---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
--------------------------------------------
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ






П Р О Т О К О Л

№


На 5 ноември 2015 година /вторник / от 14.00 часа в зала 134 в сградата на пл.”Княз Александър І ” на Народното събрание, се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 14.05 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.



* * *


/ Начало 14 часа и 05 минути /


ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам днешното редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Предлагам заседанието да премине при следния дневен ред.

Д н е в е н р е д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове – второ четене.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – второ четене.
3. Законопроект за счетоводството – второ четене.
Има ли предложения за допълнение и изменение на дневния ред? Няма.
Който е за така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Преминаваме към точка първа.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове – второ четене.
По законопроектите при нас са:

Министерство на финансите
Кирил Ананиев – зам.-министър на финансите
Людмила Петкова – директор на Дирекция «Данъчна политика»
Агенция «Митници»
Божидар Алексов – зам-директор на Агенция «Митници» с негови колеги
НАП
Росен Иванов - - директор ДОМ и колеги от НАП
Столична община
Дончо Барбалов – зам.-кмет
КРИБ
Евгени Иванов – изпълнителен директор КРИБ
Българска петролна и газова асоциация
Българска асоциация на тютюневата индустрия
Асоциация на специализираните счетоводни предприятия
Института на дипломираните експерт-счетоводители
Българска стопанска камара

Преминаваме към четене на доклада по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акциза и данъчните складове № 502-01-79 от Министерски съвет и приет на първо гласуване на 2.10.2015 г.




