---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
------------------------------------------------------------
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ





П Р О Т О К О Л

№


На 23 юли 2015 година /четвъртък / от 14.30 часа в зала 134 в сградата на пл.”Княз Александър І ” на Народното събрание, се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 14.40 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.


* * *


/ Начало 14 часа и 40 минути /


ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Искам да ви уведомя, че господин Имамов и господин Главчев са на Председателски съвет за Конституцията. Специално ми се обадиха, за да ги считам за нашия кворум. Те оторизираха своите колеги да гласуват за тях.
Предлагам заседанието да премине при следния дневен ред.

Д н е в е н р е д:

1. Изслушване на кандидатите за подуправители на Българска народна банка.
2. Законопроект за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, № 502-01-49, внесен от Министерския съвет на 12.06.2015 г. – второ четене.
3. Законопроект за гарантиране на влоговете в банките, № 402-01-13, внесен от Министерския съвет на 18.12.2014 г. - второ четене.
/Напомням, че го бяхме спрели, за да влезе законопроекта за възстановяване и преструктуриране и да вървят в комплект. Затова ги гледаме заедно./
4. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинския дълг, № 502-01-45, внесен от Министерския съвет на 05.06.2015 г. – второ четене.
Има ли становища и предложения? Няма.
Който е за този дневен ред, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към точка първа от дневния ред.
Изслушване на кандидатите за подуправители на Българска народна банка.
Процедура.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател. Тъй като и аз трябва да отида на Съвета, искам да кажа, че господин Главчев заяви пред нас, че той също е възпрепятстван. Дава неговия глас на господин Владислав Николов да го представлява. Така че трябва да го зачетете. А аз давам моя глас на господин Митев. Моля да ме освободите, тъй като трябва да участвам в Съвета.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
По точка първа при нас е управителят на Българска народна банка, господин Радев и кандидатите за подуправители - господин Димитър Костов, госпожа Нина Стоянова и господин Калин Христов.
Освен това при нас е председателят на Управителния съвет на Асоциацията на банките, господин Петър Андронов.
Преминаваме към точка първа.
Започвам с процедурните правила, за да отчетем как те са изпълнени до момента и да продължим по тях.
Съгласно решение на Народното събрание за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за подуправители и публично оповестяване на документите, представяне и изслушване на кандидатите. Процедурните правила започват с предложение, което прави Управителя на Българска народна банка. Същото е внесено в писмена форма до Комисията по бюджет и финанси чрез председателя на Народното събрание.
Предложението за кандидати включва три предложения и към тях са приложени писмени мотиви на Управителя за своите предложения, както и съответните документи, които се изискват по Закона за БНБ и по нашите правила. Ние направихме преглед на внесените документи и констатирахме, че те отговарят на закона и на правилата.
Комплект от тези документи е публикуван миналата седмица и седем дни, както е по правилата, е бил на разположение на обществеността чрез сайта на Народното събрание. В рамките на тези дни, съгласно правилата, всички юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на обществено полезна дейност, професионални организации можеха да зададат своите въпроси и да кажат своите становища към предложените кандидати. Такива не са постъпили.
Съгласно правилата в същия срок средствата за масово осведомяване също можеха да изпратят в Комисията по бюджет и финанси въпроси към кандидатите, които да им бъдат поставени. Имаме постъпили такива въпроси от медията вестник “Капитал”, които по-късно ще ви представя.
До тук правилата са изпълнени и започваме с третата част, изслушване на кандидатите. Преди изслушването на предложения кандидат, Комисията проверява представените документи. Аз ви заявих, че е направена такава проверка и документите отговарят на изискванията. Заседанието е открито. Излъчва се в реално време по интернет. Това също е изискване.
Започваме с представянето на кандидатите от Управителя на Българска народна банка до две минути. Като представянето трябва да включва и данни за специфичната подготовка, мотивация, публична репутация и обществена подкрепа за кандидата.
След като ни го представи, ще дадем до 20 минути на всеки един от кандидатите да представи своята концепция. И да отговори на представените въпроси от вестник “Капитал” в случая. След това ще имате възможността да задавате въпроси. Всеки един народен представител до две минути за всеки кандидат. И съответно отговор от страна на всеки кандидат по десет минути. След което ще приключим тази точка, като съставим подробен доклад, който ще представим на пленарна зала.
Изслушването ще премине по азбучен ред на кандидатите. И предлагам да започнем, като дадем думата на управителя господин Радев, да ни представи първия кандидат и това е Димитър Костов. След него е Калин Христов и след това е Нина Стоянова.
Заповядайте, господин Радев.
ДИМИТЪР РАДЕВ: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Андронов, уважаеми гости, ще представя съвсем накратко общите мотиви за тримата кандидати и след това ще премина към представяне на кандидатурата на господин Костов.
След избирането ми за управител на Българска народна банка е необходимо в изпълнение изискванията на чл.12, ал.2 от Закона за БНБ, да направя предложения за избиране на подуправители отговарящи за трите основни управления в Банката – Банково, Емисионно и Банков надзор.
Както подчертах още по време на изслушването ми на 9 юли, тук пред вашата Комисия, избора на екип от подуправители на Българска народна банка трябва да се ръководи преди всичко от професионалните, експертните, нравствените качества на всеки един от тях. Едновременно с това новия екип от подуправители на БНБ трябва да може максимално да допринесе за реализиране на незабавните и стратегическите приоритети и институционалното развитие на Централната банка, описани в концепцията, която представих при избирането ми за управител.
От успеха на тяхната дейност във всяко едно от управленията ще зависи постигането на основната цел на БНБ, да поддържа ценова стабилност и стабилността на националната парична единица, както и оперирането на ефективни платежни системи и упражняването на надзор от тях.
Приоритетна задача е реформирането и укрепването на банковия надзор, който да гарантира стабилността на банковата система и защитата на интересите на вложителите.
Всеки от кандидатите е отличен експерт с безупречна репутация. Това беше потвърдено и от изявленията на водещи представители на професионалната общност, в това число от банковата гилдия.
Голямото предимство на тези кандидати е това, че имат доказан опит и качества в съответните сфери. От това следват според мен два извода.
Първо, те могат да бъдат оценени според реално свършеното от тях досега.
Второ, избирането им ще осигури предсказуемост в действията на БНБ, в някои от ключовите и успешно изпълнявани досега функции на Централната банка. Това означава, че един такъв състав на ръководството на БНБ ще даде сигнал за приемственост, по отношение на поддържането на финансовата стабилност.
В лицето на предложените от мен кандидати, БНБ ще разполага с ръководен екип, който ще притежава едновременно следните качества.
Ще се състои от безспорни уважавани професионалисти, които имат предимството добре да познават управленските, операционните процеси в БНБ. Ще имат опит в управлението на много успешни структурни звена и успешни досегашни проекти на Българска народна банка. Ще бъде готов да работи за практическото реализиране на концепцията, с която бях избран от вас за Управител, за управление и развитие на Централната банка, включително реформирането на банковия надзор. И ще е доказал на практика лоялност към институцията на Централната банка, но заедно с това и към върховенството на публичния интерес.
Сега ще премина към кратко представяне на кандидатурата на господин Димитър Костов.
Както е известно с решение на Народното събрание от 21 януари 2015 г. господин Цветан Гунев беше освободен от длъжността подуправител на Българска народна банка, ръководител на Управление “Банков надзор”. В резултат на отправена от мен покана, досегашния подуправител, ръководител на Управление “Банково”, господин Димитър Костов изрази съгласие да бъде предложен за тази длъжност. Като в случай, че бъде избран, той ще подаде молба да бъде освободен от длъжността подуправител, ръководител на Управление “Банково”.
Господин Костов е много уважаван професионалист. Добре познат на банковата общност в страната, също така на колегите от европейската система на централните банки и институциите в групата на Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие, където той е алтернативен гуверньор за България.
Без съмнение избора на ръководител на Управление “Банков надзор” ще бъде от ключово значение за дейността на Централната банка и изобщо за макроикономическата и финансовата стабилност на страната. Подходящият избор на тази позиция е най-важното условие за възстановяването на репутацията на БНБ като цяло.
Господин Костов от средата на м.юни 2014 г. осъществява оперативното наблюдение, контрол и координация на дейността на Управление “Банков надзор”. Това определя уникалното предимство на неговата кандидатура. Успешно е решавал трудни задачи през един продължителен тестов период и познава отлично работата на управлението, без обаче да е участвал в работата и решенията на банковия надзор до юни 2014 г.
Господин Костов притежава много висока квалификация в банковото дело. Неговите отлични, управленски комуникационни умения позволиха успешната реализация на много проекти на БНБ и банковата общност. Извършена е огромна работа под негово ръководство за модернизирането на платежните системи и интегрирането им в европейската платежна инфраструктура. В резултат платежната система на България е практически готова за присъединяване към еврозоната.
По-важните изпълнени задачи под прякото ръководство на господин Костов са сливането на двата оператора на платежни системи БОРИКА и Банк сервиз в едно дружество със сериозен капацитет, да посрещне нарастващата конкуренция на европейския пазар. Осигуряването на свързаността на българската банкова система с еврозоната, осъществяването на платежни услуги, посредством включването в ТАРГЕТ 2 и изграждането на спомагателна система за плащане в евро на територията на страната. Така наречената БИСЕРА 7.
Успешно внедряване на нова банкова счетоводна система, с което БНБ изравни своята практика с водещи централни банки в еврозоната. Установяването на консервативна политика по отношение на лицензирането и надзора на платежните институции и платежните системи. Осигуряване на своевременно и успешно транспониране на европейските директиви по платежните услуги. Окончателност на сетълмента и електронни табели.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, на основание чл.12, ал.2 от Закона за Българска народна банка, предлагам кандидатурата на господин Димитър Иванов Костов за подуправител и ръководител на Управление “Банков надзор” в Българска народна банка.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви.
Преди да дам думата на господин Костов да представи своята концепция, да ви запозная с въпросите на вестник “Капитал”. Те са няколко общи въпроса за тримата подуправители и след това има и специфични въпроси. Ние сме ги дали. Така че те ги имат. Предполагам, че вие сте се запознали на сайта с тях. За протокола ще ги прочета.
Общите въпроси са:
Как оценявате факта, че Българска народна банка през последните години не реагира на медийни публикации за големи експозиции към свързани лица в КТБ, далеч преди поставянето й под специален надзор?
Лично вие като членове на Управителния съвет и съответно главен юрист на БНБ, как реагирахте на тези публикации? Искали ли сте от тогавашния подуправител банков надзор, Румен Симеонов, в последствие от Цветан Гунев, допълнителна информация?
Имало ли е през последните години доклади и анализи на БНБ предоставени на Управителния съвет, показващи опасност от ликвидна криза и/или капиталови проблеми в КТБ или други банки?
Управителите и подуправителите на БНБ досега имали ли са достъп до надзорните данни от проверките на банките?
В своя доклад Временната парламентарна комисия за КТБ констатира, че събраните данни за необезпечени кредити доказват, че не става дума за липса на професионализъм от страна на надзора на БНБ, а за пълна безотговорност и бездействие улесняващо източване на Банката. Как ще коментирате?
В своя доклад за макроикономическите дисбаланси на България, Европейската комисия беше доста критична към банковия надзор в страната и очертава различното третиране и състояние на банките с местна и чуждестранна собственост.
С кои от констатациите на експертите от Брюксел сте съгласни и с кои не? Какви грешки отчитате при досегашното управление на ресорите, които евентуално ще ви бъдат поверени и как бихте ги адресирали?
И към господин Костов има още четири въпроса.
Според председателя на Комисията по бюджет и финанси Менда Стоянова, в последната година вие на практика ръководите банков надзор. В светлината на тези думи какво е предприето през последната година?
В публичното пространство има медийни публикации и разследвания показващи вероятна концентрация и големи експозиции надвишаващи законовите лимити и в други банки. Правени ли са проверки и какви са резултатите от тях? Може ли да гарантирате, че практики като тази, които БНБ констатира в КТБ, не се случват в други банки? Какво трябва да се промени в начина на осъществяване на банковия надзор, за да се осигури ефективността му? Нужни ли са по-чести надзорни проверки на място? Предстои подготовка на проверката на качеството на активите и стрес тестовете на банките. Каква подготовка трябва да се направи и как трябва да се реагира, в случай, че тестовете покажат капиталови дупки в една или в няколко институции.
Господин Костов, заповядайте.
ДИМИТЪР КОСТОВ: Благодаря.
Уважаеми дами и господа, всички анализи и оценки от последните 12 месеца показват, че има важни части от надзорните функции на БНБ, които не са отговаряли на възложените задачи и очаквания.
Липсата на титуляр ограничи възможностите за действие по оздравяването на надзорната дейност и основните усилия бяха насочени към осигуряване на експертна и независима оценка от страна на Международния валутен фонд и Световната банка, за съответствието на надзорната практика на БНБ с базелските основни принципи за ефективен банков надзор и съответно дефиниране на препоръки, как да се постигне такова съответствие.
Преди две седмици новоизбраният управител на БНБ господин Радев, представи ясна концепция за управлението на Банката. Категоричен приоритет в тази концепция е даден на действията за реформиране и укрепване на банковия надзор. Аз споделям представените от господин Радев виждания и разбирам задачите пред управителя, който ще ръководи Управление “Банков надзор”, като работа за реформиране и развитие на надзорната функция на Централната банка, с цел възстановяване на доверието.
Основна непосредствена задача е изготвянето на подробен доклад за състоянието на банковия надзор и цялостен пакет от мерки за неговото развитие. Целта на набелязаните мерки ще бъде постигането на максимално съответствие с базелските принципи за ефективен банков надзор, които са приети като международен стандарт с добри практики в тази сфера. В най-близко време предстои да бъде завършен доклада от оценката, изготвен от Международния валутен фонд и Световната банка. Целият доклад ще бъде публикуван.
Въпреки, че в някои области съществуващите в БНБ практики съответстват на основните принципи, в доклада за оценката са посочени редица много важни направления, в които трябва да се предприемат допълнителни мерки.
В обобщен вид тези направления са свързани първо, с установяване на нормативна рамка за предоставяне на информация и упражняване на контрол върху надзорната политика от страна на Управителния съвет на БНБ.
Второ, подобряване на надзорния капацитет по отношение, както на персонала, така и на организационна структура и информационни технологии.
Трето, засилване на изискванията към финансовата отчетност на банките и техния външен одит.
Четвърто, повишаване на изискванията по отношение на корпоративното управление на банките.
И не на последно място, засилване на надзора върху управлението на рисковете произтичащи от свързаност, концентрация и големи експозиции.
В рамките на изготвянето на цялостен пакет от мерки за укрепване на банковия надзор, разбира се са необходими редица конкретни действия. Такова е актуализирането на наръчника за банковия надзорен процес и на наръчника на системата за оценка на риска, както и на всички други вътрешни правила и процедури, с които се регламентира надзорната дейност.
Изграждане на процедура за синхронизиране на подходите на надзорните екипи. Осигуряване на адекватна ротация на надзорните екипи спрямо проверяваните институции и утвърждаване на добрите практики.
Обособяване на дейностите на дистанционния надзор от дейностите свързани с проверките на място, с цел да се постигне взаимно допълване и взаимен контрол между тези две дейности.
Преглед и актуализация на процедурите за анализ и оценка на резултатите от проверките на място, а също така и на отправените към банките препоръки и едновременно с това на системите за контрол върху изпълнението и ефективността на наложените надзорни мерки. Необходимо е разработване и на подробна регулация и процедури за реално прилагане на допълнителните капиталови изисквания, по така наречения стълб 2, които са съответстващи с индивидуалния рисков профил на всяка банка.
