---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ






П Р О Т О К О Л

№


На 3 ноември 2015 година /вторник / от 14.00 часа в зала 134 в сградата на пл.”Княз Александър І ” на Народното събрание, се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 14.05 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.



* * *


/ Начало 14 часа и 05 минути /


ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам днешното редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.

Предлагам заседанието да премине при следния дневен ред.

Д н е в е н р е д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 502-01-84, внесен от Министерския съвет на 13.10.2015 г.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за създаване на Фонд на фондовете за управление на финансови инструменти по оперативните програми на Европейския съюз за периода 2014-2020 година между Министерство на финансите на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 502-02-28 от 17.09.2015 г.
3. Законопроект за ратифициране на Общо споразумение между Европейската банка за възстановяване и развитие и Министерството на финансите на Република България за предоставяне на консултантски услуги относно създаване на Фонд на фондовете и Миниджър на Фонда на фондовете за изпълнението на финансовите инструменти по оперативни програми на Европейския съюз за периода 2014-2020 г., № 502-02-32/15.10.2015 година.
4. Изслушване на кандидатите за председател и членове на Фискалния съвет.
Има ли предложения за допълнение или изменение на дневния ред? Няма.
Гласуваме така предложения дневен ред.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Преди да започнем, само искам да ви уведомя, че в края на заседанието ще предложа на вашето внимание един график, както обикновено в края на годината се опитваме да направим график за приемането на данъчните закони и Закона за държавния бюджет, да го обсъдим, ако имате някави обструкции по него и след това всеки от нас да се съобрази с датите, които са важни за нашата Комисия, както за Комисията, така и за залата.
Преминаваме към точка първа от дневния ред.
Министерство на финансите
Карина Караиванова – зам.министър
Людмила Петкова – директор, Дирекция «Данъчна политика»
Росен Иванов – директор, Дирекиця ДОМ – НАП
Тук са и експерти от Министерство на финансите по тази точка.
КНСБ
Николай Ненков – вицепрезидент на КНСБ
Българска стопанска камара
Димитър Бранков – зам.председател
Института на дипломираните експерт-счетоводители
Велин Филипов – зам.председател
Тук са и кандидатите за членове и председател на Фискалния съвет, които ще бъдат на вниманието на нашата комисия, като точка четвърта.
Госпожа Караиванова, моля за представяне на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, внесен от Министерския съвет.
Заповядайте.
КАРИНА КАРАИВАНОВА: Благодаря, госпожо председател.
Дами и господа народни представители, в законопроекта е направена промяна за изменение и допълнение за Закона за корпоративното подоходно облагане във връзка с необходимостта от транспониране на изисквания на директива 2014 – 86 ЕС на Съвета, от 8 юли 2014 г., съгласно която се избягват случаите на двойно данъчно не облагане, произтичащи от различията в данъчното третиране на разпределените печалби в различните държави членки.
Предвидени са промени по отношение на данъчното облекчение представляващо държавна помощ за регионално развитие. Получено е положително становище на Европейската комисия за предлагането на схемата от 14 септември т.г. Предложена е промяна в определението за юрисдикция с преференциален данъчен режим във връзка с множество предприети международни и европейски инициативи и необходимостта списъка на юрисдикциите с преференциален данъчен режим, да бъде съобразен с препоръките на Европейската комисия.
В преходните и заключителни разпоредби на проектозакона са предложени промени в следните данъци:
Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Закона за местните данъци и такси, Данъчно осигурителния процесуален кодекс, Закона за данък въху добавената стойност и в Закона за ограничаване на плащанията в брой.
Съвсем накратко ще спомена някои от предлаганите промени. В Закона за данъците върху доходите на физическите лица е предложена промяна, съгласно която се предоставя възможност за дипломатическите представителства в България да удържат и внасят данък за доходите от трудови правоотношения на местните физически лица, които работят при тях.
Предвидена е промяна, съгласно която се въвежда ред за авансово облагане на доходите от други източници. Предложено е към необлагаемите доходи от закона, да се добавят средствата получени по програмите Еразъм на Европейския съюз в областта на образованието, обучението, младежта и спорта.
В Закона за местните данъци и такси с проекта се предлага промяна в чл.10, съгласно която поземлените имоти в строителните граници на населените места, които са със статут на земеделска земя и не е променено предназначението им от техните собственици, да бъдат включени в обхвата на облагаемите с данък имоти.
Предвижда се въвеждането на административно наказателна разпоредба, съгласно която при непредоставяне на ежедневна информация от общините на Министерство на финансите по електронен път, да се налага санкция на кмета на съответната община от министъра на финансите. Това при непредоставянето на информация от общините води до нарушаването на функционирането на националната база данни за местни данъци и такси.
В Данъчно осигурителния процесуален кодекс се предвижда промяна, съгласно която данъчни задължения по Закона за местните данъци и такси да могат да се установяват с акт за установяване на задължението, както на база подадена от задълженото лице декларация, така и на база на данни от регистъра по чл.54, ал.1 от Закона за местните данъци и такси.
В Закона за данък върху добавената стойност са предложени промени свързани с директива 2008 ЕО на Съвета от 2008 г. по отношение на мястото на доставката на услуги. Предвидена е възможност при регистрация за целите на прилагането на режима в Съюза доставчиците установени в Република България да могат да декларират освен банкова сметка в евро и такава в лева. Задължителното условие е сметката да е в българска банка или клон на чуждестранна банка в страната.
Има и други предложения за промени. Съвсем накратко. В Закона за ограничаване на плащанията в брой, се предлага нормативно регламентирания праг за ограничение на плащанията в брой в страната, да бъде намален от 15 000 лв. на 5000 лв., като мярка за ограничаване на сивата икономика.
Това е накратко. Ако има въпроси съм на ваше разположение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Откривам, уважаеми колеги, дискусията за Закона за изменение и допълнение на корпоративното подоходно облагане.
Имате думата, както народните представители, така и гостите, които са тук по повод на този законопроект. Ако някой от гостите желае да вземе думата може би е по-добре това да се случи преди народните представители, за да чуем вашите становища. Някои от тях са депозирани писмено, но е добре да ги чуем и тук.
Заповядайте, господин Бранков – Българска стопанска камара
ДИМИТЪР БРАНКОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители,
Българска стопанска камара е представила писмено становище в Националния съвет за тристранно сътрудничество и също до ресорната парламентарна комисия, както и до ръководствата на парламентарните групи към 43-тото Народно събрание.
Позволете ми много накратко да изложа основните ни съображения по така внесения законопроект и предложения за предприемане, за иницииране на законодателни промени между първо и второ гласуване.
Преди всичко, независимо че това е традиция, за нас беше кратък срока за обществено консултиране на предложените промени. Част от тях имат за нас фундаментален характер и се нуждаят от по-широко консултиране със заинтересованите страни, включително браншови структури, регионални структури на бизнеса и други задължени лица.
По предложеното, само по няколко пункта, по които искам да взема отношение. По предложеното обратно начисляване, т.е. удължаване на срока за обратно начисляване в ДОПК, подкрепяме механизма за обратно начисляване, за удължаването на неговия срок. Били сме в дебат с Министерство на финансите много пъти по тази тема.
Предлагаме разширяване на действието на това начисляване, на обратното начисляване, включително за производство на захар и търговията със захар, тъй като знаете много добре, че това е рисков сектор и мащаба на данъчните измами не е никак малък. А и в мотивите е отбелязано, че този механизъм след съответна нотификация на Европейската комисия в България е дал положителни резултати.
Категорично не подкрепяме сегашната редакция на § 21. Предложеният режим за нов ред на деклариране на стоки, които се използват едновременно за лична употреба, за лични нужди на собственика, неговите служители и т.н. и в независимата икономическа дейност на съответния оператор. Изразихме опасения, този текст към момента засяга над 65 000 данъчно регистрирани лица по ДДС. И в първоначалния му вид предполагаше една непрекомерна административна тежест, бих казал бюрократична тежест, която пада не само върху задължените лица, но и върху органите на данъчната администрация.
Промените, макар че внасят в нас един подход на олекотено прилагане, в предишния вариант на текста се предлагаше всяко едно задължено лице да подава методика, макар и по електронен път, която да бъде приложима и то за различна група активи, които могат да имат двойна употреба така наречена.
В сегашния текст е предвидено Министерство на финансите да публикува такава методика, но ние бихме искали да разполагаме с текста на тази методика, тъй като без нея няма как да бъдат оценени всички ефекти, в това число разбира се и положителни, но основно негативни ефекти върху задължените лица.
Така както четем текста подразбираме лице, неподало декларация и се предполага, че на сто процента съответния актив се ползва за лични нужди, негови или на работниците му. За нас това също се нуждае от прецизиране. В първоначалния вариант стойността на съответните активи беше 700 лв., ако не бъркам. В сегашния текст е 5000, което е стъпка в правилна посока. Но считаме, че трябва да се вдигне този праг значително.
Има едно ново предложение, което беше обсъдено в НСТС. Всъщност то не е ново като дебат с Министерство на финансите. Става дума за възможността да се ползва данъчен кредит от търговци и от производители на хранителни продукти и на продукция на хранително питейната индустрия. В случая на дарения за целите на Закона за социално подпомагане. Тоест при преодставяне на социални публични услуги. Основно знаете това става от страна на общините.
Моето лично впечатление беше, че министър Горанов в НСТС подкрепи дебата по тази тема като възможен, включително и чисто практически за иницииране на съответни промени и тяхното приемане заедно с целия пакет промени в данъчните закони. До момента има опасението, че това широко отваря вратата за данъчни измами, но сме предложили праг от 0,5 процента от оборота на съответния търговец. Това съответства на практика в много страни членки на Европейския съюз.
По настоящем по някои оценки близо 650 000 тона годишно храни се унищожават. Това са данни, които са предоставени от браншовите организации. В същото време бюджета очевидно е недостатъчен на Агенцията за социално подпомагане и делегираните дейности бюджети, които изпълняват общините за тази цел при предоставяне на услуги по подобие на социален патронаж. Социални услуги в кръга на Закона за социалното подпомагане.
И последно, поставяме отново за дебат темата за промени в Закона за местните данъци и такси и начина, по който се определя основата на такса битови отпадъци.
Държа да подчертая, че Стопанска камара от 2001 г, скоро правихме един преглед, може би има над 20 – 25 становища по тази тема официално от различните състави на Народното събрание, които са представени офциално. Държа да подчертая, че в началото на тази година, под ръководството на госпожа Людмила Петкова към Министерство на финансите проведе работа, изключително интензивно бих казал, макар и с неспазване на съответните срокове, които вие като народни представители сте гласували. Работата на групата според нас протече изключително успешно. Може би и поради ръководството на госпожа Петкова.
Стигна се до един текст, който в немалка степен представляваше необходимия компромис между представители на Националното сдружение на общините и представители на бизнеса и разбира се и други експерти и без съмнение и други ведомства, които имат отношение по тази предлагана промяна. И беше подработен текст, макар и на места с алтернативни възможности. Ние сме в интензивни консултации с експерти на Националното сдружение на общините. Предложили сме един вариант, който дава много опции на общинските съвети за избор на алтернативна основа за определяне таксата базирана на количества генерирани и третирани отпадъци.
Силно се надявам да сме в състояние скоро да представим и на Министерство на финансите и се надявам чрез Министерски съвет и до вас, да стигне едно такова консенсусно предложение.
Държим да подчертаем, че вече втори състав в Народното събрание 42-то и сега 43-тото не бяха в състояние, а респективно и Министерски съвет, да изпълни задължение, което произтичаше от § 13 на преходните и заключителни разпоредби. И беше променян два пъти този срок.
Ако не бъдат инициирани съответни промени и те да бъдат публикувани в Държавен вестник до към февруари, март следващата година, изразяваме категорично опасения официални на Стопанска камара, че от 2017 г. този механизъм няма да може да сработи. Необходимо е поне шест месеца подготовка на общините, промяна на софтуер, избор, решение на общинските съвети за избор на една от алтернативните основи, нещо което няма как да се случи за по-малко от шест, седем месеца.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте господин Ненков – КНСБ.
