---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ




П Р О Т О К О Л

№


На 4 юни 2015 година /четвъртък / от 14.30 часа в зала 134 в сградата на пл.”Княз Александър І ” на Народното събрание, се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 14.40 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.


* * *


/ Начало 14 часа и 40 минути /


ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам днешното редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Предлагам заседанието да премине при следния дневен ред.

Д н е в е н р е д:

1. Законопроект за ратифициране на Изменение към Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за подкрепа при засилване функциите и изграждане на капацитет в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и постигане на оптимизация на разходите за постигане на съответствие с Директива 91/271 ЕИО за пречистването на градските отпадъчни води между Министерство на регионалното развитие на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие от 4 април 2014 г., № 502-02-16, внесен от МС на 25.05.2015 г.
2. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на вътрешните работи на Република България, Министерството на вътрешните работи на Унгария, Правителството на Нидерландия, Министерство на правосъдието и обществената сигурност на Норвегия, Борда по миграция на Швеция, Министерството на правосъдието на Швеция и Международния център за развитие на миграционната политика, относно изпълнението на проекта “Подкрепа за партньорство за миграция в региона по Пътя на коприната в рамките на Будапещенския процес”, № 502-02-15, внесен от Министерския съвет на 05.05.2015 г.
3. Рамкова позиция относно Европейския фонд за стратегически инвестиции /ЕФСИ/ - Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета, относно Европейския фонд за стратегически инвестиии и за изменение на регламенти /ЕС/ № 1291/2013 и /ЕС/ N 9 1316/2013 - № 502-00-28, внесена от Министерския съвeт на 30.04.2015 г., както и проекта на акта.
4. Рамкова позиция относно Зелената книга за изграждане на Съюза на капиталовите пазари, № 502-00-35, внесена от Министерския съвет на 19.05.2015 г., както и проекта на акта.
5. Проект за решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Българската народна банка, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание.
Имате думата за бележки, предложения, допълнения. Няма.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към точка първа.
При нас по точка първа са колегите от Министерство на регионалното развитие.
Николай Нанков – зам.-министър
Иванка Виденова – директор Дирекция «ВиК»
Заповядайте да ни запознаете със законопоректа.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, дейностите по споразумението се изпълняват в рамките на проект «Подкрепа за реформа в отрасъл ВиК», финансиран по Оперативна програма «Околна среда» 2007 – 2013 г. Споразумението на Световната банка е подписано на 4 април 2014 г. Ратифицирано е със Закон на 42-то народно събрание от 24 юли 2014 година. Изменението е подписано на 8 май 2015 г.
Това изменение касае само удължаване срока на изпълнение на Споразумението и срока на изпълнение на очаквания доклад № 3. Именно окончателен доклад за прилагане измененията в регулаторната рамка. Като удължаваме срока до 31 октомври 2015 г. трябва да отбележа, че изменението на Споразумението не води до промяна на неговата стойност. Тоест до нови финансови ангажименти.
Удължаването на срока е с оглед на пълното възползване на българската страна от услугите на Световна банка, която ни консултира в провеждането на водната реформа.
Предвид необходимото време за консултации и на промените в регулаторната рамка със заинтересованите страни, визирам ВиК операторите и подготовката на указанията от Комисията по енергийно и водно регулиране за новия пет годишен период на бизнес планиране в рамките на срока, изменение на споразумението ще се предвидят необходимите работни срещи, необходимите обучения на заинтересованите страни. Пак подчертавам, това са ВиК операторите и регулатора с цел качествената подготовка на новите бизнес планове. Това е в резюме.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това е всъщност удължаване на срока по това споразумение. По това удължаване има ли някакви допълнителни финансови ангажименти?
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Няма. Подчертах в изказването.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Въпроси, изказвания? Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване законопроекта за ратифициране на Изменение към Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за подкрепа при засилване функциите и изграждане на капацитет в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и постигане на оптимизация на разходите за постигане на съответствие с Директива 91/271 ЕИО за пречистването на градските отпадъчни води между Министерство на регионалното развитие на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие от 4 април 2014 г., № 502-02-16, внесен от МС на 25.05.2015 г.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Законопроектът е приет.
Благодаря на представителите на Министерство на регионалното развитие и на КЕВР.
По втора точка.
Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на вътрешните работи на Република България, Министерството на вътрешните работи на Унгария, Правителството на Нидерландия, Министерство на правосъдието и обществената сигурност на Норвегия, Борда по миграция на Швеция, Министерството на правосъдието на Швеция и Международния център за развитие на миграционната политика, относно изпълнението на проекта “Подкрепа за партньорство за миграция в региона по Пътя на коприната в рамките на Будапещенския процес”, № 502-02-15, внесен от Министерския съвет на 05.05.2015 г.
Господин Ципов, заповядайте.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, законопроектът има за цел засилване на капацитета за управление на миграцията в държавите в региона по Пътя на коприната, като дейностите се изпълняват в Афганистан, Пакистан и Ирак - страни на произход на миграционни потоци. Конкретните дейности по проекта се планират от Управителен комитет, в който участва и българската страна. Продължителността на проекта е три години. Като старта му е поставен през 2014 г. Общият бюджет на проекта е в размер на 3 млн. и 200 000 евро, като финансирането се осигурява основно от Европейската комисия и основни донори като Унгария, Нидерландия, Швеция и Норвегия.
Българската страна участва с минимален финансов принос в размер на 3200 евро. Тъй като Меморандума за разбирателство предвижда финансов ангажимент за страната, същия подлежи на ратификация от Народното събрание на основание чл.85, ал.1, т.4 от Конституцията на Република България.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате думата за въпроси. Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря ви, госпожо председател. Разбира се, въпросът ми не е за сумата, която е притеснително малка. Ако може да кажете няколко думи, дали с това Споразумение страната ни не поема някакви ангажименти миграционни по проекта? Има ли такава опасност?
КРАСИМИР ЦИПОВ: Категорично не. Проектът се реализира основно от Европейската комисия и Международния център за развитие на миграционната политика. И то е за управление на процесите в тези страни по произход – Афганистан, Пакистан и Ирак.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други въпроси? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Който е за законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на вътрешните работи на Република България, Министерството на вътрешните работи на Унгария, Правителството на Нидерландия, Министерство на правосъдието и обществената сигурност на Норвегия, Борда по миграция на Швеция, Министерството на правосъдието на Швеция и Международния център за развитие на миграционната политика, относно изпълнението на проекта “Подкрепа за партньорство за миграция в региона по Пътя на коприната в рамките на Будапещенския процес”, № 502-02-15, внесен от Министерския съвет на 05.05.2015 г., моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Законопроектът е приет.
Преминаваме към точка трета.
Рамкова позиция относно Европейски фонд за стратегически инвестиции /ЕФСИ/ - Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета, относно Европейския фонд за стратегически инвестиии и за изменение на регламенти /ЕС/ № 1291/2013 и /ЕС/ N 9 1316/2013 - № 502-00-28, внесена от Министерския съвeт на 30.04.2015 г., както и проекта на акта.
