---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ





П Р О Т О К О Л

№


На 12 март 2015 година /четвъртък/ в зала 134 на Народното събрание се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 15.00 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.


* * *

/ Начало 15.00 часа /


ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по бюджет и финанси.
Предлагам днешното заседание да премине при следния дневен ред.

Д н е в е н р е д:

1. Законопроект за ратифициране на Изменение № 3 към Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Агенция “Пътна инфраструктура” и Международната банка за възстановяване и развитие, № 502-02-6, внесен от Министерския съвет на 5.03.2015 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 454-01-59, внесен от н.п. Найден Зеленогорски и група народни представители на 5.12.2014 г. – второ четене.
3. Разни.
Има ли други предложения? Няма.
Подлагам на гласуване така предложения дневен ред.
Който е за, моля да гласува.
Благодаря.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към точка първа.
Заповядайте.
ЛАЗАРИНКА СТОИЧКОВА: Аз ще представя мотивите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ще правим ли компромис да гледаме без зам.-министър. Госпожа Стоичкова е съветник на Политическия кабинет на министър Павлова. Ще направим ли компромис? Ще направим компромис.
Заповядайте, госпожо Стоичкова.
ЛАЗАРИНКА СТОИЧКОВА: Благодаря, госпожо председател. Благодаря ви дами и господа народни представители.
На ваше внимание сме представили проекта Закон за ратифициране на Изменение № 3 към Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Агенция “Пътна инфраструктура” и Международната банка за възстановяване и развитие.
В резюме ще обобщя, че изменението се финансира по техническа помощ на Оперативна програма “Транспорт”, по договор за безвъзмездна помощ между Агенция “Пътна инфраструктура” и Министерство на транспорта.
По договор за безвъзмездна помощ има спестени средства, които Агенция “Пътна инфраструктура” желае да пренасочи като се възползва от експертизата на Световна банка за въвеждане на нова дейност, а именно развитие на ТОЛ системите в България. Новата дейност, която очакваме до края на годината да бъде разработена от Световна банка ще включи дълбочинен анализ на ситуацията в България. Възможностите като бизнес модел, финансов анализ за това какъв точно модел от преминаване от винетна в европейска електронна система да бъде въведено при условията на нашата страна.
Оставам за въпроси в детайли. Това е съвсем в резюме. Тъй като доклада с мотивите е доста подробен смятам, че не следва да ви обременявам.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги имате думата.
Има ли някой желание да вземе думата? Няма.
В такъв случай преминаваме към гласуване.
Който е за, моля да гласува.
Против? Един против. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Преминаваме към точка втора.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 454-01-59, внесен от н.п. Найден Зеленогорски и група народни представители на 5.12.2014 г. – второ четене.
По тази точка сме поканили представители на Агенция “Митници”. Тук е началник-отдел в Дирекция “Акцизи” и юрисконсулт на Агенция “Митници”.
При нас са представители на Българската петролна и газова асоциация. Изпълнителният директор и няколко юристи.
Представител на Лукойл Нефтохим – Бургас – Росен Григоров.
Започваме второто четене.
Д о к л а д
Относно: законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 454-01-59, внесен от н.п. Найден Зеленогорски и група народни представители, приет на първо гласуване на 04.03.2015 г.
Проект
Второ гласуване

З А К О Н
за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието на Закона и предлага наименованието да се измени така:
З А К О Н
за допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване заглавието в редакцията на работната група.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Заглавието е прието.
§ 1.
Предложение на н.п. Найден Зеленогорски, Валери Симеонов, Мартин Димитров и Петър Славов.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1 и предлага следната редакция.
§ 1. В чл.52, ал.1, се създава т.6:
Точка 6. “Използва средства за измерване и контрол на местата за въвеждане или извеждане на енергийни продукти от нефтопровода или нефтопродуктопровода, част от данъчния склад, към и от местата за производство и складиране, когато данъчния склад е разположен на територията на повече от едно митническо учреждение.”
Изказвания?
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Някой от вносителите или от Агенция “Митници” да даде определение на този термин, който е употребен. “Данъчният склад е разположен на територията на повече от едно митническо учреждение.”
И аз мога да се сетя, че е тръба, даже се сещам къде е.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Приех вашия въпрос господин Цонев. От Агенция “Митници” заповядайте.
НАТАША ПЕТРОВА – Агенция “Митници” – началник отдел в Дирекция “Акцизи”
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, конкретно по въпроса. Компетенциите и територията на митническите учреждения са определени със Закона за акцизите и данъчните складове, в частност, по-точно в Закона за митниците.
Освен това, понеже имаше въпрос от представителите на Българска петролна и газова асоциация, имаше някакво запитване преди това от тях. По отношение на териториите на митническите учреждения има и карта на сайта на Агенция “Митници”, където са посочени териториалните митнически управления. А в самия Закон за митниците са определени компетенциите. И в Закона за акцизите по същия начин.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предполагам, че става дума за това, че имаме писмо от Лукойл Нефтохим. И това, което вие говорите е всъщност половината отговор и на този въпрос, не само на въпроса на господин Цонев.
НАТАША ПЕТРОВА: Да.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това исках да питам. За някаква кореспонденция тук разбирам, че става въпрос. Ние не сме запознати.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Изпратено е до всички народни представители това писмо.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз го нямам. Не знам до кой сте го изпратили. Аз питам не във връзка с това писмо, което не съм чел. Възможно е да е изпратено. Аз не съм го чел. И предишния път ми направи впечатление. Не е прецизно формулирано. Затова питам. И знам, че ще създаде опции това нещо и по прилагане и по атакуване в съда. Питам защото смятам, че не е прецизно формулирано, а не с друга цел.
НАТАША ПЕТРОВА: На територията на страната има десет митнически учреждения. Десет териториални митнически учреждения по принцип. И към всяка митница има съответно митнически бюра и митнически пунктове. И затова казвам, че самата компетентност на териториалните митници, включително и Централно митническо управление са определени със Закона за митниците и в частност и Закона за акцизите и данъчните складове. А на самия сайт на Агенция “Митници” има карта на митническите учреждения със съответната територия.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли заповед на директора на Агенция “Митници”, който определя територията на всяко едно митническо учреждение, въз основа на която е и въпросната карта.
НАТАША ПЕТРОВА: Включително има и заповеди на директора на Агенция “Митници”, с които определя компетенциите на съответната митница. Територията е определена най-вече с картата. Ако има някакви допълнителни въпроси Агенция “Митници” би отговорила на конкретното запитване. Дали определен обект попада в територията на митница столична или попада съответно в територията на митница Пловдив например.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Искаме да ви помогнем. Може и да не се налага, но ние сме длъжни като хора, които се занимават с тази материя и знаем, че има карта, знаем и какво включва Закона за митниците. Тук има хора, които са ги приемали тези нормативни документи. Аз благодаря, че пояснихте и за тези които не ги знаят. Но не можеше ли да се намери по-прецизна формулировка откогато данъчния склад е разположен на територията на повече от едно митническо учреждение. Ако е разположен на територията на едно митническо учреждение този склад? В този случай за него закона не действа. Това изменение не действа. А не можеше ли да бъде посочено точно за какво действа, за да не е такава условна формулировката. В контекста на въпроса ми нямаше запитване, кои са митническите учреждения, как са очертани границите и т.н. А защо е такава формулировката? Искаме да я направим по-прецизна. Това е въпроса.
НАТАША ПЕТРОВА: Не възразяваме за по-голяма прецизност. Но сега действащия закон за акцизите и данъчните складове, там има определени разпоредби, които касаят точно случаите, когато един данъчен склад е разположен на територията на едно митническо учреждение. В закона са регламентирани тези данъчни складове. Но данъчния склад на Лукойл – България към настоящата редакция на Закона за акцизите и данъчните складове няма регламентация за този тип данъчни складове. Защото той е уникален, той е единствен на територията на страната. Това е спецификата на този данъчен склад. И няма регулация към момента в закона. Защото той е разположен действително на територията на цялата страна. Започва от Нефтохим – Бургас и свършва до Митница – столична.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли друг данъчен склад, който е разположен на повече от едно митническо учреждение.
НАТАША ПЕТРОВА: Няма такъв данъчен склад, който е разположен на повече от едно митническо учреждение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Става дума за един единствен данъчен склад.
НАТАША ПЕТРОВА: Да, за един единствен и това е спецификата на този данъчен склад.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Тези които са разположени на територията на едно митническо учреждение и са уредени в закон, за тях ще важат същите изисквания, защото така предложен текста, за тях няма да важат.
НАТАША ПЕТРОВА: Няма, защото към сегашната редакция на закона, тези данъчни складове и контрола над тях е регулиран с разпоредбите на Закона за акцизите и данъчните складове, Правилника за прилагане на Закона, съответно Наредба Н 1.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Мартин Димитров поиска думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, извинявайте, че закъсняхме, но имахме Икономическа комисия и приемахме важни правила.