НИКОЛАЙ НЕНКОВ – вицепрезидент – КНСБ
Благодаря. Аз ще бъда много кратък.
Текстовете на проектозакона не биха могли да бъдат критикувани много серизоно, тъй като в общия случай те са в хармонизация с директиви на Комисията. Като един голям плюс отчитам удължаването срока за обратно начисляване на ДДС. Като един относителен минус, който може да се омекоти, това е усложняването на процедурата за кандидатстване на преотстъпване данък печалба при общините с висока безработица. На нас ни се струва, че така е направен, че доста хора няма да успеят да кандидатстват. Има много бюрокрация. Има и много други неща.
Вярно е, че досегашния режим беше доста лек, но според мен може да се омекоти този режим, който се обмисля. Аз казах че не може много да се критикува, но може да се допълни с традиционни наши неща, госпожо Петкова. Вие знаете кои са. Необлагаем минимум, прогресивно подоходно облагане и семейно подоходно облагане. Нищо не казвам ново. Записано е в програмите сигурно на почти всички партии, които присъстват тук, но някак не се получава.
Призовавам да продължаваме да мислим в тази посока. За последно повтарям – необлагаем минимум, прогресивно подоходно облагане и семейно подоходно облагане. Знам, че БСП има стъпки в посока подоходен данък и необлагаем минимум. Мисля, че не е влизал досега в дневния ред на Парламента. Господин Гечев ще каже. Призовавам и другите партии, защото мисля, че и те ги имат в своите програми.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Други от гостите, които искат да вземат отношение? Няма.
В такъв случай колеги имате думата. Господин Търновалийски заповядайте.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми гости, колеги, има много неща в това предложение за изменение в Закона за корпоративното подоходно облагане и другите закони, които ние няма как да приемем.
Да, господин Ненков направили сме такова предложение. Има внесен ЗИД за промяна в облагането на физическите лица, за подоходно облагане. Не е стигнал до комисии и до зала.
По законопроекта отново, госпожо председател, липсва към така представения ни ЗИД, оценка на въздействието и финансова обосновка. Това смятам задължително да придружава законопроекта. Тъй като повече от текстовете касаят именно ефекта от така предложените промени, който ние няма как да оценим. И въздействието разбира се и върху бизнеса, а и върху администрацията и държавата в много от случаите.
Конкретно по текстовете по § 1 от Закона за копоративното и подоходно облагане, ако може малко от Министерство на финансите да ми разяснят, какви са тези приходи в резултат на разпределение на суми.
Повдигна се въпроса по § 11 и ако може още малко разяснение по продължаване на нотификацията във връзка с чл.184 от ЗКПО. Описали сте го в мотивите, но явно това не е много ясно. Свързано е с едни очаквания на бизнеса в тези райони с безработица.
По § 15 не разбирам защо министъра на финансите, след като получи уведомление от Европейската комисия да уведоми всички, които очакват това уведомление, за да могат да се възползват. Или поне ако не лично да уведомяват всеки, да се запише, по какъв подходящ начин ще бъдат уведомени тези, които очакват това облекчение, за да могат да се възползват от него.
По отношение на Закона за местните данъци и такси, категорично не приемаме предложението да бъдат облагани земеделски земи. Мотивите, че с това се предотвратява възможността за отклонение от данъчно облагане. Смятам, че е смешно да говорим, че по този начин ще съберем повече приходи или ще осигурим ранопоставеност между лицата.
В крайна сметка, който е променил статута на земеделска земя, той има идея и там ще бъде извършено строителство и несъмнено ще бъде облагано. Така че напълно са различни двата случая на променен статут и земеделска земя в строителните граници.
Тук също не знаем дали е оценен ефекта за общините от такова облагане. И в крайна сметка каква е целта, повече приходи. Едва ли това ще доведе до повече приходи за общините.
По отношение на Закона за данък добавена стойност. Нямаме легална дефиниция на крайна нужда, която имаме в чл.6, ал.4, т.3, която се предлага, ако може малко коментари. Крайна нужда или непреодолима сила.
Категорично не приемаме всичките предложения касаещи, няма да изброявам, за да спестя време, свързани с облагането на стоки и услуги, доставки, когато се ползват и за лични нужда. Отново липсва какъв е ефекта от така предлаганите промени? Какво ще решим с това? В крайна сметка имаше подобни текстове в Закона по отношение на леките автомобили. Те отпаднаха.
Искам да чуя Министерство на финансите какъв е ефекта, какво се цели и какво ще бъде въздействието. Защото това ще натовари и бизнеса и администрацията. И от трета страна ще даде възможност за много субективизъм при изършване на контролни действия, а няма да получим очакваните приходи. Убеден съм в това.
Също така не разбирам, защо на шест месеца да се декларира обстоятелството. След като имаме декларация, нека да декларираме всеки месец, ако това остане. Каква е логиката на шест месеца да декларираме обстоятелството за това как се ползват активите.
По отношение на административно наказателните разпоредби. Разбирам мотивите и те са към по-добро. Но в крайна сметка тук може ли да ни отговорите, колко административно наказателни преписки има по тези текстове? Считам, че са твърде малко. И тук само си играем на законодателство и променяме нещо, което и в момента не работи.
По отношение на ограничаването на плащанията в брой. Това също беше упражнение, което няколко пъти е пробвано. То не е давало ефект. Също е хубаво Министерство на финансите като вносител, да каже какво е очакването и какъв ефект ще има от това. Защото това несъмнено ще доведе отново до доста противоречия и доста проблеми в бизнеса и субективизъм при контролните действия.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Други колеги? Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, ние ще гласуваме от ДПС въздържали се на предложените промени в данъчното законодателство, чрез Закона за промени в изменение и допълнение на ЗКПО със следните мотиви.
Първо, има текстове, които бихме подкрепили на второ четене. Има такива, които се нуждаят от корекция и ще получат нашата подкрепа със съответните предложения за промени между първо и второ четене. Има такива, с които категорично не сме съгласни. Това е съдържателния мотив. А процедурния мотив е, че има двудесетилетна поне традиция в Министерството на финансите и в Бюджетна комисия и в българския Парламент въобще, промените в данъчното законодателство, когато няма крещяща нужда, когато няма времеви дефицит, да бъдат внасяни всяка промяна в съответния закон. Това не е формално заяждане във връзка с процедурата. Ще се съгласите, че закон по закон, промените дават възможност за по-голяма концентрация върху анализа на промените, с оглед на останалата част от самия закон и въздействието върху промяната в целия закон.
Така че ако това е някакъв иницидент или прецедент по-точно, ако е имало още такива прецеденти, нека те да бъдат само в рамките на дефицит на време. В случая имаме това време. Да си извървим нормално процедурата по промяната в данъчното законодателство и след това бюджетната процедура. Цели два месеца имаме за това. Така че ние ще гласуваме въздържали се по внeсения законопроект.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други колеги, които искат да се изкажат. Господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, Реформаторският блок ще подкрепи предложения законопроект. Аз няма да влизам по същество по предложените промени. Донякъде споделяме опасенията, които бяха изказани от работодателите относно прилагането на данъчния режим за стоки с възможност и за лична употреба.
Ние ще предложим и между четенията съответните предложения, които да улеснят бизнеса. Така че да няма възможност по един друг начин данъчната администрация да бъде оставена да прилага произволно този закон. Така че от наша гледна точка ще има предложения в тази посока. Както и по отношение плащанията в брой, които съгласно закона са намалени от 15 000 на 5 000. Ние считаме, че това принципно е правилно. Може би е по-добре да стане на две стъпки.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи за изказване? Няма.
От Министерство на финансите кратки отговори на въпросите. Всъщност имаше въпрос само от господин Търновалийски.
Госпожа Петкова, заповядайте.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, ще започна с преференцията за общините с висока безработица. Всъщност цялата схема във вида, в който е предложена в закона е одобрена от Европейската комисия. Първоначално беше разработена схема за автматично прилагане на схемата. Комисията категорично отказа подкрепа на подобна схема. И всъщност беше приета схемата в този вид. Положителното решение от Европейската комисия е получено на 14 септември и е публикувано на интернет страницата на Министерство на финансите и на Националната агенция за приходите.
По схемата по принцип не биха могли да се правят промени, тъй като в този вид е одобрена от Комисията. Така че няма как дори и да има някои текстове, които да се предложат, няма как да бъдат променени. Защото самите разпоредби са съгласувани, включително и проекторазпоредбите са съгласувани с Европейската комисия.
Ефектът от облекчението се очаква около 14 млн. преотстъпен корпоративен данък за лицата, които могат да ползват преференцията.
По отношение на предложението, да се облагат с данък земеделските земи в строителните граници, предложението е във връзка с противоречива практика на Върховния административен съд. От една страна, когато примерно общините начисляват данък върху недвижимите имоти за тези земи, Върховният административен съд постановява с решение, определя, че това са земеделски земи и за тях не се дължи данък върху недвижимите имоти.
От друга страна, когато примерно тези имоти се отчуждават и съответно се изплащат обезщетения, съдът казва, че тези имоти, те не са земеделски земи и съответно общината трябва да заплаща за тях обезщетения като за строителни имоти. Освен това тези земеделски земи, примерно се получава неравнопоставеност между лицата, които са променили предназначението на имотите и тези които не са променили самото предназначение. Тоест, попадайки в строителните граници може да не е променено предназначението и да се води земеделска земя, но те вече се ползват с абсолютно всички права като имот, върху който съответно могат да се извършват строителни дейности.
По отношение на предложението за промяна ограничаване плащанията в брой, всъщност един единствен път е имало предложение. Беше първоначално, когато се въвеждаше закона, предложението беше за 5000 лв. В резултат на гласуване в Парламента, сумата беше увеличена на 15 000.
Практиката на други държави членки показва, че ограниченията се отнасят за плащания между 2000 и 3000 евро. А и една голяма част от държавите, особено скандинавските държави са предприели икономика без плащане в брой. Така че мислим, че ограничаване на плащанията в брой е мярка за борба със сивата икономика и мярка срещу ограничаване плащането на заплати, на социални осигуровки, на други нерегламентирани плащания. Тоест с ограничаване на размера от 15 000 на 5 000 лева, всъщност ще се ограничат и възможностите за нерегламентирано плащане на заплати, осигуровки и други разходи.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Иванов.
РОСЕН ИВАНОВ: Аз само ще си позволя на въпросите на господин Търновалийски, за да може да отговорим докрай. Колко са административно наказателните преписките по чл.180. В момента няма как да ви отговоря, но ще се опитаме да направим справка, за да ви предоставим данните.
Що се отнася до евентуалната дефиниция на крайна нужда, ние не считаме, че такава е необходима, защото това е старо понятие от гражданското право и е достатъчно добре изяснено. Ние не смятаме да влагаме някакво различно съдържание в него от това, което се влага, когато се прилага Закона за задълженията и договорите. Ако искате, да ви дам един пример.
Идеята е, ако при пътно-транспортно произшествие със служебен автомобил, ако се наложи да закарате пострадал до болницата, това не е лична употреба, която трябва да се облага с ДДС. Това се има предвид. Мисля, че за всички това е ясно. Но това е старо понятие от гражданското право. Не виждаме смисъл да се дава някаква различна дефиниция извън тази, която всички познават.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други желаещи за въпроси или изказвания? Няма. В такъв случай да преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 502-01-84, внесен от Министерския съвет на 13.10.2015 г.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 11 «за».
Против? Двама против. Въздържали се ? Трима въздържали се.
Законопроектът е приет.
Благодаря.
Преминавъме към точка втора
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаема госпожо председател, преди да пристъпите към следващите точки, позволете ми да се оттегля от заседанието, поради друг ангажимент. С голямо неудоволствие напускам, но заявявам, че ви упълномощавам да гласувате както намерите за добре от мое име.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, моля от името на парламентарната група на Патриотичния фронт, ние двамата подкрепяме следващите две предложения. Налага се да отидем на друга комисия. Моля да ни извините.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Давам думата на госпожа Караиванова, която ще ни представи законопроекта за ратифициране на споразумението за предоставяне на консултантски услуги.