Необходимо е също така да се формулира и ясна политика и правила по отношение на налагането на коригиращи и санкциониращи мерки, с която политика да се предвиди прилагането на адекватни аргументирани санкции при неспазване на препоръките към дадена банка и по-твърди действия при системни нарушения. Едновременно с това ще се запази категорично и консервативната лицензионна политика. Всичките тези надзорни политики ще бъдат предложени за одобрение от Управителния съвет на БНБ.
С приемането на законодателната рамка за възстановяване и преструктуриране на банките ще се даде решение на други два важни въпроса, които се очертаха с особена острота през последната година. А именно ясно определяне на отговорностите и взаимодействието между банковия надзор, другите звена в БНБ, Министерство на финансите и на всички други институции, които са ангажирани в процесите на предотвратяване, преодоляване и управление на затруднения или кризисни ситуации в отделна банка или в системата.
Законодателно определяне на инструментите и процедурите, които могат да се използват в тези процеси и източниците на тяхното финансиране.
В тази връзка приоритетна задача, както за БНБ, така и за Управление “Банков надзор” е изграждането на необходимия капацитет за прилагането на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници.
Освен създаването на обособено звено за преструктуриране, е необходимо в Управление “Банков надзор” да се развие капацитет за управление на процесите по изготвяне и при необходимост, прилагане на плановете за възстановяване на банките, както и на мерките за ранна намеса.
Необходимо е също да се изградят адекватни процедури за координация и сътрудничество между функциите по преструктуриране и надзорните функции в банката, без да се нарушава тяхната автономност и независимост.
Не на последно място, непосредствен приоритет в работата на Управление “Банков надзор” е организирането и провеждането на независим преглед на качеството на активите на банките и провеждане на стрес тест на банковата система.
Изпълнението на тази задача до края на м.юли следващата година, изисква сериозна мобилизация и работа, както от страна на екипа на Управление “Банков надзор”, така и от страна на търговските банки.
Към момента е извършена необходимата подготовка за провеждане на търг за избор на консултант. Целта е да се наеме консултант с реален опит в реализацията на такива проекти в ЕЦБ и в другите централни банки от европейската система на централните банки, с което да се осигури провеждане на преглед на качеството и стрес тестове, в съответствие с принципите и методологията, използвани при изграждането на единния надзорен механизъм.
Процедурата за избор на консултант ще може да стартира едновременно с приемането на нормативния текст, регламентиращ провеждането на преглед на активите и стрес тест. А именно това е § 10 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за възстановяване и преструктуриране, който всъщност е предвиден като втора точка от дневния ред на настоящето заседание.
В заключение, уважаеми дами и господа, бих искал да кажа, че вярвам, че справянето със задачите изисква не само създаване на добра организация на работа в Управление “Банков надзор”, но и установяване на тясно сътрудничество и координация с останалите организационни звена на Банката и най-вече в Управителния съвет.
Екипността в работата ще е изключително важен фактор за справяне с трудните и комплексни задачи.
Не на последно място, разбира се отчитаме и факта, че изпълнението на редица възложени от закона задачи, изисква постигане на ефективна координация в работата, както с правителството, така и с Парламента.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Костов. Въпросите от вестник “Капитал”.
ДИМИТЪР КОСТОВ: Ще се опитам да бъда кратък. На практика, понеже първите два въпроса са свързани с реакцията на публикациите по отношение на КТБ, ще си позволя един общ отговор. Искам да кажа, че тези медийни публикации са постъпвали по компетентност към подуправителя ръководещ управление банков надзор. В периода март – юни 2013 г., това е горе-долу по времето на първите публикации, е извършена от Управление “Банков надзор” инспекция на място в Корпоративна търговска банка. След завършване на проверката в Управителния съвет на БНБ, не е представен за разглеждане доклад от инспекцията на място, нито са докладвани от подуправителя проблеми или нередности в КТБ.
Тъй като въпроса е за реакция от моя страна. Трябва да кажа, че установените в Закона за БНБ правомощия на подуправителите, не включват права за инспектиране и контрол върху действията на другите подуправители.
По отношение на докладите и анализите, които се разглеждат в Управителния съвет на БНБ, това не е формално законово изискване, но е установена практика в Централната банка. Подуправителят ръководещ Управление “Банков надзор” да внася в Управителния съвет на БНБ за информация, доклад за състоянието на банковата система. В тези доклади не се е съдържала каквато и да е негативна информация свързана с КТБ.
Според тези доклади КТБ е отчитала нормални капиталови, ликвидни и финансови показатели в рамките на надзорните регулации. Тези доклади за състоянието на банковата система внасяни в Управителния съвет на БНБ в предходните години са предоставени, както на органите на прокуратурата, така и на Сметната палата.
По отношение на въпроса за достъпа до надзорни данни, управителят и подуправителите, с изключение на този ръководещ банков надзор, както и членовете на Управителния съвет, така както управителя и другите подуправители, всички не сме имали достъп до надзорните данни от проверяваните банки, както и до докладите за инспекциите на място. С изключение на данните предоставени в тези тримесечни доклади за състоянието на банковата система.
По закон Управителният съвет на БНБ няма оперативни надзорни функции. Съгласно закона, подуправителя ръководещ Управление “Банков надзор” упражнява самостоятелно и независимо надзорните си правомощия над банковата система. Той няма задължение по закон да предоставя надзорна информация на Управителния съвет, нито Управителния съвет има право да взема решения свързани с надзорната дейност.
Но тук бих искал да добавя нещо, което не е отговор на поставения въпрос, а е по-скоро заявление, че ако бъда избран, това което аз ще предложа на Управителния съвет на БНБ, след всяка надзорна инспекция на място да разглежда, да приема за информация доклад за основните констатации, за направените препоръки и за предприетите мерки в конкретните случаи. Това в добавка към вече установилата се практика за разглеждане на такива тримесечни общи доклади за състоянието на системата като цяло.
Предполагам, че Управителният съвет няма да възрази. Това разбира се, не е прехвърляне на задължения и отговорности, а начин по който аз бих искал съдействие, в смисъл да контролират моята дейност и да съветват съответно. Това беше отклонение в отговора на въпроса.
По отношение на констатациите в доклада на Временната парламентарна комисия и то тази част, от констатациите, които имат обвинителен характер, бих искал да ви кажа, че по отношение на бившите подуправители ръководещи Управление “Банков надзор” се води разследване от Прокуратурата и тя е единствено компетентна да даде правна квалификация на техните действия или бездействия.
По доклада за макроикономическите дисбаланси трябва да подчертая, че всъщност отговора в каква степен се споделят констатациите в този доклад от страна на България е даден от правителството на страната в националната програма за реформи. БНБ е участвала, съдействала в изготвянето на тази програма и в този смисъл тя отразява и институционалното виждане.
Прегледът на качеството на активите на всички банки в системата, което ще бъде извършено в БНБ във вече очертаните срокове, ще покаже, дали качеството на активите на търговските банки се различава в зависимостта от собствеността в акционерния капитал.
Но при всички случаи тъй като БНБ е регулаторен, освен надзорен орган за банковата система, е необходимо да уточня, че по отношение на регулациите в банковия сектор, БНБ никога не е създавала регулации, които да са водили до различно третиране на отделни търговски банки, в зависимост от тяхната собственост.
По отношение на грешките в досегашното управление на ресорите, т.е. това е последния от общите въпроси, мисля, че съм дал отговор в основното изложение и затова считам, че не е нужно да отговарям допълнително.
По отношение на въпросите конкретно към мен.
Първият въпрос има едно важно уточнение, че става дума какво е предприето, за да се попълнят надзорните пропуски допуснати в миналото.
Искам да кажа, че независимо, че не е в рамките на възложения ми от Народното събрание мандат на подуправител ръководещ Управление “Банково”, аз поех отговорността за координация и подпомагане на ръководството на Управление “Банков надзор”, с цел да не се допусне по-съществен срив в работата.
В контекста на въпроса, най-важното което е извършено в предходните месеци е изготвянето на независимата оценка за съответствие на дейността на управлението с основните принципи за ефективен банков надзор. Отправено бе искане към Международния валутен фонд и Световната банка за провеждане на такава оценка. Те откликнаха и в резултат на извършена в продължение на повече от шест месеца работа, разполагаме вече не само с професионален анализ, но и с препоръки основаващи се на световния опит и на добрите практики в световен мащаб.
На основата на тези оценки и препоръки, вече ще може да се пристъпи към дефинирането и конкретните действия за реформиране на банковия надзор. В съответствие с приложимите от международните финансови институции правила, вече сме предприели действия, тези доклади да бъдат публични, така че да може всички да се запознаят с тях.
Освен тази дейност, за илюстрация ще ви кажа и някои от другите задачи, с които се е занимавало управлението през предходните 12 месеца. Например около три месеца сериозна работа бяха необходими, за да разполагаме с проект на Закон за възстановяване и преструктуриране.
Сериозни усилия бяха положени, за да се осигури изолирането на банките с гръцки собственици от опасността от зараза. Освен това са извършени 11 инспекционни проверки на място, включително и тази в КТБ, която беше доста мащабна миналата година.
Следващият въпрос пита за коментари по повод на медийни публикации и разследвания. Считам, че прегледа на активите и стрес теста, чиято организация вече е в ход, ще даде независими отговори на тези и на много други въпроси, които са необходими, за да се потвърди сигурността и стабилността на банковата система.
Следващият въпрос е свързан с промените в реформите в банковия надзор. Вече казах, че предложенията и действията в тази област ще стъпят категорично на оценките и препоръките на Международния валутен фонд и Световната банка, които са направени за постигане на максимално съответствие с базелските принципи за ефективен банков надзор.
Ще посоча само, че при изграждането на европейския надзорен механизъм ЕЦБ стъпва на същите тези базелски принципи за ефективен банков надзор.
И накрая въпроса свързан с подготовка и реакции при проверката на качеството на активите. По отношение на подготовката вече са посочени, както подхода, така и основните етапи, в които ще се изпълнява тази задача.
По отношение на потенциалните потребности от допълнителен капитал, безспорно основната и водеща опция са пазарните инструменти. Цялата регулаторна рамка на банковото посредничество се основава на идеята, че акционерите трябва да осигурят необходимия капитал за покриване на рисковете съпътстващи банковото посредничество.
В случай, че пазарите не дават достатъчно ефективни и бързи решения, разбира се, може да се мисли и за други варианти. В рамките на Европейския съюз през последните пет, седем години има натрупан достатъчно богат опит. Има установени ясни правила.
С това мисля, че отговорих на поставените въпроси. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, имате думата за въпроси.
ДИМИТЪР ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Господин Костов, казахте, че медийните публикации не са били насочвани към вас. Това не е ваш ресор. И вие няма как да знаете какво се случва в КТБ, защото не сте отговаряли за надзора. В крайна сметка Комисията, която проверява излезе с доклад и там е записано, че доста сериозни суми са били прехвърляни, а това е във вашия ресор, банково управление.
Не е ли било ясно за вас и от това не можеше ли да се направят изводи, че се случва нещо нередно. В крайна сметка като Управителен съвет и като член на този Управителен съвет да искате и повече информация, включително и в докладите от проверката в тази банка.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други народни представители.
Господин Костов, имате възможност да отговорите на този въпрос.
ДИМИТЪР КОСТОВ: Благодаря.
Това което прави Управление “Банково” оперира платежната система. Това че в платежната система се виждат конкретните получатели и поводите, основанията за плащането, това не е вярно. Платежната система функционира, за да осигури сетълмента, това е техническия термин между институциите, доставчиците на платежни услуги, което те извършват в полза и за сметка на своите клиенти. Едната банка е доставчик на платежна услуга на наредителя на плащането, другата банка е доставчик на платежна услуга на получателя на плащането. В средата стои въпросната система рингс, която е за сетълмент в реално време.
Това което се вижда там, че от една банка отиват едни средства в друга банка. Това което контролира Управление “Банково” с цел да осигури надеждност и стабилност на функционирането на системите е всички банки да могат да изпълняват наредените към тях плащания и да поддържат съответни средства в своите си сметки. Когато те имат затруднение и не могат да изпълняват тези сметки, тогава има опцията за временно подпомагане при много ясно разписани правила. Срещу ценни книжа те могат да получават някакво краткосрочно финансиране.
Когато вече нямат и ценни книжа, които да ги продадат и да си захранят сметките, тогава вече се включват другите режими на действие, както се случи с Корпоративна търговска банка. Така че в рамките на това, което се наблюдава и за което се носи отговорност в Управление “Банково” няма как да извадите заключение, че се вижда нещо, което да потвърждава по какъвто и да било начин, конкретните журналистически разследвания.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Радев, преминаваме към следващата ваша номинация, господин Калин Христов.
ДИМИТЪР РАДЕВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, на 23 октомври 2015 г. изтича мандата на господин Калин Христов, подуправител на БНБ, ръководител Управление “Емисионно”. Съгласно чл.12, ал.4 от Закона за БНБ, избора на подуправител начело на това Управление следва да бъде извършен в периода от 23 юли до 23 август до 2015 година.
Господин Христов е много уважаван професионалист. Добре познат на банковата общност в страната и на колегите от европейската система на централните банки, международните финансови институции и инвестиционните банки и рейтингови агенции. Чрез сигурното, разумно и професионално ръководство на Управление “Емисионно”, в досегашната си дейност като подуправител, господин Христов безспорно е доказал своята висока квалификация и професионални качества, които позволиха запазването стабилността на Валутния борд и ефективното управление на международните валутни резерви, организацията и управлението на налично паричното обръщение в страната.
Отличните управленски и комуникационни умения на господин Христов са позволили успешната реализация на редица проекти на Българска народна банка и банковата общност. Освен това той притежава много висока квалификация и опит в областта на паричната политика и макроикономическите анализи. Опитът му като министър на финансите в служебното правителство през 2013 г. му дава трезв и прагматичен поглед върху макроикономическите и фискалните процеси в страната.
Господин Христов през целия период на работата си в БНБ успешно е защитавал интересите на Банката и България, като алтернативен управител в Генералния съвет на Европейската централна банка. Член на Генералния съвет на Европейския съвет за системен риск, член на Икономическия и финансов комитет към Съвета на Европейския съюз, както и в работата с международните финансови институции.
Управление “Емисионно”, както знаете поддържа и изпълнява операциите на Валутния борд. Настоящият мандат на господин Христов съвпадна с периода на глобалната финансова и икономическа криза. Международните финансови пазари бяха волатилни. Но разумното инвестиране на валутните резерви постигна баланс между сигурност, ликвидност и доходност.
Валутните резерви бяха управлявани стриктно в рамките на консервативния мандат, зададен от Закона за българска народна банка и достигнаха исторически рекорден размер.
В първия работен ден на господин Калин Христов като подуправител, ръководител Управление “Емисионно” на 23 октомври 2009 г. активите на инвестиционна бяха 23 млрд. 600 млн. лв., а днес те надхвърлят 38 млрд. лв.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, на основание чл.12, ал.2 от Закона за Българска народна банка, предлагам кандидатурата на господин Калин Димитров Христов за подуправител, ръководител Управление “Емисионно” в БНБ.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Радев.
Господин Христов, освен общите въпроси, които има към вас от вестник “Капитал” искам да ви задам и специфичните въпроси към вас, на които после ще моля да отговорите.
При създаването на Единния надзорен механизъм, вие и цялото управление на БНБ бяхте на мнение, че България не трябва да влиза, но сега стратегията на Управителя на БНБ предвижда това да се случи. И от вас се очаква активно действие в тази посока. Променило ли се е мнението ви и аргументите ви за това?
Като финансов министър, вие въведохте правилата за избор на банки от държавни дружества. Като тогава премиерът Марин Райков заяви, че 54 процента от средствата са в една банка. Данните с които разполагахте тогава не показваха ли концентрационен риск, на който БНБ би трябвало да реагира.
Третият въпрос, във вашия ресор влиза и аналитичната дейност на БНБ. При оценката на макроикономическите рискове, отчетен ли е като такъв в качеството на активите на банките и ползвано ли е съдействието от Управление “Банков надзор”? Ако да, защо БНБ не е реагирало на тези рискове. Ако не, мислите ли, че трябва да се помисли за структурни промени в тази област.