З а к о н
за изменение и допълнение на Закона за акциза
и данъчните складове
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Гласуваме наименованието на закона.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Предложение на н.п. Менда Стоянова за създаване на нов § 1.
Работната група подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 1 със следната редакция.
В § 1 в чл.1 се правят следните изменения. То е подкрепено. Няма да го чета. Вие го имате пред себе си.
Изказвания по § 1 има ли? Няма.
Гласуваме § 1 в редакцията на работната група.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Имаме молба от господин Цонев да бъде освободен от заседанието и упълномощава господин Чобанов да гласува и от негово име. Така че моля да отчитате гласа.
§ 1 по вносител.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 1, който става § 2.
Изказвания? Няма.
Гласуваме § 2 по редакцията на Комисията.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Предложение на н.п. Емил Димитров и група народни представители за § 2, който евентуално става § 3.
Господин Емил Димитров, заповядайте.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря ви, уважаема госпожо председател. Ще се опитам съвсем накракто с няколко думи да обясня за какво става въпрос. До този момент всички граждани имат право да си направят от 30 литра алкохол с грозде, което сами те произвеждат. Тази опция остава и при новите правила. Проблемът е в регистрацията на казаните. Не може ако една цистерна продава акцизно гориво над 1 тон, да искаме измерителни уреди. А уред, който произвежда акцизно гориво в размер на 1 тон да не подлежи на контрол.
С предложената мярка се цели всичките опции, които до този момент редовите граждани имат, да им бъдат запазени. Те ще могат да получат същото количество ракия, концентрат, който е досега при същата цена. Това което се облекчава е, че половината грозде, което до този момент изчезва след като е произведено на полето. Нямам предвид десертно грозде, спирт за хранителни цели и каквото и да е друго, а това, което е от полето, да премине в строго определен период от определен месец до определен месец в тези казани. Също така митническата администрация да бъде облекчена. Защото тя сега не може целогодишно да ги проверява, а е ясно, че те работят само когато има необходимите количества. Така че нашето предложение е да се свали от 1000 литра на 500 литра, за да може да се упражнява по-добър контрол. Ефектът, който се цели, не е спрямо гражданите на България, а спрямо бюджета, тъй като досега казаните, които са регистрирани носят приходи от по 300 – 400 лв. на година, което означава че те едва ли не работят само два дни в годината, което не отговаря на истината.
Облекчаването на контрола ще помогне Агенция “Митници” да упражнява анализ на риска, да прецизира кога, къде кой да проверява и да може по по-добър начин да събира приходи, които както казах са в размер на до 100 млн. лв. и биха решили много други бюджетни задачи.
Имаме подкрепата на лозари, винари, на КРИБ, конфедерация на работодателите и индустриалците в България. тоест тази мярка среща разбиране. Тя не се отнася до редовите граждани, а към по-добрата приходна част на бюджета и подобряване работата на митническата администрация.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Димитров, вашето предложение вие го представихте като цяло, но всъщност тук вие само предлагате в чл.4 да се включи една нова точка 8, която да измени всъщност определението за специализиран малък обект за дестилиране, в контекста на това, което предложихте като цялостно предложение и вероятно по-нататък ще има други текстове.
Желаещи за изказване по текста. Заповядайте.
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми народни представители, КРИБ депозира становище по текстовете, които току-що бяха коментирани. Нашето становище е положително. Ние изхождаме от принципната позиция, че от няколко години насам КРИБ води една много сериозна кампания срещу сивата икономика, кампания за изсветляване на бизнеса и темата, която в момента се обсъжда е част от борбата срещу сивата икономика.
Държа от самото начало да кажа, че тези от типа, че ние ще засегнем интересите на дребните производители, на чичо, леля, баба, които имат 30 – 40 литра ракия право в годината да дестилират, не отговарят на истината. Напротив, по никакъв начин нашите предложения не засягат техните интереси. Напротив, даже те ще бъдат по-добре защитени. Ние искаме тези, да кажем десет най-големи винпрома, които са и директни членове на КРИБ заедно с Националната лозаро-винарска камара, които плащат годишно около 180 млн. за половината грозде, което използват като суровина. По някакъв начин да бъдат поощрени в тяхната дейност. А тези които не плащат това, което ние сме изчислили от порядъка на 80 – 90 млн. да бъдат под лупата на закона. И в пълномощията на народните представители да навлезе и правото, те да бъдат санкционирани.
В момента текат процеси, които показват какви са дупките в сектор сигурност. Търсим 25 – 30 млн. - това е един от пътищата, по които може да решим изключително бързо тези въпроси. В Здравната каса имаме проблем. Имаме проблем в НОИ. Говорим за сериозни цифри от порядъка на 90 – 100 млн.
И затова нашата молба е да уважите нашето становище, то не е тясно корпоративно. То отразява виждането на целия сектор.
И може би завършвайки да спомена, че в една Гърция, в която знаем какво е нивото на заплащане на данъци, осигуровки и акциз, тези които варят ципуру плащат дори за един литър дестилиран се плаща цялата сума. Цитирам като гротеска, в Гърция, в която почти не се плаща, а в този сектор държат всичко да бъде точно и го спазват.
Благодаря ви.
Ще помоля за вашето любезно съдействие и от Лозаро-винарската камара.
РАДОСЛАВ РАДЕВ: Само искам да кажа, че подкрепяме напълно текста на вносителите. Като най-грубата сметка показва, че една средна гроздова реколта в България е около 400 млн. кг грозде. От които 200 млн. се преработват в лицензираните предприятия и 200 млн. се преработват за така нареченото домашно производство.
Искам много ясно да разгранича така наречената ракия за семейна консумация от нелегално произведената ракия. Ракията която се произвежда за семейна консумация е с облекчен акциз на половина от нормалния акциз и тя е в количество 30 литра на семейство. Подчертавам, че тя трябва да бъде произведена от грозде и плодове собствено производство.
Ако се върнем на фискалния интерес срещу тези 200 млн. кг грозде, които влизат в лицензираните предприятия всяка година плащаме акциз, който се движи от порядъка на 180 – 185 млн. лв.
От другата страна, другите 200 млн. кг., които се преработват извън лицензираните предприятия, средно платения годишен акциз се движи около 700 000 – 800 000 лв. Това разделено на 2000 регистрирани специализирани малки обекти за дестилация, които наричаме казани, в крайна сметка прави едно производство, което е от порядъка на 100 – 200 литра на такъв казан, което чисто икономически не оправдава съществуването му, ако е вярно това нещо. така че считаме, че предложението, което е направено до голяма степен ще помогне за изсветляването на този сектор, който е черен направо. Той не е и сив даже. И от друга страна до голяма степен фискалния интерес на държавата ще бъде защитен и доста повече средства ще влезнат като акциз в държавата.
Благодаря.
Ако може господин Иван Папазов, член на Управителния съвет, също няколко думи да каже.
ИВАН ПАПАЗОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа, изцяло искам да подкрепя внесеното предложение от господин Емил Димитров в духа на изказванията на изпълнителния директор на КРИБ, на председателя на Националната лозаро-винарска камара. И аз като член на Управителния съвет на камарата, единственото, което искам само да добавя е, че в сметките, които са направили колегите, липсват едни сто хиляди тона, които са от други захаросъдържащи суровини, като сливи, праскови, кайсии и всичко, което се изварява допълнително, освен гроздето. И ако то се пресметне по логиката, която направи колегата че цялата гроздова реколта в България е от периода на 420 000 – 430 000 тона и отиват 25 000 – 30 000 тона за прясна консумация. И от останалите 400 000 тона, 200 000 тона се преработват основно от десет производителя, които внасят 185 млн. лева акциз. А останалите 200 000 тона внасят 700 000 лева. И макар и при намалена ставка би трябвало да внасят 90. И ако включим тези 100 000 тона от други захаросъдържащи суровини, излиза, че тогава съотношението сив сектор и тези, които работим на светло е съотношение 70 на 30. за това много ви моля да подкрепите така направеното предложение.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Други желаещи по темата? Няма. В такъв случай подлагам на гласуване предложението на господин Емил Димитров за изменение на т.8, чл.4.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
В такъв случай гласуваме окончателната редакция на § 2 по вносител, който става § 3 с това допълнение.
Който е за окончателната редакция на § 3, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет единодушно.
Продължаваме с § 3 по вносител.
Работната група го подкрепя и той става § 4.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Параграф 4.
Предложение на н.п. Менда Стоянова.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 4, който става § 5 и предлага следната редакция на § 5. тя е пред вас с по-тъмен шрифт. Няма да я чета.
Изказвания? Няма.
Който е за окончателната редакция на § 5, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Параграф 5, § 6. Двата параграфа анблок по вносител, които стават съответно параграфи 6 и 7.
Изказвания? Няма. Гласуваме ги.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Параграф 7.
Предложеине на н.п. Румен Гечев и група народни представители.
Господин Търновалийски ще ви дам думата да се изкажете. Заповядайте.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Уважаема госпожо председател, нашето предложение е свързано със съдържанието на т.13 акционерите да бъдат заменени с акционери, за да не се изисква от абсолютно всички акционери, а само в мажоритарните такива. Това което съдържа изискването на този параграф. И също така в следващата точка да се поясни, че става въпрос за мажоритарните акционери. И другото са редакционни поправки.
Разбира се, неуредените предлагаме с изискуеми, тъй като може да има неуредени, но неизискуеми задължения.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания по въпроса. Агенция “Митници”.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: По отношение на предложението в частта за мажоритарни съдружници или акционери, моля да се има предвид, че има определение предложено в чл.4, т.52 от сегашния ЗИД и във връзка с което не считам, че следва да бъде приемано предложението за редакционната промяна. Има определение в чл.4, т.59 предложено.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Определението е, що е то мажоритарен акционер. Мажоритарен съдружник или акционер е лице, което притежава повече от 33 на сто от дяловете, съответно акциите на дружеството. Оттегляте ли го?
Има определение за неуредени публични задължения т.60. За установените изискуеми задължения на лицето, с изключение на обезпечените в пълен размер разсрочени и отсрочени задължения събирани от митническите органи. Оттегляте цялата точка. Добре.
В такъв случай предложение на н.п. Менда Стоянова.
Работната група го подкрепя. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага § 7, който става § 8 в редакцията, която виждате пред вас.
Гласуваме окончателната редакция на § 8.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Параграф 8 е приет.
Параграф 8 по вносител.
Господин Търновалийски тук има предложение от вас.
ГЕОГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Да се добави предоставено обезпечение, когато се отстраняват нередности по ал.3, тъй като могат задълженията да бъдат и обезпечени.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да чуем Агенция “Митници”.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Издаване с връчване също смятам, че това е много важно. Тъй като при издаването след това периода на връчване може да продължава месеци наред. Да не говоря и за други по-лоши практики, антидатиране и т.н.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: По отношение на предложението в частта, която искахте да се измени връчване с издаване, считаме, че това е неприемливо, тъй като към нашата дата няма как да ползваш права преди да си уведомен, че такова удостоверение ти е издадено. По същия начин е логиката при издаване на лиценз. Там има издаване на лиценз, който се връчва след представяне на обезпечение. Навсякъде логиката в закона е еднаква. Имаме първо издаден, за да може да се ползват правата по издаденото удостоверение, регистрация или лиценз и следва да бъде връчен.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Аз разбирам логиката на закона, но познавам и практиката и смятам, че това ще бъде добре и за администрацията и за бизнеса. Може да си проверите случаите на издадени такива удостоверения след колко време се връчват.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Тази практика, която аз познавам е в рамките на един, два дни да се връчва. Ако самия заявител не бъде открит или по някакъв начин възпрепятства връчването на самото удостоверение, да няма как да му го връчим. Но той не може да се ползва от тези права.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тук е обратно. Понеже той трябва да ползва права.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Началото на периода на ползването на тези права, които му дава това удостоверение става от момента на връчването. Безспорно, че е факт.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: То не може да ползва тези права преди да му бъде връчено. Това е следващ текст. Това има предвид текстът от закона.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: И до момента не е създавало затруднение. Тук искаме да накараме администрацията да бъде активна и да се включва навреме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Само да изчистим текста. Става въпрос за чл.24б.
Митницата от която е подадено искането по чл.24 ал.4 извършва проверка относно изпълнение на изискванията еди какви си. Когато при проверката се установи, че изискванията са изпълнени, само в този случай, когато установи, че са изпълнени. Тоест, ние удовлетворяваме едно искане, началника на Митниците издава удостоверение за освободен от акциз краен потребител.
Това удостоверение, което всъщност носи права на лицето и може да бъде издадено само, ако всичко е наред, се издава до 30 дневен срок от постъпване на искането по ал.4, съответно до отстраняване на нередовностите.
Правото на прилагане на тези права по чл.24, ал.1 възниква от датата на връчване на удостоверението за освободен от акциз краен потребител. Когато го връчи, тогава. А те сега искат от датата на издаването. Защото той черпи права от това. Той няма интерес да се крие.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: От датата на връчването, защото освен правата на удостоверението, поражда и задължение за лицето. Той няма как да ги изпълнява.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не от връчването, а от издаването. Изяснихме ли го?
Органът се произнася в 30 дневен срок от постъпване на искането. Ако ние кажем и от предоставяне на обезпечението, това означава, че ще отиде още по-голям срок. Едва когато го отстрани ще получи въпросното удостоверение. Защо да го включваме този текст.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Представянето на такова удостоверение е едно от условията за издаването. Ако нямаме такова обезпечение то това отива към нередовност. И затова след представянето му, тогава започва да се брои срока.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз не виждам драма, ако тук се добави и обезпечение при това положение, както вие обяснявате. То се включва в част от изискванията за издаване на удостоверението.
НАТАША ПЕТРОВА: Това е в ал.7 на чл.24. Това е новата алинея, която се предлага. Това е чл.24. И условието е: Удостоверение за освободената от акциз краен потребител не се издава на лице, чиито собственици, управители и т.н.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това господин Търновалийски е включено след вашето предлагане. Ние току що го гласувахме ал.7. Гласувахме, че удостоверение за освободен от акциз краен потребител се издава на лице, чиито собственици, управители и т.н.
Изясни ли се проблема?
Гласуваме предложението на господин Търновалийски.
Който е за, моля да гласува.
Гласували трима “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Предложението не е подкрепено.
Гласуваме текста на вносителя за § 8, който става § 9.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Параграф 9, §10, § 11, § 12, § 13, § 14, § 15 и § 16 по вносител.
Изказвания? Няма.
Гласуваме анблок параграфите.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Параграфите са приети.
Параграф 17.
Предложение на Менда Стоянова.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага нова редакция на § 17, който става § 18.
Тук има едно допълнение, което Агенция “Митници” помоли да дискутираме, а то е чисто редакционно с цел, да се получи пълна яснота. А именно в ал.2, чета окончателната редакция на ал.2.
При използване на енергийни продукти за осъществяване на комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, данъчната основа по ал.1 за произведената топлинна енергия се определя върху 30 на сто върху общото количество на използваните енергийни продукти за комбинираното производство на топлинна и електрическа енергия.
Има ли изказвания? Няма.
Който е за окончателната редакция с току-що направеното от мен допълнение, моля да го гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Параграф 18 по вносител.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Параграф 19.
Предложение на н.п. Менда Стоянова.
Работната група не подкрепя предложението.
Оттеглям предложението си по т.1 буква “в” и “г”, в останалата част то е подкрепено. А по реда на чл.80 от Правилника правя предложение в § 19, т.1 буква “в” и буква “г” да се изменят така. А именно т.8 и т.9 да се отменят.
Изказвания? Госпожа Трифонова обяснете.
ДЕСИСЛАВА ТРИФОНОВА: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми народни представители, отмяната на т.8 и т.9 е във връзка с възможността по Закона за енергията от възобновяеми източници, да се смесват конвенционалните горива с биогорива. И тъй като тези текстове не се прилагат в момента и тези ставки не се прилагат, те са просто мъртви текстове.
Имаме бележка от Европейската комисия да ги отменим. Самото задължение си съществува по ЗЕВИ.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА:
Други въпроси по този текст? Няма.
Гласуваме окончателната редакция на текста.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Параграф 20.
Предложение от н.п. Румен Гечев, подкрепено от Комисията.
Предложение от н.п. Кирил Цочев и група подкрепено от Комисията.
Предложение на Менда Стоянова подкрепено от Комисията.
Предложение на работната група в ал.4 да се добави “с изключение на втечнения нефтен газ / LPG /”. Това е за уточнение на текста.
И ви предлагам да гласуваме окончателната редакция на § 20, който става § 21 по работната група.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Да подчертая, че ние имахме много сериозна дискусия миналия път. И искам да поздравя Комисията и работната група, че се е вслушала в тези предложения. Има моменти в които показваме, че може да намерим разумни решения. Така че това е ключово решение. Браво на групата и на председателката госпожа Менда Стоянова.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми дами и господа, много благодаря, но това е за публиката. Да не си мисли, че така си приемаме някакви текстове, без никой да знае за какво става дума. Ние сме разговаряли много време по тях.
Параграф 21 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Параграф 22.
Тук имаме предложения на господин Гечев, параграф 22 да отпадне, което не е подкрепено.
На Мартин Димитров и Петър Славов § 22 да отпадне, което не е подкрепено.
Работната група подкрепя текста на вносителя. Заповядайте. Това е за цигарите.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Става въпрос за данъчния календар, който приехме в края на миналата година, за който всички казахме браво. И сега изведнъж променяме този данъчен календар. На това основание смятаме, че трябва да си остане старото, тъй като то беше прието. Бизнеса си е направил планирането спрямо това, което беше прието в предходната година. Това са ни мотивите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Подобни са мотивите и на господин Петър Славов. Ако се приемат предложенията на народните представители от БСП и от Реформаторския блок означава, че новото съотношение, което предлага вносителя между адвалорната и структурата на акциза няма да се промени. И тъй като през 2016 г. имаме да наваксваме размер на акциза по европейската директива, ще имаме едно по-сериозно повишение на цената на цигарите от по-евтиния ценови диапазон и по-малко увеличение на цената на цигарите в по-високия диапазон, което ще се мултиплицира в следващата и по-следващата година.
Вносителят предлага да се промени съотношението между двата компонента. Това предложение ще доведе именно до по-малко увеличение на ниския диапазон и по-голямо увеличение не на първия, а догодина и по догодина на по-високия диапазон.
Заповядайте.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ – Импириъл табако – България Благодаря ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, госпожа Стоянова, точно това, което казахте накрая като мотив за промяна в данъчния календар не отговаря точно на истината, тъй като имаме сериозно завишение в минималния акциз. Знаем, че изискването на Европейската комисия е да стигнем ниво от 90 евро и минимален акциз. Подчертавам.
В сега действащия календар минималния акциз е 148 лв. с новия календар предлагате 161 лв. Точно това повишение на минималния акциз прави въздействието на новия данъчен календар и на стария върху ниския ценови сегмент абсолютно идентично. Ако е необходимо мога да го илюстрирам и с материали. Сега действащия данъчен календар и този, който предлагате, въздействието върху цените върху ниския ценови сегмент е абсолютно идентично.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: За 2016 г.
МИХАЙЛИ МИХАЙЛОВ: ДА ЗА 2016 Г.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Какво става за 2017 и 2018 г.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: За 2017 и 2018 г. не го разглеждаме засега. Календара да, но тъй като се вдига минималния акциз, въздействието върху ниския ценови сегмент ще е еднакво и е еднакво на сега действащия и на предложения календар. Основно поради минималния акциз, отново подчертавам. Въздействието е идентично.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз искам ясно и категорично да кажа, че ниския ценови сегмент, независимо от това предложение, ще има повишение на цените, защото има повишение и на акциза. За 2016 г. във високия ценови сегмент щеше да има доста по-малко повишение от това, което се предлага. Повишението, което се предлага във високия сегмент, а то в 2016 г. не влияе върху цената на ниския сегмент, на практика ще компенсира това, което ще се случи следващите години. Това е истината. натоварваме допълнително по-високия сегмент с акциз.
И тук трябва да призная, че при всички случаи ще има и ефект за бюджета в плюс. Колко беше ефекта?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: 120 млн. за трите години само от промяната в съотношението между акцизите.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Това, което казахте, че натоварвате повече по-високия сегмент, това е така. Но това, че въздействието върху ниския ценови сегмент е различно, това не е така. Еднакво е въздействието на двата календара върху ниския ценови сегмент.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Като търсим да стигнем, ние трябваше при това положение, ако оставим да не натоварим високия, трябваше да увеличим на ниския, за да може да се постигне нивото на акциза и да се постигне прихода.
Моето лично мнение, правя изказване, че трябва да променим това съотношение. Вярно е, че не държим на думата си. Данъчният календар беше приет миналата година и той не се спазва. Това е факт. В крайна сметка по-важно е да не се получи така, че да се натоварят по-ниските ценови сегменти, което от една страна ще доведе до повече сива икономика, от друга страна ще доведе до отлив и на акцизни приходи.
Понеже очаквам да има и атаки по отношение на това, че това е лобистка поправка и т.н. Категорично казвам, че поправката е правена и мислена единствено и само от гледна точка на потребителите, а не на вносителите и производителите на съответните цигари.
Има ли други желаещи за изказвания? Няма.
В такъв случай гласуваме текстовете предложени от господин Румен Гечев. Предлагам едновременно и това, което е предложил господин Мартин Димитров, тъй като те са идентични.
Който е за отпадането на § 22, моля да гласува.
Гласували трима “за”.
Против? Останалите.
Параграфите не са приети.
Гласуваме § 22 в редакцията на работната група, по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Против? Трима. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Преминаваме към следващото предложение на Менда Стоянова, а именно чл.39а да се отмени. Това предложение е следствие от току що гласуваното решение да променим данъчния календар, така че ви предлагам да го гласуваме.
Който е за предложението на Менда Стоянова чл.39а да се отмени, моля да гласува.
Против? Трима. Въздържали се? Няма.
Предложението е прието.
Предложение на Менда Стоянова за създаване на нов параграф. Предложение и на работната група за създаване на нов параграф, което е и мое устно предложение в момента по реда на чл.80 от Правилника.
Работната група подкрепя предложенията и предлага на вашето внимание редакцията на нов параграф 25, която вие виждате в по-тъмен текст. Става дума за регистрацията и подаването на декларация на акцизните производители на биогаз, тя да се случва по облекчен режим и декларацията ще се подава един път в годината, тъй като това са много малки потребители и по този начин им създаваме административно облекчение. И са с нулева ставка.
Имате ли въпроси по този текст? Няма.
Гласуваме текста на новия параграф 25.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Продължаваме с параграф 23 по вносител.
Тук имаме предложение на господин Гечев, най-вероятно оттеглено.
Имаме предложение на работната група за прецизиране на текста на ал.3, което е и предложение по чл.80 от Правилника.
Предлагам да гласуваме окончателната редакция на § 23, който става § 26.
СВЕТОСЛАВ БЕНЧЕВ – Българска петролна и газова асоциация
Параграф 23, става въпрос за чл.47 т.9, където е записано, че след думите “митническите органи” се добавя “и органите по приходите от Националната агенция за приходи.” Трябва ние до данъчните складове да осигурим интернет достъп на тези органи в автоматизираните системи за отчетност. Въпросът е какво ние ще трябва да градим и ще трябва ли да градим нещо. И ако не трябва да го градим, защо НАП не вземе тази информация от Агенция “Митници” към която ние предаваме данни. И ако ще градим нещо, да се каже какво и да се даде срок.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожа Петкова ще ви каже. Нищо няма да градите. Заповядайте госпожо Петкова.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Само юзер нейм и парола, нищо няма допълнително да изграждате.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: И по-добре си го подавайте директно в НАП, да не търсят от Митниците информация.
Гласуваме § 23 по вносител, който става § 26.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Параграф 24. Предложение на Румен Гечев и група народни представители е оттеглено. Имаме предложение на н.п. Менда Стоянова за § 24, който работната група подкрепя и работната група ви предлага редакция на § 24, която става § 27.
Изказвания няма.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Параграф 25. Предложение на Румен Гечев и група н.п.-оттеглено.
Предложение на Менда Стоянова т.1, буква “б” да отпадне.
Работната група е подкрепила това предложеине. Става дума за декларациите, които собствениците, управителите и прокуристите трябва да попълват. Да си ги проверява Агенция “Митници”. Няма какво да им изисква декларации. Така че предполагам, че го подкрепяте и гласуваме окончателната редакция на § 28.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Гласуваме § 26, който става 29 по вносител.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Отиваме на § 27. Тук има предложение на господин Гечев да отпадне. Отказ е изричен отказ. А когато няма нито отказ, нито нищо, той е мълчалив. Ние сме разширили, така да се каже. Ако трябва да погледнем чл.50 от закона какво казва. Като няма отказ, какво ще правят, поне да е мълчалив.
СВЕТОСЛАВ БЕНЧЕВ: Ясно е, че когато имаме не произнасяне в срок, разпоредбата на АПК определя, че това е мълчалив отказ. Чисто редакционна е промяната. До никаква друга промяна не води. конкретизирането на текста, че става мълчалив отказ е във връзка с разпоредбите на АПК.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Само да прочета, господин Търновалийски, за да сте убеден, че няма проблем. Да прочета текста на чл.50, ал.3 от закона.
Издаденият лиценз или отказа за издаване на лиценз подлежи на обжалване по АПК. Непроизнасянето в срок се смята за отказ от издаване на лиценз. Тук се добавя непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ, чисто редакционно. Смятам, че няма причини. Оттегляте си предложенението.
Не сме гласували § 27, който става 30.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Параграф 28, предложение на Мартин Димитров и Петър Славов, което работната група не подкрепя. Тя подкрепя текста на вносителя. Господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Благодаря госпожо председател. Съвсем кратко ще аргументирам нашето предложение. То е насочено в посока повече конкуренция на пазара на горива, която ние виждаме като възможност да се реализира чрез евентуален внос или евентуални вътрешно общностни доставки от Европейския съюз и това е смисъла на нашето предложение.
А иначе казано, както разбрахме по информацията от 2011 г. над 80 процента от данъчните складове са били собственост на един човек или по-скоро на една компания. Към 2015 г. продължаваме да чакаме информацията от Министерство на финансите да ни я предоставят. Те очевидно два месеца не могат да ни я предоставят. Но все някого ще трябва да кажат. Допускаме, че данните са сходни.
Така че очевидно в интерес на пазара е да се знае въпросната компания собственик или въпросния собственик действително има ли свободни капацитети на данъчните складове, за да може евентуално лице, което иска да внесе, да направи алтернативен внос на горива, евентуално да знае къде да го предложи за съхранение. Тъй като всички знаем, че режима на внос, ако е извън данъчен склад, ако е значително по-тежък, влече след себе си незабавно заплащане на акциз и т.н. Тоест, реална конкуренция би могло да има наистина, ако има свободен достъп и реална конкуренция на пазара, на предлаганото под наем на капацитета и в данъчните складове.
Така че не мислим, че с това предложение ще затрудним съществено бизнеса. Предвижда се тази информация да се изпраща по електронен път и да бъде публично достъпна, наистина, за да има прозрачност на този пазар и повече конкуренция. От там надяваме се по-ниски цени на горивата в България, а не да сме с най-високите цени.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи да се изкажат?
СВЕТОСЛАВ БЕНЧЕВ: Благодаря ви госпожо председател. По това предложение, това което ние може да кажем, че просто то нарушава по всякакъв начин търговската тайна. Защото във всеки един момент, ако се знае всеки склад какво количество има и какво количество няма, това са данни, които представляват чувствителна търговска информация. И те ще бъдат явни за всички. От тук нататък няма какво да кажем за това предложение. Не го подкрепяме, разбира се.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Искате да отговорите господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Благодаря госпожо председател. Ако погледнете внимателно предложението, то не касае чувствителните търговски данни, т.е. ние искаме да знаем само свободния капацитет. Ние не искаме да знаем, нито условията при които са предоставени капацитети в тези данъчни складове под наем на трети лица и друга подобна търговска информация. Това което ни интересува е публична информация. Има и регистър на практика, в който за съжаление капацитетите не се публикуват. Но 2011 г. по парламентарен въпрос, тогава на колега от Синята коалиция, те са били обявени.
Аз ще използвам присъствието на представител на Петролната и газова асоциация да ги попитам. И през 2015 г. ли собствеността е била както е била през 2011 г., т.е. над 80 процента се контролират от една компания или има промени. Това е доста полезна информация за всички.
СВЕТОСЛАВ БЕНЧЕВ: Доколкото ми е известно, списъка на данъчните складове в Република България е публично известен. Без капацитетите, но там очевидно се вижда колко данъчни склада има. В страната има над 70 данъчни склада, които са лицензирани за внос и търговия с горива. От тук нататък това са изискванията, които са ни поставени от закона.
Съвсем лесно могат да бъдат разбрани и доста чувствителна търговска информация от това, какви количества има в един данъчен склад. Защото се вижда всеки един момент как вървят нивата на освободените резервоари и т.н. Може да се види в кой момент е закупено горивото, кога да се закупи, при какви условия. Защото пазара горе-долу е еднакъв за всички.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Искам само да прочета текста. До 10-то число на месеца, съответните складодържатели да подават декларация до митниците, с информация за свободните капацитети за всеки един отделен вид гориво за сключените, прекратените и изтеклите договори за съхранение на горива в данъчния склад. А Митницата ги публикува на интернет страницата съответно.
