---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ





П Р О Т О К О Л

№


На 17 септември 2015 година /четвъртък / от 16.00 часа в зала “Изток” в сградата на Народното събрание, се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 16.10 часа и ръководено от госпожа Диана Йорданова – зам.председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.


* * *


/ Начало 16 часа и 10 минути /


ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Уважаеми колеги, позволете ми да открия заседанието на Комисията по бюджет и финанси .
Предлагам на вашето внимание следния дневен ред.

Д н е в е н р е д:

1. Законопроект за обществените поръчки, № 502-01-69 от 12.08.2015 г., вносител Министерски съвет.
2. Законопроект за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, № 502-01-66 от 5.08.2015 г., вносител Министерски съвет.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 502-01-42 от 1.06.2015 г., вносител Министерския съвет.
4. Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател и членове на Фискалния съвет.
Има ли други предложения? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.

Наши гости днес са:
Министерски съвет
Томислав Дончев – вицепремиер по европейските фондове и икономическата политика
Дирекция “Програмиране на средствата от ЕС”
Добринка Кръстева – директор
Иван Иванов – експерт
Мария Банева – експерт
Малина Крумова – директор на Дирекция “Системи за управление на средствата от ЕС”
Мария Казанджиева – правен съветник в Дирекция “Правна”
Агенция по обществени поръчки
Иво Кацаров – главен секретар
Христина Денева – началник отдел
Галя Манасиева – началник отдел
Министерство на образованието и науката
Проф. Николай Денков – заместник-министър
Красимир Вълчев – главен секретар

Колеги, пристъпваме към първа точка от дневния ред.
Законопроект за обществените поръчки, № 502-01-69 от 12.08.2015 г., вносител Министерски съвет.
Законопроектът ще ни бъде представен за наша голяма чест, лично от вицепремиера господин Томислав Дончев.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Благодаря госпожо председател.
Дами и господа народни представители, с извинение към тези, които в рамките на другите комисии вече са имали възможност да чуят представянето или да участват в дебатите по законопроекта, с оглед уточнението в началото, че ще се опитам да бъда максимално кратък и концептуален, като обърна внимание повече на мотивите, на новостите в закона. Няма да правя детайлно структурирано представяне, след което ще дам възможност всички да задават въпроси. А аз заедно с колегите си се надявам да бъда в състояние да им отговоря.
Преди да започна да коментирам обещаното, дължа отговор на въпроса, защо нов закон за обществените поръчки, доколкото ние имаме към момента действащ закон. Две са основните причини.
Първата е, че старият закон се прилага повече от десетилетие, по-точно 11 години, което не е най-големия проблем. По-големият проблем е, че цялата логика на възлагането на обществените поръчки в годините много се е променила. Тук не говоря само на ниво България, на ниво Европейски съюз. Има нови принципи и нови императиви. Те не се налагат обезателно само чрез промяна на законодателството на европейско ниво в новите директиви. Имаме например доста натрупана практика на Европейския съд, която води до нови положения, които трябва да бъдат отразени в националното законодателство.
По-големият проблем е друг. През тези 11 години, ако направите справка, законът се променя много пъти. Средният темп на промяна вероятно е повече от един път в годината. Това освен, че е създавало правна несигурност за всички, които го прилагат. Само да уточня, че това са много голям брой субекти, всички които участват в процедурите, които са още по-голям брой представители на бизнеса.
Имаме друг проблем, вследствие различни добри и не добри идеи във времето, в закона имаме множество рудиментарни натрупвания. И е трудно да се каже по отношение на стария текст, че той следва някаква ясна, интуитивна и лесно проследима логика. Трудно е да се каже, че стария текст е лесен за прилагане. Напротив, неговите норми, начина по който е подреден и организиран, не само са трудни за следване и за прилагане, но в някои от случаите дори има норми, които подлежат на разнопосочно тълкуване, дори си противоречат. Тоест, целия опит показва, че на национално ниво е дошъл или по скоро дори е минал момента и е назряла необходимостта от изцяло нови текстове.
Вторият пакет с причини са промените в законодателството на европейско ниво. В текста, който е на вашето внимание отразяваме това, което има в пет директиви, в две от които нови 2014-24-25. като претендираме, че в максимална степен сме отразили духа на европейското законодателство.
Какво е различното? Както споменах за разлика от стария закон, който вследствие многото промени вече е загубил някаква консистентна логика, новия е много по-ясен, подреден, много по-удобен за следване от тези, които го прилагат. Водещ е принципа за единство на закона. Само обръщам внимание, че изначално в стария закон на обществените поръчки беше отразена една друга логика. Големи обществени поръчки, малки обществени поръчки отразени в отделна наредба. Тук сме се опитали закона да регулира целия процес.
Третата важна разлика е подчертан стремежа ни закона да бъде рамков. Той да урежда принципите, процедурите, общите правила, а цялата динамична материя, която се отнася към техническите изисквания, да бъде уредена в Правилника.
Между впрочем по този начин имаме възможност при нужда от промени, а тя се появява непрекъснато, да не се налага да правим редакция в самия закон, а при нужда от технически промени, това да се версира в Правилника.
При анализа на целия сектор, обществени поръчки, най-вече на стойностите им през последните години е видим процеса на плавно доближаване на стойностите на обществените поръчки в различните видове възлагане, плавно доближаване до стойностите на останалите държави членки. И е дошъл момента това да се отрази в праговете на закона. Като сме се опитали тук праговете да бъдат максимално близки или идентични до тези, които са уредени в директивата. Като изключение прави само сектора строителство, където подобна ценова конюнктура не се наблюдава. Тоест, строителството в България като средна стойност за един и същи обект продължава да бъде по-ниско, отколкото в държавите членки, като анализ на цените при които имаме възлагане. Затова сме си позволили, макар че по директива прага в левовата равностойност е 10 млн., ние да го направим пет. Тоест, имаме по-сложния режим на възлагане на по-ниска стойност. Почти два пъти по-ниска от директивата.
Какви са иновациите? На първо място, освен всички водещи хоризонтални принципи, когато говоря за обществени поръчки – честност, равнопоставено третиране, прозрачност, най-добро качество най-добра цена, ние сме се водили от принципа да се опитаме процесите да бъдат колкото може по-прости. Има много разпоредби в закона, които предписват един такъв по-прост и бих казал, по-интуитивен ред.
Един конкретен пример е примерно единната декларация за обществени поръчки, която за мен е необходимостта единната декларация за обществени поръчки, която заменя необходимостта от представянето на множество документи, както е било до момента.
Създаваме легална платформа за електронните обществени поръчки. Доколкото освен необходимостта от софтуер, от техническа инфраструктура е необходима ясна и легална дефиниция, която претендираме, че е намерена в закона.
Уредени са възможностите и условията за съвместно или колективно възлагане на поръчки. Бях стигнала до там, че е уредена възможността за съвместно или за колективно възлагане. Обяснявам веднага за какво става дума. Ние имаме един централен орган за обществени поръчки. И съвсем скоро беше взето решение, което се намира в Министерство на финансите и прави колективно възлагане на редица еднотипни стоки. Съвсем скоро беше взето решение такъв орган да има и в Министерство на здравеопазването по повод централизираните доставки за медикаменти и за други медицински консумативи. Това не бива да изчерпва необходимостта. Примерно има огромен потенциал в сферата на груповото възлагане от местните власти. Сега там текстовете в директивата са малко по-сложни, доколкото това не може да се случи на база законова принуда. Трябва да е базирано желание от тяхна страна. Но потенциала там е огромен. Обръщам внимание, че огромна част от общините доставят еднотипни стоки, като горива, канцеларски материали, автомобили. И уреждайки легално възможността за колективно или групово възлагане може да гарантираме големи икономии и в бюджетите на съответните общини.
Няколко други, така да го наречем иновации, след което ще приключа краткото си представяне. Освен, че премахваме режими, които във времето са се доказали като неефективни и които нямат никаква добавена стойност, прецизираме и реда на възлагане на предприятия на хората с увреждания. Макар че в хода е и промяна на досега действащия закон, специално в частта на чл.16 г, за да може този ред да не предполага злоупотреби и да не изкривява пазара.
За финал като опит да симплифицираме процеса и да гарантираме по-голямо бързо действие на комисиите е предложен нов вариант, който може да се ползва в част от процедурите, където е обърнат реда на работата на Комисията. Съществува възможност първо да се отваря плика с цената, в която процедурата е базирана на най-ниска цена. Когато е ясен кой е кандидатът с най-ниска цена, неговите документи се проверяват. И ако той съответства на всички изисквания, процедурата може да се счете за приключила. Отпада необходимостта от преглеждане на всички останали оферти, които гарантират много по-голямо бързо действие на Комисията.