Господин Калин Христов ще ни представи своята концепция и след това ще отговори на въпросите на вестник “Капитал”.
КАЛИН ХРИСТОВ: Благодаря ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители, колеги, искам да направя уточнение, че цялата концепция, която ще представя безусловно произтича от принципите, целите и задачите, които вече са вградени в концепцията на управителя. Тя по дефиниция е подчинена на общите цели, които вече са приети в концепцията на управителя. Като аз ще се спра по-детайлно на конкретните задачи и функции, които са в Управление “Емисионно”. Като ще се стремя накратко да опиша основните функции, как се изпълняват и как ще бъдат развити и усъвършенствани в следващите години.
Първо, по отношение на основните задачи. Вече беше казано. Първата основна задача е поддържане на операциите на Валутния борд, на Паричния съвет. Като произтичаща от тази функция естествено е управлението на международните валутни резерви.
На второ място е емисията на банкноти и монети. Поддържане на налично паричното обръщение.
На трето място, като основна функция на моя ресор е ръководството на макроизследователската и аналитичната дейност в Банката.
По отношение на Паричния съвет и поддържане на неговите операции, първо на концептуално ниво вече беше казано в концепцията на Управителя, че Паричния съвет е и ще продължи да бъде основата на макроикономическата стабилност. Той ще бъде запазен до членството на страната в еврозоната. Това е режима, който дефинира нашата рамка на парична политика. И той позволява да се постига ниска и стабилна инфлация и да се държат под контрол инфлационните очаквания на населението. Тоест, той като режим на парична политика изпълнява основните си функции.
По отношение на стратегическото развитие, което е присъединяване към еврозоната. връзката с Паричния съвет е в процеса на присъединяване. Неизменно ще се премине през участие във валутен механизъм 2. Тук искам да уточня, тъй като често има неразбиране. Във валутен механизъм 2 участва валутата на страната, а не самата страна. Тоест, лева ще бъде участник във валутен механизъм 2. И принципа, който ще бъде следван и който и до момента е следван, че ние ще се присъединим с текущия валутен курс към валутен механизъм 2 от 1.95583 лв. за едно евро. И ще поддържаме нулево отклонение, нулева волатилност, както е и до момента. Това е стратегия, която беше използвана и в другите балтийски страни. От балтийските страни, които имаха валутен борд и се присъединиха към еврозоната.
По отношение на оперативното управление на операциите на валутния борд, вие знаете принципите са много прозрачни и ясни. Безусловна обмяна на левове за резервна валута и обратно, без налично и налично към населението и към търговските банки. Тази политика винаги е била изпълнявана безпроблемно от 1997 г. и в последните шест години.
За търговските банки е важно, че те имат много лесен достъп до обмяна на лев с евро с вальор същия ден или с вальор два дни, което помага много бързо да контролират и да управляват своята ликвидност. Това води до много ниска волатилност на лихвените проценти на междубанковия пазар. Това е силно техническо, но е много важно като функция. И тя ще бъде запазена и ще бъде изпълнявана по начина, по който е изпълнявана в момента.
По отношение на самото доверие във Валутния борд, управителят вече каза. През последните шест години, а и по принцип от 1997 г. винаги сме имали високо доверие. Никога не е била поставяна под въпрос стабилността. Последните шест години бяха по-трудни от гледна точка на външната и вътрешната нестабилност, която беше генерирана по различни фактори в световната икономика и в националната икономика. Но ние успяхме да поддържаме винаги много високо ниво на доверие. Никога не е имало натиск върху валутния курс или върху стабилността на Паричния съвет. Доказателство за това са вече цитираните от управителя данни за силния растеж на международните валутни резерви.
По отношение на самото управление на международните валутни резерви, тъй като самото управление е гаранция за стабилността, там винаги е следван подхода, който е вграден и в закона за Българска народна банка, да се следва силно консервативен подход, който на първо място цели постигане на сигурност, на второ място, ликвидност и на трето място доходност на валутните резерви.
Самите валутни резерви са управлявани на база три основни принципа и тези принципи ще бъдат запазени и занапред.
На първо място, това е много ясни правила и пълна прозрачност по отношение на процедурите за управление. Процедурите отговарят на най-добрите практики в света и в Европейския съюз. Като непрекъснато се усъвършенстват в зависимост от промените на пазарите.
В последните шест години на практика бяха направени основни промени в процедурите и моделите за управление на валутните резерви, предвид големите сътресения, безпрецедентните сътресения на международните финансови пазари. Тъй като ние бяхме експозирани към тези пазари, трябваше да направим промяна в моделите за стратегическо структуриране на активите. Моделите за риск толеранс на ниво банка и в моделите за управление на риска. Този подход, при който ние непрекъснато правим преглед на използваните методологии и модели и го адаптираме към променящата се среда ще бъде запазен и занапред, тъй като той дава възможност за постоянна реакция на променящите пазари и по този начин ни дава тази стабилност, която успяхме да постигнем в предишните години.
На второ място и това е свързано с това, което господин Костов каза, Закона за БНБ дава изрична отговорност на подуправителя на Управление “Емисионно” за управление на валутните резерви. Но процесът, който е структуриран е структуриран така, че максимално много информация за процеса на структуриране на стратегическото структуриране на резервите, максимално много информация да достига до другите управления и те да бъдат ангажирани в този процес. Това е осъществено чрез Инвестиционния комитет на БНБ, в който има представители от всички управления и те получават информация. Те участват в заседанията. Могат да дават мнение и естествено да изразяват позиции, които след това се отчитат във вземането на решенията. По този начин се разпространява информацията, а не се капсулира, какъвто случай имаме в някаква степен в Управление “Банков надзор” и се използва цялостното знание на банката в процеса на управление на резервите.
Господин Костов каза, че той иска в някаква степен да използва подобен модел за управление на информацията, която се съсредоточава и в банков надзор. Това е втория много важен момент, действието на Инвестиционния комитет. Непрекъснатото усъвършенстване на правилата за работа на Инвестиционния комитет. Така че да се ангажира максимално потенциала на Банката.
На трето място, това е самия ангажимент на Управителния съвет. Риск толеранса, т.е. нивото на риск, който Банката е склонна да поеме при управлението на резервите, всъщност се дискутира на ниво Управителен съвет и се приема на ниво Управителен съвет по отношение на риска, който искаме да поемем. По този начин самия Управителен съвет е ангажиран и знае добре, какъв риск ние като цяло поемаме с резервите си.
Господин Костов също заимства от тази практика, тъй като тя показа в последните години, че е добра и смята да въведе тази практика в работата на Управление “Банков надзор”.
Така че това са трите стълба, които ние използвахме и ни позволиха да създадем една консервативна рамка, която разчита максимално много на знанието и на споделянето на информацията в Банката. И по този начин да можем, независимо от безпрецедентните сътресения на международните финансови пазари, да постигнем едно стабилно управление, което да гарантира сигурността, ликвидността и доходността на международните валутни резерви.
Естествено в допълнение на този чисто стратегически подход, който имахме и който дава резултат, ние много активно участваме от гледна точка на управление на резервите, в работата в Европейската централна банка, в Комитета по пазарни операции във всички работни групи. Това е канала, по който всъщност ние получаваме допълнително знания, допълнителна информация и канала, по който имаме максимална степен на подготовка на практика за членство в еврозоната, от гледна точка на частта за управление на резервите.
Управлението на резервите е сложна дейност. Изисква много знания от гледна точка на човешки капитал и технологичен капитал. По тази причина инвестираме много големи ресурси в обучение на хора, както и изпращане на хора за работа в Европейската централна банка. Тази политика ще бъде запазена, тъй като по този начин ние интегрираме нашите хора в знанието и в работата на Европейската централна банка. След което те се връщат и ние може да ги използваме и по този начин това знание и потенциал. И по този начин максимално да се интегрираме в целите процеси на европейската система от централни банки. Тази политика ще я запазим и ще я доразвиваме.
Не на последно място ще запазим и политиката по отношение на използването на външни международни институции, като консултанти и като агенти за управление на малки портфейли чрез които допълнително получаваме и знание и може да сравним нашата работа спрямо тяхната работа. Тази политика, която действа още от 2001 г. ще бъде запазена и доразвита. Това е по отношение на първата основна функция Паричния съвет и управлението на резервите.
По отношение на втората функция, която е свързана с емитирането на банкноти и монети в страната и поддържане на паричното обръщение. БНБ има монопол на практика върху емитирането на банкноти и монети.
Текущата структура, която съществува на банкнотите и монетите в обръщение, номиналната структура, на практика позволява нормално обслужване на паричното обръщение.
По отношение на структурата и емитирането, ще бъдат направени следващите години две основни промени. Едната е да се завърши процеса на замяна на двата хартиени лева с монета. Този процес започна миналата година и ще бъде завършен в края на тази година. Ние ще можем да пуснем в обръщение монета от два лева. Този процес е изцяло продиктуван от стремежа за оптимизация на разходите, тъй като монетите имат много по-дълг живот от банкнотите. Левовата банкнота има много кратък живот и е много по-скъпо нейното поддържане.
На второ място, което има по-голямо значение. В следващите години ще направим промяна, ще издадем на практика нови серии на съществуващите вече банкноти. Това е обусловено от факта, че съществуващите серии, те са втори серии за всички банкноти, без сто лева и са на повече от пет години и развитието на защитните елементи и на печатните технологии налагат ние да въведем нови защитни елементи, така че да предпазим и да гарантираме сигурността. Подобен процес тече сега с еврото. Вие виждате появява се втора серия евро банкноти. Вече имаме първите два номинала. До септември месец ще има трети номинал с 20 лева. Ние ще направим същия процес, като дизайна на банкнотите няма да бъде изменен. Тоест ще се въведат само нови защитни елементи, с което да се повиши нивото на сигурност на банкнотите.
По отношение на банкнотите, ние направихме много големи усилия в последните години за съкращаване на разходите за производство на банкноти и за отпечатване. Това бе постигнато чрез преминаване в края на миналата и в началото на тази година на търгов принцип за избор на компания, която да отпечатва нашите банкноти. Това е принципа, който се използва в Европейската централна банка. Това е принципа, който трябва да бъде наложен във всичките други страни членки.
Ние вече минахме към търгов принцип. Първите резултати от търга показват значително съкращаване на разходите за отпечатване на български банкноти. Така че тази политика на търгов избор ще бъде запазена, тъй като тя гарантира по-голяма икономическа ефективност.
По отношение на отпечатването също сте запознати. Ние през 2013 г. създадохме съвместно дружество с френската печатница на БНБ, с компания Обертюр - България. Това което постигнахме в това дружество е първо, запазване на банкнотното производство в страната, тъй като самото наше производство не беше достатъчно ефективно.
Второ, достъп до големите международни пазари за производство на банкноти и трето, внос на технологии и на знания.
За периода в който действа дружеството имаме 14 пъти увеличение на производството и 3,5 пъти увеличение на заетите. Тоест от 60 души вече имаме 185 души заети.
Непосредствената задача от тук нататък и това ще започне в последното тримесечие на тази година, е да се започне процес на сертифициране на нашата печатница за производство на евро. Това ще ни спомогне не само чисто репутационно като страна. Практически бихме били втората страна извън еврозоната с възможност да отпечатва евро, но и ще ни подготви в дългосрочен план за участие в еврозоната, тъй като ще се даде капацитет за производство на евро в страната.
По отношение на поддържането на паричното обръщение, ние вече сме въвели всички стандарти, които Европейската централна банка изисква по отношение на налично паричното обръщение. Там политиката е да има на едно място предоставяне на стандартна, безплатна услуга за всички търговски банки. Това ние сме направили с изграждането на модерен касов център. Допълнение регулациите в наредба № 18 са дали стандарт за банкноти и монети в обръщение, които отговарят на стандартите на Европейската централна банка.
Така че този модел, който вече сме постигнали ще го развиваме и ще го усъвършенстваме от гледна точка въвеждане на нови технологии. Така че да сме готови в момента, в който имаме решение за въвеждане на еврото, да имаме потенциална възможност за бърза замяна на левовите банкноти с евро банкноти. Но като организация и рамка на осъществяване на този процес, ние в момента сме въвели всички изисквания на Европейската централна банка.
По отношение на аналитичната дейност. Аналитичната дейност е разделена в две части. На практика имаме чисто аналитична дейност, която служи в непосредственото вземане на решение и провеждане на политика. Тя основно е насочена към произвеждане на макроикономически прогнози за всички основни променливи. Като това става на тримесечна основа с модели, които ние сме развили вътре в банките и които непрекъснато развиваме с участието си в комитетите и работните групи на Европейската централна банка. Така че моделите, които използваме да бъдат на нивото на най-добрите практики в Европа. А резултатите от тези прогнози, на практика ние използваме в ангажиментите за предоставяне на прогнози за българската икономика към Европейската централна банка, Европейската комисия, както и да стимулираме различни сценарии от гледна точка на вземане на решения.
По отношение на изследователската дейност. Принципите са да приемаме изследователски план двугодишен, в който Управителния съвет дефинира теми, които са от значение за политиката на банката. И тези теми се разработват. След това се публикуват. Така че широката общественост да може да види от какви изследователски теми се интересува Управителния съвет и какви резултати сме постигнали в нашите изследвания.
Също така основната част от нашите макроикономически прогнози се публикуват в икономическия преглед. По този начин даваме възможност на широката публика да се запознае с начина по който ние мислим за българската икономика и за факторите, които влияят.
Вероятно това, което трябва да направим е начина по който представяме прогнозите в момента и е относително сложен, така че имаме намерение да опростим начина на представяне. Така че да бъде по-лесно разбираем за по-широка публика.
Благодаря ви за вниманието. Готов съм да отговоря на всички поставени въпроси.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Костов отговори донякъде. Групирайте отговорите, за да не се повторят в детайли и по-специално на тези, които са към вас.
КАЛИН ХРИСТОВ: На практика е трудно да се добави нещо, тъй като господин Костов отговори принципно по отношение на въпросите за това как публикации в медии преминават през виждане и как стигат до банков надзор и как те отчитат проверки, които са основани на публикации в медиите.
Това което аз мога допълнително само да кажа, предвид въпроса за това какъв точно разговор бих имал потенциално 2013 г. март месец с господин Румен Симеонов. В този момент бях министър на финансите. Тоест не можех директно да имам разговор с господин Румен Симеонов за публикации в конкретен вестник.
По отношение на това, какви доклади влизат. Господин Костов отговори изчерпателно, тъй като той отговори фактологически, а не с обективно мнение. Мисля, че няма нужда да преразказвам фактологията, която той представи.
На практика това е до седмия въпрос, където се задава въпроса, какви проблеми виждам в Управление “Емисионно”, които бих поправил.
По принцип от това, което казах до момента е видно, че големи проблеми не виждам, а по-скоро виждам един постоянен процес на усъвършенстване. Както предишните подуправители, аз имах относително труден за световната икономика период, който да го управлявам. Така че подходът ми ще бъде същия за непрекъснато вглеждане в работата и усъвършенстване на всички процедури и практики, които използваме в управлението. Не мисля, че е необходима някаква революция да се прави в управлението.
По отношение на индивидуалните въпроси, за единния надзорен механизъм първо. Едно нещо трябва да е ясно. Ние имаме договор с Европейския съюз, който създава ангажимент за страната да въведе еврото и да влезе в еврозоната. А единния надзорен механизъм е част от еврозоната. Така че никой няма спор по този ангажимент, нито по тази стратегическа цел на правителството и на страната като цяло.