Тук има още един проблем. По ДОПК тези данни, които Митницата ще публикува са данъчно-осигурителна информация. Така че тя и да ги получи, мисля че този закон ще забрани да ги публикува, освен ако не направим текста така, че самите складодържатели да си ги публикуват сами. Всичко това, което е записано тук и което ще бъде предоставено на Митниците е данъчно осигурителна информация. Може да направим справка в ДОПК.
Госпожо Петкова, да видим в ДОПК.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Действително това, което се иска е данъчно-осигурителна информация по чл.72, ал.1, т.4 от ДОПК.
Данни от търговската дейност, стойността и вида на отделните активи или пасиви представляващи или имущество представляващи търговска тайна, всички други тайни получени от подготвени или събрани от орган по приходите или служител на Националната агенция по приходите при осъществяване правомощията им съдържащи информация по т.1.4.
Освен това бих искала само да добавя, освен че е данъчно-осигурителна информация по ДОПК. Знаете, че горивата се съхраняват и на Държавна агенция държавен резерв и военно-временни запаси. И това всъщност е класифицирана информация по Закона за защита на класифицираната информация.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи?
ПЕТЪР СЛАВОВ: Госпожо председател, пак обръщам внимание, че ние не искаме съдържанието на договорите да бъде разкривано. Интересува ни единствено капацитета, който е свободен, респективно дали са сключени договори за този капацитет или не са през следващия месец. Смисълът е много прост. Ако дадено лице желае да осъществи алтернативен внос и е отправено запитване към даден данъчен склад, мога ли аз да ползвам еди какъв си капацитет и да складирам гориво. И те му кажат не може, защото всички капацитети са ни заети. Съответно да има меродавен източник, където това са се провери вярно ли е и да не може да се спекулира, когато наистина вероятно една компания контролира огромната част по данъчните складове. Това е смисъла на предложението.
Така че аз не мисля, че това е данъчно осигурителна информация. Не става дума, както казах, нито за условията при които са отдадени под наем тези площи, нито за някаква търговска информация ,що се касае за това, което е защитено по смисъла на Закона за защита на класифицирана информация, очевидно като специален закон се прилага. И по отношение на държавния резерв тази информация няма да се предоставя. Но за останалите проблем няма и не виждам нужда от изрична допълнителна промяна в закона.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Целта каква ще бъде, само да ни поясните кой ще го полза това и с каква цел евентуално.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Целта, както обърнах внимание ще бъде трети лица, които желаят да осъществят алтернативен внос и нямат собствен данъчен склад да могат да имат информация има ли свободен капацитет някъде, където те да складират при условията на режима на отложено плащане. Това е смисъла.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Те знаят данъчните складове. Ще се обърнат към тях и ще се договорят.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Да и те ще им кажат най-вероятно нямаме свободен капацитет, а може и да имат. Ако вие имате данъчен склад и същевременно сте и търговец на горива и аз като ваш конкурент дойда и попитам, мога ли и аз във вашия данъчен склад да си държа моите горива? Аз съм ваш конкурент. Вие какво ще ми кажете? Обикновено не може или няма капацитет, който е по-елегантния отговор. Но ако тази информация е ясна.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Нали има 70 данъчни склада.
СВЕТОСЛАВ БЕНЧЕВ: Точно това исках да кажа госпожо председател. Има 70 и над 70 данъчни склада и визираната фирма от господин Славов има три.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Коя е тя, Лукойл предполагам.
СВЕТОСЛАВ БЕНЧЕВ: Предполагам коя фирма визира.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Правим рамка, която да регулира процеса, а не да решава търговски проблеми между ползватели, вносители и т.н. Ако в момента кажа, искам Кауфланд да декларира пред Била какви чушки и домати свободни количества има, ще се изненадаме защо е нужна и кому.
Съгласете се, че в момента в който законодателно задължихме тези, които купуват от базите на едро горива и ги носят по бензиностанции и по крайните получатели, базите на едро изолираха тези разпространители и се намесиха на пазара. Създаваме условия за нелоялна конкуренция. Това че някой има празни мощности не го задължава да ги продаде или отдаде под наем на първия, който поиска. Защото той знаел, че има празни мощности. Това са търговски практики, които нас не ни интересуват. Могат да не се приемат и апелирам към колегите това да отпадне.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз предлагам, ако няма други колеги, които да се изказват да преминем към гласуване. Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване предложението на господин Славов и господин Димитров.
Който е за, моля да гласува това предложение.
Гласувал един “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 28 по вносител, който става § 31.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Параграф 29 по вносител, който става § 32.
Гласуваме го.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Параграф 30.
Предложение на Румен Гечев и група- оттегля се.
Гласуваме § 30 по вносител, който става 33.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Параграф 31, чл.55.
Предлагате господин Гечев и група народни представители § 31 да отпадне.
Работната група не го подкрепя.
Параграф 31. Това е чл.55 и която казва, че всеки лицензиран складодържател има право да получава информация от регистрите по ред определен с Правилника за прилагане на закона.
Той получава собствената си информация. Регистъра е публичен. Може да си го чете. Като е публичен, ако иска да си го чете ако иска да не си го чете. Оттегляте ли го или да гласуваме.
Гласуваме предложението на Румен Гечев и група н.п..
Който е за, моля да гласува.
Гласували трима “за”.
Останалите са против. Въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Гласуваме редакцията на вносителя § 31, който става § 34.
Против? Трима. Останалите са “за”.
Текстът е приет.
Продължаваме с § 32. отново има предложение на Румен Гечев и група н.п.. Оттеглят го.
Гласуваме § 32, който става § 35 по вносител.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Параграф 33 става § 36 по вносител.
Параграф 34, който става § 37 по вносител. Предложение на Румен Гечев и група народни представители- Оттегля се.
Гласуваме двата заедно анблок.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Параграф 35. Също предложение на Румен Гечев и група н.п.
Предложенията на колегите Гечев и група н.п. по параграф 35 и параграф 36 са оттеглени и затова гласуваме ан блок предложението на вносителя за § 35, който става § 38 и § 36, който става § 39.
Гласуваме ан блок.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстовете са приети.
Стигнахме до § 37.
Тук има също предложение на Гечев и група народни представители- Оттегля се.
Има предложение на н.п. Менда Стоянова по § 37, което е подкрепено от работната група и самата работна група е направила предложение за прецизиране на ал.8, която е подкрепена от работната група.
Имаме редакция на работната група за § 37, който става § 40 в редакцията на работната група.
Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме § 40 по работна група.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Параграф 38 – предложение на Гечев и група народни представители – оттегля се.
Предложение на Менда Стоянова, което е подкрепено и гласуваме окончателната редакция по работна група на § 41.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Параграф 39 по вносител.
Предложение на Гечев и група н.п. – оттегля се.
Предложение на Менда Стоянова за отпадане на т.2 буква “б”.
Предложение на работната група за изменение на ал.12.
Гласуваме окончателната редакция на работната група за § 39, който става § 42.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Параграф 40. Оттегляте ли по § 40 предложението господин Търновалийски? Това е мълчаливия отказ. Оттегляте.
Гласуваме текста на вносителя за § 40, който става § 43.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Гласуваме текста на вносителя за § 41, който става § 44.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Отиваме на § 42 по вносител.
Предложение на Гечев и група народни представители-оттегляте ли го.
Господин Търновалийски – да.
М.Стоянова- Благодаря.
Предложение на Менда Стоянова, което е подкрепено и гласуваме окончателната редакция на § 42 по вносител, който става § 45.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
По § 43 и по § 44 – предложение на Гечев и група н.п.- оттегля се.
По § 43 има предложение на работната група, което в момента правя по реда на чл.80 от Правилника.
Гласуваме окончателната редакция на § 43, който става § 46.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Параграф 44. Предложението е оттеглено. Има предложеине на Менда Стоянова за отпадане на този параграф. Работната група подкрепя това предложение и предлага § 44 да бъде отхвърлен.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Параграф 45 по вносител.
Гласуваме.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Параграф 46.
Предложение на Гечев и група н.п. Господин Търновалийски го оттегля.
Гласуваме текста на § 46 по вносител, който става § 48.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Параграф 47.
Предложение на Менда Стоянова § 47 да отпадне.
Предложение на Кирил Цочев да отпадне § 47.
Подкрепени от работната група.
Работната група предлага § 47 да бъде отхвърлен.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Параграф 47 е отхвърлен.
Параграф 48 на Емил Димитров. Това са въпросните казани. Господин Димитров приехме ви първото определение. Само да ни кажете какво предлагате тук.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Предлагам тези казани да работят през периода, в който зрее гроздето. И когато може да бъде използвано за захаро-съдържащите плодове за производство на ракия. И този период в моето предложение е от 1 юли до 30 ноември. По реда на Правилника за организация на дейността на Народното събрание чл.80, предлагам да бъде до м.декември, тъй като има късно лято, циганско и т.н., случва се и по-късно. Тоест да се разшири от 1 юни до 31 декември.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други изказвания по темата? Заповядайте.
РАДОСЛАВ РАДЕВ: Благодаря, госпожо председател. От името на Националната лозаро-винарска камара подкрепяме това предложение. Отново ви обръщам внимание, че закона говори за грозде и плодове собствено производство.
Предвид географските особености на България и климата й плодове собствено производство има точно в определен период от годината. И това е май – ноември. Те започват от май, но приемаме, че има ферментация, дестилация, значи юли – ноември.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Кога ще варим черешова?
РАДОСЛАВ РАДЕВ: Юли.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Сериозно се отнасяме към тези предложения. Но някога регулациите идват малко повече. В този вид с тези срокове мисля, че не е достатъчно добре обмислено. Сега от тук започваме да спорим кое, кога зрее. Влизаме в такава дискусия, която най-малкото ни трябва специализирана експертиза, без да се шегуваме. Предлагам да преосмислим поставянето на такива срокове.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз бих ви направила едно друго предложение.
ИВАН ПАПАЗОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, искам само да обясня нещо чисто технологично. Предложенията, които са направени в момента са много релевантни и изцяло подкрепени от нас.
Коментираният срок юли месец е взет предвид, че има период на ферментация и на фактическо изваряване на плодовете.
Искам само да кажа нещо чисто технологично, без да ви отегчавам. Виждам, че много важни въпроси се решават. От декември месец температурите са много ниски и не може да има нормална ферментация. Няма значение къде го правят. Аз смятам, че предложенията, които са направени на тази маса са изцяло в подкрепа на бюджета и на фиска и пак ние изцяло подкрепяме правото на българина да може да си вари ракия за собствена консумация. В абсолютно никакъв случай не го ограничаваме. Искам да го подчертая това. И ако вие смятате, че един месец декември, ние може да го приемем, но ви казвам, че това технологично не може да се случи. Ние сме хората, които плащаме акциза.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Папазов, вие приключихте ли изказването си? Благодаря.
Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо председател, аз декларирам, че няма конфликт на интереси и не участвам в производството на алкохол. Наистина това предложение идва много. Не може вие да казвате на българския гражданин кога да си вари ракията. Той може да има отложена ферментация и събиране на продукция от няколко години и един ден решава да отиде, когато е свободен казана и да си свари ракията. Това е излишно ограничение. Моля ви не го правете.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: По реда на чл.80 от Правилника за организация дейността на народното събрание, за да се избегне този проблем. Аз мисля, че лятото зреят плодовете и лятото се прави ракията. Но тъй като има други, които ще си правят компоти, конфитюри, мармалади и предлагам да се създаде ал.6.
Извън случаите по ал.5 да се разреши производството на алкохолни напитки с код 2208 ракии, с регистрирани специализирани за малки обекти за дестилиране, след писмено осведомяване, искане до началника на компетентното учреждение подадено в 14 дневен срок преди извършване на дестилацията, на дейността.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, искам само да се върна на целта. Целта на всички тези изменения беше именно да се намали производството на ракия, която не е за собствено потребление, за да има контрол. Понеже казаните са много, Агенция “Митници” не може да виси постоянно на тези казани, аз не виждам нищо лошо извън сезона, когато са зрели плодовете, ако някой казан има работа и иска да извари на някой компотите да има тази възможност, т.е. да не му я отнемаме тази възможност. Но тя се извършва след уведомление. Тя да се извършва след уведомление, тук няма разрешение, няма декларация, уведомление и Агенция “Митници” да поеме ангажимента, че ще го проконтролира. Не виждам нищо лошо в това. Ако имате друго мнение моля да го изкажете.
Заповядайте, господин Горов.
ДИМИТЪР ГОРОВ: Аз също смятам, че тук минаваме границата на разумния контрол. Бай Иван праща писмо до Агенция “Митници”.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не бай Иван, а казана, който е малка регистрирана дестилерия. Той е управителя на малкия обект за дестилация. Има си булстат и три имена.
ДИМИТЪР ГОРОВ: Добре, той пуска уведомлението. Той не си вари за собствена сметка. Някой е отишъл, да си свари компотите, както казахте вие. Той се явява днес. Той пуска, че след 14 дни на този човек, който е отишъл при него ще му изварят ракията.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ще му се развалят компотите ли?
Има ли други желаещи, ако не, подлагам на гласуване. Заповядайте.
БОЖИДАР АЛЕКСОВ: Уважаема госпожо председател, аз искам да взема думата във връзка с вече гласуваните предложения по отношение на казаните. Искам да направя само едно уточнение. Според мен е важно да се отбележи, че тъй като бяха гласувани промени, които засягат малките обекти за дестилиране. Така или иначе трябва да помислим по отношение на това, ще има ли пререгистрация на всичките тези лица, тъй като вече имаме нови условия. и ще имаме ли някакви преходни мерки при които лицата да могат да се приведат в съответствие. Това е едното.
И второто нещо, на което бих желал да обърна внимание. Напълно подкрепяме това, което казаха от браншовите организации. И действително големия проблем, който те многократно изтъкнаха е, че всъщност голяма част от продукцията се изкупува и изварява нерегламентирано под формата на собствено потребление. Така или иначе там изискването наистина е собствено производство.
Искам да обърна внимание, че на практика Агенция “Митници” не е в състояние да контролира собствеността на производството.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Нали с едно удостоверение от кмета го контролирате.
БОЖИДАР АЛЕКСОВ: Към настоящия момент единствения текст в акцизното законодателство, който регламентира собственото производство е така наречената декларация, лицето което ще изварява представя образно казано на казанджията. И това е текст в Правилника за прилагане Закона за акцизите.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз наистина смятам, че това което каза господин Алексов е правилно. Защото ние гласувахме вече един текст, но нямаме преходна разпоредба, с която да дадем срок за привеждане в съответствие с него и може би госпожа Петкова ще ни даде идея.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Само да допълня, че няма административно наказателна уредба. Трябва, защото без нея няма смисъл.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това е предложение на народен представител. Той не е съобразил тези последващи административни неща. Сега ще седнете и ще напишете някакви разпоредби, които ние ще приеме по принцип и после ще ги изчистите.
Заповядайте господин Чобанов.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря ви, госпожо председател.
Мисля, че тези разпоредби трябва да касаят само обектите, които така или иначе вече бяха включени, те. големите обекти. За малките си остава както досега. От там нататък да се прецизира вече за големите и за тях, да се пререгистрират или там както вече ще трябва да се регистрират по някаква нова уредба. Защото малките си остават по същия режим, по който бяха досега и за тях няма смисъл.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Петкова, госпожо Трифонова, да излезете за малко и да направите някакво предложение за преходни разпоредби, макар и не съвсем прецизни и да можем да ги гласуваме по принцип и след това ще ги изчистите по текст.
Людмила Петкова - Госпожо председател, ако може да добавя и нещо друго. В дефиницията която е приета по-рано липсва определение за правно-икономическо независимо. Тоест това е текста, който е в директивата. Но ние по нашето законодателство нямаме такава дефиниция. И от тук нататък може би това ще е проблем при прилагането от страна на колегите от Агенция “Митници” и трябва да се помисли и за дефиниция за това нещо.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вероятно се е предполагало, че директно дефиницията по директивата важи и за нас.
Людмила Петкова- Ако не е въведена директно, може да се предполага, но принципно би трябвало да е в нашето законодателство да я има.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Дефиниция за правно-независим субект, преходна разпоредба и санкции. Ние продължаваме.
Гласуваме първо предложението на господин Емил Димитров направено по чл.80, а именно за нова ал.6, която да даде възможност някои малки обекти да работят след като преди това са подали уведомление до Агенция “Митници” извън срока предвиден в основното му предложение.
Който е за това предложение, моля да гласува. За ал.6.
Против уведомителния режим? Трима против.
Въздържали се? Един въздържал се.
Останалите са “за”.
Приема се разпоредбата.
Сега гласуваме предложението на Емил Димитров за ал.5, така както е предложено.
Който е за, моля да гласува.
Против? Трима против. Въздържали се? Един въздържал се.
Останалите са “за”.
Текстът е приет.
Сега гласуваме окончателната редакция на параграф 48 по вносител заедно с приетите предложения на господин Димитров, които включиха и гласуваните от нас предложения по чл.80 от Правилника, а именно: 30 ноември да стане 31 декември, както и допълнителната ал.6.
Гласуваме окончателни вариант.
Против? Трима против. Въздържали се? Един въздържал се.
Останалите са “за”.
Текстът е приет.
Параграф 49, който става параграф 50 и § 50 по вносител, който става § 51.
По вносител анблок двата параграфа.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстовете са приети.
Параграф 51.
Има предложение на работната група, което аз правя по реда на чл.80 за редакционна поправка. Гласуваме окончателната редакция на § 51, който става § 52.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Параграф 52.
Тук имаме предложение на господин Гечев и група народни представители.
Агенция “Митници”.
БОЖИДАР АЛЕКСОВ: Благодаря, госпожо председател.
По отношение на предоставянето на обезпеченията по друг вид различен от депозит или пари, това ще затрудни евентуално събирането му. Следва да се вземе предвид, че при предоставяне на обезпечение, на което да се наложи евентуално възбрана, тя по никакъв не ни дава привилегированото право, ние да се удовлетворим от сумата, която ще се събере от възбраната. Тъй като в този случай нашето вземане ще се конкурира евентуално с други вземания, за които също може да бъде вписана възбрана.
Също така това обезпечение е с цел при необходимост, ако лицето в посочения едногодишен срок не се разплати, от там нататък ние директно да се удовлетворим от обезпечението.
Ако се приеме вашето предложение означава, че трябва да се завъртим в една схема на публично изпълнение, което публично изпълнение ще затрудни съществено събираемостта на стари задължения, които се събират от Агенция “Митници”. Не е това целта на предложената промяна. Във връзка с което считам, че не би било удачно да се приема предложението ви да се предостави друг вид обезпечение, каквото е различно от депозит в пари или банкова гаранция.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме предложението на господин Гечев и група народни представители.
Който е за, моля да гласува.
Трима “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Всички останали.
Текстът не е приет.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 52, който става § 53.
Гласуваме текста на вносителя.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 53.
Предложение на работната група и окончателната редакция на § 53, който става 54.
Имате думата. Това е във връзка с биогазта, където въведохме да има подаване само на декларация в едногодишен срок, защото са с нулева ставка. Така че гласуваме окончателната редакция на § 54.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Параграф 54 по вносител и параграф 55 по вносител.
Предложение на Гечев и група н.п. по § 56 .Оттегля се предложението, поради което гласуваме анблок параграфи 54, 55 и 56 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Трите параграфа са приети.
Параграф 57.
Предложение на н.п. Менда Стоянова подкрепено от Комисията съюза “и” да се замени с “или”.
СВЕТОЗАР БЕНЧЕВ: Бихме искали да предложим запазването на настоящия текст. Според нас той е достатъчно ясен и няма смисъл да се добавя думата получаване въобще. В смисъл разтоварването е достатъчно ясен акт, докато получаването е нещо, което може да бъде доста широко и разтегливо понятие. Получаване по какво, по документи, фактическо. Какъв тип получаване. В момента текста е ясен. Той работи добре. Това е свързано и с чл.114а, където е санкционната разпоредба. Просто текста работи добре.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз зададох също въпроса защо е нужно да се слага получаване, като има разтоварване. И отговора може би сега ще ни го повторят от Агенция “Митници”, че има случаи, в които се получава, но не се разтоварва и стои вътре в склада. И затова предложих да е “или”, алтернативно.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател. Това предложение да се включи думата получаване е именно от практиката, което създава затруднение с прилагането на конкретната разпоредба. А съдебната практика се конкретизира с думата “разтоварване”. И когато имаме случаи на получаване не може да се сработи тази разпоредба. Именно заради това е предложено по инициатива на “Митниците” да бъде добавено и “получаване”.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Повторете кой е случая, в който една стока в акцизния склад се получи, без да се разтовари.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Получена и все още не е разтоварена.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Стои в камиона.
СВЕТОЗАР БЕНЧЕВ: Имайте предвид още нещо, че може да бъде получена една ж.п. композиция. Тя не може да бъде разтоварена. Тя стои известно време получена. Но технически не може да бъде разтоварена.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Без документи говорим. Уважаема госпожо председател, след като това произхожда от практиката, считам че трябва да се съобразим с практиката, за да не се създават излишни затруднения.
СВЕТОЗАР БЕНЧЕВ: Ако дойде Агенция “Митници” и още не сме разтоварили примерно влакова композиция, това нарушение ли е?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ще излезе нарушение.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Категорично няма да се стигне тогава до нарушение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Убедете ни. Защо?
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Това става в случаите, когато се получават без документи, а не за останалите случаи.
СВЕТОЗАР БЕНЧЕВ: Точно това имах предвид, получаваме изключително неясни теми.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Може ли да ни прочетете текста на целия член 91б.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Сега действащата разпоредба гласи: Разтоварването на акцизни стоки получени под режим отложено плащане на акциз от лицензиран складодържател се извършва в данъчен склад, а в случаите когато стоките се получават от регистриран получател или от временно регистриран получател, това се извършва само в обектите посочени в съответното удостоверение или разрешение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Къде става ясно, че получаването без документи само се включва в това? Никъде.
Оттеглям си предложението.
Предлагам по реда на чл.80 § 57 по вносител да бъде отхвърлен.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Чл.57 е отхвърлен.
Чл.58 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Чл.59 по вносител - предложение на н.п. Менда Стоянова.
Работната група го подкрепя.
Има предложение на работната група, което аз правя официално по реда на чл.80 от Правилника, което също е подкрепено. Предлагаме окончателната редакция на чл.59.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Параграф 60.
Предложение на н.п. Менда Стоянова за тази номерация.
Подкрепено е и предлагаме окончателната редакция на § 60.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Параграф 61. Той казва чл.95 да се отмени.
Предложение на Румен Гечев и група народни представители да не се отмени чл.95.
РЕПЛИКА: Става въпрос за забраната за пълнене на бутилки с LPG на бензиностанциите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ние като казахме, че LPG си остава с нулева ставка забраната също трябва да остане.
РЕПЛИКА: Отпада чл.95.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Правилно. Подкрепя го работната група. И аз съм го направила същото. Искат § 61 да отпадне. Тоест да не се отменя § 95. И аз съм го направила същото и всички много консенсусно сме го приели и гласуваме за. То е свързано с онова, което приехме преди това. Параграф 61 е отхвърлен.
Параграф 62 по вносител, § 63 по вносител, § 64 по вносител, § 65 по вносител, § 66 по вносител и § 67 по вносител.
Гласуваме ан блок.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстовете са приети.
Параграф 68 с предложение на работната група, която аз правя по реда на чл.80 от Правилника в момента на заседанието. Приема се от работната група. Съответно имаме нова редакция на § 68. Въвеждаме санкция при повторно нарушение. Това е което е новото.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Параграф 69 по вносител гласуваме.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Параграф 70.
Заповядайте господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, визираме случаите, когато както казахме има над 70 лицензирани обекта. Въпреки това се получават цистерни с гориво да разтоварят на различни места от тези 70 обекта. Визираме санкцията за тази нерегламентирана дейност, каква да бъде. Защото има частни, ведомствени, нелегални, нерегистрирани и т.н. ползватели.
Да бъде при първоначално нарушение 4000, при повторно 6000 или дословно текста да бъде така:
В ал.1 думата “което” се добавя “получи или”, а цифрата “2000”, да се замени с “4000”.
В ал.2 цифрата “4000” да се замени с “6000”.
По този начин, уважаеми колеги ще се вдигне минималния праг за налагане на имуществени санкции и ще изглежда по този начин.
Не се наказва с имуществена санкция с двоен размер на дължимия акциз, но не по-малко от 4000 при повторно 6000.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вместо две, както е сега.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Тоест, може да има малко количество, не може да мине с малка глоба трябва да е най-малко 4000. В противен случай си плаща и двойния данък и акциз. Защото иначе стимулираме контрабандата, отклоняването на товари и разтоварването на не регламентирани места. това е изключително с цел да се подобри митническата администрация.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Много добре господин Димитров. Има ли възражения по този текст? Няма. Трябва да уточня, че текста по вносител за §70 следва да се отхвърли, тъй като е свързан с чл. 91б, а ние отхвърлихме параграфа за чл. 91б. Така че гласуваме отхвърлянето на § 70 по вносител.
Против- Няма.Въздържали се няма. Останалите са „за”. § 70 по вносител е отхвърлен
Подлагам на гласуване предложението на господин Димитров, което той направи по реда на чл.80 от Правилника, без отхвърления текст по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет и става окончателната редакция на § 70.
Параграф 71.
Редакционно предложеине на работната група по реда на чл.80 от Правилника. И в тази връзка нова редакция на чл.71.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Параграф 72.
Тук отново имаме предложеине на Менда Стоянова и на Кирил Цочев да отпадне. Работната група предлага § 72 да бъде отхвърлен. Тоест чл.118 да остане. Санкцията за LPG, тъй като отпадна отмяната на забраната, да си остане и санкцията.
Гласуваме § 72 да бъде отхвърлен.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Параграф 73 по вносител.
Гласуваме го.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Параграф 74.
Предложение на Менда Стоянова, което работната група подкрепя.
Предложение на Кирил Цочев, което работната група подкрепя. И самата работна група по реда на чл.80 от Правилника, аз правя предложение за създаване на т.2, което работната група е подкрепила. И предлагам окончателна редакция на § 74, който става § 73.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Предложение на Менда Стоянова за нов параграф. Понеже работната група не го е приела, аз го оттеглям.
Преминаваме към § 75, който става § 74 в редакцията на вносителя.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Параграф 76.
Предложеине на Менда Стоянова параграфа да отпадне.
Предложение на Кирил Цочев да отпадне. Това е пак в същата връзка.
Предлагам да гласуваме отхвърлянето на § 76.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 77 по вносител, който става § 75.
Гласуваме за параграфа.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Параграф 78. Сложни формули. Предлагам да отпаднат.
Ние приехме 30 процента да се облага при комбинираното използване. Така че моля да гласуваме § 78 да бъде отхвърлен.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Параграфът е отхвърлен.
Преходни и заключителни разпоредби.
Гласуваме наименованието на разпоредбата на подразделението.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Подразделението като наименовани е прието.
Параграф 79.
Предлагам да отпадне.
Има предложение да отпадне. То е във връзка с това, че всички тези текстове ние вече ги отхвърлихме.
Гласуваме отпадането на § 79 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Параграфът отпада.
Параграф 80. подкрепя се от Комисията с малка редакция.
Гласуваме § 80, който става § 75.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Параграф 81.
Предложение на Менда Стоянова. То е редакционно по препратки.
Работната група го подкрепя и предлага следната редакция на § 81, който става § 76.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Има предложение на работната група за нов параграф 77, който аз официално правя по реда на чл.80 от Правилника.
Имате пред вас разпоредбата. Имате думата за изказвания. Няма.
Гласуваме новия § 77.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Параграфът е приет.
Параграф 82, който е по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Параграфът е приет.
Параграф 83.
Предложение на Менда Стоянова за изключение от този параграф, който влиза в сила целия закон от 1 януари. Това е информацията, която трябва да се подава на НАП. Това е за газова и петролна, която ще се подава не от 1 януари, а от 1 февруари, за да може да се подготвите.
Гласуваме окончателната редакция на § 83.
А именно, закона влиза в сила от 1 януари 2016 г., с изключение на § 26, т.1, буква “г”, която влиза в сила от 1 февруари 2016 г.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
С това приехме и законопроекта на второ четене.
Ние можем да продължим работата си, а тези разпоредби, за които чакаме окончателна редакция, ще ги гласуваме когато има готовност.
Искам да отбележа, че всички предложения на работната група, да се считат за предложения на Менда Стоянова по реда на чл.80, ал.4, т.2 от Правилника.