От Министерство на финансите присъстват:
Фейзи Бекир – зам.-миистър
Госпожа Росица Димитрова – държавен експерт в Дирекция «Международни финансови институции и сътрудничество»
Има и други колеги, които са на разположение. Това са експерти от Дирекция «Държавен дълг и финансови пазари».
Заповядайте.
ФЕЙЗИ БЕКИР: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, с цел стимулиране на инвестициите в Европейския съюз на 26 ноември 2014 г. Европейската комисия обяви план за инвестиции за Европа, така наречения план «Юнкер». Планът предвижда мобилизиране през следващите три години за поне 315 млрд. евро допълнителни инвестиции, чрез създаване на нов Европейски фонд за стратегически инвестиции, с които да предостави гарантиране на риска при дългосрочните инвестиции, да се осигури по-голям дотъп на рисково финансиране за малките и средните предприятия и дружествата със средна пазарна капитализация. Фондът се е създал в рамките на Европейската инвестиционна банка, с цел да се ползва опита и експертизата на банката.
Фондът ще подпомага стратегическите инвестиции с висока икономическа и обществена добавена стойност, които да допринесат за постигане на целите на политиката на Съюза и ще осигуряват допълнителни източници на капацитет за поемане на риск. Фондът ще бъде насочен към проекти от по-голямо социално-икономическо значение, както и към такива, които насърчават създаването на работни места, допринасят за растеж в дългосрочен план и за повишаване на конкурентоспособността, в това число посредством иновациите и развитието и разпространението на технологии.
Фондът ще оказва подкрепа за широка гама финансови продукти предоставени от Европейската инвестиционна банка, включително капиталови инструменти, дългови инструменти или гаранции, за да може да се отговори по възможно най-добрия начин за нуждите на конкретния проект. Представеният от Европейската комисия проект на регламент на Европейския парламент и на Съвета, относно Европейския фонд за стратегически инвестиции има за цел да създаде необходимата главна рамка за създаването и функционирането на Фонда и да регламентира предоставянето на бюджетни средства за първите две направления на плана в рамките на Европейския съюз.
Позицията на България по регламента е в няколко направления. Предоставянето от Европейската комисия проект на регламент и Европейския парламент и на Съвета, относно Европейския фонд за стратегически инвестиции има за цел да създаде необходимата правна рамка за създаването и функционирането на Фонда и регламентира предоставянето на бюджетни средства за първите две направления на плана в рамките на правния порядък на Европейския съюз.
На първо място България подкрепя по принцип предложението на Европейската комисия за регламент на Европейския парламент и Европейския съвет, относно Европейския фонд за стратегически инвестиции. Един от основните въпроси е географското разпределение на проектите. Отделните региони на Европейския съюз се характеризират със своята специфична инвестиционна среда и е необходим специален подход към всеки отделен регион, за да се постигне балансирано регионално развитие.
Периферното местоположение на някои региони ги поставя като правило в по-неблагоприятна позиция спрямо други региони, като привлекателност на инвестиционните проекти. Затова България счита, че за успешното изпълнение на целите на Фонда и съответно на инвестиционния план от съществено значение да бъде гарантирано в регламента балансирано разпределение на инвестициите в различни страни и региони на Европейския съюз.
Вторият въпрос и критериите за финансиране на проекти, най-важните елементи от дизайна на фонда и ще гарантира ефективността и ефикасността на инвестиционните проекти. В тази връзка България счита, че в проекта на регламент трябва да бъдат разписани конкретните критерии за избор на проектите, които ще се финансират със средства от Фонда.
Третото направление на позициите на България е обхвата на инвестициите. България счита, че в регламента следва да се остави възможност за включване в обхвата на Фонда и на инвестициите в други области, където може да възникне необходимост от финансиране по времето на функционирането му или от тези области специфични приоритети са особено важни за развитието на даден регион на Европейския съюз.
Следващото направление е съчетаването на Фонда на европейските структурни и инвестиционни фондове и финансирането на гаранцията от Европейския съюз.
България счита, че Фонда трябва да допълва европейските структурни и инвестиционни фондове и да не води до изместване на инвестиции. Безвъзмездната помощ е доказала своите предимства, особено при финансирането на инвестиции по изостанали региони, където риска на частните инвеститори традиционно е по-висок от този в развитите региони.
По отношение на финансиране на гаранцията от Европейския съюз, България е обезпокоена от идеята за прехвърляне на част от средствата определени за финансиране на механизма за свързаност на Европа. Към Гаранционния фонд на Европейския фонд за стратегически инвестиции се разчита на този инструмент за реализация на редица проекти за изграждането на транспортна, енергийна и инфраструктура в областта на информационните и комуникационните технологии, която е с европейско измерение и значимост за единния пазар.
Подкрепяме предложението за принос на рамковата програма Хоризонт 20-20, като предлагаме основния източник да бъде от средствата за рисково финансиране.
Последното направление от позициите и механизма за управление на Фонда, регламента предвижда Фонда да има Управителен съвет, инвестиционен комитет и управляващ директор. България счита, че структурата на управление на Фонда трябва да е постоянна, прозрачна и лишена от политическо влияние, за да не се създават условия за влияние върху решението на съответните органи.
В заключение бих искал да ви информирам, че на 28 май 2015 г. приключиха преговорите между Европейската комисия, Съвета на Европейския съюз и Европейския парламент по регламента за Европейския фонд за стратегически инвестиции. Очаква се финансовите министри на страните членки да одобрят регламенти по време на годишната среща на Съвета на управителите на Европейската инвестиционна банка на 19 юни 2015 година. Европейският парламент да гласува на свое пленарно заседание на 24 юни 2015 г. Това ще позволи на Фонда да стартира своята работа до края на лятото, както е и планирано.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря ви, госпожо председател.
Уважаеми господин заместник-министър, моят въпрос е следния. Ние сега ще ратифицираме нещо.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не ратифицираме. Това е рамковата позиция на България.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Рамковата позиция с която трябва да излезе финансовия министър, защото на 19 юни е гласуването, ако не се лъжа. Интересно ми е следното. Колко пари ще вземе България от цялото това нещо? Защото ние кандидатствахме с 3,5 млрд. за проекти и доколкото знам Кристалина Георгиева, която е зам.-председател на Еврокомисията, каза, че одобрените ни проекти са равни на нула. Към момента на 1 юли трябва да бъде финализирано всичко.
РОСИЦА ДИМИТРОВА: По принцип тези проекти, които бяха представени в началото имаха за цел да дадат една обща информация за възможни потенциални инвестиционни предложения, които биха могли да се финансират. Този списък обаче по никакъв начин не гарантира финансиране на инвестициите на тези проекти. Съгласно регламента ще бъде създаден информационен портал, в който ще бъдат качени инвестиционни проекти. Пак с цел за информация на самите инвеститори ЕИБ също ще ползва този списък, за да прави своя подбор на списък от проекти, които ще бъдат финансирани.
Това което е важно да се знае, че всъщност този Фонд основно е свързан с гарантиране на риска при операциите на ЕИБ. Като става дума за операции, които са при много по-висок риск, отколкото е нормалния рисков портфейл на ЕИБ, като естествено операциите, които се финансират, в които участват и други национални банки за развитие, също ще могат да се ползват от гаранцията на ЕС по риска. Това е характерното.