Както господин Радев каза при изслушването си в Парламента, единния надзорен механизъм на първо място е вземане на политическо решение и след това свършване на техническата работа и експертната работа. Така че ние като мнение в банките винаги сме имали този подход, да кажем от техническа гледна точка какви са ползите, какви са разходите, какъв е потенциалния ефект върху цялата икономика. Това сме направили с единния надзорен механизъм. И там господин Радев каза в изслушването си, съществуват тези четири структурни проблема на единния надзорен механизъм, когато се присъединяваш симетрично т.е. се присъединяваш едностранно.
А това което може да допълним от последните месеци като практика е кризата в Гърция и мерките, които ние трябваше да вземем. Господин Костов обясни за минимизиране на риска от зараза. Показа се, че тези структурни проблеми не са имагинерни, а са реални и могат да създават конкретни рискове за банковата система.
По отношение на втория въпрос за въвеждането на правила за избор на банки и как те би трябвало да се отразят на централната банка. Това което искам ясно да подчертая. Аз бях вносител и Министерство на финансите беше институцията, която изготви правилата. Но когато изготвихме тези правила, те бяха основание на събиране на информация от държавните фирми и анализ на концентрациите, които държавните фирми имаха към банките. Тоест и правилата трябваше да поставят въпрос на концентрация и на рискове за държавните фирми, а не за банките. И това направихме. Ние видяхме, че има концентрация и такива рискове и въведохме задължително изискване за диверсификация. Тоест, минимум четири банки да обслужват едно държавно дружество, така че да има диверсификация на неговите ресурси.
Тоест ние никога не сме целили с Наредбата на правителството да решаваме въпроси на банковия надзор. В случая бидейки министър на финансите, аз трябваше да се грижа за интереса на държавните фирми.
Последното, което е важно тук да се каже, на база на този анализ тогава на данните е, че практически парите на държавните ни фирми не бяха основния източник на финансиране на КТБ. Това го каза и госпожа Атанасова като извод от комисията за КТБ. Тоест ние взехме решение от гледна точка да защитим интереса и да намалим риска за държавните фирми.
По последния въпрос вече казах. Макроикономическите изследвания и анализи са в моя ресор и ние винаги сме правили прогнози и анализи на ниво макроикономика. Тоест, макроикономическите изследвания не гледат качеството на активите на банките. Макроикономическите изследвания дават входяща информация на другите дирекции, които имат микродействие. То работи на ниво Европейски съюз. Първо се прави макропрогноза, правят се отделни симулации и те се дават, за да бъдат използвани за стрес тестове от дирекциите, които имат микрополитика и микропоглед. Така че в нашите действия не сме гледали индивидуални данни. Не сме правили стрес тестване индивидуално качество на портфейлите. Тоест ролята на една дирекция, която управляваме да даде макрорамката и различните сценарии и те да бъдат използвани на микрониво.
Мисля, че с това отговорих на трите специфични въпроса.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви.
Колеги заповядайте. Има ли въпроси? Господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря ви.
Уважаеми колега Христов, имам два въпроса, може би три. Единият е за коментар.
Първият въпрос няма как да го пропуснем и съм упълномощен тук на тази дискусия в Бюджетната комисия да попитам за вашата позиция на 21 и 22 юни за банкова ваканция. Вие си спомняте около тази маса има няколко души и има още 15 свидетели на тези срещи при премиера в събота и в неделя в БНБ критичната среща, където вие много ентусиазирано представихте решението на БНБ да въвеждате банкова ваканция. За щастие това не беше въведено, поради простата причина, че в неделя свикването на извънредно заседание на Парламента можеше да стане само със съгласието на председателя на Парламента, каквото съгласие нямаше. Иначе всичко беше готово за въвеждане на банкова ваканция, което беше абсолютно неадекватно предложение от ваша страна. И което можеш да има изключително тежки последици за българската икономика. Примерите са ясни около нас.
И тук няма място за дискусия, тъй като понеделник дойде. Нямаше нужда от банкова ваканция. В крайна сметка каква е вашата позиция? Как се стигна до това странно решение, което можеше да има тежки последици?
Второ, не мислите ли, че има основание да считаме, че това може да е било част от политическо инженерство на фона на това, което ставаше през лятото на 2014 г. Така че въпроса има две страни.
Първо, как стигнахте до този грешен извод, че трябва да се въвежда банкова ваканция, доказано грешен.
Второ, какви гаранции ще дадете вие, че няма да участвате в политически схеми.
Вторият въпрос касае по-широк кръг хора, но все пак вие отговаряте за емисионно управление и в момента, вероятно и за в бъдеще, ако бъдете избран. Непрекъснато се говори тук за еврозоната. Това е чудесно решение. Няма нищо лошо в това. Трябва да продължим да работим в еврозоната. Но колеги, аз и по друг повод казах. Безалтернативно ли е това? Как така Полша и Чехия отлагат до 2020 г. и правят сравнителни анализи. България трябва да влиза или да не влиза в еврозоната, ако има интерес от това. Ние не казваме, че няма интерес. Сигурно има интерес. Но има и други страни, други сметки, които се правят на фона на това, което става в Гърция. Няма значение какво мислим ние. Но все пак има значение какво мислят нобелови лауреати по икономика, които вие със сигурност сте чели. Всички ги четем тези неща.
Не може аналитични центрове в Европа, водещи страни в Европа, не членове на зоната – Чехия, Унгария и други страни, нобелови лауреати по икономика, както казах и Стиглиц и Пол Кругман, хората пишат и не къде да е, а във водещи издания, че трябва да се внимава. Пак казвам, няма лошо. Но малко по-внимателни трябва да бъдем с тези изявления. Да се направят разчети. Да се представят разчетите и да се види кое е добре и кое не.
Има един въпрос за доверието, което е принципен въпрос. Аз само ще цитирам. От 13 юли 2014 г., господин премиера казва. Трябваше целия Управителен съвет на БНБ да си хвърли оставката и в понеделник да сменим с нови хора, които да отидат и да извадят и да кажат, защо е допуснато това. И как така се караш ти на депутатите, за господин Искров казвам, като искаш от тях да ти дадат 5 млрд. от данъкоплатците, да ги вземе и да ви ги дадат за това, че сте спали. Господин Борисов казва.
Дори не искам да цитирам тук подробности. Той говори и твърде далеч отива, за арести на тези хора и не знам какво си.
На 15 юли 2014 г. отново господин премиера. Първото което трябва да се направи е оставката им да бъде като точка първа от дневния ред на Народното събрание. Аз съм казал и на Цецка Цачева, коментира Борисов.
След това на 8 ноември 2014 г. госпожа Цачева – председател на Българския парламент. Цачева уточни, цитирам, че смяната на ръководството на БНБ няма да засегне само гуверньора Иван Искров, но и всички останали членове на Управителния съвет и т.н. След това има изказвания на госпожа Стоянова. С една дума, какво е станало, за да възстановите доверието вие в премиера, в председателя на Парламента и в председателя на Бюджетната комисия, с техни официални изявления в българските медии.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Гечев.
Преди да дам думата на господин Калин Христов ще кажа, че към вас има два въпроса. Третият е по-скоро коментар на някакви изказвания. Смятам, че не ви е на вас в работата да коментирате изказвания на премиера и на госпожа Цачева. Слава Богу, че господин Гечев не цитира мен. И бих помолила все пак да идентифицираме, кои са членовете на тази маса, които са присъствали на въпросната събота и неделя, защото аз не съм била там и хубаво би било, те също да участват в тази дискусия? Кои са тези членове около тази маса? Може би министъра на финансите, господин Андронов, господин Чобанов, бивш министър на финансите, господин Цонев и господин Костов. Защото е важно за мен. Другите не го задават този въпрос.
А може би преди да отговори господин Христов е хубаво да уточним това твърдение вярно ли е или не е вярно. Защото сега да караме господин Христов да обяснява. Аз ще помоля все пак господин Христов да отговори на двата въпроса и след това ще дам възможност на присъстващите.
Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, госпожо председател. Във въпроса се съдържаха констатации, които аз оспорвам като неверни, за да не кажа друга дума. И понеже повече от една година мълчим по темата и се правят такива подмятания, това не отговаря на истината. Въпросните хипотези за банкова ваканция в събота при премиера Орешарски, в състав коалицията която управляваше, експертите на тази коалиция се разискваха вариантите, как да отвори банковата система банките в понеделник, при положение, че в петък са затворили в остра ликвидна криза, не една банка, а няколко и се нуждаят от сериозна ликвидна подкрепа. За което е нужно първо, тя да бъде намерена. И второ, Европейската комисия да даде това съгласие в събота и в неделя. Това е истината. Разискваха се варианти, ако не получим това съгласие в събота и неделя, ако не успеем, защото имаше лимит в бюджета. Защото нямаше възможност бюджета да направи тази стъпка, без решение на Народното събрание.
Другата опция беше да бъде записан бонд от самите други търговски банки в подкрепа на ликвидността на въпросните банки, които имаха тази нужда. Няма да цитирам имена на банки. И в този ред на мисли се разискваха вариантите, които са възможни от техническа гледна точка пред БНБ, пред правителството и как биха могли те да се случат.
В неделя, същото стана и в събота, с участието в централната банка на банкери от търговските банки, които бяха в София. От основните банки не бяха. И в неделя сутринта започнахме отново този разговор в централната банка. До момента до който се стигна до заключението, че финансовото министерство заедно с БНБ са получили устното разрешение на Европейската комисия за държавна помощ, под формата на ликвидна подкрепа в точно определен размер. И търговските банки, сега тук ще потвърдят други участници, се съгласиха да запишат този бонд, който в събота експертите на Министерство на финансите бяха подготвили, работейки не върху банковата ваканция, а върху хипотезата как да я предотвратят. Защото да работиш събота и неделя, да подготвяш това за което говорим в момента, означава че не искаш банкова ваканция. Хипотезите трябваше да се разискват.
Разискваше се и вариант в понеделник банките да не отворят, за да се направи с почивен ден за цялата страна. Само за да може в работния ден понеделник, това което не може в събота и неделя да се направи, да се направи. Всички варианти се разискваха, с оглед на това, да не се допусне в понеделник системен срив. И той не се допусна.
И другата грешка която се правеше, виждам, че сега колегите не я направиха е, че при президента се е разисквала банкова ваканция. Там ние отидохме с решението, че такава няма да има. Въпросът е решен. Ликвидните средства са набавени. И е получено разрешението на Европейската комисия и трябва президента и политическите сили да обявят, че в понеделник сутринта всички банки отварят и ще плащат колкото е необходимо. Това е истината за тези срещи. Нека да кажат и другите участници.
Така че констатацията, вие бяхте, вие предложихте, вие казахте, това не подлежи на съмнение, не отговаря на истината. Категорично под клетва го оспорвам.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Чобанов, вие искате ли да кажете нещо?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Аз мисля, че трябва да се отговори на въпросите. А те са към господин Христов. Ако ще правим дискусии и декларации, аз мисля, че фактите са ясни и те бяха публикувани, в това число от председателя на Парламента по това време. Има и хора, които не присъстват тук. Има зададен въпрос. Нека да чуем отговора на колегата Калин Христов.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, ще чуем отговора. Но вие изразихте едно становище. Има противно становище.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не е становище. Аз казах факти.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вие казахте едни факти. Явно има оспорване на тези факти, които са.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Госпожо председател, затова взех думата да оспоря част от тези факти. Разбира се, че ще отговори господин Христов. И това е в рамките на процедурата. Но в рамките на тази процедура и на този въпрос бяха казани факти, които не са факти. И аз като присъстващ там ги опровергавам.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Цонев. Има ли някой друг от присъстващите на тази маса, който счита, че фактите които каза господин Гечев, не са точно такива коректни.
Господин Андронов.
ПЕТЪР АНДРОНОВ: Уважаема госпожо председател, аз в събота при премиера не съм присъствал. Но присъствах на двете срещи в събота и в неделя. Това което господин Христов свърши в неделя беше да предложи двете алтернативи, по които може да се работи и да се взема решение, както беше описано вече, как да продължим в понеделник. Той не избра нито една от двете алтернативи нарочно, за да може присъстващите да направят своя избор. А мога да кажа, защото съм водил разговори с него преди срещата в неделя. Такава беше и идеята, да не се насочва вниманието към която и да е от две алтернативи. Но нашето предпочитание беше и това беше предпочитанието на банковия сектор, да се намери решение и в понеделник банките да се отворят.
Така че, ако трябва аз да кажа, какво аз съм видял, това е което съм видял и знам. Двамата господа Костов и Христов в този момент в неделя работеха по сценария отваряне на банките в понеделник.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Господин Чобанов.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря ви, госпожо председател.
Господин Христов няма нужда от адвокат. Той може спокойно и сам да обясни и да отговори на въпросите, което е видно от компетентността, която е демонстрирал през цялото време, когато е бил ангажиран с тази позиция.
Това което искам да добавя е, че поради позициите си тогава, двамата с него бяхме в непрекъснати разговори с Европейската комисия. Европейската комисия беше категорично против банкова ваканция. И ние обсъждахме вариантите, как да бъдат отворени банките. Това което господин Андронов каза е вярно. Все пак имаше и такава опция, идея за банкова ваканция, чийто автор не е господин Христов. И тя беше поставена на масата, тъй като трябваше да се намери решение около което да се обединят всички участници, включително и банковата система. И стигнахме до варианта тогава, за ликвидната подкрепа и банките наистина да запишат бонд, с който да подпомогнат целостта на банковата система.
ДИМИТЪР КОСТОВ: Аз искам само да потвърдя, че описанието на случилото се тогава, което даде господин Цонев е достоверното описание на събитията. Това което господин Гечев каза е неговото възприятие на събитията. Само че тук сме изправени не пред представяне на факти, а както е приказката за слона и слепците, единия казва, това са колони, другия казва, това е змия и т.н. И затова искам специално да уточня, че ако се прави твърдение, че някой бил предлагал някакво такова решение, то беше коректно от ваша страна господин Гечев да кажете, че заедно сме го правили. Защото заедно го работихме с господин Христов, старателно да се мине през анализ и оценка на всички възможни развития на ситуацията, за да може да се стигне до вярното решение. Слава Богу, стигна се тогава до вярното решение и се овладяха нещата.
От там нататък да се правят такива спекулации, че имало политически инженеринг, не е коректно според мен.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Христов.
КАЛИН ХРИСТОВ: Ще продължа с този въпрос. Ще сложа контекст, за да се разбере. На 20 юни беше поставена КТБ под специален надзор, на 22 юни в неделя Банка Виктория. На 23 юни в понеделник с министър Чобанов започнахме рот шоу. В този момент фискалния резерв беше на критичен минимум. Правихме рот шоу от понеделник до четвъртък. В четвъртък вечерта записахме 1,5 млрд, въпреки ужасната среда, в която се намирахме и натиска от София срещу издаването на облигацията. Записахме много добра облигация и като участие и като цена. В четвъртък вечерта в 3 часа вечерта се прибрахме с него в София. В петък сутринта в 10 часа сутринта имахме конферентна връзка с банките, тъй като вече имаше шум в София за ликвиден натиск върху цялата система. И ние трябваше да обясним на всички записали, че този ликвиден натиск не променя параметрите на записаната вече облигация. Там съществуваше риск. Ако се променят параметрите, да не може да взеамем и да се доведе до краен сценария, в който правителството да няма ликвидни средства. А вальора на облигацията беше 9 юли. Тоест ние средствата щяхме да ги получим на 9 юли.
В петък течеше, както господин Цонев каза, ликвиден натиск не върху една банка, а върху 14 банки. Има го записан в годишния отчет на Българска народна банка. Системен натиск, който поставяше цялата система под риск. Всички срещи, които бяха организирани събота и неделя трябваше да видят всички опции, за спиране на този системен натиск. Имаше едно допълнително усложнение предвид политическата среда. Политическите играчи бих казал, говореха разнопосочно, което увеличаваше в един момент натиска. Това беше в събота до обяд.