Опитах се да бъда кратък. Убеден съм, че всичко неясно би могло да бъде изяснено с въпроси. Опитваме се да въведем ясен ред във всички форми на контрол, които съществуват в държавата. Като е развит предварителния контрол, който се осъществява от Агенцията за обществени поръчки. Добавен е и контрол на случаен принцип. Не само на процедурите, които в стария закон подлежаха на задължителен контрол. Това означава, че от тук нататък има възможност или опасност, зависи от гледната точка, всяка процедура да бъде обект на предварителен контрол.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Много благодаря господин Дончев за така съкратеното представяне.
Колеги, ние не сме водеща комисия. Положен е изключително сериозен труд. Доста обемист е материала. Не зная доколко всички са се запознали, но ако има въпроси, вицепремиера е тук, така че може да ги зададете.
Професоре, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря ви.
Уважаеми колега, както и преди съвсем добронамерено ще кажа, че право на всички избрани управляващи е да намерят най-добрия институционален механизъм, за да осъществят изпълнителната власт в дадената област. И предния път поставих въпроса. Нямам нищо против, лично аз, а предполагам и колегите, тъй като аз си направих труда, както обикновено. Прочетох няколкостотин страници. Наистина моделите на поръчките са различни в различните страни, в различни министерства, агенции, комисии към Министерски съвет. Тоест няма някакъв конкретен модел, който да поставим на масата и да кажем, че този модел е доказал своите предимства. Но все пак ще бъде необходимо в пленарна зала ви препоръчвам, все пак възниква един въпрос, защо се премества от Министерство на икономиката в Министерство на финансите. Искаме малко повече аргументи. Разбира се, това няма нищо лошо. Може да има и политически аргументи. Може да има и други аргументи. Но малко повече доказателства трябва, защо в България този модел с Министерство на финансите, който не е уникален, вие смятате, че ще бъде най-добър.
Има два такива много важни въпроси при обществените поръчки, които е обществена тайна, не от сега, а едва ли някой ще си сложи ръка на сърцето и ще каже, че няма проблеми с корупцията и с манипулирането на конкурсите, от започването на тези програми досега, без изключение кой е управлявал. Аз не се наемам да правя сравнение.
Следователно в тези промени управляващите, които и да са те, сега колегите които управляват трябва да ни дадат допълнителни гаранции, че тези възможности ще бъдат минимизирани.
Примерно в две основни направления – изпълнители и подизпълнители. Искаме гаранции, че няма да се получи така, че един да печели конкурса, а след това да се променят подизпълнителите. Или да се печелят конкурси от изпълнители, които прибират парите, а след това работата се върши от подизпълнители, както ви е добре известно. Това става от доста години.
Проблемът с най-ниската цена. Както знаете единия от проблемите е, че при редица случаи печели най-ниската цена, след което се правят анекси към договорите. Искаме да знаем какви гаранции давате, че с анекси към договорите вие няма да промените цената. Има редица случаи, които вие отлично знаете, печелят се с най-ниска цена. След което, дали са магистрали или нещо друго, изведнъж цените стават примерно три, четири пъти, има данни, по-скъпи, от магистралите в Германия. А все пак България не е Хималаите. Тук няма как да са толкова по-скъпи. Теренът е същия на околовръстния път да речем примерно. И от години преди пет, десет и сега, така че това са въпросите. Примерно в две направления, този който печели конкурса и механизма с поддоставчиците как ще бъде регулиран. Най-ниската цена печели. Какви гаранции има, че това не е един параван. Печели се конкурса и след това си подписват договори каквито си искат, с два пъти, пет пъти по-високи цени. Какви са гаранциите?
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, проф. Гечев. Господин Дончев.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаем проф. Гечев, ние с вас ще влезем нещо като в радио пиеса, доколкото и преди ми зададохте същия въпрос и аз ще бъда принуден да ви отговоря горе долу по същия начин. Аз съм динамична личност, но не си сменям позициите през няколко дни.
Да започнем от мястото на Агенцията по обществени поръчки, напомняйки, че това не е предмет на текста, който е на вашето внимание. Това е предмет на друг текст, който разглеждахме предишната седмица. Става дума за изменението на стария закон. Това не пречи разбира се, да повторя всичките аргументи, които казах и тогава. Не знам каква е била историческата причина АОП да бъде под егидата на Министерство на икономиката. Но към момента тя не съществува. Процесът на организация на обществените поръчки е най-пряко свързан с бюджетната политика и изразходването на бюджетни средства.
Огромна част от контролната система на страната е в рамките на структурите на Министерство на финансите. Коментирам Агенцията за държавна финансова инспекция, както и одитния орган. И двете със звена към Министерство на финансите. И двете отговарят за последващия контрол. Тоест, контрола когато разхода е направен, когато процедурата е приключена и т.н.
Основната причина да мислим за преместването на Агенцията за обществени поръчки е, че на нас ни трябва малко повече синхрон при упражняване на контролната дейност, най-вече по отношение на предварителния, спрямо последващия контрол. Защото коментирали сме го не веднъж в различни комисии. Един от проблемите, които срещаме е когато, не се случва толкова често, но се случва, има разнопосочност в позициите на различните органи от контролната система. А тук предварителния контрол е най-важен. Защото той осъществява водещия принцип, да се опитаме да хванем грешката преди тя да се е случила, преди да е нанесла щета.
Когато всички тези институции бъдат в рамките на едно ведомство, макар и агенции, ние може да се надяваме, нещо повече, може да разчитаме в работата им да има много по-голям синхрон и до подобно разминаване в позициите на контролните органи да се стига по-рядко.
Трудно ми е да коментирам леко отвлечените коментари за цени на магистрали, пътно строителство и т.н. Мога да влезна в строителна технология, но това е встрани от разговора. Но общия принцип, който е отразен и в закона. Той е част и от старите и от новите директиви. Когато говорим за промяна на договора, между другото България дълги години спазваше един доста по-рестриктивен режим по отношение на възможностите за промяна на договорите и то не случайно, вследствие на натрупана лоша практика.
Общият принцип, който съществува, че нито една промяна не може да променя конкурентните условия съществували към момента на организация на поръчката и на излъчването на изпълнител. Този който е с най-добри резултати. Това е общия принцип, който е намерил отражение в закона.
И последно по отношение на подизпълнителите. Надявам се, че говорим за подизпълнители, защото поддоставчиците, доставчика той няма статут на подизпълнител. Това е различна категория отношение. Проблемът с подизпълнителите не е български. Той е европейски проблем. Къде стига ролята на доставчик и къде започва тази на подизпълнител. Обща легална логика от която ние се водим. Подизпълнител е подизпълнител, когато дойде като такъв. Когато участва в поръчката, отразени в офертата и т.н. Големият проблем е, че като част от практиката много често, ние имаме множество нерегламентирани подизпълнители в различни форми. Или които се ангажират на нелегални начала. Или такива, които изобщо е трудно да се разбере, че са подизпълнители. Имаме много интересни случаи на мимикрия, където дори на работници се предназначава, техника се отдава под наем. Дори и за най-изкусния контролен орган е много трудно да се разбере всъщност участието на външна фирма, каква е. В ролята на отдаваща техниката под наеми или истински подизпълнител.
По същество отношенията са между два частни субекта. Тоест приложими са други законови текстове – ЗЗД, Търговския закон и т.н. В годините е имало различни коментари. Включително при гледането на текстовете през 2014 г. имаше опити чрез ЗОП да бъдат уредени по един много по-решителен начин отношенията между основния изпълнител и подизпълнителите. Включително имаше опит да бъде уредена възможността, да се плаща директно на подизпълнителя по един относително либерален начин. Това е техника, която се заимства от директивата, само че тук трябва определени резервиращи механизми. Доколкото анализа на опита до момента ни показва, че няма определен резервиращ, предпазващ механизъм. Може да стигне до сценарий, където подизпълнителя заедно с възложителя да влезнат в режим на изнудване по отношение на основния изпълнител.