По втора точка
Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – второ четене.
Работната група подкерпя текста на вносителя за наименованието на закона.
Параграф 1. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 1.
Параграф 2. Също подкрепен текста на вносителя гласуваме ан блок. Наименованието на закона, § 1 и § 2.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Параграф 3.
Предложеине на н.п. Румен Гечев, Георги Търновалийски, Добрин Ненов и Чавдар Георгиев § 3 да отпадне.
Заповядайте.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Направихме това предложение, защото тези текстове на чл.19 са не работещи в момента.
С разширяване на кръга на лицата, които ще бъдат по този чл.19 е напълно безсмислено за нас. И на това основание правим предложение за отпадане.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате ли от Министерство на финансите възражения, които да ни изложите тук?
КРАСИМИР СИВЕВ: Имаме възражения, така както е написано и в мотивите. А кръга от лицата, за които ще се търси солидарна отговорност са конкретизирани, в смисъл, че всички лица, които са упълномощени да осъществяват дейност по управление на задълженото лице.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предлагам да ни кажете с какво се разширява обхвата. Само това ни кажете. В момента имаме чл.19. Имаме нов разширителен. Само ни кажете с какво се разширява.
КРАСИМИР СИВЕВ: С търговския представител, с търговския пълномощник, както и всяко друго упълномощено лице осъществявало дейност по управление, което на практика за периода е укрило факти и обстоятелства, които по закон е било длъжно да обяви пред органа по приходите.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Наистина разширяват текста, така както господин Сивев току-що каза. Проблемът е, че няма дефиниция що е то осъществяване на дейност по управление в ДОПК. Поради което става абсолютно неясно, включително, дали един счетоводител имайки пълномощно да подава декларации и всякави други, да подписва или някакви ограничени права, дали осъществява дейност по управление. Тоест докъде стига обема на това управление?
Така че ако се даде дефиниция, текста сам по себе си има смисъл, да си търси отговорност, тъй като е известна практиката в България, че формално се регистрират фирми, с пълномощно се дава и някой управлява, вместо собственика. Да не стигаме по-далеч.
Но така широко направен текста застраша много хора, които действат по пълномощия с конкретни права да бъдат подведени под отговорност, без да имат право да вземат управленски решения. Какво означава дейност по управление. Няма дефиниция. Кой тълкува управление.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: В интерес на истината,когато спорихме още на ниво преди закона да влезе в Народното събрание, аз настоявах наистина да не може по този текст да се подвеждат под отговорност счетоводители, които в крайна сметка не могат да носят тази отговорност. Това е и допълнено. Тоест, упълномощено лице осъществявало дейност по управление на задълженото юридическо лице по чл.14, т.1 и т.2.
КРАСИМИР СИВЕВ: За дадем обратния пример. Какво се случва в практиката. В практиката не е известен случай, в който счетоводителя да е упълномощен да осъществява дейност по управлението. Той обикновено предоставя информация във връзка с производството, документи и доказателства свързани със счетоводството на предприятието. Аз нямам информация да има счетоводител, който да е упълномощен да управлява съответното предприятие. И не напразно е посочено, че това са лицата, които са упълномощени да осъществяват дейност по управление. Тоест да се разпореждат с имуществото на търговеца, да прехвърлят активи, да извършват финансови операции и т.н., които биха довели, още веднъж подчертаваме, до намаляване на данъчните задължения на лицето за периода.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Нека да има дефиниция и въпроса е ясен. Влизаме в тълкувателен елемент.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имаме ли възможност за дефиниция в преходните и заключителни разпоредби? Искаме да сме сигурни. Защото отиваме и на ал.2, къдеато става дума за недобросъвестно извършено плащане пак за същите тези хора. А вие знаете, че много често счетоводителите са упълномощени да извършват подобни плащания било по електронен път, било по друг път. Така че наистина е добре да сме сигурни, че няма да се търси отговорност от хора, които не могат и не трябва да носят отговорността за подобни неща.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Да предложим дефиниция за дейност по управление. Тези които са търговски представител, пълномощник, те също осъществяват дейност по управление. Тоест, ако ние направим за дейност по управление, тогава как ще се върже с другите. Тоест ние трябва все едно да напишем само осъществявало дейност по управление. И в самото определение да дадем примерно, че е пълномощник, представител и т.н. Иначе то ще се бие, едната разпоредба с другата.
ХРИСТИЯН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми гости, уважаеми колеги, аз правя предложение по реда на чл.80, ал.4, предложение второ. Текстът както е по вносител “от и всяко друго упълномощено лице осъществявало дейност по управление на задължено юридическо лице” да отпадне.
Като се мотивирам по следния начин. Действително е прекалено неясно. Ние нямаме нито в ДОПК, нито в Търговски закон имаме определение на термина дейност по управление на задължено юридическо лице. От друга страна, другите фигури, които изброихте – прокурист, търговски представител и търговски пълномощник имат пределно ясни правомощия определени в Търговския закон. Няма смисъл да разширяваме разпоредбата до предели, в които ще се осланяме на тълкуване на съда. Ще създадем най-много противоречива съдебна практика. И няма да получим този ефект, който първоначално се опитваме с тази редакция.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи за изказване. Господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Благодаря, госпожо председател. Аз ще подкрепя колегата Митев, в това което каза. То е много разумно, защото разпоредбата така както е написана, за мен отсега е неработеща. И веднага ще се аргументирам. Ако погледнете в Търговския закон, след като няма легална дефиниция какво прави управителя. И там по тълкувателен път се опитваме да изведем какво е дейност по управление. И ще стигнем до извода, че това е дейност свързана с организацията и ръководството на дейността на дружеството. Тоест ние се връщаме на това, което правят членовете на управителните органи, евентуално техните пълномощници. Тоест този текст се обезсмисля.
Така че или трябва наистина да се помисли за по-добра легална дефиниция или по-добре да отпаднат.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Сивев, заповядайте.
КРАСИМИР СИВЕВ: Само да вметна преди да се вземе решение, че става въпрос и самия текст гласи упълномощено лице. Тоест, орган по приходите разполага с доказателство, пълномощно в което конкретно е описано какво ще извършва това лице за периода.
Така че от целия този действително много широко обхватен цикъл на дейности. Говорим за упълномощено лице.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: По принцип, ако ние кажем тази част от разпоредбата да отпадне, също те ще започнат да заобикалят разпоредбата с лице, което ще бъде упълномощавано. Тоест, просто се обезсмисля.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Митев.
КРИСТИЯН МИТЕВ: Благодаря уважаема госпожо председател.
Репликата ми е в посока на редакцията на разпоредбата както сте ни я предложили. Там е записано упълномощено лице осъществявало дейност. Не упълномощено лице с изрично пълномощно да се осъществява дейност по управление. Като тук не засягам проблема определението на дейност по управление. Тоест всяко едно упълномощено лице, което е осъществявало дейност, ние не го водим, дали то е изрично упълномощавано за това или не. В редакцията това го няма. И тълкуването на този текст може да бъде по вашия начин, но може да бъде и по съвсем различен начин. Тоест всяко едно упълномощено лице, което извърши действие по управление. Действия, които не са възложени и които впоследствие могат да бъдат одобрени от управителя на съответния търговец, на практика попада в хипотезата на тази разпоредба.
Така че ако сте искали да кажете с упълномощено лице, но с изрично пълномощно да извършва действие по управление. като пак отварям скобата, че действия по управление ги нямат като легална дефиниция е трябвало да го кажете по този начин. Тази редакция, която е в момента излиза, че абсолютно всяко упълномощено лице, без значение дали е имало изрично пълномощно и в това изрично пълномощно е записано, че ще осъществява дейност по управление, дори само да и извършвало водене на чужда работа, без натоварване, да е извършвало нещо, което управителя не му е възложил, но управителя впоследствие го е одобрил попада в тази хипотеза.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз ще си позволя да задам един практичен въпрос. Искам да ни кажете колко случая имате на потърсена отговорност по сегашния текст на чл.19, за да го разширим. Ако имате 1000 случая, да продължим да дискутираме. Ако имате два случая, защо се занимаваме? Може ли да ни кажете?
Предлагам да гласуваме.
КРАСИМИР СИВЕВ: Преди да гласувате за отпадане, поне изрично упълномощено, което ще реши коментарите. Друго изрично упълномощено.
ХРИСТИЯН МИТЕВ: Защо да са недействителни. Да си спомним ЗЗД.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Митев, да ни формулираш точно твоето предложение.
ХРИСТИЯН МИТЕВ: Моето предложение е да отпадне текста “и всяко друго упълномощено лице осъществявало дейност по управление на задължено юридическо лице”.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Въпросът с управленската дейност и липсата на дефиниции и в момента създава проблем в материалните данъчни закони чл.204, т.3 ЗКПО, облага разходи за леки автомобили, грубо казано, превозни средства за управленска дейност. Там споровете съществуват кой извършва управленска дейност и този спор, поради липса на дефиниция го пренасяме в ДОПК и точно по същия начин ще стои въпроса, кой извършва управленска дейност, т.е. какъв е обхвата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Предлагам да прекратим.
Първо гласуваме предложението на колегата Митев, за отпадане на текста включващ “и всяко друго упълномощено лице осъществявало дейност по управление на задълженото юридическо лице по чл.14, т.1 и т.2”.
Който е да отпадне, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Този текст отпада и в ал.1 и в ал.2.
И сега вече съгласни ли сте да оттеглите изцяло отпадането на § 3 или него ще го гласуваме, господин Търновалийски.
Добре значи гласуваме предложението на господин Гечев, Търновалийски § 3 да отпадне.
Гласуват трима “за”.
Останалите се въздържаме. И остава това, което гласувахме на колегата Митев. И сега подлагам на гласуване окончателната редакция на чл.90 по вносител, с току що гласуваното предложение на колегата Митев.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Параграф 4.
Предложение на Менда Стоянова параграфа да отпадне.
Предложението се подкрепя от работната група.
Предложение на н.п. Танев, Ананиев, Маринска и т.н.
Предложението се подкрепя от работната група.
Предложение на Славов, което работната група подкрепя по т.1. и не го подкрепя по т.2.
Колегата Славов да го оттегли. Като отхвърлим цели, няма смисъл от неговото.
Предложение на н.п. от БСП. Какво правим като го отхвърляме цялото? Вие го оттегляте и предполагам, че и колегата Славов сега като дойде ще си го оттегли.
Предлагаме да бъде отхвърлен целия § 4 и остава стария текст.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Параграф 5 по вносител.
Тук каквато преномерация ще се получи, моля да бъде отразена от референтите, след като гласуваме съответните параграфи, защото ще ги объркаме, ако ги преномерираме сега.
Гласуваме § 5 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Параграф 6.
Предложение на н.п. Гечев и Търновалийски.
Работната група подкрепя предложението по т.1 и не го подкрепя по т.2.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, а именно “счетоводна” да се заличи.
Не подкрепяме т.2 след израза “достъп до” се добавя “счетоводната и търговската информация” чл.39.
Ревизираните или проверяваните лица са длъжни да осигурят на органите по приходите достъп до автоматизираните информационни системи, продукти и архиви, като се събирането, съхраняването, обработката и т.н.
Тук вие казвате, счетоводна и търговска, достъп до цялата, защо само до търговска и счетоводна. Няма счетоводна, всякаква информация ги интересува.
Ние казваме достъп до счетоводна, отпадна. Казваме достъп до информация на технически носител, т.е. всичко. в такъв случай няма смисъл да слагаме счетоводна и търговска. Ние махаме счетоводна и имаме достъп до цялата информация. В този смисъл, мисля, че след като отпадне думата счетоводна, оставаме с достъп до цялата информация и няма смисъл да ограничаваме търговска, но както прецените. Отпада и счетоводна и търговска. Оттегляте точка втора, която не е подкрепена.
В такъв случай гласуваме предложението на вносителя за § 6.
Който е за, моля да гласува.
Против°Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Параграф 7. Това са така наречените пояснения по АТК.
Петър Славов, Мартин Димитров параграф 7 да отпадне.
Румен Гечев, Търновалийски параграф 7 да отпадне.
Димитър Танев, Настимир Ананиев, Бойка Маринска и т.н. параграф 7 да отпадне.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Госпожо председател, мисля че няма нужда от дълги обяснения, в рамките на шегата, разбира се, но коректното наименование на този параграф трябваше да бъде не пояснение на място, а разпит на място. И тук ще спра.
АНГЕЛ ЖЕЛЯЗКОВ: Точно това, което господин Славов каза, то е визирано и в нашето писмено становище по въпроса. Става дума за смесване на обща административна разпоредба, процесуална със специализирана данъчно-осигурителна такава. Двете нямат нищо общо. Не могат да бъдат приложени. А самия характер на описанието в чл.35 от АПК създава съвсем други асоциации, точно като за разпит. Съдебна процедура се предлага по същество тук. Задаване на въпроси, насрочване на изслушване и т.н. това е един опасен прецедент, който според организацията, която представлявам не следва да се приема.
Благодаря.
ЙОРДАНКА ВЕЛИНОВА – Българска стопанска камара
Ние също сме внесли нашето становище, в което категорично искаме отмяната на така предложения член. Споделяме напълно това, което казаха колегите и считаме, че това е абсолютна невъзможност да протичат по-нататък съдебните дела, защото НАП се явява вече в тях като страна. А в същото време вече е използвала тези неща в ДОПК.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Танев, вие ще вземете ли отношение? Господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Подкрепяме всичко това, което се каза и предлагаме да отпадне с всичките тези мотиви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Защо е важно да имате и смесване на процедури, които са подробно разписани в ДОПК, процедури които са разписани в АПК. При положение, че имаме текст, че това което не е уредено в ДОПК се прилага АПК по общия ред. Защо е необходимо изрично да препращаме към АПК, когато закона казва, което не е уредено тук, като не е уредено с устни пояснения, да се прилага АПК по аналог. Какъв е проблема, та трябва изрично да го записваме?
КРАСИОМИР СИВЕВ: Първо да уточня, че става въпрос само за процедурите по проверки, ревизии, не става въпрос за смесване съдебни процедури. Също така не става въпрос и за извършване на разпит, а за стандартна процедура, която се прилага в АПК. И изрична препратка към нея налага се от факта, че много от лицата, които не могат да направят писмените обяснения, които са абсолютно изискуемата процедура по ДОПК, представят писмени обяснения от пълномощници и съответно тези лица, които са най-често участници в различни вериги и производства свързани с установяване на данъчни измами в особено големи размери, техните данни не биха могли да бъдат взети достоверно. И това е причината, поради която се изисква удостоверяването по надлежен начин под формата на доказателство, протокол на органите по приходите на техните устни обяснения по проверката или ревизията.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това означава ли, че въпросното лице не може пак да отиде с пълномощник или с адвокат и той да му помогне при даването на тези писмени обяснения.
КРАСИМИР СИВЕВ: Въобще не е ограничена формата на представителство на лицето.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Каква е разликата, като пак ще ходи с адвокат и пълномощник. Или да го хванем в момента, в който няма адвокат и пълномощник.
Понеже НАП изключително много настояват за този текст. Считат, че той им е ключов. Радвам се, че успяха да дойдат, за да се включат в тази дискусия.