Но в момента тези проекти, които са, ще бъдат общо взето оценени от ЕИБ, съгласно нейните критерии, съгласно критерии, които ще бъдат заложени в споразумение, което предстои да се подпише между Европейската инвестиционна банка и Европейската комисия, в което вече подробно ще бъдат разписани критериите, инвестиционните насоки. Досега са одобрени четири проекта от ЕИБ, които са в сферата на енергетиката, в сферата на санирането. Тепърва ще се одобряват още проекти.
Интерес проявяват за България за газовите връзки. Другите са били малко по-бързи и малко по-добри в подготовката на проектите.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: И аз да ви кажа малко първична информация. Ако сме подали предварителни проекти за 3,5 млрд. евро и са ви одобрили нула към момента. А неофициално се говори, че ще ни одобрят един, то за каква успеваемост ще говорим като цяло. На мен ми е пределно ясно, че ние нямаме финансиране от този Фонд. Европейската инвестиционна банка до колко до момента е инвестирала в България, т.е. има проекти гарантирани в България? Какъв ще е ефекта за нас като цяло?
Защото ние ако отиваме пред широко регламентирания план “Юнкер” с 3,5 млрд. и ни одобрят нула, в очите на всички, които се занимават с инвестиции, ние изглеждаме като нула.
РОСИЦА ДИМИТРОВА: По този въпрос в рамките на преговорите България нееднократно беше поставила въпроса, че точно с оглед на това, че големите имат капацитет изграден за представяне на проекти и веднага са реагирали райони, които освен липсата на капацитет, привлекателността е по-слаба и беше поставен въпроса, да има равномерност на инвестициите по регионите и да няма концентрация. Това нещо е заложено в инвестиционните насоки, които още не се знае дали ще бъдат анекс към регламента или ще бъдат към споразумението или като отделен документ. Като в тези инвестиционни насоки са заложени проценти по области на финансиране. По проекта бяха 30 процента минимално от общия размер на Фонда да отива за конкретна област. Като също вътре е залегнало, че определени, да го кажем не квоти, но общо взето заложено е да няма концентриране в определени региони. Така че идеята е все пак да има гаранция, че всички държави членки ще могат да бъдат финансирани.
Европейската инвестиционна банка по принцип във всички разговори и такива, които имаме в Министерството са изразили готовност и в момента работят по възможни проекти, които да бъдат финансирани в България. Създаден е сайт в Министерство на финансите, с идеята да се генерират проекти, за да може да реагираме своевременно и да подпомогнем финансирането. И предоставяне колкото се може повече средства за България.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Задай си допълнителния въпрос.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Аз като коментар ще го направя и приключвам. Няма да го подкрепя. На мен ми е пределно ясно, че ще го подкрепите. Финансовият министър ще отиде и ще каже „да” на 19 юни.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма да го гласуваме.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Финансовият министър ще каже „да”. Аз съм малко скептичен относно това, на регионите да има равенство. Защото има кохезионен фонд на Европейския съюз, който трябваше да сближи регионите. Ако кажете колко се е сближил регион Кърджали с регион Пловдив по тези програми, ще видите за какво става въпрос. Това нещо е от осем години.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Александров това е рамковата позиция и акцентите в нея бяха ясни. Ние не сме съгласни именно с това, да не бъдат определени съотношения за всички региони. Не сме съгласни и с други неща, които зам.министър Бекир каза. Ако вие не подкрепите, означава, че не подкрепяте правителството да се бори за по-голяма справедливост. Макар че ние няма да го подлагаме на гласуване, защото това не е елемент.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Госпожо председател, не подкрепям това България да бъде поставена и да ни обясняват как ще ни дават едни пари за развитие на регионите, в същност само на думи.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Никой няма да ни дава нищо, господин Александров. Това са заемни средства и трябва да има проекти, които да кандидатстват за тези заемни средства.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Дори и по проекти знаете, че пак става въпрос за национална политика.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако трябва да бъдем откровени, бих задала въпроса по друг начин. Това което нас би могло наистина да ни притесни, това дали ще има проекти, тя държавата няма да ги направи проектите. Трябва да ги направи сектор частен плюс държава. Мен това, което ме притеснява и искам още един път да задълбочим въпроса към него, че на практика на този Фонд основната му дейност ще бъде да даде гаранции за тези проекти на Европейската инвестиционна банка, която ще ги финансира на заемен принцип. Тази гаранция откъде ще се събере във Фонда?
Защото разбирам, че част от нея ще бъде именно от прехвърляне на средства от механизма за свързаност. Тоест от онези пари, които биха били грант за съответните държави. Ще вземат парите от тази програма, от която евентуално и ние бихме се възползвали, част от тези пари и ще ги дадат в Гаранционния фонд. За мен това е разковничето, което ние основно трябва да устояваме да не се случи.
А откъде ще дойдат другите средства е хубаво да ни кажете в този Гаранционен фонд. А колкото до това, колко проекта ще бъдат финансирани, това е въпрос на добри проекти, на жизнеспособни проекти и на проекти, които изобщо могат да имат възвръщаемост, за да си връщат заема, който ЕИБ ще им даде. Аз така го разбирам. Ако греша, поправете ме.
И ако може да ми кажете останалите средства, откъде се предвижда да дойдат за Гаранционния фонд? И какви са ни шансовете? Имаме ли други държави, които ще ни подкрепят в това, да не се заделят средства от механизма за свързаност към Гаранционния фонд на този план “Юнкер”, да го нарека по-лесно.
РОСИЦА ДИМИТРОВА: Принципно в рамките на триалозите, които се проведоха този месец, е постигнато споразумение по финансирането на гаранцията. Компромисът общо взето предвижда 1 млрд. да бъде заделен от допълнителния марж от бюджета на Европейската комисия. 500 млн. евро да бъдат от финансовите инструменти на механизма за свързване на Европа, като няма да бъдат от средствата, които са за грантове, което за нас е важно и няма да се пипат средствата по „Мария Кюри”, което също за нас е много важно. И това, което ние в рамковата позиция сме заложили.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Средства има в този инструмент за свързаност, които не са грантове.
РОСИЦА ДИМИТРОВА: Там има направления, които са за гаранционни инструменти. Има за грантове и за финансиране. Може предварително да бъде предоставена информация, тъй като общо взето с механизма не сме много запознати. Аз лично не съм много запозната и не бих могла в момента да ви предоставя информация. Мога допълнително евентуално.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Може ли, ако са съгласни колегите, да ви помолим да ни предоставите информация. Първо, за това този механизъм колко му е бюджета до 2020 г. за целия програмен период. Каква част от него са грантовете, плюс „Мария Кюри”. И тези 500 000 млн. само от неговия гаранционен механизъм ли ще се вземат или от какво друго ще се вземат. Да имаме предвид. Това е което според мен ни засяга по някакъв пряк начин. Другото какви проекти ще имаме и ще бъдат ли проектите читави.
РОСИЦА ДИМИТРОВА: Допълнително ще предоставим тази информация.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Може писмено да ни направите справка. Аз ще я предоставя на народните представители.