Става въпрос за нещо принципно. Знаете, че преди години беше въведен този контрол. Измервателните уреди дори са налице, просто не са включени. Така бяхме информирани от Агенция “Митници”. Най-нормалното нещо е този контрол да бъде възстановен и да имаме същата принципна позиция по отношение на всички производители на акцизни стоки. Те трябва да подлежат на такъв автоматизиран контрол. Сега го въвеждаме за нефтопродукти, а утре трябва да го въведем успешно за останалите производители на акцизни стоки, което да подобри събираемостта в бюджета. Това е крайната цел. По тази причина и Реформаторския блок, а виждате и колеги от Патриотичния фронт са подкрепили това предложение.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ще ми дадете ли правото за едно изречение, госпожо председател. Понеже колегите закъсняха. Зададохме въпрос не относно целесъобразността на законопроекта, а относно точността на терминологията. Получихме някакви отговори, които изясниха на членовете на Комисията, че става въпрос конкретно за един случай, тъй като няма други такива. Няма други данъчни складове. Въпросът беше, че според нас не е точна терминологията, данъчен склад разположен на територията на повече от едно митническо учреждение. Защото иначе закона няма обхват за данъчен склад от този тип тръба, който е разположен на територията на едно. Получихме някакви отговори. Пояснявам ви, че не водихме дискусия по необходимостта и по целесъобразността, а по терминологията.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи за изказване. Заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря, госпожо председател, колеги, гости, ние подкрепихме на първо четене това предложение по целесъобразност и всички сме наясно и сме за по-добрия контрол и за повечето приходи в бюджета. Но очаквахме за втори гласуване и преди тази комисия да получим официално становище на Агенция “Митници”, на Министерство на финансите, но такива до момента не са постъпили.
Чухме в изказването на господин Димитров, че той има устното такова от директора на Агенция “Митници”. Как да вземем днес решение и да гласуваме при положение, че на институциите становището липсва. И ние това трябва да чуем. Защото нищо не се е променило от 3 декември, когато беше внесено това предложение на Бюджетна комисия устно и след това като Закона за изменение и допълнение. Повече информация поне аз нямам. Чувам за някаква кореспонденция. Едно писмо сме получили и то от един от операторите. Становище и допълнителна информация, анализ. Както това ще се отрази. Тук изискванията, които сме посочели на 3 декември не са изпълнени.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Търновалийски. Само да поясня. Становище няма. Правилникът обаче не ни спира да разглеждаме законопроекта. Още повече че са минали повече от два месеца от момента на внасянето му и аз предпочетох да го разгледаме все пак пред Комисия, отколкото да бъде внесен директно в зала.
Други желаещи за изказване. Заповядайте.
ЮЛИЯН ПЕКУНОВ – Българска петролна и газова асоциация.
Аз бих искал само да се спра тук на обсъждания въпрос за митническите учреждения, какво означава по силата на българското законодателство легалния термин митническо учреждение първо. И второ за границите им. Тъй като господин Цонев постави въпроса за неяснотата в самата формулировка. Това не е въпрос по същество.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Но не в този контекст.
ЮЛИЯН ПЕКУНОВ: Що се отнася до легалния термин митническо учреждение, той е въведен в българското законодателство, сега действащо, в допълнителната разпоредба на Закона за митниците т.25 от Закона за Митниците, която аз с ваше позволение, сега ще я прочета.
“Митнически учреждения са: Централно митническо управление, териториалните митнически управления, митническите бюра и митническите пунктове.”
Следователно всички те са митнически учреждения. Следователно тогава, когато тълкуваме текста, който е предложен, ние трябва да знаем, че когато един данъчен склад се намира на територията на повече от един митнически пункт, той попада в действието именно на този закон. Така че далеч не бъдете убедени, че този закон се отнася само за голямата тръба от Бургас и София на Лукойл – България. Той сто процента се отнася и за 33 километровата тръба на Лукойл Нефтохим – Бургас, която води от нефтопристанището до данъчния склад. Сигурно се отнася и за други данъчни складове. Това първо.
Второ, по въпроса за така наречената карта. Така наречената карта всеки от вас може да си я отвори на смартфона и да я види. Да, там картата на България, която е очертана с граници, вижда се в територията на Република България. Но митническите учреждения, а те са и пунктове и бюра между другото, точно както казва закона. В сайта на Агенция “Митници” са посочени с червен и черен цвят, без да са очертани техните граници. Това по въпроса за картата.
И по третия въпрос. Може ли да се въвеждат граници, териториална компетентност на държавен орган, към който реферират, както виждаме много важни закони, които сега обсъжда Народното събрание, на базата на някаква си карта. Тази карта, както виждам, меко казано, няма граници на тези митнически учреждения. Но тази карта някак не е въведена с акт от съответен ранг. Било то закон, било то постановление на Министерския съвет. Толкова по митническите учреждения.
АНДРЕЙ ДЕЛЧЕВ – изпълнителен директор на Българска петролна и газова асоциация
Ако позволите да продължа. Започнахме от детайлите, според мен границите на митническите учреждения, които са важни, защото в този вид закон е не добре изписан. Но според мен има далеч повече принципни съображения, които би следвало народните представители да чуят, когато вземат решението си преди второто четене.
Както господин Мартин Димитров като вносител напомни, този текст изцяло възпроизвежда текста на чл.35а, един популярен текст, от Наредбата 3, която въвеждаше точно същото - измервателните съоръжения на нефтопроводите. Той се прие 2013 г. Имаше много сериозна реакция срещу него. Министерският съвет по това време, правителството на господин Бойко Борисов назначи специална многобройна комисия от експерти от държавни учреждения. След 11 заседания те излязоха със следните заключения, които са абсолютно валидни и към настоящия законопроект.
В мотивите на проекта за промени не е посочено какво налага създаването на този текст, въпреки че промяната е съществена. Не е анализирана възможността да се осигури получаване на необходимата информация от съществуващите уреди за измерване на автоматизираната система за отчетност на Лукойл – България. Не е изготвен анализ на ползите и разходите от въвеждането на новите изисквания. Агенция “Митници” не е проучила колко време е необходимо за поръчката, доставката, монтажа и т.н. В резултат на тези изводи 35а беше отменено от Правителството.
Преминавам по-нататък. Когато говорим за това, че щели да се съберат повече данни чрез въвеждането на все нови и нови уреди, бих искал да посоча, че това е невярно.
В момента към Агенция “Митници” се предава ежесекундна справка от автоматизираната система за отчетност, както на Лукойл – България, така и на Лукойл – Нефтохим. Ето я тук.
Мога да ви кажа какво точно има във всяка една секунда. Примерно в 10 часа на дата 12 март 2015 г., колко хиляди литра дизел има в тръбата. Колко хиляди литра бензин има в тръбата.
Тази справка, автоматизирана система за управление дава същите справки за всеки един от складовете на Лукойл, които са част от общия данъчен склад. Това е за Ихтиман, София, както и за останалите складове. Тоест, абсолютно всяко нещо, което Агенция “Митници” иска да разбере, го има тук. И тя го знае. И го вижда във всеки един момент, във всяка една секунда се вижда.
Основният смисъл на това, което аз се опитвам да кажа и ще изложа допълнителни аргументи, ако ми дадете само две минути, че това което правим, това което Народното събрание би направило, че товари с административни тежести операторите. Конкретно един оператор в конкретния случай, защото закона наистина е насочен срещу оператора Лукойл. Товари го с административни тежести, без да има каквато и да било оценка за ползата. Тежестите са насочени към легитимен оператор, който плаща едни от най-големите данъци. При положение, че в страната се шири безумна контрабанда и Министерство на финансите ги запознава в своя доклад, че има 35 процента сив сектор. Тоест мерките не са срещу този сив сектор, а мерките са срещу законните оператори. И то мерки, които няма да доведат до резултат. Защото всички тези данни Агенция “Митници” ги има.
Ако търсим по-голяма събираемост, това което според нас трябва да се направи като Петролна асоциация е да се затегне режима по пристанищата, онези пристанища, в които няма никакви измервателни уреди, в които кораби разтоварват директно в автоцистерни и никой не ги контролира. От там минава контрабандата, а не през легализираните данъчни складове.
Говорихме вече за това, че никъде не са определени границите. Аз съм юрист по образование. Правим скромни опити да докажем, че през картата на Агенция “Митници” може да дефинираме това, което закона изисква, данъчния склад да е разположен на територията на повече от едно данъчно учреждение.
Извинете колеги, но препратката към вашата карта е твърде несериозна. Вие може да си сменяте картата във всеки един момент. Освен това вижте наистина в интернет как точно сте просрочили картата и всички митнически пунктове.
Когато говорим за допълнителните инвестиции, ние не чуваме какво повече ще събере Агенция “Митници”, а чуваме, че евентуално ще събере повече. Няма да събере повече специално от Лукойл. Но когато говорим за тези допълнителни мерки, говорим за инвестиции. Колегите са от рафинерията. От тази страна са експерти от БПГА. Инвестициите са поне от порядъка на 2 млн. лева за допълнителни уреди за Нефтохим и стотици хиляди за Лукойл. Тоест, говорим за инвестиции, които ще отидат за постигане на неизвестно какви цели и които нали знаете къде отиват след това. В цената на всеки литър гориво. Те няма къде другаде да отидат.
Като ни питат по телевизията, защо са скъпи горивата или защо цената на едро е скъпа. Защото товарим с административни тежести, които калкулираме в цената на хората. Нали така господин Димитров?
Законът определено е дискриминационен. Някой след първото четене го нарече закона анти Лукойл. Той си е точно закона анти Лукойл.
По никакъв начин не обхващате примерно тръбите на Булгаргаз. По никакъв начин не обхващате тръбите на останалите данъчни складове, там където произвеждат алкохол и т.н. Законът е откровено дискриминационен и може да го кръстите наистина закон Лукойл или анти Лукойл.
