Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Архив Народно събрание

Комисия по бюджет и финанси
16/07/2015

    Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
    ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    -----------------------------------------------------------------------------
    КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ





    П Р О Т О К О Л




    На 16 юли 2015 година /четвъртък / от 14.30 часа в зала 134 в сградата на пл.”Княз Александър І ” на Народното събрание, се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
    Заседанието бе открито в 14.45 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

    Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.


    * * *


    / Начало 14 часа и 45 минути /


    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси.
    Предлагам заседанието да премине при следния дневен ред.

    Д н е в е н р е д:

    1. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклоненението от облагане с данъци на доходите и печалбите от прехвърляне на имуществото, № 502-02-21, внесен от Министерския съвет на 10 юли 2015 година.
    2. Проект за решение за приемане на Решение на Съвета от 26 май 2014 г., относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз ( 2014/335/ЕС, Евратом ), № 502-03-11, внесен от Министерския съвет на 2 юли 2015 г.
    3. Законопроект за предотвратяване на корупцията сред лицата, заемащи висши публични длъжности, № 502-01-52, внесен от Министерския съвет на 30.06.2015 г.
    4. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 502-01-51, внесен от Министерския съвет на 23.06.2015 г.
    5. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, № 554-01-35/15.07.2015 г., внесен от Менда Стоянова и гр.н.п.
    6. Проект за решение за изменение на Решение на Народното събрание от 29 април 2015 г. за възлагане на Сметната палата да извърши одит на изпълнението: Ефективност и ефикасност на банковия надзор, осъществяван от БНБ за периода от 01 януари 2012 г. до 31 декември 2014 г.
    Който е за този дневен ред, моля да гласува.
    Против? Няма. Въздържали се? Няма.
    Дневният ред е приет.
    При нас са от Министерство на финансите - зам.министър Карина Караиванова, която ще ни представи законопроектите. Госпожо Караиванова, добре дошла в Бюджетната комисия.
    И разбира се, колегите от данъчна политика, които всички познаваме.
    Преминаваме към точка първа.
    Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклоненението от облагане с данъци на доходите и печалбите от прехвърляне на имуществото, № 502-02-21, внесен от Министерския съвет на 10 юли 2015 година.
    Госпожо Караиванова, заповядайте.
    КАРИНА КАРАИВАНОВА: Госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, съвсем накратко ще представя Спогодбата. Основните причини, които налагат подписването на новото СИДДО се дължат на съществени промени в икономическите условия и нормативната база след 1987 г. , когато е подписана действащата към момента Спогодба.
    Най-съществените нови моменти, по които двете държави постигнаха договореност, са в следните насоки:
    Коригиране клаузата за определяне качеството местно лице и за данъчни цели.
    Договорена е нова клауза за обмен на данъчна информация, която позволява осъществяване на значително по-широк кръг информация. Съгласно подписаната нова СИДДО е предвиден 5 процента данък при източника за доходите от лихви и за авторските и лицензионните възнаграждения.
    Новата Спогодба предвижда прилагане на метод за избягване на двойното данъчно облагане, обикновен данъчен кредит.
    Спогодбата представлява цялостна система за разпределение на данъчното облагане между двете държави и ще бъде ефективен инструмент за регулиране на по-благоприятен и взаимоизгоден начин на проблемите между двете държави.
    Благодаря ви за вниманието. Това е накратко представянето на Спогодбата. Ако имате въпроси сме на разположение.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОАВ: Има ли въпроси? Спогодбата е двустранна, реципрочна с пет процента данък.
    Подлагам на гласуване, ако няма въпроси и изказвания, Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклоненението от облагане с данъци на доходите и печалбите от прехвърляне на имуществото, № 502-02-21, внесен от Министерския съвет на 10 юли 2015 година.
    Който е за, моля да гласува.
    Против? Няма. Въздържали се? Няма.
    Спогодбата е приета.
    Преминаваме към следващата точка.
    Проект за решение за приемане на Решение на Съвета от 26 май 2014 г., относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз ( 2014/335/ЕС, Евратом ), № 502-03-11, внесен от Министерския съвет на 2 юли 2015 г.
    Госпожо Караиванова, заповядайте.
    КАРИНА КАРАИВАНОВА: Благодаря.
    С решението на Съвета се въвеждат следните промени в система за собствени ресурси на Европейския съюз. Намалява се процента на събраните традиционни собствени ресурси, който остава в държавите членки за покриване на административните разходи от 25 процента на 20 процента.
    По отношение на временните корекции за Германия, Швеция и Нидерландия се прилага намалена ставка към изискуемата сума на база на ДДС.
    По отношение на Нидерландия, Швеция и Дания ще се използват от брутни намаления на вноската на база на брутния национален доход за целия период, а за Австрия само за първите три години от миналогодишната финансова рамка 2014 – 2020 г.
    Това Споразумение трябва да бъде одобрено от Парламента. Основанието е чл.86 от Конституцията на Република България. влиза в действие със задна дата от 2014 г. За годините 2014 - 2015 г. увеличението размера на вноската на България ще възлезе увеличението с 50,4 млн. лв., които са предвидени в Закона за Република България за 2015 г.
    Благодаря ви.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, изказвания и въпроси? Няма.
    В такъв случай подлагам на гласуване Проект за решение за приемане на Решение на Съвета от 26 май 2014 г., относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз (2014/335/ЕС, Евратом ), № 502-03-11, внесен от Министерския съвет на 2 юли 2015 г.
    Който е за, моля да гласува.
    Против? Няма. Въздържали се? Двама въздържали се.
    Проектът за решение е приет.
    ДИМИТЪР ГОРОВ: Мога ли да упълномощя господин Търновалийски да гласува с моя глас.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Добре. Госпожо Караиванова, благодаря ви за участието и представянето.
    Преминаваме към точка трета. Те казаха, че ще дойдат в 15.00 часа. Ние много бързо приключихме с първите две точки. Ако искате да направим едно разместване.
    Да гледаме Проект за решение за изменение на Решение на Народното събрание от 29 април 2015 г. за възлагане на Сметната палата да извърши одит на изпълнението: Ефективност и ефикасност на банковия надзор, осъществяван от БНБ за периода от 01 януари 2012 г. до 31 декември 2014 г.
    Знаете за какво става дума. Имаме внесено предложение за изменение на решението. Като единственото, което се изменя. Ние бяхме определили три месеца време, в което Сметната палата да извърши този одит на изпълнението. И до 31 август 2015 г. те трябваше да внесат доклада. Ще ни дадат кратка информация как върви това одитиране? Какви са проблемите?
    Предложението е да се удължат с още два месеца, тези три месеца и доклада да бъде внесен на 30 октомври.
    Предлагам председателя на Сметната палата да ни каже две думи за това, как върви самия одит и да обоснове това удължаване за два месеца.
    ЦВЕТАН ЦВЕТКОВ: Благодаря, госпожо председател.
    Уважаеми госпожи и господа народни представители, в изпълнение на решението на Българския парламент, Сметната палата извършва одит на банков надзор, относно ефективността и ефикасността на неговата дейност. В момента този одит е на етап изпълнение. Тоест извършват се директни тестови проверки в банков надзор, доколко те са спазвали нормативните изисквания за осъществяване на своята дейност.
    Етап планиране приключи, но той ни отне твърде много време, тъй като се касае за една много специфична нормативна уредба. Ние си поставихме и цел, за да може действително да установим, дали банков надзор е функционирал ефективно. Доколко неговата вътрешна уредба за осъществяване на надзорните инспекции за планирането им е в съответствие с международните регламенти и другите международни практики. И това ангажира малко повече усилия на етап планиране.
    Сега сме на етап изпълнение. Разбирате, че характера на нашата работа е такъв, че аз не мога да споделя какви са предварителните ни впечатления във връзка с работата на банков надзор. Това ще стане, след като вече окончателно бъде оформен одитния доклад и бъде изготвен и приет от Сметната палата. Той ще ви бъде представен и тогава ще може да направим по-детайлни коментари.
    Проблемите, които срещнахме и които породиха нашата молба, да бъде удължен периода на извършване на одита са свързани най-вече с предоставянето на информация по време на одита. Знаете, че Закона за кредитните институции беше изключил Сметната палата от тези институции, които имат право на достъп до професионална тайна. Редът за работа с документи, които са защитени от професионалната тайна е малко по-особен, по-специфичен. И затова по време на одита се налагаше проверката на тези документи да се извършва в присъствието на представители на банков надзор. Не винаги те разполагаха със свободни хора, които да могат да присъстват по време на проверката. И това малко забави нашата работа.
    Освен това имаше проблеми свързани с организацията на документооборота, предоставяне на документи, информация и т.н. Така че всичките тези причини наложиха ние да поискаме от Българското народно събрание да удължи срока, за да може да извършим по-обстойни и по-детайлни проверки и да бъдат документално по-добре обезпечени и доказани.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: След като приехме тази промяна в ЗКИ нямате проблеми.