Господин Гечев, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Аз слушах внимателно, тъй като по стечение на определени обстоятелства участвах и в обсъждания в Европейския парламент и с комисаря по икономика и финанси, точно по тази програма. И се интересувам като макроикономист. Първо трябва да кажа, че ние категорично подкрепяме като подход програмата “Юнкер”. Даже нищо политическо, но ние направихме това 2014 г. с инвестиционен фонд от 500 млн. И ще се радвам, ако ние последваме европейската политика. съберем се, дискутираме. Това е работа и на Парламента и на Министерство на финансите и да видим може ли ние да се върнем не назад във времето, но да се опитаме да направим такъв фонд, да го възстановим, който да е в хармония с този фонд на Европа. Тъй като това е политиката на Европа. Тя е правилна политика, не на пряка намеса на държавата, а на мобилизация на частни средства за осъществяване на значими национални програми, каквато е тази. Така че идеята е много добра. Аз съм доволен от това, което чух. Тук има сериозни елементи в това, което представя в момента правителството, да устояваме български интерес. Тъй като ние не бива да се съгласяваме на разпределението на средствата на калпак, нито трябва да се съгласяваме те да бъдат разпределяни така, че най-богатите страни да си дръпнат проектите към тях.
Но тук стигаме до нещо, което е отговорно само на българската страна. Това са добрите проекти. И тук искам да подчертая нещо. Правителство не реализира пряко проектите. Но скъпи приятели, ще мине време, когато видим какви проекти са одобрени. Имайте предвид и го предайте на вашите хора, правителството, вашите отдели, сте лично отговорни за това какво ще получи България. Вие сте длъжни не лично, който и да управлява държавата, като всяка друга страна членка на Европейския съюз, контактува с потенциалните кандидати, мобилизира ги, информира ги. Няма извинение, ако България не е представила нито един читав проект. Аз като видях списъка какво е предложено. Имах съмнение и за голямо съжаление то се потвърди, че досега те не ни одобряват нищо. Така че има време, дано нещо да се промени. Но българското правителство е отговорно и ние ще го извикаме тук, министъра на финансите на тази маса да даде отчет, къде сме ние в тази програма.
Така че имате пълен картбланш да отстоявате интересите. Тук има елементи на тази работа. Ние трябва да го подкрепим. Но най-важни са резултатите. След 19 юни да видим ние къде сме. Това е истината.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако ми позволите и аз да добавя към вашия коментар две неща.
Първо, смятам че Министерство на финансите, ако е нужно да бъде подпомогнато и от друг орган, трябва да започне много сериозна разяснителна капания, не просто качено нещо на сайта, което я знае някой, че има на сайта, я не. За да могат наистина частните инвеститори да знаят какви са условията и да готвят своите проекти. Както е хубаво да имате специализирано звено, което да осъществява тези консултации. Както е по оперативните програми, това което каза и господин Гечев.
Колкото до Гаранционния фонд, господин Гечев, който вие казахте, че е хубаво българската държава да се поучи от плана “Юнкер”, аз мисля че тази идея, която напоследък излезе в публичното пространство за създаване на така наречения Фонд на фондовете към Министерство на финансите, който да събере всички гаранционни инструменти на едно място и е нещо подобно. В смисъл, че ще имаме един гаранционен инструмент, който може да дава гаранции по различни проекти. И аз не виждам нищо лошо, освен по оперативните програми, да дава гаранции и по частни проекти финансирани от съответните институции. Като разбира се, за гаранции на такива проекти, според мен трябва да се сключи договор с конкретни банки, които ще финансират. Българската банка за развитие е най-простото нещо, което е създадено за тази цел, респективно Европейската инвестиционна банка, на която също това й е работата. Както и ако има някакви други финансови институции, които биха финансирали такива частни проекти, за които е необходима допълнителна гаранция, тъй като са по-рискови.
Така че мисля, че има стъпка в тази посока чрез този Фонд на фондовете. И за нас ще бъде интересно, моля да предадете на министъра, за нас ще бъде интересно, на някои от следващите заседания на Комисията, да изслушаме министъра по темата Фонд на фондовете в тази посока. Така че предайте на господин министъра, ако трябва още другата седмица, ако има готовност можем да го извикаме по тази тема или по някои други подобни теми. Но тази тема предполагам, че би била интересна за всички народни представители. Ако имате други теми, които изискват известна подготовка? Ако имаме други теми, които ни интересуват, освен блиц-контрола, защо са приходите повече, а разходите по-малко. Ако има някакви други теми, които са по-интересни от такъв характер може от сега да ги заявим и да го викаме тук, но да е подготвен за по-подробни отговори.
Аз мисля, че ние не трябва да я гласуваме тази рамкова позиция, защото ако имаше за субсидиарност.
Има ли някой, който няма да подкрепи, освен господин Александров тази рамкова позиция.
Който е за подкрепата на рамковата позиция, моля да гласува.
Против? Един против. Въздържали се? Няма.
Ние трябваше да запишем нашето становище.
Преминаваме към четвърта точка.
Рамкова позиция относно Зелената книга за изграждане на Съюза на капиталовите пазари, № 502-00-35, внесена от Министерския съвет на 19.05.2015 г., както и проекта на акта.
Тази Зелена книга е нещо много предварително. Нали правилно разсъждавам. Но нека да ни запознаят.
Заповядайте заместник-министър Бекир.
ФЕЙЗИ БЕКИР: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, със Зелената книга относно изграждането на Съюза на капиталовите пазари се цели повдигането на широк дебат в целия Европейски съюз, относно евентуални мерки необходими за фактическото създаване на единен пазар на капитали, в който да не съществуват пречки пред трансграничните инвестиции в Европейския съюз и пред достъпа на предприятията до финансиране от капиталовия пазар.
В Европа бизнеса продължава да разчита основно на финансиране от банките, отколкото от капиталовите пазари, което го лишава от достъпа до значителни средства необходими за растеж. Капиталовите пазари при одобрение биха могли да го предложат.
Целта е със създаването на Съюза на капиталовите пазари, да се допълни банковото финансиране, като се премахнат пречките преди това, да се осъществи връзка между лицата, които се нуждаят от финансиране и се постига възможно най-ефективно работеща инвестиционна верига.
Публикуването на Зелената книга за изграждане на Съюза на капиталовите пазари на 18 февруари 2015 г. постави началото на тримесечна публична консултация, която приключи на 13 май 2015 г. Зелената книга определя в краткосрочен план следните приоритети:
- Намаляване на пречките за достъп до капиталовите пазари;
- разширяване инвеститорската база за малките и средни предприятия;
- изграждане на устойчив пазар на секюритизация;
- насърчаване на дългосрочното инвестиране и развитие на европейските пазари за частни емисии на ценни книжа.
По въпросите за ревизиране на режима на проспектите при публичното предлагане на ценни книжа, с цел неговото оптимизиране, както и относно бъдещи регулации на секюритизацията, Европейската комисия е стартирала отделни публични консултации.
Със Зелената книга се повдига дискусия относно приближаване на надзорните практики в държавите членки. Необходимостта от хармонизация на ниво Европейски съюз и други гарнични области, които са от значение за функционирането на единния капиталов пазар, като дружествено право, корпоративно управление, несъстоятелност и данъчно облагане.