Продължавам по-нататък. Хубаво е, че работната група е видяла този пропуск и се е опитала в новите изменения, които днес ви се предлагат, да предвиди някакъв гратисен период за монтиране на тези съоръжения и е дала щедро едномесечен гратисен период .
В момента в Министерство на финансите, министърът на финансите обсъжда изменение на Наредба 1, която е наредбата за средствата за измерване. Там се въвеждат също нови средства за измерване, което ние подкрепяме в голяма степен. Далеч по-леки като инвестиции, като организация мерки срока е тримесечен.
Едномесечният период е абсурден. Не е въпроса в едномесечния период. Ако искате направете го една седмица. Въпросът е в това, че тези къси периоди създават възможност за административен произвол. След един месец и един ден идват митниците, чукат на вратата и казват: “Ще ви отнемем лиценза.” Както беше миналия път. Започва драмата с отнетия лиценз. С това трябва ли да спре предприятието, не трябва ли да спре. И ако спре рафинерията, какво точно се случва.
Всичко това в ситуацията, в която българския Институт за метрология не работи. Предполагам, че всички вие като Бюджетна комисия го знаете. Институтът по метрология, който трябва да стандартизира тези уреди, не работи. Той в момента не може да си обслужва задълженията, камо ли всички тези, които му налагате с този закон.
На 18 февруари Митниците направиха едно пробно измерване по наше искане на това, как протичат количествата, тогава, когато от една нефтена база, в конкретния случай Нефтена база Ихтиман, количествата да се прокарат до друга нефтена база Илиенци. При една проба от порядъка на 10 000 или малко повече тона. Представяте си в едните резервоари нивомера започва да спада, защото количеството спада, а в другите нивомери започва да се покачва в базата, която приема горивата.
Разликата от порядъка на няколкостотин литра митниците го знаят, те правиха проверката, т.е. те са под точността на уредите. Всеки измервателен уред има някаква системна точност. Разликата даже е под тази точност. В смисъл на практика при такова количество няма разлика.
Това което на практика правим, след като на всеки данъчен склад има на входа, на изхода, на шлангове, на фланци, на всичко останало са накачени с измервателни уреди в момента. Но особено на входа и на изхода и то само на един данъчен склад, представете си, в момента при положение, че ние имаме на апартамента си електромер или водомер, ако щете, се опитваме да сложим електромер на всяка една от стаите и казваме, независимо от електромера, който ти имаш на входа и по който ние ти мерим и ти си плащаш сметките, ще ти сложим и на всяка стая електромер вътре в рамките на данъчния ти склад и ще ти засичаме, дали между тези три или четири електромера има разлика с този, който е на входа, като има не е ясно, кой точно е верния.
Ето това правим. Резултатът от всичко това е допълнителни инвестиции. А резултат никакъв.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Господин Димитров, заповядайте.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Аз ще се опитам да систематизирам, защото в една или друга степен бях зрител на целия процес. А когато есента обсъждахме бюджета, се появи господин Танев, който сега отсъства. Метна една голяма цифра 2 млрд. губя – 34,2 процента от горива. Лукойл ги краде. Колеги услужливо поеха тази идея и внесоха този законопроект.
Какво искаме. В момента имаме бази в Росенец, в самия Лукойл и бази в страната. Те се контролират. Ясно е какво се случва. По тръбата между завода и пристанището непрекъснато има движение. То също е ясно какво е. Реши се обаче, че когато тази тръба, защото за базите е ясно, минава на територията на две митнически учреждения трябва да има и от едната страна и от другата страна някакви измерителни уреди. И такива преди две години или три години бяха поставени. Тогава обаче се пристъпи към един административен произвол. Карам го да си сложи тръба. На тръбата да си сложи съответния уред. Той вика хората от Америка, които да дойдат, за да признаят гаранцията. Те се разполагат тук и казват: “Ние ще бъдем тук 20 дни, през които да дойдат вашите органи, да измерим заедно, да проверим, да сертифицираме, да пломбираме и си мерете от този момент нататък, както намерите за добре. ”
И митницата се оказа, че няма административния капацитет. Точно тогава 4000 души са заети и няма кой да изпратят.
Съответно като не го сертифицираш, като не го пломбираш, на този човек може да му отнемеш лиценза.
Какво се опитваме в момента да направим, да сложим тръба. В момента мерим 6000 цели – 3000 бензиностанции и 3000 цистерни. Мерим ги на един компютър един път в седмицата. РВД минават 4000 самолета и ги мерят на 60 компютъра и на 48 човека авиодиспечери. Към тях се опитваме да закачим 35 000 ведомствени бензиностанции и 350 000 ползватели от населението. Тоест от 6000 цели, които в момента не следим, искаме да отидем на 360 – 370 000 цели. Твърдим, че това е единствено, неповторимо и уникално. А газопровода, той единствен, неповторим и уникален ли е след като е правен 70-те години. Влиза при Кардам 1 и 2 станциите, обикаля цялата страна. Част от него е за вътрешни цели. Част обаче през очистно съоръжение Батолци, заминава за Монтана 127 км. и там отклонението за Чирен. Чирен не е ли склад? Това не е ли акцизна стока?
Отклонението, което върви долу през юг и започва от станции Ихтиман и заминава за Гюешево. Това количество, което е нагнетено в тези тръби не е ли стока, не е ли склад, не се ли отчита? Това е единствено и неповторимо, защото този закон го няма.
Няма да коментирам двупосочните тръби или трасетата от две тръби, които са от Кардам и стигат до Българска поляна в посока турска територия. Не е изградено цялото, но се ползва като складови наличности. Тоест идеята, това е единствено и неповторимо, не е така. Ние сега не обхващаме този проблем.
Кои са ми притесненията? Безспорно, ако твърдите че ще вземете и ще изкарате 2 млрд. от тези горива, ние трябва да сложим тези уреди. Притесненията ми са, че те няма да изкарат тези 2 млрд. и ще си търсим някаква друга причина след това.
Притесненията ми са, че ние имаме три посоки на движение. Така или иначе този закон е анти Лукойл. Той е пряко насочен единствено към тях. Не е към Трансгаз.
Имаме три възможни хода на поведение. Единият ползваме този закон, за да спрем дейността на Лукойл. Това се прави преди три години. И един друг икономически оператор бурно разрасна дейността си. Сега може да ги спрем, за да разраснат всички останали дейността си. Това е първия вариант. Ползваме закона, за да отнемем лиценза. Дали това точно искаме.
Второто. Непрекъснато поставяме нови и нови условия, променяме вида уреди и те непрекъснато се опитват да се приведат в съответствие. Дали това искаме или разчитаме, че ги има тези уреди и за един месец не е проблем те да бъдат сертифицирани, пломбирани и да започнат да работят. Защото съгласете се, на бензиностанцията има бензинна колонка и тя ми отчита всеки един литър в резервоара, защо да няма бензиноколонката на държавата. Хората няма да ни разберат, ако се отдръпнем и не желаем да сложим такива уреди.
От друга страна, дали ние наистина правим регулиране на количествата, които преминават от база до база посредством тези тръби или се опитваме в момента да създаваме условия, въз основа на които да отнемаме, даваме и рекетираме дадения оператор.
В заключение, за да не наблягам на административния произвол, не трябва да гледаме непременно откъм лошата страна.
Имам предложение. Освен всичко което вносителите са направили и което аз приемам като необходимо и като належащо, в срока в който трябва да се приведе в съответствие тази наредба, този закон, да се задължи НАП, Агенция “Митници” и Метрологията да осигурят необходимия административен капацитет. И след като изискат от оператора да постави дадени уреди, да осигури необходимите кадри, които да сертифицират и да пломбират необходимите уреди. В противен случай той да си работи както досега и те да си осигурят жива сила. Защото в противен случай ние даваме един лост и механизъм за някаква саморазправа. Днес е господин Танов – директор на Митниците, утре може да бъде колегата от ляво, други ден колегата от дясно, а закона трябва да важи едновременно за всички.
Молбата ми е накрая да сложим механизъм, с който да задължим митниците и НАП и Метрологията да си свършат своята част от дейността. Защото икономическия оператор ще направи инвестицията. Тя да му бъде призната, заверена и да му създаде възможността той да работи с ново придобитата вече инвестиция.
Лично аз се надявам в края на годината, половин година като работи, това да има 600 млн. приходи. А в края на годината, ние за догодина да планираме поне 2 млрд. повече приходи. Имам вече идея къде да ги наместим.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Понеже господин Димитров постави някои въпроси в изказването си, макар и да не ги формулира като въпроси. Мисля че вие си записахте някои от тях. Ще ви дам преди останалите да продължат, възможност да отговорите така както сте ги разбрали като въпроси. Заповядайте.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Искам да отговоря на господин Андрей Делчев по отношение на твърдението за липса на териториална компетентност на териториалните митнически учреждения. Този въпрос е повдиган вече веднъж с жалбата на Лукойл, по отношение на оспорването на чл.35а от Наредба № 3.
По отношение на този въпрос за териториалната компетентност на митническите учреждения и на другите въпроси, които бяха повдигнати от него се припокрива в голяма степен с аргументите в жалбата на Лукойл за 35а. Специално за териториалната компетентност, моля да имате предвид, че решението касаещо административно дело 5964 от 2013 г., по описа на Върховен административен съд е взето отношение и Върховния административен съд в състава си Йордан Константинов, Фани Найденова и Светозара Анчева са приели и са констатирали, че тази териториална компетентност е ясна и е определима.