КАРИНА КАРАИВАНОВА: Благодаря, госпожо председател.
Дами и господа народни представители, ако ми позволите да докладвам заедно по следващите две точки. Те са свързани. Имат една и съща цел.
Става дума за споразумение за техническа помощ за създаването на Фонд на фондовете, който ще управлява ресурса по четири за момента, предвижда се пет на по-късен етап да се присъедини още една оперативна програма, ресурс заделен за финансови инструменти. Министерство на финансите е подписало договори с Европейската банка за възстановяване и развитие, Световна банка и Европейска инвестиционна банка в рамките на които се предоставя техническа помощ за създаване на Фонда на фондовете, изграждането на системите за управление и контрол, процедурни наръчници. Създаване на профили на експертите, които ще бъдат наети в това дружество най-късно до м.март догодина.
И предвиждаме, това е за ваша информация, за наши цели тези договори ги наричаме фаза 1, предвиждаме да бъде сключен още един договор с тези институции, така наречената фаза 2. В рамките на които договори да бъде оказвана помощ по същество за реалното управление на Фонда на фондовете. Това е накратко. Ако имате въпроси, сме на разположение да отговорим.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Господин Гечев, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ние няма да подкрепим, тъй като ние не сме консултирани как е създаден този Фонд и какви са очакванията първо. Затова няма да подкрепим. Дори не си направиха труда да ни информират.
Второ, противоречи на европейската практика, тъй като ще ми отнеме много време да обяснявам. Влезте в сайтовете на подобен фонд на Унгария, на Полша и на Хърватска и ще видите, че те реализират средствата през къде колеги, през техните банки за развитие. Защо България е уникална страна в Европейския съюз?
Трето, какво правим с конфликта на интереси? Министърът на финансите едно и също министерство има банка за развитие и управлява и Фонда. Какво правим? Тук се заражда някакъв хаос.
Четвърти въпрос е компетенциите на управляващите и техните квалификации, които също бяха обявени на тъмно и някои от тях имат много любопитна квалификация. Така че при това положение, ние категорично не може въобще да гласуваме нищо по този уникален Фонд.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Други желаещи за изказване? Госпожо Караиванова, ще вземете ли отношение?
КАРИНА КАРАИВАНОВА: Мога да дам информация, че към това решение се пристъпи след като беше извършен детайлен анализ на възможните начини за управляване на финансовите инструменти.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Къде е този анализ? Ние не сме го видели. Може ли да ни го представите?
КАРИНА КАРАИВАНОВА: Ние разполагаме с него. С него разполагат управляващите органи. Консултантите също.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Моля да не влизаме в диалог.
КАРИНА КАРАИВАНОВА: Аз мога да влезна в диалог, но не е това целта. Каквото е поискано като информация, мисля че винаги сме се отзовавали и сме го предоставяли.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи за изказване?
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Един допълнителен въпрос. Не беше отговорено на него. Как точно определихте банката за това споразумение. Защо точно тази банка, а не някоя друга.
КАРИНА КАРАИВАНОВА: Подписани са договори с три банки. Трите, които разполагат с експертиза в този предмет на дейност, така да се каже, Европейска инвестиционна банка. Знаете, че Европейския инвестиционен фонд, който е част от групата на Европейската инвестиционна банка и към момента в рамките на предходния програмен период им беше делегирано управлението на Джереми. Джесика беше управлявана от Европейската инвестиционна банка. Тоест там те със сигурност имат изградена експертиза.
Европейската банка за възстановяване и развитие има експертиза изградена и в нашата държава по отношение на управлението на воден сектор. В рамките на околна среда има заделен ресурс определен за финансови инструменти, които трябва да бъдат насочени към този сегмент. И Световна банка на тях им е делегирано или възложено да бъдат разработени инвестиционните стратегии по отношение на Оперативна програма човешки ресурси, тъй като те имат експертиза в тази област.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи колеги? Няма.
В такъв случай преминаваме към гласуване.
Първо ще гласуваме Законопроекта за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за създаване на Фонд на фондовете за управление на финансовите инструменти по оперативните програми на Европейския съюз за периода 2014 - 2020 г. между Министерство на финансите на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 502-02-28 внесен от Министерски съвет на 17.09.2015 година.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 10 «за».
Против? Двама. Въздържали се? Четирима.
Законопроектът е приет.
Сега подлагам на гласуване следващата точка.
Законопроект за ратифициране на Общо споразумение между Европейската банка за възстановяване и развитие и Министерството на финансите на Република България за предоставяне на консултантски услуги относно създаване на Фонд на фондовете и Мениджър на Фонда на фондовете за изпълнението на финансовите инструменти по оперативни програми на Европейския съюз за периода 2014-2020 г., № 502-02-32 внесен от Министерски съвет на 15.10.2015 година.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 10 «за».
Против? Двама против. Въздържали се? Четирима.
Законопроектът е приет.
Благодаря на колегите от Министерство на финансите.

Преминаваме към точка четвърта.
Изслушване на кандидатите за председател и членове на Фискалния съвет.
При нас са кандидатите, които са предложени от съответните парламентарни групи.
Проф. Борис Грозданов, който е предложен от парламентарната група на ГЕРБ.
Господин Георги Ганев, който е предложен от Реформаторския блок.
Проф. Григорий Вазов от Патриотичния фронт.
Проф. Димитър Иванов от Коалиция БСП Лява България.
Госпожа Дора Андреева от БДЦ.
Господин Любомир Дацов от Реформаторския блок.
Господин Юнал Тасим от Движението за права и свободи
Имаме предложение от Парламентарната група на Партия «Атака», госпожа Маргарита Николова, която не присъства днес на това изслушване.
Накратко преди да започнем, да ви припомня само процедурата. По принцип Фискалният съвет се състои от петима членове, включително председател, които се избират от Народното събрание след проведена публична процедура. Мандатът на членовете на Съвета е шест години. Като едно лице не може да бъде избирано за член на Съвета за повече от два последователни мандата.
Спомняте си, че на тази Комисия, както и в Пленарна зала приехме решение за приемане на процедурни правила, а именно за въпросната публична процедура. В тези процедурни правила в точка първо римско беше записан начина, по който ще се правят предложенията за председател и членове на Фискалния съвет. Те са внесени по тези правила със съответни придружаващи документи, а именно писмени мотиви, аргументация, съгласието на кандидатите, подробната автобиография, заверени копия от дипломите за съответното образование, свидетелство за съдимост и декларациите, които се изискват по документ.
Премина и процедурата по всички тези документи. Кандидатите, които са тук отговарят на изискванията на закона и на процедурата.
Следващата точка е процедурата по публичното оповестяване на документите. Съответно тя беше също измината. Документите бяха качени публично съответно на сайта на Народното събрание в необходимия срок. Както и в тази връзка с писмо ние изискахме, ако си спомняте в пленарна зала приехме, да изискаме информация за това, дали някой от кандидатите няма принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българска народна армия, поради което ние изпратихме писмо до Комисията за разкриване на документи и обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, със съгласието естествено на кандидатите. Имаме официално писмо, в което Комисията ни казва, че при извършената проверка не са открити документи към настоящия момент, удостоверяващи принадлежността на Борис Крумов Грозданов, на Георги Йорданов Ганев, на Григорий Цветанов Вазов, на Димитър Михайлов Иванов, на Дора Атанасова Андреева, на Любомир Василев Дацов, на Маргарита Николаева Николова и на Юнал Тасим Тасим към органите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българска народна армия, съгласно разпоредбите на чл.25 от Закона за разкриване на документи.
Така че и това условие е налице. Изпълнено е.
По точка пета можеше да бъдат получени становища и въпроси от средства за масово осведомяване или от други неправителствени организации. По тази точка има постъпили четири такива становища. Три от тях, а именно на Центъра за икономическо развитие, Българска търговско-промишлена палата и Българска стопанска камара са конкретно за подкрепа на кандидатурата на госпожа Дора Андреева за нейни професионални качества и компетенции. А в четвъртото, което е от Асоциацията на специализираните счетоводни предприятия има и въпрос към нея, но ще го задам когато започне съответно изслушването. Така че са изпълнени всички процедури по второ римско, публично оповестяване на документите.
И сега на днешната Комисия преминаваме към третата точка, а именно изслушване на кандидатите. Тук аз вече обявих, че съгласно точка първа, преди изслушването се проверяват представените документи. Те са проверени и отговарят на изискванията. Всички вие сте имали възможност да се уверите в това, ако сте влезнали в сайта и сте ги видели подробно.
Изслушването се провежда в открито заседание. Предава се по интернет в момента на страницата на Народното събрание. И съответно точка трета изисква кандидатите да се представят от вносителите на предложенията по азбучен ред на собствените имена на кандидатите до две минути на кандидат. Като представянето включва и данни за специфичната подготовка. След което всеки един от тях ще има възможност до десет минути да направи свое лично представяне. След това ще пристъпим към разисквания към кандидатите, на които те ще имат възможност отново да отговорят. И след това ще отразим цялата тази процедура в пълен стенографски протокол, която ще бъде предоставена на пленарна зала за избор на кандидатите.
Така че, ако не възразявате, може да започнем с точка трета на изслушването на кандидатите. Тоест, представянето от вносителите на предложените кандидати по азбучен ред. Азбучният ред - буква Б започва с господин Борис Грозданов. И тъй като той е предложение на народни представители от парламентарната гурпа на ГЕРБ, аз ще направя кратко представяне на господин Грозданов.
Вие го познавате. Той беше наш колега в предходното Народно събрание.
Парламентарната група на ГЕРБ предлага господин Борис Крумов Грозданов както за член, така и за председател на Фискалния съвет.
Господин Грозданов е завършил Ленинградския финансово-икономически институт, специалност «Финанси и кредит». Той е доктор по икономика със защитена дисертация в Стопанска академия – Свищов, на тема «Финансови въпроси по опазване на околната среда». Специализирал е държавни финанси в Русия, Германия, Англия, Чехия, Унгария и Полша.
Господин Грозданов е хабилитиран преподавател по държавен бюджет на Народна Република България. Той е провеждал обучението по тази дисциплина над 20 години. За този период е избран и за ръководител на следдипломното обучение по финанси и за заместник-декан на Факултет «Финанси» в Стопанска академия – Свищов.
След това постъпва на работа в Министерство на финансите като старши научен сътрудник по държавния бюджет на Научноизследователски институт по финанси. Съавтор е на разработки свързани с анализ на разходите на държавния бюджет за различни периоди. Бил е заместник-директор на Института, а по-късно изпълнителен директор до неговото закриване.
Господин Грозданов има практическа дейност. От 1993 г. е назначен за началник Управление «Финанси» в Столична голяма община. Ръководи 51 служители, които изготвят и изпълняват общинския бюджет. Бил е и член на Борда на директорите на Търговско дружество «Вратица», гр.Враца и Метрострой, гр.София.
Господин Грозданов е бивш народен представител от 41-то Народно събрание. Бил е член на Комисията по бюджет и финанси и председател на Постоянната подкомисия по отчетност на публичния сектор. Бил е и член на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм.
От 2013 г. проф. д-р Борис Грозданов е изнасял лекции по публични финанси, корпоративни финанси, данъчен митнически валутен контрол, управление на местните финанси, анализ на публичните политики, финансов контрол и одиторски стандарти в редица университети в страната.
С оглед на всички тези накратко представени от мен качества и натрупан опит считаме, че господин Грозданов притежава необходимото образование, притежава един специализиран професионален опит в сферата на бюджета, финансите, както и опит в Парламента и парламентарните процедури. И той има една отлична публична репутация, така че отговаря на изискванията и е абсолютно достоен да бъде член и председател на този Фискален съвет, за какъвто ние сме го предложили.