Тези пояснения са нужни най-вече, с оглед с борба с така наречените липсващи търговци, които се управляват от поставени лица. Писмените обяснения, които в момента те дават, всъщност не ги дават самите те, дава ги някой съвсем друг човек. Те ги потвърждават с един подпис. И всъщност нямат никаква достоверност. Така че всъщност тази разпоредба е насочена към тях.
Що се отнася до притесненията, че е възможно да бъдат викани в други случаи извън тази категория интересни лица да бъдат викани други управители на компании и т.н., не че такъв риск може на сто процента да бъде избегнат. Истината е, че сто процентова гаранция за никой не съществува. Но имахме специална среща с колегите от КРИБ. Това което може да се направи. Даже сме започнали да работим по въпроса. Пред мен е първия вариант на проекта, да се подготви едно указание на министъра на финансите, което изрично ясно да каже на органите по приходите, в кои случаи те ще имат тази възможност да викат лицата за устни обяснения. Като става въпрос за случаите, в които има основателни съмнения, че става дума за поставени лица, както и за случаи в които дадени пред това писмени обяснения изглеждат явно недостоверни, недостатъчни и т.н.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Понеже изпълнителния директор на КРИБ си отиде. Явно важната точка там мина. Но все пак тук е колежката, която може да ни каже за становището на КРИБ. Защото това, което аз знам неофициално, че те подкрепят, но при определено условие. Тоест да има ясни указания от НАП, в кои случаи се прилагат въпросните писмени пояснения, защото всички знаем, че напишем ли ги тук, ще се прилагат за всички случаи.
Искам да чуя вашето мнение има ли официално становище по темата? Все пак вие сте работодателите, вие сте предприятията, които също ще бъдат обект на този текст.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА: Аз бих искала да кажа само, че общо взето поне информацията, с която аз разполагам е, че подкрепяме това, което и бизнеса каза досега, че за нас се смесват две процедури които не би трябвало да се смесват в този му вид, в който е. позицията, която беше изразена. Затова не отразих никакво виждане към момента,поне с информацията, с която аз разполагам. Официално мисля, че не сме подали становището. Очаквам всеки момент самия комитет да го подготви
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вашето официално становище, не подкрепяте този текст. Това ли да запишем в протокола?
РЕПЛИКА: Просто не стигна времето да бъде подадено на данъчния комитет в КРИБ и единодушно не се подкрепи. Ако има някаква промяна.
РОСЕН ИВАНОВ: Аз не мога да кажа. Това е естествено работа на КРИБ. За смесването на две процедури, в момента в АПК също са смесени същите тези две поцедури. Съгласно Административно процесуалния кодекс могат да се изискат от лицето, както писмени обяснения, така и то да бъде извикано на място. При това всяко лице може да бъде извикано на място и да бъде изслушано. Аз продължавам да не разбирам от какво толкова се притесняваме. Защо всяка една друга администрация в държавата може да извика всеки, да го изслуша на място, да добие непосредствени впечатления, да зададе уточняващи въпроси, да се удостовери достоверността на неговите твърдения и т.н., а само Данъчна администрация да не може.
Това което се случва най-често е, че лицата дават някакви писмени обяснения. Аз говоря за такива подставени лица, липсващи търговци и т.н. Когато се образува наказателното производство се оказва, че това лице е неграмотно. Това е, което се оказва най-често. Аз не казвам, че няма риск. Има разбира се. Винаги когато се даде правомощие на някакъв орган има някакъв риск. За да се минимизира риска, това което може да се направи е министъра на финансите изрично да окаже на органите по приходите, че трябва да пристъпят към такива действия в определени случаи, при определени предпоставки и т.н.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Митев.
ХРИСТИЯН МИТЕВ: Благодаря уважаема госпожо председател. Тук чухме обяснение, това лице. Кое лице? От страна на производството ли е това лице? За кое лице става въпрос. Освен това, вие как разбрахте, че лицето е подставено? Много интересно. Имате някакви гадателски способности ли? С магически кълба ли разплагате? Или обръщате презумпцията за доказване. Нали всеки е невинен до доказване на противното с влязло в сила решение.
Освен това още една ремарка по отношение на предложението ви като част от вносителите. Все пак ние действително, както и госпожа Стоянова правилно отбеляза, имаме нормата, която препраща към АПК за неуредените в ДОПК случаи. Абсолютно излишен текст. Няма никаква причина тази разпоредба в момента да бъде приета. Аз предлагам на всички колеги да я отхвърлим.
Благодаря.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Аз съм абсолютно против тази разпоредба. Достатъчно начини и форми имат НАП и искания връчват, в които изискания безкрайно много излишни документи, които имат откъде да си ги видят в системата дори, но ги искат от фирмите. Затова си мисля, че не са те органа, да не говорим, че 20 години съм бил в тази система и съм бил точно в ревизии, за да знам и да съм видял какво се иска и какво искаме благодарение на доста разширяване на правомощията и на обхвата на това, което те искат, за създаване допълнителни трудности на хората. Дали е грамотен или не е грамотен има органи, които ще го установят. Затова има счетоводители, които да съставят счетоводна информация. НАП работи в много случаи, дори не по счетоводна информация, а по презумпции. Абсолютно против съм този член да го взимаме впредвид. Това е моето мнение.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи за изказване? Господин Иванов.
РОСЕН ИВАНОВ: Аз съжалявам, че може да ви губя времето. Но все пак аз като представител на администрацията съм длъжен да кажа нашето мнение. Не съм съгласен, че това е процедура, която се прилага и сега. Тя ако се прилагаше сега нямаше да искаме изменение в закона.
Въпросът с даването на обяснения е изрично уреден в Данъчно осигурителния процесуален кодекс. Предвижда само и единствено писмени обяснения. И пак повтарям. Тук не става дума за представяне на документация. Става дума за лица, които най-често или са съставили документи с невярно съдържание или изобщо не знаят за какво става въпрос. Това се опитваме да установим, че едно лице всъщност е подставено лице, че не той е човека, който управлява компанията, че са се случвали някои неща, които нямат нищо общо със счетоводството. Но в крайна сметка решението е ваше.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Иванов, аз напълно разбирам и подкрепям това, че искате да хванете точно тези случаи. И аз лично ще гласувам за, защото подкрепям усилията на администрацията в тази посока. Разбирам и колегите, които се притесняват да не се злоупотреби с този текст. И затова моята надежда беше, че с КРИБ все пак сте се разбрали да има ясни указания на НАП, в които да се каже в кои случаи единствено и само могат да се прилагат тези пояснения по АПК. Имате указание, което е написано.
Искате ли уважаеми колеги да ни представят какво указание са написали в тази посока.
РОСЕН ИВАНОВ: КРИБ законодателна организация ли са, че се консултираме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не е законодателна. Единствената законодателна организация, доколкото знам, сме ние.
Аз се опитвам, както виждате и по предишния закон и тук да намерим някакъв консенсус все пак по текстовете. Защото не бива това, което предлага администрацията априори да го отхвърляме, ако там има хляб. И ако може примерно да получим гаранции, че няма да се злоупотребява с този текст, защото предполагам, че всички това ги интересува, да няма злоуптреба с този текст. Защото за съжаление имаме такива примери.
РОСЕН ИВАНОВ: Аз се извинявам, но ако с този текст толкова се злоупотребява , защо не го отмените в АПК. Излиза, че всяка една администрация, всеки един общински чиновник, който и да е от която и да е друга администрация може да ги извика.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: По две думи още и ще дам думата на господин Иванов да ни каже какви са указанията, които са изготвили.
ЙОРДАНКА ВЕЛИНОВА: Когато е производство по АПК, присъстват всичките страни. А тук такова нещо няма.Тук се изискват устни пояснения от лице, което не се знае къде как ще му бъдат поискани. Не се знае и как ще бъдат съхранени тези. И не се знае, дали няма да има натиск върху това лице даващо устни указания и няма да бъде подведено.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА - КРИБ:
Точно това обсъждахме. Ако изключим всички тези опасения, а именно ако говорим за едно изграждане на надеждна система за контрол и правила, които да са разписани с участието на бизнеса, ние сме склонни да преразгледаме и да подкрепим подобно виждане, тъй като за нас най-важното е излизане на сивата икономика на светло. И точно от всички тези опасения, които госпожа Велинова изказа, ако ние пряко участваме като бизнес в самото изготвяне на правилата в точно разписаните правила, бихме подкрепили такъв текст. Само говорим за такова участие и за една такава надеждна система за контрол, която ще може да даде възможност за преглед.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Госпожо председател, колеги, този текст очевидно има своето основание, за да го предложат колегите от НАП или от Данъчна администрация. Но имат основание и колегите, които се притесняват, че този текст може да послужи за произвол. Още повече, че сме свидетели на достатъчно такива примери. Аз само ще вметна едно изречение, без да ме разбират грешно представителите на бизнеса. Тяхното мнение трябва да бъде взето.
Имам предвид последното изречение, че заедно ще пишем данъчни закони, аз смятам, че тук сме две страни и можем да вземаме и винаги сме вземали становището на бизнеса. Но когато се защитава фиска нещата са малко по-различни, отколкото когато пишем други правила за бизнеса.
Бизнесът да е така коректен да спазва правилата. Иначе ние ще вземаме вашето мнение, когато става въпрос за това да няма произвол.
И затова аз предлагам, ако опасенията са основно и този текст идва поради това, че при масовото прехвърляне на фирми на лица, които са неграмотни и т.н. и така се прехвърлят отговорности, така се къса веригата по ДДС и т.н., ако това е главното основание, да се опитаме да конкретизираме, в кои случаи могат да се искат тези пояснения. Не във всички случаи. Да кажем при прехвърляне на фирми, когато има съмнение за еди какво си. Винаги може определено правомощие да бъде конкретизирано, дори е желателно. Общи правомощия, които са възникнали по повод на един определен казус, за да не го отхвърлим напълно. Защото наистина има много случаи, в които се злоупотребява с това. Дават се едни обяснения. После въпросните лица отиват в съда с адвокати и всичко се обръща.
Проблемът е доста сериозен. Тук в тази зала има хора, които се занимават с данъчно законодателство, откакто сме създали данъчната администрация и сме наясно с начините, по които може да се заобикаля. И в последните години сме свидетели на доста тежки рецидиви по прехвърляне на фирми със задължения на хора от Северозападна България, без да конкретизирам. Това в кавички го казвам.
Ако ще търсим решение на конкретно този казус, концентрирайте се върху него, тези които сте автори на това предложение.
Ако обаче това правомощие е общо, въобще да се прилага при всички случаи, аз мисля, че ще има произвол. Казвам да го направят като конкретизация. Ако ни хареса, ние бихме го подкрепили. Защото сме против това ДДС да се източва по този начин, както сме и против това фирми с огромни задължения да бъдат прехвърлени на някой, който дори не може да пише и който няма нищо, даже и къща няма. Това са масови случаи, не са един и два.
Затова моето предложение госпожо председател e, да конкретизираме това правомощие, ако ще го даваме. Ако няма да го даваме, няма да го даваме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Цонев, аз ви подкрепям. Затова искахме да чуем господин Росен Иванов, затова какви указания те са подготвили и може ли примерно част от тях да намерят място и в закона или ще им се доверим в указанията, като им приемем текста на доверие. Може ли това да получим като информация?
РОСЕН ИВАНОВ: Аз не знам, дали мога да бъда изчерпателен. Това което в указанието е посочено е за установяване на действителното управление на дружества. За установяване знания за участие в данъчни злоупотреби, изясняване на основания за вменяване на отговорност по чл.19 от ДОПК и чл.177 от ЗДДС за установяване на прикрити трудови правоотношения. Няма как първо да се установи, че управителят е поставено лице и след това той да се вика да даде писмени обяснения.
Предпоставим ли някакъв такъв факт, нещата се обезсмислят.
Ако кажем, просто за установяване действителното управление на дружеството, чисто теоретично отново може да извика органа по приходите всеки. Това е. Не кажем ли съмнения, кой ще ги доказва тези съмнения. Съмнението е нещо, което витае в главата на някой.
Що се отнася до тезата за АПК, естествено това лице, ако има повече от една страна в производството, разпоредбата препраща към АПК. Ако има повече от една страна в производството трябва да се извикат, разбира се, всички страни в производството. Лицето може да дойде с адвоката си, със счетоводителя си, с който пожелае.
Второ, изобщо не става дума за наказателен процес. Тук не става въпрос изобщо за някакви лица, които са обвинени или заподозрени или не знам си какво. Това е стандартна административна процедура. Ако започнем пред нея да предпоставяме, първо да докажем, тогава тя няма да работи. Ако просто кажем за установяване действителността на управлението. Примерно действителния управител на дружеството, тогава на теория пак може да се извика всеки.
Какво значи пише. Аз няма да се връщам на този въпрос. Разбрах, че е гласувано по него. Но половината дружества в България се регистрират точно с лица поставен управител и поставен собственик.
Какво значи променят правната форма? Управител се заявява в Агенция по вписванията и тя вписва, който й заявите. След това, това лице повече никога не чува за това дружество, никога не знае за нищо и вие ми казвате, че това е управителя на дружеството. Не е. Това е формално вписания управител в Търговския регистър. Действителния управител е съвсем друг. Това че ние отказваме да го възприемем е друга тема. Но ние как да се борим срещу това явление? Кажете.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожа Петкова, вие искате ли да вземете отношение?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Аз също исках да кажа, че по принцип всички действия по контрол, те са при определени съмнения. Така че би могло действително да се запише при съмнения за установяване на действителен примерно управител или съответно за участие в данъчна измама. Винаги има място за съмнение и то трябва да се докаже примерно, че е участвал.
ДИМИТЪР ГОРОВ: Вие разбирате ли, че колкото повече обяснения ни давате, толкова повече нашите притснения растат. Защото обясненията, които давате ни бутат в тази посока, от което ние се притесняваме. Кое ще бъде критерия, който ще установи коя фирма е регистрирана на истинския собственик и коя не. Вие предполагате, че е регистрирана на някой друг. Това не значи ли, че по чисто субективен критерий, абсолютно субективен критерий, този е нарочен за лош и него ще го проверяваме, защото той не е собственик, а този който каже не съм, той няма да бъде. Разбирате ли, че трябва да има някакви абсолютно обективни критерии, които да предполагат вашите предположения.
РОСЕН ИВАНОВ: Аз разбирам, че нямате доверие в администрацията, отхвърлете разпоредбата. Няма смисъл.
Аз пак ви казвам. Ако кажем, че трябва първо да се докажат някакви съмнения, за да се извика някакво лице и се окаже впоследствие, че тези съмнения всъщност не са доказани както трябва, обясненията на това лице стават ли недействителни? Би трябвало да станат. Нали така? Станат ли недействителни, какъв е смисъла тогава от тях? Вас винаги могат да ви извикат в полицията, за да свидетелствате за нещо.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Иванов.
Господин Славов имате думата и да приключваме.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Благодаря, госпожо председател. Аз ще ви върна на конкретната тема и най-добронамерено ще обърна внимание на представителите на НАП, Министерство на финансите, че над инструкциите на министъра на финансите, респективно на изпълнителния директор на НАП стои съда. И във всички случаи подобни действия, каквито те мислят явно да осъществяват ще стигнат до съд и най-вероятно те ще бъдат отменяни. Защото има няколко неща, които очевидно те забравят и с тази разпоредба преобръщат или поне се опитват да се преобърне целия данъчен процес нагоре с краката. Данъчният процес очевидно е строго формален и преди всичко писмен. Не може с устни гласни доказателства, да се опровергават писмени доказателства. Това са основни правила. Аз не знам как си представят те под формата на пояснения, по вече представени писмени доказателства, те да се опровергават и какво точно мислят да правят
Тази разпоредба дори реално няма да заработи, защото хората които са извикани за справка, разбирайте за пояснения, най-вероятно на място ще дойдат и ще кажат, необходимо ни е допълнително време, за да предоставим исканата информация. Това е специализирана информация и трябва съответно и счетоводни записи да бъдат проверени, трябва и юридическа консултация да се направи и ще откажат на място да дават обяснения. Ако вие това го приемете и по някакъв ваш тълкувателен път изведете, че това лице е недобросъвестно и примерно е поставен управител, то след това в съдебния процес ще каже: Недопустимо беше ограничено правото на защита. Не ми се даде възможност да предоставя писмени доказателства в разумен срок и съответно ще последва отмяна на целия ви ревизионен акт. Най-добронамерено ви обръщам внимание на това нещо.
Така че наистина ви предлагам да не тормозим нормалния бизнес, защото той ще бъде изтормозен с тази разпоредба, тъй като той ще се явява на тези справки. Черният бизнес, който вие искате да намерите, той въобще няма да дойде. Никога няма да се яви никъде, защото просто го няма. Вие ще тормозите на практика белия бизнес, който е легитимен и който ще откривате и ще призовавате. Идете намерете сивия сектор, който е както казахте неграмотен и живее в не знам кое гето. Никога няма да го намерите. И никога няма да го призовете.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Само да обобщя господин Иванов. Народните представители се притесняват. Ако вие може да ни предоставите някакъв текст. Разбрах, че не може на този етап.
РОСЕН ИВАНОВ: Няма как да работи Закон за събиране на доказателства, ако тяхното събиране е предпоставено от някаква вина. Това е все едно да забраним на полицаите да спират колите по пътищата. Никога не е било забранено това. В закона никога не е било забранено и до ден днешен всеки полицай може да ви спре. И това е нормално да бъде така.
РЕПЛИКА: Трябва да си направил нарушение, за да те спрат.
РОСЕН ИВАНОВ: В Закона за движение по пътищата не пише такова нещо. Проверете в Закона за движение по пътищата и ще видите, че няма такова нещо. Това са вече допълнителни указания на министъра на вътрешните работи и т.н.
Що се отнася до опровергаването със свидетелски показания на определени документи и прочее, това е напълно допустимо. И тези същите лица, които дават писмени обяснения в последствие съда, ако прецени ги вика да дават свидетелски показания в съда.
Колко са достоверни едните и колко са достоверни другите, това е преценка на съответния съд, орган, който ги преценява и т.н. Очевидно вие нямате никакво доверие в администрацията и аз няма как да го опровергая това.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Иванов. Мисля, че всичко се изясни много подробно. Предлагам да преминем към гласуване.
Гласуваме предложенията на Петър Славов, Мартин Димитров, Румен Гечев, Георги Търновалийски, Добрин Ненов, Чавдар Георгиев, Димитър Танев, Нестимир Ананиев, Бойка Маринска, Найден Зеленогорски, Антоний Тренчев, Димитър Шишков § 7 да отпадне.
Който е за отпадането на § 7 в подкрепа на тези предложения, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Трима.
Приехме отпадането.
Колеги, предлагам понеже имаме още много работа по ДОПК, да гласуваме текстовете на акцизите, които са готови, за да могат да работят колегите и да си правят доклада първо.
Второ, понеже имаме много работа по ДОПК ви предлагам за Закона за счетоводството да направим извънредна комисия във вторник.
Докладвайте за акцизите.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: В чл.4 се създава точка 38а.
Правно-икономически независим специализиран малък обект за дестилиране е лице по чл.57, ал.1, което не е свързано лице с лице, което е производител на етилов алкохол ракия.
Преходните и заключителни разпоредби създава параграф. Ал.1. Лицата попадащи в обхвата на чл.4, т.8, които до влизането в сила на този закон имат съдове с обща вместимост до 500 литра включително, могат да продължат да осъществяват дейността си, ако подадат декларация пред компетентното митническо учреждение, че са правно икономически независими от който и да е друг обект за дестилиране и не осъществяват дейността си по предоставен лиценз.
Ал.2. Декларацията по ал.1 се подава не по-късно от три месеца от влизането в сила на този закон.
Ал.3. Извън случаите по ал.1, лицата извършващи дейност като специализиран малък обект за дестилиране с обща вместимост на съдовете до 1000 летра включително, се привежат в съотвествие с изискванията на този закон в шестмесечен срок от влизането в сила на закона.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Който е за тези разпоредби, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Параграф 8 по вносител. Параграф 9 по вносител. Параграф 10 по вносител. Гласуваме ан блок.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 11.
Предложение на н.п. Петър Славов и Мартин Димитров.
Работната група не подкрепя предложението. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 11.
Господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Благодаря, госпожо председател. Текстът, който сме ви предложили донякъде е заимстван от по-горен текст, за да се съобрази наистина и да е ясно, че въпросните удостоверения, когато се издават наистина трябва да се съобрази.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вашият текст по съдържание е същия, какъвто е на вносителя. Така че предлагам да го оттеглите няма да е проблем. В смисъл не е по същество.
Могат да изискват и получават от органите удостоверение за наличие и липса на задължения на лицето, с изключение на задължение по невлезнали в сила актове, както и разсрочени и отсрочени или обезпечени.
А вие казвате: В удостоверението не се отбелязва задължения по не влезли в сила. Оттегляте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Гласуването оставам на Георги Търновалийски.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Пълномощие. Добре.
Да гласуваме § 11 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Предложението е прието.
Предложение на н.п. Менда Стоянова за създаване на нов § 11а.
Работната група подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 12. Като в чл.107, ал.3 се създава изречение.
Актът може да се издаде и служебно въз основа на собствени данни, данни получени от трети лица, организации, когато по закон не е предвидено подаване на декларации и задължението не е платено и не е извършвана ревизия.
Става дума за местните данъци и такси. Става дума за данък МПС, когато миналата година ги задължихме да получават данни от КАТ, за да могат тези, които не са си платили да им правят актовете по данните от КАТ.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Предложение на н.п. Менда Стоянова за създаване на § 11б.
Работната група го подкрепя и предлага да се създаде нов § 13.
Въпроси, изказвания? Няма.
Гласуваме § 13.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Предложение на н.п. Петър Славов и Мартин Димитров за създаване на нов § 11в. Това е за проверките.
Работната група не подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Менда Стоянова, което работната група подкрепя.
Предлага да се създаде нов § 14. Става дума за срок за извършване на проверките. Говорили сме го и друг път по ДОПК.
Господин Славов вашето предложение в същината си е подкрепено. Аз мисля, че трябва да запишем, че го подкрепя по принцип.
Имате ли изказвания?