По изказването на господин Емил Димитров, газопровода защо не е обхванат. Да, газопроводът не е взет предвид в разпоредбата на чл.59 ал.1 т.6 в предложението за допълнение. Но следва да се има предвид, че газопроводът не представлява данъчен склад. Това са лица, които са регистрирани по смисъла на чл.57а, ал.1, т.2 от Закона за акцизите и данъчните складове.
НАТАША ПЕТРОВА: Тъй като лицензионният режим по Закона за акцизите и данъчните складове и регистрационния режим, той е определен с директивите на Европейския съюз. Лицензионният режим се прилага за определени лица и за тях се издава лиценз за управление на данъчен склад. Другите разпоредби по Закона за акцизите са свързани с така наречените по-малко рискови лица или рискови стоки. Това е в зависимост от стоката.
Тези лица които извършват сделки с въглища, кокс, с природен газ и електрическа енергия са лица, които се регистрират по чл.57а. За тях има също изисквания за уреди да използват. Тези изисквания са в Наредба № 3. Към настоящия момент не са констатирани някакви проблеми във връзка с използването на средства за измерване и контрол. И Агенция “Митници” няма към момента предложение за евентуално включване на тези лица в лицензионен режим. Още повече, че практиката на другите държави членки е аналогична на практиката в Република България. Данъчни складове са лицата, които се занимават с алкохолни напитки, тютюневи изделия и енергийни продукти, които са по-високо рискови стоки.
Осен това само искам да допълня, понеже господин Делчев каза по отношение на другите акцизни стоки. На територията на Република България няма друг данъчен склад, който да е разположен на няколко митнически учреждения. Съвсем основателно го твърдя това, особено за алкохолните напитки. Те са разположени на територията на едно митническо учреждение. Защо казвам, че това е специфичен случай Лукойл – България. Тук няма според мен дискриминация към лицето. Това е предвид спецификата на данъчния склад. Тук не говорим за лице. Лицето Лукойл може да има данъчен склад с тръбопроводи, които да бъдат на територията на няколко митнически учреждения. Утре може да има такова лице. Пак не е изключено, което да бъде разположено на няколко митнически учреждения.
Позволявам си да отворя една скоба за другите данъчни складове, които са на територията на едно митническо учреждение. Основното изискване е склада да бъде заграден, ограден , за да няма пряк достъп, даже дори и до други помещения, които са данъчен склад.
При Лукойл – България спецификата е там, че има тръбопроводи, които както казах започват от Лукойл – Нефтохим – Бургас и стигат до цялата територия на Република България до Митница столична. Базите са разположени по същия начин на територията на цялата страна. А тръбата като тръба, тя реално погледнато не е оградена. Няма заграждение. Затова казвам, че това е по-специфичен вид данъчен склад.
И ако ми позволите да се върна малко в миналото, когато се подготвяше Закона за акцизите и данъчните складове, който беше приет 2006 г. по предложение на френската митническа администрация. Тогава имаше един проект, който беше съвместен с тяхната администрация, за подготовката на митническата администрация за администриране на акцизите. И тъй като това не е само практика във Франция, това е и в много други държави членки, когато има такива лица, които имат тръбопроводи имаше два варианта. Или всяка база да стане отделен данъчен склад, съответно и оградена. И за тях трябваше да се спазват изискванията, както за обезпечение, така и за контролно-пропусквателни пунктове и т.н.
Другият вариант беше, това да бъде един данъчен склад, независимо че не е ограден изцяло. И тогава се възприе като по-добрия подход, най-вече за намаляване на административната тежест към лицата, да бъде един данъчен склад, независимо, че не е оградена като територия. А всички други данъчни складове отговарят на това основно изискване по закона, да бъде ограден и да няма пряк достъп до други помещения на терени.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Вие ще продължите ли? Други желаещи за изказване?
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Да разбирам, тъй като газопроводът е метан. А това което аз визирах беше пропан бутана. Всички таксита и половината моторизиран градски транспорт върви с газ пропан-бутан. Да разбирам, че базите във Ветрен, в Сеславци, в Кремиковци, в Русе, в Аспарухово и Росенец не представляват интерес за вас.
НАТАША ПЕТРОВА: Пропан-бутана е LPG е стока, която се произвежда и съхранява в данъчен склад. За това за което говорим за природния газ и метана, такситата се движат с метан, те са лица, които са на регистрационен режим. А по отношение на метана, който се използва за моторно гориво, действително самите метан станции, изискванията са доста строги. Така че позволявам си да обърна внимание, че метана е на регистрационен режим, това е природния газ. А LPG е стока, която се намира в данъчен склад.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ветрен, Сеславци, Русе, Аспарухово, Росенец са пропан-бутан. Не представляват интерес.
НАТАША ПЕТРОВА: Те са обхванати от Закона за акциза и данъчните складове, но са на регистрационен режим. За тях също има изискване, по Наредба 3, старата Наредба, която се отмени. По Наредба N 1 по същия начин. Там са определени уредите накъде са разположени и какви трябва да бъдат уредите. Това са на всичките входове и изходи.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Означава ли това, че те трябва също така да бъдат обхванати по някакъв начин. Да разбирам ли това, което искате да кажете господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Следващата година като дойдат да го предложат в детските си мечти, за да напълнели бюджета, защото не могат с петрола и бензина, ще ви кажат, че искат пропан-бутана. Сигурно няма да получат съгласие.
НАТАША ПЕТРОВА: Те са на регистрация. Те са обхванати. Митницата ги контролира тези като стока. Всички тези стоки са на общностно ниво и се контролират. Има стоки, за които се прилага режим отложено плащане на акциз, които се движат с определени документи. А има стоки, които са на национално ниво. Всяка държава членка е на регистрационен режим.
Но по отношение на изискванията няма по-различни изисквания, независимо, че те не са данъчен склад по отношение на уредите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз също искам да попитам за пропан-бутана, за който вие казвате, че са под митнически контрол данъчен склад. Нали така?
НАТАША ПЕТРОВА: Да.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тези бази, за които говори господин Димитров, те различни данъчни складове ли са или са един данъчен склад, разположени на територията на цялата страна.
НАТАША ПЕТРОВА: Не бих могла да дам точна информация за точно тези бази, защото нямаме информация в момента.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тук въпросът беше следния, че спецификата е един данъчен склад с бази разположени на територията на страната. Но всички бази са в един данъчен склад. Или всяка една база е отделен данъчен склад и тогава нещата са различни.
НАТАША ПЕТРОВА: За пропан-бутана, когато имаме данъчен склад за складиране, това е на територията на едно митническо учреждение и е един данъчен склад.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Искате да кажете, че всяка една база е отделен данъчен склад.
НАТАША ПЕТРОВА: За пропан-бутана. За LPG става въпрос.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Димитров моля ви, за пропан-бутана. Всяка една база е отделен митнически склад. Така ли?
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: База Росенец, която е най-голямата, разбира се, най-големия склад, като минете оградата и тръгнете към цялата база, първия кей, първия пирс, ако искате, в зависимост от терминологията, това което е към морето е за химически продукти. Вторият само за нефтопродукти. Третия боновите загражденията и корабчетата. На едно и също място, една след друга са наредени всичките огромни цистерни. Пише Лукойл на тях. Половината са за пропан-бутан, половината са за деривации и други. Един склад ли е, не е ли? Едното представлява ли интерес, не представлява ли? Всичкото отива в търговския стокооборот. Начисляваме акциз.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз предлагам да се върнем към темата. Ще дам думата. И ще помоля Агенция “Митници” за следващото заседание на Бюджетната комисия, това е другия четвъртък, да ни подготвите и да бъдете тук. Цялата тази тема за газа, пропан-бутан, метан и т.н., конкретно по повод на тези въпроси, които възникнаха.
Господин Цонев, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да помогна към този въпрос, ако мога с допълнителен уточняващ въпрос.
Тъй като казахте, че пропан-бутана, газа изобщо, тези другите тръби, както се изразиха колегите са обхванати по реда на други изисквания на този закон. Регистрационен режим.
НАТАША ПЕТРОВА: Не става въпрос за пропан-бутана. Пропан-бутана е стока, която се произвежда и която се складира само в данъчен склад. Природният газ и метана, защото метана е природен газ, това е стоката, която е на регистрационен режим.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Моят уточняващ въпрос за другия път, ако приемем, че другия път ще ни дадете такава информация е, те в момента се контролират по реда, по който се е контролирала тази тръба досега, до приемането на този закон. Или се контролират по реда, по който след приемането на този закон ще бъде контролирана тази тръба.
НАТАША ПЕТРОВА: Те се контролират по сега действащия Закон за акцизите и данъчните складове.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Той е различен от този. Аз питам защо и тях не ги контролираме така, защото са акцизни стоки.
НАТАША ПЕТРОВА: Това предложение се отнася само за данъчни складове.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: И сега пак трябва да се върнем на този въпрос, който в началото поставих. Той наистина беше добронамерен. Терминологията поражда ли спорове? Дори тук поради спорове, да не говорим и за допълнителни въпроси. Да не говорим като влезе това в ръцете на адвокатите. Тоест, ако правим по-строг режим, с което всички сме в консенсус и искаме да го приемем, нека той да бъде за всички тези случаи, за които говорим и за пропан-бутана и за нефта.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да допълня. За пропан-бутана е ясно, че те са на същия режим.