В събота в ранния следобяд с господин Чобанов имахме от моя кабинет, от моя телефон, конферента връзка с Диджи компетишън с директора, от който поискахме рамка за ликвидна подкрепа, да ни бъде одобрена. По принцип такива рамки се одобряват в рамките на месец до три месеца. Ние поискахме от днес за утре да бъде одобрена рамка. Имахме предварителен разговор, с който брифирахме комисията какво е състоянието, какви са факторите, какви са рисковете на системно ниво. Те ни казаха какви документи трябва да подготвим от събота ранния следобяд до неделя сутринта, за да може евентуално, ако те убедят в рамките на комисията, да получим за една нощ държавна помощ.
Работихме за комплектоването на документите събота през нощта. В неделя в 7 часа сутринта в моя кабинет с министър Чобанов имахме нова връзка с Диджи компетишън. Те казаха, че ще ни одобрят такава рамка за ликвидна подкрепа при условие, че ние организираме цялостна подкрепа. След това написахме тези принципи в документ, който изпратихме в Президентството и в 14.00 часа този документ беше дискутиран в Президентството. Тези принципи за спиране на ликвиден натиск върху цялата система, на база общо колективно решение при Президента в 14 часа бяха написани от мен и господин Чобанов в моя кабинет и бяха изпратени в Президентството.
Президента обедини всички партии в 14 часа около тези принципи с малки допълнения, които дойдоха от господин Цонев или господин Местан за важността на общата стабилност и на валутния борд. Те бяха прочетени. И ние се върнахме с господин Чобанов в банката, за да организираме издаването на облигация и записването. Така че ресурса в понеделник в 8 часа да бъде осигурен. За да може в 9 часа да активираме рамката за държавна помощ, което направихме. И на обяд в понеделник в 12.00 часа вече нямаше тегления в банкова система. Това сме направили. Ако това е грешна политика.
По втория въпрос, тук има различни мнения. Господин Гечев казва, ние сме обсебени от това да се присъединим към еврозоната и не гледаме баланса на рисковете.
Вестник “Капитал” казват, че ние сме прекалено обсебени от баланса на рисковете и по този начин възпрепятстваме еврозоната. Това показва, че ние правим това, което трябва. Тоест ние гледаме и рисковете и в двете посоки, които стоят и даваме оценка какви са ползите и какви са рисковете. И даваме добрата основа да се вземе решение. Така че двете позиция, които се заемат, мисля че ние правим точния баланс, трезвия баланс, така както се прави политика полиси, не в смисъл на политика, а полиси и се преценяват всички рискове и всички влияния, когато се вземат решения.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Христов.
Дискусията малко излезе от нашите правила, но мисля че това беше необходимо, защото за първи път на тази маса се чуха подробности по това, което досега не беше толкова ясно и категорично казано. И мисля, че беше интересно за всички, затова си позволявам да продължим още малко излизането от рамката на процедурата. Като дам възможност на господин Гечев за реплика, евентуално за дуплика и с това да приключим по тази тема и да продължим нататък.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Беше важно да чуем различни мнения. Разбира се, има заинтересовани лица около тази маса и това е напълно разбираемо. Аз потвърждавам фактите, на които сме били свидетели. Не заради друго, а защото е важно да си извадим съответните поуки.
Доволен съм от единия отговор на колегата Христов. Аз затова го зададох, за да чуем неговото мнение за алтернативност. Мисля, че това е правилния подход. Трябва да продължим да работим по всички възможни алтернативи, а не само в една. Така правят другите страни, които не са членове на еврозоната. Нито искам да влизаме в дискусии, кой какво е казал. Всеки застава с името си. Аз се надявам, а най-вероятно има и съответни записи, както се полага на такива институции. Така че няма смисъл да спорим. Истината и разсекретяване на срещата при президента. Все пак нека да припомня, че срещата при президента, след срещата в БНБ на 22-ри е при свършен факт.
Искам да припомня, че след като заявихме, че единствено ние сме категорично против банковата ваканция, дискусията беше безсмислена. И аз казах на колегите, че те от тук нататък могат да обсъждат каквото искат. Извънредно заседание на Парламента в неделя след обяд няма да има. Нека да кажем, че трябваше извънредно заседание на парламента за разрешение на банкова ваканция. Каквито искания имаше с множество обаждания към тогавашния председател на Парламента. Той ще ви отговори. В това число и в мое присъствие от доста влиятелни лидери, за да има такова извънредно заседание.
Искам да кажа, че не ставаше дума просто така за теоретична алтернатива.
Дами и господа, банковата ваканция беше сложена на масата най-сериозно като вариант от понеделник. Но това не е свързано само с един човек. Това е свързано с други решения. Аз исках да чуя позицията на господин Христов. Най-приятелски да му кажа, друг път да не се заема с такъв ентусиазъм, с варианти, които не са печеливши.
А това че Европейската комисия е разрешила и сте полагали усилия денонощно, това е точно така. Тъй като на тези срещи сме били при министъра Чобанов и в петък и в събота и с колегата Цонев и ден и нощ. Никой не казва, че не сте работили. Знаем, че и в последния момент беше дадено съгласието от Европейската комисия, да използваме нашите пари на България. И това беше правилното решение. Важното е, че всичко завърши добре. Но трябва да си извадим поуки. Да внимаваме, не дай си Боже, ако изпаднем в такава ситуация отново. Аз много се надявам, че няма да изпаднем. Всички искаме да не изпадаме в такава ситуация. Но в тази критична ситуация имаше не точни движения, не премерени, които можеха да доведат до тежки последици. Това искам да кажа. Нищо друго.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Гечев.
Аз си позволявам да направя едно обобщение. Благодаря на всички, които участваха в тази дискусия. Искам да кажа, че решението по какъв начин да се действа в събота и в неделя и в понеделник, в крайна сметка е политическото решение, а не е решението на един подуправител на БНБ. И мисля, че това е ясно на всички. А ролята на БНБ, както в този случай, така и в други подобни случаи, както и в случая за присъединяване към банковия надзор преди влизане в еврозоната. За начина по който трябва да се влезе в еврозоната, не са от компетенцията за вземане на решения на БНБ, още по-малко на неин подуправител. Това са политически решения. БНБ има задачата да осигури логистиката за това. Всички варианти, всички анализи и да ги предостави за вземане на такова политическо решение.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Госпожо председател, извинявам се. Първо, аз също смятам, че тази дискусия в рамките на избора на подуправители дойде точно на място и на време, за да стане детайлно ясно по минути и от действията на всички, потвърдено и от независими и от представители на банковия сектор и т.н., че не е ставало въпрос за налагане на едно или друго решение, а за обследване на хипотези, по които да се действа.
И в заключение само ще кажа това, че има още една неточност, която проф. Гечев, много уважавания от мен колега Гечев, допуска. Банковата ваканция не се налага с решение на Парламента, за да ни го кажете това, проф. Гечев. Тя е в прерогативите на Централната банка със съответното решение. Парламента трябваше да бъде свикан по друга хипотеза във връзка с бюджета и във връзка с осигуряване на ликвидна подкрепа, за да се вдигне дълга, ако търговските банки не могат или не искат да запишат облигацията. Но те решиха коя от двете хипотези да изберат, търговските банки. Но това е съвещание, на което бяха представени двата възможни сценария за действие. Нищо общо няма заседанието на Парламента, отказа на председателя на Парламента и това с възможността за налагане на банкова ваканция. Ако не беше записан бонда, такава вероятно щеше да бъде наложена и тя е в прерогативите на БНБ.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Андронов иска да допълни нещо и приключваме.
ПЕТЪР АНДРОНОВ: Благодаря ви, госпожо Стоянова. Аз искам да кажа, понеже съм бил участник в тези събития, че онези които възразиха остро срещу сценария ваканция бяха търговските банки, водещите търговски банки. И то много остро. Изтече такава информация. Ние не бихме подкрепили никой от присъстващите кандидати, ако някой от тях ни беше наложил подобна алтернатива.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Радев вие сте на ред по процедурата.
ДИМИТЪР РАДЕВ: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, във връзка с направеното от мен предложение, досегашния подуправител на Българска народна банка, ръководещ управление “Банково”, Димитър Костов да бъде избран за подуправител, ръководещ Управление “Банков надзор”, както и подадената от него молба за освобождаване от досега заеманата длъжност, при избиране на новата позиция е необходимо да бъде избран подуправител ръководещ Управление “Банково”.
Госпожа Стоянова е много уважаван специалист, добре познат в банковите среди. Тя работи в БНБ от самото начало на трудовия си стаж и познава всички направления в работата на Банката.
От януари 2007 г. тя е главен юрист на Българска народна банка и отговаря за организиране на цялостния процес на правната дейност в БНБ. В тази си дейност тя поддържа ежедневна комуникация и работи с всички звена на централната банка.
Госпожа Стоянова е имала водещо участие при изготвянето на правни становища, предложения и законопроекти, включително при подготовката на административни актове на БНБ, свързани с регистриране или лицензиране на финансови институции, платежни институции и платежни системи. Прегледът на вътрешни и международни договори, по които България е страна. Изготвянето на законопроекти, като Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции, Закона за кредитните институции. Закона за банковата несъстоятелност, Закона за гарантиране на влоговете, както и на измененията в законопроекта или съответната подзаконова нормативна уредба.
Госпожа Стоянова има огромен опит в областта на европейското право и работата с европейските институции. Тя е специализирала в дирекция “Правни услуги” на Европейската централна банка. Член е на Правния комитет на европейската система на централните банки от 2007 г. Освен това е участвала в подготовката и координацията на всички извършени консултации от 2007 г. досега с Европейската централна банка по проекти на национални правни актове.
В БНБ тя отговаря за прегледа на правната част от докладите за конвергенция на Европейската централна банка и Европейската комисия.
Госпожа Стоянова отлично познава правната рамка на Европейския съюз във финансовия сектор, като участва във въвеждането на всички европейски директиви във финансовата област, още от времето на подготовката на България за членство в Европейския съюз.
В заключение ще подчертая специално нейния дългогодишен опит от работата конкретно с управление “Банково”. Тя участва в разработването на Закона за платежните услуги и платежните системи и на цялата съответна подзаконова база.
Госпожа Стоянова е много добре запозната с основните дейности свързани с лицензирането и надзора на платежните институции. Платежните системи, дружествата за електронни пари, както и с функциониране дейността на системата за брутен сетълмент в реално време и националния системен компонент ТАРГЕТ 2.
Работила е също с Управление “Фискални услуги” по въпросите свързани с функцията на БНБ като фискален агент и депозитар в държавата. Има опит в работата на отдел “Централен кредитен регистър” в управлението.
На основание чл.12, ал.2 от Закона за българска народна банка, предлагам кандидатурата на госпожа Нина Иванова Стоянова за подуправител, ръководител на Управление “Банково” в БНБ.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. За процедура.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Искам само да заявя, че за следващите точки по дневния ред ще гласувам за, тъй като ми се налага да бъда на друго място.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Стоянова, преди да ви дам думата, за представяне на вашата концепция, искам да запозная народните представители с въпросите, които са конкретно към вас от вестник “Капитал”. Тъй като на общите въпроси мисля, че се даде достатъчно разяснение.
Има заявки от акционери облигационери на КТБ, че ще съдят България за действията около затварянето и отнемането на лиценза на Банката. Как оценявате действията на БНБ и доколко има рискове подобни дела да бъдат спечелени?
Какво е личното ви мнение за сделките по цесии и прихващания в КТБ? Те ощетяват ли кредиторите, като пренареждат масата на несъстоятелността? Ако да, как това можеше да бъде избегнато и нужни ли са промени в бъдещи случаи?
В светлината на определената от съда дата за начало на неплатежоспособността на КТБ 20 юни 2014 г., как оценявате действията на БНБ и квесторите по осчетоводяване на цесиите и прихващанията и освобождаването на обезпечения? Възможно ли е това да е ощетило банката?
Заповядайте.
НИНА СТОЯНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости, благодаря за възможността да представя накратко основните направления от дейността на Управление “Банково”, както и тенденцията за тяхното развитие в краткосрочен и по-дългосрочен план.
Управление “Банково” е едно много добре функциониращо управление в рамките на Българската народна банка, което работи изцяло в съответствие с европейските регулации и европейските технически стандарти в платежния процес.
Бих искала да се спра на няколко основни направления в дейността на управлението. И това са платежни услуги и платежни системи, статистика. Дейността като фискален агент на държавата и дейността на централния кредитен регистър.
Започвам с дейността свързана с платежните системи.
На първо място, искам да отбележа, че може би това е най-съществената и важна част от дейността на управлението, в която мога да кажа, че има и много добри успехи и постижения.
От 2002 г. в Българската народна банка работи система за брутен сетълмент в реално време в лева, наречена рингс, което е един доста ранен етап на въвеждане сравнено с някои други европейски страни.
Системата функционира безпрепятствено вече 13 години. Доразвивана е през това време. Нейните функционалности са подобрявани. И към настоящия момент тя отговаря изцяло на изискванията на европейската платежна инфраструктура. И в случай на решение за присъединяване на България към еврозоната, безпроблемно и безпрепятствено може да се свърже с европейските платежни структури.
На второ място, една друга гордост на Българската народна банка е, че от 2010 г. Българската народна банка оперира системен компонент БНБ ТАРГЕТ 2, който е част от трансевропейската система за брутен сетълмент в реално време в евро.
Българската народна банка е една от първите банки извън еврозоната, които заявиха желание да участват и изпълниха нужните критерии за участие в тази система. Като към настоящия момент в системата участват 22 банки. Тоест чрез системния компонент, опериран от Българската народна банка със системата ТАРГЕТ 2 са свързани почти всички български банки към настоящия момент.
Развитие и предизвикателство пред тази система през следващите години ще бъде въвеждането през 2017 г. на нов технически стандарт за работа в целия Европейски съюз за всички централни банки, които са участници в системата. Това ще бъда едно съществено предизвикателство, което ще отнеме съществени човешки и времеви ресурси. И ще изисква една много добра координация, както с Европейската централна банка, така и с другите централни банки участници и с централните банки разработчици на системата.
За развитие в областта на плащанията допринасят и работещите много гладко и успешно в страната, платежни системи под надзора на Българската народна банка. Тези, които току-що посочих са оперирани от Българската народна банка. А под надзора на Българската народна банка работят платежните системи за малки плащания в лева БИСЕРА 6 и за малки плащания в евро, БИСЕРА 7 евро, оперирани от националния оператор, БОРИКА - БАНКСЕРВИЗ. Това е едно дружество, в което акционери са всички търговски банки в България и Българската народна банка.
Благодарение на осигуреното гладко и надеждно функциониране на посочените платежни системи, в България всеки един от вас знае, може би и като клиент и от досега си с банките, че всяко едно платежно нареждане се изпълнява незабавно, още в деня на подаването му, ако е чрез платежната система за брутен сетълмент в реално време или най-късно на следващия работен ден, ако е чрез малките платежни системи, които споменах и които изпълняват плащания до 100 000 лева.
Изградената платежна инфраструктура за брутен сетълмент в реално време, посочените платежни системи, които БНБ надзирава, в които пропуснах да отбележа и картовата платежна система, също оперирана от БОРИКА – БАНКСЕРВИЗ, както и въвеждането на един ранен етап в България на международния номер на банкова сметка айбан, още от 2005 г., очертават една много модерна платежна инфраструктура в България, която изцяло съответства с европейските изисквания и осигурява възможност за присъединяване при необходимост и при политическо решение към единната зона за плащания в евро, която има за цел да осигури сигурни и удобни платежни услуги на конкурентни цени, без разлика между национални и презгранични плащания.
Както споменах Управление “Банково” упражнява и някои надзорни функции. Освен надплатежните системи, които посочих, Управление “Банково” упражнява и надзорни функции спрямо платежните институции и дружествата за електронни пари. Като тази дейност е изцяло съобразена с директивата за платежни услуги във вътрешния пазар, въведена в българското законодателство със Закона за платежните услуги и платежните системи от 2009 г.