Има няколко подобни категории случаи хипотетични към момента. И това трябва да се избягва. Все пак не бива да се забравя, че този който носи отговорност за изпълнение на поръчката е този, който е подписал договора. Това е основния изпълнител. Той плаща и гаранциите и т.н.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря за обстойния отговор. Колеги други въпроси има ли? Господин Чобанов заповядайте.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, моя въпрос засяга санкциите, които са предвидени в закона и положението, че има предвиден таван на санкциите в определени ситуации, който ако не се лъжа е 2 процента, но не повече от 20 000 лева, който ми се струва, че не е достатъчно висок. Планирате ли между двете четения да подкрепите евентуална инициатива, подобни санкции да се вдигнат, за да отговарят по-адекватно на ситуацията.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Бърз отговор, с оглед императива ни да пестим време. Вече имаше подобен коментар в Правна комисия. Аз приех мнението на някои народни представители, че санкция от порядъка на 20 000 лева, особено при много висока стойност на поръчките не е адекватна санкция и при по-детайлното разглеждане, между първо и второ четене е редно да помислим за по-висок размер.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря. Други въпроси. Заповядайте.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Благодаря ви госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги, ние ще подкрепим предложения законопроект и поздравяваме вицепремиера и екипа, че най-после има един нов закон. Старият многократно беше променян. И това донякъде затрудняваше неговото прилагане.
Аз искам да обърна внимание върху едно, две неща, за които може би ще стане и дебат между четенията. Малко ни притеснява, че има няколко препятствия, които са по-скоро към малкия и средния бизнес. Мога да дам пример. Увеличение максималния оборот, когато може да участваш като праг от 150 на 200 процента от обема на поръчката. Премахнато е условието, когато се разглежда опита на кандидата, да не е общ, а е от предходни обществени поръчки. Тоест, ти трябвало да си участвал в такива, за да можеш да участваш отново. Както и липса на забрана за участие на свързани лица.
Ние считаме, че тези два, три нови момента биха били едно препятствие към малкия и средния бизнес. И може би между четенията е добре да обсъдим, по-скоро тенденцията да е обратната.
Както и вие казахте стремежа е към рамков закон, който да уреди по-скоро принципните неща. Значителна част от правомощията са възложени на Министерския съвет. И това няма нищо лошо само по себе си, тъй като едва ли в един закон може да са изчерпани абсолютно всички казуси. Вие самия дадохте пример със замразяването на един строеж, как се тълкува и т.н. Само по себе си е добре да има известна гъвкавост.
От друга страна, според мен ние трябва да имаме достатъчно гаранции за прозрачност при изпълнението на обществените поръчки, тъй като ако ние дадем повече правомощия на Министерския съвет, именно на изпълнителната власт, която харчи средствата, добре е да имаме и достатъчно механизми за контрол за това. Ще ви дам пример. По отношение на комисиите, които бяха уредени в предишния закон доста детайлно, с външни и т.н., тези всичките условия са препратени към Министерския съвет. Тоест, мисля, че добре да помислим да сложим поне няколко изисквания, които да могат да гарантират, че при състава на комисиите как работят, за да има повече условия за прозрачност.
Благодаря.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Аз още един път искам да подчертая, че закона е рамков и това не е случайно. Опитали сме се да избягаме от текстове, които уреждат технически детайли. По много причини живота е динамичен. Не бих искал, уважаемото Народно събрание един път в годината, да се занимава с промени от типа в колко дневен срок трябва да реагира комисията, което изобщо не е концептуален, а по скоро е технически въпрос, макар и да има драматични нюанси. Всички имаме нужда от по-голямо бързо действие на Комисията. Но само да напомня. Въпреки, че подзаконовата нормативна база е извън правомощията на Народното събрание, нито една парламентарна комисия не би следвало да има проблем, да извика мен или който и да е друг представител на Министерския съвет. И заедно да водим разговори, дори и да отправяте препоръки, как би следвало да изглежда текста на Правилника. И аз считам, че в един подобен разговор няма нищо лошо.
Когато коментираме достъпността на поръчките е редно да отбележа, че в последните години на европейско ниво, като не говоря само за законодателството. Говоря и за практика на съда и от гледна точка, ако щете и от реакциите на всички контролни институции на европейско ниво, тече една тенденция свързана с либерализация. Тоест поръчките да стават тотално достъпни. Ако до преди десет години беше напълно нормално към една компания в една процедура да има много конкретни изисквания свързани с история, с финансов капацитет, с техническа осигуреност, към момента голяма част от тези изисквания не могат да фигурират. Ако фигурират процедурата се води дискриминационна.
Аз дадох в една друга комисия един много конкретен пример и с изненада установих, че смутих голяма част от народните представители. В момента когато правите процедура за строителство, вие нямате право да изисквате от изпълнителя да притежава строително оборудване. Ако поискате той да има багери, трактор, асфалтова база, бетонов възел, това е чиста дискриминация. И ако вие възложите една подобна поръчка с европейски пари ще платите финансова корекция. Нещо което до преди десет години се водеше за интуитивно. Този който искам да строи при мен, искам да съм сигурен, че има багери. Може багерите да са наети. Такава е логиката на промяна на правилата от европейско ниво. Както сме си говорили много пъти, включително и спорейки с експерти на Комисията, както те казват, не съществува нито една гаранция, че една фирма, която е регистрирана предишната година, няма да ви свърши поръчката с по-добро качество, на по-добра цена от някоя, която е регистрирана преди 15 години. И това е вярно.
Също е вярно, че ние трябва да мислим за една минимална защита на интересите на възложителя, даже не минимална. Имайки предвид, ако си позволим пазара да бъде тотално либерален. В смисъл да може да представя оферта, всеки който е изявил желание да участва в процедурата, не даваме каквито и да било гаранции, че от другата страна на възложителя стои някой, който поема финансовия капацитет да изпълни поръчката. Между впрочем практиката на одиторите, преди малко консултирах с госпожа Михайлова, всяко изискване, стойност на поръчката спрямо оборота, всяко изискване повече от две и половина или три, да се счита за дискриминационно. Тоест две е много по-ниско дори от практиката на одиторите. Обикновено одиторите реагират над три и се счита, че по този начин се ограничава конкуренцията и се ограничава пазара.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Много благодаря.
Колеги, други въпроси. Заповядайте.
НИКОЛАЙ НЕНКОВ – вицепрезидент на КНСБ
Предварително се извинявам на господин Дончев, че за трети път се изказвам в трета комисия. Моето не е въпрос към господин Дончев. Искам да кажа няколко изречения пред членовете на Комисията. Защото после за втори път трябва да взимам думата.
За КНСБ такъв важен закон е един много силен инструмент за борба срещу сивата икономика. В този смисъл, ние успяхме със съдействието на правителствата, да се въведат текстове, които отстраняват кандидати, които не спазват осигурителното законодателство и не внасят осигурителни вноски. Веднага след това върху изменения в КСО, където се криминализират деянията за умишлено укриване на осигурителни вноски.
Много ни се иска малко да задълбочим това нещо вече в областта на работните заплати, т.е. да се отстраняват кандидати, които не спазват трудовото законодателство. И най-вече да имат масово просрочие на работни заплати. Предполагам, че повечето знаете, че в нашата страна има дори над една година неплатени работни заплати и тези фирми участват в търгове.
Хубаво е, че в чл.54 има един текст, в който се отстраняват кандидати, които нарушават трудовото и осигурително законодателство, което е чудесно. Единственият проблем е, че в началото на изречението пише след съдебно решение. Проблемът е, че всички знаете, че трудовите дела в България се движат между две и три години. Тоест, в един период от време неизрядни работодатели могат да си участват спокойно в търгове по ЗОП. Затова едно съвсем елементарно предложение, което много лесно може да се реализира. Да се изисква, съзнавайки, че това не решава на сто процента проблема, да се изисква от кандидата да попълни декларация, че няма нарушение на трудовото законодателство, в това число и просрочени задължения към персонала. И за неверни данни носи отговорност, популярната фраза по чл.313 от Наказателния кодекс. Един такъв текст не иска пари и до известна степен дисциплинира. Това е накратко казано.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Много благодаря.
Колеги други въпроси? Мисля, че изчерпахме темата. Така че пристъпваме към гласуване.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Трима въздържали се.
Приема се.
Пристъпваме към точка втора от дневния ред.
Законопроект за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, № 502-01-66 от 5.08.2015 г., вносител Министерски съвет.
Отново вицепремиера Дончев. Заповядайте за кратко изложение.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Благодаря.
Само да уточня на база на предишния въпрос. Действително в чл.54 е предвидена възможността за отстраняване на подобни кандидати. Вярно е след влезнало в сила решение на компетентен орган. Но има нещо друго. Ако има подобно влезнало в сила решение на компетентен орган, на въпросния кандидат се поставя ограничение да участва следващите три години в обществени поръчки, което усилие мисля, че е в посоката, която беше ни представена от КНСБ.