НАТАША ПЕТРОВА: Като данъчен склад.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: На територията на едно учреждение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Те са пет данъчни склада, нали така?
НАТАША ПЕТРОВА: Не мога да кажа сега колко са като бройка, но те са отделни данъчни складове.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: А по отношение на метана?
НАТАША ПЕТРОВА: Примерно утре или другия месец се появи едно лице, което работи с пропан-бутан на територията на няколко митнически учреждения, тази разпоредба ще ги обхване. Защото тази разпоредба е включена в чл.52, в който е казано какви са задълженията на данъчните складове. Тя е обща разпоредба за всички данъчни складове.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Но вторият въпрос е за природния газ, който е на регистрационен режим. Следва ли да мине на лицензионен режим, за да има по-стриктен контрол и върху него. Може би това трябва да се попита.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Господин Цонев беше изключително резонен. Кое е митническо учреждение и за какво говорим?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Отговорете ми, ако обичате. След като са на регистрационен режим, следва ли да имат по-строг контрол, като ние в закона запишем, че те трябва да бъдат на лицензионен режим и да минат през данъчен склад.
НАТАША ПЕТРОВА: За да се прецени, дали тези лица трябва да минат от регистрационен на лицензионен режим смятам, че трябва да се направи някакъв анализ, дали има констатирани нарушения. Дали контрола който се осъществява в момента от митническите органи е занижен, поради обстоятелството, че по същия начин стоката се движи по тръби. А тук ако мога да отворя една скоба, защото се коментираше електрическата енергия. Електрическата енергия е продукт, който не може да се съхранява. Знаете самата специфика на стоката.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Никой не говори за електрическа енергия. Аз ще ви помоля още един път и ще формулирам за следващия четвъртък. Първо да ни докладвате за състоянието на газа, пропан-бутан, природен газ, точно на какъв режим е? Кои са складовете? Къде се намират? На кого са и т.н.?
След което следващия четвъртък, като изслушаме тази информация, а може би още от сега ще ви зададем въпроса. Защо досега не сте направили анализ за риска в тази област. И ако не сте го направили досега, направете го. И ако не можете до другия четвъртък, до по-другия да ни го представите тук и за газ, най-общо казано.
НАТАША ПЕТРОВА: Бих искала само да отворя една скоба. До предишната редакция на Закона за акцизите и данъчните складове ставката за природния газ беше нулева. Тя беше нулева, както за стопански цели, така и за битови цели. С предпоследната промяна вече беше въведена ставка и за природния газ, за битови и за стопански нужди. Това предполагам е една от причините да не се прави задълбочен анализ. Защото при една нулева ставка, както в момента за виното имаме нулева ставка.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Този въпрос с газа приключихме. Така че продължаваме. Господин Димитров, след това господин Ковачев.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател. Беше направена една спекулация в тази зала, че едва ли не се приемало анти Лукойл закон. Искам да припомня на членовете на Бюджетната комисия, че когато въвеждахме подобни разпоредби по отношение на цигарите и алкохола, една цигарена фирма ни каза, че било анти Булгартабак. Тези спекулации не са необходими. Въвеждаме един и същи режим за всички акцизни стоки. Няма разпоредба насочена към конкретна фирма. Тази спекулация се прави целенасочено, разбира се, за да се опита да повлияе на становището на Комисията. Нас конкретни фирми не ни вълнуват. Ние искаме един и същи режим за всички. Изразявам общото становище на всички вносители. И подкрепям колегата Емил Димитров и госпожа Стоянова, които повдигнаха резонни въпроси и за природния газ. Такъв анализ е необходим. И там трябва да бъде въведен. Наистина ние трябва да покажем на българските производители, че към всички производители на акцизни стоки режима е един и същ, отношението е едно и също и контрола трябва да бъде един и същ. Така че пак ви напомням спекулацията на една фирма производител на цигари, която тук каза, когато приемахме подобни разпоредби, защо към нас. Не е към вас. Става въпрос за един и същи режим към всички.
И също така, макар и да съм млад, много добре си спомням, когато ГЕРБ за първи път въвеждаха подобни разпоредби. Искам да ви припомня колеги, пак текстовете не бяха прецизирани. И хората които твърдяха, че текстовете не са прецизирани, всъщност не искаха да ги подкрепят. Така беше? Аз много добре си го спомням. Хората които не искат да подкрепят по-строгия контрол, все не са им прецизни текстовете. Те никога за тези хора няма да бъдат достатъчно прецизни. Те никога не предлагат по-прецизни текстове, а винаги казват: Това което вие ни предлагате не е прецизно, без да предложат от своя страна нещо различно, просто защото те не искат по-стриктен контрол.
Благодаря за дадената дума.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Господин Ковачев, заповядайте.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Тъй като всички страни в този спор или дебат, мисля че са достатъчно убедителни. И предвид вашите аргументи предлагам процедурно, да отложим гласуването и да направим другите изменения за следващата седмица – пропан-бутан, метан и т.н.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ние не знаем дали следващата седмица ще имаме изменения.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Да ги подготвим.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз мога да го подложа на гласуване, разбира се отлагането на гласуването по тази тема, но трябва да е ясно защо и докога. Ти предлагаш гласуването да бъде отложено и да бъде гласувано едва, когато има текстове и за газа. Това е отделен закон. Чисто процедурно да се разберем. В момента ние имаме един законопроект, който е на второ четене в Комисия. От тук нататък срока за предложение между първо и второ четене, чрез който срок можеха да бъдат внесени някакви допълнителни текстове за газа е изтекъл. Така че ако се внасят подобни текстове, те трябва да бъдат в друг законопроект. И той няма нищо общо с този и няма как да бъдат присъединени и двата. Така че в този смисъл, пак ще бъде вероятно на същия закон. Но така или иначе той чисто процедурно не може да бъде присъединен към този, за да отлагаме този във връзка с онзи. Тоест не това може да бъде мотива за подобно отлагане. Ако искате отлагане на гласуването и имате други мотиви извън този, който казахте, бихме могли да го дискутираме.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Има значение дали ще е един месец или три месеца. Това може да стане, като каже администрацията колко време е необходимо, за да може да се справи с проблемите, които постави господин Димитров.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Цонев и после ще минем на гратисния период.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Дадохте ми процедура за реплика към господин Димитров. С една част от изказването млади колега Димитров, не съм съгласен. Аз ще подкрепя този законопроект. ДПС го подкрепи на първо и на второ четене. Това не означава, че не може и не бива да искаме да направим прецизни някои неща. Гласували сме много пъти текстове, които после в съда са падали. Аз подсказах една такава възможност и дискусията ясно показа, че тази опция е отворена. В желанието да прецизираме текстовете, не винаги човек е в състояние да даде по всяка тема и навреме да направи предложение. Още повече че вие сте си направили такъв законопроект, който внесохте. Той върви по бързата процедура, в съкратения срок и т.н. Има го в Правилника. Това ми е репликата. Ще го подкрепим, но трябва да се опитаме наистина да направим малко по-прецизни текстовете. А сега виждам от това, което колегите дискутират, че може да направим по-прецизен и обхвата и то точно в този законопроект. Може да го направим по-прецизен обхвата с няколко думи, но не искам да спирам темпото.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте.
ДИМИТЪР ДОБРЕВ – директор по производство – Лукойл Нефтохим – Бургас
Откъде да започна. Ще започна малко по-отдалеч, защото крайната цел и това, което се случи, на мен ми е ясно. Аз съм го играл вече. Лукойл Нефтохим – Бургас ще бъде спрян. Очевидно това е изгодно на голяма или на по-голяма част от ковящите закони на администрацията на България. И това ще бъде тъжно. И ще кажа защо ще е тъжно. Защото ако това се случваше в Швеция или в Дания, когато ние в момента сме на прага да режем лентите на един нов комплекс, уникален комплекс, всички щяха да са там, а не да се опитват да направят всичко възможно да спрат Нефтохим, защото това е бижу. Това е бижу и златна кокошка, която ако не плаща данъци, както някои от говорещите се опитаха да обяснят. Поне Лукойл Нефтохим – Бургас събира всички тези данъци. И те са най-гарантираната част в бюджета. И знаете ли защо нито господин Танев, нито господин Димитров, никой няма да ни докара 2млрд, дори 2 млн. няма да ни докара. Знаете ли защо няма да ги докара? Защото той търси ключа на светлото местенце. Много е лесно да се търси и да се упражнява контрол там, където може би всичко ти е на тепсия. В момента ще ви покажа айпада си. И господин Симеонов е тук. Виждам и един господин до мен, който не познавам. Виждам господин Димитров. Аз се вълнувам, защото вие всички ще си ходите, когато аз спирам завода и аз пускам завода. И вероятно някои от вас ще ми се обаждат, хайде топай топката, защото няма джет.
Знаете ли, тук няма хора, които ми звъняха, и Трайчо, не знам къде е Ваньо. Докарайте ги, за да ви кажат тези неща. Тъй като аз ще спирам и аз ще пускам, не съм равнодушен.
Към колежката, която най-вероятно също си пази заплатата, тъй като трябва да се работи някъде, ще й кажа, Тя в нейните изложения десет пъти използва уж по този член имаме митническо учреждение, тя през цялото време десет пъти бърка митническо управление, митническо учреждение. Разберете сега какво имате предвид? Защото аз тази попара съм я сърбал с вас.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Само малко по-конкретно.