Сега по азбучен ред, тъй като самата процедура чл.3 казва, че кандидатите се представят от вносителите по азбучен ред на собствените им имена на кандидатите за председател и членове. Така че малко в тази процедура имаме две подпроцедури. Първо за председател, после за членове. Тъй като другата кандидатура, за която има предложение да бъде председател, освен член, това е кандидатурата на господин Любомир Дацов. Затова ще продължим с представянето на господин Дацов и след това ще преминем по азбучен ред към членовете.
Господин Танев, вие ли ще ни представите господин Дацов. Заповядайте.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, позволете ми да ви представя кандидатурата на господин Любомир Дацов, както за председател, така и за член на Фискалния съвет. Мисля, че вие много коректно го казахте. Това за мен е една лесна и приятна задача, тъй като аз лично познавам господин Дацов от години. Заедно с него сме правили реформи в системата на образованието, които и до днес дават своя положителен резултат.
Аз мисля, че повечето от вас познавате господин Дацов и неговата работа в Министерство на финансите. Мога да кажа, че той може да бъде запомнен с две неща. Той стартира тригодишната бюджетна рамка преди години, както и човека, който е положил програмното бюджетиране в България.
Аз ще ви запозная съвсем накратко с автобиографични данни за неговата кариера.
Започвайки от 1992 г. Непосредствено след неговото дипломиране, той започва работа в Министерство на финансите. До 1996 г. е заемал експертни позиции, като е отговарял за разработването на макроикономическата прогноза на държавния бюджет. Това е периода, в който Министерство на финансите инвестира в него и той има много обучения и специализации в Международния валутен фонд и Световната банка.
От 1997 г. до 2001 г. оглавявя отдел «Бюджетна политика». Отделът, който отговаря за разработването и консолидацията на държавния бюджет.
Прзе 1998 г. инициира съставянето на първата средносрочна бюджетна прогноза.
От 2001 до началото на 2003 г. господин Дацов е съветник на финансовия министър, подпомагащ бюджетните реформи, координиращ подготовката за въвеждане на еврофондовете в България.
От 2003 до 2009 г. е зам.-министър на финансите, отговарящ за бюджета, структурните политики и координация на еврофондовете. Това е периода, в който той инициира и координира работата по бюджетната реформа, планирането и програмирането на бюджета. Това включва въвеждането на програмното бюджетиране, секторни анализи и реформи. Господин Дацов и неговия екип извършиха една от най-големите аналитични работи. Повишаване капацитета на администрацията съвместно с екипи на Световна банка и Международния валутен фонд и Министерство на финансите на редица европейски страни, подпомагащи държавата ни по пътя за пълноправно членство в Европейския съюз.
След 2009 г. господин Дацов е банков финансов консултант, икономически анализатор с многобройни публикации.
От 2011 до октомври 2015 г. е общински съветник в Столичния общински съвет, член на Постоянната комисия по бюджет и финанси, Комисията по образование, култура и наука.
Аз съм убеден, че това което господин Дацов притежава като професионални компетенции и с това той заслужава да бъде член на Фискалния съвет. И аз съм убеден, че ще получи необходимата подкрепа.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Сега само да ви информирам, че всъщност ние ще приготвим предложение в две проекторешения за председател на Фискалния съвет до Пленарна зала, а именно на господин Дацов и на господин Грозданов. След това ще имаме и предложение за членове, които ще включат отново всички тук представящи се кандидати.
Продължаваме нататък. По азбучен ред е Георги Ганев, който ще ни бъде представен от господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, познавам Георги Ганев повече от 15 години. Един от уважаваните известни български макроикономисти, който никога не е имал принадлежност към политически партии и не е участвал в правителства. Винаги е имал гражданска независима позиция. И за мен така трябва да представлява един Фискален съвет. Там трябва да има хора със силна и независима гражданска и компетентна позиция.
Георги Ганев е макроикономист, който е добре познат, както на експертната, така и на академичната икономическа общност. През годините той многократно изказва и аргументира разпознаваеми позиции по отношение на българската макроикономическа политика и в частност на фискалната политика.
Освен несъмнената и добре позната в българското публично пространство експертиза, неговата кандидатура носи и два допълнителни позитива, от гледна точка на ролята на Фискалния съвет не само за гарантирането на качеството на фискалната политика в България, но и на високо ниво на обществено разбиране и доверие в нея сред българските граждани. Той е човек, който много пъти е обяснявал в различни свои участия значението на различни фискални политики.
Първият позитив произтича от ясния и неподправен профил на Георги Ганев като ярък представител на гледната точка на неправителствения сектор и на независимата и публично ангажирана икономическа експертиза през годините. Винаги е защитавал граждански и компетентни позиции. Той никога не е бил обвързан с политически партии, както вече ви казах.
Неговото присъствие във Фискалния съвет със сигурност би допринесло за публичен образ на този Съвет като безпристрастен, независим и готов да отстоява публични позиции, гарант за прокарването на дългосрочен обществен интерес в областта на фискалната политика. Защото този Фискален съвет, уважаеми колеги, в крайна сметка трябва да бъде коректив.
Вторият сериозен позитив на колегата Георги Ганев е, че той е добре познат не само в България. Георги Ганев е добре познат в чужбина. Вероятно повечето от вас знаят, че той е не само докторант, но и асистент на един от нобеловите лауреати по икономика, на Дъглас Норт. Георги Ганев е асистент и докторант на Дългалс Норт. Това е едно от големите имена в съвременната икономика.
От самото начало на членството на България в Европейския съюз е сред активните членове на Евротим за България, група организирана от Европейската комисия с цел разясняване и обяснения за публиката на всички аспекти на членството в еврозоната. Като представител на един от изявените аналитични центрове в Европа, той е добре познат и сред общността на аналитичните центрове в Европа, които са силно представени във фискалните съвети на редица други европейски страни членки на Европейския съюз.
Тоест с участието на Георги Ганев ние ще имаме разпознаваема фигура за представителите на другите фискални съвети в Европейския съюз, защото между тях ще има обмяна на информация и сътрудничество.
Георги Ганев е автор и на редица публикации, които касаят фискални въпроси, кризите от 1996 – 1997 г. Като например – Политическа икономия на проведените реформи заедно с Матс Уъндъл и Майкъл Уайзън. Българската валутна криза 1996 – 1997, Валутни кризи в новопояващите се пазари, заедно с Марек Добровски. Това е Кувър Академик пъблишерс - Бостън. И от 2009 г. Фискалната експанзия в България на реагиране в бурни води, което е публикация на Кейс Недбърг. Между другото доста приятно четиво, с което би трябвало всеки от вас да се запознае. Наистина е полезно.
И най-накрая в едно изречение. Независим екперт с много богат опит и познания предлагаме, колеги, на вашето внимание и надявам се да получим вашата подкрепа.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви господин Димитров. Регламентът беше две минути, но понеже в крайна сметка сега се запознаваме, аз не ви ограничих във времето. Смятам, че това е по-правилно, отколкото да се съсредоточаваме в този регламент.
Господин Григорий Вазов е следващия по азбучен ред. Господин Симеонов ще ни го представи.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Представянето ще бъде протоколно. Господин Вазов беше представен от нашата група по друг повод. Но все пак накратко.
Доц. Григорий Вазов е доктор по икономика, президент ректор на Висшето училище по застраховане и финанси, главен секретар на Съвета на ректорите на висшите училища в Република България.
В биографията си от 1972 до 1976 г. той следва висше икономическо образование във Висшия институт по финанси, «Д.А. Ценов», гр.Свищов със специалност «Финанси и кредит». Доктор е по икономика със защитена докторска дисертация на тема: «Паричните отношения на стопанските организации и възможностите за тяхното икономическо, математическо моделиране през 1982 – 1988 г.
Асистент 1976 – 1978 г. Старши асистент 1978 – 1982 г. Главен асистент 1982 – 1988. Доцент 1990 – 1998 г. във Висшия институт по финанси «Д.Ценов» - Свищов, Катедра «Финанси и кредит». От 1998 г. е доцент в Университета за национално и световно стопанство – УНСС – София, Катедра «Финанси». Декан на Финасово-счетоводен факултет в УНСС за периода 1998 - 2008 г.
От 1990 до 1992 г. е научен секретар в Националния център по мениджмънт – София. Съветник на министъра в Министерство на индустрията, търговията и услугите през 1991 г. През 1991 – 1992 г. началник Управление «Финансово-икономически анализи и регулатори». През 1992 г. заместник-министър в Министерство на индустрията и търговията.
Заместник-министър в Министерство на промишлеността от 1992 до 1994 година.
За периода 1992 – 1994 г. е председател на Съвета на директорите на Търговска банка «Балканбанк» АД. А от 1994 до 1995 г. заместник-председател.
Член на Съвета на директорите на Международна банка за икономическо сътрудничество в Москва от 1991 – 1994 г. и на Международна инвестиционна банка и на Банкова консолидационна компания в периода 1991 – 1994 г.
От 1997 г. е член на експертен съвет в сп. «Банки, инвестиции, пазари», член на редакционната колегия в сп. «Индустриален дизайн» и главен редактор на сп. «Индустрия» от началото на 1991 г.
Председател е на Съвета на директорите на „Търговия на едро”– Плевен през периода 1998 – 2001 г.
И може би най-същественото, доц. Вазов е президент и собственик на Висшето училище по застраховане и финанси – София.
А от 2005 г. до момента е ректор и управител на «Вазов институт» ЕООД, от 1994 г. до момента.
Член е на Надзорния съвет на ДЗИ Общо застраховане АД и ДЗИ Животозастраховане АД от м.юни 2015 г.
Господин Вазов е ръководител и участник в редица научно-приложни проекти свързани с финансови анализи. Накратко ще кажа – Кремиковци, АСАРЕЛ «Медет», Минно-добивен комбинат ЕАД – Пирдоп, КЦМ «Пловдив», «Петрол» АД – София, Топливо – АД, «Марица-изток», Електроразпределение – Горна Оряховица и т.н.
В заключение научните му интереси са в сферата на макроикономиката, теория на финансите, корпоративни финанси, теория на управление, където има над 100 научни труда. В това число самостоятелна монография, три учебника, поредица от студии, статии, научни доклади, рецензии, разработки с научно-приложен характер.
Доц. Григорий Вазов е надпартийна кандидатура. Държа да го подчертая. Има богат професионален опит. Достатъчно известен е и със своята обществена дейност. Човек, достоен да заеме съответната длъжност. Така че го препоръчвам от сърце.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Преминаваме към следващата кандидатура, а именно Димитър Иванов.
Господин Гечев ще ни го представи.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Господин д-р Димитър Иванов е завършил с отличие Математическа гимназия в гр.Русе 1968 г. Висше икономическо образование във ВФСИ «Д.Ценов» - Свищов. 1968 - 1972 г. е период на следването. След това е научен сътрудник в Икономическия институт на Българска академия на науките. Старши научен сътрудник от 1987 г. на Икономическия институт на БАН. Има няколко специализации. По-важните са специализации във Франция – 12 месечна – 1983 – 1984 г. към Държавния комисариат по планиране.
През юни 1990 г. специализира на Токийската фондова борса. 1990 г. също специализира в САЩ по покана на конгреса на САЩ свързани с икономическите реформи в Източна Европа и с икономическата политика на САЩ.
В момента Димитър Иванов е управляващ директор и старши съветник на Борда на директорите на Геркън Кепитъл асосиец в САЩ. За ваша информация, това са група от фондове в размер на около 2,5 млр. долара.
Преди това от 2007 г. е старши съветник на Борда на директорите в същия Геркън Кепитъл асосиец.
От 2002 до 2007 г. е икономически съветник на президента на Република България.
От 2000 до 2007 г. работи като висш стратегически консултант на ръководствата на някои от големите инвестиционни световни банки опериращи в Централна и Източна Европа основно с Бенк Острия, Ей Чез Би Си и други.
Искам да подчертая, че от 1989 до 2000 година, 11 години той е старши икономически съветник към Организацията за индустриално развитие на ООН. Това е организацията Юнидо със седалище във Виена – Австрия. И там той фактически е първия източно-европеец, който работи за Юнидо.