В рамковата позиция разгледана на заседанието на Съвета на Европейските въпроси е изразено становището, че Република България принципно подкрепя инициативата за играждане на Съюз на капиталовите пазари.
Същевременно са изказани следните съображения.
Особено внимание трябва да се обърне на влиянието, която всяка от стъпките към Съюза на капиталовите пазари би оказала върху по-малките и по-ниско ликвидни пазари в Европейския съюз. Един от основните елементи на Съюза на капиталовите пазари е да постигне общо приложими за Европейския съюз стандарти за достъп до капиталовите пазари, за пазарите участници нуждаещи се от финансиране, по-конкретно малки и средни предприятия, но и за институционалните инвеститори и за инвеститорите на дребно.
Отчитайки значимостта на политиката в областта на несъстоятелността и данъчното облагане като важни за свободното движение на капитали в рамките на Европейския съюз, хармонизацията в тези области не следва да бъдат преоретизирани в краткосрочен план.
Въпроси като въвеждането на общи счетоводни стандарти за малки и средни предприятия и хармонизиране на корпоративната регулаторна рамка, следва да бъдат преоретизирани в по-дългосрочен план.
Подкрепяме предложението за Зелената книга като приоритети за непосредствени действия. Но някои от тези мерки трябва да бъдат обсъдени задълбочено и в контекста на други съществуващи сходни режими. Така например разработването на сравнима информация за кредитния статус и оценка на малките и средни предприятия да бъде извършено като се има предвид, че по линия на различни инициативи на ниво Европейски съюз се цели ограничаване на предоверяването в рейтингите давани от Агенцията за кредитен рейтинг.
Във връзка с развитието на европейските пазари за частни емисии на ценни книжа, следва да се търсят първо решения от участниците на пазара за създаване на общи стандарти, като те бъдат стимулирани чрез регулаторни мерки и действия.
За насърчаването и разгръщането на финансирането от институционалните инвеститори, като банки застрахователи чрез механизмите на капиталовия пазар трябва да се търсят възможности за регулаторни облекчения и стимули, включително преразглеждането на европейските рамки за капиталовите и потенциалните изисквания към банките и застрахователите.
Задълбочаването на сътрудничеството и комуникациите между надзорните органи, европейските и националните играе съществена роля за изграждането на единен капиталов пазар. В същото време към бъдещето разширение на правомощията на европейските надзорни органи следва да се прибягва само в случай, че съответните функции не могат да бъдат изпълнени ефективно от националните надзорни органи.
На база на резултатите от публичните консултации по Зелената книга, Европейската комисия ще публикува през м.септември 2015 г. план за действие, с който ще определи структурните елементи на Съюза на капиталовите пазари, както и инициативите в краткосрочен и дългосрочен план, чрез които до 2019 г. ще бъде изграден един функциониращ Съюз на капиталовите пазари в Европейския съюз.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви. Въпроси. Това е много предварително, много специализирано. Заповядайте господин професор.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: При съвременните информационни системи, това можеше да ни се изпрати и да го видим. А не да си четем като на възрожденска седянка материали. Мисълта ми е да си спестяваме излишно време. Всички сме ангажирани.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вие сте прав по принцип. Мисля, че материала е качен на сайта. Изпратено ли е по имейлите? Тези материали, които ги имате на файл, изпращате ли ги на колегите. Този го нямаме. Не сме предупредили министерствата. Ще им напишем писмо, в което ще ги задължим да ни ги изпращат на електронен файл. Аз поемам ангажимента като свърши Комисията да уточня нещата.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Става дума за пореден път. И колегата проф. Борисов поставя въпроса. Това е Бюджетна комисия на Българския парламент. Ако обичате, категорично ще отказваме да разглеждаме каквото и да било тук. Защото ние тук не обсъждаме коледно украшение. Става дума понякога за милиарди. Без да са изпратени предварително материалите, няма защо да напомняме. Сигурно не е искано. Какво ще е това Министерство на финансите или на труда, в една европейска държава, която не може да изпрати по електронен път.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ще напишем писмо до всички министерства, че няма да им приемаме материалите, ако не са изпратени по електронен път.
Имате ли въпроси? Няма.
Тази рамкова позиция няма да я гласуваме. Предлагам да приключим с тази точка. Благодаря ви.
Преминаваме към точка пета.
Проект за решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Българската народна банка, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание.
ДАНИЕЛА СЕВЕКЛИЕВА: Уважаема госпожо председател, поради ангажимент се налага да си тръгна по-рано. Упълномощавам колегата Кръстев за гласуването по точка пета.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, получихте проекта на доклада, който всъщност ще разгледаме и ще гласуваме за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидат за управител на БНБ и публично оповестяване и т.н.
Знаете, че това е рутинна процедура. Ние вече я правим за трети или четвърти път. Тук само искам да уточня едно нещо.
Първо, тези процедурни правила са такива, каквито бяха и процедурните правила за Сметната палата и за другите институции, които сме правили. Защото това е, както и другите комисии, което правят. Има малки различия и те са в това, да се знае, че е за БНБ, както и да са отразени специфичните изисквания на закона, които могат да бъдат различни и са различни за различните кандидатури. Така че това е разликата от предходните процедури. Иначе самата процедура като такава е същата.
Второто, което искам да кажа. В Народното събрание постъпи проект за решение, внесен от господин Емил Димитров и някои от вас, които са го подписали. Този проект за решение е същия какъвто беше за Сметната палата. Но ние не можем да го разгледаме този проект за решение официално и да го подкрепим, нито тук, нито в зала, защото той е внесен на друго основание. По общия ред на решенията. А Правилника предвижда специално за тази процедура друг ред, на основание чл.89. Затова аз съм написала в преамбюла на доклада, че всъщност той е инкорпориран в това решение.
Разликата между този проект, който ви предлагам и този проект, който вие бяхте подписали тук няколко души от нашата комисия, се състои в нищо. Записано е Управител на Българска народна банка. това са уточненията, че става дума точно за тази банка, а не въобще.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря за предоставената възможност. Искам да благодаря на всички колеги, които подкрепиха тази идея. Тя е обща идея. Не е политическа. Идеята е да има процедура. Водени бяхме от убеждението, че трябва и следва в най-ускорен порядък да бъде прието. И този проект и предвид сроковете, които изтичат на 10 октомври. Имахме две хипотези. Избираме нов и веднага стъпва тази промяна на закона или избираме нов и полага клетва и встъпва на 10 октомври.
Приемаме с благодарност действията на председателката, която е инкорпорирала текста във вида и в обема, който е преценила. Има само една забележка, т.е. едно допълнение, което по-скоро е редакционна поправка.
В така предложения ни текст – първо римско т.1. предложението за кандидат може да бъде направено. Текстът го виждате пред вас. Ние предлагаме нов текст. Предложението за кандидат може да бъде направено от народен представител, без да разграничаваме, от група народни представители, както и от парламентарна група. Тъй като това са правомощия, които ние притежаваме като народни представители, които са и законодателната инициатива. Може всеки поотделно, може група представители, може и парламентарна група. Така би бил по-верния текст. Нищо друго.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз ще направя една реплика към вашето изказване. Първо и аз благодаря за вашата инициатива, макар че това е задължение на Бюджетната комисия и тя си го спазва досега, както и сега си го спазва. Така че беше излишна вашата инициатива, но тя изигра своя медийна роля.