ПЕТЪР СЛАВОВ: Нищо не се променя по същество. Според нас редакцията на изречение трето не е коректна. Защото не всяка проверка завършва с протокол. Много от проверките завършват направо с издаване на акт. Например акт за възстановяване. Директно се издава акт за възстановяване на парите, без да се прави протокол. Когато се прави проверка за регистрация по ДДС директно се издава акт за регистрация или отказ за регистрация. Не се прави протокол. Затова предлагаме третото изречение.
Третото изречение да звучи така: „Когато за резултатите от проверката се съставя протокол.”
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: За резултатите от проверката се съставя протокол, освен в случаите. Ще ги кажеш кои са.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Не във всички случаи се съставя протокол.
МЕНДА СТОЯНОВА: Трябва да изброим случаите, в които не се съставя протокол.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Аз не мога да ви ги кажа всичките.
МЕНДА СТОЯНОВА Основната цел на това беше, че никакви протоколи не се правт или ако се правят не се връчват на лицата, което е същото, лицето, когато не го получи. И ако ние сложим когато се съставя протокол, т.е. оставаме в небитието. Там е казано, че за всяко действие се съставя протокол.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Госпожо Стоянова, този текст е във връзка с чл.50. Чл.50 предвижда, че за всяка проверка се съставя протокол, освен ако в закона не е предвиден акта, с който завършва проверката.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: За резултатите от проверката се съставя протокол, освен в случаите когато в закона.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Не е това идеята. Идеята е когато се съставя протокол, той да се даде на лицето. Това предлагам да се запише.
Госпожо Стоянова разпоредбите в закона не съществуват сами за себе си. Те са във връзка с други.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Разбирам какво искате да ми кажете. Когато отиваме към чл.50. Искам да си го преповторим чл.50 и тук. Трябва да направим някаква нова редакция на цялото изречение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: На това изречение направете нова редакция, като добавите това, което пише в чл.50. Освен когато в закон е предвидено съставянето на друг акт. Това е което тук може да добавим. Който се предоставя на лицето в седемдневен срок от извършването на проверката.
За резултатите от проверката се съставя протокол, освен в случаите, когато в закон и т.н.
Гласуваме го в тази посока.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Госпожо председател, аз в моето предложение съм заимствал тримесечния срок, който е срока за извършване на ревизия. И ми се струва една проверка да дадем два пъти по шест месеца за извършването й е доста дълго.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колега Славов понеже досега нямаше срок, аз ви предлагам да сложим по-дълги срокове.
Р. ИВАНОВ: Колега, нека да има такъв срок, защото преминавайки в ревизии става още по-голям. Шест месеца е добре.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме.
Който е за този текст плюс корекцията, която току що направих, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Продължаваме с § 12.
Предложение на Петър Славов и Мартин Димитров § 12 да се заличи. На Румен Гечев и Търновалийски да отпадне. На Танев и на Шишков и други да отпадне.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Госпожо Стоянова, аз се обърках. Извинявам се. Тази разпоредба. За резултата от проверката се съставя протокол, когато в закона не е предвиден акта, с който проверката трябва да завърши е в чл.110, ал.4. Това е предходната алинея на ал.5. Тук изобщо не може да става въпрос за объркване. Чл.110, ал.4 от ДОПК казва, че за резултатите от проверката се съставя протокол, освен ако не е предвиден в закона акта, с който проверката трябва да завърши. Веднага в следващата ал.5 ние предлагаме трето изречене да звучи така.
Когато за резултата от проверката се съставя протокол, т.е. не се прилага горната ал.4, същият се предоставя на лицето в седемдневен срок от извършването на проверката. Сега ако ми кажете, че някой не може да свърже две следващи една след друга алинеи.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма нужда от добавка.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Редакцията, която трябва да се гласува е следната.
Трето изречение на ал.5 трябва да звучи така:
„Когато за резултатите от проверката се съставя протокол, същия се предоставя на лицето в седемдневен срок от извършването на проверката.”
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Отменяме предното гласуване и гласуваме тази окончателна редакция. Последното изречение добива следната редакция: „Когато за резултатите от проверката се съставя протокол, същия се предоставя на лицето в седемдневен срок от извършването й.”
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Това е текста окончателно.
Параграф 12.
Господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Поддържам гспожо председател да отпадне така предложения текст от вносителя, защото поставя под съмнение на практика въобще изплащането на разноските. Така се получава. А редно е, когато има влязъл в сила съдебен акт, той да бъде изпълнен и то да бъде изпълнен срочно, а не когато реши органа по приходите.
Р. ИВАНОВ: Тук става сериозно объркване. Разноските за частно вземане. Те не могат да се приспадат от данъците. Това означава тотално нарушение на Закона за бюджета, Закона за публичните финанси и още не знам колко закона. Това са частни вземания. За тях си има ред ГПК как се изпълняват и т.н. Недейте да карате НАП да бъде нарушител на Закона за бюджета.
Действаща разпоредба, която НАП дълго време отказваше да изпълнява, но съдилищата започнаха да бълват съдебно решение. Ние няма как да откажем изпълнението на съдебното решение и органа при приходите, с цялото ми уважение се превръща един вид в престъпник. От една страна трябва да изпълни съдебното решение, защото съдията ще го вкара в затвора, а от друга страна нарушава Закона за бюджета и Закона за публичните финанси и Сметната палата ще го вкара в затвора. Какво да направи?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Слушаме ви като аргумент, но мисля, че не сте прави.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Има трайна практика на Върховния административен съд, който не само не е забелязал, че нормата не нарушава какъвто и да е, а е задължен администрацията да я прилага.
Р. ИВАНОВ: Какво го интересува Върховния административен съд, че органа по приходите нарушава Закона за бъджета. Утре като го изправи да го съди вече в наказателния процес Върховния касационен съд, той ще каже.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Господин Иванов, аз не ви прекъсвах.
МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други народни представители, които искат да вземат думата?
Аз мисля, че в този случай администрацията е права, защото досегашния текст дава възможност едно частно правно вземане да се прихваща от публично, което е в нарушение на закона и на публичните финанси. Това че съда го е постановявал в резултат на това, че имаме такава норма в ДОПК, ние като Бюджетна комисия не бива да допускаме нарушаване на бюджетното законодателство. Това е моето мнение. Сега го подлагам на гласуване.
Който е за отпадането на § 12, така както са предложили колегите, освен ако не искате да си го оттеглите, моля да гласуват за отпадането.
Аз съм против отпадането. Смятам, че параграфа трябва да остане.
Кой е за отпадането? Никой.
Оттеглете си ги.
Р. ИВАНОВ: Големи данъкоплатци, вместо да си направят ремонт на сградата, с извинение, изцяло в нарушение на Закона за бюджета платиха разноските по едно такова дело. Това е което се случи. При гласуван закон от Народното събрание, пари, всичко, тези пари вместо да отидат за ремонт на сградата, отидоха за изплащане на разноските по едно такова дело. Защото органа по приходите рискува съдията да го изпрати за наказателно преследване за това, че не изпълнява съдебно решение. Какво да направи органа по приходите? Ние не отказваме изплащанаето на разноски. Ние ги изплащаме разноски.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Госпожо председател, аз не мога да разбера смущението на представителите на органа по приходите, защото това в момента е действаща законова разпоредба и то в Кодекс. Да ми обясняват, че закона изисква друго, очевидно се прилага Кодекса и те са длъжни да спазват разпоредбата на Кодекса и по никакъв начин не нарушават закона. Това е нормативен акт от по-висш ранг. Учи се в Юридическия факултет и не само там.
Така че нека наистина да съобразим, че става дума за искане да отпадне действаща законова разпоредба, която според мен е редно да си остане. Да бъде спазвана при това. И да не се дават квалификации на съда, че бълва актове, а се изпълняват съдебните решенияя, когато са окончателни.
АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ: Може ли само да внеса известно пояснение. Нормата действително е действаща отдавна. Но факт е, че до преди две години практиката на съда беше в друг смисъл. Той казваше, че това вземане е частно и реда за изпълнение е по друг ред по ГПК. По ГПК се заявява искане с изпълнителен лист, изплаща се същата година. Ако няма предвидени суми се предвижда за следващата година. Най-късно се плаща до следващата година. Знаем, че по отношение на тези вземания текат лихви. Тоест, лицето по никакъв начин не е ощетено, защото ще бъде овъзмездено от лихвите, които изтичат от периода. Даже напоследък има доста осъдителни решения на районния съд.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предлагам да гласуваме.
Подлагам предложенията поотделно.
Предложение на н.п. Петър Славов, Мартин Димитров, § 12 да се заличи. Работната група не подкрепя предложението.
Гласуваме предложението. Който е за това предложение, моля да гласува.
Няма гласували „за”.
Предложението на Петър Славов и Мартин Димитров не се подкрепя от Комисията.
Гласуваме предложението на н.п.Румен Гечев, Тъновалийски и други, което е същото.
Гласували „трима ” за.
Останалите са против.
Предложението не се приема.
Предложение на н.п. Танев, Нестимир Ананиев и т.н.
Който е за това предложение, моля да гласува.
Няма „за”.
Против са останалите.
Предложението не се приема.
Гласуваме подкрепа текста на вносителя на § 12.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Параграф 13 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Всички са „за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Параграф 14.
Прадложение на н.п. Петър Славов § 4 да се заличи.
Предложение на Румен Гечев и група, да се заличи.
Работната група не ги подкрепя.
Предложение на н.п. Менда Стоянова. Изменение на чл.134. Да се възложи ревизия и да се разпореди възлагането.
Оттегляте ли го Търновалийски? Не.
Който е за предложението на Гечев, Търновалийски, Ненов, Георгиев, моля да гласува.
Трима гласуват „за”.
Останалите са против.
Предложението не е прието.
Гласуваме окончателната редакция на работната група за § 14 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Всички са „за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Продължаваме с § 15. Има предложение на н.п. Менда Стоянова, което работната група е приела. И предложение на н.п. Димитър Танев, Нестимир Ананиев и т.н., което работната група не е приела.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция, която отразява предложението на н.п. Менда Стоянова.
Гласуваме предложението на Танев и група.
Който е за, моля да гласува.
Никой не е „за”.
Всички се въздържаме.
Предложението не е прието.
Гласуваме редакцията на Комисията за § 15.
Който е за, моля да гласува.
Всички са „за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Предложението е прието.
Това са едни хубави процедури.
Параграф 16 по вносител и параграф 17 по вносител,
Гласуваме ан блок.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Параграфите са приети.
Параграф 18.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 18 да бъде отхвърлен.
Извинявам се, това е предложението на втория законопроект.
Заповядайте господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Благодаря, госпожо председател. Мисля, че всички колеги, които са се занимавали с данъчно право тук ще разберат логиката бързо на това предложение. Тоест, един законодателен пропуск, който доста години е действал. Търсим възможност да бъде коригиран. Защото колеги, ако погледнете действащата разпоредба на чл.155, ал.8 ще видите, че когато ревизионния акт бъде изменен, закона изрично не допуска той да бъде изменен във вреда на жалбоподателя.
Когато обаче ревизионен акт бъде отменен, т.е. той е показал много по-тежки пороци, които с едно изменение не могат да бъдат санирани. Тоест, когато той бъде отменен на практика се получава така, че може да бъде изменен във вреда на жалбопателя. И много често за съжаление, това е практика на органа по приходите. Така че аз ви предлагам и тук това изрично да го разпишем, за да няма съмнение по отношение на приложението и включително съдебната практика в случая да бъде ясна, тъй като в момента е двупосочна.
Р. ИВАНОВ: Забраната за влошаване положението на обжалващия е само, когато се произнася по същество, съответния съд, орган решаващ и т.н. Абсолютно същата е постановката в ГПК и във всички други закони.
Когато се произнася по същество съда, да така е. Няма право да влошава положението на обжалващия. Но в случая не се произнася по същество. Така че няма как това нещо да бъде прието. Защото в противен случай се лишаваме от всички доказателства. Да не влизаме в сложни материи. Забраната за влошаване отпада. Положението на обжалващия при произнасяне по същество.
Няма никаква логика, ако има възможност органа да върне преписката, както съдилищата имат право да върнат преписката на долния съд, тогава това нещо не важи.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Колеги извинявам се, това не е вярно. Изрично ви прочетох чл.155, ал.8. Това е процедурата, когато пред решаващия орган, органа по приходите е обжалван ревизионен акт.
И там изрично е казано с решението ревизионния акт не може да се изменя във вреда на жалбоподателя. По приходите, който разглежда преписката не може, не съда, органа по приходите. Тук сме на ниво общо обжалване по административен ред. Вижте главата в ДОПК. Следващата е съдебния ред. Това което се опитвам да ви кажа, че когато ревизиращия орган, собствения орган на практика, органа по приходите, който упражнява контрол, установи, че въпросния ревизионен акт е толкова калпав, извинявам се за думата, но е толкова калпав, че не може да бъде саниран по реда Но е толкова калпав, че не може да бъде саниран по реда на изменението, тогава той го връща за нова ревизия.
И ние искаме да дадем възможност, бидейки върнат за нова ревизия, тогава органа по приходите да може да начисли и да напише двоен ревизионен акт. Като при изменението не може. Това коректно ли е според вас? Органът по приходите трябва да е добросъвестен и компетентен при изготвяне на първата ревизия, да е изготвил качествен и отговарящ на изискванията на закона ревизионен акт. Това се изполва широко като средство за злоупотреба и се казва директно на жалбоподателя: Ако обичаш не обжалвай. Защото ако обжалваш, такъв акт ще ви напишем, че свят ще ви се завие.
Затова ви обръщам внимание, при изменение не може да се утежнява. При отмяна на калпав ревизионен акт излиза, че може. А това е абсолютно недопустимо и противоречи на логиката на закона.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: По този начин въобще се минира целия институт на връщането за нова ревизия. Това което казвате.
Ал.8 съвсем друго казва. Аз в качеството на решаващ орган, в края на краищата ще взема решаващо отношение. В смисъл на ДОПК, разбира се.
Не може ако е установено задължение 100 единици, аз да кажа задължението не е сто единици, а 120. Защото органа по прихдите нещо е изпуснал. Но мога да кажа, да изпуснато е нещо и затова го връщам за нова ревизия. Да, ние предполагаме, че органите по приходите са компетентни и добросъвестни, но както се казва, не винаги са достатъчно компетентни. В края на краищата затова го има това обжалване, за да се посочат и някои пропуски на органите по приходите, освен всичко останало.
Р. ИВАНОВ: Ако се произнесе органа по същество, край на новата ревизия. Не може да има нова ревизия при неотменен ревизионен акт.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Вие искате по пътя на връщането да разширите на практика предмета на ревизията.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Колега, не бъркайте изречение първо със следващите две изречения. Изречение първо казва нещо съвсем друго. Ако говорим за други различни периоди. Между другото това изречение да бъде прието в закона и да не бъде прието, няма да ни обърка. Не е необходимо непременно в нова ревизия да се включват други периоди. То е в интерес на данъкоплатеца. Но ако настоявате изречение първо сме склонни да го приемем.
Р. ИВАНОВ: Ние говорим за следващите две изречения. Когато имаме произнасяне по същество, да не може да се влошава положението на обжалващия. Но когато няма произнасяне по същество няма такава забрана. Или оставаме възможността за непроизнасяне по същество и връщане без такава забрана или другия възможен ход е да се забрани изобщо връщането. Това са двете опции. Но ако забраните изобщо връщането, това означава, че фиска изобщо губи всякаква защита. Тоест, вие гледате на органите по приходите само като на някакви хора, които тормозят данъкоплатците. Но това не е точно така за съжаление.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благдаря, господин Иванов, мисля, че се изясни ситуацията.
Подлагам на гласуване § 18, което работната група не подкрепя. И работната група предлага той да бъде отхвърлен.
Който е за § 18 да бъде отхвърлен, моля да гласува.
Аз съм за да бъде отхвърлен. Той е вносител. Това са два законопроекта.
Против? Един. Останалите са „за”.
Параграф 18 го отхвърляме.
Параграф 19.
Предложение на н.п. Славов, Димитров. По отношение на подсъдността искаш ли да го представиш?
ПЕТЪР СЛАВОВ: Благодаря, госпожо председател.
Съвсем накратко ще го представя. Предложението донякъде доразвива предложение от 2013 г., което е възприето и е действащо и в момента. Тоест търси се частично облекчаване и разтоварване на административните съдилища в петте големи града, къдто всъщност се концентрира в момента целия процес на обжалване по съдебен ред. Като по този начин, това което предлагаме, се надяваме и достъпа до правосъдие за гражданите да се разшири. Тоест те ще могат вече по своя постоянен адрес или настоящ пред съответния административен съд да оспорват данъчен акт, ако преценят, че искат да го оспорват. А не да трябва да ходят до един от петте големи града, респективно София, Бургас, Варна, Велико Търново и т.н., да не ги изброявам всичките.
Проблемът е наистина много сериозен по няколко причини. На първо място претоварването в тези съдилища е до такава степен, че говорим вече за 40, 50 дела на месец, които един административен съдия трябва да гледа данъчни дела. Трябва да може да гледа и да се произнася.
Очевидно, всички разбираме, че капацитета все пак за човешко същество става дума, 40 – 50 данъчни дела на месец е нещо граничещо с непосилното и във всички случаи предполага и липса на достатъчно физическо време, човек да се задълбочи и да може постанови един качествен съдебен акт. Това е една от причините. Тук има представител на Административен съд София – град. Ще го помоля той да каже няколко думи. Това което аз чух от председателя на Административния съд е, че масово съдии вече са започнали да напускат Софийския административен съд именно поради тази причина. Това напрежение и това натоварване не се издържа и те не могат да смогнат.
Така че наистина предвид, че съдии от други административни съдилища ще разглеждат тези актове от равнопоставени по ранг съдилища, ми се вижда абсолютно резонно да направим тази промяна. Това ще облекчи големите съдилища с едно поне 20 процента.
Между другото от допълнителен анализ, който беше направен става ясно, че по скоро би трябвало да няма затруднение за органа по приходите по отношение явяване в тези останали 28 съдилища, тъй като често жалбоподателите са от място, където има офис или център на НАП и те от там изпращат юрисконсулт до големия град. Тоест може да се получи така на практика, че примерно, ако от офис мисля, че беше в Стара Загора има подадена жалба и трябва делото съответно да се гледа в Пловдив, нито лицето ще пътува до Пловдив, нито данъчния орган ще пътува до Пловдив, а ще се явят заедно в административен съд Стара Загора. Произволен пример.
Благодаря.
ВЛАДИМИР НИКОЛОВ – Съдия в Адмнистративен съд София – град
За съжаление председателят не може да дойде, така че аз ако мога да помогна за вашето мъдро решение. Изцяло подкрепяме предложението на н.п. Петър Славов, защото мисля, че това е както в интерес на страните, така и в интерес и на администрацията, бих казал.
В момента само пет съдилища гледат тези дела. А говори се постоянно за съдебна реформа, която не може да стане, без да има еднакво натоварване. При положение, че съдилища в Разград и в Кюстендил имат по пет дела на месец, а ние имаме по 30 или 40, тези дела не могат да се насрочат в рамките на два или три месеца. Те ще се насрочат след шест месеца, след седем. Така се увеличава периода на обжалване.
А в същото време публичните изпълнения са изискуеми. Бизнесът примерно трябва да обезпечи някаква гаранция, за да може да се спре изпълнението на този ревизионен акт. И примерно съдебното обжалване минава една, две или три години. Ако се разпределят равномерно тези дела по всичките съдилища, това ще ускори на първо място решаването на делата.
От друга страна администрацията също не би имала нищо против, защото ревизиите се извършват по място. Примерно в Кюстендил, ако се извършва, те се извършват от юристи от Кюстендил. В офисите Кюстендил също имат юристи, които да се явят по делата, което ще стане в Административен съд Кюстендил, а не да пътува до тук.
При 90 процента от случаите се налага и някаква експертиза. Това налага да се отиде до седалището на дружеството, където е - Кюстендил, Петрич Благоевград, да се извърши там на място проверката. Много от документите са в офиса на НАП, на това място и имат разходи, както за страните, така и за администрацията.
Общо взето това са нещата, които ни карат да подкрепим предложението. Ако имате някои въпроси съм готов да отговоря допълнително.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благдаря ви. Ако ми позволите ще кажа, че в сряда направихме среща, госпожа Йорданова беше с мен, с председателя на Административния съд София и зам.председателя на Върховния административен съд. С тях говорихме надълго и нашироко. Аз лично казах и моето мнение, че съм участвала в правенето на това законодателство. Идеята е било да се повиши специализацията и квалификацията, тъй като самото данъчно право се докосва до много други закони и е доста сложно и е добре да има еднаква практика, а не разнопосочна, както се получава примерно, когато се гледат административно наказателни дела по районните съдилища.
По същия начин имаме специализации на нашите и на работещите в администрацията юрисконсулти, решаващи органи. И една такава децентрализация само ще влоши качеството на нещата.
А сега в интерес на истината, те ни предложиха един текст, който според мен не е зле да го имаме предвид, а именно да дадем възможност на НАП да иска тълкувателно решение от петчеленен състав за случаи, когато има разнопосочна практика, без да се чака да се натрупат купища дела, което да намали жалбите и въобще да не стигат някои до съдилищата. Така че това е добро предложение. Може би да се обсъди.
Другото което обясних и поех като ангажимент е все пак, ние като народни представители от Бюджетната комисия да ви задължим да направите една работна група, да се срещнете с тях и да видите какви са възможностите за облекчаване на процедурите и тази натовареност, за която става дума. Защото ние тук няма да вземем решение нито в едната, нито в другата посока, без да е ясно какво въздействие ще има това и върху данъкоплатците и върху адмистрацията и върху съответните съдилища.
И в някакъв разумен срок да ни кажете до какво решение сте стигнали. Така че на този етап, аз лично и колегите ми няма да подкрепим това предложение. Казах го ясно и категорично и на съдиите. Знам, че те са притеснени и имат други неща, които трябва да се правят като съдебна реформа. И може би това би им спасило някои съдилища, където има повече съдии, отколкото работа. Не знам дали това трябва да бъде направено при влошаване на едно качество. А качеството не е важно само за администрацията. То е важно и за жалбоподателите.