    ЦВЕТАН ЦВЕТКОВ: Нямаме никакви проблеми с достъпа и работата с тази информация. Проблемът беше, че ние бяхме външни лица, така да се каже за банков надзор и трябваше всичко, което се проверява от нас и се изисква от нас, да бъде в тяхно присъствие и се извършваше по специален ред. Сега вече нямаме никакъв проблем и одитът тече в нормален вид.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, имате ли въпроси? Господин Търновалийски:
    ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Очакванията към този доклад, който ще излезе от Сметната палата са големи. Вие гарантирате, че тези два допълнителни месеца ще са достатъчни. Тъй като казахте на етап планиране е приключило. Започнала е някаква конкретна дейност. Но предвид и проблемите, които сте имали, сега вече те не съществуват и два месеца ще бъдат достатъчни.
    ЦВЕТАН ЦВЕТКОВ: Напълно достатъчни ще бъдат и ние ще приключим в тези срокове, които сме предложили и които вие ще гласувате днес.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други колеги? Ако няма, да преминем към гласуване. Гласуваме Проект за решение за изменение на Решение на Народното събрание от 29 април 2015 г. за възлагане на Сметната палата да извърши одит на изпълнението: Ефективност и ефикасност на банковия надзор, осъществяван от БНБ за периода от 01 януари 2012 г. до 31 декември 2014 г.
    Който е за, моля да гласува.
    Против? Няма. Въздържали се? Няма.
    Решението е прието.
    Благодаря ви.
    Очакваме зам.-министър Бойко Малинов – Министерство на околната среда и водите, който да ни представи Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 502-01-51, внесен от Министерския съвет на 23.06.2015 г.
    Да използвам момента само да ви кажа. Ако си спомняте, когато слушахме министър Горанов, поискахме от него една справка за министерствата, кой докъде е докарал с административната реформа и съкращенията на разходите. Имаме писмо, което ще получите по имейлите.
    Заповядайте. Ние не сме водеща комисия. Заместник-министър Бойко Малинов, заповядайте.
    БОЙКО МАЛИНОВ: Благодаря, госпожо председател.
    Уважаеми народни представители, с предложените изменения и допълнения на Закона за чистотата на атмосферния въздух се транспонират част от изискванията на директива 2012-33 за изменение на директива 99-32, по отношение съдържанието на сяра в корабни горива. Останалите текстове на директивата са транспонирани вече с Постановление на Министерския съвет, така че затова само този текст от директивата е субект на този закон. Освен това се осигурява прилагането и контрола на изискванията на регламент 517 от 2014 г. за флуоросъдържащите парникови газове, в това число идентифициране на отговорните лица за сертифициране и обучение, създаване на системи за докладване и актуализиране на принудителните административни мерки, глобите и имуществените санкции.
    Освен това се отменят вече неактуални разпоредби, в това число отмяна на глава 6 на Закона, такси върху котелно гориво и мазут с над 1 процент сяра за предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда. Изпълняват се мерки от 56 до 58 от плана за действие за намаляване с 20 на сто на административната тежест от законодателство.
    Освен това се предлагат и промени свързани с изготвянето и изпълнението на общинските програми по чл.27 от Закона за чистотата на атмосферния въздух. Създава се правна възможност за прилагане от страна на местните власти, на допълнителни мерки за намаляване замърсяването на въздуха. Също така се въвеждат и санкции за кметове и други длъжностни лица за неизпълнение на задълженията по изпълнение на мерките в утвърдените общински програми.
    Също така изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, свързани с въвеждане на изискващите се национални мерки по прилагане на регламент № 511 от 2014 г., произтичащи от протокола от Нагоя за достъпа до генетични ресурси и справедливата и равноправна подялба на ползите, произтичащи от тяхното използване в Съюз.
    Също така се въвеждат текстове свързани с въвеждането и разпространението на инвазионни чужди видове. Това е накратко.
    Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ние тук сме присъединена Комисия, вероятно заради това, че в този законопроект има неща, засягащи Агенция “Митници”, предполагам.
    Заповядайте, господин Димитров.
    ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Разбрахме, че за лекото корабно гориво съдържанието на сяра и новите ограничения, производство внос, бункероване и продажба.
    БОЙКО МАЛИНОВ: Не разбрах същността на въпроса. Целият законопроект е съгласуван с всички институции, които имат отношение по него, включително и с колегите от Митниците. Това е.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Съгласуването не е достатъчно. Защото съгласуването включва и бележки от тяхна страна. Въпросът е дали тези бележки са приети.
    БОЙКО МАЛИНОВ: Всички бележки на колегите от съответните институции са приети и отразени в проекта.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате ли други въпроси колеги?
    Гласуваме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 502-01-51, внесен от Министерския съвет на 23.06.2015 г.
    Който е за, моля да гласува.
    Против? Няма. Въздържали се? Няма.
    Законопроектът е приет.
    Благодаря ви.
    Колеги, предлагам да преминем към Законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, № 554-01-135/15.07.2015 г., внесен от Менда Стоянова и гр.н.п.
    Този законопроект е поредния законопроект за изменение на Закона за банковата несъстоятелност. Но той е продиктуван от това, че в момента за първи път този закон се проиграва на практика и на всеки етап, на който синдиците изпълняват своите задължения по закона стъпка по стъпка, се натъкват някой път на различни пречки, които възпрепятстват този процес. И всъщност ние така вероятно ще продължим и по-нататък да чистим различни пречки, пропуски и т.н. в този закон. И да се надявам, че след като го проиграем целия, накрая ще имаме наистина един абсолютно проигран в практиката и практически възможен за приложение законопроект.
    Този законопроект е подкрепен от всички парламентарни групи. Но аз искам все пак да ви кажа, че по него се получиха бележки по три текста, които искам да обсъдим тук.
    При нас са синдиците, както и техните юристи. Поканили сме и госпожа Ваня Донева с екипа си, по повод на Закона за надзора над независимия финансов одит.
    В § 5 на предложението, което е внесено се предлага изменение на чл.31, ал.3, с която Фонда да може да разрешава на синдиците да упълномощават лица, които да го представляват в съдебните производства по дела, по които банката е страна и да завеждат такива дела, както и в случаите на чл.68. Това се налага, защото в сегашния текст синдика няма такава възможност да упълномощава. Там ще се водят стотици дела и то е ясно, че там ще се явяват юристи, които трябва да бъдат упълномощени от синдика, разбира се с разрешение на Фонда.
    Като тук идеята, която е дадена като бележка от Министерство на финансите е опашката на този текст, както и в случаите на чл.68 ал.1 да отпадне, защото ако това отпадне, текста дава обща възможност за такова упълномощаване за представителство в съдебни производства по различни видове дела. И смятам, че това между първо и второ четене може да го изчистим, ако нямате някакви забележки по това.
    Другото по-важно, което искам да обсъдим, това е § 7, където предложението е в чл.64, да се направи изменение в ал.2, която да каже така: След съставянето на списъка на кредиторите (Тук не го пише, защото това е в самия член.) синдика го обявява в Търговския регистър и публикува най-малко два пъти в един или повече централни всекидневници, съобщението, че списъка е обявен.
    В сегашния Закон за банковата несъстоятелност, аз го нямам пред мен. Вие ще ни прочетете сегашната ал.2. В най-общ вид е казано, че синдиците трябва да обявят в Търговския регистър, да публикуват в два ежедневника, съобщение за това, че обявяват списъка на кредиторите. А самия списък на кредиторите трябва да бъде на разположение на кредиторите в банката и то в нейното централно управление.
    Представете си тези хиляди кредитори, които ще се наредят в банката. Още повече когато е писан закона, не е имало интернет, търговски регистър и т.н. Идеята тук е когато този списък се обяви в Търговския регистър, всъщност от момента на обявяване да тече и срока за всякакви възражения по него от страна на засегнати кредитори, на други кредитори и т.н. Така че до тук проблеми нямаме. Общо взето в чл.66 се разписва цялата тази процедура, как да действа.
    Това което получихме като евентуална бележка е, че изнасяйки по този начин списъка на кредиторите ще стане ясно, всеки един кредитор, какви наличности по сметките има останали в КТБ, по които той евентуално ще се нареди на опашката на несъстоятелността и това би ли било нарушение на банковата тайна, съгласно чл.65 от Закона за кредитните институции?
    Мотивът на тези, които повдигат въпроса е, че в чл.65 е банковата тайна и не бихме могли да извадим имената на всички с техните сметки. Ние направихме промяна в този член за целите на прозрачността. Но за целите на тази прозрачност ще бъдат публикувани определени категории кредитори, не всички. И тук е това съмнение, дали няма с този текст да нарушим банковата тайна.
    Има аргументи против. Естествено първия аргумент е каква банкова тайна в банка по несъстоятелност?
    Второ, в търговската несъстоятелност всички кредитори също стават публични. Защото всеки кредитор трябва да си даде своето възражение. Възможно е друг кредитор да възрази по друг кредитор. Тоест, трябва да се запознае с него. Но аз ще помоля все пак синдиците, по-аргументирано от мен или техния юрист, да ни кажат аргументите против. И в крайна сметка ние трябва да решим за банка в несъстоятелност има ли банкова тайна или няма. Защото аз не знам това банка ли е с банкова тайна. Все пак да чуем синдиците преди да вземем решение.
    Общо взето бележките са на Фонда и на Министерство на финансите, макар че Министерство на финансите завършва своето становище с това, че по целесъобразност ние трябва да преценим има ли такова нарушение или няма и дали приемем това или не.
    Заповядайте.
    РОСЕН АНГЕЛЧЕВ: Благодаря ви.