Второто, което искам да кажа е моето мнение, че нарочно не е разтворена вратата за всеки един народен представител, защото ние сме 240 и ако всеки започне да си издига кандидатури. Още повече, че парламентарните групи са точно за това, да имат единно мнение. А е предвидено само независимите кандидати, които не членуват в парламентарна група като личности депутати, да могат да внасят подобни предложения.
Аз разбирам, че вие искате широко, демократично да отворите вратата, но ми се струва, че е по-редно да си остане през парламентарните групи. Защото това ще даде възможност една парламентарна група, когато издига един кандидат да поеме ангажимента, отговорността за това, че той отговаря на условията записани в закона. И той наистина е разгледан като такъв и като нейно предложение. И ми се струва, че иначе ще влезем в едни истории. Аз примерно имам лично мнение, а групата на ГЕРБ не се знае какво. Това е моето мнение. Аз не бих подкрепила, колегите ще кажат, подобно разтваряне на ветрилото. Мисля, че парламентарната група е достатъчно широко ветрило.
БОРИСЛАВ БОРИСЛАВОВ: Благодаря, госпожо председател. Първо се присъединявам към така написаните правила. Мисля, че наистина предложението на господин Димитров отразява правомощията на народните представители. Но по-правилно е да има позиция издигане кандидатура от парламентарни групи. Това означава, че те застават като цяло зад определена кандидатура. Друг е въпроса, преди малко научих, че някои парламентарни групи ще издигат по двама, трима представители. Но тяхна работа.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това не е забранено.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Въпросът е групата. Това е определена позиция.
Искам да споделя с вас и с останалите колеги, едно мое притеснение. Не от текста на правилата, а едно принципно притеснение свързано с избора на Управител на БНБ. Колкото и досадно да ви звучи, то идва след случая с КТБ и очевидно непрофесионалните действия, далеч от професионализма на Управителя на БНБ. Той, госпожо председател, е избран, съобразно действащия закон за БНБ и съобразно формулираните в него изисквания, съдържащи се в един единствен член и по памет, да е изтъкнат специалист в областта на икономиката, финансите и банковото дело, добро име да има и морал.
Струва ми се ,че за БНБ специално, за Управител трябва да има много по-сериозни критерии. Когато говорим за изтъкнат специалист има формални критерии, по които може да се съди, дали е изтъкнат или не е изтъкнат. Друг е въпроса, че може и да отговаря на критериите и да е изтъкнат, но да не е добър професионалист. И понеже не може да го променим сега закона за БНБ, виждам тук в Правилата, че е направен опит, да се въведат някои такива критерии.
На стр.2 първо римско – документи.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Опитали сме да кажем какви видове биха могли да бъдат.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Точка „в”. За мен този опит е похвален. И само искам да ви припомня, че за Сметната палата колеги, ние въведохме 10 години стаж и маса изисквания. Докато за Управител на БНБ такова нещо няма. Затова стига да е възможно бих препоръчал да дешифрираме малко тези изисквания тук и да ги доуточним.
Давам пример. Документи, удостоверяващи професионализма на кандидата в областта на икономика, финанси, в скоби диплома за завършено висше образование. Коя степен? И тригодишното обучение в бакалавър е висше образование.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не може да го въвеждаме, като го няма в закона. Дори и висше образование няма в закона. Както се казва, ние си превишаваме правата с процедурата. Когато разглеждаме кандидатите, бихме могли да не ги одобрим, ако смятаме, че това, че няма висше образование или висше образование в съответната област или степен, просто няма да го одобрим. Това е начина.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Аз предварително започнах с това, че няма как да променим закона. Но ние толкова сваляме летвата като критерий за изисквания към Управителя на БНБ, че очевидно ще се наложи в един момент тази промяна, която има в много други закони за заемане на длъжности.
Да продължа за образованието. Препоръки за заемани длъжности. Какви длъжности? Той може да е заемал само изпълнителски длъжности. Тук трябва да има ръководни длъжности в банковата система, а не изпълнителски длъжности. Няма критерий за трудов стаж никакъв. Тоест, ние сами ще трябва да преценяваме интуитивно. Моят въпрос е правомерно ли ще бъде да запишем, може да има препоръчителен характер. Но няколко формални критерии, които все пак да дават параметри, ориентири към хора би трябвало да се ориентира народното представителство. Няма да противоречат. Казвам препоръчителни. Няма да са императивни.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви, господин професор. Ако ми позволите ще кажа. Ние дори малко сме си превишили правата, като поставяме изисквания, които ги няма в закона и по този начин може да дискриминираме някой на не законово основание.
Сложили сме ги, за да имаме възможност за критерии.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Правилно сте ги сложили.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: При този текст ние нямаме основание да записваме някакви други критерии, но те биха били ориентир, когато се подкрепя или не се подкрепя една кандидатура.
Понеже ние ще правим промяна в закона за БНБ. Всички вие сте информирани. За да може да кажем, че при предсрочно прекратяване на мандата. Ще го внесем тези дни. Готвят текста. При предсрочно прекратяване на мандат на управител или на подуправител, новоизбраният не довършва мандата, а започва нов мандат. Това изменение е съгласувано с ЕЦБ. Нещо повече, 2010 г. ЕЦБ е дало препоръка, това да се изправи в нашия закон, защото така е правилно от тяхна гледна точка.
Това ще го приемем и може да стане бързо. Имаше предложения от колегите от Реформаторския блок, да включим някои допълнителни изисквания там, които не бяха чак такива за каквито вие говорите, но все пак някакви изисквания. За съжаление това е възможно, но в момента няма да имаме време за подобно нещо. Тъй като всяка промяна в Закона за БНБ трябва да се съгласува с ЕЦБ и с директивите и регламентите, които има за централни банки.
Аз не мога да отговоря, дали това би могло да бъде прието. Тоест, поставяне на повече условия и ограничаване, но ако искате може да стартираме такава процедура. Още повече, аз съм убедена, че новия Управител на БНБ, който и да е той, поне ние ще изискаме от него да инициира в един разумен срок, някакви промени в закона за БНБ, във връзка и с организация на работа там, включително и за изискванията за управители и подуправители. Но това няма как да го направим сега. Нито с тази промяна, която ще ви предложа след няколко дни, за която говоря, без да е минала през ЕЦБ.
Самото изискване на чл.11, ал.3 наистина е супер общо. Там дори не се изисква висше образование. Мотиви има във всички посоки за това нещо. Доколкото си спомняте, когато коментирахме председателя на Сметната палата, международната практика в тази посока и препоръките на Интосай бяха, дори за председателя на Сметната палата да не се изисква специализирано образование. Той може да бъде всякакъв специалист. Ние водихме тази дискусия. Но въпреки всичко ние го записахме, като има мотиви за това. Има мотиви за Управителя на БНБ, който в някакъв момент може и да не е тесен банков специалист, а по-важно е да е макроикономист, а там си има подуправители в тесните банкови специалности.