По отношение на другия текст, който е на вашето внимание, отново ще се опитам да бъда кратък. Каква е причината да представяме пред вас един подобен текст? Причините са в няколко посоки. Към момента целия процес на изразходване, на оползотворяване на средства от Европейския съюз е регулирало другото приложимо законодателство. В детайли се е регулирало на база много и различни постановления на Министерския съвет изцяло. Целият процес, с отговорности на различни звена, срокове в които те имат право да реагират, задължения, ангажименти се урежда с документи от подобен ранг. Това е проблем, поради няколко причини.
Поради възможността една подобна материя уреждайки принципни и фундаментални неща да бъде много динамична. Смислено или понякога безсмислено, да се променя прекалено често. Но най-големия проблем е, че в уреждането на материята в много и различни актове, определено затруднява всички, които трябва да я прилагат. Един от водещите принципи, една от причините да тръгнем към разработването на подобен текст е изискването за кодификация. Цялата логика на процеса, всички принципи да бъдат уредени в законов текст. Между впрочем това е практика и в други държави.
Уреждането на принципните положения със закон гарантира много по-голяма устойчивост на системата. Гарантира ясни прогнозируеми реакции. Тоест всеки участник в процеса в ролята му на апликант, на бенефициент, на получател на безвъзмездно финансиране, на управляващ орган на база текстовете в закона, той има яснота какво може да очаква като реакция от другата страна в една или в друга ситуация. Това беше сред основните причини.
Вторият пакет причини е свързан с възможността на база законова принуда, доколкото това не винаги и трудно се случва на ниво оперативно управление, да се уредят някои важни неща. Като примерно симплификацията и бързо действието. Не винаги законовата принуда е единствения възможен начин. Но тук на база строгата норма на закона, това би помогнало на всички останали процеси, на всички останали усилия процесите да бъдат толкова прости, колкото могат да бъдат. И да бъдат толкова бързи, колкото могат да бъдат
Най-важното обаче е друго. И тук именно е реформаторския елемент в закона. Защото ние уреждаме цялата материя, съобразявайки се и с натрупания опит и с общата логика на регламентите най-вече на 13-03. Един от дефектите, който съществуваше до момента в системата беше баланса на правата между различните участници. Не е тайна и е стар проблем, това всъщност беше причината да се тръгне към разработката на закона от преди повече от две години. За нещастие, дълго време работата по него беше замразена, далеч не по моя вина. Но това няма кой знае какво значение в момента.
В момента правата на участниците в системата са силно дисбалансирани. Управляващият орган е всевластен. Дори възможността за адекватен съдебен контрол над актовете му и над действията е силно ограничено. Дори да има асинхронна съдебна практика в масовия случай, ако някой бенефициент счита, че правата му са нарушени, възможността той да упражнява съдебен контрол над актовете на управляващия орган се свежда до ГПК. Което всички знаем, че е скъпо и не особено бързо съдопроизводство.
Тук нещата се уреждат по съвсем различен начин.
Първо правим всички актове на системата подсъдни по реда на АПК, който е начина по който трябва да бъдат. Това означава много по-бързо и много по-достъпно съдопроизводство на първо място.
Разбира се, за да се стигне до подобна стройна система беше необходимо да се ползват някои, в никакъв случай екзотични, но може би да кажем, иновационни правни техники. Като тук ключовото е въвеждането на така наречения административен договор, който урежда отношенията между управляващ орган и бениефициент, който хем съдържа част от белезите на договор по смисъла на ЗЗД, хем съдържа властнически отношения. Тоест, страните се приема, че не са съвсем равно поставени, което е ключова техника от гледна точка на цялата логика на процеса. Тук най-важното е друго.
След приемането на текстовете на закона, всеки акт на управляващия орган, свързан с верифициране и неверифициране на разход, дори одобрен и не одобрен проект, най-вече нанесена финансова корекция, може да бъде обект на съдебен контрол. Въпреки че в последните години бяха направени много усилия, да се повиши капацитета на всички управляващи органи. И в масовия случай те работят правилно и вземат правилни решения. Не съществува гаранция, че те са прави и ще бъдат прави във всички случаи. А и в крайна сметка няма сфера, която да е извън контрола на българския съд.
Освен всичко това, много по-ясна регламентация на отговорностите на всички звена в системата, с ясно фиксирани срокове, включително и възможности за наказания, когато някои от ключовите участници в процеса не си изпълнява задълженията.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря.
Колеги въпроси? Заповядайте.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря госпожо председател.
Господин вицепремиер, колеги, поздравления за закона, защото той е дълго чакан, както от бенефициентите, така и от експертите, които се занимават в тази област, консултанти и други. Но с този закон, за съжаление една част от проблемите, които са идентифицирани в предходния програмен период не са решени.
Съгласно изискванията на Закона за нормативните актове, със закона следва да се уредят всички обществени отношения, които се подават на трайна уредба. В случая това са отношенията във връзка със средствата от европейските фондове. Законът дава само принципни постановки по някои въпроси и прехвърля всичко да се урежда в подзаконови нормативни актове. Това според мен не е добре. И същевременно редица важни въпроси свързани с управлението на средствата от европейските фондове са твърде схематично и неясно регламентирани. Като например материята във връзка с институционалната рамка и особено във връзка с информацията и комуникацията насочена към обществеността. Материята във връзка с финансовите инструменти, материята във връзка с финансовите корекции, материята във връзка с водени от общностите местно развитие, материята във връзка с издаването и действието на административните актове и други.
Отделно също така считам, че трябва да се предложи в този закон и той борави с редица не дефинирани понятия, в съответствие отново с изискванията на Закона за нормативни актове. Трябва да бъдат дадени легални дефиниции на доста от понятията в закона. Като например финансово управление, наблюдение, координиране, методически указания, методология, верифициране, сертифициране. И също така допълнително има нужда да се уеднаквят доста от термините, които са използвани в законопроекта.
С оглед на предвидените множество, според мен седем на брой подзаконови нормативни актове за прилагане на почти всички части от закона е правилно да има правилник за приложение на закона. Тъй като правилника е нормативния акт, който се издава за прилагане на закона в неговата цялост за организация на държавни и местни органи или за вътрешен ред на тяхната дейност. Това изисква Закона за нормативните актове.
Така че един такъв правилник ще реши наистина проблемите, които са идентифицирани от предходните периоди и всички тези, които вие споменахте, а не отделни постановления или подзаконови нормативни актове.
Благодаря.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Заповядайте.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Първо аз нямам притеснение относно качествата на закона, от правна гледна точка като документ. Защото освен от целия широк екип, който е правен, много пъти закона е консултиран и с представители на Върховния административен съд, по повод ангажиментите, които трябва да поемат във връзка с приложението на закона, както не сме се ограничили да ползваме каквато и да било външна юридическа мисъл, включително и Института по правни науки на БАН.
Както казах, като правна техника тук имаме някои модели, които имат иновационен характер. Може би впечатленията на господин Търновалийски се базират на това, че той е прочел внимателно, надявам се, текстовете на закона. Но не е прочел цялата друга приложима нормативна база. Поне половината от нещата, които споменахте, че не са уредени, са уредени на ниво регламент. Най-вече 13-03 общия регламент, както и част от специалните регламенти. Включително примерно по отношение на информационната система. Аз не мисля, че има нужда в закона да преписваме всичко уредено в регламентите. Те се прилагат пряко.
Само един концептуален коментар по отношение на институционалната уредба. Институционалната уредба се ползва от известна динамика. Аз не искам да приемаме закон, който да важи следващите година и половина или две. Може да се наложи на определен управляващ орган да му бъде сменено мястото. Нещо повече. Може да се наложи и непрекъснато се налага, ние да обособим нова оперативна програма. Само преди няколко месеца стартирахме такава инициатива. Става дума за нарочна оперативна програма за малки и средни предприятия. Нима във всеки от тези случаи ще е необходимо да променяме закона. Аз мисля, че не.
Колкото до всички останали неща, в основната си част те са уредени на ниво регламент и това е причината да няма пунктуално повтаряне на закона.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря.
Други въпроси колеги? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроект за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, № 502-01-66 от 5.08.2015 г., вносител Министерски съвет.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Четирима въздържали се.
Приема се.
Благодаря на вицепремиера Дончев за изложението.
Колеги, пристъпваме към точка трета.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 502-01-42 от 1.06.2015 г., вносител Министерския съвет.
При нас са проф. Николай Денков – зам.-министър и господин Красимир Вълчев – главен секретар.
Заповядайте за изложение.
Проф. НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Благодаря.