    Госпожо председател, дами и господа народни представители, считаме, че публикуваното в списъка на Търговския регистър не разрушава наредбите, относно банковата тайна, съгласно Закона за кредитните институции. В тази връзка искаме да отбележим, че Закона за банковата несъстоятелност е като специална норма и е предвидено изключение от общия режим, като прави списъка достъпен на всеки кредитор.
    В самия закон няма ограничение, кой не може да се запознава със списъка на кредиторите. Това изключва третирането на информацията за съдбата на вложителите като конфиденциална. Такава която е достъпна само за самия вложител и за банката.
    Следва да се отбележи, че сегашната редакция на Закона, не съдържа ограничение по отношение на кръга на лица, които имат право да се запознаят със списъка. Практически това може да бъде всяко лице, което твърди, че е кредитор на банката, дали е включен или не е включен в списъка на вземанията.
    Законът не съдържа изискванията за легитимация или пропускателен режим за запознаване със списъците. А единствено сочи, че списъка трябва да бъде на разположение за проверка.
    Сегашната редакция на текста на Закона за банковата несъстоятелност, предполага вложителите да се запознаят на място със списъка. В рамките на конкретния случай по несъстоятелността на банката, това означава че около 8000 кредитора на банката само за град София, да се запознаят със списъка в рамките на десет работни дни. Това предполага струпване на значителен брой хора пред офисите на банката, сериозно затруднение за обслужването им, ангажиране на допълнителни средства, което довежда до нарушаване на масата на несъстоятелността и нейното намаляване.
    Също така предполага създаването на затруднения за обслужването на кредиторите и създава възможности за безредици и провокации.
    Осигуряването на възможността да се запознаят такъв брой лица със списъка на приетите вземания, изисква разкриване на нови работни места за обслужването на лицата. Организирането на специални помещения, наемането на допълнителна техника, мебели и охрана. Наличието на електронен достъп до списъка на приетите вземания ще улесни администрирането на производството по несъстоятелност и ще доведе до спестяването на разходи от масата на несъстоятелност.
    Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
    Имате думата за изказвания, въпроси, преценка и т.н.
    Господин Емил Димитров.
    ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря госпожо председател.
    Казвате безредици, провокации, мебели, охрана, улеснения, спестени разходи. А оповестяването на това, кой какви пари има, дали няма да му създаде проблем? Трябва да намерим златното сечение.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако ми позволите, смисъла беше, че и в сегашния текст на закона няма ограничения за това, кой може да се запознава с този списък. Въпросът е, че начина по който всеки може да се запознае с този списък е отиваш там, гледаш някакви хартии. Това е разликата.
    ЯВОР КАРАПАНАЙОТОВ – консултант при синдиците.
    Ако позволите един коментар от наша страна. Не може да се прави директен паралел едно към едно между банковата тайна при действаща банка и банковата тайна при банка в несъстоятелност. Законът вече е излязъл в много сериозно отклонение от режима на банковата тайна при действаща банка. Тоест, Закона позволява всеки един кредитор и всяко едно лице, което претендира, че е кредитор, да се запознае с тези списъци, да си води самите бележки, което на практика изключва каквато и да е идея за конфиденциалност. Възможността над 10 000 кредитори на банката да стигне до списъка, да видят списъка излиза от идеята за конфиденциалност, за запазване на някаква тайна относно салдата по сметките и така или иначе интереса на някое лице, да не знаят другите какво има той в тази банка, вече е нарушен до такава степен, че той не може да бъде опазен, не може да бъде гарантиран.
    Следва да отчетем и това, че в една действаща банка, ние говорим за реални пари по влоговете. В една банка в несъстоятелност, говорим за едно универсално принудително изпълнение и тези хора, вече нямат влогове, а имат едни парични вземания, които подлежат на удовлетворяване.
    Така че икономическия им идентитет, не е в толкова сериозна степен накърнен, както ако би била разкрита банковата тайна при една действаща банка. В този смисъл директния паралел не може да се проведе и не е точен.
    Практическите съображения считам в случая, че трябва да надделеят. Но колкото се говори за едно значително затруднение от една страна на банката и от втора страна на кредиторите да упражняват правата си, като кредитори на банката и да се запознаят с тези списъци.
    Благодаря ви.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Димитров.
    ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Не може да кажеш, тази банка ми дължи пари, но не искам да се знае колко са, но ми ги върнете. Щом искаш парите си, ще се принудиш да оповестиш и размера им.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Искате ли думата? Беше хубаво да го обсъдим, за да се чуят аргументите.
    РУМЕН ГЕЧЕВ: Госпожо председател, ще подкрепим това предложение. Ние сме се подписали. Разбира се, има и такива нюанси. Защото наистина има един такъв момент, че на практика вложителите в банката, която е фалирала ще бъдат наказани в сравнение с другите вложители, без да имат никаква вина. Но в крайна сметка обществения интерес, интереса на закона и механизма на връщането на парите е над тези, несъмнено съществуват такива нюанси. Поради това мисля, че е разумно да подкрепим това, което се предлага.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Аз бих направила аналог с търговската несъстоятелност, дотолкова, доколкото там също различни договорни отношения между частни лица, фирми също са елемент на тайна. Но в момента, когато говорим за несъстоятелност, те по същия начин излизат наяве.
    По тази тема ще гласуваме за предложения текст.
    Има още една тема, която искам да обсъдим, това е в преходните и заключителни разпоредби в Закона за независимия финансов одит се предлагат четири вида изменения. Аз ще ви ги представя. Те са предложения за промяна в закона, в резултат на изслушването, което ние правихме тук в нашата Комисия във връзка с надзора, който извършва Комисията над Кей Пи Ем Джи във връзка с КТБ. Както и в Комисията КТБ, в която също е разглеждан този казус.
    Какво се установи от това изслушване и какво се опитваме да коригираме в закона тук.
    На първо място, искаме да коригираме това, че в момента гласуването за налагане на наказания, отнемане на лиценз е тайна. Мисля, че тук няма какво да го коментираме. Тайни няма. Всички хора са изпратени там, за да отговарят с явното си гласуване за позицията си.
    Второто, което се предлага, това е промяна в системата за контрола на качеството. Знаете, че самата Комисия работи с планове за контрол върху различните одитори. В сегашния закон тези планове, правила, процедури и т.н. се разработват от ИДЕС и се дават на Комисията за утвърждаване и за изпълнение. Това ми се струва не много състоятелно, подконтролния обект да определи правилата, плановете, процедурите и да ги даде на контролния си орган да ги изпълнява.
    Поради което тук промяната, която предлагаме е въпросните планове и процедури да бъдат разработени съвместно от Комисията и ИДЕС, което ще даде основание на Комисията да ги съгласува, за да няма някакви обструкции, но да бъде водеща в изработването на тези планове и процедури. И тук смятам, че няма място за притеснение.
    Третата промяна е по отношение размера на наказанията, на глобите, които се налагат. Ние го дискутирахме нееднократно, че в момента, глобата за нарушение е от 2000 до 20000 на одитор. Досега няма специализирано одиторско предприятие, а само одитора евентуално би могъл да бъде наказан при констатиране на нарушения от 2000 до 20 000. Това е смешна работа. Затова ние тук предлагаме и говорихме защо е смешна работа. Защото при хипотезата на това, че не се отне лиценза на съответния одитор, той може да плати максимум 20 000 лева глоба, което на фона на хонорарите, които се плащат за тези компании е твърде ниска.
    Затова предложението е първо, освен одитора, отговорност да носи и специализираното одиторско предприятие. Защото одитора не отива там сам. Ако отива като одитор си го носи, но като отиде като представител на специализираното одиторско предприятие единия и другия да могат да носят отговорност.
    Думите “от 2000 до 20 000”, да се замени в размер на 10 на сто от общия обем на приходите на регистрирания одитор или на специализираното одиторско предприятие за предходната финансова година. Като тук разбира се е до 10 на сто и се дава право на административно наказващия орган комисията, да прецени в зависимостта от тежестта на нарушението, дали да наложи максималната санкция или не.
    Това което се получава като реакция от страна на одиторските предприятия е, че те казват: Добре, но да не е общия обем на приходите на одитора, а да е само обема на приходите на одитора от одитни ангажименти. Тъй като знаете, че те имат и други ангажименти по консултации и т.н. Предлагаме го да е цялото, защото наистина трябва да се носи сериозна отговорност.
    Второ, много често има нарушения точно в тази посока. Едно и също одиторско предприятие прави консултации и след това одитира и т.н. А и в самия проект на директива, който се очаква скоро да бъде приет и да го транспонираме, не се прави такава разлика. Това е, което тук предлагаме ние. И след малко вие ще имате възможност да го дискутирате.
    Има и още едно предложение. То касае така наречената ротация. Всички ние знаем, че примерно в случая Кей Пи Ем Джи, тя одитира КТБ повече от седем години. И в един момент едни и същи одитори вътре в одиторското предприятие се сменят.
    В сегашния закон е заложена ротация, но не на одиторското предприятие, а само на одиторите, които са в одиторското предприятие и те би трябвало да се ротират на пет години. И в нашия случай, те понеже са двама в Кей Пи Ем Джи, които имат право да одитират банки, пет години единия, после другия и така докрай. А тук нашата идея беше да отговорим на обществени интерес и на това, което констатирахме фактически, защото вие знаете, че примерно, ако вземем одиторската компания Кей Пи Ем Джи, тя одитира 60 процента от банките. А може и по-голям да е процента.