Така че може да направим подобен опит. И аз ще ви благодаря, ако ми предложите някакви текстове, които да изпратим за съгласуване. Когато правим следващата промяна в Закона за БНБ, да го включим. Иначе сте абсолютно прав.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Разбирам ситуацията напълно и желанието ви тук да вкарате нещо като критерии.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Много трудно може обективно да се удостоверят такива нравствени и професионални качества, защото няма такива документи.
Господин Ковачев.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: В тази връзка да уточним нещо. Тъй като в глава трета сме написали, че имаме условия за допустимост при това положение. Преди да изслушаме кандидата, Комисията по бюджет и финанси проверява представените документи, дали кандидата отговаря на изискванията.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Изискванията по закон, там са написани.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Кандидатства професор и бай Пенчо от лавката. Ние допускаме и единия и другия при това положение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ние проверяваме условията за допустимост на кандидатите по закона, такъв какъвто е. Ако в Закона е написано, че трябва да е академик и той не е академик, ще го отстраним. Даже ние слагаме тук висше образование. Ако дойде бай Пенчо със средното образование, ние нямаме основание да не го допуснем.
БОРИСЛАВ БОРИСЛАВОВ: Не само, че ще го допуснем, но и ще го изберем.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това вече е решение на народното представителство, ако иска да избере бай Пенчо.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Имаме изход, но мисля, че трудно ще стигнем до него. Условие, поне 12 години да е бил управител на БНБ или ако това не ви харесва, се казва Иван Искров. И тогава ще наберем кандидат, който да се класира и да спечели.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други по тази тема. Господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Много от това, което и аз исках да кажа, колегите вече споделиха. Ние наистина не можем да променим закона, но не ни пречи да проявим по-голяма взискателност при дискусиите. Това не е забранено. Между впрочем в практиките за избор на определени длъжности и конкурси е в право на всяка институция да налага допълнителни изисквания. Да не давам примери. Така че ние може да си повишим изискванията и едва ли ще имаме ние такъв проблем.
По принцип подкрепяме това, че ще има процедура на изслушване.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има си Правилник. Въобще няма място за дискусия ще има или няма да има такава процедура.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Също така искам да кажа, че има предложение и за групи народни представители, има предложения и за неправителствени организации. На практиката на Сметната палата, където имахме такива предложения.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Такава практика нямаше там. Там има становища за неправителствени, кои и тук ги има.
РУМЕН ГЕЧЕВ: И тук ги има, но аз мисля, това парламентарните групи да предлагат и да поемат отговорност има логика и ние трябва да го подкрепим.
Имам конкретно предложение, което не е техническо. Колеги, най-вероятно ние ще имаме за Управител на БНБ, да кажем един, двама, трима, четирима, пет кандидати. Аз мисля, че не е сериозно да даваме до две минути за представяне на кандидата, тъй като ние ще му имаме биографията. Но не виждам как за десет минути един кандидат за Националната банка, ще представи концепция за развитие на банковата система. Ако ние приемем десет минути.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Никога не сме ги спазвали.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Вярно е.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз предлагам да не правим прецеденти тук. Знаете, че в нашата Комисия до изчерпване на дебата се води дебат. По скоро двете минути на народните представители, за да не се впускат в речи.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Аз мисля, че тук трябва да бъдем по-либерални. Въпросът е технически. Когато един човек се готви за презентация, предполагам, че на почти всички се е налагало да правят такива презентации. Презентацията се прави в зависимост от това, какво време сте ми дали предварително. Едно е да подготвя презентация за 20 минути, друго е за десет минути. Несериозно звучи тези десет минути.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако искате да махнем минутите. Не всички минути Само минутите на кандидата да махнем. Нашите минути да стоят.
РУМЕН ГЕЧЕВ: И за кандидата трябва да има. Дали са 25 минути няма значение. Това е важно. Един от важните компоненти при избора на един кандидат е неговата концепция за развитие на банковата система на България и влиянието й върху българската икономика.
Имам едно предложение, което не знам дали тук трябва да го включим. Настояваме подобна процедура да има, спазвайки закона, след като изберем председателя, много моля на същата маса да дойдат подуправителите и кандидати на БНБ.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Гечев, това е закон, защото го има в Правилника. Искам още един път ясно и категорично да кажа, включително и на медиите, които са тук. Не е възможно дори Менда Стоянова да има зла воля, да не иска да изслушва публично никой от длъжностите, които Парламента гласува и избира. Това не е възможно защото ще е в нарушение на Правилника и няма как да се случи. Така че това е излишно да го коментираме.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Избраният управител, внася подуправителите по същата схема.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Един път съставили тази процедура, всичките комисии я преписаха от нас, защото ние бяхме пионери, защото е много хубава. И сега ние си я преписваме и си я дообогатяваме по малко. Променяме го до 20 минути. Както решите. Като това го правим само за личното представяне и концепцията.
Господин Емил Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Това е важно, тъй като по-късно този нов управител трябва да има и една политическа подкрепа, за да променя закони. Предложението на госпожа Стоянова и на проф. Гечев е парламентарни групи да могат да предлагат, дори се оказа, че могат и по няколко кандидатури.
Така че в духа на конструктивизъм и разбирателство, оттегляме така направеното предложение. Нека да остане текста, който госпожа Стоянова е предложила пред вас.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Танев, заповядайте.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Благодаря ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз исках само едно уточнение да направя. Доколкото виждам в точка 11 на трето римско, Комисията изготвя доклад от изслушването на кандидатите, към който се прилага списък с кандидати участващи в изслушването. На мен не ми става ясно, този доклад ще има ли мнението на Комисията, дали подкрепя или не подкрепя. Тоест ние си ги слушаме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Така сме го записали в Правилника и то изрично. Ние нямаме право тук да гласуваме, да класифицираме, точкуваме. И мисля, че това е правилно, защото ние сме тук 20 човека, а Народното събрание е от 240. Там се прави ново изслушване. В смисъл могат да се задават на базата на това изслушване, на тези въпроси, на тези отговори, които са публични и всеки може да дойде тук и там да се задават също, за да ги чуе цялото народно представителство. И затова не сме предвидили такова класиране, защото не ни позволява Правилника.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Аз съм съгласен, но мисля, че от гледна точка на това, че все пак Комисията тук ще свърши сериозна част от работата, мисля че може да направи едно отношение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: В досегашните си доклади, имам предвид досега, каквото сме писали, ние изразяваме в текст, че отговаря на изискванията. Ако някой примерно е толкова зле, ще го изразим в някакъв текст в доклада, ако преценим тук, но не мога да го запиша по друг начин. Затова обикновено доклада на Комисията от тези изслушвания е много дълъг. Той казва: Този каза това и т.н., за да може да бъде полезен.
Заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Два процедурни кратки въпроса по детайлите. Имат отношение към последните коментари.
Четвърти раздел, това е на стр.4, т.5. Пета точка завършва: “Освен, ако Народното събрание реши друго.” Какво имате предвид? Какво може да реши Народното събрание, освен по азбучен ред?