От 1992 до 2000 г. той е доцент в Шефил бизнес скул в Шефил унивърсъти в Обединеното кралство. От октомври 1991 г. е поканен като гостуващ преподавател в Уорбик унивърсъти – Великобритания.
Преди това от юни 1990 до октомври 1991 г. е старши икономически съветник към Икономическата комисия на 36-то Народно събрание. Две години е старши икономически съветник към Икономическата комисия на 9-то, след това 35-то Народно събрание.
От 1985 до 1989 г. е старши икономически съветник в Държавния съвет на НРБ.
Както казах, от 1987 г. е старши научен сътрудник в Икономическия институт на БАН.
Приложени са информации за множество публикации основно в областта на макроикономическата политика и на правенето на бизнес в Източна Европа. Така че ние ви представяме на вашето внимание една достойна кандидатура на доказан икономист в България и извън нея, с признание в международния бизнес на равнище Президентство и Народно събрание. Човек, който отговаря на всички изисквания да бъде член на Фискалния съвет.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Гечев.
Преминаваме към следващата кандидатура - на госпожа Дора Андреева.
РОСЕН ПЕТРОВ: Уважаема госпожо председател, от името на Парламентарната група на Български демократичен център за член на Фискалния съвет предлагам да бъде избрана госпожа Дора Атанасова Андреева. Това също не е партийна кандидатура.
Госпожа Андреева е авторитетен експерт финансист с дългогодишен богат опит в областта на публичните финанси, държавната администрация и международни одиторски компании.
Завършила е УНСС със специалност «Финанси и кредит».
Професионалната си кариера започва в Управление «Бюджет» при Окръжен народен съвет за регион Пловдив. Планиране, изпълнение и отчитане на държавния бюджет.
Следващите седем години разширява опита си в планирането, анализа и контрола на приходите и финансовото състояние на регионално равнище и като главен данъчен инспектор в данъчната администрация. След покана от Международната одиторска компания Прайс уотър хаус, като данъчен мениджър. Работи с много от най-големите чуждестранни инвеститори в България и там и в последствие и в Кей Пи Ем Джи натрупва богат опит в областта на стратегическото планиране, инвестициите, оценката на риска и други финансови области.
В качеството си на зам.-министър на финансите в периода 1997 – 2000 г. тя има една от водещите роли за увеличаване и стабилизиране на приходите в бюджета и възстановяване на финансовата стабилност на страната. Работи съвместно с Международния валутен фонд по прогнозиране и планиране на приходите.
Участва в извършването на реформа на данъчната администрация с цялостната реорганизация по отношение на структурата и функционалните дейности и управление. Участва в изготвянето на изцяло новото данъчно законодателство хармонизирано с правилата на Европейския съюз, в сътрудничество с експерти на Съюза. Освен това участва и в изготвянето на първия Данъчно процесуален кодекс в България. С първия Закон за хазарта поставя и основата на Агенцията за контрол на хазарта у нас. За тази си дейност получава най-висока оценка за мащабна реформа в България от Международния валутен фонд и Световната банка.
Участва в проекти по Програмата «Фар». Има опит и в прилагането на Закона за финансово управление и контрол.
Не на последно място бих отбелязал нейната безкористна дейност. Тя подпомага Фондация «Карин дом» Иван Станчов в гр.Варна. Дейността й е в помощ на тежко болни деца. Притежава сертификат за оценител на предприятие от Университета Тап в САЩ. Сертификат за международно обучение за вътрешен одитор и редица фирмени обучения на международни одитни компании.
Ние смятаме, че Фискалния съвет като една нова институция, на която са нужни хора с големи познания и практически опит в публичните финанси, нейн член може да бъде госпожа Дора Андреева. Тъй като тя притежава необходимото образование, професионален опит, подкрепа от неправителствения сектор, както изискваното от закона, според мен, независимо мнение, лична репутация и авторитет.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Сега господин Юнал Тасим, който ще бъде представен от господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Господин Тасим притежава дългогодишен опит в областта на икономическия анализ и фискалната политика на Република България. Избиран е за народен представител последователно в три народни събрания – 39-то, 40-то и 41-то. Бил е зам-председател на Икономическата комисия, председател на Подкомисията по приватизационния и следприватизационния контрол, зам.-председател на Комисията по земеделие и гори.
В периода 2013 – 2014 г. е избран за зам.-министър на икономиката, енергетиката и туризма. Понастоящем заема длъжността началник сектор «Корпоративни клиенти» в Търговска банка Д.
През всичките тези години е изготвял, внасял и защитавал десетки закони свързани с икономическата и фискалната политика на страната.
Завършила е ВХТИ – гр.София и Стопанска академия «Д.Ценов» гр.Свищов, инженер-химик и магистър по икономика.
Смятаме, че нашия колега има достатъчно опит и знания в областта на фискалната политика, на икономическия анализ, за да бъде член на Фискалния съвет. Направих съвсем кратко представяне, за да ви пестя времето.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви, господин Цонев.
Госпожа Маргарита Николова казахме, че не присъства. Няма и от партията, която е предложила нейната кандидатура. Така че няма да я представяме и обсъждаме.
Преминаваме към следващата точка от правилата, а именно всеки един от кандидатите да се представи.
Точка четвърта – Личното представяне на кандидата и неговата концепция за дейността на Фискалния съвет, с оглед на длъжността, за която кандидатства - член или председател, до 10 минути.
Продължавам по реда, по който направихме изслушването.
Господин Грозданов, заповядайте.
БОРИС ГРОЗДАНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз ще допълня някои неща свързани с биографията, като ще наблегна главно на анализаторската и практическата дейност, която съм извършвал.
В продължение на повече от 30 години се занимавах с дейност, която е свързана с държавния бюджет. Започнах както бе съобщено от 1974 г., като бях редовен аспирант към Катедра «Финанси и кредит» в Свищов. Там разработих дисертация, която защитих през 1977 г., на тема «Финансови проблеми и при опазване на околната среда». Създадох механизъм за децентрализация на финансовите средства за опазване на околната среда, който беше въведен в практиката по-късно 1991 г. с мое участие.
През този период участвах, докато бях в Свищов, в дейността на Научноизследователския сектор към Висшия финансово стопански институт. Участвах в разработки свързани със съставянето на окръжните бюджети, перспективите за развитие на окръжни бюджети, общинските бюджети и извършвахме анализ и нормиране на обортните средства на търговски дружества. По тази последна тема, съавтор ми е и господин Григорий Вазов. Заедно сме работили и сме извършвали тази дейност из цялата страна. Тъй като беше задължително всички предприятия да си нормират оборотните средства и беше важен момент.
След това бях назначен в Научноизследователския институт по финанси, Министерството на финансите, в Сектор «Държавни разходи». Освен дейността, която извършвах като един ръководител на този институт, последно преди закриването, се занимавах с извършване на оценителска дейност на банки, клонове, търговски дружества свързани с преоценяване на активите и с приватизацията на търговските дружества и банките.
Бях и заместник-главен редактор на сп. «Финанси», което възстанових след като постъпих на работа там, тъй като то беше закрито. В момента то съществува, но е приватизирано.
В своята практическа дейност участвах в работни групи за въвеждането на данъка върху добавената стойност. Съавтор съм на вариант първи, който трябваше да се внедри в страната. Но се внедри вариант 8. В продължение на четири години се правеха само варианти и се въведе много по-късно.
Участвах и в разработването на Закона за устройството на държавния бюджет, под ръководството на Никола Бабамов и Закона за националната здравноосигурителна каса.
Като народен представител освен в Бюджетната комисия и в Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм бях избиран и за председател на Подкомисията по отчет на публичния сектор. Избиран съм и за председател на Временна комисия за одит на отчета на Сметната палата.
Останалото беше подробно представено от госпожа Менда Стоянова, за което й благодаря.
Ако бъда избран за член на Фискалния съвет ще работя за изграждането на висок имидж на новосъздадения независим консултативен орган. Неговият председател би следвало да се нареди до тройката, която формира финансовия съвет на Република България. Както знаете в него влизат председателя на Комисията за финансов надзор, министъра на финансите и управителя на БНБ.
Фискалният съвет ще наблюдава и анализира съставянето, изпълнението, отчитането, приклюването на бюджетите включени в консолидираната фискална програма.
Наблюдението ще бъде разделено на превантивно и текущо. Към превантивното наблюдение се отнася анализ на рискове, които са свързани с устойчивостта на публичните финанси. Рисковете ще се класифицират чрез два елемента.
Първият е възможността този риск да се появи в действителност. И вторият е влиянието на дадените показатели върху бюджетите включени в консолидираната фискална програма
Към превантивните наблюдения се включва и изготвянето на становищата за проектобюджетите на държавния бюджет, на бюджета на държавно обществено осигуряване, на бюджета на Националната здравноосигурителна каса и на средносрочната бюджетна програма, прогноза.
Превантивната дейност ще бъде насочена и към проектозаконите, които са свързани или могат да влияят на държавния бюджет, на показателите на бюджетите включени в консолидираната фискална програма.
Анализирането на тези законопроекти, които се разглеждат в Министерския съвет и от Народното събрание е функция на Министерството на финансите. Но Фискалният съвет като независим консултативен орган би следвало също да прави становища, относно въздействието на тези законопроекти, на тези изменения, които ще настъпят в данъчната система, по отношение на разходната част на бюджета и т.н. Да покаже до каква степен ще окажат влияние върху приходите и разходите след влизането в сила на разглежданите законопроекти.
Фискалният съвет ще има задължението, което също влиза към превантивната дейност, за въвеждането в нашата страна на добрите практики. Според мен добрите практики са тези, които са въведени в минимум една трета от страните членки на Европейския съюз. Членовете на Фискалния съвет ще трябва да правят съответни предложения за тяхното въвеждане и в нашата страна, особено ако се отчитат положителни резултати.
Фискалният съвет освен превантивната дейност, която има и още други направления, ще извършва и текущо наблюдение. В текущото наблюдение се включват именно въвеждането на корективните механизми, анализ на условията за които са се появили, така наречените извън случайни условия, извънредни условия.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Грозданов, много се извинявам, но ще ви помоля към приключване, тъй като имаме регламенти. Все пак вие се вместихте в този регламент.
БОРИС ГРОЗДАНОВ: Освен тази превантивна дейност Фискалният съвет ще трябва да си изготви методологията за извършване на оценките и да определи и съответните критерии. За критериите Фискалния съвет е улеснен, тъй като те са регламетирани в Закона за публичните финанси, в Пакта за стабилност и растеж. Така че тук проблем няма да има.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Извинявам се, още един път, че ви напомних. Ще помоля следващите кандидати в частта за лично представяне да се ограничат максимално, тъй като чухме тяхното представяне, освен някъде, където има пропуски. И повече за това какво смятат, че трябва да правят като членове на Фискалния съвет.
Давам думата на господин Дацов.
ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, колеги, ще се опитам с няколко думи да кажа в какво вярвам, защото това определя какво вие да очаквате от мен.
Може би ще започна с това, че вярвам във Валутния борд и че той трябва да продължи да бъде в основата на икономическото развитие на държавата, естестено до влизането на страната ни в еврозоната, колкото и това да изглежда на някои хора в момента въпрос с голяма въпросителна.
Вярвам, че бюджетът трябва да бъде използван като активен инструмент, а не като пасивен, каквато концепция за съжаление съществува в момента може би. Тоест, бюджетът трябва да бъде използван за стимулиране и правенето на структурни реформи не само в бюджетната област, но той трябва да е онзи активен инструмент, който да бъде катализатора на правенето на секторните реформи.
Вярвам също така, че ако някой иска и прави политика, особено социална такава, той трябва да я прави през разходите на бюджета, а не през приходната част, както и днес се чу в тази зала като такова предложение.
Това в което вярвам в разходната част като политика е, че данъците трябва да бъдат максимално опростени като струкура. И ако трябва да се прави предложение за активна намеса, единствено трябва да се играе и да се прави политика със съотношението между преки и косвени данъци.