ДИМИТЪР ДОБРЕВ: Какво ще остане – управление, учреждение или друго? Защото аз миналата седмица, ако вие не сте гледали на сайта, аз търсих да разбера, къде какво има. Никакви гаранции, нищо. Обикновено човек се вълнува, когато знае, че истината е на негова страна.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Искам да ви помоля по-конкретно.
ДИМИТЪР ДОБРЕВ: На тази карта има само точки. Там няма граници, там няма очертания. Това първо.
Второ, колежката ми твърди, как Лукойл Нефтохим – Бургас като един данъчен склад нямало да бъде разбит от една страна. Няколко минути по-късно казва, Да този един данъчен склад, ако бъде отвсякъде ограден. Ами нашата тръба между Росенец и Нефтохим не е оградена. Какво ще правим? Ние станахме по принцип за смях и ще ви кажа защо. Сега ще отидем и ще опъваме огради и там ли? Кажете ми Лукойл Нефтохим – Бургас и Росенец, един склад ли е в този си вид или не? Да или не? Защото от една страна вие казахте, че трябва да има по магистралните тръбопроводи ограда. Колежката каза, че трябва да бъде оградено.
Аз също не мога като инженер и като човек работил вече 22 години в тази област, да разбера по какъв начин измерването на едно нещо, на един флуид е функция на географското разположение на мястото на измерване. Има Агенция “Митници”. Всичко ви е там. Когато въведохме всичката информация, дойдохте в кабинета ми и казахте: “Ние не може да се справим с това нещо. Кой ще ги гледа? Ние нищо не разбираме.” Защо ги премълчавате тези неща? Защо трябваше да хвърлим 36 млн. Закопахме 36 млн. И в момента си ги гледам аз и моите колеги. Вие какво искате още. Два милиона не са нищо. Тук говорим за принципи, докога. Утре ще дойде някой, както беше подсказано, ще разделим картата по друг начин или ще измислим, дайте на всеки 2 километра да има точка. Докога?
Ние ще работим, ще се опитаме да станем по-ефективни или просто ще изпълняваме всякакви изменения на който дойде. Така не се работи, дами и господа.
Миналият месец след като се изсипаха всички митнически екипи на Агенция “Митници” и на Икономическа полиция се оказа, че ние по закон не може да обезпечим, да захраним с гориво тежката техника, която строи комплекс в момента за 1 млрд. 550 млн. долара. За 1 млрд. 550 млн. наредени кранове по 850 тона кранове, на които техния монтаж, демонтаж минава месец да ги монтираме и демонтираме. И казаха, ще ги изнесете от вън. Можете ли да си представите идиотизъм. Да се изнесе тази тежка техника, за да я заредите на бензиностанциите някъде в центъра на Бургас. Гледат ни и се чудят, по кой свят ходите. Ами ние имаме закони. И в момента още един закон идва, който ще има още не знам колко точки. Кажете какво искате? Няма да получите този ДДС акциз, защото те ще се получат само при два варианта.
Първо, ако петрола стане над 200 долара на тон. Чрез ДДС 2 млрд. в никакъв случай, но няколкостотин милиона още ще докарате. Ако отиде на 300 долара на барел може да докарате някой друг милион. От този акцизен склад няма какво да вземете като акциз и като ДДС. Материалният баланс е най-кристално контролирания материален баланс на територията на Република България. Факт е, че за толкова години нямаме нито една констатирана разлика. Но ние стоим с тях. И един Лукойл Нефтохим, който преработва 600 000 тона, колеги, ние стоим и търсим разлика 9 литра. Понеже не ни приемат контролната точка, тъй като през контролната точка, през която са минали 30 000 тона бензин. Стоим по тъмни нощи и търсим 9 литра. Девет литра търсихме и това е постоянно. Това са вашите закони. Разбирате ли?
Направете такива закони, с които да отчетете спецификата на един завод. Това не е склад. Това е Нефтохимически комбинат. Междувпрочем, така стои на картата. Такъв комбинат няма. На картата на Агенция “Митници” стои пункт Нефтохимически комбинат. Какъвто няма. Само там ще погледнете колко е актуална.
Искам твърде много неща да ви кажа. Ако оставите този закон в този си вид и искате да сложите контролни точки и на изхода от Нефтохим, евентуално може да оборудвате тези точки. Ние очакваме всичко да се случи по принцип. Затова направихме предпроектно бюджетно проучване, за да видим по-малко от седем, осем месеца, като шест месеца е срока на изработка. Пак ще работим паралелно и ще правим СМР. Ще ги натрупаме на господин Танов. Ще му ги покажем. Ще ги приеме и никой няма да ги гледа. Защото ще сложим контролна точка, представете си на една тръба, която излиза от Нефтохим. Те са шест такива. При условие, че на нейния изход във входа в Росенец имаме вече. Искате ли да видите какво значи контролни точки. Защото голяма част от вас не знаят какво е контролна точка. Десетки има изградени на Росенец и при нас. Контролна точка, която мери по 8 – 10 000 тона в час продукти. И има такива контролни точки, но по силата на този закон, ние ще сме длъжни да нашием още там, за да ни се смеят и лудите.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Заповядайте.
АНДРЕЙ ДЕЛЧЕВ: Казвам много конкретно като говорим за прецизно законодателство. В последните промени, които днес се внасят се изменя текста, този който сте приели на първо четене. Като на първо четене сте приели: ”Използва средства за измерване и контрол по чл.4, т.55, букви: n, p, s. Като n - са измервателните средства за бензин, газьол, керосин и т.н. разходомери, без бензини по определени кодове. А s – са тежко гориво.
И тъй като препратката към чл.55 изисква нотификация, това беше широко коментирано по вестниците, колегите за да направят законодателството по-прецизно просто ги заличават.
В настоящия текст, който ви се предлага, отпада пожеланието на чл.4 т.55, букви “n, p, s” и се пише “средства за измерване и контрол.” Какви средства, по кой закон? Прави се законодателство на крак, манифактурно и след това се чудим как да го оправяме и кой да го изпълни.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря. Господин Караджов.
ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, гости на тази Комисия. Аз, ако ми позволите ще изляза малко извън измервателните уреди. Но така или иначе целта на тази Комисия е да осигури такова законодателство, което да позволи внасянето от всички субекти на ДДС и акциз. А тук става дума за така наречените рискови.
Искам да се съглася с господин Делчев, че закона трябва да се изпълнява независимо какъв е той в момента, заедно с тези поправки. Вие по-добре от мен си спомняте, че имаше и закон срещу югоембаргото, който не се спазваше, господин Делчев. И затова ние като народни представители, недейте така да ни вините. Разбирам, че се вълнувате, но на нас ни е възложено да се вълнуваме за ДДС и акциза.
Това предисловие е, за да насоча вниманието ви към механизма по който се ценообразува в Лукойл. Макар че е доста сложен процеса, всъщност ще ви помоля да бъдете търпеливи, за да го изясним. И вие като председател на най-важната Асоциация, може да ме поправите, ако допусна някоя неволна грешка.
Продавач на суровия петрол е Лукойл – Москва. Ние не получаваме петрола от Лукойл – Москва, а от междинна швейцарска офшорна компания, която се казва Литеско груп. Мисля че това няма да бъде отречено от колегите от Лукойл.
В същото време, когато този петрол, който е от типа “Юралс” тръгне по море се начислява навло и застраховки. Тоест разходи за застраховки. Така се получава облагаемата стойност, както Ревизора ще потвърди и върху нея се начислява едно ДДС. Това ДДС всъщност се заплаща от Лукойл – България, но представлява и един крупен размер ДДС кредит за него и той ще се появи по-нататък в моя кратък разказ.
Рафинерията Лукойл също е собственик на Лукойл – Москва. Така имаме един и същи собственик, който е търговец. Не е българско дружеството, но един и същи собственик на търговеца и на производителя, както и на снабдителя на суровината. Това поражда някои проблеми.
Лукойл произвежда различни продукти – горива и масла. В тяхното производство той формира определени разходи. В частност част от тези разходи са онези, за които вие говорите. Те също се кредитират. И ще видим как ще се появят по-нататък в нашата проста математическа сметка.
Те остават в данъчните складове. Там не се начислява акциз до момента, до който те излязат от склада. Това е следващата стъпка.
Тоест когато се осъществи продажбата на едро се начислява още веднъж разликовия ДДС, тъй като са положени някакви разходи вътре, някаква печалба и т.н. и се добавя акциза. На този етап Лукойл си възстановява от държавата ДДС, което е платило върху суровия нефт. От там нататък крайния търговец, който си начислява своите разходи – транспортни, може да си е застраховал нещо и т.н. си формира своят потребителска цена. И на следващ етап той си начислява ДДС, което ДДС той усвоява до частта, която му е разликова над тази, която е платил вече Лукойл. Пак казвам, аз не държа да е монолог. Всеки един момент може да ме прекъснете. Възможно е да сгреша. Като вас съм юрист. Не ми е най-силната страна финансите. Но се налага да работим.
Така начислената с ДДС цена е цената на потребителя. Тази която ние плащаме на колонките. Търговецът, както казахме, не си възстановява неговата част от ДДС.
Сега искам да погледнем малко по-отгоре на картината. До тук гледахме детайлите на картината, а сега леко се качваме отгоре, за да погледнем някои едри, както се казва, съображения. Тук вие като петролни магнати, би трябвало да ми помагате.