    Предложихме една такава промяна, в която освен ключовия одитор, който да се сменя не на пет, а на три години, да се сменя и специализираното одиторско предприятие на пет години. Като тук, разбира се когато говорим за ротация, говорим само за одитиране на предприятие от обществен интерес. Говорим за тези предприятия, а не за частните предприятия, които могат да се одитират постоянно. Какви са аргументите да преценим, дали да остане този текст или на този етап, да го свалим от този законопроект? Това е, че до същия извод като нашия е стигнала и Европейската комисия и там е изработен регламент, който ще влезе в сила от юни до година за такава ротация.
    И тъй като той ще се различава от това, което ние сме казали тук, а и до края на годината се подготвя също изменение на целия закон за независимия финансов надзор, транспонирайки и текстовете на регламентна и на директивата. Защото тя вероятно ще бъде готова до края на годината. Дали да не се озовем в ситуация, в която сега да приемем нещо което при всички случаи ние му даваме един отлагателен срок, защото не можем да кажем веднага да се ротира, има сключени договори и т.н. Този отлагателен срок, който ние предлагаме тук да влезе в сила поне една година по-късно, да стане безсмислено, тъй като междувременно ще имаме приложение на регламента.
    Затова аз съм склонна, ако вие ме подкрепите, между първо и второ четене да оттеглим тази точка, която касае тази ротация и да оставим до края на годината тя да бъде решена в закона и респективно догодина да се приеме влизането директно на регламента. Знаете, че дори да не ни харесва ротацията като години в регламента, той се прилага директно без възможност да бъде променян в нашето законодателство. Така че чакам да чуя вашето мнение и по тази част, ако има такова.
    Господин Гечев.
    РУМЕН ГЕЧЕВ: Това е чудесно с десетте процента от оборота. Никакви компромиси тук не трябва да има с обществения интерес и със защита на интереса и на вложители и на кредитори и всякакви. Те са и кредитори вложителите, разбира се. Такава е европейската практика. Имам един въпрос технически. Какво ще стане, ако имаме фирма, която сега навлиза одиторска на българския пазар и тя няма предходна стопанска година?
    Защото ако ние приемем в този смисъл текста, значи нито една нова фирма няма да попадне под ударите на това законодателство. Идва примерно май месец фирмата хикс от Франция да одитира или новосъздадена одиторска друга фирма, тя няма стопанска история. Поради това ви предлагам да приложим варианта. Тук имаме експерти. Да кажем десет процента от оборота от предходната стопанска година, но не по-малко или за ново регистрирани одиторски фирми, примерно 100 000 лв. или 200 000 лева, вие ще кажете. Да бъде една внушителна сума, за да позволим на нови фирми да влизат на българския пазар. Иначе те ще влезнат практически, но ние няма да може да ги санкционираме.
    Може да се получи някой да дойде, да ни излъже и да си отиде с парите. И затова не ми се иска да си отиде, без да понесе наказанието, ако пристъпи българския закон.
    ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Госпожо председател, по отношение на вашия коментар и предложение евентуално за отпадане на текста за ротацията има логика в това, но аз смятам, че не е лошо този текст да остане. Тъй като на база на него, ние сега ще определим и гратисния период. И когато директивата е факт, този период ще е минал и ще започне да се изпълнява веднага.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: В регламента също има гратисен период. Това е по регламент.
    Други въпроси преди да дам думата на Комисията. Госпожа Донева.
    ВАНЯ ДОНЕВА: Благодаря, госпожо председател.
    Уважаеми народни представители, наистина с удовлетворение искаме да кажем, че Комисията подкрепя направените предложения. Дори с благодарност. Това е резултат от изслушването. Чудесно, че сте се вслушали в нашите проблеми и своевременно решавате да се направят тези промени.
    По отношение на поставените въпроси. Най-напред само да кажа, че регламента влиза в сила, както каза госпожа Стоянова, от юни 2016 г. Регламента определя правилата за задължителен одит на предприятията от обществения интерес. Този регламент, само в него, тъй като както каза госпожа Стоянова, ротация се налага по решение на Европейската комисия само на предприятия от обществен интерес. Само в него се регламентира тази ротация. Като освен максимален срок, в регламента има и минимален срок. Като между минималния и максимални срок винаги трябва да се търси взаимовръзка, за да може по този начин, да се регламентират възможните подновявани на договора. Ще дам един пример.
    Ако минималния срок за одитен ангажимент е една година, а максималния срок, което ще реши законодателния орган на съответната страна е примерно пет, шест или седем години, както реши Народното събрание, това означава толкова пъти да се повтори, има право да се предоговори, ако минималния е една година.
    Ако минималния е примерно три години, в зависимост от това, какво ще реши законодателя, тогава е възможно или максималния да е шест или да е девет, за да може да се включи това предоговаряне.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има опции в регламента, които са дадени за националното законодателство. И колко броя са тези опции?
    ВАНЯ ДОНЕВА: По отношение на цялостното законодателство са много като брой. Говоря само за ротациията. Има възможност да се увеличи минималния срок и да бъде намален максималния. По регламент максималния е десет години, а минималния е една година. Право е на всяка държава членка да определи какви са тези срокове. Идеята ми беше, защо предлагаме и сме съгласни с предложението. Предлагаме да се приеме предложението на госпожа председателя, защото някак си половинчато е по този начин разписано. Трябва да има връзка с минимален и максимален срок.
    От друга гледна точка в регламента са разписани едни такива преходни периоди. В смисъл, след като приключи първия ангажимент, примерно ако се приеме пет години да бъде максималния срок за ротация, в какъв срок не може да се поеме втория ангажимент, към същото одиторско предприятие.
    Предложението е за четири години по регламент. Съществува още един буферен период от въвеждането на ротацията. Защото се предполага, че съществуват към момента на влизане в сила на регламента, ще съществуват сключени вече договори. И затова се дава един такъв гратисен период, в който за да няма стрес в системата, за да няма суматоха на одиторския пазар, това е по регламент. И затова наистина предложението на госпожа Стоянова е много логично. Предвид на редица обстоятелства, нашата Комисия участва в консултации на всички европейски държави, които в момента вървят в процедура транспониране на европейското законодателство. И възникват дори и други допълнителни въпроси, които трябва да бъдат решени по отношение на трансгранични дружества, при които майката е в една държава членка, дъщерята е в друга държава членка. И ако се различават максималните и минимални срокове, също и това още не е уредено.
    Затова наистина като че ли по-разумно е да се изчака. Смятам, че до края на годината би трябвало, да се приеме новия закон.
    По отношение на предложението на господин Гечев. Контролът, който осъществяваме ние, така както е разписан в сега действащия закон, а и в регламента е веднъж на три години за предприятията от обществения интерес. Това предполага, че дори ако оценим, че риска е висок, след първата година, когато вече си е подал годишния отчет одитора, тогава влизаме. Така че винаги имаме база за сравнение Няма как да проверяваме ново регистриране. Затова казвам, ние сме последващ контрол и винаги вървим на база оценка на риска. Може да се случи, но така или иначе трябва да е минала една година.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Също не ми се искаше да се отказвам от този текст за ротацията, защото за мен той също е знаков, от това което говорихме. Ако вие се съгласите с мен, аз съм по-склонна да приема това, което се каза, защото наистина може да объркаме нещата. Сега да напишем едни текстове, които на практика след това няма да се приложат и само ще дадат един грешен сигнал в момента. Така че може би е по-разумно от законодателна и от практическа гледна точка, да се откажем на този етап от този текст, като се обосновем с това, за което сега говорихме.
    Има ли друг, който смята, че не трябва да се отказваме.
    В такъв случай се разбрахме общо взето какво ще направим между първо и второ четене. Ще имаме малък срок. Във вторник го обяви Цачева да го гледаме на първо четене. До петък ще направим предложенията. Ще ви ги покажа, за да ги видите.
    Гласуваме на първо четене Закона за изменение и допълнение на банковата несъстоятелност, № 554-01-135/15.07.2015 година.
    Който е за, моля да гласува.
    Против? Няма. Въздържали се? Няма.
    Приема се.
    Да използвам случая, ако ми позволите, да задам един въпрос. Вие сложихте три наказателни постановления по 20 000 лева максимум. И те отидоха в съда.
    ВАНЯ ДОНЕВА: Да, наложихме за петте години общо десет наказателни постановления, с глоби по 20 000 лв. на ключовите одитори и на предприятието. Към момента има произнасяне с решение по отношение на две наказателни постановления с едно общо решение. Едното дело е отложено за октомври. Чакаме решения по две от делата. И едно от делата днес се гледаше за 2011 г.
    Решението, което вече е произнесено, касае 2010 г. Отменят се наказателните постановления. Това е първа инстанция. Ние обжалваме в 14 дневен срок, както и протеста на прокуратура. Това което мога само да кажа, че главното основание на съдебния състав е съвсем процедурно.
    Позовават се на едно тълкувателно постановление № 1 от февруари т.г. за изтичане на давностния срок.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ще ни предоставите това тълкувателно решение, за да го видим. То е интересно. Аз го четох, но да го видят и колегите.
    ВАНЯ ДОНЕВА: Тълкувателното постановление е публично. Ще го предоставя. Юристката ме апострофира.