Това което може да очаквате от мен, евентуално ако ме изберете за член и за председател на Фискалния съвет е Фискалния съвет да бъде конструиран като един активен орган, който ще бъде в помощ на Парламента и на Бюджетна комисия. Дотолкова доколкото смятам, че този орган би бил най-ефективен, особено по отношение на първо четене на бюджета, тогава когато се дискутира политиката и философията на бюджета.
Във вътрешен план самите фискални съвети са създадени от гледна точка да подпомогнат прозрачността на бюджетния процес и да бъдат като корективи на правителствата по отношение на бюджетната политика, която предлагат. Защото част от проблемите в публичния сектор бяха точно заради некоректните и неточни макроикономически прогнози, които бяха представени от отделните правителства в рамките на Европейския съюз.
Аз смятам, че тъй като Съвета така е конструиран, че той няма собствен капацитет. В смисъл на това, че трудно може да бъде коректив на стотината служители в Министерство на финансите, които се занимават със съставяне на бюджет, правене и подготовка на политиката. Но мисля, че всички колеги тук имаме капацитета да дадем своята оценка на различните политики, които се предлагат от Министерство на финансите.
Един друг важен аспект, на който смятам, че трябва да се наблегне в работата на Съвета е външноикономическата дейност и контактите с Европейската комисия и с останалите фискални съвети, които са създадени във всички останали държави. Смятам, че Съветът ще се превърне в един основен сътрудник и консултант на Европейската комисия в годишните оценки по отношение на България.
Иска ми се да споделя и да получа една подкрепа, евентуално Фискалният съвет да се превърне в място, където се извършва голяма аналитична работа. За какво става въпрос?
Обикновено и Европейската комисия и Министерство на финансите в повечето от старите страни членки имат много активна научна и аналитична дейност. Така наречените пейпъри. Една от големите слабости по принцип в България е липсата на специфични изследвания и аналитична дейност точно по определени проблеми на бюджета и макроикономическите дейности, които той подкрепя. Така че бих предложил за в бъдеще именно чрез Фискалния съвет като такава структура, такава дейност да бъде развита.
Това е накратко. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Господин Георги Ганев, заповядайте.
ГЕОРГИ ГАНЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Аз първо искам да започна с благодарности за тази процедура, която е според мен много добра. И особено включва това, на което аз съм много голям привърженик, а именно регламента на публичното изслушване. Така че да може не само вие тук като членове на Бюджетна комисия, но евентуално и всички членове на Парламента, които вземат крайното решение и българската публика да чуе и да види конкретните кандидатури. Смятам, че развитието напоследък в посока подобни процедури е много положително.
Аз ще започна също като господин Дацов. Моето представяне е очевидно, няма защо да наблягаме на биографични елементи. Те са видими за всички. Те са предоставени налични в интернет, за всеки да ги види.
Какво бих правил като член на Фискалния съвет. Аз не съм кандидат за председател. Председателят има малко по-сериозни и сложни функции.
За мен два са основните аспекта на участието във Фискалния съвет. Две неща, по които той може да бъде изключително полезен в България, особено в европейския контекст. Това са дългосрочната устойчивост на публичните финанси и тяхната по-краткосрочна ефективност, в смисъл на осигуряване на възможно най-голяма ефективност на различните сектори в икономиката, особено тези, които са пряко свързани с изразходването на бюджетни средства. Разбира се, тук се присъединявам изцяло към господин Дацов. Трябва да има ефективност и при събирането на държавните приходи. Тоест, те да бъдат събирани по начин, който най-малко пречи на развитието на икономиката в дългосрочен план.
От гледна точка на дългосрочната устойчивост, честно казано аз тук ще проявя може би малко национална нескромност. Ние трябва да даваме добри практики на доста други страни в Европа. Това е една от ролите, която виждам на българския Фискален съвет. Да съобщава на другите страни в Европа, как се правят някои неща. Защото ние ги правим по-добре от тях.
И от гледна точка на публичните финанси и на тяхната дългосрочна устойчивост, говоря за поне със сигурност през този век. Всъщност България е сред по-добрите бюджетно страни в Европейския съюз.
Разбира се, винаги съществува напрежение между краткосрочния, това което аз наричам политически нагон. Имаме конкретни политики. Имаме конкретни цели. Освен това имаме идващи избори. И по-дългосрочната перспектива на фискалната устойчивост и стабилност. Една от основните роли на Фискалния съвет е да разрешава това напрежение между краткосрочния и дългосрочния план в бюджетирането на България. Това напрежение винаги ще съществува. И това е напълно нормално и естествено, разбира се. Ролята на Съвета е именно да го анализира, да го знае това напрежение и да помага, доколкото може то да бъде намалявано насякъде по всички маржини, в които това е възможно.
Това включва разбира се, много внимателно анализиране примерно на показатели като публичната задлъжнялост в България. И то в динамика. Защото в едни обстоятелства България може оптимално да си позволи една публична задълженост, при други обстоятелства тя може да се промени. Това трябва да се следи непрекъснато. Разбира се, включва и много сериозна доза макроикономически анализ. Защото знаем, примерно че една доста имагинерна теоретична постановка, каквато е да речем потенциалния брутен вътрешен продукт и неговия растеж е много важен елемент от разумното планиране на бюджета.
Знаем че съществуват теоретични проблеми с разработването на методология по мерене на този потенциален брутен вътрешен продукт. Видях в последната средносрочна прогноза на Министерство на финансите, че се използва примерно оценка на производствената функция. Тоест само един от методите. Има много други.
Тоест в това отношение имаме много сериозно пространство за обмен на идеи.
И тук стигам до много важната друга част на евентуалната моя роля във Фискалния съвет и това е връзката с другите фискални съвети в Европа, в общата рамка на много суровия и неприятен урок, който Европейския съюз научи със сегашната криза, че разумните, прекомерните напрежения в публичните финанси струват много на обществата в дългосрочен план.
Промени се цялата рамка на Европа на отношение към начина на бюджетиране на националните бюджети. Тя ще бъде адресирана. Фискалните съвети са един от основните компоненти на това адресиране. Тепърва ще има да се изработват практики, тепърва ще се водят теоретични спорове, как най-добре да става това. В този смисъл България не само ще вижда кои са добри практики навън, но отново ще може да участва в създаването на добрите практики на европейско ниво. И това е една активност, която в никакъв случай не бива да бъде пренебрегвана.
И ще завърша с това, че предлагам моята скромна личност на вашето внимание с твърдото убеждение, че мога да допринеса за по-доброто постигане на всички тези, според мен основни цели на съществуването на Фискалния съвет в България. И разбира се гарантирам, че ще направя всичко възможно, както каза и проф. Грозданов, за високия имидж на този Фискален съвет в българското общество.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви.
Господин Григорий Вазов заповядайте.
ГИРГОРИЙ ВАЗОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, тази година мисля че ми е за втори път да ме изслушвате. Знаете всичко, което мога да кажа. Знаете и всичко, което беше изписано във времето и в пространството тази година и във всички видове средства за масово осведомяване. Така че няма да се представям. Може би има някаква компютърна грешка при прехвърлянето от компютър в компютър.
От 1988 г. съм доцент, не от 1998 г. Там има някакво преплитане.
Ясно е, че цялата колегия която е тук избрана пред вас като на изпит, всеки един от тях сам по себе си може да бъде член на Фискалния съвет, може да бъде министър на финансите, може да бъде шеф на Българска народна банка. Всеки един от тях може да управлява изключително сериозни финансови процеси в тази държава.
Има обаче един малък проблем в момента. И той е заложен в Закона за Фискалния съвет. От това, което искам да кажа и то ще е съвсем накратко. Обема работа в този закон, който се изисква от членовете на Фискалния съвет е изключително голям, безумен. А самия апарат и самата организация на работа на този Фискален съвет предполага, че този Фискален съвет още от сега няма да се справя, ако примерно на втория месец след правенето на Правилника за работа, методологията и т.н. не бъде внесен тук и вие не приемете първите промени в този Закон за Фискалния съвет.
Най-малкото което е, че това е фискален съвет, самия закон, а не се избират фискални съветници. Има проблеми в този аспект.
Представете си, че Фискалният съвет, както една от формулите, че се гласуват 3 към 2. Двамата, които са гласували против, след това дават две хубави интервюта. И Фискалния съвет хвръква във въздуха като авторитет, за който говорихме тук преди малко.
Така че може би нека да се помисли за промени в закона, в организацията на работа. Тук господин Дацов каза простички неща. Стоят 200 служители, стои 2 млн. инвестирана евросистема за електронно обработване на информацията и правене на държавен бюджет. По-скоро миналата година стана тази инвестиция в компютърни системи. И срещу тях ще стои Фискалния съвет с една стаичка и с трима експерти и един председател. Факт е, че сигурно зад мен стои цял университет и той ще работи в тази посока. Но трябва да се помисли. За да заработи Фискалния съвет, това е моето становище.
Дами и господа уважаеми народни представители Благодаря ви и за миналия път за коректното отношение към мен и в цялото поведение в тези процеси, които се развиха. Още един път благодаря на всички.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Вазов.
Господин Димитър Иванов, заповядайте.
ДИМИТЪР ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа председатели и заместник-председатели на парламентарни групи, дами и господа народни представители, господин министър, господа заместник-министри, уважаеми колеги, журналисти,
Първо искам да благодаря за възможността да се срещна с Комисията по бюджет и финанси и не го казвам по конкретния повод, а считам че подобни срещи на Комисията по бюджет и финанси с представители на българската икономическа мисъл са особено важни, особено по такива проблеми, които разискваме.
Отговаряйки на процедурните правила, аз ще се постаря да не повтарям това, което уважаемите колеги казаха преди мен. Ще се концентрирам на следните проблеми. Някои от тях ще ги избегна, тъй като ще има повторения.
Съвсем телеграфно. Фискалният съвет, който се създава в България по Закона за Фискалния съвет, нека да не забравяме, че ние го създаваме изцяло под влияние на промяната във фискалната политика в Европейския съюз и преди всичко в еврозоната. Последните години категорично доказаха, че Икономическия и Паричен европейски съюз не могат да се справят с проблемите в европейските икономики, по начина по който са конструирани. Паричният съюз особено с падането на лихвите, фактически паричната политика в Европа беше арестувана. И единственото, което остана като реален инструмент, който да бъде приложен на фона на дълговата криза в Европа се оказа фискалната реформа.
Не искам да откривам, тук има маса колеги, които са участвали в българското финансово министерство и не знаят, че България и българските финансови министерства прилагат фискални правила още от 2003 г. Преди ревизията на Пакта за стабилност и растеж, която стана в 2005 г. и т.н. Но тези фискални правила, както и в цяла Европа показаха неефективност.
Една Гърция например има очевиден бюджетен дефицит от над 3,5 процента от брутния вътрешен продукт, още от 1999 г. и Пакта с нищо не можа да повлияе на това нещо.
Фактически Фискалния съвет го създаваме изцяло. Още веднъж искам да подчертая, под въздействие на реформите извършени с фискалния пакт, шестте промени във фискалните правила от края на 2011 г. и договора, който българското правителство подписа през м.март за присъединяване към договора за надзор, координация и контрол на фискалните политики в рамките на Европейския съюз.
Казвайки всичко това, позволете ми да направя само една забележка, без да навлизам в дискусии. Тези които са наблюдавали политиките или са участвали в политиките на Международния валутен фонд през 80-те години, не в Източна Европа, политиките на Фонда в целия свят знаят, че Фонда имаше една матрица, в която съществуваха три или четири педала, които като ги натиснете е лихвен процент, безработица, бюджетен дефицит и т.н. Те влияеха върху крайните макроикономически показатели. Тази мода мина. Сега дойде модата на фискалните инструменти, която бих казал с известна критика, замести крайните макроикономически цели, без да са налице конкретни, видими резултати не само в еврозоната, но и в цяла Европа. След малко ще покажа някои данни по този въпрос.