Шеста точка, какво имате предвид под присъстващите народни представители. Защото според мен присъстващите е различно от регистрираните.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз бих ви отговорила така. Тези правила се приемат от Народното събрание и Народното събрание може да реши, да не са по азбучен ред, а примерно по жени и мъже и след това по азбучен ред. Даваме възможност на Народното събрание, пленарна зала да реши нещо друго. Ако искате ще го махнем. Това не е проблем. Но това е от гледна точка на юридическа коректност.
Второто, това е самата пленарна зала. Там всичко е присъстващи. Там няма упълномощаване, както ние правим в Комисията. Както си върви гласуването в пленарна зала. Това нещо не прави изключение от общото гласуване в пленарна зала. Там си има кворум в началото. И ако този кворум е налице, този текст не прави нищо различно от това, което всеки ден правим в пленарна зала. Не може от регистрираните. Защото в момента може да не са регистрираните всичките. За да го променим и да кажем, че не могат 50 човека, а трябват 121 човека трябва да го впишем в закона.
Има закони, които казват, че трябва да бъдат повече от половината народни представители „за”. Тоест 121 „за”. Има закони, които ще кажат две трети от народните представители. Тук е по общия ред. А общият ред е този, който всеки ден си го прилагаме. С обикновено мнозинство. Не е казано в закона, че трябва да бъде с някакво различно мнозинство. По общия ред се избира.
Да прочета изречението. “Ако няколко кандидати за една длъжност са получили повече от половината гласове на присъстващите народни представители…” което се случва всеки ден, всеки час „ избран е кандидатът, получил най-много „за”.”
Значи всички имат повече от половината. Защото народните представители гласуват за повече от един кандидат, защото така им харесва.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Не е точен термина присъстващите. Може да са сто присъстващи, а гласуват 70.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако искате да махнем присъстващите. И да стане: “Ако няколко кандидата за една длъжност са получили повече от половината от гласовете на народните представители.” На кои народни представители? Не виждам място за двусмислие. Всеки ден го правим това.
Нали искаме да кажем след това, че от всичките тези, които имат повече от половината, както е нормалния избор трябва да ги класираме по брой. Защото примерно аз имам 70. Вие имате 72.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Имаме 120 души регистрирани сутринта. Кворумът е 61. Гласуват 50 души за даден кандидат. Смятаме ли го кандидатът за избран? По Правилника на Народното събрание, не би трябвало да го смятаме за избран, защото не е надхвърлен кворума. Обаче точно това е по общия ред. Това каза и проф. Борисов. Нека да го запишем по общия ред, а общия ред е именно това.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако ми позволите текста, как се зачита гласуването в Народното събрание. Аз мисля, че това е гледано много внимателно от юристи и едва ли е написано така - присъстващите. Кои бяха текстовете, господин Имамов? В комисията упълномощаваме някой да гласува, но в пленарна зала няма как да се случи.
Направила съм един такъв график. Чисто примерен график. Ако ние днес приемем процедурните правила.
ХРИСТИЯН МИТЕВ: Чл. 67. Предложението се смята за прието, ако за него са гласували повече от половината от присъстващите народни представители. Освен ако в Конституцията е предвидено друго.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Значи и същия текст преписан от Правилника.
Има ли други бележки и въпроси?
Който е за тези правила, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Правилата са приети.
Днес приемаме правилата. Следващата седмица бихме могли в сряда или четвъртък да приемем в зала тези правила. Да може максимално бързо да приключим тази процедура.
Евентуално другия четвъртък на Комисия първо четене да гледаме измененията в Закона за БНБ. Това, което ви казах за мандата. Ако се приеме на 10-ти в пленарна зала, започват да текат седем дни за предложения, които изтичат следващата сряда 17-ти. Като изтекат се качват на сайта на Народното събрание предложенията с всичките приложения и трябва да седят още седем дни, което отива на 24 юни.
Ако ние приемем правилата в сряда, ще изтече в сряда и ще може веднага в четвъртък на нормално заседание на 25-ти да слушаме кандидатите. Като ги изслушаме спокойно може на 1 или на 2 юли или на 3 юли, тази седмица, ако бързаме да имаме избор в зала. А поправките в закона, като ги гледаме другата седмица в четвъртък на първо четене в Комисия, ще искаме в сряда, обръщам се към двамата зам.-председатели на Парламента, членове на Комисията, в сряда да влезе в зала, за да може следващата седмица да направим извънредно заседание във вторник, да го приемем на второ четене и да го приемем в зала на 26-ти. И тогава вече когато избираме управителя на 1 юли, ние ще имаме и промяна в закона. Трябва да ги съгласуваме с ЕЦБ. А тръгнем ли да ги съгласуваме с ЕЦБ, не може да стигнем до тук. Освен това те пак няма да важат за този управител. Целият закон, един ред да промениш там трябва да има становище на ЕЦБ.
Господин Чобанов.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря ви, госпожо председател. Имам технически въпрос. Разполагаме ли с оставката на господин Искров, че преминаваме към избор.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Неофициално проведох разговор с господин Искров миналата седмица.
Господин Искров неколкократно е заявявал и сега ми заяви, че в момента, в който ние внесем, макар и една кандидатура за управител на БНБ, той ще си подаде оставката, като с него определихме дата 19-ти.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Колеги, задавам един важен въпрос към юристите основно, но и към нас. Въпросът е следния.
В закона сега пише, че процедурата по избор на нов управител започва три месеца най-рано, преди да му изтече мандата. Тук говорим без оставка. Това прави 10 юли.
Скъпи колеги, преди да имаме оставката на Иван Искров, тук има юристи, ние в момента приемайки правилата, ако започнем процедурата преди да е дадена оставката, изборът ще бъде невалиден.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Пише избор. А ние няма да сме го избрали преди да имаме оставката.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ние фактически започваме процедура. Да не направим грешка.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Там пише избира управител не по-рано и не по-късно. А избира, ако приемам най-ранната дата 1 юли, защото по-рано няма как да се справим при този график и ако ние имаме оставката на 19 юни означава, че си го избираме по закон.
ЕМИЛ АЛЕКСАНДРОВ: Той може да подаде оставка, но ако се кандидатира?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако има парламентарна група, която го припознае и го предложи, ще го изслушаме в комисията и ще дадем становище на Народното събрание.
Имам още едно съобщение за вас.
В деловодството на Комисията по бюджет и финанси е постъпило едно предложение на Съюза на икономистите, които предлагат един господин, Гълъбин Гълъбинов се казва.
Всички членове на Бюджетната комисия ще получат това писмо. И ако някоя парламентарна група реши, че иска да припознае този господин, това си е неин проблем. Аз съм длъжна да ви го дам. Има предложение. Аз съм длъжна да ви го дам. а вие си имате ангажимента към вашите парламентарни групи да си го представите. Това е, което имах да кажа.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Господа, не съм адвокат на Иван Искров, но той неколкократно заяви, че в момента, в който има консенсус и готовност да се избере негов заместник, той ще подаде оставка. Не иска да остави банковата система в момента.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз ви казах аз какво съм направила и ви информирам официално за този разговор. Повече от това не може да искате.
Закривам заседанието.

/ Закрито в 16.00 часа /


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:

/ Менда Стоянова /