Добър ден на всички. Проектът за изменение към Закона за висшето образование е напълно в духа на стратегията за висше образование. Като екипа в Министерството се постара да извади тези промени, които са най-спешни от гледна точка на това, че ще доведат до най-бърз ефект, но този ефект ще бъде също така и дългосрочен, тъй като до голяма степен променя правилата на финансиране, а от там и мотивацията на ръководствата на висшите училища. Затова ние предлагаме няколко промени, които са свързани от една страна с финансирането. Като сме се постарали да подсилим два аспекта. Единият е свързан с връзката с пазара на труда, а втория е свързан с качеството на образование. И двата знаем, че са дефинирани като проблеми на сегашната система.
Първата промяна фиксира законово темпа за нарастване на дела от държавната субсидия, който се дава на базата на комплексна оценка за качеството на образованието и реализацията на студентите. Като разчета е до 2018 г. този дял от сегашните 12,5 процента да стигне до 50 процента, а 2020 г. до 60 процента.
Втората много важна промяна е свързана с възможността Министерския съвет по предложение на министъра на образованието и науката, да отказва прием заявен от висши училища, в тези професионални направления, в които има пренасищане на пазара на труда. Тоест по определена методика, която ще бъде утвърдена също от Министерския съвет, всяка година ще има възможност да се отказва субсидия по отношение на такива специалности, в които има пренасищане.
Тъй като това е чувствителен въпрос за висшите училища, третата промяна е да дадем възможност дългосрочно, ако все пак има много голям интерес, да бъде разрешен платен прием в съответните професионални направления.
Четвъртата промяна свързана с пазара на труда е създаването на така наречените приоритетни професионални направления и защитени специалности. Всяка от тях си има своята специфика. Отново по наредба с ясно дефинирани критерии ще бъдат въведени. Бих искал да допълня, че този тип категории са необходими в други сфери. Примерно за Оперативна програма за наука, образование и интелигентен растеж.
Ние имаме дефинирана операция. Задаване на стипендия в приоритетни направления. Тоест ние така или иначе трябва да го направим и от тази гледна точка.
Четвъртата важна промяна е свързана с това, че през последните години се загуби разликата между специализирани висши училища, университети и от там самите типове висши училища, донякъде загубиха профила си. Част от това е свързано със стремежа за привличане на повече студенти. И един от начините да преодолеем този проблем, който беше приветстван, бих казал вчера в Комисията по образование и наука, беше да се въведе явно статута на законово ниво, на така наречените изследователски или научно-изследователски университети. и съответно те да имат своята специфика по отношение на финансирането на научните изследвания, но и съответно и своите ангажименти да произвеждат научна продукция, която е на високо европейско и световно ниво.
Една друга промяна, която не за първи път влиза в Парламента, това е предложението един преподавател да бъде отчитан при акредитацията на едно висше училище, а не както е в момента, разрешено в две висши училища. Екипът на Министерството стои твърдо зад тази промяна. Тя е много важна от гледна точка на изграждането на ново поколение от преподаватели и учени. Тъй като имаме много съществено застаряване през последните години. И ние трябва да отпушим системата, колкото се може по-бързо, за да запазим, ако може да привлечем повече млади хора в тази сфера. Мисля, че това са най-важните промени.
Последното което бих искал да кажа, че вчера в Комисията по образование и наука с голямо болшинство беше прието на първо четене предложението.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря за изложението.
Колеги въпроси? Заповядайте.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Благодаря ви госпожо председател.
Уважаеми господин заместник-министър, уважаеми господин главен секретар, колеги, явно днес ни е ден, защото за втори път има реформаторски закон, за което искам да благодаря на Министерство на образованието и науката, на екипа. Това в случая не е шега. Не е шега, защото с този закон се прави една корекция на един модел, който работеше повече от 16 години. Преди 16 години, тогава се смени модела. Професорът вероятно знае, когато от институционално финансиране, преминахме на финансиране на брой студенти и норматив.
Модел, който имаше своя смисъл, иновативен, но има нужда от корекция, защото през тези години желанието на висшите училища да получат повече пари през студенти, доведе до много широко отваряне на вратите на университетите и много масов прием. За съжаление този модел нямаше своята спирачка, която би могла да бъде една рейтингова система, която от една страна да коригира, когато имаш една масовизация и успоредно с това да ти влияе финансирането през рейтинга.
Преди няколко години мисля, че и това вече е въведено, но за съжаление то е много малко като стойност. Мисля, че тази година е до 10 процента. Поправете ме, ако бъркам. Този втори стълб, който финансира качеството през рейтинговата система, тя е въз основа на обективни показатели е твърде малко. То е само 10 процента срещу онова другото голямото.
И аз затова поздравявам екипа, защото в закона са предвидени много сериозни стъпки в посока увеличаване финансирането на този, така наречен втори стълб, който за 2016 г. става 25 процента, за 2017 г. – 40 процента, 2018 г. – 50 процента. Дори стига 60 процента, което дори надхвърля и управленската програма на правителството, в която ние бяхме предвидили 50 процента да се финансира по този модел.
Освен това виждам, че има и още една стъпка, която до голяма степен би имала значение на финансирането на първи стълб, който е по брой студенти и нормативи, където отново е вкаран пазарния принцип, където има няколко елемента от закона, реализация. Това още веднъж засили тази посока.
И моят въпрос е следния. Дали е правен анализ, когато се приложи този модел за 2016 г. с 25 на сто, усилен с това, което е и по първия стълб. В смисъл такъв, ако се намалят студентите на дадено висше училище, това няма ли да доведе до много голям дефицит по бюджета на висшите училища. В смисъл, ако се окаже, че на едно висше училище 15 – 20 процента му се намали бюджета, да не се окаже, че ще създадем сериозен проблем.
Аз виждам, че има гаранции, които сте предвидили с едни програми за оптимизация на висшите училища. Но там е само по желание на самото висше училище. Тоест, ако самото висше училище не си поиска, да си оптимизира структурата, ние няма как да му дадем допълнително пари и може това да създаде много сериозен проблем. Тоест да помислим между четенията. Там да е инициативата не само на висшето училище, а и на правителството, на Министерство на образованието в случая.
От друга страна, това което вие казахте за преподавателите, това е един преподавател да не участва в акредитацията на повече от едно висше училище. Изключително добра стъпка, която ние приветстваме.
Аз дори бих стигнал по-далеч. Ако нашата цел е все пак ние да оптимизираме системата, защо да не помислим да въведем и една спирачка пред Националната агенция за оценяване и акредитация, която да не обсъжда предложения за нови висши училища или за разкриване на нови специалности и т.н., когато очевидно в населеното място няма нужда от такова висше училище. Ако няма нужда от подобна специалност, ако има голяма безработица. В момента какво се получава. Националната агенция получава предложенията, пренася ги през Министерство на образованието. Натиска там е голям. Образованието към Министерския съвет там е голямо и от там, тук в Народното събрание. И после се чудим, защо толкова много висши училища има.
ПРЕДС. ДИЯНА ЙОРДАНОВА: Колега, извинявам се, че ви прекъсвам, но само да обърна внимание, че все пак сме Бюджетна комисия. Този дебат е по-подходящ за Комисията по образование. Така че ако имате конкретни въпроси, относно финансовата част, моля да ги зададете.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Едното е правен ли е анализ, за да видим какво би се получило при приложението на този закон? И второто ще подкрепите ли една бариера пред Националната агенция за оценяване и акредитация?
Благодаря.
ПРЕДС. ДИЯНА ЙОРДАНОВА: Благодаря. Господин Денков.
Проф.НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Благодаря за въпросите. Господин Танев е експерт в тази област, така че те са в центъра на събитията, както може да се каже.
По отношение на анализа, тук главния секретар на Министерството от известно време работи доста задълбочено по реализацията на тези мерки, така че имайки очакването за положително решение в близко време, надяваме се, ние да може в много кратки срокове да въведем тази система в действие. Така че аз ще дам на него думата за конкретен отговор за числата, процентите по отношение на дефицитите и евентуално какви мерки трябва да се търсят, ако някъде изскочи проблем в това отношение.
Колкото до спирачките пред разкриването на нови специалности, не само че подкрепяме, но бихме искали по-комплексно да се погледне този въпрос. От гледна точка на оценката на фигурирането на системата много лесно се вижда, като погледнете рейтинговата система, че има огромни различия между оценката, която дава Националната агенция за оценяване и акредитация и това което излиза като резултат от рейтинговата система.