Един от основните проблеми, на който ние трябва да си отговорим, т.е. бъдещите членове на този Фискален съвет, той ще действа прилагайки един шаблон, т.е. следвайки петте основни фискални правила, ще действа като фиксален катаджия размахвайки палката или ще има един далеч по-съществен, нематричен, нешаблонен принос в разглеждане на всяко едно от европейските фискални правила, спрямо конкретно макроикономическото и социално развитие на страната. Аз лично съм за втория подход.
Третият момент на който искам да обърна внимание върху тази съвършено кратка презентация е методологията. Комисията по бюджет и финанси, като основен законотворец на Закона за Фискален съвет, цитирам, че законът се основава на директива 85 от 2011 г. на Европейския съюз. В тази директива почти 95 процента от всички параграфи се основават на две основни принципни точки.
Създаване от страна на Фискалния съвет на съвършено нова статистическа база направена според критериите на фискалните правила.
И втората основна точка, това са разработване на отделна методология, която да бъде приложена при съизмерването на кохерентността на всяко едно фискално правило с устойчивостта на публичните финанси. Не случайно показах в тази презентация, че даже за Европа в момента и Европа признава това, официално съществуват редица методологични, неизяснени въпроси, касаещи формулировката и калкулирането на структурния дефицит. Възможността за определянето на цикличната корекция.
Не случайно в края на 2014 г. и само сега преди две седмици, за пореден път, правителствата на четири не малки европейски икономики на Франция, Италия, Испания и Австрия конкретно поискаха от Европейския съюз отлагане на прилагането на фискалните правила, съгласно техните бюджети за 2016 г.
В началото на 2015 г. и тук го нося този документ, не знам дали е стигнал до вас, Европейската комисия излезе с една комуникация озаглавена - Да направим най-добра употреба от гъвкавостта при съществуващите фискални правила на пакта. Защо?
Защото резултатите, които виждаме и те са дадени на слайда, който показвам, че все още една голяма част от европейските икономики излизат извън фискалните правила, извън параметрите на разписаните фискални правила. Тоест, ако можем да бъдем обективни, гледайки какво прави Европа в момента, не можем да кажем, че сме твърде доволни от процеса на прилагане на новата фискална реформа започнала от 2011 г.
Един от кандидатите, мисля че проф. Вазов подчерта. Обемът на работа, който ще извършва Фискалния съвет е огромен. Годишно ще трябва да се разработват някъде около 10 – 11 официални доклада. И тези официални доклада ще бъдат обект на европейски мониторинг. Качеството на тези доклади, по тях ще се измерва фискалната политика на България. И отговорността на членовете на Фискалния съвет ще бъде изключително голяма в това отношение.
И накрая, аз считам, че от гледна точка именно на обема на работа считам, че може би ще трябва да се направи една вътрешна тематична специализация. Всички членове на Фискалния съвет са еднакво отговорни, еднакво компетентни. Това е разписано в закона. Съмнение няма. Но ще трябва да има вътрешна специализация на така наречените според мен вътрешни говорители. Всеки да бъде докладчик по определен елемент или група от фискалните правила.
И накрая предлагам към тези пет основни, така да ги нарека, тематични области, една дискусионна област, по която аз имам особено мнение и считам, че за следващите шест години, годините на първия мандат на Фискалния съвет, изключително значение пред българските бюджети, пред българската фискална политика ще добие сектора национална сигурност и отбрана от гледна точка на кризите, които се очертават пред целия Европейски съюз.
Нека да не забравяме, че Фискалния съвет ще функционира при всяко положение в основата на дълбоки промени. А в конструкцията на Икономическия и Паричния съюз, ние не знаем какви промени все още. Може би промени в еврозоната и промени към отиване към един цялостен фискален съюз на Европа.
Лично аз считам, че моя принос, съобразно моята квалификация, моя опит би могъл да бъде в рамките и в областта на един дълбок макроикономически анализ по прилагането на фискалните правила, съобразно съотношението на това, къде се намира България в конкретния период на нашето развитие.
Подходът на Европейския съюз по прилагане на фискалните правила по модела един размер става за всички, досега се оказа погрешен. И Европа върви, през декември има планиран Съвет на Европа, точно по въпроса за прилагането на фискалните правила.
Госпожо председател, благодаря ви за това внимание и обсъждане.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря и аз.
Да преминем към следващия кандидат. Госпожа Андреева, заповядайте.
ДОРА АНДРЕЕВА: Благодаря, госпожо председател.
Дами и господа народни представители, аз съм подготвила едно резюме, в което съм се опитала да обхвана всички аспекти от дейността на Фискалния съвет като мисия, цели на Фискалния съвет, конкретни задачи и насоки за работа. Възможности от гледна точка на осигурените от закона ресурси или по-точно липса на ресурси. Мястото в политическите дебати на Фискалния съвет, самооценка или оценка по някои критерии, които могат да дадат насоки за самия Съвет накъде да се развива.
Смятам, че мисията на Фискалния съвет е да съдейства на Народното събрание в надзора над управлението на публичните финанси от страна на правителството и при необходимост да сигнализира за отклонение. А това е в съответствие със самия закон за наблюдение върху числовите фискални правила и други ограничения, които съществуват в законите.
И от друга страна да допринесе за информиран публичен диалог с обществото. Във всички фискални съвети това е изключително важна област, тъй като фискалните правила и политики са нещо твърде ново и обществото не е запознато с тях. Поради тази причина то не може и да вземе правилни решения при избора на определени политики.
Целите на Фискалния съвет. Не можах да намеря конкретизирани и определени цели като политика и затова си позволих да формулирам това, което смятам, че е важно, да насоча Фискалния съвет в неговата работа като подкрепа или съдействие.
На първо място, това са задължителните и произтичащи от закона, контрол за фискална дисциплина и спазване на числовите фискални правила и ограничение в Закона за държавния бюджет.
Но също така да съдейства за управление на бюджетни средства на задължения и рискове, по начин, който да гарантира устойчивост и в средносрочен и в дългосрочен план. Да подпомага данъчни политики за по-добра събираемост, както и разходни политики насочени към ефективно използване на ограничените публични ресурси.
И не на последно място да оценява фискалните политики от гледна точка на финансовото отражение върху бъдещи поколения.
Конкретни задачи и насоки.
От една страна тук съм посочила всичко, което произтича от самия закон или е свързано с дейността на Закона. И някои неща, които съм преценила, че е необходимо да бъдат правени текущо в дейността на Съвета.
Първо - оценка или по-точно мониторинг на средносрочната и дългосрочна устойчивост на публичните финанси, както и оценка на риска за фискалната устойчивост. И двете неща са включени в закона, като условие във връзка с определени дефицити или по-точно да бъдат превишени някакви прагове на дефицити. Така че това е неизбежна задача.
Преглед и оценка на функционирането на системата от фискални правила.
Както и някои от другите колеги споменаха, трябва непрекъснато да се прави мониторинг, т.е. не непрекъснато, но на някаква периодика, по отношение ефективността на това, което се прилага в България. Доколко има ефект от него в сравнение с политиките или по-точно правилата в другите европейски страни, за да може да се направят по-добри предложения с цел по-голяма ефективност.
Становища по законодателни промени и анализ на мерките в областта на данъчната политика и политиката на разходите.
Целта е независима оценка върху тези предложения за последиците за бюджета, така че Парламента да има наистина едно независимо мнение в процеса на законотворчество и по-силен контрол върху разходите от гледна точка на ефективността им. Със сигурност няма да кажа нищо ново. Не ефективни са разходите. Трябва да се предизвика обществен дебат, въпреки че това е тема позната на всички. Но от някъде, за да тръгне въвеждането на някакви правила или по-точно критери, може би този Съвет е правилния орган, който да инициира това.
Като човек работил в тази администрация знам, че критерии за оценка на ефективност е изключително трудно да се направят, но трудно не значи невъзможно. Така че мисля, че ние трябва да инициираме и аз държа точно на това, на тази страна. Защото събирането на приходи е нещо прекрасно, но това има някакъв лимит, не в момента, а от бъдеща гледна точка. Но каквито и приходи да събираме те потъват просто в пясъците при тези нереформирани сектори и при тези липси на критерии и оценка за ефективност. Не става въпрос изобщо за намаляване на разходите на бюджета, а за насочването по най-ефективен начин там, където те наистина са необходими.
В момента, както споменаха и колегите разработването на основните работни документи и вътрешната организация на дейността по работните документи, смятам че трябва да се направи Кодекс за правата и задълженията. По-познат като Етичен кодекс, който да формира рамката на членовете на Съвета, годишен план за дейността, включително календар за произтичащите задължителни от закона становища, мнения и други. Няма да ги повтарям. Определяне на теми, ако е възможно, проучвания от Фискалния съвет. Изготвяне на мотивирани становища за възникване на извънредни обстоятелства. Тук за целите на становището на самия Съвет смятам, че трябва той самия да ограничи и да конкретизира малко тази обща формулировка.
Какво имам предвид? Много страни, които преди кризата са въвели тази обща формулировка за извънредни обстоятелства са се възползвали от нея за заобикаляне на фискалните правила и са достигнали до големи размери на дефицити и дългове. И затова самите те впоследствие ограничават до по-конкретни определения, за да може самите те да не си позволяват и да се ограничават в провеждането на тази политика.
Съгласно чл.24, ал.2 за значими структурни реформи. Мисля, че тук Съвета задължително трябва да дава мнения за значимия мащаб на реформата. Проверка на изчисленията за нейното въздействие върху фискалната устойчивост, оценка на очаквания ефект. Всъщност това са нещата, които Европейската комисия иска като доклад при провеждане на такава реформа, който да бъде представен по тези условия. И със сигурност на Фискалния съвет ще бъде искан, като част от тези документи представени пред Европейската комисия по отношение на реформите.
Относно рисковете за устойчивост на публични финанси в закона. Останалите неща от закона няма да ги повтарям, за да бъда по-кратка. Вътрешна организация на дейността, Правилник за дейността, описание на работните процедури по закона, организация на обмен информация и контакти, както с вътрешните институции, с които Фискалния съвет ще работи и с БНБ, Сметна палата и други органи, както и с Европейската комисия, планиране на работни семинари, ако ще има такива. Предполагам да. Също и работни срещи.
Относно дейността на Фискалния съвет при дадените от закона ресурси. Фискалният съвет няма достатъчно изследователски и аналитичен капацитет. Това вече беше казано от няколко члена, така че няма да се повтарям.
Не знам дали самия законодател е имал предвид този обем работа, но аз си направих усилията да сравня във всички европейски страни и не толкова европейски, задачите които изпълняват и капацитета, който имат. Самостоятелен бюджет и брой технически персонал. По брой на техническия персонал, дори тези които имат над 20 човека се ограничават само до оценка на базисно макрониво. И изобщо не могат да свършат нищо от останалото, камо ли самостоятелни проучвания и изследвания, каквито на нас ни се искат и каквито всички споменахме. Това са Унгария, Румъния, Швеция и други подобни.
Разбира се, при всички тях има държавни институти, които се занимават с много подробни анализи, оценки и прогнози. Така че тези съвети, дори при по-малък състав между 20 и 40 човека имат възможност да се съсредоточат върху по-конкретни теми на микрониво, с което да подпомогнат по същество ефективността на публичните финанси. Докато тук не знам как ще може да се постигне това и какво може изобщо да се постигне.
Ролята на Съвета във фискалната политика.
Съветът е естествено да се стреми към по-голяма финансова и фискална дисциплина, отколкото правителството. Правителството е част от краткосрочните политически процеси. То винаги се ограничава върху близкото си бъдеще и не толкова върху далечното. Основният замисъл на Фискалния съвет е да се засили тази дисциплина. Но това не трябва да се прилага на всяка цена, защото има моменти, в които в зависимост от икономически ситуации, в зависимост от конкретни обстоятелства, самия Фискален съвет трябва да проявява гъвкавост, разум и мъдрост, за да може да подпомага по-гъвкави политики, по-голяма свобода на действие, за да не се предизвиква още по-голяма процикличност, например в моменти на икономически кризи. Тоест не трябва да бъдем много крайни, а разумни и уравновесени в оценките си.