    ГЕРГАНА ВАСИЛЕВА: Тълкувателното постановление е публично. Публикувано е на страницата на Върховния административен съд. Можем да го предоставим и в момента. Разпоредбата по отношение на давността е материално правна. Тя не може да се прилага с обратно действие. И въпреки че има изменение в края на ноември на чл.32, ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания, където е предвиден по-дълъг давностен срок, а не една година от датата на извършването, а пет години.
    Закона за административните нарушения и наказания казва, че когато към момента на констатиране на нарушението и налагане на наказанието има две разпоредби, прилага се по-благоприятното от тях. В конкретния случай, по-благоприятното е едногодишния давностен срок и на това основание съда отменя двете наказателни постановления за изпълнени ангажименти на независим финансов одит на годишния финансов отчет за 2010 г.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Сега имаше от колегата искане за самото решение по същество. Може ли да ни запознаете с него.
    ВАНЯ ДОНЕВА: Самото решение, доколкото знам не е публикувано, не е официализирано. Ние сме го получили в качеството си на страна по делото. Тъй като при самия разпит на показанията, които дава свидетеля има конфиденциална информация.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Какви са възможностите на народните представители, с оглед на техните правомощия да има достъп до държавна тайна защитена, да имаме достъп до това решение? Юристите имат ли становище в тази посока?
    ГЕРГАНА ВАСИЛЕВА: Дори при публикуването на решенията се заличават личните данни. И нашите притеснения са, че в решението са обсъждани свидетелски показания, където се цитират данни за брой на кредити, за конкретни имена.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това ще го пропуснем. Как бихме могли да се снабдим с това решение? Вие не искате да ни го дадете.
    ГЕРГАНА ВАСИЛЕВА: Дотолкова доколкото тече процес на обжалване пред по-горна инстанция. Ако прецени ръководителя може да го предоставим, но аз като юрист имам опасения, дотолкова доколкото от 13 юли тече срок за касационна жалба.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте.
    ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател.
    Предлагам изход. Не казвам, че е най-универсалния. Какво се е случило и какво ще ги глобим няма абсолютно никакво решение. Дали ще платят 10 или 20, това няма да върне парите. Може да предложим друг текст.
    Разбира се, че при две норми по-благоприятната се прилага. Ние не може с обратна сила нито да променяме, нито да направим каквото и да било. Ще си вървят дела до безкрай. Но може да приложим текст. Всички одитори, така както е за управители на търговски дружества, които са обявени в несъстоятелност, за определен период от време нямат право да заемат същата длъжност. Какво пречи одитори, които са проверявали обществени компании, които са в обществен интерес или банки, в случая търговски дружества, да нямат за определен период от време право, да упражняват тази дейност там. И от сега нататък тези хора като ги отстраним за две години, глобата ще е много по-голяма, отколкото 10 000 за пет години. Не било пет години, може само за една и накрая за нито една.
    ВАНЯ ДОНЕВА: И в сега действащия закон има такава възможност за суспендиране, временно отнемане. В сега действащия закон е записано две години. Съгласно измененията на директивата вече стават три години.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Проблемът беше, че в сега действащия закон се взимаше тайно решението. Трябва първо да имаш доказано нарушение и тогава. Това е друг текст, който може да го дискутираме между първо и второ четене. Но тук говорим за друго. Това че банката е изпаднала в несъстоятелност, одиторът не може да носи вина, ако той си е свършил работата както трябва или несъстоятелността не е в резултат на нарушения.
    РУМЕН ГЕЧЕВ: Ако позволите, имам въпрос, който сигурно ще интересува и много други хора. На мен ми е любопитно юристите да кажат, сигурно има начин кредиторите на банката, тези които са загубили парите, те могат ли да водят дела срещу одитора, граждански дела някакви?
    ВАНЯ ДОНЕВА. В сега действащия закон, текст който ще бъде прехвърлен и в новия, става въпрос за така наречената професионална отговорност. Задължително одиторите трябва да сключват застраховка професионална отговорност, която се претендира към тях от клиента за одит. Сега както е разписано в закона, тогава се носи такава отговорност в размер на три възнаграждения получени от клиента. Но това е съвсем по друг ред. Ние не сме страна там.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Мисля, че разбрахме. Не можем да получим решението. Макар аз ще се опитам чрез юристите да видя, как така ние нищо не може да получаваме. Голяма тайна, голямо нещо в тази държава. Ще напишем едно писмо, за да видим как ще ни бъде отказано, на какво основание. Ако не възразявате, това като решение на Комисията.
    Благодаря, госпожо Донева. Благодаря на синдиците.
    Преминаваме към следващата точка. Госпожа Меглена Кунева е тук с нейния екип
    Госпожа Мелена Кунева е тук със своя екип, за да ни представи Законопроект за предотвратяване на корупцията сред лицата, заемащи висши публични длъжности, № 502-01-52, внесен от Министерския съвет на 30.06.2015 г.
    Заповядайте, госпожо Кунева.
    МЕГЛЕНА КУНЕВА: Благодаря ви, госпожо председател.
    Аз ще продължа, защото има и следваща комисия, третата за днес, с която продължавам в 16.00 часа. И за да не разстройвам тяхната работа и да ги моля да не си пренареждат дневния ред, затова наистина не искам да губя време.
    Искам да споделя с вас част от изказванията и заключенията, които вчера бяха направени в Брюксел по повод на устния доклад за мониторинговия механизъм върху правосъдие и вътрешен ред на България и Румъния, специално по темата, която ще разглеждаме с вас.
    Положителна оценка е получила националната стратегия за борба с корупцията с високи очаквания и натоварено създаване на национално антикорупционно бюро. Като ръководството на новата институция и конкретните й правомощия ще бъдат от съществено значение за утвърждаване на авторитета и надеждността й. Това е новото от вчера до днес. Защото с част от Правната комисия, която е водеща, обсъждахме законопроекта. Отново ще чуете някои от основните му моменти. Но все пак бих искала да го представя.
    Този закон има за задача превенция. Но това не е беззъба превенция. Не е превенция, която е едно безобидно предупреждение. Напротив, законът може да се прилага с цялата му строгост. Така че никой да не посмее да пристъпва законите, които са свързани с декларирането на имуществото, коректното деклариране на имуществото и конфликта на интереси. Това всъщност е основната, носеща конструкция на този закон. В предишни комисии подчертавам, че законът е част от едно много по-голямо цяло и инспекторатите и Наказателния кодекс, но е много важна част.
    Законът събира три действащи функции, най-общо казано. Едната е по деклариране на имуществото, която в момента е един от много органи, пред който се прави това деклариране. И вероятно все пак основния е Сметната палата.
    Част от Сметната палата ще се влее в една дирекция, ще се влее в този нов орган. Другото е Комисията по конфликт на интереси. Да, закона има за цел да установява конфликт на интереси и да предотвратява конфликт на интереси.
    И третата функция е свързана с аналитичната дейност, която органа трябва да упражнява.
    На три типа корупционен риск, правим превенция чрез този закон. Това са разбира се, хора които заемат висши политически и държавни длъжности. Хора, които са подложени на корупционен риск и които имат достъп до публични финанси. За това когато става въпрос за публични финанси. Например, част от обхвата на закона е свързан с ректори на университети, нещо което досега го няма или с директори на болници. Но това е публичен ресурс. Когато разчиташ на НЗОК трябва наистина всички проверки да бъдат направени.
    Начинът, по който ще функционира органа е на базата на Бюро с председател и заместник-председател. Председателят се предлага от Министерския съвет и се утвърждава от президента. Тоест тук имаме комбинация на изпълнителна власт с фигурата на президентската институция, което е въпрос на мажоритарен избор, на директен избор. И според мен по този начин се пази и независимостта на органа и се подчертава неговата отчетност.
    Специални изисквания има към това, да не е политическа фигура. Тоест, да не е партийна фигура, най-точно казано. Има редица изисквания в закона. Разчитаме на професионализъм. Тук имам примери с редица други страни.
    Имахме една конференция наскоро, която беше с шефа на това Бюро, то също се казва Бюро в Полша, с председателя на Греко и опита на Хърватска. Законът определя какви са последиците от направените проверки. Може в най-тежкия случай да предаде добре направено разследване на прокуратурата. Може да действа директно през глоби и предложения за отстраняване на длъжност. Може и да предаде резултатите на Комисията за отнемане на противозаконно придобитото имущество.
    Подчертавам, че това е закон, който се гледа на първо четене. Смятам, че не трябва да изпускаме създадения интерес и решителност по отношение на темата, която този закон разглежда. Неговото навременно приемане ще направи възможно и конструирането на самия орган. Аз се надявам да започне най-късно от началото на следващата година, тогава когато ще може и да се направят съответните институционални промени и да се избере един наистина високо професионален шеф на това Бюро.
    Разбира се, тук има и много отворени възможности за контрол от страна на Парламента. Възможност при всеки един повод да се иска информация от страна на Бюрото и от неговия председател. Както и да се поставят конкретни задачи пред Бюрото.
    Ако имате въпроси съм готова да отговарям.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
    Заповядайте, господин Владислав Николов.
    ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Аз подкрепям философията на този закон. Но ще взема вашите думи превенция, може би голяма бухалка с този закон, който го правим в този вид.