Установена е консервативна политика на лицензиране на платежни институции и дружества за електронни пари, която ще продължи да бъде следвана и за в бъдеще.
Основна задача на надзор на платежните системи ще продължи да бъде ограничаването на системния риск, подобряването на надеждността и ефективността на разплащанията в съответствие със стандартите на Банката за международните разплащания в Базел. Международната организация на Комисията по ценни книжа и разбира се, Европейската централна банка.
Тези направления, които очертах основните предизвикателства и приоритети в средносрочен план ще бъде въвеждането на нови европейски регулации, които вече са факт. И в тази връзка трябва да посоча, че дейността на Управление “Банково” е много динамична. И постоянно европейските регулации се подобряват, усъвършенстват, което налага и съответните промени в българската правна база и дейности на управлението.
Ще очертая само накратко основните тенденции и задачи в тази област.
През юли 2014 г. беше приета директива относно съпоставимостта на таксите по платежни сметки. Прехвърлянето на платежни сметки и основните платежни операции по платежни сметки.
Непосредствена задача пред управлението ще бъде през втората половина на 2016 г., тази директива да бъде въведена в българското законодателство, да бъде изготвен съответен законопроект, тъй като това е крайния срок за нейното въвеждане в Европейския съюз.
На второ място, през тази година е приет регламент, относно обменните такси за платежни операции свързани с карти. Регламента предвижда въвеждане на лимити в платежните такси, както за вътрешни, така и за международни преводи, извършвани с карти. Това ще доведе до една по-добра защита на потребителя. Както и предвижда еднакви технически и търговски стандарти за платежните операции с карти.
В тази връзка следва да се извърши също в кратък срок преглед на правната уредба в страната. Да се приведе в съответствие с регламента, ако има някакви несъответствия. И да се изберат съответни опции, там където регламента предлага такива. Тези дейности също трябва да бъдат извършени през 2016 г.
На последно място, но всъщност най-важното, предстои до края на тази година приемане на нова директива за платежните услуги във вътрешния пазар, така наречената Пи Ес Ди 2, която ще наложи съответните промени в правната рамка и дейностите, както на Управление “Банково”, така и на банковия сектор в следващите години, когато тя ще трябва да бъде въведена в законодателството. Директивата осигурява по-добра защита на потребителите и съдържа някои елементи и подобрения на пазара на плащания в Европейския съюз, които съответно ще бъдат въведени в България в съответните срокове.
На следващо място, бих искала да се спра накратко на статистическата дейност на Българската народна банка. Това е също една дейност, която се развива много качествено, много успешно и се изпълнява в съответствие с чл.42 от Закона за Българската народна банка и с ангажиментите на страната, съгласно протокола към договора за функциониране на Европейския съюз, представляващ устава на Европейската централна банка и европейската система от централни банки.
Българската народна банка ще продължи да предоставя статистическа информация в областите парична и лихвена статистика, статистика на платежния баланс, на международната инвестиционна позиция, на финансовите сметки и на финансовите институции в съответствие с изискванията на европейските международни методологически стандарти в тази област.
Чрез Европейската централна банка, Българската народна банка предоставя качествена и надеждна статистическа информация на Европейския съвет на системен риск. А също така се предоставя информация, както в страната, така и на международни институции, каквито са Европейската централна банка, Международния валутен фонд и Евростат.
Като едно предизвикателство и бъдещо развитие в тази област е предстоящото присъединяване на България, като работата тук се извършва съвместно с Министерство на финансите и Националния статистически институт, към новия с по-високи изисквания статистически стандарт на Международния валутен фонд, който се нарича специален стандарт за разпространение на данни Ес Ди Ди Ес плюс.
Следваща важна функция, която Българската народна банка изпълнява от много години, това е функцията на фискален агент и депозитар на държавата. След 1997 г. и въвеждането на валутния борд, тази дейност се изпълнява на договорна основа с договори сключени с Министерство на финансите и заплащане на услугите по пазарни цени. Тъй като това е част от изискванията за спазване на забраната за парично финансиране от централната банка на публичния сектор, която е основополагащ принцип на правото на Европейския съюз.
Тези дейности се извършват в съответствие със Закона за БНБ и Закона за държавния дълг, като Българската народна банка е създала и изградила на високо професионално и технологично ниво, в съответствие с най-добрите практики за предоставяне на инвестиционни услуги и търговия с държавни дългови инструменти. Съответни системи оперирани от Българската народна банка, които са: системата за опциони на първичния пазар, системата за регистриране, обслужване и търговия с държавни ценни книжа, която е свързана и с дейностите на вторичния пазар, системата за сетълмент на държавни ценни книжа и системата за сетълмент на плащанията свързани с тези сделки, която се осъществява чрез посочените системи за брутен сетълмент в реално време, оперирани от БНБ.
В краткосрочен план усилията на Централната банка съвместно с емитента на държавни ценни книжа, Министерство на финансите, ще бъдат насочени към по-нататъшно изграждане на организиран и прозрачен пазар на държавни ценни книжа, който в бъдеще да послужи за признаване на българските държавни ценни книжа, издадени съгласно българското законодателство за приемливи обезпечения в първичните операции на Европейската централна банка след присъединяването ни към еврозоната, тъй като това е един процес, който изисква сериозна предварителна подготовка.
Друго развитие в тази област е приетия през 2014 г. регламент на Европейския съюз, уреждащ дейността на централните депозитари. И подготовката на централните депозитари в България, а именно депозитаря на държавни ценни книжа опериран от БНБ и централния депозитар, за участие в другия важен проект на Европейската централна банка ТАРГЕТ 2 секюритис или това е системата за сетълмент в реално време на търговия с всички видове ценни книжа – държавни ценни книжа и търговски ценни книжа.
В допълнение на договорна основа Българската народна банка, като агент на правителството предоставя регулярна информация на Министерството на финансите за периодичните плащания на личностите по бюджетните сметки, за обезпеченията по тях, като регистрира и обезпечения, когато обезпеченията като държавни ценни книжа в полза на държавния бюджет при нас в БНБ, съгласно Закона за особените залози.
На последно място ще се спра на дейностите на Централния кредитен регистър. Това са също едни много развити услуги, в които България е в едно предимство пред много европейски страни. Централният кредитен регистър в БНБ функционира от 2000-та година. И за сравнение искам да посоча, че има държави членки на Европейския съюз, които сега изграждат своите централни кредитни регистри, а при нас той вече има една 15 годишна успешна практика.
Регистърът функционира при високи стандарти за сигурност. Предоставя необходимата информация, която е ключова за оценка на кредитния риск на банките и финансовите институции, както и надзорна информация на Управление “Банков надзор”.
Към настоящия момент в Централния кредитен регистър се подава и ползва информация от банките, финансовите институции предоставящи кредити. Платежните институции и дружествата за електронни пари, доколкото те също имат известно право да извършват кредитна дейност, във връзка с техните операции.
Тъй като функционалностите на Централния кредитен регистър, разбира се постоянно са се развивали през тези години и като качество и като обхват на информацията, предстои включването и на нови участници. Това са лизинговите дружества, дружествата извършващи гаранционни сделки и дружествата, които извършват събиране на вземания, които също са вид финансови институции, подлежащи на регистрация в Българската народна банка, което в още по-голяма степен ще обогати обхвата и качеството на информацията в Централния кредитен регистър.
В тази връзка бих искала да отбележа и още една наша гордост. Централният кредитен регистър участва в проекта Дуин бизнес на Световната банка още от неговото стартиране през 2004 г. Този проект обработва и анализира информация за икономиките на 183 държави. От 2008 г. Българския централен кредитен регистър неизменно получава най-висока оценка 6, по скала от 0 до 6 за качество, обхват и достъп до информацията в него, което е едно значително постижение.
Развитията в тази област са свързани с новата надзорна функция на Европейската централна банка, която ще окаже силно влияние върху ползването на данните на Централния кредитен регистър. В тази връзка е налице един съвсем нов проект на Европейската централна банка, наречен АНА кредитс, който цели събиране на по-детайлна информация за кредитите в рамките на държавите членки на Европейския съюз и събирането им в обща база данни, за нуждите както на кредитните институции, така и на надзорните функции на Европейската централна банка.
Предстои приемането и на регламент на Европейската централна банка по този въпрос. Като държави членки извън еврозоните ще имат възможността да вземат решение и да се присъединят към тези услуги, също като една подготовка за членството им в еврозоната в бъдеще.
Създадени са също така предпоставки в бъдеще Централния кредитен регистър да участва в меморандума за разбирателство между национални централни банки в Европейския съюз, който създава също една допълнителна възможност за обмен на информация и за по-обширна информация, с която да разполагат кредитните институции и надзорните органи и връзка и достъп с централни кредитни регистри в други държави членки на Европейския съюз.
С това завършвам краткото представяне на дейностите на Управление “Банково”. Вътре има и други функции, разбира се, но аз се спрях само на най-важните в това изложение.
В заключение, моето намерение, ако бъда избрана на длъжността подуправител, ръководещ това управление е да продължа да доразвивам и надграждам постигнатото, тъй като самоцелни промени в добре работещи структури не следва да се правят.
Като от друга страна самата динамична среда, в която работи Управлението ще наложат съответни промени в дейността му и в дейността на банковата общност при въвеждане на съответните нови европейски регулации, които както посочих са много динамични. Почти всяка година има новости, по които да работим.
Благодаря за вниманието.
Ако ми позволите да премина и към въпросите, за да завърша.
По общите въпроси, аз няма да се спирам. Подкрепям казаното от колегите, още повече, те бяха насочени повече към дейностите на банковия надзор. Останалите въпроси, които имат характер на отправени лично към мен, предоставям следните отговори.
Първият въпрос е по отношение на евентуални дела от акционери на Корпоративна търговска банка срещу България. Искам да кажа, че към настоящия момент официална информация за такива образувани дела няма. Ние работим съвместно и в изключително добро сътрудничество с колегите от Министерство на финансите, които отговарят за защитата на интересите на страната по такива дела срещу България и им предоставяме цялата необходима информация и съдействие.
Независимо от това, аз считам, че такива дела нямат основание. Тъй като акционерите на КТБ и в частност Оманския фонд не са били поставени в неравнопоставено положение спрямо останалите кредитори на банката. Нито техните инвестиции са били национализирани или отчуждени от държавата, което е предпоставка за водене на такива международни дела.
Вторият въпрос по отношение на цесиите и прихващанията по време на специалния надзор е една широко дискутирана тема. Моето лично мнение като юрист е отрицателно за тези цесии и прихващания, тъй като чрез тях се постига едно пренареждане на реда на кредиторите на масата на несъстоятелност и даване на приоритет на едни за сметка на други, което със сигурност не съответства на основните правни принципи, залегнали в законодателството за несъстоятелност.
Независимо от това беше налице една празнота в законодателството. Така че аз лично подкрепям приетия от 43-то Народно събрание Закон за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, който беше един от първите законопроекти гласувани от Народното събрание, който обяви тези сделки за недействителни, спрямо масата на несъстоятелност, когато са извършени след началната дата на специалния надзор. Считам, че това е принципно правилна и справедлива уредба.
Третият въпрос по отношение на началната дата на несъстоятелност. Както е известно лицата, които имаха право да обжалват началната дата на несъстоятелност определена от Софийския градски съд, бяха Българската народна банка, Корпоративна търговска банка представлявана от нейните синдици и Прокуратурата. Нашата позиция беше, че тази дата е най-мотивирано да бъде 30 септември 2014 г., поради това, че тогава Банката е отчела отрицателен капитал в своите регулативни и финансови отчети внесени в Българската народна банка.
С решение на Софийския градски съд от преди няколко седмици по повод на жалба на посочените страни, съдът прецени и мотивира още по-ранна начална дата 20 юни 2014 г. Доколкото ми е известно, нито една от страните които имахме право да обжалваме, това сме пак посочените три – БНБ, КТБ и Прокуратурата, не е обжалвала. Така че това решение е влезнало в сила и аз не намирам за необходимо да го коментирам. Надявам се в дейността на синдиците. И им пожелавам да успеят да съберат възможно най-много средства и да постигнат най-пълно удовлетворяване на кредиторите на КТБ.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Стоянова.
Колеги, имате думата за въпроси. Има ли въпроси към госпожа Нина Стоянова, колеги? Колегите имат думата. Външни лица не могат да задават въпроси. Вие ако сте представител на някаква обществена организация имахте възможност да ги зададете по процедурата досега.
РЕПЛИКА: С цялото си уважение към вас, никой няма право да отнема присъщи права на гражданите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господине, ние не отнемаме вашите права, а имаме строга процедура, която следваме. И в тази процедура беше дадена седемдневна възможност на всички организации, неправителствени, граждански, медии и прочее да зададат своите въпроси. Строго спазваме правилата, защото всяко едно такова правило трябва да се спазва най-строго. Ще имате възможност след като приключим процедурата, ако искате да питате госпожа Стоянова.
РЕПЛИКА: Аз искам да се обърна към тримата кандидати.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това не е възможно. Благодаря ви.
Има ли колеги, които имат въпроси към госпожа Нина Стоянова? Няма въпроси към госпожа Нина Стоянова. Благодаря ви, госпожо Стоянова.
С това ние изчерпахме процедурата. Трябва да кажа, че се води пълен стенографски протокол, който ще бъде публикуван в понеделник на сайта и всички вие ще имате линк към него на имейлите си. Комисията ще изготви доклад по смисъла на чл.89, ал.5 от Правилника по това изслушване, към който доклад ще приложим и четири проекта за решения. Един проект за решение за избиране на всеки един от подуправителите и един проект за решение за освобождаване на Димитър Костов като подуправител, евентуално при неговото избиране на другата длъжност, въз основа на депозирана от него молба.
С това, ако нямате други забележки изчерпваме процедурата и приключваме точка първа
Благодаря на гостите от БНБ. Благодаря на всички останали гости.
Продължаваме по програмата.
Точка втора Законопроект за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, № 502-01-49, внесен от Министерския съвет на 12.06.2015 г., приет на първо гласуване на 9.07.2015 г., проект второ гласуване.
Колеги, по тази точка при нас е зам.министър на финансите Карина Караиванова, както и директора на Дирекция “Държавен дълг и финансови пазари” - Цветанка Михайлова
Тук е господин Стратев от Фонда за гарантиране на влоговете.
Представители на Комисията за финансов надзор - господин Джалъзов – зам.председател на Комисията. Господин Савов - член на Комисията и господин Георгиев - главен секретар на Комисията, както и техни колеги и експерти, които няма да представям подробно.
Започваме с доклада

Закон за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници
Работната група подкрепя текста на вносителя и наименованието на закона.
Глава първа
Общи положения
Работната група подкрепя наименованието на главата
Гласуваме наименованието на закона и наименованието на глава първа
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстовете са приети.
Чл.1, 2, 3, 4 по вносител. Гласуваме членове първи до четвърти по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстовете са приети.
Чл.5. Предложение на господин Георги Търновалийски, Румен Гечев, Чавдар Георгиев и Димитър Горов.
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл.5.
Изказвания?
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: На първо четене и в зала ние заявихме, че сме категорично несъгласни с освобождаването от отговорност на Българска народна банка и Комисията за финансов надзор. Още повече директивата казва, че може да бъде ограничена отговорността. В духа на всичко това, което коментирахме и преди това и случилото се в предходната година считаме, че тези текстове трябва да отпаднат.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други изказвания по чл.5. Няма.
Гласуваме предложението на Георги Търновалийски, Румен Гечев, Чавдар Георгиев и Димитър Горов.
Който е за това предложение, моля да гласува.
Гласували двама “за”.
Против? Останалите. Въздържали се? Двама.
Не се приема.
Гласуваме текста на вносителя за чл.5.
Който е за, моля да гласува.
Против? Двама. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Глава втора
Подготовка на възстановяването и преструктурирането
Работната група подкрепя наименованието.