Най-важната причина за това различие е, че в рейтинговата система с изключително преобладаваща тежест са обективните показатели. Така че ние инициирахме вече началото на разговор с Националната агенция, за това че те трябва да вкарат повече обективни показатели, количествени, включително и с реализацията на студентите. И от там този субективизъм, за който става дума тук, че може да се разреши, защото изглежда, че има нужда. Би трябвало да се разреши този проблем със стъпването на обективна методика, която показва, че изследванията на пазара на труда показват, че такава и такава е нуждата, такава е реализацията и от там да се стъпи на обективни данни, както за отварянето на нови професионални направления, така и за оценката на резултата от обучението, тъй като и двете са важни.
ПРЕДС. ДИЯНА ЙОРДАНОВА: Благодаря. Господин Вълчев.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, последните 20 – 25 години броя на студентите в държавните висши училища се увеличи рязко. Това беше подхранено от либерализацията на приема, масовизацията на висшето образование. Достигнали сме максимума. През следващите години в системата идват негативния демографски тренд от втората половина на 90-те години. Това съвпада с внесените предложения, с амбициозната цел, която е правителствената програма за промяна на съотношението между количествен и качествен фактор на финансирането и в приетата единодушно от Народното събрание, от това Народно събрание стратегия за развитие на висшето образование. Целта 2020 г. е от стратегията. Затова сме надхвърлили 2018 г.
Чисто математически, ние няма как да я постигнем тази цел, ако не отрежем приема в професионалните направления в тези висши училища, което е със слаби резултати. Едновременно слаби резултати за академична дейност и слаби резултати за пазарна дейност. Често има спорове какво е качество. Качество е както академичното измерение, така и това дали се реализират. Отделно от това има професионални направления, които е важно да бъдат съхранени.
Вчера в Образователната комисия се каза, че по-добре е да имаме безработни инженери, отколкото безработни завършили администрация и управление. В този смисъл е много важно, ние как ще преструктурираме приема с тези инструменти. Тези три неща ще съвпаднат през следващите години. И наистина оптимизацията в системата ще бъде шокова. Това което се случи в системата на предучилищното и училищно образование сега и в системата на висшето образование.
Трите неща са това намаление на кандидат-студентите. Намалението на приема, което ще бъде направено въз основа на закона. И трето е диференцираното финансиране.
Всъщност ние за 2016 г., понеже вие казахте 25 процента, няма да може да приложим механизма за приема. Защото ако се приеме този законопроект, ние ще може да го предложим за приема за учебната 2016 – 2017 г., респективно за бюджета за 2017 г. Но имаме амбицията да предложим на Министерския съвет с Министерство на финансите в проектобюджета за следващата година за първи път, ние да имаме диференцирано финансиране, което да предполага и намаляване на субсидията на отделни висши училища, макар и предпазливо, макар и само на тези, които са с безспорно ниски резултати, за да има по скоро сигнален ефект към 2017 г. от една страна. От друга страна все пак да постигнем тези 25 процента, за които казахте.
Едно такова шоково оптимизиране в системата със сигурност ще предполага и компенсаторни механизми. Тези компенсаторни механизми, обаче трябва да са в съответствие със стратегията и политиката. И затова сме предложили финансиране на програми за оптимизация и консолидация на висшите училища. Често се казва, че висшите ни училища са много и всъщност нашия анализ показва не толкова, че са много държавните висши училища, тъй като това, което сме предложили като промени касае системата на държавните висши училища, а че са се отказали от стратегиите за специализация. В последните 20 – 25 години ние имаме създадена мрежа преобладаваща от специализирани висши училища, които заложиха на стратегиите на екстензивно разрастване и на универсализация на профилите си.
От днешна гледна точка, анализа ни показва, че почти всичко което трябва да бъде отрязано е това, което е създадено последните 20 години допълнително като професионални направления във висшите училища. То с малки изключения не е успяло да добави стойност към системата на висшето образование.
Тоест ние връщайки се към една система предимно от специализирани висши училища, намирайки всяко едно висше училище своите силни професионални направления, ние ще насърчаваме именно по тази посока да се консолидира и да се оптимизира системата от държавни висши училища. Намирайки всяко едно от тях мястото си на образователния пазар, било самостоятелно, било сливайки се с други. Ще имаме нужда от такива буфери.
Ние за 2016 г. сега планираме бюджета. Предвиждаме макар и в малък размер, тъй като основния ефект ще дойде през следващите години. Имаме голямо намаление за приема в броя на студенти през следващата година. В някои висши училища е много голям.
Благодаря.
ПРЕДС. ДИЯНА ЙОРДАНОВА: Много ви благодаря господин Вълчев. Други въпроси? Проф. Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря ви.
Чувствам се морално задължен да кажа няколко думи с разбирането, че сме именно в Бюджетна комисия. Аз обещавам да подготвя едно, сравнително по-подробно изказване за пленарна зала. Защо се чувствам морално задължен? По стечение на обстоятелствата сега направих една сметка, имам към 30 семестъра за американски и западно европейски университети и няколко десетки изследователски програми. Така че съм от хората, които добре познава университетската система в развитите страни. И ми се иска да направим в България така, че да се доближим до тази система.
Първо трябва да кажа, че това което се предлага, тук има много сериозни промени, които са в правилна посока. И те трябва да бъдат подкрепени. Преминаването общо от екстензивни към качествени показатели, което е свързано с по-ефективното използване на парите, което ние искаме в Бюджетната комисия. Тъй като прахосничеството във висшето ни образование е огромно. Тук бяха казани няколко мнения. Ние наливаме пари в каца без дъно. Тук бюджетните комисии приемат всяка година и ефекта е никакъв.
Искам да ви обърна внимание на още няколко неща, които трябва да се направят постепенно, за да се стигне по-близо до целта.
Първата препоръка, която ще ви направим е, добре е да се оценяват университетите вече по нова система. Но ще ви кажа, че практиката е не да се оценяват университетите. Даже бих казал, че в Западна Европа и в САЩ няма такава практика, а се очертават изследователски звена в отделните университети, факултети или катедри. Ще ви кажа защо.
Вие оценявате един университет, Софийския университет примерно. Аз съм професор в УНСС, но по ред причини познавам добре и работата на Софийския и на другите университети в България. Пределно ясно за всички е, че Софийския университет има два, три силни факултета водещи и по международни показатели, но има и други, които не са толкова водещи. Същото касае и УНСС и който и да било друг университет.
Тоест, принципа, че ние ще въведем качествените показатели и ще привеждаме парите на университетите е все още погрешен, уважаеми колеги. Трябва да има децентрализация и разпределението на средствата по факултети. Няма водещ университет по света, даже и в Китай, където да се дават пари на университети. Те се дават на изследователски центрове, на изследователски колективи или на факултети. Аз мисля, че разбирате за какво става дума. Нали така?
Тоест тук трябва да станат други изменения в потока на парите. Парите да не отиват по сметка на университета. Защото ректора какво прави. Всички знаем как се избира. И вие да сте ректор, за да си запазите гласовете ще разпределяте парите равномерно.
И какви са противоречията. Факултети, които печелят проекти и изкарват пари, парите им отиват и в други факултети, за да не загинат. Нали така? И къде отиваме. Дъжд от трохи на всички по малко. Това трябва да се промени. Вярно е на някои университети няма да им хареса и на някои факултети, но така правят хората в развитите страни.
Освен това не само, че трябва да се мине към качество. Република България тези приоритети за висшето образование, ще ви кажа нещо, което е извън компетенциите на вашето Министерство. Ние сме написали в закона приоритети в развитието на пазара краткосрочни и дългосрочни. И кой ги определя тези приоритети, ако правителството на Република България и Парламента няма система от национални приоритети и дългосрочна програма. Има ли в България 25 години? Няма. Какви приоритети ще правим? Кой ще ги измисля тези приоритети, за да решим какви професии ще се търсят след пет, десет години.
Обърнете внимание. Тук има малко пасивен подход. Казвам го с най-добри чувства. Тоест пазара какво иска. Едно е това, което иска пазара, друго е това, което ние искаме от пазара, което правят други страни и народи. Правят си прогнози и казват какво ние искаме да направим. Единият начин е да чакаме и каквото иска пазара утре, вдругиден ние да готвим специалисти. А в образованието сега като заложиш програмата, тя се реализира след 10, 15, 20 години и т.н.
Освен това, ресурсите да се разпределят не по университети, а по звената в университети, които са доказали, че имат съответните качества.
Вие сам казахте за Националната агенция, за техните критерии и за другата система от критерии, точковата система, че има различие. Как да няма различие. То е публична тайна. В Комисията за акредитация идва една комисия от десет души в университета. Какво правят? Те са от четири университета в България, аз на теб, ти на мен. Отиват си четирите университета, пишат си високи оценки и обикалят другите.