Какъв би бил интереса на фирма като Лукойл, която едновременно е и търговец и производител на продукта.
Аз бих казал, че интереса на такава фирма, не казвам, че Лукойл извършва нещо такова, е да формира много по-висока цена или малко по-висока, колкото да не се хване, цена на суровия нефт. Така в горницата ще формира един ДДС кредит, който по един чудесен начин ще се възстанови. Но това е само хипотеза все още, която ще се постарая да докажа до края на изказването си.
Уредите стават ясни накрая, защото ако уредите ги имаше на входа и на изхода, това нямаше да е възможно. Дайте ми три изречения. Сигурен съм, че Менда Стоянова щеше да е по-толерантна към мен.
Другият интерес, който естествено по този начин се формира е да начислите и да установите най-висок размер на ДДС и евентуално най-големи разходи. Тъй като тези разходи ще дават възможност да дължат по-малък ДДС.
Давам ви статистика от 2006 до 2014 г. Дори не е статистика, а са събрани реалните цифри за цените на петрола тип “Бренд” и петрола тип “Юралс”. Между 2006 и 2014 г. “Бренд” към “Юралс” се съотнася във всяка една година, като приблизително 11 процента е по-скъп “Бренд” от “Юралс”. Това е борса. Няма как да изманипулираме тези цифри. Същото важи и за евентуалното навло, ако ние си внасяхме “Бренд” в България или “Юралс”. След като имаме 11 процента разлика, това означава, че и в България трябва да сме го получавали на Росенец с едни 11 процента по-ниско, отколкото респективния “Бренд.” Ако сравните за тези години, не ви занимавам със сложните работи, защото мога да ви дам таблиците по които да поработим, се оказва, че има едни 10 процента отгоре, т.е. не просто ги няма тези 11 процента или с други думи около 20 – 21 процента ни се губят. А това автоматично означава за бюджета, че едни 20 процента ДДС отгоре е начислено. Или аз се постарах да си го пресметна, за тези години се събират около 1 милиард.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Това какво общо има с тръбата, която коментираме в момента?
ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Ако тези количества бяха засичани на изходите сега нямаше да се питаме, откъде идват тези разлики. Дали от изкуствено завишено ДДС или от изкуствено завишени количества?
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Ако е изкуствено завишено, то постъпва повече. Някак си логиката не мога да я хвана.
ГРОЗДАН КАРАДЖОВ Това е логиката. Ако имате някаква реплика кажете я, защото на подвиквания не смятам да отговарям.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Един коментар само да направя. Господин Караджов, този анализ моите уважения към всички юристи. Интересно ми е когато юристи правят коментари на данъчни теми. Този анализ изключително много ми напомня на един анализ, който вие току-що изнесохте в доста съкратен вариант пред колегите, на един друг анализ изготвен в една лаборатория на един политик. Да не кажа бивш. Интересно ще бъде, а може би трябва да направим специална дискусия по тази тема, защото тук няма връзка между едното и другото.
Но сега давам думата на господин Цонев. Заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Хубави данни е събрал колегата Караджов. Аз се присъединявам към някои негови съмнения. Но само за ДДС. На някои бекграунда ни политическия не е от тази страна. Добре е за нуждите на работата и на отношенията да се знаят нещата. Само по отношение на ДДС колега бъркате. И то е чисто технически обяснимо. Възстановява се начисления, т.е. платения, внесения. От тази трънка няма да излезе заек. Ако има 20 процента, то е там. Не казвам, че има, както вие условно се изразявате. Просто самата цена е по-висока. Ако начислите върху сто единици ДДС ще си възстановите върху сто в този случай. Ако начислите върху 120 е върху 120. Няма как да начислите върху 100 и да си възстановите 120, защото бил по-скъп. Тоест, възстановеният кредит е в зависимост от внесения. Няма къде да остане.
Колега Караджов, изказването ми е в полза на вашата теза, само с една корекция. Не е в разликата на начисленото ДДС, а в цената. Ако това, което казахте е вярно, е в цената. ДДС е неутрално. Колкото толкова. Това исках само да ви коригирам. Иначе за другото не споря.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, господин Цонев. Господин Симеонов има думата.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Госпожо Йорданова, първо бих ви помолил по същество само да се допускат изказвания.
На господин Цонев предполагам, че му стана ясно че има решение на Върховния административен съд, който определя териториите, така че това не може да бъде някакъв спор тук. И по второто ви изказване, че още от тук има разминаване, различия и спорове. Нормално е тъй като тук има две страни, които заемат противоположни позиции. Едната е позицията, която ние се опитваме да бъдем държавата надявам се, с колегите и позицията на частна фирма, която естествено се стреми да плаща колкото се може по-малко данък. И в това няма нищо укорително. И аз доскоро имах такава и аз се опитвах по какъвто мога начин да плащам по-малко данъци. Нормално е това. Това е вечното противоборство между бизнеса и обществения интерес защитаван от държавата в случая. Така че не виждам някаква пречка за приемането на закона от гледна точка на териториалността. Това решеине мисля, че категорично дава отговор на този въпрос.
На другия въпрос по отношение поставянето на измервателни уреди, моята информация е, че в Лукойл Нефтохим, говоря за предприятието Лукойл Нефтохим, доколкото имам информация, ако не, може да ме поправите, това и към настоящия момент е един данъчен склад. И този данъчен склад има измервателни уреди на входа и има измервателни уреди на изхода. И едните и другите подават непрекъснато онлайн информация към Агенция “Митници”. Не виждам защо тогава сте притеснени. При това положение, че върви тази информация, тя се контролира и съответно се знае какво влиза и какво излиза. Ако има някакви байпасни връзки, ако има опити за отклоняване на количества, това си е работа на съответните органи, които да си свършат работата и да си установят тези отклонения, ако има такива.
Но специално този закон,, според мен не би трябвало да ви притеснява. От там нататък по вашето изказване.
Ще бъде много тъжно, ако бъде спрян Лукойл. Аз мога да ви отговоря, че България няма да остане без горива, ако бъде спрян Лукойл. Тъжно ще бъде за вас и за мен като представител на втория многомандатен избирателен район, че около 7000 човека ще останат без работа. И ще трябва да им намерим работа, което не е малък проблем. Но на първо място, трябва да се гледат интересите на държавата, а те са, че трябва на всички тръбопроводи, отклонения, така както е заложено и в законопроекта, трябва да има измервателни уреди. Тъй като по този начин ще се елиминира възможността за спекулации по отношение на количеството горива в тръбата и като цяло контрола. Дадох един банален пример. Ще си позволя още един път да го дам. Не може тук за една чашка, когато ти пусне автомата за кафе, да върви информация към данъчното, а за горивата, които се движат в България да няма пълна и точна информация. Двата милиона за които господин Делчев говореше и се притесняваше, аз не мисля че са някаква сериозна цифра от гледна точка на оборотите на Лукойл – България. Не мисля, че са проблем за Лукойл – Нефтохим.
Господин Добрев, по отношение на втората част на вашето изказване, че някой иска да удуши, заколи и изпече златната кокошка. Ако не е тайна, аз имам информация, но може ли да кажете на всички какъв е данък печалба, който сте платили за миналата година или който сте платили за 2013 г. Защото той не е много по-голям от този, който е платила моята жалка кабелна телевизия в Бургас. Така че поне на мен ми е ясно, че има много сериозни резерви. Поддържам нашия законопроект. Мисля, че е много удачно въвеждането на допълнение, господин Димитров и останалите колеги вносители, което да добави и природния газ. Природният газ може задължително, според мен с няколко думички да се добави. Не виждам причина това да стане. Но по принцип трябва да има мерене, за да има отчитане на движението на количествата акцизни стоки и съответно това мерене да доведе до определените данъци акцизи, които са дължими.
Благодаря.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Само една кратка реплика. От изказването на господин Симеонов останах с убеждението, че тъй като закъсня не е разбрал в какъв контекст попитах. Аз не попитах в контекста, в който пита Лукойл за границите. Но вие дойдохте по-късно, затова нека ви поясня. Попитах в друг контекст. В контекста на това, става въпрос за тръба, тези които не минават през няколко митнически, те остават ли извън този обхват и не може ли термина да е по-прецизен и за тях да важи. Тоест в посока засилване, а не в посока да се уточнят границите. Така че това което казахте към мен беше излишно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Цонев за уточнението. Ако има някой от народните представител, който не е взимал думата и желае да се изкаже. Мисля, че всички се изказахте по няколко пъти. Чухме всички страни и е крайно време вече да приемаме приключване на дебата.
Има ли народни представители, които не са взели думата и желаят да вземат думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Много кратка реплика госпожо Стоянова, би трябвало, както на господин Цонев много пъти дадохте думата да е същия аршин. Моята много кратка реплика е следната. Само моля да няма такива спекулации, как това било целта да фалира дадена фирма. Искаме всички български фирми, включително вашата, да произвеждате все повече, да плащате все повече данъци, да наемате колкото се може повече хора. Този режим на контрол е за всички акцизни стоки. Пак ви напомням, не може когато въвеждаме подобен режим, винаги дадена фирма да казва, че е много ощетена. Режимът ще бъде еднакъв за всички. Само това искам да повторя.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други, които искат думата?