Раздел І
Планиране на възстановяването
Работната група подкрепя наименованието на раздел първи.
Предлагам да гласуваме и чл.6, тъй като той е по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Продължаваме с чл.7.
Предложение на н.п. Менда Стоянова направено по реда на чл.80, ал.4, т.2, от Правилника.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.5, която е пред вас и няма да я чета. Това са редакционни поправки.
Изказвания? Няма.
Гласуваме окончателната редакция на чл.7.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.8 и чл.9. Гласуваме ги по вносител.
Който е за моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.10. Предложение на Менда Стоянова по реда на чл.80, ал.4, т.2 от Правилника. Редакционни са.
Работната група подкрепя текста на предложението и на вносителя и предлага окончателна редакция на чл.10.
Който е за моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.11 също предложение по реда на чл.80, ал.4, т.2 от Правилника.
Гласуваме окончателната редакция на чл.11.
Който е за моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Окончателна редакция на чл.11 е приета.
Чл.12 и чл.13. Наименованието на раздел ІІ – Планиране на режима на преструктуриране.
Чл.чл.14, 15, 16, 17, 18 и 19 включително по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстовете са приети.
Чл.20. Предложение по реда на чл.80, ал.4, т.2 от Правилника на н.п. Менда Стоянова. Редакционни предложения.
Работната група подкрепя и предлага окончателна редакция на чл.20, която гласуваме.
Който е за моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текста е приет.
Чл.чл.21, 22, 23, 24. Раздел ІІІ – Прилагане на опростени изисквания.
Чл.25. Глава ІІІ – Оценяване на възможността за преструктуриране.
Чл.26 чл.27, чл.28, чл.29, чл.30, чл.31, чл.32, чл.33, чл.34, чл.35, чл.36, чл.37, чл.3 и чл.39 по вносител.
Гласуваме ан блок
Който е за моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстовете са приети.
Гласуваме текстовете заедно с наименованията им.
Чл.40. Предложение на Менда Стоянова по чл.80, ал.4.
Работната група подкрепя предложението.
Окончателна редакция на чл.40, моля да гласуваме.
Който е за моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текста е приет.
Продължаваме по вносител.
Чл.чл.41, 42, 43. Глава пета – Ранна намеса
Чл.44, чл.45, чл.46 и чл.47 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстовете са приети.
Чл.48. Има предложение за редакционни промени по чл.80 от Правилника.
Работната група подкрепя текста.
Гласуваме окончателната редакция на чл.48.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.49. Наименованието на глава шеста – Цели, условия и общи принципи на преструктурирането
Чл.50, чл.51, чл.52, чл.53, чл.54, чл.55, чл.56, чл.57, чл.58, чл.59. Глава 11 – Инструмент “Мостова институция”
Чл.60, чл.61, чл.62 до чл.84 включително.
Изказвания? Няма.
Който е за моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстовете по вносител са приети.
Глава четиринадесета – Държавни инструменти за финансова стабилизация
Гласуваме наименованието по вносител.
Който е за моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.85. Има предложение на Георги Търновалийски, Румен Гечев, Чавдар Георгиев и Димитър Горов.
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя текста на вносителя.
Господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Нашата идея беше да не обвързваме директно това решение с държавния бюджет на Република България. Да бъде обсъдено, когато се обсъжда закона. Тъй както, както много пъти сме казвали, можем да изпаднем в ситуация, при всяко правителство, Банката поради проспиване, както е в случая да кажем. Спи се четири години. Искат 6 млрд. изведнъж. И автоматично бюджета на Република България трябва да плаща. Според нас това не е логично и е недопустимо.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други изказвания.
Гласуваме предложението на Георги Търновалийски, Румен Гечев, Чавдар Георгиев и Димитър Горов.
Който е за моля да гласува.
Трима “за”.
Против? Останалите. Въздържали се? Двама.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на вносителя за чл.85.
Който е за моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Двама
Приема се.
Продължаваме с чл.86.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Госпожо председател, може ли една процедура?
Подкрепям текстовете на закона докрай на следващите два закона в редакцията на работната група, тъй като ми се налага да изляза.
РУМЕН ГЕЧЕВ: По същата причина и аз ще оставя гласа си на колегата Търновалийски, като се върне.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Добре. Благодаря.
Ще гласуваме чл.86.
Който е за моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се чл.86 по вносител.
Чл.87. Предложения на Георги Търновалийски и Румен Гечев.
Работната група не подкрепя предложението.
Гласуваме предложението на Георги Търновалийски и Румен Гечев.
Който е за моля да гласува.
Двама “за”.
Против? Останалите. Въздържали се? Двама.
Предложението не е прието.
Гласуваме чл.87 по вносител.
Който е за моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Двама.
Приема се.
Започваме от чл.88 до чл.144 по вносител.
Ан блок гласуваме текстовете от чл.88 до чл.144 по вносител.
Който е за моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Глава двадесет и трета
Административно наказателни разпоредби
Който е за наименованието на главата, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.145. Предложение на н.п. Менда Стоянова.
Работната група подкрепя предложението и съответно текста на вносителя, като дава нова редакция на чл.145.
Който е за, моля да гласува редакцията на чл.145.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстовете са приети.
Чл.146 и чл.147 ан блок.
Който е за моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Допълнителни разпоредби.
Гласуваме наименованието на допълнителни разпоредби.
Който е за моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 1, в който има редакции на работната група, които са редакционни.
Гласуваме окончателната редакция на § 1.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Параграф 1 е приет.
Имаме § 2 до § 9 по вносител включително.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 10.
Имаме редакция на работната група.
ДИМИТЪР КОСТОВ: Предлагаме във ал.2 на § 10.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Четем окончателната редакция на работната група и в нея вие предлагате да направим някаква промяна.
ДИМИТЪР КОСТОВ: Както пише по методологията съответстваща на прилаганата от Европейската централна банка. Тук има неяснота за решението. Там са прессъобщения.
Да бъдат думите “при създаването на Единния надзорен механизъм.”
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Чета окончателната редакция на ал.2.
Прегледът по ал.1 се извършва по методология, съответстваща на прилаганата от Европейската централна банка, при създаването на Единния надзорен механизъм и при отчитане на необходимостта от гарантиране на финансовата стабилност и засилване доверието във финансовата система.
Това е предложение по чл.80, ал.2 на Емил Димитров и Димитър Главчев.
ДИМИТЪР КОСТОВ: Ако ми разрешите да благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме окончателната редакция с направената корекция.
Който е за моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 11 по вносител, който става § 10.
Който е за по вносител, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Имаме § 12, който работната група предлага да не приемаме.
Да обясня защо. Тук има предложение за изменение в Закона за кредитните институции. Отпадат от тук тези предложения и ги инкорпорираме в Закона за гарантиране на влоговете, където в преходните и заключителни също има изменение на Закона за кредитните институции. Работната група предлага тук да отпадне и вие съответно ще гласувате, ако сте съгласни и ще ги разгледаме в другия закон.
Който е за отпадането на § 12, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Параграф 12 отпада.
Имаме § 13, който става § 11, с редакция на работната група. чисто редакционно.
Който е за окончателния текст на § 13, който става § 11, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Работната група предлага да се създаде нов § 12.
Нов § 12, който гласи, че § 11 т.7 от Закона за банковата несъстоятелност не се прилага за производства по несъстоятелност, открити преди влизането в сила на този закон.
Който е за моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Имаме § 14, § 15, § 16, § 17,§ 18, § 19 по вносител.
Гласуваме ан блок.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Предложение на н.п. Менда Стоянова да се създаде нов параграф, който работната група не подкрепя. Аз го оттеглям, като не го подкрепя.
Гласуваме предложението на работната група, да се създаде § 18, който казва кое откога влиза в сила и той е пред вас.
Който е за § 18 в редакцията на работната група, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Имаме едни приложения 2, 3 и 4, които ние в Закона за държавния бюджет ги гласуваме тези приложения. Ще уточним с юристите, дали ще ги гласуваме за. Но сега предлагам да ги гласуваме за протокола на Комисията.
Който е за приложенията ан блок по вносител, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
С това приехме този закон на второ четене.
Надявам се в зала, също да успеем да го приемем така консенсусно.
Преминаваме към точка трета.
Законопроект за гарантиране на влоговете в банките, № 402-01-13, внесен от Министерския съвет на 18.12.2014 г. - второ четене.
Ние го започнахме, но да го прегласуваме, защото това беше отдавна и го спряхме тогава.
Предлагам ви ан блок да гласуваме наименованието на Закона за гарантиране на влоговете в банки. Наименованието на глава първа – Предмет и обхват на закона, чл.1. Наименованието на глава втора. Наименованието на раздел І – Статут на Фонда.
Който е за моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приемат се текстовете.
Чл.2. Има предложение на Менда Стоянова. Чл.80, ал.4, т.2 от Правилника, което работната група подкрепя и предлага окончателна редакция на чл.2.
Който е за, моля да гласува.
Заповядайте, господин Стратев.
БОРИСЛАВ СТРАТЕВ: Една бележка имам. Нашето становище, аз съм го изпратил сутринта. Предлагаме ал.6 на чл.2 да отпадне. Да се приеме т.18 на чл.7. Те са алтернативни.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това е редакционно. Така ли?
БОРИСЛАВ СТРАТЕВ: Те са алтернативни. Или едното или другото.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Чл.7, т.18 казва: Управителният съвет на Фонда определя размера и реда за събиране на годишна такса от банките за покриване на административните разходи на Фонда. Размерът на годишната такса от банките се определя въз основа на необходимите материално-технически, административни разходи на Фонда, предвидени в годишния бюджет на Фонда.
И отпред казваме, че финансирането на разходите за издръжка на Фонда се определят с Наредба на Българска народна банка по предложение на Управителния съвет на Фонда.
Мислите ли, че има противоречие господин Стратев, за да защитите позицията. В какъв аспект, според вас е противоречието.
Господин Костов, заповядайте.
ДИМИТЪР КОСТОВ: Аз искам да се присъединя към това предложение, защото в случая се получава наслагване на много ограничителни условия, които в последствие могат да си пречат реално погледнато.
Самият бюджет за административните разходи на Фонда се предвижда така, както и досега, да бъде обект на представяне, разглеждане от страна и на Българската народна банка и на Сметната палата. Това, че се появява друг текст, който казва, че вноските също ще се определят от Централната банка създава противоречие, което трудно може да се разреши.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: БНБ определя с Наредба как се финансират разходите за издръжката на Фонда. Финансирането на разходите се определя с Наредба.
ДИМИТЪР КОСТОВ: То е казано на друго място, че се финансира с такса. След това се иска БНБ да определя каква ще е тази такса.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: По-нагоре има т.15. Приема годишния бюджет за административните разходи на Фонда и отчет за изпълнението му в 30 дневен срок от приемането им и представя на Българска народна банка и Сметната палата. Това само за сведение ги представя.
ДИМИТЪР КОСТОВ: Това сведение означава, че може да се произнесе по всяко време за целесъобразността на направените разходи и Сметната палата и БНБ, както се е случвало.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има противоречие. Прав сте. Размера на таксата Фонда я определя въз основа на необходимите й материално-технически и административни разходи.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Какво се признава за такива разходи се решава в Наредбата. Наредбата е устройствения закон.
ДИМИТЪР КОСТОВ: Това влиза в противоречие с правото сам да си приеме бюджета за административните разходи.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Може да решат, че административни санкции и разходи са каквито и да са разходи. Няма ограничение, точно какви разходи са признават за такива.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има един такъв момент, че в крайна сметка Фонда не е на БНБ и не е на държавата. Фонда е на търговските банки. Вашето мнение какво е?
ИРИНА МАРЦЕВА: Ние имаме един представител в Управителния съвет, а останалите членове не са наши. Независимо от това, че имаме представител и той е един, ще повторя, смятаме, че трябва да има някакъв контрол върху определянето на тези такси и някакви ограничения за техния размер. Така записани текстовете в закона са изключително свободни и безконтролни.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ще получим толкова, колкото си поискаме.
БОРИСЛАВ СТРАТЕВ: Не е така. Първо, отчета се представя на БНБ и на Сметната палата. Второ, има международен одит. Четири институции контролират Фонда, така да се каже от гледна точка на разходите.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Много институции сега контролират БНБ. като попитахме за размера на заплатите се оказа, че било много тайно, много сложно. И дори министъра на финансите не го знае. Не искам и за следващи такива въпроси да нямаме яснота.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Изясни се по същество как изглаждат нещата. Затова независимо, че господин Стратев няма право, аз ще си позволя да подложа на разделно гласуване чл.2 в редакцията на работната група.
Който е за чл.2 от ал.1 до ал.5, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Сега подлагам на гласуване ал.6.
Който е за ал.6 да остане така, както е, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Ал. 6 остава така, както е.
Гласуваме окончателната редакция на чл.2, което на практика е по работната група.
Който е за моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Раздел ІІ – Цели и функции на Фонда
Гласуваме наименованието.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Гласуваме чл.3 с редакция по реда на чл.80, ал.4, т.2. Гласуваме окончателната редакция на чл.3 по работната група.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Раздел ІІІ – Управление на Фонда и представителство.
Това е наименованието, което гласуваме.
Който е за моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на чл.4, където има предложение на Петър Славов, което работната група подкрепя.
БОРИСЛАВ СТРАТЕВ: Имаме становище по този въпрос. Ние поддържаме отново нашето становище, че не е правилно, член от Управителния съвет на Фонда да се избира от Народното събрание, по мотиви, които сме изложили. Отново ще спомена най-важните от тях.
Това е принципност на несъответствие с конституционно установените взаимоотношения между законодателна и изпълнителна власт. По този начин вие слагате член, избира от Народното събрание, който е на по-ниска позиция, от тази, която се назначава от Министерския съвет.
Такъв пример не е известен в конструирането на други органи в България и ще е някакъв много интересен прецедент.
Има предложение да се запази старата система за назначаване.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли предложение по чл.80, ал.2 от господин Чобанов?
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря ви, госпожо председател.
Тогава изпадаме в следната хипотеза. За да подкрепим предложението на господин Петър Славов трябва Народното събрание да избира председателя или да оставим, както беше старото положение, без Народното събрание да избира член на Управителния съвет. Тоест имаме двете алтернативи на практика. И трябва да решим, коя да подкрепим.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Аз си спомням мотивите на господин Славов, че идеята беше, Народното събрание да има поглед върху работата на Фонда.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Разбира се, че ще подкрепим това предложение. Струва ми се, че е изключително уместно, след като Фонда ползва държавни средства, макар и под формата на заем, да има и грижата да носи отговорност за това. Така че не виждам никакво колебание в това наше предложение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Чобанов, поддържате ли вашето предложение по чл.80, да го подложа на гласуване или не. Или то ще се случи, след като решим, дали ще приемем предложението на господин Славов. Ако решим да има представител на Народното събрание, той да е управителя.
Гласуваме предложението на господин Славов.
Който е за това предложение, моля да гласува.
Гласували 5 ”за”.
Против? Трима. Въздържали се? Останалите.
Текстът не е приет.
Предложение на Менда Стоянова и Диана Йорданова, членовете на Управителния съвет с изтекъл мандат да продължават правомощията си, до определяне на нови.
Работната група подкрепя предложението.
Гласуваме по принцип текста на вносителя и окончателната редакция на работната група, в която не е отразено предложението на господин Славов, което не приехме.
Който е за моля да гласува.
Против? Пет. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.5. Има редакция на работната група за чл.5, която е редакционна. Гласуваме чл.5 с редакционните поправки на работната група. Гласуваме и чл.6 с редакционните поправки на работната група.
БОРИСЛАВ СТРАТЕВ: Госпожо председател, имам едно предложение, препоръка по ваша идея, както направихте и в Закона за БНБ. Не знам дали не е разумно, ал.3 да отпадне в чл.6. Идеята е да има приемственост в работата на Управителния съвет и да няма застъпване на мандатите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Прав сте. Мисля, че това трябва да го възприемем по принцип.