ПРЕДС. ДИЯНА ЙОРДАНОВА: Професоре, извинявам се, че ви прекъсвам, но отивате в друга плоскост.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Става дума за пари. Те правят оценки, парите които ние приемаме тук и ще отидат там, където не трябва.
Даването на пари за докторанти и други. Това е нещо много важно и искам да обърнете внимание. Аз го предлагам от няколко години и не се прави. Това е следното. И това е много важен въпрос за страната, дори и нескромно да звучи.
Ние ще даваме средства, примерно в професионални направления. Да допуснем, че сме ги налучкали точно как се развива пазара. Аз питам, каква е гаранцията че тези които ние финансираме ще останат в нашата родина България да работят. Не бързайте да мислите, че аз дори и не си помислям да ограничаваме младежите да ходят където искат. Ние на бива да ограничаваме и да наказваме тези, които отиват навън. Аз предлагам да награждаваме тези, които остават в България. Искам да повторя. Да награждаваме младежите, които ще завършат по тези програми и остават тук.
Това ще рече, уважаеми колеги от Министерство на просветата, че ние трябва да допълним в този закон, сега ли, после ли, но трябва да го направим.
Това което трябва да направим е следното. Ако ние осигуряваме допълнително преференциално финансиране за определени професионални направления и определени студенти наши деца, ако обичат тези пари, които даваме, ако те отиват в чужбина, част от тези средства, както са предвидени 50 – 60 процента частно заплащане, те си ги плащат частно. А ако останат в България, българската държава да покрие частните разходи на тези младежи. В момента не мога да кажа, ако останат в България пет години или десет години, има такава практика и в други страни, те остават и работят. Дали са лекари, дали са икономисти или нещо друго. Аз мисля, че това е нещо, върху което трябва да помислим. Защото то не е решено.
Иначе в бедна България в момента какво правим? Оскъдните си финансови ресурси, ние вкарваме първо в раздути и доста смешно звучащи професионални направления и специалности, както знаете. Някои от тях ще кажа противоречат на здравия разум, както добре знаете. И в същото време наливаме пари и те отиват да работят в други страни. И те ни казват, браво. Ние финансираме най-доброто, което отива там. Има решение на въпроса, което ние може да направим.
Още едно предложение. Като се финансират докторските програми специално. Сега доста университети предлагат пет човека, десет човека различни специалности. Министерството на просветата до момента никога не искало, не е имало такава практика, да види кои са научните ръководители на тези докторанти. Защото нямаме време да ви дам много развеселяващи случаи. Какви корифеи обучават по специалности, които те никога не са учили, докторанти.
В други страни и народи като казват пет докторантури. Влезте в сайтовете на швейцарци или на немци и там пише, кои са научните ръководители, които ще ги водят, в кои направления. И на тези научни ръководители им искайте списъка от публикации. Не може хора, които са публикували във вестник “Касапски глас” да водят докторанти. Вижте къде публикуват тези хора? Все пак, за да водят докторанти и да даваме пари, хиляди левове за докторант.
И още една идея, която ще предложим на първо четене. Това е други страни и народи правят следното нещо. Тъй като ние няма как да настигнем следващите 10 – 15 години – 20 изведнъж най-добрите университети.
Китайците са успели в последните 20 години, вижте първите сто университета по света, какво са направили китайците, които плуват в пари в момента. Фокусират си парите в няколко центъра. В смисъл ние в Софийския университет, както казах няма да финансираме целия университет. Примерно казвам, Юридическият факултет е водещ, еди кой си факултет е водещ и там ще им дадем повече пари.
Ние сме бедна страна колеги и ние не може да пръскаме трохите навсякъде. Трябва да кажем какво искаме да правим във факултетите на отделните университети.
И нещо което видях в други страни, които правят, да кажем в Лондон Скул ъф икономикс в Лондон има един Хеленик център. Гърците преди години са го измислили нещо умно, въпреки проблемите, които имат сега. Те са си направили един Хеленик център в Лондон Скул ъф икономикс. Да внимават колегите от просветата, ако не са чули, а може и да са чули.
ПРЕДС. ДИЯНА ЙОРДАНОВА: Колега, моля за уважение.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Той е специфичен център.
ПРЕДС. ДИЯНА ЙОРДАНОВА: Те ви слушат много добре. Малко уважение.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Важно е това, което казвам. Става дума за пари. Гръцката държава финансира собствен център, Хеленик център в Лондон Скул ъф икономикс, където си е създало звено на Гърция, където гръцките докторанти, магистри, някои студенти и преподаватели ходят в Лондон, в един от водещите вузове, в център, който е във ВУЗ, финансиран от гърците, управляван от гърците. Те не настигат, а те отиват на най-доброто. Същото може да направи Медицинския университет да отиде, Техническия университет. Тоест има достатъчно примери които ние такива центрове може да заложим за финансиране от бюджета. Не става дума за кой знае колко пари.
Така че парите са малко и трябва да се използват по най-рационалния начин.
ПРЕДС. ДИЯНА ЙОРДАНОВА: Много благодаря, професор Гечев. Заповядайте.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател. Ще се опитам за две минути. Ще задам няколко въпроса, но искам отговор. Подгответе го за залата.
Имайте предвид, че аз сега гледам като един страничен наблюдател. Моите колеги са казали, че подкрепят закона и аз ще го подкрепя с два гласа, така че не съм против закона. Обаче когато представяте закона направете го като хората. Не започвайте с това, че е втори реформаторски. Имаше едни реформаторски, на които ние казвахме, имаме такива забележки. Прилежно се записваше. И после се внесе същия и после в залата не се прие. Нека да не се хвалим, че е втори, трети, пети, десети, а да бъде качествен.
Ще ви кажа какво мен в момента ме притеснява. И днес приемахме Закона за образованието, началното. Големият дебат трябва ли парите да гонят ученика или не трябва. Ако отиде в частно, трябва ли да го гонят или не. И се започна. Той е бъдещ гражданин, бъдещ данъкоплатец, защо тези пари се полагат. Те трябва да ходят по него. Няма ли по този начин голямото училище, частното с големите приходи, да вземе добрите преподаватели и да страдат държавните? Не, нямало. Точно е същия механизъм сега и с финансирането, което казвам за студентите. Парите гонят студента. Нали така? Почти същото е?
Аз сега в момента не мога да разбера, ние какво правим с този закон. Вие мен не сте ме убедили, не знам как ще убедите хората в залата. Какво правим? Аз за себе си съм задал въпрос. Държавата иска да избяга от финансиране на висшето образование частично, някакъв процент за сметка на платеното. Кой каквото иска да си плаща и да се обучава.
Опитваме се да ограничим процеса. Който взел, взел, който се лицензирал, който взел специалностите, други не. Чрез парите се опитваме да рекетираме университетите и да им наложим някаква програма. Подменяме волята на автономия, самоуправление чрез някакъв финансов механизъм. Министърът ще раздава бонуси и по този начин ще определя, вие сте университет първа категория или втора категория. Казвам ви не искам отговор. Запазете си ги за залата.
Чух и за оптимизиране на системата. Гениалното е не всеки град може би има нужда от университет. Затова които са направили вече имат. Веднага отговора ми възниква. Пет медицински университета има. Това означава ли, че пет града в България имат нужда от здравно обслужване, а всички останали да мрат. Защото да открием шести, след като те нямат нужда. Недейте така механично да слагате. Недейте и с бюджета, какво правили гърците с парите и финансирали в Англия. Гърция не е най-добрия пример днес специално, като знам, че им гласуваме, ние с нашите пари да им плащаме на тях. Подгответе се за отговори. Ще ви подкрепим, но не го правете по този начин. Защото никой не знае какво точно искате.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДИЯНА ЙОРДАНОВА: Благодаря. Тъй като и в двете изказвания по-скоро има препоръки, отколкото въпроси, между първо и второ четене всеки има възможност да направи своите предложения. Заповядайте.
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Ще се опитам да бъда максимално кратък. Това което е важно да се подчертае, от гледна точка на предстоящата дискусия, включително и в пленарна зала е, че има и други инструменти, така че това което предлагаме трябва да се разглежда в съвкупност с примерно Закона за развитие на академичния състав. Някои от въпросите, които постави проф. Гечев са напълно на място, но те се решават в друг закон.
Въпросът за финансирането. Ние нямаме само този източник на финансиране. Имаме Оперативна програма “Наука и образование”, която през следващите пет години ще разпредели 560 млн. лева за научни изследвания. И там ще бъдат третирани въпросите за докторанти, постдокторанти и т.н. Имаме регламентиране на научните изследвания в Закона за насърчаване на научните изследвания и т.н.