С това да приключа, тъй като разбрах, че съм превишила времето.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Мисля, че колегите с интерес слушаха последните презентации, макар че малко превишиха времето. Но все пак придобиваме представа за идеите и политиките, които смятате да водите.
Господин Тасим, заповядайте.
ЮНАЛ ТАСИМ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Да си поставен в една такава процедура не е най-доброто като изходна позиция. Тук има две изкушения.
Първото е да повторя всичко, което е казано от колегите. Защото с голяма част от нещата, които се казаха няма как да не се съглася, защото все пак тази процедура и Фискалния съвет са заложени в два закона - Закон за публичните финанси и Закон за Фискалния съвет. Тоест, дейността е рамкирана много ясно от вас като народни представители. Разбира се, изкушенията са големи и човек би излезнал от тези рамки и да представи личните свои виждания и т.н. Но това няма да е в полза на голямата идея за фискалната устойчивост на страната.
Затова може би ще бъда малко по-кратък, макар че ми се иска и аз да направя едно изложение от 15 – 20 минути. Разбира се, нека да не звучи това като упрек към никой, но така или иначе рамкирани сме в материята и тя не може да бъде много по-различна от това, което се каза до тук.
Първо към автобиографията, която беше прочетена от господин Цонев. Той каза за последните 15 години какво съм свършил като публична личност. Съзнателно може би пропусна предишните 15 години, които са свързани изключително със стопанска дейност. Бил съм 15 години стопански ръководител през цялото време. Пет години в държавно предприятие и следващите 10 години съм бил управител собственик на търговски дружества и следващите 15 години, които са свързани с парламентарна дейност и т.н. Няма да цитирам колко закона съм внасял. Нямам спомен да не съм взимал многократно отношение по държавния бюджет, а съм участвал в съставянето, изпълнението и най-вече в представянето на консолидирания държавен бюджет. Но това е една друга тема.
Уважаеми дами и господа, няма да отивам на това изкушение, но пак повтарям, че двата закона, които ограничават или дават възможност на Фискалния съвет, те са изключително важни. Самата процедура, която днес провеждаме, мисля че е малко позакъсняла, защото пропускаме един фискален цикъл, който започва с консолидирания държавен бюджет, който в момента се разглежда от народните представители. Щеше да бъде добре, ако Фискалния съвет, първия документ, който беше разгледал и имаше становище точно по този закон. Това е важно, защото така или иначе следващите стъпки ще бъдат по закон.
Все пак тези два закона са инкорпорация на европейска директива. И по отношение на тези процеси сме отличници в Европа. Но много хора като мен смятат, че големия проблем на българското общество не е в законите, които ги приемаме, а тяхното правоприлагане.
Много е важно, защото ако трябва да съдя по качеството на колегите, които са кандидати за Фискален съвет, аз съм малко спокоен, не малко, но доста спокоен, защото всеки има своя физиономия и всеки има и куража да го направи. Това е повече от важно.
Няма да повтарям какво предлагат двата закона. Разбира се, има четири много важни неща, които колегите изрично подчертаха. Първо критериите за оценка. Методологията, която трябва да съставим. Като че ли не се каза много за автоматични корективни механизми, които трябва да се прилагат при рязко отклонение от прогнозните отчети, което е много важно. Това е една серизона работа, която не знам дали, ако не сме в пълен синхрон с Европейската комисия и други държави, дали един съвет от пет човека е в състояние да направи такива корективни механизми. Защото всеки от нас, всеки кандидат за член на Фискалния съвет има своята експертиза и изкушението човек да се впусне въобще. Макроикономическият анализ е много голям. И затова може би вие като законодател сте решили тази дейност да бъде рамкирана. Ако тези механизми, ако тази методология и критерии не са много подробно разписани и ако не се изпълнява в този вид, колегата Вазов каза, ако трима са съгласни, съгласно закона и двама не са съгласни, това е манна небесна за другите двама, които ще дадат обратното мнение, което не е най-доброто поведение за България. Няма да е в помощ на държавата.
Защото в крайна сметка двата закона целят финансовата устойчивост на страната. Нека напомня само, а тук е възможно и да се разминаваме с колегите, това е нормално. Главната цел на двата закона, освен устойчивостта и да стигнем до бюджетно салдо, което да е нулево и положително.
Аз съм привърженик на тази цел. Още повече закона императивно го налага. Законът императивно налага да имаме отношение по четири много важни въпроса за дефицита.
Ще цитирам: За размера на консолидирания държавен дълг, тавана на разходите и в кой момент започват да текат, така наречените автоматични корективни механизми, които са изключително важни.
Това са нещата, които трябва да се следят. Извън тях разбира се, може много да се говори, но очакванията на обществото и законодателя във ваше лице е повелил основно да се занимава с тези въпроси.
Разбира се, може да се разширят дейностите, но трябва и един голям екип. Тук споделям оценката, че трябва един софтуер, който да може да анализира данните. Защото ежедневното следене на фискалните правила в консолидираната фискална програма е обемиста работа. И често пъти това може да свършат или много качествен софтуер или това може да се свърши от много хора.
Няма да влизам в спор с колегите. Но мисля, че тясната специализация на членове от Фискалния съвет, струва ми се, че няма да помогне много на качеството на дебата. Защото в крайна сметка специализацията води и до някакви пристрастия на човека, който докладва. И общо взето специализацията не дава възможност на другите членове да се произнесат съвсем компетентно, защото се върви по-лесното. Това е тежка тема. Може би е за по-голям диалог, но и може би ще се свърши по-качествена работа.
Основото което мен лично ме притеснява и пак го повтарям, е прилагането в държавата ни. Ако Фискалния съвет се впусне в лични индивидуални оценки по всички въпроси е едно. Другата крайност е да се впусне в един комформизъм към управляващите. Това са еднакво вредни, две крайни състояния. И затова ако се придържаме към двата закона, мисля че комисията може да бъде много полезна за обществото.
Така че не искам да повтарям казаното от колегите. Смятам, че Фискалния съвет може да даде наистина своя принос за нещо много различно. Да бъде добър пример как се прилагат законите в страната на практика.
Разбира се, готов съм за въпроси.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Изслушахме всички кандидати. Сега уважаеми колеги имате думата за изказвания или въпроси. Мисля, че изчерпателно всеки от тях изрази своята позиция. Така че само там където считате, че има пропуски и бихте искали те да бъдат запълнени с отговор, ще ви помоля за въпроси. Но да не се разводняваме прекалено много. Мисля, че доста изчерпателно беше всичко, което чухме.
Има ли желаещи за въпроси или за изказвания?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз съм убеден, познавайки вас и членовете на тази Комисия, а и 43-тото Народно събрание, ние сме хора, които спазваме правилата. В тази връзка не стана ясно, защо единия кандидат отсъства днес по какви причини. И второ, дали ще бъде допуснат до гласуване?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има време, ще го чуете. Това са процедури, които ще ви ги кажа накрая във връзка с приключването.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Важно е, защото всички тези хора си направиха труда и бяха тук.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Димитров. Това беше извън изискванията на тези правила.
Има ли желаещи? Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз няма да правя изказване и оценки. Все пак ще направя една препоръка. Има две теми, по които нито един от кандидатите, според мен, не каза какво ще се прави.
Първата тема е така нареченото програмно бюджетиране.
Втората тема е методи и начини за увеличаване ефективността на публичните разходи. Това са два изключително важни проблема за публичните разходи в България. Аз ще препоръчам по време на дискусиите в пленарна зала, ще бъде в тяхна полза да кажат своето мнение по тези две теми.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Позволете ми аз само две заключителни думи да кажа.
Първо наистина искам да благодаря на всички парламентарни групи за това, че са издигнали изключително качествени кандидати. Мисля, че всички се уверихме в това, че хората които са тук при нас на тази маса имат сериозни качества. Готвили са се сериозно. Имат идея как да бъдат максимално полезни на държавата и на нас. Така че още един път с уважение и благодарност.
Второ, искам малко да ви успокоя, че макар че нямате самостоятелен бюджет, вие сте в бюджета на Народното събрание. Изискахме едно увеличение на бюджета на Народното събрание за следващата година, който да може да обезпечи вашата работа.
Наистина в закона са записани трима експерти, но вие ще имате възможност да наемате на граждански договор в определени случаи и по определени теми. И аз бих могла тук, разбира се с подкрепата на колегите да ви кажа, че Комисията по бюджет и финанси ще ви бъде и гръб, когато е необходимо да се ползват ресурсите, както на Народното събрание така и на Министерство на финансите, включително и финансовите, които има нашата Комисия за възлагане на определени анализи, на външни институции и т. н.
Така че ще се опитаме първата година да си бъдем взаимно полезни, включително и финансово. А след това ще направим оценка и за следващата година ще имаме вече и конкретни предложения, както в тази сфера, така и в сферата на промени в законите.
Смятам, че правилника, начина по който ще работите това е ваша работа. Но разбира се, след един сериозен период ще имате възможност да ни предложите промени в закона, които да гарантират наистина ефективната работа, така да се каже по силата на практиката, която ще се установи. Така че бъдете спокойни, в наше лице ще имате само съюзници във всички области.
Сега да преминем нататък. Следващата точка, аз трябва да представя в резюме въпросите на лицата, които са ви задали. Казах ви, че има само един единствен въпрос към госпожа Андреева от Асоциацията на специализираните счетоводни предприятия, на който аз мисля, че тя отговори в своето експозе.
Предлагат ли се фискални правила спрямо приходите и какви са те? Мисля, че тя доста подробно се спря на всички тези фискални правила, включително в частата на приходите. Така че ако не възразявате може да приемем, че тя отговори на този въпрос и да не й даваме отново думата, освен ако тя не настоява много да ни обясни отново.
В такъв случай с това изпълнихме процедурата. Комисията следва да изготви по смисъла на чл.89, ал.5 от Правилника за организацията на дейността на Народното събрание доклад от изслушването, в който са представени кандидатите. И този доклад да го внесе в Народното събрание, като към доклада се прилага проекторешение за избор на всеки един от кандидатите за съответната длъжност за Фискалния съвет.
И аз в заключение искам да ви предложа да чуете какъв ще бъде края, заключението на този доклад.
А именно, че Комисията по бюджет и финанси установи, че всички кандидати отговарят на законовите изискания за заемане длъжността член на Фискалния съвет, а Борис Грозданов и Любомир Дацов и за председател на Фискалния съвет. Натрупаният експертен, академичен и управленски опит от предложените кандидати, както и придобити от тях квалификации са положителни предпоставки за осъществяване дейността на Фискалния съвет, като консултативен орган по въпросите на фискалното управление.
Въз основа на проведеното изслушване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да разгледа и гласува предложените кандидатури на Борис Крумов Грозданов, Георги Йорданов Ганев, Григорий Цветанов Вазов, Димитър Михайлов Иванов, Дора Атанасова Андреева, Любомир Василев Дацов и Юнал Тасим Тасим за председател и четирима членове на Фискалния съвет по реда на раздел четвърти от Процедурните правила, за което прилага към настоящия доклад, проект за решение за всеки един от кандидатите.
Към настоящия доклад не се прилага проект за решение за госпожа Маргарита Николова.
Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да не разгледа и да не гласува предложението на кандидатурата на госпожа Николова, поради неявяването й пред Комисията по бюджет и финанси, за да бъде изслушана, поради което не прилага и към настоящия доклад проект за решение. Ще го редактираме. Но това е смисъла, който ще вложим.
Има ли различно мнение от това, което ви предлагам като решение на Комисията? Няма.
В такъв случай единодушно приемаме това заключение, което ще предложим на пленарна зала в Народното събрание.
Благодаря на всички за участието.
Закривам заседанието.

/ Закрито в 16 часа и 30 минути /


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:

/ Менда Стоянова /