Така че ако не възразявате колеги може да поискаме в най-скоро време НАП да бъде инициатора за една подобна среща и формиране на работна група, за да може да се обсъдят възможностите за облекчаване на този процес и може би някои дребни неща, които биха могли да се изнесат някъде да ги обсъдите. Като в някакъв разумен срок, като този разумен срок ще е вероятно някъде януари. Сега до края на годината няма да имаме време. Да чуем до какви изводи е стигнала работната група.
ХРИСТИЯН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо председател. Ние ще подкрепим направеното предложение от колегата Петър Славов. Това предложение беше гледано на Комисията по правни въпроси още в началото на годината. Още тогава бяха изказани съображения за извършване на оценка на въздействието. Мина почти една година. Такава оценка на въздействието така и не беше извършена. Доколкото си спомням, тогава опасенията бяха от Министерство на финансите. Долу горе в посоката, в която госпожа Стоянова направи своето изказване.
По отношение на съдебната практика смея да кажа, че съдебната практика се уеднаквява от Върховния административен съд, а не от съдилищата, които са основните административни съдилища в областните градове. Това първо.
Второ, говорите за специализация на съставите. Но не е тайна, че голяма част от данъчните дела не приключват на първа инстанция. А се оспорва, било от жалбоподателя, било от органа по приходите пред Върховния административен съд. Това говори, че може би тази специализация не е постигнала своя ефект, така както първоначално е била заложена.
Това защо Върховния административен съд не издава тълкувателни решения по противоречива практика. Може би вече трябва да го зададем към самия Върховен административен съд. Факт е между другото, че председателя на Върховния административен съд при представянето на доклада за дейността на съда през миналата година направи абсолютно същото предложение, което сега прави колегата Славов. Така че безспорно това е промяна, която се иска и от органите на съдебната власт. Тя ще повлияе добре и жалбоподателите по данъчни дела. Разбира се, има известно неудобство за данъчната администрация. Но аз смятам, че в крайна сметка трябва да погледнем малко по-далновидно и малко по-надалеч във времето като хоризонт.
Чухте и колегата съдия от Административен съд София-град за натовареността на съдилищата. Действително така е в повечето областни градове, където в момента има адмнистративни съдилища, които по сега действащия ДОПК гледат данъчни дела. Трудността наистина е огромна и отговорността е огромна, особено когато става въпрос за ревизии за стотици хиляди левове. Така че ние ще подкрепим това предложение.
Смятам, че трябва и с оглед на стратегията за продължаване на реформата в съдебната система, къдeто се говори и за намаляване натовареността на съдилищата. Ние трябва да работим и в тази посока.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Подлагам на гласуване текста по предложението на н.п. Петър Славов и Мартин Димитров.
Който е за това предложение моля да гласува.
Гласували 4 „за”.
Против? Няма. Останалите въздържали се.
Текстът не се приема.
Гласуваме § 19 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът по вносител се приема.
Господин Иванов поемате личен ангажимент от името на Бюджетната комисия да изискате шефа на НАП, господин Бойко Атанасов да направи връзка и да бъде инициатор на работна група между НАП, Министерство на финансите и Върховния и Софийския административен съд или когото те предложат за представители, за разискване на темата и извършване на оценка на въздействието във всички посоки и ни информирате, като ви поканим януари на Комисия.
Благодаря.
Параграф 20.
Предложение на Румен Гечев да отпадне, на Георги Ковачев да отпадне.
Работната група не ги подкрепя.
Кой ще ни го представи? Това са възнагражденията за всяка инстанция.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: За мен е неразбираемо защо е това искане. В крайна сметка има присъждане на възнаграждения. Защо трябва да бъде на всяка инстанция?
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: В сега действащия текст, освен това което каза колегата, всъщност има една равнопоставеност между юрисконсулт и адвокат. На практика промените касаят два аспекта.
Първо, фиксираме възнаграждението на юрисконсулта до минималния адвокатски размер.
Вторият аспект е това, което каза колегата Търновалийски за заплащане за всяка инстанция.
В общия случай какво се получава. Адресата на ревизионния акт обикновено ползва процесуално представителство. Всъщност юрисконсултите на НАП, аз не знам те да понасят някакви разноски, за да бъдат заплащани, обратния случай. Или може би мотива ви е регулиране на Фонд „Работна заплата”. Така че искам да чуя точно мотивите ви какви са.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Мотивите в интерес на истината, мога да кажа, че аз съм подготвил текста, затова ще ви кажа какво имам предвид. За съжаление в последните четири години се оформи една разнопосочна практика на Върховния административен съд. До преди това се присъждаха разноски на всяка инстанция, както за адвокатите, така и за юрисконсултите.
След това започна едно от отделенията на Върховния административен съд да третират текста по друг начин. Да казват, да за адвоката се полага на всяка инстанция, обаче понеже изрично не е посочено за юрисконсултите, за тях се присъжда само за една инстанция. Да ви обяснявам, че тези пари не ги взима юрисконсулта. Те отиват в една специализирана сметка, от която се изплащат разноските. НАП не ги ползва за възнаграждения по никакъв начин. Това държа да отбележа. Ставаше въпрос да има една равнопоставеност от едната страна на производството и другата страна на производството.
Те са две предложения. Едното за всяка инстанция да се присъжда. Второто предложение да е в размер на минималното вънаграждение. Защо? Защото се получаваше така. На адвокатите никога не се присъжда под минималното възнаграждение, докато въз основа на този съюз „до” се преценяваше, че на юрисконсулта трябва да се присъжда възнаграждението, което е много по-ниско. Пак казвам условно се присъжда на юрисконсултите. Възнаграждението се присъжда в полза на НАП, отива по специализирана сметка, от която се изплащат разноските, когато са загубени делата.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Да направим разлика. юрисконсулт и адвокат са две различни неща. Единият е служител на НАП. Другият като процесуален представител.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Той не го получава като като юрисконсулт. Вземи НАП и другата страна.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Напротив, тук слагаме знак за равенство. И после това нещо ще го плати бизнеса. На всяка инстанция ще го плати.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Като е загубила дело ще го плати. Който е загубил делото, плаща разноските.
НАП може да плати разноските, когато загуби делото на две инстанции, а този който е водил делата до N-тата инстанция го загуби няма да плати на две инстанции.
Аз мисля, че точно твоята пледоария за равнопоставеност трябва да приемем този текст.
АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ: Имайте предвид, че се получава един огромен дисбаланс между разноските, които се присъждат срещу НАП и тези, които се присъждат в полза на НАП, което не е много правилно.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Много кратко. Може би имат колегите някакво основание. Страните в производството не са равнопоставени. И всъщност страната, която претендира да има равнопоставеност, тя съставя ревизионния акт, с който принуждава другата страна да ангажира адвокатска защита, която адвокатска защита е с определени минимални рзмери по тарифа. Тоест клиента не може да си избере да падне под този размер и няма логика да се търси равнопоставеност между разходите, които той понася за адвоката си с разходите, които от другата страна администрацията създавайки този акт, имайки специализирана администрация юристи прави.
А от друга страна администрацията има бюджет. Да, тя харчи някакви пари. Бива овъзмездявана с еднократно възнаграждение.
Така че не може да се търси един баланс в производството, в който няма балансираност.
Р. ИВАНОВ: Извинявайте много, не съм съгласен.
ВЕЛИН ФИЛИП: Актът е законосъобразен. Данъкоплатецът вместо да го плаща губи времето на администрацията, на съда, на всички и накрая губи делото и администрацията му била виновна. Извинявайте, говорим за акт, който е законосъобразен.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: И който е потвърден от съда.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Потвърдено от съда. Лицето вместо да си плати задълженията и да изпълни законосъобразния акт губи времето на админинстрацията, губи времето на съдилищата и прочее. С тази теза не съм съгласен. Пред съда двете страни са равнопоставени.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Изяснихме си позициите. Предлагам да преминем към гласуване.
Който е за предложението на Румен Гечев, Георги Търновалийски и т.н. § 20 да отпадне, както и на Георги Кавачев, което е идентично, който е за § 20 да отпадне, моля да гласува.
Гласували четирима „за”.
Против? Няма. Останалите въздържали се.
Текстът не е приет.
Остава да гласуваме § 20 по вносител.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се четрима.
Предложение на н.п. Менда Стоянова за създаване на нов параграф 20а.
Това е предложение на Националното сдружение на общините.
Гласуваме го.
Който е за това предложение, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Предложението е прието.
Параграф 21. Предложение на н.п. Петър Славов, Мартин Димитров § 21 да се заличи.
Предложение на Румен Гечев, Георги Търновалийски в § 21 в края на допълнението, след думата „спряно”, да се добави по искане на длъжника.
Предложение на н.п. Димитър Танев и група § 21 да се заличи.
Чл.172, ал.2 накрая се добавя „или изпълнението е спряно”. Това е абсолютната давност.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Ние правим предложение, да се добави, когато е по искане на длъжника, защото смятам, че тогава е правилно. Във всички останали случаи няма основание
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Нека да прочета, за да говорим едно и също.
Ал.1. Публичните вземания се погасяват с изтичането петгодишен давностен срок, считано от 1 януари и т.н.
Ал.2. С изтичането на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината следващо годината през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено. И се добавя „или изпълнението е спряно”. Това е добавката, която предлага вносителя.
А вие предлагате господин Търновалийски, когато изпълнението е спряно по искане на длъжника. А останалите предлагат да отпадне въобще.
Р. ИВАНОВ: Може ли само да прочета случаите, в които се спира.
По принцип най-големия проблем е точно този, за който говори господин Търновалийски. Това е спиране изпълнението на акта докато той се обжалва. И тук мисля, че е напълно основателно изменението в закона. Ако предложението на господин Търновалийски се приеме, тази хипотеза ще бъде покрита. За останалите случаи, прочитам ви в кои случаи се спира изпълнението, вие преценете, както решите.
Чл.223. Изпълнението се спира при поставяне на длъжника под запрешение, при повикването на учебен сбор и при смърт на длъжника.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: В тези случаи, ако то е спряно, на практика десет годишната давност не се прилага. Ако поради тази причина изтекат десет години, на практика задължението няма да се счита погасено. То ще прекъсва давността.
Р. ИВАНОВ: При смърт на длъжника до приемане на наследството.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Шест месеца имаш да приемеш наследството. Това е също срок, в който да се откажеш.
Р. ИВАНОВ: При поставянето под запрещение до нзначаване на настойник или попечител. При извикване на учебен сбор, естествено докато не свърши сбора. Важната хипотеза е наистина, аз тук съм съгласен, това е много продължително спиране на изпълнението в продължение на години, когато по повод обжалването на акта се иска спиране на изпълнението. Има случаи, в които длъжника получава директен стимул да шиканира и да бави съдебния процес. Така че в рамките на съдебното дело да изтече десетгодишната давност, за да не плати никога акта. Така че тук е напълно, според нас безспорно.
За другите три случая, пак казвам не е драматично. Аз казах, че ще го оставя на вашата преценка. Прочетох случаите в които се спира изпълнението.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Аз ще прочета и т.4, която не ни беше прочетена в чл.223. Там пише, че се спира и в други случаи, предвидени в закон. Тук нека ме подсетят, други случаи бяха ли, когато примерно е сезирана прокуратурата от органа по приходите с индикации да кажем за извършено престъпление. Започне едно разследване година, две, три и накрая се установи, че такова няма. Обаче абсолютната давност се е удължила с тези три години. Тогава се спира срока по чл.109, който няма нищо общо с това нещо. Няма нищо общо с този срок. Или сходна друга хипотеза не.
Другите две хипотези са. Едната е спиране по повод обжалване, другата е отново спиране, по повод искане на длъжника, по повод, когато депозира някакви пари.
Това е ново предложение, което ще разгледате след малко. То е пак по искане на длъжника да се спре продажбата на имуществото, ако внесе определена сума пари и се задължи да внася пари през определен период от време.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Оттегляш ли си предложението? Не го оттегляш.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Професионалното предложение, което направи ИДЕС е точно това, не сме го коментирали. Това е логиката наистина, когато е по искане на спиране на лицето, абсолютно са прави колегите от НАП, че лицето има интерес да създава пречки и да шиканира и да мести давността. Но когато е по негова инициатива иска спирането. И това са чести случаи. Така че когато администрацията спре да мисли за нейна сметка. Поправката която господин Търновалийски предлага и ИДЕС подкрепя, ние бяхме предложили абсолютно същото.
Р. ИВАНОВ: Аз обръщам внимание, че не администрацията е решила да спре. Някой като умре или е поставен под запрещение. Оставям го на вашата преценка. Това са редки случаи, разбира се. Не става дума за някакви невероятни загуби за фиска и т.н. Ако някой умре, какво да направи администрацията?
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Ако в това време има друго производство, което спира, тече ли давността? Това е основния въпрос, който се задава. Ако има друго производство от значение е за изхода на ревизията.
Р.Иванов: Това няма отношение към случая. Говорим за спряно изпълнение. Изпълнява процедура по принудително изпълнение. Колеги, да не бъркаме нещата. Това е спиране на производството по принудително изпълнение. Нека да не го бъркаме със спиране на производството по същество. Производството е по установяване. Това е друг филм.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тук говорим за погасяване на публични вземания. Ние не говорим за друго производство.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Госпожо председател, това което чувам като аргументи в посока, защо този текст трябва да спре. Всъщност аз задавам въпроса, какво ще се случи, ако този текст не го приемем. Ние какво печелим от този текст, който се предлага от данъчната администрация. Толкова ли е много времето, в което шикалкавят или обжалват, че не могат да стигнат десет години? Особено при случая, който господин Търновалийски посочва, а именно спрямо изпълнение по искане на длъжника. Става въпрос за години. Става въпрос за съдебно дело, което докато мине първа инстанция, втора инстанция. Някой път има връщане обратно на първа инстанция и т.н. Там става въпрос за години. Десет годишна давност.
Имаме вече случаи, в които фиска е загубил възможността да си събере вземанията, тъй като е изтекла десет годишна давност в хода на съдебното производство. А това не е редно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това е защото не давате да ходят по съдилищата на 28 места, а искате да са на пет.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Нека колегите да бъдат докрай честни, защото когато спират изпълнението господин Георгиев да каже. Спира изпълнението със срок, преди да изтече абсолютната давност. Някакви странни случаи са тези, в които е загубил фиска. Господин Георгиев, да каже как спира изпълнението.
АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ: Изпълнението се спира и от съда.
ЕВГЕНИ ИВАНОВ: Администрацията спира с условията и преди срока за изтичане.
АЛЕКСАНЪДР ГЕОРГИЕВ: Ако го има този текст господин Георгиев съвсем спокойно може да спре давността до приключване на съдебните произодства. Господин Георгиев напълно осноателно се опитва да защити интересите на фиска. Абсолютно е прав.
ВЕЛИН ФИЛИП: Кои са случаите в които изтича?
ЕВГЕНИ ИВАНОВ: Господин Георгиев ще спира изпълнението до влизане на акта в сила. И въпроса ще се приключи. Ще съкрати диспозитива. За този случай мисля, че има общо съгласие. За останалите три случая, когато са налице обективни причини, пак казваме не става въпорс за голям фискален интерес. А от друга страна, все са събития, които се случват. Преценете вие.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Чухме аргументите. Гласуваме предложението на Петър Славов и на Димитър Танев, които са идентични, а именно § 21 да отпадне.
Който е за, моля да гласува.
Двама „за”.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Не е прието.
Гласуваме предложението на Румен Гечев и Георги Търновалийски, след думата „спрямо” да се добави „по искане на длъжника”.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 8 „за”.
Против? Шест против.
Прието е предложението на Георги Търновалийски.
Продължаваме с § 22.
Предложение на н.п. Петър Славов § 22 се заличава.
Тук пълен консенсус § 22 да бъде отхвърлен.
Който е за, моля да гласува.
Всички са за.
Параграфът е отхвърлен.
Параграф 23, § 24 по вносител гласуваме.
Ние приехме предложението по § 21 на господин Търновалийски. Но сега трябва да гласуваме § 21 по вносител.
Който е за § 21 по вносител, моля да гласува.
Шест „за”.
Против? Останалите.
Не се приема. Не е приет на вносителя, а е приет на Търновалийски.
Сега гласуваме окончателната редакция на § 21, която е по вносител заедно с добавката на господин Търновалийски.
Всички гласуват „за”.
Приема се.
Параграф 22 да бъде отхвърлен.
Всички са „за”
Приема се.
Парагаф 23 и § 24 по вносител.
Всички са „за”
Приема се.
Параграф 25.
Има предложение на н.п. Георги Ковачев, което работната група не подкрепя.
Предложение на н.п. Димитър Танев и група.
Работната група подкрепя предложението по точки 1,2,4 и 5 и не го подкрепя по т.3.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на § 25.
Господин Ковачев.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: В новия текст се предлага да отпадне задължението за връчване на поканата за доброволно изпълнение, както беше досегашния режим.
Посочили сте следните мотиви: Затруднение при връчване на поканите, както и обстоятелството, че задължените лица са уведомени за размера и срока на внасяне на публичните задължения.
Аз искам малко пояснения. Ние нямаме никаква превантивна мярка на практика. Да ми обясните точно, дали този нисък процент, за който очевидно говорите се дължи на това, че вида на документа е неправилен или самото действие или физическите ви сили не стигат. Внесете малко светлина.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Преди да дам думата да кажа, че в редакцията, която е направила комисията, всъщност в ал.2 т.1 е добавено изречението „да се уведоми длъжника писмено”. Тоест, един вид поканата. По телефона, с посещение на място и т.н. Уведомление писмено, така че това специално за поканата е уредено през редакция на Комисията. Всъщност това е моето предложение. Значи ти го оттегляш.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: В редакцията на Комисията алтернативни ли са тези методи, комулативни ли са, какви са? Алтернативни, което означава, че писменото може да бъде заобиколено.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако няма електронна поща ще го уведомят писмено. Ако не отговаря по телефона ще го уведомят писмено. Ако го уведомят по електронната поща, за какво да го уведомяват писмено? Ковачев гласуваме ли го твоето или го оттегляш?
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Може да може, може и да не може. Предлагам „може” да отпадне. Не може да вдигнете един телефон да уведомите длъжника.
БОРЯНА ЖИЛОВА – НАП
Искам да уточня смисъла на поканата. Да ви обърна внимание, че с нашето предложение, предложението на вносителя се опитваме да оптимизираме процеса, като отпадне един от документите, който бива дублиран. Защо? Защото когато някой декларира задължение, той много добре знае сроковете, в които трябва да се плати.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: А вашите грешки в системата? След което ние с поканата отново го поканваме да плати в седемдневен срок. След което образуваме дело и отново изпращаме съобщение да плати в седемдневен срок.
По принцип по общия процес по ГПК има само един такъв документ. В случая дублираме един и същи уведомителен акт два пъти, което считаме, че води до допълнителен разход. Това е акта, с който ние стартираме на този етап производството. И действително пречи за осъществяването на останалите действия.
Така че смятам, че това е една от мерките, които биха довели наистина към един по-бърз и по-ефективен изпълнителен процес, без да засягаме правата на данъчните субекти.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо председател. Все пак, след като е написана нормата, единственото възможно тълкуване и логическо и буквално е, че органите на Националната агенция за приходите могат изобщо да не уведомят длъжника по този начин. Всякакво тълкуване във всички способи за тълкуване, които се учат, ще използвам това, което колегата Славов каза от първи курс по специалност право, който и метод да тълкуваме да приложите, ще видите, че НАП не е длъжен да уведомява длъжника.
Затова предложението на колегата Танев е абсолютно правилно. Може би трябва да се добавят вече в т.1 съюз „или”, за да имаме алтернативност на способите. Доколкото разбрах вие целите това. Това разбрах от вашето изказване. Защото, ако е само уведомява длъжника писмено по телефона, на място и т.н. може да се стигне до тълкуване, че едва ли не трябва да използва всички тези способи.
В никакъв случай, оставянето на тази думичка „може” не трябва да става, тъй като действително спокойно може да бъде изтълкувано от някой по-недобросъвестен орган, дори и да е изцяло добросъвестен орган на приходите, четейки нормата може да разбере, че не е длъжен да уведомява длъжника.
Благодаря.
Р. ИВАНОВ: Нормата е точно такава. Длъжни сме да уведомим длъжника, когато започва принудителното изпълнение. Това задължение си остава и то е в следващата покана. Когато се започне принудително изпълнение длъжника трябва да бъде уведомен. Тук става дума за действия не само на НАП. Обърнете внимание. Действия на публичните взискатели, 100 и няколко публични взискателя в общини, КАТ, който се сетите, съдилища. Те за да могат изобщо да свършат нещо, ако това е задължително, тогава нито едно дело няма да може да стигне до НАП. Тук не говорим за изпълнително производство. Същинското изпълнително производство започва понатам. И там вече има задъжителна покана писмена, която се връчва на длъжника, условие за започване на производството и т.н. Тук говорим за действия преди да започне принудителното изпълнение. Няма никъде, в нито един друг закон ГПК, АПК, който искате прегледайте, в който да има такава покана. Длъжника или е подал декларация и много добре знае кога и колко дължи или на него му е издаден съответния административен акт и той в този административен акт е бил поканен да го плати в доброволен срок, в 14 дневен, седемдневен, какъвто е там съответния закон.
Тази трета свърхзащитна покана на длъжниците, според нас само позволява да не се стига изобщо до принудително изпълнение. Тя стопира тотално принудителното изпълнение. Наистина е така. И само си представете фишовете на КАТ. Говорим за стотици хиляди фишове на КАТ. КАТ не може по никакъв начин да им връчи покана за доброволно изпълнеине. Това е абсурд. И не може изобщо да се стигне до принудително изпълнение.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Кажете в кой друг процес го има това нещо. В ГПК ли го има, в АПК ли го има, къде? Вижте хипотеза, звъня ви нямате обхват, звъня ви, пак нямате обхват. Физически няма да изпратят човек, който да ви даде покана. Пощата я ползвам.
Р. ИВАНОВ: Какво ще се случи? Нали след това ще си получите поканата. Срещу вас започва дело. Имате седемдневен срок да платите. Тя се връчва писмено задължително.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Защото тук сте написали или по друг подходящ начин.