    Ще подкрепя това на първо четене. Но си мисля, че много промени трябва да настъпят, за да излезе този закон в един по-приличен вид. Защото много ме притесняват някои точки от него. В момента ние ще обявим две, три институции действащи и ще създадем една нова, но ще видим дали ще действа. Защото обединяваме Комисията за предотвратяване на конфликт на интереси с Центъра за превенция на корупцията, някакво звено от Сметната палата в едно ново Бюро. Точно технически как ще го направите с този закон, надявам се да знаете. Може би този отдел в Сметната палата ще го закрием изцяло, щом ще го правим по този начин.
    Притеснява ме идеята, че ще правите проверка на инспекторите за почтеност. Как точно ще направите тази проверка за почтеност? Критериите за почтеност след пет минути може да бъдат по-различни в сравнение с един, два месеца или пет години от кариерата на този човек. Полиграф може би ще действа в този случай.
    Как точно ще разширим кръга, забелязвам по вашите мотиви, вървя по тях. Надявам се да получа горе-долу някакъв отговор. Това са мотивите по проекта Закон за предотвратяване на корупцията. Става въпрос за разширяване на кръга за обстоятелствата. Ще подлежат на регистрация чуждите недвижими имущества, чужди превозни средства. Как ще го докажем точно това нещо? Надявам се да знаете. Защото чужди могат да бъдат до един момент, ако става въпрос за леки коли и след това да нямат нищо общо. Ако става въпрос за имоти. Чуждият имот си е чужд. Как ще го докажем, че е на този човек на висша длъжност.
    По отношение на анонимните сигнали. Абсолютно съм против анонимните сигнали и тези с медийните публикации.
    МЕГЛЕНА КУНЕВА: Те съществуват сега медийните публикации.
    ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Да, съществуват сега. Но ако се вземат предвид от това Бюро, с всеки жълт вестник трябва някой да бъде съден и да се взема в предвид от това Бюро.
    И последното по което ще взема отношение, това е свързано с усъвършенстване на уредбата в частта за конфликт на интереси. До момента имаме постановяване на решение за конфликт на интереси и се налага глоба. После се отнемат благата, придобити в резултат на конфликт на интереси. Това вие предлагате. Докато преди това е имало наказателно постановление. Тоест, има някакво обжалване.
    Аз си мисля, че ако разбирам правилно, а може да не съм ви разбрал правилно, че вие по този начин първо ще наказвате и ще отнемате, а после човека ще обжалва. Това ли е идеята в този законопроект? Може да не съм ви разбрал правилно.
    Хубаво е да работим в тази посока, в която сте тръгнали. Но си мисля, че и до момента в България има институции, които работят и трябваше да работят в тази посока. Още повече има Прокуратура. Да, разбирам, че до момента Прокуратурата нищо не е правила в тази посока. Защото, ако не е правила, нейната роля в това бюро не я виждам никъде. Тук виждам, че обединяваме институции, но нищо не се говори за Прокуратура, как ще взаимодействат с нея. Защото предполагам, че това нещо ще доведе до следващи действия на това Бюро. Нали това е идеята. Така че трябва да има някакво взаимодействие и в тази посока.
    Благодаря ви.
    МЕГЛЕНА КУНЕВА: Да започна от последния въпрос. Може би не сте ме чули. Аз с него завърших. Какви са последиците от действията на Бюрото и от тяхната професионална дейност. Аз започнах с това, че тогава, когато има достатъчно данни за извършено престъпление. Защото то може да е само първо нарушение и да е извън кориците на Наказателния кодекс, както се казва. Тогава се предава на Прокуратурата. Това всъщност много облекчава разследването, което се предоставя на Прокуратурата, по отношение на събиране на доказателства и завършване с едно годно дело, което да бъде готово за предаване на съд. Така че тази посока, разбира се съществува.
    Другото, което вие казахте за Комисията за отнемане на противозаконно придобитото имущество. Разликата между преди и сега е, че се извършва с един акт, а не единия акт е 2015 г., а следващия акт е 2018 г. Това е един акт. Правата да се обжалват са едни и същи. Пак може да се обжалва. Но няма разстояние и разтегляне между двата акта. Това беше посочено като една от недомислиците на предишния закон.
    Важно е това, което питате господин Николов за проверката за почтеност. Това се прави точно, за да може да е сигурно, че хората, които работят там са високи професионалисти. Те няма да се изкушат да използват за политически цели този закон, затова се прави тази проверка за почтеност. А тя отговаря на голяма част от вашите съмнения, включително и по въпроса за анонимните сигнали. Тя се прави примерно в Бюрото в Полша, което е с 900 души. Разбира се, Полша е по-голяма страна. Председателят на Бюрото е на практика с ранг министър. И те влизат с такъв входящ тест за почтеност. Да, те използват полиграф. Аз съм била свидетел на начина по който се назначават служителите в ОЛАФ, в Европейското бюро за разследване на измамите. Там няма полиграф.
    Ние ще вземем тестове, които са утвърдени в такъв тип институции, в такъв тип органи и ще ги приложим в България.
    В последна сметка администрацията влиза също с изпит. Това е една специализирана администрация, която е нормално да има изпит. Аз съм виждала въпросите, които се задават. Ако се отговори на всички въпроси, няма начин някъде да не те хванат, ако си скрил нещо, което не трябва да се скрие. Как ще реагираш, как ще се държиш в случай на криза. Какво ще направиш, ако началника ти звънне и ти нареди да направиш еди какво си, а това е против закона. Тоест с десетки такива въпроси се установява готовността и подготовката на тези хора да работят в бюрото. Действително критериите трябва да са много високи, за да може всички ние да бъдем сигурни, че сме избрали най-добрите около 100 професионалисти за работа в това Бюро.
    Няма нищо грешно във функциите, които изпълняват тези органи в България в момента. Трябва ли ни анализ на корупционната среда? Да, трябва ни. И това е правил БОРКОР. Обаче този анализ не е видял никога бял свят. Тоест, дори някъде да се публикуват едни книжки, тях никой не ги чете. Затова защото те си остават в БОРКОР и не стигат до следващите звена. А ние за да знаеме къде има корупционен риск, ние трябва да сме направили някакъв анализ, някаква проверка.
    Благодаря ви за това, че ще подкрепите закона на първо четене. За мен наистина това е много показателно и важно. Само да ви кажа за разширяването на данните за КАТ. Аз съм повече от готова да обсъждаме казус по казус. Между другото това е корупционен казус, който буквално си струва да бъде разгледан. Не си купуваш кола, но изведнъж се оказва, че караш кола за много пари и твърдиш, че тя е на приятел. Може и да е на приятел. Може наистина да ти е дал да я караш. Но това трябва да се декларира. И когато няколко пъти ви спрат и се види, че не карате ваша кола, а вие не сте декларирали този факт. Или примерно живеем в много скъпи имоти, а казваме, че те са на един приятел, който го няма наоколо. Това трябва да се декларира. Може би това е самата истина. Може би наистина някой е дал такава възможност. Ако се декларира няма опасност. Ако не се декларира, значи има нещо, което смущава.
    За анонимните сигнали. Аз съм сигурна, че ние ще се върнем обратно към този въпрос за анонимните сигнали. Тук сме сложили доста ограничения, за да няма никакви отклонения и да не се използва, както вие казахте, като бухалка този текст.
    Има методика, с която се ангажира председателя на Бюрото. Точно тук може да търсим персонална отговорност, разбира се. Тези случаи не се разглеждат с предимство, анонимните сигнали. И за да подчертая сериозността на нашите изследвания, искам да ви кажа как стои въпроса с анонимните сигнали в другите страни.
    В Полша, използвате ли анонимни сигнали? Ние имаме такава таблица. Да, използват. Под формата на писма, телефонни обаждания и т.н. В структурата на Бюрото има специален отдел с правомощия по вътрешна уредба, да анализира получените сигнали.
    В Хърватска. Разследват се само онези сигнали, за които има достатъчно основание за подозрения в неправомерни действия. Точно за това и ние сме го записали по този начин в закона.
    В Естония има специална гореща линия. В Литва се анализират служителите на Бюрото и влизат в специална база данни, която се ползва от криминалисти. Тоест, ако ние сме убедени, че това е добър инструмент и че този инструмент трябва да го има, ние ще направим всичко възможно, за да бъде инструмент, за да изгради нещо, а не да разруши.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
    Тук се обединяват закони, по които ние сме били водеща Комисия. Ние по този законопроект не сме водеща комисия. На нас това ни е гледането. Макар че, аз ще помоля колегите да бъдем по-активни, макар че не сме водеща комисия, в онази част която засяга закони, по които сме водеща Комисия. Тук има много такива закони. Така че е хубаво да продължим.
    Господин Търновалийски.
    ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря ви, госпожо председател.
    Госпожо Кунева, колеги, ние не виждаме никаква нова философия в този закон, защото той е сбор от няколко закона, които действат към момента. Не знам дали е бухалка, колега.
    Първото на което колегата не обърна внимание, не знам защо, може би той го приема е назначаването на този толкова могъщ директор на дирекция на национално бюро от Министерския съвет, по предложение на Министерския съвет от президента. Моето питане е защо, след като той ще се отчита пред Народното събрание, ние не направим този избор да бъде в Народното събрание. Така както е и за шефа на Сметната палата, така както е за гуверньора на Българска народна банка.
