да могат да зададат контра въпросите си и да изчистим темата. Не сте само вие господин Кадиев, съжалявам, че ги няма другите.
Аз ще ви помоля всичко, което ни предоставихте на хартия, говоря за пенсионно осигурителните дружества, да го дадете на електронен носител, за да може да го качим на сайта на Комисията. И по този начин да окомплектоваме една солидна преписка, която да мога да предам на председателя на бъдещата анкетна комисия, за да може да отчете дейността си веднага.
НИКОЛА АБАДЖИЕВ – председател на Асоциацията на пенсионните фондове
Благодаря ви, госпожо председател.
Уважаеми господа народни представители, аз искам да отбележа няколко неща във връзка с предоставената ви информация. По повод на информацията, която явно и на следващото заседание ще може да обсъждаме в някои нюанси. Ние сме я предоставили тази информация и на Комисията по труда и социалната политика във връзка с нашето изслушване. Но трябва да кажа, че това което предоставяме на Бюджетна комисия е обогатено и е допълнено именно с неща, които касаят бъдещето обсъждане в Бюджетната комисия. И аз моля народните представители наистина да обърнат внимание на тази информация, защото тя съдържа и отговори или допълнения на отговори, по отношение на оценките, обществения дебат, въпроси които бяха поставени през всички тези месеци. И смятаме, че те ще бъдат полезни за народното представителство.
От друга страна искам да отбележа и това, във връзка с предстоящото обсъждане, че в тези материали се съдържа и становището на Асоциацията, както по отношение на вече приетите промени в Кодекса за социално осигуряване, по отношение на универсалните пенсионни фондове, така и становището при новите предложения на Министерство на финансите по този въпрос. Така че има материал, който може да се ползва на следващото заседание.
Искам само една реплика по повод на това, което вие отбелязахте за нашата декларация, по повод на зададените въпроси и някои публикации в медиите, за които стана дума и вчерашните публикации, че Асоциацията, нейните членове бяха единодушни и приеха декларация, с която вие сте запознати и е предоставена на Комисията.
Основното съдържание на тази декларация е, че за гилдията, за сектора е неприемливо, чрез медиите да се противопоставят едни дружества на други.
Второ, ние считаме, че оценка за дейността на всяко едно дружество, както и на целия сектор трябва да се основава на официални данни и информация, които се предоставят от Комисията за финансов надзор.
Същото наше отношение, че именно Комисията на която закона е възложил задължението от отговорността, да контролира пенсионно осигурителните дружества, тя трябва да дава информация в кои дружества има нарушения, няма ли нарушения и т.н. Тоест, това появяващо се инцидентно в общественото пространство и медийното, недоказани неща, инспирирани неща, най-вече рушат доверието на хората изобщо към пенсионната система. Това за нас е полезно, а и за вас, да предоставим тази информация, която е частица от информацията, с която се разполага за дейността на пенсионните фондове и тяхното състояние. Ние ще бъдем много активни. И ако бъдем поканени на следващото заседание, ще се подготвим и ще участваме активно в работата на Комисията.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви.
Аз искам само да изясня, че заседанията на Комисията са абсолютно публични. Всеки който има желание и отношение по темите, които се обсъждат може да заповяда. Единствено, което трябва да направи е да се обади на секретарката на Комисията, за да му пуснат пропуск. Така че не чакайте специална покана. Ние официално каним само онези държавни органи и институции, които ни трябват за конкретните изслушвания. От сега за протокола записваме, че следващия четвъртък, дата 19 февруари ще продължим този разговор, който ще включи основно предложенията за промени в закона. Тъй като в крайна сметка не анкетни комисии, а Бюджетна комисия трябва да решава тези промени.
Съвсем накратко ще предоставим на народните представители отговорите и на другите две медии. Господин Мавродиев, само ви моля, ако е възможно отговорите на другите две медии да бъдат предоставени поне два дни преди четвъртък, за да може народните представители само да задават въпроси по тях, без да се налага да правите презентация на отговорите.
СТОЯН МАВДРОДИЕВ: Разбира се, госпожо председател. Обемът за днешното изслушване беше огромен. Съжалявам, че не успяхме по-рано. За следващото заседание ще се опитаме да бъдем готови поне един или два дни по-рано.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви, господин Мавродиев. Аз бързам, за да може да предоставя на анкетната комисия пълен обем от материали, за да си отчете работата веднага.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Да, разбира се. Ще подпомогнем с всичко работата както на Бюджетната комисия, така и на анкетната комисия.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря на народните представители, които имаха търпението, но не са от тези които бяха най-активни преди това.
Заривам заседанието на днешната Комисия по бюджет и финанси.

/ Закрита в 16 часа и 50 минути /


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:

/ Менда Стоянова /