БОРЯНА ЖИЛОВА: Наистина става въпрос за този период от време преди образуване на изпълнителното дело, длъжника не се лишава от възможността да научи с връчено по надлежен ред писмено съобщение, за това, че срещу него предстоят изпълнителни действия. Това е просто предходния етап, в който администрацията, не само нашата, ние в качеството на публичен взискател, но и още над 140 други взискатели имат възможност по най-подходящ начин да уведомят длъжника, с което той вече знае, че има задължение, че има съответни изтекли срокове да си плати.
Много активно прилагаме имейл съобщения. КОЛ центъра разшири капацитета си. Непрекъснато се правят кампании в този смисъл. Ефектът е много добър. От 20 – 30 процента, хора които плащаха след телефонно позвъняване, в момента около 60 процента от списъците на колегите, които се позвъняват си плащат и не се стига изобщо до дело.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Аз мисля, че разбирам мотивите на представителя на органа по приходите, но бих ги помолил да бъдат малко по-откровени с народните представители. Да им кажат, че очевидно, ако уведомят предварително по телефона, че предстоят подобни действия, дадени недобросъвестни длъжници е възможно да разпоредят имуществото и да кажат: Нямаме нищо срещу което да го разпоредите.
Тези които не са платили в срок ще получават покана заедно със запорните съобщения за наложени възбрани и запори на имуществото.
Р. ИВАНОВ: Който е искал това да го направи, той отдавна го е направил. В чл.221 от ДОПК, задължението за изпращане на покана за съобщение за доброволно изпълнение в седемдневен срок си остава. То е условие за започване на изпълнителното дело. Защо е тази свръхзащита на тези длъжници ние не можем да разберем.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ясно. Мисля, че се изясни ситуацията. Моля да гласуваме.
Първо гласуваме предложението на Димитър Танев в неподкрепената му част, а именно в т.3.
Който е за това предложение на Димитър Танев, моля да гласува.
Двама „за”.
Останалите се въздържаме.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на работната група за редакция на § 25.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Предложението е прието.
Продължаваме с § 26, § 27 по вносител.
Гласуваме ги.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Параграфите са приети.
Параграф 28.
Предложение на Румен Гечев и група да отпадне.
Предложение на Ковачев и Кънчо Филипов да отпадне.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 28. Това е застрахователната стойност или балансова оценка.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря.
Нашето становище е, че е по-добре стария текст, защото гаранция, че данъчната оценка ще бъде по-висока, защото целта явно е това, да се търси стойност, която е по-реална. Тук в случая няма да се получи и тази застрахователна стойност в крайна сметка откъде ще я вземем за моторните превозни средства.
Смятам, че текста с балансовата стойност беше и е по-добър, по-работещ.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Сегашният текст казва така: Обезпеченията се извършват по балансова стойност на активите, а когато такива няма в последователност.
Първо, данъчна оценка. Второ, застрахователна. Трето, по придобивна.
Предложението е обезпечаването да се извършва по стойността на активите в следната последователност. Тоест балансовата стойност е игнорирана и остава – по данъчна оценка или застрахователна.
Да, за недвижимите имоти е.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Каква ви е логиката? Защо го предлагате да бъде данъчна оценка?
Р. ИВАНОВ: Балансовите стойности са субективни и много често се злоупотребява с тях и се завишават изкуствено. Данъчната оценка е по натурални показатели – местоположение, площ, вид на сграда. Данъчната оценка вие я приемате в крайна сметка, в Парламента. Тя е приложение към Закона за местните данъци и такси и там е казано. София коефициент толкова, вид на сграда, площ.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Във връзка с такса смет основно я манипулират.
Р. ИВАНОВ: Манипулират я според случая. Когато им трябва за обезпечение я вдигат. Когато трябва да плащат данък сгради я свалят.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Тук влезнахме в счетоводно законодателство. Това което твърди НАП е, че предприятията прилагат неправилно счетоводното законодателство. Ако това е така, тези стойности представят годишните отчети. Те се заверяват от одитори. Те се публикуват в Търговския ретистър. Те се проверяват от НАП в хода на ревизии. Казваме, че тези стойности са неверни. Балансовата стойност е баланса на предприятието. Подписва се ръководителя и се одитира. Как да не се интересуват от балансовите стойности?
Р. ИВАНОВ: Кой данък зависи от балансовата стойност по-точно, освен местните данъци, ако тя е по-висока случайно от данъчната оценка. Данък печалба няма отношеине към балансовата стойност. И амортизациите имат данъчно амортизационен план по придобивна стойност и т.н. Цена купил, цена продал. Балансовата стойнот няма нищо общо.
Що се отнася до доверието към балансовите стойности. Извинявайте много, но от 2008 г. насам, ако някой някога на нещо вярва, това не е на балансовите стойности. Колко примера си даваме и с какво все още. И в България и в чужбина, къде искате.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Ако разговора е професионален, защото тези аргументи не бяха професионални, как да не вярваме на балансови стойности, при условия, че те се изчисляват по реда на приложими стандарти, които са счетоводна законодателна база в България. Казваме, че финансовите отчети, които се изготвят са неверни.
Р. ИВАНОВ: Балансовите отчети се опитват да изчислят пазарна стойност. Нали така?
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Не е.
Р. ИВАНОВ: Как не.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Имаме различни методи за оценки.
Р. ИВАНОВ: Ние искаме да няма различни методи, а само един. Този който е в Закона за местните данъци и такси.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Със сигурност данъчната оценка не е по-вярна от счетоводната балансова стойност изчислена в съответстиве със законодателното. А при застрахователната е още по-странно, защото мога да поискам оценки от двама различни застрахователи, които да ми дадат различна стойност. Интересно коя е вярната. А примерите за несъответствие между данъчни оценки и стойност на имуществото е доказана в практиката. Тоест най-близко на това, което ние отхвърляме са финансовите отчети, които са на база методология и стандарти.
Р. ИВАНОВ: Колеги, тук звучите точно както преди малко казахте. Няма доверие в администрацията. Сега е обратно, администрацията няма доверие във финансовите отчети, които тук беше споменато.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Колеги, тук влезнахте в диалог един с друг. Не съм дала думата на никой.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Ние действително не вярваме на одиторите по вашите думи. Това със заплащането трябва да ми го разтълкувате, защото звучи несериозно от вашата позиция.
Аз съм работил близо десет години със застрахователни оценки. Като знам как се издават, първо няма никаква легална дефиниция за застрахователни оценки. Всеки втори нотариус, в който и град да отидете идва и ви издава застрахователна оценка, която му е дадена под кочан, подпечатана. Аз съм си купил автомобил за 40 000 лв., амортизирам го по някаква линейна норма. Идва застрахователя и ми дава оценка за 3000 лв. Абсолютно несериозно звучи това нещо. Госпожо Стоянова, намесете се, специално за застрахователните оценки.
ЕВГЕНИ ИВАНОВ: За автомобилите сме да се върне балансовата стойност.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Защо само за автомобилите?
ЕВГЕНИ ИВАНОВ: Защото най-обективната оценка е тази, за местните данъци и такси изчислена по нотариални показатели. Балансовата стойност е изключително субективна. Много предприятия не подлежат на одиторска заверка. Да не забравяме и това.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Давам думата на господин Емил Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Явно няма да може да се разберете още доста време. В такива случаи се прилага златното правило. Най-добрата промяна е да няма промяна.
ЕВГЕНИ ИВАНОВ: Колко предприятия подлежат на одиторска проверка в България? Нека да приемем, че вярваме на одиторите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Риторичен беше въпроса, защото няма кой да му отговори.
Гласуваме § 28 да отпадне предложението на Ковачев и Гечев.
Който е за отпадането на § 28, моля да гласува.
Гласували 8 „за”.
Против? Шест против.
Параграф 28 отпада.
Параграф 29.
Гласуваме по вносител.
Всички гласуват „за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Параграфа е приет.
Предложение на н.п. Менда Стоянова за § 29а, електронния запор.
Работната група предлага да се създаде нов параграф.
Който е за, моля да гласува редакцията на работната група за новия параграф.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Новият параграф е приет.
Параграф 30 по вносител. Параграф 31 по вносител.
Гласуваме.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Параграфите са приети.
Параграф 32.
Предложение на Петър Славов и Мартин Димитров § 32 да се заличи.
Работната група подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Менда Стоянова § 32 да отпадне.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 32 да бъде отхвърлен.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Всички са „за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Параграф 32 е отхвърлен.
Параграф 33, параграф 34, параграф 35, параграф 36, параграф 37 по вносител.
Гласуваме ан блок.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Параграфите са приети.
Предложение на н.п. Менда Стоянова, което работната група подкрепя.
Параграф 38 сме.
Предложение на н.п. Менда Стоянова, което работната група подкрепя.
Предложение на н.п. Петър Славов и Мартин Димитров.
Работната група подкрепя предложението по т.1 и не го подкрепя по предложението по т.2.
Предложение на н.п. Румен Гечев.
Работната група подкрепя предложението по т.1 и не го подкрепя по точка 2.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 38, която е пред вас.
Точка едно е добре. Остава точка 2. Петър Славов. При оспорване на оценката публичния оценител назначава тройна експертиза, чиято оценка не подлежи на обжалване. Това е което не се приема от комисията.
Описаната вещ се оценява по нейната пазарна стойност от публичния изпълнител. При необходимост за оценката може да бъде привлечен оценител по списъка на Националната агенция по приходите. Това е ал.1.
Вносителят казва. Изречение второ се изменя така. „При необходимост за оценката може да бъде привлечен оценител, вписан в регистъра на Камарата на независимите оценители. Когато в регистъра няма експерт от съответната област, той не може или откаже да извърши оценката може да бъде привлечено друго лице.”
Ал.2. След думата „оценка” текста до края се заличава.
Заключението на оценителя се изготвя в писмена форма и се представя на публичния изпълнител като мотив, който мотивирано определя окончателната оценка, като я съобщава на длъжника и на взискателя.
Новата ал.5, която Петър Славов предлага.
При оспорване на оценката публичниа изпълнител назначава тройна експретиза, която оценка не подлежи на обжалване.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Мотивите ми са следните. По начина по който прочетохте текста, аз разбирам, че се извършва оценка от експерт, която обаче накрая публичния изпълнител може да възприеме, а може и да не възприеме. Той може да реши, че няма да се съобрази с тази оценка и да приеме друга.
И вие тъй като нямате възможност да обжалвате този акт, нито да го оспорите, какво ви остава като длъжник? Нищо да направите, освен да гледате. Затова ви предлагам, нека да има възможност поне за възражение и тогава да има тройна експеартиза, която се надявам все пак, че ще бъде съобразена, която ще е изготвена от три вещи лица. И тя ще бъде в някаква посока. Това е смисъла.
Алтернативно бих приел, ако от ал.2 отпадне възможността публичния изпълнител мотивирано да определя окончателната оценка. Тоест, ако той възприеме оценката на експерта, тогава добре, да не мислим за варианти на възражения.
БОРЯНА ЖИЛОВА: Опитали сме се да уеднаквим и процедурата във връзка с оценките, които се правят в хода на изпълнителното производство с действащия към момента ГПК. А и от натрупания опит възможността за назначаване на контролни оценки и последващото й от обжалване, изключително много затруднява и шиканира, честно казано, наистина процеса по изпълнение.
Така че сме предвидили тази възможност, съобразявайки се и с действащите разпоредби на другия кодекс, по който се извършва също изпълнително производство.
А искам само да отбележа, че обичайно в НАП публичните изпълнители при всички случаи, поне в наистина 99 процента от случаите, назначават вещи лица за извършване на оценка на имуществото. Нямат капацитета и специализираните знания, за да определят самостоятелно началната тръжна цена, съответната оценка на имотите. В някои от случаите се съобразяват с данъчната оценка, която са получили преди това. Защото определената пазарна цена не трябва да е по-ниска от данъчната оценка. Ние се съобразяаваме с този лимит. И мисля, че така достатъчно са защитени правата на задължените лица в това производство.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Ако може един уточняващ въпрос. Не винаги публичния изпълнител възприема оценката на експерта или винаги я възприема. Това аз не можах да разбера.
БОРЯНА ЖИЛОВА: На практика я възприема. Опира до нея.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Ал.2 след думата оценка какво пише?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Съобщава на длъжника и на взискателя. То отпада, защото няма смисъл да му я съобщава.
Единствено остана да коментираме предложението на Петър Славов за нова ал.5, която да има оспорване на оценката.
ЕВГЕНИ ИВАНОВ: Това което притеснява колегите е, че публичният изпълнител може да се отклони от оценката на вещото лице. Ако се каже, че публичния изпълнител не може да се отклонява в посока надолу от оценката на вещото лице, това добре ли е? Все пак някаква свобода трябва да има и публичния изпълнител. Да не може да е примерно под оценката на вещото лице.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Къде да го добавим?
Р. ИВАНОВ: Там където се казва, че публичния изпълнител мотивирано определя окончателната оценка, да се каже че тя не може да е под оценката на вещото лице. А тя не може да е под данъчната оценка съответно. Тоест следващата алинея.
ХРИСТИЯН МИТЕВ: След окончателната оценка трябва да добавим текста, която не може да бъде по-ниска от оценката на назначеното вещо лице.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Славов първо оттегля предложението, което е направило писмено.
Второ, прави предложение по реда на чл.80. Колегата Митев прави предложението.
ХРИСТИЯН МИТЕВ: По реда на чл.80, ал.4, предлагам в чл. 235, ал.2 след думите „окончателната оценка”, да се добави, „която не може да бъде по-ниска от определената от назначеното вещо лице.” И текстът до края на изречението, който е по сега действащата разпоредба отпада.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не отпада и се съобщава.
ХРИСТИЯН МИТЕВ: Добре, без да отпада.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Само между окончателната оценка и като я съобщава, се добавя това изречение, а именно, която не може да бъде по-ниска от определената от вещото лице.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Оттегляш ли?
ХРИСТИЯН МИТЕВ: Колеги нали сме наясно че ако вещото лице е определило оценка по-ниска от данъчната оценка няма как.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вашето предложение остава ли да го гласуваме?
Значи го оттегляш. Петър Славов си оттегли предложението. Ако ти си оттегляш предложението и гласуваме на Митев предложението приключваме. Така ли? Значи оттегляш го.
Сега гласуваме предложението на колегата по чл.80.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Предложението е прието.
Сега гласуваме окончателната редакция на чл.38, която е пред вас, плюс така направеното и току що гласувано предложение на колегата Митев.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Параграфа се приема.
Параграф 39.
Предложение на Димитър Танев да отпадне.
Предложение на Гечев и Търновалийски да се измени.
Комисията не подкрепя и двете предложения.
След като отменим 236 няма какво да се изменя.
Р. ИВАНОВ: Контролната оценка е 236. При положение, че при 235 постигнахме компромис, мисля че би трябвало да се оттеглят тези предложения.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: При условие, както каза и колегата сме постигнали, оттеглям това предложение, тъй като е включено в предния текст.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Значи оттегля Гечев и Търновалийски, оттегля Танев и гласуваме текста на вносителя по § 39.
Против? Няма. Въздържали се?! Няма.
Текстът е приет.
Параграфи 40, 41 и 42 по вносител.
Гласуваме ги ан блок.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се?! Няма.
Текстът е приет.
Параграф 43.
Предложение на н.п. Румен Гечев, Георги Търновалийски § 43, т.3 да отпадне. Това са обменните бюра.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Не виждам защо трбява в обменни бюра.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Защото има екзотични валути.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Няма банки, които да ги купят.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не го оттегляш. Гласуваме го предложението.
Който е за да отпаднат обменните бюра, моля да гласува.
Гласували трима „за”.
Останалите се въздържат.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на вносителя за § 43.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се?! Няма. Текстът е приет.
Параграфи 44, 45, 46 и 47 по вносител.
Гласуваме ан блок.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се?! Няма.
Текстовете са приети.
Параграф 48.
Предложение на Петър Славов и Мартин Димитров.
Работната група не го подкрепя. Тя подкрепя текста на вносителя.
Р. ИВАНОВ: Тук не става въпрос за някаква промяна в общия ред за връчванията по ДОПК или нещо подобно. Тук става въпрос единствено за случаите, в които имаме търг, има депозитари, които доброволно са дошли и искат да участват в търга. След което изчезват и провалят целия търг. Затова предложението е след като някой се е явил доброволно и иска да участва в търг, да бъде така добър и да проследява какво се случва с този търг. И след като е посочил имейл адрес, да си чете имейл адреса.
Предложението, което е дадено да се търси постъпване в информационната система на получателя, първо няма как да бъде проследено това нещо.
Второ, си представете когато интернет хостинга на имейл на получателя е в чужбина например, няма как да бъде проследено това нещо. В крайна сметка пак казвам, става въпрос за лица, които доброволно по своя воля са дошли и са заявили интерес да участват в търг. Редно е да си проверяват имейлите по повод този търг. Тук не става въпрос по никакъв начин за връчването на нещо, каквото и да е друго, на когато и да е другиго, извън на депозитарите, които са решли да участват в търг с тайно или явно наддаване.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Моите мотиви колеги са, че ако съобщението е изпратено не точно на сбъркан имейл адрес и 30 дни да минат, той пак няма да го получи. Това е смисъла. И затова го правя, по някакъв начин да е сигурно, че това съобщение е изпратено на правилния адрес.
Ако предложите нещо по-добро, но си мисля, че само изчакването на срока, не гарантира наистина получаването. Това ми е мотива.
БОРЯНА ЖИЛОВА: По принцип лицата, които участват в търг, те самите имат интерес да проследят резултатите от проведения търг. Така че даже и да допуснем някаква грешка, а той декларира банкова сметка, имейл адрес и може по-късно да се случва това производство в изпълнението, би трябвало да намери. Има адрес, телефон.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Приемам аргументие. Ще го оттегля госпожо председател това предложение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме предложението на вносителя за § 48.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Параграфът е приет.
Параграфи 49 и 50 по вносител.
Гласуваме параграфи 49 и 50 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Параграф 51.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Същият случай като предходния.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА:
Господин Славов оттегля предложението.
Гласуваме § 51 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Параграф 52.
Предложение на н.п. Менда Стоянова.
Работната група го подкрепя и предлага следната редакция на § 52. Съобщава се и на съсобственика не длъжник.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Предложение на н.п Петър Славов и Мартин Димитров за нов параграф. Това е пак за подсъдността.
Гласуваме предложението на Петър Славов.
Гласували двама „за”.
Въздържали се? Останалите.
Предложението не е прието.
Параграф 53 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Параграфът е приет.
Параграф 54.
Предложение на н.п. Менда Стоянова, което е прието от работната група. И работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 54.
Гласуваме § 54 по редакцията на работната група.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Гласуваме наименованието на преходни и заключителни.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Параграф 55.
Предложение на н.п. Румен Гечев и Георги Търновалийски § 55 да отпадне.
Оттеглено е.
Гласуваме § 55 в редакцията на работната група.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Параграфи 56 по вносител, § 57 по вносител, § 58 по вносител, § 59 по вносител, § 60 по вносител, § 61 по вносител, § 62 по вносител, § 63 по вносител и § 64 по вносител.
Гласуваме ан блок параграфи от 56 до 64 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстовете са приети.
Парагарф 65. За подсъдността.
Гласуваме предложението на Румен Гечев и Търновалийски, което работната група е подкрепила.
Предложението на Менда Стоянова, което работната група е подкрепила.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 65 да бъде отхвърлен.
Гласуваме § 65 да бъде отхвърлен.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Гласуваме § 66 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Параграф 67 с редакция на комисията.
Гласуваме текста с редакцията на комисията.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Параграф 68.
Предложение на н.п. Менда Стоянова.
Работната група го подкрепя. Работната гурпа подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 68.
Това е регистъра на сметките.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Имаме ли становище на Асоциацията на банките и удовлетворени ли са от тази редакция?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Те го писаха. Те обещаха на една комисия, че ще направят текст, който да ги устройва и да е коректен. Така че в този смисъл това е текста, който те са ни предложили.
Гласуваме § 68 в редакцията на работната група.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Параграф 69, параграф 70 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Работната група предлага, респективно аз по реда на чл.80 от Правилника, да създадат нови параграфи. Това са само препратки.
Гласуваме ан блок двата нови параграфа.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Остана § 71. Аз предлагам да отпадне.
Работната гурпа подкрепя предложението.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 71.
Параграф 68, т.1, относно електронната и информационна система влиза в сила от 1 януари 2017 г.
Р. ИВАНОВ: Законът откога влиза в сила?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Три дни от обнародването.
Р. ИВАНОВ: Не е ли по-разумно да е от 1 януари 2016 г., за да имаме време да настроим инфромационни системи, да обучим. Госпожо Стоянова трябва да се променят процедури, трябва да се обучава персонал. Трябва да се променят информационни системи. Молбата ни е, ако не ви затрудняваме да влезе в сила закона от 1 януари 2016 г.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предлагам нова редакция на § 71.
Законът влиза в сила от 1 януари 2016 г., с изключение на § 68, т.1 относно електронната информационна система, който влиза в сила от 1 януари 2017 г.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Благодаря ви колеги.
Закривам заседанието.

/ Закрито в 19.00 часа /


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:

/ Менда Стоянова /