С други думи, за да може да бъде по-конструктивен дебата е добре да имаме представа за цялата тази картина и тогава ще се види, че практически всички въпроси, които бяха поставени и от двете страни, те имат своя отговор. Само един пример още да дам. Никой не оценява университети. Рейтинговата система за висшите училища, която се дава за един от най-добрите примери и в Европа и в света, оценява и това е достижение на хората, които са я въвели. Ние в момента я доразвиваме и непрекъснато я усъвършенстваме с всяка година, оценява професионалните направления в съответните висши училища. Така че принципа, който вие казвате, всъщност е заложен на сто процента и то на базата на обективи показатели в съответната рейтингова система. А самото финансиране се прави само въз основа на обективни показатели.
От тази гледна точка, пак казвам, аз се радвам, че от въпросите, които чувам, мисля че сме една крачка напред в подготовката за следващите стъпки, които няма да са лесни. Това е сигурно.
РУМЕН ГЕЧЕВ: За да сме сигурни Бюджетна комисия. Давам следния пример, ако правилно съм разбрал. Тук в Бюджетната комисия ще гласуваме бюджет 2016 г. скоро. И се определя примерно на Пловдивския университет, примерно казвам 10 млн. лева. По тази система професионално направление оценката най-доброто е хикс. Тези пари като отидат в Пловдивския университет, каква гаранция имаме ние, че те ще отидат основно към това направление, което има най-висока оценка. Защото както знаете парите отиват в бюджета на Университета. Каква е гаранцията, това което имам предвид, има ли партида професионалното направление и факултета, за да ползва приоритетно тези пари, за да сме сигурни, че парите ще отидат там, където е най-високото качество?
ПРЕДС. ДИЯНА ЙОРДАНОВА: Заповядайте.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря. Абсолютно резонен е въпроса. Ние ще увеличаваме на някои висши училища средствата по едно професионално направление и ще намаляваме по друго. В момента няма такива гаранции, че разпоредбата която е в закона по скоро е базирана на автономията. Тоест висшето училище може да определи такива бюджети по структурни звена. Това което може би ние ще предложим е висшите училища да приемат методика, която да осигури съответствието между структурни звена и професионални направления. Защото това са две различни неща.
Второ, да има формула за определяне на средствата по различните структурни звена.
Благодаря.
ПРЕДС. ДИЯНА ЙОРДАНОВА: Благодаря.
Колеги, други въпроси има ли? Мисля, че направихме сериозен дебат.
Подлагам на гласуване предложения ни законопроект.
Който е съгласен, моля да гласува за.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Трима въздържали се.
Приема се.
Благодаря. Благодаря на зам.-министър Денков и на господин Вълчев.
Колеги пристъпваме към последна точка, четвърта от дневния ред.
Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател и членове на Фискалния съвет.
Знаете, че на базата на Закона за фискален съвет и автоматични корективни механизми, който приехме на 8 април, ние трябва като Бюджетна комисия отново да разработим процедурни правила за избор, изслушване, това което сме правили досега.
Ще прочета проекторешението, което е изготвено.
Народното събрание на основание чл.86, ал.1 от Конституцията на Република България и чл.89, ал.7от Правилника за организация и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И:
Приема процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател и четирима членове на Фискалния съвет, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор на Народното събрание
І. Предлагане на кандидати за председател и членове на Фискалния съвет и представяне на документите им.
1. Предложение за председател и членове на Фискалния съвет се правят от парламентарни групи или от народни представители. Предложенията се внасят в писмена форма до Комисията по бюджет и финанси чрез председателя на Народното събрание в 7-дневен срок от приемането на процедурните правила от Народното събрание.
2. Предложенията за председател и членове на Фискалния съвет се придружава с писмени мотиви, които аргументират добрата професионална репутация на съответния кандидат. Към предложението се прилагат следните документи.
а) писмено съгласие на кандидата по образец – приложение № 1 към решението;
б) подробна автобиография;
в) заверено от кандидата копие от диплома за завършено висше икономическо образование с минимална образователно-квалификационна степен “магистър”;
г) свидетелство за съдимост;
д) документи удостоверяващи, че кандидатът отговаря на изискването за професионален опит в областта на икономическия анализ и/или управлението на публичните финанси не по-малко от 10 години;
е) декларация по образец – приложение № 2 към решението, че не са налице обстоятелствата по чл.8, ал.2, т.2 – 4 от Закона за Фискален съвет и автоматични корективни механизми.
ІІ. Публично оповестяване на документите
1. Внесеното предложение заедно с приложените към него документи се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание незабавно, но не по-късно от 7 дни преди изслушването.
2. Публикуването на предложението и документите се извършва в съответствие със Закона за защита на личните данни.
3. Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност и професионални организации не по-късно от три дни преди изслушването на кандидата може да представят на Комисията по бюджет и финанси становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставени.
4. Средствата за масово осведомяване могат да изпращат в Комисията по бюджет и финанси въпроси към кандидата, които да му бъдат поставени. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат.
5. Становищата и въпросите се изпращат по пощата на адрес: гр.София, пл.”Княз Александър І “ № 1, Комисия по бюджет и финанси или по електронен път на e-mail: budget@parliament.bg. Становищата и въпросите се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание при спазване на Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация.
ІІІ. Изслушване на кандидатите
1. Преди да изслуша предложените кандидати Комисията по бюджет и финанси проверява представените документи и дали съответния кандидат отговаря на изискванията за заемане на длъжността, за която е предложен.
2. Изслушването се провежда в открито заседание на Комисията по бюджет и финанси, което се излъчва в реално време в интернет, чрез интернет страницата на Народното събрание.
3. Кандидатите се представят от вносителите на предложенията по азбучен ред на собствените имена на кандидатите за председател и за членове – до две минути на кандидат. Представянето включва и данни за специфичната подготовка, мотивацията, публичната репутация и обществената подкрепа за кандидата.
4. Лично представяне на кандидата и на неговата концепция за дейността на Фискалния съвет, с оглед на длъжността, за която е предложен – до 10 минути на кандидат.
5. Комисията по бюджет и финанси провежда разисквания по направените предложения. Народните представители поставят поотделно своите въпроси към кандидатите за председател и към кандидатите за членове по азбучен ред на собствените им имена на кандидатите – до две минути на народен представител за кандидат. След изчерпване на зададените въпроси към съответния кандидат от всички народни представители кандидатът отговаря – до 10 минути.
6. Председателят на Комисията по бюджет и финанси задава в резюме въпросите на лицата по чл.89, ал.3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, на които не е получен отговор. Отговор на съответния кандидат – до 10 минути.
7. От изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание.
8. Комисията изготвя по смисъла на чл.89, ал.5 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание доклад от изслушването, в който са представени кандидатите. Ако са изслушани няколко кандидата за дадена длъжност, Комисията по бюджет и финанси изготвя доклад от изслушването на кандидатите и го внася в Народното събрание. Към доклада се прилага проект на решение за избор на всеки кандидат за съответната длъжност във Фискалния съвет.
ІV. Избор на председател и членове на Фискалния съвет от Народното събрание
1. Заседанието се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание. С решение на Народното събрание на заседанието присъстват предложените кандидати.
2. Народното събрание изслушва в резюме внесения доклад на Комисията по бюджет и финанси.
3. Всеки кандидат се представя от вносителя – до две минути.
4. Провеждат се разисквания по кандидатурата по реда на Правилника за организация и дейността на Народното събрание.
5. Народното събрание избира поотделно председателя и четиримата членове на Фискалния съвет.
6. Гласуването е явно чрез компютризираната система за гласуване. Ако има няколко кандидата за една длъжност, гласуването се извършва по азбучен ред на собствените имена на кандидатите, освен ако Народното събрание реши друго.
7. За избран се смята кандидатът получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. Ако няколко кандидати за една длъжност са получили повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители, избран е кандидатът, получил най-много гласове “за”.
8. Когато никой от кандидатите не получи необходимите гласове, се провежда повторно гласуване, в което участват двамата кандидати, получили най-много гласове “за”.
9. Ако при повторно гласуване никой от кандидатите не получи необходимите гласове, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор.
И съответно приложение с двете декларации.

Колеги, няма нещо по-различно от всичко, което сме гласували досега. Съобразени са последните изисквания, както за избор на членове на ВСС и всички други публични избори, които сме правили досега.
Някакви мнения, становища, нещо за допълване?
Колеги, ако няма някакви допълнения, който е съгласен, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Гласували 15 “за”.
Благодаря на всички за участието.
Приятна почивка.
Закривам заседанието.

/ Закрито в 17 часа и 40 минути /




ЗАМ.ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:

/ Диана Йорданова /