    За тази прословута почтеност вече колегата отбеляза. При пълна неяснота как ще бъде правена. Трудно ни е да го приемем. Няма да повтарям нещата, които той каза. Записано е, че не се допуска двама служители да бъдат заедно докладчици по повече от пет производства в рамките на една календарна година. Не знам дали сте направили разчет, колко тогава служители и инспектори трябва да има тази Агенция. Явно знаете колко трябва да бъдат, след като 15 000 са лицата. И също ограничения спрямо една и съща категория лица.
    За анонимния сигнал вече се говори. Не съм съгласен с вас, в Полша било така, в Хърватска. Дадохте примери. Обаждането по телефона не е анонимен сигнал. Имаме закон и смятам, че би трябвало да го спазваме. Анонимните сигнали отиват директно в кръглата папка.
    За декларациите. Може би е правилно. Защо трябва да се подават две декларации. Една пред бюрото, една пред органа по избора и назначаването. Защо не и на едно място. Още повече цялата информация, после органа по назначаването и органа по избора трябва да върне цялата информация на бюрото. То да я качи на сайта си. Не е записано в ал.5, в какъв срок. И не става ли според вас, едно дублиране на огромен обем информация. Това е чл.23, ал.5.
    В чл.27 е казано, че в едномесечен срок ще се декларират всички настъпили промени на обстоятелства, които вече са декларирани. Това означава, според мен, че всеки месец тези 15000 лица, по-голямата част от тях, ще подават декларации. Защото налични парични средства, в това число влогове и вземания в банки над 5000 лв., ако имаш влог и всеки месец имаш допълнително привеждане на средства, това смятам, че ще затрудни много работата на бюрото и някакъв огромен обем информация.
    По самите проверки, които ще извършва Бюрото, аз не знам как то ще свърши всичко това, което е написано тук. Защото голяма част от информацията, която ще е необходима за извършване на една истинска проверка на физически лица, просто тези инспектори няма да има откъде да я получат. Защото освен лицето и свързаните с него лица, в тези проверки ще бъдат посочвани факти и обстоятелства, които се намират в други лица не свързани във фирми. Веригата става огромна. Не знам как ще се справят с всичко това, тъй като тук са разширени правомощията на бюрото, на инспекторите. Не е това само, което се правеше в Сметната палата. Те тук ще излязат с доклад, в който ще правят изводи, констатации, които са доста сериозни. Добре, че това е целта, но те как ще го свършат? Това са нещата, които съм отбелязал.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Заповядайте.
    МЕГЛЕНА КУНЕВА: Най-напред искам да ви кажа, че между първо и второ четене, наистина ще говорим и за чл.27 и за точка 5 текст по текст. Искам да ви дам малко информация по концепцията на закона.
    Финансирането на една голяма част от нещата, които вие имате предвид, минава през оперативна програма Добро управление и е свързано с това, което го има в Полша, което го има в Румъния, с което те станаха известни. Тоест, да се засичат през информационни системи. Не е виновна системата. Става въпрос за айти специалисти, които поемат една голяма част от работата свързана по засичане на информация. Примерно информацията, която е в КАТ, която се засича с информацията, която имаш за имущество и т.н. Не е наистина някаква изключителна сложност. Но системите в България трябва да започнат да си говорят. Иначе нищо не правим, ако нямаме добра координация по между си всичко ще потъне и няма да има ефект от закона. Всъщност това е и една голяма част от задачите, които през този закон решаваме.
    По отношение на несъвместимостта, то е нормално да подадеш пред органа. Например директор на болница да подаде декларация пред този, който го е назначил.
    Да ви представя - това е заместник-министъра на вътрешните работи. Много активен участник в работата по закона. Господинът се казва Филип Гунев.
    Продължаваме натам - да подаде декларация, ако има аптека или ако свързано с него лице, съпругата му има аптека. И в този момент имаме задължение. Веднъж годишно подаваме декларация, но променени обстоятелства като свързани лица, трябва да ги подадем в едномесечен срок от настъпилото събитие.
    За назначаването. Аз наистина мисля, че трябва да вземете всяка една от парламентарните групи и да кажат какво е тяхното виждане.
    Работят институции в оперативен порядък като ДАНС, които се назначават от изпълнителната власт. Ако ние не сме с убеждението, че ще пазим независимостта на този орган, а закона е писан с такава идея, нищо няма да помогне, независимо кой и Парламента да го назначава. В последна сметка волята тук е ваша. Това е работеща конструкция.
    Много рядко от примерите които имаме, може да се намери някъде, където се назначава органа от Народното събрание. Предишната комисия беше назначена от Народното събрание. Знаете, че има сериозни критики към нея. Тоест, това не е панацея. Не помага непременно. Но волята е ваша.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
    Господин Ковачев.
    ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Благодаря госпожо председател.
    Аз ще бъда съвсем кратък, за да продължим после разговора си в другата комисия. Колегите очертаха в общи линии слабостите. Очевидно е, че между първо и второ четене ще има доста промени.
    По отношение на чл.25, където са изброени повечето обстоятелства, колегата правилно отбеляза за кредитните карти. Тук ключовата дума, която сте изтървали в закона е експозиция. Стандартите суми с кредитни карти са 3000 лв. Пет карти по 3000 лв. не влизат в обхвата на този закон.
    Тоест ако Бюрото има достъп до централен кредитен регистър, може да обедини сумата. Но така както сте го написали, аз мога да имам 10 карти по 3000 лв. и няма да вляза в обхвата на закона.
    Що се отнася до девета точка, която колегата Николов визира. Текста независимо от основанията за това и условията за ползване. Това е абсолютно императивен текст, тъй като изключва директно хипотезата наем.
    После 5000 лв. стойност на чуждо превозно средство, по пазарна цена или по застрахователна? Вие знаете ли, че в момента автомобили, които струват 100 000 лв. се прехвърлят при нотариуси. Даже имайки по-висок материален интерес, застрахователите издават оценки на 3000 лв., на 4000, на 5000 лв. Отново недомислица. Тези текстове трябва действително да ги прецизираме.
    Иначе, поздравление за обединението на звената на закона.
    Нещо друго, което не сме го засегнали. Фактическо съпружеско съжителство. Това го дискутирахме пред една комисия, ако не се лъжа. С този закон ли дефинираме това фактическо съпружеско съжителство? Това е също важен въпрос за мен.
    Що се отнася до критериите, също е прав колегата. Проверка за почтеност издавана от директора на бюрото. Тук трябва да се обърне сериозно внимание. Не може един член, било той директор на това звено, ако ще да е супер капацитет и най-почтената личност, да издава някакви критерии за почтеност. За мен лично не е много резонно.
    Понеже споменахте болници и с това завършвам аз. Ще ви кажа, миналата седмица в моя приемен ден дойдоха служители на една от големите болници във Варна, с фиш на директор на отделение с 19 000 лв. заплата. Знаете как става. Здравни каси, няма нужда да ви обяснявам. Този закон какво ще ни помогне и това бюро в дадения случай? Той ги е декларирал. Те минават през фиша. Този закон няма да може да се справи с тези казуси.
    По отношение на разширяване кръга на декларираните обстоятелства, тук съм абсолютно съгласен.
    И последно завършвам. За анонимните сигнали, след като самото бюро има право да се самосезира, лично аз не виждам, защо трябва да се обръща внимание на анонимни сигнали. Защото това за мен ще даде доста сериозна хранителна среда на така наречените фиролантни психопати. Има такива. Аз съм имал такова звено в моя отдел в Общината и знам какво значи. Това са хора, кои от сутрин до вечер това правят.
    Сериозна е забележката. Знам, че това не е ваша лична инициатива. По скоро на друга формация от Реформаторския блок. Няма лошо в тази работа. Но според мен това е абсолютно излишно.
    Примерите които дадохте с Полша. Да, Полша е много напред и тя има специален закон за лобизма. И там нещата стоят доста по-различно, по отношение на антикорупционните мерки. Но лично според мен в това за анонимните сигнали е изключително непрактично. Професор Гечев може да ви сътвори 20 сигнала след обяд и шест месеца по този закон да ви тормози и да ви смачка.
    Благодаря.
    РЕПЛИКА: Само да допълня колегата, това е в чл.21, ал.2 за анонимните сигнали. Достатъчно данни за необяснимо богатство. Според един човек какво значи необяснимо богатство колега. Човека може да си има трудови договори. Всичко добре. Но един видял, че има по-хубава кола и казал, необяснимо богатство. И веднага започва да го разследва тази комисия. Абсолютно съм против тези анонимни сигнали. Другите държави може да си правят каквото искат. Ние сме България и ние решаваме как ще бъде. Затова сме в тази Комисия.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ще имаме възможност да го решим.
    Понеже явно вървят по чл.25, защото също са много важни всички точки. Аз бих искала да попитам, по т. 10 дадени обезпечения. Това, което трябва да се декларира постоянно, включително и при всяка промяна. По т.10 дадени обезпечения и направени разходи от тях или в тяхна полза или в полза на лицата по ал.4. Това са тези със съжителството, когато те не са платени със собствени средства, с публични средства или със средства на институцията, в която заема длъжност за плащания с единична цена над 500 лв. Тук влизат и кредитните карти. Ако си платиш нещо с кредитна карта за 600 лв. трябва да си подадеш декларация. Аз го разбирам така. Дали е така?
    МЕГЛЕНА КУНЕВА: Ще помоля член на работната група да влезе в детайли.