БОРИСЛАВ СТРАТЕВ: Да, навсякъде. Иначе всички си отиват. Идват нови и никой не знае какво е станало преди това.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Поначало, когато по един или по друг начин се прекрати предсрочно мандат, ние говорихме, че е хубаво новия член да си започне нов мандат. Това означава, че трябва да го запишем изрично. Трябва ли да го запишем изрично.
В Закона за БНБ има общ текст. И това важеше само при предсрочно прекратяване.
БОРИСЛАВ СТРАТЕВ: Там беше при предсрочно прекратяване, довършва мандата, както е и тук.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Правя предложение по чл.80 от Правилника, ал.3 на чл.6 да добие следната редакция:
“При предсрочно прекратяване на правомощията на член на Управителния съвет, на неговото място се определя друго лице, което започва нов мандат.”
Който е за това предложение, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Сега гласуваме окончателната редакция на чл.5 и чл.6 по работната група и току що гласуваното предложение.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приемат се текстовете.
Чл.7. Тук също имаме предложения. Ние на практика го задържахме този закон, за да можем да го съгласуваме с предишния закон, който приехме. И всички тези предложения на Стоянова по чл.80 са в тази връзка.
Гласуваме чл.7 по редакцията на работната група.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приети са текстовете.
Гласуваме глава втора
Наименование - Гарантиране на влогове
Раздел І
Размер и обхват на гаранцията
Чл.8.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.9. Гласуваме в редакцията на работната група
Това са редакционни
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Чл.10 също с редакционни поправки от работната група.
Гласуваме окончателната редакция на чл.10.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Раздел ІІ
Наименованието му е – Изключения
Гласуваме чл.11 с редакционни поправки на работната група
Раздел ІІІ
Наименование – Изчисляване на гарантирания размер на влога.
Чл.12 с редакционни поправки на работната група.
Глава ІV – Финансиране на Фонда
Раздел І
Наименование – Източници за набиране на средства
Чл.13 по вносител.
Гласуваме ан блок.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстовете са приети.
Чл. 14. Отново имаме редакция във връзка със Закона за преструктурирането.
Гласуваме предложението на работната група за чл.14.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.15, чл.16 по вносител гласуваме.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.17. Отново с редакция във връзка с преструктурирането. Гласуваме окончателната редакция на чл.17.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Раздел ІІ
Наименование – Покриване на недостига от средства на Фонда.
Гласуваме наименованието.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.18.
Тук има предложение на Емил Димитров.
Чл.18, ал.2, т.2.
От държавния бюджет с решение на Министерския съвет.
При покриване на остатъчния недостиг от средства на Фонда с решение на Управителния съвет на Фонда може да се ползват заеми от държавния бюджет с решение на Министерския съвет.
Тук господин Димитров предлага да не е с решение на Министерския съвет, а да е с решение на Народното събрание, както е в момента. Заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
В края на миналата година при промени в Закона за гарантиране на влоговете в банките, вместо Народното събрание да взема решение за покриване на този недостиг във Фонда, ние го променихме, това да бъде извършвано от Министерския съвет, с оглед по-голяма оперативност във връзка с покриването на недостига във Фонда, свързано с кризата в КТБ.
Тъй като Република България е Република с парламентарно управление, такова решение би следвало да се взема не от органа на изпълнителната власт Министерски съвет, а от Народното събрание, както беше уредбата до това изменение на закона в края на миналата година.
Благодаря.
БОРИСЛАВ СТРАТЕВ: Имам само едно съображение. Разбира се, че е уместна тази забележка на господин народния представител. Но имайте предвид, да не се случи пак криза в лятно време, когато няма Народно събрание, какво правим тогава?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Позволете ми на мен едно бюджетно съображение да кажа. Ако се налага по-сериозен заем от държавния бюджет, определено това ще наложи и промяна в Закона за държавния бюджет.
Министерския съвет на практика може да разрешава само в рамките на тавана, който има в гласувания закон, така че това не е страшно. Може Министерския съвет, ако не стигне, ние искаме или не искаме, отиваме в корекция в Закона за държавния бюджет. Нали преди малко това дискутирахме тук. Защо трябваше да се събира Народното събрание в неделя.
В този смисъл, наистина няма да допринесе за по-малки суми и е възможно да има по-голяма гъвкавост. Така че това са моите аргументи.
КАРИНА КАРАИВАНОВА: Ние застъпваме същата теза. Така или иначе, ако има нужда да се предоставя публично финансиране и няма възможност бюджета, трябва да си мине през актуализация и няма нужда от изричен текст тук.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вие ще го оттеглите ли?
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: В дух на конструктивизъм, ще го оттеглим.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Гласуваме тогава чл.18 в редакцията на работната група.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Глава пета
Използване на средства от Фонда
Раздел І
Общи положения
Гласуваме ги ан блок.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Чл.19 с предложения във връзка със синхронизацията със Закона за преструктурирането на банки. Гласуваме чл.19 в редакцията на работната група и наименованието на раздел ІІ.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Чл.20. Предложение на н.п. Христиан Митев и Емил Димитров.
Работната група подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Менда Стоянова, което работната група подкрепя.
Работната група подкрепя текста на вносителя и предлага редакция на чл.20, която подлагам на гласуване.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.21. Отново синхронизация.
Гласуваме чл.21 в редакцията на работната група.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Гласуваме чл.22 по вносител и наименованието на раздел ІІІ – Мерки за превенция и подпомагане.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.23. Предложение на н.п. Менда Стоянова този член да отпадне.
Гласуваме това предложение за отпадането на чл.23.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Преминаваме към глава шеста – Инвестиране на средствата на Фонда.
Чл.24 с редакционни поправки.
Глава седма – Сътрудничество със схеми за гарантиране на влоговете в рамките на Европейския съюз.
Раздел І
Заемане на средства между схеми за гарантиране на влоговете
Чл.25 по вносител.
Раздел ІІ
Изплащане на гарантираните размери на влоговете в клонове в банки от други държави членки
Чл.26 по вносител.
Чл.27 с редакционни поправки от работната група.
Раздел ІІІ
Преминаване към друга схема за гарантиране на влоговете от държава членка на Европейския съюз
Чл.28 по вносител.
Раздел ІV
Споразумение за сътрудничество и обмен на информация.
Чл.29 с редакционни поправки на работната група.
Глава осма
Тестване на системата за гарантиране на влоговете.
Чл.30 по вносител
Глава девета
Обмен на информация
Гласуваме ан блок.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстовете са приети.
Чл.31. Предложение на н.п. Менда Стоянова. Отново има за цел да синхронизира и е подкрепен от работната група.
Предлагаме и окончателна редакция на чл.30. Както и чл.32 по вносител, чл.33 по вносител, чл.34 по вносител.
Допълнителни разпоредби
Наименованието на главата
Също по вносител.
Гласуваме ан блок.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстовете са приети.
Отиваме на § 1 от допълнителните разпоредби, където имаме редакционни корекции от работната група.
Гласуваме окончателната редакция на работната група за § 1.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
БОРИСЛАВ СТРАТЕВ: Ако позволите госпожо председател в т.10. Дали да не стане схеми за гарантиране, а не схема.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: То е в кавички. Мисля, че е добре. Това е определение на схема за гарантиране. Всяка от тях си е отделно.
Параграф 2 по вносител.
Преходни и заключителни разпоредби и наименованието.
Параграф 3 по вносител.
Гласуваме ан блок.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 4 по вносител в редакцията на работната група, както и предложения нов § 5 от работната група.
Гласуваме ан блок.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстовете са приети.
ДИМИТЪР КОСТОВ: В този § 5 са промените в Закона за кредитните институции.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Сега ще гласуваме § 5.
Тук имаме предложение по чл.80 на н.п. Менда Стоянова и окончателната редакция.
Господин Костов имате думата.
ДИМИТЪР КОСТОВ: Става дума за тези промени в ЗКИ. Има едно предложение свързано със създаването на система информационна за сметките на клиентите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Чл.56 в ал.1, текста преди т.1, след думата “система” се добавя “за сметките на клиентите в банки и”.
Създава се и ал.5.
Ал.5. Включването и изключването от информационната система се извършва с акт на подуправителя, ръководещ Управление “Банково”.
ДИМИТЪР КОСТОВ: Предложението ни е това да отпадне от този текст. Защото в този вид закачено към материята за кредитния регистър, всъщност ще попречи. Не възразяваме да се направи такава система. Да го оставим отделно на следващ етап, за да може да го отработим като текст.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Сега не може ли да го формулираме в отделен текст.
ДИМИТЪР КОСТОВ: Не може. Вчера разговаряхме с министъра на финансите. Помолихме го да ни даде време през август да поработим и да намерим формулировката. Трябва в такъв текст да се дефинира кой ще е потребителя? Кои ще имат право да ползват този регистър? Как ще се възстановяват разходите? Кой ще определя изискванията какво влиза в регистъра? Има много детайли, които трябва да се отработят, за да се получи нещо работещо. Защото така закачено към кредитния регистър, кредитния регистър е отворен за всички. Кредитния регистър е ясно кой плаща и как плаща.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Може ли да прочета чл.56, в който се прави тази промяна.
Чл.56 казва: Българската народна банка създава и поддържа информационна система за парични задължения на клиентите към т.1, банките по чл.2, ал.5.
Това са всички банки предполагам. И тук се иска след “система”, т.е. поддържа информационна система, да стане. “Поддържа информационна система за сметките на клиентите в банките и паричните задължения на клиентите към.”
За какво става дума? Става дума, освен кредитен регистър, БНБ да поддържа и регистър за всички сметки на всички клиенти на банките. Който регистър да се ползва централизирано при необходимост, както сега това се случва, от различни органи и институции. Аз мога да дам примерно НАП, които постоянно пишат до хиляди банки да искат информация. ДАНС, новата Агенция на Кунева, Бюрото за борба с корупцията и т.н. В момента всички тези институции имат право да знаят има ли сметка във всички банки и пишат писма до банките. И ще получават информацията много бързо. Защото то ще е факт. Ще се облекчат банките и аз не виждам нищо лошо в това.
А кой ще има достъп до тази система, само ако вие дадете такъв достъп. Вие ще си имате достъп.
ДИМИТЪР КОСТОВ: Кредитният регистър е обявен като публичен регистър. Той е направен, за да може всеки кредитополучател да отиде и да си направи той самия справка. След това е направено като съдействие на кредитодателите, за да могат да оценяват кредитния риск. И затова е публичен регистър. И затова е платен. Защото тук има един много важен детайл, че примерно кредитния регистър струваше на Централната банка някъде около 1 млн. и нещо, за да го направи. И всяка година струва по няколкостотин хиляди, за да го поддържа. А тук става дума за друг тип регистър, който ще е затворен. Ще го ползват правоохранителни органи, ще го ползват публични органи, по същество го ползват. Ако те не плащат нещо, което се възстановява.
Но веднага тук така написан текста, още догодина в доклада, който и без това трябва да направи ЕЦБ за съответствието на работата на Централната банка с договора за установяване на Европейския съюз, там ще има констатация, че има нарушение. Защото Централната банка ще прави скрито бюджетно финансиране. Защо да си създаваме такива проблеми? Идеята по принцип я разбирам. Сигурно е полезна. Тя в интерес на истината, сигурно ще облекчи и при нас работата, защото много от тези писма, за които говорихте, преминават и всъщност в момента се обработват на ръка и от Централната банка. Но нека да го направим така, че да не си създаваме други проблеми, мъчейки се да решим този проблем.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз съм съгласна с вашите аргументи. Наистина това е различна информационна система, различен регистър от тази информационна система и трябва да има друг текст. Тоест тук в чл.56 трябва да има две системи. Едната е за паричните задължения към клиентите. И втората трябва да бъде въпросния регистър за сметките на клиентите в банките.
Вие кога може да ни дадете варианти за текстове?
ДИМИТЪР КОСТОВ: Вчера разговаряхме с министъра на финансите и се разбрахме, че през август ще работим. Така че да може в началото на м. септември да има ясно разписана идея. Може да не е чл.56.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, ние възможно е да не може да гледаме Закона за кредитните институции до края на другата седмица. Ако това се случи, ние с допълнителен доклад, бихме могли да го включим в началото на м.септември, ако вие твърдо ни обещаете, че ще имаме текстове в началото на м.септември.
ДИМИТЪР КОСТОВ: Със сигурност обещаваме, че ще имаме текстове. Начина по който ще се внесе предложението за изменение и допълнение е вече въпрос на друга техника. Да не говорим, че има и директива, която и без това трябва да се транспонира от другата година, доколкото си спомням. В която е записано, че всички държави трябва да създават такива регистри.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожа Караиванова.
КАРИНА КАРАИВАНОВА: Аз исках точно това да кажа, че това става европейско изискване, да се поддържа такава система, за целите на предотвратяване прането на пари. Така или иначе този текст на по-ранен етап беше съгласуван с БНБ и нямаше възражение от начина, по който е формулиран текста.
Моето предложение е следното. Да остане текста такъв, какъвто е, а вашите притеснения за детайли, кой може да ползва тази информация и всичко друго, което вие току що обяснихте, да бъде уредено в Наредбата.
ДИМИТЪР КОСТОВ: Категорично възразявам. Ако влизаме в институционални спорове, с цялото ми уважение, НАП в момента поддържа такава система. Защо НАП не разшири информационната система да включи и физическите лица, а трябва да се прехвърля задачата на друга институция. Нека да го направим. да седнем и да го помислим. В момента това като текст създава илюзията, че се решава проблема.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожа Марцева.
ИРИНА МАРЦЕВА Аз иска само да кажа, че идеята не е обсъждана с нас. Не зная какви разговори е имало между Министерство на финансите и БНБ. Поради което подкрепям предложението. Нека да се отложи приемането на текстове. Нека да се обмислят нещата, предвид и на това, което каза господин Костов за директивата, която е за платежните сметки. Тоест да има някакво по-комплексно и по-правилно решение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз съм съгласна с господин Костов, че това е отделна система и по начина по който сме го дали, няма как да се вкара в кредитния регистър.
Ако господин Костов ни обещае, че в началото на м.септември ние ще имаме текстове за този кредитен регистър, аз съм склонна колеги, да не приемаме сега този текст. И тогава, ако сме приели този закон сега, в ДОПК в преходни и заключителни да вкараме това. Съгласни ли сте? Добре.
Колеги, гласуваме окончателната редакция на § 6, а именно изменение в Закона за кредитните институции.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Това приложение към него ли е?
Гласуваме следващия § 6 по вносител. Параграф 7 по вносител. Параграф 8 в редакция на работната група.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Сега гласуваме § 9 по вносител, който ще гласуваме по редакцията на работната група. Виждате я пред вас.
В новата номерация на § 9, който става § 10 по работната група, в ал.1 пише: Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”, с изключение на това, което отпадна, защото то също ще има гратисен период от 2017 г., когато напишат текстовете, така че гласуваме § 10, ал.1.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.
Ал.2. Изискването за определяне на премийни вноски пропорционално на степента на риска, съгласно чл.14, ал.1-4 се прилага от 1 януари 2016 г. и т.н. по текста.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
С това приехме и този законопроект на второ гласуване.
Ние излизаме във ваканция. Господин Костов ще работи и ще ни даде текстове на 1 септември.
Последна точка четвърта.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинския дълг, № 502-01-45, внесен от Министерския съвет на 05.06.2015 г. – второ четене.
Доклад по законопроекта
Проект второ гласуване.
Закон
за изменение и допълнение на Закона за общинския дълг.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Параграфи 1, 2, 3 до 11 включително по вносител.
Преходна разпоредба по вносител.
Параграф 12 по вносител.
Гласуваме ан блок.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Закривам заседанието.

/ Закрито в 17 часа и 55 минути /




ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:

/ Менда Стоянова /