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: С моите уважения към всички тук присъстващи 1996 г. за първи път съм отишъл и съм ревизирал целия Лукойл. Бартера нефт с всичките бази, не говоря после като митничар и т.н. И всичко това, което каза тук присъстващия изпълнителен директор съм го видял с очите си и после знам за какво става въпрос.
Когато предишния път ГЕРБ реши да направи цялото това упражнение със спирането на целия тръбопровод, с рязането на тръбите, с викането на пожарната, с източване на съоръженията, обезопасяването, монтирането на новите задвижки и измерителни уреди. И когато накрая казаха, хайде сега елате да си сложите пломбата като направим контролните проби, за да видим, че толкова мери, вие не се явихте. Тогава аз си позволих да се обърна към финансовия министър Симеон Дянков и казах: Много се извинявам, не познаваш къде е България. Не знаеш какво е Лукойл и не знаеш какво означава то за България. Не за 30 дни, а за три часа не може да го спреш. Защото целия държавен резерв се намира там. Защото всички аерогари в момента складовете са джет. И защото тези 3000 цистерни, които в момента от базите за по три, четири часа зареждат необходимото количество необходимо за страната, ако тръгнат към Гърция, към Виена и към Румъния може би ще успеят да заредят страната. Но ще стане след няколко дни. А може би там не ни чакат с отворени обятия да увеличат двойно и тройно капацитета. Идеята беше да не се прилага изключително ненужен административен произвол. Спряха го за три дни и после се усетиха, че е голяма грешка.
Как се мери горивото? Когато дойде, на танкера има една цяла глава - въженце летвичка. Истината е, че има само един оторизиран, който може да го направи и това е сървьора. А какво означава сървьор. Аз мога да кажа, че има 100 000 тона, а вие да покажете фактура за 200 000 тона. Това което този човек дойде и с неговия лиценз премери, това е количеството, което важи пред съда. Това е количеството, което ще се обложи. Това е количеството, което се счита, че е влезнало в завода.
Какво се прави с едни вероятни излишъци, които вие подозирате, така наречените щипани кебапчета. Да влиза едно количество. Преработва се в друго. Дали същото излиза или не. Възможни са варианти. Но ж.п. естакадата, автоналивната, тръбата и пристанището. В тази връзка щом искате да има съвременни уреди добре. Но дали ще се случи. И ако не съберем приходите няма ли да има накрая виновен, че сега наново ще спираме, наново ще режем, наново ще слагаме. Разбира се, че ще подкрепим това нещо.
Но сега при положение, че сървьора е казал какво е количеството. При положение, че при предходното правителство министъра на финансите умишлено закри митническия пункт на база Росенец. 60 процента от приходите в държавата са от това пристанище, а ние решихме да закрием митническия пункт, защото решихме да ги обединим два склада в един и да правим редица експерименти. Нека ако може да си го спестим, да въведем тези уреди. Но накрая на годината, ако не са събрани тези поне 600 млн., някой лекичко да си посипе главата с пепел. Аз ще подкрепя иначе мярката.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви.
Предлагам да приключим дебата и да преминем към гласуване на § 1 в редакцията на работната група.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Трима въздържали се.
Текстът е приет.
§ 2.
Предложение на н.п. Найден Зеленогорски и група народни представители, което работната група подкрепя.
Работната група предлага да се създаде подразделение с наименование – Заключителна разпоредба.
Работната група предлага да се създаде § 2.
В едномесечен срок от влизането в сила на този закон лицензираният складодържател привежда дейността си в съответствие с чл.52, ал.1, т.6.
Искам да чуя за този срок. Уредите свалени ли са?
РЕПЛИКА: Отсъствахте от залата. Колегите от Нефтохим – Бургас казаха, че ще им трябват поне 7 – 8 месеца.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз искам да задам един въпрос. Уредите, които бяха монтирани по реда на чл.35 от Наредбата свалени ли са?
Колегите от Лукойл, имам въпрос. Уредите, които вие закупихте и монтирахте по реда на Наредба 35 свалени ли са, след отмяната на Наредбата?
ДИМИТЪР ДОБРЕВ: Това е завод, госпожо Стоянова. Там е и големия проблем. Всеки от вас иска с няколко думи. Не става с няколко думи. Как да ви го кажа с няколко думи кои уреди. Беше един казус, когато се подготвяхме за връщане на лиценза, а сега е съвсем различен. Кои уреди? Аз затова питам. Обяснете какво значи митническо учреждение и къде ще искате да има уреди? Защото аз съм сигурен, че ние ще бъдем заставени да имаме уреди на шестте магистрални тръби, свързващи производствената площадка. Естествено, че няма логика. Няма логика, но без да разберете всички ще го приемете и после какво правим ние.
Този текст води точно до това. Излизат и казват. Погледнете в момента Нефтохим. Това в лявата част е Росенец. Това е рафинерията, бившия Нефтохимически комбинат. Всичко което влиза по море се мери на вход и изход реверсивни броячи. Всичко което излиза от производствената площадка между двете площадки, по някакъв начин завода трябва да изнася тази продукция и да вкарва този нефт. Има шест магистрални тръбопровода, някои от тях са реверсивни. Подаваме мазут, котелно гориво, дизелово гориво, шемифей и ред още продукти в една или друга посока на тези магистрални тръбопроводи.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Не ви закача това нещо.
ДИМИТЪР ДОБРЕВ: Закача ни. Аз ви го гарантирам, че ни закача и сме изгорени. Кой вижда тук нещо непрозрачно? Какво трябва да мерим? Елате и ми кажете какво да мерим. Веднъж за винаги да ги сложим. Какво още искате да мерим. Виждате ли пунктираната линия? Какво да мерим още? Но в момента с приемането на този член, данъчният склад на Нефтохим ще бъде разделен на две. Извинявам се, но наистина този безумен текст ще бъдем заставени да режем и да слагаме и на изхода на тези магистрални и на входа. Така ли е господин Димитров?
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Точно така е.
НАТАША ПЕТРОВА: Бих искала да обясня на господин Добрев какво е митническо учреждение. Закона за митниците борави с термина компетентно митническо учреждение и понятието митници. Нито в закона нито в Правилника определя като компетентно митническо учреждение Бюрото или митническия пункт. Това означава, че компетентната митница това е учреждението, което е компетентно за всеки данъчен склад. Ако Лукойл Нефтохим се намира на територията не само на Митница Бургас, говорим за митница.
ДИМИТЪР ДОБРЕВ: Тук пише митническо учреждение.
НАТАША ПЕТРОВА: Под митническо учреждение в Закона за акцизите се разбира митницата. Това е компетентната митница. Директорът на Агенция “Митници” съобразява използването на този термин и заповедта, която е дал той е определил компетентните митници. Това не са десетте митници на територията на страната, а са само девет като изключим митница Аерогара София. Митница аерогара също е митница, но тя не е компетентна по акцизите.
Компетентните по акцизи това са основните митници – Бургас, София, Варна, Русе, Пловдив и т.н., югозападна. Компетенции по Закона за акцизите нямат митническите бюра и митническите пунктове. Това искам да обясня. Закона за акцизите борави с този термин – компетентно митническо учреждение. Правилника като поднормативен акт, той определя самите подкомпетенции един вид, кое е компетентното митническо учреждение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: На колко места трябва да се сложат такива уреди на разклоненията, на две, на три, на четири, на пет, на колко?
НАТАША ПЕТРОВА: Само едно уточнение. Тук се коментира постоянно само дружеството Лукойл – България. Искам само да внеса едно уточнение, че когато беше действащата Наредба № 3, към този момент дружеството се беше привело напълно в съответствие. Уредите, които бяха сложени на тези бази са осем на брой.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Затова питам, те демонтирали ли са след отмяната на наредбата?
Като не са демонтирали, тогава какво има да коментираме. Това беше въпроса.
НАТАША ПЕТРОВА: Дружеството се беше привело напълно в съответствие.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли допълнителни места, където трябва да сложат уреди.
НАТАША ПЕТРОВА: Компетентното митническо учреждение е термин, който се използва в закона, което означава митница. Това определение се използва и в Правилника. Там е казано: “Лицето, което има данъчен склад, къде трябва да си подаде документите, за да получи лиценз за управление на данъчен склад.” Това е тръбата на Лукойл България.
ДИМИТЪР ДОБРЕВ: Госпожо Стоянова, да запишем, че данъчния склад на Лукойл Нефтохим – Бургас не се пипа. Само това да се приеме. Росенец и Нефтохимическия комбинат е едно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, предлагам да отложим гласуването за следващия четвъртък. Моля, Агенция “Митници” каквото й поръчахме да е на линия другия четвъртък тук с анализа за газта. Както и с ясна формулировка на митническо учреждение във връзка с термина в закона. Ако е необходимо искаме да ни дадете определение на митническо учреждение, в което да включим митническо учреждение във връзка с текста на чл.52, ал.1, т.6 в Преходна разпоредба на този законопроект. И тогава Лукойл ще са спокойни кое е митническото учреждение за нуждите на чл.52 и ще сме на ясно на колко места ще се слагат уреди. Има ли ги тези уреди. И тогава ще може да решим дали един месец им е много, малко или не им трябва.
Има ли друго предложение? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Във вторник трябва да направим извънредна комисия. Ще бъде петминутна комисия. В 15.00 часа в зала 134.
Закривам заседанието.
/ Закрито в 16 часа и 50 минути /

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:

/ Менда Стоянова /