    МАРИЯ КАРАБЕЛЬОВСКА: Аз само да кажа специално за точка 10. Това е действащ текст и в момента тези разходи се декларират. Логиката на този текст е, че декларираш само, ако са платени от друг за теб. Наистина действащ текст. Тук няма голяма промяна. Промяната е в т.11. С твои средства, когато плащаш обучение и пътувания извън страната, когато надхвърлят 5000 лв.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колегата иска да добави т.4, вложения в инвестиционните пенсионни фондове и т.н., където всеки има такива вложения, задължен от държавата да внася 5 процента. Трябва да е много внимателно, защото трябва да е ясно точно какъв е обхвата на всяка точка. Но това ще се изяснява вероятно по-нататък.
    Господин Гечев.
    РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
    Уважаеми колеги, вие сами разбирате, че като се предлага нова институция, стана дума вече, ние трябва да отговорим на въпроса, какво става с институциите, които сме създали и няма никакви резултати. Задължително при нов закон правим разчети. Ако обича правителството, ние ще подкрепим всякакви мерки срещу корупцията. Но две институции искам да спомена БОРКОР. Оказва се, че БОРКОР е голяма грешка. Тогава искаме трите имена, ЕГН, кой е предложил БОРКОР? Кой е утвърдил БОРКОР и как ще върнат парите? В тази страна най-после някой трябва да носи отговорност.
    За да гласувам това нещо, искам анализ от правителството БОРКОР, защо се е провалило. Трите имена на отговорниците. Кой ги е избрал? Партия, коалиция, на коя дата и какви са резултатите? И като кажат: “Ние се провалихме.” Ако същите хора ще ни предлагат нови институции, които са се провалили, това най-малкото поражда въпроси. Защо се е провалил БОРКОР? Никакви резултати няма. Милиони левове сме гласували тук от бюджета, за да си пият кафето по цял ден. Нищо, нулев резултат.
    ДАНС, тук в тези зали ги изслушвахме. Четири милиарда ги няма. Никакъв резултат. Като дойдат тук за бюджета госпожо председател, трябва да им раздадем по едни слънчеви очила, в кръга на шегата и да ходят да търсят парите. Няма пари. Като ги намерят, ще имат заплати. Какъв е смисъла да правим нова организация, след като тези юнаци, два отдела тук са си пил кафето с години. Нула. Една дума няма за КТБ.
    Ние ще правим втора институция, още 1000 души, трета институция. Понеже колежката не е била тук. Беше възмутително, уверявам ви, като ги слушахме, как нищо не са направили пет години. И ни дадоха преписи тук от бюлетина, официалния на БНБ в интернет, което е обидно за един третокласник да чете, пет страници. Какво правим?
    Следователно, искаме от българското правителство в момента да направи анализ, ДАНС защо нищо не е направил? Това е Агенция за която се носи отговорност. Вие да сте чули някакви резултати да има досега за това, че те не са направил нищо. Един човек не е уволнен от тях. Калинките си летят. Кога ще стане нещо в тази държава, някой да носи отговорност? Какъв е смисъла да правим нови неща, след като Прокуратура, ДАНС, БОРКОР не правят нищо.
    Освен това за анонимността тук стана дума. Абсолютно подкрепям колегите. Каква анонимност? Вие чували ли сте за троловете? Всеки един от нас е жертва на тролове. Кажеш, а и сто души пишат веднага. Колежке, като кажеш а, един екип ще праща анонимки.
    И като вземат тези, които управляват партията хикс, като извадят от основните партийни лидери в градове и в села, моментално ще им пуснат анонимките, за да им направят живота ад. Имайки предвид българската психика, ако обичаме, анонимки не. Кой ще решава коя анонимка да се проверява? Или ще назначим още 3000 души да проверяват 100 000 анонимки. Тук нещо не е така.
    И накрая един принципен въпрос. Няма как Министерския съвет да назначава човека, който трябва да проверява Министерския съвет. Защото за съжаление корупцията е проникнала навсякъде. И е не само в България, а е във всички сфери. Но основното място на корупцията е изпълнителната власт. Там е корупцията – митници, държавни агенции, министерства издаващи разрешителни. Кой ще е този премиер, който ще използва силата на тази организация, за да си удари по собствените назначени хора. Сигурно има такъв, но засега не се е появил в България. И аз не искам да вярвам на такива надежди, че ще се появи.
    Така че избора на този човек не трябва да бъде от Министерския съвет. Няма как той да подписва индулгенцията, че служителите, които той е назначил, отговарят на етичните норми. Наистина избора, ако ще има такъв избор, той трябва да бъде в Парламента. Засега няма такива гаранции, за да има конкретни резултати. Шефа на ДАНС и той се избира от Парламента. Кой го избира шефа на ДАНС, премиера ли? Не съм подготвен в случая. Да, по предложение.
    В заключение създаването на нова институция от стотици нови служители, при положение, че други няколко десетки хиляди се чудят какво да правят цял ден в Прокуратура, ДАНС, БОРКОР и разни други, няма никакъв смисъл.
    За да прокараме тази институция и този закон, ние трябва да покажем, тази институция не е свършила работа, поради което първо, второ, трето. Втората институция не е свършила работа и зависи от правителството да направим това и това. Или закриваме съответната институция. Няма как да закрием Прокуратурата, разбира се, но в ДАНС може да закрием някой и друг отдел вътре. Към някои отдели на ДАНС съм готов да предложа. По-добре да ги закрием и да спестим някой лев.
    Благодаря ви.
    ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Не сте прав господин Гечев. БОРКОР няма никакви резултати. Какви по-подходящи кадри, тогава? Това са кадрите. По-добри от тези няма. Утвърдили се, професионалисти, заели местата, доказали се, установили контакт. Конфликт на интереси и там имаше едни тефтерчета. Имаше един много хубав виц за митничаря. Миг невнимание и цял живот богат. Там се наложи цял един експерт с дългогодишен стаж, тръгвайки за следствието и да носи оригиналния тефтер. Да отиде до тоалетната. Някой точно тогава открадна тефтера.
    Това е една добра практика. Но ако тези две структури не работят и сега от тях ще направим работеща, защо третата структура Сметната палата, в която е регистъра, единственото работещо от цялата работа, трябва от нея да вадим. Първите ясно. Те не работят. Защо от Сметната палата да вадим? Но това може би е единствен начин.
    Единственият начин да обединим трите е да искаме от тях. Този закон ще се развива. Ще го приемем на първо четене. Имаме много забележки. И ние вчера в Комисията сме ги разисквали. Между двете четения очевидно ще има големи спорове. Веднъж да направим един работещ закон и после ще го допълваме. Иначе и аз имам много забележки.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
    Господин Исмаилов.
    КОРМАН ИСМАИЛОВ: Много накратко по общата философия на закона. Със сигурност това е крачка напред. Аргументи бяха изложени. С оглед на констатирането на структурите, които към момента не са достатъчно ефективни. Моят въпрос е повече свързан с дейността на нашата комисия, дали имате разчет до момента, какви средства са заделени за въпросните звена и комисии, които в момента ще бъдат под шапката на бюрото. И горе долу какъв ще бъде годишния бюджет.
    Защото ако говорим за механично сливане, тогава може би ще ни е ясно какви пари са гълтали те. Ако говорим за някаква нова философия, може би ще трябва някакво съкращение или допълнително увеличение. Със сигурност, това е една добра регулация. Дали това ще бъде скок по отношение на постиженията и резултатите, зависи от кадрите, които ще бъдат там.
    Според нас трябва да бъдат назначавани от изпълнителната власт, защото на бюрото се дава малко възможност за повече оперативност. Изпълнителната власт е тази, която носи пряката отговорност за резултатите постигнати в тази сфера в борбата с корупцията.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други народни представители? Няма.
    Заповядайте.
    ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Госпожо председател, колеги, поради предварително поет неотложен ангажимент се налага да напусна Комисията. Делегирам гласа си на колегата Кръстев.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други желаещи да разискваме.
    Госпожо Кунева, мисля че всичко е ясно и няма смисъл повече да продължаваме. Ние ще поработим Комисията между първо и второ четене по този закон. Като ще изискаме, ако е възможно съгласувателните становища, за да може да видим тях. Ние ще си напишем искания, тъй като предполагам, че съгласуването е минало само по отношение на министерства и т.н. Ще поискаме да ни предоставите, за да може да се запознаем.
    МЕГЛЕНА КУНЕВА: Включително предварителния анализ, който направихме преди да направим стратегията, самата стратегия, закона, обосновката от Министерство на финансите, разрешението на Министерство на финансите, закона да се пусне. Всичко с което разполагаме ще бъде на ваше разположение.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ние този път ще подходим по-различно от другите закони, защото независимо, че не сме водеща комисия, мисля, че е хубаво да направим едно, две обсъждания, след като се запознаем и с тези материали, за да може наистина да имаме една позиция.
    В такъв случай да приключим.
    Подлагам на първо гласуване Законопроект за предотвратяване на корупцията сред лицата, заемащи висши публични длъжности, № 502-01-52, внесен от Министерския съвет на 30.06.2015 г.
    Който е за, моля да гласува.
    Против? Няма. Въздържали се? Трима въздържали се.
    С това законопроекта е приет.
    Благодаря госпожо Кунева на вас и на вашия екип.
    С това изчерпахме дневния ред.
    Закривам заседанието.
    / Закрито в 16 часа и 30 минути /

    ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
    ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:

    / Менда Стоянова /
    Форма за търсене
    Ключова дума